Вестник Капитал предоставя на вашето внимание пълния текст на от заседанието на Националния съвет за радио и телевизия.
От НСРТ се очаква да е обществен орган, който защитава интересите на обществото в обществените радио и телевизия. Като такъв, той трябва да е пример за прозрачност и публичност.
Поради това смятаме, че огласяването макар и на част от работата на НСРТ е в интерес на обществото. Дебатът публични или закрити трябва да са заседанията на медийния съвет, бе изместен от твърдения, че в. Капитал некоректно е публикувал откъси от на заседанието.
С разгласяването на пълния текст разчитаме, че връщаме вниманието на основния въпрос - прозрачно или не трябва да взима решенията си НСРТ.
Още по темата
"Мулти" се прави на български "Газпром"
Те не се обличат в анцузи, а в маркови костюми. Не са обикновени мутри, макар че са почнали като такива и често си спомнят това (на практика). Те не карат крадени коли, а законно регистрирани мерцедеси. Нямат ударни отряди, а дирекция "Информация и анализи". Не отварят врати с шперцове, а с пари. Предпочитат елегантния и привидно законен "държавен рекет".
Не са мутри, а мултаци - разликата е в мащабите.
Напоследък обаче с тях се занимава цялата държава.
Отвсякъде извира Мултигруп.
Още от създаването й всяко споменаване на групировката е предизвиквало противоречиви реакции. Информацията за генезиса на корпорацията си оставаше забулена в мистични предположения около Луканов, Дойнов, Максуел... Правителство след правителство не намираше стратегическо решение на връзката държава - Мултигруп, просто защото не се налагаше. Държавата си имаше други проблеми, а Илия Павлов систематично замиташе остатъците от борческото си минало. Що се отнася до тактическите проблеми власт - "Мулти", те обикновено отпадаха поради взаимното привличане между отънелия портфейл на някой държавен чиновник и хазната на групировката. По силата на неизречена традиция "Мулти" винаги е намирала общ език със служебни, експертни или коалиционни кабинети. Костелив орех за групировката се оказаха партийните правителства.
Всякакъв конфликт с кабинета Виденов обаче беше по презумпция разрешим. Поне докато идеологът на групировката Андрей Луканов беше жив. А покрай него и голяма част от червената върхушка беше влязла в дружески връзки с "Мулти" (с различни измерения).
Конфликтът Виденов - Павлов се роди покрай "Орион". Соцкабинетът обаче си имаше достатъчно проблеми, за да се занимава с протежетата на Луканов. И преди да се стигне до реална схватка, Жан си отиде.
За сините обаче "Мулти" изглежда доста по-различно - куха структура и нежелан посредник между България и Русия (според Костов), политико-криминална структура, застрашаваща националните интереси (според Бонев), нещо, от което трябва да бягаш като дявол от тамян (според сини депутати).
Другата особено съществена разлика е, че зараждащият се син елит (с някои изключения) не е имал време да се "сроди" с "Мулти", за разлика от БСП.
А и "Мулти" много се промени - по времето на Виденов за групировката се говореше около отделни сделки, дори влизането й в "Топенерджи" мина някак си между другото. Усещаше се, че Виденов не ги обича, но единството в партията беше над всичко. Днес обаче "Мулти" вече е "национален проблем". А Илия Павлов демонстрира, както никога досега, афинитет към властта, при това не само финансова.
Политиката беше преди газа.
Може би въпросът с руската газ и присъствието на "Павлов и сие" щеше да се реши по-бързо, ако отношенията с новите управляващи не се бяха обтегнали по други фронтове. Още преди парламентарните избори двете лъвчета (и СДС, и "Мулти" използват като символ лъв) се сблъскаха на политическата арена. Първата политическа иновация на Илия Павлов след падането на Виденов беше създаването на коалиционно правителство с мандата на Народен съюз. Идея, обречена по своя замисъл, но достатъчна, за да раздразни сините. После се заговори за учредяването на нова политическа формация - движението "Гергьовден". То трябваше формално да е рожба на "Каналето", а неформално - креатура, финансово подкрепяна от "Мулти". Макар и в зародиш идеята изнерви предизборно "Раковски" 134. После отшумя така, както се беше появила.
Въпреки недвусмислените негативни сигнали от синята централа "Мулти" се увлече и във флирт със служебния кабинет, който се смяташе за първия ешелон на СДС-управлението. И дори на последното заседание направи всичко възможно да се подсигури газово. Ценоразписът на "Мулти" обаче не мина.
Политическите авантюри на Павлов, подправени с газ, бяха достатъчни, за да изградят разделителната бариера СДС (Костов) - "Мулти".
След изборите преградата продължи да расте - новите тухли надлежно редеше Обединението за национално спасение и лично Ахмед Доган. Въпреки предварителните разчети тандемът Доган - Павлов не подейства на управляващите като коктейл Молотов, т.е. взрив не последва.
Опитът да бъде използвана съдебната система като катализатор също се провали. Близките връзки на групировката с прокурорското съсловие не се оказаха достатъчно впечатлителни.
Междувременно "Мулти" започна да получава бизнесшамари. А Илия Павлов продължаваше да обяснява: "След като отговаряме за толкова много хора, сме длъжни да имаме обществени и политически ангажименти. " Под последното може би се разбира фактът, че "Мулти" предоставиха на парламентарната опозиция готова тема за вот на недоверие. След дълги размисли обаче и БСП, и ОНС се отказаха от идеята да искат вот по газовите доставки. Факт, сам по себе си многозначителен.
Играта на Костов.
Всичко започна с газ, но няма да свърши с него. След последните развития на отношенията правителство - "Мулти" връщане назад няма. И докато "Мулти" може все пак да се скатае, Иван Костов ще трябва да доведе битката докрай, въпреки че според него такава няма.
Сблъсъкът започна с леко смрачаване - премиерът обяви, че не му трябват посредници за доставките на газ. Последва лятно затишие. В края на август завяха бурни газови ветрове и "Мулти" от нежелан посредник стана заплаха за националните интереси. Покрай това гръмнаха няколко "мулти"-бомби - Бороспорт, Бартекс, поточната линия за пиратски дискове ДЗУ, последвани от спора ДСК - Кредитна банка.
Точно преди Коледа кабинетът смени тактиката - икономическите удари срещу "Мулти" бяха трансформирани в имиджови. Тук обаче някой не беше доизчислил ефекта. Официалната информация за тайна среща в Боровец, на която Илия Павлов, Иван Татарчев и Ахмед Доган обсъждали свалянето на правителството, остана да виси в пространството.
После, в навечерието на Нова година, МВР взе решение за изземане на задграничните паспорти на част от ръководството на "Мулти" с обяснението, че посочените лица застрашават националните интереси. Проблем и с това може би нямаше да има, ако на управляващите не им трябваха няколко дни впоследствие да "открият" кой е издал заповедта. В това време босовете на "Мулти" се изживяваха като мъченици.
А премиерът "не беше информиран".
Факт е, че сега за Мултигруп се говори повече, отколкото през цялата история на групировката. Междувременно затихнаха скандалите около Бартекс и Кредитна банка, въпреки че не е ясно докога.
Реакцията на правителството срещу "Мулти" през последните седмици изглеждаше повече импровизирана. Въпреки това има безспорни положителни последици.
Сенчестата във всяко едно отношение групировка Мулти-груп се освети максимално. Шефовете й дотолкова се изнервиха, че започнаха да дават пресконференции всяка седмица. Нещо, което изглежда несериозно за икономическа структура с претенции, а и омръзва.
Освен това оттук нататък представителите на корпорацията все по-трудно ще комуникират (формално или не) с държавната администрация. Под заплахата да бъде обявен за мултак никой няма да смее да толерира "Мулти". Така че най-накрая на тази групировка ще се наложи да играе по правилата.
Или както каза депутат от СДС: "Писането и въвеждането на нов бизнесрегламент минава през взривяването на бизнесмодела на "Мулти", валиден за икономическия хаос от началото на прехода."
Оттук обаче следват и рискове за сините, които всъщност са ползи за ограничаване на далаверите. Никой от съратниците на Костов вече не би могъл да си позволи името му да се забърка в контрабанда (внос с фалшиви фактури със занижена стойност от типа "Бартекс") или източване на средства от държавни финансови институции (както при сделките на Кредитна банка с ДСК), без това да удари катастрофално имиджа на управляващите.
Елате в страната на Мултигруп.
Що е то Мултигруп? Преди девет месеца можеше и да се намери някакъв отговор, сега обаче вече е невъзможно. Просто защото алтернативите са много - фирма , партия, държава в държавата, дипломатическа мисия, а напоследък и секретна служба.
Вроденият недъг на Мулти-груп е, че е създадена като оръдие на властта. Поне такъв е бил замисълът на Андрей Луканов. Единственото, за което групировката беше готова безотказно да даде пари във всеки момент, беше политиката (е, и на "Каналето"). Увлечението по властта стигаше дотам, че Илия Павлов с готовност приютяваше всеки паднал зад борда на управлението, стига да е престоял достатъчно дълго там (Веселин Благоев, Любомир Филипов). Естествено тук влиза и купуването на колкото се може повече депутати.
А любимо упражнение на шефовете на групировката станаха периодичните турове из кулоарите на парламента. Политическите амбиции обаче се оказаха слабото място на "Мулти". А и го нямаше Луканов да изчисли последствията, наследниците му се оказаха слаби в този тип сделки.
Нищо, че "Мулти" успя да се превърне в основната опозиция на управляващите.
В един момент се оказа, че последният властови лост на "Мулти" е руският газ (освен че е и основното финансово перо). И вместо да се оттегли или поне временно да се сниши, за да прегрупира силите си, Илия Павлов обяви: "Мултигруп е мишена, защото е алтернатива."
Алтернатива на какво - на държавата, на управлението... Това не се уточнява.
И така "Мулти" с театрален жест върна топката на правителството.
Първо шефовете й обявиха, че ги заплашват, очевидно преценили, че е престижно да те заплашва министър-председателят. За всеобща изненада обаче Костов не отрече.
После започнаха непрестанни изяви. Най-интересно е последното превъплъщение на групировката в разузнаване. Изведнъж се оказа, че в централата на Павлов знаят всичко за сделки, за министри и дори обещаха всеки понеделник да правят нови разкрития. Това, че в "Мулти" има доста бивши ченгета (ако въобще може да има определение бивши), е добре известно. Но когато една икономическа структура започне да размахва "оперативна информация", автоматично олеква като финансов субект и предизвиква нездрав интерес. А и лесно може да се докаже, че вреди на националните интереси.
Драмата на "Мулти" е в руската мечта - изглежда, образът на Рем Вяхирев е запленил ръководството и някой наивно е решил, че може и да има български "Газпром".
В тази ситуация апелът от тв-рекламата на "Малборо" става особено актуален за "Мулти" в комплект с последния кадър на клипа. "Елате в страната на Мултигруп! " А на екрана един каубой размахва ласо с готова примка.
Въпрос на време е да станем свидетели и на поредното вътрешно пропукване, а в историята на групировката вече имаше няколко такива - напускането на бившия шеф на Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигурност и бивш вицепрезидент на "Мулти" Димитър Иванов, разривът с Андрей Луканов... Този път обаче излизането дори и на една не толкова значима фигура може да се окаже фатално.
Макар че, за когото и да било от обвързаните с "Мулти" вече е невъзможно ефективно да се дистанцира от групировката. Шефът на "Овъргаз" Сашо Дончев направи плах опит да стане трета страна по газовия конфликт наред с "Мулти" и Булгаргаз, поне медийно. Дори не се яви на най-скандалната пресконференция на групировката, на която Радослав Ненов направи "сензационни разкрития" около "Хардланд инвестмънт". Помолен за коментар, Дончев скромно уточни, че не е запознат. Също толкова семпъл отговор шефът на "Овъргаз" даде и на въпроса за отношенията си с Илия Павлов: "Ако се бях разделил в някакъв момент с него, нямаше да съм Сашо Дончев. А някакво безлично, конюктурно човече."
Само че според добре запознати с битието на "Мулти" и "Овъргаз", Дончев не е бил далеч от мисълта да направи точно това.
Post Scriptum
Очевидният извод е, че управляващите се увлякоха в атаките си (предимно медийни) срещу крадливата групировка. Известността на Мултигруп и шефовете й стана сравнима с политическите партии и лидерите им.
Правителството имаше срещу себе си враг, но по невнимание, атакувайки го, медийно почти създаде опозиция. Това е жалко за истинската опозиция и вредно за групировката. На мултаците обаче всъщност много им хареса да се изживяват като герои и политици. Противници на властта. "Алтернатива".
Отсега е ясно, че развръзката на конфликта няма да е само газова. Добър ход за правителството би бил пълното разобличаване на "Мулти". Това означава някой подробно да опише посоката и каналите, по които вървят парите на групировката, за да се приключи с мистицизма. Безспорно е, че мултаците са професионалисти в далаверите - много опит, обиграни юристи, подходящи партньори в държавната администрация. За да се разнищят и предотвратят, трябват също опит и умения. Няма да стане само с добра политическа воля.
Каквото и да правят оттук нататък управляващите, каквито и хватки и разкрития да прилага Мултигруп, нито едните, нито другите ще успеят да избягат от една исторически доказала се истина - няма война без жертви.
Допускайки една след друга уж незначителни грешки и пропуски, правителството е на път да се озове в сериозна кризисна ситуация. Мултаците пък - основно Сашо Дончев и "Овергаз", изглежда, загубиха възможността (поне при това правителство) да правят бизнес с газ в България.
Хроника от фронта
Независимо от споровете кой за какво е и кой срещу кого е дрязгите между управляващите и Мултигруп имат дълга история. Подредени хронологически, събитията наистина звучат като комюнике на разширяващи се бойни действия.
Етап предизборен:
Етап "Софиянски".
По време на служебното правителство "Мулти" се почувства в позната атмосфера, макар и за кратко. Появяват се първите сигнали за предстоящи газови сблъсъци. Като резултат служебният премиер подписа газова спогодба по време на посещението си в Москва. Тя легитимира участието на "Топенерджи" в проектите за разширяването на газопроводната система, в които смесената фирма е посочена като инвеститор. Българо-руското дружество може да товари възложителя Булгаргаз с разходи, а държавната фирма на практика не разполага с никаква възможност да упражнява контрол.
Етап "Костов".
Част първа.
- В първите дни на своето управление премиерът заяви, че ще пресече икономическия гръбнак на организираната престъпност. Започнаха масирани атаки срещу мутрите. По време на поредицата акции с кодово име "Комар" сред потърпевшите имаше и доста близки до Мултигруп.
Докато вътрешният министър Бонев гонеше борците, премиерът започна предстартова загрявка за газовия маратон. Иван Костов обяви, че не иска посредници между България и Русия в газовата търговия. В зората на скандала услужливо се намеси ДПС-лидерът Ахмед Доган, който обяви, че ще се срещне с Рем Вяхирев в Москва. Доган декларира, че ще убеди шефа на "Газпром" да приеме идеята за бартер газ срещу български тютюн и цигари. ДПС-лидерът, лобирайки за каузата на Мултигруп, разчиташе по този начин да засили и електоралната си подкрепа.
Пак през летните месеци взрив разтърси Илия Павлов, в буквалния смисъл на думата - беше взривена колата му, но самият той не пострада. От групировката не посочиха виновни. Макар че негласно топката беше препратена към правителството. А Павлов лично се яви в парламента, за да демонстрира, че не е засегнат от атентата.
Част втора.
- Първата конкретна икономическа атака беше свързана с "Бороспорт". Заместник-министърът на търговията и туризма Румен Драганов бе уволнен със заповед на министър-председателя Иван Костов заради сделки на Мултигруп. Групировката беше наложила контрол над курорта Боровец благодарение на некоректната приватизация на фирма "Бороспорт". В случая бе вкарана в употреба обикнатата от групировката схема с увеличаване на капитала и изкупуване на емитираните акции от фирми на Мултигруп на безценица. Тази схема бе елиминирана през пролетта в ОЦК - Кърджали, "Минстрой холдинг" и "Газстроймонтаж". "Мулти" обаче успя да я реализира успешно в "Бороспорт" и "Итерхотел Велико Търново", а вероятно и при редица други, все още неизвестни приватизационни сделки. По-късно съдът обяви сделката за "Бороспорт" за нищожна.
Междувременно газово-политическата дилема България - Русия се разрази с пълна сила. Богомил Бонев обвини Москва в рекет. А Илия Павлов написа писмо до Рем Вяхирев, за да му се извини като българин. Следващият потърпевш беше руският посланик в София Леонид Керестеджиянц, който понесе като последствие обвинението, че е сформирал антиправителствена завера. Дипломатът даде специална пресконференция, за да обясни, че не е добре икономическите отношения да се бъркат с политическите.
Заговори се за данъчната афера "Бартекс". Дъщерната фирма на Мултигруп реализирала контрабанден внос на захар, при който във фактурите били посочени фалшиви занижени цени. В резултат групировката си спестила 2.5 млн. долара, които при легален внос и изрядна отчетност трябвало да внесе в държавния бюджет.
Парламентът прие декларация за отношенията България - Русия. Костов обяви "Мулти" за куха структура. "Мулти" и "Овъргаз" отказаха да продадат акциите си в "Топенерджи".
Държавният Булгаргаз заяви, че излиза от "Топенерджи". Правителството поиска преки преговори с "Газпром". В отговор Сашо Дончев се обяви за единствен притежател на квотата газ, определена за България - в ролята му на шеф и на "Овъргаз", и на "Топенерджи" - по избор.
Етап - коледен.
И пак се появи призракът на "Бартекс". Този път възкресен от шефа на митниците Пламен Минев. Той потвърди обвиненията във фалшификация и контрабанда и обяви, че предстои да се извърши проверка за дейността на "Бартекс" за две години назад.
ДСК си поиска ЗУНК-овете от Кредитна банка. Спестовната каса поиска от банката на "Мулти" да й върне валутни облигации по лошите кредити за 14.5 млн. долара, които й бяха дадени за доверително управление. От Кредитна банка отговориха, че договорите са перфектни и за връщане преди законните срокове не може да става и дума.
Кредитна банка обяви, че купува дълговете на Булгаргаз към "Топенерджи". "Мулти" е специалист по цесиите, така че не беше затруднена с определянето на "подходяща" цена. Още същия следобед обаче се оказа, че май няма какво да се купува. Булгаргаз платил по-голямата част от вземането.
ДСК поиска от БНБ да отнеме лиценза на банката на "Мулти". Кредитна банка си върна, като подаде срещу нея съдебен иск.
МВР придоби оперативна информация за готвен държавен преврат от Мултигруп, Иван Татарчев и Доган. Това станало на среща по време на откриването на туристическия сезон в Боровец. По-късно се оказа, че оперативните данни на МВР са силно преиначени.
Малко преди това Сашо Дончев и Илия Павлов обявиха, че Костов ги заплашвал по телефона заради решението да не продават акциите си от "Топенерджи" на държавата. Премиерът не отрече. И обяви, че "Мулти" не може да бъде опозиция на СДС, защото не е партия.
Навръх Нова година МВР лиши шефовете на "Мулти" и от задгранични паспорти с аргумента, че застрашавали националните интереси. Шефовете на "Мулти" върнаха жеста на правителството със скандална пресконференция по темата газ - правителство - "Хардланд инвестмънт". По време на тази пресконференция вицепрезидентът Радослав Ненов разобличи и вицепремиера Бакърджиев за земеделското му минало.
Булгаргаз започна своя война с "Мулти", спирайки газа за общините, с които групировката има смесени фирми по газоснабдяването. Избухна скандалът около вземанията на Булгаргаз от "Белопал". От стъкларския завод на "Мулти" предложиха схема за изплащане на борча до 2005 г. От понеделник "Белопал" ще остане без газ, се закани Васил Филипов.
От този момент "Мулти" се самообяви за рупор на истината - за газа, за ДСК, за фирмените интереси, за интереса на държавата, за монопола, за далаверите на другите. По една истина в началото на всяка седмица.
Преди втората "пресконференция на истината" мултаците получиха масирана подкрепа от Москва. Шефовете на "Газпром" писаха до българските власти, че според тях спогодбата Ямбург не действа и че ако нещата продължават така, газът за България може да спре съвсем.
В понеделник следва продължението. И от двете страни.
Сянката на Луканов още витае около газа
Схемата в областта на газовите доставки, която Мултигруп отдавна драпа да осъществи, се оказва, че е направена миналата година. Регистрираната в щата Уайоминг "Хардланд инвестмънт" се е била наместила за около десет месеца между Булгаргаз и четири торови завода, чиято основна суровина е природният газ.
Първите данни за фирмата бяха изнесени миналата седмица на пресконференция на шефовете от "Мулти" - Радослав Ненов, Иван Колев и Бойко Драганов. Освен всичко друго любопитното в цялата история е, че Мултигруп всъщност постъпи обратно на поговорката, че "гарван гарвану око не вади".
Вицепрезидентите на "Мулти" Ненов и Колев изчислиха, че са направени сериозни нарушения на закона, като чрез фиктивен временен внос държавата е ощетена с около 35 млн. долара от неплатени на Булгаргаз такси за транзита през Румъния, невнесени митни сборове и ДДС.
Проучване на "Капитал" показва, че реалните параметри на сделката с "Хардланд" са по-различни, но това съвсем не означава, че няма основания за съмнения по необходимостта от такава сделка и по ролята на някои висши държавни чиновници в осъществяването й.
Хронологията.
В началото на годината фирмата "Хардланд инвестмънт" подписва договор за покупка на природен газ с Булгаргаз. От друга страна, фирмата сключва договори за доставка на газ за торови заводи.
Първият от поредицата договори за доставка, сключен през месец март, е с "Агробиохим" - Стара Загора. До декември месец комбинатът получава от "Хардланд" общо 38.431 млн. куб.м газ. През май в списъка на клиентите на "Хардланд" се появява "Агрополихим" - Девня. До края на годината заводът получава 90.237 млн. куб.м газ. През септември в групата се включва и "Химко" - Враца, който получава 100.532 млн. куб.м газ. През декември в списъка е включен и "Неохим" с еднократна доставка от 15 млн. тона. Общият обем на доставките на природен газ чрез "Хардланд инвестмънт" е 250.320 млн. куб. метра.
Схемата.
Булгаргаз купува газа на украинско-румънската граница при Исакча от "Топенерджи". Транзитира го през територията на Румъния до българо-румънската граница при Негру вода, за което плаща по около 3 долара на 1000 куб. метра транспортиран газ. Тук продава газа на "Хардланд инвестмънт", която плаща средно по около 2 долара надценка за всеки 1000 куб. метра, след което прибавя към цената още по около 2 долара на 1000 куб. метра за транспорт по мрежата на Булгаргаз до съответното предприятие потребител.
По твърдения от торовите заводи "Хардланд" продава газа по цени, близки до определените от Министерския съвет. Някои от доставките се заплащат от химическите предприятия с продукция, което вероятно е повод да се говори за процесингови договори и бартерни сделки.
При "Химко" се прилага специфична схема. Тук "Хардланд" е доставчик, но самият комбинат внася купения на българската граница природен газ. Вносът се оформя като временен съгласно чл.28 от Закона за митниците. Този временен внос се закрива с обратен износ на изкуствени торове. Процедурата по временния внос е потвърдена от Главно управление "Митници", съгласувана е с КЕ и е лицензирана от Министерството на търговията и туризма, обясни в парламента вицепремиерът Евгений Бакърджиев в отговор на питане на депутата Димитър Луджев.
Ефектът.
За Булгаргаз: През първите месеци на 1997 г. Булгаргаз губи от доставките поради курсовите разлики лев - долар. "При продажбата на всеки 1000 куб.м газ реализираме загуба, която от 16 долара в началото на януари достигна до 88.7 долара през февруари", се твърди в обяснението на Булгаргаз във връзка със сделката с "Хардланд инвестмънт". Затова шефът на фирмата Васил Филипов преценил, че му е изгодно да сключи договор за продажба на природен газ с "Хардланд инвестмънт". Така "продажбата на газа става по реална доставна цена, осигурява се постъпление на валута и се облекчават задълженията на потребителите, облекчава се платежният баланс на Булгаргаз, избягват се загубите от курсови разлики", твърди Васил Филипов.
Според становище на Комитета по енергетика тази сделка е позволила на Булгаргаз да реализира допълнителен приход от над 1 млн. долара. Външната компания участва в сделката, като поема риска по събирането на вземанията от потребителите - един особено чувствителен проблем за Булгаргаз, който има несъбрани вземания в размер на около 300 млрд. лв. Това, което Бакърджиев не каза, е, че Булгаргаз би могъл да реализира допълнителна печалба от още поне 1 млн. долара, ако не делеше с "Хардланд".
За химическите заводи: Според промишленото министерство решаваща роля за сключването на сделката са изиграли финансовите затруднения на торопроизводителите, повечето от които бяха в процедура на изолация поради това, че не могат да ползват банкови кредити за суровини и горива. Към това се добавя и главоломната обезценка на лева през януари-февруари. Именно тогава, преди една година, в първите дни на служебния кабинет, Булгаргаз е подписал предложения от "Хардланд" и торовите заводи договор.
"Химическите заводи са се измъкнали от кризата, в която бяха в началото на миналата година и благодарение на осигурените чрез договора пазари са реализирали добри икономически резултати. Констатацията не е моя, а на колегиума на промишленото министерство и е направена след отчета на съответните заводи", заяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев, отговаряйки на питането на Луджев, всячески подчертаваше, че това за него е една заварена ситуация, с която той няма нищо общо. Вицепремиерът се предпази от каквато и да е оценка по случая.
Според Бакърджиев предимствата за торовите заводи от реализирането на договора с "Хардланд" са основно във възможността за разсрочено плащане, т.е в кредитирането им от страна на доставчика за 40-дневен период, по-ниските лихви при просрочване на плащането и възможността за издължаване и с продукция.
Конфликтът.
Той е по-скоро в ролята на посредник, която играе "Хардланд инвестмънт" при сделката с Булгаргаз и торовите заводи.
При договорената схема Булгаргаз продава газа през март-април по 120 долара на 1000 куб.м (с включена транзитна такса около 3 долара), като е плащал на Исакча около 107 долара на 1000 куб.м. През септември Булгаргаз купува на Исакча по 92.56 долара на 1000 куб.м, продава на "Хардланд" по 97 долара и реализира печалба от 4.44 долара на 1000 куб.м. Нетната печалба на "Хардланд" е приблизително в същия размер. С други думи, "американската" компания изпълнява типичната роля на посредник между Булгаргаз и клиенти на газовата компания на вътрешния пазар. В тази си функция "Хардланд" поема финансовия риск от кредитирането на фирмите потребители, но си осигурява прилична комисиона.
Подобно нещо поиска преди няколко месеца и "Овъргаз", чийто шеф Сашо Дончев запозна премиера Иван Костов с проекта си за формирането на пазар на природния газ у нас. Тогава Костов заяви, че няма да позволи разбиването и сегментирането на "единния газов пазар" у нас, на който "добрият" играч е Булгаргаз, а лошите - свързаните с "Мулти" фирми, които искат да разслоят пазара на големи промишлени потребители и битови консуматори. Целта е да си осигурят като клиенти големите потребители, които са и в състояние да плащат. Каквито са торовите заводи. Това не се случи, след като лично Иван Костов се обяви срещу лансирания от Сашо Дончев проект. Още тогава обаче това сегментиране вече е съществувало, и то с благословията на правителството.
При това и до момента няма логично обяснение защо и по каква процедура беше избрана точно фирмата "Хардланд инвестмънт". Тук становищата се разминават. Според едни сделката е инициирана от шефове на Булгаргаз. Според други в лансирането на фирмата има пръст ведомството на промишления министър Александър Божков, което обяснявало завидната координираност в действията на администрацията. Факт е включването на основните торови заводи в схемата, които са най-големите потребители на природен газ.
"Хардланд инвестмънт" е близка до хора на Луканов.
И досега не е ясно кой точно стои зад тази фирма. Проучване във фирмените регистри показва, че представителят на американската фирма Васил Александров участва в съдружия с бивши партийни величия. Той е основен съдружник (с 32% участие) и управител на "Байсейл" ООД - Плевен. Фирмата е с предмет на дейност търговия на едро с основни химически продукти, торове, синтетични смоли и пластмаси. Фирмата е в ликвидация.
"Байсейл" ООД е съдружник в регистрираното през 1993 г. Българско далекоизточно търговско дружество "Булфет" ООД със седалище в София, което се занимава с внос - износ и реекспорт. В същото дружество участват Първа финансово-брокерска къща, ПЧБ. Сред съдружниците физически лица е и Карло Андреев Луканов (син на убития газов стратег).
"Байсейл" ООД участва също в "Инфо трейд" ООД. Сред съдружниците физически лица отново фигурира Карло Андреев Луканов, както и Румян Георгиев (бивш шеф на в. "Дума"), Атанас Попов - бивш министър на телекомуникациите в правителството на Андрей Луканов чрез фирмата си "Ликом" ООД, както и синът на главния редактор на "Труд" Тошо Тошев - Радослав Тошев.
Според източник от Плевен "Хардланд инвестмънт" е зад-гранична фирма на Васил Александров, в която не е изключено да участват някои от партньорите в посочените фирми.
Александров не пожела да отговори на въпросите на в. "Капитал" за ролята си в "Хардланд инвестмънт" и в реализираната сделка, както и за връзките с фамилията Луканови и със среди от БСП.
На ти си стенограмите, дай си ми акредитациите
И розови, и червени, че и Жан Виденов, не спираха да изразяват възхищението си от това колко правителството е обичано от медиите и как управляващите успяват да накарат четвъртата власт да ги обича.
Само че всичко е до време. Обичаните решават, че са обожествявани, и затова могат да правят, каквото си искат. Един от симптомите се появи миналата седмица, когато председателят на парламента Йордан Соколов обяви, че повече не иска да вижда журналисти от "168 часа" в парламента. Пишели лоши работи за депутатите и институцията. И това точно след като "парламентът обяви политика на отворени врати". Очевидно властимащите възприемат правото на достъп на журналистите до институциите като награди за симпатичните.
Това е не само синдром за лъкатушещото демократично мислене на управляващите, а и за липсата на принципи за достъпа до информацията (повече на стр.10).
Точно поради липса на последователно отношение (или култура) към информацията правителството прие толкова смешното решение за съвет за информационното общество (виж стр.20) без един представител на "засегнатите" в него.
Поради гореизброените причини в края на ХХ век в България един имот може да се продаде едновременно два пъти, една фирма да е фантом и да краде от бюджета, но да се планира плащането на пенсиите да става с електронни карти. Както се казва, всичко Мара втасала... Но да не се чудим толкова. Дори органът, който трябва да е най-големият пример за публичност - Националният съвет за радио и телевизия, иска да се съвещава при затворени врати. За да не се знае как точно представителите на обществото защитават неговите интереси в обществените средства за масова информация. (извадки от стенограмата на съвета на стр.51).
Да изгониш журналистите от "храма на парламентаризма" е точно като да заровиш главата си в пясъка и да оставиш отгоре да се показват други части от тялото ти. Ролята на обиденото дете, което казва "На си ти куклите - дай си ми парцалките", просто не отива на възрастен политик от ранга на Соколов. Защото и децата вече разбраха, че пътят на един политик надолу започва от момента, в който той каже "Медиите са лоши, а аз съм най-добър".
Часовникът на Попйорданов
Иван Попйорданов им всички шансове да започне много силно управлението на изглеждащата напоследък неуправляема държавна телевизия.
С единодушен мандат за три години, с подчинени, които искат той да им е шеф, той просто трябва да прекрати диктата на "петолъчките" и да пресече известните му хаос и далавери в сградата край Орлов мост. Най-големият му коз е, че знае всичко или почти всичко за няколко поколения журналисти и техничари, без те да са го виждали в ролята на пряк началник. Същото важи и за отношенията му с политиците и икономическите сили.
Големият въпрос е дали Попйорданов ще може да използва всички тези преимущества, за да направи нещо повече от това да удържи рухването на телевизията до момента, когато това ще стане от появата на нейна достойна конкуренция. Още през първата седмица ще проличат много неща, защото новият началник (и екипът му) ще трябва да мине през минното поле на емблематични за телевизията проблеми. Косвено да отсъди: дали за зрителя е по-опасен образът на гея или на мутрата, дали може да си с претенция за топжурналист и съвест на нацията, а да въртиш далавери зад екрана, дали да продължават да се правят новини, които са интересни за пресцентровете на управниците, но не и за обществото, дали ще отреже (както всички преди него се кълняха) рекламния неомонопол, настанен от Хачово време.
Часовникът на Попйордановото време в телевизията вече цъка. За кого и за какво?
Паисий: тайните са повече от отговорите
Опашката от желаещи да видят Паисиевата история, изложена в Националния исторически музей в дните, преди тя да бъде върната в Зографския манастир, е един от най-странните обществени феномени, наблюдаван през последните години в България. Оценките за него са диаметрално противоположни. Циниците тълкуват това масово посещение като доказателство, че българинът е с безусловен рефлекс спрямо словосъчетанието "последен срок" и не пропуска опашка, била тя за телефонна сметка, бонова книжка, или ръкописа от Атон. Почитателите на по-оптимистичните теории за българския народ се въодушевяват от количеството чакащи пред парламентарния звънец и Паисиевия ръкопис, защото виждат в тях жаждата на народа за държавност и историческо самосъзнание.
По-важно е обаче връщането на "История славяноболгарская" да бъде само начало в търсенето на отговори на всички неудобни въпроси, които се замазват в името на криворазбрана национална гордост. Да оставим настрана защо в продължение на месеци посещението в Националния исторически музей не беше такова, каквото предполага (и каквото съпровожда по световните музеи) излагането на национална реликва, за която се твърди, че е оригинал. Вероятно защото усетът за история в продължение на десетилетия беше умишлено заменян с усета за дефицитни стоки.
По-интересна е обаче какофонията във властта по отношение историята на "Историята". Ако президентът е категоричен по случая от самото начало, каква ще бъде държавната позиция за съдбата на антиките в България - наши и чужди, като се знае, че министър Москова и Божидар Димитров трябваше да бъдат убеждавани да върнат ръкописа. Защо не се отворят архивите и не се каже официално кога, как, точно от кои служби и защо е открадната "Историята"? Едва ли гърците ще бъдат изненадани от нещо ново в тази област. Защо Татарчев не поиска точни обяснения за досегашната съдба на скъпия на сърцето му манускрит? И в края на краищата кое е по-важно - тайните, които бриго аспаруховци по свое усмотрение благоволяват да пускат на порции, или моралът на българското общество?
Дали в ръкописа, оставен от Паисий, не е даден точният отговор?
България върна Паисиевата "История" в Атон
България се раздели с ръкописа на Паисиевата "История славянобългарска" миналия понеделник. Култовият за българите документ напусна Националния исторически музей в столицата точно в 10. 30 часа и под засилена охрана замина за Зографския манастир в Света гора. Час и половина по-късно първият възрожденски летопис отпътува безвъзвратно от българска земя през ГКПП - Кулата.
Церемонията по предаването на "Историята" беше запланувано за 9.30 часа, но предварителният график се разпадна. Забавянето се получи заради президента Петър Стоянов и главния прокурор Иван Татарчев, които също искаха да се сбогуват с българската светиня. До последния момент директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров нямаше заповед да сдаде уникалния том на атонските монаси. Малко по-късно той получи писменото разпореждане лично от ръцете на културния министър Емма Москова.
След като видя заповедта, шефът на НИМ беше принуден на предаде ръкописа на дядо Амвросий, игумен на Зографския манастир. "Ръкописът попада в ръцете на български монаси", каза свещеникът по време на церемонията. "Знам, че това е едно непопулярно решение. Но твърденията, че връщаме "Историята" на Гърция си е чиста спекулация", коментира държавният глава Петър Стоянов. "История славянобългарска" беше запечатана в огнеупорна каса и потегли към Атон в брониран джип на Националната служба за охрана. Четири автомобила с оперативни работници на НСО съпровождаха автомобила с контейнера. На ГКПП ценната пратка беше поета от генералния консул на България в Солун Илко Шивачев. Стотина активисти на ВМРО се бяха събрали край пътя в района на Сандански, за да кажат сбогом на реликвата.
Двеста и двама офицери наказани за изчезнало войсково имущество
Двеста и двама военни са получили дисциплинарни наказания, а 43-ма са дадени на военна прокуратура заради липса на инвентар във военните поделения. Това съобщи зам.-шефът на Генералния щаб контраадмирал Петър Петров миналия петък след събиране на Съвета на началник-щабовете на Българската армия. Сега всичко е в ръцете на съдебната система, каза още той.
Липси за 823 милиона лева е открила проверка на Генералния щаб във всички видове въоръжени сили. Първенството в кражбите е на Сухопътни войски с 581 милиона, следвани от ВВС - с 270, и флота - с 211. Същевременно в складовете са открити и излишъци от инвентар, който не е осчетоводен и може да бъде изнесен във всеки един момент. Общата стойност на безотчетната техника е 476 милиона лева, основно в Сухопътни войски. Излишъците веднага са заприходени и вкарани в баланса на армейския бюджет, допълни контраадмирал Петров. В момента военните полагат усилие да открият изчезналото, а възвращаемостта се движела около 30 на сто, каза още военният. Някои от комисиите не са си свършили работата, има наказани петима председатели, съобщи първият зам.-шеф на Сухопътни войски ген.-майор Петко Драгоев. Добросъвестността на ревизорите с пагони се тествала чрез изненадващи насрещни проверки.
"Това не е войскови вариант на операция "Комар", а рутинно задължение на Генералния щаб, което е пренебрегвано през последните години", обяви началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов. Следващата инвентаризация е запланувана за периода между август и октомври.
Военните започват спешно да търсят и допълнителни средства за реформата в армията, каза още Михов. Двайсет и петте милиарда лева за преструктуриране през тази година са крайно недостатъчни, смята генералитетът. Затова започва набиране на средства във фонд "Отбрана" - от продажба на ненужна техника, отчисления на оръжейните фирми и доброволни пожертвования на граждани.
За първи път през тази година бюджетът на армията ще бъде разделен по видове въоръжени сили, каза още началникът на ГЩ. Общо 486 милиарда лева са отделени за армията през 1998 г., най-големият дял - около 50 на сто, се отпуска на централната администрация за покриване на текущите разходи - заплати на офицерите, ток, парно и т.н. Една четвърт ще получат Сухопътни войски, на ВВС се падат 14.5 на сто от парите, а на флота - само 5%.
Костов обсъди законодателните си приоритети с парламентарните групи
Като конструктивен, сериозен и професионален прецени проведения миналата седмица с парламентарните групи диалог Иван Костов. Премиерът заяви, че е доволен от разговорите, посветени на законодателните приоритети на правителството. Инициативата за обсъждането им с ръководствата на различните ПГ беше на управляващото мнозинство.
Резултатите са съгласие да се изработи законопроект за публичния регистър за доходите и имуществата на висшите държавници. Възприета е и идеята за работна група, която да изготви варианти за промени в парламентарния правилник в частта му за зам.-председателите на ротационен принцип.
"БСП спешно се нуждае от някакъв враг и като не го вижда срещу себе си, предпочита да си го съчини", каза министър-председателят Костов след срещата си с Георги Първанов, лидер на социалистите. Премиерът добави, че на консултациите с ръководството на червената ПГ е бил категоричен в позицията си: "Казах на Първанов, че няма да изиграем ролята на враг, с която БСП се опитва да ни впише в нейния сценарий. Няма да изпълним предконгресните им цели за втвърдяване."
Миналата седмица паралелни срещи с всички парламентарни групи проведе и президентът Петър Стоянов. Неговото мнение е, че в парламента трябва да има консенсус по въпросите на реформата, борбата с престъпността и външната политика. От ПГДЛ питали държавния глава за газа, църковния разкол, медиите и националната сигурност. След срещата със сините депутати президентът заяви, че "най-големият враг на правителството би могла да бъде самонадеяността".
Медийният съвет избра шефовете на БНТ и БНР
Изненадващо за почти всички наблюдатели Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) избра миналата седмица за генерален директор на БНР журналиста Александър Велев. Сочената допреди вота за фаворит Лили Попова, чийто избор за шеф на държавното радио беше отменен от Конституционния съд, не можа да събере необходимия брой гласове, за да се върне на "Драган Цанков". За генерален директор на БНТ медийният съвет посочи, както се очакваше, бившия главен мениджър на телевизията и заместник-министър на културата Иван Попйорданов.
Изборът за шеф на държавното радио протекъл в два тура. На първия никой от кандидатите не могъл да събере две трети от гласовете, каквото е изискването на Закона за радио и телевизия. След като членовете на НСРТ гласували втори път, Александър Велев спечелил пет от общо седем възможни гласа. Един член на медийния съвет гласувал за друг кандидат. В урната е имало и една празна бюлетина.
До този вариант за избор на медийни шефове се стигна, след като Конституционният съд отмени назначаването от парламента на Стефан Димитров в БНТ и Лили Попова в БНР. Законът за радио и телевизия беше ремонтиран по спешност и беше избран Национален съвет за радио и телевизия. Неговият избор обаче също се оспорва от опозицията пред Конституционния съд и съществува голяма вероятност да бъде отменен. Новоизбраните генерални директори на БНР и БНТ обаче ще останат, дори и НСРТ да бъде обявен за нелегитимен. Те ще са и първите шефове на държавните медии с ясно определен мандат. В Закона за радио и телевизия е записано, че те ще управляват през следващите три години.
Ще си разменяме разузнавателна информация с Холандия
Разузнавателните служби на България и Холандия започват да си обменят оперативна информация. Това стана ясно, след като военните министри на двете страни Георги Ананиев и Йорис Ворхуве подписаха споразумение за опазване на секретната информация в София. Министър Ворхуве посети българската столица на 15 и 16 януари.
Властите в Амстердам се интересуват от данните на военните ни спецслужби за конфликта в бивша Югославия, сподели шефът на холандското отбранително ведомство. В замяна на това България ще получава информация за Северноатлантическия съюз и начините по-лесно да се интегрира в него.
Министър Ворхуве беше награден от президента Петър Стоянов и с орден "Стара планина" - първа степен за заслуги към двустранните отношения във военната област.
Фондация "Еврика" връчи годишните си награди
За осми пореден път фондация "Еврика" връчи своите годишни награди за най-добър млад мениджър, изобретател и фермер. Саша Безуханова, управител на фирма "S&T - България", а от началото на 1998 г. - на "Hewlett-Packard - България", получи отличие за най-добър млад мениджър за 1997 г. За трите години от създаването си "S&T - България" е постигнала ръст от 528%, а обемът на продажбите и услугите през миналата година е 177% спрямо 1996 г. Саша Безуханова е първата жена, отличена с наградата "Еврика" за млад мениджър.
Отличие за най-добър млад изобретател за 1997 г. получи Румен Цончев от София - автор на изобретението "Устройство за ултразвукова физиотерапия". На основата на изобретението са създадени нови ултразвукови терапевтични апарати с приложение в медицината.
Наградата "Еврика" за най-добър млад фермер бе присъдена на Валентин Василев от с. Захари Стояново, Варненска област, един от най-големите зърнопроизводители в Добруджа. Той обработва 32 хил. дка земя, от които 100 - собствена. Във фермата му са ангажирани постоянно 42 работници, а по време на кампания броят им достига 60.
Отличените получиха статуетка, грамота и по един милион лв. Куба е в очакване на папата, Кастро призова хората на площадите
Отхвърляйки с насмешка твърденията, че посещението на папа Йоан-Павел II в Куба следващата седмица може да подкопае основите на комунистическата система в страната, президентът Фидел Кастро призова в събота гражданите да излязат и да приветстват папата.
"Ние искаме площадите да се напълнят", заяви революционерът в шестчасово предаване на живо по държавната телевизия, което продължи до ранните сутрешни часове на събота. "Хората трябва да взимат участие в проявите, организирани от папата, за да покажат уважението си към него", допълни 71-годишният Кастро, който е на власт от революцията през 1959 г. Призивът на президента за "патриотично" присъствие на месите, които ще се проведат по време на посещението на папата от 21 до 25 януари, го превръща в задължение за гражданите, особено за комунистическите активисти.
С изпреварващите си ходове комунистическото правителство на Куба се надява да изземе инициативата от кубинската католическа църква, която се радва на ренесанс след десетилетията на студената война. "Каним всички хора и кадрови (комунистически) военни да присъстват", заяви Кастро. Той допълни, че ще бъдат изградени съоръжения, които да улеснят работниците, желаещи да присъстват на месите. Освен това Кастро обяви единия от дните с църковни прояви за неработен.
Ирак отново заплашва
Президентът на Ирак Саддам Хюсеин заплаши в събота, че страната му е готова да спре оръжейните инспектори от ООН след броени месеци, освен ако наложените от САЩ санкции срещу нея не се вдигнат.
В телевизионно обръщение към нацията по повод годишнина от началото но войната в залива Саддам заяви, че Ирак е решен да приведе в действие резолюциите на парламента, с които се забраняват международните оръжейни инспекции. Иракският лидер също така предупреди Вашингтон, който стратегически е разположил своите оръжия около страната, че няма да спечели нищо от евентуални военни действия.
"Ако Съветът за сигурност не приеме решение да изпълни задълженията си към Ирак... Ирак ще възприеме позицията, препоръчана от представителите в Националното събрание", заяви Хюсеин, облечен в традиционната си военна униформа пред телевизионните камери. Парламентът на Ирак препоръча миналия октомври Багдад да прекъсне взаимоотношенията си със специалната комисия на ООН (УНСКОМ) и нейните инспектори, натоварени с мисията да обезвредят иракските оръжия за масово унищожение. Месец по-късно той постави шестмесечен краен срок за свършване на работата им. От своя страна речта на Саддам Хюсеин дойде един ден след като американският инспектор Скот Ритер, обвинен от Ирак в шпионаж, напусна Багдад, след като на два пъти му беше забранявано да извършва служебните си задължения. Отговорът на САЩ бе, че няма да използват сила за разрешаване на конфликта с инспекторите на УНСКОМ.
Според иракския президент американците "няма да спечелят нищо от зломислените си трикове, използвайки оръжие. Те трябва внимателно да обмислят какво възнамеряват да правят". Саддам допълни в типичния си стил, че Вашингтон бърка, ако си мисли, че може да стори нещо лошо на Ирак, нападайки го със сила.
НАКРАТКО
Вот на недоверие срещу кабинета на Иван Костов ще внесат социалистите във вторник. Поводът е здравната политика на управляващото мнозинство, каза БСП-депутатът Георги Пирински.
В понеделник Министерският съвет разглежда проект за постановления за нова минимална работна заплата за страната, възнаграждението на бюджетните служители през 1998 г. и за компенсиране на някои доходи на населението. Миналата седмица правителство, работодатели и синдикати се разбраха най-ниската заплата да е 48 700 лв. и да се коригира на три месеца. Бюджетните заплати ще се вдигнат със 7 на сто, обещава Министерският съвет.
Данните за доходите на управленския елит ще се съхраняват в публичен регистър и всеки ще може да проверява какво притежават хората от властта. Това съобщи председателят на синята парламентарна група Екатерина Михайлова. До месец това ще бъде регламентирано със закон, твърди шефката на СДС-депутатите.
Федералната прокуратура на Германия е поискала от българските си колеги всички данни за престъпната дейност на Ерджан Рашид-Роко, съобщиха от Главна прокуратура. Във федералната република тече дело срещу четирима турци за фалшифициране на банкноти. Германските обвинители свързват заловените с кърджалийския подземен бос Роко, който беше арестуван с близо половин милион подправени германски марки.
Забраниха ислямистката Партия на благоденствието
След като Конституционният съд на Турция излезе с решение за забрана на най-голямата политическа сила, проислямистката Партия на благоденствието, редица наблюдатели смятат, че този ход ще усложни още повече отношенията на страната с Европа.
Лидерът на забранената партия и бивш министър-председател Неджметин Ербакан реагира на решението, като заяви в петък, че ще подаде молба за обжалване в Европейския съд по правата на човека. На пресконференция в парламента след решението на Конституционния съд Ербакан бе категоричен, че ще се отнесе до европейския съд: "Подобно решение е правно невъзможно. То представлява правен прецедент."
Решението на съда означава още, че Ербакан няма да има право да участва в политически формации за срок от пет години заради "действия, насочени срещу принципите на светската държава".
Турция, пренебрегната за членство на срещата на ЕС в Люксембург през декември миналата година отчасти заради лошото си отношение към човешките права, отново стана обект на критики от председателстващата в момента съюза Великобритания. "Загрижени сме за политическия плурализъм в страната и свободата на мненията. Спешно ще обсъдим забраната на Партията на благоденствието с нашите европартньори", заяви говорителят на британското посолство Джон Бенджамин. Към отзвука се присъединиха и Съединените щати, които заявиха, че забраната намалява доверието в демократичната система на техния съюзник от НАТО. Говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин наблегна, че САЩ не са нито против, нито за определена турска партия и че не искат да се намесват във вътрешните работи на Турция.
Министър-председателят Месут Йълмаз заяви, че ще преустанови политическите си разговори с Европейския съюз след решението от Люксембург Турция да бъде изключена от разговорите за присъединяване към организацията. По-късно допълни изявлението си с думите, че диалогът може да продължи, но по условия, диктувани от Анкара.
Шаш и паника на тема личен лекар
Платено или безплатно е здравеопазването у нас? Това вероятно никой българин още не знае със сигурност. Дилемата, която постепенно се оформя, е - ако нямаш пари, трябва да събираш търпение. Или формулирано по друг начин - всеки каприз си има цена. Параноята по въпроса за личния лекар и платеното здравеопазване обхвана голяма част от българите заради светкавично разпространилия се слух, че всеки, който не се сдобие с персонален медик навреме, ще бъде принуден да финансира сам лечението си. Впоследствие се оказа, че, както обикновено, първоначално плъзналата информация е силно преувеличена. Всъщност, ако изпуснем всички срокове да си заплюем определена бяла престилка, ще изразим мълчаливото си съгласие да останем под опеката на участъковия си лекар. Последният срок за избора, който Министерството на здравеопазването определи, е краят на март.
"При нас е пълна неразбория, защото всички бързат да посочат своя фаворит", споделят лекари от столичната ХV поликлиника. А подборът не е чак толкова лесен. На таблата в поликлиниките са разлепени разпечатки с имената на участъковите лекари. За повечето пациенти обаче те не говорят кой знае колко. "Няма сега да лепим снимки и кратки биографични данни като в шерифствата от каубойските филми", шегуват се понякога служителите от регистратурите. Така изборът на личен лекар се превръща във формалност за повечето хора. Между докторите от първичната медицинска помощ има джентълменско споразумение - "Не кради пациента на чужд участъков лекар". Единствено постоянното присъствие в здравните заведения - хората от третата възраст, проявяват някакви по-специални предпочитания за своя личен лекар, тъй като познават в детайли житейския път на повечето медици.
Времевите скоби, в които всеки трябва да си посочи "д-р Шомов", притесниха страшно съкварталците. В поликлиниките хаосът започва от фоайетата - там потенциалните пациенти се струпват на гроздове пред тапетите от информации, уточнения, тарифи, инструкции. Проследилите с пръст имената на таблото започват да се стрелкат из коридорите. "Без час с бележка ли е", "за деца може ли с карта", "може ли, бе, толкова сложно да го направят", тюхкат се безпомощно подтичващи край медсестрите.
Който иска да се лекува без пари, ще е принуден да се включи в Брауновото движение на ресорното си медицинско заведение. Въпреки номерата няма изгледи скандалите пред кабинетите да секнат. Пенсионерите са като закрепостени към болничните комплекси - минават през своя лекар по няколко пъти на ден и често не желаят да се съобразяват с часовете на другите.
Според д-р Байчев от Софийския районен здравен център "райониране е имало винаги". Актуализираното разграфяване се налагало, защото през последните 7 години имало свободно придвижване на пациенти по тяхно собствено желание, което предизвикало анархия в здравеопазването. "Тя доведе до това, че много университетски болници, специализирани клиники и кабинети започнаха да извършват първична здравна помощ, което изсмуква средства, дадени за високите технологии на медицината", теглят чертата професори.
"Наредбата създава ред и посочва пътя, по който пациентите да не плащат. Отнемаме възможността да се взимат пари по незаконен начин и изобщо някои пациенти да се изнудват. Тази наредба показва пътя на пациента как може да стигне до най-високите нива на здравното обслужване, без да плати нито стотинка", казва шефът на университетска болница "Св. Анна" Стоян Чакъров.
Д-р Чакъров е в 28-членната комисия, вдъхновена от Софийския районен здравен център и Министерството на здравеопазването, за да редактира документа за райониране. Представители на всички столични болници и поликлиниките ще обсъждат наредбата "буква"-лно всеки ден, докато оформят окончателния текст така, че да отразява претенциите и възможностите на всички здравни заведения.
"Пациент с фрактура на крайник потърсил помощ в ИСУЛ. Там погледнали таблицата за райониране, натоварили го на линейка и го закарали в "Пирогов", това не е редно, тъй че текстовете трябва да се прецизират", каза д-р Спасков от Института за спешна медицинска помощ.
Друг началник, положил Хипократовата клетва, отсече: "При нас няма хаос, защото няма отказ", т.е. всеки "спешен случай", пристъпил прага на нашата болница, става неин пациент независимо от картата с червените кръстчета на МЗ.
Общо взето, идеята на наредбата е - човекът със здравословен проблем (не спешен) отива първо в махленската си поликлиника. Там го преглежда личният му лекар. Ако и след март тази година пациентът продължава да е без личен доктор, участъковият лекар му назначава друг, не много натоварен лечител. Ако в поликлиниката поради липса на апаратура или професионален опит не могат да окажат помощ на пациента, той бива препратен в районната болница. При нужда изпадналият в беда получава направление и за специализирана болница. Това е така наречената от министерството пътека, която регламентира безплатна медицинска грижа. Който кривне от пътя, ще трябва да си плати. "Но той не плаща истинската костуема цена на здравната услуга, а много по-ниска. Това не значи ни най-малко платено здравеопазване", е мнението на доц. Чакъров.
"И да си платиш, и да не си платиш е едно и също, така че е по-добре да почакаш малко, но да минеш без такса", коментират по-голямата част от медиците.
Административните превъплъщения на българската медицина закачат и прохождащото частно здравеопазване. Някои от докторите все по-директно ориентират пациентите към кабинети на свои близки на свободна практика, други обилно са окичили стените на своите работни помещения с обяви на частни медици. "Частните кабинети ни най-малко не ни заплашват с конкуренция, напротив. У нас частната медицина е в някакъв толкова дълбок зачатък, че дори реално не съществува", смята известен уролог.
Първите кълнове на платеното здравеопазване у нас всъщност не избуяват от докторските, а от зъболекарските среди. Идеята да се започне частна практика се заражда почти едновременно и сред лекарите, и сред стоматолозите - в началото на 1990 г. Класическите медици обаче сериозно изостават още в началото, тъй като поликлиничното лечение ангажира много повече сили, средства и различни здравни специалисти, отколкото церенето на челюстните неволи.
"Когато започвах през 1990 г., трябваше да инвестирам първоначално около $7000. В момента цените и критериите на клиентите са се вдигнали дотолкова, че начинаещият зъболекар трябва да вложи поне 9-10 хил.долара, за да направи скромен кабинет", сподели д-р Самир Канаан, шеф на стоматологична клиника "Евродент 93". Д-р Канаан е ливанец, но е завършил стоматология у нас и е предпочел да лекува зъби в София, вместо в своята родина. Той е един от първите, дръзнали да рискуват с частната практика. Въпреки съмненията обаче напливът бил учудващо голям. "Първоначално работех сам в малък кабинет край ВИТИЗ. Близо 8-9 месеца не можах да вдигна глава от работа и бях принуден да наема втори човек. След това купих и нов зъболекарски стол. Постепенно се събрахме шест души и трябваше да ангажирам малко по-широк офис на Руски паметник", разказва стоматологът. "Хората бяха травмирани от нивото на поликлиничните услуги, отчаяни от зъболечението и сами ни търсиха", споделя той.
"В поликлиниките не правят зъбни коронки, а чукани", споделя негов колега, пожелал да остане неназован. Повечето от добрите стоматолози на държавна работа правели услуги на своите постоянни клиенти, но срещу подобаваща отплата. Масова практика било стоматолозите от болничните заведения да отклоняват пациенти към своите частни кабинети. "В цивилизованите страни това се нарича нелоялна конкуренция. У нас това граничи с чисто изнудване", смята стоматологът. "Всъщност ние нямаме нищо против колегите от държавните структури. Всички сме възпитавани от една и съща школа. Сред тях има много чудесни професионалисти", каза още д-р Канаан. Според него това, което обаче им липсва, е стимулът. "Когато в поликлиниката на вратата ти стоят 15 души, нещата стават като във филма на Чаплин "Модерни времена" - конвейерът те деформира", добави медикът.
В момента ситуацията в зъболекарския бранш достига прага на насищане. Над 2000 кабинета са отворили врати за пациенти само в столицата. Допълнително натоварване се очаква от патентния данък, който вероятно ще вдигне тарифите с около 10 на сто. "Патентният данък е убийствен за начинаещите зъболекари", смятат повечето стоматолози на свободна практика. "Конкуренцията в бранша се изостря. Частникът трябва да покрива всички видове услуги - от обикновената пломба до ортодонтията (изправяне на криви зъби), защото иначе автоматично губи клиент. А те не са толкова много", споделя собственикът на дента-кабинет. Най-деликатен е въпросът с новобогаташите, които обикновено се опитват да диктуват лечебния процес. "Приемаме такива хора с известни резерви, докато с капризите не станат заплаха за собственото си здраве", сподели дентист. "Наскоро имах пациент, който искаше да му поставя диамант на предния зъб като на Мадона", добави той. Клиентите с много пари искат да имат керамични зъби и да изглеждат като холивудски звезди, но май още не са разбрали, че модата на изкуствените челюсти постепенно отшумява. Повечето западни величия си докарвали 24-каратова усмивка с най-обикновени с шини. Хитът е новият зъбен апарат, който оправя захапката за около година. Малката подробност е, че не той може да се сваля (вероятно заради безволевите пациенти) и прави човек да изглежда като комбинация между Франкенщайн и д-р Ханибал Лектър от "Мълчанието на агнетата".
Румен Гечев, индианците и медиите
"Жан Виденов: Говорил съм лично с Ив. Токаджиев и В. Тунев... Казаха, че оттук нататък нямат никакво намерение да пускат подобни преки включвания. Ще построят емисиите си така, както искаме и иска ръководството на парламента."
Два часа по-късно:
"Румен Гечев: Казахте, че до момента са останали 30% от митингуващите. Гледайки обаче прякото предаване в 22.00 часа, виждам, че те са в непосредствена близост до парламента.
Жан Виденов: Това беше запис. Същото го гледах и в 19.00 часа."
Из стенограмата от заседанието на Министерски съвет, 10.01.1997 г.
Имаше един стар виц. Индианците от някакво племе попитали шамана си студена ли ще бъде зимата и трябва ли да секат много дърва. "Студена, студена. Сечете доста", отвърнал разсеяният шаман. Секат и го питат отново, а той все така: "Сечете, сечете. Студена зима идва... " Една гора изсекли, втора, трета. Накрая шаманът се изплашил от количеството изсечени дърва и се обърнал към близката метеорологична станция, за да узнае каква ще бъде зимата в действителност. Защото, ако се окаже топла при толкова изсечени по негово нареждане дърва... "Очакваме много студена зима", успокоили го метеоролозите. "А сигурна ли ви е информацията", упорствал шаманът. "Разбира се - индианците изсякоха три гори дърва!"
Сравнението между публикуваната стенограма и този виц шокира с два очевадни паралела. Тук ще подминем приликата между метеоролозите и някои представители на четвъртата власт, превърнали се главно в регистратори на посоките на ветровете. Но паралелът между Румен Гечев и шамана съдържа един важен извод. Когато властимащите се ориентират в обстановката единствено по онова, което виждат в медиите, а медиите показват единствено това, което искат властимащите, повече от сигурно е, че последните заживяват в измислената от самите тях въображаема реалност. И в крайна сметка изпадат в безтегловност, стават неадекватни спрямо цялостното управление на страната, а като следствие се налага "да си ходят".
Тук пък е разликата между шамана и Румен Гечев. Последният, както и новото-старо лице на партията му, и до днес не разбра защо му се наложи да си тръгне.
Кому са нужни неясните и противоречиви данъчни закони
Уважаема редакция,
Този път тема на писмото ми са неяснотите и несъответствията в новите данъчни закони - Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Доскоро с колеги смятахме, че целта на един закон е да бъде пределно ясен, тъй като от това полза има и държавата - лицата спазват съответните разпоредби и данъчните приходи са гарантирани. Но що за закони са тези, които дори след трети, четвърти прочит поставят голям брой неизяснени въпроси, свързани главно с нововъведения патентен данък и начина на прилагането му. Така например:
С патентен данък се облагат юридически лица с оборот за предходната година до 75 млн. лв., когато осъществяват само дейности, посочени в ЗОДФЛ и при условията на същия закон. (чл.2, ал.4 от ЗКПО). Явно, ако имат и някаква друга дейност, те се облагат само по реда на ЗКПО, без да се налага да се регистрират по патентния данък. В същото време едноличният търговец се облага с патентен данък за същите тези посочени дейности (чл.30, ал.1 от ЗОДФЛ), но доходите му от други дейности се облагат по общия ред (чл.34, ал.1 от ЗОДФЛ), който очевидно е по ЗКПО. Остава и въпросът как би следвало тогава да се разпределят разходите (например за управление), които са общи за всички извършвани дейности, така че да се получи достоверна информация за финансовия резултат от всяка дейност.
За определяне на данъчната основа на еднолични търговци, които не извършват дейности, облагаеми с патентен данък, се прилагат разпоредбите на ЗКПО (чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ) и съответно те правят авансови вноски по реда на същия закон (чл.36, ал.4 от ЗОДФЛ). Следователно това означава, че едноличните търговци правят авансови вноски за данък печалба и данък за общините при положение, че в ЗКПО никъде не е записано, че едноличните търговци са данъчно задължени за тези данъци. Те са данъчно задължени за своите доходи по ЗОДФЛ (чл.1 и чл.10, т.2 от ЗОДФЛ). Не става много ясно как те ще внасят цяла година авансови вноски за данък печалба и данък общини, а в края на годината ще подадат годишна данъчна декларация за доходите си от дейност като едноличен търговец (чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ), ще си изчислят дължимия данък по таблицата (чл.35, ал.1 от ЗОДФЛ) и ще си приспаднат внесените авансови вноски (чл.35, ал.3 от ЗОДФЛ) за съвсем други данъци. Не е и уточнено какво точно е облагаемата печалба от предходната година (чл.56, ал.1 от ЗКПО) на едноличните търговци, която служи за база при определянето на авансовите вноски, тъй като до 31.12.1997 г. те имаха облагаем доход, който се определяше по съвсем други правила (необходимо-присъщи разходи, необлагаеми приходи и др.) от тези, приложими за юридическите лица, а и до определен размер, независимо че е бил положителна величина, той беше необлагаем.
Не става ясно и какво правят едноличните търговци, които освен патентна дейност, извършват и някаква друга (колкото и странно това да се струва на законодателя, който смята, че щом едноличният търговец има магазин за продажба на дребно, не може например да изнася определени количества в чужбина, а износът не е дейност, облагаема с патентен данък). Трябва ли те да правят авансови вноски по ЗКПО заради тази си друга дейност и на каква база - облагаемата им печалба от предходната година като цяло или само върху тази й част, формирана от съответната дейност?
Какъв данък плащат лицата, които извършват дейност, облагаема с патентен данък, но имат повече от едно или първо заето лице (чл.31, ал.1, т.7 от ЗОДФЛ) и прочие... Уверявам ви, че това са само малка част от неизяснените проблеми, на които отговор не могат да дадат и данъчни инспектори, които са длъжни да прилагат съответните разпоредби. Междувременно сроковете за различните задължения наближават, а фирмите, имащи желание да си уредят отношенията с държавата, не знаят какво да правят. В самия ЗОДФЛ не е записано, че ще бъде създаден правилник за прилагането му. Та отново се връщаме на въпроса кому са нужни закони, които може би са разбираеми за юристи, ловки в препращането между различни нормативни актове, но в никакъв случай не са конкретни, ясни и позволяват всевъзможни субективни тълкувания, свеждани обикновено чрез указания, писма и окръжни, но не до данъкоплатеца, който има най-голяма нужда от тях.
Затова ви моля като авторитетен специализиран седмичник да публикувате вашето мнение по тези въпроси или евентуално вашето тълкуване по спорните текстове, тъй като смятам, че много от редовните ви читатели очакват това и то ще им бъде от голяма полза. Освен това смятам, че на публикация във вашия вестник ще бъде обърнато нужното внимание от страна на органите, които са компетентни да изяснят нещата.
България в петролните проблеми на Балканския полуостров
По отношение на петрола при сегашната геополитическа ситуация и обстановката в балканския регион България в момента заема сравнително най-неблагоприятната позиция. От една страна, нефтогазоносните перспективи по общо признание са твърде оптимистични, а от друга - добивът на нефт и газ задоволява едва около 1% от потребностите на страната. Като основна причина за това се изтъква използването на остаряла техника и технологии. Но дали е само това?
Безспорно нашето икономическо състояние не дава възможност за самостоятелното изследване и ефективното усвояване на националните минерални ресурси. Още по-малко за изясняване перспективите на нефтогазоносните структури на българска територия и прилежащата черноморска акватория. През 1989 г. беше взето правителствено решение за привличането на чуждестранни партньори, които да инвестират необходимите за целта геологопроучвателни работи. В резултат от приключилия през декември 1991 г. първи тур лицензи за проучване и добив на нефт и газ получиха осем нефтени компании: Техасо, Maxus и Gandolf (САЩ); British Gas, Enterprise Oil и Cluff (Англия); OMV (Австрия) и Edison Gas (Италия) - за два блока от сушата и шест блока в шелфовата зона.
Проведените от Halliburton Geophysical Survey (САЩ) изследвания в акваторията на Черно море показаха наличието на перспективни структури за търсене на нефт и газ на различни стратиграфски нива. Беше установено, че по-голям потенциал в това отношение предлага районът на континенталния склон в сравнение с шелфовата зона. Благоприятното съчетание с откритието на газ в блок 3 - Галата (оператор Техасо), и неизследвания поради авария продуктивен хоризонт в Блок 4 - Самотино море (оператор British Gas), даде основания за откриването през 1993 г. на втори лицензионен тур.
Обнадеждаващите резултати от изследванията в шелфовата зона на Румъния бяха привлекли вниманието на големите нефтени компании преди нас. Понастоящем там продължава провеждането на интензивни геологопроучвателни работи с преобладаващо чуждестранно участие. Откритията на нефт в черноморската акватория на Турция допълват аргументите за перспективността на установените досега нефтогазоносни структури.
Всичко това показва наличието на перспективни нефтогазоносни структури в шелфовата зона и континенталния склон от западните черноморски акватории, обособени на различни стратиграфски нива. Разположението на тези структури оформя един пояс в западната окрайна част на Черно море с неизяснен засега нефтогазоносен потенциал. Прогнозите очертават възможността за откриването предимно на малки до средни по мащаби находища от нефт и газ. При положение, че сумарното количество от доказани запаси на тези минерални суровини покаже сравнително високи стойности, атрактивността на петролния потенциал от района на Каспийско море ще бъде сериозно застрашена.
В този ред на интерпретация изпъква информацията за геоложките проучвания в шелфовата зона от североизточната част на Адриатическо море. В прилежащата на Албания акватория от Адриатическо море през последните години се извършват чувствителни по обем проучвателни работи от страна на нефтените компании Agip, Chevron, Hamilton, OMV и OXY. На сушата тези проучвания се провеждат от Naftaplin, Coparex и Premier. За получените резултати може да се съди по интензивността на геоложките проучвания и увеличаването броя на чуждестранните партньори.
От страна на бивша Югославия бяха направени самостоятелни опити за търсене на нефт и газ в шелфовата зона на Адриатическо море. Понастоящем тези акватории попадат под юрисдикцията на Черна гора, Хърватско, Босна и Херцеговина. Информацията дава основание за предположението, че в североизточната част на Адриатическо море (шелфовата зона и континентален склон) са били създадени аналогични на Западното Черноморие предпоставки за образуването на нефтогазоносни структури на различни стратиграфски нива. Тяхното пространствено положение в общи линии оформя също един нефтогазоносен пояс с югоизточна ориентировка.
Обособяването на тези два пояса с подчертан нефтогазоносен потенциал създава сериозни проблеми в икономическите интереси на отделните страни във и спрямо балканския регион. Към този потенциал следва да бъдат причислени и установените находища на нефт и газ в Егейско море независимо дали тези акватории попадат под юрисдикцията на Гърция или Турция. При положение, че прогнозите намерят количествено изражение с възможности за тяхното ефективно усвояване, експлоатацията на отделните находища може да се счита за предрешена. Тогава направените инвестиции в петролната промишленост на страните от района на Каспийско море до голяма степен могат да бъдат забравени. Така се достига до дилемата да бъдат проучвани нефтогазоносните структури в споменатите акватории на Черно море и Адриатическо море или да бъдат прокарани магистрални тръбопроводи за пренос на нефт и газ от района на Каспийско море. Първите индикации за споровете относно тази дилема представляваха проектите за прокарването на магистрален трансазиатски нефтопровод в източна посока, който да поеме добива от Китай и Монголия. Друга индикация е стремежът за прокарване на магистрални тръбопроводи в източна посока, преди да бъдат направени по-сериозни открития в така очертаните два нефтогазоносни пояса. След като потребностите на страната от нефт и газ са поставени в пълна външна зависимост, в периода 1989-1993 г. започна провеждането на държавна политика за изследването на националния нефтогазоносен потенциал. Привличането на известни чуждестранни компании не само осигуряваше инвестирането на тези изследвания, но с тяхната протекция България беше възприета като потенциален партньор в международния петролен бизнес за районите на Черно и Каспийско море. От 1994 г. настъпи регресивен процес, за да се достигне до неговото сегашно състояние.
Възможно ли е в перспектива да се очаква постигането на относителна независимост по отношение на тези природни минерални суровини при отсъствието на определена държавна концепция в този аспект? Докато за развитите страни такива разработки представляват неразделна част от програмите за националната им сигурност, при нас това се оказва в обратен ред. Тогава ни остава единствено ролята на безучастни наблюдатели както при разрешаването на петролните проблеми в разглеждания регион, така и на свързани с тях геополитически въпроси в района на Балканския полуостров.
БСП денонсира "националното съгласие"
Почти една година след "национално отговорния акт" на 4 февруари, когато кандидат-премиерът Добрев върна мандата за съставянето на второ соцправителство, БСП реши да поиска вот на недоверие за правителството на СДС. Тази заплаха в никакъв случай не е предизвикателство за парламентарното мнозинство, по-скоро е символичен акт, който цели да покаже, че левицата може да съществува и извън сянката на декларацията за национално спасение и събитията от 10 януари. Според Първанов левицата преминавала "към нова форма на опозиционност, тъй като традиционните парламентарни методи са изчерпали своята ефективност". Решението да се атакува кабинетът бе взето доста преди консултациите с президента Стоянов и премиера Костов миналата седмица, т.е., преди да се проведат по-конкретни разговори. Политическото безсилие на "Позитано" 20 естествено бе прикрито с официалното обяснение, че така казал народът на проведения митинг по повод 10 януари - с исканията за оставка на правителството, което водело антисоциална политика.
Веднага след спечелването на изборите от 1997 г. ОДС предложиха декларацията за национално съгласие, която включваше 5 точки - консенсус за валутния борд и преговорите с МВФ, членството на България в Европейския съюз, влизането ни в НАТО, борбата с престъпността, както и отварянето на досиетата. БСП твърдо прие 4 от тези предложения, но не се съгласи с присъединяването ни в НАТО без референдум. Все пак левицата се закачи за подадената сламка като възможност да изглежда конструктивна и позволяваща й глътка въздух, за да разреши (или по-скоро да прикрие) вътрешните си проблеми. В същото време социалистите нямаха много свободни ходове. В началото на първата парламентарна сесия се приемаха законите за валутния борд и място за популизъм просто не остана. "Позитано" 20 успя само да каже, че това били нейните идеи отпреди 10 януари.
Наистина декларацията беше своего рода имитация на национален консенсус. В нея нямаше конкретни задължения, за да може да бъде улеснено подписването й и всяка партия да я използва, както намери за добре. Затова впоследствие всяко отхвърлено предложение на БСП се драматизираше, а бурната реакция се обосноваваше с разрушеното "национално съгласие". Често обаче позицията на ПГДЛ беше в противоречие не само с програмата ОДС, но и с предложенията на министри от бившето соцправителство, които са активни членове на сегашното ръководство на "Позитано" 20. Темите за престъпността, газа и външната политика можеха да станат основа на упорито търсения базов консенсус, още повече че голяма част от тях бяха вече формулирани от социалистите, които нямаха мъжеството да ги приложат. Партийната борба и неразбирането на ограничените възможности на лявата опозиция доведоха до изказвания от рода на "лимитът на нашата компромисност отдавна вече е изчерпан и оттук нататък за съгласието трябва да се работи по всеки конкретен повод" (изявление на Първанов доста преди 100-те дни на правителството). БСП изпадна в синдрома на негативната политика, защото не търсеше решения на конкретните проблеми, а изпълняваше политическата си програма, гарнирана с "алтернативи"-те.
Досега предложенията за вот идваха от вътрешната соцопозиция. Целта бе да бъде принудено ръководството да направи безсмислена стъпка под натиска на низовите структури, а неуспехът да бъде експлоатиран при предстоящия конгрес на БСП. Червената централа се измъкваше, като "остро" критикуваше кабинета Костов. В началото на тази година нещата обаче се измениха. Газовата епопея и вероятността ОНС да поиска вот за правителството, както и завръщането на Виденов на обществената сцена, заплашват да изолират "Позитано" 20 извън основните играчи. В тази връзка тандемът Първанов - Добрев реши да направи нещо като изпреварващ удар.
Откакто зае висшите постове в БСП, групата на Първанов изпитва постоянна вътрешна атака и не можа да се съсредоточи в парламентарната си опозиционна роля. Червеният консулат само подгряваше обстановката, без да избързва с крайни действия. Февруарците предпочетоха да овладеят "Позитано" 20, вместо парламентарната зала. След изборите от 19 април 1997 г. соцръководство успешно отложи конгреса с една година, като се позова на изборния "успех" - прескачането на 20-процентната бариера. След това започна да се търси новият соцелит с различни инициативи - кръгли маси, оценка на 100-те дни на кабинета, "Алтернативи 97/98" - без резултат засега. Междувременно червените стратези пробваха лявото пространство - в началото на миналото лято в София, а по-късно и в Лесидрен, се проведе среща на претендентите да представляват социалдемокрацията. Първата сбирка завърши със студено мълчание, следващата - с... обща декларация.
Соцръководството видя някакъв шанс в проблемите с доставките на природен газ, тъй като това изглеждаше единственото събитие, което можеше да бъде представено в апокалиптична светлина. "Русия спира топлото, енергийна криза и студена зима" - така темата можеше да засегне достатъчно широк кръг хора с явните алюзии със "зърнена криза и гладна зима".
В новия политически сезон, които съвпадна с поредното обтягане на отношенията на правителството с "Мулти", БСП реши да не рискува да бъде нарочена за национално безотговорна и проблемите с газа бяха оставени на ОНС, които чрез Луджев обявиха, че ще искат вот на недоверие за правителството. Доган обаче реши, че не е нужно да засилва огъня срещу себе си, и изкоментира, че това изразява лично мнение.
От своя страна червеният мозъчен тръст предпочете да не тормози съзнанието на избирателите си с икономически въпроси и атакува кабинета с неуспешната, според тях, здравна политика на сините. Въпреки че социалистите нямат собствени сериозни контрапредложения в социалната област, каквито биха били изискванията на един конструктивен вот, тази инициатива е "животрептяща" и може по-лесно да се обясни на електората.
Едва ли самият Първанов се надява вотът да успее, но все пак се изкуши да направи алюзия с правителството на Филип Димитров, щом лансира идеята за експертно правителство(?!), което да не политизирало обществеността. С това нещата обаче пак се връщат към средата на януари 1997 г. Иска ли правителството прозрачност и публичност
Още в първите дни на управлението си правителството декларира, че ще се придържа към политика на максимална откритост. Тази политика трябваше да се изрази в променен стил на работа на пресцентровете на различните институции и в правила, залегнали в основата на цялостната административна реформа.
През изминалите девет месеца станахме свидетели на един стил на работа, при който администрацията безспорно предоставя повече информация за своята дейност. Станахме свидетели обаче и на нежеланието и на това управляващо мнозинство да приеме ясни и точни правила в законодателството по отношение на информацията, с която разполагат държавните институции. В законодателната програма няма законодателна инициатива за създаване на гаранции за достъп до информация или защита на личната информация. Нещо повече - при няколкото случая, в които управлението предприемаше действия в тази област, подходът му беше ситуативен и предопределен от моментните политически цели.
Действащото ни законодателство съдържа изключително малко норми, задължаващи държавните институции да предоставят информацията, с която разполагат. Една част от информацията законодателството ни описва като държавна тайна, като стандартите за определяне на това коя информация е държавна тайна и механизмите за независим контрол са крайно неадекватни за едно съвременно демократично общество. По отношение на тази информация държавните органи имат задължението, под страх от наказателна отговорност, да не я разпространяват. За останалата част от държавната документация, която е и огромната част от информацията, действащото законодателство с малки изключения дава на администрацията неограничена свобода да преценява какво да запази и какво да предостави на обществеността.
При цялата му ангажираност с "откритост и публичност", и това управление предпочете да "открива" едно или друго, в зависимост от непосредствените си интереси, вместо да приеме цялостна законодателна уредба, гарантираща откритост на дейността на всяко едно бъдещо управление. Показателни за този подход са Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и особено решението за разсекретяване на стенограмите от заседанията на Министерския съвет от 10 и 11 януари 1997 г. Законът за отваряне на архива на Държавна сигурност имаше три основни цели. Обявяване на "бившите лоши" чрез публикуване на информация за тяхното агентурно минало, предоставяне на отделните граждани на информацията, която ДС е събирала за тях, и осигуряване на неограничен публичен достъп до част от архива на ДС. Съществува реална необходимост от решаване на тези проблеми в цялостния контекст на държавната администрация, а не само в контекста на ДС. Такова законодателство би заложило ясни правила за категориите информация, които държавата може да задържи, и тези, които е длъжна да предоставя на гражданите си при поискване, както и ефективни механизми за съдебно оспорване на преценката на администрацията към коя категория попада определена информация. България се нуждае и от законодателство за защита на личната информация, което ще въведе основни правила, според които всеки може да поиска от държавата информацията, която тя държи за него, и да иска поправки, когато тя е неточна, както и нейното заличаване, когато е събрана неправомерно. Тази необходимост е още по-ясна от гледна точка на присъединяването ни към ЕС, който има задължителни изисквания в тази област.
Приемането на такова общо законодателство щеше да направи напълно излишно цялото суетене около закона за Държавна сигурност, защото щеше да въведе общи правила, които безпроблемно щяха да решат и конкретния казус "архиви на ДС". На практика този закон даде възможност на отделните граждани да проверят какво има за тях в архивите на ДС и евентуално да поискат неговото унищожаване и предвиди не особено удачни правила за публичност на архива. И двата въпроса в развитите демокрации са решени посредством общи правила, гарантиращи правата на гражданина спрямо държавните институции.
Почти абсурдно беше приемането на този закон, като се вземе предвид, че той не въведе нищо ново в действащото ни законодателство. Още през 1994 г., с решение от 13 октомври 1994 г., Народното събрание обяви, че "сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна". Следователно след 1994 ръководството на МВР имаше пълната свобода да прецени как да се разпорежда с архива на ДС. При това положение приемането на специален закон за архива на ДС имаше смисъл единствено ако беше предвидил процедура за граждански контрол при преработването на архивните единици. Което законът не направи, а остави преценката за прехвърляне на архивни единици в държавния архив на вътрешноведомствена комисия на МВР. Правомощия, които МВР и без това имаше.
Още по-пресен пример за нежеланието за приемане на общи правила е разсекретяването на стенограмите на МС. Осигуряването на обществен достъп до заседанията на колективните държавни органи е основен проблем за гарантирането на откритост и публичност на демократичното управление.
Удачно принципно решение на този въпрос е намерено например в американското законодателство - както на федерално, така и на щатско ниво. Още в края на 50-те и началото на 60-те редица американски щати приемат закони, задължаващи колективните държавни органи да предоставят достъп до своите заседания. През 1976 е приет и федерален закон, който предвижда няколко основни принципа и ефективен механизъм за тяхното приложение. Законът предвижда десет изключения от принципа за задължителна публичност на заседанията. Те могат да бъдат закрити, когато на тях ще се обсъждат въпроси от жизнено значение за националната сигурност и външната политика, касаещи решаването на въпроси на вътрешно управление на институцията, свързани с финансова или търговска информация, която е търговска тайна, когато има опасност да бъде нарушена неприкосновеността на личния живот или да бъде разкрита следствена тайна. Колективният орган може да обяви за закрито определено заседание с решение, взето с мнозинство, и е длъжен да публикува програмата си и да посочи предварително заседанията, които ще бъдат закрити. Органът е длъжен да посочи и огласи точното основание, по което заседанието е обявено за закрито, мотивите за това решение, списък на гласувалите за и против закриването на заседанието, дата, час и място на провеждането му и списък на външните лица, които ще присъстват. На всички закрити заседания задължително се прави пълен стенографски запис и частите от стенограмата, които не съдържат материали, обхванати от изброените по-горе десет категории, се публикуват веднага. В срок от шестдесет дни от заседанието всеки може да обжалва решението за закрито заседание в съда, като на съда задължително се предоставя стенограмата, за да може адекватно да прецени дали съдържащата се в нея информация отговаря на някое от законовите основания, изискващи конфиденциалност. В случай че не отговаря на изискванията, съдът задължава държавния орган да предостави стенограмата на жалбоподателя.
Приемането на такива принципи в българското законодателство не представлява особена сложност и във всички случаи ще е свързано с по-малък разход на време и енергия от необходимото за прочитането на всички стенограми и взимането на решение дали те да бъдат разсекретени. Ако се приеме такова законодателство, ще отпадне вълнението около изказванията на различни държавници, обявяващи се за или против публикуването на определена стенограма. Но и няма да четем стенограми от заседания на Министерския съвет с горчивия привкус, че отново някой, използвайки монопола си върху информацията, решава какво трябва да мислим.
Година танц с всенародната любов
На 22 януари 1997 г. Петър Стоянов пое президентската власт от д-р Желю Желев. "Честито" и "Ние сме с вас" сричкуваха хиляди столичани в тържествения ден. Преди да влезе в Бялата къща като стопанин, Стоянов беше вдигнат на ръце от обнадеждените си сънародници. "Аз също съм с вас и си пожелавам в края на мандата си да бъда изпратен от този дом по същия начин, по който бях посрещнат", каза новият държавен глава и бивш зам.-председател на СДС.
Ако другата седмица, точно година след встъпването си в длъжност, президентът реши да се срещне с гражданството на "Ларгото", картината няма да е много различна. Екзалтираните тогава над 80 процента подкрепа продължават да го държат на първа позиция в класацията на българските политици. Без съмнение и днес неговите симпатизанти са доста повече от механичния сбор на електората на СДС, Народен съюз и ДПС - политическите сили, които застанаха зад неговата кандидатура.
Стоянов нямаше време да репетира президентската клетва, януарските събития през миналата година го принудиха да действа като държавен глава, преди да се е нанесъл на "Дондуков" 2. Преди да поеме официално президентските функции, той успя да се смеси с протестиращите пред парламента и дори беше обгазен като тях. Умението му да скъсява дистанцията привърза емоционално доста хора към него. Друг е въпросът, че личностите, върху които в нощта на 11 януари телевизионните камери фокусираха общественото внимание, са сегашните лидери на държавата.
На фона на политическата паника тогава Стоянов стоеше като човека-арбитър, който знае изхода и е в състояние да събере на масата за преговори непримирими опоненти. Неофициална версия за преговорите в ония дни му приписва изключителна способност едновременно да притисне разколебаното ръководство на БСП и да му даде гаранции за оцеляване. На 4 февруари той лично съобщи на нацията добрата новина за документираното национално съгласие.
Първата му официална отговорност стана съставянето на служебния кабинет и Стоянов реши проблема, като даде свобода на Софиянски, но захрани правителството с някои от своите съветници (впоследствие наречени секретари). От тях Богомил Бонев съвсем естествено премина в екипа на Костов. Но ставаше въпрос за хора, които повече или по-малко имат принадлежност към "Раковски" 134.
Дори когато изненадите, които му поднасят ситуациите, са неприятни, Стоянов с лекота ги отиграва в своя полза. В Страсбург през април миналата година руският ултранационалист Владимир Жириновски в НАТО се опита да го постави натясно по повод желанието ни за влизане в НАТО с въпрос защо София тръгва срещу Москва, след като два пъти сме ви освобождавали и 50 години сме купували некачествените ви стоки. Българският президент за първи път демонстрира добрия си рефлекс, като му отговори: Обичам руския народ, обичам руската култура, но повече обичам България. Отношенията ни с Русия ще станат по-добри, отлични, брилянтни, ако България влезе в НАТО.
Най-комфортно Стоянов, изглежда, се чувства в отредения му по конституция ангажимент - външната политика. В задграничните си визити в рязък контраст с Желев той излъчва самочувствие и достойнство, не се налага неговите съветници да изясняват мислите му. Макар че не е застрахован срещу конфузни грешки (сбърка името на румънския президент Константинеску с Чаушеску), това минава без последствия. Досега няма скандали около посланически назначения и дори социалистите мълчат, макар че позицията на държавния глава за НАТО и ЕС е в синхрон с усилията на правителството. Дори възелът "Македония" не успя да скара Стоянов с никого, макар че медиите в Скопие много спекулираха с репликата му за Македония като най-романтичната част от българската история.
Ако Петър Стоянов избере да отчете 12-те си месеца на "Дондуков" 2, няма да изглежда пресилено, ако акцентира на външнополитическите си изяви.
