Медийният съвет показва мускули на БНТ
Националният съвет за радио и телевизия констатира две спорни нарушения на медийния закон
Първи плахи стъпки направи миналата седмица Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ). След неколкочасово закрито заседание новосформираният контролен орган реши, че БНТ нарушава два текста от Закона за радио и телевизия.
Членовете на съвета единодушно решиха, че държавната телевизия допуска в противоречие с медийния закон да се спонсорират новините по двата й канала. В чл. 45 от "Гордостта на Клара" изрично е записано, че новините и информационните предавания не могат да получават пари директно от рекламодатели. Логиката на законодателите да въведат тази забрана беше, че така се избягва възможността "По света и у нас" например да стане зависим от някоя фирма, която реши да му дава пари.
В официално писмо до временно изпълняващия длъжността генерален директор на БНТ Андрей Димитров председателят на медийния съвет иска във възможно най-кратки срокове да се вземат мерки и НСРТ да бъде уведомен какви са те. "Законът за радио и телевизия влезе в сила на 10 септември 1996 г. От 28 ноември 1997 г. са в сила поправките в него. В светлината на тези факти от правната действителност Ви обръщаме внимание, че ръководството на БНТ системно извършва правно нарушение. Настояваме да уведомите НСРТ за причините, които са предизвикали това нарушение, и мерките, които ще предприемете за преустановяване на тази практика", пише в писмото.
В противен случай над държавната медиа тегне заплахата да бъде глобена с 500 хил. лева, колкото е предвидената в "Гордостта на Клара" санкция за нарушаването на закона.
Твърде вероятно е обаче констатацията на националния съвет да се окаже просто празен балон, чиято задача е да покаже, че "знаем ние тука, че има едни нередности и всеки момент ще ги открием". За всеки зрител с коефициент на интелигентност над критичния минимум е очевидно, че споменатите от членовете на съвета "нарушители" ("Булбанк" и "Аполо и Болкан") не спонсорират новините съответно по "Канал 1" и "Ефир 2". Техни заставки наистина се излъчват преди и след "По света и у нас" или "Днес+", но не и по време на емисиите. Логиката на националния съвет обаче е повече от странна. "Не съм запознат с договора между Булбанк и БНТ, но заставките излизат преди новините и така от една година систематично се нарушава законът. Ако не се спонсорират новините, а цялата програма, могат да си поставят заставките в началото и в края на програмата, като компенсират по-малкото зрители с по-продължително излъчване", смята членът на националния съвет Иво Драганов.
Втората констатация, огласена от тълкувателите на медийния закон, също изглежда съмнителна. Според членовете на националния съвет БНТ "системно" излъчва повече от 12 минути реклама на час, което е забранено в Закона за радио и телевизия. НСРТ настоява да се извърши проверка от БНТ, която да установи дали това е така.
Иначе НСРТ продължава да взима решенията си на закрити заседания. Освен публично обявените теми на разисквания и взети решения миналата седмица членовете на националния съвет са обсъдили и приели оставката на Иван Токаджиев като и.д. генерален директор на БНТ. Близо месец държавната телевизия имаше двама началници - посоченият от Стефан Димитров главен секретар Андрей Димитров и наследникът на Иван Гранитски, русенският художник Токаджиев.
За следващото заседание е оставено обсъждането на друг проблем, за който БНТ поиска становище от националния съвет - отношенията между електронната медиа и продуцента на тв-предаването "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян.
Най-важната засега задача на НСРТ е изборът на нови генерални директори на държавното радио и телевизия. Два дни преди изтичането на обявения срок за подаване на документи за конкурса, с който трябва да бъдат избрани новите медийни шефове, бе внесена само една молба, твърдят източници от съвета. След като от екрана на БНТ националният съвет "напомни" на евентуалните претенденти, че им остават само два дни, молбите се увеличиха на 14.
Според предварително огласените намерения на съвета до 20 януари двете медии трябва да са с ново ръководство.
На 15 януари Конституционният съд ще разглежда образуваното по искане на парламентарната опозиция дело за текстовете от Закона за радио и телевизия, които определят начина за избиране на националния съвет и разпределението на квотите в него.
Как да плащаме по-малко за телефонни разговори с чужбина
За да може Българската телекомуникационна компания (БТК) да избива загубите си от цените на разговорите на територията на страната, телекомът ни поддържа едни от най-високите тарифи за международни разговори. В условията на пазарна икономика, макар и при установено със закон монополно положение, вакуум на пазара няма. Затова се появяват начини за намаляване на високите цени на разговорите с чужбина. Телефонен разговор до САЩ струва $2.72 за минута, ако ползвате услугите на БТК. Но разговорът може да ви струва от 66 до 99 цента за минута например, ако използвате услугите на международните телефонни оператори, или т.нар. колбек-услуги.
Картите могат да бъдат закупени в представителствата на фирмите у нас или в някой от големите хотели като "Шератън" и "Кемпински" в столицата. Картата се придружава с инструкция джобен формат и на нея е написан цифров персонален код. Посочен е телефонен номер, специфичен за всяка държава, който осигурява достъп до мрежата на чуждестранния оператор. Ако искате да говорите от България с чужбина, трябва да наберете указания телефонен номер за България. Разговорът се таксува като градско обаждане, независимо дали клиентът избира номера от София, Варна или Тутракан. След това се чува гласът на чуждия оператор. Въвеждате вашия персонален код автоматично или го диктувате на оператора (ако не разполагате с телефон, работещ в тонален режим). Следва да посочите в коя държава и с кой телефонен номер искате да говорите.
Картите могат да се ползват от домашен или служебен телефон, както и от уличните булфони. Таксува се картата (в смисъл че можете да използвате персоналния си код, докато има лимит по него), а не телефонният пост. От България не може да се звъни от "Мобифон" и "Цитрон", защото те не позволяват достъп чрез мобилен телефон до така наречения 800 номер, чрез който се прави връзката с някой от международните оператори.
Услугата е особено подходяща при бизнеспътувания или екскурзии в чужбина. Тогава не е необходимо да търсите специален телефон или да плащате по хотелските тарифи, които са по-високи от нормалните. Спестявате си изобщо плащане в местна валута. Компютър следи и предупреждава предварително колко време ви остава за разговор. Винаги можете да направите и отделна справка за това.
Фонокартите на МСI например гарантират разговор до САЩ срещу 99 цента за минута крайна цена. Фирмата предлага различни карти с общо времетраене по 30 минути или до 4 часа. Ако някой си купи повече от 5 часа (10 карти по 30 мин) от представителството на фирмата, ползва 10% намаление. Четиричасовите карти се правят само по поръчка. МСI предлага два типа карти - първият дава възможност да се говори от България и от още 8 източноевропейски страни до желана държава. Вторият позволява да се говори от всяка до всяка страна. Те са с 10% по-скъпи и се предлагат с времетраене и по 15 минути.
GLOBAL ONE (съвместна компания на "Дойче телеком", "Франс телеком" и "Спринт") предлага универсални карти за международни телефонни разговори, които важат от 100 страни до всички държави по света. Фирмата предоставя два типа карти - Post Paid Card и Pre Paid Card. Първите са за клиенти с кредитни карти и са на практика без лимит. За фирми се издават специални корпоративни карти. В този случай таксуването може да се извършва по банков път в щатска валута или на кредитна карта. Post Paid Card позволява гъвкаво таксуване в зависимост от това откъде и докъде по-често звъни притежателят - в Азия (по азиатски тарифи) или в Европа (по европейски) например.
"Pre Paid Card са дебитни карти от 40 и от 200 единици - уточнява Ася Гурбалова, мениджър в българския офис на GLOBAL ONE. - За обаждане до САЩ се таксуват 3 единици от картата на минута. За всяка друга страна - 5 единици/мин. " Цената за карта от 40 единици е 14.76 долара без ДДС, или 18 долара с ДДС. Картата от 200 единици струва 73.77 долара без ДДС. Разговор до САЩ излиза 1.35 долара/мин с ДДС, до всички останали страни - 2.24 долара/мин с ДДС. Операторите на GLOBAL ONE говорят на 12 езика, сред които арабски, руски, мандарин, иврит, полски. Чрез картата може да са получи даже туристическа информация, а в спешни случаи и езикова помощ.
Картите са по-ефективни, когато се използват за разговор с далечни държави. До Австралия, Китай и Куба например разговорът се извършва само чрез поръчка и тарифата на БТК е 3.54 долара/мин с ДДС. Тарифата на БТК обаче е по-благоприятна за европейските страни. Австрия например се избира автоматично и чрез БТК и разговорът се таксува 1.02 долара/мин с ДДС. Тарифата на БТК до Белгия е 1.28 долара/мин, до Франция и Италия - 1.28 долара/мин с ДДС.
Присъствието на чуждите телефонни компании у нас и предлагането на картите е уредено с договор между чуждестранния оператор и БТК и предоставя съвсем легален начин да се намалят разходите за телефонни разговори с абонати зад граница. В момента функционират 800 номера, които дават достъп до услугите на израелски, британски, швейцарски, унгарски и канадски оператори.
От началото на тази година фонокартите на фирма "Булфон" са снабдени с еврочип, който ще се ползва след 2000 г. Това означава, че през 2001 г. притежателите на тези фонокарти ще могат да звънят от и до всяка европейска държава. Фирмата въвежда еврочипа още отсега, за да "изпревари времето".
Услугата може да бъде ползвана от обикновен телефонен пост и от мобилен телефон. Някои от фирмите изискват първоначална еднократна вноска за включване от 20 долара. Други поставят изискването да се предплаща известна сума, приблизително равна на стойността на разговорите, които ще бъдат проведени. Всички фирми предоставят безплатно в края на месеца детайлизирана сметка за деня, часа, избрания номер и продължителността на водения разговор. Клиентите могат да плащат кеш, по банков път, чрез кредитна карта. Стойността на разговора чрез колбек не се включва в месечната телефонна сметка, която получавате от БТК.
Цените на телефонните услуги чрез колбек са многократно по-ниски от тези на БТК. Спестяват се 70-80% от възможните разходи. Този тип услуги е най-подходящ за връзка с далечни държави. До САЩ например минута телефонен разговор може да струва от 66 до 99 цента срещу 2.72 долара, ако се ползва БТК. До Япония цената чрез колбек за различните фирми се движи от 1.10 до 1.19 долара за минута срещу 3.54 долара/мин по тарифата на БТК. Услугата не е финансово изгодна за Русия например (1.49 долара/мин чрез колбек и 1.28 долара/мин чрез БТК), но някои от клиентите предпочитат да се свързват чрез колбек, защото линията не е натоварена. Колбек-услугите се ползват и заради по-бързите телефаксни връзки.
Фирма ITS дава възможност на клиента да използва т.нар. преносим персонален код за достъп и да провежда телефонни разговори от стационарен телефон независимо от местоположението си. Фирмата предлага и възможност за обратно повикване към определен вътрешен телефонен пост за фирми, които оперират с учрежденски телефонни централи. Във възможностите на ITS е да осигури телеконферентна връзка с до 6 участници. Специално устройство, поставено на телефона, на цена от 90-130 долара (в зависимост от инсталацията) може да автоматизира напълно процеса на избиране на желания телефонен номер.
Фирма "Интернет България" (официален представител на американската телекомуникационна компания ITR) предоставя допълнителна отстъпка от месечната сума за проведените телефонни разговори при определени условия. Включването е безплатно. Клиентите на фирмата избират местен (софийски) телефонен номер за достъп на цената на градски разговор. "Интернет България" дава възможност за оставяне на съобщение при обратното повикване. Това е удобно при пътуване и обаждане от хотел например. В този случай разговорът се насочва автоматично в стаята на клиента.
Срещу първоначална такса за инсталиране от 20 долара фирма МC International предоставя възможност на потребителя да регистрира толкова линии, от колкото се нуждае, включително факс и модем. "Нашите клиенти могат да ползват мрежата и при пътуване в чужбина, коментира Румен Бимбалов, управител. - Ако клиентът е в Германия например, той може спокойно да позвъни от хотелската стая до определен безплатен телефон в Германия, да въведе своя код и да говори, без да плаща. Няма проблем, ако клиентът реши да ползва услугата от телефона си във вилата или от някой черноморски хотел. Съвсем безплатно по определен от клиента график ние можем да прехвърляме неговия телефонен код до желания телефонен пост. " Фирмата поддържа операторска мрежа 24 часа. Това позволява на клиентите да се свързват по всяко време и от всяка точка на България. "Бъдещето на телефонните услуги е в Интернет, но настоящето е в колбек", убеден е Румен Бимбалов.
БНТ спира реклами на "Медиа транс"
Ръководството на БНТ отказа миналата седмица да излъчва клипове, заявени от рекламната фирма на Красимир Гергов "Медиа транс", съобщи източник от рекламните среди. Причината за наложеното вето е, че според тв-шефовете агенцията дължи на държавната телевизия около 300 хил. долара за излъчени реклами. Шефовете на "Медиа транс" искат тези минути да се приспаднат от безплатното време, което фирмите около "Крес" получават по договора със CNN.
Интригата започва в края на миналата година, когато "Медиа транс" изпраща писмо, с което иска да се остойностят 104 рекламни минути в най-гледаното време и тяхната стойност да се приспадне от дължимата към БНТ сума. Управителният съвет на държавната телевизия се събира на специално заседание един ден след постъпването на писмото и решава да отклони искането на "Медиа транс". Аргументът на тв-ръководството е, че през 1997 г. чрез договора със CNN са изразходвани 50 минути повече от предвидените в договора. Управителният съвет освен това възлага на Иван Павлов - шефа на дирекция "Маркетинг и продажби", да подготви заповед за спиране излъчването на реклами, поръчани от "Медиа транс", до изясняване на отношенията им.
Ответният ход на медийната фирма бил да се пренасочат рекламите на нейните клиенти към друга фирма - "Пиеро 97", твърди източник от рекламния отдел на БНТ. Ръководството на БНТ обаче намерило начин да спре и тази схема. То се позовава на влезлите в сила наскоро рекламни правила на медиата, които не позволяват на БНТ да сключва договори с фирми, които й дължат пари. Тв-шефовете решили, че длъжници на телевизията са и рекламодателите, чиито клипове се излъчват, а не само рекламната агенция. Все пак някои, посочени от "Медиа транс", клиенти са освободени от ембаргото, след като ръководството на агенцията, която все пак превежда някакви пари на БНТ, е посочило рекламите на кои точно фирми се изплащат с тях.
"Дължимото време може да се прихване по договора със CNN. Имаме права по този договор и смятаме да си ги изпълним. Ръководството на БНТ няма никакво основание да спира схемите на клиенти, с които миналата година въобще не е имала договорни отношения", смята Иво Цеков изпълнителен директор на "Медиа транс". Според него през тази седмица ще се проведат разговори, на които двете страни евентуално ще се договорят за компромис.
"Въпросът е прекалено сложен, за да коментирам за пресата", заяви шефът на "Маркетинг и продажби" в БНТ Иван Павлов. "Ще сезираме НСРТ. Когато той вземе решение, там има говорител, има секретар, той ще даде информация", обясни Андрей Димитров, временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ.
Преди година и половина друга фирма на Красимир Гергов, "Медиа маркет", прекрати отношенията си с държавната телевизия, след като медиата излъчи поръчани от нея реклами за 580 хил. долара, но не й бе платено. В момента БНТ търси парите си от скандалната медиаагенция по съдебен път.
Голямото тв-ужилване
Договорът, който всички генерални директори на БНТ (освен прословутия Хачо Бояджиев) визират като причина за безпаричието на институцията; основанието на рекламния пазар да се роди "чудовището" "Медиа маркет" (по Иван Гранитски); оправданието защо от държавната телевизия изтичат милиони долари към рекламния Мултигруп - фирмите на Красимир Гергов. Споразумението със CNN всъщност не е това, което телевизията през цялото време е представяла, че е. Цялата шумна кавалкада генерални директори след Хачо Бояджиев, която заклеймява договора със CNN като изключително лош, всъщност е била или подвеждана, или се е преструвала. И ако те изпълняваха договора според текстовете му, с БНТ всичко щеше да е наред. В продължение на три години обаче всички генерални директори и техните екипи четат митичното споразумение точно както дявола евангелието и заради некадърност или корупция правят камъка, вързан на шията на БНТ, десетократно по-тежък, отколкото трябва да е. И ако сегашният шеф на телевизията не бе прехвърлил горещия картоф на съвета за телевизия и радио и не бе изкарал скандалния договор от зидовете на "Сан Стефано", данъкоплатецът нямаше да знае колко нагло е бил ограбван през всичкото това време.
Ужилването.
Историята започва в средата на 1993, когато тогавашният генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев решава да постави на нова основа отношенията между държавната телевизия и международния медиен гигант CNN. До този момент националната медиа ползва части от програмата на новинарския канал и плаща за това 50 хил. долара на година. Ръководството на БНТ обаче решава, че оттогава нататък за тази услуга трябва да се плаща с рекламно време и на 27 юни 1994 г. сключва международно споразумение с дъщерната на CNN компания Turner International Network Ltd. (TINSL). Според клаузите в него държавната ни телевизия получава правото да използва емисиите на CNN в своята програма, като за това ще плаща с пет минути рекламно време на седмица, които "Триада" ще продава. Въпреки че споразумението е подписано в началото на лятото, то влиза в сила чак на първи януари следващата година. Валидно е до края на 1999 г. В документа, подписан между БНТ и TINSL, се определя и че рекламното време на CNN се продава от фирмата "Триада комюникейшънс". Именно тази клауза поставя основите за раждането на "рекламния Мултигруп" - групировката от фирми около собственика на рекламната агенция "Крес" Красимир Гергов, превърнала се в абсолютен монополист на рекламния пазар, убивайки по този начин още в зародиш всякаква възможност той да се развие до някакъв нормален вид.
Два месеца след сключването на договора - на 30 август 1994 г., тогавашният рекламен шеф на БНТ Огнян Димов и изпълнителният директор на добилата по-късно скандална известност фирма "Медиа маркет" Ваня Бижева подписват протокол "относно рекламното време на "Триада комюникейшънс". С него "Триада" упълномощава фирмата на Гергов да използва рекламното време по международното споразумение. Останалите две от общо трите точки в протокола са и ключът към загадката за това Как "Крес" завладява рекламния пазар.
В едната се казва, че БНТ признава на "Триада" правото да използва "еквивалент на 260 минути рекламно време - прайм тайм - Канал 1, за календарна година". По тогавашна цена на минута - около 6800 долара, това прави близо 1.8 милиона долара. Незапознатите с пазара на телевизионно рекламно време вероятно не биха видели в това нищо нередно - пет минути на седмица (както е записано в договора) е равно на 260 минути на година. Това обаче не е така. Когато имаш право да излъчиш десет клипа по 30 секунди за една седмица, не успееш да го направиш и остане примерно време за 5 клипа, то не може да се използва следващата седмица, когато да се излъчат 15 клипа - в договора пише, че може да се излъчват само по пет минути на седем дни.
Възможността да се окрупнява времетраенето дава на рекламната агенция, която го продава, много по-голяма маневреност и мощ.
Цитираната част от протокола слага началото и на друга порочна практика при "изпълнението" на договора със CNN. Ключовата фраза там е "еквивалентът на 260 минути прайм тайм. На основание на това изречение фирмите около "Крес" с помощта на тв-ръководството измислят прост алгоритъм, според който например три минути в слабо гледано време се равняват, да кажем, на една минута прайм тайм (най-гледаното и съответно най-скъпо телевизионно време). В това нямаше да има нищо нередно, ако в договора със CNN не беше записано, че БНТ дава на чуждестранната компания пет минути рекламно време на седмица - каквото и да е време, а не задължително в най-гледания пояс. Разликата между рекламно време (commercial air time), както е записано в договора, и прайм тайм е като между италианска и английска лира.
Във всеки случай третата точка от този протокол е най-скандалната част от протокола по простата причина, че съдържа чиста кражба. Там се казва, че "страните ще считат, че от днешна дата "Медиа маркет" АД продава на свои клиенти рекламно време на "Триада комюникейшънс". Документът е подписан в края на август 1994 г., т.е четири месеца преди влизането на договора в сила.
Последните два месеца от 1994 г. са ключовите от историята на рекламата в държавната телевизия. Ноември и декември 1994 г. Гергов получава от телевизията 963 минути рекламно време по силата на договор, който влиза в сила... 1995 г. Отделно БНТ признава, че всъщност тези близо хиляда минути се равняват на 511 прайм тайм минути (около 3 000 000 долара).
В този протокол БНТ признава правото за рекламно време на "Триада", че е за всяка календарна година, считано от 1994 - по този начин плащанията по договора се увеличават с още едно (за годината преди договора), без за това да знае основният "виновник" за този договор - CNN. И естествено, без да получава и цент от спечеленото с очевидна измама.
Ако ръководството на телевизията беше добър стопанин, още март месец 1995 - три месеца, откакто договорът със CNN е в сила - щеше да констатира, че плащанията по него за петте години на действието му са направени. Просто защото за времето до месец март фирмите на Гергов са изразходвали още 260 минути прайм тайм (около 1.8 милиона долара), което по най-консервативни оценки е повече от 400 "обикновени" минути. Така още 1995 г. изтича задължението БНТ да плаща по договора. Краденето под предлог договора със CNN продължава обаче - от 1996 г. до края на 1997 г. Гергов ще вземе още 571 минути прайм тайм, които са приблизително равностойни (по консервативна оценка) на около 3 500 000 долара. Любопитното е, че "при разпоредената незабавна проверка не се намериха документи за консумираните обеми реклама през 1995 г.", пишат от телевизията до медийния съвет. В същото време дългогодишната счетоводителка на рекламния отдел на телевизията продължава да е на работното си място, като не е ясно за кого точно работи - за Гергов или телевизията.
Власт и пари, пари и власт, минута след минута, час след час, се пее в "Гангстерският рай". В българския вариант Хачо Бояджиев и Огнян Димов, тананикайки си вероятно подобен рефрен, междувременно са подготвили
В края на 1994 г. те започват "преговори" с "Медиа маркет" за продажбата на друг голям пакет рекламно време, с който по-късно рекламната агенция ще стане скандално известна. На 13 октомври 1994 г. се подписва анекс към стар договор на "Медиа маркет" с БНТ, според който телевизията продава на близката до "Крес" фирма 998 минути рекламно време, които по това време струват 6 862 248 долара. Ръководството на БНТ обаче продава този пакет на почти два пъти по-ниска цена - срещу 3.5 милиона долара. Съвпадението във времето на двете сделки - предсрочното изразходване на безплатните минути по договора със CNN и покупката на пакета, и то за абсолютно една и съща сума, едва ли е просто случайно. Най-вероятно "Медиа маркет" е "спечелила" три милиона и половина долара от безплатните минути и ги е дала, за да купи другия пакет рекламно време, и то на половин цена, т.е. от нищо - нещо, което след това продаваш за седем милиона долара?!
Оттук нататък схемата продължава да работи, като се експлоатират и двете "кранчета" - продава се на рекламодателите от дъмпинговия пакет и се ползва време от договора със CNN, като излъчените реклами се превръщат в прайм тайм минути. Конкуренция няма - всички са клиенти на Красимир Гергов, който регистрира фирма след фирма, за да прикрие следите си.
Само според официалните документи в БНТ след 515-те прайм тайм минути през 1994 г. по международния договор следват 260 през 1995, 461 през 1996 и 110 през 1997 г., или общо 1342. Споразумението има срок пет години, така че всъщност групировката около "Крес" може да получи максимум 1300 минути. А всъщност изразходваното време през трите години е с пъти повече. Практиката минутите да се редуцират чрез "понижаването" им в прайм тайм е продължила и през следващите години, така че реално това време е надвишило няколко пъти предвиденото в договора.
Цялата схема на сделките е замрежена зад многобройни объркващи документи. Пакетът рекламно време, продаден на половин цена, например е на базата на "допълнение" към анекс на договор. Изкривяването на договора със CNN започва с подписването на странен вид "протокол". Оттам нататък митът за прайм тайм минутите е бил поддържан в почти всеки документ, където се споменава за скандалния контракт. В официалните писма от фирмите около "Крес" до БНТ при всеки удобен случай се споменава за прайм тайм минутите по договор 1-07-94/#3 от 27.06.94 г.". Това до такава степен се е набило в съзнанието на работещите в телевизията, че хора, които не са виждали договора, не биха се усъмнили и за миг дали там наистина пише прайм тайм минути. В същото време в деловодството на БНТ има екземпляр от контракта само на английски, което вероятно допълнително е затруднило малкото хора, които работят там.
Главните герои в историята по източването на БНТ безспорно са хората, сложили началото - собственикът на "Крес" Красимир Гергов, тогавашният генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев и рекламният шеф на медиата Огнян Димов. Без помощта на телевизионните началници Гергов със сигурност не би получил възможност да реализира описаната схема. Още повече че удивително точните напасвания на документите с напредването на времето говорят или за изключително прецизно планиране на рекламната дейност на БНТ и поредната фирма на Гергов, черпеща рекламно време, или за нещо по-просто - писане на документи със задна дата.
"Единствената конвертируема стока на БНТ е прайм тайм минутата. Затова големите договори се сключват така. По този начин този, който получава пакета, има по-голяма гъвкавост", казва сега Огнян Димов.
Неговият бивш началник Хачо Бояджиев, ако не друго, поне задава един правилен въпрос: "Четирима генерални директори минаха след мен. Защо никой от тях не прекрати договора, след като е неизгоден? " И наистина почти всеки негов наследник искаше да развали договора, но никой не направи реално единствения възможен ход - просто да се изпълняват неговите клаузи, така както са написани - на "Триада" или посочената от нея агенция да се дават само по пет минути реклама на седмица и ако те случайно не са в най-гледаното време, да не се приравняват към него по измислената от Огнян Димов схема.
Наследникът на Гранитски на "Сан Стефано" - Иван Токаджиев, пък смята, че в българския превод на договора, който той е чел, е записано, че БНТ трябва да дава прайм тайм минути. "Имайки предвид мощта на този информационен лидер, CNN, става ясно, че един скандал с него няма в никакъв случай да допринесе за добрия имидж на България пред света", обяснява Токаджиев внимателното си отношение към договора.
Според бившия рекламен шеф на БНТ Руслан Райчев всяка година с анекс към договора се уточнява, че минутите са в най-гледаното време. "Има споразумение от моето време между Токаджиев и "Триада" тези минути да са в прайм тайм. Никога не съм виждал договора със CNN. Аз само изпълнявах анекси към него", добавя той.
"Данни за реалното изпълнение на договора в неговото минутно изражение през годините бяха поискани за пръв път от г-н Андрей Димитров", казва главният юрисконсулт на БНТ Радомир Чолаков. Според него резултатите от една евентуална проверка за реално излъчените минути по споразумението със CNN биха били "впечатляващи".
По времето на Стефан Димитров от БНТ изпращат писмо до Тед Търнър чрез посланичката ни в щатите Снежана Ботушарова. Отговор идва от TINSL - с молба да бъдат уточнени излъчванията на реклами, направени в полза на CNN. Очевидно в световната медиа нямат и представа, че някой прибира милиони долари от името на CNN. От телевизията засега "тълкуват" и това писмо като договора - в полза на Гергов - и не му отговарят.
"Бихме препоръчали на съответните органи да се заемат с тези договори. Да се види как са, кой ги е сключвал и така нататък", казва председателят на Националния съвет за радио и телевизия Александър Томов.
Само две стъпки са необходими, за да бъдат запушени пробойните на телевизията. Медийният съвет, ревизорите и прокуратурата трябва да видят кой как е чел тези договори или по-скоро как е успявал да не ги прочете. И CNN да бъдат уведомени, че техният "представител" Красимир Гергов е получил поне осем милиона долара бруто от рекламно време.
Държавната печатница има нов съвет на директорите
Недялко Недялков и Теодора Халачева от Министерството на промишлеността, шефът на Центъра за масова приватизация Пирин Атанасов и представителят на Министерския съвет Младен Георгиев влизат в борда на ИПК "Родина", решиха акционерите на дружеството в края на миналата година. Шеф на печатницата остава Румен Спасов.
Държавата държи 94.2% от акциите на ИПК "Родина". Останалите са собственост на приватизационните фондове "Елит" и "Акционер фаворит", 5.8% са на колектива. Акции имат и 11 хиляди индивидуални участници в масовата приватизация. Акционерите са гласували за промяна на наименованието на дружеството.
Според докладна записка от ИПК "Родина" във връзка с приватизацията на комплекса се твърди, че "при наличието на голяма частна вестникарска печатница (тази на ВАЦ - пресгрупа "168 часа" и "Медиа холдинг") ще бъде целесъобразно държавата да си запази блокиращата квота от 34%, а останалите 41% до 75% да се предложат за касова приватизация чрез Агенцията за приватизация след извършване на пазарна преоценка на капитала. Към тези 41% за касова приватизация биха могли да се добавят и непродадените акции от дела за масова приватизация след приключването на тръжните сесии.
Възможен е и вариант за образуване на смесено акционерно дружество от ИПК "Родина" АД с апортна вноска в размер на незавършеното строителство на редакционния корпус и потенциален купувач със свежи пари за завършване на обекта и съвместна експлоатация при съответното дялово участие в новото акционерно дружество. Освен ВАЦ, за който се знае, че има депозирано писмо до Агенцията за приватизация, други кандидати все още не са известни. Отделни фирми имат интерес към редакционния корпус. Неговата продажба ще бъде труден за решаване проблем, защото сградата се намира в много лошо състояние и за привеждането й в действие трябват много пари. Според източници от промишленото министерство след около месец ще има по-голяма яснота около начина, по който ще се приватизира държавната печатница.
В края на годината борчовете на вестниците не бяха погасени и те надвишават един милиард лева. По традиция сред най-големите длъжници са "Дума", "Земя" и "Меридиан мач". Договорите за отпечатване на изданията вече са подписани за 1998 г. С вестниците "Дума" и "Меридиан мач" договорите са едномесечни, докато се уреди въпросът със собствениците им. С останалите клиенти договорите са едногодишни.
С длъжниците си комбинатът е подписал и споразумения за разсрочено плащане. Краят на март ще бъде крайният срок, в който ще трябва да се уредят борчовете. Без дългове от всекидневниците са "Демокрация", "Стандарт", "Пари", "Седем дни спорт".
TCI се насочва към интерактивната телевизия
Кабелният телевизионен оператор TCI, най-големият и влиятелен кабелен оператор в Съединените щати, даде недвусмислен сигнал, че планира агресивна експанзия на пазара на интерактивна телевизия. От TCI обявиха, че ако намерят технология, която да задоволява изискванията им, компанията е готова веднага да поръча до 10 милиона бройки устройства за интерактивна телевизия. Изявлението на TCI бе направено скоро след като компанията приключи със серия свои търговски запитвания за възможностите да се произведе такова устройство, подадени до водещи компании в бранша, включително Microsoft и Intel.
Според говорител на TCI евентуалната големина на поръчката ще зависи от цената на устройството и времето за доставка, както и от функционалността на устройството. Въпреки че от TCI не уточняват какви са очакванията им за единична цена на подобно устройство, експерти в бранша оценяват единичната цена на устройство за интерактивна телевизия на 300 долара за бройка, което означава, че от TCI са готови да инвестират в проекта около 3 милиарда долара.
Опасенията на конкурентните компании са не толкова, че TCI ще излезе напред на пазара, а че двете компании доставчици, Microsoft и Intel, ще станат монополисти и на този пазар, както са монополисти на пазара на персонални компютри. От TCI обявиха, че този проблем ще бъде решен чрез диверсификацията на доставките за различните технологии, използвани в новото устройство, което ще позволи на повече компании да участват в проекта.
Централни курсове на БНБ за 1997 г. И Bay Networks инвестира в Интернет-телефоните
Като част от цялостната си стратегия за засилване на позициите си на телекомуникационния и мрежови пазар компанията Bay Networks обяви, че ще купи 9-процентен дял от NetSpeak - компания, специализирана в телефонни услуги по Интернет. Сделката на стойност 37.6 милиона долара е част от програмата на Bay Networks, наречена "Адаптивни мрежи", която е насочена към осигуряването на IP-решения за корпоративни клиенти.
Разработването на телефонни технологии за Интернет се превръща в истински хит като част от цялостния бум в развитието на мрежовите технологии през последните години. Телекомуникационните оператори, изправени пред либерализацията на световния пазар на телекомуникационни услуги, са принудени да инвестират в IP-технологии за пренасяне на звуков сигнал, вместо да развиват традиционните си канали за пренасяне на информация. През миналата година германският телекомуникационен гигант Deutsche Telekom придоби дял в компанията VocalTec точно с намерението да засили позициите си на пазара на телефонни услуги в Интернет. Тогава анализаторите на пазара предрекоха, че това ще е първата от цяла поредица подобни сделки.
Инвестицията на Bay Networks ще им позволи да се превърнат в мрежови посредник, използвайки ноу-хауто на специализираната в IP-технологии малка компания NetSpeak. Като част от условията на сделката звук- и факс-технологията на NetSpeak ще бъдат интегрирани в рутерите и remote access-платформите на Bay Networks, като освен това мрежовият гигант ще препродава софтуерния пакет на NetSpeak.
Настъплението на Интернет телефонните връзки
Какъв е начинът телекомуникационната компания Qwest Communications Corp. да иска от абонатите си по 7.5 американски цента за една минута телефонен разговор на далечни разстояния, независимо с коя точка на света се свързвате. Свръхагресивната ценова тарифа на Qwest бе обявена в края на миналата година и се дължи единствено на използваната от компанията Интернет-технология, чрез която целият трафик на компанията се върти по частна оптична мрежа. "Разговорите на далечни разстояния са все още една от най-доходоносните дейности в Америка, сравними с доходите от наркотрафик", твърди президентът на Qwest Джоузеф Начио. Думите му не трябва да се приемат като преувеличение, дори само поради това, че допреди година той бе начело на маркетинговия отдел на телекомуникационния гигант AT&T.
Според Начио използването на Интернет-технологии за пренасянето на телефонни разговори е несравнимо по-ефективно, отколкото ако се разчита на традиционните технологии, както прави AT&T например. Само допреди няколко години провеждането на телефонен разговор през Интернет бе удоволствие, запазено само за работещите в лабораториите на най-големите компютърни компании, пробивът на компании като Qwest на пазара обаче е поредният сигнал, че в тази технология има много хляб.
Засега на потребителите им се налага да набират по няколко допълнителни цифри, за да се свържат с предлагащите изключително ниски тарифи доставчици на телефонни услуги по Интернет. С развитието на персоналните компютри и рутинг-технологиите обаче доставчиците на такива услуги вече могат да приемат и стандартни телефонни и факссъобщения, да ги препращат по Интернет или по частни мрежи за обмен на данни и след това отново да ги вкарат в конвенционалната телефонна мрежа. С масовото развитие на този пазар компании като AT&T ще загубят милиони свои клиенти и приходи, възлизащи на милиарди долари, които ще се пренасочат към малки, но високотехнологични компании.
Според различни оценки между 1998 г. и 2001 г. традиционните телекомуникационни компании ще загубят около 8 милиарда долара от своите приходи, които ще се пренасочат към доставчици на телефонни услуги по Интернет. Освен че Интернет-технологията е по-добра (конвенционалната телефонна линия консумира честотна лента дори когато има звукова пауза при разговор, от което новата технология не се нуждае), тя заобикаля конвенционалните преносвачи на далечни разговори, които трябва да плащат такси за достъп до локалната телефонна мрежа. Този тип такси съставляват около 40 процента от цената на нормалния телефонен разговор на далечни разстояния.
Естествено привлекателността на този пазар кара и големите компании да се опитват да стъпят на него, въпреки че им пречи тромавата и закостеняла структура. Компанията UUNet например, дъщерното Интернет-поделение на гиганта WorldCom Inc., се цели в пазара на факссъобщения, който възлиза на 92 милиарда долара годишно. В началото на тази година се очаква UUNet да обяви тарифа от 10 цента на минута за съобщение по факс, изпращано на вътрешната територия на Съединените щати, сравнено със средна за страната тарифа от 15 цента на минута. Факсовете от САЩ до Европа ще струват по 19 цента на минута, приблизително наполовина на цената в момента. Конкуренцията на Интернет-телефонните компании ще принуди и конвенционалните телекомуникационни да смъкват тарифите. Със сигурност от това най-много ще спечелят крайните потребители.
НАКРАТКО
Американската компания Micro Solutions предложи на пазара устройството Backpack Bantam, предназначено за собствениците на по-стари модели преносими компютри, които не са с вградено CD-ROM-устройство. Backpack Bantam е външно CD-ROM-устройство, което лесно се инсталира на преносим компютър, работещ под която и да е версия на Windows. Включването му става през порта на принтера, което малко забавя скоростта на работа, но забавянето може да бъде усетено единствено когато се зареждат някои от по-големите нови компютърни игри. Backpack Bantam се произвежда в два модела - базов, който струва 299 долара, и по-сложен модел, който прави ъпргейд на built-in-звуковата система и се продава за 349 долара.
Компанията Sun Microsystems () обяви, че е готова с окончателната версия на софтуерната платформа PersonalJava 1.0, която ще се използва в потребителска електроника, която може да се свързва с Интернет. От Sun са направили няколко промени в софтуера спрямо предходните версии на продукта, включително възможността по-голяма част от информацията да се обработва върху сървър, а не върху клиентската машина. Говорител на компанията обаче заяви, че новата платформа няма да има голям ефект върху крайните потребители, а по-скоро върху развитието на мрежовите технологии.
Производителят на компютри Dell Computer () за пореден път през последните месеци намали цената на предназначените за корпоративни нужди персонални компютри, произвеждани от компанията. Според говорител на компанията основната причина за смъкването на цените са слабите в момента азиатски икономики, което намалява себестойността на компонентите. Намалени са цените на компютри, съдържащи процесори Pentium MMX и Pentium II, освен това с 200 долара е смъкната цената на Workstation 400. Според новата ценова политика на Dell моделът OptiPlex GXaL с 300-MHz Pentium II-процесор, 32MB Synchronous DRAM, 2.1GB Ultra DMA/33 твърд диск, 12/24-скоростен CD-ROM и 13.7-инчов монитор пада с 15 процента от 2746 долара до 2338 долара.
Конкуренцията на американския пазар на дигитална телевизия продължава да се изостря, след като компанията Sony обяви, че ще придобие 5-процентен дял в провайдъра на дигитални системи NextLevel Systems Inc. Стратегическата инвестиция на Sony се състои в закупуването на 7.5 милиона акции от NextLevel Systems Inc., като всяка акция е с единична цена 25 долара. Крайната цел е да се осигури свеж финансов ресурс за развитие на технологии за дигитална телевизия.
Сборът от отрицанията в Алжир
Ако историята ни учи на нещо, то е, че геноцидът не е решил нито един проблем и че логиката око за око, зъб за зъб е порочна. Събитията в Алжир го потвърждават за сетен път. Но има и друго. Ако крайният резултат от онова, което с известни уговорки можем да наречем "гражданска война" там, е категоричен, обяснението за него поставя на изпитание хората с претенции за обективност. А какво остава за случаи като алжирския, когато ориентирите ляв - десен не важат, нито могат да бъдат приложени политически квалификации за прояви, които нямат място в цивилизования свят? Всъщност можем да говорим за заличаването на границите между екстремизмите, въпреки различната им мотивация. Защото в Алжир не важи правилото, че нелегалната борба в крайна сметка цели единствено смяната на властта, нито че действията на органите на реда са насочени единствено към ликвидирането на безредиците и на незаконните прояви.
През последните дни в тази страна терористичните действия, с които светът започна да свиква, взеха особено драстичен размер. Убийците не щадят и малките деца, старците и бременните жени. Обвиненията са по адрес на въоръжените ислямистки групи.
Може да се твърди, че тези варварски действия взеха размерите на геноцид. От своя страна те предизвикаха контрамерки от страна на властите и техните репресивни органи. Трудно е да се посочи конкретният виновник, тъй като и от двете страни има хора и групировки, които са заинтересовани от продължаване на кръвопролитията. Това състояние вече е извън сферата на традиционното политическо противопоставяне и придобива други характеристики, които са свързани с расови, класови и други интереси и цели. Самата тъкан на обществото е разрушена. За последните години имаше алжирски политици във властта, които действаха, изхождайки от виждането, че страната може да съществува продължителен период от време в условията на всекидневно насилие, без опасност за пълното разлагане на обществотото. Те считаха, че това няма да е единственият случай в света, при който се наблюдават подобни процеси. От друга страна, ислямистките групировки действаха като нелегална сила и заложиха на насилието, като по такъв начин се отклониха от основните си цели, които ги противопоставяха на сегашната власт, опълчвайки се срещу самото общество. Те започнаха да твърдят, че всеки отделен индивид или социална група, които не вдигат оръжие срещу властта, са врагове. Това направи от почти цялото общество на Алжир обект за репресивните им действия. За врагове се обявяват дори хора, които са изцяло извън политиката, включително жени и деца. Тази философия може да бъде окачествена като философия на нихилизма, който не зачита живота, нито човешките идеали. Следователно самият човешки живот бе обезценен и се стигна до пълен морален крах. Обществото бе потопено в кръв и терор. Загубиха се и политическите ориентири на борбата за демокрация. Стигна се до омагьосан кръг от убийства, които са отмъщение за други убийства, до изстъпления, които да конкурират по жестокост предхождащите ги.
А всичко това можеше да бъде решено политически, в рамките на мирен и цивилизован диалог! Така насилието от двете страни доведе до взаимна деструкция. Историята не познава някой да е спечелил от масов геноцид и да е довел до решение, което да се основава на насилието и проливането на кръв. По отношение на Алжир обществото е в състояние да се справи с убийците независимо дали те идват от нелегалните групировки или от една капсулирана власт, която отхвърля мирното решение на проблемите на страната.
Онова, което се случва в Алжир, не може да бъде побрано в представите ни за човешки действия. То е без аналог в цялата история на исляма с нейните 14 века. Не бихме могли да си представим, че то е дело на хора, при това вярващи. През всичките тези векове мюсюлманите минаваха през периоди на насилие, тирания и терор, но то е било от ръцете на нашественици - монголи и татари. Мюсюлманите изпитаха на гърба си и кръстоносните войни.
За исляма се знае, че е благородна религия, която третира опонента като приятел и се отнася човешки дори с пленени представители на други вери. Днес в Алжир сме свидетели на това как мюсюлманин убива друг мюсюлманин, и то напълно хладнокръвно, без да правят разлика между деца, жени и старци, и то в името на исляма. Но за какъв ислям говорят тези хора? От историята добре знаем - последната от единобожните религии се е разпространила по мирен начин. Днес, над хилядолетие по-късно, ислямският свят трябва да преживее унижението една негова държава да бъде сравнявана със самоизтребващите се племена на най-изостаналите кътчета на Африка. Като арабин и мюсюлманин не мога да не споделя тази болка и надеждата, че с усилията на всички хора на добрата воля алжирският геноцид ще бъде спрян. Въпросът е от кого, кога и как.
Пощенската одисея на герба
Пощенската марка с изображението на новия български герб, която в края на миналата година беше пусната в обращение на тържествена церемония в присъствието на президента Стоянов, има повече от 60 разлики от официално публикувания окончателен вариант на държавния символ.
Въпреки че на марката е изобразен идейният проект на Кирил Гогов серията няма да бъде анулирана, тъй като в Комитета по пощи и далекосъобщения са сверили изображението с илюстрацията към Закона за герба, публикуван в Държавен вестник през август. Това разочарова внимателните филателисти, които първи откриха несъответствията и очакваха марката да последва поне отчасти съдбата на прословутата "Обърната колесница".
На 22 декември в парламента беше валидирана марката с герба, която е с номинал 120 лева и с тираж един милион бройки. Това стана, след като по предложение на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД) на 17.12.1997 Министерският съвет взе решение за издаването и пускането й в обращение. Светкавичната бързина, с която е изпълнено решението, е била възможна, защото тиражът на марката е отпечатан през октомври-ноември. Това каза за "Капитал" Димитрина Стоянова, началник отдел "Пощенско-филателни дейности" на КПД. По ирония на съдбата обаче още на 23.12.1997 г. - ден след пускането на марката, в Държавен вестник е публикувано Постановление No476 на Министерския съвет, с което той на същото заседание от 17 декември одобрява графичните и пластичните образци и начините за използването на изображението на герба. Към постановлението са обнародвани и различни илюстрации на герба. Министрите едва ли са били в състояние да видят различията, които филателистите забелязват, между идейния проект на Кирил Гогов, отразен в марката, и окончателния вариант, разработен по-късно от художника.
Подобно на играта "открий разликата" различни са: короните върху лъвовете, разположението на жълъдите, кръстовете в короната, формата на щитовете, извивката на опашките и т.н., и т.н. Най-впечатляваща е грешката, допусната още в Държавен вестник през август, където в описанието на герба се казва, че надписът "Съединението прави силата" трябва да е изписан със златни букви, докато на илюстрацията и съответно на пощенската марка те са черни.
Кирил Гогов е предал художественото оформление на марката през август, тъй като от КПД му съобщават, че искат да я пуснат в обращение за началото на есенната сесия на парламента. Тогава художникът използва идейния си проект, който по-късно с Чапкънов усъвършенстват и предават като окончателен вариант в Министерския съвет.
Там обаче са задържали разглеждането на предложението на КПД за марката. Забавянето от няколко месеца в крайна сметка доведе до появата на марката полукуриоз.
Проектозаконът за културата - отклоняване от изкушенията
В последно време културната политика и законодателството са изправени пред алтернатива. Възможностите за избор са да се разработят множество конкретни законови регламентации или в относително кратки срокове да се приеме общ закон, ориентиран към културната сфера в нейната цялост.
При първия избор не достига време. Някой беше изчислил, че дори да придобие благосклонност към потребностите на културата, за парламентарния дневен ред ще са нужни поне още десет години, за да осигури със специфични законови гаранции всички значими културни институции и извършваните от тях дейности. Но културната политика на осмата година от обществените промени вече не разполага с простор от време, за да си позволи да очаква разработването и тежките процедури по приемането на необходимите й десетки конкретни законови уредби.
При втория избор се спестява време, но е невъзможно да се достигне онази необходима конкретност, с която да се покрие цялото многообразие на разрешаваните проблеми. При него законът е изложен на риска да придобие
Възможният уклон към декларативност и неангажираща благожелателност е производен от възнамеряваната рамковост на закона. С един парламентарен акт е невъзможно да се обхване необхватното - различните и несводими един към друг аспекти на артистичния труд, на правата на публиката, на пенсионното и здравното осигуряване при творческите професии, на прякото и косвеното финансиране на културните институции и т.н. Очевидно е, че не съществува такава законодателна техника, която с един замах да отстрани множеството специфични проблеми, акумулирани в театъра, в киното, в музиката и т.н. Общият, рамков закон има обаче важно предимство - той е с безспорен авантаж в надбягването с времето. Вероятно затова Министерството на културата заявява напоследък, че предпочита тъкмо такъв закон. Но поради твърде общия си замисъл и произтичащата оттук принципна невъзможност да регламентира силно разнородните права, задължения и структури в различните конкретни културни области, проектозаконът може да изпадне в декларативност, сиреч да се съсредоточи най-вече върху дефиниране на целите, принципите и функциите на културната политика.
Сред пътищата, по които авторите могат да се отклонят от изкушенията на декларативността, е да предложат закон, имащ смисъла на конституция за следващото културно законодателство. Закон, който да предопределя духа и рамките на предстоящите, вече конкретни закони за различните културни области, както и да регламентира поднормативната активност на Министерството на културата. Нужна е достатъчно широко скроена, но същевременно и строго сдържаща законова рамка, която да не позволява на всеки нов министър да започва културните реформи отначало и по свой вкус.
Друга насока, позволяваща да се избяга от декларативността и от неподплатените с ресурси обещания, е законът да фиксира задължителен минимален праг на публичното финансиране на културата. В общественото пространство се ширят настоявания за данъчни преференции, за специфично пенсионно и здравно осигуряване, за специализирани трудови обезщетения при творческите професии и т.н. Подобни искания, сами по себе си в по-голямата част справедливи, не могат по принцип да бъдат удовлетворени от рамковия закон. Техният адресат е друг - данъчното, трудовото и социалното законодателство. Ако това не бъде предварително разбрано и от авторите на проекта, и от дейците на културата, разочарованията им при приемането на закона вероятно ще бъдат големи.
Законът обаче може, без да навлиза неправомерно в чужди територии, да определи онзи
Каквито и промени в начините за финансиране на културата да се предприемат, в близките години държавата, макар и бедна, ще бъде длъжна да продължи да бъде онзи голям меценат, който предопределя съдбата на националната култура. Пазарът на културни стойности е крайно и трайно свит поради ограничената покупателна способност на голямата част от българското население. Налице е масова потребителска преориентация от класическите, живи форми на изкуствата към медийните продукти, от което неминуемо следва, че собствените приходи на сценичните изкуства няма да се увеличават. Спонсорството и дарителството, имащи в цяла Европа принципно ограничен потенциал, който рядко надхвърля 2% от разходите за култура, у нас години напред ще продължават да бъдат все така немощни, дори и да получат силна законова подкрепа. Всичко това обрича държавата да бъде главният финансов извор за културното развитие. Ако законът гарантира определен минимум на ежегодните публични разходи за култура, това ще бъде най-сериозното поръчителство както за стабилност и предсказуемост на предстоящото културно развитие, така и за антидекларативността на закона.
Трети възможен начин законът да се отскубне от заплашващата го декларативност е, като регламентира формите и отговорностите за
В страните с развита демокрация съществуват различни обществени техники за прозрачност на културната политика. Една от тях е публикуването на официални годишни доклади от Министерството на културата за всички предприемани от него действия и за всичките му приходи и разходи. Други използвани техники са откритият и неограничен достъп до цялата документация на всички субекти на културната политика, стриктното определяне на функциите и отговорностите на тези субекти, изключително широко развитата конкурсност с ясни и публични правила, многообразната културна статистика за публично ползване и т.н. Достатъчно е някой, пък бил той и чиновник от самото Министерство на културата, да поиска информация за бюджета му, за да разбере от сигурните си затруднения колко отдалеч и все още декларативно гледаме на прозрачността. Закрилата на културата е наред с всичко друго закрила и от административни своеволия, което е непостижимо без осветеност и гарантирано право на публичен контрол.
Освен от изкусителния зов на декларативността, законът трябва да бъде предпазен и от
Както извести Министерството на културата, неговият проект носи названието Закон за закрила и развитие на културата в България. Какво ще се закриля, кого ще закриля, от какво и как ще закриля? Отговорите на тези въпроси тепърва ще се чуват. Но ще бъде опасно погрешно, ако закрилата се мисли под някоя от формите на протекционизма.
Въпреки българските затруднения - понякога с финансов характер, понякога от естетическо естество, в конкуренцията с чуждото изкуство би било погрешно, ако законът се нагърби с безперспективната задача да закриля българската култура, като й създава привилегии. Идеята за необходимите стени пред външния свят, отхвърлена преди години като политическа идеология, започва тихомълком да си пробива път, преоблечена като идея за необходимостта (засега не от забрани, а само) от мерки срещу чуждестранните културни продукти. Осъществяването на подобна идея, прокламираща се като гражданска загриженост за бъдещето на националната култура, би затръшнало всъщност врати не толкова пред чуждото, колкото пред българското изкуство. Националният културен пазар е ограничен днес, ще бъде ограничен и в следващите десетилетия. Защото неговата стесненост е плод не само на бедността, но и на националните мащаби. Следователно, ако мислим перспективно, същината на закрилата не е да се затруднява чуждият внос, а да се стимулира българският културен износ. Ако въображението на законодателя се насочи към изобретяване на програмни, данъчни, митнически и всякакви други ограничения за присъствието на чуждо изкуство в България, това въображение вероятно скоро ще бъде надминато от находчивостта и мощта на заможните култури. Затова закрилата е с истинска сила не по посока на забраните, а на насърченията - на стимулите за преводи на българска литература, за износ на изложби, гастроли, концерти, за повече филмови и театрални копродукции, за широко ангажиране в множеството международни културни мрежи, за рекламиране в чужбина и т.н.
Допусне ли се закрилата на културата да се мисли от законодателя през призмата на определени естетически и идеологически предпочитания, протекционизмът може да се прояви и в други изкусителни форми. Ако законът се опита да узаконява вкусове, да прави ценностни окачествявания, не дай боже, да ограничава или дори забранява, с това ще предизвика несправедливи привилегии на едни обществени групи за сметка на други, ще противопостави едни творци на други. Другото последствие е, че ще се пресъздадат условия за появата на фигури, подобни на онези от миналото, които претендират единствени да знаят кое е хубаво и добро за обществото.
Лансираното название на министерския проектозакон гласи, че обект на закрила и развитие ще бъде не българската култура, а културата в България. Това дава надежди, че авторите на проекта не са се оставили да бъдат подмамени от друго възможно въплъщение на протекционизма.
Закодателят не може да не се съобрази с факта, че в България наред с шест милиона българи живеят многовековно и близо милион български турци, нeколкостотин хиляди цигани, десетки хиляди арменци, евреи и т.н. Диференциацията от този тип отправя важни предизвикателства към бъдещия закон. Той трябва да включи в себе си такива принципи и норми, които са способни, от една страна, да гарантират закрила над пълноценното спазване на културните права на лицата, принадлежащи към различни етнически, религиозни и езикови групи, а от друга - да не допускат да се стигне до дезинтеграция на обществото. Законът е длъжен да закриля многообразното единство на културата в България.
Проектозаконът за културата тепърва предстои да се появи в публичното пространство. Едва тогава предложеното ще може да бъде съпоставено с различни интерпретации за необходимото и възможното. Но широкото обсъждане на принципните му параметри не бива да се забавя.
Доц. д-р Лазар Копринаров ръководи катедрата на ЮНЕСКО по културен мениджмънт и културни политики в Благоевградския университет и е заместник-директор на Института по културознание.
1998 - годината на малчуганите
Още в началото на новата година смело може да се прогнозира, че най-интересните премиери в автосалоните на света ще бъдат сред най-малките автомобили. Фаворитите по традиция идват от Франция и Италия, люлката на всички миниколи.
Концернът "ПСА-Пежо/Ситроен" форсира разработката на два самостоятелни модела върху едно и също шаси. Под знака на "Ситроен" ще се възроди легендарното "2 СV-Дьо Шево", култовият студентски автомобил на шейсетте години. Разбира се, на базата на най-модерни дизайнерски и технически решения. Плановете са за две коренно различни каросерии. Висока двуместна миникола за млади хора и семейна микролимузина с четири врати, удължено междуосие с нормален багажник.
"Пежо" пък поема грижата за по-консервативните клиенти. Дизайнът силно напомня модернизирана версия на модела 106. Оттам са заимствани и двигателите на дългата само 3.30 метра кола с две врати. Бензиновите мотори са с ходов обем 1000 и 1100 кубически сантиметра, мощност съответно 45 и 60 конски сили, а дизеловият агрегат е 1500 кубика и 55 коня. Интересно е решението на фирменото ръководство всички модели да се продават на еднаква цена - около 15 000 германски марки.
Третият галийски воин е новата генерация на "Рено Туинго". Под фабричния код Р-55 се разработва триметрова градска кола за четирима пътници, като задните места са с гръб на посоката на движение. Ясно е, че това ще бъде френският отговор на двуместния "Смарт" на "Мерцедес". Малко по-голям е прототипът "Туинго II" (фабричен код Р-О), но още не е решено дали производство ще започне с каросерия с четири врати. Ясно е обаче, че шасито ще бъде идентично с това на новото "Рено Клио II", чиято премиера е също през тази година. Двигателите - обичайните бензинови и супермодерен дизел с директно впръскване на горивото, също ще са еднакви за двата модела.
"Сейченто" (600) вероятно ще се нарича наследникът на "Фиат Чинкуеченто". Въпреки че междуосието остава непроменено, новият модел ще предлага повече място във вътрешността на купето и багажното отделение. Конструкторите са заложили на повишаването на сигурността на пътниците - твърде критично място при миниавтомобилите. Арматурното табло силно напомня представения на автосалоните мултиван "Мултипла", чиято премиера също се очаква в края на годината. Двигателите за "Сейченто" явно няма да претърпят особено промяна. Това са добре познатите и стабилни четирицилиндрови агрегати: 900 куб.см с 40 к.с. и файер-моторът с обем 1100 куб.см и 55 коня, който ще се предлага и във варианта "Ситиматик" с автоматичен амбриаж.
В навечерието на Коледа дойде лошата новина от Щутгарт. Въпреки непрестанната рекламна кампания по европейските средства за информация, "Мерцедес" ще забави поне с 6 месеца старта на двуместния "Смарт", предвиден за март. Закъснението се налагало заради открити технически несъвършенства в конструкцията на миниколата. Според запознати причините са същите, поради които бе свален от конвейерите "Бейби Бенц" - преобръщане на колата при така наречения лосов тест в Скандинавия. "Смарт" ще се произвежда съвместно от "Мерцедес" и швейцарския производител на часовници "Суоч", поради което стана известен още като суочмобил.
240 долара за отказан пушач
В Съединените щати някои застрахователни дружества предлагат на лекарите, които работят с тях, премия от 240 долара за всеки един пациент, когото те успеят да мотивират да се откаже от цигарите. Възнаграждението се изплаща, след като "поправилият се" издържи изпитанието в продължение най-малко на шест месеца.
Според специализираните медицински издания проучванията, направени на конгрес на кардиолозите, показват, че финасово мотивираните лекари успяват да убедят 40% повече пациенти да се откажат от тютюна.
От своя страна застрахователите се надяват, че с новата премия ще могат да намалят разходите им, свързани с щетите от тютюнопушенето.
Стек с чесън и соев сос по японски
Японските ястия обикновено са лесни за приготвяне, а при сервирането се подреждат възможно най-изящно. Следващата рецепта комбинира по изненадващ начин западния начин на нарязване на месото (на цели парчета, а не късчета или ивички, които могат да се ядат с клечки) с японски сос и техника на готвене. Резултатът е забележителен.
Продукти.
Предварителна подготовка.
Начуквам добре стековете от двете страни, наръсвам ги щедро с едро смлян черен пипер и ги оставям да починат в хладилника няколко минути. Обелвам скилидките чесън и ги нарязвам на филийки по дължината.
Готвене.
Загрявам много добре олиото на средно силен огън. Запържвам чесновите филийки 30 сек, като разбърквам непрестанно с дървена лопатка. Изваждам чесъна в чинийка, а в ароматизираното от него олио пържа стековете по 4-5 мин от всяка страна. Сипвам червеното вино и го оставям да кипи 1 мин заедно с месото. Изваждам стековете в топла чиния, връщам чесъна в тигана, добавям маслото и соевия сос, разбърквам няколко секунди, докато всичко кипне и поливам стековете с получения сос. Хай!
Нямате идея колко хубаво може да е нещо, дето изглежда толкова просто. Не е чудно, че японците просперират, щом се хранят така.
Тайните на Лос Анджелис излизат наяве
Столицата на филмовия свят Лос Анджелис през 50-те години на този век е град, в който има много тайни. Една от тях е дейността на полицията. Нейната основна роля е да защитава населението и неговите интереси. Това тя прави, както всички в града - с много шум при всяко едно действие. Нейната работа е съпроводена от камери и репортери и от всеки арест се прави шоу. Полицията обаче е корумпирана и нейните служители работят по-скоро за себе си, отколкото за града. В града на ангелите има и много удоволствия, предимно за богатите. Едно от тези удоволствия е наемането на компаньонка, която прилича на известна кинозвезда. Когато обаче на сцената се появява млад и амбициозен полицай, който иска да се издигне на всяка цена, добре работещата схема се обърква. Всичко това се случва във филма "Поверително от Ел Ей", главните роли в който изпълняват Ким Бейсинджър, Кевин Спейси, Дани де Вито, Гай Пиърс и Ръсел Кроу. Този филм вече получи наградата на критиката в САЩ за 1997 г. и е един от кандидатите за наградата "Оскар" за най-добър филм. Режисьор е Къртис Хенсън, който също бе награден от критиката.
Основният конкурент на "Поверително от Ел Ей" за зрителски интерес от страна на българската публика в момента е "Петият елемент". Това е последният филм на френския режисьор Люк Бесон, който нашумя с "Никита" и "Леон". Действието в "Петият елемент" се развива основно в Ню Йорк, но около 2300 г. Нашата планета е заплашена от разрушение и единственото й спасение е събирането на пет елемента (земя, огън, въздух, вода и съвършено същество) на едно място. За зла участ петият елемент липсва и като че ли единственият, който може да го открие, е шофьорът на такси (Брус Уилис). Освен него във филма блести младата Мила Йовович, свое място имат Гари Олдман и Йън Холм. Както във всеки американски филм, и тук доброто побеждава злото.
Жената на Блъсков стана шеф на "Жената днес"
От миналата седмица списанието "Жената днес" има нов главен редактор. Това е Милена Попова, съпруга на бившия собственик на пресгрупа "168 часа" и главен редактор на "24 часа" Петьо Блъсков.
Новата шефка е била представена на редакционния колектив от мажоритарните собственици на изданието Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, които са обяснили новите насоки и идеи за развитие на списанието. Решение за промяна в ръководството на "Жената днес" е било взето от двамата социолози преди коледните празници. Наскоро списанието чества половин век юбилей.
Преди да стане главен редактор на "Жената днес", Милена Попова оглавяваше още от самото му създаване списание "Идеален дом", което сега е издание на ВАЦ. След като Петьо Блъсков напусна пресгрупата, и неговата съпруга се отказа да работи за германците.
През есента на миналата година и майката на Петьо Блъсков се махна от пресгрупата, където заемаше длъжност касиерка в "Рекламата". Официално бе обявено, че поради навършване на пенсионна възраст тя напуска заеманато място. Единствената роднина на Петьо Блъсков, която остава на работа в пресгрупата, е сестрата на съпругата на Блъсков Уляна Попова, която е главен редактор на английското издание на пресгрупата "168 часа" -Bulgarian Business News.
Откакто Стойчев и Райчев купиха по-голямата част от дяловете на дамското списание, това е третата главна редакторка, която двамата социолози назначават. Първа там беше командирована Пепа Витанова - дотогава журналистически кадър на "168 часа". След няколко броя тя напусна и беше сменена от Валя Йовова, която също не можа да се задържи дълго на този пост.
Освен собствениците на ББСС АД, известно сред широката общественост като "Галъп", в "Жената днес" ООД участват с малки дялове и няколко журналистки от бившия екип на списанието, което преди 10 ноември имаше втория тираж в страната след "Работническо дело".
Бананас
Разбийте добре и поднесете в коктейлни чаши. Може да ги украсите с парченца ананас.
Макар и в средата на зимата, този коктейл е в състояние да върне тръпката от лятото.
На Стоянов му рецитираха "Аз съм българче"
Президентът Петър Стоянов награди миналата седмица с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" първа степен, покорителя на Еверест Дойчин Василев за особени заслуги в българския алпинизъм. Петдесет и две годишният Василев стъпи на най-високия връх на 20 май миналата година и президентът издаде указа за награждаването два месеца по-късно. В отговор на президентското приветствие алпинистът Василев просълзен рецитира стихотворението "Аз съм българче" от Иван Вазов и сподели: "Бях си наумил да кажа стихотворението на връх Еверест, но кислородната маска ми пречеше, а боговете ги нямаше."
Народната певица Надка Караджова също беше удостоена с орден "Стара планина", но втора степен. Тя и колежките й от квартет "Славей" изпяха на президента две народни песни. Втората бе посветена на хималайския осемхилядник Макалу, закъдето Василев стяга експедиция през пролетта. Президентът получи подарък диск и касета от певиците. Освен всичко друго жените от квартета, дълбоко разчувствани, направиха комплимент на държавния глава, който на Ботевата годишнина също се прояви като рецитатор, като му казаха: "Политик, предизвикващ сълзи пред трибуната, е голям - точно, какъвто сте вие."
ДИАЛЕКТИКА
Атлетичният силует на бившия лидер на депутатите социалисти и настоящ член на ИБ на партията КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ силно впечатли присъстващите на кръглата маса в "София прес" по повод версията на правителството за събитията на 10 декември. Бившият ръководител на парламентарната група на социалистите се беше постарал да подчертае елегантната си фигура с шикозен костюм. Симпатизантка от БСП отбеляза, че ако беше депутат, Премянов щеше да е достоен конкурент на всепризнатия денди Йордан Цонев.
Вече втора седмица емисията "По света и у нас" в 20.00 часа се води само от ДИМИТЪР ЦОНЕВ и МИЛЕН ЦВЕТКОВ. Официалното обяснение е, че управителният съвет на БНТ е наредил на Валентин Стоянов, шеф на новините и бивш говорител на президента Желев, да определи кой да замества Вяра Анкова, която в момента е в Америка заедно с Томас Лафчис. Тв-журналистите не се съмняват обаче, че непримиримата вражда на носителя на тв-пъпеш Цонев с Милена Милотинова и Нина Спасова ги е лишила от право на екран, а може би и от продължаване на трудовите им договори. Понапълнелият сега Милен Цветков преди време напусна телевизията, защото предпочете месарския и ресторантьорския бизнес. За него на "Сан Стефано" твърдят, че бивш тв-шеф е казал така: "Да не го виждам след залез слънце в телевизията."
Журналисти от "СВОБОДНА ЕВРОПА" представиха стенограмата от заседанието на кабинета на 10 януари миналата година в любимия за пенсионерите стил радиотеатър. За голямо учудване на другите слушатели Петър Андонов проговори като Жан Виденов, Милен Минчев възпроизведе историческата лексика на Илчо Димитров, Румяна Червенкова разкри интонационно уплахата на Румен Гечев, Емилия Антова щрихира образа на Дончо Конакчиев. С нелеката задача да изградят образите на Шиваров, Коралски, Папаризов и други поддържащи персонажи се заеха Златна Костова и Татяна Ваксберг. Драматизацията, която продължи един час, получи бурно одобрение и слушателите дълго след края искаха да се повтори. "Това си е готова пиеса", коментираха професионални сценаристи. "Почти като Бекет."
Въпреки съкрушително ниския обществен рейтинг, който социологическите агенции дадоха на главния прокурор (1%, при допустима грешка от 2- 3 на сто), ИВАН ТАТАРЧЕВ се радваше на изключително внимание на своя имен ден. Фенове на обвинител No1 се тълпяха на четвъртия етаж в Столичната съдебна палата на 7 януари. Този факт за пореден път доказа старата българска максима, че колкото повече се страхуват от някого, толкова повече го уважават.
На въпрос към ЖАН ВИДЕНОВ дали е изненадан, че не е в затвора след двугодишното му управление и събитията през зимата, той отговори, без да се замисля: "Разбира се, че се чувствам изненадан. " Според бившия социалистически премиер обаче протестите на 10 януари не са били насочени срещу неговото управление, защото той вече е бил подал оставка.
Средната от сестри Малееви КАТЯ роди първа дъщеря във Вашингтон по Коледа. Съпругът на бившата шеста в женския тенис Георги Стоименов присъства на събитието. Катя продължи женската традиция в семейството. По-голямата й сестра Мануела има 2-годишна дъщеря Лора-Юлия и 10-месечна Ива. Само третата сестра Маги Малеева още не е омъжена и продължава да се състезава.
Видният финансист АНДРЕЙ ПРЪМОВ внесе артистичен привкус в истерията по валутните бюра, обхванала страната по време и след коледните и новогодишните празници. В ранните утринни часове миналата сряда той обясни на слушателите на радио "Хоризонт", че марката е надхвърлила 1000 лева в обменните бюра, защото дечицата са се втурнали и са обърнали всичките събрани от сурвакане левчета в германски парички. Той обаче не е пионер в тази дейност. Преди време видна банкова репортерка от столичен всекидневник обясни, че курсът на долара се е качил, защото пенсионерите са се втурнали да обръщат в зелено поредното увеличение на пенсийките си.
Строители на капитализма
"Нова телевизия" е с анонимни собственици
С решение No4 на Софийски градски съд от 28 октомври 1997 г. дружеството "Мултимекс И.Д." ООД, собственик на лиценза на "Нова телевизия", е преобразувано в "Мултимекс И.Д." АД с уставен капитал 1 млн. лева, разпределен в 200 акции на приносител с номинална стойност 5 хил. лева. Решението за преобразуването на дружеството предполага промяна на собствеността, но акциите на приносител гарантират анонимността на евентуалните нови собственици. Прехвърлянето на тези акции става само с физическото им предаване на друго лице и без съмнение по тази причина те са подходящи за потайни сделки. По тази причина в повечето западни законодателства не се разрешава на анонимни дружества да притежават медии. Пред "Капитал" председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински заяви, че собствениците на "Мултимекс И.Д." ООД не са искали разрешение от него за преобразуването на дружеството в АД с акции на приносител.
Апетитите на "Нова телевизия" са свързани с придобиването на концесия за национално излъчване. Текущите проблеми, които медиата трябва да решава, са преоформянето на лиценза му в концесия и активизирането на лоби, което да осигури гласовете на мнозинството от общинските съветници в подкрепа на предложението на Стефан Софиянски общината да купи 25% от медиата. Акциите на приносител би трябвало да са пречка за влизането на общината като акционер в дружеството, тъй като няма да са известни нейните партньори в него.
Според шефа на Столичния общински съвет Антоан Николов разговорите за покупка на 25% от акциите на НТВ продължават, но до този момент никой не е информирал общината за това, че дружеството е с акции на приносител. До сряда собственикът на "Нова телевизия" Дарко Таминджич е обещал да представи на Николов подробна информация за финансовото състояние на медиата. Тази информация общината е изискала от Таминджич още през юли миналата година след предложението на кмета Стефан Софиянски за придобиването на 25% от акциите на "Нова телевизия - първи частен канал" АД и принципното съгласие на Столичния общински съвет за покупката на този пакет. Тогава предложението на Софиянски предизвика скандал, тъй като собственик на лиценза на "Нова телевизия", т.е. на самата телевизия, е дружеството "Мултимекс" ООД и ако беше гласувала предложението на Софиянски, общината щеше да се окаже съсобственик на "кухо" дружество.
"Досега само си разменяме кореспонденция. Преговори не са водени. Преди да купим, нека да проверим какво е положението в "Нова телевизия", тъй като сме чели и чували, че там нещо не е наред. Успях да се чуя по телефона с Дарко Таминджич, според него тази година телевизията приключва в добро финансово състояние. Но ние все пак искаме да видим официални документи. Дарко може да ми каже, че са на печалба 100 милиона долара, но докато не получа документите, аз няма да внеса докладна записка в СОС... За мен "Нова телевизия" не представлява особен интерес в личен план, за да рискувам кариерата си", каза пред "Капитал" шефът на СОС Антоан Николов.
С писмо от 31 юли 1997 председателят на Комисията по финанси и бюджет на СОС и Антоан Николов изпращат писмо до "Нова телевизия - първи частен канал" АД, с което изискват информация за правното състояние на дружеството, акционерите в него, капитала, финансовото състояние, списък на дълготрайните материални активи и числеността на персонала. В писмото си представителите на СОС изрично питат: "Кое дружество е собственик на лиценза и кое е собственик на телевизионната техника? Каква част от нея е под митнически режим за временен внос?"
В края на декември миналата година генералният директор на "Нова телевизия" Михаил Михайлов беше уволнен с устна заповед на изпълнителния директор на "Мултимекс" АД Любомир Пенев. "Като причина за освобождаването ми беше изтъкната смяната на политиката на телевизията", обясни тогава Михайлов.
Предколедното уволнение на Михайлов беше изненада за всички и трудно можеше да се обясни с "промяна на политиката" , тъй като бившият медиен съветник на Софиянски е личен приятел на Таминджич. Тогава обаче не беше известна важната подробност, че наскоро пререгистрираното дружество - собственик на телевизията, има акции на приносител. А това означава - анонимни собственици.
Мултигруп взе ЦСКА до 2000 г. Мултигруп подписва нов договор с ЦСКА със срок до 2000 г., бе съобщено на пресконференция миналата седмица. Фирмата е спонсор на червения клуб и си остава главен спомоществовател на тима за следващия 3-годишен период.
Новината оповести лично вицепрезидентът на компанията Николай Вълканов, който е и в ръководството на футболния клуб. "Така най-добре се опровергават всички слухове, че Мултигруп ще остави ЦСКА през следващия сезон", обясни той.
Клюките вървяха, когато в един момент клубът започна да бави плащанията към своите играчи. Това бе време, когато ЦСКА отпадна безславно в първия предварителен етап на КЕШ, вървеше неособено успешно в първенството, а треньорът Георги Василев веднъж подаде оставка, като се оплака, че не може да мотивира футболистите. "Забавяне на плащанията е имало само тогава, когато се е нарушавал бюджетът на клуба поради други, извънредни плащания", обясни още Николай Вълканов.
По онова време обаче инициативен комитет пусна подписка за общо събрание на клуба с прозаичната цел да се смени ръководството. Миналата седмица, по същото време, когато новият договор бе публично оповестен, бе съобщено също, че събранието ще е следващия месец. Предварително обаче е ясно, че Илия Павлов практически ще бъде без конкуренция за президентския пост на ЦСКА. Факт е, че ръководството в Борисовата градина не показва никакъв страх от опозицията. Скоро не са се чували и обичайните нападки срещу Георги Василев, който минава за външен човек в очите на част от постоянното присъствие на стадион "Българска армия" и става мишена за обвинения при всеки неуспех на тима.
Близки до клуба хора твърдят, че Илия Павлов просто няма от какво да се притеснява в предстоящите избори. Причината е, че всеки, който иска да го измести, ще трябва да му изсипе няколко милиона долара. Твърди се, че цялото финансиране от Мултигруп за ЦСКА до момента се е извършвало във вид на кредити, отпускани от Кредитна банка (банката на групировката) за клуба. Не е ясно каква е глобалната сума, но се говори за число от порядъка на 6 милиона долара. Това трябва да е сумата, похарчена от Мултигруп за премии, заплати, трансфери и всякакви други плащания в ЦСКА. Ако тази сума в момента е дълг на футболния клуб към банката, Илия Павлов може да си я поиска от всеки, който го бутне от мястото му. Такъв човек едва ли ще се намери. В тази ситуация Мултигруп можеше спокойно да подпише нов спонсорски договор. Вероятно спортните съветници на Илия Павлов продължават и да го уверяват, че при евентуален успешен рейд на отбора в европейските клубни турнири той може да си върне голяма част от кредита към ЦСКА и да каже, че това е била една успешна инвестиция.
С подобни амбиции не е чудно, че в Борисовата градина вече практически върнаха една истинска звезда от националния отбор - Емил Костадинов, като продължават да засилват отбора за пролетния сезон, а Георги Василев твърди, че шампионската титла все още е напълно достижима цел.
Пак там правят опити и за търговски печалби от марката ЦСКА, която е достатъчно популярна в България за тази цел. В последните дни на 1997 г. бе представена бира ЦСКА. Подобно нещо година по-рано направи най-богатият клуб в света - английският "Манчестър юнайтед", и отчете отлични печалби. "Пивото за шампиони", както пише на етикета, се произвежда от пивоварна "Ариана", но е продукция на създаденото преди време ЦСКА АД, собственост на футболния клуб ЦСКА и на Христо Стоичков. Акционерното дружество се занимава и с други пазарни дейности - търговия със сувенири и атрибути с марката на клуба, организация на спортни състезания, разработка на спортни обекти.
Борбата за постове в БОК принесе в жертва Заяков
В България има само една изборна длъжност, за която изборите са ясни за години напред - Иван Славков е абониран да бъде председател на БОК, докато сам не се откаже. Затова единственият въпрос на всяко изборно събрание на олимпийския комитет е кой ще успее да се намести до него в престижната спортна организация. Апаратни игри в досегашното обкръжение на Батето на тазгодишното събрание доведоха до размествания на пластовете в изпълнителното бюро и разкриха нови възможности за спортни деятели да опитат по-сериозна олимпийска кариера.
Изборът на Славков е най-тривиалната процедура на подобни форуми. Той бе единственият кандидат за поста и логично бе одобрен с абсолютно мнозинство. "Не ме притеснява фактът, че нямам конкуренция", заяви нескромно Батето, след като получи нов тригодишен мандат.
Съвсем изненадващо обаче иначе спокойната атмосфера в БОК бе разбита от обвинения за финансови злоупотреби и личностни дрязги. Досегашният вицепрезидент Никола Проданов обвини колегите си в непрофесионални действия и финансови злоупотреби противно на традицията в подобни организации, че гарван гарвану око не вади. Бившият шеф на федерацията по гимнастика нарече разкритията си феномени.
Феномен No1 - Валентин Заяков, председател на волейболната федерация, шеф на Конфедерацията на българските спортни федерации и съюзи (КБСФС) и генерален секретар на БОК. "Не мога да си обясня що за човек и ръководител е г-н Заяков", заяви Проданов и разкри нелицеприятни за олимпийския генсек факти. Преди време като президент на КБСФС Заяков предложил да се закрие организацията, а скоро след това стана най-отявленият й защитник. Обяви се за закриване на БСФС, но щом стана ясно, че това няма да стане, поискал да я оглави.
Феномен No2 - Белчо Иванов, щатен служител на БОК и основна движеща фигура в комитета. Проданов обяви, че присъствието на Иванов в БОК противоречи на устава заради политическата му ангажираност. Иванов е председател на движението "Напред, България! ", което Славков създаде за участие в политическата борба. Именно заради противоречието с устава на БОК Батето се отказа от лидерското място в "Напред, България! ".
Феномен No3 - "Лото Олимпик '2006" - една от финансовите тайни на БОК. Контролният съвет не спомена нищо за финансовото състояние на тотализатора в отчетния си доклад. Като преки отговорници за маркетинга в олимпийския комитет за него би трябвало да отговарят изпълнителният директор Белчо Иванов и Валентин Заяков. "Никой нищо не казва как и защо бе закрито "Лото Олимпик" и какъв е финансовият резултат от него", заяви Проданов от трибуната на събранието.
Без да го прави "феномен", Проданов обвини в кражба и шефа на протокола в БОК Жан Закеян. Той покрил пари от билети за гимнастическия турнир на олимпиадата в Атланта.
Изказването на Проданов имаше ефект.
За мнозина това бе изказване на един обречен човек. Предварително се знаеше, че Проданов няма никакъв шанс да попадне още веднъж в изпълнителното бюро на БОК. Още по-немислимо бе да става вицепрезидент. В този смисъл той успя донякъде да разчисти личните си сметки с Белчо Иванов и Валентин Заяков. Може би обвиненията на Проданов спомогнаха волейболният шеф да изпадне от новото ръководно тяло на олимпийския комитет след таен вот и автоматично да загуби поста генерален секретар. Още по-лошото за изпечен играч като него е, че започва да трупа недоверие в спортните среди, а не е тайна голямата му мечта да стане председател на държавния орган за спорта (независимо дали комитет или министерство). "Не е нормално да се изнасят факти от кухнята", философски коментира Заяков обвиненията срещу него.
За Белчо Иванов изказването на Проданов едва ли би могло да има значим ефект, защото не е на изборна длъжност в комитета. Той минава за близък до Батето и ако той поиска да го назначи отново на работа в БОК, не би имал никакъв проблем.
За други от делегатите Проданов се изложи, защото самият той миналата година бе обект на финансови скандали. Веднага след успешната за гимнастиците олимпиада в Атланта Проданов бе обвинен в присвояване на премии за момчетата от националния отбор. В гимнастическите среди скандалът имаше голям отзвук и дори доведе до свалянето на Проданов от президентския пост. Така за мнозина делегати "феномените" не бяха нищо повече от неуспешен опит да си изчисти съвестта.
Въпреки всичко разкритията имаха и положителен момент, защото вдигнаха завесата около финансовите тайни на Славков. Една от тях е прословутото олимпийско тото "Лото Олимпик '2006". Създадено с решение на БОК за подпомагане на финансирането на олимпийската подготовка, тотото скоропостижно бе закрито след игрите в Атланта. Така и не стана ясно какъв е резултатът от него. Самите членове на изпълнителното бюро са в неведение за съдбата на лотарията. Най-лансираната версия е, че "Лото Олимпик" е преминало в ръцете на частна фирма, на която БОК само е преотстъпил за ползване олимпийските символи. Не е ясно кога и с чие решение е станало това. Тотото обаче не е единственото финансово начинание на Батето, чиято съдба е обвита с мистерия. Няма никакви данни за съдбата на фондация "Олимпия", която стартира със стилен купон преди години и също трябваше да набавя средства за олимпийската дейност. Няма отчет и за други подобни акции на Славков. Иначе официалният счетоводен баланс на БОК за трите години показва, че комитетът трябва да има поне 350 милиона лева в касата си.
Борбата за мястото до рамото на Батето ще продължи с пълна сила и след общото събрание. Тепърва предстои да се одобряват сред 16-те членове на изпълнителното бюро нови вицепрезиденти и генерален секретар. За единия вицепрезидентски пост фаворит е ректорът на НСА проф. Георги Кабуров, безспорен авторитет сред спортната общественост. Другото място е силно желано от бившата лекоатлетка Йорданка Благоева. Нейното име бе спрягано още преди събранието, а преизбирането й в ИБ почти й гарантира поста.
Европа все още се приспособява към правилото "Босман"
Водещи фигури в европейския футбол предупреждават, че броят на чужденците, играещи във вътрешните първенства на континента, достига рекордни - и опасни, нива. Дори президентът на "Милан" Силвио Берлускони, който в продължение на години събираше отбор от най-големите таланти от целия свят, сега търси всеотдайни италиански футболисти, които да изведат отбора от кризата. "Търсим шампиони, които да играят със сърце, а не само с таланта си. Ще даваме предимство на италианците, където е възможно", заяви медийният магнат, след като в началото на сезона "Милан" записа най-лошия си старт в италианското първенство от 50 години насам. А това е отбор, в чийто състав са записани 14 чужденци.
Крайностите в селекцията на "Милан" са един от признаците, че европейският футбол все още се приспособява към революционните промени, причинени от съдебното решение по делото "Босман" през 1995 г. за трансферите на играчите. В това историческо отсъждане Европейският съд обяви за незаконни трансферните плащания за играчи с изтекъл договор между клубове от страните - членки на Европейския съюз. То сложи и край на ограниченията за броя на чужденците от страните на Европейския съюз във футболните отбори. Решението даде свобода на играчите да обикалят континента в търсене на най-добрите условия.
Италианската Серия А (първата дивизия на страната) се изправи пред конкуренцията на богатите клубове от английската висша лига, но въпреки това все още е магнит за чуждестранните звезди. Бившият европейски шампион "Милан" разполага с 14 чужди футболисти, докато "Интер" има 11. В миланското дерби от първия полусезон зрителите видяха само деветима италианци на терена. Националният селекционер Чезаре Малдини вече се оплака, че изобилието от силни чуждестранни футболисти оказва вредно влияние върху италианския държавен тим, който се класира за световното първенство във Франция едва след плейоф с Русия.
В Испания профсъюзът на играчите също е загрижен, че младите местни таланти не получават възможности за развитие на своите способности заради наплива на чуждестранния легион, който се състои от 88 футболисти от Европейския съюз и от още 200 играчи извън съюза. "Нашите играчи трябва да се състезават с целия свят", заяви Херардо Мовила, президент на Асоциацията на испанските футболисти. "Деветнайсетгодишните младежи са принудени да мерят сили с играчи от Европейския съюз - това е добре, но те са принудени да правят същото и срещу бразилци, словаци и т.н. Това не е честно."
Испанската лига позволява на клубовете да използват едновременно четирима играчи извън ЕС, докато пришълците от Латинска Америка са считани за испанци, ако живеят само две години в страната. Миналия сезон Асоциацията на играчите едва не обяви стачка, като в крайна сметка под нейно давление бе насрочено обсъждане на ограниченията за чуждестранните играчи след 2000 г. Правилото "Босман" доведе до увеличаването на заплатите на играчите, като не направи нищо да ограничи спираловидния растеж на трансферните суми, тъй като клубовете, които са нетърпеливи да постигнат успехи, дават много пари, за да привлекат футболисти с неизтекли договори.
Нарастващата важност на европейската Шампионска лига, която сега включва вече 24 отбора в първата си фаза, доведе и до увеличаването на значението (включително и финансово) на клубовете, които играят основна роля в нея. Нарастващият финансов натиск накара много европейски отбори да завиждат на английския шампион "Манчестър юнайтед", който в момента е считан за най-печелившия клуб в света. Търговският успех на "червените дяволи" започна от стъпването на Лондонската фондова борса преди шест години, където сега акциите на клуба се оценяват на 400 милиона британски лири. Английският шампион се разви като индустрия на развлечението, като сега приходите от клубните продажби се изравняват с приходите от продажбата на билетите. Освен това "Юнайтед" си осигури и странични приходи, като организира конференции и други подобни мероприятия на своя стадион "Олд Трафорд".
Търговското развитие на много от клубовете от континентална Европа е ограничено, тъй като те нямат свои собствени стадиони. Освен това те не са успели да се възползват достатъчно бързо от лоялността на своите привърженици, обвързвайки ги допълнително с клубните продажби. В редица страни футболните клубове се обявяват за промяна в структурата на собствеността, за да станат акционерни дружества и по този начин да се ориентират към спортния бизнес. "Байерн" (Мюнхен) и европейският шампион "Борусия" (Дортмунд), двете големи имена в Германия, смятат също да се включат във фондовите борси. "Или ще останем, както сме сега, и до пет, максимум десет години, ще сме свършили, или трябва да се насочим в ново направление, което означава да емитираме свои акции", заяви Франц Бекенбауер наскоро. В момента германските клубове са собственост на хиляди свои членове, но се очаква тази година германската футболна федерация да им позволи да станат акционерни дружества, което ще е първата стъпка към фондовите борси.
Същевременно впечатляваща кохорта се готви за превземане на фондовите борси и в Италия, като възможностите са две - Милано или Лондон. Правителството облекчи правилата за включването в Миланската борса, но клубовете все пак ще трябва да докажат, че могат да носят приходи, преди да бъдат допуснати до нея.
Някои от френските клубове, които бяха обезкръвени след напускането на много талантливи футболисти към другите европейски лиги, се подсигуриха, като си осигуриха солидни спонсори. По-голямата част от "Пари сен Жермен" е собственост на "Канал плюс", докато шефът на "Адидас" Робер Луи-Драйфус и неговите съдружници контролират "Олимпик" (Марсилия). Гуруто на спортния маркетинг Марк Маккормак трябва да е доволен от "Страсбург", след като неговата групировка IMG пое контрола на клуба преди броени месеци. "Страсбург" се отблагодари, като елиминира "Ливърпул" в турнира за Купата на УЕФА.
Джордън и Хил са любимците в НБА
Борбата за званието най-популярен баскетболист в НБА и тази година ще бъде ограничена само между Майкъл Джордън и Грант Хил, сочат резултатите от третия кръг на анкетата за традиционния Мач на звездите. Джордън продължава да води при защитниците в Източната конференция с 249 077 гласа, докато при крилата Хил е начело с 247 256. Двете суперзвезди са единствените, които са минали границата от 200 000 гласа четири седмици преди Звездния уикенд.
Запалянковците на източната половина на лигата като че ли не се влияят много от положението на отборите във временното класиране. Засега само един играч от първите три отбора е сред челниците в анкетата на изток и това е Джордън. Куриозно играчите на "Маями" и "Индиана", които са големите конкуренти на "биковете", нямат сериозно присъствие в анкетата. Контузеният Анфърни Хардауей от средняка "Орландо" следва Джордън на почти 100 000 гласа при защитниците, а трети засега е Алън Айверсън от "Филаделфия".
Центърът на "Атланта хоукс" Дикембе Мутомбо, който е сред водачите в класациите на НБА по чадъри, борби и успеваемост при стрелбата, продължава да е първи при центровете. Зад него засега остават Патрик Юинг от "Ню Йорк никс", който ще пропусне остатъка на сезона заради контузия на китката, и Алонзо Морнинг от "Маями хийт".
При крилата Шон Кемп изпревари възстановяващия се от контузия Скоти Пипън и вече категорично е на втора позиция след Хил.
Дейвид Робинсън от "Сан Антонио спърс" оглави класацията за центровете на запад, докато неговият съотборник, новакът Тим Дънкан, се нареди на втора позиция при крилата. Робинсън, който има седем поредни участия в Мача на звездите в първите си седем години в лигата (от 1990 до 1996 г.), изпревари с около 20 000 гласа звездата на "Лос Анжелис лейкърс" Шакил О'Нийл. Робинсън, който пропусна по-голямата част от миналия сезон заради контузия на гърба, сега е сред първите петима в класациите за точки, борби и чадъри средно на мач. Той и Дънкан са с най-голям принос за първото място на "Сан Антонио" в дивизия Среден запад.
Дънкан, който беше избран под No1 в миналогодишния драфт, засега е със 153 325 гласа. Той изостава с малко от Кевин Гарнет от "Минесота", като същевременно зад него са доказани звезди като Карл Малоун от "Юта" и контузеният Чарлз Баркли от "Хюстън". При гардовете крайният победител изглежда известен - Гари Пейтън от "Сиатъл". За второто място ще се борят Еди Джоунс от "Лос Анджелис лейкърс", Стивън Марбъри от "Минесота" и Коуб Брайънт от "Лейкърс".
Кампанията по гласуването, спонсорирана от "Макдоналдс", започна през месец ноември миналата година. Крайните резултати, които ще определят титулярите, ще бъдат обявени на 25 януари. Останалите членове на звездните отбори ще бъдат посочени от съответните старши треньори на отборите от двете конференции, техният избор ще стане известен на 27 или 28 януари. Мачът на звездите ще се играе на 8 февруари в "Медисън скуеър гардън" в Ню Йорк, като ще бъде излъчен в повече от 190 държави по света.
Накратко
Димитър Пенев стана треньор на "Спартак" (Вн). Той подписа с президента Николай Ишков договор за година и половина на пищна церемония в столичен ресторант и веднага заяви, че с неговото отиване в отбора много неща ще се променят - разбира се, в положителна посока, понеже по медиите вирееше мнението, че съставът едва ли не се разпада. В журналистическата гилдия обаче моментално тръгна друга версия. Пената продължаваше да поддържа теорията, че съществува вероятност да стане национален селекционер на Иран, един от участниците във финалите на световното първенство във Франция това лято. Докато бе свободен, трансферът нямаше да бъде проблем. След като подписа договор с клубен отбор обаче, иранците ще трябва да плащат неустойка, ако държат на него. При тези подробности всичко заприличва на добра сделка. Пената подписва шумно със "Спартак", като новината излезе дори по сателитния канал Евронюз. Ако от Иран решат да го привлекат, ще са наясно, че той наистина си има отбор. Неустойката може да бъде дори шестцифрена сума и да бъде разделена между участниците в сделката.
Президентът на футболния клуб "Литекс" (Ловеч) и шеф на "Литекс комерс" Гриша Ганчев отиде лично до Турция, за да продаде двама свои футболисти. Не успя да ги трансферира в "Истанбулспор", но стигна до договор с "Газиантеп". Г-н Ганчев заяви, че клубът получава за тях 3.8 милиона германски марки, а отделно трансферните траншове на двамата са за още 1.5 милиона или дори 2 милиона марки. Това моментално предизвика коментари в две посоки. Едната бе, че "Литекс комерс" се е оказал в затруднено финансово положение и затова Гриша Ганчев финансира фирмата си чрез продажба на футболисти. Той се засмя на това предположение. По-вероятна обаче е друга версия, за която намекна единственият лицензиран мениджър у нас, Лъчезар Танев. Той заяви, че цитираните от Гриша Ганчев суми са нереални и невъзможни за продажба на тези играчи. Идеята е, че като се оповестяват по-големи от истинските суми, се легализират съществуващи средства. Подобни съмнения имаше и през 1993 г., когато пловдивските брокери купиха за "Ботев" (Пд) Велко Йотов от "Левски" на безценица и веднага го продадоха в Испания. Христо Данов твърдеше, че Йотов е продаден за 1.25 милиона долара. Негови врагове обаче опонираха, че сделката е била за много по-малка сума и че чрез нея брокерите са легализирали близо 1 милион в зелено.
Под натиска на побеснялата барселонска публика треньорът Луис ван Гаал пусна Христо Стоичков в игра за последните 4 минути от първия мач за суперкупата на Европа срещу "Борусия" (Дортмунд). Българинът опита няколко паса и дори ритна топката в мрежата, но след като му бяха свирили засада. Агитката на "Барселона" през цялото време скандираше името му, докато той стоеше на пейката, но Ван Гаал обясни, че го пуснал, за да го мотивира. Миналия месец Стоичков претърпя две артроскопии и това се оказа най-сериозната контузия в кариерата му.
Бременна биатлонистка отпада от олимпиадата
Колежки й завиждат, че се измъква от тежката атмосфера в отбора
Ива Шкодрева, една от най-опитните ни биатлонистки, отпадна от националния отбор миналата седмица, след като стана ясно, че е бременна във втория месец. Бронзовата медалистка на 15 км от световното първенство през 1991 г. участвала в първите два турнира от Световната купа през декември, без да знае, че ще става майка. След състезанието в Остерзунд (Шв) двадесет и шест годишната самоковлийка, която страдала от колит, се усъмнила, че може да е бременна, тъй като често започнало да й прилошава. Шкодрева и лекарят на отбора от година и половина Иван Станков, по-известен като доктор на държавния ни тим по лека атлетика в близкото минало, спешно хванали самолета за София ден преди стартовете в Контиолахти (Фин) на 18 декември. Тестовете излезли положителни и съпругата на волейболиста на "Нефтохимик" (Бургас) Виктор Карагьозов естествено избрала да стане майка на първа рожба, вместо да отиде на олимпийски игри.
"Новината, че чакам дете, ме зарадва много. Не се чувствах добре в Швеция, първия ден във Финландия ми прилоша и се върнах в България на преглед", разказва Шкодрева, която за последно спечели старт от Световната купа в Антхолц през 1993 г. Този сезон тя остана 85-а на 7.5 км в първия старт за сезона в Лилехамер, 42-а на 15 км и 82-а на 7.5 км в Остерзунд през декември.
"Толкова слабо класиране не съм имала никога и е тежко да се представяш по подобен начин, след като си бил сред първите шест в света, макар и в няколко състезания. Знаеш, че това не са възможностите ти и не ти остават шансове за по-призово класиране в Световната купа. Пожертвах олимпиадата в Нагано, но не мисля, че съм стара за биатлон. Искам да се върна като състезателка", добавя Шкодрева.
Във федерацията и в средите на биатлона недоумяват как е възможно Ива да пренебрегне участието си в турнирите за Световната купа и XVII зимни игри в Нагано през февруари. Шкодрева обаче е щастлива от стечението на обстоятелствата. Всъщност тя се маха от напрежението и обтегнатите отношения в националния ни отбор, създадени от федералния треньор Венцислав Илиев и от новия наставник Николай Болчев. И в това отношение някои други момичета от тима дори я адмирират.
Илиев и Болчев упорито налагат привлечената от ски-бягането Павлина Филипова и я пускат на всички възможни турнири, като ограничават състезанията на другите. Това потиска останалите в тима, особено броената за олимпийски медал Екатерина Дафовска и Шкодрева. Протежирана от ръководството, Филипова записа най-добро класиране от нашите през сезона - 15-о място на дългата дистанция в Остерзунд. Най-класната в тима - Катя Дафовска, загърбена от треньорите, оставена едва с три старта (срещу 6 на Павлина Филипова), едва се доближи до първите 20. Тя остана 20-а на първия старт на 7.5 км в Лилехамер, 21-а на 15 км в Остерзунд и 27-а на преследване в Контиолахти. За капак на всичко треньорите дали на Дафовска непростреляна пушка преди дългата дистанция в Остерзунд, където тя остана 75-а с три наказателни обиколки от погрешна стрелба.
"Не обвинявам никого, но причината за лошия резултат не бе у мен. Бях несигурна в стрелбата, чак в Контиолахти влязох в ритъм. Обстановката в отбора е доста напрегната. Илиев и Болчев прикриват всичко, но аз защо да мълча? Честите смени на треньорите, без да се съобразяват с нашето мнение, се отразяват на резултатите ни в стартовете. Защо изгониха руския специалист Николай Захаров", пита сега 22-годишната Дафовска. "Не знам Болчев да е създал някой състезател досега, а стана треньор и на мъжкия, и на женския национален отбор. Ива направо се радваше, че по толкова хубав начин се оттегля от отбора, защото напрежението в него й тежеше. Тя бе най-сигурният ни състезател и е много необходима за щафетата."
Така неочакваната бременност на Ива Шкодрева се превръща в най-показателния детайл от обстановката в българския биатлон, от който чакат да спаси честта на българския спорт в Нагано. Ръководството на федерацията разтръби преди зимния сезон, че отборът е отлично подготвен и големите възможности на състезателите ще доведат до медал от олимпиадата. Приказките напълниха касата със 150 милиона лева държавни пари. Два месеца по-късно истината лъсна. Дафовска и Филипова защитиха в много малка част гръмките слова на шефовете си. Радка Попова, Валентина Пейчинова, Георги Касабов и Божидар Ваташки обаче дори не се доближават до първите 50 в състезанията за световната купа. Женската ни щафета е пълен провал, след като Венцислав Илиев не допусна опитната Мария Манолова да участва в нея. На четвъртия старт в Руполдинг миналия четвъртък на 7.5 км българка сред първите 50 състезателки отново нямаше. Четирите ни биатлонистки изостанаха на повече от 3 минути от победителката и водачка за Световната купа Магдалена Форсберг (Шв).
Всичко това принуди Дафовска най-сетне да поиска среща и да изясни ситуацията на председателя на БФБ Васил Тончев. Той откликна, като включи в щаба на отбора личния й треньор Боран Хаджиев въпреки нежеланието на Илиев. "Искам да мога да разчитам на някого в стартовете, защото със сегашния треньорски екип повечето от отбора не се чувстват комфортно и вървим зле. Боран е специалист, който ще помага на всички в тима, не само на мен", казва Катя. Тя тренира с бившия генерален секретар на федерацията Хаджиев от шести клас в спортното училище в Чепеларе. Боран се присъедини към отбора в Руполдинг в петък и е твърде вероятно да пътува и за олимпиадата.
Миналата година Хаджиев бе помощник-треньор на държавния отбор за месец и после безпричинно бе освободен. Освен че е някакъв компромис със звездата Дафовска, той може да изпълнява и ролята на буфер между БФБ и брат си Савко, смятат запознати. Председателят на клуб "Олимпиец" в Чепеларе и бивш държавен треньор на националния тим по биатлон Савко Хаджиев води три дела срещу БФБ за неплатени суми от състезания и лагери. Шефовете му обещаваха да пътува с Дафовска за световната купа в Нагано миналия март (където тя стана трета), ако прекрати съдебния иск, но той отказа.
Отборът за олимпиадата в Нагано ще се обсъжда за последно на заседание на управителния съвет на федерацията след петия турнир в Антхолц-Антерселва (Ит), който свършва на 18 януари. Тъкмо там най-после се очаква някакъв пробив на българките, тъй като пистата на 1800 м е подходяща за подготовката им и е свързана с повечето български успехи в женския биатлон.
Заседанието на УС е последен шанс в олимпийския състав да бъде включена Мария Манолова, носителката на няколко медала от световни първенства и на "Полярната купа" за 1989-1990 г. Тя е заявена за игрите в Нагано, но не е включена в състава. Манолова се готви самостоятелно, а на контролите за определяне на националния тим през лятото победи с по 3 минути Радка Попова и Валентина Пейчинова. Вместо предварително допуснатите от БОК пет биатлонистки БФБ планира Дафовска, Филипова, Попова, Пейчинова и Божидар Ваташки.
Колкото до бременната Шкодрева, ръководството на федерацията замисля да я глоби поне с 3000, колкото струва 1-месечният й престой на Скандинавския полуостров през ноември-декември. В договорите на биатлонистите пише, че трябва да плащат по 25 000 ДМ неустойка при прекратяване на контрактите с БФБ по вина на състезателя. Председателят Тончев обаче не е склонен да иска сумата от Шкодрева, въпреки че тя напуска тима месец преди Нагано. Пък и бременността едва ли е вина.
