Медийният съвет да не забравя чии интереси всъщност трябва да защитава
В продължение на седем протяжни години политиците си избираха генерални директори на БНТ и БНР, след което чрез тях си управляваха двете медии, както си искат.
От миналата седмица радиото и телевизията са с нови шефове, избрани за първи път в новата ни история не от парламента, а от "специализиран орган" - Националния съвет за радио и телевизия. Смисълът на неговото съществуване е да гарантира интересите на обществото в обществените телевизия и радио. Предполага се, че той трябва да назначи начело на двете медии такива шефове, които да работят в тази насока. Аргументите, които членовете на съвета изтъкват за избора на новите генерални директори, обаче натрапват извода, че всъщност НСРТ е търсил хора, които да се харесват единствено на работещите в БНТ и БНР. Иван Попйорданов няма да провежда съкращения, Александър Велев ще въведе правилник за работата в БНР, ще направи длъжностни характеристики, ще плаща повече на писателите, които работят като външни сътрудници и пр., и пр. ().
И нито дума за това какви предавания ще вървят в ефира, какво разбират те под обществена телевизия или радио например, какво ново ще предложат на зрителите и слушателите. Или пък как те ще направят така, щото БНТ и БНР да "защитават националните и духовни ценности на българския народ", както е записано в медийния закон... Накратко, вместо в обществен орган има опасност НСРТ да се превърне в профсъюзен... Защото интересите на 4000 души се защитават много по-лесно, отколкото на няколко милиона.
С 91 милиарда "Мулти" е кредитен лидер
На дистанция от 40 млрд. следват "пловдивските брокери", Иван Евлогиев и "Евроенерджи"
Групата фирми, свързани с Мултигруп, е най-големият лош длъжник в банковата система, показват първоначалните анализи на разпространения през миналата седмица списък с кредитни милионери. Седем фирми, пряко или косвено свързани с групировката, дължат по 34 кредита от Балканбанк (във фалит) и един от Биохим - общо 91.185 млрд. лева (виж таблица 1 в "Тема на броя" на стр. 31-34). Доста вероятно е след по-подробна проверка на свързаните с Мултигруп фирми в списъка тази сума да нарасне още.
На второ място по размер на дълговете са фирмите на "пловдивските брокери" Христо Александров и Христо Данов. Чрез 24 заема за пет фирми от собствената си Агробизнесбанк (във фалит) и два кредита от Хебросбанк те са отмъкнали общо 54.617 млрд. лева. Плътно след тях с 53.682 млрд, макар и само с два кредита, е Иван Евлогиев, фалирал по този начин контролираната от него Международна банка за инвестиции и развитие. Следват прочутият холдинг "Евроенерджи", който, без да се броят задълженията на "Плама" (негова собственост), дължи 51.042. Тук също трябва да се направи уговорката за възможни размествания в класирането, защото и с трите структури има много свързани фирми, които могат да разместят класирането. Никой обаче няма да може да застраши лидерската позиция на "Мулти", които са се откъснали с почти 40 млрд. пред основната група.
Ако към дълговете на "Евроенерджи" обаче се добавят и тези на "Плама", става едно истинско българско кредитно чудо с 204.444 млрд. лева. "Плама" е достойна за самостоятелен анализ, защото за разлика от класическия казус, когато една структура източва една банка, тук се е действало изключително разнообразно. Методично, в продължение на много години почти всички по-големи банки са отпускали кредити на държавната рафинерия с мотива, че тя никога няма да бъде оставена да фалира. Практически се случи точно обратното. Фактическият фалит на рафинерията беше маскиран от Луканов и Премянов като приватизация, за да мине още време и да се покрият още малко следи. Общите задължения на рафинерията са над 153 млрд. лева, което показва, че това не е било просто кредитиране, а начин за опосредствано източване на пари от банковата система, координиран от един център.
Мнозина вероятно основателно ще открият сянката на покойния Луканов както като влияние върху кредиторите, така и във връзка с гаранциите, че "Плама" няма да бъде оставена да фалира. "Плама" няма нужда от свежи кредити, а от икономическа полиция и следователи, защото единственото, за което рафинерията може да служи след тази многомилиардна кредитна употреба, е за назидание.
По вредност следват групите фирми, свързани със собствениците на Елитбанк и кредитите им от самата нея, кредитите на "Орион", фирмите на фамилия Тюркмен, Гриша Топалов и Валентин Моллов, Красимир Стойчев и Ангел Първанов, Тилев, Агафонов и т.н.
Подреждането е изключително условно и зависи обратнопропорционално от интелигентността на кредитните пирати. Със сигурност повечето източени пари са по умни схеми, които не позволяват директно да се посочат мозъците и двигателите.
Изключително интересни са няколко единични случая (посочени в таблица 2 на стр. 31-34). "ЛИБЕЛА" ЕООД например е най-големият титуляр по най-големия единичен кредит за частна фирма. Фирмата, собственост на абсолютно неизвестния (а може би несъществуващ) Влатко Грижоски, дължи на ТСБанк 56.750 млрд. лева, при това по кредита няма никакво обезпечение. Мълвата говори, че по този начин са били покрити дългове на работещи и в момента захарни фирми, но сумата е достатъчно голяма, за да има светлина и от официалните органи на правораздаването. Подобен по характер е и кредитът на ЕТ "Монте Кристо Г.Радев". Такъв едноличен търговец трудно може да бъде намерен в търговските регистри. Минералбанк има да събира от фирмата с романтично име близо 18 млрд. лева. Това са само малка част от най-фрапиращите случаи от списъка на кредитните милионери, който очевидно ще изиграе ролята на дневник (за съжаление без дати) на първоначалното натрупване в България.
Коментар
Независимостта не е гаранция за безгрешност
Голяма част от причините за катастрофата, в която е България, освен в управляващите през годините e и в общественото мнение. То рядко реагираше адекватно на истинските проблеми на икономиката и държавата, увлечено подир жълтолявите пикантерии във вестниците и електронните медии, преди да дойдат ВАЦ и медийният съвет.
Ако имаше банков надзор, нямаше да има кредитни милионери. Но ако имаше списък на кредитните милионери през 1992, обществото нямаше да позволи повече да няма банков надзор. След като сега основните играчи лъснаха, процесът трудно може да се повтори в такива размери. Парите няма да се върнат, но поне срещу новите обирджии ще има истински обществен натиск.
През седмицата медийният съвет постави на изпитание баланса между нуждата независим орган да защитава обществените интереси в медиите и гаранциите, че този орган няма да върши глупости. Хората започват да се усещат. След като далаверите на "Крес" станаха публични, едва ли общественото мнение ще позволи угодническият дух от времената на Беров и Хачо Бояджиев да се завърне в националните медии.
Въпросът е как да се коригират грешките, като се запази независимостта на институцията медиен съвет. Независимостта и свободата на действие не се припокриват с правилните преценки и безгрешните назначения. Зад фасадата на независимостта на управителния съвет на БНБ (начело с Тодор Вълчев) кредитните милионери източиха спестяванията на населението. Иначе и там работиха симпатични и добри хора, но от един момент отстояването на независимостта стана наркотик. Подобен процес твърде бързо се разви и в новосформирания медиен съвет.
Крачките назад са болезнени за политиците, но няма друг начин обществото да лекува само себе си. За "независимите институции" това пък е доказателство, че могат и искат да учат. Ако не знаят, каква е ползата, че са независими?
По-добрият Луканов
Опитът на покойния Луканов - информация+пари+тайни служби+желание за власт = власт, изглежда, е бил основополагащ за инициаторите на Движението за единство на БСП и обединение на левите сили в България, което тази седмица обяви публично своето съществуване.
Характеристиката на учредителите е повече от многозначителна - стопански дейци и банкери, застаряващи о.з.-чинове, кметове, общественици и интелектуалци. Около много от тях витае сянката на бившата Държавна сигурност. Може би точно заради това някои от БСП-будителите вече се учудиха, че виждат имената си в такава компания. Тази пъстрота трябва да убеди обществото, че БСП бяга като дявол от тамян от сегашното си, раздирано от противоречия битие. Съответно се разграничава и от сегашния й ръководител Първанов.
Сред 104-те обединители няма комсомолски апаратчици - те останаха или при Жан, или преминаха под крилото на евролевия Томов. Най-общо това е сбор на партийната генерация, която търси довереното лице, на което да повери лидерския пост в бившата голяма партия, като преди това обаче му го подсигури. Но това е краткосрочната задача, по-далечната е завръщането във властта. При това с програма, която без стеснение стъпва там, където е сега управляващото мнозинство.
Новият елитен клуб иска да направи същото, което по свой начин през 90-91-ва се опита да направи Лилов, но Стратега по съвсем разбираема причина не присъства в списъка на новите призвани. Неговият опит да реформира БКП фалира, защото беше чисто идеологически, по каноните на вехт учебник по партийно строителство. Показното включване на толкова много банкери във визитната картичка на новото движение затваря страницата "идеологизация на БСП". Друг е въпросът, че повечето от тези банкери, също както стопанските дейци по Луканово време, бяха сред играчите, които приватизираха остатъците от соцдържавата. Сега са убедени радетели за средна класа и много се надяват обществото да стисне очи и да забрави всичко, случило се от 90-та година насам.
В такова обкръжение присъствието на Първанов също е неуместно - както все повече проличава, той не е нещо повече от преходната фигура на ръководител между две тежки партийни кризи. А въпросното движение прокламира като съкровена цел начало на консолидацията в партията чрез практицизъм.
Впрочем тъкмо като практик изгря звездата на покойния Луканов, който умееше да заплита в обща мрежа интересите на външно несъвместими партньори.
В този стил групата на Гоцев, Д. Иванов & Co. по подобен начин вече ще води разговор и с евролевицата. Жан изгори всички мостове, но това, че "шефове на фирми" от списъка на 104-те са спонсорирали кампанията на някои от депутатите на Томов, ще улесни диалога.
Героите от миналата седмица сякаш търсят колективния Луканов, а всъщност искат да случат с фигура като колективния Костов, победителят - опит+ партийно строителство+ икономика = власт.
Ограничават се правата за притежаване на дипломатически паспорт
За да отговорим на изискванията за присъединяване към Европейския съюз, трябва да изпълним със съдържание и правото за притежаване на дипломатически паспорти, заяви министърът на външните работи Надежда Михайлова, след като кабинетът промени наредбата за задграничните паспорти през миналата седмица.
В момента в България има издадени около 6000 подобни паспорта, като само 30 на сто от тях са на дипломатически служители. "Има всякакви категории лица, включително и на бизнесмени, които се ползват с изключителните паспортни права, а и принципите на издаването им досега са били абсолютно неясни", каза министър Михайлова.
Към наредбата за задграничните паспорти е подготвен и списък на лицата, които ще имат право да получат дипломатически паспорти, обясниха от външно министерство. Категориите лица, които отпадат от списъка, ще трябва да върнат паспортите си в срок от 1 месец след публикуването на промените в нормативния документ. След това паспортите служебно ще бъдат обявени за невалидни. Основно от новия списък ще отпаднат шефовете на агенции (без Агенцията за приватизация и Агенцията за чуждестранни инвестиции) и комитети, които не са към Министерския съвет, членовете на Сметната палата, ръководителите на партии, които не са представени в парламента, председателят и членовете на управителния съвет на БАН, членовете на съвета за радио и телевизия, бивши посланици и пълномощници, министри, летци и космонавти. "По груби сметки дипломатическите паспорти ще намалеят наполовина", коментираха от Министерството на външните работи.
С поправките на наредбата за задгранични паспорти се променя и правилото за пожизнено притежаване на дипломатически паспорт. Досега с него се ползваше само президентът. Занапред с дипломатически паспорт ще останат и вицепрезидентът, шефът на Народното събрание, премиерът и министърът на външните работи.
Пенсионери дадоха шах на управляващите с митинг
"Господа управляващи, изпълнихте ли вашето обещание да се погрижите за пенсионерите? Ще обърнете ли лице към нас или ние ще се обърнем с гръб към вас", питаха риторично хора от третата възраст на митинг пред Народния театър. "В България има 2 млн. и 420 хил. пенсионери, като 90% от нас живеят под жизнения минимум, в глад и мизерия", обявиха авторите на пенсионерската сбирка в градинката на гросмайсторите.
На организирания от Съюза на пенсионерите протест се отзоваха почти трицифрен брой възрастни хора. На стълбите пред "Иван Вазов" бяха подредени незнайни беловласи оратори. Сред тях се открояваше единствено политическият пенсионер Румен Воденичаров.
Хората зад микрофона се бяха подготвили старателно. Пилотните слова бяха напечатани и очевидно дълго обмисляни. Пенсионерските вождове подгряваха публиката с каламбури, строфи и анекдоти, представени по начин, достоен за съседната сцена - на Народния театър.
"България е изградена от всички нас (викове "Верно"), всеки пенсионер е дал над 90% от своя труд за оная България, която разграбиха и от нашите деца", чу се от трибуната. Последваха непонятни (поне за страничен наблюдател) скандирания "Вън циганите". Вероятно те могат да бъдат обяснени с факта, че раят на табладжиите е и любимо място на националистите, няколко от които ръководи Румен Воденичаров.
След конспиративни обяснения за "разрухата" - със задокеански адрес, от площадката пред Народния театър направиха вътрешнополитически преглед на "апокалипсиса". Финансовият министър Муравей Радев беше заклеймен, защото е обидил пенсионерите с изявлението, че пенсиите им са увеличени със 133% и сред тях няма бедни. "Той (Мародей Радев, според строители на Хаинбоаз) въведе тежки, заробващи, непосилни данъци, а Петър Бояджиев въведе убийствени такси и закрива болници, които не е строил", каза потърпевш от високите стоматологични тарифи оратор.
"Ако не си искаме и не идваме на митинг, няма кой да ни даде", завърши своето слово един от беловласите, сподирян от възгласи "Оставка" и "Докога ще ги търпим тия". "Абе, има оправия - кредитните милионери да върнат парите и да ни ги раздадат", спонтанно се оформи предложение.
Акционерите на ортодоксалната банка са пред споразумение
"Враждуващите" допреди седмица две групи акционери в Международна ортодоксална банка "Свети Никола" са на път да подпишат споразумение, което да прекрати противоречията помежду им. Това обявиха и от двете страни миналия петък. Хората около "Юкос петролеум", от една страна, и около изпълнителния директор на банката Цветан Начев, от друга, трябва да изгладят споровете за това кой да управлява банката и кой има право да се включи в увеличението на капитала й. Заради тези разногласия и последвалото масирано теглене на средства от страна на свързаните с "Юкос" фирми МОБ не можеше да посреща плащанията си. "Банката вече е отпушена", каза миналата седмица неин акционер. "Фактът, че се срещаме, значи, че искаме да запазим банката", обясни Митко Събев, който е шеф на "Юкос" и член на надзорния съвет на МОБ. След специалното заседание на настоящи и бъдещи акционери на банката миналия понеделник неговата група беше предложила до провеждането на общото събрание на 9 февруари "Банков надзор" да назначи квестори, които да гарантират нормалната работа на МОБ. Тази идея обаче не беше приета от другия лагер, като хората в него предпочетоха БНБ да не се намесва до събранието, когато ще се реши въпросът с капитала и управлението на банката.
Най-вероятно управителните й органи ще бъдат разпределени на квотен принцип. Възможно е, за да се постигне споразумението Петя Славова, която представлява групата около "Юкос", да бъде избрана за изпълнителен директор, за да се запази балансът, след като друг техен човек, Емил Ангелов, не получи сертификат от БНБ. Предстоят промени и в надзорния съвет. Междувременно "Банков надзор" продължава проверката в МОБ.
504 кг дрога горяха в "Кремиковци"
Над половин тон хашиш изгориха в доменните пещи на металургичния гигант "Кремиковци" оперативни работници на Националната служба за борба с организираната престъпност миналия вторник. Стойността на унищожените 504 килограма дрога е близо 7 млрд. лв., преценяват родните експерти по наркотиците. Петима служители на Главна прокуратура, Националното следствие, МВР, ГУ "Митници" и Министерство на здравеопазването потвърдиха с подписа си, че наркотиците са изпепелени в пламъците до последния грам. Маскирани служители на НСБОП неотклонно съпровождаха кортежа с опиати от щабквартирата на Националната следствена служба до самите доменни пещи и следяха някой да не "приватизира" част от дрогата.
Изгореният хашиш е от операцията на антимафиотите през август м.г., съобщи следователят по делото Борислав Илиев. Обвиняем за притежаване на наркотика е 37-годишният циганин Йордан Ангелов-Бранко, който живее в Петрич. Бранко открил дрогата, докато предавал хладилен фургон за вторични суровини, твърдят от следствието. Една част той занесъл в къщата на леля си, а другата изхвърлил, за да заблуди органите на реда. След това Ангелов съобщил на полицията за "намерения" хашиш. Служителите на МВР обаче се усъмнили, обискирали къщата на леля му и заловили и останалото количество. Химическият анализ показал, че наркотиците идват от един и същ източник.
Бомбена истерия завладя вестниците
Бомбена истерия завладя повечето столични вестници, след като миналата събота 400 грама тротил се взривиха пред редакцията на в "Труд". Бомбата с часовников механизъм гръмна в 23.10 , десетина минути след като последните журналисти са напуснали редакцията на "Дондуков" No52. Тя е била поставена зад вестникарска будка, точно пред входа на редакцията. Взривната вълна изпотроши прозорците на редакционната сграда и околни кооперации до четвъртия етаж. Само човек от охраната на "Медиа холдинг" леко пострада от бомбата. На местопроизшествието дойдоха лично МВР-шефът Богомил Бонев и директорът на Националната служба за борба с организараната престъпност полк. Кирил Радев. Никой не пое отговорността за атентата. Тротиловият еквивалент на взривното устройство показва, че целта му е била по-скоро сплаване, отколкото човешки жертви.
Все още не е известно защо бомбата беше взривена точно пред редакцията на "Труд". Журналистите също се включиха в борбата срещу мафията и може би това е предупреждение срещу тях, каза министър Бонев.
Източници от спецслужбите твърдят, че на сбирката в Боровец преди Нова година, когато се събраха хора от Мултигруп с местни криминални босове, в нетрезво състояние са били подхвърляни и възможности за дестабилизация на обстановката в страната. Информаторите на спецслужбите обаче не били от най-достоверните, затова МВР не приело информацията за сериозна. Сега обаче това е една от версиите за бомбения атентат срещу "Труд". Главният секретар на МВР ген. Божидар Попов обяви в Хасково през седмицата, че организираната престъпност води нещата към "мокра война".
Специалистите от СОТИ-1 на вътрешното министерство, което се занимава с обезвреждане на бомби, в момента правят модел на бомбения механизъм. Според шефа на службата Володя Пармаков взривът е бил поставен в метална консервена кутия. В нея е имало и батерия, часовников механизъм, капсулдетонатор. Възстановеният модел на бомбата ще даде възможност на полицията да сведе до минимум кръга на заподозрените автори на атентата.
Междувременно бомбена истерия завладя редакциите на вестниците. Час след взрива на бул. "Дондуков" неизвестен се обади в редакцията на пресгрупа "168 часа" и заяви, че там има бомба. Съобщението се повтори след 2 часа. Анонимни гласове през различни дни се обадиха по телефона в почти всички столични редакции и заплашиха, че в тях са поставени бомби. Заплахи получиха и в офиси на "Медиа холдинг" в провинцията.
Ограбиха 11 млн. лв. от шефа на "Съни филмс"
Над 11 милиона лева са били задигнати от шефа на "Съни филмс" Веселин Савов на 22 януари. Кражбата е станала в офис на фирма "Александра груп" на ул. "Найчо Цанов" в столицата, където г-н Савов отишъл да се срещне с колеги в четвъртък привечер. Той оставил якето си в една от стаите и преди да си тръгне, открил липсата на парите. Шефът на "Съни филмс" трябвало да пътува за Англия и с това обяснил наличието на толкова пари в брой у себе си. От якето му изчезнали 2400 британски лири и 4.6 млн. лв. Кражбата вероятно е станала между 17 и 19 часа. Савов веднага подал жалба в Трето районно полицейско управление. Там кражбата е била регистрирана като грабеж от офис. Според близки на Савов той предупредил, че носи повече пари у себе си. Вероятно някой от гостите на купона, който се завихрил в новия офис на "Александра", е чул репликите и си е тръгнал с плячката.
Какво се крие в дискетата
Ден след като дискетата със прословутия списък на кредитните милионери благополучно беше разпространена, бившият подуправител на БНБ, финансистът Емил Хърсев, във вестник "Сега" го определи като "каламбура от имена на незнайни фирми". В същата публикация Хърсев казва, че "флопидисковият шедьовър" съдържа един "мъничък информационен хаос - едни имена, едни невнятни съкращения и куп абсурдни цифри". Може би за всички, които се опитаха да обработват и анализират информацията за лошите длъжници, Хърсев е прав. Други биха отговорили, че историята на разграбването на банковата система "кредит по кредит" няма как да изглежда по друг начин и че пренареждането на данните по групировки, по суми и по значимост не е работа на централната банка. Законът за сваляне на банковата тайна от лошите длъжници стовари върху БНБ всички обществени очаквания, че ще отговори на въпроса кой ограби банките.
В този ред на мисли няколко дни след като данните от списъка бяха огласени, оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова обясни по националната телевизия, че за нея ефектите от закона "Каракачанов" (на името на вносителя му) са фактът, че има публичност за лошите длъжници, настроениeто за изграждане на нетърпимост към тях и възможността, заради горните две, част от парите да бъдат върнати.
Как се появи дългоочакваният списък.
Във вторник стана ясно, че БНБ е напълно готова със събирането на информацията, която банките усърдно изпращаха през последните месеци, в името на огласяването на лошите си длъжници. Същия ден централните банкери отпечатаха прословутия списък на кредитните милионери и на многолистен хартиен носител и с това подготовката за официалното отърваване на БНБ от "информационния хаос" беше приключила. С други думи, списъкът, който концентрира толкова обществено внимание и напрежение, можеше да се прехвърли към други институции.
Дискетата и топът хартия официално бяха връчени на председателя на парламента Йордан Соколов в сряда, като управляващата "Банков надзор" Емилия Миланова облекчено каза, че "нещата оттук нататък са в ръцете на прокуратурата". Всъщност предоставената от БНБ информация е в два "блока" - първото е списък на необслужваните кредити по банки, получатели и суми към 31 октомври 1997 г. Вторият файл от дискетата съдържа всички промени по същите кредити до началото на януари.
Заради огромния интерес и множеството слухове още преди Нова година премиерът Иван Костов заяви, че списъкът ще бъде огласен в началото на януари, въпреки че БНБ не успя технически да го подготви. Всъщност вносителят на закона Александър Каракачанов беше този, който собственоръчно раздаде данните на всички пожелали да ги имат, и по този начин "оправда" закона си, който така и не казва изрично кой и кога трябва да огласи милионерите. След като няколко месеца стриктно задържа тайната, в БНБ вътрешно си бяха решили, че няма те да предоставят на медиите дългоочакваната информация. "Няма да отнемем удоволствието на депутатите", заяви служител на централната банка.
Според обобщените данни общата сума на неиздължените кредити по списък възлиза на 2 746 млрд. лева, а броят на кредитополучателите - 3882. Както обясни и г-жа Миланова в общата сума има средства, които са двойно изброени, тъй като са включени както рефинансирането от БНБ и ДСК за банките, така и кредитите от банките за фирми. Тъй като според данните банки дължат на БНБ 286.7 млрд. лева, а на ДСК 60.9 млрд. лева, може да се счита, че фирми и граждани не обслужват редовно кредити за 2 398 млрд. лева (като тук са включени и междубанковите кредити).
От втория списък пък става ясно, че цели 547 млрд. лева от изброените в първия са били върнати в банките за периода между 30 октомври и 21 януари. Шефове на търговски банки обаче заявиха, че сумата е абсурдно голяма и че най-вероятно зад нея стоят много предоговорени кредити или прехващания. Въпреки това банкерите потвърждават, че има раздвижване и немалко длъжници подновяват обслужването на кредитите си било заради тупурдията около огласяването им, било за да избегнат съдебни процедури срещу себе си. Всъщност независимо доколко са верни данните за върнатите кредити, това се очертава да бъде основният ефект от закона "Каракачанов". Връщането на пари в системата частично да подобри състоянието на банките и частично да компенсира бюджета за това, че пое изплащането на влогове от тези, които фалираха.
При всичките си изказвания Миланова подчерта, че БНБ е работила изключително коректно и точно при обобщаването на информацията и гарантира, че нейните служители не са направили никакви корекции в данните, получени от банките. Това изказване естествено е и застраховка срещу очакваните още преди обявяването на списъка залпови опровержения от страна на набедени длъжници.
Проследяването на виновниците оттук нататък е свързано с разбиването на всички фирми в собственици, групирането на тези собственици и систематизирането на получената информация. Огромен труд, още повече като се има предвид състоянието на банковите архиви и бъркотията на националната статистика, която "държи ключа към фирмите". Неслучайно БНБ просто изпрати в правителството дискетата със списъка в отговор на искането на Костов да разбере дали депутати и държавни служители са там.
По пътя на информацията или как се ковеше списъкът.
Дългоочакваното огласяване на кредитните милионери беше съпроводено и с голямо объркване и стрес. Първо, заради разликите във файловете, които получиха от БНБ държавните институции и тези, които Каракачанов разпространи. Въпреки че депутатът обяви, че също е получил данните си от БНБ, различните графи информация (макар и недотам значителна), съдържащи се на двете места, не получиха обяснение. "Най-вероятно БНБ е махнала някои несъществени неща от списъка, след като аз го получих", обясни Каракачанов, доволен, че в неговите дискети има повече информация. От пресцентъра на БНБ пък обясниха, че вероятно депутатът е копирал дискетата, предоставена в парламента, и е възможно при прекопирането някой неволно да е отрязал дадени колони в таблиците.
Вторият шок, разбира се, беше пълната липса на обяснения към списъците - не беше ясно по кой курс са преизчислени данните; какво значат заглавията на отделните графи; защо липсват датите на отпускане на кредитите и оригиналната им деноминация, седалищата на фирмите. "Вероятно това е станало от бързане да се предаде списъкът навреме", предположиха служители от БНБ, където изготвянето на справките по закона наистина беше свързано с много труд. От прецедента стана ясно, че това, което е разпространено, не е цялата информация, която БНБ има, и че ако централната банка е събирала данните във вида, в който ги огласи, купчината от информация е трудно управляема. Най-малкото прокурорите и следователите, от които се очаква да почерпят ценни сведения от списъка, трудно ще се справят с него.
Какво се прави с прекалено много данни.
На 13 ноември банките получават указания от БНБ каква информация да подадат по закона "Каракачанов", придружена с дискета с програмен продукт, в който да се въвеждат данните. Според тези инструкции те трябва да попълнят банковия си код, ЕКПОУ или БУЛСТАТ на фирмата длъжник, вида й според регистрацията по Търговския закон, името й, седалището, датата на отпускане на кредита, датата на последното му обслужване, неиздължената част, обезпечението и т.н. Всички тези данни търговските банки трябва да предадат в БНБ до края на ноември. На 19, 24 и 28 ноември пристигат и уточняващи инструкции, които са свързани със запитвания от банките и прецизиране на информацията. Според специалисти по обработване на информация цялата извънредна работа, която парламентът стовари на БНБ, е свършена доста внимателно и коректно. Банките са получили прилични инструкции какво се иска от тях, данните са събрани. БНБ, дори без някой да я задължава, подготви втори списък, който отразява промените по кредитите след датата, към която беше изготвен "списък 1" - 31 октомври.
Ако от БНБ следваха духа, а не буквата на закона (чиито текстове не са изрядни от информационна гледна точка), можеха да дадат по-разбираем продукт. Нещо повече - програмата, която централните банкери разпращат за попълване на търговските банкери, има възможност за елементарни справки по масива и БНБ няма проблем да предостави и програмата на депутатите.
И най-беглият поглед върху данните за кредитополучателите показва, че банките у нас нямат единна методика за описване на клиентите си. В една банка те се водят по Булстат (ЕКПОУ) номер, в друга по ЕГН на управителя, в трета по собствен уникален номер. Когато фирмите са с английски наименования, кашата става още по-пълна. Накратко - данните не подлежат на машинна обработка, а е задължително "ръка да пипне". Нещо доста странно, при положение че банковата система е една от най-електронизираните - банките имат стандарти за какво ли не, само не за най-същественото от гледна точка на чистотата на портфейла им - данните за клиентите им.
Списъкът потвърди и подреди известните кредитни пирати
Най-организирана, с "най-рационален" подход в новите условия се оказа бившата номенклатура, която беше запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказни схеми за източване на капитали зад граница с цел прикриване на техния произход. ...
По веригата "лобисти - политици - банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисиона, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионата е до 50%.
От доклада на бившия министър на вътрешните работи Николай Добрев за банковата система, октомври 1996 г. Вие знаете, че домът ви е бил обран. Вие винаги сте знаели, че това са били комшиите, които веднага след обира заживяват царски. Но нищо - нито виновните са наказани, нито някой е заловен, нито някой (от органите) го интересува.
И изведнъж - някой ви дава видеокасета със запис на обира. Вярно, не виждате лицето на този, който ви взима сребърните прибори, но виждате кой прибира телевизора. Равносметката е, че знаете кой е откраднал около 25% от вещите ви. Това е то резултатът от закона Каракачанов. Знаете кой, знаете колко, знаете кога и по-какъв начин. Може би той ще бъде наказан. По-важното е обаче, че легендите - за чичото от Америка, за рязането на подводници, за кувейтската принцеса или за златната рибка - ги няма. Няма и сянка на съмнение, че т.нар. български "корпорации" са построени върху отявлени мошеничества. Че единственото национално на нашите "капиталисти" (тези, които се самоопределят за такива) е това, че са крали от българските вложители, а не от румънските, примерно.
Списъкът с необслужваните кредити е историята на разграбването на България в последните осем години. Едно към едно. С подставените фирми. С фалшивите имена. С пощенските кутии. С антидатирането. С глупостта и корупцията на банкерите. С тъпите, но успешни комбинации на ченгетата.
Списъкът с кредитните милионери е с детонация, сравнима единствено с тази, ако бяха отворени досиетата на държавна сигурност. Досиетата ги скриха, но списъкът на кредитните пирати е пълен. Може да не е точен, но е пълен. Тук са имената на всичките новобогаташи, имитатори, подставени лица, национални и патриотични капиталисти, алтернативи на властта и т.н. Просто оттук нататък всеки един факт от стопанския живот има своето обяснение. Мистерии няма. Има просто данни, които трябва да бъдат анализирани.
Ясно е откъде идват и проблемите. Само фирмите, свързани с Мултигруп, след всичките цесии и други фризури, дължат над 91 млрд. лева. По-бедните вложители, по-малките пенсии и по-високите данъци сега са заради грабенето през последните седем години.
Класически кредитен милионер.
Ако кажем, че кредитен милионер това е човек (фирма), забогатял от умишлено невърнат кредит(и), точно тези случаи са сравнително трудно различими в списъците на БНБ. Между големите групировки и известните собственици на банки и фирми сигурно има и много "единични удари". Те обаче се размиват в купищата непознати имена, а и рискът да бъдат объркани с някой наистина фалирал едноличен търговец е голям. В тази категория например попада един от отдавна известните, класически персонажи в новата банкова история Шабан Тюркмен. Неговата фирма "Сунимекс" (с участие на общината) дължи само на бившата Ямболска банка, само по един кредит, цели 6 млрд. лв. (главницата навремето е била 844 млн. лв.). Парите, както гласи легендата, били използвани за построяване на ферма за гъски, откъдето фамилия Тюркмен добива гъши дроб, но почти няма шансове кредитът да бъде върнат. Друг класик от този тип е Гриша Топалов, който сам по себе си се нарежда между най-големите лоши длъжници в държавата. Той може да мине за представител на доразвитата концепция за кредитното милионерство, тъй като е боравил с повече банки и през повече свои фирми. Гришата е и с типичния милионерски ореол - държеше футболния отбор в Шумен и редица друга спортни тимове и почти всички, които поискаха спонсорство от него, не останаха с празни ръце. От едно време се спряга и Васкони, който пък на кредит си беше построил дворец във Владая, издържаше собствен музикален оркестър, а обслужващият му персонал носеше специално работно облекло с надпис "Васкони". Легенди се носеха и за известния в Русенско Бай Илия Илиев ("Ирис 92"), който с пари на вложителите в Балканбанк, Биохим, ДСК, БЗК си беше купил хеликоптер и кораб.
Колкото и да са вредни подобни прецеденти, по-сериозният проблем за банковата система дойде от организираното кредитно милионерство, от целенасоченото източване на цели банки, от политическите протекции за това.
Кредитен милионер с банка.
Това е категорията собственик на банка, създадена (най-често) на кредит и разграбена от същия този собственик. Този инструментариум върви с куп приятели около собственика, подставени лица и подозрително безразличие на контролните органи. За осъществяването на тази схема е необходим само първоначален импулс, който обикновено идва от работеща вече банка, която отпуска кредит за основен капитал на новата (впоследствие маскиран като акции или дялови участия) и малки аванси за подкупи.
От справките може да се види, че най-много кредити от събраните средства в собствените им банки са вземали фирмите на пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов (Агробизнесбанк), на Иван Евлогиев (Международна банка за инвестиции и развитие - МБИР), на Иво Георгиев (Елитбанк), на Валентин Моллов (бившата банка "Моллов")... Всички те по еднакъв модел бяха собственици и ръководители на банките от тази изчезнала вече категория финансови институции. Същият е моделът на поведение на Иван Китов в Бизнесбанка, на Атанас Тилев, по времето, когато управляваше Банка за земеделски кредит, и други. Само хората около Иван Евлогиев ("Компакт холдинг") например дължат на МБИР около 30 млн. долара, сума, достойна да се сравни с малък транш от Международния валутен фонд.
Констатацията за разграбване на много от частните банки от техните собственици всъщност не е нова и данните за това отдавна са в прокуратурата. Известен е също и начинът как едни и същи лица получават кредити от името на различни, свързани помежду си фирми. По този начин струпването на едни и същи длъжници на едно място не бие толкова на очи, а и донякъде се избягват регулациите на БНБ за големите и вътрешните кредити. Примерно: Христо Александров и Христо Данов са собственици във "Финком", "Финком" - в "Тракия Агрохолдинг", "Юнион Алком" (основана от същите хора) в "Телерпрес" и т.н. Всяка една от тези фирми поотделно е теглила кредити. С разрешението на собствениците си, с приятелството на пловдивския прокурор и с "неангажираността" на тогавашния шеф на "Банков надзор".
Това, което списъкът на БНБ може да даде като допълнителна познавателна информация, е примерно какъв е приносът на този тип кредитиране за натрупването на всички лоши кредити в банковата система. Например 79% от лошите кредити на Елитбанк се държат от шестте най-големи нейни кредитополучатели, а три от тях са свързани със собствениците на банката. Подобна е статистиката и за другите "банки-еднодневки".
Банка кредитен милионер.
Заслугата за раждането на тази категория грабител от парите на вложителите е изцяло на БНБ. Тъй като централната банка трябва да се грижи за стабилността на банковата система, след като веднъж проспи ограбването на определена финансова институция, най-логичното, което управителният съвет на БНБ може да направи, е да покрие кражбите. Като отпусне "рефинансиране" за сметка на напечатването на нови левове и с цената на последваща инфлация. Политиците също са склонни да подкрепят това разрешение на проблема, тъй като последното, което искат да видят пред Министерския съвет и парламента, е митинг от ядосани вложители. Така се раждат банки кредитни милионери. Техните имена също са в списъците, огласени през миналата седмица. Първа частна банка, получила от старото ръководство на БНБ цели 91 млрд. лв., Агробизнесбанк с 50 млрд. лв., Банка за земеделски кредит с 35 млрд., Балканбанк с 33 и т.н.
Тъй като ръководствата на БНБ бяха с достатъчно дълъг мандат, за да се почувстват като собственици на централната банка, този тип грабежи (за сметка на жизнения стандарт на нацията) чисто психологически имат много общо с типа "кредитен милионер с банка". Образно БНБ също би могла да се разглежда като банка, от която са изтичали пари към свързани с управителния й съвет лица. Формалната разлика е само, че бившите ръководители на БНБ трудно могат да бъдат уличени в съдружие с шефовете на банките, които получиха най-голямо рефинансиране. Близкото приятелство на ексшефа на управление "Валутно" Стоян Шукеров с шефовете на Първа частна банка например резултира в необезпечено рефинансиране за 91 млрд. лв. Те от своя страна заедно с "пловдивските брокери", шефа на "Банков надзор" Камен Тошков и тогавашния шеф на "Левови операция" формираха друга своеобразна група по интереси.
В същия разред институции, генериращи банки - кредитни милионери, попада и ДСК. Богата доскоро институция, която оперира с евтин ресурс и е ръководена почти еднолично от човек, назначен от парламента. ДСК също отглеждаше свои банки - "Славяни", ПЧБ, Кредитна, Агробизнесбанк. Спестовната каса е и азбучен пример как политическата протекция за кражбите на ръководството й ражда и категорията кредитни милионери с политическа протекция.
Например, ако Премянов лобира за назначаването на Бистра Димитрова (предишната шефка на ДСК) със съзнанието, че тя е човек на Мултигруп, той може да иска от нея да "помага" на протектирани от самия него структури ("Евроенерджи"). Ако Бистра дава пари на Кредитна банка и "Евроенерджи", какво й пречи да рефинансира и банката на съдружника на мъжа си - Добруджанска банка. Предполага се, че ако всички в такава схема са доволни, никой няма да се бърка в делата на другия и тайната ще остане в приятелския кръг. Тайна, която ще се пази ревниво не от един могъщ кредитен милионер, а от трима. Ако пък някой случайно разбере (или по друга линия се намърда в кръга), срещу услугата да играе "пощенска кутия" също може да закачи някой лев. Да речем, Бизнесбанка, през която Димитрова пращаше пари на Добруджанска банка и на "Евроенерджи".
Симбиозата на политиците с банкерското съсловие всъщност е една от най-интересните теми в историята на банковото разграбване. Тя логично започва от антибанкерското споразумение да са кредитират потънали държавни фирми в името на борбата с безработицата и свършва с опустошаване на икономиката. С други думи, държавата, която краде, няма аргумент срещу кражбата. За Първа частна банка също се твърди, че беше създадена с подкрепата на Луканов, за да се превърне няколко години по-късно в най-голямата трансмисия за пари в икономиката - от БНБ и вложителите (т.е. данъкоплатците и вложителите) към нови, здрави, частни структури, но с цената на политическа по характер подкрепа за държавни предприятия.
Може би най-легендарният пример за политическо кредитно милионерство в историята на България все пак ще остане раждането на приятелския кръг "Орион" веднага след сформирането на правителството на Виденов. Един от най-старите и класически случаи от този порядък е и аферата "Акрам".
Организирано кредитно милионерство.
Всички изброени дотук практики за разграбване на банковата система, примесени с политическа подкрепа, корупция и по-стройна организация пък водят до развиването на организирано кредитно милионерство (нещо като финансов аналог на организирана престъпност). Няма по блестящ пример за това от формирането и издържането на структурите около Мултигруп. (Вж. табл. 1). Въпреки неизбежното допускане, че групировката е успяла да заличи голяма част от кредитите, с които се е хранила, въпреки ореола, че това е една от най-умните и добре организирани структури в България, неподатлива на атаки от формално естество, "Мулти" остава най-големият кредитен милионер.
Нейни креации все още дължат цели 91 млрд. лв. Повечето "точнати" от Балканбанк по времето на благоразположения към групировката шеф на банката Иван Миронов. За да се кредитират земеделските проекти на "Мулти" тогава, в Балканбанк се създава специална дирекция. Както става ясно сега, тя никак не е бездействала. Гигантските дългове не пречат на мултаците да си воюват с властта, а на Миронов - да си прекарва приятно времето във Вашингтон. Това изобщо не са всичките кредитни грехове на "Мулти". С помощта на подарените от ДСК няколко милиона долара ЗУНК-облигации Кредитна банка избягна затварянето от БНБ, а по-късно се рекапитализира пак чрез кухи сделки с касата.
В същата категория и порядък са и структурите на "Евроенерджи", чийто сумарен дълг към банковата система (дори без да се смятат задълженията на "Плама") възлиза на 51 млрд. лв. За да стане ясно доколко организирано е било кредитното милионерство, например може да се каже, че само дълговете на изброените в този текст лица и фирми възлизат на цели 15% от всички дългове в списъците на БНБ (изчистени от рефинансирането). Като се има предвид, че поне 35% от дълговете са на държавни предприятия, тази концентрация на определени групировки и фирми като лоши длъжници става още по-значителна.
За какво ни беше списъкът.
В крайна сметка се оказва, че огласяването на кредитните милионери може да послужи само като илюстрация и доказателство за отдавна известни кражби. Данните за тях отдавна са в "Банков надзор" и прокуратурата и на всичкото отгоре изглеждат забравени.
Клинтън се изправи пред нов сексскандал
Нов сексскандал се развихри около американския президент Бил Клинтън, след като бившата служителка на Белия дом Моника Левински обяви, че е имала интимна връзка с президента, а по-късно Клинтън я накарал да лъже за връзката им. Публикация във в. "Лос Анджелис таймс" твърди, че самата Левински признава, че Клинтън често й се обаждал късно през нощта в дома й, двамата правели телефонен секс, което я наранявало емоционално.
Левински е заявила под клетва, че никога не е имала физически сексуален контакт с Клинтън, но американските медии твърдят, че тя е споделила в разговор със свой приятел, че президентът постоянно се е опитвал да осъществи такъв контакт. По-късно Клинтън отрече всички обвинения, но ако на Левински бъде даден съдебен имунитет, положението му изключително ще се усложни. Съдебният имунитет означава, че Левински може да потвърди обвиненията си пред съда, без да се страхува, че ще бъде подведена под отговорност за клевета.
Междувременно Клинтън впрегна в защитната си кампания почти всички членове на правителството, включително външния министър Мадлин Олбрайт, която публично заяви: "Вярвам, че всички обвинения са напълно неверни. На среща с членовете на правителството президентът заяви, че е фокусиран върху общата ни работа и че се чувства добре. " В Белия дом се обсъжда как точно да се отговори на обвиненията на Левински, като най-вероятно президентът ще свика специална пресконференция или ще даде разширено интервю по въпроса. Близки до Белия дом твърдят, че това трябва да стане преди обръщението на Клинтън пред Конгреса, което е следващата седмица.
Папата осъди ембаргото срещу Куба
Папа Йоан-Павел II призова кубинците да градят по-свободно и справедливо общество, като заклейми американското ембарго срещу Острова на свободата. Папата заяви, че 35-годишното ембарго е "несправедливо", като същевременно каза пред кубинската младеж и интелектуалците, че страната се нуждае от повече свобода, справедливост и хуманност и преди всичко християнство. "Куба все още се нуждае от неумиращата светлина на Христос. Христос е пътят, който води до общество, което е по-справедливо, по-свободно, по-хуманно, по-загрижено", каза Йоан-Павел II в Хаванския университет. Папата посети в университета гробницата на Феликс Варела, католически свещеник от ХIХ век, който се смята за един от предшествениците на кубинската борба за независимост.
Фидел Кастро, който по програма трябваше да се срещне само три пъти с папата - при пристигането му, при заминаването и на частна среща в четвъртък, неочаквано се появи в университета преди пристигането на папата. Кубинският лидер бе облечен в тъмен костюм вместо в обичайната военна униформа и посрещна папата на входа на университета, където е учил и самият той.
Стоянов за първи път на среща на страните от Централна Европа
България за първи път беше официално поканена да участва в разговорите в град Левоча, Словакия, между 11-те президенти на държавите от Централноевропейската инициатива на 23 и 24 февруари. Българският държавен глава Петър Стоянов имаше срещи с президента на Република Словакия Михал Ковач и с президента на Федерална република Германия Роман Херцог. В срещата участваха президентите Томас Клестил (Австрия), Арпад Гьонц (Унгария), Милан Кучан (Словения), Леонид Кучма (Украйна), Емил Константинеску (Румъния), Александър Квашневски (Полша), Оскар Луиджи Скалфаро (Италия) и Вацлав Хавел (Чехия).
"Ние не можем да приближим Централна Европа като географско понятие, но ще сторим всичко за приобщаването ни към това политическо пространство", заяви президентът Стоянов в словото си на дискусията "Гражданското общество - надежда за обединена Европа". Българският президент представи специално експозе за развитието на гражданското общество в България.
Нова вълна от насилие в Северна Ирландия
Мъж бе застрелян в Белфаст само часове след като една от пробританските партизански групировки в Северна Ирландия обяви, че прекратява нападенията си над ирландските националисти. Жертвата била простреляна, докато поставяла тръби за газ в един от протестантските квартали на Белфаст. Инцидентът подсилва страховете, че идва нова вълна на насилие, която спира мирния процес през последните месеци.
Последната вълна на насилие започна, след като католическите републикански екстремисти от Ирландската национална освободителна армия застреляха лидера на движението Лоялистки доброволни отряди Били Райт в затвора "Мейз", близо до Белфаст.
НАКРАТКО
БСП се е готвела да ремонтира Закона за МВР преди една година, за да даде право на вътрешния министър да въвежда извънредно положение. Това съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев в парламента миналия петък. Поправката щяла да бъде приета веднага след като социалистите гласуват втори кабинет с премиер Николай Добрев, твърди заместник министър-председателят.
Срещата между премиера Иван Костов и лидерите на Народен съюз, която беше планирана за миналия петък, не се състоя. Стефан Савов и Анастасия Мозер пожелаха да се видят с министър-председателя в парламента, за да му предоставят своя проект за ново следизборно споразумение. Според Костов срещата щяла да се състои на "Раковска" 134, защото там изпълнявал функциите си на син лидер, а в парламента бил премиер.
Ръководството на Народното събрание изпрати на главния пркурор Иван Татарчев всички свои материали, които имат някаква връзка със събитията от 10-11 януари 1997 г. Обвинител номер едно поискал стенограмите от председателския съвет и заповедите на парламентарния шеф Благовест Сендов. Оказва се обаче, че стенограми не са водени.
България ще се опита да организира среща на зам.-министрите на отбраната от Югоизточна Европа през февруари. Това стана ясно при посещението на военния министър Георги Ананиев в Румъния миналата сряда.
Декларацията на нашето недоволство
"Чакай, бабо, да взема декларация и ще купим "Мура". Това не е документ, а цял роман. Три дни ми трябват да прочета само обясненията за попълване и три висши, за да я попълня. В квадрата тук какво да пишем" - репликите са от коридора на данъчна служба в столицата. След въвеждането на имуществената декларация (и приложенията) по новия Закон за местните данъци и такси в общините цари хаос. Срокът за подаването на формулярите е 31 май. Впечатлени от слуховете за "сложността на изпълнението", софиянци се наредиха на опашки още миналата седмица.
Входовете на данъчните администрации са облепени с килограми хартия - the best of вестникарските инструкции за попълване на имотната декларация, съобщения за ограмотителни "събрания" в близки училища и партийни клубове, "жокери" за това къде в данъчното седи експертът, към когото можеш да се обърнеш за напътствие.
Мъглата е обвила деклараторите без изключение. По-необременените с опит и знание са оптимистично настроени, защото очевидно възприемат задачата като отговори на тест "Ревнива ли сте? " в "Паралели": "Ако го притежаваме имота, ще пишем "да", ако друг е собственик, ще пишем "не". Ако нещо допълнително се иска - тогава не знам."
"Едното нещо е да ни научат какво трябва да попълваме. Другото зависи от нашата интелигентност", прозря дама на средна възраст.
"Не знам как да си попълня декларацията. Ще науча от вестниците - това ми е единствената надежда. От тези тук не може да се получи информация. Сега направо ми се скараха, защото не съм попитала правилно", оплака се гражданка от краен квартал. За да "улеснят" собствениците, данъчните власти почти навсякъде са излъчили по един търпелив служител, който да отговаря на нуждаещите се.
Питанията са разнообразни, като шансът интересуващите се да разберат добре за какво става дума е минимален. Плюс, че и
"Ако имам два имота, може ли оттук да взема декларация и за двата" - въпросът-знаменосец по опашките се пренася и в стаите. "Една жена моли да кажете, че не й е ясно, вилата на кого е, след като съпругът й е починал? Какво да пише", любопитстваше госпожа от третата възраст. "Ами да пише 1/2 на първия собственик и 1/2 на другите наследници, та да докара до единица", беше отговорът на човекът зад бюрото. В паузата добави за "Капитал", че приложенията са най-голямата драма за гражданите.
В петък пред сградата на люлинската данъчна служба хората, които се тълпяха с вирнати глави пред таблото с инструкции изведнъж се завтекоха към запазена пенсионерка с яка от лисичи крачета. Гръмогласната женица даде на доброволец да подържи папката й и мрежата с два хляба "Добруджа", за да може спокойно да разтвори декларацията-убиец. "Граждани, вижте какво, идвам от консултация. Качих се в 307-ма стая, отидете и вие. Данъчният служител ми каза как да си попълня декларацията най-подробно. Той ми я попълни, защото не ми беха ясни много неща. Ами мислех, че само първа страница трябва да попълня", сподели припомнилата си ученическите години. Близкостоящите съкварталци я атакуваха с въпроси - "кое е собственикът, кое е вещното лице и вещото лице". Гражданката се оказа подкована: "Ами собственикът е този, на който се води апартаментът, вилата. " В този момент в разговора се включи една от многото сънароднички на Елцин в този квартал: "Вие питате, защото сигурно имате право да го ползвате апартамента до живот, нали? " - "Па той си е мой. Вещото право и вечното немат нищо общо - това разграничете вие", разлюти се безпричинно дядо. "Трябва ли и данните за вещното ползване да попълня", не се отказваха люлинци. Жената, излязла от консултация, започна да развива белия флаг: "И на мен това не ми беше ясно и затова той ми го отбелеза с две чертички. Кое още не ви е ясно, господине? Ама това не се попълва. Ето, той ми каза, че се попълва на другата страничка "Собственик". Точно вашето име. И на съсобственика - Както сме аз и мъжът ми. Тук попълвате, бе.
И т.н и т.н.
В централните данъчни офиси беше по-безлюдно, но не особено по-ясно. "Посочени са някакви телефони за помощ на гърба на декларацията. Обадих се на такъв телефон и ми казаха да отида в службата, където ми е туй - там щяло да има консултанти", сподели човек пред сградата на община "Триадица". В повечето случаи на горещата линия слушалките вдигат чиновници, които са неуместно лаконични: "наемете си адвокат" или "обърнете се към данъчната служба, където ви е адресната регистрация".
И на нас не ни е лесно, тюхкат се подчинените на зам. финансовия министър Дора Андреева, която е и шеф на Главно управление на данъчната администрация. "Вижте само сроковете - до 31 май се подават имуществени декларации, до 15 април - едноличните търговци и тези по граждански договор, членовете на управителни съвети, наеми. До 31 март - подават декларации юридическите лица. Освен тях до 31 януари трябва да бъдат подадени и патентните декларации. Ние сме два етажа, 50 души, а жилищният комплекс е 130 000 души", каза данъчна служителка. колеги признават, че собствената им компетентност издиша под натиска на непрекъснатите промени в данъчното законодателство.
Новите данъчни оценки объркаха и сметките на кандидат-продавачите на имоти, както и работата на брокерите в посредническите агенции. Сделки, които са подготвени от края на миналата година няма шанс скоро да бъдат изповядани в Нотариата. В данъчните служби липсва компютърен софтуер, на който да се смятат оценките, а на ръка данъчните не щат да се хабят да смятат. Те обаче ще трябва да свикнат с формулите, тъй като досега оценките се смятаха от служители в общините. Затова, докато свикнат, най-лесното е да връщат продавачите за началото на лятото, когато по данъчните оценки ще трябва да изчислят данък сгради.
"Имам сключен предварителен договор за покупка на апартамент и сега с тези нови данъчни оценки, които трябва да се издават ме бавят, а то в договора си пише при забавяне се плащат неустойки, кой ще ми ги покрие на мен тези разходи. Казват ми до 31 май ще ми направят оценката, а то в закона пише - 14 дни", оплака се гражданин в периферна данъчна служба.
Общо взето, изводът е - неизпипана декларация, лоша организация, граждани, които навремето са бягали от час, ако въобще са ходили на училище. Страшно е предупреждението в края на имуществената декларация, че за неверни данни се носи отговорност по чл.313 от НК. Така внушително количество българи ще бъдат споходени от кошмари, в които небето се вижда през решетки.
Доставките на газ и новият живот на старите формули
Когато в края на епохата на реалния социализъм хората у нас мръзнеха без парно и ток, не им оставаше нищо друго освен на светлината на свещите да си правят следната проста сметка. Ако комунизъм = електрификация + съветска власт, то електрификация ще да е равна на комунизъм минус съветска власт. Днес вече позабравихме известната в близкото минало формула, но, оказва се, властта (съветска или не) може да се упражнява и с други лостове. Например икономически. Продължаващата вече близо година публична баталия по газовите проблеми недвусмислено затвърждава това впечатление у преобладаващата част от общественото мнение.
Първо, eкспоненциално расте убеждението, че Русия използва зависимостта ни от нейните природни ресурси, за да налага неприемливи за България условия.
Второ, ако през март в общественото мнение преобладаваше скептицизмът, че нито правителството, нито частните групировки са в състояние да формулират и защитят единна национална позиция, то сегашната оценка е, че вече и по отношение на Русия правителството действа като суверенен субект.
В същото време обаче прекалено дълго проточилите се преговори, редуващите се значителни изригвания и многозначителни затишия, както и новопоявяващите се детайли от вътрешния газов пейзаж, пораждат и някои съмнения.
Следвайки лансираната до този момент официална формула "газ без посредници", мнозинството споделя мнението, че синьото гориво трябва да се внася и доставя единствено от държавната фирма Булгаргаз. Оттук и съобщенията за реални или евентуални нови посредници карат 43 на сто от хората да се съмняват в последователността на правителствената политика. Т.е. безусловната подкрепа за правителството като защитаващо националните интереси във взаимоотношенията с Русия се сблъсква със съмнения в логиката на отстояването на тази позиция във вътрешен план.
Което ни препраща не толкова към цитираната по-горе, а към една друга математическа формула, която казва, че минус по минус е равно на плюс. Или нормалната газификация на страната е равна на минус "мултификация", по минус "хардландизация".
Данните са от представителни за пълнолетното население на София изследвания, проведени през месец март и октомври 1997 г. и от 20 до 22 януари 1998 г. от ALPHA RESEARCH LTD. по поръчка на в. "Капитал".
А сега накъде?
Самият факт, че е необходимо г-жа Мозер като ръководител на политическата сила, излъчила ръководството на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР), честичко да ни повтаря колко добре се справя с работата си г-н Върбанов, ни кара да си мислим, че там не всичко е наред. Може би голямото напрежение по преодоляване на зърнената криза не позволявана партийното ръководство да види проблемите, които са натрупани и за съжаление продължават да се трупат в МЗГАР.
Вместо да вземат мерки да не се повтори сценарият от миналите години, в МЗГАР решиха, че след едно успешно лято нещата завинаги са се оправили. Наблюдава се инертност в дейността на ръководството на министерството и въпреки декларациите, че надеждността на получаване на данните е повишена, реално нищо не е направено. Мерките, които се вземат, са с обратен знак. Типичен пример за това е приетият наскоро Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ). Един по-задълбочен прочит на това нормативно недоносче ни дава основание да твърдим, че структурната реформа подминава някои от функционалните звена на МЗГАР. Натрапва се впечатлението, че целият правилник е създаден с цел да се намери лека и "доходоносна" работа на управление "Земя и земеползване" и на регионалните служби "Поземлена собственост". В противоречие с пазарните механизми се прави опит да се мотивира съществуването на една бюрократична структура, чиято дейност да бъде съгласуване на документи и изготвяне на преписки. Държавата трябва да плаща ненужно около 1 млрд. лв. (издръжка на около 100 души, командировъчни, материали, ток, консумативи, осигуровки и т.н.), вместо да възложи чрез търг тази дейност на някой лицензиран посредник и да разтовари по този начин бюджета.
Същото непазарно поведение се демонстрира и в Главно управление "Поземлена реформа".
Проблемът с регистрацията на собствениците е подценен. Изтъквайки недържавническия мотив "защо да плащаме за чужда работа", системата за поземлена регистрация е оставена недоразвита. В цифровия модел отсъства идентификаторът за собствениците - ЕГН. Освен това голяма част от имотите се възстановяват на починали лица. Реалните собственици се изясняват чак при издаване на нотариалните актове, а информационната система е пълна със странни собственици, което няма юридически смисъл. За да бъде пълен хаосът, чрез едно морално остаряло техническо решение, наречено *. CAD формат за предаване на данните от земеделските земи, се прави опит цифровите модели да се "затворят" и да бъдат ползваеми само в определени служби от МЗГАР. Този формат има едно основно предимство. Той е така "далновидно" подбран, че на негова база е невъзможно да се изгради единна информационна система.
Тези две на пръв поглед независими тенденции в работата на функционалните звена от МЗГАР са на практика взаимопородени. Структурната реформа технически се основава на два основни принципа. Първият е всеобхватно организиране и контрол чрез единна информационна система на всички звена в министерството - централно управление, управления и регионални служби. Вторият е свързан с премахването на корумпираните бюрократични структури и включване чрез търгове на небюджетни лицензирани посредници за изпълнение на определени дейности.
Очевидно е, че в министерството не съществуват дори технически предпоставки за преструктуриране. Главно управление "Поземлена реформа", от една страна, "затваря" данните, а от друга, не поддържа поземлен регистър и така прави невъзможно изграждането на информационна система. Без нея не е възможно управление "Земя и земеползване" да промени стереотипа си на работа:
Управлението трябва да събира информация за засетите площи и произведената продукция; да поддържа адекватна информация за реализацията на продукцията и изпълнението на националните баланси, да инспектира и следи за законосъобразността на използването на Държавния поземлен фонд; да следи за правилното използване на отпуснатите от фонд "Земеделие" кредити и др. Това няма да стане, ако не се скъса с тясноведомственото отношение към информацията. Трябва да се създаде единна информационна система, обхващаща пълния поземлен регистър и кадастъра на земеделските земи.
Необходимо е също да се "отворят" към всички възможни потребители цифровите модели, резултат от поземлената реформа, чрез въвеждане на модерен обектоориентиран формат. Трябва да се създаде информационна система на МЗГАР, която да позволява контрол в реално време на ефективността на работа на всички функционални звена по вертикалата. Всички дейности, свързани с администриране, подготовка на преписки, съгласуване на документи и др., трябва да се изведат от бюджетно финансиране и да се възложат чрез търгове на лицензирани фирми-посредници.
Необходима е и промяна на законите и правилниците за тяхното прилагане съобразно новите изисквания. В Закона за възстановяване на горите и в правилника за неговото прилагане трябва да се предвиди създаване на единна информационна система, поддържаща и регистър на горските имоти, и кадастър на горите.
Ст.н.с. II ст. дтн. Емил Николов Ганчев, София.
Бонев обяви офанзивата на МВР срещу "Мулти"
Богомил Бонев систематизира подозренията МВР срещу групировката Мултигруп в парламента в петък. Вътрешният министър използва две депутатски питания по повод негово изявление преди две седмици, за да посочи конкретно какви проверки извършват специалните служби на МВР по отношение на "Мулти". Чрез тях Бонев индиректно обяви групировката за криминална, но на практика я квалифицира като мафиотска структура и обяви офанзивата на държавата срещу "Мулти".
Първата проверка, която извършваме, е какви са източниците на първоначалния капитал, каза министър Бонев. Спецслужбите проверяват до каква степен първите сделки на "Мулти" са стартирали с пари от безотчетната каса на ЦК на БКП и кредити, осигурени от убития експремиер Андрей Луканов. Досега никой обаче не е разбрал как фирмата на бившите ченгета от Шесто управление на Държавна сигурност "Мултиарт" прерасна в икономическа групировка и как е финансирана. Легендата на шефа на "Мулти" Илия Павлов, че продал вартбурга си, а след това отишъл в Малта да реже подводници от Совморфлот, а скрапа продавал на турски металургични заводи, не звучи сериозно за никого. За парите на групировката се твърди, че идват от фондове на ЦК на БКП, от фалиралите пенсионни фондове на британския милионер Максуел, от тайни служби и т.н.
МВР проверява и до каква степен каналите за крадени автомобили от Западна Европа към Близкия изток през България са осъществени с помощта на групировката и какво е нейното участие. Спецслужбите изграждали и версията, че създаването на силови групировки у нас е инициирано и контролирано от Мултигруп. Вероятно вътрешният министър има предвид, че много от сегашните шефове на СИК, ВИС-2 и "Зора инс" в периода 1990-93 г. са били охрана или шофьори на боса на групировката Илия Павлов. Друга част от силовите застрахователи са били съотборници на бореца или в близки приятелски отношения с него. Когато в края на 1993 г. в София започна гангстерската война между охранителните фирми, босът на Мултигруп се опита да бъде арбитър в спора. По-късно Карамански го обвини от затвора, че Мултигруп изпира парите на борците от каналите за крадени автомобили, контрабандата към ембаргова Сърбия и рекета.
Проверяваме как Мултигруп е източвала капитали от държавни предприятия по схемата вход - изход, както е действал дълги години с "Кремиковци", каза още Богомил Бонев. Проверка течала и чрез фалиралата Балканбанк, откъдето групировката теглила кредити чрез различни свои фирми. Много от тях сега били в списъка за невърнатите кредити от всички фирми на "Мулти", обяви Бонев. (Сумата на необслужваните задължения на свързани с Мултигруп фирми е над 91 млрд. лева - виж стр. 31-34).
Проверяваме всички незаконни финансови схеми като цесията "Химко" - Булгаргаз", каза от парламентарната трибуна Богомил Бонев. Имаме сигнали, че срещу някои длъжностни лица, опитали се да защитят държавните интереси, е упражняван рекет, твърди министърът на вътрешните работи. По времето, докато вървяха скандалите с цесията срещу тогавашния шеф на "Химко" Димитър Калистратов, беше извършен атентат, чиито автори останаха неразкрити.
МВР разследва всички незаконни приватизационни сделки на Мултигруп като Оловно-цинковия комбинат в Кърджали и фирма "Бороспорт". Успешна се оказа формулата за тайна приватизация при интерхотел "Велико Търново - Арбанаси палас".
Финансовото министерство извършва проверка за неплащане на данъци и неправомерно теглене на данък добавена стойност от фирми на групировката. Внимание е отделено на контрабандни сделки със захар като тази с "Бартекс". Проверката трябва да завърши всеки момент и тогава ще обявим резултатите, заплаши преди седмица и финансовият министър Муравей Радев.
Проверяваме съмнителни самоубийства на служители от групировката, заяви още вътрешният министър в парламента в петък. Няколко служители на Мултигруп загинаха при мистериозни обстоятелства. През 1994 г. в Ловеч с личния си пистолет се самоуби директорът на клона на Кредитна банка там Михо Михов. Почти 2 години по-късно в резиденцията на Мултигруп в Бистрица беше открит в апартамент обесен в тоалетната и представителят на групировката в Скопие Иво Янчев. Официалната версия беше самоубийство. Двама от съдружниците на Сашо Дончев в "Овъргаз" умират през три години. Първи почива Петър Бойчев през 1992 г., а три години по-късно умира и Иван Иванов. Разследваме и два взрива в гаражи на "Мулти", допълни в кулоарите министър Бонев.
МВР ще направи анализ на списъчния състав на групировката, за да провери кои бивши висши чиновници и от кои правителства сега работят в структурите на Мултигруп и заради какви услуги. Търсят се връзките на групировката с бивши служители на тайните служби в България и контактите им със спецслужби на чужди държави за реализиране на финансови проекти в този аспект, заяви още Богомил Бонев. Разследват се и връзките на Мултигруп с бившата партийна и стопанска номенклатура и ролята, която играе групировката в трансформирането на политическата власт в икономическа.
Производството на пиратските дискове и контрабандата им към Русия е следващата дейност, по която МВР проверява Мултигруп, твърди Бонев. Чрез подставената фирма "Интерком", също регистрирана в Цуг, съвместно с ДЗУ, Стара Загора, групировката стана най-мощният производител на CD в България. Допреди 3 месеца линията на Мултигруп беше единствената в страната без монтиран СИД-код, който е задължителен за легалните производители и ги отличава от пиратите. Проверяваме и опитите за заплахи срещу журналисти, чиито позиции не се харесват на групировката, за което имали сигнали в МВР, обяви Бонев от трибуната на Народното събрание.
Така вътрешният министър чрез удобната формулировка "текат проверки" постави под съмнение цялата гама от дейности на Мултигруп. Вероятно за много от обвиненията няма да бъдат открити доказателства, но, така построено, изявлението на Бонев в парламента нанася сериозен удар върху имиджа на групировката. Повечето от фактите, които МВР-шефът обяви в парламента, отдавна са известни на обществото, много от тях бяха позабравени. Казани от парламентарната трибуна обаче, те имат вече съвсем друга стойност и ще бъдат мултиплицирани многократно.
Откровения на един представител на дребния и средния бизнес
След като всички правителства след 1989 г. се кълнат пред своите избиратели, че приоритет на тяхната дейност ще бъде създаването на средна класа, положението в момента е такова, че дребният и особено средният бизнес е на път да загине.
Присъствах на последния семинар в НДК, организиран от няколко организации за финансирането на дребния и средния бизнес, и там много ясно и точно беше поставен въпросът, че основна пречка пред развитието на средния бизнес е липсата на кредитиране от банките и др. финансови институции. Като онагледяване на това бе разказан следният анекдот: Среден бизнесмен отива в банка и дава заявка за получаване на кредит. След обстоен разговор с банковия чиновник, на когото се предоставят необходимите обосновки, чиновникът казва: "Така, като ви гледам, можем да ви дадем само автокредит. " Бизнесменът казва: "Все пак е добре, ще си купя кола, с която да обслужвам фирмата си", но само след миг ентусиазмът му бива охладен, като му се казва, че автокредит по банковата терминология значи да му бъде даден кредит от собствените му пари, които има в банката.
Анекдотът е поучителен, но положението с кредитирането е още по-лошо и от разказаното в анекдота. Напоследък отидох да искам кредит за изграждане на малък цех за производство на продукт, който го няма в България, за който има сигурен пазар и срокът на откупуването му е много къс. Изготвих необходимия бизнеспроект, ползвах услуги на чужди консултанти, за което си платих, и когато отидох в банките, за да може да бъде осигурено необходимото финансиране, отговорът беше: "Да, отличен бизнесплан, добре оформен, обемист, с много добри показатели, ще ви дадем кредит, но трябва да заложите във валута или злато примерно 130% от искания от вас кредит. " Стояхме и се гледахме с този банков директор и се чудих дали на този човек му работи мозъкът, или аз нещо не съм добре. Та аз ако ги имах тези пари, защо по дяволите ще ходя при него да си искам кредит? Казват, че банковите среди вече са променени и кредитирането на средния и дребния бизнес ще бъде приоритет на банките и синдрома на "20% комисиона вземаш, бягаш и никога не връщаш" вече го няма. Аз лично не го вярвам. В банките на всички нива са си същите хора, които ги разсипаха и ограбиха и накараха бабичките и бедните да висят на опашките, за да си получат парите, които вече нямаха никаква стойност.
Вярно е, че има и добри банкери и те трябва да си останат в банките, но всички останали трябва да бъдат изгонени, а немалка част от тях и осъдени. Може и за 1 година, но да бъдат осъдени, защото иначе ни чакат нови финансови кризи, които ще ни уморят окончателно.
Не знам дали много хора знаят, но вече 10 години в българската икономика по различни причини не се правят почти никакви инвестиции за обновяване, модернизация и технологично преструктуриране на мощностите и ако това продължи, след 10 години машините, производствата и комуникациите ще бъдат опасни за здравето на хората. Тезата, че няма достатъчно инвестиции и не идват достатъчно пари, не бива да е оправдание.
И ако това беше възможно поради икономическия хаос, при валутен борд да лишаваш българската икономика от кредитиране е необяснимо. Нека тези банкери, които досега останаха чисти и съхраниха парите на хората, покажат наистина, че са добри, и да кредитират българската икономика и българския среден бизнес, където тази дейност ще им носи печалба от минимум 6-7%. Необходимо е създаването на голяма българска инвестиционна банка, която и с държавни гаранции (Фонд "Земеделие", ДФРР и други фондове) да кредитира български средни и дребни фирми, които имат идеи, необходимите знания и квалификация да ги осъществят и достатъчна коректност да си връщат.
На семинара беше поставен въпросът и бе обсъждано предстоящото приемане на закон за средния и дребния бизнес и преференции за него. Право да ви кажа, на мен лично не ми трябват никакви специални закони и преференции по простата причина, че в България законите просто не се спазват и освен това толкова често се променят, че даже не можеш да ги научиш. А едни преференции раждат други преференции и накрая тези, за които са създадени, обикновено губят. За да върви бизнесът, на мен ми трябват четири неща, които трябва да съществуват в държавата.
Правителството да докара корупцията и престъпността в нормални граници. При съществуващото в момента положение на повсеместна корупция и развихрила се престъпност аз въобще няма да правя какъвто и да е бизнес. Единственото, което ще правя, е да си повишавам квалификацията. Ако държавата не се справи с тези две явления, каквито и специални закони да приема, среден и дребен бизнес и средна класа няма да има.
Държавата да се справи с монополизма в производството и търговията независимо дали е държавен, частен или корпоративен. Наличието на монополизъм създава предпоставки за създаване на държава от типа бананова република.
Нормална банкова система и нормални банки, които да кредитират средния и дребния бизнес, както и едрия, но без дискриминация. От банките трябва да бъдат изгонени всички, които носят вина за разсипването им, и да изчезне принципът по ми е лесно да имам един-двама големи клиенти, отколкото 100 малки. За какво тогава ни са толкова банки и толкова народ в тях, след като обслужват само определени клиенти... Националната стратегия, приета с консенсус от всички, а именно "Каква държава ще бъде България през следващите 50 години". Не говоря за политическата система - въпросът е да е някаква форма на демокрация. Говоря за икономическите приоритети. Вече 4 години се мъча някой политик да ми отговори, като се почне от експрезидента Желев, та се стигне до "икономиста" Луджев, но отговорите варират от "не разбирам за какво питаш" до "ще развиваме всичко". Не можеш да развиваш всичко. Трябва да има приоритети и е много важно дали отново приоритетни отрасли в образуването на брутния продукт ще бъдат енергетика, химия, металургия, тежко машиностроене или селско стопанство, лека промишленост, туризъм, комуникации. Без такава стратегия просто на всеки, който иска да започне самостоятелен бизнес, ще му бъде много трудно.
Людмил Желязков, Сливен.
Новата БСП - по-малко комсомолци, повече ченгета
Когато столетницата не може да манипулира настоящето и да предсказва бъдещето, тя винаги се връща към миналото. Или поне така е било винаги досега. Най-новото вътрешнопартийно събитие не изневерява на това правило.
Последното (и поредно по замисъл) "Движение за единство и развитие на БСП" много напомня "тайното" ръководство на държавата отпреди 10 ноември. По-внимателното вглеждане в имената на учредителите показва мрежа от взаимосвързани лица. Това са част от хората, реализирали модела "Луканов" (по който функционираше БСП допреди една година). Съратници, сътрудници, последователи и опоненти на неговите повели сега се опитват да заемат освободеното място.
В сравнение с учредителите на "Движение за единство и развитие на БСП" всички други претенденти за ролята на Кръстника изглеждат като бедни роднини. В новото формирование наистина е обединен "интелектуалният" потенциал на партията, подплатен с дебели папки и също толкова дебели банкови сметки. Всеки един от основателите има своя запазена област в партийните и обществените интриги, съвпадаща с методите за оказване на влияние от Андрей Луканов.
Следвайки челния опит, старите кадри си създадоха обединение, в което да примиряват и координират интересите си и да предрешават хода на партийните битки. Въпреки всички заклинания, че новото движение не цели да изолира някого, явно е, че то се създава от "доказаните управленци", за да доведе "до утвърждаване на достойна и ясна политика" (т.е. да вкара партията в правия път). Иначе прокламираните от него задачи нямат смисъл, още повече че в БСП има идентични организации. По силата на друга стара традиция столетницата има навика да решава конгресните битки в предконгресно време.
Отговорът на този въпрос може да даде най-точна представа за бъдещата траектория на движението. Засега обаче еднозначна формулировка няма.
Учредителите са девет. Още на първи прочит от списъка на потенциалните идеолози отпадат пет имена:
Остават четирима най-вероятни тартори:
В това обкръжение Димитър Иванов е най-вероятният идеен баща на новото движение. (Той обича да обединява - наскоро обедини разпространителите на вестници в протест срещу ВАЦ.) Като допълнително потвърждение идва и фактът, че Иванов стана основен двигател на разяснителната кампания за целите на формацията. Според част от присъединилите се той е и човекът, подсигурил участието на Николай Добрев.
На пръв поглед съставът на новото движение е нелеп. Кадрови офицери, бизнесдеятели (повечето натрупали капитали покрай указ 56), интелектуалци, които с часове могат да дебатират по особеностите на соцреализма... Истината е, че такива хора се активизират само когато се чувстват лично застрашени. А сега всички те са обединени от носталгията по един разпадащ се модел. Докато Луканов рулираше из държавата, номенклатурата успешно превърна партийните си постове в икономическа власт... Капсулираната соцсреда обаче вече започна застрашително да се разпада. Това, че стари партийни кадри, които винаги са предпочитали да бъдат в сянка, изпълзяха от леговищата си, само доказва, че БСП е стигнала до критичната точка - след нея партията или се възражда с нови сили, или сама си подписва политическия некролог.
Според един от соцтеоретиците, член на сегашното ръководство, Искра Баева: "Тези хора, които бяха около Тодор Живков, тласкат партията към миналото й. Те се бяха дистанцирали от БКП и се надяваха промените да са само повърхностни, но те бяха по-дълбоки и те се оказаха извън властта. " Сега "тези хора" се връщат в търсене на своя реванш.
Официалната теза на учредителите е, че движението ще направи партията по-силна и ще разработва текущата политика в партията. То не трябвало да дублира самата партия, а да функционира като част от нея.
Факт е обаче, че основните учредители са си поделили и работните групи по "разработване на текущата и перспективната политика на партията", които безспорно дублират комисиите към Висшия партиен съвет:
В тези работни групи трябва да се роди "адекватната политика" на левицата.
Защо има толкова много бивши дейци на службите? Това беше дежурният въпрос през миналата седмица, последван от автоматичен отговор: "На гробището ли да ги оставим тези хора. Те са дали много на партията и държавата и могат още да дадат. Това е най-интелигентната част от генералитета. Те са високо организирана и дисциплинирана маса. Не очаквайте от тях да правят интриги. " Точно това обаче се очаква.
След официалното обявяване на новото движение кабинетът "Виденов" окончателно се разлетя из всички посоки на партийната действителност. Около Виденов останаха Румен Гечев, Илчо Димитров, Мими Виткова... Към новаторите се присъединиха Младен Червеняков, Кръстьо Трендафилов и Николай Добрев. Третият отбор, макар все още не легитимиран официално, е олицетворяван от екс енергийния министър Румен Овчаров. Според добре информирани източници от петия етаж на "Позитано"20 Овчаров се ползва и с финансовата подкрепа на Мултигруп.
Всичко започна с фондациите - първо Виденов си направи една, после Премянов се пробва, но спря преди финала. Регистрирана беше и неправителствена организация в памет на Луканов.
Дори и нароилите се "мозъчни тръстове" (по замисъл фондациите трябваше да изпълняват такива функции) не успяха да извадят БСП от идейната криза. Това е едно от обясненията за реанимирането на генералите. Само дето фактът, че като последно средство за предотвратяване на партийния апокалипсис се явяват ексченгета, доказва, че в БСП има нещо по природа сбъркано. Деформираното мислене даде за броени дни и деформиран отговор на въпроса кое ще е новото лице на движението, т.е. кой ще представлява генералитета на конгреса. Първата широко прокламирана хипотеза беше Георги Първанов - той обаче беше видимо смутен от самата поява на новата формация, а и позитанолози си припомнят неприязънта на част от учредителите към действащия председател. Второто спрягано "ново" лице е Георги Пирински - неговите предимства, че някога беше любимец на Луканов, а и е генералски зет, се изчерпват. След неуспешния му кандидатпрезидентски дебют за водача на "Заедно за България" ще бъде най-малкото недалновидно да заиграва ново лидерско хоро.
Третото име, което макар и с нежелание споменават деятелите на движението, е на Николай Добрев. Вещ в партийните дела генерал обаче обясни: "Да лансираме Кольо за председател означава, че искаме да се отървем от него."
Така че кандидат-председателите на БСП с афинитет към пагони и мобифони могат да се обърнат в предконгресните месеци към Движението за обновление... Ще прочистват Върховния съд от военни
Има ли нужда от военна колегия на Върховния касационен съд? Този въпрос неочаквано изскочи на дневен ред покрай форсирането на реформата в съдебната система и планираната за тази сесия на парламента промяна в Закона за съдебната власт. Изненадващо председателят на Върховния касационен съд Румен Янков лансира тезата, че подопечната му институция трябва да се девоенизира напълно. Висшият магистрат предлага да се закрие Военната колегия на ВКС с аргумента, че върховният съдебен надзор над решенията по дела срещу войници, сержанти и офицери не може да се решава пак от униформени. Това е в разрез с принципа на всяко демократично общество за граждански контрол над въоръжените сили, смята вносителят на предложението. Върховният касационен съд е последната инстанция, която следи за еднаквото спазване на законите с страната, а военната му колегия - за законността в армията.
Съществуването на военни съдилища, които разглеждат специфичните правни спорове с участие на хора с пагони, е регламентирано в член 119 от конституцията. Основният закон обаче не определя изрично дали военни съдилища трябва да има на всички нива на правораздаването. Може би поради това Румен Янков използва този луфт в конституционната уредба, за да неутрализира своя отколешен неприятел ген. Николай Чирипов, който е председател на Военната колегия на Върховния касационен съд.
Предложението за закриването на Военната колегия ни дойде като
Съдиите с пагони се опитаха да оборят твърденията на своите цивилни опоненти, че делата срещу униформените обикновено зациклят във Военната колегия на ВКС. "Не могат да ни упрекват за ефективността. През миналата година сме гледали 764 дела. Допълнително участваме и в процеси на Гражданската и Наказателната колегия. Само аз съм бил съдия по 58 дела в Първо и Трето наказателно отделение", твърди ген. Чирипов. Много от големите дела обаче се връщали заради липса на военни заседатели. Според шефа на Военната колегия Законът за съдебната власт не регламентирал ясно въпроса с това дали по-нисък ранг може да съди по-висок. Затова се прилагали нормативните актове, засягащи армията. Според тях военният може да отговаря само пред равен или по-висок чин. Затова и делата, където имало замесени хора със звания генерал-лейтенант и генерал-полковник (за възродителния процес, унищожените досиета на Държавна сигурност и т.н.), не можели да тръгнат.
Само половин година по-късно Румен Янков взе на прицел своя вече бивш конкурент. През януари 1997 г. (около месец преди да изтече мандатът на стария Висш съдебен съвет) той предложи ген. Чирипов да бъде отстранен. Неговото място трябваше да заеме шефът на Софийския военен съд полк. Христо Странджански. Кадровиците на съдебната система отхвърлиха искането с 9 на 12 гласа. След неуспешния вот на недоверие двамата магистрати влязоха в открита словесна престрелка. Чирипов обвини Янков, че воюва с него заради лична неприязън, защото му е конкуренция.
Година след неуспешния опит за освобождаване на ген. Чирипов председателят на Върховния касационен съд, изглежда, подновява офанзивата срещу военните магистрати. Ходът на Янков срещу съдиите с униформи обаче ще има много по-сериозни последствия, ако бъде възприет от законодателя в тази форма. Ако Военната колегия на Върховния касационен съд се ликвидира, тогава автоматично би трябвало да се приложи и член 126 от конституцията, според който структурата на прокуратурата трябва да съответства на структурата на съдилищата. На практика това означава
При сегашната конфигурация на силите във ВСС обаче надали може да се прокара предложение за отстраняване на военните магистрати. Румен Янков не може да разчита на подкрепа от страна на парламентарната квота (която бе избрана в последния месец на червеното управление), както и на прокурорите (които ще защитят каузата на Татарчевия фаворит ген. Карамфилов и застрашеното от закриване военно обвинение). Най-реалистичният начин за бленуваното от Янков девоенизиране на съда си остават силните му позиции в юридическите среди на управляващото мнозинство. Въпросът е дали такава промяна в Закона за съдебната власт ще издържи неизбежния тест пред Конституционния съд, за който главният прокурор неминуемо ще се погрижи.
Твърде възможно е Румен Янков да получи сериозна подкрепа от парламентарното мнозинство, на което преди време даде сериозно рамо в реформирането на нормативната база, която касае съдоустройството. Висшият магистрат каза "да" на идеята и на правосъдния министър да повдига предложения за дисциплинарни наказания срещу магистрати. Янков лансира и идеята несменяеми магистрати да се понижават за срок от три години или дори за неограничено време. Според действащия закон провинили се съдии, прокурори и следователи могат да се сринат по йерархичната стълбица, но само за период от шест месеца до една година.
Янков предлага и опростена схема за образуване на дисциплинарни дела срещу магистрати, което се покрива с препоръките на комисията "Антимафия". Висшият магистрат иска в тези случаи наказанията да се решават от петима съдии от административния и касационния съд без право на обжалване, а делата да станат открити. В момента системата е двустепенна - първо делото се гледа от петима случайно избрани членове на Висшия съдебен съвет, а след това може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Последната препоръка на Янков съществено променя философията на несменяемостта в съдебната система. Председателят на Върховния касационен съд иска изрично да се формулира, че даден магистрат получава имунитет едва след като навърши тригодишен стаж в съответната съдебна структура (съд, следствие или прокуратура). В случай че някой блюстител на закона реши да изпробва силите си в друг клон на правораздаването, тригодишният срок трябва да тече отначало, настоява Румен Янков.
Това е последният опит на червения капитал да запази мястото си
Красимир Райдовски, бивш шеф на пресцентъра на Жан Виденов, пред в."Капитал"
За пръв път в новата история на БСП хора от службите не само излизат на светло, но афишират и желанието си да влязат активно в политиката и партийния живот.
- Не виждам нищо ненормално в това. Странното е, че това става в такъв момент.
Какъв е моментът?
- Моментът е сложен и труден за социалистическата партия. Те сега правят движение за обновление именно на БСП. А доскоро къде беше всеки един от тях? Имаше само двама-трима души от списъка, които бяха афиширани като част от политическата структура на партията. Освен това цялата тази история беше направена в условията на конспирация - голяма или малка, зависи от гледната точка. Самото движение е създадено на конспиративни начала.
Димитър Иванов твърди, че още през юли са пратили писмо на Първанов... - Е, за това не знам. Но всичко се правеше, общо взето, тайно.
Не е ли все пак смущаващо събирането на толкова много о.з. генерали на едно място?
- Това, което е и смешно, и странно, е друго. Не може да се каже, че голяма част от членовете на учредителния комитет (или поне тези, които аз познавам) са в приятелски отношения. Там се събират хора, които дори в момента имат финансови конфликти, а уж ги обединява нещо, което е толкова абстрактно, че няма накъде.
Всеки един от тях, общо взето, няма чисти отношения с останалите си партньори.
Какво ги обединява според вас?
- Два са факторите. Единият е личната амбиция за изява в политическия живот и желанието за обществено присъствие. А другият е негативното отношение към Виденов.
Как ще се отрази на БСП това, че хора с пагони са се заели с обновлението на партията?
- Първо, никой от тях не е казал какво точно значи това обновление. Аз четох документите, но не разбрах в какво точно ще се състои то. А освен това един човек, който е ръководил отдела в Шесто управление, който бдеше за чистотата на ортодоксалната комунистическа партия (бел.авт. - Димитър Иванов), звучи ми странно днес да работи за обновлението и социалдемократизирането на социалистическата партия. Странно е и е смешно. До вчера си вкарвал хора в затвора заради идеите им, а днес ти ставаш един от тях.
Все пак защо тези хора правят такава рискована стъпка точно сега?
- Това е последният опит на червения капитал да запази някакви свои позиции в икономическия живот на страната.
Видя се, че Мултигруп по ред причини вече няма тези позиции, които имаше в България през последните седем години, и може би се търси някаква нова възможност.
Тези хора (в това движение) седем години са били много навътре в икономиката на страната. А голяма част от тези, които са в списъка на Движението за обновление на БСП, не са свободни хора, т.е. били са обвързани с Държавна сигурност, били са в агентурния апарат на ДС.
Има девет учредители на движението, кой от тях според вас е вероятният автор на идеята за движението?
- Според мен може да се говори за вероятни автори на идеята. Това биха могли да бъдат Любен Гоцев, Димитър Иванов и Николай Добрев. Никой друг не може да измисли такова нещо.
Защо вторият човек в партията - Николай Добрев, се ангажира с такава формация?
- Според мен Добрев търси своето лично спасение от поведението си по време на януарските събития. Тогава със своята активна пасивност той беше един от хората, които доведоха нещата до събитията от 10 януари. Много западни дипломати тогава изразиха учудване защо не са взети необходимите мерки от страна на полицията.
Добрев търси спасение, защото въпросът за неговата роля и място по време на януарските събития при всички случаи ще бъде поставен отново на конгреса на БСП.
Има ли други подобни движения в БСП в момента?
- Доколкото знам, има един друг център, който или се ръководи, или е създаден (поне така се говори) от Костадин Чакъров, авторът на известната книга "Вторият етаж". Той обаче е афиширал своята позиция, че работи за кандидатурата на Румен Овчаров като председател на партията. Чакъров също се опитва да привлича хора от средния ешелон и нагоре в БСП.
Какъв може да е резултатът от функционирането на тези движения?
- Два са вариантите според мен. Или да се пречисти БСП. В това тези хора наистина могат да помогнат. Не толкова със своите действия обаче. Възможно е БСП като партия, като един цял организъм да се усети какво става и да не им позволи да се бъркат. Защото голяма част от тези хора дори не са организирани членове на партията. БСП сама не би трябвало да позволява те да се бъркат и да работят за обновлението на партията. Или може партията сама да се пречисти благодарение на тях, разбирайки, че те я дискредитират.
Не може вчера да си бил някъде на сянка, да си правил пари, а днес да изпълзяваш на слънце.
Щеше ли всичко това да се случи, ако Луканов беше жив?
- Ако Андрей Луканов беше жив, ние нямаше да имаме 10 януари, нямаше да имаме и 4 февруари.
Ще се кандидатира ли Жан Виденов за председател на БСП на конгрес?
