Коментар
Размисъл в чакалнята
На 13 декември в Люксембург ще бъде взето окончателното решение за разширяването на Евросъюза. Макар че за по-малко от година България се опита да се впише в основния критерий - стабилна и работеща демокрация, вариантът да останем в листа на чакащите става все по-осезаем.
Макар че Европейската комисия сътвори пожелание за равен старт на кандидатките, диригентите в Евросъюза са на по-различно мнение. Германия, която на думи е с най-добри чувства към България, вече официално декларира, че вратите трябва да бъдат отворени само за 6-те асoциирани страни-отличнички. Между които, както всеки се досеща, не фигурираме.
Така че България и българите, изглежда, ще трябва да преговорят отново и отново урока, който не са усвоили за шест. Това, колкото и да е зле за националното самочувствие, не би трябвало да стане повод за пропагандни ексцесии, колкото и това да изкушава опозицията. За да сме на това положение, има твърде много "домашни причини" и няма защо от Брюксел да ни ги напомнят.
Само от една седмица може да проличи, че проблемът не е "не ни искат", а "още не можем".
Примери - достатъчно. Макар че от първия си работен ден парламентът прави декларации, че най-после борбата с престъпността ще навлезе в решителната си фаза, когато се стигна дори само до документ (от който и на жертви, и на бандити да е ясно, че властта не отстъпва периметър), се върнахме там, откъдето винаги сме тръгвали. Седем правителства и въпроси без отговор.
Сигурно и шефът на БНБ Гаврийски е за евростил в икономиката, но съвсем по социалистически се притесни - не продавайте банките на чужденци.
До следващия влак има време.
Комисията "Антимафия" - два доклада с предизвестени решения
Йово НИКОЛОВ
Комисията "Антимафия" спази традицията на досегашните парламенти и излезе с два доклада - на мнозинството и на опозицията. Но излезе с единни решения.
В петък парламентът близо 6 часа обсъжда доклада на временната комисията за мерки в борбата с престъпността. Депутатите дори удължиха "деня на майстора" и гласуваха извънредно заседание, за да се изкажат всички възможни съображения как да се води борбата с престъпността. След уморителните6-часови дебати кратка среща между шефовете на парламентарните групи и членове на комисията прие решенията и всички гласуваха "за".
И двата доклада на комисията стигат до едни и същи заключения. Ето защо гласуването премина с един вот, макар в своята същност докладите да са доста различни. В официалния доклад на комисията са изброени почти всички предложения, в този на левицата нещата са по-философски, а предложенията - синтезирани. Ако някой беше редактирал и обединил двата документа, може би щеше да се получи нещо по-добро и от двата, всеки взет отделно.
Трийсет и шестте страници на официалния доклад на "Антимафия" са доста обемна и недотам добре редактирана компилация от различни документи и констатации. Това си личи дори при пръв прочит на текста. В желанието си да уважи мнението на всички явили се органи и власти пред комисията основната част на доклада изобилства от различни мнения, статистики и предложения, от което проблемите се разводняват, а изводите увисват във въздуха. А това създава впечатлението, че комисията е трябвало да констатира вече констатирани проблеми, а предложенията идват някак си от другаде, а не се извличат от самия материал. (В което има и голяма доза истина.)
Първоначалната основна идея беше да се направи анализ на генетиката на престъпността, да се дефинират явленията, да се посочат конкретни примери, да открие какви са причините за неефективното правораздаване и тогава да се обобщят изводите и предложенията. За съжаление първата част на доклада "Антимафия" така омаломощава, че малцина са останали свежи за стойностната му част - 23-те идеи и препоръки в последните 4 страници, където се описва "Какво да се прави".
Алтернативният доклад с ляв уклон.
Представителите на БСП дълго се чудеха как да нарекат своето становище по доклада на комисията "Антимафия", след като се обявиха против общите постановки. Първоначално идеята им беше това да бъде особено мнение, след това анекс или нещо подобно. Накрая и те написаха доклад. В общата си част той е ясен и поне на пръв поглед по-смислен, защото е пет пъти по-кратък и посланията в него са директни. Ако БСП не политизираше до такава степен проблема и не защитаваше така сляпо марксистко-ленинските постановки за престъпността в буржоазния свят, можеше и да има стойност. Идеята на левия доклад е, че "икономическите условия генерират престъпност и затова усилията в борбата с нея трябва да бъдат насочени там... ". Което е принципно правилна постановка ...във философски план. "Известно е, че марксистката криминология е застъпник на икономическите, политическите и социалните детерминанти на престъпността", казват по подобен повод в своята студия "Взривът на престъпността в България" професорите-криминолози Панев и Проданов. И пак те: "Различните идеологически интерпретации на причините за престъпността не решават адекватната политика за борба с нея."
И докато официалният доклад на комисията се е вторачил в организираната престъпност и корупция (защото такава е била задачата му), постановката "Добрев, Дончева & Корнезов" не стига по-далеч от уличната престъпност, защото точно тя удряла обикновения човек. Ако двете тези се обединят, ще се стигне до вярната - че уличната и организираната престъпност са неразривно свързани, т.е. уличната престъпност се стреми към организираност, че мафията в голяма степен контролира дребните крадци, а кварталните банди подготвят попълнението на силовите групировки. В същото време икономическата престъпност разори държавата, а криминалната създаде страховата психоза в обществото и рефлектира върху обикновения гражданин. Ненаказаността на босовете от организираната престъпност също криминализира обществото, защото е оправдание и мотив за уличните бандити и т.н.
На практика членовете в комисията "Антимафия" не направиха това, за което и двата доклада апелират към правораздавателните органи - да комуникират помежду си по хоризонталата.
Препоръките на комисията опипват почвата.
В последните четири страници на доклада на Екатерина Михайлова се подразбират истинските намерения на мнозинството, за които толкова много неща се изписаха и изговориха. Като се започне от промяната на чл.129, ал.3 в конституцията, където е засегната несменяемостта на магистратите, и се стигне до супероргана финансова полиция, която да обедини Държавен финансов контрол, данъчната полиция, Службата за предотвратяване на митнически нарушения. Точно тези две постановки се оказаха най-конфликтните и предизвикаха най-широк дебат от парламентарната трибуна. Против подобни идеи се изказаха и от БСП, и от ОНС, и от евролевицата. В самите решения на комисията обаче тези точки липсват. Вероятно защото присъствието им в доклада е само опипване на почвата за евентуален ремонт на основния закон, тъй като СДС чудесно знае, че в този момент и при тази конфигурация на политическото пространство трудно може да се надява на конституционни промени.
7 възможни от 23
Седемте решения, които прие в петък парламентът, са предизвестени и компромисни - възможни за ОДС и удобни за БСП. Защото предложенията на официалния и на левия доклад са един и същ вариант в различна редакция.
- Създаването на единна информационна система за противодействие с престъпността е възможно, защото нейното изграждане е започнато в МВР още преди шест месеца, пари от бюджета са отпуснати, а идеята за нея е от времето на екс правосъдния министър Червеняков. Отделно, че липсата на единна информация спъва работата на правораздавателните органи.
- Възможно е и създаването на единна стратегия за борба с престъпността, която да бъде изготвена от Министерския съвет, защото в стратегията неминуемо ще бъдат повторени констатациите на комисията "Антимафия", но в конкретен план. За БСП това е удобно, защото прехвърля топката към изпълнителната власт и ги освобождава от отговорност.
- Задължаването на МВР-шефа да предприеме необходимите организационни мерки за подобряване разкриваемостта е удобна теза за БСП, защото обслужва тяхната постановка, че "слабата разкриваемост създава чувството за ненаказаност сред бандитите, а не че никой не ги съди". За СДС това е възможно, защото на Бонев и без друго това му е работата - да лови бандитите и да разкрива престъпления.
- Приемането на промени и нови процесуални закони, осигуряващи реформата в правораздаването и включването им приоритетно в програмата на парламента обслужва и двете страни.
- Създаването на публичен регистър за ежегодно деклариране на имуществото и доходите на управниците за СДС е възможен ход, защото така се демонстрира политическа воля за борбата с корупцията, а за БСП е удобна стъпка за някакъв контрол над мнозинството.
- Приемането на доклада "Антимафия" за сведение не ангажира БСП с нищо, а удовлетворява мнозинството, защото е констатация за свършена работа.
- Временната комисия "Антимафия" да стане постоянен орган към парламента също е задоволително решение за управляващите, защото е още един координиращ орган на законопроектите. Друг е въпросът, както е предложено в доклада на Екатерина Михайлова, че той вероятно ще е в същия състав от председатели на различните парламентарни комисии.
Така управляващото мнозинство, без да конкретизира излишно промените, които ще направи в отделните закони, на практика стартира обещанието си за оптимизиране на правораздавателния процес. Това донякъде задоволява опозицията, защото повечето варианти са в тяхната редакция. Опозицията остава в изчаквателна позиция, защото и без друго не може да опонира на мнозинството за законите, за които не е необходимо квалифицирано мнозинство.
Така "Антимафия" излезе с предизвестените преди два месеца констатации, а генералната битка с престъпността се отлага за следващата година.
Анкара хвърля поглед към Европа от София
Лилия Филева, Галя Александрова
След официалното посещение на турския премиер Месут Йълмаз яснотата около българо-турските отношения е същата, каквато беше в началото на октомври, след като българският премиер Иван Костов прескочи неформално до южната ни съседка, за да вечеря инкогнито с турския си колега.
Официално обявените резултати от посещението на Йълмаз решават стари, станали почти исторически спорове между двете страни. След половинвековен спор България и Турция определиха границата си по устието на река Резовска. Според подписаната спогодба разделителната линия между двете държави минава по средата на устието на реката. Със същия документ се урежда и границата на териториалното море, която ще минава по линията на 42-ия паралел.
Въпреки че преди началото на официалното посещение в специално писмо до премиера Костов Съюзът на тракийските дружества предложи отново да се отложи подписването на културна спогодба, докато Турция не признае правото ни на собственост над екзархийските имоти на нейна територия, документът, който пет български правителства уклончиво отлагаха, беше подписан. Вече е факт и договор за сътрудничество между вътрешните ведомства на двете страни. Само че и в това отношение остана нещо недоизказано. Броени дни преди да пристигне в София, пред в. "Миллиет" турският министър на вътрешните работи Мурат Башесгиоглу заяви, че Анкара няма надеждни съседи, защото те подкрепяли терористични организации в Турция. Според него само България и Румъния се отнасяли доброжелателно и щели да забранят дейността им у тях. В София обаче никой не се съгласи официално да забрани дейността на Кюрдската работническата партия (ПКК). Като се изключи това, че беше отменена пресконференция на кюрдския културно-информационен център по "технически причини" в София прес. От пресцентъра на МВР заявиха, че присъствието на униформени в района е свързано с "рутинна полицейска акция".
Споразумението за създаване на зона за свободна търговия, по което Турция е особено настойчива и за което имаме ангажименти по линия на евроинтеграцията и Световната търговска организация, отново беше отложено. Вместо това премиерите Костов и Йълмаз подписаха меморандум за либерализиране на търговията. Този документ ще служи като основа за бъдещата спогодба. Меморандумът предвижда да отпаднат сегашните ограничения при търговията със селскостопански продукти. Документът дава възможност двете страни да си сътрудничат и в банковия сектор. И тук чакаме развитие.
Другата отложена тема засяга проблема с изселниците, въпреки че и двамата премиери единодушно заявиха, че въпросът за разделените семейства ще бъде решен. В началото на следващата година ще бъде сформирана специална работна група, която да намери решение "в много кратък срок" за всички проблеми с изселниците в съседна Турция - техните пенсии, облекчаването на визовия режим, документите за самоличност. По данни на Месут Йълмаз около 40 хиляди души са влезли в Турция с туристически визи и не са се върнали в България. Техният статут също подлежи на уточняване. По данни на изселническите дружества обаче числото е доста по-голямо.
Газ и стари съседи.
Още на срещата в Крит Месут Йълмаз обеща на Иван Костов втора тръба за руски газ през България. Тогава турският премиер обясни, че създаването на руско-турски газопровод под Черно море не пречи на изграждането на газопровод през България. Освен това отдавна (макар и неофициално) се говори за осигуряване на алтернативни енергийни доставки от Азия - през Турция за България. В турската преса и до днес се "разработва" темата за осигуряване на газ от Туркменистан или Иран.
Същевременно непосредствено преди визитата на Йълмаз турският министър на енергетиката и природните ресурси Джумхур Ершумер заяви пред в."Тюркие", че се предвижда да бъде увеличен капацитетът на газопровода Русия - Турция, преминаващ през България. На срещата на турския енергиен министър с председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки са обсъдени и конкретните количества, които ще се транспортират през България за Турция през следващите пет години. С дострояване на съоръжения на съществуващата тръба обемът на доставките ще се увеличи до 2000 г. от 6.5 млрд. куб. метра на 10 млрд. куб. метра. С изграждането на втора тръба към Турция капацитетът на газопровода в тази посока ще нарасне на 14 млрд. куб. метра до 2002 г. Възможностите да се ускори изграждането на транснационалния газопровод от Туркменистан през Турция бяха обсъдени с енергийния министър и с генералния директор на турската национална газова компания "Боташ" Невзат Арсевен. Турция има интерес този газопровод да се развива бързо и да стига до Западна Европа. На фона на сложните политически отношения между Турция и Гърция трасето през България остава практически без алтернатива. Газопроводът ще бъде с дължина 1200 км и преносен капацитет около 28 млрд. куб. метра. Според предварителните разчети за реализирането на проекта са необходими инвестиции в размер на около 1.3 млрд. долара. Наскоро "Шел" сключи договор с Туркменистан за газопровода, което може да ускори старта на проекта.
Инвестиции в енергийни мощности.
Турция, която е с постоянно нарастващ електроенергиен дефицит, поиска също да увеличи вноса на електроенергия от България. Това е опция, която е изгодна и за двете страни, тъй като осигурява добър пазар за произведения от предприятията на НЕК излишък от електроенергия. В началото на т.г. беше сключен договор за износ на електроенергия между НЕК и турската електроенергийна компания ТЕАШ. От началото на октомври е подписан анекс, според който действието на договора се удължава до края на 1998 г. Според него България ще доставя за Турция 150 млн. киловатчаса месечно и ще осигурява мощност от 300 мегавата. При поискване от турска страна доставката може да се увеличи до 190 млн. киловатчаса и не повече от 350 мегавата месечно. От турска страна е поставен въпросът за увеличаване на доставките на 400 мегавата. Според Иван Шиляшки това може да стане още през лятото на следващата година. Турската и българската енергийна система не могат да работят в паралел и това усложнява възможностите за трансфер на електроенергия от едната страна към другата. Затова е необходимо да бъдат направени инвестиции от турска страна за разширяване на техническите възможности на турската енергийна система да приема увеличените доставки на ток от България.
Обсъдени са също така възможностите за турски инвестиции в българската енергетика, което ще увеличи експортните възможности на НЕК. ТЕАШ е заявила интерес към реализирането на инвестиционни проекти в каскадите "Горна Арда" и "Доспат - Въча". Двата хидроенергийни обекта подлежат на концесиониране. Каскада "Горна Арда" е с 4 язовира и 7 ВЕЦ с обща инсталирана мощност 175 мегавата. Проектният срок за изграждане е 6 години. Необходимите инвестиции са около 220 млн. долара. Предпроектните проучвания са приключени. Другият проект за хидровъзел "Цанков камък" от каскадата "Доспат - Въча" включва язовир и ВЕЦ с мощност 100 мегавата. Срокът за изграждане е 6 години. Необходимите инвестиции са 120 млн. долара. Предстои изготвянето на технически проект с тръжни книжа.
По същото време турският държавен министър по икономическите въпроси Гюнеш Танер обяви, че Турция смята да увеличи обема на търговско-икономическото си сътрудничество с Русия до 50 млрд. долара годишно. Това изявление е и в навечерието на визитата на руския премиер Виктор Черномирдин в Анкара, насрочена за 14-16 декември. По време на посещението му се очаква да бъдат подписани междуправителствени спогодби за доставка на руски природен газ (т.нар. проект "Син поток"), за защита и стимулиране на инвестициите, за избягване на двойното данъчно облагане и 10-годишна програма за сътрудничество в търговско-икономическата и научно-техническата област.
Турция - България - Европа.
Турското правителство подкрепя намеренията на България за присъединяване към ЕС и НАТО, заяви премиерът Йълмаз. Истината обаче е, че София е много по-напред от Анкара по пътя си към Европа.
Турция е асоцииран член на ЕС от средата на 60-те години и досега си стои на това място, без всякакви шансове за пълноправно членство. Като асоцииран член досега страната е отбелязала основно негативи. Според договорка с ЕС Турция започва да отваря пазарите си за европейски стоки срещу помощи от Европейския съюз. Гърция обаче блокира помощите и Анкара не получава нищо.
Освен Гърция срещу пълноправното членство на Турция са Германия и страните от Бенелюкс. Основното им опасение е, че при такъв статут страната ще отвори границите си, което ще създаде сериозен проблем за част от европейските държави, в които и сега турските гастарбайтери са социален, икономически и обществен проблем. Не на последно място Анкара е обвинявана, че не се е справила с нарушаването на човешките права.
В тази ситуация, дори да започнат преговори за пълноправно членство, Анкара няма шанс те да бъдат финализирани в обозримо бъдеще. Така че Турция е тази, която може да има полза от това да подкрепя с всички сили България. Просто защото така може, макар и индиректно, да се приближи до Европа.
Доста по-полезна може да се окаже южната ни съседка по отношение на НАТО. Според турски дипломатически източници присъединяването на България и Румъния към пакта би отслабило позициите на Гърция като основен представител на региона в НАТО (всъщност това би могло да се отнася и за ЕС). Всъщност не случайно единствените чужди журналисти (освен българските и турските), които се бяха акредитирали специално за отразяването на посещението на Йълмаз, бяха гръцките.
ОХДЦ ще заразява СДС с християндемокрация
Ива РУДНИКОВА
Обединеният християндемократичен център (ОХДЦ) стана първата политическа партия в България, записала в устава си двойната партийна принадлежност като възможност за своите членове. Формацията, която е присъдружна в рамките на политическата сила СДС, преизбра Екатерина Михайлова за партиен лидер. Нейни заместници остават вицепремиерът Александър Божков и Любомир Павлов, председател на надзорния съвет на Столична общинска банка.
На седмата си национална конференция ОХДЦ-активисти обсъдиха подробно два материала, впоследствие приети "по принцип". "Програма за развитие на християндемократическите ценности в условията на управление на СДС" е работното заглавие на новия партиен буквар на ОХДЦ.
Проектодокументът е дело на софийската ОХДЦ-организация. В него пише, че центърът е за структурна реформа чрез решителни промени във финансовия и банковия сектор, създаване на реални условия за стимулиране на предприемачеството, гарантиране на условия за развитие на малкия и средния бизнес.
Спор възникнал около обявяването на ОХДЦ (според програмата) за "ускорена приватизация на принципа "чисти пари". "Изискването на параграф 9 от закона за приватизация купувачите да декларират произхода на средствата, с които участват в приватизацията, стана причина за рязко спадане на интереса към раздържавяването, поне в СОАП", коментира християндемократически настроен източник. Програмният текст е отворен за поправки, така че е възможно подобен критерий да не бъде канонизиран, твърдят от ОХДЦ.
На косъм виси странният "антимафия"-пасаж за "създаване на ефективна система за разследване и доказване вината на корумпирани, бързо забогатели и престъпни прокурори, магистрати, бивши и настоящи полицейски и митнически служители, стопански ръководители и държавни служители".
Външнополитическа стратегия, нова военна доктрина, реална пазарна икономика и устойчиво икономическо развитие са безусловно потвърдените цели, за които ще работят българските съидейници на Хелмут Кол.
"Искаме да помогнем на СДС в нещо, в което се чувстваме силни - християндемократизацията на съюза. СДС с приемането на програмата си на националната конференция през февруари тази година практически се дефинира като народна партия. Въпреки че влезе веднага във властта с програма, която по същество е също християндемократическа, неговите структури все още не са осмислили докрай какво означава СДС да е народна партия, не са проумели практиката на християндемокрацията", каза пред "Капитал" Александър Божков месец преди високия форум на ОХДЦ. Тогава той предизвести, че центърът ще предложи на СДС поредица от тематични конференции, семинари и разработки.
Вицепремиерът Божков е автор на разгледаната от конгреса бумага "ОХДЦ - християндемократически принципи". "Това е един опит за формулировка на някои от основните християндемократически принципи и е повече помагало за работата на членовете на ОХДЦ, отколкото някаква нова програма", е написал зам. партийният водач в увода.
Социално ориентирана пазарна икономика плюс християндемократичните ценности като свобода, справедливост, предприемчивост, отговорност е спасителната рецепта на ОХДЦ. Тези принципи ще бъдат отпечатани в брошура и разпространени от ОХДЦ-дейците в клубовете на синята партия. Обединението настоява за "създаване на реални условия за подготовка и професионално усъвършенстване на управленски и изпълнителски кадри на СДС". На висшия си форум хората на ОХДЦ са отчели, че синята партия използва потенциала на християндемократите по високите държавни етажи, но не и на регионално ниво.
Бившата партия на Стоян Ганев едва ли може да се чувства пренебрегната с 10 депутати, трима зам.-министри, един вицепремиер. Напоследък като членове на ОХДЦ нашумяха Андрей Димитров - по случайност временно заел длъжността директор на БНТ, и председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки.
Татарчев вдигна мерника на закона за подслушването
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
Главният прокурор Иван Татарчев използва настъпилото объркване в силния лагер по проблемите на престъпността, за да нанесе нов контраудар по своя основен противник Богомил Бонев. Обвинител номер едно, изглежда, ще използва едностранното прекратяване на офанзивата на вътрешното ведомство срещу магистратите, за да си възвърне изгубените позиции в общественото пространство.
Този път Татарчев се прицели в обновения Закон за специалните разузнавателни средства, който по замисъла на МВР трябваше да обърне резултата в двубоя между държавата и структурите на организираната престъпност. Главният прокурор поиска от Конституционния съд да отмени четири от разпоредбите на закона. Магистратът упорито насаждаше в съзнанието на обществеността убеждението, че новата регламентация на подслушването и следенето няма да има решаваща роля в борбата с подземния свят. Представителите на прокуратурата неколкократно намекнаха, че обновеният закон за подслушването оставя вратички за злоупотреби. Недоволството им, изглежда, беше провокирано от факта, че по новия нормативен акт те бяха лишени от възможност да издават разрешителни за прилагането на специалните разузнавателни средства. Правомощията им бяха поети от председателите на окръжните съдилища.
Разпоредбите на закона, които попаднаха на мушката на Татарчев, са свързани предимно с възможността при някои обстоятелства МВР да подслушва само с разрешение на министъра. Главният прокурор иска отмяната на член 18, алинея 1, според която при заплаха за националната сигурност или опасност от извършване на тежко престъпление (т.е., което предвижда повече от 5 години затвор) подслушването и следенето да стане и без да се информира ресорният съдебен орган. Ако до 24 часа от началото на оперативната разработка МВР не получи разрешение, събраните материали трябва да бъдат унищожени. Татарчев смята, че това е нарушение на чл.34, ал.2 от конституцията, според който неприкосновеността на личната кореспонденция и другите съобщения може да се нарушава само с разрешение на съдебната власт. Със същите аргументи Татарчев иска отмяната и на чл.30 от закона, според който, ако при подслушване се събере информация извън компетенцията на органа заявител (разузнаване, контраразузнаване, полиция, ЦСБОП, следствие или прокуратура), вътрешният министър самостоятелно може да разреши и на ресорната оперативна служба да използва специални разузнавателни средства. Използването на специални разузнавателни средства няма да се забави, ако се иска разрешение от съдебен орган, смята Татарчев. Не така обаче мисли шефът на МВР. "При нашата работа често се налага да използваме технически средства в критична обстановка. Ако, да кажем, имаме отвличане, първата ни работа е да се включим към телефоните на похитителя. А в такива моменти съдебният орган твърде често е неоткриваем", твърди Богомил Бонев.
Татарчев атакува и следващия член 19, според който МВР-шефът или упълномощен негов заместник еднолично може да спре оперативно-техническата разработка преди изтичането на срока за тяхното използване. Според него представители на изпълнителната власт получават безконтролни правомощия да прекратяват подслушването през главата на председателя на съответния окръжен съд, който дава разрешението. Така се нарушава независимостта на съдебната власт, записана в чл.117 на конституцията, аргументира се главният прокурор. Татарчев иска от КС да спре действието и на чл.34 от закона, който разрешава на МВР-шефа да контролира използването на специални разузнавателни средства и събраните данни. С това се нарушават равенството на властите и независимостта на съдебните органи, тъй като информацията е предназначена главно за тях - за разкриване на тежки престъпления и изготвяне на веществени доказателства, смята Татарчев.
Странно е обаче защо главният прокурор едва сега се сеща да атакува тези разпоредби. Използването на специални разузнавателни средства без съдебна санкция беше разрешено и в стария вариант на нормативния акт, който действаше от 1994 г. И според предишния закон върешният министър може сам да разпорежда подслушване и следене в рамките на едно денонощие при заплаха за националната сигурност или опасност от терористичен акт. Изглежда, главният прокурор се сети за накърнените права на съдебната власт едва след като подопечното му ведомство изпусна юздите на оперативните органи.
Ще има нов закон за конкуренцията, но след половин година
Николай Павлов, предложен за председател на Комисията за защита на конкуренцията, пред в. Капитал
Защо досегашната дейност на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) беше, меко казано, неефективна?
- Боя се, че има редица причини, които не направиха ефективна дейността на КЗК. Традиционно е причините да се делят на обективни и субективни. Обективните причини - на практика нашата икономика не заработи. С други думи, при липса на реален пазар не можем да говорим за реална икономика и оттам за реална конкуренция. Нашият пазар не действа даже по правилата на стихийното регулиране на цените, а се подчинява на някакви странни, абсурдни параметри за ценообразуване, далеч от онова, което икономическите закони изискват. Следователно в тази посока комисията не можеше реално да се изяви. Субективната страна - във формирането на закона Великото народно събрание заложи представата за една икономика, далеч от представата, която искаме да осъществим днес, като реалия за бъдещата икономика на страната. Като философски възглед, като философски подход Законът за защита на конкуренцията е демодиран. Демодиран е, защото течащите процеси в българската икономика сочат опасността от създаване на монополи. Комисията досега действа при реалните условия на държавен монопол, т.е. при господство на държавната икономика, на държавната стопанска структура. А това на практика изключваше идеята за реален пазар.
Българската икономика променя облика си. Ще я последва ли и КЗК?
- Ако българската икономика се раздържави поне 51 процента, реалните пазарни условия ще бъдат променени силно в посока на създаване на естествена конкуренция между производителите. Оттук ще следва и необходимостта да бъде защитено правото на конкуренция. От друга страна, новият икономически подход ще създаде нови проблеми. Аз ги съзирам в реалните възможности за преструктуриране на икономиката и създаването на монополни сдружения. Българската икономика, без реално да се е развила в тази посока, вече се структурира по този начин, което налага много бърза законодателна намеса. Не става въпрос само за Закона за защита на конкуренцията, а за закон, който да защити националната икономика.
Доколко трябва да се компилира съществуващото западно право в областта на конкуренцията?
- Аз съм убеден привърженик на това, че не бива да побългаряваме определени неща, защото у нас действат неспецифични условия и докато това е така, ние ще бъдем извън представите за реален пазар. С други думи, правителството трябва да предприеме мерки в икономическата област, които да раздвижат стопанството и да създадат реални предпоставки за прираст. Тези мерки безусловно ще се отразят върху дейността на КЗК, защото ще възникнат нови стопански условия, нови икономически реалности, нови проблеми, които ще бъдат вече близко до онова, което практикува Западна Европа. Защото, ако сега бихме компилирали тяхното право, това означава на стар панталон да пришием кръпка по простата причина, че правото такова, каквото съществува днес в САЩ например, е неприложимо в България в голямата си част.
Какво трябва да се промени в действащия Закон за защита на конкуренцията?
- Необходим е безусловно нов закон. Той трябва да акцентира върху глобалните структури в икономиката, върху антимонополното законодателство. А не върху това, което е досега акцент и основна дейност на съществуващата комисия - чоплене на дребно проблемите на конкуренцията. Аз лично като юрист съзирам един съществен недостатък на сега действащия закон - правомощията на комисията са силно ограничени. Затова защото тя не създава акта за начет - правомощия, да речем, на един финансов орган. В същото време наказателните постановления, които издава, подлежат на обжалване по различни закони в различни съдилища. Моята идея е, че актовете на КЗК като административен орган трябва да подлежат на обжалване по общите правила по Закона за административните производства на Върховния административен съд, най-добре подготвеният съд по всички въпроси, свързани с административното право в страната, безспорен авторитет, със задължителност на решенията. Това е една по-проста и в същото време по-ефективна система. КЗК трябва да има възможност да излиза с акт, който да бъде разглеждан като втора инстанция от съда. С други думи, комисията да има квазиправораздавателни функции в качеството й на администриращ и административен орган. Това очевидно е ново като идея и все още не зная дали биха ме подкрепили юристите от Съвета по законодателство и от тима на Министерския съвет.
Трябва да се разширят и възможностите на комисията по събиране на доказателства. Това е най-трудоемкият процес във всеки спор. Сега то не е обвързано с цялостното законодателство на страната. Ако вие в един закон запишете някакво правомощие, което не можете да осъществите, защото нямате взаимодействие с тези органи, които реално разполагат с властта да го осъществят, значи сте направили само едно добро пожелание.
Трябва ли да остане досегашното определение за монополист - този, който притежава повече от 35% от даден пазар?
- Това е въпрос на конкретен законодателен подход. Има световни стопански обединения и структури, които обхващат, да речем, повече от 35% от световния пазар. Да ви припомня групата "Фолксваген" в Германия. Тя има доминиращо влияние на германския пазар, но германското законодателство не се интересува единствено от проценти, а от неправомерно използване на господстващото положение. С други думи, ние в случая трябва внимателно да прочетем онова, което по-напредналите от нас икономически страни са създали, защото те имат опита на всичко онова, което ние тепърва ще трябва да извървим. Вие можете да дотирате или финансирате един икономически изостанал район. Това се все форми на заобикаляне на правилата на почтената игра, казано условно. Подпомагате предприятие А, а не предприятие Б. Подпомагате един географски район, а не друг. Значи, имате някакви социални мотиви. Това е въпрос на държавна политика. В същото време обаче тези действия мнимо или действително могат да накърнят правата на други. Но за да се постигне едно социално равенство, държавата в лицето на изпълнителната власт може да предприема мерки, които да установяват временно неравенство. Тогава ще кажете - нали беше писано в конституцията, че всички сме равни пред закона. Е, равен ли съм аз с един инвалид, който е социално поставен в друга категория, при други условия. Значи ли това, че аз ще трябва да се противопоставям, когато държавата каже: "Аз ще дам на този инвалид или на тази производителна кооперация на инвалиди. " Като обобщение - трябва да се прецизира това определение за монополизъм. Цифрите са безусловно остарели. Аз мога да имам 15% пазарен дял, но холдинговата ми групировка да контролира 70% от пазара. Да ви напомня ли НЕК? Класически пример. Ами проблемите с газта? Пак класически пример. Ами "Плама"? Ами ВАЦ? Още по-класически пример.
Кога може да се очакват промени в Закона за защита на конкуренцията?
- Трябва да се даде възможност и технологично време, за да се направи сериозно проучване на законодателството на западните страни. Защото чисто механичното преписване на чуждия опит тогава, когато не знаеш предпоставките, довели до такова положение, ще ни доведе до смешни положения. Ще имаме защита на накърнени интереси, които реално не се накърняват, и обратното, няма да защитим това, което реално се накърнява. Трябва време и за приемането на един такъв проект. Знаете, че комисията няма правомощия да бъде вносител на подобен законопроект. Дотолкова, доколкото познавам законодателния процес като производствен процес, смятам, че това отдалечава бъдещия закон най-малко с половин година. А може и повече.
Как бихте подобрили взаимодействието на КЗК с другите контролни органи - Сметна палата, Комисия по цените, икономическа полиция и т.н.. - По въпроса за контролиращите органи смятам, че в България трябва да се развие един нов институт, който да има възможностите да съставя актове от типа на акта за начет, т.е. не това, което се нарича икономическа полиция, а по-скоро данъчно-икономическа агентура, която да спре престъпността на белите яки - много сериозен национален проблем. Такова едно сътрудничество би било полезно, когато такава институция бъде създадена.
Възможно ли е да се промени манталитетът на хората, които работят в контролните органи и в частност в КЗК - да се снишават, да имитират дейност, да чакат някой да ги корумпира?
- Хайде да бъдем цинично точни. Непрекъснато се говори в последно време за корупция. Вероятно и по върховете на властта има хора, които са корумпирани. Но българският гражданин не е разтревожен толкова от корумпирането на един министър, а от онова, което този акт повлича надолу. Защото корупцията се шири на средното и на ниското управленско ниво. Не са случайни вицовете за това, че "еди-кой си се движи със скорост 100 марки". На ниското ниво корупцията е дребна, изразена в парични знаци, но е масова и затова прекалено много дразни. Това е единият вид корупция. Другият вид е по стария руски закон "Знакомства и связи". Това е много стар принцип. Римляните са го формулирали най-точно - "Давам, за да дадеш". Вие ми правите директна услуга. Какво очаквате? Пари? Не, вие очаквате услуга, когато тя ще зависи от мен. Това е също форма на корупция, макар че хората не се опитват да я вместят в правна рамка. Срещу тази корупция се борят институциите на Западна Европа много успешно, защото имат много добре развита данъчна система, данъчна агентура. Те не се интересуват от всяка конкретна сделка. Ако прокурорът се интересува от конкретната сделка, за да види престъпен състав, данъчният агент се интересува само от резултата. Има ли резултат - има. А сега докажи, че не е престъпен. Механизмът е друг.
Защо нашите контролни органи предпочитат да не нагазват в дълбоки води?
- Безусловно ниските заплати са отворена врата за корупция. Някога американският Конгрес определил заплатите на върховните си съдии на нивото на заплатата на американския президент. Мотив - те трябва да получават достатъчно, за да не се нуждаят да задоволяват и луксозните си потребности съобразно ранга си по друг път освен законовия. Ние тази реална възможност сега я нямаме. Очевидно нивото на заплащане определя поведението на хората, защото има обективни нужди. Петдесет години тези хора бяха учени на определени правила на играта. Имате силен идеологически натиск върху българския народ. Петдесет години това са няколко поколения. Те имат определено поведение и към собственост, и към чуждата собственост. А най-трудно се променя идеологията, религията. Така че да чакаме промяна на общественото съзнание без личностно израстване, без всеки сам себе си да промени, би било наивно.
Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА.
Военната доктрина се озова в безтегловност
Мартин ГАРВАНОВ
Формулирането на стратегическите приоритети в националната отбрана на страната ни се оказа уравнение с твърде много неизвестни и за сегашния екип в Министерството на отбраната. Изработването на военна доктрина още веднъж показа липсата на единно мнение по въпроса.
Според първоначалния замисъл на управляващото мнозинство основополагащият документ за българските въоръжени сили трябваше да е готов за срещата на военните министри от Югоизточна Европа, която се проведе на 3 октомври в София. Хората на Георги Ананиев и ген. Михо Михов обаче не съумяха да изпълнят в съкратени срокове "петилетния" план в сферата на националната сигурност. Това изправи на нокти министър-председателя Иван Костов, тъй като бил лишен от възможността да демонстрира пред първите стратези от региона и натовските държави възгледите на сегашното правителство за изграждането и използването на българската армия.
Цивилното и военното ръководство, изглежда, все още не са на едно мнение какво трябва да съдържа доктрината. Висшият военен съвет на Генералния щаб съкрати наполовина първоначално предложения вариант на военното министерство и го засекрети. В момента документът е изпратен за съгласуване с другите държавни ведомства, които също да споделят своите виждания. Консенсусът обаче, изглежда, е твърде далече. Много по-вероятно е работата по военната доктрина скоро да започне отначало. По презумпция документът трябва да бъде изработен на базата на концепцията за национална сигурност, която все още разделя политическите сили на враждуващи лагери. Избистрянето на стратегическите приоритети е оставено за началото на следващата година, стана ясно след заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента. По всяка вероятност управляващите няма да бързат с приемането на военната доктрина в парламента, за да не се наложи да я ремонтират, когато концепцията за национална сигурност стане готова.
Що е то военна доктрина.
Според базовата разработка на военното министерство военната доктрина ще бъде методологична основа за оценка и прогнозиране на военните конфликти, в които България потенциално може да бъде въвлечена, и за определянето на стратегическите параметри при строителството и използването на въоръжените сили. Основният принцип, заложен в документа, е стремежът за разрешаване на междудържавните спорове с невоенни средства. На следващия етап се разглеждат подготовката на въоръжените сили и страната за отбрана, сътрудничеството с демократичната общност в мироопазването, реформата на армията с цел интеграция към НАТО и ЕС и на последно място - използването на войската за защита на страната и за гарантиране на националния суверенитет.
В момента България не е изправена пред заплаха от военна агресия срещу националния суверенитет, живота и имуществото на българските граждани, се казва в проекта за доктрина. Рисковете, пред които ще бъде изправена страната ни в бъдеще, ще имат предимно невоенен или смесен характер. Сложната геостратегическа обстановка в Югоизточна Европа (както все по-често наричат Балканския регион) обаче не изключва и използването на български въоръжени подразделения при евентуална ескалация на напрежението, смятат нашите стратези.
Потенциалните заплахи.
Доктрината разглежда девет рискови фактора, които могат да наложат прилагането на военна сила.
Потенциална заплаха за сигурността на държавата ни е общата дестабилизация в Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие и акваторията на Черно море, при която използването на въоръжени формирования често се превръща в основен аргумент в междудържавните отношения. Това може да възпрепятства разширяването на европейските и евроатлантическите структури в региона, се казва в проекта за доктрина. Така България може да се окаже извън НАТО, с което да бъде лишена от външни гаранции за своята военна сигурност. Дестабилизираща роля играе и натрупването на крупни военни контингенти с висока степен на бойна готовност и оръжия със значителна поразяваща сила, се казва в още в документа. Това се прави от държави, които осъществяват своята политика за сигурност с използването на въоръжени сили на чужда територия. Агресия срещу България може да се подготви за период от няколко седмици до няколко месеца, заключват експертите.
Друг военен риск за националната ни сигурност е въвличането на страната във военен конфликт между други държави, като се провокира намесата на български граждани, които принадлежат към малцинствени етноси. Реализирането на тази възможност може трайно да дестабилизира вътрешнополитическата ситуация у нас за период, който може и да продължи много повече от военните действия. Вътрешнодържавни сътресения от етнически, религиозен, икономически или социален характер могат да провокират и намеса на военни формирования на съседни държави, смятат българските специалисти по национална сигурност. Ескалацията на такъв конфликт ще доведе до трайна политическа, икономическа и правова дестабилизация и би могла да нанесе сериозен удар по международния престиж на страната.
България рискува да стане обект на провокативни действия и въоръжени агресии и заради използването на въоръжени сили в мироопазващи мисии, организирани от международните организации за сигурност. Тази опасност е най-голяма, когато изпращаме контингенти в съседни държави, смятат авторите на доктрината. Сериозна заплаха за страната ни може да се окажат и терористични акции срещу енергийни, комуникационни, инфраструктурни и промишлени обекти със стратегическо значение. Този риск е свързан както със ситуацията в региона, така и в прилежащи на Европа геостратегически зони.
Националната сигурност на страната може да се окаже в опасност и заради подценяване на българските въоръжени сили от потенциалния агресор - както в количествено, така и в качествено отношение. Това може да стане при преднамерено или неконтролирано снижаване на българския отбранителен потенциал, което да провокира у друга държава убеждението, че с малки военни усилия и загуби може да наложи силово на страната ни своите виждания и цели.
В условията на ескалираща военнополитическа криза България е изправена пред риска от погрешно ръководство на въоръжените сили. Преждевременното използване на военни части би провокирало ескалация на ответните действия, а недостатъчната подготовка и забавената реакция може да послужат като аргумент за агресия, се казва още в проектодоктрината. Най-драстичният вариант на потенциална заплаха, отчетена в документа, е хипотетичен опит за прекрояване на държавната граница. Този риск може да прерасне в реална опасност само при глобален или общоевропейски процес на преразпределение на териториите (т.е. световна война), смятат стратезите.
Армията - начин на употреба.
Въоръжената отбрана на страната няма да се основава на презумпцията, че определени народи и държави са враждебни по отношение на България, е записано в проектодоктрината. От своя страна въоръжените ни сили сили ще трябва да бъдат изградени така, че да могат да се използват само за отбрана на националната територия. Мирновременната им численост ще бъде съобразена с Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), така че да не заплашва сигурността на друга страна. Според ДОВСЕ България може да поддържа на въоръжение максимум 1475 танка, 2000 бойни бронирани машини, 1750 артилерийски установки, 235 военни самолета и 67 бойни хеликоптера. Стратегическите и оперативните планове за първи удар и водене на агресивни бойни действия на чужда територия няма да се изготвят. Подготовката на бойните части и командните структури ще се планира и провежда в рамките на националната територия, въздушно пространство и териториални води.
Българската армия ще се изгражда от сили за бързо реагиране, войски за отбрана, войски за териториална отбрана и резерв, предвижда още проектодоктрината. Силите за бързо реагиране ще бъдат войскови подразделения, които са напълно оборудвани с въоръжение и бойна техника и имат около 70 на сто от нужния личен състав. Те ще бъдат авангардът на Българската армия - ще бъдат предназначени за незабавни ответни действия при възникване на военни конфликти с ниска интензивност (ограничено нахлуване на агресора, въоръжени инциденти, провокации, терористично-диверсионна дейност, сепаратизъм). При ескалация на конфликта те ще действат съвместно с войските за отбрана. Силите за бързо реагиране ще бъдат основният контингент от въоръжените сили на България, който ще може да участва в международни миротворчески операции. Войските за отбрана ще бъдат части с по-слаба бойна готовност и по-ниска степен на комплектованост с хора и оръжие. Те ще се включват в бойни действия по-бавно, след мобилизация на допълнителен личен състав. Ще се използват при конфликти със средна интензивност (въоръжени сблъсъци на цели оперативни съединения от видовете въоръжени сили, локализирани в определени райони) или при война. Войските за териториална отбрана ще се набират на местен принцип, т.е. с хора от региона, в който са разположени. Тяхната основна задача ще е да пазят границите на България със съседни държави, които не участват във военния конфликт. Този тип въоръжени сили ще охраняват стратегическите обекти срещу терористични и диверсионни операции, ще воюват срещу въздушните и морските десанти на противника, както и ще поемат останалите по-рутинни задачи на територията на страната. Основен източник на човешки ресурс за армията ще бъде така нареченият резерв (познат доскоро под името запас). Той ще се дели на постоянен и мобилизационен. Постоянният резерв ще включва запасните офицери, сержанти и войници, които срещу определено заплащане временно ще изпълняват задачи от особена важност в армията. Те ще бъдат регистрирани в информационните бази данни на военното министерство и ще водят подготовката на личния състав на войската. Мобилизационният резерв ще обхване всички отслужили българи, който ще бъдат викани на служба по време на запасняшките сборове и за попълване на военновременните щатове на въоръжените сили.
Противоречията около военната доктрина обаче тепърва предстоят. Най-остър сблъсък може да се очаква около ясно дефинираната в документа ориентация на армията към бъдещо членство в НАТО. Съпротивата на БСП по този въпрос ще бъде яростна, тъй като очакванията на червения електорат не се покриват с плановете на сегашното правителство за приобщаване към западната система за сигурност. Ръководството на "Позитано" 20 обеща да изработи алтернативни тезиси по въпросите за националната сигурност, включително и военните й аспекти. От друга страна обаче, Костов е с амбиция да постигне възможния консенсус по проблемите на сигурността. По всичко личи, че дебатът по въпроса ще се проточи. До каквото и решение да се стигне обаче, проблемите с доктрината няма да спрат дотук. След около година и половина българските стратези отново ще трябва да се замислят над нейното основно ремонтиране, тъй като тогава ще се решава дали България ще бъде във втората вълна кандидати за Северноатлантическия пакт. Ако отговорът на натовските държави бъде положителен, военната доктрина ще трябва да се преоформи съобразно изискванията на колективната система за сигурност. Ако пък страната остане в буферната зона между НАТО и Москва - тогава военните наистина ще трябва здраво да се поизпотят, за да намерят адекватна алтернатива.
Бакърджиев посети САЩ по програма на "Интраком"
Асен Асенов
Част от разходите по посещението на вицепремиера Евгений Бакърджиев миналата седмица в САЩ са платени от скандалния бизнесмен Сократис Кокалис, президент на гръцката компания "Интраком". Финансирането на това посещение е станало през създадена от Кокалис програма, която под шапката на Харвардския университет финансира лекции на "личности, ангажирани с успеха на реформите" в Югоизточна Европа.
"Училището за политически науки "Джон Ф. Кенеди", подпомагано от новоучредената програма "Сократис Кокалис", е домакин на обръщението на българския зам.-министър председател Евгений Бакърджиев на 3 декември в "Ленд хол", Кеймбридж". Това е официалното съобщение, с което ръководството на престижното училище "Джон Ф. Кенеди" на Харвардския университет информира студентите си за лекцията на българския вицепремиер миналата сряда. Преди отпътуването на Бакърджиев за САЩ на 1 декември пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разпространи съобщение, че вицепремиерът ще направи официално посещение там по покана на Джоузеф Най, декан на департамента по държавно управление "Джон Ф. Кенеди". Пресслужбата обаче не съобщи, че програмата, по която Бакърджиев е в САЩ, се финансира от скандалния гръцки бизнесмен и собственик на "Интраком" Сократис Кокалис. Според пресцентъра на министерството никъде в поканата на Джоузеф Най не се уточнява, че посещението е станало възможно заради финансовата подкрепа на Кокалис. Въпреки това не е допустимо от екипа на вицепремиера да не знаят за финансовата подкрепа на гръцкия бизнесмен с такова скандално присъствие в България.
От информационната служба на правителството съобщиха, че МС плаща само дневни и нощувки на вицепремиера, а "пътните са за сметка на приемащата страна". В поканата си от името на престижния университет деканът на "Кенеди скул" Джоузеф Най кани Бакърджиев на еднодневно посещение, но според официалното съобщение на пресцентъра на вицепремиера той е в САЩ "от 1 до 6 декември включително" - първо в Бостън (т.е. в Харвардския университет), а след това и във Вашингтон, където ще има бизнессрещи. На въпрос на "Капитал" пресцентърът уточни, че втората част от посещението - във Вашингтон, също е по покана на г-н Най. Според други източници то е организирано от българското посолство там. Придружаващи лица на Бакърджиев в САЩ бяха шефът на неговия кабинет Мая Сивова, зам.-министърът на транспорта Калчо Хинов и председателят на Столичния общински съвет Антоан Николов.
Целите на програмата "Сократис Кокалис"
В официално представяне на тази програма се казва, че тя следва идеите на своя спонсор, а "Кокалис е ангажиран с подкрепата на демократичните и икономическите реформи в Югоизточна Европа". Тази програма "финансира стипендии за граждани от България, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Югославия за образователни степени в института "Кенеди" и за развитието на лидери в областта на икономиката, политиката и международните отношения. Освен това програмата "Кокалис" спонсорира конференции, лекции и публикации, които подпомагат условията за развитие на "мрежи за мир" на Балканите". Според декана на "Кенеди" Джоузеф Най "програмата "Кокалис" отваря врати за личности, ангажирани с успеха на реформите, ориентирани към демокрация и пазарна икономика".
"Използвайки експертното знание на института "Кенеди", ние ще способстваме за подготовката на следващото поколение лидери със стабилни икономически и политически умения, които на свой ред да подпомагат за установяването на трайна стабилност в региона. Гърция, най-старата и най-силна демокрация в региона, има силен интерес да подпомага развитието на отворени и демократични общества на Балканите", това твърди Кокалис по повод на финансираната от него програма в официалното й представяне.
Новоучредената програма на гръцкия бизнесмен без съмнение е блестяща възможност за формиране на лобита на гръцката компания сред управляващите среди както в България, така и в другите държави от Югоизточна Европа, където Кокалис има мащабни икономически проекти. А вицепремиерът Бакърджиев със сигурност отговаря на стратегията на програмата да "отваря врати" за личности, които според определението на Джоузеф Най са "ангажирани с успеха на реформите". Още повече че гръцкият бизнесмен спешно се нуждае от политическа подкрепа от новата власт в България, тъй като има сериозни проблеми около осъществяването на проектите си у нас. Може би именно заради това Бакърджиев е и първото официално лице, което отива в Харвард по програмата "Сократис Кокалис".
Блестящата идея на Кокалис да използва влиянието на Харвардския университет осигурява надеждна защита срещу евентуалните нападки на медиите. Факт е, че не само заради домакинството на Харвардския университет, но и заради високото политическо ниво на посещението с него се ангажира официално и администрацията на САЩ. За да представи Бакърджиев преди лекцията му в "Кенеди скул", специално от Вашингтон в Харвард е пристигнал Ричард Шифтър, специалният съветник на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт.
"Интраком" започна да "пробва" новата власт през септември.
След дълго затишие, предизвикано от скандалите около проектите на Кокалис за компютризация на тотото и "Булфон", както и огласяването на факта, че гръцкият бизнесмен е работил за бившите източногермански тайни служби Щази, "Интраком" поднови интересите си у нас едва през септември. Гръцката компания очевидно се нуждаеше от време, за да изработи нова стратегия за България и да създаде ново лоби на проектите си след падането на кабинета Виденов, който безрезервно я подкрепяше, както и след обвиненията за това, че през ПАСОК "Интраком" е финансирала БСП.
След смяната на властта въпреки усилията си, Кокалис не успя да се срещне нито веднъж с министър-председателя Костов. На два пъти синият лидер отказа среща на гръцкия бизнесмен, но в същото време именно с неговото съгласие през септември президентът на "Интраком" се срещна с финансовия министър Муравей Радев. На срещата Кокалис се опита да "предоговаря" финансовите условия по договора си с тотализатора, който главният прокурор Татарчев обяви за нищожен, а ревизорите на финансовото министерство - за "финансово неизгоден". По време на срещата си с министър Радев през септември гръцкият бизнесмен му предложи "да уредят висящите проблеми по досегашния договор" с ясното съзнание, че според законите на страната само съдът може да реши съдбата на скандалния контракт. По този начин радетелят на демократичните реформи в Югоизточна Европа Кокалис на практика оферира предоговаряне на финансовите условия по договора в полза на тотализатора срещу политически натиск върху съда за спасяването на договора. През септември Кокалис предложи дори нов проект - "Интраком" да внедри в България нова данъчна компютърна система. Тогава гръцката компания беше заявила, че е готова да изгради подобна мрежа за митниците и търговията с държавни ценни книжа. Предложенията Кокалис за създаването на съвместни работни групи за проблемите около тотализатора и новите проекти обаче останаха без конкретни действия от наша страна. Гръцкият бизнесмен започна да лобира за втора среща с финансовия министър, но такава все още не се е състояла. Приблизително по същото време течеше подготовката и учредяването на програмата за Югоизточна Европа "Сократис Кокалис".
Напористият интерес на гръцката компания към членове на правителството и очакванията за подкрепа на нови проекти вероятно се основават на работеща формула за сближаване с всяка власт. При Муравей Радев засега не изглежда да е проработила, но очевидно той не е единственият министър, върху когото "Интраком" я изпробва.
В "Плама" обявиха гражданско неподчинение
Работници от "Плама" - Плевен, обявиха гражданско неподчинение и свалиха знамето на "Евроенерджи холдинг" от пилона пред административната сграда. Искането на работниците е да бъде анулиран приватизационният договор, с който "Плама" стана собственост на холдинга. Протестът ще продължи до окончателното разтрогване на договора, се заканиха работниците и поискаха работническо-мениджърска приватизация на "Плама". Шефът на надзорния съвет Асен Дюлгеров също заявил пред БНР, че приватизационният договор с "Евроенерджи холдинг" трябва да се обяви за нищожен. Същата теза застъпваше преди време и министърът на финансите Муравей Радев, но впоследствие той се отказа. В действителност именно предизвиканият от финансовия министър скандал стана причина АП да се сети, че съществува и така нареченият следприватизационен контрол.
Опитите да се постигне споразумение между АП и холдинга в началото на септември имаха предимно медиен ефект, но не и реална стойност. Разбира се, поставени бяха въпросите, които дълго време стояха висящи. Например беше дискутирано, че задълженията за инвестиции, които пое купувачът, са в левове и инфлацията вече ги е стопила. Затова холдингът бе помолен сам и доброволно да увеличи инвестиционния си ангажимент. Поставен бе за пореден път въпросът за погасяването на задълженията на "Плама" или поне за подписване на споразумения за разсрочване на дълга с банките кредитори. Поискано бе да се изпълни и обещанието за осигуряване на 40 млн. долара оборотен капитал, който да възстанови производствената дейност на рафинерията. "Евроенерджи холдинг" така и не предприе нищо, сигурен, че държавата не може да му направи нищо по договорен и съдебен път. Още повече че дори делата за несъстоятелност на "Плама", които заведе обявената в несъстоятелност ПЧБ, продължават да се отлагат от Плевенския окръжен съд. Пред съдебната инстанция холдингът се зае да докаже, че финансовите проблеми на предприятието са само временни. Доколкото може да се смята за временно затруднение дълг от 150 млн. долара, който многократно надхвърля активите на рафинерията.
При тази ситуация едва ли най-удачното решение ще бъде държавата просто да развали договора и да си вземе обратно окончателно съсипаната фирма, защото в момента всеки се опитва да избяга от "Плама". След като беше напълно изстискана от "Евроенерджи", тя вече едва ли би могла да проработи. Да се върне сега "Плама" на държавата значи да се облагодетелства "Евроенерджи" за сметка на всички останали кредитори. Исканията работническо-мениджърският колектив да поеме управлението са просто несериозни. Единствената приемлива процедура за решаването на проблема "Плама" е обявяването на рафинерията в несъстоятелност по разпоредбите на Търговския закон с определения в него ред за удовлетворяване на кредиторите. Фалитът на "Плама", който отдавна е факт, трябва най-накрая да се признае и формално. В този случай "Евроенерджи холдинг" като собственик на 75% от дружеството ще се окаже на опашката. Докато ако договорът бъде анулиран, холдингът ще има съответните права на кредитор, тъй като ще се възстанови първоначалната схема, по която "Плама" дължи на "Евроенерджи" около 12 млн. долара и над 1.8 млрд. лв. главница и просрочени лихви към юли 1996 г., когато се подготвяше сделката с кухата Премяново-Луканова структура.
Подписахме меморандум за Бургас - Александруполис
България, Гърция и Русия подписаха меморандум за тристранно техническо сътрудничество по проучването и проектирането на нефтопровода Бургас - Александруполис, съобщиха от Министерството на териториалното развитие и благоустройството. Стартът на проекта бе отбелязан през есента на 1994 г., когато тогавашният министър на строежите Христо Тотев подписа в Атина протокол за намерения за сътрудничество по изграждането на съоръжението. Подписаният меморандум е документът, на базата на който ще се извърши проектирането на нефтопровода, след като се обяви и финализира международен търг за консултант. Определен е също съставът на тристранния инженерингов комитет, в който участват по трима експерти от всяка страна.
Уточнена е окончателната тръжна документация и вече може да се пристъпи към обявяването на международния търг за консултантска фирма. Българската страна е представила одобреното от експертен съвет направление на трасето на нефтопровода на българска територия. Линейната част на съоръжението обхваща около 166 км и преминава през територията на седем общини - Камено, Бургас, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград. Началната точка и резервоарите за приемане на суровината се предвижда да бъдат разположени в района на съществуващото нефтено пристанище в Бургас. Крайната точка на пресичане на българо-гръцката граница ще бъде в района на община Свиленград между село Генералово и Капитан Андреево. До края на годината се очаква подобно уточнение на трасето на гръцка територия.
За първи път официално на експертно ниво е обменена информация за статута на бъдещата компания "Трансбалкански нефтопровод", която ще експлоатира нефтопровода. Основни обекти на уточнения са времето за учредяване на компанията, нейният устав, бъдещите й акционери, начинът на управление на дружеството, начинът на набиране на уставния капитал и дяловото участие. Една от възможностите за привличане на капитали за изграждането на българската част от съоръжението е предоставянето на дялово участие в трансбалканската компания от българските 25 процента и право на опериране на наша територия срещу инвестиции в проекта. От ведомството на Евгений Бакърджиев съобщиха, че вицепремиерът и съпровождащите го представители на държавната администрация и бизнеса са провели разговори с вицепрезидента на "Мобил" Кевин Бренан и с президента на компанията АМБО Тед Фергюсън.
Германецът все още се интересува от България по принцип
Антоанета Алексова
Германецът все още се интересува от България по принцип. Немците тепърва ще се запознават с икономическата обстановка в България, както и ще четат последните промени в данъчните закони и в Закона за чуждите инвестиции. За съвместни проекти се говори по-скоро на държавно ниво, отколкото да се посочват конкретни немски инвестиции, които в най-скоро време да дойдат в България. Това пролича по време на посещението на голяма държавна и бизнесделегация в Германия начело с министъра на търговията и туризма Валентин Василев. Над 100 фирми присъстваха на представянето на България в Асоциацията на германските индустриални и търговски камари, но по-малко бяха компаниите в контактните разговори. Това показва, че все още няма категоричност за по-масирано навлизане на немски инвестиции в България.
Държавните проекти.
Българската държавна делегация връчи на министъра на икономическото сътрудничество и развитие Карл-Дитер Шпрангер 33 проекта. Проектите са ориентирани главно към малките и средните предприятия, селското стопанство и образованието. Конкретните резултати ще дойдат през февруари след работа на експертни групи от двете страни. Големият брой на проектите не е случаен, коментират представители на делегацията. От първи януари 1998 г. икономическото сътрудничество с България ще се координира от федералното министерство на икономическото сътрудничество и развитие, което пряко отговаря за контактите с развиващите се страни. Досега връзките с България са минавали през федералното министерство на икономиката, което поддържа връзките с развитите страни. Счита се, че преместването на България към Шпрангер ще увеличи немската финансова помощ към България.
Конкретни договорености.
При срещата на търговския министър Василев с представители на федералния съюз на германската външна търговия дойде и новината, че немският световен гигант в търговията на едро МЕТРО има намерение в най-скоро време да инвестира в България. МЕТРО има ежедневен оборот от около 260 млн. долара и около 80 милиарда долара годишни продажби и притежава известните вериги магазини КАУФХОФ и отскоро и ХЕРТИ. "Имаме намерение да зареждаме складовете с 90 на сто местни стоки, но проблемът е, че в България все още няма достатъчно продукция. Българските търговци трябва да се научат и как да представят стоката, за да се приобщят към нашата верига магазини", каза Бернд Боте, председател на борда на директорите на компанията.
В областта на пощите и телекомуникациите КПД получи обещание за съдействие от немска страна при разработването на закона за съобщенията. "Германците поискаха да получават информация за всяка стъпка по приватизацията на БТК, както и за други търгове за телекомуникационни обекти", каза Никола Диков, началник отдел в КПД.
"Напълно е възможно Deutsche Telecom да участва в приватизацията на БТК при необходими предпоставки от цена и условия на пазара", каза федералният министър на пощите и телекомуникациите Волфганг Бьотч.
Ще се подновят и преговорите за финансиране на пощенски разпределителен и сортировъчен център в София по програмата за сътрудничество "Трансформ". Немците са отпуснали 50 милиона марки по проекта, но парите на са били усвоени навреме и финансирането е спряло. Сега отново се очаква от Германия да се получи финансиране по изграждането на центъра. Постигната е конкретна договореност със SIEMENS, които да дадат до 5 млн. марки, за да се рестартира строителството на обекта.
В областта на строителството между двете страни се договори разширяване на съвместното строителство в трети страни. От федералното министерство на строителството на Германия са обещали до помогнат с консултации и за преструктурирането на ВиК-дружествата, както и за концесионирането на пътищата.
Немският концерн "Круп" желае да създаде смесено предприятие с ОЦМ - Гара Искър, стана ясно след срещата на министър Василев с шефовете на компанията. Понастоящем "Обединението за цветни метали" произвежда тръби и други части и детайли от цветни метали. Негов основен клиент в момента е немският концерн. Чрез новото смесено предприятие "Круп" ще се стремят да повишат качеството на доставяната от ОЦМ продукция. Напълно било възможно да се премине и към доставяне на суровини от съседни на България страни, а производството да се изнася за трети страни, съобщиха участници в срещата. "Круп" е проявил интерес и за участие в приватизацията на заводи от цветната металургия - ОЦМ - Гара Искър, КЦМ - Кърджали, "Алумина" - Шумен, "Елисейна", както и към добива на въглища в откритите рудници на басейна "Марица изток", обясни зам.-министърът на промишлеността Кисьов.
"Сименс" отново заяви интерес основно към енергетиката - модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Представители на немската фирма са изразили желание да участват и в приватизацията на четирите малки блока на АЕЦ. Ще се разглеждат в бъдеще и проекти с участие на концерна за съхранение на отработеното ядрено гориво и уплътняване на сегашните хранилища и техните конструкции.
Министър Василев и придружаващите го министри се срещнаха и с представители на "Берлинербанк". Банкерите са изразили желание да кредитират немски фирми, които изнасят предимно производствени съоръжения и оборудване за България, като за добрите проекти кредитът може да се даде и без държавна гаранция, са обещали от "Берлинербанк". "Биохим" се ангажира, че може да стане гарант на български фирми - вносителки на немско оборудване", каза изпълнителният директор на банката Тенчо Тенев. По-скоро се търси партньорство между "Биохим" и "Берлинербанк" като посредници в междуфирменото българо-германско партньорство, отколкото се очаква, че "Берлинербанк" ще участва в приватизацията на българската банка, допълни той.
В областта на туризма надеждите са по-големи. С над десет процента се очаква да нарасне туристическият поток от Германия за България през следващата година, стана ясно след срещата на шефовете на големите туристически комплекси с представителите на трите най-големи немски туроператора за България - "Некерман", ТУИ и ИТС. От догодина на българския туристически пазар идва и нов туроператор - ЛТУ, за начало с 6000 туристи. ТУИ ще се опита да развие един нов туристически продукт - културния туризъм във вътрешността на страната. Между министерството на икономиката в провинцията Северен Рейн и Министерството на търговията и туризма беше оформен меморандум за съвместни действия в областта на туризма. Ще се работи по създаване на по-добър туристически имидж за България в Германия. Уточни се, че това може да стане със съдействието на фирма "Матрикс", която се грижи за имиджа на провинцията Северен Рейн. Още около десет немски фирми желаят да консултират България за изработването на национална стратегия за рекламирането на страната в чужбина, включително и фирмата "Спонсор енд партнър", която е имиджмейкър на канцлера.
Българо-немските търговски отношения.
За деветмесечието на годината в България са влезли 1.7 милиона долара немски инвестиции. "Надяваме се, че Германия ще навакса скоро размера от около 200 млн. долара годишно и ще стане инвеститор номер едно в България", непрекъснато повтаряше търговският министър Василев при срещите си с висши немски държавници и с бизнессредите. От 1994 г. немските инвестиции в България намаляват всяка година. За деветте месеца на 1997 г. стокооборотът между двете страни е 700 млн. долара, като се очаква до края на годината да достигне един милиард долара. Догодина с либерализиране на експорта на България се очакват и още по-добри резултати.
Енергетиката пак подхвана книжните реформи
Галина Александрова
Естествените монополи отново са на мода, при това в стратегически план. Обектът този път е енергетиката, в която се работи поредният проект на стратегия за развитие на бранша. Приоритетът на отрасъла и желанието да има яснота за неговите перспективи, за механизмите и формите на адаптирането му към пазарно поведение са обясними. От едната страна е аксиомата, че енергетиката е гръбнакът на всяка икономика. В енергетиката на България са заети над 2% от трудоспособното население на страната и се произвеждат около 16% от брутния вътрешен продукт. От другата страна е политическата мотивация - прекалено дълго време и твърде много правителства по един или друг начин станаха жертва на енергиен рекет и имиджова демагогия.
Сегашното правителство по принцип предприе първата и много важна стъпка - преодоля дългогодишното противопоставяне на най-пазарното нещо - свободните цени. Енергетиката обаче отново остана малко встрани с уклон отново да се прави компромис с икономиката под натиска на чисто социални аргументи. Токът уж започна да се ценообразува почти пазарно, но не съвсем. Цената на парното след много двоумене успя да покрие само част от реалната му стойност с тенденция освен средства от бюджета да засмуква и част от печалбите на НЕК, а в бъдеще вероятно и на Булгаргаз. При въглищата всичко е подчинено на ценовата нивелация - и рентабилни, и категорично губещи производители търгуват продукцията си на едни цени.
И със, и без стратегия е ясно, че тази схема не работи и трябва да се промени. Само тогава ще може да се направи и втората крачка за ограничаване на енергийния монопол - създаването на конкуренция. И това е ясно без стратегия. Концептуална яснота безспорно е необходима, за да се идентифицират максимално точно проблемите в отрасъла и да се търсят ефективни пътища за тяхното решаване. Друг е въпросът дали форсирането на работата по поредната стратегия - тя бе подготвена в крайно съкратени срокове, ще бъде достатъчна гаранция за действителни реформи. Двегодишният опит на предишната стратегия показа, че механизмът не се задвижва от книжни напътствия и правителствени директиви.
Автори на новата разработка са пет ведомства - "Енергокибернетика" ЕАД, "Енергопроект" ЕАД, "Тотема инженеринг" ООД, Институтът по ядрени изследвания и ядрена енергетика и Икономическият институт при БАН, т.е. почти всички, които са правили предишни проучвания в тази област. Някои от тях все още защитават конфликтни становища. За да се избегне конфузията със скандалите около предишната стратегия, екипът приема за правило спорните проблеми да се дефинират едва при постигането на пълен консенсус. Според експертите това дава надежда, че новият документ ще бъде по-жизнеспособен от предишния.
В разработката на преден план като политика излиза енергийната ефективност. Според статистически данни в България се влага за единица продукт 9 пъти повече електроенергия, отколкото в Япония, и от 3 до 5 пъти повече от Европейския съюз. Опитът да се институционализира проблемът и да се търсят пътища за решаването му претърпя неуспех. През 1992 г. бе създадена Агенция за енергийна ефективност към МС, но няколко месеца замислената като надведомствена структура бе закрита и се превърна в отдел към Комитета по енергетика. След това статутът й на агенция бе възстановен. Само допреди няколко месеца фондът "Енергийна ефективност" практически не съществуваше и в него нямаше нито лев. Той дори не беше включен във фондовете, които бяха легитимирани със закона за държавния бюджет. Фонд "Енергийна ефективност" фактически бе узаконен едва със закона за бюджета за 1997 г., в който за нуждите му са предвидени 30 млн. лв. Идеята е енергийната ефективност да се превърне в национална политика, подплатена със съответната законодателна основа и търсенето на баланс между икономическите стимули, ограничения и санкции, обясни шефът на агенцията Георги Стоилов, който е и бивш председател на КЕ.
Строежът на нови ядрени мощности се предвижда едва след 2010 г., когато се очаква появата на ново поколение реактори с повишена безопасност и висока маневреност. За сметка на това се дава приоритет на рехабилитацията на съществуващите мощности. За рехабилитация на ТЕЦ са необходими средно между 150 и 200 долара на киловат, докато за нови мощности инвестициите се движат между 800 и 1800 долара на киловат, сочат експертите. Освен това рехабилитацията може да се извърши в по-кратки срокове, докато за ново строителство са необходими между 3 и 5 години. Като подлежащи на рехабилитация са посочени ТЕЦ "Марица изток 2" и ТЕЦ "Марица изток 3", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе", топлофикационни и заводски ТЕЦ, ВЕЦ в четирите големи водноелектрически каскади и шестте блока на АЕЦ "Козлодуй". В ТЕЦ "Варна" се предвижда и реализиране на проекта за смяна на горивната база, който ще даде възможност за алтернативни на украинските източници на доставка.
Оптималното развитие на комплекса "Марица изток" и максималното използване на местния енергиен потенциал е съществен елемент от политиката за намаляване на енергийната и технологичната зависимост на енергийния сектор. Предвижда се мините да бъдат да бъдат в един комплекс с централите. В електроенергийния баланс се увеличава делът на природния газ. Максимално технически възможно и икономически оправдано използване на националните енергийни ресурси - източномаришките лигнити, неусвоеният хидропотенциал, възобновяемите енергийни източници и енергоефективното развитие на икономиката са пътят, който експертите препоръчват за излизане от енергийната зависимост. Другата възможност е разнообразяването на доставките на енергийни ресурси, технологии и съоръжения и приобщаването към европейските енергийни пазари. Сериозно внимание се отделя и на газификацията на бита, която може да бъде един от аспектите на енергийната ефективност.
Рискът пожеланията да останат на хартия е напълно реален, преценяват самите автори. Липса на пари за инвестиции, неразвито битово газоснабдяване и изобщо неясните доставки на природен газ дори за близките една-две години, толерирането на неефективното централизирано топлоснабдяване, поддържането на неефективния подземен въгледобив поради чисто социални мотиви, проточилото се с години и все по-скъпо закриване на уранодобива, големият дял на електроенергията в баланса, продължаващата практика за държавно регулиране на цените и липсата на тарифна политика за електроенергията и газа са в състояние да блокират и най-добрите намерения за реализирането на реформи. Към това се прибавя недостатъчната надеждност на макроикономическите прогнози, които се използват като база за подобни разработки. Според някои експерти в момента може да се говори само за зона на вероятности, но не и за твърди показатели за период от 10 и повече години.
Такава стратегия не се пише на коляно, за седмица-две, коментират хора от бранша. Освен това при стъпките за реформиране на енергетиката липсва каквато и да е система. Пише се стратегия, преди да е изготвен законът за енергетиката, законът пък се готви, преди да е ясно какво ще бъде мястото на отрасъла в новата структура на държавната администрация. Поради това в законопроекта за енергетиката се предвижда ведомството да бъде министерство, в проекта за административната реформа обаче има вариант, според който от 1 януари КЕ става отдел при Министерството на промишлеността.
По този начин най-големият кредитор на индустрията и длъжниците му ще се сместят под една шапка, т.е. въпросът с дълговете от проблем на държавно ниво ще се превърне във вътрешноведомствено мероприятие. Токът е стока, по дефиниция не може да те управлява основният ти потребител, коментира по този повод експерт на Парламентарната комисия по енергетика. От друга страна, е ясно на какво се базира интересът на отделни ведомства (твърди се, че и министерството на Евгений Бакърджиев не е безразлично към подобна възможност) за прибиране на енергетиката - шапката ще си осигури контрол върху инвестиционните проекти в енергийния сектор.
Проектът за административна реформа предвижда също Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели да мине към Министерството на околната среда, без оглед на това, че се нарушава както вътрешното, така и международното законодателство в областта на мирното използване на атомна енергия.
През миналата седмица стана ясно, че ДФ "Енергийни ресурси", създаден със Закона за данъка върху печалбата, изобщо не е предвиден в Закона за корпоративното облагане. Именно през този фонд се извършва финансирането на отделни направления от енергийния отрасъл, чрез него се насочват и средствата за субсидиране на топлофикационните предприятия и въгледобива.
Всички тези недомислия могат да спънат реалното осъществяване на предвидените в стратегията мерки. В същото време трябва да има определена последователност на действията, които ще доведат до структурни промени в отрасъла.
На този етап правителството не трябва да навлиза в детайли и да се обвързва с антипазарно налагане по административен път кой подотрасъл да се развива, коя централа и мина с какъв дял да участва в енергийния баланс, а да дефинира една ясна и категорична концепция за модела на енергетиката, Което значи да стане ясно дали ще се запази монополът в отрасъла, дали ще бъде вариант на монопол с известна доза комерсиализация, или ще се премине към пълно демонополизиране и децентрализация.
Това веднага ще рефлектира и в Закона за енергетиката. За да се напише този документ, трябва да се знае дали ще има свободен достъп до мрежата и ако се предвижда такъв, да се определи съответната база за определяне на такси и т.н. Ако пък се приеме моделът на единствения купувач, трябва да е ясно и да се включи в закона какво дружество ще бъде този купувач, откъде ще получава приходите си, ще бъде ли свързан с преносната система. По този въпрос подготвената сега стратегия като че ли не е достатъчно категорична.
Комерсиализацията ще остане по-скоро пожелание, ако търсеният компромис се постигне за сметка на отлагането на едни или други пазарни механизми с аргумента, че така преходът ще бъде по-безболезнен, предупреждават експертите. Комерсиализация означава първо централите да бъдат обособени като отделни юридически субекти и да работят на базата на дългосрочни договори с купувач, така че в основата да бъдат именно търговските отношения. Един от вариантите за такъв договор би могъл да включва две части. В първата се посочва определена цена на електроенергията, която е базирана главно на разходи за гориво. Това ще стимулира да се търсят по-евтини доставки и да се понижава стойността на горивната компонента. Вторият паричен поток да се получава от цената за т.нар. готовност на централите да покрият нуждите на енергопотреблението и той да осигурява основната печалба на централите.
Такива схеми обаче не са обект на стратегически разработки, а на правилата, които ще се създадат с пазара. Пак пазарът, разбира се, трябва да се имат предвид и маневрените възможности на централите, трябва да определи кои от тях ще работят като подвърхови (с редуциран режим на работа, като поемат главно големите натоварвания) и кои с базов режим на работа, настояват хора от бранша. Именно тук може да се концентрира едно от противоречията около новата стратегия, която лансира определени варианти за формиране на енергийния баланс и дела на отделните централи в него. Предварителното толериране на отделни централи и предопределянето на режима им на работа може да се окаже погрешно именно от пазарна гледна точка, смятат някои експерти. Моделът за преструктуриране на НЕК също може да предизвика конфликти. Предлаганият в новата стратегия по-либерален модел не е изчистен във всичките си детайли. От друга страна, в енергетиката има силно лоби за модела на "единствения" купувач, под който се разбира купувачът да е НЕК.
По пътя на пазарните правила ще се стигне и до естествената енергийна ефективност, смятат автори на проекта. Според тях за енергийна ефективност може да се говори само тогава, когато тя се превърне във вид бизнес. Особено е важно обаче да стане ясно коя централа какви разходи има и това трябва да бъде първата стъпка към реализирането на новата структура, подчертават експертите.
Част от проблемите на енергийния бранш могат да се решат с бързи действия за ограничаване на монопола, създаване на конкуренция и смяна на собствеността. Това ще доведе до естественото търсене на енергоефективност, до оптимизиране на разходите и на браншовите структури. Със сигурност обаче няма да стане само с държавни поръчки и програми, колкото и да са добри те като научен продукт.
Булгаргаз и НЕК се договарят с длъжниците
Булгаргаз продължава преговорите с фирмите длъжници и уточняването на погасителните планове най-вероятно ще приключи в началото на следващата година, съобщи зам.-шефът на газовата компания Методи Вачев. През миналата седмица дружеството успя да договори начините за разсрочено плащане с пет от най-големите си длъжници - Нефтохим, "Кремиковци", "Плевенски цимент", "Белопал" - Белослав, и "Диамант" - Разград.
Общата сума на вземанията на Булгаргаз от потребители е около 350 млрд. лв. Длъжници са 18 големи фирми. Сред тях са топлофикационните фирми, Агрополихим - Девня, Агробиохим - Стара Загора, предприятия от стъкларската и циментовата индустрия. Шефовете им бяха събрани в Комитета по енергетика, за да се обсъдят възможностите за погасяване на задълженията. Всички фирми поеха задължението да си плащат редовно текущите сметки, колкото и абсурден да изглежда такъв "ангажимент" за икономика, която претендира, че се движи към пазарни отношения. За старите дългове бе уточнено да се изчистят до шест месеца.
Около 200 млн. долара трябва да плати Булгаргаз на "Газпром" за доставките през първите пет месеца на следващата година, обясни Методи Вачев. Булгаргаз плаща авансово количествата до 25 число всеки месец и постави същото изискване и към своите клиенти. Те трябва да плащат до 7 число на месеца заявените количества, а в края на месеца сметките ще се изравняват.
Поводът за намесата на енергийното ведомство беше опитът на Булгаргаз да се справи с нередовните си клиенти по съдебен ред. Преди седмица стана известно, че газовата компания е внесла в Бургаския окръжен съд иск за обявяване на Нефтохим в несъстоятелност. Това е краен вариант, предложен от Васил Филипов, за да стресне вечните длъжници, коментира вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Шефът на газовата компания бе смъмрен от ръководството на отрасловото ведомство, твърдят от компанията. Васил Филипов обясни позицията си с прословутото протоколно решение на МС от 30 юни 1997 г. за възстановяване на финансовата дисциплина и събиране на вземанията на предприятията, предоставящи обществени услуги. В решението е посочено изрично, че директорите на Булгаргаз трябва да предприемат незабавни мерки за събиране на просрочените вземания, "включително чрез преустановяване доставката на природен газ след съответното предупреждение" и "намаляване на количествата природен газ към длъжниците, чиито задължения са разсрочени по взаимно споразумение с Булгаргаз, до уреждане на задълженията им". Този механизъм обаче така и не заработи, тъй като винаги с държавни протекции подаването на газ беше възстановявано веднага след като изключените длъжници се оплачеха по етажите на властта. Този конфликт съществува отдавна главно с двата най-големи длъжника - Нефтохим и "Кремиковци".
"Нефтохим построи стадиони, меценатства, а не си плаща газа. Дължи ни 40 млрд. лв. "Кремиковци" изнася продукцията си за валута, а консумира газ на вересия. След като не мога да ги изключа, защото са с непрекъснат производствен цикъл, как да ги накарам да плащат доставките освен по съдебен път", коментира шефът на Булгаргаз Васил Филипов.
Подобна е ситуацията и с вземанията на Националната електрическа компания, които надхвърлят 118 млрд. лв. В тази сума влизат задълженията на търговските дружества и на бюджетните организации. От друга страна, компанията дължи около 50 млрд. лв. на бюджета и на фонд "Енергийни ресурси" заради неизплатените суми. "Превеждането на пари във фонда е от изключително значение, тъй като с тези средства се субсидира цената на топлоенергията за населението и инвестиционните програми в енергийните фирми. Това налага да се вземат спешни мерки за изготвяне на погасителни схеми за разплащане между компанията и длъжниците й", заявиха от Комитета по енергетика. По тази причина ведомството стана организатор и домакин на преговорите на НЕК с длъжниците за консумирана електроенергия.
Основните длъжници на НЕК от индустрията са "Стомана" - Перник, с около 6 млрд. лв., "Бургаски медни мини" - около 1.7 млрд. лв., "Промет" - Бургас - около 1.5 млрд. лв., "Горубсо" - Мадан - около 0.6 млрд. лв. Сред длъжниците на НЕК са и три ВиК дружества от системата на регионалното развитие и благоустройството.
Договорено е ВиК - Враца, и Нефтохим да се издължат на електрокомпанията до края на годината. "Бургаски медни мини" трябва да погасят дълга си не по-късно от 31 август 1998 г., "Промет" и "Стомана" - до 31 март следващата година. Промишленото министерство и НЕК готвят актуализиран списък на всички останали дружества с над 50% държавно участие, които дължат пари на електрическата компания. Дружествата, чиито задължения са под 100 млн. лв., трябва да се издължат до 31 декември т.г. Това е крайният срок за издължаване на ВиК-дружествата с борч под 100 млн. лв. Всички длъжници, които не успеят да се разплатят с НЕК до края на годината, ще трябва да представят записи на заповед за стойността на неизплатената енергия, преди да подпишат договорите си за доставка на ток през 1998 г., съобщиха от енергийното ведомство. В документа трябва да са отразени договорените срокове за разплащане до март 1998 г. Отстъпка от този срок ще се прави само в изключителни случаи, касаещи фирми със стратегическо значение, които са в тежко финансово състояние. Сроковете за разплащане с тях ще се съгласуват с Комитета по енергетика, но издължаването им трябва да стане не по-късно от 10 октомври 1998 г. Погасяването на задълженията към Булгаргаз и НЕК ще става само с ефективни пари, без да се прилагат предишните бартерни експерименти, подчерта зам.-председателят на КЕ Кирил Гегов.
Булгартабак затвърди монопола
Галина Александрова
"Булгартабак холдинг" увеличи капитала си от 2 464 325 000 лв. на 7 122 000 000 лв. Това реши общото събрание на акционерите на холдинга. Увеличението е чрез непарична вноска и се поема изцяло от Министерството на търговията и туризма. Апортът представлява пакети от акции, притежавани от търговското ведомство в дъщерните акционерни дружества на холдинга. Общият му размер е 4 657 675 акции с право на глас, всяка с номинална стойност от 1000 лв. Общото събрание прие и промени в устава, които съответстват на нарастването на уставния капитал.
С приложената схема се извършва прехвърляне на акции, собственост на държавата, от дъщерните акционерни дружества на холдинга. Срещу това държавата получава същия размер акции в холдинга по счетоводната им стойност. Това променя напълно конфигурацията на участията в дъщерните дружества и в "Булгартабак холдинг". Преди увеличението участието на държавата, представлявана от принципала Министерството на търговията и туризма, беше около 1.9 млрд. лв. (около 79%). Около 500 млн. лв. (20.16%) от капитала бяха притежание на приватизационни фондове и граждани, придобити чрез приватизацията с инвестиционни бонове. След увеличаването на капитала държавното участие надхвърля 92.3 %, а участието на фондовете и гражданите се стопи до около 7 на сто. За сметка на това обаче относителният дял на холдинга се увеличава в дъщерните дружества, като индиректно нараства и участието на частните акционери.
С реализирането на тази схема за увеличаване на капитала и окрупняване на отделните стопански субекти в бранша стартира първият етап от програмата за преструктуриране на "Булгартабак". Тя бе одобрена от Министерския съвет още в началото на юли, но беше вкарана в действие едва след като бе гласувана поправката в Закона за приватизацията на държавна и общинска собственост. Тя легитимира практическата възможност за трансфер на акции, които държавата притежава в дъщерни дружества, на холдинговите структури, без това да изисква обявяването на процедура за приватизация.
С приложената схема за увеличаване на капитала холдингът става собственик на контролния пакет акции в дружествата. В системата на холдинга има 22 дружества. От тях 12 са фабрики за преработка на тютюн за нуждите на цигарената ни индустрия и за износ, 9 са за производство на цигари, а предприятието "Юрий Гагарин" има значение за цялостния производствено-технологичен комплекс, тъй като неговият предмет на дейност включва изграждането и поддръжката на сушилни съоръжения за тютюн, производство и търговия със спомагателни материали за нуждите на цигарената индустрия и ремонт на машини и съоръжения за цигарените фабрики. При досегашната схема отделните предприятия бяха регистрирани като самостоятелни акционерни дружества. "Булгартабак" като холдингово дружество, което извършва и собствена търговска дейност, управляваше от 27 до 30% от капитала на всички дъщерни акционерни дружества. От 22-те дружества в структурата на холдинга 16 (6 преработвателни и 10 цигарени фабрики) бяха включени в програмата за приватизация с инвестиционни бонове с 20% от капитала, представляващ пряко държавно участие в холдинга и в дъщерните дружества. През 1994 г. с разпореждане No53 на Министерския съвет капиталът на всички дъщерни акционерни дружества бе увеличен до 10 на сто за сметка на привличането на частни акционери. Общият размер на частния капитал в дъщерните акционерни дружества е 323 млн. лв. Сега капиталът на дъщерните дружества с частното участие от масовата приватизация и от увеличението през 1994 г. ще се запази, а холдингът става мажоритарен акционер. Смисълът на приложената схема е в централизацията на управлението на тютюневата индустрия. Според заложената в програмата за преструктуриране на "Булгартабак холдинг" философия само централизирането на управлението ще създаде необходимите предпоставки за формирането и провеждането на координирана, единна и ефективна търговска и инвестиционна политика както в холдинговото пространство, така и по отношение на външните пазари и клиенти, обясни шеф-надзорникът на холдинга Дако Михайлов, след като надзорниците решиха окрупняването в тютюневата индустрия.
Целта на тази схема е да се запази системата на "Булгартабак" и чрез консолидирането на акциите в холдинга да се оптимизира управлението на отрасъла, обясняват шефовете на холдинга. Според тях високата степен на децентрализация, която бе наложена с преструктурирането през 1993 г., е довела до размиване на политиката на холдинга, до липса на координация между дъщерните дружества и дори до нелоялна конкуренция между някои от тях. В същото време "Булгартабак" трябва да се противопостави на мощната конкуренция на западните концерни, ако иска да оцелее като производствена и пазарна структура.
"Ако за обсадената цигарена индустрия на Запад има рай, то той е в новите пазари на Източна Европа, Азия и Близкия изток, писа в началото на годината в. "Интернешънъл хералд трибюн". След многобройните процеси, които бяха заведени в САЩ срещу цигарените концерни, повечето от тях започнаха да се оттеглят и насочиха инвестициите си на изток, където страните са все още твърде далеч от съдебните процеси, от строгите регулатори и от предлагания фонд от милиарди долари, който трябва да осигурява обезщетения за заболелите пушачи. Децентрализираните и конкуриращи се помежду си дружества не са в състояние да се противопоставят на инвазията на международните концерни и започнаха да губят и без това свитите си пазари. Съществува реална опасност да бъдем изхвърлени и от руския пазар, който е жизненоважен за съществуването на "Булгартабак", твърди зам.-шефът на тютюневия холдинг Илия Калоферов. "С програмата за преструктуриране на "Булгартабак" бяха конкретизирани параметрите на една стратегия, която да гарантира оцеляването и развитието на българското тютюнево стопанство в създалата се през последните години силно конкурентна среда. В нея се залага на окрупняването и приватизацията на холдинга като цяло, за да се избегне продажбата на парче", заявиха при утвърждаването на документа от МС шефовете на търговското ведомство.
В основата на стратегията за преструктуриране и приватизация на "Булгартабак" според босовете на държавния тютюнев бизнес е залегнало разбирането, че възстановяването на пазарите ще повиши цената при раздържавяването на холдинга. А "Булгартабак" може да възстанови позициите на основния си пазар - руския, само като мощна структура с единна политика, която е в състояние да пробие по пътя на прекия импорт и производство на територията на Русия чрез изнасяне на производствени мощности.
"Булгартабак холдинг" бе включен в списъка на 60-те големи фирми, които ще се приватизират чрез инвестиционен посредник.
Дни преди общото събрание на холдинга стана ясно правилото, което би трябвало да важи за всички дружества в структурата на холдинга, има едно- единствено изключение.
"БТ Гоце Делчев" се продава индивидуално.
Първият сигнал беше обявата в национален всекидневник на конкурс за възлагане актуален правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум на гоцеделчевската преработвателна фабрика. Конкурсът се обявява от Министерството на търговията и туризма. Впоследствие стана известно, че в самия холдинг не са били наясно с този факт и до последните дни са включвали акциите на фабриката в капитала на холдинга. В крайна сметка "БТ Гоце Делчев" със своите 337 111 акции вече е извън "Булгартабак" и ще се ползва със статут на независим производител.
Това сериозно подбива стойността на многословните обяснения за същността и целите на стратегията за окрупняване на тютюневата индустрия. Обяснението, че за "БТ Благоевград" се е явил сериозен купувач - американската "Сокотаб", и това наложило касовата му продажба, не звучи особено убедително. Още по-неубедителни са оправданията с предишни решения на предишни ведомствени ръководства. Вярно е, че сделката е инициирана още по времето на Атанас Папаризов и придвижена след това от Даниела Бобева. Сериозен инвестиционен интерес обаче беше проявен от известни тютюневи концерни и към други предприятия.
Към предприятията, преработващи полуориенталски тип тютюн "Северна България", "Вирджиния" и "Бърлей", бе заявен инвестиционен интерес от "Юнивърсъл" - САЩ, специализирана в търговията с тези тютюни на международните пазари.
