Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, който е в размер на 193.746 млн. лв. Най-голям дял след края на третата тръжна сесия е придобил мениджърско-работнически приватизационен фонд "Труд и капитал" - 34%, ПФ "Отечество" има 17%. Приватизационните фондове "Доверие" и "Петролфонд" са с минимално участие, съответно 0.67% и 0.98%, а ПФ "Марица - юг" има една акция. Индивидуалните участници и гражданите с безплатни акции притежават общо около 14% от капитала на дружеството.
Накратко
Балансовата печалба на Грандхотел "Варна" за 1996 г. е 104.623 млн. лв., а приходите от дейността на дружеството са около 975 млн. лв. Дружеството има и финансови приходи в размер на 207.515 млн. лв. Това е било отчетено пред акционерите на дружеството на проведеното общо събрание. Недялка Сандалска, председател на управителния съвет, е казала пред акционерите, че инвестициите на основния акционер - "Мултигруп България" АД, в хотела са около 181 млн. лв. Това дружество притежава пряко 38% от хотела, а частното участие в края на 1996 г. е било 62.4% от капитала, който е в размер на 936.665 млн. лв. След края на първата вълна на масовата приватизация, в която Грандхотел "Варна" бе включен със 17.6% от капитала, частното участие е нараснало до 80%. Още на първата тръжна сесия приватизационен фонд "Мултигрупелит" е придобил 15.6% от капитала на дружеството, останалите акции са спечелени от индивидуални участници.
Първите три стокови борси, които ще подадат документи за лиценз в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, най-вероятно ще бъдат софийската, пловдивската и русенската. Според клаузите на Закона за стоковите борси и тъжищата срокът за лицензиране на сега действащите тържища и борси е 18 февруари 1998 г. Едно от главните изисквания за регистриране на борса е капитал от минимум 20 млн. лв. Според специалистите след изтичането на крайния срок броят на стоковите борси ще намалее наполовина, защото много от тях ще се преубразуват в тържища. Изпълнителният директор на Софийска стокова борса Васил Симов, който се завърна от Чикаго, съобщи, че ръководството на стоковата борса в този град (която е една от най-големите в света) е изявило желание да придобие дял от софийската борса. Максимално разрешеният дял за акционерно участие според закона е 5% от капитала, а държавата и общините могат да притежават повече, ако внасят апортна вноска.
Агенцията за приватизация даде нов срок за плащане от страна на купувачите на 55% от капитала на "Оргахим" - Русе. Ако до 28 ноември тази година "Химколор холдинг" не преведе дължимите суми заедно с лихвите, договорът ще бъде прекратен. На 8 септември бе сключен договор с пловдивското дружество "Химколор холдинг" за продажба на контролния пакет на русенската фирма срещу сумата от 11.020 млн. долара. Срокът за плащане според договора изтече на 8 октомври, но агенцията не прекрати договора и сега дава нов срок. Ако договорът бъде прекратен, на купувача няма да бъдат върнати платените досега 140 099 долара.
Борсовата цена на "Целхарт" - Стамболийски, стигна до 42 750 лв. Румен СОКОЛОВ
Цената на акциите на предприятието за целулоза и хартия "Целхарт" - Стамболийски, стигна до 42 750 при регистрираните на Българска фондова борса - София, блокови сделки през миналата седмица. На борсата бяха регистрирани четири сделки с книжа на това дружество. Общият брой на книжата при тези регистрирани сделки бе 238 926 акции, като обаче цената при отделните сделки бе различна. При първата регистрирана сделка с пакет от 79 879 акции на 12 ноември цената им бе 28 445 лв. На следващия ден акциите на това дружество бяха регистрирани по 31 898 лв., а по- късно същия ден достигнаха до най-високата си цена.
В същото време на борсата бе забелязано и обратно движение на цените. След като в четвъртък бяха регистрирани две сделки с акции на "Заводски строежи ПС" - Перник, на цена 5270 лв. за акция, на следващия ден вече имаше пакет на цена 311 лв. за акция. Акциите на споменатите дотук дружества почти не се котират от посредниците на така наречения извънборсов пазар, затова не може да се направи сравнение високи ли са или са ниски цените, с които са регистрирани на борсата.
Оборотът от регистрираните през миналата седмица на борсата сделки бе 11.145 млрд. лв., което е нов рекорд след почти шестте милиарда през предходната седмица. Броят на сделките бе по-малък - 27, но за сметка на това обемите по тях бяха по-големи, а съответно по-високите цени повлияха за големия отчетен оборот. Дружеството с най-много регистрирани акции бе "Топливо" - София. На две сделки инвестиционните посредници регистрираха общо 341 915 акции. Цената им бе съответно 3500 и 4500 лв. На борсата се появиха и акциите на "Кремиковци". Инвестиционен посредник регистрира сделка с неголям пакет от 18 500 акции на цена 2800 лв. за акция. Тази цена е малко по-висока от цената, която дават посредниците при купуването на тези акции извън борсата. Стабилност запазва цената на акциите на "Машстрой" - Троян. Вече трета седмица на Българска фондова борса - София, се регистрират сделки с тези акции и цената им постоянно е около 400 лв. Пакет от 21 850 акции на чирпанския "Винпром" бе регистриран на цена 24 122 лв. за акция. Тези акции са доста по-скъпи от акциите на "Винпром" - Дупница, които минаха през борсата преди две седмици на цена 9316 лв. за акция. Въпреки това не може да се прави сериозно сравнение между цените на акциите на двете дружества независимо от общия им предмет на дейност, защото най-вероятно сделките са уговорени в различно време. Ако цените бяха определени в резултат на търсене и предлагане на самата борса, тогава вече можеше да има база за сравнение. Това важи не само за акциите на тези две дружества, а и за всички останали.
В края на седмицата ръководствата на приватизационните фондове "Златен лев", "Орел инвест" и "Света София" решиха да оттеглят своите искови молби срещу "Соди" АД. С тези молби се искаше от Варненския окръжен съд да отмени решенията на последното общо събрание на акционерите. По този начин, ако съдът регистрира новия устав на дружеството, приет на това събрание, ще отпадне винкулираността на акциите. Според експертите съдът може да регистрира устава още през тази седмица. Пазарът реагира достатъчно бързо на това решение на фондовете и цените на акциите на "Соди" се качиха за няколко часа с три до пет хиляди лева. Ако в началото на седмицата посредниците даваха най-много 26 хил. лв. за акция, в нейния край цената вече бе около 30 000 при някои от посредниците. Това показа, че и на нашия капиталов пазар вече се обръща необходимото внимание на такива новини.
По отношение на други акции, котирани от инвестиционните посредници, се забелязва лек спад на цените, при които те ги купуват. Например цените на акциите на тютюневите предприятия, които бяха много високи, през последната седмица паднаха с около 1000 - 2000 лв. Същото по размер падане на цените се забелязва и при други акции. Според някои от брокерите това се дължи преди всичко на временното изтегляне на доста от чуждите купувачи от нашия пазар. Българските клиенти на инвестиционните посредници не могат да предложат много пари за тези акции и това естествено сваля цените.
Комисията по ценните книжа и фондовите борси най-накрая подготви наредбата за физическите лица, които непосредствено ще извършват сделки с ценни книжа. Тя е предоставена за становища на различни инстанции и след това ще бъде предоставена за утвърждаване от Министерския съвет. Според тази наредба за полагане на изпит за брокер в комисията трябва да бъде внесена такса от 400 000 лв. Отделно ще бъде събирана такса от 80 000 лв. от брокерите, които искат да бъдат лицензирани като такива. Успешното издържане на изпит не означава лицензиране на брокер, защото според наредбата двете неща са отделени едно от друго.
Комисията започна отново да лицензира инвестиционни посредници. Първото дружество, което получи лиценз след приемането на наредбата за капиталовата адекватност на посредниците, е "Капман" АД - София. На кандидата "Норд инвестмънт" АД - Велико Търново, е съобщено да внесе пълния размер на записания капитал. На заседанието са разгледани документите на шест дружества, но засега не са одобрени други кандидатури. Комисията е започнала проверка на Българска фондова борса - София. При тази проверка ще се установи какви документи представят инвестиционните посредници при регистрирането на акции на дружествата от масовата приватизация за търговия на борсата. Най-голямо внимание проверяващите ще обърнат на предоставяните на борсата устави на дружествата и дали те не съдържат клаузи, ограничаващи свободното прехвърляне на акции. Въпреки проверките според непотвърдени данни от 24 ноември на борсата ще започне реалната търговия. Тогава инвестиционните посредници ще могат да правят своите оферти публично, а не както досега да регистрират само блокови сделки.
Българка е най-издигнатият източноевропеец в СБ
Българката Кристaлина Георгиева стана директор на отдел "Околна среда" на Световната банка за Източноазиатския и Тихоокеанския регион. Госпожа Георгиева ще заеме поста на първи декември тази година след последователното заемане на позициите икономист по околна среда и главен икономист по околна среда за регионите Европа, Средна Азия, Близък изток и Северна Африка. "Тя е избрана на този пост заради нейните технически умения, доказана способност да общува с клиентите, както и да работи ефективно в екип", твърди вицепрезидентът на Световната банка за региона Джавад Калилзаде-Шаризаи.
Преди да започне работа в Световната банка, Кристалина Георгиева е преподавала в Университета за национално и световно стопанство. Тя е автор на най-популярния учебник по икономикс сред българските студенти. Г-жа Георгиева е била гостуващ професор и стипендиант в Лондонското училище по икономика, в университетите във Фиджи, Австралия и в Масачусетския технологичен институт.
Фараонът Иво Недялков остана зад решетките
Софийският градски съд отхвърли молбата на финансовия аферист Иво Недялков да бъде пуснат под гаранция. Собственикът на финансовата пирамида "Ийст-уест интернешънъл холдинг груп" поиска промяна на мярката за неотклонение задържане под стража заради влошеното си здраве, както и заради хронични заболявания на баща му и дъщеря му. Фараонът има коксартроза и ходи с патерици. Магистратите обаче не уважиха иска, защото Недялков нееднократно е опитвал да се укрие, включително и зад граница. Според съда той няма нужда от специално лечение. Вече 14 месеца ексшефът на "Ийст-уест" обитава арестантски килии. Той е следствен за присвояване на повече от 360 млн. лв. Пострадалите вложители във финансовата пирамида са над 8000 души.
Адвокатът на фараона Деньо Проданов се закани, че ще заведе иск срещу България в международния съд в Страсбург. "Срамувам се, че съм гражданин на тази страна, където се шири съдебен произвол", каза фараонът, преди да застане пред Темида.
За разлика от Недялков на свобода излиза актьорът Стойко Пеев, известен повече като хан Аспарух. Той ще трябва да депозира 2 милиона лева в замяна на свободата си. Адвокатите на Пеев убедили магистратите да освободят клиента им с аргумента, че той се намира в тежко материално състояние, грижи се за болната си майка и за своя син. "Ще се помъчим да съберем парите отнякъде", каза след делото адвокатът му Георги Джунов.
Стойко Пеев беше арестуван на 27 октомври т.г. Той е обвиняем по дело за теглене на ДДС с документи за фиктивен износ. Според МВР актьорът е изтеглил неправомерно около 191 милиона лева.
Ганчев търси помощ
БББ-лидерът Жорж Ганчев потърси съдействието на Главна прокуратура, за да получи достъп до разработката на вътрешното министерство, при която той е бил заснет да взима белязани банкноти. Шефът на бизнеспартията настоява Татарчев да му предостави данни кой, кога и защо е разрешил използването на специални разузнавателни средства срещу него. Молбата на Петрушев е внесена в началото на миналата седмица, отговор се очаква в 10-дневен срок.
Скандалът избухна след изказване на представителите на анти-Ганчевата фракция в БББ Цветелин Кънчев, Христо Петров, Александър Тасев, че бившият им патрон е взел подкуп от член на бизнесбратствата, за да го уреди с място в парламента. Според тях получаването на рушвета е било режисирано от тях съвместно с МВР, за да се документира корумпираността на Жорж. Вътрешният министър потвърди, че е имало такава акция на оперативните служби, но материалите не доказват нищо. По-късно представителите на алтернативната фракция в бизнесблока обявиха, че операцията се е провалила заради технически гаф с апаратурата на полицията. Заради повреда видеозаписът с получаването на парите останал без звук.
БСП се чувства дискриминирана
"Тринадесетата заплата е популизъм" - заяви във вторник депутатът от левицата Никола Койчев. Според БСП сините са започнали предизборната си кампания и се опитват да изкарат кметовете от левицата некомпетентни, защото не могат да осигурят обещаните от СДС пари. "Позитано" 20 обвини правителството, че дискриминира местната власт, като не превежда редовно субсидиите. Ръководството на БСП и присъстващите червени кметове се оплакаха и от постоянния натиск, оказван от "различни контролни органи и от съдебната власт". По този повод те обещаха да се обърнат към Консултативния съвет по национална сигурност, тъй като според тях поведението на управляващите не само дестабилизира общините, но заплашва и националната сигурност. Червените заплашиха, че ако не бъдат чути, ще се обърнат към дипломатическия корпус и международни правозащитни организации. На обвиненията, че червените кметове пречат на земеделската кампания, представителите на левицата заявиха, че управляващите прехвърлят проблемите си от болната на здравата глава.
Застрахователите ще внасят 6% в гаранционния фонд
Застрахователните дружества, сключващи задължителните застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука", през 1997 г. трябва да внасят шест процента от бруто-премиите си по тези застраховки в Гаранционния фонд (ГФ). Тове предвижда първата заповед на Дирекцията за застрахователен надзор, която бе обнародвана през миналата седмица в Държавен вестник. Първите вноски в ГФ ще се изчисляват на база бруто-премиите до 31 октомври 1997 г. За периода от 1 ноември до 31 декември вноските в ГФ ще се изчисляват на базата на постъпилите бруто-премии по задължителните застраховки за цялата 1997 г. Сумите трябва да се преведат по сметката на фонда до 15 януари 1998 г. Дирекцията за застрахователен надзор е поставила срок до 20 ноември, в който застрахователните дружества, които са сключили договори по задължителни застраховки за тази година и ще сключват такива и за 1998 г., трябва да заявят това в контролната институция. Освен това те трябва да представят приетите си тарифи и да посочат елементите на брутната премия. За неизпълнение на заповедта застрахователите ще се санкционират по реда на чл.94 от Закона за застраховането, съгласно който нарушителите, физически лица, се глобяват от един до пет млн. лв., а юридическите лица - от 50 до 200 млн. лв. "За следващата година вноските в Гаранционния фонд вероятно ще имат друг размер", заяви директорът на застрахователния надзор Христо Христов, но отказа да даде повече подробности. Специалисти от бранша очакват процентът на вноските във фонда да се увеличи.
Съгласно Закона за застраховането Гаранционният фонд изплаща обезщетения по застраховката "Злополука", ако превозвачът не е имал сключена застраховка. Обезщетения по застраховката "Гражданска отговорност" се изплащат за нанесени неимуществени вреди, когато причинителят не може да бъде установен, както и за имуществени и неимуществени вреди, ако причинителят не е имал застраховка или не е бил правоспособен водач.
Йената се срина спрямо долара и европейските валути
В началото на седмицата доларът се стабилизира на нива от 124.10/15 йени и 1.7087/90 марки в очакване на новини за развитието на японската икономика. Представители на японската централна банка не се ангажираха с официална подкрепа на йената, с което стимулираха слуховете, че в момента Япония се нуждае от по-слаба йена, за да повиши износа на продукция. В резултат на това валутата на Страната на изгряващото слънце достигна рекордно ниското за последните шест месеца ниво от 73 за марка при затварянето на пазара в Ню Йорк в понеделник. Спрямо британската лира йената се срина до най-ниското си равнище - това от септември 1992 г., до 215.97 за лира. Моментът беше използван от големи американски инвестиционни фондове, които реализираха печалби от курсови разлики от кроса марка - йена - лира.
В четвъртък международната рейтингова агенция IBCA съобщи, че ще преразгледа кредитния рейтинг на някои основни японски финансови институции във връзка със стагнацията на японската икономика. Сред споменатите от IBCA институции бяха Fuji Bank, Industrial Bank of Japan и Sumimoto Bank. В същото време председателят на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан заяви, че кризата на капиталовите пазари в Азия е оказала незначително въздействие върху развитието на американската икономика, което подкрепи долара до нива, близки до 126 йени.
В петък японската правителствена Агенция за икономическо планиране официално съобщи, че икономиката на страната изпитва затруднения, индексът Nikkei падна под 15 000 пункта за първи път от две години насам, а рейтинговата агенция Standard & Poor съобщи, че ще намали кредитните рейтинги на две водещи японски компании - Yamaichi Securities и Nikko Securities. След тези новини доларът поскъпна до 127.15 йени, което беше съвсем близо до рекордно ниското ниво от 127.45 през 1992 г. Дилъри очакват новините за японската икономика да определят търговията на международния валутен пазар.
Левът възстанови позиции спрямо марката
Левът поскъпна до 995.70-996.50 за марка в понеделник от 997-998 в края на предходната седмица поради нарасналото предлагане на валута от страна на банки във връзка с плащанията на данъци и регулацията на минималните задължителни резерви в БНБ. Търговците скъсяваха постепенно валутните си позиции, за да се предпазят от курсови загуби от кроса долар - марка на световните пазари.
В сряда крайни клиенти търсеха активно валута през две търговски банки за репатриране на доходи от продажби на ДЦК и за внос на суровини и левът отслабна до 997.10-997.70 за марка, а оборотът на валутния пазар надхвърли 90 милиона марки.
В края на седмицата предлагането на валута силно превишаваше търсенето, тъй като банки търсеха големи обеми левове с вальор понеделник и левът достигна 994.90-995.10 за марка при затварянето на пазара в петък. Спрямо долара левът поевтиня до 1719-1721 в края на седмицата от 1708-1711 в понеделник, следвайки поскъпването на щатската валута спрямо марката на световните пазари.
Това беше използвано от фирми, които продаваха валута за плащания на данъците в средата на месеца, а от друга страна, реализираха и счетоводна печалба, тъй като сделките бяха над обявения от БНБ официален курс долар - лев. Дилърите очакват оживена търговия през текущата седмица, тъй като банки ще покриват позиции след регулацията на минималните задължителни резерви в БНБ за октомври, крайният срок за което е понеделник.
Лихвите по междубанковите депозити се повишиха
Красимир Величков
Лихвите по междубанковите депозити скочиха през изминалата седмица поради активното търсене на ресурс от банките във връзка с плащанията на данъци и регулацията на минималните задължителни резерви в БНБ. Предлагането на депозити беше доста свито и в четвъртък банки търсеха ресурс със срок до понеделник на 3.0-3.5 процента годишно срещу 1.3-1.6 на сто в края на предходната седмица.
В края на седмицата пазарът се успокои на нива 1.2-1.4 на сто годишно за депозити със срок един-три дни, а депозити със срок до една седмица се разменяха на 1.6-1.8 процента. През седмицата в банките влязоха общо 21.759 милиарда лева доходи от падежи и лихвени плащания на ДЦК, но постъпленията не покриха плащанията по закупените в понеделник тримесечни и едногодишни ДЦК с номинал 25 милиарда лева и това допълнително сви левовата ликвидност на пазара.
Поради намалялата доходност на тримесечните книжа БНБ обяви основен лихвен процент от 5.41 процента в сила от 17 ноември при 5.45 на сто през изминалата седмица.
В петък Министерството на финансите предложи на аукцион емисия двегодишни лихвени облигации с номинал пет милиарда лева и с лихвен купон, равен на половината от увеличената с един пункт проста годишна доходност на шестмесечните съкровищни бонове, постигната на последния предшестващ съответния лихвен период аукцион. С емисии на ДЦК през следващата година ще бъде финансирано само обслужването на дълга. Бюджетният дефицит ще бъде покриван основно с приходи от приватизацията - по приблизителни изчисления около 648 млрд. лв. Ограничаването на темповете на нарастване на вътрешния дълг ще наложи свиване на номиналите на по-краткосрочните емисии и удължаване на матуритетите на емитирания дълг, което ще позволи на БНБ и финансовото министерство да изработят стратегия за по-ефективно управление на дълга. Към края на 1997 г. вътрешният дълг се очаква да възлезе на 4.5 трилиона лева, което е нарастване с над три пъти спрямо 1996 г., сочат предварителни данни на финансовото министерство. Атрактивността на ДЦК естествено остава обвързана и с лихвите, тъй като до 2000 г. включително реалните лихви остават отрицателни. Лимитирането на новите емисии ДЦК остава свързано и с намеренията банките да ограничат постепенно инвестициите си в ДЦК и да пренасочат ресурсите си към кредитиране на реалния сектор.
Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал от 20 милиарда лева.
Дилъри очакват активна търговия в началото на седмицата с превес на търсенето на ресурс за подобряването на левовата ликвидност на банките.
Българските Брейди-облигации поевтиняват
Българските Брейди-облигации поевтиняха средно с около един цент към края на изминалата седмица спрямо нивата им в понеделник.
Дълговите инструменти на страните в преход бяха повлияни от опасенията на търговците за нестабилността на азиатските пазари и продължаващите дебати за бюджета на Русия за 1998 г. Търговията през седмицата беше в сравнително широки спредове и обемите бяха незначителни, тъй като големите инвеститори продължаваха да поддържат къси позиции в Брейди-книжа.
Търговците следяха отблизо действията на южнокорейското правителство за преодоляване на последиците от кризата на азиатските пазари, тъй като южнокорейски банки и корпорации продължават да държат основна част от Брейди-облигациите на страните в преход. Определящи за пазара са и противоречивите дебати в руската Дума по бюджета на страната за идната година.
Дилъри очакват през текущата седмица търговията с дългови инструменти да бъде пряко повлияна от фондовите пазари и движението на индексите Dow Jones и Nikkei, както и от прогнозите за развитието на аржентинската и бразилската икономика.
Пазар за южноафриканската военна техника
Вероятността от разразяването на нов военен конфликт в Залива отприщи вълна от оръжейни сделки между Южноафриканската република и страните от региона, и най-вече Саудитска Арабия и Кувейт. Според експерти няма по-подходящ момент за посещението на южноафриканския президент Нелсън Мандела, който в събота ще пристигне в Саудитска Арабия. Очакванията са разговорите да бъдат доминирани от уреждането на условията по бартерна сделка петрол срещу продажба на артилерийската система за дълги разстояния Г6. Сделката е на стойност 7 млрд. ранда (1.6 млрд. долара). С бартера южноафриканското правителство цели да намали зависимостта на ЮАР от Иран в доставките на петрол, който е основен доставчик за Южна Африка. Южноафриканската република е пред сключването на подобна сделка с Кувейт в размер на 4 млрд. ранда.
Стачка на миньори блокира стоманопроизводството у нас.
В четвъртък миньорите от мангановата мина в Оброчище, Северна България, предприеха ефективни стачни действия. Причината е желанието на миньорите да бъдат ревизирани договорите, които да им гарантират работни места и стабилни възнаграждения. От стачния комитет заявиха, че стачката ще продължи, докато не бъдат удовлетворени исканията на миньорите. Менажерът на мината Красимир Карпузов обяви, че 150 миньори все още не са прекратили работата си в мината, но въпреки това стачните действия блокират добива на 240 тона манган, необходим за производството на манганов концентрат, използван в стоманената индустрия.
Расте потреблението на каучук в Китай.
Потреблението на каучук в глобален мащаб до голяма степен ще се определя от потреблението на суровината в Пекин. Прогнозите са за годишен ръст от 6.4%, или 1.8 млн. тона до 2000 г., от които 61% (1.1 млн. тона) се падат на автомобилната индустрия. Експерти сочат като основна причина повишаването на доходите в Китай от 700 долара на глава от населението годишно в настоящия момент до 3000 долара през 2015 г. Това ще резултира в нарастването на производството в автомобилната индустрия на Китай. До 2000 г. от конвейерите ще слязат нови 2.7 млн. автомобила.
ЕС осигурява 40 млн. ЕКЮ годишно за въгледобивната и стоманодобивната индустрия в Европа.
Предложението на Европейската комисия за осигуряването на 40 млн. ЕКЮ за финансирането на проекти във въгледобивната и стоманодобивната индустрия след 2002 г. в рамките на Европейския съюз срещна широката подкрепа на промишлените министри от ЕС в четвъртък. Средствата ще бъдат осигурени от Европейската общност за въгледобив и производство на стомана (предшественик на Европейската икономическа общност, трансформирана в Европейски съюз), създадена през 1951 г., чийто срок изтича през 2002 г. Народното събрание одобри реституцията на гори и земи от държавния горски фонд
Бисера Ленкова
На второ четене миналата седмица парламентът прие Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Законът влиза в сила веднага след обнародването му в Държавен вестник, от който момент се забранява изсичането на горите, които подлежат на връщане. Средствата за изпълнението на този закон ще бъдат предоставени от държавния бюджет, а възстановяването на собствеността ще се извършва от съответните поземлени комисии към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Кой има право да се възползва от реституцията.
Законът урежда възстановяването на отчуждените по силата на Закона за трудовата поземлена собственост, в сила от 9 април 1946 г., чл. 7 от Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 г. гори и земи от държавния горски фонд, а също и земите, които са били изключени от държавния горски фонд и са били предназначени за изкореняване, но не са изкоренени. Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници. Горите ще бъдат възстановени в сегашното им състояние в реални граници на тези, при които са били отчуждени, ако тези граници съществуват към момента на влизане на закона в сила. При невъзможност за възстановяване собствениците се обезщетяват с равни по площ и качество гори в същото или съседно землище от държавния горски фонд. Като гори, които не могат да бъдат върнати в реални граници, се определят тези, които представляват изключителна държавна собственост, т.е., които попадат в 200-метровата гранична ивица, тези в националните паркове, природните и археологическите резервати, както и тези, които са на островите по граничните реки.
Не могат да бъдат върнати гори, които са предоставени с нормативни актове на министерства и ведомства за цели, свързани с отбраната, гражданската защита и сигурността на страната, горите, представени за строителство на енергийни и минни обекти, комуникационни съоръжения, минерални извори, сгради и друго законно строителство.
При възстановяване на правото на собственост лицата имат право да закупят незаконно построените и намиращи се в границите на имота масивни или временни сгради по текущи пазарни цени, определени с наредба и одобрени от Министерския съвет. Ако откажат, техните гори и земи могат да бъдат закупени от държавата, а собствениците биват обезщетени по режима, споменат по-горе. Гражданите, постоили незаконно в горите и земите от държавния горски фонд постройки за лични или битови нужди до 17 август 1990 г. и които не притежават друг вилен имот, също имат право да придобият собственост, като заплатят на държавата стойността на терена, чийто размер не може да бъде по-голям от 1 декар. Това трябва да стане до три месеца след получаването на оценката. В случай че те не заплатят земята, собственикът й придобива правото да откупи от тях сградата. Ако и той не стори това, сградата и прилежащият й терен до 1 декар се изнасят за публична продан.
Собствеността върху горите ще имат право да си върнат и тези, които по един или друг начин са били обезщетени за своите имоти, но след като върнат на държавата полученото обезщетение. Нямат право на собственост чужди граждани, освен ако не са наследници по закон, но дори и в този случай те се задължават от закона в срок от три години да я прехвърлят на български гражданин, на държавата или на общините. Ако това не бъде изпълнено в определения срок, държавата има право да придобива собствеността върху тези гори и земи по цени, определени с наредба от Министерския съвет.
Собствениците, чиито гори са били изсечени, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове, равни на стойността на дървесината, по режима, предвиден в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Какво предвижда процедурата за реституция.
В срок от една година след влизането в сила на закона заинтересованите лица следва да подадат заявление в съответната поземлена комисия за възстановяване правото на собственост. Доказването на собствеността става с нотариален, крепостен или съдебен акт, както и със землячни или данъчни регистри или всякакви други писмени доказателства, допустими от Гражданско-процесуалния кодекс. В шестмесечен срок след подаване на заявлението комисията трябва да се произнесе с решение за връщане на собствеността. Ако комисията не се произнесе, това се приема за мълчалив отказ. Заявителят има право в 14-дневен срок да обжалва решението на комисията в съответния районен съд, а съдът от своя страна като последна инстанция да се произнесе по спора.
Ако поземлената комисия или съдът дадат мнение за връщане на собствеността, в тримесечен срок собственикът влиза във владение. Това се извършва от поземлената комисия в присъствието на представител на съответното горско стопанство.
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Срокове
Българското винопроизводство - през Крум и Горбачов до частните изби
Доброто грозде се отглежда само при фамилно лозарство, твърдят експертите в бранша
Мара ГЕОРГИЕВА
Още Крумовите закони правят всичко, за да изкормят "душата на гроздето". По време на робството само "на баир лозе" останало неунищожено от турците. В началото на века болест покосява масово българските лозя. През 70-те години започва поредното им изтребление.
Ниските изкупни цени, липсата на държавна стратегия и горбачовската антиалкохолна кампания водят до повсеместното унищожаване на над 500 000 дка лозя след 1970 г. През 1989 г. статистиката отчита наличието на 1.2 млн. дка. Но реално само около 600 дка имат промишлено значение, твърдят специалистите. Годишно се произвеждат 500-600 млн. кг грозде, но само 40-50% са за промишлена обработка. А в най-добрите си години България е имала над два млн. дка лозя... "Минимум 1 млн. лв. за декар са нужни за засаждане на ново лозе при условие, че не се плащат лихви - изчислява Богдан Манджуков, председател на Сдружението на производителите на вина и алкохолни напитки. - Лозето започва да ражда след 3-4 години. Нормално е при добро гледане да се получи тон грозде от декар. Ако килограм грозде струва 500 лв. (в най-добрия случай) и ако предположим, че половината от тях са за разходи (пак в най-добрия случай), инвестицията ще се върне за около четири години."
Масово обаче добивите от декар са по 400-500 кг. Причината е, че собствениците експлоатират лозята, без да полагат особени грижи за тях. Ако едно лозе не дава поне по 800 кг/дка, трудно може да се нарече ефективно, показва световната практика. "Добро грозде се отглежда само при фамилно лозарство, защото лозето иска индивидуален подход - е категоричното мнение на Богдан Манджуков. - Поддържането на лозето и борбата с болестите трябва да се правят от знаещи хора. Това значително намалява грижите и разходите. А у нас доста често се набират случайни сезонни работници."
Пред изтребление са и маточните лозя, които дават посадъчния материал, предупреждават от Съюза на производителите на вина и спиртни напитки. България е била на първо място по производство на посадъчен материал, огромни количества са изнасяни за чужбина. Някога маточните лозя са били 45 хил. дка, сега са около 600 дка. Годишно са засаждани по 100 000 дка. В последните 7 години новите насаждения са към 2000 дка. Цената на една родна лозичка за посев е 500-600 лв., вносната струва един долар.
Монополът в производството на вино бе премахнат през 1990-1991 г. Сега вино се произвежда в над 30 "Винпром"-а и в над 120 изби в страната, повечето от които са изцяло или частично приватизирани. Единствената частна новопостроена изба в последните години е в Средец (Грудово), неин собственик е Дичо Василев.
Североизточна България е царството на белите вина. Климатичните условия около Шумен са еднакви с условията във френската "Шампан". Затова родното "Шардоне" печели овации по цял свят. "Гъмзата" е запазен периметър на северняците (Павликени, Плевен, Сухиндол, Видин). Маврудът расте около Пазарджик и Асеновград. Прочутото "Мерло" е гордостта на регионите около Хасково и Стамболово. Мелнишките вина също са добре познати извън пределите на България.
"Някога у нас беше засят масово един руски сорт грозде - ркацители - коментира инж. Юлия Бочева от Техникума по лозарство и винарство в Плевен. - Този сорт е много непретенциозен, издържа на студ и беше удобен във времето, когато нямаше много желаещи да обработват земята. Качествата му обаче са слаби. Затова сега там, където земята е върната на собствениците, "Винпром"-ите дават заявка за засаждане на точно определен сорт грозде. Това означава и производство на вино с точно определени параметри."
Всяка година пред винопроизводителите се стоварва проблемът с липсата на бутилки. Първото тримесечие на годината не е най-добро за износ на вино, обясняват винарите. Златното време за "Винпром"-ите е последното тримесечие. Дотогава те не искат да държат празни бутилки на склад. Стъкларските заводи обаче имат интерес да поддържат равномерно производство целогодишно. И тъй като нямат гъвкави мощности, невинаги са в състояние да реагират адекватно на увеличените заявки от винопроизводителите. Цената на бутилките се движи от 6 до 11 цента. Най-евтино е производството на завод "Дружба" в Пловдив, най-скъпи са изделията на софийския "Стинд". Родните бутилки се изнасят на цени по 10-12 цента. Вероятно това е цената, към която ще се ориентират в бъдеще всички заводи в страната, прогнозират винопроизводителите. До края на годината са нужни 68 млн. бутилки за вино. За следващата година ще трябват 280 млн. бутилки, сочат предварителните разчети. Коркови тапи се внасят от Португалия, Франция, Италия, Алжир. Най-фините тапи са по 20 цента/бр., най-евтините са по 3-4 цента. По-качествените марки вина изискват и по-качествени тапи.
Осемдесет процента от произведеното у нас вино се изнася. На вътрешния пазар се продават около 50 млн. литра годишно. Най-ласкав към родните винопроизводители е английският пазар. В Англия се внасят 800 млн. л вино всяка година. България държи 6% от вноса на вино във Великобритания. За сравнение - германците държат 2% от английския пазар. Българско вино се пие в Австралия, ЮАР, Полша, Чехия, Китай, страните от Бенелюкс и Скандинавието, Франция, Италия... Най-зле е родният износ на вино за Русия.
Средната продажна цена на родна бутилка вино от 750 мл зад граница е 80-90 цента. В Русия цената е 40-45 цента. В Англия например цената на 100 л българско вино е 75 лири, унгарските вина се продават за 100 лири, виното от Австралия - за 180 лири, а от Чили - за 140 лири. На английския пазар най-скъпи са американските вина - 212 лири за 100 л. Сто трийсет и пет DM струват 100 л българско вино в Германия. Унгарските вина се продават за 142 DM, чилийските - за 297. Румънските вина са по-евтини от българските - германците ги купуват за 101 DM/100 л. Най-скъпи са австралийските (519 марки/100 л) и американските вина (548 DM/100 л). В Холандия (един нов пазар) българските вина се продават за 237 гулдена (за 100 л), аржентинските - за 224 гулдена, а австралийските - за 557 гулдена.
До неотдавна България е изнасяла за Русия 360 млн. бутилки годишно. След това числото достига 4 млн. През 1996 г. е отбелязано известно възстановяване на позициите - експортирани са 46 млн. бутилки. Ако се платят акцизите и митата, цената на бутилка родно вино в Русия достига до над 2 долара. Това я прави непродаваема, коментират износителите.
Мнозина упрекват търговците за това, че нашите вина заслужават по-добри цени на чуждите пазари. "Вината не е в търговците - коментира Богдан Манджуков. - Проблемът е комплексен и започва от производството на грозде. Трябва да се промени физиономията на нашите лозя. Предстои хармонизиране на родното законодателство с европейското, за да влезем под чадъра на европейската дефиниция за качествени вина. Необходими са инвестиции, за да се обновят избите. Трябва да се създаде национална организация за маркетинг и пропаганда на хранително-вкусовата и земеделската ни продукция в чужбина. Да се атакуват определени пазари, да се прави реклама на определени български стоки - мляко, кашкавал, вино и т.н."
В световната практика са познати две категории вина - качествени и трапезни. Понятието качествено е употребено в технически смисъл и означава вино с конкретно наименование за произход, от лимитиран географски район. Разликата в цените между качествените и трапезните вина е 3.5:1. Качествените вина се продават от 10 до 100 долара бутилката. В ход е работата по изготвянето на нов закон за виното, съобразен с европейските изисквания. Започнаха и първите опити за микрорайониране. Определени са първите четири микрорайона - Перущица, Славянци, Драгоево (около Преслав), Крамолин (Сухиндолския регион).
Очаква се около 20-30% средно повишение на производствената цена на бутилка вино през следващата година, съобщиха производителите. Скокът ще дойде от по-високите цени на бутилките, тапите, етикетите, лепилото. Около 1 млрд. лв. годишно са постъпленията в хазната от акциз върху виното. В европейските държави производителки не се начислява акциз върху спокойните (негазирани) вина. Но тъй като бюджетът трудно би се лишил от определени средства, винопроизводителите декларираха, че са готови да плащат, ако сумите се изразходват целево за развитие на лозарството.
Предстоящо
Няма законова забрана 17-годишен да участва във фирма
На 17 години съм и се интересувам дали мога сам или с мой приятел връстник да регистрирам фирма. Има ли законови пречки това да стане?
Яна Шишкова, София.
Съгласно чл.1 от Закона за лицата и семейството всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия самостоятелно да придобиват права и да се задължават. За лицата, които са на възраст под 14 години (т.е. са малолетни), правни действия вместо тях и от тяхно име могат да извършват законните им представители - родители или настойници. Лицата на възраст между 14 и 18 години (непълнолетни) извършват правни действия със съгласието на своите родители или попечители, като могат и сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Търговският закон не предвижда ограничение в правата на непълнолетни лица да регистрират фирма или да участват като съдружници в такава. Необходимо е обаче лицата да са дееспособни. За недееспособни се считат лицата - непълнолетни и пълнолетни, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи и са поставени под запрещение.
От казаното дотук може да се направи извод, че по принцип 17-годишно лице има право да регистрира фирма - едноличен търговец, само ако получи съгласието на родителите или на настойниците си. Същото лице може да е и съдружник - примерно в дружество с ограничена отговорност (ООД), но и за това е необходимо съгласието на родители или настойници. На практика обаче нещата ще изглеждат доста по-сложно - практически за всяка операция на едноличния търговец 17-годишният собственик ще трябва да изисква и доказва съгласието на своите родители, което изключително би затруднило дейността, на дружеството. При фирмите в които 17-годишният е ограничено отговорен съдружник, участието би било значително улеснено, но при условие, че лицето не участва в управителните органи на дружеството. Ако това условие е налице, ще се изисква само еднократното съгласие на родителите за участие на 17-годишния в търговкското дружество и евентуални последващи съгласия при гласуване на общи събрания.
Лихви и дивиденти за чужди фирми се облагат според двустранните договори
Съгласно конституцията на България международните и двустранните договори, по които България е страна, имат преимущество пред българските закони. Интересуват ме в частност договорите за избягване на двойното данъчно облагане и по-точно какви данъци са предвидени в тях при заплащане на дивиденти, лихви и такси за ползване на определено право на чуждестранни фирми.
Стоян Гаврилов, Варна.
Съгласно българското законодателство (член 32 и чл. 9 от Закона за данък върху печалбата) българските компании, които изплащат на чуждестранни лица дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, наеми и възнаграждения за технически услуги, удържат данък в размер на 15%, който е окончателен. Същият е размерът и на данъка, който дължат чуждестранните компании за реализиран в страната доход от продажбата на движими ценности и финансови дълготрайни активи. Размерът на данъка в горепосочените случаи може и да е различен, ако България има договор за избягване на двойното данъчно облагане със страната, в която е регистрирана чуждестранната фирма, получател на дохода.
Повечето договори за избягване на двойното данъчно облагане са типови, т.е. съдържат едни и същи принципи, като се различават по-скоро в детайлите (например ставката за облагане на определен доход). Към днешна дата България има подписани договори за избягване на двойното данъчно облагане с 30 страни. В таблицата са посочени ставките за облагане на доходите на чуждестранни лица от дивиденти, от лихви, от авторски и лицензионни права и от технически услуги.
Поевтиняване на храните отчете статистиката за октомври
Тони Алексова
Инфлацията през октомври се доближи до нулата. След като през предходните месеци поскъпването на потребителските стоки все излизаше извън макроикономическите прогнози от 2 на сто месечна инфлация, през миналия месец статистиката отчете 0.5 на сто поскъпване на потребителските цени. От началото на годината до края на октомври натрупаната инфлация е 565.2%. Това означава, че до края на миналия месец животът е поскъпнал повече от 6.6 пъти.
И през миналия месец лихвата по левовите спестявания е изостанала от процента на инфлация. Средният й месечен размер през октомври е бил 0.25 на сто, сочи статистиката на БНБ. Предишният месец обаче загубата на левовите вложители е чувствително по-малка от предходните месеци. На всеки сто лева в банка те са загубили по 25 стотинки. От началото на годината вложителите остават със сериозна загуба от над 76 лева на всеки сто лева на срочен влог в банка. Спестяванията в ДЦК през миналия месец са били по-атрактивни като доходност от срочните влогове. Средната месечна доходност по целевите емисии съкровищни бонове, предлагани от финансовото министерство, се е доближила до процента на инфлация, тоест в по-малка степен доходността по ДЦК-та е изостанала от поскъпването на живота.
Валутните играчи са загубили от инвестициите си в долара през миналия месец. Трусовете на международните фондови борси в края на миналия месец повлияха негативно и върху курса на долара спрямо лева, макар и отражението върху родната парична единица да не бе в степента, в която кризата засегна развитите парични пазари. През октомври спестителите в долари са реализирали загуба от 2.63 на сто от левовата равностойност на доларите си.
През миналия месец хранителните стоки са понижили цените си с 0.6 на сто, отчете статистическият институт. През миналия месец това бяха стоките, чиито цени бележеха най-драстичен скок. Увеличени са цените на олиото - със 7.3%, прясното мляко - с 6.4%, на киселото мляко - с 3.5%, и други по-малко потребявани продукти. С по-ниски цени са свинското месо, яйцата, захарта, колбасите, сиренето.
През октомври с 1.2 на сто са се увеличили цените на нехранителните стоки, а услугите са поскъпнали с 3.4 на сто.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ, клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове), Българска пощенска банка, Експресбанк, "Натурела груп" ЕООД, "Евро-финанс" АД. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който е обявяван за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
САЩ изпратиха нов самолетоносач в залива
В петък президентът Бил Клинтън нареди да се изпрати нов самолетоносач в Персийския залив и бойните му самолети да се доближат на разстояние, достатъчно за нанасяне на удар върху Ирак. Това негово действие дойде като реакция на провалените дипломатически опити за намаляване на напрежението в района. В състояние на очевидно раздразнение Клинтън заяви, че експулсирането на наблюдателите на Обединените нации от Ирак означава продължаване на наложените санкции, докато Саддам Хюсеин е на власт.
Самолетоносачът "Джордж Вашингтон", който тръгва от базата си в Средиземно море, ще се присъедини към другия американски съд от този род, "Нимиц", като ясна индикация за намеренията на САЩ в отговор на твърдия отказ на Саддам Хюсеин да допусне международните инспектори на територията на Ирак. Очаква се след около седмица "Джордж Вашингтон" да пристигне в Персийския залив.
"Няма някакъв срок за пускане в действие на оръжията. Интензивните дипломатически преговори ще продължат в близките седмици, заяви министърът на отбраната Уилям Коен. Ние не възнамеряваме да бомбардираме някого, за да го върнем в каменната ера. Просто искаме да подчертаем, че ще настояваме за спазване на резолюциите на ООН."
Самолетоносачът ще бъде придружен от два военни кораба и бойна подводница, които могат да изстрелват ракети. Заедно със самолетите на "Джордж Вашингтон" общият брой бомбардировачи в залива ще достигне 300.
Русия критикува водещи западни банки
В интервю за Ройтер първият зам.-председател на руската централната банка Сергей Алексашенко, обяви, че водещите западни финансови институции Bank of New York, Banque Nationale de Paris, Chase Manhattan, J.P. Morgan Securities, Credit Suisse, Mofgan Grenfell and Co Ltd., Morgan Grenfell (C.I.) Ltd., Credit Agricole Indosuez, Societe Generale, UBS и Solomon Brothers не са изпълнили задълженията си по договори, сключени с руски банки в края на октомври и началото на ноември за доставка на ценни книжа. В официалното изявление на представителя на централната банка се споменава, че руската централна банка ще се въздържа за в бъдеще от всякакви финансови операции със споменатите по-горе институции. Сергей Алексашенко опроверга твърдението, че в резултат на кризата на фондовите пазари много руски банки са банкрутирали. Спекулациите по отношение на банковите фалити в Русия обаче понижиха цените на руските дългови инструменти.
Мадлин Олбрайт показа решителност в Близкия изток
Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт предвиди да се отнесе също така твърдо към палестинския лидер Ясер Арафат, както към израелския му колега Бенямин Нетаняху за нуждата да се предприемат конкретни мерки в близкоизточния мирен процес. "Ще кажа същите неща на Ясер Арафат", заяви тя на пресконференция в петък след тричасова среща с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. "В името на мирния процес е особено важно да се намали разликата в позициите на двамата. Това ще донесе и по-голяма сигурност в района. Прекалено много време вече беше изгубено."
В събота Мадлин Олбрайт ще отлети от Лондон за Берн, Швейцария, където ще проведе срещата си с Ясер Арафат. Планиран е и разговор с швейцарските официални власти за връщане златото на евреите, взето от нацистите по време на Втората световна война. В Лос Анджелис в петък Световният еврейски конгрес показа документ от 1945 г., който доказвал, че Швейцария е продължила да приема тонове заграбено от нацистите злато въпреки обещанието си пред съюзните войски да спре да го прави.
Най-близкият съюзник на Израел, Съединените щати, от дълго време настоява за подписване на израелско-палестинско мирно споразумение. За пръв път обаче Олбрайт публично обявява, че безизходното положение в района има по-големи измерения. Политиката на САЩ в Близкия изток е в криза, като Америка изостри отношенията си с Ирак през последните дни. В същото време все повече арабски държави недоволстват срещу отказа на Израел да направи компромиси с палестинските лидери. Вашингтон се опасява, че липсата на напредък в израелско-палестинските преговори ще разхлаби образуваната по време на войната в залива коалиция от арабски държави във време, в което иракският президент Саддам Хюсеин е изправен пред ново предизвикателство.
При пълен отказ от парно няма да се плаща нищо
Тони Иванова
Абонатите, които изключат изцяло парното отопление, няма да заплащат нищо на "Топлофикация". Правителството трябваше да обсъжда миналия понеделник промяна в наредбата за прилагане на фиксираните цени на топлинната енергия, но поради някои доуточнения отложи решението си за началото на тази седмица. От "Топлофикация" анонсираха вариант, при който отказалите се напълно от парно ще трябва да заплащат 25 на сто от цената при нормално отопление, но тази идея не намери реализация в проектите на Комитета по енергетика.
Потребителите да могат да се отказват от ползване на отопление само през отоплителния сезон, предлага Комитетът по енергетика поправка в наредбата. Това ограничение се налагало заради факта, че потребителите, които ползват топлинна енергия целогодишно, се отказват от парно в края на отоплителния сезон и така не заплащат месечна такса през летните месеци. Абонатите, които ще изключат радиаторите в част от жилищата си, ще плащат парно за фактически отопляемия от тях обем. Фактическата отопляема площ ще се получава, като от реално отопляемата площ се приспадне пропорционално на неотопляемия обем част от квадратурата на антрета, коридори и др. (в тях няма монтирани радиатори, но те получават индиректно отопление от останалите помещения). За отопляемата площ от жилището ще се събира месечна такса, както и цената на топлото за тази площ. За изключената от отопление площ ще се плаща 25 на сто от цената при нормално отопление.
Най-вероятно в наредбата ще залегне и обсъжданата схема за разсрочване на плащането на сметките за парно от началото на 1998 г. Предложението на Комитета по енергетика за разсрочване на парите за топло, което правителството трябва да приеме, е от януари до април да се плаща 50 на сто от цената на парното, а в останалите 4 месеца до август - останалата част от дължимата за отоплителния сезон сума. През септември и октомври пък да се плащат 50 на сто от сметките за ноември и декември.
Потребителите от една абонатна станция ще могат да избират как да плащат сметките си за парно и топла вода, е записано в промяната на документа. Това може да става индивидуално или като сключат договор с пълномощник, който да събира и заплаща дължимите за топлинна енергия суми, както и да предоставя месечни данни за потребената топла вода. За таза услуга пълномощникът ще получава комисиона до 5 на сто от събраната сума от "Топлофикация".
С промяната в наредбата ще се предложат и срокове, в които през годината да се отчитат показанията на топломерите в абонатните станции, в които са монтирани подобни измервателни устройства. След отчитане на топломера абонатите ще разпределят помежду си отчетената потребена топлина по избрана от тях схема.
За контрол на техническото състояние на топломерите, собственост на потребителите, се предлага да се въведе такса от 500 лева на месец за периода на топлоснабдяване. В момента тази такса е 50 лева. При констатирани повреди пък в измервателните уреди на потребяваното количество топлинна енергия собственикът да е длъжен в двумесечен срок да отстрани повредите, предвиждат промени в наредбата.
И бюджетните служители в София получават 10% увеличение на заплатите
Столичният общински съвет определи през миналата седмица конкретните размери на работните заплати от октомври на заетите в бюджетните организации на общинско подчинение на територията на столицата. Решението за 10 на сто увеличение на средните брутни работни заплати в здравеопазването, образованието, социални грижи и култура, както и на общинската администрация бе взето във връзка с приетото преди две седмици решение на кабинета за повишаване на бюджетните заплати.
Новата средна брутна заплата на педагогическия персонал в общинските училища ще се движи от 119 557 лева до 126 100 лева. Разликата в средните заплати на учителите е в зависимост от районите, в които се намират учебните заведения. Най-високо платени са преподавателите в училищата в район "Средец", а най-ниски заплати ще получават учителите в Банкя. Отново в центъра на София ще са и най-високи възнаграждения за лекарите в поликлиниките (район "Средец") - 166 488 лева на месец. Най-висока средна заплата в районните болници е гласувана за лекарския персонал на пета градска кардиологична болница - 191 253 лева месечно. В детската многопрофилна болница лекарите ще получат средна заплата от 241 042 лева на месец. Служителите в столичните центрове за социални грижи ще взимат от първи октомври средни заплати от 121 518 лева на месец.
Кметовете на райони в софия ще взимат по 275 000 лева месечно от първи октомври. Основната месечна работна заплата на кмета на София с новото 10-процентно повишение става 462 000 лева. Общинската администрация ще е със средна заплата от 165 000 лева на месец от октомври.
Пълна свобода за... контрола над медиите
Седем души ще получат цялатa власт да контролират всички български електронни медии от тази седмица. Това ще стане, ако парламентът пусне в действие "Гордостта на Клара" и заедно с президента създаде национален съвет за радио и телевизия (НСРТ). Депутатите по предложение на синята парламентарна група решиха да конституират органа, предвиден от действащия в момента Закон за радио и телевизия, за да може да бъдат назначени генерални директори на БНТ и БНР.
Следствието от временното законодателно решение на СДС е, че ще действа закон, който някога ще бъде отменен, но не се знае точно кога. Този закон ще бъде сменен с нещо, което не се знае точно какво е. Знае се само, че може би то ще регулира само БНТ и БНР. Националният съвет, който ще бъде избран тази или следващата седмица, ще има тригодишен мандат и първо ще съблюдава спазването на "Гордостта на Клара", а след това на друг закон с друга философия. Ако, разбира се, парламентът все пак приеме нов медиен закон, преди да му е изтекъл мандатът. НСРТ първо ще наблюдава всички медии, после може би само БНТ и БНР. Първо ще има право да влияе върху програмата и управлението на двете държавни медии, след това само върху програмата.
Хаосът в медийната политика на СДС в крайна сметка доведе до поредица временни решения, последствията от които се "предотвратяват" отново с временни решения. Очевидното подценяване на необходимостта от цивилизовано законодателно решение и спешно отваряне на пазара на електронните медии доведе управляващите до тази абсурдната ситуация. Давайки живот на сегашния закон за медиите, управляващите очевидно са се отказали и от идеята си да отдадат на концесия честотите на Ефир 2 (в закона на Клара се казва, че БНТ има две програми). Въпреки спирането на Обществената руска телевизия и освобождаването на нейните честоти стартът на частна национална телевизия реално все още е толкова далече във времето, колкото беше и през 1992 г. Просто защото в СДС очевидно продължават да мислят, че най-важният медиен проблем е това кой ще управлява БНТ, а не това кога държавната телевизия ще има алтернатива.
Председателят на Парламентарната комисия по културата и медиите Стоян Райчевски заяви миналата седмица, че НСРТ ще бъде конституиран с единствената задача да избере нови генерални директори на БНТ и БНР. Според Закона за радио и телевизия обаче НСРТ има още куп правомощия, които е задължен да изпълнява. Това, че управляващите не одобряват (както заявяват публично) философията на "Гордостта на Клара", не е основание той да не се изпълнява. Думите на сините политици нямат никаква сила в правния мир и не могат да отменят действието на който и да е закон. Баналната юридическа максима "Лош закон, но закон" в този случай важи с пълна сила. Бъдещите членове на националния съвет ще бъдат поставени в абсурдната ситуация да следят за изпълнението на закон, който вероятно и самите те отричат. Това обаче в още по-голяма степен важи за депутатите от СДС, които дават живот на закон, срещу който публично се обявиха. "Ще има нов медиен закон", заявяваха категорично управляващите от лятото насам. При избирането на генералните директори на БНТ и БНР ръководството на СДС твърдо обеща, че това ще се случи до края на годината. Председателят на комисията по култура и медии Стоян Райчевски веднъж заяви дори, че ще изпълнят "плана" с месец предсрочно. Новият краен срок, който сините стратези си поставиха, е... началото на пролетта.
Всъщност именно бездействието на сините политици досега ги доведе до отчаяното решение да пуснат в действие закона на Клара. От лятото насам мнозинството на практика не прави нищо за приемането на нов медиен закон. Сега приемането му е точно толкова далече, колкото беше и след като СДС спечели парламентарните избори. Положението в момента е дори по-лошо, защото преди няколко месеца законът на Клара Маринова беше блокиран от Конституционния съд, докато от следващата седмица той ще започне да работи. През това време в комисията по културата и медиите бяха внесени седем проектозакона, свързани с електронните медии. До миналата седмица, когато се гласува предложението на СДС националният съвет да включва четирима посочени от президента и трима избрани от НС, нито един от тях не беше обсъден в парламентарната комисия.
Според "Гордостта на Клара" националният съвет осъществява контрол върху дейността на всички радио- и телевизионните станции - държавните и частните ефирни телевизии, както и кабелните оператори, съблюдава спазването на Закона за радио и телевизия и налага административни санкции при нарушаването му. Освен това НСРТ дава становища по кандидатурите за получаване на концесии за радиостанции или телевизии. Нито една радиостанция или телевизия не може да стартира без разрешение от националния съвет, постановява законът. В правомощията на НСРТ влиза и контролът върху изпълнението на концесионните и лицензионните договори. Съветът назначава управителни и програмни съвети на държавната телевизия и радио, които на практика ще изземат функциите на генералните директори. С конституирането на НСРТ на практика ще оживеят и текстовете от закона на Клара, които пряко ощетяват частните електронни медии. Законът поставя в неравностойно положение частните радиостанции и телевизии, тъй като създава еднакви ограничения за реклама, въпреки че БНТ и БНР получават и пари от бюджета.
"Гордостта на Клара" дава възможност на държавата да контролира медиите, бяха единодушни европейските и американските експерти, които анализираха закона след приемането му миналата година. Правителството има възможност да влияе върху БНТ и БНР, защото бюджетът им се определя от Министерството на финансите. "Това превръща двете медии в проститутки, които всяка година трябва да се молят за пари", заявиха тогава представителите на Съвета на Европа. Сериозна критика претърпя и двойственият характер на БНТ и БНР - със сегашната формула на финансирането е невъзможно те да бъдат обществени. "Имах чувството, че чета закон, писан през 1956, а не през 1996 г.", заяви конституционният съдия Тодор Тодоров, след като КС отмени голяма част от текстовете на закона. С това решение на практика действието му беше спряно и едва сега - след избирането на национален съвет, той за пръв път ще заработи.
"Ще сезираме отново Конституционния съд, ако пленарната зала гласува тази конфигурация", заяви депутатът от БСП Иво Атанасов, след като комисията по културата и медиите подкрепи варианта на СДС, според който президентът назначава четири от общо седемте членове на всесилния орган. Според източници сред управляващите обаче тази конфигурация предварително е консултирана с конституционни съдии и няма да бъде отхвърлена, ако те отново бъдат сезирани.
Миналата седмица двама депутати от БСП внесоха свои варианти за поправка на Закона за радиото и телевизията. В законопроекта на Иво Атанасов се предлага НСРТ да има 11 членове, трима от които се избират от Народното събрание, двама от президента, по двама от общите събрания на работещите в БНТ и БНР и двама, които се излъчват от общото събрание на лицензираните частни радио- и телевизионни организации. БСП-депутатът Любен Корнезов пък предлага решенията на националния съвет за избиране на генерални директори на БНТ и БНР, управителни и програмни съвети на двете държавни медии да могат да се обжалват в Софийския градски съд "от заинтересованите лица". Това означава, че практически всеки данъкоплатец, на когото не му е симпатичен генералният директор, може да подаде жалба в СГС. Двата законопроекта всъщност преследват и малко по-различни цели от това левицата да изкаже мнението си за това как трябва да се реши медийният проблем. Предложенията на Иво Атанасов хората от БНТ и БНР да участват в избора на националния съвет за радио и телевизия представлява всъщност лек флирт с журналистите от "Сан Стефано" 29, но евентуалното му приемане би поставило частните и държавните медии в неравностойно положение. Тези предложения не решават законодателните проблеми в медиите, но в крайна сметка те по нищо не се различават от действията на СДС в тази област. След като поставя под контрол частните електронни медии, сегашното мнозинство е на път да ги настрои срещу себе.
Въпреки всички усилия на мнозинството твърде вероятно е новите генерални директори на БНТ и БНР да не бъдат избрани, преди да влезе в сила решението на Конституционния съд. Стефан Димитров и Лили Попова престават да бъдат шефове на двете медии на 24 ноември, понеделник. Генералният директор на БНТ подаде оставка, но парламентът няма правомощия нито да я приеме, нито да я отхвърли. Точно както нямаше достатъчно правни основания и да назначи Стефан Димитров на този пост. На извънредно заседание във вторник парламентът вероятно ще приеме на първо четене предложенията на СДС за поправка в Закона за радио и телевизия. Ако те се гласуват без изменения, твърде възможно е да бъдат приети и на второ четене още същия ден. Дори и при това експресно гласуване, за да влезе в сила, законът трябва да бъде публикуван в Държавен вестник. Ако парламентът реши, може да издаде извънреден брой в сряда и в четвъртък да избере членовете на НСРТ от своята квота. Президентът обаче се връща от Япония в петък, така че най-рано в края на седмицата ще издаде укази за назначаването на членовете на НСРТ от неговата квота, т.е. има вероятност макар и за малко в БНТ и БНР да се настанят отново предишните генерални директори. Дали и колко време ще бъдат на власт Иван Токаджиев и Вечеслав Тунев зависи от скоростта, с която националният съвет ще избере новите генерални директори на държавната телевизия и държавното радио.
Това обаче няма никакво значение, тъй като мнозинството така или иначе ще въведе пълния контрол над медиите. Така, както Клара мечтаеше... Накратко
На косъм от уволнението се размина водещият в БНТ Димитър Цонев след скандал с тв-ръководството миналата седмица. Журналистът бил командирован в Япония на разноски на БНТ и на посолството на Страната на изгряващото слънце у нас, за да направи документален филм за азиатската държава, който да се излъчи преди посещението на Петър Стоянов там. След като се върнал, Димитър Цонев предложил на българска фирма - дистрибутор на японска битова техника у нас, да спонсорира телевизионния му филм. Гнева на телевизионните шефове водещият спечелил с това, че вместо спонсорът да даде парите директно в БНТ, той ги предоставил на ръководената от Цонев фондация, която вече ги превела в държавната телевизия. Освен че направил тази скромна за размерите на националната медиа далавера (според работещи там тв-служителят е спечелил не повече от 300 долара), журналистът е нарушил и Закона за радио и телевизия. За тази си проява водещият е наказан с последно предупреждение за уволнение.
Бившият шеф на рекламата в БНТ Руслан Райчев ще заведе дело срещу БНТ веднага щом бъдат оповестени мотивите към решението на Конституционния съд, с което се обявява за нелегитимен изборът на Стефан Димитров. "Не го правя за пари", обяснява подбудите си бившият рекламен шеф. "Аз се казвам Руслан Райчев и мога да живея, без да работя, до 3000 г.", скромно допълва той. Слухове в рекламните среди твърдят, че причина за финансовата самоувереност на Райчев е реституцията.
Главният секретар на БНТ Андрей Димитров вероятно ще управлява държавната медиа, след като генералният директор Стефан Димитров и главният мениджър Иван Попйорданов подадоха оставки миналата седмица. Преди да се настани на "Сан Стефано", Андрей Димитров беше дълго време шеф на пресцентъра на СДС. Когато беше назначен в БНТ, си спечели прякора Синьото цвете - аналогия с името на неговата предшественичка Цвета Стефанова, която се смяташе за един от комисарите на "Позитано" в телевизията. Нейният прякор пък беше Пани Бетон.
"Дума" и "Земя" дължат милиард на ИПК
Румен Спасов, изпълнителен директор на ИПК "Родина", пред в."Капитал"
Г-н Спасов, има ли все още вестници - длъжници на ИПК "Родина"?
- След изтичането на сроковете по първите споразумения за разсрочено плащане редица вестници не успяха да се справят и имат още задължения. Това наложи нови споразумения за разсрочено плащане, които трябва да се изпълнят до първата десетдневка на декември. След като се изчистят всички задължения, ще се подпишат новите договори за следващата 1998 г. Някои всекидневници като "Новинар", "Стандарт", "Континент" завишиха тиражите си преди време, за да запълнят освободената ниша след протеста на разпространителите, което им създаде проблеми с плащанията.
Кои са най-големите длъжници?
- Трите вестника, "Дума", "Земя" и "Меридиан мач", са с най-големи дългове. Останалите, "Демокрация", "Континент", "Стандарт", "Новинар", са със задължения под 70-80 млн. лева.
Колко е дългът на "Дума"?
- Към 700 млн. лв. На "Земя" е малко над 300 млн. лв., а "Меридиан мач" - около 230-240 млн. лева.
А на "Стандарт"?
- Около 100 млн. лв., но с този тираж от 100 хил. той го трупа бързо за 10-15 дни.
Не става ли хроничен проблемът с дълговете?
- За съжаление неплащането на сметките стана перманентен проблем. Вестниците разбраха нашата позиция, че чак до спирането им не трябва да се стига, а е добре да търсим други методи на принуда. Но за съжаление включително и подписаните споразумения не се спазват от някои вестници. Струва ми се, че от страна на изданията се злоупотребява, което не може да продължава безкрайно.
А ИПК "Родина" има ли задължения?
- По-голямата част успяхме да изчистим. Амбициите са ни до края на годината да нямаме дългове към доставчиците на хартия. Тази ситуация ни принуждава да продължаваме да работим без оборотни средства, което е много лошо.
Може ли да се очаква промяна в цената на вестникарската хартия?
- Цената много често е в състояния на пикове и падове. Към края на годината обикновено се наблюдава нестабилност на пазара, липса на хартия и след това бавно повишаване на цената. Според проучвания, направени навън, вече съвсем ясна и отчетлива е настройката за вдигане на цените. Сега отново има затруднение с доставките на хартия.
Ще има ли нови условия в договорите за следващата година?
- Новото е, че няма да говорим за дебитни известия. Освен това по нов начин ще бъдат формулирани наказателните лихви за закъсненията. Започнали сме работа и по оценка на дълготрайните материални активи, въпреки че нямаме конкретни указания за това. До края на годината промени в цените на ИПК "Родина" няма да има, но след преоценката на материалните активи очаквам да има завишаване на цените.
Може ли да се прогнозира с какъв процент ще бъде това?
- Трудно ми е да кажа, тъй като последната преоценка на дълготрайните материални активи е правена за печатницата през 1992 г., а за редакционния корпус през 1993 г. Оттогава досега валутният курс многократно се е променял. Но във всички случаи ще има увеличение, защото тази стойност е нереална. Към 1992 г. целият комплекс е на стойност 807 млн. лв. Кои са кандидатите за приватизацията на ИПК "Родина"?
- Освен ВАЦ, за който се знае, че има депозирано писмо до Агенцията за приватизация, за други не знам. Ние получихме писмо, с което трябваше да представим допълнителни данни за статута на ИПК "Родина", за да се изработи каталог от агенцията, който ще се представя на евентуалните бъдещи кандидати.
Има ли интерес към корпуса на ИПК "Родина"?
- Чух за интерес към двете недовършени тела, които някога са били проектирани за редакционен корпус, но разговори не съм имал.
Кога очаквате собственикът на държавната печатница да се смени?
- Нищо чудно в началото на годината или в средата на следващата да бъде обявена процедура - 807 млн. лева е цената, с която участваше ИПК в масовата приватизация. Във всички случаи тя ще трябва да бъде актуализирана. Ако е конкурс, може да мине без преоценка, но със сигурност трябва да има преоценка на дълготрайните материални активи. А ако е разговор с потенциален купувач, от Агенцията за приватизация трябва да бъде поръчана и направена преоценка с начална цена.
Има ли според вас опасност, ако ВАЦ купи ИПК "Родина", да монополизира пазара на печатарски услуги?
- Да приемем хипотетично, че ВАЦ купи ИПК "Родина". Те нито могат да го затворят, нито да изхвърлят вестниците. И сега "24 часа" и "Труд" се чувстват доста некомфортно в своята си печатница, защото трябва да започват да печатат много рано. По-скоро някои от техните вестници ще дойде да се печатат тук.
Ще успее ли ВАЦ да изгради мрежа от регионални издания?
- Развитието на нашия регионален печат не може да се сравнява с държави, които имат традиции в това отношение. В България с изключение на Пловдив и Благоевград регионалният печат не е много развит. Опитите на "Стандарт" в Русе свършиха неуспешно, а имаше и други подобни случаи.
Прогнозата ви за развитието на печата?
- Осем години показват, че на пазара има достатъчно място за интересни издания. Практиката показва, че ще има още заглавия, които ще отпадат. Ще се търсят ниши за нови. За интересните вестници ще има пазар, но когато се повиши покупателната способност на цялото население. Дано дойде времето да се купуват по няколко вестника.
БНР все още е монополист в националния ефир
Националната аудитория на двете програми на държавното радио - "Хоризонт" и "Христо Ботев", е 57.3%, показват изследванията на социологическата агенция "Маркет тест". Общо 84.5% от българите слушат радио, сочи проучването.
"Дарик" е частното радио с най-голям национален обхват. Въпреки това неговата аудитория е с пъти по-ниска от тази на "Хоризонт" - 11.6% за "Дарик" срещу 55.1% за държавната радиостанция. "Експрес", "Канал Ком" и "Веселина" са следващите в класацията, които имат някаква забележима национална аудитория.
Държавната "Хоризонт" има недостижима аудитория в селата, докато силата на частните радиостанции е предимно в големите градове. Единствено "Веселина" може да се похвали с повече слушатели в малките населени места.
В национален мащаб близо 10% е разликата между БНР и всички частни радиостанции, взети заедно, показва проучването на "Маркет тест".
Доста по-различно е положението в София. Частните радио-станции в столицата се слушат от близо 43% от хората, докато двете програми на държавното радио общо печелят 26.6%, сочи изследването.
Музикалните FM+ и "Вива" си оспорват лидерството в София с почти еднакъв среден дневен обхват. Почти 3% по-назад е "Дарик". В дъното на класацията последните места си поделят "Свободна Европа" и "7 дни".
"Вива" е определено най-предпочитаната от тийнейджърите радиостанция, докато софиянците в пенсионна възраст слушат предимно "Хоризонт" и "Христо Ботев".
Не толкова категоричен е превесът на частните телевизии в софийския ефир. "Нова телевизия" бие по зрители Ефир 2, но все още е недостижимо далече от аудиторията на Канал 1. Забележителен възход бележи обаче кабелният музикален канал ММ. Само няколко месеца му трябваха, за да събере аудитория в София от 5.2%.
Реалната война за световните телекомуникации започна
Американската телекомуникационна компания WorldCom изненадващо срази конкурентите си, изваждайки оферта от 37 милиарда долара за купуването на MCI Communications - първоначалната оферта на WorldCom бе за 30 милиарда долара, но на 11 ноември от WorldCom вдигнаха стойността на предложението с над 20 процента, при което цената стигна до 37 милиарда долара. Според представители на WorldCom вече е постигнато споразумение за сливането с MCI, вторият по големина оператор на далечни телефонни разговори в Съединените щати. Британската телекомуникационна компания British Telecom, която притежава 20 процента в MCI, ще получи за дела си 7 милиарда долара в брой и допълнителни 465 милиона долара като компенсация, че оттегля офертата си за купуването на MCI.
Според експерти планираното сливане между British Telecom и MCI е било в основата на дългосрочната стратегия на британската компания, но офертата на WorldCom просто е сразила финансово British Telecom. След като стана известно за предложението на WorldCom, представители на British Telecom заявиха, че сумата, която компанията ще получи, и възможността да се търсят нови стратегически партньори е достатъчна компенсация за British Telecom.
