Дерегистрация и санкции.
Регистрираното лице, чийто оборот спадне под 75 млн. лв., уведомява данъчната администрация в 14-дневен срок и ако не извърши сделки за износ, които не са освободени, за над 50 млн. лв. за последните дванадесет месеца, е длъжно да поиска прекратяване на регистрацията си. Регистрирано лице, за което е открито производство по несъстоятелност, съгласно разпоредбите на ТЗ трябва да подаде формуляр за прекратяване в 14-дневен срок. Когато данъчен орган установи, че регистрирано по ДДС лице не е подало формуляр за прекратяване на регистрацията въпреки възникването на законови условия за това, този орган прекратява по своя воля регистрацията му.
Регистрацията вече се прекратява към датата на подаване на формуляр за прекратяване, а не както беше досега, след данъчна ревизия.
Служебно ще се прекратява регистрацията по ДДС на лицата, които са извършили всичките от следните нарушения - издали данъчна фактура и неподали справки-декларации, не внесли данък за два последвателни данъчни периода, не приели кореспонденция на заявения от тях в данъчната служба адрес. Създава се публичен регистър на горните лица и на тези, издали данъчна фактура, без да са били регистрирани по закона.
Поправките в закона предвиждат и по-големи санкции за нарушителите на закона. Например лице, задължено да се регистрира по този закон, което не направи това, ще бъде наказвано с глоба от 250 000 лв. до 2 500 000 лв. При неподадена в срок справка-декларация глобата е до 2 500 000 лв., а при повторно нарушение глобата ще достига размер 5 млн. лв. ДФРР (не) даде гаранция на Варненската корабостроителница
Мария Христова
Управителният съвет на Държавния фонд за реконструкция и развитие миналата седмица обсъди молбата на Варненската корабостроителница да даде гаранция за кредит от 20 млн. долара. Обслужваща банка по кредита трябва да бъде Пощенска банка. Тъй като от подаването на документите до влизането на точката в дневния ред на фонда мина доста време, корабостроителницата намали искането от 20 млн. долара на 10 млн. долара. На заседанието в четвъртък за проекта се застъпил вицепремиерът Александър Божков, подкрепен от повечето отраслови министри.
Проблемът обаче идва от това, че при преговорите с Международния валутен фонд през октомври правителството се ангажира да сведе до минимум кредитирането на държавните предприятия. Според хората на Ан Макгърк гаранциите са скрита форма на финансиране на реалния сектор. Правителството обеща да съгласува с МВФ всяко кредитиране на предприятия като "Кремиковци", авиокомпания "Балкан", Варненската корабостроителница, Националната електрическа компания, топлофикационните дружества. За подобни цели в бюджета за 1998 г. е предвиден резерв от около 0.9-1.5% от брутния вътрешен продукт.
По настояване на финансовия министър Муравей Радев решението на ДФРР е да се гарантират десетте милиона, след като се получи потвърждение от Ан Макгърк. Като се има предвид обаче консервативното отношение на фонда към кредитирането на реалния сектор, може да се предвиди какъв ще е отговорът.
Според информирани съществува вероятност някои среди от правителството да желаят проектът да бъде одобрен, за да се прехвърлят кредитите на Варненската корабостроителница от Експресбанк на Пощенска банка. Така правителството ще има по-голям шанс да продаде Експресбанк до края на годината. Известно е, че единият от кандидат-купувачите, "Райфайзенбанк", настоява за клауза при фалит на корабостроителницата държавата в лицето на Банковата консолидационна компания да поеме задълженията на корабостроителницата към банката.
Проблемът за гаранцията на ДФРР за Варненската корабостроителница обаче повдигна за пореден път проблема за държавните гаранции. В закона за банките беше записано, че за големи кредити от над 10% от капитала на банката е необходимо обезпечение в злато, валута или държавна гаранция. При задължителен капитал от 10 млрд. лева това означава за кредити над 1 млрд. лева и нагоре. Естествено, че ако предприятието има валута или злато, то няма да иска кредит. Остава единствено вариантът с държавната гаранция. Ето защо натискът да се отпускат държавни гаранции се засили. От другата страна обаче стои споразумението с МВФ, в което има ограничения за нарастването на вътрешния дълг.
Възможност за заобикаляне на изискването е банките да поделят риска по отпускането на кредит. За съжаление българските банки не прибягват към тази международна практика и предпочитат държавната гаранция. Така те са двойно застраховани. От една страна, предприятието си предоставя обезпечение, а от друга - държавата дава гаранция. Ако обслужването на кредита се наруши, банката има залог или ипотека. Едва ако осребряването на залога се окаже недостатъчно или невъзможно, банката може да прибегне до осребряването на държавната гаранция. В повечето случаи обаче на практика не се стига до осребряване на държавната гаранция.
"Биохим" чака пари от бюджета, за да постигне изискваните критерии
Радко Радев
Капиталът на банка "Биохим" да бъде увеличен на общото събрание на 21 декември, реши заседание на Банковата консолидационна компания миналия вторник. С колко точно обаче ще се реши на събранието.
Според договореностите с МВФ до края на годината всички банки трябва да постигнат капиталова адекватност 8%. От държавните банки в критериите не се вмества единствено "Биохим", която е с капиталова адекватност 5%. Тя допълнително пострада от поевтиняването на долара, тъй като над 70% от активите й са в американска валута. Ако "Биохим" не подобри капиталовата си адекватност, в края на годината централната банка трябва да се намеси в дейността й с всички позволени от закона мерки - ограничаване на дейността, назначаване на квестор и като крайна мярка затваряне. "Биохим" е втората по активи държавна банка.
Правителството вече веднъж рекапитализира "Биохим" в началото на своя мандат с около 20 млн. долара по така наречената схема "Булбанк 2". От тази схема остават неизползвани още 30 млн. долара, които кабинетът взе от Булбанк и плаща по тях лихва, равна на ЛИБОР плюс 3 пункта. Като допълнителен ресурс кабинетът разполага и с доларови ЗУНК-ове с номинал 20 млн. от преструктурирането на портфейла на БНБ.
Необходими са точни разчети за необходимите средства за рекапитализация на банка "Биохим", това реши предишното заседание на БКК. "Първоначално представителите на банката настояваха за всичките налични ресурси на правителството, ЗУНК-овете и неизползваните долари от Булбанк", заяви източник от кабинета. На заседанието във вторник хората от "Биохим" представили разчети за около 20 млн. долара. Според източниците от правителството обаче по-вероятно е да бъдат дадени около 10-15 млн. долара, а е възможно и сумата да бъде намалена. Най-вероятно е "Биохим" да получи цялата сума в доларови ЗУНК-ове въпреки някои съобщения, че е възможно част от парите да са в кеш.
БКК държи 98% от капитала на "Биохим". За нея трябваше да бъде намерена международна банка, която да поеме мениджмънта. За най-вероятен партньор се смяташе холандската ABN Amro, която обаче се отказа през лятото.
Жак Ширак атакува Азия
Френският президент Жак Ширак поднови идеята си да позиционира трайно Франция на икономическата карта на Азия, убеден, че финансовата криза, обхванала азиатския континент, показва признаци на отзвучаване. "В момент на значителни икономически и финансови трусове искам да изразя вярата си в бъдещето на най-динамично развиващия се континент. Независимо от трудностите Азия ще продължи да бъде двигателят на глобалната икономика", заяви Ширак в реч по време на официалното си посещение във Виетнам.
В традиция се превърна посещенията на висши ръководители от Запада в Азия да стават повод за бурни демонстрации срещу потъпкването на човешките и религиозните права. Установеният в Париж виетнамски комитет за съблюдаването на човешките права връчи нота на президента Ширак да не бъде премълчаван въпросът за човешките права и да настоява пред Ханой за освобождаването на затворените поради политически и религиозни убеждения. От администрацията на френския президент категорично заявиха, че проблемът с човешките права във Виетнам няма да бъде подминат в разговорите между президентите Жак Ширак и Тран Дук Луонг, но и няма да получи гласност. Управляващите в Ханой яростно възроптаха срещу излъчването на филм от френска телевизионна компания за известен виетнамски дисидент, понастоящем прекарващ живота си зад решетките.
В духа на добрия дипломатически тон въпросът за човешките права бе изместен от размяната на взаимни комплименти за постигнатото в двустранните отношения. Президентът на Франция бе почетен с пищна церемония при посрещането му в Ханой. Ширак поздрави виетнамския президент Луонг за усилията в прилагането на пазарните принципи в икономиката. Франция е най-крупният европейски инвеститор във Виетнам и най-голям търговски партньор на азиатската държава.
На официален обяд с местни и френски бизнесмени Ширак изрази намерението си да повдигне пред властите в Ханой въпроса за бюрократичните проблеми и законодателната рамка, с които бизнесмените от чужбина са принудени да се борят. Парадоксално е властите да се стремят да привлекат чуждестранни инвестиции в страната си и в същото време желаещите да правят бизнес във Виетнам чужди компании да се сблъскват с непреодолими бюрократични пречки и несъвършена законова рамка.
Чуждестранните инвеститори заприиждаха във Виетнам в началото на 90-те години, когато реформата даде първите си плодове. Но през последните две години се наблюдава спад и дори отлив на чуждестранните инвестиции в резултат от мащабната корупция, тежката бюрократична система и объркващото законодателство. Пътуването на френския президент Жак Ширак продължава с двудневна работна визита в Малайзия.
Двойно намаление на ядрените оръжия
Тhe Washington Post
Изправен лице в лице с намаляващата способност на Русия да контролира ядрените си оръжия, президентът Клинтън ще трябва да стане инициатор на серия срещи с колегата си Борис Елцин. На тях би било добре да следва модела от 1991 г., когато Джордж Буш съгласува с Михаил Горбачов изтеглянето на тактическите руски ядрени оръжия от останалите републики след започналото разпадане на Съветския съюз.
Този път е необходимо Русия да свали ракетите си от остарелите си и предразположени към аварии установки. И САЩ и Русия въпреки края на студената война продължават да имат насочени една срещу друга ракети. Декларираната решимост на двамата настоящи президенти да ги премахнат все още не е дала реален резултат, а в същото време руските и американските военни оператори се нуждаят само от няколко секунди, за да въведат координатите на целта в компютрите.
Явно Америка трябва да инициира първата стъпка, защото оцеляването на повечето руски бойни ядрени глави зависи от това дали Русия ще ги изстреля при първия сигнал на опасност. Броят на руските ракети, разположени в морски или земни мобилни бази, е паднал до около 200. В същото време САЩ разполагат с близо 2000 ядрени бойни глави, монтирани върху подводници. За да възстанови равновесието, Бил Клинтън би трябвало да препоръча на американското стратегическо командване да вземе следните мерки:
Да прехвърли на съхранение 500 бойни глави, понастоящем насочени срещу Русия. Ракетите при всички случаи трябва да бъдат дезактивирани през 2003 г. по силата на споразумението СТАРТ 2.
Да включат предпазителите в силозите на още 500 ракети, така че да не могат да бъдат активирани, преди екипът по поддръжката да е посетил всеки отделен силоз. През 1991 г. Буш извади от употреба 450 такива ракети, последван от Горбачов.
Да дезактивира 10 подводници, носители на балистични ракети, които иначе постепенно ще бъдат извадени от употреба по силата на СТАРТ 2 и СТАРТ 3.
Ако възприемат тези мерки, Съединените щати ще запазят значителен военен потенциал от около 600 ракети, разположени върху морски бази, всяка една с разрушителна сила, няколко пъти по-голяма от тази на бомбата от Хирошима. А ако Елцин отвърне на тези американски инициативи, Русия може да елиминира близо 3000 свои бойни глави, подлежащи на унищожение по силата на СТАРТ 2, както и 15 подводници, носители на балистични ракети. Дали подобни стъпки ще бъдат изпълнени, може много лесно да бъде проверено чрез сателитно наблюдение и инспекции от специалисти.
В същото време, освен че ще повишат значително доверието между Русия и САЩ, тези инициативи ще намалят риска от случайно задействане на ядрения механизъм.
Френското изключение в европейските правила
Ася БОЧЕВА
Изминалите дни дадоха още един повод да се заговори за пространството на обединена Европа. Този път фокусът на внимание бе насочен към един негов по-различен аспект - легалните му очертания или по-точно легалните ограничения. Разбираемо, досега усилията на строителите на обединена Европа бяха насочени към предварителната подготовка - подсигуряване стабилната основа на обединителния проект. Великобритания привлече вниманието заради оживените си дискусии, изразяващи съмненията и колебанията на нацията относно присъединяването към Европейския валутен и икономически съюз (EВС). Като успех бе отчетен фактът, че политиците на Острова, най-консервативно настроените към интегрирана Европа след колегите си от Швеция, не изключиха евентуалното участие на страната в ЕВС след 2001 г. Темите, свързани с изпълнението на маастрихтските условия от Италия, Португалия и Испания, също бяха особено актуални. Със задоволство се констатира, че и трите страни имат големи шансове да покрият строгите финансови изисквания до 1999 г. Така около цялата суматоха по подготовката някак настрани останаха въпросите, свързани с това какво всъщност ще се промени, когато ЕВС стане факт. Какви ще бъдат правата и задълженията на страните членки? И реално до каква степен ще трябва да се ограничи суверeнитетът на държавите, как и в чия полза ще се промени отношението национална - интернационална държава? Неочаквано националната стачка на френските шофьори през миналата седмица се превърна в казус именно от мозайката Европейски валутен съюз. И ако неговите неизвестни не бъдат разрешени достатъчно авторитетно от европейските лидери, скритите мини в т.нар. обединено пространство на континента могат да се считат за заложени.
Минута в цифри.
Протестът на стачкуващите започна в типично френски стил - грандиозно. И оттам дойдоха проблемите. На първи ноември профсъюзите, представляващи 340 000 шофьори, обявиха стачка за по-добро заплащане и по-малко работно време. До шестия ден на протеста бяха издигнати 160 барикади по пътищата, блокирайки петролни рафинерии, магистрали, граничните пунктове и тунела под Ламанша. Десет от 13-те френски петролни рафинерии спряха работа, а като следствие пресъхнаха и една трета от 18 000 бензиностанции на територията на страната. Стотици други даваха гориво от запасите на държавата само за спешни нужди. Въпреки че частните коли бяха допускани през загражденията, барикадите предизвикаха големи задръствания по пътищата, като постепенно парализираха някои сектори на икономиката заради липсата на суровини и резервни части. Фабрика на автомобилната компания "Рено" трябваше временно да преустанови дейността си, като остави 6000 души без работа. Липсата на храни затрудни значително производителите на животински продукти, като предизвика стълпотворения на големия пазар за храни извън Париж. Въпреки осезаемите неудобства обаче повечето обикновени французи симпатизираха на стачкуващите. Запознатите смятат този социален феномен за част от т.нар. exception francaise, или френско изключение.
Френското изключение.
Родината на националната държава - Франция, се гордее с това, че е по-различна. Политиците и обикновените граждани ревностно защитават правото си, според тях, да бъдат третирани по специален начин. Френската история, култура и национален характер, според тях, го изискват. А една силно изразена национална идентичност винаги страда, когато целта е постигане на по-интегрирана Европа. Възприемана като отворено пространство на стоки, капитал и хора, Европа вече не толерира различен път за отделните държави. Френското изключение влиза в противоречие с конкурентната, взаимнообвързана и мобилна система от връзки, които градят инициаторите на обединена Европа.
Проблемът в конкретния случай се заключава в невъзможността на френското правителство да върви по френския път, без да засегне европейските правила. Във френската традиция взаимоотношенията между държавата и отделния индивид са доста условни. Исторически още от времето на Френската революция правата на отделния човек се възприемат за свещени. От тях правото да се протестира се разглежда като нещо абсолютно, част от традицията и доказателство за еxception francaise. Ето защо общественото мнение застава зад стачката на шофьорите - вярва се, че те работят много и би трябвало да се защитят правата им. По принцип това е задължение на държавата като институция. Колко сполучлива е намесата й във френския случай е спорен въпрос, след като това е третата подобна проява от страна на шофьорите, които миналата година стачкуваха 12 дни, а през 1995 г. заедно с още представители на обществения сектор не работиха три седмици. Медиите застават почти открито на страната на работещите с репортажи, показващи хората от народа, ядящи франзели с колбас около стъкмени огньове на барикадите. Така на лявото правителство съвсем се отрязва пътят да разреши проблема в стил Маргарет Тачър. Един отдавна признат факт е, че всички френски правителства се страхуват от бунта на улицата и предпочитат да се съобразят с неговите искания, отколкото да понесат последствията от употребата на по-крути мерки - опасенията са свързани с френската склонност към революции, така както стана през 1968, 1848, 1830 и да не забравяме паметната 1789 г. Край на вътрешните работи.
Досега Франция имаше пълното право да се разпорежда с вътрешните си работи сама. Ако чужди граждани попадаха в задръстванията по френски магистрали, най-доброто, което можеше да направят, е да чакат. Сега вече не е така. Самата дефиниция за това що е проблем от вътрешно естество е стеснила периметъра си. С участието на Франция в Европейския съюз и съответно в неговите структури и разпоредби страната трябва да гарантира свободното преминаване на стоки и хора през територията си. Така че шофьорите могат да стачкуват свободно, стига да не блокират пътищата или да изливат испанско вино и да горят английско овнешко, което им оставя малко алтернативи освен преговори с правителството. Цивилизоване на французите? Малко френски граждани са съгласни с това. Явно за тях членството в структура като Европейския съюз е малко или повече ограничено до преимуществата, с които се ползват обикновените граждани при безвизовото преминаване на границите, или улесненията на френските производители и търговци от ниските мита. Те, изглежда, не си дават сметка какви са последиците за останалите европейски страни от "френското изключение". Стачката на шофьорите само в първия си ден е донесла загуби на Холандия за 1.5 милиона долара. Всеки ден през територията на Франция би трябвало да преминават 45 000 тона холандски храни на стойност 75 000 гулдена. Сериозно засегната е и Испания - 8000 нейни камиона са били блокирани на френска територия, което е донесло загуби за 170 милиона долара. Официално Великобритания, Испания, Дания и Холандия са протестирали пред френското правителство с искания за по-решителни мерки срещу стачкуващите шофьори - нещо, което е правено и преди без особен резултат.
Различното и важното в случая бе опитът за намеса от страна на Европейската комисия. Тя постанови, че ще поиска съдебна намеса, ако Франция предприеме енергични мерки за възстановяване движението на стоките и хората през нейна територия. Нещо, което, освен че ще бъде прецедент в международното право, би поставило началото на нов вид взаимоотношения в Европейския съюз - недотам бляскави. И в никакъв случай препоръчителни за постигане на доверие между европейските партньори.
Единствено Япония не бе засегната от кризата в Югоизточна Азия
Професор Такатоши Ито от Института за пазарни проучвания в Токио пред в."Капитал"
Професор Ито, как се отразява на Япония кризата, обхванала страните от Югоизточна Азия?
- Японската икономика е силно интегрирана в глобалната икономика и в частност в регионалната. Именно поради това последствията вече са факт. Кризата на фондовите пазари не подмина Токио. Това се дължи на очакванията на инвеститорите, че японската банкова система, която е отворена към азиатските икономики и кредитира компании от региона, е съвсем логично да бъде засегната от поредицата от фалити на компании от Югоизточна Азия.
Много икономисти прогнозират, че Япония е следващата азиатска страна, която ще пострада от кризата, обхванала Югоизточна Азия през последните четири месеца. Имат ли основание тези прогнози?
- Без съмнение кризата в Тайланд, Малайзия, Филипините, Хонконг и Индонезия ще намери отражение върху икономиката на Япония. Но размерите на японската икономика са толкова големи, че е практически малко вероятно икономическите трусове да се превърнат в криза в този смисъл, който се влага в настоящата икономическа криза в Югоизточна Азия. Забавяне и дори спад в темповете на растеж ще има. Но това все още не означава икономическа криза. Основният проблем в тези страни е комбинацията на финансова криза с валутна криза. Банките в тези икономики привличаха краткосрочен финансов ресурс от чужбина, който впоследствие бе използван за финансиране на дългосрочни инвестиционни проекти. Разликата между Япония и страните от Югоизточна Азия се състои в това, че страните от региона изпитват голям дефицит по текущата сметка на платежните си баланси, докато Япония е с голям излишък по тази сметка.
В рецесия ли е Япония?
- За разлика от правителството определено мога да нарека икономическата криза, обхванала Япония от 1990 г. насам, рецесия. Спадът в темповете на растеж през последните седем години е резултат от едновременното проявление на няколко фактора. На първо място, това е финансовaтa нестабилност, породена от рязкото понижаване на цените на активите в началото на 90-те години. Много компании имаха нерадостната съдба да фалират и по този начин получените заеми от финансовата система останаха необслужвани. В резултат на това финансовите институции и най-вече банките се оказаха с голям дял лоши кредити в общия дял на отпуснатите кредити.
Правителството и банките не бяха подготвени за подобно развитие. Не бе изработен оздравителен план за освобождаването на банковата система от бремето на лошите кредити. Управляващите заложиха на предположението, че цените на активите ще възстановят нивата си, което не се реализира вече повече от пет години. Дори нещо повече - продължи низходящият курс. Естествено бе малките банки и застрахователни компании да изпаднат в състояние на несъстоятелност. В този аспект решението на правителството и банките да изчакат по-добри времена е всичко друго, но не и правилното.
На второ място, Япония пропусна да либерализира икономиката си достатъчно бързо. Поради това все още има неефективни сектори, които вълната от мащабна либерализация в страната, започнала в края на 80-те години, не засегна, т.е. тези сектори изостават с повече от петнайсет години и продължават да бъдат субсидирани от правителството. Истината е, че японската икономика се нуждае от по-агресивен подход в либерализацията на икономиката. Лекарството за Япония е възможно най-бързо изчистване на лошите кредити от банковата система и либерализирането на секторите, регулирани от правителството.
Как оценявате навлизането на глобалната икономика в дефлационната спирала и как това ще се отрази на японската икономика?
- Действително в глобален мащаб се наблюдават признаци на дефлация. Но влиянието й върху японската икономика ще бъде незначително. Най-общо причините за това са две. Преди всичко вече се разработва програма за намаляване на данъчното облагане, което ще стимулира потреблението. На второ място, японските инвестиции бяха насочени главно зад граница и в много по-малка степен в Япония. Това е основната причина Япония да не генерира свръхпроизводство.
На годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка, проведена в края на септември в Хонконг, Япония обяви идеята за създаване на азиатски валутен фонд, който да оказва финансова помощ на изпадналите във финансова криза страни от Азия. Не се ли оказа това поредната идея, на която няма да бъде даден ход?
- Това е съвсем реален проект, по който се работи. МВФ има установени правила какви суми да отпуска за подпомагането на страните членки, изпаднали във финансова криза. В случая с Тайланд международната монетарна институция осигури 4 млрд. долара, което е 500% от квотата на Тайланд като страна - членка в МВФ. Mаксимумът, който фондът може да предостави като финансова помощ под формата на заем, e 500% от размера на вноската на страна - членка на МВФ. Но сума в размер от 4 млрд. долара е крайно недостатъчна за стабилизирането на тайландската икономика. Подобна бе ситуацията в Мексико през 1995 г., когато песото девалвира. Тогава САЩ подкрепиха колабиралата финансова система на съседа си.
Япония от своя страна също подпомогна Банкок, като отпусна 4 млрд. долара, изравнявайки помощта на МВФ. Но помощта от страна на Япония не се изчерпа само с предоставянето на финансов ресурс. Тя активизира и други страни от азиатско-тихоокеанския регион да подпомогнат Тайланд. Необходими са много по-големи финансови пакети, които да изправят на крака развиващите се икономики. За целта трябва да се създаде механизъм, който да осигури допълнителен финансов ресурс, за да допълни средствата, отпускани от МВФ. Европа и САЩ обаче са скептични по отношение на създаването на азиатски валутен фонд. Страховете се основават на предположението, че азиатският фонд ще бъде твърде мек в условията, които ще изисква при отпускането на финансовата помощ. Но мисля, че ако новият регионален фонд установи условия за отпускане на финансов ресурс, подобни на тези, възприети от МВФ, опасенията на Запада са неоснователни. Не виждам пречки пред създаването на азиатски валутен фонд.
Причината, за да не се хареса този проект на САЩ и Европа, не е ли продиктувана от опасения от загуба на влияние в региона?
- Това е техен проблем.
Готова ли е Япония да се изправи пред икономическото предизвикателство в Азия, наречено Китай?
- Икономическата реформа в Китай засега е успешна. Има обаче няколко слаби места. Такова е финансовият сектор. Проблемът е в изключително високия дял на държавната собственост, което резултира в огромния обем лоши кредити, а оттам и влошаването на банковата система. Проблем, с който в България сте добре запознати. Стратегията на Пекин е в най-къси срокове да се приватизират малките и средните предприятия. Това обаче не се осъществява с желаните темпове. Не съм в състояние да предвидя дали Китай ще осъществи реформата. Но ако правителството на Япония успее да намери вярната политика към оздравяване на банковата система и бързото либерализиране на все още регулираните от правителството сектори на икономиката, аз съм оптимист за икономическото развитие на Япония.
Прибалтика - пътят към Европа минава през Москва
През 1991 г., веднага след колапса на Съветския съюз, трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония, получиха независимост и започнаха решителни икономически реформи. Промените в Прибалтика, включващи необходимата промяна в законодателството, организирането на ефективни държавни институции, спазването на основните човешки и граждански права, доведоха и до засилването на интеграцията на трите републики със Запада.
Все по-силни в Литва, Латвия и Естония са настроенията за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Една от причините за това е, че прибалтийците се чувстват незащитени от присъствието на недружелюбния и непредсказуем съсед Русия. При евентуално възраждане на руските имперски амбиции Прибалтика ще бъде сред първите, попаднали в полезрението на Москва. Освен това прибалтийските републики винаги са смятали, че са по-близо до Западна Европа, отколкото до Русия. Въпреки това крайната конфронтация с големия съсед е нежелателна. Правителствата на тези страни осъзнават, че бъдещето им до голяма степен е обвързано с Русия. Тя е най-големият търговски партньор и удобен доставчик на суровини за региона.
Отличници... на книга.
Въпреки многобройните трудности икономиките и на трите страни показаха забележителни резултати при прехода от планово към пазарно стопанство. Икономическите им проблеми бяха сходни, но Литва, Латвия и Естония проведоха реформите си по различен начин. Макроикономическата политика, външната търговия и инвестициите, както и приватизацията бяха проведени по различни начини. Нестабилната политическа обстановка беше нормата, която определяше макроикономическата политика в Латвия и Естония. Множеството политически партии в тези страни постоянно подписват и после отхвърлят най-различни коалиционни споразумения, а това съответно води и до смяна на икономическия курс. Друг дестабилизиращ фактор са и големите руски малцинства, недоволни от положението си. В Литва беше наложен двуполюсен модел на управление, като това позволи на леви и десни правителства да управляват за по-продължителен период от време. И трите страни имаха нестабилни финансови системи, твърде уязвими към шоковите вълни, идващи от Русия, освен това малките им размери ги правят твърде зависими от процесите и тенденциите в световната икономика.
На пръв поглед за страничния наблюдател прибалтийските републики си приличат твърде много. Но по-внимателният анализ открива твърде специфични особености не само между тях, но и в сравнение с всички бивши комунистически държави. Може да се каже,че Естония беше страната, предприела най-радикални стъпки за скъсване с миналото. Още в най-ранния етап от реформите заработи валутен борд, който разсея съмненията на част от кредиторите относно стабилността на банковата система. Освен това беше осъществена висока степен на либерализация във външнотърговския режим (включващ и освобождаване от много мита и такси) и държавата отказа стопроцентова гаранция за влоговете във фалиралите банки. В Естония доминираше касовата приватизация, като бяха привлечени главно чуждестранни стратегически инвеститори.
Икономическият преход в Латвия беше подобен на този в Естония, но имаше своите специфични особености. От трите прибалтийски републики единствено в Латвия не беше приет валутен борд, но въпреки това от февруари 1994 г. валутата й беше фиксирана към специалните права на тираж на Международния валутен фонд. От всички бивши комунистически страни Латвия проведе най-радикалната реформа в социалната сфера, но се забави с приватизацията. През 1995 г. страната преживя много тежка банкова и бюджетна криза, което доведе до строги рестрикции в бюджетната сфера.
В Литва най-ясно беше изразена лявата и дясната тенденция в политиката, като изникнаха опасения за идеологически генерирани завои в икономиката. Но Литовската демократична трудова партия, която наследи Литовската комунистическа партия, въпреки че не е антиреформистки настроена, се опитваше да запази във възможно най-голяма степен социалната система, останала от комунизма. При десните партии в страната са по-силно изразени националистическият елемент и популизмът, като решимостта им за радикални икономически реформи не е толкова силна, както в Естония и Латвия. От април 1994 г. Литва също осъществява монетарната си политика в условията на валутен борд. Новото правителство на страната ще прекрати действието на борда в началото на 1998 г. В първите години след получаването на независимостта Литва беше лидер в приватизацията, като проведе мащабна ваучерна приватизация, но страната изостана в касовата приватизация и привличането на чуждестранни инвестиции. През последните две години трите страни демонстрират постоянство в икономическото си развитие. Ръстът на БВП е между два и четири процента годишно. Инфлацията намаля до 13-15 процента годишно благодарение на строгата фискална и монетарна политика.
Поглед на Запад.
Главната външнополитическа цел и в трите страни е възможно най-бързото им влизане в ЕС и НАТО. И докато евентуалното членство в ЕС не изглежда невъзможно, то бурните протести на Русия поставят под въпрос включването им в Атлантическия съюз. Още от 1991 г. прибалтийските републики се стремят към членство във всички европейски политически и икономически структури. И успехът им е очевиден. През май 1993 г. Литва и Естония бяха приети в Съвета на Европа. Първоначално на Латвия беше отказано членство, тъй като страната нямаше закон за гражданството, но през 1995 г. и тя получи достъп до съвета. Също така през юни 1995 г. и трите републики подписаха така наречените европейски споразумения, с което получиха статут на асоциирани членове в ЕС. Търговията със страните от ЕС постоянно се увеличава и местното законодателство се променя съобразно стандартите на ЕС. Така например и трите страни внесоха в законодателството си поправки, позволяващи чужда собственост върху земята.
Това, което е важно за успеха на интеграционните процеси, е единомислието на политическите сили и в трите републики по този въпрос. Евроскептицизмът вече е нещо, останало в миналото. Естония, която е по-силно развита икономически, успя да разгневи литовците и латвийците с настояването, че ЕС не трябва да се отнася към прибалтийските републики като към едно цяло, а да оценява поотделно достойнствата на всяка от тях. Естонските политици обосновават позицията си с това, че ранният прием в ЕС на една от трите републики ще бъде от полза и за другите две.
Членството в ЕС ще осигури на прибалтийските републики условия за икономически прогрес и просперитет, а почти всички местни политици са единодушни, че единственият начин за гарантиране на политическата им независимост е членството в НАТО. Особено старателни в стремежа си да получат благосклонността на НАТО бяха литовците. Литва беше втората страна след Румъния, която се присъедини към инициативата "Партньорство за мир", и литовските политици все още се надяват, че страната им ще бъде в първата група, поканени в НАТО. Литовски, а също така естонски и латвийски части участваха в мироопазващите операции на ООН в бивша Югославия. Желаейки да бъдат не само консуматори на инициативите за сигурност, балтийските републики правят големи увеличения на отбранителните си бюджети. Литовците смятат, че по-голямата им площ от тази на Латвия и Естония и това, че страната географски представлява продължение на Полша, ще бъде тяхно предимство за приемането в НАТО. Затова настояват молбата им да бъде разглеждана отделно от другите.
Но поне засега надеждите на прибалтийските републики за бързо членство в НАТО се разбиват в руската непреклонност по този въпрос. Дори и страните от Атлантическия съюз засега не желаят допълнително да раздразват Русия, злоупотребявайки с темата за присъединяването на Литва, Латвия и Естония. През септември миналата година в Осло министърът на отбраната на Съединените щати Уилям Пери каза, че прибалтийските републики все още не са готови за членство в НАТО. И наистина, намерението на НАТО да предложи на Русия право на глас при вземането на решения за предстоящите действия на съюза щеше да бъде безсмислен акт, ако бяха пренебрегнати руските възражения за членство в съюза на прибалтийските републики. Все пак вероятно в НАТО смятат да включат трите страни във втората вълна на разширение на пакта, ако има такава.
Новият Съветски съюз - мечта на двама президенти
Носталгията по Съветския съюз все още е силна в Русия и много от бившите съюзни републики. Именно тази носталгия беше водещият мотив за засилване на интеграционните връзки между Русия и Беларус. И от близо година насам преобладаваше мнението, че те неизбежно ще създадат един нов съюз.
След като на 23 май в Москва Борис Елцин и Александър Лукашенко подписаха Устава за съюза между Беларус и Русия, стана ясно, че единна държава няма да бъде образувана. Това стана възможно благодарение на здравия разум на някои руски политици, работещи по изготвянето на договора.
През април миналата година двете държави подписаха договор за най-висока степен на интеграция в рамките на ОНД. Бяха образувани двустранни органи за координация на процеса на интеграция - Висш съвет, в който влизаха президентите и премиерите, и Парламентарно събрание, в състава на което бяха делегирани по равен брой депутати от парламентите на двете страни. Тогава това ново междудържавно обединение не предизвика особен интерес, още повече че точно по същото време Русия подписа договори и с Казахстан и Киргизстан за задълбочаване на интеграцията в рамките на митническия съюз на ОНД.
Обструкция на най-високо ниво.
По-нататък работата по образуването на единна държава продължи с разработването на договора и устава за руско-беларуския съюз. И точно някои формулировки в този договор бяха причината двете държави да се интегрират напълно. Една от точките на договора гласеше: "Държавите участнички създават условия за преобразуване на Парламентарното събрание в представителен и законодателен орган на съюза, избиран непосредствено от гражданите на съюза. " Освен това проектът предвиждаше твърде големи пълномощия за наднационалните органи. Според друга точка от този проектодоговор решенията на Висшия съвет на съюза са задължителни за органите на съюза и за органите на изпълнителната власт на държавите, участнички в съюза.
Точно срещу тези изисквания на договора се опълчиха противниците на образуването на нова единна държава. Начело на тази група беше новият руски вицепремиер Анатолий Чубайс. Те изтъкваха довода, че този договор застрашава руските интереси. И наистина според условията на този документ нищо не пречеше на новия съюзен парламент да застане начело на новата държава и да обезсмисли функциите както на президентите на Русия и Беларус, така и на Висшия съвет на Руската федерация. Несъмнено това щеше да облагодетелства беларуския президент, който никога не е криел амбициите си, ако е възможно, един ден да стане президент на Русия.
Чубайс имаше деликатната задача да убеди Елцин и Черномирдин, че договорът, формулиран така, е абсолютно ненужен за Русия. Известно е, че и президентът, и премиерът бяха сред най-сериозните привърженици на единна държава с Беларус. По принцип интеграционното настроение доминира сред управляващите в Русия главно като израз на реакцията срещу превеса на Запада в стратегическия геополитически баланс. Поставена пред неизбежното разширение на НАТО и придвижването му към западната й граница, Русия беше принудена да търси възможности да възстанови равновесието. Въпреки че държавите от НАТО се надпреварваха да заявяват, че експанзията на съюза по никакъв начин няма да застраши руската сигурност и няма да създаде нови разделителни линии в Европа, руските политици не вярват на тези думи и търсят начини да запазят статута на Русия като свръхсила. Доказателство е затоплянето на отношенията с Китай например.
Единственият съюзник.
Въпросът е, че Беларус не е най-подходящият партньор за създаване на стабилен стратегически съюз. В случая тя просто е единственият. Всички останали бивши съветски републики в по-малка или по-голяма степен се опитват да отхвърлят опеката на Москва главно поради това, че Русия запазва имперския манталитет в поведението си спрямо тях и им налага неизгодни икономически договори. Така Беларус остана единственият шанс. Заради икономическия и политическия застой страната е на практика изолирана от международната общност. Международните финансови институции отказват да финансират страната. Със силна подкрепа от Москва Александър Лукашенко успя да наложи авторитарен стил на управление. Икономиката на страната е в отчайващо състояние и поради неприязънта на президента към пазарното стопанство няма никакви признаци за излизане от кризата. Чести са случаите на нарушаване на човешките права в страната.
Противниците на договора от руска страна подчертаваха, че точно тези отрицателни черти трябва да са решаващи при вземането на решението за образуване на съюз. В крайна сметка Чубайс успя да убеди Елцин и Черномирдин в правотата си. Текстовете за задължителността на решенията на съюзните органи спрямо държавните структури на Русия и Беларус отпаднаха и на практика в новия договор няма нищо ново по отношение на интеграцията между двете страни.
Доказателство, че този договор е бил преди всичко подготвян да обслужва интересите на Лукашенко, е фактът, че той изрази неудовлетворение от промяната. Тази реакция беше предизвикана от осъзнаването на факта, че той няма да получи възможност да има власт, равна с тази на Елцин. Това всъщност беше и единственото нещо, което вълнуваше беларуския президент. Той нееднократно открито се изказваше против либерализацията на беларуската икономика, защото се опасява, че това ще бъде заплаха за властта. От друга страна, той осъзнава, че разширяването на икономическите връзки с Москва може да бъде само от полза за задъхващата се икономика на страната. Може би предчувствайки, че търпението на руските му покровители ще се изчерпи, той прие наложения от новия договор план за задълбочаване на икономическите връзки между двете държави, който предполага създаването на някои пазарни отношения в Беларус. Но поне засега създаването на единна руско-беларуска държава се отлага.
Отваряме ГКПП на Маказа до края на века
Нов контролно-пропускателен пункт ще заработи на българо-гръцката граница в прохода Маказа до края на столетието, обеща премиерът Иван Костов. Той посети миналия петък терена, където трябва да се изгради новото съоръжение. Проходът е част от еврокоридор No9, който трябва да свърже Прибалтика с Егейско море. Най-малко 52 милиона лева ще струва изграждането на трасето от наша страна. Неговата дължина ще е 42 километра. На най-трудните места цената за прокарването на пътя ще бъде над 2 милиона долара на километър. Двукилометровият участък около границата беше разминиран от сапьори на Гранични войски, за да започнат строителните работи. България ще иска целият инфраструктурен проект да се финансира със средства по програмата ФАР, каза още Костов.
Премиерът, шефът на Гранична полиция полк. Георги Тетереков, шефът на "Булгартабак холдинг" Бойко Кишков и зам.-шефът на ГУ "Пътища" Петър Костов дойдоха на място, за да се запознаят с проблемите в региона. Кметът на община Кирково Мустафа Емин лобира в изграждането на съоръжението да бъдат заети и 3000 местни строителни работници. Той поиска и безвизов пропускателен режим с Гърция за хората от региона и по-толерантно отношение на "Булгартабак холдинг" към местните тютюнопроизводители. Отглеждането на тютюн е основен поминък на хората в района.
НАКРАТКО
Зам.-министърът на образованието Румен Вълчев подаде оставка миналия четвъртък. Според официалното обяснение напускането е продиктувано от лични мотиви. Зам.-министърът напуска заради личен конфликт с прекия си началник Веселин Методиев, твърдят хора от министерството. Двамата имали принципни различия по въпроса с радикалните съкращения на служители от ведомството.
Служители на МВР арестуваха Марин Димитров - ексшеф на контраразузнаването към РДВР - Кърджали, чието име нашумя покрай ареста на Ерджан Рашид-Роко. Бившият служител от служба "Сигурност" е задържан при рутинна полицейска проверка в Кърджали. В автомобила му е намерен плик със секретни документи, вероятно изнесени тайно от държавно ведомство, твърдят от полицията.
Зам.-министърът на труда и социалната политика Милчо Димитров подаде оставка. Той бе отстранен от поста началник на Националната служба по заетостта с обвинение, че е злоупотребявал със средства от фонд "Преквалификация и безработица". Представители на синдикатите сигнализираха, че с благословията на Димитров от фонда са изтекли 2.6 милиарда лева. Парите били употребени за обзавеждане на луксозни бюра по труда, а поръчките поемали частни фирми, близки до бившия социален министър Минчо Коралски.
Банкерът Китов напусна ареста срещу 150 млн. лв. Следственият банкер Иван Китов беше освободен от ареста на Националната следствена служба срещу рекордната сума от 150 млн. лв. Скандалният финансист обжалва мярката за неотклонение задържане под стража пред Софийския градски съд и искът му беше уважен. Аргументите са, че ексфинансистът има чисто съдебно минало и няма опасност да напусне страната. Китов е следствен по няколко крупни банкови афери - за източване на необезпечените кредити от ТБ "Електроника", Кристалбанк - Мадан, и Бизнесбанка - Петрич. Той беше арестуван при акция на ЦСБОП на 13 юни 1997 г. По първото дело той депозира 50 млн. лв., за да излезе на свобода, но остана арестуван заради следствието в Бизнесбанка. След петъчното решение на съда бившият банкер беше принуден да внесе още 100 млн. лв. гаранция.
Иван Китов и другите бивши шефове на Бизнесбанка - Богомил Стоянов, Николай Спасов и Захари Захариев, ще отговарят по чл.282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба с цел лични облаги. От три до десет години затвор очаква банковите чиновници, ако обвиненията срещу тях се докажат. Финансистите са арестувани заради отпускането на повече от 18 милиона долара, 1 милион дойче марки и 500 милиона лева на фирми от тяхното обкръжение.
По аферата "Кристалбанк" Китов отговаря за документна измама. Като зам.-шеф на банката той е съдействал за източването на 2.6 милиона долара от ТБ "Електроника".
Успешна ли бе чешката приватизация
Ася БОЧЕВА
През изминалата седмица Чехия започна изпълнението на серия от мерки, които да повишат ефективността на преструктуриращите се предприятия и да подобрят имиджа на страната сред чуждестранните инвеститори. Правителството бе последователно критикувано за забавяне темпа на реформите, след като някои несъвършенства на модела на приватизация доведоха до валутна криза в началото на годината и серия злоупотреби от страна на инвестиционни фондове. Новият финансов министър Иван Пилип обаче заяви, че ще доведе до успешен край планираните реформи.
Пряк резултат на декларираната решимост е приетото от парламента тази седмица решение за създаване на независима контролна комисия, която да следи изпълнението на законите от инвестиционните фондове. Мярката е ответна реакция на правителството след двете измами от инвестиционни фондове през април, които откриха пробойните в системата за контрол на Министерството на финансите и неефективността на съдебната система. Комисията, чиито членове ще бъдат назначавани от президента, ще има правото да отнема разрешителни, да анулира валутни и приватизационни сделки и да глобява участниците в тях със сума до 3 милиона долара. Въпреки това недостатък на контролния орган ще бъде принадлежността му към Министерството на финансите и финансирането му повече от бюджета, отколкото от участниците на пазара.
Останалите планирани промени в политиката на правителството са насочени към ограничаване възможностите на банките и техните инвестиционни фондове да контролират нефинансови компании и евентуално да затрудняват преструктурирането им с отпускането на неизплатими заеми или блокиране консолидацията на техните акции. Предвидени са и още по-фундаментални реформи за края на месеца, когато правителството очаква да финализира приватизацията на останалите три големи държавни банки.
Пример за енергична приватизация, от 1992 г. Чехия е поле на оживени дискусии между икономистите на прехода дали моделът на боновата приватизация е добър или не. След последните събития през тази пролет, когато на преден план излязоха някои несъвършенства от Закона за приватизация, все повече икономически стратези се чудят дали възприетата от Чехия схема може да се счита за успешна. Списание "Транзишън" е взело мненията на двама изтъкнати чешки икономисти, които застават съответно за и против чешкия модел на раздържавяване.
Реформата в държавата не стигна до София
"... София - направете я красива, посъбудете й жителитh... ако и да казватъ че съ останали назадъ, и нека стане София българска столица..."
19 април 1878 г. из писмо на Григор Начович до Марин Дринов
Антоанета Алексова
Сто и деветнадесет години по-късно потомците на Начович са изпълнили преди всичко заръката София да е столица. Градът, за който преди сто години пътешествениците пишели, че е най-чистият град на Балканите, днес изнемогва под товара на своите 1 189 043 жители. От 1920 г. насам броят на жителите на столицата се е увеличил над седем пъти, някогашните села са станали квартали, но това, което е останало константно, е нуждата от добри управници. Нещо, което се е случвало на София много рядко.
В столицата живеят 726 330 души в трудоспособна възраст, а във, над и под работна възраст са 462 713 жители на София, отчита статистиката. Безработицата в София е най-ниската в страната - само 4.5 на сто от икономически активното население е било без работа в края на миналата година. Всяка столична управа има постоянно алиби защо не си върши работата и то е - "пари няма". За доказателство се показва статистиката, че в последните пет години бюджетът на столичната община намалява в реално изражение. Затова кметските управи през годините обявяват постоянно, че са заменили дългосрочните приоритети за развитие на столицата със стратегии за оцеляването. Нестабилността на икономиката в преход и липсата на финансова самостоятелност на общините обективно затрудняват още повече управлението на финансите на столицата. Общините не можеха да водят своя данъчна политика, общинските съветници не могат да приемат каквато и да е такса, нерегламентирана от държавата. Събирането на приходите по бюджета на столичната община се извършва от 25-те служби на Столично управление "Данъчна администрация" към Министерството на финансите, което затруднява планирането на приходите.
Парите на София.
Приходите на бюджета на столичната община се формират от собствени приходи, преотстъпени държавни приходи и субсидия от републиканския бюджет. Структурата на собствените и преотстъпените приходи, които формират около 80% от общо приходите в бюджета на общината (преди приемането на пакета нови данъчни закони), е, както следва:
Като столица София получава и най-голямата субсидия, която е в размер на 20 на сто от годишните приходи на града.
Бюджетът на общината през последните години е около 150 млн. долара, като само през 1992 и 1993 г. общината е разполагала с над 200 млн. долара. Приходната част на бюджета на София търпи най-силен реален спад през 1996 и 1997 г. Извън измененията в структурата на общинските приходоизточници (намален дял от данъка върху общия доход от 70% на 50%, отпадането на данъка върху оборота, спадът в реалното равнище на местните такси) общинският бюджет е силно зависим и от валутната конюнктура.
Докато в републикански мащаб тенденцията е за ликвидиране на загубите, столицата не е достигнала до това убеждение. Столичният транспорт за разлика от републиканския (БДЖ) не се преструктурира - може би защото я няма Световната банка, за да бди над финансовата ефективност на Столичната компания за градски транспорт. "Най-тежкият проблем на столичните финанси остава издръжката на Столичната компания за градски транспорт", признава Венцислав Николов, зам.-кмет по финансите на столицата. Това е голямата финансова язва, която на моменти взривява столичния бюджет и изяжда годишно огромна сума, която може да се насочи по-ефективно в други общински дейности. Към 7 ноември компанията е струвала на общината около 20.9 млрд. лева, което е повече от средствата за инвестиционна програма на общината.
Софиянски за две години не подобри градския транспорт с нищо освен с увеличението на автобусния парк с доставка на возила втора употреба от Германия. Кметът запази наследените от Янчулев преференции за безплатно пътуване в София. В момента около 620 000 души, което е повече от половината от населението на столицата, се возят, без да плащат нищо. Пазарната логика отдавна изисква едно-единствено решение (взето вече в републикански мащаб), но все още няма управленска воля то да се приложи. А именно транспортът да се субсидира не чрез ниски цени, а целево, при което социално слабите софиянци да получават определен брой безплатни билети или парична помощ, а гражданите с добри доходи да плащат реалната цена на билета. За учениците пък преференциите могат да се ограничат до ползване безплатно на две линии на градския транспорт, смята Николов. Скрити обаче зад оправданието за "социално" мислещите съветници в общинския съвет, столичните управници се въздържат от радикални стъпки. За да не намалят популярността си и да не насочват прожектора на общественото внимание към себе си. Сега, докато билетчетата са евтини, софиянци нямат очи да негодуват от практически липсващата услуга обществен транспорт.
Парите на София се харчат главно за заплати и вноски за обществено осигуряване, за храна, медикаменти, ремонти, отопление, осветление.
Голямо перо по разходната част на столичния бюджет е и цената на енергоносителите, която най-вече тежи при поддръжка на общинските административни сгради, училища, болници и др. Осветлението на София на нощ излиза около 18 млн. лева (виж таблицата).
Непрекъснато нарастващите разходи от първа необходимост - заплати, лекарства, отопление, осветление, както и чисто неефективните разходи през последните две години накараха общината да загърби благоустройствените и комуналните дейности.
На практика софийската управа е полуабдикирала от задълженията си да извозва редовно сметта, да кърпи дупките по улиците и да осветява града нощем. За разлика от установените демокрации, където от градоначалниците се очаква да поддържат градовете чисти, осветени и уредени, за да бъдат добри места за бизнес, софийските управници слагат приоритет на редовното изплащане на заплатите на подопечните си служители. Да си припомним и кандидаткметската кампания, когато претендентите за креслото на Янчулев обикаляха общинските предприятия, училища и болници и обещаваха преди всичко повече пари за заплати. Именно приоритетът "заплати" личи и от бюджетния коментар на зам.-кмета Николов. "В сравнение с миналата година нараства делът на разходите за култура, здравеопазване и образование - области, в които делът на разходите за заплати преобладава. Там увеличението е предизвикано от решения на правителството за увеличаване на заплащането на квалифицирания персонал - лекари и учители", обясни Николов. Заради увеличението в тези пера има относително намаление в другите и най-вече в разходите за чистота. "Там обаче намалението не се чувства, защото делът на разходите за заплати не е голям", казва заместник-кметът.
София се задъхва от липса на места за паркиране, лоши комуникации и неприветливи сгради, но очевидно няма да е тази управа, която ще остане в историята с решаването на тези проблеми. За приоритетно финансиране с парите за инвестиции кметската управа обяви изграждането и реконструкцията на здравни обекти, водоснабдителни обекти, пречиствателни съоръжения и канализационни колектори, метрополитен - София, както и важни пътно-комуникационни обекти и съоръжения.
Софиянски все още е далеч от рационализиране на бюджетните разходи за доставки, ремонти, превози, строителство за звената на общинска издръжка, както и в случаите на извършване на услуги на общината. От началото на годината досега столичната община е обявила в Държавен вестник само една покана за пряко договаряне по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки. И то за доставка на програмен продукт за компютри от порядъка на 2-3 хиляди долара. Далеч по-малки кметства от столичната община са публикували много повече предложения за търгове и конкурси за общински поръчки (виж таблицата). Освен неспазването на закона в случая е по-важна липсата на технология за гарантиране на получаването на най-добри цени за софиянци. И докато днес София няма толкова много пари за инвестиции, след емитирането на облигационния заем, който ще набави пари за инвестиции, тази липса на технология ще се отрази доста сериозно на джоба на софиянци.
Според закона всички покупки, ремонти, превози, строителство и други услуги, които се извършват за или от общинските звена и са на стойност над 300 минимални работни заплати (13.6 милиона лева), подлежат на възлагане с конкурси, търгове, пряко договаряне и др. Силно рестриктивните бюджети от последните две години несъмнено изискват много по-гъвкава политика на общината към оттегляне от неприсъщи за нея дейности чрез приватизация, сливания, преструктуриране. По-голяма част от общинските фирми продължават да тежат силно на столичния бюджет. В общината за разлика от държавата, чиито предприятия също са в подобно положение, ефектът от работата на общинската икономика някак по-силно се усеща - хората вървят по улиците, дразнят се от боклука, липсва им зеленина в парковете. В общината за разлика от държавата лошите решения по-бързо дават лош резултат.
За деветмесечието общинските фирми имат по-добър финансов резултат, отчитат от общината. Но печалбата е по-скоро куха и е резултат най-вече от ниските амортизационни разходи. При реални амортизационни отчисления (върху преоценени с процента на инфлацията активи) много от общинските фирми щяха да отчетат загуба, обясняват финансисти от столичната община. Фирмите продължават да бъдат длъжници на банки, бюджет и доставчици. За деветмесечието задълженията им превишават стойността на вземанията. Общата задлъжнялост на предприятията е 27 310 млн. лв. за деветте месеца на годината и е с 1.68 пъти повече от вземанията, с които дълговете им можеха да бъдат погасени. Кредитните им задължения са 2.6 млрд. лв. за деветмесечието. Общинските фирми теглят заеми не само от банките, но могат да получават финансиране от специализирания общински приватизационен фонд.
В задлъжнелите общински фирми се наливат пари под формата на безлихвени заеми. Другото разхищение, което яде от хляба на софиянци. Докато под натиска на Световната банка в държавата се ликвидират губещите предприятия, София субсидира губещите. Обстоятелствата притискали общината да извърши кредитирането на задлъжнелите фирми със собствен ресурс, обяснява Николов. В противен случай имуществото на длъжниците можело да бъде продадено на ниски цени, за да се удовлетворят кредиторите. "За да избегне разпродажбата на общинска собственост на безценица от съдия-изпълнител, кметската управа често прибягва към финансиране на фирмите, което да си възстанови с продажбата на дълготрайни активи на закъсалите фирми или пък с част от приходите от приватизацията им", обяснява Николов. Според циниците обаче по-логичното обяснение е, че общинските фирми са всъщност едно удобно убежище за вземане на заплати от общинските съветници. Не е рядкост казусът фонд "Работна заплата" на някое общинско предприятие да е по-малък от фонда за възнаграждение на съвета на директорите.
От 108 общински предприятия само 11 фирми приключват с действително сериозен финансов резултат - печалба над 100 млн. лв., като дават около 84 на сто от общата печалба. С печалба от 50 до 100 млн. лв. приключват 2 предприятия, а от 5 до 50 млн. лв. - 15 предприятия. Останалите "печелят" по няколко хиляди лева, като, ако заделяха реални амортизационни отчисления, щяха да са на загуба.
Общината обаче най-вероятно няма да ликвидира губещи общински предприятия. "Ликвидацията е изключително бавен процес, трябва да се удовлетворяват права на кредитори, хората си взимат отпуски, получават обезщетения, текат и разходи за поддръжка на предприятието", каза Венцислав Николов. По-скоро политиката на общината ще е към сливане и преобразуване на предприятията. Досега обаче кметската управа не може да се похвали с някакъв сериозен резултат в намаляване броя на фирмите, които тежат общинските финанси. Фирмите по чистота в столицата намаляха от 29 на 6, 13 общински проектантски дружества се сляха в три фирми. Едновременно с това обаче фирма "Хлебни изделия" се раздели на 7 фирми в отделните софийски райони. В първите две години от мандата на Софиянски се създадоха и Столична общинска банка, общинска застрахователна компания, общинска охранителна фирма.
Една община с банка на шията.
Аргументацията за създаването на общинската банка - инициатива, започнала от времето на кмета Янчулев - би могла да накара кмета на Ню Йорк да почервенее от завист. Според тогавашните управници харчовете за банково обслужване на столицата били толкова големи, че било по-евтино общината да си направи собствена банка. Другата община с такава логика е... московската, където съвестното използване на обществени средства е толкова познато, колкото и у нас. Отново циниците се съмняват в здравия разум на подобни аргументи. Много по-евтино би било общината да избере на състезателен принцип някоя банка, която обслужва и други клиенти и поради това печели от обема. Нещо повече - докато общината трябва да "изхарчи" бюджета си - да асфалтира улиците, да подмени изгорелите крушки за осветлението, да изпразни препълнените кофи, инвеститорът в банката - пак общината - има интерес да държи колкото се може по-дълго парите в банката, за да печели от лихвите върху спестеното.
Според Софиянски обаче "банката е едно от най-сериозните постижения на общината". Тя все още не е оправдала съществуването си и не е изпълнила всички основни цели, с които общината я създаде преди повече от година. А именно да обслужва софийския бюджет, да гарантира кредити на общината, да привлича депозитна маса от столичани. Досега обаче банката не заработи като общинска банка, а като обикновена търговска банка. С изключение на операциите й по управлението на свободните пари от специализирания общински приватизационен фонд. В структурата на фонда е предвидено "Портфолио" в размер на 30 на сто от общия размер на приходите. Това са средства, които не се пипат за текущи разходи, а могат да се инвестират в корпоративни книжа, ценни книжа и други доходоносни инвестиционни инструменти.
Столичната община участва като акционер в капитала с 1.48 милиарда лева. В края на месеца на общо събрание на акционерите на банката ще се гласува увеличение на капитала на кредитната институция до 10 милиарда лева, какъвто е новият изискуем минимален капитал за банки с пълен лиценз, който трябва да се набере до края на юни 1998 г. Новото увеличение на капитала на банката за пореден път основно ще се попълни от столичната община, но този път с парична вноска, тъй като апорт не се допуска. Останалите акционери на банката - общинските фирми, са със символично участие и в сегашния размер на капитала. Отсега е ясно, че повечето от фирмите няма да участват в бъдещото попълване на новите капиталови изисквания.
"За деветмесечието на тази година печалбата на банката е около 430 милиона лева, което е равно на средствата, които общината е инвестирала в банката", казва Венцислав Николов, финансист No1 на общината и член на надзорния съвет на банката. Николов не казва дали би имало равенство и в доларово изражение обаче. Проблемът е, че въпреки положителния финансов резултат на банката общината няма да получи дивидент, а печалбата ще се реинвестира в новото увеличение на капитала. Все по-трудно ще става на кмета да съчетава корпоративния интерес като собственик на банката със задължението си да "изхарчи" всички приходи по бюджета на София.
Смесени дружества вместо търгове.
Патентът на столичните общинари за заобикаляне на закона за държавните поръчки е създаването на смесени дружества за различните дейности, които би трябвало да бъдат приватизирани. И тук посоката е обратна на посоката на държавата. Докато държавата се оттегля от стопанската дейност, продавайки предприятия, общината прави точно обратното - увеличава я. Оправданието на общинарите е, че само чрез съдружие могат да са сигурни, че "нещо може да се свърши". Те дават за пример едно инвестиционно фиаско на общината - библиотеката, където общината не била съдружник и затова сега трябва да се включи в новото дружество, "за да контролира процесите". Както и предишният избор на инвеститор - никому неизвестната фирма MNN, така и сегашното съдружие не е особено ясно за софийския данъкоплатец. Просто е сменена технологията. При предишния избор, освен че не е имало състезание, някой от общинското ръководство си е затворил очите пред фалшиво банково писмо, сега някой просто сменя правилата на играта и отново несъстезателно избира партньори, не по-различни от MNN. Досега общината никъде не е публикувала официална покана, с която да кани заинтересовани фирми да участват в преговорите, нито пък някъде ясно е заявила какви условия поставя и какво ще бъде нейното участие. Партньорите се избират "по референции", както призна и самият кмет. Такъв е случаят със строителството на хотел "Хилтън", в строителството на който се включва Главболгарстрой, така стана и с бизнесцентърa на "Гурко", чийто строител ще бъде фирмата с неособено добра слава в бранша "Риалти".
Информацията за фирмите, с които общината се сдружава, си остава само за предложителя на решението. Общинските съветници гласуват сделките, без да имат нужда от справка за фирмите или данни за финансово състояние или предишна дейност. А когато все пак някой по-буден съветник отбележи липсата на всякаква финансова информация, отговорът на председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов винаги е "Да, прав сте за забележката. " Той отлага точката за следващото заседание. И следващия път няма промяна - вносителите на докладни никога не представят финансова информация и алтернативни разчети за поемане на общинска дейност от външна фирма. И така ще бъде, докато търпението на софийските данъкоплатци не се изчерпа.
Оцеляхме, през следващите години ще градим
Стефан Софиянски, кмет на София, пред в."Капитал"
Какво от вашата предизборна програма успяхте да изпълните досега? Кои от поставените приоритети в общинската икономика са реализирани?
- Трудно може да се говори за успехи, когато се борим за ежедневието на софиянци в трудна икономическа и политическа обстановка. Успяхме да не замразим нито една инфраструктура. Имаше дни, когато бензинът за градския транспорт стигаше за ден-два и можехме да го спрем всеки момент, не спряхме и парното, когато затвориха Стопанска банка, и "Топлофикация" загуби 1 милиард лева. Тъкмо пооправихме общината към края на 1996 г. и в началото на 1997 дойде нова нова криза. Идеята, с която живеем всички, е, че вече сме създали такава организация, която да даде възможност през следващите две години да градим, а не да оцеляваме.
Заварихме пътната инфраструктура в града под всякаква критика. С доста сериозна инвестиционна програма в нея закърпихме положението през 1996 г., а през 1997 г. намалихме темповете. Междублоковите пространства, вътрешнокварталните улици обаче остават в много лошо състояние. Преодоляхме кризата във водоснабдяването, стабилизирахме ВиК, но все още предстоят много неща. С чистотата през 1996 г. имахме успехи, но през 1997 г. поради рестриктивен бюджет намалихме разходите за чистене. Така на практика отстъпихме от собствените си постижения. Транспорта също го заварихме и все още си е в тежко състояние. За две години стабилизирахме автомобилния парк и в момента имаме около 300 рейса в малко по-добро състояние. Очакваме още 40 рейса от берлинската компания.
В социалната сфера имаме определени постижения. Опитахме се да помогнем на хората в най-тежко състояние с кухните. Работим по програми за активизиране на безработните в столицата. Отделили сме един милион долара по програма "Красива София", които са предназначени за създаване на временна заетост на млади безработни. Оцелявахме и в здравеопазването, и в образованието с плащане на заплати и с поддръжка на материалната база.
Многото инвестиционни проекти не разпиляват ли финансовия ресурс на общината, без софиянци да усетят видимо подобрение на инфраструктурата в града? За много от тях пък замразяването също струва пари. Как разрешихте този проблем?
- Ние нито се разпръсваме, нито се разпиляваме. Ние имаме определени функции и ангажименти, които трябва да изпълним. Тежкото състояние на града се дължи на това, че редица обекти са били замразени или са били спрени инвестициите в тях. Дълго отлаганият пуск на метрото ще стане през следващата година. Метрото е реалност и не можем да не го довършим поне до 7-ма станция. Предстои дълго отлаганият пуск на пречиствателната станция "Бистрица" и на водопровода, с което ще се променят условията за водоснабдяване в града. Не можахме да завършим връзката между "Младост" и "Дървеница". Реконструкцията на бул. "Ботев" е малката ни гордост, пуснахме "Ботевградско шосе", завършихме училището в кв. "Хаджи Димитър" през миналата година. Амбициите ни са за още по-активна инвестиционна програма през следващите две години.
Общината се различава от държавата. Субсидира чрез цени, а не целево. Субсидира и губещи общински фирми. Например градския транспорт. Защо?
- Навсякъде по света градският транспорт се субсидира, особено когато се решава голяма транспортна задача. Вие тук сте прави, че може по-целево да бъде субсидиран и да бъдат натоварени по-платежоспособните потребители. Тук обаче имаме наследство, на което не искаме да посягаме, въпреки че лично аз съм от крайните реформисти с по-десни разбирания. Наистина според мен цената трябва да покрива най-малко реалните разходи. Транспортът изпълнява и определена социална функция. За съжаление в България положението все още не е такова, че да можем да преминем към пазар в този тип дейности, макар и да ми се иска да стане.
Напоследък се създават доста смесени дружества между общината и външни фирми за дейности, които могат да се изпълняват и от изцяло външни фирми, избрани на състезателна основа. Защо, когато се взимат решения за смесени дружества, няма алтернативни разчети за изцяло външна услуга?
- Смесени дружества обикновено създаваме в строителството. Практиката ни вече е такава заради горчивия опит, при който даваме обекта на определен строител, който е платил цената, изпълнявал условията до известно време и след това е зарязвал обекта - Халите, Градската библиотека и др. Как общината е постъпвала там? Общината е продавала, отстъпвала право на строеж и е губела формата за контрол върху изпълнението на обекта. За такива важни обекти не е въпрос някой да спечели търга, да изсипе куп пари и после да остави една дупка. Ако ние не можем да имаме пряко участие и това е и смисълът на повечето дружества в строителството, няма да имаме пряк контрол върху изграждането на обектите. Идеята е след предаване на обекта общината да се оттегли и да продаде дела си. При услугите вървим точно обратното - към приватизация.
И в проекта с летището, и с "Хилтън", и в проекта за бизнесцентър на мястото на старата библиотека в смесените дружества участват фирми, за които се знае, че ще изпълняват строителството. Не е ли по-изгодно изпълнителите да се избират на състезателен принцип, а не по право?
- За хотел "Хилтън" Главболгарстрой е най-малкият ни партньор. Там основните участници са Международната финансова корпорация, ФЕАЛ и "Хилтън". Главболгарстрой изяви желание да се включи с инвестиция от 3 милиона долара, а беше посочена и от нашите партньори. Освен това имаме изключително добри референции за компанията. Аз винаги гледам референциите, като избирам фирмите за строителството. А когато имаш смесено дружество за 47 млн. долара, да отиваш на състезателен принцип за изпълнител, след като си избрал другите партньори, аз мисля, че ще се забавят нещата. А още по-добре е и когато строителят е българска фирма. В масовия случай обявяваме условията, провежда се тръжна процедура. Във втория случай, в който говорите, за библиотеката сме я предлагали в много случаи с всичките й проблеми, но без резултат. След като се уточнихме със Стопанската камара, приехме и офертата на строителната фирма "Риалти". Основахме инвестиционно дружество, което трябва да набере капитал в срок. В случая общината не дава собствени средства, а даваме възможност на този, който се кандидатира да даде средствата, да стане и акционер. Истината е, че за библиотеката сериозни оферти нямаше, което наложи участието на общината. Ако ме питате защо Българска стопанска камара, отговорът е: защото в нея има много оферти и тя ще използва капитали за бъдещо наемане на бизнесцентъра. Своето акционерно участие в дружеството камарата ще продаде, като разпредели офисите в бизнесцентъра предварително.
Кой е източникът на информация за финансовото състояние на общинските фирми в момента и вече кметската управа има ли ясна политика кои от тях ще се оздравят и кои ще бъдат ликвидирани и в какви срокове?
- Правим отчет за финансово икономическото състояние на общинските фирми за всеки период. Само докато направя списъка на реалните общински предприятия ми трябваше много време.
Българското законодателство не ни дава големи възможности пряко да влияем на регионалната икономика - да имаме възможност да определяме и даваме данъчни преференции на фирмите си и по този начин да се стимулира производството. Имаме наследство от над 100 фирми. Направили сме по-дългосрочна програма за преструктуриране на общинските фирми. Ще запазим Столичната компания за градски транспорт, "Топлофикация", ВиК, "Ижстрой", Домостроителен комбинат. Едва ли ще намерим някой, който да направи инвестиции в транспортната компания, след като само един автобус струва над 220 хиляди долара. При "Топлофикация" ще чакаме промените в законодателството, имаме планове за повишаване на нейната ефективност чрез вторично производство на електроенергия, което пък ще даде възможност да облекчим цената и субсидията. Ще се продадат около 49-50 на сто от акциите на ВиК. В чистотата работим за смесено дружество с германците, а за по-голямата част от града дадохме чистотата на концесия. Премина преструктурирането на БКС-тата, които се оформиха като чисто строителни предприятия и ще се подготвят за приватизация. Запазваме функциите си в структуроопределящи предприятия, а в другите фирми вървим към приватизация. Освободените имоти ги съсредоточаваме във фирма "Софийски имоти", която ще ги управлява и ще осигурява бъдеща гаранционна база на общината.
Каква е ползата от Столична общинска банка след двегодишно съществуване? Вашият интерес като кмет е да разпределите докрай парите на София, а от друга страна, като собственик на банка интересът ви е да "въртите" парите по-дълго. Как решавате този конфликт на интереси?
- Няма конфликт на интереси. Общинската банка е едно от сериозните ни постижения. Успяхме да направим една сериозна банка, която дава своите добри резултати. Парите, които сме вложили в нея, са многократно върнати. Банката мобилизира много ресурси и печалбата, която реализира, постъпва в общината. Все още не сме я използвали за по-широка инвестиционна политика, но това предстои. Първо искахме да я укрепим, да вдигнем капитала й и едва тогава тя може да започне по-активно да участва в стопанския живот на града. В момента тя работи като търговска банка. В бъдеще тя ще застане и зад общината с гаранциите, които ще дава по сделки. Банката има амбицията да играе и все по-активна роля в набиране на депозитна маса от страна на софиянци.
Столичната община през 1939 г. според отчета на общинската управа
Румен СОКОЛОВ
София става столица на България през 1879 г. От същата година до 1934 г. се наблюдава честа смяна на кметове, общински съвети и назначаване на комисии, които да изпълняват тяхната дейност. За този период столицата е управлявана от 40 кметове и десет председатели на десетчленни комисии. Средната продължителност на управлението на един кмет е била 10-11 месеца. За да се прекъсне тази практика, през 1934 г. избираемата дотогава общинска управа е заменена с назначени с царски указ кмет и помощник-кметове. Впоследствие през 1937 г. с наредба-закон за градските общини е създаден общински съвет от девет представители на професионалните сдружения в столицата и 15 изборни представители на гражданството. По мнение на съвременниците това ново управление, освободено от партийната зависимост, е дало възможност за ползотворна работа за столицата.
По време на петгодишния мандат на инж. Иван Иванов се създава общинска униформена полиция, устроена подобно на държавната полиция. Тя пази общинските имоти, следи за чистотата на града, за незаконните строежи и др. Според отчета на общинската управа за пет години (от 1934 до 1939 г.) не е имало нито едно заграбено общинско място, никакви кражби в общински сгради и нито един неоткрит незаконен строеж. Създадено е гражданско отделение, което събира на едно място регистрите за гражданското състояние, които преди това са били разпръснати в районните комисарства. Създадена е и общинска статистическа служба, която събира всички статистически материали, свързани с живота на столицата.
За подобряване на финансовата дейност на общината е направено финансово преустройство. Променен е начинът за отчитане на първичните разходи. Преди това те са се отчитали с оправдателни документи от сметните палати 10-15 години по-късно. С промяната е прието всички разходи да бъдат извършвани след предварителна проверка на документите в сметните палати. С тази стъпка се е целяло пресичане на злоупотребите.
Въведено е двойно търговско-индустриално счетоводство, което е дало пълна прегледност на имущественото състояние и дейността на отделните общински служби. Създадено е "Материално отделение", което извършва всички доставки на общината, провежда търговете и контролира отчитането на материалите.
По време на този петгодишен мандат на инж. Иванов е започнала и реорганизация на уличната площ на града. По това време в уличната система е имало само няколко по-широки улици - "Цариградско шосе", "Ботевградско шосе", "Мария-Луиза" и няколко други. В същото време в столицата е имало безброй малки и тесни улички, по които е било трудно да се осъществи каквото и да било движение. Движението по такива улици като "Пиротска", "Граф Игнатиев" и "Сердика", за които са се подигравали на първия български кмет на столицата - Димитър Петков, че са толкова широки, че "по средата е можел да сади картофи", през 1928 г. вече е било много трудно.
От бюджетните средства на общината една трета са използвани за строителни нужди, без с това да се нарушат администрирането, чистотата, здравеопазването и социалната дейност на града. През 1938 г. е създадена голяма София чрез присъединяване на околните селища към града. Новата административна единица вече се нарича Столична голяма община.
През 1935 г. общинската управа създава Столична общинска банка с първоначална задача да улеснява нуждаещите се бедни столични граждани с парични средства срещу залог на вещи. Банката е улеснявала и петхилядната общинска администрация с аванси и заеми срещу заплатите им. Една от съществените задачи на тази структура е била тя да стане банка на стопанските предприятия на общината.
Сравнена с дейността на сегашните кмет и общински съвет, тогавашната администрация несъмнено е свършила много повече работа. Трябва обаче да се отчетат и условията, в които са работели тогавашната и сегашната общинска управа. Ако тогава България е била в период на просперитет, сега страната ни се опитва да се изправи от дъното, до което бе достигнала. Това несъмнено се отразява и на работата на общинските структури. Въпреки това от отчета се вижда, че общинската управа начело с инж. Иван Иванов е работела доста усърдно за просперитета на столицата. Мащабите на строителство (някои от сградите съществуват и сега), социалните и други придобивки, които жителите на града са имали по това време, несъмнено правят доста висока оценката за свършената работа.
Приватизацията в туризма обърка философията на управляващите
Правителството предложи поправка в закона за приватизацията, която не зачита правата на дребните акционери от масовата приватизация
Лили Здравкова
През миналата седмица икономическата комисия на парламента прие предлаганата от министъра на търговията Валентин Василев поправка в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Единственият параграф от законопроекта гласи, че в чл.34 от закона след изброяването на държавни и общински предприятия се добавя "и обособени техни части". Чл.34 се намира в главата на закона, която описва особените начини за приватизация, но според шефа на икономическата комисия Никола Николов досега тези текстове не са прилагани нито веднъж. Според мотивите към законопроекта целта е "да се създаде нормативна възможност за продажба на обособени части на търговски дружества с над 50 на сто държавна или общинска собственост".
Авторите на предложението за промяна в закона обосновават необходимостта от него с факта, че в дружествата от областта на туризма често се случва да има инвеститорски интерес към отделни хотели или ресторанти, а не към акции или дялове от цялото дружество. А в сегашните текстове на закона за приватизацията има възможност за продажба на обособени части само от дружества, в които държавата или общината е едноличен собственик.
Предлаганите от търговския министър промени в закона за приватизацията обаче са абсолютно противоположни като философия на последната редакция в закона отпреди около два месеца, която управляващите приеха. Основният аргумент на вносителя (Министерския съвет) в подкрепа на законопроекта е, че по този начин продажбата на обособените части ще става по реда на закона за приватизацията. Така ще се постигне прозрачност на сделките - нещо, в чиято липса правителството често бива упреквано. Бившият шеф на икономическата комисия от миналия парламент и бивш министър на търговията Атанас Папаризов обобщи поведението на управляващите по следния начин: "Съвсем наскоро вие въведохте промяна в чл.1 от закона и от определението за приватизация отпаднаха случаите, в които държавата прехвърля свои акции или дялове на дружества с над 50% държавно участие. Така се създаде изключително благоприятна възможност следващите собственици (макар и други държавни дружества) да имат право да продават същите тези акции съвършено непрозрачно - според разпоредбите на Търговския закон, а не по реда на закона за приватизацията, който създава условия за прозрачност. Аз тогава не разбирам защо не следвате политиката си отпреди един месец, а защитавате точно обратния подход."
Всъщност проблемът с новата поправка е друг. С нея държавата се намесва в правата на самостоятелни юридически субекти, като на практика иска еднолично да продава собственост от дружества, в които има и други акционери. След провеждането на масовата приватизация почти във всички туристически курорти 25% от собствеността стана частна. Това, от една страна, изважда казуса от текстовете на закона за приватизацията, а от друга, става причина за появата на множество миноритарни акционери, които също имат интереси в дружествата. Незачитането на Търговския закон от страна на държавата ще създаде от тези туристически дружества кухи структури. Всички хотели и други обособени части, които сами по себе си представляват интерес за потенциалните купувачи, ще бъдат разпродадени и след обезсилването на акциите на държавата дребните акционери ще се окажат собственици на акции без стойност. Всъщност държавата, която и без това навсякъде е мажоритарен собственик, би следвало да продава активите по реда на Търговския закон и по този начин да се гарантират правата на дребните акционери. Управляващите обаче не се съгласяват да продават, като взимат решения на общи събрания, защото тогава парите ще влизат в предприятията, а не в бюджета. "Напишете текст тогава за закриване на акционерните дружества с под 50% частно участие, защото това се получава на практика", коментира намеренията на мнозинството депутат от левицата.
Идеята на търговския министър да разпродава курортите на парче се появи още през лятото. Тогава Валентин Василев обяви (а по-късно го осъществи), че държавата ще свика общи събрания във всички туристически дружества при един и същ дневен ред. Хотелите трябваше да бъдат продавани, след като събранието вземе решение за намаляване на капитала. В този случай според Търговския закон средствата от продажбите влизат в активите на дружеството.
Шефът на икономическата комисия Никола Николов изрично подчерта, че тази поправка в закона се прави изключително заради приватизацията в туризма. Въпреки това възниква въпросът, след като веднъж е създадена обобщаваща нормативна възможност, какво пречи подобен подход да се приложи и в други предприятия, където след масовата приватизация държавата е останала мажоритарен собственик. Според Никола Николов търговските дружества са типичен случай, в който масовата приватизация пречи на държавата да продава останалите 75% от собствеността си. "Не сме ние хората, които трябва да отговаряме за кашата с масовата приватизация, защото не ние сме я забъркали", каза Никола Николов. И все пак, след като в страната ни вече съществува дадена ситуация, в която гражданите имат някакви права, държавата не би трябвало да нарушава законите против интересите им. И въобще нали законите са за това, за да се спазват.
Държавата се освобождава от блокиращата си квота в "Албена"
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация (АП) одобри през миналата седмица договора за продажба на 33% от акциите на туристическия комплекс "Албена", съобщи председателят на съвета Асен Дюлгеров. Делът ще бъде изкупен от консорциум, в който влизат лондонският клон на "Банк насионал дьо Пари" (BNP), дружество, собственост на мениджърския екип на курорта - "Албена 2000", и ПФ "Албена инвест". Според одобрения проект на договора BNP трябва да придобие 15% от капитала, "Албена 2000" - 17.9%, а приватизационният фонд - 0.1%. Договорената цена за целия пакет от 33% е в размер на 10.1 млн. USD, от които 30% ще бъдат заплатени в кеш, а останалите 70% в облигации по държавния дълг. Кешовото разплащане трябва да бъде извършено до седем дни след подписването на договора, а останалата част до 22 работни дни по-късно. АП подписа меморандум с колективния купувач преди почти два месеца, но одобрението на надзора се забави въпреки очакванията за бързо приключване на сделката. Според изпълнителния директор на агенцията обаче оттук нататък подписването на договора е въпрос на дни. Сделката е структурирана от БРИБ АД, а един от консултантите на мениджърския екип на "Албена" е "Хърсев ко. " КДА.
Приватизацията на туристическия комплекс "Албена" е класически пример за брилянтно извършена приватизация на голямо и атрактивно дружество от мениджърския му екип. Приватизационният фонд "Албена инвест" беше създаден от управителите на курорта с приоритетна цел купуване на дела от дружеството, който беше пуснат за масова приватизация. Едновременно с това обаче бяха задвижени процедурите по удовлетворяване на многото реституционни претенции. Така към края на третия търг 51% от комплекса вече бяха преминали в частни ръце и на практика държавата изгуби възможността да се намесва в управлението. След приватизационната сделка мениджърите съвместно с работещите в туристическия комплекс придобиват контрол върху почти 55% от дружеството (заедно с 21.24%, които ПФ "Албена инвест" придоби на централизираните търгове) и след като държавният дял от 15% бъде предложен на работниците и служителите в "Албена" АД.
Участието на BNP освен допълнителна гаранция за банка, която осигурява финансирането на част от сделката, дава възможност за развитие на активен вторичен пазар с акциите на комплекса.
Истинската борса ще стартира през следващата седмица
Едни от първите акции, които държавата ще пусне, са на "Елкабел" и Булгартабак
"Така наречената блокова търговия, която се извършваше досега, не е никаква борсова търговия, няма какво да се заблуждаваме", каза през миналата седмица зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов по време на конференцията "Ускоряване на приватизацията в България". Това признание на зам.-министъра, който отговаря за приватизацията през борсата, дойде едновременно със съобщението на Георги Прохаски, председател на съвета на директорите на Българска фондова борса - София, че управителният орган е определил датата 24 ноември за начало на откритата борсова търговия. Което значи, че на тази дата трябва да се сложат основите на истинския борсов пазар. Той предполага наличие на оферти за покупка и продажба на пакети акции и равен достъп на всички участници на борсата до възможността за търговия. Марин Маринов допълни, че след промяната на закона вече се създаде и нормативна възможност за приватизация чрез фондовата борса.
Досега така наречената борса беше използвана единствено за регистрация на сделките, за които приватизационните фондове бяха сключили предварителни договори. Според наскоро приет текст в закона за приватизацията акциите, придобити от фондовете по време на масовата приватизация, могат да се търгуват само на борсата. Народните представители приеха поправката в закона, водени единствено от желанието си да създадат работа на борсата и да форсират старта й. Времето, през което се извършваше фиктивната търговия, обаче може да стане повод да се атакуват някои от регистрираните сделки на тържището. Членове на Арбитражния съд на борсата са на мнение, че ако кандидат за покупка на пакет от акции (който вече е бил изтъргуван блоково) заведе дело, той ще го спечели без проблем.
Желанието най-после в България борсата да заработи нормално до голяма степен е свързано с програмата на правителството да продаде догодина през борсата около 3% от държавните активи. От друга страна, прозрачната и регламентирана търговия на ценни книжа значително ще повиши интереса на чуждите инвеститори. "Портфейлните инвеститори държат много повече капитали, отколкото стратегическите. Начинът да се привлекат тези капитали е чрез създаването и организирането на работеща фондова борса", каза Марин Маринов. Той допълни, че в момента се очаква правителството да изготви списък на предприятията, които ще се продават чрез борсата. Според него обаче предприятията, които могат да се продават по този начин, не са много. С оглед на желанието на държавата да привлича портфейлни инвеститори вероятно най-голям интерес ще предизвика пускането на пакети акции от стратегическите предприятия в България. Зам.-министърът заяви, че за бъдеща продажба по този начин предстои да бъдат подготвени акции от Български морски флот, Националната електрическа компания, Българската телекомуникационна компания и др. Малки пакети акции на "Булгартабак холдинг", които се предполага, че ще представляват интерес за инвеститорите, вероятно ще бъдат пуснати на борсата в най-скоро време.
Държавата вече предприе стъпки за привличане на инвеститори в "Булгартабак холдинг". На 6 декември е свикано общо събрание на дружеството с единствена точка увеличаване на капитала. Според проекторешението на общото събрание акциите на всички дружества от холдинга ще бъдат прехвърлени в него и той ще стане собственик на над 50% от тях, а не на 25%, както беше досега. Което всъщност прави акциите на самия "Булгартабак холдинг" особено интересни.
Със сигурност обаче първото предприятие, което ще бъде готово за търговия на борсата и което представлява интерес за купувачите, е "Елкабел". За инвестиционни посредници при продажбата му Министерството на промишлеността определи "Елана" и Българо-руската инвестиционна банка, които вече са изготвили проспекта му. През тази седмица предстои проспектът да бъде подписан от министъра на промишлеността, след което да бъде одобрен от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Заводът за гуми "Динамик" вече е частна собственост
Румен СОКОЛОВ
"Динамик трейд" АД купи 75% от завода за автомобилни гуми "Динамик" ЕАД - София. Този дял се равнява на 239 879 акции на дружеството. Цената, която купувачът трябва да плати, е левовата равностойност на 4.300 милиона долара. Цената на една акция е левовата равностойност на 17.93 долара. Десет процента от общата цена са платени в брой в деня на подписването на договора - 13 ноември, а останалите 90% трябва да бъдат платени в десетгодишен срок на девет равни годишни вноски. Половината от тези 90% се плащат в брой, а другата половина в държавни дългосрочни облигации. Купувачът "Динамик трейд" АД е регистриран в София през 1995 г. с основна цел участие в приватизация на ЗАГ "Динамик" и се представлява от Владимир Кичев. Това дружество има двадесет акционери, главно работещи в завода.
ЗАГ "Динамик" е с основен капитал 319.839 млн. лв. През миналата година дружеството е реализирало положителен финансов резултат от 23.563 млн. лв. Нетният размер на приходите от продажби е 1.058 млрд. лв., а общите приходи от дейността са 1.117 млрд. лв. Към края на 1996 г. задълженията са за 306.933 млн. лв., главно към доставчици. Дружеството няма кредити.
Според клаузите на договора купувачът се задължава да запази предмета на дейност на дружеството, който е производство на външни пневматични гуми за транспортни средства, технически и каучукови изделия, възстановяване на износени гуми, проектантска, вътрешна и външнотърговска дейност. Голяма част от продукцията му - 83 процента, е предназначена за вътрешния пазар. Купувачът трябва да инвестира в производството не по-малко от левовата равностойност на 1 300 000 щатски долара. Според договора работните места трябва да бъдат увеличени от 353 на 453 души.
За преференциална продажба на работниците и служителите в завода са предвидени 20% от капитала на дружеството. Цената на тези акции обикновено е два пъти по ниска от цената, платена при касовата сделка, но точният й размер се определя след приемането на зсички заявки. с 5% от капитала ще бъдат удовлетворявани реституционни искове.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Пластхим - Т" АД - Тервел.
Основна дейност: производство на връзвателни материали, фолиа, опаковки, транспортен амбалаж и други химически продукти и изделия, преработка на пластмаси.
Капитал - 89.609 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 10% от капитала. Интересът към неговите акции бе голям и почти всички предложени книжа бяха на първата тръжна сесия. На втората тръжна сесия бяха продадени последните 10 акции. Всички акции на дружеството са спечелени от индивидуалните участници. Притежателите на безплатни акции имат един процент от капитала на дружеството. Чрез конкурс ще бъдат раздържавени 72.41% от капитала.
"Винком" АД - Бургас.
Основна дейност: изкупуване, отглеждане и преработка на грозде и плодове, производство и реализация на всички видове вина, алкохолни и безалкохолни напитки, туристически и други дейности в страната и чужбина.
Капитал - 128.559 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 25% от капитала. Неговите акции бяха много търсени от участниците в приватизацията и всички бяха купени още на първата тръжна сесия. Приватизационен фонд "Акционер - фаворит" притежава 10.51% от капитала на дружеството, ПФ "Задруга 21 век" има 11.67%, останалите акции са спечелени от индивидуални участници - 0.32%, а безплатните акции са 2.5%. По касов път, чрез конкурс, ще бъдат приватизирани 57% от капитала.
"Елком" АД - Варна, отново започна да работи
Румен СОКОЛОВ
Варненското предприятие "Елком" АД отново започна да работи след неколкомесечно прекъсване, съобщи главният изпълнителен директор на дружеството инж. Златко Липчев. От средата на май тази година до октомври предприятието не е извършвало почти никаква дейност поради спиране на електрозахранването от страна на Националната електрическа компания. Причината е неплащане на сметките. В началото на този месец е постигната договореност и предприятието е възобновило дейността си. Според изпълнителния директор обаче трябва да мине време, за да може да се навлезе в нормалния ритъм на работа. Той допълни, че на проведеното през миналата седмица общо събрание акционерите на дружеството са декларирали желанието си предприятието отново да заеме мястото си на най-големия производител на бяла техника в България. На събранието е била променена системата на управление от едностепенна на двустепенна и са били избрани петчленен надзорен и тричленен управителен съвет.
Предметът на дейност на "Елком" АД включва производството на електродомакински уреди - печки, перални, бойлери и центрофуги за сокове. По време на прекъсване на дейността е разработен нов модел печка, с която ръководството на дружеството се надява да излезе успешно на вътрешния пазар.
