"Спешно се нуждаем от 10 хиляди донаборници, които да влязат в казармата от 1 януари 1998 г.", съобщи командващият на Сухопътни войски ген.-лейт. Гиньо Тонев. В момента армията ни изпитва остър недостиг от жива сила заради съкратения срок на военната служба - 12 месеца за среднистите и 9 за висшистите. До края на годината се уволняват три набора и това оголва мирновременните армейски щатове. Недостигът на хора ще бъде преодолян до средата на лятото, смятат в Сухопътни войски. Дотогава в казармата ще бъдат привикани всички, които до момента са били отлагани по една или друга причина. Обучението на новобранците се съкращава от 3 на 2 месеца, каза още ген. Тонев. През третия месец войниците ще се обучават по специалността в бойните части. Заради внезапния прилив на новобранци Сухопътни войски ще открият и 11 временни центъра за подготовка освен 17-те постоянни. Обучението на войниците ще се прави на четири етапа по три месеца. Боравенето с огнестрелно оръжие и бойна техника в реални условия остава за третата и четвъртата фаза от обучението.
През тази година са закрити три военни гарнизона - Звездец, Рудозем и Долен чифлик, каза още ген. Тонев. Други две поделения - в Ивайловград и Монтана, са преместени и съответно слети с гарнизоните в Крумовград и Враца. През 1998 г. предстои закриването на казармите в още осем селища - Монтана, Самораново, Брезник, Дупница, Девин, Ивайловград, Първомай и Лозово. През новата година трябва да заработят и силите за бързо реагиране, които ще се създадат на основата на армейски корпус, базиран в Пловдив.
Тадаръков не се смята за кредитен милионер
Шефът на Булгарлизинг Димитър Тадаръков остро се възмути срещу обвиненията, че е кредитен милионер, като вдигна емоционална пресконференция миналата седмица. Обясненията, че по-скоро кредитор на държавата, отколкото неин длъжник, той гарнира с напомняния, че осем правителства се опитват да го изгонят от управлението на бившата външнотърговска организация. Тадаръков заяви, че само управлява скандално приватизираната държавна фирма, но не е неин акционер и затова дълговете й към Стопанска банка не са негови. Съпругът на телевизионната репортерка Светослава Стаева заплаши, че ще започне разпродажба на оборудването, което "Булгарлизинг" е предоставил на заводите от военнопромишления комплекс, за да може да се погаси заемът от 35 млн. долара към Стопанска. Тадаръков се опитваше при няколко правителства да прокара решение за прихващане на вземанията му от държавни предприятия с вземанията на фалиралата банка.
Шефът на Агенцията за приватизация ще бъде сменен до два месеца
Лили Здравкова
От около месец насам лавинообразно започнаха да се разпространяват слухове, че предстои изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов да бъде сменен. През миналата седмица информацията непряко беше потвърдена от някои от управляващите, както и от самия Съботинов. В интервюто си пред "Капитал" миналата седмица спряганият за най-вероятен нов шеф на АП Димитър Бъчваров, шеф на отдел "Структурна реформа" към Министерския съвет, не отрече слуховете за смяна на изпълнителния директор на агенцията. Той само уточни, че това едва ли би могло да стане в много скорошен момент, тъй като сегашният екип на АП се е ангажирал с "подготовката и сключването на договори с инвестиционни посредници, консултанти, чужди финансови институции".
Според Бъчваров най-важно е да има гаранции новият екип на агенцията да продължи досегашната политика и вече направеното да бъде продължено. Когато Александър Съботинов беше запитан в ефира на програма "Хоризонт" за слуховете, че скоро Димитър Бъчваров ще заеме неговия пост, той отговори: "Знаете, че всичко - и освобождаването, и назначаването, става чрез надзорния съвет на агенцията. Нещата не са назрели в този момент, така че в близките месец-месец и половина аз поне не мисля за такъв изход. " В подобен на Бъчваров стил и Съботинов допълни, че при управлението на приватизационния процес "най-важното е да се поддържа темпото и посоката да е точно определена, и скоростта да е добра".
Едновременно с изявленията на сегашния шеф на АП вицепремиерът Александър Божков се изказа в ефира на националното радио за смяната на Съботинов с Бъчваров по подобен начин.
"Освобождаването на Димитър Бъчваров от борда на Нефтохим е свързано с факта, че той е изключително ангажиран с въпросите по развитието на приватизацията. Неговите ангажименти ще бъдат повече в тази област и беше нормално да го освободим от голямата тежест на борда на Нефтохим", каза Божков. Шефът на парламентарната Комисия по икономическата политика Никола Николов също не отрече пред "Капитал" слуховете за смяна на шефа на АП. Той обаче каза, че новият човек вероятно ще трябва да е обвързан с политиката на управляващите и затова може би най-удачно би било да се избере депутат. От сумирането на всички публични изявления може да се направи извод, че наистина смяната на шефа на АП се дискутира след управляващите. Все пак най-ранният момент, в който тя евентуално ще бъде извършена, е след около месец-два, вероятно заради започналите вече процеси на договаряне на сделки и на подписване на договорите с международните консултанти.
Агенцията за приватизация е институцията, около която винаги е имало твърде много скандали и страсти и кадровите рокади в нея неслучайно представляват интерес. Към момента в АП са съсредоточени може би най-крупните интереси от страна на външни и вътрешни инвеститори, защото тя продава всички големи и особено атрактивни предприятия в страната. Значението на Агенцията за приватизация е още по-голямо, като се има предвид, че през следващата година управляващите са се ангажирали да продадат около 40% от държавните активи. Изпълнителният директор на агенцията се назначава и уволнява от надзорния й съвет. Според закона четирима от членовете му се избират от Народното събрание, а трима се назначават от Министерския съвет.
Поле за неформални дискусии на тема за колко време Съботинов ще бъде шеф на АП беше създадено при самото му назначаване, тъй като той още тогава не бил склонен да поеме поста. Според неофициалната информация обаче Александър Божков настоял за кандидатурата на Съботинов, вероятно защото го е познавал като свой служител от времето, когато сам беше шеф на АП. След като напуска агенцията, Съботинов става консултант в австрийската банка "Райфайзен", която е един от най-активните участници на приватизационния пазар в България. Като шеф на АП той често е упрекван, че не може да остане безразличен към интересите на бившите си работодатели. Друг съществен недостатък в работата му е недобрата медийна политика и липсата на прозрачност в работата на институцията. Според една от версиите сегашният шеф на агенцията може би ще бъде изпратен на работа в чужбина като представител в някоя от международните финансови институции в Лондон или Вашингтон.
Личността на изпълнителния директор на основния приватизиращ орган е особено важна, тъй като от него в огромна степен зависят прозрачността на приватизационните процедури и спазването на законовия ред при прилагането им. От друга страна, шефът на АП винаги е бил обект на изключителен интерес от потенциалните инвеститори и затова е подложен на огромен натиск от всички властимащи - членове на кабинета и депутати. По тази причина за шефа на АП е особено трудно да взима независими решения. Обществеността винаги се е съмнявала в това, че АП осъществява приватизационни сделки, в които няма корупция. Вероятно основна причина за това е липсата на откритост по време на осъществяването на продажби. Затова като че ли най-добрият подход за всеки бъдещ шеф на АП е да се стреми към максимална прозрачност. Така ще има по-малко упреци и ограничени възможности за натиск.
Борсовата приватизация е най-прозрачна
Камен Колчев, изпълнителен директор на "Елана" АД, пред в. "Капитал"
Какво попречи на старта на истинския пазар на ценни книжа?
- Стартът се осъществи, но не в размерите и вида, които ни се искаха. Дребните пакети акции от масовата приватизация наистина се търгуват, и то става дума за реална търговия и реални котировки. Проблемът е, че според мен обемът на пазара не е достатъчен, което пречи на интегрирането му с международните капиталови пазари. Интегрирането на българския капиталов пазар със световните капиталови пазари, макар и като emerging market, е една от основните предпоставки за реалното включване на българската икономика на световния пазар, а от друга страна, ще доведе до влизането на необходимите ресурси, които сега липсват в страната. За съжаление в момента пазарът е много слаб и не е това, което на всички ни се иска да бъде.
Според вас комисията по ценни книжа ли беше причина за забавянето на пазара или примерно фактът, че просто нямаше пазарни механизми и институции?
- Не съм склонен да търся виновник. По-добре да видим какво трябва да правим оттук нататък. Така или иначе наченки на пазар има. Единият проблем е институционалното укрепване на капиталовия пазар. Има още много да се работи по укрепването и координацията между фондовата борса, Централния депозитар и комисията по ценните книжа. Другият основен проблем е осигуряването на пазара с нужното количество ценни книжа, така че той да достигне необходимата критична маса, за да работи като истински пазар. Друг проблем на пазара засега е данъчното третиране на доходите от сделки на физически лица. Става дума за т.нар. capital gain tax. Необходимо е облагането на различните видове инвестиции за физическите лица - депозити в банки, ДЦК и акции, да бъде изравнено.
Инвеститорският интерес беше започнал да се трансформира в желание за реални сделки, но, слава богу, хонконгската криза попречи на инвеститорите да навлязат през октомври, защото ние не можехме да отговорим на техния интерес. Хонконгската криза всъщност ни даде три месеца отсрочка. След хонконгската криза чуждестранните инвеститори получиха сериозен удар и се оттеглиха, за да чистят портфейлите си. Те обаче ще се върнат в началото на следващата година, през януари-февруари. Очаквам търсенето да бъде между 100 и 300 млн. долара. Ако ние не може да отговорим на интереса на външните инвеститори, това ще доведе до разочарование и дългосрочното им оттегляне от българския капиталов пазар. Това, което трябва спешно да се направи, е на фондовата борса да бъдат изнесени максимално количество акции, което в крайна сметка според мен е и най-добрият способ за приватизация.
Можете ли да се ангажирате с прогноза за 1998 г. или има твърде много "ако"?
- Според мен пазарът ще върви нагоре, ще се развива, но никой не може точно да прецени каква ще бъде общата стойност на търговията с книжа.
Смятате ли, че продажбата на акции от масовата приватизация и остатъчни дялове ще стимулира пазара на корпоративни ценни книжа?
- Да. Но аз смятам, че по принцип приватизацията чрез борсата е най-прозрачната и най-бързата. Защо например чрез борсата да не се предложат по 10% от големи предприятия като Булгартабак, БДЖ, БМФ? Към тях ще има много голям интерес, ще се постигне реалната пазарна цена на техните акции, която може да послужи като справедлива оценка при по-нататъшната продажба на пакети акции от тези предприятия. Това ще бъде много по-удачно, отколкото дългата и неясна процедура по оценка и приватизация, провеждана в момента. При приватизация чрез борсата винаги е ясно какво се продава, на кого и при каква цена, при това по чисто пазарни принципи.
Оправдани ли са преференциите, залегнали в проекта за промени на закона за приватизацията - за даване на преференции на работническо-мениджърските дружества и пенсионните фондове, така че техните инвестиционни бонове ще бъдат в съотношение 2 към 1 спрямо лева?
- И да, и не. Не по отношение на работническо-мениджърските дружества. Аз по принцип съм противник на така наречената работническо-мениджърска приватизация. Според мен това е начин за узаконяване на "далавера".
Но тя заляга в програмата за приватизация за следващата година като приоритет.
- Това не означава, че съм променил мнението си относно този способ за приватизация. Мениджърската приватизация е подходяща за малки предприятия с 10 до 100 души работници и няколко милиона активи. Може би в това отношение трябва да се прекара някаква граница, но това е въпрос на законодателство. Не може например на Нефтохим да се прави работническо-мениджърска приватизация, нито на хотел "Черно море" във Варна, който струва 7-8 млн. долара. Колективът обикновено няма парите, които са нужни, за да плати 10% от цената. Значи някой ги дава, за да купи 10 пъти по-евтино. Това важи особено за работническо-мениджърската приватизация, която беше направена преди време с фиксирани цени на лева, но при стария курс на долара. Сега е малко по-различно. Може би с течение на времето работническо-мениджърските колективи ще плащат, но засега не съм чул за развалена приватизационна сделка поради неплащане на поредната десетинка от дължимата сума.
Що се отнася до пенсионните фондове, аз лично подкрепям тази преференция. Пенсионните фондове са нещо, което липсва на нашия пазар и е крайно необходимо. По принцип по света парите на населението са разпределени между банките, инвестиционните фондове и пенсионните фондове и рано или късно и България ще достигне този етап. Разбира се, предложената схема за приватизация чрез пенсионни фондове крие рискове. По принцип пенсионните фондове са най-консервативните и най-предпазливите инвеститори и спрямо техните портфейли дори законодателно са наложени ограничения за инвестиции предимно в ДЦК и други нискорискови активи. Пенсионните фондове в България, така както ще бъдат създадени, ще могат да заменят набраните инвестиционни бонове с акции от предприятия, предложени за приватизация, които определено не попадат в класа нискорискови активи. Това още веднъж извежда на преден план необходимостта от много сериозна регулация на тези фондове с оглед привеждането на техните портфейли в общоприетите стандарти.
"Елана" е един от авторите на проспекта на "Елкабел". Той беше одобрен тези дни, но преди това беше връщан от комисията по ценни книжа. Каква беше причината?
- Проспектът на "Елкабел" не беше връщан нито веднъж. Преди месец и половина на "Елана" заедно с БРИБ беше възложено да осъществи емисията на акциите на "Елкабел" на борсата. Проспектът беше изготвен за един месец, а комисията доста чевръсто го одобри за около две седмици. Успяхме да постигнем тeзи кратки срокове, защото в процеса на работа обсъждахме проспекта с комисията. Така че за месец и половина имаме написан и одобрен проспект, което считам за един изключително добър срок. В момента тече едноседмичният срок за публикация, който съвпада с празниците, така че търговията ще започне след Нова година. Решихме това да не става веднага след почивните дни на 5 януари, а да оставим една седмица - до 12 януари, за да дадем възможност на външните инвеститори да се "събудят". Длъжен съм да отбележа, че когато работехме по проекта за проспект, ние стъпихме върху база, готвена в самото предприятие, а след това в отделите на Министерството на промишлеността. "Елкабел" е пилотен проект на промишленото министерство за приватизация чрез борсата и смятам, че той ще бъде успешен. Това ще бъде още едно доказателство, че борсовата приватизация е един от най-добрите модели, който за съжаление не беше използван у нас досега. Дано оттук нататък да наваксаме.
Каква беше динамиката на интереса на чуждестранните инвеститори към българските корпоративни ценни книжа през годината?
- Интересът е голям - по ред причини. Централна и Източна Европа представляват новият пазар, който се включи към глобалните капиталови пазари. Различните държави се включиха на различен етап. Всяка мина през етапа на т.нар. emerging market. Чехия и Полша вече излизат от този етап. Част от капиталите се оттеглят оттам и търсят своята нова реализация. Ние донякъде можем да компенсираме закъснението си и да го използваме като плюс. Знаем как се развиха пазарите в другите източноевропейски държави и това ще стане и у нас. От района на Централна и Източна Европа като неразвити пазари останаха само България и Румъния. Румъния е в малко по-напреднал стадий като развитие на капиталовия пазар, но няма инерцията, която ние набрахме. Ако успеем да запазим тази инерция и да захраним пазара с необходимите ценни книжа, аз гарантирам, че само след една година България ще изпревари Румъния като степен на развитие на пазара, а това ще дръпне икономиката напред.
Един от големите проблеми на България в тази връзка е огромният й външен дълг. Защо и държавата не се възползва от динамиката на цените на книжата по външния й дълг?
- За съжаление нито едно от правителствата досега не направи нещо за активното управление на външния дълг. Те само отчитаха колко е резервът, без да преценяват мерки за активно управление на дълга. Например преди 2 години резервът беше 1.5 млрд. долара. При цена на Брейди-облигациите 30 цента този резерв можеше да бъде използван, за да се редуцира външният дълг наполовина и след това резервът отново да се навакса само като не се плащат част от лихвите и главниците, които иначе платихме през последните две години. Обслужването на дълга можеше да бъде съкратено с 200-300 млн. долара годишно.
Никой ли не се сети за това?
- Сетиха се, имало е, доколкото знам, и предложения, и дискусии. В крайна сметка нищо не е направено, защото някой не пое отговорността да вземе решение. Управлението на външния дълг е много важно за страна като нашата, която има дълг, съизмерим с БВП - 10 млрд. долара. При това съотношение всеки процент редукция има значение. Ето например при хонконгската криза Брейди-облигациите паднаха до 60 цента, а сега се качиха обратно на 75 (става въпрос за цените на облигациите с отстъпка DISC's - бел.ред.). Може би трябва да се помисли при следваща такава криза да се направи обратно изкупуване. На управлението на дълга все още не се отделя внимание. Това ще ни се върне в лошия смисъл на думата. Сега влизат средства от Г-24, от МВФ, Световната банка, ще влязат пари от първата емисия еврооблигации, след години ще има втори, трети. Тези пари трябва да се използват за реструктуриране на външния дълг с оглед на регулиране на падежите, така че да не се събират много накуп, но основно с оглед цената на обслужването. В момента по Брейди-облигациите (по DISC's - бел.ред.) ние плащаме ефективно над 12%. Това, че не суапирахме златото, също е сериозна грешка. Беше ясно, че след скандалите с еврейското злато в швейцарските банки те ще започнат да продават злато и цената му ще падне. От този спад ние загубихме от порядъка на 60 млн. долара.
Изненада ли ви новият кредитен рейтинг?
- Да. Не толкова видът на кредитния рейтинг, колкото защо го дадоха. Нямаше официална покана към "Мудис" за ревизия на кредитния рейтинг през септември. Напротив, когато те казаха, че идват, Министерството на финансите се опита да отложи тази среща, тъй като беше рано за оценка на състоянието на страната. Този кредитен рейтинг е адекватен може би за септември, когато всъщност дойдоха експертите на "Мудис" и се запознаха с положението в държавата. За да емитираме еврооблигации, аз смятам, че ще е добре кредитният рейтинг да бъде поне с едно ниво по-висок. Държавата официално вече покани и трите основни рейтингови агенции да направят нов кредитен рейтинг, датиран след края на годината, когато са ясни резултатите, и аз съм убеден, че той ще бъде по-добър.
Българска фирма купи пивоварна "Люлин"
До края на годината ще се продадат "Шуменско пиво" и "Леденика"
Миглена Манчева
Българската фирма "Стил Крабец и сие" СД купи 80% от капитала на софийската пивоварна "Люлин" за 410 хил. долара Фирмата е проявявала постоянен интерес към пивоварната през последните две години, още когато предприятието било в системата на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, каза по този повод Лъчезар Колев, шеф на отдел "Сделки" в Министерството на промишлеността.
Пивоварна "Люлин" е създадена през 1905 г. като акционерно дружество и по-късно става известна като пивоварна "Македония". Поради преплитането на интересите на старите и новите собственици при приватизацията се е наложило да бъдат отчетени реституционни искове за 19% от капитала на предприятието. Раздържавяването на пивоварната от Министерството на промишлеността като орган по чл.3 било допълнително забавено поради необходимостта от нова оценка на дружеството, която да замени неподходящата оценка, подготвена преди прехвърлянето на предприятията от хранително-вкусовата промишленост от земеделското към промишленото министерство.
Пивоварна "Люлин" произвежда сериите "Шопско пиво", "София - Пилзен" и "Тъмно пиво - София", каза управителят Иван Михов. Според него през следващите 3 години е необходимо новият купувач да инвестира поне 2 млн. DEM, за да осигури нормалната работа на предприятието, в което оборудването вече е доста остаряло. Недостатък на пивоварната е, че не разполага с цех за производство на малц - т.нар. малцерай, затова новите собственици ще продължат да купуват малц от други предприятия. Основният доставчик на пивоварна "Люлин" през последните години е била малцовата фабрика "Елин Пелин". Пивоварната освен това не може да бъде разширявана и пристроявана, тъй като се намира в жилищен район. В момента в предприятието работят около 160 души, като сегашният брой на работните места ще бъде изцяло запазен от новия собственик, допълни управителят на пивоварната.
Очакваме до 30 декември да продадем и другите две пивоварни - "Шуменско пиво" и "Леденика", каза шефът на отдел "Сделки". За продажба чрез преговори са обявени до 72% от капитала на "Шуменско пиво" и до 80% за "Леденика". Срокът за подаване на оферти за тях изтече на 20 декември. За "Шуменско пиво" има реституционни искове за 15% от капитала на дружеството, а при "Леденика" - за 5%. Преговорите за "Леденика" са предвидени за 22 декември, а за "Шуменско пиво" са отложени за 29 декември поради невъзможността на представителите на заявилия интерес чуждестранен купувач да пристигнат по-рано.
АП прехвърли 170 предприятия на Министерството на промишлеността
Около 170 предприятия, които трябва да бъдат раздържавени, преминават от Агенцията за приватизация (АП) към Министерството на промишлеността по силата на законовите промени, според които АП ще продава само обекти на стойност над 350 млн. лв., съобщи Лъчезар Колев, началник отдел "Сделки" в министерството. От пресцентъра на АП обаче уточниха, че все още няма окончателно решение за броя и списъците на предприятията, които ще преминат от агенцията към министерствата като органи по чл.3.
В Министерството на промишлеността сключваме между 10 и 20 сделки седмично, похвали се вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков след обсъждането в Министерския съвет на поредните промени в приватизационния закон. Според него преговорите са най-прозрачният метод при продажбите от страна на Министерството на промишлеността. По време на тяхното провеждане ведомството позволява присъствието на всички участници, които по този начин се информират за предложенията на своите конкуренти. Тези, които присъстват на преговори в Министерството на промишлеността, нямат право да напускат залата по време на тяхното провеждане, нито да говорят с преговарящите. Ако някой от участниците в преговорите наруши условията, с които предварително се е съгласил, губи по-нататъшно право на участие и възможността да бъде определен за купувач.
Докато не бъдат приети промените в наредбите за търговете и конкурсите, преговорите са най-бързият и открит начин да продаваме предприятия, допълни в тази връзка шефът на отдел "Сделки" Лъчезар Колев. По принцип продажбата чрез преговори често е по-бавният процес, защото по закон е задължително да се прави оценка на предприятията от външни лицензирани оценители. Това обаче не е така при предприятията, които Министерството на промишлеността продава сега, защото техните оценки са били възложени още в края на лятото, поясни Лъчезар Колев.
Пазарът на акции - приказка за неродения Петко
Тази година започна с надежда, че през нея в България ще бъде създаден истински капиталов пазар. Според разбиранията в развитите държави това значи доверие, ликвидност и прозрачност при извършването на трансфери с акции. Досега обаче у нас нямаше дружества, с чиито акции евентуално би могло да се търгува на борса. Съответно нямаше и борса. Приключването на първата вълна на масовата приватизация беше възприето от публиката като събитие, в резултат на което могат да се появят обекти за търговия на пазара - книжа на публични акционерни дружества. Такива са приватизационните фондове и около 1000-та предприятия от списъка за масова приватизация. Но се оказа, че приключването на масовата приватизация само по себе си не е достатъчно. След края на процеса бяха генерирани огромно количество нови проблеми, като при това не беше решен почти нито един от съществуващите.
Всъщност точно тези нерешени стари и нови проблеми са причината за проваления старт на капиталовия пазар. Това обаче не беше признато от управляващите. Интересът на чуждестранните инвеститори беше първоначално голям, но след това премина в изчакване.
Предварително (още в самото начало на годината) като единствено условие за наличие на пазар беше посочена липсата на борса и инвестиционни посредници, които да са получили разрешение за извършване на дейност от Комисията по цените книжа и фондовите борси. До средата на годината около 35 - 40 инвестиционни посредници (заедно с банките) получиха лицензи. Но не и борсата.
Създаването на борса (в юридическия смисъл на думата) стана история, достойна за описание в епично произведение. В началото на годината дългоочакваното обединение между "Българска фондова борса" и "Софийска фондова борса" на теория почти бе приключило. С една малка подробност. Ръководството на никое от двете дружества не беше доволно от постигнатото споразумение. Въпреки това след известно време и след една активна намеса от страна на вицепремиера Александър Божков на 6 юни двете страни подписаха "помирително" споразумение. Според клаузите в него, които бяха съобразени с решение, взето от Министерския съвет, на 21 юли трябваше да бъде проведено общо събрание на БФБ. На него капиталът на дружеството трябваше да бъде увеличен от 100 млн. лв. на 234 млн. Държавата трябваше да участва в увеличението със 117 млн. лв., а Софийска фондова борса с 18 млн. За да направи вноската си, държавата апортира идеална част от сградата на бул. "Христо Ботев" 61, която според замисъла в бъдеще трябва да служи за седалище на борсата. На 21 юли държавата наистина стана акционер в Българска фондова борса - София, но не със 117, а с 99 млн. лв. Капиталът на борсата бе увеличен на 199 млн. лв., а съветът на директорите трябваше да реши кога той да бъде увеличен на 300 млн. лв. Дори след решаването на проблемите около създаването на обединена борса (която накрая се оказа само БФБ), дълго време тя не получаваше лиценз. На 9 октомври нов състав на Комисията по ценните книжа, макар и при наличие на правни пороци, издаде разрешение за извършване на дейност на Българска фондова борса - София.
Спорно е доколко лицензът на борсата създаде борса. Но когато документът спря да съществува като пречка пред капиталовия пазар, стана ясно, че големият проблем е на друго място. Към края на третата тръжна сесия в закона за приватизацията все още съществуваше петгодишна забрана за търговия с акциите както на дружествата от списъка за масова приватизация, така и с тези на приватизационните фондове. Тази забрана беше премахната, но за по-сигурно в закона беше записано, че "всички акции, придобити от приватизационни фондове по време на масовата приватизация, могат да бъдат прехвърляни само на фондовата борса". Основният проблем с този текст дойде от това, че освен всичко друго той всъщност не беше съобразен с факта, че почти всички интересни пакети отдавна са договорени от приватизационните фондове с потенциалните им купувачи. Тоест и двете страни само са чакали момента на освобождаване на търговията, когато реално да си прехвърлят акциите. На 21 октомври борсата започна работа с правила, според които на нейния "под" се откри специален сектор за "блокова търговия". Съветът на директорите на борсата даде определение на последния термин, според което там само се регистрират вече договорени сделки. Всъщност по този начин борсата се превърна във фарс, който няма нищо общо със свободното предлагане на акции и с наличие на много купувачи, които да формират реална борсова цена.
Стартът на истинската борсова търговия беше обявен за 24 ноември. Оттогава досега на този сектор от борсата има сключени само три сделки. И трите станаха с участието на лицензирания инвестиционен посредник "Булброкърс", който в единия случай изтъргува 160 акции на "Химко", а в другите два случая сам купи пакетите си за други свои клиенти. Причината за двете еднолични покупко-продажби отново са в текста от закона за приватизацията, според който акциите, придобити от приватизационните фондове, могат да се прехвърлят само на фондовата борса. Всъщност точно това развитие на "пазара" доказа, че насила борса не става.
Очакваше се Министерството на промишлеността до края на годината да задвижи своя пилотен проект за приватизация чрез фондовата борса. В тази връзка в началото на декември на борсата трябваше да бъдат пуснати акциите на четири предприятия - "Елкабел", "Конструкционни изделия", "Крепежни изделия" и "Химмаш". Все още няма нито едно от тези предприятия, което да има одобрен от комисията проспект. Най-оптимистичният вариант е до края на януари 1998 г. на борсата да бъдат пуснати акциите на "Елкабел".
След края на третата тръжна сесия започна да се създава и извънборсов пазар на ценни книжа. Тъй като за покупка на раздадените от масовата приватизация безплатни акции нямаше никакви ограничения, инвестиционните посредници започнаха да търгуват именно с тях. Освен инвестиционни посредници в изкупуването на акции се включиха и по-предприемчиви граждани с достатъчен финансов ресурс. Масовите предложения за покупка на безплатни акции качиха доста цените на някои от тях само за няколко седмици. Въпреки големия обем акции, който вече премина през извънборсовия пазар, неговото функциониране все още не е регламентирано в закона. Очаква се с промените в ЗЦКФБИД извънборсовият пазар на ценни книжа да бъде "облечен" в някаква законова рамка, за да не се появят проблемите отпреди две-три години, когато доста граждани бяха измамени от псевдоброкери.
Очевидно основна пречка пред създаването на капиталов пазар само условно е липсата на обект на търговия. Ако управляващите подхождат логично и последователно към създаването на борса и пазар, те би трябвало да се погрижат най-напред за съществуването на стабилна икономическа и политическа обстановка в страната. Тя на свой ред ще предизвика създаване на стабилни компании, които да имат интерес да имат публично търгувани акции и които да привлекат интереса на портфейлните инвеститори. Сега, с всички поправки в законите, които се предвиждат, има подозрения, че подходът отново е объркан и твърде прибързан. В името на пазара се създават забрани частни компании да имат едни или други клаузи в уставите и се задължават същите компании да прехвърлят акциите си на точно определено място и по точно определен начин. Такива закони, освен че предизвикват сериозни съмнения доколко са съобразени с конституцията, опитват да решават проблемите в обратен ред. Само бъдещето ще покаже дали опитът на управляващите "този път ще проработи". Ако обаче този мотив и този път се окаже грешен, пазар на ценни книжа в България не само догодина, но никога няма да има.
Акциите на "Солвей - Соди" се появиха на борсата
Румен СОКОЛОВ
В последната работна седмица на тази година най-чаканите акции - тези на "Солвей - Соди", се появиха на Българска фондова борса - София. Първите регистрирани блокови сделки с акции на това дружество бяха прехвърлените пакети между приватизационните фондове. Цената на акциите при тези трансфери бе много ниска - от 502 до 590 лв. Тъй като фондовете, които бяха окрупнили пакетите си, вече бяха продали акциите на крайни клиенти и тези сделки бяха регистрирани като блокови на борсата. Някои от фондовете бяха продали пакетите си направо на краен клиент, без да преминават през друг фонд. При последните сделки цената на акциите вече бе по-различна и се движеше от 17 880 до 28 429 лв., за да достигне в четвъртък до 35 286 лв. (с тази цена бе регистриран пакет от 250 000 акции). Тези цени са по-високи дори и от пазарните (ако така може да се нарече цената, която предлагат инвестиционните посредници при своите оферти). Последните оферти на посредниците за тази година се движеха между 20 000 и 24 000 лв. за акция на "Солвей - Соди".
Брокерите се активизираха предколедно и регистрираха на фондовата борса 71 сделки с общо 1 422 314 акции до четвъртък - 18 декември (поради по-ранното редакционно приключване на броя сделките от петък не са отразени в коментара). Общият оборот от тези сделки бе равен на 22.524 млрд. лв. Това е почти половината от целия оборот, реализиран в предходните осем седмици от началото на регистриране на сделки, който е 39.726 млрд. лв. Според някои от брокерите активността на техните колеги се дължи на края на годината и предстоящите празници, заради които те бързат да приключат с поетите ангажименти към клиентите си. От 20 декември до 5 януари следващата година Българска фондова борса - София няма да работи, което също е причина за бързането на брокерите.
От сделките в последната седмица може да се обърне внимание на регистрацията на два пакета с по 40 484 акции на "Пивоварна Ариана". Това бе едно от дружествата, чиито акции бяха регистрирани още на първия работен ден на борсата. Цената на акциите тогава бе 3850 лв., а сега вече е 49 680 лв. Последната много по-висока цена показва, че тези акции са продадени на краен купувач.
Очакванията са, че в началото на следващата година най-накрая на борсата ще бъдат пуснати акциите на бургаското предприятие "Елкабел". В края на миналата седмица Комисията по ценните книжа и фондовите борси потвърди официално проспекта за публично предлагане на акциите на "Елкабел" АД. Сега остава борсата да ги допусне до търговия и естествено да има търсене, за да се сключат най-накрая реални сделки. В комисията са постъпили заявления за потвърждаване на проспекти от застрахователно акционерно дружество "България - живот" и "Развитие" холдинг КДА. Ако някой от тези проспекти бъде потвърден, акциите на дружествата могат да излязат на борсата отново след двегодишно затишие.
Краят на годината идва с над сто допуснати до свободна търговия на фондовата борса емисии на дружества, които са били включени в масовата приватизация. Тази бройка бе достигната и дори надмината още преди месец, но впоследствие се разбра, че повечето от уставите, представени на борсата, не са съдебно регистрирани. Това наложи редуциране на емисиите, допуснати да търговия, и нови процедури по допускане. Повечето от дружествата обаче са по-малки и почти не са котирани от инвестиционните посредници. От по-големите и търсени дружества на борсата присъстват "Полимери", "Солвей - Соди", "София БТ", "Топливо", "Стомана" и "Целхарт".
От тях някои вече по-рядко ще се появяват в борсовите бюлетини, като за пример може да се даде "Целхарт", чиито свободни акции бяха изкупени почти изцяло от турския "Ъшъклар холдинг". Холдингът едва ли ще тръгне да продава акциите на дружество, от което вече е придобил контролния пакет и може да го управлява почти самостоятелно. Други дружества като "Стомана" предстои да излязат на борсата, защото поне предварително договорените продажби трябва да бъдат реализирани. Акциите на пернишкото дружество обаче със сигурност ще се търгуват и в резултат на реални оферти, защото вече има потенциално търсене. Възможно е дори пакетът, предвиден за касова приватизация, да бъде включен в групата на дружествата, чиито акции ще се продават през борсата.
Последният засега лицензиран от Комисията по ценните книжа и фондовите борси инвестиционен посредник е "ББГ - Симекс" ООД - София. Това е дружество с главни съдружници "Симекс" ООД и "Бърно брокерска група" АД, които заедно държат 98% от капитала. Така дружествата, които имат право да търгуват с ценни книжа, вече са 52, от тях 29 инвестиционни посредника и 23 банки. Този брой може да бъде увеличен в началото на следващата година, защото в комисията има още десетина заявления за разглеждане.
Заместникът на Розвадовски встъпва след Коледа
Питър Стела, новият постоянен представител на Международния валутен фонд в България, даде първата си пресконференция по време на тридневния си престой в София, преди ефективно да встъпи в длъжност. Той посъветва правителството да побърза с приватизацията на държавния сектор като единствено възможен начин за редуциране на външния дълг на страната. По повод на зачестилите публични изказвания за забавяне на приватизация на банките представителят на фонда заяви, че забавянето на този процес е нежелателно, но този проблем ще бъде дискутиран при посещението на Ан Макгърк в България.
Постоянният представител успокои, че кризата в Азия и изсипването на заеми в този регион няма да даде отражение на политиката на фонда в България. Поисканото увеличение на капитала на международната институция не означава, че фондът има ликвидни затруднения, обясни г-н Стела.
Представителят на МВФ лансира и идеята събирането на данъците да се възложи на частни фирми.
Мандатът на Питър Стела започва официално от началото на януари. Той заема поста за първи път, като досега се е занимавал с изучаването на системата на действие на валутния борд и по-специално развитието на валутния борд в Аржентина.
Акционерите на "Химимпорт" решиха той да стане холдинг
Румен СОКОЛОВ
На проведеното през миналата седмица общо събрание на акционери на "Химимпорт" АД бе решено дружеството да бъде преобразувано в холдинг. По този начин според изпълнителния директор на дружеството Бело Белов търговските дирекции ще бъдат обособени в самостоятелни дружества с ограничена отговорност. В тях съдружници ще бъдат "Химимпорт" и техните работници и служители. Акционерите са решили да променят устава на "Химимпорт" в съответстие с промените в Търговския закон. В устава е предвидено акциите на дружеството да бъдат винкулирани. Ако никой от другите акционери не пожелае да купи предложени за продажба акции, съветът на директорите ги изкупува. Единственият начин някой акционер да продаде своите акции на трети лица е той да не се споразумее за цената със съвета на директорите.
През 1994 г. работническо-мениджърското дружество "Химимпорт инвест" АД купи 58.7% от капитала на "Химимпорт" за 7 млн. долара. След това бяха придобити още акции, незаписани от работниците и служителите (от преференциалните продажби) и в момента "Химимпорт инвест" притежава 63%. Другият голям акционер в дружеството е "Консолид комерс", който притежава 20.45% от капитала и представлява държавата.
На общото събрание е било предоставено право на съвета на директорите да увеличава капитала на дружеството, който в момента е 51.668 млн. лв. до един милиард лева. Поради изтичане на мандата на съвета на директорите той е бил сменен, като една от промените е неучастието на "Консолид комерс" в новия седемчленен съвет. За негов председател е избран Бело Белов. На това събрание не била обсъждана дейността на дружеството, но според изпълнителния директор тя е много успешна, като брутната печалба ще бъде около 5 млрд. лв. накратко
Новият собственик на 75% от капитала на ЗКО "Хаджи Димитър" - Своге, е АDUT - ADOX. Това е словашка фирма със седалище в град Скалица. Цената, която купувачът трябва да плати за 80 268 акции, е 1 000 139 долара. Една акция е с цена 12.46 долара. Според условията на сключения в Агенцията за приватизация договор 50% от цената трябва да бъдат платени в брой, а станалата част - чрез държавни дългосрочни облигации в срок от 45 дни от подписване на договора. Купувачът се задължава да запази предмета на дейност на свогенското дружество и да запази и увеличи работещите в предприятието от 265 на 300 души. Освен това трябва да бъдат направени инвестиции в размер на 3.050 млн. долара.
ЗКО "Хаджи Димитър" - Своге, произвежда потребителски и транспортни опаковки от хартия, картон и комбинирани материали. Произведената продукция се пласира предимно в България. За преференциална продажба на работещите в предприятието са предвидени 20% от капитала, а с 5% ще бъдат удовлетворени реституционни претенции.
Петчленна група ще извърши проверка дали се спазват условията на приватизационния договор в пловдивския завод "Чайка" и дали има нарушения в трудовото законодателство и колективния трудов договор. От средата на октомври работниците от завода стачкуват, като протестът им е насочен срещу собствениците на предприятието - "ЕТКО - Дунавия". Това дружество купи 67% от акциите на "Чайка" за 600 млн. лв. през февруари. Стачкуващите обвиняват ръководството в бездействие и настояват за ревизиране на договора. Завод "Чайка" произвежда кожени чанти.
"Октагон интернешънъл" ЕООД купи 75% от капитала на дружеството за производство на антени и приемателна техника "Ком" ЕООД - Годеч. Цената на придобития дял е 102 400 долара. Купувачът трябва да инвестира в производството 596.813 млн. лв. за петгодишен срок.
Търгът с тайно наддаване за продажбата на 24% от акциите на "Полимери" АД - Девня, насрочен от Агенцията за приватизация за 18 декември, беше провален поради явяването само на един кандидат-купувач. Тръжната комисия насрочи нова дата за провеждане на търга - 13 януари 1998 г. от 14.00 ч в сградата на Агенцията за приватизация.
Чешката фирма "Корадо" купи 26% от "Лъч Стражица". Делът от предприятието беше продаден от Министерство на промишлеността като орган по чл. 3. Чешката фирма и "Лъч Стражица" от известно са създали смесено дружество. Бизнеспрограмата на чуждестранния купувач предвижда въвеждане на стандарт ИСО 14000 за продукцията на фирмата.
Работническо-мениджърското дружество "Ескана-инвест 96" АД купи 24.4% от акциите на варненското предприятие "Ескана" АД за 181 981 долара. Купувачът трябваше да плати 10% от покупната цена до 3 дни от датата на подписване на договора, тоест до 20 декември, а останалите 90% - на 9 годишни вноски, половината от които ще се изплащат чрез държавни дългосрочни облигации. "Ескана" АД произвежда пясък, трошен камък, негасена вар и взривни материали.
Данъчната реформа в Япония подкрепи йената спрямо долара
В началото на седмицата Bank of Japan публикува данните от проучване на нагласата на големите японски производители, което показа спад на доверието в развитието на японската икономика в средносрочен план и песимистични прогнози за бързото преодоляване на последиците от рецесията на пазарите в Югоизточна Азия.
Тази информация подкрепи долара, който поскъпна до 131.50/56 йени в понеделник от 130.20/30 при затварянето на пазарите в петък. Поскъпването на щатската валута беше спряно на това ниво поради опасения от интервенция от страна на японската централна банка и в очакване на пакета от мерки за финансова стабилизация на управляващата японска Либералдемократическа партия.
Йената получи непряка подкрепа от поскъпването на южнокорейския вон до 1563.90 за долар от 1679.00 в петък, тъй като азиатската страна пое ангажименти да изпълни препоръчаната от МВФ стабилизационна програма независимо от изхода на президентските избори в четвъртък.
Във вторник японският министър-председател Риутаро Хашимото заяви, че неговото правителство няма да допусне икономическото развитие на Япония да доведе до дестабилизация на пазарите в глобален мащаб.
Изказването на Хашимото беше прието от инвеститорите като знак, че планираните от правителството фискални мерки за стимулиране на икономическия растеж ще имат далеч по-силно въздействие върху пазара от прогнозите на експертите. Индексът Nikkei се покачи със 75.82 пункта за един ден, а йената постепенно започна да възвръща позициите си спрямо долара.
В сряда японската Либералдемократическа партия огласи пакета от мерки за стимулиране на икономическия растеж на страната. Според проекта правителството ще емитира облигации в размер на 10 трилиона йени за гарантиране на влоговете на гражданите. Заедно с това японските фирми получиха данъчни облекчения в размер на 837 трилиона йени.
Изненада за инвеститорите беше допълнителното намаление на данъка общ доход в размер на два трилиона йени. Официален Вашингтон веднага подкрепи стъпката на японското правителство, която означава стимулиране на покупателната способност и вътрешното потребление, с което ще се намали чувствително вносът на японски стоки в САЩ. Пазарът беше неподготвен и йената бързо поскъпна до 127.11/16. Когато всички очакваха корекция на рязката промяна на курса долар - йена, за пореден път японските финансисти нанесоха бърз и ефективен удар в подкрепа на националната си валута. За първи път от пет години насам Bank of Japan се намеси директно на пазара с продажба на над един милиард долара.
Според експерти японската централна банка е избрала възможно най-подходящия момент за намеса и йената поскъпна до 125.50/70 за долар.
Решителните действия на японците охладиха страстите на пазара и търговията се стабилизира на нива под 127.50 йени за долар.
Очакванията на дилърите за идната година са свързани главно с ефекта от фискалната политика на японското правителство. В краткосрочен план не се очаква съществена корекция на курса долар - йена, тъй като евентуално поскъпване на щатската валута до около 130 йени почти сигурно би довело до нова масирана интервенция в полза на японската валута.
Българският дълг поскъпна с въвеждането на валутния борд
Българските Брейди-облигации поскъпнаха през изминалата година в резултат на промяната на икономическата и политическата обстановка в страната. Обезпечените облигации с отстъпка (DISC) се търгуваха на 76.625 цента в средата на декември срещу 52.625 в началото на януари. Цените на книжата, заменили просрочените лихви (IAB), се повишиха до 73.375 от 45.750, а облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB) се котираха със 101 процента по-високо. Факторите, които определиха поскъпването на дълга, са политическата стабилизация, въвеждането на валутен борд, петото стенд-бай споразумение с МВФ, както и ускоряването на приватизацията, тъй като DISC се признават по номинал при сключването на приватизационни сделки. Според данни на финансовото министерство досега за приватизационни сделки са използвани DISC и FLIRB с общ номинал 133.7 милиона долара, като за първите девет месеца на тази година инвеститори са заплатили 334 285 долара в DISC. През тази година нямаше плащания с FLIRB.
Важно решение за инвеститорите беше премахването на ограниченията върху репатрирането на печалбата от дружества, приватизирани с книжа по външния дълг на страната. Във вторник Moody's Investors Service съобщи, че повишава кредитния рейтинг на България на В2 от В3 поради подобрения инвестиционен климат в страната. Новината беше посрещната със смесени чувства както от инвеститорите, така и от българските политици. Повишаването на рейтинга беше показателно за положителната тенденция в развитието на икономиката, но от друга страна, очакванията бяха свързани с повишение поне до В1. Като следствие от това дойде и изказването на министъра на финансите Муравей Радев в сряда, че новият рейтинг е признание за страната, но не е достатъчен, и България ще поръча нов кредитен рейтинг в началото на идната година.
Предколедно търсене на левове повиши лихвите по междубанковите депозити
Иван МАСТАГАРКОВ
Лихвите на междубанковия пазар на депозити се повишиха до 1.5-1.7 на сто годишно за срок от един до три дни в четвъртък от 1.0-1.2 процента в понеделник, а едноседмични депозити се разменяха на 1.8-2.2 процента срещу 1.5-1.7 на сто.
В началото на седмицата банките търсеха ресурс за подобряване на левовата си ликвидност след регулацията на минималните задължителни резерви за ноември, крайният срок за което беше 15 декември.
Търсене имаше и във връзка с изтеглянето на левове за приключване на финансовата година от фирми и за касово плащане на премии и коледни заплати.
Във вторник програма ФАР на Европейския съюз преведе 3.483 милиона ЕКЮ по схемата за спешно подпомагане на социално слаби в страната. Бедните ще получават помощта в левова равностойност при курс 1963.20 лева за едно ЕКЮ от клоновете на Пощенска банка в периода от 19 декември до 9 януари. Заради трансфера на преведените от ФАР средства изтеглиха около седем милиарда лева от пазара в сряда. В същия ден от банковата система беше изтеглен и ресурс за плащания на закупените на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева. В резултат на това левовата ликвидност на някои банки беше чувствително понижена и те покриваха търсенето на ресурс с продажба на валута.
В резултат на намалялата доходност на продадените в понеделник тримесечни ДЦК от сряда влезе в сила основен лихвен процент от 6.77 на сто годишно срещу 6.94 за периода 10 - 16 декември.
Във вторник МФ емитира тригодишни лихвени облигации с номинал 48.8 милиона долара в полза на Централна кооперативна банка във връзка с изплащането на валутни влогове в банки, за които БНБ е поискала да бъдат обявени в несъстоятелност. Лихвата по емисията е равна на усреднен шестмесечен LIBOR+2.
Финансовото министерство също така увеличи с 16.27 милиона долара до 65.09 милиона долара номинала на емисията от тригодишни облигации за покриване на плащанията на влоговете във фалиралата Балканбанк. Емисията е отново в полза на ЦКБ, като купоните са делими от главницата и са свободно прехвърляеми при условие, че Министерството на финансите одобри съответната програма за разделно търгуване на лихвите и на главницата (STRIPS) за банките, желаещи да търгуват вторично производни на купоните финансови инструменти.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал от 25 милиарда лева.
Левът остана стабилен спрямо марката
Предколедната търговия на валутния пазар през седмицата беше доста оживена и се определяше основно от засиленото търсене на левове за касови плащания от фирми. Крайни клиенти изчистваха и текущите си плащания, за да приключат счетоводно финансовата година.
Банките от своя страна си осигуряваха левове за операциите си на пазара на междубанковите депозити. Разменяха се доста големи обеми и оборотът на валутния пазар в четвъртък достигна 153 милиона марки.
Нивата на търговия през целия период бяха близки до спот-курса купува за марка на БНБ (995). Търсенето на ресурс от крайни клиенти с вальори днес и утре притисна междубанковата търговия в спредове от 5-10 стотинки, тъй като във връзка с чл. 30 от Закона за БНБ централната купуваше марки само на спот вальор.
Спрямо долара левът следваше кроса долар - марка на световните, като в четвъртък следобед пазарът затвори на 1765-1767 за долар.
Търсенето и на щатска валута беше главно от страна на крайни клиенти за текущи плащания и от банки за арбитраж долар - марка на външните пазари.
Дилъри очакват оживена търговия до края на годината с повишено търсене на левове от крайните клиенти и на валута за репатрирането на приходите от ДЦК от чуждестранните инвеститори.
Доходите от падежи и лихви на ДЦК, в това число и по ЗУНК-облигациите в края на 1997 и началото на 1998 г., възлизат на около 100 милиарда лева.
Накратко
Растат цените на благородните метали в САЩ.
В сряда фючърсните цени на златото и среброто се повишиха на американския пазар на благородни метали. Фючърсните сделки за доставка през февруари се сключваха при цени 291.10 долара за тройунция, което е ръст от 1.96%, а среброто се търгуваше при фючърсни цени за доставка през март от 5.968 долара за тройунция, или покачване на цената с 0.3%. По-високите цени са следствие от поевтиняването на долара спрямо йената като последица от намаляване на данъка общ доход в Япония и валутната интервенция на японската централна банка в размер на 12 млн. долара. Редуцирането на данъчната тежест в Япония е част от програмата на правителството, целяща оздравяване на финансовата система на страната.
Предлагането на петрол превишава търсенето.
Според анализите на експертите потреблението на петрол през следващата година ще се повиши с 2.5%. Така към настоящите потребявани количества в глобален мащаб, които възлизат на 76 млн. барела дневно, ще се прибавят още 2 милиона барела. Очакванията на експертите обаче могат да бъдат опровергани от финансовата криза в Азия, регион, на който се падат 25% от световното потребление на петрол. От такава гледна точка опасенията от понижаване на световните цени на петрола са съвсем реални. Тези опасения се подсилват от очакванията за нарастване на добива на петрол извън рамките на ОПЕК с близо 2 млн. барела дневно и възможността ООН да разреши на Ирак да увеличи настоящото производство от 2 млн. барела до 4 млн. барела на всеки шест месеца според условията от бартерната сделка петрол срещу хранителни продукти и медикаменти.
Рязък спад на цените на кафето.
В резултат на крупни спекулативни продажби на инвестиционни фондове във вторник фючърсните цени на кафето спаднаха с 10%. Фючърсните цени за кафе арабика за доставка през март паднаха с 6.25 цента за либра до 160.85 цента - най-ниското ценово равнище от 26 ноември насам. Спот-сделките за декември се сключваха при нива от 164.25 цента за либра, което е спад от 3.75 цента на либра.
Производството на захар в Източна Европа бележи спад.
Откроява се тенденция на спад в производството на нерафинирана захар в Източна Европа. През настоящата година произведените количества се очаква да достигнат 7.7 млн. тона. Това е с близо 2 млн. тона по-малко спрямо производството през миналата година и 2.4 спрямо това през 1995 г. Най-засегната от тази тенденция е Русия, която се нуждае от повече от 4 млн. тона захар, за да посрещне търсенето на захар в страната. Основният доставчик на захар за Русия - Украйна, също изпитва затруднения в производството, което се очаква да възлезе на 2.1 млн. тона, или само с 330 хил. тона над вътрешното потребление (квотата на Русия е 600 хил. т). Единствено в Полша прогнозите са за ръст на захарното производство спрямо това през 1996 г. Златото се срина до дъното, черното злато вървеше след него
Борислав ДЕРМЕНДЖИЕВ
Въпреки рекордното търсене на благородния метал през настоящата година цената на златото се срина с близо 20% спрямо миналогодишното ниво. Основната причина за обезценяването на златото бяха обявените предстоящи продажби от няколко централни банки на една внушителна част от общо 37 000 тона злато в златните им резерви, което се равнява на дванайсетгодишно агрегатно търсене на благородния метал.
Цената на златото пое рязко надолу през юли, когато две централни банки извършиха крупни продажби на злато - австралийската централна банка се раздели с две трети от златните си резерви, а аржентинската (единствената банка в Южна Америка, осъществила продажба на злато) предложи 100% от валутния си резерв, възлизащ на 124 тона, за продажба. С получените средства бяха закупени американски съкровищни бонове, чиято годишна възвращаемост е 5%. Явно днешното поколение банкери не вижда особен смисъл в държането на активи, които единствено заемат място в банковите трезори. Най-резкия спад цената на златото регистрира през октомври, когато швейцарски експерти предложиха централната банка на страната да се раздели с повече от половината от златния си резерв. Идеята на швейцарците получи широка подкрепа сред останалите големи централни банки в Европа, които също обявиха плановете си за частично разреждане на резервите си от злато.
От низходящия тренд на цената на златото спечелиха няколко големи американски банки и инвестиционни фондове. Финансовите институции и извършващите арбитражни сделки инвестиционни фондове са пред реализирането на огромни печалби, след като през 1996 г. излязоха на къси позиции, част от които трябва да покрият до края на тази година. До известна степен покриването на късите позиции ще спомогне цената на благородния метал да се стабилизира на настоящите и малко по-високи от настоящите нива.
Цената на златото ще се покачи и след изявлението за Ройтерс на шефа на Световния съвет за злато за Близкия изток и Индия Ралф Шнийбели, според когото цената на златото е достигнала дъното. Такива бяха и прогнозите на някои централни банки за възходящ тренд на цените на благородния метал през следващата година и категоричната позиция на френската централна банка златото да бъде включено в активите на бъдещата Европейска централна банка. Фактически прекратеният добив на злато и затварянето на златните мини до покачване на цените на благородния метал ще дръпне допълнително цената на златото нагоре.
Динамичен пазар на петрол.
Пазарът на суров петрол през годината се характеризира с изключителна динамика. Цените на петрола през февруари се повишиха в резултат на забавяне на ръста на световните доставки на петрол. Последва нарастване на световния добив на петрол през март, което стабилизира цените на по-ниски равнища. Само месец след това обаче цената на петрола се срина под психологическата граница от 18 долара за барел.
Конфликтът между ООН и Ирак, породен от затрудняването на експертните екипи на ООН да извършат проверка на военните съоръжения на Ирак, поддържаше нарастващ курс на цените в края на октомври и през ноември. По същото време на пазара се изляха първите количества петрол, добит в богатия на нефт азербайджански шелф, което подкрепи възходящия курс на цените.
В първата седмица на декември на годишната среща на ОПЕК (Организация на страните - износителки на петрол) в Джакарта страните членки одобриха новия по-висок производствен таван от 27.5 млн. барела дневно, което е ръст от 10% спрямо предишния производствен лимит, което окончателно срина цените до нива от 19.12 долара за барел, като фючърсните цени паднаха до 18.67 долара за барел.
Ел Ниньо вдига цените на зърното.
Добивът на пшеница през годината отбеляза ръст от 4% (604 млн. тона в абсолютно изражение) спрямо миналата година и 12% спрямо 1996 г. Запасите от пшеница са нараснали с 30 млн. тона, като достигнаха 281 млн. тона до средата на декември.
Обезпокоителен е фактът, че се очертава една тенденция на консумиране на почти цялото количество пшеница, произведено през годината, и произтичащата оттук невъзможност да се формират запаси, които да не допуснат големи флуктуации в цените в случай на слаба реколта в резултат на влошени атмосферни условия или непредвидено увеличение на търсенето. Началото на тази тенденция бе през 1995 г., когато запасите от пшеница се свиха до най-ниското си ниво от 20 години насам. Проявилият се през април природен феномен Ел Ниньо стана причина за прекомерното затопляне на водите на Тихия океан, чиято конкретна последица е продължителната суша в Австралия, Индия и Индонезия и поройни дъждове и наводнения в Южна Америка. Силно застрашен е добивът на пшеница в Китай и в страните от Южна Африка. Очакваният спад в добива на зърнената култура в Китай е 23 млн. тона през 1998 г. Пазарът незабавно реагира с повишаване на цените на пшеницата.
Цените на пшеницата дръпнаха в противоположната посока в края на октомври и началото на ноември, когато значително се сви вносът й в страните от Югоизточна Азия, които са традиционно най-големите вносители на зърнената култура в резултат на нежеланието на търговските банки да откриват акредитиви на вносителите на пшеница в страните от региона поради тежката финансова криза.
Който купил, купил... Антоанета Алексова, Бисера Станева
След като през 1996 г. цените на недвижимите имоти достигнаха пределните си нива, през тази година кризата в икономиката така стагнира търговията с недвижимости, че пазарните стойности на недвижимостите стигнаха дъното. Страховитата инфлация през първите месеци на годината свари неподготвени купувачите, които навреме не бяха преминали на валутни позиции и държаха в левове парите си за жилище. Хората от бизнеса, които традиционно проявяват по-голям интерес от покупка на имоти, също се оттеглиха от пазара при неясните перспективи за развитие на икономическата среда.
Какво повлия на имотния пазар.
Посочените по-горе фактори, както и традиционно по-вялата търговия на имоти в началото на годината предопределиха сравнително ниското търсене на имоти за периода. Това наложи преоценка на високите януарски цени на жилищата, които останаха на нивата си от края на 1996 г. Най-ниски цени на недвижимостите брокерите регистрираха през пролетните месеци. Според посредниците тогава е бил и най-подходящият момент за покупка на недвижимости. През следващите месеци и най-вече след въвеждането на валутния борд, когато се появиха първите по-сериозни принципи за стабилизиране на икономиката, цените на недвижимостите се заковаха с малки колебания през съответните месеци от $10-20 на кв.м. Към края на годината цените обаче все още не могат да дръпнат нагоре и да догонят нивата, от които тръгнаха да падат. Много вероятно е и в близко бъдеще да не могат да се възстановят, защото все още няма траен сигнал за сериозен ръст в икономиката.
В края на годината фактор за развитието на пазара на имоти стана приемането на нов Закон за местните данъци и такси. С него от началото на 1998 г. се регламентира нов начин на изчисление на данъка при възмездно прехвърляне на собственост върху имот.
Според новите текстове на документа от следващата година при покупко-продажба на недвижимости ще се плаща данък за прехвърляне в размер на 2 на сто от пазарната оценка на имота, тоест като цяло размерът на таксата пада за сметка обаче на сериозно увеличение на базата на облагане. В момента общият размер на таксите по прехвърляне на недвижимости възлиза на 12 на сто от цената по сделката, която обаче не може да бъде по-ниска от базисните пазарни цени, приети с наредба от Министерския съвет. Именно тази нормативна формулировка позволяваше на страните по сделката да изповядват не реалната цена по сделката, а базисната пазарна цена на имота и върху нея да плащат нотариални такси. За сметка на честността излизаше доста солено на тези, които решаваха да декларират реални цени. Така пазарът насила бе изтикван в сивата зона.
Поправките в тарифата обаче бяха анонсирани още в края на лятото и оказаха сериозен натиск на имотния пазар. Предлагането на имоти нарасна сериозно през последните месеци, което не позволи на цените на недвижимостите да растат. Ранното огласяване на промените още повече затрудни и без това тромавата организация в държавния нотариат.
В началото на годината бе приет Законът за частните нотариуси, според който до 1 януари 1998 държавните натариуси трябваше да преминат на частна практика, а нотариатът да се разформира. През април беше и учредена Нотариалната камара, която да обединява в членство всички нотариуси. Тя трябваше да изработи и предложи на Министерския съвет и размера на нотариалните такси, които ще се събират от нотариусите при извършване на различни нотариални действия - вписвания на ипотеки, проверки и други. През последната седмица обаче парламентът одобри нова поправка в закона, което скандализира досегашните нотариуси. Преди това те имаха право без изпит да получат заповеди за назначения като частни нотариуси, а останалите кандидати да се явят на конкурс. С поправките в Закона за частните нотариуси привилегията за старите нотариуси бе премахната и те ще трябва да се явят на изпит с останалите кандидати. "Това на практика обезсмисля цялата направена до момента подготовка за стартиране на частния нотариат от 1 януари 1998", протестираха нотариусите срещу промените, но аргументите им не повлияха на депутатските решения. С промяната на нормативния документ се намали и броят на гражданите - от 25 000 на 10 000, които един нотариус ще може да обслужва в района си. Така пък се увеличи от 240 на 800 и броят на местата за нотариуси, за които министърът на правосъдието ще обяви конкурси. Старите нотариуси и по тази точка от закона останаха недоволни заради това, че им се отнема потенциална клиентела.
Другата не особено приятна най-вече за предприемачите новина, бе текстът в закона за облагане на физическите лица, според който печалбата от продажбата на жилище се облага с данък доход. Става въпрос за жилища, които са били собственост на продавача по-малко от три години. Текстът визира строителните предприемачи, които в очакване на промените в облагането са прехвърлили недвижимите си имоти от фирмите си на физически лица, но ще засегне и всички, които поради някаква причина сменят жилищата си по-често от три години.
Как се движеха цените на имотите.
Имотната статистика показва, че най-продавани през годината софийски жилища са в така наречените непривлекателни зони - "Люлин", "Обеля", "Овча купел", "Толстой", "Дружба", "Орландовци". Сделките с тях заемат около 38% от общия дял на предлаганите за продажба недвижими имоти. В тези квартали на столицата средната цена в началото на годината беше около $205 на кв.м., най-ниското ниво беше достигнато през летните месеци - $180, а сега отново се движи в порядъка около $200 кв.м. Безспорно първенец по скъпотия e кв. "Иван Вазов", където цената на кв.м. през цялата година не падна под $400, като през първите месеци бе около $450, през лятото падна до $410, а в момента е около $430. Миналогодишният лидер "Лозенец" остава на второ място, като цените през годината там се движеха от $390 до $430 кв.м (миналата година средно за $500). Това се дължи преди всичко на интензивното ново строителство, което се провежда в този район и подбива досегашния му имидж на тих и спокоен квартал. В центъра на столицата без особена промяна през цялата година квадратен метър се предлагаше за около $400 и противно на неписаното правило, че в края на годината са най-високи нива в момента цената е $380.
След логичния спад на цените на наемите на търговските площи през последните 1-2 години все повече собственици на реституирани търговски площи предпочитат да ги продадат и да вземат парите накуп. Тази част от пазара на недвижими имоти е все още не добре разработена, от което и произтичат драстични разлики в цените на едни и същи по тип и местонахождение търговски помещения. В центъра магазин от 100 кв.м може да се купи $400 до $1000 за кв.м. По кварталите цената варира от $150 до $500 за кв.м.
Все по-голям става броят на предлаганите за продажба вили, селски къщи и парцели. Петстотин долара на кв.м за къща с прилежащото й дворно място искат собствениците в "Бояна" и "Симеоново", в "Драгалевци" цената е около $400 на кв.м. Парцели в тези райони се предлагат от $20 до 50 кв.м метър в зависимост от екстрите регулация, ток вода, наличието на път. В селата, намиращи се на 30-40 километра от София, по-непретенциозните могат да се сдобият със стара къща с двор за 8000 - 12 000 долара. Солидна и сравнително нова къща, тип вила, може да се купи до $25 000.
За улеснение на хората, които участват на пазара, Националното сдружение за недвижими имоти възнамерява от другата година ежемесечно да обявява среден индекс на цените на недвижимите имоти. Той ще бъде разработен по световните стандарти с помощта на НСИ и Икономическия институт на БАН. Пробно за тази година има изработен индекс за месеците септември и октомври, $263.24 е общо средната цена на всички регистрирани за този период оферти.
На имотните пазари в страната освен общите тенденции на развитие на цените отражение оказват и някои специфики на отделните райони. В Пловдив например цените не са претърпели особени промени от септември досега при средна цена от около $170 кв.м в момента. В Бургас цените в момента вървят нагоре, като се забелязва засилен интерес към парцели в регулация и в момента техните цени се движат от порядъка $10-30 кв.м. В града средната цена на недвижимостите в момента е около $200 кв.м. От лятото насам във Варна има застой, причина за който са свлачищата. Средната пазарна стойност на пазара там е около $240 кв.м, са данните на имотната статистика.
Наемите през годината.
Пазарът на наеми, както и търговията с недвижимости претърпяха сериозни обрати през годината. Състоянието на този пазар през първите месеци на годината се характеризираше с огромно предлагане и по-малко търсене. Голяма част от наемите в заварено положение се предоговориха на по-ниски валутни равнища. В този период наемодателите отхвърлиха и схемата на индексиране на наемите в рамките на определени граници на поскъпване на долара. Повечето собственици на жилища сключиха контракти за наем с клаузи за плащане на наема в левове по курса на валутата към деня на издължаването му. Нестабилността на икономиката през зимата накара повечето от наемодателите да сключват договори за наеми, които да се индексират по-чисто - на един или три месеца. По-късно наемите започнаха да се договарят дългосрочно - за година, а дори в някои случаи и за по-дълъг период.
През първите месеци на годината се заеха само жилищата, чиито собственици предложиха на наемателите реални валутни наеми. Офертите на собствениците на имоти, които не отчетоха икономическата криза и рязкото обедняване на хората, застояха в агенциите с месеци. В началото на лятото интересите на наематели и наемодатели започнаха да се уеднаквяват, коментират брокерите. В началото на сезона посредниците отбелязваха и засилено търсене на по-малки помещения от фирми, които дотогава са обитавали по-големи офиси. Освобождаването на по-големите апартаменти доведе до драстично смъкване на наемите им.
Равнищата на наемите се стабилизираха едва в началото на есента, коментират брокери. През септември сезонно се повишиха наемите на малките жилища. Брокерите отчитат повишение на наемите им в рамките на 20-30 на сто спрямо нивата им през същия период на миналата година. Сериозният скок в наемните равнища се обяснява и с твърде оскъдното предлагане на гарсониери тази есен. В момента гарсониери в центъра се наемат за около 100-130 долара, обясниха от "Явлена". В кварталите наемите на малките жилища се движат в диапазона 60-80 долара на месец. По-ниски наеми могат да се намерят в най-крайните непривлекателни за живеене райони на столицата.
Липсата на малки жилища на наемния пазар пренасочи търсенето на кандидат-наемателите към двустайните апартаменти. При наемането на по-големи жилища наемателите успяваха да договорят и по-големи отстъпки от обявените оферти заради по-големите разходи за консумативи през зимата.
През годината брокерите регистрираха и засилено търсене за наемане на елитни търговски площи и заведения. До тази година преобладаващо беше търсенето на по-малки търговски пространства за по-скромна търговия.
Частният сектор дава над 30% от промишлената продукция през 1997 г. Предприемчивите са традиционно силни в търговията и строителството
Мара ГЕОРГИЕВА
Близо 75% от регистрираните у нас фирми са на еднолични търговци. От статистическите данни обаче излиза, че предприемаческият бум от началото на 1990 г. е към своя край. Докато през 1990 и 1991 г. броят на регистрираните у нас фирми се е удвоявал всяка година, през 1996 и 1997 г. спадът е очевиден. Първоначалното опиянение от промените и надеждите за самостоятелен бизнес, изглежда, са отстъпили пред реалностите на не дотам успешния преход, лошата инвестиционна среда и липсата на политика за формиране на средна класа.
"През 1996 г. Националният статистически институт (НСИ) въведе нов регистър на фирмите в България (БУЛСТАТ). Голяма част от дружествата обаче не подновиха участието си в БУЛСТАТ и това е една от формалните причини за рязко намалелия брой на регистрираните фирми, коментира Любомир Димитров от Фондацията за развитие на предприемачеството у нас. Основна част от дружествата са прекратили дейността си поради неблагоприятните икономически условия за развитие на самостоятелен бизнес. " Данните показват, че най-силно е редуциран броят на едноличните търговци, на които се дължи над 80% от намалението във фирмените регистрации. Всъщност немалка част от едноличните търговци бяха регистрирани, за да използват данъчните преференции, допускани допреди година, много от неподновилите регистрацията си в БУЛСТАТ така и не са извършвали никаква дейност.
Сривът на финансовата система и хиперинфлацията от началото на тази година обаче съвсем обективно отказаха и най-амбициозните предприемачи. Бизнесът буквално беше смазан от седем години макроикономическа нестабилност, некоординирани данъчни реформи, корупция, рекет, нелоялна конкуренция от страна на държавата и т.н. Всичко това доведе до много доброволни ликвидации на търговски дружества (отново като се изключат тези, които се правят от данъчни съображения), като статистиката отчита, че само 4% от фирмите прекратяват дейността заради сливане с друга фирма или поради изкупуване на активите им.
Второто и третото тримесечие на тази година се свързват с известно затопляне на бизнесклимата, поне според анкетите, провеждани от НСИ. Частните дружества също активизират дейността си. От 29% през първото тримесечие делът на частния сектор в общото производство нараства на 34% през полугодието и на 37.5% до края на деветмесечието, показват официалните данни.
Кой прави бизнес у нас.
Над половината от българските предприемачи имат средно образование. Делът на тези с основно и по-ниско образование е относително висок в сравнение с останалите страни от Централна и Източна Европа (над 15%), но намалява през 1996 г. до 4.5%. Расте броят на висшистите, учредяващи собствени фирми, въпреки че у нас те са по-малко в сравнение с предприемачите висшисти от балтийските страни например. Другият любопитен факт е доста ниският дял на жените, които започват собствен бизнес. Само 17.8% от всички собственици или управители на фирми у нас са жени, докато в страните на Централна и Източна Европа те са 27%.
Повече от половината от регистрираните фирми са в областта на търговията, където е съсредоточена основната част от дружествата с оборот над 1 млрд. лв. Това е логично, тъй като именно търговията е свързана с най-малко първоначални инвестиции и съответно е най-достъпна за "начинаещи бизнесмени", които освен това функционално нямаха достъп до банкови кредити, нито пък беше разумно да ги получават заради непрекъснато сменящата се макроикономическа среда. Донякъде поради същите причини услугите, транспортът, строителството, хотелиерството и ресторантьорството са също предпочитани сектори от частниците. В същото време в областта на услугите регистрацията на нови фирми намалява, вероятно заради голямата конкуренция и ниската покупателна способност на населението.
"През 1997 г. се увеличи делът на частните фирми, чиято основна дейност е производство на промишлени изделия - обобщава Христина Стоянова, главен експерт в НСИ. - Но този факт не е свързан толкова със създаването на нови фирми или с преориентиране на вече съществуващите към производствена дейност, колкото с преминаването на държавни предприятия в частния сектор главно в резултат на масовата приватизация."
Очертава се частниците да произведат през 1997 г. не по-малко от 30% от продукцията на промишлеността, показват предварителните разчети на НСИ. "Запазва се тенденцията, наложила се през последните години, за нарастване на жилищното строителство, извършвано от частни фирми - коментира Христина Стоянова. - Около три четвърти от завършените и въведени в експлоатация жилища са от частни строителни фирми, делът им в брутната продукция на отрасъла надхвърля 60% (по данни от деветмесечието). Близо половината от транспортните услуги се извършват от частни превозвачи. Най-голям е делът на частниците в автомобилния транспорт. 1997 г. е известна с това, че бяха приватизирани основни държавни автомобилни превозвачи в почти всички региони на страната."
Къде се прави бизнес у нас.
Най-голям брой регистрирани фирми има в столицата (23%) и в Пловдивска област (16%), показват данните от НСИ. В останалата част на страната разпределението на дружествата е почти равномерно - между 8 и 19%. Изключение прави областта Монтана, където показателите са най-ниски.
По гъстотата на фирмите (броят на регистрираните фирми, съотнесен с броя на жителите) София е отново начело в класацията. Силна е предприемаческата активност и в Пловдивска, Бургаска, Русенска и Варненска област. Най-ниска е бизнесактивността в Северозападна България.
Гъстотата на фирмите у нас значително се различава от страните в Централна и Източна Европа. Стойността за България е над средната за страните от този регион и е близка до средната гъстота на фирмите в страните от ЕС. В същото време обаче произведеният брутен вътрешен продукт на глава от населението е по-нисък в сравнение със страните от Централна и Източна Европа. Причините са няколко - делът на малките фирми в България е твърде висок, много от съществуващите фирми у нас са по-малко ефективни или въобще не работят.
Делът на микрофирмите в България е твърде голям в сравнение с останалите страни, тоест според статистиците е необходим относително по-голям брой дружества, за да се генерира едно и също количество брутен национален продукт при равни други условия. "В ЕС само половината от фирмите са без наети работници и почти всички останали са с брой на наетите лица между 1 и 49", твърди Любомир Димитров от Фондацията за развитие на предприемачеството. Около 77% от регистрираните частни фирми у нас работят без наети лица на трудов или граждански договор. Делът на фирмите с брой на заетите над 50 души намалява от 3.4% през 1995 г. на 1.8% през 1996 г. Причината е в това, че условията в България принуждават предприемачите да ограничават както дейността на своята фирма, така и броя на наетите лица, за да могат да оцелеят. Затова в българските фирми по правило се осигурява работа единствено за членовете на фамилията. В този по своята същност семеен бизнес работят около една четвърт от заетите в частния сектор.
"В бизнесанкетите шефовете на фирмите споделят намеренията си за намаление на персонала през следващите няколко месеца. С други думи, не се очертава в близко време частният сектор като цяло да спомогне за намаление на безработицата чрез откриване на нови работни места - обобщава Христина Стоянова, главен експерт в НСИ. - Изключение прави промишлеността. Там относителният дял на анкетираните фирми, които се нуждаят от нови заети лица, превишава с 4 процента тези, които възнамеряват да намалят персонала си."
Срокове
Малките и средните предприятия са обречени да действат гъвкаво
Ирена Петрунова, изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия, пред в. "Капитал"
Какви са непосредствените задачи пред Агенцията за малки и средни предприятия?
- Агенцията е създадена, за да съдейства за разработване и провеждане на държавната политика за насърчаване на малки и средни предприятия (МСП). Вече работим по стратегия за малкия и средния бизнес. Създадена е работна група, която включва представители на правителствените и неправителствените структури.
Втората непосредствена задача е да участваме в изготвянето на нормативни актове за стимулиране на малкия и средния бизнес, включително и изменение на действащи нормативни актове в тази област. На трето място, но не по значение, е осъществяването на сътрудничество с местни и чужди правителствени и неправителствени органи и организации за развитие на малките и средните предприятия. Не на последно място стои задачата за разработване на схеми за финансово подпомагане на МСП и съдействие за реализирането им, включително и чрез управление на целеви фондове за финансирането на дейности по насърчаването на малкия и средния бизнес. Практиката по света показва, че голяма част от хората предпочитат да основават собствена фирма, вместо да приемат по-скъпо платена, но правеща ги зависими работа. Собственият бизнес им дава възможност да се чувстват по-самостоятелни. Малките и средните предприятия са обречени да реагират гъвкаво и адекватно на пазарните изисквания, за да се справят със ситуацията.
Ще има ли специален закон за малките и средните предприятия?
- В законодателните приоритети на Народното събрание през януари 1998 г. е включено разработването на закон за малките и средните предприятия. Личното ми мнение е, че такъв закон може да се разработи едва след като стратегията бъде готова. Спорно е дали трябва да има специален закон за малките и средните предприятия. В редица държави няма такъв закон. По принцип се налага становището, че регламентацията за МСП не трябва да се концентрира в един отделен закон, а би следвало отделните закони да предвиждат разпоредби за малкия и средния бизнес. Някои експерти са за приемане на специален закон, други са против. Има достатъчно аргументи в подкрепа и на едната, и на другата теза. Може би ситуацията у нас е такава, че действително трябва да има обща законова рамка за малките и средните предприятия.
Какви трябва да бъдат отправните точки на един бъдещ специален закон?
- Преди всичко в него трябва да се формулира що е то малко и средно предприятие. Сега в нашето законодателство има две формулировки. В ПМС No314/1997 г., с което се създава агенцията, се поставя ударение върху броя на работниците. В Закона за държавната банка за инвестиции и развитие има друга трактовка - там се взема предвид и стойността на дълготрайните материални активи. Но това също не е достатъчен критерий. В страните от ЕС се взема като критерий и оборотът на фирмите, което според мен също е много важно. Моето становище е, че критерият за малко и средно предприятие трябва да бъде кумулативен. Най-важното в бъдещия специален закон е да определим макросредата, в която ще действат малките и средните фирми. Ако не им създадем постоянна среда със сигурност в утрешния ден, те няма да могат да стартират и да работят. Досега неведнъж предприемачите са ползвали преференции, които впоследствие са им били отнемани. Законите не трябва да влизат в сила със задна дата.
Защо не функционира Държавната банка за инвестиции и развитие, след като има приет специален закон за това с конкретни срокове за учредяването й?
- Има колизия между редица от разпоредбите в този закон и Закона за банките, приет по-късно от Народното събрание. Министерският съвет скоро ще гледа промените в Закона за държавната банка за инвестиции и развитие и ще ги предложи на парламента. В насърчителни банки от този тип задължително трябва да има поне 51% държавно участие. Това не е търговска банка, печалбата не стои като самоцел пред една такава финансова институция. Тя се създава изключително за да стимулира малкия и средния бизнес. По тази причина държавното участие е важно, защото е гаранция за чуждите донори, от които ще дойдат кредитните линии. Принципите на работа на една такава банка не са нови, те вече са изпитани в практиката и ние можем да ползваме директно чуждия опит. Ако тази Насърчителна банка заработи, в нея ще се натрупват средствата, които могат да постъпят по линия на различни кредитни линии - например по линия на програма ФАР, от ЕБВР и т.н. Ще се изработят точни правила за отпускането на кредитите и за последващия контрол при връщането им. Системата ще бъде такава, че Насърчителната банка ще рефинансира търговските банки едва след като отпуснат кредит на някого, т.е. те няма да имат средствата предварително. Условията на кредитиране ще бъдат облекчени. Предвижда се гратисен период и разсрочване във времето, но конкретният механизъм ще се уточнява допълнително. Целта е фирмите първо да стъпят на крака и след това да започнат да си връщат кредита.
Какви са противоречията между специалния закон за създаване на Насърчителната банка и останалите нормативни актове?
- Всъщност за противоречия в буквалния смисъл не може да се говори, тъй като Държавната банка за инвестиции и развитие (ДБИР) е създадена по силата на специален закон. Основната й задача е подпомагането на стопанското развитие на България най-вече чрез насърчаване на МСП. Частно-стопанската максимизация на печалбата по правило не е съвместима с подобна задача, поради което Насърчителната банка не е институция, стремяща се към максимум печалба. По тази причина предимно държавата или държавна институция би трябвало да притежава дялове в Насърчителната банка. От друга страна, ДБИР не трябва да зависи от постоянни бюджетни субсидии. Хубавото е това, че банката ще привлече голям кредитен ресурс. Например подобна немска насърчителна банкова институция ще ни предостави кредитен ресурс от 40 млн. марки.
Агенцията обяви, че ще създава регистър на малките и средните фирми у нас. С каква цел се прави това, каква ще е ползата за предприемачите?
- Сега у нас има много регистри на фирмите - в Националния статистически институт, в Българската стопанска камара, в Българската търговско-промишлена палата, в еврогишетата. Амбицията ни е да обединим базата данни, като въведем точно определени критерии за регистрация. Така ще се опитаме да бъдем максимално полезни и на тези, които искат информация, а не само на тези, на които ще даваме информация. Регистрираните при нас фирми ще ползват редица преференции. Ще получават пълната информация по всички проекти, за обучение у нас и в чужбина, за посещения на панаири и изложби, ще ползват консултантски услуги с отстъпка в цената.
Как функционира фонд "Малки и средни предприятия", който бе прехвърлен към агенцията?
- Фондът има дълга история, накрая е сведен до отдел в Министерството на промишлеността. Били са заделени доста средства, раздадени са кредити с 6-месечен гратисен период. До този момент са върнати всички кредити, останали са 4 и вноските по тях се погасяват редовно. Проблем на фонда сега е, че парите в него са оскъдни и без допълнителен приток на свежи капитали не са достатъчни за финансиране на конкретни проекти.
Ще изгради ли агенцията офиси в страната?
- Можем да препоръчаме да се ползват услугите на регионалните агенции или центрове, които вече съществуват - например в Русе, Бургас, Смолян и други. Те работят от години и са развили структури за подпомагане на малкия и средния бизнес. Има изградени структури и на БСК, и на БТПП, и на Центъра за масова приватизация. Смятаме да работим заедно. Няма нужда от разпиляване. Много важна е също връзката на агенцията със създадените браншови съюзи. В Германия например членството в браншови съюз е задължително. Задачата на агенцията е да осъществява връзката между браншовите организации, регионалните центрове и държавните органи.
Деловите прояви - Януари-Март 1998г. Фирмите започват със собствени спестявания и заеми от приятели
Банките са умерено предпазливи в отпускането на кредити
Мара ГЕОРГИЕВА
В България няма традиции за подкрепа на малки и средни фирми, макар че опити за създаването им се правят още в рамките на централизираната планова икономика. "В началото на 80-те години започва изграждане с бюджетни средства на несамостоятелни единици към големите предприятия, коментира Елена Кръстенова от Фондацията за развитие на предприемачеството. Целта е да се предложат по-разнообразни стоки и услуги, да се въведат нови технологии, да се използват местни суровини. Но до 1990 г. само условно може да се говори за малки и средни предприятия у нас от гледна точка на пазарната икономика."
Седем години след прехода частниците са все между "Осанна" и "Разпни ги". Мнението за тях варира от "панацея за възраждането на икономиката" до "семкаджии и чорбаджии". Напук на пречките обаче предприемачите, средната класа, настъпателно воюват за своето място под слънцето.
Най-големият проблем при основаването на малката фирма е откъде да се намерят средства, установяват всички социологически проучвания досега. Според проучване на Евростат през 1992 г. за 47% от започналите собствен бизнес този проблем е основен. На следващо място се подреждат липсата на достатъчно информация за нормативната база (44% от анкетираните), проблемите, свързани с осигуряване на необходимата земя и сгради (45% от решилите да захванат собствен бизнес), и доставката на суровини и материали (46%). Следващо наблюдение на Евростат през 1996 г. отново откроява финансовите проблеми - те са спънка за 47.3% от предприемачите, докато останалите въпроси са загубили до известна степен значението си.
Денят се познава от сутринта.
"Основният финансов източник при старта на фирмата са собствените и семейните спестявания, твърди Антонина Стояновска, директор на Фондацията за развитие на предприемачеството. Това важи за 60% от предприемачите. На следващо място се подреждат заемите от приятели. Значението на банковите кредити като източник за финансиране нараства едва през 1996 г."
Основните кредитополучатели са дружествата, които работят в областта на търговията. Техният риск е относително по-малък, а ресурсът, от който се нуждаят, е краткосрочен. Банките от своя страна още дълго ще се въздържат да отпускат дългосрочни заеми, тъй като ресурсът, който самите те привличат от вложителите, е краткосрочен по характер. Това обяснява защо производствените дружества имат доста по-затруднен достъп до банкови кредити. Най-малко са предприятията, придобили първоначален капитал от международни финансови институции или схеми. Изчерпването на собствените ресурси, инфлацията и недостигът на външно финансиране са главната причина за навлизането на малките и средните предприятия в сектори с ниска капиталоемкост. Вероятно това обяснява донякъде бума на частници в сектора на услугите например.
Заеми за малките и средните предприятия не липсват, показват статистическите данни. "Седемдесет и четири процента от всички раздадени кредити са били предназначени за частния сектор, обобщава г-жа Стояновска. Въпросът е в това, че насочеността на тези кредити е твърде специфична. До средата на 1996 г. кредитната дейност на банките е ориентирана предимно към големи фирми и частни групировки. " Всъщност ръстът на кредита за частния сектор до кризата през миналата година беше доста измамно изкривен от милиардите, които банки-еднодневки раздадоха на собствените си акционери или просто срещу комисиони за банковите шефове парите бяха отпускани, за да не се върнат. Огромната част от тези средства никога не са били насочени за инвестиции в икономиката.
Сега, макар и поукрепнали, банките остават консервативни и предпазливи спрямо малките и средните предприятия у нас. Липсата на кредитен регистър за лошите платци ги прави още по-подозрителни към "дребните" клиенти. Като цяло търговските банки нямат опит в работата с тях.
Разминаването в очакванията между банки и предприемачи е доста сериозно. Банкерите се плашат от твърде оптимистичните бизнеспланове на фирмите, а и са принудени от разпоредбите на БНБ да бъдат такива. Затова искат обезпечения, надхвърлящи 140% от отпусканите средства. Административните разходи по кредитирането на малките фирми са доста големи и не се оправдават, защото размерът на заема е твърде нисък, признават институциите. Банките предпочитат да отпускат по-скоро заеми за оборотен капитал, отколкото инвестиционни кредити. Според статистическите данни 65% от отхвърлените искания за кредит са били за инвестиционни цели, а 62% от отпуснатите банкови кредити са за оборотен капитал. Според банкерите пък предприемачите рядко разбират юридическата си отговорност, съизмерима с капитала на дружеството. Много често ръководителите и собствениците на фирмите отъждествяват дълготрайните си материални активи със собствения си капитал и разполагат с приходите си като с печалба. Фирмите попълват нуждите си от оборотни средства доста често за сметка на неплатени доставки, работа и услуги. Затова взаимната задлъжнялост расте тревожно, което плаши финансистите. Банкерите се страхуват и от ниското равнище на мениджърските умения. Ръководителят на фирмата е най-често неин собственик, което в най-добрия случай означава липса на контрол върху управителя. Лекари управляват застрахователни дружества, текстилни инженери стават собственици на транспортни фирми, възмущават се кредитни инспектори. Те твърдят, че умението да се ръководи бизнес най-често е случайно и се доказва с поредица от грешки и опити.
Предприемачите също имат своите забележки към банките. Според 90 на сто от тях процедурата по отпускане на кредити е твърде продължителна и сложна. Доскоро високите и нестабилни лихви, свръхобезпечението, което се иска, нестабилността на самите банки са сериозни прегради пред малкия и средния бизнес у нас. В това изброяване не може да се пропусне и корупцията между банковите служители - дори и при твърденията за затягане на финансовата дисциплина отпускането на заеми срещу комисиони все още не е преустановена практика.
"Финансирането на малките и средните предприятия се затруднява и от липсата на специални финансови схеми, обобщава Антонина Стояновска. Причините за това са ограничените бюджетни ресурси, незадоволителната нормативна база, отсъствието на дългосрочна правителствена политика в тази насока."
Всички успешно приключили програми за алтернативно външно финансиране на малки и средни предприятия у нас са били осъществени от независими институции, несвързани с българската банкова система, показва опитът. Експертите подчертават, че това, което липсва, е облекчен достъп ДО кредитиране, а не облекчени условия НА кредитиране. Колкото по-рано се осмисли това, толкова по-малко ще са грижите на предприемачите. Иначе ще се повтаря известната случка за бизнесмена, решил да поиска кредит. Банкерите отговорили, че може да разчита само на автокредит. Но не са имали предвид заем за автомобил.
През 1997 няма инвестиция, чийто доход да е надхвърлил инфлацията
Антоанета Алексова
Пазарът на спестовни инструменти и през тази година остана оскъден. Инвеститорите със свободни левове не разполагаха с достатъчно добри алтернативи за спестявания. С най-ниска доходност през цялата година останаха срочните депозити в търговските банки. При високата годишна инфлация, която до края на ноември е 558.7 на сто, спестяванията на срочен депозит в банка се стопиха сериозно. На всеки сто лева в банка до края на ноември спестителите са загубили над 76 лева. Изоставането на левовите лихви от индекса на потребителските цени дойде най-вече през зимните месеци, когато месечната инфлация се измерваше с трицифрени числа. През април статистиката отчете дефлация, а месечната лихва остана висока. Тогава спестителите реализираха над 9 на сто положителен реален доход. В следващите месеци обаче основната лихва тръгна стремглаво надолу. През летните месеци, противно на очакванията, инфлацията остана висока под влияние на поскъпването на щатската валута на международните пазари, дефицитите на някои храни - мляко, сирене, кашкавал, яйца и др. Повишението на цените на горивата от 1 септември също задържа индекса на потребителските цени над прогнозните числа.
Буквалното сриване на лихвите дойде веднага след въвеждане на валутния борд от първи юли. Според един от принципите на валутния борд фиксиран в икономиката е само валутният курс, но паричното предлагане и лихвите се определят от пазара. Този принцип обаче не бе напълно спазен, тъй като основната лихва се определяше на база средната доходност от емитираните от хазната съкровищни бонове, които бяха доста оскъдни като предлагане във връзка с изискванията на МВФ за редуциране на нетното нарастване на дълга. Резкият спад на лихвите и изоставането им от инфлацията под 1 на сто месечно в началото на лятото доведоха до опасност от отлив от левови спестявания в банките. При липсата на конкурентни спестовни инструменти логично бе изтеглените спестявания да повишат потребителското търсене, а оттам и инфлацията. Опасността от дестабилизиране на финансовата система бе отчетена от хазната, която обаче повлия на основната лихва към скромно повишение. При угрозата от ново изтичане на депозитна маса търговските банки също повишиха лихвените си равнища, но с малко.
Държавни ценни книжа.
По-висок номинален доход от лихвата по левовите депозити реализираха собствениците на държавни ценни книжа. При смъкването на лихвените равнища след март и през по-голяма част от годината по-атрактивни за инвеститорите се оказаха сконтовите ДЦК. При тези книжа доходността е твърда и не зависи от промените в лихвения процент. Тя се формира като разлика между номинала, който се получава като доход на падежа и цената, на която ДЦК са купени.
Доходността на книжата от вторичния пазар остана близка до тази на целевите емисии съкровищни бонове. Целевите ДЦК се предлагат директно от финансовото министерство през пет финансови институции - гишетата на БНБ, ОББ, Булбанк, ФК "Еврофинанс" и Българска пощенска банка. Въпреки по-добрата доходност в сравнение с лихвите по депозитите и собствениците на ДЦК не могат да се похвалят с реален ръст на спестяванията си. Единствено през април, когато процентът на инфлация падна под нула, както и през март, когато лихвата все още беше висока, доходността по всички емисии ДЦК надскочи инфлацията. През останалите месеци доходността по краткосрочните книжа изостана от инфлацията. Единствено едногодишните държавни ценни книжа са имали месечна доходност, близка до инфлацията. През май и октомври доходността на едногодишните целеви бонове дори е изпреварила поскъпването на живота (виж графиката).
През първите шест месеца от годината поскъпването на живота бе покрито от дохода по индексираните с инфлацията ДЦК. Емисиите на индексните бонове стартираха през ноември миналата година и бяха спрени от продажба през юли. Министерството на финансите първо ограничи обема на емисиите индексни ДЦК, а после направо прекрати емитирането им поради прекаленото оскъпяване на ресурса. Инфлационните ДЦК бяха шестмесечни ценни книжа. Те се продаваха по номинал и носеха доход, равен на шестмесечната натрупана инфлация плюс 2 на сто надбавка. Единственият недостатък на книжата беше ниската ликвидност, тоест не можеха да се продават преди падежа.
Инвеститорите във валута са реализирали най-голям доход през годината. Годишната печалба на спестителите във валута от януари до края на ноември е около 263%, като се отчетат курсовите разлики и се приеме средна годишна лихва от около 5 на сто по валутните депозити в щатски долари. При натрупана инфлация до края на ноември от 558.7% и вложенията във валута не са покрили инфлацията.
Инвестицията във валута беше най-атрактивна през първите месеци на годината. Тогава доходът от курсови разлики многократно изпревари лихвите по левовите депозити, а и напълно покри инфлацията. Печалбата на валутните инвеститори за януари е била 230.37%. В началото на февруари беше най-големият скок на долара за годината, когато щатската валута достигна до около 3000 лева за долар. Инвеститорите, които точно в този момент се отърваха от валутата си, реализираха сериозен доход в левове.
След сериозна намеса на валутния пазар от страна на служебното правителство валутният курс беше администриран на двойно по-ниски нива. Това стана по силата на джентълменско споразумение между правителството, големите ресурсни банки и големите вносители, традиционно големи купувачи на валута. Оттам дойде и далеч по-ниската печалба на валутни позиции в сравнение с първите месеци на годината. Валутните спестители, обърнали левове в долари в началото на февруари и останали на такива позиции до края на месеца, са реализирали печалба от 24.89%. През пролетните месеци печалбата от доларовите вложения, обърнати в левове, намаля номинално. Глътката въздух за доларовите вложители дойде през май, юни, юли, когато техните инвестиции отново имаха номинален ръст в левове.
За първите шест месеца на годината печалба от курсови разлики реализираха и спестителите в германски марки. До първи юли, когато официално беше въведен валутният борд и валутният курс на марката бе закован в левове, инвеститорите в немска валута са спечелили около 211.56% от курсови разлики.
Реално не са могли да съхранят парите си и инвеститорите в недвижимости. През по-голяма част от годината тенденцията бе към спад в цените на имотите. От есента започна трайна стабилизация на пазарната стойност на имотите, но трендът не може да се обърне. Промяната в Закона за местните данъци и такси и въвеждането на новите драстично по-високи такси за прехвърляне на собствеността повишиха предлагането на жилища в последните месеци. Това бе и причината цените на имотите да не могат да тръгнат нагоре, въпреки че наемите отбелязаха скок още в началото на есента. Дори и жилищата в най-престижните софийски квартали, които най-бързо вдигат стойността си, имат по-ниски цени през декември в сравнение с януари.
Софиянци няма да плащат за боклука си до юни
Столичната община обърка сметките за такса смет
Заместник-кметът по финанси на Столичната община Венцислав Николов оттегли докладната си записка за определяне на такса смет за 1998 г. на сесия на общината в петък, след като направи грешни изчисления, които финансовото министерство откри. Финансист No1 на общината беше предложил в докладната таксата за изхвърляне на боклук от граждани да се вдигне от 15 на 65 промила. Ако таксата бе приета в този й размер, това означава, че за апартамент от около 70 кв.м в София столичани щяха да плащат средно от 390 хиляди до 1 352 000 лева годишно за извозване на боклука. Данните от данъчната администрация сочат, че новите данъчни оценки на апартамент 70 квадрата в столицата ще варират от 6 до 20.8 милиона лева. Вероятно става въпрос за недоразумение, коментират общинарите обърканите сметки. В самата докладна обосновката на новите промили е при данъчна оценка на жилище от 60 000 лева и такса смет 3900 лева годишно.
"Столична община няма да събира такса смет от собствениците на недвижими имоти до средата на следващата година", каза Николов след оттегляне на докладната. Дотогава ще тече преоценка на жилищните сгради по новите норми на дънъчна оценка. Общината няма да може да събира таксата за изхвърляне на боклука и при старите норми. С влизането в сила от първи януари на новия Закон за местните данъци и такси сегашните данъчни оценки на жилищните имоти се отменят. В нормативния документ е посочено, че данъчни декларации за жилищните имоти се подават в района по местоживеене до 31 май следващата година, а до 30 юни се прави първата вноска.
Такса смет ще се събира само от юридическите лица за ползваните от тях нежилищни имоти, когато те плащат на база извозена смет, а не на база на стойността на имотите им. Нейният размер се определя в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за сметоизвозване и съобразно обявената от общинска фирма "Чистота" честота на извозването на боклука.
С писмо от 18 декември Министерството на финансите предупреди зам.-кмета Венцислав Николов да отложи приемането на конкретни размери на такса смет за 1998 г., които трябваше да се гласуват на сесия на Столичния общински съвет в петък. Аргументите на финансовото ведомство са, че преди да стане ясно с колко ще се увеличат оценките на сградите в София, не е нормално да се определят промилите. В кореспонденцията до общината се отбелязва, че по груби изчисления данъчната оценка на имотите в столицата ще скочи средно с около 80-90 пъти, а за селата, които са в границите на Столична община - средно с около 20-30 пъти.
Раздържавява се предоставянето на социални услуги
Частни фирми и неправителствени организации ще могат да предлагат социални услуги при партниране с държавата и общините, се предвижда в законопроект за социалното подпомагане, който беше одобрен от кабинета през миналата седмица. Сдруженията с идеална цел и частни физически и юридически лица ще могат да осигуряват помощ на деца или на лица с увреждания, на стари хора, на бездомници, на хора от замърсени райони само след лицензиране от Министерството на труда и социалните грижи. Държавата и занапред ще продължи да плаща ползването на социални услуги от българите без доходи. Останалите хора в нужда в зависимост от доходите си ще заплащат диференцирани такси. Размерът им ще бъде регламентиран нормативно само за държавните социални заведения. "При ползването на услуги в частни центрове за социални грижи таксите ще бъдат предмет на договаряне между извършителя на услугата и клиента", обясни социалният министър Иван Нейков.
Дейностите по социални грижи в страната ще се финансират с целева субсидия от държавния бюджет и собствени приходи на общините, от фонд "Социално подпомагане", дарения и с пари от международни програми. Фондът ще набира средства от държавния бюджет, чиято вноска ще се определя със закона за бюджета всяка година. Средства ще постъпват и от дарения, такси за издадени разрешителни на неправителствени организации и частни юридически лица. Въпреки че в първия вариант на законопроекта беше определено съотношение 55 на 45 в полза на държавата, в което да се финансират социалните дейности, на заседанието на кабинета се е възприело да не се фиксират конкретни числа. "Министърът не финансите не възразява пътят на парите за социални грижи да бъде съкратен, като целевата субсидия от бюджета да постъпва направо във фонда, вместо да минава през общините и те да я изразходват", каза д-р Татяна Василева, зам.-министър на труда. Фондът пък от своя страна да преразпределя парите към всяка община в зависимост от нуждите й. Идеята е районите с висока безработица и ниски собствени приходи да могат да получат по-голяма финансова подкрепа от фонда.
Фондът ще финансира поддържането на определни социални услуги в заведенията на държавна и общинска издръжка. С парите за социално подпомагане ще се кофинансира и предоставянето на социални услуги от неправителствени организации. Съвместното финансиране обаче ще се отнася само до извършването на социални дейности, които министерството на труда определи като приоритетни. Частните заведения за социално подпомагане остават на самостоятелна издръжка.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ, клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове), Българска пощенска банка, Експресбанк, "Натурела груп" ЕООД, "Евро-финанс" АД. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който е обявяван за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Още една година напразни надежди
Алексей ЛАЗАРОВ
За българските електронни медии си отива една празна година. Родните зрители ще посрещнат 1998 г. с четири телевизионни канала по-малко в сравнение с началото й, без частна национална телевизия и с два държавни канала, които от ден на ден изнемогват все повече и повече. През отминаващата година странните ходове на управляващите изкристализираха в куп събития, които могат да бъдат определени само с думата абсурд.
Почти веднага след като Стефан Софиянски беше назначен за служебен премиер, започнаха първите интриги. В борбата за властта в БНТ хората в нея се разделиха на два отбора - претендиращи за близки отношения със Софиянски и опитващи се да се изкарат близки до бъдещия тогава премиер Костов. За евентуални победители в състезанието за частна национална телевизия започнаха да се споменават Любомир Павлов и Красимир Стойчев - любимците съответно на служебния и бъдещия премиер. Победител в крайна сметка нямаше, тъй като стартът на подобно състезание така и не беше даден. Ако не друго, през 1997 поне стана ясно, че в България няма един човек, фирма или групировка, които могат сами да финансират частен национален канал. Точно заради това по-късно през годината съперничеството се измести извън България. Желаещите да участват в медийния бизнес започнаха да се конкурират за представителството у нас на международни гиганти, които евентуални биха инвестирали в частен национален тв-канал. През първите месеци на 1997 г. започнаха да се споменават имената на руската групировка Video International, на южнокорейската "Деу" и на американската СМЕ (Central European Media Enterprises). Руснаците разчитаха на връзките си с правителството на Виденов и първи се отказаха от надпреварата. "Деу", въпреки че единствена от претендентите заяви публично интереса си към частния национален ефир, остана само с това. Американската СМЕ, която притежава няколко телевизионни канала в страните от Източна Европа, първо прояви интерес към столичните "Нова телевизия" и "7 дни". След кратко проучване обаче се оказа, че тя има интерес към инвестиции в тв-канал, само ако той има национален обхват.
Скоро след като СДС спечели изборите, съвсем естествено се заговори за рокади в ръководствата на БНТ и БНР. Законовият буламач, който беше забъркан от предишните управляващи, обаче беше оставил без ход политиците от СДС. След намесата на Конституционният съд, който отмени част от Закона за радио и телевизия, генералните директори на БНТ и БНР не можеха да бъдат сменени, без да се ремонтира "Гордостта на Клара" или да се приеме нов закон. Управляващите не мислеха така. Изненадващо през лятото министър-председателят заяви, че нивото на "финансовата дисциплина" в БНТ и БНР е ниско и има предпоставки за корупция. За доказателство бяха посочени резултати от финансова ревизия в държавната телевизия за периода, през който медиата се управляваше от Хачо Бояджиев. Същите данни бяха използвани за повод и при свалянето на Иван Гранитски от шефското място на "Сан Стефано". Независимо от истинските причини за поисканата рокада по върховете на БНТ и БНР, за да я осъществят, управляващите трябваше да си отговорят на още два, и то трудни въпроса - как да го направят и кого да назначат там. Бъркотията, която се забърка след това, доби печална известност - парламентът избра Стефан Димитров и Лили Попова и няколко месеца по-късно Конституционният съд отмени избора им. Ефектът в момента е, че в БНТ не се знае кой управлява.
Четири телевизионни канала спряха да излъчват у нас през 1997 г. Програмата на Обществената руска телевизия, френската TV5 и CNN "излязоха" от родния ефир, след като правителството прецени, че те се разпространяват у нас в противоречие на Закона за концесиите. В случая с бургаската телевизия СКАТ пък изкристализира цялото безумие, сътворено от управляващите ни през последните няколко години. Тв-каналът в крайморския град беше спрян не защото е нарушил някакви нормативни актове, а просто защото нямаше законов начин разрешението му за излъчване да бъде продължено. Основна пречка се оказа липсата на медиен закон.
Именно драмите около медийното ни законодателство бяха друго събитие през 1997, което ще бъде запомнено, и то едва ли с добро. Почти веднага след идването си на власт управляващите завиха, че отхвърлят изцяло философията на приетия година преди това закон. "Ще изработим нов закон", завиха тогава категорично те. По-късно обаче се оказа, че са сгрешили и вместо първо лице множествено число е трябвало да се използва трето - "ще изработят". В края на лятото форум "Свободно слово" внесе в Парламентарната комисия по културата и медиите свой проект на закон за радиото и телевизията, който впоследствие се оказа и за всички останали медии без вестниците. След протестите срещу него дълго време нито един народен представител не посмя да го внесе официално за разглеждане. Известно време след това Стоян Райчевски, председателят на културно-медийната комисия, се опита да прокара законопроект само за БНТ и БНР, изработен от юристи на държавната телевизия. Отново последваха скандал и обвинения и този вариант също беше оставен настрана. В момента председателят Райчевски изчаква да види дали правителството ще предложи свой законопроект. "Ще приемем закон за медиите през първата половина на 1998", е единственият срок на управляващите. В средата на 1997 те обещаха до края на годината това вече да е станало. Тогава обаче всички им повярваха... Накратко казано, за медиите си отива празна година - без алтернатива на държавната телевизия, без нормален медиен закон. Година, изпълнена с кухи обещания и напразни надежди.
Най-рекламираните продукти по основните тв-канали
(БНТ, "Нова тв", "7дни" за периода 1.I.97 - 30.XI.97)
Класацията е направена въз основа на целогодишните изследвания на социологическата агенция "Маркет тест". Представените суми са получени въз основа на официалните рекламни тарифи на трите медии, без да се изчисляват агентските комисиони, количествените отстъпки и останалите евентуални отбивки от цената на рекламното време.
От класацията са извадени продуктите, за които със сигурност се знае, че не се рекламират по общоприетия начин. По "Нова тв" например са излъчени реклами на пицариите "Джъмбо", които, остойностени по тарифата на столичния канал, струват 235 хил. долара. Собственикът на тези заведения Дарко Таминджич е собственик и на "Нова" , така че очевидно той не е вложил реално тези пари в медиата. По същата причина от класацията е извадено радио "Експрес", за което по столичната телевизия са реклами за 134 хил. долара.
