"Филип Морис" и "Ротманс - Пал Мал" заявиха намерения за приватизация на цигарените фабрики в Благоевград и София. Тези дружества, които са най-атрактивни за инвеститорите в тютюневия бизнес, обаче ще вървят в пакет с масата нехаресвани предприятия. От тази схема се измъкна, с протекциите на търговското ведомство, само гоцеделчевското предприятие.
"Сокотаб", която от 1971 г. досега е традиционно най-големият купувач на български ориенталски тютюни, освен "БТ Гоце Делчев" искаше да приватизира и преработвателната тютюнева фабрика в Кърджали. "Сокотаб" регистрира желание за участие в приватизацията и на "БТ Смолян", "БТ Ямбол", "БТ Сандански" и други дружества, преработващи ориенталски тютюни. Според справка от ексминистър Атанас Папаризов до МС първоначално "Сокотаб" се е интересувала от купуване на всички акции от държавното участие в преработвателната фабрика в Кърджали. По отношение на "БТ Гоце Делчев" се е обсъждал вариант, при който американската компания ще инвестира в модернизацията на производствените мощности 3 млн. долара, след което се предвижда увеличение на капитала на дружеството, с което "Сокотаб" придобива право върху 51% от акциите. Това е схемата, която е обсъждана през късната есен на миналата година.
В момента капиталът на "БТ Гоце Делчев" е 337 111 000 лв. и е разпределен по следната схема: пряко държавно участие, управлявано от Министерството на търговията и туризма - 51%, "Булгартабак холдинг" - 27.30%, приватизационни фондове и физически лица от масовата приватизация - 12.6%, фирма "Франа" (Швейцария), придобила акции при увеличението на капитала през 1994 г. - 9.1%.
Възстановяваме добива на злато в Монголия
Да се регистрира смесено дружество за добив на злато в Монголия реши в началото на седмицата Министерският съвет. Дружеството ще се нарича Монголболгаргео и ще бъде със седалище в Улан Батор. То е правоприемник на закритото Монголболгарметал, което е добивало злато за България допреди пет години. Участието на двете страни в новото дружество ще бъде по 50%. Учредителното събрание ще се проведе най-вероятно до края на годината.
Монголболгарметал е създадено през 1979 г. През 1990 г. Монголия прекрати едностранно договора за съвместна дейност и продължи добива на злато без наше участие. Три години по-късно Улан Батор поиска да възстановим смесеното предприятие. Един от най-големите проблеми, по които се разминаха двете страни, е оценката на българските активи в дружеството. Ревизия ще оценява българските активи в закритото съвместно предприятие, съобщиха от индустриалното ведомство. В Монголия сме изградили геоложкото селище, инфраструктурата, жилища до близкия град, монтирани са пет инсталации за промиване на злато. Според предварителните пресмятания българската част се оценява на около 15-16 млн. долара.
Българската страна се представлява в смесената фирма от Булгаргеомин - компания, която има дългогодишен опит в добива на злато в Монголия. Опитът тя да бъде изместена от Геоком през миналата година претърпя неуспех, не бе приет и вариантът за съвместно участие на двете проучвателни фирми.
Предвижда се добивът на злато да започне от пролетта. Златното находище е разположено на площ от 8000 кв. метра край монголския град Баян Хонгор. Залежите са определени на около 3 тона. Предвижда се средният годишен добив да бъде около 300 кг. Според експерти страната ни може да печели по 250 млн. долара годишно само от ваденето на благороден метал, пресмятано по курса на Лондонската метална борса. Находищата в Монголия са богати не само на злато, но и на мед и някои редки метали. Според предишната схема за съвместна експлоатация на находището златото се промива в смесеното дружество. След това чистият продукт се продава на Монголската национална банка. Тъй като предприятието е смесено, получава печалбата си във валута и тя се дели според участията. В клаузите на предишния договор е записано, че като участник в добива българската страна има право да купува с предимство от Монголската банка половината от златото, което пък се плаща. Тази схема преди време е оценена негативно от монголската страна и е най-вероятната причина за решението да се прекрати съвместната дейност, коментират експерти. Сега ще се уточнява нова схема за разпределянето на печалбата. Въпреки това според прогнозите на специалисти българската страна може да си възстанови стойността на инвестициите в активи на смесеното дружество от съвместния добив.
Парламентът затвори вратички за избягване на данъци
Законът за подоходното облагане ще обърка пазара на акции и имоти
Любомир ВАСИЛЕВ
Последният от т.нар. пакет нови данъчни закони, които влизат в сила в началото на следващата година - Законът за облагане доходите на физическите лица, е на път да внесе известен смут в и без това затормозения капиталов пазар и отделно ще пообърка пазара на недвижими имоти. Законодателите също дадоха значителни правомощия на данъчната администрация за субективни преценки в процеса на данъчно облагане.
Новият закон съдържа принципно нови и модерни постановки - облагане на съвкупния годишен доход, независимо дали е получен в страната или в чужбина, въвеждането на патентен данък за определени дейности и на подоходен данък при продажбата на движимо и недвижимо имущество. В същото време нормативният акт драстично се размина с един от основните принципи на данъчната реформа, деклариран от нейните автори - простота и яснота на облагането. Законът въвежда облагане с данък върху дохода при продажбата на недвижими имоти и коли (с изключение на случаите, когато имуществото е било притежавано определен брой години). Това означава, че при тези сделки ще се плащат два данъка - подоходен и местен данък по Закона за местните данъци и такси. Досега данъчното законодателство не третираше доходите на гражданите, получени от продажбата на леки автомобили и недвижими имоти.
Кой, за какво и колко ще плаща.
За доходи, получени през 1997 г., данъкът ще се изчислява и внася по реда на досегашния Закон за данък върху общия доход. Според новия закон на облагане подлежат всички лица, без оглед на тяхното гражданство, ако постоянното им местожителство е в България или пък пребивават в страната повече от 183 дни през всеки 365-дневен период. Тези лица са данъчно задължени за всички парични и непарични доходи в страната и чужбина, които ще се сумират в края на годината и от полученото се изчислява подоходният данък. Годишният необлагаем доход е 720 хил. лева. Размерът на данъчното задължение за по-високи суми ще се определя по таблица. Няма да се облагат пенсиите, лихвите от ДСК и търговските банки, доходът от държавни и общински ценни книжа, печалбите от тото и хазарт. Без данък ще са и обезщетенията по имуществени застраховки, при телесна повреда, смърт или безработица, социалните помощи, детските добавки, стипендиите за учащи се.
Данъкът за доходи от трудови правоотношения (работни заплати) ще се удържа както и досега всеки месец, като необлагаемият месечен минимум е 60 хил. лева. Паричните и предметните награди от състезания и конкурси, обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, производствените дивиденти от кооперации, доходите от "случайни сделки" и т.н. ще се облагат с еднократен данък в размер на 20% за превишението над 60 хил. лева. Ставката за дивидентите е 15%.
Нотариусите, стоматолозите и медиците на частна практика могат да избират начина на облагане - или по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (т.е. от дохода им се приспадат необходимоприсъщите разходи, доказани с документи), или приспадат от доходите си 35% нормативно определени разходи, за които не са необходими документи.
За лицата, които получават доходи от участие в управителни и контролни съвети, размерът на нормативно признаваните разходи е 25%, а за наемодателите - 20%.
Едноличните търговци ще формират данъчния си резултат по реда на Закона за корпоративното облагане, т.е. като разлика между документирани приходи и необходимоприсъщи разходи (освен ако не попадат в схемата за патентен данък, описана по-долу). Същото ще важи и за нотариусите и частните стоматолози и медици, които са избрали да формират данъчната си основа по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Лицата със свободна професия или с доходи от извънтрудови правоотношения дължат 15% авансов данък, който се изчислява върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно определените разходи. Авансовият данък се дължи от момента, в който облагаемият доход от всички източници превиши годишният необлагаем минимум.
Всички лица ще подават годишна декларация за доходите си до 15 април на следващата година. В нея трябва да се посочат и притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, недвижимата собственост в чужбина. В декларацията ще се отбелязва и кое е основното жилище на съответното лице. При промяна на основното жилище в течение на данъчната година лицето е длъжно да декларира промяната в данъчната декларация, отнасяща се за годината, в която е настъпила промяната.
Лицата, които подадат декларация до 31 януари и заплатят данъка в същия срок, ползват 2% отстъпка от дължимия данък. Подаването на декларация не е задължително за лицата, чиито доходи са само от трудови правоотношения и/или от доходи, обложени с еднократен данък. Тези лица обаче могат да подадат декларация, ако през годината са надвнесли данък. Надвнесеният данък ще се приспада или възстановява заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ.
Глобата за неподадена в срок данъчна декларация е до 500 хил. лева, а за неверни данни в нея - до 1 млн. лева, освен ако законодателството не предвижда по-сурови санкции. Лицата, които не декларират упражняването на дейност, подлежаща на облагане с патентен данък, ще бъдат глобявани със сума, превишаваща с 50% определения данък за съответната дейност.
Данъчните органи не могат да откажат плащане на данъка в брой, предвижда новият закон. Всяка фирма, която изплаща доходи на физическо лице (освен в случаите на заплати и пенсии), трябва да представи в края на годината справка за изплатените доходи и удържаните данъци в данъчната служба по седалището си.
При констатиране, че имуществото на данъчно задълженото лице надхвърля размера на декларираните доходи за предходни данъчни години, данъчният орган има право да коригира данъчната основа и да определи данъка по изброени в закона за данъчното производство критерии.
Патентен данък за малките фирми.
С патентен данък ще се облагат физическите лица и предприятия (eднолични търговци и юридически лица), които имат годишен оборот за предходната година до 75 млн. лева и извършват определени от закона дейности и услуги. Този данък е окончателен и не зависи от размера на приходите и разходите на съответната фирма. Конкретните му размери ще се определят от общинските съвети най-късно до 31 октомври на предходната година в посочените от закона граници. Ако общината не определи конкретни размери в посочения срок, ще се прилагат минималните размери. Лицата, които подлежат на окончателно годишно облагане, могат да избират между едностранно и двустранно счетоводство и няма да дължат авансови вноски.
Патентният данък се внася на три равни части - до 31 януари, до 31 юли и до 31 октомври на текущата година. За 1998 г. първата вноска трябва да се направи до 31 май. Ако цялата дължима сума се преведе на бюджета до 31 януари, данъкоплатците ползват 5% отстъпка. Ако дейността започне в течение на годината, дължимият данък се определя пропорционално на броя на месеците, като броенето започва от месеца, следващ започването на дейността.
Подоходен данък при продажба на имущество.
Ще се облага с данък върху дохода продажбата или замяната на недвижимо имущество, на превозни средства, на акции, дялове и други участия в търговски дружества и т.н. Освен това при продажба или замяна ще се дължи и местен данък по Закона за местните данъци и такси (виж стр.48). Няма да се облагат с данък върху дохода продажбата или замяната на апартамент или къща при условие, че са били основно жилище на продавача поне три години. Същото важи и за продажбата или замяната на до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача. Без данък върху дохода ще е и продажбата на селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако времето между придобиването и продажбата или замяната е повече от пет години. Данъкът върху дохода при продажба на коли ще се избегне, ако колата е била притежание на продавача поне една година.
Данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество ще е разликата между продажната цена и по-високата от фактическата или актуализираната цена на придобиване на имота. Основата за облагане при продажба или замяна на превозни средства ще е разликата между продажната цена и по-високата от фактическата или актуализираната цена на придобиване на това имущество. Актуализираната цена ще се определя по сложна схема, описана в Закона за местните данъци и такси. За всяко останало движимо имущество данъчната основа е разликата между продажната цена и ревалоризираната цена на придобиване. Законът предвижда редът за установяване на ревалоризираната цена на придобиване да се определя от МС. Този текст ще засегне най-вече търговията с акции, чийто бум все още изглежда въпрос на неясното бъдеще.
Изричен текст от закона уточнява, че "не се смята за доход полученото при продажба или замяна имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията".
Накратко
Създаването на застрахователно дружество "Българска агенция за експертно застраховане" обсъжда Министерският съвет на заседанието си в понеделник, 8 декември. Проектът предвижда държавата да участва като учредител с парична вноска в размер на 10 млрд. лева в дружеството, чиято цел е да създаде механизъм за насърчаване на износа чрез гарантиране и застраховане на експортните кредити. Правата на държавата като акционер ще се представляват от търговския министър.
С решение на Министерския съвет председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ДЗИ стана Борислав Михайлов, а изпълнителни директори и членове на директорския борд са Валери Алексиев, Максим Сираков и Красимир Станков.
Ръководството на института изрази своите опасения от прекалено ниските застрахователни премии по застраховката "Гражданска отговорност". Валери Алексиев категорично заяви, че ДЗИ няма да поеме ангажиментите на други компании по тази застраховка, в случай че те не получат лиценз догодина и че са събирали прекалено ниски премии. Христо Христов, директор на дирекция "Застрахователен надзор", изказа мнение, че догодина трябва да бъде въведен задължителен минимум за премията по "Гражданска отговорност" с цел да не се повтаря тарифната война и да се предпазят дружествата и техните клиенти от загуби.
Министерството на финансите намалява номиналната стойност на дългосрочните гаранционни облигации от емисия NoBG 2040496221 от 27.06.1996 г., емитирани в полза на Държавна спестовна каса, с 307 771 000 лв., с което общата сума на емисията става 5 993 339 000 лв. Във връзка с появили се съобщения, че в печатницата на БНБ се изработват банкноти, пресцентърът на централната банка направи уточнение, че се касае за 72-часови пробни тестове на технологичните линии в цеха за производство на банкноти.
Правен съветник по емитирането на български еврооблигации да бъде американската фирма "Дю Балантайн", ще обсъжда правителството в понеделник. През октомври бяха определени консултантите по актуализиране на кредитния ни рейтинг и по пласиране на еврооблигациите - "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч".
В началото на миналата седмица съдът в Добрич обяви в несъстоятелност Добруджанска банка. Представители на банката са заявили, че ще обжалват решението пред Върховния съд. Това от своя страна ще забави във времето процеса на издаване на сертификати на вложителите във фалиралата банка.
Гаврийски срещу МВФ за банковата приватизация
Продажбата на държавните банки до края на следващата година е на път да доведе до първия сериозен сблъсък с Международния валутен фонд след подписването на споразумението в началото на тази година. Тогава българското правителство пое ангажимент бързо да се приватизира държавният банков сектор, но това мина почти незабелязано около решението за въвеждане на валутен борд, особено на фона на финансовата катастрофа и необходимостта час по-скоро да се получи финансова подкрепа от МВФ. Миналата седмица по време на срещата на банкерите в Пловдив обаче не кой да е, а управителят на БНБ Светослав Гаврийски публично се противопостави на ангажимента към фонда.
"Бих искал да има държавен банков сектор... приватизирането на банките към определена дата не е дотам добра идея", заяви Гаврийски. Изявлението в никакъв случай не беше случайно, още повече че беше гарнирано с оценката, че кандидат-купувачите са несериозни, че се създава възможност всеки, който иска, да рови в банковите документи и че в крайна сметка не е необходимо сами "да пуснем чужденците, а те да играят срещу нас, както в началото на тази година". Казаното на глас със сигурност ще "узакони" и обедини прикриваните досега настроения за промяна в стратегията за тоталната банкова приватизация. Това се разви в същото време, в което министър-председателят Иван Костов обясняваше на турските инвеститори, дошли у нас заедно с премиера си Месут Йълмаз, да побързат при избора си на българска банка, защото до две години всички те щели да бъдат приватизирани. Коя е правилната теза? Изявлението на Гаврийски, освен че се противопоставя на политиката на МВФ и Световната банка, е първи по-сериозен разнобой между БНБ и изпълнителната власт.
В атрактивен коментар бившият финансов министър, сега шеф на Централна кооперативна банка, Стоян Александров подкрепи управителя на БНБ. "Обидно ми е, като чета във вестниците, че през океана размахват пръст, защото сме забавили банковата приватизация. Необмислено е за година-година и половина да се ангажираме да продадем целия държавен сектор и съм убеден, че това не може да стане", каза той. Единствен упълномощеният да продава - шефът на Банковата консолидационна компания Петър Жотев, запази мълчание по болната тема. Той също е заявявал, че банки не могат да се продават по график, въпреки че в официалните си изявления е категоричен, че работи за спазването му.
Поводът?
Не е изключено конкретният дразнител и повод за острите изказвания и революционни настроения да е едно писмо на МВФ и Световната банка до БКК, в което се казва: "Банковата консолидационна компания не трябва да пропуска набелязаните цели само заради възможността да продаде някоя банка по-късно на по-висока цена или заради някакви краткосрочни съображения. Критерият трябва да бъде бързината на приватизацията и качеството на потенциалния инвеститор, т.е. неговата възможност да управлява успешно банката."
Късно повдигнатият дебат донякъде е резултат от все по-ясно очертаващата се невъзможност банките да бъдат бързо продадени на стратегически инвеститори, които при това да се харесат на досегашния им собственик. В писмото до БКК се намеква за нейните неуспехи до момента, още повече след отказа да се сключи договор за управление на "Биохим" с холандската банка ABN Amro. Като такива там са изредени безответните писма до 25 големи чужди банки, в които те се канеха да купят "Биохим", сравнително слабият интерес към предложената публично Пощенска банка и протакането на преговорите за една от най-добрите банки - Експресбанк. Към това естествено може да се добави и тоталната липса на интерес към пловдивската Хебросбанк.
Докъде стигна приватизацията на банките.
Следващата седмица директорският борд в БКК ще трябва най-накрая окончателно да реши дали Експресбанк ще бъде продадена на "Деу", или преговорите прекратени, а банката обявена публично за продан. Според неофициалната информация другият кандидат-купувач на варненската институция - "Райфайзен", се е оттеглил от преговорите с БКК заради неясното данъчно третиране на банката. Официално Петър Жотев каза, че "Райфайзен" предлага да поеме на мениджърски контракт банката и едва след няколко месеца да реши дали да я купи. Южнокорейският концерн "Деу" пък предлага цена, която твърдо не се харесва в БКК, още повече че Експресбанк се води за най-добрата държавна финансова институция. Всичко това донякъде предопределя решението на консолидационната компания, което предстои да се вземе тази седмица. То обаче ще усложни отношенията с международните финансови институции, които все пак препоръчват преговорите с "Деу" да се ускорят. "Всички се съмняват за какво корейците искат да купят банката, още повече след скандалите за корупция в тяхната страна", каза по този повод високопоставен държавен служител. Същият проблем, изглежда, се появява и за кандидат-купувачите на Пощенска банка, въпреки че официално крайният срок за заявяване на интерес е краят на декември.
Интересен детайл е също, че международните институции имат резерви към друга идея на БКК - да предложи определен пакет в Булбанк за мениджърска приватизация. Такова решение предполага подобен подход и при другите държавни банки и затова е по-добре въпросният пакет да се предложи за продажба на фондовата борса и ако мениджърите на Булбанк искат, да си го купят оттам, коментират от фонда.
Рекапитализация срещу приватизация.
Другият конкретен повод за търкания с МВФ стана проблемът с "Биохим". Фондът и банката настояват държавата да не дава повече пари за увеличението на капитала на банката сега и ако това стане, то да е в контекста на конкретна приватизационна сделка. БКК обаче вече беше обявила, че възнамерява на общото събрание на "Биохим" през декември да увеличи капитала й с валутни облигации по ЗУНК, така че държавната банка да посрещне изискването за 8% капиталова адекватност към края на годината. Ако това не стане, казва фондът, БНБ ще трябва да подпише меморандум за разбирателство с ръководството на банката, което предполага да се въведе по-строг надзор над операциите й. Междувременно финансовото министерство приключи отношенията си с Булбанк, свързани с 50-те милиона долара, които държавният гигант беше предоставил назаем за рекапитализация на "Биохим" в началото на годината. Тогава само с 20 млн. от тях от банката бяха изкупени по номинал валутни облигации по ЗУНК, но другите 30 млн. останаха неизползвани, въпреки че държавата продължаваше да обслужва издадените срещу това облигации в полза на Булбанк, както и да държи самите "блокирани" средства там. Според неофициални източници наскоро с тези 30 млн. долара от Булбанк са били изкупени валутни облигации по ЗУНК за 46 млн. долара (65 цента за долар), а издадените по рекапитализационна схема облигации - падежирани. Финансовото министерство освен това е изпълнило и ангажиментите си за лихвените плащания по дълга към Булбанк.
Последният щрих.
В същата кореспонденция международните финансови институции повдигат въпроси, които донякъде бяха коментирани с обратен знак и на банковата среща в Пловдив. Една от препоръките например е БКК да инициира разрешаване на проблема с банковата тайна, така че потенциалните купувачи да имат възможност за провеждане на пълни правни и счетоводни оценки на продаваните финансови институции (към което Гаврийски подходи доста остро). От БКК се иска освен това да предложи промени в Закона за банките, защото изискванията техните шефове да имат висше юридическо или икономическо образование са прекалено рестриктивни според фонда и банката и могат да се превърнат в проблем при приватизацията. Точно това изискване на закона стана повод за доста вълнения в редиците на българските банкери и нищо чудно, че реакцията на подобен "каприз" от страна на международните институции е толкова остра. Още повече че те споменават дори за имунитет за чуждестранните банкери към въведените наскоро промени в Наказателния кодекс и наказателните разпоредби в Закона за банките, засягащи отговорността на банковите шефове.
Нищо чудно всичко това да е разгорещило ксенофобските настроения в банкерските редици и да е предизвикало публичната реакция на самия гуверньор.
Неприятната истина обаче е, че държавата доказа пълната си неспособност на управлява участието си в банките и това, че достъпът на политически влияния до тях през последните години само влоши нещата. Твърдението, че тя все още се нуждае от банки, за да координира финансовата си политика в сектора, даже звучи заплашително. Не всички държавни банки всъщност са в толкова цветущо състояние и "запазването" им със сигурност означава, че в близко бъдеще бюджетът трябва да се ангажира с нови рекапитализационни схеми. Близката история обаче показа колко скъпо е това в условията на лоша финансова дисциплина, която в никакъв случай не е преодоляна и в момента.
Така или иначе идеологията, която стои зад банковата приватизация въобще - смяната на мениджмънта, осигуряването на състоятелен собственик, който финансово да гарантира съществуването на банките - изглежда забравена, поне от шефа на БНБ. Навлезли в поредния си розов период, администраторите в банковата система, изглежда, дори не се сещат за съвсем недалечното минало, когато държавният сектор в банките беше на път да изчезне по един доста по-позорен начин.
БНБ предлага "санкции" за нарушаване на срочен влог
БНБ може да предложи законодателни промени, които да позволят на търговските банки да "санкционират" клиентите си, предсрочно теглещи срочни влогове. В момента единственото наказание за преждевременно разваляне на срочен депозит е орязването на част или цялата договорена лихва. Законът обаче не дава право на банките да задържат от главницата на депозитите, дори и те да са изтеглени преди падежа. Въпросът за евентуална промяна в този режим беше повдигнат от подуправителя на БНБ Валентин Цветанов на банковата среща в Пловдив. Той уточни, че предложението трябва да се обсъди с търговските банкери, но според него такава промяна би довела до по-голяма сигурност в банковата система. Причината за подобно разсъждение е, че заради липсата на санкции при разваляне на срочни депозити особено при ниската лихва по тях в момента банките практически не могат да разчитат на този привлечен ресурс и той функционално се превръща в краткосрочен. Това още повече разтваря разликата между срочността по задълженията и вземанията на банките, което при отлив на клиенти може да доведе до ликвидни затруднения и да изложи системата на сериозен риск. Освобождаването на банките да договарят с клиентите си наказания за нарушаване на срочните договори няма да е прецедент в България, обясни още Цветанов. Никой от самите банкери не взе непосредствено отношение към предложението, въпреки че първите реакции на срещата по-скоро бяха в подкрепа на подобни промени. Ако те бъдат приети, това ще засегне огромната част от спестителите, тъй като според банковата статистика около 78% от левовите влогове и 57% от валутните са срочни, и то повечето от тях за по-малко от три месеца.
Въвеждането на рестрикции за нарушаването им обаче само по себе си може да повлияе неблагоприятно върху ръста и срочната структура на спестяванията. Подобно решение би стимулирало вложителите да съкратят максимално сроковете, за които са се договорили с банките, за да избягнат алтернативните си загуби, още повече при сегашните отрицателни лихви по левовите влогове и все още не кой знае каква финансова стабилност. Другият ефект би могъл да бъде засилване на появилата се отново тенденция за превръщане на левовите влогове във валутни, което принципно няма да е много благоприятен знак за доверието към лева и би оказало натиск върху фиксирания курс.
Финансовият министър получава право на вето за външни заеми
Мария Христова
Финансовият министър да има право на вето в правителството по предложения, които могат да доведат да увеличаване на външния дълг. Това предвижда проект за постановление, което Министерският съвет трябва да разгледа в най-скоро време. Подобно изискване е записано в меморандума за намеренията, представен пред борда на директорите на Международния валутен фонд. Условието трябва да бъде изпълнено до 15 декември, когато вероятно ще се гледа отпускането на четвъртия транш от стенд-бай споразумението.
При разговори с българските власти представители на МВФ нееднократно са изказвали загриженост от практически неконтролираното нарастване на външния дълг. Така въпреки поетите ангажименти външният дълг може да нарасне над предвидения годишен таван. За сегашното споразумение таванът е максилано нарастване на дълга с 500 млн. долара. Редица министри се възползваха от симпатиите на своите колеги и от умението си да убеждават, за да получат одобрението на правителството за този или онзи заем за реалния сектор. Увеличава се и натискът за наливане на средства в производството - промишлеността, земеделието, транспорта, енергетиката. Става въпрос за кредити по американската програма Джи Ес Ем за строителство на пътища, за телекомуникационни проекти. Дори и заемът да не обвързва пряко бюджета, много често се предвижда даването на държавна гаранция за него.
Ако постановлението бъде прието, финансовият министър ще трябва да поставя подписа си за отпускане на кредити и за даване на държавни гаранции, които могат да доведат до увеличението на външния дълг на България. Задължително ще се взима становището на финансовото министерство, когато Министерският съвет разглежда вземането на кредити и даването на държавни гаранции. Муравей Радев ще дава разрешение и за заеми и гаранции, искани от общините и отделни фирми (независимо дали държавни или частни).
Thomson Bankwatch даде добър кредитен рейтинг на България
Международната агенция за кредитен рейтинг Thomson Bankwatch определи рейтинг В за българския външен дълг. Досега агенцията не бе определяла кредитен рейтинг за страната ни. Според критериите на Thomson Bankwatch рейтинг В означава, че длъжникът (българската държава) е стабилен във финансово отношение, т.е. платежоспособен. Възможни са малки проблеми, но за кратки периоди, а вероятността от значителни проблеми е малка.
Според самата агенция добрата оценка се дължи на доста подобрените показатели на макроикономическата рамка, постигнати вследствие на последователната политика на правителството по провеждането на реформата във финансовия и реалния сектор на икономиката. Досега единственият рейтинг на българските облигации по външния дълг бе правен от Moody's Investor Service - популярната агенция за кредитен рейтинг ни отреди В3 - едно от най-ниските нива според критериите на агенцията, което би трябвало да сигнализира на потенциалните инвеститори, че е изключително рисково да се влагат капитали в страната. Тази оценка бе дадена миналата година от американската агенция. Представители на Moody's бяха в България през септември и тогава дадоха леки надежди, че може да се говори за повишение на рейтинга ни, но само с едно стъпало в скалата, т.е. до В2, което също означава ниска финансова стабилност.
Намерението на правителството бе да поиска промяна на оценката на риска на българските Брейди-облигации в края на годината с надежда, че макроикономическите показатели ще бъдат сравнително добри и шансът за по-значително изкачване в скалата ще бъде по-голям. Желанието за получаването на по-висок рейтинг е свързано с евентуалната еврооблигационна емисия, която ще бъде толкова по-скъпа за държавата, колкото по-нисък е кредитният й рейтинг.
Thomson Bankwatch, претендираща да е No1 сред агенциите, даващи кредитен рейтинг на банките, определи същия рейтинг (В) за евентуална емисия на облигации от Първа инвестиционна банка, в която ЕБВР придоби 20% тази година. LC-2 оценка е дадена за краткосрочния дълг на ПИБ в левове. Този вид дълг се оценява от агенцията на четири нива, от 1 до 4, като 1 е най-високото. Оценка LC-2 означава, че съществува сигурност за обслужването на главницата и лихвите по краткосрочните левови задължения, макар и не толкова голяма, колкото е при рейтинг LC-1.
Според експерти на агенцията ПИБ е с чист кредитен портфейл, добра ликвидност и структура на активите. В изявлението се посочва още, че през 1997 г. банката е увеличила дела на отпуснатите кредити, но само на фирми, с които има вече дългогодишни депозитни отношения.
БНБ лобира за данъчни облекчения на банките
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Нарастващата загриженост на централните банкери за състоянието на банковия сектор намери израз и в официалното застъпване на БНБ за данъчни префернции за финансовите институции. След като на приватизираната ОББ депутатите гласуваха пълно освобождаване от данъци за приходите от курсови разлики, подуправителят на БНБ Емилия Миланова обяви, че ще се застъпи за известно компенсиране и на останалите банки при приемането на промените в Закона за счетоводството. Освен първоначално предвижданите текстове там, които да освобождават от облагане през 1997 г. курсовите разлики от преоценка на валутните облигации по ЗУНК, Миланова допълни, че ще предложи и пълна "амнистия" за курсови разлики от валутните активи на банките. Самите финансови институции са в пълното си право също да настояват за това след случая ОББ, но дори и да се стигне до такова решение, пълната справедливост пак няма да е постигната, тъй като в неравнопоставена позиция остават всички останали търговски дружества плащащи "инфлационен" данък. (Друг е въпросът, че парламентът надали ще има време да приеме промените в счетоводния закон до края на тази година, въпреки че това е ангажимент по споразумението с МВФ.) Единственият представител на финансовото министерство на банковата среща, където беше огласено застъпничеството на БНБ по данъчните въпроси - Пламен Орешарски, обаче не изглеждаше склонен на подобни отстъпки.
Въсщност БНБ вече подсигури банките поне за част от данъчния проблем, свързан с валутните ЗУНК-ове, приемайки промени в наредба 9 за оценката на рисковите експозиции на банките и формирането на провизии за покриване на риска от загуба, които БНБ е изпратила за обнародване в Държавен вестник. Задължението ЗУНК-овете и валутните наличности в банките да бъдат провизирани отпадна от началото на октомври и освободените резерви трябваше да се включат в облагаемия резултат. Според решението на БНБ обаче това ще става едва след като банките реализират тези активи и получат реален доход от тях.
Друго облекчение е, че провизиите по редовните вземания на банките също ще се заделят преди облагането им с данък печалба, както за провизиите срещу просрочени кредити. Действащият вариант на наредбата предвиждаше тези провизии да се заделят от обложената печалба на банките. Финансовите институции са задължени да заделят дори по редовните си вземания от три до пет процента от нетния им размер (разликата между общия размер и сумата на високоликвидното обезпечение).
В новия закон за корпоративното подоходно облагане обаче се казва, че 30% от всички провизии също се облагат. Промяната в наредбата е част от тенденцията за облекчаване на банките като данъкоплатци в името на стабилността им. Новост в наредба No9 е и, че вземанията, класифицирани като загуба, ще могат да се предоговарят. В досегашния вариант на наредбата банките нямаха това право. "Именно лошите кредити се нуждаят от предоговаряне, така че промяната е логична и тя ще даде възможност да се намалят счетоводните загуби на банките, в случай че успеят да се споразумеят с длъжниците си за събиране на част от вземанията си", коментира представител на търговска банка. Предоговореното вземане може да бъде класифицирано дори като редовно, предвижда промяната в наредбата.
Хазартните игри с по-облекчен режим
По-облекчени, но актуализирани с инфлацията условия за дейността на хазартните заведения са предвидени в промени в наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за организиране на хазартни игри. Измененията са включени в дневния ред на правителството за понеделник (8 декември). При игралните автомати от клас Б всеки може да играе, ако купи жетони за не повече от 1.5 млн. лева. Толкова е и максималната печалба, която могат да му платят в брой. Досега таванът беше десет пъти по-нисък. Максималният залог на автоматите от клас Б ще бъде 300 лева, вместо досегашните 100 лева, а максималната печалба - 600 пъти залогът. Досега максималната печалба е 50 пъти залогът. Над тези параметри автоматът ще се счита за клас С и съответно за него ще се плаща много по-висок акциз. В момента за игрален автомат клас Б се плащат 150 000 лева на тримесечие, а за клас С - 300 000 лева на тримесечие.
Налага се ново изискване в игрална зала да има поне 5 игрални автомата. Всеки един автомат ще трябва да се монтира поне на 2 квадратни метра. Няма обаче да се налага игралните автомати да са с фискална памет. Това е нормално, защото данъкът върху тях е определен в твърда сума, а не като процент от оборота от всеки един автомат.
Комисията по хазарта вече ще може да извършва проверки по игралните зали. Досега тя трябваше да разчита на съдействието на данъчните власти и полицията. Комисията няма да има срок да издаде решение по молба за лиценз, но веднъж получено разрешение от нея ще важи пет години - с две повече от досегашния режим.
Хазартни заведения вече ще могат да се правят на 300 метра от учебни заведения и казарми. Изключения могат да бъдат случаите, когато се намират в поне тризвезден хотел. Досегашният режим предвиждаше 500 метра разстояние от училища, казарми, религиозни сгради, ако са в четиризвездни хотели.
Европа и САЩ не се споразумяха на екосрещата
Разговорите на екологична тематика в Киото, старата столица на Япония, достигнаха точката на замръзване, след като в петък двата основни участника в дебата - САЩ и представителите на Европа, не се разбраха по някои основни въпроси. Двата блока не можаха да постигнат съгласие по проблема как по най-добър начин да намалят газовете, причиняващи парниковия ефект.
Първите пет дена от световната конференция в Киото, посветена на неблагоприятните промени в климата, не дадоха съществени резултати. Нито Съединените щати, най-големият източник на замърсяване от въглероден двуокис, нито Европейският съюз, предложил най-амбициозния проект за съкращаване емисията на вредни газове, успяха да приведат в действие добрите си намерения. Времето за предварителни договорки изтича, след като в понеделник министрите на 160 нации, включително вицепрезидентът на САЩ Ал Гор, ще трябва да подпишат окончателно споразумение.
За много от наблюдателите обаче е съвсем реална възможността споразумението да остане само на хартия, след като преговорите зациклиха около параграфи с неясен и формализиран текст. Дипломатически увъртания допринесоха за навлизането на преговорите в задънена улица. Експертите, които от години посещават подобни форуми, не са изненадани от развоя на събитията. Свикнали да преговарят за начините за намаляване емисията на въглероден двуокис и други газове, причиняващи парниковия ефект, те не са особено оптимистични за крайния резултат от срещата. "Не мисля, че някой фактически направи отстъпки от предишната си позиция, но всъщност и не очаквах подобно нещо през първата седмица на срещата, заяви представителят на Европейския съюз Йорген Хенингсен. "В същото време смятам, че се изясни какво страните участнички са готови да жертват и къде са приоритетите им."
Целта на разговорите в Киото е да принуди развитите държави да предприемат мерки за съкращаване емисиите на газовете, които според специалистите причиняват промени в климата като по-чести и силни бури, наводнения, засушавания и топене на полярните ледове. Досега ЕС предложи 15-процентно намаляване до 2010 г. на три вредни газа, по данни от 1990 г., разделено между 15-те му членове в така наречения план "Балон". Този подход предизвика бурната критика на останалите развити страни, според които Европа трябва да предприеме по-големи съкращения в сравнение с Япония, Съединените щати, Канада и Австралия.
"Има някои неясноти относно правните аспекти на въпроса за равноправността, за справедливото разрешаване на които се надяваме да получим съдействие от ЕС, заяви японският министър на околната среда Тошиаки Танабе. Танабе допълни, че реакцията на Европа на отправените й критики относно плана "Балон" не го изненадват, но в същото време това не е работа на Япония. "Нормално е европейските държави да изработят помежду си стратегия за действие. Всички се стремим към подобни неща, но трябва и да ги направим юридически валидни и обвързващи, допълни Танабе.
Докато официалните лица продължаваха споровете си в залата, всевъзможни лобисти правеха всичка възможно да привлекат вниманието на медиите. Групи от защитници на околната среда играеха пиеси, издигаха играчки-динозаври и блокираха бензиностанциите в Киото. В същото време нефтените компании върнаха дадените им награди "Изгорена земя" и предупредиха, че ще настъпи безработица, ако се приемат строги съкращения на емисиите на вредни газове.
Затягане на хватката
The Financial Times
Законите на политиката още един път доказаха правотата си. Доказа се също, че премиерът на Великобритания Тони Блеър не е имунизиран срещу тях. Последният пример за това е напомнянето му на две дълговечни политически максими. Първо, никога да не подценява възможностите на другите - особено в Европа, да развалят прецизно изградените ти планове и, второ, да не забравя, че когато променяш нещо, недоволството на ощетените винаги ще надвие аплодисментите на облагодетелстваните. Оттук следва един извод за Тони Блеър. Трябва да приеме факта, че администрацията му е навлязла във втора фаза от управлението си. И в този смисъл следващите шест месеца ще бъдат много по-важни за определяне облика на кабинета, отколкото първите шест. И майсторът на големите картини трябва да овладее изкуството на фините линии на политиката. Посоката се нуждае от детайлизиране. Може да изглежда странен коментар за премиер с подобен потенциал, но Блеър ще трябва да затегне хватката си в политиката.
Някои грешки биха могли да бъдат избягнати. Министерството на финансите би трябвало да очаква резкия отказ на финансовите министри на Франция и Германия на кандидатурата на Гордън Браун Великобритания да се присъедини към дебатите по Европейския валутен съюз. След като един път отказа участието на паунда в проекта поне до 2002 г., Браун не можеше да очаква, че ще му бъде дадено право на глас по въпросите на еврото. Жалко е все пак, че Гордън Браун принуди европейските си колеги да обявят второстепенното значение на Великобритания с такава брутална яснота. Нямаше особени пречки тихо по пътя на дипломацията да се подготви един компромис по въпроса. Но отношенията между Браун и външния министър Робин Кук са хладни. Затова външното министерство не бе повикано за консултации. Нищо ново под слънцето. Както отбеляза един негов служител след изключването на лирата от европейския разменен механизъм, Министерството на финансите никога не се е оправяло добре с чужденците.
Фондация "Европейски съюз"
Ася БОЧЕВА
Нова страстна седмица се започна за страните - членки на Европейския съюз. Този път интригите се заплетоха около разпределението на европейските пари в Регионалния фонд на съюза. Поводът бе решението на Европейската комисия от първи декември за преструктуриране на въпросния фонд в посока неговото намаляване. Министрите предвиждат спорните изменения да влязат в сила след 1999 г. в съответствие с новите приоритети на бюджета на организацията, очертани в "Програма 2000".
Статус 1.
Щетите за засегнатите региони се равняват на численото измерение на т.нар. статус 1, предоставящ изключителни преференции за подпомагане от структурния фонд на съюза. Засега между загубилите привилегията са Ирландската република, Северна Ирландия и планинските части на Шотландия. Средствата, които те ще загубят в периода 1999-2006 г., са от порядъка на няколко стотици милиона лири. Крупността на сумата говори за мащаба на засегнатите интереси. Трябва да се има предвид, че заделените средства в Регионалния фонд за реконструкция представляват една трета от целия бюджет на Европейския съюз и са най-голямата негова разходна част. Освен за Великобритания статус номер едно се отменя и за Лисабон в Португалия, Валенсия в Испания, Корсика във Франция, Сардиния и Пулия в Италия, области в Белгия и Холандия.
С това се сбъдват най-лошите опасения на европейските региони. Те още през юли бяха предизвестени за промените в бюджета, но едва сега става ясен реалният размер на орязванията. Придобиването на статус номер едно всъщност означава поемането от ЕС на две трети от разходите на регионите по преструктуриране и модернизация. Фактически като абсолютна сума парите често надвишават няколко стотици милиона ЕКЮ. Съответно изискванията за получаването им са големи. В момента по новата схема на финансиране премиерен статус се дава на регион, който има доход на глава от населението по-малък или равен на 75% от средния за ЕС.
Историята на регионалния фонд датира още от 1969 г., когато по предложение на Европейската комисия се създава Европейски регионален фонд за развитие. Тясната цел е намаляване на различията в стандарта между различните райони на континента (тогава се има предвид най-вече Южна Италия) чрез координиране на политиката на държавите в тази насока и отделяне на средства за най-бедните и изоставащите райони. В началото идеята не се посреща особено ентусиазирано от колосите Германия и Франция. Приемането на Великобритания и Ирландия през 1973 г. обаче за членки на съюза се превръща в определящ фактор фондът да започне да действа реално, тъй като двете страни имат сериозни регионални дисбаланси. По-нататъшното разширяване на организацията - приемането на Испания, Португалия и Гърция, пропорционално увеличава размерите и значението на фонда.
Кой накъде дърпа чергата.
Официалното становище на Европейската комисия е, че съкращенията са наложителни, за да могат да бъдат поети новите членове на организацията. Според "Програма 2000" се предвижда разходите за преструктуриране да бъдат поддържани под 0.46% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Това би означавало разпределяне на 275 милиарда ЕКЮ между 2000 и 2006 г., като 45 милиарда са заделени за новите страни членки. Намеренията на европолитиците са да се намали броят на хората, получаващи регионални помощи от 51 на 35 до 40 процента от населението на континента. Явно задаващата се генерална (поне що се отнася до паричното й изражение) промяна не се нрави на потърпевшите. Испания, Португалия и Италия определиха предвидените за тях суми като недостатъчни. Великобритания, също засегната, се опасява как ще бъдат подпомагани селскостопанските и въгледобивните й райони.
Така въпреки любезните уверения на Енеко Ландабуру, отговарящ в Еврокомисията за регионалното сътрудничество, че преходът ще бъде "дълъг и щедър", отрицателната нагласа в някои страни е вече налице. Което по един индиректен начин може да окаже влияние и върху кандидатите за членство, в частност и България. Южните държави са пряко заинтересувани фактическото приемане на новите членове да се забави, за да могат да получават отпусканите им средства в същия размер. Ето защо, макар и парадоксално на пръв поглед, Испания се изказа в полза на започване на преговорите за присъединяване към ЕС едновременно от всички 11 страни кандидатки. Ако подобна постановка бъде възприета на сесията на Еврокомисията през декември в Люксембург, може логично да се очаква, че процесът по приемането ще се забави значително в сравнение с варианта само 5 страни да влязат в структурата на съюза. Какъвто и да е изходът от този конкретен казус, борбата за парче от европейската баница между настоящите членове на ЕС и претендентите за тази чест ще бъде оспорвана. И само тези, които са по-подготвени, ще избягнат позата партер. Дали България ще е между тях?
Елцин еднолично прие бюджета
Кирил Кирилов
Ключовата дума е "Борис Елцин е тук". След неколкомесечни скандали около проектобюджета за 1998 г., в течение на които няколко висши руски държавни чиновници се разделиха с постовете си, Държавната дума, долната камара на парламента, прие на 5 декември на първо четене проекта за бюджет на правителството на Виктор Черномирдин. Същия ден руският президент се появи в сградата на парламента, където произнесе реч в типичния си агресивен стил, изчака резултатите от гласуването, след което на излизане от сградата отрони краткото "доволен съм".
От присъстващите в 450-местната Държавна дума депутати 231 подкрепиха проектобюджета, 136 бяха против и шестима се въздържаха. Победата за Елцин и Черномирдин е пълна, след като предния ден най-голямата парламентарна фракция - на руските комунисти, бе обявила, че няма да подкрепи предложенията на правителството. Правителството пък гледа на своя проект за бюджет като на основен стълб за стабилизиране на икономиката. "Можете ли да си представите какво щеше да бъде впечатлението на целия свят, ако Думата не бе приела бюджета", пък бяха думите на Елцин. "Светът би си казал, че Русия е нестабилна и че не си струва да се прави бизнес с нея. Ето това е причината, поради която реших да дам и своето рамо."
Все още обаче не е ясно дали проектобюджетът ще бъде приет окончателно преди края на годината, но резултатите от гласуването на първо четене и появата на Елцин в парламента рязко увеличиха шансовете това да стане. Второто четене е предвидено за 17 декември. Любопитното е, че посещението на президента в Думата е едва втората му визита в долната камара на парламента и първата, при която той лично се обръща с реч към депутатите. Когато през октомври тази година доминираният от комунистите парламент се готвеше да гласува вот на недоверие на правителството, президентът се обади по телефона на председателя на Думата Генадий Селезньов да вземе мерки, но тогава не отиде лично да повлияе на депутатите.
Естествено не се размина и без високопарни слова в речта на президента. "Всички вие сте държавни представители на една голяма световна сила, която въвежда демократична система на управление, учейки се да живее по правилата на демокрацията. Не само Русия, а и целият свят очаква решението на Думата, защото световната финансова система е в колапс", бяха част от неговите думи.
Съвместна комисия на правителството и двете камари на парламента преди това достигна до общо становище приходите и разходите в бюджета за 1998 г. да бъдат увеличени с 28 процента, а дефицитът бе установен на 132.4 трилиона рубли, или 4.7 процента от БВП. За да се превърне в закон, проектобюджетът трябва да бъде гласуван на четири четения в Държавната дума, след това да бъде одобрен от горната камара на парламента, Съвета на федерацията, и да бъде подписан от Борис Елцин.
Залезът на чешкото икономическо чудо
Борислав ДЕРМЕНДЖИЕВ
Залязва ли осемгодишната кариера на Вацлав Клаус по политическите върхове на Чехия, превърнала го в една от най-уважаваните и едновременно с това една от най-спорните политически фигури на Стария континент. Едно обаче е сигурно - Клаус остава председател на Гражданската демократична партия (ГДП), гръбнака на управляващата десноцентристка коалиция, до тринайсти декември, когато ще се проведе извънреден конгрес на партията - ключов момент за съставянето на бъдещото чешко правителство.
До оставката на правителството, чийто премиер бе Вацлав Клаус, се стигна след скандал около разкритията за финансови спонсори, инжектирали 7.5 млн. крони (220 хил. долара) в сметка на партията на Клаус в швейцарска банка срещу получаването на специални права в приватизационната надпревара. Чешките политически формации са облагодетелствани от липсата на ограничения за финансовите помощи за предизборните им кампании. Необходимо е обаче разрешение на регулативните финансови органи за откриването на банкови сметки в чужди банки зад граница на партийни организации, каквото в случая липсва. Средствата са били преведени на два транша от по 3.75 млн. крони за подпомагане на предизборната кампания на ГДП за парламентарните избори през 1996 г. Вследствие на политическия вакуум в Чехия фондовият пазар се срина до най-ниското си ниво от две години насам. Борсовият индекс PXE-50 (включващ 50-те най-търгувани акции на Пражката фондова борса) падна в понеделник с 4.3%. Размерите на кризата принудиха шефа на чешката централна банка Йозеф Тосовски да декларира, че няма да бъде пожален валутният резерв на страната за укротяването на кроната. Въпреки мащабните интервенции на централната банка на валутния пазар обаче чешката парична единица се обезцени с половин крона, като достигна ниво от 19.97 за германска марка. Наред с това бяха повишени лихвените равнища по едноседмичните и двуседмичните репо-сделки от 14.3% и 14.8% съответно на 18.5% и 19%. Тенденцията на възходящ курс на кроната ще продължи до разрешаване на политическата криза в Чехия.
Митичният Вацлав Клаус.
Три са парливите въпроси около политическите събития в Чехия в края на миналата седмица. Първият е защо сцената с оставката на кабинета се разиграва в момент, когато правителството бе поело твърдия курс на осъществяване на решителни мерки за излизане от кризата, в която чешката икономика изпадна през пролетта. На второ място - защо смъртоносният удар за Клаус бе нанесен не от друг, а от неговия финансов министър Иван Пилип. И накрая, защо обявяването на разкритията за незаконно финансираната предизборна кампания през 1996 г. съвпадна с визитата на Клаус в Сараево. Реторични по своята същност въпроси, които налагат натрапчивия извод, че оставката на Клаус не е нищо друго освен продукт на вътрешнопартиен преврат. Според ръководството на ГПД, окрилено от възстановяването на доверието на електората в резултат от провежданите решителни реформи в буксуващата финансова система, явно е назрял моментът митичната фигура на Клаус, оказала се неподходяща, а може би и вече износена за гарантирането на по-нататъшното благоденствие на ГДП, да отстъпи премиерския пост на амбициозния финансов министър Иван Пилип, поел бремето на осъществяване на реформите. От такава гледна точка в настоящия момент няма по-подходяща политическа личност от Клаус, с която да се измие петното, лепнато на ГДП.
Кои са причините, предизвикали разочарованието "Клаус". Преди всичко това е неуспехът на коалицията да спечели парламентарно мнозинство на миналогодишните избори. Произтичащите оттук потенциални вътрешнокоалиционни дрязги намериха отражение в спекулациите на християн-демократите, втория по големина коалиционен партньор, за алианс с позиционираните във вражеското политическо пространство социалдемократи. И макар първоначално правителството да изглеждаше обречено, апетитът на опозиционните социалдемократи бе задоволен с висши постове в ключови комитети, а коалиционните партньори, християн-демократите и Гражданският демократичен съюз (ГДС), бяха обезоръжени с предоставеното им внушително присъствие в кабинета (половината от министерските кресла). С цената на тези компромиси Клаус успя да закрепи правителството в продължение на повече от година. Кризата на доверие придоби окончателен облик с трусовете във финансовата система в началото на годината в допълнение към значителния спад в ръста на икономиката. Огромният дефицит по текущата сметка на платежния баланс и верижните банкови фалити (девет на брой) уплашиха инвеститорите, които незабавно започнаха трескаво да изтеглят капиталите си от спечелилия си слава на особено рисков чешки капиталов пазар. Инвеститорите бяха отблъснати и от поведението на банките и мощните приватизационни фондове, които използваха масовата приватизация, за да сложат ръка на ключови индустрии, без след това да последва реформирането на същите тези индустрии. Закономерният резултат от всичко това бе обезценяването на кроната с 12% и породените основателни съмнения относно скорошното интегриране на Чехия към Европейския съюз и НАТО.
Какво следва.
Вариантът да се състави ново правителство със стария премиер не е актуален. По-реална е възможността за инициирането на преждевременни парламентарни избори, за което силно лобират социалдемократите, които според последните социологически проучвания имат преднина от 9% пред управляващата десноцентристка коалиция. За да се произведат преждевременни избори, конституцията на страната изисква предложението да получи подкрепата на три пети от гласовете в долната камара на парламента и две трети в Сената, вероятността за което при настоящата политическа конфигурация политолозите определят като нищожна.
Конституцията допуска и друга възможност за производството на преждевременни парламентарни избори - наличието на три несполучливи опита да се формира правителство, процедура, за която са необходими шест месеца. В този период от половин година провеждането на стартиралите от правителството на Клаус реформи ще падне на плещите на правителство от експерти, за чийто премиер се спряга шефът на централната банка Йозеф Тосовски. В този смисъл очертаващата се перспектива едва ли е най-удачната за чешката икономика. А и е наивно да се мисли, че ако е налице политическата воля сред коалиционните партньори в управляващата коалиция за създаването на правителство, ще се стигне дори до един провал при опитите за формиране на правителство. Ето защо най-вероятният вариант е съставяне на ново правителство в рамките на управляващата десноцентристка коалиция с премиер Иван Пилип, но дебютът на такова правителство е технически невъзможен преди средата на първия месец от следващата година.
Прокобата, тегнеща над Израел
Напоследък, каквото и да направи Бенямин Нетаняху, то не е правилно
Ася БОЧЕВА
Ново сгъстяване на облаците настъпи над свещената еврейска земя. Пред него сивкавият тон на постоянните дрязги с палестинците изглежда почти небесносин. Дори най-големите атеисти започват да се чудят дали пък над Израел и неговия премиер Бенямин Нетаняху не тегне някакво проклятие. Като че не са достатъчни "външните" (условно казано) проблеми, а сега и вътрешни размирици. На пръв поглед наистина злощастно стечение на обстоятелствата. Но само на пръв поглед. Всъщност администрацията на Нетаняху се сблъска най-накрая с ефекта от занемаряването на държавните си задължения. Министерството на финансите и профсъюзите разиграваха политически спаринг от няколко месеца насам по въпросите на пенсионното осигуряване. През септември като резултат дойде общата стачка на работниците, която обаче бързо бе прекратена. Сега обаче изгледите за уреждане на конфликта между синдикатите и правителството са доста по-малки.
Парализата на стачката.
Общата стачка на израелските работници започна в сряда, 3 декември, и до 5 същия месец обхвана близо 700 хиляди души, протестиращи по този начин срещу приватизационните планове на правителството и пенсионните си права. Според изчисленията стачката носи по 32 милиона долара загуби на ден. Стигна се дотам, че лидери на синдиката "Хистадрут", инициатор на протеста, трябваше да се явят в петък в съда по обвинения на Нетаняху, че са попречили на служители да се върнат на работните си места. "Това е грубо нарушение на закона", заяви премиерът. И без особени увъртания допълни, че се надява да не бъде необходимо предприемането на по-твърди мерки.
След като в сряда почти целият обществен сектор бе парализиран от стачката, блокирала националното летище, банките, пристанищата и фондовата борса в Тел Авив, в четвъртък представители на Министерството на финансите отказаха да продължат преговорите, преди стачкуващите да се върнат на работните си места. Шефът на "Хистадрут" Амир Перец заяви, че двете страни са били близко до постигане на споразумение, преди държавата да се оттегли. "В същността си позициите ни бяха близки. Това, което направиха те (държавата), е един опит да се унижат работещите в Израел, да се извият ръцете им, да бъдат поставени на колене. " Оттеглянето на властта от преговорите се изтълкува еднозначно от наблюдателите. Лошо впечатление направи и неспособността на Нетаняху в ролята на посредник да примири противоречията между финансовия министър Яков Нееман и Перец. Синдикалният лидер настоява за връщане на споразумението за пенсионно осигуряване, сключено по време на предишното правителство. Нееман от своя страна твърди, че това е едностранен диктат на условия.
В същото време красноречивостта в словесните престрелки и картинният стил на Перец явно се харесват на широката публика, уморена от постоянните терористични заплахи от страна на палестинските екстремисти и речите на Нетаняху. Числеността и солидарността на стачкуващите представляват пряк удар върху и без това накърнения имидж на еврейския лидер. За да се запълнят съвсем тъмните краски в близкоизточната картина, Нетаняху направи и няколко недотам убедителни крачки в посока съживяване на мирния процес, които имаха обратен ефект.
Нетаняху и палестинците.
На 30 ноември израелското правителство с голямо мнозинство одобри по принцип предложението за преминаването на още територии от Западния бряг към палестинската автономия. Като намерение добре, но в проекта не са упоменати нито срокове, нито броят на изтеглящите се израелски войници. В същото време кабинетът направи уточнението, че изтеглянето на израелските части ще бъде реализирано само при условие, че Организацията за освобождение на Палестина (ООП) изпълни своите "задължения" по договора от 1993 г. Тези "задължения" според Нетаняху включват последователно и систематично преследване на ислямистките групировки, отговорни за бомбените атентати в Израел, както и ускорено протичане на разговорите в последния етап преди срока за окончателно споразумение между двете общности - 1999 г. Същевременно според сведения в израелските медии жестът на Нетаняху се заключава във връщането на едва 6 до 8 процента от окупираните територии на Западния бряг, доста под 25-те процента, искани от палестинците.
"Добрите" намерения на израелския лидер съвсем изгубват непорочния си блясък на фона на информациите, че правителството възнамерява да построи на тези територии нов селищен комплекс, състоящ се от 900 жилища. Те идват като допълнение на одобреното преди три седмици строителство на триста нови жилища в региона. Проектът предвижда почти удвояване на еврейското население на това място, разположено само на пет километра от централен Израел. Намеренията на Нетаняху идват като обратна реакция на призивите на ООП и дипломацията на Съединените щати за тайм аут в строежа на нови еврейски поселища за укрепване на доверието между враждуващите общности.
"Във всеки случай, и това може да бъде видяно в параграф пет от решението, правителството не възнамерява да обявява никакъв тайм аут, заяви убедено министърът на комуникациите Лимор Ливнат. Завидна смелост, граничеща с фатална недалновидност според чуждите дипломати. Защото неизбежно ще следват една след друга неплодотворните срещи с активисти на ООП, с комисари и назначени от заинтересованите правителства специалисти, които също така неизбежно завършват с един резултат - отрицателния. А в същото време Израел не е имунизиран срещу обикновените проблеми на обикновените държави, какъвто е случаят с националната стачка тази седмица. И понеже отдавна е станало ясно, че две дини под една мишница не се носят, дано стане ясно и това, че преминаването на конфронтационната енергия в градивна е не само препоръчително, а наистина необходимо.
Студенти превзеха президентството, съфамилничка на Стоянов зае стола му
Над 1000 студенти окупираха цитаделата на българския държавен глава на бул. "Дондуков" 2 миналия петък. Младежите превзеха сградата на президентството в отговор на поканата да посетят Петър Стоянов по случай студентския празник 8 декември, за да чуят 40-минутната лекция на държавния глава по проблемите на съвременното българско общество.
За да предразположи гостите към неформален разговор, Стоянов се беше погрижил в сградата да звучи музиката на неговата младост - "Бийтълс". Всъщност не всички посетители бяха в младежка възраст - сред тях имаше и живи доказателства на поговорката, че човек се учи, докато е жив. Най-фрапиращият пример беше 73-годишната студентка по педагогика и изобразително изкуство Йорданка Маринова, която също имаше намерение да се запознае на живо с върховния главнокомандващ на страната.
За първи път представител на електората получи възможност да усети какво е да заемаш креслото на държавния глава. Близо 10 минути студентката от трети курс журналистика Катя Стоянова се наслаждаваше на мекия президентски стол. По ирония на съдбата тя се оказа не само съфамилничка на държавния глава, но и негова съгражданка.
НАКРАТКО
Георги Първанов се срещна с червените кметове в Благоевградско, за да ги разубеди да подават оставки. Председателят на БСП заяви, че оттеглянето от властта на левите общинари граничи с нихилизма и ще дестабилизира обстановката, с което ще послужи на целите на СДС.
Безработицата у нас ще достигне 19 на сто от трудоспособното населенение догодина. Това показват изчисленията на Националната служба по заетостта. Безработицата през октомври е била 12.4 на сто, сочат сметките на института.
Столичните средношколски преподаватели готвят протестна акция, съобщи председателят на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева. Профсъюзът претендира за 10-процентно увеличение на учителските заплати от 1 октомври.
Депутатите от БББ Христо Петров и Христо Иванов ще съдят МВР, защото са били ощетени с 10 000 долара при секретната операция за уличаване на Жорж Ганчев в корупция. Двамата били принудени да се разделят с парите, защото техниката на вътрешното ведомство отказала и Петрушев не бил документиран как си отива с парите.
Една година затвор получи кърджалийският подземен бос Ерджан Рашид-Роко за притежаване на акцизни стоки без бандерол за 11.5 млн. лв. Съдиите искат концепция за нов НПК
Наказателно-процесуалният кодекс е остарял и е неадекватен на променените обществени условия, изразиха становище 52-ма съдии, събрали се на национална конференция на 28 и 29 ноември в гр. Хисаря.
Многократните му поправки не дадоха очаквания както от законодателя, така и от обществото резултат. Това е така, защото законът се изменя, без да е налице цялостна концепция за съвременно наказателно правораздаване, изразяват мнение съдиите. Становището им бе изпратено до президента, премиера, шефа на парламента, министрите на вътрешните работи и правосъдието. В него съдиите оценяват положително обстоятелството, че най-сетне проблемите на наказателното съдопроизводство са обект на обществена дискусия, дори и когато тя е предизвикана от един конкретен конфликт. Очакването им е, че проблемът ще бъде решен не чрез безпринципни и некомпетентни нападки срещу съдебната система като цяло, а чрез задълбочен професионален анализ на причините, довели до настоящото състояние на наказателното правораздаване.
Според правниците, за да има политически отговорно решение за изработване на съвременна концепция за наказателния процес, трябва преди всичко:
В рамките на новата концепция следва да се изготви нов НПК с привличане на експерти от доктрината и практиката.
Съдиите считат, че само един изцяло нов процесуален закон може да уреди по съвременен начин проблемите, свързани с:
Участниците в конференцията съзнават, че и най-добрият закон би бил неефикасен, ако не се прилага от висококвалифицирани съдии. За това е необходимо да се създадат условия за постоянно професионално усъвършенстване и да се възложи на Съюза на съдиите в България да изработи критерии за професионална и нравствена оценка, както и етичен кодекс на съдията.
ОПЕК ще залее световните пазари с повишени доставки на петрол
Резултатът от дългоочакваната годишна среща на ОПЕК (Организация на страните - износителки на петрол) в Джакарта е нов производствен таван. Решението за повишаването на производствените квоти от следващата година бе предизвестено и в този смисъл не изненада никого. Въпросът, който поддържаше интригата, бе около какво ниво на по-висок производствен лимит ще се обединят петролните министри на единайсетте страни - членки на ОПЕК, и произтичащите оттук въпроси: ще съумее ли пазарът да поеме едно по-голямо количество суров петрол, без това да породи спад в цените, и ако не, добър спомен ли останаха относително стабилните и високи цени на енергийната суровина през изминалата година. Така след тежки преговори се стигна до решение за увеличаване на производството на картела с 10%, или 2.5 млн. барела дневно. За основна причина се посочва легализирането на реално достигнатия още преди срещата по-висок добив. Не е изключена вероятността увеличението на производството, а оттук и последващото понижаване на цените да е следствие от далновидна дългосрочна политика на ОПЕК, която цели елиминиране на конкуренцията в дългосрочен аспект чрез свиване на средствата за разработване и експлоатация на петролни залежи извън картела.
Тълкуването на споразумението, постигнато в Джакарта, което направиха фондовите пазари, се изрази в незабавен низходящ курс на котировките на акциите на петролните компании. На портфейлните инвеститори им бе препоръчано да се насочат към акции на компании като испанската Repsol, италианската ENI и Royal Dutch/Shell, които не са толкова чувствителни към ценовите флуктуации на петрола. Настроенията обаче не бяха само тъжни. Повод за радост имаха авиокомпаниите, чиито акции набраха скорост през седмицата в очакване за поевтиняване на керосина, като някои дори достигнаха най-високите си нива от година насам. Фючърсните цени на петрола паднаха с 50 цента до 18.67 долара за барел. За тази тенденция трябва да се отдаде дължимото и на всеобхватната криза в Азия, чиято конкретна последица е свиването на потреблението. Всичко това говори, че се оправдават прогнозите на аналитиците за цени от 19.75 долара за барел през 1998 г. на база новите производствени квоти, което е с долар по-малко на барел при настоящия обем на производство.
Яростен поддръжник на необходимостта от увеличаване на производството бе Саудитска Арабия - най-крупният производител в рамките на ОПЕК. В резултат на хаоса, най-общо характеризиращ съблюдаването и съответно придържането на производителите към квотите, наложени за първи път през 1982 г. с цел поддържане на завидна норма на печалба в резултат на високи цени на петрола, присъствието на Саудитска Арабия в 40-процентния пазарен дял на ОПЕК през последните седем години се сви с повече от една трета. Една реалност, която не може да бъде пренебрегвана, когато 70% от приходната част на бюджета на страната се осигурява от добива на петрол. Производственият капацитет на Саудитска Арабия позволява добив на петрол, надвишаващ значително текущия. Ето защо, дори и да се сбъднат нерадостните прогнози за спад на световните цени на петрола, увеличаването на пазарния дял ще компенсира загубите. Поради същите мотиви за нов производствен таван категорично се обявиха Кувейт и Обединените арабски емирства - единствените производители в рамките на картела освен Саудитска Арабия, които спазват ограничението на квотите и разполагат с все още неизползван капацитет.
От другата страна на барикадата позиции отстояваше Иран, вторият по-големина производител в рамките на картела, чийто петролен министър не пропусна да акцентира върху мрачната перспектива от рязък спад в приходите като последица от понижаване на цените в бъдеще. Въплъщаването в ролята на злия пророк е пряка последица от факта, че производството в Иран не позволява допълнителен добив в краткосрочен аспект, вследствие на което ефектът от новите по-високи квоти ще се изрази единствено в стесняване на маржа на печалбата. В крайна сметка обаче Иран склони на повишаването на производствения лимит, воден явно от мотива да продължи тенденцията на затопляне на политическите си взаимоотношения със съседите си в Персийския залив.
Бъдещето на банките остава в гъста мъгла
Нещо винаги пречи за пълното банково щастие. Финансовите кризи по света имат обща логика и общи закони. Дали е България или Тайланд, в основата са лошите кредити на банките, следват инфлацията и девалвацията на националните валути. След това винаги се появява МВФ с торбата с пари и изискванията за либерализация на финансовите пазари и финансова дисциплина. Парите и намесите на МВФ винаги имат смисъла да се борят за възвръщане на доверието на инвеститорите и вложителите. Международната финансова общност не може да ги замени пълноценно като финансов ресурс, може да влияе върху поведението им. Умението да правиш финансова стабилност всъщност е умението да се учиш от грешките и на различните икономики в преход и да предвиждаш и противодействаш успешно на задаващите се финансови неравновесия. За да се запази доверието, което винаги е в основата на финансовата стабилност.
Финансовата катастрофа у нас от началото на тази година изглежда отминала. Пред банките няма опашки от нервни вложители. Лихвите са ниски, но доверието на спестители в лева и финансовата система изглежда високо, спестяванията полека се връщат в системата. Последните проучвания показват, че 63% от жителите на София не чакат нова банкова криза, а едва 15% от тях се съмняват, че фиксираният курс на лева ще издържи поне още година. Всички други смятат, че финансовата стабилизация ще е по-дълготрайна. Това са признаци за спокойствие и стабилност.
Откъде дойде стабилизацията.
За петте месеца от въвеждането на валутния борд, който пък дойде само пет месеца след фалита на една трета от сектора, всъщност много малко се е променило. Хиперинфлацията и девалвацията на лева от началото на годината като че ли автоматично поправиха банковите баланси, натроени така, че да генерират изгоди от кризата. Самодоволството от стабилността на банковата система всъщност стана резултат от няколко полуслучайни фактора:
- Представляващите огромната част от банковите активи държавни финансови институции вече бяха рекапитализирани с валутни облигации по ЗУНК за 200 млн. долара, което при три-кратната обезценка на лева само от началото на годината генерира прословутите приходи от курсови разлики за цели 250 млрд. лева. Последните данъчни настроения във висшата банкова администрация са тази недотам социалноориентирана "печалба от кризата" да остане необложена, което функционално ще обслужи мита за стабилизирането на рекапитализацията на държавния банков сектор. Истината е, че банките всъщност не са готови да върнат в бюджета хиперинфлационните приходи, защото с тях постепенно се маскираха загубите от лошите кредитни портфейли и ниската ефективност в сектора. Може би именно заради по-добрата гъвкавост в мениджмънта си частните финансови институции също се настроиха да печелят от дълги валутни позиции, въпреки че никой не им ги беше програмирал административно.
- През първата половина на тази година финансовите институции изработиха втори канал за трансфериране на доходи от бюджета (респективно данъко-платците) под формата на огромни доходи от държавни ценни книжа, които хазната беше принудена да плаща, за да финансира попълването на собствените си дефицити. След март обаче бюджетът намери друг "донор" в лицето на международните финансови институции, които изместиха банките като единствен източник за финансиране му. Притокът на капитали отвън пък притисна лихвите надолу, раждайки мита за свръхликвидност в банковата система.
Въвеждането на валутния борд и пълната промяна на макроикономическата среда в крайна сметка родиха ново предизвикателство пред банковия мениджмънт - необходимостта от нова култура за печелене на пари.
Леко вялата атмосфера по време на последната банкова среща в Пловдив беше оживена от думите на шефа на Централна кооперативна банка и бивш финансов министър Стоян Александров, който каза: "Не мога да разбера това самодоволство, къде я виждате тази свръхликвидност. На всички ни бюрата са затрупани от искания за кредити, погледнете само необходимостта от оборотен капитал на работещите предприятия. Състоянието на банковата система зависи от това на икономиката, а ние пак загърбваме реалната икономика и рано или късно това ще се върне като бумеранг към нас. " Малко по-късно управителят на БНБ Светослав Гаврийски доста остро репликира оплакванията на банкерите от ниските лихви и съмненията във фиксирания валутен курс с обвиненията: "Как да няма сръхликвидност, като се чудите какво да си правите парите... няма пазар... вие всички сте на дълги валутни позиции. " Така възникна парадоксът - банките бяха наказани, че дават лесно кредити, които впоследствие се оказват лоши, а в момента са обвинени, че не подпомагат "реалната" икономика със заеми. "Реалният" сектор обаче не се е променил спрямо 1996 г. фундаментално - независимо от политическата промяна - и продължава да крие рискове за финансовата система. Наред с това силните ограничения за ново кредитиране, въведени със закона за банките и наредбите на БНБ, обезсмислят поемането на риск и отпускането на заеми за икономиката. Затова банките предпочитат да инвестират свободните си средства в ДЦК, както и във валута заради по-високите краткосрочни лихви на марката и долара спрямо лева.
Напрегнатият спор всъщност огласи дълго натрупваните през последните месеци смесени очаквания за бъдещето на банковата система. Все по-ясно става, че времето, когато банковата система отново ще започне на натрупва загуби заради невъзможността си да роди нова инвестиционна култура, съвсем не е далече.
Какво показват банковите баланси.
Поведението на банките и очакванията за бъдещето им все още налага условното им разделяне на три основни групи. От една страна, държавните институции (при анализирането на този сегмент все още може да се включва приватизираната Обединена българска банка), за които основният лайтмотив през последните месеци са събирането на лошите стари вземания, свиването на административните разходи, повишаването на ефективността и неизвестността от предстоящата приватизация.
След това идват частните банки и непромененият проблем за липсата на достатъчно капитал, гарантиращ оставането им на пазара, и накрая чуждите финансови институции у нас, които очевидно все още оценяват икономическата среда като прекалено рискова, за да се ангажират с нея. Въпреки че идеологията за връщане към класическото банкерско поведение (да се печели от разликата между лихвите по депозитите и кредитите) вече не е нова, данните от банковата статистика показват, че много малко в поведението и на трите групи финансови институции е променено след въвеждането на борда.
Според балансовите данни към края на септември депозитите и кредитите в чужбина представляват над една четвърт от активите на държавните банки. "Изнасянето" на парите е резултат от ниските лихвени равнища в България, резултат от натрупалото се външно финансиране за бюджета и все още високия риск в икономиката. По този начин задържането на реформите, все още размитата собственост в икономиката и липсващите законови процедури за успешно събиране на вземанията от лошите длъжници наложиха на банките доста по-безрисковия, макар и не толкова доходен подход да разчитат на това, че лихвите, по които привличат ресурса си от вложителите, ще са по-ниски от доходността на международните пазари. Частните банки, изглежда, подържат същото поведение, само че, използвайки посредничеството на други финансови институции, доколкото депозитите им в други банки и директно в чужбина заема над 30% от активите им. Точно същото е съотношението на управляваните в чужбина активи, които подържат и представените в България чужди банки. Тази организация на работа почти не носи рискове, но пък и няма да донесе на финансовата система кой знае какви доходи, с които дългосрочно да се покриват фиксираните разходи на банките и да се стимулира нарастването на спестяванията. Но за този феномен нямат вина самите банки, а липсата на подходящи условия за кредитиране в страната. Това се определя от сечението на ограниченията на БНБ и ниската култура на длъжниците, които обикновено планират искането на кредит максимум седмица-две преди ефективното използване на парите или пък въобще не са готови да предоставят подробни данни за финансовото си състояние. В същото време, колкото и напоследък да не се говори за това, банките все още се нуждаят от по-висока доходност от активите си, за да избягнат натрупването на разходи заради все още високия си процент просрочени кредити в техните портфейли. Средно за шестте институции (Булбанк, Хебросбанк, Пощенска банка, Експресбанк, "Биохим" плюс ОББ) делът на просрочените вземания е около 38% и въпреки че подобрението спрямо края на юни (тогава този процент е бил 58) е значително, това далеч не значи, че проблемът "лоши кредити" при държавните банки е изчистен. Най-зле в това отношение са "Биохим" и Хебросбанк, в които след фалита на държавните гиганти Минералбанк и Стопанска банка е концентриран най-голям дял от лошото наследство от близкото минало. Неслучайно интересът на потенциалните чужди инвеститори е най-слаб именно към тези две институции, тъй като те най-трудно биха се превърнали в трайно печеливши предприятия. Частните банки също не са преодолели проблема със старите лоши кредити, въпреки че при тях картината е доста по-добра и едва 15% от вземанията им са класифицирани като просрочени.
Вследствие на текущото състояние на банките и ограничителите на финансирането на икономиката нова кредитна експанзия може да се зададе само при две условия - банките да пренебрегват риска при големите длъжници, които са основно приватизиращи се предприятия или неефективни държавни фирми, които ги грози фалит, или негласното неспазване на ограниченията на БНБ. Съществува и друг път - рязко увеличаване на капитализацията на банковата система, което е доста невероятен процес при съществуващата данъчна система и променлива регулационна среда.
Какво пречи на банките да кредитират.
Парадоксалното е, че банките обвиняват за блокирането на кредитната си активност именно институциите, които многократно апелираха това да стане - правителството и БНБ. От гледна точка на банкерите обаче правителството не създаде достатъчно условия те по-безпроблемно да събират лошите си кредитите, а БНБ им наложи такива изисквания за провизиране и обезпечаване на вземанията, каквито малко банки могат да посрещнат. Проблемът даже не е в прекалено строгите регулации, защото те бяха направени такива, за да отговарят на западните стандарти и да предпазят нашата банкова система от нов срив. Проблемът е, че българските банки не разполагат с достатъчно собствен капитал, който да позволи нова кредитна експанзия, без да повишава риска в банковата система. Дори и да се консолидират помежду си (което неизбежно ще стане), банките просто ще сумират определено равнище на собствен капитал с определена сума на активи и пасиви, без да променят съотношението. В същото време потенциалът на българските инвеститори и на настоящите акционери на финансовите институции (в това число и държавата) да вложат повече средства в системата е безкрайно ограничен. Единственият изход от този лабиринт е загубването на ксенофобските настроения и предаването "без бой" на националния банков капитал в ръцете на чуждите инвеститори. Колкото и това да не съвпада с националната идеология. Точно тези нови собственици в банковата система трябва да канализират инвестициите в икономиката, които при сегашното ниво на спестяванията не са във възможностите на местния капитал.
В търсене на липсващите инвестиции.
Нуждата от инвестиции в различните сектори на българската икономика се изчислява на повече от 10 млрд. долара. Става въпрос за инвестиции в енергетиката, инфраструктурата, приватизираните предприятия. Общото равнище на депозити на населението и фирмите и спестяванията на правителството са по-малко от 2.5 милиарда долара.
Тази пропаст не може да се напълни без отварянето на българските банки навън и, разбира се, без преки чуждестранни инвестиции. Който защитава обратната теза, означава, че иска социализъм - държавата да дава пари. Това вече бе играно няколко пъти. Цената е няколко милиарда долара и отново в изходната точка. Държавата никога не е имала механизма да упражнява правата си на собственик в банковата система. Безсмислено е пак да се връщаме към Лукановите и Беровите времена. Тезата, че чужденци трябва да инвестират в банковата ни система, не е гордост за националното самочувствие, но за да се управляват спестяванията на населението, трябват две неща - професионализъм и отговорност, и огромно количество пари, които да ги подкрепят и доказват.
Банкерите година след драматичните събитията
Галя ТОДОРОВА
Година след драматичните фалити в банковата система и сриването на доверието във финансови институции традиционната среща на банкерите преди Никулден по нищо не напомняше за блясъка и достолепието на предишните им празници. "Това е десетата банкова среща, а за тези, които са забравили, точно тук преди пет години основахме Асоциацията на търговските банки", каза на откриването председателят на банкерската асоциация Огнян Енчев. Неловкото поздравление към оределите банкерски редици всъщност беше далеч по-приветливо и оптимистично в сравнение с предишната година, когато уволнени шефове на фалирали банки, квестори и уплашени от бъдещето финансисти нервно пиха по чаша вино, преди да се разотидат. Сега оживлението в гилдията е видимо, макар че участници в банковата среща я определиха като доста по-сива в сравнение със старите си спомени.
Срещата в Пловдив тази година беше интересна като рожден ден за няколко нови тенденции в отношенията между банкерите. Най-очевидната от тях е смяната на банкерските поколения. "Дойдох само да усетя атмосферата, не че тук ще стане нещо важно", каза банкер, който с интерес оглеждаше и новите лица около себе си. "Може би пък тук е новата генерация", допълни той. Необходимостта от свежи попълнения в банкерското съсловие е съвсем обективна. Сянката на прокурорското преследване завинаги прогони много от старите "достолепни" фигури от банковото множество. Събитията от миналата година пък наложиха промени, които вече изтикват дори оцелелите банкери от първия ешелон на финансовите институции. Изискванията банките да не се ръководят от хора, управлявали фалирали институции, които в същото време да имат определено образование, окончателно ще промени пейзажа по високите банкови етажи. Зараждането на нов банкерски елит обаче ще отнеме време и това стана пределно ясно от начина, по който протече професионалната част от пловдивската среща. Липсата на силни нови фигури донякъде обяснява беззъбата позиция на банкерското съсловие, което позволи дискусията да се превърне в пресконференция на централни банкери.
"Тук всички са се събрали, за да чуят какво ще кажат от ръководството на БНБ", коментира банков шеф. Въпреки поздравленията за отминалата финансова криза, гордостта от стабилизирането на системата и очевидното възвръщане на самочувствието в банкерските редици, инициативата в отношенията банкери - власт все още изглежда напълно сдадена. Тази инерция се пази от времето, когато се наложи държавата да спасява банките и да диктува правилата, по които да стане това. Инертността на банкерите спрямо властта сложи отпечатък върху начина, по който протекоха дебатите - гилдията до последно чакаше някой друг да дефинира проблемите и да покаже решението. И това не е случайно, тъй като формулирането на проблем само може да навлече гнева или отрицателното отношение на БНБ към дадена банка. Това, плюс огромните правомощия, които има "Банков надзор" спрямо отделните финансови институции, е професионално самоубийство за банкерите.
Никой не се учуди на тона, с който шефът на БНБ Светослав Гаврийски в крайна сметка смъмри залата за липсата на идеи и хъс в обновлението на системата. Банкер номер едно на годината критикува страха от промени. Самите "виновници" като че ли бяха подготвени за неуважението на "властта" към себе си. Това усещане за пренебрежение беше подсилено и от отсъствието на премиера Иван Костов - най-атрактивният оратор в предварително разпространената програма.
"Бяхме поканили още финансовия министър Муравей Радев, председателите на бюджетната и икономическата комисия в парламента, но те не успяха да дойдат", обяви председателят на банкерската асоциация.
За компенсация банкерите бяха устно уведомени какво крие бъдещето за тях - регулации с променени или нови наредби на БНБ. Тяхната същност досега беше покрита с тайнственост или от самата БНБ, или поради несъгласуваност с Международния валутен фонд.
Самото появяване на форума в Града на тепетата на шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова беше куриозно. Вероятно за сплашване на банкерите, преди тя да вземе думата, от микрофоните се чу доста продължително бучене.
Журналистите, общо взето, изпитваха съжаление към банкерите, които останаха безмълвни пред подканите да коментират проблемите с банковите регулации. Липсата на самочувствие всъщност бе оправдана от лекомисленото и неефективно управление на банките за последните 7-8 години, което, от една страна, не дава шансове за организирано поставяне на искания от АТБ, а от друга, обрича нормативната среда за работа на банковата система да се създава без обратна връзка с нейните субекти.
"Юнион миниер" опитва психотест на капиталовия пазар
Лили Здравкова
Белгийската компания "Юнион миниер" (ЮМ), която придоби 56% от акциите на МДК - Пирдоп, разпространи през миналата седмица сред работещите в предприятието брошура, с която предлага изкупуване на акциите им. Според закона за приватизацията работещите в предприятията от списъка за масова приватизация имаха правото да придобият общо до 10% от предложените на търговете акции (което в случая на МДК прави 3% от капитала на дружеството). Също така работниците и служителите в приватизиращото се предприятие имат право да закупят при облекчени условия до 20 на сто от капитала. Цената на преференциалния пакет според брошурата е в размер на 11 250 лв. за една акция. Цената, по която белгийците предлагат да изкупят безплатните акции на работниците, е 31 хил. лв. Пакетът, който държавата ще предлага при преференциални условия, е 14% от капитала, а цената, която "Юнион миниер" предлага на правоимащите, за да придобие правото за закупуване на преференциалните акции, е разликата между двете по-горни цени.
Касовата продажба.
Приватизационната сделка за 56% от акциите на МДК беше окончателно финализирана през лятото, когато "Юнион миниер" придоби пакета срещу сумата от 80 млн. долара. Това стана точно след като "Солвей" увеличи капитала на "Соди" под условие и предизвика скандал, тъй като на дребните акционери не беше дадена възможност да изкупят пропорционален дял, а в същото време белгийците придобиха над 72% от всички акции, които на практика са достатъчни за еднолично управление на предприятието. Вероятно повлияни от скандалите на сънародниците си, представителите на "Юнион миниер" още на първото общо събрание след придобиването на пакета се съгласиха да отпадне клаузата в устава да има ограничение върху прехвърлянето на акциите. Те също така заявиха, че няма да увеличават капитала под условие.
Сегашната инициатива на компанията, която придоби контролния пакет на МДК, е ясна, а белгийците не само че не я крият, но и се опитват да я афишират колкото е възможно повече. За да управлява медодобивния комбинат, "Юнион миниер" се нуждае от поне две трети от акциите. Пътищата за постигането на тази цел са два. Може или да бъде изкупен преференциалният дял на работниците, който е 14% и заедно с 56-те процента прави над 67%, другият начин е да се изкупуват акции от масовата приватизация. Така например само пакетът на фонд "Доверие", който е малко повече от 13%, напълно удовлетворява нуждите на касовия купувач. Участници в наскоро появилия се пазар на ценни книжа в България са убедени, че пакетът на "Доверие" най-вероятно отдавна е договорен, но засега не се прехвърля, за да се поддържа напрежение на пазара.
ЮМ иска да управлява затворено дружество.
Проблемът е в това, че крайната цел на белгийците е не само останалите извън тях акции да не са достатъчни за събиране на блокираща квота, но акциите на МДК въобще да не могат да бъдат свободно търгувани, тоест мениджмънтът е решил, че не иска да управлява компания от отворен тип и акциите, които наскоро бяха освободени за търговия (най-вероятно с популистка цел), отново ще станат винкулирани. За да не се забърква в скандали (тъй като един по-безцеремонен подход би настроил дребните акционери срещу "капиталистите от Белгия"), ЮМ просто обяви, че ще даде възможност на всички акционери да им изкупи акциите. Засега това се отнася само за работниците и служителите в предприятието. Във всички случаи 31 хил. лв. на акция (от безплатните), както и около 20 хил. лв. на акция (която пък никога не е била придобивана), е една доста добра печалба за всеки работник от комбината в Пирдоп. Още повече че белгийците започнаха активно да разпространяват информация за това какви са бъдещите им намерения относно МДК - да не дават дивиденти, да винкулират акциите и да увеличат капитала с преференции за досегашните акционери (тоест предимно те самите). В петък в пресата дори излезе платено съобщение, представящо устава на МДК, който ЮМ смята да предложи на общото събрание, което смята да свика на 20 януари. В устава ясно личи намерението да се направят акциите на МДК неатрактивни за всякакви други инвеститори освен за ЮМ. С този ход едновременно се подтикват акционерите да продават и се прави опит за внушение, че ако сега не се освободят от акциите си, след съвсем кратък период от време те ще бъдат безполезни за тях. Освен работниците всъщност главният въпрос е дали другите държатели на акции - български и чужди банки и инвестиционни посредници, ще издържат на психотеста на "Юнион миниер". Ако се огънат, ЮМ може би ще успее да изкупи държаните от тях акции на цени дори по-ниски и от тези за работниците.
Изпълнителният директор на МДК Филип Ромбот заяви пред "Капитал", че след като приключи изкупуването на акциите на работниците, ЮМ ще даде възможност и на останалите акционери да си продадат пакетите. Той обаче подчерта, че цената, на която ще изкупуват втория път, няма да бъде същата. Което пък е намек, че на работниците се дава възможно най-добрата цена. Не всички посредници, които имат пакети от МДК, обаче са склонни да вярват, че следващата цена ще е по-ниска. И докато едва ли има съмнение по въпроса дали подходът с изкупуването на акциите на правоимащите ще сработи, с другите акции от масовата приватизация (извън тези на "Доверие") нещата не са толкова елементарни. Много инвестиционни посредници купуваха активно акции на МДК с надеждата, че цената им ще се повиши. В някои случаи покупки са ставали на цени над 20-25 долара за акция. Така заради желанието си да превърнат МДК в затворена компания белгийците веднага бяха обявени от заинтересованите държатели на акции за врагове на българската борсова и фондова търговия. И започнаха да се търсят аргументи защо това, което се прави от "Юнион миниер", не може да стане.
Има ли юридически пречки.
Има няколко правни подробности, които трябва да се вземат предвид във връзка с изкупуването на акциите на дребните акционери от "Юнион миниер". Интересно е например по какъв начин белгийците са изчислили цената на преференциалните акции. Според юристи с богат опит в приватизационните сделки в този случай най-честата практика на Агенцията за приватизация е да определя за такава цената, по която е придобит касовият пакет. Сумата от 11 250 лв. обаче очевидно не е такава цена, а по-скоро прилича на половината от оценката на МДК. Това, разбира се, навежда и на мисълта за това дали пък АП има единен подход при определянето на цените на преференциалните акции и ако не, какъв е. Друг тънък момент, свързан с изкупуването на тези акции от белгийците, е свързан с доскорошен текст в закона за приватизацията, според който преференциалните акции, закупени от работниците, не могат да се прехвърлят за срок от три години. За щастие на белгийците обаче точно при последната промяна в закона отпреди около месец точно това изискване е отпаднало. Проблем обаче съществува със закона за ценните книжа, където е казано, че лице, което иска да придобие повече от 25 на сто от гласовете в общото събрание на едно акционерно дружество, чиито акции се предлагат публично, е длъжно да публикува търгово предложение към всички акционери. По-нататък подробно е описана изключително тежка процедура по която това трябва да стане. Сред изискванията на закона са цената да не бъде по-ниска от средната цена на акциите на пазара... и също така да бъде една и съща за всички акционери. Според закона трябва също така да се искат разрешения от Комисията по ценните книжа и Комисията за защита на конкуренцията и т.н., и т.н. Всичките изисквания в тази глава от закона със сигурност не са изпълнени от "Юнион миниер", но спорът е в това дали изобщо той трябва да се прилага в този случай, защото от закона не е ясно какво значи "лице, което иска да придобие повече от 25% от гласовете". Какво става, ако лицето иска, но не придобие повече от 25%, и в тези проценти включват ли се досега притежаваните? Ако се включват, тогава случаят става доста по-сериозен и излиза, че текстът се нарушава систематично, и то основно от Агенцията за приватизация. Ако това тълкувание се окаже невярно, пък самата глава от закона губи смисъла си.
И "Юнион миниер", и "Солвей" целят едно и също нещо - да придобият пълен контрол върху предприятието, в което са инвестирали, като платят за това минимално. Разликата между двете компании обаче е в това доколко сериозно те приемат играта с дребните акционери. Докато "Солвей" не си направи труда да се задълбава в юридически подробности около провеждането на общо събрание на българско акционерно дружество, юристите на "Юнион миниер" очевидно сериозно са мислили за възможностите и вратичките, които дават българските закони и тълкуванията им. Така че вероятно борбата на заинтересованите акционери с ЮМ ще бъде значително по-трудна от тази със "Солвей", чиито грешки веднага бяха използвани от юристите на потърпевшите приватизационни фондове, за да атакуват легитимността на събранието в съда. За да решат проблема, юристите на "Солвей" междувременно свикаха ново общо събрание на "Соди", като в съобщението в Държавен вестник беше записано, че общото събрание се свиква за дружеството "Солвей - Соди" - името, дадено на "Соди" от предишното, невписано от съда събрание. Явно и от белгийци до белгийци също има разлика.
