Държавата опрости под масата милиарди на ОББ
Обединена българска банка (ОББ) ще е единствена измежду финансовите институции и фирмите, която няма да плати инфлационен данък за 1997 г. В петък, приемайки Закона за корпоративното подоходно облагане, депутатите гласуваха специален текст, в който се казва, че "държавните банки, в които е продадено повече от половината акционерно участие на недържавни институции, се освобождават от данък върху печалбата за печалбата, реализирана в резултат на курсови разлики по валутни активи за 1997 г.". За всички е известно, че единствената институция, отговаряща на това определение, е ОББ. При консултациите преди вкарването на този текст в закона ангажираните професионалисти са били наясно, че шансът в оставащия месец до края на годината да бъдат приватизирани още банки е нищожен. Теоретично (а може би тъкмо заради приемането на този текст) не трябва да се изключва възможността да приключат преговорите за продажба на Експресбанк и дори да се подпишат сделки с някои от кандидат-купувачите на Хебросбанк и Пощенска банка. Дори и това да стане обаче, негативният ефект от прецедента не намалява. Всеки дребен едноличен търговец би могъл да прецени значимостта на привилегията, която дава гласуваният текст, и напълно основателно да попита какво наложи дискриминационното отношение на държавата към неговия бизнес. Въпреки хиперинфлацията в края на миналата и началото на тази година правителството отложи ревалоризацията на активите с цели дванадесет месеца, облагайки по този начин капитала на фирмите. Това е така, защото заради голямата девалвация фирма, която в началото на годината е имала 100 долара, а в края - 50, реализира печалба в български левове и плаща данък печалба върху de facto загубата си.
Ефектът.
Данъчната амнистия за ОББ, поета като ангажимент към новите й акционери, се оказа поредният сюрприз, покрит зад скандалната сделка. През юли тази година държавата продаде участието си във втората по големина българска банка на Европейската банка за възстановяване и развитие (35%), Булбанк (35%) и "Опенхаймер и ко. " (30%). Въпреки декларациите за прозрачност на приватизационния процес тогава официално не беше оповестена нето-цената, за която се продава ОББ, нито условията, при които се сключва сделката.
Истинската цена, за която Банковата консолидационна компания (БКК) продаде 98-процентното си участие в ОББ, беше маскирана в официалните съобщения като "пакет за рекапитализация и финансиране на обща стойност 48 млн. долара". Неофициалната информация беше, че пакетът акции на БКК е продаден за около 5 млрд. лева. Единствената положителна информация беше, че до 15 декември тази година новите акционери ще попълнят капитала й с левовата равностойност на 30 млн. долара до 75.96 млрд. лева, а до средата на 1999 г. с равностойността на още 15 млн. долара.
Съществена част от приватизационното споразумение, несъгласувана нито с данъчните органи, нито пък обявена на данъкоплатците, обаче е тайният ангажимент банката да бъде освободена от облагане на приходи от курсови разлики. Само от валутните облигации по ЗУНК, които ОББ притежава, ефектът от данъчното облекчение за банката достига 35-40 млн. долара. Това позволява на акционерите още след оформянето на този годишен отчет да преизпълнят предприватизационния си ангажимент за увеличаване капитала на банката, без въобще да се налага да инвестират нови средства в нея. Те дори могат да си върнат част от парите, вложени до 15 декември, под формата на дивиденти. Така, както е написан, текстът за преференцията обаче отваря още по-големи възможности за тълкуване. Говори се за "валутни", а не за "валутните" активи, с други думи - не е ясно кои точно активи са визирани в текста. В същото време в законовия текст не е споменато, че финансовият резултат би трябвало да се коригира и в обратната посока заради преоценката на валутните пасиви на банката. Това създава предпоставки за трансформиране на очаквани бъдещи печалби към текущата финансова година с оглед избягването на бъдещото им данъчно облагане, когато няма да е в сила преференцията. Чисто теоретично, ако банката се възползва от неточностите на текста в закона, може да постигне ефект от преференцията за повече от 150 млн. долара - сума, която ще бъде директна загуба за изпосталелия български данъкоплатец.
Как се стигна дотук.
Решението за освобождаването на ОББ от облагане на курсовите разлики е подписано лично от вицепремиера Александър Божков, който на въпроса защо миналата седмица отговори: "Това (което е записано в закона - бел. ред.) не се отнася само за ОББ, а за банките, приватизирани през 1997 г. " Той отрече, че преференциите за единствената приватизирана банка я поставят в неравностойно положение с другите данъкоплатци с думите: "Тук става въпрос за конкретен подход към конкретни сделки, приватизацията в България не е първи приоритет на западните инвеститори, така че ние трябва да намираме начин да ги привличаме. Когато от Запад навлизат и капитали, и стабилност, трябва да правим съответните ходове и от наша страна. Ако заемем позицията на недостъпни и непристъпни, няма да имаме сериозен успех."
Тази държавна позиция, изглежда, е отвоювана след дълги спорове с данъчните органи, които, по всичко личи, са били изненадани от ангажимента в приватизационната сделка. Суматохата се потвърждава и от бързината, с която представителите на Международния валутен фонд трябваше да решават данъчния казус. Според осведомени източници за спокойствие на данъчните органи по време на една от мисиите на фонда е възникнало предложението в данъчния закон да се включи специален текст за случая "ОББ". В първоначалната си редакция той е нещо такова: "За банките, за които има постигнато споразумение за приватизация преди 1 февруари 1997 г., а официалният договор е подписан до 31 юли 1997 г... " Може би заради очакваната негативна реакция най-малкото от страна на останалите финансови институции крайният текст в закона е облагороден, така че да се отнася за "всички, приватизирани през годината". Изглежда, така постигнатата формулировка е била най-добрият изход от ситуацията при запазване на търпимостта между институциите, защото дори зам.-министърът на финансите, отговарящ за данъчното облагане - Дора Андреева, я подкрепи в крайна сметка и отрече противоречията по този текст. Новият шеф на БКК Петър Жотев (който беше назначен след подписването на сделката) отказа да коментира случая, а до края на миналата седмица представители на ЕБВР също се дистанцираха от отговор на въпроса дали решението за ОББ не поставя в неравностойни позиции останалите банки в България. ЕБВР е най-интересната между тримата нови акционери в приватизираната банка, тъй като е международна финансова институция, която би трябвало да подкрепя един от основните принципи в данъчното облагане - на неутралността.
Реакциите.
Слухът за предстоящото решение за ОББ се разнесе във финансовите среди преди повече от месец и половина. Още тогава търговски банкери коментираха, че уважават преимуществата на приватизацията и навлизането на чуждестранни инвеститори, но не могат да си обяснят странната дискриминация към останалите банки и фирми. Практически най-големият ефект от преференцията за ОББ е възможността да не се изяжда с данъци капиталът й, голяма част от който е внесен във валутни ЗУНК-облигации по схемата "Булбанк". С тази преференция държателите на едни и същи активи (в случая облигации по ЗУНК), независимо дали са банки или фирми, ще бъдат облагани по различен начин. Фирмите, които плащат авансово данък печалба, даже вече са обложени за преоценката на ЗУНК-овете. Тази "несправедливост" частично ще бъде изгладена с предстоящите промени в Закона за счетоводството. С тях ще се приеме, че всички банки, които през 1997 г. са притежавали едни и същи валутни облигации по ЗУНК, ще бъдат освободени от данъци за приходите, формирани от курсови разлики по тях. Това няма да важи, в случай че книжата са били продадени преди края на годината. Така дефинирано, облекчението отново е насочено само към определена категория банки и това са държавните. Всички те (освен Булбанк) бяха рекапитализирани преди година по схемата "Булбанк", като БКК апортира в капитала им книжа по ЗУНК, които в повечето случаи не са продавани. Самата Булбанк държи голям пакет от тези облигации. Преоценката на същия този актив обаче независимо дали е продаван или не ще бъде обложена при фирмите, което отново е в разрез с принципите на данъчната справедливост.
Хиперинфлацията и скокът на курса на долара, от друга страна, стабилизират положението на държавните банки, които имаха да покриват огромни празноти, следствие на раздадените лоши кредити. Всички те бяха рекапитализирани по схемата "Булбанк" и запазиха голямо количество валутни активи, срещу които стояха левови пасиви - главно спестявания на населението. След скока на долара и вълната на хиперинфлация доларовата стойност на левовите задължения спадна рязко и практически населението плати със спестяванията си за стабилизацията на държавните банки. За някои от тях дори този "късмет" се оказва прекалено голям, защото натрупаните счетоводни приходи заплашват да им създадат ликвидни затруднения заради данъците, които трябва да се платят. Според информирани източници това се отнася най-вече за "Биохим" и Хебросбанк и именно този проблем е в основата на предвижданото допълнително данъчно облекчение в Закона за счетоводството.
Изводите от прецедента.
Нарушени са всички основни принципи на приватизацията и на управлението, ако то има претенцията да бъде различно от предишното. Нямаше конкурентно начало при преговорите с единствения екип от купувачи на ОББ. Подписаната приватизационна сделка е всичко друго, но не и прозрачна, тъй като не бяха обявени нито цената, нито допълнителните условия по нея. С последвалите данъчни ефекти пък е нарушен основен принцип на облагането, като институциите във финансовия сектор се третират неравнопоставено. Увреден е и интересът на данъкоплатците, защото в бюджета ще влязат десетки милиони долари по-малко. Това е прецедент, който обезсмисля усилията за въвеждане на данъчна дисциплина, на ново данъчно поведение и култура на фирмите.
Държавното управление все още няма механизъм и няма доблестта да поправя своите грешни решения. Възможна е аналогия със създаването на "Топенерджи". Ако Виденов имаше смелостта да каже, че държавата няма нищо общо с дружеството на Луканов веднага след като беше учредено, в момента нямаше да съществува този "газов проблем". В този случай управлението на ОДС нямаше смелостта да се откаже от предварително поетите от правителството на Софиянски ангажименти по неизгодната сделка за ОББ.
Коментар
Конституционният съд - сюрприз за реформистите
Конституционни трепети очакват синьото парламентарно мнозинство. През тази седмица тълкувателите на основния закон за пореден път неприятно изненадаха с решението си реформаторски настроените народни представители. За рекордно кратък срок спряганият дълго време от социалистите за син върховен държавен орган посече две от най-шумно коментираните решения на 38-ия парламент - избора на медийни шефове и разширяването на пределите на неизбежната отбрана. Един глас пък не достигна на конституционните съдии, за да се отмени и забраната в Закона за банките и кредитното дело, която изхвърля от банкерския бранш всички, които са участвали в ръководствата на фалирали финансови институции.
Конституционният съд постепенно за някои се превръща в орган-енигма. Сегашният баланс на силите в него вероятно ще направи работата му непредвидима въпреки тазгодишния прилив на свежи кадри от синята квота на парламента и президента. Фактът, че от тази година конституционните съдии няма да отпадат чрез жребий и ще изкарват деветгодишния си мандат докрай, допълнително усложнява взаимоотношенията със законодателната и изпълнителната власт. Но това е само за добро. Управляващите без оглед на политическата си окраска вече трудно могат да разчитат на милост от страна на висшите магистрати, когато не изпипват докрай юридическите си актове.
Но всъщност нещата си идват на мястото, както е според конституция.
Боневата неизбежна отбрана претърпя неизбежен провал
Момчил МИЛЕВ
Законотворческата дейност на реформаторското мнозинство получи втори жълт картон за последните две седмици. След като Конституционният съд изпрати в правното небитие решението на парламента за кадрово освежаване на държавните електронни медии, подобна участ сполетя и част от промените в Наказателния кодекс , предложени от вътрешния министър Богомил Бонев. Мишена се оказа спорният текст, с който се разширяват пределите на неизбежната отбрана. Конституционният съд отмени почти целия текст на параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който трябваше да пречупи страха на българите да използват сила срещу онези, които дръзнат да ги нападнат.
Новото регламентиране на самозащитата беше един от основните акценти в програмата на синия МВР-екип в борбата с престъпността. Идеята беше ясна - щом полицията и спецслужбите не могат ефективно да предпазят гражданите от представителите на подземния свят, тогава нека хората да преодолеят задръжките си да се борят сами с утайката на обществото, включително и с огнестрелно оръжие в ръка. Изглежда, вътрешното ведомство разчиташе да постигне превантивен ефект - да направи дейността на престъпниците много по-рисковано и по-непривлекателно занимание. Замисълът по принцип не беше лош, но бе осъществен от народните представители по твърде аматьорски начин. Докато циркулираше между ведомствата, идеята се разми дотолкова, че границата между неизбежната отбрана и раздаването на частно правосъдие се оказа трудно различима.
След многобройни перипетии и разправии с опозицията от лявото парламентарно пространство и представители на съдебната власт (главно на прокуратурата) мнозинството прие шест хипотетични ситуации, в които отбраняващият се може да превиши пределите на неизбежната отбрана, включително и да ликвидира своя нападател, без да попадне под ударите на Темида: когато нападателите са двама или повече когато атакуващият е въоръжен когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект когато нападението е в моторно, водно или въздухоплавателно превозно средство или подвижен железопътен състав когато нападението е нощем когато атаката не може да се отблъсне по друг начин.
Новата концепция на неизбежната отбрана обаче срещна решителен отпор. Веднага след приемането й тя беше атакувана пред Конституционния съд от 52-ма народни представители от БСП и евролевицата. Искането получи сериозна подкрепа и от главния прокурор Иван Татарчев, който използва тази възможност, за да удари по имиджа на своя МВР-опонент Богомил Бонев.
Решението за окастряне на лансираната от полицията схема за неизбежна отбрана беше прието след оспорван дебат в Конституционния съд. В продължение на два дни тълкувателите на основния закон се мъчиха да постигнат единство по въпроса. Това се случва за втори път в рамките на две седмици. Подобна дискусия се развихри в Конституционния съд и миналата седмица по въпроса дали бивши членове на директорски бордове на фалирали банки ще могат да участват в управителните органи на финансови институции и дружества.
С пълно единодушие магистратите отмениха като противоконституционни четири от казусите на безнаказана неизбежна отбрана - при нощно нападение, въоръжен противник, нападение в превозно средство и когато атакуващите са няколко. Конституционните съдии все пак оставиха компромисен вариант на Боневата концепция за самозащита. С мнозинство от един глас те запазиха последния казус - когато нападнатият се защитава в собствения жилищен имот и когато атаката не може да бъде отблъсната по друг начин. Отпадат разтегливите формулировки за ненаказуема самозащита в стопански обект и жилищен имот.
С решението на Конституционния съд правното регламентиране на неизбежната отбрана се връща почти на изходна позиция. До промените в НК отбраняващият се трябваше да доказва, че защитата отговаря на интензивността на нападението или че е действал при уплаха или смущение. Това обикновено се оказва изключително трудно за доказване.
Новите формулировки обаче отвориха възможности за злоупотреба с правото на самозащита. Първите спорни казуси също вече са факт, въпреки че законотворците упорито се опитваха да докажат, че "няма да има убити заради два шамара". Показателни са примерите с бизнесмена Еди Минасян, който уби с пистолет автокрадец в автомобила си, и с полицая от седмо столично РПУ, застрелял подозрителен тип при вида на запасаното в колана му оръжие. В случая може да се дискутира доколко има нападение и доколко е наложително ликвидирането на противника.
Противниците на новата концепция за самозащита се аргументираха с чл.28 от конституцията и чл.6, ал.1 от Международния пакт за граждански и политически права, според които никой не може произволно да бъде лишен от живот и това право трябва да се защитава от закона. Според прокурорите и лявоориентираните депутати промяната в Наказателния кодекс поставя защитата на човешкия живот под защитата на собствеността. "Неизбежната отбрана е допустима и срещу най-слабото нападение, включително и спрялото", твърди главният прокурор Татарчев в становището си до Конституционния съд. Според него единствено шестата възможност - когато атаката не може да бъде отблъсната по друг начин, е приемлива. "Нито една страна не си позволява да се откаже от съизмеряване на опасността на защитата с тази на нападението", смята Татарчев.
Решението на Конституционния съд до известна степен може да се нарече соломоновско. От една страна, то би трябвало да уталожи опасенията на Боневите противници, че новата схема на неизбежна отбрана ще въведе пистолетното право по българските улици. От друга страна, то ще позволи на хората да защитават своите жилищни имоти от кримиконтингента. Все пак тълкувателите на основния закон индиректно намекнаха на Бонев, че схемите му за опазване на обществения ред и правораздаване от време на време излизат от рамките на цивилизованото и демократично решение.
Юридически намордник за частните детективи
След като постави ултиматум на силовите застрахователни фирми да скъсат със сенчестата част от своя бизнес, министърът на вътрешните работи Богомил Бонев се захвана да разчиства и авгиевите обори на охранителния и детективския бранш. МВР-шефът и неговите правни експерти изковаха нормативен акт, който да регламентира дейността на бодигардовете и българските наследници на Филип Марлоу. Новосъздаденият законопроект, уреждащ частната издирвателна и охранителна дейност, вече има одобрението на Министерския съвет, но не среща ентусиазъм сред хората, които са избрали това занимание за свое жизнено поприще.
Новият закон ще създаде доста проблеми на онези, които се занимават с издирвателна дейност на обществени начала. Частният детектив има право да извършва следене и външно наблюдение на лица и обекти, но може да ги фотографира, филмира и записва без тяхно знание единствено ако законът разрешава това. Законът за специалните разузнавателни средства обаче забранява тази дейност. Според него тези дейности са изключително право на оперативните служби на МВР - Бюро за оперативно издирване и Служба за оперативно-техническа информация. Следователно според законопроекта на Бонев частните детективи ще трябва да искат разрешение от обектите на своето разследване, т.е. от онези, които следят. Ограничението важи и при заснемането на предмети, улики и вътрешни помещения, както и за копирането на документи. Когато частниците искат да получат достъп до материали на държавно учреждение, това става по общия ред, тоест детективът се приравнява на всеки друг гражданин. Детективите ще могат да подслушват частни разговори, но единствено като имат писменото съгласие за него. Когато използват технически средства, частниците нямат право да нарушават конституционните права на гражданите, пише още в проектозакона. По смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства обаче при подслушването и следенето с електронни методи "временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения". Така издирвателната дейност на детективите автоматично остава извън закона. "С тези промени дейността на частните детективи на практика се ликвидира", роптаят хората от бранша. Те обаче не предлагат алтернативен вариант, който да регламентира използването на специални разузнавателни средства от частници. За службите на МВР разрешението се издава от председателя на окръжния съд в региона, където ще действат оперативните работници. Проектозаконът за частната издирвателна дейност изобилства от забрани. Частният детектив няма да може да събира информация за ръководни служители от държавната администрация и правоохранителните органи. Той няма право да предава на работодателя си информация извън рамките на поставената задача, определена в договора. Освен това частникът няма да може да приема задачи от конкуренти на своя възложител в продължение на три години след изпълнението на договора.
Идеите на комисията "Антимафия" са разработени от министър на Виденов
Йово НИКОЛОВ
Мандатът на временната парламентарна комисия "Антимафия" изтича тази седмица. Може би през следващата тя ще представи отчета за дейността си в пленарна зала. Още преди това да се случи, обсадните маневри на политическите сили за запазване на статуквото в правораздаването започнаха.
Първоначално БСП уж прие идеите на СДС, а след това започна да шикалкави. ОНС проведе среща с шефа на следствието Бойко Рашков и с главния прокурор и Доган изрече, че Иван Татарчев е последната спирачка пред Бонев за въвеждането на полицейска държава. Вътрешният министър вече пести медийните си изяви, а държавният апарат беше впрегнат да обяснява на пресата какво е искал да каже премиерът Иван Костов, когато е говорил със соцлидера Първанов за финансовата полиция. Така, още преди да се завърши работата на временната парламентарна комисия, политиците започнаха да се надхитряват. Това би било нормално в друг момент, ако не беше ясно, че СДС в момента иска да прокара идеите на БСП от миналия парламент, а социалистите днес не искат да подкрепят намеренията си от миналата година, защото друг, а не те са на власт.
Заради нелепото наименование, което медиите сложиха на временната парламентарна комисия - "Антимафия", обществото очаква от нея да вкара всички бандити в затвора. Обобщенията, които вероятно ще чуем в пленарна зала, ще бъдат далеч по-прозаични. Шефката на синята парламентарна група вече заяви, че "Антимафия" ще се съобрази най-вече с намеренията на представителите на СДС в нея. Малко известно е, че те до голяма степен се покриват с идеите, залегнали във внесената в миналия парламент през последните дни на правителството на Жан Виденов Програма за реформата на съдебната власт.
Тази програма е приета през декември 1996 г. от тогавашния Министерски съвет, а през януари е внесена и в парламента. Проблемите, които тя третира, удивително съвпадат с получилите вече гласност намерения на комисията "Антимафия" - да търси начин за синхрон между властите в борбата с престъпността и оптимизиране на съдопроизводствения процес, като се съобразяват със сега действащата конституция.
Заетите страни в спора защо не върви борбата с престъпността в България за няколко месеца разиграха почти всички възможни варианти. В медийното пространство бяха дискутирани най-различни идеи, за да се стеснят до конкретни и постижими от гледна точка на парламентарно гласуване промени в съдопроизводството - от преминаването на прокуратурата към изпълнителната власт до връщането на следствието в МВР. Битката МВР - прокуратура, персонализирана в двубоя Бонев - Татарчев, не излъчи победител.
"Езикови тревоги" за чл.128 от конституцията.
След като сондира мненията, МВР се сви до няколко искания, чийто акцент е по-леките наказателни дела да се разследват от полицията, защото това не противоречало на конституцията. Така щяла да се облекчи работата на следствието, което да поеме само тежките дела. Идеята беше лансирана от секретаря на МВР полк. Атанас Атанасов на специална пресконференция, но всъщност е разработена от бившия министър на правосъдието Младен Червеняков в цитираната програма. А там е записано, че "Процесуално-следствените действия като задържане, обиск, претърсване, изземване и други, предприемани от органите на полицията, трябва да се извършват при предварителна или последваща санкция от съдилищата. Това разрешение не противоречи на принципа, залегнал в чл.128 от конституцията, който посочва, че следствените органи в системата на съдебната власт извършват предварителното производство по "наказателни", а не по "наказателниТЕ дела... " Същото предложение и същите мотиви бяха изтъкнати и от полк. Атанас Атанасов пред комисията "Антимафия" и пред медиите преди две седмици. Също както и в програмата на Виденовия министър, полковникът изтъкна, че действащият член 409 от НПК за бързо производство досега не е обявен за противоконституционен и може да бъде разширен. Въпросът с членуването в българския език обаче е повече филологически, отколкото правен, и съвсем не е ясно как ще реагират конституционните съдии на езиковите тревоги на депутатите.
Добре забравеното старо.
Всъщност, за да се стигне до този вариант на Програмата за реформа на съдебната власт, и Младен Червеняков минава през фазата "промяна на конституцията". Още през април 1995 г. подготвихме проект за промяна на член 128 от конституцията, каза г-н Червеняков. Идеята е в него да бъде добавено, че и полицията може да разследва дела. Бяхме говорили вече с Йордан Соколов и Светослав Лучников, че тогавашната опозиция може да подкрепи такъв ремонт на основния закон, и внесохме предложението в парламента, твърди той. После сините се отметнали. Вестник "Демокрация" пък заклеймява министър Червеняков, че изпълнителната власт е поискала прокуратурата и следствието и т.н. Това е наложило реформите в съдебната власт да се търсят в рамките на конституцията, без да се иска нейната промяна. По изготвянето на тази програма сме се съобразявали с мненията на всички власти, твърди г-н Червеняков сега. Имахме подписано споразумение с представители на всички заинтересувани страни, които също са участвали в разработването на програмата - прокурори, съдии, следователи.
Любопитното е, че в разработването на програмата е участвал и тогавашният зам.-министър на правосъдието Любен Корнезов, който сега е основен опонент на СДС в пленарната зала.
В документа е залегнало и увеличаването на правомощията на министъра на правосъдието и на инспектората, поетапното въвеждане на единна информационна система за всички правораздавателни органи, триинстанционното съдебно производство, финансиране и т.н. до 2005 г. Все идеи, които сега чуваме от членове на комисията "Антимафия" след 2 месеца нейна работа. Младен Червеняков стига и по-далеч. Той предлага да се създадат частни съдебно-изпълнителни служби за "събиране на вземания по търговски сделки и на някои видове държавни вземания - примерно данък върху добавената стойност".
Финансова полиция, ФБР или Шесто на ДС.
Вече втора седмица сини депутати и държавни чиновници се опитват да обяснят "що е то финансова полиция и какво е искал да каже премиерът". Иван Костов определено не беше си научил урока, когато хвърли на журналистите идеята за този нов орган, който ще следи за корупция сред висшите държавници. Думите му обаче амбицираха социалистите и бившият вътрешен министър Николай Добрев откровено заяви, че управляващите искат да върнат Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност.
А както и да бъде структурирана тази полиция, няма начин някой да не я употреби и политически, ако не бъдат дадени достатъчно гаранции. Евролевицата пък тръгна да убеждава населението, че всъщност това, което Костов иска да прави, е ФБР и те вече са внесли такъв проектозакон. Премиерът съвсем се обърка, като обяви, че това не е федерално бюро за разследване, защото то се занимавало само с криминални деяния, а финансовата полиция ще дири икономически, данъчни престъпления и корупция. ФБР е създадено, за да разследва и корупция, и криминални престъпления, но поради съвсем други причини.
В България в момента три национални служби се занимават именно с икономическите престъпления. В Дирекция на националната полиция има служба "Икономическа полиция", в ЦСБОП също има такава служба. Подобно направление има и в Националната служба за сигурност. Всички те при Бонев се наблюдават от един ресорен секретар, но пак в определени моменти си мешат капите. И за всички тях се твърди, че разследват престъпниците с "бели якички". Създаването на четвърти такъв орган е, меко казано, объркващо. Много по-добре, и по просто, би било, ако всички тези звена в МВР започнат да работят по-ефективно.
По съвсем друг начин звучи идеята данъчната полиция да има по-широки правомощия, та дори и репресивни функции. Крайно време е това да стане един реален орган към Министерството на правосъдието, който да пълни хазната, а не спънат кон в ливадата. И без друго МВР започна да се държи като данъчно управление. "Комар 1 и 2", които експлоатираха раздел Трети от Закона за собствеността на гражданите, всъщност си е функция на данъчната полиция. Затова обяснението на министър Бонев, че са придружавали данъчните при проверките, са съвсем логични.
СДС в положението на БСП една година по-късно.
Желанието на СДС за оптимизиране на правораздавателната система много напомня на ситуацията, в която се е намирала управляващата БСП преди една година. Ето защо идеите на Червеняков съвпадат с намеренията на комисията "Антимафия". Независимо от това дали сините депутати са чели Програмата за реформа на Виденовото правителство или не фактът, че има покриване на мнения, донякъде е добър. Това показва, че двете основни политически сили в българския парламент все пак могат да достигнат до някакъв консенсус. Партийните интереси обаче у нас винаги са отстъпвали на националните. Много е възможно БСП да се отметне от разработваната от тях програма за реформа и да не подкрепи намеренията на мнозинството. Или поне що се касае до промяна на конституцията в частта й за някакъв контрол над магистратите. Ситуацията се усложнява и от афиширания вече фронт между Татарчев, следствието и хората на Доган срещу Бонев. ОНС направо заявиха, че ако сините искат да променят несменяемостта на прокурорите, ще трябва да се съюзят с БСП, защото ще се наложи промяна на конституцията.
По-вероятно е комисията "Антимафия" да предложи промени в законодателството, за което не е необходима промяна на основния закон и съответно конституционно мнозинство. Сините ще наблегнат на усъвършенстване на дисциплинарната отговорност, предвидена в глава XIV на Закона за съдебната власт, ще криминализират още деяния, ще вдигнат наказанията... Защото за това не им е необходимо конституционно мнозинство. И ще чакат сгоден момент да изтъргуват несменяемостта (недосегаемостта) на прокурорите срещу нещо друго.
България - ЕС, бягане с препятствия на неизвестна дистанция
Илин СТАНЕВ
На 26-28 ноември в Брюксел ще се проведе сесия на Съвместния парламентарен комитет България - ЕС. Това е последната сериозна възможност за представяне на българската позиция в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. На 12 декември Европейският съвет ще вземе официалното решение за това кои страни ще започнат първи преговори за членство в ЕС. Още отсега се знае, че България не е включена в първата група. Според най-разпространеното мнение в момента (а вероятно то ще надделее) преговорите с кандидатите ще започнат с най-подготвените страни. Европейската комисия (ЕК) вече обяви първата група от "най-подготвени" - Унгария, Полша, Чехия, Естония, Словения и Кипър, за които решението е взето още през 1995 г. Сега съществува известна опозиция от някои страни, но според мнението на експерти по време на реалното гласуване тези различия бързо ще отшумят.
Наскоро комисията по външна политика на Европейския парламент (ЕП) взе решение, че с всички страни, кандидат-членки, без Словакия, трябва да започнат преговори в началото на следващата година. Въпреки че решенията на ЕП са само препоръчителни, в оставащите няколко седмици трябва да бъдат положени сериозни усилия да бъде формулирана българската позиция и посещението на парламентарната делегация в Брюксел е в най-подходящото време за това.
Естествено това, което не е било направено за месеците след излизането на становището на ЕК (юли), не може да бъде направено за седмица, но е крайно време България да заяви твърдата си воля за влизане в ЕС, защото има сериозна опасност страната да изпадне от приоритетите на Западна Европа, което ще доведе не само до по-ниски финансови трансфери, но ще направи доста по-предпазливи малкото инвеститори, дръзнали да дойдат в страната. Въпреки обещанията за започване на преговори на по-късен етап не е изключено да попаднем в положението на Турция, която започва разговори от средата на 60-те, а молбата й е подадена почти преди 10 години.
Критериите, по които са били оценени кандидатите, са обособени в 3 групи - политически, икономически и способност за поемане задълженията на членството, както и качеството на административните структури, отговарящи за прилагането на европейското право в България. Дори от беглия поглед на становището на ЕК по възможността България да започне преговори за членство в ЕС става ясно, че страната ни няма особени проблеми с политическите критерии, но съществуват определени упреци, които връщат България доста назад в сравнение с другите кандидати. Има известни препоръки в областта на съдебната система и функционирането на държавната администрация, но такива препоръки има към всички страни - кандидатки за членство. Всъщност основната критика към България (естествено изказана в типичен дипломатически стил) е отправена към икономическото положение на страната ни и възможността да поемем съответните ангажименти в ЕС. Факт е обаче, че всички страни понастоящем изпитват същите трудности, а за държавите, които ще бъдат в първата вълна на присъединяването, се изтъква, че те могат да се справят с изискванията по присъединяването в средносрочен план (около 5 години).
Според експерти, близки до преговорите на България с ЕС, най-съществено влияние за пренебрегването на молбата на страната ни и отделянето ни от групата страни, започващи преговори с ЕС, е неизпълнението на политическите критерии за членство. През юли 1997 г. в становището на ЕК се появява изречението, че "България е на път да удовлетвори политическите условия за членство с идването на новата власт". До този момент никъде в официални становище не е ставало въпрос за такъв недостатък на страната ни. Факт е, че България е един от първите членове на Съвета на Европа от страните от Централна и Източна Европа, където едно от изискванията е наличието на работеща демокрация.
Първоначално във въпросника, предоставен ни от ЕК (26.4.1996 г.), изобщо няма въпроси по политическите критерии. Препоръката е тези сведения да бъдат изложени в уводната част на българските отговори. За първи път въпроси по изпълнението на политическите критерии се появяват през пролетта (април месец) на тази година. Те са 30 на брой и са предоставени на всички кандидатстващи за членство страни. На база отговорите на този въпросник е взето и негативното за България становище на ЕК. Единствено в доклада за нашата страна има отстъпление по този въпрос. Неофициалното мнение на някои експерти е, че България не е положила достатъчно усилия да представи кандидатурата си адекватно. Данни за политическото състояние на страната ни са били изложени твърде общо, а в уточненията, които даваме по-късно, те не са развити достатъчно убедително. Върху решението на ЕК вероятно са повлияли събитията, разиграли се през януари тази година, които бяха представени едва ли не като преврат. Въпреки че бяхме поздравени за цивилизованото разрешаване на кризата, ситуацията от началото на тази година е оказала решаващо влияние за негативната оценка. По-сетнешното развитие на нещата просто не е отчетено. Проблемът се задълбочава и от това, че в становището на ЕК има явно погрешни данни - сериозно е завишен процентът на малцинствата, обявено е съществуването на помашко малцинство, твърди се, че не сме ратифицирали някои основни документи на ООН по правата на човека. В доклада още е посочено, че контролът над спецслужбите се осъществява само от Сметната палата, което не е вярно - основният контрол се осъществява от парламента и правителството, както е и в западноевропейските страни, да не говорим, че Сметната палата все още не е осъществила проверка на НСС и НРС. Също така се твърди, че в хода на предварителното производство обвинените нямат право на адвокат, което също е вярно. Именно на основата на такива данни е направен и изводът за това, че индивидуалните права и граждански свободи в България не са защитени в достатъчна степен. Явно данните са почерпани от неправителствени организации, чиято дейност до голяма степен е да оправдават с постоянни обвинения отпуснатите им пари.
Колкото до икономическите критерии за членство в ЕС, за всички в България е ясно, че ЕК не е пресилила със становището си. Жалкото в случая е, че комисията изобщо не е отчела напредъка, който страната отбеляза в последно време, признат от международните финансови институции и ОИСР.
Сериозна критика е отправена към България и по отношение на "въвеждане на регламентите и директивите, посочени в Бялата книга". Проблемът в случая е, че самото прилагане на Бялата книга е процес, съгласуван с ЕС, и самата ЕК в становището си заявява, че в България Европейското споразумение за асоцииране "бе приложено без значителни проблеми и според графика, приложен в него". В споразумението са включени и въпросите по сближаването на законодателството ни. Някои експерти дори смятат, че част от страните силно са завишили показателите си.
Пред България излиза още един сериозен проблем - някои страни, членки на ЕС, предлагат да се основе европейска конференция, която да провежда многостранния диалог със страните с европейски споразумения. Според предварителните сведения тя обаче всъщност ще замени редовните срещи с една годишна или при необходимост. В нея ще се обсъждат възникналите въпроси за разлика от сътрудничеството, прокламирано от стратегията от Есен. Тъй като България няма да започне преговори за присъединяване заедно с другите страни, има опасност да бъдем изключени от интеграционните процеси в ЕС.
Българската дипломация не направи никаква официална оценка на негативното становище на ЕК. Едно обяснение от наша страна не би променило позицията на ЕК, но би позволило на привържениците за равния старт в ЕС (а те не са малко) да отстояват тяхната, а и нашата позиция по-убедително. Първоначалният стрес от новината, дошла от ЕК, е разбираем, от юли изтече доста време, а оправданието с пропуснатото от предишните правителства не е много актуално. Явно политическият ни елит се страхува от всякакво противоречие с ЕС. В момента се е възприела до известна степен пасивна политика по отношение на евроатлантическите структури. Наши държавници отиват само за редовни срещи по определени проблеми, без да могат обстойно да изложат българската позиция. Дори националната стратегия за присъединяване към ЕС е само проект, който все още не е обсъждан в правителството, а без нея е абсурд да се водят сериозни разговори с ЕС. В страни като Швеция и Великобритания нямаме посланици от няколко месеца, а обсъждаме разкриването на посолства в Средна Азия.
На фона на това неблагоприятно развитие на нещата е крайно време администрацията да предприеме стъпки, с които да покаже твърдото желание на България за членство в ЕС. Някои специалисти по международни отношения дори предлагат да се проведе референдум, преди още България да е поканена за започване на преговорите, който да отговори на въпроса дали искаме, или не искаме да участваме в европейските интеграционни процеси. Това предложение едва ли е осъществимо, но е ясно, че посланието, което българските политици ще изпратят пред Евросъюза, може да бъде от изключителна важност.
Досега само ни наказват за геостратегическите ни предимства
Румен Овчаров, зам.-председател на ПГДЛ и бивш министър на енергетиката, пред в. "Капитал"
Смятате ли, че "различното комбиниране на интересите" е достатъчно като политическа философия на "Алтернативи 97-98"?
- Първо, със сигурност не бих се съгласил с това, че в Алтернативите има комбиниране на различни философии. Идеята на тези алтернативи беше по-скоро не да формират философия, а реална политика, обусловена от реалната ситуация в страната, да покажат различно виждане за решаването на проблемите. Даже лично моята идея беше, че не бива да се хвърляме на толкова широк фронт, а да концентрираме вниманието си върху няколко жизненоважни проблема - социална политика, здравеопазване, икономика. Документът според мен се получи с по-широк обхват. Това не е толкова лошо, защото базата за следващия етап за управленските проекти става по-стабилна. Липсват, разбира се, много неща. Алтернативите в много от сферите въобще не са очертани, в други са дадени само в контури. Но документът е добра база.
Кой е принципът, около който могат да си взаимодействат левите сили в България?
- Левите сили идейно са формирани много отдавна в световен, пък, ако щете, и в български мащаб. Ние просто трябва да видим реалните неща, около които можем да се обединяваме, реалните проблеми. Например ще оживеят ли хората през тази зима, каква трябва да бъде политиката на левите сили по отношение на бюджета. Този бюджет отново стоварва цялата рестрикция, значително по-голяма от предвидената в бюджета за 1997 г., върху най-слабите - пенсионери, социално слаби, безработни. Те са най-ощетените. Ще посоча само едно число. За пръв път през тази година средната пенсия е по-малко от 30 процента от средната заплата. Пенсионерите не получиха дори тези 35 долара, които им бяха обещани от Международния валутен фонд, докато заплатите минаха далеч над 65-те долара. Това, което се предвижда в бюджета за 1998 г., е продължение на тази тенденция. Левите сили могат ли да се обединят с единно становище около този проблем? Според мен могат и то е елементарно. Какъв по-добър начин за обединяване и за формиране на общия фронт на левите сили? Можем ли да се обединим по същия начин около проблемите на образованието, на здравеопазването, осигурителните институти? След това вече естествено тези отделни проблеми ще прераснат в обща позиция, в единна платформа.
Планираше се посещение в Москва на представители на ПГДЛ. Ще се реализира ли това намерение и какво очаквате от визитата?
- В момента посещението се съгласува. Искаме визитата да бъде на необходимото равнище, за да могат да бъдат обсъдени действително жизненоважните проблеми на българо-руските отношения. Искаме тя да изиграе значителна роля и в укрепването на международните позиции на БСП.
Ваше е твърдението, че сегашното правителство води антируска политика. Коя е според вас по-добрата позиция на България по проблемите с руския газ например?
- Не си спомням да съм казал, че води антируска политика, но съм казвал, че правителството преориентира България в друга посока. Преориентира я, при това не по най-добрия начин, опитвайки се да къса връзки и мостове с Русия, които са отдавна изграждани и много трудно могат да бъдат заменени с взаимоотношения с други държави. Това са преди всичко енергийните проекти. Зависимостта на България от енергоресурсите на Русия е явен факт и той не подлежи на съмнение в близките години. Приказките за туркменистанския газ са горе-долу като приказките от "Хиляда и една нощ". Затова винаги съм смятал, че в отношенията с Русия трябва да поддържаме балансиран подход. Балансиран върху интересите на България. В момента смятам, че интересите на България се нарушават.
Само за една година три български правителства приложиха три коренно различни подхода в отношенията с Москва. Интересите на България ли се промениха? Или причината е в намесата на политически и корпоративни интереси в двустранните контакти?
- Трябва да бъдем наясно, че за съжаление в българо-руските отношения освен чисто държавните много често се вплитат и частни интереси. Аз не съм против частните интереси. Напротив, ние така или иначе вече сме отворили вратите си за частния бизнес, за пазарната икономика. Много е важно обаче този частен интерес да бъде еднопосочен с националния интерес. Противното е несъвместимо с нормалната държавна политика. Така че тук безспорно съществува и този елемент. Но аз смятам, че в края на 1996 и началото на 1997 г. по големите енергийни проекти между България и Русия бяха намерени истинските, разумните решения, и то балансирани върху истинските национални интереси на страната. Решението с концесиите, продължавам да твърдя, е най-доброто за България. В целия този процес на приливи и отливи има сблъсък на интереси и той е явен. Политиката, която водеше премиерът Софиянски, беше явно обвързана с интересите на една от частните групировки. Това, което сега прави Иван Костов, е другата крайност. Не може с ултиматуми да се решават междудържавните проблеми. Не знам вече колко посещения в Москва и в България минаха. Всяко завършва с такива положителни и оптимистични декларации, а какво на практика сме решили до момента? Транзитните такси ли увеличихме, цената на газа ли намалихме? Или може би махнахме посредниците? При това не е само газът. Ядрената енергетика, електроенергетиката са много важни елементи на нашата политика. По отношение на тях направихме големи грешки. Спирането на проекта за АЕЦ "Белене" по такъв брутален, абсолютно некомпетентен и необоснован начин по чисто политически съображения няма как да бъде толериран и оценяван положително.
Днешните усложнения в преговорите с Москва не бяха ли предопределени от големите отстъпки, които направи правителството на Жан Виденов на руската страна? Именно по това време в схемата за доставките беше включен "Овергаз", а след подписването на двустранния меморандум и "Топенерджи".
- Много благодаря за този въпрос, за да стане веднъж завинаги ясно за какви отстъпки по времето на Жан Виденов говорим. Този меморандум е един документ, в който всичко това, за което сега уж се борят управляващите, е написано черно на бяло. И под него стоят подписите на Виктор Черномирдин и на Жан Виденов. В меморандума се предвижда транзитът на руски газ през България да се осъществява от "Топ-енерджи" в съответствие с българските закони, т.е. Закона за концесиите. Предвиждат се преференции за доставката на оборудване за изграждането на газопроводите отново в съответствие с българските закони. Там се предвижда доставките на газ за България да се осъществяват само от "Топенерджи" и от никой друг. В меморандума е записано, че всичкият газ, който се доставя след изтичането на Ямбургската спогодба в частта за получаване на безплатната квота, ако мога така да я нарека, т.е. всички 3.5 млрд. куб. метра годишно, които ще продължим да получаваме по спогодбата, ще се заплащат с бартер на български стоки. И е записано, че ще се създаде специална организация, която ще реализира този бартер. Така че всичко, което сега уж отново договарят, е вече договорено и подписано. Трябваше просто да бъде реализирано като факт. Не виждам за какви отстъпки можем да говорим. Българските интереси в този период - през 1996 г., бяха стабилно защитени. Отстъпката беше направена от г-н Софиянски, когато с отмяната на конкурса за концесиите ние се върнахме във времето преди този меморандум. И започнахме отново да говорим кой ще доставя газа, кои ще бъдат посредниците, как ще се доставя газът, че с преки договори ще се изграждат газопроводите и т.н. Помните сигурно безсмислиците, които тогава говореше Божков - че изграждането на газопроводите ще става по Закона за държавните поръчки, после не по закона, а с директно възлагане. В крайна сметка какво стана? Кой все пак ще отговори защо загубихме 16-те млн. долара от увеличения транзит за догодина за Турция.
Какво е според вас бъдещето на големите енергийни проекти, които включват и нашата страна?
- В областта на петрола нещата са най-неясни дотолкова, доколкото са част от един геостратегически проект. Чисто икономическата обосновка на проекта е много сложна. Тя зависи от количествата и е с известен политически елемент, свързан с избягването на Босфора от Русия и от западните фирми. Много се надявам, че по време на визитите в Средния изток и министърът на външните работи, и президентът ще постигнат наистина някакви резултати. Но според мен ключът отново е Русия. Що се отнася до газовия проект, аз съм скептичен оптимист. Интересите са съпосочни. България може да печели от тези газопроводи. Русия ще загуби пари, ще загуби и време от протакането на проекта. Просто дебелоглавието трябва да има някакви граници. Много се надявам, че поне за част от проектите ще се договорим да минат през България. Защото загубите за нас от проекта през Черно море са явни и очевидни. Те са вече в рамките на около 150 млн. долара всяка година от транзитни такси. Що се отнася до електроенергетиката, това е въпрос, който незаслужено се подценява. България може да печели страшно много от електроенергетика и последната година - година и половина го доказват. Тези 10 млн. долара, които идват всеки месец в България, могат да бъдат 20. И ние да станем действително регионален енергиен център на Балканския полуостров. Имаме тази възможност, имаме капацитета. Нищо не пречеше, вместо да правим глупостите с "Белене", просто да го построим. Така, както направиха чехите в сърцето на Европа със същия тип реактор. Един млрд. долара трябвало да се инвестират. Те щяха да ги дадат, щяхме да го използваме съвместно, можеше да се направи джойнт венчър. Пазарът е уреден - ето я Турция. Иначе досега само ни наказват за геостратегическите ни предимства. В повечето случаи причината за това е неадекватната политика в енергийната област.
Каква ще бъде според вас съдбата на регистрирания от Обединени енергийни системи и Мултигруп Балкански енергиен център? По този повод вашето име се споменава в два аспекта - че сте блокирал този проект, от една страна, а от друга - че сте пуснал транзита на Мултигруп през България отново.
- Проектът беше амбициозен, но беше направен, така да се каже, без кръчмаря. Някой някъде сключил споразумение как ще транзитира ток през България, без да попита собственика на българската електроенергийна система съгласен ли е, не е ли съгласен, при какви условия и т.н. Така че регистрацията беше чисто формален акт. Що се отнася до реалната осъществимост на този проект, на този етап, а и в близките няколко години той е технически много трудно осъществим. Техническите характеристики на тези системи вече не отговарят на характеристиките на европейската енергийна система, а България се е насочила именно към нея. Вече повече от година България работи във връзка с тази енергийна система. Не можем да бъдем едновременно във връзка и с едната система, и с другата. Именно по тази причина аз съм бил против реализацията на този проект. Що се отнася до транзита на електроенергия, такъв транзит се осъществява от много години през България за различни страни, в различни количества, през различни периоди от годината. Такъв транзит беше осъществяван и през 1996 г. Но тогава го осъществявахме с различна цел от предишните години. Тогава транзитът беше използван като резерв за обезпечаване на българския износ.
Какъв е вашият отговор на твърдението, че именно на вашите протекции се дължи фаворизирането на компанията "7 М" като нов конкурент при възлагането на енергийни проекти?
- Какво значи фаворизиране, конкурент... Конкурент е нещо, което реално осъществява някаква дейност. Тези неща, с които във вашия вестник беше свързано и моето име, са, общо взето, в сферата на проектите. Нищо от това, за което пишете, не е реализирано докрай. Що се отнася до проекта за износ на електроенергия за Турция за сметка на ядреното гориво - това беше една възможност да решим въпросите. Все пак искам да си спомним за кой период ставаше дума. Това бяха януари, февруари, март, когато ние трябваше да платим по договора с Русия за доставка на ядрено гориво няколко десетки милиона долара. Стана много добре, че въпросът се реши по друг начин. Що се отнася до фаворизиране, никой пък не е казал, че в България в енергетиката може да работи само Мултигруп или само "Трон", или само който и да е. Този, който има добри предложения и има идеи, може да работи в енергетиката. Ако някой може да аргументира, че предложенията на някоя компания, дори на същата тази "7М", не са добри и не отговарят на националните интереси, нека го направи. Аз обаче смятам, че това, което те тогава предлагаха като възможности за трансфер на технологии съвместно с "Уестингхауз" и участие в програмите на АЕЦ "Козлодуй", е много полезно за България. За съжаление обаче не успяхме да го реализираме.
Сблъсъкът между очаквания и действителност - опит за поука
Георги Ганев, Център за либерални стратегии
Седем години не става това, което очакваме. Действителността все ни изненадва и все неприятно. Това не се е променило съществено през последните няколко месеца въпреки финансовата стабилизация и наличието на признаци за икономическо съживяване. Очакванията, че реформата изведнъж ще дръпне, че политическият процес и приватизацията ще станат по-прозрачни, че инфлацията ще престане да ни бичува, остават все още не-сбъднати.
Според икономическата теория очакванията са изключително важна съставка на икономическата среда и придобиват особено голямо значение в условия на безкрайна несигурност и неустановеност, подобни на българските. Връзката между постоянното несъответствие между очаквания и действителност, от една страна, и показатели като размера на инфлацията, нивото на безработицата, липсата на живец в производството, от друга, е твърде очевидна, за да има нужда да бъде обосновавана и защищавана. Въпросът, който се поставя тук, е има ли поука от тези седем години на несбъднати очаквания и ако да - каква е тя?
Един от отговорите на този въпрос е да, поука има и тя е, че не знаем да се учим. Участниците в икономиката оформят очакванията си въз основа на два фактора: съществуващите факти и модела за действителността, който показва какви ще бъдат последствията от тези факти. Досега участниците в българската икономика винаги обясняват провала на очакванията си предимно с първия фактор, с недостатъчно знание за фактите, с това, че има нещо скрито за нас в икономическата система. Оттук и упоритият и все по-богат живот на най-големия герой на българската икономика през последните петдесет и три години - най-обикновеното, но и много неопределено лично местоимение "те". То е символ на всичко онова, което не знаем, което целенасочено, подло и подмолно е скривано от нас, за да могат "те" да забогатеят за "наша" сметка. Това накратко е избраното от нас обяснение за несбъднатите ни очаквания. В него има истина, но може да се възрази, че досега не ни е помогнало да се научим да очакваме по-правилно и почти не е било подложено на конкуренцията на второто възможно обяснение - че моделът ни е погрешен. Ако определим процеса на познание като процес на изменение и поправка на умствените модели на действителността въз основа на обработката на новопостъпилата информация, второто обяснение би прозвучало така: несбъднатите ни очаквания се дължат не само на това, че не знаем фактите, но и на това, че не се учим от тях.
Когато действителността последователно противоречи на очакванията ни, трябва да се преразгледа моделът на действителността и да се поправи или изцяло замени с друг, който обяснява действителността по-добре - в смисъл, че при неговото използване действителността не представя толкова изненади. В потвърждение на това три много разпространени в България очаквания ще бъдат разгледани от гледна точка на неокласическия икономически модел и ще покажат, че ако този модел бе използван при формирането на очакванията, действителността едва ли би станала по-малко неприятна, но поне би била по-малко изненадваща.
Първото очакване донесло разочарование, е, че валутният борд бързо ще свали инфлацията до нива, близки до тези в Германия. Това очевидно не се сбъдва. През първите четири месеца на борда в България кумулативната инфлация е 13.9 процента. Всички медии и общественото мнение са единодушни, че това е значително по-високо от очакваното и че има противоречие между това, което бе обещавано от политици и експерти, и последвалата го действителност. Може да прозвучи парадоксално, но такова противоречие няма. Причината за привидния парадокс е разликата във времевите хоризонти. Бордът лекува в дългосрочен план и ако бъде прилаган по предписание, след пет или десет години инфлацията в България ще е колкото в Германия, но лекарството, наречено борд, не може, а и не би трябвало да се очаква да проработи за едно тримесечие. Това е показано и на практика - в Аржентина, привързана към американския долар, в първата година след началото на борда инфлацията е била десетина пъти по-висока от тази в САЩ; в Естония и в Литва, привързани към германската марка, през първото тримесечие на борда кумулативната инфлация е била съответно 69.6 и 12.8 процента. Днес бордът и в трите страни се счита за успешен. Причините, поради които не може да се очаква бордът да свали инфлацията в България незабавно, са доста: натрупаните неравновесия на пазарите водят до значителни промени в относителните цени, което поражда инфлация; инертността на икономическата и особено на паричната система и продължаващото отзвучаване на февруарския ценови шок; липсата на сигурност. Превишението на инфлацията на "дъщерната" валута над тази на валутата-майка в началото на борда не е обезпокоително и само по себе си не го застрашава, защото в дългосрочен план по-високата начална инфлация ще се компенсира от последваща относителна дефлация, т.е. от по-ниска инфлация на дъщерната валута от тази на валутата-майка, както се наблюдава в Аржентина.
В обобщение трябва да се подчертаят две неща. Първо, очакванията, че бордът с един замах ще се справи с инфлацията, показват, че ние все още разчитаме на някакво стоящо извън нас мистично средство да ни реши проблемите. Второ, ако изхождаме от неокласическия икономически модел за действителността, а не от мистиката, ще видим, че инфлацията в България през месеците юли, август, септември и октомври 1997 г. е напълно нормална.
Второто очакване разочаровало ни през последните няколко месеца, е, че след смяната по политическите върхове приватизацията ще тръгне не само по-бързо, но и по-гладко и най-вече не толкова скандално. Но скандали продължава да има едва ли не около всяко раздържавено предприятие. След като са толкова повсеместни, редно е да се запитаме дали трябва да се изненадваме от тях.
Една от същностните особености на социализма е неизяснеността на собствеността и особено на една от най-важните й страни - отговорността. При държавната "собственост" възможностите за обсебване на активите и за бягство от пасивите, т.е. от отговорност, са неограничени. Това поведение е много разпространено в България и е изключително доходоносно. Една от основните последици от раздържавяването е рязкото намаляване на възможността за прехвърляне на загубите. От това много хора ще понесат значителни лични щети. Логично е да се предположи, че те ще се противопоставят яростно на приватизацията.
Обстановката в България е изпълнена с неяснота по отношение на всички важни икономически показатели в предприятията и в стопанството като цяло. При такава несигурност разходите по сделките са много високи и всяка сделка става лесен прицел на поведение, насочено към лично облагодетелстване, което разчита да остане ненаказано и незабелязано. И така, има две групи от хора, обикновено тясно свързани с конкретните предприятия, които искат да се намесват в раздържавяването - едните искат да го спрат, за да не им спре кранчето на лесните печалби, а другите искат да се облагодетелстват, като уловят риба в мътната вода. Скандалът е основно оръжие и на двете групи.
Не може да се отрича, че някои скандали са свързани и с некомпетентност и корумпираност на самите приватизатори, но е наивно да се смята, че тези два фактора могат да обяснят наличието на скандал при почти всяка сделка, особено ако е по-голяма. Гореспоменатите две групи тясно заинтересовани хора съществуват около абсолютно всяко държавно предприятие. Оттук и неизбежността на скандалите. Ако някой очаква, че в България дори едно магаре може да бъде приватизирано без скандал, той очевидно не взема под внимание не само цялата действителност на последните седем години, но и съществуващите теории на човешкото икономическо поведение в условията на несигурност, на високи разменни разходи и на несиметрична информация.
Третото очакване, което все още не е разочаровано, но ще бъде, е изразено в обществените настроения. Много проучвания установяват силна подкрепа за идеята, че държавата трябва да осигурява безплатно на гражданите блага като здравеопазване, образование, подпомагане на възрастните, поддържането на реда и законността, културата и изкуството. Интересно е, че поддържането на реда и законността - една стопроцентово държавна задача, е доста назад в този списък, докато предпочитанията към други блага, при които държавната намеса в по-развитите пазарни икономики е значително ограничена, са много силни. Освен това ние, българите, продължаваме да искаме тези блага безплатно.
Непряко в тези настроения се съдържа невъзможното очакване, че България може едновременно да извърши прехода към пазарна икономика и да запази всички "безплатни" благини на социализма. В действителността, била тя пазарна или социалистическа, такова нещо няма, защото създаването, разпределението и потреблението на благата са неминуемо свързани с изразходването на ресурси. Проблемът е в това, че близо половин век пропаганда е успяла да наслои един неверен модел за света.
В своята представа за "безплатните" блага ние допускаме една проста грешка, наречена грешка на мащаба, при която обществото се разглежда като индивид. Между отделния човек и обществото като цяло има съществена разлика относно това какво е възможно. Напълно е възможно отделен член на обществото да "получи" някое благо, без лично да "плаща" за него. Но е невъзможно обществото като цяло да не плати за него. Например в здравеопазването трябва да бъдат платени заплати, амортизация на апаратурата, лекарства, консумативи. Всички те представляват изразходвани ресурси и колкото по-добра е здравната услуга, толкова стойността на тези ресурси е по-голяма. Следователно единственият икономически възможен начин едно благо да бъде безплатно е да не струва пукната пара. Ако искаме да имаме здравеопазване или образование, което все пак има някаква стойност, трябва да се занимаваме не с това дали то да бъде платено, а с това кой, как и колко от сметката да поеме. В свят на ограничени ресурси и неограничени нужди безплатност няма. Който очаква друго, ще бъде разочарован.
От разгледаните примери става ясно, че използването на нео-класическия икономически модел, при всичките му несъвършенства, би направило очакванията ни по-трезви. Тези примери също така показват, че досега използваният от нас модел на действителността е изпълнен с вътрешна логическа непоследователност. Грешката на мащаба е само един пример. Логически непоследователно е едновременно да се одобрява утвърждаването на строга отговорност и на твърди бюджетни ограничения и да се желае съществена намеса на държавата в много области на пазара, защото държавната намеса е царството на меките бюджетни ограничения. Логически непоследователно е да осъзнаваме, че съпротива срещу приватизацията ще има, и да се изненадваме от една от най-преките последици от тази съпротива - скандалите. И т.н.
Изложеното дотук не е аргумент в полза на неокласическия икономически модел, защото и неговата способност да предвижда бъдещето не е особено завидна. То е аргумент в полза на познанието, на постоянната проверка на предположенията ни за действителността, на повече самокритичност и на по-високи изисквания към нас самите. Седем години не става това, което очакваме. Може би няма да е зле да преразгледаме очакванията си и да престанем да се привързваме към модела си за действителността като към любимия футболен отбор - дори и да загуби с 10:0, той пак си ни остава любим, а да започнем да се отнасяме към него като към дрехата си: когато стане неудобна или изветрее, просто я преправяме или я сменяме, докато стане годна. В крайна сметка първо един приблизително реалистичен модел на пазарната икономика трябва да заживее в главите ни, преди действителният пазар да напълни джобовете ни.
Отново делят паспортите на частни и служебни
И този кабинет раздели бизнесмените на частни и държавни по искане на Европа
Министерският съвет прие новите проекти за лични карти, шофьорски книжки и задгранични паспорти в началото на миналата седмица. Те бяха представени от главния секретар на МВР ген. Божидар Попов. Експертни групи подготвят 3 различни варианта на новите документи за самоличност, които ще бъдат представени в парламента в началото на следващата година. Народното събрание ще трябва да приеме закон за паспортите през 1997 г. След това ще бъдат обявени конкурси.
Вече няколко правителства отлагаха подмяната на документите заради липсата на държавен герб на републиката, въпреки че имаше изготвени проекти. Подмяната на зелените паспорти с лични карти ще започне през 1999 г. Те ще представляват ламирани картончета със снимка и основни данни за гражданина. Вероятните им размери са 10 на 7 см. Предвижда се в личните карти да има засекретена информация с компютърен код, която да се разчита само от органите на Министерството на вътрешните работи. Освен рождена дата, ЕГН, местоживеене, цвят на очите и ръст в личната карта няма да се вписва друга информация за гражданина като семейно положение, месторабота, брой на децата и адресна регистрация. Идейният проект, който ген. Попов показа в Министерския съвет, предвижда на гърба на документа да се вписват допълнителни данни като кръвна група, желание за донорство и др. Тепърва щяло да се мисли дали на гърба на картата да няма и пръстов отпечатък.
Новите задгранични паспорти ще имат син цвят, а върху тях ще има щампован златен герб. Информацията в тях ще бъде на български и на английски език, а не както досега, на френски и руски. В тях има и графа за идентификация на личния подпис на притежателя му, която в досегашните (червени) паспорти липсваше. Така обикновените граждани ще могат да удостоверяват подписа си с документа си за самоличност при елементарни операции, като осребряване на чек например. Задграничните документи ще бъдат четири вида - обикновени, служебни, дипломатически и моряшки.
С новия проект и този кабинет раздели бизнесмените на частни и държавни. Служебните паспорти по сега действащите норми могат да бъдат издавани само на директори на държавни предприятия, държавни и общински служители. Неправомерното издаване на служебни паспорти беше причина десетки кметове да бъдат подведени под отговорност за издаване на фалшиви документи през миналите години. Според източници от Министерството на външните работи мултиплицирането на служебни паспорти и в новата ситуация се налагало, за да се пробие шенгенската завеса. Западните посолства давали предимство на държавните чиновници и не им създавали спънки при издаване на визи. Това обаче поставя в неравнопоставено положение частните бизнесмени.
Паспортната реформа ще започне със задграничните документи през есента на следващата година. Около 3 милиона задгранични паспорти ще бъдат сменени до края на 2001 г. Все още не е ясна точната цена на смяната на паспортите, но вероятно тя ще се движи около 50 000 лева. Близо 6 милиона зелени паспорти и 2.5 милиона шофьорски книжки също ще трябва да бъдат подменени. Според главния секретар на МВР Божидар Попов новите документи ще бъдат много добре защитени от фалшификация.
Кабинетът регламентира достъпа до телекомуникационния пазар
С решение на правителството от миналия понеделник беше регламентиран достъпът до нашия телекомуникационен пазар. По този начин още преди приемането на нов закон за далекосъобщенията българското правителство определи сроковете, след които е задължено да разруши монопола на държавната телекомуникационна компания върху повечето услуги и дейности в тази област. Страната ни на практика изпълнява тези условия от 1 декември миналата година, когато беше приета за член на Световната търговска организация (СТО), въпреки че те се институционализират с решение едва сега. Тогава България беше задължена да представи на организацията проект за либерализирането на нашия телекомуникационен пазар, тъй като това е едно от условията за членство в СТО.
Според приетите условия БТК ще запази изключителните си права върху инфраструктурата до 31 декември 2004 г. По настояване на Международната търговска организация обаче в законопроекта за телекомуникациите либерализацията по отношение на фиксираната телефонна мрежа ще започне от 31 декември 2002 г., т.е. две години по-рано от първоначално обявения срок. Още пет години националният ни оператор ще има монопол и върху обществената телефония. До 2004 БТК запазва монопола си върху телексните и телеграфните услуги. По отношение на трансграничните VSAT-услуги за обществено ползване националният ни оператор ще има монополно право до края на 2002 г. Дотогава никой друг освен БТК няма да може да предлага гласова телефония за обществено ползване чрез VSAT.
Напълно либерализирани още отсега са пейджинг-услугите и мобилните услуги за данни. Предлагането на мобилни клетъчни гласови услуги обаче до 2002 г. може да става само чрез използването на международната мрежа на БТК, с изключение на случаите, в които националният оператор не може да предостави необходимата инфраструктура.
Гласуваните от правителството ограничения предполагат, че пълната либерализация на телекомуникациите у нас ще стане след 2004 г. Тя е едно от условията за членство в Европейския съюз - всички страни, членки на съюза, ще либерализират този сектор на 1 януари 1998 г. Съюзът обаче вече направи няколко изключения - отложи пълната отмяна на монопола в тази област за Гърция, Португалия и Люксембург. Според експерти съюзът вероятно ще направи такъв компромис и за първите новоприети членки в него. Първенците в Източна Европа обаче вече приватизираха частично телекомуникационните си компании, което е крачка и към пълната либерализация. В България този процес беше значително забавен по времето на правителството на Виденов, а от промените насам законодателството в тази област не е пипано. Според сега действащия закон за далекосъобщенията държавата има пълен монопол в областта на телекомуникациите, а новият проектозакон, който трябва да регламентира пазара на телекомуникации у нас, вероятно ще бъде приет едва следващата година. Така че изпълнението на условията на Световната търговска организация е първият реален ангажимент на държавата за либерализирането на телекомуникациите.
Няма икономически стимул частниците да организират тържища
Антоанета Алексова
До 18 февруари следващата година стоковите тържища трябва да получат лиценз за дейността си от Комисията за стоковите борси и тържищата, както и да приведат тръжната търговия в тях според изискванията на Закона за стоковите борси и тържищата. От месец септември, когато комисията започна да приема документи, досега само фирмата "Булгарплод" ЕАД е заявила официално желание да узакони търговията си. Останалите над 100 действащи в момента неорганизирани "тържища" все още се бавят с регистрацията. След 18 февруари търговците, които организират тръжна търговия без разрешение на комисията, ще се наказват с глоби от 50 до 200 минимални работни заплати.
С наближаване на крайния срок за лицензиране проблемите, които законът създава, добиват публичност. Критиката към нормативния документ обаче идва близо една година след приемането му. "Законът е лош, не сме го правили ние, но сме принудени да го прилагаме", коментират членове на комисията по стоковите борси и тържища. Има надежда законът да бъде променен в началото на следващата година, обясни главният юрисконсулт на търговското министерство и член на Комисията за стоковите борси и тържищата Райна Димитрова. Търговският министър Валентин Василев е поискал от Комисията за стоковите борси и тържищата конкретни предложения за промяна на нормативния документ, за да бъдат включени поправките в закона в законодателната програма на министерството за следващата година. Проблемите пред лицензирането на тържищата бяха сериозно повдигнати през миналата седмица на специална конференция.
С този закон организатори на тържища ще бъдат държавни и общински фирми. Депутатите от предишното Народно събрание, което прие закона, са оставили назад икономическия интерес на частниците, чиито капитали на този етап няма да влязат в тържищата. По закон тържищата се създават като организации без право на печалба. Превишението на приходите над разходите се заделя във фонд "Резервен". Парите в него могат да се използват за разходи, които обаче са пряко свързани с дейността на тържището.
Държавата пое инициатива по създаване на тържища в страната. С решение на Министерския съвет преди седмици бе прехвърлена търговска база, държавна собственост, на община Дамяница, Гоцеделчевско. Предстоят и още актове на кабинета, с които държавата ще отстъпи собственост на общините, които пък ще се ангажират да организират тържищата по места, съобщиха от търговското ведомство. В най-скоро време община Монтана по решение на кабинета ще придобие собственост над търговската база на фирма "Ирес" - Монтана, обещаха от търговското министерство. Целта е общините да станат основни участници в организацията на тръжната търговия. Участието на общините в организацията на тържищата се определя като начин цените на стоките на тържището да се подържат относително стабилни, тоест да се избегне възможността цените на продукцията да се нагнетяват от високи наеми. Не е гаранция обаче, че общинските тържища ще управляват разходите си ефективно. Когато се наложи да покриват по-големи разходи, несъмнено най-лесно ще се посяга към увеличение на наемите. В тези случаи обаче липсата на конкуренция между самите тържища ще е нездравословна за пазара. Търговците при тържище монополист във всеки град ще останат без алтернативно място за търговия. Оставайки на тържището, с пълно основание те ще калкулират наема в цените на продукцията си и те пак няма да са социални. Наемите за участниците на тържището са основният приходоизточник. Единствено през наеми организаторите на тържището могат да набавят инвестиции за модернизация на пазарите.
Едва ли са основателни опасенията, че частниците, които се наемат да организират тържище, ще търсят максималната печалба. Конкурентният пазар е този, който може да изхвърли недобросъвестните дружества. Ако някой собственик на тържище си позволи да вдигне прекалено наемите на сергиите, търговците лесно могат да го напуснат. Но за това, разбира се, трябва да имат избор.
Единствен стимул търговците наематели да влязат като съдружници в търговско дружество - организатор на тържище, е възможността им след това индиректно да влияят върху управлението на пазара. "Те могат да създадат правен субект например с бившите държавни търговски бази, които се нуждаят от свежи капитали за подновяване, а от друга страна, да участват в тръжната търговия", обяснява главният юрисконсулт на търговското ведомство Димитрова. В този случай те няма да могат да реализират печалба като организатори на тържището, но поне ще могат да го управляват по начин, който им позволява да повишат оборота си като търговци. Според закона за стоковите борси и тържища само дружеството организатор няма право да търгува с наличните на тържището стоки.
Друга слабост на закона е липсата на точно определение за тържище, както и регламентиране на стоките, които могат да се допускат за търговия на него. В цял свят тръжната търговия е за бързо разваляемите стоки, коментират експерти. "Законът ни принуждава да даваме разрешение за всякакъв вид търговия на тържище, тъй като в него липсва спецификация на стоките", обясни Георги Михнев, председател на Комисията за стоковите борси и тържищата.
Може да се провалим и на поправителния за GSM-кредит
Галина Александрова
Провал застрашава и втория опит да се възползваме от възможностите на американската програма за гарантиране на експортните кредити GSM-102, защото фирмата вносител Техноимпортекспорт има сериозни трудности при осигуряването на обезпечение по кредита.
Целта на програмата GSM-102 е да подпомогне селскостопанския износ на САЩ, като правителството предоставя гаранции и насърчава американските банки да отпускат кредити за чуждестранни банки. Програмата се управлява от американския департамент по земеделието и от Корпорацията за стокови кредити. Поради кредитната гаранция за експорт американските банки могат да предложат изгодни лихвени проценти и по-дълги срокове за погасяване на чуждестранните банки, които обслужват програмата, поради което те са по-конкурентни от тези при други търговски заеми.
Схемата за ползване на кредита.
За да стане оперативна кредитната линия, трябва да се сключат кредитни споразумения между американска и българска обслужваща банка и търговски договор между американска фирма износител и съответно българска фирма вносител. Кредитът се гарантира от българското правителство. Тази гаранция важи пред департамента на земеделието на САЩ. Сделката се регистрира в Корпорацията за стокови кредити. След нареждане на вносителя българската банка, избрана да обслужва кредита, открива неотменяем акредитив в американска банка. След реализирането на експорта американската фирма усвоява парите по акредитива, които на практика са средства на банката, гарантирани от департамента по земеделието на САЩ. Тази сума се оформя като задължение на българската банка към американската. От своя страна българската банка записва съответната сума като кредит за фирмата вносител с едногодишен срок на изплащане. Вносителят трябва да погасява задължението към българската банка на съответните падежи според договорените с нашата банка условия. Българската банка от своя страна трябва да плаща задълженията към американската според условията на кредитната линия по програмата GSM-102. Ако се появят проблеми в плащанията от страна на фирмата вносител, плащането се извършва от държавата, която пък си прибира парите от обслужващата банка. В този смисъл финансовият риск по кредита е най-голям за българската обслужваща банка, която трябва да прибере парите си от фирмата вносител. Поради изискването за държавна гаранция банката няма право да избира фирмата клиент, с която сключва договора. Като гарант по кредита българското правителство посочва както стоката, която ще се внася, така и фирмата вносител. Срокът за подписването на договорите е до 30 септември, когато приключва фискалната година в САЩ.
В средата на юли миналата година страната ни бе уведомена, че може да се включи в американската програма за стимулиране на експорта. Министерският съвет одобри сделката и в края на юли парламентът ратифицира държавната гаранция. За обслужваща банка бе посочена Булбанк, а за вносител бе определена "Зърнени храни" ЕООД. Сделката обаче се провали, след като се оказа, че крайният купувач - държавният резерв, не може да предостави необходимото обезпечение, и Булбанк отказа да поеме риска да не може да прибере парите си. Преди около три месеца се откри нова възможност за отварянето на кредитна линия по GSM-102, като се включи в употреба гласуваната миналото лято държавна гаранция. Сделката бе регистрирана в Корпорацията за стокови кредити в последния момент преди приключването на фискалната година в САЩ.
Държавният департамент по земеделието на Щатите одобри две български банки за обслужването на кредита - Булбанк и Юнионбанк. Правителството, представлявано от Министерството на земеделието, посочи и вида на стоката, която ще се внася - соев шрот, който се използва като компонент във фуражните смески за животновъдството. Заради ограничените нужди на животновъдството и поради спецификата на продукта, който е нетраен, труден за транспортиране и не може да се съхранява дълго време, бе решено да не се използва цялата кредитна линия от 25 млн. долара, а само 3.7 млн. долара. Преди няколко седмици правителството освободи соевия шрот от митнически такси и налози и според изчисленията на финансови и земеделски експерти това ще понижи цената на соевия шрот с около 100 долара на тон в сравнение с доставките, които се реализираха досега от други вносители, основно от "Гленкор".
Техноимпортекспорт блокира кредита.
Правителството явно разбира напълно буквално своето право да посочи фирмата вносител. В противен случай то би организирало избора му според международните правила и закона за държавните поръчки, т.е. чрез конкурс. И миналата, и тази година обаче конкурсът е недолюбвана форма за избор на партньора по търговския договор в рамките на програмата GSM-102. При миналогодишния опит бе наложена фирмата "Зърнени храни", която не пожела, а и не би могла да гарантира кредитната линия, дори ако бе заложила всичките си материални активи в полза на Булбанк.
Тази година правителството в лицето на министър Валентин Василев си избра за вносител външнотърговската организация Техноимпортекспорт. Един трудно защитим избор, като се има предвид, че тази фирма няма никакъв опит в търговията със земеделска продукция, нито разполага със съответните складове и бази за съхранение на стоката. Презумпцията явно е, че соевият шрот директно от пристанището ще отиде в складовете на фуражните заводи, т.е., както и миналата година, фирмата вносител ще се окаже само един посредник, чиято роля е да спечели малко пари от комисионите по сделката. Още повече че се оказва, че Техноимпортекспорт има сериозни затруднения при осигуряването на обезпечение пред Булбанк и Юнионбанк.
От двете банки с право настояват за перфектно обезпечение. Според Закона за банките това е залог на злато или блокиран при банката депозит в конвертируема чуждестранна валута или в левове, стойността на който по всяко време надхвърля с 25 на сто дължимата сума по кредита, заяви банков специалист. Според него обсъжданата миналата година възможност с гарантиране на кредита от ДФРР сега не е актуална.
Техноимпортекспорт разполага с валутен депозит в Булбанк от около 6 млн. долара, твърдят хора от фирмата. Оказало се обаче, че с тези пари вече са гарантирани други сделки на външнотърговската фирма, сред които строителство в Германия и внос на месо от Румъния, който е реализиран от бившето ръководство съвместно с "Елтекс холдинг", твърди източник, близък до Техноимпортекспорт. Според него външнотърговската организация не разполага с други активи освен сградата, в която се помещава офисът на фирмата.
Шиляшки обърка сметките на енергетиката
Галина Александрова
Сметките на енергетиката отдавна са непосилно предизвикателство не само за средностатистическия гражданин, но и за далеч по-обиграни в счетоводната комбинативност умове. Последното творение на Комитета по енергетика, което бе внесено в енергийната комисия на парламента като проект за бюджет на отрасъла, обаче бие всички досегашни рекорди.
Неизвестно защо зам.-шефът на КЕ Кирил Гегов, бивш виден финансист от ведомството на Муравей Радев, поиска да не се обявяват цените, при които са правени разчетите в проектобюджета. След това се чу, че комитетът предвиждал известно поскъпване на парното, вероятно и на въглищата, цената на тока обаче ще остане 3.5 цента на кВтч. Така и не се намери отговорен служител в това ведомство, който да обясни в прав текст какво точно стои зад тези 3.5 цента.
Според експертите в цената на тока сега се включват: разходните норми за производство (цени на енергоносителите - мазут, въглища, ядрено гориво), заплати, разходи за основни ремонти (по ремонтните програми на дружествата), текущите и най-неотложни разходи за съхраняване на ядреното гориво, финансови разходи на базата на кредитния план на НЕК, амортизации. Странна е обаче настойчивостта на електрокомпанията да води общо счетоводство за всичките си дружества. В резултат никой не може да каже колко точно струва електроенергията, произведена в която и да е отделна централа. Свидетели сме дори на парадокси. Наскоро шефът на НЕК Иван Шушулов обяви, че себестойността на тока от ТЕЦ - Варна, е 4 цента на кВтч. Според други експерти тази цифра надхвърля 4 цента. Справка от централата обаче показва, че през последните два месеца себестойността на тока е около и под 2.33 цента на кВтч.
Отделните централи се надпреварват в соченето на ниска себестойност на собственото си производство. Най-големите производители на електроенергия в страната са АЕЦ "Козлодуй" (произвежда около 40% от електроенергията в страната) и ТЕЦ "Марица изток" (близо 30%). Според експерти себестойността на ТЕЦ "Марица изток" е около 1.8 цента на кВтч. За атомната енергия се твърди непрекъснато, че е най-евтината, т.е. и тя е около 1.9-2 цента на кВтч. Пита се откъде идват тогава тези 3.5 цента. При това се оказва, че в цената на НЕК изобщо не са включени милиардите (според някои данни около 35 млрд. лв.), необходими за проектиране и отчуждаване на земи за мини "Марица изток". Въпреки че мините не са в структурата на НЕК, тези разходи влизат в себестойността на въглищата, с които се захранва ТЕЦ "Марица изток". Не са включени също стотиците милиони долари, които трябва да попълнят фондовете за извеждане на атомните реактори на АЕЦ "Козлодуй" от експлоатация и за безопасно съхраняване на радиоактивните отпадъци. За ръководството на НЕК, не само сегашното, но и всички предишни, тази позиция крие определени предимства. Неяснотата дава възможност да се жонглира с цифрите, да се пренасочват средства от едно производство към друго, като неефективни производства се прикриват зад гърба на рентабилните, да се дава приоритет на един вид производство, например на атомната енергия, пред останалите на базата на съмнителната аксиома за нейната ниска себестойност. Това е съществуващото статукво от години - всички предприятия - производители на електроенергия, са в примката на НЕК, която преразпределя парите им, диктува режима им на работа, определя инвестиционната им политика, та дори и доставчиците, както намери за добре. Към това се прибавят изкуствено формираните и налагани отгоре цени на местните въглища, които са на път да убият най-рентабилното електропроизводство - това в "Марица изток". Единната цена на тока пък прави излишен всеки напън за ефективност и конкурентност, за намаляване на производствените разходи и загубите.
Приносът на сегашния КЕ към тази картина е в новия почин, според който печалбата на НЕК ще субсидира топлофикациите.
Две редовни и едно извънредно заседание на Парламентарната комисия по енергетика не стигнаха, за да могат недоумяващите депутати и експерти да разгадаят ребусите в становището на КЕ по проектозакона по държавния бюджет за 1998 г. Според досегашната практика, която се запазва и през следващата година, производителите се субсидират чрез националния фонд "Енергийни ресурси". Основната цел на двегодишните оздравителни програми - да се премахне субсидирането и през 1998 г. да се постигне нулев бюджет, се отлага за неопределено бъдеще по отношение на топлофикациите и някои въгледобивни дружества.
В план-сметката на НФ "Енергийни ресурси", която представи зам.-шефът на КЕ Кирил Гегов, след като се отчита предстоящата ревалоризация, се сочи, че трябва да се осигурят 158.4 млрд. лв. за субсидии през 1998 г. От тези пари близо 135 млрд. лв. ще отидат само в топлофикационните дружества. С 15.2 млрд. лв. ще се дотира производството на брикети и 8.3 млрд. лв. ще подпомогнат губещия въгледобив. Според експерти на комисията тези средства са напълно достатъчни, за да покрият загубата, която се получава като резултат на разликата между разходите и собствените приходи поради все още неадекватните цени.
Очакваните приходи във фонд "Енергийни ресурси" по същата план-сметка възлизат на близо 268 млрд. лв. при 91% събираемост. Заключението на експертите е, че средствата, необходими за субсидиране през 1998 г., са осигурени в пълния им размер по този начин. Друг е въпросът, че в този подход липсва елементарна икономическа логика, освен това той противоречи на нормативните разпоредби.
Над 220 млрд. лв. (над 80% от общите приходи) идват от НЕК. Предвижда се електрокомпанията да внесе целия си данък върху печалбата и дивидента във фонда. Неотдавна за електроенергетиката бе приета преференция в Закона за данъка върху печалбата. Според нея данъкът печалба се преотстъпва на фонд "Енергийни ресурси" за 5 години, като средствата трябва да се използват за инвестиции и развитие на системата. Парите обаче ще отидат изцяло за субсидиране на неефективни производства, а НЕК ще продължи да работи в условията на перманентна финансова недостатъчност. За една инвестиционоемка сфера, каквато е електропроизводството, такова източване на пари е самоубийство.
КЕ прави предложение и за допълнително погасяване на задълженията на топлофикациите за ползван природен газ чрез безналично прихващане на тези задължения. Според експертните справки задълженията на топлофикационните дружества към края на септември са в размер на 59 млрд. лв. В края на тази година те ще достигнат 136 млрд. лв., а към 31 март 1998 г. ще бъдат 237 млрд. лв. Предложението на КЕ е в два алтернативни варианта - безналично прихващане на дълговете от 31 март 1997 г. до 31 март 1998 г. или от 1 януари 1998 г. до 31 март 1998 г. Ако е възможен вторият вариант, тогава защо изобщо се поставя въпросът за първия? Според експерти безналичното прихващане е безсмислено разточителство, тъй като с обирането на печалбата на НЕК парите за субсидии практически са осигурени.
В представената от КЕ план-сметка за издръжката на дейността на фонда "Енергийни ресурси", за който досега не е предвиждана бюджетна издръжка, изведнъж се появява сумата 180 млн. лв. Издръжката на целия КЕ с над 100 служители е 300 млн. лв. Шиляшки не успя да интегрира Булгаргаз в структурата на ведомството си, в план-сметката не са предвидени приходи от газовата компания, тя изведнъж изчезна и от приходната част на бюджета. КЕ не представи информация за очакваните приходи в държавния бюджет от Булгаргаз, произтичащи от Ямбургската спогодба, транзитните такси и данък върху печалбата както за 1997 г., така и за 1998 г. Газовата компания се споменава във връзка с бюджета само като страна при операцията с безналичните прихващания на задълженията на топлофикационните дружества.
Сериозна част от постъпленията във фонда "Енергийни ресурси" могат да дойдат от плащания от Булгаргаз данък върху печалбата, смятат енергийни експерти. Депутатите от енергийната комисия поискаха примерни разчети за приходите на газовото дружество за 1998 г., за да се знае на какво може да разчита енергийният фонд през следващата година. По-голямата част от отчисленията на НЕК според експерти и депутати трябва да се насочи в двата ядрени фонда, необходими за етапното извеждане на блоковете на АЕЦ "Козлодуй" от експлоатация и изграждане на хранилище за радиоактивни отпадъци.
Дипломатически совалки форсират енергийните проекти
Галя Илиева
Представители на Каспийския петролопроводен консорциум, който ще експлоатира находищата в района на Каспийско море, ще бъдат поканени на среща за нефтопровода Бургас - Александруполис, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев непосредствено след завръщането си от Атина. Тази среща ще се проведе веднага след първото заседание на инженеринговия комитет, в който ще бъдат представени трите държави, инициирали проекта "Трансбалкан" - България, Гърция и Русия. Заседанието е насрочено на 4 и 5 декември в Атина и на него трябва да се уточнят последните технически и икономически проблеми по изграждането на съоръжението. Очаква се по време на тристранната среща да бъде подписан проект за споразумение.
В понеделник се очаква Министерският съвет да одобри меморандума за тристранно техническо сътрудничество между българската, гръцката и руската страна за проучване и проектиране на нефтопровода Бургас - Александруполис. Ще бъде утвърден и съставът на българската част в инженеринговия комитет, която ще се състои от трима души. Контролът и координацията на дейността на българската част в комитета се възлага на вицепремиера и министър на териториалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Българската страна е поела ангажимент да представи направлението на трасето през територията на България. Като част от подготовката на 19 ноември в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе проведен експертен съвет с участието на 23 ведомства, който съгласува направлението на трасето по принцип. На българска територия линейната част на съоръжението обхваща около 166 км и преминава през територията на 7 общини - Камено, Бургас, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград. Според вицепремиера Бакърджиев най-сериозният проблем, на който се дължи и забавянето на проекта за изграждането на тръбопровода, е липсата на гаранция от страна на Русия, че ще осигури минималния обем за транзитиране, който ще оправдае инвестицията. Експерти изчисляват, че минималните количества за транзитиране са 15 000 тона суров петрол годишно. Опитът с бездействащите тръби на газопроводите към Гърция и Македония е достатъчен, за да ни предпази от ново блокиране на пари в скъпи съоръжения, които след това не могат да се използват ефективно и не носят приходи, коментират експерти.
Според експерти по инфраструктурни проекти този проблем ще стои, докато преговорите се водят само между трите страни, нито една от които не е собственик на петрола, който се очаква да транзитираме. Реалният собственик на петрола е Каспийският петролопроводен консорциум. Именно той може да гарантира минималните транзитни количества. Включването му в проекта ще създаде възможности и за корпоративно финансиране на българската част от проекта. На предпоследната среща по трансбалканския проект, чийто домакин отново беше Атина, бяха поканени представители на Каспийския консорциум, но не присъстваше никой от руска страна. Това до голяма степен създаде напрежение в тристранните преговори по проекта. Русия ще има водеща роля при контактите с консорциума, без да изпълнява ролята на посредник, обясни Евгений Бакърджиев. Руската страна има по-силни позиции, тъй като трасето от Каспийския басейн до Новоросийск минава през нейна територия и тя трябва да даде гаранции за изграждане на трръбопровода и за съоръженията, които са необходими на пристанище Новоросийск, за да може да се получава съответното натоварване, подчерта вицепремиерът. Според него при срещата с големите компании - акционери в Каспийския тръбопроводен консорциум, най-вероятно ще се обсъди и възможността за предоставяне на дялово участие в смесеното дружество за изграждане на петролопровода срещу осигуряване на финансиране. В консорциума участват Русия с 24%, Казахстан с 19% и Оман със 7%. Дялове в консорциума имат също "Шеврон" - 15%, "Лукарко" (смесена компания на "Лукойл" и "Аларко") - 12.5%, "Мобил" - 7.5%, "Роснефт/Шел" - 7.5%, "Аджип" - 2%, "Бритиш газ" - 2%, "Амоко" - 1.75%, "Орикс" - 1.75%.
В интервю за Атинската телеграфна агенция вицепремиерът Бакърджиев наблегна на енергийните въпроси и особено на тези, които касаят отношенията с Русия и "Газпром" по условията за доставка на природен газ, се твърди в публикация на атинския вестник "Навтемборики" по повод на посещението на българския вицепремиер в Гърция. Според същата публикация министър Бакърджиев е подчертал, че остават нерешени въпросите с процентното участие на свързаните с проекта страни, тъй като все още руската страна не може да определи количествата, които ще се транспортират.
"От интервюто на българския министър става ясно, че България има сериозни различия с Русия по енергийните въпроси. Основната цел на България е да бъдат решени крайните условия за доставка на газ от страна на Русия. С тези аргументи става ясно, че съседната страна в стремежа си да реши проблемите с доставката на руски природен газ иска да създаде общ фронт с Гърция срещу Русия. Поне засега не съществуват симптоми, че гръцката страна въпреки различията, които има с Русия, ще се съгласи с една подобна тактика", коментира в."Навтемборики".
Междувременно външният ни министър Надежда Михайлова също посвети основната част от воаяжа си в Средна Азия и Закавказието на възможностите за включването на България в проекти за алтернативни доставки на природен газ и транзитирането на синьото гориво от бившите съветски републики към Европа.
Бивши собственици и приватизатори искат собственост върху марки цигари
Галя Илиева
Наследници на бившите собственици на старозагорската цигарена фабрика "Слънце" са поискали да получат права върху марката на популярните в миналото цигари, стана известно през миналата седмица. В. "Континент" съобщи, че трите сестри Дора, Мария и Райна Драганови са завели дело и чакат решението на Софийски градски съд. Те са заявили, че ако не успеят да върнат правата си у нас, ще ги потърсят в Страсбург. Събирателното дружество "Слънце" стартира дейността си през 1918 г. Неговите цигари притежават най-дълго употребяваните фирмен знак и търговска марка. След реституцията сестрите са възстановили собствеността си върху част от фабриката, която е наследство от баща им, обясни председателят на надзорния съвет на "Булгартабак холдинг" Дако Михайлов. Според него и предишният закон за реституцията, и последният закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти не третират въпроса с реституцията на интелектуалната собственост, каквато е търговската марка.
Търговските марки са най-ценният актив на Булгартабак.
Затова е обяснимо, че в последно време те са обект на конфликтни интереси. От едната страна е стремежът на Булгартабак да запази и да затвърди правата си върху търговските марки от производствената му листа, всяка от които формира свой сегмент във вътрешния пазар на тютюневи изделия. Марките на Булгартабак покриват 98 на сто от пазара на цигари, само 2% е делът на иностранните папироси, показва статистиката на холдинга. От другата страна са желанията, потвърдени от няколко опита, за пробив на външни на системата фирми в производството и реализацията на нови марки цигари. Една от възможностите за такъв пробив е реституцията на търговски марки. Около 65-70 са марките цигари, които се произвеждат от предприятията в системата на холдинга. От тях с най-дълга история са "Слънце" и "Арда". За "Арда" не са предявявани реституционни искове, а за "Слънце" не е известно кой точно трябва да възстанови правата на собствениците върху марката, тъй като тя от 10 години не фигурира в производствената листа на холдинга, обясниха от Булгартабак. Дори и да възстановят правата си върху марката, собствениците трябва да има къде да я произвеждат. Едната възможност е производството на ишлеме във фабриките на Булгартабак. В холдинга обаче не са ентусиазирани от възможността сами да си отглеждат конкуренция. Ако се появи независим производител, за да пробие на пазара, новата марка трябва да измести някоя от марките на Булгартабак. Не може да се очаква, че холдингът ще прояви толерантност към опити за стесняване на пазарното му присъствие, след като политиката му в последно време последователно и целенасочено води към централизиране на производствената и търговската дейност и укрепване на монопола на Булгартабак, коментират търговски експерти. Това е най-важният елемент в новата стратегия за оцеляване на отрасъла и възстановяване на пазарните му позиции зад граница. С далеч по-добро око се гледа например на възстановяването на права върху движимо и недвижимо имущество и обезщетяването за одържавени тютюни, с които са се плащали дължими от българската държава репарации, за които собствениците им не са възмездени.
В началото на годината за- малко не станахме свидетели на прецедент с приватизирането на търговската марка Булгартабак.
До това щеше да доведе пакетът от договори между холдинга, благоевградската цигарена фабрика, фирмата на Мултигруп "БТ Ем Джи" и автора на международната програма "Послание към света 2000" Кирил Апостолов, ако беше реализиран докрай, смятат в Министерството на търговията. От началото на годината "БТ Ем Джи" пусна на пазара нови цигари с марката "Булгартабак", допълнена с картинки и хуманитарното "Послание към света 2000". Хората запомниха новите цигари само под името "Булгартабак". Четиристранният договор между лицензодателя "Джординекс ентърпрайсиз", представлявана от Кирил Апостолов, "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ" и "БТ Ем Джи" предвижда производството на 500 тона цигари за четири години. "БТ Ем Джи" получава изключителни права върху тяхното дистрибутиране, като в дистрибуторския договор са предвидени и някои преференции за фирмата на "Мулти", каквато е разсроченото плащане в рамките на десет дни.
В момента пакетът от договори е представен в комисията за разваляне на договорите към търговското министерство, която бе създадена заради множеството неизгодни сделки главно в туризма, съобщи шефът на надзорниците Дако Михайлов. Комисията още не е обсъждала тези договори, но специалистите се съмняват, че ще бъде лесно да се анулират поради тяхната перфектност и липсата на формални основания за протестирането им. Единственото, което успя да направи новият съвет на директорите на "Благоевград БТ", е решението да се отмени преференцията с разсроченото плащане, съобщи Весела Георгиева, експерт в търговското ведомство и член на директорския борд.
Междувременно "Булгартабак холдинг" регистрира нова марка цигари "Булгартабак" и до месец ще започне производството им също в благоевградската фабрика. До момента по договора с Мултигруп са произведени само около 50 тона цигари "Булгартабак" и едва ли ще има повече, твърдят от холдинга. Според представителите на търговското министерство дори да не се обяви нищожност на договора по съдебен ред, конфликтът около марката "Булгартабак" ще намери естественото си разрешение в края на годината, когато приключвало действието на договора с "БТ Ем Джи". В четиристранния договор за производство и дистрибуция като краен срок на неговото действие обаче е посочена 2000 г. Данък печалба става 28 на сто
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
През миналата седмица Народното събрани прие и втория закон от т.нар. пакет данъчни закони. Законът за корпоративното подоходно облагане бе приет на второ четене, но на извънредно заседание този вторник ще се решават ставките, с които ще се облага фирмената печалба. Според програмата, предвидена от кабинета, до края на годината в пленарна зала трябва да бъдат гласувани още два данъчни закона - Законът за облагане на физическите лица и Законът за местните данъци и такси.
Ставките - защо да е просто, като може да е сложно.
Депутатите приеха, че данъкът за общините ще бъде в размер на 10% от положителния финансов резултат, а данък печалба ще се начислява върху остатъка след облагането с общинския данък. Досегашният размер на общинския данък беше 6.5 на сто. Предложение на депутата Благовест Сендов е поводът ставките на данъка за републиканския бюджет да не бъдат гласувани в пленарна зала. Данъкът върху печалбата да бъде плавно прогресивен, а не както е предвидено в проекта, ставката да бъде една до определен праг, а ако той бъде надвишен дори и с един лев, данъчната ставка нараства драстично - това е предложението на депутата от ПГДЛ. Предложението на Министерския съвет бе данъкът за републиканския бюджет да бъде в размер на 30%, а за данъчно задължените лица, които са реализирали приходи от продажби за предходната година в размер, по-малък от 150 млн. лв., ставката да бъде 20%, като това няма да касае банките и другите финансови институции.
Предложението "Благовест Сендов" данък печалба да се изчислява по специална формула с цел по-голяма плавност на данъчната тежест по принцип не е лишено от логика. Но то противоречи на един от основните принципи на новия пакет данъчни закони, а именно тяхната простота. Въвеждането на няколко различни ставки и прагове и най-вече стряскащата на вид формула ще доведе до усложняване на данъчния процес и объркване сред данъкоплатците, неспециалисти в областта. А възниква и въпросът, ако тази схема е толкова добра, защо не е популярна по света. Или иначе казано, предложението става, но не тук и не сега и най-вероятно няма да бъде прието от Народното събрание. Като се има предвид, че бюджетната комисия подкрепи и дооформи предложението на Венцеслав Димитров, а именно данъкът да е 20%, ако облагаемата печалба за текущата година е под 50 млн. лева, това ще е най-вероятният изход от гласуването във вторник. Този вариант определено е по-добър за фирмите и на практика голяма част от тях ще могат да се възползват от по-ниската ставка. Реалната данъчна тежест за тях ще бъде 28% (10% общински данък и 20% републикански, който се изчислява след приспадане на общинския).
В случая, когато юридическо лице е прекратено с ликвидация и по време на ликвидацията не се осъществява продажба на имуществото, ще се определя еднократен данък върху прираста на капитала, а данъчният размер в този случай ще бъде 15 на сто. Прирастът на капитала се определя като разлика между пазарните цени на дружествените активи и тяхната балансова стойност.
Ограничаване на разходите и облекченията.
Данъчно признатите разходи за амортизация, както и при Закона за данък върху печалбата, ще се определят, като систематично се прилага линейният метод за амортизация. Бяха определени и максималните размери на амортизационните норми, които не могат да бъдат надвишавани за данъчни цели (виж таблицата), дори и предприятието да е ползвало различен метод на амортизация. Ако начислените амортизации са в по-голям размер от законово допустимия, с разликата, надвишаваща нормативно определения разход, се завишава финансовият резултат на данъчно задълженото лице.
Законът допуска обаче за данъчни цели да се ползва ускорена амортизация за машините, производственото оборудване, апаратурата и компютрите, както и за преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, паропроводи и водопроводи, като за тази цел се използва константно-дегресивният метод с коефициент 1.5 за повишаването на амортизационната норма.
Максималният размер на лихви, които ще бъдат признавани за разход за данъчни цели, не може да надвишава прихода от лихви за същия период плюс 50% от положителния финансов резултат. Тази част от закона ще се отнася и за лихвите по банкови заеми. Специално за банковите лихви обаче законовата разпоредба ще влезе в сила от 1 януари 1999 г. Това означава, че за 1998 г. всички лихви по банкови заеми ще се признават за разход на предприятията. Ограниченията за признаване на лихвите като разход (т.нар. слаба капитализация) няма да касаят банките и ДСК.
Финансовият резултат ще може да се намалява и с дарения в полза на образователни заведения и организации, които са изцяло на бюджетна издръжка, организации с благотворителни, социални, природозащитни и здравни цели, в полза на Българския червен кръст и т.н. Тези дарения могат да бъдат в размер до 5 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване и при условие, че са направени от капиталовите резерви или от сметката на собственика. Няма да се облагат и приходите от лихви, които данъчната администрация е изплатила за надвнесени данъци. Отрицателният финансов резултат преди данъчното преобразуване се приспада последователно през следващите пет години, а за банките през следващите десет. За това няма да е необходимо разрешение от министъра на финансите. За всяка нововъзникнала загуба определеният със закона срок за приспадане започва да тече отново.
Специфично облагане.
Застрахователните компании ще плащат данък върху брутния размер на застрахователните и презастрахователните премии, начислени през календарния месец. Дължимият от тях данък ще бъде в размер на 7 на сто от посочената данъчна основа и ще бъде окончателен. В Закона за корпоративното подоходно облагане се засяга и предвиденият в Закона за облагане на физическите лица патентен данък, като се посочва, че на окончателно облагане подлежат само лицата, извършващи определена дейност - търговска, занаятчийска, някои видове услуги, хотелиерство и ресторантьорство, транспортни услуги и т.н.
Новият закон предвижда разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, да се облагат с данък, който е окончателен и ще бъде в размер на 25 на сто. Социалните разходи, които всъщност са допълнителни парични възнаграждения на работещите, също се облагат с окончателен данък и неговият размер ще бъде 20 на сто. Със същия размер на данъка ще се облагат и разходите, направени за поддръжка на автомобили.
Лицензираните инвестиционни дружества няма да се облагат с данък печалба за тази част от печалбата, произхождаща от търгуване с дългосрочни ценни книжа. На обсъждането в парламента имаше предложение този вид книжа да бъдат изрично посочени, но то не беше прието. Съгласно Закона за счетоводството дългосрочни са книжата с падеж над една година. Това означава, че инвестиционните дружества ще плащат данък за дохода от ДЦК, които са с матуритет до една година включително.
Авансови вноски.
Срокът за внасяне на дължимия данък е 31 март следващата година, след като се приспаднат платените авансово вноски. Данъчни декларации ще се подават само веднъж годишно. Ако данъчно задълженото лице е надвнесло данък печалба и данък за общините, то може да ги приспада от следващи авансови и годишни вноски по този данък. За застрахователните компании срокът за внасяне на данъка е 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на застрахователните премии.
Месечните авансови вноски ще се правят до 15-о число на текущия месец и се определят на база 1/12 от годишната облагаема печалба за предходната година, коригирана с коефициент, който показва промените в икономическите условия за текущата година. Този коефициент ще се утвърждава със Закона за държавния бюджет. Данъчно задължените лица, приключили на загуба предходната година или новорегистрирани, правят тримесечни авансови вноски на базата на облагаемата си печалба за периода за текущата година.
Накратко
Добричкият окръжен съд насрочи за следващата седмица (2 декември) делото по иска на БНБ за обявяване на Добруджанска търговска банка (ДТБ) в несъстоятелност. Ако съдът обяви ДТБ за фалирала, в срок до седем дни от вземането на това решение ще се определи синдик на банката и ще започне издаването на удостоверения, срещу които вложителите в ДТБ ще могат да получат левовите и валутните си депозити.
Общинска застрахователна компания за момента няма да се продава. Това съобщиха от пресцентъра на столична община. Акционерите на застрахователното дружество ще проведат общо събрание в началото на следващата година, на което ще решат как да изпълнят изискванията на Закона за застраховането. Засега не е ясно дали столична община, която е основен акционер, ще задържи своето дялово участие в дружеството.
До десети ноември, срока, предвиден от Закона за банките, 27 кредитни институции са подали искания в управление "Банков надзор" в БНБ за издаване на сертификати, удостоверяващи наличието на квалификация и професионален опит в банковото дело за членовете на управителните органи на банките. От централната банка съобщиха, че от общо подадените 139 персонални искания до миналата седмица са одобрени 98.
Централната банка прекрати действието на разрешенията и на правомощията за извършване на сделки с чуждестранни средства за плащане като обменни бюра и финансови къщи на общо 62 юридически лица. Шестнадесет от тях, между които "Шел България" АД, "Апсис" ООД, "Марганди" ООД, са регистрирани в столицата.
Една от най-големите земеделски банки в Турция - "Зираат", планира да открие клон в България, за да обслужва бизнеса между двете държави, обяви министърът на икономиката и търговията на Турция Ъшън Челеби при посещението си в България.
Управление "Фискални услуги" на БНБ започва да издава месечен бюлетин "Вторичен пазар на държавни ценни книжа. В него ще се публикува информация за вторичния пазар на ЗУНК-овете и за държавните гаранционни облигации, емитирани по реда на чл. 9 от Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е откриване на производство по несъстоятелност.
