Има вероятност рекламите на "Волво" по двата канала на държавната телевизия също да не са реално платени, тъй като в началото на годината "ПроСофт" осъди БНТ заради разваления преди три години договор. Тогавашният генерален директор Иван Гранитски отказа да изпълнява подписания от предшественика му контракт с компютърната фирма. Той предвиждаше срещу техника за 90 хил. долара "ПроСофт" да получи рекламно време, надвишаващо многократно тази сума. Арбитражният съд при БТПП обаче реши, че договорът е развален неправомерно, и постанови, че фирмата има право да излъчи още неколкостотин клипа и рекламни съобщения.
Мониторингът на "Маркет тест" обхваща само рекламните клипове. В него не се изчисляват различните видове спонсорства - заставки, надписи и пр. Класацията обхваща периода от началото на годината до края на ноември, така че е възможно след края на декември подреждането да се промени - дните около Коледа и Нова година са традиционно силни за рекламния бранш.
Рекламните бюджети на продуктите са по данни на "Маркет тест", а останалата информация в класацията - рекламни агенции, медиашопове и рекламодатели, е на "Капитал"
Рекламите на 1997 - печеливши образи в кризисна икономика?
Боряна ДИМИТРОВА
Общият спад на рекламния пазар за 1997 г. се очертава да достигне около 60 на сто и така да отбележи най-ниското през последните години равнище на разходите, заделяни за привличане и спечелване на потребителя. Естествено най-голям принос за този резултат има неблагоприятната икономическа конюнктура, изразяваща се във високото равнище на инфлация, спада на брутния вътрешен продукт на глава от населението и респективно - на покупателната способност. Както навсякъде по света, така и у нас, този посреднически пазар реагира с изключителна чувствителност на икономическите тенденции от 1996 г. и превантивно се сви до възможния минимум. Първите равносметки за изтеклата година показват обаче, че спадът е главно за сметка на свиването на рекламните бюджети, и то особено на големите рекламодатели, а не толкова на тоталното изтегляне от пазара. Напротив, общият брой рекламодатели се запазва и дори съвсем леко се увеличава. Което между другото е симптом поне за една обнадеждаваща тенденция - че в един относително млад и неизкушен пазар като българския рекламната логика започва да диктува своите императиви и основните играчи са принудени да се съобразяват с нея независимо от неблагоприятната икономическа конюнктура.
Ако не искаме да изпаднем в един чисто обективистки подход, обаче, отчитащ единствено разходите за реклама и скрито или явно поставящ зрителя, читателя или слушателя в незавидната роля на кучето на Павлов, необходимо е да се обърнем и към самия потребител. Защото там се излъчва победителят в битката между парите, медиите, образите и посланията. Ежемесечните изследвания на най-запомнящите се реклами дават основание да се очертае следната картина на масовото възприятие на рекламите: Глобалното срещу локалното - 1:1.
В десетката на рекламите, оставили най-силен отпечатък в съзнанието на хората, влизат както продуктите на традиционно големи световни рекламодатели, атакуващи потребителя с "глобални" рекламни клипове (като например Coca-Cola, Marlboro, Lucky Strike), така и специфични за българския пазар реклами, използващи нетрадиционни, алтернативни форми на реклама и особено интелигентен хумор. Може би най-ярък пример в това отношение е "Морени", която въпреки че не влиза в десетката (поради късния старт на рекламната кампания), само за един месец успя да постигне абсолютен рекорд в привличането на зрителския интерес. Нещо повече - немалка част от най-запомнящите се реклами съвсем не са на рекламодатели с най-големи бюджети. Което недвусмислено говори за неоползотворените огромни възможности в постигането на по-голяма ефективност. Друг е въпросът, че по чисто обективни причини ефектът от рекламното послание невинаги може да се изрази и в покупателно поведение. Но тук става дума не толкова за рекламата и нейния зрител, колкото за необходимостта от коренна преориентация в рекламното поведение преди всичко на производителите на масови стоки и услуги.
Малко, но редовно.
Въпреки твърде тежката икономическа конюнктура в крайна сметка спечелиха онези рекламодатели, които или бяха разпределили изявите си относително равномерно през годината, или пък след силна първоначална кампания пуснаха в действие удачна поддържаща стратегия. Дори такъв сезонен продукт като бирата, разстилайки рекламната си кампания в периода от май до декември, успя да наложи в съзнанието свои марки фаворити - "Астика", "Загорка", "Каменица". И напротив, спорадичните, бързо изгряващи и бързо залязващи атаки, не можаха да изградят един по-траен имидж на съответната марка или стока. Такива са случаите с Kodak, Saga, UPSA, Mobiltel, Мобиком, които, макар и намерили място в едни или други месечни класации, не съумяха да оставят след себе си по-трайни следи.
Рекламата - съюзник или враг на икономическата ефективност.
Самата тази дилема на мнозина ще се стори твърде странна. Но нека си спомним, че на рекламния пазар през последните години участваха доста конюнктурни играчи, за които изводът, че не бяха движени от икономическа логика, е най-мекото от възможните определения. Показателен е дори само фактът, че три от най-големите рекламодатели за 1995 г. са вече фалирали банки. Успоредно с разширяването на пазарните отношения обаче, с марковизацията на българския пазар и зависимостта от потребителското търсене ще се променят и нишите на конкуренция между рекламодателите. В тази насока прави впечатление както засиленото присъствие, така и относително добрата ефективност на рекламите на част от приватизиращите се български предприятия. Вече споменахме за феномена "Морени", но тук трябва да бъдат посочени и рекламите на "Арома - Астера", "Своге Сушард", "Каменица", "Загорка" и "Астика", които бавно, но сигурно заемат своето място в неоформения все още у нас свят на рекламните образи.
Недоверчив към медийните образи, с бързо променящи се реакции и липса на трайна привързаност към определени марки, българинът извършва специфична селекция на облъчващите го рекламни послания. Не непременно на най-скъпите, не непременно на най-често повтарящите се. И колкото по-бързо рекламни агенции и рекламодатели се ориентират в критериите и механизмите на този подбор, толкова по-добре ще реализират и основното предназначение на рекламата - да подпомогне потребителя в неговия свободен избор на необходимия му продукт.
БНТ отказва на "Крес" безплатна реклама
Сто минути безплатно рекламно време по договора със CNN поискал миналата седмица от БНТ шефът на рекламна агенция "Крес" Красимир Гергов. По официалната тарифа на държавната телевизия това време в най-гледания пояс струва 450 хил. германски марки. Управителният съвет на БНТ обаче взел решение да откаже на Гергов.
Преди две седмици Красимир Гергов изпрати официално писмо до БНТ, в което заяви, че се отказва да ползва безплатното време по договора със CNN, считано от началото на следващата година. Очевидно намерението на шефа на "Крес" е било да изразходва останалите му рекламни минути до края на годината.
Управителният съвет на държавната телевизия отказал да удовлетвори молбата на Гергов с аргумента, че времето за тази година по скандалния договор с компанията на Тед Търнър е изчерпано. Източници обаче твърдят, че никой от тв-шефовете не знае точно колко минути остават. Хора от медиашоповете, работили с БНТ, твърдят, че единственият човек, който е в течение на далаверата, е главният счетоводител на дирекция "Маркетинг и продажби" Таня Кочева.
Ръководството на държавната медиа е взело решение въпросът да се отнесе към сформирания неотдавна Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ) - органът, който по силата на Закона за радио и телевизия осъществява контрол върху дейността на БНТ и БНР. Източник от НСРТ заяви, че с проблема са запознати президентът Петър Стоянов и председателят на парламента Йордан Соколов.
По силата на международно споразумение, подписано през 1994 г. от тогавашния генерален директор на медиата Хачо Бояджиев, рекламните агенции около "Крес" получават безплатно по 260 рекламни минути на година. По тогавашната тарифа на БНТ цената на това време е близо 2 млн. долара. В замяна БНТ може да ползва програмите на CNN. За тази услуга преди това тя е плащала 50 хил. долара на година.
Годината на ВАЦ
Деница ГРОЗЕВА
"Вестдойче алгемайне цайтунг" е словосъчетанието, с което може да се опише накратко българският вестникарски пазар през 1997 г. Родните печатни издания преживяха една от най-тежките си кризи след 10 ноември, в резултат на която някои от вестниците смениха своите собственици, а други свиха обемите и тиражите си, за да оцелеят.
След времената на спокоен валутен пазар, евтина руска хартия и множество непазарни рекламодатели икономическата криза, в която изпадна страната, постепенно завладя и пазара на медиите. Ефектът беше като при доминото.
Най-тежкият удар дойде естествено от състоянието на рекламния пазар, който драстично се сви в началото на годината. В същото време доларът растеше с непознати темпове, икономиката се сриваше, много от банките фалираха. Печатните издания са изцяло зависими от вносни суровини и не могат да използват местни заместители, така че посрещнаха с голи гърди ударите на съдбата.
През 1996-97 г. събитията в централния печат бяха неизменно свързвани с действията на немската медийна групировка "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ). През август 1996 г. тя закупи 70 процента от пресгрупа "168 часа", година по-късно към тези проценти се прибавиха още 30 и така пресгрупата стана изцяло германска. Заради нелоялно поведение към собствениците беше отстранен Петьо Блъсков. Ако германците знаеха какво им е подготвял Блъсков, преди да купят пресгрупата, те едва ли щяха да действат толкова енергично у нас. След официалното оповестяване на сделката между ВАЦ и българската групировка една по една започнаха да излизат тъмните страни на пресгрупата. Първо се оказа, че единият от двата печеливши в момента на продажбата вестници на групировката всъщност не е нейна собственост. "Вестник за жената" се издаваше от Блъсков въз основа на сключен петгодишен лицензионен договор с журналистическата кооперация "Отечество". В средата на тази година стана ясно, че митата на голяма част от техниката за новата печатница на пресгрупата не са платени. На прощаване с ВАЦ Блъсков направи още един пирует. Часове преди немската групировка да вземе решението за махането му от фирмите си, Блъсков свика на общо събрание всички съдружници в "Пресгрупа 168 часа" ООД, без ВАЦ - няколко души, които имат по два-три процента. Всички те взеха единодушно абсурдното решение да изключат ВАЦ от ООД-то. След консултация с адвокатите си германските медийни комисари решиха, че ще е по-благоразумно да платят исканата от Блъсков цена, отколкото да влязат в съдебна битка с него. Малко по-късно главен редактор на "24 часа" стана Валери Найденов. Преди да отиде в германския преслагер, дълго време той беше лидер на Асоциацията на българските вестникари - сдружение, което се създаде, за да противодейства на немската медийна окупация.
Смяната предизвика размествания във вестниците.
"Континент" и "24 часа". Новоназначеният главен редактор на часовия всекидневник Валери Найденов нарече себе си "жив паметник на българската журналистика", а репортерите от вестника "малки песъчинки от големия журналистически плаж". "Песъчинките" напуснаха и малко по-късно станаха ядрото на новия всекидневник "Сега". Междувременно и вестник "Труд" не можа да издържи на натиска на пазара и продаде отново на същата медийна групировка 70 процента от собствеността си. За разлика от вироглавия Блъсков главният редактор на бившия профсъюзен орган остана в добри отношения с германските си босове, така че бившите издатели все още са си на старите позиции.
Показателно за останалите вестници е трупането на дългове към държавната печатница ИПК "Родина". В началото на юли десет от всекидневниците имаха дългове и тяхното плащане беше разсрочено. Сред тях бяха вестниците "Стандарт", "7 дни спорт", "Дума", "Земя", "Новинар", "Континент". Въпреки отправяните предупреждения от страна на Румен Спасов, шеф на държавното предприятие, изданията продължават да не се справят с финансите си и отлагат за дълго време плащанията си, което вкарва в икономически затруднения самата печатница. Вестник "Кеш" (седмично издание с участието на швейцарската фирма "Рингие") беше закрит през лятото на 1997 г., след което смени собственика си и сега отново излиза. До този момент Германците са най-големият инвеститор на медийния пазар с вложените за една година 50 млн. марки, и то в период, когато инфлацията се измерваше с трицифрени числа, а чуждестранните фирми отбягваха страната заради нейната нестабилност. Според Ерих Шуман, един от собствениците на ВАЦ, през следващата година ще бъдат инвестирани още 100 млн. германски марки. ВАЦ се готви да участва в приватизацията на държавната печатница ИПК "Родина", както и на Полиграфическия комбинат, където се намират повечето от редакциите на останалите вестници. Отделно се готви да строи нова печатница в югоизточната част на страната. Освен това ВАЦ има намерение по своя модел да изгради регионални издания, които ще излизат към "24 часа" и "Труд".
Присъствието на германците предизвика твърде противоречиви оценки, защото е силен и в някаква степен непознат играч на пазар, който е в състояние на криза. Критиките към ВАЦ бяха предизвикани и заради дъмпинга в края на 1996 и началото на 1997 г. За по-голяма част от вестниците той е "Чужд агресор", който иска да "глътне" целия медиен пазар.
Безспорно, че не е маловажен фактът, че по-голяма част от него се притежава от една групировка. Печатът е единственото място, където се изразява алтернативна и независима позиция. През последните седем години държавните радио и телевизия показаха, че не могат да удържат на партиен и правителствен натиск. Затова много важно е да се знае дали върху редакционната политика на "24 часа" и "Труд" се оказва влияние и какъв може да бъде контролът при евентуална намеса на собствениците. В момента срещу ВАЦ се води дело, което е в Софийския градски съд, от страна на Комисията за защита на конкуренцията. КЗК настоява да бъде обявен за недействителен договорът между ВАЦ и "Медиа холдинг", по силата на който се създаде издателство "Труд", защото има монополно положение на пазара. Магистратите на няколко пъти връщат делото, чийто изход остава неясен.
Духът загуби битката с битието, войната продължава
Веселин ДРЕМДЖИЕВ
След като прословутата реформа в икономиката и през 1997 г. влачеше крака, а въпросът за физическото оцеляване отново беше приоритетният, какво можеше да бъде настроението на хората, които по дефиниция трябва да култивират духа на българския народ? Лошо, на моменти - гнeвно.
И през отминаващата година интелектуалният елит на нацията не успя да влезе в друга, освен определената му през последните десетилетия второстепенна, зависима от волята на политическите и икономическите властници, роля на българската обществена сцена. Така в България духът продължи да бъде в плен на битието. За негова чест обаче той не е сложил оръжие във войната, в която невинаги е ясно къде минават фронтовете между доброто, лошото, справедливостта, ретроградността, меркантилността, талантът, пошлостта, цинизма.
Както се полага, през 1997 най-атрактивно беше недоволството от реформата в театъра. Актьорите от "Сълза и смях" поведоха "хоро на недоволните", на което обаче не се хванаха колегите им от театрите във Велико Търново, Кюстендил, Добрич, Димитровград, Плевен и Хасково, също оставени без държавна субсидия. Недялко Йорданов компенсира това, като публично нарочи за убийци на българския театър министърката на културата, министър-председателя и президента. Самият драматург обаче не беше подминат от скандала между актьорите в НЛО - Мамалев, Кънев, Поппандов, скандал, показателен за дълбоките вътрешни противоречия в гилдията по въпроса за парите и свободата. По ирония на съдбата в самия край на годината, в "Лека нощ, деца", Недялко Йорданов се представи с халтура, достойна за Хачо-Бояджиевото време.
Още преди реформата да започне, Александър Морфов се обяви за конкуренция в театъра и каза пред "Капитал": "Трябва да сме готови да изхвърчим на улицата. " Той разбуни много духове с твърдението, че българският актьор се е "свързал прекалено с града, с театъра (...) получил е място, което копае, сее домати, краставици. Българският актьор е крепостен селянин (...) той не се чувства готов да се явява на конкурс в друг град и затова ще приеме на нож всяка промяна в тази насока".
Защото знаят, че са конкурентоспособни, че публиката ги обича и ще продължи да ги гледа, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Невена Коканова, Васил Попов слязоха от щатната сцена на "Сатирата" без грам мелодраматизъм. Приблизително по същото време в "Дванайста нощ" лицата на "Каналето" разбраха, че за да се появиш достойно в храма на Мелпомена, съвсем не е достатъчно да си обвит с телевизионна и кинослава, да имаш много пари и бизнесамбиции и тайно много да желаеш да победиш комплексите си от истинските театрални актьори.
Класирайки кандидатите за актьорска слава, не без основание, злите езици отбелязват, че повсеместното присъствие през годината в медиите и внезапното оценяване на разностранния актьорски и певчески талант на Нона Йотова има пряко отношение с афишираната й връзка с министър Бонев.
Съжителството на музите и властта отбеляза охлаждане в края на годината, когато Стефан Цанев, Светлин Русев и Вежди Рашидов отправиха публични критики към управляващите, а Вера Мутафчиева напусна шефския пост на Агенцията за българите в чужбина. Най-вероятно общата причина за намаленото им доверие е, че и четиримата обичат да бъдат в опияняващата гранична зона между дисидентството и властта. По различни поводи и през различно време на годината имената на Стефан Цанев, Светлин Русев и Вежди Рашидов бяха споменавани при обсъждането на авторитетни постове като министър на културата или член на Националния съвет за радио и телевизия.
Друг въпрос е дали през изминалите месеци взаимните розови илюзии и отношенията между интелектуалците и новите управляващи (бивша опозиция) не са сведени само до взаимна търпимост.
Още по-сложни бяха през годината отношенията между интелектуалците и парите. Циниците не са далеч от истината, като твърдят, че ако не си си продал душата на "Отворено общество" на Сорос, или на някоя от червените фондации като "Европейски социални ценности", не ти остава друго, освен да издъхнеш в мизерия подобно на драматурга Маргарит Минков.
Писането на книги, които едва през 1998 г. депутатите благоволиха да освободят от ДДС, продължи да бъде изпитание за сериозните писатели, които не могат да се изхранват от труда си, освен ако не описват живота на мутрите, така както успешно направи Христо Калчев. Генчо Стоев все още търси добре плащащ издател за ръкописа си, който е писал през последните 2-3 години, а Ивайло Петров публикува "Баронови" първо в "Демокрация". За чест на писателското съсловието Йордан Попов все пак припомни, че днешните времена са тежки особено като се има пред вид, "че писателите по времето на Живков наистина живееха добре. Членовете на съюза, разбира се онези, които не бяха низвергнати, (...) за петдесетгодишнината си издаваха томче избрано творчество, за шейсетгодишнината двутомник. За двутомник хонорарът беше 12 000 лева, колкото струваше двустаен апартамент". Днес парите, които спонсори и меценати дават (отново на избрани творци), са повече и затова изкушенията а ла Данте са много по-силни. По повод спонсорството от Мултигруп на сдружението "Тео" Миряна Башева каза за "Капитал": "След като прословутите мултаци не са обвинени в нищо, не са осъдени, не са следствени, защо хората на изкуството да не ползват част от тези мангизи, които отдавна са узаконени по един или друг начин. Мен те не могат да ме купят, защото няма каква работа да им свърша."
Много по-изгодно от съчиняването на книги се оказа писането на учебници. През годината обаче вниманието на обществото на два пъти беше насочено към проблема за съдържанието на учебниците по история - най-податливата за политизиране материя, която се преподава в училищата и университетите. Веднъж - по повод твърдението Искра Баева, че на 9 септември 1944 в България е станала "голяма промяна", и втори път - заради оценката на Стайко Трифонов за възродителния процес. Допълнителен нюанс на скандала придаде фактът, че спорните мнения на авторите, чиито убеждения са в орбитата на БСП, са в учебника по история, издаден от "Отворено общество".
Тези скандали, които извадиха в публичното пространство заредените с мнителност отношения между историците, дадоха силни аргументи на защитниците на тезата, че на кандидатстудентските изпити по история трябва да се дават свободни теми, които да оценяват мисленето, а не само фактологическите знания на учениците. Как ли обаче това би могло да стане, когато ръководството на БАН се уплаши и разграничи от няколко по-свободно формулирани идеи в българската национална доктрина? Как ли ще се оценява необичайното мислене на необременени току-що завършили ученици, когато системата за придобиване и запазване на научните степени и звания още е в плен на тоталитарните принципи, а университетските и институтските професори трудно търпят външни мнения, различни от техните.
В тази деликатна област в правата на Висшата атестационна комисия предстои промяна, която по същество започна през 1997 с мащабно проучване за мненията на научните работници. Малко вероятно е обаче да бъде избягната клопката на масовото произвеждане на професори и доценти, за да могат 42-та университета в България да преминат през задължителната атестация. За нея вече се появиха сигнали, че тъй като е извършвана от механизъм на държавната администрация, също е заразена от вируса на корупцията.
През 1997 г. обвиненията за злоупотреби отново не подминаха и априорно най-висшите сфери на духовността - църквата (която продължава да е разделена) и ефорията "Зограф". Новоназначеното по време на служебното правителство ръководство на ефорията не намери начин да разсече гордиевия възел от проблеми с имотите й както в Гърция, така и в България. Изтичането на наеми в джобовете на групировки и шефове продължава. На българските монаси в Атон не е върната и Паисиевата история. Президентът Стоянов поне обеща да направи това, въпреки че Емма Москова и Божидар Димитров в началото на 1997 настояваха за точно обратното.
Името на шефа на Националния исторически музей беше споменато и при разследването, което прави прокуратурата за неясното му взаимодействие в областта на античните ценности с фалиралата банка "Славяни". За резултати не се чува, което обаче не пречи на специалистите по древно изкуство да твърдят, че България продължава да е замесена в "тракийската мафия", която има поддръжници във висшите етажи на управленския и научния елит.
През 1997 г. не беше решен спорът дали трябва да бъде законодателно защитавана българската музика в програмите на електронните медии. При дебата поне стана ясно, че когато с години е властвал музикалният дух на Филип Кутев и на "Златният Орфей", не може да се очаква утре да се родят българските Горан Брегович и Мелина Меркури. Затова по празниците ще се лее чалга.
Зъзнещата култура
(Извадки от дневник - леко цензурирани)
Александър ШУРБАНОВ
19 юли 1996 - Снощи бяхме с жена ми на гости у една от най-достойните за уважение наши писателки, която с гражданската си доблест през миналото десетилетие допринесе повече от много други за настъпването на Промяната и най-малко от всички се възползва от нея. Просто не сметна, че е вършила нещо, за което трябва да й бъде заплатено. Не се нареди на опашката.
Сега тя е силно притеснена от нахлуващата през всички пролуки на овехтелия ни живот убийствена мизерия, но се мъчи да не се издава. Останала е сам-сама, без никакъв доход и сигурност. Замисля как да се откаже от парното, защото през следващата зима ще й бъде невъзможно да го плаща. Чуди се дали да не се затвори в кухнята и да се грее от време на време от фурната, докато запролети. Това е съдбата на мнозина възрастни хора у нас. Властващият бандитизъм ги притиска с всички икономически лостове да предадат собствеността си, която повече са неспособни да поддържат, и така да освободят пространство за неговите безсрамни галеници.
Междувременно й се обадил бившият шеф на едно идеологическо книгоиздателство от близкото минало, сега подвизаващ се като частник антикварист. Дошъл в жилището й да се огледа за ценни вещи, които може да закупи. Лешоядите вече налитат и на полуживото. Пристигнал с жена си простакеса и още някой си неидентифициран. Оглеждали картините, на жена му особено се искало да си вземе един Генко Генков, но стопанката отказала. Продала им депутатската значка на свекър си и още една-две антики (стари монети и пр.). Дали й 5000 лв. Тя - доволна, щяла да си купи нови очила.
Додето били при нея, единият се наврял и в кухнята, веднага хвърлил око на малък сребърен лъжичник и признал, че такива неща особено го интересуват. Посетителите си тръгнали не напълно задоволени от този набег.
На път за вкъщи си казахме, че няма да е чудно някоя вечер те или изпратени от тях хора да нахлуят в апартамента и да си вземат каквото не са могли да купят на безценица от малкото апетитни неща в един стар интелигентски дом. Разграбването на слабите е в пълен ход. Не посмяхме да споделим страховете си с нашата домакиня, но и на нея сигурно подобни мисли й минават през главата.
20 юли 1996 - Тези дни ме споходи една голяма изненада. По мистериозен начин, чрез приятели-писатели в ръцете ми попадна луксозна папка, предназначена за мен още преди няколко години, но оставена да отлежи в нечия канцелария, а впоследствие очевидно захвърлена. Отварям и ахвам. Калиграфски изписан, вътре се спотайва следният текст: "ГРАМОТА/ Съюзът на българските писатели удостоява писателя еди-кой си (тук е изписано много майсторски моето име) с почетния сребърен знак "Простреляният Пегас" за заслуги към българската литература и по повод 50-годишнината от неговото рождение. Председател на СБП: (подпис, име и печат), април 1991."
Отличен съм бил значи за заслуги към българската литература, а пък да не знам! И да не си получа простреляния пегас! Каква ли инстанция над председателя на СБП е отменила неговото и на синедриона му решение? Окончателната ирония на ситуацията е, че все пак в края на краищата, въпреки очевидната отмяна на наградата, макар и с петгодишно закъснение, аз съм награден. Притежавам напълно валиден документ за награждаването си. Не притежавам само сребърния пегас, но какво ми пречеше, ако го имах, да го продам на някой любител на антики? Такъв заобиколен начин на отличаване за заслуги може да съществува комай само у нас, където обществените траектории са толкова малки, че рано или късно винаги се затварят в кръг.
8 септември 1996 - Страшни неща стават в България. Миналата нощ сънувах, че ми повишават заплатата заради инфлацията два и половина пъти. И насън - насън! - точно изчислих колко ще прави това върху основната заплата плюс допълнителните. Не ме е страх от това, че гладна кокошка просо сънува - страх ме е от извращаването на ума и душата ми. Виждал съм някога и по-вълнуващи сънища.
1 януари 1997 - Във вчерашния брой на "24 часа" прочетох извадки от интервюта на видни български интелектуалци, направени за вестника през изтеклата година. Николай Гяуров казва: "Не са малко случаите, когато и съм се срамувал, че съм българин. Тогава се теша с факта, че страната ни е имала и славни периоди. " А Теди Москов: "Омръзна ми да измислям гегове, с които да разсмивам публиката. Преди време винаги мислех за емоционалния отклик у зрителите. Те вече не ме интересуват. Хората не заслужават да бъдат обичани, защото проявяват просташки вкус и вършат безумия."
Това скъсване на връзката между творци и народ, пълното скотско безразличие към духовните ценности от едната страна и презрението и омерзението от другата е може би най-жестоката последица от свличането ни в бездната.
2 април 1997 - Онзи ден бях на честването на 70-годишнината на Иван Радоев. За съжаление той не я доживя, а тъкмо беше изкачил върха на творческата си сила като един от малцината майстори на модерната българска литература в края на века.
Тържеството се състоя във Военния театър - в неотоплен салон, в който посетителите измръзнаха и през антракта побързаха да облекат палтата си, а мнозина - най-разумните - напуснаха.
Беше скромно. Крикор Азарян излезе на сцената с листи в ръка и създаде впечатление, че ще произнесе слово за Радоев, но всъщност прочете (с тих глас, който не се чуваше в дъното на салона), че искал да ни разкаже някаква весела случка с писателя, но не си спомнял нищо друго освен тъжното му мълчаливо присъствие и затова няма да ни разказва каквото и да било, а ще помоли няколко актьори от театъра да прочетат негови стихове. Бяха ни приготвили все от старите, известните от предишни години стихотворения на поета. Към края една актриса излезе с предпоследната му книжка в ръка и за миг ме изпълни с надежди, но предпочете да я разгърне не на новите неща в "Бяло потъване", а на писаната отдавна, доста конвенционална поемка "Феникс" и оттам изрецитира един откъс.
Изведнъж ме озари неоспоримата, уви, истина, че поетиката, до която Радоев беше стигнал през последните близо две десетилетия и която го бе приближила до челните редици на световната поезия, у нас все още се сблъсква с естетическата глухота на неподготвената, фатално изоставаща публика. Тази поетика и нейната реализация в късните му творби ще трябва да почака, за да бъде оценена по достойнство и да влезе в активно културно обращение. Ако това изобщо стане... След краткия рецитал беше представена пиесата на Радоев "Чудо" в сполучливата постановка на Леон Даниел. Толкова тъжно-весела притча за българския живот и за живота на човека в този пъстър, хубав и безобразен човешки свят! Звучи като прощаване на поета със света, като предупреждение и завет, като последен отчаян и все пак мъдро приглушен вик - на една изключителна личност, която, ако беше родена и съзряла другаде, можеше да бъде между големите на XX век. Но при тези обстоятелства е била принудена - за да си послужим с афоризма на пиесата - заедно с целия свой народ да седи на прага на своята съборетина, да дялка пръчицата си и да брои овците на съседа... А у съседа има какво да се брои и май така ще бъде у нас во веки веков. Амин.
21 септември 1997 - Една телевизирана социална анкета от онзи ден (май по случай началото на новата учебна година) показва, че българите нареждат ценностите си по следния начин: на първо място поставят търпеливостта около 45%, интелигентността - 12%, любознателността - 12%. Господи, каква градация - сякаш сме още под турско! На въпроса нужна ли ни е науката положителните отговори също са срамно малко.
Статистиката твърди, че 11% от българите са висшисти. Малък или голям е този процент? В Англия в университетите вече влиза всеки трети младеж, а в САЩ - всеки втори. Разбира се, с развитите страни още ни е рано да се сравняваме. По-неприятното е, че отношението към интелигентността и интелигенцията продължава да бъде байганювското, тесняшкото, сталинското - подозрителност и едва прикрита враждебност. По-важното е, че между висшистите и неграмотните или полунеграмотните у нас комай няма средна прослойка, а и между висшистите се намират твърде много полунеграмотни, във всеки случай неинтелигенти и антиинтелигенти.
26 ноември 1997 - В разговор със студенти по националното радио днес чух един от нашите най-разумни държавни мъже да казва, че ако човек иска да направи пари, трябва да се заеме с бизнес, но ако иска да остави име, трябва непременно да стане политик. И изобщо не му хрумна, че и в друга област освен в политиката може да се остави име. Нито пък участващите студенти му опонираха по някакъв начин. Можеха например да го запитат дали помни името на някой министър от времето на Омир или дори от това на Микеланджело или Гьоте. Нашият ръководител се позова за изречената мъдрост на израелския си колега Шимон Перес. Не знам какво точно е казал Перес и дали и той мисли като него, а както личи, и като мнозина днешни българи, но този наш "реализъм" и "практицизъм" е по-опасен, отколкото изглежда на пръв поглед. Той ни кара все повече - особено днес! - да затъваме в бездуховния трап, който сами сме си изкопали и в който пред погледа ни е само черна пръст. На него дължим почти пълното си отсъствие от европейската и световната култура, отмирането на българското име. Защото името се създава не от политиците, а от мислителя, от мъдреца, който има твърде малко общо с тях. Този мъдрец създава и свое безсмъртно име, и славното име на своя народ, а в крайна сметка и на своите политици, които наред с всички останали учи на мъдрост, които изгражда с мъдростта си, за да ги направи нещо повече от политици, водачи на нацията. Докато не осъзнаем тази йерархия на ценностите, ние няма да имаме общество, няма да имаме и истинска държава, няма да имаме свое същинско битие!
Обирът на годината стана, без да пукне пушка
Убийствата на сарафи не носят милиони на бандитите
Йово НИКОЛОВ
Обирът на годината у нас стана без дори и един изстрел. Бодигардът от охранителната фирма "Ипон" Пламен Щърков задигна на 5 декември по обед валута за над 500 милиона лева и изчезна с приятелката си Емилия Иванова. Така кражбата на бившия полицай зае челно място не само за 1997, но и за седемте години демокрация у нас. Както и да се погледне, удар от половин милион германски марки влиза в класациите на обирите дори и в света.
Двайсет и девет годишният охранител трябвало да пренесе пари в брой по обед в петък, 5 декември, разказа по-късно неговият шеф Бойко Борисов в интервю за в. "Труд". Заедно с другите двама охранители той трябвало да занесе исканата във валута сума от ИНГбанк до Обединена българска банка с бронирания автомобил. Колегите на Щърков обаче били отишли за цигари и той се възползвал от тяхното отсъствие, помолил касериерката да сложи валутата в найлонов плик, изпушил една цигара спокойно и излязъл през служебния вход. Оттогава никой от колегите му не го е виждал.
Шефовете на фирма "Ипон" научила за кражбата 2 часа по-късно, когато от ОББ се обадили да питат защо ги няма парите. Веднага били вдигнати полицията, ЦСБОП и силови структури, близки до "Ипон", но и досега няма резултат.
Пламен Щърков бил въоръжен с пистолет "Макаров". Той бил болен от диабет и с поражения на зрението. Преди да започне работа в "Ипон", бил 9 години полицай, имал жена, но си "падал по тънката част" и често искал пари назаем от фирмата. Приятелката му била студентка в Тракийския университет.
Предположенията, че Щърков се е скрил веднага в чужбина, бяха опровергани от полицейски източници. Непосредствено след кражбата Пламен и приятелката му отишли на автопазара в "Горубляне" и си закупили син автомобил "Тойота". Бившият полицай бил с обръснати мустаци, платил в брой исканата сума и казал на продавача, че ще му се обади след седмица, за да прехвърлят автомобила нотариално. Оттогава полицията и гардовете на близката до СИК охранителна фирма "Ипон" издирват безуспешно синия автомобил и бившия си колега.
Обирът на Пощенска банка - 200 милиона в брой.
С обира от ИНГбанк може да мери мегдан само кражбата на 183 милиона лева от Пощенска банка в началото на юни. Тогава трима младежи на по 21 и 22 години изтеглиха чрез измама парите от клон на банката. Тримата заявили, че искат да внесат по сметката на "МК инвест" ЕООД две суми от 183 млн. лв. и 1.5 млн. лв. от името на ЦСКА АД. Бандитите вдигнали скандал за бавното обслужване. Една от счетоводителките заела мястото на своя липсваща колежка и заверила сметката на "клиентите". Една от съучастничките, представила се под името Анжела Николова, започнала да бави броенето на парите за внасяне. В същото време с вече заверените сметки на горния етаж на банката друг от бандитите отишъл и изтеглил 183-те милиона. Крадците три дни преди това били заявили сумата и със заверените сметки без проблем изтеглили парите и изчезнали. Липсите в банката били открити чак вечерта. След три дни полицията успя да залови трима от бандитите - Васил Чолаков, Иван Овчаров и Павел Бойчев. Те били сменили левовете за валута и дори закупили един мерцедес на старо за 9000 долара.
След това беше заловена и жената, представила се като Анжела Николова, която се оказала бивша служителка на Пощенска банка.
Убийствата на сарафи - безсмислени и за малко пари.
Статистиката показва, че станалите хит през последните две години убийства на сарафи не водят до големи печалби. Засега не е стигнат рекордът на убийците, които застреляха касиера на ФБК "Фиск" във вход на столичната улица "Черковна" на 28 ноември 1996 г. Тогава килърите прибраха 100 000 долара от чантата на убития касиер. Всички останали задигнати суми от чейнджбюра бяха далеч под това число. Както по-късно стана ясно, на техния гръб лежи и убийството на двамата бодигардове на чейнджбюро "Сорос" на 16 юли 1997 г. Тогава те откраднаха едва 40 000 долара.
Бандата беше арестувана на 17 ноември след мащабна акция на столичната полиция и отдел "Убийства" на Дирекцията на националната полиция. Арестувани бяха пет души, двама са имали пряко участие в убийствата, а останалите са били техни помагачи или съучастници. Полицаите заловиха трима от бандитите пред чейнджбюро на улица "Шипченски проход" в столичния квартал "Ситняково". Поне 20 дни екип от тайни ченгета следял бандата, за да разбере къде готвят следващия удар, как подготвят обирите, колко души участват, с какво са въоръжени. Близо 100 полицаи участвали в акцията. След ареста им станало ясно, че те действат с две коли, между които имало радиовръзка, били отлично въоръжени и действали безскрупулно, за да убиват. Полицаите намерили при обиските по домовете пистолети със заглушители, перуки, мобифони.
Бандитите изграждали резервни планове. Те следели поне 1 месец обекта, който ще нападат. Засичали по кое време се внасят и изнасят пари, проследявали касиерите и когато били убедени, че са добре подготвени, нападали. Тази банда действала по подобен начин при убийството на охранителите на чейнджбюро "Сорос". Те причакаха във вход на бул. "Евлоги Георгиев" полицая Георги Димов, брат на собственика на сарафското бюро, и бодигарда Тодор Ангелов и ги застреляха от упор. Бандитите стреляли веднага, без предупреждение, затова и полицаят не е могъл да реагира, въпреки че е влизал във входа с изваден и зареден пистолет. Разследващите полицаи твърдят, че са сигурни, че същата банда е извършила и убийството на ул. "Черковна" през 1996 г. Учениците-убийци хвърлиха в смут обществото.
Последните разкрития за нападението на чейнджбюро "Изток" и убийството на войника пред резиденцията на японския посланик хвърлиха в смут обществото. Според изявленията на полицията убийците на касиера на "Изток" Николай Савов на 3 ноември са учениците Димитър Джурков и Стоян Кирчев от Техникума по микропроцесорна техника в Правец. Двамата се опитаха да оберат сарафско бюро "Севан" на бул. "Сливница" на 5 декември. Охранител от Националната служба за охрана, който отишъл да взима приятелката си, обаче отговорил на стрелбата и успял да ги рани. Двамата невръстни бандити бяха открити на гарата в Мездра - Джурков прострелян в главата, а Стоян Киров сам се предал, когато отишъл да звъни за медицинска помощ от рецепцията на хотела. До Джурков е бил намерен и автоматът на убития войник от Вътрешни войски Пламен Трайков. Според първоначални изявления на полицията Димитър Джурков се е самоубил с калашника. У Стоян Киров пък бил намерен пистолетът "Парабелум", с който са били застреляни касиерът на "Изток" и постовият пред японското посолство. Никой от близките на учениците не можа да повярва, че отличникът Джурков и тихият и скромен Стоян Киров са жестоките килъри, които сееха смърт из столицата.
Така както никой не можеше да повярва, че 19-годишният младеж Димитър Кънчев от София може да застреля баща си и мащехата си и да пререже с нож гърлото на 4-годишното си братче Николай. Кървавата драма се разигра в края на февруари на улица "Христо Марков" и потресе страната. Само три дни по-късно убиецът поиска да управлява бизнеса на баща си от затвора.
Наркотици, бизнес и мода - причината за поръчковите убийства.
Вероятно участие в наркодела е причината за убийството на Пламен Иванов-Фалконети на 28 ноември. Фалконети, който държеше няколко заведения в столичния комплекс "Орбита", беше застрелян пред луксозния ресторант "Олимп" на ул. "Черковна" в столицата около 22 часа. По-късно се появи версията, че Фалконети е бил застрелян от арабски наркодилъри в лимузината си, защото се бил замесил в наркоканал. Същият повод се търси и за покушението срещу перничанина Георги Георгиев-Бучинеца. Дори се твърди, че двама кюрди са застреляли и двамата.
Бившият шеф на ВИС-2 в Радомир беше застрелян показно на 23 август пред очите на съпругата му. Нисък мъж изпратил 4 куршума в главата на 32-годишният Юлиян Витков-Зорката, когато се качвал в колата си. Някои заподозряха в убийството на Зорката дългата ръка на Красимир Михайлов - собственик на Добруджанската банка. Според тях Витков знаел много неща за далаверите на Михайлов.
Почти в края на годината пред офиса си в столицата беше убит и собственикът на фирма "Интерсаунд" Васил Папазов. На 18 декември неизвестен убиец застреля 34-годишния организатор на модни конкурси и притежател на правата за "Мис България". Все още не е ясно какви са причините за убийството, но в медиите започна да се говори за намесата на борчески групировки на модните сцени.
Вероизповедание и икономика
Стефан Чурешки
Европейската идея за равенство пред закона, дала неоспорим тласък на развитието на икономиката, е повлияна значително от идеята за надчовешка справедливост, в която хората не се виждат различни по изначално обществено положение, а по добродетели. Изхождайки оттук, повечето изследователи на социално-икономическите отношения усърдно търсят връзка между религия и икономика, подразбирайки под религия нейното обществено свойство да предопределя законността. Защото голямото свойство на неписаните правила е да задължава хората да ги спазват, без за това да бъде необходим специален надзор върху дейността им. Тази аксиома няма изключения. И днешното катастрофално положение на България е доказателство за градивната сила на религиозната убеденост, използвана от икономическата и юридическата обществена идея. Българите днес масово крадат и лъжат не защото държавата не предоставя юридически норми или икономически механизми, а защото безбожието на комунизма доведе до това, щото неписаните основни правила на морала да отсъстват изцяло от обществения живот. Съзнанието за законност е основополагащо за икономиката и заради учението за свободата. Християнството предполага много добри възможности за законотворчество на тази основа заради важния му постулат за свободната воля. Именно благодарение на християнските норми за обществен живот се развива и представата за отговорност, без която управленската дейност е обречена на провал. Учението за собствеността е много важно, за да се разбере смисълът на широкия икономически възглед, свойствен на християнството. Всъщност възгледът за свободното, лично отговорно обществено занятие, поставено в служба на обществото и основано на правото на частна собственост, бива всецяло християнски.
В Библията се споменава за три основни възможности за стопанско възмогване, приети от нравствеността и неосъждани от закона - добиване на собственост чрез труд, по наследство и чрез даряване. Трите са еднакво равностойни по чест и, което е най-важно, зависят от естествените отношения на хората, като произтичат пряко от тяхната воля, без да се изключва, разбира се, божието благоволение. Правото на човека да получава и да дава, което е една от основните характеристики на свободата, е защитено на няколко места от библейския текст. Така се тълкуват и трудовите отношения.
Заплащането на труда е основано на справедливостта, която зависи и от личността на работодателя, без да бъде неясно абстрактна категория. Точно като действие на свободната воля се счита и висшето разпореждане със собствеността - дарението и благотворителността в полза на храма и на хората, чрез които дарения вярващият спасява душата си.
Православните, католиците и протестантите разглеждат по свой начин трите достойни пътя на собственост и придобиване на блага. Докато православни и католици не виждат различно достойнство в трите начина на икономическо възмогване, стига да са съобразени с християнския морал, протестантите виждат в икономиката на труда единствения път за правилно обществено и лично развитие. Нещо повече - основен постулат на тяхното учение е постулатът, виждащ личния труд като гаранция за спасението на душите на вярващите. Този ирационален постулат предоставя материал на някои протестантски социолози като Макс Вебер да твърдят, че капитализмът като осъзната обществена цел и състояние на икономическите отношения се е появил в световното развитие благодарение на протестантството. Оттук някои абстрактни теоретици, не напълно запознати с историческото и политическото развитие на Европа, твърдят, че протестантската етика стои в основата на капиталистическите отношения. Това обаче не е съвсем вярно.
Представата за съвестния труженик, влагащ времето и парите си в доходен занаят, пестейки и спазвайки светските закони, не е протестантска, а северногерманска по произхода си теза. Липсата на отвъдморски колонии принуждава германците да работят в тази затворена териториално-икономическа система, която може да се разработи единствено чрез технологии и ефективна организация. Вследствие на което се ражда принципът на германската наука, създала повечето съвременни технологиии - от звукозаписа до автомобилния мотор.
Английският път, който е не по-малко протестантски, има съвършено различна линия на развитие. При него наистина съществува съвестно отношение към труда, но не повече, отколкото във всяко друго некомунистическо общество.
Специфичният английски икономически път е основан на разработката на новите пространства, на предприемачеството и на нескончаемия външен приток на свежи капитали. Централната дума в тази съвсем не протестантска във Веберовия смисъл икономика е понятието борса, което е прекалено интернационално, за да бъде тясно религиозно. Английският възглед за икономиката повлиява и политическото устройство на Острова.
При условията на предприемачество и при неограничените пространства, неконтролирани от светските власти, единственият вариант на ефективност в управлението се нарича "парламентарно светско законодателство", в което свободните фирмени отношения създават законовите норми. Англичаните са първите модерни капиталисти, които казват, че колониите не съществуват, за да бъдат ограбвани, а за да се търгува с тях. Но това всъщност е и морската политика на гърците от времето преди Христа.
Холандците, бидейки също от протестантската вяра, залагат на две неща - колониите и банковото дело. Идеята в модерна Европа за стабилна банка с висок лихвен процент, зависеща от международните борси и търговската колониална конюнктура, с представители по цял свят първоначално е италианска, но в Новото време е белгийско-холандска. А идеята за банката сама по себе си като търговска институция е семитска, разработена няколко столетия преди Христа. Както е добре известно, първите разработки върху теорията на паричния оборот и лихварството са финикийски по произход. Затова в холандските банки има не само холандско участие.
Що се отнася до останалите протестанти в Европа, те остават отчайващо бедни до плана "Маршал" през 40-те години на ХХ в. и не могат да бъдат сочени като примери за забогатяване на основата на "естествени" капиталистически отношения.
От друга страна, непротестантски държави като Америка и Русия и до ден днешен остават като символ на богатство и сериозно развити икономически отношения. Особено Русия, която има амбицията да върне мястото си на най-бързо развиващата се държава в света, каквато е била преди 1917 г. Тогава Русия наистина е била технологично изостанала, но в никакъв случай не е била бедна. Проблемът на Русия преди революцията, който, изглежда, остава и днес, пораждайки много въпросителни за бъдещето на тази страна, е безпрецедентното сливане на огромна икономическа и политическа власт в ръцете на малък процент от населението, водещо до естествени социални напрежения. Днес това сливане е повече от опасно, защото модерният руски богаташ-атеист няма културата и православната етика на дореволюционния вярващ аристократ.
Говорейки за капитализъм и икономически отношения, може да се подмине фактът, че думата капитализъм бе натоварена с особен, мистичен смисъл и разработена идеологически като противостояние на социализма. Всъщност капиталистическите отношения на ниво обем на средства сами по себе си не зависят от определена религиозна етика. Доказателство за това са мюсюлманските производители, банкери и капиталисти. Големият проблем на капитала според християнското учение не е количеството му, а начинът на натрупване и използване. Ефективният капитал е обществено полезният капитал, който не се раздава чрез държавни заплати за синекурни служби, а който ражда стабилно и дееспособно общество, готово да посрещне всички предизвикателства. Например в България днес съществуват достатъчно финанси у хората, за да разгърнат ефективна стопанска дейност и да излязат достатъчно безболезнено от тежката ситуация на паричен съвет. Проблемът обаче не е толкова в обема на средствата, колкото в начина на тяхното осъществяване и разработка.
Едно от основните изисквания на православието е увереността в богатеенето и щедрата благотворителност.
Източник на богатството според православието са личните качества на човека - трудолюбие, пестеливост, живот според божиите заповеди, предприемчивост. Натрупаното с лъжи и безчестие имане води до душевна погибел. Поради това църквата, позовавайки се на Евангелието, настоява за нравственост в социално-икономическите отношения, а когато това нещо не се удава напълно поради различни обстоятелства, тя призовава за благотворителност и милосърдие, защото "милостта покрива много грехове". "Всекиму, който ти проси, давай и от оногова, който ти взима твое нещо, не изисквай назад. " (Лука, 6, 30).
В този смисъл християнската нравственост гарантира чрез етиката си и правовата постановка за неотнимаемата частна собственост напредъка на човека и обществото. Класическият и надежден пример за ефективността от взаимодействието на строгата християнска етика и ползотворните икономически предприятия в обществото е главозамайващото социално-икономическо развитие на България в периода 1878 г. - Балканската война.
Два филма ще радват децата по празниците
Румен СОКОЛОВ
Отново е Коледа и той отново е сам вкъщи. Името му вече не е Кевин, а Алекс, но похватите му са същите. Героят от едноименния филм (но вече в трета серия) пак ще трябва да се справи с крадците, които застрашават дома му. Този път обаче те не са обикновени джебчии, а професионалисти. Изглежда, сюжетът за малкото момче, което побеждава лошите, е доста печеливш за компанията Twentieth Century Fox, след като тя го тиражира вече в трети филм. В предишните две части изгря звездата на Маколи Кълкин, сега е ред на Алекс Линц. Той вече е познат на нашите зрители от "Един прекрасен ден", където бе син на Мишел Пфайфър. Участвал е и с малка роля в "Кабелджията", а дълго време е бил рекламно лице на "Макдоналдс". В "Сам вкъщи 3" крадците не са колоритни като Джо Пеши от предишните серии, но за сметка на това са познати от доста филми като лоши момчета. Единият от тях - Олег Крупа, досега е изпълнявал роли предимно на руснаци (последният от тях в "Заличителят"), а пък Лени ван Долън си е спечелил славата на изпълнител на отрицателни персонажи. Последният му филм преди "Сам вкъщи 3" е "Хищна птица", сценарият за който бе написан от българина Боян Милушев.
Похвално е старанието на "Дъга ентъртеймънт" да представя по един коледен филм в последните пет години и с това да радва най-малките зрители. През тази година и "Съни филмс" се включиха в представянето на филм, предназначен предимно за деца. Той не е с коледна тематика, а е поредната анимационна приказка на "Уолт Дисни". Този път главният герой е древногръцкият храбрец Херкулес. В прекрасната анимация могат да се видят всички гръцки богове и по много забавен начин са представени някои от подвизите на Херкулес. Този филм бе един от хитовете на Киномания '97. С него дори и възрастните зрители могат да отдъхнат от проблемите.
Картините са добър подарък
Савова
За повечето хора настъпващите празници са свързани с досадното и често твърде трудно избиране на подаръци. Особено когато става въпрос да се подари нещо на човек, задоволен с всякакви луксозни предмети.
Малцина в такъв момент се сещат, че биха могли да купят картина или пластика - трайна придобивка, чиято стойност с течение на времето ще се увеличава. Още повече че сега цените на произведенията на изкуството са сравнително ниски.
Много талантливи художници (нямам предвид халтурата, която се предлага на килограм в подлеза на ЦУМ или в градинката пред "Александър Невски") продават творбите си по-евтино, отколкото струва например един марков часовник или писалка. Графика струва между 40 и 130 долара, в зависимост от формата и от името на художника. Живопис се продава между 120 и 500 долара, малките пластики са от 200 до 400 долара.
Всяка уважаваща себе си частна галерия, в която работят специалисти, би могла да предостави за избор поне десетина утвърдени съвременни автори, а и т.нар. стари майстори, чиито цени в момента също са доста под реалните поради липсата на активно търсене от страна на колекционери.
Покупката на художествено произведение придобива и стойността на меценатски жест спрямо артистичното съсловие на страната, един вид стимул за развитието на духовната ни култура. Пък и претенциите за определено интелектуално ниво стават, меко казано, смехотворни, когато си заобиколен единствено от супермодерно офисоборудване или от фризери и микровълнови печки.
Студена супа от праз и картофи по френски (вишисоаз)
Раймонд Вагенщайн
Супата е създадена от френския готвач в нюйоркския "Риц Карлтън" в началото на века. По-късно се разпространява във Франция и служи като пример за голямата френска кухня. Казват, че била любимата супа на Екатерина Велика.
Време за приготвяне: около 45 мин + 2 ч за охлаждане. 6 порции.
Продукти.
Предварителна подготовка.
Обелвам, измивам и почиствам праза и го нарязвам не много ситно. Обелвам картофите и ги нарязвам на кубчета.
Готвене.
Стопявам маслото в тиган на слаб огън. Задушавам праза 3-4 мин, докато омекне, но без да загаря. Добавям картофите. Сипвам водата заедно с кубчетата бульон, солта и черния пипер. Оставям супата да къкри около 30 мин. Изваждам с цедка праза и картофите, като запазвам течността от варенето.
Смилам зеленчуците с миксер. Смесвам ги с течността и сметаната. Оставям супата да заври на средно силен огън, като непрекъснато разбърквам с дървена лъжица. Свалям супата от огъня, оставям я да изстине на стайна температура и след това я изстудявам поне един час в хладилника. Преди сервирането я подправям допълнително, ако се налага, и я поръсвам с магданоз. Велика работа!
Божков отрече, че е Мистър 10 процента
В началото на септември вицепремиерът Александър Божков изпълни мечтата на шефката на мисията на МВФ Ан Макгърк да разгледа българското Черноморие. Той лично се ангажира с подготовката на воаяжа на служителката на фонда и беше неин гид по време на обиколките й в курортните комплекси. След неофициалния тур Божков окончателно спечели симпатиите на Макгърк и получи овации от пресата, която свърза добрите отношения помежду им с успешния ход на споразумението с фонда. Няколко месеца по-късно обаче имиджът на Божков беше накърнен от поредица намеци в медиите, че именно той е тайнственият член на кабинета, когото чуждите инвеститори наричат Мистър 10 процента. В отговор на обвиненията Божков официално отрече да е Мистър 10 процента, което пък предизвика поредица спорове за реалното изражение на комисионата. На отчетна пресконференция за годината вицепремиерът насърчи вестниците да се съмняват и да публикуват всякакви сигнали за корупция, като обеща, че министерството няма да започне да съди никого, ако информацията му не е докрай точна. Като цяло обаче Божков започва да настига по брой прякори предшественика си Румен Гечев, който беше известен като Другаря с доларите, Гумен Речев и Поразяващата уста. Дори "Каналето" кръсти вицепремиера Множков.
Шиляшки без каска в комплекс "Марица изток"
Новият шеф на Комитета по енергетика Иван Шиляшки бързо стана генератор на легенди. Очевидци разказват как протекло първото му посещение в ТЕЦ "Марица изток". Докато му разказвали историята на комплекса, началникът загубил търпение, погледнал окачените наоколо каски и казал: "Е, господа. Да не губим време. Да слагаме каските и да слизаме под земята. " Сконфузените подчинени внимателно му обяснили, че рудниците тук са открити, на което Шиляшки отвърнал: "Добре, тогава без каски."
След тази случка енергетиците разказват една дълга приказка за професионализма на шефовете на комитета. Приказката завършва така: "И накрая Овчара натирил Шилето с Гегата... " Румен Овчаров е предшественикът на Шиляшки, а Кирил Гегов е зам.-шеф на комитета по финансовите въпроси.
Не го пускахме тоз Розвадовски
Представителят на МВФ у нас имаше много трудности, но и трудно си отиде. Франек Розвадовски, полски евреин, изкара в София едни от най-тежките времена за програмите на фонда у нас. Често обвиняван от Виденовото правителство в икономически шпионаж, все пак съратникът на Макгърк увенча с успех усилията си по въвеждане на механизма на валутен борд. В по-нови времена Розвадовски ще се запомни като най-страстния борец за ниски лихвени проценти. С това той стана приятел на бюджета и враг номер едно на банките, които все по-трудно преживяват при ниските лихвени маржове. Розвадовски трябваше да си отиде още през лятото, но пък тогава шпионски скандал попречи правителството да одобри определения от МВФ Майкъл Хаджимайкъл. Той така и не бе допуснат у нас. А за да замаже положението, вицепремиерът Божков обяви на инвестиционния форум в София, че толкова го обичаме тоз Розвадовски, че чак не го пускаме да си ходи. Полякът все пак си тръгна - в края на годината със сълзи в очите, изпратен от също така просълзените служители на централната банка, която той направи валутен борд.
Законът срещу кредитните милионери довърши БНТ
Грижите на служители на телевизията покрай проблемите на техни близки във връзка с предстоящото публикуване на списъка на кредитните милионери е на път окончателно да довърши националната телевизия. Страстите се разгоряха първи покрай публикация във в."Новинар", според която Иван Гарелов и Елена Вълчева (продуцент на "Плюс-минус") били в списъка на кредитните милионери. Потърпевши бяха и съпругите на други двама от списъка - Светослава Тадаръкова (съпруга на шефа на тайно приватизираното дружество Булгарлизинг) и Вяра Анкова (жена на президента на "Левски" Томас Лафчис). Според посветени след вестникарската публикация Елена Вълчева настоятелно е искала да покани директно в ефира на "По света и у нас" представители на банката, на която дължи пари, да обявят сумата. По една случайност водеща на емисията същата вечер била друга потърпевша - Анкова. Тя пък била на път да откаже да води, за да не я обвинят, че лобира за съпруга си. Пряката линия не се е състояла поради забрана от все по-трудноидентифицируемото ръководство. Точката на кипене почти бе достигната, когато националната медиа, разделена на отбори, обсъждаше "за" и "против" "разследващия" филм на Маргарита Михнева по темата. Михнева е стар противник на Елена Вълчева и напълно логично разкритията й кръжаха около дъщерята на бившия шеф на БНБ. В суматохата го отнесе и Билян Балев, не в качеството си на телевизионен водещ, а на финансов директор на фирмите на Красимир Стойчев.
История за медии и сгради
Едно от събитията на изминаващата година ще бъде, че "Дарик" радио се сдоби с нова собствена сграда на бул. "Дондуков" в центъра на София. Съкооператори на долните етажи на революционното радио са Обединена българска банка и приватизационен фонд "Доверие". Откриването на медийния билдинг бе направено от столичния кмет Софиянски и беше съпроводено от "всенародни веселия". Завистливци от други частни радиостанции, стоейки си все още под наем, още на първия дъжд пуснаха слуха, че сградата на "Дарик" била прокапала.
Под знака на друга една сграда възкръсна вестник "Кеш", след като от швейцарската издателска група "Рингие" спряха дотациите. Екипът на вестника успя да намери нов спонсор, прочут като "Жоро сградата". Сега въпросната фасада присъства на няколко места във всеки брой на вестника, а скромният редакционен колектив се шири в модерното съоръжение, в което има външен панорамен асансьор. Фиксацията по темата очевидно е била много силна, щом като въпросният силует присъства дори и на визитните картички на журналистите.
Шефът на БНБ получи подарък сертификат
Управителят на Българската народна банка Светослав Гаврийски получи подарък за рождения си ден сертификат за банкер номер 1. В четвъртък един от най-високопоставените ергени в републиката навърши за последен път четиридесет и... години. Сертификатът е допълнение към наградата Банкер на годината, получена две седмици по-рано на среща на банкерите в Пловдив.
Още от рано сутринта повече подчинени и по-малко приятели се втурнаха да честитят на известния с името Бебо управител. В чест на рождения си ден той беше в добро настроение да приема поздравления. Пожеланията варираха от баналните здраве и успехи до "много госпожици" и "догодина сватове". Някои бяха по-сериозни - за здрав валутен борд.
Празникът не попречи на редовното заседание на управителния съвет на БНБ. Въпреки че журналистите не получиха съобщение, осведомени казаха, че в дневния ред не е имало само една-единствена точка (управителят да почерпи), а няколко, т.е., че неуморният управител е решил да поработи въпреки носещата му се слава, че трудно се захваща с каквато и да е работа.
"Едно време, като почнехме от рождения ден на Гаврийски, свършвахме с този на Иван Костов, ама минаха тези времена", спомни си бивш служител на финансовото министерство. Сегашният премиер е роден на 23 декември.
Дългогодишният заместник-министър на финансите, който не помнеше колко министри е сменил, стана за кратко министър в служебното правителство на Стефан Софиянски. Тогава той се прочу с изказването: "Сиренето в мандрата струва 2000 лева килото. Дори и да го накиснеш в кило бензин, става 3000 лева, ама не мога да разбера защо го продават за 4000 лева. " В средата на годината Бебо Гаврийски беше избран за управител на народната банка. През септември, "след случилото се с принцеса Даяна", той забрани да бъде сниман и препитван дори и от очарователни госпожици репортерки.
ДИАЛЕКТИКА
АНГЕЛ ГАНЕВ, шеф на отдел "Следствен" в Главна прокуратура, ОСМАН ОКТАЙ, депутат от ДПС, кметът на Кърджали Расим Муса, Кристина Димитрова и спортни деятели се забавляваха на една маса в столичния клуб "Блек кет", където се проведе националният конкурс за бармани. Докато състезателите премятаха чаши и шейкъри, дългокраки момичета с дълбоки деколтета сервираха уиски "Балънтайнс" на гостите. След като водещият Богдан Томов обяви, че приготвените коктейли могат да се купуват на търг, Расим Муса даде 100 000 италиански лири за свежа напитка. Депутатът от ДПС Октай също се включи в надпреварата. Спечеления след дълго наддаване коктейл той подари на певицата Кристина Димитрова. Организаторите обявиха след края на състезанието, че са събрали 3.6 млн. лв., които ще дадат на фондация "Бъдеще за България".
Зам.-шефът на Националната следствена служба РУМЕН ГЕОРГИЕВ в скоро време може да се окаже принуден да черпи съдебните репортери и колегите си с ракия. Заместникът на Бойко Рашков се зарече да раздаде безплатно една дамаджана от омайното питие, в случай че главният секретар на МВР Божидар Попов изкара един месец, без да направи "сензационни разкрития" около атентата срещу Андрей Луканов. В продължение на няколко месеца вторият човек във вътрешното ведомство не изневери на тази традиция и редовно правеше шумни изявления, че оперативните работници дишат във врата на убиеца. За нещастие на Румен Георгиев през последните 30 дни главният секретар на МВР подозрително мълчи по случая.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ и БОРИСЛАВ ДИОНИСИЕВ бурно аплодираха участничките в сексфестивала в бар "Амазония", който се проведе миналата седмица в БИАД. Победителката "Мис Магнетик", която получи бутилка френско шампанско, ще участва в международен фестивал. Няколко дни по-късно в същия клуб се появи и атлантикът Соломон Паси, който изрази съжаление, че не е присъствал на фестивала.
Българска група, която по съвместителство посети ЕРОТИЧНИЯ МУЗЕЙ в Копенхаген, установи, че сексът не е сред гнилите неща в Дания. Съпроизводителите на ТV 1000 имат богата експозиция от собствени и чужди артефакти, включително и зала с най-доброто от Playboy през годините, както и видеостена с избрани мотиви от взаимоотношенията между двата пола. Българската група установи изненадващо, че в кладенеца за сбъдване на сексуални желания вече има пусната от съотечественик банкнота от нови 200 лева.
Министърът на търговията Валентин Василев и социалният министър Иван Нейков присъстваха на традиционния новогодишен коктейл на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). От яденето и пиенето в грандхотел "София" опитаха и бившият министър-председател Димитър Попов, ексминистърът на вътрешните работи Христо Данов, Томас Лафчис и съпругата му, съветникът на експрезидента Желев - Боян Славенков. Посланикът на Германия ПЕТЕР МЕТЦГЕР получи почетна награда за отлични делови изяви и добро сътрудничество с БТПП. Десет хиляди лв. бе минималното участие в благотворителната акция в помощ на децата сираци от Дом No7 в София. Председателят на БТПП Божидар Божинов даде 150 000 лв. Шампанско, банани и ядки в изобилие белязаха коледното обедно парти на Българската стопанска камара (БСК). Артистично-деловата обстановка напълно хармонизираше със стила на председателя на БСК БОЖИДАР ДАНЕВ. Според него 1997 е била успешна година за камарата и нейните изяви у нас и в чужбина.
В столичния миксклуб "Спартакус" беше представена първата пилотна песен "Червилото" на Дони и Момчил от бъдещия пети албум, който ще излезе през март следващата година. Издател на максисингъла и на целия албум е музикална компания "Маркос мюзик".
Щедростта на бизнеса се отприщи на "Ротари" бал
Традиционният коледен бал на "Ротари" събра и тази година известни политически и държавни мъже, както и хора от бизнессредите. В столичния хотел "София" присъстваха видни ротарианци като Вилхелм Краус, министър на транспорта, Божидар Божинов, шеф на Българската търговско-промишлена палата, Христо Михайловски, зам.-министър на търговията. На тържеството не дойдоха Стефан Софиянски и Александър Божков, които също са членове на елитния клуб. Партито уважиха и Илиян Василев, шеф на Агенция за чуждестранни инвестиции, Виктор Папазов, изпълнителен директор на Българска фондова борса, шефове на чужди консултантски компании и банки. На коледното благотворително парти имаше и търг за предмети на изкуството. Най-много емоция предизвика наддаването за три бутилки марково вино "Каберне совиньон", "Шардоне" и "Мерло" в сандъче с подписа на президента Петър Стоянов. Крайната цена спря на 25 млн. лв., които заплати турският бизнесмен Байкал. Лично президентът на "Ротари" Румен Христов, главен административен секретар на президента, стисна ръката на щедрия спонсор.
Коледните изложби в София
В края на годината почти всички галерии подреждат коледните си общи експозиции. Това, разбира се, се прави главно с цел да бъдат увеличени продажбите, но и за отдих от тежките за организиране по-сериозни изложби. А и предвид факта, че повечето галерии излизат, макар и за кратко, във ваканция - не би било честно спрямо даден художник да се съкращава от времето му за самостоятелна изява.
Не бива да се смята обаче, че общите прояви като цяло са лековати и несериозни. Напротив, именно в коледно-новогодишния период се излагат най-добрите автори, с които работи дадена галерия - като един вид равносметка за изминалата година. Още повече подобни изложби биха могли да се превърнат в повод за благотворителни жестове от страна както на галериите, така и на техните клиенти. Такъв е случаят със столичната галерия "Ирида", която беше открита едва преди няколко месеца, но вече дава заявка за активно присъствие в културния живот. Нейната коледна експозиция е съпроводена с един хоров концерт от източноправославни песни, изпълнени от възпитаници на Духовната академия в София. Но по-важно е заявеното желание на галеристките част от приходите от продажбата на картините да отидат за инициативата на Българския червен кръст "На сираче хляб не се отказва". В експозицията на "Ирида" участват Буян Филчев, Стефан Лютаков, Стоян Цанев, Светлин Русев, Емил Попов, Ангел Станев, Греди Асса, Вихрони Попнеделев, Милко Божков и др. Вече няколко години галерия "Александър" също прави големи коледни експозиции, подбирайки видни представители на съвременното българско изобразително изкуство - графици, скулптори, живописци. И този път галерията не изневерява на стила си, като показва творби на Андрей Даниел, Альоша Кафеджийски, Валентин Колев, Теофан Сокеров, Румен Скорчев, Калина Тасева, Иван Русев и др. На първи януари 1998 - Зубин Мета и Георги Нотев
Двете програми на БНТ ще предават новогодишните концерти от Виена и НДК
Най-евтиният, но добър подарък, който можете да направите за вашите близки, е билет за концерт, опера, оперета или балетен спектакъл.
В дните около Рождество Христово надпреварата за изяви е голяма, но "запазена марка" е новогодишният фестивал в НДК. Разбира се, сега размахът не е този, на който бяхме свикнали преди години, когато държавата плащаше щедро. И все пак има концерти, включени в афиша на фестивала, които заслужават внимание. По традиция на 1 януари ще се състои галаконцерт в НДК. На сцената на зала 1 ще се съберат оркестърът и хорът на Софийската опера под диригентството на Георги Нотев. Съгласие за участие досега са дали именитите певци Гена Димитрова и Никола Гюзелев, тенорът Румен Дойков и съвсем младото сопрано Светла Василева. Името на тази артистка нашумя напоследък от съвместните й изяви с Пласидо Доминго. Този новогодишен концерт ще се предава пряко по Ефир 2 на БНТ от 18 часа.
Без да противопоставяме новогодишните концерти, препоръчваме на любителите на музиката и друго забавление, което ще им излезе съвсем без пари - да гледат през първия ден на новата година в обедните часове по Канал 1 традиционния новогодишен концерт на виенските филхармоници. Прочутите валсове, полки, мазурки на австрийските композитори Щраус - баща и син, Лехар и др. ще звучат под палката на Зубин Мета. Изобщо - за всекиго по нещо както в концертните зали, така и на телевизионния екран.
Новогодишни сърмички по български
Раймонд Вагенщайн.
Една от най-невероятните рецепти на нашата кухня, с която България би трябвало да се гордее.
Време за приготвяне: около 2 часа и 30 мин. 6 порции.
Продукти:
Предварителна подготовка.
Смесвам каймата със солта (количеството й все пак зависи от това доколко е втасало зелето), чер и червен пипер, счукан кимион и добре измития ориз. Нарязвам с ножицата зелевите листа на малки квадратчета със страна по около 10 см. Трудоемко е, но пък резултатът си заслужава. Слагам във всяко листенце по 1 ч.л. кайма, увивам сърмичка и я стискам леко в шепа, за да залепне. Във всяка сърмичка може да се сложат и по 2-3 малки кубчета сланина. Сърмичките трябва да са големи колкото палеца на не много едра дама. Нареждам на дъното на тенджерата зелеви листа, върху тях - сърмичките, и сипвам по 1 ч.л. зелев сок и топла вода. Прибавям и свинската мас - ако в сърмичките съм сложил сланина - по-малко, ако ли не - повече, но без да се боя, защото сърмичките трябва да са мазнички. Ако зелето не е достатъчно кисело, добавям малко лимонов сок.
Готвене.
Варя сърмичките около 2 часа на слаб огън. Сервирам ги горещи и после - бедна ви е фантазията! Ако ги поднесете с хубаво червено сухо вино, гениалната българска комбинация от свинско и кисело зеле ще остави незаличими спомени върху небцето ви. Гарантирам, че ако спазите точно тази рецепта, ще си я приготвяте всеки път, когато се докопате до кисело зеле и не ви мързи особено.
Годината на Христо Бонев
Атанас ВАСИЛЕВ, Боян БОЙЧЕВ
Националният треньор Христо Бонев остави своя печат върху българския футбол през 1997 г. Той се завърна в България след около седем години гурбет в Гърция и Кипър, замени покрития със слава Димитър Пенев и имаше трудната задача да затвърди имиджа на националите като четвърта сила в света. Бонев на практика си свърши работата и националният отбор се класира за световното първенство във Франция през юни. Той обаче не успя да убеди футболната общественост в големите си възможности, защото тотално се провали като треньор на скъпия отбор на "Локомотив" (София).
Назначаването на Бонев е свързано с най-големия скандал в историята на националния отбор. Звездата на "Барселона" Христо Стоичков бойкотира тима заради отказа на БФС да продължи договора на Димитър Пенев и дисциплинарното изгонване на племенника му Любослав. Въпреки твърденията, че бойкотът няма нищо общо с Бонев, Стоичков не изпускаше възможност да се изкаже злобно за съгражданина си.
Конфликтът бе разрешен тази година и краен победител излезе именно треньорът, който успя да докаже на всички, че имената не значат нищо за него. Допълнителна помощ на Бонев оказаха и другите звезди в отбора, за които това беше възможност да излязат от сянката на Стоичков.
Мегазвездата на българския футбол и "Барселона" спретна своята последна атака към държавния селекционер напролет, когато предстоеше реванш на мача с Кипър. В радиоинтервю Стоичков нарече Христо Бонев Господин Никой. Треньорът обаче решително му затвори телефона няколко дни по-късно, когато звездата сам поиска да се върне и да играе за първия тим на страната. Този ход на легендарния номер 8 беше предвиден за печеливш. Ако Бонев го беше приел, щеше да излезе, че Стоичков е успял да покаже на обществото, че командва парада и се връща в отбора. Треньорът обаче пое риска да го отреже, защото при евентуален неуспех срещу Кипър Стоичков щеше да се окаже незаменим, а вината оставаше само у Христо Бонев. Нашите спечелиха мача с 4:1.
Скоро след това Стоичков и Любо Пенев доброволно се върнаха в отбора, когато сметките в нашата група показваха, че домакински победи до края на квалификационния цикъл ни гарантират първото място. За нападателя от "Барселона" остана вариант да се примоли на Бонев за мястото си в държавния отбор. За Зума това също беше идеална възможност да тушира атаките срещу себе си и да покаже, че иска в националния отбор да играят най-добрите. Освен това Бонев запази и честолюбието си, на което той особено държи. Непосредствено преди квалификацията с Люксембург в Бургас (за която нямаше покана за разлика от Пенев и Лечков) Стоичков отиде на крака в дома на националния треньор, за да се извини. Извинението беше допълнено и с букет цветя за шармантната съпруга на селекционера Ема Бонева. Разчувстван от отстъпката, националният треньор вкара Христо Стоичков извънредно в групата и на лагера преди този мач националите започнаха да имитират лятото на 1994 г. Въпреки всичките скандали и митологизирането на успеха истината е, че Христо Бонев имаше само един тежък мач за годината. На 10 септември България победи с 1:0 Русия в София и се класира за световните финали като първи отбор в групата. Успехът на българите безспорно беше заслужен, но е верен и фактът, че (дори неумишлено) чешкият рефер Вацлав Крондъл удари едно рамо на националите, подминавайки поне две дузпи в полза на гостите. По този начин Бонев успя да изпълни задачата да класира България за световното първенство, но догодина ще трябва да докаже класата си на треньор. От една страна, на всички е ясно, че Израел, Кипър и Люксембург не са от сериозна класа. Другото е, че този отбор играе в един и същи състав вече пет-шест години и може да побеждава дори и без треньор. Интересното е, че малцина поглеждат в дълбочина нещата и в България цари генералното мнение, че Бонев реди огромни успехи с националния тим. Но и да създадеш такова впечатление не е никак малко.
Националният треньор отнесе упреци и поради факта, че в държавния тим играят почти винаги трима, а понякога и четирима футболисти от неговия клубен тим - "Локомотив" (Сф). Освен в националния отбор Христо Бонев пое ангажимента да работи и в "Локомотив" (Сф). Той се похвали на заседание на изпълкома напролет, че му остава много свободно време и не иска да го пилее. На работа го покани амбициозният президент на "Локомотив" Николай Гигов. Човекът, който от няколко години неуморно преследва отличия с клуба от "Надежда", реши, че с националния селекционер отборът му ще бъде конкурентоспособен на другите грандове. По традиция шефът в "Надежда" не се церемони, когато трябва да купи играч. За да докаже афинитета си към гръмките сделки, той взе в отбора Анатоли Нанков от ЦСКА, като го превърна в най-скъпия български трансфер за всички времена с цената от 1 милион германски марки.
Бегъл поглед върху есенното класиране в А група показва, че амбициите на Гигов и възможностите на играчите му съвсем не се покриват. Досега червено-черните също се бореха за високите места в А група, но вината за провалите всяка година отнасяха треньорите. За да няма подобни проблеми и сега, Николай Гигов взе треньора, който води и държавния тим, и последователно отказва да го обвинява за който и да е проблем. Ето това е още един сериозен личен успех на Бонев.
Бегъл поглед върху статистиката от края на есента показва, че резултатите не са никак добри. Седем победи, шест загуби и два равни мача са показателите на националния селекционер в "Локомотив" с актив от 23 точки и шесто място. Точно 13 повече има лидерът "Литекс", с по 33 са "Нефтохимик" и "Левски" (Сф). Веднага след тях са другите столични отбори ЦСКА и "Славия". За цяла есен "Локомотив" не спечели нито един мач срещу първите пет тима.
Все пак "Локомотив" се добра до полуфиналите в турнира за Купата на България след късмет при жребия и един скандален двубой със "Спартак" (Вн). Там обаче го чакат три много силни състава, срещу които отборът на Бонев в този състав няма много шансове. Това са "Левски" (Сф), ЦСКА и "Литекс".
Бонев по традиция се намеси директно и в борбата за власт в Българския футболен съюз (БФС). На конгреса през септември той стана да се изкаже и злобно нападна главния опозиционер Томас Лафчис. Треньорът го обвини ни повече, ни по-малко в три престъпления. Поради което сега му се налага да доказва думите си в съда. Нещо, за което в момента няма доказателства.
И въпреки това изказването на Бонев пред конгреса му донесе много повече дивиденти, отколкото му навреди ролята на ответник в дело за клевета в съда. И в тази ситуация той създаде повече добро впечатление - типично за позаблудената от грандоманщината и големите пари на мутри и дребни мошеници българска футболна публика. 1997 г. е определено добра за Христо Бонев, който спечели всички персонални битки, в които влезе. Макар реално да е постигнал още твърде малко.
Опозицията в Южна Корея печели президентските избори
В петък стана известно името на новия президент на Южна Корея - 74-годишният лидер на опозицията Ким Те Чжун, който ще влезе в новото си амплоа на 25 февруари, когато изтича мандатът на вече бившия корейски президент Ким Йон Сам. Това е четвъртият опит, този път успешен, на бившия дисидент да поеме президентския пост и първият пробив на опозицията в историята на страната.
Дългият път на Ким Те Чжун към победата бе съпътстван от няколко опита за покушение и неизпълнена смъртна присъда. В обръщение към нацията Ким призова корейците да проявят разбиране и търпение към тежките времена, които очакват страната в хода на осъществяване на реформите във финансовия сектор. Новият президент покани управляващите в Северна Корея за възстановяване на двустранния диалог между Пхенян и Сеул за установяване трайни добри съседски взаимоотношения на Корейския полуостров. Ким Те Чжун заяви, че ще настоява пред МВФ да не бъдат допускани повече фалити и вълната от масови съкращения на работната сила да бъде минимизирана. Той увери чуждите инвеститори, че ще бъдат третирани на равна основа с местните инвеститори. На конференция във Вашингтон шефът на МВФ Мишел Камдесю заяви, че е изключително доволен от хода на реформите до този момент в Южна Корея, и изрази увереност, че новият президент и неговите политически опоненти ще се обединят в усилията си в по-нататъшното осъществяване на оздравителната програма на фонда. Международната монетарна институция обяви в четвъртък, че отпуска нов транш от 3.5 млрд. долара от договорения рекорден финансов пакет от 57 млрд. долара за бедстващата финансова система на Корея.
Според Йълмаз Кипър ще е разделен завинаги
Турският министър-председател предрече в четвъртък, че Кипър ще си остане разделен завинаги, ако Европейският съюз не промени позицията си относно кандидатурата на Турция за членство. "Погрешното решение на съюза ще доведе острова до разделение, заяви Йълмаз пред малка група журналисти в навечерието на планираната му среща с Бил Клинтън. Попитан дали има предвид постоянно разделение между етническите гърци и турската общност, живеещи разделени от 1974 г. насам, премиерът отвърна "да".
Изказването на турския лидер бе предизвикано от решението на 15-те страни от Европейския съюз миналия уикенд да отложат разглеждането на кандидатурата й за членство за неопределен период от време. Едновременно с това бе решено международнопризнатото правителство на гръцката част от острова да бъде поканено за присъединяване към организацията.
Йълмаз обвини канцлера Кол в опит да превърне Европейския съюз в "християнски клуб", което ще е в ущърб на мюсюлманска Турция. "Въпросът е дали европейският блок държави ще еволюира в християнски клуб на ХХI век, или ще стане по-цивилизовано и универсално обединение като Съединените щати, заяви премиерът. Според него Кол е заявил пред среща на европейските лидери на християндемократически партии през март, че ЕС е базиран на "християнските принципи и в него няма място за държави, които не споделят тази културна идентичност".
Официалните мотиви на Европейския съюз за изключване на Турция от групата, започваща преговори, са проблемите й със зачитане на човешките права, присъствието на военен контингент в Кипър и лошите й отношения с Гърция, член на ЕС.
Eлцин похвали КГБ
Руският президент Борис Елцин изрази задоволството си от дейността на руските тайни служби от съветската ера по придобиване на ядрени тайни от Запада и разузнаване на нацистка Германия и други чужди правителства. "Като гледам назад, си мисля, че изнесените данни за престъпленията на органите за сигурност са доста преувеличени, заяви президентът, в края на краищата има неща, с които да се гордеем."
Речта на Елцин бе по повод 80-ата годишнина от основаването на секретната полиция ЧК през 1917 г. Тайният отдел по-късно стана известен с наименованието си КГБ и като инструмент на диктаторската политика на Сталин, при която милиони намериха смъртта си в лагери и затвори. "Това бяха наистина специални служби, които подпомогнаха създаването на наше собствено ядрено оръжие. Сдобивайки се с атомна бомба, ние създадохме баланс, който индиректно предотврати трета световна война, продължи Елцин. Именно разузнавателните служби уведомиха правителството за точната дата на фашисткото нахлуване и много важни битки от Отечествената война бяха спечелени благодарение на тяхната навременна и точна информация."
Елцин спомена накратко за вътрешния натиск, който превърна КГБ в една от най-страшните институции за руснаците. Президентът пропусна обаче да спомене факта, че КГБ го е следял преди падането на СССР през 1991 г. и че именно неговият шеф бе предводител на неуспешния опит за държавен преврат през същата година. За сметка на това Елцин заяви, че милиони руснаци, между които и голям брой служители на сигурността, са пострадали от жестоката машина на държавната сигурност. Като цяло Елцин се отнесе положително към свършената работа от секретните служби, като отбеляза, че реформираните наследници на КГБ продължават да изпълняват важни задачи и днес. Спомената бе Федералната служба за сигурност и нейните заслуги за освобождаването на заложници и пресичането на нелегалната търговия със скъпоценни камъни и метали.
Рекламите носят повече пари на спортистите от заплатите
Питър СПИГЕЛ, "Джордън & Cо."
Единадесет от 40-те най-богати спортисти за тази година в списъка на списание "Форбс" са баскетболисти от Националната баскетболна асоциация. Това е рекорд за класацията, която от 1990 г. започна да регистрира приходите на спортните звезди. Същевременно обаче челото на списъка е окупирано от представителите на индивидуалните спортове, като изключение прави безспорният лидер Майкъл Джордън.
Миналата година трима баскетболисти - Шакил О'Нийл, Алонзо Морнинг и Джуан Хауърд, подписаха договори със своите клубове за по над 100 милиона долара, с което те си осигуриха местата в класацията. Това бяха и първите деветцифрени контракти в историята на спорта. Този факт обяснява до голяма степен защо общата сума на приходите на 40-те звезди, класирани от "Форбс", надвишава с 24 на сто сумата от 1996 г. Тогава числото беше 556 милиона долара, докато сега oбщите приходи на Топ 40 са 687 милиона долара.
Общо взето, богатите спортисти са станали по-богати, за което "вина" имат и техните спонсори и работодатели, които се съобразяват със спираловидното нарастване на заплащането в комерсиализирания съвременен спорт. Средно доходите на звездите от класацията са 17 милиона долара годишно. Последният в списъка - Брет Фейвър, куотърбек на отбора по американски футбол "Грийн Бей Пакърс", е взел "само" 9.2 милиона за годината.
Сравнително назад в класирането са най-добрият тенисист в света Пийт Сампрас, който с 14.5 милиона долара е на 15-о място, и залязващата звезда Андре Агаси, който е спечелил само 100 000 долара от наградни фондове, но въпреки това е 16-и с 14.1 милиона долара.
В класацията логично не намират място представителките на нежния пол, чиито състезания, общо взето, привличат по-малко зрители от двубоите при мъжете, а това води и до по-нисък интерес от страна на рекламодатели и спонсори, които да осигуряват големите приходи.
Лидерът.
Баскетболната легенда Майкъл Джордън продължава да е начело по приходи сред атлетите милионери. Този сезон неговата заплата е 33 милиона - рекорд в спорта, чието влияние обаче ще се усети повече през 1998 г. Заедно с тази заплата неговите приходи от началото на 1990 г. досега възлизат на повече от 300 милиона долара, а за тази година са 78.3 милиона долара. Трийсет и четири годишният Майкъл Джордън отдавна вече се превърна не само в национален символ, но и в световен феномен. Тази година той изведе "Чикаго булс" до четвърта титла в НБА - успех, сравняван от мнозина с легендарните успехи на "Бостън селтикс". Талантът, успехът и парите вървят ръка за ръка и Джордън е потвърждение на това. След завръщането си в баскетбола Въздушния доказа, че още е рано да се пенсионира, след което заслужено се пребори за годишна заплата от 33 милиона долара.
Джордън води убедително и по двата показателя за приходите в класацията на "Форбс" - заплата и допълнителни приходи. Благодарение на ролята му във филма "Космически забивки" и участието му в рекламни клипове допълнителните му приходи от 47 милиона долара надхвърлят заплатата му. Тайгър Уудс, състезателят по голф, е втори по допълнителни доходи, които обаче са почти наполовина от тези на Джордън - 24 милиона. Догодина не се очаква Джордън да изпусне първото си място в класацията, тъй като тогава той ще вземе повечето пари от сегашния си договор, а и предстои излизането на пазара на нов модел спортни обувки на "Найки", носещ неговото име.
Подгласниците.
Трийсет и пет годишният Ивендър Холифийлд взе 33 милиона долара само от срещата си с Майк Тайсън, в която пострада прословутото му ухо. Общо приходите му възлизат на 54.3 милиона долара, от които само 1.3 милиона са от допълнителни изяви извън ринга. Победата срещу Железния Майк позволи на Холифийлд да започне кампания за обединяването на трите световни титли в тежка категория при професионалистите. Първата стъпка към целта беше победата с технически нокаут срещу Майкъл Муърър след 8 рунда. През пролетта на 1998 г. се очаква той да се бие с Ленъкс Луис за липсващата му титла на Световния боксов съвет.
Трети в класацията на "Форбс" е друг боксьор - Оскар де ла Оя. Де ла Оя е спечелил общо 38 милиона за годината, като подобно на Холифийлд има само 1 милион допълнителни приходи. Двайсет и четири годишният американец защити световната си титла в категория до 67 килограма, версия Световен боксов съвет, за последно в началото на месец декември, записвайки 27-а победа от 27 професионални боксови мача. Общо за годината Де ла Оя се би пет пъти, като за два от боевете - срещу Пърнел Уитакър и Хектор Камачо, получи осемцифрени чекове.
Дори и с накърнен имидж, Михаел Шумахер продължава да е значимо име в спорта както с успехите си, така и с парите, които те му носят. Двайсет и осем годишният германец беше лишен от второто си място в световния шампионат заради опита си да блъсне шампиона Жак Вилньов в решителното последно състезание от първенството. Наказанието на Международната федерация по автомобилизъм предизвика вълна от критики срещу федерацията и пилота на "Ферари", който все пак беше доста близо до титлата. В края на годината Шумахер подписа нов рекламен договор с производителя на часовници "Омега", който ще му осигури още допълнителни приходи, които за тази година възлизаха на 10 милиона долара. Голяма част от тези десет милиона идват от "Найки" и "Декра", германска компания, занимаваща се с контрола на замърсяването на околната среда. Лъвският пай от страничните доходи обаче се дължи на колекцията "Шумахер", която се състои от 50 вида стоки, между които автомобили-играчки, якета и парфюми. Общо годишните доходи на Шумахер възлизат на 35 милиона долара.
Майк Тайсън е вторият скандален спортист в челната шестица на "Форбс". Тайсън, който се прочу тази година с отхапването на ухото на Ивендър Холифийлд, е втори по приходи за последните седем години, но въпреки това изостава доста от Джордън със своите 182 милиона долара. Железния Майк се радва на изключителен скок в приходите си след излизането си от затвора през 1995 г. - 142 милиона. Престоят в затвора се оказа мощен рекламен трик, който вдигна неимоверно котировката на 31-годишния боксьор, най-вече по отношение на хонорарите за мачовете му. Тайсън няма допълнителни приходи за годината, но той е спечелил 27 милиона долара премии. Отхапването на ухото на Холифийлд му струваше 3 милиона долара - най-голямата глоба в спорта. По-лошото за него е, че цялата му кариера е заплашена. Следващото лято Спортната комисия на щата Невада ще трябва да реши дали да позволи на Тайсън да се боксира отново.
Тайгър Уудс е най-младият спортист сред първите шестима в класацията. Двайсет и една годишният Уудс стана първият играч на голф, спечелил 2.1 милиона долара от наградни фондове. Уудс, който се състезава за първа година като професионалист, стана сензацията на този спорт, като това му осигури вторите по големина допълнителни приходи за годината (24 милиона). Те са и преобладаващата част от общите му приходи, възлизащи на 26.1 милиона долара. Освен с "Найки" и "Титлеист" той подписа договори с "Американ експрес", "Ролекс" и японския производител на кафе "Асахи".
Отпадналите и попълненията.
Почти половината от миналогодишните 40 най-богати спортисти не присъстват в тазгодишната класация на списанието "Форбс". Отпаднаха най-много представители на американския футбол - седем души. Трима баскетболисти вече не са в Топ 40, както и боксьорът в тежка категория Ридик Боу също вече не е сред 40-те най-богати спортисти, както и хокейната звезда Марио Лемьо. Сред новите попълнения са петима баскетболисти. Изненадващо новакът с най-високи доходи в класацията е Джо Сакич от хокейния тим "Колорадо аваланч", който получи 15 милиона долара при подписването на договора си, а общият му доход за годината от 17.9 милиона му определя девето място в таблицата.
Някои от спортистите обаче са по-богати, отколкото е показано в класацията, тъй като в нея не са включени приходите от частния им бизнес и дяловите им съучастия в чужди бизнесначинания.
Структурата на доходите на спортистите зависи предимно от вида спорт, в който се състезават, но е очевидно, че най-големите суми се взимат от допълнителните приходи и най-вече от рекламата. Големите фирми предпочитат да дават много пари на спортисти, за които е доказано, че могат да вдигнат значително продажбите на продуктите им, така че в крайна сметка вложените средства се изплащат. Личното обаяние, популярността и уникалният спортен талант на практика представляват специфичен продукт на спортистите, който те могат да пласират благодарение на големите рекламодатели.
Провалът в истинските спортове
Златка ЗАМОВА
Ако 1997 г. бе завършила на 5 декември, тя щеше да е уникална в историята на българския спорт. До този момент нямахме нито една световна титла от олимпийски спорт. Само Стефка Костадинова ни отсрами донякъде, но нейният златен медал от световно първенство бе в зала.
Междувременно се случиха и още по-ужасяващи неща. Волейболистка No1 на България за 1996 г. Антонина Зетова бе уличена в употреба на допинг на европейското първенство в Чехия през септември и забърка най-големия скандал в българския спорт през годината. Супергаф бе неучастието на български гимнастици на световното първенство.
Двадесет и четири годишната Зетова е първият случай на допинг във волейбола ни и единствен с българин за годината. Шампионката на Турция с "Вакъфбанк" даде проба с 3 промила над допустимото количество кофеин след разгрома от Русия в Злин и догледа шампионата сред публиката. Европейската централа я пощади с едномесечна забрана да играе в официални мачове, глобата от нашата федерация бе 3000 долара. Официалната версия бе, че Зетова пийнала повече кафе и кола от нормалното в деня на мача. Допингскандалът и сполетелите отбора контузии на ключовите състезателки Нели Маринова и Славка Узунова лишиха момичетата на Стефан Панчев от реалната възможност да вземат медал в турнира. Година след заплахите на БФВ да разтури държавния тим жените се класираха за световното първенство в Япония и станаха четвърти в Европа. Така те най-сетне излязоха от сянката на мъжкия тим, който, заслепен от блясъка на индивидуализма, не донесе прогнозираните успехи. Напусна го и артистът Любо Ганев.
В края на годината гръмна скандалът със спортните права на Ивайло Стефанов, когото председателят на БФВ Валентин Заяков трансферира като свободен играч в австрийския "Донаукрафт". Членовете на управителния съвет на БФВ обаче изненадващо обърнаха решението на Заяков и върнаха правата на Стефанов в бившия му клуб "Левски-Сиконко". Спорът е на път да стигне до международната федерация и стана повод за поредния опит Заяков да бъде свален от шефското място в БФВ.
Големи циркове имаше в спортната ни гимнастика тази година, а борбата за власт там между Никола Проданов и Николай Карамфилов лиши гимнастиците ни от участие на световно първенство. Карамфилов набеди Проданов, че скрил факса от организационния комитет за потвърждение на българското участие. Бившият шеф отрече това и дори се кандидатира за поста, който в крайна сметка зае доцентът от НСА Кирил Андонов. С помощта на бронзовия медалист на халки от Атланта Йордан Йовчев станахме втори на европейската купа по гимнастика в парижката "Берси", което остана единственото ни отличие за годината.
Цяла година българската спортна гордост бе защитавана от успехи в спортове като алпинизъм, сумо, акробатика, културизъм, скокове на батут, карате, аеробика. Едва през декември щангистите Йото Йотов, Стефан Георгиев и Златан Ванев ни измиха очите пред света със златни медали от световното първенство в Тайланд. Георги Гърдев и Изабела Рифатова взеха втори места, Севдалин Минчев - трето, а Иван Абаджиев върна славата на българската школа. Преди това спецът направи еврошампиони Николай Пешалов и Йотов, медали донесоха още Георгиев, Ванев, Севдалин Минчев и Пламен Желязков. Иначе трикратният олимпийски шампион Наим Сюлейманоглу мина границата 11 години след изселването си в Турция и се върна в България, за да потърси възможности за инвестиции.
Петдесет и две годишният Дойчин Василев покори сам Еверест (8848 м) на 20 май, 13 години след стъпването на първия българин Христо Проданов на най-високия връх в света. Тогава Василев също беше в експедицията.
Блеснахме в неолимпийските спортове с дубъла на световната титла по културизъм на Янислав Тачев, с трофея по сумо на Офелия Димова и акробатите Калоян Георгиев и Констанца Попова, световни шампиони на двойки и носители на световната купа. Радостин Райчев стана еврошампион на минибатут, а отборната титла заслужи с Димитров, Енев и Пенчев. Росен Димитров се върна с бронз от световно по карате.
Олимпийската шампионка от Атланта на скок височина Стефка Костадинова спечели световната титла в зала, но контузия в петата провали почти целия й сезон на открито. Феноменалната пловдивчанка остана лидерка в ранглистата на ИААФ за годината с постижението от 202 см в Токио през май. През ноември тя оперира крака си и сега се възстановява. Без нея единственото отличие от световното на открито в Атина грабна Светла Димитрова-Пищикова на 100 м с препятствия. Хърделистката записа най-добро време за сезона от 12.36 секунди на турнира "Самарско знаме" в Стара Загора, което впоследствие стана повод за грандиозен скандал. Английското списание "Атлетикс интернешънъл" тиражира информация от бившия австрийски мениджър на Димитрова Харалд Едлецбергер, с когото тя напусна България за няколко месеца през 1995, че резултатът бил нелегитимен. ИААФ призна постижението и Димитрова остана No1 в ранглистата. Световните шампионки за девойки от Сидни '96 г. Нора Иванова и Тереза Маринова направиха нелош дебют при жените. Спринтьорката Иванова спечели европейска титла до 23 години, а възпитаничката на олимпийския шампион Христо Марков Маринова остана шеста на скок дължина в Атина.
Разочарованието на годината се оказа най-успешният ни спорт в Атланта - боксът. Олимпийският шампион до 48 кг Даниел Петров не защити световната си титла в Будапеща и остана с бронз, единствения ни медал от първенството. Ден преди началото му дойде краят на сагата "Серафим Тодоров", който, прекръстен на Ахмед Сабри, забягна в Истанбул и пожела да боксира за Турция. Комшиите се опънаха на поисканата компенсационна сума от 300 000 долара от ББФ, после отказаха и свалена наполовина, но в брой, и световният шампион и сребърен медалист от Атланта Тодоров не се качи на ринга. Националният отбор остана без звезди с преминаването на олимпийския вицешампион Тончо Тончев при професионалистите.
Стрелците не се напрегнаха след триумфа в Атланта. Мария Гроздева спечели евротитла на малокалибрен пистолет, а заедно с Диана Йоргова и Христина Христова станаха отборни шампионки.
Борците останаха без голям успех след оттеглянето на олимпийския шампион и 7-кратен световен Вальо Йорданов. Честта на един от националните ни спортове защитиха чужденци. Бронзови медали от световните измъкнаха свободнякът Мирослав Гочев и арменецът с български паспорт Армен Назарян при класиците. Евротитла за България взе молдовецът Сергей Мурейко, а класиците на Левски повториха миналогодишния успех на "Славия Литекс" като финалисти за КЕШ. След разточителството на диаманти от борцовия бос Иван Яригин на помпозно световно първенството в Красноярск (свободен стил) бившият затворник Димитър Джамов опита да свали Симеон Щерев от шефското място в нашата федерация. Джамов обвини Щерев за мистериозно изчезване на 100 000 долара от Йорданов и веднага предложи шефа на Мултигруп Илия Павлов за председател на БФСКБ. Опитът за преврат не успя. Малко след това Яригин загина при автомобилна катастрофа.
Двукратният олимпийски шампион Николай Бухалов спечели титла на 500 м кану на домашното европейско първенство в Пловдив, но се провали на световното.
Ансамбълът по художествена гимнастика взе сребърен медал на 3 топки и 2 ленти на европейското в Гърция. В индивидуалния турнир грациите ни претърпяха пълен крах на световното в Берлин и за първи път останаха без медал. Мария Петрова и Диана Попова прекратиха кариерата си, а заместничките им в националния отбор Стела Салапатийска и Мария Гатева бяха изгонени от него след конфликт със старши треньорката Нешка Робева.
Мъжкият национален отбор по тенис с капитан Стефан Цветков се върна във втора евро-африканска зона на турнира за "Дейвис" и стигна шампионската лига на Европа. Орлин Станойчев спечели турнир на АТП в Порторош, игра на Аustralian Open и "Уимбълдън" и е 157-и в световната ранглиста. Милен Велев спечели верига в Египет и се върна 350-и. Преследвана от контузии, Маги Малеева излезе от Топ 10 и падна до 35-о място, въпреки че игра в трети кръг на "Уимбълдън" и US Open. Варненката Павлина Стоянова проби до 121-а в света, Светла Кривенчева е 160-а.
Двадесет и една годишният пингпонист Костадин Ленгеров, който е национал на Австрия, грабна шампионската титла на Германия с Оксенхаузен и КЕШ. Възраждане на най-масовия ни спорт - тениса на маса, прокламира новоизбраното ръководство на БФТМ, чийто шеф стана финансистът от Булбанк Стефан Китов.
Два шахматни турнира спечели Веско Топалов с победи над най-добрите гросмайстори в света, но се провали на световното и отпадна още във втори кръг.
Без българи минаха европейските първенства по баскетбол за мъже и жени. Георги Младенов бе първата жертва на подмладяването в държавния тим и след като направи "Славия ВИС-2" шампион, замина за Саудитска Арабия с треньора Росен Барчовски. Националите пое Петко Маринов, а федерацията оглави бившият генерален директор на БДЖ Атанас Тонев.
Двадесат и три годишната Екатерина Дафовска от Чепеларе отсрами зимните спортове с бронзов медал на 15 км на световното в Осръбле през март и трето място на 7.5 км в турнира от световната купа в Нагано. Това даваше известни надежди за медал от олимпиадата през февруари, но в стартовете в последните седмици Дафовска и съотборничките й трудно се добират дори до двадесетицата.
Шефове от целия спектър на спортната система у нас цяла година се караха, но накрая се обединиха около идеята за създаване на Министерство на спорта.
Така, в края на една странна година за българския спорт, във вторник ще стане ясно кой е бил номер 1 за 1997 г. у нас измежду 10 номинирани (по азбучен ред): Веселин Топалов (шахмат), Дойчин Василев (алпинизъм), Златан Ванев (вдигане на тежести), Йото Йотов (вдигане на тежести), Красимир Балъков (футбол), Мария Гроздева (спортна стрелба), Николай Бухалов (кану-каяк), Светла Димитрова (лека атлетика), Стефка Костадинова (лека атлетика), Стефан Георгиев (вдигане на тежести).
Методът на Абаджиев
Тодор ШАБАНСКИ
През 1957 г. Иван Абаджиев печели първия медал във вдигането на тежести за България с второ място като участник на световно първенство. Година по-рано той се състезава на олимпиадата в Австралия, докъдето пътува в продължение на една седмица, а се връща обратно с кораб и влак за повече от месец. Тогава 25-годишният чернокос младеж не е и предполагал какво значение в развитието на световните щанги и в неговия живот ще имат въпросните две години.
"Още през 1956 г. Съединените щати започнаха използването на медикаментите в спорта", твърди побелелият днес Абаджиев, като се базира на американски публикации. "Тогава ние, българите, си нямахме и понятие от това, че медицината може да помага до такава степен на състезателите. След това и съставите на бившия Съветски съюз се насочиха към стимулантите, а ние научихме за тях едва двайсет години по-късно - някъде към 1976 г."
От въпросната 1956 до днес, за тези четири десетилетия, Иван Абаджиев преживя какво ли не. Той първо бе нахокан от партийни величия за новата нестандартна система, въведена от него в края на седемдесетте, когато пое националния отбор. Тогава той залиташе по автоматизацията, но постепенно промени системата и кръгозора си. После бе издигнат в култ в продължение на повече от десет години, когато през 80-те носеше кошници злато от големи първенства.
След това дойде конфузията в Сеул през 1988 г., където двама наши шампиони бяха уличени в употреба на анаболи. Старшията бе натирен от отбора. Започна работа като нощен пазач на склад, после пробва треньорство в бадминтона и силовия трибой, погурбетства без ищах във Франция, Унгария и Турция. И накрая се върна в България, за да изведе щангистите й отново на върха, да й донесе три титли на световното първенство в Тайланд по-рано този месец.
Днес специалистите са объркани и чувстват известен дискомфорт, когато оценяват работата на прочутия треньор. Те все още помнят скандала с българската делегация в Сеул, когато половината на водения от Абаджиев тим бе върнат скоропостижно в България след гръмналия допингскандал, написал най-срамните страници в историята на нашия спорт. Те обаче помнят и неколкогодишната суша от титли за българската тежка атлетика, преди да дойде златният порой в Чанг Май.
И днес всички наум или на глас се питат какъв всъщност е Старшията - злият или добрият гений на българския спорт. Какво точно представлява "явлението Абаджиев"? Как работи той - всичко ли при него е труд или пък повече химия? Подобни въпроси са заредени със страшно много логика. Те обаче нямат еднозначен отговор.
Не е тайна, че с течение на времето приказките за много труд в тренировките сякаш вече не хващат вяра. Едно време разнасяха из страната системата "Абаджиев и Робева" като еталон на това как с много усилия и лишения се стига до успехите. И как в другите спортове, в които се "мързелувало", нямало победи. Това обаче са приказки за наивници и те в съвремието звучат някак комично. Ако всичко опираше до многото труд и автоматизация, нещата щяха да се обясняват и правят прекалено просто и нямаше да е проблем, ако поискаш да си номер едно във всяка област. Днес дори и Абаджията реагира остро, когато някой заяви, че успехите се дължат единствено на многото труд. Не всичко в спорта е и до парите.
Тогава? Къде е ключът, каква е тайната, която пак и пак прави българите шампиони в щангите? И може би точно в отговора на този въпрос, е скрит геният, добър или лош, на това явление в световния спорт - Абаджиев. В това, че той знае, че има информация, че изпреварва поне с два хода мислите и действията на останалите. В това, че непрекъснато открива този ключ, носи го в джоба си, стиска го в ръката си. В последните 20 години Абаджиев не е спирал да прави непрекъснати комбинации в изнамиране на точния път към успехите. Старшията непрестанно търси новото, защото отдавна е разбрал, че само с кебапчета и хляб доникъде не се стига в спорта.
В България в момента едва ли има някой, който знае повече за процесите, протичащи в организма на спортистите по време на големите натоварвания в тренировките и състезанията. В това отношение Иван е енциклопедия, той може с часове да говори за клетките, за мускулите, за лекарствата, които помагат или пречат в подготовката. Орисията на Абаджиев е в неговия непрекъснат стремеж към новото, неговата непримиримост или пък почти болезнената му страст към алтернативите в търсенето на неизвестните човешки възможности. А геният на Абаджиев е в това, че той сам върши работата, с която в момента се занимават цели лаборатории, цели национални щабове, цели научни колективи по света.
Поне от 20 години елитният спорт е надлъгване между забраненото и незабраненото в медицината. Поне от 20 години на всички е ясно, че без нейна помощ високите резултати в индивидуалните спортове са невъзможни. Всеки обаче трябва сам да понесе кръста си и да определи какво да използва за възстановяване от големите натоварвания, за натрупване на мускулна маса, за стимулиране на изтощените от спорта жизненоважни функции на организма.
Той е един от малкото хора в света, вероятно единствен в България, които имат принос за съставянето на списъка със забранените за употреба в спорта медикаменти. Той винаги е бил с един ход напред във войната, която медицинският експерт на МОК принц Александър де Мерод води срещу допинга. Той никога не си е позволявал да използва нещо, което вече е влязло в "черния списък" и винаги е измислял нещо ново - на принципа, че всичко, което не е забранено, е позволено.
Не случайно първо в чужбина го кръстиха Папата на щангите. И не случайно първо в чужбина прегърнаха максимите, на които днес до голяма степен се облягат и световният спорт, и системата "Абаджиев": От една страна, както стана дума, в търсенето на победата позволено е всяко нещо, което не е забранено и вредно за здравето. От друга страна - да победиш някого при днешните изравнени възможности, означава да го надхитриш в търсенето на нови начини към победата. Ето така - движейки се по ръба на бръснача и носейки страшно много риск в старата си чантичка, тази година побелелият Абаджиев помъкна отново своя кръст по пътя към българските успехи.
