Сблъсъкът Клаус - Хавел е сблъсък на двете фундаментални представи за прехода.
Модерната теория на Клаус е, че най-важната задача на прехода е да постигне икономически растеж и че това не зависи от културните и историческите особености на една нация. Политическият либерализъм на Хавел, който отдава също такова или дори по-голямо значение на функционирането на институциите на политическата демокрация, системата за социално преразпределение от държавата и свързаната с това промяна в обществения морал.
Кое е по-вярното? Дълбоката и непозната досега депресия в чешкото общество, дълбокото национално разделение днес се дължат на различните начини, по които хората отговарят на този въпрос. Досега Чешката република се движеше изцяло според Клаусовата визия - че важното е да има пари и икономически растеж. Че тази теория е близо до вярната, показаха изминалите години, които почти осъществиха източноевропейска представа за западната демокрация - къща с двор, гараж и БМВ в него. Затова е толкова трудно да се отрече Клаус - при всичките му грешки, недостатъци и лош характер. Ако го нямаше модела Клаус, щеше ли да го има авторитета Хавел? Още един труден въпрос, чийто отговор от гледна точка на сегашната криза клони по-скоро към не.
Но днес чехите си задават и обратния въпрос - в какво се превръща едно общество, в което парите са станали колективна слепота и никой не задава моралните въпроси.
Чехите са объркани, това е истината. Напоследък стана популярен един стар комунистически виц - за един партиец, който си вървял и си повтарял "аз това не го разбирам, аз това не го разбирам... " Среща го друг партиец и го пита "какво не разбираш, кажи да ти го обясня". "Абе, и аз мога да го обясня, но аз това не го разбирам, аз това не го разбирам..."
Кризите всъщност са здравословно явление - те лекуват, за разлика от успехите, които приспиват. Чехите сега ще трябва да намерят изгубения баланс - между гордостта и черногледството, между митовете и реалностите. От това дали и как ще го направят ще зависи дали ще продължат да се возят в първа класа с влака към Европа. И дали други от същия влак (засега в конския вагон) през това време ще съберат пари да си платят билета.
Държавата излиза от "Топенерджи"
Галина Александрова
Булгаргаз, който представлява българската държава в "Топенерджи", излиза от българо-руското газово дружество. Това обяви шефът на държавната газова компания Васил Филипов след общото събрание на "Топенерджи" във вторник. Причината за оттеглянето на Булгаргаз е, че останалите български акционери - Мултигруп и "Овъргаз инк.", отказаха да предприемат конкретни действия по продажбата на акциите си.
Два въпроса трябваше да реши общото събрание на акционерите на "Топенерджи" - за преструктурирането на капитала на фирмата, така че да се възстанови първоначалното съотношение на участията на "Газпром" и Булгаргаз 50 на 50, и за увеличаване на капитала от 120 млн. лв. на 300 млн. лв. С гласовете на "Газпром", Мултигруп и "Овъргаз инк." (66.5%) бе взето решение "да не се прави преструктуриране на капитала", съобщи зам.-председателят на Комитета по енергетика Кирил Гегов. В текста на решението е уточнено, че този въпрос ще бъде разгледан на друго общо събрание, след като бъдат изпълнени условията, договорени от двете страни на заседанието на управителния съвет на 14 ноември в София. Тогава беше решено да се подпишат дългосрочни договори за доставка на газ, за транзит и за разширение на газопреносната мрежа, както и да се предприемат ставки за преструктуриране на капитала.
След отказа на двата частни акционера да изпълнят поетия ангажимент по прехвърлянето на акциите си на държавната фирма изпълнителният директор на Булгаргаз Васил Филипов е обявил излизането на държавната газова компания от смесеното дружество.
"За Булгаргаз не е изгодно да продължи участието си във фирма, в която не може да влияе при взимането на решенията и да упражнява контрол върху дейността, въпреки че притежава 33.5% от капитала, няма дори представител в управителния съвет", заяви Васил Филипов.
Най-вероятно това ще сложи окончателен край на смесената фирма "Топенерджи". След двегодишно вегетиране тя не мръдна от мъртвата точка по отношение на основната си дейност - реализирането на инвестиционни проекти. От страничната си дейност - доставки на газ, "Топенерджи" реализира 830 млн. лв. загуба въпреки 25-процентния скок на цените от включването му като посредник в осигуряването на газ през миналата година.
Въпросът за преструктуриране на капитала на "Топенерджи" бе поставен за първи път от българската страна през юни т.г. Тогава Москва и София договориха условията за продължаване на съвместната дейност в областта на газа и за развитие на смесената фирма. Предвидено бе да се подготвят договори за дългосрочни доставки на природен газ за България, за транзит на руски газ през наша територия за трети страни и за разширяване на българската транзитна газопроводна система, срещу което нашата страна поиска възстановяване на първоначалната схема с 50% участие на Булгаргаз и "Газпром".
Рем Вяхирев декларира, че преструктурирането на "Топенерджи" ще бъде направено.
Мултигруп и "Овъргаз инк." също заявиха готовност да излязат от дружеството, спорът беше по цената на акциите.
На 14 ноември самото "Топенерджи" реши преструктурирането да се финализира на извънредното общо събрание на 16 декември.
"Българската страна изпълни голяма част от ангажиментите си по тази договореност. Договорите за доставките и за транзита са съгласувани почти изцяло още преди две седмици. Но руската страна и частните акционери в "Топенерджи" не направиха нищо по въпроса за преструктурирането на капитала", обясни Кирил Гегов след пристигането от Москва.
До момента не са уточнени субектите по договора за доставките и транзитния договор. Руската страна настоява смесената фирма да бъде страна по всички договори като представител на "Газпром". Българското правителство обаче отказа да се сключи договор с "Топенерджи", докато частните акционери не прехвърлят акциите си на държавната фирма. Единствената възможност за излизане от патовата ситуация беше да се преструктурира максимално бързо капиталът на "Топенерджи". След като това не стана и на проведеното на 16 декември общо събрание, българската държава реши да се оттегли от "Топенерджи" и да търси възможност за преки преговори с "Газпром" в максимално кратки срокове.
Друг е въпросът доколко са основателни жалбите на представителите на държавата и Булгаргаз, че частните акционери не им прехвърлят акциите и че ръководството на фирмата не е записало вече прехвърлените акции на ПЧБ, Химимпорт и Булбанк. Първо, по устава на смесеното дружество акциите са винкулирани, тоест задължително трябва да се предложат за купуване на всички останали акционери. Или, казано по друг начин, никой от акционерите няма право да прибира акциите без знанието на другите, оставащи в дружеството акционери. Поради тази причина сделката с прехвърлените акции е уязвима. "Смятаме, че решението на МС ще бъде обявено за нищожно и те ще се върнат в дружеството", заяви вицепрезидентът на Мултигруп Радослав Ненов.
"Защо сме против акт на принудителна продажба на собственост? Не защото не можехме да направим пари от това нещо. Защото такъв акт създава прецедент", заяви президентът на групировката Илия Павлов. Сашо Дончев допълни: "Записът щеше да бъде извършен при положение, че оставащите акционери ще получат взаимни гаранции, че това дружество ("Топенерджи" - бел. ред.) ще се развива, а няма да бъде умъртвено."
Призракът на енергийния дефицит.
До края на тази година изтича търговският договор с "Топенерджи" и от 1 януари България ще се окаже без гарантирани доставки на природен газ, гласи най-песимистичната прогноза. Според някои източници от "Газпром" заплашили, че ще спрат доставките заради неплатен дълг на Булгаргаз от 30-40 млн. долара. "Това са задължения по изравняването на сумите от доставката за декември и авансовата вноска за януари, която на практика не е просрочена. Около 20-25 млн. долара дължим по доставката, която беше отчетена като връщане на украинския дълг по Ямбург за 1997 г., но след това "Газпром" поиска да му я платим, защото газът бил негов", обясниха от Булгаргаз.
"Няма месец, когато Булгаргаз да не е просрочил плащанията. Освен това по сметките на квесторите в ПЧБ не са постъпили дори смешно малките суми, които Булгаргаз трябваше да плати за акциите", казаха от Мултигруп.
"Газ за България ще има", заявиха не само нашите газови експерти, а и руският посланик в София Леонид Керестеджиянц, който в сряда се срещна спешно с вицепремиера Евгений Бакърджиев. От Мултигруп и "Овъргаз" потвърдиха, че в страната няма да има газова криза, но в по-различен контекст. "Газът е продаден и по тази причина не може да бъде купен. С "Газпром" имаме интегриран интерес на капиталова база. "Топенерджи" и "Овъргаз" са част от "Газпром". Като такива ще доставят руския природен газ", обяви Сашо Дончев. Пазар на газа и конкуренция ще има само при наличие на адекватна ценова и тарифна политика, тъй като по този начин може да се привлече инвестиционен капитал, обясни шефът на "Овъргаз".
Според подписаната през 1986 г. спогодба между правителствата на България и бившия СССР за разработването на ямбургското газово находище руската страна е задължена да ни доставя по 3.340 млрд. куб. метра газ годишно до 2005 г. Има подписани протоколи между Русия и всички страни по Ямбургската спогодба за пълно правоприемство по ангажиментите, които са поети в междуправителствения документ, и отказът да ни бъде доставян газ от началото на следващата година ще бъде пряко нарушение на спогодбата. Около 650 млн. куб.м трябва да получим като такса за транзитирането към Турция и Гърция. Около 620 млн. куб. метра ще ни достави Украйна по задължението си по Ямбургската спогодба за 1997 и 1998 г. Генералният директор на "Газекспорт" Юрий Комаров и заместникът на Вяхирев А.Пушкин, който отговаря за сделките с Украйна, са подписали тристранния протокол за уреждане на украинския дълг по Ямбург с руски газ. Очаква се тези дни протоколът да бъде подписан и от украинската страна, която трябва да направи и график за издължаване на съответните количества. В газохранилището в Чирен има около 1.2 млрд. куб. метра газ, от които можем да ползваме около 800 млн. куб. метра. Около 500-600 куб. метра ще получим и по договор с немската фирма "Винтерсхал". Според експерти от Булгаргаз това ще осигури напълно потреблението за следващата година и едва ли ще се стигне до реален дефицит на синьо гориво.
"Булгаргаз няма газ и няма да има", заявиха от Мултигруп. Шефът на "Овъргаз" обясни, че "Топенерджи" разполага с до 5 млрд. куб. метра за годината на базата на дългосрочен договор. От понеделник дружеството ще предложи договори на големите потребители с най-евтини цени на газа в Европа, обяви Сашо Дончев. Той подчерта, че цената ще се запази на нивото на декемврийската независимо от ръста, който бележат останалите енергоносители. Въпросът е как става това и откъде намери смесената фирма тези резерви за снижаване на цените.
"Топенерджи" е черна кутия за българското правителство, което не знае какво става с парите на дружеството. Оказва се безпрецедентен натиск върху една държава, върху един 8-милионен народ, който е на ръба на бедността", коментира Антоан Николов, председател на Столичния общински съвет, който наскоро бе включен в надзорния съвет на "Топенерджи" като представител на държавата.
"Булгаргаз е бандит, който е отмъкнал 30 милиона от потребителите с незаконни надценки, обвиняват от "Мулти" държавната фирма. "Къде отидоха парите от Ямбург? Част от отговора се състои в глупостта на предното правителство. То дотираше цената. Седемстотин млн. долара задължения има България към две СИВ-банки. Към МИБ 500 милиона и към МБИС - 200 млн. долара. Тези пари не са включени в споразумението с Лондонския клуб. Те се крият от обществеността, но ще трябва да ги плащаме", подчерта Радослав Ненов.
Има два варианта за продължаване на българо-руското сътрудничество в областта на газа отсега нататък. Първият вариант е уреждане на отношенията по доставките, транзита и разширяването на транзитната система в директни преговори с "Газпром" (съответно "Газекспорт"). Вторият - регистриране на ново смесено дружество с "Газпром".
Последният скандал обаче доказа, че вече не съществува вариантът за съвместна работа в "Топенерджи".
"Българската страна ще изпълни своите ангажименти. Дори без да сме подписали договор, транзитът на руски газ ще продължи и след 1 януари 1998 г. Подписан е договор с "Газстроймонтаж", която започва изграждането на 10-километровата отсечка към Турция, което ще увеличи капацитета за транзитиране на газ към южната ни съседка. Това е ясна и категорична добра воля и добронамереност от българска страна. Убеден съм, че такава ще има и от руска страна", заяви вицепремиерът Бакърджиев след срещата си с руския посланик.
Председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки е изпратил писмо до президента на "Газпром" Рем Вяхирев, в което е поискал да бъдат организирани преки преговори между представители на българската държава и на газовия концерн.
"Топенерджи" би могло да продължи да съществува, но без участието на държавата. Според устава Булгаргаз, излизайки от смесената фирма, трябва да предложи акциите си на останалите акционери. Те могат да ги изкупят и тогава това ще стане дружество на "Газпром" и Мултигруп, както и беше замислено, но без паравана на държавната фирма. Вторият вариант е акционерите да откажат да изкупят акциите и тогава те ще отидат на фондовата борса и в дружеството би могла да влезе друга частна или държавна фирма. Във всички случаи обаче това няма да бъде работеща компания в областта на газовите проекти, след като зад нея вече не стоят българската държава и собственикът на газопроводната мрежа Булгаргаз. Поне докато монополът в тази област не бъде прекратен. Мултигруп вече има печален опит с провала на смесеното дружество с "Обединени енергийни системи" - Москва, за транзит на руски ток за балканските страни. Дружеството "Балкански енергийни системи" беше регистрирано през есента на миналата година, но така и не успя да заработи, след като собственикът на енергийната мрежа НЕК отказа да се включи в него.
Борба за надмощие може да ни изхвърли от енергийните проекти
Галина Александрова
Активните дипломатически совалки през последните месеци най-вероятно ще доведат до форсирането на големите инфраструктурни проекти, свързани с улесняването на транспортните комуникации и транзита на енергийни ресурси в посока изток - запад. Визитата на Виктор Черномирдин в Анкара, предстоящото посещение на турския министър-председател Месут Йълмаз във Вашингтон освен с конфликта между Анкара и ЕС се тълкуват и като възможност за последни консултации на едни от основните играчи на геополитическата сцена на Евразия в навечерието на важните решения, свързани с пътя на каспийския петрол, руските и централноазиатските проекти за транспортиране на газ. Българската дипломация също се раздвижи - през ноември президентът Петър Стоянов на път за Япония специално спря в Казахстан, за да обсъди перспективите на транспортния коридор изток - запад и петролните проекти. Външният министър Надежда Михайлова направи дълъг воаяж в Задкавказието, където една от основните теми бяха туркменистанският газ, каспийският нефт и пътят им през България. След което замина за Москва да подготви осуетилата се впоследствие среща на президентите Петър Стоянов и Борис Елцин. Ако не беше заболяването на Елцин, вероятно основната тема пак щяха да бъдат газовите и петролните проекти. Междувременно вицепремиерът Евгений Бакърджиев сновеше между Атина, София и Вашингтон във връзка с "Трансбалкан пайплайн" и АМБО. Визитите на турския премиер-министър Месут Йълмаз и на президента на Грузия Едуард Шеварднадзе у нас също бяха пропити с аромат на газ и петрол. Обяснението за тази активност е, че до края на годината Русия трябва най-сетне да даде разрешение на Каспийския петролен консорциум за построяването на петролопровод от огромното казахстанско петролно находище Тенгиз до руското пристанище Новоросийск. От този момент нататък часовникът започва да отмерва закъснението на България, ако страната ни не успее да се включи по адекватен начин в надпреварата за приемник на трасето, по което каспийският петрол ще потече към Средиземноморието и Европа.
При преговорите за реализирането на инфраструктурните проекти досегашните правителства залагаха повече на даденостите на геостратегическите ни предимства, отколкото на определена политика. Това обяснява парадокса, че започнахме да договаряме с Русия и Гърция изграждането на сложно и скъпо съоръжение като петролопровода Бургас - Александруполис, без да сме наясно какви са намеренията на собственика на нефта - Каспийския петролопроводен консорциум (CPC), и ще може ли да се напълни изобщо тръбата. След тригодишни преговори и излишни харчове за безплодни командировки едва тази есен беше казано ясно, че проектът не може да тръгне, защото Русия не може да гарантира минималните количества нефт, които биха направили тръбопровода рентабилен. Истината е, че и досега не е решено окончателно кои от възможните трасета ще бъдат избрани от консорциума, за да се транспортира добитият от него нефт до европейския пазар. Междувременно първите количества азербайджански нефт вече тръгнаха към международните пазари по съществуващия тръбопровод от Баку до Новоросийск през Чечeния. Оператор е Азербайджанската международна експлоатационна компания (AIOC). CPC и AIOC са двете най-големи експлоатационни компании, които разработват богатите нефтени находища в каспийския регион.
Най-голямо акционерно участие в Каспийския петролопроводен консорциум има Русия с 24%, докато Казахстан държи 19%, а Оман - 7%. Дялове в консорциума имат Chevron - 15%, Lukarko (смесена компания на Lukoil и турската Alarko) - 12.5%, Mobil - 7.5%, Роснефт/Shell - 7.5%, Agip Spa - 2%, British gas Plc - 2%, Amoko/Munaigas - 1.75%, Oryx - 1.75%.
Азербайджанската международна експлоатационна компания също е международен консорциум, в който влизат 13 фирми. С най-големи дялове са British Petroleum и Statoil. Освен тях участие имат Amoko Corp., Exon Corp., Unocal Corp., Ramco Energy pls., Turkish Petroleum, японската Itochu, саудитската Delta Nimir, Lukoil и десет процента има азербайджанската държавна петролна компания Socar. Mobil и Chevron също проявиха интерес за договори с Азербайджан за добив на петрол.
Решението за трасетата привидно е в ръцете на двете корпорации. Водещите аргументи за избора на направлението обаче ще бъдат колкото икономическата целесъобразност, толкова и политическият прагматизъм на правителствата, които имат интереси в този регион, основно Турция, Русия и САЩ. Въпросът е дали най-после българско правителство ще съумее да изиграе добре геостратегическата карта, или и този път голямата политика ще се окаже над възможностите на България.
Възможните трасета за петрола.
В средата на юни акционерите, участващи в Каспийския петролопроводен консорциум, договориха параметрите на споразумението за построяване на петролопровода от тенгизкото находище до Новоросийск. Консорциумът за експлоатация на находището в Тенгиз и някои други петролни полета е създаден в средата на 1992 г., но досега противоречия между участващите в него страни и компании забавиха развитието на проектите.
Според досегашните оценки построяването на дългия 1500 км петролопровод ще струва 2.2 млрд. долара и той трябва да бъде завършен до края на 1999 г. Първоначално капацитетът на петролопровода ще бъде 580 хил. барела на ден, но след разширението му ще бъде достигната максималната експлоатационна мощност от 1.4 барела дневно. Правителствата на Русия и Казахстан ще участват в проекта с предоставяне на територии за преминаване на тръбопровода. Финансирането ще бъде осигурено изцяло от петролните компании, участващи в консорциума.
Най-прекият път от Новоросийск към средиземноморския петролен пазар е през България. Възможните трасета са две - от Бургас до гръцкото пристанище Александруполис или Бургас - Скопие - Вльора (Албания), придобил известност като проекта АМБО. След постоянните конфликти около първия и двегодишното затишие около втория през последните месеци се наблюдава оживление и около двата проекта. Наскоро в Гърция бе подписан меморандум между България, Гърция и Русия за тристранно техническо сътрудничество. Уточнена бе окончателната тръжна документация и вече може да се пристъпи към обявяването на международен търг за избор на консултантска фирма за изготвянето на проекта. Между София и Атина още не е изяснен спорът за размера на участията в консорциума, който ще експлоатира съоръжението. Българската страна настоява да получи първоначално договорените 25%, част от които след това би могла да изтъргува с някои от компаниите, акционери в каспийския консорциум, срещу финансиране на българската част на тръбопровода. Вече бяха реализирани няколко срещи с две от компаниите от консорциума - Mobil и Chevron.
Активизираха се и контактите с корпорацията АМБО, регистрирана от американския бизнесмен от сръбски произход Вук Ташкович. Шефът на компанията Тед Фергюсън и Ташкович-син през седмицата посетиха България и имаха официална аудиенция при вицепремиера Евгений Бакърджиев. Според Тед Фергюсън трасето през България и Македония до Албания има предимството, че е с пряк излаз до европейския и американския пазар, пристанището във Вльора може да обслужва супертанкери, което ще поевтини транспорта. Като най-голямо предимство бе посочен интересът на компании от каспийския консорциум към този проект. Предвижда се трите държави да имат миноритарно участие, основните дялове ще получат корпорациите, които ще финансират проекта. Според Тед Фергюсън компаниите от СРС ще гарантират рентабилността на тръбопровода с осигуряването на необходимите оптимални количества нефт. Този петролопровод може да се изгради и като част от транспортния коридор No8, който свързва Средна Азия с Европа.
Засега българското правителство проявява интерес и към двата проекта. Според оценките на специалистите обаче няма да има нужда от две съоръжения, тъй като няма да има достатъчно нефт, който да ги запълни. Още повече че СРС явно ще иска да диверсифицира транзита. Освен през България съществува възможност за насочване на тръбопровода през Украйна до Одеса и оттам в тръбопровода "Дружба" през Румъния.
За азербайджанския нефт освен трасето от Новоросийск съществуват проекти за изграждане на петролопроводи до грузинското пристанище Супса и до турското Джейхан. Неотдавна азербайджанският президент изрази подкрепата си за варианта за осъществяване на връзка с турското средиземноморско пристанище, като подчерта, че по този начин ще се избегне зависимостта от Русия.
Конфликт на интереси.
В богатите на енергийни суровини страни от Централна Азия - Задкавказието и Каспийския басейн, които в годините на Съветска Русия бяха изолирани от останалия свят и затворени за достъп на международния корпоративен капитал, след разпадането на бившия Съветски съюз все по-силно се проявява центробежната тенденция за освобождаване от опеката на Москва.
Оттук идва и голямото значение на въпроса за пътищата, по които тези ресурси ще тръгнат към международните пазари, след като западните компании вече имат достъп до тях.
Сега основните железопътни линии и шосета, всички газопроводи и петролопроводи минават през Русия. Естествено е, че Москва иска да запази статуквото на контрол върху залежите и върху пътя на газа и нефта до международните пазари. За САЩ пък е от първостепенен интерес да осигурят гаранции, че никоя отделна сила, особено Русия, няма да контролира това геополитическо пространство и световната общност (главно американски корпорации, които участват в разработването на находищата в прикаспийския регион) ще има неограничен финансов и икономически достъп до него. Защото е ясно, че който контролира или доминира достъпа до региона, ще спечели геополитически и икономически предимства.
Ако транспортните и енергийните трасета продължат да минават през Русия (към Новоросийск на Черно море), това ще затвърди позицията на Москва. САЩ гледат с по-добро око на другата възможност - изграждането на два паралелни петролопровода - от Каспийско море през Азербайджан и Турция до Средиземно море и през Афганистан към Арабско море. Тази позиция се подкрепя от централноазиатските републики. Азербайджан не иска само един петролопровод към Новоросийск, а и втори през Грузия до Турция. Казахстан като реакция на руския натиск също иска втори неруски петролопровод за нефтените си находища. Туркменистан подготвя газопровод към Иран и Турция, а оттам пътят е през България за Европа. Възстановяването на пътя на коприната свързва Европа с Централна Азия и Русия вече не е в състояние да ги разделя.
В този контекст интензифицирането на връзките на Москва и на САЩ с Турция придобива очертания на многоходов план за разделяне на сферите на влияние.
Според политически наблюдатели схемата може да се представи по следния начин. Турция предоставя на Русия монопола върху своя газов пазар (до 60% от обезпечаването на енергопотреблението в страната). В замяна Русия, която е главният съперник на Турция в борбата за каспийския транзит, й отстъпва маршрута за основните количества нефт.
Армения става крупен транзитен възел, през който идва основният поток на газа, предназначен за Турция. Освен това в перспектива повече от 60 млн. тона каспийски нефт годишно трябва да се транспортират през територията на Армения, което ще носи на арменския бюджет десетки милиони долари годишно.
Азербайджан на свой ред ще получи за експорта на своя нефт най-краткия път до Средиземноморието - през Армения и Турция. Но при това и Ереван, и Баку трябва да направят взаимни отстъпки по конфликтния карабахски въпрос.
Единственият, който не губи нищо в тази ситуация, а само печели, са САЩ. Те не само обезпечават стабилен коридор за транспортирането на нефта, но и за пореден път ще се закичат с лаврите на миротворец.
Единственият, който само губи, е Иран. Техеран, който се заиграва периодично ту с Москва, ту с Анкара, остава извън играта.
Въпросът е ще спечели ли или ще загуби България при такова комбиниране на интересите. Твърде вероятно е повече да загуби. Интензифицирането на отношенията между Москва и Анкара може да отложи или да затрудни изграждането на газопровода за транзит на туркменистански газ през Иран и Турция, за който преди седмица бе създадено смесено дружество между Shell, туркменистанското правителство и националната иранска петролна корпорация. Ако не се окаже, разбира се, че това е другият начин за достъп на "Газпром" до възможните алтенативни доставки на природен газ за Европа. Засега този проект среща съпротивата на САЩ, които държат на изолацията на Иран и стриктно спазват наложените санкции срещу Техеран.
Що се отнася до петролопроводите, не можем да не залагаме на Москва, защото ни устройват именно нейните трасета през Новоросийск. Оптимистичен нюанс е подкрепата на Европейския съюз, чиито представители вече заявиха, че стоят зад трасето Бургас - Александруполис. В наша полза е и развитието на нещата около коридор No8, който се подкрепя както от Евросъюза, така и от централноазиатските републики и САЩ.
Регулираният пазар пак създаде проблеми с житото
Галя Илиева
"Изпращаме добра година. Произведени са над 3.7 милиона тона пшеница, 841 хиляди тона ечемик, 1.4 млн. тона царевица. С есенници са засети 13.5 милиона декара, което е с 1 милион декара по-малко от миналата година, но е достатъчно за зърнения баланс. " Това заяви във вторник министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов в отчета за дейността на ведомството си през изминалата година.
По това време миналата година зърненият пазар в страната беше на ръба на истерията, а политици и министри просеха по света кредити, за да запушат дупките в баланса с жито от внос. Тази година я започнахме с премитане на хамбарите. Правителството на Виденов се принуди да опразни напълно дори държавния резерв, в който вместо задължителните 400 хиляди се намериха само стотина хиляди тона от злополучния сръбски бартер на Нефтохим. Докато се правеха сметки откъде какво да се внесе, пшеницата, която бургаската рафинерия купи на супервисоки цени, бе пусната на пазара на безценица, за да се поевтини хлябът и левицата да си спести по-големия електорален отлив. В резултат Нефтохим натрупа 20 млн. долара загуба, цената на хляба пак вървеше нагоре, пред фурните се виеха опашки, а електоратът така и не оцени усилията на соцелита да подплати имиджа си с изкуствено поевтиняване на хляба. По този начин кабинетът на Виденов се провали в смятаното за най-важно за електората му - осигуряването на хляба. Обективно погледнато, персоналната вина на Жан беше доста по-малка от тази на БСП - поради преклонението на левицата пред забраните на свободната търговия и фиксираните цени. Аграрният сектор на България беше затворен в демагогския порочен кръг "социални цени" - изкупуване на безценица - контрабанден износ на международни цени, изсмукал печалбите на земеделските производители. Поради ниската рентабилност на производството селяните предпочитаха да взимат субсидиите за сеитбата и да ги затварят на депозит, вместо да ги хвърлят в земята. Този подход очертава и най-голямата вина на правителството на демократичната левица - това, че се опита да отучи пазара от реално ценообразуване.
Така се стигна до парадокса плодородна България да проси жито от пустинен Казахстан, който впрочем отказа доставката, като разбра, че не можем да платим. По същата причина ни отряза и Европейският съюз.
Служебният кабинет на Стефан Софиянски пое управлението при реална заплаха от хлебни бунтове. През февруари софийската мелница работеше на почивки поради липса на зърно, без хляб останаха редица селища в Южна България и западния регион. И служебният кабинет обаче не посмя да приложи единствения разумен подход с либерализиране на цените и компенсиране само доходите на най-бедните. А точно тогава по-високите изкупни цени щяха да дойдат съвсем навреме, за да стимулират производството на новата реколта. Започнаха да се спрягат идеи за разсрочване на плащанията на зърното от резерва. Бартерът отново излезе на мода, при това в най-различни варианти - ток срещу зърно, олио срещу зърно, лекарства срещу зърно и т.н. Лансирана беше и по-разумната сделка за внос на зелено. Подадени бяха заявки до пет чужди зърнени фирми за внос на 150 000 тона жито срещу износ от новата реколта. И така нареченият фючърс не мина без скандали.
Две фирми спечелиха конкурса за сключването на сделки на зелено - "Гленкор" и "София Нада". Те трябваше да внесат по 50 хиляди тона жито, срещу което след жътвата първата трябва да получи право за износ на 68 хиляди тона, а втората - на 66 хиляди тона. След това се оказа, че "София Нада" има проблеми с гаранциите и цялата сделка бе поета от "Гленкор".
Междувременно гръмна скандалът с износа на цветни метали от държавния резерв, подготвен от фирма "Стена трейдинг". Оказа се, че целта на подготвения експорт на скрапа е с парите от него да се купи зърно. "Няма жито и дизел в държавния резерв, зърнохранилищата са ометени, а цистерните празни", обяви в края на март шеф на управлението.
Пак през март Главна прокуратура подхвана следствено дело срещу бившия министър на земеделието Васил Чичибаба и заместниците му Маньо Манев, Мария Лазарова и Димчо Шопов заради зърнената криза. Голяма борба се разрази за включването и на последния земеделски министър от соцкабинета Кръстьо Трендафилов в групата на виновниците за зърнената криза, за които ще се иска наказателна отговорност. От тази седмица ексшефът на Нефтохим Стефан Неделчев стана петият следствен за зърнената криза. Ексшефът на бургаската рафинерия е обвинен в безстопанственост, от която са последвали щети на държавата за над 20 милиарда лева.
100 000 тона от Полша помогнаха да вържем баланса. Междуправителствената договореност предвиждаше житото да се върне в натура от новата реколта. Току-що застъпило на поста, правителството на Костов трябваше да гласува нов внос на още 53 хиляди тона пшеница и 50 хиляди тона царевица. Това, което отпуши производството тази година, е либерализирането на пазара на зърно.
Около 130 долара беше определената от кабинета минимална изкупна цена на житото. За разлика от предишни години тя не се формира въз основа на себестойността, а на базата на международните цени. Решението на Министерския съвет за либерализирането на търговията и защитната цена даде възможност на земеделските производители да се почувстват по-силни финансово и да се убедят, че може да се печели и от зърно. При тази ситуация и кредитите, които се ползват от фонд "Земеделие", се насочиха към опазването и прибирането на реколтата, което пък до голяма степен направи излишни фалшивите отчети. Около 65% от задълженията към фонда вече са погасени.
Полският заем беше платен не в натура, а с пари по 160 долара за тон. Ангажиментите по изплащане на фючърсите почти са приключени - от 12 милиарда лева са издължени близо 9 милиарда. От стоте хиляди тона жито, които трябва да се предоставят на "Гленкор" за износ, остават неиздължени още 20 хиляди тона. Половината от доставката се издължава с покълнало жито. Около 10 хиляди тона са наличните семена за посев, което е над необходимото. Стигна се дори дотам, че заради ограниченията по износа жито започна да покълва и България, която през януари и февруари едва се размина с хлебните бунтове, сега може да изхвърли жито, защото правителството се презастрахова и ограничи експорта, а оттам и пазара.
По силата на споразумението с МВФ и на ангажиментите, които сме поели по линия на евроинтеграцията, трябваше още в началото на тази година да вдигнем забраната върху износа. За да остане житото в страната, правителството блокира износа със защитни механизми и високи експортни такси. Според експертите това е основната причина да се блокира пазарът на зърно, тъй като вътрешното търсене в момента е задоволено. След като остана в страната, част от зърното сега вече гние, останало без пазар.
От 1 януари падат експортните ограничения и се очаква това да раздвижи търсенето на пшеница.
Търговците на зърно ще бъдат лицензирани от 1998 г., предвижда проектозаконът за зърното, който влиза за обсъждане в парламента след 1 януари, съобщи министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов. В закона ще бъдат регламентирани търговията на зърно със складови разписки, лицензирането на складовите бази и създаването на интервенционен фонд. Промяна в закона за земеделския производител пък предвижда държавният фонд "Земеделие" да става гарант по всички сделки със земеделска продукция. Предвиждат се и нови схеми за субсидиране.
След миналогодишния провал GSM-кредитът може и да тръгне.
В средата на юли миналата година страната ни бе уведомена, че може да се възползва от възможностите на американската програма за гарантиране на експортните кредити GSM-102. Министерският съвет одобри сделката и в края на юли парламентът ратифицира държавната гаранция за 25 млн. лв. За обслужваща банка бе посочена Булбанк, а за вносител - "Зърнени храни". Сделката обаче се провали, след като се оказа, че крайният купувач - Държавният резерв, не може да предостави необходимото обезпечение, и Булбанк отказа да поеме риска да не може да прибере парите си.
Нова възможност за отварянето на кредитната линия по GSM-102 за доставка на соев шрот се отвори преди около три-четири месеца. Сделката беше регистрирана в Корпорацията за стокови кредити в последния момент преди приключването на фискалната година в САЩ.
Държавният департамент по земеделието на САЩ одобри две български банки за обслужването на кредита - Булбанк и Юнионбанк. Отново обаче възникна проблемът с обезпечението по кредита пред нашите банки, тъй като се оказа, че избраната от търговското министерство Техноимпорт-експорт не може да предложи необходимата гаранция.
Булбанк отново се оттегли от обслужването на кредитната линия. Това за известно време отново застраши с провал сделката по GSM-102.
В Министерството на търговията и туризма никой не можа или по-точно не пожела да обясни смислено как и по какви критерии е избрана точно Техноимпорт-експорт. Ясно е само, че нито е имало състезание, нито прозрачност на процедурата по избора. Според министър Върбанов Техноимпорт-експорт е избрана, тъй като предложила най-ниска цена - не повече от 310 долара на тон при сегашна цена на вноса 400-450 долара на тон. Какво гарантира обаче, че това е наистина най-ниската постижима цена. Или че причината за евтината сделка не е просто по-ниското качество на продукта, който е явно от някакви остатъчни количества. Никой не казва нищо за това дали са представени необходимите сертификати за качество и за годност на продукцията за включване като съставка в храната на животни. Това е един от начините да се компрометира GSM-програмата, която вече веднъж беше провалена.
През миналата седмица парламентът ратифицира държавната гаранция пред оторизираната от правителството на САЩ Стоково-кредитна корпорация по кредитната линия от експортната програма в общ размер до 5 млн. долара.
При тази ситуация Юнионбанк пое обслужването на кредитната линия. "Ниската цена на соевия шрот, която е 30% под пазарната, гарантира реализацията на стоката и връщането на кредита", обясниха от банката. Според земеделския министър все още съществува възможност доставката да бъде реализирана до края на годината.
Свободен достъп до пазарите на Европейския съюз от януари
Намаляват се митата по внос за следващата година
Антоанета Алексова
От първи януари 1998 г. режимът по внос и износ на България значително ще се либерализира. В понеделник кабинетът трябва да одобри постановление за режима по внос и износ, след като миналата седмица върна проекта за допълнително съгласуване. Измененията в политиката на външната търговия се правят във връзка с поетите от България ангажименти по Европейското споразумение за асоцииране към Европейския съюз, задълженията, произтичащи от членството на страната ни в Световната търговска организация (СТО), от подписаните споразумения за свободна търговия с някои страни от Централна и Източна Европа, както и договореностите с международни финансови институции и др. Износът в ЕС почти без експортни такси.
Във връзка с Европейското споразумение за асоцииране от догодина в постановлението, внесено в правителството от министъра на търговията и туризма Валентин Василев, се предвижда да отпаднат временните забрани за експорт на отпадъци от черни метали (метален скрап), както и блоковете, заготовките от претопена мед. Забраните се заменят от експортни такси, които обаче ще важат само за страните извън Европейския съюз. "Остават експортните такси на няколко групи стоки при износ в страни извън ЕС, като от първи януари размерът им ще се намали средно с около 40 на сто", каза Пламен Костов, шеф на управление "Регистрация на външнотърговския режим" в Министерството на търговията и туризма. Намалението на експортните такси се отнася до живи животни, коне, суровите кожи, необработен и фасониран дървен материал, отпадъци и отломки от хартия и картони, отломки и отпадъци от черни метали. За страните - членки на ЕС, експортни такси ще останат да се събират за маслодайните култури - семена от слънчоглед, олио, кюспе и др. разновидности. В таблицата за експортните такси, която е в приложение към постановлението, експортната такса за олиото е определена на 150 марки на 1000 литра при съдове до 3 литра и съответно 250 марки на 1000 литра за по-големи съдове. Въвеждат се и забранително високи експортни такси за износ на отпадъци от цветни метали.
Във връзка с поетите ангажименти към Международния валутен фонд и Световната банка от първи януари 1998 се премахва действието на експортните такси за зърнени култури и съответно брашна, фуражи, трици.
Експортните такси от следващата година ще се фиксират в германски марки с цел облекчаване на сметките по търговските операции. Досега таксите за износ бяха в долари.
Достъпът до пазарите на ЦЕФТА.
Постепенно ще се премахнат и експортните такси при износ за страните - членки на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), след приемането ни в асоциацията през 1998 г. От страните - членки на ЦЕФТА, България има либерализиран търговски режим с Чехия и Словакия от първи януари 1996 г. и със Словения от началото на тази година. С останалите членки на споразумението - Полша, Унгария и Румъния, договори за свободна търговия няма да се подписват, като търговията с тях ще се освободи при самото официално присъединяване на България към асоциацията. С влизането си в ЦЕФТА България се задължава да прилага нулеви мита за 90 на сто от промишлените стоки по взаимния стокообмен със страните. Всички промишлени стоки от Чехия и Словакия например, с изключение на 10-15 от тях, през следващата година ще се внасят при нулеви мита. Търговският режим с някои чувствителни селскостопански стоки ще бъде либерализиран постепенно до 2001 г. според текстовете на споразумението за присъединяване. Това се отнася най-вече до продукция, на която България е традиционен производител и прекомерен внос би се отразил зле на вътрешния пазар. Нулеви мита ще се обвяват само по онези селскостопански стоки, които не се произвеждат от договарящите се страни, като цитрусови плодове например. Има и група от средночувствителни стоки (месо, консерви, мляко и сметана, пшеница, ръж, брашно, тестени храни, захарни изделия, зеле, моркови, салати), за които се договарят намалени мита. "За следващата година за тази група стоки са договорени мита между 16 и 19 на сто", обясни през ноември Минко Герджиков от Министерството на търговията и туризма. Тогава се водиха преговори по съгласуването на стоковите листи на страната ни с всяка една от петте страни - членки на ЦЕФТА.
През следващата година ще останат под забрана за износ или внос стоки, за които има основания, заложени в нормативни документи. Неразрешен ще е износът на стоки, получени като хуманитарна помощ, лечебна кал, неманипулирани тютюни, противопехотни мини, калиев йодид, калиев йодат и йодирана сол. През следващата година продължава да действа и забраната за внос на озононарушаващи вещества, както и машини, съдържащи фреон 11 и 12.
По препоръките на СТО и на международните финансови институции от първи януари догодина ще бъде намален и списъкът на стоките, сделките с които подлежат на регистрационен или разрешителен режим. Ще отпадне задължението на износителите да регистрират в търговското министерство експорта на соево масло, соев шрот, фасул, ориз, натрошени зърна от житни растения, грис, тестени храни, ръж, овес. При внос пък се предвижда да отпадне регистрацията на стоки, за които митниците са подали информация, че не се внасят от години - трици, слънчогледов шрот.
От разрешителен на регистрационен режим преминават сделките с природен газ. Експортът на коледни елхи също от първи януари ще се регистрира, като отпада задължението за искане на разрешение от Министерството на търговията.
През следващата година производителите и търговците на текстилни изделия и облекла няма да имат количествени ограничения за износа им в страните от ЕС и Турция. Квотите ще продължат да действат за САЩ и Канада.
Временният безмитен внос.
От първи януари 1998 г. до 31 декември ще важат и контингенти за безмитен внос на стоки, които имат важно значение за национални програми в отделните отрасли на стопанството. За период от една година ще се внасят без мита инсектициди, фунгициди и хербициди за селското стопанство, двигатели, предназначени за производство и поддръжка на селскостопанска и горска техника, резервни части за земеделски машини - гуми, маркучи за високо налягане, както и хартии и картон за производство на вълнообразен картон. В рамките на една година е предвиден безмитен внос на 2000 тона сухо мляко без значение дали се внася с производствени цели или пакетаж, 5000 тона жито, рибен и соев шрот. Към постановлението се подготвя и списък от стоки, които няма да се обмитяват за цялата следваща година. Това са най-вече инвестиционни стоки - апаратура, съоръжения, резервни части за инсталации, свързани с контрола на замърсяването на околната среда. В групата на освободените от мита стоки влизат и инсталации за преработка, обезвреждане на отпадъци, машини за поддръжка на чистотата в градовете, материали и комплектовка за производство на енергоспестяващи лампи, подвижни сушилни на зърно и др. С нулево мито за следващата година ще бъдат и основните субстанции за производство на лекарства.
Митническата тарифа.
До края на годината или в началото на следващата година в специално приложение на Държавен вестник трябва да се публикува новата митническа тарифа, която кабинетът одобри през миналата седмица. Промяната на политиката по обмитяване на вноса се дължи на поетите ни ангажименти по Европейското споразумение за асоцииране и ангажиментите ни към СТО. За първи път към тарифата ще влезе и списък на стоките, които се третират преференциално по силата на споразумения, обясняват от управлението на митниците.
"Има общо намаление на митата по тарифата", обясни Анелия Ангелова от "Митническа политика и тарифи" към ГУ "Митници". Среднопретеглените ставки на митата през тази година са 9.77, от които 21.23 за селскостопанските стоки и 9.29 за промишлените стоки. От първи януари 1998 г. автомобили със сертификат за произход от Европейския съюз, както и от страните, с които имаме споразумения за свободна търговия, ще се внасят без мита в България. Вносът ще бъде безмитен и за стари, и за нови автомобили. Досега импортирането на коли от ЕС се облагаше с мито от 6%. За автомобили, произведени в страни извън ЕС - САЩ, Япония, Корея, Русия и други, остават да важат досегашните митнически ставки. За нови автомобили те са между 10 и 15% върху цената, а при старите автомобили - 25% върху митническата облагаема стойност.
От първи януари догодина ще отпадне и таксата за митническо оформяне на стоките в размер от 1 на сто върху митническата облагаема стойност, но не повече от 700 долара.
Промяна в Закона за митниците.
Подготвят се поправки и в Закона за митниците, с които да се повиши събираемостта на митните сборове, както и да се въведат нови по-високи санкции за митническите нарушители.
С изменение на закона се предлага новата глоба за митнически нарушения, извън случаите на контрабанда, да стане 1.5 милиона лева при санкция в момента от 5 до 50 лева. Ако нарушителят възпрепятства митническите органи да извършат служебните си задължения, се предвижда паричното наказание да стане от 100 лева на 3 млн. лева. Ще се актуализират и предвидените за събиране суми, когато стоките, които подлежат на обмитяване, не се представят в митниците и няма данни за вида и стойността им. В такива случаи се предлага санкцията да е в размер на 5000 лева.
С поправките в закона се дава възможност Главно управление на митниците да събира такси за допълнително предоставени от тях митнически услуги извън нормалното митническо оформяне на стоките, което се финансира от бюджета. Митниците ще могат да събират приходи и от сключени договори с търговци, които осъществяват дейности в граничните контролно-пропускателни пунктове, както и на места, където се изисква допълнителен митнически контрол.
Бюджетът през 1997 г. - голямото харчене
Изобилието на средства в държавната хазна в края на 1997 г. едва ли можеше да се прогнозира през първите месеци на годината. Въпреки че бюджетът беше приет през юни, прогнозите за нарастване на работната заплата до края на годината се оказаха неверни, което доведе до доста голямо превишение на предвидените постъпления от данък общ доход. При очаквани 2.3% от БВП при съставянето на бюджета прогнозите в момента са за постъпления от ДОД от близо 4% от брутния продукт. Голямо превишение на приходите има и при данъка върху печалбата, предимно от нефинансови институции. При очаквани 4% от БВП се очертават близо 5% постъпления по това перо при нормални за предишните 4 години между 2.5% и 4.5% от БВП. Превишението на постъпленията от данък върху печалба обаче се дължи на факта, че в течение на няколко години не беше направена преоценка на дълготрайните активи, въпреки че инфлацията далеч надхвърляше предвиденото. Като цяло се очаква постъпленията в републиканския бюджет да са с 200-250 млрд. лева повече от предвидените 2.6 трилиона лева. При лихвените разходи се очаква икономия за около 200 млрд. лева заради по-ниската лихва от първоначално предвидената. Хубавото е, че тази икономия не може да се използва за увеличаване на нелихвените разходи.
Така за пръв път от 1994 г. насам държавата се видя в много пари. Този път доста повече. Проблемът беше как те да останат за следващата година. През първото тримесечие на 1998 г. държавата има големи плащания, а постъпленията са традиционно ниски. В края на всяка година неофициално се прилагат схеми за прехвърляне на пари за следващата. Тази година обаче задачата се усложнява от факта, че е въведен валутен борд и функциите на централната банка са строго ограничени, което намали възможностите. Съществуваше вариант с допълнителните средства да бъде намален вътрешният дълг, т.е. да бъде направено обратно изкупуване на държавни ценни книжа - най-вероятно доларови ЗУНК-ове. Премиерът Костов обаче избра, първо, да покрие всички плащания на общините и второ, да прехвърли редица задължения на предприятията от реалния сектор от края на 1997 г. за началото на 1998 г. Общините могат да бъдат наречени галените деца на премиера, при положение че от 260 общини около 200 се управляват от БСП. Чрез увеличена субсидия за министерствата на образованието, труда, здравеопазването общините бяха избавени от задължението да плащат сметките за горива и енергия. От републиканския бюджет им бяха преведени пари за 10-процентното увеличение на заплатите на общинските служители. В същото време "общинските бюджети имат 25% преизпълнение на приходната си част", призна финансовият министър Муравей Радев. То се дължи на добрите постъпления от данък върху общия доход, половината от който остава в местните бюджети. Въпреки това освен всички други подаръци в края на миналата седмица стана ясно, че финансовото министерство ще преведе допълнително 14 млрд. лева на 65 общини, които нямат средства да платят декемврийската заплата. Сред тези общини според официалната информация са повечето бивши окръжни градове - Видин, Монтана, Враца, Плевен, Русе, Търговище, Кърджали, Хасково, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик. Решението на властите да дадат допълнителните пари няма нищо общо с финансовата дисциплина, която би следвало да се провежда в положение на валутен борд. Създава се впечатление за безнаказаност в едни общини. Останалите пък нямат никакъв стимул да се придържат към наличните си ресурси. Според непотвърдени информации големите предприятия, които са пожелали да отсрочат данъците си от края на 1997 г. за началото на 1998 г., също могат да разчитат на благосклонността на бюджета.
Допълнителните приходи вероятно ще бъдат похарчени. Не може да бъде похарчена обаче икономията на лихви. Като резултат се очаква дефицитът да бъде по-малък от първоначално предвидените 6.2% с около 2 пункта. До края на годината обаче в неприятна изненада може да се превърне външното финансиране. Шансовете да не получим първия транш от заема от Европейския съюз от около 125 млн. ЕКЮ са доста големи. Необходимо условие е държавата да върне замразените средства на програма ФАР в затворени банки. Шест бюджетни ведомства държат общо 9 млн. ЕКЮ в Стопанска и Балканбанк - министерствата на промишлеността, транспорта, търговията, строежите, комитетите по енергетика и по пощи и далекосъобщения. В най-скоро време те ще прехвърлят вземанията си от банките на финансовото министерство, което ще се разплати с програма ФАР със средства от Държавния фонд за реконструкция и развитие. Дори и това да стане в началото на седмицата, не е ясно дали ще можем да получим парите до Нова година, защото ЕС трябва първо да ги набере, като емитира облигационен заем на европейския пазар. По всяка вероятност няма да можем да усвоим и 100-те млн. долара от прочутия заем ФЕСАЛ. Неизвестно защо нито правителството, нито парламентът направиха нещо за неговата ратификация, въпреки че заемът е одобрен още в края на октомври.
Това, че се забавяме с усвояването на заеми отвън, означава две неща. Първо, че дефицитът ще е по-висок от прогнозирания. По-лошото обаче е, че парите може да се забавят още и да се затрудни обслужването на външния дълг през първото тримесечие на 1998 г. Или пък валутният резерв на централната банка да падне до неприлично ниски нива.
Доброто изпълнение през тази година не може автоматично да се прехвърли през следващата година. Съществуват редица параметри, които не могат да бъдат прогнозирани със сигурност. Планираните над 300 млн. долара от приватизация за финансиране на дефицита са доста съмнителни, като се има предвид, че не се очаква реализацията на особено големи проекти. Втората вълна на масовата приватизация пък допълнително ще дръпне надолу постъпленията от касова. Постъпленията от данъци също трудно се подлагат на прогноза - вероятно от ДОД ще има преизпълнение. Предвиденото от данък печалба обаче е малко вероятно да се изпълни заради преоценката. Различни икономисти смятат, че инфлацията ще е или над, или под заложените 16%. Като цяло обаче забавеното външно финансиране може да се превърне в голям проблем. Още повече че при сегашното състояние на пазара ще е доста неизгодно да се пласират еврооблигации и може би ще трябва да отложим емисията на български книжа за 200 млн. долара - предвидени постъпления в бюджета.
Три циментови завода бяха продадени за 60 млн. долара
Циментовите заводи "Златна Панега" и "Гранитоид" - Батановци, бяха продадени за 27.5 милиона долара. Купувачът е немската компания "Хайделбергер цимент", която купи двата завода в пакет. До един месец 7 млн. долара трябва да бъдат изплатени чрез държавни дългосрочни облигации по вътрешния или външния дълг. Останалите 19 млн. долара ще бъдат платени чрез банков превод, от които 2.6 млн. долара до 7 дни от подписването на договора, 14.4 млн. долара в срок от 30 дни, а за последните 2 млн. долара от цената на "Златна Панега" се предвижда да бъдат издължени в срок от 30 работни дни от прехвърляне правото на собственост на купувача. Според условията на приватизационния договор "Хайделбергер цимент" се задължава да инвестира в предприятията 25 млн. долара през следващите десет години, за да подобри производствените, организационните, социалните и екологичните условия. От тях 15 млн. долара ще бъдат направени през следващите три години. Те ще отидат за въвеждане на нови технологии и за преминаване на предприятието от газ на твърдо гориво.
"Хайделбергер цимент" стана собственик на 51 на сто от капитала на Златна Панега и на 75 на сто от "Гранитоид".
"Хайделбергер цимент" няма да извършва промяна в основния предмет на дейност на предприятието, но ще го разшири със съпътстващи производства. Заводът в "Златна Панега" произвежда 1 млн. тона цимент годишно и около 800 тона клинкер, голяма част от който е предназначен за износ. Предвижда се да се намали производството на клинкер и да се увеличи делът на цимента. За находищата на варовик и мергел бяха учредени концесии. От държавния бюджет заводът ще получи еднократно 80 милиона лева и по 70 милиона лева годишно концесионна такса.
В "Гранитоид", който е в ликвидация, няма да се влагат пари за възстановяване. Поетите ангажименти са за 4 млн. долара инвестиции и запазване на съществуващите 72 работни места през следващите 4 години. За същия период купувачът поема задължението заводът да произвежда инертни материали, бетон и сухи смески. Предстои цената за "Гранитоид" да бъде актуализирана след приключване на одита на предприятието.
Купувачът на двата циментови завода - "Хайделбергер цимент" АГ, е мултинационално дружество с присъствие в повече от 11 страни. Компанията притежава 34 циментови завода с общ годишен капацитет на производство над 30 млн. т цимент, 22 млн. куб.м бетон и 53 млн. т инертни материали.
Седмица преди да се реализира комплексната сделка за двата циментови завода, беше учредена и първата концесия за варовикови находища от 50 години насам. Това стана с продажбата на "Белоизворски цимент", за който държавата получи 32.5 милиона долара. Купувач е швейцарската Холдербанк. Две трети от договорената сума ще бъдат платени кеш до 40 дни от подписването на сделката. Останалата част ще се плати до един месец чрез ЗУНК или Брейди-облигации. Холдербанк стана собственик на 51 на сто от акциите на "Белоизворски цимент". За осем години швейцарците ще инвестират 31 милиона долара за обновяване на технологиите, понижаване на енергоемкостта и екологизиране на производството.
За учредената концесия върху варовиковите находища държавата ще получи еднократно 80 милиона лева и по 100 милиона лева годишно като концесионна такса.
Мултигруп спретна коледен екшън на Костов
На пресконференция на ръководството на Мултигруп миналия четвъртък шефът на "Овъргаз" Сашо Дончев обвини премиера Костов, че заплашва групировката. "Нямаше и 45 минути след общото събрание (на "Топенерджи" - бел.ред.), когато на мен по телефона ми се обади премиерът Иван Костов", заяви Дончев. "От днес ние с теб сме в състояние на война. Война, която вие няма да спечелите. Вие с Илия Павлов не знаете колко неприятности ще ви се случат в тази държава. А тази Кредитна банка, ще видите с нея какво ще се случи. Разбрах, че ДСК си е поискала парите. Изобщо не разбирате какви неприятности ще ви се случат в тази държава", казал Костов по време на телефонния разговор според твърденията на шефа на "Овъргаз". Сашо Дончев обясни още, че премиерът го е заплашил и с разваляне на договорите за газификация, които "Овъргаз" е подписал с общини, след като червените кметове загубят постовете си при предстоящите местни избори.
Поредната криза в преговорите по газа възникна, след като структурите на "Мулти" отказаха да предприемат конкретни действия по продажбата на акциите си в "Топенерджи" на държавния Булгаргаз. Това беше поставено като условие от българското правителство, за да започне реализацията на дългосрочните и стратегически газови проекти през смесеното дружество.
На последното общо събрание на "Топенерджи" в Москва дори са били подхвърляни намеци за възможно прекратяване на доставките на руски газ извън спогодбата "Ямбург" от 1 януари 1998. Представителите на Булгаргаз и правителството реагираха остро при завръщането си от руската столица, което пък от своя страна доведе до пресконференцията на "Мулти", с която войната между власт и групировка може да се смята и за публично обявена.
Пресконференцията на Мултигруп беше обявена като "Истината за газа" и беше дадена само два дни след общото събрание на "Топенерджи" в Москва. Според шефа на групировката Илия Павлов "всичко това изключва възможността да говорим за демокрация, за бизнес. Ние много добре знаем, че срещу нас може да има много провокации. Възможна е и физическа разправа. Правилно беше написано във в. "Демокрация", че това е война на живот и смърт.
И не защото ако загубим, ние ще умрем..."
Костов не отрече, че е разговарял по телефона с шефа на "Овъргаз" и коментира обвиненията за заплахи така: "Не, в такъв прав текст заплаха... Извадени от контекста, думите звучат по много начини. " Премиерът Костов заяви още, че много пъти е разговарял с Дончев за "тяхното участие, роля, за това какво трябва да направят, за държавните интереси. Имало е всичко в тези разговори. Аз като мъж не съм тръгнал да разказвам наляво и надясно какво сме си говорили. Ако те имат някакъв проблем, той не е с правителството. Ако имат проблем в сделките, това е със съответните контрагенти". По отношение на Кредитна банка министър-председателят каза: "ДСК си поиска ЗУНК-овете 10 дни преди разговорите в Москва. Събитията не са свързани. Ако ДСК не си поиска средствата, няма да е изправна."
Костов определи ставащото като газова невроза и обясни, че "Русия има интерес да продава газ, защото влиза на пазар като България, а и излиза на друг пазар - Турция". На въпрос вярно ли е, че в четвъртък е разговарял с Виктор Черномирдин, премиерът отговори: "Вече знаете всичко. Разговори е имало много, между различни хора."
Междувременно се разпространи слух, че след завръщането си от общото събрание на "Топенерджи" в Москва високопоставен служител на групировката е телефонирал на кмета Софиянски и обяснил, че този път Мултигруп ще пробва да дестабилизира правителството с подкрепата на Москва. Разбира се, официално потвърждение на мълвата не дойде отникъде.
Това обаче е и вторият сигнал за подготвян заговор срещу кабинета, в който участва скандалната групировка. Миналия петък в."Труд" публикува писмо на министър Бонев от 3 септември до представителя на МВР в Москва, в което се казва, че вътрешното ни ведомство "разполага с данни, че определени групировки се опитват да осуетят посещението на Евгений Бакърджиев в Москва, да отклонят темите на разговори от предварителните договорености, което би рефлектирало и на последващото посещение на президента Петър Стоянов".
Пари и политика.
Имиджмейкърите на двата газови отбора определено достигнаха нови висини, коментирайки ролята на посредниците в бизнеса, политиката, живота. В рекламна дипляна на "Мулти" веригата "Газпром" - "Газекспорт" - "Овъргаз" - "Топенерджи" - Булгаргаз - български потребители (която ни гарантира една от най-високите цени в Европа) е аргументирана така: "Газ без посредници е все едно катун без цигани, мед без жило, дим без огън, домати без колци и т.н. " Може би "мед без жило" е най-точното. Все пак жилото на руските интереси и "Газпром" може сериозно да инфектира неимунизирания ни преход.
Като своеобразен отговор рекламистите на Булгаргаз забравиха за търговията и сложиха като основно послание на рекламната кампания, че фирмата защитава националните интереси. (Друг е въпросът дали изобщо монополна фирма като Булгаргаз има нужда от реклама за осъществяване на дейността си.) Мултигруп пък центрираха публичните си изявления около това, че всички от ръководството са дългогодишни борци за демокрация и гражданско общество. Двете фирми всъщност преговарят за доставка на газ.
Колкото и да е стратегически природният газ, все пак е стока и едва ли може да се обяснят лесно уродливите форми, които придобива този търговски спор. Цялата работа идва оттам, че управляващата политическа сила пряко и твърдо стои зад екипа, водещ преговорите за газа, а пък на шефовете на "Мулти" очевидно им харесва да се държат и като политици. По този повод в последния ден от работата на парламента пред коледната ваканция премиерът Костов каза в кулоарите: "Газова война няма. Има битка за съперничество между Обединените демократични сили и БСП. Който иска да се бори със СДС, да си учреди партия и да се яви на избори. " Левицата безспорно използва напрежението по преговорите с "Газпром", но ако се изключи Румен Овчаров, не може да се твърди, че директно подкрепя позицията на Мултигруп.
Същото може да се каже и за отношенията с Русия, където сега е новият момент. След затоплянето в последните седмици тази газова криза се различава от неотдавнашната с това, че сега държавите България и Русия изглеждат от едната страна на спора. Сега от руските дипломати не идва и намек за натиск за споразумение с "Мулти", а само успокоителното "Газ будет". От Мултигруп обаче продължават да допълват: "През "Топенерджи". И все още никой руски политик не ги е опровергал.
Новият кредитен рейтинг на България - крачка напред или разочарование
Ни в клин, ни в ръкав във вторник американската рейтингова агенция Moody's Investors Service вдигна рейтинга на България В3 на B2. Оценката, която принципно означава дългосрочна несигурност за плащането на лихви и главници по българския дълг, макар и сега подобрена до средното ниво в тази категория, се отнася за дългосрочните български облигации във валута. С едно ниво е вдигнат рейтингът и на дългосрочните банкови депозити - до В3. Основната причина за подобрението според прессъобщението на агенцията е "реформаторската политика на избраното с мнозинство правителство, подкрепена от парламента и обществеността, напредъкът в преструктурирането", както и настъпилата финансова стабилизация след въвеждането на валутен борд, спадът на инфлацията и на основната лихва.
Решението изненада българските власти. Надеждите на финансовото министерство бяха за по-висок рейтинг, но по-късно във времето. "Рейтингът В2 беше даден на база данните за осемте месеца на годината. Смятам, че сега България заслужава по-висок рейтинг и той е В1", заяви финансовият министър Муравей Радев. Подобни изявления направи и неговият заместник Пламен Орешарски. Ден по-късно агенция Ройтерс цитира вицепрезидентката на Moody's Соси Варданасян, която заявява, че ако България продължава да следва политика на намаляване на инфлацията и при очаквания растеж за 1998 г. рейтингът й може да бъде преразгледан.
И сега, и при даването на определянето на В3 през септември 1996 г. нашата страна не беше платила и не беше поръчала рейтинга на Moody's. И тогава, и сега бяхме изненадани. Сега обаче объркването идва и от факта, че споразумението с J. P. Morgan и Merrill Lynch за пласиране на еврооблигации включва като първа фаза преразглеждането на кредитния рейтинг на страната. Съзнателно и по искане на България. Преди две седмици правителството изпрати писма до трите водещи рейтингови агенции Moody's, Standard & Poors и IBCA за изготвяне на рейтинг. Идеята е оценката за нивото на България да е максимално обективна. Централите на J. P. Morgan и Merrill Lynch обаче не знаеха нищо за предстоящото решение на Moody's.
Ефективно погледнато, сегашният рейтинг е като този на най-несигурно оценените страни - освен България в тази група са само Пакистан, Перу и Туркменистан. В същото време разликата между доходността на българските Брейди-облигации и считаните за най-сигурни 30-годишни американски съкровищни облигации (този спред изразява оценката на инвеститорите за риска на страната) е същата, дори по-малка от тази на Еквадор, който има по-добър рейтинг - В1. Именно това и подхранваше надеждите на правителството за такава оценка, макар и тя да се очакваше по-късно. От друга страна, решението на Moody's не е толкова лошо и разочароващо, тъй като през последните седмици в резултат от азиатската криза и сриването на традиционните представи за това коя инвестиция е добра агенцията понижи оценките на много страни и компании. Самият факт, че рейтингът на България е повишен в такъв момент и ден след като МВФ одобри поредния транш за България, не е за подценяване. Новината освен това не се отрази като разочароващ фактор на Брейди-пазара.
"Новият рейтинг е подарък за Коледа за България", заяви източник от Moody's. Вероятно техни представители ще се появят в България още в началото на февруари, за да работят по осъвременяването и на тази оценка. Според договора с J. P. Morgan и Merrill Lynch до края на май кредитният рейтинг трябва да е осъвременен. В съобщението на Moody's се казва, че средносрочните перспективи за оценката на България са свързани с бързината на структурната реформа и най-вече с приватизацията и преструктурирането на предприятията.
България получи рейтинг В3 от Moody's през септември 1996 г. Експертите на агенцията бяха работили по данни предимно от 1995 г. и от първото полугодие на 1996 г. При посещението си в България през септември тази година Варданасян даде да се разбере, че В3 е даден по информация далеч преди кризата и ще е трудно да се прецени дали на сегашното ниво на развитие икономиката на страната ни е над нивото от средата на 1996 г. БНБ ще трябва да преоценява златото заради срива на цените му
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Цените на златото прогресивно, макар и все още плавно, спадат на международните пазари. Това е тенденция и за догодина според преобладаващите прогнози. Причините се коренят основно във факта, че много централни банки прибягнаха до масирани продажби на притежаваното от тях злато. Очакванията за по-нататъшен спад са свързани с прогнозите, че сигурно още банки ще искат да се разделят със златните си активи, и предвид увеличеното предлагане цените ще спаднат още. В различни международни икономически издания започнаха да се публикуват анализи, гласящи, че златото вече не е тази надеждна инвестиция, която беше преди време. Хора и фирми, вложили средствата си в благородния метал, вече съжаляват за това. От 310-330 долара за тройунция (31.1035 грама) през лятото цената му падна под триста долара през миналата седмица (или 504-505 марки през курса долар - марка) и достигна най-ниското си равнище от дванадесет години насам.
Сривът на златния пазар ще доведе до известен дискомфорт и у нас. При въвеждането на валутния борд в резерва на БНБ, с който се покриват паричните задължения на централната банка, беше включен и стратегическият златен резерв, възлизащ тогава на 1.28 млн. тройунции. Според Закона за БНБ златото се оценява по 500 германски марки за тройунция, но ако цената му спадне под тази, металният актив на БНБ трябва да бъде преоценен. А цените на световните пазари започват застрашително да се приближават до посочената в закона граница. Според най-песимистичните прогнози през следващата година пазарните стойности на златото могат да достигнат дори до 250 долара (около 441 германски марки при сегашните курсове). Тъй като монетарното злато на БНБ в момента излиза приблизително на 1.29 млн. тройунции (нарастването е заради лихви и покупки), потенциалните отрицателни курсови разлики при преоценка могат да достигнат до 75 млн. марки. Тази сума, разбира се, е едва 1.75% от сегашния размер на валутния резерв, но пък, от друга страна, е колкото половината транш, който получихме от МВФ, или една четвърт от разходите на бюджета за заплати през следващата година. Технически (макар че този фактор е пренебрежимо малък) сумата би набъбнала, ако германската марка поскъпне спрямо долара на международните пазари, защото борсовата цена на златото е в долари и то ще се оценява в по-малко единици германски марки.
Чисто счетоводно тези потенциални загуби ще се отразят като намаление на резерва на БНБ и съответно на депозита на Банковото управление в "Емисионно", а това е буферът на борда, с който активите надвишават паричните задължения на БНБ. В баланса на управление "Банково" пак това ще кореспондира с намаление на фонд "Резервен" на централната банка. По последни данни той възлиза на 672 млрд. лв., което е много, но не е желателно да се топи заради валутния риск в резерва на БНБ, защото при борд приходите й са доста ограничени, а евентуалните загуби при липса на такъв резерв трябва да се покрият със заем от бюджета. Дори да не се стигне дотам, евентуалната загуба от курсовата разлика в цената на златото косвено се отразява на бюджета, тъй като при равни други условия намалява вноската на БНБ за него. Друг е въпросът, че за пръв път от централната банка не се очаква вноска през 1998 г. Драматичният спад на златния пазар може да стане повод за поредната дискусия дали не трябва да се продава златото - тема, към която обществеността винаги е много чувствителна. Засега обаче се очертава тези спорове, ако се появят, да останат предимно на медийно ниво. БНБ надали ще прибегне до продажба на злато, още повече че вече е относително късно и цената му не е най-благоприятната за такива операции. Позицията на централните банкери по-скоро би била, че все пак златото е някакъв стратегически резерв и доколкото целият риск "валутен риск", свързан с него, се ограничава до около 15% от валутния резерв, е по-добре да бъде запазено. Проблемът със запаса благороден метал, макар и не дотам драматичен, сам по себе си е част от общия принципен проблем за ограничаването на валутния риск в резерва и оптимизирането на управлението му.
Новите данъчни закони дават дефекти
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Данъчните закони бяха приети с невероятна бързина. Очертават се обаче доста дискусионни проблеми, които касаят българския данъкоплатец. Обещаните от специалистите в Министерството на финансите простота и яснота като че ли останаха като добро пожелание към творците на новите закони.
Проблемите на застрахователите.
Данъчната ставка за застрахователните дружества е значително по-ниска от размера на данък печалба за другите юридически лица, регистрирани по Търговския закон. За сметка на това обаче данъчната основа е няколко пъти по-широка. И други нормативни актове предвиждат отчисления от приходите от застрахователни премии (4% от премиите от застраховки на земеделски култури според Закона за защита на земеделските производители, 7% от застрахователните премии по застраховки "Гражданска отговорност). Седемте процента върху брутния размер на застрахователните премии се явяват всъщност нещо подобно на познатите косвени данъци и ще бъдат поети изцяло от купувача на предлаганата услуга. Това може да я оскъпи дотолкова, че тя да стане непродаваема. Застрахователите се оплакват, че съчетан с тежките икономически условия, този факт може да накара голяма част от тях да затворят врати.
Застраховките "Живот" са по принцип дългосрочни и застрахователните дружества нямат възможност да променят тарифните числа. По тази причина до изтичането на вече сключените договори преразходът ще остане за сметка на самите застрахователи. За да се стигне до промяна в договорните клаузи, трябва да се сключи нов двустранен договор, в който да се вписват новите тарифи, а това ще се приеме доста трудно от клиентите, които вече са сключили застраховки.
При по-внимателен прочит на новия Закон за корпоративното подоходно облагане се забелязват и два парадокса. Първо, този данък е дължим независимо от това дали застрахователят е реализирал печалба или не и, второ, данъкът е дължим върху застрахователните и презастрахователните премии, т.е. при презастраховането данъкът се начислява повторно.
Преоценката.
Постановление 197 на Министерския съвет от тази година определи като дата за ревалоризация на активите и пасивите на предприятията 31 декември 1997 г. С този акт, макар и закъснял, най-сетне ще се сложи край на продължителната декапитализация на предприятията. С нереално ниските амортизационни отчисления те бяха принудени да плащат изкуствено завишен данък върху печалбата.
С получените разлики от преоценката ще се формира преоценъчен резерв, чието използване ще бъде регламентирано с промените в Закона за счетоводството. В работния проект на счетоводния закон е предвидено една от възможностите за използването му да бъде за увеличение на капитала до изискваните от закона размери. Проблемът е в това, че по последните промени в Търговския закон различните дружества имат различен по размер минимално изискуем капитал. Това означава, че частта, която ще може да се използва за увеличение на капитала, ще е драстично различна за различните типове дружества.
На преоценка обаче не подлежат вземанията на фирмите, които са били отпуснати в левове. Кредит, който е бил даден преди пет години и в момента трябва да се отпише, ще намали облагаемата печалба с неадекватна на днешните икономически условия сума.
Проблемите с ДДС.
Въведената с поправките в Закона за ДДС задължителна дерегистрация на фирмите, които паднат под необходимия оборот от 75 млн. лв., ще предизвика истински хаос в данъчните служби. Особено проблемно ще бъде за фирмите, които гравитират около изискуемия по закон оборот, позволяващ да останат регистрирани по ДДС. Много по-лесно щеше да бъде, ако в закона бе предвидена доброволна регистрация с "изпитателен срок" за достигане на необходимия оборот. Много от фирмите, които работят на границата, ще бъдат принудени да извършват кухи сделки, само и само да не паднат под заветните 75 млн. лв. Това доста противоречи на заложените цели на новата данъчна политика.
Проблем за фирмите, които ще се регистрират и дерегистрират по ДДС, ще бъде и изключително мудната и позволяваща си чиновнически произволия данъчна администрация. Този проблем също по принцип има решение. Възможно е да бъде въведена единна компютърна мрежа за нуждите на данъчните служби, която би довела до възможност за съкращаване на раздутия щат и увеличаване на заплатите на оставащите в системата. Тогава бързината и качеството на работата на тези служби биха били на едно много по-високо ниво.
Коригиращ коефициент.
Законът за корпоративното подоходно облагане предвиди коефициент, с който ще се коригира облагаемата печалба от 1997 г., за да се определи базата за изчисляване на месечните авансови вноски. Той бе приет със закона за бюджета и е в размер на 0.9. Това означава, че базата за определяне на месечните вноски ще е по-малка в сравнение с миналата година. Това е съвсем разбираемо, защото амортизационните отчисления ще намалят в крайна сметка облагаемата печалба. Според специалисти в областта на счетоводството и данъците обаче този коефициент трябваше да бъде още по-нисък.
Първичните дилъри са по-малко
Десет имена отпаднаха
Списъкът на първичните дилъри на държавни ценни книжа за първото тримесечие на 1998 г. бе оповестен през седмицата. За да получат правото да участват на аукционите за първична продажба на ДЦК, банките и инвестиционните последници трябва да отговарят на определени критерии. Правото да станат първични дилъри получиха финансови институции, които нямат наложени принудителни административни мерки за грубо или системно нарушение на Закона за банките и Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Минималният размер на внесения капитал на инвестиционните посредници, които искат да участват на първичния пазар на ДЦК, трябва да е не по-малко от 400 млн. лв. (като за регистрация на такъв се изисква капитал в размер на 250 млн. лв.). За търговските банки внесеният капитал трябва да отговаря на изискванията в Наредба No8 за капиталовата адекватност. Те трябва да отговарят и на изискванията на БНБ за ликвидност и други критерии на управление "Банков надзор". Банките трябва да поддържат и портфейл от ДЦК с постоянна наличност, не по-малко от 5 на сто от размера на привлечените средства.
Първичните дилъри трябва да участват на провежданите аукциони с не по-малко от 1 на сто от предложените за продажба през предходния шестмесечен период ДЦК. Досега обемът на притежаваните ДЦК от търговските банки трябваше да бъде поне 7 процента от размера на привлечените средства. Тази граница става 5 на сто от тях.
Първичните дилъри ще трябва да обявяват котировките купува и продава на търгуваните от тях ДЦК. Това ще става в информационна система на Ройтерс. Включените в списъка финансови институции трябва да предоставят в БНБ прилаганата от тях тарифа за таксите и комисионите при сделки с държавни ценни книжа.
Одобрените от БНБ първични дилъри най-вероятно ще обслужват и държавния бюджет през следващата година и ще могат да разполагат и с неусвоявания редовно ресурс по сметките на хазната. Според закона за бюджета обслужващите банки се определят от Министерството на финансите, но най-вероятно министърът ще се базира на списъка на първичните дилъри.
При приемането на окончателния списък пак е възникнал проблемът с ДЗИ и ДСК, които са нито инвестиционен посредник, нито банка заради особения си законов статут. Въпреки това кандидатурите им пак по изключение са били одобрени.
От предишния списък с първични дилъри заради неизпълнение на критериите отпадат БНП Дрезднер банк, Йонийска банка, Корпоративна банка, МОБ "Свети Никола", Националната банка на Гърция, Първа източна международна банка, ТБ Кредитекспрес, Централна кооперативна банка, ЕООД "Натурела груп", ФБК "Елана", ФБК "7М" и ФК "Фикс плюс".
МВФ отпусна коледния транш
Мария Христова
Енергетиката, селското стопанство и либерализирането на търговията бяха единствената грижа на изпълнителните директори на Международния валутен фонд в понеделник вечерта. Тогава те одобриха отпускането на 62-та млн. специални права на тираж (85 млн. долара) от поредния транш от стенд-бай споразумението с България.
За разлика от предишни години този път точката за България в дневния ред на заседанието предизвикала небивал интерес от ръководството на фонда. Изказали са се 16 от 24-мата изпълнителни директори, включително и африканските. Британският представител подчертал, че на фона на разрастващата се криза на световната икономика България е като "коледен подарък" за фонда. МВФ има големи проблеми с отпускането на пакета за стабилизиране на южнокорейската икономика от 56 млрд. долара. Преди заседанието се смяташе, че забавянето на банковата приватизация може да забави и транша. Първоначалният ангажимент на България беше да приватизира две държавни банки до края на тази година, а всички останали - до края на следващата. Въпреки критиките обаче повечето изпълнителни директори във фонда се съгласили, че продажбата не зависи само от желанието на българските власти.
Много критики имало и за селскостопанския сектор, макар че има ускоряване на темповете на връщане на земята на нейните собственици. Производството на земеделска продукция не се увеличава, заявил американският представител в борда на МВФ. Директорите изразили недоволство от съществуващите пречки в търговията - експортните такси. Шефката на мисията за България Ан Макгърк обаче обяснила, че тези проблеми вече са изчистени. По-сериозни били забележките за енергийния сектор. Според директорите цените на електро- и топлоенергията не били достатъчно високи, за да покриват разходите за нейното производство. Те препоръчали да се подобри събираемостта на просрочените сметки за ток и парно.
Вторият човек в МВФ Стенли Фишер изразил задоволството на хората от фонда за бързата стабилизация и рязкото падане на основната лихва. Той обаче наблегнал, че трябва да продължат усилията за макроикономическа стабилизация, стриктна финансова политика и структурни реформи.
В последния момент на заседанието си в понеделник правителството изпълни последните си два ангажимента - да ограничи безконтролното нарастване на външния дълг и да приеме лимитите за нарастването на работната заплата в държавния сектор (макар че вторият документ беше приет по принцип).
След продължили през цялата минала седмица консултации с МВФ правителството реши, че ако няма ратификация от парламента, не може да се говори за държавна гаранция по външните заеми на държавни институции, общини, държавни предприятия и банки. При преговорите с чужди институции за външни заеми и държавни гаранции задължително трябва да присъства човек от финансовото министерство. След ратификация на външен заем или държавна гаранция, кредиторите задължително ще бъдат уведомявани с писмо от министъра на правосъдието. Първоначалният вариант на постановлението предвиждаше доста по-големи права на министъра на финансите. Негов подпис задължително трябваше да стои под всеки външен заем или отпусната държавна гаранция. Един вид финансовият министър придобиваше право на вето по тези въпроси. Целта беше да се спре неконтролираното нарастване на външния дълг с вземане на заеми или предоставяне на държавни гаранции по проекти, които или не са от особена важност, или пък не са приоритетни в момента.
Проектът за наредба за образуване на средствата за работна заплата през 1998 г. беше приет по принцип според едни източници и оттеглен за доработване според други на заседанието на правителството миналия понеделник. С него практически се ограничава нарастването на работните заплати в предприятията с над 50% държавно или общинско участие. Забранява се изплащането на заплати от кешови постъпления на фирмите. Ако това не стане или пък не се начислят и внесат отчисленията за ДОД, ДОО и фонд ПКБ, шефовете и главните счетоводители ще бъдат глобявани от 10 000 до 100 000 лева. Членовете на бордовете на директорите ще получават с три минимални работни заплати по-малко за всеки процент превишение на определените тавани.
Печелившите предприятия без просрочени задължения нямат ограничения върху размера на заплатите си. Задължително условие е рентабилността на продажбите им по тримесечия да не намалява. Това ограничение не важи за държавните банки. Държавни или общински предприятия на печалба, които имат необслужвани задължения, но рентабилността на продажбите им нараства, могат да увеличават заплатите си с норматив 0.75 за всеки процент от увеличението на продажбите на един служител по съпоставими цени. Предприятия, при които рентабилността на продажбите намалява, но самите продажби нарастват, увеличават фонд работна заплата с норматив 0.5 за всеки процент от увеличението на продажбите. Ако са на загуба, но подобряват финансовия си резултат с всяко следващо тримесечие и са обслужвали задълженията си през последните 6 месеца, увеличават заплатите си с норматив 0.5 за всеки процент увеличение/намаление на продажбите на база предишното тримесечие. Предприятията в ликвидация, обявени в несъстоятелност, или такива, чиито продажби на един зает намаляват, няма да могат да увеличават средствата си за заплати.
Мисията на МВФ начело с Ан Макгърк ще пристигне в края на януари. Въпреки някои изказвания основната й цел ще бъде да прегледа изпълнението на показателите към 31 декември 1997 г. По-малко внимание ще бъде отделено на разговорите за така нареченото средносрочно споразумение. В момента у нас се борят две тези дали състоянието и прогнозите за платежния баланс изискват ново финансиране и средносрочно споразумение с фонда. Според едната теза в момента не са необходими заеми от МВФ или поне в графика, който фондът би предложил. Ненужно е да се натрупва огромен валутен резерв, по който текат лихви, без средствата да са необходими. Според другата теза финансирането не бива да се преустановява заради несигурните приходи от приватизация и огромните плащания по външния дълг. Просто управлението на валутния резерв трябва да се подобри така, че да направи загубата от отрицателния лихвен марж минимална.
Освен варианта средносрочно споразумение теоретично има и друг - така нареченото внимателно (precautious) споразумение. При него в най-общи линии има програма, но не се теглят траншове. Желанието на хората на фонда обаче е да ни вкарат в една по-дългосрочна програма, от която трудно да можем да се отклоняваме. Такова е средносрочното споразумение. Притесненията на хората от МВФ са, че една краткосрочна програма, каквато е стенд-бай или внимателното споразумение, е доста по-вероятно да бъде нарушена, тъй като критериите са много по-стриктни. Средносрочното споразумение безусловно ще бъде нужната гаранция за чуждите инвеститори, че промените в България са последователни и дългосрочни.
Досегашната история показва, че България нито веднъж не е довеждала до край стенд-бай споразуменията си. По различни причини. Неяснотата за развитието на икономиката през следващата година кара представителите на МВФ да бъдат доста щедри при изпълнението, но и доста строги и неотстъпчиви за по-нататък.
Решение на Върховния касационен съд като че ли изключва валутното кредитиране
Галя ТОДОРОВА
Тълкувателно решение на Върховния касационен съд за това дали могат да се договарят задължения в чужда валута и как съдилищата да присъждат такива вземания поразбърка мненията между юристите и подплаши обществеността, че заклеймените за кредитни милионери ще могат да изчистят валутните си дългове си по стар обменен курс. Документът стига до следните изводи: не може да се присъжда уговорено задължение в чуждестранна валута, освен ако със закон не са предвидени изключения; при предявен иск за плащане в чуждестранна валута съдът присъжда сумата в български левове, съобразно курса на чуждата валута към определен момент и без да има искане от ищеца, защото не се касае до изменение на иска; когато е допустимо търсене на курсовата стойност на лева, размерът на вземането трябва да бъде определен към датата на настъпване на падежа, ако не е уговорено друго; не е допустимо осъвременяване на задължението от съдилищата при промяна на курсовата стойност на лева.
Магистратите обаче допускат за възможно договарянето на валутни клаузи, които да предпазват договарящите паричното задължение от спад на покупателната сила на парите.
Според много юристи това решение на касационния съд е справедливо от гледна точка на законодателството и насочено предимно да уреди споровете около валутните вземания във връзка с принципната забрана на закона да се уговарят такива парични задължения.
Аргументите обаче как трябва да се разбира постановеното от магистратите от гледна точка на банковата практика са доста противоречиви. Много от исковете срещу лоши длъжници на банките бяха заведени преди валутната криза от края на миналата и началото на тази година и ако се допусне, че съдилищата ще присъдят левовата равностойност на вземанията им към настъпилите даже преди това падежи (при курс под 450 лева за долар), това би променило коренно отношенията в банковата система. Както от гледна точка на длъжниците, така и на кредиторите на банките. "Решението би трябвало да се отнесе към всички валутни кредити", твърди Иглика Логофетова от адвокатска кантора "Ангелов, Логофетова и съдружници". Тя припомни, че мотивите на върховните съдии гласят: парични задължения са отношенията между длъжник и кредитор, при които се дължи престиране на парична сума; под пари в тесен смисъл се разбира само установената в дадена държава монета, като законно платежно средство за изпълнение на парични задължения. А това е левът.
Валери Борисов от "Интерюс" също коментира, че има законодателни ограничения за сключването на сделка във валута и от тази гледна точка тълкуването на Върховния съд би трябвало да засегне длъжниците и кредиторите във валута, които са се обрънали към съда. "Логиката на освободения валутен курс, застъпена в Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол и ПМС 15, беше кредитите да се отпускат в лева и при наличие на законово основание срещу тях да се купува валута", допълва той. Според адвоката Иван Сливов, който подкрепя същите аргументи, решението в крайна сметка няма да се отрази кой знае колко на банковата практика, нито на заведените вече дела, тъй като повечето от финансовите институции поне формално са спазвали изискванията на закона и при валутно кредитиране са изисквали от кредитополучателите документи за удостоверяване на необходимостта от валутата.
Разгорещените спорове как да се тълкува тулкуването на върховните магистрати вече започват да повишават напрежението в банковата система. Според непотвърена официално информация някои от банките, обявени в несъстоятелност, се съобразяват с идеята за превалутиране на вземанията в лева. Обществената ангажираност към темата пък се подхрани от опасенията, че кредитните милионери ще се измъкнат. Депутатът Александър Каракачанов, който внесе закона за преброяването и обявяването им, заяви че ще се погрижи това да не се случи.
"Решението не се отнася за кредитите във валута, няма да предизвика никакви проблеми за банките и ако някой си въобразява, че те са отпуснали валутен кредит, а всъщност се дължат левове по определен курс, той се лъже. Ако банките не могат да отпускат кредити във валута, тогава как да приема такива депозити и да осигурява доход на вложителите", коментира главният юрист на БНБ Димитър Ананиев опитвайки да тушира споровете. Становището, което централната банка е предоставила на съда, до голяма степен се покрива с взетото решение, което поне предполага, че презумпцията му не е била да засегне валутното кредитиране.
Същността на целия спор всъщност се свежда до това дали Върховният съд, тълкувайки, е имал предвид кредитните валутни сделки (в частност проблема с кредитните милионери). Той изброява определени случаи, при които по закон се допускат изключения от решението за присъждане само на левове, независимо от първоначалния вид на договора, но там не присъстват тези банкови сделки. Самите съдии отказаха официален коментар с аргумента, че позициите на адвокатите ще се защитават в съда, който пък ще се съобрази с тяхното тълкувателно решение.
Списъкът с изключенията в решението на съда не е изчерпателен, твърди г-н Ананиев. Според Иглика Логофетова обаче както отмененият закон за банките и кредитното дело, така и новият закон за банките не им дават изрична възможност за валутно кредитиране. Изключение от императивната норма на Закона за задълженията и договорите, забраняваща уговарянето на парични задължения във валута, според нея ще има само ако валутното кредитиране изрично се регламентира в банковия закон. Според други юристи обаче при такъв вариант фирмите биха били неравнопоставени, тъй като пък те няма да могат да уговарят помежду си търговски задължения във валута.
"Български съд не може да осъди местно лице да плати валута. Това може да стане, ако тя е законно уговорена и лицето я притежава. Тук проблемът е в недопускането курсът да се определя в деня на плащането, тъй като съдия-изпълнителят може само да начислява лихви върху постановената със съдебно решение сума. Аргументите на съда за подобно решение са правилни, но от гледна точка на справедливост и икономическа равнопоставеност решението облагодетелства една от двете страни, още повече като се има предвид колко се бавят делата", твърди Валери Борисов.
Костов обезкуражи антиприватизационните настроения в банките
Премиерът Костов смъмри банкерите, които прокарват идеите за запазване на държавно участие в банките. Тази теза на пръв поглед изглеждаше отчасти подкрепена и от правителството в началото на миналата седмица, когато финансовият министър Муравей Радев заяви, че ще поиска подкрепа от МВФ за удължаване на крайния срок за продажба на банките до края на 1999 г. Премиерът Костов обаче доста категорично разсея подобни идеи. По радио "Свободна Европа" той заяви миналата седмица: "Зад отлагането на крайния срок за приватизация застанаха единодушно и финансовият министър Муравей Радев, и вицепремиерът Александър Божков и те непременно имат своите основания. Аз не бих приел тази теза да се смеси с другата, че е добре банките да си останат държавни. Това е съвсем друго и е абсолютно неприемливо за нас. Няма европейска страна, член на ЕС, която да има държавни банки. А пък какво остава за шест-седем."
Изказването на премиера като че ли имаше за адресат управителя на БНБ Светослав Гаврийски. Гуверньорът пръв си позволи на глас да противоречи на написаното в меморандума с МВФ, че всички държавни банки трябва да се продадат до края на 1998 г. Гаврийски заяви, че му се иска да не се продаде цялото държавно участие в банките. "Няма чуждестранен инвеститор, който да дойде в страна, в която има държавни банки. Защото това означава той да си нахлузи сам хамута на държавния контрол посредством банките. И трябва да го кажем съвсем директно на тези, които започват да мислят в неправилна посока", контрира Костов.
За да не се изтълкува спорът между БНБ и правителството като конфликт, премиерът похвали управителния съвет на финансовата институция за това, че тихо и незабележимо върши огромна работа и че "цялата стабилност на паричната система идва от този състав, който нито шуми, нито вдига лозунги, нито влиза в спорове, разправии". "Да имахме управителен съвет от нечистоплътни хора, както за съжаление беше в миналото, че да се боим и да търсим стабилност посредством присъствие на държавата в собствеността на банките. Но сега положението не е такова", допълни още премиерът.
Въпреки всички тези изказвания все по-ясно става, че най-малкото ще има лека смяна в подхода за продажба на държавните банки. Първо от гледна точка на срока, в който ще се осъществи. Шефът на Банковата консолидационна компания Петър Жотев не се присъедини официално към искането на финансовия министър за отлагане на крайния срок за продажба на банките, като допълни, че засега няма забавяне в графика, договорен с МВФ. Според него единствено сделката за "Биохим" би могла да се проточи повече във времето. Жотев обаче прокарва промени в закона за приватизацията, с които настоява банковото раздържавяване да се регламентира там, парламентът да одобрява приватизационната програма, концепцията и т.н. Подобна регламентация по-скоро цели да предпази управителния съвет на Банковата консолидационна компания от обвинения, че продава банките на безценица или в разрез с националните интереси. В същото време според Жотев не трябва да се допуска Агенцията за приватизация да поеме и банковите сделки - тема, която не е изключено също да се възроди. Предложените от Жотев промени в приватизационния закон ще бъдат обсъждани през следващата година.
Изводите от азиатската криза
Финансовият сектор е най-засегнат при атака срещу борда
Николай Георгиев*
Политици и икономисти по света следят с огромно внимание кризата в Източна Азия и се опитват да извлекат полезна информация от нея. Това е изключително важно за България поради ограничените възможности на макроикономическата политика при валутен борд и очаквания приток на чужди капитали. Въпреки че темата е много широка, могат да се коментират два момента, получили сравнително ново звучене в светлината на азиатската криза.
1. Добри макроикономически показатели са необходимо, но далеч не достатъчно условие за предотвратяване на валутно-финансова криза.
Последната дума на макроикономическата теория за връзките между валутно-финансови кризи (наричани още и кризи на платежния баланс) и фундаменталните макроикономически променливи е, че съществуват три зони на тези променливи:
Кои са тези фундаментални макроикономически променливи? Това са показателите, индикиращи степента на вътрешна и външна макроикономическа стабилност - инфлация, темп на растеж на БВП, бюджетен дефицит, дефицит по текущата сметка на платежния баланс, изменение на валутните резерви на централната банка, дял на преките чуждестранни инвестиции и друг дългосрочен капитал в общите влизащи капиталови потоци. Напоследък към тях се прибавят и променливи, характеризиращи финансовата система - отношение на лошите дългове към активите на банковата система, отношение на собствения капитал към активите, претеглени с относителния им риск, и други подобни. Умишлено не прибавям динамиката на реалния валутен курс към тези променливи, защото неговият ефект е отразен в динамиката на външнотърговския баланс.
В азиатския случай външните и финансовите индикатори играят водеща роля. Тайланд би бил класифициран в "лошата" зона: 36% кумулативен дефицит по текущата сметка на платежния баланс за 1990-96, 46% дял на краткосрочните капиталови потоци за същия период, валутни резерви, покриващи само 12-16% от общите краткосрочни валутни задължения, уязвим финансов сектор (висок дял на лошите кредити, висок сектор на концентрация на общия кредит). Индонезия и Малайзия се намираха в "средната" зона: известно влошаване на текущата сметка, но нисък дял на краткосрочните потоци и запазени валутни резерви. Тайван и Хонконг - в "добрата": незначителен външнотърговски дефицит, огромни резерви, високо доверие в местните монетарни власти.
Независимо от това всички бяха засегнати в една или друга степен от кризата. В този смисъл добри макроикономически показатели не са достатъчни да предотвратят кризата, макар и да са в състояние да я ограничат по обхват и времетраене. Причината е в така наречения ефект на "заразяване" (contagion). Когато международните инвеститори са неприятно изненадани от една значителна икономика в даден регион, те преоценяват (невинаги рационално) вероятността за подобни изненади и в други страни от този регион. Голяма роля играе и т.нар. стадно поведение - дори и отделни инвеститори да преценяват дадена страна като безопасна, самият факт, че те смятат, че мнозинството ще излезе от нея, е достатъчен да подтикне и тях към изхода.
България е вече извън лошата зона, но все още далеч от добрата. Две валутни кризи за 3 години, разклатена банкова система плюс все още предстояща гигантска структурна реформа внушават скептицизъм в икономическата политика, който не може да се елиминира с 6 месеца стабилност. Важно е фундаменталните макроикономически променливи да се подобряват непрекъснато, за да се намали усещането за крехкост и уязвимост на макроикономическата стабилизация. Проблемът на България не е в опасност от събаряне на борда. Както Хонконг показа, валутният борд по дефиниция е технически неуязвим срещу атака. Той продава чужда валута срещу местна валута в наличност, в брой или по сметка, действителни местни пари влизат в сметката на валутния борд и не мърдат оттам - това е разликата между парична база и широки пари, създадени чрез банковата система. Това е и смисълът, в който гарантирането само на паричната база е достатъчно да осигури неуязвимост на борда. Проблемът е, че дори и неуспешна атака създава редица крайно неблагоприятни макроикономически ефекти.
Как протича една типична валутна криза при борд в резултат на външен или вътрешен шок? Първите жертви са търговските банки. Депозиторите ще се опитат да превърнат своите депозити (широки пари) в наличност (парична база). Това е възможно само в степента, в която банките успеят да си съберат раздадените кредити предсрочно и без загуби, както и ако получат странична подкрепа от банковото управление или външни инвеститори (последното е реална възможност за клоновете на чужди банки у нас, както и за банките, продадени на чужди инвеститори). Този процес води до рязко и голямо повишаване на номиналните лихви (до няколко пъти), понеже банките се опитват да задържат колкото могат повече депозити. На свой ред високите лихви увеличават дела на лошите кредити, тъй като повече длъжници губят възможността да обслужват дълга си и нарушават нормалния ритъм на производство, правейки дори и краткосрочните кредити за оборотни средства непосилни за много фирми. В резултат производството спада, безработицата и недоволството нарастват. Валутните резерви намаляват в степента, в която депозиторите успяват да превърнат депозитите си в конвертируема парична база, т.е. няма опасност от изчерпване. Тази ситуация може да продължава с месеци, тествайки решимостта на политическото ръководство да защитава валутния борд и създавайки опасност цената на защитата да бъде преценена като много висока.
Опитът от 90-те години (Аржентина 1995, Литва 1995, Хонконг 1997) показва, че няма валутен борд, провален поради изчерпване на резервите. Така че атака срещу борда е възможна при наличие на достатъчно силен шок, дори и при прекрасни макроикономически показатели, но това не е основание усилията за подобряването им да се занемарят, защото такъв подход със сигурност ще доведе до атака. Защита на борда е напълно възможна и е по-малкото зло, каквато и да е цената.
2. Криза във финансовия сектор бързо прераства във валутна криза и оттам в обща макроикономическа криза.
Механизмът е подобен на гореописания: натрупване на лоши кредити - загуба на доверие във финансовите институции - изтичане на депозити - натиск на пазара на стоки (което носи инфлация) и на валутния пазар (което води до загуба на резерви). Банките спират отпускането на нови кредити и се опитват да съберат старите, което изстисква ликвидност от производствения сектор и производството спада. Лошите кредити нарастват, което отново влошава положението на банките и цикълът се затваря. Това може да продължи или до освобождаване на валутния курс и последваща инфлационна вълна, или до осигуряване на значителна външна подкрепа, съчетана с преструктуриране на банковата система, която да пречупи девалвационните очаквания.
Тайланд и Южна Корея са двете нетипични страни, където кризата се разви по този механизъм. И в двете страни икономическите власти дълго си затваряха очите пред натрупването на лоши кредити, често от политически покровителствани фирми, а когато решиха да действат, намесата беше едновременно закъсняла и недостатъчна.
Какви са изводите за България? Както беше споменато по-горе, една банкова криза не води автоматично до провал на валутния борд, но повишава цената на неговата защита и води до редица други неблагоприятни макро- и микроикономически ефекти. Първи извод е, че предотвратяването на обща банкова криза се превръща в най-важна задача на "финансовата политика", следователно банковият надзор добива изключително значение. Наивно е да се смята, че разполагаемият ресурс на банковото управление може да предотврати системна криза - изтеклата през 1996 валута от банковата система се оценява консервативно на 900-1000 млн. долара, далеч над сегашните възможности на банковото управление.
Втори извод е, че затварянето на отделни банки е напълно съвместимо с валутен борд и е по-малкото зло - Естония през 1992 и Литва през 1995 направиха точно това. Когато такъв акт се обоснове с неспазването на обективни критерии за добро банково дело и в името на ограничаване на системна криза, той има сериозен възпитателен ефект за другите банки и укрепва, а не намалява доверието в борда. БНБ предприе смели и необходими стъпки в тази насока с отнемане на лицензите на Капиталбанк и Добруджанска банка.
Трети извод се налага по отношение на спора трябва ли да се облекчат ограниченията върху отпускане на кредити за производствения сектор сега, в светлината на свръхликвидност в банковата система. По мое мнение отговорът е категорично не. Лошите кредити в периода до 1996 бяха натрупани в резултат както на криминално източване на банки, така и поради невъзможността на значителна част от фирмите да произвеждат и продават ефективно своята продукция, което е голям структурен и организационен проблем. Докато криминалните дейности в банковата система са вероятно значително ограничени, втората причина продължава да е налице. Едва ли тези неефективни фирми са се преобразили за една година в стръвни машини за печалби. Вярно е, че покрай сухото гори и суровото, т.е. печеливши фирми не получават цялото им необходимо банково финансиране, но скептицизъм от страна на БНБ по отношение способността на банките да отделят успешно преструктурирани фирми от временно подобрили се е напълно оправдан. В непосредствено бъдеще основен източник на капитал за фирмите-производители е техният нов собственик (след приватизацията). Едва след като структурната реформа напредне, бизнессредата се подобри и се види кой може да произвежда рентабилно при новите условия може да се мисли за облекчаване отпускането на кредити.
"Амортисьорите" на валутния борд
Галя ТОДОРОВА
В края на една от най-тежките години на прехода министър-председателят Иван Костов си позволи да похвали силно най-вече финансовия министър и централните банкери (бордаджии). За финансовата стабилизация. А стабилизацията, поне за първите месеци от въвеждането на енигматичната доскоро система на валутен борд, дойде от доверието, че ще се спазват няколко правила: бюджетът ще е балансиран и ще се финансира неинфлационно; макроикономическата среда ще е стабилна, защото ще спре девалвацията на лева - въвеждане на фиксиран курс към германската марка, и БНБ като гарант, която купува и продава при този курс; защото ще се укроти инфлацията - БНБ няма да размива стойността на лева, печатайки пари над равнището на чуждестранните си резерви. Доверието естествено се подхранва и от обясненията, че системата "сама пищи", когато някой бяга от тези правила.
Порокът на борда.
Българският борд обаче допуска два "амортисьора", които да омекотят кривванията от иначе твърдите правила на системата, които могат да позволят известно изпускане на инфлация и съответно да преразпределят нови загуби дефицити от бюджета или банковата система в случай на недотам стремително провеждане на реформите. От една страна, това е допускането, че с превишението на валутния резерв над паричните задължения на БНБ (депозита на управление "Банково") ще могат да се рефинансират банки, колкото и ограничена да е тази възможност от закона. По-сериозният "дефект" на борда е възможността на правителството да поддържа депозит в управление "Емисионно" на БНБ. Този депозит заедно със средствата на Държавния фонд за реконструкция и развитие формира фискалния резерв, тоест резерва, който ще се ползва, в случай че бюджетът не съумее да финансира разходите си неинфлационно. Използването му, или казано по-грубо - монетаризирането му, след като е бил покрит с валутни активи първоначално, би означавало нарастване на паричната маса, което не е съпроводено със съответната промяна на резервите. Въпреки че Международният валутен фонд поставя ограничения за използването на фискалния резерв, само депозитът на правителството заема около една четвърт от всички активи на борда, което потенциално при провал на икономическата политика може да доведе до доста сериозно изкривяване на бордовите правила и инфлационен натиск.
Връщането на валутата, като че ли беше първият и непосредствен ефект още първите дни след въвеждането на борда на 1 юли. Системата беше активно изпробвана през първите няколко седмици, когато населението продаде на централната банка част от валутата, изтеглена от банковата система по времето на фалитите на финансовите институции и последвалата хиперинфлация. Както се вижда от баланса на управление "Емисионно" (в което е същността на борда), ръстът на валутните активи е най-голям именно в първия месец от въвеждането на борда, като над 55% от този ръст се дължи на покупките на валута от страна на БНБ, назависимо дали на гише от гражданите, или от финансовите институции. Това правило се запазва и досега, като през всеки месец делът на нетните продажби на валута от населението към БНБ формира около половината от нарастването на резерва. (Изключение прави месец октомври, когато БНБ нетно е изкупила почти 194 млн. германски марки и с тях е свръхпокрила намалението на резерва, резултат от плащания към чужбина.) Ръстът на валутните активи на една централна банка, от друга страна, е признак за платежоспособността на страната към външните й кредитори, както и възможността й да поддържа стабилност на националната валута и да генерира растеж на икономиката.
Инфлация по време на борд.
Всъщност първата неприятна изненада на борда беше, че темпът на инфлацията не беше редуциран автоматично, като натрупаното поскъпване при база края на юни е около 14.5%. Факторите за това са няколко, като най-сериозният по тежест през първия месец на борда беше поскъпването на долара спрямо избраната за резервна валута германска марка с цели 8-9%. Това автоматично внесе инфлация. Въпреки че по-късно марката успя да възвърне позиции на международните пазари, поуката отново беше, че цените са податливи единствено на покачване.
Другият инфлационен фактор, който би трябвало да е еднократен, беше либерализацията на цените, ноложена от споразумението с МВФ.
На трето място, негативният ефект, съпътстващ покупките на БНБ на гише, беше, че тя емитираше левове срещу това, които в първоначалния период от въвеждането на борда оказаха инфлационен натиск. Този ефект донякъде беше очакван резултат от превръщането на част от валутната парична маса в левова.
Проблемите за инфлацията и избраната резервна валута като комбинация са от най-голямо значение за външнотърговския баланс и оттам при равни други условия за валутния резерв. Натрупаното поскъпване на вътрешните цени при фиксирания курс по принцип прави по-малко конкурентни българските стоки в чужбина, защото за производството им се влагат поскъпващи материали, а продажната цена навън остава непроменена. Този проблем би могъл до един момент да се неутрализира с повишаване на ефективността и снижаване на разходите на производителите, но при запазване на инфлационното напрежение за по-дълъг период би довел до отрицателно търговско салдо. Поскъпването на долара спрямо марката през юли всъщност омекоти донякъде генерирания от същия факт лош ефект за износителите.
Прекалено ниските лихви също се оказаха недотам приятна изненада след въвеждането на валутния борд и също резултат от неговата конструкция. Получи се така, че изсипването на траншове от международните финансови институции през втората половина на тази година, от една страна, водеше до нарастване на валутния резерв, а от друга, до набъбването на същия този депозит на правителството в управление "Емисионно", откъдето пък се трансферира усещането за свръхликвидност в банковата система. В първите месеци след въвеждането на борда бюджетът продължаваше да изплаща натрупаните високи лихви по вътрешния дълг, без да поема същия обем средства като нови заеми заради ограниченията, наложени от МВФ. Отрицателните левови лихви (тоест по-ниски от инфлацията), от една страна, са задържащ фактор за ръста на спестяванията в банковата система. Това пък затруднява стабилизирането й и ограничава растежа на икономиката. В първия месец след въвеждането на борда е отбелязан най-голям прираст на левовите срочни депозити в банките (от 127 млрд. лв.). Това обаче се дължи на огромното обръщане на дюшечни валутни спестявания в лева през гишетата на БНБ. Този ръст на левовите депозити започна да се топи през следващите месеци в резултат на отрицателните лихви по левовите депозити. През ноември дори данните показват, че размерът на левовите депозити (изчистени от натрупаните лихви) е намалял с около 8 млрд. за сметка на нарастване на спестяванията във валута. Същият фактор позволи и на търговските банки да насочат голямата част от върнатите спестявания в чужбина. Това задържа ръста на валутния резерв в рамките на 3-7% месечно през септември, октомври и ноември въпреки положителното нетно финансиране от международните финансови институции.
Член 45.
Има още един интересен нюанс, който е свързан с механизма на трансфериране на заемите от МВФ към бюджета. Според Закона за БНБ срещу получените от фонда средства централната банка до три месеца може да отпусне на правителството заем за същата левова равностойност, който бюджетът обслужва по графика, по който трябва да се плащат лихви и главници към МВФ. Това практически е трансформация на външен дълг във вътрешен. Към края на ноември например вътрешният дълг по това перо възлиза на 388.6 млрд. лева. Тъй като траншовете се усвояват по този начин в края на възможния тримесечен период, БНБ освен това поема натрупаната за периода лихва към МВФ. Този "трик", с който относително намалява бюджетният разход за лихви, води до отрицателен лихвен марж за валутния борд, което потенциално стопява "буфера" - депозита на управление "Банково". В крайна сметка бюджетът пак поема тази тежест заради липсата на вноска от БНБ в приходната му част, но по този начин се "разсрочва" задължението му текущо да плаща лихвите, които БНБ поема.
Българският борд допусна и други изключения от правилата, когато преди месец си позволи да приеме депозит и от Държавна спестовна каса, по който освен това плаща лихва. Това специално беше одобрено от МВФ с цел да се осигури някаква доходност за свободните ресурси на касата, които тя нямаше къде да пласира заради ограниченото предлагане на ДЦК. Разрешението на фонда обаче не прави деянието по-малко в противоречие с бордовите правила, тъй като по този начин се влияе върху паричното предлагане, а оттам и върху лихвените равнища.
Всъщност именно допускането на подобни изключения прави изкушенията по-лесни.
"НATO е готов да ви приеме"
Изявление на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт на церемонията по подписването на протоколите за присъединяване на Чехия, Полша и Унгария към НАТО
Брюксел, 16 декември
Изключително съм щастлива да бъда тук и да поднеса поздравленията от името на президента Клинтън и американския народ на външните министри на трите страни Геремек, Ковач и Седиви. Нека благодаря и на генералния секретар Хавиер Солана и на колегите си от НАТО - сегашни и бъдещи, за всички усилия, които положиха, за да се състои настоящата церемония.
Не бе далеч времето, когато гледахме на Чехия, Полша и Унгария като на жертви на историята и се надявахме, че някой ден ще успеят да излязат от сянката на империята, в която бяха попаднали, с шанса сами да могат да определят съдбата си. Днес тази част от историята е далеч зад нас, а настоящето надминава и най-смелите ни надежди. Днес народите на Чехия, Полша и Унгария направиха още една стъпка по пътя си към свободата. Път, който започнаха по време на дългата нощ на съпротива срещу потисничеството, продължиха с придобиването на свобода на словото и правото да избират лидерите си, свобода, която упражняват и сега със суверенното си право да избират организациите, в които искат да участват в Европа и света.
Днес тези три нации са една стъпка по-близо към възвръщането на полагаемото им се място в Европа, което изгубиха преди 50 години. А ние сме една крачка по-близо към придобиването на три нови съюзника, които да са способни да понесат своята отговорност за сигурността на другите.
Предполагам, че циниците не биха пропуснали случая да попитат дали създалото се положение означава, че НАТО ще трябва да се бие за Гданск. Всъщност това, което е важно, е, че тези три нации ще бъдат готови да застанат зад нас, ако е необходимо, независимо от това дали живеем в Дyвър, Дюнкерк или Далас. Ние всички разбираме, че, поемайки това задължение, ние разширяваме частта от света, в която войни просто не се случват.
Но това събитие не е просто повод за празнуване - това сме правили и преди и ако всичко върви добре, ще направим пак, когато се съберем отново като 19 съюзници през 1999 г. Подписването на тези протоколи за присъединяване има много специфично значение. В шестте месеца след Мадрид ние бяхме заети в интензивни дискусии с бъдещите ни съюзници. Изучихме тяхната подготовка и преценихме способностите им. И така нашите подписи днес са атестация на увереността ни, че тези три страни са готови да поемат задълженията, които предполага членството в НАТО. Техните демокрации са силни и на тях може да се разчита. Икономиките им растат. Военните им структури са по-напреднали, отколкото очаквахме. И благодарение на членството си в "Партньорство за мир" въоръжените им сили се приближават все по-близо до натовските стандарти.
Казано с две думи, Чехия, Полша и Унгария са готови. И НАТО е готов да се възползва от членството им. Все още процесът на присъединяване е далеч от приключване. Сега, след като подписахме протоколите и се споразумяхме по въпроса за разходите, остава важният момент на ратификацията. В Съединените щати нито аз, нито президентът Клинтън имаме решаващата дума за разширяването на НАТО. Правото на окончателно решение имат представителите на Сената и респективно гражданите, които представляват. Докато дебатът в Конгреса продължава, аз не мога да се ангажирам с прогноза по крайното становище по въпроса.
Ако ние успеем, за бъдещите ни партньори това ще бъде не край, а начало. Ще трябва да работим сериозно, за да подсигурим пълната и успешна интеграция на Чехия, Полша и Унгария в пакта. Освен това не бива да забравяме, че целта ни е не просто да се съберем заедно, а да споделяме общи отговорности, да предприемаме общи действия, които да засилят сигурността ни.
Процесът на разширяване няма да приключи с присъединяването на три нови члена. Други ще ги последват и днешният ден ще бъде техният стимул. На днешната среща постигнахме съгласие да започнем срещи с тези страни, които се стремят към членство. Този процес ще продължи, както ще продължат и усилията ни да постигнем още по-близки връзки с Русия, Украйна и другите нови демокрации.
Приближаваме се към целта си Европа да се превърне в континент, в който всяка нация е свободна и всяка свободна нация е наш партньор. На тази цел се посвещаваме днес, уверени, че обещаното от новите съюзници, обещанието на нашия пакт винаги ще се изпълнява.
"Ние" и "тези три нации"
Размисли върху едно бъдещо членство в НАТО
Ася БОЧЕВА
Историческият миг настъпи - на 16 декември три държави от Централна Европа, бивши сателити на бившия Съветски съюз, официално подписаха протоколи по присъединяване към Атлантическия пакт. И хоп, капанът щракна. Образно казано, разбира се. Но точно на такива не особено ведри мисли навява "поздравителното" изявление на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт по случай паметното събитие.
Тълкуването на текста, ако въобще е необходимо, е задача на дипломацията. Но и с просто око се вижда, че това, което е, не е онова, което новоприетите страни биха искали да бъде. Не по отношение на пълноправност на членството - то ще бъде постигнато според Мадлин Олбрайт с ускорени темпове, а именно от последствията, които то води след себе си. Защото, цитирайки "желязната лейди" на Щатите, "това не е повод за празнуване", а събитие със "специфично" значение.
Специфично и някак едностранно - ако циниците попитат дали НАТО ще се бие за Гданск, правилният отговор би бил, че трите новоприети нации ще станат да защитават жителите на Дувър, Дюнкерк и Далас. Като оставим лекото разминаване въпрос - отговор, подобно изказване наподобява широко известното "Пролетарии от всички страни, съединявайте се! " в капиталистически вариант или песнички от времето на Голямата червена империя.
Съвсем по имперски, оценявайки потенциала на трите държави, Олбрайт разсъждава: "Демокрациите им са силни. Икономиката расте. Военните структури напредват. " Кратки и отсечени, но съдържателни изречения, на които биха завидели дори военни стратези. Последвани са от обобщителния извод в стил диктатор с имперски амбиции, който обявява за присъединяването на нови територии: "Чехия, Унгария и Полша са готови. И НАТО е готов да се възползва от членството им. " Тук думи някак не са нужни.
А къде отиде духът на взаимопомощ? И на равнопоставеността?
