Руският президент обяви в петък, че не е приключил с промените в кабинета. Повод за това твърдение бил докладът за икономическата политика на правителството, който ще бъде представен в понеделник от премиера Виктор Черномирдин. "Не изключвам необходимостта от допълнителни промени в правителството. Искам да погледна министрите в очите и да им задам въпросите, които ми задават хората като президент на държавата. Безспорно честите промени в правителството не са желателни. По-голямото зло обаче е слабите министри да запазят постовете си", заяви Елцин в интервю за руско национално радио.
Освободеният от поста финансов министър на Русия Анатолий Чубайс засега остава първи вицепремиер в кабинета на Черномирдин. Спечелилият уважението на Запада като главен двигател за осъществяването пазарните реформи в Русия и бивш вече финансов министър далеч не се радва на топлото отношение на комунистите и на обикновените граждани, принудени да понесат огромни лишения в резултат на провежданата пазарна реформа в страната. Всъщност това е и официалната версия за причината за освобождаването на Чубайс от единия от постовете му. Въпреки всички проблеми около личността на Чубайс на проведената в Кремъл среща на "голямата четворка", състояща се от президента, премиера Виктор Черномирдин и председателите на двете камари на парламента, Елцин даде ясно да се разбере, че няма да се поддаде на натиска на опозицията Чубайс да бъде изваден от състава на кабинета.
Елцин не пропусна да отбележи добрите резултати от дейността на правителството - постигането на ниска инфлация, повишаването на производството, както и нарастването на валутния резерв. Но въпреки това проблемите, пред които правителството е изправено, са много, включително и бягството на чужди инвеститори в резултат на сътресенията на глобалните фондови пазари. Според Елцин усилията трябва да се насочат към привличането на чужд капитал, за да се стимулира икономическият растеж. Руският президент подкани правителството да мобилизира капацитета си и да изпълни поетите обещания пред избирателите назависимо какво ще струва това.
Време е за решителен избор
BusinessWeek
Докато политиците си играят игрички, финансовата криза придобива застрашителни размери с всеки следващ ден. В Корея две седмици преди президентските избори политиците се надпреварват кой да спечели благословията на избирателите. В Тайланд пък вече месеци наред политическият елит бездейства с едничката цел да не бъдат накърнени интересите на приятелския кръг в банковите среди. И накрая - в Япония парализата на финансовата система е на път да навлезе в своята осма година. Дори и сега, след като икономиката се изправи лице в лице с фалити на крупни финансови институции, правителството няма ясна позиция какво трябва или не трябва да се направи.
Времето на азиатската нерешителност изтече. Високият икономически растеж и благоденствието в последните години са пред заличаване в резултат на неспособността на азиатските лидери да направят политически избор, без който стартът на оздравителния процес на икономиките в региона е блокиран. Пасивността в Тайланд трансформира един по същество не дотам голям проблем в огнището на жестока икономическа криза в глобален мащаб. Дори и когато МВФ щедро отпуска оздравителни финансови пакети, било то за Корея или за друга азиатска страна, девалвацията на валутите в региона, високите нива на безработица и стагнацията продължават да дърпат глобалната икономика към рецесия.
Никъде другаде проявата на нерешителност сред политиците не е толкова деструктивна, колкото в Япония. Фалитът на "Хокайдо Такушиоку банк" - десетата по големина банка в Япония, бе представен като решително действие на правителството да реформира финансовата система на страната след години на бездействие. В началото изглеждаше, че управляващите са твърдо решени да позволят на пазарните сили да отвеят болните банки от банковата система. В един по-късен момент обаче беше подхвърлена идеята обществени фондове да спасяват ликвидността на банките.
В този смисъл нерешителността е възможно най-лошата политика.
МВФ и опитът да се "опитоми" Азия
Борислав ДЕРМЕНДЖИЕВ
Честта да бъде поредната жертва на вилнеещата валутна и финансова криза в Азия не се размина и на Южна Корея - единадесетата икономическа сила в глобален мащаб. Вследствие на това след Тайланд и Индонезия пред "Негово месианско величество" Международния валутен фонд сведе глава и Корея. По всичко личи, че настоящата година е една от най-успешните в историята на фонда. Kъм активите си монетарната институция прибави и най-бързоразвиващите се икономики в глобален мащаб. Това преждевременно предопредели развръзката в несъстоялия се двубой за надмощие в региона между МВФ и създаващия се Азиатски валутен фонд, чиито донори все още се търсят. Грубата действителност още веднъж показа, че МВФ няма алтернатива на кредитор от последна инстанция не защото отпусканите суми, в повечето случаи до 20% от оздравителните финансови пакети, оправдават необходимостта от приемането на заробващите условия на фонда, а поради изискването, поставяно от всички финансови институции и държави като задължително условие за предоставяне на кредити, да е налице споразумение с МВФ.
Категорично доказателство за мащабите на финансовата парализа на единадесетата икономика в света са отчаяно протегнатите ръце на управляващите в Сеул към МВФ - една изключително тежка стъпка, като се има предвид уязвимата национална гордост на корейците, придружена от гръмки фрази от рода "национален позор" и "загуба на икономически суверенитет". Възможностите на Корея, иначе значима сила на глобалната сцена, са далеч от тези на Япония, която може да си позволи негостоприемно отношение към МВФ, факт, сам по себе си достоен за адмириране. Може би заразен от японското самочувствие, новият финансов министър на Южна Корея и бивш служител на МВФ Лим Чанг Уел декларира преди десетина дни с присъщото за азиатските лидери високомерие, че страната му не се нуждае нито от финансовата помощ, нито от съветите на международната монетарна институция. Поредна проява на евтин популизъм, от която прозира дълбочината на корейското отчаяние.
Черният корейски понеделник.
Решението за корейската икономика в средносрочен и дългосрочен аспект е едно-единствено, а именно незабавни фалити на компании и финансови институции в допълнение към повишаване на лихвените равнища. Конкретните последици в краткосрочен аспект обаче ще се изразят в рязък спад в темповете на икономическия растеж и крупни съкращения на работната сила. Дали се хареса тази перспектива на инвеститорите е видно от поведението на фондовия пазар в страната. На 24 ноември 1997 г. корейският фондов пазар отбеляза най-големия срив от десет години насам, достигайки минимума от 450.64 пункта, което е спад от 7.2%. Денят си спечели прозвището черният корейски понеделник. Произтичащото оттук паническо бягство на инвеститорите от Южна Корея не е изненада за никого.
И ако преди седмица световната общественост бе потресена от колапса на японската банкова система, днес са малцинство тези, които пропуснаха да се запитат защо чак сега кризата застига Южна Корея. Причината е много проста - предстоящите президентски избори в Южна Корея в средата на декември. Всякакви надежди, че в периода до изборите управляващите ще стартират замисляните радикални икономически реформи, са лишени от смисъл. Повече от сигурно е, че силно негативната обществена реакция, породена от високата социална цена на оздравителните мерки, ще се окаже непреодолимо препятствие за управляващия елит, чийто кандидат за президент изостава с над 7% от опонента си от левоцентристката коалиция. Ето защо вече месец управляващите полагат отчаяни усилия да отложат неизбежните фалити и спартанските мерки, които МВФ безспорно ще наложи, за след 18 декември - денят, в който ще се проведат президентските избори.
Опитите за укротяване на корейската национална парична единица - вон, изразяващи се в мащабни валутни интервенции на централната банка, пряко подчинена на финансовото министерство, с цел посрещане търсенето на долари, необходими за погасяването на задължения към чужди кредитори, резултираха в стопяването на огромна част от валутния резерв. За да се задържи краткосрочният капитал в страната, лихвеният процент бе повишен до 16.05%, което надхвърля повече от четири пъти равнището на инфлацията. След като достъпът на изпитващите финансов глад компании (в момента 90% от общия брой) до набирането на свеж ресурс на фондовия пазар бе на практика отрязан с колабирането на фондовата търговия в понеделник, повишаването на лихвения процент дообезкърви компаниите. Все пак в целия този хаос може да се долови и полъх на оптимизъм - намаляването почти наполовина на дефицита по текущата сметка на платежния баланс на страната в резултат на обезценяването на вона. В противен случай драмата би била пълна.
Сметка за 750 млрд. долара.
В края на миналата седмица корейският президент Ким Янг Сам хвърли изцяло вината за колапса на финансовата система върху топмениджърите, изградили индустриалните си империи върху огромни краткосрочни заеми. Това никак не се понрави на бизнеселита, който на свой ред обвини политиката на Ким за основен катализатор на финансовата криза. След като в началото на 1993 г., период, характеризиращ се с лека форма на рецесия, Ким Янг Сам се настани в президентското кресло, компаниите бяха насърчавани да правят значителни инвестиции с цел постигането на бърз икономически растеж по придобилата печална слава азиатска схема - заемане на чужд краткосрочен финансов ресурс, който впоследствие се влага в дългосрочни инвестиционни проекти в страната. Така 750 млрд. долара бяха инжектирани в реалния сектор, без необходимия за това кредитен анализ.
Структурата на финансовия пакет се състои от 5.5 млрд. долара кредит от МВФ и други 14.5 млрд. долара, отпуснати от САЩ, Япония и останалите значими играчи в глобалната икономика. В съответствие с условията на споразумението Корея ще разполага с 8 млрд. долара свеж финансов ресурс веднага след подписването на споразумението с МВФ. Останалите 12 млрд. долара се разпределят на равни траншове, отпускани на всеки три месеца през следващата година. Дотук добре. Но спасителният финансов пакет от 20 млрд. долара е крайно недостатъчен, за да оздрави финансовата система на Корея, която се нуждае поне от 90 млрд. долара.
Парливият въпрос е откъде ще дойдат допълнителните 70 млрд. долара, необходими за изплащането на краткосрочен външен дълг, чийто падеж е през март следващата година. Погледите отново са насочени към САЩ, чиято склонност към спасителни финансови операции е пословична. Нещо повече - Вашингтон си дава много ясна сметка какви ще са последиците за Уолстрийт, а оттам и за американската икономика, ако в Сеул решат да набавят свеж финансов ресурс за банковата система чрез продажба на американски съкровищни бонове. Силна загриженост проявява и Япония, най-вероятно произтичаща от вложените в корейската икономика десетки милиарди долари с японски произход. Деликатният момент тук е как да бъде убеден японският данъкоплатец в необходимостта свежи финансови средства да напуснат страната, когато в същото време лошите кредити в балансите на японските банки възлизат на 800 млрд. долара и поредица от фалити на финансови институции сериозно разклатиха доверието на инвеститорите. Светлина в тунела е и финансовата помощ от 60 млрд. долара, която радващите се на добро финансово здраве страни - членки на АПЕК (Азиатско-Тихоокеански форум за икономическо сътрудничество) ще насочат към Азия чрез МВФ.
Набралият инерция Международен валутен фонд трудно може да бъде спрян. Амбициите на бюрократите във фонда следват класическата формула "апетитът идва с яденето". Логично е следващата цел на фонда да бъде Китай. Голям залък, но и залогът си струва.
Личната гвардия на Борис Елцин
Кирил Кирилов
Руският преиздент Борис Николаевич Елцин има две дъщери, Татяна и Лена, и четирима внуци - Глеб, Борис, Катя и Маша. Това е семейството на президента на Руската федерация. Но освен него той има и едно друго семейство, политическо, състоящо се в момента от четирима души - Анатолий Чубайс и Борис Немцов, първи вицепремиери в правителството на Виктор Черномирдин; Владимир Потанин - бивш първи вицепремиер и председател на борда на директорите на ОН&?cy;КСИМбанк, и Валентин Юмашев - началник на президентската канцелария.
Побеждаващият... засега.
"Желанието да се побеждава определено е едно от моите добри качества и въпреки че не мога да кажа, че искам да побеждавам на всяка цена, побеждавам доста често. Понякога изглежда, че крайният резултат е съвсем непредсказуем, но тогава животът показва, че съм спечелил" - така пише 37-годишният Борис Немцов в книгата си "Провинциалистът".
Книгата е писана по времето, когато Немцов още бе губернатор на Нижни Новгород, преди да бъде назначен, заедно с Анатолий Чубайс, за първи вицепремиер в поредното правителство на Виктор Черномирдин, но въпреки това съдържа сигнали, които не могат да бъдат отминати. Все повече се спекулира с твърдението, че самият Елцин е избрал близо два пъти по-младия от него Немцов за свой неофициален наследник. Едно от откровенията на Немцов в "Провинциалистът" (този пасаж не би могъл да се появи случайно) е как при едно от посещенията си в Нижни Новгород Елцин споделил, че Немцов е вече достатъчно политически зрял, за да бъде президент на Русия. "Елцин ми предложи президентството. Това бе шега, разбира се... но тази шега имаше огромно ехо. " Мнозина биха искали президентът да се шегува по този начин с тях.
Не е шега обаче, че Немцов е един от малцината, които редовно играят тенис с президента (това е привилегия, запазена само за най-близките му). Както не е шега, че 26-годишният астрофизик, който изведнъж се включва в политическия живот през 1986 г. - активист е на едно от руските екологични движения, още през 1990 г. е избран за депутат. През август 1991 г., по време на опита за парламентарен преврат срещу Елцин, Немцов енергично се намеси на страната на президента. Малко по-късно влиза в предизборния щаб на Елцин. След това президентът го назначава за губернатор на Нижни Новгород, а през 1993 г. Немцов влиза в качеството си на губернатор в горната камара на парламента, Съвета на федерацията. На 17 декември 1995 г. Немцов с огромна преднина печели губернаторските избори в същата област и става най-младият руски губернатор - на 36 години. През април 1997 г. той вече е първи вицепремиер, отговарящ за социалната политика и преструктурирането на естествените монополи.
Още през 1992 г., когато пада правителството на Егор Гайдар, президентът се съветва с Немцов за състава на бъдещото правителство - кани го в новото правителство, като при това самият Елцин не изключва възможността именно Немцов да бъде новият министър-председател. Любопитни са подробностите около тези консултации - телефонният разговор между Елцин и Немцов е проведен посред нощ по свръхсекретната президентска телефонна линия, чрез сателитна връзка, в спрялата насред шосето служебна кола на Немцов, докато личният шофьор на Немцов зъзне на платното. Но тогава времето на Немцов още не е дошло. За разлика от сега.
Уязвимият Потанин.
Когато след президентските избори през юли миналата година Владимир Потанин бе назначен за вицепремиер, за мнозина, особено извън Русия, това бе изненада. Един банкер, председател на борда на директорите на една от най-големите руски банки - ОН&?cy;КСИМбанк, и като такъв със специални финансови и икономически интереси, влезе в правителството. Забравена бе малката подробност, че сред специалните интереси на Потанин влизаше и финансирането на успешната предизборна кампания на Елцин.
Отношението на Елцин към Потанин е доста по-различно от бащинското му поведение към Немцов - то е чисто делово, но на практика това не променя нещата. Без Елцин Потанин никога не би имал място в изпълнителната власт. Което от своя страна предопредели отношенията между Потанин и неговия нов пряк шеф, премиера Виктор Черномирдин, както и това, че при последното преструктуриране на кабинета Потанин загуби поста си.
Още от самото начало отношенията между Черномирдин и Потанин бяха доста резервирани и чисто работни. Само по себе си обаче това никога не е причината за оставката на един вицепремиер. Причината не е и в това, че Черномирдин никога не е смятал Потанин за човек от своя кръг. Причината е в основателния страх на Черномирдин от Потанин, при това не от самия Потанин, а от Потанин в съюз с Анатолий Чубайс. А такава връзка наистина има.
Потанин - технократ, банкер, уязвим заради интересите си в ОН&?cy;КСИМбанк, се нуждае от прикритието на политика Чубайс. Той пък от своя страна се нуждае от това, което Потанин може да му предложи като чисто прагматичен управленски подход. А в крайна сметка те двамата бяха тези, които организираха кампанията на Елцин - единият финансово, другият политически.
Един такъв универсален съюз не можеше да не си докара мощни врагове. Още повече че на свое разположение Потанин има една от най-големите руски финансово-промишлени групировки. А до този момент в правителството имаше само един човек, имащ зад себе си такава групировка - Виктор Черномирдин и стоящата зад него РАО "Газпром".
И тогава Потанин направи две грешки, свързани именно с интересите на неговата финансова група. На първо място, като първи вицепремиер и председател на кредитно-паричната комисия на правителството той направи всичко възможно и в крайна сметка успя да закрие Националната резервна банка. А контролният пакет в тази банка бе собственост на РАО "Газпром".
И второ, Потанин отмени специалния режим за преструктурирането на задълженията на петролната компания ЮКОС, поставяйки под въпрос бъдещето на една от петте най-големи руски петролни компании, в която контролният пакет се държи от конкурентната на ОН&?cy;КСИМбанк банка "Менатеп", след което вече и самият Елцин не можеше да го задържи в правителството.
Когато течаха консултациите при президента за състава на новото правителство, Чубайс бе най-яростният защитник на тезата, че Потанин трябва да остане в кабинета. Тогава Черномирдин изигра големия си коз, заявявайки, че никога няма да работи с Потанин и ако той остане на поста си, ще подаде оставка като премиер. И Потанин не остана.
Така приключи кратката политическа кариера на банкера Владимир Потанин. Но тези, които го отписват от сметките, бъркат. Най-малкото защото през 2000 г. предстои нова президентска кампания, а тя също трябва да бъде финансирана от някого.
Скрито от публиката.
След като Анатолий Чубайс бе назначен за първи вицепремиер, в неговия кабинет на началник на президентската канцелария в Кремъл се нанесе Валентин Юмашев. Името му не говори много на широката публика. Бившият шеф на отдел "Писма" на сп. "Огонек" наследи на този пост един от най-влиятелните в момента политици в Русия, а като се има предвид и това, че понякога пие чай със семейството на президента, изниква въпросът това ли е следващият Чубайс.
Кариерата на Юмашев започва с документалния филм от времето на перестройката и изборите за парламент през 1989 г. - "Борис Елцин. Портрет на фона на борбата". Филмът излиза на екран с едногодишно закъснение, ден преди Елцин да бъде избран за председател на Върховния съвет на Руската федерация. И тогава Елцин публично прегръща и целува Юмашев с думите: "Благодаря ти, Валентин, за всичко. " След което Юмашев също започва да играе тенис с президента.
По-късно Юмашев отново губи публичността си, член е на първия предизборен щаб на Елцин за миналогодишната кампания, но никога не казва и една дума на неговите заседания. Докато не се появява т.нар. аналитична група на Чубайс, която по-късно се превърна във втория предизборен щаб на президента, изковал изборната му победа, и докато в главата на Юмашев не се ражда идеята за привличането в кампанията на дъщерята на Елцин Татяна Дяченко. Тогава започват дългите разговори с Дяченко, които да я убедят да се включи в кампанията. После трябва да бъде убедена майка й. После баща й. Докато президентът не започва все повече да следи работата на "аналитическата група" и тя не се превръща в официален предизборен щаб на Елцин.
Интересно е, че в списъка с кандидати за наследник на Чубайс на поста началник на президентската канцелария Юмашев е на последно място. Не защото фамилията му започва с предпоследната буква в азбуката Ю. След нея идва Я, но президентският говорител Ястржембски не фигурира в списъка. Така е наредил лично Борис Елцин, който също така еднолично избира Юмашев за шеф на своята канцелария, превръщайки го в четвъртия политически син на президента на Русия.
Екзотичната смес от религия и политика може да взриви Турция
Ася БОЧЕВА
Стъпила на европейския и азиатския континент, Турция географски може да се счита за държава с двойно гражданство. Символиката на двойните стандарти се възприема като част от екзотичния аромат на Ориента и негова привлекателна сила. Наистина туристите са очаровани от безпроблемното съжителство между древни джамии и модерни търговски центрове и административни сгради.
Далеч не толкова щастливо е съвместното съществуване на светското и религиозното начало в турския политически живот. Реформите на Ататюрк през 20-те години на века придадоха официален светски характер на държавата, но дори и приетата конституция, защитаваща принципите на секуларизма, не успя отведнъж да премахне вековете господство на шериата - основния ислямски закон, върховенството на Корана. Съперничеството между привържениците на светското и религиозното начало все още не е излъчило окончателния си победител. Ролята на не съвсем безпристрастен рефер в спора се поема от силната прослойка на военните, които не се колебаят, особено преди да предприемат по-радикални мерки - от 1960 г. насам Турция е преживяла три ръководени от тях преврата.
Конституционен казус или разчистване на сметки.
Преди седмица главният прокурор на Турция Вурал Саваш сезира Конституционния съд с искане да бъде забранена ислямистката Партия на благоденствието. Мотивът бе, че нейното съществуване заплашва светските основи на държавата - достатъчно основание според конституцията една политическа организация да бъде изпратена в черния списък. В изложението си пред магистратите главният прокурор наблегна на няколко пункта. На първо място Саваш се концентрира върху дейността на партията по време на управлението й, продължило близо година и завършило преди шест месеца. За съжаление юристът нямаше особен избор, освен да извлича изводите си от вербалната й дейност - изказванията на някои нейни лидери, включително и на председателя Неджметин Ербакан. В изложените примери централно място зае изказването на Ербакан на партийна конференция от 13 април 1994: "Турция вече е взела своето решение. Партията на благоденствието ще въведе нов, справедлив ред. Това е ясно. Дали преходният период ще бъде труден или не? Дали ще мине гладко или с проливането на кръв? Това ще решат нашите 60 милиона жители. " Наистина впечатляващо, но ясният контрааргумент, който би могъл да даде всеки начинаещ адвокат, е, че тези думи не представляват фактическо престъпление.
Известно е, че болшинството членове на Партията на благоденствието, образувана през 1983 г., са разочаровани от наложеното светско управление. Скандал предизвика искането на Ербакан по времето, когато заемаше премиерския пост, държавните служителки да носят на работните си места фереджета - нещо, което категорично противоречи на разпоредбите на съда. Но от друга страна, обвинението към Ербакан, че е отказал да затвори няколко религиозни училища само защото доминирания от военните Съвет за национална сигурност го е поискал, не е особено издържано. Първо, защото съветът има само съвещателни функции, и второ, защото самите генерали преди това са насърчавали създаването на религиозни училища, които да предпазват младите хора от нездравословни четива, като "Капиталът" например. Според Саваш престъпно е и обявеното от Ербакан, че неговата партия е партия на джихад или, казано с други думи, на"свещената война" на исляма срещу неверниците. В заключение прокурорът отбеляза, че ако има партия, която да заслужава да бъде забранена от Конституционния съд, това е Партията на благоденствието. Чуждите наблюдатели обаче си остават с впечатлението, че процесът е изкуствено създаден. Поне дотолкова, доколкото обвинението не можа да представи безспорни доказателства в полза на собствената си кауза.
На лидера на партията-обвиняем Неджметин Ербакан бе дадено правото да произнесе пред съда реч в своя защита. И той избра стратегически най-правилната посока - изтъкване на факта, че по този начин се нарушават човешките права на членовете на партията, а и основното конституционно право за свободно формиране на политическите организации. Назми Гюр, генерален секретар на Асоциацията за човешките права, е категоричен в съветите си към наблюдателите и обществеността: "Вгледайте се в политическите решения, стоящи зад юридическата материя. " Немалко от турските медии изтъкват, че процесът срещу Партията на благоденствието прилича поразително на гоненето на вещици в страните от Източна и Централна Европа след падането на комунистическия режим. Не е тайна също, че сведенията, събрани в обвинението от 40 страници, са взети от източници с явна антиислямистка насоченост, тоест не могат да претендират за особена обективност.
Освен всичко друго застъпниците на тезата, че ислямистите са крайни в техните изявления, също не могат да се похвалят с особено умерен или по-точно безпристрастен тон. Заместник-председателят на управляващата Отечествена партия Камран заявява, че за всяка държава съществуват заплахи, базирани в нейната история. Ето защо тя трябва да взема "превантивни мерки" за тяхното своевременно отстраняване. Думи, звучащи в не особено демократичен стил. Самият документ на обвинението завършва с категоричното убеждение, че ако "Партията на благоденствието бе продължила да управлява, то неминуемо Турция щеше да последва в пътя си държавите, ръководени от религиозни канони", като се имат предвид Иран и Афганистан.
Европейското предизвикателство.
Всъщност атаката срещу ислямистите в Турция бе отчасти предизвикана от предстоящото заседание на Европейския съюз, на което ще се обсъждат кандидатурите за членство. Досега Турция бе пренебрегвана от европолитиците главно заради незачитането на човешките права и правата на малцинствата в нея. Именно тук е грешката на сегашните управляващи, които смятат, че чрез забраната на Партията на благоденствието могат да спечелят благоволението на Европейския съюз. Вярно е, че на континента не биха искали една държава, ръководена от религиозни принципи, в своите структури. Но от друга страна, западните страни се притесняват от забраната на демократични партии, както и от нарушаването на основни права на гражданите. А управлението на светската Отечествена партия не дава особени основания да се счита, че ще се отнася по-благосклонно към тях, дори или именно ако се отнася до незачитането им спрямо политически противници.
Западните държави и най-вече Германия, в която, както е известно, има няколко милиона гастарбайтери от турски произход, вече се оплакват от повишаване на екстремистките прояви на религиозна основа. Този факт идва да покаже друга важна последица от една евентуална забрана на Партията на благоденствието. Лишени от възможността за демократично представителство в политиката, сегашните умерени ислямисти - членове на партията, ще се влеят в други, най-вероятно не толкова "демократични" структури. Което ще предизвика засилване на позициите на крайните течения и секти в ислямската религия и със сигурност могат да се очакват случаи, подобни на печалноизвестния атентат в Луксор, Египет, и кланетата в Алжир. Допустимият компромис изисква зачитане правата на ислямистите и конституционни санкции срещу крайните прояви в структурите им. Ербакан вече показа знаци на разкаяние, като се разграничи от крайните изказвания на някои от своите депутати, които нарече "луди глави". Въпросът е дали привържениците на светското начало ще изтълкуват правилно жеста на помирение.
Унгария каза "да" на НАТО
Какъв е отговорът на организацията
Ася БОЧЕВА
Точно преди НАТО да оповести крайното си решение относно първите си нови членове от Източна Европа, Унгария се опита да поеме инициативата в свои ръце. Правителството реши да организира референдум, който да покаже на западната общественост и ръководители ентусиазма на унгарския народ да се присъедини към защитната система на Запада. Съмнения относно резултата нямаше - отхвърляне на членство в пакта изглеждаше крайно невероятно. Опасенията на правителството всъщност се състояха в това, че активността пред урните ще бъде ниска, което пък от своя страна ще даде допълнителни козове в ръцете на антинатовските сили.
Това бе и причината да се вложат доста средства и усилия в предварителната кампания - тя бе добре организирана и разнообразна в методите си. Например герои в унгарска сапунена опера, ентусиазирано припяващи похвални оди в чест на НАТО. Телевизионните програми за деца също се оказаха повлияни от НАТО-вълната. Компютърна игра "Натополи", статии, радиопредавания и документални филми, разпространявани в ефира, библиотеките и училищата бяха само част от богато спонсорираната от правителството инициатива.
Както се и очакваше, вотът на 16 ноември не поднесе изненади. Но в същото време не беше и това, на което се надяваше правителството. Участваха по-малко от половината унгарци, имащи право на глас. Пасивността обаче бе компенсирана от огромното мнозинство, поддържащо присъединяване към НАТО - на 85.33% от действителните бюлетини стоеше отговор "да". Централната избирателна комисия обяви резултата за валиден поради факта, че е налице необходимият брой гласоподаватели - една четвърт, за да бъде признато за легитимно гласуването. Въпреки това решението на комисията срещна протеста на опозицията. Противниците на присъединяването са доста разнородна и малобройна група партии и групи, включваща крайните националисти, твърдите комунисти и една пацифистка група, която нарича себе си "Кръга Алба". Нейните членове твърдят, че е налице нарушаване на Закона за референдумите от 1989 г., който предвижда минимум 50 процента участие за валидност на вота. Според поправка на конституцията обаче това условие отпада, което едновременно накара унгарското правителство до диша по-леко и обезсмисли протестите на опозицията.
Реакцията на НАТО.
Реакцията на Северноатлантическия пакт бе определено положителна, въпреки че неубедителното участие на унгарците в референдума не допринесе за промяна в отношението по въпроса на консервативно настроения към разширяването на алианса американски Конгрес. Въпреки че това на е задължително натовско изискване, Унгария бе единствената държава, решила се на рискованата стъпка да проведе референдум. Още на следващия ден след допитването генералният секретар на НАТО Хавиер Солана заяви, че приветства неговия положителен резултат, който "демонстрира широката подкрепа на унгарския народ". Изявлението на Солана бе последвано от приветствия и от останалите ръководители на НАТО. Похвалите не бяха само на думи. Непосредствено след тях дойдоха и действията. На 27 ноември НАТО разпрати до Будапеща, Варшава и Прага официални покани към правителствата да подпишат идната седмица в Брюксел протоколите за присъединяването им към пакта. Поканите дойдоха логично след успешния завършек на преговорите на трите страни с ръководството на алианса. Очаква се членството на трите бивши участнички във Варшавския договор в НАТО да стане факт навреме за честванията по случай 50-годишнината на организацията през 1999 г. Цената на НАТО.
Неизбежният въпрос, който изниква, когато се заговори за разширяване на организацията, е неговата цена. И разпределението й съответно между новоприетите членове, САЩ и Европа. Джеси Хелмс, председателят на Комисията по международни отношения към американския Конгрес, твърди, че по принцип подкрепя разширяването на НАТО, но само при условие, че европейците са готови да поемат своя дял от финансовите разходи. Както е известно, необходимо е съгласието (тоест ратификацията) на всичките 16 члена на пакта, за да бъдат приети новите членове. Европейските правителства не реагират особено ентусиазирано на исканията на Конгреса. Те са съгласни да платят известна сума, но в рамките на разумното. Евро-американските несъгласия са не само по въпроса на стойността на цялата сума, необходима за разширяването, но и как тя да бъде разпределена. Пентагонът излезе с предложение пред Конгреса през февруари, в което се предвижда сметката да бъде разделена на три части. Първата предвижда разходи, които да подобрят качеството и мобилността на войските на настоящите членове на организацията, така че да бъдат в състояние да помогнат на новоприетите в случай на нападение. Според Пентагона тези суми трябва да се дадат от правителствата на Западна Европа, защото те за разлика от САЩ не са положили достатъчно усилия за гъвкавостта на армиите си. Втората част от разходите би трябвало да бъдат поети от новите членове и да бъдат изразходвани за модернизиране на собствените им армии в съответствие със стандартите на НАТО. И третата последна част ще се поеме от бюджета на организацията, във връзка с изграждането на инфраструктура, общи учения за синхронизиране на армиите и т.н. Според Пентагона общата сума, разпределена приблизително поравно между трите категории, се равнява на около 27 до 35 милиарда долара за период от 12 години. Америка ще поеме 1.5 до 2 милиарда от тази сума. Германия, Франция и Великобритания веднага обявиха цифрите на Пентагона за необосновано високи и решиха да направят свои изчисления.
Спорът между великите сили така или иначе не засегна положението на новите членове. Никой не оспори, че те трябва да поемат в пълна степен задълженията си, които, ако Пентагонът наистина не е преувеличил, ще бъдат непосилни за крехките им бюджети. Така радостта на трите привилегировани държави може да се окаже пирова победа, а лелеяното членство в НАТО - прекалено голям залък за новите демокрации.
Костов: Централноевропейската инициатива да стане действаща организация
На 28 - 29 ноември в Сараево се проведе среща на правителствените ръководители на страните от Централноевропейската инициатива (ЦЕИ). На нея бяха обсъдени целите и структурата на организацията във връзка с разширението на НАТО и ЕС, както и възстановяването на Босна и Херцеговина. Българският министър-председател Иван Костов заяви при пристигането си, че страната ни участва с добрата си политическа воля и стабилизираща роля в региона. Според Костов ЦЕИ е организация, която не бива да допуска създаването на нови разделителни линии в Европа. Тя трябва бъде "форум за разработване и инструмент за реализиране на идеите на европейската интеграция, балансираното разширяване на НАТО, развитието на регионалнo и субрегионално сътрудничество". По този повод беше прието обръщение към Европейската комисия. Дейността на ЦЕИ може да спомага за икономически растеж на страните и изравняване на разликата в стандартите между отделните страни. В изказването си премиерът изтъкна задоволството на българската страна от плана за действие на ЦЕИ, който включва развитието на трансконтиненталните магистрали, подобряването на гражданския контрол, създаване на съвместни предприятия и улесняване на свободното движение на хора, стоки и капитали. Иван Костов каза, че ще предложи да бъдат намерени конкретни механизми за финансиране на проектите и по-конкретно на коридори 4 и 8 (Дуръс - Бургас). Иван Костов заяви, че трябва да сме по-настъпателни по отношение на инвестициите. Подчертано бе, че сме координатори на транспортните проекти по плана SCEI (Шифтър).
Италиански представител подкрепи българския министър-председател по отношение на това, че ЦЕИ трябва да подпомага развитието на инфраструктурата. Във връзка с проектите за реконструкция на Босна и Херцеговина Иван Костов предложи българските фирми да участват в търговете с държавна гаранция. Иван Костов заяви, че се надява ЦЕИ да се превърне реално действаща организация чрез по-доброто взаимодействие с Европейската комисия.
НАКРАТКО
Прокуратурата на въоръжените сили повдигна обвинение срещу бившия шеф на вътрешното министерство ген. Атанас Семерджиев и тогавашния началник на МВР-архива ген. Нанка Серкеджиева за унищожаването на досиетата на бившата Държавна сигурност. Двамата ще отговарят за длъжностно престъпление, съобщи шефът на военната прокуратура ген. Емил Карамфилов. По заповед на Семерджиев "заради усложнената оперативна обстановка" са унищожени 148 527 агентурни дела на сътрудници и служители.
Бившата управителка на Балканбанк Надежда Апостолова излезе от следствения арест с постановление на Главна прокуратура. Обвинителите мотивират освобождаването й със заключението, че няма достатъчно данни за повдигане на обвинение срещу нея. Апостолова и бившият шеф на банката Иван Миронов бяха обвинени за отпускането на необезпечени кредити за 3 милиона долара.
Шефът на държавна фирма "Студентски столове и общежития" Георги Тошков поиска прокурорска проверка на Националния студентски съвет, Българския студентски съюз и Федерацията на независимите студентски дружества. Преди седмица представители на студентските организации го обвиниха на среща с премиера Костов, че сключва неизгодни договори с частни фирми.
"Произведено в България" събра 260 фирми в НДК
Националното търговско изложение "Произведено в България" събра за четвърти път родни производители в столичния НДК. Участваха 260 изложители на площ от 3500 кв.м. Броят на фирмите бе двойно по-голям в сравнение с 1995 г., когато бе първото издание на тази най-голяма търговска изложба. Единственото изискване за участниците бе да произвеждат на територията на страната. Най-масово бе представянето на фирми от текстилната, шивашката и обувната промишленост. По традиция изложителите продаваха изделията си с отстъпка.
За първи път бяха организирани специализирани салони - "ИНТЕРПЛАСТ" и "Информационната индустрия в България". "Целта на организаторите е в бъдеще цялата експозиция да се структурира по салони", обяви Христо Друмев, председател на Съюз "Произведено в България". "Изложението показа стабилизиране и забележителен напредък на родните фирми", отчита Йорданка Чавдарова, президент на "Бизнес Център България, един от организаторите.
Девет златни и 9 сребърни лъвчета отличиха най-добрите производители. Сред наградените са "Металснаб холдинг", "Хан Аспарух" - Исперих, "Хан Омуртаг" - Шумен, "Пампорово ски" - Чепеларе, "Лейди София", "БТ" - Благоевград, "Метал" - Варна.
Срещата на АПЕК - предизвестена скука
Борислав ДЕРМЕНДЖИЕВ
Доминиращата тема на годишната среща на осемнайсетте страни - членки на АПЕК (Азиатско-тихоокеански форум за икономическо сътрудничество), във Ванкувър в началото на седмицата бе как да бъде избавена Азия - най-динамичният в икономическо отношение регион в света, доскоро считан за основен двигател на икономическия растеж в глобалната икономика, от финансовата криза. Всъщност въпросът бе в какви размери ще бъде финансовата инжекция за региона. Предварителните очаквания бяха за финансов пакет в размер на 150 млрд. долара, но САЩ и компания склониха да се бръкнат само за 60 млрд. долара в допълнение към по-скоро символичната, отколкото оздравителна финансова помощ на МВФ за Южна Корея от 20 милиарда долара.
Представителите на Вашингтон не пропуснаха да напомнят, че за да се възобнови доверието на инвеститорите в потенциала на Азия, е необходимо мащабно либерализиране на пазарите в региона. За азиатските участници на форума, поначало протекционистично настроени, не бе тайна, че Вашингтон ще се опита да изтъргува отпускането на финансова помощ за Азия, колкото и нищожна да е тя, срещу ангажименти за либерализирането на азиатските пазари. Така и се получи. Изправени до стената, азиатските премиери, външни и търговски министри дадоха съгласието си за либерализацията на девет сектора от икономиката - от риболова до дървения материал.
В понеделник американският президент Бил Клинтън, явно все още не прозрял достатъчно добре параметрите на финансовите бедствия на Япония и Южна Корея и потенциалното им отражение върху глобалната икономика и в частност върху американската, призова Страната на изгряващото слънце да оглави спасителната кампания за извеждането на азиатските страни от финансовата криза, тоест правото за мажоритарната квота в "спасителния" финансов пакет за икономиките в региона бе любезно преотстъпено на втората по големина сила на глобалната икономическа сцена. Далеч от дипломатичния тон, японският премиер Риутаро Хашимото на свой ред отговори, че Япония винаги е помагала и ще помага и за в бъдеще на страните в разклатено финансово здраве, но е наивно да се очаква, че в момент на сериозна ликвидна криза в банковата система вследствие на крупните лоши кредити (800 млрд. долара), натрупани от банките през последните седем години, Япония ще е в състояние да задели каквито и да било финансови средства.
Усилията на азиатските правителства в допълнение към финансовата подкрепа от МВФ не са достатъчни за избавлението на икономиките от региона. Необходимо е международната финансова общност да се обвърже с по-сериозна подкрепа. Хашимото използва висотата на форума, за да успокои инвеститорите и вложителите в японските банки, че централната банка на Япония и финансовото министерство ще осигурят ликвидност на банковата система, като стартират схема за използване на обществени фондове за удовлетворяване на вложителите и изкупуване на нови емисии на банкови акции с цел осигуряване на ресурс на банките. Властите в Токио обсъждат вероятността и значителните финансови средства на пенсионните фондове да бъдат насочени към новоемитираните банкови акции. Резултатът бе незабавен. След като банковите акции, търгувани на японския фондов пазар, в понеделник отбелязаха спад от 30%, в сряда те се търгуваха вече при цени с 6.3% по-високи. В Япония са наясно, че ако бъде пропуснат моментът за възстановяването на доверието на инвеститорите, в един по-късен момент в бъдеще ще са необходими колосални суми.
В резултат на кризата в Азия се очаква да настъпи спад в икономическия ръст на САЩ от един процент - факт, сам по себе си недостоен да предизвика паника сред управляващите във Вашингтон. Дори нещо повече - американската икономика има необходимост от забавяне темповете на растежа, което обяснява нежеланието на САЩ да се обвържат с по-значима финансова помощ. Но когато се прибави възможността американски съкровищни бонове на стойност 100 млрд. долара да се окажат обект на борсова търговия и драстичното свиване на потреблението в региона, който поема 40% от износа на американските продукти, Вашингтон започва трескаво да лобира за интересите си.
Ще поиска ли монополистът НЕК да си отгледа конкуренция
Два са начините да се привикне монополистът НЕК към пазарно поведение - регулирането или конкуренцията, която е по-пазарният подход. При сегашното състояние на националния електропроизводител той най-малко от всички би се погрижил за енергийната ефективност например. Каква сметка има производител като НЕК, който не брои за загуба това, което е под 20%, и по дефиниция печели от нарастващата консумация, да прокламира свиване на енергопотреблението. НЕК с тази си структура няма и голяма нужда от чужди инвеститори. За какво са му хора, свикнали на чисти сметки, след като може да продължи да си прави общо счетоводство, да свива или да разширява един или друг сегмент на електропроизводствените мощности, понякога в противоречие на здравата логика, но за сметка на това в услуга на определени интереси. Пък и кой ли външен инвеститор би рискувал парите си в една неефективна структура с фиксирани цени и липса дори на зачатъци на тарифна политика.
Очевидно е, че сегашният модел на силно централизирано управление, вертикално интегриране на производството, преноса и разпределението на енергията в монополни спрямо потребителите структури е неефективен. При това е усложнено и взаимодействието с ресурсния ешелон - въгледобива. Според специалистите това е деформирало енергийната политика, която увеличава дела на вносните енергоресурси, свивайки националните. Това е наследство, което в силно инерционна система като енергетиката трудно ще бъде променено, ако се разчита само на вътрешните му ресурси от инициативност.
Либерализирането на електро-енергийния пазар.
Раждането на обединена Европа в областта на електроенергетиката е свързано със създаването на ЮНИПЕД през 1925 г. Първите директиви по отношение на цените, транзитния пренос и координацията на инвестициите в енергетиката се появяват между 1989 и 1990 г. Съветът на министрите на енергетиката на 15-те страни от ЕС преди две години прие текст, който потвърждава, че "една от главните цели на директивата за вътрешния електроенергиен пазар е укрепването на конкуренцията в полза на всички потребители и затова европейските електроенергийни системи трябва прогресивно да интегрират пазарните механизми".
На 20 юни 1996 г. министрите на енергетиката на страните от ЕС приеха единодушно становище за частична и прогресивна либерализация на европейския електроенергиен пазар. Директивата за общоевропейския електроенергиен пул влезе в сила от началото на тази година и държавите разполагат с две години, за да залегне тя в националните им законодателства. Успешната интеграция на България в европейските и атлантическите структури едва ли е осъществима при сегашния модел на монополен електроенергиен мастодонт, който от години е иззел от производствените предприятия дори най-елементарните стопански функции - самостоятелното счетоводство и доставката на суровинни ресурси.
Модели за преструктуриране.
Обединеното кралство.
През 1989 г. с "Акт за електричеството" едновременно се въвежда приватизацията на отрасъла чрез раздробяването на предишната компания СEGB на четири напълно независими предприятия и конкуренцията - не само на равнище производство, а и при снабдяването, със срок до 1998 г. Като резултат в момента в Англия и Уелс съществуват около 20 електропроизводствени предприятия, една преносна компания - национална мрежа, и дванадесет разпределителни компании. Търговията на електричество се организира и чрез пул - модел за организиране на производство/пазар на едро. Производствените предприятия продават своята енергия на пула, който се координира от националната мрежа, която притежава монопола на преноса "високо напрежение". Дванадесетте електроснабдителни предприятия държат и управляват системата за разпределение, но нямат монопол за доставка. Конкуренцията в доставките на дребно се организира чрез т.нар. система "Достъп на трети лица до мрежата". Клиентите, които потребяват повече от 100 киловата, имат право на избор на доставчик. Всички предприятия са със 100% частен капитал.
Според специалистите английският модел е жизнеспособен, тъй като инвестициите и новото строителство са по-интензивни, повишават се ефективността и използваемостта на машините, намаляват се сроковете за изграждане на нови мощности, средната производствена цена на електроенергията намалява. Въпреки това цената на енергията, произведена от английските централи, остава висока и това се дължи на неефективен въгледобив, високи разходи за енергията от ядрените централи, недостатъчните регулативни мерки.
Германия.
Девет регионални взаимносвързани предприятия контролират 81% от производството и почти изцяло преноса и 34% от разпределението. Структурата на капитала е колективно-местна с участието на провинциите. Осемдесет регионални предприятия произвеждат 9% от електроенергията и разпределят 39% от нея. Деветстотин общински и местни частни фирми произвеждат 10% и разпределят 27%. Конкуренцията е ограничена от множество договори за концесия и териториално разграничаване. Разглеждат се предложения за промяна на юридическата рамка на системата и въвеждането на договорна форма на достъп до мрежата.
Белгия, Испания и Холандия.
Преобладава по-скоро обратната идея - за концентрация на производството, за постигане на по-голяма ефективност, като целта е да се запазят и да се изградят съоръжения за производството, които да са с по-подходящи размери за бъдещото интернационализиране.
Трите големи частни белгийски компании са се слели, за да създадат през 1992 г. ELEKTRABEL, която също е изцяло частна. Сливанията в Испания през 1991-1992 г. са били обосновани от желанието да се укрепи отрасълът с оглед отварянето на международните пазари. През 1996 г. се е състояло обсъждане постепенно да се въведе конкуренция в производството и да се започне освобождаването на пазара.
В Холандия четири производителя осигуряват основното производство на електроенергия. SEP е органът, който координира производството и притежава преносната мрежа. Общинските власти са директно ангажирани в обществените доставки или с участие в 23-те електроснабдителни предприятия. По-голяма част от тези предприятия са хоризонтално интегрирани, като осигуряват също дистрибуцията на газ и топлоенергия. Електроснабдителните предприятия са собственици на производителните предприятия и именно те притежават SET. Дистрибуторите и големите консуматори имат юридическа свобода да купуват електроенергия от производител по свой избор.
В Холандия е обсъждано предложение за сливане на четирите големи производствени компании, за да се заздрави отрасълът с оглед на либерализацията и на едно по-голямо отваряне на международните пазари.
Швеция и Финландия.
Реформите в тези страни с въвеждането на пълна конкуренция и всеобщ достъп на трети лица до мрежата приличат на реформите в Обединеното кралство.
Шведската електроенергийна система се състои от национална мрежа (Svenska Krafnat) и от съчетание от публични, частни и общински електроенергийни предприятия. Осем големи предприятия си разделят 90% от производството. Най-голямата компания с 50% от производството е Vatenfal DL, като тя е изцяло с държавен капитал. Тези осем предприятия осигуряват обслужването на регионалните мрежи. Дистрибуцията се извършва главно от общински предприятия, които са около 260 на брой. Мрежите за локално разпределение и регионалната мрежа са отворени за всички, т.е. достъпът до преносната мрежа е пълен. Всички мрежи функционират в регламентиран монопол, но продажбите до клиентите са отворени за конкуренция. Електроснабдителните предприятия са около 200.
Държави с държавни структури на енергетиката.
Франция.
Енергийният сектор е доминиран от EDF, която държи 95% от производството и разпределението и почти изцяло преносната мрежа. Като алтернатива на принципа ATR (достъп на трети лица до мрежата) е приет моделът "Единствен купувач". Според него само електропреносната компания, не и отделните консуматори, може да купува електроенергия от независимите производители. Доставката на енергия за всички консуматори се прави от преносната компания.
Италия.
Положението е почти като във Франция. Държавната компания ENEL държи 80% от от производството, 100% от преноса и 95% от разпределението. Компанията е в процес на приватизация. Очаква се тази приватизация да бъде придружена от реорганизация на предприятието и преструктуриране при модела "Единствен купувач".
Моделите за преструктуриране на НЕК.
Според новия шеф на НЕК по електропроизводството Димчо Иванов, а това е позиция, която се защитава и от редица други експерти в електрокомпанията, най-подходяща за нея в сегашния момент и осъществима в обозрима перспектива е структурата на вертикално интегрираната компания с конфигурация "Единствен купувач". Това означава предоставяне на по-голяма и разширяваща се икономическа самостоятелност на електропроизводствените и електроснабдителните клонове. Между централното управление на компанията, от една страна, и клоновете, от друга, ще се установят постепенно търговски отношения на базата на вътрешни договори за покупка и продажба на електроенергия по вътрешноразчетни цени. В този смисъл централното управление, заедно с централното диспечерско управление, постепенно ще поеме ролята на единствен купувач по отношение на електропроизводствените клонове и независимите производители - топлофикационни и заводски ТЕЦ, частни ВЕЦ, внос и други, както и единствен продавач на електроснабдителните клонове. Предвижда се това да бъде придружено с оптимизиране броя на електроснабдителните клонове с цел създаването на икономически равностойни субекти.
Предполага се, че по този начин ще се създават и разширяват условията за конкуренция между производителите на електроенергия както в рамките на компанията, така и извън нея, казва г-н Иванов.
В новата стратегия препоръчват по-либералния модел на регионалната организация на електроснабдителната дейност в регионални електроснабдителни дружества, съпроводено с навлизане на общински и на частни капитали. НЕК осигурява експлоатацията и развитието на електропреносната и на междусистемните мрежи, диспечерско-технологично управление на пазарните субекти в рамките на национален енергиен пул и брокерски услуги по организацията на търговете с електроенергия на пазара, включително на вноса и на износа на електроенергия.
Най-либералният модел на поведение на НЕК допуска компанията да закупува електроенергия от независимите производители и от внос и да я реализира на пазарни принципи в регионалните електроснабдителни дружества и големите потребители. Това ще става в границите на лицензираните зони на електроснабдителните дружества. Предвижда се също в зависимост от националните и регионалните условия пазарното поведение да може да се ограничава за определен период от време в рамките на въвеждането на единствен купувач.
Организацията на работата и действието на диспечерския (брокерски) център на националния енергиен пул се базират на основополагащите стъпки за управление на електропроизводството в пазарна среда - формирането на пълноценен пазар на електроенергия чрез допускане до пазара на необходимия брой пазарни субекти - независими производители на електроенергия, осигуряване на нормативна подкрепа за функционирането му, обявяване на дългосрочна ценова и тарифна стратегия за изкупуване на електроенергията.
Инвестиционна политика.
Неколкогодишното закъснение с рехабилитирането на съществуващите мощности, строежът на заместващите и нови мощности изисква за кратко време да се намерят огромни за възможностите на страната капитали. Затова на преден план излиза въпросът за привличането на външни инвестиции. Досегашната схема това да става чрез НЕК с държавна гаранция едва ли ще продължи да работи при ограниченията, които налага валутният борд. Така че остават две възможности - привличане на чужди инвеститори и адекватна ценова и тарифна политика.
Възможностите за корпоративно финансиране.
Има няколко схеми за привличане на корпоративни капитали, които са подходящи за енергийните обекти. Едната е предоставянето на концесия върху съответната централа. Този подход вече е достатъчно познат у нас, въпреки че концесионната дейност все още е блокирана.
Втората е така наречената BOT-схема. Това е модел или структура, които използват частни инвестиции за изпълнение на проекти, свързани с развитието на инфраструктурата, които исторически са били приоритет на обществения сектор. Проектното финансиране е крайъгълният камък на този подход. Това в най-общи линии означава, че кредиторите разчитат, че заетите средства ще бъдат върнати от активите на проекта и от вероятните приходи, а не от други източници, като държавни гаранции или активи.
При изпълнението на BOT-проект на частната фирма се дава концесия да построи и ръководи даден обект, който нормално се строи и ръководи от правителството. Този обект може да бъде електрическа централа, пречиствателна станция, летище или друго съоръжение. Частната фирма е отговорна и за финансирането и разработването на проекта. В края на периода на концесията частната фирма връща собствеността на проекта на правителството. Съкращението BOT означава "строя, ръководя и прехвърлям". Има различни варианти: строеж - собственост - управление, строеж - управление - подновяване на концесията, строеж - собственост - управление и прехвърляне и т.н.
Друга възможност е изграждане на смесени фирми. Съществува също вариант с търгуването на договор за дългосрочна доставка срещу инвестиция в реализирането на проект.
Чужди компании проявяват интерес към българската енергетика.
Едни от първите западни компании, които стъпиха на българския енергиен пазар, бяха в атомната енергетика - "Сименс", "Фраматом" и "Уестингхауз".
"Сименс", "Фраматом" и няколко руски фирми от ядрената индустрия създадоха консорциум специално за реконструкцията и модернизацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Проектът е на стойност 250 млн. ЕКЮ и във финансирането му ще участват европейски банки, организацията "Евратом". Българското правителство обяви, че ще даде държавна гаранция за кредита и ще подкрепи работата на консорциума.
Отново в проект за реконструкция и модернизация на 5 и 6 блок на АЕЦ, но свързан с въвеждането на модерна информационна система, кандидатства и бе одобрена след международен търг американската компания "Уестингхауз". Стойността на проекта е около 55 млн. долара, кредитът ще бъде осигурен от Ексимбанк. За него също се иска държавна гаранция.
"Сименс" има също така проект за строеж на паро-газова централа край Ихтиман. Според хора от НЕК компанията дори вече е купила терена, но не може да подпише договор поради липса на електроенергийни тарифи. Според изчисленията на "Сименс" един киловат, произвеждан от тази централа, ще струва 4 цента.
Международната компания "Квернер", която е лидер в изграждането на инфраструктури, също проявявала интерес към енергийни проекти. Наскоро представител на компанията е бил на посещение у нас и обсъждал конкретни инфраструктурни проекти, обясни председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Американската "Ентерджи", която е сред петте най-големи енергийни компании на САЩ, предлага конкретен проект за "Марица изток" за около 120 млн. долара. Една от възможните схеми за реализирането му е по модела BOT. Дискретен все още интерес към енергийни проекти проявявала и "Шел".
Японската "Ничимен" също прояви интерес към реализирането на проект за изграждане на заместващи мощности в "Марица изток". Общата стойност на проекта, чието финансиране от международни финансови институции се провали поради ограниченията за предоставяне на държавна гаранция, е около 600 млн. долара. Предлаганата схема е съвместна собственост в централата. Американската "Бехтел" отдавна присъства у нас и е правила проучване върху възможностите за промяна на горивната база на ТЕЦ "Варна".
Френската ТИОН се интересува от СЕК - София, и модернизацията на ОЦ "Земляне". Американската "Кийстоун" предлага варианти за финансиране на разработения от държавната фирма "Тотема" проект за промяна на горивната база на ТЕЦ "Варна" срещу договор за дългосрочна доставка на въглища. От 3 до 5 млн. долара ще струва реализацията на проекта за всеки от първите три блока на централата. Единият вариант на предложението на "Кийстоун" предвижда инвестирането на до 15 млн. долара в реализацията на проекта, които да бъдат негарантиран кредит към НЕК. За част от предполагаемата консумация на ТЕЦ "Варна", която е от 400 000 до 800 000 тона годишно, да се сключи 10- или 15-годишен договор за въглища от Индонезия, които са най-подходящи при новата горивна база, осигуряват висока маневреност на централата и практически правят излишни сероочистващите съоражения, тъй като имат изключително ниско съдържание на сяра. Вторият вариант на предложението на "Кийстоун" предвижда да се създаде консорциум с участието на производителите на въглища, американска енергийна фирма и инженерингова организация, които да инвестират в цялостната рехабилитация на блоковете на централата, включително проекта за смяна на горивната база, срещу предоставянето на концесия или купуване на 50% от ТЕЦ "Варна".
Енергийната мафия - мит или реалност
Галина Александрова
В енергетиката действа мафия, обяви на всеослушание главният секретар на Комитета по енергетика в началото на седмицата. Според Данаил Тафров шефове на НЕК лансирали Мултигруп за доставчик на украински въглища за България. "В момента, когато нашите експерти се борят да ограничат украинската мафия, която играе с наши фирми, внезапно се озова оферта на Мултигруп - Швейцария. В нея пишеше, че "Мулти" е готова да внесе 100 000 тона въглища по 44-45 долара на тон условно гориво. Ние отказахме, защото четири фирми вече бяха спечелили търга", цитира в."24 часа" главния секретар на КЕ. Според Тафров класираните фирми щели да внесат по 20 000 тона, за да се запълни очакваният вакуум.
На специална пресконференция Мултигруп обяви, че ще съди за клевета главния секретар на енергийното ведомство.
Мултигруп е сред фирмите, спечелили обявения от НЕК търг за внос на 100 хил. тона украински въглища за ТЕЦ "Варна", уточни вицепрезидентът на групировката Николай Вълканов. Според него офертата на "Мулти" била с най-ниска цена - 41.6 долара за тон гориво, като в цената влиза и транспортът до Варна, твърди Николай Вълканов. Според него Мулти-груп участва и във втория търг за доставка на 100.5 млн. тона за следващите 3 години, като предложената от групировката цена е 41.97 долара на тон.
Прегледът на офертите показва, че реалната цена на "Мулти" заедно с фрахта и и митата е 43.36 долара на тон. Тази цена е близка и в някои случаи дори надвишава някои от офертите на другите класирани фирми. "Гама/ Трейдърс интернешънъл" например предлага два вида въглища по окончателни цени 43.28 и 43.17 долара на тон. Офертите на "Гленкор" са съответно за 42.93 и 43 95 долара на тон. "Адванс трейдинг - Швейцария" предлага цени 43.19 и 44.47 долара на тон.
Проблемът в действителност не е толкова и само в цените, а по-скоро в лансирането на отделни групировки, които постепенно монополизират съответния енергиен пазар. Известен е фактът, че Мултигруп например невинаги се появява на търговете за въглища открито. Някои данни сочат, че една от подставените фирми на групировката е "Ритъм-4", която е доставяла въглища за ТЕЦ "Варна". Едноличният търговец Таня Данева, собственичка на старозагорската "Ритъм-4", фигурира също като съдружник в ООД "Ритъм-96", явно фамилна фирма, регистрирана в старозагорския окръжен съд, в която списъкът на съдружниците се води от Руси Данев. Същият Руси Данев пък фигурира в документ за доставка на сибирски антрацит като представител на "Ритъм - Мултигруп". Сделката се агентира от фирма "Медиa инвест", а финансовото обслужване се извършва от Русская кредитная банка. Това най-вероятно не е единственият случай на подобна верига от фирми, когато не е ясно кой е реалният партньор на НЕК по сделката. По-точно не е ясно за външен наблюдател, но едва ли определени отговорни служители в електрокомпанията са били в неведение през последните години, че Мултигруп монополизира доставките от Украйна. Сега, след като загуби позиции в доставките на газа, групировката явно иска да възстанови позициите си на пазара на въглища. А стане ли отново монополен доставчик, вече ще може да диктува и ценови равнища и да произвежда заплахи от типа "Ще спрем топлото".
Тезата за енергийна мафия не е непозната и ако прозвуча сензационно, то е, защото за пръв път се лансира официално от човек, който заема ръководен пост в енергийното ведомство.
Дали ще се нарече мафия или с друго име, сенчестата дейност на различни групировки отдавна се е просмукала в енергийните структури и се домогва до енергийните пазари. Най-безобидната дейност, но не и по отношение на печалбите и причинените на държавата щети, е завладяването на язовирите, собственост на НЕК, срещу символичен наем. Следват доставките на въглища, където няколко нормални фирми със зъби и нокти трябва да отстояват правото си на живот и най-често се принуждават да сменят бизнеса под натиска на по-мощни интереси. Ремонти в енергетиката се продават на частни фирми без задължително изискване за лиценз и това се е случвало дори в АЕЦ. Именно в атомната централа преди години гръмна големият скандал с доставката на дефектно гориво, твърдят хора от НЕК. Пак там стана далаверата с изнесените от частни фирми тръби от ремонта, които след това отново били препродавани на централата. Общият "бизнес" на шеф на централата и предприемчивите частници източил от АЕЦ милиони.
Интересите в областта на доставките, транзитните проекти за газ и дори собственото проучване и добив на синьо гориво са вече висш пилотаж в областта на сенчестия бизнес. Достатъчно е да се припомни как никому неизвестната преди четири години "Овъргаз" беше представена в Москва от наш министър като определената от българското правителство фирма, която ще реализира доставките. Как Минстрой (без да се уточнява, разбира се, коя от двете фирми - държавната или тази на Мултигруп, но това е без значение, защото и до днес те имат общ шеф, който е и вицепрезидент на "Мулти") беше лансирана като компанията, която ще строи газопроводите и петролопровода, при положение че съществува Газстроймонтаж. Как като по магия се появи странното образувание Национална газова компания точно преди старта на преговорите с Москва за газа и дори бе записана като участник в проекта от българска страна от тогавашния шеф на КЕ Никита Шервашидзе. Добре че накрая Любен Беров се усети за скроения номер и парира опита в двустранните отношения да се намести структура, доминирана от "Мулти", "Зевс холдинг" и "Велес холдинг". "Мулти" обаче не спря с опитите и замалко не успя да приватизира междудържавните контакти, пускайки пипала не само в бизнеса с газа и въглищата, но и в трансфера на електроенергия, и в търговията с цигари, електрониката, петрола и т.н. - винаги с протекции от най-високите етажи на властта или поне от шефовете на държавни монополи, а твърде често прикрита зад офшорни фирми. Такъв е случаят с компанията "Пауър инвестмънт рисърч", която в продължение на няколко години подписваше договор с НЕК за транзит на ток до съседна Югославия. Фирмата е с швейцарска регистрация, но очевидци от НЕК твърдят, че зад нея стоят Мултигруп и руски капитали. Редакционна проверка показа, че в Швейцария има само една фирма с името Pfwer Investment Reserch S. A. със седалище във Фриборд и предмет финансова и консултантска дейност. Това най-вероятно е офшорна компания, която работи за "Мулти" и руските й партньори. Акционерният й капитал е 100 000 швейцарски франка, разпределен в 1000 акции на приносител. Приносител може да бъде всеки, включително и хора от ръководството на Мултигруп. При това се оказа, че фирмата е регистрирана през февруари 1996 г., т.е. тя реално не би могла да бъде страна по договор за внос на електроенергия за 1995 г., въпреки че според тогавашен шеф на НЕК такъв договор е имало. Подобен е и случаят с швейцарската "Интерком", която от края на миналата година е собственик на най голямата поточна линия за производство на компактдискове в ДЗУ - Стара Загора, под чиито споразумения за сделки се подписва шефът на "Овъргаз" Сашо Дончев. Фирми на "Мулти" опитаха да приватизират с увеличаване на капитала Газстроймонтаж, "Минстрой холдинг" и ОЦК, но не успяха. Швейцарски офшор на групировката, регистриран във Вадуц, Лихтенщайн, обаче успя да приватизира по същата схема "Бороспорт" и "Интерхотел Арбанаси палас" - Велико Търново. Всички сделки на групировката от този тип са подплатени със съответно протежиране от високо държавно ниво. Не е случаен фактът, че тя се превърна в приют за бивши шефове на енергетиката и зам.-министри от различни сектори на икономиката. Дали това има нещо общо с веригите на мафията, които включват частни бизнесмени, служители в държавни фирми, висши шефове в държавната администрация и хора-бушони, е трудно да се твърди с категоричност, но асоциацията е неизбежна.
Войната за енергийните пазари включва и убийства.
На 11 ноември 1994 г. турчинът Джабар Атак, занимаващ се с търговия на въглища, разстреля в мерцедеса им Николай Петев, главен диспечер в НЕК, Нико Керенски, Георги Халачев и Петко Кацаров от частната българска фирма "Фльорир". Една от версиите беше, че българите от "Фльорир" дължали крупна сума на турския търговец. Това така и не бе доказано при следствието.
НЕК оповести официално, че Никола Петев като началник на Централното диспечерско управление е бил командирован в Анкара, за да осъществи рутинни преговори за обмен на електроенергия. За недостоверни бяха обявени взаимоотношенията на Петев с фирмата "Фльорир", с фирмата на Джабар Атак и с която и да е друга частна фирма, обяви пресцентърът на НЕК по повод на публикации в печата, опитващи се да тълкуват случая.
И днес в НЕК и КЕ виси некролог, който за трета поредна година напомня за нелепата смърт на главния диспечер. И досега не знаем причината, поради която бе отнет животът ти, пишат близките на Петев. Търсенето на обяснение за насилствената смърт на четирима души няма нищо общо с ровенето за евтини сензации. Този случай твърде много прилича на показно убийство, за да се приеме версията, че е някаква грешка.
Почти година след убийството, през септември 1995 г., убиецът Джабар Атак бе намерен обесен в килията на затвора в град Коджаели. Търговецът на въглища, който твърдеше, че българите му дължали пари, вероятно е бил убит по поръчка на турската мафия, коментираха тогава повечето турски вестници. Според турските медии връзките на Джабар Атак с турската мафия били повече от безспорни, след като с неговата защита пред съда се зае адвокатът Ихсан Джошкун, който води делата на повечето големи мафиоти в Турция. Според видни наши енергетици турската мафия е най-мощна и с най-ревниво пазени интереси именно в областта на енергетиката.
Един месец по-късно стана известно, че фирмата на убитите нашенци в Турция е поискала от Софийския градски съд да я обяви в несъстоятелност, защото търговията с въглища вече не вървяла. Братът на убития Керенски декларира в съда 78 млн. лв. задължения, с които изгоряха Стопанска банка, фирмите "Полимед" и Украинското дунавско пораходство, което превозвало въглищата от Украйна.
Показното убийство на Андрей Луканов също се свързва с енергийния трансфер. Още в деня на разстрела на соцлидера една от версиите сочеше към енергийната мафия. Името на Луканов се свързва с една от най-големите частни компании в Турция с подчертан интерес в енергийния сектор. По непотвърдени данни с нея са имали контакти и частните бизнесмени от "Фльорир", с които според някои източници Петев отишъл по поръчка на енергошефовете да проучва възможностите за трансфер на електроенергия от Русия и Украйна към Турция. Непосредствено преди убийството Луканов договорил износ на ток от НЕК за Сърбия, в която "Мулти" вече беше направила пробив. Към турския енергиен пазар от доста време се домогват Мултигруп и "Зевс холдинг". "Мулти" дори регистрира съвместна фирма с Обединени енергийни системи в Москва с цел да осигури трансфера на ток за балканските държави.
Нови фаворити пробиват в енергетиката.
През 1996 г. по договор с НЕК в търговията с въглища се включва "Фертаско лимитед" - офшорна компания, регистрирана в Лимасол, Кипър. Договорът е за доставки на почти цялото количество виетнамски въглища - по 80 000 тона месечно от края на юли 1996 г. до 30 април 1997 г. Фирмата се представлява от Александър Серебряков. В допълнение към този договор от 1 август 1996 г. като представител на "Фертаско" е посочен Пламен Дионисиев, според някои източници той е брат на Борислав Дионисиев, бивш член на бившето Г-13, свързван с гръцкия бизнесмен Вардиноянис. Пламен Дионисиев държи също 40% в "Деница трейдинг" ООД в съдружие с Ангел Първанов, в "Мирел груп" и още няколко компании. Твърди се, че "Фертаско" е фирма на бивши служители на "Електроимпекс", които, както повечето -импекси, са изпълнявали не само търговски функции. На 3 септември 1997 г. уволненият миналата седмица директор на НЕК Божан Сиромахов подписва анекс към началния договор с "Фертаско", чийто приемник се явява регистрираната също в Лимасол фирма "Коленерго", представлявана от същия Пламен Дионисиев. С този анекс общото количество въглища от 900 000 тона се завишава с 240 000 тона. Месечните доставки са между 60 000 и 80 000 тона по график до края на септември 1998 г. Дори при сравнително добри цени покриването на пазара само от един доставчик едва ли е най-здравословният начин за дейността на НЕК.
Седмица след подписването на този анекс шефът на НЕК проф. Шушулов предоставя на групировката "Компакт холдинг" пълномощия да води преговорите със съответните украински институции за доставка на въглища за дългосрочен период от 5 до 10 години. Минималното количество на годишната доставка, посочено в документа, е 600 000 тона, доставяни на равни партиди по цена 36-37 долара на тон ФОБ, Варна. Заедно с фрахта и митническите начисления това пак прави около и над 36 долара на тон. Въпросът е защо се трепаха вицепремиерът Евгений Бакърджиев и енергийните шефове да ходят до Украйна за договаряне на въглища, "възстановяване на традиционно добрите междудържавни отношения и концентрирането на усилията на двете страни за глобалното решаване на енергийните им проблеми", след като проф. Шушулов е делегирал тази дейност на частния холдинг.
Мит ли е енергийната мафия или този проблем съществува реално? Ако е първото, то има много лесен начин за развенчаване на тези митове - безкомпромисно прилагане на конкурсния принцип при всякакви възлагания на доставки, независимо дали става въпрос за оборудване, за въглища или за голяма бройка химикалки. Ще помогне и пълната прозрачност за сделките на електрокомпанията. Ако е второто, просто проблемът трябва да бъде идентифициран и решаван. Политиката на щрауса няма да помогне.
Реалната цена на тока е основен критерий за външно финансиране
Фил Евинсън, вицепрезидент на "Уестингхауз" за Централна и Източна Европа, пред в. "Капитал"
Вече пет години "Уестингхауз" е на българския енергиен пазар. Какво поддържа интереса на компанията към България?
- Атомната енергетика е много важна за България, тъй като собственият ви капитален ресурс е ограничен. Както знаете, електроенергията, произвеждана от атомни централи, е по-евтина. Поради това е обяснима позицията на НЕК за инвестиции в модернизацията на АЕЦ "Козлодуй" и за повишаване на нейната безопасност. Най-важно за българското правителство обаче е да създаде условия, при които НЕК да получава реална цена за произведената от АЕЦ електроенергия. Това е един от основните критерии, на които банките и другите финансови институции обръщат внимание, особено при заявка на кредит за инфраструктурни проекти. За тях е важно да знаят дали паричният поток, който се генерира от централата, е достатъчен да гарантира изплащането на кредита. Ние получихме заявка за участие в първата фаза на модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Предложението е по отношение на инсталирането на модерна цифрова система за управление на хилядамегаватови реактори. Проектът се базира на опита ни в аналогична централа в Чехия. Ние осигуряваме цялото финансиране на проекта от около 60 млн. долара с подкрепата на "Ексимбанк". В момента, в който бъде потвърден заемът от вашето правителство, ще бъдем в състояние незабавно да започнем работата по реализирането на проекта. Това е значителна подкрепа от САЩ за България и за политиката на новото правителство.
Трудно ли се получават кредити за България?
- Въпросът е за какво търсите кредит. Когато става въпрос за централа, ако не се направи специално споразумение за продажба на електроенергия, банките не са заинтересовани да станат собственици на централа или на енергийната система на България, т.е. те нямат реални гаранции за кредита. Затова се обръщат към експортни кредитни агенции като "Ексимбанк". Те поемат риска в случай на неуспех. Те изискват от правителството, което получава парите, да гарантира кредита. "Ексимбанк" е първата от тези кредитиращи агенции, която направи предложение да финансира модернизация на ядрен блок в България. Агент по заема е "Ситибанк", която е една от най-големите финансови институции. Поради това за България е важно да запази позиции пред международните финансови институции чрез ефективното усвояване на кредита, гарантиран от "Уестингхауз", "Ексимбанк" и "Ситибанк". Вярвам, че след като "Ексимбанк" отвори пътя, други експортни организации ще я последват.
Защо "Уестингхауз" остана извън международния консорциум, който бе създаден специално за модернизация и реконструкция на пети и шести блок?
- Защото компаниите, които участват в консорциума, са наши конкуренти. И "Сименс", и "Фраматом" са започнали своя бизнес като компании, работещи по лицензно споразумение с "Уестингхауз". Това показва, че ние действително сме много добри в трансфера на технологии, след като сега тези компании са нашите най-големи конкуренти. Наличието на конкуренция обаче е полезно за България. Отлично решение е според мен, че цялата работа по модернизирането на блоковете не се извършва само от консорциума, воден от немска компания. В момента България се нуждае от достъп до финансиране от различни финансови източници.
Възможно ли е за България да осигури алтернативни доставки на ядрено гориво за Козлодуй?
- Това е напълно възможно. Ние например вече имаме проект за производство на гориво за реакторите от типа ВВЕР, каквито има в Козлодуй. Но тъй като реакторите имат дълъг период на зареждане и това не става наведнъж, а се заменят части от него, е необходимо да се тества ситуация, когато в реактора ще се използва гориво и на Русия, и на "Уестингхауз". Само по този начин може да се докаже съвместимостта на двата типа гориво.
Преди няколко месеца беше създадена фирма "Теконс", в която се твърди, че имат участие "Уестингхауз" и компанията 7М. Какво ви насочи към тази компания и какви планове имате за развитието на съвместната дейност?
- "Уестингхауз" е най-големият доставчик за ядрени централи в света. Разработили сме технологии и услуги. Това е бизнес. Ние предложихме на България алтернатива на традиционните й доставчици. Ние обаче предпочитаме да даваме лицензи и по този път да трансферираме технологиите в страната, която прави икономии за етапа на проучванията. България има 6 ядрени блока. Цената на изследването, в случай че сама започне да го прави, може да се разпредели само между тези 6 блока. От икономическа гледна точка това не е целесъобразно. Ние сме разпределили разходите за изследвания върху 140 блока. Затова технологиите, които разработваме, са значително по-евтини. По отношение на "Теконс" мога да кажа следното. Преди една година "Теконс" подписа договор с НЕК да извършва сервизна дейност в АЕЦ "Козлодуй". Те се обърнаха към "Уестингхауз" с молба да ползват наши технологии. "Уестингхауз" вярва, че е икономически целесъобразно за страна в преход да получи подходящи технологии и да ги развива в собствената си страна. Затова се споразумяхме с "Теконс" за ексклузивна технологична подкрепа. ("Теконс" АД има подписано десетгодишно лицензно споразумение с "Уестингхауз" за трансфер на седем технологии за контрол, поддръжка и инспекция на парогенератори на АЕЦ, на корпуса на реактори на АЕЦ, диагностика и инспекция на турбогенератори, разработка на софтуер за измерване, контрол и управление, диагностика и настройка на клапани.) Уверени сме, че това ще помогне НЕК да използва местни ресурси при извършването на сервизната дейност. Външната компания, която извършва такива услуги в АЕЦ "Козлодуй" - "Инетек", също работи с лиценз от "Уестингхауз", но той не е ексклузивен. Това дава право на "Уестингхауз" да предоставя лиценз на местни компании от Източна Европа. Това е въпрос на политическо решение на правителството на България - дали искат или не да имат собствена сервизна компания. Ние заемаме чисто търговска позиция, която ще бъде по-благоприятна, ако това дружество се развие. Очевидно е, че НЕК ще бъде потребител на услугите на "Теконс". Надяваме се, че ще има добро отношение. Ние ще подкрепим началния договор, за да гарантираме, че работата и услугите от "Теконс" ще съответстват на стандартите и на изискванията в САЩ.
Държавата национализира Централния депозитар
Решението на общото събрание може да бъде оспорено в съда
Лилия МАСЛЕВА
Общото събрание на Централния депозитар, което беше проведено през миналата седмица, взе решение за увеличение на капитала от 30 млн. на 100 млн. лв. Акционерите гласуваха за предложението, което управителният съвет на институцията направи - да отпадне правото на досегашните акционери да придобият част от новите акции, пропорционална на досега притежаваните. Акциите от увеличението ще бъдат разпределени по следния начин: Българска народна банка, Министерството на финансите (МФ), Центърът за масова приватизация, Държавна спестовна каса и Държавният застрахователен институт ще увеличат общо участието си до 49% (досега то беше малко над 26%), а всички останали акционери имат правото да придобият книжа по номинална стойност в размер на абсолютното левово изражение на тяхното участие в капитала преди увеличението. Това значи, че евентуални нови акционери могат да запишат най-много 29% от капитала след увеличението.
Другото съществено решение, което общото събрание взе, е за промяна в състава на управителния съвет на институцията. Броят на членовете му беше увеличен от пет на седем души. Единственият, който не беше преизбран, е Калин Митрев, бивш шеф на Центъра за масова приватизация, който беше и председател на управителния съвет на депозитара. Апостол Апостолов, изпълнителен директор на Централния депозитар, запази мястото и длъжността си в управителния орган на институцията. Другите трима членове на УС, които остават, са Виктор Папазов, изпълнителен директор на Българска фондова борса - София, Гергана Беремска от Министерството на финансите и Валери Димитров, юрисконсулт в БНБ. Новоизбраните членове са Мариела Ненова, директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите, Любомир Цеков, изпълнителен директор на Банксервиз, и Стилян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ.
Всъщност идеята Централният депозитар да стане държавна институция беше приета, въпреки че не се харесва на повечето участници на пазара. Предложението за увеличение на капитала под условие обаче се прие от акционерите най-вероятно заради факта, че и досега те бяха предимно държавни институции или банки с преобладаващо държавно участие. Бившият вече председател на управителния съвет на депозитара Калин Митрев се обяви против предложението за още по-голям контрол върху институцията от страна на държавата с мотива, че тя и сега има блокираща квота, която е достатъчна за провеждането на политиката й. Очевидно обаче думите на представителя на Министерството на финансите Георги Прохаски бяха по-съществени за останалите акционери. "Логиката в никакъв случай не е държавата да взима колкото се може повече контрол", каза Прохаски. Според него Централният депозитар е дружество с идеална цел, което не генерира приходи, и заради това финансовата подкрепа и моралният ангажимент за по-нататъшното развитие на институцията трябва да бъдат поети от някого. Акционерите на депозитара бяха единодушни, че единственият начин да финансират дружеството е чрез увеличение на капитала. Прохаски обаче изрази съмнение, че би било възможно да се пласира нов капитал, който е 20-30 пъти по-голям от досегашния, каквато е неговата оценка за необходимите пари. В противен случай, ако държавата реши да даде тези средства, тя трябвало да има контрол върху институцията. "От друга страна, донорите международни институции искат да влагат средства само на основата на договореност с държавата", каза Прохаски.
На твърдението на Прохаски, че едва ли не чуждите организации (предимно Американската агенция за международно развитие USAID), които дават пари за изграждане на депозитара, поставят условието той да е държавен, Калин Митрев отговори: "Аз като председател на управителния съвет съм разговарял многократно с донорите, но те никога не са поставяли като условие да дадат тези пари държавата да има контрол върху депозитара. Напротив, те държат тази институция да бъде частна. " Думите на Калин Митрев обаче не успяха да произведат желания ефект.
Увеличаването на капитала под условие беше прието с мнозинство, което обаче според юристи е спорно и може да не бъде регистрирано от съда или пък да бъде атакувано по-късно. По предложенията, свързани с увеличаването на капитала, акционерите гласуваха по следния начин: със 100% от представения капитал (или 92% от целия) беше гласувано за увеличението от 30 на 100 млн. лв.; 80% от присъстващите гласове бяха за отпадането на правата на акционерите да придобият пропорционален дял от увеличението; с над 60% от представените акции (или 56% от всички) беше гласувано за увеличението на капитала под условие (или посоченото по-горе разпределение, според което държавата трябва да стане собственик на 49% от капитала на Централния депозитар).
Според устава на депозитара решението за увеличаване на капитала на дружеството трябва да се вземе с 3/4 от всички акции. В документа обаче не е записано с какво мнозинство трябва да се вземе решението за увеличаване на капитала под условие и за отпадането на правата на старите акционери. В Търговския закон пък единственото, което пише, е, че правото на акционерите да придобият пропорционален дял от увеличението може да отпадне с решение на общото събрание с 3/4 от представените гласове. Проблемът идва от това, че в устава на дружеството няма уточнение по този въпрос. Логично е, ако в устава е предвидено извънредно строго условие за взимане на решение за увеличение на капитала (което трябва да се приеме с 3/4 от всички гласове), а за още по-важното решение, свързано с отпадането на правата на досегашните акционери, не е записано нищо, да се заключи, че последното решение не би трябвало да се взима при по-леки условия. От друга страна обаче, нито в закона, нито в устава е казано нещо конкретно по тези въпроси. Присъстващите на събранието юристи, включително и Валери Димитров, не можаха да дадат еднозначно тълкувание на текстовете в закона и устава. Според Валери Димитров решението на общото събрание би могло да бъде записано в протокола в смисъл, че отпадат правата на старите акционери, но има реален риск или съдът да не иска да впише решението, или ако това все пак се случи, по-нататък акционери да решат да го атакуват.
Желанието на държавата да контролира колкото се може повече области от икономическия живот на страната вероятно е плод на неизменната заблуда, в която изпадат всички управляващи - че им е писано вечно да бъдат във властта. Заради тази заблуда обаче стават все повече "заварените" ситуации, които непрекъснато затрудняват преминаването ни към така наречената нормална пазарна икономика. За сравнение - по същия начин преди време тогавашният министър на промишлеността Климент Вучев (вероятно мислейки си, че вечно ще бъде министър) промени уставите на всички дружества от промишлеността и въведе ограничения за прехвърлянето на акциите им. След това приемникът му Божков негласно продължи да ги преподписва с такива клаузи и това сега е основната пречка пред старта на капиталовия пазар в страната.
Подготвя се нова процедура за приватизационните търгове и конкурси
Миглена Манчева
Експертна група от представители на всички ведомства, които имат отношение към приватизационните процедури, разглежда проекти за промяна на наредбите за търговете и конкурсите, обяви Лъчезар Колев, началник на отдел "Сделки" в Министерството на промишлеността. В предложенията се предвижда рязко съкращаване на сроковете и опростяване на приватизационните процедури.
Една от идеите е след разглеждане на конкурсните проекти да се провежда един кръг преговори при ясни и прозрачни условия. Това може да се гарантира, ако по време на преговорите с всеки потенциален купувач присъстват и представители на всички останали кандидати, които не могат да напускат мястото на преговорите и да разговарят с участниците в тях. В случай че някой от присъстващите наруши условията, с които предварително се е съгласил, неговата фирма губи правото си да участва в преговори. Друга възможност предвижда след разглеждане на конкурсните предложения да се проведе търг с начална цена най-високата, предложена от участниците в конкурса.
Най-интересно е предложението в проекта за промени на Наредбата за търговете, според което в някои случаи могат да се провеждат т.нар. падащи търгове. Това означава, че ако на първата дата, на която е насрочен търг, няма купувачи, може да се насрочи следващ търг, при който офертите да се дават като намаляващи величини в сравнение с началната цена. Търговете и аукционите с намаляваща цена не са познати в България, но по света често се провеждат при стоки с ниско търсене, като продавачът обявява определена стойност и я намалява, докато някой обяви, че е готов да купи стоката или обекта на посочената цена. Идеята е предмет на оживено обсъждане, като има доста експерти, които я подкрепят, смята Лъчезар Колев. Досега Наредбата за търговете предвиждаше възможности за провеждане само на търгове с явно и тайно наддаване. В случаите, когато търгът се обяви за непроведен поради неявяване на кандидати, органът по чл.3 можеше да го насрочи отново и да намали първоначалната цена до 30% и за всеки следващ случай на провеждане на търга - до 10%, като се извършват съответните корекции в тръжната документация.
Посредниците - мечта на всички приватизатори
Софийската община също се повлия от примера на Агенцията за приватизация
Лили ЗДРАВКОВА, Антоанета АЛЕКСОВА
Приватизирането на държавни и общински предприятия все повече започва да става функция на частни фирми. Неотдавна Агенцията за приватизация сключи договори с пет големи международни фирми, които вместо нея ще продават 33 предприятия. Министерството на промишлеността пък задвижи пилотен проект за продажба през борсата на свои подресорни дружества, чиито акции ще се пласират от лицензирани инвестиционни посредници. Обявена е и програма за пулова приватизация (термин, въведен от вицепремиера Александър Божков), която предвижда голям брой предприятия да бъдат обединени в отделни групи (пулове) в зависимост от дейността, която извършват, и всяка група да бъде продавана от избран от агенцията международен посредник. Ако посредникът не може да ги продаде - тогава да предложи програма за ликвидация. В този случай той отново ще получи заплащането си - твърда сума, която би могла да се увеличи в зависимост от постигнатата цена само в случай на успешна приватизация.
Подходът на по-висшите държавници явно по достойнство е бил оценен от кмета на софийската община, защото и тя реши да го приложи при продажбата на свои фирми. Схемата все още не е конкретна, но се очаква поне в близките седмици общинските приватизатори да си я изяснят. През миналата седмица след заседание на надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) стана ясно, че е взето решение да се създадат два-три пула от общински предприятия, които също да се приватизират с помощта на инвестиционни посредници. В пуловете могат да се включват и обособени части, както и общински нежилищни имоти, използвани за стопански цели. "Идеята е в пуловете да влязат инфраструктурни предприятия и други общински обекти извън тези, в които общината засега смята да запази собствеността си", каза Иван Димитров, изпълнителен директор на СОАП. Общинската управа многократно е обявявала, че на този етап ще запази мажоритарна собственост в Столичната компания за градски транспорт, "Топлофикация", ВиК и някои други дружества. Предприятията ще бъдат групирани в пуловете и по атрактивност, за да могат посредниците да се ангажират пряко и с продажбата на по-неатрактивни за инвеститорите предприятия, обяви Антоан Николов, председател на Столичния общински съвет. За да приключат в по-кратки срокове приватизацията, общинарите смятат да използват в максимална степен в приватизационните сделки помощта на инвестиционни посредници - по примера на голямата приватизация.
Според намеренията, обявени от софийската община, инвестиционните агенти ще се избират от комисия, членовете на която ще са представители на СОАП и столичната община. В началото на декември комисията ще трябва да представи критериите, по които ще се определят посредниците. Дотогава шефовете на общински дружества, както и кметовете на райони, трябва да представят списъци от обособени части, общински нежилищни имоти и други активи, които да се включат в пуловете. Докато при общината обаче въпросът с критериите все пак е за бъдещо възлагане на консултантски услуги, Агенцията за приватизация, при която такива договори вече са сключени, досега не е конкретизирала за какви критерии става въпрос при вече избраните от нея международни посредници.
Финансирането както на държавните, така и на общинските органи за приватизация става от специален фонд, създаден в закона за приватизацията, в който влизат 10 на сто от цената на всяка сключена сделка. С последната поправка в закона беше записано, че до четири на сто от приходите в този фонд могат да се използват за възнаграждения на консултанти, които са подготвили и сключили сделките вместо държавните органи. Освен че при разплащането с консултантите става въпрос за ползване на средства от държавни и общински фондове, при приватизацията чрез консултантите на Агенцията за приватизация вече се използват и средства, които са свързани с процент от самата сделка, тоест това са пари, които по закон са предназначени за бюджета. И общината, и Агенцията за приватизация обаче, говорейки за критерии при избора на посредници и консултанти, нито за миг не са споменавали, че всъщност изборът би трябвало да става по реда на вече съществуващ нормативен акт и това е Законът за възлагане на държавни и общински поръчки. Според него възложители на държавни и общински поръчки са държавни ведомства, министерства, общини и други бюджетни организации, а законът трябва да се прилага в случаите, когато договори се сключват за стойности, надвишаващи 300 минимални месечни работни заплати, или над 5 на сто от бюджета на възложителя. В закона е записано, че той се отнася за случаите, когато тези организации възлагат поръчки (включително и консултантски), за които се разпореждат със средства от държавния бюджет, държавни фондове, общинския бюджет и общински фондове.
Законът за държавните поръчки влезе в сила на 31 януари тази година. Може би по стар навик отпреди приемането му нито една приватизираща институция не го е прилагала при възлагане на консултантски услуги. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов накратко коментира проблема по следния начин: "А как досега сме правили оценките и правните анализи в агенцията? Да не би да искате и тях да възлагаме по Закона за държавните поръчки? " Всъщност по този н шири темата и даде още по-голям повод за размисъл на служителите на Сметната палата.
Пренебрегването на някои процедури и в частност на Закона за държавните поръчки много често се прави с оправданието, че правителството си е поставило за цел да постигне изключително бързи темпове на приватизация (до края на 1998 г. около 60% от държавните активи трябва да са продадени според програмата). В тази ситуация обаче има опасност от значително намаляване на възможните приходи от процеса. Сключването на сделки от посредници Александър Божков много удачно нарече приватизация на приватизацията. Той вероятно е имал предвид само активите, но всъщност терминът би могъл да обхване и процеса, който се случва с приходите от приватизацията.
Истинската борсова търговия продължи една седмица
Лили Здравкова
От този понеделник на борсата няма да се сключват никакви сделки (дори и блокови), защото се въвежда ново правило. За да се търгуват акциите на дадено предприятие, в борсата трябва да бъде представено заверено от съда копие на устава на дружеството. По идея така трябва да се гарантира, че сделки ще се сключват само с акции, които не са винкулирани. Само че нито едно дружество не разполага със заверен от съда устав, тъй като това е една от най-тромавите институции в страната. Според брокери обаче не необходимо чак такова усложняване на процедурите, след като дори само декларация на участниците би трябвало да е достатъчна. Всъщност безкрайното усложняване и уточняване на нещата, които не трябва да се правят, отлага все повече времето, когато пазарът ще е нормален. "Основният принцип, на който съществуват капиталовите пазари, е доверието. Когато тук се иска физическо доказателство за всяко твърдение, не само че няма доверие, но и бюрокрацията добива такива размери, при които системата просто не може да функционира", каза участник в пазара. Той даде за пример проспектите, които комисията по ценните книжа превърна в основната пречка пред едно дружество да предложи акциите си публично.
Миналия понеделник беше първият ден на свободната борсова търговия. От този понеделник обаче тя се преустановява. Една седмица имаше истинска борсова търговия, но... нямаше нито една сключена сделка. Преди тази седмица имаше много сключени сделки, но нямаше истинска борсова търговия. С една дума, в нашите условия не е възможно да има всичко едновременно. За известно време дори няма да има никаква борсова търговия. Утехата е единствено в това, че всички се надяват след някакъв период от време да има всички видове търговия, тоест на всички сегменти на борсата да има обекти, които да се купуват и продават, да има достатъчно участници, които да бъдат гаранти за справедливостта на цената.
Преди време като основна пречка пред капиталовия пазар в страната се сочеше фактът, че няма борса, която да е получила разрешение за извършване на дейност от комисията по ценните книжа. Откакто Българска фондова борса - София получи лиценз, се появиха други проблеми. Първо няма физическо място, където да се извършва борсова търговия, без да се нарушава изискването в закона за равен достъп до търговията на всички участници на борсата. Все пак, водени от желанието си да стартират пазара колкото се може по-бързо, брокерите и посредниците приеха да се редят на опашка, за да дадат офертата си, но пък сега, ако не са достатъчно бързи, офертата им може да не бъде взета предвид. Вторият и по-сериозен проблем е, че няма какво да се търгува на борсата. За да се създаде нещо за търгуване, бяха направени спешни промени в закона за приватизация, свързани с акциите, които бяха раздържавени срещу инвестиционни бонове. Предприятията от списъка за масова приватизация бяха освободени от изискването да имат проспект, одобрен от комисията по ценните книжа. След като това не помогна, всички приватизационни фондове бяха задължени да продават акциите си единствено през борсата. Тъй като самата институция все още не беше готова с организирането на свободната търговия, а от друга страна, почти всички фондове имат сключени предварителни договори за продажба на акциите си, беше решено, че на борсата ще има сегмент за извършване на блокова търговия, където фондовете само ще трябва да регистрират вече договорените сделки.
След което се появи и третият голям проблем. Това са предприятията от масовата приватизация, чиито устави предвиждат затворен режим на търговия за акциите им. На практика почти всички големи и атрактивни дружества (потенциални blue chips) се оказаха с винкулирани акции. Междувременно обаче Централният депозитар регистрира немалко сделки с акции на такива дружества, което формално прави тези трансфери невалидни. И засега единственото решение, за което управляващите се сещат, е да направят това, което винаги са правили - да премахват проблеми пред частни случаи, като променят законите. При това всички промени се правят бързо и необмислено, което поражда множество други проблеми.
Така че борсова търговия няма и дълго време няма да има, защото проблемите се решават на парче. Вместо да се залагат принципи и да се следи за тяхното спазване, всички пречки се решават краткосрочно.
АП търси купувачи за грандхотел "София" на по-ниска цена
Миглена Манчева
Интерхотел грандхотел "София" отново е обявен за продажба от Агенцията за приватизация (АП) чрез публично оповестен конкурс със срок за подаване на предложенията до 22 декември. Новата цена за 55% от капитала на дружеството е 6.5 млн. USD, а първоначално обявената беше 8.5 млн. USD. При предишната процедура 14 фирми са купили информационни меморандуми, съобщи Стилиян Йончев, изпълнителен директор на хотела. При изтичането на срока на 18 ноември обаче се оказа, че няма нито една подадена оферта. Сега АП изпраща факсове с новите условия на конкурса на всички, които са купили информационни меморандуми.
Интерхотел грандхотел "София" беше обявен за приватизация с решение на АП още от 17 май 1994 г., подписано от тогавашния директор Ренета Инджова. Решението предвиждаше до 20% от акциите на дружеството да се продават при облекчени условия, а неизкупеният капитал да се предложи за приватизация чрез преговори с потенциални купувачи. Новото решение на АП от началото на октомври 1997 г. смени процедурата преговори с потенциални купувачи с публично оповестен конкурс. "Мисля, че цената беше твърде висока", каза шефът на грандхотел "София". Според него работническо-мениджърският колектив, който не е регистриран като юридическо лице, имал намерение да участва в приватизацията, но служителите не можели да съберат изискуемите 10% депозит от цената за участие в конкурса. През пролетта на тази година световната хотелиерска верига "Mariott" заяви желание да купи предложения дял от капитала на хотела, но впоследствие намеренията на компанията не бяха потвърдени по никакъв начин. Двама представители от отдела на "Mariott" за Русия пристигнаха в хотела с писмо от АП, разказва Стилиян Йончев. Кандидат-инвеститорите имали възможност да огледат грандхотел "София" и да получат финансови данни за него. По-късно от "Mariott" изпратили искане до АП за архитектурния план на хотела. Ръководството на дружеството предоставило проектите на агенцията, която ги изпратила на кандидат-купувачите. "Оттогава не съм чул за "Mariott", каза Стилиян Йончев.
