На 6 януари следващата година временният президент и основател на компанията Apple () Стив Джобс ще излезе с ключово корпоративно обръщение, с което вероятно ще бъде определен и новият - постоянен, президент на компанията. Изявлението на Джобс ще бъде направено в хотел Marriott в Сан Франциско.
Клинтън тръгна срещу компютърните престъпления
Администрацията на американския президент Бил Клинтън официално покани представители на съдебната власт от цял свят на конференция, насочена към борбата с високотехнологичните международни престъпления. Американското Министерство на правосъдието обяви, че конференцията, започваща в средата на идната седмица, е първата от този род, на която ще се съберат представители на съдебните власти от цял свят, за да търсят начин за борба с престъпниците, използващи Интернет и други високотехнологични продукти.
"Бързият и глобален ръст на Интернет повдига цяла поредица въпроси, свързани с престъпления, които излизат извън рамките на националните граници", заяви американският главен прокурор Джанет Рино по повод на конференцията. На нея ще присъстват министри на правосъдието и на вътрешните работи от Великобритания, Германия, Япония, Италия, Канада, Франция и Русия.
Според Рино на конференцията ще се обсъждат методите да се локализират и идентифицират компютърни измамници и престъпници, за да могат да бъдат предавани на правосъдието. "Отново и отново проблемът, който стои пред нас, е как да локализираме къде се намира даден хакер или издател на порнография по Интернет", заяви Рино на специална пресконференция. Съобщението за конференцията дойде само ден след като американският вицепрезидент Ал Гор обяви, че е получил уверението на представители на американската онлайн-индустрия, че на съдебните власти ще се съобщава за всеки регистриран случай на детска порнография по Интернет. Споразумението за докладване на такива случаи включва компании, покриващи 95 процента от американските домашни потребители на Интернет.
Специалистите обаче не са особено оптимистично настроени за решенията, които могат да вземат, и възможностите на подобни конференции, поне за момента. Изключително бързият растеж на онлайн-търговията е придобивка за потребителите, защото им предлага повече възможности за пазаруване, разплащания и всякакъв вид услуги. От друга страна, разрастването на тази индустрия прави предпазването от измами и престъпления все по-трудно. Точно това е и причината много правителства да искат да разпрострат регулациите, отнасящи се за местната бакалия, и върху електронната търговия. Потребителите в повечето развити държави са израснали с идеята, че правителството поема отговорността за стабилността на финансовата система, правото им да купуват качествени продукти и т.н. Но правителствата едва ли могат да разпрострат клаузите на националното законодателство върху бизнес, чието единствено присъствие в дадена страна е върху екрана на компютъра.
За мен "делото Живков" беше морален, а не правен казус
Рени Цанова пред в. "Капитал"
Защо точно тези дела подбрахте за книгата си?
- За мен всяко едно от тях има стойност в смисъл, че са оставили трайна следа в душата ми. Те са някъде посредата между професионалното и човешкото.
Делото срещу Живков не беше ли за вас по-скоро морален, отколкото правен казус?
- В случая с Живков за мен ставаше въпрос за един чисто морален казус. Може би начинът, по който в книгата съм предала делото, е нито обвинение, нито защитна реч, а разказ за един неслучаен човек, с когото съдбата на нашия народ е била свързана 50 години.
Пледоарията ви за Живков се градеше върху спазването буквата на закона. Така беше защитен човекът, еманация на една върхушка, за която не беше проблем законът да бъде заобиколен или дори погазен. Това не беше ли неморално?
- Може би това беше една от причините да включа това дело в книгата. Именно за да могат да разберат хората (това не е оправдание, а мое обяснение), че конкретните ми подбуди са били заради професионалния шанс. Шанс едно изключително слабо, само по политически подбуди, обвинение да бъде съборено. В момента, когато мисля за казуса, за несъстоятелността на обвинението и за моя шанс като защитник да докажа, че противната страна е слабата и неаргументираната, аз не мисля за политическия момент. За мен делото представляваше много по-голям интерес като конфликти между хора, човешки съдби, образи на свидетели, отношения. Това беше невероятен житейски урок.
Не ви ли притесняваше обаче, че според обществото вие бяхте в ролята на морален защитник на Живков?
- Притесняваше ме, разбира се.
Това означава, че все пак е имало смесване на чисто юридическия казус с моралната защита... - Имаше не само смесване. Имаше и страхотен конфликт в мен лично, в моето съзнание, в моята представа за морал. Аз така и казах на Живков при първия ни разговор: "Не съм се борила никога срещу социализма, но професионално съм имала толкова много несъгласия с политиката, властта, която вие упражнявахте, че не знам дали ще намеря морални сили да ви защитавам. " Живков отговори: "Това много ми харесва. Човек, който може да се противопостави на една власт, може и на друга."
Все пак в редовете, които сте написали за Живков, прозира симпатия към него.
- Може би прозира симпатия към човека. Когато прочетох повторно написаните от мен редове, останах с чувството, че освен симпатията към човека, с всичко, което съм казала, съм искала да покажа на самия него как може да мисли освободеният човек, който не е ангажиран с никой. Защото съм дълбоко убедена, че не е възможно той да е решил да напише за мен в своята биография само десетина реда. Иска ми се да вярвам, че някой го е убедил, че не бива да пише повече - "защото това не е планувано, защото така не може и не трябва".
В книгата ви личи много ясно, че сте противничка на смъртното наказание.
- Това е тема, която много ме занимава както като правна категория, така и като философска тема. Имам претенция, че съм видяла всичко написано по въпросите на смъртното наказание, затова твърдя, че най-смело за него говорят тези, които не са се докоснали по никакъв повод до проблема - дали като магистрати, като адвокати, изпълнители или психолози. Най-лесно е да се каже - "око за око, зъб за зъб, живот за живот". Смятам, че третирането толкова много на темата за смъртното наказание е известен род безсилие.
От книгата става ясно, че бездушието, жестокостта, предубеждението разяждат от дълги години правосъдната система.
- Точно така. В "Хасковския случай" - бяха осъдени и разстреляни две млади момчета, които би трябвало да получат максималното предвидено в закона наказание - 20 години лишаване от свобода. През 1985 г., когато е била наложена и изпълнена смъртната присъда, мотивът е бил абсолютно същият - за назидание на другите, за да няма престъпления. Днес можем да си дадем чистосърдечно и хладнокръвно сметка - какво наказание, каква превенция е оказала тази смъртна присъда, след като днес престъпността е стократно по-голяма от онова, което е било тогава?
Не може да се говори за смъртното наказание, без да стане въпрос за съдебната грешка. В един от затворите на страната човек с влязла в сила смъртна присъда ми разказа друга истина, напълно различна от тази, която е поддържал пред съда. Сега се чувствам съпричастна към съдбата му. И се питам: ако не се намери в мен или в друг смелостта да "измисли" процесуален способ, за да бъде спасен, неговата смъртна присъда ще бъде изпълнена, ако се вдигне мораториумът. Той не е извършил престъпление, за което се предвижда смъртно наказание. Единственото, което ще бъде постигнато с изпълнението на неговата смъртна присъда, в конкретния случай, е, че ще бъдат прикрити истинските престъпници. Такива случаи не стават всеки ден, но и всеки ден няма смъртни присъди. Жесток е доживотният затвор като алтернатива. Но заслужава да се помисли върху това, че той дава шанс при една съдебна грешка тя да бъде поправена.
Каква е вашата позиция по горещия спор за несменяемостта на магистратите?
- Тя е нож с две остриета. От една страна, гарантира сигурност на магистрата, но от друга - създава предпоставки за злоупотреби. Този проблем не може да се разглежда отделно от социалноикономическото положение на държавата. Когато, от една страна, си несменяем, което ти гарантира работното място, а от друга - си беден, това поражда пороците. Съблазните стават по-силни на фона на това, че си несменяем.
Според вас какво има зад дуела Татарчев - Бонев?
- Аз също се питам. Макар не рядко да не съм била докрай съгласна с вижданията на Татарчев, но в случая го разбирам, защото смятам, че не може да има намеса в области, които са задължителни като независимост.
Забелязвате ли вече иронично-горчивото отношение на обществото към прословутия, вечно празен прокурорски чувал?
- Ще дам един пример. През 1995 г. бях адвокат по договор на Софиябанк. Тогава беше разкрито престъпление в Хасковската банка, като ставаше въпрос за продажба на валута, за укрити средства, за присвояване. Написах сигнал от името на банката, посочих дори за какво престъпление става въпрос и след повече от година, когато се опитах да направя справка за движението на сигнала, стигнах до задънена улица. В началото на следващата година същата банка сезира прокуратурата за четири изключително големи престъпления, свързани с отклонения на средства и изнасяне от страната, но и до този момент не знам докъде са стигнали нещата и кой ги движи.
Бихте ли приели да защитавате новите "герои" на нашето време - фараоните на пирамидите или кредитните милионери?
- Явлението, наречено пирамиди, е чудовищен механизъм за ограбване на хората от средна и под средна ръка, то не е измислено за първи път в България и имената на тези, за които се говори и се свързват с пирамидите, са имена на изпълнители. Дълбоко се съмнявам в аргументираността и състоятелността на обвинението срещу тези хора. Въпреки че като човек ги ненавиждам, защото нищо не ги оправдава морално, макар да са изпълнители на чужд замисъл. Преди два-три месеца дойдоха и много активно ме молеха да поема защитата на изпълнителя на една от последните пирамиди. Казах, че ще си помисля, но до вечерта вече ми съобщиха, че им е забранено да ме ангажират. Затова си мисля, че и там нещата са организирани като защита, за да не се стигне до тези, които са пренесли и изпълнили в България замисъла за пирамидите.
А защитата на банкери?
- За банкерите имам по-конкретна представа, защото минах през няколко банки и мисля, че част от банкерите и банките са били включени в системата на големия замисъл за изнасянето на пари. Ако формално един банкер е изпълнявал задължения, зад които няма престъпление, и е обвинен, защо да не го защитавам? Но когато знам, че е способствал за отклоняване на средства и е знаел, че те никога няма да се върнат в нашата държава и икономика, а излизат от джоба на хората - никога не бих приела защитата.
Държавата - майка или мащеха?
Роман ЙОРДАНОВ
В народните приказки мащехата никога не е харесвала и не е обичала доведеното си дете... България също направи опит да стане истинска майка за изоставените деца. За съжаление техният брой с всяка изминала година нараства. Хиляди деца биват изоставяни от своите "истински" родители и държавата с "голяма любов" започва да се грижи за тях. Тя, държавата, втората майка, построи огромни палати в големите градове, обзаведени с по осем-десет, понякога и повече легла в стая, и настани в тях изоставените деца с цел да покаже на държавите зад "завесата", че и нашата система мисли, и то съвсем човешки, демократично, за бедните и страдащи души. В малките селца обаче тя, разбирайте държавата, построи малки, неспретнати и небели не къщички, а сгради, наподобяващи по-скоро казарми, отколкото детски приветливи домове.
Идеята за приютяване на децата сираци е в ход. Проблемите обаче датират от момента, в който идеята се появява на бял свят. Много родители в един момент решават да се откажат от децата си и ги дават на държавата. Други деца държавата изземва и настанява в специалните домове. Една част от родителите, които доброволно изоставят своите деца, подписват декларация, с която се отказват изцяло от своите деца и те преминават изцяло в ръцете на държавата, т.е. стават нейна собственост. Другите деца, които нямат декларация за отказ, могат да останат под грижите на държавата само една година според действащото ни законодателство. След изтичане на този срок, ако родителите не потърсят детето си или децата си, защото има случаи, в които родителите изоставят повече от едно дете, те автоматично губят родителските си права. Според законa, който е в сила и до днес, децата с отказ и децата без отказ, но непотърсени до една година много лесно могат да бъдат осиновени от други родители. В действителност обаче практиката на прилагане на този закон е съвсем друга. Досега няма случай, в който държавата в лицето на директора (попечителя на детето) да е завела дело за прекратяване, изземване на родителските права.
По времето на социалистическата система осиновяването на деца от детските домове се превръщаше в хождение по муките за желаещия да осинови дете. Докато родителите посещаваха детския дом, за да уреждат формалностите по избора и осиновяването, всички деца викаха "Лелко, стани ми майка! ". За съжаление желаещите да осиновят не се редяха на опашка. Пък и, като се вземат предвид и бюрокрацията, пък и дребните подаръчета (дето му викат рушвет), съвсем малко хора можеха да издържат на канските мъки. Деветдесет и пет процента от децата, живеещи в детските домове, имат някакви физически проблеми, а всички деца са със задръжки в психическото развитие вследствие на социалната и педагогическата занемареност. Проблемите на децата се увеличават и от факта, че голяма част от тях са от малцинствен произход. Всички тези компоненти правят осиновяването или невъзможно, или непосилно. Твърде малка част от децата, които са с изрядна документация, юридически и здравно успяват да намерят родители.
След 10 ноември 1989 г. демократизацията на обществото ни се прояви и в детските домове, и то в най-първичния си вид. Сякаш западняците са чакали да рухне стената, за да хукнат през глава към България. По-точно към детските домове на България. Водени от икономическите затруднения, глад, студ, мизерия и паричен недостиг, директорите на домовете за сираци от бюрократични чиновници се превърнаха в инициативни и загрижени настойници. Те по най-бързия начин уреждаха документите на децата, ако някой чужденец прояви интерес за осиновяване към тях. Таксите, които трябва да плащат чужденците, варират от 6 до 20 хиляди долара. Всичко в името на децата. За българина много неща са забранени. Винаги първи е чужденецът. Той винаги е по-важен. Той плаща в брой, винаги във валута. И днес дори, ако българско семейство реши да осинови дете от детски дом, ще трябва отново да премине през старата бюрократична схема. За чужденеца обаче не е така. Защо? Защо за едни се задейства бюрократичната машина и убива всякакъв интерес, а за други всичко се урежда по най-бързия начин? Не могат ли управителите на домовете, лекари и директори, да си свършат работата да издирят предварително родителите на тези деца, които не са ги потърсили след изтичане на въпросната една година, и по този начин да уредят документите на децата? По този начин децата ще имат точно определен статут.
На този етап сираците, било то биологични, било то деца с родителски отказ, са една много малка част от живеещите в т.нар. домове за сираци. Останалата част от децата са с неясен статут. Те не са сираци според действащото законодателство и осиновяването им е почти невъзможно. Мисля, че е крайно време хората, които отговарят за тези домове, да помислят за статута на тези деца и да го уредят юридически, защото децата нямат никаква вина за това, че са изоставени от родителите си. Те нямат никаква вина за това, че ги местят от дом в дом. Те нямат вина, че никой не иска да се подпише на мястото на настойник, когато става въпрос за операция. Те нямат вина, че живеят по-различно, в по-различни условия и среда. Смятам, че ако някой си свърши добре работата, без да чака да дойде чужденецът с кошницата, тези деца биха намерили своите нови родители в ранна детска възраст и биха си спестили хилядите проблеми, които ги съпътстват от самото им раждане. Смятам, че държавата ще спести милиони левове и ще даде възможност на желаещите хора и фондации да променят сега действащия механизъм на управление и възпитание в детските домове.
Далеч съм от мисълта, че детските домове ще изчезнат, но съм убеден, че в тях може да се живее, животът на децата може да бъде много по-добър и привлекателен. Всички деца имат право на семейство, на родители и на реализация. С действащата система това е много трудно, да не кажа невъзможно. И е невъзможно за голям процент от децата, живеещи в детските домове.
В това трудно време всичко се променя все по-трудно и по-трудно.
Държавата ще трябва да отделя все повече и все повече средства, а тя няма, така казват. Все повече и повече хора ще остават гладни. Защо това да са децата? Децата не си дояждат, не си доспиват, защото от студ не могат да заспят. Мизеруват. И все в този дух.
Цялата тази история ми напомня за оная приказка, в която мащехата казала на бащата да заведе децата си в гората, та дано мине някой добър човек, да се смили над тях и да ги вземе!
Замалко полицията да арестува Бебо
"Полицаи от столичното Първо РПУ са задържали във вторник Светослав Гаврийски", написа в петък в."24 часа". "Замалко да не дойда на банковата среща заради тази дописка", оплака се миналата седмица в Пловдив шефът на БНБ Светослав Гаврийски, наричан от колегите си с нежното прозвище Бебо. За щастие на банкерите блюстителите на реда били оковали съименник на бившия служебен министър на финансите. Въпреки това Бебо закъсня и пропусна голяма част от срещата. След като влезе в залата, той се огледа и каза с пренебрежение:"Ха! Ми то тука само журналисти. " Малко по-късно водещият дискусията Огнян Енчев даде думата на Гаврийски с коментара, че присъстващите ще имат редкия шанс да видят едно от малкото публични изявления на БНБ-шефа. Бебо отвърна гордо на нападката с аргумента, че предпочита да се вижда какво прави не от гръмки изявления, а от реалните резултати, които постига БНБ, след което каза, че имало реална опасност и този път да не дойде заради дописката, че е арестуван. Почти всички присъстващи веднага започнаха трескаво да издирват последния брой на вестника.
Малко по-късно известният с фриволното си поведение на публични места финансист Венцислав Антонов започна да обяснява формулата за изчисление на основния лихвен процент с думите "Бебо, тука слушай внимателно". Шефът на Корпоративната банка преди години се обръщаше и към тогавашния шеф на БНБ Тодор Вълчев на прякор, наричайки го Тото. В един "Отзвук" по БНТ по това време Антонов спечели симпатиите на широката аудитория с изказването: "Ако ви кажа истината, ще ви настръхне мъхът в ушите!"
ДИАЛЕКТИКА
"ЧЕРВЕН БОРОВЕЦ" ще се проведе на 13 и 14 декември в Цигов Чарк. Там видни соцфункционери ще дебатират, анализират и прогнозират медийната политика на соцпартията, както и обществения й имидж като опозиция. На неформалната мозъчна атака ще присъстват всички позитанолози сред журналистите, както и специално поканени социолози и политолози. Според замисъла на организаторите трябва да бъдат поканени и сини теоретици, за да придобие дискусията завършен вид. Ляв стратег отбеляза, че напоследък партията определено има слабост към сложни наименования като Лесидрен, Цигов Чарк и т.н.
Източници от външно министерство потвърдиха номинирането на външнополитическия съветник на президента Валентин Добрев за посланик в Лондон. Бившият зам.-министър на външните работи неколкократно беше спряган за дипломатически представител в Лондон и Вашингтон, всеки път обаче слуховете бяха опровергавани. Добре информирани източници твърдят, че този път Добрев със сигурност ще стяга куфари за английската столица.
Коктейл по случай старта на съвместната дейност на Иглика Логофетова и Людмил Ангелов в адвокатска кантора "Ангелов, Логофетова и съдружници" събра миналия четвъртък високопоставени юристи от банковите среди. Логофетова премина към частната практика, след като напусна управление "Правно" на централната банка. На коктейла присъстваха бившият министър на правосъдието Младен Червеняков, бившият шеф на "Банков надзор" Камен Тошков, топюристите в БНБ Димитър Ананиев и Валери Димитров и др. Група интелектуалци, между които Лазар Николов, Радой Ралин, Борис Димовски, Васил Казанджиев, Димитър Аврамов и Вера Мутафчиева, са част от организаторите на предстоящото честване на 60-ата годишнина на МИЛЧО ЛЕВИЕВ. Юбилеят на джазкомпозитора и пианист ще бъде отбелязан с голям концерт в зала 1 на НДК на 23 декември. В него освен живеещия в Лос Анжелос Левиев ще участват Българският симфо-джаз оркестър, Юбилеен бенд сиксти с лидери Георги Борисов и Пепи Славов, който е и мениджър на концерта, "Акустична версия", хор "Елия", Симеон Щерев и Теодоси Спасов.
Сребърно колие от семейство Дилов-син и още куп скъпи подаръци и цветя получи водещата новините на Ефир 2 МАРИЕТА ФИДОСИЕВА по случай рождения си ден. Телевизионната звезда посрещна приятелите си в хай-заведението "Passport club". Около масите с маркови напитки и апетитни хапки се събраха журналисти от двете програми на държавната телевизия и от пресата. Вержиния Велчева, Константин Каменаров, Найо Тицин, Севда Шишманова, Екатерина Генова предпочетоха да се отдадат на беседи по "кръгове на интереси" въпреки желанието на тв-водещата за буйни танци. Положението беше спасено от адвоката Константин Костов, който покани съпругата си Мариета на блус.
Бременната в петия месец "силиконова" звезда ПАМЕЛА АНДЕРСЪН прие молбата на американската природозащитна организация Peta и участва в кампанията й против използването на животински кожи от моделиерите и производителите на облекла. Героинята от филма "Спасители на плажа" (Bay watch) се снима гола в гръб за афиш с надпис "Обърнете гръб на кожите". "Защо не в лице", ядосват се нейните фенове от мъжки пол. Преди време почти всички топмодели участваха в подобна кампания, снимайки се без дрехи, скрити зад плакат, на който пишеше "По-добре голи, отколкото облечени с животински кожи". Прогресивната мъжка част на човечеството застана изцяло зад това Наоми Кембъл, Синди Крофорд, Ева Херцигова и техните колежки да се разхождат насам-натам, както майка ги е родила.
Официално съобщение на кралското семейство в Швеция (което обичайно държи личния си живот далеч от общественото внимание), че ПРИНЦЕСА ВИКТОРИЯ страда от "проблеми в хранителния си режим", потвърди опасенията на поданиците, които от месеци наблюдават изумителното отслабване на 20-годишната претендентка за престола. Признанието на двореца, че принцесата "получава медицинските грижи, които са й необходими", дава основание на всички да предполагат, че принцесата страда от анорексия (болестно състояние, при което поради предимно социокултурни и психологически причини най-вече млади момичета губят апетита си и опасно отслабват).
За журналистите и данъчното облагане
"Всеки ще плати такъв данък, какъвто е написал", закани се през миналата седмица шефката на данъчната администрация Дора Андреева. Напоследък в печата бяха направени редица неуспешни опити да се пресметне данъкът, който ще плати средният българин по новия Закон за местните данъци и такси.
Най-тънко мина "Демокрация". На първа страница под главата на официоза се появи информация, че редовият българин, ще плаща само 7000 лева годишен данък за разбрицаната си "Лада". Всъщност данъкът ще е 2-3 пъти по-висок.
Репортерите на "Труд" и експертът на евролевицата Ивайло Калфин почти се приближиха в оценките си. Първият сметна за средно жилище над 31 000 лева данък сгради, а вторият беше по-ларж - 30 000-40 000 лева. Толкова трябва да се плати или ако притежавате много над едно жилище, или ако за средно се признава жилище от 150 квадрата.
Най-апокалиптично се изказа "24 часа". Финансовите репортери на всекидневника изчислиха, че данък сгради за едно най-обикновено жилище ще е по 135 000 лева годишно. Това е вярно само ако се приеме, че средното жилище у нас е над 1000 квадрата.
"Коля" - история за руско дете и чешки музикант
Румен СОКОЛОВ
Ако има филм, за който по време на "Киномания '97" са казани само хубави неща, това несъмнено е "Коля". Чешкият филм на режисьора Ян Сверак, спечелил наградата "Оскар" за най-добър неанглоезичен филм за 1996 г., несъмнено бе едно от най-добрите постижения на тазгодишния киномаратон. В него има всичко - и тъга, и радост, а и много поучения. В същото време това е не толкова тежък и затормозяващ зрителя филм, колкото развлечение, защото веселите неща в него са повече от тъжните. Историята е обикновена - чешки музикант челист решава да сключи фиктивен брак с рускиня, въпреки че мрази руснаците. Годината е 1988, двадесет години след като руските войски са нахлули в Чехословакия и все още са там. Резултатът от този брак е избягала съпруга и изоставено дете, за което той трябва да се грижи. И тук Франтишек Лоука, който дотогава е бил "женен" само за музиката, открива ценности, за които преди това не е мислил.
Ролята на Франтишек се изпълнява от Зденек Сверак, който е баща на режисьора и сценарист на филма. Малкото момче е Андрей Халимон, препоръчан на екипа от Никита Михалков, който обикновено не греши в избора. Всъщност едно от най-добрите неща в "Коля" е именно присъствието на Андрей, който играе по детски естествено. Въпреки всички ценности на филма зрителите в залата не бяха много. Това също е повод да се смята, че най-качествените неща се гледат от малко хора.
Вторият премиерен филм на седмицата е научно-фантастичната сага по новелата на Карл Сейгън "Контакт". И този филм едва ли ще постави касови рекорди у нас, защото е направен за разбиранията на американската публика, а те, както се знае, не се покриват с нашите. Въпреки това филмът е добър. Ролята на астронома изследовател Ели Аруей се изпълнява от Джоди Фостър, която вече има две награди "Оскар" и се бори за трета. Нейният най-добър приятел е отец Палмър Джос, чиято роля е поета от популярния напоследък Матю Макконъхи. Освен тях двамата във филма са снимани цяло съзвездие актьори, между които са Джеймс Уудс, Том Скерит, Анжела Басет, Джон Хърт, Роб Лоу и Дейвид Морз.
Ако на някого все пак му се гледа комедия, която няма да го обремени с никакви мисли, решението е "Човекът от джунглата". Филмът е направен по историята за Тарзан, който тук се казва Джордж и се среща в джунглата с Урсула. От това следват комични ситуации, които развеселяват особено по-младите зрители. "Човекът от джунглата е един от касовите рекордьори в САЩ през лятото - над 100 млн. долара.
Баварецът в атака
Шест месеца преди премиерата новата "тройка" на БМВ вече е фаворит
Александър ХРАНОВ.
Новият модел, четвъртото издание на най-популярната, трета серия на престижната германска фирма БМВ само след шест месеца ще тръгне по пътищата на Европа. Стратегията й напомня твърде много на Фолкваген с Голф IV, на Порше с новото издание на 911 или на Алфа Ромео с победителя в класацията за автомобил на годината - моделът 156. Каросерията, въпреки че като конструкция няма нищо общо с предшественика, стилистично повтаря най-характерните му черти, традиционно измества елементи, познати от години.
"Тройката", най-касовият модел на Баварските автомобилни заводи, който се прави вече седма година, далеч не изглежда демодирана и с остарели технически концепции, но започна да губи в конкуренцията на преките си съперници като Мерцедес С или Ауди А6.
Новото БМВ е "пораснало", прилича стилистично на по-големия си брат, "петата" серия, с обемни, закръглени калници, скосена и широка предна част, но със силует на спортно купе. Въпреки това вътрешното пространство е увеличено, допринася за комфорта на пътниците. Използват се и редица елементи от най-скъпите лимузини - дървена облицовка на арматурното табло, отопление на седалките, навигационна система със задължителния дисплей, многофункционално кормило, от което се командва дори мобилният телефон.
Напредъкът в техническите решения за повече сигурност и комфорт повишава теглото на колата. Като компенсация конструкторите прибягват до нови модерни решения, като заден мост от алуминий например. Електрониката командва системите срещу буксуване на колелата или занасяне на каросерията при хлъзгав терен. Компютърът сравнява чрез многобройните сензори зададените стойности и състоянието на автомобила във всеки момент на движение. При нужда коригира със сложни команди хидравлична система, която налага на шофьора винаги правилното решение. Допълнителна пасивна сигурност гарантира в случай на катастрофа специалната спасителна възглавница за главата на шофьор и пътник.
При двигателите изненадите са по-малко. Алуминиевите шестцилиндрови мотори са само леко модернизирани. Залага се на по-малко разход на гориво и същевременно увеличение на мощност, еластичност и екологична чистота. За първи път баварците предлагат дизелов агрегат с директно впръскване на горивото. Изменящата се геометрия на турбината осигурява още от най-ниските обороти на мотора, оптимална мощност и висока максимална скорост.
Шест месеца преди премиерата на новата "тройка" на БМВ всички "тайни" изглеждат разкрити. Единствено за цената не се говори нищо. Но едва ли тя ще спре купувачите в Европа.
Йордан Кацамунски в галерия "Райко Алексиев"
Художникът Йордан Кацамунски е известен на по-старото поколение почитатели на изобразителното изкуство. Ако по-младите се докоснат до неговото творчество, най-малкото, което ще спечелят, е, че ще си отдъхнат от агресията и напрежението на деня, попадайки в един свят, изтъкан от нежност и лиризъм.
Галерия "Райко Алексиев" и галерия "Досев" - и двете намиращи се на ул. "Раковски" 125, образуват най-доброто експозиционно пространство в София. Често пъти подобна даденост помага на художниците, придавайки своеобразна аура на недотам качествените им произведения. Случаят с Йордан Кацамунски обаче не е такъв. Живописта му изгражда дотолкова автономна, "друга" реалност, че в определен момент конкретното място престава да бъде от значение. Дори в случая картините влияят на галерията, насищайки я с поетичен дух.
От години авторът разработва едни и същи мотиви - интериори със загадъчни женски фигури, цветя, дървета, пейзажи. Интересна част от творчеството му са параваните, които представляват отново живописни творби, но поднесени в необичайна форма. Използваната гама е приглушена и по-често хладна, като в нея доминират сивото и синьото с многобройни нюанси. Акцентите, които оживяват картините, най-често са яркозелени. Характерно за Йордан Кацамунски е размножаването на дадена тема, т.е. представянето й в няколко цветови варианта, които изявяват различни страни от третирания обект. Обикновено се получава ефектът позитив - негатив, но постигнат със средствата на живописта.
Цялата изложба оставя противоречиви впечатления у посетителя. От една страна, романтичното светоусещане на художника ни се струва необичайно и поовехтяло, но от друга, сме му благодарни за глътката спокойствие и възможността за размисъл. Изненадва ни подчертаната монотонност на сюжетите и колорита, но в следващия момент осъзнаваме, че лиричното настроение и самовглъбяването са възможни при подобно концентриране в еднаквостта. Сякаш времето в галерията е спряло или по-точно е отстъпило място на безвремието, царящо в произведенията на Йордан Кацамунски. Безвремие, което не дразни, а успокоява, защото е постигнато с искреност. Безвремие, което прави критично настроения зрител неспособен да отправя обвиненията си в старомодност.
Реваншизъм заля България след жребия за световното
Реваншизъм и скептицизъм са думите, с които би могло да се обобщи настроението в България след жребия за световното първенство. Два от съперниците в неприятната група D припомнят за неуспехи на националния ни отбор.
Нигерия е противник, който много от националите ни (а и не само те) просто не искаха да ни се пада. Загубихме с 0:3 от африканския отбор в началото на световното в САЩ през 1994 г., точно когато България регистрира най-големия успех във футболната си история.
Преди жребия вратарят Борислав Михайлов твърдеше, че би си пожелал Испания за водач. Когато обаче в нейната група се падна Нигерия, Боби, който коментираше по телевизията, веднага промени мнението си: "Вече не искам да сме в групата на Испания. " После тъжно регистрира, че жребият сякаш ни отрежда точно това, което не искаме.
С Испания пък е свързано отпадането ни от европейското първенство в Англия миналото лято. Тогава испанците ни отстраниха задочно, като измъкнаха в последния момент победа над Румъния. Повече от година по-късно дори се появиха писания, че този мач е бил уреден. Впрочем в началото на първенството срещата България - Испания завърши 1:1, като реферите отмениха чист гол на Христо Стоичков. Сега звездата се закани, че ако няма повече такива аванти, на испанците няма да им се размине.
Доста български наблюдатели определиха групата ни като най-силна от осемте, но истината всъщност е малко по-различна. Погледнато прецизно, групата е просто най-равностойна. "Група D изглежда най-коварната", написа агенция Ройтерс.
Букмейкърите, които винаги са показател за мнението на истинските специалисти, не дават шанс на България да продължи на осминафинал и ни котират трети в групата. Тъкмо Испания и Нигерия имат едни от най-ниските коефициенти, дадени от лондонската заложна къща "Уилям Хил" на 32-та отбора по групи веднага след жребия. Това означава, че букмейкърите ги виждат като сигурни първи и втори.
Само Румъния от всички водачи не дава основания на букмейкърите да се залага за нея като победител в групата. Нещо повече, специалистите по залагания виждат северните ни съседи дори не втори, а трети след Англия и Колумбия.
В същото време жребият намали коефициента за световна титла на България, който лондонските букмейкъри дават от доста време. До церемонията в Марсилия залаганията за нас се приемаха при 40 към 1, трудната група вдигна залозите на 50 към 1. Те ни отреждат 16-о място.
Това обаче не е успокоение, понеже за Испания се приемат залагания при 14 към 1, което означава осмо място, а веднага след това (9-10 място) с 28 към 1 е Нигерия. Малко утешение е, че Парагвай е след нас с 66 към 1.
Световният шампион Бразилия е определен за още по-сериозен фаворит след жребия, като залаганията за него бяха смъкнати от 10 към 3 на 3 към 1. Втора си е Франция, докато Англия се присъедини към Германия и Италия на третото място.
Интересен факт е, че доста мачове във Франция ще започват в ранен час, включително нашата среща с Парагвай на 12 юни в Монпелие. Тогава играем от 14.30 часа следобед. За сметка на това излизаме срещу Нигерия в 17 часа и срещу Испания в 21 часа.
Мнения
Христо Бонев, старши треньор на България: "Длъжни сме да преминем предварителния кръг. Жребият е труден, но щом си на на световни финали, трябва да приемеш логично и нормално съперниците, тъй като няма слаби отбори. Жребият можеше да е по-добър. Испанският начин на игра ми допада и смятам, че можем да го използваме."
Христо Стоичков: "Нормален жребий, добра група. За мен няма силни и слаби. Познаваме как играят тези отбори. На испанците няма да им се удаде тази възможност да се отърват с отменен гол, както бе с нас на европейското. На нигерийците им знаем възможностите. Имаме достатъчно време, за да разучим Парагвай. Ще взема всички необходими материали от телевизия Каталуня и оттам нататък ще се подготвим по необходимия начин."
Златко Янков: "Паднахме се с три неудобни съперника. Много здрава група, но можеше и да е по-тежко. Най съм недоволен от Нигерия като съперник. Психологическо значение има, че паднахме с 0:3 от тях. За Парагвай чувам, че играят футбол като големите южноамерикански нации Бразилия и Аржентина. Завършиха втори в Южна Америка и са неудобен съперник. На европейското първенство сами се бихме срещу Испания. Все пак няма от какво да се плашим. Ако ние играем играта си, другите трябва да се страхуват."
Емил Костадинов: "Добър повод да си върнем на Нигерия. На световното паднахме и си взехме поуките, сега ни се удава шанс да си върнем. Няма слаби отбори на едно световно първенство. Срещу Испания играхме на европейското и си ги знаем. Единствено не мога да кажа нищо за Парагвай, тъй като никога не съм ги гледал. Отборите от Южна Америка обаче са много силни и играят атрактивен футбол. Не трябва да ги подценяваме."
Йордан Лечков: "Нормално ни се пада силна група, но така е по-добре. Нека да бием силните в предварителната група, за да е по-лесно нататък. С испанците имаме да уреждаме стари сметки от европейското първенство. Нигерия е най-силният отбор, биха ни на световното и трябва много да внимаваме. Парагвай не го познавам."
Борислав Михайлов: "Много тежък жребий. Във всички останали групи има поне по един по-лесен отбор, но в нашата група всички са равностойни. Много специалисти посочват Нигерия като фаворит за световната титла. А вратарят на Парагвай - Чилаверт, е номер едно в света тази година. Не мога да кажа, че съм доволен от жребия."
Хавиер Клементе, треньор на Испания: "Нашата група е най-тежка от всички, с най-качествени отбори."
Пауло Сезар Карпеджани, треньор на Парагвай: "Имаме сили за втория кръг. Групата не е лека, противниците са сериозни, но и ние не сме за подценяване. Мисля, че имаме достатъчно добър отбор и сме в състояние да се класираме на едно от първите две места."
Семейното насилие остава "за домашно" на законодателите
Мина РУДОЗЕМСКА
Двайсет - петдесет процента от всички съпруги в България са малтретирани. Анкета, проведена сред студенти, показва, че повече от половината смятат за редно жената да бъде "пошляпвана" от време на време. Насилието като поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи и лекари. Според полицейски данни не улицата, а домът е "детската градина за жестокостта". Тези изправящи косата данни се съдържат в бюлетин на асоциация "Анимус", която от януари 1996 г. работи по етапен проект, наречен "Насилието и неговите жертви".
Едва ли има човек, който да не е закачил нещо от битовия терор. От филмите с щампа "Истинска история", през крясъците на комшиите до момента, когато неочаквано и за самите нас "съседите" може да се окажем ние. Децата се заливат от смях на една от "1001 нощ"-приказките, където Фатима бие мъжа си. Майките им пък стискат палци на героинята на Джулия Робъртс в "Да спиш с врага си".
Заключенията на Ницше ("мъжът отива при жената с бич"), постановките на Фройд ("развитието на цивилизацията е път към овладяването на насилието") и терминологията на Юнг (анимус = мъжкият образ в женската душа) са академичните "патерици" на проблема.
По-понятно е твърдението на д-р Любомир Живков "насилието е злоупотреба със силата". Една от задачите на психиатрите и психотерапевтите е да разберат защо се прибягва към агресия и какви са последиците за жертвата. Според някои психоотличници агресията е основно средство за справяне с действителността. Насилието бива няколко вида - домашно, сексуално, психическо. Освен това то е парадоксално явление, т.е. изявите му са различни, защото издевателство може да има дори в думите.
В Америка всяка година близо 4 милиона жени се оплакват от домашно насилие.
Според проучване на център "Надя" огромен брой българки са обект на непрестанен тормоз от страна на съпрузите си. Все още е трудно да им се помогне, защото въпреки приличния брой неправителствени организации, съществуващи, за да дават рамо именно на жените-жертви, в България патриархалният модел на семейството означава и това насилието да се крие, т.е. къщните проблеми свършват до входната врата. Експертите добавят, че домашното насилие е проблем на властта и контрола в най-малката клетка на обществото. В несигурно и потискащо битие като нашето рискът "да си го изкараш" на домашните е още по-голям - значи, уволняват те от работа, ограбват те в трамвая, млатят те на улицата - какво по-елементарно от това да набиеш жена си или да накажеш децата. По някакъв начин насилието е заразително.
Въпреки това доброволно ангажираните с болезнената тема твърдят, че насилственото поведение не е ограничено само в семейства с нисък социалноикономически статус и образователен ценз. Сред деликатните мисионери е разпространен и отварящ очите за проблема домашно насилие списък "true - false" (или вярно - невярно, митове и реалност). Важно е да се знае, да речем, че постоянният физически тормоз е опасен за душевното здраве на жертвата, защото са стъпкани нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство. Не отговаря на истината твърдението, че мъжете, прилагащи насилие, са психопати - те водят "нормален" живот, но не могат да контролират агресивните си изблици, когато са по пантофи.
Факт е, че алкохолът намалява контрола над агресивните импулси и може да служи като извинение за тяхното изпускане, но според статистиката само 1/3 от побойниците прибягват до насилие единствено когато са пияни. За мнозина странични наблюдатели е трудно да разберат и да съчувстват на жените, които не се решават да се отделят от мъжа си побойник. Оказва се обаче, че има доста фактори, които спират жертвата да напусне дома - срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и нерядко сантимент към грубия партньор.
За една година в специализирания център "Надя" (екипът му се състои от лекари, психиатри, психолози и юрист) са потърсил подкрепа 1573 жени. "Стремим се те да получат няколко основни вида помощ - правна консултация, медицински преглед, ако се налага, насочване към здравно заведение, контакти с полицията, различни социални служби в зависимост от спецификата на всеки случай", казва психотерапевтът Валери Иванов. За онези жени и деца, които не могат да останат вкъщи поради сериозната опасност за здравето и живота им, работи т.нар. подслон за временно настаняване.
Докато се намират там, жените в беда могат доброволно да се подложат на психотерапия, правят им се медицински изследвания. Те могат да си потърсят работа, да започнат действия за развод. "Даваме им времето и спокойствието да преосмислят нещата и да решат какво да правят" - това е идеята на убежището, обобщена от психотерапевта Валери Иванов. Желанието е съпругите да бъдат мотивирани да преодолеят заучената безпомощност и да си помогнат сами.
"При нас идват жени в ситуация на насилие, други са жертви на хронично насилие, а трети търсят помощ след еднократна проява на агресия. След като ги консултираме, изборът е изцяло техен, ние не ги съветваме да се разделят или не", казва Надежда Костадинова от "Анимус".
Всички психоспециалисти доказват колко болестотворна е нелекуваната травма. Тя може да доведе до тежки депресии, личностни разстройства, алкохолизъм и наркомании. Затова особено важно за тези, които се нуждаят, е да получат адекватна професионална помощ, и то навреме.
Жените не бива да се страхуват да се откъснат от непоносимото си битие. Примерната първа стъпка е да се обадят на горещата телефонна линия (9817686) за жени, пострадали от насилие.
Най-често срещаният аргумент "ще стискам зъби заради децата" търпи пълен провал пред информацията, че малчуганите, свидетели на насилие, наследяват от вкъщи травми и грешна представа за семейството като арена. Петдесет процента от синовете на побойници също стават такива.
Истина е, че в България няма закон, който да защитава пострадалите от домашно насилие. Според българското законодателство се наказва само битовото издевателство, довело до тежки физически травми.
Работна група към фондация "Български център по правата на човека" е ангажирана с изработването на проект за промени в законодателството във връзка с предотвратяване и защита срещу случаите на домашно насилие, при които най-често жертви са жени. Промените ще бъдат готови до средата на януари 1998 г. Насоките в тях са първо да се предвиди механизъм за бързо отделяне на жертвата на домашно насилие от насилника чрез навременни мерки на съда, регламентиране на намесата на полицията в подобни случаи, промени в Наказателния кодекс, които да издигнат в престъпление от общ характер средната телесна повреда между съпрузи и близки роднини, да се осигури безплатна консултация на пострадалите от домашно насилие и ускорена процедура по съответните граждански и наказателни дела. Основата на предложението за тези законодателни промени e събраната статистика от консултационните центрове за жени - жертва на насилие, от съдебната медицина, съдебните дела.
Въпреки тежката и унизителна засега процедура жената би могла да опита да се спаси от терора и унижението, стига да го иска. Поне в името на децата.
ФК "Левски" (Сф) търси генерален спонсор за половин милион долара на сезон
Тони ДРЕМСИЗОВ
Няколко публикации в пресата повдигнаха въпроса кой ще бъде генерален спонсор догодина на най-популярния български футболен клуб "Левски" (Сф). В момента такъв договор с тима има фирмата ВИС-2. Според клаузите на споразумението застрахователите наливат към 450 000 германски марки за близо два сезона в клубната каса на "Герена". Договорът изтича с края на първенството - в началото на следващото лято.
Новият генерален спонсор на "Левски" ще получи конкретна собственост при преобразуването на клуба (сега регистриран като дружество с нестопанска цел по Закона за лицата и семействата) в акционерно дружество. За него ще бъдат запазени 20 процента от собствеността на АД-то. Условието е да подпише договор за 5 години като генерален спонсор на "Левски", а очевидно се очаква и да отделя сума, която не е по-ниска от един приблизително определен праг от 500 000 долара на сезон. Информирани твърдят, че дори левскарите в правителството се включили в търсенето на подходящ финансов партньор на отбора. "Това не е вярно", отрече президентът на клуба Томас Лафчис, но даде да се разбере, че клубът наистина е отворен за нови оферти.
Две неща подтикват ръководството на "Левски" към търсене на нов спонсор. Първо, в клуба очакват да намерят фирма, която просто да даде повече пари. "Вече имаме оферти за 300-400 хиляди долара на сезона, очакваме и други, след което ще изберем най-добрата", твърди Томас Лафчис. Очевидно ориентацията е към компания, която ще е в състояние да отделя по половин милион долара на година, за да подпомага бюджета на "Левски", срещу което да получи правото да се нарича негов изключителен спонсор.
Впрочем Томас Лафчис се съмнява, че генерален спонсор на клуба ще бъде българска фирма. Според него в България няма такава компания, която да отдели нужното количество пари. "Едва ли българска фирма ще може да удовлетвори финансовите ни изисквания. Предполагам, че по-скоро ще подпишем с чужда фирма или с българска фирма с чуждо участие", смята той.
Втората причина за търсене на нов спонсор, изглежда, е лошият имидж на ВИС-2. И без това подписването на договора в края на 1996 г. предизвика определена обществена реакция.
Нещата получиха неочаквано развитие преди няколко дни. Във вестник "168 часа" се появи статия, че "Левски" къса с ВИС-2 и признак за това са инцидентите около загубения от "Нефтохимик" с 2:3 мач. Преди срещата в лагера на отбора имало мутри и те вероятно са повлияли на играчите, обясни седмичникът. В интервю за "7 дни спорт" мениджърът на клуба Андрей Желязков отрече всичко, а по-късно в "Меридиан мач" се появи информация, че ВИС-2 е готов да предложи нов договор на "Левски". Всичко това обаче изглежда по-скоро куртоазия, за да няма публични скандали преди изтичане на договора между клуба и застрахователите.
"За момента нямаме конкретно предложение от ВИС-2 за нов спонсорски договор. Все пак в тази фирма сега имат непосредствени задачи, като например лицензирането си като застраховател, и вероятно още не мислят за нова оферта", казва Лафчис.
Нещата около генералния спонсор обаче, изглежда, са съвсем на дневен ред, защото се очаква на 16 февруари да се проведе общо събрание на "Левски", в което да бъдат определени квотите на процентите за собственост в бъдещото АД. Дяловете трябва да бъдат определени по най-демократичния начин - с гласовете на членовете на общото събрание. А тяхното отношение към ВИС-2 може да не е същото, каквото бе на управителния и на клубния съвет към фирмата преди година.
"Ще изберем най-добрата оферта за генерален спонсор на "Левски", но все пак има и нежелани за нашата общественост фирми", си позволява само да каже сега Томас Лафчис.
Христо Бонев няма доказателства в делото с Томас Лафчис
Христо Бонев и неговият адвокат не представиха нито едно доказателство в своя подкрепа в съда, където Томас Лафчис започна дело срещу националния треньор за клевета и обида. Националният селекционер отказа и предложеното от президента на ФК "Левски" (Сф) помирение. Лафчис поиска извинение и обеща да прекрати делото, ако го получи. Бонев обаче заяви, че всичко, което е казал, е вярно и то ще се докаже в съда.
Делото е заради изказването на Бонев пред конгреса на БФС на 19 септември. Какво каза тогава треньорът на Лафчис? Ето стенограма: "Вместо да създаваш конгреси, трябва да си помислиш за три престъпления, които си извършил. Първото ти престъпление, като това е лично мое мнение, е към отбора ти, който в никакъв случай не принадлежи на теб, защото "Левски" е отбор на народа и в него се е родил, играл и умрял Георги Аспарухов. Създал си в това трудно време един отбор, който три пъти поред е спечелил шампионската титла, и когато разбра, че има изгода, го разпродаде и на третата година, когато "Славия" те би, си извадил отбора. Добре сте направил вие, г-н Славков, че не извадихте "Левски" от групата, защото това не е негов отбор, а е отбор на народа. При една среща с г-н Славков дойде една жена от Банка за земеделски кредит. Тя поиска съдействието на г-н Славков, за да върнеш ти, Томас Лафчис, 1.6 милиона долара, които си взел от банката за твоя бизнес. Тези 1.6 милиона долара не са на банката, а са на народа, който утре няма да може да си плати парното и ще гладува. Говориш за всички като за корумпирани и болни, а за Мишо Касабов като за изменник. Ти кой си бе, Лафчис? Вместо да искаш държавни служители да дойдат да оправят футбола, имай предвид, че ние, българите, сме гласували за тези хора, за да оправят страната ни. А такива кат тебе и много други докараха България до това положение. Мисля, че хората в България никога няма да забравят това кощунство, което направи с Егидиус Браун, за да спечелиш един конгрес, който завинаги е загубен за теб. Човекът бил дошъл оттам, за да уреди съдията за мача с Русия. Ти оскверни победата и радостта на целия български народ. Аз обичам да говоря пред хората и да казвам истината направо в очите."
В съда миналата седмица се оказа, че за момента защитата не разполага с нито едно доказателство. Адвокатът на Бонев дори поиска от съда удостоверение, което да му позволи да извади друго удостоверение - от Първа частна банка (а не от БЗК, както каза селекционерът на конгреса) за задълженията на фирмата на Лафчис "Ратола" към банката. Освен това защитникът на националния треньор се опита да омаловажи използваната дума "престъпление", като каза, че довереникът му си е позволил "оценка или, ако щете, критика" по отношение на думите на Лафчис на пресконференция два дена преди това. Адвокатът оправда Бонев с чл.9 от НПК, където се дава определение на "престъпление" като виновно поведение, и заяви, че треньорът по-скоро е имал предвид нарушение към възприетото от морала.
Нова борба за власт във волейбола
Андрей БОГОЕВ
Задава се нова битка за президентския пост на волейболната федерация, разкри настоящият й шеф Валентин Заяков. Според него в основата й стои членът на управителния съвет на БФВ Петромил Сотиров, една доста спорна фигура в ръководството на родния волейбол. Двамата вече бивши приятели са се захапали много здраво и първото премерване на силите бе по скандала със състезателните права на национала Ивайло Стефанов. Сотиров записа точка в своя актив, след като УС на БФВ отмени издаденото от Заяков разрешение Стефанов да играе за австрийския "Донаукрафт" и върна правата му в "Левски Сиконко".
Връзката Заяков - Сотиров е странна и на пръв поглед нелогична. Петромил Сотиров е по-големият син на Сотир Сотиров, който дълги години бе начело на световната акробатика. В зората на демокрацията двамата правят фирмата "Сотиров и син", която известно време бе много популярна. Офисите й се помещаваха в хотел "Орбита" в съседство с кабинета на Заяков, който е и шеф на фирмата "Орбита турс". В апогея на "Сотиров и син" Валентин Заяков атакува властта във волейбола и с мощната подкрепа на Сотиров-младши става президент на федерацията. Петромил Сотиров е избран за ковчежник, т.е. той е човекът, който ще плаща сметката. През 1994 г. обаче неочаквано настъпва разрив в отношенията помежду им. Сотиров като един от тримата ръководители във федерацията с право на подпис на финансови документи изтегля вложените от него в левове пари в доларовата им равностойност. Заяков вади бордерото пред журналисти и анатемосва доскорошния си партньор. Малко по-късно за ковчежник е избран Красимир Димитров, който и до днес заема поста.
На отчетното събрание миналия януари Заяков изненадващо вади Петромил Сотиров от нафталина и го предлага в управителния съвет на волейболната федерация. Тогава кандидатурата му минава само с 2 гласа над минимално необходимото, тъй като вече е натрупал доста пасиви от предишното си участие в управителния съвет. "Беше ми много трудно да прокарам кандидатурата му, защото той не е в ръководството на нито един клуб", казва Заяков днес. По-малко от година по-късно обаче настъпва нов разрив между двамата. "Той открито заявява, че иска да ме свали. Това обаче става само на общо събрание", твърди Заяков.
Отговорът на изпитания играч Заяков се очаква на 10 декември, когато е последното заседание на управата във федерацията за годината. Тогава Сотиров трябва да докладва за резултатите от работата си по маркетинга на следващото издание на Световната лига. Той бил определен да търси реклами и генерален спонсор на националния отбор, след като се похвалил, че може да вкара много пари. "Доколкото знам, нищо не е направил досега", твърди Заяков. Той обаче няма много време за консолидиране на силите на своя страна, защото най-късно през февруари трябва да има редовно отчетно-изборно събрание, твърдят други хора от управата на федерацията. Това би трябвало да означава, че мандатът на президента просто свършва.
Жалкото в случая е, че именно в борбата за власт изгоря волейболистът Ивайло Стефанов. Заяков все още не е уведомил австрийската федерация за решението по неговия случай отпреди две седмици. "Управителният съвет не ми определи срок, в който да уведомя австрийците", твърди президентът, но е ясно, че това трябва да стане най-късно до Нова година.
Тези дни на бял свят излезе и един съвсем нов правилник за вътрешния трансфер. На него пише, че е утвърден от управителния съвет на федерацията през 1997 г. без конкретна дата. Той дава коренно различно тълкуване на въпроса как се става свободен играч от правилника от 1995 г. и явно е изработен от опарили се хора. В раздел III, чл.29 пише: "Статут на свободен състезател може да се получи само ако състезателят сам откупи състезателните си права от ВК (волейболния клуб) за определен период от време или завинаги по трансферен договор и съгласно условията по него. " Процедурата е силно утежнена до такова положение, че става почти невъзможно волейболист да скъса с клуба си, както например се опита да направи Ивайло Стефанов. "Не знам такъв документ да е приеман, в момента продължава да действа правилникът от 1995 г.", твърди Заяков. Според него е възможно някои клубове да изготвят и да лансират самостоятелно проект за нов трансферен правилник.
Икономическите затруднения на Япония няма да попречат на зимната олимпиада
Скот МАКДОНАЛД, Ройтерс
Колебанията в японската икономика няма да попречат на подготовката за зимните олимпийски игри, които ще се проведат през февруари в Нагано, съобщиха организаторите. Доверието към японската икономика се разклати след серия от финансови сътресения, включително и фалита на четвъртата по големина брокерска къща "Ямаичи секюритис". "Ние вече сме подписали договори със спонсорите и с телевизионните компании, а и бюджетът ни е определен", каза генералният директор на организационния комитет на игрите Макото Кобаяши. "Не мисля, че икономическите проблеми ще ни повлияят."
Само през месец ноември Япония претърпя четири финансови труса, което доведе до намаляване на доверието в японската икономика и до спад на йената. Фалитът на "Ямаичи" засили девалвацията на йената. Миналия петък йената се търгуваше около 129 за долар - рекордно ниско равнище за последните пет години и доста близо до психологическата бариера от 130 йени за долар.
Според Кобаяши измененията в обменния курс не би трябвало да засегнат бюджета на олимпиадата, тъй като организационният комитет е обвързал с долара повечето от предстоящите плащания. По-голямата част от приходите, като тези от продажбата на телевизионните права например, ще са в щатска валута. Кобаяши сподели, че някои от плащанията са вързани за долара при разчети 110-111 йени за долар, а други - при 116 йени за долар.
Тези стойности обаче са доста над курса от 95 йени за долар, който беше използван, когато организационният комитет направи бюджета си през месец март 1996 г. Комитетът отказа да съобщи подробности за все още дължимите плащания. Най-големият договор е с телевизионната компания CBS, която плати 375 милиона долара срещу правото да излъчва състезанията на територията на САЩ.
Кобаяши обяви, че бюджетът на зимната олимпиада, който беше променен на 103 милиарда йени по-рано тази година, няма да бъде променян отново. Първоначалният бюджет, който беше съставен през 1991 г., когато Нагано беше определен за домакин на игрите, възлизаше на стойност 76 милиарда йени.
Олимпиадата вече пострада доста от икономическия срив, предизвикан от скока на цените на акциите и собствеността в началото на 90-те години. Последвалата рецесия принуди местните спонсори да се откажат от подписване на договори с организационния комитет на игрите. Тогава йената поскъпна рекордно - тя стигна нивото от 80 йени за долар през месец април 1995 г. и това от своя страна намали драстично приходите в йени. Това затрудни бюджета на организационния комитет, който наруши обещанието си да плати всички разходи на участниците в състезанията, които ще се проведат от 7 до 22 февруари.
Съботинов в страната на чудесата
Шефът на Агенцията за приватизация (АП) Александър Съботинов очевидно си мисли, че откакто заема високия държавен пост, се е намерил в страната на чудесата. Точно както в едноименния детски роман, той често поставя журналистите в ситуацията на Алиса - да получават абсурдни отговори на нормални въпроси. През миналата седмица, запитан как върви приватизацията на "Химко", Съботинов каза - благодаря, добре. Журналистите вероятно останаха шокирани, защото никой не се сети да попита шефа на АП например как е здравето на леля му. Тогава сигурно щеше да се получи отговор за приватизацията на някое спорно дружество, а при малко повече късмет то би могло да бъде и "Химко". Вместо това един колега се опита да зададе по-заобиколен въпрос - драстично ли е намалена цената на СО МАТ. На което първият приватизатор оригинално отвърна: "Не, но чувствително."
Съботинов, който, също както и Светослав Гаврийски от БНБ успя да направи от повереното му ведомство една от най-непрозрачните институции в държавата, очевидно не е успял да свикне с отговорностите на настоящия си пост. Той и сега предпочита да си стои в позата на надменна ирония, която вероятно дава добри резултати в живота, но не е подходяща за висш държавен чиновник. Едно от задълженията на шефовете на държавните институции е да дават информация на обществеността за работата си. Откритостта на приватизиращите органи е един от основните фактори, които биха могли да направят процеса прозрачен - нещо, което несъмнено му липсва. Непрозрачността винаги прикрива невъзможността на управляващите публично да защитят тезите и решенията си. Вместо това изпълнителният директор на Агенцията за приватизация се стреми да накара журналистите да се чувстват глупаво, като дава отговори, които повече биха подхождали на състезание в "Клуба на веселите и находчивите".
А иначе в страната на чудесата накрая всички герои изчезват и остава само Алиса.
Студентството - трудна задача за политици
Мине се, не мине определен период от време, и родният политик се изправя (кога по принуда, а кога с нескрита надежда) пред сложната за разрешаване задача, наречена "българско студентство". Задачка с много неизвестни. Или както още може да се каже - с много променливи. Затова и винаги различна. Върти се, дърпа се и не иска да се решава. Но не е ли точно това най-хубавата й черта? И не е ли в това и нашата надежда?
Затова решихме на 8 декември да предоставим на българските политици някои нови параметри на задачката, а пък те да ги поразгледат и сами да си направят изводите. За да ги улесним обаче, ще им предложим и една възможна посока на размисъл:
С отговорите си в настоящото проучване студентите ни казват:
Наистина ли данъчна реформа
Дълго обещаваната, дълго очакваната и дълго обсъжданата данъчна реформа най-сетне е факт. С всичките й плюсове и минуси. Новите данъчни закони, които влизат в сила от 1 януари, са неизбежна, макар и непопулярна стъпка към нормализиране на бизнеса и на обществото като цяло. Почиваща на модерни принципи, обновената данъчна система не е лишена и от слабости. Основната причина за тях е липсата на време за приемането на огледани от всички страни нормативни актове. Правим законите по-скоро за изключенията, отколкото за общото, констатира един от авторите на данъчните закони. Може би е прав - в момента важното е да се запушат пробойните, откъдето текат необложените трилиони.
Управляващите обещаха да направят данъчна реформа и намериха смелост да го сторят, въпреки че доста от мерките, предвидени в нея, са непопулярни. Това обаче би могло да се приеме само като първата стъпка. Предстоят още поне два не по-малко важни етапа на данъчната реформа. Министри и депутати би трябвало да намерят сили да признаят грешките и пропуските си при бързото приемане на новите закони. И своевременно да ги променят и допълнят в тези им части, които са неясни, неразумни или просто некоординирани с останалите законови текстове. Трябва да имаш силна воля, за да признаваш грешките си, но когато го правиш, печелиш уважението на околните.
От фундаментално значение е и как ще се прилагат новоприетите закони. Че и най-добрият закон може да бъде тотално опорочен в процеса на неговото прилагане, бе доказвано много пъти в последните осем години. Което означава, че трябва да се хвърлят доста усилия и за нормализиране на данъчната администрация - за финансовото й стимулиране, за компютърната й осигуреност, за законовата й защита и, разбира се, за пословичните й корумпираност и враждебност към бизнеса. Просто защото има едно изконно правило, което едва ли подлежи на промяна - данъците не трябва да убиват своя източник.
В противен случай в България ще продължава да е твърде скъпо да си честен. Данъчните и бизнесът ще продължават да са врагове. Бюджетът ще продължава да изпитва трудности за сметка на икономиката в сянка. А обещанията за истинска данъчна реформа ще са в основата на опозиционни платформи за следващите избори.
Енергетиката през 1998 г. ще продължи да следва курс на финансова стабилизация и устойчиво развитие
Стабилизацията на енергетиката като отрасъл е приоритет в дейността на Комитета по енергетика. На нея са подчинени и основните технико-икономически разчети за дейността на търговските дружества в отрасъла. Финансовата стабилизация е и в основата на инвестиционната дейност, преструктурирането и ценовата политика.
Основните трудности за постигане на финансова стабилност произтичат от незадоволителното технологично и техническо равнище на производствените мощности, както и от провежданата през последните години неправилна ценова политика. Последствията от това ще се чувстват както през тази, така и през следващите няколко години.
Затруднения произтичат и от факта, че енергийните дружества и през 1998 г. ще продължат да работят по фиксирани цени за населението. Причина за това е фактът, че условията за финансова стабилизация в отрасъла трябва да бъдат съобразени и с все още ниската платежоспособност на потребителите.
Универсалният характер на продукцията на енергетиката, която се съдържа пряко или косвено във всеки произведен продукт, подсказва, че засега е нереално да се очаква 100% събираемост на вземанията. Ето защо разчетите на Комитета по енергетика са изготвени при 91% събираемост, което означава, че някои енергийни дружества и преди всичко НЕК ЕАД ще продължат да бъдат кредитори на икономиката.
Голяма част от дружествата в отрасъла ще работят и през 1998 г. в условията на финансова изолация, регламентирана със Закона за финансовото оздравяване на държавните предприятия, според който няма да могат да ползват външни кредити. Енергетиката ще продължи да работи и според изискванията на валутния борд, респективно на бюджетните ограничения, както и на договореностите със Световната банка, които изискват да се поддържа ценово равнище на електроенергията, не по-малко от 3.5 цента за киловатчас.
Благоприятно въздействие върху финансовата стабилизация на отрасъла ще окаже предстоящата ревалоризация на активите и пасивите на търговските дружества. Процесът ще увеличи паричния поток за фирмите, въпреки че от счетоводна гледна точка привидно води до влошаване на финансовите им резултати.
В най-затруднено положение ще продължат да са топлофикациите. Лошите им финансови резултати се дължат на все още ниската цена на топлоенергията за населението, както и на остарялата техника, която води до големи загуби при производството и преноса.
Допълнителни затруднения топлоцентралите ще изпитат и в резултат на въвеждането от началото на следващата година на разсрочено плащане на топлоенергията от населението, което облекчава семейния бюджет. Това ще намали приходите им, ще изисква по-гъвкаво управление на паричните потоци и ще наложи по-голяма част от субсидията за отрасъла да се пренасочи през първото тримесечие към топлоцентралите.
Тези обстоятелства убедиха финансовото министерство и правителството, че е необходимо да се запази досегашната практика на субсидиране на енергийните дружества чрез държавен фонд "Енергийни ресурси". Субсидии ще продължат да получават и производителите на въглища и брикети за населението. Окончателните разчети показват, че за губещите дружества ще са нужни над 150 млрд. лв. субсидии за компенсиране на загубите за производство на енергия за населението. Бюджетът за 1998 г. обаче не е в състояние да покрие напълно загубите в отрасъла, заради което предвиди около 27 млрд. лв. Останалите субсидии ще се набавят от фонд "Енергийни ресурси", в който съгласно действащата нормативна уредба правят вноски всички печеливши дружества в отрасъла. Около 80% от приходите във фонда се очакват от НЕК ЕАД. Изразходването на тези средства се извършва в съответствие с утвърдената от Министерския съвет наредба. Остатъкът от сумата във фонда, след покриване на загубите, ще отива за инвестиции и финансово оздравяване на енергийните дружества.
От няколко месеца в системата на Комитета по енергетика е и "Булгаргаз" ЕАД. Поради това обстоятелство се предвижда начисленият данък върху печалбата и дивидентът за държавата от продажбата на газ да постъпват също във фонд "Енергийни ресурси".
Държавните вземания, които са приходи от продажба на природен газ, доставен срещу дяловото ни участие в строежа на транзитните газопроводи по Ямбургската спогодба, както и приходите от транзитирането на горивото през територията на страната, намалени с признати от Министерския съвет разходи за тези доставки и инвестиции по междуправителствени спогодби, се внасят в централния републикански бюджет.
Разработките на Комитета по енергетика за 1998 г. целят създаване на предпоставки за самоиздръжка и самофинансиране на енергийните дружества. Разчетените по бюджета параметри за финансиране на отрасъла са гаранция за повишаване на ефективността в управлението на отрасъла и провеждането на структурната реформа.
Това са в най-общи линии основните насоки и икономическите условия за работата на енергийния отрасъл през 1998 г., които не бива да останат неразбрани или да достигат до обществеността в неправилна интерпретация.
Администрация, бюрокрация или просто "футболизиране на пациента"?
Реших да поканя чужд гражданин на гости в България. След посещение в РПУ и РДВР попаднах в кметството си по район, където дълго време изучавах указателя за съществуващите служби, но от него не се разбираше към кого трябва да се обърна. Докато намеря нужната ми врата, работното време (то е изключително специфично) беше свършило. На следващия ден отидох да разбера, че кметството продава бланки за покани, които се попълват (с куп излишна информация) на печатна машина (където невинаги имат латински букви). Освен това адресна регистрация не е достатъчна - в случая е необходим нотариален акт?! След това вече идва ред на нотариалната заверка на поканата - също не особено приятна процедура. Одисеята завършва в кметството, където поставят печат, подпис и номер. Изплатени суми: 580 лв. покана-декларация, 7000 лв. за нотариус плюс такса за внасянето им 100 лв., 4000 лв. за кметството плюс 488 лв. такса за внасянето им (при това касата на кметството е на около 3 км от него). За да е по-елегантен финалът, от Булпост ми поискаха 30 000 лв. за изпращането на едно писмо. Малко по-късно разбрах, че туристическите фирми издават ваучери срещу $10 за 15 дни, при това съответният чужд гражданин си го взима направо от офиса на фирмата в неговия град, и за всичко това отиват 1-2 минути. Разбрах, че може и да се идва с най-обикновено командировъчно, но вече си бях изгубил 4 дни. Бих искал да разбера кой е измислил цялата идиотска процедура и дали някой от управляващите ще се заеме да я отмени или поне да я облекчи.
България - Русия:
Надеждите са за развръзка Петър Стоянов - Борис Елцин
Два дни българският външен министър Надежда Михайлова търси в руската столица "нещата, които ни сближават с Москва". За целта първият ни дипломат се срещна с руския външен министър Евгений Примаков, за да разбере от него, че "няма пукнатини в отношенията ни със София, ние сме равноправни партньори", които трябва да имат взаимноизгодни отношения.
Според министър Михайлова двудневното й посещение е изключително важно, защото е част от пълен дипломатически цикъл, който завършва с посещението на Стоянов в Москва, насрочено за 18-20 декември.
По време на московския воаяж на Надежда Михайлова за българската страна беше важно да чуе от руския външен министър Евгений Примаков, че Русия ни приема за равноправен партньор, че тя ще преговаря с тези, зад които стои вотът на народа, както и че съветската епоха в българо-руските отношения е приключила. Без да променя позицията си по въпроса за разширяването на НАТО, Русия призна, че България има суверенно право да избира сама дали да се присъедини към пакта, стига това да не е свързано с антируски настроения.
Били са обсъдени и резултатите от петата Българо-руска междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. По-безопасната тема в разговорите - духовната сфера, е изчерпана с руските паметници, 120-годишнината от руско-турската война, проектът за руски университет и излъчванията на руската телевизия ОРТ.
Всъщност около визитата на министър Михайлова не се случи нищо необичайно - никой не я покани в частния си самолет, нито тя самата се зае да пилотира. Важното този път е, че беше установен (макар и протоколен) контакт на равнище външни министри. Макар и недоизказано съществува мнението, че президентът Елцин доста по-лесно ще приеме промяна в позициите на Русия спрямо България, отколкото правителството и съответно външното министерство. Външното ведомство на Русия се смята за неособено дружелюбно настроено спрямо българската дипломация. Докато кризата в двустранните отношения не беше ескалирала в газов контекст преди два месеца, единствените по-остри изявления бяха направени от експосланика в София и настоящ зам. външен министър на Русия Александър Авдеев.
Това, че Примаков оцени разговора си с Надежда Михайлова като ползотворен и откровен, е нормална реакция за консервативния стил на руската дипломация. Факт е, че след тричасов разговор в резиденцията на руското МВнР Примаков е заявил, че различията в позициите по разширяването на НАТО не могат да бъдат непреодолимо препятствие за развитието на двустранните отношения, пред които има добри перспективи. Именно тази спокойна дипломация може да е решението за българо-руските отношения.
В деня на посещението на Петър Стоянов, се предвиждаше вицепремиерът Евгений Бакърджиев да подпише три договорености - за доставките на природен газ, за транзитиране на руски газ през територията на България за трети страни и за разширяване на транзитната газопроводна мрежа. Според дипломатически източници обаче това няма да се случи или поне ще бъде отложено за началото на 1998 г. За Москва Стоянов заминава въоръжен единствено с това, че досега не се е забърквал в споровете около българо-руските отношения и че няма собствени интереси около газовите доставки. Разбира се, добра работа може да му свърши и декларацията за българо-руските отношения, приета от българския парламент.
Дневният ред на високите разговори още не е ясен, затова пък са отдавна известни проблемите, които чакат решение.
Споразумението за междуправителствения дълг (Русия ни дължи 100 млн. долара) е подписано, остава да се уточнят техническите подробности между Булбанк и Внеш&?cy;кономбанк, бе заявено от двете страни по време на последното заседание на междуправителствената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество в София. Тези технически проблеми спъват изплащането на руския дълг вече трета година. Сега бе обявено, че е намерена точната формула за решаването на въпроса - Русия ще консолидира дълга си към България, като задълженията, които сега се държат от няколко банки, ще бъдат прехвърлени по сметка на Внеш&?cy;кономбанк. След което до 15 декември трябва да бъде подписано цялостно банково споразумение по спогодбата за регулиране на взаимните задължения с Русия, бе обявено след приключването на петата сесия на междуправителствената комисия. Друг е въпросът доколко ни устройва погасяването на дълга с машиностроителна продукция за "Кремиковци" (52 млн. долара), от каквото комбинатът няма особена нужда, и с оборудване за авиацията (48 млн. долара). По време на визитата на служебния премиер Стефан Софиянски бе договорено част от задължението вместо за "Кремиковци" да се използва за доставка на земекопна техника, необходима за изграждането на софийското метро. Този въпрос също чака окончателното си решаване при срещата на двамата президенти.
Въпросът с либерализацията на двустранната търговия по конфликтност си съперничи с газовите спогодби и едва ли ще намери окончателно решение през броените дни, оставащи до визитата на Петър Стоянов в Москва. В момента българските вносители плащат много по-високи мита от Турция, Македония, Сърбия, Румъния, Словения и още около 90 страни, класифицирани като развиващи се и ползващи се поради това от възможностите, които предоставя националната преференциална система на Русия за намаляване на данъчната тежест и митническите такси. България обаче е в класификатора на развитите държави и не може да ползва такива преференции. В началото на преговорите с Русия в посткомунистическия период българската страна постави въпроса за едностранно либерализиране на търговията от страна на Русия чрез поставянето ни в списъка на развиващите се страни. Сега нашата претенция е свита до възможността за митнически облекчения само по отношение на някои групи стоки. Няма законов начин да се облекчи в момента митническият режим, защото това може да стане само с одобрение на Думата, са категорични руснаците. За сметка на това те настояват за създаване на зона за свободна търговия. По този въпрос обаче България се оказва в уязвима позиция по отношение на ангажиментите си към Европейския съюз. Компромисно решение се търси в бартерното разплащане на 50% от доставките на природен газ. Натуралната замяна обаче няма нищо общо с междудържавно договаряне за облекчена търговия. Така че по този въпрос Петър Стоянов нагазва в почти девствена зона и едва ли може да се очаква някакъв съществен резултат във вид на конкретен документ. Най-вероятно е да се подпише поредният формален документ за намерения, който ще регистрира добрата воля на българската страна да разсъждава върху въпроса за изграждането на зона за свободна търговия и на руската - да мисли по възможностите за включването на България в схемата за преференциално третиране.
Хепиенд на газовата драма може би ще се търси с парафирането на споменатите три договора. Фактът, че това става в присъствието на Стоянов и Елцин, е вид политическа гаранция, че постигнатите договорености ще се изпълняват. Подписът на Виктор Черномирдин и поредица от български министър-председатели не се оказа достатъчна гаранция, за да направи многобройните междуправителствени споразумения в газовата област работещи. Едва ли има човек от висшите етажи на властта и в София, и в Москва, който да е в състояние да обясни по коя точно междуправителствена спогодба се развиват двустранните отношения. В момента тези документи са пет и всичките са действащи, но нито един от тях, с изключение на Ямбургската спогодба, не е приложим в конкретната ситуация на двустранните проекти в областта на газа. Според прогнозите на вицепремиера Евгений Бакърджиев въпросите около природния газ трябва да намерят разрешение до 16 декември, когато ще се проведе общото събрание на смесената компания "Топенерджи". Последните резултати от преговорите в Москва обаче показват, че тази прогноза или е безпочвено оптимистична, или се корени в намерението да се огънем под натиска на Газпром и да приемем очевадно неизгодни за България условия. В момента се чака решението на Мултигруп за излизането й от смесеното газово дружество и цената, която ще поиска групировката за акциите си. Договорите за доставките и транзита са готови, само дето при първия са празни местата на договарящите се страни, а и в двата договора местата за цените на доставките и транзита стоят празни. Изгледите да се запълнят до срещата на двамата президенти с всеки изминал ден стават все по-хипотетични. Проблемът с договора за разширяването на транзитните възможности на българската система от газопроводи пък не се вмества дори в чисто теоретичните прогнози, ако трябва да се подпише предложеният от "Газпром" документ, който поставя транзита под пълния контрол на руския газов концерн.
Актуално е и ядреното сътрудничество: проблемът за доставките на ядрено гориво и после за връщането в Русия на отработилото ядрено гориво - от 1991 г. Русия отказва да го приема, а България няма хранилище за радиоактивните отпадъци. Готов за дискусия е и въпросът за участието на руски фирми в реконструкцията и модернизацията на АЕЦ "Козлодуй". Но и тук проблемите витаят в сферата на доста голям процент неопределеност.
Президентът Стоянов всъщност е имунизиран срещу гафове. До момента подготовката на визитата му изглежда подчинена на идеята то да бъде разтоварено от наднормени очаквания.
