БНБ очаква общите й разходи за 1998 г. да достигнат 89.5 млрд. лв., като 61 млрд. лв. са предвидени за издръжка на банката. Средствата за работни заплати са изчислени при персонал с 363 души по-малък от миналогодишния. Разходите за заплати и социални осигуровки представляват 16 на сто от общите разходи на банката.
Според проектобюджета значително ще нараснат разходите за материали, услуги, ремонти и амортизации, които представляват 43 на сто от разходите за издръжка. Нарастването се дължи на новия тип разходи, свързани с откриването и функционирането на печатницата на БНБ, която ще глътне според проекта 5.2 млрд. лв. Разходите за инвестиционна дейност ще бъдат насочени предимно към довършване на новата печатница; покупка и доизграждане на имоти за разширяване на клоновата мрежа на банката; изграждане на съвременна интегрирана електронна информационна система; покупка на машини и оборудване, които имат нужда от подмяна. През 1998 г. тези разходи ще достигнат 28.5 млрд. лв. Обемът на инвестициите намалява в сравнение с предходната година, защото основните разходи за печатницата са извършени именно през предходния период.
Отпадат ограниченията за откритите валутни позиции в марки
БНБ даде възможност на търговските банки да поддържат неограничена част от активите си в германски марки. Промяната стана възможна след обнародването на новата наредба за откритите валутни позиции. Под открита позиция се разбира разликата (отчетена в левове) между активите и пасивите на банките в определена валута. Според наредбата откритите валутни позиции по всяка една от валутите, освен тези на марката, може да бъде в размер до 25% от собствения капитал на банките, а нетната открита валутна позиция може да достигне максимум 60% от него (нетната открита валутна позиция представлява сума от всички открити валутни позиции). При определянето на размера на откритите валутни позиции на банките се взимат предвид балансовите и задбалансовите активи и пасиви в чужда валута и сделките с нея, както и с благородни метали. Дори откритите позиции да са в посочените граници, финансовите институции са задължени да заделят провизии по тях, което води до намаляване на печалбата им.
Ограниченията по принцип се налагат, за да не се допуска банките да поемат прекален валутен риск. Изключването на германските марки от ограниченията беше инициирано от самите търговски банки. Техният аргумент беше, че заради фиксирания курс на лева няма риск от загуби от курсови разлики по активните и пасивните позиции в немска валута. За окончателното приемане на отстъпката се чакаше одобрение от Международния валутен фонд. Управителят на БНБ Светослав Гаврийски беше основният противник на идеята с аргумента, че все пак за банките е рисковано да излизат на прекалено дълги маркови позиции, особено при по-рязко повишение на левовите лихви. Дори финансовите институции да насочат активите си предимно към инструменти в германски марки, това няма да доведе до натиск върху валутния резерв, нито ще заплаши стабилността на борда.
Другият деликатен въпрос беше как да се третират доларовите ЗУНК-облигации при формирането на откритите позиции. Проблемът е характерен най-вече за държавните банки, в които са концентрирани най-много такива книжа. В крайна сметка МВФ и БНБ решиха, че ограниченията ще важат, включително и като се отчитат ЗУНК-овете. В наредбата обаче се дава отсрочка изискванията й да се постигнат до края на 1998 г., без междувременно банките да увеличават процента на откритите си позиции спрямо собствения капитал (макар че първоначално БНБ смяташе да даде срок чак до края на 1999 г.).
Турска банка иска да купи фалиралата МБИР
Турската "Демирбанк" е представила писмо за намерение в БНБ, с което изразява своя интерес да купи фалиралата Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР), заяви зам.-шефът на "Банков надзор" в БНБ Румен Симеонов. Проучваниятна за точното финансово състояние и размера на "дупката" в МБИР предстоят. През април миналата година БНБ отне лиценза на банката и я постави под особен надзор, а по-късно тя беше обявена в несъстоятелност. Според процедурата, предвидена в Закона за банките, турската страна може да преговаря за купуването на фалиралата институция като предприятие, ако поеме изпълнението на задълженията й. В края на септември по баланса на МБИР се водят 2.3 млрд. лева привлечени средства от граждани и 7.5 млрд. от фирми. В същото време голяма част от вземанията й, които са съсредоточени главно в свързани с акционерите й фирми, са оценени като безнадеждни.
Турската банка отдавна проявява желание за получи възможност за извършване на банкова дейност на територията на България.
Бившият шеф на МБИР и чрез свързани лица основен неин акционер - Иван Евлогиев, направи известни опити да я спаси. Веднага след поставянето на МБИР под особен надзор той обяви, че "група акционери, представлявани от него", изплащат средствата на вложителите в банката. Срещу това Евлогиев опита да отпише кредити, които са отпускани на негови фирми. Квесторите на банката обаче отказаха да приемат тази операция. По-късно той обяви, че подготвя споразумение за учредяване на съвместна банка между МБИР и непросъществувалата Българо-украинска инвестиционна банка. Тази "новина" обаче така и не се разви и Евлогиевата банка беше обявена в несъстоятелност.
Накратко
След продължителни борби и въпреки становището на комисията по ценните книжа ДЗИ беше включен в списъка на първичните дилъри на ДЦК. При неговото първо публикуване името на застрахователния институт не фигурираше, но още същия ден БНБ разпрати нов списък, този път с ДЗИ вътре. Проблемът беше, че държавният застраховател няма лиценз за инвестиционен посредник, защото все още не е регистриран по Търговския закон. Компромисът бил допуснат, след като от ДЗИ и правителството напомнили, че се очаква съвсем скоро институтът да бъде преобразуван и регистриран надлежно.
Статистичката Величка Рангелова - шеф на отдел "Прогнози и анализи" в Националния статистически институт, шумно подаде оставка през миналата седмица. Тя заяви, че не иска да е съпричастна при подвеждането на толкова много правителства с неточна информация, че ръководството на НСИ трябва да подаде оставка и че то цензурира резултатите от изследванията. Рангелова също набеди методите на НСИ като остарели и неперфектни. На това от ръководството на статистиката отговориха с яростно опровержение.
Вносителят на закона за кредитните милионери Александър Каракачанов е внесъл нов законопроект, според който неизпълнените валутни задължения към банките ще се преизчисляват в левове към деня на изплащането им. Проектът, който съдържа само един член, се предлага в отговор на тълкувателно решение на Върховния касационен съд, според което лошите валутни кредити могат да се изплащат в левове по курс към деня на падежа им.
Акционерите на Балканска универсална банка (БУБ) проведоха общо събрание миналата седмица, на което избраха "Делойт и Туш" за одитор. Миналата година с разрешение на БНБ банката беше купена от фирми и физически лица около сравнително неизвестния бизнесмен Васил Нинов. От новото ръководство на БУБ обявиха, че са погасили стари задължения на банката към ДСК, БНБ, ОББ и Юнионбанк. БУБ имала внесен капитал от 2.9 млрд. лева и коефициент на капиталова адекватност 10%.
Въпреки неофициалното становище на БНБ, че не е необходимо да се сключват договори с държавните банки за продажба на германски марки от нейно име, през изминалата седмица тази тема отново беше разисквана. След неприкрита намеса на правителството в темата шефът на борда Мартин Заимов обяви, че такива договори ще бъдат сключвани с държавните банки. При въвеждането на борда МВФ обяви, че няма нужда от такива мерки, въпреки че БНБ има много малко гишета, на които продава и купува марки по фиксирания курс. Валутната паника от началото на месеца обаче стана повод кабинетът да опита да разшири предлагането на марки по официален курс и дори да обмисля как да принуди обменните бюра да не продават над него.
Военнопрестъпник пред трибунала в Хага
Хърватинът от Босна Влатко Купрешкич, обвинен в убийството на босненска мюсюлманка, бягаща от селото си по време на войната през 1993 г., на заседанието на съда за военни престъпления в Хага в петък пледира, че не е виновен. Хърватинът бе ранен миналия месец от военни части на НАТО при опита им да го заловят.
"Обявявам се за абсолютно невинен, защото не съм способен на подобно нещо", заяви Влатко Купрешкич пред военния трибунал на ООН в Хага. Раненият в ръката, крака и гърдите обвиняем се явяваше за пръв път на публично място след престрелката, при която холандски войници успяха да го заловят. Според свидетели 40-годишният Купрешкич изглеждал забележително добре и въпреки че изслушал обвиненията с намръщена физиономия, като цяло бил спокоен и самоуверен.
"Обвиненията са ми пределно ясни, но не разбирам защо моето име е свързано с тях", допълни Купрешкич пред председателя на съда Антонио Касесе от Италия. Според прокурорите обвиняемият е взел участие в организирана акция на босненските хървати в Централна Босна през април 1993 г., при която десетки цивилни мюсюлмани са били убити, а много други принудени да напуснат домовете си. Официалното обвинение твърди, че поне 103 мюсюлмани, включително 33 жени и деца, са били убити близо до село Амичи, а всички мюсюлмански къщи и джамията в селото - разрушени. Купрешкич е лично обвинен за участието си в група от хървати, които открили огън срещу мюсюлманско семейство, опитващо се да избяга от Амичи в намиращата се наблизо гора. При престрелката е била убита съпругата, а дъщеря й и друг босненец тежко ранени.
Друг обвиняем хърватин, Анто Фурунджия, вече пледира невинността си пред съда, отричайки да е изнасилвал мюсюлманка по същото време. Трибуналът в Хага е задържал 11 босненски хървати по различни обвинения срещу мюсюлмани от Централна Босна. Между тях са и генерал Тихомир Блашкич, и известният хърватски политик Дарио Кордич, и двамата обвинени в "етническо прочистване" на региона.
Съдията Касесе все още не е определил дата за делото на Купрешкич. Засега в трибунала, създаден през 1993 г. от Съвета за сигурност на ООН, текат още три дела, а едно е изцяло завършено. Предвижда се процесът номер пет да започне в понеделник. Проектът за изграждане на втора заседателна зала през лятото ще улесни значително работата на съда, страдащ в момента от липса на помещения и назначени специализирани съдии.
В същото време международният представител, отговарящ за Босна, Карл Вестендорп отложи вземането на решение за евентуална намеса в спора за външния вид на валутата на страната. Въпросът за вида на паричната единица е предмет на постоянни спорове на сърбо-хърватско-мюсюлманската администрация, управляваща Босна след края на войната. Вестендорп заяви по-рано тази седмица, че очаква окончателен отговор от сръбския представител в колективното президентство на страната Момчило Крайшник, преди да реши дали да се намеси лично в спора.
След като се срещна с Крайшник във вторник, Вестендорп излезе с ново изявление, в което каза, че ще отложи решението си до 20 януари. Според говорителя на Вестендорп постъпката е продиктувана от "непродуктивната" среща със сръбския хардлайнер, който не се е съгласил с предложението за неутрално изглеждаща валута, с дизайн, направен от управителя на централната банка.
Нещата се обръщат за Мадлин Олбрайт
Държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт завърши първата си година на този пост с блестящи отзиви. Тя очарова председателя на Комисията по външна политика на Сената Джеси Хелмс и прекрати дългогодишната политика на комисията да съкращава разходите за външна политика. Успя да убеди и секретаря по отбраната Уилям Коен в необходимостта да се запазят американските военни части в НАТО. Неоспорим бе приносът й за разширяването на НАТО на изток.
Но меденият месец за първата дама на американската дипломация свърши. От октомври, когато американската администрация отбеляза подобряването на отношенията си с Китай, Олбрайт търпи неуспехи. Неуспехът на законодателството за по-гъвкава външна търговия, финансовата криза в Югоизточна Азия, спирането на преговорите в Близкия изток и надигащата се като световна дипломация Русия направиха края на 1997 г. далеч по-малко бляскав от нейното начало. Годината можеше да бъде и по-лоша, като се имат предвид продължаващите предизвикателства на иракския президент Саддам Хюсеин към оръжейните инспектори на ООН и нарастващото напрежение между натовските съюзници Гърция и Турция.
Олбрайт в момента понася обвиненията за някои от погрешните ходове и липсата на адекватни действия за тяхното изправяне, въпреки че проблемите с Китай и търговията не са от нейната компетенция. Критиката заклеймява неумелото ръководене на въпроси от такъв мащаб като Ирак. Доста продължителните и скъпи командировки на дипломатката също правят впечатление - изминаването за една година на 185 000 мили и посещението на 52 страни са респектиращи цифри. "Изглежда сякаш е тръгнала по света, за да провежда кампании, а не да върши някаква сериозна работа", недоволства сенатор Робърт Торичели.
Но "вършенето на сериозна работа" не е толкова лесно. Много от световните проблеми са извън контрола на Олбрайт. Санкциите срещу Иран и Куба, които предизвикват редица търкания с Европейския съюз, са установени от американската вътрешна политика. Вътрешната политика пък на Израел взриви мирния процес в Близкия изток. Освен това статусът на Америка като единствена суперсила след края на студената война създава парадокс за Олбрайт: САЩ не могат да превръщат всяко свое предимство в световно влияние. "Човек има много по-малко влияние там, където хората не се нуждаят от неговата защита", обяснява ситуацията виден американски дипломат.
Голяма изненада за държавния секретар бе наново издигналата се Русия, която използва разцеплението на западните съюзници, за да осъществява собствените си икономически и политически цели. Плановете на Москва да продаде ракети на кипърските гърци например разпалиха старата вражда между двете националности. САЩ не успяха дори да убедят Европейския съюз да приеме кандидатурата на Турция за членство в организацията.
Русия е нарастващо препятствие в отношенията с Ирак. Тя дори иска вдигането на икономическите санкции срещу Багдад, за да може да й бъде върнат дългът. Въпреки влиянието й като представител на ООН Мадлин Олбрайт не успя да събере необходимата подкрепа за прилагането на твърди мерки спрямо Ирак, за да бъдат изпълнени резолюциите на световната организация.
САЩ могат да се окажат сами и в политиката си спрямо Иран. Олбрайт трябва да реши дали да приложи санкции срещу руската "Газпром" и френската "Тотал" заради участието им в проекта за 2 милиарда долара за преработване на природен газ в Иран. С натрупването на лоши новини Олбрайт е застрашена от загубването на звездния си статус. Ако иска да избегне подобна съдба, държавният секретар трябва да направи някои запомнящи се удари, както и да навърти значителен километраж през 1998 г. Великобритания начело на европейската империя
Ще се справи ли Островът с предизвикателствата на континента
Началото на тази година отбеляза поемането на президентството на Европейския съюз от Великобритания. Нова година - нов късмет, биха казали оптимистите. Болшинството европейски политици обаче остават с надеждата новият късмет да е продължение на стария. Работният график на първата половина на 1998 г. е богат на събития, повечето завършващи ключови за развитието на ЕС процеси. На първо място, провеждащата се през март европейска конференция на страните от съюза и кандидатите за членство, чиято задкулисна цел и истинско изпитание за дипломатическите умения на председателстващия е предотвратяване на задълбочаващия се конфликт с Турция, недоволна от отношението на Европа към нея. Засега отказваща участие във форума, Турция заплашва с окупация на Кипър и оттегляне на кандидатурата си, ако не бъде третирана наравно с останалите.
Март 1998 г. е и времето, когато ЕС ще започне фактическия процес по най-голямото в историята си разширяване. Въпросителните около относителния дял на новоприетите в органите на организацията, разпределението на регионалните помощи, адаптирането на законодателството, администрацията и т.н. са гаранция за сблъсък на интереси, за които ще е необходима здрава ръководна ръка, балансираща между различните лобита. Горещи страсти обещават последните и решаващи приготовления за валутния и икономически съюз (ЕВС), стартиращ през 1999 г. Кулминационната точка на президентството на англичаните ще дойде именно в края на мандата им през май, когато Съветът на министрите ще трябва окончателно да гласува препоръките на Еврокомисията за членовете на ЕВС. Както е известно, Великобритания възнамерява поне за настоящия момент да остане извън проекта, с което неминуемо ще предизвика критики, ръководейки заседанията. Заслужават внимание и предстоящите обсъждания на селскостопанската политика на съюза, насочени към намаляване на държавните субсидии - болезнен въпрос за редица държави, към който не е безразлична и Великобритания. Така дипломатическият талант на Блеър ще бъде тестван на голямата европейска сцена.
За да бъдат завършени всички тези процеси обаче, ще е нужен истински евроентусиазъм. А никой не може да посочи англичаните за пример в това отношение. Винаги опониращи на преобладаващото мнение на континента, по-скоро участващи поради липса на избор, отколкото на искрена убеденост, политиците в Лондон по традиция се отнасят подозрително към европейската политика. Още от създаването на Европейската икономическа общност през 1957 г. Англия се опитва да се разграничи, създавайки Европейската икономическа зона, която обаче не успява да се превърне в конкурент на ЕИО. През 1973 г. Великобритания все пак става член на организацията, но въпреки положителния референдум две години по-късно споровете, свързани с участието й не са загубили силата си и до наши дни. Достатъчно е да се спомене, че в голяма степен падането на двете правителства на торите, ръководени от Тачър и Мейджър, бе предизвикано именно от вътрешните разногласия по европейските въпроси.
Традиционно парливата тема поставя Блеър в определено сложна позиция, която изисква значителен политически опит, за да се неутрализират вътрешното напрежение и външният натиск. Той е предизвикан от страховете на европейските политици, че голяма част от последните европейски тенденции все още не се разбират напълно от Англия и нейните управляващи. Пресен пример е отношението на британците към проекта за валутното обединение. Още при подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., полагащ основите на ЕВС, германците дадоха да се разбере, че приоритетните цели на проекта са политически. Схемата, според която икономическото сътрудничество ще предизвика естествена наклонност за политическа интеграция, има своя аналог в историята на Германия.
Изглежда обаче, на Острова отказват да разберат подобен еволюционистки подход. Там дебатът около ЕВС все още се води предимно с икономически термини, а политическите му аспекти обикновено се пренебрегват. Според един европейски дипломат англичаните не виждат, че в континенталното мислене икономически съюз и политическо сближаване представляват тафтология. Разбира се, всяко правило си има изключение и в английския му вариант то се нарича Тони Блеър. Трябва да се отчете определящата му роля за превръщането на европроблемите от поле на страсти и крайни определения в прагматична и трезва дискусия.
Въпреки това факт е все още упоритото съществуване на еврофоби и еврофили, на скептици и федералисти на всички нива в британската администрация. Именно с тяхното съществуване трябва да се съобразява Блеър при председателството си. А от друга страна, в качеството си на президент на съюза той се превръща от застъпник на тясно национални интереси в представител на Европа пред света - факт, който не му позволява пристрастие. Откъде Блеър ще почерпи липсващия му политически опит в европейските въпроси?
Надеждата е да не е от миналото. Ако нещата се нарекат с истинските им имена, то Великобритания е имала и има определено консервативна външна политика. Консервативна в смисъла, в който като определящи се възприемат концепции, поставящи националното над федералното - критерий, напоследък все повече употребяван за класификация на държавите като модерни (ако се използва терминът на Робърт Купър). Исторически Великобритания твърдо застъпва правото си да се държи като остров спрямо континента. Което ще рече едно остро, опозиционно и в по-нови времена - антифедерално отношение към Европа. За последните 300 години политиците от Албиона последователно се стремят да неутрализират първо Франция, а след това Германия. Дори и наложено от епохата, подобно поведение обяснява защо Жан Моне, бащата на паневропейската идея, или Хелмут Кол, съвременният символ на Федералните европейски щати, не са родени на Острова. Настоящите политици в Лондон все още не са надживели подозренията и изначалните си съмнения в благородните намерения на европейската интеграция (не и без някои логични основания, разбира се). Но задачата на Тони Блеър ще бъде да убеди англичаните, че схемата на разделение на подчинени и подчиняващи държави вече губи своята актуалност. Стига, разбира се, сам да е достигнал до този извод.
В този смисъл Блеър има предимството, че ще бъде половин година начело на ЕС. Този пост ще му даде официалното право да бъде проводник и вестител на европейските течения, без да бъде обвиняван в национално предателство. Както и един вид балансьор и посредник между двата лагера в английската политика, опитвайки се деликатно по Сократовия метод на акушерството на истината да помогне на страните да постигнат съгласие, съзвучно с интересите на всички.
А диалогът междувременно си тече и набира все повече скорост. Закономерно въпросът за единната валута е предмет на ожесточени дискусии. Проевропейски настроените прилагат редица аргументи в полза на тезата си за участие в проекта. Според тях като средна по големина държава Англия би защитила много по-добре интересите си чрез механизмите на организацията, отколкото изправена срещу континента анблок. При неучастие в ЕВС Великобритания би загубила при всички случаи - от една страна, ако валутното обединение се окаже успешно, защото икономиката й няма да е част от него, и обратно, защото няма да мине много време, преди Германия и Франция да протестират срещу пълния достъп на Великобритания до общия пазар, без да споделя тежестите на членството във валутното обединение.
Силните страни на евроскептиците са всъщност аргументите на противниците им. Обърнати наопаки, те звучат също толкова убедително. Което не помага много на Блеър в опитите му да примири двата лагера, с което да си осигури едно по-безоблачно президентство на ЕС. Засега премиерът успява да поддържа дистанцията и да отстоява собственото си мнение. В началото на мандата си Блеър заяви, че главният приоритет в политиката му ще бъде осигуряването на успешния старт на ЕВС, за да има Европа "силна единна валута". С подобни изказвания премиерът подготвя Великобритания за едно бъдещо участие в проекта, което се очаква да стане в началото на следващото хилядолетие.
Според запознати англичаните би трябвало да се поучат от историята (въпреки че дори и тук се спори от кои именно нейни уроци). А именно Великобритания да поеме най-накрая инициативата в Европа. Досега Островът винаги е плащал цената за историческата си липса на европейски ентусиазъм. Стоейки отстрани и мрачно прогнозирайки неуспех на всички нови начинания, Великобритания така или иначе се включваше в тях, но едва когато правилата на играта вече бяха определени - най-често в нейна вреда. От актьорското умение на Блеър през следващите шест месеца зависи какъв облик ще има страната му през май - дали най-накрая няма да влезе примирена в лоното на континенталните европейци.
Провалът на МВФ в Азия води след себе си глобална рецесия
Чиновниците във Вашингтон и Международният валутен фонд изглеждат твърдо решени да сложат край на азиатския кошмар, който през последната половин година е надвиснал над международната финансова общност. Показателна за загрижеността на кредиторите от последна инстанция за здравословното състояние на международната финансова система е визитата в Източна Азия на изпълнителния директор на МВФ Мишел Камдесю в компанията на заместника си Стенли Фишер и зам. финансовия министър на САЩ Лоурънс Съмърс.
През октомври миналата година се заговори за остра финансова криза в Югоизточна Азия и за забавяне на икономическия растеж в Европа и САЩ като конкретна последица от развенчания мит за азиатското икономическо чудо. Задържането и дори спадът на ръста на западните икономики не е задължително да се възприема като нещо лошо. Дори нещо повече. Вездесъщият шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан видя в азиатската финансова криза прекрасна възможност за удължаване на фазата на икономическия растеж на САЩ, която продължава вече осем години - рекордно дълго в периода след края на Втората световна война. Изключително добрите макропоказатели на американската икономика за миналата година - инфлация 2%, безработица 4.6%, ръст на икономиката от 3.7%, минимални лихвени равнища в допълнение към реализирани завидни печалби, станаха повод макроикономистите да възвестят появата на една качествено нова фаза в икономическото развитие. По-ентусиазираните от тях побързаха да обявят бизнесцикъла за архаизъм. Оптимизъм преобладаваше и в средите на Международния валутен фонд, където очакваха, по подобие на Мексико отпреди две години, икономиките на страните в Източна Азия да се съвземат от валутния и финансов шок в резултат на оздравителните мерки, наложени от фонда.
Три месеца по-късно вече се говори за финансов колапс на Източна Азия, чиито последици никой не е в състояние да предвиди. Но едно е сигурно - проповядваните от МВФ силно рестриктивни бюджети и високи лихви претърпяха пълен провал в опитите да бъдат стабилизирани финансовите системи в Азия - реалност, която не може да бъде пренебрегвана. В началото на миналата седмица дълбочината на финансовата криза в Източна Азия бе категорично доказана от новите верижни сривове на фондовите пазари, колабиращите национални парични единици, крупните фалити, най-значителният от които е този на азиатската инвестиционна банка, базирана в Хонконг - Peregrine Investments Holdings Ltd., масовите уволнения, подхранващи потенциални социални безредици. Всичко това се случи въпреки рекордните по своя размер оздравителни финансови пакети на стойност повече от 100 млрд. долара, отпуснати на отличниците на финансовите сътресения в Източна Азия - Индонезия, Южна Корея и Тайланд.
В центъра на суматохата бе Индонезия, чиято валута се обезцени драстично от 6500 до 10 000 рупии за долар само за една седмица. Това развитие хвърли в паника кредиторите на страната, предимно Япония и Южна Корея, поради настроенията на правителството в Джакарта да национализира корпоративния дълг на стойност 80 млрд. долара, след което да обяви мораториум по вече окрупнения външен дълг, възлизащ според правителствени оценки на 133 млрд. долара. Подобна крайна мярка би поставила Индонезия в немилост пред финансовата общност. Произтичащите оттук блокиране достъпа на страната до капиталовите пазари и затягане на кранчето от МВФ, Световната банка, Азиатската банка за развитие и страните от Г-7 обричат екзотичната азиатска държава на трайна рецесия. Едва ли наличният валутен резерв от 20 млрд. долара ще се окаже достатъчен да бъде обуздана рупията.
Авторитарният президент на страната Сухарто си навлече гнева на МВФ с внесения на 6 януари в парламента проектобюджет за настоящата година. Залегналите в бюджета 4% ръст на икономиката, разменен курс от 4000 рупии за долар и предвиден бюджетен дефицит, освен че са далеч от действителността (изключение е само бюджетният дефицит), са и в противоречие с условията на МВФ, срещу чието изпълнение бе открита кредитна линия за правителството в Джакарта в размер на 43 млрд. долара. Голи обещания останаха поетите от Сухарто ангажименти през ноември миналата година за преструктуриране на финансовия сектор, премахване на данъчните облекчения за корпорациите, превишаване на приходната част на бюджета над разходната с един процент и нулев ръст на икономиката. Притиснат от висшите представители на финансовото братство, Сухарто склони единствено да замрази 15 инфраструктурни проекта, изпълнението на по-голямата част от които се осъществява от компании, собственост на семейството на 76-годишния президент и на представители от личното му обкръжение.
За първи път от 30 години насам в редиците на обезкръвената опозиция се получи известно раздвижване. Общественото недоволство от мащабите на икономическата криза в Индонезия се осмели да изрази Мегавати Сукарнопутри, най-голямата дъщеря на бившия президент на страната Сукарно, с въпроса: "Докога ще търпим една малка династия от алчни управници да ръководи страната ни? " Дързостта да се критикува индонезийският президент и да се поставя под съмнение лоялността му към масите обикновено се заплаща с до шест години престой в някой от местните затвори. Мегавати призова Сухарто, чийто мандат изтича на първи март тази година, да не се кандидатира за седми пореден президентски мандат и обяви, че е готова да изведе Индонезия от кризата, ако така повелява волята на народа. Желанието на Мегавати да бъде новият президент на Индонезия не се споделя от бизнессредите и според политическите наблюдатели е малко вероятно семейство Сукарно да се върне към властта.
Настоящият момент изисква алтернатива на доказалата своята неадекватност спасителна политика на МВФ, колкото и това определение да не е по вкуса на Мишел Камдесю. Очевидно е, че с извиване на ръце и дърпане на уши няма да бъде възстановен двуцифреният ръст на икономиките от Източна Азия. Какви са възможностите на този етап?
Първи вариант. Международният валутен фонд и богатите страни инжектират нови, значително по-големи суми в бедстващите финансови системи в Източна Азия. Вероятността подобен вариант да бъде реализиран е нищожна. Причините са изтънелият бюджет на МВФ вследствие на вече отпуснатите финансови средства през последните три месеца на миналата година и противопоставянето на САЩ (чиято квота осигурява 1/5 от средствата на МВФ) международната монетарна институция да увеличи капитала си със 75% - предложение, което бе направено в края на 1997 г. Втори вариант. Изпадналите във финансова и валутна криза страни въвеждат валутни бордове, като функцията на резервна валута изпълнява американският долар. Вероятността този вариант да се осъществи е точно толкова голяма, колкото и при първия вариант. Валутният борд предполага далеч по-рестриктивни мерки от наложените от МВФ в момента, които ще ускорят навлизането на глобалната икономика в рецесия. Освен това валутните резерви на закъсалите страни не позволяват въвеждането на валутни бордове без значително външно финансиране.
Трети вариант. Управляващите в Източна Азия и банкерите, кредитирали щедро страните в региона, се обединяват около идеята да бъде преструктуриран корпоративният дълг на азиатските икономики чрез конвертирането му в дългосрочни държавни облигации на съответните страни, което по своята същност представлява национализиране на дълга на корпоративния сектор към външни кредитори. Парливият въпрос е как местните правителства ще убедят данъкоплатците да платят високата социална цена на национализирането на корпоративния дълг.
Изводът, който се налага, е, че липсва стойностна алтернатива на оздравителните мерки на МВФ. От такава гледна точка опасенията от глобална финансова криза придобиват реални измерения.
Демокрадура по сръбски*
Анализите по повод годишнината от знаменателната протестна вълна, заляла едновременно Белград и София, съвпаднаха по време със съобщенията за атентати в Македония. Този път колкото мистичната, толкова и митична Армия за освобождение на Косово (АОК) пое отговорността за среднощна атака срещу полицейски участъци в Куманово и Прилеп. "Обектите" според писмо, изпратено до редакциите на местните вестници, се намират в "оперативна зона No2", от което може да се предположи, че зоната с предходен номер са териториите, населени преобладаващо с албанци, т.е. Косово и Западна Македония. През последните месеци на отминалата година в Косово бяха регистрирани няколко убийства и въоръжени нападения над полицейски участъци. На погребението на убит при едно от нападенията млад албанец трима маскирани дебютираха публично в официални униформи на АОК, въпреки че всички албанци са убедени, че самото нападение е било инсценирано от сръбските тайни служби. Останалият на мястото труп е на умъртвен предишния ден в съседен полицейски участък младеж. Подробностите на албанската версия за инцидента звучат по-скоро правдоподобно.
Лидерът на косовските албанци Ибрахим Ругова отрече в нарочно изявление за медиите да има организация, наречена АОК, въпреки очевидните признаци на нарастване на напрежението в областта. В някои коментари се допуска съществуването на базирана в Западна Европа немногобройна паравоенна организация, подкрепяна от влиятелни среди на диаспората. Инсценирани или действителни, нейните "операции" на територията на Косово очертават посока на развитие на конфликта, коренно противоположна на мирния по принцип досега албански бойкот на сръбската държава. Недоволните от статуквото са много и не е изключено на предстоящия конгрес на Демократическата партия на Ругова и на планираните за по-късно избори за паралелен албански косовски парламент крилото, склонно към по-радикални действия, да получи значителна подкрепа.
В сянката на босненската трагедия след 1990 г. в Косово се е установило странно статукво. Държавната администрация, включително местната, е изцяло сръбска, както и служителите в стратегически отрасли като пощите и комуникациите. Реално албанците бойкотират вече седма година образователната система и са организирали собствени училища и университети. В тях преподаването е изключително на албански и финансирането е от източници на собствена "данъчна" система и дарения. Зачестилите в последно време демонстрации на студенти и ученици са по повод използването на сградния училищен фонд, предоставен изцяло на "сръбски" училища в населените места, в които има сръбско население. Според сръбски източници в повече от 600 населени места проблемът не съществува, тъй като в тях няма албанско население. Качеството на образованието, особено на висшето, е влошено. Импровизираните лабораторни и практически занимания за бъдещи медици едва ли могат да продължат безкрай.
В няколко общини администрацията пристига сутрин на работа от най-близкото населено със сърби място и в три следобед поема с автобус обратно. С това се изчерпва сръбското присъствие в райони, населявани от по 15 000 - 20 000 албанци, като се изключат дежурствата в полицейските участъци. Бизнесът, извън държавния, разбира се, е албански, тъй като само един от десет жители на областта е неалбанец. Атмосферата на подозрителност понякога приема комични форми. Случайно запитан полицай ще ви упъти към търсен от вас адрес с напомнянето да се обърнете на следващото кръстовище към друг полицай. Наоколо е пълно с хора, кварталът обаче е албански.
Взаимната нетърпимост се демонстрира на всяка крачка. Започва от деленето на училищните тетрадки на официални и паралелни, разделното посещаване на сръбски/албански кафенета и може да стигне до използването на различни тротоари на една улица в периоди на напрежение. Всяка от страните има стройна система от аргументи в полза на своята омраза или по-цивилизован вариант на своята кауза. Аргументите в своята цялост - историческа и международноправна, геополитическа или дори битова, уви, не могат да поддържат вечно странното статукво, в което една в много отношения етнически дълбоко разделена общност се управлява от две паралелни и конкуриращи се администрации. Часовникът на омразата безмилостно отмерва времето, отредено за стигане до масата на открито и публично договаряне. Ако то изтече безвъзвратно, една сутрин всички ще осъмнат на барикади и фронтови линии, вероятно много по-кошмарни от босненските. Такива са европейските притеснения. И безспорно с много повече основания - комшийските.
Сръбските вълнения са някак по-безгрижни. Между съобщенията за впечатляващите пътувания на проф. Мира Маркович по света и убийствата на видни политици, бизнесмени и партийни функционери се проведоха четири тура на избори за сръбски президент. Крайната победа на Милутинович, дори външно, процедурно, онагледи автократичната природа на политическия режим. "Инкрустираната" в закона 50-процентна бариера за общо участие като условие за валидност на резултата е идентична с използваната от Лукашенко при безкрайните избори за парламент преди две години в Беларус. Схемичката е елементарна. Половината от избирателите не участват в даден избирателен район, няма избран депутат, не може да се конституира парламент, ерго - никой не ни пречи да управляваме. В сръбските условия на албански бойкот, на оттегляне на демократичната опозиция от участие в несвободни избори и нормалното безразличие на аполитичните участието на повече от половината избиратели е резултат най-вече на усилието на назначените от режима членове на избирателни комисии. Така, когато кандидатът на социалистите Лилич през октомври очевидно губи, участието е по-ниско от изискваното. Когато обаче през декември следващият социалистически кандидат печели, ентусиазмът на комисиите нараства, съответно участието се оказва с почти половин процент по-високо от необходимото. Докато Шешел се оплаква от фалшификации и Европа се наслаждава на коледна леност, новоизбраният президент полага клетва. Протестиращият Шешел освен това е идеологически близнак на военнопрестъпника Караджич, което съвсем лишава наблюдаващите от угризения и логично извежда в заглавията на проправителствената преса едрия шрифт за твърдението: Милошевич е единственият отговорен политик в днешна Сърбия. Едно фактически безспорно твърдение. Толкова за сръбското политическо безгрижие. Останалото са само грижи.
За поразтоварения от босненски кахъри вече федерален президент Милошевич малки проблеми създава неудобният нов черногорски президент Джуканович. Рецептата е той да бъде натискан. Инструментът ще бъде неуспелият в изборите фаворит Булатович и всички остатъчноюгославски партийни и служебни структури. Особено опасни са намеренията на Черна гора да предприеме стъпки за самостоятелна реинтеграция в международната общност, в частност във финансовата. Икономическото раздалечаване на двата федерални партньора може да повлече след себе си непредсказуеми инерционни процеси. Новоизбраните републикански президенти Джуканович и Милутинович освен това са силните по конституция властови центрове, докато федералният Милошевич има много по-ограничени правомощия. Ветото на черногорския президент тепърва ще създава ядове.
По-големи са стопанските грижи. Според официозните анализи смазаната от ембаргото икономика успешно се възстановява и производството, както и износът нарастват. По-песимистичните мнения отбелязват изядения валутен резерв, неплатените сметки по вноса на енергоносители и почти двойното обезценяване на динара на черния пазар само за последното тримесечие. Финансовата система е изключително нестабилна, а външните белези на обедняване са видими на всяка крачка. Поради международната изолация на Югославия печатането на пари или изяждането на постъпления от големи приватизационни сделки са палиативи на принципно невъзможното все още връщане на сръбските стоки на европейските пазари и реинтеграцията в световната финансова система.
Най-тежката грижа все пак е Косово. Международната общност периодично напомня за този приоритет с различни многостранни инициативи и неизменно получава отговор, че проблемът е изключително вътрешен. Само дотолкова вътрешен, доколкото АОК не атакува обекти в "оперативна зона No2".
Неоценимият босненски опит безспорно подсказва на Милошевич, че европейският страх от насилие трябва да бъде подхранван методично. И е необходима повече яснота по въпроса кои са терористите. Медиите ухажват темата, а Македония е и без това безпомощна. Така важността на партньора на европейските страхове и регионални надежди е неоспорима.
С подобни сметчици започна и трагедията в Босна. А преди това първото разпадане на Югославия. След войната с Хърватско и в Босна нещата в остатъчна Югославия като че ли се връщат в изходната си точка. Малък символичен аргумент в полза на такова твърдение даде и семейната двойка Милошевич, нанасяйки се да живее в неизползваната след неговата смърт резиденция на Тито в Белград.
*Демокрадура. Неологизъм, с който се обозначават преходни политически режими, допуснали демократизация поради външен натиск или непреодолима криза. Възможно е развитие както на устойчиви демократични институции, така и връщане към авторитарен политически ред. Когато ситуацията в Ирландия изглежда зле, значи се подобрява
Едва ли има друг регион върху съвременната карта на Европа, който да е преживял толкова кръвопролития и да е имал толкова измамени надежди, колкото остров Ирландия. Конфликтът между двете религиозни общности, на католици и протестанти, отдавна е надхвърлил областта на теологията, а съвременните му политически или по-точно геополитически измерения поставят намирането на някакво разрешение по-скоро в сферата на желаното, отколкото на реално постижимото. Годините до 1997, белязани с терористични акции на Ирландската републиканска армия и ответни не по-малко сурови мерки от страна на британското правителство, не доведоха до нищо по-съществено освен краткотрайното примирие, обявено от ИРА и недоживяло до започване на сериозни мирни преговори.
Както направи и с редица други проблеми от британския живот, с идването си на власт през май тази година Тони Блеър обяви амбициозен план за разплитането на ирландския възел. Новият британски премиер се ангажира с краен срок за постигане на трайно уреждане на проблема до 1 май 1998 г. Посрещнати първоначално с насмешка, плановете за постигането на мир постепенно започнаха да придобиват все по-реална форма. Доверието и надеждата нараснаха още повече след привличането на редица от милитаризираните групировки начело с политическото крило на ИРА, партията "Шин Фейн", на масата на преговорите.
Разтоварването на напрегнатата атмосфера може до голяма степен да бъде приписано на различния подход, с който пристъпи Блеър към болезнения въпрос. За разлика от Мейджър и "желязната" му предшественичка Маргарет Тачър Блеър избра тактика, залагаща на постепенния и на малки стъпки напредък. В основата на новия план на лейбъристката администрация лежи по-скоро постигането на компромисен вариант за управлението на Северна Ирландия, отколкото нещо революционно и радикално. Пакетът мерки, предложен на страните, предвижда създаването на ново събрание на северната провинция, съвет Север - Юг на ниво министри, както и междуправителствен съвет, който да свързва парламентите на Дъблин, Белфаст и Лондон с получилите наскоро независимост парламенти на Шотландия и Уелс.
В опит за по-нататъшно укрепване на доверието между Лондон и ирландците британското правителство оповести, че ще разсекрети допълнителни сведения относно т.нар. Кървава неделя през 1972 г., когато 13 католици бяха убити от британски военни части. Засега предложенията на правителството не получават нито изрично одобрение, нито изрично отрицание. Официалните власти обаче са доволни от "приглушената" по техни думи реакция, посочвайки, че на този етап не са очаквали нещо повече.
Подновяващият се в началото на седмицата мирен процес бе помрачен от вълната на насилие в края на годината, завършила с нови убити. На 27 декември бе убит Били Райт, изявен протестантски терорист и водач на крайната милитаризирана групировка, наречена Доброволна сила на лоялистите. Същия ден бе отговорено с убийството на католик, излежаващ присъда, може би по чисто съвпадение, на друг протестантски терорист. Отмъщенията на лоялистите завършиха със смъртта на третата им жертва - 28-годишния Тери Енрайт, застрелян пред нощен клуб в Белфаст, където работил като охрана. Интересното в случая е, че Енрайт е бил свързан и с двете страни в конфликта - женен за племенница на Джери Адамс, лидера на "Шин Фейн", и работещ за клуб, собственост на сестрата на Дейвид Ървайн, лидер на Прогресивната юнионистка партия, политическото крило на Доброволната сила на лоялистите. С този акт бе дадено още едно доказателство, че конфликтът в Ирландия не е нищо друго освен братоубийствена война. Официалното разследване на убийствата намекна, че в акцията е замесена и другата основна парамилитаристична организация на протестантите, Защитна асоциация на Ълстър.
Опасенията на властите в Лондон, че вълната от насилие отново ще спре мирния процес, предизвикаха трескава дипломатическа активност от страна на секретарката за Северна Ирландия Мо Моулъм и намиращия се по това време в Япония премиер Тони Блеър с всички основни участници в преговорите. Решаващ ход за възобновяването на разговорите бе посещението на Моулъм в затвора в Мейз, където разговаря с активисти на Защитната асоциация на Ълстър. Това до някаква степен умилостиви политическото крило на асоциацията, Демократическата партия на Ълстър, която се съгласи да присъства на разговорите в понеделник.
Тони Блеър не скри радостта си по повода, като заяви, че вижда реална почва за прогрес: "Интересна черта на Северна Ирландия е, че когато нещата изглеждат ужасно зле, всъщност вървят към по-добре, а когато на пръв поглед са добре, всъщност са пред влошаване. " Звучи малко объркано, но не повече от това, което представляват в момента отношенията в разделената провинция.
Оптимизмът на Блеър обаче може да се окаже преждевременен. Поредно доказателство, че много хубаво не е на хубаво. В случая недоволните са националистите, които смятат, че планът на Блеър облагодетелства юнионистите. Мартин Макгинес, представителят на "Шин Фейн" на преговорите, заяви, че предложенията на Лондон са "напълно неприемливи" и че подобно развитие на нещата може да ускори решението на ИРА да прекрати примирието. Продължават да съществуват и големи различия между Блеър и ирландското правителство в Дъблин, което настоява северната част от острова да се ръководи от съвместни управителни органи със съществена изпълнителна власт, която да е предпоставка за евентуално обединение на Ирландия.
Съществен или просто съществуващ, но напредък на острова има. Това е и единственият неоспорим факт засега. Защото, като се знае непредвидимостта на провинцията, нищо не може да се счита дори за относително постоянно. Особено сега, когато терористите на ИРА бяха най-неочаквано заменени от също толкова безскрупулни убийци, но от другата страна. Патова ситуация, в която дори неизчерпаемо енергичният Тони Блеър трудно би се оправил.
Тревожното очакване за следващия президент на Русия
Все още не е късно да се появи нов претендент за президент на Русия през ХХI век. Дори и това да се случи, твърде невероятно ще бъде един нов кандидат да спечели президентските избори през 2000 г. - една от главните причини за това са новите черти на политическия характер на руския избирател. Руското обществено съзнание в момента може да се охарактеризира като "светогледна обърканост", а времето, когато политиците успяваха да манипулират съзнанието на избирателите с най-простия механизъм "за" и "против", е безвъзвратно отминало. Разделението вече не е между тези, които приемат или отхвърлят реформите; вече и в лагерите на реформаторите и комунистите има разделение по въпроса дали реформата да продължава и ако продължава, по какъв път да поеме.
При президентски избори, независимо в коя държава по света, винаги печели онзи, който успее да напипа това, което доминира в общественото политическо съзнание. Руският вариант, където претендентите за президентския пост са поне петима, внася допълнителна непредсказуемост. Освен това никой от кандидатите за креслото в Кремъл не може да очаква масова избирателна подкрепа и поради една друга причина - руското общество, което в края на 80-те и началото на 90-те години бе в състояние на "политически пожар", постепенно се връща към нормалното аполитично състояние. От друга страна, активни политически избиратели на практика са твърд електорат, който не може да бъде убеден да промени политическите си пристрастия в полза на един или друг кандидат.
Именно поради това на президентските избори през 2000 г. едва ли ще има сензации от рода на процента от гласовете, които събра Владимир Жириновски през 1991 г. или генерал Александър Лебед през 1996 г. Президентските избори в Русия през 1996 г. ясно показаха, че въпреки масовото недоволство от положението в страната средният руски избирател се страхува да гласува за политици, които биха довели след себе си радикални промени в политиката и икономиката.
Ако се приеме, че в борбата за президентския пост ще се включат онези политици, които общественото съзнание вече възприема като кандидати за Кремъл, шансове за достигане до втори тур имат лидерът на комунистите Генадий Зюганов, генералът в оставка Александър Лебед, настоящият първи вицепремиер Борис Немцов и московският кмет Юрий Лужков. С висока доза сигурност може да се каже, че Владимир Жириновски, Григорий Явлински и Виктор Черномирдин не могат да се надяват на нещо повече от участие в изборите. Това разположение на изходните позиции се определя от факта, че в момента няма политически идеи, които политиците могат да мобилизират за спечелване на критичната маса от избирателите, на онези, чийто вот не е твърдо определен.
Политическият потенциал на идеите и програмите, които биха помогнали на опозиционери от рода на Жириновски и Явлински, вече е изчерпан. Влошаването, а в още по-голяма степен подобряването, на политическата и икономическата ситуация в страната също не е в тяхна полза. От групата на аутсайдерите едва ли ще успее да се измъкне и Виктор Черномирдин, главно поради това, че в общественото съзнание той най-пряко се свързва с разочарованието от корумпираната и неефективна власт. Освен това на него се гледа като на заложник на големите корпоративни интереси, в частност на интересите на петролната и газовата индустрия. Разбира се, никога не е късно да се пусне в ход цялата държавна машина в полза на един или друг кандидат, а машината на държавната бюрокрация е именно в ръцете на Черномирдин.
Не е лоша стартовата позиция на Александър Лебед - опирайки се на ценности като държава, патриотизъм, ред, силен лидер и социална справедливост, той може да се обърне към един доста широк и разнороден кръг от избиратели. От друга страна, част от неговия имидж води до точно противоположното - лозунгите ред и държавност в устата на праволинейния генерал отблъскват достатъчно голяма част от руските гласоподаватели.
Генадий Зюганов декларира привързаност към не по-малко широк кръг от ценности. Само че и той трудно ще успее да намери правилния път към критическата маса избиратели. Инерцията на масовото съзнание продължава да го възприема като носител на идеята за връщане към комунистическото минало, а дори и разочаровани от сегашната ситуация, руските избиратели в голямата си част отхвърлят подобно развитие на страната. Перспективите пред Зюганов и Лебед са ограничени и поради една друга и не по-малко важна причина - обществото не ги възприема като олицетворение на ефективната и силна власт, нито един от двамата не е възприеман като политик професионалист. Точно затова Немцов и Лужков са в по-изгодна позиция, заеманите от тях в момента постове им позволяват да претендират именно за качества, свързани с държавното управление.
Шансовете на Немцов обаче зависят до голяма степен от това доколко силна и ефективна ще бъде именно институцията, която в момента представлява - правителството. В този смисъл крачка напред е московският кмет Юрий Лужков, който до голяма степен може да се смята за олицетворение на руския владетел-стопанин, при това имащ изключителната способност да печели симпатиите на избирателите. Това, че Лужков не е пряко свързан с партията на властта, ще му позволи да съхрани високата си популярност дори ако политиката на настоящото правителство изцяло се провали. Не трябва да се забравя и това, че пътят на действащия президент Борис Елцин към Кремъл тръгна именно от поста московски лидер.
В тази сложна система на шансове най-естественото поведение за бъдещите кандидати за президент на Русия изглежда тактиката на стратегически съюзи и координирани съвместни действия. Руската политическа практика и кланово-корпоративните интереси обаче показват, че това не е особено реалистичен сценарий. В Русия няма разработена система от политически правила (като например първичните избори в Съединените щати, чрез които се определят кандидатите за президент от една или друга партия), освен това личната нетърпимост отдавна е пуснала корени в руската политическа действителност. По всяка вероятност кандидатите няма да заложат на съвместни действия с тези, които имат програми и споделят идеи, най-близки до техните, а ще се обърнат към изпитаната система за фабрикуване на компромати и борба за изхвърляне на конкурента от надпреварата с всички възможни средства.
Русия, както и доста от бившите комунистически държави, все още не е прекрачила отвъд онази граница, след която пазарната икономика и демократичната политическа система добиват собствена динамика, която е извън субективната воля на личностите. И точно затова на президентските избори през 2000 г. големият въпрос ще бъде не за това кой точно ще поеме в ръцете си управлението на една от великите световни сили, а за това накъде ще върви тази страна. Основателна причина останалият свят да бъде в тревожно очакване.
Комисията по ценните книжа праща всички акции на "борсата"
Предлагат се промени в закона за приватизация, които противоречат на конституцията и на здравата търговска логика
Комисията по ценните книжа е предложила на Министерския съвет да приеме текстове в проекта за изменение на закона за приватизацията, които създават нов тип търговки дружества. Такива според проекта ще бъдат всички приватизационни фондове (дори и след преобразуването им като инвестиционни дружества или холдинги), както и всички бивши държавни предприятия, чиито акции са били раздържавявани срещу инвестиционни бонове. За тях ще има значително повече ограничения, отколкото за останалите дружества, регистрирани по Търговския закон. Така например акциите на тези дружества задължително ще бъдат безналични, ако промяната в закона се приеме, и за тях няма да се допуска да имат в уставите си ограничения при прехвърлянето на акциите. Временни удостоверения, които те вече са издали, няма да могат да се прехвърлят от момента на влизането на новия закон в сила, а книгите на акционерите ще се водят от Централния депозитар. Комисията по ценните книжа предлага в закона да бъде записано също така, че сделки за продажба на техните акции могат да се сключват само на фондовата борса.
Комисията по ценните книжа е държавен орган, който няма право на законодателна инициатива, но той може да предлага на Министерския съвет като такъв свои проекти на текстове. За да бъде внесен в Народното събрание, един проектозакон трябва да бъде приет на заседание на правителството. На свое заседание преди Коледа министрите разгледаха проекта за промяна в закона за приватизацията, но в него тогава не бяха включени текстовете, предложени от комисията. Според участници в заседанието на правителството предложенията на институцията, регулираща пазара на ценни книжа, са били внесени в последния момент и на тях не е било обърнато внимание. Министерският съвет е приел решение обаче, според което възлага на Съвета за структурна реформа да оформи окончателния вариант на проектозакона, който трябва да влезе в парламента. Така през миналата седмица органът към правителството, в който участват министрите, но повечето от тях не посещават заседанията, е разгледал окончателния вариант на проекта, в който вече ги има предложенията на комисията по ценните книжа и който ще бъде внесен в Народното събрание през тази седмица. Основната друга разлика с варианта на закон, който правителственият пресцентър обяви след миналогодишното заседание, е, че отпада възможността инвестиционните дружества (които са регламентирани в закона за ценните книжа) да могат да набират бонове. Единствено пенсионните фондове (за тях все още няма закон) и дружествата на работническо-мениджърските колективи ще могат да събират инвестиционни бонове от гражданите и да ги използват като платежно средство при реформа.
Проблемите, които биха произтекли, ако в закона влязат предложенията на Комисията по ценните книжа, имат няколко измерения. На първо място, не е възможно на базата на някакъв (какъвто и да е) признак да се отделят едни търговски дружества от други и за тях да важат правила и ограничения, различни от записаните в Търговския закон. Днес управляващите ще създадат прецедент и ще разделят търговските дружества на такива, които са бивши приватизационни фондове или пък бивши държавни дружества с акции, които са били продавани на масовата приватизация. Утре това може да прерасне в разделяне по някакъв друг показател. Според уважавани юристи текст в закон, който създава различен режим за еднакъв вид юридически лица, противоречи на конституцията на България, според която законите в страната трябва да гарантират на лицата еднакви условия за извършване на стопанска дейност. Според конституцията частната собственост в България е неприкосновена. Затова в противоречие с основния закон на страната би бил и текст в закона за приватизацията, с който да се отменят текстове в уставите на частни дружества и да се определят видът на акциите и редът за прехвърлянето им.
Аргументът на тези, които предлагат да бъде забранено на горните два вида дружества да имат винкулирани акции, е, че те са публични дружества, които трябва да бъдат свободно търгувани, и ограниченията в прехвърлянето на акциите им спират борсовата търговия в страната. Членовете на Комисията по ценните книжа и съветникът на вицепремиера Александър Божков - Георги Прохаски, обаче
Няма спор, че публичните дружества не би следвало да имат винкулирани акции, но въпросът е в това кои дружества са публични. Не е мястото в закона за приватизацията да се дава негласна дефиниция, че публични дружества са бившите фондове и предприятията, чиито акции са били раздържавявани срещу инвестиционни бонове. Проблем с определението съществува, но той трябва да се решава с текст в закона за ценните книжа, като се обхванат всички съществуващи търговски дружества.
Освен сериозните предупреждения на юристите във връзка с това, че правителството е на път да внесе в парламента закон, който противоречи на конституцията, текстовете, предложени от Комисията по ценните книжа, са немислими и от чисто практическа гледна точка. Фактът, че акциите на всички дружества, които по някакъв начин са произлезли от приватизационни фондове, и на всички дружества от списъка за масова приватизация ще могат да се продават само на фондовата борса означава най-малко две неща. Първо, че за хората, които нормално не се занимават и не се интересуват от пазари на ценни книжа, ще е значително по-сложно (и дори невъзможно) да продадат акциите си. Второто последствие е фактът, че борсата ще се окаже принудена да листва над 1000 компании, повечето от които със сигурност не отговарят и на най-леките критерии за качествени акции. Едва ли всички тези дружества се нуждаят от това да бъдат търгувани на борсата и едва ли всички те отговарят на строгите условия, които се предполага, че са необходими, за да бъде една компания борсова. Да не говорим за липсата на проспекти (с предишна поправка в закона, предложена отново от сегашния състав на Комисията по ценните книжа, дружествата от списъка за масова приватизация бяха освободени от задължението да имат одобрен проспект, за да предлагат публично акциите си), която още повече опорочава идеята за прозрачен и сигурен фондов пазар. "Само три борси в света търгуват с около 1000 дружества. Явно нашата ще е четвъртата", коментира пред "Капитал" Димитър Бъчваров, шеф на отдел "Структурна реформа" към Министерския съвет. Той допълни, че ако борсата иска да се развива, това трябва да стане на базата на продукта, който предлага - да се докаже като институция, а не да се налага чрез административни мерки. "Смятам, че дори и да бъдат приети, тези поправки в закона за приватизацията (текстовете, предложени от КЦКФБ - б.а.) няма да доведат до по-голяма прозрачност и няма да защитят интересите на дребните инвеститори. Дори и при това положение посредниците пак могат да изкупуват акции от гражданите на значително по-ниски цени, а на борсата да ги прехвърлят на по-високи. Освен това в състоянието, в което сега се намира българската борса, не е целесъобразно тя да бъде натоварвана с толкова много функции", допълни Димитър Бъчваров.
Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев също открито застава срещу предложенията за промени в закона, направени от Комисията по ценните книжа. В становището си, изпратено до вицепремиера Александър Божков във връзка със заседанието на Съвета по структурна реформа, Данев посочва същите аргументи за несъобразеността на текстовете с конституцията, за това, че борсата не е в състояние да поеме акциите на толкова много дружества. Според него освен това предложенията противоречат и на Закона за защита на конкуренцията (няма никаква гаранция, че след време фондовата борса няма да се опита да въведе голяма монополна цена за регистрация) и на Директивите на Европейския съюз и обичайната търговска практика емитентът сам да избира пазара, на който ще се търгуват неговите ценни книжа. Във връзка със задължението фондовете да имат безналични ценни книжа и техните книги на акционерите (както и на предприятията, раздържавявани срещу инвестиционни бонове) да се водят в Централния депозитар Божидар Данев изразява съмнения в сигурността на информационната система на институцията, както и за това доколко е целесъобразно принудително да се обезсмислят досега направените от фондовете разходи.
Всъщност проблемът е и в самата борса, която съществува най-вече като парче хартия, на което пише, че Комисията по ценните книжа е издала лиценз. Георги Прохаски, който също е и председател на съвета на директорите на Българска фондова борса - София, засега подценява факта, че това, което всички наричат фондова борса, всъщност е една стая с три компютъра. Тази стая по няколко критерия открито нарушава закона за ценните книжа, според който "фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в борсовата търговия". В стаята пространството е силно ограничено и в него няма достатъчно столове (в буквалния смисъл на думата), на които да седнат всички брокери, които биха имали места на "пода". Що се отнася до бройката три компютъра (само лицензираните инвестиционни посредници са над 40), тя просто не се нуждае на коментар. На тази "борса" Комисията по ценните книжа иска да бъдат листвани над 1000 компании.
Подготвя се закон за допълнителното пенсионно осигуряване
Предстоящата промяна в закона за приватизация (засягаща реда за раздържавяване срещу инвестиционни бонове) предвижда създаването на нов вид субекти, които да имат право да придобиват акции срещу бонове. Досега гражданите можеха да участват в тръжните сесии от първата вълна на масовата приватизация пряко или чрез приватизационни фондове. Последните обаче няма да имат функциите, които имаха в първата вълна на масова приватизация. На тяхно място законодателят възнамерява да създаде възможност пенсионни фондове или дружества, в които акционери са работниците и мениджърите на предприятията, да изкупуват акции от тях, като фондовете и дружествата могат да плащат и с инвестиционни бонове. Проблемът е, че за разлика от приватизационните фондове (които бяха регламентирани в отделен закон) пенсионни фондове не съществуват в правната уредба на страната. Така че, за да използват бъдещата възможност за участие в масовата приватизация, преди това дейността им трябва да бъде регламентирана в закон.
Още в края на миналата година беше обявено, че такъв законопроект се подготвя. В началото на тази година стана ясно, че
Александър Томов и още петима представители от парламентарната група на евролевицата на 12 ноември внесоха в Народното събрание проект на закон за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Вторият проект е подготвен от работна група към Министерството на труда и социалните грижи (МТСГ). Третият законопроект според Николай Славчев - главен методист в пенсионен фонд "България", е създаден съвместно от група български експерти със съдействието на Американската агенция за международно развитие (USAID). Николай Славчев обаче не посочи останалите участници в експертната група, тъй като от тях познавал единствено своя шеф - Венелин Раковски, изпълнителен директор на пенсионен фонд "България".
"Не може да се очаква да има работен вариант на законопроекта за допълнителното пенсионно осигуряване преди началото на февруари", каза пред "Капитал" Георги Прохаски, главен съветник в Министерския съвет. Той допълни, че различните варианти за законопроект в момента се обсъждат от работна група с ръководител независимия експерт Йордан Христосков (бивш социален министър и съветник на експрезидента Желю Желев), която трябва да обобщи текстовете или да избере и развие един от тях. Eкспертната група към Министерския съвет с шеф Георги Прохаски е излъчила работна група, която трябва да подготви окончателен вариант на законопроекта. Тя включва представители на няколко утвърдени пенсионни фонда, на МТСГ, Министерството на финансите и Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Освен това ще бъде формирана отделна работна група, която да приеме обща стратегия и принципи за пенсионното осигуряване. Именно на тези принципи трябва да се базира и окончателният вариант на законопроекта, който ще бъде обсъден от експертна група в по-широк състав към Министерския съвет. "Законът, който урежда пенсионните фондове, е сред приоритетните за първата половина на годината", заяви Георги Прохаски.
В проекта на закон, подготвен от евролевицата, участието на пенсионните фондове в приватизацията срещу инвестиционни бонове е засегнато повърхностно. Според текст от законопроекта осигуряването за допълнителна пенсия е доброволно и се извършва в български левове и инвестиционни бонове. Създателите на проекта обаче не са изяснили поотделно двата начина на осигуряване. Внимание на тези подробности е обърнато във варианта на МТСГ. В него се съдържа отделна глава, наречена "Допълнително пенсионно осигуряване срещу приватизационни и други инвестиционни бонове". В нея се изяснява, че допълнителното пенсионно осигуряване чрез бонове е доброволно, като пенсионно-осигурителните дружества се задължават да създадат отделни пенсионни фондове за осигуряването с бонове. Проектът на МТСГ предвижда, че осигурените могат да придобиват пенсионни права 18 месеца след внасянето на боновете, а да теглят сумите по индивидуалните си партиди (тоест паричните натрупвания по своите сметки в пенсионно-осигурителната институция) до 5 години след заверяването на своята партида. Датата на заверяването на партидата е различна от тази на внасянето на боновете, тъй като тя настъпва след приключването на техническата обработка по документите, свързани с внасянето.
В проекта на евролевицата е записано, че акционерните дружества, които извършват допълнително доброволно пенсионно осигуряване, трябва да бъдат лицензирани, а техният собствен капитал да бъде най-малко 500 млн. лв. Според втория законопроект на МТСГ се изисква
Законопроектът на евролевицата предвижда дейността на пенсионните фондове да бъде лицензирана и контролирана единствено от Дирекцията за осигурителен надзор към Министерството на финансите. Създаване на надзорна институция за дейността на пенсионно-осигурителните дружества е предвидено и в законопроекта на МТСГ, която е наречена Агенция за пенсионно-осигурителен надзор. Нейните членове се назначават от министъра на финансите. Ако работят като инвестиционни посредници обаче, пенсионните фондове вероятно ще трябва да имат взаимоотношения и с Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
В законопроекта на евролевицата са включени разпоредби за структурата на портфейла на осигурителните институции. Според тези ограничения пенсионните фондове трябва да закупуват до 15-о число на следващия месец ДЦК за не по-малко от 60 на сто от постъпленията от парични вноски за предходния месец, а общо инвестираните средства в ДЦК не могат да бъдат по-малко от 25 на сто от натрупаните средства в пенсионния фонд. Регламентира се също така къде осигурителната институция може да вложи останалите средства: в недвижими имоти - до 20 на сто; в ценни книжа, приети на фондовите борси - не повече от 40 на сто, но само в едно дружество - до 5 на сто; в депозити в лицензирани търговски банки и ДСК - не повече от 30 на сто, но само в една банка - до 10 на сто. За "други инвестиции" пенсионният фонд може да отдели не повече от 25 на сто от средствата, които не са вложени в ДЦК. В това разпределение на портфейла обаче никъде не се споменават инвестициите на пенсионните фондове чрез бонове в покупка на дялове от капитала на приватизирани предприятия, които в такъв случай вероятно трябва да бъдат причислени към категорията "други". В законопроекта на евролевицата
За разлика от проектите на евролевицата и МТСГ, които според юристи са съобразени преди всичко със западноевропейските модели на допълнително доброволно пенсионно осигуряване, проектът на група български експерти и USAID залага по-скоро на съчетаване но европейския с англо-американския модел. Такъв проект наистина съществува, но още не е адаптиран в съответствие с българските условия, казаха от информационната служба при американското посолство. Според Николай Славчев, който е консултант по изготвянето на този законопроект, надзорът върху дейността на пенсионните фондове трябва да бъде не административен, а функционален, тоест да не се упражнява бюрократичен контрол върху фондовете като юридически лица, а върху отделните аспекти на тяхната дейност от специализирани институции. Според него за дейността по събиране на вноски и разпределянето на пенсии фондовете трябва да получават регистрационен лиценз от Министерството на труда и социалните грижи. Законопроектът предвижда, че ако пенсионният фонд сам инвестира средствата, той се нуждае и от лиценз от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Вероятно алтернативата е използването на лицензиран инвестиционен посредник. Освен това, ако фондът желае сам да отпуска гарантирани пожизнени плащания, вместо да ги купува от животозастрахователна компания, той би трябвало да получи и така наречения анюитетен лиценз от Дирекцията за застрахователен надзор (терминът анюитетен идва от annuity - месечна гарантирана сума, изплащана пожизнено от осигурителна институция - б.а. ).
Законопроектът на евролевицата и този, подготвен със съдействието на USAID, значително се различават по отношение на ограниченията за структурата на инвестиционния портфейл на пенсионните фондове. Във втория проект се предвижда тези разпоредби да бъдат съобразени с политиката на Европейския съюз. "Разпоредбите за структурата на инвестиционния портфейл на пенсионните фондове противоречат на Зелената харта за допълнителното пенсионно осигуряване в условията на единен пазар, приета от Съвета на икономическите и финансовите министри на ЕС (ECOFIN) през ноември миналата година", каза Николай Славчев. Той допълни, че хартата има препоръчителен характер и предвижда премахване на ограниченията върху инвестиционните решения на пенсионните фондове при спазване на принципите на сигурност, ликвидност, доходност и диверсификация на риска. Според него липсата на ограничения върху портфейла в условията на българския капиталов пазар може да позволи на пенсионните фондове да поемат по-смело рисковете на приватизацията, но в същото време да създаде условия за нецелесъобразно инвестиране на средства.
Работническо-мениджърският екип спечели търга за "Интерхотел Черно море"
Текат сроковете за подаване на оферти за още два големи хотела
Работническо-мениджърското дружество "Черно море хотел мениджмънт" АД спечели търга за 58% от капитала на тризвездния "Интерхотел Черно море" във Варна, след като за втори път се оказа единственият кандидат, явил се пред тръжната комисия. По време на търга зад комисията седна и изпълнителният директор на АП Александър Съботинов, като побърза да отбележи, че се явява единствено в качеството на "наблюдател".
Приватизационният договор трябва да бъде сключен до 26 януари, ако до 19 януари тръжната процедура не бъде обжалвана пред Агенцията за приватизация. "Черно море хотел мениджмънт" ще придобие мажоритарния дял от хотела по началната тръжна цена в размер на 5.4 млн. долара, която не беше променена поради липсата на наддаване. Цената на една акция е 54.45 долара.
При провалената сделка, сключена през миналата година със "Световен търговски център" - Варна, цената беше 7.5 млн. долара, а една акция достигна рекордната стойност 75.632 долара. Несполучилият купувач трябваше да инвестира 8.2 млн. долара и да осигури достигане на стандартите и включване на хотела в престижната верига "Accor/Novotel" или друга от този ранг.
"Интерхотел Черно море" разполага с 410 легла, три ресторанта с 600 места, пет бара с 250 места, нощен бар с 200 места и сладкарница с 250 места. В туристическия бранш е известно, че при оборудването на нов тризвезден хотел са необходими около 5800 долара на легло. Това означава, че при създаването на "Интерхотел Черно море" преди 20 години само за легловата база е трябвало да бъдат изхарчени повече от 2 млн. долара. "Като се имат предвид ресторантите, баровете и сладкарницата и въпреки необходимостта от реновиране, смятам, че реалната цена на хотела значително надхвърля 5.4 млн. долара", заяви известен хотелиер.
Шест процента от "Интерхотел Черно море" бяха купени по линия на масовата приватизация от приватизационен фонд "Булгар чех инвест", 15% са за продажба при облекчени условия, а два процента - за удовлетворяване на реституционни искове. През последните десет години хотелът винаги е работил на печалба, заяви управителят Георги Лазаров. За 1997 г. тя е била 61.5 млн. лв. Балансът на "Интерхотел Черно море" сочи, че през последните две години дружеството не е ползвало никакви заеми.
АП продължава да събира оферти на потенциални купувачи за още два големи хотела - "Интерхотел Новотел Европа" в София и "Интерхотел Тримонциум" в Пловдив. Столичният новотел е приключил 1996 г. с печалба 31.3 млн. лв., или близо 174 хил. долара по текущия валутен курс. Това означава, че нетната печалба на една акция е била 117 лв. Хотелът няма заеми, а основният му капитал е 267 млн. лв. Пловдивският "Интерхотел Тримонциум" е приключил 1996 г. със значително по-слаб финансов резултат - 2.9 млн. лв., или около 17 хил. долара, и нетна печалба на акция 27 лв. Той също няма заеми, а основният му капитал е 111 млн. лв. Най-добри относителни резултати е показал "Интерхотел Грандхотел София", чиято приватизация се провали на няколко пъти въпреки високия интерес, включително и от чуждестранни инвеститори. Печалбата на хотела за 1996 г. е 29.9 млн. лв., или 164 хил. долара. Нетната печалба на акция е 456 лв. През 1996 г. "Интерхотел Грандхотел София" е натрупал заеми за 3.9 млн. лв., а основният му капитал е бил 65 млн. лв. Още няма решение за бъдещите действия на АП по приватизацията на "Интерхотел Грандхотел София", съобщи пресцентърът на агенцията.
Министерството на промишлеността предлага повторно осем предприятия
Осем дружества от системата на промишлеността ще бъдат повторно предложени за приватизация, съобщи Лъчезар Колев, началник отдел "Сделки 1" в министерството. Приватизационните процедури за повечето предприятия са открити през пролетта и лятото на миналата година, а решенията за метода на продажба са били взети през второто шестмесечие. Въпреки че срокът за подаване на оферти за мажоритарни дялове от осемте предприятия е изтекъл, досега няма заявен интерес и сключени сделки. Предстои в Държавен вестник да бъдат обнародвани нови срокове за приватизационните процедури. Цените, на които ще се продават предприятията, са изгодни за потенциалните купувачи, смятат експертите на промишленото министерство. Осемте държавни фирми ще бъдат продавани чрез преговори. Повечето от дружествата имат слабо развита маркетингова стратегия. Тяхното основно предимство е, че разполагат със собствен сграден фонд, обособени производствени площадки и добро оборудване, което ще позволи на амбициозните инвеститори да изградят нова производствена структура, заяви Лъчезар Колев.
Предприятия, за които се удължава срокът за подаване на оферти.
Накратко
Готов е проект на новата наредба за търговете и конкурсите, който предстои да бъде внесен за обсъждане от Министерския съвет, съобщи източник от промишленото министерство. Досега съществуваха две отделни наредби за търговете и конкурсите, които ще бъдат променени и обединени в една. "По-добре е наредбите да бъдат отделни, защото търгът и конкурсът са процедури, които доста се различават помежду си", каза по този повод Димитър Бъчваров, началник отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет. Според него идеята за провеждане на търгове с падаща цена, при които продавачът обявява все по-ниска стойност, докато някой се съгласи да купи, е включена в текста на проектонаредбата за търговете и конкурсите. "В наредбата обаче трябва да бъде посочена методиката, по която се определят началната цена и котировките на акциите на дружествата", смята Димитър Бъчваров.
Съветът за структурна реформа прие промени в списъка на предприятията, подходящи за приватизация чрез пулове. От пула "Балканкар" отпада "Подем" ЕАД - Габрово, а от пула "Електроника" - "Инкомс Релета" ЕООД - Рила и "Периферна техника холдинг" - Пловдив. В списъка за пулова приватизация освен това е коригирана сумата на дълготрайните активи на предприятието "Балканкар инженеринг" ООД, която в предишния текст беше посочена за нула. Създаден е нов пул "Металургия - 2", който включва "ЛеКоКо" ЕООД - Радомир и "Тежко машиностроене" ЕАД - Радомир. В пула "Металургия -1" остават четири предприятия, които фигурираха и в предишния пул "Металургия". Пулът "Машиностроене", който обединяваше десет предприятия, е разделен на "Машиностроене-1" и "Машиностроене-2", като вторият обединява предприятия от ВПК.
Агенцията за приватизация ще наложи на "Марвекс" санкция в размер на 30% от сумата на предвидените 220 млн. долара инвестиции в "Девня цимент", ако фирмата не изпълни поетия ангажимент да вложи средствата в завода, каза изпълнителният директор на агенцията Александър Съботинов. От купувача освен това се изисква банкова гаранция за 30% от сумата на инвестициите за всеки отчетен период, който приключва на 31 март. Въз основа на тази гаранция АП може да иска удовлетворение от купувача в случай на неизпълнени договорни задължения.
През миналата седмица общите събрания на някои от най-големите приватизационни фондове взеха решения да се преобразуват в холдинги по Търговския закон. Такива са ПФ "Доверие" (който беше фондът с най-голям капитал), ПФ "Албена инвест" и ПФ "Индустриален капитал". Акционерите на "Мелинвест холдинг" за втори път гласуваха на общото си събрание решение бившият приватизационен фонд "Мелинвест" да се преобразува в холдинг, тъй като Евробанк обжалва пред съда решението на предишното общо събрание. През изтеклата седмица се проведоха общи събрания на акционерите на "Лозенец-консулт", "Стройинвест", "Компакт", "Акционер-Фаворит", "Булинвест-груп" и "Сиконко-Инвест", в чийто дневен ред основна точка беше преуреждане на дейността на приватизационните фондове в холдинги по реда на Търговския закон.
"Шуменско пиво" отчита печалба за последните две години
Печалбата на "Шуменско пиво" ЕАД за 1996 г. е 17.181 млн. лв. според балансовите данни, които са били отчетени на проведеното общо събрание на акционерите през миналата седмица. Приходите от дейността за същата година са в размер на 881.596 млн. лв., като от продажби са реализирани 781.619 млн. лв. Дружеството е реализирало печалба и през миналата година, но според изпълнителния директор Христо Христов точният й размер ще стане известен по-късно през тази година. Той уточни, че задълженията и кредитите на дружеството се обслужват редовно и то няма затруднения в тази насока. На общото събрание са направени промени в съвета на директорите (смяна на представителя на държавата) и е взето решение "Шуменско пиво" да бъде преобразувано в акционерно дружество.
Основната дейност на предприятието включва производство на малц, пиво, селскостопанска продукция, търговска дейност в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е 177.997 млн. лв. То бе включено в масовата приватизация с 10% от капитала, като в трите тръжни сесии за акциите му са наддавали само индивидуални участници. След края на третата тръжна сесия са продадени всички предложени 16 019 акции. Раздадени са и 1780 безплатни акции.
На 26 септември бе открита процедура за приватизацията на 72% от капитала на дружеството, която трябва да се извърши чрез преговори с потенциални купувачи. Според промишленото министерство обаче приватизацията на "Шуменско пиво" е затруднена от увеличаването на дела от капитала, предназначен за удовлетворяване на реституционни искове. От 72% от капитала, които бяха обявени за касова приватизация в края на миналата година, вече се предвижда да се продават само 58%. Нарастването на реституционните искове се дължало на промени в законодателството. Срокът за подаване на оферти за участие в преговорите изтече на 16 януари. Информационни меморандуми най-вероятно са закупили четири кандидата. Интерес към акциите на "Шуменско пиво" има от страна на български и чужди фирми, като дори в края на миналата година като евентуален купувач бе спряган датският концерн "Карлсберг". Изпълнителният директор на дружеството нарече тези съобщения пресилени, но не отрече интереса от страна на чужди фирми.
Накратко
Акционерите на "Резистори" ЕАД - Айтос, избраха нов съвет на директорите на проведено през седмицата извънредно общо събрание, съобщи изпълнителният директор на дружеството Васил Станев. Освен него в съвета влизат Иван Пенчев и Студи Димова като представител на държавата. Акционерите са решили дружеството да бъде преобразувано от ЕАД в АД. То бе включено в масовата приватизация с 90% от капитала, който е в размер на 44.257 млн. лв. Целият предложен дял е продаден до края на третата тръжна сесия. Акции са придобили ПФ "Слънчев бряг приватинвест" - 32.49%, и ПФ "Брод" - 17.63%. Раздадени са и 3984 безплатни акции на работещите в предприятието. Основната му дейност включва производство на резистори, инструментална екипировка, керамични и пластмасови изделия. През 1996 г. резултатът от дейността е бил загуба от 21.538 млн. лв., а данните за 1997 г. все още не са обобщени.
Пакетът от 18.73% от капитала на "Дружба" АД - Пловдив, който бе регистриран на Българска фондова борса - София, според съобщения на брокерите е бил купен от либерийската фирма "Киплинг". Този пакет е бил договорен предварително, като регистрацията на борсата е извършена заради законовото изискване пакетите на фондовете да се прехвърлят по този начин. При тази регистрация бе реализирана и най-високата борсова цена на акция 76 684 лева, което в момента се равнява на около 42 долара. Чрез масова приватизация бяха раздържавени 25% от капитала на "Дружба" АД. Дискутираният пакет бе спечелен от приватизационен фонд "Петролфонд", а индивидуалните участници взеха 6.27%. На работниците и служителите бяха раздадени 7898 безплатни акции. За касова приватизация са предвидени 60% от капитала и вече има интерес от страна на няколко чужди фирми. Вероятно е между тях отново да фигурира "Киплинг".
Общото събрание на предприятието с основна дейност производство на стъклен амбалаж се провали преди около два месеца поради несъгласието на работещите във фирмата с предложените промени в съвета на директорите. Представителят на държавата (75% от капитала) тогава предложи изпълнителният директор на дружеството Никифор Недев да бъде сменен, което предизвика бурните протести. Работещите в предприятието не са се съгласили да се смени ръководството, което е успяло да запази пазарните позиции на фирмата и да постигне положителни финансови резултати в последните седем години. Приходите от дейността на дружеството за 1996 г. са в размер на 4.013 млрд. лв., а чистата печалба - 104.096 млн. лв. За първото шестмесечие на 1997 г. има приходи от дейността в размер на 20.941 млрд. лв. и чиста печалба от 3.662 млрд. лв. Между 25 и 30% от продукцията се изнася в чужбина, главно в Гърция, Молдова и Македония.
Нов съвет на директорите ще управлява "Пълдин ер" ЕАД, след като промените бъдат регистрирани в Пловдивския окръжен съд. В съвета не са допуснати представители на приватизационните фондове и той се състои само от представители на държавата. Според бившия вече изпълнителен директор на дружеството Петко Стаменков промените са направени по предложение на Министерството на транспорта. Той каза, че резултатите на дружеството за 1996 г. не са много добри (18.978 млн. лв. загуба), но дейността е потръгнала в края на миналата година. Това е станало в резултат на отдаване на самолети под наем, от което са дошли допълнителни постъпления. "Пълдин ер" ЕАД е с капитал 159.339 млн. лв., от които 45% са раздържавени чрез масовата приватизация. Акции притежават приватизационните фондове "Континентал" - 5.30%, и "Труд и капитал" с 34% от капитала. Индивидуални участници са спечелили само 1.20%, а 7171 са раздадени безплатно.
Агенцията за приватизация избра "Винпром" - Бургас, за купувач на 57% от "Винком" АД - Бургас. Методът за продажба беше публично обявен конкурс. Сделката трябва да бъде сключена до 10 дни. Предметът на дейност на "Винком" е изкупуване, отглеждане и преработка на грозде и плодове, производство на високоалкохолни (бургаска мускатова ракия), нискоалкохолни (бадемов аперитив) и безалкохолни напитки и бели и червени вина.
Новият собственик на 26.4% от капитала на "Диамант" АД - Разград, е работническо-мениджърското дружество "Диамант - прима" АД. Цената на придобитите от купувача 210 840 акции е 632.520 млн. лв. при цена за една акция 3000 лв. Част от цената вече е платена, след като на 7 януари с нареждане са преведени 18.976 млн. лв. Други 44.276 млн. лв. трябва да бъдат платени до 30 януари. Остатъкът от цената ще се плаща за срок от пет години на четири годишни вноски. При тези вноски 30% ще се плаща в брой, а останалите 70% в държавни дългосрочни облигации. Като обезпечение на сумата от 569.268 млн. лв. и лихви по забава е учреден залог върху придобитите от "Диамант - прима" акции.
"Диамант" АД - Разград, произвежда плоско, армирано и орнаментно стъкло, домакински порцелан и огледала. На външния пазар се пласира част от продукцията, предимно порцеланът и орнаментното стъкло. Чрез масовата приватизацията са продадени 67% от дружеството, акции са придобили пет приватизационни фонда, от които най-голям дял притежава "Българо-холандският" ПФ с 26.50%.
Книжата на "Булгартабак холдинг" поскъпнаха до 40 хил. лв. В края на миналата седмица на Българска фондова борса - София бяха сключени реални сделки на свободния пазар. Две от тях бяха с акции на "Булгартабак холдинг", като за деня бяха изтъргувани общо 450 броя от тях. Цената на акциите бе съответно 39 000 и 40 000 лв., което е доста по-високо от офертите в края на миналата година. Тези акции поскъпват и на извънборсовия пазар (все още неформален), където инвестиционните посредници предлагат между 30 000 и 35 000 лв. за акция. Поскъпването е вследствие на повишено търсене от страна на посредниците, които купуват освен за своя сметка и за клиенти. Тук търсенето от страна на чужденци е доста голямо. Паралелно с поскъпването на тези акции поскъпват и книжата на тютюневите фабрики, като това е най-осезаемо при "Благоевград БТ". При нея цената се движи между 24 и 27 хил. лв. за акция.
През миналата седмица бе сключена и сделка със 102 акции на "Целхарт" при цена на акция 16 000 лв. Това е почти на равнището на последната регистрирана цена от 16 200, но доста по-ниско от цената при блоковите сделки, когато голям пакет акции бе продаден на турския "Ъшъклар холдинг".
Паралелно с търговията на официалния пазар продължиха да се сключват и блокови сделки. Активността на брокерите бе насочена предимно към официалната търговия, но те трябва да изпълняват поети задължения по регистриране на сделки на приватизационните фондове и затова все още има такива сделки. Миналата седмица премина под знака на МДК - Пирдоп. Всички договорени предварително сделки между фондовете, посредниците и Union Miniere бяха регистрирани на борсата при цена на акциите 31 000 лв. За пет дни бяха прехвърлени общо 864 388 акции, което представлява 26.07% от капитала на медодобивния комбинат. Между другите сделки се забелязва и една с цена на акциите 1330 лв., което е доста фрапиращо на фона на по-високата цена. Интересно е също, че в последния ден на седмицата бе регистрирана малко по-висока от установената цена, или по-точно 31 010 лв. за акция. С придобитите през седмицата акции основният собственик на МДК вече притежава над 82% от капитала на дружеството. Чрез касова сделка през миналата година бяха купени 56% от комбината. Ако се вземат предвид и покупките на акции от преференциалния дял на работниците и служителите, който е в размер на 14% от капитала, може да се каже, че Union Miniere вече има над 90% от МДК - Пирдоп. На 20 януари ще се проведе общо събрание на акционерите.
Измежду другите блокови сделки по-интересно е регистрирането на пакет от 21 608 акции на "Ритон - П" - Панагюрище. Цената на акциите бе над 40 хиляди лева, докато посредниците предлагат извън борсата най-много по 5000 лв. за бройка. В това предприятие се произвеждат мъжка, дамска и детска конфекция, спортни и всекидневни облекла. Високата цена най-вероятно се дължи на факта, че пакетът е закупен от външен инвеститор.
Акциите на "Елкабел" вече се търгуват на борсата
Това, което привържениците на нормалния капиталов пазар в България очакваха с голямо нетърпение, най-накрая се случи. Акциите на бургаското предприятие "Елкабел" започнаха да се търгуват на Българска фондова борса - София, а това всъщност е начало на нормалната борсова търговия. При нея сделките се сключват в резултат на реално търсене и предлагане на акции. Първите сделки бяха сключени в понеделник, 12 януари. На първата борсова сесия имаше голямо търсене, но продавачите от "Елана" и Българо-руската инвестиционна банка предложиха само 5000 акции. Минимално приемливата цена на акциите, утвърдена от Министерството на промишлеността и приета от Комисията по ценните книжа и фондови борси за емисионна, бе 14 500 лв. Първата сделка със 100 акции бе при цена 17 300 лв. и тя бе приета за начална цена. От нея започнаха да се изчисляват граничните стойности за деня, които не могат да се отлоняват с повече от 10% в двете посоки. Така само за секунди цената на акциите достигна до максимално допустимата стойност от 19 030 лв. Във вторник бяха продадени още 5000 акции на цена 20 933 лв., която бе горната граница (с 10% повече от затварянето на предходния ден). На третия ден максималната цена се покачи до разрешеното равнище - 23 026 лв., но последната сделка бе сключена при цена22 400 лв., което показваше, че повишаването на цените забавя своя темп. През този ден бяха пласирани 20 000 акции, а брокер, купил акции в първия ден, продаде 367 бройки с печалба. Най-малко акции бяха изтъргувани в четвъртък - 2255, като максималната цена бе 24 640 лв., а минималната, при която дойде и затварянето на сесията - 21 101 лв. Последният ден от седмицата протече спокойно, а най-високата цена за деня бе 23 211 лв. В същото време най-ниското равнище за деня достигна до 21 001 лв. Най-високата средна цена на акциите бе достигната на 14 януари - сряда (22 969 лв.), като това бе пределът за покачване през миналата седмица. След това средната цена започна да пада, за да достигне в края на седмицата до 21 375 лв., като общо средната за седмицата бе 21 842 лв. Общото количество на акциите, които преминаха през борсата за петте дни, бе 39 517, от които 38 935 акции бяха първична продажба. От това следва, че от предложените 522 213 акции вече са продадени 7.46%. Ако този темп на продажби се запази, цялото количество ще бъде пласирано много преди крайния срок, който е 12 юли.
Йената отново спечели доверието на инвеститорите
В началото на миналата седмица доларът запази стабилните си позиции спрямо азиатските валути и марката, като дилърите изчакваха на дълги позиции изхода от кризата на азиатските фондови пазари, породена от новините за фалита на една от най-големите азиатски банки Peregrine Investments Holdings. Японският индекс Nikkei падна с 2.21 процента в понеделник, а хонконгският Hang Seng отбеляза спад от 9.85 на сто.
Търгуваха се малки обеми, тъй като дилърите се опасяваха от интервенция от страна на Bank of Japan при рязко поевтиняване на йената.
На следващия ден стана ясно, че азиатските корпоративни книжа са подценени и Hang Seng се повиши с 5.13 процента, а един долар се разменяше за 132.70/80 йени.
Едноседмичната визита в Югоизточна Азия на заместник финансовия министър на САЩ Лорънс Самърс беше приета от инвеститорите като знак за увеличаване на подкрепата за азиатските икономики от страна на официален Вашингтон. Дилърите започнаха да скъсяват доларовите си позиции в полза на йената и за първи път през последните два месеца се създадоха предпоставки за трайно поскъпване на японската валута.
В същото време доларът получи сериозна подкрепа спрямо марката, след като експерти прогнозираха, че Bundesbank ще трябва да намали лихвите си, за да стимулира икономическия растеж в Германия и да покрие изискванията за въвеждането на единната европейска валута през 1999 г. Хелмут Хесе от борда на Bundesbank заяви, че няма основания за тревоги за отслабващата марка, тъй като по-скъпият долар ще стимулира значително износа на германски стоки и щатската валута достигна до нива 1.8215/25 марки в средата на седмицата.
В сряда японското Министерство на финансите съобщи, че нетните продажби на чуждестранни дългови инструменти от страна на японски инвеститори през ноември миналата година са били за 1.9 трилиона йени, най-високото ниво на продажби от 1994 г. насам, при нетни покупки за 1.4 трилиона йени през октомври. Реализираните приходи от продажбите повишиха доверието във финансовата стабилност на големите японски корпорации. Оптимистичните очаквания за развитието на Югоизточна Азия бяха подкрепени и от решението на германските банки да разсрочат дълговете на Южна Корея с два месеца. От друга страна, за първи път индонезийският президент Сухарто потвърди ангажиментите на страната си да изпълни препоръчаните от Международния валутен фонд рестриктивни мерки за стабилизация на финансовата система. С това бяха разсеяни съмненията за евентуално блокиране на кредитното споразумение с МВФ, което възлиза на около 43 милиарда долара. Акциите на индонезийската фондова борса поскъпнаха средно с 5.7 процента в сряда, а хонконгският Hang Seng се повиши с 5.8 на сто.
Стабилизацията на капиталовите пазари подкрепи оценката на някои специалисти, според които най-лошата част от азиатската криза вече е преминала. В резултат на повишения интерес към възстановяването на страните от Югоизточна Азия йената се покачи до 128.90/00 за долар при затварянето на европейските пазари в петък, като запази потенциала си за поскъпване и през текущата седмица.
Марката остана скъпа на вътрешния пазар
Повишеното търсене на марки от банки за удължаване на позиции в началото на изминалата седмица подкрепи марката до нива, близки до курс продава на БНБ (1000 лева).
Основни продавачи на валута през седмицата бяха крайни клиенти, които се нуждаеха от левове за плащания на данъци до 15 януари. В същото време отслабна търсенето на марки от кешовия пазар и в края на седмицата левът се стабилизира на 998.90-999.10 за марка.
Доларът се разменяше за 1824-1826 лева в края на седмицата на междубанковия пазар, следвайки кроса долар - марка на външните пазари.
Във вторник в Държавен вестник беше обнародвана приетата през ноември наредба на БНБ за откритите валутни позиции на банките, с която централната банка разреши на банките да изключват германската марка при определяне на откритите си валутни позиции.
Максималното съотношение между нетната открита валутна позиция, която е сбор на левовата равностойност на всички валутни позиции, и собствения капитал се увеличава до 60 процента от 30 на сто.
Това беше поискано от Асоциацията на търговските банки през август с аргумента, че при избора на марката за резервна валута и с фиксирането на курса лев - марка се изключва валутният риск.
В петък стана ясно, че Международният валутен фонд приема предложението на БНБ банките да поддържат във валута до 100 процента от минималните резерви по привлечените средства. В становище на фонда, изпратено до централната банка, се казва, че МВФ възприема и предложенията на БНБ касовите наличности на банките да се признават за част от минималните резерви и банките да имат достъп до 100 процента от резервите си, ако в края на отчетния период сумата е налична в целия изискван размер. Определянето на минималните задължителни резерви е между малкото инструменти за влияние от страна на централната банка върху паричното предлагане след въвеждането на валутния борд.
Междубанковите лихви се повишиха
Лихвите по междубанковите депозити се повишиха през изминалата седмица поради повишеното търсене на ресурс от фирми за плащания на данъци в средата на месеца и от банки за регулация на минималните задължителни резерви за декември.
Лихвите по овърнайт-депозити се повишиха от 1.0-1.1 на сто годишно в понеделник до 1.3-1.5 процента в петък, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 1.7-1.8 процента в края на периода срещу 1.3-1.4 процента.
В понеделник министерството предаде на аукциони две емисии тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева.
Във връзка с понижената доходност на тримесечните книжа от сряда влезе в сила нов основен лихвен процент от 6.40 на сто годишно срещу 6.56 за периода 7-13 януари.
Допълнителен натиск върху пазара на депозити оказа и обнародваната в Държавен вестник през тази седмица наредба на БНБ, с която марките се изключват при определянето на откритите валутни позиции на банките.
След публикуването на наредбата банките започнаха да обръщат свободните си левове в марки, за да печелят от лихвената разлика по марковите депозити, и с това беше понижена ликвидността на левовия пазар.
Това даде основание на дилърите да прогнозират, че левовите лихви ще продължат да нарастват плавно до нива, близки до тези на депозитите в марки (около 3.0-3.5 на сто годишно за овърнайт-депозити).
Инвеститорите останаха предпазливи при вложенията в Брейди-книжа
През изминалата седмица се забелязваше относително позитивно отношение на търговците към инвестициите в Брейди-дълг, а основен двигател на търговията отново бе развитието на събитията в азиатския регион. Като цяло предпазливостта при вложенията в дълг на икономиките в преход се запази поради липсата на сигурност дали неотдавнашната сериозна криза сред азиатските тигри вече отшумява.
Относително силно поскъпване на Брейди-книжата и особено на по-ликвидните като бразилските "С" bonds, руските Prins и IANs и българските IABs бе забелязано около средата и в самия край на периода, когато се говореше усилено за все по-нови мерки за стабилизиране на финансовия сектор и на икономиката като цяло в страните от Югоизточна Азия. Малко бяха обаче сериозните стъпки, предприети в тази насока. Южна Корея принципно договори разсрочване на краткосрочния си дълг с три месеца, но при договарянето кредиторите настояваха за високи лихви, което пробуди съмнения, че операцията може само временно да отложи проблема.
Очакваше се Индонезия да обяви план за икономически реформи в замяна на 43 милиарда долара заем от Международния валутен фонд, договорен през октомври миналата година, но инвеститорите сметнаха обявените мерки за доста вяли на фона на сериозната опасност от мораториум по краткосрочния външен дълг на страната. За неспокойствието на пазара допълнително допринесоха фалитът на Peregrine Investment Holdings, една от големите хонконгски инвестиционни банки, и слуховете за възможен банкрут и на Sino Land Co Ltd., също от Хонконг, което пробуди притеснения за верижни фалити и на други компании.
В последния ден от седмицата стана ясно, че Sino Land Co Ltd. не изпитва толкова сериозни финансови затруднения и че японското правителство смята да разреши на компаниите да преоценят вложенията си в недвижима собственост по пазарна по реална стойност, което повиши фондовите индекси основно в Япония и Хонконг и се отрази благоприятно и върху дълговите книжа на икономиките в преход.
Накратко
Пада цената на захарта
Цената на захарта на стоковата борса в Ню Йорк се понижи в петък с 3% в резултат на продажбите на няколко инвестиционни фонда с цел закриване на дълги позиции и слабото търсене на суровината в Индонезия - основния потребител на тайландска захар. Сделките за доставка през март се сключваха на цени от 11.17 цента за либра. Върху цената на захарта продължава да оказва натиск финансовата криза в Азия, вследствие на която през последния месец цената на суровината падна с близо 10%. В Европа търговията със захар бе вяла. Сключваха се единствено сделки за доставка през март при цени 297.20 долара на тон, което е повишение с 90 цента спрямо реализираните сделки в четвъртък.
Ниските цени на петрола натискат надолу акциите на руските петролни компании.
След като се понижиха в резултат от колапса на азиатските фондови пазари, цените на акциите на руските петролни компании са застрашени от нови по-ниски нива. Причината е резкият спад на световните цени на суровия петрол. Вследствие на увеличените производствени квоти на страните - членки на ОПЕК, и разрешения от ООН износ на петрол от Ирак по условията на бартерната сделка нефт срещу храна и медикаменти цените паднаха от нива над 20 долара в края на миналата година до 15.50 долара за барел през седмицата. Според експертите, ако цените на петрола се запазят на нива под 18 долара за барел през първите шест месеца на годината, приходите на най-големия производител в Русия - "Лукойл", ще се свият с 20%.
Расте производството на уран.
Производството на уран в Узбекистан, един от най-крупните производители на уран със залежи от 55 000 тона, е нараснало с 10% спрямо произведеното количество през 1996 г. Аналитиците прогнозират производството на уран през тази и следващата година в Узбекистан да възлезе съответно на 2400 и 3000 тона, т.е. очертава се една тенденция на нарастване на производството в централноазиатската страна, което в годините след разпадането на Съветския съюз регистрира трайно понижение.
Shell и Texaco обединяват ресурси в две смeсени компании.
Официални представители на Shell и Texaco обявиха създаването на Equilon Enterprises LLC - смесена компания на гигантите в петролния бизнес, в която делът на Shell е 56%, а този на Texaco - 44%. Новата компания ще произвежда и дистрибутира петролни продукти, носещи търговските марки на Shell и Texaco. Във фаза финализиране са преговорите между Texaco, Shell и Saudi Refining за създаване на друга смесена компания, която да дистрибутира продуктите на трите компании в Близкия изток. Добивът на суров петрол, производството на петролни и химически продукти не се включват в дейността на алианса на трите петролни компании. Мажоритарния дял от 35% ще държи Shell, а останалите 65% се разпределят поравно между Texaco и Saudi Refining.
Как да попълним данъчна декларация за притежаваните имоти
До 31 май всички граждани трябва да подадат данъчна декларация, в която да посочват притежаваните от тях недвижими имоти в страната, както и приложения с опис на характеристиките на имотите. Документите са задължителни по Закона за местните данъци и такси.
Декларация подават всички собственици или съсобственици на недвижими имоти, лично или чрез техни законни представители или пълномощници. Съсобственици са всички, които притежават идеална част от дадена недвижимост, както и съпрузите, когато имотът е придобит по време на брака. Имотите, придобити по наследство или чрез дарение в полза на единия от съпрузите, не са съпружеска общност, а лична собственост на единия от тях. Законните представители са родителите на деца до 14 години, настойници на деца, както и на лица, поставени под пълно запрещение.
Упълномощени лица също ще могат да подават имотна декларация и приложения за имотите към нея. За целта не се изисква нотариално заверено пълномощно. В самата декларация има образец на пълномощно, което може да се попълни и подпише от собственика на имота.
Не подават данъчна имотна декларация еднолични търговци за недвижимите имоти, включени в предприятията им, търговските дружества, организациите с идеална цел и другите юридически лица.
Декларация без приложение се подава, когато един от съсобствениците на даден имот вече е подал документа и е вписал в него всички подробности за частите от имота, които са друга собственост. Това важи и за съпрузите в случаите, когато вече един от тях е подал декларация за имотите, които са съпружеска собственост. Ако обаче не се постигне съгласие между съсобствениците за данните около общата недвижимост, всеки един от тях може да си подаде декларация и приложение самостоятелно.
Само приложение с опис на имота без декларация подават ползвателите на дадена собственост, когато им е учредено вещно право на ползване, ако не са се подписали в декларацията, подадена от собственика на имота. Приложението се подава от ползвателя (ите) и когато поради обективни причини собственикът не може да го подаде в данъчните служби.
Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти се подава за земя, в която влизат незастроени парцели или дворни места. Не се декларират незастроени земеделски земи и гори. В данъчните декларации се описва и собствеността върху сгради (къща, апартамент, гараж, производствена, селскостопанска, административна, търговска сграда или второстепенна постройка - обор, хамбар, навес и др.). Декларация се подава и за земя и сграда върху нея, когато върху земята, включително и земеделската земя в горския масив, е построена сграда.
Данъчна декларация в комплект с едно приложение за имот може да се купи от данъчните служби и от пощенските станции на цена от 100 лева. За всеки отделен имот се попълва отделно приложение, което струва 50 лева. Ако в имота има повече от една сграда, например за един парцел, застроен с три самостоятелни сгради (къща, гараж, лятна кухня), се подава една данъчна декларация, едно приложение и още две екземпляра от част II на приложението. Това на практика означава, че трябва да се купят един комплект данъчна декларация за 100 лева и още два екземпляра от част II на приложението за 50 лева. Част II от приложението поотделно струва 25 лева. Данъчната декларация и декларациите за имотите не могат да се подават по пощите, а трябва саморъчно да се подадат в съответната данъчна служба.
Декларацията се подава в данъчната служба по адресна регистрация на собственика към 1 януари 1998 г. С декларацията се подава и приложение за всеки имот. Тя се подава до данъчната служба по местонахождението му през данъчната служба по адресна регистрация. След подаване на данъчната декларация и съответния брой приложения данъкоплатецът трябва да чака известие от данъчната служба, че данъчната оценка на имотите е готова, за размера на дължимия данък върху тях, както и как и в какъв срок трябва да се внесе дължимата сума.
Ако собственик бърза да продава или дарява имот, за което се плаща местен данък при прехвърлянето му, данъчната оценка на имота може да се изготви и само след подаване на молба образец и приложение с описание на характеристиките на собствеността в данъчната служба по местонахождението му. Тогава данъчната служба по местонахождение на имота е задължена да изготви оценката в 14-дневен срок от подаване на молбата. Готовата оценка се взима от поръчителя й на място в данъчната служба. Отделно собственикът подава данъчна декларация за притежаваните от него имоти в указаните от закона срокове.
Данъчната декларация за притежаваните недвижими имоти в страната се подава в срок до 31 май. Ако документът се подаде до 31 март, се ползва отстъпка от 5 на сто от дължимия данък върху недвижимите имоти. Още 5% намаление на данъка може да се получи и ако дължимата сума бъде заплатена до 30 юни за тази година.
За неподаване в срок на декларация за имотно състояние или пък декларация за промяна на обстоятелства около имотите (новопостроени, новопридобити имоти) глобата за граждани е от 10 000 лева до 400 000 лева. В тези случаи юридическите лица плащат още по-големи парични санкции - от 100 000 до един милион лева. Същите санкции се налагат и в случаите, когато данните в декларациите са неточни или пък не са посочени в пълнота. При попълване на неверни данни в данъчната декларация се носи отговорност и по Наказателния кодекс. Данъчните органи при разкрито невярно съдържание на декларациите ще се позовават на член 313 от кодекса, според който, "когато деянието (потвърждаване на неистина или затаяване на истина) е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от 20 000 до 250 000 лева".
Какво се попълва в данъчната декларация.
Общо описание на имота - местонахождение, степен на изграденост на инфраструктурата - около имота и в имота (електрификация, водопровод, канализация, топлофикация, граничи ли имотът с пътна мрежа с трайна настилка). Под понятието "около имота" се разбира тази част от мястото, в което е разположен имотът, която е ограничена от съседните улици.
Собственици.
Ползватели.
Земя - площ, подобрения върху нея (сгради, луксозни настилки, спортни площадки, басейни, паркинги с каква цел се използва имотът, собственици.
Част II. Попълва се за всеки обект (сграда) в имота.
Предназначение - определя се от преобладаващото предназначение (жилищна или нежилищна).
Характеристики на сградата - етажност, асансьор.
Описание на обектите в сградата:
Данъчните декларации служат при изчисляване на:
Русия поставя нови изисквания към износителите
От 1 януари тази година килими, кабели, домашни хладилници и фризери, електронагревателни уреди, пластмасови подови настилки и окачени тавани се внасят в Русия само ако производителят (износителят) притежава "сертификат за пожаробезопасност". Документът се получава директно от руското Министерство на вътрешните работи. Предприемачите трябва да представят на руски език техническо описание на стоката, инструкция за експлоатация, всички национални сертификати и изпитателни протоколи.
На задължителна сертификация при внос в Русия подлежат цялата продукция на приборостроенето и машиностроенето, електродомакински уреди и машини на хранително-вкусовата промишленост. Сертификат се изисква и за изделията на леката промишленост (текстил, трикотаж, прежди, синтетични влакна, готови облекла и аксесоари), парфюмерията и козметиката, за хранителните стоки и техните производни, както и суровините за тях. На сертифициране подлежат изделия от дърво, стъкло, порцелан, играчки, материали и продукция от химическата и нефтохимическата промишленост. Сертификатът за съответствие се издава от СЖС - България.
Цената на услугата зависи от вида на стоката, асортиментите, които се сертифицират, и времето за издаване на сертификата. Минималната такса е 250 долара. При изпитване на по-голям обем стоки на СЖС - България, се плаща от 0.35 до 1.15% от стойността на договора за износ. Ако предприемачът има по-дългосрочни споразумения с руската страна, може да поиска сертификация на цялата продукция или на серийно производство и да ползва отстъпки в цената на услугата. В този случай се правят предварителен анализ и периодични проверки, за да се установи дали стоката съответства на руските стандарти. При такъв договор е напълно възможно сертификатът да бъде получен незабавно в деня на товарене на стоката. СЖС - България, извършва периодични проверки върху продукцията на клиента и анализира проби от продукцията по своя преценка.
Българските предприемачи могат да се обърнат с искане за сертификация и към оторизирани за тази цел лаборатории на територията на Русия.
За всички изделия, които се внасят в Русия, трябва да се получи и хигиенен сертификат. Документът се издава само от руските власти. Родните предприемачи имат две възможности, за да изпълнят това задължително изискване. Едната е да изпратят директно в Русия мостри за анализи в местни акредитирани лаборатории. Втората - да използват посредничеството на СЖС - България. Хигиенният сертификат струва между 120 и 270 долара. Цената зависи от това дали се изисква изпращане и на мостри. В този случай услугата е по-скъпа.
Ако стоката има сертификат за съответствие, но няма хигиенен сертификат, може да влезе в Русия, но не може да се продава. В този случай тя ще трябва да престои в нечий склад, докато руските власти направят необходимите изпитвания.
СЖС - България, има право да издава и лиценз на производители и износители за поставяне на знак за съответствие ГОСТ Р. Маркирането е задължително за производителите, вносителите, търговските организации и индивидуалните предприемачи, които търгуват с Русия. Знакът се поставя върху всяка опаковка и/или върху документите на продукцията, която преди това е преминала успешно сертификационния процес. Така изделието носи визуална информация, че отговаря на руските стандарти. Задължението да се поставя знак за съответствие трябваше да влезе в сила от 1 юли 1997 г. След това руската страна продължи срока до 1 януари тази година. Специално министерско постановление отново отсрочва задължителното маркиране за 1 януари 1999 г. До 1 януари 1999 г. поставянето на знака ще бъде доброволно. След тази дата обаче на руска територия няма да се допускат стоки, за които изискването не е изпълнено. Руските митничари ще проверяват дали маркировката е поставена върху индивидуалните опаковки или на етикетите на стоките. Освен това предприемачите ще трябва да представят и разрешителното за поставяне на този знак.
"Процедурата по издаване на лиценз за маркиране на стоките със знак за съответствие не става от днес за утре, коментира Йорданка Илкова, координатор ГОСТ Р в СЖС - България. Необходимо е известно време, различно за различните групи стоки. Затова предприемачите, които търгуват с Русия, трябва да се обърнат навреме към офисите на СЖС, за да получат информация и лиценз."
Лицензът важи за срок от една година от датата на издаването му с право да бъде подновен за още една. Таксата за издаване е между 2500 и 3000 долара. За втората година сумата е по-малка. В един лиценз могат да влязат до 40 асортимента от изделието.
Предстоящо
През 1997 г. животът е поскъпнал близо 7 пъти
Инфлацията на потребителските цени за 1997 е 578.6 на сто, отчете Националният статистически институт. Това означава, че през 1997 г. поскъпването на живота е 6.8 пъти. Миналогодишната инфлация е най-високата от 1990 г. насам. Високи нива на поскъпване на живота бяха регистрирани и през 1991 г. - 473.7%, и през 1996 г. - 310.8%.
При високата годишна инфлация за 1997 и сериозното изоставане на лихвите левовите спестители не са успели да съхранят реалната стойност на парите, вложени в банка. На всеки сто лева на срочен влог в банка депозантите реално са загубили около 76 лева за годината.
За декември индексът на потребителските цени е 1.5 на сто. След коригиране на номиналната лихва от 0.25% за последния месец на годината с темпа на инфлация се получава отрицателна реална лихва по депозитите. Това означава, че спестителите са реализирали загуба от 1 лев и 23 стотинки на всеки сто лева на срочен влог в банка.
С по-висока доходност от срочните депозити през месеца са били държавните ценни книжа. Атрактивни са били инвестициите в целеви емисии съкровищни бонове. Най-висок месечен доход от емитираните през декември съкровищни бонове са донесли едногодишните ДЦК. За декември средната им месечна доходност е 0.74%. Това е три пъти по-висок доход от средната лихва по едномесечните срочни депозити за декември. За последния месец на миналата година средната доходност по тримесечните емисии съкровищни бонове е била 0.57%, а по шестмесечните ДЦК - 0.64%. Въпреки по-добрата в пъти доходност на ДЦК от лихвените доходи на депозантите и собствениците на дългови книжа не са увеличили реално парите, инвестирани в съкровищни бонове. Реалната доходност на целевите емисии за декември е отрицателна от изпреварването на месечната инфлация на номиналната месечна доходност по книжата. Инвеститорите в тримесечни ДЦК са загубили 0.92% от парите си в дълг, в шестмесечните - 0.85%, и най-малко е загубата по едногодишните бонове - 0.75%.
Най-добрата доходност на едногодишните съкровищни бонове обаче не е довела до най-големи обеми на продажби за тези ДЦК. Инвеститорите все още предпочитат по-краткосрочните инвестиции въпреки тенденцията към по-трайна стабилност на икономическата среда след въвеждане на валутния борд. През декември дилърите на Министерството на финансите са продали тримесечни съкровищни бонове от целевите емисии за 3.9 милиарда лева, шестмесечни ДЦК за 4.3 милиарда лева и едногодишни съкровищни бонове за 579.3 милиона лева.
Държавните ценни книжа, които финансовите институции продават вторично от портфейлите, са донесли доходност, близка до тази по целевите емисии съкровищни бонове.
През декември печалба са реализирали единствено инвеститорите в долари. Тези, които са купили валута в началото на последния месец от миналата година и са държали доларовите активи до края на декември, са спечелили 9.46% от курсови разлики. Доходът им превишава многократно и процента на инфлация.
През декември хранителните стоки са поскъпнали с 2.3 на сто. От тях по-чувствително увеличение бележат цените на пресните зеленчуци - 32.7%, киселото мляко - 4.4%, яйца - 3.3%. Намалели са цените на птичето месо, малотрайните колбаси.
Нехранителните стоки през декември са с 0.2 на сто по-скъпи от ноември. Най-сериозно през миналия месец са се качили цените на цветята, нощувките в хотели, хижи.
През последния месец от годината цените на услугите са се увеличили с 0.9%, а в заведенията за хранене - 1.3%.
За цялата минала година най-голямо е увеличението на храната - 617%, спиртните напитки - 678%, тютюневите изделия - 452.6%, отчита Националният статистически институт.
Авансовите вноски зависят от печалбата през първото тримесечие на 1997 г. За първите три месеца на 1998 г. юридическите лица и едноличните търговци трябва да направят авансови месечни вноски, които се изчисляват на база 1/3 от облагаемата печалба (доход) за първото тримесечие на 1997 г. При определяне на авансовите вноски за януари, февруари и март облагаемата печалба (доход) от първото тримесечие на 1997 г. няма да се коригира с коефициент 0.9, записан в Закона за бюджета за 1998 г. Авансовата вноска по данъка за общините се определя, като върху 1/3 от облагаемата печалба за първото тримесечие на 1997 г. се приложи ставка 10%. Авансовата вноска по данъка върху печалба се определя, като върху 1/3 от облагаемата печалба за първото тримесечие на 1997 г., намалена с данъка за общините, се приложи съответната данъчна ставка - 20%, ако облагаемата печалба на фирмата за 1997 г. е била до 50 млн. лева, и 30%, ако е била над 50 млн. лева. Месечните авансови вноски трябва да се внесат в съответната бюджетна сметка до 15-о число на текущия месец.
Когато за първото тримесечие на 1997 г. облагаемата печалба (доход) на фирмата е била отрицателна величина или фирмата е образувана след това, не се дължат авансови вноски за първото тримесечие на 1998 г. Юридически лица и еднолични търговци, които са приключили 1997 г. с облагаема печалба - отрицателна величина, правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответното тримесечие на 1998 г. с натрупване. За първото тримесечие на тази година вноската трябва да се извърши до 15 април. Необходимо е да се има предвид, че ако една фирма е завършила на загуба 1997 г., това не означава, че облагаемата й печалба непременно е отрицателна величина. Напълно е възможно финансовият резултат на фирмата да е загуба, но след преобразуването му за данъчни цели (например непризнаване за данъчни цели на някои счетоводно отчетени разходи ) да се получи облагаема печалба - положителна величина.
Описаният ред за авансови вноски се отнася за всички юридически лица и еднолични търговци с изключение на тези, които попадат в режима на т.нар. патентен данък. Правилата за авансовите вноски важат и за медиците, стоматолозите и нотариусите на частна практика, които са избрали да формират облагаемия си доход по реда на Закона за корпоративното подоходен облагане.
ДСК въведе по-високи размери на потребителските заеми с поръчители
От 5 януари Държавна спестовна каса отпуска кредити за текущо потребление до три милиона лева с поръчителство на пет лица и максимален срок на издължаване четири години. Досега от касата можеше да се вземе заем с от три до пет поръчители най-много до един милион лева.
Отпускането на заем за текущо потребление става по преценка на платежоспособността на кредитоискателя и поръчителите. Кредитите се разрешават само ако след удържане на месечната погасителна вноска по заема средният доход на член от семейството на кредитоискателя е не по-малък от 2.5 минимални работни заплати (т.е. поне 113 750 лева). До края на миналата година летвата за платежоспособност на кредитополучателите при потребителски заем с поръчители беше да остават поне по 1.5 минимални заплати на член от семейството след плащане на вноската.
При кредит за текущо потребление от три милиона лева и максимален срок на издължаване четири години месечната погасителна вноска е 85 052 лева. Вноската е сметната при годишната лихва по кредитите за текущо потребление от 14.5 на сто в момента. При тези нови условия за получаване на потребителски заем излиза, че доходът на четиричленно семейство на кредитоискател например трябва да е поне 455 086 лева, за да бъде разрешен потребителския заем от три милиона лева. За тричленно семейство минималният месечен доход трябва да е 426 302 лева, а за двучленно - 312 552 лева.
С поръчителство могат да се осигурят потребителски заеми и в по-малки размери. Заемите до 500 000 лева със срок до три години се разрешават само ако са обезпечени с от три до пет поръчители и при доказване на среден доход на член от семейството на кредитоискателя не по-малък от една минимална работна заплата (МРЗ=45 500 лв.) след удържане на месечния анюитет по заема. Кредитите до един милион лева и срок на издължаване до четири години се отпускат само с гаранция на от три до пет поръчители и доход на член от семейството от 1.5 МРЗ (68 250) след приспадане на плащанията по кредита.
През ноември миналата година промени претърпяха и лимитите по потребителски кредити, които се обезпечават със залог върху вземане по влог на кредитоискателя (може и трето лице) или вземане по държавни ценни книжа. Заемите с посочените обезпечения от декември са в размер до 15 милиона лева при предишен таван от 5 милиона лева. В последните месеци на миналата година бе разрешено един длъжник да може да получава повече от един кредит при достатъчни обезпечения, като общият им размер обаче не бива да надхвърля 15 милиона лева. При промяната в условията на кредитиране на ДСК през ноември се преправи и размерът на кредита за текущо потребление, обезпечен с ипотека на имот. Той се определи в рамките до 40 на сто от коригираната среднопретеглена пазарна цена на имота, но не повече от 15 млн. лева.
Работодатели и самоосигуряващи се лица ще попълват нови формуляри
Изграждането на персонален регистър за осигурителите, осигурените лица и самоосигуряващите се започна през миналата година. В резултат на предварителното събиране на данни вече функционира информационна база, която централизирано събира данни за нуждите на общественото осигуряване. От 1 януари тази година Националният осигурителен институт (НОИ) разшири обхвата на информацията, необходима за доизграждане на персоналния регистър, като промени вида и начина на събирането й. Новият режим ще бъде узаконен след обнародването в Държавен вестник на приетата от НОИ специална наредба и практически ще започне да се прилага от месец февруари, когато ще се подават декларации за януари.
Нова декларация по образец с данни за трудовия стаж и осигурителния доход ще се подава всеки месец в районните управления "Социално осигуряване". Документите ще се попълват от работодатели, които осигуряват наети работници, от самоосигуряващи се лица, от еднолични търговци и частни земеделски стопани, които са едновременно и осигурители, и осигурени.
Декларациите трябва да се подадат в десетдневен срок след датата на окончателното плащане на заплатите за съответния календарен месец или от изтичане на крайния срок за внасяне на осигурителните вноски. Терминът окончателно не е случаен. Някои фирми изплащат възнаграждения на работещите всяка седмица например. До десет дни след последното плащане за месеца работодателят трябва да подаде декларация с данни за осигурените лица. Самоосигуряващите се са длъжни да превеждат осигурителните си вноски до 10-о число на месеца. Това означава, че до 20-о число на същия месец те трябва да представят исканата декларация.
Одобрени са два вида документи. В декларация - образец 1, се подават данни за осигуреното лице, а в декларация - образец 2, за суми, които се доплащат към възнагражденията за минал период.
Декларациите се купуват в районните управления "Социално осигуряване". Самоосигуряващите се лица попълват само декларация - образец 1, която струва 4 лв. На един лист са отпечатани 3 декларации, плащат се 12 лв. Попълва се една декларация за едно лице. Декларация - образец 2, струва 12 лв. Фирми и самоосигуряващи се лица, които разполагат с компютър, могат да получат безплатно софтуерен продукт от районните управления "Социално осигуряване". Така се спестява попълването на декларациите на ръка. Желаещите да получат програмния продукт трябва да направят писмено искане в свободен текст и да приложат 4 празни дискети за работа под WINDOWS или една - за работа под DOS. В районните управления ще се носят попълнени декларации или дискети с данни.
Отпада осигурителният номер, под който досега фирмите бяха регистрирани за целите на социалното осигуряване. В графата "Код на осигурителя" трябва да се впише идентификационният код, под който фирмата е вписана в регистър БУЛСТАТ на Националния статистически институт.
Осигурените лица, които не подлежат на регистрация в БУЛСТАТ, ще получат служебно идентификационен код. По договореност между Националния статистически институт и НОИ те ще бъдат пререгистрирани чрез териториалните статистически бюра. За тях специално ще бъде генериран код по системата на БУЛСТАТ. "Пререгистрацията ще се извърши безплатно. Всеки ще бъде уведомен за новия си номер писмено и ще бъде поканен да си получи картата за идентификация. Персоналният регистър към НОИ се изгражда на основата на БУЛСТАТ-номер и единния граждански номер на осигурените лица", коментира Даниела Асенова, началник отдел в НОИ.
