Първа инвестиционна банка (ПИБ) увеличава капитала си от 5 на 10 млрд. лева за сметка на трансформиране на допълнителен капитал в основен, решиха акционерите й миналия четвъртък. Банката преминава на двустепенна система на управление, като в надзорния съвет влизат Джонатан Харфийлд, "Първа финансова брокерска къща" ООД и "Датамакс" ООД. В управителния съвет, след като получат сертификати от БНБ, ще влязат Николай Атанасов, Матьо Матеев, Мая Георгиева и Божидар Григоров. Кадровите промени в ПИБ най-вероятно са продиктувани от изискванията на Закона за банките, според който ръководители на фалирали банки не могат да заемат изпълнителни длъжности в системата. Досегашните шефове на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са между засегнатите от това изискване, тъй като са били шефове в Агробизнесбанк.
Турската "Зираат банкасъ" е подала в БНБ молба за лиценз, за да открие клон в България. Въпреки че премиерът Иван Костов е поел ангажимент разрешението да бъде получено, централната банка е в леко неудобна ситуация, тъй като МВФ препоръчва мораториумът за издаване на нови банкови лицензи да остане още около година.
Във вторник се проведе семинар, организиран от KPMG - България, чиято цел бе да се даде своевременна информация на клиентите на консултантската фирма за промените в икономическата политика, практиката и законодателството в България.
Общото акционерно събрание на Българо-руската инвестиционна банка избра трима души за контролен съвет, каквото е изискването на закона за банките. "Делойт и Туш" отново са избрани за одитор на банката.
Допълнителна претенция на Внешекономбанк спирала изплащането на руския дълг към България
Погасяването на руския дълг от 100 млн. долара към България най-после може да започне, след като през миналата седмица Булбанк (бившата външнотърговска банка) и Внешекономбанк изчистиха всичките си противоречия по сумата на старите задължения на българската банка към руската. Оказа се, че точно това е бил проблемът Русия да не предприема действия за погасяването на дълга си към нашата страна, въпреки че спогодбата за това е подписана още през март 1995 г. и влязла в сила година след това. Това споразумение нетира от една страна руските задължения с българските по търговския обмен в бившия СИВ, като към нашите дългове са включени тези на Булбанк към шестте бивши съветски задгранични банки и люксембургската East West United Bank на обща стойност 920 млн. долара. Крайният резултат от 100 млн. долара в полза на България трябваше да бъде уреден по първоначалното споразумение с доставки на оборудване за "Кремиковци" и резервни части за военната авиация. По-късно през април тази година беше договорено Русия да се включи със строителни работи на стойност 40 млн. долара в изграждането на софийското метро, като това да бъде за сметка на намаляване на оборудването за "Кремиковци". Изпълнението на тези задължения обаче беше блокирано заради прикривани досега спорове между Булбанк и Внешекономбанк, която заедно с Руската централна банка консолидира вземанията на задграничните руски банки от нашата финансова институция.
Въпреки че същността на противоречията, които бяха изгладени миналата седмица, така и не беше обявена нито от Булбанк, нито от финансовото министерство, представители и на двете институции заявиха, че те са от технически характер и че развръзката няма да ангажира бюджета по никакъв начин. Неофициалната информация е, че спорът между двете банки е за сума между 20 и 25 млн. долара, за които не е било ясно дали са консолидирани в общия дълг и Булбанк е настоявала, че не се дължат. Най-вероятно държавната банка все пак ще поеме ангажимент за спорната сума. С мотива, че руската страна е много чувствителна към темата, финансовото министерство отклони допълнителните коментари по темата. От самата Булбанк също отказаха да уточнят какъв точно проблем е бил уреден сега, че Русия започва изпълнението на ангажиментите си към България с цели две години по-късно. Новината за споразумението, подготвено за посещението на президента Стоянов в Москва, дойде ден преди то да бъде отложено за началото на следващата година поради болестта на Борис Елцин.
Неяснотата по темата всъщност е част от цялостната мистериозност, която забулва останалите отпреди мораториума външни задължения на Булбанк, повечето от които държавата пое да обслужва по-късно. Някои от детайлите по различни дългове обаче допреди няколко месеца не фигурираха дори в официалните папки на финансовото министерство и БНБ.
Със същата доза недоизказаност миналата седмица беше обявено и че България води преговори за уреждане на още един стар дълг на Булбанк към Полската народна банка на стойност 80 млн. долара. Дългът по същество е държавен, обясни зам. финансовият министър Пламен Орешарски. Изплащането и на този заем (след като има споразумение и почти са погасени българските задължения към Полша по пасивното търговско салдо в преводни рубли) е едно от условията, които бившата соцпартньорка поставя, за да подкрепи включването на България в CEFTA (Централноевропейско споразумение за свободна търговия), което пък е и предпоставка за приемането ни в Европейския съюз след време. След срещите на премиера и президента с полския президент Квашневски беше обявено, че България е предложила да погаси дълга с валутни ЗУНК-облигации, като се чака потвърждение от Полша дали приема този вариант и за каква номинална стойност от книжата ще претендира. При всички случаи финансовото министерство не разполага с толкова книжа и може би ще се наложи да ги набира от пазара чрез провеждането на търгове за обратно изкупуване.
Износът ще се застрахова от държавна агенция
Тони Иванова
Държавата да участва като учредител на "Българска агенция за експортно застраховане" АД, чийто принципал ще бъде министърът на търговията и туризма, реши Министерският съвет в понеделник. Дружеството се учредява с капитал от 10 милиарда и 500 хиляди лева. Държавното участие в капитала ще бъде попълнено с парична вноска в размер на 10 милиарда лева, която ще се преведе от държавния бюджет. Акциите за останалите 500 хил. лева ще се предложат на физически или юридически лица.
Застрахователната агенция ще извършва застраховане на договори за износ на стоки и услуги. В Закона за застраховането са дефинирани застраховки на кредити, на гаранции и на финансови загуби. Дружеството от свое име и за своя сметка ще застрахова само пазарните рискове при сделките. За пазарни се приемат рисковете от фалит на купувача или неплащане на дължимо вземане след определен период.
Застрахователната полица може да се използва като обезпечение за получаване на банков кредит. Застраховането на сделките по износ предполага и по-правилна оценка на търговския и политическия риск от тях. Застраховката на износа гарантира и по-голяма сигурност на износителите, че ще си съберат дължимите вземания през специализираната институция по-лесно, отколкото ако сами се захванат с това.
"Българска агенция за застраховане на износа" АД ще застрахова експортните договори освен от пазарни и от политически рискове. За целта трябва да се приеме закон за държавно застраховане на рискове по износа. Нормативният документ ще регламентира условията и реда за застраховане и презастраховане на договори за износ за сметка на държавата. Със закона ще бъдат определени и застрахователните събития, при настъпването на които изплащането на застрахователната сума ще се гарантира от държавата. Освен със законова регламентация изплащането на обезщетенията при настъпване на политически риск в сделките за износ трябва да се осигури със създаване на специален гаранционен фонд, се посочва в доклад на министър Василев. Фондът да се попълни от парите, които ще дойдат от продажба на част от държавното участие в капитала на застрахователната агенция, е идеята на търговското ведомство.
Финансова помощ за информационно обезпечаване на дейността по гарантиране и застраховане на експортните кредити и оценка на търговския риск Министерството на търговията и туризма ще търси от Германия по линия на програмата за техническо сътрудничество между двете страни. Това беше един от 33-те държавни проекта, които министър Василев връчи на федералния министър на икономическото сътрудничество и развитие Карл-Дитер Шпрангер при посещението си в Германия.
По принцип насърчаването на износа минава през създаване на механизми за експортно застраховане и кредитиране. Засега се стартира само агенция за застраховане на експорта. За създаване на финансова институция за кредитиране на износа все още не се говори открито. В средите на търговското ведомство обаче се обмисля и идея на по-следващ етап да се учреди и банка от типа Ексимбанк, специализирана в кредитирането на експорта. В страните с развит пазар на банкови кредити съществуването на подобни финансови институции не е функционално. При отказа на банките в България да предлагат кредити създаването на подобна институция би било оправдано, проблемът е, че се изисква огромен капитал за учредяването й. Чешката Ексимбанк например е създадена с уставен капитал от 57 милиона долара.
Бюджет '98 - пестеливост, приватизация, управление на дълга
Галя Тодорова, Мадлена Далкалъчева
Законът за бюджета за 1998 г. със сигурност е абсолютен първенец поне в две отношения - приет е преди Нова година, нещо, което не се е случвало от началото на реформите, и освен това ще действа изцяло в условията на валутен борд, тоест за пръв път хазната няма да може да разчита на инфлационно финансиране от БНБ. Изпълнението на основните й разчети ще зависи най-вече от данъчната дисциплина и от скоростта и качеството на реформите, към които пък са чувствителни външните източниците за финансиране на дефицита. "Актуализация няма да има, защото актуализацията означава срив на това управление", каза откровено финансовият министър Муравей Радев минути след приемането на закона в пленарна зала. Преведено в по-прозаични термини, това означава, че ако правителството не съумее да задържи държавните финанси в рамките, които след дълги преговори бяха договорени с международните финансови институции, тоест не съкрати разходите, не приватизира и не събира данъци, има опасност те да оттеглят подкрепата си за стабилизацията на икономиката. Именно от успеха на реформите и от тази подкрепа ще зависи и дълголетието на сегашното управление.
"Не би било учудващо, ако единственото достойнство на този бюджет се окаже навременното му приемане", заяви социалистът Стефан Стоилов, който заклейми правителството за прекален фискализъм и замразяване на доходите. "Приходите на работещите ще нараснат с 0.75%, а пенсиите ще спаднат с 1.2%", каза той. Увлечен от неуспехите си около формирането на медийния съвет, лидерът на евролевицата Александър Томов също разграничи парламентарната си група от приетия бюджет.
Дефицитът.
Основният параметър на бюджета, който беше "фиксиран" още преди началото на изготвянето му, разбира се, беше дефицитът, който за консолидираната фискална сметка (републиканският бюджет плюс приходите на общините, Държавният фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), социалното осигуряване и др.) не трябва да надхвърля 2% от брутния вътрешен продукт. Първоначалните настоявания на МВФ бяха дори да не бъде залаган никакъв дефицит, но правителството успя да извоюва тази отстъпка в хода на преговорите. Теоретично това решение облекчава тежестта на реформите от социална гледна точка, но пък забавя разрешаването на проблема със задлъжнялостта на икономиката.
Дефицитът по републиканския бюджет възлиза на 610.8 млрд. лева, като за финансирането му ще се разчита предимно на външни и вътрешни заеми, операции с държавни ценни книжа и приходи от приватизация. Според закона за бюджета приватизационните приходи (с изключение на тези от няколко предприятия), които се очаква да възлязат поне на 540 млрд. лева, ще се използват за обслужване и управление на държавния дълг, както и за попълването на специалния фонд за държавна защита на влоговете във фалиралите банки. Това, от друга страна, е първият бюджет, в който не е точно фиксирано очакваното и допустимо по закон нарастване на вътрешния дълг, с който се финансира временният недостиг на средства.
Депутатите официално разрешиха на правителството и да емитира еврооблигации на външните пазари в размер до 200 млн. долара, но при изискването с това да не се увеличава дългът, тоест получените средства да бъдат насочени към реструктурирането и облекчаването на обслужването му. Министерският съвет освен това има мандат да води преговори с държави от Г-24 за получаване на заем в подкрепа на платежния баланс през следващата година, като неговият размер е лимитиран до 50 млн. долара. Въпреки очакванията за получаване на нови траншове по договорените външни заеми общият размер на дълга се очаква да спадне, тъй като нетното финансиране по него за догодина е отрицателно.
Съгласно меморандума, подписан с МВФ, за да се избягнат рисковете от несигурността на приходната част на бюджета, парламентът гласува текст, според който субсидиите на общините (общо 435 млрд. лева) и бюджетните организации (17 млрд. лв.) ще се превеждат в 90% от гласувания им размер. Другите 10 на сто ще бъдат на разположение единствено ако не е надхвърлен бюджетният дефицит. Тези ограничения няма да се отнасят само за министерствата на отбраната, вътрешните работи и здравеопазването.
Теоретично през следващата година няма вероятност да се стигне до недостиг на средства, с които да се покрие дефицитът. Дори да бъде прекратено финансирането от международните финансови институции или да се провали приватизационната програма, правителството вече разполага с "буфер" от около 900 млн. долара в специалната фискална резервна сметка, които включват средствата на ДФРР, приватизационни приходи и получените траншове по споразумението с МВФ. Разбира се, този вариант би трябвало да се изключва като практически сценарий, тъй като той би означавал крах на валутния борд и на икономиката през следващите години.
Приходите.
Предвидените в новия закон за бюджета приходи възлизат общо на 3 558.9 млрд. лв., като в основната си част те са от данъчни постъпления, най-голям дял от които имат косвените данъци. Спрямо бюджета за 1997 г. делът на постъпленията от ДДС нараства от 39% на 45% от общите постъпленията. Акцизите и митата са също със сравнително висок дял в общите приходи, като по този показател изпреварват преките данъци върху печалбата и върху общия доход.
Основните фактори, които променят структурата на бюджетните приходи, са започналата реформа в данъчното законодателство (която най-общо се състоеше в понижаване на ставките по преките данъци печалба и общ доход за сметка на премахването на преференциите и разширяването на данъчната основа) и разрешението за преоценка на дълготрайните материални активи на фирмите. Последното също действа в посока намаление на приходите от данък печалба с около 3% от очаквания БВП. Правителството обаче разчита на ръст на БВП от около 4%, който да позволи запазването на постъпленията от данък печалба на нивото им от тази година. Това, разбира се, ще зависи от успеха на реформите, от изчистването на проблемите на новите собственици във вече приватизираните предприятия и т.н.
В опитите си да издейства по-високи разходи, заплати, медицинско обслужване и субсидии за земеделски кооперации опозицията обвини кабинета, че е занижил очакваните данъчни постъпления. В кулоарите обаче финансовият министър обясняваше, че "бюджетът е разчетен на косъм". Всъщност събираемостта на данъците ще зависи предимно от преодоляването на корупцията в данъчната администрация и митническите органи, което е един от хроничните проблеми на държавните финанси. За разлика от предишните години обаче инфлацията през тази е планирано да бъде едва 16-17%, което значи, че данъчната основа няма да бъде размита достатъчно, за да могат да се замазват бюджетните липси заради контрабанден внос и лоша финансова дисциплина.
Разходите.
Спадът на лихвите след въвеждането на валутния борд и хиперинфлацията от началото на годината за пръв път доведоха до значително намаляване на тежестта по обслужването на левовия дълг. В бюджета за следващата година лихвените плащания по вътрешните заеми заемат едва 1.5% от БВП, докато през 1997 г. този дял е над 6%. Според последния меморандум с Международния валутен фонд бюджетът е разчетен при годишна лихва от 10%, като председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев обясни, че този процент отразява очакваното равнище на лихвите по немските държавни ценни книжа (около 4.5%), рисковата премия от 5 процентни пункта (колкото и фондът смята, че трябва да бъде) и "резерв", който да предпази бюджета от подценяване на разходите по вътрешния дълг. Проблемът в заложената лихва е, че тя е с около 5 процентни пункта по-ниска от очакваната инфлация, което означава, че бюджетът възнамерява да се финансира, предлагайки на инвеститорите във вътрешен дълг отрицателен доход. Това намерение, от една страна, може да бъде провалено, ако търсенето на левове в икономиката нарасне и банките започнат да конкурират бюджета в предлаганите лихви. Другата алтернатива е запазването на досегашното статукво, при което финансовите институции поддържат лихвите по привлечените си средства близки до тези по ДЦК-тата. Тази политика обаче би довела до натиск върху фиксирания курс и валутния резерв, увеличаване на "доларизацията" на спестяванията.
По-голяма тежест за икономиката вече носи обслужването (на лихвените плащания) по външните задължения на страната. През тази година трябва да бъдат платени около 280 млн. долара лихви по Брейди-облигациите, около 60 млн. долара по заемите от Парижкия клуб, около 14 млн. долара към международните финансови институции и още 14 млн. по облигационни заеми. Тези плащания могат да набъбнат, ако междувременно се постигне споразумение по все още неуредените вземания на Германия и Италия от България, както и по вземанията на бившите банки на СИВ.
Йордан Цонев определи като ключово качество на новия бюджет балансираността. Ограниченият ресурс, от една страна, и крещящите нужди на всички бюджетни сфери според него са намерили единственото възможно равновесие в закона. Благодарение на общия спад на лихвените тежести в бюджета спрямо предходни години нараства делът на останалите разходи, главно на тези за социална защита (стипендии, издръжки, целеви социални помощи и др.), делът им от БВП нараства от 21% на 28% спрямо предходната година. Делът на заплатите и допълнителните трудови възнаграждения, които се плащат от бюджета, се запазва на около 13% от БВП.
Опозицията се противопостави на размера на предвидените разходи от 310 млрд. лева (около 14% от прогнозния БВП) за структурната реформа, програми за оздравяване и др. Тезата на социалистите беше, че по този начин се наливат излишни средства в губещите държавни предприятия. Това донякъде отговаря на истината, макар че министър Радев парира обвиненията с типично "ляв коз", обяснявайки, че част от тези средства ще постъпят под формата на дотации в енергийните производители и това ще облекчи разходите на населението за ток и парно.
Информацията за кредитните милионери циркулира между институциите
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Близо 1700 млрд. лв. са необслужваните кредити според списъците, представени от банките в БНБ. Това беше тяхно задължение, посочено в Закона за отмяна на банковата тайна за лица с необслужвани кредити, като срокът за подаването на данните с имената на длъжниците, сумите, валутата и т.н. изтече миналата седмица. От всички търговски банки данни "виновно" не е подала само Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ, известна още като банката на "Орион"), която вече не е банка, а беше погълната като търговско дружество от фирма, близка до приятелския кръг на Виденов. Бизнесбанка - Петрич, също не е подала информацията за лошите си длъжници, тъй като нейните архиви са иззети от прокуратурата. Представители на БНБ засега не са в състояние да дадат по-подробна информация от списъците, тъй като се опитват да я обработят. Посочената сума не е окончателна и включва кредити, които продължават да се обслужват, макар и да са просрочени. Също така не са отсети "честно фалиралите" длъжници на банките, за които няма логика от съдебно преследване, каквато е целта на претакането на списъците. В тази сума би трябвало да е включено и рефинансирането, което БНБ е предоставила на търговски банки, които не са го върнали.
Представители на търговски банки заявиха, че от приемането на закона има ефект, тъй като той даваше едномесечен срок на лошите длъжници да погасят кредитите си, за да избягнат прокурорско преследване. Всъщност най-интересният ефект от закона би бил именно връщането на каквато и да е част от потъналия ресурс в банковата система. Голяма част от лошите кредити са концентрирани във вече фалиралите банки, което значи, че ако се върнат средства в тях, това ще облекчи бюджета, който изплаща влоговете на граждани, БНБ, която също е голям кредитор, или други техни кредитори (което пак е за добро). Засега обаче централната банка не е в състояние да предостави данни каква част от кредитополучателите в списъците са се възползвали от едномесечния "гратисен" срок в периода и са погасили задълженията си.
През януари от централната банка списъците ще преминат в ръцете на Главна прокуратура, МВР, данъчните служби и Народното събрание. Това е периодът, в който съдържанието им трябва да стане публично достояние. Никоя от изброените институции обаче не е задължена със закона да публикува данните за т.нар. кредитни милионери, което до голяма степен поставя под въпрос успешния публичен завършек на начинанието. Около средата на годината освен това главният прокурор по закон трябва да се отчете пред Висшия съдебен съвет за действията, които е предприел след получаването на данните. Историята на банковите фалити обаче познава и други случаи (доклада на бившия вътрешен министър Николай Добрев, започнатите и най-вече прекратени следствия срещу банкери и др.), когато са правени опити за систематизиране на информация и преследване на "мошеници", но резултат не е имало.
БНБ иска да либерализира валутните позиции на банките
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
БНБ все пак реши да отмени ограниченията за откритите валутни позиции на банките в германски марки, като дори няма да съществува задължение те да бъдат до 100% от собствения капитал на банката. Решението ще стане окончателно, когато Международният валутен фонд го потвърди, но най-вероятно промени в приетата по принцип наредба няма да има.
Промените в наредбата за валутни позиции са обсъждани още с въвеждането на системата на валутен борд в България. Мисията на Международния валутен фонд тогава отказва да подкрепи идеята за пълното освобождаване на марковите позиции от максимално съотношение.
Според последния вариант на наредбата съотношението на откритите позиции на банките във всяка чуждестранна валута (без марките) към собствения им капитал не трябва да надхвърля 25%, а за нетната открита валутна позиция - 60%. Доларовите облигации по ЗУНК също ще се отчитат при изчисляването на откритите позиции. БНБ обаче ще даде отстрочка на банките специално за ЗУНК-овете да постигнат нормативите за открита позиция до края на 1999 г., но без да надхвърлят нивото й към датата на влизане на наредбата в сила. Това облекчение е в полза предимно на държавните банки, които разполагат с най-много от валутните книжа.
Банките настояваха за пълно освобождаване на марковите им позиции с аргумента, че курсът на лева към германската марка е фиксиран и не се носи валутен риск от несъответствието между марковите компоненти на актива и пасива на финансовите институции. Управителят на БНБ Светослав Гаврийски обаче беше против това облекчение. То със сигурност ще доведе до преструктурирането на банковите портфейли. Желанието да се осигури безрисковото им съхранение ще се реализира най-вероятно в хронични дълги маркови позиции.
Единствено грип тормози Елцин
Лекарският екип, извършил прегледа на руския президент в петък в санаториума "Барвиха", два дни след като стана ясно, че Елцин се е заразил от вирусна инфекция, най-вероятно по време на посещението в Швеция през изминалата седмица, успокои международната общественост, че възстановяването на Елцин протича по най-добрия начин и до една седмица президентът ще е в състояние да поднови нормалния си режим на работа.
През седмицата московското радио "Ехото на Москва" цитира висш медицински източник, според който здравословният проблем на руския президент е далеч по-тежък от обикновен грип. Причината била остър спазъм в мозъчните кръвоносни съдове на Елцин, което е следствие от рязката промяна на времето, както и от преумора. Тази версия бе категорично опровергана от Кремъл и от Ренат Акчурин, хирургът, който направи сърдечната операция на руския президент. Опровержението бе подсилено с излъчването на кадри в новинарските емисии от срещата между руския президент и шефа на администрацията на Елцин, състояла се в четвъртък.
"Сърдечното състояние на Борис Елцин е добро. Моментното неразположение на организма се дължи изцяло на най-обикновен грип и всякакви спекулации със сърцето и кръвоносните съдове на Елцин са неуместни. Препоръчахме му да почива интензивно и да увеличи честотата на разходките на чист въздух в красивата местност на санаториума, недалеч от Москва, ако телесната му температурата се стабилизира", бяха думите на Ренат Акчурин.
Въпреки това остават опасенията да не би да се повторят миналогодишните събития със здравословното състояние на Елцин. Официалната версия за оттеглянето на Елцин от политическата сцена през юли миналата година, непосредствено преди преизбирането му за президент на Русия, бе настинка. Впоследствие обаче се оказа, че руският президент спешно се нуждае от сърдечна операция, която бе последвана от пневмония. Така в продължение на осем месеца Елцин остана настрана от политиката.
В отсъствието на Елцин церемонията по отбелязването на четвъртата годишнина от приемането на постсъветската конституция, съсредоточила властта в Кремъл, премина под ръководството на премиера Виктор Черномирдин. Разклащането на здравословното състояние на Елцин съвпадна и с друго важно събитие - изборите за градски парламент на Москва, провеждани в неделя.
Поредното влошаване на здравословното състояние на руския премиер натисна надолу финансовите пазари в Русия, които вече бяха значително пострадали от колапса на финансовите системи на азиатските страни. Оптимизмът на инвеститорите бе възобновен в петък, след като Международният валутен фонд декларира, че ще възстанови финансовата помощ за Русия, прекратена през октомври, когато МВФ блокира транш от 700 млн. долара вследствие на неефективната руска система за събиране на данъците. Представител на международната институция не скри задоволството си от хода на икономическата реформа в Русия и очерта позитивна перспектива за руската икономика през следващата година.
Провалът МВФ
Джефри Сакс, Financial Times
Назря моментът световната общественост да се вгледа по-отблизо в делата на Международния валутен фонд. През последните години дейността на МВФ е наситена с примери на грешно предписани оздравителни мерки. Фондът се провали с реформата на руската икономика. В продължение на повече от една година МВФ не отстъпи от абсурдната идея 15-те бивши съветски републики да ползват единна парична единица, което окончателно ерозира политическата подкрепа за реформата. Неподготвена се оказа поверената на Мишел Камдесю институция за опустошителната валутна криза в Мексико през 1994 г. Две години по-късно последва друго голямо разочарование за МВФ - България. В средата на 1996 г. фондът се ангажира с оздравителна програма, която година след това трябваше да осигури 2.5% ръст на икономиката и инфлация в рамките на 20%. Вместо това обаче България регистрира спад от 10% на БВП, а инфлацията пое неконтролируемо по инфлационната спирала. Но некомпетентността на чиновниците в МВФ се разгърна в целия си мащаб в опитите да се укроти кризата в Азия. Кризата можеше да бъде предотвратена, ако още при появата на първите симптоми фондът бе поел инициативата за отпускане на заеми за азиатските централни банки съвместно с колосите в глобалната икономика - САЩ, Япония и ЕС, които да позволят на големите местни банки да изчистят краткосрочните си задължения, без това да доведе до паника сред кредиторите. Чиновниците от МВФ обаче видяха избавлението на Азия в затягането на монетарната политика - едно решение, лишено от икономически смисъл при наличието на бюджетни излишъци (в най-лошия случай на балансирани бюджети), ниска инфлация и най-високи норми на спестяване в глобален мащаб.
Три са генералните изводи, които следват. Преди всичко твърде много власт е концентрирана в МВФ. Недопустимо е една-единствена институция да бъде отговорна за икономическото развитие на половината от развиващия се свят. На второ място, ръководното тяло на МВФ трябва да скъса с порочната практика да парафира всяко предложение на служителите си независимо от какво качество е то. И накрая - крайно време е Камдесю и компания да се отворят към компетентните съвети на външни експерти, когато на карта са заложени стотици милиарди долари, които в крайна сметка се поемат от данъкоплатците.
Кюрдският проблем и значението му за региона и Турция
Николай Методиев
Кюрдистан - високопланински район в Западна Азия. Населен от многобройни кюрдски племена (поради липса на статистически данни експертите ги изчисляват между 25 и 28 млн. души). Разположени са в пределите на Турция (18-20 млн.), Ирак (2.5-3 млн.), Иран (повече от 500 хиляди), малки групи в Афганистан, Пакистан, Туркменистан, Узбекистан, Грузия. В продължение на повече от 3000 години кюрдите отстояват правото си на съществуване срещу могъщи държави, борят се за независимост, свобода, човешки права. През 1987 г. английското списание "Мийдъл уест" ги определя като "най-голямото в света етническо малцинство, лишено от родина и от надежда, че някога ще успее да я има."
В началото на 20-те години Англия обсъжда план за създаване на Велик Кюрдистан като самостоятелна държава, която да играе ролята на буфер между Турция и Съветския съюз, но го изоставя поради съпротивата на всички нововъзникнали държави в региона, облагодетелствали се за сметка на кюрдите. Турция заема най-голямата част от територията на Кюрдистан, Ирак, който е със статут на английска полуколония и английски върховен комисар, получава изключително богатите петролни находища край Сюлеймание, Мосул и Киркук, веднага предоставени на "Бритиш петролеум", а Сирия е обявена за подмандатна територия с френски генерал-губернатор.
Проблемите на кюрдите във всяка една от тези страни се решават различно, но това оказва влияние върху съседните държави.
В Ирак в края на 20-те и началото на 30-те години популярните племенни вождове шейх Махмуди и молла Мустафа Барзани вдигат няколко въстания, най-голямото от които (1931-34 г.) е разгромено с помощта на английската авиация. "Британските кралски въздушни сили системно бомбардираха кюрдските селища, за да установят ред и порядък", заявява през 1934 г. английският върховен комисар сър Джон Уилсън. В продължение на няколко години Барзани води партизански действия, през 1946 г. основава Кюрдската демократична партия, емигрира в СССР, където завършва военната академия "Фрунзе" и живее около 15 години. В Ирак се завръща през 1958 г. след преврата на полковник Абдул Керим Касем. Демократичната партия на Кюрдистан издига искане за кюрдска автономия в рамките на Ирак, но полковник Касем отказва да разговаря по тези искания и през 60-те години молла Мустафа Барзани вдига най-голямото и мощно кюрдско въстание, което става и катализатор за свалянето и убийството на Касем, както и за серия нови военни преврати.
В Сирия кюрдите са частично интегрирани, не са преследвани и се признава тяхната националност. Имат правата и свободите на сирийски граждани. В Русия кюрдите се ползват с всички права на руски граждани. През 1928 г. на базата на диалектите курманджи и курди е създадена кюрдска азбука и на тази основа израстват редица талантливи кюрдски писатели, поети, драматурзи. Иран също няма проблеми със своите кюрди, но активно ги използва в своята антииракска политика. Техеран финансира и снабдява с оръжие кюрдската съпротива в Ирак, а по време на войната между Иран и Ирак отрядите на иранските кюрди са една от ударните сили на иранската армия.
Ако в тези страни положението на кюрдите търпи променливо развитие както в позитивна, така и в негативна посока, то в Турция ситуацията е напълно различна.
Още Кемал Ататюрк отказва да признае каквато и да било кюрдска националност или кюрдско малцинство. Тази негова теза е валидна и досега. Нещо повече - тя е обоснована и теоретично. В контекста на теорията за "външните турци", които според проф. Ерджюмент Конекман наброявали повече от 150 млн. души, кюрдите са обявени за "планински турци", които поради специфичния начин на живот във високите планини, били загубили характерните турски черти и забравили своя изконен турски език. Забранена е всяка проява на кюрдска националност, култура, обичаи и т.н. и те се преследват от редица закони: Кюрдският социолог Исмаил Бешикчи например изтърпява 9-годишна присъда заради научното си изследване върху лингвистичните и етническите различия между турци и кюрди. Освободен през 1994 г., през 1996 г. отново е арестуван заради книгата си "Кюрдистан - международна колония". През юни 1987 г. френски екскурзовод е арестуван и задържан повече от три месеца в затвора, защото изяснявал на френски туристи епизоди от историята на кюрдите.
Правозащитни организации твърдят, че в полицейските участъци мъченията над кюрди са нещо обикновено, а свободата на словото изобщо не съществува. По данни на Независимата фондация за защита на човешките права в Турция през 1992 г. са изчезнали 8 кюрдски дейци, през 1993 г. - 12 , през 1994 г. - 49, а за 1995 г. и 1996 г. те са съответно 68 и 71 души. "Изчезванията не спират. Разликата е, че все повече изчезнали биват откривани във вид на трупове", заявява Февзи Аргун, ръководител на Центъра за документация на фондацията в Анкара.
Кюрдското движение.
През 1978 г. кюрдският студент Абдула Йоджалан основава Кюрдската работническа партия (ПКК), която в програмата си издига искания за признаване на кюрдската националност, култура, традиции, за права и свободи на кюрдите, за кюрдска автономия в рамките на Република Турция. Властите в Анкара отказват въобще да обсъждат тези искания и ПКК започва да изгражда бойни групи, които да защитят тези искания, а през 1981 г. започва да създава свои европейски структури сред кюрдските работници в Западна Европа. Първата такава централа започва работа в Швеция и е ръководена от съпругата на Абдула Йоджалан. Въоръжените групи на Кюрдската работническа партия изграждат свои опорни бази на територията на иракски Кюрдистан, където имат известно взаимодействие с отрядите на Масуд Барзани и Джелал Талабани. Започват бойни действия и в 8-те вилаета на Югоизточна Турция, т.е. в кюрдските планини, но в последно време започват да осъществяват операции и по черноморското крайбрежие. Пример е акцията, при която бяха отвлечени двама български инженери.
Организационните структури в Западна Европа провеждат редица протестни акции в много западноевропейски градове - Кьолн, Франкфурт, Хановер, Хага и Амстердам, Копенхаген, Париж, Лиеж, Цюрих, Берн, Виена, Атина. Кюрдистанският комитет, който е пропаганден и агитационен център на ПКК, има бюра в Париж, Женева, Хага и Кьолн. През 1992/93 г. ПКК създаде кюрдски парламент в изгнание, който работи в Хага, и спътников телевизионен канал, който излъчва информации за въоръжените действия в Кюрдистан, за операциите на турската армия и др. От своя страна турската армия обяви извънредно положение в 8-те вилаета, където живеят кюрди, и системно осъществява масирани операции със сухопътни части, танкове и самолети срещу базите на ПКК на иракска територия. Кюрдските партизани също не са особено отговорни в действията си - не са малко примерите на избиване на невинни хора, заподозрени от тях в лоялност към турските власти, и др. На практика в кюрдските провинции на Турция е налице синдромът "око за око, зъб за зъб".
Изходът от патовата ситуация.
Създаването на самостоятелна кюрдска държава, независима от Турция, понастоящем не е реалистично. Следователно остава единственият разумен изход - някаква форма на кюрдска автономия (или федерация в рамките на турската държава) с признаване правото на съществуване на кюрдската нация и изява на кюрдската култура, традиции и т.н.
В тази посока Абдула Йоджалан направи ловък пропагандистки ход - по спътниковия телевизионен канал той обяви, че президентът Тургут Йозал също дошъл до това заключение, бил обявил пресконференция, на която изложил своя план за решаване на кюрдския проблем, но... вечерта преди пресконференцията бил отровен и умрял.
Естествено това е версия, която не може да се докаже. Но тя е подхвърлена на международното обществено мнение. И проблем на Анкара е да реши по някакъв начин този въпрос. А проблемът съществува реално и решаването му е от значение за целия регион.
Сърдечните клапи на руската икономика и политика
Кирил Кирилов
Най-добрият индикатор за политическата и икономическата ситуация в Русия е дали днес Борис Николаевич Елцин е кихнал, или е в състояние на добро физическо и душевно здраве. Това е нещо като управленска традиция - по-голямата част от ХХ век страната е била управлявана от болни хора: Ленин - страдащ от прогресивен паралич; Сталин - параноик и с изсъхнала лява ръка; Брежнев - който през по-голяма част от времето, прекарано като генерален секретар на КПСС, бе напълно сенилен. Преди година изглеждаше, че традицията е на път да бъде успешно продължена. След сърдечната операция на Елцин обаче в Москва се появи новият "вседържец на цяла Русия" - нещо, което малцина очакваха. Съдбата на Русия, на реформите, в крайна сметка и на разпределението на глобалното политическо и икономическо пространство зависеше от състоянието на една сърдечна клапа.
Новият Елцин.
След операцията светът получи един нов Борис Елцин - не подмладен, а променен. Днешният Елцин не е устременият към властта политик, който събираше по половин-един милион души на предизборните си митинги, който почти всеки ден се разхождаше сред избирателите и с крайните си изказвания всяваше мрачни мисли сред представителите на либералната интелигенция, симпатизираща на Михаил Горбачов. Днешният Елцин на практика е въплъщение именно на имперската традиция, на бащицата на руския народ, оглавил една могъща държава по пътя към нейното възраждане.
От няколко месеца насам нито един политик в Русия, включително комунистите на Генадий Зюганов, имащи мнозинство в долната камара на парламента, Държавната дума, не оспорва нито мнението, нито решенията на президента. Нещо повече - не само либералните "млади" реформатори, но и комунистите използват авторитета на изказваните от Елцин позиции по различни въпроси като реклама за собствените си политически програми. Фразата "президентът трябва да реши... " се е превърнала в магическо заклинание в устата и на управляващите, и на опозицията - ясен знак за новата роля на Борис Николаевич. Именно поради това новината, че президентът е постъпил в правителствения санаториум "Барвиха" край Москва на 10 декември хвърли в смут не само Русия и света, но и световните финансови пазари.
Вероятно това бе и една от причините Борис Елцин лично да се обади на българския си колега Петър Стоянов два дни по-късно - претекстът бе отлагането на посещението на Стоянов в Москва, но една от вероятните цели на обаждането е и даването на сигнал, че руският президент е в добро състояние, просто малко "понастинал". Или с други думи, временното неразположение на Елцин няма да има никакви негативни последици, нито за реформата, нито за икономиката и политиката на страната.
Фундаментът на кризата.
Само че пазарите, именно поради това, че са пазари, реагираха по различен начин на новината, че Елцин е бил приет за лечение в правителствения санаториум. Руският валутен пазар бе на ръба на краха и едва не повтори съдбата на азиатските пазари от преди месец. Пазарът на руски дълг също главоломно тръгна надолу и единствено усилията на централната банка успяха да закрепят положението. Естествено този срив не се дължеше само на информацията за здравословното състояние на "стопанина на Кремъл".
Причините са доста по-фундаментални. Лихвените равнища скочиха над 50 процента годишно, рублата от месец върви надолу, а валутните резерви на централната банка уверено спадат. Още преди месец, в разгара на азиатската криза, чуждите инвеститори започнаха да се изтеглят от пазара и да подготвят за изтегляне от Русия кешовите си ресурси. Все повече местни инвеститори и обикновени руснаци започнаха да обръщат рублите си в долари, а правителството не успя да даде задоволително уверение, че икономическата политика на кабинета не се е превърнала в безпомощност. На 3 декември шефът на централната банка Сергей Дубинин обяви, че валутният резерв на страната се е стопил до 18 милиарда долара, след като на 21 ноември, само две седмици преди това, е възлизал на 21.5 милиарда долара. Това бе цената, която бе платена за усилието точно в този период да бъдат задържани лихвените равнища и курсът на рублата едновременно.
При новото ниво на валутния резерв Дубинин бе принуден да спре да се опитва да регулира пазара, вследствие на което доходността на някои емисии от руски държавни ценни книжа скочи от 30 на 40 процента годишно. Но пазарът реагира нервно, повечето от големите играчи заявиха, че скок от 10 процента е твърде малък и освен това е закъснял с две седмици. След което Дубинин не успя да даде смислен отговор защо се е получило точно така.
Може би една от причините за срива на пазара бе това, че централната банка се опитваше да поддържа пазара, докато някои от големите руски банки скъсяваха позициите си. Когато чуждестранни играчи се изтеглят от пазара на ГКО, руските държавни ценни книжа, те са задължени да представят известие за това 30 дни предварително. Това позволява на местните инвеститори също да скъсят позициите си, преди изтеглянето на чужденците да е натиснало котировките надолу. Освен това Дубинин трябваше да се пребори с опозицията на правителството относно вдигането на лихвените равнища. Проблемът е в това, че правителството на Черномирдин вече публично обяви, че очаква икономически ръст през следващата година, след като през последните девет години икономиката на страната затъваше надолу. Вдигането на лихвените проценти би отклонило финансов ресурс от инвестиции в индустриалното производство към държавните ценни книжа и тогава перспективата за отбелязване на икономически растеж става доста химерна.
Финансово-сърдечна недостатъчност.
Една от причините за изтеглянето на чужденците от руския пазар бе тяхната несигурност за бъдещето на рублата. Главното притеснение идва от това, че руските банки имат големи нехеджирани доларови задължения, изчислявани на между 5 и 15 милиарда долара. Това са средства, които банките са вземали като рублеви кредити, но ще трябва да връщат в долари. Крах на рублата би оскъпил неимоверно връщането на тези кредити и вероятно ще доведе до фалита на немалко финансови институции. При вида на панически изтеглящите се чужди инвеститори правителството - неофициално - намекна, че се нуждае от външна финансова помощ.
На пръв поглед ситуацията в Русия е като тази в Азия, но само на пръв поглед. Основните разлики са две - първо, Русия изпитва недостиг на твърда валута, а не на твърди активи. Втората е, че страната се намира във финалната фаза на прехода между комунизма и свободния пазар и че ако не получи външна помощ, крайната победа може да бъде на "лошите". А иначе фундаменталните причини за руската финансова криза са ясни - непоследователната и хаотична икономическа политика на правителството, нежеланието или невъзможността да се повиши събираемостта на данъците (това е причината МВФ вече трета година да отлага отпускането на заем за 20 милиарда долара), а самият Елцин наскоро се въздържа да подкрепи една пълна данъчна реформа. Ако се използва един медицински термин, страната страда от сърдечна недостатъчност.
До момента и Елцин, и икономическият гуру в правителството, Анатолий Чубайс, публично отричат, че руската икономика е в кризисен период. Посланието им е, че няма място за паника, но това, което куца на това послание, е, че тогава няма причина външният свят да се ангажира с финансова подкрепа за Русия. Въпросното послание бе отправено, преди Борис Николаевич да стигне до болничното легло в "Барвиха". Абстрахирайки се от икономическите показатели и прогнози, бъдещето на руската финансова, икономическа и политическа система до голяма степен зависи от... сърдечните клапи Борис Елцин.
Четири века Ълстър пролива сълзи
Николай Методиев
ИРЛАНДИЯ: Остров в Атлантическия океан с площ 84 хил. кв.км, втори по големина от групата Британски острови. Политически е разделен на две - независимата държава Ейре, населена предимно от ирландски католици, обхваща 26 графства, а 6-те северни графства, населени предимно от протестанти, потомци на англо-шотландските завоеватели на Ирландия, образуват Ълстър и са в състава на Британската империя. В древността, преди повече от 2500-3000 години, островът е населяван от иберийски и келтски племена. Гръцките географи включвали в групата острови Претаник както Британия, така и Ирландия. Предполага се, че понятието Британия произлиза от галското Претаник.
Тайните общества.
През ХVIII век се появяват първите ирландски тайни общества (от рода на италианската мафия) за борба с ленлордове и конкретни представители на английската администрация - "Белите момчета", "Стоманени сърца" и др. Естествено това е чист тероризъм, отговор на терора на управляващите. Създадената в Белфаст организация "Обединени ирландци" се опитва да работи на масова база и вдига няколко безуспешни въстания, стихийни селски вълнения, работнически стачки, протестни демонстрации и други форми на гражданско неподчинение.
През 1905 г. няколко групировки на ирландската съпротива се обединяват в партията "Шин Фейн" ("Ние сами"), която оттогава до днес играе важна роля в националноосвободителните борби на ирландския народ. През 1916 г. "Шин Фейн" организира знаменитото Дъблинско въстание, което е смазано от английските войски след 7-дневни ожесточени боеве. Роджър Кейзмент, един от лидерите на "Шин Фейн", който от ноември 1914 г. води преговори с Германия за военна подкрепа на въстанието, е арестуван на 24.IV.1916 г. и въз основа на закон от 1315 г. е обесен по обвинение за държавна измяна. През 1919 г. пък се създава нелегалният парламент "Дойл Ейреаан", който институционализира борбата на ирландците.
Разделена Ирландия.
В тази обстановка Лондон осъществява сложен, но ефективен план за поддържане на своето господство. По идея на крал Джордж V Лондон "отстъпва" на исканията за независимост и Парламентът гласува Закон за управлението на Ирландия, който предвижда създаването на два паралелни законодателни органа - единият да разработва закони за 26-те южни графства (населени с католици), а другият за 6-те северни графства (населени предимно с протестанти, потомци на англо-шотландските завоеватели).
Законът за разделението на Ирландия влиза в сила на 3.V.1921 г. и незабавно са насрочени избори както в южната, така и в северната част на страната. В 26-те графства обаче бойкотът е толкова масов, че изпълнението му било признато за невъзможно. Английското правителство встъпва в преговори с част от лидерите на "Шин Фейн" и със заплаха за възобновяване на военните действия ги принуждава да направят съществени отстъпки - съгласяват се на разделението на страната на Ейре и Ълстър. Последицата е гражданската война от 1921-1923 г. Имон де Валера, един от най-известните командващи на бойни групи на ИРА, възглавява опозицията срещу договора за разделението на Ирландия и започва въоръжена борба за независимост и единство на страната. Подкрепяното от Англия правителство в Дъблин се справя безмилостно с частите на Де Валера - хвърля в затворите 12 000 републиканци, а 77 са разстреляни. През 1926 г. Де Валера основава партията "Фиана файл" ("Бойци на съдбата"), издига програма за обединение на страната, за създаване на икономика, основана на ирландските ресурси, премахване на масовата безработица, подпомагане на фермерите и др. И успява да вземе политически реванш - "Фиана файл" печели изборите през 1932 г. и Де Валера е министър-председател на Ейре през периодите 1932-48 г., 1951-59 г., а през 1959-73 г. е президент на страната.
Саорсат Ейреаан, Свободна Ирландия, както наричали държавата на 26-те графства, имала статут на английски доминион, но през 1937 г. в изпълнение на програмата на "Фиана файл" парламентът, "Дойл Ейреаан", приема нова конституция, с която обявява Ирландия за суверенна демократична държава, която се намира във външна асоциация с Британската общност.
Новите проблеми на Ирландия.
Ако след 1921 г. Ейре започва да живее в някаква нормална обстановка, в Ълстър ожесточеното противопоставяне продължава. И през 1922 г. Уинстън Чърчил пише: "...След войната рухнаха големи империи. Цялата карта на Европа се промени. Огънят на насилието наложи на всички държави ново поведение. В ужасяващия порой всичко се преобрази, дори мислите и мирогледът на хората. Ирландският конфликт обаче е едно от малкото неща, останали незасегнати от катаклизма, който разтърси света". В Ълстър католическото малцинство е затворено в своеобразни гета. Частите на Оранжевия орден и групите на протестантския пастор Ян Пейсли тероризират католическите квартали в Белфаст, Лондондери и други градове, провеждат военизирани походи през тях; икономическата дискриминация срещу католиците е тотална - работодателите-протестанти не приемат на работа католици.
През 1956 г. ИРА се опитва да започне партизански действия, и то безуспешно. Без ясна стратегия, масова база и местни логистични структури, само на базата на емоционални лозунги за единство опитът е бързо задушен. През периода до 1968-70 г. ИРА се преструктурира: превръща се в ИРА-извънредни, започва да действа на цялата територия на Ълстър, в Англия и на континента, ориентира се към зрелищен и селективен терор, обект на който са английски войници и бойна техника, фирми, големи магазини, техни ирландски "помагачи" и др. Според експерти ИРА-извънредни разполага с 60 души за "активни действия" и 200 души в резерва, които притежават необходимата подготовка, за да подпомогнат или да заменят първите. Доброволци не липсват, въпреки че всеки изрично е предупреждаван: "Ще свършите или в затвора, или в гробищата! " Но винаги има хора, които са готови да се борят и да умрат за ирландския трикольор, срещу британското управление и това са главно деца на ветерани от ИРА, израснали в семейства, в които омразата към Лондон ги е тласнала към романтичен и ожесточен национализъм. Освен това експертите считат, че всяка година частите на ИРА-извънредни могат да разчитат на попълнение от минимум 300 души.
Организацията се финансира от симпатизанти в чужбина, от бившето Щази на ГДР, Либия, Иран, осъществява тесни контакти с баската сепаратистка организация ЕТА, в чиито лагери обучава своите бойци. От своя страна и протестантските бойни групи активизират дейността си. Така че омразата нараства заплашително. И може би затова католическият епископ на Белфаст Кахил Дали отчаяно призова: "В името на Бога, в името на Ирландия, спрете да проливате повече кръв!"
Сегашният ход на правителството на Тони Блеър да започне преговори с всички ирландски партии, включително и "Шин Фейн", която досега винаги е била елиминирана от подобни преговори, за нормализиране на обстановката и решаване на проблемите, както и смелото му решение да приеме Джери Адамс, лидера на "Шин Фейн", на "Даунинг стрийт" е ново доказателство за мъдростта и ефективността на английския политически елит, който днес, след Уилям Гладстон, отново стигна до извода, че Ирландия не може повече да бъде управлявана по този начин. И започна да търси нови форми, нови решения.
Трябва да се отбележи и ролята на Белия дом, който през 1995 г. за първи път допусна лидер на "Шин фейн" в САЩ и в Държавния департамент и по този начин даде ясен сигнал на Лондон, че ирландският проблем трябва да бъде решен. Може би този модел за решаване на ирландския проблем ще стане образец за решаване на редица други етнически и националистически кризи.
МВФ и смъртта на азиатския валутен фонд
Кирил Кирилов
Наблюдавайки с недоумение как финансовите и фондовите им пазари отиват в небитието, лидерите на страните от Югоизточна Азия с растяща настойчивост говорят за необходимостта от създаването на регионален валутен фонд, който да поеме функциите на Международния валутен фонд за техните страни. Той би трябвало не само да осигури повече финансов ресурс за предотвратяване на кризи, подобни на тази от миналия месец, но и да се намесва и да действа "по азиатски", отчитайки местната икономическа специфика и култура. По-прозаичната цел е да се избягнат тежките условия на МВФ за сурова финансова дисциплина, срещу която фондът отпуска кредити, и същевременно да се даде своеобразен урок на Съединените щати, които през юли тази година отказаха да се включат в пакета от финансови помощи за Тайланд, чиято икономика отчаяно се нуждаеше от 17.2 милиарда долара.
Идеята за азиатски валутен фонд обаче бе погребана на срещата на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), която бе в началото на декември в столицата на Малайзия Куала Лумпур. В началото на срещата все още имаше оптимизъм, а организирането на азиатския еквивалент на МВФ бе скрит зад двусмислени фрази. Финансовият министър на Филипините Роберто де Окампо например се обърна към един от журналистите, отразяващи срещата с думите: "Ще си спестите доста неудобства, ако не го наричате фонд. " Само две изречения след това самият Окампо използва именно тази дума, за да обясни какво точно се опитват да създадат държавниците от региона. А иначе участниците в срещата говореха за "споразумение за съвместно финансиране" или за "стенд-бай фонд".
Обречен на провал.
Перспективата за създаването на подобна организация имаше всички шансове да стане реалност, когато през септември Япония, най-мощната икономическа сила в региона, даде да се разбере, че стои зад проекта и дори бе споменато, че постоянният капитал на фонда ще бъде 100 милиарда долара. Единият от проблемите обаче се корени в проблемите на самата Япония. През септември японският министър-председател Риутаро Хашимото все още се радваше на висока популярност и вътре в управляващата Либералнодемократична партия и сред избирателите. Всички одобряваха опитите му да намали бюджетните разходи и да се пребори с бюрокрацията. След това Хашимото назначи обвинения в корупция Коко Сато в кабинета и премина в глуха защита както пред съпартийците си, така и пред обществото.
На Хашимото му предстои да прокара и един бюджет, който предвижда субсидии за строителните компании и фермерите, с които Либералнодемократичната партия е в особено тесни отношения. Това означава допълнителни разходи в бюджета, които проектозаконът на Хашимото за фискална реформа, приет на 28 ноември, трябваше да ограничи. Именно благодарение на подобни безсмислени обществени субсидии в продължение на повече от десетилетие в момента японското правителство има дълг от 3.7 трилиона долара. Това прави 95 процента от БВП на страната, едно от най-високите нива на държавен дълг сред развитите индустриални държави.
Течащата в момента поредна банкова криза в Япония допълнително усложнява нещата. Само преди две седмици Хашимото обяви, че обществени средства няма да бъдат използвани, за да бъде спасена банковата система на страната, обременена от лоши кредити на стойност стотици милиарди долари и от лошо управление. В последните дни курсът на правителството се обърна на 180 градуса и започнаха да се появяват намеци, че именно това е начинът да се реши настоящата криза. Растящите вътрешнопартийни критики и явната неспособност на правителството в Токио да се справи с банковата криза веднага смъкнаха шансове за успешно раждане на азиатския валутен фонд с поне 50 процента.
Тежката артилерия на МВФ.
Освен това тогава се намеси и тежката артилерия, а именно МВФ. Официално обявената позиция на МВФ бе, че се опасява от ситуация, при която средства, отпускани без мнението на МВФ, ще бъдат използвани по начин, който би могъл да разклати здравето на глобалната икономика. Всъщност висшите чиновници във фонда смятаха, че са отсекли главата на идеята за азиатски фонд още на срещата на азиатските лидери в Манила през миналия месец. Само че в столицата на Малайзия, чийто министър-председател Мохатир Мохамад е яростен привърженик на идеята за регионален валутен фонд, поддръжниците на идеята все още мърдаха.
Бюрократите от МВФ всъщност нямаше защо да се опасяват, че Югоизточна Азия ще създаде точен еквивалент на тяхната организация. Страните от региона така или иначе, със или без регионален фонд, ще трябва да се обръщат първо към МВФ, когато икономиките им изпаднат в криза. Едва след като програмите на МВФ, придружени с неизменните болезнени икономически реформи, влязат в сила, страните от района ще подпомагат закъсалия си съсед посредством двустранни кредити, които ще бъдат одобрявани поотделно за всеки конкретен случай.
Това, което бе постигнато на срещата в Манила и след това потвърдено в Куала Лумпур, никак не е за подценяване, особено имайки предвид спецификата на междудържавните отношения в тази част на света. Постигнато бе рамково споразумение, в което се говори за "обвързаността" на икономиките в Югоизточна Азия и за това, че страните трябва да положат максимални взаимни усилия за уеднаквяване на икономическата си политика. Това е огромна крачка напред за страните от АСЕАН, имайки предвид, че основен принцип на организацията е "взаимната ненамеса във вътрешните работи на страните членки". Приетото рамково споразумение на практика регламентира принципа, че ако една от страните отпуска заем на свой съсед, тя има пълното право и задължение да изкаже своите съображения и изисквания за неговата икономическа политика и за начина, по който да бъде усвоен отпусканият заем.
Една напред, една назад.
Крачка напред бе и подкрепата, която Мохатир Мохамад получи от управляващия директор на МВФ Мишел Камдесю за идеята си, че валутните пазари в региона трябва да бъдат регулирани поне в известна степен. Иначе Мохамад все така защитава твърдо тезата си, че азиатската валутна криза е плод не толкова на лоша икономическа политика в региона, колкото на престъпното поведение на чуждестранните играчи на пазара и по-специално на хедж-фондовете, а още по-специално на валутните спекулации на инвестиционните фондове на Джордж Сорос.
В крайна сметка по-голямата част от пакета от спасителни финансови средства за Южна Корея, възлизащ общо на 55 милиарда долара, ще дойде от МВФ. Фондът отпуска 21 милиарда долара, за да бъде спасена от окончателен крах националната валута, вонът, и да бъдат затворени губещите финансови институции в страната. В крайна сметка МВФ няма причини да се страхува, че статутът му на кредитор от последна инстанция ще бъде отнет. Това би трябвало да е успокоително за МВФ, но дали е успокоително за глобалната икономика и за онези, които се страхуват от неизбежните бъдещи валутни кризи. Дали предизвестената смърт на азиатския валутен фонд е крачка напред или назад е въпрос, който, погледнат от различни ъгли, има два различни отговора. Отговорът на Мишел Камдесю е известен.
Централизираха МВР с нов закон
Единственият глас, който се чу срещу новия закон за МВР, беше този на полк. Георги Дилков. Лорда, който е в неплатен отпуск от Дирекция на националната полиция заради депутатския си мандат, се закани, че ще иска оставката на автора на закона полк. Атанас Атанасов, защото нарушавал човешките му права. Проблемът на Лорда е, че като настоящ служител на ДНП не може да бъде избиран за депутат, тъй като новият закон изисква от кандидат-депутати полицаи да напуснат МВР, докато траят изборите и по време на мандата им. Жоро Дилков дори отишъл в петък при главния прокурор Иван Татарчев, за да се съветва с него дали е възможно да се атакува въпросният член 215 от новия закон пред Конституционния съд. Ако има начин, Татарчев няма да пропусне да сезира конституционалистите за подобно уронване на човешките права.
Дилков влезе в парламента от бизнесблока на Жорж Ганчев, а след това стана независим депутат. Юристи обаче коментираха, че Лорда няма да е засегнат от нововъдението, защото законът не може да бъде въведен със задна дата.
Иначе приемането на закона мина тихо и напоително - без скандали, без истерии, без други претенции. Така обемистият Устройствен закон отмени стария и законите за националната полиция, за ЦСБОП, за Националната служба за сигурност и за противопожарната охрана. Министър Богомил Бонев почерпи с шампанско потрудилите се депутати във вторник, когато и последният член от закона беше гласуван от парламента.
Още когато влезе в кабинетите си в сградата на "Шести септември", сегашното ръководство на вътрешното министерство искаше да ремонтира приетия по времето на Христо Данов Устройствен закон за МВР. Впоследствие обаче беше решено в парламента да се внесе изцяло нов, тъй като поправките щели да бъдат наистина много. Новият закон за МВР сменя изцяло принципа на децентрализация на вътрешното министерство, защото според неговите автори това направило системата на МВР неработеща. Затова този закон е подчинен на централизация.
Основното предимство на този закон е, че урежда взаимоотношенията вътре в самото вътрешно ведомство и поправя редица неща, които пречеха на работата на МВР, смята неговият основен автор - секретарят на МВР Атанас Атанасов. Той лично не се страхува от факта, че законът на практика дава цялата власт в ръцете на министъра, който всъщност е единственото политическо лице в МВР. Другата основна промяна в закона според полк. Атанасов е, че регионалните директори по места връщат стария контрол върху всички служби. Предишният закон позволяваше на отделните служби да се капсулират и да бъдат подчинени единствено на началниците си в София. Имаше случаи, в които отделни служби през една врата в РДВР-тата работеха по един и същ случай или обект, без да си обменят информация, казва полк. Атанасов.
С приемането на този закон ЦСБОП става национална служба, Вътрешни войски стават жандармерия, а Гранични войски стават полиция. В новия закон е отделено особено внимание на информационната дейност на отделните служби и звена. Една от комисиите в парламента, вероятно Комисията по национална сигурност, ще има право на надведомствен контрол върху автоматизираните информационни фондове на МВР. Тази комисия е вид упражняване на граждански контрол над критериите и техническите норми при създаване на информационните фондове, твърди авторът на закона полк. Атанасов. Тя може да заличава данни , които са събрани в нарушение, гласи законът.
Отделна глава разглежда принципите на взаимодествие между отделните звена. Вероятно по наложения от сегашното ръководство модел отделни секретари ще наблюдават конкретни направления в националните служби на МВР. В този закон за първи път се визира, че полицаите подписват декларация за това, че не членуват в политически партии. При постъпване на работа и в началото на всяка година те са длъжни да декларират имуществото и доходите си. Отказът от такава декларация може да бъде основание за уволнение или повод за неназначаване. Досега декларирането на имуществото беше уредено с вътрешна наредба от бившия министър Николай Добрев.
НАКРАТКО
Осем висши военни - един генерал и седем полковници от Генералния щаб, са наказани дисциплинарно заради злоупотребите в армията. Уволнен е шефът на "Експлоатация на недвижимите имоти" полк. Евгени Доброславски. С последно предупреждение е наказани бившият зам.-шеф на Генщаба Любен Пехливанов, който отговаряше за материално-техническото осигуряване.
Софийският градски съд даде ход на делото за приватизацията на хотел "Горна баня", което бе заведено от Софийската градска прокуратура срещу столичната община и чешката фирма "Злин сат", новия собственик на сградата. Изненадващо общината беше конституирана като представител на държавата наравно със столичното обвинение. Адвокатите на софийската местна управа Хараламби Анчев и Георги Атанасов светкавично поискаха прекратяване на процеса. Съдът все пак прие, че делото може да се води и само по искане на прокуратурата. Спорът ще се гледа по същество на 12 февруари 1998 г. Малко преди края на есенната парламентарна сесия правителството прие законопроекта за устройство на държавната администрация. В сегашния вариант на бъдещия закон се набляга на "освобождаването от компрометирани личности на бившата комунистическа номенклатура", т.е. лустрация.
Мрачно бъдеще за най-голямата световна демокрация
Борислав ДЕРМЕНДЖИЕВ
Никак не им е скучно на избирателите в най-голямата демокрация в глобален мащаб - индийската. В рамките на 18 месеца огромният индийски електорат (600 млн. гласоподаватели) за втори път ще извърви пътя до изборните урни, след като в края на миналата седмица президентът Нараянан разпусна долната камара на парламента и насрочи нови парламентарни избори за началото на март следващата година.
С оттеглянето на британците през 1947 г. Индия наследи една империя, широко отворена за идеите на социализма. Индийският политически елит по онова време се нае да установи демокрация в страната и успя. Това може би е и най-голямото достойнство на Индия. Петдесет години по-късно въпросът стои по различен начин. Социализмът остана далеч в историята, а демокрацията е сериозно застрашена от дълбочината на политическата криза, безспорно доказателство за която е вторият опит за последните седем месеца, този път успешен, да се срине правителството.
Как се стигна дотук.
Правителството на управляващата коалиция Обединен фронт подаде оставка, след като опозиционната партия Индийски национален конгрес оттегли подкрепата си за кабинета. Официално изтъкваната причина е категоричният отказ на правителството да се раздели с министри, заподозрени в тесни връзки с регионална партия, замесена в убийството на бившия министър-председател и президент на Индийския национален конгрес Раджив Ганди през 1991 г. Действителността обаче е по-различна. Най-вероятно в основата на поведението на партията, управлявала гиганта на Югоизточна Азия в продължение на 45 години, е залегнала непримиримостта на лидерите й към отредената им вече близо две години роля на странични наблюдатели. Разочарованието за Индийския национален конгрес дойде от бягството на избирателите на предишните парламентарни избори, което се изрази в чувствително свиване на парламентарното присъствие на партията. Конкретната последица бе невъзможността да се състави правителство.
Нещо повече - драмата придоби завършен вид, когато стана ясно, че съгласно волята на електората Индийският национален конгрес безславно трябва да отстъпи лидерската позиция на партията на индуските националисти "Бхаратия Джаната". Поставен в поза партер, елитът на Индийския национален конгрес избра по-малкото зло, а именно да подкрепи правителство на коалицията Обединен фронт, формирана от 15 партии с отчайващо несъвместими идеологии, чиято основна цел бе да не се допусне партията "Бхаратия Джаната" да сложи ръка на властта. Явно водено от същия мотив, ръководството на още един значим фактор в индийското политическо пространство, опозиционната комунистическа партия, застана зад Обединения фронт.
Едва ли има нужда да се подчертава, че не единствено апетитът на индуските националисти към властта обедини управляващи и опозиция. Крахът на така сформираното правителство бе предопределен още при създаването му и бе само въпрос на време кога ще последва удар под пояса от страна на вътрешни партньори. В този смисъл малцина бяха изненаданите от хода на събитията в Индия през първата седмица на декември.
Скритата цел.
Какво се надяваха да постигнат лидерите на доскоро непобедимата партия с оттеглянето на подкрепата си от правителството? Заветната цел бе създаване на ново коалиционно правителство на Индийския национален конгрес и отцепили се в резултат на скандала, породен от разкритията за убийството на Раджив Ганди през 1991 г., членове на управляващата коалиция Обединен фронт. Инициативата на опозиционната партия се провали, след като никоя от 15-те партии от коалицията Обединен фронт не пожела да се обвърже с нова коалиция. Така в един момент се оказа, че парламентарните избори нямат алтернатива.
Като се имат предвид огромното религиозно, лингвистично, културно и кастово разнообразие в Индия и настроенията на избирателите, не е по силите на която и да е партия да формира еднопартийно правителство (последното такова бе на Индийския национален конгрес през 1984 г.). Прозрели тази вече ясно откроила се тенденция, колосите в политическата надпревара се затичаха трескаво да ухажват регионални партии с щедри обещания за министерски кресла. Перспективата за поредно коалиционно правителство, което при настоящата конфигурация в политическото пространство обещава да е толкова стабилно, колкото бе предшестващото го, отлага разрешаването на политическата криза в Индия поне до следващите избори.
Около приватизацията не може да има поверителна информация
Димитър Бъчваров, началник отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет, пред в. "Капитал"
Смятате ли, че амбициозната програма да се раздържавят 80% от активите до следващата година е изпълнима? По-скоро изглежда, че минава разумните граници.
- Така зададен, въпросът е много сложен, ако трябва да се отговори аналитично и сериозно. Разбира се, възможно е това да стане, но то ще зависи от успеха на ред последващи действия и стъпки по отношение на реализацията на цялостната приватизационна стратегия. Това ще стане, ако оттук нататък не се допусне нито една грешка в реализацията на тази стратегия, което никак не е лесно.
Особено ако се съди по миналото.
- Да, ако се съди по миналото и по обременеността на този процес в България. Както се трупа положителен опит, така се трупа и отрицателен опит, който наричаме обремененост на една система, на един процес, на едно мислене. В приватизацията за съжаление имаме твърде голям негативен багаж и обремененост на процеса заради ред отрицателни наслагвания в подходите, в мисленето, даже и в обществените настроения. Това може да създаде много сериозни спънки.
Желателно е програмата да се изпълни. Има възможност това да стане и чрез съвършено нестандартни приватизационни подходи, ако приемем, че посоченият процент е абсолютна самоцел. Но аз мисля, че случаят не е такъв.
Примерно да се раздържавява за 1 лев?
- Технически не е невъзможно, но трябва да се държи сметка, че приватизацията е процес с едни от най-сериозните обществени резонанси. Малко са процесите на прехода, при които обществото реагира така ревностно, както към приватизацията. Затова трябва да се държи сметка. Че ще има решителен подход и ще се направи всичко възможно да се изпълни тази програма, не може да се подлага на съмнение. Аз мисля, че в приватизацията за разлика от нормалната стопанска дейност трябва да се автоматизира колкото се може повече, а не да се изживява всяка сделка като някакво висше административно творчество или някаква битка. Има такава нагласа и дори някои се хвалят каква тежка битка са преодолели, какви творчески подходи са приложили, за да приватизират. Това е много голямо достойнство, когато хората рискуват или реализират собствения си интерес. Когато обаче става дума за държавата, нейният интерес в случая е по-особен. Всъщност е трудно да се раздели държавата като администратор и държавата като собственик. С оглед на това според мен е добре тези неща да бъдат "автоматизирани". Ако можем да създадем една ясна и открита процедура, дори процедура, при която минимално да се срещат продавачи и купувачи, това би бил идеалният случай. Разбира се, това е невъзможно.
Би трябвало тогава преговорите да не съществуват като метод.
- Лично аз считам, че този метод създава големи неприятности на целия процес. Разбира се, има колеги, които съвсем основателно биха доказвали обратното. Аз считам, че това е най-непазарният метод. В този случай обществото е подозрително и с пълно основание. Според мен, ако не да се заличи от закона, тази възможност би трябвало да бъде по-скоро изключение и да се прилага само за големи, инфраструктурни, монополни икономически субекти. Дял от техния капитал би могъл да се продава на стратегически инвеститори. Но да се продават чрез преговори с потенциален купувач консервни предприятия и тем подобни - за мен това е абсолютно необяснимо.
Сред колегите има едно мнeние, че така се постигат по-добри цени. Какво значи по-добри цени? По-добри спрямо какво? Разбира се, те имат наблюдения и казват, че при търговете обикновено или не се явяват купувачи, или няма кой да плати, или нещо друго става. Според мен за малките предприятия подобни съображения не би трябвало да имат място.
Истината е, че точно сключени чрез преговори сделки наскоро бяха развалени заради неизпълнени договорни задължения.
- Да. Другото е, че при тези преговори се смесват според мен интереси и отношения, които нормално не съществуват при продажбата на акции и дялове. Това, което държавата има, са акции. Тя продава предприятия в много редки случаи. Предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Забележете - и задължения. След като държавната собственост стана корпоративна, повечето предприятия са акционерни дружества. Държавата вече притежава акции, но не притежава съвкупност от права. Тя не може да продаде това, което всъщност не притежава и за което не отговаря. Държавата е акционер като всеки друг. Да обременяваме акциите с някакви допълнителни задължения мисля, че не спомага за ускоряване и опростяване на приватизационните процеси.
Стига се до куриози при продажба на миноритарен пакет, примерно 30%, купувачът да бъде заължаван да инвестира и да запази работни места. Като миноритарен акционер той не би могъл да наложи такива решения. Това доста добре се осъзнава от участниците в процеса. Те често смело поемат ангажиментите, защото разбират, че много трудно държавата ще може да докаже, че те са изпълними или са в интерес на предприятието. Предприятието е независимо както от единия, така и от другия собственик, то е отделно юридическо лице. Задълженията са негови, те не са на купувача и да се прехвърлят върху него не е нормално.
Смятате ли, че трябва да продължават да се правят поправки в закона за приватизация?
- Ами значи, че законът ни не е бил добър. Трудно ми е да кажа дали ще има допълнителни изменения, тъй като правото на законодателна инициатива принадлежи на Министерския съвет и на депутатите. Винаги може да се развие някаква идея за подобряване на закона. Въпросът е обаче тези поправки да спомагат за наваксване на изоставането на процеса и същевременно да не предизвикват негативни резултати.
Предвижда се приватизационните фондове да се преобразуват в инвестиционни дружества, ако искат да набират бонове, но за този вид дружества също има доста ре-стрикции. Няма ли да се провали процесът?
- Защо? Ако те не се преобразуват в инвестиционни дружества, ще се преобразуват в холдинги. Тогава те няма да могат да акумулират инвестиционни бонове. Това е въпрос на избор. Не виждам защо в България трябва да се поддържа една странна фигура без аналог в света, каквато са приватизационните фондове. Доколкото знам, всички приватизационни фондове, които имат по-конструктивен подход към своето бъдеще, признават и приемат, че трябва да се определят. Дори някои са склонни да се разделят на две - на холдинг и на дружество от отворен тип.
В проекта за промени в закона се споменава, че при възлагане на правни анализи и оценки не се прилагат разпоредбите на Закона за държавните и общинските поръчки, като това важи и за вече сключените договори. Това не е ли самопризнание, че всъщност законът за държавните поръчки не се спазва?
- Едната теза е, че тъй като законът за приватизацията е специален закон, в крайна сметка възлагането не е задължително да става по Закона за държавните поръчки. Другата теза е, че ако се приеме тази логика Законът за държавните поръчки ще бъде лишен от всякакво действие. Според мен такъв текст е по-добре да бъде включен. В противен случай могат да се породят основателни претенции към Агенцията за приватизация.
Спрягат ви за шеф на агенцията. Бихте ли се съгласил?
- Тези слухове дори вече не са нови.
Така е, но все пак?
- Аз мисля, че сегашният екип на агенцията сериозно се е ангажирал с подготовката и сключването на договори с инвестиционни посредници, консултанти, чужди финансови институции. Това е много важен ангажимент и доколкото програмата има много сгъстени срокове, към края на 1998, началото на 1999 г. основната работа би трябвало да бъде свършена от този екип. Той най-добре ще може да завърши това, което е започнал. Това би било по-доброто решение.
Значи опровергавате слуховете за смяна?
- Независимо доколко те са основателни най-важното е надзорният съвет, който определя шефа на агенцията, да има ясни гаранции, че нейният директор ще продължи това, което вече е направено. Ако има дори най-малко несъгласие или намерения за ревизионен подход към всичко, свършено досега, би трябвало много да се внимава.
Имаше допуснати гафове в списъка на пуловете, за който също се очаква промяна. Едно предприятие беше посочено в списъка с нулеви активи, а в друго държавната собственост беше опосредствана. Как си обяснявате тези грешки?
- Въпросът е твърде детайлен. Агенцията за приватизация трябва да даде точен отговор дали са допуснати грешки и на какво се дължи това.
За съжаление не го правят.
- Лично моето мнение е, че в приватизацията не може да има никакви поверителни информации с изключение може би на офертите, запечатани в плик. В това отношение знам, че мнението ми е крайно, но мисля, че трябва да бъде така. Още през 1994 г. имаше едно увлечение към непрекъснато ожесточаване на поверителния режим. Не знам какво лошо има в това обществеността или най-малко заинтересованите кръгове да знаят примерно за кое предприятие кои са кандидатите при преговори с потенциален купувач. Такъв въпрос обаче се приема като ерес от всички институции, които продават.
Дава се обяснението, че кандидатите не желаят да се спрягат техните имена, докато не стане нещо окончателно.
- Ако те не желаят, това е друг въпрос. Ако аз съм кандидат и в своето писмо за намерения или оферта изрично предупреждавам агенцията, че не желая тя да разгласява моите намерения и моята кандидатура, би било естествено агенцията да се съобрази с това. Но когато на едно запитване се отговаря, че това е поверителна информация, защото такава е по постановление, това за мен е необяснимо. Може да има кандидати, които да желаят да се знаят техните имена. В крайна сметка всичко се разбира. Заинтересованите знаят неща, които не би трябвало да знаят според сегашните ограничения. Това поражда сенки, съмнения и неприятности. Не мога да го разбера, може би защото не съм бил ангажиран с практическа дейност. Мисля, че трябва основно да се преразгледа режимът по поверителност. Би трябвало да не крием сделки, около които има някакви проблеми, и те да не се обвиват с тайнственост. По-добре би било тези неща да протичат по-прозрачно и по-отворено. В крайна сметка продава се държавно имущество и хората са чувствителни. Ако аз продавам собственото си жилище, наистина не съм длъжен да давам обяснения, но агенцията е една публична институция.
Приватизацията - малко правила, много изключения
Лили Здравкова, Миглена Манчева
Още от сключването на първата приватизационна сделка скандалите съпътстват държавните ведомства, които продават. По-голямата част от конфликтите в повечето случаи остават скрити за външни лица, тъй като размерите на продадените активи не са достатъчно големи, за да заинтригуват широк кръг от хора. В част от случаите обаче конфликтите станаха широко известни и подробно бяха раздухвани в медиите достатъчно дълго време. Даже и хората с най-слаб интерес към приватизацията вече са чували за продажбите на предприятия като "Соди", Интерпред, "Шератън", курортните комплекси, хотели. Почти всеки човек в страната, независимо дали знае или не за какво става дума, би дал определение на приватизацията в смисъл, че тя представлява някаква голяма и нечиста сделка между администрацията, която е на власт, и насърчавани или толерирани от нея хора. Никъде в Източна Европа приватизацията не е минала гладко и без скандали. В Русия протече гигантско преразпределение на национално богатство, при това по не съвсем ясни правила. Новите собственици на приватизираните суровинни и индустриални компании са ключов фактор в политическия процес. В Полша, Чехия и Унгария схемите бяха различни, не липсваха скандали, но и в трите държави определящи за успеха на процеса бяха неговата бързина и мащабност. Това от своя страна е естествената бариера срещу корупцията. Защото зад тезата за извличане на максимална цена се крие желанието на администрацията да контролира и регулира процеса. Когато той е бавен и предлагането на собственост се задържа по-ниско от търсенето, се създават предпоставки за корупция. Социалистическото управление на Виденов приватизираше насила, въпреки волята и идеологията си. След смяната на властта поне идеологическата обремененост я няма. Все още обаче намеренията за бързина и прозрачност на процеса остават декларативни, а разбирането, че държавата след социализма не е добър стопанин, се сблъска с тезата за утвърждаване на държавността по принцип. Зад това, че преди да се оттегли, държавата трябва да се заздрави, обикновено се прикрива нежеланието на чиновниците да се разделят с властта, която имат.
Обвиненията към приватизаторите винаги са били много и противоречиви - че се приватизира бавно, че се приватизира недостатъчно бързо, че дадена цена е висока или пък че се продава на безценица. Почти всички упреци обаче са резултат на едно нещо и това е, че приватизацията просто е непрозрачна. Бивши служители на Агенцията за приватизация твърдят, че отношението към информацията като към "служебна тайна" е било въведено с четири задължителни постановления за "поверителност" през 1994 г. от Ренета Инджова по времето, когато тя беше шеф на агенцията. Всички, включително и сега управляващите, винаги са се борили за това процесът да бъде открит, но досега, ако въобще нещо се случва, то е, че все повече подробности от сделките потъват в дълбока тайна. Само за журналистите обаче. От другата страна - кандидатите за покупка на едно или друго дружество, чрез своите консултанти винаги са демонстрирали завидна осведоменост както за офертите на противниците си (често дори с изпреварваща събитията скорост), така и за най-различни подробности от задкулисните борби, които съпровождат всяка сделка. Стигна се до парадокса, че ако представител на медиите реши да научи нещо, той много по-успешно би се справил, ако се допита до самите конкуренти по сделката, вместо до пресцентъра на Агенцията за приватизация или пък, не дай си боже, и до самия й шеф. Не само заради проблемите с общуването с медиите твърде вероятно е изпълнителният директор на Агенцията за приватизация да бъде сменен в близко време. Ако се запазят същата система, начин на работа и правила за публичност на информацията, това няма да е кой знае каква промяна. За начина, по който функционира агенцията сега, всъщност Александър Съботинов е идеалният началник.
В отделите на министерствата, които се занимават с приватизация, дружествата, които продават, не са от най-големите и съответно за тях е още по-трудно да се получи информация. Твърде много станаха обвиненията по конкретни случаи, в които загубили надпреварата кандидат-купувачи твърдят, че техните конкуренти са отваряли оферти и са знаели предложените от останалите цени. Всъщност журналистите спряха да се интересуват от конкретни случаи на предварително договорени сделки и корупция. Всичко това стана "нормално" явление и реакцията на участниците в процеса става все по-неадекватна. Ако искаш да купиш нещо, усилията се съсредоточават не в това каква е максималната цена и кой е най-добрият проект, а в намирането на правилния човек, брокера, който да уреди сделката.
Самата непрозрачност, от една страна, е в резултат на факта, че управляващите често не могат и не искат да дадат обяснение на действията си. Най-прилаганият метод за продажба - преговори с потенциални купувачи, от една страна, дава възможност за по-голяма свобода на управляващите, а от друга, предполага наличието на много параметри, които в крайна сметка се оказват тайна. Преговорите например са единственият метод, при който решенията на приватизиращите ведомства за откриване на процедури за приватизация се публикуват в Държавен вестник, без да се посочват начинът и сроковете за плащане. Обяснението на юристите от органите по чл.3 е, че преговорите предполагат пълна договорна свобода. Условията на преговорите всеки път са различни, много от критериите са неизвестни. Точно по тази причина приватизацията всъщност не се основава на някакви правила, а на поредица от изключения. Всяка сделка живее свой живот, сама за себе си, в зависимост от най-различна съвкупност от случайности. Представител на консултантска фирма сподели през миналата седмица изненадата си от факта, че случайно е спечелил приватизационна сделка, и то не заради друго, а защото Агенцията за приватизация "взела предвид новите правила за водене на преговори с потенциални купувачи", които надзорният съвет на Агенцията за приватизация въведе седмица по-рано. Което предполага наличие на два непредсказуеми фактора: първо, измислянето на нови правила и, второ, че екипът, който е водил преговорите, ги е взел предвид. Този пример показва единствено, че няма обективен механизъм, по който да се прецени дали даден купувач е определен за най-добър, защото той наистина е такъв, или просто защото е успял да бъде в течение на всички дребни и нерегламентирани подробности, които съставляват една сделка. Никой шеф на агенция или министър от приватизиращо ведомство досега не е дал смислен отговор защо, след като са всеизвестни липсата на правила и прозрачност при воденето на преговори с потенциални купувачи, те продължават да са предпочитаният метод на продажба. Не се използват значително по-облекчените процедури по провеждане на търгове и конкурси, които освен до прозрачност водят и до значително повишаване на скоростта на приватизацията.
От всичко това с редки изключения губи данъкоплатецът и респективно бюджетът. Единични са примерите, в които купувач да е дал повече пари, отколкото дадено дружество струва. Може би единствен пример в това отношение е приватизацията на "Девня цимент", където никой не даде цена, която да бъде дори близка до офертата на спечелилото конкурса испанско-българско дружество "Марвекс". Специалистите в циментовия бранш са единодушни, че сумата от 44 млн. долара за 70% от акциите на завода са инвестиция много над разумната възвращаемост. Според запознат със сделката източник скандалът и силният политически натиск около сделката в този случай доведоха до високата оферта и извършването на стопроцентово плащане още в деня на подписването на сделката.
Месец преди окончателното завършване на сделката се развихри сериозен медиен скандал, в който се твърдеше, че фирмата няма пари, че всъщност не е производител на цимент (за разлика от почти всички конкуренти) и че в най-добрия случай целта е просто последваща продажба на друг клиент. Върху много представители на държавната администрация, включително и върху изпълнителния директор на Агенцията за приватизация беше оказан сериозен натиск, за да се дисквалифицира купувачът. Последното е друг аспект от практиката на Агенцията за приватизация и министерствата, при който съвсем ясно личи, че липсват точно регламентирани критерии при воденето на преговори, по които даден кандидат може да бъде отстранен. Такъв подход обаче обикновено може да се използва при сделки, които не са имали щастието да добият голяма популярност, преди да бъдат сключени.
Случаят с "Девня цимент", в който държавата продава надценено, е единичен и приватизаторите нямат заслуга за това, защото сделката стана не заради усилията на администрацията, а въпреки тях. При почти всички останали сделки държавата продаде по-евтино. Всъщност отново основно помощно средство и тук се оказват преговорите с потенциални купувачи. Тънкият момент при прилагането на механизма на преговорите от опитни консултанти се оказаха условията в самите приватизационни договори. Всъщност съставянето на тези договори стана задача с много неизвестни за едни и точно обратното за други. Със сигурност най-скандалната сделка в това отношение е продажбата на "Соди" - Девня. Там държавата извърши продажба в ущърб на интересите си, оправдавайки предварителните подозрения за допълнителни договорености, които да направят възможно даването на цена от 160 млн. долара за 60% от акциите на дружеството. Истинският предмет на продажбата стана известен на публиката доста след подписването на договора. На общото събрание на дружеството държавата гласува за увеличаването на капитала под условие в полза на купувача "Солвей". Така, освен че на практика намали цената на приватизационната сделка (където със сигурност не можеше да става дума за прозрачност и конкурентност), държавата направи изключително лоша услуга на непроходилия капиталов пазар в страната. Всички дребни инвеститори останаха измамени. Сделката със "Соди" (договорена като ангажименти от правителството на Софиянски) ясно показа, че икономическият екип на управляващите няма ясна идея как да балансира между интересите на стратегическите и портфейлните инвеститори и че няма никаква защита за правата на миноритарните акционери. Да, вярно е, че българският Търговски закон не защитава правата на малките акционери, но при "Соди" държавата показа на всички приватизирани дружества как те безцеремонно могат да се потъпкват.
Друга отрицателна страна на преговорите, която по принцип не се засяга, е фактът, че никоя от приватизиращите институции засега не иска да даде справка за постъпилите плащания по подписани вече договори. Неудобната тема вероятно е такава поради факта, че приватизиращите органи нямат последователно и единно отношение към всички некоректни платци. Докато от Министерството на финансите казват, че малка част от договорените плащания реално са постъпили в бюджета, от Агенцията за приватизация не са съобщавали за голям брой развалени приватизационни сделки. Всъщност едни от първите огласени такива са сделките за "Оргахим" - Русе, и "Димят" ЕАД - Варна, за които договорите станаха невалидни преди две седмици. Много други плащания обаче по неясни критерии за срокове все още се очакват от агенцията.
Въпреки всички недостатъци на метода продажба чрез преговори управляващите доказаха, че има и един по-лош метод. Той би могъл да бъде наречен "Безусловна продажба на конкретен купувач".
Най-големият подарък, правен в историята на приватизацията у нас, е сделката за Обединена българска банка. Единствената засега банкова приватизация беше извършена срещу символична сума, като за това помогна основно фактът, че в закона за приватизация не е описан случаят, в който държавната собственост се управлява и притежава от юридическо лице, а не от държавно ведомство. И до момента продължава да не бъде ясна цената, на която е продадена банката, един по един излизат само ангажиментите, поети от управляващите, да бъдат дадени като преференции. Въпреки усилията, полагани да се продават държавните банки, няма законодателен регламент за подобна процедура, нито е ясно как се разпределят приходите от банковата приватизация. Кандидат-купувачите се набират и оценяват по неясни критерии. (При ОББ например разговорите от самото начало се водиха само с един купувач.) С първата банкова продажба беше направен лош прецедент, защото сега всеки следващ инвеститор ще е в правото си да иска по-големи облекчения от предишните.
Приватизацията на ОББ, отново договорена като ангажименти и преференции от вицепремиера Божков (но пак по времето на Софиянски), доведе до приемането на специален текст в Закона за корпоративното данъчно облагане, че курсовите разлики от преоценка на валутни активи няма да се облагат с данък печалба, но само за "приватизираните през 1997 г. банки". Правило формално има, но то важи само за една банка - ОББ, т.е. пак става въпрос за изключение. (Според някои данъчни експерти по случайност от преференцията вероятно ще може да се възползва и "България инвест", но там мащабите на неплатените данъци са много по-малки.) Приемането на "члена ОББ" стана, след като управляващите отложиха радикалното намаляване на данъчните ставки, за да гарантират стабилност на бюджет'98, и след като през цялата 1997 г. капиталът на фирмите се облагаше зверски заради хиперинфлацията. Въпреки че ОДС рискува доверието на естествения си електорат - предприемчивите и активните хора, вицепремиерът Божков обеща и даде преференция на една банка. Ако банките бяха освободени по принцип, това би имало големи основания, защото курсовите разлики в огромна степен водят до кухи печалби. Ефектът от преференциите за ОББ са в размер на около 0.4% от брутния вътрешен продукт за следващата година (около 40-50 млн. долара). Тава са много пари, но по-важното е, че това са много пропуснати възможности за провеждане на насърчителна за бизнеса (като цяло) политика.
Поне на думи чуждестранните инвеститори бяха най-предпочитаните участници в приватизацията, не само банковата. Управляващите ги хвалеха не само като носители на валута в бюджета, но и на западен опит и ноу-хау. Няколко правителства използваха като аргумент в привличането на външни инвеститори обещанията за данъчни преференции, които се оказваха фалшиви в същността си или никога не биваха оформяни в закон. Най-голямата "изненада" беше запазена за годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие през пролетта на 1996 г., когато тогавашният премиер Жан Виденов обяви данъчна ваканция за приватизирани предприятия с до 33% държавно и общинско участие при условие, че реинвестират дължимия данък печалба. Очакванията, изглежда, бяха, че инвеститорите ще се втурнат да купуват въпреки несигурността, бюрократичните пречки и ограниченията върху придобиване на земеделска земя. Обявената данъчна преференция влезе като промяна в Закона за данък върху печалбата, като се предвиждаше данъкът върху печалбата да се преотстъпва за първите три години след датата на влизане в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър на промените за дружествата с ограничена отговорност и след датата на прехвърляне на акциите за акционерните дружества. Половината от данъка върху печалбата се преотстъпваше за четвъртата и петата година след приватизацията на предприятието. Известно е обаче, че приватизираните предприятия рядко реализират печалба в първите пет години след преобразуването на собствеността, затова новата "преференция" беше хвърляне на прах в очите на чужденците. Тя беше почти неусетно отменена преди две седмици с новия Закон за корпоративното подоходно облагане и досега приватизираните дружества могат да се възползват от нея само до края на годината. Никой от чуждестранните инвеститори не реагира срещу отмяната на данъчното облекчение въпреки подканянията за протест от страна на Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Приватизацията ще тръгне успешно едва тогава, когато всички участници в процеса повярват, че управляващите са им осигурили честно състезание и нормална среда за бизнес. Дори не толкова данъчни облекчения и специално отношение. В България много производства могат да ползват сравнителни предимства, но те могат да се изявят само при нормализиране на средата - намаляване на престъпността, корупцията, стабилни банки и работеща администрация. Въвеждането на правилата на пазарната игра несъмнено трябва да започне от процеса на приватизация, защото това е начинът, по който икономиката става пазарна. И защото досега този процес беше последователност от изключения, почти без никакви ясни правила.
Министерствата приватизират без прозрачност, изтича вътрешна информация
Тодор Попов, управител и съдружник в консултантската фирма "Топ лега консулт", пред в."Капитал"
Бихте ли разказали за времето, когато стояхте от страната на държавата?
- Бях в държавната администрация от началото на 1991 г. до февруари 1994 г. През цялото време съм оглавявал правното управление на Агенцията за приватизация, включително и на онази, старата, която съществуваше, преди да има закон за приватизацията. Напуснах по времето на Ренета Инджова, направихме няколко сделки и оттогава съм в частния бизнес. Като изключим едно прекъсване от март до юни, по времето на служебния кабинет, когато поех за известно време концесиите в Министерския съвет просто за да се стабилизират нещата там. Направихме известни промени в Закона за концесиите и скоро бяха дадени първите концесии.
Между приватизацията и концесиите има връзка, доколкото в много случаи двата процеса са неделими, а законът беше доста грубо нарушен от държавата и затова също бяха приети поправки.
- Държавата първо направи едно незаконно нещо с масовата приватизация, като продаде предприятия, които ползват концесионни обекти. След това нямаше никакъв друг начин, освен със задна дата да се промени законът. В момента държавата отново е в дълг, защото с поправката беше даден тримесечен срок след приемането на закона, който вече изтече. В него отрасловите министерства бяха длъжни да предприемат действия по предоставянето на концесия на тези предприятия, където са придобити акции по линия на масовата приватизация. Не ми е известно това да е станало.
Като частен консултант и сега участвате в разработването на новия закон за приватизацията. Как гледате на лишаването на приватизационните фондове от възможността да участват и на втория етап от така наречената масова приватизация?
- В този проект се предвижда, че, общо взето, организациите, които ще могат да набират бонове, са, първо, дружествата, с които колективите закупуват своите предприятия; пенсионните фондове, след като бъде приет закон за пенсионните фондове, което означава след доста време; и инвестиционните дружества от отворен тип. Аз бих бил много учуден, ако в близко време у нас се появи такова дружество. Така че единствената реална възможност за концентрация на боновете на този етап остават дружествата, които се създават от работещите в предприятията за тяхното изкупуване. Някои ентусиасти могат да тръгнат да правят и инвестиционно дружество. Аз питах на последното обсъждане Радослав Цончев от комисията по ценните книжа дали има поне едно заявление за такова дружество и той каза, че няма.
Вие всъщност на какви обсъждания участвате?
- Това е една работна група, в която участват както частни експерти като мен, така и експерти от държавните институции. Тази група е с доста плаващ състав - специално тези хора, които работят на експертно равнище по проекта за изменение на закона, които касаят изцяло масовата приватизация.
Това експертна група към отдела по структурна реформа към МС ли е?
- Да. Съветът по структурна реформа по принцип се председателства от Александър Божков и членове са икономическите министри и шефовете на икономическите ведомства - АП, КЦКФБ и т.н.
Кой друг участва като частен експерт в тази група?
- Има двама адвокати - Маринков и Ивановски, които работят по новите модели за търговете и конкурсите. И Камен Колчев понякога идва. Това са.
Оформиха се няколко звена, които взимат решения предимно в законодателната част на приватизацията. Вие участвате в Програмния съвет към Центъра за икономическо развитие и не ми е много ясно точно какво представлява този център.
- Ами, на мен също не ми е много ясно. Досега е имало едно събиране на този Център за икономическо развитие, на което аз не съм ходил. Това е някакъв опит да се концентрира мозъчен потенциал за намиране на оптималните решения. На тези групи все повече и повече става ясно, че само работата върху така наречената нова вълна на масовата приватизация съвсем не е достатъчна, просто трябва да бъде доизградена нормативната база за самия капиталов пазар и да бъдат изградени институциите.
Като частен консултант какво е вашето виждане по въпроса - лесно ли се прави приватизация, да речем, в сравнение с преди 1-2 години?
- О, определено по-лесно.
Има много оплаквания от купувачи, че процесът е страхотно бюрократизиран.
- Процесът си е бюрократизиран. Нека да се обърнем обаче и към друго - тези приватизации, които ще бъдат направени от чуждестранни консултанти. Както ви е известно, ние сме юридически подизпълнител на два консорциума - "Аткинс" и "Райфайзен". Може на някого да са му отровили живота по някоя сделка повече от нормалното и необходимото, но пък при международните консултанти бюрокрацията е по-голяма. Тяхната основна мисъл и енергия е насочена към попълване на някакви квадратчета, таблици, да отчитат разни часове, да правят купища доклади по най-различни поводи, като в същото време истинската работа по приватизиране на предприятията едва ли не остава на заден план. Аз не намирам това за нормално.
Всъщност вие как участвахте - изборът е само за чужди консултанти?
- Не, те участват като основни, но после си набират персонал. Примерно казват - одиторска фирма ще ни бъде еди-коя си. В единия консорциум е "Купърс енд Лайбрънд", в другия - не си спомням кой. Специалист браншовик ще бъде еди-кой си. Просто всеки си е някакъв такъв екип и си знае.
