Проектът дава право на предприятията да възлагат счетоводството на специализирани одиторски предприятия, на дипломирани експерт-счетоводители, на физически лица, които отговарят на изискването за висше образование, или на юридически лица, лицензирани от Министерството на финансите. Като специализирани одиторски предприятия законът посочва само дружества - командитни, събирателни или ООД, със седалище в България, съдружници в което са поне двама дипломирани експерт-счетоводители (български граждани без друго гражданство), които притежават повече от половината от капитала на дружеството. В проекта се предвижда за самите одиторски предприятия да не важи изискването за задължителна заверка на балансите им. Допълнителна екстра за одиторите е предвиденото отпадане от Закона за банките на ограниченията за отпускане на кредит на лице, одитирало съответната банка. Предлага се дори премахването на това ограничение да влезе в сила от деня на обнародването на промените в закона в Държавен вестник, при условие че промените влизат в сила от началото на 1998 г., а някои текстове дори от 1 януари 1999 г. Ако тези промени се приемат в предложения вид, почти сигурно е, че дипломираните експерт-счетоводители ще бъдат поставени в изключително благоприятно положение. От една страна, се премахват някои от сега съществуващите ограничения и изисквания към тях, които са повече от логични. От друга - много предприятия ползват услугите на счетоводители, които нямат висше образование, но пък имат богат опит. За да отговорят на изискванията на закона, редовите счетоводители имат няколко варианта:
Тепърва да изкарват висше образование.
Да изкарат специализация по счетоводство във висше училище.
Да регистрират юридическо лице и да кандидатстват за лиценз пред Министерството на финансите.
Да станат дипломирани експерт-счетоводители.
Първият вариант очевидно няма да звучи привлекателно за повечето хора. Ако изберат втория, ще трябва да си плащат за това обучение, което без съмнение ще се води от дипломирани експерт-счетоводители. Ако изберат третия вариант, ще трябва да изпълнят определени изисквания (засега тотално неясни), като лицензът на практика неизбежно ще зависи от отдел "Национално счетоводство" в Министерството на финансите, в който напълно логично работят предимно експерт-счетоводители. Ако изберат четвъртият вариант - едва ли всички са на такова ниво, че да изкарат изпитите, а пък и те ще се провеждат от дипломирани експерт-счетоводители... Ако се приеме цялата тази схема, най-вероятно ще има едно основно следствие - одиторите ще монополизират и пазара на счетоводни услуги, което не значи, че останалите счетоводители ще останат без работа. Големите шест одиторски фирми, които работят и в България, без съмнение ще намерят схеми, за да отговорят на законовите изисквания. Но всички редови счетоводители ще бъдат подизпълнители на дипломираните експерти, а предприятията ще трябва да плащат по-високи счетоводни тарифи, защото отчетността им официално ще се води от дипломирани експерти.
По презумпция дипломираните експерт-счетоводители са хора с изключително висока квалификация и сериозен опит. При тези условия е напълно нормално и заслужено да се гордеят с титлите си и да имат солидни доходи. Просто който може - получава, който може много - получава много. Но това съвсем не означава, че който може много, трябва със закон да получи всичко...... Накратко
На проведено извънредно общо събрание на акционерите на застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Булстрад" през миналата седмица се взе решение за увеличаване на капитала на четири млрд. лв. чрез издаване на 339 940 обикновени поименни акции с номинална стойност 10 000 лв. Досегашните акционери на дружеството, най-големият сред които е държавата, представлявана от финансовото министерство, ще увеличат пропорционално дяловото си участие в капитала. Извършени бяха и промени в съвета на директорите, като членовете му бяха увеличени на седем.
Акционерите на "Миньорско застрахователно дружество" АД взеха решение за сливане в застрахователно и презастрахователно дружество "Енергия". "Енергия" взе аналогично решение на общо събрание преди две седмици. Основният капитал на новото дружество става 600 млн. лв. Това предполага свикване на поне още едно общо събрание, на което да се вдигне капиталът в съответствие с изискванията на Закона за застраховането и да се приеме новият ръководен орган. Дотогава управляващите функции ще се извършват от настоящия директорски борд на ЗПАД "Енергия". В момента застрахователите очакват разрешение от Националния съвет по застраховане за осъществяване на предприетото сливане.
На извънредно общо събрание акционерите на Българска инвестиционна банка вдигнаха капитала на кредитната институция на десет млрд. лв. от 2.2 млрд. лв досега. С това се постига изискването на централната банка за попълване на минималния капитал до средата на следващата година. Издадени са 7.8 млн. поименни акции с номинална стойност 1000 лв. Очакват се промени в настоящия акционерен състав, в който с най-голямо участие са Европейската банка за възстановяване и развитие - 46%, Търговска банка на Гърция - 31.7%, "Банк насионал дьо Пари" - 5%, ОББ - 6.9%, и "Биохим" - 4.9%. Заменени са двама от членовете на съвета на директорите и е избран временен председател. "Биохим" вече не е включена като юридическо лице в директорския борд, а е представена от изпълнителния си директор Тенчо Тенев.
Акционерите на застрахователно дружество "Гранит - пожар" вдигнаха капитала на три млрд. лв., като дадоха правомощия на съвета на директорите да увеличава капитала до пет млрд. лв., без да свикват общо събрание. Направиха се промени и в състава на съвета на директорите на застрахователна компания "Гранит" - Мирослав Петков бе заменен от Илия Илиев.
Данъчни капани за дребния бизнес в Закона за корпоративното облагане
Ангел Илиев
Член на УС на Асоциацията на данъчно-финансовите и правни консултанти.
Проектът на Закон за корпоративното подоходно облагане е повод за оживено обсъждане в медиите, защото засяга широк кръг от данъкоплатци. В повечето случаи се дискутираха данъчните размери, т.е. ставките на данъка върху печалбата и данъка за общините. При намаляване размера на данъка върху печалбата от 36% на 30% съгласно проекта и увеличаването размера на данъка за общините от 6.5% на 10% реалното намаление на данъчното облагане на печалбата е само 3.16 на сто. В досегашния Закон за данък върху печалбата сумарното облагане с двата данъка беше 40.16 на сто, а по проекта става 37 на сто.
По същество в проекта на Закона за корпоративното подоходно облагане е извършено изменение и допълнение в досега съществуващия Закон за данък върху печалбата, като промяната засяга няколко принципни постановки. Ние сме съгласни с по-голямата част от тези принципни изменения, които са свързани с осъществяването на данъчната реформа.
В настоящата статия ще разгледаме други въпроси, свързани преди всичко с бъдещото прилаганена Закона за корпоративното подоходно облагане в практиката. В проекта съществуват редица неясни и не добре формулирани текстове, при прилагането на които неминуемо ще възникнат противоречиви становища на данъкоплатците и на данъчната администрация при извършването на проверки и ревизии за вече изтекли отчетни периоди. Следователно това ще доведе до много голямо усложняване на данъчния процес, до необходимостта от издаване на подзаконови актове, указания и др., в резултат от което ще се нарушават конституционните права на данъкоплатците.
Ще се спрем на най-съществените въпроси, които ще възникнат при прилагането на Закона, ако той се приеме във вида на предложения проект:
1. Материята относно предотвратяване отклонението от данъчното облагане е представена в много общ вид, с възможности за произволни тълкувания от страна на данъчните органи. Така например в проектозакона съществува текст, съгласно който е възможно да се определи данък, различен от посочения от данъкоплатеца въз основа на преценка на данъчната администрация, дали даден договор е сключен с цел отклонение от данъчното облагане. Критериите за определяне на тази цел са посочени само като основен принцип за ценови съпоставки в най-общ план, без да се вземат предвид реалните конкретни условия на дадената сделка и намерението на търговците. В крайна сметка е предвидено редът и начинът за прилагане на методите за определяне на пазарните цени да се установяват от министъра на финансите. Това означава създаването на възможност за административна намеса в пазарните процеси посредством данъчното облагане.
Освен това в проектозакона е предвидено постановките за трансферните цени да се прилагат не само за транзакциите, извършвани със свързани чуждестранни лица, но и за всички сделки на данъчно задължените лица в България. Това противоречи на практиката в страните - членки на ОИСР, и създава възможност за безконтролно коригиране на финансовите резултати на предприятията и завишаване на данъчните задължения от страна на данъчните органи чрез изменение на данъчната основа.
2. В разпоредбите относно избягването на международното двойно данъчно облагане е предвидено в случаите, когато няма сключена спогодба, при определянето на данъка върху печалбата и данъка за общините, местните данъкоплатци да ползват данъчен кредит за всички идентични чуждестранни данъци, наложени в чужбина. При това министърът на финансите има право:
По силата на тези разпоредби се обезсмисля сключването на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и се създава привилегирован режим за някои лица, изнесли капитали в чужбина. Видно е, че в проектозакона неоправдано са установени изключително широки възможности за уреждане на данъчни задължения чрез административни методи, а не чрез закон, съгласно конституцията.
3. В проектозакона е предвидено финансовият резултат да се увеличава при определянето на облагаемата печалба с 30 на сто от начислените разходи за провизии.
Като се има предвид, че провизиите по принцип представляват само част от рисковите трудносъбираеми и несъбираеми вземания, считаме за неоправдано тези провизии да не се признават като разходи в пълен размер.
4. Предвидената в проектозакона възможност над внесените данък върху печалбата и данък за общините по годишната данъчна декларация да се прихващат от данъчно задължените лица само от следващите авансови и годишни вноски за същите данъци не кореспондира на разпоредбите на Закона за данъчното производство, където е предвидено прихващане за погасяване на други изискуеми задължения към държавата или връщането на надвнесените суми от данъчните органи след извършване на данъчна проверка или ревизия. По този начин предприятията губят възможността за възстановяване на надвнесените данъци.
5. В проектозакона е предвидено неперсонифицираните дружества да са данъчни субекти, включително и за разпределените от тях дивиденти. Предлага се в Закона за данъчното производство тези дружества да се приравнят на юридическите лица по отношение данъчната регистрация и данъчното облагане. Но тук съществуват редица правни несъответствия:
След като неперсонифицираното дружество няма качеството на юридическо лице, следва че предприятието в тесния смисъл не е отделен стопански субект, не може да бъде носител на граждански и търговски права и задължения, не е субект на частното право. Това предприятие няма свое имущество, своя собственост. То е лишено от автономия.
При това положение практически е невъзможно да се издават предвидените в Закона за данъчното производство актове за констатации и данъчни облагателни актове, за които съществуват изисквания да съдържат данни за данъчния субект: име, адрес, седалище на управление и други. Неперсонифицираното дружество по принцип не притежава тези атрибути.
Тъй като неперсонифицираното дружество реално не може да бъде данъчен субект, следва, че то действа от името и за сметка на съдружниците, които са го образували. В противен случай се създава със закона правно несъответствие. Задължението, съгласно Закона за счетоводството и Националния счетоводен стандарт - 20, неперсонифицираните дружества да организират и осъществяват счетоводството като съвместно контролирано предприятие не може да бъде основание за тези дружества да се пренебрегва Законът за задълженията и договорите.
Разглежданите въпроси са от изключително голяма важност за практическите взаимоотношения между данъкоплатците и данъчната администрация. Възможно е даден данъчен закон да е изграден на много добри и правилни принципи, а също така данъчните ставки да са намалени и въпреки това да не се постигнат набелязаните в него цели поради несъвършенството на някои разпоредби, които водят до неяснота в данъчния процес. Последиците от това са нестабилност на данъчните закони и неяснота пред данъкоплатците какво може да ги последва при последващите проверки и ревизии.
Мощните фирми на едрия бизнес все пак са в състояние да се борят с несъвършенството на данъчното законодателство. Те могат да наемат свои високо- квалифицирани специалисти, които да разучат и прилагат по-детайлно законите. В техните възможности e да привлекат качествени данъчни консултанти и високо платени адвокати с богат опит и т.н. Съвсем друго е положението в предприятията на малкия и средния бизнес. Ограничените им финансови ресурси не дават възможност за осигуряване на добра правна защита срещу неправилни действия на данъчните органи вследствие прилагането на двусмислени разпоредби в законите. В тези случаи предприятията на малкия и средния бизнес се лишават от оборотен капитал, за да изплатят наложените им данъчни задължения и санкции или пък да изплащат значими лихви в случай на неплащане.
Обжалването на данъчните облагателни актове пред съда е значително финансово бреме за предприятията от малкия и средния бизнес и освен това резултатите се получават обикновено след повече от една година. За този период внесените средства за неправилно определени данъци се обезценяват, като същевременно предприятията се лишават от собствения си финансов ресурс.
Разглеждайки несъвършенството в проектозакона за корпоративното подоходно облагане, считаме, че това наистина представлява данъчни капани за малкия и средния бизнес. Необходимо е преди приемането на закона той да бъде доработен и в него да се отстранят неясните и неточните текстове, за да може да изиграе своята роля в осъществяването на данъчната реформа.
Капиталбанк ще заведе дело срещу БНБ
Капиталбанк ще заведе дело за пропуснати ползи срещу централната банка, ако в понеделник (10 ноември) БНБ не отговори на жалбата й относно наложените санкции, заяви Ангел Първанов, председател на съвета на директорите на банката, след вчерашното общо събрание на акционерите.
От края на март БНБ забрани на кредитната институция да извършва сделки, регламентирани в отменения Закон за банките и кредитното дело. Беше й разрешено само да събира вземанията си и да погасява задълженията. На 27 март тази година БНБ поиска от Софийски градски съд (СГС) да обяви Капиталбанк в несъстоятелност, без да бъде поставена под особен надзор. С решение от 15 май централната банка ограничи дейността на Капиталбанк и назначи квестор. След разглеждане на иска на БНБ СГС насрочи дело за 23 септември, на което беше прекратено делото по несъстоятелността на банката. Основанието на съдиите за взетото решение беше, че делото е започнато по процедурите на отменения Закон за банките и кредитното дело и не може да бъде довършено, тъй като промените в закона предвиждат друга последователност за обявяване в несъстоятелност. До момента крайно становище от страна на централната банка няма. Знае се само, че БНБ ще обжалва решението на СГС. Преди близо един месец източник от "Банков надзор" каза, че най-вероятно БНБ ще отнеме лиценза на Капиталбанк, но досега нищо не бе направено.
За периода март - септември Капиталбанк положи усилия да се стабилизира и в крайна сметка може да се каже, че е постигнала целта си, тъй като е изплатила всичките си задължения. Между 15 и 23 септември инспектори от управление "Банков надзор" извършиха проверка в банката въз основа на заповед на подуправителя Емилия Миланова. Основният дълг на кредитната институция е бил към БНБ в размер на четири млн. щ.д., получени под формата на рефинансиране, от което в края на март банката изплати 79 хиляди долара лихви и част от главницата за 300 хиляди щ.д. Към 30 юни Капиталбанк изплати и сумата от 3.6 млн. щ.д., с което изцяло погаси задълженията си към БНБ по предоставеното рефинансиране. В писмо до управителя на централната банка от 2 октомври председателят на съвета на директорите Ангел Първанов заявява, че до 12 септември Капиталбанк е погасила задълженията си към следните финансови институции: ТБ "Балканбанк" - 2.911 млн. щ.д. и 705 млн. лв., ТБ "Биохим" - 2.066 млн. щ.д., ТБ "Стопанска банка" - 105 хил. щ.д., ТБ "Първа частна банка" - клон Варна - 53 хил. щ.д., и ТБ "Търговска и спестовна банка" - 678 млн. лв. За уреждането на дълга към ТСБанк бе назначен съдия-изпълнител, който пое иска, заведен от кредитора. По решение на съдията БНБ преизчисли първоначалното задължение на Капиталбанк в чуждестранна валута в български левове по фиксинга за деня. За да бъде изплатено, разплащателната сметка на банката в БНБ се блокира със сумата от 678 млн. лв. Към началото на септември Капиталбанк получава писмо от централната банка, в което се казва, че разплащателната й сметка в БНБ е деблокирана поради изпълнение на задължението.
По данни от писмото на Първанов до управителя на БНБ внесеният капитал на банката към 12 септември възлиза на 7.058 млрд. лв., а капиталовата й адекватност е 8.12%. Общата кредитна експозиция е 17 млрд. лв., при която съотношението големи кредити към собствен капитал е 5.7. През октомври акционерите решиха да внесат свежи пари, като преведоха два млн. щ.д. за увеличаване на капитала, който стана над 10 млрд. лв. Всъщност това е изискуемият минимален капитал от БНБ.
Двегодишни ДЦК с по-висока лихва ще предложи финансовото министерство
Радко Радев
От началото на следващата година вероятно няма да се продават тримесечни държавни ценни книжа от специализираните емисии за граждани и фирми, съобщи съветничката на министъра на финансите Олга Раева.
В момента се продават 3-, 6- и 12-месечни книжа. Тенденцията обаче е да бъде удължен матуритетът им. Предвижда се да бъдат пуснати 2-годишни емисии за граждани. Лихвата по тях ще се плаща всеки шест месеца. За всеки следващ период тя ще бъде ясна след изплащането на предишния купон. Банките и финансовите институции ще продават 2-годишните книжа и ще се разплащат с бюджета в рамките на един месец. Сега те се разплащат в рамките на една седмица. Това ще даде на банките и на финансовите институции допълнителен ресурс. Очаква се лихвата по двегодишните книжа да е два пункта над пазарната.
Удължаването на матуритета е нормална тенденция, тъй като прогнозната годишна инфлация за 1998 г. се очаква да е в рамките на 16-17%. При лихвени равнища от 300-360% годишно бюджетът беше принуден да пусне 7-дневни книжа за фирмите и едномесечни за граждани. При основна лихва, близка до сегашната обаче, пускането на книжа с по-дълъг матуритет е обяснимо. Държавните ценни книжа са едно от най-сигурните вложение но остава открит въпросът с ликвидността, т.е. дали във всеки един момент държателят на тези книжа ще може да ги осребри.
Предвиждаме първичните дилъри на държавните ценни книжа автоматично да придобиват право да продават целевите емисии през следващата година, каза г-ца Раева. Първичните дилъри са около 20 банки и финансови институции. Сега продавачи на целевите емисии са само БНБ, Пощенска банка, ОББ, Булбанк, Първа финансово-брокерска къща и "Евро-финанс". Мнозина обаче кандидатстват за продажба.
Книжа от целевите емисии по всяка вероятност от следващата година ще се продават само на граждани, а не и на фирми. Много фирми използват съкровищните бонове като разплащателна сметка и влагат пари за една седмица, като получават прилична доходност. В същия момент централната банка не изплаща лихва по разплащателните сметки. Подобна е доходността и по разплащателни сметки в търговските банки. За по-малко от 3 месеца след въвеждането на ограничение за обратно изкупуване продажбите на ценни книжа паднаха десетки пъти.
Миронов стана клиент на Интерпол
Надежда Апостолова, бивш шеф на Балканбанк, е в следствения арест, стана ясно през изминалата седмица. Другият шеф на банката от същия период - Иван Миронов, е в неизвестност и се издирва от българската полиция, както и от Интерпол. Апостолова и Миронов управляваха съвместно Балканбанк през периода 1990 - 1995 г. Този тандем беше един от символите на банковата система през периода на нейното разграбване. По-късно, след идването на власт на Жан Виденов, Надежда Апостолова беше съветник на управителя на БНБ Любомир Филипов, Миронов благоразумно замина да живее в чужбина.
Обвиненията към двамата сега са за отпускани кредити от банката през 1994-1995 г. Иван Миронов и Надежда Апостолова са нарочени, че са нанесли вреди в изключително големи размери. Хора, минали по-късно през Балканбанк, като проф. Иван Ангелов, сега твърдят, че действията на Миронов са основната причина за сегашното катастрофално състояние на банката. Балканбанк в момента е в процес на ликвидация. Общата сума на нанесените вреди и пропуснатите ползи на Балканбанк по времето, когато Миронов е бил шеф, не могат да се оценят точно, но дори според най-скромните оценки те са между 30 и 50 млн. долара.
Повод за сегашната поредна активизация на следствените действия е разкрита далавера за кредит в размер на 1.8 милиона долара, отпуснат на фирма "Корн", представлявана от Георги Иванов Георгиев. Според информация от кредитното досие, предоставена от Пловдивската служба за борба с организираната престъпност, ползването на кредита ще става чрез акредитив, разкрит в полза на фирма "Еурола" ООД, дъщерна на Мултигруп, която държи 51% от капитала на фирмата. Разкриването на акредитива става към клон на Union Bank of Switzerland в полза на BMH Chemical Holding AG, Цуг. За разлика от обичайната практика на плащане с документарни акредитиви при този случай усвояването на парите е възможно и без спазване на всички негови условия, ако бъдат представени фактура и писмо за обезщетение от BMH. Средствата в размер на 1.8 млн. долара са усвоени точно след издаване на такова писмо. Според източници от полицията в случая става въпрос за неособено сложно ужилване на банката с фиктивни документи за доставка на горива. Цугската фирма най-вероятно също е свързана с Мултигруп.
Във връзка с тази афера беше арестувана Надежда Апостолова - тогавашен изпълнителен директор на Балканбанк, като най-вероятно наказателното преследване ще се стовари изцяло върху нея. Иван Миронов е в САЩ по данни на добре осведомени източници, често пътува. А както изглежда, той не си е поставил за цел да прикрие този факт, защото участието му в обществения живот зад океана не е спирало. Най-вероятно той е подал молба за получаване на зелена карта, но това е информация, която не може да бъде предоставена от американското посолство, защото е поверителна. Американската нормативна база, уреждаща процедурата с получаването на зелена карта, която дава право на пребиваване в САЩ, а след това евентуално и на гражданство, предвижда кандидатите да не са били членове на комунистическата партия и да не са обект на наказателно преследване. Бившият шеф на Балканбанк де факто няма право да прави постъпки за получаване на тези права. Казусът, при който той е подал невярна информация пред емиграционните служби, е по-сложен. Не е ясно какви ще бъдат предприетите действия, ако те разберат за укриването на информация, която би повлияла категорично на крайното решение относно молбата на Иван Миронов, след като тя бъде удовлетворена.
През 1995 г. Иван Миронов беше задържан в ареста по обвинение в умишлена безстопанственост при управлението на Балканбанк. Тогава обаче главният прокурор Татарчев подписва заповедта за освобождаването му въпреки настойчивата съпротива на Софийска градска прокуратура. Веднага след като получи свободата си Миронов напусна България.
Сега поредната активност дойде от пловдивската прокуратура, въпреки че най-големите далавери в Балканбанк са ставали в централата й в София. С неясни аргументи следственото дело обаче беше прехвърлено от Пловдив към Главна прокуратура през миналата седмица. Там банковите афери обикновено попадат в черна дупка. Документите по сегашната пловдивска история с фирмите "Корн" и "Еурола" са предадени от МВР на следствието още преди две години. Обяснението на прокурорите защо чак сега била арестувана Надежда Апостолова било - защото не било удобно това да стане, докато е била съветник на Любомир Филипов в БНБ. В момента бившият управител на централната банка е прокурист в Кредитна банка, в структурите на Мултигруп.
Лондон натиска за членство в Европейската централна банка
Министър-председателят на Великобритания Тони Блеър обяви в петък, че Обединеното кралство ще има представител в борда на директорите на бъдещата Европейска централна банка (ЕЦБ), която ще определя монетарната политика на Европейския валутен съюз (ЕВС). Според Блеър това е изключително важна стъпка на Великобритания във вярната посока, т.е. влизането в Европейския валутен съюз. Бордът на директорите на Европейската централна банка ще се състои от четирима души с тенденция впоследствие да бъде разширен до шест.
Постигнатото се оценява като огромен успех за проевропейски настроения министър-председател на Великобритания, който не крие амбициите си да бъде централна политическа фигура в Европа редом с архитекта на ЕВС, германския канцлер Хелмут Кол, и да спомогне за създаването на монетарната европейска институция независимо от факта, че Великобритания няма да се присъедини към ЕВС преди изборите през 2002 г. Блеър получи уверенията на президента на Франция Жак Ширак и министър-председателя Лионел Жоспен, че Париж ще подкрепи Великобритания за място в ръководното тяло на ЕЦБ. "Няма технически пречки Великобритания да получи управленско място", декларира Жоспен. Според неофициални данни канцлерът на Германия Хелмут Кол също е благоразположен към идеята Великобритания да се сдобие с място в управителния съвет на централната банка на Европа.
За място в борда на директорите обаче може да се говори единствено ако Великобритания се присъедини към Европейския валутен съюз. Условие за присъединяването на Великобритания към ЕВС е членство в европейския валутен механизъм. Франция се разграничава от останалите европейски държави, потенциални членки на ЕВС, за които принадлежността на Великобритания към европейския валутен механизъм е необходима за участието на Великобритания в ЕВС. Аргументите на Париж се основават на тезата, че по-важно е наличието на политическа воля у британците да се присъединят към ЕВС. Членството в европейския валутен механизъм е само един технически проблем, който може да бъде пропуснат. На друго мнение са обаче Германия и Европейската комисия. Участието в европейския валутен механизъм е едно от 5-те условия за членство в ЕВС, определени с подписването на Маастрихтския договор от 1992 г. Франция никога преди това не е била толкова щедра в подкрепата си за Великобритания. Логичен е въпросът единствено от добра воля ли е продиктувана френската помощ. Според запознати с материята французите желаят да изтъргуват гуверньорското място в Европейската централна банка и за това им е необходима британската подкрепа. Първоначално за шеф на Европейската централна банка бе спряган настоящият президент на предшественика на ЕЦБ, Европейския валутен институт, холандецът Вим Дуизенберг.
Какво ни казват фондовите пазари
Business Week
Посланието, което фондовите пазари ни изпратиха през изминалите две седмици, е, че светът се намира в най-ранната фаза на интегрирания глобален капитализъм и е повече от ясно, че на всички ни предстои много да се учим. И ако се учим бързо, голяма е вероятността глобалната икономика да възстанови темповете си на растеж. В противен случай не ни очаква нищо добро.
Урок първи: Азиатското високомерие доведе до самозабрава в действията на политическите лидери.
От десетилетия насам политическите лидери от Сингапур и Малайзия до Япония и Корея възхваляват превъзходството на ценностите на азиатския колективизъм над ценностите на западния индивидуализъм. И както обикновено се случва, накрая си повярваха. В същото време обаче в региона корупцията достигна застрашителни размери. Резултатът не закъсня. Банковите системи натрупаха огромни лоши кредити вследствие на безразсъдното наливане на финансов ресурс в нерентабилни компании и проекти на роднини и членове от приятелските кръгове. Лекарството за азиатските боледуващи икономики се нарича пазарна демокрация.
Урок втори: Новото зло се нарича дефлация.
Причината за азиатската криза и колапса на световните фондови пазари следва да се търси в дефлацията, която е резултат от свръхпроизводството в комбинация с драстичния спад в потреблението в глобален мащаб. След обезценяването на повечето световни валути спрямо американския долар САЩ се оказаха единственият крупен нетен вносител в глобалната икономика. Очаква се търговският дефицит на САЩ да достигне 300 млрд. долара през следващата година. Изходът е в стимулирането на вътрешното потребление и либерализирането на световните пазари.
Урок трети: Американският триумфализъм може да се окаже пагубен за икономиката.
Безспорно САЩ се утвърдиха като световна технологична сила. Породената от това еуфория сред портфейлните инвеститори даде основание на шефа на Федералния резерв Алън Грийнспан да отправи предупреждение към играчите на пазара, че нереалистичните очаквания за двуцифрен растеж на приходите от акции в допълнение към разразяващата се дефлация ще резултира в нов срив на фондовия пазар.
Урок четири: САЩ нямат алтернатива като световен лидер.
Токио се ангажира да изправи на крака колабиралата финансова система на Тайланд. Впоследствие се оказа, че самата Япония е пред икономическа криза. Като провал може да се определи и спасителната мисия на Международния валутен фонд в Югоизточна Азия. Три месеца след обявяването на оздравителния финансов пакет на стойност 17.2 млрд. долара за Банкок облаците над региона продължават да се сгъстяват. За пореден път погледите на всички са насочени към САЩ.
През изминалото десетилетие глобалният капитализъм генерира завидно благосъстояние. Бедността в Азия е редуцирана наполовина и се формира мощна средна класа. САЩ се радват на невероятната комбинация от висок ръст на икономиката и минимална инфлация. Сривът на фондовите пазари бе явен сигнал, че са необходими радикални промени, за да навлезе глобалният капитализъм в следващата фаза от развитието си.
Второто поражение на Милошевич
Онова, което наричахме демократична опозиция, изпадна в криза, стигна се до окончателно, пълно разпокъсване и провал. Краят на "спиралата надолу", по която се движи Сърбия от години, би могла да дойде от Черна гора и Република Сръбска. Опозицията е в колапс - счита Весна Пешич, председател на Гражданския съюз на Сърбия (ГСС ), говорейки за възможностите за напредъка на демокрацията в Сърбия от постоянната трибуна на Института по философия и обществена теория. Сърбия от години се движи по "спирала, която води надолу", заяви тя, така че се озова в кьорсокак, чийто край може само да се предугажда, но не е изключен и крах на обществото. Онова, което наричахме демократична опозиция, изпадна в криза, стигна се до окончателно, пълно разделение и провал на опозицията. Ако събитията не бяха се развили така, "и онова, което се случи на последните избори, нямаше да бъде същото". Все пак председателката на ГСС спомена, че Сръбското движение за обновление, изглежда, се е отказало от разрушаването на коалиция "Заедно" на местно ниво, а в Демократическата партия не е забелязала дори признаци, че ще тръгне по този път, т.е. по пътя на отмъщението.
Между опозиционните партии, счита тя, се появи желание за запазване на йерархичността, която създаваше анархичен климат и водеше до взаимни сблъсъци, които в крайна сметка замъгляваха главната цел. Вместо стремеж към смяна на системата като максимална цел, опозиционните партии се задоволяваха с минимални цели, обясни Весна Пешич. Същността на проблема, чието решаване би могло да стартира демократичните промени, се състои в това, че идеологическата основа, върху която почива тази власт, е почти запазена. Вместо гражданската формула, властта издигна националната идея - сънародници на сбор, за да се стигне и до война. Изтъкването на идеологията получи "почти плебисцитарна подкрепа", каза председателката на ГСС. Дори зимните демонстрации не бяха в състояние да пресекат тази идеологизация, с помощта на която властта получи възможност да обедини политическата и икономическата си мощ. Нападайки демонстрантите, режимът утвърждаваше своята идеологическа легитимност, което най-ясно личеше във формулировката "Сърбия няма да бъде управлявана от трета ръка", която по-късно радикалите развиха в своята кампания.
Черният дявол.
Според нея объркването в обществото е такова, че хората дори не разбират, че отхвърлянето на такава идеология представлява основа за всички други промени. По този начин тяхното усещане, че промените са необходими, но без да разбират кое пречи на промените, води до гласуване и за "черния дявол", т.е. за онзи, който по нейните думи се явява като наследник на тези, които лансираха идеята за "вожда" и "враговете". Вместо тази теза, би могло да има базисен договор, който би оказал интегриращо въздействие върху обществото. Тъй като такъв договор липсва, липсва и "демократично комунициране", което проличава и по това, че обществената сфера не е открита за дискусии по всички въпроси, както и по съществуването на неравноправие в едно общество, в което някои са привилегировани.
Вместо крах на цялото общество като край на кьорсокака, в който се намира Сърбия, по мнението на Весна Пешич все пак съществува възможност за "разсейване на мощта", което би могло да започне от Черна гора, ако победи Мило Джуканович. Според нея би могло да се каже, че препоръката от доклада на Гонсалес за базисния договор се отнася не за Сърбия, а за Черна гора, където управляващите и опозицията са съставили договор за изборите. Явленията в Република Сръбска водят в почти същата посока, така че събитията на политическата сцена могат да предизвикат "фрактура на властта" и в социалистическата партия, така както, припомни Весна Пешич, в рамките на управляващите партии в Източна Европа своевременно се повяваха и реформаторски крила.
Отговаряйки на въпроса в каква посока ще се развиват отношенията на новоизбрания черногорски президент и президента на съюзната държава, който открито подкрепяше съперника на Джуканович, д-р Огньен Прибичевич от Института за социални изследвания казва пред в."Наша борба": "Не би трябвало да очакваме, че Джуканович след тази победа ще влезе в конфликт с Милошевич. Логично е да започне процес на преговори, пазарлъци и компромиси с Милошевич, което е много важно на съюзно равнище. Милошевич вече няма послушен президент на Черна гора, какъвто беше Момир Булатович; той сега няма да може да дава напътствия, ще трябва да седи, да разговаря и преговаря, което е същността на демокрацията."
Неконтролируем процес.
Победата на Мило Джуканович на президентските избори в Черна гора е пряко насърчение за демократичните сили в Сърбия, тъй като това е първата победа на реформаторските сили в Югославия, без да се счита победата на коалиция "Заедно" на миналогодишните местни избори, казва за в. "Наша борба" д-р Огньен Прибичевич. "Много е важно Момир Булатович да признае, че е победен, и да предаде властта на победителя, макар че не става въпрос за класически трансфер на властта, тъй като всъщност през цялото време Джуканович представляваше истинската власт в Черна гора", счита д-р Прибичевич и допълва, че не би било добре Булатович да отлага смяната чрез евентуално оспорване на изборните резултати.
Независимо от това, че победата на Джуканович ще повлияе положително на демократичните сили в Сърбия, продължава д-р Прибичевич, заблуждение би било да се очаква такава промяна да се повтори в близко време и в Сърбия. Според него основната причина за това е липсата на реформаторска струя вътре в Социалистическата партия на Сърбия, която същевременно да е на власт, какъвто е случаят с Джукановичевото течение в Демократическата партия на социалистите. Това, че в Социалистическата партия на Сърбия (СПС ) няма сила, която да внесе положителни промени, счита д-р Прибичевич, се дължи на подхода на Слободан Милошевич, който през последните десет години отстраняваше от своята партия потенциалните си съперници, "така че днес това е партия без втори, трети, четвърти човек. Съществува само Милошевич, една голяма празнина зад него и множество партийни функционери, сред които няма нито една личност, която би могла да заеме неговото място". Той изтъква, че за разлика от СПС, черногорските социалисти имат три силни партийни фигури - Мило Джуканович, Момир Булатович и Светозар Марович.
Още една бариера за подобни реформаторски течения в Сърбия д-р Прибичевич вижда в тукашната социална обстановка, в която санкциите имаха по-голямо въздействие, отколкото в Черна гора. Освен това, припомня той, корените на национализма и примитивизма в Сърбия са много по-дълбоки. "Победата на Джуканович ще окаже върху Сърбия много важно, положително въздействие, тъй като това е сигурен показател за окончателния крах на идеята на Милошевич за силен съюзен президент. Това представлява окончателна ерозия на Милошевичевата позиция както на републиканско, така и на съюзно ниво, тъй като двама негови последователи за кратко време претърпяха поражение - Зоран Лилич и Момир Булатович", изтъква д-р Прибичевич и допълва, че в дългосрочна перспектива и позицията на Милошевич като съюзен президент се клати.
В подкрепа на тази теза д-р Прибичевич изтъква, че след парламентарните избори се изменя съставът на сръбските народни представители в Съвета на републиките (горната камара на парламента) в Съюзния парламент, освен това следват черногорските парламентарни избори, "които, съдейки по резултатите от президентските избори, отново ще донесат превес на Джукановичевата линия". Още повече че Милошевич вече не е стопанин и на републиката. Въпреки че не можем да бъдем доволни от толкова голям успех на радикалите, поради това, че Сръбското движение за обновление се представи по-слабо от радикалите, и поради неучастието в изборите на част от опозиционните партии сега Милошевич е принуден да преговаря с двама-трима души, което е един принос към демократизацията на Сърбия. И продължение на процеса на делегитимизиране на режима, което започна с миналогодишните демонстрации против кражбата на изборните резултати. Победата на Джуканович е още едно доказателство за твърдението, че падането на Милошевичевия режим е един неконтролируем процес.
Битката за азиатските икономики
Борислав Дерменджиев
През последните три месеца Международният валутен фонд развива трескава дейност в Югоизточна Азия. Причината е мащабната икономическа криза, която обхвана азиатските тигри, породила верижните сривове на фондовите пазари. Основната функция на създадената през 1944 г. институция е да наблюдава системата на разменните валутни курсове в глобален мащаб и да оказва финансова помощ на държавите членки, които са в състояние на финансова криза. Така фондът си спечели име на кредитор от последна инстанция, което засега успешно поддържа независимо от риска трайно да бъдат успокоени управляващите в бедстващите страни, че винаги има изход, наречен МВФ, който в решителния момент ще извади давещия се на повърхността. В по-голямата си част кредитите, отпускани от МВФ, са необходими за инициирането на икономически реформи в страни, които изпитват силен недостиг от капитали. Но напоследък МВФ не отказва финансова помощ и на страни, радващи се на достъп до крупни капитали. Логични са въпросите от какво е повлияна тази щедрост и къде остават строгите, определяни от много експерти като заробващи, условия, поставяни от МВФ за отпускане на заеми. Аргументите на монетарната институция в настоящата ситуация са оздравяване на боледуващите икономики на азиатските тигри и недопускане на разпространението на болестта. Въпреки че кризата е концентрирана в Югоизточна Азия, страховете, че тя ще обхване всички страни от Азия, са съвсем основателни. Според експерти Япония ще е следващата жертва. Едва ли намесата на МВФ в региона е изненада за някого, още повече че опасенията са оправдани. Не се оспорва и месианската роля на МВФ. Но не това е същественото. Интерес предизвика лекотата, с която МВФ отпуска кредити. Отговорът е в един процес, който винаги е актуален - борба за влияние и надмощие.
На годишната среща на МВФ и Световната банка в края на септември в Хонконг Токио обяви своята идея за създаването на регионален валутен фонд, който по подобие на МВФ да подпомага страните от региона в случай на финансова криза като настоящата. Предложението срещна широко одобрение сред азиатските страни. Не без основание във Вашингтон и Европа не останаха очаровани от тази идея. Изглежда, някои предусетиха евентуалната загуба на влияние на МВФ в глобален мащаб.
Надпреварата за Азия бе открита със споразумението между МВФ и индонезийското правителство. МВФ обяви в края на миналата седмица отпускането на оздравителен финансов пакет на стойност повече от 30 млрд. долара. Пакетът от мерки, срещу които ще бъде получена сумата, включва банкова и фискална реформа, затягане на бюджетната дисциплина, намаляване на вносните мита, либерализиране на пазара на основни селскостопански продукти като ориз, пшеница и брашно. Индонезийското правителство се ангажира с обявяването в несъстоятелност на практически фалиралите банки и консолидация на други. В края на миналата седмица Индонезия затвори 16 от общо 240-те банки в страната.
Пропуснато бе "единствено" обвързването с някакви финансови параметри и срокове за изпълнение. Според шефа на МВФ Мишел Камдесю това се прави с цел възстановяване на доверието във финансовите пазари, а не толкова да се акцентира върху структурна реформа, която да оздрави икономиката. Остава съмнението не е ли малко неприлична сумата от над 30 млрд. долара за "възстановяване" на доверието. Потвърждение на решимостта на МВФ да спечели битката е нескритото желание да окаже финансова помощ на Индонезия независимо от факта, че повече от три месеца след споразумението между тайландското правителство и МВФ за предоставянето на оздравителен финансов пакет от 17.2 млрд. долара на Тайланд Банконг все още не е представил възстановителен план. И ако за повечето страни раболепното поведение на управляващите към "Негово величество Кредиторът от последна инстанция" няма алтернатива, негостоприемството на индонезийския президент Сухарто не бе достатъчно за прекършването на ентусиазма на международната монетарна институция да проведе "спасителната" операция. Индонезийският президент заяви, че страната му не се нуждае от финансовата помощ на МВФ, и декларира, че ще приеме предложената помощ от азиатските страни. Не е тайна, че се формира опашка от "доброжелатели" да окажат финансова помощ на Индонезия. Наивно е да се мисли обаче, че загрижеността на тези страни - Япония, Малайзия, Сингапур и Австралия, е продиктувана от желание да подпомогнат съседа си. Целта е подобряването на собствените им политически позиции и откриването на икономически изгоди в дългосрочен аспект. Не са малко икономическите наблюдатели, които твърдят, че Индонезия наистина не се нуждае от финансовата помощ на МВФ.
Бичът на дефлацията.
Друга причина за решителната намеса на МВФ е "честта", която се оказва на САЩ да бранят славата си на единствен крупен нетен вносител в глобален мащаб с всичките нерадостни последствия, които следват от това. Причината е, че от 1995 г. насам повечето световни валути загубиха от стойността си спрямо американския долар. Девалвацията не подмина дори германската марка, която се обезцени с повече от 14% за този период. Но същинската причина е много по-дълбока. Нарича се дефлация. Подобна дефлационна спирала се завихри през 1929 г. и намери израз в Голямата депресия. В периода 1929 - 1933 г. цените отбелязваха годишен спад от 10%. Фондовите пазари колабираха, банковата система се срина, а безработицата пое възходящ курс.
На дефлацията се дължи и разразилата се криза в Югоизточна Азия. Първите признаци се появиха със спада в износа от региона през миналата година. Като причина се изтъкваха силните позиции на американския долар на световните финансови пазари, към който са фиксирани валутите в региона. Конкретната последица е загуба на пазари в глобален мащаб за страните от Югоизточна Азия. За да могат да преодолеят кризата с износа, азиатските тигри бяха принудени да девалвират валутите си. Пример за такава политика даде Мексико. След девалвацията на песото през 1995 г. мексиканският износ стана толкова конкурентоспособен, че износът нарасна с 30%, което превърна търговския дефицит в положително търговско салдо. Дотук добре. Но оскъпяването на вноса резултира в рязко свиване на вътрешното потребление, което в допълнение към свръхпроизводството е предпоставка за дефлационна криза. Драматичният резултат за фондовите пазари бе подценяването на валутните спекуланти, които за разлика от много светила на икономическата наука прозряха и заложиха на една тенденция в глобалната икономика, а именно бавното, но сигурно навлизане в дефлационната спирала. И естествено последва колапсът на световните фондови пазари.
Според анализ на Азиатската банка за развитие очакваше се икономиките на азиатските тигри да генерират икономически растеж от 7.3% през 1997 г. и 7.5% през 1998 г. След корекция, несъмнено породена от кошмарните вече 4 месеца за региона, тези числа са съответно 4.9% и 4%. Значението на загубата на 2.4% през настоящата година и 3.5% през следващата е в спад от близо 400 млрд. долара във вътрешното потребление в Югоизточна Азия. Логичният въпрос е кой ще поеме този излишък. През последните няколко години развиващите се икономики в Югоизточна Азия бяха нетни потребители или регистрираха търговски дефицити. Вследствие на девалвациите обаче търговските дефицити бързо биват заличени и азиатските тигри се радват на положителни търговски салда.
Проблемът се състои в това как да се избегне това зло, наречено дефлация. Експертите на МВФ виждат изхода в стимулирането на вътрешното потребление в Азия, което оправдава наливането на капитали в икономиките на страните от Югоизточна Азия. Явно, когато на карта са заложени 400 милиарда долара, Мишел Камдесю мисли бързо. Просто посяга към трезорите на МВФ.
Заблатеният участък в европейското политическо пространство
Ася Бочева
"Скоро между нас и социалистите-комунисти ще остане една малка локвичка застояла вода, която също ще се изпари", заяви неотдавна лидерът на крайнодесните френски националисти Жан-Мари льо Пен, усмихвайки се доволно. В ролята на заблатения участък от политическото пространство за съжаление влиза една немалка част от него - така да се каже, целият десен спектър на либерали, умерени националисти, центристи и т.н. Какво стана с континенталния модел демокрация на Франция - класически пример в учебниците за многопартийна политическа система? Залиня, и то поради също толкова класически причини - вътрешно разделение и липса на идеи.
Проблеми отдясно преживява и другият тип класика в политиката - английската островна демокрация. Там, въпреки че има само една дясна формация - Консервативната партия, също не бяха подминати от синдрома на разделението. А настоящият лейбъристки премиер Тони Блеър направи така, че и липсата на идеи да не им е чужда.
За да стане картината на десноцентристката криза пълна, може с известни уговорки да се прибави и последният, трети модел на демокрация, по-известен под името американски. Условно, защото там разделението ляво - дясно в смисъла, който европейците познават, не е така ясно изразено. Но реално, защото републиканците, известни с десния си политически уклон, загубиха безапелационно президентските избори през ноември миналата година. И то най-вече защото кандидатът им Боб Доул не можа да предложи някаква приемлива алтернатива на програмата на Бил Клинтън, тоест отново се стига да корена на нещата - рефренът липса на идеи.
Буря в Европа или... в чаша вода.
Само по себе си твърдението, че десницата принадлежи към изчезващите видове в политиката, звучи абсурдно. Преживяла революции и преврати, класическата дясна идея е оцеляла заедно с демокрацията като политическа система. Подразбира се, че като съставна част на самата демокрация тя ще съществува успоредно с нея. И ако човечеството не измисли нещо революционно, досегашният модел ляво - център - дясно ще продължи да еволюира. Или ако трябва да се използва познатото клише, "променящите се реалности в Европа" ще изискат промени в политическото пространство.
Парадоксално, но смятаните за най-неподатливи към новото - левите (по подразбиране социалистическите) партии, първи откликнаха на вятъра на промяната. Тони Блеър във Великобритания създаде "нова" Лейбъристка партия - разграничаваща се от комунистическите веяния от 20-те години и напълно в крак със съвременните постановки за икономиката и политиката. Във Франция левите изненадаха неприятно президента Ширак с убедителната си победа на изборите през юни.
В същото време десницата не се справи така успешно с адаптацията. Двете главни десноцентристки партии във Франция са все още в търсене на идентичността си след изборния провал през лятото. Голистите от Сбор за републиката взеха 16% от вота, а Съюзът за френска демокрация - 14%. Числа, сами по себе незначещи много, но сравнени с 15-те процента на националистите на Льо Пен, са особено показателни. Т.нар. льопенисти продължават победния си ход и на местните избори, където неделя след неделя и град след град печелят позиции във властта. Триумфиращият Льо Пен готви свежа тактика за новите местни избори през март 1998 г. и за изборите за Европейски парламент през 1999 г. Изглеждащо абсурдно преди време, предположението, че Националният фронт би могъл да стане най-голямата дясна партия, вече придобива заплашително реални очертания. В Англия Тони Блеър продължава да се усмихва като министър-председател, упорито отказвайки да реализира мрачните предвещания на торите за провал в политиката си.
Равнис, мирно.
Дисциплината и редът са ключовите думи за стабилизиране на дясното пространство. Във Франция в момента букетът от десни нюанси е достатъчен да покрие цяла Европа. Разделението там датира още от революцията и за съжаление трудно включва в себе си нови елементи. Т.нар. легитимисти или крайнодесни роялисти, които никога не са приемали революцията, сега се превъплъщават от Националния фронт на Льо Пен. Идеите на орлеанистите, или умерено десните, са възприети от Съюза за френска демокрация (СФД). А голистите (Сбор за републиката) водят началото си от бонапартистите. Лошото за десните в момента е, че тяхното разделение политически е толкова равномерно, че съответно разделението на вота е толкова еднакво разрушително. А загуба в изборите обикновено изважда на повърхността и други проблеми. Политическите наблюдатели обобщават състоянието на десницата във Франция с една дума - хаос. И допълват: деморализирана, разкъсвана от вътрешни дрязги, корумпирана, без лидери, без идеи. Доста лошо наследство за едно ново начало. А според избирателите то е нужно - близо 70% от симпатизантите на двете десни партии са за тяхното сливане. Обикновените французи не правят особена разлика между голистите и СФД - за тях същественото е, че са отделно от Националния фронт на Льо Пен, когото болшинството от населението смята за опасност за демокрацията.
За съжаление реалността опровергава логиката. В средите отдясно на центъра има прекалено много амбициозни и умни мъже, които се стремят към президентския пост - бившият министър-председател Едуар Баладюр, лидерът на голистите Филип Сегин и Франсоа Леотар от СФД са само малка част от имената, които биха се възпротивили срещу евентуално сливане на двете партии (по простата причина, че номинираният ще бъде само един). Според запознати президентът Ширак след загубата на изборите през юни (вината за което е отчасти негова) се чувства несигурен и прави всичко възможно да "стегне войската си". Засега неуспешно.
В Англия, въпреки че дясната партия е само една, разделение също не липсва. С разколебани редици още от загубата на изборите през май, торите болезнено чувстват липсата на ясна визия за бъдещето на партията. Амбициозният проект на младия им лидер Уилям Хейг за реформи остана само на книга, след като се оказа, че всичко перспективно и ново вече присъства в платформата на Блеър. Като капак дойде и спорът в Консервативната партия за влизането на Великобритания в Европейския валутен съюз (ЕВС). Въпросът, оказал се ябълка на раздора, бе дали завинаги да се отхвърли проектът за влизане на Обединеното кралство в ЕВС, или да се отложи само за близкото бъдеще. Резултатът бе оставка на депутати и изостряне на отношенията между членовете на така или иначе разклатената партия. В същото време Тони Блеър тактически избягваше да дава крайни оценки и обобщения по деликатния проблем. Което му спести много главоболия и от страна на съпартийците, и от опозицията. А от спора Уилям Хейг остана с тежката задача първо да примири противоречията на консерваторите и най-вече да спре тенденцията в партията към разцепление.
Това, което се налага като извод е, че "Пролетарии от всички страни, обединявайте се" вече не е актуално. Топката е прехвърлена на другата страна.
Нови проекти между Германия и България ще се гледат през декември
"Германия и занапред ще подкрепя структурната реформа в България в рамките на своите сили", каза министърът на икономическото сътрудничество и развитие на Федерална република Германия Карл-Дитер Шпрангер при посещението си в България през миналата седмица. Германия оказва подкрепа на страната от 1992 г. насам, която се състои в 90 милиона марки за консултантска помощ и 500 млн. марки по линия на програма ФАР и застрахователното дружество "Хермес", обяви Шпрангер. Бъдещите съвместни инициативи в областта на търговията ще се обсъждат през декември при посещението на търговския ни министър Валентин Василев в Германия. При посещението тук Шпрангер получи от българския си колега голям списък с предложения за конкретни съвместни проекти. "Един от сериозните проекти ще бъде за спиране на нелегалната миграция и затова колегата ми неслучайно се срещна с министър Бонев", коментира Валентин Василев. Федералният министър сподели, че установява засилен интерес от последните месеци на немските бизнессреди към българската икономика, особено в енергетиката, реконструкцията на летището, телекомуникациите.
НАКРАТКО
България е осма в света по корупция, твърди проучване на британския всекидневник "Гардиън". Лидер в списъка е Русия, веднага след нея се нарежда Нигерия. В челната десетка след нас са Иран и Югославия. Анализът на състоянието е извършен от консултантската фирма "Контрол рискс груп".
Депутатът от СДС Георги Колев напусна парламента в сряда. Мотивът за оставката му е, че е работил за бившата Държавна сигурност. Колев беше единственият народен представител от синьото мнозинство, който беше включен в списъка на Богомил Бонев с агенти и служители на тайните служби от Живково време.
Парламентът отложи разглеждането на закона за лустрацията, лансиран от Народен съюз. Според шефа на ПГ на СДС тази материя ще бъде уредена в закона за държавната администрация, без да има репресивен характер. Нормативният акт не е съобразен с изискванията на европейското законодателство, смята пък депутатът от евролевицата Александър Томов.
Правителството подготвя нов закон, който да регламентира кое е държавна тайна, съобщи вицепремиерът Веселин Методиев. Изработването му ще приключи през 1998 г., обеща заместникът на Иван Костов.
"Росбулнефт" с подновен директорски борд
Смесеното дружество на Нефтохим и "Роснефт" - "Росбулнефт", е реализирало печалба от 6 млрд. лв. през миналата година, стана ясно след заседанието на надзорния съвет на дружеството в петък. Надзорниците приеха финансовия отчет за деветмесечието на 1997 г. Конкретни данни от него не бяха съобщени. Според неофициален източник обаче печалбата за деветте месеца е в рамките на скромните 800 млн. лв. Това е обяснимо, като се вземат предвид сложните отношения между смесената фирма и Нефтохим, породени от неплатежоспособността на рафинерията. Нефтохимическият комбинат натрупа дългове към "Росбулнефт" в размер, надхвърлящ 150 млн. долара. В резултат българо-руската фирма сви доставките до възможния минимум, без да ги прекратява.
С идването на служебния кабинет позициите на "Росбулнефт" се засилиха, след като изпълнителният й директор Атанас Зайков, който в същото време беше и финансов директор на рафинерията, пое управлението на Нефтохим. При кадровата смяна, която направи правителството на Иван Костов, "Росбулнефт" не можа да запази своя човек в управата на рафинерията, въпреки че настоятелно опита да предотврати смяната на Зайков. Новите шефове на Нефтохим заявиха още преди месеци, че ще поискат смяна в директорския борд, включително и на Атанас Зайков. Според източник от "Росбулнефт" ръководството на Нефтохим нямало искане за отстраняване на Зайков и той остава в борда и на поста изпълнителен директор на "Росбулнефт" от българска страна. В момента Зайков работи като счетоводител в Нефтохим. Неофициални източници твърдят, че пазарлъкът за неговото оставане бил труден и завършил в полза на руското представителство в "Росбулнефт", което стои зад Зайков, след продължителни преговори в промишленото министерство в деня преди заседанието.
От ръководството на смесената фирма бяха отстранени бившият зам.-директор по социалните въпроси на Нефтохим от времето на Виденов Илко Славов и екс търговският шеф на рафинерията Светослав Йорданов. Новите лица в ръководството на "Росбулнефт" са сегашният шеф на рафинерията Стоян Иванов и зам.-директорът по производствените въпроси Николай Николов.
Надзорниците отчетоха ниска активност на смесената фирма на вътрешния и на външните пазари. Шефът на "Росбулнефт" от руска страна Валентин Златев обяви, че акумулираните печалби ще се реинвестират в изграждането на собствени бензиностанции и нови цистерни за Нефтохим.
Няма икономика без спадове и сривове
Алън Грийнспан, шеф на Федералния резерв на САЩ, пред съвместната икономическа комисия на американския Конгрес.
Неотдавнашните събития, които разтърсиха финансовите пазари, трябва да се разглеждат на фона на продължаващото бързо развитие на американската икономика през последните месеци. Въпреки свиването на пазара на труда икономическият растеж изглежда устойчив, а темпът на инфлация продължава да намалява. Федералният резерв ще направи всичко възможно, за да удължи този период на растеж, ще наблюдава внимателно събитията на икономическите и финансовите пазари и ще оценява евентуалните последици от тях.
Въпреки последвалото бързо възстановяване поевтиняването на акциите на борсите в САЩ и в други страни направи инвеститорите по-бедни, отколкото бяха преди една седмица. Ако обаче спадът на финансовите пазари не се задълбочи, твърде възможно е след няколко години да гледаме на този епизод така, както сега гледаме на краха от 1987 г. - като на оздравителен процес от гледна точка на неговите последици за макроикономиката. Кризата от 1987 настъпи в период на натрупване на значителен инфлационен потенциал в американската икономика, който беше неутрализиран от спада в пазарните стойности. Икономиката днес използва свободни трудови ресурси с неравномерни темпове, засилвани отчасти от значителния ефект на богатството върху търсенето. Свиването на пазара през последните няколко дни ще намали въздействието на този стимул и трябва да ни помогне да удължим фазата на икономически растеж, която продължава вече 6 години и половина.
Нарастването на цените на акциите от началото на 1995 г. до днес в значителна степен отразява засилването на очакванията за дългосрочни приходи и предполага продължаващо нарастване на размера на печалбата от нива, които и без това бяха твърде високи. Мисля, че в момента преживяваме известна корекция на очакваните приходи. Въпреки това обаче имаме солидна основа за по-нататъшно подобряване на икономическите резултати. Данните за развитието на икономиката през последните месеци потвърждават тезата, че производителността, която представлява базата за нарастване на приходите, започва да нараства.
Кризата на валутите в Югоизточна Азия и спадът на цените на капиталовите пазари там и в други региони оказаха известно влияние върху корпоративните приходи в САЩ, но то не бе достатъчно, за да се обясни поведението на нашите финансови пазари. Ако не бяха събитията в Югоизточна Азия, нещо друго щеше да предизвика преоценката.
Неотдавнашните събития на капиталовите пазари показаха ясно нарастващото взаимодействие между националните финансови пазари. Технологиите, които стоят в основата на международната финансова система, ни дадоха възможност да подобрим ефективността на капиталовия поток и системите за разплащане. Това обаче повиши възможността една финансова система да пренесе съществуващи проблеми от единия край на земното кълбо до другия за много кратко време. Пример за това са сътресенията на пазара през изминалите няколко дни. Мисля, че може да се поучим от това, което стана в Азия, и да приложим този опит за подобряване на работата на международната финансова система и международната търговия, която допринесе много за повишаване на жизнения стандарт на хората по света.
Основният стимул за това бързо развитие беше световният бум на пазара на ценни книжа през 90-те години. През този период инвеститорите в развитите индустриални държави откриха, че са се съсредоточили в доскоро високо оценяваните ценни книжа на фирми в развитите страни, чиято доходност обаче е спаднала до нива, които се възприемат като неконкурентоспособни, докато потенциалът за по-високи приходи се крие в бързоразвиващите се нови икономики, особено тези в Азия.
Освен това в много случаи валутите на тези икономики са били тясно обвързани с американския долар. Значителното възстановяване на долара след средата на 1995, особено по отношение на йената, намали конкурентоспособността на износа. Растежът на БВП като цяло намаля незначително, а вносът, стимулиран от нарастващия обменен курс, продължи да расте и доведе до неустойчив дефицит в текущата сметка на много от тези икономики. Освен това с отменен курс, който изглеждаше твърдо обвързан с американския долар, и при лихвени равнища на долара и йената, по-ниски от лихвените равнища на националните валути, значителна част от нарасналите капиталови потоци към тези икономики, особено краткосрочният капитал, бяха деноминирани от крайните кредитополучатели в чуждестранна валута.
Особено обезпокояващо през последните няколко месеца беше пренасянето на слабостите от една икономика върху други. Дори страни като Хонконг, които имат огромни резерви, балансирани външни сметки и сравнително здрави финансови системи, усетиха силен натиск през изминалите дни. Може да се спори дали сътресенията в стойността на активите в Латинска Америка отразяват това, което се случи в Азия, влиянието на американските финансови пазари или са резултат от вътрешни проблеми. Какъвто и да е отговорът, това събитие илюстрира взаимната зависимост в днешната световна икономика и финансовата система.
Може би временното забавяне, което преживяват икономиките в азиатския регион, е било неизбежно. Бързоразвиващите се пазарни икономики периодично изпитват трудности, защото инвеститорските грешки са неизбежни във всяка динамична икономика. Частните капиталови потоци могат временно да имат отрицателен ефект. При тези условия на фирмите трябва да е позволено да правят грешки, частните инвеститори трябва да понасят грешките си, а правителствената политика трябва да бъде насочена към полагане на макроикономическите и структурните основи за нов растеж. По подобен начин при оказване на международна финансова помощ трябва да сведем до минимум впечатлението, че международната общност е готова да гарантира пасивите на неуспели местни фирми.
Събитията в Азия подчертаха колко важно е съществуването на финансово стабилен местен банков сектор и свързаните с него финансови институции. Това са дни на изпитание за тези, които провеждат икономическа политика в Азия. Те трябва да неутрализират местния натиск, който настоява за независимост от световната търговска и финансова система. Властите в тези страни работят упорито, в някои случаи със значителна помощ от МВФ, Световната банка и Азиатската банка за развитие, за да стабилизират финансовите системи и икономиката на своите страни.
На този етап финансовите сътресения, които поразиха много валути в Азия, не заплашват просперитета на САЩ, но ние трябва да работим съвместно с тези страни и с международната финансова общност за преодоляване на кризата. В интерес на САЩ и на другите страни по света е да насърчат промени в политиката на тези страни и, където е необходимо, да окажат временна финансова помощ.
Македония - романтиката на една национална мечта ....
Ей таго пиринска, ей мако егейска,
песно мила вардарска,
земьо наша се македонска.... (македонска народна песен)
Ася Бочева
Важно качество на всеки народ е патриотизмът. Патриотизъм на първо място в онова негово абстрактно значение, което един път се материализира под формата на познато от детството място, друг път - на родната къща. Патриотизъм и като съвсем конкретно изпълняване на някакъв дълг в името на родината. Патриотизмът има и своето времево измерение - понякога е обърнат към бъдещето, друг път към миналото. В този случай се нарича историческа памет. А историческата памет, пише в учебниците, е един от четирите признака на всяка нация.
За българите периодът на образуване на нацията настъпва през Възраждането. В условията на чуждо потисничество и липса на собствена държава новото чувство за национална идентичност се захранва предимно от историческите спомени. Паисиевата история с кратки разкази за величави царе, сборникът с народни песни на братя Миладинови с епичните описания на хайдутите възкресяват спомените за опиращата на три морета България на Симеон и Иван Асен II. Конспиративните сбирки на комити, харамии и хъшове се превръщат в свещенодействие, когато се споменат трите думи Мизия, Тракия и Македония. Трите изконни български етнически области символизират в съзнанието на възрожденския българин единството и свободата. За съжаление след разкъсването на санстефанска България на пет части останалата извън границите на княжеството Македония се превръща от романтична част от българската история в част от българския национален въпрос.
Помръкването на свети-стефанския идеал, по жаргона на историците, превръща прокараните от Берлинския конгрес граници в невидимите нишки, които заплитат възела на наречения по-късно балкански барутен погреб. Конгломератът от народности на полуострова, всяка една от които по различно време на XIX век възстановява своята държавност, се намира и в определен етап на превръщането си в конгломерат от нации. Те от своя страна лансират национални програми, които се основават предимно на спомени, базирани на Средновековието и представляващи т.нар. историческо право. Гърция издига своята "Мегали идея" и иска границите на Византийската империя, заедно със столицата Константинопол, Сърбия от своя страна мечтае за кралството на Стефан Душан. В България реалностите не позволяват исторически наивитет. Успоредно с градежа на държавните институции българските управляващи трябва да съсредоточат усилията си и върху подобряването на положението на сънародниците, останали в границите на Османската империя. А те са най-многобройни в Македония.
Според данни на западни историци в края на миналия век българите са преобладаващото население в областта. За да избягнат конфликтите, българските правителства изваждат на преден план не историческото, а националното право, стремежа границите да включват териториите, където понастоящем живее и преобладава дадено население. България не може да бъде обвинена, че претендира за завладяването на чужди земи в четирите десетилетия след Освобождението.
Историческата епопея.
Постоянно борещи се с различни сили и врагове, правителствата на България и българите извън границите й си остават разделени териториално. Първоначално заети със смекчаване на турския гнет в Егейска и Вардарска Македония, впоследствие българските властващи трябва да се борят със сръбските и гръцките домогвания и пропаганда. Осъзнали невъзможността да се повтори Съединението от 1885 г. по отношение на Македония, правителствата в София се стремят за извоюване на някаква степен на автономия за македонските земи, което да е междинна стъпка за крайната цел - националното обединение.
Изключва се всякаква мисъл за дележ на територии - нещо, което вече е залегнало в плановете на Сърбия и Гърция. След неуспеха на Кресненско-Разложкото, Горноджумайското и най-вече на Илинденско-Преображенското въстание, представляващи върховете на освободителното движение в Македония и Тракия, разделението в редовете на пробългарските революционни организации става факт.
По силата на историческия шанс или по ирония на съдбата, но след десетилетия националноосвободителни борби, въстания и три войни за освобождение през 1919 г. България отново е в началото на пътя. Но надеждите за национално обединение изглеждат вече съвсем утопични на фона на сръбската и гръцката власт, които насилствено прогонват стотици хиляди най-будни българи от Егейска и Вардарска Македония.
Тези, които остават, са поставени извън всякакви юридически и човешки закони. Те са третирани като завладяно бунтовническо население, което подлежи на асимилация и изтребление. Сръбските и гръцките власти забраняват на населението да споменава за своята българска народност, да говори и да пее на български език. Окончанията на личните и фамилните имена на българите от -ов, -ев и -ски са променени на -ос, -ич, -ис. Българите са принудени да кръщават децата си по списък с гръцки и сръбски имена, изработен от полицейските и църковните власти в двете страни. Вардарска Македония е обявена за Южна Сърбия, а Егейска - за Северна Гърция.
Едно семейство.
За да променят етническия облик на Македония, сръбските и гръцките власти извършват и огромна колонизация. Белград колонизира над 100 хиляди сърби, настанени в най-плодородните и хубави земи на Вардарска Македония, взети предимно от българи. Атина колонизира повече от 600 хиляди гърци и от други народности от Мала Азия, с което българите от Егейска Македония от мнозинство между двете световни войни стават малцинство. Процесите на асимилация са подсилени и от един от най-важните по това време проблеми на Македония - аграрния. Според издадените в двете срани аграрни закони освен колонистите, висшите сръбски и гръцки властници, офицери и жандарми земя в Македония могат да получат тези жители, които са от сръбски, респективно от гръцки произход, тоест земя могат дза получат само онези българи, които се обявят за "прави сърби".
Като връх на неблагоприятните условия за българите в Македония идва новото засилване на македонизма - израз на великосръбската политика за влияние и настаняване в Македония. В периода между войните той се проявява в един специфичен вид, който носи белезите на доктрините на балканските държави, на Коминтерна и на комунистическите партии и зависи от редица външни фактори. С особено тежки последици е намесата на Комунистическия интернационал по националния и по-конкретно по македонския въпрос. След Първата световна война в своята теория и практика Коминтернът започва да отрича българския етнически характер на славянското население в Македония. Задачите пред комунистите ги подтикват да определят населението в региона като "македонско", формирано от "македонска" нация, говореща на "македонски" език. Издигането на подобни постановки и тяхната пропаганда са в пряка зависимост от целите на комунистическото движение като цяло. В периода 1919 - 1922 г. основна задача е революционният пожар да се пренесе извън границите на Съветска Русия. Според тях националният въпрос е второстепенен - той се разглежда като подчинен на класовия, на победата на социалистическата революция. Интернационализмът на Българската комунистическа партия, с който се насажда съзнанието за нова "македонска" нация, е добре дошъл за сръбските власти. Те бързо намират "учители", които да подготвят основите на "македонския" език. След 1944 г. по разбираеми причини българската политика в Македония не може да поддържа каквито и да било постановки, различаващи се от позицията на Москва. След 1989 г. реалностите на юг вече са съвсем различни.
Понастоящем Република Македония е суверенна държава. България няма териториални или някакви други претенции към нея. И въпреки това напрежението между София и Скопие съществува. И в името на бъдещето е може би по-добре романтиката да си остане в учебниците по история, а национализмът - в евтините брошури, за да бъде разминиран балканският барутен погреб и страните в района най-накрая да се почувстват в едно семейство, в което няма осиновени деца, а равноправни братя.
Нямаме друг избор, освен да помагаме на Македония
Георги Марков, директор на Историческия институт при БАН, пред в."Капитал"
Възможен ли е исторически компромис между София и Скопие?
- Политически компромис може да има, но не и исторически. Ние нямаме право да отстъпваме от историята. Нито едно българско правителство до 1946 г. не е признало съществуването на македонска нация. През 1946, след решението на комунистическата партия да признае македонска нация, 300 000 души са накарани насила да се пишат македонци, а който не е искал, е бил пращан в затвора или в лагер.
Вярно е, че по-късно партията приема решение, според което няма македонско малцинство в България. Само че в Скопие сега се хващат за решението от 1946 г. Тези неща не можем да забравим, не можем да направим исторически компромис. Политиците трябва да измислят какъв вид да е този компромис.
На пръв поглед сега най-спорният въпрос е свързан с македонския език.
- Много хора наблягат на това в момента. Какво означава да подписваме документи на български и македонски, както предлагат? Можем да подпишем на английски. Не може един език да е създаден с правителствен декрет през 1944 г. и да бъде наложен от вестници и телевизия.
Смешно е например, когато Киро Глигоров употребява думата съюз и в последния момент я замества с думата алианс, макар че тя също не е "македонска". Аз по-трудно разбирам текста на една шопска песен, отколкото на една македонска песен. Въпросът е толкова политизиран, че явно някои кръгове от другата страна на границата се стремят да не се подпишат тези споразумения. Защото, когато се подпишат споразуменията и ние започнем да си гостуваме и да си говорим, нещата ще се променят. Сега те непрекъснато се дърпат.
Пет години по-късно смятате ли за оправдано това, че България първа призна Република Македония?
- Естествено е, че ние първи трябваше да признаем Република Македония. Ние сме толкова исторически свързани с това население отвъд границата, че за нас е за предпочитане да съществува една самостоятелна държава Република Македония. А не формирование, което да е в състава на някаква югославска федерация под сръбско управление или каквото и да е друго.
Трябва да има Република Македония и трябва да помагаме на тази република. По време на ембаргото например помощта дойде през България, макар че някои фактори в Скопие казаха, че това е станало случайно или поради търговски интереси. Освен това трябва да помагаме на Македония, защото за хората оттатък границата ние сме най-близките. Факт е, че ние с тях разговаряме без преводач.
Има ли нужда от намесата на външен посредник, след като досега двете страни не са постигнали решение?
- Намесата на външен посредник би усложнила нещата, тъй като това означава да се окаже натиск върху едната или другата страна. Най-добре е да се постараем сами да намерим общ език. Всъщност ние общия език го имаме.
Ако управляващите в Скопие се огледат, ще видят, че не става дума за заплаха, най-малко от страна на България.
Какви са в момента позициите на Македония на Балканите, има ли страната други потенциални партньори?
- Отношенията с Гърция са толкова изострени, че аз не виждам как една Република Македония ще си осигури свободно пристанище, каквото има Сърбия от 1913 г. Сърбите, от друга страна, не са се отказали от своята "Южна Сърбия", особено сега. Сърбите, които преживяха разпадането на югославизираната Велика Сърбия, сега преживяват своята национална катастрофа. И те сега са заети на запад в Босна, но не са се отказали от "Южна Сърбия" и няма да се откажат. В Скопие рано или късно ще усетят това.
Същевременно нас, българите, ни обвиняват в някакви санстефански миражи и това вестник "Нова Македония" го повтаря повече от 50 години, до втръсване.
В повечето случаи българските политици предпочитат да премълчават обвиненията.
- Петдесет години ние мълчахме - защо? Ами, защото напишем нещо ние, българските историци, вдигнат шум македонските вестници и ни издърпат ушите от външно министерство, а на външно министерство му дърпат ушите от Москва.
В Скопие някои имат надежда, че както навремето от Москва ни дърпаха ушите, сега ще се намери някоя друга велика сила, която да ни дърпа ушите. От Скопие ни заявяват - щом вие, историците, не се разбирате, тогава ще се разберем ние, политиците, и ще решим въпроса. Това вече не може да стане.
Такова отношение обаче означава, че явно във Вардарска Македония не се е променило нищо съществено. Факт е, че колеги от Република Македония, като идват у нас, се страхуват да разговарят на четири очи. А все водят някого със себе си, за да има свидетел. Това означава, че нещата не са чак толкова променени в политическо отношение в Република Македония за разлика от ситуацията в България. Ние вече като учени можем да изказваме свободно нашето мнение - нещо, което те все още не могат.
Каква е печелившата стратегия в тази ситуация?
- Трябва да бъдем много умни, много мъдри. Не бива емоционално да казваме - тези от другата страна на границата са българи чак до Охрид, те трябва да се осъзнаят национално. Да, но това можеш да го кажеш тук, в свободна България, не може да го кажеш оттатък. Трябва да бъдем търпеливи. Да не искаме невъзможното.
Вярвам, че в Република Македония ще има политически промени, рано или късно те ще се случат. Тогава ще дойдат на власт други хора, които вече признават, че ВМРО не е някаква организация, създадена от някакви си македонци, признават, че основателите на тази организация са или българи, или македонци с българско самосъзнание. Не можеш да кажеш на черното бяло. Аз се шегувам с тях и им казвам: президентът Стоянов по едната линия е от Родопите, по другата от Македония, главният ни прокурор е изцяло македонец, знаете ли още колко държавници и военни имаме македонци?
Всъщност в много случаи нещата не опират до лично осъзнаване, а до кариера и професия. Македонската нация за много от нейните защитници и пропагандатори е начин за правене на кариера. Това обаче си е тяхна работа.
Има ли нова велика сила (както СССР преди 1989 г.), която има интерес от запазване на статуквото на "неразрешените проблеми"?
- Те се надяват на това. Скопие наистина успя да изиграе добре картите си след Втората световна война. Когато ние мълчахме със запушена уста, те създадоха катедри по македонистика из цял свят, като плащаха двойно повече от тамошния стандарт. А ние в това време чакахме да се развалят съветско-югославските отношения. Казваха ни мълчете, и двете страни имате различия, но сте социалистически.
Така те създадоха катедри, направиха македонистката пропаганда толкова голяма, че успяха да разцепят и българската църква в САЩ. Те, въпреки че се пръкнаха вчера като държавица, имат огромен аванс пред нас - издават томове за македонската нация на няколко езика и правят непрекъснато конференции.
Удачно ли е прилагането на стратегия на изчакване в отношенията с Македония?
- Най-важното е, че не бива да скъсваме с тях. Като по-големите, като метрополия, трябва да имаме едно по-благородно отношение въпреки техните закачки.
Рано или късно те ще разберат, че спасението е в България.
Днес, в една обединена Европа, старият санстефански идеал е един исторически национален идеал, но след като границата падне, нещата ще се променят неминуемо.
Трябва свободно да се виждаме и учени, и политици, и търговци, и населението от двете страни. Така ще се премахне страшната последица от антибългарската пропаганда - българите идат, българите са на границата, това непрекъснато се внушава. Внушава се от тези, които управляват Скопие, защото им трябва един външен враг - България.
Това е извън разума на един здравомислещ човек - България не представлява опасност за Република Македония. Напротив, от наша страна са получавали само помощ.
Ние сме помагали и пак ще помагаме. Ние нямаме друг избор въпреки закачките от тяхна страна.
София и Скопие - в търсене на обща дипломатическа граматика
Лилия Филева
През март 1963 г. пленум на ЦК на БКП приема решение: "Отхвърляме искането за съществуване на македонско национално малцинство в България и "правото" на Югославия да се интересува от неговото положение."
Четири години по-късно, на 19 май 1967 г., председателят на ЦК на БКП Тодор Живков се среща с председателя на ЦК на Съюза на комунистите Кръсте Цървенковски. По време на разговорите Цървенковски настоява българският му колега публично да признае македонска република, нация и език. Тодор Живков отговаря: "Ние сме за формиране и укрепване на македонска нация на основата на демократични начала - всеки да се пише такъв, какъвто е... Огромна част смятат, че македонците са българи, а вие искате да им наредя да се чувстват македонци."
Дипломати припомнят, че по същото време София е поискала и съдействието на Москва за разрешаване на спорните теми с Македония. Без резултат.
Нова република - "нов" проблем.
Темата "Македония" стана особено актуална за българските политици, след като на 17 септември 1991 г. беше провъзгласена самостоятелна Република Македония. Докато обаче управляващи и депутати привидно повече размишляваха по въпроса, отколкото да действат, предприемчиви групировки оползотвориха близостта Скопие - София по време на югоембаргото. На скоро дори бившият шеф на българското разузнаване от този период Бриго Аспарухов призна, че югоембаргото е било нарушавано по време на правителството на Беров.
Европейският съюз прие благосклонно новата държава като "отговаряща наред със Словения на изискванията за самостоятелно развитие".
На 15 януари 1992 г. България първа призна републиката и подкрепи правото й на самоопределение под нейното конституционно име Република Македония, за разлика от международната общност (до момента 60 държави са признали Република Македония, но само 30 я приемат под това име, за останалите е Бивша югославска република Македония). Заедно с акта на признаване София подкрепи членството на Македония в Съвета на Европа и предложи преференциален търговски режим на Скопие.
При тези действия на управляващите в София западни политици неофициално заявяват, че са изненадани от "прибързаната реакция на България".
Пет години по-късно дипломати отбелязват, че при признаването на републиката България е трябвало да излезе и със специална декларация за отношенията си със Скопие. "Ако тогава бяхме формулирали ясно позициите си, сега нямаше да се чудим какво да правим", заяви дългогодишен кадър на външно министерство.
Филолози да заменят политиците.
В брошурата "Факти за Република Македония", издадена преди няколко месеца от Народната университетска библиотека в Скопие, по въпроса за езика пише: "На македонски език днес се говори в Република Македония и в съседните държави Албания, България, Гърция и СР Югославия, където живее македонско национално малцинство."
С решение на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) в манастира "Прохор Пчински" на 2 август 1944 г. се провъзгласява първата самостоятелна македонска държава и "за официален език се въвежда македонският народен език". Работата по "създаването на езика е възложена на специална комисия, която работи в периода 27 ноември - 2 декември 1945 г. До 1989 г. езиковият проблем между София и Скопие съществува в латентно състояние, след като на 22 юни 1971 г. политбюро приема решение No333 "За подписване на съвместни документи между България и СФРЮ":
Подписването на официални междуправителствени документи с централните органи на СФРЮ и в бъдеще да става на български и сърбохърватски, каквато е досегашната практика. В отделни случаи подписването на такива документи да се извършва и на други езици, признати за официални в СФРЮ, след преценка от българска страна, че предложението няма провокативен характер.
Подписването на съвместни документи с правителствата на отделните републики на СФРЮ може да става на езика на съответната република.
Документите от работен характер, ведомствено и технологично ниво, протоколи за събрания, заседания на смесени комисии и пр. могат да се подписват на езика на републиката, от която произхожда ръководството на делегацията.
Бивши членове на политбюро си спомнят, че след това решение почти без изключение делегациите на СФРЮ са ръководени от македонски представител, което съответно изисквало подписване на документите на македонски.
Според чл.7 на новата конституция на Македония от 1991 г. "в Република Македония официален език е македонският".
По всяка вероятност проблемът има ли или не македонски език щеше да си остане удобна тема за упражнение на историци и филолози, ако отношенията между България и Македония не зависеха от взаимните договори, които трябва да бъдат подписани на някакъв език.
След като София признава новата република през януари 1992 г., са подписани няколко междуправителствени документа, които са в сила и в момента:
В момента е спряла работата по съгласуване на повече от 20 двустранни договора в различни области. Според Скопие българската реакция се дължи на това, че София не иска да признае национално малцинство на своя територия, а не е във връзка с езика.
От българска страна са подготвени повече от десет възможни варианта за компромисно решение за езиците, на които да бъдат подписани междудържавните договори. Засега обаче македонските власти не приемат нито един от вариантите. Скопие отхвърля дори широко прилагания в дипломатическата практика вариант за подписване на международен език. Всъщност в македонската столица непрекъснато повтарят, че проблем няма, защото има прецедент - подписаната през 1993 г. на ниво премиери търговска спогодба, тогава от българска страна подписва Любен Беров.
Засега само основната опозиционна сила ВМРО-ДПМНЕ приема вариант, близък до едно от българските предложения - в документите да се уточни, че "се подписват на български и македонски език съгласно конституциите на България и Македония". Иначе управляващите в Скопие са зациклили около твърдението - най-старият славянски език е македонският и той е в основата на другите езици.
Колкото повече се бави разрешаването на проблема, толкова по-трудно става намирането на компромис. От една страна, според Люпчо Георгиевски, лидер на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ: "Езиковият спор се изостря от държавните медии в Скопие до такава степен, че се поставя като проблем на живот и смърт, толкова важен, че да замразим отношенията си с България за 100 години."
Същевременно в България политически формации и неправителствени организации са особено чувствителни към темата и трудно ще преглътнат какъвто и да е реверанс на София към Скопие, освен ако няма съществени отстъпки от другата страна. (Студентското дружество на ВМРО обяви за национално предателство подписването на договор между ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" и Скопския университет на македонски.)
Теория на българо-македонската дипломация.
През последните няколко години основната грижа на дипломатите е да умуват над въпроса как се подписват договори на език, който едната страна не признава.
Проблемът на новите управляващи в София обаче е да решат дали могат да си позволят да чакат промяна на политическото статукво в Македония и тогава да използват добрите връзки на СДС с основната опозиционна сила ВМРО-ДПМНЕ. Лидерът Георгиевски преди време сам заяви: "Ако спечелим изборите, ще подобрим отношенията с България, като главен приоритет ще са икономическите връзки."
Представители на втората по влияния опозиционна сила - Либерално-демократическата партия, също обявиха, че държат на сближаване между двете страни и взаимно отваряне в икономиките.
Въпреки че според видни македонски опозиционери "януари 1997 г. в България го чакаме през януари 1998 г. в Македония", повечето наблюдатели са скептични към възможността за провеждането на предсрочни избори.
Отлагането става невъзможно, след като и от Европейския съюз недвусмислено (макар и неофициално) заявиха, че двете страни не могат да разчитат на благосклонно отношение, ако не уредят проблемите помежду си. Същевременно в Скопие продължават да действат по формулата "основната заплаха за Македония задължително идва от България". А официозните издания не пропускат всеки повод да анонсират "поредна проява на българска злонамереност".
Президентът Киро Глигоров стигна дотам да размахва заканително пръст: "Опитите да бъдат прекръстени македонците на гърци, сърби или българи могат да доведат до военни действия. " С това изявление скандално започна и всъщност завърши визитата на македонския държавен глава в Полша. Колегата му Квашневски отказа да признае наименованието Република Македония и така се провали подписването на декларация за двустранно сътрудничество в областта на политиката, икономиката и културата.
Вариант No... В момента Скопие няма посланик в София. Назначаването на нов дипломатически представител се бави вече повече от 5 месеца, което според близкия до правителството вестник "Нова Македония" е поредно доказателство, че не всичко между двете страни върви гладко.
Последната атака на официоза обаче е свързана със съобщенията за изготвената от БАН национална доктрина. Според изданието зад описаната в печата доктрина се крият великобългарски сънища за териториални претенции към съседите, но този път в луксозна европейска опаковка. А напомнянията на българските лидери, че сме първата държава, признала Македония, се определят като хвалби, зад които се крие "недоброжелателно съседство".
При това поведение на Скопие е очевидно, че София не може да направи крачка към подобряване на двустранните отношения, без да има воля за това и от македонска страна.
Наблюдатели обясняват засилената антибългарска кампания с това, че международното внимание към Македония все повече намалява. Западен дипломат коментира: "Като няма с какво да привлича интерес, Глигоров си е харесал ролята на жертва на български претенции."
Дипломати от кариерата предлагат двете страни незабавно да започнат изпълнение на договореностите по двустранните документи, без те да бъдат подписвани, а само съгласувани и парафирани. Същевременно да започне работа по междудържавен договор за приятелство и сътрудничество.
В същото време от българска страна може до бъде изготвена и приета декларация на Народното събрание по същия начин, както беше приета декларация за българо-руските отношения. А подобен акт се налага, въпреки че по време на срещата на балканските лидери в Крит премиерът Костов заявил, че "проблемът с езика е съчинен и измислен", и допълнил, че правителството няма да приема специална декларация по този въпрос. Най-малкото защото казусът с Русия много прилича на проблема с Македония - и в двата случая става дума за особени исторически, икономически и културни връзки.
По време на срещата в Крит с македонския президент Киро Глигоров Костов отказал да коментира "езиковия въпрос" с аргумента, че това е тема от компетенциите на българския президент Петър Стоянов. Очевидно премиерът залага на твърдата ръка в политиката към Македония, точно така, както пробва с Русия. А на българския президент се налага да стегне външнополитическите си съветници, след като Костов прехвърли към него инициативата, поне що се отнася до езика.
При всички случаи обаче Скопие ще трябва най-сетне да смени външнополитическия костюм, дори и само за пред Европа.
Фондовете искат увеличение на капитала си по номинал
