Много хубави работи, при това без преувеличения, могат да се кажат за българо-германските отношения преди официалното посещение на Иван Костов в Германия. Политическите контакти през 1997 г. бяха небивало интензивни. Като пример е достатъчен дори само фактът, че германският външен министър Клаус Кинкел на два пъти посети България. Многоборойни делегации на правителствено равнище, особено през есента, почти се разминаваха във въздуха, а посолствата в София и в Бон с мъка успяваха да координират графика на този взаимен обмен.
В края на годината германските предприемачи изпълниха и обещанието, дадено от министрите Клаус Кинкел и Карл-Дитер Шпрангер: Германия си върна първото място по чуждестранни инвестиции в България. Разбира се, това стана не толкова заради дадената дума, колкото благодарение на подобрения инвестиционен климат в България и успешното функциониране на валутния съвет. Тенденцията е многообещаваща, защото, както каза един германски бизнесмен по време на скорошния двустранен стопански форум в Бон, "германските инвеститори са предпазливи, изчакват и изостават в сравнение с по-смелите "глобални играчи". Но когато се ангажират в една страна, това обикновено е трайно". Към положителната равносметка могат да се добавят и още графи: сътрудничеството в областта на международната политика, активността на различните германски фондации и на "Гьоте"-института в България, стотиците транспорти с помощи, събрани както от частни лица, така и от фирми и организации в Германия за България, нарасналият двустранен медиен интерес. Обаче този обективен разцвет на исторически хармоничните българо-германски отношения е и малко подвеждащ, а удовлетворението на политици и наблюдатели често оставя определени теми извън полезрението.
На първо място бих споменал почти
На второ място, сред темите в сянка e
Тук за широката публика нещата сякаш се изчерпват с очакването, че Германия и занапред ще помага на България за приемането в НАТО и в ЕС. Наистина Германия най-активно се застъпва за разширяването на двете организации на изток - поради простата причина, че предпочита да е в центъра, а не в опасната периферия, пък и заради историческите си, стопански и политически връзки със Средна и Източна Европа. Но под повърхността съществуват различни проблемни зони, на които българското правителство е длъжно да обърне сериозно внимание. Наскоро и от Анкара, и от средите на силното турско лоби в Германия прозвучаха реплики, че в сравнение с Турция България е далеч по-неподготвена за членство в Евросъюза. На тези реплики трябва да се гледа изключително сериозно, защото германското правителство очевидно има интерес да се съобразява в определена степен с турската позиция и с политическото влияние на турците в Германия. Пак в тази връзка българската изпълнителна власт трябва да има предвид и проблема с Кюрдската работническа партия (ПКК), и с кюрдските бежанци, някои от които достигат до Германия именно през България. Специално по отношение на бежанците позицията на Бон и на целия ЕС е категорична, но София би могла да води гъвкава и по-сръчна дипломация, за да извлече от този безспорно печален хуманитарен проблем някакви дивиденти за България. Например облекчаване на Шенгенския режим срещу съответно поети ангажименти. Иначе и посещението на Иван Костов едва ли ще приближи перспективата за безвизов режим с Германия. Дипломатически източници в Бон твърдят, че на равнище европейски външни министри Германия е готова за такава стъпка, но конференцията на вътрешните министри на ЕС настойчиво държи темата вън от дневния ред. В отношенията с Германия българското правителство
Българската кандидатура за НАТО също има един не дотам известен аспект, свързан с Германия. По време на срещата на ЗЕС в Ерфурт германският министър на отбраната Фолкер Рюе отново намекна нещо, което западноевропейските анализатори отдавна знаят: новоприетите държави биха затвърдили своята европейска принадлежност, ако преоборудват армиите си не с американска, а със западноевропейска техника. Ако оставим настрана циничния и не особено хуманен подтекст на целия проблем с оръжията, за София и тук се открива възможност да води сравнително самостоятелна политика и да търси максимална изгода за България в спора между европейските и задокеанските оръжейни лобита.
Отношенията на България с Германия зависят и от още един международен процес, на който в София обръщат внимание едва напоследък: Регионалното сътрудничество на Балканите след края на войната в Югославия. Поради цял набор от причини Германия залага много на това регионално сътрудничество и държи да бъде сред европейските му лидери. С ключовото си положение на Балканите България е важен събеседник на бонските политици по тази тема - неслучайно германският външен министър Клаус Кинкел (за мнозина - неочаквано) се опита да посредничи в така наречения езиков спор с Македония. Тъй че София може да "инвестира" в двустранните отношения с Германия и доста балкански стабилизационен капитал: разчистване на проблемите с Македония, запазване на настоящите балансирани връзки с Турция и Гърция, повече и по-недогматично внимание към процесите в съюзна Югославия, активно участие в проектите за следвоенно възстановяване в Босна и Херцеговина. Защото освен всичко друго Германия положително е заинтересувана да има в лицето на България един надежден партньор, който би могъл да действа и да посредничи там, където Бон не би се ангажирал пряко. А това ще даде на София и съответните предимства.
И накрая - още една предстояща среща на Иван Костов в Бон, която отчетливо маркира важен приоритет в двустранните отношения: борбата срещу организираната престъпност и
В обобщение: от посещението на Иван Костов в Германия едва ли могат да се очакват някакви сензационни и бързи положителни политически резултати за България. В перспектива обаче София има много благоприятни възможности, ако разчита не само на традиционната германска добронамереност, но и на гъвкавото, прагматично поставяне на приоритетите в двустранните отношения, на активна политика, съобразена в необходимата степен с реалностите в Германия, с интересите и целите на управляващото мнозинство в Бон. Сега и след изборите за Бундестаг.
Изборите в Несебър започнаха с преброяване на труповете
Какво е общото между смъртта на Петко Камбоджанеца, повторението на местните избори в Несебър, атентата срещу бившия кмет Живко Георгиев през май миналата година и приватизацията на туристическия комплекс "Слънчев бряг"?
Безспорно това е лицето Димитър Янков. Несебърският бизнесмен, когото всички в древния град сочат за най-богат в района, беше обвинен, че е подбудител за извършването на атентата срещу Живко Георгиев и е платил на бившата синя каска Петко Крумов-Камбоджанеца да намери човек или сам да хвърли бомбата в кметската къща. Той застана твърдо зад независимия кандидат-кмет на БСП и е в очеваден конфликт със сините лидери в Бургаско. Янков беше арестуван на 29 ноември след шумна акция на ЦСБОП в апартамента му в Несебър. Тогава му беше предявено обвинение за подбудителство. Седмица по-късно съдийски състав от Бургаския окръжен съд го освободи под парична гаранция от 3 милиона лева.
Изгорял труп на мъж беше открит в изгоряло дървено бунгало в почивна база на Бургаския затвор в местността "Росенец". Огънят избухнал около 19 часа на 6 януари във вторник и изпепелил бараката. Три дни по-късно беше потвърдено, че трупът е на обвинения за атентата срещу несебърския кмет Живко Георгиев - Петко Камбоджанеца. Освен че е обвиняем за атентата, на показанията на Камбоджанеца се поддържаха и обвиненията за подбудителство срещу несебърския бос Димитър Янков.
Според източници от следствието Крумов е бил пуснат под парична гаранция няколко дни преди да изгори. Той трябвало да замине за Пловдив, откъдето е родом. Полицията обаче е решила да го скрие и затова го е изпратила в почивната база на бургаския затвор. Какво се е случило там все още не е изяснено. Засега е известно, че по обгорелия труп не са открити следи от насилие. Намерени са били обаче празни бутилки от алкохол, което предполага, че Камбоджанеца е бил или пиян, или упоен. Това би обяснило позата, в която е бил намерен трупът на Петко Крумов - легнал по гръб върху леглото. Ако втората версия е вярната, никой никога няма да разбере дали Камбоджанеца е бил убит, или става въпрос за нещастен случай. Насоката на бургаското следствие е по-скоро към нещастен случай.
От полицията досега не са дали информация защо и как Камбоджанеца се е озовал в базата на Бургаския затвор, след като е бил освободен под гаранция. И защо не е бил охраняван, ако полицията е искала да го запази като важен свидетел.
Така със смъртта на Камбоджанеца започна преброяването на вота в Несебър, защото Димитър Янков ще играе значителна роля в кметските избори.
Четиридесет и една годишният Петко Крумов отдавна беше подозиран за атентата на 27 май срещу несебърския кмет Живко Георгиев. Другият заподозрян е Константин Крушков от Пловдив, обвинен за други убийства. Според версията на полицията двамата са действали заедно. След ареста в края на ноември на видния барман стана ясно, че Камбоджанеца е дал показания срещу Димитър Янков. Камбоджанеца твърдял, че Янков му платил, за да хвърли гранатата в кметския апартамент срещу 300 марки (в друг вариант сумата е 7000 лв.) и да му уреди хубаво място да си постави каравана. Камбоджанеца обаче също имал ядове с кмета на Несебър и публично заплашвал, че ще го ликвидира. Главният секретар на МВР Божидар Попов се кълнеше тогава, че освен показанията в полицията имат и данни, получени със специални разузнавателни средства (т.е. подслушвания) за подбудителството на Янков. В петък обаче бургаски следователи признаха, че след смъртта на Камбоджанеца трудно може да се поддържа обвинение срещу Янков. То и бездруго доказателствата трудно щяха да минат в съда, каза под сурдинка следовател.
Със смъртта на единствения свидетел срещу Янков подетата акция срещу него изглежда само на пръв поглед провалена. По-вероятно е обаче да се намерят доказателства за финансовите далавери на Димитър Янков, които са далеч повече. При ареста на Димитър Янков през декември ченгетата изпразниха касите и сейфовете на фирмите му и започнаха тотална ревизия по намерените документи.
Янков отрече да има нещо общо с Камбоджанеца веднага след като беше пуснат под парична гаранция по здравословни причини. Близки до Янков обвиниха синия депутат Йордан Цонев, че стои зад ареста на несебъреца. Цонев отрече.
Всички обаче свързаха шумния арест на Янков с предстоящите кметски избори в града. Защото Митьо Янков е безспорният икономически фактор в Несебър.
Трима се борят за кмет в Несебър тази неделя - Янаки Стоянов, подкрепян от ОДС и коалиция, Николай Трифонов, независим, поддържан от БСП и Митьо Янков, и Атанас Катрадафилов, издигнат от Федерация "Царство България" и ОНС.
Янков стои зад независимия кандидат-кмет Николай Трифонов, подкрепян от БСП. Местният бос е влиятелен човек в района. Според изявление на шефа на финансовата комисия в парламента Йордан Цонев Янков притежава 41 на сто от туристическия комплекс в Слънчев бряг. Янков е олицетворение на американската мечта за несебърци и водач на т.нар. барманска мафия, оплетена във връзки с номенклатурата и бивши ченгета отпреди 10 ноември 1989 г. Той е започнал от една каравана на входа на Слънчев бряг през 1987 г., след това става арендатор на барчето на хотел "Поморие". В зората на демокрацията нае хотелски комплекс "Бургас", опита се да приватизира тайно 18 хотела в Слънчев бряг за смешни пари заедно с видния измамник Соломон Анжел, миналата година купи хотел "Хризантема" чрез фирмата си "Хермес груп". А сега кандидатства за още 22 хотела от Слънчев бряг.
Обикновено залага на печелившата карта или с хитри ходове си прави далаверата, като винаги играе със силните на деня. За да прокара покупката на 18-те хотела, беше вкарал в играта тогавашния депутат от СДС Георги Костов и областния управител Стефан Константинов. Този път за Янков е по-важно изобщо да е в състезанието и очевидно затова е заложил на кон, който може би е куц, но все пак може да бяга. Враждата на Янков със сегашното синьо ръководство на Бургас е поне от 3-4 години. Тя се задълбочи през април 1996, когато Янков се опита да се вклини в местното СДС с алтернативен син клуб, но Йордан Цонев му попречи. При положение, че държавната власт е синя, областният град, с изключение на бургаския кмет - също, единственият остров за Митьо Янков остава кметският стол на Несебър. А от кмета зависят много неща - както за приватизацията на общински обекти в древния град, така и удовлетворяването на претенциите за земи около и във Слънчев бряг на местните хора и т.н.
Срещу човека на Янков, Николай Трифонов, са се изправили две сили - една широка коалиция и ОНС.
Зад Янаки Стоянов застанаха СДС, Демократическата партия, БЗНС-НС, бизнесблокът, евролевицата, БЗНС "Никола Петков", Свободната РДП и Обединеният блок на труда. Досега в България не е съставяна такава коалиция, призна на митинг в Несебър в петък и премиерът Иван Костов. Янаки Стоянов е борец в буквалния смисъл на думата. Той е родом от близкото до Несебър село Баня, завършил е ВИФ и е бил треньор на "Черноморец" - Бургас, по борба. Засега шансовете му за победа са най-големи. За да го подкрепят, в Несебър по различни поводи се извървяха всички видни лица на СДС - шефът на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев, шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова, министрите Васил Гоцев, Надя Михайлова и Евгений Бакърджиев, накрая и Костов.
За сините е много важно да победят на изборите в Несебър, дори и да се абстрахираме от апетитния залък, какъвто е курортният комплекс и икономическите интереси, намесени в него. След загубата на кметските избори в Дупница, ако СДС загуби и този вот, в декларираната мощ на управляващите ще се появи очевидна пукнатина. Такива междинни избори, които по една или друга причина се провеждат в страната, обикновено са лакмус за промените на настроенията на избирателите. А местните избори в страната са след година.
Другият кандидат за кмет в Несебър е потомък на знаменосеца на Ботевата чета поп Сава Катрафилов. Атанас Катрафилов е поддържан от ОНС и Луджев. Димитър Луджев винаги е имал претенции в Бургаско, но никога не е постигал значим изборен успех. Дори може да се каже, че кандидатурата на Катрафилов не е за подценяване, въпреки Луджев. Потомъкът на Ботевия четник е собственик на голям склад за строителни материали в Несебър и повечето от местните са минали през него за услуги или стока. В град, в който от години се строи масово, това е от значение, почти колкото да владееш 41% от Слънчев бряг. От друга страна, в Несебърска община има няколко турски села, чиито гласове, както е известно, са 100 на сто гарантирани при много висок процент на гласоподаване.
Тези избори в Несебър ще бъдат уникални. По простата причина, че те повтарят кметските избори от 1995 г. от гледна точка на гласоподавателите. Когато тогавашният кандидат на БСП Живко Георгиев спечели кметския пост само с 54 гласа, претендентът на Народен съюз, подкрепян и от СДС, а сега кандидат на ОДС - Янаки Стоянов, обжалва пред съда резултатите. Застъпниците на Стоянов откриха, че повече от 60 души от гласувалите са нередовно регистрирани. Между гласоподавателите имало дори рускини и един албанец, които нямат право да гласуват. След дълга съдебна процедура, обжалвания и нови разглеждания Върховният съд касира изборите и насрочи сегашните нови.
Тоталното повторение е в това, че в тези избори ще гласуват същите хора, които са гласували през 1995 г. В списъците ще бъдат добавени само имената на младежите, които през тези две години са навършили пълнолетие. По закон заселилите се през периода август 1995 - януари 1998 г. нямат право да гласуват. Централната избирателна комисия е решила, че повторението на изборите всъщност е като втори тур, с тази разлика, че е позволено да има регистрация на нови кандидати.
Въпреки коалицията и сложните схеми победител в Несебър едва ли ще бъде излъчен на първия тур. Социолози избягват прогнози, защото техните проучвания трудно се прилагат в малки райони.
Няма национална стратегия за пазара и транзита на газ
От 16 декември, когато Мултигруп и "Овъргаз" отказаха да продадат акциите си в "Топенерджи" на Булгаргаз, войната на нерви с "Газпром" навлезе в нова фаза. За седемте години газови преговори периодите на охлаждане на българо-руските отношения и цикличното втвърдяване на позициите станаха нещо обичайно. Никога досега обаче не се е стигало до такава непримиримост и до толкова брутални опити да се диктуват решения от позицията на силата.
Непосредствено преди нова година "Топенерджи" обяви, че е притежател на всичкия газ за България и никой друг у нас не може да продава горивото. В ежедневниците бяха публикувани публични оферти на "Топенерджи" за преки договори за доставка на газ на крайните потребители - индустриални предприятия и общински дружества.
На 1 януари Булгаргаз отказа доставки на газ за консуматорите, обслужвани от смесени дружества между "Овъргаз" и шест общини от страната. Аргументът на шефа на Булгаргаз Васил Филипов е, че тези дружества нямат договор с държавната фирма и тя няма никакви основания да им подава газ - нито икономически, нито юридически.
От "Овъргаз" побързаха да наблегнат на социалните последици от този акт, лишил от отопление болници, поликлиники, детски градини и училища. Големият проблем обаче се оказа икономически - спирането на горивото е катастрофално за стъкларския завод "Белопал", за оранжериите в Първомай и други дружества, собственост на Мултигруп.
Шефът на Булгаргаз обяви, че газопреносната мрежа на фирмата разполага с необходимото гориво и доставките ще бъдат възстановени в момента, в който бъдат подписани съответните търговски договори.
Сашо Дончев набързо организира инструктаж на кметовете. Васил Филипов го обвини, че именно "Овъргаз" спира горивото за изключените общини.
В последвалия скандал двете страни взаимно се обвиняваха в безотговорност и безнравственост.
На пресконференция в петък шефът на "Овъргаз" обяви, че е сезирал Главна прокуратура за кражбата на газ, собственост на "Топенерджи", която извършвал ежедневно шефът на Булгаргаз.
"От началото на годината до 8 януари в България са постъпили 106.857 млн. куб. метра газ. От тях на името на "Топенерджи" са влезли 76.745 млн. куб. метра. Това е 6.869 млн. долара. Този природен газ е влязъл в системата на България, но нито един от консуматорите, сключили договор с "Топенерджи", не е получил грам газ. Което значи, че този газ се ползва от Булгаргаз", заяви пред журналисти Сашо Дончев.
Два са основните акценти в атаките на Мултигруп - срещу правителството за грубо администриране и потискане на частния капитал, и срещу Булгаргаз - за злоупотреба с монополно положение. В първия случай като аргумент се сочи опитът с правителствено решение да се задължат частните акционери да продадат акциите си в "Топенерджи" и липсата на воля да се регламентират принципите на пазара на природен газ в България.
По отношение на монопола шефът на "Овъргаз" се позова на конституцията на България и Закона за защита на конкуренцията, за да защити тезата, че няма нищо по-грозно и вредно от монополиста Булгаргаз.
Цялата национална и транзитна газопреносна мрежа е изградена с парите на българските данъкоплатци. Като такава тя е държавна собственост, включена в активите на 100% държавната фирма Булгаргаз, на която са възложени управлението, експлоатацията и опазването на тази собственост. За "Газпром"
През последните години ходовете на руската страна са целенасочени и напълно последователни. Това обяснява желанието да се запази в тайна и впоследствие напълно да се игнорира Ямбургската спогодба, която ясно и точно регламентира ангажиментите на "Газпром" по доставките на газ за България до 2007 г. През 1991 г. в съвместен протокол Москва и София се признават за правоприемници на страните по Ямбургската спогодба. Сроковете за действие на спогодбата са изрично потвърдени и в този документ: през 1991 г. - 2.58 млрд. куб. метра, през 1992 г. - 1998 г. - по 3.34 млрд. куб. метра ежегодно. "Доставките на природен газ от СССР в република България в обем 3.34 млрд. куб. м годишно ще продължат през следващите 10 години по условията, които ще действат в търговията между републикаБългария и СССР през периода на доставката", гласи чл. 4 от двустранния протокол.
В следващ двустранен протокол, подписан през 1993 г., СССР вече е заменено с Руската федерация. В чл.1 , в е записан текстът: "Договорите за доставка на природен газ от Русия в България в рамките на спогодбата от 19 март 1986 г. (т.нар. Ямбургска спогодба - бел. ред.) ще се сключват между държавното външнотърговско предприятие "Газекспорт" и фирма Булгаргаз.
Борбата е "Топенерджи" да измести Булгаргаз като страна по договорите именно на тези доставки. Защото поне засега не може да се класира за останалите количества, които се формират от транзитните такси (тях може да ги получава само държавната фирма), количествата по украинския дълг (също получавани от държавата) и подписания между Булгаргаз и немската фирма "Винтерсхал" договор за доставка.
От този момент нататък ставаме свидетели на поредица от абсурди.
Абсурд е, че няколко следващи правителства - на Любен Беров, на Жан Виденов и на Стефан Софиянски, подписваха споразумения с Русия, с които на практика ревизират Ямбургската спогодба и протоколите към нея, правейки компромис с интересите на българската държава. Така се стигна до обвързването на доставките и цената за вътрешния пазар с проектите за транзитиране и за разширяване на газопроводната система. Това също е абсурд, тъй като в първия случай става въпрос за една чисто търговска сделка между два стопански субекта, докато вторият касае стратегически за страната интереси и към него има отношение българското правителство. Обяснението е просто - при такова обвързване "Газпром" може да използва цената на газа като средство за натиск върху Булгаргаз и правителството, за да наложи корпоративния си интерес за контрол върху газопроводите.
Следващият ход е легитимирането на "Овъргаз" и "Топенерджи" като посредници при вноса на газ в страната и замяната на държавния монопол в доставките и транзита с монопола на "Топенерджи", т.е. на "Газпром". Предновогодишните изпълнения на Сашо Дончев бяха един доста нескопосан опит да се постигне именно това.
"Топенерджи" купи от "Газекспорт" цялата квота за България и никой друг тук не притежава и не може да продава газ. България може да купува газ само от "Топенерджи", обяви шефът на смесената фирма. В началото на годината той обяви, че "Газекспорт" е подписал 15-годишен договор с "Овъргаз" и именно "Овъргаз" е изкупил цялата квота за България за 15 години напред. С този договор заместникът на Вяхирев Богдан Бодзуляк мотивира пред българската преса отказа да се подпише пряк договор между Булгаргаз и "Газекспорт". Възможностите са две - или "Топенерджи" е купила газа от "Овъргаз" и двете фирми пак са образували познатата верига от посредници между Булгаргаз и "Газекспорт", или не са подписвани никакви договори за продажба на т.нар. българска квота. Интересът обаче е максимално ясен - чрез доставките да се сложи ръка на газопроводната мрежа и транзита.
В страната е изградена магистрална газотранспортна система. От 1987 г. през България се транзитира газ за Турция. Построени са газопроводите към Гърция и Македония, предстои изграждането и на отсечката към Сърбия. Газопроводната система се експлоатира от "Булгаргаз" ЕАД, което е със 100% държавно участие.
Булгаргаз е основният доставчик на газ за повече от 180 фирми от енергетиката, химията, циментовата и стъкларската промишленост, за които природният газ е основен производствен и енергиен ресурс. Булгаргаз осъществява и транзитния пренос на газ за Турция и Гърция, а в бъдеще и за Македония и Сърбия.
Дружеството осигурява потребностите от природен газ в страната най-вече чрез внос от Русия. Основните доставки (над 60%) се извършват в изпълнение на междуправителствени спогодби чрез "Газпром". Останалите доставки за допълване на потребностите се осигуряват от други доставчици по търговски договори. От 1994 г. като вносител се появява Мултигруп чрез търговски договор с Булгаргаз срещу кешово заплащане. На същия принцип внася и германската компания "Евек". През 1995 г. в схемата за доставки се появяват "Овъргаз инк" и "Фърст файненшъл". През 1996 г. в доставчиците по търговски договори се включва "Топенерджи". "Евек" продължава да доставя газ през всичките години. Схемата, по която тя реализира доставките, е "Газпром" - "Евек" - Булгаргаз. "Фърст файненшъл" внася по схема "Газпром" - "Газекспорт" - "Фърст файненшъл" - Булгаргаз.
Схемата, по която доставя "Топенерджи", е : "Газпром" - "Газекспорт" - "Овъргаз инк" - "Топенерджи" - Булгаргаз.
Схемата на доставките в тези случаи е следната: Булгаргаз купува природния газ от доставчиците франко румънско-украинската граница на станция Исакча. Оттам до българската граница газът вече е собственост на Булгаргаз, който плаща за транзитирането му през територията на Румъния транзитна такса от около 3 долара на 1000 куб. м на 100 км. Транзитирането през Румъния се урежда от междуправителствена спогодба между Букурещ и София и транзитен договор между Булгаргаз и "Ромгаз". В страната Булгаргаз е основният дистрибутор на горивото.
Характерни особености на пазара на природен газ у нас са държавно регулиране на цените, необходимост от лицензиране на дейностите по газоснабдяването, концесионен режим за дейностите по транспорта и съхраняването на природния газ и за магистралните тръбопроводи и отклоненията от тях, разрешителен вносен режим на природния газ.
През 1992 г. "Овъргаз" започна създаването на първите газоразпределителни компании в Първомай, Ст. Загора, Ямбол и други градове. Появиха се и други фирми, чиято дейност е свързана с газовия бизнес.
В момента в страната има над 50 компании в газовия бранш. Основните сред тях са "Овъргаз" с повече от 16 дружества, Черноморска технологична групировка, Газстроймонтаж, Газагротерм, Газенерго, Българо-руска газова компания, Булсофгаз, Петрогаз, Раховецгаз, Централгаз, "Таси", Инойлгаз, "Еврогаз компания", Балкангаз, "Газтехника", Технотерминженеринг, Булпосгаз, "Комекс", Газотерм и др. За реална конкуренция обаче трудно би могло да се говори поради държавно регулираното ценообразуване.
В този смисъл трябва да се признае, че газовата истерия от последните седмици до някаква степен се дължи и на непоследователното поведение на държавната администрация, разбира се, не само при това правителство, което упорито отказва да забележи, че на газовия пазар са се появили нови субекти, които изискват нови отношения и правила на играта. Липсата на концепция какво точно ще се прави в газовата област е една от причините и за последния гаф на правителството. В края на годината то освободи режима за внос на природен газ заедно с редица други стоки. Само няколко дни след това кабинетът ревизира собственото си решение и върна разрешителния режим за внос на газ. При него разрешението се издава на фирмата вносител при определени условия, основното от което е сключен договор с Булгаргаз. Това за известно време може би ще тушира конфликта по вноса. Още повече че схемата, предлагана от Сашо Дончев - всяка фирма да си купува газ от него на Исакча и да си го транзитира през Румъния и по мрежата на Булгаргаз, е практически неизпълнима. Проблемът не е толкова, че правителството е решило да държи затворен вътрешния пазар на газ, а че е допуснало недоглеждането да се налага отмяна на либерализацията само за няколко дни. Това не издава сериозен подход към темата. Нужна е и стратегия по най-ключовия проблем с инвестициите в нови газопроводи и контролът върху транзита. Кои ще са участниците в проекта, какво ще бъде мястото и ролята на държавата в този процес, как ще се организира финансирането, по какви правила ще се отдаде концесията и т.н. Разпадът на "Топенерджи" разчиства терена и прави възможни всички проекти със западни партньори възможни. От друга страна, сегашната криза показва, че правителството все още не е готово със свои проекти и със своя концепция, а е допуснало инициативата да продължи да бъде в Газпром и Мултигруп. Досега управляващите показаха, че прекрасно отбиват домогванията на руския монополист и на скандалната групировка към 100% контрол на българския пазар, но се затрудняват да изработят позитивната и работеща формула. България има интерес да транзитира и потребява газ, без да е политически зависима от Русия, "Газпром" и особено от неясния по характер субект Мултигруп.
Продажби на жилища ще започнат най-рано през февруари
До март за прехвърляне на имот ще са необходими данъчна и тарифна оценка от общината
Най-рано в началото на февруари може да се очаква, че нотариатите ще започнат да изповядват сделки за покупко-продажба на недвижими имоти. В момента търговията с недвижимости е блокирана поради влизането в сила от първи януари на новия Закон за местните данъци и такси, с който се въвеждат и нови данъчни оценки на земята и сградите.
Сделките по прехвърляне на имущества ще се изповядват в нотариатите след плащане на държавната нотариална такса и на данъка за придобиване на имущества по възмезден начин по Закона за местните данъци и такси.
Данъчните инспектори ще изчисляват местните данъци върху данъчната оценка на имотите. Тя ще се прави въз основа на подадена данъчна декларация за притежаваните от гражданите недвижими имоти на територията на страната и приложение опис на характеристиките на имотите. Според закона гражданите са длъжни в срок до 31 май да подадат комплекта от двата документа в данъчната служба по местоживеене.
При прехвърляне на имот обаче данъчната му оценка може да се изготви и с подаване на опис само на подлежащия на продажба имот в данъчната служба по местонахождение му. По закон данъчните са длъжни да направят оценката в срок от две седмици след подаване на молба за изготвянето й.
Този понеделник се очаква в данъчните служби на най-големите градове - София, Варна, Бургас и Пловдив, да се получат първите декларации и приложения за опис на имуществото, обясниха от финансовото министерство. Това означава, че ако гражданите се снабдят с декларациите на 15 януари, до 29 януари ще чакат за данъчна оценка и едва след това могат да слючват сделки.
До 15 януари само 30 на сто от данъчните служби в градовете трябва да бъдат снабдени с имотни декларации, а останалите от службите и бюрата в страната ще получат имотните декларации до 28 февруари, предвижда графикът на Министерството на финансите. Причината за забавянето в разпространението на декларациите е резултат на по-дългата процедура за отпечатването им.
В средата на месеца всички данъчни служби ще имат и компютърната програма, по която да смятат новите данъчни оценки. В момента се дават последни указания и се провеждат квалификационни курсове на инспекторите по приложението на новия закон.
Местният данък, който ще се плаща при смяна на собствеността, е в размер от 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество. Налогът ще се събира върху посочената в договора за покупко-продажба цена на имота, а ако тя е по-ниска от данъчната му оценка, ще се взима предвид последната.
Нотариусите ще изповядват сделките за прехвърляне на имоти след плащане на местния данък и на държавната нотариална такса по Закона за държавните такси. В момента държавната такса остава в размер от 2 на сто върху цената на придобиване на имота. Тя обаче не бива да бъде по-ниска от базисната пазарна цена на имота, смятана по тарифа на Министерския съвет. Така държавна нотариална такса ще продължи да се събира по старите тарифни оценки на имотите, издавани от общините. Досега при сделките за покупко-продажба на имот се обявяваха ниските базисни оценки и върху тях се плащаше нотариалната такса. Ниската държавна нотариална такса ще остане непроменена поне до началото на март, смята Чайка Бележкова, шефка на софийския нотариат и председател на Съвета по нотариусите. От първи март трябва да започнат да работят частните нотариуси и да се разпусне държавният нотариат според поправките в Закона за частните нотариуси от края на миналата година. Дотогава трябва да се проведат конкурсите за нотариуси и да се приеме и нова тарифа за нотариалните такси като подготовка за старта на частната нотариална дейност. Това на практика означава, че в преходния период гражданите ще трябва да си набавят от общината данъчната и тарифната оценка на имотите си, които ще продават. Върху данъчната оценка ще се изчислява местният данък, а върху тарифната оценка - нотариалната такса. Това ще важи, ако посочената в договора цена е по-ниска от данъчната оценка, респективно от тарифната оценка.
Новият размер на нотариалните такси ще се приеме с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието, консултирано с Нотариалната камара. Според поправките в Закона за нотариусите новата нотариална такса ще се начислява върху по-високата от двете - данъчната оценка на имота или цената по сделката.
През юли учредената по стария Закон за частните нотариуси Нотариална камара предложи на заинтересованите министрества проект на тарифа за новите нотариални такси. С писмо от 1 декември до Съвета по нотариусите Министерството на финансите изразява подкрепа по принцип на предложената тарифа. "Необходимо е да се обсъдят допълнително размерите на нотариални такси, които ще се събират върху материалния интерес по сделката, тоест стойността на сделката. Предлагаме те да бъдат обсъдени в посока на облекчаване на скалата, като се отчетат сложността, разходите и отговорността по сделките", пише в писмото на финансовото министерство. Сметките по предложения проект на тарифа показват, че при данъчна оценка на жилище от около 30 милиона лева (около 16 667 долара при курс 1800 лева за долар) пропорционалната нотариална такса ще бъде наполовина на стойността на местния данък, т.е. около 300 хил. лева. "Вероятно обаче Министерството на правосъдието ще преработи тарифата или пък ще направи изцяло нова", обясни Чайка Бележкова, която е участвала в разработването на изготвената в началото на лятото тарифа.
В момента обаче в Министерството на правосъдието не се обсъжда нова тарифа за нотариалните такси и на дневен ред са изпитите на кандидат-нотариусите. През миналата седмица министър Васил Гоцев издаде заповед изпитите на желаещите да имат собствена нотариална практика да се проведат на 12 и 13 февруари. В едномесечен срок след одобряването им като нотариуси те трябва да се впишат в регистъра на Нотариалната камара, с което на практика вече напълно ще изпълнят условията за частна нотариална практика.
Засега все още не са излезли първите данъчни оценки и като следствие няма сключени сделки. Вероятно обаче ще възникне голям проблем
Разликите ще дойдат в резултат на лошото зониране на големите градове, смятат от посредническите агенции за имоти. Експерти от финансовото министерство, работили по Закона за местните данъци и такси, също признаха проблема. При изчисляване на данъчните оценки на сградите базисната данъчна стойност се умножава с коефициент на местоположение. В София обаче зонирането е твърде неточно и се получава така, че в първа зона, където коефицинтът е най-голям, попадат идеалният център с още куп квартали - южни, източни квартали, "Лозенец", "Иван Вазов", "Дианабад", "Изгрев", "Гео Милев" и др. Пазарът на имоти обаче е твърде чувствителен към цените на имотите в централната градска част и останалите квартали. Брокери илюстрират различията между данъчните оценки и реалната цена на имотите със следния пример: двустаен апартамент на първия етаж в блок с 30-годишен панел в кв. "Борово" (в първа зона) има данъчна оценка от около 17 000 долара. На пазара реалната цена е около 12 000-13 000 долара. В същото време тристаен тухлен апартамент в кв. "Лагера" (кварталът е във втора зона) има данъчна оценка около 33 000 долара, която според посредниците е близка до пазарната цена на такова жилище. "Ако в идеалния център пазарните цени и данъчните оценки са близки, отклонения между двете стойности има почти за всички останали квартали", коментираха от агенция "Явлена".
Разликата между по-високата данъчна оценка и реалната пазарна цена ще се поема от данъкоплатците. Купувачите на имоти ще заплащат местен данък и нотариална такса върху по-високата данъчната оценка, а ще купуват имота по по-ниската пазарна цена. Освен ако общинските съвети по места не приемат нови по-прецизни граници на зоните. В Закона за местните данъци и такси има текст, според който "границите на зоните в населените места се определят с решение на общинския съвет, а до приемане на решение се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета". Формулировката в нормативния документ е твърде обща и не дава срокове, в които общинските съвети да приемат новото зониране. Няма гаранции също, че съветите няма да прегласуват само старите си зони, които са определени в момента, така че да може общините да продължат да събират високи приходи от местни данъци и такси.
Пак имаме проблеми с GSM-кредита
След три месеца протакане сделката за доставка на соев шрот от САЩ по линия на програмата GSM-102, изглежда, е на път да се осъществи. Договорът за финансирането и доставката бе подписан на 30 декември 1997 г. По този начин България успя в последния момент да се класира в сделките за миналата година и запази правото да ползва възможностите на кредитната линия GSМ-102 и през тази година. Ако след провала на сделката за внос на зърно през есента на 1996 г. бяхме пропуснали и тази сделка, съществуваше реална опасност Департаментът по земеделието на САЩ да ни отреже кредитната линия, коментираха в Министерството на търговията. Оказва се обаче, че със запазените шансове за кредитиране по линия на GSM-102 се изчерпва и положителният ефект от сключената сделка.
В същото време други вносители биха могли още сега да реализират доставки при доста по-изгодни цени. Това ще постави в трудна ситуация фирмата вносител Техноимпортекспорт, чиято продукция ще стане непродаваема, ако се яви продавач с конкурентни цени. Още повече че соевият шрот е нетраен продукт и не може да се задържа в складове в очакване на цени. А дори и да не беше така, Техноимпортекспорт не разполага със складова база за съхраняването на такава стока.
Идеята беше фирмата да вкара шрота в страната и той веднага да се отправи към складовете на фуражните комбинати. Проблемът е, че сега заводите може да откажат сделката и да изчакат оферти с по-изгодни цени. Ако това се случи, най-вероятно ще възникне напрежение и с Юнионбанк, която обслужва кредита от българска страна. "Ниската цена на соевия шрот, която е 30% под пазарната, гарантира реализацията на стоката и връщането на кредита", коментираха през декември от Юнионбанк.
Сега обаче ситуацията е променена и Техноимпортекспорт или трябва да продава неизгодно и вместо да спечели нещо от сделката, да реализира загуби, или трябва административно да се наложи на фуражните заводи да купуват скъпо. За което в крайна сметка ще платят крайните потребители - земеделските стопани. С което ще се компрометира основната идея на проекта - да се подпомогне българското животновъдство чрез осигуряването на по-евтин внос на необходимия за изхранването на животните белтъчен продукт.
През ноември правителството освободи соевия шрот от митнически такси и налози. Според изчисленията на финансови и земеделски експерти се очакваше това да понижи цената на соевия шрот с около 100 долара на тон в сравнение с доставките, които се реализираха досега от други фирми, основно от "Гленкор". Сега се разчита шротът отново да се внесе без ДДС на основание на постановлението на Министерския съвет от миналата година.
От 1 януари обаче според Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност вносът може да се освобождава от ДДС само със закон. Тезата за заварено положение, що се касае за конкретната сделка по американската програма, едва ли ще мине пред данъчните власти. "Ако се разшуми, парламентът само за два часа ще гласува специален закон за освобождаване на вноса на соевия шрот по тази сделка от ДДС", заяви зам.-министърът на търговията Александър Тасев. Само че тогава скандалът може да стане по-голям, първо, заради даването на данъчни преференции, и второ, защото останалите вносители ще имат пълното право да протестират заради неравнопоставеност. Още повече че и крайният потребител няма да спечели нищо от това. Всички проблеми по тази сделка произтичат от
По-голям проблем обаче е непрозрачната процедура по избора на фирмата вносител - Техноимпортекспорт. Вярно е, че при специфичните условия на кредита - издаването на държавна гаранция, правителството има правото да посочи както стоката, която ще се внася, така и фирмата вносител. Това обаче не пречи изборът на фирмата да стане с конкурс, както е по международните правила. И при двата опита да се включим в програмата GSM-102 обаче конкурс не беше проведен. И в двата случая най-вероятно именно поради това изборът на фирмата вносител се оказа изключително несполучлив.
През 1996 г. бе наложена фирмата "Зърнени храни", която не пожела, а и не би могла да гарантира кредитната линия, дори ако беше заложила всичките си активи в полза на Булбанк. Тогава кредитната линия беше за 25 млн. долара.
При сегашния случай кредитът е много по-малък - до 5 млн. долара. Оказа се, че Техноимпортекспорт не може да гарантира този кредит с изискваните от закона за банките обезпечения. Това доведе до напрежение и забави много преговорите по усвояването на кредитната линия. Изборът на Техноимпортекспорт е трудно защитим и от друга гледна точка. Фирмата няма никакъв опит в търговията със земеделска продукция. Въпреки това сделката е наложена именно на тази фирма. Обяснението на отрасловото министерство е, че това е 100% държавна фирма, в която са сигурни и която могат да контролират.
Крайният резултат е, че въпреки усилията на новия директор на Техноимпортекспорт фирмата се оказа неподготвена за сегашния срив в цените на шрота.
"Пазарът на соев шрот е много динамичен и трудно се прогнозира и именно затова трябва да се предвиждат всякакви ситуации. Сделката беше крайно необходима. Това, че не е направена, както трябва, не значи, че сделката не струва. Проблемът е, че с реализирането й беше натоварена фирма, която е абсолютен аутсайдер в този бизнес. Всички бяхме изненадани от този избор", коментира експерт от Софийска стокова борса.
Американската Entergy предлага съвместно дружество с НЕК
Американската компания Entergy е направила официално предложение до българското правителство за създаването на съвместно дружество с Националната електрическа компания за срок от 10 години.
Entergy предлага пряка инвестиция от 120 млн. долара. Те ще се използват за модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", след което централата ще се експлоатира от съвместното дружество. Американската компания предлага също да се изгради нова линия за високо напрежение до Турция, включително и на турска територия. Този въпрос е особено актуален в момента, тъй като Турция е страна с нарастващ енергиен дефицит, но увеличаването на експорта в тази посока е невъзможно поради проблеми от технически характер.
С построяването на нова линия обемът на износа ще се увеличи многократно, смятат експерти. Освен това турският пазар е един от най-благоприятните в региона и по отношение на цените.
Българската и турската енергийна система не са свързани и не могат да работят в паралел. За да се реализира вносът, на турска територия се отцепва един район, т.нар. остров, който е изключен от турската енергийна система и се свързва пряко с българската мрежа, от която се захранва с електроенергия. С изграждането на нова линия за високо напрежение този остров ще се разшири и ще може да поема по-големи обеми електроенергия. В предложението на Entergy е посочено, че американската компания ще поеме решаването на сложните технически и системни проблеми за свързване на българската система с енергийната система на Турция. Според наши експерти този проект се подкрепя и от ЕБВР.
Стратегическият смисъл на проекта се състои във възможността да се използва излишният капацитет на българските електроенергийни мощности за производство и износ на електроенергия за Турция, за която се прогнозира 8% ръст на потреблението на ток през следващите 10-12 години.
Entergy е една от петте най-големи компании в САЩ в областта на енергетиката. Компанията инвестира и оперира в цял свят. Една от последните инвестиции е закупуването за 2.1 милиарда долара на 73% от компанията London Electricity plc, която дистрибутира електричество в района на голям Лондон, както и изграждането на смесена фирма с италианската национална електрокомпания ENEL.
Влиянието на Entergy може да помогне на НЕК да заеме трайно сериозна ниша на бързо развиващия се енергиен пазар на Турция. От своя страна стабилизирането на българския износ на електроенергия ще стабилизира и финансовото състояние на националната електрокомпания, а оттам и значително ще повиши акциите й при евентуалната частична приватизация.
Друго предимство е, че привличането на частни инвестиции без държавна гаранция ще позволи на правителството да преговаря за кредити за атомната енергетика от международни финансови институции без обвързването им с други въпроси.
Преговорите с Entergy започнаха през юли миналата година, но до този момент компанията не е получила конкретен отговор на предложения от нея план за действие.
БТК - сделката на 1998
Сделката по приватизацията на телекомуникационната компания ще приключи до края на тази година, обеща шефът на Агенцията за приватизация Александър Съботинов на заключителната си пресконференция за 1996 г. Финализирането на сделката до края на декември беше потвърдено и от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински. С този срок се е ангажирал консултантът по продажбата на компанията - инвестиционната банка "Дойче Морган Гренфел", от която в много голяма степен зависи изпълнението на публично обявения ангажимент.
Продажбата на пакет акции от БТК ще е най-голямата приватизационна сделка в България независимо от това на каква цена и какъв процент от компанията в крайна сметка ще бъде продаден. Пряк ефект от продажбата ще има единствено по отношение на приходите в държавната хазна. Тези приходи не са предвидени в Закона за държавния бюджет за 1998, но в действителност кабинетът разчита на това, че те ще бъдат осигурени до края на годината. Очакванията за висока цена обаче могат да се окажат нереални, ако Конституционният съд подвърди опасенията на експерти, че конституцията не позволява монопол на частни дружества. Това ще наложи незабавна либерализация на телекомуникациите и без съмнение ще свали цената на БТК.
В приватизацията на телекомуникационната компания правителството и абонатите имат коренно противоположни интереси. Кабинетът ще се бори за максимално висока цена, която обаче може да бъде осигурена само с максимално дълго гарантиране на монопола на компанията. От високата цена, на която кабинетът иска да бъдат продадени акциите, абонатите няма да спечелят нищо. Приходите от продажбата със сигурност няма да бъдат инвестирани обратно в компанията, което би донесло по-добро качество на услугите. По тази причина интересът на абонатите е максимално бърза либерализация на телекомуникациите, което означава пазарни цени и по-добро качество на услугите. Но и много по-ниска цена за акциите на БТК, т.е. по-малко пари за бюджета.
Абонатите ще усетят много късно идването на стратегическия инвеститор, което ще се изрази в по-високи цени на градските разговори и постепенно подобряване на качеството и броя на услугите. Преди парламентът да либерализира телекомуникациите обаче, трудно може да се очаква нормализиране на цените на международните разговори. Според проучване на консултанта по продажбата на БТК "Дойче Морган Гренфел" цените на международните разговори в България са най-високи в цяла Европа, а цените на градските разговори и месечните такси - най-ниски. Така компанията "краде" от малкото бизнесабонати, които генерират основния трафик на БТК, и с тези пари покрива загубите от социалните цени, на които се продават градските разговори.
Цената е в ръцете на Конституционния съд. Това, което сега може да забави сделката, е законът за далекосъобщенията, тъй като за важни текстове в него все още има разногласия между правителството и Комитета по пощи. Основният проблем, свързан с приемането на закона, може да се окаже чл.18, ал.4 от конституцията, според която по отношение на телекомуникационната мрежа се допуска държавен монопол. След приватизацията й обаче БТК няма да бъде държавна собственост, а в конституцията изрично се казва, че може да има само държавен монопол. Въпросът е дали от името на държавата частно дружество може да осъществява този държавен монопол, а отговор може да даде само Конституционният съд. Ако той обаче бъде сезиран след приемането на проектозакона за далекосъобщенията и решението му потвърди тезата, че частно дружество няма право на монопол, може да се стигне до много сериозни последици, включително и до разваляне на договора за продажба на БТК. Опозицията в парламента има достатъчно гласове, за да сезира Конституционния съд, а това може да направи и главният прокурор.
Другият като че ли по-логичен вариант е още преди да внесе закона в Народното събрание, правителството да сезира Конституционния съд и по този начин да гарантира сделката. Ако в тълкувателното си решение съдът се произнесе, че фиксирането на монопол е нарушение на конституцията, този текст просто няма да бъде вписан в закона. Това ще означава незабавна либерализация на телекомуникациите и много висока социална цена за правителството. Прекият ефект за "социалните" абонати от подобно тълкуване на конституцията ще се изрази в рязко повишаване на цените на градските разговори и месечните абонаментни такси.
Уточняването на спорния текст от конституцията трябва да стане в максимално кратък срок, тъй като без закон за далекосъобщенията компанията не може да бъде продадена.
Според първоначалния вариант на проекта компанията трябваше да запази монополните си права върху инфраструктурата и фиксираната телефония до 2004 г. По настояване на Световната търговска организация обаче в последната редакция този срок е намален до 31 декември 2002 г. Довършителната работа по правната и регулаторната рамка на БТК вече е възложена на "Пи Ай кънсълтинг" и "Дебевоаз енд Плимптън", които консултираха стиковането на законодателството и подготовката на закона за далекосъобщенията. В началото на ноември, когато отчете първата част от работата си, консултантът по продажбата на БТК "Дойче Морган Гренфел" заяви пред шефовете на АП и КПД, че досегашната дейност по правната рамка е била твърде обща и трябва да бъде извършена допълнителна работа. Тогава представителите на "Морган Гренфел" поискаха да им бъде възложена и тази дейност, но Комитетът по пощи отказа да подпише договор с тях и предпочете да наеме досегашните си консултанти.
Решението за приватизацията на БТК беше взето през юни 1996 г. от правителството на социалистите с условието, че кабинетът предлага за продажба "до 25% от акциите на компанията". Това условие беше отменено в началото на тази година от служебния кабинет на Софиянски, който обяви, че ще продаде контролния пакет от националния ни оператор.
Правителството на Виденов наруши драстично всички срокове по подготовката на сделката, които бяха съгласувани със Световната банка. Според първоначалния проект до края на декември 1996 г. трябваше да е завършила подготовката по съвместяването на отделните закони, а до юни тази година промените в нормативната уредба да бъдат гласувани в парламента. Според същия проект търгът за консултант по продажбата на компанията трябваше да е приключил през септември 1996.
Финансовият консултант по сделката обаче беше избран едва през пролетта на тази година. На 21 март Агенцията за приватизация одобри за посредник по сделката "Дойче Морган Гренфел". Инвестиционната банка е собственост на "Дойче банк", която пък в съдружие с "Дойче телеком" е собственик на телекомуникационната компания "ДеТеКон".
Въпреки скандала около финансовите условия по договора между Агенцията за приватизация и "Морган Гренфел" с мълчаливото съгласие на вицепремиера Божков и Александър Съботинов инвестиционната банка успя да получи освен процент от сделката и процент от инвестициите, които купувачът обещае да направи.
Екологични такси могат да ограничат безмитния внос на стари коли от Европа
Как да се ограничи вносът на стари автомобили ще мислят експерти от различни министерства и ведомства в следващите месеци. В рамките на новосъздадената през миналата седмица междуведомствена работна група представители на Министерството на околната среда и водите, търговското и транспортното министерство, МВР, КАТ и Комитета по стандартизация трябва да набележат конкретни мерки за намаляване на нежелания импорт.
Проблемът с вноса на стари коли се изостри особено след първи януари, когато отпаднаха митата за внос на стари автомобили със сертификат за произход от Европейския съюз. С нулева ставка в страната влизат и закупените стари коли от страни, с които България има споразумения за свободна търговия - Чехия, Словакия, Словения. Освобождаването на митническия режим по този внос е във връзка с поети ангажименти на страната ни по Европейското споразумение за асоцииране към Европейския съюз.
Потокът на стари возила от Европа към страните от Източна Европа ще се засили и в резултат на въведените от първи януари в повечето страни от ЕС нови норми на емисиите на вредни вещества. Нормално е сега тези автомобили, които не отговарят на новите изисквания, да влязат в страни като нашата, където се търсят по-евтини автомобили, смятат еколози.
Еколозите нямаше как да предотвратят либерализирането на митническия режим за вноса на стари возила, макар България да е на първо място в Европа по замърсеност на въздуха. И то когато в най-голяма степен за отровите във въздуха са виновни вредните емисии от транспортните средства. Министърката на екологията и водите Евдокия Манева вече дори поиска търговското министерство да предложи на кабинета да забрани вноса на стари коли, карани над 7 години. От ведомството на Валентин Василев обаче отказаха подобна промяна на митническия режим. В полза на своето искане еколозите изнесоха и данни, според които страни, асоциирани членове на Европейския съюз, както и България - Унгария, Румъния, не са възприели напълно изискванията по споразумението. В Унгария има забрана за внос на стари коли, при които са минали над 4 години след първата пътна регистрация, в Румъния - над 8 години, а в Сърбия и Македония - дори над 3 години. В Чехия пък имат отделен закон за вредните химически вещества.
Явно на компромиси във връзка с ангажиментите на страната за присъединяване към ЕС не може да се разчита. А от мерките, които могат да се вземат тук, в страната, най-бърз ефект за ограничаване на импорта на стари коли би дало въвеждането на забранително високи екологични такси за автомобилите над определена възраст. Друга възможност, която КАТ и екоминистерството обсъждат, е изготвянето на специални екоизисквания, на които колите трябва да отговарят, за да не бъдат спрени от движение при годишните прегледи на КАТ.
Освен като замърсители на въздуха старите автомобили са опасни и като отпадък. В България няма достатъчно надеждни автомобилни гробища, няма и оборудване за депониране на стари автомобили. В света има само около 400 инсталации за преработка на излезлите от строя возила, които струват милиони долари, тоест всяка страна си няма инсталация, при което стремежът е да се изкарват от страните повече стари автомобили и да се стимулира вносът на нови.
Статистиката на КАТ за 1995 г. показва, че от регистрираните над 1.7 милиона леки автомобили на технически преглед са минали само 60.6 на сто от тях, а разрешение за движение са получили само 51.66%. Числата сочат, че преди две години около 800 000 возила в страната са нямали разрешение за движение, а по експертна оценка около половината от тях вече никога няма да влязат в движение.
При търсенето на решение за ограничаване на вноса на стари коли междуведомствената работна група трябва да се спре и на проблема с вноса на стари гуми, както и да се търсят начини за по-масово използване на безоловните бензини.
8000 лв. такса ще се плаща за магистралата от София до Пловдив
Главно управление на пътищата към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е разработило проекти за учредяване на концесии за четири обекта. На концесия ще се даде автомагистрала "Тракия" в участъка София - Пловдив - Оризово. Той е 165 км и в момента е в експлоатация. Концесията включва също изграждането на нов автомагистрален участък с дължина 192 км от Оризово до Бургас.
За реализирането на проекта са необходими инвестиции в размер около 436 млн. долара. От тях 16 млн. долара ще се използват за изграждането на ТОЛ-система (система за събиране на такси за платено преминаване) и 420 млн. долара за изграждането на новия участък от автомагистралата.
Вторият проект е за учредяване на концесия върху действащата отсечка София - Пловдив - Оризово плюс изграждането на нов автомагистрален участък "Марица", Оризово - Хасково - Свиленград, с дължина 112 км.
Проектът предвижда инвестиции в размер на 206 млн. долара. От тях 16 млн. долара са за изграждане на ТОЛ-система и 190 млн. долара за изграждането на новия участък на автомагистрала "Марица".
Търговете по двата проекта ще бъдат обявени през април 1998 г., съобщиха от Главно управление на пътищата (ГУП).
На концесия ще се дава и изграждането на участъка от трансевропейската магистрала от Калотина до София с дължина 48 км и на софийския околовръстен път с дължина 24 км, или общо 72 км, за който има проектна готовност, съобщи началникът на ГУП инж. Таушанов.
Предвиждат се инвестиции в размер на 175 млн. долара. В момента се водят разговори с потенциални концесионери от Франция, Италия, Германия и Австрия, обясниха от ГУП. Очаква се концесионерът да бъде определен до средата на годината, след което ще започне процедурата за подготовка на концесионния договор.
Готов е и проектът за изграждането на пътен тунел под Шипка. Той ще бъде с дължина 3.6 км. Ще бъдат изградени също нови пътни участъци от двете страни на тунела с дължина 9 км.
Стойността на инвестициите е в размер на 110 млн. долара. Според инж. Таушанов този проект трябва да се реализира приоритетно като важна инфраструктура по направлението на коридор No9 Русе - Шипка - Стара Загора - Хасково - Кърджали - Маказа.
От строителното ведомство съобщиха, че в момента се водят преговори с френската фирма "Буиг" и с японската компания "Мицуи" за предоставяне на концесия.
През 1996 г. бе разработен проект за изграждането на пунктове за събиране на таксите за преминаване по автомагистрала "Тракия" в участъка София - Пловдив - Оризово. Проектът е реализиран от фирма "Европистас" - Мадрид, със средства по програмата ФАР.
Пунктовете за събирането на такси за преминаване по автомагистрала "Тракия" ще бъдат разположени в хан, Мирово, Мало Конаре (Пазарджик) и в Пловдив.
Стойността на проекта за изграждането и експлоатацията на ТОЛ-системата от 16 млн. долара ще бъде изцяло за сметка на концесионера.
Според проекта таксите за платено преминаване на чуждестранни автомобили и превозвачи ще бъде около 10 цента на км за леки автомобили. Тя ще се увеличава по специална скала за автобусите и товарните автомобили.
Таксата за българските автомобили и превозвачи ще бъде алтернативна на по-големия разход на гориво и време за преминаване по дублиращия път, твърди шефът на ГУП. Според него тя ще бъде около 2-3 цента на км, или около 8000-9000 лв. за разстоянието от София до Оризово.
Не може енергийни лобита да управляват политиката на НЕК
Проф. Константин Шушулов, председател на съвета на директорите на НЕК, пред в. "Капитал"
Наскоро министър-председателят на Турция заяви, че разчита на България за покриването на енергийния й дефицит. Какви са възможностите за увеличаване на износа?
- Между НЕК и турската електроенергийна компания ТЕАШ има перфектни договорни отношения за износ на електроенергия. От турска страна нееднократно е поставян въпросът за увеличаването на износа, но това не може да се реши бързо. Тъй като нашата енергийна система не е свързана с турската и в момента не могат да работят в паралел, се прилага принципът на така наречения остров. На турска територия се отцепва една зона, която се захранва с електроенергия от българската енергийна система. От 1 октомври м.г. е подписан анекс към договора с ТЕАШ, с който действието на договора се продължава до края на 1998 г. с обем на износа 150 млн. квтч месечно и мощност от 300 мегавата, като има опция при известни условия и при поискване от турска страна обемът на износа да стигне до 190 млн. квтч месечно. По-нататъшното увеличение на износа за Турция, от което има нужда турската промишленост и което бе поискано от турското правителство, в момента не е възможно не по причина от България, а по причина на турска територия. Там трябва да се направят известни капиталовложения в далекопровода и в един автотрансформатор също на турска територия. По този начин островът ще се разшири и ще може да се увеличи обемът на износа. При пребиваването в нашата страна на турската правителствена делегация на експертно ниво се договорихме, че до средата на годината, т.е. до 1 юли, турската страна ще бъде готова с изграждането на тези съоръжения. Тогава можем да им подадем 250-350 млн. квтч месечно, тоест в настоящия момент ние можем да изнасяме за Турция до 3.5 млрд. квтч годишно.
В кои страни и колко електроенергия изнасяме?
- Освен в Турция изнасяме електроенергия и в други балкански държави. В това число за Гърция с тримесечен договор, за Сърбия също с тримесечен договор, за Черна гора с договор, когато поискат. Като един много сериозен консуматор се очертава Босна. Доставката на електроенергия за Босна вероятно ще се разисква по-нататък и на среща във Вашингтон. Босна изпитва остър недостиг на електроенергия. Така че българската електроенергетика има перспектива и трябва да използва възможността да се развие като енергиен център за балканските страни.
Имаше опит за създаването на балкански енергиен център с участието на ОЕС - Русия, и Мултигруп, но той отрежда на България ролята на трансмисия при преноса на руска електроенергия към съседните балкански държави. Има ли бъдеще този проект?
- Интересното е, че имаме много предложения и непрекъснато в НЕК пристигат оферти от различни фирми за транзитиране на електроенергия от Русия и Украйна. Ние ги отхвърляме, защото компанията има много проблеми при реализирането на такива сделки. Ние не сме в паралел със системите на Русия и Украйна, затова се налага отцепване на остров на българска територия. На територията на острова постъпва електроенергия с лоши качествени характеристики, получават се сривове в производството поради промените в подаваната мощност, предприятия водят срещу нас дела за понесени щети по тази причина. Интересът на България е не да транзитира, а да произвежда и да продава енергия на съседите ни.
Основателна ли е тревогата, че ТЕЦ - Варна, може да остане без въглища през отоплителния сезон и при нарастващ износ на електроенергия?
- Показвам ви сведението за сряда, 7 януари 1998 г. В ТЕЦ - Варна, има на склад 240 хил. тона въглища. Това е повече от "Марица изток 1", "Марица изток 2", "Марица 3" Димитровград, "Бобов дол", т.е. над 43.7% от склада на ТЕЦ - Варна, е запълнен. При това ние държим ТЕЦ - Варна, като подвърхова централа, тъй като нейната електроенергия е с висока себестойност. За нас "Варна" не е основна централа. Централите, които поемат основния товар в денонощието, са "Марица изток" и АЕЦ "Козлодуй". За 1997 г. прогнозата ни (справката е подготвена през ноември) е следната: най-евтина е електроенергията в ТЕЦ "Марица изток" 2 и 3 - съответно 1.53 и 1.65 цента на квтч, следва АЕЦ "Козлодуй" - 1.80 цента на квтч. ТЕЦ - Варна, е със себестойност 2.66 цента на квтч, ТЕЦ "Бобов дол" - 2.71 цента на квтч. Това, разбира се, е себестойността на изхода на централите, а не при консуматора. За да стигне до потребителя, електроенергията минава през няколко трансформации, имаме загуби при преноса, кражби и т.н. Най-висока себестойност има електроенергията на ТЕЦ "Русе изток" - 3.80 цента на квтч. Тя всъщност вече не работи и ние смятаме да я обявим за продан. ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, и ТЕЦ "Русе" ще ги обявяваме за приватизация през тази година. Съветът на директорите взе решение освен за тези две централи да започне предприватизационна подготовка и за 63 малки водноелектрически централи с мощност до 40 мегавата.
Приключи ли окончателно търгът за доставки на въглища от внос за ТЕЦ "Варна" и с какви резултати?
- За ТЕЦ "Варна" имаше два търга - краткосрочен, който породи много спорове, и дългосрочен. И двата търга са приключили. На последното заседание на съвета на директорите взехме решение да се сключат договори за доставка на въглища с първите две класирани фирми и от двата търга, но след като се проверят и характеристиките на пепелта, тъй като и двете фирми печелят с доставка на въглища от Южна Африка. Оказа се, че е по-евтино и по-лесно да се докарат въглища от ЮАР, отколкото да се превозят през Черно море, което е парадокс. Търсим и други възможности - от САЩ, където се оказа, че има преференции за източните страни и можем да постигнем доставка при цена 35-36 долара на тон въглища с калоричност около 6200 килокалории на килограм. Фирмите, с които ще сключим договор за доставка по 200 хил. тона въглища с опция евентуално за по още 200 хил. тона, са "Гленкор" - Швейцария, и "Бултрейдинг" - Швейцария. Въглищата, както споменах, се доставят от ЮАР и цената им е 39.90 щатски долара СИФ Варна. Това са офертите с най-ниска цена на доставяне на въглищата на пристанището на ТЕЦ "Варна".
Какво стана с украинските въглища?
- Аз лично не съм участвал в преговорите за цената и за доставките. Общо взето, сме се договорили за количествата, но не можем да се договорим за цена, по-ниска от 43 долара. Което не е изгодно за нас. При това украинската страна трудно гарантира постоянни качества на въглищата. Това налага всяка партида да се преизчислява. Въпреки това сме готови, ако се намерят фирми или без посредници НЕК да внесе директно въз основа на междуправителствените разговори, стига да ни бъде предложена приемлива цена.
Каква е съдбата на проекта за промяна на горивната база на ТЕЦ "Варна", което ще позволи да се внасят и от Индонезия, и от други страни качествени високореактивни въглища, при това на изгодни цени?
- Най-интресното е, че непрекъснато получавам писма от различни европейски, американски и дори от канадски компании, които искат да участват в такъв проект, който ние нито сме взели решение да го правим, нито сме тиражирали търг. За момента не сме решили окончателно въпроса ще преустройваме ли ТЕЦ "Варна" с оглед на смяната на горивната база. Има такъв проект, но ще преценяваме дали да се реализира. Лично аз смятам, че не е изгодно. Ако ще трябва да правим съществена и голяма реконструкция на ТЕЦ "Варна", по-добре да отиваме на варианта продажба. Не знам дали трябва да инвестираме в ТЕЦ "Варна" значителна сума пари и веднага след това да я обавим за приватизация. Или би трябвало да я продаваме и този, който я купува, той да я рехабилитира. Това е проблемът - очевидно трябва да вървим към преструктуриране и приватизация в енергийния сектор, такава е политиката на правителството, така е и нашата политика. И още от тази година тръгваме в тази насока. Така стои въпросът и със заместващите мощности на "Марица изток 1". Въпреки че имаме предложения за кредитни линии, ще обосновем всички възможности и ще ги предоставим на правителството да реши дали ще продаваме площадката, или ще я отдаваме за 15-20 години на фирма, която ще построи по нейна технология и ние ще й гарантираме изкупуването на електроенергията. Или НЕК ще инвестира с вземането на заеми и след това нашите деца и внуци ще трябва да ги изплащат, а същевременно ще трябва и да продадем централата.
Как ще коментирате твърдението, че ръководството на НЕК умишлено завишава дела на атомната централа в производството на електроенергия за сметка на изкуственото потискане на производството на ТЕЦ на местни въглища и на ТЕЦ "Варна"?
- Когато влязох в електрокомпанията, това беше в края на юли, на пресконференция в "Марица изток" казах, че не трябва да се мисли, че ще има лобита в енергетиката, които да управляват политиката в НЕК. Поне сегашното ръководство, докато е тук, сме категорични, че въпросите трябва да се решават от икономическа гледна точка. Известно е, че има две лобита - едното иска, ако може изцяло енергията да се произвежда от въглищата в комплекса "Марица изток", другото - ако може изцяло от ядрена енергетика. Аз смятам, че независимо от всички вреди, които бяха нанесени на енергетиката в продължителен срок от време, българската енергетика е правилно структурирана. Тя има 40% ядрени мощности, 40% други мощности на местни и на вносни горива и 20% водни мощности. Това позволява да се реагира при всякакви ситуации. Наскоро имахме малко застудяване със задържане на температурите минус 16 градуса и закъсахме с доставката на въглища в комплекса "Марица изток". Аз категорично нямам нищо общо с ядреното лоби, а съм специалист и в конвенционалната енергетика, целият ми досегашен професионален стаж е минал в тази насока. Но държа да се направят точни сметки и евентуално в бъдещата стратегия да се види може ли България да мине по-нататък - да кажем, до 2010-2015 г. - без допълнителна ядрена мощност, като имаме предвид излизането на някои мощности от АЕЦ "Козлодуй", а също и от други централи. Или ще трябва да построим поне един реактор. И независимо че въпросът за строителството на АЕЦ "Белене" е станал почти политически (той не е икономически, не е технически, не е и професионален), ние сме първото ръководство, което с идването си веднага постави задача на "Енергопроект" събирането на материалите за лицензиране на площадката на Белене. Същевременно ще развиваме комплекса "Марица изток", ще се мъчим да достигнем там 40 млн. тона производство на въглища годишно. Там обаче стои много остро въпросът с екологичното замърсяване. Поставихме началото на изграждането на сероочистваща инсталация на блок 8, но тя е много скъпа и много стар тип. По този начин не можем да решим проблемите на всички около 20 блока на "Марица изток". Освен това тази инсталация произвежда гипс. Трябва да гипсираме цялата страна. Трябва да се търси по-добра технология както за изгарянето, така и за опазване на околната среда. Защото България е подписала и конвенция за трансграничното замърсяване и Гърция и Турция ще започнат да ни атакуват.
Кога се предвижда да стартира приватизацията на големите централи, които имат сериозно място в енергийния баланс на страната и на какъв принцип ще става това?
- Цялостната структурна реформа и приватизацията в електроенергийния сектор не могат да се извършат по-рано от 5-6 години. И много внимателно да не доведем до сътресения в електроенергийната система. Така че аз приемам тези 15%, които правителството ни постави като задача за раздържавяване през 1998 г. и г-н Божков няколко пъти ги тиражира в медиите, повече като приватизиране на 15% от дейностите в НЕК, а не на мощностите. Освен това планът ни за преструктуриране предвижда още тази година да се отдели на собствена стопанска сметка поне една централа и дори сме я набелязали - това ще бъде ТЕЦ "Бобов дол". В рамките на НЕК тя сама ще се издържа и ще се самофинансира. Вероятно ядрената централа няма да се приватизира, както е във Франция и в Германия. Започваме да отделяме пилотно през тази година средното и ниското напрежение в някои населени места. Първоначално стопанисването и събирането на парите може да се предоставят на местните общински власти, а те да го предоставят на фирми или направо ще го отдадем на концесия за няколко години. Тази дейност - събирането на пари, не е по същността си дейност на НЕК. Ние трябва да произвеждаме електроенергия и да я транспортираме до консуматорите. Идеята е да се извадят всички несвойствени дейности от НЕК. Отдаването на дейности ще става само чрез търгове. На управителите на клоновете сме дали права да могат да разписват сделки само до 50 млн. лв. също след търг. За всички сделки над тази граница документите идват в директорския съвет на НЕК, който взима решение дали да се сключи сделката. Тези мерки се налагат, защото именно тук имаше много големи нарушения.
БКК ще пуска на борсата акции на Хебросбанк, Експресбанк и Булбанк
Банковата приватизация пак преминава "на нов етап", след като миналата седмица изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания заяви, че пакети от акции на Хебросбанк, Експресбанк и Булбанк се очаква да бъдат предложени на фондовата борса. Този начин за раздържавяване вече е опитван преди години за други вече бивши държавни банки. Конкретните размери на емисиите ще бъдат уточнени на специално заседание на директорския съвет на БКК, което се очаква да се проведе до края на януари. И при трите банки обаче засега държавата ще запази контролния пакет от акции, за да продължи да търси стратегически инвеститор. Преговорите за продажба на Експресбанк с "Деу" и Райфазенбанк приключиха неуспешно в края на миналата година, а за Хебросбанк, която беше предложена на неограничен кръг инвеститори, така и не постъпиха конкретни оферти. Това стана причина да се обмисля поне частично намаляване на държавния дял в двете финансови институции. Това ще стане с емисия на нови акции, с които ще се увеличава капиталът на банките. Въпреки че не е окончателно решено, най-вероятно БКК ще предложи на борсата да се пуснат няколко транша акции, вместо накуп да се изсипват огромни емисии. Така ще може и да се сондира доколко ще има интерес към предлаганите емисии и как пазарът, който все още е много млад и нискооборотен, ще оцени предлаганите книжа. Експертите на консолидационната компания ще опитат да подготвят такива прогнози до заседанието на борда и преди да се вземе решението за размерите на първите пакети. Решението за Хебросбанк все пак ще трябва да бъде взето до края на януари, тъй като на тридесети ще се проведе общо събрание на банката, на което официално ще се гласува увеличаване на капитала й с нова емисия акции. "БКК няма да участва в увеличението", каза Жотев. Цялата нова емисия ще бъде предложена на борсата, а по-късно и самият холдинг ще предлага от своя пакет в "Хеброс". В момента БКК държи 97.57% от капитала на пловдивската банка, който е 10.4 млрд. лева. Както и при останалите държавни банки тя няма проблем с посрещането на капиталовия минимум от 10 млрд. за банки с външен лиценз, който трябва да се постигне до средата на тази година. Проблемът обаче е, че при това ниво на собствен капитал банките не могат да отпускат кой знае какви кредити, тъй като се влошават показателите, следени от БНБ.
Експресбанк се нуждае от увеличение на капитала, тъй като нейният (3.56 млрд. лева) е най-нисък от този на всички държавни банки. Финансовата институция според БКК разполага със собствени средства да увеличи основния си капитал сама, но привличането на нови акционери при нея също е необходимо, за да се прескочат кредитните ограничения.
Друг е въпросът дали ще се намерят достатъчно инвеститори, готови да инвестират в двете банки.
Що се отнася за Булбанк, стратегия за приватизацията й също тепърва ще се гласува. Най-вероятно БКК ще реши да пласира нейни акции не само на българската борса, но и в чужбина. Булбанк наистина изглежда като единствената държавна банка, за която това може да се направи, макар че ще е свързано с доста сериозни допълнителни разходи и усилия, наемане на консултанти и т.н. БКК също ще запази стратегически пакет в тази държавна банка, който да предложи на подобаващ стратегически инвеститор. Идеите за подобен подход към Булбанк като че ли се приемат малко по-скептично от ръководството на банката, още повече след намека в писмото на МВФ и Световната банка до БКК, че не е редно специален пакет да се предлага на мениджърския екип.
Наред с предстоящата поява на банкови акции на борсата (която все пак е крачка към оттегляне на държавата от собствеността в банките) до края на януари се очаква БКК да приключи сделката за продажба на Пощенска банка. Появата на американската животозастрахователна компания, която в последния момент е подала оферта, изглежда, е причината за известното отлагане на окончателния избор на купувач. Другите по-отдавна заявили намеренията си институции са Националната банка на Гърция, "Номура интернешънъл" и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР може и да участва като съинвеститор с някой от другите кандидат-купувачи). Очакваната сделка за Пощенска, за сключването на която вече почти няма съмнения, изглежда, ще е червената точка, която БКК ще запише пред мисията на МВФ, пристигаща също в края на януари за преглед по стенд-бай споразумението. Не е тайна, че банковата приватизация ще е една от основните и най-трудните теми, които ще се обсъждат тогава.
Новини засега няма единствено за Биохим, която не се счита за дотам привлекателна, за да се предлагат нейни акции на борсата. Банката също проведе предновогодишно акционерно събрание, на което както, и се очакваше, капиталът й не беше увеличен (както МВФ настоя, поне докато не се заподготвя конкретна приватизационна сделка). Биохим надхвърли изискваната към края на годината 8% капиталова адекватност, което позволи вдигането на капитала й да не е наложително. БКК се въздържа само до кадрови промени в надзорния съвет на банката, като на мястото на Ганчо Колев и Иван Бъчваров бяха избрани Велизар Стоилов (главен секретар на БНБ) и Нина Ставрева (шеф на управление "Държавно съкровище и дълг" в Министерството на финансите).
Бързо съдят само революционните трибунали
Нели Куцкова, председател на Софийския окръжен съд, пред в. "Капитал"
Считате ли, че създаването на апелативните съдилища ще подобри работата в правораздаването?
- Всички съдии много се надяваме на това. Аз обаче считам, че положителният ефект ще се забележи едва след година и половина, две. А първоначално както ние, така и адвокатите и гражданите ще усетим силните организационни трусове, които неизбежно съпътстват всяка реформа. Сериозните проблеми, които ще възникнат в нашата работа, ще траят най-малко до края на настоящата година. От една страна, необходими са време, средства и много труд, за да се създадат петте апелативни съдилища като структури. И тук се сблъскваме с поредното недоглеждане на закона - измененията в ГПК влизат в сила от 1 март, а НПК още не е променен.
От друга страна, самата процедура на разглеждане на делата по реда на апелативното обжалване е нова. Днешното поколение юристи познаваме апелативното производство само на теория. Апелативни съдилища и апелативно обжалване в България е имало до 1948 г., след което съдебната ни система е била прекроена по съветски модел.
Можете ли да обясните в какво основно се изразяват промените в процесуалните закони?
- Всяко дело (гражданско или наказателно) се разглежда от първа инстанция, където се събират доказателства - свидетелски показания или документи, изслушват се вещи лица. Накрая съдът се произнася с решение (по гражданските дела) или с присъда (по наказателните). Който е недоволен от акта на съда, може да го обжалва. Сега второинстанционният съд, като получи жалбата, проверява дали решението (присъдата) на първоинстанционния съд е правилно - въз основа на събраните от първата инстанция доказателства. Ако решението е правилно, тя го потвърждава. Ако не е, съществуват следните възможности - или второинстанционният съд да пререши делото, без да събира доказателства, или да му даде ход за събиране на доказателства пред самия него (тази възможност я има само по гражданските дела), или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При апелативното обжалване процедурата ще бъде следната. След като приключи първоинстанционното производство, недоволните от резултата ще подават апелативна жалба. С нея, освен че ще се сочат недостатъци на първоинстанционния акт, ще може от апелативната инстанция да се иска допускане на нови доказателства.
Когато делото постъпи в апелативната инстанция, съдът ще преценява какви нови доказателства трябва да се събират и ще насрочи делото. Ще го разглежа отново по същество и едва като приключи и този процес, ще реши дали първоинстанционният акт е правилен или не, т.е. апелативната инстанция е "втора първа инстанция". Използвам израза апелативна инстанция, а не апелативен съд по следните причини. Едно е апелативен съд като обособена структура на съдебната система, а друго е като съдебна инстанция. Когато първа инстанция по едно дело е районният съд, за него апелативна инстанция е окръжният съд. Когато обаче първа инстанция е окръжният съд (по граждански дела с цена на иска над определена сума и по наказателни дела за тежки престъпления), тогава за него апелативна инстанция е апелативният съд. Иначе процедурата е една и съща.
Ако страните не са доволни и от апелативната инстанция, те могат да се обърнат към Върховния касационен съд. Пред ВКС вече няма да се подават молби за преглед по реда на надзора, които до 1990 г. бяха извънреден способ от съветски тип, а след промяната на ГПК от 1990 г. си станаха съвсем редовен способ за атакуване на решенията на по-нисшите съдилища. Тази именно промяна доведе до това, че Върховният съд беше затрупан с такова количество дела, че се превърна в най-натоварения съд в държавата.
Считате ли, че реформата в съдебната система, колкото и закъсняла да е тя, ще ускори работата на съдилищата?
- Не, не считам, колкото и еретично да ви звучи. Вярно е, че правораздаването в България е бавно и тромаво. Но то е такова по целия цивилизован свят. Бързо съдят само революционните трибунали и военнополевите съдилища, които осъждат без право на обжалване и присъдата се изпълнява незабавно. Бързото правораздаване съвсем не е най-доброто, защото то ограничава възможностите за защита.
В бившата ГДР след обединението над 80% от източногерманските съдии бяха освободени заради сътрудничество с "Щази". На тяхно място бяха назначени съдии от западните провинции - скоро пенсионирани или начинаещи, за които в източните провинции има поле за по-бърза професионална изява. Когато през 1992 г. бях в Дрезден, колегите от окръжния съд споделиха, че населението на Саксония било силно разочаровано от западногерманските съдии, защото те били много по-бавни от своите предишни колеги. Именно в този период в Германия беше много популярна мисълта на виден ГДР-интелектуалец, чието име за съжаление съм забравила, но казаното от него помня дословно: "Ние очаквахме от обединението справедливост, а получихме какво - правова държава."
С това не искам да кажа, че ние сме бавни, понеже сме на европейско ниво. Проблемът е какви са причините, които водят до тази бавност, която в определени случаи дори обезсмисля правосъдието. В българското правосъдие липсва процесуална дисциплина - това е естествено, след като дисциплината въобще не е присъща на нашата волна нация. Не отричам, че понякога и самите съдии предпочитаме да отложим делото, вместо да го решим. Но не това е основната причина за протакането на делата. Делата се отлагат най-много поради злоупотреба с процесуални права. Законът задължава съда да призове страните за всяко заседание, за да могат те да защитят правата си. И страна, която има интерес да бави делото, използва всякакви трикове, за да го отлага.
Смятате ли, че една промяна в конституцията може да подобри работата по наказателните дела?
- Аз лично не се страхувам от промяна на конституцията, включително и в частта относно несменяемостта, страхувам се от прибързана и необмислена промяна. Ние, които прилагаме законите, най-ясно виждаме резултатите от кампанийните промени в законодателството. Законите са толкова свързани един с друг, че при всяка една промяна се наблюдава ефектът на доминото. За съжаление обаче често законодателят въобще не се сеща за този ефект и бързайки да реши един проблем, създава редица нови.
На националната конференция съдиите бяха единодушни, че нашият наказателен процес е остарял, бавен, скъп и неефективен, изключително обременен от формалности. Съдиите са категорични, че е необходима изцяло нова концепция за наказателния процес. Промените в наказателното право, които бяха направени през последните седем години, включително и тези, приети през 1997 г., ни изравниха с Европа по отношение на спазването на човешките права. Но нашият наказателен процес, макар и с подновено, съвременно съдържание, е съветски по форма. Характерно за този тип процес е, че разследването на престъпленията се извършва основно във фазата на предварителното разследване, където ръководещата фигура е прокурорът.
В другия тип процес - състезателния, обвинението и защитата са равни. Прокурорът е длъжен да докаже обвинението си с доказателства, а защитата се стреми да опровергае тези доказателства и представя свои. Те разполагат с равни процесуални права. А съдията ръководи процеса и накрая той (или журито) преценяват виновността или невинността на подсъдимия. Но доказателствата се преценяват именно в съда, където производството е публично, а не на предварителното производство.
Нашият наказателен процес не е ли някаква компилация от различни системи?
- Да, компилация е, и то несръчна. Ще си позволя едно непрофесионално сравнение. В момента нашият наказателен процес представлява една протрита и прогорена сталинка, която бива кърпена с парчета от стари джинси и брюкселска дантела. И накрая е виновен този, който изглежда ужасно в тази премяна, а не този, който я е ушил и му я е нахлузил.
Недостатъците на наказателния ни процес са безброй, но като пример ще ви посоча това, че при нас разследване се извършва три пъти - първия път от полицията, втория път от следствието под ръководството на прокурора и третия път от съда. Всичко това отнема време, средства на бюджета, сили и нерви. Спомените на свидетелите избледняват, доказателства се губят, обвиняеми изчезват. А какво й е на жертвата, която в продължение на години трябва да разказва какво й се е случило и да го преживява наново! Ами ако делото се върне за ново разследване! Не бива да се забравя и друго. Може подсъдимият да се окаже невинен, а да е прекарал месеци и години в ареста. На него кой ще му компенсира преживяното?
Ето защо ние, съдиите, настояваме за нова концепция за наказателния процес. Тя трябва да се приеме с отговорно, мъдро и добре обмислено политическо решение. Достатъчно е да се проучат системите на страни, които са доказали, че могат да се борят с престъпността и правосъдието им е ефикасно. Смятам, че както политиците, така и обществеността трябва да се запознаят с едно такова сравнителноправно проучване. Тогава хората ще научат, че в САЩ 90% от наказателните дела приключват, без дори да влизат в съдебна зала, а чрез подписване на споразумение, ако обвиняемият се признава за виновен, докато съдът разглежда само тежки престъпления; че в Германия е създаден може би един от най-перфектните, прагматични и същевременно демократични наказателни процеси. Едва след това може да се прецени кой тип система е най-подходящ за нас и да се премине към детайлна законодателна, включително и конституционна промяна.
Единственият, който защити съдебната система, е г-н Татарчев и обществото сякаш остана с впечатлението, че именно той олицетворява вашата система. Защо съдиите не реагираха на обвиненията?
- Това, че мълчим, не означава, че нямаме мнение. Но в съдийската гилдия неписано правило е, че каквото има да казва, съдията го казва в мотивите към своя съдебен акт, а не се обяснява публично. За един истински съдия е под достойнството му да влиза в спор с политици и, да ме прощавате, с журналисти. Въобще не твърдя, че съдиите са хора, превъзхождащи останалата част от обществото. Естествено и сред нас, както във всяка една професия, има и мързеливци, и некадърници, и бездушни буквояди, и изобщо хора, които позорят занаята. Категорична съм обаче, че процентът на недостойните сред съдиите в никакъв случай не е по-висок, отколкото в останалите власти - включително и във вашата четвърта власт. Дори напротив, винаги ще твърдя, че хората, които работят тежката, неблагодарна и отговорна съдийска работа, са основно почтени и професионалисти.
А смятате ли, че изобщо мястото на прокуратурата е в съдебната система?
- Според мене прокуратурата трябва да бъде в изпълнителната власт. И не защото имам нещо лично против колегите прокурори. А защото изпълнителната власт е по-бърза и по-гъвкава. Освен това в прокуратурата съществува субординация, подобна на военизираните структури и която осигурява бързина, дисциплина и възможност, ако по-нискостоящият прокурор бездейства, по-висшестоящият да му нареди какви действия да предприеме. Подобна субординация е недопустима в съда, където контролът се осъществява от по-горната инстанция по пътя на обжалването. И най-вече защото прокурорът защитава обществения интерес, а общественият интерес изисква борбата с престъпността да е адекватна на бързината и стегнатата организация, с които действат престъпните групировки. Докато съдът няма право да се "бори" с престъпността - той е арбитър, който е длъжен да даде на страните в процеса равни възможности да защитят тезите си и е длъжен да решава безпристрастно.
Не се ли страхувате, че могат да ви обвинят, че взимате страната на Бонев в конфликта с Татарчев?
- Подобна първосигнална реакция не би била изненадваща за хора с примитивно мислене. Аз обаче разчитам на това, че вашия вестник го четат умни хора.
Недоразумения в митническия режим внесоха смут при получаването на колети от чужбина
Недоразумение между данъчни и митничари замалко да доведе до абсурди по митниците. Наложи се спешна намеса на министъра на финансите Муравей Радев, за да се избегнат големи задръствания по границите.
Освобождаването от ДДС на вноса става само с изричен запис в закон. Това изменение на Закона за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 1998 г. До началото на годината ДДС влизаше в понятието митни сборове заедно с митата и митническите такси. Объркването дойде оттам, че се предполагаше, че до Нова година ще бъде приет и новият Закон за митниците, в който ДДС е изключен от понятието митни сборове.
Според сега действащия Закон за митниците от митни сборове може да се освобождава вносът с решение на правителството или за по-дребни суми - на министъра на финансите. Така Министерският съвет или министърът могат да освобождават от данъци, противно на разпоредбите на конституцията. Според нея само парламентът може да налага данъци и да освобождава от тях.
Намерението на данъчните и парламента да сложат край на противоконституционната практика обаче доведе до редица проблеми - формално погледнато, хората трябваше да плащат ДДС за най-дребния бонбон, внесен от чужбина. Нито един колет не можеше да бъде освободен от митницата, без да му се начислят 22% данък добавена стойност. Това предизвика пълно объркване по митниците и вълна от недоволни граждани, които безуспешно се опитваха да си вземат стоките по границата.
Министърът на финансите с писмо от миналата седмица даде тълкувание на данъчните и митническите власти. Според него внос по Закона за ДДС не са пренасяните от пътниците стоки, получаваните от хората (но не и от едноличните търговци) колети, когато са в рамките на разрешения безмитен внос. Изключение правят моторните превозни средства.
От ДДС се освобождава и вносът по ратифицирани и обнародвани международни договори, които предвиждат освобождаване от митни сборове или от косвени данъци. Това означава, че ако е ратифициран примерно стоков кредит, за да бъде освободена от ДДС при вноса стоката, не е необходимо да се приеме специален закон.
При временен внос, транзит или реекспорт ДДС ще се обезпечава в пълен размер чрез гаранция или паричен депозит по сметка на митницата, пише в писмото на министър Радев. Това обаче не се отнася за случаите, при които може да се приложи член 49 от правилника за прилагане на закона за митниците. Той предвижда 10% обезпечение на митните сборове (включително и ДДС), когато стоките са предназначени за преработка и дообработка. Разбира се, всеки месец трябва да се доказва, че стоката се ползва за посочените при временния внос цели. Възможно е временният внос (но не и на акцизни стоки) да бъде освободен изцяло от обезпечение, ако собствеността се запазва от чуждестранното лице по силата на сключен договор или поръчка - на ишлеме. Трябва и всеки месец да се доказва ползването на стоките за целите на временния внос.
При временен внос на машини и съоръжения митните сборове могат да се обезпечават 20%, ако периодично се доказва, че са и остават собственост на чуждо лице по сключен договор или дадена поръчка.
Първата валутна уплаха пак предизвика проверки на бюрата
Около празниците, когато гишетата, на които БНБ продава марки по 1000 лева, бяха затворени, обменните бюра за пръв път от въвеждането на борда вдигнаха курсовете си продава над тази граница (макар, че купува останаха под нея). Този конюнктурен факт, комбиниран с обезценката на лева/марката спрямо долара с цели 34 лева през последната седмица стана подходящ фон за първите по-масирани притеснения за бъдещето на фиксирания курс. Валутната паника беше частично парирана с изявленията на управителя на БНБ Светослав Гаврийски в сряда, когато той обясни пред националната телевизия, че проблемът с осигуряването на германски марки в кеш ще бъде решен до два три-дни, и че въобще не става дума за пробойна в системата на борда. Шефът на управление "Емисионно" Мартин Заимов пък категорично опроверга, че ще има промяна на фиксирания курс. По-късно през седмицата други представители на централната банка допълниха, че реално няма сключвани сделки за покупка на марки на нива над 1000 лева, с което силно преувеличената суматоха около курсовете на обменните бюра би трябвало да приключи.
Повишеният курс при обменните бюра, който се запази до края на седмицата, все пак рефлектира и на много ниските нива на лева спрямо марката на междубанковия валутен пазар (които достигнаха до 999 лева за марка). Това, от една страна, е резултат от силно повишената левова ликвидност, тъй като в началото на седмицата финансовото министерство изплати над 42 млрд. лева лихви по валутните облигации по ЗУНК. Около една пета от държателите на тези книжа са чужди институции, което означава, че за да репатрират доходите си, те също са обърнали получените средства във валута. Заради ниските левови лихви е логично да се допусне и че свободните левове в търговските фирми и граждани са се отправили към кешовия валутен пазар вместо към депозити в банките, още повече след като слуховете за промяна на фиксирания курс набраха скорост.
Поскъпването на долара по обективни и субективни причини обаче винаги води до вдигане на цените и е сериозен проинфлационен фактор. Така стана и през юли миналата година, когато сътресенията на международните валутни пазари разбиха очакванията, че въвеждането на борда автоматично ще спре инфлацията. Подобно развитие на външните пазари (ако е по-трайно) е облекчение единствено за българските износители, които след фиксирането на курса са все по-притиснати от повишаването на вътрешните цени и стават все по-малко конкурентоспособни.
Валутните неприятности пак станаха повод за засилване на контрола върху обменните бюра. Тяхната дейност не е регламентирана с новия Закон за банките, но на основание на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол БНБ запази разрешителния режим за дейността на бюрата. Така по стария закон с лицензи действат 1200 бюра, а след промените, с разрешение на БНБ - 98. В момента специално за бюрата няма изрично изискване да отчитат пред БНБ сключваните сделки, няма специални изисквания за позициите им и воденето на счетоводството им. Според централни банкери през бюрата преминават не пренебрежимо малки количества валута, които не се отчитат счетоводно, създават се предпоставки за банките, използвайки липсата на контрол, да избягват разпоредбите на БНБ за откритите позиции и т.н. Валутното пообъркване пак повдигна въпроса за нормативната уредба на обменни бюра и финансови къщи. Централната банка е предложила чрез предстоящите промени в Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол и съответни промени в Закона за банките да се даде отново възможност за единно регулиране на дейността на небанковите институции, да се уточнят правомощията на органите, които ги контролират, и т.н. Между конкретните предложения също е да се налага конфискация в полза на бюджета на неосчетоводени суми, които проверките на БНБ, данъчните органи и полицията установявят в бюрата; да не се допуска физическите лица, виновни за нарушенията, да работят на валутния пазар и т.н. За да може да се следи по-точно обемът на сделките на бюрата, се предлага също след приключване на работния ден те да заверяват с остатъчните си средства банковите си сметки и да теглят оттам за откриването на следващия ден.
Според централни банкери всички тези промени са насочени единствено към точността на отчитане на сделките и възможността за наблюдение на валутния пазар и институциите, извършващи търговията. Въпреки че подобни идеи се зараждат в други ведомства, БНБ надали ще подкрепи опитите за ограничаване на курсовете, по които небанковите институции купуват и продават германската марка.
Увеличението на капитала на Булбанк се отлага за април
Акционерите на Булбанк отложиха увеличенето на капитала на банката за месец април. На проведеното точно преди Нова година извънредно общо събрание това решение беше гласувано заедно с промяна на устава на банката за привеждането във вид, съобразен с новия Закон за банките, и избор на специален орган за вътрешен контрол.
Най-голям интерес предизвика отмяната на решение на общото събрание на банката от април миналата година, според което капиталът на финансовата институция се увеличаваше от 15.1 млрд. лева с равностойността на 100 млн. долара (тоест тогава до 277.287 млрд. лева), но под условие, че законодателството допусне поддържане на валутна компонента в капитала на банките. (На същото събрание тогава акционерите на държавната институция бяха решили вече веднъж да увеличат основния й капитал от 5 на 15.1 млрд. лева за сметка на печалбата й за 1996 г.)
"В периода на взимане на решението за увеличение, когато в икономиката цареше хаос и напрежение, това беше подходаща стъпка дори от гледна точка на данъчното бреме", обясни главният изпълнителен директор на банката Чавдар Кънчев. По времето, когато се проведе събранието на Булбанк, наистина имаше очаквания, че ще се разреши на банките да поддържат капитала си във валута. До такова решение обаче така и не се стигна. Въвеждането на валутен борд, драматичното спадане на лихвеното равнище, нереализирането на обещаните от международните финансови институции промени на банковото и данъчното законодателство доведоха до промяна в становището на ръководството на банката.
В момента на взимане на решението за увеличение на капитала прогнозираните данъчни задължения са били за 100 млрд. лв., а при сегашните обстоятелства тази сума би нараснала на 260 млрд. лв., обясни г-н Кънчев. Според него, ако все пак Булбанк увеличи капитала си спрямо първоначалната идея, това би довело до нарушения в ликвидността й заради голямото данъчно бреме и все още неясната икономическа конюнктура. Това би увеличило и авансовите й вноски по данък печалба за тази година, а според г-н Кънчев при ниското равнище на лихвения процент и застоя в процеса на кредитиране институцията дори може да отчете загуби през новата година.
БНБ и основният акционер на Булбанк - Банковата консолидационна компания, са подкрепили отмяната на увеличението на капитала по този начин. Ново предложение за вдигането му ще бъде внесено на редовно общо събрание през април, като се очаква размерът на увеличението да бъде около 100 млрд. лв - толкова, колкото е очакваната чиста печалба на Булбанк за 1997 г. На проведеното извънредно общо събрание бе избрана и служба за специализиран вътрешен контрол. Акционерите приеха неин ръководител да бъде Христо Чамов, а негов заместник - Стефан Козовски. "BDO - България" отново беше избран за одитор на банката за 1997 г. Стачката на данъчните - големият цирк
Споровете между данъчните и шефовете на администрацията получиха доста внимание миналата седмица в отсъствието на други новини. Радио и телевизия занимаваха слушателите и зрителите с казуси от трудовото законодателство, докато вестниците подсилваха паниката с опасността за стачка. Синдикатите за пореден път доказаха, че защитата на интересите на работещите за тях е на заден план. В резултат самите данъчни служители са единствените непечеливши от конфликта.
На 15 декември 1997 г. министърът на финансите подписва заповед, с която слага началото на структурната реформа в данъчната администрация. На пръв поглед това е логичен ход след реформите в данъчното законодателство. Със заповедта е одобрен броят на данъчните служби и данъчните бюра към 28-те териториални управления, както и щатът на инспекторите. Описано е кои длъжности в администрацията се заемат с конкурс, определя се кой сключва договорите според ранга на служителите - дали министърът на финансите или началникът на Главно управление на данъчната администрация - зам.-министър Дора Андреева. Освен другите изисквания беше наредено всички служители на данъчната администрация да бъдат поставени на шестмесечни трудови договори вместо досегашните безсрочни.
Още преди вестта за тази заповед синдикатите започнаха активна дейност в данъчните служби. Кореспонденцията между шефовете на данъчните и синдикатите датира още от първите дни на декември. След няколко срещи на по-ниско ниво миналия вторник шефката на данъчната администрация се срещна с представители на "Подкрепа", КНСБ и "Промяна". В предварително договорения дневен ред се предвиждаше да бъде уточнено кога, как и на какво ниво ще се срещат синдикати и работодатели, евентуално можеше и да се обсъжда колективен трудов договор. "Подкрепа" дори беше предложила проект, въпреки че законите изискват договорът да се съгласува с всички синдикати, които имат членове в колектива. На събирането обаче "Подкрепа" извадиха ново искане - да се отменят срочните договори. Тъй като присъстващата на срещата Дора Андреева не можеше да отмени заповед на прекия си началник, министъра на финансите, представителите на "Подкрепа" напуснаха няма и половин час след началото на дискусията. И обявиха, че след 14 дни ще стачкуват, ако не се отмени изискването за временни трудови договори и за отмяна на вече сключените.
Спорният текст от заповедта е: "От 1 януари 1998 г. допълнителните трудови споразумения със служителите на главното управление, териториалните управления и данъчната полиция да се сключват на основание член 119 във връзка с член 68 от Кодекса на труда за срок не по-дълъг от шест месеца. " По-нататък се казва, че министърът на финансите назначава шефовете на териториални управления и на данъчната полиция, а заместник-министърът и шеф на ГУДА - всички останали до данъчен експерт. Излиза, че със заповедта Муравей Радев нарежда на Дора Андреева да предложи промяна в трудовите договори, но не задължава хората да ги подпишат.
Проблемът идва от това, че никой не може да каже каква част от служителите в данъчната администрация ще решат да стачкуват - работодателите трудно могат да наредят подобно преброяване, а идеята синдикатите да преброят своите членове се осъществява вече поредна година.
В писмото на Дора Андреева се посочваше, че според закона, ако стачка бъде обявена при други условия, служителите могат да бъдат санкционирани имуществено или дисциплинарно. Това беше изтълкувано от синдикатите като пряка заплаха. Лидери на "Подкрепа" дори обявиха, че са изпратили заповедта в Международната организация по труда в Женева. Малко преди това според осведомени шефът на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев настоявал пред Муравей Радев за назначения на негови приближени.
Сериозните вътрешни противоречия попречиха на синдикатите съвсем да излязат победители от спора с данъчните шефове. В "Подкрепа" така и не се разбраха към коя федерация спадат данъчните служители. Според официално писмо на д-р Тренчев данъчните са към Федерацията на заетите в държавната администрация. Първоначалната пък и основната активност беше поета от бившата фризьорка Кристина Спасова от Федерацията на работещите в сферата на услугите. По устав в тази федерация членуват заети в спорта, тотализатора, хазарта, безработни, пенсионери.
От цялата престрелка данъчните служители не спечелиха почти нищо. За тях се писа, но те продължават да са с основна заплата 137 000 лева и средна 157 000 лева при средна заплата за бюджетната сфера над 180 000 лева месечно. Нямат никаква защита срещу това да останат без работа. Несигурността в професията е голяма. Вълненията и обидата да се явяваш непрекъснато на изпити доведоха до отлив от системата на добри и обучени кадри. С всеки изминат ден данъчните, дори и да искат да са некорумпирани, ще срещат големи трудности.
Тони Блеър посети Страната на изгряващото слънце
От възхитени домакини до сериозни бизнесмени бяха хората, дошли да посрещнат премиера на Великобритания на първото посещение на такова високо ниво от четири години насам.
Блеър трябва да балансира между исканията на Запада Япония да отвори пазарите си за чужди инвестиции и желанието за помощ към изпадналата в рецесия икономика на страната. Графикът на Блеър е максимално натоварен, като от деня на пристигането си - петък, до края му - вторник, има делови срещи. Топлото посрещане бе придружено и от уверенията на японските бизнесмени, че желанието им е Британия да е част от Европа. Думите бяха допълнени от нова инвестиция на "Тойота" на острова.
В събота британският премиер посети гробище на британски войници от Втората световна война. На път за Камекура, древната военна крепост в покрайнините на Токио, Блеър откри нов британски индустриален център.
На среща с бизнесмени от Федерацията на икономическите организации Блеър е изказал позицията си за отваряне на глобалните финансови пазари в отговор на променените икономически перспективи пред държавите в навечерието на новото хилядолетие. Според Блеър Япония трябва да предприеме мерки по дерегулацията на финансите си и реформи в банковата сфера. Много специалисти посочват именно затвореността на финансовите пазари и близките връзки между бизнеса и правителството като основната причина за сегашното положение на страната.
На срещите Блеър е бил разпитван относно британската позиция за европейската единна валута - еврото, което влиза в обращение от 1999 г. Великобритания заедно с Гърция, Дания и Швеция не възнамерява да се включи в проекта на този етап.
Според сведенията председателят на управителния съвет на "Сони корпорейшън" е изразил надеждата, че Британия ще преосмисли позицията си за членството във валутния съюз.
В реч в петък вечерта Блеър изрази убедеността си, че една стабилна нова валута е в интерес на всички европейци и британците не са встрани от това. Премиерът изказа надеждата си, че проектът ще успее въпреки решението на правителството му Великобритания да остане извън първата вълна.
