"По договора със CNN остават по 260 минути за следващите две години. Не ми е известно рекламното време да е ползвано авансово", обясни Тома Иванов, финансов директор на БНТ.
При всички положения сигурно е, че писмото до БНТ не е писано от юрист. От правна гледна точка договор със CNN International, както е записано в писмото, няма. Има подписан контракт между националната медиа и английската компания Turner International Network Sales Ltd. (TINS), която продава части от програмата на телевизионния гигант. Това пък дава допълнително основания за подозрение в посока, че отказът "не е това, което е".
Скандалният договор е подписан в края на 1994 от Хачо Бояджиев, който по това време беше генерален директор на БНТ. Другите страни по сделката са TINS и представителят й в България "Триада комюникейшънс". Според договора БНТ може да ползва части от програмата на CNN, срещу което дава 260 минути рекламно време на година на "Триада". По официалната тарифа на държавната телевизия тогава това струва 1 787 760 долара. За петте години на договора това са близо девет милиона долара. Преди сключването на договора БНТ е плащала по 50 хил. долара на година за същата услуга. Няколко ръководства след Хачо Бояджиев искаха да развалят контракта. Той обаче е подписан в Лондон и евентуалните съдебни спорове по него се уреждат там. В същото време според юристи не съществува никакъв правен начин той да бъде развален едностранно от БНТ, без медиата да бъде принудена да плати големи обезщетения. Единственият начин да се прекрати договорът беше Красимир Гергов да бъде принуден да се откаже от него.
Основните атаки срещу договора със CNN бяха породени от това, че единствената печеливша страна по него е "Крес". С безплатните минути те имаха възможност да подбиват официалните цени на рекламното време в БНТ и по този начин да бъдат безспорни монополисти на рекламния пазар. Освен очевидната парична загуба, която БНТ търпи непрекъснато от договора със CNN, той дава на ползвателите на безплатното време и огромна власт. В началото на тази година например държавната телевизия беше изправена пред много сериозни финансови затруднения. Министерството на финансите не превеждаше пари от бюджета на БНТ, а пък дори и да го правеше, инфлацията отдавна беше обезценила гласувания през 1996 г. бюджет. В тази ситуация националната медиа можеше да разчита единствено на пари от реклама. В същото време обаче огромна част от рекламните бюджети бяха съсредоточени в "Медиа транс", която през последните две години ползва минутите по договора със CNN. Ако медиаагенцията, респективно Красимир Гергов, тогава беше решила да използва само безплатното си време, БНТ щеше просто да фалира - без постъпления от бюджета и пари от реклама.
Това е вторият сериозен удар, който понася рекламната групировка, станала монополист на пазара на телевизионно рекламно време благодарение на два договора с БНТ, подписани през 1994 г. от тогавашния генерален директор Хачо Бояджиев. Покупката тогава на огромен пакет рекламно време на половин цена нокаутира безапелационно евентуалните й конкуренти. Безплатните минути по контракта с американската телевизия бяха вторият непазарен фактор, направил "Крес" това, което е той в момента.
Без значение дали по договора със CNN е оставало още време, или то е вече изразходвано, следствието е, че агенциите около "Крес" ще загубят едно от основните си преимущества при състезанието за парите на компаниите, решили да се рекламират по БНТ.
Накратко
Върнатият от решението на Конституционния съд в БНТ и.д. генерален директор Иван Токаджиев участва в презентацията на държавната телевизия на годишния форум на рекламните агенции, организиран от Асоциацията на рекламните агенции в България. "Дълго мислих, опитах се в движение да разбера философията, която е накарала колегите ми да приемат тези правила за работа с рекламните агенции", обясни бившият-настоящ шеф на БНТ. Накрая Токаджиев решил да ги одобри, да повярва на екипа на Стефан Димитров, изработил новите условия. "Не смятам, че те се различават много като философия от приетите по мое време", обясни и.д. генералният директор. Недоволството на събралите се представители на рекламния бизнес спечели шефът на дирекция "Маркетинг и продажби" Иван Павлов. Рекламният тв-бос изброи в края на своето изказване осем доказателства, които трябва да представи една рекламна агенция в БНТ, за да й повярват, че наистина е в този бизнес. Между тях са списък на сегашните и миналите клиенти на агенцията, брой на служителите, удостоверение за платени данъци, с какъв софтуер се работи в агенцията и пр. Външните продуценти ще получават от следващата година само 20% от приходите на предаването, което реализират в БНТ. Досега авторите на "Каналето" и другите външни продукции взимаха по 40% от рекламните приходи. Всяко ново предаване, излъчвано от държавната телевизия, по този принцип ще бъде оценявано от художествения съвет на БНТ. Ако в първите осем излъчвания продуцентите не докажат необходимите, според експертите на медиата, качества, предаването ще бъде спирано. Ръководството на БНТ ще се опита да засили контрола върху финансирането на външните продукции. Сегашният временно изпълняващ длъжността генерален директор на телевизията Андрей Димитров ще подписва само тримесечни договори за този вид предавания. Сегашните тв-шефове се надяват до месец март Националният съвет за радио и телевизия да назначи титулярен генерален директор, който да сключва и по-дългосрочни контракти.
Скандал избухна между БНТ и Йордан Радичков заради новогодишната програма, която се снима в момента. В основата на сценария й била залегнала новата книга на Радичков "Мюре", без държавната телевизия да е платила авторските права за това. Режисьорът и сценарист на новогодишната програма ще бъде предложен за уволнение. Целокупният управителен съвет на БНТ е ходил при Радичков, за да помогне при уреждането на конфликта.
Избран е съвет за радио и телевизия
Дядо Коледа няма да донесе на БНТ и БНР генерални директори, НСРТ - също
Алексей ЛАЗАРОВ
След конфликтно заседание на Парламентарната комисия по културата и медиите и не по-малко бурни дебати в пленарната зала на Народното събрание депутатите гласуваха четиримата членове от своята квота в Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ).
Поредният епизод от медийната сага (историята е показала, че точно когато всички го смятат за последен, той се оказва просто ново начало на друга поредица от безумия) започна миналия понеделник на заседание на комисията по културата и медиите. След половинчасови процедурни дебати как точно да бъдат обсъдени и одобрени кандидатите номинациите си представиха единствено евролевицата и Обединението за национално спасение (ОНС) - съответно социологът Петър-Емил Митев и скулпторът Вежди Рашидов. Последва кратко обсъждане каква точно да е процедурата по избора на кандидатите. "Предлагам да се гласува тайно", заяви БСП-депутатът Атанас Мерджанов. "Не може така! ", отсече председателят Райчевски. "Никога в тази комисия не сме гласували тайно", аргументира се той и подкани колегите си да предложат варианти за процедурата. "Ще приема всяко ваше предложение", каза бургаският краевед. "Предлагам тайно гласуване", реши да пробва пак Атанас Мерджанов. "Казах ви вече - нямаме такава практика", парира моментално Райчевски. БСП-депутатът любезно напомни, че преди секунди председателят Райчевски е казал, че ще приеме всяко предложение. "Ще приема всяко предложение без тайното гласуване", уточни шефът на комисията. След този съдържателен дебат депутатите решиха да дават своя вот за всеки номиниран поотделно. Първа беше поставена на гласуване кандидатурата на Вежди Рашидов. Всички депутати от опозицията гласуваха за, а СДС - въздържали се. Получи се равен резултат - шест на шест. Председателят Райчевски видимо се обърка от това. В първия момент той реши, че кандидатурата на скулптора е одобрена и той ще бъде виновен за това, че четиримата предварително одобрени от СДС кандидати няма да бъдат гласувани в пленарната зала. "Тука сега нещо не може така", намери за най-подходящо да каже Райчевски и тъй като не можа да реши как точно да излезе от неудобното положение, удари с ръка по масата и каза: "Десет минути почивка. " В знак на протест депутатите от ОНС и евролевицата обявиха, че напускат заседанието на комисията. Те решиха, че председателят на комисията прекъсва заседанието, защото не е доволен от резултата. Всъщност Райчевски просто не знаеше какво се прави, когато за и въздържали се са гласували равен брой депутати. Тази практика на бургаския депутат да прекъсва заседанието на комисията, когато не знае какво да се прави, накара преди време неговите колеги да го наричат в неформални разговори Шалтера.
След края на почивката залата напуснаха и представителите на БСП. Останалите шестима народни представители от СДС сами довършиха избора, одобрявайки предложените от управляващите кандидатури.
Приблизително по същия начин протекоха и дебатите в пленарната зала на парламента. Евролевицата и ОНС отказаха да участват в гласуването. Заместник-председателят на комисията по културата и медиите обвини управляващите в неприкрито желание да контролират БНТ и БНР и в липса на политически морал. Депутатът от БСП Иво Атанасов пък преброи шест "сини" сред седемте членове на националния съвет.
Конфликтът при разпределянето на квотите беше съвсем предсказуем за владеещите елементарната аритметика. В сегашния парламент има пет парламентарни групи. Квотата на парламента в националния съвет е от четирима души. СДС съвсем естествено няма да се задоволи само с един свой представител, така че остават свободни две места за представителите на останалите четири парламентарни групи. Управляващите решиха да задоволят Народния съюз, който подкрепи кандидатурата на Иво Драганов и предложения от БСП Стефан Данаилов. В тази конфигурация без свои представители в НСРТ останаха евролевицата и ОНС, които и протестираха най-яростно срещу този състав на съвета.
В края на миналата седмица БСП сезира Конституционния съд да се произнесе дали текстовете от Закона за радио и телевизия, които определят как се формира Националният съвет за радио и телевизия, противоречат на основния ни закон.
Междувременно НСРТ все още няма да започне работа, твърди един от новоизбраните му членове, защото чака правителството да му осигури помещения, а БНТ и БНР да му окажат предвидената в закона техническа помощ. Никой не знае колко може да продължи това, така че е твърде вероятно Иван Токаджиев - бившият-настоящ и.д.(?) генерален директор на националната телевизия, да продължи да оглавява държавната медиа и в началото на 1998.
Стойчев и Димитър Иванов правят свой РП
Разпространителските фирми "Вест-1" и "Мобиле Мобилес" сливат управлението си от началото на следващата година, съобщи миналата седмица Димитър Иванов, бивш вицепрезидент на Мултигруп, а сега президент на консорциум "Европа" и собственик на "Мобиле Мобилес".
"С цел да оптимизираме разпространението на вестници решихме да централизираме мениджмънта на двете фирми", обясни Димитър Иванов. Договорката е постигната с Красимир Стойчев, собственика на "Нюз холдинг" - фирмата, която, освен че притежава "Вест-1", издава всекидневниците "Стандарт" и "7 дни спорт".
"Всяка от двете фирми ще запази собственостите си - колите, с които се пренасят вестниците, и павилионите, на които се продават те", уточни Димитър Иванов.
Управлението на двете разпространителски фирми ще се поеме от новосъздадената фирма Национална агенция за разпространение на печата, в която основен дял има Димитър Иванов, твърди самият той.
"Целта на сливането ни е да уеднаквим политиката си, за да можем да се противопоставяме по-ефективно на политиката на ВАЦ", обясни бившият вицепрезидент на Мултигруп.
Началото на организираната съпротива на разпространителските фирми срещу инвазията на немската медийна групировка започна преди три месеца. Тогава ВАЦ обяви неочаквано, че намалява отстъпката, която се дава на дистрибуторите. Българските вестникарски разпространители яростно се противопоставиха на този ход и се обединиха в консорциум "Разпространение" начело с Димитър Иванов. "Едностранното заявление за намаляване на отстъпката противоречи на принципите на пазарната икономика", заявиха тогава от консорциума. В знак на протест фирмите от обединението спряха да продават вестниците, издавани от ВАЦ. Тиражите на "Труд" и "24 часа" спаднаха значително. Две седмици по-късно протестът беше прекратен.
Нишата, в която работят разпространителите на вестници, по традиция е доста конфликтна. Близо две години преди противопоставянето с ВАЦ на този пазар избухна скандал заради павилионите по софийските спирки, които заплашваха да изядат хляба на всички останали разпространители. Горе-долу по същото време издателите на "Труд", "Стандарт" и "24 часа" опитаха да се обединят около единна политика към разпространителските фирми. Споразумението между трите вестникарски групировки просъществува точно две седмици, преди да се разпадне със скандал.
Десетте най-запомнящи се реклами на месец ноември
За по-малко от месец излъчване рекламата на вафлите "Морени" изскача на първото място в класацията на най-запомнящите се реклами през ноември, показва изследване на социологическата агенция Alpha Research Ltd., проведено в София.
Водачът на класацията от миналата седмица - "Загорка", съвсем естествено е слязъл няколко места надолу - началото на зимата е традиционно слаб сезон за бирените рекламодатели. Доказателство е и по-ниската позиция на "Каменица".
Подреждането в класацията за най-запомнящите се реклами е функция на два показателя - честота на излъчване на клиповете или публикуване на карета и тяхното качество.
Рекламният изтребител - "Каналето", продължава да поддържа рекламите на кухненските мебели "Метрон" в челото на класацията. От началото на годината фирмата традиционно присъства в подреждането на най-харесваните реклами. Подобно е и положението с безалкохолния гигант "Кока-Кола". Рекламите на фирмата се споменават от хората по-скоро по инерция, тъй като компанията почти не е рекламирала през годината.
За първи път в класацията попада козметичната фирма "Арома", която проведе през ноември активна кампания за една от боите си за коса. Новак в класацията са и MAGGI, и заведенията за бърза закуска "Макдоналдс".
Motorola сменя стратегията си
През юли миналата година производителят на процесори Motorola () премести офисите на поделението си за производство на чипове (оборот от 7.8 милиарда долара) от Финикс, Аризона, в Остин, Тексас, където е базиран микропроцесорният бизнес на компанията. Преместването имаше символично значение, Motorola се отказа от 23-годишното си съперничество с Intel Corp. (ww.intel.com) за лидерска позиция на пазара на компютърни чипове за персонални компютри. Хектор де Руиз, новият шеф на отдела за полупроводникови производства в Motorola, открито обяви, че компанията ще се концентрира върху производството на специализирани, високо интегрирани процесори.
Падащият дял на Apple Computer Inc. () на пазара на персонални компютри, Motorola са основен производител на процесорите на Apple, попари мечтите на Motorola за водеща роля на този пазар. Вместо това компанията ще се насочи към други пазари, фокусирайки производството си към нови чипове, предназначени за специфичните нужди на индивидуални потребители или продукти. Идеята е продуктовата гама от 50 хиляди вида чипове, включително PowerPC-процесорът на Motorola, да бъде обединена в едно, за да се произвеждат завършени системи върху един чип. Тези чипове ще обединяват в себе си памет, логически операции и други типове от вериги върху една силиконова платка.
Всъщност Motorola дори закъсня с реализацията на идеята си. Повечето производители на чипове, включително големите производители на DRAM-памети в Япония и Южна Корея, както и конкурентите от Intel също имат подобни идеи. В момента пазарът на системни чипове е за около 4 милиарда долара, едва 3 процента от световния пазар. Към 2001 г. обаче се очаква този пазар да скочи до 70 милиарда долара годишно, което ще бъде около 26 процента от общите продажби на процесори.
Предимството на Motorola е, че има необходимата технология за производство и че успя да си осигури стратегически партньори, които да поемат отчасти финансирането на новата производствена стратегия на компанията. Хектор де Руиз успя да сключи договор със Sarnoff Corp. за разработката на дигитални телевизори, ползващи един-единствен чип, както и на външни устройства, които да позволят същото на обикновен телевизор. Подобни договори бяха сключени и с Eastman Kodak за разработката на чип за обработка на изображения и с Amati Communications за мрежов процесор. Ще се разшири и сътрудничеството с IBM за производството на процесори за бързорастящия пазар на мрежови компютри.
Анализаторите на пазара твърдят, че първите плодове от новата корпоративна стратегия ще се появят през следващата година. Прогнозите са, че продажбите на Motorola ще скочат с 21 процента през 1998 г., което е двойно по-голям ръст от очаквания за пазара като цяло. Ако прогнозите са верни, това означава, че Motorola ще има продажби за 9.6 милиарда долара през следващата година - добра база за развиване на новата стратегия.
НАКРАТКО
Новият джойстик на компанията Micrоsoft () SideWinder Force Feedback Pro използва два вградени мотора, за да придава допълнителна реалистичност за маниаците на компютърни игри. Въпреки че устройството би трябвало да работи с всяка игра, при която може да се ползва джойстик, опцията force-feedback изисква специален софтуер, за да работи. Micrоsoft са подписали договори с всички по-големи производители на игри да пишат софтуер за новите контролери и вече бе обявено, че джойстикът може да бъде ползван пълноценно за над 40 компютърни игри.
Финландският телекомуникационен производител Nokia () обяви, че ще купи за 120 милиона долара Ipsilon Networking, компания, специализирана в IP-рутинг платформите. Nokia има миноритарен дял в Ipsilon от юни тази година, но бързото развитие на Интернет-комуникациите накара финландците да купят контролния пакет. Ipsilon бяха пионерите в разработката на IP-switching, технология, позволяваща високоскоростен IP-рутинг върху ATM-мрежи.
Компанията Ericsson (ww.ericsson.se) обяви, че ще съкрати 10 хиляди работни места от поделението си Infocom като част от по-мащабно корпоративно преструктуриране. Преди няколко години шведската компания пак съкрати 10 хиляди работници и служители, а сега повечето съкращения ще бъдат в административните и производствените поделения. Съкращенията засягат 10 процента от служителите на компанията. Новите планове на Ericsson включват съкращаване на производството на хардуер за телекомуникационни мрежи и пренасочването на по-големи ресурси към развитието на мултимедийни технологии, както и прилагането на IP-решения за различни видове мрежи.
Компанията Digital Equipment () представи нова система за обработка на транзакции при електронна търговия. Системата Millicent е малка търговска система за продажба на стоки на леката промишленост като печатни издания или музика по Интернет - идеята е, че самата транзакция струва по-малко от долар. Следващата седмица Digital пуска на пазара продукта с безплатен гратисен период за ползване, а окончателната версия на Millicent се очаква през март или април следващата година. Системата е базира на Java, а финалната версия на продукта ще работи върху всякакви компютърни платформи. Безплатната версия обаче ще иска от търговците, които я ползват, да работят върху Windows NT, а потребителите на Windows 95. Системата ще бъде достъпна за безплатно изтегляне на 18 декември на адрес .
Новите кеш-сървъри на Microsoft и Netsca
Системните администратори знаят начина за по-бърз достъп до Интернет, без да се повишават разходите за телефонни разговори и увеличават на броя на линиите - инсталирането на кеширащ proxy-сървър. Рroxy-сървърът просто запазва за известно време на диск HTML и FTP обекти, които са изтеглени от друг потребител, което пести от времето за достъп и ускорява трафика. Битката за proxy-сървърите естествено е между двата големи при Интернет-продуктите - Microsoft и Netscape. От Microsoft предлагат своя Microsoft Proxy Server 2.0 срещу единична цена от 999 долара, а демо-версия на продукта може да се намери на адрес . Сървърът на Netscape, наречен Netscape Proxy Server 3.5, струва 525 долара за 100 потребители, а бета-версия може да се вземе безплатно на адрес .
Новата версия на Microsoft Proxy Server 2.0 всъщност не предлага нищо повече от бета-версията на продукта, освен че са оправени някои бъгове в програмата. Netscape Proxy Server 3.5 предлага някои подобрения спрямо предходната версия 2.5 като поддръжка на различни кеширащи области и поддръжка за SOCKS. Продуктът на Microsoft поддържа не само HTML and FTP, но и SOCKS 4.3 и реално разделение на мрежата на различни сегменти. В мрежа с Microsoft Proxy Server 2.0 дори и потребители, неработещи под Windows, имат достъп до кешираните обекти. Естествено сървърът поддържа и права за достъп до страници отвъд proxy-то.
И двата сървъра поддържат обратно кеширане, т.е. заявки за достъп отвън също да имат достъп до кеширана информация. Управлението на proxy-то при Netscape Proxy Server не става със специфичен контролен софтуер, както е при Microsoft, а настройките могат да се променят от всеки браузър, поддържащ Java-скрипт. Както и всички продукти на Netscape, администрацията на сървъра може да се осъществява чрез Netscape Administration Server.
Network Associates ще купува PGP
Консолидацията на пазара на мрежови и персонални компютърни системи за сигурност явно ще продължи, след като Network Associates - компанията, получила се от сливането на Network General и McAfee, обяви плановете си да купи компанията Pretty Good Privacy Inc. (PGP), един от пионерите и лидерите на пазара на мрежови системи за сигурност. От Network Associates предлагат 35 милиона долара за компанията, която е частна собственост (няма емитирани акции), а финализирането на сделката се очаква към средата на декември.
Криптиращата технология на PGP ще даде завършеност на пакета от продукти, който Network Associates предлага в момента. Формираната през октомври тази година компания предлага интегрирани пакети за сигурност на корпоративни клиенти, като продуктите им варират от защита на Интернет-сайтове до антивирусни програми. Ако Network Associates успеят да купят PGP, това автоматично ги превръща в лидер на пазара, тъй като от дълго време насам PGP е на практика стандарт в тази индустрия.
Пречка пред осъществяването на сделката може да се окаже сключеното през юли 1997 г. споразумение между McAfee и компанията RSA, която е най-големият пряк конкурент на PGP.
Появи се нов търсещ робот за HTML
Американската компания Information Access Systems () вече продава нов продукт за търсене на HTML-документи в Интернет и във вътрешни корпоративни мрежи, който се нарича ITMS Web Search Server. Търсещата програма е подобрена версия на Intelligent Text Management System (ITMS) и използва вградена база данни-речник, който търси и сравнява съдържанието на HTML-документи по мрежата със зададен от потребителя стринг за търсене.
ITMS Web Search Server поддържа търсене на повече от един сървър, употребата на логически стрингове за търсене (Булево търсене), а потребителят може сам да създаде графика и интерфейс за това как да бъдат показвани резултатите от търсенето. Търсещият робот ITMS Web Search Server се продава за 15 хиляди долара, като в цената е включена и база данни за основни видове търсене с основни ключови думи и идиоми. Продуктът поддържа възможност за модифициране на съществуващата база данни или за създаването на нова, което обаче струва около 10 хиляди долара допълнително.
Творците слизат от пиедесталa на висшия авторитет
Боряна Димитрова
Общественият дебат за културната реформа в България тепърва предстои - това е може би ключовата фраза, която се подема всеки път, колчем се повиши градусът на напрежението между творци на изкуството и Министeрството на културата. Факт е обаче, че едно е да пожелаеш обществен дебат, а съвсем друго - той да се превърне наистина в такъв. Опитът досега показва, че е необходимо поне едно от следните три условия да бъде налице: заинтересуваност на широки обществени кръгове от предмета и резултатите на тази реформа; интензивно медийно присъствие на проблема, отразяващо позициите на различните страни, и не на последно място - воля на същите тези страни да отчитат гледната точка на отделния гражданин и данъкоплатец. Без това дебатът би останал или тясно гилдиен, или пък би се изродил в псевдодебат, разчепкващ личностните, а не проясняващ обществените проблеми. Въвеждането на гледната точка на публиката, както сполучливо се изрази преди време известен наш творец, особено в такава сфера като културата, е вече повече от наложително.
Без да има претенциите да казва всичко за българската публика (което не е по силите на отделно изследване, още повече че специално по отношение на проблемите в културното пространство такова не е правено през последните седем години), проведеното от социологическата агенция Alpha Research национално представително изследване се опита да регистрира не толкова как ехото от кръстосаните по върховете шпаги заглъхва, колкото какви са измеренията на реалния културен (или субкултурен) живот на "низините" и как се променя мястото на твореца в индивидуалното световъзприемане с надеждата, че това ще улесни поне едно от условията за повдигане на обществен дебат. А ако изнесените тук резултати разсеят и част от битуващите романтични химери за публика и творци (с които поради липса на реална фактология често се работи), това, макар и да се стори някому тъжно, е по-скоро отрезвяващо.
Културното участие - малко, но достатъчно.
Данните от изследването сочат, че около 10 и 15 на сто са хората, които, чисто обективно измерено, можем да наречем относително редовни (за нашите условия) участници в културния живот в една или няколко от следните му форми - кино, театър, изложба, театър, естраден/рокконцерт, фолкконцерт, опера, балет или музикален театър. Казано с езика на числата, това означава, че тези хора посещават съответните прояви поне веднъж на няколко месеца.
На другия полюс стоят между 70 и 88 на сто (за различните културни форми) от хората, които декларират, че не ходят - било то на кино, театър, опера, изложба или концерт.
При така регистрираните количествени параметри съвсем логично се поставя въпросът как може да бъде оценено това културно участие - като катастрофа, норма или даже като успех, при сегашната икономическа ситуация. Обективни критерии, поради отсъствието на възможности за сравнение, нямаме. Но същевременно далеч не по-маловажен показател за равнището на културно участие се явява субективната удовлетвореност от собственото участие в културния живот, която крие доста интересни измерения и парадокси.
Оказва се, че хората, които се чувстват най-удовлетворени и заявяват, че гледат на практика всичко, което ги интересува, количествено погледнато, съвсем не са сред най-активните зрители. В същото време потенциалните участници, т.е. хората, които главно липсата на достатъчно средства отказва от по-чести срещи със "светлините на рампата" и които са любимият аргумент в споровете за бъдещето на българската култура, варират между 16 и 19 на сто. И за да завършим картината, трябва да прибавим третата устойчиво оформила се голяма група от около 50 на сто, които вече декларират, че задоволяват своите културни потребности чрез телевизията и видеокасетите.
Възможно ли е медиатизирането на класическото изкуство.
Очевидно е налице обективно свиване на културното участие, което обаче не е придружено от силна субективна неудовлетвореност, от остро усещане за дефицит в културното общуване. Разбира се, причините за това могат да се търсят в болезнеността на икономическите трудности на битово равнище, които естествено маргинализират в по-голяма или по-малка степен културната сфера. Но би било твърде заблуждаващо, ако спрем дотук.
Не по-малко явно е, че тече процес на масово преориентиране към по-новите канали на културно разпространение - ТВ, видео, кабели, сателити... А те създават не само други стандарти за общуване с изкуството, но налагат и форми и стил, които в някои отношения (например непринуденост, възможност за извършване на придружаващи дейности, неформално общуване и т.н.) са по-близки до първоначалното и естествено по-първично участие на широката публика в класическите форми на изкуството. Които форми днес вече са строго официализирани. Нещо повече - в сегашния момент поради конкуренцията на утвърждаващите се нови канали и благодарение на индивидуалните възможности за сравнение се видоизменят както критериите за ориентиране към даден спектакъл, така и за неговата оценка. Успехът и привличането на публиката започват в много голяма степен да зависят от степента на медиатизирането на класическите форми, на включването им в съвременните механизми по създаване и налагане на образи. Между другото 69 на сто от хората са убедени, че новите професии в културната сфера (реклама, компютърна анимация, мода и т.н.) имат по-голямо бъдеще от класическите - артист, музикант и т.н. Този факт не може да се разглежда нито като прогноза, нито пък като препоръка за професионално развитие. Но той е симптоматичен за променящите се стандарти във възприемането на изкуството. И ако класическите форми биха могли да се впишат в световъзприемането и начина на живот на съвременния човек, то техните творци, мениджъри и почитатели би трябвало не да заклеймяват, а да се съобразяват с тези прокарващи си път социокултурни тенденции.
Човекът на изкуството: изпитанията на свободата.
Не ще и дума, че професията на актьора, музиканта, художника и т.н. губи силно от обществения си престиж през последните години. В момента тя се приема за по-престижна от тази на строителя, военния и политика, но отстъпва на лекаря, журналиста, счетоводителя, полицая, архитекта, инженера, учителя. В същото време спадът на престижност съвсем не е продиктуван, както това често се твърди, от спада в равнището на заплащане и възможностите за професионална реализация. Спад безспорно има, но обществото съвсем не оценява тази професионална категория като най-ощетена. Напротив, най-ощетените според обществените нагласи професии - лекари, учители, инженери, се приемат независимо от това като професии с по-голям престиж и тежест. Същевременно се променят и обществените нагласи за това какво държавата дължи на творците. Безспорно тя им дължи преди всичко гарантиране и опазване на техния авторски труд. Въпреки че се твърди, че България е пиратска държава, или може би точно заради това, 63 на сто от хората смятат, че трябва строго да се преследват пиратските продукти, защото в противен случай се ограбва трудът на твореца. Но тя не може да им дължи гарантирано работно място. Мнозинството се дистанцира от идеята за абсолютната изключителност на актьорския труд, заставайки на позицията, че както и останалите, и хората от тези професии би трябвало да търсят нови начини на живот и работа.
И може би най-важното, променя се мярата на съизмеримост на индивидуалната свобода с тази на твореца, което принципно променя взаимоотношенията му с неговата публика. Човекът на изкуството, който в епохата на комунизма беше алтернатива на апаратния порядък (обитавайки зоната на "позволеното свободомислие"), слиза от пиедестала на най-висш авторитет. Това не е оценка за спад в качеството на произведенията на българските творци, защото 90 на сто от хората са на мнение, че точно българските автори по-добре изразяват тяхната душевност, отколкото чуждите. Ако обаче в условията на социализма творецът, бидейки антипод на апаратчика, се доближаваше най-много до образа на свободния човек, днес свободният човек има и други хоризонти за себеизява. Затова творецът не може повече да се явява в привилегирована позиция спрямо него. В това е и основното предизвикателство пред човека на изкуството в демократичното общество - да не бъде по-несвободен спрямо своята променяща се публика.
Американските музеи - сага за изкуството и парите
Илина Коралова
"Можеш да спиш спокойно само ако не трябва всяка минута да умуваш откъде да търсиш пари", казва директорът на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Практически всички негови американски колеги правят същата констатация. Спокойствието се превръща в недопустим лукс, когато непрекъснато трябва да намираш пари, да организираш изложби, които да се харесват както на критиците, така и на децата, и в същото време да си опазиш мястото. Периодичните финансови кризи, почти несъществуващата финансова помощ от държавата и големите грижи за социалната сфера изместват културата на заден план, принуждавайки американските музеи да предприемат акробатични маневри. Произведенията на изкуството трябва да се събират, съхраняват и да се представят по начин, достъпен за най-широка публика. Но трябва да се набавят и необходимите средства.
Естествено съществува широко поле за действие. Например през 80-те години имаше вълна от нови строежи, финансирани от дарения или облигационни заеми. Националната художествена галерия във Вашингтон организира галавечер по случай 50-годишния си юбилей, на която получи дарения от произведения на изкуствата на стойност около 1 милион долара. "Американската система, обяснява директорът на "Уитни" - музея за американско изкуство в Ню Йорк, отразява много точно американската култура и американското общество. " Накратко, те представляват една неконтролирана кражба. Вроденият вкус към изкуството изобщо няма място в стремежа към утвърждаване в обществото. Ключовите думи са най-вече работа, конкуренция, социално издигане и вкоренена недоверчивост към правителството.
Музейните колекции са събрани чрез благотворителност, без участието на държавата. През 30-те години Конгресът гласува закони за намаляване данъците при дарения на музеите. Сред многото произведения, предлагани всяка година на американските обществени колекции, много малко биха останали завинаги там, защото ако дарителят няма споразумение с дадената институция (очевидно всичко е въпрос на сделка), музеят може много изгодно да продаде дарението в най-кратък срок.
През 1990 г. например е извършена твърде спорна продажба - музеят "Гугенхайм" в Ню Йорк предлага на пазара картини на Модилиани, Шагал и "Фуга" на Кандински, считана за безспорен шедьовър от всички с изключение на директора на музея, който смята, че разполага с достатъчно Кандински в хранилищата си. Накратко, трите платна донасят 35.4 милиона долара на "Гугенхайм", които са използвани за закупуването на повече от двеста работи на художници-минималисти. В крайна сметка музеят се лишава от три забележителни произведения на утвърдени майстори, но се сдобива с най-значителната колекция от минималистично изкуство в Америка.
Решенията за подобни продажби обаче не се взимат лесно. Един директор на музей трябва да направи предложение и да се подчини на решението на управителния съвет, който наброява от 6 до над 30 души. Администраторите се смятат за ангели-хранители. На тях се пада задачата да утвърдят бюджета, да определят политиката на музея, да назначат директор или да го сменят при случай. Разчита се на тяхното присъствие, на техния портфейл и компетентност. В Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис администраторите са длъжни да внесат в касите минимум 15 милиона долара годишно под формата на лични дарения или външни приходи. Те се ангажират да подарят по едно произведение на музея. От своя страна директорът и екипът му имат задачата да приложат на дело утвърдената политика, най-вече чрез изработване програма на експозициите и набелязване творбите, които би било добре да се прибавят към колекциите.
Какъв трябва да е директорът на един музей? Според някои управителният съвет не търси историци на изкуството или куратори, а по-скоро хора, които са преди всичко технократи, способни да издействат пари за разходи. С непрекъснатото увеличаване разноските по заплати, експозиции, откупки и ремонти музеите сякаш са обречени винаги да изискват все повече пари. Федералното правителство разпределя финансите чрез Националния фонд за изкуства, но неговото участие е незначително: едва 160 млн. долара на година за всички американски музеи. Помощта на отделните щати е още по-минимална. За да посрещнат разходите си, музеите търсят пари по други пътища. През 80-те години магазините за сувенири имат голям успех. Когато различните ремонтни и строителни работи се увеличават, музеите продават безсмъртие на богати благодетели - в замяна на значително дарение някоя от залите се посвещава на съответния дарител. Инициаторът на тази дейност, нюйоркчанинът Самюел льо Франк, обещава да изплати 10 млн. долара на "Гугенхайм" срещу това да се изгравират неговото и името на жена му върху фасадата на прочутата сграда, дело на архитекта Франк Лойд Райт. За разлика от европейските си колеги американските музейни ръководители на драго сърце дават под наем залите на музеите си за приеми и сватби, но само на хора, фигуриращи в листата на дарителите.
Рецесията през 90-те принуди музеите да търсят все по-нови начини и източници за набавяне на средства. Музеят "Уитни" например ще получи 4 млн. долара за седем години, като изпраща свои експозиции на музея в Сан Хосе, където електронната промишленост върти големи пари. Ролята на образователни центрове си остава един от най-важните аспекти в облика на музеите. Всички те приемат ученически групи и изпращат свои хора в училищата. В този смисъл много богатият "Пол Гети тръст", който има дотация от 3 милиарда долара, се е захванал с амбициозна задача. За "смешната" сума от 700 млн. долара тръстът се е сдобил с голям терен в околностите на Лос Анджелис, където смята да построи поредица сгради, които да образуват "Campus Getty". Там ще бъдат приютени почти всички колекции, както и различни фондации.
С малки изключения американските музеи се развиват, без да следват точно определена линия. Администрацията и директорите са ги превърнали в увеселителни паркове, но това е твърде далеч от изкуството. За зло или за добро американската система се възприема като модел. Директорите на френските, руските и италианските музеи вече възприемат начините на финансиране и изготвяне на програми за експозиции. Американските методи се разпространяват навън. Но както отбелязва директорът на МЕТ: "Нещастието на европейците е, че копират всичко най-лошо от американските музеи."
Затвор заплашва търговския министър заради ловна злополука
Търговският министър Валентин Василев е ранил човек по време на лов преди три седмици, стана ясно миналата седмица. Трагичният инцидент се разиграл във фазанарията Чекерица, Първомайско, на 14 ноември. Висшият правителствен чиновник уцелил със съчма в окото Тодор Георгиев, един от водачите на ловната група. Според изявленията Георгиев сам казал на министър Василев да стреля, но една сачма случайно се отклонила и го ранила. Пострадалият веднага е бил закаран в Правителствена болница. Той е бил изписан преди около 10 дни и сега лежи в дома си в с. Виница. Все още не е ясно дали Георгиев ще загуби окото си.
Според информации в медиите още на следващия ден след фаталната случка Валентин Василев депозирал оставката си пред премиера. Костов обаче не я приел. Раненият пък се зарича да не завежда дело срещу неточния стрелец, защото било нещастен случай.
Най-малко една година зад решетките или поправителен труд трябва да бъде присъдата на министъра, ако се докаже, че е действал виновно при инцидента, според чл. 133 от Наказателния кодекс, където е казано какво се полага на онези, причинили средна или тежка телесна повреда по непредпазливост. Смекчаващо вината обстоятелство е, че търговският министър е оказал помощ на пострадалия.
Прокуратурата е длъжна да подведе под отговорност министър Василев, въпреки че раненият не желае да завежда иск срещу него. Телесните повреди се водят престъпления от общ характер, тоест държавата преследва извършителите по съдебен ред независимо от волята на пострадалия. "За този случай лично аз не съм имал информация, но ако е така, както се пише, едва ли вината на г-н Василев е голяма, защото става дума за непредпазливост", каза главният прокурор Иван Татарчев. "Предварително не може да се говори. Може и да е случайно събитие."
ДИАЛЕКТИКА
Вътрешният министър Богомил Бонев подари пистолет с посвещение на Тошо Тошев. Жестът на МВР-шефа е по случай 55-годишнината на главния редактор на в. "Труд". Според вестника пистолетът е на въоръжение при командосите от отряда за борба с тероризма. Преди близо 2 години и тогавашният МВР-шеф Любомир Начев също подари на друг главен редактор револвер, който е на въоръжение при баретите. Тогава в. "Демокрация" писа, че Любо Начев е ощетил касата на МВР с 2000 франка, защото толкова струвал подаръкът за Петьо Блъсков - револвер "Манурин", калибър 38 "Спесиал".
Пълно объркване предизвикаха твърденията на ДИМИТЪР ЦОНЕВ, който обясни на страниците във вестник "Демокрация", че рейтингите в телевизията вече ще се правят на базата на "пипометрията". Телевизионният началник създаде нов термин за проучване на общественото мнение, който по света се нарича пийпълметрия. Приликата с българския глагол пипам е съвсем случайна, твърдят запознати с телевизионните нрави. Бъдещето обаче ще покаже кой от двата метода всъщност дава по-добър резултат в проучване на зрителския интерес.
В София от миналата седмица работи още един магазин "Бонжур". Новата дрогерия от веригата "СТАМБУЛИ" се намира на мястото на бившия магазин "Средец" срещу хотел "Рила". За откриването бяха дошли кметът Софиянски, ливанският посланик и бизнесмени. Серия от технически гафове съпровождаше "прерязването на лентата" - столичният градоначалник трябваше да разчита на гласовите си данни поради повреда на микрофона, а по време на изказването на собственика г-н Стамбули задумкаха преждевременни фойерверки. Първите клиенти похапнаха погача и пиха вино. Междувременно бездомен пес използва суматохата, за да влиза и излиза едновременно с двукраките през вратата с фотоклетка. Кучето беше примамено обратно навън с шоколад "Кетбъри" - една от многото стоки в "Бонжур".
Хитове на Бон Джоуви пускаше в столичната дискотека "Ялта" вицепремиерът АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ, който влезе в ролята на ди джей по време на купона по случай студентския празник. Първите политически мъже на страната поздравяват за първи път по този начин академичната младеж.
Депутатите от ОДС единодушно кръстиха приетия в петък миналата седмица Закон за бюджета - "Бюджетът на Руси". Поради многократните намеси на депутата по време на обсъждането на закона, депутатът РУСИ СТАТКОВ бе удостоен да даде името си на най-обсъжданата тема през седмицата - парите на държавата.
В Щатите ще ражда известната ни тенисистка КАТЕРИНА МАЛЕЕВА. Тя избрала да даде живот на детето си във Флорида, където има баба и дядо. Катя трябва да роди към Коледа и още преди 20 дни заминала за САЩ. Бабата, която със съпруга си има скромно имение край Маями, всъщност е майка на депутатката от ОДС ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН. Тази седмица за Щатите заминал и мъжът на Катя Георги Стоименов, заместник-председател на федерацията ни по тенис. Планирано е бившата номер шест в женския тенис да остане в имението и през месец януари. Г-жа Берберян за момента е в България и още не се знае дали ще пътува. Това ще е първо дете за Катя. Най-голямата и най-известна от трите сестри - Мануела, има 2-годишна дъщеря Лора- Юлия и 10-месечна - Ива. Тя живее със съпруга си швейцарец Франсоа Франие в Блоне. Най-малката сестра Маги все още е неомъжена, но има сериозен приятел. По традиция семейството се събираше в България всяка Нова година, но сега всичко зависи от раждането. Близки до фамилията предполагат, че редовната сбирка може да стане и във Флорида.
Истинският Херкулес ще удостои с присъствието си щандовете на издателство "Егмонт България" в София и Пловдив, съобщи управителят на издателството ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ. Това е част от рекламната кампания на издателството и на "Съни филмс" по повод премиерата на фирма на Уолт Дисни "Херкулес". "Нестле София" пуска шоколади с образа на Херкулес на опаковката, а "Макдоналдс" - играчки с героите от филма.
"Дванайсета нощ" без... цвят червен
Шумно рекламираната премиера на "Дванайсета нощ" в Сатиричния театър се размина с възможността да влезе в историята на българския театър като първия спектакъл а ла Бродуей. Желанието да бъде направена неповторима комерсиално-артистична сплав между Шекспир, "Каналето" и известни театрални лъвове се провали. Въпреки традицията на "Сатирата" и умението на фирмата "Камен Во" да прави пари в шоубизнеса зрители излизаха след първия час на представлението.
Опитът да бъде взето най-доброто от театралната класика, телевизионната популярност и традицията на столична сцена за съжаление е довел до комбинация на най-лошото от тях. Театралната постановка, дело на Мариус Куркински, събра много зрители, примамени от рекламата, че ще видят един много по-различен Шекспир. Освен като режисьор Куркински се изявява и като актьор заедно с лицата на "Каналето".
Въпреки професионално направената реклама и постоянните медийни изявления на авторите, че ще направят много по-различна версия на творбата, до края на спектакъла без вътрешно колебание остават само големите фенове на Мариус и "Каналето". Те поне засега спасяват спектакъла, погълнал хиляди долари. Със сигурност обаче няма да си купят касетките с театралната музика, така както "Едно Ферари с цвят червен".
"Рено" роди кенгуру
Миниванът е практичен, здрав и евтин
Александър ХРАНОВ
Всяка премиера на нов автомобил е трудна. Специалистите веднага започват да го сравняват с най-съвършените аналози в този клас. "Рено Канго" няма такива проблеми. Както своя далечен предшественик, легендарния модел на фирмата - R-4, симпатичният миниван стриктно се придържа към идеологията за максимално опростена кола. Идея, която донесе на "Рено" милионен успех - от 1961 до 1962 г. бяха продадени 8 126 000 от тези така практични автомобили. Но дали това може да се повтори сега, когато компютърът и електрониката доминират във всичко?
Симпатичното "кенгуру" има всички шансове. Ретрофранцузинът пасва към съвременния живот като класическия модел на джинсите "Левис" - с проста "кройка", практични и най-вече здрави. Колата всъщност е кръстоска между лекотоварен пикап и комби с плъзгаща се дясна странична врата и малко странни пропорции спрямо други модели на "Рено". "Канго" е с 12 сантиметра по-висок от "Еспас" (1.82 м) , но пък е с 14 см по-къс от "Меган" - 3.99 м. Авангардната, но малко опростена конструкция на минивана го превръща в истински хамелеон. Само за секунди семейният автомобил с просторен багажник може да се превърне в лекотоварна кола с внушителния обем от 2600 литра. Или пък в къмпинг-автомобил за двама влюбени. Вътрешността на купето напомня на самолетите от типа "Ербъс" - покривът е високо над главата на пасажерите, дори двуметрови гиганти няма да имат цицини на главите си. Облицовката на арматурното табло и на вратите е от пластмаса, а на места изпъква гола ламарина. Това не само снижава цената, но е и за удобство на шофьора - каросерията може да се измие дори с градински маркуч.
Силуетът на "Канго", въпреки модерния дизайн, напомня на легендата на 60-те години R-4. Само издутите като на "бъги" калници доказват модата в края на ХХ век. Скосеният и заоблен преден капак, обемната пластмасова броня в комбинация с овалните фарове и монтираните под тях тесни мигачи наподобяват малко на истинско кенгуру. Но едва ли маркетинговите специалисти на "Рено" са кръстили "Канго". По-скоро това е едно от модерните сега синтетични наименования, които не означават нищо - подобно на "Синтра" или "Ксара".
Предлаганите два модела бензинови и два модела дизелови двигатели пасват напълно на концепцията на каросерията. Без да са връх в техниката, те са изключително здрави и икономични. Мощността им варира между 55 и 75 конски сили и осигурява на базата на лекото купе прилично ускорение и максимална скорост.
Най-хубавото за почитателите на "Рено Канго" обаче е цената - малко над 20 000 германски марки. На фона на доброто оборудване - две спасителни възглавници, серво-управление и антиблокиращо устройство на спирачките, тя гарантира успех на симпатичната ламаринена животинка.
Коледниче и коледна звезда
Илко СЛАВЧЕВ
През зимата, по коледните празници, в дома ни цъфтят или чакат пременени на цветарските витрини да станат подарък две прекрасни цветя - коледниче и коледна звезда.
КОЛЕДНИЧЕТО е зигокактус от Източна Бразилия. Необходими са му влажен въздух, разсеяна светлина и богата почва. То е с плоско прешленесто стъбло. Размножава се лесно чрез вкореняване на откъснали се прешленчета. Коледничето може да се присади върху стъбло от кактус. Така се получават причудливи изправени растения.
През лятото то не понася пряко слънце и изисква често оросяване. През зимата предпочита слънчевото изложение. По време на цъфтежа най-добра е температура 6-8 градуса, за да се задържи цветът дълго - най-добре е в зимна градина или в остъклен балкон с ограничено отопление. Сухият въздух от парното и завъртането или преместването на растението предизвикват падането на великолепните цветове. Съществуват стотици хибриди, форми и сортове коледничета с червени, виолетови, жълтокарминени, розово-пурпурни и други багри. Саксията на това необикновено цвете не трябва да е голяма, но с богата хранителна смес. Присажда се през 3-4 години, през август, когато е периодът на покой.
КОЛЕДНАТА ЗВЕЗДА е от рода на млечките (еуфорбиите). Тя е мексикански вид, който расте по влажни и сенчести места. Цъфти също през зимата с дребни жълти цветчета по върховете на разклоненията. Тук впечатляващи са околните яркочервени, розови или кремави листа с формата на звезда. На южен прозорец, в топло помещение, коледната звезда се чувства най-добре с умерено поливане. Когато прецъфти, т.е., когато завехнат и окапят листата, стъблото се орязва 10-15 см над пръстта (през следващата вегетация ще се появят нови стъбла и цветове). После растението е в покой - на хладно място, с рядко поливане. Най-добре е от началото на лятото да се изнесе навън на открито, слънчево място. Преди есенните слани се внася вътре до светъл прозорец и се полагат грижи, докато цъфне и се появи огнената звезда от връхните листа. Лесно се размножава чрез вкореняване на резници.
От същия род интересни интериорни цветя са тръненият исусов венец от о.Мадагаскар и еуфорбия тригона - досущ един висок повече от метър разклонен пустинен кактус. Той притежава триръбесто стъбло с бодли и листа.
Тези обикновени необикновени цветя притежават неизразима магия и ни даряват по Коледа с огнени, невероятни цветове.
Емил Костадинов отива в "Бурса" и заради мястото си в националния
Боян БОЙЧЕВ
От понеделник Емил Костадинов най-вероятно ще стане футболист на турския "Бурсаспор". Договорът трябва да бъде сключен в началото на седмицата. Турците вземат нашия национал под наем за около 400 000 долара. Костадинов се съгласи на този трансфер, след като изкара може би най-неуспешния полусезон в кариерата си в мексиканския УАНЛ "Тигрес".
"В Мексико ми харесва, но не съм доволен от прекалено ниската класа на отбора", обяснява Костадинов връщането си в Европа. Трансферът миналото лято беше уреден от испанския мениджър Хосе Мария Мингея, който не се споразумя за по-малко пари с елитния немски тим "Щутгарт". Костадинов не може да е недоволен от финансовите условия в Мексико, според които годишната му заплата надхвърля един милион долара. Проблем обаче дойде и заради ръководството на УАНЛ. На клубните шефове не им хареса идеята най-скъпият футболист на тима да си прави постоянни разходки до България заради националния отбор. За половин сезон Костадинов е изиграл седем мача и е вкарал три гола. Това негово присъствие въобще не оправдава платените два милиона долара на "Порто" и за двете страни не беше трудно да се разберат, че е най-добре Костадинов да напусне. Мексиканците обаче не искат да са на червено от българската си авантюра и определиха цена от два милиона долара за футболиста.
Така пътят на Костадинов отново се отправи към Турция, където се хвърлят луди пари за футбол. Той вече изкара там един неособено успешен сезон в гранда "Фенербахче". Треньорът на "Бурсаспор" Расим Кара веднага реши, че именно той трябва да запълни свободното за чужденец място. Впрочем Кара се опита да го вземе още докато водеше "Бешикташ", но тогава ексцентричният бос на "фенерите" Али Шен го отряза.
"Бурса" няма никакви шансове да се бори за титлата, а е пред отпадане и за купата на страната. Въпреки добрите футболисти, с които разполага, Расим Кара може да изведе отбора реално най-много до пето място. В Турция открай време челото е запазено за "Бешикташ", "Фенербахче", "Галатасарай" и "Трабзонспор", които са и единствените шампиони на страната до момента. Това означава, че Костадинов почти няма да има шанс за пробив в евротурнирите, които са най-яркото поле за изява в европейския футбол. За разлика от престоя във "Фенербахче" този път за неконтактния българин ще е доста по-уютно. Костадинов не се сприятелява лесно, особено в чужда страна. Затова този път има късмет, че в "Бурса" вече играят трима българи - Радостин Кишишев, Костадин Видолов и Ивко Ганчев. "Много се радвам, че ще играя заедно с тях, винаги е хубаво, когато до тебе има сънародник и приятел", казва Костадинов.
Видно е, че Костадинов пак е недоволен от статута си на преотстъпен играч, но вече няма друг избор. Той направи грешката с "Байерн", който искаше да го задържи по подобен начин, макар правата му да бяха в "Порто". Тогава българинът настоя да бъде откупен изцяло и президентът на баварския колос Франц Бекенбауер се отказа от него, макар да бе решил да му гласува доверие. Впоследствие Костадинов беше преотстъпен на "Фенербахче", за да бъде продаден още една година по-късно на УАНЛ.
За Костадинов трансферът в Турция има и още едно, при това по-голямо значение - титулярното място в националния отбор. По принцип нападателят е сред най-твърдите в отбора на Христо Бонев, но Зума нееднократно показа, че той командва парада и не се съобразява с имена. Щом научи за трансфера на Костадинов в Мексико, почетният гражданин на Пловдив определи постъпката му като голяма грешка. Все пак селекционерът е длъжник на Костадинов, който му беше гръб в най-трудните моменти - по време на бойкота на Христо Стоичков. Дори и това обаче не попречи на Бонев полека и тактично да започне акция за отстраняването на най-решителния футболист за националния отбор от 17 ноември 1993 г. насам. Костадинов остана без видима причина на пейката в последната световна квалификация срещу Русия в Москва. С това Бонев недвусмислено показа, че не е убеден във възможностите на футболист, който играе в Мексико. "Бурса" е много по-близо до България и ще мога лесно да се прибирам. За мен обаче най-важното нещо е световното първенство и искам да се подготвям на необходимото ниво, което мога да намеря в този отбор", споделя Костадинов.
Проблемът е, че нападателят вече не е чак толкова необходим за Бонев, тъй като в отбора са Стоичков и Любослав Пенев и те изглеждат непоклатими. От друга страна, натиск оказва и напливът от млади футболисти, които се опитва да налага Бонев. Съвсем сериозна конкуренция изглеждат играещите в Германия Георги Донков и Даниел Боримиров, както и Георги Иванов-Гонзо от "Левски".
Италианските клубове - на миланската борса
Мериса МАР, Ройтерс
Италианските футболни клубове би трябвало да насочат вниманието си към миланската фондова борса, след като бяха опростени изискванията за включването в нея. Анализаторите обаче продължават да смятат, че много от клубовете трудно ще могат да изпълнят новите условия.
Изискването за три поредни години с печалба преди излизането на борсата не може да се приложи за италианските футболни тимове, които традиционно нямат печалба. Клубовете обаче ще трябва да вземат мерки да осигурят "здравословен" баланс. "Логически, а и заради разходите, за тях ще е по-добре да се включат в миланската борса", смята Дейвис Брукс, анализатор на ценните книжа на "Номура" - Лондон.
Досега клубовете възнамеряваха да се включат в лондонската или нюйоркската борса, за да избягнат строгите правила в Милано. Италианските големи отбори "Милан", "Интер", "Ювентус", "Лацио", "Виченца", "Болоня" обявиха намеренията си да емитират свои акции в най-скоро време.
Според Брукс спираловидно нарастващите заплати, рекордните трансферни суми и общата липса на финансова дисциплина могат да осуетят техните планове. "Италианските клубове все още не са се развили комерсиално, много от бизнесмените, които ги притежават или имат пакет от акции в тях, ги възприемат по-скоро като хоби, отколкото като търговски активи", казва той.
"Интер" например плати на испанския "Барселона" 28 милиона долара за бразилския нападател Роналдо тази година - 21-годишният Роналдо е ключова фигура в отбора, но клубът обяви загуба от 12.2 милиона долара през първата половина на 1997 г., което се дължи най-вече на покупката на нови играчи.
Клубовете трябва да развият още повече търговските си дейности, по-специално продажбата на стоки с емблемите на клубовете и организирането на странични мероприятия. "Виченца" вече се старае да изчисти баланса си и може би ще успее да стане първият клуб, излязъл на миланската борса следващата пролет. Британската финансова група "Стеликан" купи клуба от италианската серия А по-рано тази година и се опита да разнообрази източниците на приходи според англо-саксонския модел. "Стеликан" концентрира усилията си най-вече върху продажбите на стоките на клуба и организирането на странични мероприятия.
Италианските клубове обаче губят много от слабите закони за интелектуалната собственост, благодарение на които много производители често продават продукти със запазената марка на клуба. Освен това, за разлика от британските, италианските клубове не са собственици на стадионите си и не могат да ги използват свободно, за да организират празненства или други мероприятия. Клубовете може би ще се наемат да строят свои стадиони, за да променят сегашното положение, смятат анализаторите. Губещите клубове могат да се опитат да прочистят балансите си, които са натоварени с дългове, като се включат в капиталовите пазари, казват те. Римският клуб "Лацио" направи точно това. Клубът продаде 10-годишни облигации на стойност 30 милиона долара на група от банки, за да изплати първостепенен дълг.
Плевенчани срещу "Евроенерджи": фитилът "Плам(н)а"
Мина РУДОЗЕМСКА
"Скръбна вест! С дълбоко прискърбие съобщаваме, че в неизвестен ден и час след дълго и тежко боледуване от бронхова пневмония ни напусна нашият непрежалим покровител "Евроенерджи" - такъв самоделен некролог стои залепен от миналата седмица на колона пред административната сграда на "Плама" АД. Разстроеният стихоплетец е пояснил: "Тежък мързел те отне от нас, как да не скърбим в тоя час! Липсват ни омайните лъжи безмерни и несбъднатите ти прогнози чудодейни!"
Първото впечатление на външен посетител в "Плама" е, че отвътре плевенската рафинерия прилича на крайцера "Аврора". В задименото фоайе на гроздове около калориферите стоят масло-петро-газоработници. Мъже в шуби и ватенки се стрелкат надолу-нагоре, понесли на раменете си цялата отговорност на "спонтанния граждански протест". Група женоря си спестяват разсъжденията, понеже според строг работник те "не са оторизирани да говорят".
Работниците са окупирали административната сграда, за да не могат собствениците от "Евроенерджи" да се намъкнат там. Основното им искане е договорът със скандалния холдинг да бъде развален.
"Дълбоко сме убедени, че тази форма на протест задвижи нещата. Така ще успеем да постигнем резултат, а той за нас е по-бързо разваляне на сделката между "Евроенерджи" и "Плама". Виждаме бъдещето на "Плама" като една нова, нормална приватизация. Или работническо-мениджърска", казва механикът Владимир Цветанов-Володя, който е нещо средно между комендант и говорител.
На 5 септември миналата година "Евроенерджи холдинг" купи 75% от "Плама" за 61 756 200 лева. Преди около 4 месеца финансовият министър Муравей Радев заяви, че може да се поиска развалянето на сделката за "Плама". Посочените тогава причини - големите задължения на рафинерията към бюджета (5.5 млрд. лева данъци) и това, че тя бездейства. "Ако се развали сделката, отново ще предложим рафинерията за приватизация. След като този собственик не може да я накара да заработи, ще търсим друг купувач за "Плама". Ако не го намерим, ще я ликвидираме", каза през август финансовият министър.
След известно затишие преди повече от десет дни купища труженици окупираха канцеларското крило на "Плама" и магистралата София - Русе. Постепенно блокадата на пътя се сведе до препятстване на трафика по половин час сутрин и вечер. По този начин пламаджии си извоюваха срещи с плевенските депутати, с парламентарния шеф, попритесниха и Агенцията за приватизация. Свиването на работниците в челичен юмрук станало след поредната демонстрация на незачитане от страна на работодателите "Евроенерджи". "Едно от обещанията беше, че колективът като бъдещ съсобственик заедно с "Евроенерджи" ще участва в изготвянето на устава. И разривът се получи, когато попитаха какви сме ние, че да искаме да видим договора, да правим устава", преживяват пламаджии.
"Евроенерджи холдинг" стъпи в Плевен с обещания, че "Плама" ще работи. Изявленията на шефа Атанас Коларов бяха, че с получаването на контролния пакет акции на втория ден тръгват танкерите с нефт. После датите започнаха да се отлагат. Другите обещания бяха поемане на част от тежестта на социалния преход, който изпитват работниците - ще поеме дори част от тока по домовете ни, магазини евтини ще отворят за нас. Няма нищо изпълнено от това", теглят чертата демонстрантите.
Изкарващите хляба си в плевенската рафинерия отдавна свързвали "Евроенерджи" с дъщерната й "Ангора", "дето много зулуми направи с АПК-тата, фалира ги". "Беше ни чудно, че хора, които се занимават със земеделие почват да се занимават с нефтопреработването, но после ни стана ясно, че те са били едни от доставчиците на петрола на "Плама", спомнят си от цеховете на рафинерията. Работниците обясняват Плам(н)а(лите) мераци на близкия до Премянов холдинг с това, че "искаха по тоя начин да си умият парите".
"Евроенерджи" разпродава имуществото на рафинерията", каза за "Капитал" отлично осведомен източник. Тружениците от рафинерията допълват: "Плама" към момента на приватизация имаше суровини, които възлизаха на много по-голяма сума, отколкото е сумата, преведена по сметките на агенцията. И явно тези хора са имали предвид, че, притежавайки и продавайки тази суровина, те си връщат пари и печелят отгоре. "Евроенерджи холдинг" изсмукаха мъртвите нива от резервоарите и ги продадоха. Само от тях си върнаха парите. Продадоха каквото беше останало на смешни пари на техни фирми. Виждаме, че част от нашите автомобили ги няма. Коли и буси за 300 000 марки. Само 5 коли са в Еврото в София. И понтиака, и волвото, и черокито взеха."
Изпълнителният директор на "Плама" Божидар Грозев коментира за "Капитал": "Имахме идея да продадем някои от луксозните неща - много телевизори "Панасоник", радиосистеми от стаи и вили, почти половин склад с килими и картини, и с парите да купим компютри."
От своя страна Цветан Данчев, шефът на рафинерията до юни тази година, отчете като грешка на неговото управление многото ненужни и луксозни инвестиции, направени от оборотните средства.
"Чакаме да се произнесе агенцията. Тука ще стоим до победата", обясниха работниците и добавиха, че "Евроенерджи" трябва да ги застрелят".
"Аерофлот" ще превози олимпийците
Руската авиокомпания "Аерофлот" излезе краен победител в хаоса около определянето на превозвач на българската делегация за олимпийските игри в Нагано. Проблемът кой да закара олимпийците ни до Япония едва не предизвика скандал преди две седмици, когато президентът на БОК Иван Славков сключи договор с гръцката авиокомпания "Олимпик".
Церемонията по официалното подписване бе скалъпена толкова набързо, че от БОК дори не успяха да съберат журналисти. В бързината бяха осигурени само екипите на БНТ и НТВ. Батето съобщи, че "Олимпик" ще ни вози в "Сидни 2000" и "Атина 2004". Явно недоразбрал какво точно подписва, той обяви, че договорът ще важи и за зимната олимпиада в Нагано.
Новината хвърли в смут ръководството на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС), който трябва да плаща сметката за самолета. Хората на Цвятко Барчовски вече бяха организирали импровизиран конкурс сред осемте авиолинии, които летят до Токио. Най-изгодни условия предложи френската "Ер Франс", обяви Барчовски само ден след подписването на договора между БОК и "Олимпик". Впоследствие се оказа, че французите отпадат от конкурса. Когато заместник-председателят на КМФВС Пламен Кръстев отишъл да резервира места, "Ер Франс" надул цените с по 200 долара на човек. Така печелившият се оказа най-изненадващо "Аерофлот" с втората най-изгодна оферта - ниски цени, самолет "Еърбъс" и най-кратък полет до Япония.
В споровете за превозвача много силно е била пробутвана и офертата на "Луфтханза". Неин последователен застъпник бил генералният секретар на БОК Валентин Заяков. Германците обаче предложили по-високи цени от "Аерофлот" и по-дълго пътуване с преспиване във Франкфурт.
Всички в спорта се обединиха около идеята за министерство
Андрей БОГОЕВ
Шефове от целия спектър на спортната система у нас се събраха на национално съвещание в аулата на НСА и колективно поискаха Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) да прерасне в отделно министерство. На своеобразната кръгла маса за спорта се събраха повечето спортни федерации и клубове у нас, обществени организации, съюзи и фондации със спортна насоченост.
Темата е доста дискутирана в момента на ниво изпълнителна и законодателна власт. КМФВС, който е с ранг на министерство, трябва да бъде заличен според новата схема на Марио Тагарински. Председателят на комитета Цвятко Барчовски естествено иска да стане министър. Подкрепя го майката на сестри Малееви - Юлия Берберян, депутатка от ОДС и член на парламентарната комисия за здравеопазването, младежта и спорта. Тя обаче среща отпор от своите колеги лекари в комисията, които смятат, че трябва да приберат спорта в МЗ. Културното и образователното министерство също го искат при себе си.
Най-яростен защитник на тезата за спортно министерство на "кръглата маса" бе колоритният професор от НСА Георги Стайков: "Всяко друго решение освен създаване на министерство на спорта ще бъде губене на великите позиции в тази област", заяви професорът, който организира универсиадите у нас, а сега е генерален секретар на федерацията по водни ски. "Правителството мисли да ни остави пак при постното дробче, като някаква дирекция на спорта към Министерството на образованието или някое друго. Те искат парите от тотото, господин Прошков!"
Нито дума не казаха председателят на КМФВС Цвятко Барчовски, закъснял с четвърт час заради обсъждане на закона за детето в НС, и председателят на БОК и БФС Иван Славков, който си тръгна 40 минути преди края на събеседването. Единственият представител на футбола - президентът на "Левски" Томас Лафчис, също не пожела да говори, а и присъстваше на почивки в залата.
Изненадващо "кръглата ма-са" прие идеята на председателя на Конфедерацията на спортните федерации Валентин Заяков за структурата на спортното министерство. Според тази схема то трябва да се ръководи от БОК, спортните федерации и клубове в сътрудничество с общинските спортни структури. Шефът на волейбола ни всъщност предложи място и за обществена спортна организация (каквито са БСФС и КСФ) в структурата, но това не е желано от хората от КМФВС и не бе обявено като решение на "кръглата маса". Провокиран от председателя на Консултативния комитет към КМФВС Григор Христов с въпроса за мястото на оглавяваната от него конфедерация в спортното министерство, Заяков отговори, че я закрива. Иначе идеята му беше, че структурата на министерството съдържа БОК, спортните федерации и клубовете "по вертикала" и "една обществена организация по хоризонтала". "Няма конфедерация по хоризонтала и вертикала, нали всички сме заедно", примирително каза хотелиерът и генсек на БОК Заяков.
Предложение да се закрие КМФВС като "непригоден орган" изпратили от БСФС до Иван Костов тези дни. Главният секретар на БСФС Георги Натов изчете цялото писмо до премиера, в което обществениците искат държавният орган да се превърне в спортна агенция към МС и разпределението на средствата от тотализатора да става по нова система. Това прозвуча едва ли не като компромат на фона на всеобщия консенсус по въпроса за министерство и очевидно бе опит от страна на БСФС да поеме изцяло ръководството на спорта - нещо, което в момента Барчовски му отказва по всякакъв начин.
Забраниха на немската футболна федерация да преговаря от името на клубовете
Бернд БОЙЧЕР
Федералният съд на Германия забрани на футболната федерация (DFB) да договаря излъчването по телевизията на футболните мачове от европейските клубни турнири с участието на немски отбори. Досега DFB ги продаваше в пакет и от постъпленията заделяше за всички тимове - включително за тези, които изобщо не са се класирали за турнирите. Така федерацията твърдеше, че подпомага малките клубове и юношеския футбол, но големите отбори възроптаха.
Впрочем санкцията на съда потвърди едно по-раншно решение на Федералната канцелария по картелите, според което правото на футболния съюз да продава на телевизиите мачовете на отборите в турнирите за КЕШ, за КНК и за купата на УЕФА създава картел. Това право принадлежи на самите клубове, а не на футболния съюз, заяви тогава федералната канцелария.
В България този въпрос също не е изяснен докрай. В Закона за спорта изрично се казва, че спортните клубове са носители на телевизионните и рекламните права за състезанията, в които участват. Кой знае защо по-нататък в същия документ е записано, че спортните федерации могат да преговарят за правата от името на всички сдружени в тях клубове. На тази база Българският футболен съюз (БФС) миналата година продаде правата за телевизионни излъчвания на мачовете от вътрешното ни първенство на немския концерн "УФА спортс" чрез неговия представител у нас S.V. -RSA. "S.V. -RSA - България" се ръководи от Валентин Михов.
Нещо повече - в устава на БФС изрично е записан текстът, че футболният съюз е притежател на телевизионните и рекламните права за вътрешното първенство заедно с футболните клубове, че ги представлява при сключването на договори и разпределя постъпленията от тях. Това е в пълно противоречие с обезсилващия този текст Закон за спорта, но въпреки това безропотно бе прието от клубовете на конгрес на БФС и утвърдено в устава.
Все пак в България не се е стигнало до положение БФС да продава централизирано и правата за излъчване от мачовете на нашите отбори в евротурнирите. За сметка на това УФА уверено сключи индивидуални договори за това с всичките ни водещи отбори - ЦСКА, "Левски", "Славия", "Локомотив" (Сф), "Нефтохимик", "Спартак" (Вн) и "Литекс".
Големи последствия предвижда агенция Ройтерс след решението на съда да вземе от немския футболен съюз прерогатива да продава в пакет телевизионните и рекламните права на немските клубове за евротурнирите. Първо, то вероятно означава повече директни предавания на футболни мачове по телевизиите в Германия. Решението бе предизвикано от широк диспут между собственици на футболни клубове, медии и политици по въпроса как спортът трябва да се приспособи към икономическия натиск и настъплението на платените тв-канали.
Съдебното решение носи грижи, че големите германски клубове ще лапнат лъвския пай от новите договори с телевизиите и на практика ще разцепят Бундеслигата на две - грандове, които обират всички талантливи играчи с много пари, и малки отборчета, които не могат да си го позволят.
"Решението на съда ще има огромни последствия за европейския футбол", заяви веднага президентът на футболната федерация Егидиус Браун. "То ще повлияе на футбола толкова, колкото и случаят "Босман" от 1995 г. " Тогава Европейският съд за справедливост наложи правилата за свободните агенти - играчи, които могат да преминават в друг отбор без трансферен иск след изтичане на договорите им. Освен това Европейският съд позволи на клубовете да купуват без ограничения чуждестранни футболисти.
"Новото решение ще доведе до загуба на приходи за федерацията, заради което пък ние няма да можем да подпомагаме финансово отборите от втора Бундеслига и юношеските тимове. Притеснявам се, че това решение може да се отрази и на самата Бундеслига", допълни може би йезуитски Браун. В края на краищата всеки би искал да контролира и да разпределя огромни количества пари - какъвто е случаят.
"Много се надявам, че централизираният маркетинг на Бундеслигата, осъществяван от футболната федерация, която е основа за поддържане на това високо ниво на футбола и се грижи за администрирането му, ще си остане непроменен. Иначе можем да очакваме криза", казва заплашително Браун, който през септември у нас бе направен доктор хонорис кауза на НСА само ден преди решителната световна квалификация България - Русия.
За какво става дума? От 1986 г. насам футболната федерация на Германия продава в пакет правата за директни излъчвания от мачовете на немските отбори в евротурнирите на агенцията за спортни права ISPR. Тя е собственост на баварския медиен магнат Лео Кирх, на "Аксел Шпринглер ферлаг" и на познатата и у нас фирма УФА, която се контролира от групировката "Бертелсман". Договорът за този сезон (есен - пролет 1997-98 г.) е за 60 милиона германски марки (33.6 милиона долара). Напролет ще има нови преговори по него. (Договорът на УФА с БФС е за 2.5 милиона долара за 5 години. Това е гигантска сума за България, понеже досега БНТ вземаше правата по за 20 000-40 000 долара годишно.)
Понеже досега правата на немските клубове се продаваха накуп, на една пресконференция след съдебното решение Карл-Хайнц Румениге заяви, че клубовете от Бундеслигата вероятно ще запазят своя "пакт на солидарност". Румениге, бивш национал, е вицепрезидент на рекордьора с 14 титли от първенството на Германия - "Байерн" (Мюнхен), който смята скоро да излезе на фондовата борса. Споменатият "пакт" гарантира на клубовете, които не се класират за евротурнирите, част от постъпленията за продажба на директните телевизионни предавания. "Никой не трябва да се страхува, че грандът "Байерн" ще притисне малките клубове до стената", каза Румениге.
Малките клубове обаче не са склонни да му вярват. "Това решение ще има негативни последствия за огромната част от клубовете", твърди Бернд Вемайер, мениджър на "Хамбургер". "То означава нови финансови загуби за тези, които не играят международни мачове. Можем да се страхуваме, че бездната между богати и бедни ще се увеличи."
Базираната в Мюнхен агенция ISPR все пак приветства решението на съда. "Сега ще позволим да се предават едновременно по няколко мача от евротурнирите, което бе забранено в договорите ни с DFB", казаха от агенцията.
Но пък "УФА спортс", която се представлява в България от Валентин Михов, реагира със съжаление на съдебното решение. В концерна очевидно се притесняват, че ще скочат цените на телевизионните права. "Пълна мъгла е дали наистина клубовете са еднолични собственици на правата", каза директорът на "УФА спортс" Бернд Бауер. Както вече стана дума, мъгла има и в България. А колкото до цените на телевизионните права, УФА поначало дава големи суми, за да завладее клиенти, дори у нас. Концернът постъпи така с клубовете, за които стана дума, възприе същата тактика и с правата на националния ни отбор. Правата в момента са в агенция СWL - до лятото на 1998 г. Валентин Михов вече разкри, че след това ги взема УФА - като просто удвоява мизата.
Чуваемостта ли спада или илюзиите си отиват
През седмицата с гръм и трясък Вежди Рашидов подаде оставка като член на президентския Съвет за духовно развитие. С много по-малко шум от шефския пост на Агенцията за българите в чужбина се оттегли Вера Мутафчиева. Няма съмнение, че причините, които са накарали двамата популярни творци да напуснат коридорите на властта, са твърде различни, така както и да отидат там.
Известният скулптор веднага уточни, че причината да се откаже от съветническите си функции към президента далеч не е отхвърлянето от парламента на кандидатурата му за висш телевизионен цербер. По-скоро Рашидов е обиден, че Стоянов не оказа съдействие (дали е обещал?) на идеите на интелектуалния кръг "Тео", разчитащ твърде много на меценатството на Илия Павлов. В писмото си до президента Вежди публично признава, че неуспешно се е опитвал да се срещне с него. Енергичната Вера Мутафчиева, която направи всичко възможно да размърда съвсем заспалата по Гиньо-Ганево време Агенция за българите в чужбина, едва ли би приела този пост, ако беше предварително наясно с намеренията на управляващите да я закрият. Какво става с "чуваемостта" между властта и интелектуалците? Дали вече не са си ненужни в тангото на управлението, което започнаха преди близо година, или, опознавайки се по-отблизо, са научили повече един за друг? Както е известно, истината има свойството да убива илюзиите. Взаимните.
Милост по време на чума
Преди няколко години в съседна Югославия беше популярен вицът: "Излизаме от изолацията и заприличваме на световна държава. Днес можем да се похвалим с европейски цени на стоките и африканско ниво на заплатата. " Българинът може да се похвали с подобно съотношение цени - заплата във всяка една от последните осем години. Но това не му беше достатъчно и трябваше да се нароят финансовите пирамиди от всякакъв калибър, за да може балканският грип да придобие очертанията на чума. Но както е известно, по време на чума телата на мъртвите се горят, а заразените се изолират. И място за милост спрямо тях няма. Така че не е трудно да разберем подозрителността на онази една трета част от столичани (34%), които заявяват, че нямат доверие в никоя благотворителна фондация.
На такъв фон отношението ни към подобни начинания може да се определи буквално като горещо адмириране. Защото почти цялата останала част от жителите на София (57%) вярват, че основният движещ мотив на благотворителните фондации е "подпомагане на нуждаещи се групи в обществото". Показателно е, че хората разпознават над 7 фондации. А 33% проявяват готовност да извършат дарение в която и да е от тях.
Оказва се, че милосърдие под една или друга форма са проявили през годината 57% от столичани, като най-голям дял заемат поздравителните картички. Това е обяснимо, защото те спестяват времето, необходимо за ориентация на хората, решили да подпомогнат нуждаещите се. Пък и кой не би предпочел картичката на Българския червен кръст, след като знае, че средствата, вложени в нея, отиват директно в българските домове за сираци. Още повече че именно тази организация е една от онези, които отчитат публично в пресата постъпилите в тях средства и тяхното разпределение.
И защото празниците тепърва предстоят, а следователно предстои и голямото търсене на картички, не бихме могли да подминем едно типично нашенско недоглеждане. Става въпрос именно за инициативата "На сираче хляб не се отказва". Текстът "настоящото свидетелство за дарение... " и т.н., и т.н. запълва целия гръб на картичката. Поради което тя вече не може да се използва като поздравление, което можеш да изпратиш на свои близки, подсещайки ги индиректно, че и те биха могли да закупят хляб за българските сираци. И се превръща в поздравителна телеграма до собствената ни съвест, която можем да си окачим единствено вкъщи. Ефектът от кампанията в такъв случай не е същият. Нито във финансов, нито в морален аспект. Защото в случая купуваме не хляб за българските сираци, а лична индулгенция. От каквато повечето българи не се нуждаят.
Данните са от представително за София проучване, проведено в периода 9-11 декември от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на в. "Капитал".
Остава сега и конкуренцията да бъде насърчена
Тази седмица една от най-важните (по принцип) институции на пазарната икономика - Комисията за защита на конкуренцията, осъмна с изцяло подновен състав. Това стана след доста бурни разисквания и с толкова депутатска енергия, че страничният наблюдател би решил, че текат прения за смяна на правителството. Истина е, че КЗК е ключова, но не е истина, че тя е такава в България. С мизерните си глоби и слаботелесния си закон комисията е просто един от многото органи, където се плащат заплати, но от тях не зависи нищо.
Странно защо тогава бяха изхабени толкова "патрони" в парламента. Ако депутатите наистина виждаха в институцията нещо важно, трябваше да вкарат в приоритетите си именно законодателството в областта на насърчаването на конкуренцията. Това засега не е на дневен ред. Спорно е все пак коя е причината мястото на комисията да е толкова ниско - законът или досегашният й състав. А може би и двете. Във всеки случай ролята на всяка институция е правопропорционална както на активността на на ръководителя й, така и на правомощията й.
Подобен проблем има и с друга една институция, също толкова ключова и също с доста нисък обществен профил - Сметната палата. Във времето на валутен борд контролът върху бюджетните разходи и контролът върху спазването на правилата на играта при взимането на държавните поръчки е може би първата задача на държавата. След политическата смяна обаче Сметната палата съвсем загуби желание да бъде активна при проверката на държавните бакии. Сега, когато вниманието на електората е отклонено към състоянието на съдебната власт, когато тече лингвистичен анализ кой пасаж на антимафия откъде е преписан, никой не се и сеща да адресира един от основните източници на корупция и впоследствие на мафия - възлагането на държавните поръчки. Което е работа на Сметната палата.
Важността на тази институция е точно толкова голяма, колкото на Главна прокуратура. Тя спира развихрянето на чиновническа корупция. Важността на Комисията за защита на конкуренцията е точно толкова голяма, колкото на Сметната палата. КЗК се грижи на пазара да не се разхождат слонове, които безогледно да мачкат околността. В повечето случаи "слонът" е държавата поради това, че не се е оттеглила от икономиката. В крайна сметка пак всичко опира до чиновниците. С други думи, и двете институции гледат в една посока - да контролират властта.
А умението да управляваш е и умение да не се оливаш - т.е. да не крадеш много, да не злоупотребяваш с властта си и т.н. С назначенията в контролиращите я органи, властимащите ще покажат дали гледат на сегашното си състояние като временно и искат да се възползват безогледно от възможностите си, или сами ще си наложат ограничения - в името на по-доброто си управление.
Право на отговор
БНБ и АЧИ имат различни методики за отчитане на чуждестранните инвестиции
Пиша Ви няколко реда във връзка с публикацията на г-ца Миглена Манчева в бр. 48/01-07.12.1997 г. на в. "Капитал". При подготовката на статията г-ца Манчева се обади в пресцентъра на БНБ с конкретен въпрос. Отговорът, който тя получи на него, е отразен коректно в статията. Г-ца Манчева не е питала за различията в размера на вложенията, оповестени от БНБ и АЧИ. Според експерти от централната банка при обяснението на по-високия размер на отчетените от АЧИ инвестиции (в сравнение с тези на БНБ) в статията неточно са посочени следните две причини:
Макроикономическата нестабилност, проблемите на банковата система и очакванията за обезценяване на лева през миналата година логично доведоха до намаляване на активите на нерезидентите в държавни ценни книжа. В съответствие с методологията за отчитане на портфейлните инвестиции (Ръководство по платежен баланс на МВФ) намалението на този вид инвестиции, притежавани от нерезиденти, се показва с отрицателен знак. Ето защо отчитането на портфейлните инвестиции от БНБ отразява реално станали събития и не би могло да бъде причина за различията в данните за чуждестранните инвестиции, оповестявани от централната банка и АЧИ.
По отношение на втората причина бих искал да подчертая, че данните на БНБ за преките чуждестранни инвестиции се базират на информация от МФ (за регистрираните чуждестранни инвестиции) и на отчетите на АП относно осъществените приватизационни сделки и постъпили плащания по нови и стари такива. Според експерти от дирекция "Статистика и оперативни анализи" на БНБ (в която се изготвя платежният баланс на страната) различията в отчетните данни на БНБ и АЧИ за преките чуждестранни инвестиции се дължат на различие в методологиите, прилагани от двете институции. Основен принцип при отчитането на тези инвестиции, който е посочен в Ръководството по платежен баланс на МВФ и към който БНБ се придържа, е да се отчитат реално постъпилите суми. Методологията на АЧИ отчита договорените суми. Потвърждение за това се съдържа в таблицата с данни от АЧИ, публикувана в статията. В нея за приватизацията на "Соди" - Девня, е посочена инвестиция в размер на 160 млн. долара. В платежния баланс на страната по тази сделка са отчетени 150 млн. долара - размерът на действително постъпилите до момента средства по сделката. Остатъкът по договорената сума ще бъде отразен в платежния баланс на страната в месеца на неговото превеждане. Има различие между БНБ и АЧИ и при отчитането на преките чуждестранни инвестиции в резултат на сделката с МДК - Пирдоп. Според данните от таблицата има осъществена инвестиция в размер на 80 млн. долара. В платежния баланс на страната за месец октомври 1997 г. ще бъдат включени само 0.5 млн. долара, тъй като до този момент това е размерът на действителните парични постъпления по сделката.
Позицията на БНБ по отношение разработването на нова методика за отчитането на чуждестранните инвестиции е, че тя следва да се основава на международните стандарти в тази област, които са определени в Ръководството по платежен баланс на МВФ и Detailed Benchmark Definition of Foreign Direct Investment на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В противен случай данните на България за чуждестранните инвестиции не биха били съпоставими с данните на други страни.
Накрая бих искал да Ви уверя, че ако г-ца Манчева има въпроси, свързани с отчитането на чуждестранните инвестиции в платежния баланс, експертите на БНБ с удоволствие биха отговорили на тях.
Търпение, наречено "Иван Асен II"
Вероятно софиянци, които живеят в по-отдалечените квартали на столицата, биха ми опонирали, но смея да твърдя, че живеещите по една от най-старите улици на града - "Иван Асен II", са единица мярка за търпение спрямо (без)действието на кметството. Преди повече от две години, когато започна ремонтирането на големите пътни артерии на столицата, лично кметът Софиянски обеща, че макар и не в първата вълна, нашата улица няма да бъде забравена в програмата за обновление. И до днес не знам защо "Иван Асен II", която пълни бюджета на общината с данъците на живеещите там и на десетките магазини, аптеки, бутици, кафенета и ресторанти, не беше приоритет на кметството, след като освен дублиращо движение на бул."Цариградско шосе" тя поемаше и една от линиите на градския транспорт.
В резултат на изключително оживения автомобилен, автобусен и тежкотоварен трафик и нередовно почиствания сняг през зимата и ранната пролет улицата, на която освен всичко друго са разположени едно посолство, нова сграда на чужда банка и голямо училище, заприличва на фронтови път от Втората световна война. През лятото и до късна есен хранителните магазини по "Иван Асен II" явно не се посещават от бдителните органи на ХЕИ, защото те би трябвало да забележат, че улицата постоянно ги обсипва с прах, достоен за Елин-Пелиново село.
Българинът, в частност софиянецът, вероятно е изключително търпелив животински вид, защото след двегодишно отлагане ремонтът на многострадалната улица е на път да завърши, но това, което е направено, трябва да бъде вписано в книгата за рекордите на кметството - на половината улица старите трамвайни релси бяха извадени, паважът подновен и посипан с един пръст пясък, който се размесва с изгнили листа. Другата половина от "подновяването" на участъка се състоеше в заливането на неизвадените релси с асфалт, който вече се е изронил в съседството с паветата. Третата, последна част от улицата и въпросният античен трамваен път не са удостоени и с въпросния асфалт, а само с подновяване на липсващите павета. Всичко това е гарнирано с невъобразим хаос от слаломиращи между подплашени пешеходци и купчини пясък автомобили, кал, обърнати контейнери за смет, непрогледна тъмнина вечер, в която просветват скъпите лимузини на мутрите, паркирани около любимите им заведения "Арт клуб" и "Фламинго".
За сведение на кмета накрая искам да му препоръчам да не открива тържествено ремонтираната "Иван Асен II". Улицата е гранична между гласуващата предимно в синьо стара част на едноименния квартала и "червенеещите" блокове на жк "Яворов". Досега резултатът от изборите беше ясен. Не съм убеден обаче какъв ще бъде занапред.
Елцин: Начинаем мирить... Асен Асенов
"Много се радвам, че чрез нас започва умиротворяване" - това е заявил по време на телефонния си разговор с президента Стоянов Борис Елцин.
Миналия четвъртък сутринта руският президент се обади лично на Петър Стоянов, за да се извини, че не може да го приеме следващата седмица заради здравословното си състояние, и отложи срещата за февруари или март догодина. "Малко простинах и гърлото ме боли. Нещо не се получи с мен. Извинявам се пред вас. Но все едно - ние двамата скоро ще се срещнем", е заявил по време на разговора Борис Николаевич. Елцин е обяснил още на българския президент, че е много щастлив да му се обади, много чака срещата си с него и иска на нея да бъдат обсъдени подробно отношенията между двете страни.
По време на приятелския разговор руският президент е поздравил Стоянов за словото му по случай 120-годишнината от битката за Плевен и обяснил, че е било много интересно и с удоволствие го е слушал. "Аз с нетърпение чакам кога ще се прегърнем", казал в края на телефонния си диалог с президента Стоянов Борис Николаевич и изразил надеждата си, че вече нищо лошо няма да се случва.
Петър Стоянов, чието посещение в Москва се отлага за втори път, е пожелал скорошно оздравяване на Елцин и му благодарил за жеста, че се обажда лично. Стоянов обяснил, че така ще се даде възможност на министрите на двете страни да свършат още работа, преди да се състои срещата им в Москва. На визитата, планирана за следващата седмица, българското правителство очевидно залагаше много надежди, тъй като единственият решен проблем между двете страни засега е изплащането на руския дълг от 100 млн. долара (вж. стр.22). По другия проблем - либерализацията на двустранната търговия, кабинетът Костов залагаше на личната подкрепа на Елцин следващата седмица, тъй като по думите на вицепремиера Бакърджиев другият, много по-сложен, вариант е този въпрос да се реши от руската Дума. Според сега действащото законодателство в Русия България попада в групата на развитите страни и по тази причина не може да ползва митнически преференции. В момента страната ни плаща много по-високи мита от Словения, Турция, Румъния и още около 90 страни, които са класифицирани като развиващи се и заради това се ползват от националната преференциална система на Русия за намаляване на данъчната тежест и митническите такси. Една от причините за липсата на решение по проблема с либерализацията е, че руската страна иска да изтъргува евентуалното облекчаване на митническия режим със създаване на зона за свободна търговия. България обаче има ангажименти към Европейския съюз като негов асоцииран член, които не й позволяват да вземе подобно решение. Въпреки противоречията обаче срещата в Москва между двамата президенти можеше да се окаже решаваща за изчистването на този проблем.
След петото заседание на българо-руската междуправителствена комисия вицепремиерът Бакърджиев прогнозира, че въпросите за природния газ ще намерят разрешение по време на общото събрание на българо-руското дружество "Топенерджи" в Москва на 16 декември и успехът на преговорите ще съвпадне с визитата на Стоянов, която трябваше да започне два дни по-късно. Последните разговори на българските представители в руската столица обаче показват, че прогнозата на вицепремиера може да се окаже оптимистична. В договора за доставка на газ все още стоят празни местата на страните по договора и на цената, по която ще се доставя. Празно е и мястото за цената в договора за транзитирането на газа. Другият неразрешен проблем е за разширяването на българската система от газопроводи, тъй като, ако бъде подписан предложеният от "Газпром" проектодоговор, транзитът на газ ще бъде поставен под пълния контрол на газовия концерн.
Дори да не беше отложена, срещата в Москва едва ли изцяло щеше да реши проблемите между "Газпром" и Булгаргаз. Едва ли на срещата между двама президенти щеше да стане конкретно въпрос за лобиране пред "Газпром" за по-добри цени и за елиминиране на Мултигруп от схемата на доставки. Тази среща обаче без съмнение можеше да повлияе на позицията на руския газов гигант, особено ако Елцин имаше възможността публично да заяви, че лично се ангажира с решаването на проблемите между двете страни. Както е известно, Русия все пак е президентска република. След отлагането на посещението обаче, две седмици преди началото на следващата година, страната ни не е договорила нито един кубически метър газ с руския гигант извън смешните количества, които ще получим догодина по дълга с Украйна. "Не ни върви в българо-руските отношения", въздъхна след новината за отложеното посещение на президента в Москва вицепремиерът Бакърджиев.
Так что начинаем 1998 мирить... И без газ(а). Но Елцин, разбира се, няма вина за това.
Гърция направи компромис с българите, за да влезе в Шенген
След като на два пъти отлага практическото си присъединяване към Шенгенското споразумение и след като се съгласи поне българите да отпаднат от специалните визови изисквания към гражданите на съседни балкански държави, от полунощ на 8 декември Гърция признава и издава единните европейски визи.
Присъединяването на Атина се очакваше да стане заедно с Австрия, но тогава държавите от Шенген не се съгласиха да нарушат съгласуваните през 1995 г. единни правила, приемайки специалните искания на гръцката страна. Тя настояваше консулските служби на посолствата на шенгенските страни в България, Македония, Албания и Турция да се консултират първо с гръцките си колеги (които да имат право на вето), преди да издадат виза. Страните от Шенген отказаха да приемат явното разширяване на критериите за отказ. Според западноевропейски дипломат в София, който пожела да запази анонимност, "шенгенското пространство беше създадено с грижа за общата ни сигурност, която да бъде защитена от свободното придвижване на престъпни елементи, които подлагат на заплаха страните ни".
Така, макар и негласно, европейските държави са изразили своето несъгласие да бъдат прибавени и явно политически причини за вето към ясно изработените критерии за отказ на виза (които имат за цел ограничаването на прането на пари и на наркотрафика например). Според западноевропейски дипломати Атина се опасява най-вече от това да не изгуби контрола върху евентуално масово посещение на турски граждани в Кипър или на албанци в чувствителните гранични райони.
Преговорите между представителите на министерствата на външните и вътрешните работи на шенгенските страни и Гърция явно са продължили интензивно и след отказа на Гърция да приеме общите правила и да влезе с Австрия в Шенген.
Ако Атина се притеснява от намаления й, според нея, контрол върху влизането на граждани от четирите балкански страни, европейските държави не крият, че са много по-обезпокоени от възможностите за лесно влизане в шенгенското пространство през многобройните гръцки острови. Те са най-примамливите места за проникване на нелегалните емигранти от Турция, Близкия и Средния изток.
Гръцката шенгенска отстъпчивост спрямо българите би могла да се дължи на няколко причини. Първата вероятно е желанието на Атина да не подклажда повече европейско недоволство спрямо себе си, особено като се има предвид холандските резерви към присъединяването на Гърция към Шенген. Втората причина би могла да е положителен сигнал на гръцката страна към София при явно набиращите скорост българо-турски отношения след посещението на Месут Йълмаз. Третата, може би най-малко вероятна причина, е гръцката страна да е получила неофициално съгласие на шенгенските си партньори да вкара в списъка за криминалните лица и хората, които тя по политически причини се опасява да не получат виза за влизане на територията й. Това би означавало, че досега технически са "обработени" само българите, а данните за другите балкански националности предстои да бъдат вкарани в шенгенския компютър.
