ДСК срещу Кредитна банка - отделна битка във войната с "Мулти"
Групировката първа започна дело за 14.45-те млн. долара валутни ЗУНК-ове, които дължи на ДСК
Откритият сблъсък между правителството и Мултигруп малко преди Коледа за газа доразви и конфликта на банковия фронт - между Държавна спестовна каса и Кредитна банка. В последния работен ден на миналата година с писмо до БНБ ДСК пак мотивира, че Кредитна не й връща валутни облигации за 14.45 млн. долара, и поиска заради забавата да се отнеме лицензът на банката. Атакуваната финансова институция веднага отговори с това, което всъщност касата не иска - заведе дело за доказване на тази мотивация. Според неофициални източници (въпреки инвентаризацията в съда) Кредитна банка е завела установителен иск срещу ДСК, настоявайки да се докаже, че вземането на спестовната институция е безспорно и изискуемо. Като обезпечение по иска пък се посочва спиране на административното производство по отнемане на лиценза на банката. Двете институции спорят дали книжата вече трябва да се върнат веднага или в края на годината, както е подписано от бившата шефка на спестовната каса Бистра Димитрова (виж хрониката на договорите). Ако съдът уважи иска на Кредитна банка, това ще блокира възможността на БНБ да й отнеме лиценза, дори централната банка да се съгласи, че книжата са изискуеми. От друга страна, ако започне дело, "Мулти" ще са почти гарантирани, че то ще се проточи до края на годината и така или иначе ще отсрочи връщането на спорните облигации.
Конфликтът между финансовите институции беше споменат от премиера Костов в контекста на кризата в отношенията с Мултигруп по доставките на газ, макар че по-късно той отрече между двете да има връзка. За всички в банковата система отдавна е ясно, че с подмяната на Бистра Димитрова още през първата половина на миналата година започна тихата (тогава) битка на новото правителство с Мултигруп и активността на новото ръководство на ДСК именно по тази част от старите лоши сделки на касата не е случайна. Източници в централната банка потвърждават, че правителството не е безучастно нито в проверките, които "Банков надзор" назначи в Кредитна банка през миналата година, нито към кореспонденцията, с която ДСК приканва БНБ да се намеси в спора й с частната институция.
Проблемът е, че колкото и загуби да са нанесли на спестовната каса сделките на Бистра Димитрова с Мултигруп, правните възможности за развалянето им са доста мъгляви. Въпреки неспиращите коментари по темата представители на централната банка не се ангажираха с официална позиция, а и до края на миналата седмица в ДСК нямаше отговор на новогодишното писмо. Източници от централната банка твърдят, че дори с цената на по-обтегнати отношения с правителството "Банков надзор" предпочита да остави спора между двете институции да се реши в съда, вместо от него. Според Закона за банките шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова е упълномощена да отнема банкови лицензи, като такова решение не може да се обжалва. Подобен акт винаги води до огромно напрежение. Емилия Миланова беше принудена да поиска охрана заради интригите около лиценза на Добруджанска банка и беше заплашвана със съд от Капиталбанк. В този смисъл завеждането на делото от страна на Кредитна банка може и да не се възприеме като чак толкова неприятен ход в коридорите на БНБ. В не по-малко деликатна ситуация е и заместникът на Бистра Димитрова, който излиза като фронтмен в конфликта, без да е дотам сигурен кой ще спечели.
Отсега действително е трудно да се прогнозира как ще свърши всичко това. От една страна, очевидно в позиционния конфликт има нов, и то трудно прогнозируем играч в лицето на съда.
От друга, въпреки уверенията от ръководството на Кредитна, че банката е в цветущо състояние, слуховете, че надзорът има нови козове в ръкава, са доста настойчиви. Самата финансова институция от своя страна прави всичко възможно максимално да опрости баланса си, така че да не дава повод за административни санкции. Освен че обяви, че е внесен основен капитал от 15 млрд. лева, ръководството на банката е успяло да прехвърли някои нейни вземания към други финансови институции. Те са две групи. Множество операции с дъщерната "Дисконтова къща" са били използвани просто за да се "почисти" балансът на банката от лоши кредити. Други, обслужвани вземания пък са били ползвани като платежно средство за покриване на дългове към други банки или просто продавани (цедирани), за да се получат ликвидни средства. Според източници, близки до Кредитна банка, в момента е трудно да се намери формален повод в показателите на банката за отнемане на лиценза.
Около "изваждането на факти" през последните дни за пръв път документално се потвърди и участието на стария управителен съвет в цялата история. Фактът, че по времето, когато БНБ беше ограничила всякакво рефинансиране за търговските банки, е отпускала почти мигновени помощи за Кредитна банка, и то срещу очевидно (макар и не формално) чужди облигации, е доста смущаващ. По този начин банката на "Мулти" се спаси в дните, когато се правеше вторият списък на банки, които ще бъдат поставени под особен надзор. Бившият управител на БНБ Любомир Филипов сега е прокурист в... Кредитна банка.
Накратко
Въпреки че преди Нова година премиерът Иван Костов обеща на 7 януари списъкът с кредитните милионери да получи гласност, това се отложи. По закон готовият иначе списък до 21 януари трябва да бъде предаден на главния прокурор, депутатите, финансовото министерство, митниците. Костов обаче изпрати специално писмо на шефа на БНБ Гаврийски, с което поиска информация дали представители на изпълнителната власт фигурират в списъка и обеща да обяви, ако има такива. Гаврийски от своя страна се съгласил да даде информацията.
На 23 декември 1997 г. Софийски градски съд обяви официално фалита на Първа частна банка. Юристите на банката са използвали законовия срок от седем дни, за да обжалват решението пред Върховния съд.
Фалитът на Капиталбанк също бе обявен от съда миналата седмица. Това стана след отнемането на лиценза на банката в края на миналата година. Ръководството на банката може да обжалва обявяването във фалит, но според новия закон няма право да обжалва отнемането на лиценза й от страна на БНБ.
България внесе своя дял от капитала на Черноморската банка за търговия и развитие под формата на специални права на тираж. С внасянето на българското участие във финансовата институция тя вече има необходимия капитал, за да може да започне да функционира, и това ще стане най-вероятно в средата на месец февруари. За вицепрезидент от българска страна правителството определи бившия търговски министър и настоящ служител на БНБ Даниела Бобева. Седалището на новата банка е в Солун.
На 28 януари в София ще пристигне мисия на Международния валутен фонд, която ще направи пореден преглед на петото стенд-бай споразумение. Основна тема на предстоящите преговори ще бъде и забавянето на банковата приватизация. Правителството иска срокът, поставен от фонда (до края на 1998 г.), да бъде удължен поне до края на следващата година.
Застрахователно дружество "София - живот" увеличи капитала си до два милиарда лева. По този начин се попълва минимално изискуемият по закон капитал за издаване на лиценз за извършване на животозастраховане. Променен бе и уставът на дружеството, за да отговаря на поставените изисквания в новите нормативни актове.
"Тексимбанк" проведе извънредно общо събрание в края на миналата година. Приети бяха промени в устава, за да бъде съобразен с новия закон за банките. Бе избран и специализиран орган за вътрешен контрол, оглавен от Елена Делчева.
Валутният резерв достигна 4.4 млрд. германски марки към 31.12.1997 г. Наличните парични средства са в размер на 2.26 млрд. марки.
Как е устроен светът
Всяка година ни бомбардират с поне дузина нови пророчества. Някои от тях ще се сбъднат, други - не. Но това, което почти със сигурност ще стане, е, че тенденциите и основните събития на новата година няма да могат да бъдат предречени. Такъв бе случаят с изминалата година, когато азиатската икономическа криза изненада всички. Почти никой не предвиди падането на комунизма, идването на СПИН, бума на Интернет или рязкото падане на инфлацията и престъпността. Най-добрите ни пророци постоянно биват засрамвани от случващото се. Защо се получава така?
Част от обяснението лежи в техническата сложност на прогнозите. Кой друг освен някой особено проникновен лекар би могъл да знае за ранните случаи на СПИН и да си представи, че тази болест ще се превърне в чумата на ХХ век? Подобен аргумент обаче е трудно приложим за Интернет. Преди десетина година милиони американци използваха компютри, но малцина предвидиха явлението на глобалните комуникации. Някои дори смятаха, че прекалено много се шуми около, да речем, Бил Гейтс например. Което идва да покаже колко бързо могат да се променят възгледите ни.
Начинът, по който повечето хора мислят за явленията, прилича на кипенето на водата. Смята се, че процесите са постепенни - както водата първо се затопля и после започва да кипи. Но много промени са резки и драматични. Да вземем например две парченца уран. Разделени, те са безвредни. Но ако разместим атомите им, може да достигнем до критичната точка, която да ги превърне в атомна бомба. Животът и историята невинаги са затопляща се вода, вървяща към кипене. Понякога те достигат въпросната критична точка, която е началото на радикалната промяна.
Сега вече знаем, че икономиките на Югоизточна Азия са достигнали своята критична точка, която ги доведе до сегашното положение. Държавите бяха направили някои лоши инвестиции - офиси в Тайланд, фабрики в Южна Корея, които не могат да възвърнат средствата, вложени в тях. Но в царуващото схващане за "азиатското чудо" никой не се нае да свърже парчетата от мозайката. Няколкото лоши икономически проекта бяха сметнати за изолирани грешки.
Верижната реакция стана факт, защото нещо промени господстващите схващания. Тайланд девалвира валутата си през юли, признавайки по този начин, че проблемите му са толкова големи, че не може вече да плаща дълговете си. Паралели скоро бяха направени и с други страни от региона. Страхувайки се от нови девалвации, инвеститорите започнаха да продават местните си акции и валути. Последвалата паника по финансовите пазари направи нещата още по-мрачни за азиатските икономики. Но в края на годината вече малко хора можеха да кажат, че явленията в Азия са били ирационална случайност.
Колапсът на съветската империя протече по подобен начин. Един репресивен режим действа най-добре, когато може да се има вяра на жестокостта му. Когато малко оспорват властта му. Редките случаи на бунт се изолират, а виновните се изпращат по затвори или се убиват. Рядко някой посмява да крие или защитава провинилите се. Старият Съветски съюз градеше репутацията си години наред - от ликвидацията на кулаците през 20-те, милионите политически затворници през 30-те, навлизането в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г. Но до средата на 80-те СССР загуби смятания за неизчерпаем капацитет за насилие.
Урокът е, че малките промени се подхранват от само себе си, карат хората да се държат различно и после кристализират в големи промени. Както отбелязва Гладуел, не всяка промяна е линейна. Вярата в линейната промяна продължава да е жива, защото прави нещата да изглеждат по-лесни за управление и контрол. Ако искаме по-топла вода, просто включваме котлона. Това обаче невинаги е начинът, по който действа светът.
Единна Европа или арена за борба на концепции
Стартирането на Европейския валутен съюз на 1 януари 1999 г. е най-значимият европейски проект след Втората световна война и най-съществената промяна в международните финанси след бретън-уудската система. То предполага обединяване на политическите, интелектуалните и волевите усилия на Стария континент. След като се освободи от идеологиите обаче, Европа се сблъска с различни национални концепции, всяка от които се саморазглежда като уникална и емблемна за континента. Отношенията в триъгълника Лондон - Париж - Бон остават в енигмата на неизвестността - и трите страни стават все по-чувствителни към претенциите на другата, без обаче да разясняват същественно собствените си представи за бъдещето на Европа и лидерската си роля.
Най-важното събитие за ЕС в близките месеци е обявяването на страните, които ще влязат в Европейския валутен съюз от 1 януари 1999 г. В края на февруари т.г. Европейският монетарен институт (ЕМИ) и Комисията на ЕС (КЕС) ще публикуват докладите си кои страни покриват критериите за конверсия на валутите и на специален съвет на високо ниво на 2 май в Брюксел Тони Блеър като председател на ЕС официално ще ги изброи. Докладите на ЕМИ и КЕС няма да посочват кои страни достигат или не посочените в договора от Маастрихт пет критерия - държавен дълг, бюджетен дефицит, инфлация, валутен курс и лихвен процент на дългосрочните държавни ценни книжа, а ще квалифицират икономическото представяне на 15-те през 1997 като основа за тяхната дългосрочна икономическа стабилност. Този подход ще предпази по-уязвимите икономики от неприятни изненади и по този начин решението на съвета от 2 май ще бъде повече политическо, отколкото икономическо. Интересното е, че петте критерия от Маастрихт изиграха по-важната практическа роля да накарат правителствата в Рим, Мадрид и Лисабон да спазват по принцип нехарактерна за тях строга фискална дисциплина, отколкото в крайна сметка да станат определящи за вземането на решенията "вътре - вън". При това положение не е учудващо, че всички прогнози до момента (ОИСР, МВФ, КЕС и др.) съвпадат. След като италианското правителство в крайна сметка успя да прокара бюджета за 1998 г., 11 страни ще бъдат пионери в ЕВС, като от настоящите 15 страни - членки на ЕС, Великобритания, Дания и Швеция ще останат извън по собствено желание, а Гърция единствена няма да влезе поради недостигане на критериите.
Въвеждането на единната валута евро (http://euro.eu.int/) и последствията от това са главна тема на повечето анализи на водещите икономически институти в Европа в момента. Решението за ЕВС през май ще отвори път на няколко паралелни процеса. Страните, които първоначално ще влязат в единната валута, ще трябва да обявят курсовете на конверсия на валутите си към еврото и да защитават тези курсове от флуктуационни рискове до 1 януари 1999 г. Те вероятно ще вземат за основа паритетните нива на валутите си в кошницата на Европейския валутен механизъм през май - избор, който минимизира влиянието на външния паричен пазар. Ако обаче действителните курсове през май се отклоняват съществено от сегашните паритети, финансовите министри на 11-те могат да посочат и средни нива от по-дълги периоди назад. Тъй като еврото ще наследи в крайна сметка ЕКЮ-то едно към едно, неговата стойност ще зависи и от поведението на валутите на страни, оставащи извън първоначалния състав на ЕВС. Успешният старт на ЕВС няма да е в ръцете само на презентационните способности на Тони Блеър, но и на движението на британската лира през 1998.
Ако по долар - евро курса може да се спекулира, все по-ясно става, че еврото ще успее да измести значително щатския долар във валутните резерви на централните банки. В момента доларът заема 60%, а европейските валути, взети заедно - 20% от валутните резерви в света. Досега никой не вярваше, че еврото може да предизвика сериозно долара - през 1997 г. то се приемаше като слаба валута, създадена политически и съдържаща "мръсни думи" като италианска лира или испанска песета. Азиатските банкери дори отказваха да коментират нещо, което не само не е доказало стойността си, но и още не съществува. Но когато 11-те страни слеят парите си през 1999 г., те ще създадат търговска зона в размера на американската, повече разплащания ще стават в евро, ликвидността му ще расте и според отдела за глобални проучвания на валутите на J. P. Morgan то би могло да спечели любовта на централните банки, които ще започнат да фаворизират една нова и лесно интервенираща на пазара валута. Директорът на Вашингтонския институт за международна икономика Фред Бергстън предвижда силен старт на еврото от самото начало, 40 на 40 процента разпределение долар - евро в световните финанси и прехвърляне на между 500 млрд. и 1 трлн. доларови портфолиа в евро. Разбира се, във всеки процес има инерция и федералната хазна на САЩ ще се надява на по-бавно сбъдване на прогнозите. Действително британската лира по силата на навика остана в световните валутни резерви чак до 30-те години на века, десетилетия след края на британската икономическа мощ. Но еврото има зад себе си най-мощния двигател - пазара. Когато износителите на арабски петрол и японски автомобили започнат да издават основно фактури в евро, и най-консервативните централни банки могат да последват процеса.
Голямото предизвикателство в този смисъл е как ще се осигури реализирането на една политическа инвестиция с постоянен приток на добра воля от 11 или повече столици, в случай че еврото не върви по най-добрия сценарий. Разбира се, във финансовите импровизации няма нищо лошо, напротив, те биха могли да родят и нови нива на сътрудничество, непредвидени досега в този ако не първи, поне най-мащабен опит за международен валутен борд.
Опасението за еврото не е в интелектуалните способности на политиците и банкерите, а в това, че националните концепции продължават да потискат процеса на вземане на решения в Европа, дори когато става дума изцяло за икономическа политика. И пример за това е разгорелият се дебат кой да оглави Европейската централна банка (ЕЦБ), превърнал се в двубой на годината, след като Франция издигна кандидатурата на управителя на "Банк дьо Франс" Жан-Клод Трише срещу шефа на ЕМИ, холандеца Вим Дюзенберг. Съперничеството за шеф на ЕЦБ не е въпрос на алтернативна политика, а въпрос на националност - холандците настояват за висш международен пост, защото няколко пъти вече не могат да получат такъв, а французите са подразнени от това, че всички германски претенции по ЕВС досега са удовлетворени - избирането на Франкфурт за седалище на банката, еврото за название на валутата, а Дюзенберг е идеална интерпретация на немската представа за независимост на ЕЦБ. Парадоксално, но Европа, която се обявява за единна и без граници, изведнъж е поставена пред избора да решава не в полза на дадена икономическа политика, а в полза на дадена националност. И в този случай също няма път назад - според договора от Маастрихт мандатът на шефа на ЕЦБ е 8 години и решението трябва да се вземе единодушно. Това, че повечето държави подкрепят холандеца, няма практическо значение, защото Франция може и сама да развали консенсуса. Възможностите са или някакво френско-холандско споразумение, или вариант "Сантер" - трета кандидатура от малка и непретенциозна страна, например финландския пръв банкер Сирка Хамалайнен.
Но спорът за шеф на ЕЦБ всъщност е по-дълбок от обикновените национални дразнения, той докосва и концептуални позиции на два лидера в Европа. Франция започна и официално да изразява съмнение в демократизма на съсредоточаването на практически единствената наднационална икономическа власт в бъдеща Европа в един неизборен орган, какъвто е ЕЦБ. Теза, която исторически превъртяна назад, отива към идеите на Русо за народния суверенитет и борбата на републиката срещу монархизма. Докато циментът в немския дизайн за европейските институции не е в la voix du people, а в тяхната експертност и политическа независимост. Оттук и стремежът на Париж да влее повече правомощия в Съвета на финансовите министри на членките на единната валута, известен като "Евро-Хикс", париран през декември в Люксембург от Великобритания и Германия поради коренно различни мотивации на Лондон и Бон. Великобритания се противопостави, защото тя нямаше да участва в него винаги, когато си поиска, а Германия - понеже овластен "Евро-Хикс" би ограничил мощта на ЕЦБ.
Ролята на арбитър през идващите 6 месеца ще играе Великобритания по логиката на ротацията на председателствата на ЕС. Това е едновременно добра и лоша новина. Предвид на това, че, оставайки извън първоначалния формат на ЕВС, Великобритания има най-важното качество на един арбитър - неутралността, и Блеър може с оксфордско самочувствие да застане в средата на споровете между френската и германската визия за Европа. По същия начин, по който Хелмут Кол се наслаждаваше на френско-британския спор по "Евро-Хикс" на срещата в Люксембург, предупреждавайки Блеър, че на френския флаг се отдава чест три пъти, а на немския - само веднъж. Но, от друга страна, британското председателство е корав залък в момент, когато всички съмнения по отношение на бъдещото делегиране на правомощия от Уестминстър към Брюксел остават и Великобритания ще трябва да отсъжда за другите, преди да е определила собственото си място в един започващ процес. Проблемът за Блеър е как да отвори вратата да минат другите по начин, който да не изглежда като "влизайте първи, а аз ще погледам".
Британското председателство ще трябва да строи мост и между две концепции относно разширяването на ЕС - германската, която цели бързото приемане на първите готови да поемат задълженията страни, и испано-гръцката, която вижда разширяването само от гледна точка на разходите за него и набляга на равния старт с мисълта за отдалечен финал. Великобритания е фаворит за скорошни реформи в общата селскостопанска политика и преразпределение на фондовите средства. Изследване на Кралския институт за международни отношения в Лондон показва, че страните от втората вълна на разширяването ще получат през периода 2002-2006 само 23 ЕКЮ на глава на населението от структурния фонд на ЕС, докато тези от първата вълна ще грабнат 120 ЕКЮ. За сравнение - Гърция и Португалия получиха по 400 ЕКЮ. Така че стимулите пред страните са не само морални. Решението за приемане на нови членки на ЕС в Люксембург бе политическо, но кой кога ще влезе не остава въпрос само на националните икономики, а и на готовността на ЕС да проведе нова междуправителствена конференция, да допълни договора от Амстердам със съответните реформи - приготовления за разширено членство, и да бръкне в джоба си.
Авторът е аспирант в London School of Economics
Новият световен ред се отлага
Държавите вече се разделят на три групи
Когато комунистическата система се срути през 1989 г., заедно с нея си отидоха и редица от политическите правила на последния половин век. Западът спечели студената война и се очакваше да го отпразнува подобаващо. Но тази война не беше като останалите. Вместо да завземе територии или да търси репарации, Западът създаде ноу-хау фондове и предостави заеми на победените. Мразовитата яснота на войната отстъпи мястото си на мъгливия мир.
Когато през септември 1990 г. Ирак нападна Кувейт, американският президент Джордж Буш обяви настъпването на "нов световен ред". Тогава никой не му повярва, въпреки че на всички им се искаше да е така. Но след като в края на февруари 1991 г. водената от САЩ антииракска коалиция застави Саддам Хюсеин да напусне окупираните територии, чувството на облекчение бе усетено от много хора. Може би наистина настъпваше нов световен ред: катаклизмите на 1989 г. промениха калейдоскопа на света, но изглежда, че парчетата от мозайката се бяха наместили отново, и то по един задоволителен начин. Демокрацията и справедливостта се оказаха победители, а с помощта на пазарните си икономики изглеждаше, че западните държави ще разгромят агресорите. В идеалния вариант се очакваше при появяване на трудности Америка да оглави спасителен отряд, подкрепяна от обновяващата се Русия и другите си нови приятели.
За съжаление опиянението от подобна перспектива не продължи дълго.
Днес, след пролятата кръв в Сомалия, Руанда, Югославия, Чечения и Алжир, новата политическа конфигурация не изглежда толкова перфектна. Победителите от 1989 г. загубиха ясния си поглед за положението в света. Възходът на ислямския фундаментализъм им се струва неразбираем, а когато се налага да се установи източникът на проблемите, не знаят кой район на картата да гледат. От друга страна, добрата стара национална държава получи няколко сериозни удара. Духът на отцепничеството може да се усети от Шотландия и Каталуния чак до Квебек. Няколко държави - Югославия, Чехословакия, Съветският съюз и Етиопия, се разпаднаха, а редица други се огъват под натиска на разцеплението, включително половината африкански страни и толкова различните една от друга Италия, Турция, Индонезия и Индия.
В объркването си старите богати държави, изглежда, станаха само по-цинични, що се отнася до външната политика. Вече седем години действията срещу Ирак са далеч по-нерешителни, отколкото знаменитата черта, прокарана в пясъка от Джордж Буш през 1990 г. След Югославия и Албания малко европейци имат желанието да се замесват отново в балканските главоблъсканици. Бързо се изпариха и мислите за директна намеса в африканските кризи. Напротив, задълбочи се интроспективното начало в европейската политика. Докато Югоизточна Азия и Китай се затрудняват, Латинска Америка прогресира, а Африка дегенерира, вниманието на Западна Европа е съсредоточено в икономическия и валутен съюз. Какво всъщност става?
Краткият отговор е прогрес. Може би не точно в смисъл на подобрение, но определено в смисъл на еволюция. В осемте години след падането на Берлинската стена светът започна да се движи, приключвайки с 40-годишния период на застой. От правилното разбиране на паметната 1989 г. зависи справянето със следващия етап от историята. Може би най-ясният анализ на ставащото в момента е направен от Робърт Купър, британски дипломат. В есето* си от 1996 г., което получи по-малко внимание, отколкото заслужаваше, Купър отбелязва, че 1989 г. е поставила края не само на студената война, но и на баланса на силите, доминирал в европейските отношения, а оттам и в света. Купър също смята, че в един поствоенен, балансиран свят държавите най-общо могат да бъдат поставени в три категории.
Някои, чиято основна характеристика е "хаос" (Сомалия, Афганистан, Либерия), могат условно да бъдат наречени предмодерни. Други, с по-познато и поведение и вид, като Бразилия и Китай са в категорията модерни. И третата група от предимно европейски държави, в които обичайните въпроси по суверенитета започват да се изместват от интеграционно мислене, са наречени постмодерни. За Купър подобно разделение намира основите си от древния свят, където политическият избор е бил между ред и хаос, като редът се е въплъщавал от империята. В наши дни империализмът не е на мода, но по времето на Александър Македонски, на Римската и Китайската империя да бъдеш в рамките на една империя е означавало да имаш закони, ред, култура и цивилизация. Да си извън нея съответно е било равносилно на варварство и хаос. Но империите не са подходящото държавно образувание за промени. Тяхната главна цел е да поддържат централизъм - условие, което от своя страна подхранва авторитаризма. Това, с което Европа допринесе за развитието на света, е появяването върху политическата сцена на малката държава.
Малките държави създадоха конкуренцията и всички ползи от нея, но също и войните, защото тези държави през повечето време, ако не и през цялото, са агресивни. Разрешението на проблема дойде с баланса на силите - когато една държава стане прекалено голяма, останалите се обединяват, за да възстановят статуквото. За начало на тази практика може да се посочат Тридесетгодишната война и краят й през 1648 г., Вестфалските мирни споразумения и раждането на модерната европейска държава. Системата действа, макар и не перфектно, до 1871 г., когато обединението на Германия я прави прекалено голяма за останалите европейци. След това идват САЩ и Съветският съюз, чието продължително присъствие в Европа променя системата завинаги. Според Купър краят на балансираните сили е бил предрешен не само от обединението на Германия, защото войната, типична характеристика на системата, в началото на ХХ век се превръща от технологията в скъпо събитие, което държавите трудно могат да си позволят. Още повече че индустриалната революция създаде демократично общество и политика, които направиха междудържавните сделки почти невъзможни. Във всички случаи двете световни войни поставиха край на баланса на силите в неговия традиционен смисъл и разрушиха империите, които бяха израсли от европейската система.
Защо тогава 1989 г. да се смята за фактически край на схемата "баланс на силите"? Защото всъщност периодът от 1945 г. до 1989 г., доминиран от студената война, представлява своеобразно продължение на предишното положение - "многодържавната балансираща система се превърна в двустранно уравновесяване на терора по целия свят", а бившите европейски империи стават сфери на влияние на суперсилите. Така че идването на 1989 г. маркира края на студената война, формалния завършек на Втората световна война (поне в Германия и най-вече в Берлин), края на системата баланс на силите и на феномена на империализма, който, затихнал в Западна Европа, бе все още жив в съветска Русия и трансформиран в САЩ от териториално явление в идеологически феномен.
Всичко това води до състоянието на света след 1989 г. и трите последващи категории на Купър. В първата група държави, предмодерните, могат да бъдат отнесени Камбоджа, Сиера Леоне, Албания и техните подобни. При тях държавата "вече не притежава критерия на Вебер за монопол над упражняването на сила". Там, както в древния свят, изборът е между реда и хаоса, но ситуацията е променена с това, че в днешно време никой не желае да въдворява ред със създаването на империя. Земята и минералните богатства (с изключение на петрола) вече не представляват директен източник на власт, а управлението на поданици е нищо друго освен товар. Така че тези, които живеят в зоните на хаос, според Купър могат да очакват да бъдат оставени на собственото си разложение въпреки епизодичните хуманитарни или в случай на лошо поведение наказателни мерки от страна на Запада.
Модерните държави са по-познат феномен. Тяхното верую е националната държава и основният й принцип - ненамеса във вътрешните работи на друга страна. Модерните държави за Купър включват районите на Югоизточна Азия, Средния изток и Латинска Америка и според него те биха се чувствали най-добре през ХIХ век. Те са силно националистични и са готови да преследват интересите си и със сила. Ето защо се поддават на влияние по схемата на баланса на силите - така както например съществуваше равновесие в Залива преди войната между Ирак и Иран. Но в света има все повече райони, в които не може да съществува равновесие без намесата на Америка, каквато е ситуацията в Близкия изток например. Купър отбелязва, че колкото една модерна държава е по-добре организирана и по-самоуверена, толкова по-голяма става заплахата за нейните съседи. За разлика от този тип държава предмодерните страни могат да станат опасни само когато се разпаднат.
Постмодерните държави са качествено различни. Те в значителна степен са се отърсили от комплексите си за суверенитета. Съществуват в система, която поощрява намесата във вътрешните работи една на друга, както и насърчава наблюдението и ограничаването на отделните държави във военните въпроси. Тази система е най-добре развита в Европа, а началото й бе поставено с договора от Рим, целенасочен опит да се надскочат рамките на националната държава. И наистина, както Вестфалските споразумения се превърнаха в начална точка на системата на баланса на силите, така Римският договор може да бъде разглеждан като крайъгълен камък на постмодерната система. Тя излиза извън границите на континента: всяка страна, която е подписала договора за конвенционалните оръжия, което означава и САЩ, и Канада, е част от тази система, въпреки че тази страна може да има редица характеристики на модерната държава.
За сигурността си постмодерните държави не разчитат на баланса на силите, а на международни спирачни лостове, изградени върху военния капацитет на всяка една от страните. Вместо да се опитват да заблуждават потенциални врагове в групата за готовността си за война, постмодерните държави залагат на прямостта и безпристрастието - те налагат ограничения и извършват инспекции, за да подсигурят изпълнението на постигнатите договорености. Откритостта е козът, който поражда доверието. Процесът на взамно доверие започна в годините на студената война с разговорите през 1975 г. в Хелзинки, които поставиха началото на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Първоначално тя е била създадена, за да предотврати изненадваща атака на някоя от суперсилите срещу друга, като се има предвид ужасяващият факт за наличието на ядреното оръжие - парадоксът, че за да се защитиш, трябва да се самоунищожиш. Концепцията за взаимната уязвимост на държавата в наши дни се разпростира не само върху постмодерните, но и между много модерни държави, в резултат на което бяха подписани много договори за неразпространение на ядрени оръжия и забрана на химическите оръжия и т.н.
Дори ако анализът на Робърт Купър не обяснява съвременните явления в тяхната цялост, той посочва дългосрочни решения за редица от проблемите на постмодерния свят. Лекарствата са откритост, наблюдение и взаимни проверки. Богатите държави трябва да направят всичко, което е по силите им, за да насърчават подобни мерки - без да свалят гарда си срещу предизвикателствата на предмодерните и модерните страни.
* "Постмодерната държава и световният ред", Робърт Купър.
Чичото от Америка се завърна в Литва като президент
Президентските избори в Литва миналия уикенд направиха още едно име известно на домакинствата в малката балтийска държава. Валдас Адамкус, 71-годишният литво-американец, който е работил 27 години в американската Агенция за защита на околната среда (АЗОС), се оказа новият държавен глава на най-южната балтийска република след преброяване на гласовете от изборите на 4 януари. Адамкус записа името си в историята, след като успя да победи в оспорвана надпревара конкурента си за поста Артурас Паулаускас, бивш главен прокурор на Литва, с разлика само от 11 000 гласа - 49.90 срещу 49.20 процента. Предаващият поста президент Алгирдас Бразаускас поздрави приемника си за победата преди официалното му встъпване в длъжност на 25 февруари.
Веднага след обявяване на резултатите Адамкус показа, че ще бъде активен водач на страната си, засягайки една от най-чувствителните теми на Прибалтика - външнополитическата ориентация на страната. Той декларира решимостта на Литва да запази започнатия след 1991 г. нов прозападен политически курс: "Русия ще остане наш партньор на изток, но Литва ще продължи активно да търси членство в Европейския съюз и НАТО. " Въпреки това изявление литовците, които с гласуването си за дългогодишния американски служител се надяваха опитът на Новия свят да помогне за ускоряване на вътрешната икономическа реформа, могат да останат разочаровани. Описван като способен администратор по време на избирателната кампания, Адамкус оглавява голям клон на АЗОС близо половината от 50-те години, които е прекарал в САЩ. Въпреки това критиците му изтъкват, че главно поради природата на дейността си - регулация на околната среда, АЗОС не е въплъщение на американския предприемачески дух. Работата на Адамкус да налага наказания на фирми, прекрачили екологичните закони, е типично доказателство за консервативния характер на организацията. Според западен дипломат "да използва държавната власт, за да контролира и санкционира бизнеса, е част от професионалните инстинкти" на Адамкус. Лош късмет за балтийските граждани, решили, че Америка автоматично означава предприемаческа свобода.
Новият литовски президент напуска страната си като тийнейджър през 1944 г., след като Червената армия за втори път в четиригодишен период окупира балтийските републики. От 1972 г. редовно посещава родината си като служител на АЗОС. Завръщайки се окончателно в Литва след 1991 г., Адамкус се занимава известно време с политика на местно ниво, а през 1992 г. подкрепя президентската кампания на друг литво-американец, завършила с неуспех. След решението на литовски съд през 1997 г., че е изпълнил изискването за тригодишно жителство в страната и може да се кандидатира за държавен глава, Адамкус започва своя президентска кампания "в отговор на вътрешна морална убеденост и очакванията на хората".
А очакванията на хората наистина са големи. Големи са и предизвикателствата пред Литва и нейния президент. Балтийската република бе пренебрегната от ЕС и НАТО за първата вълна на разширение, като икономическото изоставане от северните й съседки и най-вече от Естония започна да става видимо. Препоръките на Европейската комисия за ранно членство са най-вече в областта на икономиката. За съжаление именно в това отношение предизборната кампания на Адамкус не каза много. За разлика от Паулаускас, чиято стратегия бе подкрепена от пазарноориентираната Либерална партия, до Адамкус стояха само социалдемократът Витенис Андриукайтис и един от провалилите се в първия тур независими кандидати. За "пазарната насоченост" на програмата на Адамкус говори именно подкрепата на Андриукайтис, който е твърдо против приватизацията на държавни фирми. За него програмата на Адамкус има доста "адекватни моменти" на държавен контрол в икономиката.
Икономическите разбирания на Адамкус може да не се окажат фатални за републиката, като се има предвид, че правомощията му са предимно в сферата на външната политика и нямат пряка връзка с икономическите дела на държавата. Опасенията идват от конституционното право на президента да назначава министър-председателя и неговия кабинет. Местни политически наблюдатели предполагат, че от поста си на президент Адамкус ще отстоява своите възгледи и съответно ще подбере екип от хора с подобни такива.
А за да се възроди литовската икономика, са нужни не толкова държавен контрол, колкото радикални реформи. Въпреки че през изминалата година макроикономическата политика на правителството даде добри резултати и частният сектор увеличи значително дела си, държавата все още не е изоставила наследения от централно командваната икономика маниер да субсидира губещи предприятия и да поддържа изкуствено висок държавен дял в производството. Според директорката на разположения във Вилнюс Институт за свободния пазар Елеонор Леонтиева държавата трябва да спре да създава спонсорски програми за подпомагане на бизнеса, без предварително да е извършила пазарни и маркетингови проучвания. За Литва ще се окаже наистина важно да се вслуша в препоръките на специалистите, ако иска да бъде рамо до рамо с Естония и Латвия. Което само по себе си е условие за успешна интеграция в ЕС и евроатлантическите структури.
Стремглавото падане на Бенямин Нетаняху
Изминалата първа седмица от новата година фокусира върху Израел вниманието на не дотам съвзелата се от новогодишния махмурлук международна общност. Чужда се оказа празничната еуфория за министър-председателя на еврейската държава Бенямин Нетаняху, който, въпреки че успя да прокара в Кнесета (израелския парламент) с 58 срещу 52 гласа придобилия скандална слава рестриктивен бюджет за 1998 г., е изправен пред мащабна правителствена криза.
Разбираемо бе задоволството на Нетаняху от приемането на бюджета, като се има предвид изтънялото му парламентарно мнозинство - 61 гласа в общо 120-местния парламент - на осемпартийната коалиция на Нетаняху вследствие на оттеглянето на външния министър Давид Леви и другите четирима парламентарни представители на ръководената от него партия "Гешер". Истината обаче е, че това бе спечелена битка в една загубена война и е единствено въпрос на време Нетаняху да сдаде властта. Лидерът на основната опозиционна сила - лейбъристката партия, Ехуд Барак, оприличи кабинета на Нетаняху на останал без гориво самолет, стремглаво устремил се към планинските хребети. Уловили полъха на промяната, лейбъристите започнаха трескаво да лобират за вота на недоверие на правителството, който те в най-кратък срок ще внесат в парламента. В случай че недоверието срещу управлението на Нетаняху получи одобрението на две трети от депутатите, до два месеца ще бъдат насрочени парламентарни избори - нещото, от което Нетаняху най-малко се нуждае на този етап. В подкрепа на горното са резултатите от социологическо проучване, направено в края на октомври миналата година, според което над 60% от избирателите се обявяват против управлението на настоящата многообразна дясна коалиция.
Не така обаче мисли израелският премиер. Окрилен от прокарването на бюджета, Нетаняху заяви, че ще изкара докрай мандата си, който изтича през 2000 г. "През изминалите 19 месеца поне 19 пъти чувах надгробното си слово. Но огледайте се - аз все още съм тук", бяха думите на видимо щастливия премиер непосредствено след като станаха ясни резултатите от гласуването на бюджета в парламента. Политическото късогледство на някои яростни поддръжници на линията на Нетаняху достигна и по-отчайващи размери - призиви за промяна в избирателния закон, която да узакони трети мандат за Нетаняху като министър-председател на Израел през 2004 г. В центъра на политическата суматоха с адрес Тел Авив за пореден път бе вече бившият външен министър Давид Леви. В основата на острото негодувание на Леви, намерило израз в категоричната му позиция да се раздели с поста дипломат номер едно на страната, бяха проектобюджетът за настоящата година и тоталният застой в установяването на траен мир с палестинците.
Заплахата на външния министър за напускането на кабинета, отправена в навечерието на новата година, се прие със значителна доза скептицизъм. И не без основание, след като в рамките на година и половина шест пъти топновина в емисиите на световните информационни агенции бе "новата" оставка на външния министър Леви в десния кабинет на Нетаняху. Дори когато Леви депозира оставката си, малцина бяха тези, които започнаха да редят вероятните нови кандидатури за висшия пост. Повод за тази изчаквателна позиция даде израелското законодателство, според което оставката влиза в сила 48 часа след момента на подаването й. Този път обаче Леви внесе нов елемент в надлъгването с дългогодишния си политически партньор и опонент - Нетаняху.
Какво в бюджета на страната не се хареса на бившия външен министър на Израел? Драстичното свиване на социалните помощи за частта от израелското общество с най-ниски доходи. Политически необвързаният финансов министър Яков Нееман не отстъпи от позицията си да редуцира бюджетния дефицит от 2.8% от БВП на страната през миналата година до 2.4% през настоящата и на свой ред даде ясно да се разбере, че ще се раздели с кабинета на Нетаняху, ако така заложените параметри в проектобюджета претърпят корекции. В абсолютно изражение това означава, че разходната част на бюджета олеква с 651.5 млн. долара. Бремето на рестриктивния бюджет в най-пълна степен ще понесат безработните и социално слабите. В крайна сметка Нетаняху избра да запази финансовия си министър.
Зад загрижеността на Леви за безработните и бедните прозира покана към придобиващата все по-значително влияние през последните месеци ултраортодоксална партия "Схас" за обединяване на силите в предизборна коалиция, която да гарантира на Леви внушителна подкрепа в парламента на 2000 г. и естествено участие в управлението на страната. В последните дни усилено се заговори за друга крупна политическа сделка между лейбъристите и партията на Леви, която според просветените не е просто злонамерен слух. Твърди се, че в замяна на отцепническата мисия на Леви последният е изтъргувал от лидерите на лейбъристката партия сигурни места в следващия, най-вероятно преждевременен парламент. Естествено и двете страни побързаха да опровергаят тези твърдения, но напълно съзнават, че едва ли са успели да убедят някого в истинността на опровержението.
Относно обвиненията на Леви за липсата на ясни стъпки в мирния процес в региона премиерът отговори, че правителството прави единствено правилното за установяването на траен мир. Действителността обаче е много по-различна. От май 1996 г., момента, в който Нетаняху седна на премиерския стол, процес на стагнация обхвана опитите за налагането на мир в Близкия изток, чието начало бе положено през 1992 г. от управляващата по това време лейбъристка партия. Четири години по-късно постигането на траен мир в региона не бе никак далеч от реалността и само истинският талант на Нетаняху да създава врагове бе в състояние да срине изграденото. Изцяло по силите му се оказа и приобщаването на Йордания, единствената приятелски настроена към Тел Авив арабска държава, в антиизраелската арабска коалиция. Арогантността на премиера достигна апогея си на 25 септември миналата година, когато с неговата благословия израелските тайни служби извършиха в йорданската столица нескопосан опит да заличат Кхалед Месхал, лидер на "Хамас". При успех на този терористичен акт Израел щеше да бъде парализиран от поредица кървави атентати - конкретна последица от политическата далновидност на Нетаняху. В отговор на опустошителната критика от страна на лявото политическо пространство и откровеността на медиите за политическата агония, която очаква самозабравилия се премиер, Нетаняху в типично негов стил размаха заплашително пръст в добавка към тежки обвинения за липсата на патриотизъм и националноотговорно поведение.
Светлина в тунела бе решението на правителството от 30 ноември миналата година да отстъпи на палестинците територии от Западния бряг под натиска на Вашингтон. Светлината обаче не успя да блесне в пълния си интензитет. Причините за това са две. Разсеяността на министрите от кабинета на Нетаняху да обвържат изтеглянето на израелските военни части от Западния бряг с каквито и да било параметри - числеността на поемащите обратния път към дома войници, срокове за изтегляне, размер на преотстъпените територии. На второ място - силното влияние на религиозните хардлайнери върху решенията на правителството. След раздялата с външния си министър, който бе възприеман от арабските страни като органична съставка от мира в региона, Нетаняху става особено чувствителен към капризите на дясното крило и на религиозните хардлайнери в коалицията - традиционни противници на идеята за оттегляне на израелските войски от Западния бряг. Лидерите им не пропуснаха да напомнят в разгара на правителствената криза през изминалата седмица, че разполагат с необходимия потенциал да сринат правителството, в случай че еврейската държава се раздели дори и с един инч от окупираните територии на Западния бряг.
От друга страна, поддръжниците на мирния процес сред останалите шест коалиционни партньора, а дори и тези от собствената партия на Нетаняху - "Ликуд", са на мнение, че Нетаняху не е еквивалент на мирния процес в региона. Без фракцията "Гешер" на Леви за обезверените пацифисти няма да е никак трудно да преодолеят крехкото парламентарно присъствие на управляваващата коалиция на Нетаняху. По всичко личи, че настоящият момент е изключително деликатен за Нетаняху.
Възгледите на Леви за установяването на траен мир с палестинците претърпяха странна трансформация. През 1989 г. той бе един от тримата министри в кабинета на тогавашния премиер на Израел Ицхак Шамир, които яростно се противопоставиха на всякакви опити да се инициират мирни преговори с вражеския лагер. Тази трансформация губи енигматичната си обвивка, ако отправим поглед няколко години назад в историята. В продължение на близо пет години Леви и Нетаняху воюваха за лидерското кресло на партията "Ликуд". Стигна се дори дотам, че по време на войната в Залива неговорещият английски език външен министър Давид Леви се противопостави на идеята тогавашният му заместник-министър Бенямин Нетаняху да го придружи във Вашингтон поради уплахата, че говорещите на един език дипломати ще заобиколят външния министър. Две години по-късно се оказа, че страховете на Леви са били основателни - през 1993 г., не без подкрепата на САЩ, Нетаняху пое кормилото на "Ликуд". Заредиха се вълни на противопоставяния и скандали между значимите играчи в израелската политика - Нетаняху и Леви, за да бъдат набързо забравени през юни 1996 г., когато кариерата на всеки от тях бе функция от стъпките на другия. Спечелилият пет мандата на парламентарните избори през май в същата година със създадената само преди три месеца партия "Гешер" Давид Леви застана зад кандидатурата на Нетаняху за министър-председател на Израел. За този жест Нетаняху заплати с външното министерство. Последвалото деветнайсетмесечно пагубно управление на Нетаняху изчерпа доверието към това правителство и стана причина Леви да си потърси нови политически партньори.
Намаляването на цената - довършване на сделка или опасен прецедент
Агенцията за приватизация създаде нов прецедент при продажбите чрез преговори с потенциални купувачи - вече има случай на намаляване на цената, след като е сключен договорът. През миналата седмица пресцентърът на АП изпрати съобщение до медиите, че изпълнителният директор е подписал на 23 декември допълнително споразумение към договора за приватизация на "Българска роза - Севтополис". С него цената на дружеството се намалява от 7.05 млн. долара на 5.2 млн. долара. Самият договор е сключен на 16 октомври миналата година и той предвижда предложените 68% от дружеството да бъдат продадени на фирма Erlton Fund Limited, регистрирана в Ирландия. Според съобщението от пресцентъра на агенцията клаузата плащането да бъде 50% в брой и 50% в ЗУНК-облигации остава. При подписването през октомври купувачът е платил 705 хил. долара (десет процента от цената, каквато е практиката в АП), като остатъкът в брой и в ЗУНК при новите условия ще трябва да бъде заплатен до 31 януари.
За първи път в огласяваната част от практиката на АП се случва, ако спечелилият преговорите кандидат-купувач не може да плати цената, тя да бъде намалена. Досега в такива случаи агенцията винаги е разваляла сделката. Впоследствие или се провеждат нови преговори (с всички купувачи, които този път решат да кандидатстват), или се преминава към преговори с втория класиран. В прессъобщението на АП по случая с "Българска роза - Севтополис" се казва, че в първоначалния договор се е предвиждало "извършването на одит на дружеството от чуждестранна одиторска фирма, резултатите по който трябваше да бъдат одобрени от двете страни по договора". По-нататък се обяснява, че целта на одита е да се констатират евентуални промени в състоянието на дружеството, настъпили през третото тримесечие на 1997 г., тъй като "данните, предоставени на купувача при сключването на договора, бяха към края на второто тримесечие на 1997 г.". В случай че одитът установял разлика в съвкупния размер на задълженията над 312.4 млн. лв., в договора била предвидена възможност за предоговаряне на цената на сделката. Одитът установил дори по-голяма разлика, получена от стойността на 192 кг розово масло, които дружеството дължало на клиент. Другата част от разликата в цената (в размер на близо 2 млн. долара) се появила от "натрупани неизплатени лихви по кредит, преоформен по ЗУНК". В края на съобщението от агенцията се казва, че дори и след намаляването на цената тя все още е по-висока от предложенията на останалите купувачи и от бизнесоценката на предприятието.
За покупката на "Българска роза - Севтополис" са се състезавали 5-6 фирми, като почти всички са дали цена малко над минималната в размер на 2 млн. долара. Класираният на второ място участник пък е дал около 3 млн. долара, което според запознати е било доста пресилена оферта за това дружество. Затова, когато ирландската фирма дава над 7 млн. долара, това изглежда твърде невъзможно. "Сигурен съм, че те няма да платят и тези пет милиона долара. А решението да се намали цената на сделката поставя в неравнопоставено положение останалите кандидат-купувачи спрямо ирландската фирма", каза друг от кандидатите за покупката на "Българска роза". Той допълни, че ако това е така, те биха могли следващия път да посочат цена в пъти по-висока от реалната, а след като разберат какви са останалите оферти, да редуцират цената до малко повече от втория класиран.
Консултант на определения за купувач Erlton Fund Limited е фирма "Топ лега консулт", в която 50% дял има бившият шеф на отдел "Концесии" в Министерския съвет Тодор Попов. Пред "Капитал" той коментира случая по следния начин: "Нашите задължения като консултант се изчерпаха при подписването на договора с АП. " В допълнение той описа същите проблеми, на които агенцията се позовава като оправдание за решението си да се намали цената. Според запознати розовото масло, което липсва, е било дадено като обезпечение по кредит от ПИМБ. В документацията на АП по сделката тази информация не се е съдържала, но очевидно всички кандидат-купувачи (с изключение на първия класиран) са били добре запознати със съществуването на тези проблеми. Засегнатите страни също така коментираха, че рискът от появата на подобни задължения, както и на други, които ще станат известни по-късно, се носи от кандидатите за покупка на дружеството и те би трябвало да се съобразяват с него при определянето на цената. Що се отнася до кредита, преоформен по ЗУНК, информацията за съществуването му е била записана в конкурсната документация. "Всеки разумен инвеститор може да си сметне лихвите по кредитите, които ще бъдат натрупани в бъдещи периоди, и съответно да съобрази офертата си с тях", коментира независим експерт.
Агенцията за приватизация започва да създава все повече нови начини да приватизира без прозрачност, като различните кандидати не са поставени при равни условия. Непрекъснато се оказва, че на някои от купувачите се дават по-добри условия. Най-фрапиращ, разбира се, си остава случаят "Соди" - Девня, където се оказа, че договорената цена включва не само предложения пакет, но и задължението държавата да осигури на общото събрание необходимото мнозинство за увеличаване на капитала под условие. И въпреки че сделката за "Българска роза - Севтополис" е несравнимо по-малка, отколкото за "Соди", поведението на АП все пак излиза извън границите на нормалното нахалство. В случая става въпрос за предприятие, към което се проявява изключителен инвеститорски интерес, а производството на розово масло е уникално и традиционно за България. Оправданието, че в приватизационния договор е включена клауза за евентуално намаляване на цената, само по себе си е нелепо, защото това не е нормална позиция на заинтересован продавач. Винаги инвеститорът е този, който носи риска да закупи нещо различно от това, което си мисли.
Приватизаторите отбелязаха рекорден брой сделки
За последните два дни на 1997 г. Министерството на промишлеността продаде 33 предприятия
В последните дни на 1997 г. приватизацията протичаше ускорено и в срок - черти, с които никога преди не се е отличавала. Целта беше да се отчетат колкото е възможно по-високи приходи от раздържавяване за изтеклата година и да се демонстрира дейност в дните, когато няма новини от другите институции.
Само на 29 и 30 декември Министерството на промишлеността сключи сделки за мажоритарни дялове от 18 предприятия и продаде миноритарни дялове и обособени части от още 15 обекта. Приватизационните експерти на министерството сновяха с папки по коридорите дори в момента, когато колегите им бяха на коледно празненство. Най-голяма беше сделката за 70% от консервния комбинат "Марица КК" ЕАД - Пазарджик, спечелена от работническо-мениджърския екип "Марица КК-97" АД, който предложи с 350 хил. долара повече от базовата оценка в размер на 6 млн. долара. Вторият кандидат за консервното предприятие не пожела да купи мажоритарния дял с мотива, че оценката е завишена, а сезонността на работата не позволява запазване на средносписъчния състав на работниците. Втората голяма сделка на промишленото министерство беше за 75% от капитала на пивоварната "Леденика" ЕАД, които бяха купени отново от работническо-мениджърското дружество на предприятието на цена 4.96 млн. долара. На трето място по стойност в "празничните" сделки е ловешкият завод "Винал" ЕАД, 79% от който бяха продадени на работническо-мениджърския екип "Винпром-98" АД на цена 1.3 млн. долара.
По празниците Агенцията за приватизация сключи три сделки. На 22 декември беше продадено машиностроителното предприятие "Монек" АД. Седемдесет и девет процента от капитала на дружеството бяха купени от колектива на работниците и мениджърите на предприятието (чрез "Монек юг" АД) за 2.876 млн. долара и обещание за 427 млн. лв. инвестиции през следващите пет години. На 29 и 30 декември АП продаде само два миноритарни дяла. Двадесет и четири процента от капитала на пловдивския завод за електроинсталации "ЕАЗ" ЕАД бяха купени от "Индустриални технологии" АД за 331 758 долара, а 26.4% от капитала на завода за електронни устройства "Оргтехника" АД бяха купени за 1.9 млрд. лв. от работническо-мениджърското дружество "Оргтехинвест" АД.
Квалификацията на работещите в комисията трябва да е много висока
Радослав Цончев, председател на Комисията по ценните книжа и фондови борси, пред в. "Капитал"
Г-н Цончев, Комисията по ценните книжа и фондовите борси бе създадена преди две години. Кои са по-значимите неща, които направи тя през този период, ако може да се направи обзор?
- Обзор е трудно да се направи тогава, когато започва изграждането на нещо, което никога преди това не е съществувало. Вярно, че в началото на века с доста усилия в България е била създадена фондова борса, но не е имало Комисия по ценните книжа. Поставянето на начало на съществуване на един такъв контролен орган за първи път в България е действително едно предизвикателство за първите и мисля, че в тези първи стъпки те са се справили успешно. Всички помним еуфорията около лицензирането на приватизационните фондове и всички усилия да бъде създадена една нормална законова база, следващите от това наредби, появата на инвестиционните посредници, лицензиране и регистриране на банките. Всичко това са едни големи усилия. Друг е въпросът, че като всяко ново нещо в един такъв етап на преход във всички случаи ще има нещо, което няма да бъде съвършено и ще трябва да бъде усъвършенствано допълнително, а също и да бъде коригирано. При нас това важи както за законовата и подзаконовата нормативна уредба на капиталовия пазар, така и за самата комисия.
Къде виждате ролята на комисията в развитието на капиталовия пазар?
- В разработването на адекватни на нашите условия закони и подзаконови нормативни актове, а също и в осъществяване на един същински контрол върху дейността на всички подопечни обекти, които са под юрисдикцията на комисията. Ние нямаме друг изход, освен да се придържаме към закона, и в известен смисъл определено можем да кажем, че настоящият закон и настоящата нормативна база не дават желаните възможности на комисията да осъществява оня контрол, който обществото очаква. Имаме редица ситуации, при които въпреки видимо некоректно поведение на участници в капиталовия пазар, но не на самата борса, а извън нея, ние не можем да реагираме. Просто законът не ни дава такова право. Пропуснати са, не са доразвити доста неща и именно това предстои да бъде направено. И това в момента е основното, върху което комисията и нейните експерти работят.
Докъде стигна работата по промените в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества?
- В последните четири месеца ние доусъвършенствахме подготвените преди това наредби, внесохме ги в Министерския съвет и те бяха приети със съответни корекции. Предстои обнародването на последния акт, приет от Министерския съвет - тарифата за събираните от комисията такси. Усилията вече са съсредоточени изключително върху поправките в закона за ценните книжа. Работата върху него е в последния си етап, предстои съгласуване и внасянето му в Министерския съвет. При работата върху закона възникват редица проблеми, които трябва да бъдат решени в комисията, защото това касае както първично и вторично предлагане на ценни книжа, така и публичните емисии и публичните дружества. Тези неща трябва да бъдат изяснени, за да не се работи чрез тълкувателни решения върху това, което законодателят е искал да каже.
Смятате ли, че капиталовият пазар в България вече е достатъчно развит, за да отговори на условията на чуждите инвеститори, които искат да се включват в него?
- Определено не. Ние по същество истинска борсова търговия нямаме. Ние имаме един много особен вид търговия на предварително сключени договори и регистрацията им на фондовата борса. Както знаем, на 12 януари на борсата ще бъде пусната истинската борсова търговия с офертни цени, със състезание на играчите на фондовата борса. Това ще стане с пускането на акциите на "Елкабел". Истинска търговия ще започне тогава, когато ще има качествени ценни книжа. Аз се надявам това да стане скоро и ние да имаме повече акции на такива добри предприятия като "Елкабел". Когато има повече интересни и атрактивни предприятия, ще има и истински сделки. Те ще бъдат регистрирани на тези пазари на фондовата борса, на условията на които отговарят.
Добра търговия според мен ще има и когато акциите на приватизационните фондове започнат да се търгуват на фондовата борса. Комисията стои твърдо зад становището, че тези акции трябва да се търгуват само на фондовата борса. Според нас това се налага, за да има по-голяма защита на интересите на дребните акционери. Първо, при продажбите по този начин ще има прозрачност и второ, защитата на тези акционери ще бъде по-голяма.
В момента се създава новата структура на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Докъде стигна тази реформа?
- Структурата бе приета чрез наредбата за новия правилник за дейността и организацията на комисията. Това, което бе основна цел на това преструктуриране, е квалификацията на специалистите да отговаря на тези субекти, които ние контролираме. Дадохме възможност на всички хора да изявят себе си и да намерят своето подходящо място в съответствие на квалификацията си в ония отдели, където те могат да допринесат най-много за работата и осъществяването на функциите на комисията. Този процес вече завърши. Всички отдели са създадени, те вече имат ръководства и експерти.
Как се представиха служи телите на комисията в прове дената атестация?
- С малки изключения добре. Не бих могъл да кажа че съм разочарован. За моя радост много млади хора имат изключително добра квалификация. Като всяко ново нещо, което не е било изучавано никога преди това, има още много неща, които трябва да се научат. Например как да се осъществяват контролните функции. В това отношение у нас има вече достатъчно и литература, и възможности за научаване. Пред комисията стои макар и на втори план и въпросът за непрекъснато обучение на експертите в материята на капиталовия пазар, за да не изостава подготовката, за да не изостава квалификацията на експертите, а най-важното подготовката им да не изостава зад тази на контролираните от тях. Добрата квалификация на експертите - юристи и икономисти, помага при решаването на редица казуси, които не са решени еднозначно в законовата база.
Какви нови наредби подготвя комисията?
- Комисията разработва в момента девет нови наредби. Те произтичат и са необходими за прилагането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Най-важните от тях са тези за условията за реда на продажба на ценни книжа, които прехвърлителят не притежава, наредба за изискванията към ценните книжа, приемани за търговия на фондова борса, наредба за търговото предлагане и наредба за условията и реда за издаване на разрешение за вземане на заем от инвестиционно дружество.
Комисията участва ли в подготвянето на закона за доброволно пенсионно осигуряване и участието на пенсионните фондове в приватизацията?
- Ние не бяхме поканени официално, но наши експерти взеха участие. Комисията има поглед върху това и ще каже своето мнение за този нов субект на капиталовия пазар. Пенсионните фондове са едни мощни финансови образувания в развитите страни и към тях се прилагат силно рестриктивни мерки поради характера на техния капитал. Те трябва да осигуряват както редовно изплащане на парични средства, така и увеличаване на тези парични средства чрез участие на капиталовия пазар.
Как комисията ще участва в регулирането на извънборсовия пазар на ценни книжа?
- Становището на комисията, което ние обсъждахме доста дълго, е да има организиран извънборсов пазар. Продажбата на акции, респективно регистрацията на сделките в Централния депозитар трябва да става само ако тези сделки са сключени реално на борса или организиран извънборсов пазар. Такъв пазар ще организира този, който успее да създаде подходяща система за търговия, най-вероятно това ще бъде на основата на електронна информационна система, а след това подаде документи за лицензиране в комисията и отговаря на необходимите условия. Но в настоящият закон няма такова понятие като извънборсов пазар на ценни книжа. Дефинирането му е залегнало в промените, които подготвяме.
Първият успешен търг в агенцията е на път да се провали
Агенцията за приватизация съобщи през миналата седмица, че е проведен търг с тайно наддаване за продажбата на 26.4% от капитала на "Електроди" АД, гр. Ихтиман. Той е спечелен от дружество на мениджърите - "Електроди - 97" АД, което е предложило цена за пакета в размер на 575 хил. долара. В съобщението на АП се допълва, че договорът с избрания купувач ще бъде сключен в двуседмичен срок след датата на провеждането на наддаването - 6 януари. Участници в приватизационния процес твърдят, че ако този договор бъде подписан, това ще стане първият случай, в който Агенцията за приватизация продава пакет акции на търг. През последните месеци рязко се увеличиха процедурите за продажба по този метод, като в почти всички случаи приватизиращите ведомства се опитват да продават миноритарните пакети от дружествата, които бяха раздържавени на централизираните търгове на масовата приватизация. Засега обаче няма случай, в който АП успешно да е продала пакет чрез търг.
Според добре информирани източници последният търг също е застрашен от опасността да бъде провален. В тръжната документация като условие, гарантиращо участието, е поставено кандидатите да имат заверен депозит три дни преди датата на провеждането на процедурата. Източници от агенцията твърдят обаче, че единствено мениджърското дружество, което е спечелило търга, не отговаря на това условие. Приватизацията на пакета от "Електроди" сама по себе си не е скандална с нищо, но е ирония на съдбата, че точно тази продажба може да се провали, след като това е един от малкото случаи, когато държавата все пак решава да се раздели с миноритарната си квота. Досегашното поведение на приватизиращите органи по-скоро е подходящо, в случай че те не искат да губят макар и малкия си дял във вече частни предприятия. Повод за такъв извод може да се направи от факта, че минималните цени, които се обявяват на търговете за продажба на миноритарни пакети, всъщност са значително по-високи от разумното.
Един от фрапиращите случаи за нереално висока цена е продажбата на 24% от "Винпром - Чирпан" АД, където минималната цена за участие в търга е била 105 долара на акция. Приватизационните фондове, които продаваха акциите си от масовата приватизация, регистрираха сделки на борсата при цена около 15 долара за акция. При дадената от агенцията минимална цена излиза, че цялото предприятие би струвало около 13 млн. долара. За сравнение - 78% от "Винпром - Лясковец" (който е по-голям и по-добър от "Винпром - Чирпан" и е един от най-добрите винпроми в страната) е бил продаден на мениджърското си дружество за около 6.5 млн. долара. Пакетът от 55% от втория по големина винпром в България, "Черноморско злато", пък беше продаден за около 4.3 млн. долара.
Накратко
През последния месец на миналата година първият кандидат за лиценз за инвестиционно дружество подаде документи в комисията по ценните книжа. Дружеството се нарича "Нова индустрия" АД и негов основен акционер със 79% е "Нова България" АД, което пък е свързано с ексдепутата Максим Димов. Във внесения в комисията проспект е записано, че последното общо събрание на дружеството е взело решение да увеличи капитала от 100 млн. лв. на 25 млрд. лв. чрез публична подписка. Инвестиционният посредник, който поема емисията, е "Хеджър" (също свързан с Максим Димов), а банката депозитар ще бъде МОБ "Свети Никола".
ПФ "Семеен" и ПФ "Индустриален", които имат общи учредители и обща инвестиционна стратегия, проведоха през миналата седмица събрания на акционерите си, където са били взети решения за преобразуването им от приватизационни фондове в инвестиционни дружества от затворен тип, каза представител на дружествата. Според закона всички фондове са длъжни в шестмесечен срок след края на последната тръжна сесия да се преобразуват в холдинги или в инвестициони дружества. Предполага се обаче, че почти всички ще се преобразуват в холдинги, за да се освободят от все по-нарастващия контрол на комисията по ценните книжа върху тях.
"АКБ - компания за инвестиции и сигурност" е изпратила нотариално заверено писмо до Министерството на промишлеността с искане да й бъде върнат депозитът, внесен преди сделката за "Винарска къща - Сакар" - Любимец, каза през миналата седмица представител на Министерството на промишлеността (МП). Фирмата беше определена за купувач на винзавода, но не плати предложената цената и МП развали договора. По закон "АКБ - компания за инвестиции и сигурност" не може да получи обратно депозита си за близо 70 млн. лв., тъй като договорът веднъж е бил сключен, а договорните задължения впоследствие нe са били изпълнени. Въпреки това фирмата е заплашила, че ще заведе дело.
Продажбата на "Интерхотел грандхотел София" се провали за пореден път
Агенцията за приватизация отхвърли през миналата седмица конкурсното предложение на кандидат-купувача за държавния пакет акции от "Интерхотел грандхотел София". Според съобщението на институцията постъпилите оферти са били две, но имената на кандидатите не са споменати. Пресцентърът на агенцията не съобщава също и конкретните причини за отхвърлянето на офертата. Използваната формулировка е, че предложението на купувача "не отговаря на изискванията на АП". Приватизиращата институция продава пакет от хотела, който е в размер на 55% от капитала на дружеството. Срокът за подаване на оферти за участие в повторно обявения конкурс изтече на 22 декември миналата година. Тогава цената беше намалена от 8.5 млн. долара на 6.5 млн. долара, тъй като при предишния конкурс нито един кандидат не подаде оферта.
Това е третият провал при опитите за приватизация на столичния хотел, като се има предвид, че той беше обявен за раздържавяване още с решение на АП от 17 май 1994 г. В него се предвиждаше капиталът, който работещите не изкупиха при преференциални условия, да се продава чрез преговори с потенциален купувач. Новото решение на агенцията е от октомври 1997 г. При последния конкурс в АП са били подадени общо две оферти. Кандидатите са внесли депозитните вноски в размер на 650 хил. долара, или 10% от обявената цена, което означава, че са готови да я платят, каза източник от агенцията. Работническо-мениджърското дружество не е било сред потенциалните купувачи. Според неофициална информация към хотела е проявила интерес турска фирма. Предстои АП да вземе решение за своите бъдещи действия по приватизационния проект.
Американският долар яхна азиатската икономическа криза
В първите дни на новата година валутните пазари се държаха така сякаш американският долар бе нарочен за единна парична единица на глобалната икономика. Една след друга световните валути, водени от тези в Югоизточна Азия, заемаха поза партер пред долара, който едва смогваше да регистрира новите си по-високи нива. Девалвацията, на която днес сме свидетели, води началото си отпреди две години, когато всички валути поеха низходящ курс спрямо долара. Изключение не направи дори германската марка, обезценила се с повече от 15% за периода. Настоящите силни позиции на американската валута не са следствие от активността на валутните спекуланти. Причините са далеч по-дълбоки.
Доларът дължи възхода си преди всичко на финансовата криза в Югоизточна Азия. Близо три месеца след преминаването на Индонезия под финансовата опека на Международния валутен фонд (МВФ) разменният курс на индонезийската рупия спрямо американския долар достигна 10 000 рупии за долар. Това е обезценяване на рупията с 300% спрямо юни миналата година. В допълнение към този сам по себе си депресиращ факт индонезийският фондов пазар се срина с 18.5% в сряда (7 януари). Освен на придобиващата все по-застрашителни размери финансова криза в Югоизточна Азия колапсът на рупията се дължи и на рязко влошилото се здравословно състояния на 76-годишния президент на страната Сухарто. Категорично доказателство за обезвереността на индонезийците са отправените призиви към намиращите се вън от страната техни сънародници да не се връщат в родината си.
Ходът на развитието на икономиката на Индонезия е типичен пример за провала на спасителната мисия на МВФ. Най-големият грях, приписван на МВФ, е въвличането на глобалната икономика в рецесия. В действителност оздравителните програми, налагани на страните от региона, са генератори на рецесия. Драматичното в случая е, че никой не е в състояние да предложи алтернатива на убийствено високите лихвени равнища, целящи изтегляне на ликвидността, единствено способни да предотвратят девалвацията на местните валути. Нищо добро не очаква икономиките в Югоизточна Азия, след като затъналата до гуша в рецесия Япония отказа да се ангажира с финансова подкрепа за съседите си.
Девалвационната вълна не подмина и йената. Националната валута на втората поголемина икономика в глобален мащаб се срина до най-ниското си ново от пет години насам. Управляващите в експортноориентираната икономика на островната държава винаги са толерирали подценен разменен курс на йената спрямо американския долар - валутата на основния търговски партньор на Япония. Но явно настоящите нива от 134 йени за долар придобиват пагубно значение за боледуващата японска икономика. Пословичната японска гордост бе много бързо забравена с отправянето на Сакакибара, вторият човек в японското финансово министерство, към Вашингтон да търси съдействието на шефа на Федералния резерв и американските търговски банкери да подпомогнат японските усилия в опитите да се укроти главоломният ръст на долара спрямо йената. Визитата на японския финансист обаче не оправда първоначалния си замисъл. Американците се измъкнаха под претекст, че преди да окажат каквато и да е подкрепа за йената, Япония трябва да реши проблемите си с огромните лоши кредити, натрупани в банковата система на страната, и да редуцира бремето на данъчната тежест върху корпорациите. От изпълнението на горните две условия в голяма степен зависи излизането на японската икономика от рецесията. Но действителната причина е, че един силен долар ще охлади движещата се на ръба на прегряването американска икономика, без да се прибягва до увеличение на лихвените равнища.
Останаха да висят във въздуха уверенията от Пекин, че Китай няма да девалвира националната си валута. Малко вероятно е икономическият ръст на Китай, изграден на основата на изключителен ръст на износа, да запази настоящите си темпове. От такава гледна точка уверенията на управляващия елит в Пекин, че националната валута няма да бъде девалвирана, не са стойностни.
Съмненията на инвеститорите за успеха на единната парична единица - еврото, която се очаква да стане реалност на първи януари 1999 г., се отразиха на валутата на немската икономика - двигателят на Европейския валутен съюз. Шефът на Бундесбанк Ханс Титмайер адмирира слабата марка, която ще стимулира немския износ, необходим да освежи икономиката на страната, носеща последствията от привеждането на макропоказателите с тези, заложени в договора от Маастрихт през 1991 г. Силният долар в настоящия момент предполага завидни печалби за институционалните инвеститори, които имат нагласата да разтоварят инвестиционните си портфейли от американски съкровищни бонове. Но въпреки това желаещите да реализират подобни печалби не са много. По нищо не личи и американците да са се притеснили. Обяснението за пасивността на инвеститорите и американското правителство може да се търси в задаващата се дефлация, в условията на която дълговият пазар се очертава да бъде хитът на 1998 г. сред инвеститорите. Облигациите са предпочитан инвестиционен инструмент, когато очакванията на инвеститорите са за по-ниско равнище на инфлацията и произтичащите оттук по-ниски лихвени равнища. Дългосрочните облигации, и в частност американските съкровищни бонове, придобиха изключителна популярност в средата на миналата година, когато първите проявления на валутната криза в Южна Азия загатнаха за потенциална рецесия. С пълна сила оживяха спомените сред икономическите агенти за дефлационната спирала, развихрила се през 1929 г., чийто конкретен резултат бе Голямата депресия.
Без да губят време, инвеститорите се заеха с преструктуриране на инвестиционните си портфейли, което доведе в един момент до свръхпредлагане на акции на фондовите борси и насочване на освободените в резултат на това значителни финансови средства към дълговите пазари. Така закономерно се стигна до драматичния 27 октомври - деня, в който фондовите пазари колабираха. Вследствие на огромното търсене на дългосрочни облигации на европейския и американския дългов пазар доходността на тези инструменти достигна рекордно ниски нива. Но въпреки това интересът към тях не намалява. Въздържането на инвеститорите от продажби се дължи и на обявеното намерение на Вашингтон бюджетът на страната за настоящата година да бъде балансиран. Липсата на дефицит в бюджета означава и липса на емисии на американски държавни ценни книжа.
"Видахим" с минимална загуба за 11-те месеца на миналата година
Акционерите на "Видахим" на свое общо събрание са преобразували дружеството от еднолично акционерно в акционерно, съобщи ръководилият събранието инж. Георги Пандев. Те са избрали нов съвет на директорите, като по предложение на министъра на финансите Муравей Радев за нов изпълнителен директор на дружеството е избран Милчо Евлогиев. В него освен изпълнителния директор влизат представители на Министерството на финансите, на Министерството на промишлеността и още трима членове. Досегашен изпълнителен директор бе инж. Боян Беков.
Отчетени са резултатите от дейността на дружеството за 1996 г., според които загубата е в размер на 166.125 млн. лв. Според инж. Георги Пандев през тази година предприятието е работило по-добре и загубата за 11-те месеца на годината е около 1.600 млн. лв., което е минимално в сравнение с оборота за милиарди левове. За деветте месеца на миналата година е произведена продукция за 36.1 млрд. лева. Относителният дял на износа в общия обем на продукцията за периода е 16.5 на сто. Направените разходи за периода са с 43 млн. лв. повече от приходите. Окончателните резултати от дейността на дружеството ще станат известни в края на този месец.
В края на 1996 г. Първа частна банка поиска от Видинския окръжен съд да обяви "Видахим" в несъстоятелност. Причината е в неизплатени към банката дългове за около 600 млн. лв. "Видахим" е едно от най-големите български предприятия за производство на полиамидни смоли, влакна, технически тъкани и гуми за транспортни средства. В предприятието се произвеждат и ограничени количества дрехи за всекидневието, пана, декоративни гоблени и различни видове калъфи. Около 17% от продукцията се изнася, като основните пазари са Източна Европа и Близкият изток. Полиамидна коприна се изнася и за Испания.
Дружеството бе включено в масовата приватизация с 25% от капитала, но след края на третата тръжна сесия бяха раздържавени само 1.95%. Един процент притежава приватизационен фонд "Албена инвест", а останалите акции са спечелени от индивидуални участници. Безплатно са раздадени акции за 2.5% от капитала на дружеството.
Капиталът на "Видахим" е в размер на 2.892 млрд. лв. Касовата приватизация на държавния дял ще се осъществи с посредничеството на английската фирма RES & Со. Тази фирма бе определена за посредник при приватизацията на българските дружества от химическата промишленост по програмата ФАР на Европейския съюз и е поела ангажимента да осъществи приватизацията за 18 месеца, тоест до март 1999 г. накратко
За купувач на 60% от "Ривиера" АД бе определено работническо-мениджърското дружество "Ривиера мениджмънт" АД. Цената, която трябва да бъде платена за 306 568 акции, е левовата равностойност на 11 милиона щатски долара. Цената на една акция е левовата равностойност на 35.88 долара. Според клаузите на договора "Ривиера мениджмънт" е платила 10% от цената (1.1 милиона долара) в деня на подписване на договора - 8 януари. От тях 750 000 долара са в брой, а 350 000 долара са платени чрез държавни дългосрочни облигации. Останалата част от цената - 9.9 милиона долара, ще бъдат платени за срок от девет години на осем годишни вноски с едногодишен гратисен период. Половината от тях се плащат в брой, другата половина - чрез дългосрочни облигации. Като обезпечение на плащането е уреден залог върху акциите, придобити от купувача. Новият собственик на контролния пакет на "Ривиера"АД трябва да запази предмета на дейност на дружеството за три години и да реализира инвестиционна програма за 4 милиона долара. Предметът на дейност на "Ривиера" включва хотелиерство, ресторантьорство, туризъм и търговия. Дружеството има шест хотела, от които един с пет и един с четири звезди. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 22.44% от предложените 25% от капитала. На работниците и служителите в дружеството ще бъдат продадени 15% от капитала по преференциални цени.
Продадени са 72% от "Пластхим - Т", което е най-голямото предприятие за полипропиленови опаковки в Североизточна България. Новият собственик на тервелския завод е фирма "Фамтекс". Купувачът се задължава да инвестира 3.5 млн. долара за 5 години, като 60-70% от продукцията през тази година ще са за износ, гласи производствената програма на новия собственик.
Договор за съвместна дейност е подписан между представител на "Пневматика" ЕАД - Кърджали, и френската фирма "Серта", съобщи изпълнителният директор на българското дружество Костадин Панайотов. Българското предприятие произвежда пневматични и хидравлични изделия и системи (филтри и цилиндри) за машиностроителната и металообработваща промишленост. Около 70% от продукцията на предприятието се изнася, главно в Европа. Френската компания "Серта" е най-големият производител на хидравлични цилиндри в страната. Тя има и най-голям дял от европейския пазар на такава продукция. "Пневматика" ще предостави на новия си партньор изделия за 1.2 милиона марки. Освен с френската фирма кърджалийското дружество има още два договора за смесено производство с участия с чужди фирми. През миналата година е сключен договор за съвместна дейност с австрийската фирма "Палфинтер", която е един от основните производители на автокранове в Европа. През тази година в Австрия ще бъдат изнесени около 3000 хидравлични цилиндъра.
Най-голямото предприятие от Русе, включено в масовата приватизация - "Тежко машиностроене" ЕАД, е приключило последното тримесечие на миналата година със 100 млн. лв. печалба. Пред последните 2 месеца един от заводите на фирмата е реализирал печалба от 28 000 DЕМ месечно. Заводът изпълнява поръчка за испанска фирма. Въпреки тези резултати състоянието на дружеството не е добро. "Тежко машиностроене" бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, който е в размер на 2.101 млрд. лв. От него след края на третата тръжна сесия са раздържавени само 7.82%, главно чрез раздадени безплатния акции - 6.7%. От приватизационните фондове единствено Булгарлизинг е заявил и спечелил акции от дружеството - 0.04% от капитала.
От Министерството на промишлеността съобщиха, че новият собственик на 26.4% от капитала на "Лъч" АД - Стражица, е чешката фирма "Корадо". "Лъч" АД е единственият производител на панелни отоплителни радиатори у нас. Кандидат за покупката на този дял е и работническо-мениджърското дружество на работещите в предприятието. Чрез масовата приватизация бяха продадени 60.30% от капитала, от които 34% има ОБПФПФ "Доверие", а 24.49% - МРПФ "Труд и капитал".
Азиатската криза понижи цената на българския дълг
През изминалата седмица вниманието на инвеститорите в дългови книжа беше изцяло насочено към развитието на азиатската финансова криза. Повишаването на инвестиционния риск на азиатските дългови книжа оказа отрицателно въздействие и върху цените на българските Брейди-облигации.
Опасенията на дилърите бяха в основна степен свързани с песимистичните прогнози по отношение на Индонезия.
За последните пет месеца индонезийската рупия се срина с над 70 процента спрямо щатския долар до рекордните за всички времена 10 000 за долар в края на изминалата седмица и с това постави под въпрос обслужването на огромния дълг на страната - 52.4 милиарда долара задължения на правителството и 65.6 милиарда долара дълг на индонезийски компании.
Тревогите на индонезийските кредитори се основават на факта, че 59 процента от дълговете на страната са краткосрочни, а според специалистите по-голямата част от индонезийските компании са практически неплатежоспособни. Икономическите проблеми на страната доведоха до повишаване на социалното напрежение и опасността от избухване на безредици стана съвсем реална.
Нарастването на напрежението наложи и пряката намеса на президента на САЩ Бил Клинтън, който в 25-минутен разговор с индонезийския президент Сухарто подчерта необходимостта от незабавно прилагане на структурни реформи в страната.
Икономическите проблеми на Индонезия рефлектираха най-силно върху Сингапур, чиято икономика в много голяма степен е обвързана с индонезийската.
В края на седмица със срива на сингапурския борсов индекс Straits Times с 340 пункта до рекордно ниски за последните седем години нива беше сложен край на илюзията, че страната е последният "остров на стабилността", останал незасегнат от азиатската финансова криза.
На фона на общия спад на доверието в азиатските икономики се откроиха сравнително оптимистичните очаквания на експертите за финансовата стабилизация на Южна Корея.
Заместник управляващият директор на МВФ Стенли Фишер заяви, че още в близко бъдеще ще бъдат отбелязани първите сигнали за преодоляването на кризата в страната.
Очаква се корейският парламент да одобри до няколко дни програма за съкращения в губещите финансови институции. В резултат на това се очаква броят на безработните в страната да надхвърли един милион души. Профсъюзите реагираха остро на намерението на депутатите и заплашиха с общонационална стачка, а надеждите на инвеститорите са свързани с доверието на корейците в новоизбрания им президент Ким Те Чун, който отстояваше твърда позиция по време на предизборната си кампания, че икономическата стабилизация на Корея минава през финансови рестрикции.
Активната дипломатическа дейност на корейските финансисти доведе до разсрочване с 90 дни на основната част от краткосрочните задължения на страната, които представляват над 67 на сто от брутния външен дълг.
Според дилъри развитието на кризата в Югоизточна Азия ще бъде основен определящ фактор за цените на дълговите инструменти на страните в преход в краткосрочен план.
Годината започна отново с блокова търговия
След "бурната" търговия в края на миналата година, когато за два дни бяха регистрирани 82 сделки, новата година започна по-спокойно. За първата работна седмица на борсата бяха регистрирани 18 блокови сделки. Общият оборот от тях достигна до 5.736 млрд. лв. На борсата бяха осъществени и четири сделки на свободния пазар в резултат на търсене и предлагане. Тези сделки всъщност са договорени извън борсата, но заради това, че не отговарят на условията за блокова търговия (най-малко 2000 акции в пакет), се осъществяват като реални.
Две от сделките бяха с акции на "Леяркомплект" - София. Това дружество е с капитал 5.168 млн. лв., а за масова приватизация бяха предложени 90% от капитала. След края на тръжните сесии основни акционери в него станаха приватизационните фондове "Доверие" и "Петролфонд" с по 34% от капитала. Тези пакети вече са продадени, като цената на акциите варираше от 9691 до 31 175 лв. Пакет от 1135 акции на Химпродукт, представляващ 8.45% от капитала на дружеството, бе продаден на цена 11 800 лв. за акция. Последната сделка бе с акции на Техномагс - пакет от 866 акции при цена за акция от 11 799 лв. Последните два пакета бяха спечелени при масовата приватизация от приватизационен фонд "Доверие", но вече са с нови собственици.
Като се изключат тези сделки, офертите за търсене и предлагане на акции бяха малко. През цялата седмица имаше търсене на акции на "Булгартабак холдинг", като цената се движеше от 36 000 до 40 000 лв. Никой обаче не предлагаше такива акции, дори и на тези високи цени. Търсеха се и акции на Нефтохим по 20 000 лв. и "Дружба" - Пловдив, по 12 000 лв. Интересното е, че с последното бе регистрирана блокова сделка, но цената на акциите бе доста по-висока - 76 684 лв. Това всъщност е най-високата цена, регистрирана досега на борсата, а предишният рекорд бе с акции на "Ален мак" - 69 304 лв. "Дружба" - Пловдив, произвежда амбалажна стъклария (буркани и бутилки), а продукцията му се изнася и извън страната.
Пакет от 14 000 акции на Нефтохим също бе регистриран на борсата на цена 10 811 лв. за акция.
Тенденцията акциите да се регистрират с по-ниски цени, когато прехвърлянията са от фонд на друг фонд, и с по-високи (реални цени), когато прехвърлянето е към краен клиент, се запази и в началото на тази година. Това се забелязва при регистрираната сделки с акции на "Руй 1706" - цена от 671 лв. на акция, "Слатина" - Самоков (599 лв.) и "Винпром" - София, при които цената бе 874 лв., а между посредниците тези акции се котират на по-висока цена. Всъщност цените на акциите на последното дружество са между най-ниските в сравнение с цените на акциите на другите винзаводи. Основната причина е в това, че софийският "Винпром" е един от малкото в страната, който не произвежда собствени суровини (грозде и плодове), а ги доставя отвън. Повечето от другите винзаводи имат собствени суровини, което ги улеснява при производството, а от това се получават и по-добри финансови резултати.
С доста добра цена - 20 143 лв., бяха регистрирани акциите на софийското дружество "Радиосистем" при сделка с пакет от 4652 акции. Основната дейност на това дружество е разработка и производството на радиопредавателни системи и устройства и други електронни системи, а също и резервни части за тях. Капиталът на дружеството е 23.211 млн. лв., от които за масова приватизация бяха пуснати 90%. Всички предложени акции бяха изкупени още на първата тръжна сесия.
На 12 януари, понеделник, ще бъде открита първата търговска сесия на официален пазар на "Българска фондова борса - София". Предмет на търговия ще бъдат акциите на бургаското дружество "Елкабел", които засега единствени са допуснати до този пазар. Инвестиционните посредници "Елана" и Българо-руска инвестиционна банка ще продават 60% от капитала на дружеството, които се равняват на 522 213 акции. Акциите са безналични и са депозирани в Централния депозитар. Освен това те са обикновени, поименни с право на глас. Минималната продажна цена на една акция според одобрения от Комисията по ценните книжа и фондови борси проспект е 14 500 лв. Ако някой реши да купи целия пакет, ще трябва да има най-малко 8 милиарда лева, но те могат да се окажат недостатъчни, защото цената на акциите сигурно ще се покачи. Крайният срок за продажба на предложената емисия е 12 юли тази година. За масова приватизация бяха предложени 25% от капитала на дружеството, изкупени изцяло. Най-голям дял притежава приватизационен фонд "Мултигрупелит" - 20.48%, а ПФ "Акционер - фаворит" е спечелил 1.15% от капитала на дружеството. Останалите акции са спечелени или раздадени на индивидуални участници. Доста от тях бяха вече изкупени от инвестиционните посредници на цени между 14 хиляди и 18 хиляди лева.
До 16 януари "Юнион миниер", който е собственик на 56% от капитала на МДК - Пирдоп, ще изкупува акции на дружеството. Цената, която дават купувачите, е 26 500 лв. На 20 януари ще се проведе общо събрание на дружеството, на което най-вероятно акциите отново ще бъдат винкулирани. Притежаването на акции на МДК е добра инвестиция, но много дългосрочна, защото в края на миналата година Филип Ромбоут, шеф на "Юнион миниер" за България, обяви, че поне пет години няма да бъдат раздавани дивиденти. Причината е в големите суми, предвидени за инвестиции. Предвижда се цялата печалба, реализирана в близките пет години, да бъде реинвестирана. Инвестиционните посредници все още котират акциите на медодобивния комбинат, като цените се движат между 21 000 и 26 200 лв. Те се надяват да реализират печалба от курсови разлики преди 16 януари, защото след това най-вероятно търговията с тези акции постепенно ще спре.
Забелязва се леко покачване на котировките на акциите на "Солвей - Соди" - Девня, които сега се търсят и по 24 000 лв., докато в края на миналата година цената им бе до 22 000 лв. На борсата бе регистрирана блокова сделка с пакет от 26 750 от тези акции при цена 5550 лв. на брой, но тази ниска цена се дължи на факта, че един приватизационен фонд продава на друг, а не на краен клиент. При другите най-котирани акции не се забелязват големи разлики в цените в сравнение с края на миналата година, но според брокерите това е напълно нормално, защото в седмиците около празниците не се е случило нищо съществено, което да повлияе на цените. Към края на този месец може да има някакво движение в цените на най-търгуваните книжа на нашия пазар, защото тогава ще станат ясни резултатите от дейността на съответните дружества.
Сделки, регистрирани на "БФБ - София" за периода 5 - 9 ЯНУАРИ.
Доларът започна новата година с рекордно високи нива спрямо йената
През изминалата седмица щатската валута поскъпна значително спрямо йената поради опасенията на инвеститорите за задълбочаване на икономическата криза в Югоизточна Азия.
В началото на седмицата йената падна до 133.88/98 за долар, най-ниското ниво на японската валута от април 1992 г. Ограничаването на инвестициите в японски корпоративни книжа доведе до спад на индекса Nikkei с 1.98 процента в понеделник.
Инвеститорите удължиха позициите си в долари, за да се предпазят от загуби, предизвикани от нестабилността на азиатските пазари.
Активно търсене на долари имаше и от страна на азиатските корпорации поради срива на индонезийската рупия, малайзийския рингит и тайландския бат. Това подкрепи щатската валута до 1.8205/10 марки и 134.28/38 йени.
По-нататъшното поскъпване на долара беше спряно поради опасения, че паралелната обезценка на йената и марката може да предизвика координирана интервенция срещу щатската валута.
От своя страна председателят на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан заяви, че рязкото поскъпването на долара може да доведе до дефлация в САЩ. Опасенията на Грийнспан бяха свързани с повишаването на конкурентоспособноста на стоките, произведени в Югоизточна Азия, което да доведе до понижаване на цените в САЩ, в резултат на което американските производители ще бъдат принудени да ограничат загубите си с намаляване на броя на работниците си.
Във вторник Bank of Japan се намеси на пазара и йената леко поскъпна до 133.11/21 за долар. Според експерти интервенцията на японската централна банка е имала за цел по-скоро да ограничи поевтиняването на йената, отколкото да обърне тренда на пазара.
Планираните през седмицата посещения на японския заместник финансов министър Ясуке Сакакибара в САЩ и в Европа стимулираха опасенията, че Япония се стреми да организира силна международна подкрепа от Г-7 срещу по-нататъшното поевтиняване на йената.
В същото време доларът продължи да поскъпва към марката до 1.8335/45, след като главният икономист на Бундесбанк Отмар Изинг заяви, че курсът марка - долар се определя изцяло от пазарните механизми и на този етап германската централна банка не смята да се намесва активно.
Дилърите се въздържаха от нова атака на нивото от 134 йени за долар поради опасения от интервенция, въпреки че доверието в японската валута за пореден път беше сериозно разклатено поради срива на индонезийската рупия и малайзийския рингит до рекордно ниски стойности за всички времена спрямо долара.
Инвеститорите бяха разочаровани от данните за повишаването на безработицата в Германия с 200 хиляди души през декември, което позволи на долара да запази силните си позиции спрямо марката в края на седмицата.
Високата ликвидност на банките понижи лихвите
В началото на новата година в банковата система влязоха над 43 милиарда лева доходи от отстъпки, падежи и лихви от ДЦК. Заедно с това ликвидността на пазара беше понижена, тъй като големите крайни клиенти не бяха започнали активни операции след празниците.
Лихвите по овърнайт депозити паднаха до 1.1-1.2 процента годишно от 1.5-1.8 на 30 декември, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 1.3-1.4 процента срещу 2.0 процента.
В понеделник Министерството на финансите продаде на аукциони две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал от 20 милиарда лева. Поради понижението на тримесечните книжа в сряда влезе в сила нов основен лихвен процент от 6.52 процента годишно, по-нисък от 6.56 на сто, валиден за понеделник и вторник.
Показателен за свръхликвидността на междубанковия пазар на депозити беше и аукционът на двегодишни облигации с променлив купон в петък, когато при номинал пет милиарда лева постъпиха поръчки от над 17 милиарда лева.
В резултат на това ефективната годишна доходност падна до 11.31 на сто срещу 12.17 процента на предишния аукцион на 12 декември. Лихвените плащания по облигациите са на всеки шест месеца и се определят от доходността на шестмесечните сконтови ДЦК. Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева.
Очаква се през текущата седмица лихвите да останат ниски поради големия обем на свободен левов ресурс и поради очакваните постъпления на свежи пари от бюджета за касово плащане на пенсии и социални помощи след 10 януари. Според дилъри високата ликвидност на банките няма да бъде повлияна от традиционно повишеното търсене на левове в средата на месеца, когато ще се плащат данъци от фирми, а банките ще регулират минималните си задължителни резерви в централната банка към привлечените средства през декември.
До края на месеца се очаква да стане ясно дали МВФ възприема виждането на БНБ част от минималните задължителни резерви на търговските банки да бъдат поддържани във валута. Забележките на МВФ се очаква да бъдат върнати на БНБ преди пристигането на мисията на фонда в края на този месец. Първоначално фондът препоръчваше минималните задължителни резерви да се държат изцяло в левове. БНБ изтъкна контрааргумента, че това ще доведе до дисбаланс между валутните позиции в активите и пасивите на банките и не осигурява достатъчно покритие на привлечените средства във валута. По данни на БНБ над 60 процента от депозитите в банките са във валута.
Недостиг на марки притисна лева в началото на годината
Левът отслабна спрямо марката до 999.00-999.20 в края предходната седмица от 995.20-996.00 на 30 декември, тъй като големите крайни клиенти, които са основните продавачи на марки, не бяха започнали активни операции след празниците и поради засилено търсене на марки.
Търсене на валута дойде в резултат на притока на над 43 милиарда лева приходи от отстъпки, лихви и падежи на ДЦК. Основната част от тях (около 42 милиарда лева) бяха лихвени плащания по ЗУНК-облигациите. Чуждестранните инвеститори в ЗУНК-ове купуваха валута, за да репатрират доходите си, което притисна лева до курс продава на БНБ за германските марки.
Търсенето на марки от страна на кешовия пазар също беше доста силно, тъй като през почивните дни по Коледа и Нова година марките в брой в страната силно намаляха. Заедно с това търговците започнаха да обръщат в марки приходите си от продажбите по празниците и котировките продава по чейнджбюрата достигнаха до 1000-1005 лева, но реалните сделки бяха на нива до 1000 лева.
Спрямо долара левът поевтиня до 1820-1823 в петък от 1781-1784 в края на миналата година, следвайки поскъпването на щатската валута спрямо марката на световните пазари.
Дилъри очакват през текущата седмица повишаване на предлагането на валута от страна на крайни клиенти, а в същото време да бъде преодолян дефицитът на марки в брой в страната, което може да подкрепи лева до нива от 996-997 за марка.
Накратко
Русия не променя износните квоти на петрола
Руският износ на петрол през настоящата и следващата година ще остане на равнището от 1996 - 120 млн. тона, обяви в петък зам.-министърът на енергетиката Валерий Гарипов. Според Гарипов средната цена на барел ще възлезе на 16 долара. Очакванията за добива на петрол през тази година са в интервала 300-305 млн. тона. През 1999 и 2000 г. Русия ще добие съответно 295-310 и 290-312 млн. тона годишно.
Спада износът на зърно от ЕС.
Цената на зърното от Европейския съюз падна, след като стана ясно, че намаляват квотите за износ. За низходящия тренд на цената на европейското зърно повлия и азиатската финансова криза и ефектът й върху американския фючърсен пазар на зърно. Износът на пшеница се сви с 23% спрямо същия период на миналата година. В последния ден от седмицата цената на френската пшеница се възстанови и дори отбеляза известен ръст след проявен интерес от Ирак. Цените на царевицата, достигнали рекордно ниски нива в края на миналата година поради свръхдобив от 16.6 млн. тона, което е с 2 млн. тона повече от добива през 1996 г., останаха непроменени. Според експертите тенденцията на спад в европейския износ на зърно ще се запази и през следващия месец.
Треска за черно злато в Албания.
До края на месеца Тирана ще предостави концесии за проучване и добив на нефт на територията на Централна и Северна Албания на две международни петролни групировки при условие, че ръководеният от социалистите коалиционен кабинет даде съгласието си за сделката. След колапса на комунистическия режим в страната преди седем години значителен брой петролни компании получиха концесии за проучване и добив на нефт в Албания, които до този момент обаче не са реализирали добив. Проучвателните операции се очаква да стартират в началото на лятото.
Цената на захарта бележи спад.
Цената на захарта се понижи в резултат на слабото търсене на суровината в Япония и Южна Корея. Като основна причина за слабото търсене се сочи финансовата криза в региона, намерила израз в отказа на търговските банки да открият акредитиви на вносителите на захар. Цената на захарта дръпна надолу и под натиска на силно обезценените азиатски валути, които значително оскъпиха вноса. По-ниските цени бяха подкрепени от наличните все още запаси, формирани от крупни покупки на бразилска захар с големи отстъпки в последните дни на миналата година.
Азиатски пропан-бутан залива Европа.
Световните цени на пропан-бутана се понижиха през седмицата вследствие на по-големите количества, доставени от Азия на европейския пазар при значителни отстъпки в цените. Пропан-бутанът се търгуваше на цени 146 долара за метричен тон. Азиатските доставки на пропан-бутан бяха от 25 до 55 долара на метричен тон по-евтини от тези на традиционния доставчик за Европа - Саудитска Арабия. Експертите, наблюдаващи пазара, смятат, че до края на март цената на пропан-бутана ще се задържи на сегашните или близки до сегашните по-ниски равнища.
Имаме ли нужда от агенция за кадастър и публични регистри
Няма функционална връзка между действащите системи за регистрация на имотите и кадастъра
За създаване на една нова структура на изпълнителната власт, каквато се явява агенцията за кадастър и публични регистри, е необходимо, на първо място, обществен консенсус за необходимостта от нея. Основна предпоставка за нейното функциониране се явява събирането на всички регистри на собственост и съответните им кадастри в единна информационна система. За съжаление под влияние на частни и ведомствени интереси вместо интеграционни в страната действат силни деструкционни процеси. Най-потърпевш от това е обикновеният гражданин, от една страна, несигурен в това дали имотът, който купува, не е вече продаден или многократно ипотекиран, а от друга, подложен на рекет от чиновниците, които са успели да монополизират част от информационната баница.
С решение 394 от 3.10.94 г. Министерският съвет одобри "Концепция за система за поземлен регистър" в Република България, според която регистрацията трябва да бъде организирана отделно от системата на кадастъра. Така без публична дискусия на Министерството на правосъдието бе възложено да разработи проект за Закон за поземлена регистрация, а на Министерството на регионалното развитие и благоустройството - проект за Закон за кадастъра.
Тъй като смяната на системата се извършва главно чрез промяна на законите за собствеността, следва, че тази проблематика засяга всеки един от нас. Тест за гражданското общество е тя да бъде публично обсъдена и да бъдат приети закони, които в оптимална степен отговарят на обществените потребности. Практически това не става. Концепциите и нормативните документи се разглеждат и узаконяват "на тъмно", така че да задоволят нечии тесноведомствени монополистични мегаамбиции. Приетата концепция е типичен пример за това. Тя се явява оръдие за запазване на досегашното статукво, т.е. всяко по-влиятелно министерство или ведомство да създава и поддържа собствени кадастър или най-малкото някой публичен регистър:
Много показателно за липсата на адекватна политика на управляващите към проблемите на собствеността на гражданите е отношението на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа към резултатите от поземлената реформа.
При изработването на плановете за земеразделяне водещи са били геодезистите и затова акцентът е поставен върху кадастъра. В резултат е първият смислен опит за създаване на единна информационна система, в която са обхванати всички площи и територии със земеделски земи, като границите на имотите и някои техни атрибутивни данни са в цифров вид. За съжаление проблемът за регистрацията на собствениците е подценен. Земята се връща на наследници на собственици, които отдавна са починали. Вместо в информационната система да се намери начин да се отразят тези наследници, те се отбелязват със събирателното, например "наследниците на братя Мечкарови", което няма абсолютно никакъв юридически смисъл. Като резултат от поземлената реформа имаме кадастър на земеделските земи и нещо като регистър, в който отсъстват идентификаторът на собствениците, ЕГН-то и пълният списък на реалните собственици. При поддръжката на плановете и това, което бе създадено досега, се разпиля. Акцентът е поставен върху регистрацията. Отпаднала е необходимостта кадастралната информация да се предава в общинските поземлени комисии. Всяка фирма поддържа свой кадастър земеделски земи и самостоятелно изповядва пред районните нотариуси извършените сделки и делби.
В селищните територии съгласно ЗТСУ (Закон за териториално и селищно устройство) правно значими са регулираните парцели, а не кадастралните имоти. Това е една специфика на нашата страна, която допълнително усложнява проблема. В България в селищата действа система за регулация, а в земеделските и горските територии - кадастрална. За да бъде пълен хаосът, приетата форма на вписване на имотите е персонална, т.е. в една партида се водят сделките на лицето, а не сделките с имота. Тази система е незащитена от незаконно разпореждане - неколкократна продажба на един и същ имот от един собственик или двукратна ипотека на един и същ имот. Възможна е и продажба на ипотекиран имот, без да е информиран купувачът. Проблемът се усложнява от новия Закон за частните нотариуси. Вследствие физическото раздалечаване на изповядването на сделката пред частния нотариус от вписването в съда се увеличават значително възможностите за злоупотреби.
Между сега действащите системи за регистрация и кадастър, както се видя от гореизброените примери, няма никаква функционална връзка. Промяната в собствеността не се отразява в кадастъра. Това води до значителни разходи за изработване на нови кадастрални планове. Вместо само да ги поддържаме, ние отново и отново извършваме едни и същи скъпоструващи операции.
Държавата? В никакъв случай! Министерството на финансите може би ще бъде първото от централните ведомства, което ще изпита сериозни проблеми в работата си вследствие липса на единна система за регистрация и кадастър. На него му предстои да обработи декларациите за недвижимата собственост на всички български граждани. При това разнообразие от регистри и кадастри е абсолютно невъзможна проверка за верността на декларациите. От друга страна, пред министерството се изправя проблемът поземлен данък. Ако не се вземат своевремени законодателни мерки поземлените регистър и кадастър да се обединят в единна система, въвеждането му ще бъде невъзможно.
Гражданите? Задълбочаващата се анархия в регистрите и кадастрите позволява злоупотреби при разпореждането с недвижимите имоти. Примери повече от достатъчно. За съжаление новият Закон за нотариата, вместо да подобри сигурността, ще доведе до още по-голям брой злоупотреби.
Предстоящо
Родните производители на консерви се връщат на чуждите пазари
Един милион тона готова продукция годишно е някогашният рекорд на родната консервна промишленост. Преработването на плодове и зеленчуци все още се извършва предимно в държавни фабрики, осигуряващи поминък в много градове и градчета на страната. Но около 100 малки частни фирми вече мерят ръст с утвърдени производители в бранша.
Новите предприятия са собственост на хора с малко средства, но с много ентусиазъм. Годишният капацитет на фабриките е под 2500 т готова продукция. Някъде фирмите граничат с манифактурата в чистия й вид.
Консервното производство е тежко. Инвестициите са солидни, а възвращаемостта на средствата - бавна. Работата е сезонна. Тегленето на кредити бе немислимо доскоро заради непосилните лихви. Много от малките фирми работят на границата на фалита. Оборотът на капитала е максимум два пъти в годината, в масовите случаи - веднъж. Загубата в резултат на инфлационните процеси може да стигне и до 36%, твърдят експерти в бранша. Напук на трудностите мнозина оцеляват и даже вървят нагоре.
"Закупихме предприятието от ликвидационен съвет през 1994 г., разказва Мариана Стефанова, изпълнителен директор на "ВЕМАС" АД в с. Гавраилово, Сливенско. Фабриката е семейна собственост. Направихме основен ремонт на сградите. Сменихме всичко - фаянс, мозайка, вентилация, осветление, паропроводи. В момента разполагаме с цех за компоти, снабден с най-модерна американска линия, с капацитет 10 тона на час. " Фирмата произвежда над 50 асортимента плодови и зеленчукови консерви. Построили са нов вакуумен цех за кетчуп, доматено пюре, лютеница. Имат собствен гъбарник. През миналата година са изнесли 4000 т готови изделия за Русия, 1000 т за САЩ, по-малки количества за Турция, Хърватско, Румъния.
Качеството на плодовете и зеленчуците и цените им са първият проблем на консервните предприятия. "Родните плодове и зеленчуци са резултат от възможно най-доброто съчетание на почва, климат и слънцегреене, припомня проф. Любомир Генчев от Висшия институт за хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Затова чужденците ги предпочитат. Но миналата година преработвателите бяха принудени да внасят суровина."
"Земята не е върната на хората. Тя е ничия, затова и ефектът от обработката й не е много голям. На практика няма с кого да се договаряме за изкупуване на суровината", твърди Мариана Стефанова от "ВЕМАС".
"Цената на килограм родни чушки достигна до 600-800 лв., а от Гърция ги внасяхме за 450 лв., разказва търговски представител на фирма за производство на консерви с чуждестранно участие. От Македония пък внасяхме чушки за 500-550 лв./кг. Нашата фирма работи само за износ. Чуждите ни партньори проявиха разбиране и през септември предоговорихме цените."
"Сами отглеждаме част от зеленчуците за преработка, споделя своя опит Валери Станев, управител на "ЕОС холдинг" - Добрич. Част от суровината купуваме. Фирмата изнася успешно за Русия. Чужденците предпочитат нашите изделия, защото цикълът ни е затворен. Суровината не престоява, преработваме я в рамките на деня."
Много от консервните предприятия финансират предварително производителите срещу задължението фермерите да им продадат продукцията си по пазарни цени. Предоставят им семена, средства за растителна защита, полиетилен за оранжерии, осигуряват средства за отделни агротехнически мероприятия, плащат авансово част от договорените количества. Когато реколтата стане готова обаче, минават момчетата с дебелите вратове и започват да диктуват на кого и за колко да бъде продадена. Пред страха да им пламне чергата, пардон къщата, селяните загърбват предварителните договорки с консервните предприятия и коректно връщат вече взетите пари. От това на преработвателите не им става по-топло, защото в крайна сметка се оказват без суровина. "Договорът у нас няма особена сила, коментира Чавдар Селвелиев, собственик на фирма "Магре" за производство и търговия със замразени плодове и зеленчуци. Липсват бизнесетика и лоялност. Ако мине някой чужденец например и даде с 20 лева повече от мен, производителят му продава без колебание. И ми казва: "Извинявай, брат, ще ти върна парите."
"Най-големите рекетьори са държавните фабрики, твърди Мариана Стефанова от "ВЕМАС". Те купуват продукция на каквито си искат цени и я предлагат пак на каквито си искат цени. Директорите винаги могат да дадат по-високи изкупни цени от частниците. Защото с чужди пари се работи по-лесно. А частникът никога не може да си позволи да губи."
Стъкларските заводи и преработвателите на плодове и зеленчуци са свързани в обща верига. В последните години
Производителите свиват цените максимално, за да направят продукцията си продаваема зад граница. В същото време
Този парадокс има своите обяснения. Есенно време всяко българско домакинство става неофициален член на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. По стара традиция домовете се превръщат в своеобразни консервни комбинати. Изключение се прави за някои специфични изделия, които не се приготвят достатъчно успешно в домашни условия. За да вържат сметките, консервните заводи свалят цените навън и ги вдигат за родния потребител.
Плодовете и зеленчуците се белят, режат, бланшират, сушат и замразяват по поръчка на частни фирми. Цената на услугата зависи от вида на продукта и обработката му, от времетраенето за замразяване. Замразените полуизпържени (бланширани) картофи изискват по-специална технология на обработка. Затова в България има само един производител със съвременна технология.
Складирането на продукцията е следващото разходно перо. "Отдаването на складове под наем вече се облага с ДДС. Това неминуемо ще вдигне цените на замразените плодове и зеленчуци. За много предприемачи може да се окаже фатално", прогнозира Чавдар Селвелиев.
Дистрибуторската мрежа е слабо звено. "За да продадеш тези изделия, те трябва да са хем на склад, хем да се виждат. А това предполага наличие на фризери с витрина. Огромната част от магазините, в които предлагаме замразени плодове и зеленчуци, са снабдени с наши фризери. Купуваме ги и ги предоставяме на търговците. Само и само работата да върви."
Този бизнес разчита на една малка "хитрина" - мнозина предпочитат всичко, което минава през огън, да бъде в замразено, а не в сурово състояние. Замразеното не изисква миене и рязане, времето за обработка и приготвяне е по-малко. Цените са сравнително постоянни от октомври до пролетта. След това пресните плодове и зеленчуци стават по-евтини. Трудно е да се каже колко се печели в този бранш. "Ние правим калкулации едва от юли миналата година. Дотогава се опитвахме просто да се държим на повърхността. Сега се опитваме да плуваме", твърди Чавдар Селвелиев.
Цени на течни горива на "Нефтохим" АД за 1997 г. (лв./л)
Няма краен срок за получаване на временни удостоверения
от фондовете и предприятията
В резултат на масовата приватизация участниците в процеса станаха собственици на акции от предприятията, които бяха раздържавени. Повечето хора, закупили бонови книжки, обаче не участваха пряко в централизираните търгове, а записаха акции от приватизационни фондове. Акционерите на фондовете (на теория) са собственици на портфейли от ценни книжа на предприятията, в които съответният фонд е инвестирал. Акциите както от предприятията, така и от фондовете са поименни, а не на приносител. Това означава, че единствено лицето, което е вписано в книгата на акционерите, може да се ползва от правата, които произтичат от акциите. Когато ценните книжа са на приносител, правата по тях са на този, който ги притежава в съответния момент. Всички предприятия от списъка за масова приватизация пък бяха задължени със закон да имат безналични акции. Безналичните ценни книжа се различават от другите по това, че за тях няма законово изискване да се печатат на хартия. Информацията за броя, вида и качеството на всички издадени безналични акции се съхранява в регистъра на институция, наречена Централен депозитар. Отделно от депозитара дружествата също водят свой регистър, който се нарича книга на акционерите. Приватизационните фондове имаха възможност да избират, но почти всички от тях също решиха да не издават налични акции.
Независимо от вида на акциите - налични или безналични, техните собственици доказват правото си само срещу представяне на личен паспорт. В пощенския клон, от който е закупена боновата книжка, притежателят на акции може да получи депозитарна разписка, удостоверяваща на хартия броя и вида на придобитите на централизираните търгове ценни книжа от предприятия. Що се отнася до акционерите на приватизационни фондове, те могат да получат временните си удостоверения от офисите на дружествата. Някои приватизационни фондове огласиха краен срок, в който акционерите им могат да си получат удостоверенията. Този срок обаче е фиктивен, защото акционерното дружество няма право да откаже на собствениците си да им даде удостоверения или респективно самите акции (в случай че те са налични и са отпечатани). Дори и някой собственик на поименни акции да изгуби хартиения носител, доказващ правата му, това не значи, че той губи самите акции. Дружеството е задължено просто да му издаде ново временно удостоверение. Според закона, когато акциите са поименни, акционерните дружества водят книга на акционерите, в която са записани собствениците. За да се участва в общо събрание на приватизационен фонд или на дружество от масовата приватизация, е достатъчно съответният акционер само да носи личния си паспорт, с който доказва самоличността си. Това не се отнася единствено за случаите, когато в устава изрично е записано, че условие за участие в общото събрание е предоставянето на акциите или временното удостоверение. Дори и тогава обаче определянето на краен срок за даване на временните удостоверения (както това са направили някои приватизационни фондове) е безсмислено и няма никаква правна стойност.
