Продажбата на книги - един от стълбовете на електронната търговия
Водещата книжарница в Интернет, предлагаща онлайн-продажби, американската Amazon.com (), се саморекламира като най-голямата книжарница на Земята, защото предлага избор измежду 2.5 милиона заглавия. Всъщност в склада на сиатълската компания има едва няколко хиляди от тези заглавия, доста по-малко, отколкото във всяка от големите американски книжарници. Въпросните складирани заглавия покриват едва 5 процента от продажбите на Amazon.com.
Шеметният успех на Amazon.com се дължи на маркетингова стратегия от типа "продавай всичко, складирай малко". Amazon.com работи с най-големия разпространител на книги в Съединените щати - Ingram Book Group, които имат годишни приходи от 1.5 милиарда долара. Ползват се и услугите на други книгоразпространители, но 60 процента от заглавията, продавани от Amazon.com, идват от Ingram Book Group, които имат седем големи склада, разположени на стратегически места по цялата територия на Щатите. Вече има десетина големи книжарници в Интернет и Ingram Book Group работи с всички тях, превръщайки се в един от основните двигатели на бързоразвиващата се индустрия за електронна търговия.
За да задържи позициите си на този пазар обаче, на самите Ingram Book Group им се налага да се развиват изключително бързо и иновативно. По-рано през годината конкурентите от Barnes&Noble Inc. пуснаха собствен сайт за онлайн-търговия с книги, разгаряйки ценова война. По-късно Barnes&Noble Inc. обявиха, че очакват загуба от 7 милиона долара от Интернет-начинанието си, но няма да го спрат, което внесе допълнително напрежение сред занимаващите се с този бизнес. Този натиск кара много компании, продаващи книги по Интернет, да търсят все по-директни и евтини пътища, за да продават стоката си по мрежата.
Засега Ingram Book Group си остава лидер в този бизнес - компанията държи на склад около 500 хиляди заглавия, най-много в този бизнес; около 85 процента от поръчките достигат до продавача на дребно в рамките на 24 часа, което също е много добър показател. Проблемът е, че крайният продавач, бил той електронен или обикновена квартална книжарница, поема разликата в цената на книгата, купена директно от производителя, както и разходите за опаковка и доставка до крайните клиенти. Тези допълнителни разходи спъват развитието на електронния бизнес с книги, който иначе изисква минимални инвестиции в материални активи. "Логистиката на дистрибуцията е подводният камък в този бизнес", твърди основателят и президент на Amazon.com Джеф Безос. Неговата компания например регистрира загуби от 9.7 милиона долара върху постъпления от 43.9 милиона долара през първата половина на тази година.
За да намали зависимостта си от Ingram Book Group, в Amazon.com планират да разширят със 70 процента капацитета на складовете си в Сиатъл и да започнат строителството на нов в Нюкасъл, Делауеър (Сиатъл е на брега на Тихия океан, а Делауеър е на Източния бряг). Според Безос това ще позволи на Amazon.com да складира между 200 и 300 хиляди заглавия и да купува новите заглавия директно от издателите. Стъпка към реализацията на новата стратегия бе привличането на Ричард Далзъл, бившият вече шеф на отдела по логистика на една от най-големите американски вериги от магазини Wal-Mart Inc. В момента продажбите на Amazon.com възлизат на над 100 милиона долара годишно и растат бързо, но обемът на продажби трябва поне да се утрои, за да покрие разходите по експанзията на материалната част от активите на компанията.
Принципно онлайн-търговията с книги е една от най-бързоразвиващите се части на тази индустрия. Проблемът идва от това, че повечето електронни книжарници не разполагат с достатъчно първоначален финансов ресурс, за да се откъснат от прегръдката на големите разпространителски компании. Ако Amazon.com успеят да реализират новата си корпоративна стратегия, това ще означава качествен скок в структурирането на електронната търговия - раждането на компании, които се занимават единствено и само с търговия по Интернет. Тогава вече ще може да се говори за истинската революция в комуникациите и информационно общество.
НАКРАТКО
Американската компания Research in Motion пусна на пазара пейджъра Inter@active. Устройството разполага с пълноценна клавиатура на латиница (QWERTY) и с плосък екран с течни кристали. Цената му е 650 долара, а месечната сервизна такса е 29.95 долара. С него могат да се пишат кратки съобщения до адреси в Интернет, електронна поща, до пейджъри, телефони и факсове. Клавиатурата, макар и малка, е лесна за използване, но проблем може да бъде животът на батериите - ако пейджърът се държи постоянно включен, те издържат по-малко от седмица. Другото неудобство е сравнително голямото тегло на устройството. Засега обаче Inter@active си остава едно от най-добрите пейджър-устройства.
Компанията Digital Equipment () обяви, че скоро ще продаде поделението си за производство на мрежови хардуер, като най-вероятният купувач засега е компанията Cabletron. От Cabletron твърдят, че за Digital Equipment приемлива цена ще бъде сума между 400 и 600 милиона долара. Експерти в компютърния бизнес твърдят, че основната цел на покупката е да се засили мрежата за продажби на Cabletron и да се достигне до по-големи крайни клиенти.
Компанията Lucent Technologies Inc. представи новия си софтуерен продукт, който филтрира електронната поща и не приема рекламните съобщения, които заливат електронната поща на потребителите по цял свят. Програмата Personalize Web Assistant следи влизането във всеки Интернет-адрес, който иска регистрация и автоматично избира уникално име на потребител и адрес на електронна поща. Ако по-късно собственикът на въпросния сайт го продаде на някоя рекламна агенция, потребителят просто филтрира съобщенията, идващи от създадения преди това адрес, без от това да страда истинският му адрес.
Президентът на компанията Novell () Ерик Шмит заяви, че компанията се връща към основния си бизнес - мрежовите технологии, и ще се опита да изгради новото лице на компютърните мрежи. Плановете на Novell включват развиването на Novell Directory Services в софтуер, който да разпознава отделните потребители на мрежата и да подхожда към тях индивидуално. В следващата си версия мрежовият продукт отново ще носи първоначалното си име NetWare, а названието IntranetWare ще бъде изоставено. През пролетта на идната година на пазара се очаква следващата мрежова платформа на компанията, която носи кодовото име Moab и ще поддържа протокола IP, както и собствения протокол на Novell - IPX. Окончателна версия на продукта ще се продава като NetWare 5.0.
Американци искат закон за елетронната търговия
В специално писмо, публикувано от организацията "Проект за политика по отношение на компютърните системи" (обединение на 10-те най-големи компютърни компании в САЩ), лидерите на американските високотехнологични компании заявиха седем основни положения за електронната търговия и ги представиха на федералното правителство за одобрение. Седемте точки включват неутралното данъчно положение на електронната търговия, законова рамка за онлайн-транзакциите, сигурността и криптирането, защитата на авторските права, правото на лична неприкосновеност на кореспонденцията и транзакциите по Интернет, съдържанието и достъпа до информационната инфраструктура.
Писмото иска от федералното правителство да установи законови и регулационни стандарти за електронната търговия, като същевременно се заявява, че "правителствата по света трябва да се въздържат от нови или дискриминационни такси и да се ориентират към данъчна неутралност" за онлайн-транзакциите. Мнението на 10-те компании е, че дерегулацията на телекомуникационните компании върви с твърде бавни темпове, което намалява конкуренцията и директно рефлектира върху скоростта, с която вървят връзките в Интернет.
Sun подаде нов съдебен иск срещу Microsoft
Компанията Sun Microsystems () заяви, че подала молба до американски съдия да нареди на Microsoft () да отстрани от своя браузър Internet Explorer 4.0 надписа Java Compatible (съвместим с Javа). Това е поредният ход в съдебната битка между двете компании, която избухна в края на септември, след като от Sun обвиниха компанията на Бил Гейтс, че е нарушила лицензионното споразумение за използването на програмния език Javа (езикът е разработен и патентован от Sun), пускайки своята версия Java Virtual Machine, която работи само под Windows. От Microsoft пък твърдят, че това е тяхно право.
Миналата седмица компанията Netscape Communications () махна надписа Java Compatible от своя браузър Communicator 4.0, тъй като той в момента не поддържа Java Development Kit 1.1. Според говорител на Sun премахването на надписа от страна на Netscape не е свързано с последвалия съдебен иск срещу Microsoft, а от Netscape просто са спазили условията на лицензионния договор за Java. "Неслучайно подадохме съдебен иск именно срещу Microsoft", заявиха по-късно от Sun. Компанията на Бил Гейтс засега се въздържа от коментар.
Панаирът на книгата в София
Между отрезвяващото смущение и любознателността
Георги Данаилов
Панаирите на книгата са ползотворни може би най-вече за издателите. За читателите те са ужасяващо доказателство колко много книги не са прочели и колко много никога няма да успеят да си купят, а за писателите - обезсърчаващо свидетелство за собствената им незабележимост. Боже, колко много хора пишат! За всеки писател панаирът е място за отрезвяване и ако забележите някой от тях да се разхожда тържествено, удостояващ с небрежен поглед лавиците, да знаете, че всъщност това е, за да прикрие дълбокото си смущение.
Тазгодишният международен панаир на книгата е събитие. Естествено, че той не е като изложенията във Франкфурт и Париж. Той е много по-скромен, но може би точно в това е неговата привлекателност. Салоните и в Париж, и във Франкфурт просто не могат да бъдат обходени, човек започва да се дави в печатна информация и след като се измъчи от пристъпите на нейните вълни, излиза, за да си поеме въздух. Това, което остава в главата му, е бъркотия и пъстроцветни петна! Трябва да си болезнено самовлюбен, за да не усетиш колко нищожни са познанията ти за света и хората. След такива посещения човекът се чувства безпомощен, разбира се, миг или два, после отново става център на вселената.
Нашият панаир се обхожда сравнително лесно, щандовете не са големи, но за сметка на това пък издателите, които излагат книгите си, са много. Може би това е хубаво. Трудно ми е да кажа дали книгоиздаването процъфтява, или само е напъпило. Нужно е и мъничко храброст, за да се нарече панаирът международен, но все пак няколко чужди издателства са се престрашили да се появят в София. Речници, справочници, техническа литература, компютри, компютри... и всичко това на неподобни цени. Но и ние се стараем да не изоставаме - четири тома, озаглавени "Вътрешни болести", струват шейсет и четири хиляди лева, един лекар получава сто и двайсет хиляди на месец. Знанието поскъпва - ще трябва да го получаваме по свръхсетивен път. Виж, красиво издадените размисли за България на бившия португалски посланик в София Луиш Ферейра е относително евтина книга, но е издадена със спомоществувателство.
Ето и един руски щанд... Някога руските книги бяха най-евтините в света. Някога руските издателства не се съобразяваха с така наречената интелектуална собственост и превеждаха каквото си искат или по-точно каквото им позволят. Но научна литература те винаги са превеждали в голямо количество. Спомням си каква радост доставиха томовете с Фаимановите лекции по физика, Кибернетиката на Рос Ешби, трудовете на Нилс Бор. Ще кажа нещо, което може да звучи като преувеличение, но аз вярвам, че руските издателства с тяхната отвореност към света на научната мисъл имат по-голяма заслуга за идеологическия провал на комунизма от руските дисиденти. Ето един случай, в който пиратството е изиграло благородна роля. Но всичко това е славно минало - сега и руските книги са скъпи, а руската демокрация пак напомня за потемкинско село.
Казах, че панаирът е събитие не само защото организирането му у нас при тази сиромашия е малък подвиг. Той е събитие, защото се посещава от хора и някои от тях дори си купуват билети. Между щандовете привечер народът трудно се разминава. Има все още жажда за книга, има любознателност сред младите - не всичко е загубено. Панаирът е събитие и още защото на него се появи едно издание, заглавието на което от вродена скромност ще премълча.
Докога ще защитаваме съветски научни степени
д-р Николай К. Попов
Последният Закон за висшето образование даде значителен тласък за ориентиране на родното образование към Европа. Въведена беше тристепенна система на обучение: бакалавър, магистър, доктор - система, възприета от повечето страни по света. Беше извършена и дългоочакваната от българската научна общност промяна - замени се сталинското кандидат на науките с доктор. Или по тази научна степен ние не се различаваме вече от цивилизования свят.
Остана обаче да съществува втората научна степен - доктор на икономически, химически, математически, филологически и т.н. науки. Ще я наречем обобщено доктор на социалистическите науки, защото тя е съветска научна степен, без аналог в цивилизования свят, пренесена механично в България след края на Втората световна война. Както впрочем и всичко друго по онова време.
Българският учен е принуден да защитава тази съветска степен и сега. Защо? Защото според сега действащия закон, за да кандидатства за професор, първо трябва да е защитил степента доктор на социалистическите науки. Подобно нещо няма никъде по света! И ето, ученият в България в най-плодотворната си възраст, вместо да се стреми да преподава по-качествено, да пише учебници, да изследва и публикува в елитни международни списания, да патентова, губи ценни години от живота и кариерата си да спретне дисертация за доктор на социалистическите науки. Този процес заедно със самата защита е ходене по мъките с години. И е много скъпо удоволствие. Само организирането на защитата струва около един милион лева.
Какво получава той в крайна сметка? При благоприятна защита той получава гореспоменатата научна степен, която има стойност до най-близкия граничен пункт на България, правото да кандидатства за професор, което от своя страна ще му донесе (след още толкова ходене по мъките) званието професор плюс малко пари към мизерната му заплата и няколко години работа след пенсионна възраст. И, разбира се, всеки месец парите за научната степен. Плюс самочувствие.
Какво печели науката в света и в България от това? Трудно е да се отговори. Защото дисертацията е една обобщена и разширена компилация от научните публикации на учения, която след защитата ще остане в забвение и прашасване в някоя библиотека. И може би някога някой аспирант ще я отвори и ще прочете нещо. Но дори и това е съмнително, защото всеки занимаващ се с наука предпочита да чете оригинални публикации в научни списания... В Англия и страните от Британската общност има степен доктор на науките. Но там тази степен се дава много рядко и само най-големите и престижни университети си го позволяват. За над четвърт век университетска кариера в няколко страни аз съм разговарял само с един англичанин, доктор на науките, и, разбира се, с десетки у нас. Степента в Англия се дава на човек, който е номер едно в света за своето научно направление. Ако се обърнем към списъка на Нобеловите лауреати за всичките години назад, ще видим, че огромното мнозинство от тях са носители само на първата докторска степен. Но това не ги прави по-малко нобелисти. Ако се огледаме наоколо, в университетските градове на България ще наброим повече доктори на науките, отколкото във всички страни от цивилизования свят, взети заедно. И какво от това? Фалшива илюзия, че "научно сме по-напред от САЩ", както се казваше в една шеговита песничка.
Според мен е необходимо законодателят да премахне научната степен доктор на социалистическите науки или да я направи само престижна, без от нея да зависи кариерата на учения в България и без тя да се плаща. Защото никъде по света за научна степен не се получават пари! И тогава ще отпадне принудителният характер на тази степен и българският учен ще може спокойно да работи така, както европейските му колеги... Не искам по никакъв начин с написаното да засегна колегите, носители на дискутираната научна степен. Такива са все още правилата. Но ако искаме действително да сме европейци, ние трябва да се обърнем с лице към Европа и да бъдем като тях.
Д-р Николай К. Попов е доцент в Пловдивския университет.
"Сбогуване с империята"
В столичната галерия XXL e открита изложбата на четирима латвийски фотографи, представители на силната в периода от 60-те до 80-те години рижка фотографска школа, характерна с техническата си прецизност, перфектна композиция, поетично-философска изразност. В онзи период фотоизкуството е била една от малкото области на духовна дейност, в която творците са могли да съхранят националната си идентичност, противопоставяйки се на съветската политическа система.
В началото на 80-те на "класиците" от школата се противопоставят "младите и гневните", предлагащи по-авангардни, експериментални форми на изразяване. Те решително налагат един критично-социален стил на отразяване на действителността в страната, без да правят сухи репортажи. Разбира се, не всички техни фотографии виждат бял свят, тъй като прескачат границите на разрешеното от тогавашната цензура.
Галерия XXL представя четирима майстори на фотографията от новата вълна.
Най-възрастният от тях - Вилхелмс Михайловскис, по думите на куратора на изложбата Янис Боргс е "най-великият фотограф-философ на латвийското фотографско изкуство". В изложбата са показани работи от класическия му период, пресъздаващи една поетична реалност.
Валтс Клейнс е единственият от групата с професионално фотографско образование. Неговият цикъл фотографии "Сбогуване с империята" е дал и наименованието на цялата изложба в XXL. Творбите му са остри и прями, примесени с известна ирония към разпадащата се система.
Третият от участниците - Гвидо Кайонс, показва всекидневието на обикновените латвийци. Всекидневие, в което "имперските" въпроси придобиват трагикомичен привкус.
Инта Рука е една от най-добрите жени фотографи в Латвия. Нейните фотографии отразяват житейския опит на по-голямата част от обществото - хората търпеливо преживяват различните политически системи и режими, тъй като са дълбоко привързани към родната земя.
Галерията "ТЕД" разчупва остарели модели
Илина КОРАЛОВА
"ТЕД" е името на най-новата галерия, открита наскоро във Варна. Целите и програмата й са респектиращо амбициозни - да се приобщи градът, а и цяла Североизточна България към най-новите тенденции и експерименти, които се правят в областта на визуалните изкуства.
Галерията ще запълни празнина, тъй като малкото останали частни галерии във Варна са с чисто комерсиална насоченост, разчитайки на масовия - туристически, вкус.
Задачата на "ТЕД" е и да разпредели по-равномерно българските центрове на неконвенционалните форми на изява. До този момент те са два - София и Пловдив, и това би могло да наведе на мисълта, че този род изкуство се прави само там, че интересни художници се раждат само в тези два града. "ТЕД" има проекти за международен обмен на идеи и изложби. Галерията предвижда провеждането на образователни лекции, семинари, симпозиуми, които да разширят кръгозора не само на художниците, но и на публиката, за да може този тип изкуство, използващо за изразни средства видео, компютри, фотография и изобщо всякакви нетрадиционни материали, най-после да получи разбиране и правилна оценка от страна на зрителите.
Първата изложба в "ТЕД" "Хартията - начин на употреба" е на варненския художник Ванко Урумов. Той представя силно експресивни творби, изпълнени върху хартия, както и две хартиени пластики - глава и женски торс. Работите в изложбата са правени преди 10-15 години, но звучат актуално и днес. Още повече че Ванко Урумов се показва пред почитателите си в нова светлина, в ново амплоа, по-различни от обичайната насока на неговите произведения, изпълнени предимно с маслени бои върху платно. Женското тяло е основен мотив в повечето работи на художника, но в "ТЕД" то е стилизирано или деформирано.
Следващите прояви на галерията ще дадат превес на концептуалното изкуство и на неговите представители от София и Пловдив. Свилен Стефанов ще представи инсталацията "Работата на художника с текст", кураторката Илияна Недкова - Интернет-проекта си "Да преодолеем границите си II", а художниците Калин Серапионов, Филип Попов, Красимир Терзиев, Албена Михайлова и Димитрина Севова - своите видеотворби. По този начин галерия "ТЕД" се надява да възобнови диалога между артистите от различни части на страната, да ги равнопостави и не на последно място - да опровергае ширещото се мнение, че Варна е място единствено за производство на халтура през летните месеци.
Болният Хавел се лекува сред цветя и аромати
Шестдесет и една годишният чешки президент Вацлав Хавел беше изписан от военната болница "Стрешовице" в Прага във вторник миналата седмица след 16-дневно лечение от пневмония. Хавел, който е алергичен към антибиотици и освен това страда от хроничен бронхит, ще продължи да се лекува в домашна обстановка в своята вила до Прага поне още две-три седмици. За това ще се грижи преди всичко съпругата му Дагмар. Откакто стана първа дама на Чешката република (точно след миналогодишната операция на десния бял дроб на Хавел), 45-годишната актриса Дагмар наложи свой стил не само в президентството в замъка "Храдчани", където смени част от интериора и си създаде собствен екип, но и в дома на чешкия президент. Според редица публикации в местната преса Дагмар поддържа връзки с природолечители, екстрасенси и отдава особено значение на цветовете, които обграждат съпруга й. Според близки на семейството и очевидци, посещавали тяхната вила, там преобладават изцяло въздушните светли тонове и няма нито един тъмен цвят. Освен това Дагмар отдавала голямо значение на музиката и ароматите. По време на простоя си в болницата много загрижени за здравето на президента чехи предложиха свои изпитани средства за лечение. Известен екстрасенс дори предложил да лекува Хавел по телевизията само ако знае къде точно се намира президентът.
Заради болничния си престой Хавел не успя да присъства на откриването на прочутото кафене "Славия" в понеделник, което възстанови работа след шестгодишно прекъсване. "Като човек намирам това за малка победа над глупостта", каза той от военната болница "Стрешовице", преди да бъде изписан. "Славия" е една от най-големите забележителности в духовния живот на Прага още от златните времена на страната - между двете световни войни. По времето на комунизма кафенето е било любимо сборище на интелектуалци и дисиденти, тук Хавел и неговите приятели събирали подписите за Харта 77. "Славия" спря да работи през 1991 г. заради неизряден договор с бостънска фирма, която не успя да реставрира мястото и го затвори. Сега кафенето ще напомня на пражани за славните години на дисидентското минало и ще стане любимо място за туристи.
ДИАЛЕКТИКА
Едно от малкото литературни събития на панаира на книгата тази година е литературната анкета на проф. ИВАН САРАНДЕВ, който в продължение на две седмици през 1993 г. е разговарял с ВАЛЕРИ ПЕТРОВ. Книгата на пловдивското издателство "Хермес" е 33-а от поредицата "Литературни анкети", които поради факта, че са правени преди 1989 г., носят предимно творческа информация. Тактичният Валери Петров не е особено словоохотлив за своето скандално "въздържал се", когато СБП гласува против Нобеловата награда на Солженицин, както и за избягваните от него варненски срещи на Тодор Живков с български писатели.
Главният прокурор ИВАН ТАТАРЧЕВ замалко не пропусна срещата си с представителите на ОНС миналата сряда. Обвинител номер едно беше на рождения ден на свой колега от Висшия съдебен съвет. Улисан в сладка раздумка и дегустация на скъпи питиета, той не усети как времето лети. Татарчев дори беше забравил, че му предстои разговор с Ахмед Доган. Бдителни журналисти обаче не пропуснаха да освежат паметта на главния прокурор. До конфуз обаче не се стигна, тъй като хората на Сокола също не спазиха уговорения час. Те закъсняха с близо 30 минути, тъй като по същото време провеждаха разговор с директора на Националната следствена служба Бойко Рашков по реформата в съдебната система.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ, бивш шеф на БНБ, посети коктейла, даден от Франкфуртския панаир на немския щанд на панаира на книгата в НДК. Сред присъстващите беше и братът на президента ЕМИЛ СТОЯНОВ, чието издателство "Пигмалион" е с подчертан интерес към немскоезичната литература и представи наскоро във Виена свои книги. Сред поканените на чаша вино пред немския щанд бяха издатели и литературни критици.
Движение "НЕ НА СТРАХА" издава вестник, който ще носи същото име. Като приложение към него ще бъде разпространявана и брошурата "Законът срещу страха". По един първи брой от новото издание ще получат Иван Костов, Богомил Бонев, Муравей Радев и Васил Гоцев преди редовното заседание на Министерския съвет.
Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) отбеляза петата си годишнина в ресторант "Панорама" в НДК. "Това е първият и последен кръгъл юбилей на агенцията. През тези години тя работи упорито за собствената си гибел", се обърна към гостите Иван Димитров, изпълнителен директор на столичния приватизационен орган. По-рано на отчетната пресконференция шефът на СОАП с горчивина отбеляза същия факт. За да разведри обстановката, Антоан Николов, председател на общинския столичен съвет, каза "не се притеснявайте, г-н Димитров, ще ви намерим работа" и подхвърли, че се обмисля идея общината да си създаде инвестиционен посредник. На партито присъстваха и лица от голямата приватизация като Александър Съботинов, шеф на АП, Пирин Атанасов, директор на ЦМП, и Жеко Фетваджиев от Комисията за ценни книжа и фондови борси. Димитров и Съботинов водеха приятелски разговор, в който нищо чудно да е станало въпрос за проверките на прокуратурата, които отскоро създават неприятности и на Александър Съботинов. Разликата е в това обаче, че като шеф на държавната приватизация Съботинов е атакуван от повече от една градска прокуратура.
106 лекари и 46 фармацевти получиха международни дипломи по хомеопатична терапия. Това е първият випуск на дипломираните висши медицински кадри, завършили допълнително 2-годишните курсове, водени от френски специалисти на фирмата "БОАРОН". Дефектен кабел на видеоапарата предизвика конфуз по време на деловата част, но техниците на НДК реагираха сравнително бързо. Тържеството завърши с коктейл, даден от французите.
Нейков кани журналисти на бира
Отскоро социалният министър Иван Нeйков събира журналисти всеки петък в известно заведение на ул."Граф Иганатиев" в столицата. На бира и картофки бившият синдикален лидер на КНСБ обсъжда с представителите на медиите най-различни теми от всекидневието и политиката. Понякога компанията се забавлява с вицове (нови). На някои от срещите присъства и зам. социалната министърка с ресор социално подпомагане д-р Татяна Василева.
От миналия понеделник Василева е единственият зам.-министър на Нейков. Сега се търси зам.-министър, който да отговаря за социалното осигуряване и политиката на доходите. Споменава се името на Йордан Христосков, социален министър в правителството на Инджова, бивш съветник на президента Желев и сегашен шеф на надзорния съвет на фонда за безработни. Последната дума за кадровата промяна обаче е на премиера Костов. Отговорността на избора му е изключително голяма предвид провала на назначения с негово постановление Милчо Димитров, бивш шеф на Националната служба по заетостта, който беше и с ранг на зам.-министър. Димитров се прочу с изхарчените милиарди левове за ремонти на няколко бюра по труда.
Как да спестим шофьорски неволи през белия сезон
Александър ХРАНОВ
Стъклата на автомобила са покрити с тънък слой лед, ключалката на вратата едва се завърта. На всичкото отгоре уплътнителната гума е залепнала като на фризер. И най-неприятното - стартерът върти бавно и тежко, двигателят запалва едва на третия опит. Нищо чудно - тези дни зимата показва, че отново е пълновластен господар, дори и на колите.
Само малко прозорливост и труд са необходими, за да преодолеете по-лесно най-тежкия сезон за шофьора и да подготвите автомобила и себе си за изненадите, от които в никакъв случай няма да избягате.
АКУМУЛАТОРНАТА БАТЕРИЯ е най-важният агрегат на колата. В повечето случаи на горния й капак е отбелязана датата на производство. Ако не я поддържате или нямате шанс, след три години ще си купите нова. Нормалният живот според специалистите обаче е пет години, големите късметлии говорят за седем, че дори и повече. Така че, ако температурата е около нулата, а акумулаторът не върти, консултирайте се със специалист или пък заредете батерията с токоизправител. Ако след три дни в акумулатора пак няма ток, пътят до магазина няма да ви се размине. Във всички случаи обаче КОМПЛЕКТ КАБЕЛИ за запалване е златен през зимата. Разбира се, тяхното място не е у дома, а в багажника.
Как най-правилно да ги свържете с колата на съседа? Тя трябва да е възможно най-близо до вашата. Червеният кабел се закача първо за положителната клема (+) на изправната батерия, след това на плюса на вашия акумулатор. При масата (-) е по-добре кабелът да не се закачи за клемата, а да намерите място на блока на мотора или друга здраво закрепена метална част. Така загубата на напрежение е най-малка.
В краен случай двама отзивчиви минувачи ще ви помогнат да задвижите автомобила. При това не забравяйте контактният ключ да е подал напрежение, лостът на скоростите да е на трета предавка, а амбриажът натиснат. Ако сигналните лампи на арматурното табло светят силно, клаксонът свири, но от стартера се чува леко чукане, със сигурност е блокирал магнитният включвател - бендиксът. Един лек удар с дръжката на чук по него действа чудотворно - запалвате след секунди.
ГУМИТЕ на автомобила са изключително важни за вашата сигурност. По принцип протекторът трябва да има дълбочина най-малко от 1.6 милиметра. Това обаче не е достатъчно - 4 милиметра грайфер ще ви осигурят що-годе нормално движение при зимни условия. Ако пътувате често надалеч, няма да ви се размине без четири зимни гуми. Монтират се не само на задвижващите колела, защото при спиране колата се занася опасно. Ако ще карате високо в планината, необходими са и поне две вериги. Новите модификации се монтират лесно и бързо, без да се повдига автомобилът.
АНТИФРИЗЪТ се подменя на всеки две години. Не че ще замръзне, но антикорозионните качества вече не вършат работа. Ако не можете да проверите годността му, сипете няколко грама от охладителната течност в шишенце и го поставете в камерата за дълбоко замразяване на хладилника или във фризера. На следващия ден ще знаете дали трябва да смените антифриза.
Видимостта през зимния сезон също не е за подценяване. Когато термометърът падне под нула градуса, замръзва и почистващата течност на ЧИСТАЧКИТЕ. Вече и в България се продават специални течности, които гарантират безпроблемната им работа дори и при планински условия. В краен случай може да се доверите и на спирт за горене, който все пак не мирише приятно и понякога оставя следи по капака на мотора. В никакъв случай не използвайте антифриз - той ще съсипе боята на колата. Прегледайте и перата на чистачките. На всеки втори автомобил те са негодни и се нуждаят от подмяна.
КЛЮЧАЛКИТЕ на колите замръзват много лесно. Духането с уста влошава положението, те замръзват още по-здраво. Освен специалния спрей има и по-евтина рецепта. Малко графитен прах от молив, примесен с капка масло, поставен сега, преди големите студове, е вълшебна рецепта.
УПЛЪТНЕНИЯТА НА ВРАТИТЕ и багажника се нуждаят от малко течен глицерин - продават го в аптеките. Помага и обикновен талк. По-важното е грижливо да намажете всичко.
За ЗАЛЕДЕНИТЕ СТЪКЛА най-бързият лек е специалният спрей, който за секунди чисти всичко. Ако няма, върши работа и пластмасова стъргалка, в краен случай кутийката от аудиокасета.
Още няколко съвета от практиката. При потегляне подавайте съвсем малко газ. Ако много натискате педала, колелата ще се въртят по-бързо на хлъзгавата настилка и може да не се отделите от място. Дори ако автомобилът се движи много бавно по ЗАСНЕЖЕН ИЛИ МОКЪР ПЪТ, всяко рязко натискане на спирачките е изключително опасно. Когато колата започне да блокира или да занася, отпуснете педала на спирачката и дръжте здраво волана, натискайте пулсиращо спирачката - така наистина ще спрете до автомобила пред вас, а не в него. Освен ако не сте от онези 0.1 процент българи, чиито коли имат електронно антиблокиращо устройство на спирачките - ABS... Зарежи дрогата, избери живота
Румен СОКОЛОВ
Ако трябва да се търси послание в "Трейнспотинг", то може би е точно това - зарежете наркотиците. Героите на този филм са млади хора от Глазгоу и ежедневието на част от тях преминава в търсене на дрога. Те естествено си имат ценности, които се различават от ценностите на останалите млади хора около тях. Не всички от тяхната група са наркомани, но те пък си имат други кусури. Един е сутеньор, чийто идол е Шон Конъри, друг е толкова смахнат, че само търси поводи да се сбие с някого, а пък трети е добряк, който посяга към наркотика заради напусналата го приятелка.
Главният герой е Марк Рентън, който след няколко неуспешни опита все пак успява да се откъсне от смъртоносната хватка на наркотика. Ролята се изпълнява от талантливия Юън Макгрегър, който след време ще бъде новият Уоби Уан Кеноби от продължението на "Междузвездни войни". Той е доста продуктивен - от 1993 г. е участвал в 14 филма и вече е планирал участие в още три.
Между останалите изпълнители изпъква Робърт Карлайл, познат на зрителите от "Риф-Раф". Режисьор на филма е вече култовият за младото поколение режисьор Дани Бойл. Той успя да достигне до славата още с третия си филм, което в последно време е правил само Куентин Тарантино. Филмът може да се гледа дори и само заради музиката към него. По време на действието звучат парчета на Иги Поп, "Ъндъруърлд", "Пълп" и други хитове от миналата година.
Посланието за опасността от наркотиците е загатнато и в комедията "Ние сме баща ти" с участието на Робин Уилямс и Били Кристъл. Във филма на Айвън Рейтман с играта си двамата герои успяват да накарат зрителя да се засмее и в тъжна сцена. В този филм участват и Джулия Луис-Драйфус и Настася Кински.
Ивайло Стефанов стана волейболният случай "Босман"
Андрей БОГОЕВ
Управителният съвет на волейболната федерация (БФВ) разреши в полза на клуба "Левски - Сиконко" нашумелия напоследък проблем с национала Ивайло Стефанов. Пет часа оспорвани дебати в зала "Универсиада" бяха необходими, за да се стигне до резолюцията, че правата на волейболиста са в синия клуб, макар той да играе в австрийския "Донаукрафт". Така членовете на управителния съвет отмениха еднолично решение на президента на федерацията Валентин Заяков, с което той позволи на Стефанов да играе зад граница като свободен играч без трансферна сума. Новата постановка означава, че "Левски" е в правото си да поиска пари за него от "Донаукрафт". Все пак УС любезно позволи на Стефанов да играе за австрийския си клуб без проблеми до края на 1997 г. След тази дата австрийците се задължават да заплатят трансферна сума на "Левски - Сиконко", ако искат да задържат Стефанов и през пролетта.
За назидание на Заяков шефовете на федерацията го задължиха сам да съобщи във Виена за новите решения. Въпреки това само допълнително разследване може да определи дали новото или старото решение е правилно. Прецедент няма. Скандалът идва от това, че Стефанов се скара за пари с началниците си в "Левски" в началото на 1996 г. и спря да играе в отбора. Клубът отказа да освободи състезателните му права, арбитражната комисия не разтрогна договора му, който той еднолично скъса по Кодекса на труда. Тази година "Донаукрафт" го поиска. Заяков прецени, че националът е свободен играч, който може да осъществи свободен трансфер, и сам освободи правата му. Той подписа разрешителното на Стефанов срещу двойна такса за лиценз за игра в Австрия от 4000 долара, каквато по правилник на БФВ плащат свободните играчи. Дори да е имало нарушаване на разпоредбите, Заяков ги оправда с желанието си 24-годишният нападател да бъде добре подготвен за мачовете на националния отбор, където се връща след година прекъсване.
На заседанието в зала "Универсиада" със седем за и толкова въздържали се УС постанови, че Стефанов не е бил свободен играч към датата на подписването на международния му сертификат от БФВ през октомври, с който е осъществен трансферът му в австрийския "Донаукрафт". С ново гласуване и този път убедителен резултат - 10 гласа за, един против и 3 въздържали се, трансферът бе отменен от УС и правата на Стефанов отново бяха върнати на "Левски". "Скандалът тепърва започва, коментира Валентин Заяков. Ивайло Стефанов заведе дело срещу "Левски - Сиконко" и чака съдът да се произнесе дали е свободен играч. "Левски" не го е обявил в трансферната си листа, което още повече утвърждава позицията ми, че Стефанов може да бъде трансфериран в "Донаукрафт" като свободен играч в интерес на националния ни отбор. Делата му се отлагат и вероятно няма да се стигне до съдебно решение скоро, а от 6 март той автоматически отново ще бъде свободен играч, тъй като две години не е играл в нашето първенство. Излишно е това заяждане за четири или пет месеца. Австрийците също така може да поискат неустойка, ако волейболистът не изпълни договорката си да играе за тях през целия сезон. Най-вероятно "Левски" ще поискат твърде висока трансферна цена за Стефанов, която австрийците може да откажат да платят, и в крайна сметка българският клуб няма да получи нищо, а Ивайло отново ще остане без отбор."
По всичко личи, че сме изправени пред класическия случай "Босман", познат от футбола. Навремето белгиецът Жан-Марк Босман поиска да премине без трансферен иск в нов отбор, тъй като бе изтекъл договорът му с френския "Мец". Клубът поиска пари, които така и не бяха платени. Футболните арбитражни организации спряха играча и той повече не видя официален мач. За сметка на това отнесе въпроса в граждански съд, който се произнесе изцяло в негова подкрепа. Случаят стигна до Европейския съюз, който принуди футболните асоциации да променят трансферните си правила и извърши истинска революция във футбола.
Стефанов има трудов договор с "Левски - Сиконко", който надлежно е прекратил по всички изисквания на трудовия кодекс. Ако волейболните шефове не проявят гъвкавост, напълно възможно е гражданският съд да им натрие носа с решение, което дори донякъде да противоречи на правилниците и разпоредбите в нашата федерация.
Но и в случая "Босман" беше така.
"Златната топка" е нагласена според Стоичков
Фернандо МОРИЕНТЕС
"Златната топка" е запазена от миналата година за бразилеца Роналдо, скандално заяви Христо Стоичков в интервю за каталунска радиостанция. Той припомни какво се е случило с него през 1992 г. и допълни, че класацията се движи от интереси на най-високо ниво.
"Вече знам как се печели и как се губи този трофей", заяви Стоичков. "Държах го в ръцете си и само защото загубих един мач, го дадоха на друг. Пък и трябва да си направиш повече реклама на едно световно първенство."
През 1992 г. Христо Стоичков бе убеден, че без проблеми ще спечели "Златната топка" за най-добър футболист на Европа. Четири гола и една великолепна задна ножица на холандеца Марко ван Бастен в последния мач преди гласуването обърнаха всичко наопаки. Стоичков взе "Златната топка" едва през 1994 г. след успешното си представяне на световното в САЩ с българския национален отбор.
"Златната топка" е запазена от миналата година и никой не може да си представи, че ще я спечели друг, а не Роналдо", допълва българинът от "Барселона". "Причина за това са интересите на отделни федерации и на хора на най-високо ниво. Вие знаете какво се случи с мен през 1992 г. Взеха ми я без никакво притеснение. И сега в списъка има други футболисти като Бергкамп, Дел Пиеро, Замер, Зидан, Миятович и нашият Ривалдо, които могат да спечелят."
Стоичков обаче не спомена в този списък съотборника си в националния тим Красимир Балъков, който бе официално номиниран за "Златната топка".
Накратко
Футболните национали няма да водят със себе си съпругите и приятелките си по време на световното първенство във Франция догодина. Селекционерът Христо Бонев се зарече да не прави като предшественика си Димитър Пенев, но все пак допълни, че сам ще настоява футболният съюз да извози на собствени разноски жените до Париж и да им организира срещи с футболистите по за няколко часа в по-свободните дни. Бонев и изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов огледаха няколко бази във Франция миналата седмица. Най-вероятно българите ще отседнат в хотел "Меркурий" в Париж, който се хареса на треньора. Изпълкомът на БФС трябва бързо да вземе становище, тъй като е необходимо веднага да се предплати 50 процента от стойността на пребиваването ни във Франция.
Шампионът ЦСКА взе на проби бразилския нападател на "Гуарани" (Сао Пауло) Винисио Оливейра. Старши треньорът на тима Георги Василев остана доволен от първите тренировки на 19-годишния футболист, но е необходимо повече време, за да реши дали е необходим на ЦСКА. Това е втори бразилец с име Оливейра, който идва на проби при червените. Предишният беше играч на дублиращия отбор на "Хамбургер" (Герм), но бе изгонен.
Шефовете на конкурентни отбори дават по 100 000 германски марки на други тимове за мачовете им срещу "Левски" и ЦСКА, заяви на пресконференция шефът на сините Томас Лафчис, като очевидно визираше ловешкия "Литекс" на Гриша Ганчев. "Това става само срещу нас и ЦСКА, но не и срещу "Локомотив" (Сф) и "Славия". Не съм съгласен с треньора на "Литекс", че такива методи са нормални", заяви Лафчис.
"Левски" (Сф) иска да вземе под наем до края на сезона Христо Йовов, който от януари става собственост на германския "Мюнхен 1860". Младежкият национал трябва да стане съотборник на Даниел Боримиров, след като приключи със задълженията си към армията.
Националът Ивайло Йорданов сензационно беше включен в групата за домакинския мач на "Спортинг" срещу "Ещрела Амадора". Самият футболист заяви през седмицата, че е прекалено рано да влезе в игра.
"Черно море - Соди" се класира за 1/16-финалите в турнира за купа "Радивое Корач" след победа над гърците от "Спортинг" (Атина) със 75:64. Нашите ще срещнат в третия кръг от турнира "Банка ди Рома" (Италия) на 10 и 17 декември. Класирането на варненци в този етап е най-високото постижение на български клуб след 1992 г., когато "Левски" също стигна дотук.
Трима българи са с волейболни оскари в Италия. Това са Теодора Бечева от "Керамаджика" (Реджо нел Емилия) и Христо Златанов от "Пиаджо" (Рим), който взе наградата за 21-годишни. Третият нашенец е треньорът Атанас Малинов, който води "Фопапедрети" (Бергамо) и стана шампион. Сега Малинов е начело на втородивизионния "Биасия" (Виченца).
Стоянов вече не е гай-джин* в Япония
Ива РУДНИКОВА
Ако трябва да се измисли йероглиф за резултатите от посещението на Петър Стоянов в Япония, той спокойно може да се състои от банкнота, кутия с панделка и студентска фуражка. Отстрани за пълнота е добре да се сложи :-), т.е. графичният Интернет-израз на радост.
По време на визитата на президента Стоянов в Япония стана факт договорът за заем в размер на 50 млн. долара. Парите (с 30 години период на изплащане, 10 години гратисен период, лихва 2.7%) са от японската "Ексимбанк" по заема ФЕСАЛ и са предназначени за подкрепа на структурната реформа в България.
"Самото отпускане на заема ФЕСАЛ е тестът, който показва официалната преценка на Япония, че нещата в България наистина са се променили и тя ни гласува доверие", заяви Божидар Божинов, шеф на Българската търговско-промишлена палата и ръководител на бизнесделегацията. Япония обеща да предостави на България този заем за подпомагане на платежния баланс (т.нар. ФЕСАЛ в рамките на помощта на Г-24, възлизаща на 250 млн. долара) още през март 1994.
Неотдавна японската страна беше заявила принципната си готовност да отпусне и т.нар. двустепенен заем за развитие на малките и средните предприятия от частния сектор. Процедурата по разглеждането на двустепенния заем би трябвало да започне след усвояването на 50-те милиона долара ФЕСАЛ.
"Парите ще отидат за запълване дупките на платежния баланс заедно с траншовете от МВФ. Ще ги получим около две седмици след като парламентът ратифицира заема", заяви за "Капитал" вицепремиерът Божков, който подписа контракта. Александър Божков беше в състава на официалната делегация, придружила държавния глава в Япония. Правителството представяха още външният министър Надежда Михайлова, шефът на транспортното ведомство Вилхелм Краус и министърът на културата Емма Москова.
Първото официално посещение на български президент в Страната на изгряващото слънце (по покана едновременно на император Акихито и на премиера Хашимото) премина с всекидневни новини и прецеденти. Да речем, фактът, че императорът и императрицата, както никога, нарушиха протокола и се ръкуваха и размениха реплики с всеки един от официалните български гости.
На срещите с българския държавен глава представителите на японския банков елит са се интересували от бюджета за следващата година, сроковете за приватизация на банките, инвестиционните проекти, туризма. "Поразказах им колко частни и държавни банки имаме, за сроковете на приватизация. Бяха изключително добре настроени, успяхме да събудим интереса им", каза вицепремиерът Александър Божков, преди да отлети от Токио за Брюксел на заседание на ЕБВР, Европейската инвестиционна банка, МВФ и страните от Г-24. Участниците в разговорите с висшите банкови среди в Япония признаха: "Бяхме готови с отговор и по темата "Минералбанк", но за това въобще не стана дума. " Въпреки присъствието на работната закуска на висш представител на Industrial Bank of Japan. (Японската индустриална банка беше най-големият чуждестранен кредитор на Минералбанк с над 100 млн. долара, както и неин посредник при пускането на облигации на японския пазар през 1989 г. Минералбанк обаче беше една от първите банки, поставени под особен надзор през миналата година, а по-късно обявена в несъстоятелност. Въпреки многобройните срещи с наши правителствени служители представители на японските кредитори така и не успяха да прокарат исканията си българската държава да продължи обслужването на остатъчния дълг от около 50 млн. долара. Неплащането им подрони престижа на България в японските финансови и делови кръгове.) Японските финансисти са питали и за Брейди-облигациите, цените на които зависят от цялостната икономическа и политическа обстановка. Едни от най-големите инвеститори в българските книжа по външния дълг са именно японските банки.
"Япония има много ресурси, които горят под краката й, тя е готова да изнася капитали.
За да ги привлечем.
Всичко е въпрос на агресия, трябва да напомняме за себе си, да осигурим условия за нормален бизнес", по думите на председателя на БТПП Божинов. В тоста си на държавната вечеря в императорския дворец Петър Стоянов каза: "Вече са налице и редица успешни стъпки на ръководеното от премиера Иван Костов правителство на ОДС. То стабилизира икономическата и финансовата система, като въведе валутен борд и насърчи местния чуждестраненния бизнес и инвестициите. Българското правителство ускори структурната реформа и приватизацията и започна категорична борба с престъпността. " Президентът неведнъж обяви пред японските държавници желанието си да бъде политически гарант за необратимостта на тези процеси.
В икономическата кошница влезе и заемът от 14 млрд. и 300 млн. йени (120 млн. долара) за реконструкция на порт Бургас. Той е от Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество - OECF. Преди време със средства на същия фонд беше изграден хотел "Ню Отани" в София. През 1995 г. OECF отпусна два преференциални кредита на обща стойност около 80 млн. долара за екологична реконструкция на меднообогатителния комбинат в Елисейна и КЦМ - Пловдив. Японците са доста доволни от начина на усвояването на кредитите и ефекта и затова са готови да финансират и други проекти, поясниха български бизнесмени. Сред тях вероятно ще бъде и този за построяване на нова мощност на ТЕЦ "Марица изток", която да захранва цяла Южна България. На срещата с премиера Хашимото Петър Стоянов е споменал идеята за "Марица изток". Японската страна е обещала "рамо" с молбата България да потърси начин да си осигури кофинансиране (проектът е за около 605 млн. долара).
"Имаме крупни инвестиционни инфраструктурни проекти, но се спряхме на "Порт Бургас" като пилотен за отрасъла", заяви транспортният министър Вилхелм Краус. Той добави, че OECF-кредитът е изключително изгоден, а окончателният текст на договора трябва да е готов до края на януари 1998 г. България получи от Страната на изгряващото слънце и безвъзмездна помощ (200 млн. долара) за изграждане на електронно-лъчева инсталация за очистка на димни газове. Подарък са и близо 10 млн. долара, предоставени от Япония за пречистване на софийската вода. Благодарение на 36 млн. японски йени grant ще бъде подменена изцяло акустичната уредба на театър "Иван Вазов". Дарение ще подкрепи развитието и на неправителствения сектор в България.
По време на японската си визита Петър Стоянов огласи идеята за българо-японски предприятия, чието производство да се изнася в Западна Европа. В подобен контекст ръководството на фабриката за кисело мляко в Чигасаки "Мейджи милк", предложи проект за съвместно дружество с японска технология и българско ноу-хау. Замисълът е то да произвежда "буругария йогурт" за китайския пазар. Президентът не отхвърли този вариант, но ги покани да инвестират пряко в България.
"Интересите на японските бизнесмени са свързани с печалба. Те имат натрупани доста свободни средства и възможност за инвестиции. За да инвестират у нас, те биха искали да видят политическо и законодателно постоянство, което да даде определени гаранции. Трябва да преодолеем онези неща, които пречат и на самите нас", каза български бизнесделегат.
Като най-важния резултат от своето посещение освен числата, президентът отчете възможността български студенти да получат образование в Япония. Поканата е към 300 млади българи, които да посетят Япония до 2000 г. "Това ме радва, защото много бих искал нашите момчета и момичета да видят точно как става това японско чудо, да видят труда, който полагат японците, да видят отношението към държавата, към родовия корен, към традицията, към културата - на нас, българите, това ни трябва", заяви Стоянов. Между другото една от тезите в изказванията на президента беше за възкръсването на Япония след Втората световна война, което трябва да е пример и вдъхновение за България.
По време на петдневното си гостуване в страната на самураите президентът на свой ред покани император Акихито и императрица Мичико да посетят България. Премиерът на Япония Хашимото получи предложение от държавния глава да домакинства в София среща на топдържавници от Югоизточна Европа.
Ключовата дума за японския тур на президента беше доверие. Срещите с императора, министър-председателя, парламентаристите, финансовите институции, икономическите организации преминаха при силен интерес. Атмосферата на разговорите няма да остане незабелязана, коментира участник в тях.
Според президента Стоянов държавното посещение в Япония и резултатите от него могат да се тълкуват като сериозен аванс. "Интересът на Япония е винаги отмерен. Самият факт на осъществяването на визитата говори за добре премерен жест - японците вече вярват на България. Това ще повиши авторитета й на много други места, от които България е заинтересована", заяви Петър Стоянов. Като потвърждение на връщане от Япония президентът беше догонен от официалната покана за посещение в Китай, отправена му от държавния глава Цзян Цзъмин.
С 32 милиона долара Сампрас e най-богатият тенисист в историята
Златка ЗАМОВА
Идолът на милиони почитатели на тениса в света - Пийт Сампрас, завърши пети пореден сезон като абсолютен лидер в световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП). Така той изравни рекорда на Джими Конърс за 1974-1978 г. и отново доказа, че е един от най-големите спортисти на нашето време.
Двадесет и шестгодишният американец с гръцка жилка преодоля ударите на съдбата, стоварили се върху него миналата година, когато мозъчен тумор покоси любимия му треньор Тим Гъликсън, а дългогодишната му приятелка Дилейна Мълкей заведе дело срещу него за пропуснати ползи. Окончателният разрив между двамата дойде през януари, но Сампрас устиска да спечели за втори път след 1994 г. Australian Open. Топтенисистът постоянно говори за приятеля си Тим и за това как няма да го забрави никога, но, изглежда, случи и с новия си треньор Пол Анакон. Тази година Сампрас спечели и осемте турнирни финала, които достигна. Двамата избраха оптимална програма за живеещия в чудно имение в Тампа Пийт - той участва в 16 турнира и завърши с 55 победи срещу 11 загуби. Американецът триумфира за четвърти път на тревните кортове във "Всеанглийския клуб" след 1993-1995 г., спечелвайки най-престижния турнир - "Уимбълдън". Повече титли там от ерата на откриването на английското тениспървенство има само Бьорн Борг (Шв) - 5.
Преди мастърса в Хановер в средата на ноември Сампрас бе определен за най-добрия играч в света за последните 25 години по случай юбилея на АТП. Стоте участвали в анкетата турнирни директори, журналисти, бивши и настоящи тенисисти предпочетоха Сладкия Пийт пред легендарните Борг, Джон Макенроу, Джими Конърс, Иван Лендъл, Стефан Едберг, Борис Бекер, Андре Агаси, Томас Мустер, Илие Настасе, Джон Нюкоум, Матс Виландер, Джим Къриър.
Двайсет и девет годишният левичар Петер Корда нанесе 2 поражения на Сампрас към края на сезона, първото от които бе на осминафинал на US Open. Така чехът попречи на американеца да спечели 11-а титла от "Големия шлем". Пийт обаче може да задмине водача в тази класация с 12 трофея Род Емерсън (Авл) още догодина, ако повтори успеха в Мелбърн и Лондон. Най-голямото предизвикателство за Сампрас в изключителната му кариера остава "Ролан Гарос", където той никога не е минавал полуфиналите.
Американецът е най-комплексният играч в съвременния безкрайно непредвидим и атрактивен мъжки тенис с доминираща мощ в играта, разнообразен арсенал от оръжия, изненада. Освен със завидна психика на корта Пийт впечатлява с перфектно подбрана тактика срещу съперника, която почти винаги се оказва печеливша. Така той закръгли 200 седмици като лидер в ранглистата и има всички шансове да атакува рекордьорите по престой на върха Иван Лендъл (270 седмици) и Джими Конърс (268).
Точно преди седмица Сампрас спечели за четвърти път след 1991, 1994 и 1996 г. световното първенство на АТП "Мастърс" в Хановер, където е единствен участник във всички седем издания от 1990 г. насам и само при дебюта си не е стигал полуфинал. След разгрома с 6:3, 6:2, 6:2 над Евгений Кафелников (Рус) на финала Пийт взе 52-а титла в кариерата и завърши сезона със спечелени 6 498 311 долара от наградни фондове. Той остава най-богатият тенисист в историята със спечелените общо 32 060 658 долара в кариерата си. В сметката не влизат приходите от спонсори и реклами.
Сампрас след финала, признава, че му липсват старите съперници на корта Андре Агаси и Борис Бекер, без които няма интрига. Именитият германец се появява рядко на турнири и догодина ще прекрати кариерата си. Освен това Борис, една от най-големите личности на Германия, намери къщата си в Мюнхен изтарашена от данъчни полицаи и, обиден, се премести да живее в Маями. Бившият плейбой от Лас Вегас Агаси пък най-сетне мина под венчило с холивудската звезда Бруки Шийлдс и се пусна в турнири чак през август. Андре едва стигна четвъртфинал в Синсинати и окапа в трети кръг на US Open, който спечели през 1994 г. Сега Андре играе в Чалънджъри.
Другият голям съперник на Сампрас и също бивш номер 1 в света - Томас Мустер (Ав), спечели скъпоплатените турнири в Дубай и Ки Бискейн, но е далеч от мощта си от 1995 и 1996 г. Най-голямо разочарование поднесе 26-годишният Горан Иванишевич (Хърв). Хърватинът пак завърши годината с най-много асове - 1048, спечели 3 титли от 5 финала, но не защити титлата си от Москва и остана извън мастърса. Горан отпадна на старта и в четирите турнира от "Големия шлем" и се нуждаеше от 4 месеца, за да влезе в час след ваканцията си на адриатическото крайбрежие в Сплит.
Бързоногият Майкъл Ченг взе 5 титли, но откритието на сезона бе Патрик Рафтър (Авл), чиито треньори на Бермудските острови са братята Джоф и Тони Роуч. Двайсет и шест годишният австралиец с елегантната си игра сервис-воле припомни за славната школа на нацията си и завърши втори в ранглистата. Последният австралиец с толкова предно класиране бе Джон Нюкоум през 1974 г. Избраният сред десетимата най-секси мъже в света за 1997 от списание "Пийпъл" Рафтър се сочи от специалистите като най-големия съперник за номер 1 в света на Сампрас. Шведът Бьоркман е най-прогресирал за сезона, след като от 69-и скочи до четвърти в света. Пред очите на света България бе отсрамена от 26-годишния Орлин Станойчев, който обаче игра финал само в Палма де Майорка и завърши сезона 188-и. Друг българин в Топ 500 няма.
Бившата четвърта в женския тенис Магдалена Малеева нямаше добър сезон с изключение на достигането на трети кръг на "Уимбълдън" и US Open. Маги пропусна куп турнири заради контузии и се смъкна 35-а в края на годината. Варненката Павлина Стоянова прогресира до 121-ва в света, а пловдивчанката Светлана Кривенчева е 160-а.
Иначе женският тенис бе белязан от умопомрачителното превъзходство на новата номер 1, словачката с швейцарски паспорт Мартина Хингис. Звездата на кръстената на великата Мартина Навратилова тенисистка от Кошице изгря още миналия сезон, а през този тя счупи почти всички възможни рекорди. Хингис стана най-младата водачка в ранглистата на 16 години и 6 месеца на 31 март, след като победи с 6:2, 6:1 предишната рекордьорка Моника Селеш (САЩ) на финала на "Липтън" в Ки Бискейн. Преди това се записа като най-младата шампионка на Australian Open на сингъл и двойки и най-младата с титла от "Шлема" през 20-и век. Мартина можеше да направи "Голям шлем" още тази година, ако не бе загубила финала на "Ролан Гарос" от 20-годишната Ива Мойоли (Хърв). Тя прибра останалите три трофея и спечели още 9 турнира. Зрителите обаче не успяха да видят неин мач с дълговременната кралица на тениса Щефи Граф, тъй като 28-годишната германка се контузи в Париж и още се възстановява от светкавичната операция на коляното. Последният й мач бе срещу Аманда Кьотцер (ЮАР) на 3 юни. Иначе миналата година Мартина има победа над Щефи.
Сто петдесет и седем сантиметровото миньонче Кьотцер направи най-добрия си сезон едва на 26 години. Тя спря Граф по пътя си до полуфиналите на Australian Open и "Ролан Гарос", спечели турнирите в Будапеща и Люксембург и литна 3-а в ранглистата. Аманда заслужи 3 награди на WTA в края на сезона - за най-голям напредък, за спортсменство и за популяризиране на тениса.
Профибоксът стана служебно мероприятие на мутрите
Басовете край ринга превъзхождат многократно наградния фонд
Андрей БОГОЕВ
"Kакво правя тук ли? Знаеш - служебно мероприятие", сподели един от служителите на ВИС-2, докато гледаше мача - гвоздей на галавечерта на професионалния бокс в зала "Универсиада", Kоко "Тайсън" Семерджиев - Веселин Петров. Въпросният служител бе един от многото, които напълниха почти до краен предел столичната зала. Вечерта пък беляза здравата прегръдка на профибокса у нас с мутрите.
Спектакълът, организиран от професионална боксова федерация "България", бе втори поред за София. И при двата присъствието на застрахователната компания бе сериозно. И ако при първия преди повече от месец ВИС-2 бе само един от рекламодателите, този път компанията на Георги Илиев се включи като организатор заедно с Професионалната федерация по бокс (ПФБ) "България". Това наложи и известни промени в пропускателния режим в залата. По-голямата част от присъстващите, а именно мутрите на ВИС-2, получиха безплатен достъп със специални пропуски, осигурени от централата. "Универсиада" гъмжеше от дългокоси дебеловрати типове с мобилни телефони. Автопаркът отвън съперничеше с този на турнирите "Дан Kолов" и "Hикола Петров" в годините, когато мутрите бяха борци. В последно време обаче и борцовите състезания не могат да съберат толкова много и луксозни коли. Повечето зрители нямаха никакво отношение към бокса. Съмнително е дали някои от тях някога преди това са гледали боксов мач, пък било то и по телевизията.
Всъщност връзките между "България" и ВИС-2 не са от вчера. Досега обаче включванията на мутрите в подобни прояви бяха доста плахи, пък и от "България" пробваха да се справят сами. Федерацията направи няколко опита със свои сили да се пребори за пазарната ниша, наречена профибокс. Такова нещо у нас допреди година развиваше само алтернативната Българска федерация за професионален бокс (БФПБ) с президент Василий Худяков. Руснакът с българско гражданство организира няколко галавечери, но със сравнително посредствени боксьори и посещение. Виждайки мизерията в родния спорт, главният треньор на боксов клуб "ЦСKА - Лозенецконсулт" Михаил Таков реши да направи съдбоносната крачка към големите пари. Таков отдавна минава за дисидент в аматьорския бокс, след като бе сменен от поста старши треньор на националния отбор след олимпиадата в Барселона. Hеговото място тогава зае Ангел Ангелов и Таков трудно преживя рокадата. След олимпийските игри в Атланта миналата година той вече разполагаше и с необходимия материал, за да се пробва в профибокса - вицешампиона Тончо Тончев. Водената от него "България" прикотка и Мартин Kръстев, който тази година бе европейски шампион в категория суперпетел. Така хората на Мишо Таков бързо си изградиха имидж на пробивна федерация, чиито боксьори намират лесно партньори из Европа и са на път да грабнат големите пари.
Таков използва и добрите си връзки у нас, за да събере по-известните имена от близкото минало като Kиркор Kиркоров и Емил Чупренски. "България" заложи на двубоите помежду им при първите галавечери, въпреки че двамата са стари приятели и могат да си договорят всеки мач. Хората на Таков пробваха почвата за интереса към профибокса с няколко вечери в Пловдив. Там рекламите не бяха толкова много, зрителите - също. Kато изключим Kиркор и Чупренски, боксьорите също не бяха нещо особено. Тогава явно в "България" са разбрали, че хубавите неща стават с много пари.
Още при първата галавечер в София наградният фонд бе вдигнат на 15 милиона лева. За набирането му помогнаха най-вече връзките на президента на "България" Даниел Kрумов с ВИС-2. Организаторите останаха доволни - боксьорите взеха хубави премии, "Универсиада" бе прилично пълна. Мутрите обаче явно също са харесали зрелището и повториха шоуто, този път с участието на най-шумното име у нас - Kоко "Тайсън" Семерджиев. Изсипването на нови 15 милиона лева им даде повод да броят галавечерта за ведомствено събрание. Запознати твърдят, че висаджиите бързо са навлезли в най-тънката част на профибокса. Според източниците басовете между баровците от ВИС-2 многократно надхвърлят наградния фонд. Михаил Таков вероятно трябва да си дава сметка, че вкараш ли един път мутрите в играта, измъкване оттам няма. Hе е трудно да се сети тогава, че пътят до нагласяването на мачове в стил филма "Kриминале" не е дълъг. Подобен изход едва ли е най-желаният и от организатори, и от боксьори.
Останалите застрахователни компании също не остават по-назад в мераците си да си направят фирмен купон от профибокса. Федерацията на Худяков е обект на ухажване от СИK и "Kорона инс", но засега не се дава. БФПБ отдели едно от вицепрезидентските си места на шеф от СИK, но не го допуска като акционер във федерацията.
Засега спасението за хората на Таков са международните изяви, където никой друг в България не се меси и не контролира приходите. Проблемът там е, че чужди организатори и мениджъри прибират лъвския пай от премиите. Hавън "България" работи със скандалноизвестния у нас мениджър Филип Фондю, който вече имаше един смъртен случай с наш боксьор. Фондю уреди Тончо да се бие четири пробни мача по четири рунда при големия английски мениджър Франк Малоуни. Злите езици обаче говорят, че Малоуни не е останал възхитен от изявите на Тончо, въпреки че сливналията вече изигра шест мача без нито една загуба. Според осведомени последните два двубоя на българина са били уредени изцяло от Фондю, без Малоуни да даде пукнат цент. В доказателство на тази теза говори и фактът, че още след четвъртия мач Тончо трябваше да премине на шеструндови двубои. Той обаче продължава да се бие по четири рунда. Вицешампионът от Атланта е показал отлични умения за аматьор, но не притежава най-важното качество, за да пробиеш при професионалистите - зрелищност. Той не спечели нито един от мачовете си с нокаут и именно това е разочаровало Малоуни. Hа всичкото отгоре Таков е изолиран от мачовете на възпитаника си и те се водят от абсолютния неспециалист Фондю. В момента Тончо се готви за седмия си мач и още не е ясно дали от него въобще ще стане качествен профи. Практиката обаче показва, че в Европа се пробива с най-малко десетрундови мачове. А колкото повече Тончо продължава да се бие на най-ниското стъпало, толкова повече губи шансове за сериозна кариера.
Голям провал през май претърпя Мартин Kръстев, който загуби титлата си от раз от никому неизвестния Спенсър "Пророка" Оливър. Hокаутът в Лондон бе голям удар за българските му настойници. Мартин бе пратен в принудителна почивка от два месеца, след които сезонът бе закрит. Kръстев падна на трето място в европейската ранглиста и чак на 21-о място в ранглистата на Световния боксов съвет, вместо да защити три-четири пъти титлата си и да прибере по 20 000 долара за всеки от мачовете. Сега му предстои трудно завръщане към сериозните двубои със серия подгряващи срещи.
С пълна газ на червено
Какво е общото между мерцедес на депутати, който прави десен завой при червен светофар, държавен служител, който преминава със служебен паспорт и без виза държавната ни граница, и ОББ, която не плаща данъци върху кухи печалби? И в трите случая бива нарушавана норма, която по принцип е глупава и неефективна. Проблемът е, че я нарушават тези, които могат да променят нормата. Тогава тя не им пречи и силните на деня нямат никакъв интерес да направят всекидневието на своите съграждани по-добро.
Казват, че предимството на едно демократично общество спрямо социалистическото е липсата на привилегии. Едно общество губи, когато види как едни са "по-равни" от други. В България нарушаването на правилата е норма. До такава степен, че на никого не му прави впечатление. Най-биещите на очи нарушения са на правилата по пътищата. Вярно, че част от знаците и забраните са глупави и ненужни. Но вместо нормите да бъдат поправени, важи негласният консенсус тези, които могат да си го позволят, да ги нарушават, за останалите - плебса, нормата важи. Естествено плебеите виждат какво правят "по-големите" и започват и те да нарушават. Така се нарушава общественият договор, валиден за всяка демокрация.
Ако депутатите стояха и чакаха в мерцедеса си да светне зелено и тогава да свият вдясно, щяха да видят, че в повечето случаи няма проблем завоят да бъде разрешен. Ако държавният служител беше третиран като животно пред някое посолство, чакайки виза и сблъсквайки се с невъзпитани сънародници и иноземци (естествено има и приятни изключения), щеше да успее да договори облекчение на режима. Ако тези, които са лобирали за преференцията за ОББ, бяха атакували несправедливостта, наречена инфлационен данък, в България щеше да може да се живее по-добре.
И социализмът щеше да бъде по-далеч.
Реституцията, улпиан*, демократичната левица и Конституционният съд
"Както точно определя Целз, правото е изкуство за справедливото и доброто"
Улпиан
Няма човек, у когото споменаването на термина реститутка да не предизвика иронична усмивка. С усмивчица го подхвърлят и онези, които го измислиха. Усмивка, защото терминът напомня друг - обозначаващ древната професия. И конотацията е ясна - и тези тук (подобно на онези с древната професия) стоят на тротоара в очакване някой от минаващите да им реши проблемите (финансови). Оказва се, че "тези тук" само за рамките на столицата доближават 50% и че твърдението "реституцията е един от най-успешно осъществените процеси у нас за последните седем години" не е близо до истината. Защото (отново само в столицата) почти половината от тези хора все още са в процес на възстановяване на собствеността върху отнетите им движими и недвижими имоти. А другата половина, въпреки направените от тях постъпки, срещат редица пречки и е малко вероятно да успеят.
Тези пречки възнамерява да реши законът "Лучников". Възнамерява, но може и да не успее. Не защото е несполучлив закон. Още повече че подобно на всеки нов нормативен акт и той тепърва, в процеса на своето прилагане ще се доказва като сполучлив или несполучлив. На второ място - не защото общественото мнение е срещу реституцията. Както показват данните, 74% от всички жители на София (а не само от т.нар. реститутки) са убедени, че справедливостта изисква Темида да наклони везните си към старите собственици. А 88% отсъждат, че ако възстановяването на собствеността е невъзможно, държавата е длъжна да обезщети бившия собственик (чието имущество е незаконно отнето).
Точно тук е проблемът на закона "Лучников". Още след одобряването му в парламента демократичната левица заяви ясно намерението си да сезира Конституционния съд за преценка противоречи ли "Лучников" на конституцията (и по- конкретно на нейния чл.8). И още по-конкретно - на съдебни решения, след като възстановява собствеността върху имоти, отнети с решение на така наречения Народен съд. Идеята едва ли е единствено да се ударят хората, които по думите на представител на левицата "ще се събудят милионери, без да са направили нищо за обществото през това време". (През кое време - през времето, в което им е отнета възможността да правят каквото и да било?) Идеята, изглежда, е да ни убедят, че терминът така нареченият пред Народен съд ще трябва да отпадне. Доказвайки ни между другото, че той законно е отнемал. С евентуалното решение на КС левицата ще го направи, без да пипа парещите кестени на историята. А точно така тя най обича да го прави.
Добре де, но къде отиде справедливостта в края на краищата - би попитал тук непредубеденият читател. При Улпиан, приятелю. При Улпиан и в книгите. На практика отдавна е известно, че право е изкуството да се борави с параграфите. Не с хората.
Данъците не са само за академици
Един от основните проблеми на българския парламент е професионализмът. От една страна, в Народното събрание при пропорционална избирателна система влизат хора с недоказано ниво на компетентност. От друга - значителна част от иначе добрите професионалисти, сядайки на депутатските банки, се ръководят единствено и само от партийните повели, загърбвайки експертизноста си.
На този фон всеки опит на народен представител да използва професионалните си познания в процеса на нормотворчество е повече от похвален. В този смисъл предложеният от акад. Сендов авангарден начин за изчисляване на прогресивни данъци от всякакво естество заслужава внимание. Проблемът на схемата обаче е, че страда от традиционната болест на рожбите на големите умове - някак виси в пространството и няма къде да се закачи. Идеята да се постигне по-плавно данъчно облагане, т.е. да се избягнат големите различия в данъчните ставки за доходи, различаващи се с два лева, е повече от логична. Само че приложението й би трябвало да се търси в друга точка на времето и/или пространството. Защото едно от основните послания на данъчната реформа (според нейните автори) е в простотата на данъчната система. Само че когато редовият данъкоплатец разбере, че трябва да изчисли данъка си по формулата на нулевото начало
По принцип данък общ доход, данък наследство, данък печалба са най-болезнената допирна точка между държавата и нейните поданици. И с нея е противопоказно да се правят импровизации. Най-малкото защото не всички поданици са академици.
Защо "Каналето" трябва да спасява Македония
Уважаема редакция на вестник "Капитал", реших да се обърна към вас с молба да публикувате моето писмо, което е отговор на писмото на г-н Ивайло Станоев, публикувано в брой 45, 10-16 ноември, 1997 г., под заглавие "Защо Македония трябва да спасява "Каналето".
Не искам да коментирам нападките, които са отправени в това писмо към художествените качества на концерта "На Македония с любов". Смятам, че многобройната зрителска аудитория е достатъчно доказателство за това дали "Каналето" има или няма художествени достойнства и дали се нуждае от спасяване.
Това, което ме подтикна да ви пиша, е твърдението на г-н Станоев, че дискусията относно Македония е "насочена назад в миналото и сантиментализма. И което е по-лошо - дискутиращите са издигнали тази история като свещено знаме и посрещат на нож дори най-плахите опити дебатът да се насочи към настоящето и евентуално към бъдещето".
Като сторонници на тази "исторична" теза са цитираните "голобради фенове на ВМРО, чиито глави са натъпкани с легенди за страшни хайдуци и мръсни предатели, но със сигурност не е това стратегията на един истински държавник". Тези твърдения будят най-малкото учудване в няколко пункта.
Първо, по въпроса за дебата. Поне доколкото на мен ми е известно, в изминалите осем години след десети ноември в България не е воден сериозен дебат по приоритетите на националната сигурност и външната политика. За съжаление липсата на дебат засяга в пълна степен и отношението на България към Македония, по въпросите на т.нар. македонски език и македонска нация. За някои българи Македония е проблем, за други историческа съдба, за трети геополитическа възможност. Но за съжаление истински дебат, в който да вземат участие голяма част от българските политици и българската интелигенция, не се е състоял. Шейсетте години на миналия век граф Игнатиев пише: "Русия не ръководи събитията на Балканите. Събитията на Балканите ръководят Русия. " За съжаление същото се случва и днес, но този път с България и с българската интелигенция. Ние чакаме събитията да се случват и вървим след тях. И ако не престанем да чакаме, неминуемо ще продължим да губим и икономически, и политически, и духовно.
Ако наистина се бе състоял този дебат, г-н Станоев неминуемо щеше да чуе идеите на ВМРО и щеше да разбере, че те не се основават само върху "легенди за страшни хайдуци и мръсни предатели".
Разбира се, ние трябва да помним нашата история, "защото по-добър учител в политиката и геополитиката от нея няма. Тръгвайки от историята нека си припомним, че началата на българското Възраждане, най-успешния период в българската история, бяха и простички, и гениални: всички българи, независимо къде се намират те, да изповядват свободно на свой език книгите си и да живеят свободни в своя държава".
Аз смятам, че срещу тези начала и днес, в края на двадесети век, никой, дори и най-либерално и космополитно настроен човек, не би възразил. Това са началата, върху които стои и ВМРО днес.
Ние нееднократно сме заявявали, че единственото, към което се стремим по отношение на Република Македония, е отварянето на границите между двете държави, за свободен икономически и културен обмен, за това хората от двете страни на границата свободно и без страх да могат да се самоопределят като такива, каквито се чувстват.
В тази позиция няма нито "страшни хайдуци, нито мръсни предатели".
Ще си позволя отново да повторя - основният проблем е в липсата на дебат. Вие, г-н Станоев, защитавате решението на ректора на Великотърновския университет да "пробие това култово единомислие, подписвайки споразумение за съвместна работа с университета в Скопие". Но нима това решение на доц. Иван Стоянов бе в резултат на обществен дебат? Нима то бе взето в резултат на широка дискусия?
В момента сме пред последните напъни на просръбския режим в Република Македония да се задържи на власт. Основните му козове са "македонизмът" и "българската заплаха". А "българската заплаха" се състои именно в това, което иска ВМРО - хората в Република Македония да имат свободен достъп до информация и свободно да могат да изразяват народността си. Тъй че езиковият спор не е причина, той е повод за задържане на отношенията между двете държави на точката на замръзването. Ако България направи компромис по този въпрос, ще възникнат други, като например въпросът за "македонското малцинство".
И да завърша с "Каналето". То, разбира се, няма да спаси Македония. То въпреки огромната си популярност не е нищо повече от хумористично предаване, основано върху "българския градски фолклор". Въпросът за отношенията между България и Македония е един от основните въпроси, на които предстои да отговарят българските политици и българската интелигенция. От верността на отговорите, които даваме, и на решенията, които вземаме, зависи до голяма степен успехът или неуспехът на България в бъдещото столетие.
А "Каналето" се очертава като синдром на българската пасивност и на очакването някой друг да ни свърши работата. "Каналето" ще ни запее възрожденски песни и ще ни подсети за Новото Българско Възраждане. "Каналето" между другото ще реши и македонския въпрос.
А пък ние през това време ще се преместваме от хълбок на хълбок и ще се питаме: "Дали се две нощи смесиха или се зора довърши?"
Право на отговор
КЗК не контролира държавните поръчки
Повод за настоящото отворено писмо е редакционен коментар, публикуван в бр.45 от 10-16 ноември т.г. на в. "Капитал" със заглавие "Поредният обир на българския данъкоплатец". В коментара, като се използва чувствителната тема за безнаказаното разхищаване на средствата за безработните и се декларира, че това не е сензация, "ни в клин, ни в ръкав" се поднася уж между другото "сензацията" за битността на Комисията за защита на конкуренцията. Всъщност никаква изненада за добросъвестните читатели на вестника, защото тъкмо в. "Капитал" в подобен стил започна атаките срещу тази наистина независима институция. Ще отбележа само, че в КЗК работят малко повече от седемдесет сътрудници, заплатите на които са най-ниските в бюджетната сфера, и единадесет избрани от ВНС членове, в т.ч. председател и двама зам.-председатели.
По въпроса за "безметежното живуркане" читателите на в. "Капитал" са прочели достатъчно солидни публикации, свързани с практиката на КЗК, в т.ч. по такива обществено значими теми, каквито са тези за енергетиката, топлофикацията, случая "ВАЦ" и др. Що се отнася до КЗК, за тези шест години са постъпили над 1000 молби, искове, жалби, по които тя се е произнесла със съответни решения. А сега по конкретния материал. От него не става ясно защо Комисията за защита на конкуренцията е сред "виновниците" за бюджетните кражби и как същата би могла да прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) при този вид нарушения. В ЗВДОП се предвижда представител на КЗК да присъства при отваряне на офертите, събрани по повод на обявени конкурси за възлагане на държавни и общински поръчки. Единствено правомощие на КЗК е да следи за това дали участниците в конкурса са поставени при равни условия и не се третират различно на този етап от процедурата. Оценяването на офертите и класирането им е изцяло от компетентността на органа, на който е възложено да проведе конкурса и да приложи чл.13 от ЗВДОП.
С това се изчерпват правомощията на КЗК в областта на държавните поръчки. В тази връзка следва да се подчертае, че КЗК винаги се е отзовавала на отправените покани и е изпращала свой представител на конкурсите за възлагане на държавни поръчки. Ако се върна на коментирания от редакцията случай за "поредния обир на българския данъкоплатец" от Националната служба по заетостта, факт е, че за него не е обявяван конкурс за възлагане на държавна поръчка за извършване на строителство и ремонти. Използвам възможността да споделя, че КЗК е изготвила проект за нов Закон за защита на конкуренцията. Ще се радвам, ако в. "Капитал" - един от най-сериозните вестници, посветен на националното финансово-икономическо управление и свободната пазарна икономика, предизвика принципна дискусия на страниците на вестника и спомогне за по-бързото приемане на новия Закон за защита на конкуренцията.
Левите се срещнаха и си обещаха пак да се видят
Илин СТАНЕВ
През последните две седмици лявото политическо пространство в България се опита да роди събития, които да го върнат на обществената сцена като значим играч. Първо бяха Алтернативите на БСП, после лесидренската среща, а след това ехото от необичайната напоследък активност на претендиращите да олицетворяват социалдемокрацията в България. Отзвукът обаче бе по-силен от самите случки.
Идеята на всички действащи лица бе да се намери някакво ядро, около което да започне консолидацията на левицата. Експерти дори предложиха да бъде използвана формулата на ОДС, за да могат да се намерят допирни точки между доскоро враждуващите формации.
Срещата в Лесидрен бе третата среща с подобен формат, а сбирката от юни миналата година даже бе със същите участници. Дискусията обаче завърши без конкретни резултати. Според предварителните прогнози те не се и очакваха. Някои дори предричаха скандал, който да повтори баталните сцени от дълго продължилото формиране на синята партия. Това даде повод на Велислава Дърева гордо да заяви "не стана скандал".
До повече от това не можеше да се стигне, защото все още експертите се опитват да намерят принципа, върху който да се състои обединението. Партиите, които притежават някаква идентификация, не искат да я делят. БСДП предложи да се създаде дискусионен клуб, който да обсъжда бъдещето на социалдемокрацията, но този ход едва ли ще има особен успех, защото е известно, че обсъжданията в работни групи са най-популярната и най-лесната форма за обезличаване на някой от партньорите - в тях обикновено взима връх по-агресивният или просто по-големият. Докато се намери подходящата формула за такъв тип диалог, ще мине още доста време. Все пак тя има бъдеще, но то напълно зависи от "Позитано" 20. Все още БСП не може да определи собственото си бъдеще, още по-малко перспективата пред левицата. Това бе признато в открит текст от един от най-новите леви - Кръстьо Петков: "Всички ние зависим от процесите в БСП. " Това може би е най-точното определение на бъдещето на социалдемокрацията в България.
За сегашното ръководство на БСП идейната криза не е толкова страшна. Все пак предстои конгрес. А подкрепата на алтернативните леви, въпреки че не е решаваща, поне не е за изпускане. Агитацията по места е от съществено значение, затова на срещата се появи предложението за работа сред низовите структури, която да се противопостави на "четата на Виденов". Предложението за съвместно действие не беше прието насериозно от страхуващите се от обезличаване малки партии, чиито местни представители често прескачат от една партия в друга. Но по-същественото, до което "Позитано" се домогва, са външните контакти, с които разполагат социалдемократическите формации, за да може чрез тях да се легитимира пред света и да получи силен коз в ръцете си преди бъдещия партиен конгрес. Предложението за координиране на международните контакти е дошло от Николай Камов от евролевицата, но то не включвало предложение за приемане на БСП в организациите, в които вече членуват другите соцформации. Външната санкция може да се окаже много важна за настоящото ръководство на БСП при вече начеващите критики, и то от стария партиен идеолог Лилов, който отново иска смяна на ръководството, за да бъде то по-силно и действено.
Георги Първанов заяви, че историята не бива да се фетишизира, но за много соцдейци тя е последното, което им е останало. За да има някакво съгласие по сближаването на левите партии, те първо трябва да изяснят за себе си собствената си история. Такова предложение е било направено, но преоценката едва ли ще бъде много лесна, защото до голяма степен от нея зависи преизбирането на настоящото ръководство на БСП. Не може да се очаква, че БСДП ще се съгласи на компромис, но не само поради упорство. Формалното присъствие, но и неофициалното отсъствие на евролевицата е лесно обяснимо. Едва ли причината е селскостопанският форум в Брюксел. Знайно е вечното желание на Томов за вицепремиерско кресло, което обединената левица не може да обещае скоро. Лидерът на евролевите винаги има някаква концепция за бъдещето. За момента тя е със СДС, като междувременно събира остатъците от другите леви, което не пречи в един момент неговата формация да се превърне в основен притегателен елемент за разочаровани социалисти с различни окраски. Стара идея на Томов е да се приеме закон, според който партиите задължително да имат поне 5 хиляди членове. До голяма степен на това се дължи недолюбването от страна на д-р Дертлиев, чиято партия все повече линее. Останалите обявяващи се за социалдемократически партии са твърде малки и без нужното влияние, за да бъдат взети насериозно. СДП и Нова СДП категорично се разграничиха от сбирката, страхувайки се да не изгубят благоволението на СДС. Обединеният блок на труда, който все още търси несъществуващия си облик, дори намери за уместно да подпише споразумение с БСДП. Кръстьо Петков предложи да се реституира собствеността на старите кооперации и популярни банки, които да се превърнат в база на социалдемокрацията. "Близкият" до модерната британска политическа мисъл лидер или е проспал развитието на идеите на левицата в Европа, или просто се опитва да намери база за несъществуващата си партия. Не е ясно обаче дали бракът по сметка ще излезе успешен, като се знаят опърничавият характер на д-р Дертлиев и афинитетът към лидерство на Кръстьо Петков.
В основата на споразумението между бившите партньори в СДС и настоящи съюзници в ОДС също липсваше ясна политическа философия, но в обединението им бяха залегнали практическото действие, съобразяването с реалностите в страната, както и най-важното обстоятелство - силен лидер. Засега сред левите такива предпоставки няма, а вечните спорове и настоящите недомлъвки едва ли ще родят скоро ясна формула за единодействие. Явно пътят за социдеята ще е доста дълъг, докато тя се пречисти, за да се обедини.
