Секретните размишления по икономика
Полуразсеяните коментари на Виденовите министри по икономическа проблематика във драматичната нощ точно преди година всъщност са доста показателни за отношението на червения кабинет към реформите и механизма за провеждане на икономическата политика. Само от няколко реплики в разсекретената стенограма стават ясни следните проблеми:
Първо, реформите, които по това време вече МВФ поставя като единствен вариант за продължаване на преговорите с България, се възприемат като неизбежно зло. Такъв би бил моделът и на евентуално второ правителство на БСП, ако в началото на миналата година не се беше стигнало до предсрочни избори. В същото време социалистическата партия вече е била "подчинена" на международните финансови институции, съзнавайки, че "непопулярните мерки" трябва да се извършват дори с риск управлението им да заприлича на това на "Чаушеску от последните му години". По това време вече е било преодоляно всякакво двоумение дали втори мораториум по външния дълг, какъвто обективно предстоеше без споразумение с международните финансови институции, е по-добрият вариант от политическия проблем за продажбата на предприятия, закриването на банки, замразяването на заплати.
В края на 1996 г. МВФ вече беше прекратил стендбай споразумението, сключено с правителството на Виденов, и недвусмислено беше поставил въвеждането на валутен борд като единствена алтернатива за подновяване на отношенията с България. Изглеждаше, че вече има обществен консенсус за въвеждането на валутен борд, като въпросителните бяха дали той ще стартира с правителство на БСП. Теоретично вариантът "борд с Виденов" не беше изключен и се обмисляше още преди пристигането през ноември на зам.-шефа на Европейския департамент на МВФ Майкъл Деплер у нас. Той беше официалният вестоносец на "офертата борд" и едва след посещението му се разви широкият дебат по нея. Още преди това обаче Виденов и финансовият министър Димитър Костов бяха провеждали тайни разговори с фонда и невинно опитваха да прокарват новия финансов ред едва ли не с решение на управителния съвет на БНБ. На малко по-късен етап имаше и вариант "борд с Виденов, без МВФ", който пък включваше спиране на плащанията към външни кредитори, блокиране на депозитите и използването им като база за въвеждане на системата.
Така или иначе точно в края на 1996 в България бяха пристигнали технически мисии на фонда, които трябваше да започнат техническа подготовка за въвеждането на борда.
В седмицата, в която се случиха събитията около парламента, се взе решение за изтегляне на средства от Държавния фонд за реконструкция и развитие, с които да се правят плащания по външния дълг, а основната работа на БНБ беше да следи колко средства няма да достигнат на бюджета, за да плати по вътрешния дълг, за да се отпусне още в същия ден инфлационен заем на хазната. Валутните резерви на централната банка пък бяха спаднали до ниво, от което тя само можеше да отчита за статистиката как левът се срива на валутния пазар. За да не изглеждат нещата драматични, същата седмица БНБ беше сменила методиката за определяне на фиксинга, въвеждайки изкуствени изисквания за обеми на валутния пазар. Никой не знаеше какво ще последва.
Партията, изглежда, обаче все още не е била достигнала до съзнанието какво значи алтернативата на мораториум и хиперинфлация. "Имаме ли действително куража оттук нататък да изпълняваме тези непопулярни мерки и имаме ли хора, които могат да го направят? Трябва да си призная, че не съм сигурен", казва по време на нощното заседание енергийният министър Румен Овчаров. "Като управляващо мнозинство и негови представители, доколкото мога да съдя, отговорът е категорично "да", поне засега на партийните ни ръководства", отговаря Виденов. Самият той обаче "с кръв на сърцето" нарича неизбежното затваряне на банките и ликвидиране на най-губещите предприятия през 1996 "бастисване". Сега Виденов не пропуска да изтъкне "бастисването" като огромен плюс за неговото управление.
Разясненията на финансовия министър Димитър Костов само показват, че тогава партията всъщност още не е наясно какво значи непопулярни мерки. На него му се налага да обясни, че международните финансови институции "ще приемат всяко нещо, което прави държавата - организирано и смислено, но не само като закони, а и като изпълнение на тези закони. Въпросът е, че в такава обстановка много трудно могат да се отработят и направят нещата. Например всичко това без приватизация не върви".
Всъщност тази дума е много точен израз на психологията на БСП. А други няколко реплики от заседанието пък са учебникарски пример за това как политиката може да бастиса икономиката. Земеделският министър обявява, че хлябът ще достигне минимум 240 лева за килограм, че мелницата не може да издържи, ако не получи някаква субсидия, че "нещата са просто неудържими въпреки намесата на Комисията по цените". Единственото, което икономическият министър Румен Гечев казва за икономиката по време на цялото заседание, е по повод на този проблем - да се търсят последни резерви отвън за подобни субсидии и обяснява "от политическа гледна точка не е правилно сега да се увеличава цената на хляба. Другата седмица ще се избира ново правителство, а ние да увеличаваме цената на хляба". А тук земеделският министър Трендафилов се налага да му обясни "всеки ден носи милиони левове загуби".
От стенограмата става ясно, че единственият икономист, който Виденов е ползвал от правителството си, е финансовият министър Димитър Костов. Само той е в течение на преговорите с МВФ, което кара вицепремиера (икономист) Атанас Папаризов да възкликне: "Не е лошо и ние да имаме тези проектозакони", визирайки проектите за въвеждане на валутен борд. Тайнствеността, зад която се криеше, и липсата на икономически екип всъщност бяха други черти в стопанските инициативи на кабинета.
Стенограмата осигури предконгресната агитация на Жан
За разлика от миналата година през 1998 г.БСП се зае да се подготви за 10 януари. Партията се посвети на кръгли маси и идейни дискусии в търсене на истината за фаталните събития. Цялата теоретична вихрушка обаче беше вдигната около формулировката "политическо насилие". Като по традиция никой не зададе въпроса за ролята на управлението на БСП и поведението на партията преди година (за това през май, на конгреса). За сметка на това и по тази "историческа тема" имаше алтернативни дебати - Жан Виденов и правителството му се събраха на кръгла маса в "София прес", за да кажат "истината за 10 януари". А сегашното ръководство (Първанов - Добрев) направи сбирка ден по-късно на "Позитано" 20 пак по темата.
Това, което не бяха предсказали шаманите на партията, беше разсекретяването на стенограмата от заседанието на кабинета Виденов в нощта на 10 срещу 11 януари.
Тази стенограма обаче може да реши много от предконгресните неволи на Виденов, що се отнася до позициите му в партията. Най-малкото защото по време на съдбовното заседание експремиерът звучи убедително и искрено - нещо, което винаги е било трудно постижимо по време на партийни събрания. Докато протестите пред парламента продължават, Виденов казва на своите министри, че не може да продължи нататък, няма доверието на партията и не разбира много от нещата, които прави партийното и парламентарно ръководство. А когато един премиер е изгубил контрол върху собствената си политическа сила - и оттам върху законодателната власт, разбираемо е, че не може да управлява.
Остава обаче необяснима идеята на Виденов, че може да има второ соцправителство при това състояние на БСП.
Същевременно Жан признава пререканията си с вътрешния министър Николай Добрев. Въпреки това през цялото време твърди, че отговорността не трябва да бъде хвърляна върху кандидат-премиера в името на БСП и, разбира се, на властта. Нещо повече - при обсъждането на мерките за овладяване на положението премиерът оправдава МВР-шефа и дори го защитава от Румен Гечев (основният критикуващ действията на Добрев). Благородното поведение на Жан по време на януарските събития една година по-късно ще оценят не само червените бабички.
По време на заседанието Виденов казва нещо, което не постигна по време на цялото си управление, без да осъзнава, че това го е провалило:" Правителството е в оставка, бъдещо правителство, вътрешнопартийни спорове - настрана. Въпросът е национален. " Ако няколко месеца по-рано соцпремиерът беше успял да накара екипа си да разбере що е това национален въпрос и кога партийните спорове са без значение, управлението му можеше и да протече по друг начин.
Иначе се оказа, че на 10 януари 1997 г. членовете на соцкабинета са били изненадващо наясно със собственото си положение - никой няма да излезе да защитава нашите позиции (Кръстьо Трендафилов), по партийна линия не сме в състояние въобще да реагираме (Дончо Конакчиев), ще търся отговорност (за това, което става в парламента) - партийна и парламентарна! Това е някакво безумие! (Жан Виденов). Стенограмата от заседанието само потвърждава, че за БСП е било време да сдаде властта и партийните лидери са били напълно наясно с това.
Една година по-късно БСП продължава да е също толкова разединена. А самият Виденов отдава това на връщането на мандата - нищо че пак според него второ правителство на левицата щяло да управлява за кратко. Тогава обаче БСП би имала възможност да абдикира по-достойно (според Жан) - позиция, която остава спорна за обществото, но привлекателна за харделектората.
Иначе сегашните опоненти на Виденов в БСП (Първанов и Добрев) за пореден път не се ангажираха с оценка, засягаща соцправителството. Това, което обаче неизбежно следва разсекретяването на стенограмата, е по-лека предконгресна кампания за Виденов и трудни дни за Първанов и обкръжението му.
А в учебниците по "партийно строителство" ще трябва да остане една реплика на Илчо Димитров от закритото заседание: "Докога ще продължим да действаме като инфантили в политиката, докога ще се хвалим каква партия сме, след като номерът не успя - чрез правителството да прикрием колко е слаба партията. Номерът беше да кажем, че правителството е слабо, за да прикрием колко е слаба партията. И този номер не успя, както не успя и преди с Тодор Живков. " Или казано на кратко - така се пада от власт.
Кой позволи парламентът да бъде разбит
Годишнината около 10 януари повдигна завесата около атаката над парламента. Стено-грамата на правителственото заседание, интервютата на бившия вътрешен министър Николай Добрев, главния секретар на МВР ген. Георги Ламбов, участници в протестите, ако не дават обяснения за случилото се, то поне посочват реакцията и действията на тогавашните управници в кризисния ден, както и пълния хаос, който е царял в институциите.
Заседанието на кабинета Виденов на 10 януари е постфактум. То започва в 19.18 часа, когато парламентът вече е нападнат и потрошен. Час и половина по-рано демонстрантите са блокирали вече служебния вход на парламента, нахлули са през два прозореца в сградата и са започнали да трошат. Битката пред входа се водеше с променлив успех, отвътре полицаи и служител на НСО бяха барикадирали изхода с мебели и обливаха настъпващите с пожарогасители, а срещу тях летяха снежни топки, камъни и предмети. След това някой метна две сълзотворни гранати от втория етаж на парламента и разгони митингуващите и полицаите, които се опитваха да отворят коридор до служебния вход и да изтласкат хората. Това беше третият пик на протеста около парламента. Първият беше през светлата част на деня, когато ексминистър Любомир Начев се опита да напусне сградата и когато два часа по-късно Николай Добрев се опита да влезе в сградата. Вторият - когато бяха докарани 4 джипки откъм "Александър Невски", за да се извадят депутатите от БСП, и протестиращите разкъсаха загражденията откъм западната част на парламента и блокираха плътно служебния вход.
От стенограмата на заседанието на Министерския съвет става ясно, че около парламента е имало над 2000 полицаи, между самите демонстранти са стояли внедрени и около 100 цивилни ченгета, които са докладвали за настроенията. (Между другото това е обичайна практика на МВР, когато се провеждат протестни действия, и спекулациите с това са излишни. Друг е въпросът, че данните, които г-н Боянов от службата за Контрол и информационно-аналитична дейност на СДВР предава на Жан Виденов, са твърде параноични и нереалистични.)
С такава въоръжена полицейска сила е можело не само да се опази парламента, но и да се изпразнят площадите около Народното събрание. Това обаче не е станало. Защото в този ден са действали трима министри на вътрешните работи. Единият, който се е направил на такъв, е самият премиер в оставка Жан Виденов, който издава заповед No Р-10: "..да се предприемат незабавни действия по закона за ДНП за предотвратяване на всички форми на нарушаване на обществения ред при провеждането на митинга на площад "Народно събрание", включително и за отстраняване на лицата, които с поведението си създават непосредствена опасност от възникването на безредици... ". Вторият МВР-шеф е Николай Добрев, тогава в отпуск, но влязъл в парламента след кратък сблъсък с демонстрантите, и третият е неговият заместник ген. Георги Ламбов, когото Виденов нарича шеф на щаба.
От изявленията на тримата става ясно, че Жан Виденов се държи по-адекватно, отколкото МВР-служителите. "(Правителството) Нищо не ми разпореди, твърди Николай Добрев в интервю за в. "Дума". Аз тези мерки ги бях взел вече, когато правителството се събра да заседава. " Добрев не е прав, актът на Виденов е чисто политически, той поема политическата отговорност за овладяване на демонстрациите, за да спаси бъдещия премиер от БСП. Жан естествено си е давал сметка, че подобна заповед едва ли може да бъде изпълнена без съдействието на Добрев, но я издал, подпечатал и прошнуровал.
Като се съпоставят действията на тези три реални действащи лица, става ясно, че пълната несъгласуваност на действията на институциите, полицейските части и решенията на всеки един от тях доведе както до погрома на парламента, така и до побоя над мирни протестанти от полицаи в 2.30 на 11 януари.
Според интервюто на ген. Ламбов във в. "Сега" неговата задача е била да изведе хората от парламента живи и здрави. Добрев, казва същото за себе си в интервю за в." Дума": "Имахме една цел - всичко да завърши без насилие, без жертви! Мисля, че сме взели правилното решение. Беше направено така, че да не пострадат нито пияните, дрогирани и освирепели протестиращи, нито хората, държани в парламента часове като заложници."
Ламбов твърди, че е не е давал заповеди, защото имало управляващ пункт, чийто шеф е бил началник служба "Полиция" в СДВР - Кунчо Дешев. Той само бил координирал. Другият, който е издавал заповеди е полк. Красимир Петров - шеф на СДВР, и Николай Добрев. Замислите на щаба и пункта за спасяване на положението странно защо се проваляли, но не по волята на протестиращите, а по силата на противоречивите заповеди, които са давали четиримата. Така се получава пробойната в загражденията от западната част на парламента, които позволиха на демонстрантите да блокират служебния вход и да започнат да трошат. Според ген. Ламбов идеята да вкарат джиповете за извежедане на депутатите е била на Красимир Петров, според Добрев идеята е била на кмета Софиянски и президента.
Същият разнобой се получава и с появата на баретите на терена пред Народното събрание. Според Ламбов той е извикал Отряда за борба с тероризма и ги и поставил пред служебния вход, Добрев пък ги извикал вътре и така провалил идеята за опазване на входа. Според бившия МВР-шеф баретите е трябвало да изгонят нахлулите демонстранти в парламента. Никой не обяснява защо е трябвало да бъдат извикани баретите за борба с тероризма, когато спокойно към служебния вход е можело да бъдат насочени полицаи от отряда за борба с масовите безредици, който тогава наброяваше около 500 човека. Отделен е въпросът, че точно барети хвърляха от втория етаж в 18.20 часа и обгазиха не само демонстрантите, но и своите колеги, които прокарваха коридор точно в този момент, за да освободят полицейските джипове от блокадата. Въпросът за това кой метна сълзотворните гранати от парламента все още виси, но според Ламбов министърът му е заповядал да пусне газ, но той отказал. А хора, въоръжени със сълзотворен газ, в парламента по това време са били само командосите и нищо чудно някой да е изпълнил нечия заповед. В парламента е имало двама души, на които те се подчиняват, Добрев и Красимир Петров. Освен ако не е самоиниациатива на баретите, което също не е лишено от логика.
Поради същата неразбория и несъгласуваност настава масовият побой в 2.30 часа. Никой от полицаите не изпълнява заповедта на Кунчо Дешев, когато тръгва разчистването на площада. Точно обратно, започва масова разправа с всичко, що се движи в района на парламента и уличките около него в този час. Защото полицаите са подивели, а техните началници не могат да ги озаптят след 15- часово бездействие. Тази нощ само в "Пирогов" постъпват 76 цивилни ранени.
Дакото всичко тези действия са се развивали навън, в парламентарната зала са вървели безкрайни приказки, декларации и пазарлъци между политическите сили. Направените опити на политически лидери да се озаптят протестиращите отвън остават напразни.
Годината на тигъра или на овцата
Десетки хиляди граждани се стекоха пред парламента, за да видят с очите си как се управлява държавата. Да дръннат със звънеца на председателя, да пробват какво е да седнат в столовете на депутатите, да влязат в парламентарния бюфет.
Опашките, проточили се пред сградата, поломена година по-рано, показват как бързо се е върнало доверието и любопитството (не омразата) към властта в държавата. Въпреки че управляващите лъгаха близо десет години поданиците си. В момента все още властта има кредит. Доста кредит. ОДС имаше добрия шанс да получи в толкова лошо състояние страната, че всяка минимална стъпка към по-добро изглеждаше гъливерска. На фона на десетината предприятия, приватизирани (да не броим масовата приватизация) по Виденово време, сегашните десетки на седмица са революционно много. В сравнение с януари 1997 г. днес сме доста по-добре. Но в сравнение с Чехия, Полша дори Румъния - не.
До края на миналата година се сравнявахме с началото й.
Вече не, защото мина доста време. Тази година ще я сравняваме не с 1997, началото, а със средата и тогава разликите няма да са толкова големи, колкото са спрямо януари. С други думи, през 1998 ще започнем да си задаваме въпроса вървят ли реформите, а няма облекчено да казваме "и днес оцеляхме". Ще са в сила купища писани на коляно закони, фондът ще продължи механично да диктува правилата на играта, въпреки провала си в Азия. Ако нашите политици продължат да не знаят какви са им приоритетите и за по-сигурно продължат с антикризисно поведение, което за българските условия означава да не се клати лодката, защото ще се обърне, тогава става сложно. Защото е дошло крайно време някой да избере посоката и да погребе малко - лодките на другите са чак на хоризонта.
Всяко правителство има по една добра година - обикновено първата от управлението му. Жан имаше своята 1995 г., Костов - своята 1997. В годината на тигъра идва истината. От това какво ще се случи, ще зависи дали хората ще искат да се трупат на опашки, за да бият звънеца на председателя, или ще хвърлят камъни в пленарната зала.
Не помирение, а "Чисти ръце" в църквата
Когато на Йордановден президентът не разреши - за първи път от падането на комунизма - бойните знамена да бъдат осветени, изглеждаше, че армията ще бъде недоволната. Много скоро се оказа обаче, че Стоянов за първи път показва зъби зад чаровната усмивка и всъщност отправя предизвикателство към двата синода. Държавният глава вероятно е искрен в притеснението си, че конфликтът в Българската православна църква е на път да стане безразличен за народа, който, макар да има крещяща нужда от духовна опора, вече се отказва да я търси в храмовете. За съжаление обаче, както винаги през последните години, когато стане въпрос за църковната свада, спорът се плъзва в добре смазания улей на взаимните политически обвинения, гарнирани с доказателства от типа "Максим е легитимен" или "Пимен е демократичен".
Но най-странното в случая е, че след като светската власт претендира, че е загрижена за една от основните опори на обществото, тя не насочва удара си там, където е най-силна и е задължително да се намесва - в икономическата страна на църковните дела. Защо никой не повдига публично въпроса за църковните имоти, не разглежда сигналите за големи или малки далавери с незаконен внос на свещи, за явното "осиновяване" на църковните имоти на двата синода от разни икономически групировки, за корупцията във висшите църковни кръгове, за скандалното състояние на ефорията "Зограф"?
Дали не е време схоластичните спорове за "легитимността" или "демократичността" на двата синода и призивите за единение да бъдат решени по съвсем друг, неочакван, но много естествен и справедлив път - да се види кой от проповядващите не спазва седмата Божия заповед. Операцията "Чисти ръце" в църквата ще реши неочаквано много проблеми. Бързо. И ефикасно.
Наши спецченгета разбиха международен нарконал
Спецченгета от Националната служба за борба с организираната престъпност разбиха международен наркоканал в началото на миналата седмица. Полицаите арестуваха 30-годишния турчин Ердем Саид Хакан и 23-годишния българин Стойчо Ангелов Ников, докато разтоварваха 30 кг хероин от автомобил "Алфа Ромео" в столичния квартал "Княжево". Веднага след това при обиски в Пловдив са били заловени още 18 кг хероин и 800 кг оцетен анхидрид. Дрогата в града на тепетата била оставена от трафикантите за вътрешна консумация като плащане. Тридесетте килограма хероин, по 500 г в пакет, скрити в кухините на задната врата на алфата, е трябвало да продължат за Западна Европа.
Дебнем канала от 1.5 г., каза шефът на НСБОП полк. Кирил Радев. Спецченгетата изчаквали наркотрафикантите да "проиграят" канала и да пуснат по него по-голяма пратка. Знаем от кой турски град идва дрогата, каза Иван Цветков, водил разследването по наркоканала. Българинът е просто "муле", което пренася наркотика, но Ердем Хакан е поне средна ръка от наркомафията. Той следвал с чисто ново БМВ 523 I, хърватска регистрация, нашия, докато минавал границата.
Хакан е влизал над 12 пъти в България, шетал е из Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина. Ченгетата вероятно са действали чрез информатор, защото са действали безупречно и са си свършили работата докрай. Ударът на НСБОП се изчислява за над 8 милиона DM по наши цени. На запад стойността на наркотика нараства още повече заради опасностите по границите.
Това е едно от най-големите количества наркотик, залавяно в България от няколко години насам.
Корупцията у нас достига съвършени форми
Богата е нашата държавица, скъпи читателю. Само в този брой на вестника има документирани две далавери с общ (пряк) ефект от около 20 млн. долара. Това са от големите далавери, с участници големи институции - спестовната каса, държавната телевизия. Трудно могат да бъдат хванати малките по размер, не толкова нагли удари, които са засегнали някое от многобройните ведомства или държавни предприятия по територията на България. Да си припомним за колко други, големи, удари е писано и разказвано и колко малко има наказани държавни чиновници, банкери, политици.
Колкото по-дълго практикуваш един бизнес, толкова по-добър ставаш, като постепенно изработваш технологията, която те предпазва от грешки и защитава завоюваните територии.
Почти същото важи и ако дълго време начинът, по който правиш бизнес, е чрез корупцията. При това явно и демонстративно. Всички знаят или поне се досещат, че си направил далавера, но ти си невредим.
Това подхранва култа към корупцията. Става правило ти да вземеш, просто защото всички наоколо взимат с пълни шепи. Будала става този, който не взима. Културата, "щом като тези пред мен са взимали и аз ще взимам", прави нечестното поведение норма.
Така не само се унищожава пазарът, така се унищожава културата, която движи пазара.
Самата корупция става предметът на бизнеса, а само се маскира под различни договорни форми. Когато някой е мотивиран да открадне, все едно е дали ще купи по-скъпо, или ще продаде по-евтино. Ефектът накрая е един и същ. Това обаче създава корупционна среда, рушветът е правило, а не инцидентно помощно средство. Битката с корупцията става битка не с конкретен акт и за отстраняването на конкретни хора, а битка за промяна на манталитета и средата. Последното, разбира се, е доста по-трудно.
Победи в конкретни казуси от тази технология са почти невъзможни, защото, когато всички участници в процеса действат, ръководени от съображението да не се допусне формален пропуск в схемата, така тя трудно може формално да бъде оспорена в съда и увреденият интерес да се възмезди. И това ще е така, докато в съда не се натрупа достатъчно практика в борбата с престъпността на белите яки. Ако съдът гледа само законосъобразността - тя е еднаква и вече присъства и във всички кухи договори. Законосъобразността е важна, но не е достатъчна, за да спре продължаващото източване на милиони долари.
БСП освирка 10 януари
Ръководството на БСП организира митинг по повод годишнината от "вандалщината и насилието" на 10 януари 1997 г. Сборното място на социалистите бе площад "Александър Батенберг". Самият митинг започна пред южната част на храма "Св. Ал. Невски" около 17 часа в събота. Първоначално Столична община не даваше разрешение митингът да се проведе на това място, тъй като южният вход на "Св. Ал. Невски" гледа към парламента. В същия ден по решение на парламентарния шеф Йордан Соколов Народното събрание беше отворено за всички граждани. Впоследствие Софиянски промени решението си. На същото място преди една година се събираха и протестиращите против управлението на БСП. В другия край на площада около храма бе организиран контрамитинг. Беше разпространена информация, че той е на "Подкрепа", но вицепрезидентът на синдиката Димитър Манолов отрече да имат нещо общо.
Основните лозунги на протестиращите симпатизанти на БСП бяха от рода на "1996 - газ, 1998 - въздух". Малкото млади лица сред митингуващите бяха за "правото на всеки да протестира мирно, а не чрез насилие, както миналата година". Според тях положението им, тяхното и на техните родители, не се е променило изобщо. Според по-възрастните, "организирани от ръководството, защото без ръководство не може", управляващите не изпълнявали обещанията си и искали да ги изморят с платеното здравеопазване. Хората с по няколко червени знамена ("за да сме по-плътни") викаха "оставка" и освиркваха СДС.
Нов скандал с църквата на годишнината на Ботев
В словото си по повод честването на 150-ата годишнина от рождението на Христо Ботев президентът Петър Стоянов упрекна двата спорещи синода на православната църква, че не служат на България. Той даде за пример свещениците от времето на Възраждането, които никога не са се борили за постове, и призова днешните архиереи да се оттеглят, за да може най-накрая да приключи разколът. Като главнокомандващ Стоянов не позволи на спорещите свещеници да осветят войсковите знамена на богоявленския военен парад, който се проведе в Калофер, за първи път извън София. Президентът се възмути на предложението на Пименовия синод да се изнесат две отделни литургии. Шефът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов подкрепи президента, като заяви, че освещаването може да стане само от единната Българска православна църква.
На празненствата заедно с държавния глава присъстваха руският, украинският и румънският посланик, министърът на отбраната Георги Ананиев, министърът на културата Емма Москова, началникът на Генщаба и депутати. Годишнината от раждането на Ботев е включена в културната програма на ЮНЕСКО за 1998 г. Полиция и безработни се биха във Франция
Специални полицейски части разпръснаха протестиращите от няколко седмици във Франция безработни, които бяха окупирали офиси на бюрата за безработни и социални помощи на територията на цялата страна с искания за по-високи социални помощи. Полицията се намеси, след като министър-председателят Лионел Жоспен обеща по-високи социални помощи и поиска от протестиращите да прекратят окупацията.
Според местните медии извеждането на протестиращите от окупираните сгради е станало мирно с изключение на пристанищния град Марсилия и северния френски град Арас, които са бастионите на протестиращите. В Марсилия безработните се сбиха с полицията и трябваше да бъдат извеждани със сила от сградите, където се бяха настанили. Полицията проведе операции и в Нант, Монбелиар, Гренобъл и Женевил, близо до Париж.
"Няма да се откажем. Ще останем тук и ще възобновим окупацията в първия възможен момент", заяви Жан-Мари Оноре, лидер на една от протестиращите групи. Четири организации на безработните призоваха към нови протестни действия в началото на следващата седмица.
След като късно в петък Жоспен обяви, че са предвидени извънредни финансови средства за безработните на стойност 164 милиона франка, все още 18 локални офиса на бюрата за безработни бяха окупирани. Коалиционните му партньори, комунистите и зелените, пък обявиха, че това е само първата стъпка и правителството на Жоспен трябва да направи още доста за решаването на проблема. Притиснат от първата по-голяма криза, откакто е на власт от седем месеца, Жоспен обяви, че ще търси дългосрочно решение на проблема с безработицата в страната. В момента във Франция има 3.1 милиона безработни, което е рекордното за страните от Европейския съюз 12.4 процента от работната сила.
Нова атака на ислямистите в Алжир
Въоръжени нападатели избиха 55 цивилни граждани при три нови нападения в Алжир, с което броят на жертвите на ислямските фундаменталисти само за последните 10 дни надхвърли 1000 души. Новината за тези нападения дойде в момент, когато Европейският съюз се готви да изпрати своя мисия в Алжир, която да води разговори с властите за мерките за спиране на насилието.
Според алжирските вестници поредната атака е дело на бунтовниците от групировката Въоръжена ислямистка група. В петък 20 души са били убити в селището Таблат в провинция Медея, малко преди това 26 души, сред които жени и деца, са били заклани в Сур ел Гозлан в провинция Буира. Над 1000 души са вече убитите в западната провинция Релизан от началото на свещения за мюсюлманите месец Рамазан, който започва на 30 декември. От 1992 г., когато властите отмениха изборната победа на ислямистите, досега над 65 хиляди души са били убити от фундаменталистите в Алжир.
Нов сексскандал с британски министър
Поредният сексскандал избухна във Великобритания, след като съпругата на британския външен министър Робин Кук обяви, че той я е напуснал през миналата година, за да може да живее заедно с 41-годишната си секретарка Гейнър Рийгън. Освен това Маргарет Кук заяви, че по време на 28-годишния им брак съпругът й е имал няколко любовници.
Британската жълта преса веднага припомни факта, че Робин Кук никога не е давал на съпругата си ключ от апартамента в Лондон, който е ползвал, когато е бил на заседания на парламента, и никога не е бил с нея на годишните конференции на Лейбъристката партия. Фактите са описани в книгата на Линда Макдъгъл "Уестминстърски жени", извадки от която бяха публикувани от авторитетния вестник The Times.
НАКРАТКО
Новите депутатски мерцедеси вероятно ще пристигнат в България през април, когато изтича досегашният 5-годишен договор на парламента с концерна "Мерцедес Бенц". Четиридесет луксозни германски автомобила ще обогатят автопарка на парламентаристите. За целта са отделени около 2 млрд. лв., спестени от миналогодишния бюджет на парламента.
Българските ученици ще завършват образованието си на 20 години, ако се приеме предложеният проект за изменение на Закона за народното здраве, съобщи зам.-председателят на парламентарната образователна комисия Станка Величкова. Предложението ще се гледа от парламента след 14 януари. Предлага се училището вече да е 12 или 13 класа.
Платеното обучение в държавните ВУЗ-ове ще бъде премахнато, обяви зам.-министърът на просветата Анна-Мария Тотоманова. Предвижда се платените студенти в заварено положение да преминат на държавна поръчка или да продължат да си плащат, но като получат държавен кредит.
От тази година войниците в Строителни войски ще подписват декларации, че доброволно изпълняват дюлгерските си задължения в ГУСВ. Онези, които не са съгласни да работят като строители, ще служат с оръжие в охранителните роти, твърди началникът на ГУСВ ген. Радослав Пешлеевски.
Никакви намигания, колелца дим и други подобни
Министерството на промишлеността започна да практикува метода "наддаване пред всички конкуренти"
Подобрение към метода "преговори с потенциални купувачи" практикува Министерството на промишлеността от няколко месеца. Специална група от представители на всички кандидати за покупката на определено предприятие присъства в залата, докато други лица, представляващи кандидат-купувачите, наддават. Свидетелската група само слуша, няма право да мърда и да издава звуци. Целта е конкурентите взаимно да видят кой колко дава, за да няма последващи скандали за изтичане на информация. На едни такива преговори промишленото министерство допусна към свидетелската група на кандидат-купувачите да се присъедини и екип на в. "Капитал".
Ако искате да си купите предприятие от системата на промишлеността, вариантите са два - да разполагате със здрави нерви и банкови гаранции или да представлявате работническо-мениджърски колектив. Стремежът към прозрачност при преговорите с потенциални купувачи в Министерството на промишлеността поставя кандидатите пред сериозно изпитание. Част от тях неволно си спомнят изпитните тръпки от студентските години. Останалите просто нямат висше образование, но за сметка на това разчитат на солиден гръб.
"Голямата зала" в Министерството на промишлеността, в която се събират представителите на фирмите кандидати, създава известна атмосфера на тържественост. Преговорите бяха за 40% от капитала на "Звезда" - Долна Митрополия, атрактивно предприятие с първоначална оценка 680 хил. долара, което произвежда рафинирани масла и продукти от тях. Дружеството е завършило 1996 г. с 14 млн. лв. печалба. Екипът на Министерството на промишлеността, който водеше преговорите, още от самото начало предполагаше, че кандидатите ще стигнат до удвояване на цената. Оферти бяха подали Централният кооперативен съюз, "Фурела" АД от гр. Търговище, ЕТ "Адимир - Драгомир Драганов" и работническо-мениджърското дружество "Звезда-97" АД. Въпреки че на първия кръг потенциалните купувачи бяха уведомени за начина, по който ще протече вторият, червендалеста дама с провинциален вид за по-сигурно попита дали и друг път преговорите се провеждат по този начин. "Екипът има опит", отговори шефката на управление "Приватизация" Стефка Димитрова.
Първото изпитание за кандидатите беше жребият за реда, по който упълномощените да водят преговори ще да влизат в залата. Процедурата приличаше на "тука има, тука нема". Номерата, които отговаряха на броя на кандидатите, бяха изписани на малки листчета, сгънати, докато придобият вид на хартиени топчета. Бъдещите индустриалци наблюдаваха с втренчен поглед сгъването и разбъркването на листчетата, а после един през друг си избраха късмета и нервно го разгънаха. След това в залата останаха само експертите на министерството, които щяха да водят преговорите, и четиримата законни представители на дружествата, които трябваше да чуят всички оферти на своите конкуренти, за да са сигурни по-късно, че избраният за купувач не е определен само заради черните му очи, подплатени примерно с пари в плик или нещо подобно. Преговарящите екипи на кандидат-купувачите влизаха в залата последователно по предварително определения ред. "Смятам, че ролята на законните представители наистина е много тежка - те трябва да останат неподвижни и спокойни през цялото време. Не знам дали аз бих издържала", казва Стефка Димитрова. Все пак екипът на Министерството на промишлеността знае, че не могат да се предвидят допълнителните уговорки, например за положението на ръцете. "Има начин да се подскаже вдигане на цената, но няма как да се подскаже с колко", допълни Маргарита Димитрова, началник отдел "Оценителска дейност". Извън залата тайната за посочените вътре последни оферти на потенциалните купувачи по принцип се пазеше само от факта, че те са конкурентни помежду си. При преговорите в Министерството на промишлеността обаче не може да се избегне вероятността някои от кандидатите да са се наговорили да играят заедно. В такъв случай преговарящите, които излизат от залата, могат да съобщят своята цена на тези, които влизат. Това увеличава вероятността за спечелване, но може да доведе до излишно вдигане на цената.
За морална подкрепа преговарящите влизаха най-малко по двама.
Единственият параметър, по който се оценяваха техните оферти, беше цената, защото се продаваше миноритарен дял, тоест по-малък от 51%. На първия кръг екипът на промишленото министерство вече беше подсказал на кандидатите, че ако искат да спечелят, цената трябва доста да надхвърля базовата оценка. Затова почти всички предложиха допълнителна оферта с нова цена и схема на плащане. Пръв влезе екипът на Централния кооперативен съюз. За ЦКС беше известно, че има подкрепата на скандалния приватизационен фонд "Мелинвест", който по едно съвпадение притежава 17 571 акции в предприятието "Звезда". Двамата преговарящи представители на ЦКС предложиха допълнителна писмена оферта с цена 1 млн. 20 хил. долара. Поканени да направят окончателно устно предложение, след споглеждане и астматично дишане, те вдигнаха цената с още 80 хил. долара. Последва договаряне на схемата на плащане и накрая двамата махнаха за чао на законния си представител и с облекчение напуснаха залата. Първите преговарящи по принцип са поставени в относително неизгодна позиция, тъй като нямат дори теоретичен шанс да узнаят цената на другите, а освен това трябва да чакат най-дълго, за да разберат резултата.
Тримата преговарящи от името на "Фурела" АД влязоха също с допълнителна оферта, в която предложиха с 50 хил. долара повече от ЦКС. Екипът на промишленото министерство попита дали ще има ново увеличаване на цената. Напористата дама, която водеше преговорите от името на фирмата, очевидно се притесни, че трябва да реши в момента. До нея седеше собственикът с червено сако и сходен тен, който според експертите на промишленото министерство обикновено има шанс да каже името си, но след това зацикля. В крайна сметка от "Фурела" вдигат цената с още 100 хил. долара до 1 млн. 250 хил. долара. Интересното е, че "Фурела" обяви официален споразумителен протокол с "Мелинвест холдинг" АД, в който се казваше, че фондът би подкрепил фирмата при реализирането на нейната оферта. Ако "Мелинвест" е застанал както зад ЦКС, така и зад "Фурела", това може на пръв поглед да изглежда странно, но всъщност
В случая с ЕТ "Адимир - Драгомир Драганов" екипът на промишленото министерство беше принуден да обяснява що е това банкова гаранция. Извлечението от сметката на фирмата сочеше, че тя не разполага с достатъчно средства, за да докаже по убедителен начин платежоспособността си по отношение на посочената от нея цена. Кандидатите обаче не отстъпваха и от своя страна се опитаха да изнесат лекция на шефа на отдел "Сделки" Лъчезар Колев, че парите трябва да работят, а не да стоят замразени. В крайна сметка се оказа, че те разполагат единствено с референция от финансово-брокерска къща "Акцепт-инвест", но отказваха да разберат, че по закон това не е кредитна институция и следователно не може да издава банкови гаранции. Окончателната оферта на ЕТ "Адимир - Драгомир Драганов" беше 1 млн.110 хил. долара.
Спечели работническо-мениджърският екип "Звезда-97", който влезе последен и предложи цена от 1 млн. 400 хил. долара. Подобна смелост беше напълно обяснима, като се има предвид, че те ще платят първата вноска от 10% 30 дни след сключване на договора, а останалата част ще бъде изплащана след едногодишен гратисен период на още 6 годишни вноски. Преговорите приключиха, а извън залата законният представител и преговарящият екип на "Звезда -97" се поздравиха с най-добрата си оферта. "Само дето много се натоварихте", каза законният представител. Вторият класиран купувач беше "Фурела" АД, която предложи 150 хил. долара по-малко от работническо-мениджърския колектив. Ако знаеха това, представителите на "Звезда-97" можеха да спестят най-малко 50 хил. долара в офертата си. Разлика под 100 хил. долара между предложенията на първия и втория класиран вече създава известни рискове, тъй като по критериите на Министерството на промишлеността това са близки цени и кандидатите трябва да бъдат извикани за допълнително наддаване.
Пред залата и другите преговарящи екипи бяха научили от законните си представители резултата от преговорите. Сълзи нямаше, разотидоха се мълчаливо, след като получиха своите копия от подписаните протоколи. Следващият път, когато искат да купят нещо, поне ще знаят какво се очаква от тях.
Екипът на в. "Капитал" благодари на Министерството на промишлеността и на участниците в приватизационните преговори за това, че беше допуснат да присъства на живо.
Новата 1998 - по-щедра от 1997
Подобно на касовите холивудски филми Коледите и Новите години на прага на новото хилядолетие една след друга чупят доскорошни финансови рекорди. Съобщенията на западните информационни агенции за изхарчени по празниците стотици хиляди долари все още изглеждат обаче на масовия българин не просто като сън, но дори и като кощунство.
Все пак празникът си е празник и по отколешна традиция голямата част от хората развързват по-щедро кесията си. Четиридесет и четири на сто от анкетираните столичани заявяват, че тази година са си позволили по-големи разходи от миналата. Подобна оценка е свидетелство, от една страна, за известна, макар и още крехка, финансова стабилизация. Но от друга - за преодоляване на психологическата травма пред неизвестността на утрешния ден. Ако на миналогодишния базар в НДК делегатите на конгреса на БСП изглеждаха комай повече от обикновените пазаруващи, които виждаха предколедната им заплата да се стопява с всяка измината минута пред летящия курс на долара, тази година поне разчетите за близките няколко месеца могат по-спокойно да бъдат направени.
Основната част от хората са изразходили по празниците суми около и по-ниски от месечния им доход. Петнадесет на сто са онези, които са имали възможност да мобилизират допълнителни ресурси - от странични доходи, спестявания и други подобни, и да си позволят лукса за няколко дни да изразходят средства, които обикновено покриват месечните им нужди. Затова не буди учудване фактът, че мнозинството, т.е. около две трети от софиянци, са успели само с малко да надскочат ежедневното си съществуване, осигурявайки си празнично меню и дребни подаръци за близките. Всеки трети обаче е успял да замести Дядо Коледа, доставяйки радост с по-големи подаръци; за всеки четвърти празничното е означавало излизане от обичайното ежедневие чрез пътуване до близки и познати. Десет на сто, предимно по-млади хора, са посрещнали празниците на ресторант и още 6 на сто - в някой от напълнилите се на прага на 1998 г. курорти.
Ако е вярно, че на празника човек се опитва да пресъздаде и така (скрито) да предизвика осъществяването на своите желания, то по "утринта" на 1998 изглежда, че това ще е година, в която много по-голям дял ще имат личният живот и просперитет. Защото за разлика от миналата, когато по същото време хората се заглеждаха преди всичко по сградата на парламента, тази година погледите бяха отправени най-вече към новогодишната украса.
Данните са от представително за пълнолетното население на гр.София изследване, проведено от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".
Деконфискацията - способ на раздържавяване
Раздържавяването е един от актуалните процеси днес. Спрягат се всякакви видове (чрез борсата, посредници, масова приватизация). Незаслужено малко внимание досега се отделя на деконфискацията. Обемът собственост, който е възстановен и ще се възстанови чрез този способ, е значителен, особено след влизането в сила на гласувания наскоро Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти през периода 1945 - 1962 г. Визираните в този закон конфискации се отменят екс леге (по силата на закона) за разлика от вече отменените чрез актове на Върховния касационен съд (ВКС) присъди с постановени по тях конфискации. Предмет на конфискация, респективно деконфискация, освен конкретни имоти, са и акции и дялове, и съответните им членствени права на участие в управлението на юридически лица, деконфискацията на които разкрива особености.
Наказанието конфискация по принцип се налага и отменя от наказателния съд с индивидуални, имащи конститутивно действие съдебни решения. В постановление No9/84 г. пленумът на Върховния съд е посочил, че "това са решения, чрез които се преобразуват права. Преобразуваното право преминава в патримониума на този, на когото съдът го е предоставил по силата на самото решение, като за този ефект на решението не е необходимо провеждането на изпълнение". С постановяването на решението на ВКС, отменящо конфискацията на членствени права, те стават собственост на осъдения. Възстановен е пълният комплекс акционерни права, които са произтичали от конфискувания процент капитал, притежаван от осъдения при конфискацията. Това е така, защото в този комплекс влизат и неимуществените допълнителни (колективни) права, за възникването на които се изисква притежаването на определен брой акции (за разлика от правата, свързани с всяка акция, наричани индивидуални). Това са права, които Търговският закон предвижда за акционерите, притежаващи поне 1/10 (чл.223), 1/5, 2/3 и т.н. от капитала. Броят на притежаваните акции и тяхното съотношение с общия брой на акциите са правопораждащ юридически факт за възникване на допълнителни акционерни права. Тези допълнителни права, определени от притежавания дял от капитала, също се възстановяват по силата на конститутивното действие на решението за отмяна на конфискацията. В случая нарастването на капитала за времето между конфискацията и отмяната е без значение. Конфискуваните допълнителни права се възстановяват в обема и съдържанието, което имат в момента на конфискацията, т.е. възстановява се конфискуваният процент от капитала, удостоверяващ тези права. В пълно съответствие с гореизложеното е и обобщената практика на ВКС, според която отмяната на изключване "води до възстановяване на всички права на съдружника в този обем и съдържание, каквито имат останалите съдружници" (виж "Коментар по търговски дела на ВС 1994-96 г.", стр. 53 от М. Бобатинов). След отмяната на конфискацията положението на притежателя на деконфискувани акционерни права е идентично с това на възстановен след изключване съдружник. Евентуалното нарастване при управлението от държавата на имуществото на АД, съответно на имуществото, което стои зад възстановените на наследниците членствени права, може да бъде основание само за облигационна претенция към АД (то е надареният субект с инвестиции, които всъщност са дарения), а не към възстановените собственици на капитал. В практиката на Върховния касационен съд - тълкувателно решение No2/95 г. на ОСГК, се казва: "Наличието на държавни инвестиции в имуществото, върху което се възстановяват права на друг правен субект, поражда облигационни права и задължения. " Предявяването на такава претенция обаче практически е трудно мислимо, защото за нея няма законно основание сред основанията за разваляне на дарение за АД. Дори да се приеме, че бъде намерено основание, то претенцията би била погасена по давност, ако е изтекъл 1 година срок за предявяване на иска за отмяна на дарение чл.227, ал.3 ЗЗД.
В изпълнение на решението, отменящо конфискацията, съгласно разпоредбата на чл.151 от Закона за изпълнение на наказанията: "Ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или неговите наследници. " Отрасловият министър, упражняващ правото на собственост на държавата в дружеството, издава на собствениците удостоверения за собствеността върху деконфискувания процент от капитала, те се вписват в книгата на акционерите и се свиква ОС с участието на възстановилите правата си частни собственици.
Всяко забавяне на тези действия нанася на собственика вреди от това, че без правно основание е лишен от възможността да упражнява собствеността си. Неизпълнението на фактическото задължение за документално оформяне на собствеността върху част от капитала не може да има за последица оставане на възстановените права в патримониума на държавата. От незаконосъобразното си поведение никой, включително и държавата, не може да черпи права. Транслацията на правата между субектите се осъществява по силата на съдебния акт независимо от волята и без волеизявления на субектите. Съдебното решение, отменящо конфискацията, като наказателно-съдебен акт, има конститутивно действие и всеобща задължителна сила (чл.372, НПК), поради което всички корпоративни права са възстановени на оправдания с влизането му в сила. Една от задачите в програмата на правителството 1997-2001 г. е намирането на нов подход на държавната администрация към приватизационния процес. Този подход обаче в отделни случаи остава добро пожелание. На фона на неимоверни усилия на правителството държавата бързо да се освободи от "собственост в промишлеността с приоритет на цялостното приватизиране на отделни предприятия" (програма на МС) някои чиновници без основание задържат предаването на възстановения капитал. Забавянето на изпълнението на това задължение натоварва държавата с имуществена отговорност по чл.7 във връзка с чл.5, ал.2 от конституцията и Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите. Визираната отговорност на държавата съдържа в себе си общоприетия правен принцип, забраняващ и на държавата като правен субект да вреди другиму. Безспорно е, че когато държавата е конфискувала и ползвала незаконосъобразно имуществото на своите граждани, тя им нанася вреди. Забавянето предаването на възстановения капитал като поведение на съответните длъжностни лица е и престъпление по чл.282 или 283б или чл. 296 от Наказателния кодекс. Особено новият чл. 283б - "Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени... чрез влезлите в сила съдебни актове, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 6 години" , би трябвало да разтревожи неуважаващите новия подход към раздържавяването държавни чиновници, за тяхното бъдещо местопребиваване.
Криворазбрана цивилизация
От десетина години живея в САЩ, но прекарвам поне 3-4 месеца годишно в България и с почти религиозен фанатизъм записвам популярните песни, излъчвани от програмите на националното ни радио. Събрал съм повече от петдесет касетки с такива записи, които после слушам в Америка. Добре е известно, че американските радиостанции са абсолютно неслушаеми по две основни причини. Първо, отделните станции излъчват само един-единствен вид музика (само хардрок или само класика, или само стари хитове и т.н. ), и то почти изключително от американски изпълнители. Второ, по принцип американските комерсиални средства за масова информация нямат за основна цел нито да информират, нито да доставят естетическа наслада на своите слушатели, а главно да правят пари. Парадоксалното е, че дори по време на комунистическия режим българите имаха щастието да растат под влияние на музикалните програми на БНР, които бяха изключително разнообразни и представяха богатото музикално наследство в областта на популярната музика от цял свят - от Ерос Рамацоти и Енрике Иглесиас, до Фреди Мъркюри, "Пух" и "Скорпиънс".
В последните години аз успявах да запиша все по-малко и по-малко касетки, защото това елегантно разнообразие в попмузиката, излъчвана от БНР, бавно и безвъзвратно изчезваше. В момента националното ни, уж, радио бомбардира хората в страната почти изключително с англосаксонска популярна музика от често най-простоват дискотечен тип. Шокиращото е, че докато в някои софиийски кафенета се чуват бразилски ритми и италиански канцонети, континентална Европа и Латинска Америка са практически на изчезване от лицето на чуждестранната забавна музика по БНР. Дали музикалните редактори не проявяват малко прекалено усърдие в желанието си да служат на новото време, където Америка е нашият идеал?
Американското (некомерсиално) национално радио, което, както и БНР, се издържа от данъкоплатците, предлага на своите слушатели изключително само такъв вид музика, който е практически на изчезване от комерсиалните станции, а именно класическа музика (например в десетмилионния Лос Анджелис няма нито една такава станция). Слава богу, нашето национално радио все още излъчва български забавни песни, както и прекрасни музикални предавания, изпълнени със симфонична, детска, и други видове "непопулярна" музика. Но защо ли забавната музика, която заема най-голям дял в предаванията на БНР, се състои главно от американско елементарно (наричано презрително в САЩ асансьорно) озвучаване? Не сме ли все пак по-близко по дух до немеца, руснака или испанеца? Не е ли музиката част от духовното възпитание на един народ? Сегашните млади българи, чиито мозъци се промиват с англосаксонски музикален примитивизъм, едва ли ще успеят да развият вкус към далеч по-разнообразните и емоционално много по-богати музикални образци на Европа. Според статистически данни, цитирани от "Интернешънъл хералд трибюн" (23 декември 1997), младите хора от Западна Европа в последните години проявяват все по-силни тенденции към отхвърляне на по-обикновената северноамериканска "култура". Да не се окаже, че след десетина години няма да ни приемат в Европейския съюз, защото сме се поамериканчили прекалено.
Като американец от български произход бих искал да изразя своето дълбоко разочарование от явното неразбиране от страна на повечето българи какво точно прави САЩ велика нация. Това в никакъв случай не е тяхното масово изкуство и култура. Америка води света със своето изключително икономическо (на пръв поглед) безредие, където хората не чакат от държавата да им реши проблемите. Там никой не се занимава с политика. Американците разчитат единствено на собствените си ръце и работят (според данни на авторитетния "Икономист") количествено и качествено повече от всяка друга нация (вкл. Япония). Затова са богати. (Не защото са по-умни или по-образовани.) За съжаление нашите средства за масова информация залитат по повърхността на нещата и не пропагандират именно тези американски ценности. Много от българите, които са закърмени с отровното социалистическо биле, продължават да са безумно пасивни и мързеливи. Повечето хора продължават да чакат решения отгоре и да обвиняват политиците за своя хал. Като че ли "Капитал" е единственият вестник, в чиито статии винаги се изтъква философията за индивидуална икономическа инициативност и ненамеса на държавата, което лежи в основата на американския начин на мислене и живот.
Владимир Гърков.
Вирджиния, САЩ.
Още за властта и интелектуалците
Нямам обичай да пиша опровержения или обяснения, но май че се налага.
Вярно, подадох оставка от длъжността председател на Агенцията за българите в чужбина. През февруари 1997 приех поста с уговорката, че не ще остана задълго. Естествено служебните задължения нарушиха работните ми планове. Но срокът изтече, туйто.
Позвъниха от вестник "Сега" с предложение да коментирам оставката си. Отвърнах, че не мога да им услужа, понеже причините за нея не стават ни за интрига, нито за скандал. Причината е проста: трябва да си гледам работата, знаете коя е тя. Хората се съгласиха, че наистина не е интересно.
Затуй пък от "Капитал" не ме питаха. Види се, уверени, че са наясно, обнародваха своя версия, в която вече има зародиш на интрига: била съм огорчена заради закриването на агенцията. То още не е факт, но и да бъде, туй не би било повод да се мусиш. Изглежда обаче, когато кажеш, че държиш да си гледаш работата, звучи несериозно, дори фалшиво. Нейсе, у нас всяка делнична случка следва да бъде драматизирана и предимно политизирана.
"Почукайте и ще ви се отвори; поискайте и ще ви се даде" - цитат от Евангелието. Попитайте и ще ви се отговори - бих допълнила. Ала и в такъв случай авторът не е защитен. Така на въпроса на "Стандарт" дали съм доволна от себе си през изтеклата година (блицанкета преди празника) изрекох: недоволна съм, понеже поради служебна заетост не успях да завърша започната книга. Смаях се, прочитайки, че пречка за това била не службата ми, а "пошлостта"! Коя, чия пошлост? Пак ли се оказва, че упреквам неизвестно кого?
Така не може. Малко са ни реалните неприятности, ами трябва да консумираме и съчинени. Прочее нека журналистите не се чудят, че все по-мъчно се улавя шаран за интервю.
Вера МУТАФЧИЕВА.
Бел.ред.: Повод за тези редове на проф.Мутафчиева е и написаното в , че "...от шефския пост на Агенцията за българите в чужбина се оттегли Вера Мутафчиева. (...) Енергичната Вера Мутафчиева, която направи всичко възможно да размърда съвсем заспалата по Гиньо-Ганево време Агенция за българите в чужбина, едва ли би приела този пост, ако беше предварително наясно с намеренията на управляващите да я закрият".
А в обзора за 1997 г. (бр. 51): "Съжителството на музите и властта отбеляза охлаждане в края на годината, когато Стефан Цанев, Светлин Русев и Вежди Рашидов отправиха публични критики към управляващите, а Вера Мутафчиева напусна шефския пост на Агенцията за българите в чужбина. Най-вероятно общата причина за намаленото им доверие е, че и четиримата обичат да бъдат в опияняващата гранична зона между дисидентството и властта."
Войната на председателите
През цялата седмица Иван Костов и Жан Виденов си отправяха взаимни комплименти. Бившият и настоящият премиер оцениха взаимно политическата си мъдрост и характер. Това прозвуча доста странно за политически противници, които доскоро избягваха всяка среща. Костов използва активността на стария си опонент да напомни на БСП, че тя има много вътрешнопартийни проблеми, а Виденов има много по-силна позиция спрямо настоящото ръководство на столетницата. Мнението на лидера на СДС за качествата на модерния ляв е намек за неадекватността на тандема Първанов - Добрев. От това някои социалисти правят изводи за поредната интрига на Костов за разцепление на опонентите му. Припомня се съдбата на Народния съюз и подкрепата, оказана на евролевицата.
Това доста обезпокои настоящото ръководство на БСП, което прозря заговор между бившия председател на столетницата, някои от местните структури и дори СДС. Първата брънка от готвещия се преврат бе съвпадението между изказванията на Жан Виденов и Красимир Премянов. Виденов казал, че в БСП имало твърде много привърженици на 10-януарския модел, а същия въпрос пред Висшия партиен съвет задал и Премянов. На "Позитано" 20 се разгоря поредният терминологичен спор - какъв е моделът на сдаването на властта - 10-януарски или 4-февруарски. Николай Добрев упорито твърди, че компромисът е бил неизбежен и единствено национално- отговорен, а Виденов - че е отстъпление и провал на партията.
Двете условни групировки - януарците и февруарците, започнаха битката за овладяването на партията. Идеологическите им разбирания са доста различни и това обещава разгорещен сблъсък. В момента нито едната, нито другата група притежават сериозен контрол върху местните структури и това ги прави нервни поради очертаващата се неяснота за предстоящия червен конгрес. Изобщо партията се сеща за избирателите си само по време на кризи и несигурност. Когато беше премиер, Виденов се бе концентрирал върху централното ръководство и едва заплахата за поста му го подсети, че социалисти има и извън София. Първанов първоначално също бе позабравил този факт, но след като нито 10 януари, нито 4 февруари сломиха школувания от Лилов бивш председател, новото ръководство на "Позитано" 20 също се обърна към местната политика.
"Четата" на Виденов, без много да афишира присъствието си, обикаля провинцията и организира семинари за студентите от УНСС (където Румен Гечев е преподавател). Първанов също опитва срещи с местния актив, но това не му се удава много. Към ръководството публично се отправят обвинения за бездействие и липса на "взаимодействие по хоризонталата и вертикалата". Дори благоевградската партийна организация заплаши с оттегляне на червените кметове. На последната сбирка (8 януари) на Висшия съвет с местната червена власт в бившата Софийска област се чуха реплики от рода на: "състоянието на партията оказва влияние и върху местните структури за управление, доминирани от тази партия", т.е. проблемите на "Позитано" 20 се стоварват върху главите на кметовете. Нисшият кадър е дълбоко възмутен от липсата на възможност за политическа изява, след като директорските бордове са вече заети от активистите на СДС.
"Партийните секретари са без никаква заплата и какво им остава - или да бъдат лидери, или депутати. " Липсата на "перспектива" у местните функционери дава шанс на Виденов и Премянов, които в миналото се оправяха далеч по-добре в тази област. Кметовете в по-малките селища (които са доминирани от БСП) едва ли ще разберат лесидренската линия на Първанов, която се определя от тях едва ли не като колаборационизъм. "Кметовете не могат да участват във формирането на партийната политика" - мнение, добре дошло за опозиционния соцтандем, който спокойно може да обещава поле за изява на местния управленски кадър.
Проблемите на февруарците не свършват дотук. Голяма част от соцкметовете в големите градове демонстрират своята лоялност към правителството, а някои дори заиграват със СДС. Едва ли от тях може да се очаква сериозна подкрепа на позицията на "безкомпромисна опозиция", която далеч не е продуктивна при зависимостта на местната от централната власт. Невъзможността на "Позитано" 20 да изтъргува положението си за разлика например от евролевицата, прави голяма пробойна в позициите на продължаващото да бъде "ново" ръководство на столетницата. Местният актив все още не може да възприеме действията на Първанов и Добрев, а последните публични диалози между Костов и Виденов могат да дадат сериозен шанс на бившия червен шеф. Към "местните" тревоги на БСП се прибавят и атаките на централно ниво. Александър Лилов не престава да твърди, че "партията не може да излезе от кризата, ако начело й не седи ръководство, което да тежи, което да е доказано в реалния живот, в реалната политика и икономика". По принцип Стратега не е оценил положително нито едно ръководство, в което не е участвал, въпреки че именно той до голяма степен определяше бъдещите председатели. Лилов призовава висшите постове в партията да се поемат от прагматици, "доказани управленци", такива като бившите директори на "Арсенал" и "Кремиковци" Иван Иванов и Атанас Богданов. Изтъкнатият соцтеоретик обаче прави неволна услуга на вътрешната соцопозиция, издигайки кадри, назначени още от Виденов.
Явно битката в столетницата отново ще се разрази в самата нея и победителят няма да бъде определен на базата на общественото признание. Опитите да се копира моделът на СДС - "и както го направиха сините миналата година" (Първанов), не е много адекватен, не само защото повторенията в историята са или фарс, или трагедия. В настоящия момент гражданите оценяват политиците си не с отрицанието, което те предлагат, а с реалните алтернативи, колкото и ефимерни да са те. Със сегашните си позиции на отстояване на статуквото независимо от "идейните различия" на фракциите в БСП столетницата отново се капсулира в себе си. Превръщането й в модерна партия (дори не социалдемократическа) отново се отлага във времето, докато намери лидера, който да ги изведе от пустинята.
Данъчните заплашват да минат към ефективни стачни действия
Обявена е стачна готовност сред служителите на данъчната администрация, заяви Любомир Савов, председател на стачния комитет на работещите в системата. От комитета обясниха, че стачката има чисто синдикален характер и политически искания не са поставяни. Ако условията, поставени от данъчните служители за запазване на безсрочните трудови договори, не бъдат изпълнени, синдикалистите ще преминат към ефективни стачни действия. От края на миналата седмица стачката е символична, като следващата стъпка е едночасова ефективна стачка на 14 януари. Ако и това не помогне за разрешаване на конфликта, стачниците предупредиха, че ще преминат към ефективна стачка на 19 януари. Инициатор на стачката е централата на КТ "Подкрепа". По данни на синдиката данъчните служители, които са членове на КНСБ, са се присъединили към профсъюза на Тренчев, защото КНСБ не подкрепя стачните действия.
Парламентът се превърна в туристическа атракция
Няколко десетки хиляди българи наводниха българския парламент миналата събота, за да видят как живеят и работят техните народни избраници точно една година след януарската "нежна революция" на столичните жълти павета. Многолюдно човешко множество заля Народното събрание, след като управляващите разрешиха свободния достъп в сградата за един ден. Две опашки с дължина над 100 метра се извиха пред парадния и служебния вход на парламента. Майки с бебета, баби с внучета, пенсионери и студенти, цели семейства търпеливо чакаха на студа по 2-3 часа, за да усетят "на живо" пулса на българското законотворчество. "Миналата година мръзнахме по площадите, нека сега да видим за какво ни чупиха главите", споделяха помежду си мъже на средна възраст. Изглежда, хората не искаха да пропуснат уникалния шанс да докоснат Меката на родния парламентаризъм. По неофициални данни 25-30 хиляди души бяха посетили сградата на пл. "Батенберг" 1 само в събота до обед.
За нещастие системата за преброяване на посетителите постепенно започна да се разпада. Първоначалният замисъл беше да има 2000 номера, които да се раздават срещу личен паспорт и при излизане да се връщат. За нещастие номерата се оказаха недостатъчно, започнаха да се забравят и да се губят. Служителите от Националната служба за охрана бяха принудени да пускат някои само срещу показване на личен паспорт.
Повечето желаещи да видят парламента бяха мотивирани от чисто любопитство и туристическа страст. По-имотните от тях предвидливо се бяха въоръжили с фотоапарати, а дори и с видеокамери, за да запечатат паметния миг. Хората най-често се струпваха на три места - в пленарната зала, в кабинета на председателя и в бюфета на народните представители, може би за да вкусят от знаменитите депутатски кюфтета. "Къде ли се намират кулоарите на Народното събрание? Журналистите постоянно пишат за тях... ", тюхкаше се възрастна жена из парламентарните коридори.
Най-голямо беше струпването на хора около парламентарната трибуна. Всички посетители искаха да запечатат за своите наследници мига, когато удрят парламентарния звънец. На моменти звукът на гонга отекваше с честотата на Морзов код. Възрастни столичани разпускаха морни тела в креслата на депутатите - всеки според своите политически предпочитания. Особено оспорвана беше борбата за председателското кресло и за мястото, където сяда министър-председателят. Други побързаха да се снимат на трибуната за пресконференции в парламентарните кулоари.
Част от посетителите бяха решили да се борят със зъби и нокти за автографа на някоя известна личност. Десетки хора окупираха кабинета на председателя на Народното събрание Йордан Соколов. Ситуацията напомняше добре натъпкан автобус, пътуващ от или за Студентския град. Парламентарният шеф се видя в чудо. В този момент на помощ се притече депутатът Иван Сунгарски, който започна да раздава подписи на онези посетители, който бяха склонни да минат и на по-ниско от председателското ниво. Ненадейно в парламента се появи и финансовият министър Муравей Радев, който веднага се озова приклещен в ъгъла от екзалтирани сини фенове, отказващи да си тръгнат без неговия параф. "За какво ли е тази опашка? Може би раздават безплатни сандвичи", разсъждаваха студенти пред кабинета на Соколов.
След газа между София и Москва пак ще застанат НАТО и ЕС
Русия и България може да станат неприятели заради "Газпром". Това съждение на члена на Президентския съвет на Русия Андроник Мигранян предизвика поредица от тълкувания през миналата седмица. За по-убедително към него беше прибавен и цитат от обръщението на президента Борис Елцин към руския парламент - външната политика трябва да работи за прокарване на икономическите интереси на руските компании и концерни.
Всъщност статията на Мигранян, поместена в "Независимая газета" (финансиран от "Газпром"), не казва нищо, което в България да не се знае. Но въпреки че са добре познати тезите, изречени от член на руския президентски съвет, придобиват скандален нюанс. Поради това в поредица от интервюта Мигранян дообясняваше позицията си. Между другото той изтърва (неволно или не) и изречението: "Статията ми всъщност трябваше да излезе по време на посещението на българския президент в Москва."
Добър намек към съветниците на Петър Стоянов, които подготвят посещението. Според източник от руското външно министерство "желателно" е посещението на българския президент да започне на 3 март, за да може Москва "да припомни някои исторически факти, свързани с тази дата", и съответно да създаде "подходящ фон".
Самият Мигранян обаче даде още един сигнал за това какво се очаква от визитата на държавния глава в Москва, при това оттласквайки темата извън газовите полета. "Друг въпрос е, ако българската страна съумее да ни убеди, че има нещо по-значително, което трябва да обединява руския и българския народ, и в интерес на неговото съхраняване трябва да има и преференции за България и в икономическата сфера. Това може да бъде предмет на обсъждане. " А в статията на Мигранян частите, в които не се говори за газ и "Газпром", са свързани с НАТО, ЕС и "Запада". Стратегически за Русия теми, които всъщност нервират сериозно Кремъл, преди въобще да се беше заговорило за газ.
Опитите на Мигранян ултимативно да съобщи, че ако София не направи нищо, позицията на "Газпром" ще бъде приета като официална от руските власти, бяха смекчени от говорителя на руското външно министерство Валерий Нестерушкин. "Няма основания да се твърди, че отделни разногласия по газовия проект биха били причина да вървим към конфронтация и враждебност в нашите отношения", заяви представителят на дипломатическото ведомство.
Всъщност с приближаването на газовата развръзка се засилват политическите послания на Москва. Руски дипломат коментира в началото на януари: "Няма чак толкова голямо значение какво става с газа, няма да допуснем да се повтори конфузът с непоканването ни на срещата на военните министри от региона."
Независимо от стратегическите икономически интереси на "Газпром" и властовите позиции на корпорацията в Москва все повече гледат на България не като на "газов пазар", а на централна страна на Балканите, бъдещ член на ЕС и кандидат за НАТО. А това предвещава не само гарниране на газовите пазарлъци с политически, а нов (макар и неформален) "договор" за спазване на междудържавните интереси.
10 януари 1997 в стенограма - година по-късно
ПЪЛЕН ТЕКСТ НА СТЕНОГРАМАТА ОТ ИЗВЪНРЕДНОТО ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 ЯНУАРИ 1997 Г.
Секретно!
Стенографски запис
ИЗВЪНРЕДНО ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ на Министерския съвет, 10 януари 1997 г. (заседанието бе открито в 19, 18 часа и ръководено от министър-председателя ЖАН ВИДЕНОВ)
ЖАН ВИДЕНОВ: Предлагам това заседание да протече при една точка от дневния ред:
Информация за ситуацията около парламента и
проект на декларация на правителството на
Република България.
Предлагам докладчик да бъда аз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Освен декларацията
ще вземем ли някакво решение какви други неща да
се направят?
ЖАН ВИДЕНОВ:.. и свързаните с това
проекторешения. Засега аз не предлагам
проекторешения, но ако се наложат ще ги вземем.
ИРИНА БОКОВА: Аз имах идея да обсъдим
действия, свързани с информация на посланици или
нещо от този род.
ЖАН ВИДЕНОВ: Тогава да направим така
дневния ред: Информация за обстановката около
парламента. Обсъждане проект на декларация по
този повод и свързаните с нея действия и решения.
Други мнения по дневния ред? Няма.
Използвали сме повода и сме ви раздали
проектопрограмата за приватизация /за вторник,
както обещахме с Румен Гечев/. Не успях да я
погледна и да поработим заедно с него, но той е
работил много. Дай боже във вторник да я приемем.
Днес сутринта парламентът за втори път
разгледа на свое извънредно заседание
проектодекларация за спасение на България,
внесена от парламентарните групи от опозицията.
Гласуването на декларацията започна и беше
отложено за неопределен период в бъдещето.
Вместо окончателният текст на
проектодекларацията с промените, които бяха
въвеждани в хода на дебата и гласуването, беше
гласувано решение, с което правителството се
задължава /очевидно новото/ след седмица да
покани за преговори международните финансови
институции и да поиска мандат от парламента за
сключване на договори, както ида работи по
бюджета, който ние сме внесли миналата седмица
със свой акт.
В края на заседанието вносителите на
проектодекларацията напуснаха парламента.
Останалите депутати не можаха. В района около
сградата на Народното събрание вече се бяха
събрали участниците в разрешен от Столичната
община митинг на Обединените демократични сили,
на Профсъюз "Промяна" и на КТ "Подкрепа".
Единият от тези митинги е разрешен до 18,00 ч., а
другият - до 20,00 ч. тази вечер. Депутатите останаха
в сградата и следобед. Свикаха извънредно
заседание, на което преди малко поименно
гласуваха дали да проведат заседание за
гласуване на проектодекларацията, но отхвърлиха
предложението за провеждането на такова
заседание с 81 гласа "за" от общо 194.
Права без обществено необходими предели водят до неправда
Проф д-р Живко Сталев пред радио "Свободна Европа" и в. "Капитал"
Проф. Сталев, напоследък вие сте пестелив на интервюта, а и конституционните съдии станаха пестеливи на изяви. Как виждате превръщането на конституцията в право, което се прилага и пряко, както е написано в нея?
- За да стане конституцията действащо право не само относно уредените от нея държавни органи, но и относно прогласените от нея основни начала и човешки права, завареното от конституцията право трябва да бъде прочистено от всички разпоредби, които й противоречат. Не само заварените, но и създадените след конституцията нормативни актове трябва да бъдат тълкувани и прилагани в съответствие с конституцията, защото прогласените от нея основни начала, права, свободи и задължения на гражданите пронизват всички клонове на правото. Само така ще бъде създадена ясна, безпротиворечива и пълна правна система, основана на конституцията, а заповяданото от нея няма да остане на книга, а ще се превърне в социална реалност. Тази непреходна задача може да бъде успешно изпълнена само чрез обединените усилия на всички съдебни и административни органи, на адвокатурата и на правната наука.
Какво да очакваме оттук нататък? Вие оглавихте един от най-важните органи в държавата по принципа, че над всяка власт трябва да има контрол. И в парламентарната република има контрол над работата на Народното събрание... Така се изгражда модерната държава, скъсала окончателно с тоталитаризма.
- Мисля, че досегашният опит сочи, че и през 1998 г. правомощието на Конституционния съд да се произнася по искане да се обяви закон за противоконституционен ще бъде най-често упражняваното. Неговото упражняване обаче е трудна и отговорна задача. Много от прогласените от конституцията общи начала и човешки права са формулирани като абсолютизирани разпоредби, без да е посочено изчерпателно какви са изключенията от тях. Така например според член 17, алинея 3 на конституцията частната собственост е неприкосновена, а единственото посочено изключение е принудителното отчуждаване, макар че е достатъчно да се има предвид благоустройството на населените места, за да се види, че частната собственост е ограничена и в други направления. Затова тези разпоредби не биха могли да се прилагат и тълкуват буквално, а само съвместно с подразбиращите се и неизбежни техни ограничения, следващи от общественото съжителство и правата на другите граждани, както изисква член 57, алинея 2, защото права без обществено- необходими техни предели водят до злоупотреба и чрез нея до непризнаваща предели неправда. Конституционният съд е призован да посочи тези предели. От друга страна, обявяването на закон за противоконституционен осуетява постигането на преследваните с него цели, а те може да са общественополезни. Казаното сочи, че упражняване на правомощията на Конституционния съд изисква задълбочен и всестранен размисъл, обсъждане на всички съображения за и против, чувство за мярка, за разумното и справедливото и за стабилност на законодателството, изискваща законът да бъде обявен за противоконституционен само ако не е възможно такова негово тълкуване, при което противоречие с конституцията няма. В тази връзка бих искал да подчертая изключително важната роля, която има контролът за съобразност с конституцията, упражнен ПРЕДИ приемане на закона от парламента. Започнат още при изработване на законопроекта, продължен по време на обсъждането му в комисиите и в пленарните заседания, осъществен при сътрудничество между парламентарно мнозинство и опозиция, този предварителен контрол ще обезпечи съобразено с конституцията стабилно законодателство и заедно с това една здрава, а не боледуваща правова държава. Ролята на Конституционния съд ще стане предимно превантивна, а защитно-санкционната му функция, състояща се в обезсилване на противоконтитуционния закон, ще се упражнява по изключение, когато предварителният самоконтрол не е функционирал надлежно.
Какво е признанието по света за българското конституционно правораздаване? На конференцията в Будапеща през 1996 г. останахме извън европейското семейство на конституционните съдилища.
- Бих искал да отбележа, че Конституционният съд на Република България през 1997 г. във Варшава беше приет за пълноправен член на Европейската конференция на конституционните съдилища, така че вече той е част от семейството на европейските съдилища. Като държава ние сме асоцииран член на Европейския съюз и желаем да встъпим в него. Едно от условията за това е уеднаквяване на нашето право с правото на Европейския съюз. Ето защо нашето конституционно правосъдие трябва да държи сметка за практиката на конституционните съдилища в държавите, членуващи в ЕС. Нашите връзки с тези съдилища трябва да се разширяват и задълбочават. Стъпки в тази насока вече са направени и ние очакваме през 1998 г. като наш гост делегация на германския федерален конституционен съд.
Проф. Сталев, ще направите ли така, че Конституционният съд отново да бъде в центъра на общественото внимание, а и преди едно негово решение да се появи в Държавен вестник?
- Досега поради липса на заседателна зала нашият Конституционен съд не бе в състояние да провежда открити заседания по образувани пред него важни конституционни дела. Надявам се, че в близко бъдеще това ще бъде възможно. Зала е вече обезпечена, намерени са и средства за нейното преустройство, така че чрез откритите заседания връзката между Конституционния съд, медиите и гражданите ще стане непосредствена, а от това нашето конституционно правосъдие ми се струва, че само ще спечели. Аз мисля, че Конституционният съд винаги присъства на обществената сцена чрез обнародваните в Държавен вестник негови решения. Те могат да бъдат обект на проучване, на дискусия, на критика. С тях Конституционният съд е винаги във връзка с гражданите и ако се прибави към това обсъждането на решенията на съда от медиите, резултатът ще бъде без всякакво съмнение положителен.
Предстоят нови назначения в почти всички важни посолства
В почти всички ключови за България страни ще бъдат назначени нови посланици през първата половина на тази година. Имената на новите шефове на дипломатически мисии ще бъдат официално оповестени до края на месеца. Миналата седмица служители на външно министерство представили на президента някои от последните предложения за кадрови промени в задграничните ни мисии. Това заяви източник от външното ведомство. Според него засега все още обаче остават вакантни ключови посланически места - в Брюксел, Бон, Анкара.
След близо три месеца колебания е постигнато съгласие за българските посланици в две стратегически за София столици - Вашингтон и Лондон.
За САЩ заминава Стоян Сталев - дългогодишен посланик в Бон и министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски. Според дипломати първата кандидатура за Вашингтон (подкрепяна от държавния глава) е била на външнополитическия съветник на Петър Стоянов - Валентин Добрев. При последната разстановка обаче бившият зам.-министър на външните работи Добрев поема мисията в Лондон. А мястото в Бон остава вакантно. Вероятно не за дълго, тъй като Германия е особено важен партньор за София и мисията ни там не би трябвало да функционира без титуляр.
В новите посланически списъци е и името на Петър Андонов - журналист от софийското бюро на радио "Свободна Европа" и координатор на обществения съвет по икономическо развитие към президента. Той става посланик в Япония и се очаква да отпътува в началото на тази година. Андонов е специалист по въпросите на азиатско-тихоокеанския район и е магистър по бизнесадминистрация от Мелбърнския университет, Австралия.
Очаква се и посланическа рокада в Брюксел. Там България трябва да разкрие нова мисия специално към главната квартира на Северноатлантическия пакт. Първоначално се смяташе, че новия пост ще поеме сегашният ни посланик в Брюксел Бойко Ноев. Той е и бивш министър на отбраната в служебното правителство на Ренета Инджова. Ако обаче той поеме връзките с НАТО, ще трябва да се търси ново лице за Брюксел - столица, която е особено важна за България и като седалище на Европейския парламент. Според неофициални източници шефът на българските атлантици Соломон Паси също не би отказал да стане представител за НАТО.
България остава без посланик и в една станала стратегическа напоследък балканска столица - Анкара. Според източници от външно министерство посланикът ни в Турция Виктор Вълков сам е настоял да се върне, въпреки че скоро изтича и мандатът му. Дипломати, близки до държавния глава, намекнаха, че не е задължително приемникът на Вълков да е кадър от кариерата или да владее турски език. Така че вероятно новият ни посланик в Турция ще бъде политическа фигура.
Повериха пакета "Антимафия" на Гоцев
Съдбата на неотложните мерки за борба с организираната престъпност се озова почти изцяло в ръцете на правосъдния министър Васил Гоцев. Гоцев ще трябва да се нагърби с непосредственото изпълнение на решенията на парламентарната комисия "Антимафия" и разработването на подходяща нормативна база за осъществяването им.
Приоритет номер едно
В най-скоро време министърът на правосъдието ще получи правомощието да иска разжалване на съдии, прокурори и следователи пред Висшия съдебен съвет, предвижда проектът за изменение и допълнение на съдебния закон. Нормативният акт приоритетно ще бъде внесен за приемане в парламента до края на зимната сесия. "Така ще засилим възможностите за вътрешен контрол в рамките на самата съдебна власт и съгласно препоръките на парламентарната комисия "Антимафия", каза правосъдният министър Васил Гоцев.
На този етап правосъдното министерство няма да предлага поправка на конституцията, която да засяга несменяемостта на магистратите. Според основния закона на страната всеки съдия, прокурор или следовател получава пожизнено назначение в съдебната система, след като навърши три години стаж. Те се освобождават от длъжност само при пенсиониране, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, както и при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, гласи чл. 129, ал. 3 от конституцията. Едно от заключенията на комисията "Антимафия" гласеше, че е необходима промяна именно на този член. Според депутатите-антимафиоти от управляващото мнозинство в него трябваше да се създаде ново условие за освобождаване на магистратите, когато се стигне до "уронване престижа на професията при поредица от дисциплинарни нарушения или крещящи или шокиращи обществеността случаи". При сегашната конфигурация на силите в парламента обаче
Така че на този етап Висшият съдебен съвет (ВСС) ще си остане единственият орган, който ще може да повишава, понижава или уволнява магистрати. Върховният кадрови орган на съдебната система се състои от 25 души, като магистратите имат блокираща квота (с три гласа повече от Народното събрание). Единайсет души са представителите на парламента, петима са съдии, по трима - прокурори и следователи, а членове по право са главният прокурор и двамата председатели - на Върховния административен и на Върховния касационен съд. Министърът на правосъдието председателства заседанията на съдебния съвет, но няма право на глас. В момента обаче кадрови наказания могат да искат само шефовете на следствието, прокуратурата и двете върховни съдилища, и то единствено за подопечните си структури. Според предвидените промени четиримата най-висши началници на съдебни ведомства вече ще получат право да настояват за разжалване на всеки един магистрат. Сегашното предложение обаче не променя практическото положение на нещата, че едни членове на Висшия съдебен съвет остават по-равни от други при търсенето на дисциплинарна отговорност. В крайна сметка квотата на магистратите във Висшия съдебен съвет се избира по сравнително демократичен начин - на общи събрания, за разлика от главния прокурор и председателите на върховните съдилища, които влизат по право.
Специална роля по прочистването на съдебната система от корумпирани и неефективни магистрати ще играе инспекторатът към Министерството на правосъдието. До момента инспекторите можеха само да регистрират дейността на съдебните органи - колко предварителни следствия завършват с мение за съд, колко от тях се прекратяват, колко осъдителни присъди са произнесени и т.н. Според промените в Закона за съдебната власт те ще получат право да четат самите дела и да дават заключения за качеството на работата на магистратите. Инспекторатът ще може да прави проверки и при всяко искане за кадрово наказание на съдия, прокурор или следовател. Досега Висшият съдебен съвет не разполагаше със свой оперативен орган, който да прави проверки при сигнали за дисциплинарни нарушения, и министър Гоцев желае да поеме именно тази функция със своя инспекторат. Така министърът на правосъдието ще престане да изпълнява само парадни функции в съвета, защото ще подава основния информационен поток за 25-те върховни кадровици на съдебната система.
До момента ВСС обикновено действаше на парче - при особено скандални случаи се сформираше временна комисия от членове на съвета, които проверяваха сигналите на място. Те изготвяха доклад, който обаче имаше само консултативен характер. Именно по този начин магистратите постъпиха при скандала с Ерджан Рашид-Роко и кърджалийските магистрати. Висшият съдебен съвет обаче не се съобрази със заключението на комисията и отхвърли предложенията за търсене на дисциплинарна отговорност с 13 на 12 гласа. Инспекторатът на министерството направи свое паралелно проучване, което е готово от около месец, но още не е видяло бял свят. Ръководителят на проверката - правосъдният зам.-министър Никола Филчев, все още отказва какъвто и да било коментар по случая. Войната между РДВР, съда и прокуратурата почти е парализирала правораздаването в родопския град, признаха неофициално от правосъдното министерство.
Ако се съди по досегашните взаимоотношения между изпълнителната власт и хората на Темида, промените в Закона за съдебната власт неминуемо ще предизвикат остра реакция сред част от магистратите. По-големите права на инспектората да преглежда дела и правомощието на правосъдния министър да предлага разжалване на магистрати вероятно ще се изтълкуват като намеса в работата на независимата съдебна власт. Може би затова Васил Гоцев се презастрахова, като обеща да представи своите идеи за осъвременяване на нормативния акт на следващото заседание на Висшия съдебен съвет в сряда. Според правосъдния министър представителите на съдебната власт също ще получат шанс да представят идеите си за промяна на съдебния закон. Възможно е обаче тази мярка да не постигне желания терапевтичен ефект в средите на изнервените от обществения натиск магистрати, особено сред прокурорите. Твърде вероятно е да се повтори ситуацията с промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, когато, за да се постигне бързина, дебатът с магистратите беше доста повърхностен и формален. А оперативността засега не е сред най-силните качества на магистратите. Стигна се дотам, че главният прокурор поетапно започна да атакува пред Конституционния съд законодателните промени от пакета за борба с престъпността. Иван Татарчев надали ще остане безучастен и в случай че външни фактори във и извън съдебната система започнат да се месят в кадровите проблеми на монолитното и йерархично държавно обвинение.
България - Германия
Отношенията са в разцвет, но значими теми все още се държат в сянка
