"Гражданска отговорност" предлагат 32 дружества
Тридесет и две дружества са заявили в Дирекцията по надзора, че ще предлагат задължителната застраховка "Гражданска отговорност", а още двадесет и четири - застраховка "Злополука" за пътниците в обществения транспорт. Миналата седмица изтече срокът, в който те трябваше да обявят желанието си, за да имат право да продават тези продукти през 1998 г. Компаниите също декларираха при какви тарифи ще предлагат двете задължителни застраховки.
Списъците с дружествата ще важат до момента, в който дирекцията им издаде лиценз, включващ продажбата на тези продукти. Възможно е естествено някои от тях да не получат правото и в такъв случай ще трябва да прехвърлят сключените вече договори за обслужване в лицензирани застрахователи. "Искам да напомня на всички, които трябва да сключат задължителни застраховки за следващата година, че могат винаги да сигнализират в дирекцията за случаи на силово налагане на договори", заяви още веднъж миналата седмица шефът на надзора Христо Христов. Любопитното в списъка е, че в него намират място и дружества с не дотам неопетнено име именно от гледна точка на доброволността на застраховането. Тъй като "Гражданска отговорност" е задължителна за всички водачи на автомобили, обикновено, избирайки застрахователи "със стикери" за "Каско", те купуват от тях и задължителната застраховка.
ДСК държи депозит в БНБ въпреки правилата на борда
Галя ТОДОРОВА
Приемането на нов закон за Държавна спестовна каса, по всичко личи, ще се забави след срока, в който правителството и МВФ се договориха това да стане - края на ноември. Специалната техническа мисия на фонда в ДСК, приключила преди седмица, потвърди уговорените с Ан Макгърк радикални промени в статуквото на касата. Както беше обявено преди около месец, в подготвения проектозакон (който чака да бъде приет от правителството) се предвижда ДСК да се преобразува в Еднолично акционерно дружество с акционер държавата, представлявана от Министерския съвет. В проекта е записано, че ДСК става банка с универсални функции и осъществява дейността си в съответствие със закона за банките. Ако този текст бъде потвърден, всички ограничения в досегашната дейност на спестовната каса ще отпаднат, тоест тя ще може да привлича валутни депозити. Въпреки дискусиите около това колко дълъг да е периодът след приемането на закона, в който да се запази действието на пълната държавна гаранция по влоговете в касата, в проектозакона отново се посочват 2 години след влизането му в сила, но "не по-рано от започване реалното функциониране на фонда за гарантиране на влоговете".
Новият момент в проекта всъщност е именно пълната свобода в предмета на дейност на бъдещата ДСК. Предварителните настоявания на МВФ бяха, след като държавата запазва пълна гаранция и по валутните влогове, в закона изрично да се запише забрана за валутно кредитиране и изчерпателно да се изброят възможностите за инвестиране на набраните средства, за да се намали рискът на институцията. Във внесения в Министерския съвет проект обаче няма никакви органичения. Той предвижда за периода на действие на държавната гаранция БНБ да може да налага временни ограничения за сделките на ДСК, както и по-строги надзорни изисквания. Дългосрочно това изглежда по-разумният вариант, тъй като след отпадане на пълната гаранция по влоговете няма да има основания за законови органичения в дейността на касата. Отговорността, че с невероятното предимство, което се дава на ДСК (да привлича валута при пълни гаранции от държавата), няма да бъде злоупотребено, обаче се стоварва изцяло на БНБ, а както е известно, тя никога не е напълно независима от политическата воля или натиска на банковите лобита. Другият тънък момент е, че от ограниченията, които ще наложи БНБ за инвестиране на валутните средства, ще зависи какви лихви ще може да си позволи да начислява ДСК по тези влогове, а оттам доколко привилегията те да са гарантирани ще засегне останалите банки. Те още отсега изглеждат доста нещастни от подобно развитие на нещата, тъй като касата неизбежно ще изсмуче част от техните валутни депозитори. Всъщност противопоставянето на останалите финансови институции на такъв законопроект може да се окаже една от причините за забавеното му придвижване.
Другият интересен факт около преобразуването на ДСК е намерението на МВФ да изпрати втора техническа мисия, която да се занимае изцяло с финансовите показатели на касата. Според източници от правителството заради тромавата си структура и ниската си ефективност и високите си фиксирани разходи тя трябва да постигне средна доходност от активите си над 10%, за да може да работи, без да трупа загуби. Както е известно обаче, в момента този процент е поне два пъти по-нисък заради ниските лихвени равнища и не дотам оптимизирания портфейл на касата. Загрижеността на МВФ от тази тенденция не е неоснователна. Изглежда, заради тези тревоги при една от последните мисии на фонда негови представители са допуснали за възможност ДСК да поддържа част от свободните си средства на депозит в БНБ и да получава лихва по тях (според неофициална информация в момента тя е 2%). Вероятно това е опит поне отчасти да се компенсират загубите на ДСК. Подобно разрешение обаче принципно значи, че на БНБ се позволява да влияе върху ликвидността в банковата система и по този начин върху лихвените равнища, което би трябвало да е напълно забранено в условията на валутен борд. Друг е въпросът, че при затрудненията да се издържа БНБ трудно може да си позволи лукса да начислява лихви по подобни депозити. Според осведомени източници допреди няколко дни ДСК наистина е поддържала значителни средства на депозит в БНБ, като ги е насочвала за отпускане на потребителски кредити, разчитайки, че доходността от тях е доста по-голяма от тази по държавните ценни книжа. Рязкото покачване на дела на кредитите в портфейла на спестовната каса обаче също може да се окаже проблем, още повече че при очакванията за по-сериозно повишение на лихвените равнища рискът да се появят лоши длъжници нараства. А това е последното, от което ДСК се нуждае.
БНБ опита да "приключи" и с Капиталбанк, отнемайки лиценза й
БНБ формално приключи с дългото обявяване във фалит на затворените банки, като отне лиценза на последната от тях - Капиталбанк. Това решение трябва да бъде последвано от иск за несъстоятелност на банката, който по закон съдът трябва да удовлетвори. БНБ предприе повторна процедура по несъстоятелността на Капиталбанк, след като по-рано тази година Софийският градски съд прекрати първото заведено (по реда на стария закон) дело. Шефът на банката Ангел Първанов обяви веднага след решението за отнемане на лиценза, че ще поиска отговорност на оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова за превишаване на правата й, и допълни, че ще заведе дело срещу БНБ в международния съд в Женева заради нарушаване неприкосновеността на частната собственост. Според Първанов БНБ не е отчела промените във финансовото състояние на Капиталбанк и е базирала решението си на старата констатация от 27 март тази година, че тя е неплатежоспособна. В решението на БНБ неправилно се твърди, че по сметките на Капиталбанк няма пари, заяви Първанов и допълни, че другият мотив на централната банка за отнемане на лиценза е просрочието към Търговска и спестовна банка. Според него ограниченията на БНБ обаче не ни позволиха да извършим плащането".
Не може да се каже, че от март насам бъдещето на затворената банка беше предрешено. В края на лятото слуховете, че акционерите на финансовата институция са успели да съберат средства за възстановяването на банката, станаха все по-настойчиви. БНБ потвърди донякъде този факт, като не отне лиценза в законовия срок (до 1 септември), но впоследствие оповести, че проверки са установили нередности в увеличаването на капитала и в уреждането на отношенията с ТСБанк. От самата Капиталбанк пък обвиниха проверяващите, че неправилно са оценили финансовото й състояние.
Банката изплати отпуснатото по-рано от БНБ рефинансиране в размер на почти 4 млн. долара и успя да изчисти задълженията си към Балканбанк, "Биохим", Стопанска банка, ПЧБ. Към началото на септември задълженията на Капиталбанк към граждани и фирми възлизаха на 38 млн. лева и 259 хиляди долара, които по думите на Ангел Първанов могат да бъдат изплатени от наличните средства. По същото време внесеният капитал е бил 7 млрд. лева - 4.5 млрд. от тях са внесени от схеми, при които акционерите на банката "Ронтадент" и "Роял флеш" са откупували нейни задължения към други финансови институции и са отнасяли възникващия с това дълг на Капиталбанк към тях като увеличение на капитала. Тези схеми бяха оспорени от БНБ, въпреки че законността им и начинът на увеличение на капитала са одобрени от дипломираните експерт-счетоводители Иван Златков и Михаил Динев. В средата на октомври банката е увеличила капитала си с нови 3.5 млрд. лева, и то по сметка. Въпреки всичко това БНБ взе решение да отнеме лиценза и веднъж завинаги да приключи с Капиталбанк. От БНБ не дадоха коментари.
Начинът, по който Капиталбанк успя да изчисти баланса си, може да бъде оспорван от морална гледна точка. От една страна, прословутият й дълг към ТСБанк е превалутиран с решение на съдия-изпълнител още в края на миналата година и това е направило възможно погасяването му в левове. Кредиторите на банката освен това са приели да сконтират вземанията си, тъй като шансът Капиталбанк да бъде обявена в несъстоятелност беше голям и т.н. Формално обаче изискванията на БНБ изглеждат изпълнени и точно това собствениците на финансовата институция ще опитат да доказват в бъдещите съдебни спорове с централната банка.
Застрахователните посредници ще се лицензират до юни 1998
Мира АТАНАСОВА
Тази седмица се очаква правителството да одобри Наредбата за дейността на застрахователния посредник и застрахователния помощник (агент). Най-общо казано, това са лицата, които срещу комисиона продават застрахователни продукти от името на дружествата. Право на застрахователно посредничество според проектонаредбата ще имат търговските дружества и едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон, както и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите. Разрешенията за извършване на посредническа дейност ще се издават от Националния съвет по застраховане, като необходимите документи трябва да се внесат в Дирекцията по надзора до 31 май следващата година. Посредникът може да работи за повече от един лицензиран застраховател при изричното им съгласие и едновременно с това да се занимава и с друга търговска дейност с изключение на охранителна. Застрахователният посредник е длъжен да си води дневник, в който да вписва всички сключени договори, и при поискване от страна на дирекцията трябва да го предоставя, пише в проектонаредбата. За получаване на лиценз освен това дори и посредниците ще трябва да предоставят пълни данни за съдружниците или акционерите си и участието им в капитала на дружеството-брокер. По този начин надзорната дирекция, която е автор на наредбата, продължава стила на Закона за застраховането, опитвайки се да избегне всички възможни случаи, в които "съмнителни" лица предлагат застраховки. Изрично е записано също, че посредниците и помощниците трябва да спазват доброволността на застраховането.
Застрахователен помощник или агент е такова лице, което сключва договори от името и за сметка на застрахователя, като дейността му се води за свободна професия. И помощникът има право да работи за повече от един застраховател, но при дадено съгласие от всяко дружество. Застрахователите ще бъдат задължени да предоставят списък (на агентите си) в Дирекцията по надзора и да описват видовете застраховки, които имат право да сключват.
Ново поражение за британските консерватори
Основната опозиционна партия във Великобритания - Консервативната, претърпя в петък нов неуспех на частичните избори за парламент. В южния английски град Уинчестър торите загубиха срещу кандидата на либералдемократите. Докато на общите избори през май либералдемократите спечелиха само с два гласа разлика, в момента водят с над 21 000 гласа.
В Бекенхам, югоизточно предградие на Лондон, предимството на консерваторите, което имаха през май тази година над главния им опонент - Лейбъристката партия, се стопи от 4953 до 1227 гласа. Считан за бастион на торите, Бекенхам се оказа унижение за управлявалите Великобритания до тази пролет. "Приемаме поражението си от май и това, че хората явно още не са променили мнението си", заяви председателят на Консервативната партия лорд Сесил Паркинсон пред радио ВВС. "Ще отнеме известно време обществото да се насити на лейбъристите. Тогава отново ще бъдем във фокуса на вниманието", пророкува още лидерът на торите.
Консерваторите управляваха Великобритания 18 години преди катастрофалната си загуба на общите избори през май тази година, когато успяха да получат едва 165 от всички 659 места в Долната камера на Парламента. В Уинчестър, където през май техният кандидат Джери Малоун бе победен с минимална преднина от либералдемократа Марк Оутън, консерваторите си осигуриха повтаряне на вота, след като депозираха в съда оплакване, че служителите в избирателната секция са отказали да преброят ключови 55 гласа, защото придружаващите ги документи не са били подпечатани както трябва от избирателната комисия.
Но този ход не успя да донесе победата на торите на втория тур този петък. Оутън спечели проведените нови избори с 37 006 гласа срещу 15 450 за Малоун. За лейбъристите бяха пуснати само 944 бюлетини. "Декларациите от страна на торите, че партията им е на път да възстанови позициите си в политическия живот, доказаха несъстоятелността си", заяви лидерът на Либералдемократическата партия Пади Ашдаун. След преброяването на гласовете Оутън окачестви победата си като невероятна. Според наблюдатели неблагоприятният резултат за торите е бил предизвикан частично от нагласата на избирателите, които смятали, че кандидатът на консерваторите Малоун е предизвикал неоснователно нови избори и че е трябвало да приеме поражението си още през май. От своя страна Малоун заяви, че от неговата загуба не бива да се извличат изводи в национален мащаб.
В Бекенхам консерваторите спечелиха 13 162 гласа срещу 11 935 пуснати бюлетини за лейбъристите. На трето място се нареди кандидатът на либералдемократите с 5864 гласа. Вотът в Бекенхам бе предизвикан от оставката на депутата Пиърс Мърчънт след публикации в медиите, че е имал връзка с малолетна помощничка в Парламента. Частичните избори оставиха лейбъристите с мнозинство от 179 души в Камарата на общините. Либералдемократите имат 46 места - най-голямата по брой трета сила от 70 години насам.
Пукнатина в купата с ориз
The Financial Times
Необичайно комедийна атмосфера цареше на тазгодишната среща на МВФ в Хонконг, когато се разменяха всякакви обиди между малайзийския премиер Мохамад Махатир и американския финансист Джордж Сорос. И въпреки че проблемите на Малайзия бяха доста сериозни, страната е достатъчно малка, за да няма особено влияние върху глобалната икономика. Затова зрителите можеха да си позволят да седят отстрани и да се наслаждават на зрелището. Сега, след като кризата обхвана и Южна Корея, усмивките от лицата на икономистите изчезнаха. Корейската икономика е 11-ата по големина в света, като банките й са основни участници в световния паричен пазар. Икономистите се видяха принудени да вземат насериозно азиатската криза. Като се има предвид, че фалитите на банките и икономическата стагнация обхванаха и Япония, стана ясно, че проблемът не е временно явление. Инвеститорите, които видяха главоломния спад на азиатските си акции тази година, се питат дали осъзнаването на сериозността на кризата е добро или лошо. От една страна, вниманието, което получава Азия от големите индустриални държави, е знак за тревога, който може само да изплаши частните инвеститори. От друга страна обаче, може да се смята, че една силна доза лекарство от МВФ може да оправи нещата.
Прецедентът е Мексиканската криза от 1995 г., където само три месеца след започването й правителството приложи пакет мерки, предложени от МВФ, и пазарите се възстановиха. Малко обаче са оптимистите, че ситуацията може да има и азиатски вариант. Според специалисти проблемите на Азия са много по-дълбоки, а освен това не се среща необходимото разбиране от страна на правителствата.
Времето да се изкупуват обратно азиатски акции ще дойде, когато местните лихви могат да бъдат намалени, без да се засегне стабилността на валутните пазари, и когато акциите на банките спрат да падат, казва Лорънс Хейуърт от английската търговска банка "Робърт Флеминг". Тази точка може да бъде достигната, преди да има явни индикации, че икономиките на региона се възстановяват. Азиатските пазари биха могли да бъдат подпомогнати и от западни компании, които могат да бъдат изкушени от възможността да погълнат някои азиатски компании. Но като цяло на азиатския хоризонт няма изгледи за скорошно прояснение. Както и за усмивки на лицата на икономистите.
Европейският съюз не храни големи надежди за безработицата
Ася БОЧЕВА
Дългоочакваната среща на министрите на финансите от ЕС по въпросите на безработицата започна в четвъртък без особен ентусиазъм. Обсъждането на възможностите за намаляване броя на незаетите е наложително, за да се намали 11-процентната безработица в страните от съюза поне с пет пункта. Приоритетно ще бъдат разгледани вариантите за облекчаване положението на безработните сред младите хора и тези, които са без работа от по-голям период на време. Домакин на срещата е Люксембург, чийто представител в момента Жан Клод Юнкер е и президент на Европейския съюз. Преди започването й Юнкер направи изявление за медиите, което в общи линии очерта посоката на обсъжданията.
"Срещата може да протече с изключителен успех, ако постигнем съгласие за изработването на амбициозна програма за борба с безработицата. Това обаче ще бъде чудо за един ден, което ще бъде последвано от горчиво разочарование. Ето защо ще бъде много по-разумно, ако възприемем реални критерии, които да ни гарантират дългосрочни добри резултати, заключи Юнкер пред люксембургския вестник "Тагесблат". Миналия месец Европейската комисия предложи 19 основни точки, които да намалят съществено безработицата на страните членки през следващите пет години. Скептични относно крайния резултат, повечето от държавите по време на скорошни преговори отхвърлиха частично или изцяло клаузите, които имат цифрово изражение. Според Юнкер, за да има някакъв ефект от мерките, тяхното прилагане трябва да бъде следено както на междудържавно ниво, така и в национален мащаб. За да стане това, след срещата страните трябва да представят своите индивидуални планове за дейността на комисията и президентството на Европейския съюз. Така според Юнкер, ако една държава не успее да покрие необходимите изисквания, тя ще бъде "съветвана" от останалите. "Съветите" няма да бъдат под формата на санкции, но ще бъдат правени пред "цялата общественост", както се изрази Юнкер. Засега е ясно, че дори да не се съгласуват усилията по основните въпроси, в декларацията предвидена за края на срещата ще се включи преамбюл, в който ще бъдат цитирани макроикономически факти и ще се наблегне на полезността от ниската инфлация, стабилните финанси и структурната реформа на трудовия пазар.
Въпреки смело заявените цели, както и декларираната решимост по постигането им, срещата в Люксембург не изглежда по-близо до някакво решение на въпроса с безработицата, отколкото предшестващите я. Въпреки че на пръв поглед предвижданото споразумение прилича на онова, което очертаваше икономическия и валутен съюз от 1991 г., Юнкер даде да се разбере, че предписанията му не са задължителни. Оттам освен публично мъмрене нищо по-съществено не заплашва онези, които по някакви причини не се съобразят с тях. Което от своя страна е достатъчно основание да се причисли срещата в Люксембург към графата "безрезултатни".
Московските нежни революции
Кирил Кирилов
На 20 ноември Борис Елцин направи поредния изненадващ и изпреварващ ход в кадровата си политика: първият вицепремиер и финансов министър Анатолий Чубайс бе освободен от министерския си пост - нещо, което допреди седмица изглеждаше единствено като сън-мечта за редовия депутат комунист от Държавната дума. Новият руски финансов министър е либералният икономист Михаил Задорнов, което пък е сигнал, че икономическата реформа в страната няма да променя посоката си. Въпреки че официалната версия е, че Чубайс напуска поста си заради неприлично високия хонорар от 90 хиляди долара за все още непубликуваната му книга за историята на руската приватизация, истината вероятно лежи другаде. Трима от съавторите на Чубайс, включително министърът на приватизацията Максим Бойко, вече се разделиха с държавните си постове - твърди се, че Чубайс не е уволнен и запазва позицията си на втори човек в правителството след премиера Виктор Черномирдин, за да се даде сигнал на чуждите инвеститори, че реформата в Русия ще продължи, а пазарът ще бъде цел номер едно на третото правителство на Черномирдин.
Началото на играта.
Макар и неочаквана, оставката на Чубайс като финансов министър е част от една отдавна започнала и много по-голяма игра - игра, в която хонорар от 90 хиляди долара изглежда като джобни пари. Става въпрос именно за историята на руската приватизация, но не на книга. Именно Чубайс бе човекът, който до голяма степен може да се нарече идеологическият баща на съществуващите руски индустриално-финансови магнати, такива като Владимир Потанин, Борис Березовски, Владимир Гусински - хора, притежаващи активи на стойност десетки, а по световните счетоводни стандарти може би и стотици милиарди долари. През 1993 г. той, като шеф на руската агенция за приватизация, създаде и прокара през правителството т.нар. система акции срещу кредити. Тя работеше на един прост и хитър принцип - закъсалото за свежи финансови средства правителство получаваше от частните търговски банки кредити за бюджета, като в замяна отстъпваше за управление на банките контролни пакети в най-големите и примамливи за приватизация държавни индустриални предприятия. По-късно естествено въпросните банки спечелиха приватизационните търгове за управляваните от тях компании и от чисто финансови играчи се превърнаха в индустриално - финансови конгломерати.
По-късно, през 1996 г., той оглави администрацията на президента Борис Елцин - пост, който дава поне власт, сравнима с тази на министър-председателя. Именно на тази си длъжност той официално смеси властта с бизнеса, създавайки и превръщайки се в основен двигател на предизборната кампания на президента - с малката подробност, че тя бе финансирана публично от "Групата на 7-те", т.е. седемте най-големи частни руски банки, които притежават и най-големите медии в страната. Тогава те излязоха и с открито писмо в подкрепа на кандидатурата на Елцин за втори мандат, а освен Чубайс в основата на инициативата лежаха още двама души - Владимир Потанин и Борис Березовски.
Кулминацията.
За разлика от Чубайс, чиято кариера винаги е била свързана с държавната администрация, другите двама усетиха вкуса на властта едва след избирането на Елцин за втори мандат в Кремъл. Потанин, собственик на най-голямата руска частна банка "ОН&?cy;КСИМбанк" (тя влиза и в класацията на 100-те най-големи банки в света), за известно време бе министър на финансите. Интересно е, че в този период "ОН&?cy;КСИМбанк" и дъщерната й Международна финансова компания станаха собственици на огромни предприятия като РАО "Норилски никел" - най-големия световен производител на никел и метали от платиновата група. По това време бе стартирана и процедурата по приватизацията на АО "Связьинвест", руския телекомуникационен монополист, който по-късно бе купен за 2 милиарда долара от консорциум, създаден от Потанин и от американския милиардер Джордж Сорос. В началото на 1997 г. Потанин напусна поста на финансов министър, който (каква изненада) бе зает от Анатолий Чубайс.
Борис Березовски пък зае поста на заместник-председател на Съвета за сигурност към президента - длъжност, която му позволи да прибави към бизнес-империята си "Сибнефт", осмата по големина руска петролна компания. Той водеше мирните преговори в Чечения, откъдето минава едно от основните трасета за транзитиране на руски петрол. Този факт, както и връзките, създадени по време на престоя му в Кремъл, го превърнаха в един от най-големите играчи на руската политическа и икономическа сцена. Березовски е собственик и на телевизионния канал ОРТ (както и на един московски телевизионен канал и няколко вестника и списания), така че истинското му влияние в руската политика тепърва ще добива видим характер. За разлика от Потанин, който излезе, общо взето, тихо от официалната политика, Березовски бе скандално уволнен от Елцин - около седмица преди да пострада и Анатолий Чубайс.
Мотивът за уволнението му, който е записан в официалния президентски указ, е "във връзка с преминаването на друга работа". Смешно, имайки предвид, че Березовски бе човекът, разпалил медийната война след приватизацията на АО "Связьинвест" - война, която руските медии нарекоха втората банкова война. Березовски също се състезаваше за приватизацията на телекомуникационната компания и след като Потанин спечели търга, контролираните от него медии подеха яростна кампания срещу Потанин, Чубайс и правителството като цяло. Дори и само от тази гледна точка оставането на Березовски в Кремъл бе невъзможно.
И развръзката.
Зад уволненията на Березовски и Чубайс всъщност стои и стратегическата апаратна игра на самия президент. Той бе човекът, който ги издигна във властта, логично е той да е и човекът, който да ги извади оттам. Въпросът е защо. Защото и двамата натрупаха достатъчно финансови и политически ресурси, за да бъдат потенциална заплаха за властовите лостове, дърпани от самия Борис Елцин. Личното състояние на Березовски се оценява на 3 милиарда долара, а връзките на Чубайс с "ОН&?cy;КСИМбанк" и миналото му на главен приватизатор на Русия навеждат на мисълта, че едва ли прехраната на семейството е основната му финансова грижа. Всъщност именно това е една от причините и двамата да са сред най-непопулярните публични личности в Русия.
В този смисъл те не са заплаха за Елцин. Заплаха са, когато финансовото състояние, върху което са стъпили, се преплете с реална политическа власт. Тогава Елцин пуска в ход апаратните игри и нещата около проблема кой дърпа конците на властта в Русия си идват по местата. На практика през последните няколко години единственият близък до Елцин човек, който несменяемо заема един от най-високите постове в държавната администрация, е Виктор Черномирдин. Неговото пребиваване във властта обаче е друга тема. Иначе настоящите кадрови сътресения в Москва са поредната нежна революция, организирана от Елцин, за да се предотврати опасността от бъдещи революции срещу самия него.
Германия - жертвеното агне на европейския олтар
Да очаква ли Хелмут Кол атака в стил Тони Блеър
Ася БОЧЕВА
Малко хора са се съмнявали, че интегрирането на Европа в посока икономическо и политическо обвързване на страните, изграждането на общи административни и контролни органи ще е процес, изискващ значителни компромиси от отделните национални държави. Сигурно още по-малко на брой са хората, които не са били убедени, че отстъпките на европейските лидери представляват разменни монети в голямата сделка по заемане на стратегически позиции в бъдещата единна европейска структура. Така въпреки декларираните наднационални мотиви и патоса на евроентусиастите всеки следващ ход на разговорите може да се опрости до схемата "отстъпка - придобивка". Така закономерно се появява въпросът кой печели и кой губи във временното класиране на европейското състезание.
Германия в клопката на инициатора.
Традиционно считана за мотора на интеграционния процес, Германия малко или много бе принудена да влезе в ролята на Дядо Коледа, който раздава подаръци на останалите държави, за да ги убеди в полезността на обединителния проект. Не че Бон нямаше собствените си скрити амбиции зад благотворителните жестове, но те останаха някак нереализирани в общия поток на пазарене. Още на маастрихт-ската конференция през 1991 г. Германия се опита да сключи сделка - в замяна на премахването на силната германска марка да постигне споразумение по политическото сближаване на държавите на континента. За нейно разочарование обаче събралите се в Маастрихт се споразумяха с голямо мнозинство само по въвеждането на единната валута, като не постигнаха нищо особено по отношение на политическото обвързване, най-вече заради скептичната позиция на Великобритания. Надеждите на Бон, че ще получи някакъв вид компенсация за собствената си валута, не се оправдаха и през следващите години.
Ако се приеме, че Германия е останала излъгана в очакванията си, кой се е облагодетелствал от създалото се положение? Засега обективните факти сочат, че това е Франция, която би трябвало да е най-близкият партньор на Германия в обединителния проект. Първоначално тя извлече полза от разклащането на господството на Бундесбанк сред европейските централни банки след решението от Маастрихт за замяна на германската марка с общоевропейска валутна единица. Наскоро Париж отново опита да натрупа точки на европейския фронт. Този път французите сметнаха за перспективен ход да направят свое предложение за шеф на бъдещата Централна европейска банка (ЦЕБ). До 4 ноември, датата, на която френският президент официално оповести френската кандидатура на Жан-Клод Трише, всички мислеха, че важната банка ще бъде оглавена от холандеца Вим Дуизенберг. Франция обаче реши, че е "естествено" да има свой човек като неин ръководител, след като седалището на ЦЕБ ще бъде във Франкфурт. Въпреки че поради различни обективни причини Трише няма голям шанс да получи поста, Франция всъщност е близо до постигане на собствените си цели. Тя ще използва евентуалното оттегляне на неприемливото за Германия предложение като разменна монета на заседанието на Европейския съюз през май следващата година, когато ще бъдат разпределяни висшите постове в европейската банка. Очаква се, че при това положение Трише безпроблемно ще получи поне вицепрезидент-ския пост. Освен това французите могат да предявят претенции срещу предложението на Германия един от четирите поста в борда на директорите на банката да остане непопълнен до присъединяването на Великобритания. А защо не и да поискат французин да бъде следващият председател на Европейската комисия?
Управление в стил Тачър.
Във всички случаи по презумпция Германия е тази, която трябва да урежда възникналите противоречия между европейските партньори и най-вече споровете си с Франция, която все още поставя "френското изключение", или националните си интереси, над европейските правила. Тази не особено изгодна позиция на балансьор, рефер и главен европейски координатор едновременно доведе до неизбежна промяна в германската външна политика. Федерална Европа, така както бе възприемана от предшествениците на Кол преди падането на желязната завеса, вече не е актуална или по-точно не е практична. Преди обединена Европа заедно с членството в НАТО, специалните връзки с Франция и САЩ, както и с комунистическия Изток бяха централните насоки във външната политика на Федералната република. През 90-те години обаче новите политически реалности и най-вече новите кандидат-членове на Европейския съюз направиха идеала на Германия за политически тясно интегрирана Европа да изглежда като мираж.
Макар да е пресилено да се обяви завой на 180 градуса в официалната политика на Германия, промяна в нея все пак съществува. И тя е предимно в степента на ентусиазъм на германските политици спрямо обединена Европа. Явно след като се убеди, че няма кой да последва примера й, Германия се отказа от благородната роля на жертваща националните си интереси държава. Все по-често от финансовия министър Тео Вайгел се чуват заплахи за спиране на германските вноски в бюджета на ЕС, ако размерът им не бъде намален - възглас, типичен за времето на Желязната лейди. На срещата на Европейския съюз през юни в Амстердам Кол съвсем открито защитаваше германските национални и регионални интереси. Той се изказа в полза на запазването на правото на вето на отделните държави по отношение допускането на бежанци на тяхна територия, като по този начин застана срещу собствените си изявления за по-голяма представителност, тоест мнозинство, в решенията на Европейската комисия.
Подобно "отрезвяване" на външната политика е предизвикано основно от вътрешен натиск. Национално лесно уязвимите германци не се чувстват особено комфортно при продължителните френски офанзиви на дипломатическия фронт. Като се прибавят скорошните вътрешни неудачи по намаляване на 11-процентната безработица и съживяването на икономиката, Кол може да се чувства несигурен преди изборите следващата година. Още повече за пръв път се появява сериозен претендент за канцлерския пост.
Опозиция в стил Блеър.
Заплахата идва отляво и се нарича Герхард Шрьодер, социалдемократ и премиер на провинция Долна Саксония. След неотдавнашното си посещение в Лондон Шрьодер се завърна като запален привърженик на стратегията на Тони Блеър. "Не е за вярване как той успя да приспособи платформата на консерваторите в нещо ново", заявява германският политик. Той настоява, че няма да копира английския премиер, но въпреки това не крие намерението си да опита да победи Кол в предстоящите избори, като адаптира формулата на Блеър "ляво към център". Практичната, неидеологическа и умерена политика на Шрьодер е още един плюс в негова полза. Дали това се харесва на обикновения германец е вече ясно, и то по един безапелационен начин - социологическо проучване сочи пет процента преднина на неговите социалдемократи пред Християндемократическата партия на канцлера Кол. Още по-интересни са допитванията, отнасящи се до личните предпочитания на германците - те определено са в полза на Шрьодер, който води по популярност с 19 пункта пред съперника си.
Това обаче не прави предстоящото изпитване на електората по-предвидимо. Дори да се увличат по английски модели, германците си остават национално специфични. Илюстрация на казаното са очакванията на анкетираните в същото допитване, че Кол въпреки всичко ще спечели изборите. На пръв поглед парадоксално, подобно предположение не е лишено от основание - канцлерът не за пръв път е поставен в подобна неблагоприятна ситуация, но въпреки това е печелил четири мандата като германски държавен глава. Засега е на път да постигне безпрецедентен пети такъв. Или поне ако най-сериозният му конкурент не продължи да го бърка с Джон Мейджър.
Отчаяното европейско усилие на Италия
Борислав Дерменжиев
В политическия живот на Италия избори не липсват. За последните 50 години гласоподавателите посетиха 57 пъти изборните урни. Поредното подобно събитие поднесе внушителна победа на управляващaта левоцентристка коалиция на Романо Проди. Изборните резултати всъщност изразяват недвусмислената подкрепа на италианското общество за политиката на правителството на Романо Проди относно твърдия курс за присъединяването на Италия към Европейския валутен съюз (ЕВС) с първата вълна в началото на 1999 г. Това е първото правителство в следвоенната история на Италия, което има реалната възможност да изкара мандата си докрай. Но само при едно условие - присъединяването на страната към ЕВС при неговото стартиране.
Изборите бяха своеобразен тест за правителството на Проди, което само преди месец преодоля дълбока политическа криза, предизвикана от Италианската комунистическа партия - член на управляващата левоцентристка коалиция "Маслинено дърво". Какво подразни коалиционния партньор? Проектобюджетът за 1998 г. и в частност свиването на разходите за социално и пенсионно осигуряване с близо 3 млрд. долара.
Италианската система за пенсионно осигуряване е сред най-скъпите в Европа. Бюджетните разходи за пенсионно осигуряване се равняват на 15% от БВП. Това е превишение с повече от 30% над средното ниво в страните от Европейския съюз. Така сегашната стойност на бъдещите държавни пенсионни задължения възлизат на 400% от БВП срещу средно 300% в потенциалните страни - членки на ЕВС. Нещо повече - маржът между Италия и останалите страни членки е с тенденция да нараства. Обяснението може да се търси в силния дисбаланс във възрастовата структура на населението в Италия в полза на пенсионерите. Тоест в дългосрочен аспект е необходима цялостна пенсионна реформа.
Ужасът на дефицита.
След идването си на власт през май 1996 г. Романи Проди успя да прокара съкращаване на бюджетния дефицит с 60 млрд. долара и по този начин да намали разликата между бюджетния дефицит на страната и заветните 3%, заложени в Маастрихтския договор от 1991 г. С това италианският министър-председател заслужи адмирациите на европейската общественост за превръщането на Италия от аутсайдер в една от вероятните 10 държави, които ще формират ЕВС при официалното му стартиране на първи януари 1999 г. Не така обаче мислят значимите играчи в Европа и най-вече Германия - гръбнакът на ЕВС. Германия продължава да отстоява твърдата си позиция, според която допускане до членство в монетарната институция на страни с бюджетен дефицит над 3% от БВП е илюзия. Опасенията в конкретния случай са, че постигането на 3-процентен бюджетен дефицит в края на тази година и 2.8% през следващата година, което според икономическите наблюдатели е съвсем реално при така заложените параметри в проектобюджета, не е толкова резултат от фундаментални икономически промени, колкото е козметичен ефект от прилагането на счетоводни прийоми и от авансовото облагане на фондовете, предназначени за компенсации на съкратените работници. Не са безпочвени твърденията, че веднъж добрала се до ЕВС, Италия ще възстанови високия си бюджетен дефицит. Силен аргумент за това са състоянието на образователната система и инфраструктурата на Италия, които са далеч от стандартите на ЕС. Следващото оттук неизбежно увеличаване на държавните разходи, необходими за привеждането им в съответствие с европейските, ще резултира в нарастване на разходната част в бюджета на страната. Произтичащите рискове за стабилността на единната европейска парична единица, еврото, кара изрядните във фискално отношение потенциални страни - членки на ЕВС, остро да се противопоставят на едно прибързано членство на Италия в ЕВС.
Чао, Берлускони.
Изборните резултати още веднъж потвърждават кризата, в която се намира опозиционната десноцентристка коалиция. Съкрушителната загуба на изборите за опозицията поставя под съмнение лидерството на бившия премиер Силвио Берлускони. "Опозицията не разполага нито с програма, нито с лидери, които да могат да убедят избирателите да гласуват за тях. Трудно могат да се привлекат избираеми кандидати, когато лидер на десноцентристката формация е силно дискредитираната личност Силвио Берлускони", заяви по повод политическия вакуум в дясното политическо пространство Франко Павончело, професор по политология в университета Джон Кабот в Рим. Италианският вестник "Република" нарече изборите вотът на истината за опозиционната коалиция и призова шефа на една от най-големите медийни империи в Европа да сдаде лидерското място.
Отчаян напън.
Верен на стила си, Берлускони отговори, че това е малко вероятно да се случи поради липсата на по-подходяща алтернативна кандидатура. Италия се нуждае от конструктивна опозиция, която да не разчита единствено на вътрешнокоалиционни дрязги в управляващата коалиция, за да се домогне до властта. Типичен пример за това е политическата криза в края на миналия месец, предизвикана от комунистическата партия, от която обаче Съюзът за свобода не успя да извлече дивиденти. В случай че Италия се присъедини към Европейския валутен съюз през януари 1998 г., мъчителна политическа агония очаква опозицията. На Берлускони и компания им остава единствено възможността тайничко да се надяват на провал на про-ЕВС политиката на настоящото правителство.
Открай време външната политика на Италия се определя от огромното желание за тясна интеграция на страната с европейските структури. Повече от всички останали потенциални участници в ЕВС Италия желае да замени лирата с еврото. Най-вероятно това е продиктувано от репутацията, на която Италия се "радва" вече дълги години - на една от най-бедните държави в ЕС и недотам развита пазарна демокрация. Докато някои като Великобритания могат да си позволят арогантността да избират дали да се присъединят към поредната европейска инициатива и ако да, кога да стане това, Италия драпа с всички сили да се докопа до европейските институции. Ако Италия не влезе в ЕВС с първата вълна през януари 1999 г., ще пропусне шанса си да приведе основните макропоказатели в съответствие със заложените в договора от Маастрихт и в един по-късен момент ще се утвърди на аутсайдерската позиция на опашката пред ЕВС. Подобен вариант е много вероятен. И тъкмо защото в действителност е много вероятен, обикновените хора в Италия изразиха категорично волята си за присъединяването на Италия към ЕВС, макар и да трябва да понесат бремето на един силно рестриктивен бюджет.
Убийците на сарафи хванати преди нов обир?
Особено жестока група убийци на сарафи заловиха столичните полицаи миналата седмица. Над 5 души от групата са били задържани при няколко успоредни акции миналата сряда около 18 часа. Трима от бандата са били заловени на ул. "Шипченски проход" в кв. "Ситняково". По същото време на "Петте кьошета" са били арестувани още двама.
Бандата е застреляла от упор двамата охранители на обменно бюро "Сорос", заяви зам.-началникът на Дирекция на националната полиция и шеф на служба "Криминална полиция" полк. Симеон Димитров. На 16 юли на бул. "Евлоги Георгиев" 100 бяха застреляни 28-годишният полицай Георги Димов от Плевен, брат на собственика на бюрото, и охранителят, 24-годишният Тодор Ангелов. Тогава убийците отмъкнаха 40 000 долара в брой и изчезнаха. Имаме неопровержими доказателства, че двама от арестуваните са автори на това убийство, казаха полицаите в петък на специална пресконференция.
Вероятно другият обир, който е дело на групата, е този на чейнджбюрото на ул. "Черковна". В края на миналата година на стълбите на втория етаж беше намерен застрелян касиер на бюрото, а от него са били откраднати около 50 000 долара в брой.
Проверяваме дали арестуваните не са автори и на други грабежи, каза полк. Ботьо Ботев - шеф на отдел "Убийства" в ДНП. Над 100 души са били ангажирани с проследяването и задържането на опасната банда, заяви подп. Стоян Велчев от СДВР. По време на акциите до инциденти не се е стигнало въпреки пиковия час и оживеното място, каза той.
Вероятно бандата, която е била задържана пред "Химическо чистене" на ул. "Шипченски проход", е подготвяла ново убийство и нов обир на близкото чейнджбюро, което е наложило спешната намеса на полицаите. Бандитите, на възраст между 25 и 30 години, са били въоръжени с пистолети със заглушители, но не са успели да извадят оръжие, защото са били обезвредени от полицаите. При обиск в домовете им е било намерено още оръжие, заглушители, перуки, радиостанции и мобифони. Убийците не са принадлежали към нито една силова групировка, твърдят оперативни работници.
Те са планирали всеки обир особено старателно, твърдят полицаите. Престъпниците са наблюдавали дълго време обменните бюра, проследявали са движението на автомобилите за инкасо и са обмисляли всяка своя стъпка. При нападение на бюрата бандитите стреляли веднага, без да се замислят. Целта им е била единствено грабеж на парите. Това обяснява защо полицаят Георги Димов не е успял да стреля на 16 юли, след като е влязъл във входа с изваден пистолет.
Все още не е ясно дали въоръжената банда има пръст и в убийството на касиера от чейнджбюрото в квартал "Изток" и стрелбата срещу сарафите на ул. "Ангел Кънчев" преди десетина дни. От касиера в "Изток" е била открадната малка сума валута, а от "Ангел Кънчев", където 20-годишен младеж беше убит и други двама бяха ранени, няма отнети суми, каза подп. Стоян Велчев.
НАКРАТКО
Образувано е следствие във връзка със сигналите за операция на контраразузнаването под кодовото наименование "Змия" срещу човек от обкръжението на главния прокурор Иван Татарчев. Това съобщи началникът на Военна прокуратура ген.-майор Емил Карамфилов в сряда. Проверява се кой е разпоредил разработката да продължи няколко месеца. По закон тя трае не повече от 30 дни. Операция "Змия" е прекратена през април, съобщиха преди време от МВР.
БСП ще сезира Конституционния съд по повод приетия от Народното събрание закон за реституцията, съобщи зам.-шефът на ПГДЛ Любен Корнезов. Законът влезе в сила от 22 ноември. Според Корнезов е противоконституционно реституирането на имоти, конфискувани по закона за спекулата или с присъда на Народния съд.
Следствието за катастрофата на депутата Георги Агафонов ще бъде удължено с два месеца. Това съобщи началникът на Софийска градска прокуратура Нестор Несторов. При катастрофата на 27 септември т.г. на бул. "Симеоновско шосе" загина 47-годишният Емил Тодоров.
МВР ще създаде постоянен контингент от полицейски сили за участие в мироопазващи мисии, съобщи шефът на "Личен състав" в ДНП подп. Неделчо Иванов. Полицаите ще преминават през специално езиково, правно, психологическо и компютърно обучение.
Ще намаляваме митата в търговията с Турция
Споразумението за създаване на зона за свободна търговия между България и Турция ще се подпише на 4 декември при посещението на турския премиер Месут Йълмаз в София, ако експертите от двете страни успеят да подготвят документа до тази дата, съобщи министърът на търговията и туризма Валентин Василев след срещата си с турския държавен министър на икономиката Ъшън Челеби. Ако документът не бъде готов, министър-председателите на двете страни ще подпишат меморандум за либерализиране на взаимната търговия. От 1990 г. стокообменът ни с Турция бележи нарастване при запазването на положително салдо за България. За шестте месеца на 1997 г. то е 83 млн. долара при общ стокообмен 257 млн. долара.
Близо 60 млрд. долара могат да инвестират турски фирми за развитието на бизнес в България, съобщи турският министър по въпросите на икономиката. Според него голяма част от тези средства ще се насочат към българското производство. Турският бизнес проявява също така интерес към инвестиции в българската енергетика, стана ясно след посещението на Ъшън Челеби в Комитета по енерегетика. Конкретни преговори ще се водят при посещението на министър-председателя на южната ни съседка.
Залязва ли японското икономическо слънце
Борислав ДЕРМЕНДЖИЕВ
Преди месец мнозина си задаваха въпроса какво би станало, ако Япония бъде въвлечена във финансовата и валутна криза, обхванала страните от Югоизточна Азия. Като се има предвид тясната интеграция на японската икономика в региона, вероятността за това е особено голяма. Едва ли има нужда да се подчертава драмата, която ще настъпи в глобален мащаб, ако втората по големина световна икономическа сила изпадне в криза, подобна на тази в Югоизточна Азия. Японската икономика има капацитета да причини потенциално значими трусове в глобалната икономика. Кошмар, който Уолстрийт със сигурност не иска да преживее. Ето защо погледите и усилията на световния бизнеселит са отправени към Страната на изгряващото слънце.
След значителен спад на акциите на Токийската фондова борса в края на миналата седмица, когато борсовият индекс Nikkei 225 падна до 15 427 пункта - най-ниското ниво от две години насам, в първия ден от новата седмица японският борсов индекс отбеляза ръст от 7.96%. В абсолютно изражение увеличението е с 1 2000.80 пункта, достигайки ниво от 16 283.32. Според експерти това е четвъртото по големина процентно нарастване и осмото в абсолютно изражение на индекса в неговата история. Повишението е отражение на очакванията на инвеститорите, че правителството в Токио най-после, след седем години лутане из лабиринтите на рецесията, трайно обвила японската икономика, е предприело активни действия за оздравяване на финансовия сектор на Япония. Какво им дава основания за това? Причините са няколко. Обявяването на десетата по големина японска банка "Хокайдо Такусиоку Гинко" във фалит, след като по-рано, през септември тази година, управляващите в Токио обявиха, че няма да позволят никоя от 20-те най-големи банки на Япония да изпадне в състояние на фалит, и специалната пресконференция на японския финансов министър Хироши Мицудзука, който недвусмислено даде да се разбере, че централната банка на Япония ще осигури необходимия финансов ресурс, за да се удовлетворят кредиторите на почти вековната финансова институция и да се изплатят депозитите на вложителите. Без съмнение това бе необходима стъпка на правителството за предотвратяване на банкова паника. Фалитът на десетата по големина банкова институция в страната е резултат от натрупаните лоши кредити, чийто дял в общите кредити е близо 15%, или 934.7 млрд. йени.
През следващия месец се очаква правителството на Либералдемократичната партия да обяви оздравителен пакет от 120 икономически мерки, най-важни от които са данъчната реформа, либерализацията на все още регулираните от държавата сектори и привличането на частни капитали и технологии за финансирането на инфраструктурни проекти. Изключително възторжено се посреща подготвяният основен ремонт в данъчната система на Япония. С редуциране на данъчното облагане в дългосрочен аспект ще бъдат стимулирани инвестициите в Япония. Ефективната данъчна ставка е средно с 50% по-висока от тази в другите богати страни, които намалиха бремето на данъчното облагане на частния сектор през 80-те години. Много по-висока е и от тези в страните от Югоизточна Азия. Реакцията на японските инвеститори не закъсня. Крупни вътрешни инвестиции бяха насочени в чужбина и най-вече в Югоизточна Азия. От друга страна, чуждите инвеститори бяха обезсърчени да инвестират в Япония.
Окуражително за инвеститорите е поевтиняването на йената, която в началото на седмицата достигна ниво от 126 йени за долар. Допълнително бреме за експортно ориентираната японска икономика бе девалвацията на валутите от Югоизточна Азия, които поглъщат половината от японския експорт. Дори традиционните протести от страна на САЩ липсваха. Нещо повече - във Вашингтон не крият задоволството си от един по-слаб долар, който ще охлади американската икономика, понастоящем развиваща се на ръба на прегряването, след което обикновено следва рецесия съгласно теорията на бизнесцикъла.
Грамада от лоши кредити.
На какво се дължи незавидното състояние на финансовия сектор и в частност на банковата система в Япония? Като основни могат да се посочат две причини. Преди всичко проблемът на банковата система на Япония са значителните лоши и необслужвани кредити - японското наследство от широкото присъствие на японските банки на кредитния пазар в Югоизточна Азия. Разпадането на финансовите системи в страните от Югоизточна Азия резултира в близо 151 млрд. долара лоши кредити за банковата система на Япония, която изсипа над 260 млрд. долара в най-бързоразвиващите се икономики. Не са случайни и инициативата на Япония за създаване на Азиатски валутен фонд и финансовите помощи, отпускани под формата на оздравителни пакети съвместно с Международния валутен фонд, Световната банка и Азиатската банка за развитие на бедстващите икономики в Югоизточна Азия. Залогът от 150 млрд. долара е огромен и Япония е готова да плати цената за възстановяване на средствата.
Колапсът на фондовите пазари в глобален мащаб в края на октомври резултира в огромни загуби в портфейлите от корпоративни ценни книжа на банките в Япония. Според японското законодателство банките отчитат 45% от печалбите от акции като капитал или скрити резерви в счетоводните си баланси. Ако тези печалби се свият, банките ще бъдат принудени да продават активи, за да постигнат международните изисквания за капиталова адекватност. Експертите оценяват загубата в размер на 96 млрд. долара за 20-те най-големи японски банки. Ако индексът Nikkei 225 падне под 14 600 пункта, за много от японските банки фалитът няма алтернатива. Големите агенции за определяне на кредитния рейтинг Standard&Poor's и Moody's обявиха, че ще понижат рейтингите на някои японски банки и финансови институции.
Липса на финансов ресурс.
Вследствие на това през последните седмици цената на краткосрочния ресурс за японските банки на международния междубанков пазар значително нарасна. Мрачна е и перспективата за набиране на финансов ресурс на вътрешния пазар. Азиатско-тихоокеанският регион и в частност Япония се радват на най-високата норма на спестяване в глобален мащаб, което местните банки приеха като даденост. Лихвеният процент, почти незабележимо над нулата (0.5%), осигуряваше евтин ресурс за банките, който впоследствие бе насочван към високодоходните правителствени облигации и по-високите лихвени равнища в Югоизточна Азия. Не така стоят нещата в момента. Комбинацията от драстичното нарастване на дела на лошите кредити в японската банкова система, 18% ръст от началото на тази година и спадът в борсовия индекс Nikkei от 20% за последните четири месеца са причината за невъзможността японските банки да генерират финансов ресурс, който да бъде насочен в реалния сектор на икономиката. Логично е местните капиталови потоци да напускат страната, а чуждите да я заобикалят, търсейки по-висока възвращаемост. Конкретната последица ще бъде ръст на икономиката под един процент през тази година.
На второ място е сривът в цените на недвижимото имущество през 1990 г. Банките надцениха търсенето в сектора на недвижимото имущество и смело кредитираха много-бройни грандиозни проекти за изграждането на офиссгради, жилища, хотели. Докато в един по-късен момент се оказа, че свръхпредлагане в сектора доведе до траен низходящ тренд на цените на недвижимите имоти. Така банките обогатиха счетоводните си баланси със значителни лоши кредити, получени в резултат на неразумното кредитиране на сектора. Усилията са насочени към намиране на начини за заличаване на лошите кредити от счетоводните баланси на банките. Тази операция може да се осъществи, като се намери пазар за лошите кредити на японската банкова система. За целта бяха създадени банкови алианси между Bankers Trust New York Corp. и Nippon Credit Bank, Swiss Bank и Long-Term Credit Bank of Japan, като се предполага, че чуждите играчи имат необходимото ноу-хау за трансформирането на лошите кредити в продаваеми ипотечни ценни книжа, които да бъдат пласирани на глобалните фондови пазари.
Допреди четири месеца все повече се налагаше тезата, че азиатско-тихоокеанският регион ще бъде основен двигател на икономическия растеж на глобалната икономика в началото на ХХI век, а локомотив ще бъде една икономически могъща Япония. Не би било преувеличение да се каже, че азиатското икономическо чудо, зародило се преди две десетилетия, възвести появата на нов икономически суперцентър в глобален мащаб. До драматичен обрат обаче доведе кризата, обхванала Югоизточна Азия през последните четири месеца. И ако в аналогична финансова криза в Латинска Америка, разразила се през 1995 г., САЩ се нагърбиха с оздравителната операция, единствената страна, която може да се въплъти в ролята на спасител - Япония, е далеч от необходимото здравословно състояние. Дали азиатските страни не пропуснаха шанса си да се утвърдят на икономическата сцена и дори да разрушат хегемонията на САЩ и Европа? Или както написа настоящият главен редактор на The Economist по повод японското икономическо чудо, "и слънцето понякога залязва".
Българският предприемач - изнудван, газен, но не и обезверен
Мара ГЕОРГИЕВА
"Велик е нашият войник, велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен, без отдих бий се ден и нощ!"
военен марш
Текстът от популярната армейска песен, засягащ "нашия войник", с пълна сила би могъл да охарактеризира и житието-битието на редовия български предприемач. Според една популярна трактовка предприемачът е човек, който влиза във въртяща се врата след теб, но излиза преди теб. Това обаче едва ли е валидно за родния частник. И не защото той няма талант да излезе с един гърди напред от въртящата се врата, а защото (беш)е така притиснат отвсякъде, че просто остава във въртящата се врата без изгледи за измъкване.
Бизнесът у нас все още сe смята предимно за "мъжка работа". Когато се захваща с предприемачество, западнякът се ръководи от такива мотиви като стремеж към изява, възможност за забогатяване, желание да докаже себе си. У нас нещата са далеч по-простички. Главната причина, която мотивира старта на българския частник, е необходимостта от препитание и нормално съществуване. Затова у нас търговските фирми на професори и доценти са по-скоро правило, отколкото изключение.
Административните неволи.
Решението е взето. Идеята се мъдри в главата и човекът решава да я извади на бял свят. Трябва да регистрира фирма. Започва да си подготвя нужните документи. Преди това трябва да провери дали вече няма регистрирана фирма със същото име. Проверката струва пари. С папка под мишница тръгва към съда. Съдебното решение за регистрация излиза в срок от 1 до 3 месеца в зависимост от рушвета. Срещу една дневна надница предприемачът си поръчва печат. След това отива в Националния статистически институт, за да си вземе номер по БУЛСТАТ. Дават му временно удостоверение. За истинското трябва да се върне след месец. Нужен е осигурителен номер - нарежда се на опашките в "Социално осигуряване". Следва регистрацията в данъчното. Там ще го поканят да декларира банковата си сметка, а ако няма - да бъде така добър да си открие (въпреки че няма такова законово задължение). Трябва да представи договор за наем, ако е решил да открие офис. Ако офисът е в сграда на държавно учреждение, много вероятно е директорът да е в отпуск, в командировка или на посещение при дъщеря си в Австрия. Трябва да се внимава с работното време на учрежденията. Едни се трудят с фирми до 15.00 часа, други почиват в петък и т.н. Висенето по опашки и инстанции задължително е гарнирано с вадене на N броя копия на N броя документи. Няма нищо лошо в установения ред за регистрация. Само дето по света това става далеч по-бързо, на далеч по-малко места и въобще с далеч по-малко усилия и нерви.
След като изтрие потта от челото си, родният предприемач трябва да помисли за най-елементарното - телефон. Обикновено за фирмите проблемът е в това, че "няма проблем, но в момента липсва техническа възможност". Липсата се компенсира със съответната банкнота в зелено и моментът настъпва. Ако строи нов офис и трябва да пуска ток, вода и прочие благини, предприемачът трябва да се подготви добре за всяко почукване на вратите на "Енергото", ВиК и прочие порти. "Винаги готов" важи и за ХЕИ, ако се налага среща с този контролен орган.
Контролиращите (корумпиращите) органи.
Побил се е някъде родният предприемач, ръцете вече го сърбят за работа. Тогава идва сезонът на застрахователите. Те идват, за да го посъветват, сакън да не кривне нанякъде. Прави човекът правилния избор, плаща си съответното, попива пак с кърпа челото си и започва работа. Предприемчив човек решил да продаде бензиностанцията си. В цената влизал и един мерцедес. Дошли яки момчета от София, броили милионите, докарали и колата. След три дни се върнали и си взели обратно мерцедеса. Защо, попитал бизнесменът. "Защото ние проверихме и се оказа, че ти не си в списъка на хората, които могат да карат мерцедес, бил отговорът. Затова редовият предприемач кара жигули-комби или западна кола втора ръка и се опитва като барон Мюнхаузен да се измъкне сам от блатото, като се държи за косата.
Сега вече всичко зависи от това какво е решил да подхване. Ако търгува с вносни стоки например, да не забравя, че при всяка пратка трябва да се яви в Комитета по стандартизация и метрология. Ако е продавач на сергия, да помни, че лицензите за продажба се подновяват на определен период от време. Ако иска да търгува с чужбина, трябва да се регистрира в Българската търговско-промишлена палата. Ако има работа с митници, нека не се плаши, че е новак. Митничарят е прекалено конкретен. Той подритва саковете или контейнерите със стока и казва "за този 100 долара, за този - 150" и т.н.
Идва време за продажбите. Касовият апарат е задължителен. Но ако човекът търгува със стоки, за които няма фактура (а те са повече от другите), положението става деликатно. Как да отечете продажби по касовия апарат, когато няма стоки в наличност по документи? Затова, ако е решил да бъде честен спрямо държавата и да си плаща почтено данъците, много скоро ще разбере, че е прекалено амбициозен. Защото това оскъпява стоките му, които и без това са абсолютно неконкурентоспособни на нелегалния внос от чужбина. Тогава родният предприемач си слага перде на очите и започва да си смята с обикновена ЕЛКА.
Данъците и данъчните са отделна глава в биографията на частника. Размерът на данъците, въвеждането им със задна дата, своеволията на инспекторите са само част от схватките, които каляват волята на родния предприемач и същевременно му помагат да се развива професионално. Например преди три и половина години родните фирми се надигнаха срещу "данъка-убиец" ДДС, но сега, осъзнали интереса си, се опълчват срещу забраната да се регистрират по същия този "данък-убиец". Заради данъчните закони, които се променят не с дни, а с часове, предприемачите ту се запасяват с автомобили, тъй като това намалява размера на данъците, ту се чудят дали да си похарчат парите за банкети или за инвестиции съгласно поредната промяна в законодателството. Изобщо - нагаждат се към обстановката.
"Върхът на сладоледа" са пирамидите, банковите фалити, доскоро фриволният долар, лихвите, които не се спираха пред нищо. В крайна сметка, след като се огледа, човекът производител или търговец с примирение констатира, че срещу него са даже прогнозите за времето. Затова той предпочита да бъде по-скоро безскрупулен, отколкото етичен. Да разчита на връзките, а не на идеите си. Да заобикаля законите, вместо да ги спазва. И бяга от рекламата. Защото знае, че у нас популярността може да му донесе предимно завист, рекетьори и данъчни инспектори.
Блясъкът на славата.
И в стила си на обличане частникът показва завидна изобретателност. В зависимост от степента на осведоменост в областта на модата, личните предпочитания и дълбочината на джоба нашенският бизнесмен може да бъде видян в стилни дрехи тип Воss, Armani, в техни гръцки копия или в доста непретенциозни костюми. Първата група спазва задължителните атрибути към този стил на обличане - вратовръзка от същия дизайнер, кожена чанта и съответната маркова химикалка.
По-средната ръка бизнесмени се придържат към добрата българска конфекция, но някои от тях могат да бъдат видени в доста еклектичен вид. Поради липса на достатъчно опит те често съчетават неподходящо цветове и кройки - лъскав сив костюм, контрастен цвят на вратовръзката, който не хармонира с общия стил. Българският бизнесмен знае, че има задължителни правила на обличане, но все още не е достигнал нивото, на което да обръща внимание на детайлите и етикецията.
В момента, в който частният предприемач се замогне, прави няколко неща. Първото е да докаже максимата, че момчетата никога не порастват, а само играчките им поскъпват, т.е. купува си лъскава западна кола. Или показва благосъстояние с бурни купони и тържества. На тези сбирки се пилеят пари, без да се прави сметка, защото целта е да се покаже "колко сме ларж". Такъв тип бизнесмен с лекота може да изхарчи 1000 долара в казино, но ще му бъде трудно да даде пари, когато му ги искат нуждаещи се хора. Българският мъж с пари от средата на 90-те години има и специфично отношение към жените. Тяхната роля в живота му в повечето случаи се свежда до демонстрация на възможности. Жената, с която той се движи в обществото, задължително е хубава, но по общоприетите стандарти е и облечена добре. Получава престижни подаръци и ходи в чужбина. В зависимост от степента на интелигентност на бизнесмена е и интелектуалният капацитет на нежната половинка. В по-тежките случаи тя е просто красива. Естествено има и изключения, но те по-скоро потвърждават правилото. В стила на живот освен коли и жени влизат задължителните екскурзии до модни места - гръцките острови, шопинг-турове до Прага или Будапеща.
Предприемачите - между добрите намерения и неясните обещания
Иво ПРОКОПИЕВ, Любомир ВАСИЛЕВ
Обединените демократични сили спечелиха изборите с неидеологизирана платформа и с елемент на отрицание на предишното управление. В последващата програма на кабинета за управление, наречена "България 2001", има множество позитивни намерения, повечето от които пряко или косвено касаят бизнеса. Намеренията обаче по-скоро са механичен сбор от належащи решения. Редица от тях си противоречат и това се доказва, когато намеренията започнат да се изпълняват едно по едно. Проблемът не е, че мерките не са правилни, а че няма идеология, която да предпазва управлението от принципно грешни решения и мерки. Например войната с търговците на хранителни продукти през лятото, когато ОДС изцяло обезоръжи левицата, заливайки обществеността с познатите от Виденов лозунги "Бий спекуланта". А подобни действия създават усещане в бизнеса за несигурност и нелоялно отношение от страна на управляващите.
Въпреки че на почти всяка страница в програмата за управление на ОДС се говори за приоритети (или точно заради това), в "България 2001" и в нейното приложение не си личат ясни приоритети. Пример - докато финансовият министър и МВФ говореха за неутрална данъчна система, парламентът прие два закона, предвиждащи данъчни облекчения. Част от намеренията в програмата засега остават само пожелание - например ясните процедури за регистрация на чуждите инвестиции, прозрачността в приватизацията и в използването на бюджетни средства.
В момента българското общество няма класическа структура - няма класически синдикати (КНСБ прави приватизационен фонд, профсъюзите договарят с кабинета по-високи заплати на... шефовете на предприятия), няма класически работодатели (съществуващите организации акцентират на консултантски услуги, а не на защита на интересите на своите членове), няма класическа средна класа (разбирана като хора със собствен дребен бизнес, а не като хора със средни доходи). Успехът на управлението и въобще на прехода предполага създаването на такава обществена структура в един или друг вид.
Може би отправна точка за формулиране на идеологията на управлението е ролята на държавата като събирателна величина. Безспорна е необходимостта от оттеглянето на държавата от икономиката сега, но докъде да спре този процес e политически въпрос, на който трябва да бъде отговорено принципно. Защото в момента, в който представителят на политическата сила стане държавен служител (примерно министър), той започва да иска да има повече държава.
Неизяснената роля на държавата.
На настоящия етап изглежда неизкристализирала позицията на управляващите по отношение на ролята на държавата като балансьор между социалната справедливост и икономическата ефективност. Това е основополагащо отношение, което в голяма степен предопределя размера на брутния вътрешен продукт, която се преразпределя през бюджета. От този избор зависят условната цена и ефективност на прехода, както и неговата скорост и модел. От това зависи степента на участие на държавата (респективно на бизнеса) в пенсионното и здравното осигуряване, в мерките за насърчаване на заетостта, държавното отношение към естествените монополи и околната среда и съответните последствия за бизнеса от това отношение.
Друга дилема пред управляващите е държавата - преразпределител на национален доход или акционер. До известна степен тази дилема е свързана с предходната, доколкото изборът държавата - гарант за социална справедливост, предполага по-високи социални плащания и следователно повече данъци за бюджета. От друга страна, възможността за плащане на високи данъци и фактическото състояние на държавата като добросъвестен и загрижен акционер или съдружник във всеки бизнес или домакинство (чрез процента корпоративен или подоходен данък) изисква ставката да е такава, че да насърчава бизнеса.
Трета дилема за управляващите е държавата - арбитър или участник в икономическата игра. Става дума за ефективността на институциите, които защитават конкуренцията, гарантират прозрачността и препятстват корупцията и степента, в които държавата сама нарушава тези принципи чрез естествените монополи, както и процесите на демонополизация и приватизация на инфраструктурата.
Доколкото ясен избор по горепосочените проблеми все още няма, не може да се говори и за ясна държавна политика към бизнеса като цяло. Посоката на всяко държавно управление от централизирана към пазарна икономика е предопределена, но идеологията на управлението и на прехода и, което е по-важно, крайната цел на управлението ще се получи като избрано от управляващите решение в рамките на посочените дилеми.
Проблемът "визия на управлението"
В дългосрочната икономическа политика данъчната политика е основен лост, както и проява на отношение към бизнеса. Пакетът данъчни закони в най-висша степен би трябвало да изразява идеологията на управление, защото директно води до последствия за всички участници в икономиката. В случая обаче вземането на решения беше иззето от представителите на МВФ и те гарантираха "приемствеността" там, където тя беше противопоказна - в данъчната политика. Разбира се, в това, че ОДС не успя да се пребори за по-човешки данъчни закони с фонда, няма никакво смекчаващо вината обстоятелство.
Все пак данъчната политика има някои достойнства. Ревалоризацията на активите например е почтено решение. Единственият проблем е, че идва година след хиперинфлацията. Патентният данък е мярка в същата посока, защото активността на малките фирми е по-важна за обществото като цяло, отколкото за бюджета. При реформирането на останалите данъци беше предпочетена бюджетната сигурност. Не бяха взети обаче никакви мерки от разходната страна - все още българският данъкоплатец не е защитен от разточителството ала Жак Атали и Милчо Димитров.
Като цяло промените в местните и подоходните данъци и в ДДС са в посока синхронизация с европейското законодателство. Проблемът обаче е, че въпреки похвалните усилия (предварителни семинари с журналисти, разясняване на данъчната реформа из цялата страна от шефовете на бюджетната и икономическата комисия на парламента) бизнесът все още приема данъците не като неизбежно, а като избежно зло. Очевидно символистичното значение на данъчната реформа като основен елемент от мерките за насърчаване на бизнеса не се постигна. Без да е най-важен от гледна точка на теглото си в бюджетните приходи, данък печалба трябваше да символизира отношението на управляващите към бизнеса. ОДС не пое риска за намаляване на преките данъци, разчитайки на данъчната еластичност и на увеличаване броя на данъкоплатците. Главната причина за това е, че по недостатъчно категоричен начин бяха подкрепени оценките за ръст на икономиката през следващата година. Не беше изготвен алтернативен сценарий какво би било поведението на невидимите сега потенциални данъко-платци при по-радикална реформа. По този начин се пропусна шанс да се насърчи легализирането на значителна част от невидимата за бюджета икономика. Потвърждението или отхвърлянето на това допускане трябваше да стане след задълбочено изследване на очакванията и поведението на икономическите агенти, като се отчита, че след въвеждането на валутен борд икономиката е в много по-голяма степен предвидима и сигурна. Като цяло след данъчната реформа в очите на фирмите продължава да е скъпо да си честен.
По отношение на данъците в икономиката през следващите пет години и в бюджета през 1998 се прояви класическото противоречие между срочността на целите. Като отговорник за макроикономическата стабилност МВФ напълно естествено отстояваше плавния преход по отношение на намаляване на данъчната тежест и в крайна сметка неговите виждания се реализираха в по-голяма степен. Преценката докъде е правилно да се допуска фондът при вземането на важни икономически решения зависи главно от две неща - дали мерките на МВФ не противоречат на философията на управление и дали управляващите могат да са достатъчно убедителни в обосноваването на алтернативни варианти. Върху тези неща определено трябва(ше) да се работи.
Реформа на институциите, контролиращи пазарните правила.
Независимо дали поради недостига на време или поради нежелание законодателната и изпълнителната власт досега не успяха да създадат (или да реорганизират) институциите, чиято задача е или да следят за спазването на пазарните правила, или да насърчават бизнеса. Проблемът в тази област не е в липсата на такива институции, а в тяхното многообразие и ниска ефективност. Сметна палата, Държавен финансов контрол, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия по цените, данъчна администрация, данъчна полиция, икономическа полиция, дузина институции, следящи спазването на определени стандарти и норми - всички тези органи по един или друг начин са призвани да контролират и култивират пазарните правила. Само че колко от тях могат да се похвалят, че помагат за създаването на тези правила чрез превантивен контрол например. Напротив, почти всички са се превърнали в констатиращи органи, които, за да запазят институцията и работните си места, се ръководят от две основни правила - да отчетем повече дейност и да не нагазим в дълбоките води. Резултатът е виден - предприемачите са обградени от рояци контрольори, от нелоялни конкуренти и чиновнически своеволия.
Сметната палата като върховен финансов контрольор в държавата би трябвало да се занимава по-скоро с предварително одобряване на държавните разходи вместо, както е сега, постфактум. Спазване на принципа на прозрачност при набирането на изпълнители на поръчките, възлагани с държавни и общински средства, очевидно не е в приоритетите на палатата. Това би бил един от основните инструменти за ограничаване на корупцията в държавната администрация. Силната Сметна палата ще върне статута на държавната поръчка като честен и конкурентен начин за подпомагане на местните предприемачи. В момента институцията се занимава с дребнотемие и от време на време вади някоя дребна далавера единствено за да напомни за себе си.
Същевременно засилването на институциите трябва да бъде балансирано от засилването на контрола над тях. В българското законодателство по принцип има "дупка" за правата на отделните индивиди. Докато диктатът на "групата" - синдикатите, е доста добре регламентиран, правата на гражданина, както и правата на потребителя са на заден план. Малкият бизнес, както и малкият гражданин са постоянно на мушката на всесилния чиновник. Една от доста ефективните барикади пред произвола и корупцията на администрацията е институцията на Омбудсмана.
Тя се появява още през миналия век първо в скандинавските страни. През 1809 г. Швеция въвежда длъжността ombudsmаn (вестител, пратеник, представител на другите), за да могат гражданите да се оплакват от действията на изпълнителната власт. През 1919 г. Финландия също въвежда тази институция. Едва след Втората световна война и други държави се заразяват от скандинавския пример. През 1967 британците се сдобиват с парламентарен комисар, през 1968 омбудсманът се появява в законодателството на някои канадски провинции, както и в американските щати Небраска и Айова. Омбудсманът, или посредникът, както още е наричан, има задача да бъде арбитър в споровете между гражданите и органите на административната власт. В някои страни омбудсманът има право да възбужда дела, както и на законодателна инициатива, ако в резултат на неговите проучвания бъдат открити непълноти или несъвършенства в законите. В повечето държави парламентът избира омбудсмана, както например във Великобритания, където той е наричан Parliamentary Commissionneer, и има за задача да контролира действията на администрацията от името на Уестминстър. Във Франция наричат омбудсмана Le mediateur. Той се определя от президента на републиката и е назначаван с декрет от Министерския съвет. Още през 1966 Международната комисия на юристите в Женева отбелязва необходимостта във всички държави на свободния свят да съществува институцията омбудсман, която "независимо от кого се назначава, трябва да се ползва от доверието на всички сили, представени в парламента, както и на различните сектори местна власт". Ролята на омбудсмана, независимо дали с обща или специфична компетентност, е изключително важна за съществуването и спазването правата на човека.
Във Франция броят на оплакванията на граждани от действия на държавните служби и на местната власт нараства всяка година. През 1989 г. жалбите са 17 758, което е с над 10% повече в сравнение с преходната година. През 1989 службите на Le mediateur са успели да променят 10 000 административни акта. През 1990 г. вече са разгледани 20 000 жалби, през 1993 - 36 600, а през 1994 - 44 334. Тридесет процента от тях са за спорове в областта на здравеопазването, общественото осигуряване или трудовите взаимоотношения. Данните сочат, че "най-засегнат" е социалният сектор, след него - финансовият (20% от жалбите), централната власт - 19%, пенсионното осигуряване - 18% и т.н. В България със сигурност най-големите клиенти ще са институциите, които дават разрешителни.
Когато омбудсманът реши, че една жалба е основателна, той отправя към административния орган препоръките, които смята за необходими, за да бъде премахнато затормозяващото гражданина действие. Ако не получи задоволителен или никакъв отговор, омбудсманът има право да направи обществено достояние своите препоръки, които по такъв начин придобиват значителна тежест. Известно е, че администрацията не обича да бъде обект на повече или по-малко неприятни коментари в медиите, тъй като това може да привлече вниманието на контролиращите, а дори и на съдебните органи.
Сметната палата и Омбудсмана са много важни и по друга линия: опазване на органите на властта от самозабравяне и произвол. По този начин властта ще покаже съвестно отношение към държавните разходи във време, когато всички търпят лишения и са много чувствителни на тема разхищения. Един от най-важните белези на пазарните икономики освен частната собственост и конкуренцията е ефективният начин, по който държавата прави разходите си.
В същото време институцията, чието предназначение е да следи за лоялната конкуренция - Комисията за защита на конкуренцията, е заета преди всичко с четене на вестници и с производството на импотентни актове. Тук обаче вината е най-вече в яловия закон, които превръща контролната институция в синекурна организация. Проблемът с лоялната конкуренция има и друга страна - ограничаване на държавните структури, които конкурират нелоялно бизнеса - например Строителни войски и държавните и общинските фирми, които несъстезателно получават държавни поръчки.
На настоящият етап не е изяснена и структурата и ролята на институциите, които би трябвало да насърчават бизнеса. Не е ясно ще има ли специално законодателство за малкия и средния бизнес и респективно преференции. Агенцията за малки и средни предприятия все още прохожда. Бави се създаването на Фонд за кредитиране износа и експортно застраховане, който би трябвало да подпомага естествено определени от конкуренцията фирми - такива, които са си намерили пазар и на практика са гарантирани от чуждестранния партньор. Такава институция ще насърчи неинфлационния растеж на икономиката (не по линия на вътрешното търсене) и частично ще компенсира негативните ефекти на валутния борд върху износителите.
Ключът за успеха на прехода е икономически активната част от населението и най-вече зараждащото се предприемачество - малкия и средния бизнес. При този модел ползите от конкуренцията са най-силни и социалната цена е най-ниска заради самонаемането и създаването на нови работни места.
Създадохме условия за нормален бизнес, сега той трябва да си плаща данъците
Никола Николов, председател на Икономическата комисия в парламента, пред в."Капитал"
Програмата за управление на ОДС гъмжеше от обещания към бизнеса и в частност към малките и средните фирми. Какво направихте досега?
- Най-важното е, че създадохме стабилна среда, която е необходима на бизнеса, за да може той да работи. Става дума за стабилна финансова среда, която дава възможност да прогнозираш своята дейност, да я правиш печеливша. Защото успееш ли да прогнозираш дейността си, най-вероятно ще я направиш печеливша. Разбира се, създаването на стабилна финансова среда стана относително лесно, защото беше въпрос на политическа воля. Такава политическа воля имаше във всички политически сили, което пролича и в декларацията за национално съгласие, предвиждаща въвеждането на валутния съвет като крайна, но неизбежна мярка за финансово стабилизиране на страната. Така че това е изпълнено и е факт. А законите за бюджета за 1997 и 1998 г. са основата на новата икономическа политика, която ще води България, а именно икономически растеж благодарение на повишено потребление в неинфлационна среда. Числата за потреблението на домакинствата за следващите три години са показателни: 1998 г. - 18.5 млрд., 1999 г. - 21.2 млрд., и 2000 г. - 23.8 млрд. лв. И това става в стабилна, слабо инфлационна среда. Така че, ако трябва да обобщя какво направихме досега за бизнеса, това е, че дадохме възможност да започне една нова икономическа политика, нов етап в икономическото развитие на България.
А по-конкретно?
- По-конкретна и също важна част е реформата в законодателството и особено данъчната реформа и борбата с престъпността. Това са конкретни неща, които са в полза на бизнеса, те създават средата за бизнес. Не знам защо неправилно се схваща, че трябва някакво действие да бъде насочено съвсем конкретно в помощ на този или онзи бизнес. Напротив, по-важното е основните усилия да са насочени към подобряване на условията за бизнес като цяло, средата да стане благоприятна, приятелска за бизнеса и на тази основа всеки да се развива според своите способности, инициативност, ресурси, склонност да поема риск и т.н.
Провеждате срещи из цялата страна с местни бизнесмени. Каква е целта?
- Целта е ние като управляващи да излъчим положителен сигнал към предприемачите, които са поели риска на бизнеса. Разбира се, и да получим обратната връзка - да чуем хората, да изясним техните проблеми. На тези срещи основните въпроси бяха именно около стабилността на бизнессредата - сегашна и бъдеща. Хората просто искаха да се уверят, че ние сме откровени в това, което говорим и правим. Част от държавните мениджъри се интересуваха от приватизацията. Хората, които са вече в частния малък и среден бизнес, се интересуваха предимно от данъчното законодателство. Значителна част от предприемчивите се интересуваха от финансирането на своите начинания, от отношенията с банките.
Кои бяха основните проблеми, които поставиха предприемачите?
- Аз разделям поставените проблеми на политически и икономически. Хората искат да са сигурни, че това, което поставяме, е откровено и че имаме политическата воля да създадем необходимата среда за бизнес. Икономическите проблеми са най-вече проблеми на ресурса. Ще може ли в малкия и средния бизнес да влезе материален ресурс по линия на приватизацията и ликвидацията на държавните предприятия. Имаше много интересни въпроси и констатации - например, ако отидеш и откраднеш машина от едно държавно предприятие, едва ли ще ти се случи нещо сериозно, но ако искаш да влезеш в това предприятие и да ползваш същата машина за производство, ще си имаш огромни главоболия. За мене обаче големият въпрос е хората да повярват, че ние ще извършим структурната реформа. И не напразно нашите икономически опоненти се опитват да внушават, че ние сме поредното правителство, което няма да извърши структурната реформа. Това е голямото реално предизвикателство за нас, с което ние ще се справим - да приватизираме, да трансформираме собствеността.
Втората част на проблема "ресурси" е финансирането и в частност банковото кредитиране. Икономическото оживление ще е като подскачане на място, ако бизнесът не получава някакъв материален и финансов ресурс. Но аз съм сигурен, че банките ще променят поведението си от последните месеци, когато избягваха да кредитират. Иначе просто няма да оцелеят. Освен това банковият сектор също ще бъде приватизиран и ще бъде воден от интереса да запази част от пазара за себе си, защото иначе ще влязат чужди банки.
Възможно ли е в обозримо бъдеще държавните служители да се превърнат от врагове в партньори на предприемачите?
- Това е голям проблем и според мен е един от най-трудно решимите. Защото най-трудно ще променим манталитета на хората.
Ние обаче сме заинтересовани да отделим чиновниците от собствеността. Безспорно и в момента наблюдаваме възпроизводство на един и същ стереотип на поведение у чиновниците, в бюрократичния апарат. Но политическата воля трябва да бъде по-силна и ние неминуемо ще го направим. Иначе няма да има ускоряване нито на приватизацията, нито на реформата.
Бизнесът в България беше лъган от държава, пирамиди, банки и кухи политически обещания. От сегашните срещи с бизнесмени останахте ли с впечатление, че се връща доверието на хората към държавата като цяло?
- Аз съм изключително обнадежден, защото виждам, че хората вярват на това, което правим, че вече правят бизнес. Оживлението се дължи на факта, че хората решиха, повярваха и започнаха да правят бизнес. Може би още не са започнали да плащат данъци, може би още са уплашени от данъчната реформа, която правим. Може би имат някакви страхове, но вече са преодолели бездействието, страха от това дали, като направиш нещо, ще спечелиш или загубиш. И за това има доказателства. В момента оборотите на фирмите растат. Има и косвени доказателства, които могат да се видят с просто око - в ресторантите и такситата сега не е толкова лесно да си намериш място. Така че предприемчивите вече са направили първата стъпка. Смятам, че те няма да се върнат назад. Разбира се, данъчната реформа трябва да ги накара да нормализират бизнеса си, като си плащат данъците. Това е един от най-големите проблеми, пред които ще сме изправени след 1 януари 1998 г. Не ме притеснява това, че някой ще се откаже от бизнеса, защото ще му се стори тежко данъчното бреме. Важното е как хората ще успеят да се ориентират в данъчната рамка, която сега им поставяме, да се възползват от нея, да са печеливши, да станат конкурентоспособни. Но да се стремят да бъдат конкурентни, след като си платят данъците и таксите, а не защото не ги плащат. Ето тук трябва да се търси новото поведение на фирмите.
Подкрепяте ли исканията за преференциално третиране на дребния бизнес и ако да - под каква форма?
- Безспорно трябва да се води политика за насърчаване на малкия и средния бизнес. Дали това ще бъде политика, която ще бъде оформена в отделен закон, по-фундаментална, по-дълго-трайна или не, аз не мога да кажа категорично на този етап. Зависи от това каква ще бъде структурата на икономиката в България. Ако в България се структурира икономика, при която малкият и средният бизнес произвеждат по-голяма част от брутния вътрешен продукт, безспорно трябва да има някаква законова регулация. Но в момента сме в период на преход от гледна точка на формата на собственост. Много ясно трябва да се разбере, че е минал етапът на първоначалното натрупване на капитала в България. Но не е минал етапът на преструктуриране на собствеността, което дава основата на икономиката. Не парите под възглавницата, не откраднатите пари правят структурата на икономиката. Новата структура на икономиката на България ще се определи от приватизацията и след като стане ясно как се структурира собствеността. Тук е важна и ролята на реституцията - какво ще бъде поведението на бившите собственици, които ще бъдат обезщетени с инвестиционни бонове. Значение ще има и какво ще бъде поведението на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, които ще получат значима роля в новите модели на приватизация. Важно ще бъде и поведението на работническо-мениджърските колективи, които според мен ще станат типични малки и средни предприемачи, само че обобщени, каквито са в САЩ. Аз смятам, че около 10-12% от собствеността ще отидат в работническо-мениджърски колективи, които ще могат да ползват инвестиционни бонове за закупуване на предприятието, в което работят. Има сериозни за и против работническо-мениджърската приватизация, но в момента в България има собственост, която няма кой да управлява и към която няма кой знае какъв приватизационен интерес. Тези около 1200-1500 предприятия представляват около 10% от собствеността в страната и в тях работят 300 хил. души. Част от тези предприятия просто се разграбват, в други се върти частпром и официално се плащат някакви заплати, които са по- ниски от реалните доходи. Във втория случай целият колектив на практика е с поведение на малък и среден предприемач и очевидно най-доброто решение е тези работници и мениджъри да станат собственици.
Правителството е почти готово с втора вълна на масовата приватизация
Проектът за промяна в частта от закона за приватизацията, свързана с раздържавяването чрез инвестиционни бонове, е почти готов и вероятно в най-скоро време ще бъде разгледан на заседание на правителството. Шефът на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет Димитър Бъчваров, който е смятан за основен идеолог на законопроекта, съвсем наскоро обоснова необходимостта от втора вълна на масова приватизация. "Към момента неприватизираните активи са около 600 млрд. лв. (по оценка от 1992 г.), а след ревалоризацията се очаква те да станат около 12 трилиона. Паричният ресурс, собственост на български лица, не е достатъчен, за да се продадат тези активи. Затова възникна необходимостта от нова емисия на инвестиционни бонове, които ще бъдат с номинал 250 хил. лева", каза той на конференцията за ускоряване на приватизацията.
В програмата за приватизация през 1998 г. е записано, че чрез централизирани публични търгове (където като платежно средство ще се използват и инвестиционни бонове) ще бъдат продадени около 5% от държавните активи. Следователно вече е крайно време правителството да внесе проекта за промяна на закона в парламента и впоследствие да определи реда за организиране и провеждане на централизираните търгове. Засега в проекта липсва може би единствено концепция как да се определя списък на предприятията, които ще бъдат приватизирани на тези търгове.
След идването си на власт Съюзът на демократичните сили многократно обявява, че се разграничава от проведената от БСП масова приватизация. В това има известна политическа логика, тъй като процесът въобще не беше измислен перфектно и бе реализиран с цената на множество компромиси с действащото в страната законодателство. Като следствие вече съществуват над хиляда дружества, бивша еднолична собственост на държавата, в които има и други акционери, а това поражда множество конфликти. Същевременно в много малка част от тези предприятия съществува мажоритарен собственик, който да налага волята си и да управлява максимално ефективно. От друга страна обаче, сега всички си дават сметка, че от 18% държавна собственост, която е раздържавена от 1992 г. до септември месец тази година, десет процента са приватизирани по реда на масовата приватизация и това стана само за последната година и половина, тоест, ако управляващите имат желание да приватизират бързо (както те постоянно заявяват) и ако искат да ползват социални дивиденти едновременно с това (защото освен всичко друго масовата приватизация претендира, че възмездява по някакъв начин хората за годините, прекарани в социалистическо строителство), те трябва да използват механизма на масовата приватизация. Но сериозно променен.
Според последната редакция на проекта за глава осма на закона за приватизация (която урежда масовата приватизация) с инвестиционните бонове ще могат да се правят следните четири неща: да се извършват плащания по приватизационни сделки; боновете ще могат да се внасят в дружествата на мениджърите (описани в чл.25, ал.3 на закона, но те няма да могат да ползват преференциите по разсрочено плащане за срок от 10 години); срещу бонове ще могат да се купуват акции от инвестиционни дружества от отворен тип (в такъв случай продавач е самото инвестиционно дружество); срещу бонове ще могат да се придобиват и акции от пенсионни фондове. Доскоро съществуваше идея, според която боновете да могат да бъдат внасяни с различен номинал в дружествата на мениджърите, в инвестиционните дружества и в пенсионните фондове. По този начин срещу дадено количество бонове трябваше да може да се придобиват акции с по-голяма стойност в зависимост от всеки конкретен случай, като за дружествата на мениджърите се предвиждаха най-големи преференции. При последното развитие на събитията представителите на правителството са се отказали от създаването на подобна неравнопоставеност между участниците. Някои от депутатите, които участват в обсъждането на проекта, обаче настояват за даването на преференции на мениджърските дружества.
От гореописаните идеи най-новата е да се даде възможност за внасяне на боновете в пенсионни фондове. Смисълът е да се даде допълнителна възможност на пенсионерите да увеличат доходите си, които в момента и без това са недостатъчни за преживяване. Проблемът е в това, че съществуването на тези специфични дружества засега не е уредено със закон и на практика, дори да бъде приет подобен текст, към момента той би бил неприложим. Това например не важи за инвестиционните дружества, тъй като те подробно са описани в закона за ценните книжа.
Друг текст от предишния проект за промяна в закона (който по всяка вероятност също е на път да отпадне) е ограничението гражданите, притежатели на инвестиционни бонове, да могат да участват в приватизационни сделки или лично, или чрез инвестиционни посредници. Според специалисти обаче не е допустимо правото на избор на гражданите да се ограничава по този начин. От духа на действащото в страната ни законодателство следва, че всеки гражданин трябва да може да упълномощи за пряко участие в приватизационните сделки свой близък човек или такъв, на когото се доверява. Според запознати засега основният поддръжник на ограничението остава шефът на Центъра за масова приватизация Пирин Атанасов.
Министерството на промишлеността ще приватизира с по-бърза процедура
Развалена е сделката за "Винарска къща Сакар"
Миглена Манчева
Министерството на промишлеността реши да ускори процеса на раздържавяване чрез съкращаване на приватизационните процедури. Сроковете за подаване на оферти за предприятия, за които орган по чл.3 е Министерството на промишлеността, ще бъдат съкратени до 5-10 дни за малките фирми и до 15-20 дни за по-големите, съобщи Лъчезар Колев, шеф на управление "Сделки" във ведомството. Първите две предприятия със съкратени срокове за подаване на оферти са "Стил-Трико" ЕООД Велинград, до 80% от което се раздържавяват чрез конкурс, и "Мефума" ЕООД - Русе, от което се продават до 80% чрез преговори. И за двете предприятия потенциалните купувачи можеха да регистрират интереса си в рамките на пет календарни дни след излизането на обявата в Държавен вестник.
Министерството е амбицирано не само да ускори приватизацията, но и да следи и стрикт-ното изпълнение на поетите при подписването на всеки приватизационен договор задължения, обяви шефът на управление "Сделки". През месец октомври има няколко развалени сделки заради неплащане в срок. Един от случаите е с "АКБ - компания за инвестиции и сигурност", която не е внесла изискуемите средства по договора за продажба на 51% от акциите в регистрирания капитал на "Винарска къща Сакар" АД - Любимец. След сключването на споразумението на 16 октомври подробностите по сделката и инвестиционната програма бяха оповестени с гордост от купувача, който впоследствие се оказа некоректен платец. Цената за мажоритарния дял в предприятието беше 4.3 млн. USD, като "АКБ - компания за инвестиции и сигурност" трябваше да плати 50% от тази сума без внесения депозит още в деня на подписването, а останалите 50% се предвиждаше да бъдат издължени чрез облигации по ЗУНК в 30-дневен срок, т.е. до 16 ноември. Купувачът обаче поиска да плати първата част от сумата - 2.15 млн. USD, в деня след подписването на договора, поясни Лъчезар Колев. Средствата не били преведени, затова Министерството на промишлеността изпратило покана за плащане съгласно Закона за задълженията и договорите, като междувременно на фирмата се начислявали неустойки в размер на 0.06% дневно. В отговор от страна на купувача било изпратено писмо с молба за разсрочване на плащането за срок от 45 дни. Това се оказало неприемливо за МП и договорът бил едностранно развален от министъра на промишлеността, без да бъде върнат депозитът за участие в преговорите в размер на 70 млн. лв. Купувачът предложи най-добрата цялостна оферта, включително и много амбициозна инвестиционна програма, коментираха от Министерството на промишлеността. Фирмата обяви, че ще вложи 1.76 млн. USD във винопроизводството и 3.45 млрд. лв. в лозарството. "Винарска къща Сакар" беше дружеството с най-скъпи акции на първия тур на масовата приватизация, когато 31.46% от предприятието станаха притежание на фонд "АКБ Форес - социален", а 0.01% - на индивидуални участници.
След разваляне на сделката МП започна преговори със следващия в класацията потенциален купувач - в случая фирма "Братя Сярови". Официалната информация на министерството гласи, че класираната на второ място оферта е за цена 3.05 млн. USD и инвестиции 3.77 млн. USD в лозарството и 965 хил. USD във винопроизводството. От фирмата изразиха съгласие, предстои да се договорят само някои подробности по плащането, уточни Лъчезар Колев.
Още две винарски предприятия, "Винпром" - Велико Търново, и "Винпром" - Попово, се очаква да бъдат продадени в най-скоро време от Министерството на промишлеността. Преговорите за тях са в процес на финализиране. През изтеклата седмица приключи и срокът за приемане на оферти за "Винпром" - Дамяница. Поради засилен чуждестранен интерес ще бъде удължен с 10 дни срокът за подаване на оферти за друго предприятие от хранително-вкусовата промишленост - завода "Победа" - Бургас, известен с производството на бисквити. В този отрасъл е предвидено специфично изискване към купувачите както на винзаводи, така и по всички останали сделки - да инвестират в суровинната база на предприятията, като по този начин обезпечат необходимите за производствената дейност на дружествата доставки.
Министерството на промишлеността предприема промяна и по отношение на начина на оценяване на предприятията, като поема отговорността за формиране на справедлива пазарна стойност на продаваните обекти, обяви шефът на "Сделки" Лъчезар Колев. Вече е взето решение за продажбата на три предприятия без оценка от страна на лицензирани оценители, а чрез определяне на начална цена от експерти на Министерството на промишлеността въз основа на счетоводните данни и финансовите параметри на предприятията. От три месеца в министерството съществува отдел "Оценителска дейност", в който работят лицензирани експерти оценители. "Поемаме отговорността за формиране на справедлива стойност", заяви Лъчезар Колев. Според него е излишно за малките декапитализирани предприятия процедурата да се бави повече от месец и да се правят значителни разходи за оценка от външни експерти.
Предстои промяна в Наредбата за оценки на обектите, която ще бъде съгласувана с новостите в приватизационното законодателство и ще даде възможност на служителите на органите по чл.3 да продават дружества без оценка от външни лицензирани оценители.
Thrace Paper Mill купи КМХ "Белово"
Миглена Манчева
Гръцката фирма Thrace Paper Mill се прояви като коректен платец при покупката на 58% от капитала на КМХ "Белово" срещу 6 391 621 USD, като преведе два дни след подписване на сделката изискуемите 10% от покупната цена, съобщиха от Агенцията за приватизация (АП). Цената на една акция е 36.018 USD. Договорът за продажба, подписан на 12 ноември между шефа на АП Александър Съботинов и председателя на съвета на директорите на Thrace Paper Mill Панайотис Зеритис, предвижда останалите 90% от цената да бъдат платени до 27 ноември.
Фирмата инвеститор държи близо 20% от пазара на хартиени изделия в Гърция и е част от Zeritis Group, която през 1993 г. придоби две водещи предприятия за производство на хартиени изделия в Унгария - Piszke и St. Andre. Zeritis Group освен това е собственик на Pyramids Paper Mills S.A., пазарен лидер в Египет. Купувачът се задължава за пет години да запази предмета на дейност, както и търговските марки на дружеството, и да инвестира 10.65 млн. USD. Според програмата за трудовата заетост работните места ще бъдат намалени от 1533 на 1150 през следващите три години, което е сравнително рядък случай при приватизационните сделки. Все още не е ясно в кои цехове точно ще бъде намален съставът. Новите собственици още не са влезли в правата си, а дата за следващото общо събрание засега не е определена, казаха от КМХ "Белово".
Двайсет и пет процента от капитала на КМХ "Белово" са били изкупени още на първата тръжна сесия в масовата приватизация. Реституционните искове са за около 2% от капитала. Те ще бъдат удовлетворявани в рамките на обявените за продажба при преференциални условия 17%. Дружеството произвежда хартиени изделия главно за вътрешния пазар. Печалбата на КМХ "Белово" ЕАД за миналата година е била 6.93 млн. лв., а приходите от продажба на продукция - 2.288 млрд. лв. Оборудването на предприятието е относително остаряло. В началото на 1996 г. обаче чрез Агенцията за чуждестранна помощ на КМХ "Белово" е била отпусната енергоспестяваща апаратура от Агенцията за международно развитие - САЩ.
Частна фирма придоби дружество в несъстоятелност
Румен СОКОЛОВ
Фирмата "Загора фрукт" ООД, представлявана от Георги Петров и Стефан Недялков, купи 70% от старозагорското дружество "Петко Енев" ЕАД. Цената, която купувачите трябва да платят за пакет от 104 340 акции, е левовата равностойност на 1.335 млн. долара при цена на една акция левовата равностойност на 12.79 долара. Цената трябва да бъде платена на няколко части в брой и чрез държавни дългосрочни облигации, но точната схема на плащане и сроковете не бяха уточнени от продавачите - Агенцията за приватизация. Съгласно условията на договора купувачът се задължава да запази предмета на дейност на дружеството, да реализира инвестиционен план в размер на 290 000 долара и да запази съществуващите 246 работни места.
Държавното предприятие "Петко Енев" бе обявено в несъстоятелност с решение на Старозагорския окръжен съд от 17 декември 1996 г. На първи юли тази година същият съд не допуска до разглеждане предложения оздравителен план. Процедурата за приватизация на 70% от капитала е открита с решение на Агенцията за приватизация от 5 август 1997 г. Предметът на дейност на предприятието е производство и търговия с пресни плодове и зеленчуци, плодови, зеленчукови и месни консерви, компоти, конфитюри и сладка. Дружеството е със загуба от 149.807 млн. лв. за 1996 г. Задълженията на "Петко Енев" ЕАД към края на 1996 г. са били 379.087 млн. лв., а взетите заеми 189.672 млн. лв. Справки за предприятия с открита процедура за приватизация
"Ескана" АД - Варна.
Основна дейност: производство на пясък, трошен камък, негасена вар, взривни материали.
Капитал - 86.123 млн. лв. Дружеството е включено в процеса на масова приватизация с 67% от капитала. Всички акции са продадени на първата тръжна сесия. Приватизационните фондове "Златен лев" и "Нов век" са спечелили по 22.86% от капитала на дружеството. Индивидуалните участници в приватизацията са придобили 14.58%, а раздадените безплатни акции са 5770. Чрез търг с тайно наддаване ще бъдат раздържавени 24.4%.
"Пещоремонт" ЕАД - София.
Основна дейност: пещоремонтни работи, производство на оборудване и резервни части, инжинеринг, производство на стоки и услуги за населението, търговия в страната и чужбина.
Капитал - 30.07 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала. Акциите на предприятието са били предложени направо на втората тръжна сесия. Проявеният към тях интерес е бил доста висок, като "Агроинвест национален приватизационен фонд" е придобил 33.92%, приватизационен фонд "Компакт" АД - 16.83%, а граждани - 9.53%. Последните 5 акции са били купени на третата тръжна сесия от индивидуални участници, които притежават общо 9.54% от капитала на предприятието. Безплатните акции на "Пещоремонт" са 2015. Чрез преговори с потенциални купувачи ще бъдат раздържавени по касов път до 26.4% от капитала на дружеството.
