Коментар
Иска ли някой да има фондов пазар изобщо
В началото бяха декларациите, че портфейлните инвестиции са желани в България и че пазарите на акции и държавни ценни книжа ще се развиват бързо и свободно. Правилни декларации по принцип. След това дойдоха конкретните решения и проблеми. Първо сделката със "Соди" увреди грубо интересите на миноритарните акционери (каквито винаги са портфейлните инвеститори), при това с участието на държавата. След това се оказа, че Божков е харесал уставите на Климент Вучев и повечето акции не могат да се търгуват свободно на борсата, защото са винкулирани. След това държавата национализира Централния депозитар - основна институция, осигуряваща инфраструктурата на фондовия пазар. Като капак на всичко само седмица след като истинската търговия на борсата беше започнала, тя спря отново по бюрократични причини. Държавата, която е виновна, че има предприятия с винкулирани акции, сега поиска на борсата всички устави, удостоверяващи, че акциите могат да се прехвърлят свободно, да са със съдебна заверка. "За по-голяма сигурност на инвеститорите. " Повечето предприятия са регистрирани в провинцията, така че, за да се изпълни и тази поредна заръка, ще трябват още поне две седмици.
Никой не мисли, че повечето договори с чуждестранни инвеститори имат срок за доставка на акциите и вече се дължат неустойки. И че ако се продължава в този дух, пазарът може никога да не тръгне. Например другата седмица на някого може му хрумне, че печатите и подписите върху уставите са фалшиви. България е страна с висока престъпност и трябва бележка от Института по криминалистика и криминология. Пак ще е основателно и пак ще е за сигурност на инвеститорите. И така до безкрай. Инвеститорите ще са толкова преосигурени, че просто няма да ги има.
А може би това е целта?
Комисията "Антимафия" между хладката вода и подводните камъни
Йово НИКОЛОВ
Комисията "Антимафия" откри топлата вода. Това стана ясно след последната среща на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в зала "Запад" на Народното събрание в петък следобед.
Безпрецедентната среща, както я нарече евродепутатката Петя Шопова, между трите власти започна в 14.35, след като главният прокурор Иван Татарчев и шефът на отдел "Следствен" в Главна прокуратура Ангел Ганев влязоха в парламента, сподирени от писукащия звук на скенера за оръжие на входа. Двамата го преминаха, без да намалят, а охраната не посмя да ги спре, въпреки че в парламента е забранено внасянето на оръжие.
От лявата страна на залата се подредиха депутатите от комисията "Антимафия", министрите Муравей Радев и Васил Гоцев. Отдясно застанаха представителите на прокуратурата, следствието, Висшия касационен и Висшия административен съд. На почетна дистанция, през 3 стола от магистратите, седнаха главният секретар на МВР Божидар Попов и министър Богомил Бонев.
"Разваленият телефон" на тристранката.
Срещата беше при затворени врати, затова се наложи след нея като на "развален телефон" участниците да обясняват кой какво е говорил.
Първи си излезе финансовият министър Муравей Радев, който обясни на питащите го журналисти, че са обсъждали "разни работи". След това за малко излезе зам.-министър от екипа на Васил Гоцев, който каза, че "атмосферата вътре е, общо взето, градивна, нямаше критика... и да, да, обсъждаме". После напусна и самият министър на правосъдието Гоцев, според когото вътре се говорело "главно за съдебната система". За малко преди края излезе и вътрешният министър Богомил Бонев, според когото почти всички предложения на МВР ще бъдат приети.
"А, да, да! Това министър Бонев... може да говори каквото си иска. Има свобода на словото", апострофира изказването му веднага след финала на срещата депутатката от левицата Татяна Дончева.
Накрая зам.-шефката на комисията "Антимафия" Петя Шопова внесе яснота по разискванията в зала "Запад".
За какво се споразумяха депутати, магистрати и министри. Според г-жа Шопова то е:
Хладката вода.
Повечето предложения, за които са говорили в зала "Запад" представителите на трите власти, вече са премислени и от сини, и от червени правителства и министри. Всяко правителство идва на власт с обещанията, че ще се пребори с престъпността, и изготвя национална програма, и е на крачка от стратегията. Още след десетата поправка на НПК се заговори за цялостната му промяна, защото кърпенето на парче не води до нищо. Промяната на Закона за съдебната власт в частта му за дисциплинарната отговорност е отбелязана и от екс правосъдния министър Младен Червеняков. Единната информационна система, която да проследява процесуалните действия срещу даден престъпник от неговото задържане до излежаването на наказанието му, беше замислена също преди 2 години. Дори ЕС ни отпусна средства, които не бяха усвоени. От друга страна, министър Богомил Бонев наистина създаде още през юни специална служба, която работи по създаването на такава информационна система, програмното й осигуряване и внедряването й. Има и назначени 25 души на щат, а МВР-шефът издейства и пари от бюджета за това.
Инструкцията за работа между МВР, следствие и поркуратура за работа по предварителното производство според думите на шефа на Националната следствена служба Бойко Рашков е изготвена още преди 1.5 година от следствието.
За връщането на дознанието се говори отдавна. Окуражен съм от факта, че представителят на прокуратурата г-н Георги Попов предложи да се върне дознанието такова, каквото го има в правосъдната ни система от 120 години, това, което предлагахме и ние, каза след срещата и Богомил Бонев.
Подводните камъни и "нежните подсещания"
Според Татяна Дончева несъгласията в комисията са три. Едното е докъде МВР да може да разследва и как. Другите, с които левицата категорично не е съгласна, са промяната на конституцията за несменяемостта на магистратите и финансовата полиция. Според изявлението на Николай Добрев - другият представител на БСП в комисията "Антимафия", пред репортер на националното радио, за последните две и дума не може да става, защото са безсмислени. Искам да заявя, че ние няма в никакъв случай да посегнем на независимостта на съдебната власт, твърди г-жа Петя Шопова. Препоръките, които прави комисията, са насочени към законодателната и изпълнителната власт, а към съдебната власт са само косвени. Те са нежно подсещане за това какво може да се направи. Бойко Рашков обаче твърди, че въпросът е бил доста широко дискутиран на срещата. Останах с впечатлението, че повечето от колегите не приемат ремонт на чл.129, алинея 3 от конституцията, която засяга несменяемостта на магистрати, каза той. Главният прокурор също категорично се изказа против подобна идея.
Магистратите са избрали по-малкото зло - да се направят някои промени в Закона за съдебната власт, за да може процедурата, по която се търси дисциплинарна отговорност за магистрати, които са се провинили, да бъде малко по-ефективна. След това бихме могли да променим малко наказанията, които могат да се налагат на магистратите, защото действително те не са достатъчно строги, каза г-н Рашков.
Комисията "Антимафия" - няма нищо по-постоянно от временното.
Всъщност първата точка, която е обсъждана на заседанието на трите власти в петък, е била дали комисията "Антимафия" да не се превърне в постоянна. Ако това се случи, както предлага и шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, ще се изпълни древногръцката максима, че няма нищо по-постоянно от временното. В зала "Запад" не се е стигнало до категорично становище дали е необходимо "Антимафия" да се превърне в постоянно действащ орган към парламента. По-общата идея е тази комисия да се занимава с конкретни проверки по конкретни случаи. Тя обаче, подобно на енигмата "финансова полиция", явно също не е узряла в главите на депутатите.
Така след двумесечната работа на прословутата комисия става ясно, че тя не набляга на може би основното, което осмисля дейността й - насърчаване и конкретизиране на обществения дебат. Хората, които и сега участват в закритите заседания, се познават помежду си и с престъпността от години. Вероятно всичко им е ясно. Но статуквото не се променя. За да се случи това, трябва обществото да подкрепи носителите на промяната не по принцип, а конкретно, на базата на конкретните дебати в комисията. Затова заседанията й трябва да са открити. Ако идеята на сините е била да консолидират политическите сили за промяна на конституцията и поставяне на юзди на магистратите, тя не успя, защото нямаше обществен натиск за такава консолидация.
Червените кметове станаха заложници на "Позитано"
Илин СТАНЕВ
След като преди две седмици БСП обяви, че ще сезира Консултативния съвет по национална сигурност за дискриминацията на червените общини от управляващите, низовите структури решиха да преминат към действия. Явно е, че социалистите в местната власт не са удовлетворени от бездействието на ръководството на червената централа, въпреки емоционалното изказване на Николай Добрев, че "Позитано" все още не е предприел конкретни стъпки в защита на чувстващите се пренебрегнати кметове. По този повод регионалният съвет на БСП в Пиринско прие декларация, в която се предлага кметовете социалисти да подадат оставка, за да се спре "синият тормоз". Самият председател на съвета в Благоевград Катерина Кастелова наскоро заяви, че "нашите членове и симпатизанти смятат, че ПГДЛ недостатъчно ангажира обществеността и най-вече Народното събрание с тези проблеми". Местните лидери се чувстват достатъчно силни за такива изявления срещу ръководството, защото повечето кметове в региона са избрани с червената бюлетина и имат твърде сходни затруднения, които ги обединяват. Според червените кметове властите системно им пречели да си изпълняват задълженията. Шуменският кмет Максим Иванов наскоро заяви, че от различни проверки не му оставало време да си гледа работата.
В отговор на обвиненията от местните структури на последното си заседание ВС реши да предложи в дневния ред на предстоящото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност да бъде включена и точка за проблемите на местната власт. Консултативният съвет няма никакви правомощия в тази област. Разговорите при президента обаче дават възможност за неформален контакт, където социалистите могат да намекнат на СДС, че има места в България, където сините са в по-слаба позиция. Освен тази не съвсем уместна акция БСП не предприе нищо по-сериозно. Въпросът за противоборствата в общините не бе включен в парламентарните дебати, защото социалистите явно осъзнаха, че конфликтите не са предизвикани точно от централната власт. Засега столетницата отминава с мълчание демарша на собствените си кметове от Пиринско.
Според "Позитано" 20 разправиите в местната власт едва ли не застрашават националната сигурност. За местните хора обаче нещата не стоят точно така. Голяма част от конфликтите са основани на местни съперничества и тлеят от дълги години в често сменящата политическия си цвят местна власт. Някои от тях имат чисто битов характер (Добринище). Един от често изтъкваните примери за противоборствата между двете основни политически сили е Благоевградският общински съвет. Вече седми месец местните парламентаристи не могат да си изберат председател. Според изпълняващия длъжността Кирил Пецев (безпартиен, избран с листата на БСП) това състояние не пречи особено на работата на общината, а е само пример на невъзможността да се постигне консенсус. Червените общинари имали превес, но и сред самите тях съществували неразбирателства. Иначе общинският съвет работел нормално и той нямал сериозни оплаквания от сините си колеги. Всъщност шефът на общинския съвет според закона за местната администрация и местното самоуправление няма особени правомощия и неговото избиране зависи само от моментната разстановка на силите, така че смяната му не би трябвало да предизвиква особени емоции у представителите на левицата. Просто социалистите се страхуват да отстъпят територия, което да се изтълкува от електората им като поредното предателство.
По повод икономическите трудности на общините Кирил Пецев заяви, че благоевградската се оправя, макар и трудно, а актуализацията на бюджета е била приета за половин час. Според него всички общини искали повече субсидии, защото това били готови пари. Като правило социалистите държат властта в по-малки и по-бедни общини с ниски собствени приходи. Поради това е съвсем естествено тъкмо те да изпитват по-големи финансови затруднения. Добрите бюджети на някои червени общини се обясняват с лобиране от страна на сини депутати (Бургас).
По-сериозен е проблемът с отстранените от длъжност кметове, които наистина не могат да изпълняват задълженията си. Левицата обвини управляващите, че умишлено създават проблеми на техните представители в местната власт. Беглият поглед върху обвиненията срещу кметовете (имоти, дадени без търг, промяна на правила по време на самия търг и т.н.) навежда на мисълта за неособено високата им компетентност и характерната сред по-малките населени места роднинска "обвързаност" - провинциалният израз на корупцията. Все пак левицата има право да негодува срещу проточилите се разследвания, които дори според прокурорите са пределно ясни. Гневът им обаче не е насочен в правилната посока. Някои от червените кметове смятат, че изобщо не могат да бъдат ограничавани, след като са избрани мажоритарно. Отстраненият сандански кмет Бузов патетично заяви: "Как един назначен служител може да подменя вота на избирателите! " В случая става дума за Татарчев, който едва ли може да бъде обвинен в особена привързаност към СДС. Твърденията за някаква схема са просто неадекватни. Още по-малко може да се говори за съюз между прокуратурата, следствието и правителството, насочен срещу кметовете, имайки предвид разминаването между двете власти. По-скоро "Позитано" 20 вдига пушилка, спекулирайки с реалните проблеми на местната власт. Ненапразно в изказванията на някои социалисти се намекваше, че те са заложници на собствената си партия и управляващите.
Звук има, но не забравяйте, че има и картина
(размисли във връзка с "Боровец-2")
Станислав СТОЯНОВ
Ако обобщи изнесеното в пресата през последната седмица за "Боровец-2", непредубеденият читател ще остане с впечатлението, че единственият проблем в политиката на кабинета Костов е неспособността му да се изказва ясно и на български за своите намерения. В резултат от което рейтингът му бележи "лек, но стабилен като тенденция спад".
От гледна точка на самия кабинет такова стечение на обстоятелствата вероятно изглежда ключово. И следователно е нормално изход от ситуацията да се търси в препоръчаното подобрение в качеството на разпространяваната информация. От гледна точка на обикновения българин обаче прекомерното вглеждане на правителството в начина, по който самото то разговаря с хората, едва ли е от най-висока важност. А суетенето около рейтингите би могло да доведе до нов спад в... рейтингите.
Още повече че настоящото правителство (макар и да стартира дейността си почти през април) не е носител на някаква "априлска линия", достъпна само за неколцина избрани. И която поради тази причина да има въпиюща нужда от "свеждане до масите". Та нали именно политическата сила, излъчила настоящото правителство, въведе някъде около януари в употреба термина нов обществен договор. Веднъж - за да подчертае екстремността на ситуацията и да легитимира необходимостта от лишаването на друга политическа сила от иначе законното й право на втори мандат, обосновавайки се с реално изчерпания й по това време обществен кредит на доверие. Но втори път - за да подчертае готовността си да реализира желаните в онзи момент от хората промени. Това всъщност е и принципният смисъл на термина обществен договор - споразумение между гражданите на една държава, в което те делегират ясен мандат и правомощия по неговото реализиране в полза на определена група (т.е. - на управляващите).
Мандатът на настоящото управление и по-специално неговите главни прерогативи бяха конкретизирани през януари, и то от самите "площади". И се свеждаха до няколко съвсем прости и ясни момента. Най-напред: да се сложи край на управленското безхаберие и ползването на властта за лични нужди. Което ще рече, че идеята за борбата с корупцията не е патент на настоящото правителство. Тя беше формулирана от същите онези хора по площадите, които искаха мафията да бъде натикана там, където трябва, след като тя вече ги беше натикала там, където бяха. След това, но все в тази връзка: борба с престъпността. Във всичките й форми. И най-накрая (но не по значение) стартиране на закъснелите с десетилетия реформи. Кое от тези послания не е ясно? Какво тук има нужда от "превеждане на ясен за хората език"? Затова смущава заключението, че правителството получава двойка заради неадекватния подход при свеждането на приоритетите на своето управление до онези, които... формулираха тези приоритети.
Смущаващ е и изводът, който се налага (и който всъщност имплицитно присъства в горната констатация), а именно, че едно правителство би могло да бъде обречено на провал не заради онова, което прави (или не прави), а заради онова, което "не ни обяснява", че прави. Подобна позиция се базира на предположението, че в своето всекидневие гражданинът (в нашия случай - българинът) влиза в досег със своето правителство единствено с посредничеството на медиите. Но не и в своята текуща житейска практика. Което прояснено чрез конкретна ситуация би изглеждало по следния начин: по повод на третиращия реституцията "закон Лучников" не се шумя достатъчно. И ако хората, които имат да възстановяват собственост, евентуално дадат нисък вот на доверие на правителството, това би следвало да се обяснява не толкова със способността (или неспособността) на взетия за пример закон да им реши проблемите. А преди всичко с недобрата им информираност относно конкретните намерения на законодателя в този случай.
Оставям настрана логиката, защото тя отсъства. По-важно е, че самото заключение "правителството не говори достатъчно ясно и достъпно на обикновения човек за своите прерогативи и намерения", ако и да важи в определени случаи, не може само по себе си да отключи пътя към успеха или неуспеха на една политика. Ключът към успеха е самата дейност на правителството. И нейният практически ефект, с който обикновеният човек се сблъсква в своя всекидневен опит. Но някои, изглежда, забравят тривиални неща.
Ако поставим разсъжденията си на такава плоскост, картината с "поспадналия имидж" на министрите придобива нов вид. Нека вземем за пример борбата с престъпността. Всички изследвания показваха стабилна тенденция към удържане на висок рейтинг от страна на вътрешния министър. Поне до спора с главния прокурор. Понастоящем са налице данни, които отбелязват спад в доверието както към съответните институции ("доколкото доверието към прокуратурата все още има накъде да пада" - както сполучливо се изрази някой), така и на традиционно високия рейтинг на министър Бонев. Информация ли не достига относно дейността му, или не ни я доставят на разбираем език? Повече от две седмици всички медии буквално гъмжаха от информация за спора Бонев - Татарчев. Спорът започна с проблемите между окръжна и районна прокуратура в Кърджали. Ежедневно се изнасяше информация за прокурори, возещи се в беемвета със съмнителна собственост, и немалко усилия отидоха, докато ни обяснят кой е "бял" и кой "черен" в случая. Защо тогава падна рейтингът на Бонев? Може би посланието не е достигнало до обикновения гражданин. Нали и без това се констатира, че кабинетът не се изразява ясно. Напротив, посланието е разбрано точно така, както бе отправено. И доказателство за това можем да открием в рубриката "Иванчо и Марийка". Въпрос: "Иванчо, защо Бонев не отиде при Татарчев, да пият по едно кафе и да се разберат? " И отговор: "Защото не може да се вреди от мутри... " Тази рубрика се списва по предложения на читатели. И това ако може да се нарече неразбрана политическа линия... Твърди се също, че спадът на доверието в този случай е резултат от самия скандал. Може би. Но мен лично по-скоро ме притеснява не спорът, не начинът, по който той се водеше, а онова, което се случи след него. Ще кажете, че всъщност след спора не се е случило нищо. Да, именно това и мен ме смущава. Смущава ме още, че "Комарите" се поизтъркаха и ако не се намери форма на институционализирането им като правителствена стратегия и политика, наистина ще заприличат на комар (игричка "днеска има - утре нема"). Как точно ще се нарича тази форма - финансова полиция или другояче - няма значение. От значение е, че докато тя липсва, отсъствието й ще се компенсира единствено с говорене.
Но с примерите и частните случаи - дотук. За дейността ми беше думата. Защото звук що-годе има. Въпросът е, че има и картина. Която се следи с внимание.
България играе ключова роля между богатите на суровини региони и Евросъюза
Христос Папуцис, комисар по енергийните въпроси към Европейската комисия на Европейския съюз, пред в. "Капитал"
Г-н Папуцис, каква е вашата оценка за значението на конференцията на енергийните министри от Черноморския регион?
- Енергийното сътрудничество е много важно за бъдещето. В контекста на енергийното сътрудничество между Европейския съюз и Черноморския регион през септември 1995 г. предложих да се създаде балканска работна група по енергийно сътрудничество. Моята идея беше групата да обедини усилията между страните от региона и Европейския съюз. Основната насока на работа беше да се определи списък от общи интересни проекти и впоследствие да се дефинират приоритетите. Така бихме могли да помогнем да се гарантират ефективността и координацията на инвестициите, насочени към взаимосвързани газови, петролни и електроенергийни проекти. Вярвам, че министрите ще подкрепят списъка от проекти, които са били оценени на база тяхната взаимосвързаност и избрани като най-приоритетни предвид на тяхната политическа, икономическа и търговска жизнеспособност.
Един от най-актуалните въпроси за страните от Европа е диверсификацията на доставките на енергийни ресурси и изграждането на единна европейска енергийна система както в областта на природния газ, така и в електроенергетиката. Каква е вашата прогноза за развитието на тези проекти?
- Интеграцията на инфраструктурите и създаването на трансевропейските енергийни мрежи в Европейския съюз се съпътства и от развитието на връзките с трети страни. Тези отношения кореспондират едновременно с развитието на търговията, както и с нуждата да се стабилизират енергийните доставки. Вие разбирате, че защитата на доставките означава диверсификация на ресурсите и маршрутите на доставки. Но, разбира се, в същото време, с интеграцията на инфраструктурите и връзките ние постигнахме подобрение на икономическата и социалната съгласуваност, което води до политическа стабилност и мир. Нещо повече - ние постигаме добро функциониране на вътрешния пазар в разширяващия се Европейски съюз. В по-голяма степен, отколкото в транспорта и телекомуникациите, интеграцията на енергийните мрежи в съюза не може да бъде възприета независимо от въпроса за външните взаимовръзки. Сега ще дам два примера, които ще изяснят ситуацията. Първо, интеграцията на газовите мрежи в общността не може да се възприема независимо от въпроса за външните връзки, тъй като основните резерви са извън Европейския съюз. Второ, външните електроенергийни връзки позволяват по-голяма икономическа ефективност и подобряват защитата на доставките. В същото време ние държим на нашата главна цел - екологичната защита. Европейската комисия вече приложи набор от финансови механизми, които могат да бъдат използвани за енергийните проекти в страни, нечленки на съюза. Целта е да се създаде изискуемият енергийно политически контекст и тези проекти да се подкрепят финансово на стадия на първоначално проучване. Там, където това е подходящо, може да се оказва помощ и в капиталните инвестиции, но като допълнение на собствените финансови ресурси на националните оператори. Освен финансовите операции Европейската комисия предприе набор от последователни стъпки за определяне и представяне на енергийните проекти в страните нечленки. Оценихме ролята на трансевропейските енергийни мрежи. Публикувахме доклад, озаглавен "Външното измерение на трансевропейските енергийни мрежи". Той представя всички аспекти по тази тема. Накратко нашите главни изводи са: има добро ниво на енергийно взаимодействие с трети страни, но липсват някои връзки на Балканите и в Балтийския регион. Ние определихме 28 проекта по трансевропейските енергийни мрежи, всеки от които включва държавите, членки на съюза, и трети страни. Нещо повече - политическата рамка, която ще подпомага внедряването на тези мрежи, също както и финансовите механизми за намеса на комитета, вече са готови.
Как оценявате ролята на страните от Черноморския регион и в частност на България в реализирането на тези проекти?
- България играе важна роля. И искам да обясня защо. Както знаете, Европейският съюз има ограничен брой собствени производители и доставчици на първични енергийни ресурси. Само определено количество газ и и нефт се произвеждат в границите на съюза и по-специално в Холандия и Великобритания. Това обаче не може да покрие всички нужди. Така че ние сме зависими и от външни доставчици. Основно това са богати на ресурси региони като Русия, Туркменистан или Азербайджан, Казахстан. Както разбирате, Черноморският регион като цяло играе ключова роля, особено като транзитна зона между тези богати региони и Европейския съюз. Това са огромни и неразвити досега ресурси. Инфраструктурата за транспортирането им все още не е напълно изградена. Това е въпрос на политически решения между заинтересованите страни. Очевидно е, че много от тях ще се възползват от необходимостта тръбите да пресекат техните територии. България е добре ситуирана в тези дискусии. Газопроводи вече пресичат България, а един от най-назрелите проекти за петролопроводи е този между Бургас и Александруполис.
Какви са възможностите българската газопроводна система да се включи в приоритетния списък на енергийните проекти на Европейския съюз за свързване с тръбопроводната система на Чехия за доставки от Северно море?
- Както казах в началото, работната група за балканско енергийно сътрудничество е осъществила инвентаризация и оценка на нуждите от инвестиции в газовия, петролния и електроенергийния сектор. България информира работната група, че нейните газови приоритети са два: развитие на съществуващата мрежа и разширяване на преносния капацитет за Турция. Свързване на тръбопроводните системи на България и Чехия не е било предложено от България, ето защо проектът не е бил включен в приоритетния списък, който работната енергийна група изработи.
Какви са прогнозите за развитието на проекта за доставки на природен газ от Туркменистан през Турция и България до страните от Централна и Западна Европа? Кога би могъл да стартира и да бъде финализиран проектът?
- Първо искам да уточня, че доставките на газ от Туркменистан през Турция и България за Източна и Западна Европа са нещо, което е извън полезрението на балканската работна група за енергийно сътрудничество. Може да се каже обаче, че тази възможност е много важна в рамките на нашата политика за диверсификация на енергията. Причината е, че проектът, предложен от страната ви, който се отнася до увеличение на преносния капацитет на газопроводите към Турция, беше взет под внимание при дискусиите на работната група като най-големият приоритет от всички газови проекти. Разбира се, работната група счита този проект за необходим в средносрочен план заради транспортирането на руския газ. Той ще бъде важен на по-късен етап и за транспорта на газ от Туркменистан.
Какви са възможностите на България да привлече европейски инвеститори в реализирането на своя етап от тези проекти?
- Очаквам, че на Букурещката конференция (на 28 ноември, бел. ред.) ние - енергийните министри на участващите страни и аз, ще дадем политическата си подкрепа на проектите, избрани от балканската енергийна група. Политическата подкрепа на тези проекти е важна, защото те засягат повече от една страна. Работната група определи действителните и жизнените инфраструктурни нужди и следователно проектите, които привличат финансови ресурси. Проектите, които получиха висока оценка, са без съмнение икономически и търговски жизнеспособни. Както знаете, участници в работната група бяха също представители от Европейската инвестиционна банка, други финансови институции и от европейската енергийна индустрия. Това означава, че има много добри възможности за привличане на финансиране за реализиране на проектите. Има обаче друга страна на монетата. Интересните страни като България също трябва да играят тяхната роля в привличането на финансови ресурси. Не всяка страна обаче може да финансира всичките си проекти сама. Точно в такива случаи се изисква външно финансиране. Най-доброто решение би било смесена публично-частна собственост между различни източници на финансиране. България трябва да бъде готова да поеме сама част от необходимата инвестиция. Тя също има и възможността да търси безвъзмездно финансиране от Европейския съюз и финансиране от международните финансови институции. Но нека да добавя, че разрешаването на многото на брой фундаментални институционални въпроси, като въпросите за енергийните цени, също би могло да помогне в посока към привличане на инвестиции.
Какви форми за насочване на финансови средства към енергийните проекти съществуват в рамките на инициативите на Европейския съюз в енергийната област и на регионалните инициативи за икономическо подпомагане и стабилизиране на страните от Югоизточна Европа?
- Както казах преди, ние започнахме с прилагането на някои механизми за финансова интервенция. Това може да е мобилизирането на ресурс за финансиране на енергийните проекти в трети страни, нечленки на съюза. От друга страна, има някои улеснения за заемане на пари, главно от Европейската инвестиционна банка. Всичко това означава, че енергийните инвестиционни проекти са били взети предвид. И това може да бъде направено само със съгласието на финансовите институции като Европейската банка за реконструкция и развитие или Световната банка. Това са нашите възможности и варианти за финансиране. Но нека да акцентирам на важността, която ние придаваме на такива енергийни проекти, по-специално регионалните свързващи проекти. По този начин сигурността на доставките от страните от Югоизточна Европа е повишена. Така се подпомагат и добрите политически и икономически връзки. И тези взаимоотношения се подобряват. Нещо повече - развитието и подобряването на подобни отношения води до повишаване на стабилността. А всичко това - до поддържане на мира. Това е моята цел, както и на Европейския съюз. Искам да добавя, че страните от този важен регион се подпомагат за тяхното интегриране в Европейския съюз.
Русия настойчиво предлага на България и на други страни от региона да се включат в черноморския енергиен пул в рамките на Черноморската инициатива за сътрудничество, който ще работи извън общоевропейската система UCPTE. Няма ли това да доведе до ново противопоставяне и изолиране на България от UCPTE?
- България изрази пред Европейския съюз желанието си да се присъедини към UCPTE. Това е важна стъпка за присъединяването на България към съюза. Същата позиция имат и някои от съседите на България, например Румъния. Инвестициите трябва да затвърдят това. В тези инвестиции са включени голям брой връзки с енергийните системи на трети страни като Румъния, Гърция, Македония. Няколко от тези връзки бяха изучени от работната група и бяха оценени много положително като приоритети в този регион. Аз бих казал, че за Балканите може да бъде предсказано създаването на регионален електроенергиен пазар. Присъединяването към UCPTE е важно в контекста на връзките на Обединените трансевропейски системи с тези в съседство. От тази гледна точка съюзът може само да окуражи България в присъединяването на електрическата й система към Западна Европа като пръв приоритет над всички останали връзки.
Гражданското общество, израсло под носа ни
Деян Кюранов
Център за либерални стратегии.
Имаше един, който се хвалеше, че тайно и полека бил въвел технологичната цивилизация на 19-и век под носа на феодалното общество от 5-ия. Той, разбира се, беше героят на Марк Твен от "Един янки в двора на Крал Артур" (чудесно преведена навремето от Виолета Тицин). През последните пет години у нас, полека и тайно от нашето все още постсоциалистическо общество, беше скърпена мрежа от най-разнообразни граждански организации. Дали те ще успеят да изиграят ролята на спасителна мрежа за нашата социалност, която все още е в състояние на свободно падане, още е трудно да се каже. Но посланието на четири събития от току-що изминалата седмица е безспорно оптимистично.
- От Съюза на българските фондации и сдружения излязоха 24 граждански организации.
- Беше обсъден - и осъден - новият медиен закон.
- Публично беше представена работата, която три наши граждански организации извършват по сравнително наблюдение на електронните медии в България, Македония и Албания.
- Направи първи изводи от проучвателната си работа международната комисия за оценка на дейността на шест наши граждански организации в областта на човешките права.
Тези събития са много различни по политическа значимост и съответно получиха от огромно до нулево място в нашите медии. Защото нашите медии успяха да възпитат у себе си доста точно чувство към политиката.
- Но само в смисъл на държавна и партийна политика. Сегиз-тогиз се споменава мимоходом индивидуалната политика, като обикновено погрешно я пъхат под рубриката "етика" или дори "морал". Гражданската политика по правило не се споменава никога. За нашите медии - и оттам, за нашето обществено мнение - такова животно няма. Та, гореизброените събития, толкова различни от гледище на държавно-партийната си политическа значимост, от гледище на гражданската политика са равнозначни. На гражданина те говорят единогласно, че в българското гражданско общество се е извършила промяна и то се е озовало в нова ситуация. В ситуация на зрялост.
И както става при всяко нормално съзряване, то е по-благоприятно за околните, отколкото за самия зрелостник. Защото те вече имат картбланш да го товарят с отговорности - а той е принуден да изостави мечтите и да съпостави действителността с реалните си възможности. Тук, казвайки гражданско общество, аз го разбирам в тесен смисъл - като купчината от всички граждански организации у нас, независимо дали те имат връзки помежду си, дали са оплетени в "граждански мрежи", или пък действат строго самостоятелно. Защото да говорим за целия ни социум като за общество на граждани (и оттук - да го наричаме "гражданско общество") и при това да твърдим, че то е навлязло във фаза на зрялост - е абсурд. Но гражданското ни общество, разбрано в тесния смисъл (съществуващите граждански организации), вече започна да усеща реалните си възможности и българското общество като цяло може да го товари с реални отговорности. И да очаква качествено свършена работа - не на равнище постсоциализъм, а на равнище 21-и век.
Защо са положителни посланията на изтеклата седмица? Защото до едно говорят едно: не стига да се върши работа, трябва да се върши качествена работа. А ако не можеш да работиш качествено, по-добре недей - не хаби чуждите пари и личната си енергия. Това послание е в пълно противоречие с нашата еснафска традиция, която напътства "Залудо работи, залудо не стой" и нарича това "трудолюбие", и го смята за добродетел. А пък т.нар. реален социализъм 45 години смяташе, че "трудовият човек трябва да работи" (по формулировката на един наш съвременник), и наричаше това с учения и лъжлив в случая термин екстензивно развитие. Е, социалистическият период от развитието на гражданското общество у нас свърши. Седмицата ни сочи капиталистическите реалности:
Не стига да се правят национални сдружения на фондации и тути кванти, които трудолюбиво да пилеят залудо чуждите пари, дадени на България, да правят комсомолски отчетно-изборни събрания и да си осигуряват бюрократично добруване. От СБФС излязоха големи и малки организации - от "Отворено общество" до "Идея за театър". Това, което ги обединява, е, че не са от "трудолюбивите" в горния смисъл. Например "Идеята" никога не е била "трудолюбива", а "00" с излизането си заявява, че не желае вече да бъде от "трудолюбивите" и най- вероятно ще започне опити за промяна, ориентирайки се към работа за качество. На този етап големите обединения само добюрократизират гражданското общество, затова най-смешното, което напусналите могат да направят, е да си основат, по партизански, "свое" уж национално обединение и да започнат да се конкурират с трудолюбковците. Между трудолюбието и ефективната работа не може да има конкуренция. Те виреят в различни социални пространства - и както беше споменато, в различни исторически епохи.
Не стига да се правят медийни закони: те трябва да издържат проверката на Конституционния съд - ОТК на нашата демократична държавност. Това, че парламентарното мнозинство си изкопа законодателен капан и въпреки предупрежденията на виждащите презглава се хвърли в него, не е толкова интересно от гражданско гледище: интересен беше обаче медийният коментар. Оказа се, че у нас има журналисти, които не само "се осмеляват да критикуват началството", но могат да поемат отговорността за лична сценарийна прогноза - а подир събитието, за един нелицеприятен анализ с диференциране на "просто губещите" от "много губещите" алтернативи. С една дума, у нас вече има журналисти, които, независимо дали заявяват това или не, говорят от името на обществения интерес. А това е ново качество.
Не е достатъчно държавата да тръби "Цензура няма! ", а гражданите да викат "Няма ли? Ами оня случай? " и т.н. Двугодишното проучване на електронните медии, замислено от българските групи асоциация "Аксес", Център за либерални стратегии и сдружение "Свободно слово" и финансирано с пари отвън по програмата "ФАР - Демокрация", придава на този много нужен, но често писклив спор тежест и доказателственост. Защото радио- и тв-материалите се описват по уникална методика и регистрационните карти се съхраняват в открита за гражданите библиотека, като най-интересните извадки от предаванията се пазят на аудио- и видеокасети в оригинал. Така в тази област на постоянен спор на граждани и държава минаваме от кавги към размяна на обективни аргументи - произведени от едната страна, но предоставени безплатно на другата и на всички интересуващи се.
Не стига просто да се работи, дори добре да се работи, за правата на човека - ти си отговорен и за това твоето общество да научи за твоята работа. И тогава ще знае повече за човешките права, за това доколко ги спазват в различни от нашата и прилични на нашата страни, за това какво е в момента световното отношение към правата на човека. И в резултат обществото ни ще започне да спазва човешките права много повече, отколкото сега - защото досегашното поведение е резултат не толкова от колективна злонамереност, колкото от индивидуално незнание. И тогава ти, гражданинът, който се бори неговите съграждани да спазват взаимно правата си, ще можеш да пренасочиш част от енергията си към нищо по-съзидателно. Това, с риск формулирано от нас, е едно от мненията, до които стигна международната тричленка (Холандия, Албания, България), която две седмици проучва работата на някои от най-добре работещите наши граждански организации, защитнички на човешки права. Защото се оказа, че проучваните организации, първо, не са откраднали чуждите пари, отпуснати им от чужбина; второ, че са ги употребили по предназначението им, строго изпълнявайки волята на дарителя; трето, че са работили, без да пилеят, ефективно; и четвърто, че общият социален ефект от тяхната работа е незначителен. Много работа, хубава работа - ниско КПД. Защо? Защото са прекалено изолирани от собственото си общество. Може това да е инерция от предишни етапи, когато обществото ни гледаше на такива организации със страх от непознатото, а държавата ни - с инстинктивна политическа ревност. Комисията удря звънчето, че е време инерцията да се пречупи. И гражданските организации да разберат, че не само държавата - и самите те имат задължението активно да правят себе си прозрачни за своите съграждани.
А пък тези съграждани да погледнат под носа си - това, което ще видят, не мирише толкова лошо.
Най-сетне се премахват бюрократичните процедури за чуждите инвеститори
Външните капитали в България ще се регистрират по нова методика от 1998 г. Миглена Манчева
От началото на следващата година чуждестранните капитали в България за пръв път ще се отчитат въз основа на обобщена информация от Националния статистически институт, БНБ, Министерство на финансите и Централния депозитар, обяви Людмил Михайлов, шеф на информационния отдел в Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). Новата методика се подготвя от работна група на представители на петте ведомства. Предложенията в крайна сметка ще бъдат обобщени от експертите на НСИ.
Влизането в сила на новия Закон за чуждестранните инвестиции прави събирането на информация за външните инвестиции значително по-трудно, но за сметка на това улеснява чуждите бизнесмени, смята Людмил Михайлов. Доскоро всички предприятия с чуждестранна инвестиция трябваше да допълнят своята данъчна, съдебна и Булстат-регистрация, а накрая да обявят вложените средства и в Министерството на финансите. В предишното законодателство съществуваха и вратички, които позволяваха известно отлагане на регистрацията или нейното пропускане. Например, след като отчитаха първото си вложение, за да се възползват от статута на външни инвеститори, чужденците често не се чувстваха обвързани да регистрират и реинвестициите. Невинаги се регистрираха и инвестициите в свободните безмитни зони. Агенцията за чуждестранни инвестиции получаваше информация от Министерството на финансите за регистрираните капиталовложения, която сверяваше с данните за големите продажби от страна на Агенцията за приватизация и отрасловите министерства. През следващото тримесечие се правеше нова сверка между информацията на МФ и регистъра на АЧИ, за да се изключат от сводката вече отчетените инвестиции. Според шефа на информационния отдел на АЧИ сред държавната администрация неофициално се обмисля идеята за въвеждане на единствена регистрация (като най-удобна се преценява Булстат) както за българските, така и за чуждестранните юридически лица. Това обаче едва ли ще стане скоро, допълва Людмил Михайлов.
Според чл. 6 от новия Закон за чуждестранните инвестиции на регистрация подлежат само търговските представителства на чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство. Тази регистрация става в Българската търговско-промишлена палата. Според чл. 7 чуждестранно физическо лице или дружество, което не е юридическо лице, може да открие клон в България, ако е регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон, като в такъв случай клонът трябва да се впише в търговския регистър на районния съд. В новия закон отпадна досегашното изискване за регистрация на портфейлните инвестиции в Комисията по ценните книжа и фондовите борси и Министерството на финансите. От предприятията с външна инвестиция не се изисква нищо по-различно по отношение на регистрацията в сравнение с българските търговци по смисъла на Търговския закон. При репатрирането на печалбата от всеки чуждестранен инвеститор банките изискват документ за платени данъци. Това изглежда като излишна администрация, но същите разпоредби съществуват в международните договори за инвестиции, твърди Магдалена Кунева, шеф на Правния отдел в АЧИ. Според нея в случаите, когато съществува споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между България и страната, от която е фирмата инвеститор, тя трябва да предостави на банката удостоверение от съответната данъчна администрация, че не дължи данък. Само в такъв случай банките имат право да репатрират печалба на чужди инвеститори, но те самите по закон не могат да правят проверка дали се дължи данък или не.
Според Закона за чуждестранните инвестиции агенцията трябва да поддържа единна информационна система за чуждестранните инвестиции в страната. Именно за целите на единната информационна система се разработва новата методика, която трябва да позволи събиране на информация без каквито и да е допълнителни усилия от страна на инвеститорите.
Разминаването в методиката, по която досега отчитаха чуждестранните инвестиции АЧИ и БНБ, доведе до почти двойна разлика в размера на външните вложения, обявен от всяка от двете институции за 1996 г. Според АЧИ чуждестранните инвестиции са били 282.5 млн. USD, докато според платежния баланс на страната, подготвен от БНБ, преките инвестиции в страната са били 114.5 млн. USD (в платежния баланс за шестмесечието на 1996 г. техният размер вече е 119 млн. USD), а портфейлните инвестиции бяха отбелязани като отрицателна величина. Това означава, че по линия на портфейлните инвестиции има дори изтичане на средства от страната. Част от причините за разминаването бяха, че експертите на централната банка не отчитаха като инвестиция поетите стари задължения на предприятията при приватизационните сделки за разлика от АЧИ и Агенцията за приватизация. БНБ освен това не отчиташе реинвестициите, въпреки че техният размер относително малко би могъл да повлияе върху крайния резултат.
Едно от важните предимства на новата методика за събиране на информация е, че не само ще позволи чуждестранните инвестиции да се представят по размер, отрасли и страни, но и ще покаже каква част от БВП се създава от предприятия, в които е вложен външен капитал и как влияе размерът на инвестициите върху персонала и заетостта. Специалисти на НСИ разработват специален формуляр, чрез който ще се събират данни от фирмите с чуждестранна инвестиция. Той ще се попълва въз основа на данни от баланса и отчета за приходите и разходите на всяко конкретно предприятие, но ще включва и допълнителни въпроси за характера на самата чуждестранна инвестиция. Тези справки няма да затрудняват особено управителите и счетоводителите на предприятията, смята Людмил Михайлов. Формулярите ще се подават в НСИ по реда, по който се подават балансите и отчетите за приходите и разходите на предприятията. Разпоредба за събиране на информация по подобен начин се съдържа в разпоредбите на чл. 13 от Закона за чуждестранните инвестиции, според който клоновете на чуждестранни лица и дружествата с чуждестранно участие трябва да представят на НСИ обобщени данни за чуждестранните инвестиции съгласно Закона за статистиката. Чрез формулярите обаче е възможно да се отчитат само директните инвестиции и реинвестициите, докато информацията за портфейлните вложения ще стига до АЧИ чрез Централния депозитар - за сделките с акции и други корпоративни книжа, и чрез БНБ - за покупко-продажбата на ДЦК. Информацията за направените портфейлни инвестиции по принцип не постъпва от самите инвеститори. Те не са склонни да разкриват вложения, които най-често са израз на краткосрочен и спекулативен интерес. Централният депозитар получава данни за сключените сделки въз основа на отчета на фондовата борса. Информацията ще стига до АЧИ в обобщен вид, без да се посочват имената на отделните фирми инвеститори. Няма яснота как ще се избягва повторното броене на портфейлните инвестиции, ако например чужденец купи ДЦК за 100 единици, а след настъпване на падежа реши отново да инвестира в нови ДЦК за същата сума. Ако фирмата напусне страната след повторното настъпване на падежа на ценните книжа, е логично нейните инвестиции да се смятат за 0, а не за 200 единици, смята Людмил Михайлов. Според него инвестициите в ДЦК досега са били частично регистрирани и отчитани до края на 1996 г. въз основа на информация на Министерството на финансите. Работната група за подготвяне на новата методика засега не е обсъждала проблема, но във всеки случай начинът на регистрация на инвестициите в ДЦК ще зависи от БНБ, а не пряко от АЧИ. "Начинът на отчитане на инвестициите в ДЦК не позволява илюзорно удвояване", заяви по този повод Георги Атанасов, шеф на пресцентъра на БНБ. Ако някой от инвеститорите не вложи отново средствата си след настъпване на падежа на неговите ДЦК, това също се отчита, тъй като в централната банка всеки месец се сверяват данните за ценните книжа, притежавани от нерезиденти.
Чрез информация от БНБ за пръв път ще започне и отчитането като външни инвестиции на кредитите със срок над една година. В голямата си част този вид инвестиции представляват заеми, отпуснати от чужди банки за български предприятия, в които са вложени чужди капитали, пояснява Людмил Михайлов.
Досега преките инвестиции чрез приватизационни сделки представляваха основното перо в притока на външни капитали. В АЧИ обаче смятат, че положението може скоро да се промени в полза на непреките инвестиции. Ако това стане, на бял свят ще излязат множество несъвършенства на новата методика. Още сега е ясно, че пълната и обобщена информация за инвестициите за всяка изминала година ще бъде готова най-рано през април, след като в НСИ постъпят балансите и отчетите за приходите и разходите на всички предприятия. Информационният отдел на АЧИ обаче предвижда да запази досегашната си практика на събиране на информация за големи сделки от Агенцията за приватизация и другите органи по чл. 3, като по този начин ще може да предоставя на заинтересованите институции приблизителни данни за външните капитали още на следващия ден след приключването на едно тримесечие или година.
Ревизията на тотализатора отиде в Главна прокуратура
Асен Асенов
Миналата седмица финансовото министерство изпрати ревизията на Българския спортен тотализатор в Главна прокуратурата и потвърди, че "договорът с "Интраком" е финансово неизгоден". Ревизията на БСТ е първият официален документ на изпълнителната власт, с който се потвърждават обвиненията в пресата срещу бившия шеф на тотализатора Иван Крачунов и назначения от Виденов тогавашен шеф на комитета за спорта Христо Христов. Едва през юли тази година обаче срещу двамата започна предварително производство за длъжностно престъпление.
След приключването на ревизията в края на октомври шефът на отдел "Следствен" в Главна прокуратура Ангел Ганев отмени забраната на градската прокуратура да се превеждат средства на "Интраком" по договора й с тотализатора. Тази забрана беше наложена от софийския градски прокурор Нестор Несторов на 14 февруари миналата година - само ден след като районната дирекция на тотализатора в Бургас преведе по сметките на гръцката компания 14 милиона и 857 лева в изпълнение на този договор. Новото ръководство на тотализатора твърди, че въпреки постановлението на Ангел Ганев, с което се отменя забраната за плащания, по сметките на "Интраком" не се превеждат никакви средства.
Според ревизията на финансовото министерство от сключването на договора с "Интраком" (12 септември 1996 г.) до 30 септември 1997 г. натрупаните по контракта задължения към гръцката страна са 3.227 милиарда лева. За сравнение -приходите на тотализатора за цялата 1996 г. са 3.850 милиарда лева, а от тях само за участниците в игрите са разпределени 1 млрд. и 925 млн. лева, за издръжка на БСТ - 673 млн. лева, за издръжка на Комитета за физическо възпитание и спорт - 555 млн. лева, и т.н. Отчитайки тези факти, ревизорите правят очевидния извод, че "сключеният на 12 септември 1997 г. договор е крайно неизгоден за българската страна". В ревизионния акт се припомня и клаузата в договора с гръцката компания, според която собствеността върху техниката, която според договора "Интраком" ще инсталира в продължение на няколко години, става собственост на българската страна едва след изтичането на контракта, т.е. 12 години по-късно. А според ревизорите "техника от типа на доставяната се смята за морално амортизирана след 5-6 години".
Контрактът между БСТ и "Интраком" е за цифровизация на тотализатора и обработка на тиражите. В момента тотализаторът има сключен договор със същия предмет на дейност с фирмата "Гебо 92", но според сегашния шеф на тотализатора той ще бъде прекратен от 1 декември и след тази дата БСТ сам ще обработва тиражите си.
Почти веднага след тайното подписване на договора с "Интраком" в Атина (по това време действа и договорът с "Гебо 92") главният прокурор Иван Татарчев заяви, че смята контракта за нищожен. Мотивът на прокурора е, че тогавашните шефове на тотализатора не са имали необходимото разрешение от финансовия министър за това, т.е. договорът е бил подписан от лица, които нямат правомощия за това. Към тези аргументи сегашната ревизия на финансовото министерство прибави още един факт - в заповедта за командировка до Гърция на бившия шеф на комитета за спорта, подписана от Виденов, изрично се казва, че той е командирован, за да предотврати последствията от предишния договор с "Интраком", а не да подписва нов. Друг е въпросът защо Виденов подписва командировка, чиято цел е да се предотврати нещо, което не съществува. Първият договор с гръцката компания е подписан през 1992 г., по-късно е прекратен едностранно от наша страна и след предявен иск от гръцката групировка през 1995 г. Арбитражният съд в Париж отсъжда БСТ да плати на "Интраком" 6.4 млн. долара. Софийският градски съд обаче не призна решението от Париж, с което на практика постанови, че тотализаторът няма дългове към гръцката компания.
БДЖ се изчиства от неефективните договори за товарни превози
Тони Алексова
Български държавни железници са договаряли намаления от базовите тарифи за внос и износ, както и транзит на товари през България само с избрани товародатели и спедиторски фирми, каза транспортният министър Вилхелм Краус на питане на депутата Светослав Лучников в часовете за парламентарен контрол в петък. Намаленията от базовите тарифи се дават в съответствие с чл.6, параграф 4 от притурка Б на конвенцията за международни превози.
Различни преференции за фирмите.
В нарушение на конвенцията обаче преференциите към базовите цени на международните превози не са били давани при равни условия на всички клиенти на БДЖ. Гарите са получавали по-малко права да правят намаления на превозните цени за различните клиенти в сравнение с толерираните спедитори и товародатели. "Предоставяйки по-неблагоприятни условия на собствените си поделения, БДЖ е създала предпоставки за отклоняване на товари и насочването им към въпросните спедиторски фирми", каза министър Краус. Това са все фирми на бивши министри и зам.-министри на транспорта, както и началници на националните железници: "Астарта 21" на Веселин Павлов - бивш министър на транспорта, "Руска търговска къща - Гефес" на Георги Минчев - бивш зам. транспортен министър и зам. генерален директор на БДЖ, "Прайм спед" на Атанас Тонев - бивш генерален директор на БДЖ, "Писта" ООД на Боянка Павлова - бивш директор направление "Контрол по приходите и международни разчети", "Данзас" ЕООД на Трайко Въргов, бивш генерален директор на "Деспред", и др. Нарушенията са били установени от новия екип от Министерството на транспорта още в началото на мандата на новото ръководство на железниците. То е предложило на спедиторските фирми анексиране на вече сключените договори, което голяма част от фирмите са приели, а с фирмите, които са отказали промени, договорите са били развалени и споровете са отнесени до Софийски районен съд, обясни министър Краус пред депутатите. Един от мотивите на Краус да смени ръководството на БДЖ и членовете на управителния съвет на железниците е бил именно толерирането на посочените фирми.
От началото на годината досега БДЖ е сключило 34 договора с товародатели и спедитори. Повечето от контрактите са подписани от старото ръководство на железниците, а новите директори, които са от няколко месеца, са парафирали само три договора. От извършените проверки е установено, че в резултат на действащите договори с посочените фирми в БДЖ за деветте месеца на тази година са постъпили 15.03 милиарда лева по-малко приходи при средно намаление на тарифите от 50 на сто. В резултат на отстъпките при извършените превози по внос и износ в бюджета са постъпили с около 1.03 млрд. лева по-малко и от невнесен данък добавена стойност. "Не считам за правилно държавно предприятие да прави такива големи отстъпки в цените на услугите си, при положение че получава субсидия, макар тя да е насочена към пътническите превози", заяви министър Краус пред депутатите.
В бъдеще отстъпки в тарифите ще продължат да се правят във връзка с политиката за привличане на повече транзитни превози през страната, заяви министър Краус. При еднакви международни тарифи, с каквито работят страните, от голямо значение за железниците остава обемът на превозите, които ще привлекат да минат през България. Намаленията трябва обаче де се дават при еднакви за всички фирми условия и конкуренцията между фирмите да идва от тонажа на товарите, които се превозват. По действащата в моментна тарифа за износ и внос се ползва отстъпка от 30 на сто до 20 000 тона товар. От 20 001 до 50 000 тона допълнителната отстъпка е 4%, от 50 001 до 100 000 - 6% отгоре, и над 100 00 тона товар - 8 на сто. Товародателите над 200 000 тона се водят крупни товародатели на железниците, за което получават и допълнителни намаления. БДЖ е сключило 12 договора с крупни индустриални клиенти. При транзита основните намаления са от 40 до 60 на сто от базисната тарифа и допълнително могат да се ползват от 1 до 5 на сто отстъпки за тонаж.
Големи намаления от обема ползва и спедиторската фирма на железниците - "БДЖ - Спед" ЕАД. Останалите фирми считат създаването й за опит да се монополизира посредничеството при железопътните превози. "Клиентите смятат, че държавният превозвач ще гарантира по-голяма сигурност на превоза, както и че стоката ще се превозва в по-добри вагони, отколкото тези, които се дават за ползване на останалите спедитори", обясняват от БДЖ.
Отстъпките не пречат на БДЖ да реализира печалби при превоз от внос и износ. Те излизат двойни в сравнение с реалните разходи на железниците по транспортирането на стоките. При транзитните превози печалбите за БДЖ стигат и до три пъти над себестойността им, заявиха висши служители от БДЖ. Печалбата идва от това, че тарифите са международни и каквито и преференции да се дадат на спедиторите, печалба остава. "С високата печалба попадаме под контрола на Комисията на цените, но тя не може да ни санкционира заради високата печалба, тъй като в рамките на компанията се прави преливане на средства от товарните превози към пътническите превози", обясняват от БДЖ. Обвиненията в ощетяване на БДЖ са неоснователни, тъй като товарните превози дават големи печалби, които след това се насочват за реконструкции, ремонти на релсовия път, вагоните", защитават тарифите служители на БДЖ.
БДЖ подготвя Нова единна тарифа за превоз на товари, която ще влезе в сила в началото на 1998 г., обявиха през миналата седмица от управителния съвет на БДЖ, което потвърди пред депутатите в петък и министър Краус. Досегашните таблици по международните и вътрешните тарифи ще се обединят и ще се смени принципът на изчисление на цените на превозите. Тарифите ще се пресмятат в зависимост от това български или чужд е превозващият вагон, а именно за износ през гранична гара, от и до пристанище, при пренос на товар от вагони между две точки в страната. При всички тези превози брутната цена на превоза ще бъде една и съща. С около 30 на сто се очертава да бъде по-висока тарифата за подобен превоз, но вече извършван от чужд вагон. Това донякъде ще увеличи приходите на БДЖ, които сега са намалели поради големите отстъпки. Замисълът на новата тарифа е да стимулира използването на български вагони при превоз, с които реално ще се намали тарифната тежест върху спедиторите и товародателите. Остава под въпрос обаче възможността на железниците да поемат по-големите товари, както и да отговорят с европейско ниво на качеството на съхранение на товарите.
Костов даде сигнал, че ГУСВ трябва да се разформирова
Антоанета Алексова, Момчил Милев
Ратифицирането на европейската конвенция за малцинствата е толкова важно за приобщаването на България към цивилизования свят, колкото и разформироването на Главно управление на строителни войски (ГУСВ), категорично заяви неотдавна пред студенти премиерът Костов. Идеята съвсем не е нова, тъй като от повече от шест месеца по нея мислят и от ведомството на Евгений Бакърджиев. Засега все още няма яснота по какъв начин да стане преструктурирането на войските. Търси се схема, по която в ГУСВ да бъде разделена военната и квалификациона подготовка от строителното предприемачество. Към ведомството основателно се отправят критики, че ползва евтина войнишка ръка, както и че монополизира строителния пазар поради възможностите да дава дъмпингови цени на провежданите търгове и конкурси.
От бившите социалистически страни ние сме последната държава, която е запазила Строителни войски. България може би е и един от лидерите по брой ведомствени армейски формирования. Освен Министерството на отбраната свои войски имат и МВР, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и Комитетът по пощи и далекосъобщения. Хората на Бонев водят най-убедително листата на реформаторите във ведомствените войски. По новия закон за МВР структурите на Гранични и Вътрешни войски бяха преоформени съответно в полицейски части - Гранична полиция и Национална жандармерия.
"ГУСВ може да се раздели на войскова част и гражданска структура под формата на търговско дружество, което да поеме стопанската дейност на войските", обясни Борис Милчев, зам.-министър в Министерството на териториалното развитие и благоустройство. Във ведомството на Бакърджиев изчакват приемането на закона за алтернативната военна служба, който да определи къде ще могат да работят войниците, отказали се от оръжие. Идеята е алтернативните войници да могат да работят в гражданско-строителната структура на ГУСВ след разпадането му. Засега обаче в проектозакона, който регламентира службата без оръжие, се забранява използването на отказниците в търговски дружества.
Идеята за пренасочване на ГУСВ към строителство на военни обекти също все още виси във въздуха. Възможно е военното звено, което ще се отдели от ГУСВ, да създаде условия за дублиране със структурите на Българската армия. Към Генералния щаб вече съществува управление, което се занимава с подобна дейност - инженерни войски. В ресора им влизат изграждането на мостове, пътища и всякаква друга военна инфраструктура по време на военен конфликт. Въпреки това в Генералния щаб засега не се опасяват, че ГУСВ може да дублира дейността на негови структури. "Генералният щаб засега няма разчети какво ще прави, ако ГУСВ бъде разформировано. Във военновременния план на въоръжените сили за 1998 г. войските още имат своето място", твърди началникът му ген.-полк. Михо Михов.
До средата на декември в ГУСВ трябва да приключат две финансови ревизии - на Сметната палата и Държавен финансов контрол. Най-вероятно е контрольорите вече официално да обяват злоупотребите на Пешлеевски. С помощта на министри и зам.-министри през последните години управлението на войските се е превърнало в доходоносен бизнес - пак за сметка на данъкоплатците. "Държавната субсидия покрива само 22 на сто от разходите за войниците, а останалите пари се пренасочват от строителство", обясняваше преди време Пешлеевски.
Във войските от години тече незаконно трансформиране на държавна собственост в имущество на търговски дружества. На 15 февруари 1994 г. е създадено "Строителство и възстановяване - СВ" ЕООД със 100 на сто държавно участие, което по-късно се пререгистира в АД. Идеята е била фирмата като търговско дружество да се явява в търговете за строителство в страната и чужбина. В "инжинеринговата организация" на ГУСВ, както е записано в устава на дружеството, започва преливане на капитали от ведомствените войски. Със заповед на бившия строителен министър Даниел Левиев от служебния кабинет на Ренета Инджова в собственост на фирмата са прехвърлени 62 обекта на войските, повечето от които са военен фонд и почивните бази на ГУСВ. Не се прави преоценка на обектите, както изискват нормативните документи, за да се прехвърля повече имущество. През годините фирмата остава и на цялостна издръжка от строителни войски.
Пешлеевски влиза и в други строителни дружества за задгранично строителство, в които безразборно се апортират активи на ГУСВ. За задгранично строителство в Украйна се създава фирмата "Украйна - Айс", в която войските влизат с техника, фирма "Израел - СВ" за строителство в Израел. В Украйна ГУСВ е сключил договор и с частна украинска фирма "Деликов и К" ООД и строи обект, по който до момента е на загуба от 100 000 долара, обясняват от строителното ведомство. "ГУСВ, без да има правно основание, участва директно в дружеството "Ню Лимпопо бридж холдинг", което се създава да управлява концесията на моста над река Лимпопо в Зимбабве. Паралелно с фирмата в Зимбабве има представителен офис на ГУСВ, чиято издръжка излиза около 40 000 долара годишно. Общо за представителствата на Строителни войски в ЮАР, Москва и Зимбабве годишно се харчат около 90 000 долара.
Освен в незаконно създаване на дружества ГУСВ се разпростря и в жилищното строителство. От 1993 г. войските получиха право да излязат на строителния пазар и да продават продукцията си. През годините обаче в ГУСВ си изградиха пирамида. С парите на всеки следващ купувач се е финансирало строителството на предходните. И така, докато спре захранването на строителството с нови поръчки, което вече е достигнато. Около 12 млрд. лева не достигат само в София за довършване на строителството. А в провинцията обектите им остават непродаваеми. В момента ГУСВ прави последни опити да продължат да финансират строителството си. От купувачите, на които през тези месеци трябваше да връчат ключовете на новите жилища, се искат последни (окончателни) вноски за строителството. От многобройните жалби, които измамените купувачи са депозирали в строителното министерство, се вижда, че исканите вноски са за около половината от изплатената от купувачите стойност на жилищата. Оправданието на финансистите на войските за това е твърде плоско и се дължи на безпрецедентния скок на цените на строителните материали в периода януари-февруари тази година. По сключените предварителни договори обаче вноските на купувачите са били индексирани, но не с официалния индекс на инфлацията, а с измислен индекс на цените на строителните материали, какъвто всъщност Националният статистически институт не обявява.
Дали ще го има или не генерал Пешлеевски в случая не е толкова важно. По-важна от кадровия проблем е необходимостта войските да бъдат разформировани в този им вид и да се намери подходяща форма на преобразуването им.
Москва и София пак зациклиха на газа
Скандален проектодоговор осигурява контрола на Газпром върху транзитните тръбопроводи
Галина Александрова
Да се представя желаното за действително никога не е било правилна стратегия. Винаги идва момент, в който желанията просто нямат значение и каквото е - това е. Подобна ситуация в последно време наблюдаваме почти след всяка среща между София и Москва, без значение от нивото, на което се провеждат преговорите. Заседанието на петата сесия на българо-руската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество потвърди създаденото правило. Тя стартира в сряда с оптимистични прогнози и заявки и от двете страни за отговорно обсъждане и съгласуване на поредица важни въпроси - от либерализирането на взаимната търговия и плащането на руския дълг към България до подготвянето на споразумение в горивно-енергийния комплекс и ядрената енергетика. Само няколко часа след това водачът на руската делегация - министърът на външноикономическите връзки Михаил Фрадков, неочаквано реши, че трябва да си тръгне още на следващата сутрин.
Официалното обяснение прозвуча нелепо и направо обидно за България - г-н министърът се връщал спешно в Москва, тъй като трябвало да председателства и икономическата комисия с Финландия. Българската делегация не беше уведомена предварително за ангажимента на основната фигура от руска страна, което само по себе си е съществен пропуск в протокола.
Изненадващото съобщение, че министър Фрадков е извикан спешно в Москва, даде път на слухове, че срещата клони към провал.
Припомнeн бе и фактът, че бившият шеф на смесената комисия и ексвицепремиер на Русия Олег Лобов бе уволнен, докато председателстваше в София четвъртата сесия на комисията. С постовете се простиха и двамата негови наследници - Алфред Кох и Максим Бойко. Причината за неочакваното отпътуване на Фрадков се оказа по-прозаична - според присъствали на преговорите той просто не е имал пълномощия за конкретни ангажименти и по-нататъшният му престой се оказал безпредметен.
Толкова по-смайващо прозвучаха последвалите съобщения, че през няколкото часа нощни дебати вицепремиерът Евгений Бакърджиев и министър Михаил Фрадков са успели да развържат възела около заплетените отношения между Москва и София по най-проблемните въпроси. Пресата ознаменува прелома в двустранните контакти със заглавия като "Москва и София слагат край на търговските битки" ("Стандарт"), "Споразумяхме се с Русия" ("Демокрация"), "Русия отстъпи за митата" ("Труд") и т.н.
"По-важното е, че основните въпроси ние или ги решихме окончателно днес, или поставихме съвсем кратки срокове, в които да се реализират окончателните решения на отделните въпроси", заяви вицепремиерът Бакърджиев. В интерпретация на синия официоз това твърде размито твърдение придоби съвсем конкретни измерения: "Подписан бе протокол, който решава всички спорни въпроси, включително за газа. " Учудваща наивност, като се вземе предвид фактът, че всички спорни въпроси, включително за газа, не се решиха дори от две междудържавни спогодби и един двустранен меморандум, под които от руска страна стои подписът не на някакъв министър, а на самия Виктор Черномирдин.
Същото се случи след общото събрание на "Топенерджи" в Москва, на което трябваше да се реши възстановяването на 50-процентното участие на Булгаргаз в смесената фирма. Тогава пресата гръмна с възгласи "победа". Оказа се, че резултатът е толкова скромен, та е неудобно да се нарече дори успех. Сега същата конфузна сцена се мултиплицира по въпроса за митата, руския дълг и газа.
"Когато говорим за либерализация на търговията, руската страна се съгласи на това да поеме възможните за нея ангажименти за конкретни стъпки по решаване на проблема с либерализацията на българските стоки в Русия. Това е свързано с конкретни действия от руска страна, които, убеден съм, ще доведат докрай", заяви бодро вицепремиерът Бакърджиев. Той оптимистично разясни, че за темите горивно-енергийният комплекс и сътрудничеството в ядрената енергетика били фиксирани "конкретни срокове за следващите срещи, които ще бъдат в началото на 1998 г. с подготовка на съответните документи". Според министъра двете страни искрено желаели на разговорите в Москва между 30 ноември и 2 декември окончателно да бъдат решени текстовете по договорите за доставки и транзит на природен газ и по изграждането на нови газопроводи. "Тези договори ще могат да бъдат подписани в средата на месец декември, на 16 декември е общото събрание на "Топенерджи", а 19 и 20 декември са датите, на които президентите на двете държави ще се срещнат. Това ще бъде един чудесен финал за срещата на държавните глави на двете държави..."
Наистина би било чудесен финал, но не и във варианта, който се обсъжда в момента. Твърдението, че комисията е съгласувала условията за доставка на руски газ, транзитирането му за трети страни и разшираването на газопреносната система, се оказа, най-меко казано, твърде преувеличено. Освен ако не се приеме за съгласуван договор, на който липсва титулната страница, където се уточнява кои са договарящите се страни. Така стоят нещата с доставките на газ. При преговорите през миналата седмица изведнъж станало ясно, че руската страна се представлява от "Топенерджи". Това било изяснено в нарочен факс, който заместникът на Вяхирев Богдан Бодзуляк изпратил до Булгаргаз. В него вицепрезидентът на "Газпром" съобщава, че в преговорите по доставките руският газов концерн се представлява от шефа на "Топенерджи" Сергей Пашин, а представителите на експортната организация на "Газпром" - "Интергаз", присъстват само като наблюдаващи експерти.
Българското правителство започна преговорите с уговорката за схема на доставките "Газекспорт" (съответно "Интергаз") - "Топенерджи" - Булгаргаз. Сега първият елемент от веригата отпада и се предлага документът да се подпише само между Булгаргаз и "Топенерджи". Въпросът е от кого ще купува газа смесеното предприятие. Според хора от газовата фирма най-вероятно това е формулата, по която в схемата за доставките отново ще се вмъкне "Овъргаз инк". От Булгаргаз са отказали да приемат тази версия на договора и са заявили, че няма да подпишат документа, ако там изрично не е спомената "Газекспорт" или "Интергаз" като част от веригата вносител - доставчик - купувач. Поради тази причина титулната страница, т.е. текстът кои са страните по договора, не е уточнена и въпросът за доставките остава висящ. Допълнителна подробност е, че цените също не се знаят. По въпроса за транзита е уточнено всичко освен транзитните такси, по които е основният спор от самото начало на преговорите.
Москва притиска "Топенерджи" и Булгаргаз да подпишат скандален договор за разширение на транзитната система.
Първо предишната формулировка, която предвиждаше разширение на транзитния газопровод само към Турция, сега визира цялата действаща система от транзитни газопроводи на територията на България. Първата точка от проектодоговора гласи: "Предмет на настоящия договор е изпълнението на комплекс от дейности по увеличаването на транзита на руски природен газ чрез строителство на нови обекти от системата за транзит на газ, разширение и реконструкция на действащите обекти, обезпечаването на финансирането им от изпълнителя ("Топенерджи") при съгласувани с РАО "Газпром" условия. " Казано накратко, предвижда се едно трето, неучастващо в договора чуждестранно юридическо лице ("Газпром") да определя развитието на системата от транзитни газопроводи на територията на суверенна България. Изпълнителят "Топенерджи", който официално е обявен за представител на "Газпром" в България, поема цялото финансиране, проучване, проектиране и строителството на обектите.
Финансирането на разширението на транзитните мощности изцяло се осъществява от "Топенерджи" със собствени или заемни средства или използване на стоков кредит от трето лице, предвижда проектът.
Друга клауза гласи, че смесеното дружество самостоятелно планира, организира и контролира изпълнението на всички проектни работи по разширението на транзитната система на територията на България. "Проектирането се основава на съгласувана с РАО "Газпром" концепция за разширение на транзитните мощности на територията на България и обемите доставки на руски природен газ по години в страните от Балканския регион по договори за транзит на руски природен газ", гласи следващ текст от проектодоговора.
"Топенерджи" самостоятелно или чрез трети лица планира, изпълнява и контролира строителството на обектите от разширението на транзитните мощности, самостоятелно решава и всички въпроси по сключването на договори за строителство с подизпълнителите.
В същото време възложителят Булгаргаз е лишен от всякаква възможност за контрол върху източниците за финансиране, респективно цената и условията на кредита, пректирането и изпълнението на строителството, включително избора на доставчици и подизпълнители, цените на договорите и качествата на изпълняваните работи, формирането на окончателната цена на проекта и т.н. Това със сигурност ще доведе до необосновано и безконтролно завишаване на разходите по проекта и ще утежни изплащането на инвестицията от Булгаргаз.
В раздела за гаранциите се предвижда застрахователните обезщетения за имуществените обекти да бъдат заложени в полза на "Топенерджи" в ролята на изпълнител до окончателното погасяване на задълженията на Булгаргаз. Булгаргаз пък се задължава да учреди залог в полза на изпълнителя върху отделните обекти и съоръжения и да ги ипотекира в полза на изпълнителя. Поставя се и изискване за гаранция от Министерския съвет. Булгаргаз трябва също да учреди залог в полза на изпълнителя върху приходите си от транзита. Всички обезпечения са неделими и се погасяват при окончателното ликвидиране на задълженията по плащанията от възложителя.
За обезпечаване на погасяването на инвестициите на изпълнителя и евентуалните лихви по тях Булгаргаз трябва да осигури валутна банкова гаранция в полза на изпълнителя в БНБ в размер на първоначалната стойност на договора и за срока на изплащане на окончателната стойност на договора.
Неизвестно по какви причини в "Газпром" са решили, че Булгаргаз разполага с правомощия да осигури освобождаването от мита и митни сборове при внос на тръбите и материално-техническите ресурси за разширението на газопроводната система, защото на газовата фирма е вменено и такова задължение.
С предвидените в договора гаранции - банкова гаранция от БНБ, ипотеки и залози, Булгаргаз ще бъде поставен в зависимост от изпълнителя "Топенерджи". Това обяснява запъването на българските участници в преговорите и настояването документите да се подпишат едва след като се възстанови 50-процентното участие на Булгаргаз в българо-руската фирма. Именно този отказ да се реши въпросът преди 16 декември, когато се очаква окончателното излизане на Мултигруп от "Топенерджи", бил поводът за провала на разговорите по време на смесената комисия и за спешното заминаване на министър Фрадков, твърдят кулоарните слухове.
Позицията на държавните хора в този случай уж е принципна, но не съвсем. Това че Булгаргаз евентуално ще държи 50% в смесеното дружество, съвсем не гарантира, че наистина ще има достатъчно влияние при неговото управление. Самият факт, че Газпром обяви "Топенерджи" за свой официален представител при преговорите с България, е достатъчно красноречив за мястото, което се отрежда на смесената фирма в междудържавните и междуфирмените отношения. Най-принципният проблем със скандалния договор за строителство на нови газопроводи е, че "Газпром" чрез "Топенерджи" получава правото да строи газопроводи, без да е участвал в състезателна процедура за това. Освен това "Топенерджи" еднолично и безконтролно ще определя какъв е дългът на Булгаргаз по това ново строителство.
"Не зная защо в правителството се заблуждават, че хората на Мултигруп ще бъдат извадени от "Топенерджи" и "Газпром" ще се съгласи да подели контрола. Единственият работещ вариант е да се разтури скандалната фирма и да се започне начисто с "Газпром", коментира експерт по газа. Засега е ясно едно - който контролира "Топенерджи", той ще контролира и транзитната ни газопроводна система, ако предложеният от руската страна документ бъде подписан. Вероятност това да бъде Булгаргаз практически не съществува.
Приватизирайки БТК, какво продаваме
ст.н.с. д-р Симеон Войнов
Няколко години продължават дебатите по продажбата на Българската телекомуникационна компания, непрекъснато се фиксират срокове за начало на процеса на приватизация, както и процентите, които ще бъдат обявени за продажба по различните механизми на приватизация. Само този, които няма и смътна представа какво представлява БТК като правен и стопански субект, би могъл да си позволи да обяви такива кратки срокове. От друга страна, е твърде странно, че независимо от нееднократно декларираните срокове компанията е далеч от готовността за започване на процеса на приватизация. Развитието на процеса досега навежда на някои въпроси, на които би било интересно да се търси отговор.
Първо, наистина ли правителствата досега, включително и настоящето, желаят продажбата на БТК и ако да, защо или ако не, по каква причина. Второ, ако правителството желае продажбата, какви биха могли да бъдат причините и обстоятелствата, които възпрепятстват реализирането на процеса на приватизация. Приемаме, че това правителство, поне в лицето на министър-председателя и част от неговия екип, желае осъществяването на продажбата, най-малко поради поетите международни ангажименти и поради необходимостта от събирането на средства за бюджета. Би следвало приватизацията да бъде желана и поради стремежа да се движим в посока на реалното пазарно стопанство и създаването на конкурентна среда, въпреки че в случая с телекомуникациите това едва ли е така. Може да се предположи обаче, че голяма част от държавните чиновници и част от политическата класа по определени причини не са заинтересовани от осъществяване на приватизацията. Хората от компанията поради корпоративни и по-скоро лични интереси определено нямат сметка от продажбата и я възпрепятстват и ще продължават да я възпрепятстват, доколкото това е в техните възможности. Мотивите на преобладаваща част от работещите в телекомуникационната компания от най-ниско до най-високо ниво не са едни и същи, но в крайна сметка желанието им компанията да остане държавна, колкото е възможно по-дълго, е общо. Най-лесно могат да бъдат разбрани хилядите честни и съвестни работници и служители, които много добре разбират, че щатът на компанията е силно раздут и е ясно, че един истински пазарен механизъм не може дълго да търпи това. Другата категория са не особено ревностните работници и служители, които нямат склонност да усвояват нови познания и умения. Но има друга категория от служители и работници, за които компанията е не само работно място, но и средство за реализиране на допълнителни доходи, в много от случаите неприлично - даже би могло да се каже опасно - големи. Който е запознат поне с някои от методите за това, е наясно за какво става въпрос. Поради спецификата на отрасъла, сложността и обема на БТК като предприятие едва ли някой има пълна представа за всички начини за присвояване на средства, а още по-малко за техния обем. Въпросът за корупцията и многото методи за източване на средства от компанията, а и въобще от отрасъла, е тема за отделно разглеждане.
Безспорно българският телекомуникационен оператор е най-голямата и сложна наша стопанска единица. Очевидно на първо място трябва да бъдат поставени ДМА, придобити от БТК или предадени за стопанисване от нея. Това е национална съобщителната мрежа, включваща в себе си всичко - от селските до международните централи, цялата преносна проводникова, кабелна и оптична мрежа, радиорелейните линии, станциите за спътникови комуникации, радио- и телевизионните предавателни съоръжения за излъчване на националните програми, включително и тези, които се отдават под наем на частните радио- и телевизионни организации и пр., и пр. Друго, което влиза в актива на БТК, това безспорно е гарантираният монополен пазар. Според лицензния NoД/01-01 от 1 ноември 1993 г. компанията притежава изключителни права за изграждане, използване и поддържане на националната телефонна и телеграфна мрежа и предоставянето на телефонна и телеграфна услуга между фиксирани крайни точки, до 1 ноември 1998 г. В последната редакция на подготвения за приемане от Народното събрание закон за съобщенията е предвидено този срок да бъде продължен до 2002 г. Този факт е ключов елемент във формиране на цената на компанията и гаранция за това, че масовият български потребител, поне през следващите пет години, няма да има качествени телефонни услуги и пазарно настроен към себе си телекомуникационен оператор. Както вече успяхме да се убедим, частният монополист с нищо не е по-добър от държавния. Ясно е, че Международната търговска организация може да бъде убедена да даде съгласието си за продължаване на монопола, вероятно не без лобирането на потенциалните купувачи. Но това едва ли е в интерес на развитието на пазара на телекомуникационните услуги у нас и в интерес на българския данъкоплатец, независимо от възможността да бъде постигната по-висока цена при продажбата. Това на фона на факта, че преобладаващата част от европейските оператори губят монопола си от 1 януари 1998 г., изглежда, меко казано, странно. Особен актив на компанията е притежаваната от нея радио- и телевизионна предавателна техника и което е още по-съществено - владее кулите, ключовите позиции по върховете и местата за разполагане на предаватели. Елемент от стойността на БТК е и политиката по формирането на тарифите за услугите.
Чрез участието си в смесените предприятия БТК е разширила базата на пазарните си позиции, включително и в областта на мобилните комуникации. Покрай договорите на някои от смесените дружества периодично възникват дискусии с подозрение, че в тях е заложен механизъм за източване на средства от БТК. С постановление на МС под управлението на КПД е създаден фонд "Национална съобщителна система", общият годишен обем на който е над 14 милиарда лева. Фондът се попълва от лицензионните такси и е предназначен за ресурсно осигуряване на процесите на лицензиране и контрол за спазването на лицензните условия, като средства от него могат да се прехвърлят в БТК и да се използват за изграждане на участъци от съобщителната мрежа с национално значение. Дискусионно е мнението, че средствата, преминали през този фонд, предоставят възможност за избягване на данъци. Средствата във фонда се набират и от частните лицензирани оператори и по този начин те финансират конкурента си БТК, доколкото сега може да се говори за конкуренция. Продажбата на БТК не би могла да започне без приемането на закона за телекомуникациите. Положението с този закон много прилича на това със закона за радио и телевизия. Ключовият проблем, около който се тъпче на едно място вече трета година, е дилемата лицензи и концесии. Тридесет и седмото Народно събрание в желанието си за формално спазване на духа и буквата на конституцията изработи, абсурден в някои от текстовете си, закон за концесиите. В тези текстове прозира нескритото желание целият стопански живот да се регулира и управлява от Министерския съвет. Теза, която противоречи не само на здравия разум, на съвременните тенденции и практика, но и както показа времето, не можа да бъде приложена. В нито една цивилизована страна телекомуникационните дейности и отдаването на правото за ползване на честотния ресурс не се уреждат с концесионен режим. Този абсурд следва да бъде решен в новия закон, въпреки че съществуват сериозни опасения, че това няма да се случи. В обсъждания в момента вариант на закона, вероятно дванадесети от 1990 г. насам, изброените проблеми далеч не са решени. Причината не е, че законът се готви от некомпетентни експерти, а в липса на ясна политическа позиция в каква посока ще се развива телекомуникационният пазар в България в близкото и по-далечното бъдеще. Дали ще има, както сега, стагниран пазар, доминиран от мощен държавен или частично приватизиран оператор със защитени по явен и неявен път монополни позиции и съответно бавно развиващи се услуги с ниско качество, или ще се създаде динамичен либерален пазар, на който наред с основния оператор ще работят конкурентни оператори, което ще доведе до повишаване на диапазона и качеството на услугите и балансиране на тарифите. Обща слабост на готвените досега закони за телекомуникациите и ЗРТ е в липсата на опит на техните автори за работа в реална пазарна среда, а вероятно и вътрешната, може би неосъзната, съпротива срещу факта, че държавата трябва да се оттегли от непосредственото управление на стопанския живот. Роля за това имат и политиците. Малка част от тях са готови да разберат и приемат, че преструктурирането на икономиката не може да се осъществи само с шамански заклинания или реституционни закони.
До настоящия момент бяха назовавани различни числа като стойност на БТК - ЕАД. Очевидно тук са налице две противоположни тенденции. Едната е за повишаване на цената на компанията посредством продължаващото се изграждане на мрежата, включително и на оптическата й част, осигуряване на доминиращо монополно положение на пазара за по-дълъг период, както и участие в смесени предприятия, което ще й даде възможност да навлезе в нови пазарни ниши. Другата тенденция е намаляването на реалната стойност на компанията чрез задържане на ниското ниво на качеството на услугите, системното й ограбване и лошо управление, което именно е в резултат на липсата на конкуренция.
Процесът на приватизация на БТК - ЕАД засяга правителството, купувача или купувачите, клиентите, персонала и, разбира се, българския данъкоплатец. Не е лесно да се намери балансът на интереси между тези пет страни, но от правилното определяне на приоритетите сега ще зависи развитието на този стратегически за икономиката ни отрасъл за дълъг период от време.
Появиха се купувачи за държавния застраховател Булстрад
Галя ТОДОРОВА
Българската инвестиционна компания на Talladium Holding BV - Ти Би Ай, и Bankers Trust са предложили да купят от финансовото министерство контролния пакет в държавния застраховател Булстрад. Министерството държи 53% от капитала на дружеството и на срещите си с инвеститорите миналата седмица министър Муравей Радев е заявил, че държавата иска да приватизира Булстрад и че счита предложението за сериозно. Ти Би Ай, действайки и като агент на Bankers Trust, е изпратила писмо до ръководството на застрахователното дружество, в което освен това се казва, че е готова да започне изготвянето на пълна правна и счетоводна проверка за състоянието на българската компания, на основата на която да започнат преговори за цената на придобивания пакет. Шефът на Булстрад Румен Янчев потвърди получаването на офертата, но обясни, че започването на преговорите ще зависи от основния акционер в дружеството.
"След посещението на Bankers Trust в България миналата седмица и проведените срещи е почти сигурно, че те ще се включат в приватизацията на застрахователната компания", заяви шефът на Ти Би Ай Евгени Попов. Той допълни, че двамата потенциални купувачи имат споразумение за съвместни инвестиции в България, като всеки от тях има правото на "първи отказ" за всеки проект. Ти Би Ай освен това е основен акционер в Пенсионноосигурителна компания "Доверие". "След създаването на "Доверие", което е успешно работеща структура, евентуалната приватизация на Булстрад ще позволи да разширим кръга от застрахователни услуги", заяви г-н Попов.
Вицепремиерът Александър Божков също е потвърдил, че могат да започнат преговори за продажбата на основаното през 1961 г. дружество, което до демонополизирането на застрахователния пазар беше специализирано изключително в морско, авиационно и карго застраховане. Технически ще трябва да се уточни дали финансовото министерство или Агенцията по приватизация ще води преговорите.
За желанието на държавата да се раздели с участието си в Булстрад беше намекнато в началото на тази година, когато бяха приети промените в Закона за застраховането и стана ясно, че дружеството трябва да набере капитал поне от 4 млрд. лева, за да отговори на изискванията на закона. Тогава неофициално беше разпространено становището, че е по-добре да се потърсят нови акционери. На общото събрание на Булстрад в началото на ноември обаче беше взето решение за увеличаване на капитала на дружеството от 600.6 млн. лева на 4 млрд., като засега вероятно министерството ще внесе необходимата сума. БНБ, Минералбанк, авиокомпания "Балкан" и Кореком обаче, които общо държат около 16% в Булстрад, вече са обявили, че няма да участват в увеличението на капитала. Възможно е, ако никой от останалите акционери (Булбанк, СО МАТ, СБА и др.) не държи да увеличи участието си, потенциалните чуждестранни купувачи да попълнят техните вноски. Те всъщност са предложили приватизацията на Булстрад да стане на два етапа, като първоначално придобият до 25% от дружеството, а след март 1998 г. и останалата част от пакета на финансовото министерство. В Закона за застраховането до тази дата има забрана за чуждестранни компании да притежават мажоритарен дял в български застрахователни дружества.
Булстрад продължава да държи най-голям пазарен дял в застраховките на кораби, самолети и товари. Дружеството е единственото, което (все още) продава задължителните застраховки "Зелена карта" и е основният презастраховател в България. Преди година в Булстрад се вля специализираната компания за автомобилни застраховки МИК. Застрахователят е учредител на едноименен приватизационен фонд и акционер в застрахователните дружества "Българска презастрахователна компания", "Булстрад - Живот", "Булстрад - Финанси", както и в Електроимпекс, "Интерлизинг", ТБ "Кредитекспрес" и др. Накратко
Емил Кюлев се оттегли от Българо-руската инвестиционна банка, където последно заемаше поста председател на надзорния съвет като представител на "Контракт холдинг къмпани" ООД. В съобщението, което ръководството на БРИБ разпространи миналата седмица, се казва още, че на предстоящото общо събрание на банката на негово място ще бъде предложен представител на американската инвестиционна банка Wasserstein Perella. Чуждата банка наскоро получи разрешение да придобие 24.7% от капитала на БРИБ.
Вътрешният държавен дълг достигна 3990.8 млрд. лева в края на октомври, като увеличението му спрямо предходния месец е с 4.3%. Относителният дял на дълга за финансиране на бюджетния дефицит в него е намалял с 2.9% спрямо септември. Относително и в абсолютна стойност е намалял и дългът по ЗУНК и квазизунковите емисии, които все още заемат 46% от общия размер на вътрешния дълг. Увеличението в крайна сметка се дължи на новия заем от 238 млрд. лева, който финансовото министерство използва от БНБ срещу покупка на специални права на тираж от МВФ. По този начин заемите, отпускани от Международния валутен фонд, директно се отразяват в нарастване на вътрешния дълг.
Основният лихвен процент продължи покачването си и през миналата седмица, като от понеделник той става 6.4% годишно. В сряда обаче се очаква да бъде обявена нова основна лихва, която ще съответства на средната доходност в предстоящия тази седмица аукцион за тримесечни ДЦК. Разликата е, че в бъдеще лихвата ще влиза в сила автоматично в деня на емисията, а не както досега с няколко дни забавяне. През седмицата се обмисляше освен това БНБ да спре да обявява лихвата, но до петък не се появи официално съобщение кой ще прави това в такъв случай.
Управителният съвет на БНБ е взел решение да освободи банките в ликвидация от задължението да поддържат минимални задължителни резерви в централната банка. Тъй като повечето от тях вече са обявени в несъстоятелност, подържането на безлихвен резерв, който по принцип е инструмент на паричната политика на БНБ и начин за регулиране на ликвидността на банките, става излишно.
Евробанк откри трети клон в София. Банката освен това има други 22 клона в по-големите градове в страната.
БНБ ще рефинансира банките спрямо пазарния им дял
Галя ТОДОРОВА
Управителният съвет на БНБ прие по принцип правилата, по които при нужда ще се отпуска рефинансиране на търговските банки. Наредбата трябва да бъде съгласувана с Международния валутен фонд и едва тогава окончателно да бъде приета и обнародвана в Държавен вестник. Според предварителните постановки ще се счита, че ликвидните затруднения на дадена банка заплашват стабилността на системата, когато сумата на чакащите й плащания е над 10% от всички извършени плащания през последните два дни. Риск има и когато някоя банка с дял над 10% в броя и обема на междубанковите транзакции забавя плащания повече от три дни. Тези определения са важни, тъй като по закон БНБ може да рефинансира банки само ако проблемите им заплашват цялата система. Кредитираните финансови институции обаче трябва да са платежоспособни и да предоставят първокачествени обезпечения за отпуснатите средства. Законът освен това разрешава отпускането единствено на кредити в лева, като продължителността им не може да надхвърля три месеца. Дори да отговарят на всички тези условия, БНБ няма да рефинансира клонове на чуждестранни банки у нас, са решили в управителния съвет.
Размерът на допустимото от БНБ рефинансиране освен това ще зависи от два фактора - капацитета на депозита на управление "Банково" в "Емисионно" (който, най-грубо казано, представлява свръхпокритието на паричните задължения на БНБ) и сумата на депозитите в застрашената банка спрямо всички депозити в системата. Според проектонаредбата максимално допустимото рефинансиране за една банка е удвоеният процентен дял на депозитите й от общите за системата, умножен по депозита на управление "Банково". Това означава, че ако финансовата институция има депозити от 300 млрд. лева, теоретично би могла да получи до 100 млрд. лева. Заради ограниченията на МВФ за нивото на средствата в депозита на "Банково" обаче тази сума спада до около 35 млрд. лева. В момента БНБ би могла да отпусне общо до около 250 млрд. лева като рефинансиране (по неофициални изчисления), тъй като в буферния депозит трябва да останат поне 400 - 450 млрд. лева. В последния меморандум между правителството и МВФ освен това се казва, че централната банка трябва да съгласува с фонда отпускането на рефинансиране за дадена банка, надвишаващо 1.7-1.8 млрд. лева.
Така поставени, правилата всъщност доста ограничават възможностите на БНБ "да помага" на търговските банки. Те освен това трябва да предоставят в залог злато, валута или първокласни ценни книжа, чиято стойност да е поне 125% от размера на отпуснатия заем. Ако на някоя банка въпреки всичко й се наложи да поиска пари от БНБ, тя ще трябва да депозира писмено искане до шефа на управление "Банково" и да обясни защо не й достигат тези средства, кога и как ще ги върне, какво е финансовото й състояние. Преди да предложи на управителя на БНБ да разреши рефинансирането, оглавяващият управление "Банково" ще трябва да получи уверение от "Банков надзор", че финансовата институция е платежоспособна. В противен случай нейният лиценз просто трябва да бъде отнет и да се поиска процедура за обявяване в несъстоятелност. Представителите на МВФ бяха предложили БНБ предварително да сключи рамкови договори с всички банки, които да ползва, в случай че им отпуска рефинансиране. Засега обаче в управителния съвет са решили, че това не е необходимо, и всеки случай ще се урежда с отделен типов договор.
Платежният баланс потвърди изтичането на капитали след въвеждането на борда
Мария Христова
Банките наистина са предпочели да изнесат средствата си в чужбина, вместо да отпускат кредити. Тази констатация прекрасно се потвърждава от данните за платежния баланс към края на септември, които БНБ разпространи миналата седмица. Според статистиката нарастването на депозитите на търговските банки в чужбина само през третото тримесечие на годината е със 184 млн. долара. Притиснати от ниските лихви и все още високия риск в икономиката, финансовите институции са пренасочили извън страната почти всички средства, които вложителите върнаха в банковата система след въвеждането на валутния борд. Най-активен този процес е бил през август, според данните на БНБ, когато нарастването на чуждестранните депозити е с над 90 млн. долара. За първите девет месеца на годината това число надхвърля 500 млн. долара, докато за същия период през 1996 г. чуждестранните депозити са били намалени с 90 млн. долара. Обрат в тенденцията като че ли се забелязва едва през последните седмици, доколкото статистиката показва лека кредитна експанзия едновременно в посока на частния и на държавния сектор. Успоредно с това очакванията за повишаване на лихвените равнища стават все по-натрапчиви. Все още обаче е трудно да се прецени доколко тези фактори ще успеят да компенсират изтичането на капитали от страната и да тушират негативните последици от очакваното влошаване на салдото по текущата сметка през следващата година и нетното надвишение на плащанията към външните кредитори над постъпленията от нови заеми и инвестиции. Основният проблем през следващите години ще бъде намаляването на конкурентоспособността на българските стоки в чужбина заради фиксирания валутен курс и натрупаната инфлация след въвеждането на борда. Това ще направи задачата за възстановяването на икономиката още по-трудна. Тези прогнози до голяма степен замъгляват и радостта от огромното положително салдо на текущата сметка на платежния баланс за деветте месеца на 1997 г. То не е изненада заради многократната обезценка на лева в началото на годината.
Според данните от януари до септември салдото е 496 млн. долара при 66 млн. долара за същия период на 1996 г. Въпреки това вносът и износът са спаднали спрямо деветмесечието на 1996 г. Износът от януари до септември тази година е бил на стойност 3612 млн. долара, а вносът 3052 млн. долара. Това е намаление съответно с 31 млн. долара и 438 млн. долара. Големият спад при вноса е резултат от рязкото спадане на потреблението в резултат на стопяването на реалните доходи на населението след хиперинфлацията в началото на годината. Значителен също е спадът във вноса на капиталови стоки - с около 27%, или 204 млн. долара спрямо деветмесечието на 1996 г. Намалява и вносът на суровини и потребителски стоки, макар че негативната тенденция от началото на годината е преодоляна. Най-голям е спадът във вноса на машини и транспортни средства - с около 246 млн. лева, на хранителни и селскостопански продукти - с 69 млн. долара, на химически продукти - с 62 млн. долара, на минерални продукти и горива - със 106 млн. долара. За увеличение на вноса може да се говори само за текстилните продукти - с 60 млн. долара.
Свиването на потреблението на вносни стоки по времето на правителството на Виденов беше търсен ефект в името на положителното търговско салдо и подкрепата на валутния резерв. Неприятното обаче е, че и през тази година то е съчетано със свиване на валутните постъпления от износ. Според статистиката намалява с над средното износът на традиционни стоки, както и износът на готови продукти и машини. С около 180 млн. долара е по-малко износът на земеделски и хранителни продукти, с 44 млн. долара - на продукти на химията, и с 34 млн. долара - на машини. Обяснението за спада в химията е в нарасналата цена на вносната газ, комбинирано с падане на цената на изнасяните от нас торове на международните пазари. В същото време се увеличава износът на суровини - минерални продукти, горива (с 65 млн. лева), метали (със 114 млн. лева).
За деветмесечието при услугите салдото е отрицателно - около 200 млн. долара. Основната причина за това е, че са платени повече лихви (около 370 млн. долара), отколкото са получени. Въпреки относително добрия сезон българите са похарчили по екскурзии в чужбина със 73.3 млн. долара повече, отколкото чуждите туристи са похарчили в България. При транспортните услуги салдото също е отрицателно - 16 млн. долара.
Благодарение предимно на получените кредити от международните финансови институции капиталовата сметка на платежния баланс е с 273 млн. долара положително салдо за деветмесечието на 1997 г. В края на септември 1996 г. салдото по тази сметка е било отрицателно с близо 750 млн. долара заради липсата на финансиране отвън.
При капиталовата сметка обаче се забелязва намаляване на положителното салдо в течение на годината, а през август и септември капиталовата сметка е отрицателна. Това е заради ниските постъпления от приватизация и отлива на краткосрочни капитали. Не е ясно по какви причини тази тенденция би могла да бъде нарушена до края на годината или в началото на следващата, когато не се очакват особено големи приватизационни сделки, а лихвеният процент няма да се увеличи особено и да привлече краткосрочни чужди капитали.
Преките инвестиции за деветмесечието са чисто 328 млн. долара. Макар и доста над миналогодишните 66 млн. долара те намаляват след бума през пролетта. През второто тримесечие те са били 242 млн. долара, а през третото - едва 46 млн. долара. От януари до септември чужденци са инвестирали в български ценни книжа нето 184 млн. долара. Това се дължи главно на продадените на чужденци държавни ценни книжа за над 190 млн. долара пазарна стойност. През третото тримесечие обаче увеличението на чуждите портфейлни инвестиции е едва с 12 млн. долара. Докато при въвеждането на валутния борд през юли чужденци са купили краткосрочни ДЦК за 36 млн. долара, със спада на лихвата портфейлът им намаля до 22 млн. долара през август и до 1.4 млн. долара през септември.
За деветмесечието дългосрочните задължения на държавата към чужди кредитори намаляват с 15 млн. долара, но това се дължи на плащания през началото на годината, защото през третото тримесечие има нетно увеличаване на дългосрочните задължения. Краткосрочните задължения намаляват и за деветмесечието, и за тримесечието.
София кани и други общини за акционери в банката си
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Общините от бившите окръжни градове са поканени да участват в увеличението на капитала на Столична общинска банка от 2.636 млрд. лева на 10.3 млрд. лева. Досегашните акционери на банката (Столична голяма община с 62.7% и столични общински фирми) взеха това решение на общо събрание миналата седмица, за да могат да изпълнят изискването на БНБ финансовите институции с пълен лиценз до края на юни да имат собствен капитал поне от 10.3 млрд. лева. Във връзка с това акционерите взеха решение от името на банката да отпадне думата столична. Новото название ще трябва само да бъде потвърдено от БНБ, каквото е изискването на закона. Потвърждение на поканата за участие в увеличението на капитала засега има само от Ловешката община, като другите местни структури ще трябва да заявят желанието си за собственост в банката до края на тази година, обясни главният изпълнителен директор Ваня Василева. Акционер с 3% от новия капитал на финансовата институция най-после става и Московската общинска банка, с която се водеха преговори от около година.
"Няма да имаме проблеми с набирането на капитала", заяви г-жа Василева. Самата столична община все пак намалява акционерното си участие до 51%, което може би е продиктувано от изискването минималният собствен капитал да се попълни с парични средства. СГО обсъждаше варианта да постигне изискванията на БНБ, апортирайки своя сграда в капитала на банката, но тази възможност беше изключена според новите банкови правила. В случай че свободният пакет от акции от предстоящата емисия до 10.3 млрд. лева не бъде продаден, общинската банка ще покани и чужди акционери, обяви ръководството й миналата седмица. "Засега водим преговори с швейцарската банка UBS", каза Ваня Василева.
Според данни, предоставени от банката, балансовото й число към средата на ноември е 59.3 млрд. лв., а оперативната печалба след заделянето на провизии е 0.5 млн. лева. Капиталовата адекватност на финансовата институция е 29%, при "норматив", изискван от БНБ - 8%. Въпреки пълното си въздържание за отпускане на кредити от създаването си до средата на тази година, банката вече има кредитен портфейл от 10.5 млрд. лева, като по думите на г-жа Василева "всеки лев от него е редовен".
Акционерите на банката освен това избраха зам.-министъра на търговията Христо Михайловски за шеф на управителния съвет. Появата на Михайловски (кумец на премиера Иван Костов и зет на председателя на парламента Йордан Соколов) първоначално беше изтълкувано като изтикване на кръга "Софиянски" от синята банка. Преди около месец близкият до кмета Любомир Павлов се прехвърли от оперативното ръководство на банката в надзорния й съвет заради изискванията на банковия закон банкерите да имат висше юридическо или икономическо образование и стаж. Според устава на банката обаче членовете на управителния й съвет се назначават от надзорния без задължително потвърждаване от акционерното събрание, което до голяма степен опровергава версията "Костов срещу Софиянски" в общинската банка.
Застрахователите самоунищожително се "бият" за парите на автомобилистите
Застрахователните компании заплашително свалиха тарифите по задължителните за всички водачи на автомобили застраховки "Гражданска отговорност" (виж тарифите и коментара на стр. 47). Развихрилата се конкуренция и война "на отстъпки" все повече заплашва да предизвика сериозни проблеми на пазара през следващата година, когато ще стане ясно дали компаниите ще могат да плащат за поетите рискове. "Събираните премии при много дружества са под границите на поносимостта. Статистиката показва, че броят на застрахователните събития непрекъснато се увеличава. Това значи, че застраховките трябва да стават по-скъпи, а не обратното", обясни представител на голяма застрахователна компания. Въпреки това дори компаниите, които подписаха "джентълменско споразумениe" за нивата на тарифите, вече не издържат на подбиването на цените и се включват в кампании, офериращи отстъпки за пенсионери, слушатели на определени радиостанции, стари клиенти и т.н. В споразумението в крайна сметка останаха ДЗИ, "Български имоти", 7М, "Търговско застраховане", "България", "Витоша", "Бул инс", "Общинска застрахователна компания", "Тракия инс". Извън него обаче има големи дружества като "Булстрад" и "Орел", които по думите на застрахователи отказали да го подпишат. В областта на автомобилното застраховане не трябва да се подценяват и усилията на дружества от типа на ВИС, СИК, "Аполо и Болкан" и т.н., които, както клиентите им усещат, освен предлаганите томболи и намаления все още разполагат и с друг вид убедителни способности в привличането на премии.
Ефектът от развихрилата се кампания в крайна сметка може да се окаже пагубен за самите застраховани, които само на пръв поглед печелят от надпреварата на застрахователите. Дружествата, които продават "Гражданска отговорност", от една страна, все още не са преминали цедката на лицензирането, което предстои през следващата година. Отскоро действащият застрахователен надзор само събра заявките на всички компании, които декларираха, че ще се включат в тазгодишната кампания, и констатира, че те са 32 на брой. Тези, които не бъдат лицензирани, по закон ще трябва да прехвърлят поетите отговорности на други компании, получили разрешение от надзора да извършват застраховане. Въпреки склонността на всички да свалят тарифите сега обаче не е ясно дали догодина ще се намерят достатъчно желаещи дружества, които да поемат рискове от нелицензираните срещу толкова ниски премии. Законът не обяснява какво става в този случай и кой ще поеме отговорността за изпълнение на сключените договори. Теоретично това значи, че е възможно клиентите на "некласиралите се" пред надзора компании да доплащат за "Гражданска отговорност". Повечето от по-малките дружества всъщност са сключили презастрахователни договори в страната, но това само концентрира потенциални загуби в поемащите отговорността при установените ниски тарифи.
Статистиката на застрахователните дружества показва, че в България има около 2.7 милиона автомобила, като през миналата година само 60% от притежателите им са сключили застраховката. Заради по-ниските премии тази година делът им може би ще нарасне, коментира водещият автомобилното застраховане в "България" Иван Дочовски. По груби изчисления това значи, че потенциалните приходи за застрахователните компании от тазгодишната кампания ще бъдат около 50 млрд. лева. Заради многобройните отчисления, които трябва да се правят от премийните вноски, обаче има опасност средствата, които остават в дружествата, да не покрият очакваните рискове и това да доведе до загуби. "Отчисленията от брутната премия са към 50% от нея", обясни Лазар Митов от ДЗИ. Според приетите наскоро поправки в данъчното облагане застрахователите трябва да плащат седем процента от брутния си премиен приход на хазната. Заради некоректната формулировка освен това при презастраховане на един и същ договор данъкът трябва да се плати два пъти, тъй като част от обложения приход се появява счетоводно и при презастрахователното дружество. Други шест на сто трябва да се заделят за гаранционния фонд, от който се покриват обезщетенията за неимуществени вреди, причинени от неизвестен извършител, както и вреди, причинени от водачи без застраховка. Във фонд "Рехабилитация" отделно отива още 1% от премията и още около 2%, които пък косвено трябва да се включат в нея заради плащанията за фонд "Превантивни мероприятия", които се правят от облагаемата печалба. Повечето застрахователни компании освен това плащат между 10 и 20 на сто от събраните премии като комисиони на агентите си, отделно за административни разходи и т.н. "В крайна сметка средно като нето премия остават по-малко от 10 марки годишно. За сравнение - в Гърция средната премия по "Гражданска отговорност" е 160 долара годишно, в Германия - 400 марки", обясни г-н Митов.
Въпреки че суматохата около задължителната "Гражданска отговорност" и свързаните с нея бъдещи проблеми на пазара е едно от първите сериозни изпитания за застрахователния надзор, той не би могъл да се намеси в тарифната война. По закон надзорът може да налага "благоразумие" на дружествата с цел да ги предпази от загуби, но намесата сега, преди да са ясни всички застрахователни правила и преди ситото на лицензирането, изглежда трудна и нелогична. Кампанията през следващата година обаче може да изглежда по-различно, тъй като надзорният орган замисля да поиска промяна в Закона за застраховането, с която да се въведе долен праг на тарифите по "Гражданска отговорност". Тази поредна идея за ревизиране на многострадалния закон, изглежда, не е единствената и до приемането на пълния пакет наредби за дейността на застрахователите много нови проблеми ще се включат в списъка на очакваните поправки.
Парламентът направи данъчен подарък на средния бизнес
Фирмите с печалба до 50 млн. лева ще плащат 28%, останалите - 37 на сто
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА, Любомир ВАСИЛЕВ
Фирмите с годишна облагаема печалба от текущата година до 50 млн. лева ще плащат данък печалба в размер на 28 на сто, който включва данък за общините от 10% и данък за републиканския бюджет в размер 20%. Данъчните ставки бяха одобрени от Народното събрание през миналата седмица, с което новият Закон за корпоративното подоходно облагане бе приет окончателно и ще влезе в сила от 1 януари 1998 г. Поради схемата за начисляване на двата данъка общата данъчна тежест за фирмите с печалба до 50 млн. лв. е 28 на сто и се получава по следния начин: например, ако фирма има 10 млн. лева годишна печалба, данъкът за общините е 10%, т.е. 1 млн., а за републиканския бюджет 20% от 9 млн. лв. (разликата между облагаемата печалба и общинския данък), т.е. 1.8 млн. лева. Общото данъчно задължение е 2.8 млн. лв., т.е. 28% от облагаемата печалба. Фирмите с годишна печалба повече от 50 млн. лева ще плащат 10% общински данък и 30% републикански, т.е. общата данъчна тежест за тях е 37%.
Основният противник на тази схема за облагане, депутатът Благовест Сендов, изрази остро неодобрението си към такъв подход. И даде пример: по схемата, приета от парламента, ако облагаемата печалба е 50 млн. лв., дължимият данък ще бъде 14 млн. лв., а ако печалбата е 50 млн. и един лев, дължимият данък в този случай ще бъде 18.5 млн. лв. Идеята за плавно преминаване между двете ставки, предложена от Сендов, не беше възприета от шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев. Доводът на Сендов, че е необходимо по-плавно преминаване между средния и едрия бизнес, бе оборен с изясняването на един от принципите на новия данъчен закон, а именно: с този праг не се прави рязък скок в размера на данъка за едрия бизнес с цел неговото по-тежко облагане спрямо дребните предприятия, а се прави подарък на средния бизнес. Основният недостатък на схемата "Сендов" всъщност са стряскащите формули за изчисляване на данъка, което противоречи на един от принципите на данъчната реформа - простотата на облагане.
Съществуваше и още един вариант, който би могъл да бъде опит за компромис между основни текстове в Закона за ДДС и закона за корпоративното облагане. След като парламентът вече прие фирмите с оборот под 75 млн. лева да нямат право да се регистрират по ДДС, много фирми, лица и организации изразиха недоволство от този текст. Ако в закона за корпоративното облагане депутатите бяха приели по-високата ставка по данък печалба да важи за фирми с оборот над 75 млн. лв., би могло да се избегне едно от значимите несъвършенства на Закона за ДДС. В момента фирми, които нямат реален оборот от 75 млн. лева, но биха желали да се регистрират (както коректните, които имат бизнесинтерес, така и тези, които искат да се регистрират, за да теглят данъчен кредит в нарушение на закона), биха могли да постигнат изискуемия оборот с фиктивни сделки само и само да се регистрират по ДДС. Ако в закона за корпоративното облагане бе приет праг от 75 млн. лева, над който да важи по-високата ставка, тогава фирмите, желаещи да се регистрират по ДДС, за да теглят данъчен кредит, прегазвайки законодателството, биха се изправили пред препятствието по-висока ставка на данък печалба. Което в крайна сметка би било в интерес на бюджета.
Като цяло обаче приетата от парламента схема изглежда по-добра за бизнеса както от описания вариант, така и от проектозакона на Министерския съвет. Проектът предвиждаше намалената ставка от 20% да важи за фирми с оборот до 150 млн. лева. Предвид на очакваното допълнително затягане на финансовата дисциплина се предполага, че за фирмите вече ще е по-трудно да укриват обороти. В същото време остава възможността да се поизмисли някой и друг лев разход, т.е. фирма с приходи 150 млн. лева би могла да докаже разходи за 100 млн. и 1 лев и да ползва намалената ставка.
Данъкът върху дивидентите, изплащани на местни физически и юридически лица с нестопанска цел и на чуждестранни физически и юридически лица, ще бъде в размер на 15 на сто от облагаемата печалба. Той ще бъде окончателен и ще се удържа при източника му. Същият ще бъде и размерът на данъка върху ликвидационните дялове, намалени с актуализираната стойност на дяловите вноски. Пак толкова ще бъде и ставката за лихвите, наемите, възнагражденията по договорите за лизинг, франчайзинг и факторинг, които имат източници в България, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги, доходите от продажба на дялови участия, ценни книжа и финансови активи, изплащани от местни юридически лица на чуждестранни физически и юридически лица. Той също ще бъде окончателен и ще се удържа при източника на този доход.
Министри ще се разделят с постовете си в Москва
