Американската компания Radica пусна на пазара уреда Bass Fishin', предназначен за претрупаните с работа риболовни маниаци. Устройството, струващо 19.95 долара, е симулатор на риболов в три различни езера. Bass Fishin' симулира различни метеорологични условия, лов на различни видове риба, а някои от тях могат да скъсат и кордата на въдицата.
Нов продукт на софтуерната компания Computer Sentry Software предпазва преносими компютри от кражба по чисто програмен път. Програмата Cyber Angel (цената й е 25 долара) следи паролата, с която се влиза при стартирането на компютъра. Ако паролата е грешна, тя ползва вградения модем, без да показва, че устройството е активирано, и съобщава за събитието в централата на Computer Sentry Software. След няколко минути компанията вече изпраща на собственика на компютъра номера на телефонния пост и адреса, откъдето е дошъл сигналът. Имайки предвид, че над 340 хиляди преносими компютъра са били откраднати по света през миналата година, явно цената на устройството е повече от приемлива.
С напредъка на информационните технологии новите възможности и функционалност вдигат цената на софтуера и хардуера както за крайния потребител, така и за производителя. Това наложи на пазара да се появят сървъри, чийто хардуер и софтуер са направени, за да поддържат една-единствена дейност - например обслужване на Интернет-страници или достъп до Интернет. Компанията Encanto Networks например обяви, че пуска на пазара уеб-сървър с цена 1000 долара, който да покрива нуждите на малки компании. За по-сериозни потребители е предназначен струващият 8000 долара уеб-сървър Data General SiteStak на същата компания.
Освен гигантите Microsoft и Netscape и малката компания Opera Software се опитва да наложи на пазара свой Интернет-браузър, съвместим с всякакви платформи. Базираният на операционна система Windows браузър на Opera Software е с големина едва 2 мегабайта и поддържа някои уникални способности - включително вграден zoom, поддръжка за едновременно пускане на множествени URL-и и изключително богати възможности за потребителски настройки. Браузърът има варианти за 16- и 32-битов Windows.
Компанията FreeGate Corp. () предлага пакетна услуга за Интернет-достъп на малки и средни по големина компании. Пакетът включва хардуер за персонални компютри, рутинг, система за сигурност и софтуер за сървъри. Системата за достъп върви на 166-MHz Intel Pentium процесор, поддържа две дискови устройства и е с непрекъсваемо захранващо устройство. Системата е предназначена за компании с между 20 и 100 души персонал.
VeriSign ще се бори за лидер в онлайн-плащанията
Компанията VeriSign (), която е една от водещите в областта на сигурността при търговски операции в Интернет, подаде заявление пред американската Комисия по ценните книжа и фондовите борси за емитирането на нова емисия акции на стойност 40 милиона долара. VeriSign вече събра 42.7 милиона заедно с японската си дъщерна компания. В заявлението не е указан броят на акциите, които ще се предложат за продажба, нито номиналната им цена. Базираната в Маунтън Вю, Калифорния, компания се занимава с производството и продажбата на цифрови сертификати, осигуряващи сигурност за търговски транзакции по Интернет. Това е един от най-бързоразвиващите се икономически сектори в световен мащаб и по този повод компанията се нуждае от свеж капиталов ресурс, за да запази конкурентоспособността на продуктите си. Според изследване на Forrester Research, поръчано от VeriSign, междуфирмените разплащания по Интернет ще достигнат от 8 милиарда долара през тази година до впечатляващата сума от 327 милиарда долара към 2002 г. Сред основните конкуренти на VeriSign за лидерска позиция на пазара са компаниите Entrust, която е мажоритарна собственост на Northern Telecom Ltd., дъщерната фирма на GTE - GTE CyberTrust, и IBM.
Според анализаторите на пазара VeriSign ще се опита да изгради собствена инфраструктура, за да посрещне бързия растеж на пазара. От края на 1995 г. до септември тази година компанията се разрасна от 30 до 162 служители, а приходите за първите девет месеца на 1997 г. скочиха до 6.1 милиона долара, сравнено с приходи от 1.4 милиона долара за цялата 1996 г. Компанията VeriSign се отдели от RSA Data Security Inc. през април 1995 г., а дъщерната компания на RSA, Security Dynamics Technologies Inc., все още притежава почти 30 процента от капитала на VeriSign. Преди година VeriSign събра 30 милиона долара стратегически инвестиции от десет големи компании, сред които Cisco Systems Inc., Microsoft Corp., Merrill Lynch & Co и Reuters Holdings Ltd. Заявки за новата емисия акции, планирана за началото на 1998 г., са инвестиционните компании Morgan Stanley Dean Witter, Hambrecht & Quist and Wessels и Arnold & Henderson.
Япония, на първо четене
Ива РУДНИКОВА
Ако някой се е запътил към Токио, полезно е в самолета да препрочете "Глупаци в чужбина" на Марк Твен, а още по-добре е да прехвърли "Шок от бъдещето" на Алвин Тофлър.
Японската столица е фантастична, неописуема. Градският силует напомня страхотно Ню Йорк - небостъргачи, стъкло, алуминий. Всичко е подредено като в "Лего" - от лодките в залива до ориза в чинията ти.
Отвоюваните от морето територии са превърнати в платформи. Чифт релси свързват част от тях с търговски център. Движещите се по жп-линията два влака всъщност са на автопилот, програмирани така, че да се разминават в точно определена минута.
Токио е мястото, където можеш да видиш действащи комини за горене на отпадъци, от които не излиза дим. След като се пуснеш по "Токио бридж", се вливаш в невероятен трафик към сърцето на столицата. По пътищата пъплят изключително японски коли (повечето с телевизор вътре, за да не се изнервят пътниците в задръстванията), като най-разпространени са хай-тек превъплъщенията на "Тойота". По магистралите греят ламарините на миниванове, бусове, причудливи триколки, свръхмощни мотори с кошове и местни копия на "Буик" и "Шевролет". Намек за доста сериозна банкова сметка са по-рядко срещаните в Токио BMW или "Мерцедес". Други европейски автомарки почти не се срещат. Много характерни са такситата - малко четвъртити, с пердета и кичозни дантелени калъфи на седалките. Шофьорите карат задължително със снежнобели ръкавици.
Возилата се оттичат по девет главни артерии, които свързват източната със западната периферия на Токио. Освен че са на четири нива, те непрекъснато се разклоняват на още платна, които също са етажирани и се стрелкат направо покрай къщи и дворове. Общо взето, приличат на бетонни ролби.
Комплектът министерства се намира в административния център. В контекста на зашеметяващото строителство е сградата на съда. Огромна и каменна, отвън тя прилича на зандан или на къщата на белите мечки в зоопарка. Посещавалите я на добра воля обаче твърдят, че благодарение на разчупената си конструкция и няколко архитектурни фокуса отвътре тя е като зимна градина - обляна в светлина. Точно срещу парламента пък се извисяват две стройни здания, в които се намират работните офиси на депутатите. Любопитното е, че парламентаристите притичват до работното си място за заседание по специален подземен тунел, за да не губят време да пресичат улицата.
Иначе пешеходците трябва да се оглеждат първо надясно, защото автомобилите в Япония са с десен волан, т.е. движението е като в Англия.
Японците, точно като американците, са попреписали от Стария континент.
В Токио има Айфелова кула (разбира се, по-висока и по-модерна от оригиналната), музей на восъчните фигури, шикозна улица, популярна като "Шан-з-елизе", а императорският дворец неофициално се нарича Малкият Версай. Някои търговски зони са решени в типично европейски стил въпреки мащабите.
Най-скъпата улица е известната "Гинза" - многоцветен неон, искрящи реклами, прозрачни сгради, кристални асансьори, лъскави магазини. В този район парче земя с формат А4 може да удари цена от стотици хиляди долари.
Кварталите (всеки един е голям приблизително колкото София) са очарователни. Уличките имат нещо общо със созополски пейзаж, защото са тесни и криволичещи, къщите са адски сгъчкани, но задължително с велосипед и градинка отпред. Цветята в Япония са много скъпи, защото повечето красиви растения се внасят, въпреки че ги има навсякъде. Императорското цвете е хризантемата. В Токио има дори автомати за цветя.
Ако Токио си няма печатен орган, спокойно може да му заемем заглавието на вестник "Век 21". Може би първото нещо, с което иностранецът трябва да свикне, е, че в Япония всичко е автоматизирано. Вратите се отварят сами (дори бамбуковите двери в евтин суши-бар), водата в банята потича, щом си подложиш ръцете под чешмата, климатикът се включва, щом го погледнеш строго. Тоалетните са като в битов "Стартрек", освен познатите аксесоари на човек му трябва време да се досети за какво са копчетата на компютъроподобния фаянсов деск, сребристият бутон на пода или пък стъкленият кръг на стената. Оказва се, че кръглото прозорче в стената е сензор за пускане на водата - трябва само да махнеш с ръка и тя руква. Същата полезна функция има и педаловидното нещо, стърчащо от земята. Копчетата до тоалетната чиния пък са, за да програмираш желаната температура на "дъската", да подбереш уханието на ароматизатора и т.н.
Япония е страната с най-висок стандарт в света. Средната месечна заплата там е около 3000 долара. Вечеря в прилично заведение струва 10-15 долара за един човек, кимоното, стига да не е копринено, върви към 50 долара, бензинът е центове. Метро-билет за една спирка струва над долар, киноманите трябва да отделят по десет долара за прожекция.
Страната на изгряващото слънце се слави със завидни ред и спокойствие. Всички са страхотно респектирани от полицията, която е навсякъде, но без да се натрапва. Полицаите ходят с каски, облечени в блестящи униформи като за измерване на радиация. Гледката на няколко моторизирани ченгета е точно като кадър от "Междузвездни войни".
В родината на нинджите всички са безкрайно любезни. Фактът, че неголяма част от "сан"-овете говорят английски, се компенсира от безпрецедентна услужливост. И то съпроводена с широка усмивка, подтичване и безразборни поклони. Ако с помощта на пантомимата някой чужденец успее да внуши на случаен минувач в Токио, че иска да похапне някъде вкусно, но не знае къде, за столичанина е въпрос на дълг да го заведе лично до близък ресторант, да го настани на масата и само при положение, че е много убедителен, европеецът може да се пребори да си поръча вечерята сам.
Между другото в почти всички токийски закусвални има сифони, от които клиентите си наливат безплатен чай. Чаят е любимата напитка на японците. Той е зелен и кашест и е редно да се пие без захар.
Чайната церемония е свещенодействие за японците. Чаят (пренесен някога от Китай) се приготвя от най-горните листенца на растението, като след всички етапи от третирането му се разбърква с нещо като бръснарска четка. Подадената купичка чай се поема с лявата ръка, завърта се с дясната половин оборот по посока на часовниковата стрелка и се пие на екс.
Чаят се поднася със семогаши - сладки от кестени и боб.
Всеки ден в залите, в които се провежда чайният ритуал, са изложени калиграфии със стих, който е най-подходящ за деня. (В деня, когато Петър Стоянов присъства на чайна церемония, избраното хайку гласеше: "Обичам хората, които идват отдалеч и приличат на мен. ") Купичките също са подбрани според сезона. Принципите, въплътени в чайната церемония, са хармония, уважение, чистота, спокойствие.
Японците обикновено седят в поза сейза (т.е. на колене, върху краката си, подгънати по малко неудобен начин), разположени върху специална рогозка, наречена татами. Вероятно заради това сънародниците на Акира Куросава изглеждат така, сякаш цял живот не са слизали от понито. Екзотична подробност е и това, че понякога японците ходят обути (освен ако не става дума за храм или друго място, където изрично трябва да си бос) с джапанки. За тях са специално пригодените чорапи, които са като вътрешността на апреска, но с два пръста - за палеца и за останалите, точно като ръкавица на първолак.
Японците са нечовешки трудолюбиви и усърдни. В императорския двор например, когато дойде златната есен, пъргава група поданици с еднотипни мушами в сигнален цвят излизат пред двореца и започват да прибират листата. В някои паркове това се прави с подобни на прахосмукачка съоръжения. Пред входа на крепостта-музей в Окаяма пък педантични служители почистваха подовата настилка със скоч, т.е. залепваха тиксо върху мокетовидното нещо и после с резки движения го отскубваха заедно с прахоляка и предполагаемите боклуци.
Ако някой търси синоним на униформеност, може да използва Япония. Там всичко е подредено, подравнено, еднакво. Дечицата от едно училище се различават само по височината си (дори раниците им са с еднакъв цвят и модел). Всичко в тази страна е планирано и по разписание, дори протестът. Всяка година през ноември например по улиците на Токио минава профсъюзна "демонстрация". Подредени в стегнати редици, плътно вляво на платното, работниците от различните префектури се познават по униформите - едни са с жълти якета и бонета, други - с лилави шлифери и островърхи шапки, трети - със зелени жакети и шутовски капели. Красивите плакати призовават "Да се свали Хашимото, който хаби пари", "Орежете бюрокрацията", "Вдигнете пенсиите". Те знаят, че това няма да стане, повечето дори са платени, за да идват да скандират. Властите го толерират, защото знаят, че е здравословно.
Това е Япония, на първо четене.
Публикувана е българската национална доктрина
През седмицата беше отпечатана първата част на националната доктрина "България през ХХI век". Трудът на колектив от учени и специалисти в хуманитарните и точните науки попълва празнина, която отличаваше досега България не само от великите, но и от съседните й държави. Автори са проф. Г.Велев, проф. А.Гълъбов, проф. Г.Бакалов, проф. Г. Марков, доц. Д.Гоцев, доц.полк. Д. Зафиров, проф. Д.Дойнов, доц. Е.Александров, проф. М.Семов, Н.Кицевски, проф. О.Загоров, проф. Ст. Воденичаров.
Според авторите българският национален идеал за следващия век е "свободна, независима, демократична и благоденстваща България - духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света".
В публикуваната първа част, наречена "Фундамент на българската национална доктрина", се разглежда нейната същност и теоретичните й основи, както и историята на националните идеали на България. Желанието на авторите да изложат идеи, разглеждани от разкрепостени мозъци, веднага предизвика скандал предимно в научните среди, които се запознаха с оценката за най-деликатните моменти в съвременната ни история от откъси, публикувани от български вестник с явно сензационна цел.
Освен в София отпечатването в доктрината на карта на диоцеза (територия, управлявана от висше духовно лице) на Българската екзархия 1870 - 1912 г., чиито граници са определени с ферман на турския султан през 1870 г., предизвика емоции в скопския вестник "Нова Македония" и в атинския "Катимерини". Те обвиниха създателите на доктрината в разпалване на националистически чувства в българското общество, имайки предвид вероятно пасажа "никога българският народ и неговите държавници в нашата история не са проявявали или демонстрирали шовинизъм, защото България след Освобождението до днес граничи само със свои земи и свое население. Няма нито един документ, в който да е видно, че български политици са се стремили да завоюват изконни земи на Сърбия - Шумадия или Косово, нито на Гърция - Пелопонес, Тесалия, Епир, островите Крит или Кипър, нито територии на Румъния или Албания".
Въпреки заявленията на авторския колектив, че възгледите им не ангажират държавните институции, ръководството на БАН публично се разграничи от публикувания текст.
Две са възможните причини за тази изключителна предпазливост на академичното ръководство. От една страна, то явно се опасяваше евентуален балкански дипломатически скандал да не му навлече гнева на управляващите, което евентуално би имало фатални финансови последици за БАН. Твърде е вероятно и обикновена колегиална завист на останалите извън авторския кръг на доктрината също да си е казала думата.
Въпреки че текстът на документа според замисъла на създателите му е отворен за постоянно осъвременяване и трябва да предизвика широк дебат в българското общество, засега най-оживените реплики се разменят около оценката, че "фашизмът никога не идва на власт в България. В страната са създадени и действат малобройни организации от фашистки тип, които обаче винаги са в опозиция на правителствата до 9.09.1944 г.". Все още многобройните привърженици на тезата за управление на монархо-фашизма у нас не приемат идеята фашизмът да е бил в опозиция на царя и са скандализирани от протичащата според тях реабилитация на фашизма в България.
В първата част на доктрината авторите успяха да избягнат административния контрол, като след скандала с БАН основаха независим Научен център за българска национална доктрина. Финансовите трудности те преодоляха, отказвайки се от хонорари и ползвайки помощта на издателство "Знание" и Института по металознание при БАН, осигурена от покойния акад. Балевски.
За подготовката и отпечатването на втората част на доктрината, която ще съдържа "Национални програми за осъществяване на българския национален идеал и на националните интереси", авторите ще разчитат на по-широк кръг от специалисти. Техните хонорари би трябвало да бъдат осигурени от дарения, които ще се събират във фондация, чието основаване предстои. Дори и да осигурят необходимите средства, инициаторите на създаването на национална доктрина ще се сблъскат с един труднопреодолим проблем - как да се предпазят от бюрократичната опека специалистите на държавните ведомства, които ще бъдат поканени за съавтори на националните програми за стопанско развитие, екология, здравеопазване, Българска православна църква и особено за външна политика и отбрана.
Най-голямото предизвикателство пред авторите на доктрината е дали ще отстоят сегашния й открит и дискусионен характер. Те предвиждат във втората част някои от програмите да бъдат ако не секретни (не е ясно кой би осигурявал такъв режим в обществена организация), то поне за служебно ползване. Уханието на чиновничество със сигурност ще прогони участието на разкрепостени мозъци.
Отидохме, играхме и станахме любимци
Любомир ВАСИЛЕВ
Отборът на БНТ победи след дузпи "звездите" от S.V. -RSA във финала на футболният турнир за журналисти, организиран от вестник "Меридиан мач" и фирмата S.V. -RSA. Футболният отбор на в."Капитал" завърши подобаващо учасието си в турнира, достигайки до полуфинал. След като отстраниха организаторите от "Меридиан мач", капиталци направиха 1:1 в изключително груб мач с "Дарик" и надделяха над симпатичния отбор на в."Спорт експрeс" с 2:1. Последните два резултата ни осигуриха класиране на полуфинала, където заедно с т.нар. отбор на звездите от S.V. -RSA по всеобщо мнение се роди бисерът на турнира - мач, завършил 1:1 в редовното време. При дузпите птичето на щастието кацна на рамото на нашите противници. В пълно потвърждение на неписаното правило, че при дузпи пропускат най-добрите, Красимир Петков (обявен за най-полезен играч на турнира) и Тони Дремсизов (обявен за най-техничен футболист) дадоха шанс на противниковия вратар да бъде избран за най-добър сред играчите с No1 на гърба. "Изпуснахте ни", благородно призна капитанът на звездите след мача. "Вие трябваше да сте на финала", отчете и Мирчо Павлов, главен организатор на турнира.
В мача за третото място резервите на "Капитал" загубиха с 1:3 от "Дарик", но доказаха, че с малко повече тренировки отборът може да разчита на още половин дузина футболисти, които знаят от коя страна се рита топката. При последвалото награждаване организаторите показаха похвална щедрост - купа за победителя, екипи, топки и флагчета за първите четири отбора, за голмайстор, най-добър вратар, най-атрактивен играч, най-бърз гол и т.н.
А иначе футболният турнир за журналисти показа и друго - че без пари и тези работи не стават. Игра на бетонна настилка, съдии, които свирят безплатно, и като следствие нехайно дирижиран незнайно от кого жребий - това са само част от екстрите, съпътстващи турнира за журналисти. Може би за да потвърдят, че и на журналиститческите турнири нищо от "големия" български футбол не им е чуждо.
ДИАЛЕКТИКА
ИВАН КОСТОВ, ВАСИЛ ГОЦЕВ, ЙОРДАН СОКОЛОВ, ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА и ЙОРДАН ЦОНЕВ обядваха в ресторант "Олимп" на столичната улица "Черковна" миналия петък. Докато видните клиенти на заведението беседваха по актуални теми от политическия живот, ненадейно в ресторанта влезе съпругата на премиера Елена Костова, която беше със своя позната. Иван Костов се зарадва на неочакваната среща и продължи обяда си. "Олимп" е любимо заведение на министър-председателя и на още цял отбор сини държавници. Борческото заведение нашумя преди малко повече от година, когато беше домакин (по идея на собственика Славчо) на сбирка на кандидат-президента Петър Стоянов с бизнесмени, сред които Маргина и Евгения Калканджиева.
В холивудски стил беше откриването на новия ресторант "Планета" в Дома на киното (един от собствениците му е Борислав Дионисиев). Солидна охрана и подвижни прожектори създаваха звездна обстановка за гостите. В ресторанта са оформени няколко различни къта, като най-атрактивни са сепаретата, в които е разположен оригиналният декор от филма "Ъндър-граунд" на Емир Кустурица. Навсякъде по стените са закачени фотографии на световноизвестни актьори. На откриването се появиха ХАЧО БОЯДЖИЕВ, БИСЕР КИРОВ, д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ, АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ, ИВАН АНДОНОВ, ВАЛЕНТИН ДОБРЕВ и други. Официалното прерязване на лентата направи Евгени Минчев, който за случая се беше облякъл в черно. Светският хроникьор обясни, че така се опитва да бъде актуален, в тон с последния кинохит "Мъже в черно".
Лидерът на евролевицата АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ стана първият източноевропейски политик, удостоен с престижната награда "Уинстън Чърчил". Той получи специалната статуетка на известния английски политик от музея "Уинстън Чърчил" за принос в развитието на съвременния свят и сближаването на народите.
Признателни чиновници от Министерството на отбраната посрещнаха своя началник ГЕОРГИ АНАНИЕВ с луксозен букет цветя при завръщането му от официална обиколка в съседна Турция. Подобен жест нямаше за президента ПЕТЪР СТОЯНОВ и съпругата му АНТОНИНА СТОЯНОВА, които се приземиха на правителствената аерогара десетина минути преди военния шеф. Служителите от "Дондуков" 1 пропуснаха да уважат държавния глава и първата дама с цветя.
Представителите на Twentieth Century Fox - "Дъга ентъртаймънт", бяха организирали шоу за зрителите на "Киномания '97" след прожекцията на филма "Вулкан". В градинката пред НДК можеше да се види имитация на вулкан, който едновременно зарадва и уплаши множеството, което не бе подготвено да види толкова реалистично копие на природното бедствие. За да се придаде по-голяма реалност, на помощ бе извикана и пожарната команда, която се "справи" с професионализъм.
СТРАХИЛ ИВАНОВ, един от създателите на Националното сдружение за недвижими имоти, отпразнува петата годишнина на своята посредническа агенция "Явлена" в ресторант "Максим" миналата седмица. Юбилеят на фирмата съвпадна и с откриването на осмия офис, който ще е в Стара Загора. На купона присъстваха представители на известни брокерски фирми, както и представители на бизнессредите, които нерядко са клиенти на посредниците.
TNT отбеляза две години от присъствието си на българския пазар. По този повод в България пристигна директорът по маркетинг и развитие за Южна и Източна Европа Волфганг Лехмахер, който разказа някои от по-куриозните случаи, в които компанията е участвала. През май тази година служителите на компанията транспортирали 4-месечното лъвче Иван от софийската зоологическа градина до Варна, за целта фирмата осигурила специална клетка-кашон. По време на посещението си в България японската принцеса Саяко забравила жизненоважни лекарства и куриерите на TNT ги доставили за 20 часа.
Тотошеф издава числата
"Г-н Прошков, за да завършим пресконференцията, кажете числата, които ще се паднат в третото теглене тази седмица. " Това попита спортният редактор на вестник "24 часа" инж.Георги Банов изпълнителния директор на Българския спортен тотализатор Неделчо Прошков. Двамата присъстваха на пресконференция във финансовото министерство, на която бяха огласени резултатите от ревизията в тотализатора. "Ще ви ги кажа, г-н Банов, но само на ушенце", отвърна Прошков.
Интересът на завършилия ядрена енергетика спортен редактор беше породен от натрупания близо един милиард джакпот в тотализатора. След приключването на пресконференцията г-н Банов се наведе към Неделчо Прошков "дайте числата, г-н Прошков, дайте числата" и услужливо му подаде журналистическия си бележник. 4, 5, 9, 44, 45, 49 написа шефът на тотализатора.
По-късно той провери числата и обясни, че не е сигурен за точния ред, по който ще бъдат изтеглени. За съжаление обаче г-н Прошков не позна. Но това не попречи на инженера журналист да напише чело (основният материал на първа страница на вестника) за спортния тотализатор в "24 часа" на следващия ден.
Павароти пя на виенската сцена до палатка
Невена Коралова
Обикновено през октомври музикалният живот у нас набира скорост. В австрийската столица по това време на годината той е вече в разгара си. Разлиствайки дипляните с месечните програми на различните концертни зали и оперни театри, те обзема неистовото желание да посетиш всичко. По-късно, от икономически съображения, ентусиазмът намалява. За някои спектакли цените на билетите не са по джоба на обикновения турист. Но затова пък за други можеш да се вредиш със седящи места и за 100, а с правостоящи билети и с до 50 шилинга. Точно срещу сумата на един правостоящ билет, притисната от огромна тълпа фенове на Лучано Павароти, можах да присъствам на рецитала му в "Музикферайн". Тази зала е добре позната на нашите телевизионни зрители от излъчването на Новогодишния концерт на Виенската филхармония.
Лучано Павароти беше изненадал само месец преди това виенчани с намерението си да им гостува. Очакването от срещата с този прочут тенор беше голямо. Но изненадата беше още по-голяма, когато на сцената освен рояла "Бьозендорф" и пулт за ноти, в десния й край се мъдреше една истинска зелена палатка. По-късно се разбра, че предназначението й е да приютява тенора между изпълненията, спестявайки му усилията да направи още няколко крачки, за да излезе извън сцената. Иначе познатите канцонети и арии, които слушаме на касети или компактдискове, прозвучаха доста свежо от 62-годишния певец. На следващия ден във вестниците се появиха заядливи заглавия от рода на "Залезът на боговете" или "Звездата - певец на стадионите". Но още по-любопитни бяха коментарите за това какво е имало в палатката: дали нещо за ядене, за пиене или го е стимулирала младата му приятелка. Но каквото и да пишат журналистите, Павароти е все още Павароти и е преживяване да го слушаш "на живо" в една от най-акустичните и красиви зали в света.
Качеството на спектаклите във Виенската държавна опера не са на нивото от 10, даже отпреди 5 години. От финансова гледна точка дирекцията търси млади и "по-евтини" певци, каквито в изобилие могат да се ангажират от Русия и от бившите социалистически страни. Разбира се, традицията си е традиция и е видно желанието на артистите, стъпили на сцената на виенската опера, да допринасят с изкуството си за звездните мигове в тази прочута музикална къща. Като филиал на Виенската държавна опера се счита "Редутензал" - сравнително малка оперна сцена в двореца "Хофбург". Ще припомня, че преди 5 години точно това крило на "Хофбург" почти бе разрушено от пожар. Тази година залата бе възстановена и открита с две едноактни барокови опери: "Изгубеният син" и "Орфей и Евридика" от Кайзер Леополд Първи. Да, композиторът е точно този Кайзер Леополд, роден през 1640 г., станал император на 18 години и управлявал империята до 1705 г. Леополд проявил музикалната си дарба от най-ранно детство. По-късно, наред с държавническите дела, той намирал време и за творчество. В националната библиотека във Виена са съхранени 67 негови произведения със собственоръчно изписани забележки за начина, по който трябва да се изпълняват. Премиерата на гореспоменатите опери на Кайзер Леополд Първи се състоя на 26 октомври т.г. в присъствието на правителството на Австрия, като с това бе официално открита и реставрираната "Редутензал".
Бурното неодобрение на музикалните критици предизвика премиерата на операта "Норма" от Белини, представена във "Фолксопер". Ако човек за първи път гледа тази най-известна опера на Белини, ще добие съвсем погрешно впечатление за творбата. Действието е пренесено в средата на 19-и век вместо в началото на хилядолетието. Главната героиня Норма се отнася към партньора си едва ли не като терористка, пеейки арията си, като размахва нож пред лицето на Полеоне, мъжа, когото тя уж обича. Това бил оригиналният вариант на операта, твърди режисьорът Нийлс Петер Рудолф, но публиката и критиците очевидно не бяха съгласни с това му твърдение. При тази режисьорска интерпретация даже музиката на Винченцо Белини ми прозвуча грубо. В ролята на Норма чух Хасмик Папян - една певица, която започна кариерата си от международния конкурс за млади оперни певци в София през 1992 г. Във "Фолксопер" може би все пак е по-добре да чуеш някоя оперета на Йохан Щраус, Лехар или Калман - нещо, което наистина доставя голямо удоволствие.
В "Концертхаус" има различни цикли концерти, като повечето камерни изяви са посветени на Шуберт по случай 200 години от рождението му и на Йоханес Брамс по повод 100 години от смъртта му. Участието на артистите и предлаганите произведения са "пир" за душата на меломана. Ще спомена само няколко имена - цигуларят Гидон Кремер, пианистите Паул Бадура Шкода, Андраш Шиф, виолончелистите Борис Пергаменшчиков и Мстислав Ростропович. Не мога да подмина и факта, че в "Музикферайн" гостува един изключителен оркестър - Филхармонията на Осло с диригент Марис Янсонс. В рамките на една седмица филхармонията поднесе на публиката четири концерта с изключително тежка, но и много интересна програма с произведения от Бетовен, Брукнер, Малер, Дворжак, Верди, Григ и Онегер. Гостуванията на големи състави на сцената на "Музикферайн" продължават. Между поканените са Държавният московски симфоничен оркестър с диригент Владимир Федосеев и Бамбергските симфоници с диригент Хорст Щайн.
Около Коледа и Нова година музикалните празници във Виена достигат апогея си. Който има възможност да пътува и обича музиката, няма да сбърка, ако посети красивата австрийска столица.
Алфа Ромео отново на върха
Моделът 156 на италианската фирма стана автомобил на 1998 г. Александър ХРАНОВ
След дълги години летаргия Алфа Ромео, станала нарицателно за расов спортен автомобил на цяло едно поколение, пак излезе начело на класациите. Петдесет и шест журналисти от 21 европейски страни избраха най-новия модел на миланската фирма за кола на 1998 г. Алфа Ромео 156 бе представена само преди два месеца, но спечели в конкуренцията с такива сериозни кандидати като Фолксваген Голф и Ауди А6.
Алфистите, така наричат заклетите привърженици и маниаци на фирмата, с носталгия си спомнят за годините между 1950 и 1958. Тогава сред спортните автомобили имаше един безспорен лидер и той се наричаше Алфа Ромео 1900. След него дойдоха Алфа Ромео Джулия и Джулиета, а после - безславно затишие.
"Отново има истинска Алфа", възкликнаха специалистите при представянето на модела 156. Формата, дело на дизайнерите от "Центро стил", обединява умело старите рецепти на класическия спортен автомобил с модерните решения на аеродинамиката. Резултатът е сантиментален болид в ретростил. Всички детайли, от алуминиевите дръжки на вратите, напомнящи отварянето на хладилник от 50-те години, до червения ключ за запалването, са стилистично издържани до последната подробност.
Въпреки че колата е с четири врати, профилът й удивително напомня спортно купе. Арматурното табло също напомня старата класа на шедьоври като Астон Мартин и Ферари. Кръглите измервателни уреди са монтирани в комбинация от махагон и титан, кормилото е от естествена кожа, седалките са на истински спортен автомобил.
Двигателят напълно хармонира с купето. Типично италианският темперамент на V-образния шестцилиндров агрегат се чувства още при работата му на място. За да избухне в кресчендото на огромната си мощ, озаптявана единствено от електронния ограничител на обороти, той е подпомаган от перфектната шестстепенна скоростна кутия и директното, прецизно управление, предаващо незабавно и най-малкото движение на волана.
Тазгодишният избор за кола на годината показва, че е дошло времето, когато оценките се дават не само на базата на чисто практични показатели като икономичност и запазване на стойността. Победата на Алфа Ромео 156 е победа на красотата и удоволствието над техноперфекционизма. Или на сърцето срещу мозъка.
Магията на дряна
Илко СЛАВЧЕВ
Обикновеният дрян, който се среща повсеместно в българските гори, е известен с невзискателността си към почвата, понася засенчване и сухота, но може би най-изненадващи са неговите декоративни качества като единично дърво в градината. Той расте бавно и е дълговечен. Цъфти за три седмици през април - май, с красиви жълти сенниковидни съцветия рано, преди разлистването. Дрянът е прекрасен и есента - с пастелни багри, отрупан с безброй плодове.
Клонка дрян разцъфва с цялото си великолепие в топлия ни дом през зимата, ако го потопим в чаша с вода. През есента впечатляват неговите събратя - сибирският бял дрян с изцяло червени клони и листа, и американският - с жълти. На пазара се предлагат и пъстролистни форми, с бели или жълти пръски. Макар и рядко, у нас се отглежда по-взискателен вид, наречен великолепен цъфтящ дрян от Флорида. Той има около съцветията си четири едри листа (бели, червени, розови), които го превръщат в ефектно цветно петно. При по-груби плетове може да се използва и крайно издръжливият роден кучешки дрян. От това семейство е интересна японската аукуба. Тя е вечнозелен храст (до 2 м) с лъскави, зелени кожести листа, които са срещуположни, назъбени, дълги до 20 см. Постоянно зелени са и клонките. Прекрасна е формата, при която листата са осеяни с жълти точки и петна. Плодовете са червени, изобилни. Издържа температура до 15 градуса. Използва се на открито в топлите райони на България и света. Най-добре се чувства в зимна градина.
"Левски Сиконко" размотава съд и федерация по случая "Стефанов"
Андрей БОГОЕВ
Втора година ръководството на волейболен клуб "Левски Сиконко" размотава съдии и федерация със случая на бившия състезател на отбора Ивайло Стефанов. Ръководството на синия клуб по всякакъв начин се опитва да спре решаването на въпроса по простата причина, че губи правата на Стефанов по всички показатели. Адвокатите на "Левски Сиконко" протакат с процедурни хватки четирите съдебни дела на волейболиста срещу клуба. По неизяснен засега начин "Левски" оказва въздействие и върху управителния съвет на БФВ. Миналата седмица УС скандално отмени разрешението, дадено от президента на БФВ Валентин Заяков, Стефанов да играе в австрийския "Донаукрафт". Според решението след Нова година правата на Стефанов се връщат в "Левски Сиконко" и австрийците трябва да се пазарят с президента Данчо Лазаров допълнително за останалата част от сезона. Решението на волейболната управа обаче няма никакво правно основание, показват разпоредбите на БФВ и документацията по случая.
Някъде през юни 1996 г. Ивайло Стефанов решава да скъса отношенията си с "Левски Сиконко" при първи удобен случай. Такъв е плащането на заплати, което по договор трябва да се извършва до 20-о число на следващия месец. На 24 юни рано сутринта той издава нотариално заверено пълномощно на майка си да го представлява пред клуба и след това заминава на лагер с националите. По-късно през деня майка му отива да получи заплатата, но й е отказано по заповед на президента на "Левски Сиконко" Данчо Лазаров, който е в командировка в чужбина. Веднага след това г-жа Стефанова подава от името на сина си заявление за разтрогване на трудовия договор, надлежно заведено с входящ договор в документацията на клуба. Според правилника за вътрешен трансфер на БФВ (чл.5 и чл.16, т.3) той веднага придобива статут на свободен играч и клубът се задължава да върне във федерацията състезателния му картон и трудовата му книжка. "Левски Сиконко" не прави това. Отказва да го направи и по-късно въпреки няколкото молби и покани от страна на волейболиста. Той дори изпраща нотариална покана, но изпълнителният директор на клуба Петър Кирилов и секретарката отказват да я приемат.
Предчувствайки разрастването на скандала, от "Левски Сиконко" му определят работно време от 8.30 ч до 17.30 ч, в което той трябва да стои в канцеларията на клуба. На 27 август Данчо Лазаров издава заповед за дисциплинарно уволнение на волейболиста, тъй като в периода 1 - 19 август 1996 г. не се е явявал в офиса. Така той се надява, а по-късно и успява, да си издейства разтрогване на договора по вина на играча. В такава ситуация според разпоредбите на правилника за вътрешен трансфер състезателните права на Стефанов остават в клуба за две години. Ситуацията обаче просто не е такава. Но независимо дали договорът е прекратен по вина на волейболиста или по вина на клуба "Левски Сиконко" е задължен да върне състезателния му картон във федерацията в тридневен срок - нещо, което не е направил и до днес.
Стефанов подава молба до арбитражната комисия за разглеждане на случая, като прилага и заявлението си за разтрогване на договора - подадено два месеца преди заповедта за уволнение. Арбитражната комисия обаче се измива ръцете, като заявява, че се касае за трудовоправен спор и не може да вземе отношение.
Това кара Ивайло да си потърси правата в съда и той завежда четири дела - две за неизплатени заплати, едно за незаконно задържане на трудовата книжка и едно за незаконосъобразно уволнение. Досега не е проведено нито едно нормално заседание по вина на "Левски Сиконко".
Година по-късно, след като се пробва не особено успешно в бийчволей, Стефанов настоява да играе отново нормален волейбол. Той отива при президента на волейболната федерация Валентин Заяков с молба да го пусне в австрийския "Донаукрафт". Заяков бързо се съгласява и нарежда на австрийците да платят двойна сума за лиценз - 4000 долара, срещу които издава т.нар. нула оста. Това де факто е таксата, която плаща всеки наш волейболист, който излиза в чужбина.
През октомври ръководството на "Левски Сиконко" се сеща за Ивайло Стефанов и решава, от една страна, да си го върне, а от друга - да натрие носа на Заяков. Президентът на БФВ има достатъчно врагове в предложения от самия него управителен съвет, за да може Данчо Лазаров да намери съмишленици и да отмени решението му. Така се стигна до изхода от заседанието преди 10 дни.
Интересно е какви са били доводите на членовете на УС на БФВ да вземат подобно решение. Факт е, че в във федерацията няма комисия, която да решава трудовите спорове между играчи и работодатели. В случая УС в качеството си на най-висш орган на БФВ между конгресите решава да вземе отношение по състезателните права на волейболистите според член 4 на устава на БФВ. Подобно нещо обаче по-рано е направил и Заяков като президент, който също представлява БФВ. Тъй като картата на играча не е върната във федерацията, той я анулира (а той има това право според правилника за вътрешен трансфер) и пуска 24-годишния Ивайло да играе в чужбина с нова карта.
Не е ясно защо управителният съвет взима страната на "Левски Сиконко". Федерацията със сигурност разполага със заявлението на Ивайло Стефанов за прекратяване на договора. Тя се хваща за заповедта за дисциплинарно уволнение и определя, че до изтичането на двете години от 27 август 1996 г. Стефанов е собственост на "Левски". Членовете на УС обаче не прочитат някои други разпоредби на трансферния правилник, според които Стефанов става свободен играч и трансферът му е възможен, без да се плаща компенсационна сума.
Най-големият въпрос е каква ще бъде реакцията на "Донаукрафт". Миналата седмица Заяков трябваше да уведоми австрийците за новото решение, но не го е направил. Двамата българи в този клуб (Ивайло Стефанов е съотборник там с Радостин Стойчев) очакват голям панаир при получаването на факса от София. "Донаукрафт" вече е направил сериозни разходи за българския волейболист, които надвишават доста сумата от 4000 долара. Очаква се шефовете на клуба да бъдат втрещени от факта, че са хвърлили парите си нахалост, без да могат да използват Стефанов в най-важните срещи на тима след Нова година. Няма да е чудно, ако случаят стигне до международната федерация, където вече ще вдигнат ръце от българите. В Лозана миналата година полудяха от казуса на друг наш национал - Ивайло Гаврилов, който бе подписал два трудови договора - с "Пиаджо" (Рим) и с "Олимпиакос" (Гър). Но тъй като този път са намесени още по-специфични трудовоправни отношения, нищо чудно да се стигне до волейболния "Босман".
Накратко
БФС се отказа да предплаща база във Франция за националния ни отбор за световните финали догодина, преди да се тегли жребият. На 4 декември, четвъртък, в Марсилия българите ще научат съперниците си в предварителната група. Едва тогава футболният съюз ще обяви окончателно къде ще отседне тимът. Предпочитанията на треньора Христо Бонев са за хотел "Меркурий" на 15 километра южно от Париж, но ако се паднем в група, в която мачовете са в Южна Франция, може да бъде предпочетена база в Сент Етиен или Лион. Жребият на 4 декември ще бъде предхождан от мач между сборни състави на Европа и на останалия свят, в който ще участва и Красимир Балъков. България няма да е водач на група и най-вероятно ще е във втора урна при тегленето.
Денят на жребия пък ще бъде съдбоносен за българския треньор Димитър Пенев. Той има официална покана да поеме националния тим на Саудитска Арабия. Стратега от Мировяне обаче не иска да излиза срещу България, понеже това практически е съставът, с който стана четвърти в света през 1994 г. в САЩ. Ако жребият на 4 декември не събере България и Саудитска Арабия в една група, Пената ще приеме да оглави арабския тим.
Тридесет и пет годишният български футболист Петър Александров бе поканен на проби в немския "Айнтрахт" (Франкфурт). Трансферът на център-нападателя, който е играч на швейцарския "Люцерн", минава за почти сигурен. В "Айнтрахт" играе и Петър Хубчев, който лично го препоръчал.
Кръг преди края на мачовете в групите от Шампионската лига на Европа стана ясно, че отборите с българи няма да продължат напред. Турският "Бешикташ" с Йордан Лечков и Златко Янков загуби с 0:2 у дома от "Байерн". Португалският "Спортинг", където три дни по-рано за 27 минути на терена се появи болният от множествена склероза Ивайло Йорданов, поведе с 2:0 като гост на "Монако" и загуби с 2:3. "Барселона" на Христо Стоичков се отсрами с 1:0 срещу "Нюкасъл", но това не стига доникъде. Напред с пълен сбор върви английският шампион "Манчестър юнайтед". За четвъртфиналите се класира и европейският първенец "Борусия" (Дортмунд), както и "Байерн" (Мюнхен) и сензацията "Динамо" (Киев).
Националният ни отбор по баскетбол (мъже) загуби със 73:76 (33:36) от Германия в Дуисбург в първата си квалификация за европейското първенство. Нашите, които водеха с 4 точки две минути преди края, се оплакаха от съдиите и дори твърдяха, че домакините признали за подпирането.
Комисията на ЕС ще разследва договора, с който международната автомобилна федерация ФИА предоставя изключителните телевизионни и рекламни права върху Формула 1 за 12 години напред на британския концерн "Формула 1 холдингс". Юристи, специалисти по антитръстово законодателство, твърдят, че това споразумение уврежда интересите на телевизиите, спонсорите, отборите и зрителите.
Инспектор Стрезов живее от секс, лъжи и видео
Мина РУДОЗЕМСКА
"Седях си в офиса, почиствах от нагара моя 38-калибров и се чудех какъв ли ще е следващият ми случай. Харесва ми да съм частен детектив и въпреки че един-два пъти ми масажираха венците с автомобилен крик, сладкият мирис на гущерите си заслужава риска. " Така започва един свой разказ Уди Алън.
"Беше минало вече 4 следобед, аз си сърбах бучката лед със "Сто гайди" и доволен оглеждах новото офисоборудване , току-що купено от един неизвестен представител на завода за разпадащи се елементи. " Това пък е началото на разказа "Снежето" от Филип (не Марлоу) Атанасов, шеф на най-голямата българска охранителна фирма "Саламандър".
В България вече има колеги на Инчхай - частен детектив. Почти без изключение те са бивши служители на отдел "Криминална полиция" в МВР или някогашен контингент на Втори отдел (оперативно издирване) на Държавна сигурност.
"Висяхме по балконите да следим неверни съпруги, пазехме буркани в мазетата, пуснахме се по дирите на открадната врата", смеят се на частната си премиера екс щатни полицаи. По думите им сега вече работата е по-различна, техниката е по-напреднала и екипното начало е много важно. За успешното проследяване на един човек например трябват поне две-три коли, в които отделно да са натоварени още толкова детективи. Освен това те трябва да са в непрекъсната връзка помежду си - радиостанции, мобифони и пр. Детективският живот трябва да е страшно вълнуващ. Добрият преследвач по неволя се оказва на театър или на мач. Отделно са рисковете на професията - частен детектив разказва за обект, който цял ден се движил из града Х със скоростта на Малкия Мук и "ловецът" на информация се прибрал с мускулна треска.
Във всекидневниците напоследък се намират координатите на детективски агенции или се рекламират сходни услуги като "Събиране на несъбираеми кредити". Почти всички Уотсън-обяви са безкрайно оскъдни като информация - само телефонен номер. В "Жълти страници" в раздела "Детективски агенции" например има по-малко от 10 адреса. Като ги издириш наживо обаче, се оказва, че това са частни домове, офиси на охранителни фирми или просто фантоми. На мястото, където трябва да се намира денонощната приемна на произволно избраната детективска агенция АКБ, всъщност се пада входът на телефонната палата. Въпреки предпочетената близост дори телефонът на любопитната фирма "не е в час".
Офисът на друга агенция пък се намира в квартален клуб на пенсионера. Само много наблюдателният посетител може да забележи, че на една от масите стои табелка "Запазена" с фирмена лепенка отгоре. Скоро пред озъртащия се клиент се изправя келнерът, загадъчен като епизодичен герой от "Туин пийкс", и изразява желание да помогне. След малко с лимонадата идва и частният детектив.
Любопитен факт е детективска агенция, която според очевидци може да бъде наречена "Фемина" или "Спайс гърлс", защото в офиса й сноват само вдъхновени от методите на Мата Хари женоря.
"Работата ни е като в обикновен филм от видеотека. Хора идват всякакви, но главно с пари. Най-често случаите са свързани със семейни проблеми - изневяра, имоти и т.н. ", казва пристрастен към анонимността детектив. Напоследък са в разцвет фирменият шпионаж и проучването на длъжниците. Има още много разнообразни казуси - майка търси сина си, осъден на смърт преди много време и безследно изчезнал; жена иска доказателства, че роднините й се опитват да я уморят; разстроен собственик се надява да намерят скъпата му кола; друг плаща на детектив, за да получи обратно колекцията си, и т.н. и т.н.
Класацията на тревогите обаче продължава да се оглавява от изневярата. В класическия случай, ако жена е решила да закопчае мъжа си прелюбодеец, битовият Джеймс Бонд може да помогне, след като получи снимка на лицето, точен адрес и приблизително разписание на неговия ден. Само един незнаен инспектор Стрезов предупреди по телефона, че 12 дни следене, доклад за него и снимки ще струват 600 долара.
Наследниците на Поаро общо взето, отказват да огласяват тарифите си. Всичко зависело от поръчката, сложността на изпълнението, разходите и времето. "Не е лека тази работа, нито е евтина. Трябва да си плътно зад обекта. Ако той влезе в ресторант - влизаш зад него. Това значи консумация, не може да седиш два часа на сода", разстроен е коломбовец. Други от занаята също се оплакват, че навсякъде в заведенията имало певици и музика, което им пречело да подслушват - "трябва да е тихо".
От броени дни е факт МВР-законопроект за телохранителите и частните детективи. Според него лицата, занимаващи се с издирвателна дейност на обществени начала, ще могат да подслушват лични разговори или да фотографират обектите само след... изричното им съгласие.
Досега нормативният регламент, по който работеха детективите, се изчерпваше с текстовете на две наредби - No14 за охранителната дейност и No15 за огнестрелните оръжия и боеприпасите. В новия закон, посветен на детективите, първо се посочва, че такива могат да бъдат основно екс оперативни работници. Професионалните ченгета, които изберат да се занимават с частна издирвателна дейност, нямат право да нарушават конституционните права на гражданите. По смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства обаче при подслушването и следенето с електронни методи "временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения". Което значи, че бизнесът на детективите автоматично остава извън закона. Детективите нямат право да арестуват, събраната от тях информация няма доказателствена тежест в съда.
"Ограничиха докрай правата на частния детектив. Не можеш да го снимаш без негово съгласие, не можеш да запишеш разговор, не можеш да го проследяваш, без той да знае", казват си урока частници с шапка и лула. Шефът на "Саламандър" Филип Атанасов коментира, че да спазваш Холмс-закона означава, ако клиентът е съпруга, която иска "да хване на калъп" своя мъж, детективът да я придружава като бодигард, да следят кръшкача заедно и в подходящ момент лично жена му, с вещите напътствия на детектива, да го щракне на портрет, защото това вече не е нарушение на конституционните му права.
Детективите в романите и на екрана, макар и досадници, все пак са представени като полезни и винаги са от "добрите". Конфликтът им с полицията също не е тайна. За разлика от ситуацията зад океана обаче тук недружелюбността на полицаите е причинена от несравнимо по-добрите условия, при които бившите им колеги и настоящи частници работят. "Купуваме най-добрата радиосвързочна техника, имаме мобилни телефони, носим хубави пистолети. При това си плащаме данъците", хвалят се от "Саламандър". "Те са наши приятели, постоянно им помагаме - от информация до спонсорство, ремонт на кабинети, пари за бензин", твърдят от едноименната на скъпа марка обувки фирма.
За сметка на това обаче полицията продължава да не прави разлика между частните детективи и мутрите.
Скоти Пипън си отива от "Чикаго"
Байрън БОРДЖЕЗИ
Звездата от "Чикаго булс" Скоти Пипън заяви, че иска да бъде продаден. Той направи сензационното си изявление първо пред чикагския вестник "Дейли хералд". Треньорът Фил Джаксън побърза да контрира, че гардът се шегува. Четиридесет и осем часа по-късно 32-годишният седемкратен участник в Мача на звездите, който продължава да се възстановява от контузия, потвърди желанието си и пред Ройтер. Запитан в Сиатъл, където поднови тренировки с отбора, дали ще играе отново за "Чикаго", той каза кратко: "Не вярвам", и добави: "По-скоро ще си оставя спомените от времето, когато играех в този отбор, и ще се хвана с нещо друго. Страшно уважавам съиграчите си и феновете в Чикаго, но трябва да се погрижа за себе си. Чувствам, че с мен се отнесоха нечестно."
Пипън ще се възстановява поне до средата на декември от травма в левия крак. В неделя той обяви пред чикагския вестник "Дейли хералд", че иска да бъде пуснат във "Финикс сънс" или в "Лос Анджелис лейкърс", и нарече генералния мениджър на "Чикаго" Джери Краузи "шубе". "Краузи ме заплаши с глоба, ако играя в собствения си благотворителен мач през септември", обясни Пипън.
Фил Джаксън веднага реагира с изявления, че не е сигурен, че Пипън иска да си ходи. "Той просто се е пошегувал с журналиста", каза Джаксън, който пък почти сигурно води Чикаго за последен сезон. "Майтапи се за собствено удоволствие."
Пипън е в последната година от договора си с "Чикаго", според който получава годишна заплата от 2.775 милиона долара. Това се води ниска цифра за една от най-големите звезди в лигата. Според спецовете, ако Пипън излезе на борсата като свободен агент, ще подпише договор за 10-15 милиона долара на сезон. Това ще стане, ако Краузи не го спазари отново до 19 февруари. Тогава Чикаго няма да вземе дори стотинка за 32-годишния Пипън.
През лятото, когато Краузи даде 38 милиона долара за нови едногодишни договори на Джордан и Родмън, той се опита да пробута Пипън на "Бостън селтикс" в последния ден от драфта. През 1995 г. пък се опитваше да го трампи с Шон Кемп от "Сиатъл суперсоникс". Без Пипън "Чикаго" има 6 загуби в 14 мача този сезон. Той е и олимпийски шампион от 1992 и 1996 г. Миналата година го избраха сред 50-те най-велики баскетболисти в историята на НБА.
"Рапторите" от Торонто ще се оправят и без Айзея Томас
Стивън Брант, в. "Торонто глоуб енд мейл"
Един от бившите бизнеспартньори на баскетболната звезда Айзея Томас го характеризира като плуваща патица, чието тяло се носи спокойно над водата, докато краката работят като турбини. По време на относително краткия престой на Томас в Торонто като генерален мениджър и дребен акционер на отбора от НБА "Торонто раптърс" запалянковците и по-голямата част от пресата виждаха само горната част на патицата: усмихващото се, очарователно, вдъхващо увереност лице и гласът на баскетбола в града, който се запозна отскоро с играта. После обаче се показа и част от невидяното досега, след като беше обявено, че Томас напуска, за да стане коментатор на NBC.
Това не беше първото съобщение за оставка на генералния мениджър. По-рано тази година, когато Томас се опита да купи контролния пакет акции от собственика Алън Слейт, се прокрадна слух, че офертата е била придружена от ултиматум: "Или продаваш, или си тръгвам."
След провала на сделката Томас запази мълчание относно бъдещите си планове, въпреки че договорът му изтичаше след края на настоящия сезон. Негови представители са уверявали Слейт, че той няма намерение да се мести от клуба. Очевидно обаче се случи точно обратното и това породи две мнения. Първото е, че баскетболът в Торонто ще залезе с напускането на Айзея Томас, а второто - че звездата Деймън Студамайър ще откаже да подпише с "Торонто" след оттеглянето на Томас.
Със сигурност Студамайър ще прецени внимателно своите възможности след края на настоящия сезон, когато той ще стане свободен агент. Според правилата за таван на заплатите в НБА обаче никой клуб няма да може да му плаща толкова, колкото получава в Торонто. Освен това собственикът ще иска да запази най-важния и най-популярен играч в отбора, за който се предвижда и нова зала. Ако Студамайър реши да жертва милиони долари заради личната лоялност, това ще го направи уникален сред професионалните спортисти.
Що се отнася до баскетбола и Торонто, то със сигурност може да се каже, че бързото аклиматизиране на отбора в лигата се дължи до голяма степен на бившия плеймейкър на "Детройт пистънс" Айзея Томас. Най-голямата заплаха за дългосрочния успех на "динозаврите" обаче не е отсъствието на един човек, а финансите на клуба, чието положение е затруднено от продължаващото изплащане на лиценза на НБА, както и от плановете за нова зала. Никой не осъзнава риска по-добре от Томас, тъй като той държеше девет процента от акциите в клуба - една значителна част от личното му богатство.
Когато Томас се опита да купи дела на Слейт с подкрепата на семейството си, той вярваше, че изграждането на обща зала с хокейния отбор "Торонто мейпъл лийфс" е единственото разумно решение на проблема. Алън Слейт обаче държи на самостоятелна зала, която може да се окаже доста тежко финансово бреме за клуба. При това сезонът се очертава доста дълъг и тежък за "Торонто", който записа само една победа от първите си 14 срещи.
В крайна сметка решението на Айзея Томас изглежда по-скоро като начин да запази собственото си богатство и репутацията си. С голяма заплата като коментатор той ще си осигури спокойствието, за да предприеме следващ ход. Подобни намеци могат да се открият и в изявленията на Айзея Томас.
"Много неща се промениха. Това, което купих като инвестиция, сега е съвсем различно, каза Томас. С мен и без мен нещата ще вървят, тъй като поставихме основите на едно добро начинание. Организацията може да функционира и без Айзея Томас, тъй като вече има изградени система и стил на ръководство."
"Литекс" се бори за титлата, отборите от София - за купата
Атанас ВасилевБоян Бойчев.
"Литекс" и "Нефтохимик" завършиха на първите две места в крайното есенно класиране на А футболната ни група. За първи път от 1990 г. насам два извънстолични тима зимуват на върха. Тогава "Етър" с треньор Георги Василев също завърши на първо място, а после стана и шампион. Ловешкият клуб освен всичко друго тази есен се върна в първа дивизия.
Сега шефовете на водача в А група не парадират, че целта им е шампионската титла, а обявиха далеч по-реалистична цел. Място в шестицата поиска основният спонсор Гриша Ганчев и думите му станаха мото за играчите, които не се изпускат да признаят, че играят за златните медали. Ганчев направи най-силния си ход с привличането на смятания за най-добър треньор у нас Димитър Димитров. Ганчев удари в земята "Левски" и Томас Лафчис, който цяло лято се надлъгваше с президента на "Нефтохимик" Христо Порточанов. Само за няколко дни обаче Херо премина в Ловеч без много шум. Идването на Димитров показа твърдата ръка на Ганчев, който изгони скъпоплатения сръбски треньор Драголюб Беквалац след първия и единствен домакински равен мач на "Литекс". Треньорът от Бургас застана начело на новака в А група, без да е правил селекцията - условие, което постави при преминаване на "Герена". Всъщност отборът от Ловеч е комплектован от обявени за безперспективни в София играчи и напиращи за доказване футболисти от долните нива у нас.
Никой от традиционните кандидати за титлата обаче не прие насериозно "Литекс" в първите кръгове. Спецове, футболисти и публика очакваха поредния книжен тигър да бъде поставен на място още преди края на полусезона. Отборът на Херо обаче не загуби нито един мач от софийски отбор. Той взе три равенства, две от които като гост на "Левски" и ЦСКА и едно у дома срещу ексшампиона Славия. В 13-ия кръг "Литекс" се подигра с отбора на националния селекционер Христо Бонев "Локомотив" (Сф) и го пожали само с 3:1.
"Литекс" има преднина от 3 точки преди началото на футболната пролет, след като "Левски" (Сф) се издъни в 15-ия кръг у дома си от втория в класирането "Нефтохимик" с 2:3. Бургаският отбор, който бие по традиция "Левски" (Сф) от три години насам, застана на второ място и влезе в страниците на българската футболна история. "Нефтохимик" направи своя европейски дебют тази есен, но добрата му игра бе съпътствана от скандали цял полусезон. Скандалният президент Христо Порточанов удържа атаките от всички фронтове и на практика запази отбора, който играе заедно вече няколко години. Порточанов беше натискан да спре прякото финансиране на отбора от фирмата "Нефтохим" ЕАД и да изостави едноименния стадион. Президентът на "Нефтохимик" обаче обясни, че не става дума за бизнес, а за лични интереси и партийни страсти. Той успя да убеди в това шефа на петролната рафинерия Стоян Иванов и отборът беше спасен от сътресения. Порточанов обяснява, че финансовата стабилност на клуба идва от фирмата "Нефтохимик" ЕООД, която развива търговска дейност и не черпи пряко от комбината. Освен това беше продаден и националът Радостин Кишишев. Неговият трансфер осигурява клубния бюджет поне до края на състезателната година, а в допълнение идва и споразумението за подготовката на бургазлии на базата на купувача "Бурсаспор" в Турция. Липсата на национала се усети само в първите няколко кръга след трансфера. Отиде си и треньорът Димитър Димитров, но приемникът му Димитър Стойчев само продължи налаганата линия. "Нефтохимик" победи единствен водача в класирането "Литекс" с 3:2, а очевидци твърдят, че мачът бил най-стойностният за цялата есен.
Трети в класирането остана "Левски" (Сф), който също направи сериозна интервенция на трансферния пазар. Техническият директор на клуба Андрей Желязков събра на "Герена" почти целия младежки национален отбор. Цел номер 1 за "Левски" винаги е била шампионската титла, но според агитката слабото място на отбора е треньорският пост. Там застана Стефан Грозданов, с когото сините вървяха почти без грешка до последния кръг. Слабите конюктурни позиции обаче са в състояние да лишат отбора от титлата. В последната година от своя мандат президентът на "Левски" (Сф) Томас Лафчис сигурно иска да спечели титлата, но при създалите се обстоятелства и програмата напролет това е трудно постижимо. За сините остава като последна възможност да се борят за купата на България, където обаче се целят още поне шест отбора.
С постоянни амбиции винаги е шампионът ЦСКА, но слабата лятна селекция и поразклатеното положение на спонсора Мултигруп засега отдалечават червените от повторна титла. Най-успелият клубен треньор в България Георги Василев веднъж вече обяви оставката си, но тя не бе приета. ЦСКА спечели само едно от излизанията си в провинцията, а змиите продължават да съскат с пълна сила срещу Василев. Шестте точки зад "Литекс" и предстоящото гостуване в Ловеч са достатъчни основания пред тактик като Василев да съсредоточи вниманието си върху купата на България. Нейното спечелване ще отвори вратата на червените към турнира на носителите на купи, който безспорно е най-слабият в Европа и дава най-голям шанс на тим от ранга на ЦСКА да пробие. Въпреки незадоволителното място в класирането ръководството на ЦСКА ще направи всичко възможно да засили отбора през зимната пауза и да се бори поне за второто място, което също ще изпрати отбора в Европа.
Голямото разочарование на полусезона отново се казва "Локомотив" (София). Воден от националния селекционер Христо Бонев, отборът на Николай Гигов регистрира почти равен брой победи и загуби. Щедрият бос най-накрая се хвана за главата и обяви глоби по 1000 германски марки при всяко поражение.
Освен че плати невиждани за българските стандарти пари за Бонев, Гигов изпълни и останалите му прищевки. В отбора дойде капитанът и най-добрият играч на ЦСКА Анатолий Нанков, но халфът загуби целия си блясък в "Надежда". В "Локомотив" дойде и голмайсторът на малтийското първенство Данило Дончич, който обаче не можа да вкара гол в нито един от възловите мачове на "Локомотив".
С голяма кошница тръгна и шампионът отпреди година "Славия", който събра при себе си няколко от легендите на "Левски" от последното десетилетие. На треньорския пост дебютира Наско Сираков, който отново се появи на терена в един мач. Негов помощник стана друг от легендарните сини - Николай Илиев. Двамата левскари непрекъснато твърдят, че ще се върнат в "Левски", когато си тръгне Лафчис оттам. Компания на "Овча купел" им правят още бивши играчи на "Левски" - Илиан Илиев, Станимир Стоилов, националният вратар Борислав Михайлов и Георги Иванов. Те до един минават за доказани играчи, а в комплект с младия и амбициозен президент Стоян Николов имат вид на печеливш екип. В този си състав обаче "Славия" първо загуби у дома от "Спартак" (Вн), а после едва устиска 1:1 срещу "Миньор". Белите единствени спечелиха точки като гости на лидерите "Литекс" и "Нефтохимик", но те едва ли подобряват съдбата на отбора. При това положение "Славия" има нелоши шансове да атакува челото с домакинските си мачове срещу първите два тима, но по-реални са амбициите им в турнира за купата на България.
Заседания, лъжи и заклинания
Как да бъдем разбирани от медиите... и харесвани от обществото е урокът, който управляващото мнозинство успя да научи най-бързо и най-схватливо от всички останали. В това, разбира се, няма нищо нередно. Напротив, след като през годините на Виденов обществото и правителството си контактуваха като през Китайска стена, сега като че ли нормалният диалог между гражданина данъкоплатец и тези, които е избрал да управляват държавата, потръгна.
Но колкото и да е разбираемо желанието на екипа на Костов половин година след като пое управлението на държавата, да зареди общественото мнение с бодри вести за свършеното, би трябвало да си дава сметка, че ако се увлече непомерно, има опасност да прихване синдрома wishful thinking, сиреч да се самозалъгваш, като представяш желаното за действителност. Последната седмица беше нагледен пример за нещо подобно. В няколко интервюта Костов се отчете доста оптимистично и по приватизацията, и по интеграцията в ЕС и НАТО, въобще по всички видове реформи. Но най-вече в борбата с организираната престъпност. Прозвуча така, сякаш ведомството на Бонев трябва да надуе фанфарите на победата. Щеше да бъде чудесно, ако на същото мнение са и гражданите, а те не са. Самите министри и депутати чуха това само преди няколко дни в Боровец.
Същото се получи и при последните българо-руски преговори. Едва ли само медиите са виновни, че от хиперуслужливост съобщиха на гражданите, че едва ли не всичко с Русия е вече наред. Каквото било - било, оттук нататък всички спорни въпроси и по митата, и по руския дълг, и особено по газа са сложени на топло под възглавницата. Въобще грандиозна победа на българската страна, също както преди месец беше представен резултатът от общото събрание на "Топенерджи" в Москва.
Конфузът нямаше да се състои, ако освен мъгляви и приспивни изявления имаше точна информация за случилото се на преговорите в Бояна (стр. 1). Така както Булгаргаз например е публична компания, така и договорът за разширяване на газовата транзитна система не е държавна тайна. Обществото не е нито незряло, нито безотговорно, та да бъде захранвано само със захаросани пуканки, каквито му се поднасят напоследък. Те сладнят и даже засищат, но само за кратко.
*букв. пожелателно мислене - да представяш желаното за действително.
Бюджетното финансиране за партиите: богати партии - бедна държава?
Ограничаването на корупцията в български вариант може да бъде дефинирано и така - държавни чиновници ежедневно напускат бюджетната издръжка (заради изкушенията на корупцията), партийните им събратя настъпват към нея (за да бъдат предпазени от същите тези изкушения). Лансирана от управляващите в тежки за опозицията финансови времена и посрещната от последната с едва сдържан възторг, тази визия обаче остава твърде непопулярна извън тесните концентрични кръгове на партийните елити. Две трети от анкетираните софиянци са на мнение, че изобщо не е необходимо финансиране от бюджета за политическите партии.
Въпросът е в това, че под формата на парична субсидия за отделните избирателни кампании и финансиране дейността на парламентарните групи такава държавна финансова помощ съществува и в настоящия момент. Макар и върху нея да не е фокусирано, или пък да се избягва фокусирането, на общественото мнение. Следователно става дума за разширяване, а не за полагане началата на бюджетното финансиране. А тъкмо към ефективността на подобно разширяване са насочени най-големите съмнения на гражданите. Защото и сега близо половината приемат, че ако има финансиране, то трябва да се отнася за влезлите в парламента партии (което така или иначе съществува под определени форми). Но едва 15 на сто са на мнение, че собствените им отчисления за бюджета трябва да се преразпределят към всеки, регистрирал се по Закона за политическите партии.
Законовото регламентиране на финансирането на политическите партии като стъпка към нормализирането на политическата практика у нас не подлежи на съмнение. Подобна регламентация съществува във всички развити демократични страни, следвайки определена логика. Класическите либерални общества по правило акцентират на частното финансиране, а тези с развита социалдемокрация - на държавното. Което означава, че и у нас би следвало да се очаква финансирането на партиите да се впише в общата икономическа логика на управляващите, превръщайки се в едно от доказателствата за нейната последователност. Защото очевидно социаллиберализмът изчерпа потенциите си в лицето на БББ.
Иначе за момента 41% смятат, че само по себе си предложението за бюджетно финансиране цели намаляване на корупцията, 49 на сто виждат в него начин властващите да си осигурят подкрепа за други свои инициативи, а 10 на сто - поредно средство за търсене на допълнителни доходи. И тъй като са все още пресни спомените за червените пари, потънали в черните партийни каси, въпросът не е единствено и толкова в механизма на финансиране, колкото в контрола върху него. Това е и най-тревожното обществено послание. Защото подозренията, че могат неправомерно да се източват държавни средства за партийно финансиране, силно намаляват доверието не само към отделната партия, но и към партиите въобще като необходим елемент на демократичната система.
Изследването е представително за гр. София и е проведено в периода 25-27 ноември 1997 г. от социологическата агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".
Задава ли се и алтернатива на алтернативната военна служба
След седем години посттоталитарна летаргия управниците най-сетне се опитват да уважат убежденията на онези, които не приемат военната служба и насилието. Създаването на алтернативни вариани за изкарване на казармата беше записано в конституцията, и то още през юли 1991 г. "Изпълнението на войнските задължения, условията и редът за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон", повелява член 59, алинея 2 на основния ни закон. Тази конституционна разпоредба обаче среща решителния отпор на военните вече петилетка. Униформените стратези изпадат в тиха паника при всеки опит приемът на донаборници да се ограничи по един или друг начин. Разчетите и прогнозите за демографския спад на мъжкото население недвусмислено показват, че българските пълководци могат да се окажат генерали без армии в обозримо бъдеще. А съкращаването числеността на въоръжените сили неминуемо ще прати на трудовата борса значителна част от раздутия административно-офицерски апарат на войската. Това предизвика и съответната защитна реакция на униформената каста. Представителите на армейското съсловие си представяха алтернативната служба по съвсем друг начин - казарма без оръжие в рамките на въоръжените сили, или, казано с други думи - ангария. Този законопроект съвсем логично беше отхвърлен от цивилното ръководство. Администрацията на Георги Ананиев обаче приложи половинчато решение на проблема. За да не се конфронтират прекомерно с военните, цивилните експерти от Министерството на отбраната се постараха да направят алтернативната служба крайно непривлекателна. Правистите от отбранителното ведомство запазиха двойно по-дългата продължителност спрямо редовната казарма и определиха заплащане, колкото на наборник, тоест почти никакво. В сегашната икономическа ситуация никой, бил той и пацифист, не би могъл да си позволи да отдели на държавата 18 или 24 месеца трудова повинност. Младият човек ще бъде принуден да жертва или убежденията, или най-перспективните години от кариерата си. Ако новият законопроект остане в сегащния вид, ще се запази ширещата се корупция във военните окръжия и наборните лекарски комисии. Така кандидат-войниците ще се окажат в нелепата ситуация да търсят алтернатива и на алтернативната военна служба.
Чия е икономическата грешка
Защо стигнахме до тази бедност? Защо МВФ отказа планираното намаляване на данъците? Защо у нас за заплати се заделя само около 10% от брутния вътрешен продукт на страната вместо 50%, както е в нормалните държави? Защо средната заплата у нас е много ниска? Защо държави, по-малки по размер от нашата, успяват да конкурират щатския долар? Отговор на тези и много други въпроси може да даде не политиката, а икономиката, като се започне с ключа, наречен макроикономическа обосновка.
Всеки от нас може да разгледа диаграмата на разпределение на капитала по отрасли в справочника по приватизация.
Какви изводи може да направим? Преди това обаче да обърнем внимание, че съществува раздел от науката икономика - маркетингът. Маркетингът изследва конкретните условия на дадена територия (предприятие), суровинни пазари и т.н. и отговаря на първоважния въпрос КАКВО или КАКВА ДЕЙНОСТ ДА СЕ РАЗВИВА според конкретните природни условия. Именно липсата на точна преценка по този първоважен въпрос ни води към гибел, а в най-добрия случай за в бъдеще ще забави значително нашето развитие.
Първият извод, който можем да направим, е - ЛИПСА НА ТЯСНА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА. Разнообразието на отрасли е прекалено голямо за малката страна, в която живеем. Идеята за раздържавяване е много добра, доколкото всяко предприятие ще се грижи само за своето оцеляване и просперитет. Лошото е, че възнамеряваме да запазим почти същите производства с разликата те да бъдат модернизирани и подпомогнати от външни компании. Не е ли парадокс тогава, че много видове дейности и производства ще се развиват на малка площ, каквато е тази на България? Не ставаме ли прекалено зависими икономически? Нима външният инвеститор не желае да се възползва от вече и без това замърсената ни природа и от евтината работна ръка? Няма ли да заприличаме на контрастиращия Хонконг на живеещи в супернебостъргачи и живеещи в джонки? Крайно време е да се специализираме тясно и икономически, и като специалисти.
Втори извод е, че огромна част от капитала на страната е вложен в промишлеността, за развитието на която обаче суровините са ограничени, пазарите за продукцията са заети, изисква сложни скъпи и съвременни технологии и т.н., или казано обобщено - нерентабилен отрасъл за малка България. Тук не става въпрос за това, че нямаме човешки способности за производства, като например автомобилостроенето, а за това, че бихме могли да съсредоточим бизнеса си само в области, за които изцяло имаме условия, а с реализираните огромни печалби да закупуваме всичко останало. Представете си, че кувейтци не желаят да се цапат с нефт, а започнат да внасят сортови семена и да развиват селско стопанство в пустинята си - Кувейт би се превърнала в бедна изоставаща страна.
Трети извод е, че НАЙ-ГОЛЯМАТА "КРАЖБА" Е МЕЖДУОТРАСЛОВАТА. Печелившите и рентабилни отрасли, които за България са туризмът, селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и транспортът, са "ограбени" за сметка на изискващия големи капиталовложения, но без възвращаемост отрасъл промишленост. Ето какво означават думите "разбиха селското стопанство", но тук е мястото да уточним, че не съществува правило, твърдящо, че се печели добре само от производство. Например въздушен, воден, жп и сухопътен транспорт, обединени в отрасъл "Транспорт", са само с 2% от целия за страната капитал. Нищо чудно тогава, че железницата ни не може да се сравни с токийската, но за оцеляването й явно се разчита на факта, че тя все пак е желязна.
Пътищата на капитала от един отрасъл към друг са разнообразни. Едни от начините на пренасяне са например прекомерно завишените данъци, глоби и конфискации на стока, продукция или друга собственост по неоснователни причини, централизирано управление и липса на частна собственост и др. От една страна, по този начин печалбата не се връща там, където е придобита, за да има оборот и прираст, съответно. От друга страна, печалбата се централизира и осчетоводява от незаинтересовани управници, което пък е благоприятна почва за икономическа престъпност. От написаното по-горе следва, че приватизацията е много полезна, доколкото предизвиква самостоятелност в управлението на капитала на съответните дружества, но на практика държавата все още се намесва в значителна степен в управлението на повечето от тях, като по този начин обезсмисля реформата, като при това обвинява данъкоплатеца за загубите.
Не можем да очакваме намаляване на данъците и увеличаване на доходите, докато бюджетът подпомага нерентабилни отрасли.
Това е един затворен кръг, от който ние всички трябва да намерим изхода. Чехия например закрива цели отрасли, разкривайки нови работни места в рентабилни отрасли.
Право на отговор
Кой има интерес да пречи за приватизацията на "Химко"
В последните години многократно вашият вестник публикува актуални материали за "Химко" - Враца. За съжаление понякога в тях срещу мен се отправяха тенденциозни и необосновани обвинения, най-вече по повод инвестиционната програма на дружеството. В тази връзка като изпълнителен директор ви представях отговори, доказващи с факти несъстоятелността на отправените упреци.
Независимо от това в бр.45/10.11.1997 г., съобщавайки очевидно добрата новина за продажбата на 57% от акциите на "Химко", в последните пасажи на публикацията "Капитал" отново прави неверни твърдения. Като обобщава съвсем произволно всичките реализирани през последните пет години 13 обособени инвестиционни обекта на обща стойност 63.5 млн. долара в един, вестникът прави тенденциозния и необоснован извод, че "тази инвестиция се оказа абсолютно безполезна, тъй като държавната приемателна комисия отказа да одобри пускането на обекта в експлоатация".
Бих отминал с мълчание това твърдение, ако то не беше част от една непочтена кампания на заинтересовани лица да се блокира или обезцени напредналата сделка за продажба на 57% от капитала на "Химко". Какви са фактите?
1. От реализираните 13 обособени инвестиционни обекта в периода 1991-1996 г. 12 на обща стойност 57 млн. долара (или 90%) са въведени в експлоатация с решение на Държавна приемателна комисия. Поради непроведена успешна 72-часова проба ДПК не е разрешила въвеждането в експлоатация на само един от тринадесетте обекта.
2. След обстойно запознаване с информационния меморандум за "Химко", многократен оглед на производствените мощности на дружеството и интензивни преговори с неговото ръководство и Агенцията за приватизация избраният потенциален купувач "Стелар глобъл корпорейшън" даде в окончателната си оферта за дружеството 23% по-висока цена от оферираната като очаквана от АП. Не е трудно да се разбере, че стратегическият инвеститор вярва на експертите и на собствената си независима преценка за сегашното състояние и стойност на "Химко" и за бъдещата доходност на неговите активи.
3. В последните два месеца акциите на "Химко", придобити по програмата за масова приватизация, се продават на нарастващи и водещи в класацията цени. Към 10.11.97 г. офертата купува за една акция на дружеството е 30 хил. лева, с пъти повече от тази на Нефтохим или "Неохим" например. С други думи, пазарът също оценява положително сегашната стойност на активите на "Химко" и тяхната бъдеща доходност.
При тези факти логичен е въпросът кой има интерес да пречи на приватизацията на "Химко". Очевидно не българските данъкоплатци, които очакват 123 млн. долара постъпления в държавния бюджет от приватизацията на дружеството, и не работещите в него, които разчитат на 118-те млн. долара инвестиции през следващите пет години. Ще поеме ли тогава "Капитал" своята отговорност, ако в резултат на подобни неверни твърдения приватизационната сделка за "Химко" се проточи или нейната цена се намали?
БСП - в ръцете на Костов
Лилия Филева
За пръв път в най-новата история на БСП миналата седмица партията даде две официални пресконференции - в сряда Георги Първанов обясни, че социалистите застават зад срещата на леви формации в Лесидрен и дори представи специално решение на Изпълнителното бюро, на другия ден членовете на ИБ Красимир Премянов и Дончо Атанасов обявиха същото мероприятие за "претенциозен" провал.
Скандалната (според каноните на партията) развръзка дойде след няколко заседания на ИБ.
Постлесидренската епопея.
Сюжетът на дебата в соцръководството е почти банален. Лидерът Първанов поискал да получи положителна оценка за мероприятието в Лесидрен. Част от бюрото обаче не харесало идеята. Тогава той предложил да бъдат изготвени две проектостановища по темата и да бъдат предоставени на низовите организации. Ако неговият вариант не получи одобрение, Първанов обяснил, че ще е най-добре да започне отчетно-изборна кампания - по бързата процедура. И през януари да бъде свикан предсрочен конгрес (според предварителните разчети конгресът трябва да е напролет).
Всъщност от целия сценарий само последната идея стреснала инакомислещите. Валентин Вацев репликирал: "Не ни изнудвай с предсрочен конгрес."
Според добре информирани източници след драматичното заседание няколко души независимо един от друг се постарали да убедят Първанов, че не е нужно да се свиква предсрочен конгрес. В крайна сметка се появи решение на ИБ: "Оценяваме участието на БСП в срещата в Лесидрен като необходима стъпка за увеличаване на доверието в българската левица. " Стратегическите изчисления показваха, че с това поредната партийна драма трябва да приключи.
Тогава обаче Красимир Премянов реши да дублира функциите на партийния лидер и, сядайки на неговото място в партийния пресцентър, да обясни по свой начин последните решения на ИБ.
Face off
След като взе назаем амплоато на Първанов, бившият шеф на соцдепутатите Премянов за по-малко от час разнищи "нископредставителния" форум в Лесидрен. Обвини ръководството, че е допуснало БСП да не бъде третирана с нужното уважение в присъствието на "ренегатите", които доскоро се опитвали да разцепят партията.
Ораторът заклейми (по партийному) изявлението на Първанов, че "лесидренският процес има своите противници сред тези, които не могат да преодолеят наслояваната с десетилетия идеологическа обремененост".
Всъщност Премянов артистично представи проекторешението, което той, Дончо Атанасов, Мариела Митева и Валентин Вацев бяха внесли в ИБ. С него четиримата поискаха само БСП да е в центъра на обединената левица.
Несподеленият проблем на виденовистите обаче е, че никой от техния кръг не е бил поканен в Лесидрен. Източник от този "кръг" заключи: "Така някои сили правят опит да легитимират ново, неформално ръководство на партията, за да се отърват от нас. " Опитите на Първанов да обясни, че не той е определял поканените, само допълнително насъскаха пренебрегнатите срещу т.нар. ренегати, произлезли от редовете на партията (Николай Камов, Елена Поптодорова, Ивайло Калфин).
Накрая се наложи дори да бъде направена специална декларация, че БСП няма да изключи от "консолидационния процес в българската левица така наречените ренегати, защото трябва да се снеме емоционалният идеологически подход в търсенето на бъдещи партньори". Евролевицата обаче остава злият гений на БСП. На "Позитано" 20 уж не могат да се разберат вредна или полезна е тази формация, а в същото време всички крила на партията търсят контакти с нея (самият Премянов не отрече, че се е срещал с представители на евролевицата).
Бащицата Жан.
Неочакваната персонална активност на Премянов предизвика въпроса дали не се готви за председател на партията. Самият Премянов каза, че още не е решил. Може би от скромност, защото според негови приближени отговорът е положителен.
По-далновидни обитатели на "Позитано" 20 смятат, че като резултат от цялата пушилка бъдещият председател няма да е нито Първанов, нито Премянов. Очаква се на преден план да бъде изтикана "компромисна" фигура, гравитираща около Виденов.
Неслучайно през последните седмици бившият председател на партията подготви и подробен доклад-оценка на битието на БСП след 1989 г. Хипотезата отпреди няколко месеца, че Виденов иска своя партия, е на път да се реализира, поне теоретично. От последните изказвания на експремиера става ясно, че идейните постулати са почти готови и подхождат на една ултралява партия. Във всеки случай за социалдемокрация не може и да става дума.
Шансът на Първанов е да задържи статуквото на БСП, без да обръща внимание на упреците за "беззъба опозиция". На сегашния соцлидер му отива да говори за национален консенсус, конструктивност, диалог, така както на предшественика му приляга да заклеймява чорбаджиите и да отстоява "историческата мисия" на партията. Първанов обаче, изглежда, започна да се изморява, иначе е необясним фактът, че допусна "официалната" пресконференция на Премянов. А предконгресната битка едва сега започва. Един от най-сигурните начини лидерът да се справи с положението е да получи една-две правилно подадени политически топки от премиера Костов.
Така всички ще бъдат доволни - СДС ще се кипри с национално съгласие, Първанов ще може да продължи към социалдемократическите си хоризонти, Виденов пък ще има за какво да кори ръководството и да привлича хардлайнерите.
И може би най-накрая БСП ще се разцепи и пак всички ще са доволни.
