Президентът често припомня, че е бил "изключително пестелив в обещанията" по време на предизборната си кампания. Едно от тях той изпълни веднага - да създаде ветрило от експертни съвети, които безвъзмездно да търсят варианти за стратегически решения.
Той много повече от Желев си дава сметка, че държавният глава не е политическа фигура. И като че ли с видимо удоволствие се изживява като морален съдник, при това го прави с лекота и специфичен апломб, издаващ адвоката, който живее у него.
В поведението на Стоянов няма и следа от нетърпимост към политически възгледи, които иначе са му чужди. Когато кризата с Русия през есента стана факт, поиска мнението на всички граждански структури с отношение по темата. Заради монархистите пък обядва с царя в Бояна. Освен със спомените от тържествата около годишнината от приемането на Търновската конституция Н.В. си тръгна и с премерен комплимент от президента. За разлика от Желев, който каза навремето, че Симеон II е дребен амбулантен търговец, Стоянов с изключителна дипломатичност заяви, че "с произхода си, със своите разнообразни връзки, с авторитета, който има в определени среди, със своите роднински връзки той може да помогне съществено на България". Дни след това в София пристигна и принц Кирил - член на икономическия съвет към президентството.
Макар че Желев му завеща "Боянски ливади в реални граници", Стоянов не възприе стила на своя предшественик в отношенията с политическите сили и главно със СДС. Желю Желев се страхуваше от парламента и при възможност си спестяваше срещи с него за сметка на поверителни разговори, след които неизменно се завихряха скандали. Петър Стоянов зачита парламентарните групи по всеки повод и предпочита на сондира мненията им предварително.
Бившият зам.-председател на сините успя да запази здравословната дистанция от партията СДС с благословията на лидера Костов.
При очевидна нужда президентът нежно критикува мнозинството - за медийния закон, данъчната политика, множеството поправки в приватизационния закон, но избягва да се произнася по същество и залага на беззъби конструкции. Досега е върнал на парламента само един закон - избирателния, но той беше приет от предишното Народно събрание.
В интерес на истината през миналата година не възникна пожарна ситуация, изискваща категоричност от страна на президента (нещо, което е всекидневие за премиера). Дори промените в Конституционния съд минаха без странични ефекти. Тоталната добронамереност е защитната жилетка на Стоянов, стига само да не го изнежи, защото със сигурност този комфорт няма да е вечен.
Ако президентският имидж беше жив организъм, той вече щеше да е заболял от диабет - поради притеснително големия брой захаросани "флиртове" с избиратели, комплименти, пози. Президентът е ухажвана фигура, защото го позволява. Непремерената суетност обаче може да бъде коварна, защото прави човека лесен за манипулиране.
В цивилизования свят на политиката има неща, които са общоприети - Бил Клинтън свири на саксофон и прегръща дечица... В България обаче нещата все още стоят по-различно. Длъжността президент е на 7 години и първият, който започна да я налива със съдържание - Желю Желев, до края на втория си мандат не успя да се почувства удобно в костюм. Нему повече отиваше да прави салата по анцуг пред камерите и да лови риба с голи ръце в родното Веселиново.
В началото всички възкликнаха с одобрение, когато новият стопанин на Бялата къща излезе на хваналия паяжини балкон и успокои масите като истински президент от латиноамерикански тип. После гладът за симпатия на всяка цена започна да му играе и лоши шеги, които, без да са гафове, носят обратен ефект. Всичко това нямаше да е възможно без умилението на медиите - "Стоянов върна взето назаем преди 8 години хижарско одеяло", "Президентът говори с бойци от купола на танк", "Петър Стоянов навъртя 40 километра пеша в планината".
Когато през лятото Стоянов тръгна да проучва настроенията сред търговците и пенсионерите на Женския пазар, можеше да изглежда по-убедителен, ако го следваше по-малка свита камери.
Президентът си изтърка подметките от рок със студентите, посвири им дори на китара. (Друг е въпросът, че студентите, които отприщиха политическата криза преди година, трябва да са по-взискателни към политиците, които им пускат музика в "Ялта"). През декември на нережисирана среща на шосето работник от "Плама" попита: "Г-н Стоянов, когато нова вълна българи тръгне да бяга, с танци ли ще ги спрете?"
Дали президентът чу, че електоратът иска отговори и на по-сериозни въпроси... Наркоаферата "Опицвет" пак раздуха войната на МВР и прокуратурата
Татарчев атакува НСБОП-фланга на Бонев
Главният прокурор Иван Татарчев сложи точка на коледното примирие с вътрешния министър Богомил Бонев и възобнови бойните действия на конфликта магистрати - МВР. Обвинител номер едно за втори път жегна младия о.з. генерал по едно от най-чувствителните места - наскоро преименуваната Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), известна доскоро като ЦСБОП.
Скандалът се заплете около акцията на антимафиотите срещу фабрика за опиати в софийското село Опицвет. Главният прокурор обвини оперативните работници, че са действали неграмотно от юридическа гледна точка и дори непрофесионално. Според Татарчев служителите на НСБОП са избрали най-неудачния момент да атакуват - когато собственикът на наркотичната рафинерия се намира зад граница. Според Татарчев в цеховете за дрога е имало само суровини, които могат да се определят като силно упойващи вещества. Нерегламентираното им производство и продажба се смята за престъпление, но наказанието е до две години затвор и 6000 лева глоба. Органите на МВР са пропуснали да съберат и материали със специални разузнавателни средства, твърдят източници от Съдебната палата. Така следователите се оказали, според Татарчев, с вързани ръце, резултатът от акцията бил плачевен, а следствието - пред спиране. Шефът на НСБОП полк. Кирил Радев не остана длъжен на Татарчев. Той обвини главния прокурор, че се опитва да прикрие голямо международно престъпление, което ще ни злепостави пред света. Според него в лабораториите на спецслужбата има над 300 кила амфетамин, конфискувани от наркотичната манифактура в Опицвет. От МВР опровергаха и тиражирания слух, че заради операцията в селото с опиумно име е ликвидиран важен информатор на антимафията.
Спецполицаите обаче опровергаха с факти обвиненията на Татарчев.
Спецченгета, подсилени с "барети", атакуваха лабораторията за дрога край село Опицвет сутринта на 19 декември миналата година. Според НСБОП (тогава все още ЦСБОП) фабриката е специализирана в производството на амфетамини. Стоката трябвало да се пласира предимно на германския пазар. Тогава МВР се похвали, че заловеният течен разтвор от наркотика е 300 кг. Само килограм от синтетичния опиат струва 20 000 германски марки, уточниха от вътрешното ведомство. При обиска бяха заловени огромно количества от съставките, необходими за производството на дрога. Десет тона бензол бяха намерени в подземни цистерни. В друг склад бяха открити мравчена киселина и амоняк за другата съставка на наркотиците - формамид. По време на акция беше заловен и химикът от Софийския университет Валери Тодоров, който правел наркотиците.
Тогава ЦСБОП призна, че наблюдава завода още от месец март 1996 г. Мястото, на което е била построена фабриката, е собственост на Българска кинематография. То обаче било взето под наем от Софийския университет. Прикритието било, че се строи химическа лаборатория за научни цели. Предполага се, че тази "легенда" е била измислена от химика. Малко преди готовите амфетамини да бъдат изнесени, спецченгетата атакуваха халетата край Опицвет и разкриха фабриката. Намерените промишлени количества химически вещества са за производството на амфетамини, категорични са от МВР. Според изчисленията на експерти само инсталацията за производство струва над 540 милиона лева, а стойността на една от складираните суровини е 53 милиона лева и т.н.
Първоначалната информация на спецченгетата била, че във фабриката ще се прави хероин. След дълги наблюдения обаче било установено, че става въпрос за производство на амфетамини. Във фабриката били правени няколко опита да се направят наркотиците, докато се нагласят инсталациите. Едва в началото на декември химикът успял да улучи точната формула за производство. Дори пробна серия от амфитамините в малки количества май е била пласирана на запад.
Заловената течна субстанция е амфетамин база с чистота 75%, категорична е експертизата на 300-та литра, заловени във фабриката. Проби са били взети от четири намерени туби.
Главният прокурор пък твърди, че намереното количество е прекурсор, т.е. съставка на амфетамина. "Татарчев да се върне в час по химия! ", препоръчаха спецченгета. Според полицаи заловените количества категорично твърдят, че става въпрос за амфетамини. Те са поставени на първо място в списък No2 на Конвенцията за психотропни вещества от 1991 г. Фармацевти сочат като голям успех на Валери Тодоров факта, че той е успял да синтезира бензинметилкетона. Тази суровина подлежи на контрол по силата на Виенската конвенция от 15 юли 1992 г., подписана и от нашата страна. Синтезът е направен от откритите бензол и монохлоретан. Така наркопроизводителите са избегнали възможността да бъде проследено откъде идва бензинметилкетонът. Сред намерените вещества е имало и количества мравчена киселина и амоняк, от който се прави формамидът, също необходим за производството на амфетамини. По всичко личи, че се е готвело промишлено производство. След всички тези процеси, които са се правели в същата фабрика, Валери Тодоров е правел амфетамина, който полицаите заловиха.
Според шефа на НСБОП полк. Кирил Радев: "По силата на нашето и чуждото законодателство амфетаминът представлява наркотик и трябва да бъде съден по чл. 354а."
Тази странна смес се забърка, след като аферата придоби развитие.
Вътрешното ведомство светкавично опроверга Татарчев, че главният организатор на канала е зад граница. Още на следващия ден Богомил Бонев заяви в Кърджали, че босовете на наркофабриката са у нас, а в аферата е замесен и шеф на футболен отбор от А група, но не назова име. По същия повод вестник "Нощен труд" на следващия ден сложи въпросителна след името на шефа на "Локомотив" - София, Николай Гигов. "24 часа" също цитира анонимни източници, според които той е финансирал наркофабриката в Опицвет. Според вестника това било известно още през септември месец. Гигов се закани да съди "клеветниците". Името на Николай Гигов и фирмата му "Делта - Г" бяха споменавани от полицейски източници във връзка с югоембаргото и сделки с БДЖ по времето на правителството на Беров. Иначе Гигов се смята за близък с други двама бивши премиери Димитър Попов и Жан Виденов, както и до идеите на фракционната фондация в БСП "Европейски социални ценности".
Името на футболния бос излезе на преден план заради Кристиян Борисов Младенов - член на управителния съвет на "Локомотив"- София. Точно него Татарчев има предвид, когато говори, че НСБОП е изпуснала големия бос. Кристиян Младенов обаче по силата на участието си в Управителния съвет на столичните железничари вероятно се познава отлично и с двама от близките съратници на Татарчев - шефът на отдел "Следствен" в Главна прокуратура Ангел Ганев и прокурорът Михаил Дойчев също са членове на УС.
Кристиян Младенов е човекът, който един път вече е правил опит да произвежда нелегално амфетамини. Младенов беше заловен през 1993 г. с малка лаборатория за амфетамини на ул. "Железен мост" No28 в жк "Надежда" в столицата. Тогава у него бяха открити 6 килограма от забраненото лекарство каптагон. Както се оказа по-късно, заведеното следствено дело срещу него странно защо е било спряно. В момента Кристиян Борисов Младенов е собственик на три фирми. Първата е ЕТ "Крис Мит - Кристиян Младенов" и е регистрирана още през 1993 г. за търговия на дребно с разнообразни стоки. Другите две са записани в регистрите едновременно - "Лъки къмпани" ООД и "Крис мит" ЕООД под последователни номера през 1996 г., а дейността им е еднаква. Разликата е, че "Лъки къмпани" има записано и чуждестранно участие, без да се посочват имена. Регистрацията и на трите фирми е на ул. "Железни мост" No28.
Кристиян Младенов е човекът, който е доставил голяма част от суровините и оборудването на фабриката за опиати. Младенов е напуснал България на 16 декември с още един човек, също член на УС на "Локо" - София. Автомобилът на брат му обаче е бил открит във фабриката. Следи от присъствието на Младенов са били документирани и в самата фабрика. Според отлично информирани източници обаче 31-годишният мъж няма необходимите финансови ресурси да плати огромните първоначални инвестиции. Той или ги е взел назаем, или някой зад гърба му го финансира, което било по-вероятното.
Отлично осведомени източници от Съдебната палата твърдят, че прокуратурата е приела акцията на НСБОП като удар срещу прокуратурата, защото ключови личности от обвинението като шефа на следствения надзор Ангел Ганев, началника на Софийска окръжна военна прокуратура полк. Кирил Гогев и прокурора от Главна прокуратура Михаил Дойчев са известни с пристрастията си към този футболен клуб.
"Участието ми в управителния съвет на "Локо" - София, е обществен ангажимент. Считам, че в ръководството на клуба сме доста длъжностни лица, които просто обичаме футбола. Не мисля, че това е атака срещу мене и прокуратурата", коментира за "Капитал" Ангел Ганев. "Нямам никаква информация по случая. Научих за обвиненията от вестника", твърди Георги Божов, вицепрезидент във фирмата на Гигов "Делта - Г".
Явно третият от магистратите - фенове на "Локо", София Михаил Дойчев обаче не мисли като колегите си и свикал среща между следствието, МВР и прокуратурата по наркоаферата "Опицвет". Тя се състояла на 30 декември 1997 г. в сградата на националното следствие. Там Дойчев е искал информация докъде е стигнало разследването и други подробности по акцията на НСБОП. Съвсем неясен е обаче интересът на магистрат от Главна прокуратура, след като делото се наблюдава от Окръжна.
От друга страна, МВР, преди да бъде нападнато, не беше отворило и дума, че в аферата са замесени хора от футболен клуб "Локомотив" - София, или магистрати.
Главният прокурор не за първи път използва МВР-службата за борба с организираната престъпност като коз срещу Бонев. В края на октомври м.г. той атакува шефа на ЦСБОП полк. Кирил Радев, че прикрива свои служители от Дупница, които се занимават системно с престъпна дейност. Към т.нар. дупнишка банда бяха причислени оперативните работници от ЦСБОП Пламен Галев и Ангел Христов, както и бившите полицаи Владимир Ангелов и Васил Василев. Антимафиот номер едно обаче автоматично застана в защита на своите подчинени и обвини главния прокурор, че разконспирира негови служители под прикритие. Впоследствие обаче се оказа, че двамата дупнишки служители от ЦСБОП действително са се занимавали с кражби, изнудвания и рекет. Лично вътрешният министър Бонев подписа заповедите им за уволнение, а хората, заблудили Бонев, бяха понижени в длъжност.
Цикличната атака на Татарчев точно срещу НСБОП надали е случайна. Антимафиотската служба е фаворитът на Бонев. През последните няколко месеца спецченгетата правят все по-сериозни удари. Последният беше в началото на януари, когато в София бяха заловени 30 кг хероин. Премиерът Иван Костов лично дойде на празненството на службата при нейното превръщане от централна в национална и държа слово колко важна е тя за правителството.
Вероятно в подадената информация от негови подчинени главният прокурор е видял шанс да удари Бонев и пак е извадил томахавката. Този спектакъл вече сме го виждали в сериала "Роко". Смъртоносната смес "футбол, наркотици и магистрати" обаче е далеч по-обещаваща.
Българската енергетика не е готова да отговори на инвеститорския интерес
инж. Щерьо Щерев, експерт на комисията по енергетика към НС и бивш зам.-председател на КЕ, пред в. "Капитал"
На какво се дължи засиленият инвестиционен интерес на западни компании към българските топлоелектрически централи?
- Интересът на западни компании към български ТЕЦ и особено към тези от комплекса "Марица изток" е напълно обясним. Последните използват като енергоносител местни въглища от Източномаришкия лигнитен басейн, чиито извлекаеми запаси са около 2.5 млрд. т и при сегашните темпове на експлоатация имат жизнен ресурс до 2070 г. Тяхната себестойност е изключително ниска, поради което и себестойността на произведената от тях електроенергия е най-ниската в страната след тази от ВЕЦ. Както знаете от интервюто на проф. Шушулов, тя е по-ниска и от тази на АЕЦ "Козлодуй" (1.6 цента към 1.8 цента). При това със сигурност в себестойността на еленергията от АЕЦ не са калкулирани разходите за преработка и съхраняване на отработеното ядрено гориво, както и за ликвидирането и санирането на площадката на централата след приключване на експлоатацията й.
С интензифицирането на добива на източномаришките лигнитни въглища до достигане на проектната производителност на трите рудника - "Трояново север", "Трояново 1" и "Трояново 3", сумарно около 40 млн. т/г., себестойността им, приведена към тон условно гориво, ще се снижи до около $10, т.е. ще бъде около 2 пъти по-ниска от цената на ядреното гориво, 5 пъти по-ниска от цената на вносните въглища и около 12 пъти по-ниска от цената на природния газ и мазута. Посочените цифри са от разработка на "Минпроект" ЕАД, изготвена под ръководството на инж. Б.Борисов. Независимо от сравнително големите инвестиции за изграждане на нови и заместващи електрогенериращи мощности на територията на комплекса "Марица изток" произвежданата от тях еленергия ще бъде със значително по-ниска себестойност от тази на нова АЕЦ или нова парогазова централа на природен газ.
Естествено при тези условия се гарантира бързо възвръщане на вложените инвестиции и реализиране на значителна печалба.
Японски и американски компании предложиха финансиране на конкретни проекти за ТЕЦ "Марица изток" и ТЕЦ "Варна". Защо държавната администрация се отнася предпазливо към подобни предложения и в момента не е даден дори отговор по нито един от предложените проекти?
- Според мен предпазливостта е оправдана. Въпросът е не за частично решаване проблемите на една централа или рудник, а за генерално решаване на проблемите на комплекса "Марица изток". Така българската страна ще извлече максимална полза. Японските компании "Джайка" и "Мицуи" предлагат проектиране и изграждане на енергоблокове с генерираща мощност 200-210 мегавата при нова технология за изгаряне на лигнитните въглища и сероочистка на димните газове, а именно - изгаряне в "кипящ слой" с добавка на варовиков прах с определени качествени параметри. В Европа и в света досега са построени и действат единични енергоблокове с мощност до 150-170 мегавата. Японската компания "Мицуи" ще експериментира у нас новата технология при посочената по-голяма мощност на енергоблоковете, като осигурява нисколихвен кредит за около 60% от общо необходимите инвестиции или закупуване на централата и един от рудниците. При успех тя ще придобие ноу-хау, което ще реализира на международния пазар. За българската страна остава рискът да не се постигнат проектните параметри на новата централа поради редицата специфични изисквания на добиваните въглища към тяхната предварителна преработка за изгаряне, както и затрудненията при неутрализирането на отпадъка от сероочистващата инсталация. Освен това обемността на съоръженията предопределя изграждането на 400-600 мегавата генерираща мощност на площадката на ТЕЦ "Марица изток 1" вместо техникоикономически доказаните 1200 мегавата. Интересът на американската компания е единствено към ТЕЦ "Марица изток 3". Защо? Защото със сравнително малко инвестиции ще се рехабилитира една сравнително нова централа и от продажбата на произведената евтина еленергия било на българския или в съседна Турция пазар ще се реализира максимална печалба. Така американската компания ще реализира успешно финансовата си политика. Но българската страна не си решава проблема с обновяването и разширяването както на елгенериращите, така и на въгледобивните мощности и балансирано развитие на въгледобива. Комплексът "Марица изток" трябва да се разглежда като едно цяло, защото там предстои да се изградят 1000-1200 мегавата нови и заместващи мощности със сероочистващи инсталации, т.е. икономическите разчети трябва да отчитат съвместната работа на всички централи там заедно с рудниците, а не да се извадят най-ефективните от тях. Освен това все още не е уточнен моделът за преструктуриране и приватизация на електроенергетиката и въгледобива, където всяко действие на парче може да има катастрофални последствия, тъй като парите, за които става въпрос, са много повече от тези при най-големите приватизационни сделки в промишлеността (например "Соди" - Девня). По неофициални данни към комплекса "Марица изток" проявяват интерес и немски компании. Между тях са въгледобивната компания "Лаубаг" - втората по големина в Европа, и електрическата компания "Феаг", действаща върху територията на бившата ГДР. Двете компании имат съгласувани интереси за съвместни инвестиции както във въгледобивната, така и в електропроизводствената дейност на комплекса "Марица изток" при определени гаранции от българска страна. През последните няколко години се установи тясно сътрудничество между "Лаубаг" и "Мини Марица изток" АД. То се изразява в безвъзмездна помощ за преструктуриране управлението на мините и адаптиране на производството към новите пазарно-икономически условия. Освен това "Марица изток" закупува резервни части и съоръжения за миннотранспортното си оборудване на цената на скраб. През тази година ще бъдат доставени от "Лаубаг" два багера и един претоварач на цена, която е десетократно по-ниска от действителната им.
Естествено немската компания цели да реализира своите интереси при приватизацията на мините. Доколкото ми е известно, същата компания понастоящем инвестира в изграждането на минноенергийни обекти в Югоизточна Азия - Индонезия, Тайланд и дори в Китай. Предпазливостта на правителството по отношение на ТЕЦ "Варна" има своето логично обяснение. Пазарната цена на централата не е 500 млн. долара, а над 1 милиард. Освен това тя е нужна за електроенергийния баланс на страната като подвърхова. ТЕЦ "Варна" е разположена на незамръзващо море, три от блоковете могат да работят и на природен газ. Ако беше дадена на концесия за 500 млн. долара, каквото предложение имаше, концесионерът със сравнително малко допълнителни средства за рехабилитация щеше да разполага с достатъчно мощности, добре ситуирани и за доставка на гориво, и спрямо очертаващия се изгоден пазар в Турция, с възможност да го задоволи напълно. Вярно е обаче, че участието на европейски компании в приватизацията на енергийни обекти ще ускори процеса за присъединяване на българската енергийна система към обединената европейска.
И накрая ще се опитам да обобщя отговора на този изключително важен въпрос така: налице е интерес на чужди инвеститори, на който ние не сме готови да отговорим с нашия, за да стане той взаимен, т.е. изгоден за двете страни. Надявам се това да стане скоро.
Какво място заемат националните енергийни ресурси и по-специално въгледобивът за реализиране на правителствената политика в тази сфера?
- Националният въгледобив и по-специално този по открит способ допринася за реализиране на правителствената "Програма 2001". С увеличаването добива на източномаришките въглища се постига мултипликационен икономически ефект: снижава се себестойността на въглищата; осигуряват се за електропроизводството повече и по-евтини въглища; произведената от тях еленергия е по-евтина и с увеличаването на нейния дял в енергийния баланс се снижава себестойността на общо предлаганата; ползването на по-евтина еленергия стимулира промишленото производство на конкурентоспособна продукция, която може да се реализира и на международния пазар.
Въпросът има и социален аспект. Запазват се и се откриват нови работни места както в рудниците и ТЕЦ, така и в партниращите им фирми от промишлеността и услугите, тъй като с интензифициране на въгледобива и елпроизводството се увеличава и ремонтната дейност, респективно нараства консумацията на метали, резервни части, услуги и т.н. Не на последно място с развитието на ефективния въгледобив се увеличава относителната енергийна независимост на страната.
Добивът на източномаришките въглища, които са нискокалорични и с високо съдържание на пепел и сяра, не застрашава ли околната среда?
- Проблемът е решим. Известни са различни технологии, най-перспективна от които е с прахово изгаряне и сероочистващи инсталации с ефективност над 97.5%, отпадъкът от които се явява като съпътстваща продукция - сярна киселина или изкуствени торове за селското стопанство. Удовлетворяват се и изискванията на втория протокол по сярата към Женевската конвенция. Освен това "Марица изток" изпълнява основните проекти на рудниците, които предвиждат отчуждаване на около 310 хиляди дка земи, като до края на експлоатацията на находището ще бъдат рекултивирани и върнати над 290 хил. дка, от които за селскостопанско ползване 230 хил. дка и 62 хил. дка за горски фонд; оставащите котловини на рудниците се предвижда да бъдат запазени като изкуствени водоеми и формиране на зони за отдих и рекреация. В резултат на интензифициране на добива през следващото десетилетие се очаква да настъпи положителен баланс между отчуждаваните и връщаните земи.
Екссоциалист търси легална връзка пари - политика
Повече от година някогашният шеф на софийската организация на БСП Александър Маринов (станал известен повече като първият напуснал партията) остана в сянка, поне политически. Въпреки предварителните очаквания той дори отказа депутатско място в листите на ОНС, където се събраха феновете на Мултигруп. Самият Маринов беше известен като един от най-добрите приятели на Илия Павлов в червените редици.
Миналата седмица Александър Маринов обяви, че е излязла съдебната регистрация на нова политическа формация, която той оглавява. Българският социално-либерален съюз (БСЛС) е "партия за богати и достойни хора, дясно от центъра" (по формулировката на лидера). По-известните имена сред учредителите са Пламен Николов, парламентарен секретар на правителството на Виденов, който скандално го напусна, и Фидел Косев, депутат от БСП в миналото Народно събрание. Наблюдатели, близки до бившия червен депутат, смятат, че поне 40% от симпатизантите на формацията ще са бивши членове на БСП.
Според замисъла на създателите си партията трябва да бъде елитарна, без претенции да влезе във властта. Досега обаче политическите дейци, стартирали с подобни намерения, са се оказвали с къса памет.
Първата национална конференция на БСЛС ще бъде през пролетта. Дотогава трябва да приключи и създаването на местните структури на партията. Съюзът обаче няма да следва традиционната партийна схема в страната. По идея на ръководството в едно населено място трябва едновременно да се сформират три структури - партийна, бизнес и неправителствена. Бившият депутат от БСП Маринов твърди, че така може да се постигне максимална мотивация за партийните членове.
Самият Маринов за известно време беше ограничил своите изяви до фондация "София", макар че неофициални източници свързваха името му с големи столични заведения. Бившият хокеист беше заподозрян от екссъпартийците си в близки връзки и с някои представители на борчески групировки.
В устава на съюза бизнесизявите на членовете са регламентирани така: "Всяка общинска секция на основата на финансовия правилник на БСЛС изпълнява своя програма за набиране и изразходване на средства и участва във формирането на националния бюджет на съюза. " Обтекаема и същевременно обещаваща формулировка.
Другата иновация по отношение на партийното строителство е, че уставът не санкционира фракционерството. Така, както правеше БСП. Докато беше шеф на софийската организация на БСП, Маринов многократно беше обвиняван от съпартийците си в отцепничество и създаване на фракции. В устава на БСЛС е записано, че индивидуалните права на членовете могат да се упражняват и колективно, което означава, че няма пречки за създаване на идейни течения и кръгове.
Над амбициозния политически план обаче тегнат много сенки. Първо, Александър Маринов беше един от членовете на кръга на Александър Лилов, а да си възпитаник на Стратега в момента не е особено модерно. Второ, партийната кариера на лидера на новия съюз изобилства от неудачи - той така и не успя да се пребори с Премянов за мястото на шеф на парламентарната група на левицата. След това поведе обречена война с Виденов, която завърши с отстраняването му от ръководството на софийската организация.
Най-трудно за новия лидер ще бъде дистанцирането от Мултигруп. Освен че почти винаги придружаваше президента на "Мулти" на мачовете на ЦСКА, Маринов беше и един от първите депутати в 37-ото Народно събрание, които се присъединиха към подписката за сезиране на Конституционния съд по цесията "Химко", по замисъл така трябваше да бъде защитен интересът на групировката.
Все още обаче БСЛС в състав от около 70 души не привлича особено внимание. И вероятно дълго време ще си остане поредният любопитен политически експеримент.
Борбата за червената мисъл
На последната сбирка на ИБ на Висшия съвет отново се оправда максимата, че старите кадри владеят доста по-добре апаратните игри. В отсъствието на председателя Първанов Красимир Премянов е успял да прокара разглеждането на проблема "Дума". Вестникът винаги е централен въпрос при вътрешнопартийните борби в столетницата. Още от назначаването на "дисидента" Стефан Продев за главен редактор официозът зае позиция, която "е неделима от всички положителни процеси в БСП". Обикновено мнението на вестника отразяваше скандалите сред соцръководството, които иначе трудно биха излезли извън стените на "Позитано" 20.
Гневът на Премянов бе предизвикан от дописка във вестника за подготвян в Шумен алтернативен конгрес, който трябвало да се проведе при провал на вътрешната соцопозиция на редовното мероприятие. Въпреки опроверженията от страна на местните структури червената централа явно вярва в организирания комплот. Доверието в кореспондентката на "Дума", пуснала тази информация, не бе свалено въпреки искането на шуменския пленум, дори червеният орган благодари за достойната й работа. Естествено варненският партиен бос не е доволен от такова развитие на нещата. Самата мисъл за евентуално разцепление, пусната сред "членската маса", е достатъчна да отреже шансовете на бившия шеф на соцдепутатите за председателското място на БСП.
"Единството е добър лозунг, но то трябва да е на принципна основа" (по Красимир Премянов). Този път обаче червеният комбинатор може да не е предвидил точно ходовете си. Опитът за разправа с "Дума" на същия пленум, на който формално ще се решава вотът срещу правителството, може да се окаже автогол и Премянов да бъде обвинен, че за пореден път се опитва да размие опозиционната активност на партията. Иначе до този момент януарците в партията имат сериозни позиции и дори цели партийни организации минават на тяхна страна. Дори имаше опасност верният съюзник БЗНС "Ал. Стамболийски", подтикван от Премянов, да премине към соцопозицията, но успешно бе отклонен и заплахата отпадна. За сметка на това варненският партиен бос сее интриги из Източна България, където, заедно с Монтанско, са най-силните крепости на БСП.
Контрамярката на Първанов срещу "разколниците" бе публично зададеният въпрос към Виденов за неговата позиция по газовите въпроси. Според новите "идейни постановки" на "Позитано" 20 Костов се опитвал да "институционализира насилието", което звучи твърде научно и в низините се превежда като реваншизъм. А в учебниците по партийно строителство е казано, че само ясно дефинираният противник може да мобилизира привържениците зад лидера. В последно време соцлидерът Първанов стигна до такива словесни еквилибристики, че на тях би завидял дори самият Лилов. В изявление, направено пред "24 часа", Първанов заяви, че формално връщане на мандата е нямало, тъй като папката си останала у тях. Това изказване за някого може да звучи комично, но с него партийният шеф явно цели да подкопае почвата под краката на Виденов, който след публикуването на стенограмите от 10-11 януари се издигна в очите на твърдия електорат, който определя делегатите за конгреса.
Пак затягаме контрола за производителите на пиратски CD
Производството на пиратски CD-та отново предизвика законотворческа суматоха. Така става всяка година преди месец април, защото тогава е традиционният преглед на дейността по защитата на авторските права в наблюдаваните от международни институции страни. В същото време обаче стана известно, че в близките дни се очаква от търговското представителство на САЩ да оповестят резултатите от извънредни проверки за електронно пиратство в някои страни, включително България. Тези две предизвестени събития стартираха засилената активност по промяна на нормативната база за защита на авторските права.
Проектът за изменение и допълнение на ПМС 87 /1996 г., което регламентира контрола за използването на обекти на авторско право и сродните му права, влезе в петък в Министерския съвет и в понеделник най-вероятно ще бъде утвърден по спешност от министрите. Основната задача на новата наредба е да се създадат правила, които да гарантират изпълнението на съществуващата законова уредба за защита на интелектуалната собственост, обясниха експерти от работната група по проекта. Най-съществената част от проекта е новият специален раздел, предвиждащ лицензиране на производителите на компактдискове и по-строги санкции при установяване на нарушения.
В досегашния вариант на документа се прилага регистрационен режим за производството на компактдискове, което означава автоматично лицензиране. В новия проект се премахва автоматичният режим и се въвежда лицензиране при определени условия и по определени правила. За да получи лиценз, производителят задължително трябва да представи документ, удостоверяващ правото на собственост. Изисква се също още преди започването на производството да се постави СИД-код и това да бъде удостоверено при кандидатстването за лиценз. За производителите на празни дискове това изискване не важи. От производителя се изисква също да води точен регистър за заглавията, обема на производството, внесената продукция.
Лицензът се издава за определен срок и не подлежи на продължаване. След изтичането на срока производителят трябва да кандидатства за нов лиценз.
Лицензът се отнема :
Една от най-важните разпоредби според експертите е тази, според която при установено производство без лиценз мощностите се запечатват веднага.
Досега това можеше да стане само след решение на съда.
Според експерти целта на новите мерки срещу пиратите, които държавата предприема с промените в нормативната база, е да се спре със спекулациите срещу легалните производители. От друга страна, колкото повече легална продукция излиза от заводите, толкова повече данъци ще плащат фирмите на държавата. Междувременно в четвъртък парламентът гласува поправките в Закона за авторското право и сродните му права. Те също касаят главно компактдисковете, звуко- и видеоносителите и повишаването на контрола за легалното им производство. Ден преди това в Министерството на културата се проведе работна среща на Съвета за закрила на авторското право с представители на Европейската комисия, на която България за сетен път се опита да убеди Европа и света, че е повела решителна война с интелектуалното пиратство.
Преди около две седмици Съюзът за международна интелектуална собственост, който дава информация на американското правителство за електронното пиратство по света, изрази тревога от размерите на пиратската дейност в България. Като особено тревожно е отбелязано безогледното пиратство на компактдискове и компютърни програми у нас.
Капацитетът на всички линии в България е за 45 млн. диска годишно. Стесненото вътрешно потребление поема не повече от 1 милион диска. Според СМИС България е ощетила със 100 млн. долара международната звукозаписна индустрия само през 1997 г. Това е 2 процента от щетите, нанесени в световен мащаб.
През миналата година България бе включена в списъка на страните, поставени под приоритетно наблюдение заради констатираните сериозни нарушения в областта на защитата на интелектуалната собственост. През декември у нас пристигна мисия на САЩ, която се запозна с идеите на правителството за овладяване на пиратската продукция и направи препоръки за засилване на контрола. Съществува реална опасност България да бъде прехвърлена в третата листа на страните, срещу които заради драстични нарушения правителството на САЩ ще наложи търговски санкции, съобщи експерт от културното ведомство. Такива санкции са например отнемането на статута на най-облагодетелствана нация и налагането на митнически ограничения върху вноса на български стоки в САЩ. Санкции могат да последват и по линия на Световната търговска организация.
От Европейската комисия също настоятелно поискаха по-ефективни мерки за ограничаване на интелектуалното пиратство.
"В своето европейско споразумение България е поела конкретни ангажименти по закрилата на авторските и сродните права във връзка с искането за членство в Европейския съюз. Заключението ни е, че тези намерения не са изпълнени все още", заяви г-н Винсент Пикет, един от еврокомисарите на работната среща със Съвета за закрила на авторското право. Според него една от причините в момента България да не отговаря на условията за пълно членство в ЕС е пиратското производство на компактдискове.
"Тъй като чуждестранните инвеститори се чувстват незащитени законодателно по отношение на авторските си права в България, те ще дойдат със своя капитал тук едва когато бъдат предприети необходимите мерки срещу тази престъпност", подчерта г-н Пикет.
Според еврокомисарите мерките за защита на интелектуалната собственост у нас са неефективни заради липсата на координация между институциите и
Като илюстрация се сочи справка, според която в прокуратурата са предадени 62 дела, от тях са разгледани само 19. До съд са стигнали само две дела, като по едното обвиненият Марко Михайлов - шеф на фирма МCS, беше оправдан и в двете инстанции - районен и окръжен съд, защото магистратите не видяха състав на престъпление.
МВР извърши доста масирани акции за проверка на линиите, които произвеждат CD-та. Само в една от тях обаче беше намерена матрица без идентификационен код. Според специалисти от вътрешното министерство пиратите производители почти са поставени под контрол. Сега на преден план излизали акциите срещу пласьорите на пиратски дискове. Миналата седмица спецченгета от Пловдив разкриха огромен склад за продажба на ментета. В него бяха открити 50 000 CD.
По данни на специализираните органи миналата година бяха унищожени 400 хиляди нелегални диска и предстои ликвидирането на още 100 хиляди. Болшинството от тях бяха заловени от митничарите на границата, а посоката на пратките беше към Западна Европа и Русия. Това обаче не впечатли представителите на Европейската комисия. Те подчертаха резервите си по отношение на броя на съдебните дела, по които се е излязло с решение, по размера на глобите в случаите с установени нарушения на закона. Изрично бе подчертано изискването за незабавно запечатване и незабавна конфискация в случаите, в които има ясно нарушаване на Закона за авторските права.
"Това са въпроси, които стоят пред комисията и които ще бъдат поставени пред българското правителство. Имаме желание да помогнем на българските власти с експертна помощ. Но първата крачка трябва да се направи от българската страна с много конкретна програма за решаване на този въпрос", заявиха еврокомисарите.
Европа иска свиване на мощностите за легално производство, стана ясно по време на съвместната пресконференция на Съвета за закрила на авторското право и представителите на Европейската комисия. Г-н Пикет категорично подчерта, че първият от въпросите, които стоят за решаване, е "наличието на прекалено големи производствени мощности за легално производство на дискове". Което означава, че се иска мощностите да бъдат намалени.
Икономическите интереси на хората, които държат авторските и продуцентските права, са едната страна на позицията, която САЩ и ЕС заемат спрямо България по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Известно е обаче, че атаката срещу нашата страна до голяма степен се провокира от западни производители на компактдискове, за които България е нежелан конкурент. За нашите производители на CD-та това е безспорната истина. Според тях западните правителства умишлено са заблуждавани от организации, които са контролирани от големите производители. Така си разсипахме военната индустрия, това е поредният удар, коментират те.
Шефът на управление "Авторско право" в Министрество на културата Димитър Енчев отрече да е оказван натиск върху правителството за намаляване на мощностите за легално производство на компактдискове. "Пазарът е, който ще определи дали да работи едно предприятие за компактдискове, или да намали и дори да спре дейността си. Ако си осигури поръчки отвън, защо да не произвежда", подчерта г-н Енчев. Според него производствените мощности у нас вече са намалени достатъчно. Цитирана бе справка от МВР, според която у нас е имало девет линии за производство на компактдискове. Две от тях вече са изнесени извън страната, а три не работят. Подготвя се изнасянето извън България на още една от линиите. В момента работят само три линии за дискове.
"Има настоятелно искане да бъде силно ограничен производственият капацитет в България. Опитахме се да подчертаем, че такова ограничаване вече съществува", призна обаче зам.-министърът на културата Николай Поляков.
Всички линии за производство на СD в скоро време ще се насочат навън, най-вероятно към Русия. Вместо тях нашите фирми се насочват към производството на празни дискове (CD-R), където не съществува проблемът с авторските права. Един от големите производители на CD у нас "Унисон" вече започна такова съвместно производство. MCS също смята да инсталира такава линия. Според хора от бранша проблемът е именно тук, тъй като България се очертава като сериозен конкурент на пазарите на този нов продукт с доброто си качество и евтината работна ръка на специалисти. В същото време пазарът на CD-R в световен мащаб започва да се пренасища и още един конкурент като България не е желан.
Болниците ще имат списък на най-необходимите лекарства
От февруари здравните заведения трябва да разполагат по всяко време с определен кръг от медикаменти, които имат отношение към най-честите заболявания в страната. "Листата с най-необходимите лекарства е одобрена и скоро окончателно ще бъде разписана от министъра на здравеопазването", съобщиха от здравното ведомство през миналата седмица.
Списъкът (или т.нар. лйста) включва 176 генерични названия на лекарства (международното име) за общопрофилните заболявания, а отделно са направени списъци за онкопрепарати, психо и дерматологични медикаменти. "Лекарствата, влезли в списъка, избрахме по оптимално съотношение ефект - цена, ефект - риск и осигуреност на лекарствата в търговската мрежа", обясни проф. Витан Влахов, ръководител на работната група, разработила листата, и шеф на катедра "Клинична фармакология" в Медицинския университет в София. В момента в България има разрешени над 2000 фармацевтични препарата, много от които въобще не се познават и не се предписват от лекарите, допълни Влахов.
Изборът на производители и търговски марки от всяко генерично наименование лекарство е свободен за всяка поликлиника и болница, обясняват от здравното министерство. Например, в листата влиза ацетилсалицилова киселина, което е общото название на аспирина. Ръководството на здравното заведение ще избира с български аспирин ли ще се лекуват болните му или ще им се предписва аспирин "Байер" или "Упсарин". Търговските еквиваленти например на 76-те регистрирани генерични наименования на антибиотици в страната са около 256, показва статистика на Националния институт за лекарствени средства.
В едно от първите заседания на комисията, изработила листата, обаче е било обсъждано с вътрешен правилник да се посочат и търговските марки на използваните лекарства. Тоест крайната позиция на министерството може да се разбере със сигурност едва след като окончателното се приемат указанията за прилагането на листата.
"Създаването на листа не ограничава лекаря да предписва и лекарства, които не влизат в нея", каза доц. Петър Тенчев, зам.-министър на здравеопазването. Отклоненията от нея ще се допускат за болните, които дълги години са били лекувани с дадено лекарство и не могат да преминат на лечение с друг препарат. Списъкът с най-необходими лекарства не забранява и използването на повече от обявените в листата медикаменти при финансови възможности на здравните заведения.
Системата на листване на лекарствата, които здравните заведения могат да използват, позволява по-добро познаване на лекарствените средства, а лекарят е облекчен в избора на препарат, са на мнение специалисти медици. По-малкото на брой фармацевтични продукти, с които ще се работи в болници и поликлиники, ще доведе и до по-добро отчитане на рисковете при предписване на едно или друго лекарствено средство. Все още обаче сме далеч от минимизиране на рисковете от фалшиви и неефикасни лекарства и изтъкваният ефект трудно може да бъде постигнат. По-надеждна гаранция за качеството на лекарствата в търговската мрежа може да има едва след лицензиране на посредниците търговци на препаратите. Това обаче може да стане само с промяна на Закона за лекарствените средства. "Министерството има намерение да въдеде подобна мярка", каза зам.-министър Тенчев, но не уточни по-конкретно в какви срокове се предвижда да се приемат поправките в нормативния документ. Нова комисия за лекарствените средства пък ще има основна задача да осигури в листата със задължителни медикаменти да попаднат само генерични препарати и търговски марки лекарства с доказан ефект, обявиха от здравното ведомство.
"Здравните нужди в развиващите се страни се променят непрекъснато и ако например много от тях все още са изправени пред традиционните заплахи за здравето на жените и децата, останалият свят вече се сблъсква с нарастващата заплаха от микробиологична еволюция и проблемът с устойчивостта срещу антибиотиците. Затова развиващите се страни трябва да отговорят на нарастващите епидемии от незаразни болести и да имат достъп до по-ефективно лечение", пише в публикация на Международната федерация на асоциациите на фармацевтичните фирми. Това налага списъкът със задължителни медикаменти да бъде гъвкав. Бързината на включване на нови препарати в листите обаче в най-голяма степен опира до пари. В листите обикновено влизат най-необходими и предимно евтини масови лекарства и в по-малка степен отговарят на нуждите на пациенти с по-специални и по-редки заболявания.
Листата е подходяща мярка за управление на снабдяването с лекарства в развиващи се страни с ограничени финансови възможности, са препоръките на Световната здравна организация (СЗО), която първа предлага прилагането на ограничен списък от медикаменти. Недостигът на пари за здравеопазване в по-бедните страни не позволява да поддържат богата гама от лекарствени препарати.
Липсата на достатъчно финансови средства за издръжка на здравните заведения ще стане естествен ограничител на свободата на избор измежду търговските марки на листваните лекарства. Здравните заведения ще бъдат притиснати да избират от най-евтиното. "Изборът на по-евтини търговски марки лекарства в началото на въвеждане на листата ще накара останалите фирми производителки да смъкнат цените си следващите години, за да бъдат конкуретни при доставките", смята доц. Кенаров, медицински управител на ИСУЛ. При новите лекарства това не може да стане. Разходите, които производителите са направили по изследванията и патентоването на даден продукт, нормално се разпределят в цената на препаратите. Едва след падането на патентната защита на дадено лекарство други производители могат да вземат формулата му и да го произведат на по-ниска цена.
"Листата се въвежда с цел икономии, както и за да бъде оптимизирано лекарственото снабдяване на здравните заведения", обясни зам.-министър Тенчев. Очакванията за икономии при наличие на задължителна листа от медикаменти обаче здравните чиновници не обосновават с числа. Разбира се, икономическият ефект не може да бъде изчислен от лекари и фармацевти, които сами, без финансисти са участвали в работната група по изработването на списъците. "Липсата на остойностяване на разходите при лечение с едно или друго лекарствено средство е пропуск при разработването на списъците", обяснява Георги Шишков, председател на Асоциацията на мултинационалните фармацевтични компании в България и представител на Knoll BASF Pharmа. Така не могат да се видят ефектите от лечение с едно по-евтино и едно по-скъпо лекарство. За някои болести може да се окаже, че за болницата ще излезе по-евтино, ако лекува пациентите си с по-скъпи лекарства, но пък намали болничния им престой. Тоест по-скъпото може да се окаже и по-евтино, защото не лекарствата, а именно болничният престой е тежкото перо в издръжката на здравните заведения. За ток, парно, вода, храна се харчат поне една трета от бюджетите на болниците. Около половината от бюджетите на болниците отиват за заплати на персонала.
С въвеждането на листа от задължителни лекарства ще се постигне по-скоро ефективно снабдяване с лекарства на болниците. Те ще бъдат задължени по всяко време да подържат наличности от препаратите в списъците. "Може и една опаковка да има от дадено лекарство, но да го има", коментира проф. Влахов. В момента честа практика е здравните заведения да обслужват икономически интереси на определени търговски фирми и да задръстват складовете и аптеките си с ненужни количества. Изпълнението на задълженията на здравните заведения ще се следи от районните центрове по здравеопазване (РЦЗ) и при нарушение управителите на здравни заведения ще бъдат санкционирани. Преставители на РЦЗ участват и в комисиите при провеждане на търгове за медикаменти в болниците и поликлиниките. Те пък ще могат да контролират цените, на които се правят доставките на лекарствата по листата.
Булгартабак договори износа за Русия
"Булгартабак холдинг" подписа в четвъртък договорите с дистрибуторите на цигари на холдинга за руския пазар. Експортът за Русия ще се реализира от 10 фирми, пет от които са големи руски компании в цигарения бизнес, съобщиха търговски експерти. Преди около месец тези фирми подписаха споразумение с тютюневия холдинг, което регламентира принципите на взаимоотношенията между Булгартабак и клуба на руските вносители.
Като основна задача на споразумението се посочва развитието на пазара на български марки цигари в Русия чрез стабилизация на пазара на цигарите, българско производство, и на импорта в Русия на цигари, произведени във фабриките на Булгартабак. За тази цел холдингът и подписалите споразумението фирми се договориха да се обезпечи твърд и оптимален за двете страни график за производство на цигари, както и осигуряването на стабилно финансиране на производството на тютюневи изделия, предназначени за импорт на територията на Русия, обясниха от надзорния съвет на холдинга.
Страните по споразумението поемат ангажимент по запазването и разширяването на пазарните позиции на българските цигари на руския пазар, като целта е увеличаване на продажбите, а също така създаване и поддържане на благоприятно ценово равнище при продажбата на български цигари.
Покупко-продажбата ще се осъществява на базата на отделни контракти. Те ще се сключват от името и за сметка на посочени от Булгартабак дъщерни дружества производители.
Членовете на клуба на руските вносители всеки месец ще информират тютюневия холдинг за състоянието на пазара, цените, конкуренцията, юридическите и финансовите условия, свързани с реализацията на българските цигари на руския пазар. От своя страна холдингът поема задължението да съдейства на фирмите от клуба за сключването на договори с фабриките за производство на цигари по лиценз на Булгартабак на територията на Русия по съгласувани с холдинга цени. Тютюневият холдинг ще включи също в договорите си за предоставяне на лицензни права задължението, че лицензополучателите ще реализират цигарите по цени, съгласувани с фирмите от клуба, които имат права на пръв купувач.
Всяка фирма от клуба има право на равна квота при купуването на цигари от производството на Булгартабак. Размерът на месечната квота се определя след предварително плащане, потвърдено от холдинга. Всички фирми от клуба имат равни контрактни цени. Цигарите ще се реализират на руския пазар по съгласувани минимални цени. Текущите минимални цени се съгласуват веднъж седмично.
Около 40 хил. тона се предвижда да достигне експортът на "Булгартабак" през 1998 г., съобщи шефът на надзорния съвет Дако Михайлов. Реализацията ще се извършва по определен месечен график. Асортиментът ще се съгласува всеки месец с отделни заявки. Всяка фирма от клуба се ангажира също така с реализирането на определено количество нови марки цигари на руския пазар, за което ще получават ексклузивни права в рамките на една година. Фирмите, които са в договорни отношения с Булгартабак по това споразумение, нямат право да бъдат изключителни представители на други производители на цигари за територията на Русия. Поради тази причина от клуба е отпаднала фирма "Оптима" заради представителството на "Филип Морис".
Предимството за членовете на клуба е в поетия от Булгартабак ангажимент да произвежда и продава цигари, предназначени за износ в Русия, само на подписалите споразумението фирми. Само от тях холдингът ще приема и руските акцизни марки. В споразумението се предвиждат и съответни санкции при неизпълнение на поетите от фирмите ангажименти. Ако някоя от фирмите не плати определената месечна квота, през следващия месец трябва да купи новата партида в пълен обем плюс квотата от предишния месец. При неизпълнение на ангажиментите и през следващия месец фирмата се изключва от клуба на вносителите.
Ако не се изпълни договореността за продажба на цигарите по съгласувани минимални цени, фирмата от клуба се лишава от квота за три месеца, а при повторно нарушение се изключва от клуба. Ако холдингът не изпълни някои от своите ангажименти, фирмите могат да не взимат цигари един месец. При повторно нарушение членовете на клуба могат да прекратят изкупуването на цигари за срок от три месеца. Споразумението влезе в сила от 1 януари и е валидно до 31 декември 1998 г. На базата на регламентираните в споразумението условия са подготвени и конкретните договори, които холдингът подписа с фирмите износители през миналата седмица. В края на миналата година надзорният съвет на холдинга взе решение за създаването на четири предприятия извън България, съобщи г-н Михайлов. Две от задграничните производствени мощности ще бъдат базирани в Русия, подготвя се регистрацията на предприятие и в Румъния. До края на февруари вероятно ще бъде отворено предприятието в Полтава - Украйна.
Мултигруп не е купила фабриката в Молдова, обясниха от Булгартабак. Предприятието в Кишинеу е държавно и в момента произвежда по 200 тона цигари месечно по лиценз на Булгартабак с български рязан тютюн и спомагателни материали плюс заплащане по 1 цент за всяка произведена кутия. Само от лицензионни такси (роялти) Булгартабак получава по 100 хил. долара на месец, обясниха от фирмата.
"Олд табак", за която се твърди, че е купена от "Мулти", е частна търговска компания и няма нищо общо с производствената фабрика. През нея минава сделката с лицензното производство, твърдят търговски експерти. От февруари фабриката в Благоевград ще започне производството на луксозни цигари с марката Булгартабак. Неотдавна регистрирането на новата марка от холдинга стана причина за поредното изостряне на отношенията с Мултигруп, чиято фирма БТ Ем Джи предяви претенции за собственост върху търговската марка Булгартабак. Оказа се обаче, че фирмата на "Мулти" няма лиценз за такава марка. Лицензът за опаковката на досегашните цигари Булгартабак е притежание на президента на благоевградския художник Кирил Апостолов, но и той не притежава права върху тази търговска марка.
Още преди четири месеца поискахме да се анулира договорът между БТ Ем Джи, Кирил Апостолов и БТ - Благоевград, заявиха от холдинга. Такова искане е отправило до Министерството на търговията и ръководството на благоевградската фабрика. Исковете са депозирани в комисията за разваляне на неизгодните договори, която създаде министърът на търговията Валентин Василев. До този момент обаче комисията не е излязла с конкретно становище по този въпрос.
Данъчните се разбраха с финансовия министър
Миналата сряда данъчните служители се споразумяха с финансовия министър Муравей Радев да минат пак на безсрочни трудови договори и практически до реални стачни действия не се стигна. С анексите с увеличението на януарските заплати всеки данъчен ще се подпише и че задължително ще бъде атестиран и ако не покрие минимума, ще бъде уволняван. Работодатели и синдикалисти се разбраха, че така е най-малко вероятно съдът да върне обратно на работа уволнените.
Задължително ще бъдат направени длъжностни характеристики. До средата на февруари ще бъде направено всичко възможно да се подпише колективен трудов договор - първи подобен документ в системата на държавната администрация.
В атестацията ще се включват резултатите от тест, но и други допълнителни оценки - разкрити нарушения, трудов стаж, направени ревизии, регион и други. Методиката, по която ще се атестират данъчните служители, ще се подготви от работодателя, но ще се съгласува с представителите на синдикатите. Тестът най-вероятно ще бъде проведен чак през септември. По всяка вероятност в зависимост от резултатите на теста ще зависи и възнаграждението на служителите.
Така приключи може би първият синдикален спор на това правителство под натиска на предупредително стачкуващи... около 13% от данъчните служители.
"Крайната цел е да оставим на работа висококвалифицирани хора, а тези, които не искат и не могат да се научат, да можем да освободим, без да рискуваме съдът да ги върне", обясни финансовият министър. Като най-добър начин да постигне това министърът смятал временните договори, но сега намерил начин да ги избегне. Така или иначе за него се писа, че е отстъпил.
Представителите на данъчните пък постигнаха така желаните безсрочни договори, но паднаха в капана на непрекъснатата заплаха от изпити и уволнение. Колективният трудов договор дойде като екстра за тях, защото при всички случаи работодателите не биха се съгласили на преговори по него, ако я нямаше заповедта за срочни договори, заплахата за стачка и т.н. Интерес представляваше позицията на синдикатите по времето на подготовката на стачки действия.
Обединение "Промяна" през цялото време заставаше срещу стачката, въпреки че според един от участниците в преговорите с финансовото министерство синдикатът няма членове сред данъчните служители. Новият шеф на КНСБ Желязко Христов до последно твърдеше, че преминаването от безсрочни на срочни трудови договори не е предмет на синдикален спор и заради него не може да се вдига стачка. От КТ "Подкрепа" бързо разбраха, че е по-добре да не се намесват и да не заиграват с работодателите. Те просто оставиха протестиращите да действат под тяхното крило и от това като че ли натрупаха най-много точки.
Енергийната ефективност отново излезе на мода
Министерският съвет одобри в понеделник (12 януари) структурата и правилника за устройството и дейността на Националната агенция по енергийна ефективност. Агенцията е със статут на държавен орган към Министерския съвет, който ще разработва и провежда държавната политика в областта на ефективното потребление на енергийните ресурси и разширяване на използването на възобновяемите енергийни източници. Целта е да бъдат намалени разходите за енергийни нужди и вредните последици върху околната среда.
Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка и е първостепенен разпоредител с държавните средства. Тя управлява създадения през 1992 г. с постановление на МС национален фонд "Енергийна ефективност". Редът за управлението на фонда се определя от Министерския съвет. Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се назначава от премиера. Председателят участва в управлението на националния фонд "Енергийна ефективност" и в Национален съвет по енергийна ефективност, който е със статут на съвещателен орган.
За председател на агенцията по енергийна ефективност бе назначен бившият министър на енергетиката Георги Стоилов. Той е известен с приноса си за развитието на неформални структури с екологична насоченост и енергоспестяване.
Министерският съвет е възложил на Министерството на финансите да актуализира наредбата за набиране, разходване и управление на финансовите средства по националния фонд "Енергийна ефективност".
Енергоемкостта на брутния вътрешен продукт според енергийните експерти в България е три до пет пъти по-голяма, отколкото в страните от Европейския съюз. Отделни промишлени производства изразходват дори до 12 пъти повече енергия на единица продукция. Високата енергийна себестойност прави неконкурентни българските стоки, а чрез част от тях, поради неадекватни цени, се изнася национален продукт, сочи в доклад шефът на Агенцията за енергийна ефективност.
Самият енергиен отрасъл се характеризира с голяма неефективност при добива, преобразуването, преноса, разпределението и съхраняването на енергия и горива.
В същото време България внася над 75% от енергийните носители.
През 1992 г. правителството на Филип Димитров опита да положи институционалната основа на енергийно ефективна политика, като създаде Национална агенция по енергийна ефективност към Министерския съвет. По същото време бе утвърдена и наредбата за националния фонд "Енергийна ефективност".
Само няколко месеца след това следващото правителство трансформира агенцията в отдел към Комитета по енергетика. Това блокира каквато и да е възможност да се води самостоятелна политика в тази област, която да не обслужва ведомствените и фирмените интереси съответно на Комитета по енергетика и Националната електрическа компания.
Едва със Закона за държавния бюджет за 1997 г. бяха предвидени 30 млн. лв. за фонд "Енергийна ефективност". Междувременно стана известно, че още през 1994 г. Европейският съюз е обещал ангажимент да предостави пет млн. ЕКЮ за фонда, но при условия за съфинансиране в същия размер от българската държава. И до момента този проект не е задвижен, първоначално поради липса на интерес от страна на държавата, а сега и поради невъзможност да се осигурят от бюджета необходимите пари.
Според съществуващата наредба средствата по фонда в левове и валута се набират от:
Годишното разпределение на финансовите средства се утвърждава от министъра на финансите, а средствата от фонда се отпускат на конкурсна основа.
Пакетът от документи за енергийната ефективност ще бъде попълнен с приемането на закон за енергийната ефективност.
Проектът вече е подготвен от Агенцията за енергийна ефективност и е внесен за обсъждане в МС. Тъй като у нас няма прецедент за подобен закон, са използвани Европейската енергийна харта, законите, които действат в страните от ЕС, включително съседна Гърция, в Япония, Русия и Украйна. Особено съществен елемент в проектозакона е стимулирането и санкционирането на енергийната ефективност. Проектът предвижда
Предприятията енергийни потребители могат да формират специални резерви за финансиране на дейности по подобряването на енергийната им ефективност, с които се намалява финансовият резултат преди данъчното преобразуване в размер до 1/5 от собствения капитал. Това може да става както по задължително предписание на контролните органи по енергийната ефективност, така и по решение на органа на управление, когато има предварително одобрен от агенцията енергоефективен проект.
Предвижда се също освобождаване от ДДС, мита и такси на вноса на машини, технологично оборудване и съоръжения за реализацията на енергийноефективни проекти и проекти за използване на възобновяеми енергийни източници.
Предлага се също да се освобождават от държавни и местни данъци, мита и такси даренията за развитието на енергийната ефективност и насърчаване на използването на възобновяеми източници в страната, когато са направени от международни, държавни и/или неправителствени организации към националния и общинските фондове за енергийна ефективност. Тук влизат и даренията, които по волята на местните или чуждестранните дарители са определени за разпределение чрез тези фондове.
В същото време проектът предлага потребителите на енергия, които използват за производство или за други нужди енергия в размер, по-голям от допустимите норми и стандарти за енергийна ефективност (тяхното разработване също е обект на закона), заплащат частта на надвишената енергия при по-високи цени.
Централите да плащат такса върху изгорените изкопаеми горива независимо дали те са органични или ядрени. Размерът на таксата се определя от Министерския съвет в границите от 0.5 до 2.5% от цената на горивото.
Експерти от КЕ твърдят, че само при промяната на съществуващите неикономични лампи в промишлеността, бита и уличното осветление в национален мащаб може да се се икономиса инсталирана мощност около 1000 мегавата. Което е приблизително нуждата от заместваща мощност в ТЕЦ "Марица изток". Вече е в ход проект за подмяна на обикновените лампи с енергоспестяващи на първо време в някои ведомства. При подкрепа от страна на държавата такъв проект може да се реализира в страната за три-четири години с начални капиталовложения от около 50-60 млн. долара. Според изчисленията на експерти от Агенцията за енергийна ефективност тези капиталовложения ще се възстановят за около една година и отново могат да се включат във финансирането на енергоспестяващи проекти. Значително по-голям резерв има в промишлеността, транспорта и другите отрасли и особено в самата енергетика, която у нас има огромни разходи за собствени нужди.
И Вяхирев заплаши да спре газа
Шефът на "Газпром" прати писмо до премиера Костов
Засилена информационна кампания с акцент възможността от спиране на газовите доставки проведоха Мултигруп и "Газпром". Позицията на руския газов монополист по доставките на газ за България най-сетне бе изразена еднозначно и категорично от шефа на компанията Рем Вяхирев в писмо до министър-председателя Иван Костов от 16 януари. Предадена в едно изречение, тя е: не признаваме Ямбургската спогодба, ако не се подпише договор с "Топенерджи", ще спрем доставките за България, а ако в отговор бъде намален транзитът, ще последват други санкции.
Войната на нерви с "Газпром" започна още с идването на новото правителство. Напрежението обаче ескалира през последните седмици на миналата и началото на тази година, след като Булгаргаз обяви намерението си да излезе от "Топенерджи" и с това постави под въпрос съществуването на съвместната фирма. Без участието на Булгаргаз, което гарантира подкрепата на държавата, "Топенерджи" едва ли би могло да изпълнява ролята, отредена му от "Газпром" в реализацията на газовите проекти в България и региона. "Топенерджи" е и посредникът, който би подписал договор за покупко-продажба с "Овъргаз инк.", докато при директните преговори с държавната Булгаргаз оставането на "Овъргаз" в схемата за доставки е невъзможно. А именно с тази фирма, в която 50% са притежание на руския газов концерн, както се твърди, са свързани не само корпоративни интереси на "Газпром", но и личният бизнес на негови шефове.
Последният рунд на преговорите между руско-българското дружество "Топенерджи" и държавната фирма Булгаргаз с участието на експерти от външнотърговската организация "Газекспорт" по договорните отношения, свързани с доставките на руски газ в България и неговия транзит в трети страни, приключи без резултат, обяви Интерфакс. В разпространената от агенцията информация се подчертава, че според руското валутно и търговско законодателство доставките на природен газ могат да се осъществяват само въз основа на подписани договори. Ако договорните отношения не бъдат решени в близките дни, България може да разчита през 1998 г. само на 3 млрд. куб.м газ. Според източниците на Интерфакс тези доставки ще се осъществяват в съответствие с дългосрочните контракти, които "Газекспорт" е подписал с руско-българското дружество "Овъргаз" и руско-германската фирма "Зарубежгаз". Но и в този случай е необходимо да се реши въпросът за договорните отношения на тези дружества с Булгаргаз, се сочи в съобщението.
"От началото на 1998 г. България получава руски газ на честна дума и това положение не може да бъде търпяно дълго", се твърди в информация на ИТАР-ТАСС, на която се позовава БТА. В информацията се твърди, че след като няма нови договори, спирането на газа ще бъде в пълно съответствие с руските закони. От началото на годината Булгаргаз не плащал за руския газ, но дори да поиска да го стори, търговските структури на "Газпром" в България не можели да приемат парите, се твърди в съобщението.
Според източник от българските делови среди, цитиран от кореспондент на руската агенция, българските власти не трябва да смесват въпросите, свързани с доставката на газа, с транзитирането му през територията на България до Турция, Гърция и Македония. "Доставката на газа е чисто търговски въпрос, който засяга интересите на съответните фирми, докато условията за транзитиране на газа са определени от междуправителствени споразумения от 1986 и 1989 г. Освен това България се е присъединила към Европейската енергийна харта и с това е гарантирала свободния транзит на енергоносители", се твърди в информацията, предоставена от кореспондента на ИТАР-ТАСС.
Няколко часа след тиражирането на тази информация стана известно, че заместникът на Рем Вяхирев Богдан Бодзуляк е изпратил официално предупреждение до председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. В него се подчертава, че поради неподписването на търговки контракт не съществува правна основа за продължаването на доставките на природен газ. "Доколкото експортът на природен газ на безконтрактна основа е невъзможен, РАО "Газпром" ще бъде принуден да преустанови подаването на недоговорени обеми, за което "Газекспорт" вече информира ръководствата на Булгаргаз и "Топенерджи", се твърди в писмото на Бодзуляк. По този начин "Газпром" подкрепи в най-напечения момент Мултигруп в битката с управляващите.
От страна на българското правителство проблемът бе коментиран от вицепремиера Евгений Бакърджиев. "Българската страна споделя мнението на члена на управителния съвет на "Газпром" Богдан Бодзуляк да се вземат незабавно мерки за договаряне на необходимите обеми газ за текущата година. Към това бяха насочени и водените до този момент преговори. Българската страна е готова да подпише още утре подготвените вече директни договори между "Газекспорт" и Булгаргаз при сега действащите цени за доставки и такси за транзит на руски природен газ през българска територия", гласи лаконичният коментар на вицепремиера.
На следващия ден (16 януари, петък) заплахата на "Газпром" за спиране на доставките бе окончателно конкретизирана в официалното писмо на Вяхирев до премиера Иван Костов.
Подчертавайки готовността на "Газпром" за конструктивно сътрудничество по въпроса за доставките на руски природен газ в България, Рем Вяхирев изразява желанието на руската страна да се придържа строго към подписаните преди това междуправителствени спогодби по този въпрос. В същото време обаче той категорично отрича валидността на междуправителствената спогодба от 19 март 1986 г. "Разбирайки стремежа на българската страна за преструктуриране на "Топенерджи", ние не сме съгласни с вашата трактовка на Ямбургската спогодба от 19 март 1986 г. в частта за ангажиментите на руската страна по доставките на природен газ чрез АО "Булгаргаз", заявява Вяхирев в писмото до премиера.
По-нататък той цитира текст от спогодбата, според който "доставките на природен газ от СССР за НРБ в обем 3.34 млрд. куб.м годишно ще бъдат продължени в течение на следващите 10 години (бел. ред. - има се предвид след 1998 г.) при условията на съгласувани доставки от НРБ в СССР на стоки при координация на държавните планове между СССР и НРБ за съответните периоди".
"Както се вижда от този запис, в спогодбата, във връзка с изменените условия, при които няма координиране на държавни планове и не се съгласуват на държавно ниво доставките на стоки, по същество няма условия, по които ние сме ангажирани да доставяме посочените обеми газ", отбелязва Вяхирев.
Тази теза би била вярна, ако не съществуваха двата протокола от 1991 и 1993 г., които уреждат правоприемството съответно между Република България и НРБ и Руската федерация и бившия СССР. Те регламентират също и отношенията по по-нататъшното прилагане на Ямбургската спогодба.
В протокола от 1991 г. изрично е записан следният текст:
"Изхождайки от условията на Спогодбата от 19 март 1986 г. и чл.1 от настоящия протокол, съветската страна ще осигури доставката на природен газ от СССР в Република България в следните количества :
Доставките на природен газ от СССР в Република България в обем по 3.34 млрд. куб. метра годишно ще продължат през следващите десет години по условията, които ще действат в търговията между Република България и СССР през периода на доставката."
Както се вижда, изменените условия тук вече са отчетени и изобщо не става въпрос за съгласуване на "государствени планове".
В протокола от 1993 г. Руската федерация вече е посочена като правоприемник на СССР по ангажиментите в Ямбургската спогодба. В този документ е посочено изрично, че по всички договори, касаещи спогодбата, договарящи страни са "Газекспорт" и Булгаргаз.
За тези протоколи, които са подписани от упълномощени лица на правителствата на двете страни и са със стойността на анекси към спогодбата, по правило не се говори.
За "Газпром" и Мултигруп те са неудобни, тъй като нито в спогодбата, нито в регламентите за по-нататъшното й действие в двата протокола не фигурира дори идея за смесена фирма и посредници при доставките. Ако се приеме за валиден Ямбург, необходимостта от "Топенерджи" става трудно защитима. А включването на Мултигруп и фирми на групировката в газовите проекти и в доставките за България направо нарушава междуправителствените договорености.
Странното е, че и това правителство, както четирите преди него, също като че ли предпочита да забрави за Ямбургската спогодба и последващите протоколи. При споровете за "Топенерджи" то се позова на спогодбата от 1994 г. въпреки крещящото й противоречие със законодателството и с националния интерес на България. В тази спогодба за първи път бе формулирана идеята за създаването на смесена българо-руска компания. В нея се предвижда също транзитните газопроводи да бъдат предоставени в собственост на смесената фирма, което не може да стане след влизането в сила на Закона за концесиите.
И двете страни - българската и руската, явно проявяват уклон да подкрепят тезите си с устройващите ги извадки от многобройните споразумения, меморандуми и т.н. документи от 1994 г. насам. Нито Москва, нито София обаче отчитат, че нито една от тези договорености не е в състояние като самостоятелен документ да комбинира интересите на двете страни, та дори и само на едната от тях, и при това да избегне противоречията със законодателството.
Още повече че не може да съществува прецедент, при който отношенията между две държави в една и съща област, в случая доставките и транзита на природен газ, да се регулират едновременно от три междуправителствени спогодби и множество допълнителни документи към тях, които си противоречат по най-съществените въпроси.
Между правителствата на България и Русия в областта на природния газ са подписани:
Всички документи фактически са със срок на действие поне до 2005 г., под всички стоят подписите на български и руски премиери или упълномощени от правителствата на двете страни лица, нито една не посочва, че с нейното подписване се прекратява действието на подписания преди това документ.
В този смисъл явно е необходимо двете страни да се уточнят на правителствено ниво кой от изброените документи ще признаят за действащ в междудържавните отношения. Тогава вероятно и преговорите между "Газпром" и Булгаргаз ще се облекчат. Защото двете фирми ще се занимават действително с търговски преговори, а не с тълкуването на неясните регламенти на междуправителствените отношения.
В този смисъл, ако намали или спре транзита към съседните държави, България ще наруши международните си ангажименти.
Трябва да се отбележи обаче, че енергийната харта още не е влязла в сила и съществен принос за забавянето има противодействието на Русия.
Русия отказа да ратифицира присъединяването си към хартата. Нещо повече - тя едва ли не обяви договора за намеса във вътрешните й работи. Според наблюдатели свързани с "Газпром" компании се противопоставят на решенията на собствените си правителства за присъединяване към хартата. Което е обяснимо, като се има предвид, че влизането в сила на енергийната харта ще задължи Москва да пусне през газопроводите на своя територия транзита на газ от задкавказките републики, т.е. спорът с Туркменистан за транспортиране на газ по руската мрежа трябва да бъде решен в полза на бившата съветска република въпреки съпротивата на "Газпром" и неговото лоби в правителството на Москва.
За да влезе в сила, договорът за присъединяване към енергийната харта трябва да бъде ратифициран от 30 държави. До 16 януари те бяха 29. На тази дата Кипър е депозирал ратификацията си и според процедурата хартата ще влезе в сила три месеца след това, т.е. от 16 април, съобщи българският представител в секретариата на хартата в Брюксел.
Държавата се оттегля от защитата на влоговете
Държавата окончателно ще се оттегли от защитата на влоговете във фалирали банки. Това е един от основните принципи, залегнали в проектозакон, който ще бъде съгласуван с представителите на Международния валутен фонд. Проектът е включен в законодателната програма на правителството и вероятно ще бъде гледан някъде през март.
Смъкването на тавана е предложено от МВФ. То не е съобразено с някакъв минимум или както първоначално се предвиждаше, с минималната заплата. За база е послужила частта от депозитите, които могат да бъдат покрити с вноски, без да се наруши нормалната дейност на банките.
В момента държавата изплаща изцяло депозитите на физически лица и 50% - на юридическите, без банките и бюджетните организации. Това става и в левове, и във валута (в този случай обаче трябва да се почака 2 години, защото парите се връщат на четири равни части всяко шестмесечие).
Ако вложителите имат валутен влог, той ще се връща в български пари по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Сега валутните депозити се изплащат в американски долари, но държавата предварително трябва да ги намери от пазара. Тъй като често това не може да стане, тя дава деноминирани в долари книжа на банките. Те от своя страна трябва да използват собствена валута, за да изплащат депозитите. Това понякога може да доведе до сериозни ликвидни затруднения на банката, поела да изплаща.
Юридически остава проблемът какво ще стане, след като новият закон влезе в сила и отмени сега действащия Закон за гарантиране на депозитите на банки, за които БНБ е поискала обявяване в несъстоятелност. Може би ще трябва да бъдат предвидени текстове, защото иначе не е ясно по силата на какъв закон държавата ще изплаща и ще обслужва гаранционните държавни ценни книжа.
С отделна наредба вероятно ще се решава
Първоначално се предвиждаше той да държи парите си по сметка в БНБ или в държавни ценни книжа. И централната банка, и финансовото министерство обаче в момента нямат интерес от това. Банката има предостатъчно чужди средства по сметки, които и без това се чуди как да управлява при ограничените си функции. Финансовото министерство пък няма нужда от средства, за да иска да продава ДЦК и да увеличава вътрешния дълг.
По всяка вероятност фондът ще бъде принуден да държи средствата си във валута в чужди банки. Проектът предвижда при недостиг на средства във фонда да се правят авансови вноски на база предишната година. Ако обаче средствата във фонда надхвърлят 5% от сумата на влоговете на физически лица в банките, вноските могат да се правят в намален размер по решение на управителния съвет на фонда.
По всяка вероятност ще отпадне и предложението, ако и в този случай не могат да се наберат средствата, да се покриват с държавни ценни книжа.
Предвижда се да си получите парите от фонда вместо от банката, където сте ги вложили, когато БНБ й е отнела лиценза и е поискала ликвидацията й. Другата възможност е БНБ да е отнела лиценза на банката и съдът да я е обявил в несъстоятелност. Фондът ще плаща и ако БНБ е установила, че банката не може да изплаща задълженията си към вложители и е информирала ръководството на фонда.
Не получават пари и акционерите с над 5%. На сухо ще останат и членовете на управителния и надзорния съвет, съвета на директорите, прокуристите, вътрешния контрол. Одиторите и техните съдружници също няма да могат да се възползват от услугите на фонда. Ограниченията са не само за изредените дотук лица, но и за техните съпрузи и роднини по права линия. Не се изплащат сметките на фирмите и гражданите, които са получили лихви, различни от останалите.
Не се изплащат и влогове на банки, небанкови институции, застрахователни дружества, пенсионни и осигурителни фондове, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества и приватизационни фондове, бюджетни учреждения. Още не е ясно дали ще се осребряват депозитите на общините.
С влизането в сила на новия закон за гарантиране на влоговете отпада пълната държавна гаранция над влоговете в Държавна спестовна каса, предвижда проектът. Предвижда се той да започне да действа едновременно с нов закон за ДСК. Никъде обаче не е записано дали касата прави вноски във фонда и дали тя може да се ползва от неговите услуги. В проекта, изготвен от БНБ, се предвижда новият закон за гарантиране на депозитите да влезе в сила 18 или 12 месеца след приемането си. Много е вероятно обаче да надделее мнението срокът да се намали на 6 месеца.
Правителството иска да си прави само информационно общество
Изцяло държавен орган, който ще отговаря за информационното общество и ще подготви националната ни стратегия в тази област, създаде миналия понеделник правителството. В състава на съвета не влиза нито един представител на неправителствена организация, а с решението си правителството постановява, че "информационното общество [по смисъла на това постановление] е общество с качествено нова структура, организация и взаимоотношения между членовете му, основани на глобалния им достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги, без национални, географски или други ограничения за обмен на информация, научни, духовни, културни и други постижения".
Постановлението, с което се създава координационен съвет по въпросите на информационното общество, беше прието по предложение на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Според решението на МС това ще бъде специализиран орган, който ще подготвя стратегията и националната програма за развитие на информационното общество, ще организира и контролира дейностите на държавните органи в тази област и ще внася предложения за промени в законодателството. В съвета влизат всички зам.-министри, зам.-председатели на комитети, зам.-началникът на Генералния щаб на армията и зам.-председателят на Националния статистически институт.
Единствено в становището на Министерството на промишлеността се споменава, че не само държавни структури работят по проблемите на информационното общество, и "за да се осигури информираност на всички заинтересовани страни, трябва да има необходимата публичност по дейността на съвета". Никое ведомство дори не намеква, че в състава на съвета е добре да влязат неправителствени организации. А без тяхно участие този орган ще се превърне в поредната държавна безсмислена синекура, нещо като сдружение "Зам.-министри за информационно общество".
В предложенията си към идеята на Бакърджиев за създаване на координационния съвет Александър Божков пише, че основна задача на новата структура трябва да бъде изработването на проект за правителствена стратегия в областта на информационните технологии, която да бъде оформена като проектозакон за информацията. Любопитен факт е, че в цялата документация по въпроса (становища, предложения) словосъчетанието информационно общество се пише с главна буква. В доклада си до вицепремиера Бакърджиев по повод на предложението за създаване на съвет председателят на КПД Антони Славински пише, че една от директивите на Европейския съюз е да бъдат създадени национални структури за координация по тези въпроси. В Чехия например е създаден офис за държавните информационни системи (а не за информационното общество), в Унгария работи Национален съвет по комуникации и информатика. В българския вариант държавните ведомства ще координират сами себе си.
Два отбора ченгета делят ортодоксалната банка
Подготвян преврат в БСП подгрява войната в най-религиозната финансова институция
След препирните между ДСК и Кредитна банка спокойствието в банковата система за втори път беше нарушено през последните дни. Информацията, че Международната ортодоксална банка "Свети Никола" (МОБ) задържа наредени от клиентите й плащания, беше последвана от плътно разпространени слухове, че БНБ се готви да отнеме лиценза й. След няколко срещи между оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова и акционерите на МОБ миналия петък централната банка действително назначи надзорна проверка в "запушената" финансова институция. Слуховете, че банката ще се раздели с лиценза си, засега бяха опровергани от г-жа Миланова, която обясни, че преди да е получила резултатите от проверката, не може да предприеме такива действия, и че до момента няма основания да наложи административни санкции на МОБ. Тя допълни, че проблемите на банката произтичат от сериозни противоречия между нейни акционери и че е изпратила писмо до двете "страни", с което препоръчва да се разберат помежду си. Други източници в БНБ потвърдиха, че освен неколкократните запушвания в разплащанията на банката надзорът е бил сезиран и от спорещите страни, които очевидно опитват да го назначат за арбитър.
Кадрови офицери, преквалифицирали се в банкери, отбелязаха, че всъщност става въпрос за неразрешим конфликт между бивши колеги от първо и второ главно на ДС, които се борят за надмощие в МОБ.
Кой с кого се кара.
Битката, по всичко личи, е между акционерите на банката, схематично групирани така:
Първа група - фирми около "Юкос петролеум" с шеф Митко Събев, който твърдят, че като свързани лица държат около 80% от капитала на банката. Основната фигура в този лагер е о.з. генерал Любен Гоцев, бивш министър на външните работи и бивш шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност. Според източници от службите Гоцев участва в "Юкос интернешънъл" - Виена, което е основен акционер в българското "Юкос". В същата фирма акционер е варненската "Феста" ООД, представлявана от Петя Славова и със съдружник отново Митко Събев.
Втора група - акционери, близки до управителния съвет, оглавяван от Цветан Начев. В тази група са и бившите му колеги от Първо главно на ДС Владимир Кънчев и Стоян Мишев. Тук се спряга и името на бившия шеф на ДФРР, ДПС-депутат и неуспял кандидат за подуправител на БНБ Максим Димов.
Разделението идва и оттам, че хората на Начев са между учредителите на ортодоксалната банка, която получи лиценз през 1994 г. Групата около "Юкос" от своя страна се появи в МОБ едва в края на 1996 г., когато беше обявено, че тя придобива пакет от над 60% в капитала на банката.
Осведомени свързват противниковите лагери и със съответни фракции в БСП. До последната кандидатпрезидентска кампания идеологически сблъсъци в банката не е имало, твърдят осведомени. След изборите обаче и най-вече след смъртта на Луканов апетитите към БСП се изострят, оттам се активират и политическите амбиции на хората с пагони.
Начев, за когото също се твърди, че е бил в службите, е кум на нереализиралия се кандидат-председател на БСП Янаки Стоилов. Самият Стоилов е известен в партията като галеното дете на Александър Лилов. В партийната централа дори твърдят, че покрай тази връзка МОБ е финансирала задгранични пътувания на Лилов по времето на кабинета Виденов. Стратега е командирован като "консултант". Начев е и човекът, назначил в МОБ Иван Гранитски за рекламен консултант, което пък предизвикало силна реакция от страна на Станка Шопова, която дълго време е изпълнявала тези функции.
Партийното амплоа на Любен Гоцев е много по-неопределено. Въпреки това всяко появяване на о.з. генерала на "Позитано" 20 е водило до вътрешни сътресения в БСП. В кръга на старите партийни функционери Гоцев винаги е гравитирал повече към Огнян Дойнов и е възприеман като опонент на Андрей Луканов. Най-близкото обкръжение на Гоцев включва и други другари по пагон - о.з. ген. Коста Коцалиев, ген. Владо Тодоров, бившия министър на външната търговия Христо Христов.
Борбите в ортодоксалната банка се свързват и със слуховете за подготвян от Гоцев преврат в БСП. Той е сочен като част от така нареченото движение за обновление на БСП. Целта му е да прокара ново ръководство на партията на предстоящия конгрес, като неутрализира едновременно Първанов и Виденов. Освен Гоцев към това движение принадлежат бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов, Светлана Шаренкова, Христо Христов, Иван Гранитски и др. Нищо чудно всички тези партийни вълнения да са истинската причина за борбата за надмощие в банката. Все пак всяка фракция е по-силна, ако разчита на финансова институция зад гърба си.
Твърди се, че когато в края на 1996 г. "Юкос" и свързани с нея фирми стават основен акционер в "Свети Никола", сделката с учредителите е била сравнително проста. МОБ да предостави на петролната фирма едва ли не "под аренда" клон във Варна, а тя от своя страна да помогне за увеличението на капитала на банката, така че да се посрещнат изискванията на БНБ. Така хората на "Юкос" успяват да направят нещо като самостоятелна банка в банката. Всъщност франчайзингът на варненския клон е част от цялостна иновативна и за световното банкерство стратегия - по определени правила да се раздават клонове под аренда. Предложения са били отправяни и към групи фирми, различни от "Юкос".
Варненският клон се ръководи от човек на новите акционери - Петя Славова, и както се твърди, има директна връзка с дилинга на банката и съответно възможност несанкционирано от централата да сключва сделки в чужбина. Групата на "Юкос" освен това става причина за разрастването на банката, като се твърди, че от общо привлечени средства за 55 млрд. лева около 30 млрд. са заслуга на новите акционери. Най-вероятно за това са използвани връзките на петролната фирма с Нефтохим и многобройни други фирми, на които тя е доставчик.
Влизането на "Юкос" води и до известни размествания в ръководството на банката. В надзорния съвет влизат Любен Гоцев, Митко Събев и "Рос ойл", а в управителния - Петя Славова и Емил Ангелов като изпълнителен директор (бивш служител на "Биохим", свързан с цесията, с която "Юкос" купи от "Биохим" вземанията й от Нефтохим). Кадровите промени, по всичко личи, са били свързани и с известни противоречия и напрежение между двете крила в банката. Те в крайна сметка дават повод и за последните скандали там. Използвайки факта, че Емил Ангелов не получава сертификат от "Банков надзор", хората на Начев го отстраняват от управителния съвет. Това е съпроводено с обвинения към управлението на варненския клон, който сам по себе реализира загуба от 3.6 млрд. лева при общ положителен финансов резултат за МОБ - 473 млн. лева. Обратните обвинения към централата са, че тя харчи прекалено много за издръжка на банката ("от парите на Юкос") и че оперативното ръководство е декапитализирало финансовата институция.
Очевидно препирните за надмощие в ръководство на МОБ са предизвикали групата около "Юкос" да приложи и финансов натиск над противниците си.
Финансовите затруднения в МОБ според източници в банката се появили, след като от началото на декември миналата година "Юкос" "дала сигнал" на близките си фирми да теглят парите си. Представител на една от тях буквално заяви, че инструкцията е била: "Дърпайте парите!"
Това довело до струпване на плащания, които дори по данните на БНБ в началото на януари банката вече не можеше да посреща редовно. Официално шефът на "Юкос" Митко Събев отрече, че фирмата му е инсценирала суматохата, като каза: "Юкос" има повече пари в банката от тези, които се теглят. Ако искахме да запушим банката, можехме да наредим всичко."
Тук версиите на враждуващите групи се разделят. Според Начев единствените задържани плащания са към "Юкос" и това е направено нарочно, за да се обезпечат загубите във варненския клон, причинени от същата фирма. Обвиненията са, че клонът е отпускал необезпечени кредити на свързани с ръководството му фирми, издавал безразборно гаранции и реализирал загуба на международните пазари. Представители на другата страна обаче коментират, че това, че МОБ още не е изгърмяла, се дължи на факта, че тя просто задържа наредените плащания. Твърди се даже, че в суматохата "на опашка" са били задържани и бюджетни средства, което, изглежда, пък е подгряло интереса на БНБ към случая. Вероятно скандалът не се е разпространил единствено защото в банката няма много случайни клиенти. Според някои версии известна финансова помощ в критичния момент са оказали и структурите около Максим Димов. От централата освен това прекъснали връзката на варненския клон със системата за разплащания БИСЕРА и забранили на Митко Събев да стъпва в сградите на банката.
Въпреки крутите мерки обаче до миналата седмица и двете страни като че ли предпочитаха да водят войната тихо, за да не да съсипят институцията, за която се борят.
Централната банка официално е уведомена за скандалите някъде в средата на декември. Тогава от централата в София изпращат писмо до "Банков надзор", с което настояват за проверка във варненския клон и се оплакват, че самите те нямат достъп до кредитната документация там. "Юкос" също пише до шефката на надзора Емилия Миланова, жалвайки се от ръководството на банката. От централата вече били "изолирали" клона във Варна, като прекъснали връзката му със системата за разплащания и забранили на Митко Събев да влиза в сградите на финансовата институция. Така се стигна до влизането на БНБ като арбитър в спора и назначаването на проверка от "Банков надзор" миналата седмица.
В понеделник се очаква спорещите страни да се срещнат отново в присъствието на хора от надзора и да опитат да разрешат проблемите си, без да се стига до влизането на квестори в банката. Компромис обаче надали ще има. Първо, спори се какъв точно е делът на "Юкос" в капитала на банката и дали петролната фирма не е изпуснала срока да се включи в обявеното му увеличение до 32.2 млрд. лева. Играта на хората около Гоцев е да притиснат финансово начевци и да се появят като спасители, които дават пари в банката, но и управляват цялата институция. "Някои хора искат да управляват, без да дават пари", заявяват близки до средите на "Юкос".
Ходът на кръга на Начев е, че миналата година БНБ е отказала на "Юкос" да придобие над 5% от капитала на банката, но въпреки това свързани с нея лица държат 22% от гласните акции и всички на приносител. Това при равни други условия би трябвало да се санкционира от "Банков надзор". Учредителите на МОБ освен това опитват да мобилизират нови акционери (вероятно отново кръговете около Максим Димов), които да запълнят капиталовата липса веднага след административното изгонване на "Юкос".
Интригата сега е дали банката ще оцелее до обявеното общо събрание на 9 февруари, когато трябва да се излъчи победител в партийно-ченгеджийската схватка.
Фирма "Феста" ООД е регистрирана през 1991 г. През 1996 г. нейното име нашумява като един от водещите доставчици на петрол за Нефтохим, като неизвестно защо се явява и посредник в сделките между рафинерията и един от нейните традиционни доставчици, "Юкос петролеум". Съдружници в дружеството са Митко Събев и Петя Баракова-Славова. Фирмата е свързана и с други известни афери - името й се намесва в скандала с "изчезналия газ", доставен на Нефтохим от "Вива арго браво", и в скандалните разкрития около кръга "Орион", където "Феста" се появява като една от фирмите, през които са изпомпани шест милиона долара на Михаил Чорни (преведени в Централна кооперативна банка). Твърди се, че фирмата е разследвана и за участие в международен канал за пране на пари.
"Юкос петролеум - България" е регистрирана през 1995 г. във Варна. Дружеството се представлява от Денис Джерсов. Единственият българин в управителния съвет на фирмата е съдружникът във "Феста" ООД Митко Събев. Фирмата е един от основните доставчици на петрола за Нефтохим. През 1996 г. държавната банка "Биохим" продава на "Юкос" вземанията си от бургаската рафинерия. В края на 1996 г. "Юкос петролеум" проявява интерес да стане собственик на Международна ортодоксална банка "Свети Никола", като предлага 3.5 млн. лв. за придобиването на 60% от капитала на банката.
Кандидат-купувачите на Пощенска банка се изнервят от забавянето на сделката
По всичко личи, че приватизацията на Пощенска банка също няма да мине без известно напрежение. Банковата консолидационна компания (БКК), която държи 78% от капитала на банката, беше обявила, че срокът за подаване на оферти за покупка на този пакет изтича в края на 1997 г. Завършени предложения с цена, предвиждано увеличение на капитала и др. дотогава бяха получени от Националната банка на Гърция, японската "Номура секюритис" и Европейската банка за възстановяване и развитие. В последния момент обаче американската застрахователна група AIG (American International Group) също е поискала да участва в наддаването, макар и без да представи конкретна оферта. След появата на новия кандидат БКК обяви, че отварянето на офертите и обявяването на сделката ще се отложат за края на януари, за да могат от AIG също да направят своя оценка за състоянието на Пощенска банка. Представители на конкурентните компании обаче считат това за нарушение в процедурата за продажба на банката. Според неофициални източници както Номура, така и гръцката банка са изпратили писма до БКК, в които повдигат този проблем. И двете страни се въздържаха да огласят възникналото противоречие с БКК, макар че според близки до тях източници са притеснени, че последният появил се кандидат-купувач може да има информация за предложените в офертите цени. Според неофициална информация от Номура дори са повдигнали въпроса за евентуални промени в офертата си.
По този повод в края на миналата седмица БКК свика и екстрено заседание на съвета на директорите си. Най-вероятно както БКК, така и кандидат-купувачите на банката ще направят всичко възможно, за да избягнат задълбочаването на напрежението около процедурната отстъпка. Евентуален скандал около приватизацията и на Пощенска банка би бил много вреден както за предстоящите опити за продажба на държавни банки, така и за взаимоотношенията с Международния валутен фонд. Нищо чудно обаче, дори лекият проблем да се изглади сега, някоя от неспечелилите страни да повдигне въпроса по-късно и така да хвърли сянка върху честността на резултатите.
До момента за най-вероятен купувач на Пощенска в банковите среди се смята Националната банка на Гърция. Както обясни представителят й у нас Христос Кацанис, банката има предварително споразумение с ЕБВР, в случай че офертата й бъде одобрена, двете институции да участват заедно в предстоящите увеличения на капитала на българската банка. По принцип практиката на ЕБВР е да участва в подобни сделки заедно с друг стратегически купувач, както стана при продажбата на Обединена българска банка. Естествено няма проблем, ако Номура или AIG бъдат избрани от БКК, европейската банка да стане техен партньор.
Интересно е също и какво е накарало БКК въпреки поставения краен срок за подаване на оферти да допусне забавянето на процедурата, макар и само с един месец. AIG наистина е стабилна застрахователна групировка, която вече е известна в България, тъй като купи свързаното с Първа източна международна банка Общозастрахователно дружество (там акционер е и ЕБВР). Появяването на американските застрахователи потенциално би могло да вдигне продажната цена на Пощенска, но не и след като офертите са подадени. Оттеглянето и преразглеждането им, от друга страна, също не е желателно най-малкото защото е предпоставка да се проточи сключването на сделката. В крайна сметка както не беше особено коректно Експресбанк да се предлага само на двама инвеститори, така и допускането на нов играч в продажбата на Пощенска намалява шансовете на тези, които поне имат предимството да са били в срок.
Тексимбанк продава вземания, за да подобри показателите си
Държавният фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) разсрочи с два месеца вноска от 500 хиляди долара на частната Тексимбанк. В официалното съобщение от Министерския съвет се казва, че вноската по обслужвания от нея инвестиционен заем за "Трема" ЕООД - Трявна, с главница от 3 млн. долара е била дължима към 30 декември миналата година, но издължаването й е отложено до края на февруари. Проблемите по обслужването идват от самото предприятие, по чиято молба е направено разсрочването. Според договорите обаче независимо от поведението на длъжника погашенията към ДФРР са изискуеми от обслужващата банка. В този смисъл отстъпката е в полза и на Тексимбанк. Ако БНБ беше прихванала половин милион долара служебно, Тексимбанк положително би имала ликвидни затруднения. Въпреки че от тревненското предприятие отказаха коментар по случая, източници в БНБ твърдят, че разсрочването е било допуснато, защото длъжникът очаква плащания по доставки за Индия и че забавянето се дължало на политическата нестабилност там. Самата Тексимбанк още през миналата година поиска да се отърве от обслужването както на този заем, така и на кредита за друго предприятие от военнопромишления комплекс - "Аркус". Въпреки че финансовата институция получава комисиони за преразпределянето на парите от ДФРР, самите заеми създават проблеми за показателите й, тъй като, от една страна, са големи по смисъла на Закона за банките, а от друга, водят до прекалено нарастване на откритата й валутна позиция. ДФРР обаче не се съгласи директно да поеме длъжниците и да освободи Тексимбанк от обслужването на кредитите. Такова решение нямаше и да бъде погледнато с добро око от Международния валутен фонд. Единственият вариант за "Тексим" е бил да намери друга финансова институция, която да поеме обслужването на двата заема, но никоя банка не е проявила желание.
За да избегне административните санкции от страна на БНБ заради нарушените си показатели, Тексимбанк доста активно опитва да изчисти кредитния си портфейл. От "Банков надзор" обясниха, че въпреки затрудненията засега няма опасност за лиценза на банката и че финансовата институция ще съумее да задържи капиталовата си адекватност (съотношение на рискови активи към собствен капитал) над минимално изискваните 8%.
Акционерите на Тексимбанк, между които основно са фирми на шефа й Георги Найденов, ще трябва да се активизират и в попълването на обявения основен капитал от 10 млрд. лева.
Емил Кюлев преговаря да купи Тракиябанк
Бившият шеф на ТСБанк и по-късно на Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ) Емил Кюлев преговаря да купи акции в пловдивската Тракиябанк, обяви пловдивското издание на вестник "Стандарт" миналата седмица. Това щяло да стане чрез "Контракт холдинг", който пък преди няколко месеца обяви, че се оттегля от надзорния съвет и като акционер в БРИБ. Източници от БНБ потвърдиха, че имат информация за водените преговори с настоящите акционери в Тракиябанк и че изкупуване на акции в нея е започнало. В централната банка обаче все още няма постъпило официално искане за придобиване на над 5% в пловдивската финансова институция.
Тракиябанк спешно се нуждае от нови акционери, тъй като досегашните няма да могат да попълнят капитала й до 10 млрд. лева до средата на годината, каквото е изискването на БНБ. Банката беше изправена пред възможността да й бъде отнет лицензът през септември миналата година, когато проверка на "Банков надзор" установи, че дори сегашният минимум за капитал от 1.4 млрд. лева не е внесен. Пловдивската финансова институция, учредена веднага след съставянето на правителството на Виденов и закриляна от него през 1995 и 1996, спешно се нуждаеше от около 700 млн. лева. Според изявления на настоящото й ръководство до средата на септември средствата бяха набрани от досегашните й акционери. Също през септември миналата година за разчу, че чешката Юнионбанк води преговори за участие в увеличението на капитала на банката до 10 млрд. лева. Въпреки многобройните одити и информацията, че банката е свита като балансово число, но с прилични показатели, сделка така и не беше обявена. Засега не е известно дали чешката институция все още е потенциален акционер в Тракиябанк, нито какво участие възнамеряват да придобият фирмите, свързани с Емил Кюлев.
Евробооблигациите излизат на пазара до шест месеца
България трябва да изчисти всички пречки, които препятстват емитирането на облигации на международните пазари. Заради кризата в Азия стана неизгодно да се емитират книжа, но в скоро време се очаква подобряване на положението. В този случай България трябва да е готова и да реагира веднага. Това посъветваха експерти от инвестиционните банки "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч" при срещите си с представители на финансовото министерство миналата седмица.
Положението в Азия (предимно Южна Корея и Индонезия) продължава да се влошава. Съществуват обаче доста сериозни признаци, че обстановката ще се подобри, след като тези държави получат финансова подкрепа от Международния валутен фонд. Макар и огромни, средствата от МВФ няма да бъдат достатъчни и азиатските страни ще трябва да излязат на пазарите на облигации. Голямата им нужда от финансиране ще вдигне цените на пазара на облигации на страни с рейтинг Б2, каквато е и България. Освен това много инвеститори намаляват кредитните си линии за пазара на книжа от нововъзникващи пазари. Те се насочват към по-безрискови инвестиции - държавни ценни книжа или акции на утвърдени компании. За България е особено важно да е има готовност за включване в първия пакет облигации, които ще бъдат предложени на пазара, след като започне оживление. На фона на кризата в Азия, която доведе до увеличаване на надбавката в цените на облигациите, в Съединените щати лихвите продължават и ще продължават да падат. Оттук има две противоположни тенденции в цената на облигациите - увеличаване на надбавката заради кризата в Азия и намаляване на основата заради състоянието на американската икономика.
При всички положения инвеститорите ще насочат интереса си първо към облигации на държави, а после - към корпоративни книжа, които са по-рискови. Оживление в пазара на акции и облигации на компании може да се очаква едва през втората половина на годината, докато прогнозите за пазара на държавни облигации е той да тръгне нагоре още през първото шестмесечие. По всяка вероятност още през следващите шест месеца ще има подходяща възможност за емитиране на български облигации, смятат чуждите консултанти.
Те ще подготвят първоначалния вариант на проспект за българската емисия до средата на февруари. След това представители на "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч" ще дойдат в София, за да осъвременят информацията си и да я допълнят. Целта е да се направи окончателен проспект, който ще съдържа данни за цените, дохода и т.н.
По всяка вероятност ще се наложи да се ратифицира споразумението между "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч" и правителството за емитиране и обслужване на емисията. Това трябва да стане преди задължителното в такива случаи представяне на емисията по света (road show). Чисто технически това представяне може да стане още в средата на април.
Разбира се, на нашата страна не й е безразлично кога ще бъде пусната емисията. Цената не е за пренебрегване. Ако при избора на консултантите офертите варираха между 260 и 350 базисни пункта, в момента цените на подобни книжа се движат около 500 базисни пункта (пет процентни пункта) над дохода по 30-годишните облигации на САЩ. Състоянието на валутните резерви сега е такова, че не се налага привличането на допълнителни средства поне през първата половина на годината.
Хазната обмисля обръщане на доларовите ЗУНК-ове в марки
"Сезирана" от финансовото министерство, БНБ разпрати писма до търговските банки, с които им предлага до 23 януари да дадат становището си по идеята валутните облигации по ЗУНК (Закон за уреждане на необслужваните кредити) да бъдат обърнати в маркови. Министерството предвижда да проведе аукциони за обратно изкупуване на валутните облигации, на които вместо с пари да плати с други облигации, този път деноминирани в германски марки. От банките се очаква да споделят какви са предпочитанията им за срочност на новите книжа, доходност, лихвени плащания и т.н. След сондажа финансовото министерство ще реши как технически ще бъде оформена операцията. Все още например не е уточнено дали новите книжа, които ще се издават, ще могат да участват като платежно средство в приватизацията, при какъв курс долар - марка ще се прави замяната и прочие.
ЗУНК-овете са с обща номинална стойност от 874.3 млн. долара (към края на ноември 1997) и заемат над 36% от общия номинален размер на вътрешния дълг. Преденоминирането им в германски марки би трябвало да намали валутния риск на бюджета, свързан с по-драстични промени на курса долар - марка (лев). Примерно, ако нямаше намаление на количеството на ЗУНК-овете след въвеждането на борда, общият размер на дълга би нараснал с цели 43 млрд. лева с нарастването на курса на долара.
Друг мотив в полза на преструктурирането на ЗУНК-овия дълг е, че ще има възможност лихвените плащания по новите книжа да бъдат по-равномерно разпределени. Според сегашните условия по 25-годишните доларови облигации се плащат лихви два пъти годишно. Така, от една страна, на определените дати бюджетът трябва да мобилизира големи средства, а от друга, в банковата система се създава временна свръхликвидност.
Идеята за подобна операция е на представители на Международния валутен фонд, като част от намеренията са финансовото министерство да поеме частично старите функции на БНБ за регулиране на ликвидността в банковата система. Възможността банките да трансформират доларовите си ЗУНК-ове в маркови много пасва и на проблема за откритите валутни позиции. В държавните банки е концентрирана най-голяма част от тези книжа, главно заради схемата "Булбанк", по която преди две години със ЗУНК-ове бяха увеличени капиталите на ОББ, Експресбанк, Хебросбанк и в по-малка част на Пощенска банка. Булбанк остава един от най-големите държатели на облигациите, въпреки че финансовото министерство изкупи оттам книжа за 46 млн. долара, за да приключи операцията "Биохим", а с други - за около 20 млн. долара Булбанк плати на Внешекономбанк по спора за руския дълг.
Очакваше се БНБ да предвиди специално третиране на ЗУНК-овете, така че те да не попадат в ограниченията при отчитането на откритите валутни позиции на банките (виж стр. 24), но МВФ, изглежда, не се съгласи на подобни отстъпки. В крайна сметка банките имат срок до края на тази година да се вместят в ограниченията по наредбата на БНБ, така че възможността да започнат със замяна на доларовите книжа не изглежда лоша.
БНБ предвижда 580 млн. лева вноска за бюджета през 1998 г. Малко над половин милиард лева предвижда да внесе в държавния бюджет Българска народна банка през тази година. Това става ясно от проектобюджета на БНБ, представен за разглеждане в парламента. За разлика от предишни години сумата е пренебрежимо малка спрямо общия очакван приход на хазната. За сравнение само през 1995 г. вноската на БНБ е била в размер на близо 16 млрд. лв., което представлява 8% от общата приходна част на бюджета, а през 1996 г. съответно 22.5 млрд. лв., или 6.4% от всички приходи. Значителното намаление на приходите на БНБ се дължи на променените й функции след въвеждането на валутния борд. Тя вече не разполага с типичните за централна банка приходи от операции на открития пазар, нито пък може да предоставя (неограничено), както преди, депозити в търговските банки. Заради това дори при въвеждането на борда имаше съмнения дали БНБ ще може да покрива издръжката си без помощта на бюджета. Централните банкери предвиждат основните приходи на банката да зависят от управлението на валутния резерв, макар че в момента над 15% от него е в злато. Балансът, който "Емисионно" публикува, освен това не показва точния дял на валутата в брой, от която също не се очаква никакъв доход. Според обясненията към проектобюджета приходната и разходната му част са съставени при доста консервативен подход. Очакваните приходи и разходи са минимизирани с цел да не се стига до неизпълнение на разчетите на банката, се казва там.
Прогнозите за приходи от лихви са в размер на 139 млрд. лв., а аналогичните разходи са в размер на 79 млрд. лв. Нетният приход от курсови разлики е предвиден да бъде 3 млрд. лв., като най-вероятно той ще отразява както прогнозите за движението на курса долар - марка, така и приходите от продажбите на германски марки на гише. След включването на извънредните приходи се очаква положителен резултат в размер на 784 млн. лв. Една четвърт от него по закон се заделя за попълване на фонд "Резервен", от който пък се покриват евентуални бъдещи загуби на банката. Всички тези прогнозни данни, които БНБ е предоставила на парламента обаче, отразяват консолидираните резултати на двете управления - "Емисионно" и "Банково", в БНБ. Централните банкери са се въздържали да посочат каква доходност очакват конкретно от инвестирането на валутния резерв и какви са разходите за поддържане на пасива на "Емисионно" (което е валутният борд) и какъв е маржът.
