Коментар
Депутатите - ясно. А експертите?
Първата част от т.нар. пакет данъчни закони мина през парламента през миналата седмица. Промените в Закона за ДДС (виж стр.23) обаче показаха, че бизнесът в България все още не може да разчита на компетентно лоби в парламента. Основната дискусия - около прага за регистрация по ДДС, бе изместена в изцяло погрешна посока. А именно - да дадем ли право на дребния бизнес да се регистрира или да не дадем. При така формулирания проблем финансовият министър Муравей Радев и председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев нямаха никакви проблеми и съвсем аргументирано отхвърлиха претенциите на "защитниците на дребния бизнес".
Този пример може да се разглежда в учебниците, разясняващи принципа "трябва да знаеш какво искаш и как да го поискаш". Истинският проблем около регистрацията по ДДС възниква не толкова за дребните фирми, колкото за тези, които инвестират (независимо дали са малки, средни или големи, дали са новорегистрирани или не). Защото не е съвсем логично да призоваваш фирмите да инвестират, да ухажваш чужди инвеститори, но когато те дойдат и закупят българска машина, да им искаш ДДС и да не им даваш право да си го приспадат.
Не че възможности за заобикаляне на закона няма. Напротив - и то съвсем законни. Най-опростеният пример е две фирми да си пуснат насрещни фактури за 75 млн. лева (ако нямат такава наличност по сметка, става и с 15 фактури за по пет милиона в брой) и ето ти го изискуемия оборот. Другият вариант пък е закупената машина да се внесе като апортна вноска в дружеството.
Проблемът обаче е, че някои от депутатите, които се изживяват като защитници на интересите на дребния бизнес, очевидно са надценили възможностите си.
А иначе депутатите получават безотчетни пари за експерти... Близката далечна Азия
Борислав ДЕРМЕНДЖИЕВ
Една от верните посоки за интегрирането на България към процесите на глобалната икономика е Изтокът и в частност азиатско-тихоокеанският регион. На проведената на 10 ноември конференция, посветена на сътрудничеството между България и Азия, недвусмислено бе изявено желанието за по-интензивно общуване.
Ако за транспортирането на газа географското положение на България няма алтернатива, не така стоят нещата с привличането на инвестиции. За пореден път ни бе подсказано какво е необходимо - крупни преки инвестиции, които да генерират икономически растеж. Дори с риск да станат вече досадни, икономическите светила очертаха пътя за постигането на бърз ръст на икономиката. Проблемът е, че вече седем години не правим нищо по-различно от разбиращо кимане с глава, когато стане въпрос за притока на чуждестранни инвестиции в България. Преди всичко управляващите трябва да си отговорят на въпроса разполагат ли с необходимия потенциал и политическа воля за осъществяването на бърз икономически растеж.
На българското правителство бе препоръчано много внимателно да се запознае с опита на развиващите се икономики от Югоизточна Азия, които през последните 15 години се радват на двуцифрен икономически растеж, и да извлече основните поуки.
Развитието на азиатските икономики се осъществи по един общ по същество модел. Започналите като аграрни икономики азиатски страни осъществиха мащабна трансформация към ерата на стоманопроизводството и корабостроенето, за да достигнат до лидерска позиция в производството на високотехнологични продукти. След Втората световна война България измина подобен път на трансформация от аграрна в индустриална държава. Но независимо от това икономиката ни в момента не споделя изключителните резултати, постигнати от азиатските страни. Логичен е въпросът само на културните различия и националните особености ли се дължи невъзможността страната ни да се развие по начин, подобен на страните от този регион. Основната причина според професор Ито от Института за икономически изследвания в Токио е, че индустриализацията в България не бе извършена с цел последващ износ на произведената продукция, а главно за задоволяване на вътрешния пазар. Акцентът в икономиката не бе поставен на експорта, което пък доведе до постоянен ръст на вноса на индустриални стоки.
За да се реализира икономически растеж, са необходими крупни капитали и технологии. Според харвардския професор Джефри Сакс единственият начин България да генерира бърз икономически растеж, който не натоварва бюджета, е постигане на голям ръст на износа. Бурният икономически растеж на страните от Югоизточна Азия се дължи именно на постигането на завиден ръст в износа. Но за да се постигне това, правителството трябва най-после да изработи дългосрочна стратегия за насърчаване на българския износ. За целта е необходимо управляващите внимателно да анализират кои сектори на икономиката биха могли да бъдат конкурентоспособни в износа. България би могла да изнася с успех стоки от хранително-вкусовата промишленост, части за автомобили, както и продукти на някои подотрасли на електрониката. Тези производства се нуждаят от субсидиране, но не под формата на предоставяне на паричен ресурс в секторите, а чрез създаването на данъчни ваканции за срок от 10 - 15 години, облекчен митнически режим на вноса на стоки за междинно потребление за експортноориентираните производства, нулеви мита за износа, въпреки че понякога и протекционизмът дава резултати.
Опитът на азиатските държави показва, че частният сектор определя параметрите на износа. Изводът за българските политици е един, а именно бързото и мащабно разделяне на държавата със собствеността - традиционно болезнен проблем за страната ни. В основата на успеха на експортната политика на частния сектор са чуждестранните инвестиции под формата на смесени предприятия, преки чуждестранни инвестиции и стратегически алианси.
Друга поука, която България може и трябва да извлече от опита на страните от Югоизточна Азия, е свързана с финансовата система в условията на валутен борд. Вярно е, че валутният борд у нас работи. Вярно е също, че инфлацията е овладяна. Но тези постижения сами по себе си не водят до бърз икономически растеж. Твърде рано е все още управляващите да изпадат в състояние на еуфория от постигнатото. Правителството и банките трябва да си дадат ясна сметка, че ако България изпадне в подобна финансова криза, обхванала Югоизточна Азия, последиците за икономиката ни ще бъдат пагубни.
Къде сгрешиха управляващите в Азия и какво нашите политици не трябва да повтарят. В началото на 90-те години бяха осъществени промени във финансовите сектори на страните от Югоизточна Азия. Това бе направено с цел привличане на краткосрочен чуждестранен капитал, който бе използван за финансирането на вътрешни дългосрочни инвестиции. Тоест извърши се преструктуриране на дълга, което заложи потенциална опасност от колапс на финансовата система. Едва ли управляващите в региона, чуждите финансови мениджъри и инвеститори не са знаели до какво би могло да доведе това преструктуриране на дълга. Те обаче предпочетоха да заложат на икономиките на азиатските тигри, генерирали двуцифрен годишен икономически ръст в продължение на две десетилетия. Заемайки кредити на външните парични пазари, най-често в американски долари, които впоследствие бяха насочени към финансирането на вътрешни дългосрочни инвестиционни проекти, но вече в местна валута, азиатските банки пренебрегнаха валутния риск - вероятността разменният курс да се измени в посока на обезценяване на националната валута. Когато настъпи моментът на погасяване на получените заеми, сумата, която трябва да се плати, е вече по-голяма.
Със същата лекота и безгрижие не бе отчетен рискът от внезапен отлив на чуждестранния краткосрочен капитал. Когато очакванията на инвеститорите за възвращаемостта на краткосрочните инвестиции се променят или паника обхване фондовите пазари, започва един процес на стремглаво изтегляне на краткосрочния капитал. Обикновено ответното действие на управляващите се състои в повишаването на лихвените равнища като опит да бъде спрян отливът на краткосрочните капитали. Това допълнително обременява банковата система. Защо тази основна пазарна истина е толкова важна за България? При липсата на кредитор от последна инстанция в условията на валутен борд банковата ни система е изключително чувствителна към нарастването на лихвените равнища. На второ място, наблюдава се тенденция на увеличаване на притока на краткосрочни капитали в страната ни вследствие на подобряване на икономическата ситуация. Това беше деликатният момент в азиатската криза. Именно поради това не трябва да ни успокоява фактът, че инвеститорите и кредиторите са си научили урока от кризата в Югоизточна Азия. Експертите прогнозират, че в един период от 1-2 години инвеститорите на развиващите се пазари ще бъдат изключително предпазливи.
Харвардският професор напомни на българското правителство, че когато се фиксира националната валута към дадена световна валута, винаги съществува вероятност за надценяването й, което ще резултира в спад в износа. Точно това забравиха в Азия.
България има много добри възможности да се превърне в отправна позиция на страните от азиатско-тихоокеанския регион за пазарите на Западна Европа. На ход е правителството.
БСП търси бъдещето си в миналото
Илин СТАНЕВ
След два месеца двоумения БСП направи това, което не успя да свърши със собственото си управление за близо година - чрез "Алтернативи 97/98" работата на правителството на ОДС бе детайлно анализирана и оценена.
Явно е, че експертите на БСП ползват вече готови схеми. И това е принципът на неосъществената до момента (и вероятно обречена) оценка на кабинета Виденов. В "Алтернативите" е описано всичко това, което червеното правителство не успя да постигне. На заден план остава подготовката за предстоящия конгрес на столетницата (на който всъщност трябва да бъдат приети и практическите разработки, съпътстващи "Алтернативи 97/98").
Същинската задача на новата програма е да очертае позициите на различните спорещи групи. Времето, оставено за обсъждане на документа, ясно говори за желанието на левите лидери да запазят партията цяла. Поради тази причина соцалтернативата е доста безлична и обтекаема дори за хардсимпатизантите. В нея могат да намерят място както Първанов и Добрев, така и Премянов и Конакчиев. Никъде в шестдесетстраничния документ не е определено какво значи успешно управление. Това не беше формулирано и преди три години (да си спомним несъстоялия се пленум за отношенията с "националния капитал"). Изобщо идеята е това, което не може да се каже с няколко думи, да се изложи в няколко хиляди, за да се имитира дейност.
Чисто етимологически алтернатива означава промяна - въпросът е промяна на какво. В случая отговорът е доста прост - на синьото управление. Никъде не се говори за смяна на мисленето на самата БСП. А партиите в опозиция по традиция имат привилегията да мислят задълбочено над обстоятелствата, довели ги до това положение. Причината според "Позитано"20 е "насилствено прекъсване на мандата на 37-то Народно събрание" (наистина това остана само в проекта). Навсякъде в текста се срещат добре познатите вопли за защита на българския (вече не национален) капитал, българската банкова система, кооперациите, стопанските кадри и т.н. Икономически експерт на БСП дори заяви: "Българските банки за националния капитал. " Никъде не се споменава, че основната характеристика на капитала е липсата му на националност, че стопанските структури трябва да бъдат преди всичко ефективни, че количествените натрупвания на стопански кадри не водят до качествени изменения.
Иначе да се критикува правителството е нормална практика във всяка демократична държава. Не всичко от действията на екипа Костов заслужава адмирации, но ако стилът на критиката беше по-модерен и практичен, нямаше да се стига до заявления от рода на "може и трябва да се развива производство" (Георги Пирински). Всъщност подобно изречение не е изненадващо, като се има предвид, че аналитичният документ на БСП е консултиран с експерти със средна възраст 60 години (например с федерацията на социалистите в науката и образованието).
Откакто стана лидер на БСП, Георги Първанов непрекъснато повтаря, че неговата партия е социалдемократическа. Последният документ, който спретнаха на "Позитано" 20, обаче е поредният безпомощен опит да формулира социалдемокрацията или поне червения й вариант. Но продължава да не е ясно как ще стане това по рецептата на предлаганите от БСП алтернативи. В нова опаковка левицата продължава със старите си/нови тези. Но дали масовата приватизация, чиито застъпници са левите икономисти (раздел 1-2), роди независими граждани, които могат да поемат своята социална отговорност, и дали принудителните кооперации, държавни допълнителни социалноосигурителни фондове ще го направят е доста спорно. Ако не друго, Виденовото управление би могло да им послужи за поука, че единственото, до което тези мерки довеждат, е по-голяма зависимост от държавата. Левите идеолози изобщо не се занимават с проблема как да бъдат създадени стимули за мислещия българин сам да определя бъдещето си, за да може и обществото да намери желания от него път. Но внимателният прочит на 64-те страници на "Алтернативите" не дава представа за социалната визия на социалистите, а по-скоро за липсата на всякаква идея за дългосрочна държавна политика. Общото впечатление е, че се мисли на парче - не може да искаш едновременно спадане на данъците, увеличение на приходите в бюджета, засилена инвестиционна дейност, нарастване на работните места, повече пари за културата и т.н. Може би затова г-н Пирински откровено заяви: "Въпросите са повече от отговорите, но това е първата крачка."
Конгресът на столетницата е насрочен за пролетта - обикновено тогава българските партии сменят своите физиономии, естествено не поради физиологически причини, а поради трудностите на политическия противник след зимата. На пресконференцията по повод презентацията на "Алтернативите" бе заявено, че третата част, "Управленски проекти", е най-къса, защото е отворена за допълнения. Явно соцтворчеството ще трябва да подгрява през зимата спомените на социалистите от управлението им (но без неприятните моменти), за да могат да заявят претенциите си, когато му дойде времето. Дискусиите около програмата за създаването на "ляво реформаторско мнозинство" се оказват и поводът на сцената да се завърнат доскоро забравени и дори компрометирани политически фигури. В опозиция (и в собствената си партия) Премянов изказва ценни мисли за правовата държава, може би дошли от помъдряването след падането му от власт. След като ексшефът на ПГДЛ се обади като Санчо, вероятно скоро трябва да очакваме и старият рицар в комсомолски доспехи Виденов да се изкаже. Изобщо предстои засилен диалог по места, макар че при изготвянето на "Алтернативите" не се споменава за участието на местните структури - нещо не съвсем обичайно за столетницата. Иначе критиките към документа се отправят главно от провинцията (миналата седмица Виденов от Пловдив). Не е чудно, че на презентацията от екипа Виденов присъства само Дончо Конакчиев.
Столичният СДС стана филиал на общината
Евгений Бакърджиев е преизбран за шеф на сините партийци в София, един от новите му заместници в регионалния съвет на СДС е Антоан Николов, председател на Столичния общински съвет (СОС). Вицепремиерът Бакърджиев му завеща поста си общинар No1, когато пое ангажиментите на вицепремиер и министър на регионалното равзитие и благоустройството. Влизането на Антоан Николов в градското началство на СДС отново очерта "Московска" 33 като резервна скамейка за държавници и партийни лидери.
Евгений Бакърджиев се сдоби с мандат за още две години, след като за него гласуваха 37 от всичко 38 представители на регионалния съвет на СДС - София. Бакърджиев - единият от заместниците на Иван Костов в Националния изпълнителен съвет на сините, от самото начало се оказа без конкуренция за първия пост в софийската организация.
След преизбирането му Евгений Бакърджиев обеща "пълна и безрезервна подкрепа на правителството за изпълнението на "Програма 2001 г. " Изграждането на местни структури ще завърши до две години, когато всяка жилищна кооперация ще има клуб. Друга важна задача на градската организация е изграждането на нов тип регионални съвети. Още повече че премиерът Костов като гост на събранието заяви, че софийската синя организация трябва да бъде образец.
На събранието в "Красно село" дойде и председателят на Народното събрание Йордан Соколов. Съгласно устава в минифорума участваха по трима делегати от 24 общини и сините депутати от четирите столични избирателни района.
Един глас не достигна на шефа на отдел "Национална координация" Симон Спасов в СДС да остане подпредседател на сините столичани. След тайно гласуване на три етапа от 11-те номинирани петима бяха утвърдени за заместник-шефове на регионалния съвет на СДС - София: Антоан Николов (който от броени дни е в надзорния съвет на "Топенерджи"), д-р Никола Николов (шеф на СДС-съветниците в общината) и депутатите Мария Стоянова, Георги Хубенов и Петър Георгиев. Галя Праматарова е секретар на съвета.
"Ренесансът" на ОНС започна с псевдозалез на Доган
"Ние в ОНС обичаме да гледаме един сериал от три части: първа серия - "Империята се готви за ответен удар", втора серия - "Империята отвръща на удара", трета серия е най-интересна - "Джедаите се завръщат". Това беше метафоричният коментар на председателя на ДПС за бъдещето на ОНС след подписването на коалиционно споразумение. От миналата седмица официално Ахмед Доган не е "човекът ОНС". Със специално споразумение (повече от шест месеца след парламентарните избори) предизборната коалиция стана политически съюз. Ръководният орган вече е съпредседателство и включва шестимата шефове на партиите от съюза - БЗНС "Никола Петков" (Милан Дренчев), ДПС (Ахмед Доган), Зелена партия (Александър Каракачанов), ХДЦ (Венцислав Димитров), "Нов избор" (Димитър Луджев) и федерация "Царство България" (Христо Куртев).
Засега обаче новият председателски съвет остава под егидата на Сокола. Най-малкото защото никой от членовете му не може да си прави сметките (политически и икономически) така, както умее шефът на ДПС. Според новото споразумение решенията на съвета се вземат единодушно, което само означава, че Доган ще трябва да отделя повече време за индивидуална работа с всеки от съпредседателите. Другият "съдбовен" текст в споразумението гласи: "Политическият съюз е отворен и за други формации. " Така че на първо време основната задача, която си е поставила "шесторката на Доган", е да разшири поне на думи формацията.
За ръководството на ОНС членската маса винаги е била нещо второстепенно. Неслучайно и отделните организации са представени на равни начала в съвета, а не на квотен принцип според броя на членовете им. Едно от обясненията е, че ако се наложи преброяване на всяка от партиите в обединението, ОНС-лидерите ще трябва да признаят, че са почти фантомна организация. "В момента нямаме особени оферти, но се надяваме, че напролет ще бъде по-обилно", предпазливо заяви Димитър Луджев. От друга страна, с почти притеснителен ентусиазъм Христо Куртев обяви: "По време на изборите в Дупница присъдружни организации на СДС започнаха с нас разговори за присъединяване."
Всъщност единственото, което в момента може да предложи ОНС, е една парламентарна група. В споразумението е записано - ПГ представлява всички членове на съюза. За извънпарламентарни формации това е вратичка и те да си свършат някаква работа в парламента, ползвайки услугите на ОНС-депутатите.
Допълнително предимство е това, че отсега нататък всяка от членуващите формации има право да сключва самостоятелни споразумения за сътрудничество. Така например ДПС може да се съюзи с БББ - Жорж Ганчев, а Зелената партия с БББ - Христо Иванов. Иначе за по-атрактивно новият "съвет на старейшините" реши да се легитимира политически с изявлението: "Ние оставаме коректив отдясно. Искаме да бъдем партньор, а не опозиция отдясно. " Това обаче, както се очакваше, не впечатли никого от управляващите, към които беше насочено. "Новото" коалиционно споразумение се забави повече от половин година и вероятно нямаше да го има, ако Доган не беше пресметнал, че се налага да мине на заден план поне формално.
Агентите като пазители на тайната власт
Александър Андреев, "Дойче веле"
Истериите около отварянето на досиетата в България непрекъснато се самовъзпроизвеждат, а защитниците на разсекретяването изобщо не забелязват, че, участвайки в тази дискусия, така да се каже, на чужд терен, автоматично попадат в капана, заложен от някогашните рицари на щита и меча. Защото ожесточените спорове все още се водят само в парцелите, които са удобни за персонала и съмишлениците на бившата ДС: имената на агентите по високите етажи, манипулациите с архивите, прословутата национална сигурност, работата на комисията, дори финансовата цена на разсекретяването. А това са само периферни детайли от същинския проблем - нравствената инвалидност, причинена на българското общество от някогашните комунистически тайни служби. Инвалидност, която все още парализира много българи и им пречи да се доберат до цивилизования възглед, че тайните служби са зло (в най-добрия случай необходимо зло) и трябва по радикален начин да бъдат изолирани от властта, политиката и медиите, за да изпълняват под строг контрол морално съмнителните си задължения. Вместо това в българската демократична публичност и дори от трибуната на парламента някогашните агенти арогантно се изстъпват като крепители на държавността, а настоящите им колеги, волно или неволно, гласно или мълчаливо укрепват този мит - мита, че силата и благоденствието на една страна пряко зависят от упражняването на тайната власт. Мит, който пътьом оправдава постфактум беззаконията и неправдите, вършени десетилетия наред от ДС. При това българската ДС е само един от многобройните примери, онагледяващи потискащия факт, че там, където тайната власт успее да се легитимира като власт и да изземе функциите на видимата власт, няма място нито за демокрация, нито за свобода. Какво му се пише на българското общество, ако продължи да се върти в спиралата на агентурната аргументация? Отговорът е известен, а настоящата политическа практика го прави достъпен за всекиго: постепенно изкорубване на и без това нестабилната демокрация, опитомяване на медиите и държавно управление, омотано в нечистата прежда на шпионството, специалните разузнавателни средства, интригите, шантажа, лобизма и груповите интереси. С други думи, система, в която понятия като законност, прозрачност, откритост, граждански и политически права са мръсни думи. Система под контрола на, да ги наречем условно, агентите, чийто колективен портрет постепенно се сглоби от доскоро засекретените си елементи в хода на дискусията около досиетата.
Основният мотив на въпросната група хора е властта. При това те предпочитат да я практикуват тайно, защото никой не ги е учил на друго. Впрочем те нямат и качествата, за да се доберат със собствени сили до демократически легитимна власт, защото в общия случай са цинични, арогантни и лишени от елементарна почтеност, или казано направо - несимпатични. Те се чувстват най-добре в мътния хранителен бульон, състоящ се от внушения за някаква мнима заплаха, от патриотични клетви и националистическо насъскване, от малко шантаж, интриги и компромати, от вродена, самохаресваща и харесвана простащина, от антилиберализъм и неграмотност, от войнстваща ксенофобия, провинциализъм и хроническа нетърпимост към чуждото мнение. Когато са на светло, тези хора безцеремонно се кичат с атрибутите на политическата си, икономическа, сексуална, агентурна и прочие мъжкарска власт, която според тях им принадлежи по право. Говорът им идва някъде откъм корема, а тренираният им поглед кара всеки събеседник да се чувства виновен, ако случайно не е влюбен до прималяване в тайните служби. Дупките в образованието и отчайващата си кокоша слепота те се мъчат да прикрият с тежки и двусмислени псевдосъобщения, с истерични пристъпи или с явни и скрити заплахи. На тъмно пипат здраво, но безшумно, не правят много разлика между власт, пари и престъпление и понародному се усмихват под мустак на наивния либерализъм и на гражданското общество. Впрочем мустакът често пъти е реална част от юначния им образ, към който понякога се прибавя съкращението о.з. или пък нещо с тире. Например -Лорда.
За едно нормално общество би било смешно и чисто губене на време да се занимава с тези хора - на тях в най-добрия случай им обръщат внимание авторите на шпионски романи и филми. В нормалното общество те биват дресирани и поставени в определената им сумрачна ниша, където в пълно подчинение на публичната власт практикуват неособено почтения си занаят. Другата им алтернатива е волен пазарно-стопански живот, но, моля, без претенции за мирогледно участие в обществената дискусия. Всичко останало мирише на Средновековие, Джордж Оруел или националсоциализъм.
Тъй че, ако българското общество действително желае да стане нормално и морално, най-напред трябва да се освободи от вредния шум, който създават тези хора.
Няма да променим класическите принципи за несменяемост на магистратите
Председателката на комисията "Антимафия" Екатерина Михайлова пред в."Капитал"
Г-жо Михайлова, не се ли превръщат парламентът и комисията "Антимафия" в арбитър между МВР, прокуратурата и следствието?
- Не мисля, че парламентът играе ролята на арбитър, и не би трябвало да играе тази роля. По-скоро трябва да направим така, че властите да работят в по-голям синхрон. По време на нашите обиколки през лятото констатирахме, че между отделните власти на местно ниво няма добра координация в борбата с престъпността. Така е и на централно ниво, т.е. задачата ни е да намерим и предложим механизмите, които ще направят по-ефективна работата на всички власти и синхрона между тях.
Защо управляващите предизвикаха дебата за престъпността, а не опозицията, което е по-логично?
- Направихме го, защото смятаме, че дебатът трябва да се състои в парламента. Факт е, че борбата срещу престъпността и корупцията не е ефективна. И това не е проблем само на едно правителство, т.е. на сегашното правителство. В никакъв случай не бива проблемът да се партизира. Трансформацията на обществото от тоталитарно в демократично роди и негативни явления, защото се промени структурата на икономиката и на държавната власт.
Защо комисията, която оглавихте, беше наречена "Антимафия"?
- Хората си помислиха, че ще сме нещо като апарат, който може да разследва, да издава присъди. Обществото ни натовари с повече очаквания. Ние можем само да събираме информация, да предлагаме решения на парламента и да обличаме тези към текстовете на закона. Комисията вече наистина разполага с огромна информация. Може би за първи път в страната има някакъв орган, в който идват различни представители на различни институции и поставят проблемите си в борбата с престъпността.
Какви въпроси задавахте на различните институции?
- Ние поставяме един-единствен въпрос - кажете какво ви пречи, за да бъдете ефективни в борбата с престъпността. Благодарение на тези срещи мисля, че може да се направи едно законодателство, за което на парламента няма да му стигне цяла година.
Какви са проблемите според следствието например?
- Те ни представиха едно становище, което е свързано с работата с различните министерства и институции за издаване на актове, въз основа на които се стига до следствие. Проблемът е, че различните власти имат различна система на отчетност, а така не може да се проследи ефективността на системата. Следствието имат една проектоинструкция отпреди година за синхронизиране на властите. Но ми се струва, че тази инструкция няма да е ефективна, ако няма някаква норма в закона, която да задължава отделните органи да се съобразяват с нея.
Поиска ли МВР следствието да премине към тях?
- Не. Следствието е част от съдебната власт. В един по-ранен етап имаше нюанс от страна на МВР, който беше дискутиран в пресата. Това обаче, което ни беше предложено конкретно от вътрешното министерство, е следствието да си работи в съдебната власт, но да бъдат разширени т.нар. бързи производства по чл.409 от Наказателно-процесуалния кодекс, които да се разследват от полицията. Да бъде дадена възможност за разширяване на приложното поле на този член и да има по-голям обем на полицейско разследване.
Това няма ли да влезе в противоречие с конституцията, която определя, че наказателните дела се гледат от следствените органи?
- Не, защото чл.409 се прилага и сега и никой не спори за конституционността на този текст. Така ще бъдат разтоварени следователите и те ще се занимават с по-тежките разследвания. В някои държави дори има митническа полиция, която се занимава с по-леките нарушения в митниците, вместо да товари за това и следствието. Ние сега нямаме възможност да направим подобно нещо, но в бъдеще със сигурност ще предложим и подобен орган.
Шефът на НСлС Бойко Рашков каза през седмицата, че бързите производства са некомпетентно разследвани, защото голяма част от полицаите са правно неграмотни.
- Така е, не са всички достатъчно правно образовани, но във всяка система има такива хора. Би било смешно, ако кажем, че навсякъде всички хора са на невероятно професионално ниво. Въпросът е да направим повече хора по-компетентни. Министерството на правосъдието вече работи по такива учебни програми, търси се финансирането за създаването на един институт за допълнителна квалификация на младите кадри.
Какво си говорихте с магистратите от Главна прокуратура?
- Те смятат, че статуквото трябва да се запази така, както са формулирани нещата в момента. Говорим за най-общите принципи.
Обсъждан ли е вариант за намаляване на мандата на главния прокурор?
- О, не. Твърдо не.
Налага се мнението, че съдебната власт е недосегаема. Мислите ли за някакъв вид контрол върху нея?
- Трябва да има ефективен контрол вътре в самата съдебна система. А това може да стане чрез засилване функциите на инспектората към Министерството на правосъдието. Трябва да се създадат допълнителни правомощия на министъра на правосъдието. Така че, когато се разглеждат конкретни случаи, да има точна информация.
И как може да се осъществява този контрол?
- Тук може би ще се наложи промяна на конституцията. В частта за несменяемостта на прокурорите, за случаите, когато има драстични разминавания в етиката на поведение на магистратите. Възможно е и друго - самият Висш съдебен съвет дa разработи критерии, за да няма емоционални пристрастия. Трябва да има възможности имунната система на съдебната власт да може да реагира, защото сега и при сериозни нарушения не може да се направи нищо, освен на магистрата да му се намали заплатата.
Това няма ли да засегне независимостта на съдебната власт?
- Не. Пак повтарям, че промените не трябва да бъдат в посока засягане на класическите принципи на несменяемост и независимост на магистратите. Не е нужно да бъдат пипани класическите принципи. Независимостта на вземане на решения трябва да се запази. Това е независимостта на съдебната власт. Текстът в конституцията по този въпрос започва с това, че съдебната власт е независима, но завършва с това, че във всички свои функции магистратите се водят от закона, т.е. никой не може да се бърка на един съдия как ще реши едно дело, но не може никой да няма право да се намеси, говоря за органа, който си е в съдебната власт - ВСС, когато един съдия отказва да съди, да работи, когато има прояви, които са скандални, или нарушения и да остава ненаказан. Много от представителите на съдебната власт заявиха пред нас, че това са единични случаи и това не е толкова страшно. Но това дава отражения върху самата съдебна власт, защото я разяжда отвътре. Магистратите са елитът на обществото и трябва да се съобразяват с това. От друга страна, трябва да бъдат изработени защитни механизми, за да не се стига до своеволия от страна на ВСС. Да има гаранции, че когато се взема санкция срещу някой магистрат, това решение няма да може да се вземе с лека ръка.
Има ли яснота в комисията кои закони конкретно ще бъдат предложени за ремонт?
- Почти сигурно е, че ще предложим промяна в Закона за устройство на съдебната власт. Просто там няма начин да не направим промени в посока увеличаване правомощията на министъра на правосъдието и по-големи възможности за контрол на инспектората да извършва проверки, да се намесва в конкретни случаи. Но комисията няма да излезе с конкретни текстове, а само с идеи какво да се направи и промени. Ще отбележим законодателните приоритети и ще възложим на експертни групи да ги направят.
На среща между лидерите на СДС и БСП се е обсъждало създаването на финансова полиция, която да разследва хора от висшите етажи на властта. На чие подчинение ще бъде тя и с каква структура?
- Това е все още само идея. Когато в края на месеца изнесем доклад пред парламента за свършената работа, ще имаме вече по-голяма яснота.
Как ще бъде създадена тя?
- Вероятно ще се наложи да я създадем със специален закон.
Значи, няма да бъде звено към данъчната полиция или към икономическата полиция?
- Тя ще си бъде отделен орган.
Говори се за увеличаване на правомощията на данъчната полиция... - В тази посока трябва да се направят изменения в законите именно в посока възможностите на данъчната полиция. Вярно е, че това е един нов орган, който тепърва натрупва опит, но има потенциал за по-сериозни и по-репресивни функции. И именно по пътя на данъчната и финансовата полиция много неща могат да бъдат решени.
Коментирахте ли в комисията възможността данните, които се получават от данъчната полиция, да имат процесуална стойност, за да не повтаря следствието нечии действия?
- Когато едно престъпление е сложно, дублирането не е във вреда. То е в полза и на органа, който се занимава, и на обвиняемия. Част от смисъла на един процес е именно повторяемостта на някои действия с оглед на гаранции да няма злоупотреби. Но трябва да мислим не само за репресивните методи, а и за превенцията. Ето ние сега гледаме данъчните закони, а никъде в текстовете не пише какво ще прави данъчната полиция. А промяната на някои текстове може да пресече възможността за престъпления, да се запушат дупките, откъдето изтича.
Защо искате промяна на начина на финансиране на политическите партии? Това свързано ли е с престъпността?
- На държавата ще е по-евтино да финансира политическите партии, отколкото да създава зависимост на политиците от недотам чисти пари. Защото това се нарича политически клиентелизъм и е много опасен. Не толкова за самата партия или политик, който ще извърши някаква услуга. То е опасно за структуриране на държавата.
Мултигруп все още не иска да излиза от "Топенерджи"
Галина Александрова
Общото събрание на "Топенерджи" след продължителни и конфликтни дебати в крайна сметка не можа да вземе окончателно решение по основния въпрос - преструктурирането на капитала на дружеството. Както се очакваше, проблемът се оказа Мултигруп, която отказа да продаде акциите си в "Топенерджи" по номинал.
Общото събрание на Мултигруп е приело за сведение предложението на Булгаргаз, след което го е отхвърлило, пише в прессъобщение на групировката. Управителният съвет на "Мулти" ще започне преговори с всички юридически лица, имащи право да закупуват акции на дружеството съгласно неговия устав. За базова цена на акциите ще бъде приета оценката на международна одиторска компания. Сделката по продажбата на акциите ще се счита за влязла в сила след утвърждаването й от надзорния съвет на "Мултигруп България" АД.
"Покупко-продажбата на акции е достатъчно ясно и точно регламентирана процедура в съответствие със законовите разпоредби и устава на "Топенерджи" АД, която не се нуждае от допълнителен коментар. Не може обаче да не бъдат коментирани опитите законовите рамки и уставните изисквания да бъдат подменяни със силови решения за принудително продаване на акциите, собственост на корпорацията в "Топенерджи" АД. За "Мултигруп България" АД подобен подход е неприемлив и недопустим, тъй като по този начин се нарушават основополагащи принципи, залегнали в нашата конституция и в другите закони на Република България, за равноправност на различните форми на собственост. В съответствие с тези основни принципи в България никой няма право, прикривайки се зад неясни формулировки и съмнителни разсъждения, да си присвоява правото да се разпорежда с чужда собственост против волята на нейния собственик или да определя кой е национално по-отговорен и кой не е", се твърди в декларация на Мултигруп.
Акциите на "Мултигруп България" може да бъдат продадени само ако бъдат спазени общовалидните правила и процедури за такива случаи - стойността на акциите се определя от активите и дейността на компанията и правото да ги закупи има всеки, който отговаря на изискванията, предвидени в устава на дружеството, и предложи най-висока цена, заявиха от Мултигруп.
Общото впечатление обаче е, че групировката се опъна само за авторитет, а не защото има реална алтернатива. Едва ли може да се разчита на сериозно повишаване на цените на акции, които реално нямат пазар. Според устава на дружеството продавачът е задължен да предложи акциите си първо на останалите акционери, които могат да ги изкупят пропорционално на участието си. От Москва заявиха, че "Овергаз инк." вече е обявил съгласието си да продаде своите акции в "Топенерджи". Няколко седмици преди това ПЧБ, Химимпорт и Булбанк също прехвърлиха акциите си на Булгаргаз. Единствените акционери освен Мултигруп са "Газпром" и Булгаргаз. Групировката най-вероятно ще опита да предложи на "Газпром" да участва в купуването на акциите й от смесеното дружество, надявайки се чрез създаването на конкурентна среда да повиши стойността им. "Газпром" обаче едва ли ще приеме заради междудържавните отношения. Според междуправителственото споразумение българското и руското участие са определени на принципа на паритета и увеличаването на участието на "Газпром" ще представлява грубо нарушаване на тази договореност. Така че единственият реален купувач остава Булгаргаз.
Колкото до дейността и активите на смесената фирма, обществена тайна е, че през двегодишното си съществуване тя направи само няколко доставки на газ от квотата, предоставена от "Газпром" на "Овергаз инк.". Съмнително е, че тази доста скромна дейност би повлияла на цените на акциите в положителна посока. Още повече че "Топенерджи" приключи миналата година със загуба.
Общото събрание на "Топенерджи" е взело решение по принцип за прехвърлянето на акциите на Мултигруп. Предвижда се въпросът да бъде приключен окончателно на следващо събрание на смесената газова компания, което ще се проведе другия месец, съобщи шефът на Булгаргаз Васил Филипов. Той обясни, че тогава ще бъде регистрирана и промяната в акционерния състав на дружеството. Междувременно преговорите с Мултигруп ще продължат и най-вероятно ще се стигне до приемлив компромис по цената на акциите, съобщиха от Москва.
Общото събрание прие двамата нови надзорници - Антоан Николов, председател на Столичния общински съвет, и Румен Петров от Министерството на финансите. Те замениха досегашните надзорници - бившия енергиен министър Румен Овчаров и началника на кабинета на Жан Виденов Красимир Николов.
Главна прокуратура отмени забраната за плащания на тотото към "Интраком"
Асен Асенов
С постановление от 24 ноември шефът на отдел "Следствен" в Главна прокуратура Ангел Ганев е отменил наложената от градската прокуратура забрана на тотализатора да превежда суми на "Интраком" по скандалния договор за цифровизация на тотото. Мотивите за решението на шефа на отдел "Следствен" са, че наложеният запор на плащанията към гръцката компания "вече няма приложение". "Генералният директор на БСТ да прецени дали следва да извършва плащания по този договор с всички произтичащи от това последствия", пише в постановлението си Ангел Ганев. Пред "Капитал" шефът на тотализатора Неделчо Прошков заяви, че след постановлението на Ганев не е разрешавал плащания към "Интраком". Прошков обясни, че чака ново решение на градската прокуратура, която според постановлението на шефа на отдел "Следствен" трябва да прецени вземане на мярка по чл.156 от НПК. Този член от Наказателно-процесуалния кодекс позволява налагането на нов запор на плащанията по договора с гръцката компания. Градската прокуратура вече заведе дело за обявяване на договора между "Интраком" и Българския спортен тотализатор за нищожен с мотива, че "е сключен от некомпетентно лице от българска страна". Този контракт беше подписан тайно на 12 септември миналата година в Атина между фирмите на Сократис Кокалис "Интраком" и "Интралот" и бившия шеф на БСФС Христо Христов. Тогава обаче шефовете на тотализатора и на Комитета за физическо възпитание и спорт нямаха необходимото разрешение от финансовото министерство за подписването на договора. Веднага след като сключването на контракта стана известно, главният прокурор Татарчев заяви, че смята договора за нищожен. Едва на 23 юли тази година обаче Софийска градска прокуратура образува предварително производство срещу виновни длъжностни лица от БСТ за длъжностно престъпление. От влизането в сила на договора БСТ се задължаваше на всеки 15 дни да плаща на "Интраком" 5% от общите приходи на тотализатора, въпреки че системата трябваше да започне да работи почти година по-късно. Освен тях според договора гръцката компания трябваше да получава и 10% всеки месец от увеличението на брутните приходи през текущия месец в сравнение със средния месечен приход на тотото през 1994 г. Тези условия са само част от подаръците, които гръцката фирма трябваше да получи, подписвайки договор с тотализатора.
Скандалът около този договор и падането на кабинета Виденов донесоха на "Интраком" няколко неползотворни по отношение на техните намерения месеци. През септември обаче президентът на "Интраком" заяви на среща с финансовия министър, че е готов да предоговаря условията по договора си с тотализатора и да обсъди дела от приходите от тотоигрите, както и да води "преговори за уреждане на висящите проблеми по досегашния договор". Това предложение на Кокалис беше странен знак за финансовия министър, тъй като гръцкият бизнесмен със сигурност знае, че не Муравей Радев, а само съдът може да реши съдбата на договора.
Комитетът по стандартизация върна държавния монопол при измерването
Галя Илиева
Поправките в Наредба No4 на Комитетета по стандартизация и метрология (КСМ), обнародвани в Държавен вестник преди две седмици, връщат монопола на държавата върху проверката на средствата за измерване, недоволстват частни проверители, получили лиценз за извършване на такава дейност. Наредба No4, приета на 8 април 1997 г., урежда организацията и реда за одобряване на типа и държавната проверка на средствата за измерване. На такава проверка подлежат средствата за измерване, предназначени за използване в здравеопазването - за профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация, за производство, анализ и контрол на лекарствени средства. Държавна проверка се извършва също на средствата за контрол и осигуряване на техническата, радиационната, транспортната и пожарната безопасност и охраната на труда. Проверяват се средствата за контрол на състоянието на околната среда, за контрол на хранителни продукти, за измервания, свързани с търговски сделки и плащания, с данъчни, митнически, акцизни и пощенски облагания. Държавен щемпел за годност и прецизност трябва да носят и средствата за измервания, свързани със сигурността и отбраната на страната и с далекосъобщенията, средствата за извършване на експертизи, за контрол при водоснабдяване и канализация.
Става въпрос за проверката на всякакви уреди и средства за измерване, чиято годност и прецизност имат значение за потребителя и трябва да бъдат съответно удостоверени. На държавна проверка подлежат 167 средства за измерване, разпределени в 15 групи, които се изброяват поименно в наредбата, като в списъка е посочена и периодичността на държавната проверка. Тук влизат различните класове везни и теглилки, хронометри, термометри, топломери, манометри, водомери, електромери и уреди за тяхната проверка, бензинколонки, колби, бъчви, осцилоскопи, електрокардиографи, радари за контрол на автотранспорта, диоптрометри до сложни уреди за електрохимични измервания, средства за измерване на йонизиращи лъчения и т.н. Всички тези уреди независимо дали се доставят от внос, или се произвеждат в страната трябва първо да минат през съответната лаборатория за одобряване на типа и за тяхната прецизност и да получат съответния държавен щемпел за годност. Те се одобряват отново след модификация на вече одобрен тип, смяна на производителя на одобрен тип, изтекъл срок на валидност на удостоверението на одобрен тип. Освен това се прави и държавна проверка на средствата за измерване. При нея се установяват годността и съответствието им с одобрения тип и с нормираните за типа технически и метрологични изисквания. Повечето от средствата за измерване трябва да минават през такава проверка поне веднъж в годината, срещу което се плаща съответна такса по утвърдени от МС тарифи.
Това е един изключително широк спектър на контрол, който не може да се изпълнява ефективно само от ограничения брой чиновници в едно държавно ведомство. Дори в Куба тази дейност не е държавен монопол и не им е хрумвало дори да го правят, твърдят експерти в метрологията.
Именно поради това в чл.15 на наредбата се предвижда държавната проверка на средствата за измерване да се извършва не само в метрологичните лаборатории на Комитета за стандартизация и метрология, а и в лаборатории на лица, упълномощени да извършват такава проверка. Това отговаря на международната практика, тъй като навсякъде по света тази дейност се извършва от специално оторизирани частни лаборатории. По този начин в страната в продължение на няколко години са упълномощени и се занимават с такава дейност около 700-800 лаборатории. Това са лабораториите към някои предприятия производители, както и напълно частни дружества. Много от тях са направили сериозни инвестиции в помещения и оборудване.
Според поправките в Наредба No4 отпреди две седмици на практика отпадат всички текстове за акредитацията на частните лаборатории.
Уточнено е също, че лицата, упълномощени да извършват държавна проверка по отменените текстове, могат да извършват тази дейност до изтичане на срока на валидност на издадените удостоверения. Междувременно още през септември бяха направени изменения в тарифа No11 за таксите, събирани за държавна проверка на средства за измерване. В нея отпадат таксите за издаване на удостоверение за упълномощаване за държавна проверка и за провеждане на изпит и издаване на удостоверение на лицето за право на извършване на държавна проверка.
За извършването на тези проверки са необходими оборудване и апаратура, които често са много скъпи. Лабораториите на КСМ и без това имат неотложна нужда от подмяна и обновяване. Откъде ще намери държавата пари за модернизацията не е ясно. Националният център по метрология е организация, която се издържа от държавния бюджет. В същото време таксите, които се събират за проверките, се внасят в бюджета. В последно време обаче, тъй като бюджетът не осигурява цялата предвидена издръжка, част от таксите, постъпили в лабораториите на КСМ, остават в него и в Националния център по метрология. На практика ведомствената шапка, която е абсолютен анахронизъм според голяма част от специалистите в тази област, е открила финансов източник за издръжката си, при което е напълно логично да се стреми да сложи ръка на всички приходи от таксите и да отказва да дели с частните лаборатории, коментират експерти.
"В предишното издание на наредбата държавата на практика беше отстъпила правото си да упражнява контрол по дейностите по Наредба No4. Получи се така, че частните фирми сами контролират себе си. Освен това няма логика в това да се събират държавни такси от частни лица. В последно време 20% от таксите отиваха в бюджета, а останалото - в частните проверители. Това е правен абсурд. Тарифа 11 е финансовото приложение на наредбата и е нормално тя да се промени, щом вече не се предвижда да има упълномощаване на частни лица за извършване на проверителската дейност. Държавният знак за проверка е патентован и ще се поставя само от служители на Националния център по метрология", обясни шефът на центъра Максим Димитров.
Лабораториите на КСМ са малобройни и недобре оборудвани. Затова пак ще се използва базата на частните лаборатории. Това обаче ще става по договор с НЦМ. Частната лаборатория ще поставя свой знак за проверка и ще събира определена от самата нея такса. Само чиновниците от НЦМ обаче ще имат право да правят държавна проверка, да поставят държавния щемпел и съответно да събират държавната такса, която е различна от тази на лабораторията. Потърпевш ще бъде клиентът. Той ще трябва да плаща два пъти за една и съща услуга. Според някои източници конкретната причина за прокарването на поправките на Наредба No4 е предстоящият внос на голямо количество топломери от Комитета по енергетика във връзка с програмата за индивидуално измерване на потреблението на топлоенергия. КЕ ще плати около 300 000 марки държавна такса за проверката на топломерите и КСМ и НЦМ решиха да сложат ръка на тези пари, смятат хора от бранша.
Над половината от държавните активи трябва да станат частни до края на 1998 г. Министерският съвет предвижда през следващата година да бъдат приватизирани около 38 процента от държавната собственост. Така близо 60% от държавните активи (заедно с досега продадените дялове и акции) ще станат частни. Тази прогноза е записана в стратегията за ускоряване на приватизацията на правителството, въз основа на която то прие програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. През тази седмица предстои програмата да бъде гледана и в парламента, който според закона за приватизацията е длъжен да я одобри преди приемането на държавния бюджет, но не по-късно от 31 октомври. Очакваните постъпления от приватизация през следващата година са в размер на около 365 млн. долара, като 70% от тях ще бъдат в ценни книжа. Предвидените разходи за процеса са в размер на 5.4 млн. долара. В очакваните постъпления обаче не влизат парите от продажбата на предприятията от целевия списък на Министерския съвет. Средствата от продажба на предприятия в целевия списък служат за намаляване на държавния дълг и за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки в банки. Този списък беше приет от правителството заедно с програмата и в него влизат атрактивни предприятия като Нефтохим, ОЦК - Кърджали, "Алумина" - Шумен, и др. През следващата година ще бъдат забранени за приватизация предприятията, които са част от националната инфраструктура, и тези, които по социални съображения се поддържат от държавата или тяхната дейност е регламентирана в специални закони. Такива са почти всички предприятия от енергетиката, дружествата в националната транспортна инфраструктура, пощенските услуги, териториалния кадастър, водоснабдяването и канализацията, свободните безмитни зони и горските стопанства в рамките на държавния горски фонд. До края на годината обаче ще трябва да бъдат разработени ясни модели за приватизация на част от тези дружества, които представляват около 30 на сто от дълготрайните материални активи, собственост на държавата. Това са НЕК, БДЖ, ВиК, горските стопанства, пристанищата и др. В стратегията на правителството за ускоряване на приватизацията (изготвена от вицепремиера Александър Божков) са посочени методите, по които ще става раздържавяването през следващите две години. Управляващите се надяват да постигнат по-бързо и качествено раздържавяване чрез използване на нови подходи. В бъдеще освен чрез продажби, извършвани от Агенцията за приватизация и ресорните министерства, приватизация ще се осъществява и от международни консултанти (разходите за които се поемат от програмите PHARE, USAID, Световна банка). За група от около 30 предприятия такива консултанти вече бяха избрани и правителството прогнозира през 1998 г. те да продадат около 8% от държавните активи. Широко се въведе понятието пулова приватизация, чрез която догодина трябва да бъдат продадени близо 6% от активите. Според идеята на правителството пуловете са групи от големи предприятия, избрани на отраслов принцип. Стремежът е всяка група предприятия да бъде продавана от международен посредник. Посредниците ще трябва да подготвят документите на предприятията от съответния пул и предлагат мерки за реорганизация на дружествата и оптимизация на управлението (ако това се налага, за да може да бъдат продавани).
Друг нов метод е продажбата на пакети от акции през фондовата борса. По този начин се очаква да бъдат продадени около 3% от активите. Борсата ще бъде използвана в няколко случая - за продажба на пакети от над 51% от дадено дружество; за пакети под 50%, когато държавата иска да запази преобладаващо участие; за продажба на пакети от около 10% от най-големите и атрактивни дружества като БТК, НЕК, "Булгартабак холдинг"; продаване на миноритарни пакети от предприятия, в които вече има преобладаващо частно участие, но се очаква широк инвеститорски интерес.
В скоро време ще трябва да бъдат предложени промени в закона за приватизацията, които да уредят новия модел на масова приватизация. Идеята на правителството е да емитира нови инвестиционни бонове, като ги превърне в универсално платежно средство, равностойно на левовете.
При малките и средните предприятия (с дълготрайни материални активи под 350 млн. лв. преди преоценката) управляващите заявяват, че ще стимулират работническо-мениджърската приватизация.
Неизвестната "Петреко" ще добива газ край Галата
Галина Александрова
Поредният газов скандал у нас този път засегна родния добив на синьо гориво. Основни персонажи в него станаха световноизвестните нефтени компании "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" и напълно неизвестната "Петреко" ООД. Поводът е прехвърлянето на концесионните права на двете международни компании върху добива на природен газ от находището край Галата или по-скоро съмненията около коректността и законосъобразността на тази сделка. Появиха се и съмнения за възможностите на непознатия концесионер да изпълнява ефективно задълженията си по концесионния договор.
Фирма "Петреко" ООД поема добива на природен газ от находището в блок No3 край Галата, като придобива дяловите участия на "Тексако офшор България" и "Ентърпрайз ойл" в концесията за проучване и добив на нефт и газ, реши кабинетът в понеделник. Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева е упълномощена да подпише от българска страна анекс за договореностите с новия концесионер. Решено бе също българското държавно участие в концесията да бъде преотстъпено на фирма Геоком. Тя обаче едва ли ще има възможност да си партнира с "Петреко". Включването на Геоком има единствена задача да осигури малко пари на геоложката фирма, за да погаси поне част от задълженията си по неизплатените от пет години валутни заплати на своите работници. Това вкара допълнителна интрига в конфликта, тъй като бяха елиминирани други двама кандидати за българското участие - фирмата "Дав България" и Булгаргаз.
Предисторията.
"Тексако" и "Ентърпрайз ойл" дойдоха в България през 1991 г. след международен търг за предоставяне на права за проучване и добив на нефт и газ в блокове на територията на България и в акваторията на Черно море. До края на 1991 г. са сключени лицензионни договори със седем международни нефтени компании - италианската "Едисон газ", английската "Болкан експлорърс", австрийската ОМВ, "Тексако", "Ентърпрайз ойл", "Гандалф експлорърс Бългерия" и "Юнион Пасифик". Част от компаниите, които проучваха шелфа, се оттеглиха, тъй като не откриха индикации за находища на газ и нефт. Останаха "Болкан експлорърс" по лицензионен договор за блок No1, Шабла, "Ентърпрайз" по лицензионни договори за блокове No2 и 4 съответно край Калиакра и Ропотамо. В сила са и договорните отношения за морски блок No3 край Галата, по който партньори на българската страна са "Тексако", "Ентърпрайз ойл" и ОМВ.
Според договора предметът на лиценза дава право за проучване за наличие на нефт и газ и за последващото й превръщане в лиценз за добив чрез регистриране на съвместно дружество в лицензионната площ, ако бъде декларирано търговско откритие. Участието на страните по договора е на принципа "подялба на добива между страните по договора". Българската държава участва с 50%, "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" с по 20% и ОМВ с 10%. През периода на проучване действа така нареченият пренесен интерес, т.е. всички експлоатационни разходи се понасят от чуждестранните партньори, а впоследствие те си ги връщат през периода на добива. В лицензионния договор е записано, че чуждестранните партньори ще плащат по 100 долара на кв.м всяка година, добивна такса (роялти) в нефтен еквивалент от 12.5 до 17.5% в зависимост от обема на добива и бонуси при достигнати нива на добива. В договора е предвидена възможност за прехвърляне на част от дяловото участие, каквато е и международната практика. В работното споразумение към договора има разпоредба за задължително включване на българска компания в периода на добива, това е основно условие и по договора.
Разчетите на очакваните приходи и разходи за страните по лицензионния договор са правени на базата на очаквани запаси от 106 млрд. куб. фута (около 32 млрд. куб.м) природен газ и най-вероятни очаквани извлекаеми запаси от 80 млрд. куб. фута (около 24 млрд. куб.м) с общ добив 7 години. Общите разходи за проучване и добив се предвижда да бъдат над 124 млн. долара. От тях до момента чуждестранните фирми са реализирали според някои източници над 15 млн. долара, а според други около 30 млн. долара. Предвижда се лицензиантите да направят разходи в размер на около 83 млн. долара, а българската фирма - около 40 млн. долара.
Има ли конфликт със Закона за концесиите.
Според отдел "Правен" на МС прехвърлянето на дяловото участие от концесионерите на външна фирма категорично противоречи на Закона за концесиите. Съществува тълкуване на Конституционния съд, което определя българската правна доктрина в тази област. Според нея правото за концесия се предоставя с оглед на личността на концесионера. Което означава, че не може да се прехвърлят неговите права на трети лица. Според становището на правния отдел на МС трябва да се обяви търг или конкурс за предоставянето на нови концесионни права.
Тази теза се оспорва от юристите на МОС. Според правния екип на МОС и зам.-министъра на екологията Кирил Човиков в закона няма конкретна забранителна норма, а само ограничителна норма, която е записана в чл.23 от Закона за концесиите. Тази норма обаче касае прекратяването на договора, а случаят не е такъв. Освен това съгласно Закона за чуждите инвестиции не се прилагат нормативни ограничения за чуждестранни инвестиции, направени преди въвеждане на ограничителния режим. "Според Закона за задълженията и договорите договорите имат сила на закон. Този договор е сключен преди влизането в сила на Закона за концесиите и възможността за прехвърляне на участията е записана в него", смята Човиков.
"Прехвърлянето на правата в подобни случаи е обичайно в международната практика, а подписаните договори са стандартни - типична разновидност на концесионен договор по индонезийски модел, която се нарича договор за подялба на добива. Тя се отличава с това, че в периода на добива част от него получава и българската страна, а не само концесионерът. В този смисъл тълкуването на сектор "Концесии" на отдел "Структурна реформа" в МС по отношение на договора, третирайки го като лиценз, е юридически неточно. С този договор се предоставят права за проучване и добив на нефт и газ. Той е наречен лицензионен, защото е преведен буквално от чуждестранния модел. Но неговата същност е концесионна и затова е признат за съобразен със Закона за концесиите. Той няма съдържанието на лиценз в смисъла на разрешително, а е един перфектен договор, в който има две страни, а не само волеизявление на административен орган. По тази причина е необходимо да се зачита и волята на чуждестранните партньори", коментира правистът на МОС. Според лицензионния договор при спорове между страните се прилага българският закон, но се сезира международният арбитраж в Женева. В случай на непризнаване на правата на лицензиантите, което не се среща в международната практика, срещу българската страна ще бъдат предявени претенции на значителна стойност, смятат прависти.
Ако продължи да се развива тезата за конфликта със Закона за концесиите, това ще бъде най-големият скандал за последните месеци, смята бивш шеф на отдел "Концесии" в МС. Дори без този нюанс скандала го има. Големият търсач "Тексако" се оттегля напълно от България. Въпросът е кой идва на негово място. И защо бе направена общо достояние информация за находището, която по принцип е търговска тайна.
Официалната версия за оттеглянето на големите компании е липсата на търговски интерес поради маломерността на находището. Според последните данни прогнозираните запаси от предварителните проучвания нямат нищо общо с реалността. Общият обем на газа в находището се оценява на около 1.5 млрд. куб. метра. В най-добрия случай се очаква в този район да има още едно находище, с което общите запаси ще достигнат 2.8 млрд. куб.м, т.е. от Галата ще можем да получим реално не повече от 1/3 от годишното потребление на природен газ в България. Ако тези данни се окажат верни, това тотално срива първоначалните разчети за очакваните печалби, като разходната част остава почти същата.
На 24 февруари т.г. "Тексако" уведоми всички свои партньори, че продава дела си в проучвания блок край Галата. "Ентърпрайз ойл" я последва. По това време бяха огласени и първите данни за експлоатационните запаси. Нещо доста странно, тъй като данните за запасите се смятат за най-съществената част от пакета информация, която е притежание на всички партньори в дружеството. В същото време именно информацията е най-ценното нещо, което продава "Тексако" и чийто съпритежател е и българската държава, коментират експерти.
Министърът на отбраната подхвана далавери на предшествениците си
Момчил МИЛЕВ
Ще се прекрати ли практиката данните за злоупотребите в Министерството на отбраната и Българската армия да потъват в държавния архив с гриф "Строго секретно"? Военният министър Георги Ананиев направи своя първи плах опит да разсее информационната мъгла, която до момента плътно забулваше дейността по материално-техническото осигуряване на войската. Малкото, което се видя, обаче беше достатъчно, за да изправи косите на редовия български данъкоплатец.
Оказва се, че контролът върху разходването на бюджетните средства - най-често повтаряният елемент от гражданския контрол върху въоръжените сили - всъщност все още липсва. Под маската на държавната тайна чиновниците от армията и военното министерство често извършват дейности, които, меко казано, са закононарушения.
Проверката на военния министър е за периода от 1993 до 1997 г. Дейността на далавераджиите с пагони, общо взето, обхваща целия диапазон на стопанската престъпност - кражби на имущество, фиктивни и неизгодни сделки, продажби на "излишни" стоки и "остаряла" техника, безмитен внос за "нуждите" на Българската армия. "Най-големи кражби и злоупотреби през последните години в армията са допуснати с хранителни стоки, гориво-смазочни материали, вещево имущество, автомобилни части, оръжие и боеприпаси", твърди в доклада си главният инспектор по материално-техническото осигуряване полк. Лилян Динков.
Една от най-фрапиращите далавери, разкрити от инспектората на Георги Ананиев, е безмитният внос на 3500 тона газьол, направен от столичната фирма "Стартс София" през май 1993 г. с "посредничеството" на войската. Горивото пристига с танкера "Панега" във военноморска база Бургас. Представители на фирмата разтоварват газьола с подправени документи и си спестяват плащането на 4 587 993 лв. мито и 9 873 000 лв. акциз. Горивото, което уж е доставено за армията, също изчезва. Върху приемо-предавателния протокол стои подписът на несъществуващ офицер. Разследването на този случай обаче вероятно ще остане без развитие, тъй като фирмата доставчик е заличена от съдебните регистри на 14 май 1996 г. Липса на гориво е засечена и в поделението в Саранци. Петстотин тона бензин и 600 тона нафта изчезват безследно през август 1995 г. Оттогава материалите по случая се лутат между следствието, военна прокуратура и съда. Проверката на инспектората към МО е констатирала, че само по документи се губи гориво на обща стойност над 140 милиона лева.
Кражбата на стоки и инвентар също се оформя като основно средство за препитание на някои офицери. Липса на имущество за 147 600 000 лв. по сегашни цени е установена в брезнишкото поделение на Сухопътни войски през януари 1994 г. За наблюдаващ на проверката е определен бившият зам.-шеф на Генералния щаб ген.-лейт. Любен Пехливанов. Според Министерството на отбраната обаче той не е извършил ревизия, а виновниците останали ненаказани. За ужас на военните инспектори при повторната проверка през август 1997 г. се оказало, че информацията за липсващото имущество е заличена в документите на поделението.
Присвояването на хранителни продукти е друго основно перо в бизнеса на престъпниците с униформи. Над 340 милиона лева е загубила армията ни само от фиктивни доставки на фасул в периода ноември 1996 г. - май 1997 г. Парите са изтекли по сметките на частни фирми. Само от поделението в Божурище са изчезнали хранителни продукти за над 52 милиона лева, сочат резултатите от проверката. В периода 1994-1997 г. офицери от поделението са подписали повече от 100 документа с невярно съдържание. Не липсват и кражби на оръжие. От септември 1996 г. до август 1997 г. е регистрирана липсата на 6 автомата "Калашников", модел АК-47, 18 пистолета, 12 500 патрона и 27 ръчни гранати.
Специалистите подушват синдрома на комисионера в множеството без нужда купени вещи. Сто вносни палатки, които по сегашни цени струват 218 милиона лева, са закупени за нуждите на българските сини каски в Камбоджа. Те обаче така и не са изпратени на рейнджърите и вече пета година събират прах, без да се използват. През 1996 г. са похабени 806 млн. лв. за 10 товарни камиона "Шкода - Мадара 702", които по оценка на сегашния екип в Министерството на отбраната не са били нужни на войската. Двадесет и пет млн. лева пък отиват за спортни пистолети на ЦСКА, които и до момента се държат на склад. Министерството на отбраната губи крупни суми и от лихви по закъснели плащания и митнически такси. Проверката сочи, че бюджетът на ведомството бил ощетен със 74 милиона лева само от това.
Неправомерно са правени и безвъзмездни дарения на хранителни продукти за Военномедицинската академия (ВМА), която е на отделен бюджет. От това министерството губи 43 милиона за периода до юли 1997 г. Инспекцията на военния министър в службите на материално-техническото осигуряване съвпада и с проверка на Сметната палата за дейността на Военно-медицинска академия и нейния началник доц. д-р полк. Милан Петров. Общите борчове на най-голямото военизирано здравно заведение у нас за 1996 г. са близо 199 милиона лева. Най-голям е делът на дълговете за лекарства - 95 милиона. В същото време ВМА е получила 99.995 на сто от планираната бюджетна субсидия.
Въпреки цялостната проверка във военното министерство и армията засега има само 25 наказани, и то само дисциплинарно. Някои от тях отговарят буквално за кражба на две туби бензин. "Материалите от проверките тепърва ще бъдат предадени на военна прокуратура", оправда се министър Георги Ананиев. До една седмица комисия с шеф зам.-министърът по финансовите въпроси Йордан Йорданов ще трябва да уточни кои са най-големите виновници за грабежите и източването на пари в армията.
Нов представител на МВФ сменя Розвадовски
Американецът Питър Стела по всяка вероятност ще бъде новият постоянен представител на Международния валутен фонд в България. Той ще замени Франек Розвадовски, който отива в офиса на МВФ в Полша от началото на декември.
На среща със Стела и заместник-директора на Първи европейски отдел в МВФ Юсуке Хоригучи премиерът Иван Костов изказа одобрението си за Стела. Финансовият министър Муравей Радев по всяка вероятност още в понеделник ще информира правителството за кандидатурата на американеца. Ако тя бъде одобрена, Стела ще започне работа у нас от началото на декември.
През лятото българското правителство отхвърли кандидатурата на кипърския грък Майкъл Хаджимайкъл за постоянен представител у нас. Неофициалният мотив беше, че не е редно човекът на МВФ у нас да е от съседна държава. Хаджимайкъл беше изпратен в мисията на фонда в Париж. Докато задържахме Розвадовски в България, се обсъждаше вариантът да имаме временен представител, който да идва от време на време. За това място се спрягаше англичанинът Марк Алън, който е представител на МВФ в Унгария, занимавал се е с България и дори говори български.
Питър Стела е специалист по бюджетиране и по валутен борд. Той е бил в Аржентина в края на осемдесетте години. Работил е във фискалния отдел на фонда. Последната му служба е заместник-началник на отдел "Валутна политика".
При срещите си с Хоригучи и Стела и премиерът, и финансовият министър поискаха конкретни разговори по дългосрочно споразумение с МВФ, които ще започнат най-късно през първата половина на следващата година, въпреки че според представителите на фонда за средносрочното споразумение е необходима солидна подготовка, както и стриктно изпълнение на сегашното стенд-бай споразумение. Според осведомени облекченията за чуждите инвеститори в специалния закон са известно отстъпление от договорената програма. Новият закон предвижда да се плаща наполовина данък печалба от чужди инвеститори, които влагат над 5 млн. долара или създават над 100 работни места, или създават работни места в райони с безработица над средната. Представителите на МВФ, както и на Световната банка били притеснени и от предвижданата реформа в здравното осигуряване и ефекта върху бюджета и заетостта.
Накратко
Конституционния съд потвърди текста от Закона за банките, според който в ръководството на банки не могат да участва лица, които през последните пет години са участвалви в управлението на фалирали банки. Група народни представители поискаха отмяна на този текст от закона за банките, но един глас не достигна на конституционните съдии да отменят тази законова разпоредба.
Работна група започва да подготвя промени в Закона за банките в частта му за големите кредити и тяхното обезпечаване, съобщиха източници от правителството. Според тях все повече поддръжници намирала идеята да се увеличи таванът за голям кредит от 10% от собствения капитал на 20-30% от собствения капитал на търговската банка. Друг възможен вариант е да се промени изискваното обезпечение и освен валута, злато и държавна гаранция да се приемат и обикновените залог и ипотека на имущество.
Акционерите на "Райфайзенбанк - България" измениха устава на дружеството в съответствие с новите изисквания на Закона за банките на общо събрание, проведено във Виена. Сегашният капитал на дружеството е 15.9 млрд. лв. Условието, поставено от централната банка, е до края на юни месец следващата година кредитните институции да достигнат капитал 10 млрд. лв. Сметната палата започна проверка в БНБ за взаимоотношенията на централната банка с държавния бюджет и размера на дължимата към него вноска. Започнатите проверки от Сметната палата обхващат периода от 1 януари до 31 декември 1997 г. Също така ще се проверяват и отчетите по бюджетните разходи на БНБ . Сметната палата продължава и проверката в БНБ по въпросите за възникването и обслужването на външния дълг на страната ни.
Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "България" проведе извънредно общо събрание през миналата седмица, на което се взе решение за преминаване към двустепенна система на управление. Акционерите обсъждаха и предложението капиталът да се увеличи до четири млрд. лв., както и застрахователните дружества "Тур инс", "Гора" и "Ферострад" да се влеят в ЗПАД "България". В периода октомври-ноември всяко едно от тях проведе общи събрания, на които се реши да се предприеме вливане в основния акционер ЗПАД "България".
Япония ни отпуска кредит от $50 млн. Вицепремиерът Александър Божков ще подпише протокол с японската Ексимбанк за предоставяне на 50 млн. долара заем за България. Това ще стане в рамките на посещението на президента Петър Стоянов в Япония. Заемът е кофинансиране на заема ФЕСАЛ от Световната банка. Доскоро се смяташе, че парите ще бъдат получени, след като Световната банка ни отпусне ФЕСАЛ 2. След като в края на октомври бордът на директорите на Световната банка отпусна 100-те милиона долара от заема ФЕСАЛ 1, японската страна реши да придвижи заема, замразен още от 1993 г. Според протокола единствените изисквания към българската страна са да спазва условията, договорени със Световната банка, и да има действащо споразумение с Международния валутен фонд.
Миналата седмица правителството реши да поиска от парламента мандат за водене на преговори и подписване на договор за заема от японската Ексимбанк. Народното събрание обаче така и не намери време да натовари вицепремиера Божков с отговорната задача. Договорът за заема трябва да бъде подписан до май следващата година, въпреки че източници от правителството твърдят, че неговото усвояване ще бъде ускорено и парите се очаква да дойдат в рамките на тази година.
За разлика от заема ФЕСАЛ 1, който чака ратификация от парламента, за да бъде усвоен, ФЕСАЛ 2 от около 70 млн. долара е на кота нула. По него дори не са започнали преговори. Освен приватизация на още 40% от държавните активи ФЕСАЛ включва и изисквания за приватизация на голяма част от държавните банки.
БНБ ще разхлаби рестрикциите за откритите позиции на банките в марки
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
БНБ вероятно ще облекчи рестрикциите за откритите валутни позиции на банките в германски марки, но няма да ги отмени изцяло. Това стана ясно през миналата седмица след преговорите между Централната банка и техническата мисия на Международния валутен фонд за промените в Наредба No4 на БНБ. Според обсъждания проект промените ще се изразяват в увеличение на максимално допустимите размери на валутните позиции на банките, като увеличението ще е най-голямо за позициите в марки.
Според действащата в момента наредба всяка търговска банка в края на деня трябва да преведе в необходимите норми размера на валутните си позиции. За банки с лиценз за извършване на сделки в страната и чужбина максимално допустимото съотношение е в размер на 10 на сто между откритата валутна позиция във всяка чуждестранна валута и размера на собствения й капитал и в съотношение 30 на сто за нетната й валутна позиция и капитала. За банки само с вътрешен лиценз тези ограничения са 5 на сто за откритата валутна позиция и 15 на сто за нетната валутна позиция. Според наредбата открита валутна позиция е левовата равностойност на разликата между активите и пасивите на банката в отделна чуждестранна валута, а нетната валутна позиция представлява левовата равностойност на всички открити позиции по всички валути.
Притеснението в средите на търговските банки идва от факта, че ограниченията за максимално съотношение ще останат и за германската марка включително. Претенциите на търговските банки се основават на приетата като даденост за момента стабилност на валутния пазар и най-вече на фиксирания курс на лева към марката. Според Румен Симеонов, началник на дирекция "Надзорна политика" в БНБ, въпреки условията на валутен борд, в които се намира българската икономика, марката все пак е чужда валута и трябва да съществува някаква рестрикция с цел банковата система да бъде предпазена от евентуални трусове на валутния пазар.
БНБ и техническите мисии на МВФ нямат големи принципни различия относно промените в банковата наредба. Единственото, за което все още не е постигната съгласуваност, е начинът, по който ЗУНК-овете ще се включват в определянето на валутните позиции. Това ще се реши след съгласуване с централата на МВФ във Вашингтон.
БНБ отне лиценза на Добруджанска банка
Мира АТАНАСОВА
През миналата седмица централната банка отне разрешението за извършване на банкови сделки на Добруджанска търговска банка (ДТБ) поради установена неплатежоспособност. Това бе извършено със заповед на управителя на БНБ Светослав Гаврийски по предложение на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", Емилия Миланова, като квесторите продължават да упражняват своите функции и правомощия до назначаването от съда на синдик. В закона за банките е регламентирано, че решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. "В петък в Добричкия окръжен съд пристигна писмо от БНБ, с което се нарежда във фирмения регистър да бъде извършено вписване на отнетия лиценз на Добруджанска банка. Още същия ден извършихме вписването. До този момент обаче от централната банка не е постъпвал иск за обявяване на ДТБ във фалит", каза Дани Ангелова, председател на фирмено отделение на добричкия съд.
На 23 септември миналата година БНБ постави под особен надзор Добружданска банка. Съгласно закона за банките до началото на септември централната банка трябваше да отнеме лиценза на всички финансови институции, за които е започнала и незавършила процедурата по обявяване в несъстоятелност. Тогава обаче БНБ направи компромис за ДТБ и назначи квесторите Снежана Попова и Георги Петров за срок от един месец, като постави условие до края на септември кредитната институция да достигне капиталова адекватност в размер на 2%. От централната банка очакваха до края на септември финансовата институция да възстанови операциите си и да се разплати с кредиторите си. Впоследствие обаче се появиха съмнения за произхода на средствата и за начина, по който са изчиствани задълженията на добричката банка. Може би точно затова в началото на октомври, когато трябваше да се реши съдбата на добричката банка, БНБ обяви, че удължава квестурата в кредитната институция. "С цел допълнително изясняване на осъществените операции по оздравяването на банката и изтичане правомощията на квесторите, както и поради избирането на последните в управителното тяло на Добруджанска банка, са назначени нови квестори", се казва в официалното съобщение на БНБ. Снежана Попова и Георги Петров бяха включени като членове в управителния съвет на ДТБ след последното общо събрание, проведено на 12 септември, на което се взе решение за преминаване към двустепенна система на управление. Бяха назначени нови трима квестори - Емил Василев, Спаска Пачеджиева и Криска Колева, като само двама от тях имаха правото да подписват съответните документи. За шеф на надзорния съвет бе избран Янчо Янков, бивш юрисконсулт в Банка за земеделски кредит. Според неговите думи до средата на септември ДТБ е събрала над 60% от общия размер на раздадените кредити, а погасените задължения към финансовите институции са възлизали на над 11 млрд. лв. Изявлението на Янков след общото събрание, че банката е постигнала 17% капиталова адекватност, впоследствие се оказа невярно. В началото на октомври след последното отлагане на делото по обявяване на Добруджанска банка в несъстоятелност, зам.- председателят на надзорния съвет Андрей Тодоров каза, че ДТБ дължи на малките си вложители близо девет млрд. лв. от левовите и валутните депозити. Половината от дълговете на ДТБ всъщност са били изплатени от фирмата "Кембароу ММ 5", която притежава най-големия свинекомплекс в България, приватизиран от собственика на "Кембъроу ММ 5 "Красимир Михайлов преди няколко години. Красимир Михайлов е и мажоритарен собственик в Добруджанската банка. Информацията, която той е представил в "Банков надзор" за произхода на средствата, с които неговата фирма е погасявала дълговете на добричката банка, е, че те са резултат от реализираната печалба на "Кембароу ММ 5". Още през 1995 г. ДТБ стана почти еднолична собственост на Красимир Михайлов.
Към края на тази седмица се очаква решението на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на ДТБ. В 15- дневен срок след това синдикът на банката трябва да изготви удостоверения за сметките на физическите и юридическите лица, вложители в Добруджанска банка, където трябва да бъдат посочени клонът на Държавна спестовна каса и съответната търгавска банка, които ще изплащат левовите и валутните депозити.
Столичната община ще емитира еврооблигации за $50 млн. Антоанета Алексова
През есента на следващата година столичната община възнамерява да пусне на международните финансови пазари общински еврооблигации на обща стойност 50 милиона долара, потвърди отново през миналата седмица старата си идея кметът Софиянски. "Първо ще изчакаме рейтинга на държавата, емитирането на държавните еврооблигации през пролетта и едва към септември ще стартира емисията общински дългови книжа", обясни столичният кмет.
През последните месеци Софиянски получи 14 оферти на големи инвестиционни компании и банки за посредничество при емисията на общински еврооблигации. Във финалния избор ще участват "Дойче Морган Гренфел", швейцарската банка Ю Би Ес, японската банка "Номура" и френската "Париба". Всички посредници са дали офертите за емисия в германски марки с изключение на Ю Би Ес, която е предложила емисия на книжа в долари. "Ефективността на емисията, валутата, в която са деноминирани книжата, и срокът, за който ще се пуснат в продажба книжата, ще са най-важните фактори за окончателния избор на посредник", обясни Софиянски. Лихвеният доход по облигациите ще зависи от рейтинга, който общината ще получи. Той ще бъде изплащан под формата на два купона годишно, а на падежа на емисията собствениците на книжа ще получат и вложената от тях сума. Разчетите на посредниците показвали годишна доходност на книжата от около 9 на сто, обясни Софиянски. Обикновено лихвата по еврооблигациите се обвързва с доходността на американските съкровищни облигации, като пунктовете над тяхната доходност зависят от риска на страната, съответно общината, да си обслужи дълговете.
"Инвестиционните посредници предлагат срок на емисията от три до пет години", обясни Софиянски. Общините попринцип рядко емитират дълг за финансиране на инфраструктура, коментират финансисти. В големите градове по света финансиране за незавършено строителство се набавя чрез кредити от държавни или международни фондове при ниски лихви. Общинските облигации се емитират по-скоро за покриване на големи текущи задължения, като по този начин се разсрочва дългът.
При емитиране на дълг за финансиране на инфраструктура интересът на общината е да емитира дългосрочни облигации. При по-дълъг срок на книжата задълженията към кредиторите ще могат да се обслужват и с приходи от експлоатация на финансираните със заема инфраструктурни обекти. Офертите на кандидат-посредниците обаче показват, че доверието в страната и в частност общината все още не е достатъчно, за да се емитират дългосрочни дългови книжа. Това на практика означава, че кметът Софиянски ще трябва да измисли сигурен начин, по който да гарантира лихвените купони по облигациите, както и плащането на главницата на падежа в кратките срокове на емисията и при сегашните приходоизточници. Парите от облигационния заем кметът смята да насочи еднократно в подобряване на пътната инфраструктура на града, "Халите", предгаровото пространство и международните автогари. "Остават около 10-15 млн. долара, които все още не сме решили как да ги похарчим", каза кметът Софиянски.
Идеята на кмета е през следващите три години в рамките на разчетните по бюджет средства за дълготрайни материални активи да се заделят пари за погасяване на дълга. При дял средно от около 15 на сто от бюджета за следващата година на разходите за дълготрайни материални активи и при прогнозен бюджет от около 123 млн. долара, абсолютна сума на разхода е 18.5 млн. долара, тоест след приспадане на лихвените разходи от около 4.5 млн. долара (при 9 на сто лихва по заема) годишно остават около 14 млн. долара, които би трябвало да се заделят годишно. Спестяването на средства ще позволи на общината в края на третата година да има необходимата сума за изплащане на стойността на облигациите на падежа. Това решение обаче предполага, че парите за инвестиции се дават накуп и еднократно и през следващите три години няма да се харчат допълнителни средства за поддръжка на инфраструктурата на града. Дали обаче кметът Софиянски ще може да спести тези пари и да не харчи средства за други обекти?
На запад общинските еврооблигации са много популярни, но местното самоуправление е силно развито и финансите на градовете са под силния контрол на данъкоплатците.
Промените в ДДС - крачка към Европа и към по-високи цени
Любомир ВАСИЛЕВ
Всички фирми, регистрирани по ДДС, ще преминат на едномесечен данъчен период, с този данък ще се облага продажбата на загуба, България ще възстановява ДДС за чужди граждани, а българските фирми ще получават данъчния кредит по нова схема. Това предвиждат част от поправките в Закона за данък върху добавената стойност, приети от парламента през миналата седмица. Промените ще влязат в сила от 1 януари 1998 г. заедно с новите закони за облагане на физическите и юридическите лица и за местните данъци и такси.
Облагаеми и необлагаеми сделки.
Промените в частта за облагаемите и освободените сделки правят някои съществени промени, които уточняват някои необхванати от закона случаи и затварят вратички за избягване начисляването на реален данък. Например при сделките с недвижими имоти и коли данъкът ще се начислява върху по-високата от двете стойности - договорената по сделката и базисната оценка. За недвижимите имоти базисната оценка е данъчната основа съгласно Закона за местните данъци и такси, а за транспортните средства е застрахователната стойност. Няма да се начислява данък при продажбата на билети за спортни състезания, което при равни други условия би трябвало да намали цената на билетите за мачове.
Важна е промяната, според която не се облага с данък върху добавената стойност внасянето на непарична вноска в капитала на търговско дружество или внасянето на дял или встъпителна непарична вноска в кооперация. Сделките с пощенски марки, използвани за пощенски услуги, и сделките с таксови марки няма да се облагат с ДДС. Като финансова услуга по смисъла на Закона за ДДС ще се третира поемането или встъпването в дълг, както и прехвърляне на вземане, в случай че вземането или дългът са парични. Това означава, че при тези сделки няма да се начислява ДДС. Най-популярният пример за подобна операция бе прословутата цесия на Мултигруп за дълга на "Химко" и "Кремиковци", когато възникна проблемът да се начмислява ли ДДС или не.
Когато стоката е обратно изкупена от първоначалния прехвърлител (например при замяна на нов компютър за стар) и той я прехвърли на трето нерегистрирано лице, облагаемата стойност е реализираната между покупната и продажната стойност по последните две сделки.
Друга поправка в закона предвижда при авансово плащане по сделка да се начислява ДДС. Ще се облагат задължително сделките за отдаване под наем на сгради или части от тях, които не се ползват за жилище, и вече няма да бъде предоставена възможността свободно да се избира дали да се третира като облагаема сделка отдаването под наем на земя или сгради.
Доста негативни последствия в практиката може да предизвика приетият текст, според който, ако стока или услуга, за която е ползван данъчен кредит, после се използва за "продажба на загуба", се дължи ДДС в размер на разликата между приспаднатия данък и начисления при "продажбата на загуба". "Продажба на загуба" по смисъла на закона е налице, когато "цената на стоката или услугата, предмет на изпълнената от регистрираното лице сделка, е по-ниска от себестойността на стоката или услугата или по-ниска от цената на придобиване на стоката". По принцип контролирането за "продажбата на загуба" е почти невъзможно, доколкото закупената стока и услуга в повечето случаи няма да се продава директно, а ще се преработва или (ако е услуга) ще се включва в стойността на продавана услуга. Дори да предположим, че контролът е възможен, най-вероятно ще възникне ценови проблем заради съчетаването на тази поправка в закона с ревалоризацията на активите на фирмите към 31 декември 1997 г. Ревалоризацията ще даде възможност на фирмите от 1 януари 1998 г. да начисляват по-големи амортизационни отчисления, които са елемент от разходите на фирмата и съответно от себестойността на продаваните стоки и услуги. Доколкото обаче в България вече съществуват някакви пазарни отношения и цените на стоките и услугите не се определят единствено и само по разходно-калкулативен метод, това не би трябвало непременно да означава, че стоките ще поскъпнат в резултат от ревалоризацията. Просто пазарът би трябвало да наложи на предприятията да продават под себестойността, включваща новите по-високи амортизации.
Но текстът, който предвижда облагане с ДДС на продажбата на загуба, може да принуди голяма част от фирмите да продават на по-високи цени. Те (особено монополистите) вече ще имат два аргумента да обосновават по-високи цени - по-големите амортизации и "наказателната" разпоредба за облагане с ДДС на продажба на загуба.
Прагът за регистрация по ДДС.
Най-широка дискусия в парламента, а и извън него при обсъждането на промените в закона предизвика прагът за регистрация по ДДС. От много страни, включително и от депутати от СДС, бе защитавана тезата да се даде възможност и на фирми с оборот, по-нисък от законовия (75 млн. лева за последните 12 месеца), да се регистрират по ДДС. Умишлено или не обаче дискусията бе изместена от съществения проблем. Основният аргумент на защитниците на тезата за доброволна регистрация бе дискриминиране на малкия и средния бизнес. На практика обаче нерегистрирането по ДДС на малките фирми съвсем не е фатално за тях, а за някои дори е по-изгодно. Истинският проблем е за фирмите, които тепърва ще започват да инвестират в машини, съоръжения и т.н., независимо дали са малки, средни или големи. Това са или новорегистрирани фирми (включително и чуждестранни, които инвестират в България), или такива, които планират от следващата година да започнат реална инвестиционна дейност. Тези фирми (особено новорегистрираните) по презумпция нямат необходимите за регистрация 75 млн. лева оборот. Така, ако една подобна фирма закупи машина за 50 млн. лева, тя ще трябва да плати за нея и 11 млн. лева ДДС, които после няма да има право да си приспадне.
Необходимо е да се признае, че при наличния опит, квалификация, законови стимули и техническа осигуреност на данъчните органи е относително трудно да се приложи и контролира схема, по която да се разреши на фирмите, които инвестират, да се регистрират по ДДС. Това обаче отново прехвърля топката в градината на данъчната администрация и отново поставя въпроса трябваше ли да се отлага истинската реформа в структурата на самите данъчни органи.
Законодателите предвидиха по-облекчени условия за регистрация само за износителите. Те ще се регистрират за целите на данъка, ако за последните 12 месеца са извършили сделки за износ (които не са освободени сделки) на стойност повече от 50 млн. лв. Данъчният кредит.
Промените в закона предвиждат нов режим за възстановяване на данъчния кредит на регистрираните лица. Схемата предвижда, когато за определен данъчен период сумата на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата, представляваща данък за възстановяване, да се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. При наличие на други изискуеми задължения към държавата, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване. За остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т.2.
2. Когато няма други изискуеми задължения към държавата или техният размер е по-малък от посочения в справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т.1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите 6 поредни едномесечни данъчни периода.
3. Ако след приспадането по т.2 остане данък за внасяне, същият се дължи в срока по чл.29.
4. Когато след изтичане на срока по т.2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми задължения към държавата или го възстановява в 45-дневен срок от подаване на последната справка-декларация.
5. Ако през срока на 6-те едномесечни периода лицето има и друг данък за възстановяване по справка-декларация, то участва в процедурата по приспадане от регистрираното лице, освен в случаите, в които първият посочен данък за възстановяване е приспаднат изцяло от лицето до момента на установяване на следващия данък.
Поправките в закона разпореждат данъчният период за всички регистрирани лица да стане едномесечен. Данъкът се счита за внесен на датата, когато сумата е постъпила в републиканския бюджет по сметка на съответната данъчна служба. Авторите на промените в Закона за ДДС обещаха, че със скорошна промяна в Закона за данъчното производство ще бъде включен текст, според който, ако държавата не спази законовия срок за възстановяване на ДДС, ще дължи лихва на регистрираното лице.
Възстановяване на ДДС за чужди граждани.
С промяна в закона депутатите дадоха право на чуждестранни физически лица да си възстановяват ДДС, платен за стоки, закупени на дребно и при условие, че изнасят тези стоки в непроменен вид. Редът за възстановяване ще се определя от правилника за прилагане на закона. Тази разпоредба на закона влиза в сила от 1 юли 1998 г. и макар и на пръв поглед не особено значима, всъщност е едно от най-похвалните постижения на парламента в областта на данъчното законодателство. Подобен текст би могъл да се приеме като ясна декларация за готовността на кабинета Костов и на парламента за възможно най-скорошна интеграция на България в европейските структури. Една последваща промяна в закона, която да даде право и на чуждестранни юридически лица да си възстановяват ДДС за услуги, платени в България (хотелиерски и телефонни услуги, такси за участия в конференции, панаири, семинари и т.н.), пък би могла да има пряк ефект и за българските фирми. В момента съгласно Директиви No13 на Европейския съюз фирмите, регистрирани в България, имат право да си възстановяват от страните от ЕС платения ДДС за нощувки в хотели, за наемане на кола и зареждане с гориво, за ползван телефон или факс, за участие в панаири и конференции. Но поради факта, че България не възстановява ДДС на чуждестранни фирми за горепосочените услуги, редица страни (Германия, Италия, Гърция, Швейцария, Португалия и Люксембург) отказват да възстановяват ДДС за български фирми. Ако българският парламент приеме подобна разпоредба, това би дало право на всички български фирми да си възстановят данъка и от страни.
