Коментар
Държавата се напълни с умрели лисици
Странна новина дойде от рекламния Мултигруп - "Крес" през миналата седмица - че шефът му Красимир Гергов доброволно се отказва от безплатните минути, които десетките му фирми ползваха през годините (вж. стр.51). Новина от същия порядък би била, ако преди две години, вместо да влиза в тежки съдебни битки, Мултигруп беше обявила, че в името на честната игра се отказва от вземанията си от "Химко" и "Кремиковци" по цесията с Булгаргаз.
Отказът на Красимир Гергов от няколко милиона долара става още по-странен, ако се отчете и фактът, че никой в администрацията на националната телевизия не се наема да каже точно колко време още му остава да ползва. И това ако не е подготвен мениджмънт и влезли в сила бюджетни ограничения... Обяснението е просто - правилните хора в администрацията на телевизията работят за "Крес", а пък времето и без това вече е ползвано авансово. Остава само традиционният въпрос, който традиционно остава без отговор - кой ще поеме отговорността. Не става въпрос за стотинки, а за няколко милиона долара и за монопол на пазара на реклама в електронните медии. Според очевидци Красимир Гергов дори се заканил, че и по "честен начин" може да е най-добрият.
Други едни тарикати от "Евроенерджи" вече няколко месеца чакат на някого в правителството да не му издържат нервите и да развали договора с "Плама". Чиста работа. Когато стана собственик на "Плама", "Евроенерджи" беше длъжник на рафинерията. Сега е кредитор. Работата е като на Гергов в националната телевизия - куче влачи, диря няма. И ако някой будала от държавната администрация беше тръгнал да разваля договора за "Плама", евроенергетиците със сигурност "доброволно" щяха да се съгласят. А може би и да се заканят, че и без подаръци ще вземат да оправят по същия начин и Нефтохим. (Не че има нужда, но все пак.)
"Реформаторското" мнозинство надникна изпод чадъра, без да се измокри
Станка ТОШЕВА
Непосредствено преди изборите за 38-ото Народно събрание в обращение влезе удобната и неясна метафора реформаторско мнозинство. Това бе своеобразно покръстване на кандидатите за депутатски места, които по всякакъв начин искаха да се разграничат от управлението на Виденов. В реформаторското мнозинство трябваше да бъдат всички, които не бяха в БСП. По тази причина през широко отворена порта успяха да се пробутат дори ония, които все още плащаха членския си внос на "Позитано", но с БСП и Виденов се чувстваха като удавници. При всички положения това беше много удобна метафора и за СДС, който чрез нея за първи път бе публично припознат като Спасител на нацията. Автентичността на понятието, което леко се намести в публичното пространство, дотогава населено с тежките и назидателни тези на соцмнозинството, дойде обаче не от медиите и от изявленията на политиците, а от площада, където всички оратори на реформаторското мнозинство пряко общуваха с избирателите си.
Освещаването на този термин стана в сградата на президентството, но Петър Стоянов влезе на "Дондуков" 1 с гласовете на едно друго мнозинство - наречено ново, което, без да участва в предварителните избори, въодушевено подкрепи техния резултат.
Днес, година след събитията, е много важно да си припомним кои бяха политиците, поели риска и шанса да сключат политически договор с това обществено мнозинство. Също толкова важно е да си припомним кои не посмяха да направят подобна крачка през 1996 г. Димитър Луджев не само не беше сред първите, но беше водеща фигура сред вторите. Той по-яростно от БСП критикуваше резултатите от предварителните избори, които оцени като политическа машинация. През юни 1996 "новото мнозинство" открито се сблъска с Г-13, организирана и рекламирана от Луджев. (Чрез него Мултигруп за втори път без успех се опита да пусне в действие, този път в политиката, патентованата си търговска марка.) Президентските избори от 1996 г. създадоха днешното "управляващо мнозинство", преди всичко защото Народен съюз и СДС си партнираха в условията на доверие. Доверието предполага поемането на взаимни ангажименти за лоялност и относителна загуба на свободата да маневрираш. Тогава Доган остана встрани, защото сам не пожела да се обвърже не толкова с Костов, Савов и Мозер, колкото с принципите, които техният предизборен съюз наложи в политическата практика. Лидерът на ДПС си даде сметка, че по този начин ограничава свободата си да избира съюзник съобразно бързо променящата се ситуация. А Сокола, титулован като най-рационалния и хладнокръвен политик в България, бе свикнал да оперира при твърда застраховка. Вместо политически съюзници Доган и Луджев предпочетоха икономически спонсори.
По тази причина, когато създаваха ОНС, те предпочетоха не Желю Желев, а лобито на "Мулти". Парламентарната група на националните спасители включва несменяеми ветерани, дълбоко вкоренени във финансовата конюнктура от времето на Беровия кабинет. Тези фигури са evergreen само във финансово отношение, макар че като политици са вече доста позахабени.
А всъщност реформаторското мнозинство стана парламентарен термин не за да регулира обременените с нелоялност от миналото отношения между лидерите на СДС и ОНС, а за да легитимира приоритетността на отношенията между управляващото мнозинство на ОДС и евролевицата. За европейския имидж на новия кабинет от ключово значение беше именно позицията на хора като Николай Камов, Елена Поптодорова, Александър Томов и единството на евролевицата като парламентарна група.
В началото на 38-ото Народно събрание етикетът "реформаторско мнозинство" бе удобна стартова позиция и своеобразна индулгенция не само за ОНС, но дори и за БББ, които до последния момент подкрепяха правителството на Виденов, в частност интересите на Премянов. Широката парламентарна основа бе необходима за изстраданото решение за въвеждане на валутен борд, но и с оглед на анонсираните и желани от ОДС конституционни промени. Но промяната на конституцията изглеждаше възможна само в нощта на изборите. Много бързо стана ясно, че в парламента няма съгласие относно "реформата" на конституцията и двете публично обсъждани промени (ограничаване независимостта и несменяемостта на магистратите и разширяване на президентските правомощия) имат достатъчно влиятелни и многобройни противници сред депутатите.
Но съдбата на комисията "Антимафия" не е пряко свързана със съдбата на кабинета Костов и управлението на ОДС. Празните ходове в парламентарната игра засега не поставят изпълнителната власт в патова ситуация, макар че вече налагат ясно да се разграничат отговорностите на Екатерина Михайлова, Йордан Соколов и премиера.
Също така бързо и не съвсем правомерно реформаторското мнозинство започна да се отъждествява само като мнозинството, осигуряващо парламентарна подкрепа за действията на кабинета. Това бе удобно за Костов само докато в парламента законопроектите и мерките на правителството събираха над 170 гласа за. Затова може да се окаже здравословно за управлението на ОДС, ако министър-председателят разумно и позитивно оцени факта, че в случаи като парламентарния вот за директорите на националните електронни медии редуцирането на броя на "реформаторите" е симптом за управленска грешка. Въпреки бързата реакция на Костов, който изрично подчерта разликата между управляващо и реформаторско мнозинство, вече се стигна и до недотам сръчни пропагандни манипулации.
Съвпадението във времето на няколкото неуспешни парламентарни инициативи с обсъждането на бюджета беше най-удобният момент и за евролевицата, и за ОНС да излязат от зоната на мълчанието и да избягнат политическото обезличаване. В условията на разцепление в БСП хората на Томов би трябвало бързо да инкасират своята критика срещу бюджета и управляващото мнозинство. Всъщност с апела си към правителството да не продава българските банки на безценица Томов се включи в ксенофобската вълна, която играе на много позната струна и досега не е донесла нищо добро на страната. Обвиненията, че правителството прави реформите бавно и половинчато, са почти толкова стандартни, колкото и това, че си присвоило най-интересните идеи на евролевите.
При Доган ситуацията е по-различна. На него му беше казано в очите, че елитът на ДПС има зад гърба си дългогодишно сътрудничество с комунистическите тайни служби. Нещо повече - освен ореола си на дисидент Сокола загуби и монопола си на необходим посредник на кабинета, както в отношенията с местната власт, така и с Турция. За Русия да не говорим.
Тъй като сегашната остра реакция към бюджета можеше лесно да се възприеме като гузна реакция на виновен, Доган назначи Луджев и Венци Димитров за говорители на "градивната критика отдясно", "либералнодемократичен център" и на "национално отговорния частен капитал", в частност "Мулти".
За известно време този парламентарен мизансцен - кратък, ефектен и без последствия, ще е достатъчен за политическия комфорт както на евролевицата, така и на ОНС. За повече те нямат нито кураж, нито ресурс. Икономическата реалност в страната е такава, че Костов е принуден да работи в условия, в които наличната подкрепа е възможната. Още повече че освен няколко палиативни и не съвсем завършени идеи, критиците в края на краищата повече разчитат на грешките на изпълнителната власт, отколкото на нейните успехи.
Техният същински проблем е, че хоризонтът на стратегиите на кабинета и на неговите съюзници е разположен различно във времето, защото бюджетните приоритети на Александър Томов и Венци Димитров ще имат значение за Костов едва през 2000 г., когато ще се вижда краят на четиригодишния парламентарен мандат и на ОДС ще се наложи да се отчита пред избирателите си.
Татарчев срещу всички
Само масови шествия срещу главния прокурор още не са използвани в битката между властите
Йово НИКОЛОВ
Битката между главния прокурор и изпълнителната власт премина в качествено нов етап през миналата седмица. Иван Татарчев разшири фронта срещу себе си, като обяви, че ще прегледа отново материалите по аферата "Сапио", за да види защо преписката е била прекратена през 1993 г. На нормален език това означава, че главният прокурор отваря фронт и с премиера Иван Костов. Аферата "Сапио" е може би най-агресивно коментираният в медиите факт от биографията на министър-председателя.
През 1992 г. тогавашният финансов министър Иван Костов разреши на фондация "Сапио" за 1 седмица да осъществява безмитен и необложен внос. Фондация "Сапио" е собственост на бившия депутат от ВНС Ясен Златков. Златков успя да си спести мита за около 5 милиона долара. Проверката на прокуратурата излезе на 10 февруари 1993 г. със становище, че Костов не е нарушил законите на страната. Парламентарната комисия по същата афера в 36-ото Народно събрание завърши с мнение, че фондация "Сапио" е успяла да завлече държавата с 338 милиона лева.
Сега шумът около тази скандална афера отново се възражда. Татарчев я вади от нафталина, за да атакува чрез нея премиера.
Поне три са причините за атаката на Татарчев срещу премиера.
Костов дълго време запази добрия тон в нападките си към магистратите. В петъка, когато парламентът дебатираше доклада "Антимафия", обаче се изправи от трибуната и с доста назидателен тон запита в залата: "Има ли съдебна власт в държавата? " За главния прокурор отдавна е известно, че не прощава такива обиди.
Другата причина за нервността на Татарчев е, че Бонев не атакува така остро магистратите. Защото повече мълчи. Твърди се, че мълчанието му е наложено от Иван Костов.
Третата причина е, че последният удар върху главата на главния прокурор дойде от Истанбул (естествено не без помощта на Бонев). В края на миналата седмица турският вътрешен министър Мурат Бешесиоглу обяви пред Анадолската агенция, че в града на Босфора е била разкрита тайна печатница за фалшива валута. Турският МВР-шеф съобщи новината веднага след завръщането си от България. И е доста наивно да се смята, че това е случайно. Шефът на ЦСБОП полк. Кирил Радев добави, че данните за печатница в Истанбул са били предадени на турските служби още през май. Посланието на турския вътрешен министър беше недвусмислено - това е мястото, откъдето българският мафиот Роко се снабдява с фалшиви долари, а акцията по разбиването й е плод на съвместните усилия на българските и турските тайни служби.
Кюрди срещу печатницата на Роко?
Нещата започнаха да изглеждат подозрителни на следващия ден, когато в турския печат се появиха информации, че нашите власти са обещали съдействие за контрол над кюрдите в България. Дори се заговори за разменени списъци на съмнителни фирми и явки на ПКК. В нашите медии пък започнаха коментари за сделката "кюрди срещу печатницата на Роко". Министър Бонев изглеждаше наистина доволен, че никъде в официалния документ за сътрудничество между двете съседни МВР-та не е записано, че ще се борим с ПКК. Там дипломатично е отбелязано, че ние поемаме ангажименти за преследване на терористи. Осведомени източници твърдят, че рефренът на турците наистина е бил ПКК, но списъци и явки не са били разменяни. Какво обаче конкретно са си говорили насаме Бонев и Бешесиоглу не е известно.
Така или иначе в Истанбул бяха арестувани 7 фалшификатори, от които четирима са български изселници. Два месеца преди това в САЩ беше заловен с фалшиви банкноти и Бахтияр Дилмен, а неговият баща Айлетин Дилмен е турчинът, задържан в Кърджали със сак с 300 000 долара-менте. Тези арести очертаха една транснационална банда за производство и пласиране на фалшиви долари. Какви са размерите на този трафик тепърва ще трябва да се изясни, но принадлежността на скандалния Роко към него поне на пръв поглед изглежда реална.
Рашид не е толкова дребен бандит.
Проблемът на Татарчев е, че през април, когато арестуваха Ерджан Рашид, заяви, че той е един местен дребен бандит. Поставени в контекста на международен канал за фалшива валута обаче, обвиненията срещу кърджалийския мафиот започват да си звучат сериозно. Противниците на главния прокурор естествено също преиграха доста, като провъзгласиха бившия магистрален бандит Роко за бос на фабриката за фалшива валута, която той ръководел и координирал действията по трансатлантически канал за пласиране на ментетата. Идеите за "световната конспирация", в която пръст има и кърджалийският турчин, звучат доста наивно.
Безспорно е това, че новите факти около Роко притиснаха главния прокурор в ъгъла.
Комичен оттенък на сагата придаде изявлението на кърджалийския депутат Пламен Иванов, който на редовния си брифинг против съдебната власт в Кърджали, изтърси, че Рашид е намерил 14-годишна проститутка за главния прокурор на прословутата сбирка между бандити и прокурори през септември 1995 г., където е бил и Татарчев. Това дойде малко в повече. Татарчев обяви, че ще съди депутата, а премиерът Костов евфемистично каза, че е смутен от изявленията на Пламен Иванов, който внасял нервност в Кърджали. Битов нюанс добави и свалената охрана пред дома на главния прокурор.
Социологията излъчва победителя.
Така конфликтът, който започна като двубой Бонев срещу Татарчев преди 8 месеца, прерасна в открита война между главния прокурор и изпълнителната власт. И понеже няма изгледи да бъде излъчен победител, публиката явно започва да се отегчава. На въпроса как трябва да се развие институционалният конфликт между Бонев и Татарчев, който е зададен по един и същ начин през ноември и декември, желаещите нещата да се изяснят докрай са намалели от 54% на 42%. В същото време анкетираните, които желаят оставките и на двете враждуващи страни, са скочили от 17% на 19%. Увеличил се е и броят на хората, които искат вече конфликтът да се потуши. Оставката на главния прокурор през ноември са искали 23% от запитаните, а през този месец вече са 29%. Като се има предвид, че въпросът е зададен, преди да станат ясни разкритията за истанбулската печатница.
Иначе 60% от анкетираните от агенция ALPHA RESEARCH смятат, че конфликтът между институциите, в частност за Кърджали, намалява ролята на мафията, а само 8 на сто са на мнение, че това е зараждане на полицейска държава.
4 възможни сценария за разрешаване на конфликта
На този етап войната между главния прокурор и изпълнителната власт изглежда нерешим. Всички са категорични, че само промяна на конституцията може да вземе главата на Татарчев и неудобните за управляващите магистрати. При така създалата се парламентарна ситуация това, изглежда, е невъзможно поне за 1 година напред. А през 1999 мандатът на главния прокурор изтича.
Първият сценарий, вече тиражиран в медиите, е, ако премиерът Костов жертва вътрешния си министър и по този начин подаде ръка на главния прокурор, който се връща отново в лоното на сините. Сценарият изглеждаше теоретично възможен, допреди Иван Костов да се включи активно в конфликта. Сега вече и той е страна в спора. А Бонев, макар и повече с ентусиазъм, си остава един от най-дейните министри в кабинета.
Втората възможност е МВР да извади крупни афери, с неопровержими доказателства и перфектни разработки, които просто да затворят устата на главния прокурор и да го принудят да работи с изпълнителната власт. Досегашните подобни опити на МВР и по зърнената криза, и по банковите дела, и по поръчковите убийства завършиха с фиаско.
Третият сценарий е МВР да извади компрометиращи факти от живота на почетния председател на ВМРО, които да го накарат да подаде оставка като един истински човек на честта. Ако операция "Змия", по която е била следена близка на Татарчев, е била такъв опит, и той се провали.
Четвъртият възможен сценарий е експлоатация на чувствата на електората. Масови шествия в столицата в подкрепа на политиката на кабинета Костов за борба с престъпността, които да започват от НДК, да минават покрай "Позитано" 20 заради "неразривната връзка между БСП и мафията" и да завършват пред Съдебната палата. И така до оставката на Татарчев. Само преди 2 месеца синият синдикат "Промяна", който взе дейно участие в събитията през януари, афишира желанието си за подобен концерт-поход в стил "Не на страха". Сега тази идея започва да се възражда в друг вариант. От "Промяна" отричат подобни мисли да са влизали в плановете им. Поне засега.
България остава в Б-отбора на Европа
Европейският съюз ще отправи официална покана към пет бивши комунистически страни и към разделения на турска и гръцка част остров Кипър за члeнство в съюза и за започване на преговори по приемането им. Полша, Чехия и Унгария (които трябва да станат пълноправни членове на НАТО към 1999 г.), както и Словения, Естония и Кипър са страните, които според лидерите на страните от ЕС са достойни и отговарят на критериите за членство. Държавите, които изостават в подготовката си и съответно ще трябва да свършат доста работа, за да получат покана за членство, са Литва, Латвия, Словакия, Румъния и България.
Според договорената на срещата на ЕС в Люксембург формула за разширяване на съюза 11 европейски държави ще бъдат поканени за членство на грандиозна церемония през март идната година. Българският проблем е, че само шест от тях ще бъдат с предимство за приемането им в ЕС, а ние не сме сред тези страни. Въпреки това ЕС чрез възможностите на дипломацията, или по български казано, чрез "плетение словес" обяви "равен старт" за всички кандидатстващи. Разликата е, че в случая в това понятие, така жадувано от България, се влага съвсем различно съдържание. България няма да започне едновременно преговори за присъединяване с привилегированата петица държави, а ще "интензифицира" досегашните си контакти със съюза.
Светлият лъч за страната е в това, че все пак на срещата в Люксембург бе признато правото ни на преговори с организацията заедно с Румъния, Латвия, Литва и Словакия. Въпреки изоставането в икономическата област, както и някои проблеми в политическата сфера, европейските лидери възприеха т.нар. успоредно преговаряне, което, без да забавя цялостния темп на присъединяване на нови членове, премахва възможността за отчуждаване на държавите, борещи се със съветското минало.
"Те (лидерите на Европейския съюз) не искат никой да се чувства изолиран. Те не искат никой да се чувства изключен от разширението", заяви говорителка на Комисията на Европейския съюз, след като стана известно кои са страните, влизащи с първата вълна в съюза. Естествено езикът на дипломацията не казва много, но това, което се разбира от посланието, е, че нещата просто са такива, каквито са - някои държави в Източна Европа са по-напред от други.
Фактически Европейският съвет (висшият орган на ЕС) прие предложението на Европейската комисия от 16 юли тази година кандидатстващите държави да бъдат разделени, според критериите, определени преди това - политически, икономически, способност за приемане на задълженията, произтичащи от членството в евросъюза, или т.нар. acquis communitaire, както и качеството на административните структури, отговарящи за прилагането на европейското право.
След като българската дипломация получи няколко хладни душа - отказът да бъдем приети в НАТО, решението на Европейската комисия от юли тази година, невъзможността да излезем от черния Шенгенски списък, сега отново сме разочаровани, въпреки че решението не е изненада за никого. Преди заминаването си за срещата в Люксембург премиерът Иван Костов заяви, че България за няколко месеца е спечелила доверие, което другите посттоталитарни държави имаха през цялото това време, и изказа съжаление за изгубените седем години. А външният министър Надежда Михайлова в лекция в навечерието на срещата заяви, че независимо какви ще бъдат конкретните решения в Люксембург България е избрала своя европейски път и ще го следва.
Това е своеобразна застраховка срещу евентуалните критики, които правителството би получило, след като резултатите от Люксембург стигнат до София. По време на януарските протести тогавашната опозиция - днешно мнозинство, обеща европейската насока в политиката да бъде приоритет на бъдещото управление. Това не беше само предизборен лозунг. Гражданите, излезли на улицата, ясно съзнаваха, че истинска гаранция за демокрацията и просперитета на България е интеграцията й в евроатлантическите структури и че решението на ЕС за разширението на съюза ще изгради облика на Европа в началото на 21 век. За нас обаче то има много по-голямо значение, защото ще определи рамката на нашето развитие за дълги години напред.
За 15-те разширяването е второстепенен проблем. Това, което вълнува западните лидери, е развитието на интеграцията в рамките на самия ЕС - определяне на участниците във валутния съюз, институционалните промени (гласуването с мнозинство, претеглянето на гласовете в съвета и т.н.), промени във финансовата политика и по-близко политическо взаимодействие. Западна Европа е заета със собствените си проблеми и макар отговорни еврократи да твърдят, че няма да се създават "нови демаркационни линии" (Жак Сантер), това по израза на западен дипломат е просто конструктивно двусмислие.
Подобно е положението с Европейската конференция. Този организация ще обединява всички страни - членки или желаещи да станат членки на съюза. В нея ще участва и Турция, което е начин да се заобиколи гръцкото вето за преговори с нея. Тя вероятно ще се проведе за първи път в Лондон на 15 февруари следващата година. Участието ни в нея обаче с нищо не спомага за задълбочаване на отношенията ни с 15-те. Според системата, изградена в Есен, срещите между правителствените ръководители на страните от ЕС и асоциираните страни от Централна и Източна Европа се провеждаха поне два пъти годишно. Сега разговорите ще се провеждат веднъж годишно и темата им основно ще бъде общата външна политика на съюза и сигурността, проблемите само ще се обсъждат, т.е. няма да се поемат ангажименти към страните извън ЕС.
Това обаче е по-малката грижа в сравнение с декларацията, която направиха Белгия, Франция и Италия при подписването на Амстердамския договор. Страхувайки се от поведението на бъдещите страни - членки на ЕС, те предложиха институционалните въпроси, които са първостепенен проблем на съюза, да бъдат решени преди разширението му. Страните, които бяха за равен старт, всъщност се бореха максимално да се забави политическата интеграция в съюза, а да се наблегне на общия пазар. Още отсега е ясно, че този проблем няма да бъде решен скоро. Франция пък предложи в петък първо да бъде реформирана селскостопанската политика и едва след това да се приемат нови членове. Надеждата за нас е единствено в това 15-те да са разрешили вътрешните си неразбирателства, преди да е приета първата група страни, което се очаква да стане в периода 2002 - 2005 г. Ако приемането на обявените вече държави от първата група се забави, изобщо не е ясно кога "оставачите" ще се присъединят към ЕС.
Все пак като някаква компенсация еврокомисията обяви нова инициатива за Черно море, която трябва да компенсира държавите от района, останали извън новоприетите. Инициативата предвижда да бъдат отпуснати средства за транспорта, енергийни проекти, екологията и борбата с нелегалния трафик на хора и наркотици.
Това, че България отговаря на политическите критерии за членство, очевидно е утешителна формулировка, която не може да скрие факта, че даже в групата на тези държави не сме на първо място. Вече беше отбелязано, че най-напреднала е Литва. На този фон много неадекватен изглежда довчерашният оптимизъм на някои депутати, които бомбардираха общественото мнение с бодряшки прогнози, но се оказа, че даже за изваждането ни от Шенгенския списък има само мнение, а не решение. Тъкмо те трябва най-добре да знаят, че в становището на Европейската комисия, което по същество даде негативната оценка на България, има очевидни неясноти и грешки. На основата на този фактологичен материал комисията достига до мнението, че "България е на път да удовлетвори политическите условия за членство с идването на новата власт". Вероятно поради считаното за положително мнение на комисията дипломацията ни не оспори официално решението на комисията. Това обаче направиха Полша и Естония, въпреки че са в първата група. Румъния ("Румъния е дълбоко разочарована от заключенията на доклада"), Латвия и Литва направо засипаха 15-те с опровержения.
Междувремено Националната стратегия за присъединяването на България към ЕС не бе приета от правителството. Официално това ще бъде направено едва след срещата в Люксембург, когато ползата от нея ще бъде малка. Политиците, отговорни за евроинтеграцията на страната, не пропускат да споменат факта, че България е асоциирана страна, която все някога ще влезе в ЕС и решението в Люксембург е потвърдило това отново. Какво облекчение.
Не може да има местно самоуправление без финансова самостоятелност
Кметът на Русе Димитър Калчев, шеф на УС на Националното сдружение на общините в България, пред в."Капитал"
Какво отчитате като най-голям успех за асоциацията на общините?
- Лично за мен това, че за пръв път ръководството на асоциацията и правителството седнаха на масата за преговорите и като резултат се подписа споразумение между асоциацията и представител на правителството за бюджет за 1998 г. Може да има много пропуски, но е знаменателно като факт. Такова споразумение ще се подписва всяка година и ако не ние, следващите ръководства на асоциацията постепенно ще завоюват позиции, каквито имат подобните западноевропейски асоциации. Там всяка година с правителството се подписва споразумение и всеки знае какво ще се прави във финансовата и в другите сфери. Така както е в свободната пазарна икономика - партньорите се договарят, стискат си ръцете и отиват да работят. Но както Иван Костов каза, не е възможно за една година да се направи всичко, което не е правено през предишните години.
Недостигът на пари ли е основният проблем на местната власт?
- Обикновено всички проблеми на общините се свеждат главно до неизплатени лекарства, неразплатени горива и т.н. Но в момента изпълнението на субсидията върви много добре. Това, което преди месец и половина се договорихме с Министерството на финансите - по график всяка община да знае кога какъв финансов трансфер ще получи, се изпълнява. Всички 265 общини получиха разписан график до края на годината. Очаква се преизпълнение на плана за субсидиите. Надявам се, че основните разходи ще бъдат разплатени точно в направленията, в които сме най-притеснени - здравеопазването, образованието, социалните помощи.
Имате ли идеи как да преодолеете безпаричието?
- В община Русе търсим различни варианти. Не може да се каже, че непрекъснато се оплакваме от безпаричие, но сме притеснени, че не разполагаме с достатъчно средства, въпреки че имаме общински инвестиционен фонд, който работи много добре. Позволихме си да хвърлим 3 милиарда, за да завършим болницата, която е в строителство от 16 години. Така че не можем да говорим за безпаричие въобще. В инвестиционното направление осигуряваме парите главно от общинския инвестиционен фонд, от съвместни инвестиционни проекти. По-рано, когато лихвените проценти бяха високи, търгувахме с ценни книжа и т.н. Така че си докарвахме допълнително средства и по много други начини. Сега даваме 2.5 милиарда лева за стария градски театър, който е архитектурната гордост на Русе. Много пари привлякохме по линия на различни международни фондации и институции. Участвахме в конкурса за проекта "Красива България" - спечелихме 500 000 долара от ООН. Уточнили сме кои ще бъдат фасадите на старите сгради, които напролет ще реновираме. Спечелихме конкурс по ФАР чрез Националния доверителен екофонд по суаповата сделка с Швейцария - дълг срещу природа - около 800 000 долара за строителство на пречиствателната помпена станция на Русе. Сега градският транспорт от държавна стана общинска фирма, а е в безнадеждно състояние и едва се влачи. Ще пуснем първия общински облигационен заем в България - някъде около 25 милиарда лева, който ще отиде за обновяване на градския транспорт и за покриване на плащания по лекарствени средства, горива и други, които не могат да бъдат осигурени с нормалния бюджет. Защото, ако ползваме пари например от общинския инвестиционен фонд, съгласно сега действащата законова уредба сме длъжни да ги върнем до края на текущата година, т.е. до 31 декември. Не че нямаме пари - имаме пари в инвестиционния фонд, обаче законовата уредба не ни дава право да ги ползваме примерно да разплатим лекарствата на болниците. Затова разчитаме много на този общински инвестиционен заем. До 15 януари ще бъдем готови с проспекта, който трябва да внесем в Комисията по ценните книжа. Русе е побратимен с един град от Минесота и оттам ще дойдат финансови експерти, които да ни консултират, преди да внесем проспекта в Комисията по ценните книжа. Уверен съм, че до 30 юли ще разпродадем цялата емисия, т.е. може би за пръв път през 1998 г., ползвайки вече тези нестандартни методи за правене на пари (те за нас са нестандартни, но в Полша, Чехия и Унгария вече са практика в продължение на няколко години), искаме да изпълним огромната задача. Русе е един от 12-те пилотни града в България за Американската агенция за международно развитие. Сега с тях правим система за автоматизация на общината. Искаме този пилотен проект за общинския облигационен заем да го стартираме, като дойдат американските експерти да консултират нашите разработки, ще ги използваме да направим национално съвещание или семинар с фондация "Реформа местно самоуправление", за да покажем на другите общини как се прави, и ако опитът е успешен, ще го мултиплицираме и в другите общини.
Всичко това резултат само от вашата инициативност ли е?
- По образование съм машинен инженер, дълги години съм работил като инженер, после завърших икономическата академия в Москва и с икономика са занимавам последните 6-7 години. Така че не е само инициативност. Заедно с колеги завършихме курсове в Съединените щати, финансирани от Американската агенция за международно развитие, които бяха насочени точно в това направление. Другото е фискална децентрализация на местните финанси и свързаните с това нови алтернативни методи за печелене на пари. Защото премиерът Костов и на предното събиране в Русе през септември с ръководството на асоциацията и с кметовете на бившите окръжни градове даде ясно да се разбере, че инвестиции, разбирано по стария начин - като целева субсидия в бюджетите, следващите години няма да има и ние го знаем много добре. На всеки разумен човек му е ясно защо няма да има. Всяка община трябва да ползва опита на другите. Засега ползваме главно опита на Холандската асоциация на общините - много добри традиции имат, белгийската също, скандинавските, също и американската, които ни предоставят учебни програми главно в икономическото направление - бюджет, финанси, фискална децентрализация на местните финанси. Това е новото. Не може да има силно местно самоуправление без фискална децентрализация на местните финанси. Това не може да стане.
Какво е съотношението в асоциацията на сини и червени кметове?
- Ще ви излъжа - като членска маса в асоциацията по-голямо е присъствието на червените кметове, отколкото на сините. По принцип големите градове са сини общини, но това няма никакво значение. Във всички страни асоциациите, с които работим, са надпартийни и работят на договорен принцип с правителствата. Това и се опитваме да направим. В България е много лесно да имаме всичко по две - имаме два синода, две мюфтийства, може да имаме и две асоциации, но това не трябва да става.
Как кметовете могат да бъдат имунизирани срещу изкушенията, които възникват около приватизацията по места?
- Много лесно - ако кметовете въобще не се занимават с процесите на приватизация. За тази работа си има ресорни комисии, в които влизат обикновено представители на общинския съвет от всички политически сили. За да няма прескачане и разминаване, според мен има само едно решение - кметовете да делегират максимални права на тези комисии и да стоят настрана, като просто получават резултатите от работата на комисиите в съответната писмена форма и решават това, което комисията е преценила. Не може една такава комисия по приватизацията, която включва представители на всички политически сили, общински съветници и в повечето случаи специалисти, да приеме грешно решение, ако тя работи обективно. Кметовете трябва да стоят настрана, не трябва да се занимават с тази работа. Комисиите и тръжното начало. Ако търговете се провеждат, както трябва, не може да има черна приватизация.
Застраховани ли сте срещу политически натиск?
- Разбира се, че може да се упражни натиск. За мен кметът е политическа фигура, докато трае предизборната кампания. Оттам нататък той става сити-мениджър и няма право да прави никакви щуротии. И ако се поддаде на натиска на едната политическа сила, обезателно другата ще скочи и ще му го върне.
Значи няма опити за намеса от страна на депутати във вашата работа?
- От страна на депутатите определено нямам намеса. Нито от червената, нито от синята, ОДС, БББ. Напротив, работим много коректно. Смятам, че дори малко използваме депутатите. Трябва да им даваме повече задачи. Точно в това се състои схемата на лобиране, което правят чуждите общини. Торпилите, които лобират за дадена община, това са депутатите.
Притеснява ли ви казусът предсрочни местни избори?
- С това повече се спекулира. В тази държава има конституция. Някой трябва да се хване да я промени. Кой ще я промени? Знаете какви са процедурата, редът.
Защо се оттеглиха колегите ви - червените кметове?
- А, отстраняването. Определено считам, че това не е правилна схема. Мисля, че това нещо ще се коригира. Иван Костов също го каза. Член 154 от НПК е сътворен 1972-1974 г. Къде е 1974 г., къде са новите законови актове, включително Законът за местното самоуправление, който е приет преди няколко години. Този НПК и специално чл.154 въобще не е в унисон с новата законова уредба след 10 ноември. И трябва да се процедира по новия законов документ. Това е Законът за местното самоуправление, местната администрация. Там е казано, че се отстраняват само онези кметове не срещу които се води следствие, а само срещу които делото е завършило с присъда. Просто 154-и член трябва да отпадне и до две седмици ще внесем предложение в законодателната комисия на Народното събрание. Мисля, че ще ни подкрепят и синята, и червената страна.
Говори се, че сте резидентът на Мултигруп в Североизточна България.
- Туй, че съм бил директор на банката на Мултигруп, преди да стана кмет, няма нищо общо с туй. Преди да стана шеф на банката на Мултигруп - на Кредитна банка, бях в Пощенска банка и съм работил в последните години с икономическата и с квалификация като банкер. Просто ние много лесно окачествяваме хората и... Резидент на Мултигруп, ако за това съм бил, бях на банката на Мултигруп. Това е истината.
Shell предлага смесено дружество и инвестиции в газопроводи
Галина Александрова, Борислав Дерменджиев
Shell International Gas Ltd (Лондон) е представила наскоро в Комитета по енергетика предложение за стратегическо партньорство с България по съвместни проекти за пренос на природен газ. Shell International Gas е фирма в групата Shell, отговорна за развитието на дейността и услугите в областта на преноса, маркетинга и използването на газ.
Интересът на групата е насочен към инвестиране в развитието, а ако е необходимо, и в рехабилитацията на българската преносна система за природен газ. В краткосрочен план се предлагат инвестиции в увеличаването на капацитета на съществуващите тръбопроводи за пренос на газ до Турция. В средносрочен план проектът предвижда инвестициите да се насочат в изграждането на нови тръбопроводи за пренос на газ до Турция, а в дългосрочен - в изграждането на нови тръбопроводи за други европейски страни. Компанията предлага също участие с инвестиции в изграждането на подземни хранилища, които са необходими, за да се постигне максимален обем на транзита и да се осигури гъвкавост на доставките.
Със стъпването в България.
Shell ще си осигури стратегическо предимство при достъпа до турския пазар, който е най-големият потребител на природен газ в региона с тенденция за постоянно нарастване на потреблението. Според прогнозите консумацията на природен газ в Турция, която сега е около 10 млрд. куб. метра, през 2010 г. ще достигне 50 млрд. куб. метра. Същото се отнася и за проектите за алтернативни доставки и за изграждането на единна европейска мрежа за транспортиране на природен газ, в които България също има важно място.
Shell, която е с традиции в производството, транспортирането и търговията с природен газ (включително втечнен) в Западна Европа, скандинавските страни, Австралия, Нова Зеландия, Северна и Латинска Америка, Япония от известно време, насочва вниманието си към газови проекти за добив на руски природен газ и нефт и насочването му към перспективните пазари в Турция и другите балкански страни. Това определя и стратегическия интерес на международната група за партньорство с "Газпром".
На 17 ноември английско-холандският конгломерат и "Газпром" подписаха споразумение за формирането на стратегически алианс. Капиталът на новото смесено дружество се разпределя поравно между двата енергийни колоса. Първият проект на новата компания е свързан с експлоатацията на залежите на природен газ и петрол в Западен Сибир. Ще бъдат добивани около 25 млн. тона петролен и газов кондензат годишно (500 хил. барела дневно). Разработват се проекти за експлоатацията на три други газови полета в Сибир и изграждането на нефто- и газопроводи през Турция и Черно море. "Газпром" обяви, че ще емитира конвертируеми облигации на стойност 2 млрд. долара, които ще се разпределят поравно между англо-холандския конгломерат и институционални инвеститори. По този начин Shell ще придобие дял от 2% в руската компания. Междувременно Shell подписа меморандум с "Газпром" и "Лукойл" за съвместно участие в приватизацията на "Роснефт". В петък руският енергиен министър Сергей Кириенко обяви, че Русия ще предложи 75% плюс една акция от капитала на държавната все още петролна компания "Роснефт". Голяма е вероятността това да стане до края на годината.
Другото направление на интересите на групата Shell е към Централна Азия и възможностите за добив и транспортиране на туркменистански газ и каспийски петрол към европейските пазари. В началото на следващата година западната компания планира създаването на консорциум за изграждането на газопровод от 3200 км, който ще транспортира 30 000 млн. кубически метра годишно природен газ от Туркменистан за Западна Европа през Иран и Турция. Очакванията са газопроводът да започне да функционира до 2000 г. Първата стъпка към осъществяването на проекта за транспортирането на газ от Туркменистан за европейския пазар през Турция бе създаването на смесено дружество между Shell, туркменистанското правителство и националната иранска петролна корпорация, за което бе съобщено в началото на миналата седмица.
Според наши експерти това, че Shell дойде в България с конкретни предложения за стратегическо партньорство непосредствено след огласяването на проектите й в Русия и в Централна Азия, е симптоматично за мястото, което тя определя на нашата страна при реализацията на тези проекти. Самата група подчертава в информационния меморандум общите си стратегически интереси с България.
Вярно е, че съществуват много конкуриращи се маршрути за доставки на газ за Турция и Балканския полуостров. За Shell обаче е най-изгодно да подкрепи българския маршрут. Той е най-кратък и сигурен по отношение на политическата стабилност. Освен това трасето през България съвпада с инвестиционни проекти на групата за строителство на газопроводи в Украйна, Румъния и евентуално в Турция, със стратегическите й проекти в Русия и Централна Азия и в изграждането и разширяването на газовата инфраструктура в Централна и Източна Европа. В този случай България реално може да стане център на търговията с газ на Балканите, особено когато газът от Централна Азия за Турция се свърже с Европа.
Според представителите на международната компания България би могла да остойности реално стратегическата си позиция при преноса на природен газ, като използва влиянието на Shell и "Газпром" за улесняване разрешаването на проблемите, свързани с газа.
На фона на много трудните и унизителни пазарлъци с "Газпром" по цената на доставките, транзитните такси и състава и функциите на българо-руското дружество "Топенерджи" особено привлекателно изглежда предложението за създаване на нова смесена компания в областта на газа.
Схемата включва участие на Shell и на посочена от българското правителство фирма. Макар и с твърде общи формулировки, което е нормално на този етап от преговорите, все пак е подчертана готовността на международната група да се съобразява с интересите на българската страна и да уточнява на преговори условията на сътрудничество. Според предложението съвместната фирма ще планира, оценява и развива посочените кратко-, средно- и дългосрочни проекти, като българският партньор ще бъде включен активно в цялостната й дейност.
Според проекта на Shell съвместното дружество трябва да стане инструментът за финансиране на проектите. Това ще става по няколко начина - със собствен капитал на партньорите и с кредити от международни институции. Участието на западната компания може да помогне съществено за отпускането на кредити при благоприятни условия.
Предвижда се също вариант с привличането на други партньори, чието участие би било необходимо за успеха на проекта. Едва ли подлежи на съмнение, че първият от тези хипотетични партньори е "Газпром". На практика едно дружество с такъв характер едва ли би могло да мине без участието на собственика на суровината. В този смисъл "Газпром", от една страна, ще бъде гарант на доставките, а от друга - инвеститор в проектите. След поредното влизане в глуха улица на преговорите с Мултигруп за излизане от "Топенерджи" вариантът Shell да замени скандалната групировка в съвместните проекти с "Газпром" изглежда приемлив.
Според наши експерти тази схема ще бъде печеливша, ако в съвместната фирма се включи със свой представител и Турция като гарант за пазарната реализация. При посещението на турския премиер Месут Йълмаз у нас е ставало въпрос за възможността да се подпише тристранен договор за транзитиране, в който да са представени трите заинтересовани страни - България, Турция и Русия.
Общият бизнес и стратегически цели на Shell и "Газпром", към които някои среди у нас се отнасят с подозрение, в действителност биха могли да помогнат за разчупването на неработещия модел "Топенерджи". За разлика от българското правителство и Булгаргаз Shell преговаря и работи с "Газпром" на равноправна основа. Фактът, че основните фигури при договарянето и изграждането на смесената компания са Shell и българското правителство, поставя в нова светлина позицията на нашата страна. При тази ситуация "Газпром" много по-трудно би следвал досегашната си политика на тотален диктат.
Лансираната от Shell идея за формата на стратегическо партньорство с България би могла да даде смелост на българската администрация да сложи най-после край на агонията на "Топенерджи", като държавата изтегли участието си от това дружество и стартира преговори за създаване на нова смесена компания по модела българска фирма - Shell - "Газпром" - турска компания. При всички случаи обаче трябва да бъде ясно, че това не може да стане на базата на "Топенерджи" дори ако дружеството бъде префасонирано и участията на българската и руската страна формално се изравнят на първоначално договорените 50 на 50 процента. "Топенерджи" доказа през двегодишното си съществуване, че е генетично обременено с лични, корпоративни и политически интереси, които и в бъдеще ще продължат да търсят надмощие.
До март кабинетът трябва да разгледа закона за туризма
Антоанета Алексова
Законът за туризма ще бъде включен в законодателната програма на правителството за първото тримесечие на следващата година, обявиха от Министерството на търговията и туризма на семинар за реформата в туризма през миналата седмица. Нормативният документ ще бъде рамков и цели да създаде организация на туристическата дейност, при която държавата да се оттегли максимално от нея, като само координира дейността между отделните туристически органи, изработва националната туристическа политика, лицензира туристическите фирми и дава категоризация на туристическите обекти.
Проектът на закон има пропуски и неточности, но ако се ремонтира, ще стане добър нормативен документ, са на мнение представители на туристическия бранш. В него за първи път се регламентират органите, които ще координират туристическите дейности в страната. Това ще са Министерството на търговията и туризма, Националният туристически съвет, местни, регионални, браншови и други сдружения, асоциации, съюзи. Търговското ведомство ще осъществява общото ръководство на отрасъла, като разработва и провежда националната туристическа политика, контролира дейността на Националния туристически съвет, лицензирането на туристическите дейности и категоризирането на обектите, както и качеството на туристическия продукт.
Голяма част от задълженията по изпълнение на националната туристическа политика се прехвърлят в ръцете на общините. Местните туристически структури ще имат за задача и да популяризират местните туристически продукти. С новия закон се предвижда като консултативни органи към общините да се създадат местни съвети по туризъм. На местно ниво могат да възникват и местни туристически организации, е записано в първия вариант на проектозакона.
За финансиране на туризма е предвидено да се създаде национален фонд за развитие на туризма. Средствата от него основно ще се разпределят за национална туристическа реклама, маркетингови проучвания, информационно осигуряване, парична подкрепа на местните туристически асоциации, изграждането на информационни туристически бюра. Средствата от фонда ще се набират от държавния бюджет, а размерът им ще се определя всяка година със Закона за държавния бюджет. С това на практика отново се натоварват данъкоплатците. "По-добре тежестта да падне върху туристическите фирми, които в най-голяма степен ще имат полза от мероприятията, извършвани със средствата от фонда", коментират специалисти. В сегашния вариант на закона е предвидено отчисленията на туристическите фирми във фонда да са в размер на 1 на сто от брутните им приходи. Туристическите компании, които предоставят пък допълнителни туристически услуги, ще внасят във фонда средства в размер на 2 на сто от брутните приходи. Пари във фонда ще се заделят и от глобите, таксите за лицензиране и категоризиране, дарения, помощи и други източници.
С влизането на закона в сила ще се въведе и задължително лицензиране на туристическите дейности, извършвани от фирмите в бранша. Лиценз за хотелиерство и ресторантьорство ще се получава след категоризиране на обектите, в които се осъществяват тези дейности. Категоризирането на обектите пък ще се извършва от министерството на търговията и от общините.
За неспазване на разпоредбите в закона са предвидени парични глоби и санкции. Физически лица, които извършват туристическа дейност, без да притежават лиценз, се предлага да се наказват с глоба от 1 до 5 милиона лева, за юридическите лица санкцията е от 5 до 20 млн. лева. По-малки са глобите за предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран обект - от 100 хил. до 500 хил. лева за физически лица и от 1 млн. до 5 млн. лева за фирми. Когато не се спазва категорията на обекта, хотелиерите или ресторантьорите ще бъдат наказвани с глоби от 50 хил. до 100 хил. лева, когато са физически лица, и при фирми - 500 хил. лева до 1 млн. лева. Ще се санкционират и туроператорите, които сключват договори с неизрядни по закона хотелиери и ресторантьори.
По-голяма представителност на регионалните туристически организации по места в Националния съвет по туризъм искат представители на местни туристически структури. В сегашния вид на закона мнозинството от 12-те членове на съвета са от Министерството на търговията и туризма, както и от национални туристически съюзи и сдружения. В България в момента има 5 регионални туристически организации и 25 местни съвета и сдружения по туризъм. "Не е въпрос на законова регламентация какви пазарни структури ще се създадат в туризма", атакува текстове от проектозакона Цвета Каменова от строителното министерство. Според нея прекалено много са управленските нива, които ще координират туристическата политика на страната.
В проектозакона неиздържани са и текстовете за това кой ще провежда националната туристическа политика. От една страна, текст гласи, че националната туристическа политика се разработва и провежда от министерството на търговията, а от друга пък, се дават правомощия на Националния туристически съвет да организира изпълнението на националната политика в туризма.
Мафията често се изкушава да работи на тъмно в туристическия бизнес. "Да се помисли как да се отстранят чужди туроператори (предимно руски, чешки, украински), които в момента без регистрация в страната предлагат на туристите по време на почивките им екскурзии до близки страни", предложиха от туристическите камари в черноморските градове. Техният туристически продукт не се облага с ДДС и това подбива цените на българските туроператори. В проектозакона липсва и текст, който да овластява орган, който да налага санкции на нарушителите.
Нефтохим си я кара постарому
Рафинерията-монополист има над 320 милиарда борч към бюджета и нов-стар фаворит - "Юкос петролеум"
Галина Александрова
Нефтохим, който е най-големият длъжник в държавата, продължава да спонсорира кого ли не, да меценатства и да се забърква в далавери. Последният хит е подозрението за съучастие на рафинерията в контрабандна афера на "Юкос петролеум - България", която е обект на внимание от страна на специалните служби. "Юкос" е завлякъл от Нефтохим 20 млн. долара чрез фиктивен износ на горива, съобщи в. "Демокрация", позовавайки се на източник от бургаската следствена служба. Горива, предназначени за износ, били продадени на вътрешния пазар, а дължимите акцизи вместо от "Юкос" са платени от Нефтохим.
През последните месеци "Юкос петролеум" уж е в немилост - новото ръководство на Нефтохим отряза преференциите й при разплащанията, като предишното разсрочване от 60 дни сега е сведено до 13 дни - срок, който от първи ноември важи за всички дистрибутори. Освен това "Юкос" работи почти изцяло на процесинг, което по оценката на хора от бранша в момента е губеща дейност, ако се плащат всички такси и не се играе с митните сборове. Въпреки това скандалната фирма, свързвана с името на Премянов, месеци наред постоянства в този бизнес и явно печели.
Според източници от самия Нефтохим ключът към тази загадка е в схема за фиктивен износ, при която "Юкос" прави сериозни "икономии" от неплащането на дължими митнически сборове. В далаверата умишлено или поради некомпетентност била включена и държавната рафинерия.
Фиктивен износ.
Схемата е следната. "Юкос" доставя суров петрол на временен внос за преработка на процесинг по търговски договор с Нефтохим. При вкарването на нефта фирмата трябва да гарантира ефективно дължимия акциз. Стойността на акциза надхвърля 50% от стойността на вноса. Обезпечителният депозит по банковата гаранция за дължимия акциз неясно защо се плащал от Нефтохим. След преработката получените горива и други петролни деривати трябва да отиват директно за износ. "Юкос" обаче насочва част от горивата към вътрешния пазар по две направления.
Първото е към свободната безмитна зона във Варна, откъдето бензинът и дизелът се отправяли към резервоарите на "Петрол" и други фирми, дистрибутори на горива, като по същество това си е чиста контрабанда, ако в срок не се платят дължимите митни сборове. Цените, по които "Юкос" продава горивата от това направление, са от порядъка на определените за вътрешния пазар със съответната отстъпка. Печалбата се реализира от неплащането на мита и акцизи на държавата.
Второто направление е през официалната експедиция на самия Нефтохим. Там горивата се продавали главно на фирма "Юнайтед ойл", регистрирана от бившия шеф на рафинерията Стефан Неделчев. Неделчев получавал горивата от "Юкос" с отстъпка, която е с около 20 пункта по-голяма от отстъпката, която дава Нефтохим на дистрибуторите.
Резултатът е, че, от една страна, се лишава държавата от дължимите данъци и митни сборове. От друга, се разбива пазарът на Нефтохим с дъмпингови цени. Страничният ефект е в блокирането на средства на рафинерията в гаранциите по акцизните задължения. Странното е, че Нефтохим активно участва не само в ощетяването на държавата, но и създава конкуренция на собствения си пазар.
Според зам.-директора по производството на Нефтохим Николай Николов сделките с "Юкос" са напълно чисти и законни. Николов обясни, че при процесинга "Юкос" си взима само дизеловото гориво и бензина, по които рафинерията си събира акциза, след като се реализира износът. Само пропан-бутанът и котелното гориво оставали за рафинерията и Нефтохим плащал акциза за тях.
Над 320 млрд. лв. дължи Нефтохим на бюджета.
Около 40 млрд. лв. са задълженията към Булгаргаз, около 18 млн. долара са задълженията към доставчиците, т.е. бургаската рафинерия дължи сума, съизмерима с военния бюджет на страната, който за 1998 г. е около 440 млрд. лв. При условия на борд да се задържат близо 400 млрд. лв. не прилича да е въведена финансова дисциплина.
В същото време в момента Нефтохим е една от най-печелившите рафинерии в света. Вътрешният пазар е защитен от внос с мита и такси, което гарантира 100% монопол на държавния гигант. Но очевидно и това не помага. По различни изчисления на финансисти от рафинерията с монополно налаганите цени и рестрикциите върху вноса на горива комбинатът си осигурява около 50-60 долара печалба на тон бензин.
"За А-91 сметките показват печалба от 100 долара на тон за сметка на потребителя. Това прави комбината представител на най-дивия монопол в България", твърди бивш шеф на рафинерията. Нефтохим не плаща на бюджета, но пари продължават да текат към ФК "Нефтохимик" и други местни забележителности. Шефът на бележития футболен клуб Христо Порточанов е внесъл в съвета на директорите поредния договор за спонсорство, чието подписване е отложено, но не и отхвърлено. Според някои източници около 500 млн. лв. са похарчени от рафинерията за спортната слава на Бургас само през последните месеци.
"Правени са плащания само по капиталното строителство и комунални разходи на спортната база. Тя официално е собственост на Нефтохим и трябва да плащаме разходите за ток, парно, вода и т.н. ", обясни зам.-директорът Николов. Според синдикален шеф в рафинерията тя е платила в последно време само 136 млн. лв. за ФК "Нефтохимик", но това били целеви плащания по строителството на стадиона. Според други източници обаче от сметката са изпуснати плащания за чартърни полети, спонсорството за местния вестник и др. Неясни остават и мистериите около дружествата на Нефтохим, които обаче също поглъщат пари. Например представителството на рафинерията в Гърция е закрито, представителят има борч към Нефтохим от 250 хил. марки, но въпреки това продължават да му дават стоки.
През последните дни нашумя скандалът около претенциите на съдружниците на Нефтохим в регистрираното още през 1981 г. българо-швейцарско дружество за производство на химикалки "Тангра". В него участието на Нефтохим е 79%, останалата част е собственост на Аля Иванова и нейния брат Виталий Иванов. Според Аля Иванова в предприятието са вложени 1.3 млн. долара, като договорът е за 15 години. Впоследствие Нефтохим решава да ликвидира дружеството. Чуждестранните партньори предявяват претенции да им бъде изплатен делът, който оценяват на 900 хил. долара. През есента на миналата година тогавашният съвет на директорите е потвърдил оценката, твърди Аля Иванова в интервю за в. "Стандарт". Сега бордът е разделен. Част от него е съгласна да се плати исканата сума, други членове, главно от работещите в рафинерията, обаче се противопоставяли. "Има доклад на РДВР - Бургас, в който се сочи, че фирмата на съдружниците в Цуг, Швейцария, не фигурира в регистъра от седем години. На кого всъщност ще плащаме 900 хил. долара, и то при сегашните задължения на рафинерията", коментира служител в рафинерията.
Конкретния спор между страните ще решат компетентните органи. Факт е обаче, че участието на Нефтохим в многобройни дружества също е един от каналите за източване на пари от рафинерията. Тя е акционер в множество смесени дружества, но досега не се е случвало да получи дивидент от тези участия, твърди синдикален шеф.
На последното заседание на директорския бард например е гласувано предложение за отпускане на максимална търговска отстъпка - според някои източници става въпрос за около 22%, за бюджетни организации, сред които са Министерството на отбраната, МВР, Националната служба за охрана, ГУ "Места за лишени от свобода" към Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването и Министерството на науката и образованието, твърди източник от крайморския град.
Рафинерията е на границата на моралното и физическото износване.
Още преди няколко години, когато се подготвяше проучването на Световната банка за финансиране на екологичен проект в бургаската рафинерия, български и чуждестранни специалисти констатираха този факт и предупреждаваха, че в близките една-две години Нефтохим ще достигне степен на износване, от която производствената му дейност вече става опасна. Зачестилите аварии през годината потвърждават тази прогноза. От години рафинерията не е инвестирала дори един лев в технологично обновление. Въпреки огромната рентабилност, която реализира в последните месеци, и в момента средствата за инвестиции са недостатъчни. За десетте месеца на годината са преминали през приемателна комисия обекти за 2.2 млрд. лв., сочи справка от комбината. Около 100 млн. долара са необходими годишно на Нефтохим за инвестиции и капитално строителство, но дружеството би могло да отделя не повече от 23 млн. долара годишно, се твърди в справката.
Нефтохим е лидер по технологични загуби.
Технологичните загуби на Нефтохим са огромна сума, която е несъпоставима с нормалните световни стандарти. В договорите за процесинг рафинерията сочи технологични загуби от 9%. Според твърденията на зам.-шеф на рафинерията тук обаче се включвали и енергийните разходи. Данните за чистите технологични загуби се разминават - според един представител на ръководството те са около 3-3.5%, според друг - не повече от 2%. Дори да вземем най-малкия процент, той пак е с пъти по-голям от средноевропейския. В Европа технологичните загуби на рафинериите от типа на Нефтохим достигат не повече от 0.5-0.7%, твърди експерт в нефтения бизнес.
Перманентните кадрови рокади (очаква се част от сегашните шефове да бъдат сменени на общото събрание във вторник) не решиха нито един от проблемите на рафинерията. Единственият изход са бързата приватизация и създаването на конкурентна среда, като след либерализирането на цените се освободи и вносът на горива. Само по този начин монополистът Нефтохим може да бъде научен да се държи пазарно. Защото едва ли си заслужава да плащаме едни от най-високите цени за бензин в региона и да броим през месец-два жертвите на производствени аварии и откраднатите милиони само заради едната гордост да си имаме собствена петролна рафинерия.
Кабинетът постфактум се поправи за газовата концесия на Галата
Галина Александрова
Да се внесе за обсъждане в пленарна зала проект за поправка в Закона за концесиите, която да гарантира правото на концесионерите да прехвърлят дела си на трети лица, реши икономическата комисия в сряда. Вносителят е Министерският съвет, а проектозаконът съдържа един-единствен текст. Той гласи, че "правата и задълженията на концесионерите по договорите за проучване и добив на нефт и газ в континенталния шелф на Република България, сключени през 1991 г. след провеждане на международен търг, могат да бъдат прехвърляни на трети лица - търговци, след одобряване от Министерския съвет".
Конкретният повод да се поиска поправката са правните неясноти около решението на МС от 10 ноември за прехвърлянето на концесионните права на "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" върху добива на природен газ от находището край Галата. Тогава министрите прибързано одобриха внесеното от министъра на околната среда предложение за прехвърлянето на 20-процентните дялове на двете международни компании в концесията на неизвестната фирма "Петреко". Случаят придоби скандален характер, тъй като при гласуването на решението МС отказа да се съобрази със становището на собствения си правен отдел, в което черно на бяло бе записано, че подготвеният документ е в конфликт със Закона за концесиите. По-малко от месец след това МС поиска от парламента поправка в закона, която на практика трябва да легализира постфактум решението на кабинета. В мотивите се припомня, че сключените през 1991 г. лицензионни договори за проучване и добив на природен газ и нефт в черноморския шелф през миналата година бяха признати за съобразени със Закона за концесиите. Макар и да отговарят на основните характеристики на закона, тези договори притежават и някои специфични особености, неуредени в Закона за концесиите, подчертава вносителят на проекта.
В договорите за проучване и добив и съвместните работни споразумения, които са неразделна част от договорите, има клауза, според която всяка от страните има право да прехвърли изцяло или частично своето дялово участие на нова страна при определени условия.
Според Закона за концесиите концесионният договор се прекратява с прекратяване на юридическото лице концесионер, тъй като правото за концесия се предоставя с оглед на личността на концесионера, "което означава, че не може да се прехвърлят неговите права на трето лице", подчертава вносителят. В мотивите се сочи, че това тълкуване на закона е подкрепено и с решение на Конституционния съд от началото на февруари.
Конфликтът между съществуващото българско законодателство и международната практика в тази област може да създаде сериозни проблеми с чуждестранните фирми, инвестирали десетки милиони в проучвателна дейност. Общият Закон за концесиите не може да отчете цялата специфика на концесиите, чийто обект са подземните богатства.
В случая с Галата двама от откривателите са световноизвестни компании, лидери в проучванията и добива на нефт и газ - "Тексако" и "Ентърпрайз ойл". Според оповестените до този момент данни откритото находище е със скромен обем - около 1.8 млрд. куб. метра природен газ, и разработването му не представлява интерес за тези две компании по отношение на съотношението капиталовложения и възвращаемост. В същото време обаче по-малки компании в този бизнес биха проявили интерес към разработването на маломерни находища. Те нямат огромните административни разходи на големите конгломерати и по принцип биха се задоволили и с по-скромна печалба. Именно в такива случаи големите компании прехвърлят изцяло своите права по договора на нови партньори. Това е основанието да се предвиди такава възможност за цялостно или частично прехвърляне на правата на лицензиантите в договорите за проучване и добив на нефт и газ и съвместните работни споразумения към тях.
Международната практика разрешава прехвърляне на правата в договорите за проучване и добив на подземни природни богатства, се сочи в мотивите към проекта за поправка в Закона за концесиите.
У нас се предвижда този проблем да бъде решен по законодателен път със Закона за подземните природни богатства, в който ще има правна уредба за частично или цялостно прехвърляне на правата за проучване. До приемането на специалния закон частните случаи с договорите от 1991 г. трябва да бъдат разрешени с поправка в Закона за концесиите, смята министър-председателят Иван Костов, който е вносител на проекта.
От депутатите се очаква да гласуват приоритетно този проектозакон, за да се намали неудобството от незаконосъобразното решение на Министерския съвет. Още повече, защото при тази ситуация решението на кабинета не е достатъчна гаранция за окончателното реализиране на сделката по прехвърлянето на дяловете на "Тексако" и "Ентърпрайз ойл".
Заедно с прибързаното решение за прехвърляне на дяловете на "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" на фирма "Петреко" министрите гласуваха още една недомислица - българското държавно участие в концесията да се преотстъпи на фирма "Геоком".
"Геоком" няма да получи дял в концесията, твърди източник, близък до МС. В момента решението на кабинета по този въпрос е замразено и се обсъждат нови варианти за излизане от ситуацията. За всички беше ясно, че "Геоком" няма пари и не може да осигури своята част от инвестицията. В същото време точно недостигът на финансови средства бе посочен от министър Манева като причина държавата да откаже да прехвърли дяловото си участие на другия кандидат - Булгаргаз. Включването на "Геоком" в концесията за добив на природен газ от Галата имаше една-единствена задача - да осигури част от парите, които инженеринговата фирма дължи на свои работници за неизплатени от пет години валутни заплати. Първоначално се предвиждаше "Геоком" да получи държавния дял в концесията и след това да го продаде на Булгаргаз за около 2 млн. долара, т.е. беше пусната в ход схемата с източването на пари от една държавна фирма, за да се покрият загубите от лошото управление на друга държавна фирма.
В момента съществуват два конкурентни варианта за преотстъпването на държавното участие в концесията за Галата. Според единия концесията ще се предостави на "Дав България" ЕООД. Тази фирма беше номинирана от бившия Комитет по геология и минерални ресурси за българския съдружник в лицензирания район Галата. Това е удостоверено с писмо от 6 февруари 1997 г., подписано от бившия шеф на комитета Симеон Калайджиев. Номинацията е препотвърдена в средата на април от следващия председател на ведомството проф. Т. Маринов. В действителност "Дав България" представлява интересите на "Дав груп", чиято дъщерна фирма "Дав интернешънъл" - Малта, регистрира дружество в България, за да отговори на изискванията за преотстъпване на държавното дялово участие в концесията. Главното условие е приемникът на държавното участие да бъде българска фирма. Проблемът коя е "Дав груп" и коя е "Петреко" продължава да стои. Изясняването му е от съществена важност, тъй като при конфигурацията с преотстъпване на държавното участие на "Дав България" двете компании държат общо 90% от концесията за експлоатация на находището. Ако те са свързани (според твърденията на високопоставен държавен служител "Петреко" е дъщерна фирма на "Дав енерджи", фирма в структурата на "Дав груп", в която работели и хора от "Тексако" ), "Дав груп" ще има пълен контрол върху находището. Не че има нещо лошо във включването на чуждестранния инвеститор. Важно е да се знае обаче кой кой е в поредната газова сделка. Както и притежават ли тези напълно неизвестни фирми технически и технологични възможности за оценка и доказване на предоставената от "Тексако" информация и могат ли да заместят ефективно двете международни компании. Още повече че все още стои на дневен ред проектът находището край Галата да се използва като газохранилище, което да изравнява обема на природния газ при транспортирането на синьото гориво за съседни страни. Според експерт от Булгаргаз в Галата могат да съхраняват над 2 млрд. куб. метра газ, а използването като хранилище може да започне паралелно с експлоатацията на находището.
Обсъжда се и втори вариант, който да реши комплексно веригата от проблеми около прехвърлянето на държавните дялове в концесията за газовото находище, интересите на Булгаргаз в тази област и безпаричието на "Геоком". Схемата предвижда държавата да прехвърли на "Геоком" почивна станция, собственост на плевенската компания "Нефт и газ", след това "Геоком" да продаде сградата на Булгаргаз и по този начин да осигури част от парите за заплати. Булгаргаз пък можело да даде под наем сградата, която била атрактивен обект със собствен минерален водоизточник. По този начин "Геоком" окончателно отпада от схемата за концесията и държавата преотстъпва дяловото си участие директно на Булгаргаз.
92 млн. ЕКЮ искаме от ФАР за трансгранични инфраструктурни проекти
Деветдесет и два милиона ЕКЮ е общата стойност на проектите, които ще се включат във финансовия меморандум, който ще подпишем с Европейския съюз за 1998-99 г., съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Петко Еврев. Парите ще бъдат отпуснати по линия на програмата ФАР на ЕС за финансиране на трансгранични инфраструктурни проекти, които ще реализираме заедно с Гърция. Тези пари са предназначени само за финансиране на нашето участие. Гръцката част се финансира по линия на програмата ИНТЕРРЕГ-2, уточни зам.-министър Еврев. Южната ни съседка вече е дала съгласие за нашите искания и през тази седмица те ще се разглеждат в Европейската комисия. Подписването на финансовия меморандум се предвижда едва през второто тримесечие на 1998 г. Условията за отпускане на помощта изискват кофинансиране, като българското участие в проектите е равностойността на 32 млн. ЕКЮ, разбити по отделните проекти.
По линия на програмата ФАР приоритетно ще се финансират проекти в областта на транспортната инфраструктура и проекти за опазване на околната среда.
За електрифициране на железопътната линия Дупница - Кулата са заложени 30 млн. ЕКЮ. Проектът ще се реализира през следващата година.
Трийсет и пет млн. ЕКЮ се предвиждат за рехабилитация на път Е-79 Дупница - Благоевград - Сандански - Кулата, пътната отсечка Димитровград - границата при Орменион, пътните отсечки по шосета Е-80 и Е-85.
Девет млн. ЕКЮ са записани за изграждането на 13 км трансграничен преход при новия ГКПП Гоце Делчев - Драма. Още 4 млн. ЕКЮ ще отидат за самия КПП.
Тринайсет млн. ЕКЮ сме поискали за 13-километровия граничен преход Подкова - Маказа, където е вторият нов граничен пункт с Гърция.
Предвижда се проучване за бъдеща автомагистрала от София до гръцката граница при КПП Кулата - Промахон с продължение през Серес до Солун. Новият път е много перспективен и идеята за него е възникнала във връзка с предстоящата олимпиада в Атина. Според експертите от двете страни магистралата София - Солун може да бъде изградена след 2000 г. и ще съкрати наполовина времето за пътуване между двата града.
За проучването по проекта ще бъдат заделени 8 млн. ЕКЮ от програмата за трансгранично сътрудничество между България и Гърция, която се финансира съответно по линия на ФАР и ИНТЕРРЕГ-2.
Във финансовите меморандуми, които ще се финансират през 1998 и 1999 г., са включени и няколко екологични проекта.
Единайсет млн. ЕКЮ се предвиждат за построяването на пречиствателни станции в Димитровград, Хасково и Стара Загора, които изливат отпадни води в течащата и през Гърция река Марица.
По линия на програмата ФАР може да ни бъдат отпуснати средства и за ликвидиране на последствията от уранодобива при Елешница, Симитли и Доспат.
Програмата за трансгранично сътрудничество води началото си от 1994 г., но от предвидените в рамковото споразумение общо 140 млн. ЕКЮ до момента са усвоени само 4 милиона.
Пари за инфраструктурните проекти ще търсим и от други източници, обясни зам.-министър Еврев. Една от възможностите е да се осигурят кредити от ЕБВР. Предвижда се с този кредит да бъде извършен ремонт на пътя Дупница - София.
Комисията за конкуренцията е с нов състав
След бурни и не особено съдържателни дебати парламентът миналата седмица подмени състава на Комисията за защита на конкуренцията. Шеф на комисията става бившият конституционен съдия Николай Павлов, негови заместници стават Васил Милков и Петър Славов. За членове на комисията Народното събрание гласува юристите Димитър Кюмюрджиев, Лиляна Пиперкова, Мария Попова, Мими Вишева, Драгия Драгиев и икономистите Цачо Милчев, Катерин Катеринов, Реджеб Мустафа.
Официалният предлог за смяната на стария шеф - Стефан Нешев, бе невъзможността депутат да изпълнява и друга държавна служба. Мотив бе и изискването на Закона за защита на конкуренцията нейният председател да притежава висше юридическо или икономическо образование, каквото Нешев няма.
Опозицията обаче яростно атакува смяната на останалите членове на комисията. Казусът, станал основна тема на дебатите в парламента, бе дали според действащия Закон за конкуренцията комисията има мандат и дали той е изтекъл. Юристите в пленарната зала категорично заявиха, че съгласно приетите в закона промени мандат няма и поради тази причина той не може да бъде изтекъл.
Вносителите на предложението за тотални кадрови промени бяха обвинени, че лишават комисията от приемственост между стария и новия състав и загърбват факта, че са хвърлени огромни средства за обучението на стария екип.
Новият председател на комисията Николай Павлов е бивш конституционен съдия, назначен с квотата на тогавашния президент Желю Желев.
Единствено възможната алтернатива за поста председател според ПГДЛ бе бившият бъдещ заместник-шеф на комисията Васил Милков. Това според левицата е шансът за осигуряване на приемственост в дейността на този орган. Обсъждана е била и кандидатурата на друг конституционен съдия - Младен Данаилов, но тя е била отхвърлена още при обсъжданията в комисията по икономическа политика.
Хранилището за ядрени отпадъци отново провокира конфликти
Галина Александрова
Националната електрическа компания може да обяви нов търг за избор на технология за съхраняване на отработилото ядрено гориво по сух способ, съобщи източник, близък до електрокомпанията. От германската компания GNB потвърдиха, че са получили запитване за цената на доставката на контейнери за сухо съхраняване на радиоактивния отпадък. НЕК е искала такава информация през 1992 г. През 1996 г. отново се е обърнала към фирмите с покана за предоставяне на оферти, но тогава поне беше обявен международен търг. Търгът е за избор на технология, при която високо радиоактивният отпадък ще се съхранява в контейнери 50 и повече години при пълна безопасност за околната среда и хората. GNB участва в търга в консорциум с компанията NUKEM, като офертата предвиждаше доставка на контейнери от GNB, обясни шеф от германската фирма.
"В този случай НЕК не се обърна първоначално към нас. Запитване за ценовите равнища беше изпратено до "Шкода атомна техника" (Skoda Nuclear Machinary) в Пилзен, Чехия, които произвеждат контейнери по наш лиценз. Обхватът на доставката беше за 6 контейнера тип CASTOR 440/84 за VVER 440 горивни елемента, които да бъдат спешно доставени през 1998 г. "Шкода" се обърна със запитване към нас и ние пратихме нашето предложение на НЕК", обясни пред "Капитал" д-р Ралф Питърс, изпълнителен директор в GNB.
Според някои чужди експерти по този начин НЕК прави нещо като маркетингово проучване, резултатите от което биха могли да се използват и с не съвсем чисти цели.
Съмненията са в две посоки. От една страна, се предполага, че ако бъде обявен нов търг непосредствено след проучването НЕК може да лансира "харесана" от нея компания, тъй като не е трудно да се подготви малко по-добра оферта на базата на предоставената от другите фирми информация. Съществува и втора хипотеза, според която електрокомпанията по този начин проверява доколко сегашните цени са съпоставими с цената, предложена от спечелилата търга фирма АООТ "Ижорски заводи". Целта според тази хипотеза е да се оправдае изборът на руската фирма. Срещу него имало недоволство от страна на сегашното правителство, тъй като се засилва още повече енергийната ни зависимост от Москва.
"Ние считаме за сериозно всяко предложение, което правим. Невъзможно е да знаем как ще бъде използвана информацията, включена в офертата ни. Притеснителен е начинът, по който решенията се взимат, след като се получат офертите, но не се изпълняват впоследствие. Ние загубихме много време и пари в изготвяне на оферти без някакви конкретни резултати", заяви г-н Питърс.
Според експерт от електрокомпанията това наистина е проучване за ценовите равнища към сегашния момент. Това обаче не трябва да се свързва с някакви намерения за злоупотреби с доверието на потенциалните кандидати. Причината е, че НЕК има нужда да си свери часовника, за да прецени на тази база целесъобразността от обявяването на нов търг.
Хронологията.
През миналата година НЕК обяви международен търг за избор на технология за съхраняване на отработилото ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" по сух способ. Оферти предложиха редица фирми от Франция, Англия, Германия и Русия, сред които е и консорциумът GNB-Nukem. До септември 1996 г. комисията за оценка на конкурсните разработки класира три фирми - руската АООТ "Ижорски заводи", SGN, Франция, и Framatom, Франция.
Според официално становище на главния инженер на направление "Ядрена енергетика" в "Енергопроект" Виктор Кирилов, който е и член на комисията за оценка на конкурсните разработки, при окончателното класиране на технологиите на първо място трябва да се класира SGN, "Ижорски заводи" е посочена от него на второ място, а Framatom - на трето. Според експерта предлаганата от "Ижорски заводи" технология за контейнерно съхраняване по сух способ от реакторите ВВЕР-440 и ВВЕР-1000 не е лицензирана от Госатомнадзора на Русия. Издаденото временно специално разрешение не се разпростира на проектната дейност на "Ижорски заводи", свързана с експорт или импорт на ядрени технологии, оборудване, инсталации и услуги. Показаните в офертата ескизи на контейнери на практика не съществуват, твърди експертът. "Няма произведени образци от това оборудване и не са извършени задължителните за лицензирането и класифицирането му изпитания и експерименти за верифициране на резултатите от пресмятанията", е записано в експертното становище.
"Оттук следва логичният извод, че при евентуален избор на предлаганата от АООТ "Ижорски заводи" технология за сухо съхраняване на отработило ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" България ще стане за втори път експериментален полигон на непроведена в практиката технология с всички произтичащи от това последствия", твърди инж. Кирилов. Първият експеримент беше с цеха за преработка на радиоактивни отпадъци, по което беше сключен договор с една от компаниите на "Уестингхауз" в Европа. По този договор бе доставено оборудване за около 11 млн. долара, което според специалистите не отговаря на изискванията. Договорът, който е сключен от българската страна, обаче е далеч от изискванията за перфектност. В крайна сметка се оказа, че с изграждането на хранилището и с оборудването има сериозни проблеми, фирмата на "Уестингхауз" се оттегли, милионите долари пропаднаха, а българската страна не може да предяви каквито и да е претенции за качеството на извършената работа и на доставката.
Според експертното становище освен технологичните предимства SGN е предложила и най-ниска офертна цена. Такава е била и техническата оценка от първата комисия на НЕК.
Месеци след това се чу, че на първо място е класирана АООТ "Ижорски заводи". Официално тази информация не е потвърдена от НЕК и отрасловото ведомство, но явно има някакви проблеми около търга.
"Търгът беше забатачен поради неизказани съображения", твърдят хора от бранша. Според тях причините могат да бъдат както икономически - става въпрос за суми от порядъка на 50-60 млн. долара, така и политически - продължаващо обвързване с руската енергийна система.
Заплахата.
По силата на междуправителствена спогодба между София и Москва руснаците трябва да приемат обратно отработилото ядрено гориво от четирите малки блока. За двата хилядамегаватови реактора нямаме такова споразумение. От 1991 г. обаче Русия отказва обратния прием, позовавайки се на вътрешното си законодателство. Думата забрани този вид операции и легитимира забрана със закон с екологична насоченост. Повече от шест години отработилото гориво се съхранява в басейни в АЕЦ "Козлодуй", които вече са запълнени. Има две възможности за по-нататъшното му съхранение. Едната е да се изпрати за преработка в чужбина срещу заплащане. Втората възможност е да се изгради хранилище за сухо съхранение в продължение на около 50 години, след което би могло да се преработва или да се мисли за окончателно погребване.
Инсталации за преработка на отработило ядрено гориво има в страните, произвеждащи ядрени реактори - в Европа това са Русия, Англия и Франция. Преработката се извършва след престояване у тях между 10 и 20 години, а остъклените отпадъци се връщат обратно у нас за съхранение в национално хранилище за ядрени отпадъци, което не съществува и трябва да се изгради. "Техснабекспорт" - Русия, е предложил договор, според който иска 830 долара на килограм. Имало е и друга оферта, която е с цена над 900 долара за килограм. Договорът така и не беше подписан. Според експерти приемливата цена е 400 долара на килограм, при което относителните разходи за производство на електроенергия ще бъдат сравними с разходите при изграждане на хранилище.
И в момента КЕ и НЕК като че ли още не са съвсем наясно какво мислят да правят с горивото, т.е. кой вариант да изберат. През последните месеци като че ли се налага становището за смесен вариант, при който една част от горивото да се връща в Русия, а друга да се съхранява у нас. За да се реализира и той, е необходимо ново споразумение с Москва, което на този етап е доста хипотетично. Факт е обаче, че хранилище ще трябва да се строи. Проблемът е, че времето вече силно ни притиска.
В момента се наблюдава активизиране на интереса на западните компании към този проект. През миналата седмица АЕЦ "Козлодуй" бе посетен от представители на американската компания GTS-Duratek, която е лидер в САЩ в областта на технологиите за съхранение на радиоактивни отпадъци и извеждане на реактори от експлоатация. В този смисъл е удачно да се проведе нов търг, но дали са необходими и тези предварителни сондажи, които настройват подозрително потенциалните инвеститори и неизбежно ще забавят окончателното решение. Според специалисти в ядрената област по-нататъшното забавяне обаче ще ни изправи пред необходимостта до една година да вземаме принудително решение в полза на опцията с изпращане на горивото за преработка в чужбина, колкото и скъпо да е това. Една от причините за забавянето може би е очакването за силна съпротива от страна на обществеността и екологичните организации срещу изграждането на хранилище за радиоактивни отпадъци у нас, която също има своите основания.
Търг за свежо ядрено гориво също е възможен и НЕК трябва да започне подготовка за диверсифициране на източниците за доставка и обявяването на търг за доставчици, твърдят енергийни експерти. Сега ядреното гориво се доставя изключително от Русия, и то само от една компания - "Техснабекспорт". Според хора от бранша това надувало цените и е чиста загуба за НЕК. В момента ядрено гориво, което е подходящо за реактори от типа ВВЕР, предлагат английската BNFL, "Сименс", "Уестингхауз" и още една руска компания - АО "Твел".
БКК отхвърли офертите на "Райфайзен" и "Деу" за Експресбанк
Галя ТОДОРОВА
Както се и очакваше, в петък бордът на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК) се отказа да продаде варненската Експресбанк на двата потенциални купувача. Заради започналата процедура досега банката не беше предлагана за продажба публично.
"Райфайзенбанк", както е известно, отказа да предложи цена и деликатно се оттегли от приватизационната сделка, мотивирайки се с данъчните неясноти и диспута, който води с БНБ във връзка с увеличението на капитала си, обясни изпълнителният директор на БКК Петър Жотев. Чуждата банка беше предложила да поеме Експресбанк на мениджърски договор и по-късно да предложи цена, но това е било отхвърлено от БКК. Другият кандидат - южнокорейският концерн "Деу", както неофициално беше разгласено, е предложил едва 25 млн. долара, за да получи 98-процентния дял на БКК в Експресбанк. Ниската цена обаче не е била единственият мотив за отказа, обясни Жотев. Корейците в последния момент обявили, че се нуждаят от поне 90 дни, за да получат разрешение от правителството си за инвестицията в българската банка, което значително удължава времето за финализирането на сделката. Изглежда, БКК има притеснения за купувача и "в контекста на азиатската криза".
В крайна сметка приватизацията на Експресбанк се връща там, откъдето трябваше да започне. "Всички потенциални инвеститори могат да представят оферти за покупка", каза Жотев след заседанието на борда, като допълни, че засега няма определен краен срок за това. Както при Пощенска банка и Хебросбанк, за продажбата ще бъдат пуснати обяви. Засега обаче БКК не е твърдо решила дали държи да привлече един стратегически инвеститор за целия си пакет в банката, дали (което изглежда по-вероятно) ще я продаде на повече бъдещи съакционери и ще предложи определен пакет на българската фондова борса или ще направи нещо съвсем различно.
Въпреки че провалът на преговорите с "Райфайзенбанк" и "Деу" отдавна беше предизвестен, ефектите от официалното решение за отхвърлянето на двете оферти ще бъдат няколко.
Преди всичко Международният валутен фонд няма да бъде доволен. В последните си указания на тема банкова приватизация МВФ и Световната банка настояваха именно да не се отлагат сделки с мотив за ниска предложена цена. Въпреки че БКК избягва официално да посочва точно този мотив на преден план, именно той е между основните по думите на други представители на финансовата администрация. Изглежда, в контекста на предстоящия проблем с МВФ Жотев подчерта, че провалът на преговорите за Експресбанк още не значи, че има забавяне в предварителния график за приватизация на банките.
Второ, няма да е учудващо, ако предлагането на варненската банка "за всички желаещи" намали шансовете за успешна продажба на другите три държавни банки, за които вече се чакат купувачи - Пощенска, Хебросбанк и Биохим. Още повече че от няколко седмици представители на различни институции обявяват именно Експресбанк за най-добрата държавна финансова институция.
Не на последно място, за пореден път ще се оживи дискусията дали за приватизацията на банките е избрана правилната стратегия - дали те да не се продават по реда на приватизационния закон, дали спектърът от инвеститори, който се преследва, е правилният и т.н. Тези дискусии обаче имат шанс или в случай, че МВФ ги подкрепи, или ако банковата приватизация съвсем се провали. Въпреки намека на фонда БКК, БНБ и правителството надали ще допуснат различно третиране на мениджърите на приватизирани и български банки. "Изискванията за образование на банковите шефове и отговорностите по наказателното и гражданското законодателство трябва да бъдат еднакви за всички", заяви високопоставен държавен служител в отговор на въпроса дали ще бъдат уважени с различно третиране притесненията на фонда, че прекалено високите критерии за шефове на банки могат да отблъснат инвеститорите.
Ако банката не бъде продадена до края на юни 1998 г., може би ще се наложи сама да увеличи капитала си до изискваните от БНБ поне 10 млрд. лева. Лимитът всъщност е за собствен капитал (който не е задължително да е основен). В края на септември Експресбанк разполага с основен капитал от 3.566 млрд. лева, а допълнителните й фондове и резерви са 1.92 млрд. лева. Петър Жотев заяви, че дори да не се появи инвеститор, банката в момента разполага с достатъчно собствени средства, за да достигне изискването на БНБ, при това независимо какво ще бъде данъчното третиране на финансовите институции.
БКК - МВФ: 2 към 1.
Сякаш за да умилостиви представителите на МВФ за решението за Експресбанк и може би за отказа да се облекчат изискванията за банкерите чужденци, шефовете в консолидационната компания са отстъпили пред друго настояване на фонда - да не се увеличава капиталът на "Биохим". (Всъщност това се разрешава, но в контекста на конкретна сделка за продажба на банката.) Точно обратното решение беше предвидено в дневния ред на извънредното общо събрание на банката, което ще се проведе през тази седмица. Нейният основен капитал в момента е 16.76 млрд. лева, но се предвиждаше финансовото министерство да предостави на БКК валутни ЗУНК-облигации, които да се апортират в капитала, за да е сигурно, че "Биохим" ще достигне исканите от БНБ 8% капиталова адекватност в края на годината. Според източници от банката обаче в началото на декември тя вече е изпълнила показателя, което позволява на БКК да се съобрази с препоръките на фонда.
На общото събрание освен това се очакват нови кадрови промени в "Биохим". Ганчо Колев и Иван Бъчваров ще излязат от надзорния съвет, а на тяхно място ще бъдат избрани по един представител на БНБ и на Министерството на финансите. Човекът на министерството най-вероятно ще бъде Нина Ставрева, шеф на "Държавно съкровище и дълг". В управителния съвет на банката все още има две вакантни места, които ремонтираният надзорен съвет ще трябва да попълни. Жотев обяви, че са се появили и двама кандидат-купувачи на "Биохим", въпреки че с тях все още не са водени по-конкретни разговори.
Другите държавни банки.
Изпълнителният директор на БКК обяви официално, че на 30 декември в 4 часа следобед изтича срокът, в който желаещите да купят Пощенска банка могат да подадат оферти за това. Те ще трябва да посочат цената за пакета на БКК - 78.2%, какво увеличение предвиждат да направят на основния капитал (който в момента е 2.421 млрд. лева), намеренията си спрямо досегашния мениджърски екип в банката и кратък бизнесплан. Най-вероятно оферти ще подадат японската компания "Номура секюритис", Гръцката национална банка и IFC (от групата на Световната банка).
В Хебросбанк въпреки обявения първоначален интерес все още не са правени предприватизационни проучвания, което значи, че засега няма кой да я купи.
Процедурата за приватизация на Булбанк все още не е официално открита, като дори има известни противоречия с МВФ по стратегията за продажба на банката. Фондът препоръчва за целта да се наемат консултанти и не се радва на идеята част от акциите да бъдат предложени на мениджърския екип на банката.
Булбанк също ще проведе извънредно общо събрание между Коледа и Нова година, като най-интересната точка от него е отмяната на решението от април тази година, с което се предвиждаше капиталът й да се увеличи със 100 млн. долара за сметка на ЗУНК-облигации. Шефовете на банката тогава бяха направили уговорката, че това увеличение ще бъде направено до края на годината, ако законът разреши банките да държат част или целия си капитал във валута. До такава промяна обаче така и не се стигна. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев обясни, че банковият холдинг е съгласен с аргументите на Булбанк, че е по-добре в този случай така дефинираното увеличение на капитала да не се прави.
Накратко
Преди седмица Пощенска банка започна да отпуска заема от 10 млн. долара за варненската корабостроителница, за който се очакваше гаранция от Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). Въпреки че средствата, необходими за довършването на кораб, бяха договорени по-рано, до средата на по миналата седмица ДФРР не беше издал гаранцията, тъй като очакваше въпросът да се съгласува с МВФ. Според запознати лично вицепремиерът Божков е получил разрешението от Ан Макгърк.
