България - Русия:
Войната на тезите
Станка Тошева
"Има ли криза в българо-руските отношения" - темата на състоялата се през седмицата конференция, организирана от асоциацията "България - Русия", не беше важно само заради актуалността си събитие. За първи път едно гражданско сдружение даде възможност на експерти и на представители на двете държавни администрации да обосноват публично основните тези, които формират политиката на двете страни и да дискутират най-спорното в тях. Нещо много полезно в контекста на предстоящото заседание на междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество и посещението на президента Петър Стоянов в Москва през декември. Всяко изчистване на дебата би било добре дошло и в двете столици. Защото макар сега в официалните си изказвания политиците да подчертават, че няма криза в отношенията между Москва и София, тезите им остават поляризирани. И ако не настъпи сближаване, съдържанието, а дори и формата на политическите декларации коренно ще се променят. Новото след тази седмица е, че в българо-руските отношения може да се въведе стилът на откритото общуване. По-малко агенти и лобисти, с всичките противоречия и спорове, но открито изложени пред другия.
Русия вече не е империя, а и светът се е променил.
Според декларацията, приета с единодушно мнозинство от парламента на 24 октомври, за България отношенията с Русия са "приятелски, равноправни и взаимноизгодни". Този документ много прилича на онази декларация за НАТО, с която дълго време маскирахме липсата на каквото и да било движение от българска страна по въпроса, но все пак е ясен сигнал към Москва. Защото поради липса на по-актуална стратегическа позиция българската администрация засега е принудена да тръгва само от една отправна точка - договорът за приятелски отношения и сътрудничество, подписани от Желев и Елцин на 4 август 1992 г. Но оттогава в Русия и в България динамиката на процесите е с различно темпо и страните с пълно право претендират, че не са същите.
Заради вълната от демократизация Русия се е редуцирала до регионална суперсила, която може да бъде изиграна и дори ощетена от станали вече равностойни на нея партньори. Въпреки това Русия има свои приоритети и жизненоважни интереси, отстоявани в "близката чужбина", и непосредствено след тях - на Балканите. От уроците на Средна Азия знаем, че това съвсем не гарантира сигурността на балканските страни.
Според руснаците Балканите са доминирани от ново руско-турско съперничество. Паралелът между XIX и XXI век, между Балканите и Закавказието очертава и стратегията на Русия. Според руските участници в дискусията досегашната политика на Русия на Балканите е бездарна, най-вече защото отслабила позицията на Русия в Сърбия и Черна гора. България още не е достатъчно приоритетна, но е възможен потенциален съюзник. Турция е може би не само регионален съперник, но в дългосрочна перспектива потенциален враг.
Частната теза на Андраник Мигранян, член на съвета към президента на Руската федерация, лансирана най-вече за сондиране на почвата в София, е следната: Русия е останала излъганата страна в процесите на демократизация. Не само западните партньори не са удържали обещанията си, но и руските дипломати са допуснали трагични грешки, особено по отношение на Югославия от министъра на външните работи Козирев. Сега обаче Русия е преоценила тази своя пагубна политика и повече няма да прави никакви отстъпки.
В какво няма да отстъпва Москва според руските експерти? Най-вече от статуквото, в което са приятелски настроените Сърбия и Гърция (за нея НАТО не пречи) - техните интереси автоматично стават и руски приоритети. В балканската политика на Русия България има междинно положение - едва ли ще може да се отчужди политически, защото икономически е достатъчно силно обвързана и дори зависима. Заплахите присъстваха като неизменна част от позицията на руските участници в дебата. Обобщени, изглеждат така: нито НАТО, нито Европейският съюз са непосредствено бъдеще за България. Няма как да се превърнем в Холандия и да решим социалните си и икономически проблеми. Напразно гоним вятъра и само ще трябва да плащаме висока цената за опитите си да се приобщим. Освен това винаги можем да попаднем в положението на жертва като Кипър.
Досега Москва не е формулирала по-смислено обяснение на острата си реакция към българския стремеж към НАТО от това, че пактът изгражда нови разделителни граници в Европа, а България само заменя един покровител с друг. Затова и съвсем не бяха случайни въпросите на гостуващите експерти: "А колко ви плащат да лобирате за НАТО?"
За да подчертае колко твърда е руската позиция, Мигранян определи декларацията на българския парламент като "колосално разочарование" и предложи да се обсъдят антируската медийна кампания и трудностите, създавани от българската страна, за работата на руските официални представители в София. (От същото се оплака и депутатът от БСП Иван Генов, но това само сконфузи посланик Керестеджиянц и другите представители на руското посолство.)
Каталогът на руските неволи включва: отношението към руските паметници, неучастие на български официални представители във "всички" чествания на 120-годишнината от Освобождението на България, изключването на руски представител от срещата на военните министри в София, спирането на ОРТ и най-вече антируската истерия в българските медии. В същото време, може би поради недостатъчна или недостоверна информация, не беше коментирана прецизно позицията на българското правителство по ракетите СС-20. Като допълнителен нюанс в регистъра от потенциални заплахи прозвуча обещанието на Мигранян да информира руското общество за настъпващата, разбира се, по вина на българската страна, криза в отношенията между България и Русия: "Ще споделя в Русия, че ситуацията в българо-руските отношения не е толкова безоблачна, както се представя тук. Политиката на Русия към България може да стане много твърда и много прагматична. Щом ще диктуват пазарните отношения - моля."
Официалната позиция, в случая застъпена от първия зам.-председател на руската Дума Владимир Рижков, по повечето въпроси, дори за желанието на България да бъде приета в НАТО, е доста по-умерена, но той представлява само част от депутатството. В нова Русия реалният decission maker е екипът на държавния глава Борис Елцин и тъкмо неговите експерти в частни разговори охарактеризираха Рижков като "твърде млад".
На българската позиция.
"Да се разграничи миналото от настоящето и бизнеса от политиката", която сегашното правителство застъпва, без недомлъвки руският отговор противопоставя безпардонната формулировка "доброто за "Газпром" е добро за Русия". Изглежда, точно в този момент започва играта. Ако България е така добра и не предприеме стъпки, ерозиращи статуквото на Балканите, ще стане възможно да се обсъждат мерки, регулиращи бизнеса й с Русия, които ще доведат до изравняване на търговското салдо. Вероятно защото декларацията на българския парламент отделя политиката от икономиката, тя се е оказала разочарование за Русия. България поиска от руските дипломати да черпят вода от извора, и намекна, че въпреки радикалните промени и в двете страни хората, които се идентифицират с руския интерес у нас, са едни и същи. Но вече не толкова ефективни.
Няма политик, няма и бизнесмен, който да може да запълни вакуума, останал след Луканов. Затова според София темата посредници не подлежи на преразглеждане. От българска гледна точка бизнесът, особено с руския газ, трябва да е чист, в смисъл без потенциални външнополитически лобисти. Без значение дали ще бъдат от средите на бизнеса, между депутатите или от дружествата за приятелство.
Подобно поведение изнервя руските събеседници не заради друго, а защото разрушава статуквото - освобождава външната политика от вътрешно лобиране, с което Русия трудно се разделя.
Парадоксът е, че руската страна предпочита неофициалното, паралелно договаряне - и в търговията и във външната политика. Именно при такова договаряне Горбачов се е оказал измамен и целият процес на демократизация е минал "на вересия", в очакване на икономическа компенсация. Днес Русия се оказва слабата страна, която не може да принуди партньорите си от 1990 г. да изпълнят официално и неофициално поети ангажименти.
Мигранян освежава словото си с шеги като тази - Русия не е имперска сила не защото не иска, а защото няма ресурси за това... Което е вярно и не съвсем. Дори и като регионална сила Москва все още се чувства достатъчно самоуверена, за да не се притеснява от формата на българо-руските отношения. Отговорите на въпроса доколко ще съхрани ненакърнени сегашните си позиции формират високите маржове в цената на самостоятелната и независима политика на България. Но остава едно пълзящо съмнение, че черновият вариант както на въпросите, така и на техните отговори се пише във Washington D.C.
Коментар
Сезонът на татарчетата
Двубоят между вътрешния министър Богомил Бонев и главния прокурор Иван Татарчев се трансформира в многобой. Компроматната война между двамата смъртни врагове постепенно парализира взаимодействието на подопечните им структури. Конфликтът се пренася като раково образувание от висшето ръководство надолу по йерархичната стълбица. Ударите под пояса все по-често се нанасят не само на регионално, но и на национално ниво.
В скандалите между вътрешното ведомство и държавните обвинители вече се забъркват действащи лица от всякакъв ранг. Секретари на МВР, ръководители на национални служби, регионални директори, редови оперативни работници поетапно се хващат за гушите с прокурори от Главна прокуратура, техни подчинени от окръжните и районните подразделения. Крайният победител в тази битка трудно може да се прогнозира - докато едната страна държи оперативните органи, другата стиска папки с документи от предварителни проверки, надлежно трупани през последните 7 години. Тези папки могат да изскочат от прашните чекмеджета във всеки един момент.
Целенасоченото подклаждане на този конфликт ще има крайно отрицателен ефект независимо какъв е изходът от него. Личностният сблъсък между Бонев и Татарчев рано или късно ще свърши. Тлеещата вражда, раздухана от него, обаче трудно ще бъде угасена. Независимо дали прокуратурата ще се озове под опеката на изпълнителната, или ще остане в независимата съдебна власт, взаимоотношенията й с правоохранителните органи ще бъдат, меко казано, ненормални. Без да е ясно кой какво ще успее да спечели от този конфликт, отсега е ясно кой ще загуби - правораздаването.
Криза в българо-руските отношения?
Иван Кръстев
Когато не знаеш накъде отиваш, винаги ще стигнеш там, закъдето си тръгнал Алиса.
В средата на 80-те години, във време, в което студената война е отстъпила място на политиката на "горещ мир", патриархът на поствоенната съветска външна политика Андрей Громико кани на конфиденциален разговор свой западноевропейски колега. В края на разговора Громико въвежда госта в една от своите тайни. Тайната представлява малка стая, прилепена до огромния кабинет на съветския външен министър. В стаята има само два предмета - един удобен стол и една голяма карта на света. Громико всеки ден прекарвал поне по половин час в малката стая, загледан в голямата карта. Тази история или легенда е описана в една от геo- политическите студии на Збигнев Бжежински и целта й е да покаже не толкова имперския нагон на съветската държава, колкото да опровергае тезата за идеологическия характер на съветската външна политика. В представата на Бжежински геополитическите визии, а не идеологическите доктрини оформят политиката на великите сили. Метафората с карта е и естествено въведение в анализа на българо-руските отношения в годините след 1991. Защото въпросът как ще изглежда политиката на Русия по отношение на България е и въпрос за това каква е геополитическата визия на постсъветска Москва.
Днес, 10 години след като Громико е напуснал геополитическата стая с голямата карта и удобния стол, а европейски министри не са канени в тайната стая на Примаков, анализът на българо-руските отношения страда от свръхпсихологизация и свръхметафоризация. През последните години разговорът между България и Русия напомня на психоаналитична дискусия - ключовите думи са комплекси, чувствителност, унижение.
В края на ХVIII век императори и дипломати са вярвали, че да познаваш географията на една страна значи да познаваш нейната външна политика. В годините на студената война познаването на идеологията на един режим, а не географията на страната, се превърна в ключ към познаването на външната политика. В края на нашия век Хънтингтън в широко дебатираната си статия, а след това и книга за сблъсъка на цивилизациите се опитва да ни убеди, че познаването на историята/културата/цивилизацията/ на една страна е достатъчно за познаване на нейната външна политика. А новите глобалисти са убедени, че познаването на търговския баланс на една страна е ключът към нейната външна политика. Споменавам всички тези съперничещи си парадигми на мислене на международните отношения, защото основната теза, която ще се опитам да защитя в моята статия, е, че кризата в българо-руските отношения е в голяма степен резултат от непознаване на интересите, приоритетите, механизма на вземане на решения, както и вътрешнополитическите ограничения, които определят съответно и новата българска и новата руска външна политика. България и Русия са влезли в спиралата на превратно тълкуване на изпращаните послания. Увлечени в дипломатически покер, и двете страни все повече губят представата за това какво искат да спечелят и какво са готови да отстъпят. Проектът за газопровод под Черно море, от една страна, както и посещението на Костов в Украйна, от друга, са илюстрация на политиката на "блъф без граници". Газопроводът под Черно море е точно толкова реална перспектива пред Русия, колкото е реално Украйна да заеме мястото на Москва в българската енергетика.
Видимото напрежение в отношенията между двете страни не е резултат от несъвместимостта на националните интереси на България и Русия, а от кризата на обществата и елитите да очертаят рамките на своите отношения. И географията, и историята (културата), и идеологията, и търговският баланс не предполагат перманентна криза и противостоене между България и Русия. Следователно двете страни неправилно са разчели географията, историята, идеологията и търговския баланс на "другия". По един парадоксален начин България е жертва на прекаления си интерес към Русия, а Русия - на липсата на концентриран интерес по отношение на България.
Основните ми тези са: (1) Че "Кризата" в отношенията между двете страни принципно се различава от кризата от края на ХIХ век и затова простите аналогии могат да се окажат подвеждащи. (2) Че напреженията в отношенията България - Русия са следствие от политиката на неяснота, която характеризира европейската сигурност след края на студената война, и че само проясняването на параметрите на европейската сигурност в дългосрочна перспектива може да гарантира предсказуеми отношения между България и Русия. В този смисъл желанието на България да стане част от Северноатлантическия договор е желание за нормализиране на отношенията с Русия. (3) Че съществен елемент в напреженията между България и Русия е структурата на вземане на външнополитически решения, установила се в София и Москва. В България доминират политическите партии и съответно общественото мнение. В Русия ключова е ролята на големите финансово-промишлени групировки и техните лобита. (4) Че отношенията между България и Русия ще бъдат важен тест за това доколко политиката на сфери на влияние или дори сфери на господство е минало или бъдеще на Европа.
Границите на аналогията.
При анализа на "кризата" в българо-руските отношения, разразила се като сблъсък на "Газпром" и българското обществено мнение, две обстоятелства правят силно впечатление. Първото е, че въпреки икономическия характер на дискутираните проблеми обясненията на конфликтите проектираха действията и на българската, и на руската страна като неделима част от обща стратегия и затова, когато кажем "Газпром", разбирахме Русия, а когато кажем български вестник, разбирахме България. И второ, че голяма част от българското обществено мнение гледаше на кризата като на своеобразно преиграване на българо-руската криза от края на миналия век. Възхитителната книга на Симеон Радев "Строители на съвременна България" се превърна в контекст, в който българското обществено мнение разглеждаше и "газовата война", и приключенско-шпионските сюжети, които заляха пресата.
В действителност кризата, която днес наблюдаваме, принципно се различава от кризата от края на миналия век и затова политиката на аналогии може да се окаже подвеждаща и опасна. На пръв поглед и тогава, както и сега, проблемът, пред който се изправя България, е да прави ли политика с Русия, което значи да й се противопоставя, когато интересите им не съвпадат, или да дефинира българския национален интерес чрез руския. В крайната си форма русофилската позиция означава, че всичко, което е в интерес на Русия, е и в интерес на България. А русофобската позиция определя Русия като основна заплаха за националния ни суверенитет.
В края на миналия век съсредоточията, в които се сблъскват интересите на руската политика и на новия български елит, са князът - суверенитетът и пътят на железниците - икономическата независимост. В края на ХХ век проблемите са също два - НАТО и газопроводите през България. Приликата в детайлите до голяма степен скрива различието в основните параметри на двете ситуации. Драматичната разлика е в това, че в края на ХIХ век България е в центъра на руския стратегически интерес, а в края на ХХ век България и Балканите като цяло са в периферията на руския интерес. В края на ХIХ век политиката на Русия по отношение на България е гръбнакът на европейската стратегия на Москва, в края на ХХ век успехът или провалът на Русия да се върне в Европа като поне три-четвърти велика сила ще даде рамката на българо-руските отношения. В книгата си "Царска Русия и балканският национализъм" Чарлз Джелавич пише: "В десетилетието след Берлинския конгрес руската политика в Европа се определяше от три съображения - да избегне дипломатическа изолация, да гарантира сигурността на проливите и да запази руските позиции в България, единственото й завоевание от руско-турската война. " Днес едва ли има изследовател, който би поставил запазването на руското влияние в България между трите приоритета на външната политика на Москва. Именно стратегическото безразличие е и един от рисковите фактори в българо-руските отношения. В края на миналия век България има стратегическо значение за империята не само като преден фронт по отношение на проливите, но и като център за привличане на славяните от територията на отоманската империя на практика. Днес проливите са загубили съдбовното си значение, а панславизмът като основа на външната политика на Русия е единствено в представите на маргинални политически кръгове. В този смисъл отсъствието на стратегически интерес и затварянето на Русия в собствените й проблеми създават опасност случайни фактори да определят политиката по отношение на България. София отсъства като политически проблем в руската преса. В момента няма сериозно изследване на руски език, което да се занимава специално с българската политика на Русия. Всички тези фактори определят обстоятелството, че случайни фактори могат да формират руската политика по отношение на България. Изявлението на президента Елцин през 1995 г., че България може да се присъедини към ОНД, е пряк резултат от липсата на интерес и липсата на информация за обществената атмосфера и политическата реалност в България. В този план можем да твърдим, че в края на ХIХ век имперска Русия не е можела да си позволи случайна или видимо безотговорна политика по отношение на България, а в края на ХХ век България е заплашена не толкова от имперските амбиции, колкото от имперското объркване на Русия. Разглеждането на България като Беларус на външната империя става предпоставка за появата на определени антируски настроения и стратегии сред българския елит. България на практика не е променила доверителното си отношение към Русия, но няма да позволи да я разглеждат като "близка чужбина".
В очакване на НАТО.
Разширяването на НАТО е другият важен контекст, в който се развиват българо-руските отношения. Анализът на руската съпротива срещу разширението на НАТО е отделна тема, но ако се абстрахираме от чисто пропагандните аспекти, две са главните съображения на Русия. Първо, според руската външна политика разширяването на НАТО на изток налага американската хегемония в Европа и на практика изолира Русия от европейската политика и второ, разширяването на пакта въпреки несъгласието на Москва представлява формалното отнемане на Русия на статута на велика сила. По необходимост геополитическата стратегия на Русия се оказва реактивна по своя характер.
САЩ от своя страна също не са очертали новото си виждане за света и за запазване на европейската сигурност. Поне четири са водещите американски парадигми за новата роля на САЩ. Първата предстaвлява форма на класическия американски изолационизъм и може да се сведе до призива "Америка, върни се вкъщи". Втората предлага еднополюсов свят и хегемонна роля на САЩ като гарант за сигурността. Третата група са идеал-политици като Талбот, които виждат мисията на Америка в разпространяването на демокрацията и човешките права и са убедени, че демократизацията е гарант срещу нова несигурност. Четвъртата група са привържениците на избирателния ангажимент като Ричърд Хас, които не вярват, че Америка има ресурс за хегемонна политика, и предлагат избирателен ангажимент и ad hoc коалиции. Никоя от тези доктрини не е получила статута на официална политика. В зависимост от това коя от тези тенденции ще доминира разширяването на НАТО ще има различен смисъл както за Европа, така и за българо-руските отношения.
Мадридският парадокс, който в голяма степен влияе на политиката на подозрителност между България и Русия, се определя от обстоятелството, че след срещата в Мадрид всеки чу това, което искаше да чуе. Москва изтълкува Мадрид не като начало, а като край на разширяването на Северноатлантическия договор, а София видя в решенията от Мадрид доказателство за политиката на отворени врати на НАТО. Рискът е в това, че в стремежа си да засвидетелства "включващия" характер на разширяването Западът е особено чувствителен към всяка антируска риторика в позицията на страните кандидати, а от друга страна, страните, останали извън първата вълна на разширяването, виждат в антируската риторика гаранция срещу нова Ялта. На практика след срещата в Мадрид Москва е изкушена to overact (да оказва натиск), а София и Букурещ to overreact (да преиграват). Русия е склонна да интерпретира страните, останали извън разширяването, като своя сфера на влияние, а страните от "сивата зона" засилват суверенната си чувствителност. На практика именно следмадридската политика на Балканите ще определи и параметрите на мадридския компромис. Но кризата на неяснотата поражда ситуация, в която Русия прилича на велика сила, която е изгубила империята, а не е намерила ролята си. А България прилича на страна, която е открила суверенитета и гордостта си, но още търси интереса си.
Морковът и газовата тояга.
Определянето на българо-руските отношения като "криза", макар и в кавички, е възможно, защото и двете страни се провалят в опита си да влияят върху правенето съответно на руската политика по отношение на България и българската политика по отношение на Москва. И това не е случайно. И София, и Москва мислят външнополитическия механизъм на "другия" за аналогичен със своя. Българският външнополитически елит вярва, че кризата трябва да се решава на държавно-политическо ниво (министри, депутати), а Москва превръща своята политика в търсене на "българския "Газпром" и "българската "Онексим банк", които могат да прокарат руската позиция.
Неяснотата и неадекватните стратегии пораждат ситуация, при която правителството на България страда от липсата на реален партньор в Москва, а руският интерес става заложник на българските си клиенти (така наречените посредници). Ако това положение се запази, кризата в българо-руските отношения непрекъснато ще се задълбочава. На практика българското правителство не може да намери алтернативен газ, а "Газпром" не може да наложи алтернативно правителство. При посещението на президента Стоянов в Русия на 17 декември ще се установи новата политика между България и Русия или България ще търси нова политика по отношение на Русия.
Това е оригиналният текст на моята лекция за кризата в българо-руските отношения такава, каквато я написах и предложих на вестник "Капитал". Неприятно бях изненадан, когато видях "вариант" на моите думи, публикуван в "Стандарт". И тъй като не приемам публикувания текст в "Стандарт" за свой, благодаря на "Капитал", че решиха да публикуват оригиналния текст.
Доган планира да асимилира БББ
Вероятно новото агрегатно състояние на БББ щеше да си остане краткотрайна новина, ако на двата конгреса не се бяха появили различни представители на ОНС - във Варна Кемал Еюп и в София Арлин Антонов.
Разнородни слухове обходиха редиците на ОНС в понеделник - Еюп и Антонов са проявили самоволие, Еюп е бил изпратен от Доган, а Антонов отишъл на своя глава, и двамата са се включили в БББ-форумите с благословията на Сокола. Особено разпространена беше и версията, че за ОНС е дошло време разделно и в обединението са се структурирали две крила - на Луджев и Каракачанов, от една страна, и на Доган, от друга. Това твърдение обаче е трудно доказуемо предвид латентния конфликт между Каракачанов и Луджев и особеностите на положението на Арлин Антонов в групата като независим депутат.
Във вторник политическият съвет на ОНС обсъди две основни точки: първата - процесите в БББ, и втората - предстоящото подписване на коалиционно споразумение между партньорите вътре в обединението. Официалната, но повече формална позиция е: ОНС ще изчака бизнесблокът да изясни легитимността на своите лидери. Едва след това ще започнат разговорите с блока като с партньори. Иначе политическият съвет ще предложи социаллиберална алтернатива на управлението. Заедно с БББ формацията ще заеме място в центъра на политическия спектър. Или поне такъв е замисълът на ОНС-лидерите и най-вече на Доган. Самият той заяви, че не очаква това решение да породи сътресения в коалицията ОНС, въпреки че е възможно някои лидери в обединението да подложат на дискусия предприеманата центристка политика.
Лидерът на Зелената партия Каракачанов от своя страна заяви, че е време някои хора да напуснат политическата сцена "на ползу роду", имайки предвид Жорж Ганчев. А точно на организирания от Ганчев конгрес неясно как се озова човекът на Доган Кемал Еюп. Всъщност в отношенията между Зелената партия и ДПС вече има ясно доловимо напрежение. Организацията на ДПС в Хасково обяви, че напуска ОНС. Преди месец хасковското ДПС предупреди, че ще напусне, ако Валентин Симов от Зелената партия не преотстъпи депутатското място на Мустафа Зейнал. Симов влезе на мястото на Юджел Атилла, който по свое желание напусна парламента.
"Ако ДПС продължава да оказва натиск върху нашия депутат от Хасково Валентин Симов, не е изключено той да премине към новата ПГ на БББ, оглавявана от Арлин Антонов", заяви човек от Зелената партия.
Ролята на самия Арлин Антонов също не е за подценяване. Той стана депутат в листите на ОНС, след като замрази членството си в БББ поради търкания с Жорж. Като заместник на председателя Христо Иванов и шеф на замисляната парламентарна група Антонов става основната фигура в новата формация. След отварянето на досиетата и досегашните баталии с Жорж за Христо Иванов е по-добре за известно време да остави политическите и парламентарните задължения на друг.
"Възнамерявам да поканя Жорж и депутатите, които бяха на конгреса във Варна, да се включат в парламентарната група", това заяви зам.-председателят на БББ Арлин Антонов. Няма да напусна ОНС обаче, докато не се убедя, че е възможна реставрация на БББ-групата, допълни той.
Запознат с вътрешните порядки в обединението обаче твърди, че истинският план на Доган ще стане ясен през следващите две-три седмици - "със сигурност обаче Ахмед винаги си оставя поне два-три спасителни варианта".
Конституционен шамар за СДС
Управляващите: "Моля, запазете спокойствие!"
Алексей Лазаров
"Ами сега, ако в БНТ влезе Иван Токаджиев (предишният генерален директор на БНТ), как да се обърна към него - с "г-н директоре" ли", чудеше се служител в държавната телевизия малко след като беше оповестено решението на КС за отмяната на избора на генералните директори на БНТ и БНР.
Ситуацията, в която бяха поставени управляващите, може да се опише изцяло с шахматните термини шах, ендшпил и цайтнот. Шах - защото положението заплашва да развали играта на управляващите с медиите. Ендшпил - защото наближава краят на играта, и цайтнот - защото задачата трябва да се реши за малко повече от две седмици.
Единодушното решение на конституционните съдии, с което се обявяваше за противоконституционен изборът на Стефан Димитров, изненада повечето от сините политици. Въпреки че то беше до голяма степен предизвестено, по-голямата част от овластените да се занимават с медиите сини функционери отказваха да мислят "какво ще правят, ако... " . В първите часове след края на заседанието на съдиите повечето от тях отказваха коментар, очевидно защото не знаеха какво ще се прави оттук нататък.
Сигурно засега е едно - за добро или за лошо решението на КС ще катализира процесите около приемането на нов медиен закон.
"Решението на КС не е страшно", посмя да се изкаже председателят на комисията по културата и медиите Стоян Райчевски. "Не можеш да отиваш на фронта и да очакваш нищо да не те удари по главата. В демокрацията е така - не може да се взимат единствено правилни решения. Това да не ви е комунизмът - ЦК решава и всички знаят, че това е правилно", допълни бургаският краевед. Управляващите съзнавали "двойствения характер на основанията", с които е било взето отмененото решение, твърди Райчевски. Според него в най-скоро време ще бъдат взети нови решения, които този път щели да бъдат съобразени с конституцията. "Няма да оставим правен вакуум", зарече се депутатът.
"Трябва да се запази спокойствие. В най-скоро време ще вземем цивилизовано решение", коментира председателката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова. Тя заяви, че не може да се каже дали избраните евентуално вече легитимно шефове на БНТ и БНР ще бъдат отново Стефан Димитров и Лили Попова. "Това зависи от решението на Конституционния съд", обясни Михайлова. Според нея, ако съдиите са решили, че друг орган трябва да избира генералните директори на двете медии, вече не може да се предвиди какви ще бъдат неговите решения.
Управляващите имат 18 дни, за да решат какво да предприемат. Решението на Конституционния съд влиза в сила три дни след публикуването му в Държавен вестник, а законовият срок за това е 15 дни. За сините медийни стратези часовникът започна да цъка в четвъртък по обед, което означава, че още преди края на месеца трябва да има разрешение на проблема. Засега е сигурно, че двамата генерални директори са били легитимни досега и през следващите дни от осемнайсетдневния срок. Всички заповеди и разпореждания, които те са вземали през няколкото месеца, предшестващи решението на КС, продължават да са в сила. Това обаче не попречи на бившия шеф на рекламата в БНТ Руслан Райчев още в четвъртък да заведе дело в Софийския градски съд, с което претендира, че е освободен неправомерно от работа от нелегитимен генерален директор. Същия ход направи и бившият програмен шеф на телевизията Ани Илинчева.
Няколко часа след като Конституционният съд взе решението си, сините медийни експерти се поокопитиха и започнаха да градят възможни планове за реакция. Първо изникна вариантът за две седмици да се приеме нов закон за радиото и телевизията, който да отмени "Гордостта на Клара". "Приемали сме бюджет за десет дни, защо да не приемем и закон за 18", заяви шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова. Този план навежда към приемане, макар и с изменения, на медийния законопроект, внесен от председателя на комисията по културата и медиите Стоян Райчевски. Преди няколко месеца генералният директор на БНТ Стефан Димитров беше изпратил същия проект (той е изготвен от експерти на държавната телевизия) до премиера Костов. "Проектът, струва ми се, би бил полезен и в случай че при едно определено решение на Конституционния съд се наложи спешно разглеждане на нов закон за радиото и телевизията", написа тогава тв-шефът в придружителното писмо към законопроекта. "Определеното решение" беше взето, пък и от чисто техническа гледна точка вариантът, внесен от Райчевски, е далеч по-кратък от останалите законопроекти. При всички положения сигурно е, че припряното приемане на закона едва ли ще роди нещо друго освен средство за закърпване на положението. Вероятно поради тези причини миналата седмица започна да се спряга друг вариант за реакция. Приема се кратък закон от два члена. С него се отменя сега действащият Закон за радио и телевизия и се възстановява Временният статут, който вече дава право на парламента да избира генералните директори на БНТ и БНР. Слабото място на този план е, че опозицията отново може да сезира Конституционния съд, този път за несъответствието на Временния статут с основния ни закон. Червените медийни стратези се надяват на евентуален успех в светлината на миналогодишните решения на КС за свободата на словото. В дело No1 от 1996 г. например се казва, че "създаването на националните електронни медии като самостоятелни и независими институции изисква образуването на съответните управителни и надзорни тела по начин, който обезпечава прегради срещу въздействието на държавни органи, политически фактори или друг частен интерес". В същото решение на тълкувателите на основния ни закон категорично е заявено, че "единствено допустимите средства за пряка намеса в дейността на средствата за масова информация са мерките по чл.40, ал.2 от конституцията, които са от компетентността на органите на съдебната власт".
Третият вариант за излизане от кризата с медиите е да се ремонтира сега действащият закон за радиото и телевизията. Макар и най-бърз, този вариант е политически неизгоден за управляващите. При дебатите около смяната на медийните шефове през юли депутатите от БСП предложиха вариант за изменение на "Гордостта на Клара", който дава възможност да се извърши кадровата рокада без конституционен риск. Сините народни представители тогава отхвърлиха този ход с аргумента, че е необходим изцяло нов закон за електронните медии. Малко по-късно свои предложения за промяна във все още действащия закон за радио и телевизия внесе и бизнесдепутатът Агафонов. Ако управляващите решат сега да действат по този вариант, ще натрупат допълнителни политически минуси, признавайки, че са безпомощни сами да измислят вариант за изход от деликатната ситуация. Празните ходове на СДС в областта на медийното законодателство са довели дотам, че измежду няколкото варианта управляващите трябва да решат кой е най-малко лошият.
Интригата около медийните шефове се завърза на 10 юли тази година, когато СДС реши, изненадващо за мнозина, да смени генералните директори на БНТ и БНР. Мотивите тогава бяха, че в държавните радио и телевизия цари организационен и финансов хаос. За доказателства бяха приведени фактите от ревизия в БНТ, помогнала да се свалят двама поредни генерални директори - Хачо Бояджиев и Иван Гранитски. Стефан Димитров и Лили Попова бяха назначени с мисията да сложат нещата в двете медии в ред. "Само част от проблемите са решени", твърди сега председателят на комисията по културата и медиите Стоян Райчевски. Според него причината за това да не са решени всички проблеми е липсата на закон. Сегашната криза, смята бургаският етнолог, показва за пореден път, че е необходим отделен закон за БНТ и БНР, а не за всички електронни медии заедно.
От лятото насам почти всички ръководни фактори в СДС обещават, че до края на годината ще бъде приет медиен закон, който ще сложи в ред бакиите в националните радио и телевизия и ще нормализира медийната ситуация като цяло.
Дотогава остава малко повече от месец и половина.
Доган си осигури старините за сметка на избирателите
Депутатът от ОДС и председател на Инициативния съвет за обновление на ДПС Гюнер Тахир пред в."Капитал"
Кое е истинското ДПС в момента - това в ОНС или фракцията в ОДС?
- Онова ДПС, което искаме да обновим, т.е. ДПС като политическа формация, си е едно - целта на инициативния съвет е да направим всичко възможно, без да създаваме друга формация, да обновим ДПС отвътре, спазвайки настоящия устав на движението и неговите правила. Имаме, разбира се, и нашите виждания за промени в устава, за нова програма на партията, но тях може да ги приеме само един национален форум.
Как преценявате подкрепата за тази обновителна тенденция?
- За тези няколко месеца, откакто се създаде инициативният съвет, вече имаме подкрепата на една трета от членовете на ДПС. Това значи и на същата част от избирателите, ако говорим за пропорции. Времето така или иначе работи в полза на идеята на инициативния съвет. Проведени са много от общинските конференции. Вече отчитаме, че имаме наши структури в 16 региона, членска маса от около 5300 души, четирима общински кметове са при нас, седем от членовете на Централния съвет, цели окръжни съвети се присъединиха към инициативния съвет. При нас са мнозина от регионалните основатели на ДПС от 1990 г., хората, които се обезвериха през годините, когато ДПС не можа да направи онова, което обеща за своите избиратели. Подкрепят ни личности, които не бяха доволни от много от решенията на централното ръководство, от политиката, която то водеше. Основното, което трябва да направим, е отново да обединим тези хора, да върнем в ДПС и онези, които се бяха отчаяли, и другите, които се бяха отрекли.
Освен тези активисти при нас са и десетки кметове на населени места, много общински съветници от всички региони. Задачата ни е до местните избори да внесем прелом в нашата организация. Това не трябва да става с преврат, първо, защото това води до сериозно разцепление, и второ, самите хора по места не могат да усетят и да разберат в крайна сметка в името на какво се прави това - дали е борба за лидерство или борба на различни тенденции, на различно мислене. Затова правим всичко възможно тази промяна да стане отдолу нагоре, защото в противен случай няма да има ефект. Тъкмо този нов стил на партийна работа в ДПС според мен е най-демократичният, защото при нас няма някакво единоначалие, няма някакъв авторитаризъм или налагане на мнение и решение отгоре. Практиката на ДПС от създаването му като формация показва, че спадът на избиратели, който е доста очеваден през последните години, идва оттам, че централата не се съобразяваше с местните проблеми, с местните решения. Нежеланието да се даде възможност за изява на местния актив съответно водеше до негативен резултат за самата партия. Смятам, че ще преодолеем това.
Ситуацията около изваждането на някои досиета даде ли коз в ръцете ви?
- Когато се поставяше началото на инициативния съвет, не сме мислили за един или друг коз и по принцип не искаме да ползваме такива конюнктурни, моментни възможности, защото в крайна сметка не това ще бъде определящо. Залагаме на принципа и смятаме, че колкото по-рано голямата част от членовете на ДПС разберат, че водената от централата на ДПС политика - онова, което правят лидерите като политика, отсъствието на личен и политически морал, е гибелна за самата организация, толкова по-добре.
Как става така обаче, че Доган пак е преизбран, а и остава сред популярните български политици?
- Грешно е мнението, че Доган е умен политик. Според мен може да е вярно, че е популярен, но наложилото се в обществото, особено през първите години след 1989 г., становище, че Доган е едва ли не един от най-добрите български политици, се опровергава. Неговите ходове особено през последните 2-3 години показват, че може би Доган не винаги сам е взимал решенията. И второ, той може би е повече хитър, отколкото умен политик, но хитростта също е донякъде. Смятам, че Доган попадна в собствената си клопка. А що се отнася до това, че въпреки всички тези гафове той продължава да бъде начело на ДПС - това се дължи преди всичко на неговото обкръжение. В Централния съвет на ДПС 12 души са избрани с квотата на Доган - това го няма в нито един демократичен устав на която и да е партия. Хората на Доган са свикнали само да му ръкопляскат, а и в интелектуално отношение са далеч от критериите за регионални ръководители. Свитата на Доган знае, че отиде ли си той, и те си заминават - тогава много естествено е да го подкрепят.
Имат ли политическо бъдеще Доган и кръгът около него?
- Въпрос на време е те да си отидат не само от ДПС, а от политиката изобщо.
Обявената прегръдка на ОНС с БББ може ли да се тълкува като признак за това, че ДПС губи политическа почва под краката си?
- По време на изборите обяснявахме на много от нашите избиратели по места, че като гласуват за определени личности в листата на ОНС, те не гласуват за ДПС, а за формации-фантоми. Или формации, които през тези няколко години, откакто в България се говори за демократично общество, са работили против ДПС, против неговите интереси и интересите на неговите избиратели. Говоря за открити националисти. И изведнъж Доган да кара нашите избиратели да дадат гласа си за подобни личности... Тогава може би част от електората не знаеше за кого гласува.
Свидетели сме на това как депутат от ОНС, избран с гласовете на ДПС в пазарджишки регион, става зам.-председател на бизнесблока - говоря за Арлин Антонов. В парламента цялото ръководство на ПГ на ОНС се е обсебило от хора, които не са членове на ДПС. След като председателят на тази ПГ не идва в парламента, след като и говорителите не са от ДПС, това означава, че Доган съзнателно прави всичко възможно да сложи край на ДПС. Той вероятно робува на принципа след мен и потоп - заминава си Доган, обаче закрива и партията, която уж той е създал. А дали я е създал Доган или не, мисля, че на този въпрос получихме доста ясен отговор. От всички, които създадоха ДПС на 4 януари 1990 г., в момента край Доган е само Касим Дал - всички други го напуснаха.
Значи в момента подобно обвързване с БББ няма шанс?
- Няма шанс, защото според мен това е опит на двама давещи се да се спасят с една сламка - просто няма как да стане. В ОНС има вътрешни противоречия, след като така или иначе тези три формации вътре са като орел, рак и щука, естествено е да опитват да направят нещо, но от кръпки нищо не става.
Как коментирате активирането на ДПС-политици - изявленията на Осман Октай, че министри от правителството на Костов са участвали във възродителния процес, на лидера на окръжния съвет на ДПС в Кърджали Рамадан Каракаш за доносници в кабинета?
- Смятам, че това са поредните изхвърляния както на Октай, така и на Каракаш - може би има такава интифа от централата - след като те са окаляни, ако може поне част от калта да прехвърлят в друга посока. Но явно, че нещо не са добре с ориентира и би трябвало да си купят по-съвременен политически компас, защото годината вече не е 1992, а е 1997. Колелото на времето няма как да се завърти назад и с подобни опити за "компромати" те трудно ще да успеят да атакуват мнозинството и по този начин евентуално да се закрепят вътре в ДПС. Това не може да се получи, твърденията им ми се струват смешни. Специално Октай ги прави от парламентарните избори насам. Имаше моменти, когато твърдеше, че Иван ще лази пред Ахмед - все още не сме свидетели на такъв момент.
Това не подсказва ли носталгия по времето, когато ДПС беше балансьор в парламента?
- Е, да. Иска им се на Доган и на Октай да се върне времето на министър Биков, на Евгений Матинчев, да не споменавам други имена, с които те работеха твърде добре, но в своя полза, не в интерес на избирателите. Смятам, че доста неща направиха през този период и сега вече, като разполагат със съответния финансов капитал, могат да приказват каквото си искат. Да му мислят хората, които станаха от бедни по-бедни. Това е проблемът - иска им се отново те да определят кой да бъде в кабинета, кой какви решения да взема, както се казва, да бъркат в кацата с меда. Но са много далече от нея.
Може ли да се каже, че Доган ще излезе от политиката тогава, когато се е окопал добре на бизнеспозиции?
- Доган натрупа доста пари, за да изкара добре и старините си. Как обаче го направи не бих искал да коментирам. Доган, без да знам с колко средства разполага, е един комисионер, а не сериозен бизнесмен. Въпреки че се изхвърляше, че ще стане милионер в зелено, че ще направи не знам колко инвестиции по регионите, които му гласуваха доверие, аз поне не съм чул да се каже, че Доган работи в еди-кой си бизнес. Просто няма. Той използваше ситуацията, че можеше да влияе на определени хора навремето и чрез тях да получава някакви комисиони - това е Доган и като политик, и като бизнесмен. Друг е въпросът, че проблемът не е в това дали Доган ще се откаже или не. Проблемът е това да стане час по-скоро. В противен случай никой не би могъл да предвиди какви точно ще бъдат последствията за ДПС, защото колкото повече Доган и хората около него стоят в централата на ДПС, толкова повече самата организация отива към пропаст.
Как ще се реши случаят "Кърджали"?
- По принцип конфликтът в Кърджали е от 1991 г. насам. По принцип, ако се позовем на закона, твърде малко са възможностите да се прекратят правомощията на кмета Расим Муса. Но ако наистина нещата не вървят към добро, ако няма добро управление на общината и най-вече ако има някакво развитие по отношение на това, че от 1 януари 1997 г. се дава възможност да се образуват нови общини по съответната процедура, тогава в Кърджали е възможно да има предсрочни избори. Това, което се получи между ДПС и СДС в Кърджали, не е най-доброто, което можеше да стане. А когато има инат в политиката, резултатите не са добри. И с този опит да се отстрани зам.-кметицата на Кърджали не знам дали ще се получи онзи ефект, който може би ръководството на ДПС - Кърджали, очаква да се получи. Твърдя и друго. Много пъти се спекулира с това, че може да се наруши етническият мир в Кърджали, да се стигне до конфликти. Такава възможност не съществува - добре познавам хората в района и града.
Може ли да се говори за бастиони на Доган?
- Като бастион на Доган на този етап се очертава Кърджали, като се имат предвид и резултатите от последните парламентарни избори. Друг бастион просто не виждам, защото някъде, дори в регион Кърджали, на пръв поглед ръководствата на общинските или на окръжните организации може да са с Доган, но активистите надолу и избирателите не са с него. Така че трудно може да се каже, че Доган има някакъв бастион. Няма силно изразена подкрепа, но отново казвам - дори да има, това не е подкрепа за самия Доган, това е подкрепа за организацията.
Юридически гаф остави армията без нови устави
Момчил Милев
Само 23 дни продължи краткият, но изпълнен с емоции жизнен път на осъвременените войскови устави, които трябваше да влязат в сила от 1 октомври и бяха продукт на седемгодишен сизифовски труд на униформените и цивилните стратези. Радостта на висшата военна администрация помръкна, след като Върховният административен съд (ВАС) спря действието на четирите нормативни акта. С решение от 23 октомври магистратите отмениха параграф 1 от Заключителните разпоредби на постановлението за приемането им, според който те трябва да се публикуват само във ведомствено издание на Министерството на отбраната. Пълните текстове на уставите бяха оформени в приложения, които трябваше да видят бял свят на страниците на в."Българска армия". Дори това обаче не стана. Четирите устава - дисциплинарен, за вътрешната, гарнизонната и караулната служба, бяха отпечатани от военното издателство в ограничен тираж и разпространени само за вътрешна употреба на армията и на Министерството на отбраната.
Фалстартът.
Обжалваното постановление на правителството пряко противоречи на чл.138 от Закона за отбраната и въоръжените сили, според който "организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба се определят с Правилника за кадровата военна служба и с уставите на въоръжените сили, които се обнародват в Държавен вестник", твърди жалбоподателят Христо Станев, пилот от поделението на ВВС във "Враждебна". Нарушението на военния закон е толкова очевидно, че съдиите приемат тезата му почти буквално. Според решението на ВАС правителството е погазило императивна разпоредба на нормативен акт от по-висок клас, като си е спестило отпечатването на пълните текстове в Държавен вестник. Въпреки че не е споменато в исковата молба, постановлението на правителството нарушава и чл.5, ал.5 от конституцията, според който "всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок".
"Не е достатъчно изпълнение на закона само да се обнародва актът на Министерския съвет, с който уставите са приети, за да е извършена и тяхната публикация, т.е. влизането им в сила", се казва решението на Върховния административен съд. "На практика Министерският съвет приема само наименованията. Докато текстовете не видят бял свят чрез официалния печатен орган на държавата, те нямат правна сила", каза за "Капитал" съдията - докладчик по делото Пенка Иванова. Според нея в този си вид постановлението на правителството не може да отмени старите войскови устави. По всяка вероятност армията ще продължава да се ръководи по правилата от Живково време. Старите устави са приети през 1976 г. със заповед на военния министър. След 1990 г. са търпели седем частични корекции.
"Старите устави на армията също не са в сила", каза за "Капитал" подателят на жалбата. Според чл.13 от Закона за нормативните актове "...актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяне на закона съобразно обсега на отменянето", в случая - Законът за всеобщата военна служба. "Новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон, но в Закона за отбраната и въоръжените сили такъв момент не е предвиден", смята ищецът Христо Станев. Според него правният вакуум в армията съществува от 28.02.1996 г., два месеца след обнародването на военния закон. "Ако уставите все пак бъдат обнародвани, ще атакувам всички противозаконни постановки. А такива не липсват. Един от най-фрапиращите случаи е разпоредбата, че прослуженото в дежурство време не се включва в рамките на 40-часовата работна седмица", каза Станев. "Ако от Генералния щаб бяха обърнали внимание на сигналите ми за белите петна в уставите, може би щеше да се избегне юридическата каша", допълни той.
А сега накъде.
Министерството на отбраната и Генералният щаб усилено търсят начин да излязат от неловката ситуация. Войската е изправена пред прага на правен хаос. След като личният състав на армията в съкратени срокове трябваше да пренастройва навиците си според новите правила, сега той отново вероятно ще трябва да се връща към старите. Ситуацията се усложнява от факта, че по-голямата част от кадровия офицерски състав няма юридическа подготовка и трудно ще прецени кои устави са в сила и кои не. Докато правният отдел на военното министерство не даде тълкувание и началникът на Генералния щаб не изпрати разпореждане до поделенията, армията ще се лута в юридически мрак. Правните отдели на Министерския съвет и Министерството на отбраната обаче засега се въздържат от публичен коментар във връзка с решението на Върховния административен съд. Началникът на управление "Правно" във военното министерство Грета Първанова дори излезе в болнични, изглежда, предусещайки задаващия се скандал. Не е ясно също чия е вината за елементарната юридическа грешка - на военното ведомство или на правните експерти на "Дондуков" 2. В Генералния щаб също не е взето решение как ще се действа по-нататък, съобщиха оттам в четвъртък. По всичко личи, че военната администрация не е била подготвена за такова развитие на ситуацията.
Начините за изход от ситуацията в момента могат да се сведат до три варианта. Най-логичният, но най-трудно осъществим, е обнародването на уставите в Държавен вестник по най-бързия начин. От практическа гледна точка обаче той не е най-приемлив, тъй като обемът им не позволява тяхното публикуване в един брой на официалния печатен орган на държавата. Само уставът за вътрешната служба заема около 150 страници. Според чл.38 от Закона за нормативните актове обнародването на официален документ на държавен орган не може да става на части.
Най-лесният, но най-недемократичен начин ще е промяната на чл.138 от Закона за отбраната и въоръжените сили, който задължава Министерския съвет да обнародва уставите в Държавен вестник. Това може да стане без големи трудности, тъй като военният закон все още се ремонтира в парламента. Това решение обаче директно нарушава правото на информация и ще върне практиката най-важните въпроси, касаещи армията и националната сигурност, да се решават със секретни нормативни актове.
Най-вероятният вариант е да се остави действието на армейските устави от времето преди 10 ноември въпреки спорния момент дали те са отменени от Закона за отбраната и въоръжените сили или не. Управляващите все пак могат да се възползват от правното тълкувание, че в правния мир не може да има бели петна. Това развитие на ситуацията е може би най-изгодното за сегашния екип във военното министерство. Четирите документа със замразено действие са изработвани в периода, преди да поискаме членство в Северноатлантическия съюз, и не са замислени по каноните на пакта. Присъдата на Върховния административен съд ще е удобен повод нормативните актове да се върнат за основно преработване според изискванията на НАТО. Такова решение обаче крие известна доза риск. Ако се съди по темповете, с които бяха изработени тези устави, и новото им префасониране ще се проточи. А това не е много желателно да става точно сега, когато България е на границата между НАТО и "сивата зона".
Уставите, родени с цезарово сечение трябваше да поставят основите на реформираната българска войска. С много шум и рекламен хъс висшето офицерство започна да прокламира колко прогресивни са правилата, по които ще се управляват въоръжените сили. Въпреки единодушието между цивилното и униформеното ръководство на армията, че уставите са напредничави, пълните текстове на практика останаха скрити от очите на обществеността. Официалното становище на държавната администрация беше, че трябва да се постъпи по точно обратния начин. Висши служители от Министерството на отбраната и Генералния щаб бяха единодушни, че новите правила в армията ще бъдат публично огласени, за да се улесни приемът на професионални войници с новия набор.
Принципните положения в четирите устава донякъде осигуряват значително по-ефективен граждански контрол върху въоръжените сили и по-добро зачитане на гражданските права на човека с униформа. Когато обаче цивилният погледне самите текстове, трудно би могъл да разбере по какво се различават старите и новите устави. Изглежда, някои от офицерите не желаят да се разделят с правомощията, които досега ги правеха почти пълновластни господари зад високите зидове на казармите.
Най-драстичен е примерът с дисциплинарните наказания. Според стария устав командирите могат да арестуват подчинените си за срок от 15 дни, ако става дума за войник или сержант, и 10 дни - за офицер. За назидание срочнослужещите биват остригвани нула номер. По новия документ карцерът за офицерите отпада, а за останалите военнослужещи се намалява с 5 дни. Задържането под стража без санкция на съдебен орган (какъвто командирът безспорно не е) пряко нарушава конституционните права на хората в униформи. Според основния закон на страната ни никой не може да бъде задържан за повече от 24 часа без намесата на независим съдебен орган. В случая арестуването може да бъде направено само от военна полиция, а решението за задържане под стража - от военна прокуратура.
Недемократично е уреден и въпросът с жалбите на военнослужещите. И по стария, и по новия устав те се подават единствено по команден ред. За разлика от цивилните военнослужещите отново не получават право да се оплакват от действията на други униформени служители директно във военна прокуратура. Военнослужещите не могат да подават и колективни жалби. Този акт все още се квалифицира като бунт.
ТЕЦ - Варна, между лобистки и корпоративни интереси
Галина Александрова
Ще я има ли ТЕЦ - Варна, или не ще стане ясно най-вероятно още през този месец. До две-три седмици трябва да се проведе заседание на техническия съвет на Националната електрическа компания, което ще определи съдбата на крайморската ТЕЦ. След повече от тригодишно протакане експертите от съвета най-после трябва да решат ще се даде ли старт на проекта за рехабилитация и за промяна на горивната база на централата. Това от своя страна ще определи нейната роля в бъдеще при формирането на електроенергийния ни баланс. В същото време ще предопредели и експортните възможности на страната.
През последните години около ТЕЦ - Варна, се концентрират разнопосочни, често дори антагонистични интереси - политически, лобистки и корпоративни. Това доведе до днешната ситуация, в която ТЕЦ-ът в крайморската ни столица е настойчиво ухажван като обект на бъдеща приватизация, от една страна, а от друга, дейността му е ограничена до размера на елементарно оцеляване. Статистиката сочи, че централата, която в най-добрите си години е произвеждала по 7.5 млрд. киловатчаса, през последните две години вегетира на границата на абсолютния минимум от 1.6 и 1.8 млрд. киловатчаса годишно производство. Отвъд тази граница има само една стъпка - пълно спиране на блоковете и затваряне на ТЕЦ-а.
Тези факти могат да се обяснят само ако се разглеждат в общия контекст на състоянието на отрасъла и конфликта на интереси в бизнеса с енергийни ресурси във вътрешен и в регионален мащаб. Именно в ТЕЦ - Варна, и енергийния комплекс "Марица изток" рефлектират най-силно концептуалната безпомощност на шест досегашни правителства и подмолните течения в българската енергетика.
Конюнктурните проблеми с пазарите на въглища и техните доставчици, с цените на горивото и стойността на произвежданата електроенергия са само едната страна на проблема. По-важна е липсата на дългосрочно виждане за развитието на българската енергетика и на приоритети, работата на парче и силните центростремителни тенденции при управлението на отрасъла, смятат експерти от НЕК. "През последните години усилията са насочени към решаването на проблемите с газа, електроенергетиката е на заден план. В резултат догодина може да имаме газ, но да няма ток", коментира шеф на централа.
Днес НЕК изнася ток и печели.
Около 150 млн. долара очаква да получи електрокомпанията от износ на електроенергия до края на следващата година, съобщи неотдавна председателят на съвета на директорите на НЕК Константин Шушулов. В последно време износът на електроенергия към съседни страни е достагнал 750 мегавата. Енергийният глад в Турция продължава да нараства. През миналата седмица южната ни съседка обяви, че я заплашва режим, и поиска да увеличим доставките на електроенергия. Това би било добра сделка за НЕК, тъй като по този начин компанията ще увеличи валутните си приходи. Според шефа на НЕК обаче износът не може да се увеличава, защото се очаква повишаване на потреблението у нас. За да увеличим доставките за Турция, през последните дни ТЕЦ - Варна, бе форсирана почти до пълната си мощност. Това е и една от основните функции на централата - да покрива върховите натоварвания в електросистемата и да гарантира износа.
Енергийната ни система има 12 хиляди мегавата инсталирана мощност. Ефективно могат да се използват не повече от 10 хиляди мегавата. Голяма част от тях вече са с изтекъл морален и физически ресурс. За да останат в енергийния баланс, те трябва спешно да бъдат рехабилитирани.
Следващата година може да има дефицит на мощности независимо дали Европейският съюз ще се откаже от ултиматума за преждевременно спиране на четирите стари реактора на АЕЦ "Козлодуй", пресмятат експерти. Енергийните шефове пазят в тайна факта, че през следващата година изтича срокът на металния корпус на 5-и блок на АЕЦ "Козлодуй" и той трябва да бъде спрян за проверка и реконструкция. Една-две години след това същото ще се случи с 6-и енергоблок на атомната централа. Това автоматично изважда 1000 мегавата от електросистемата за сравнително дълъг период, т.е. ефектът е все едно да спрем и четирите малки реактора още следващата година. Ако ЕС ни натисне да спрем и малките блокове, ще трябва да избираме между режим и внос на електроенергия. Заместващи мощности няма.
ТЕЦ "Варна" е основният резерв на реакторите на атомната централа. Преди резервът беше 750-мегаватовият далекопровод, който ни свързва с Украйна и Русия. Наличието на такъв резерв е условието да се пусне АЕЦ "Козлодуй". Сега далекопроводът е изключен, но изискването за резервиране на ядрените блокове остава. То е едно от най-важните условия и за интегрирането ни към общоевропейската електроенергийна система.
ТЕЦ-овете във Варна и "Марица изток" са основните заместващи мощности на атомните реактори. Проектите за тяхната рехабилитация и строеж на нови заместващи мощности обаче от години хващат прах в кабинетите на НЕК.
Търсят се 125 млн. долара за рехабилитацията на ТЕЦ - Варна.
Толкова ще струват смяната на всички елементи с изтекъл ресурс (котли, турбини), модернизирането на системата на управление на измерването и измервателните прибори, реконструкцията на електрофилтрите и смяната на горивната база на централата. Тя е проектирана да работи с украински въглища или с други вносни въглища с качествата и характеристиките на украинските. Проектът за смяна на горивната база предвижда да се премине към използване на високореактивни въглища главно от Индонезия и САЩ.
Въглищата в Украйна се добиват по подземен способ, находищата са към изчерпване, копае се на много голяма дълбочина, не се инвестира в нови технологии, което оскъпява добива. Освен това качеството на въглищата от Украйна вече се различава от проектното, тъй като те имат по-голяма пепелност и по-голямо съдържание на сяра. И сега получаваме виетнамските въглища на почти същата цена като тази, на която се опитваме да спазарим украинските - около 43 долара на тон, въпреки много по-голямото разстояние, от което се транспортират. Освен това качеството на въглищата от Украйна вече се различава от проектното, те са с повишена пепелност и по-голямо съдържание на сяра. Което изисква инвестиции и в екопроекти. Алтернативата е плащане на огромни екологични такси.
Индонезийските и американските въглища са по-качествени, с минимално съдържание на сяра. При тях съдържанието на сяра е около 1%, което практически прави излишна сероочистващата инсталация, твърдят енергийни специалисти. Екологичността, т.е. това, че не са необходими скъпи сероочистващи инсталации и няма да се плащат големите глоби за екощети, сигурността на доставките и по-големият КПД ще компенсират евентуалното оскъпяване от транспорта, пресмятат финансисти.
"През 1994-1995 г. международни институции предлагаха пари за рехабилитацията на ТЕЦ - Варна, но тогавашният шеф Никита Шервашидзе имаше други планове - да се строи АЕЦ "Белене". Вече можехме да имаме рехабилитирани 1 блок и половина. Парите така и не бяха договорени", твърдят от централата. Единствените пари, които са получени, са безвъзмездна помощ от японското правителство в размер на 160 000 долара. Английската компания "Интернешънъл економик енд консълтънс" е направила проучване на пазара на въглища за ТЕЦ - Варна. Това проучване и разработка на американската компания "Бехтел" са базата, върху която е построен проектът за смяна на горивната база. Освен чисто техническите предимства като по-висока маневреност, увеличаването на коефициента на полезно действие, намаляването на разходите за електроенергия за собствени нужди и по-високата надеждност плюсовете от реализирането на проекта са в диверсифицирането на доставките и тяхната по-голяма сигурност. Реализирането на този проект е много по-икономично, отколкото ако се пристъпи към строеж на нова мощност. Около 185 долара на киловат ще струва рехабилитационният проект за трите стари блока. Нормалната цена за строеж на нова мощност е 800-1200 долара на киловат. Смяната на горивната база ще струва около 3 млн. долара на енергиен блок.
Смяната на горивото предопределя и смяна на доставчика на въглища, смятат хора от бранша. Това е единият източник на съпротива срещу проекта за възстановяване на варненската централа. И досега има опити да се елиминира виетнамският внос и да се върне монополът на Украйна, което ще й позволи да диктува цените, твърдят хора от бранша. Доставките от други източници, при това на международно регламентирани цени, внасят елемент на конкурентност и правят сметките по-чисти. Това сериозно орязва интересите на някои от досегашните фаворити като "Фертаско" (фирма на бивши служители в Енергоимпекс, регистрирана в Лимасол, Кипър, и представлявана от Пламен Дионисиев и Сергей Киров), "Триада" (българо-руско дружество, което в момента се управлява от бившия председател на КЕ Константин Русинов), PBS (Ростов на Дон, представлява се от Петър Баев, чието име се свързва с Мултигруп), "Фарадей", която внася от Кузбас, представлявана от Руси Данев, и т.н. Повечето от тях са доставчици от 3-4, а Петър Баев от 5 години. Другият проблем е мъртвата хватка на НЕК, която е иззела много от функциите на ръководството на централата. НЕК определя нуждите от въглища, компанията договаря количествата, избира и подписва договорите с доставчиците, тя прави графиците за доставките, тя определя също режима на работа, натоварването на мощностите, разпределението на парите за издръжка на дейността и за инвестиции, необходимостта от кредити, от реконструкция и т.н.
В резултат централата работи със силно редуциран капацитет, което намалява възможностите за възвращаемост на направените разходи. При голямото натоварване през последните дни централата похарчи голяма част от въглищата си на склад. В момента разполага с въглища за около 17 дни, чака се доставка на 138 хил. тона от Виетнам и оттам нататък графикът на НЕК за дълго време не предвижда нови доставки. При работа на пет блока централата изгаря 10 хил. тона въглища на денонощие, а при четири блока - 8 хил. тона.
По-важното е обаче, че именно НЕК определя необходимостта от рехабилитация, от модернизация и реконструкция, кога и в какви срокове да стане това. По този начин електрокомпанията или по-точно нейните шефове могат безпроблемно да провеждат политиката на фаворизиране на отделни направления в електроенергетиката. Например да бавят рехабилитацията на ТЕЦ - Варна, и "Марица изток", а когато вече няма накъде, да изправят правителството пред свършения факт на енергиен дефицит и да прокарат идеята за довършване на АЕЦ "Белене" например. Проектът за ТЕЦ - Варна, и без това е закъснял с две години. За реализирането му са необходими поне 7 години. При "Марица изток" ситуацията е подобна. Което значи, че ако тези проекти не стартират в началото на следващата година, няма никакви гаранции, че ще разполагаме с годни електроенергийни мощности през 2005 г., когато изтича проектният ресурс на малките ядрени блокове. Във всички случаи политиката на протакане на рехабилитацията ще бъде добре дошла за транзитьорите на електроенергия - руската "Обединени енергийни системи" и Мултигруп, които, след като ние не можем да гарантираме сигурен износ, лесно ще ни изместят на енергийния пазар в силно дефицитния южноевропейски регион.
Чужди фирми предлагат инвестиции и доставки.
Приватизацията и свързаното с това освобождаване от хватката на НЕК най-вероятно ще бъде единственото спасение за централата. ТЕЦ - Варна, бе първата централа, при която се заговори за приватизация. Според някои експерти причината за интереса е това, че тук сметките са най-чисти. На входа получаваш въглища по международни цени, на изхода излиза продукт, разходите за който са ясни. Във варненската ТЕЦ няма неясни разходи за обезщетения на собственици на отчуждени земи, за рекултивация на земята, няма кръстосано субсидиране чрез дотираните въглища и т.н. Това позволява да се прогнозират разходите и да се формира дългосрочна стратегия за инвестиции и експлоатация.
Американската компания "Кийстоун" е предложила на НЕК да финансира реализацията на проекта за смяна на горивото срещу договарянето на дългосрочни доставки. Друг вариант е предоставянето на концесия или прилагането на схема на BOT. При нея от едната страна стои договор за гарантирани дългосрочни доставки, от другата - гарантирана реализация на тока. Чуждият партньор в джойнт венчъра с НЕК осигурява инвестициите, електрокомпанията влиза със собственост и запазва правата си над нея. За да стане това, ТЕЦ-ът трябва да се отдели от НЕК и да бъдат премахнати ограниченията за ползването, за да е сигурен инвеститорът, че ще възвърне вложените средства.
Парите на безработните са харчени за луксозни ремонти
Антоанета Алексова
Общо около 2 милиарда лева от фонд "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ) са изразходваните за 1996 и 1997 г. средства за луксозно строителство и ремонти на централното управление на службата по заетостта (НСЗ) в София, регионалните бюра по труда в Благоевград, Ботевград и Нова Загора. Само за миналата година 58 на сто от общите средства за инвестиции по план-сметката на фонда (270 млн. лева) са отишли за реконструкция и ремонт на централната сграда на службата и благоевградското бюро по труда. През тази година процентът на заделените за тези обекти пари е вече над 80 на сто от общите средства за ремонти и строителство. А бюрото по труда във Враца е с изпочупени прозорци, но там средства за ремонт не достигат. "Ремонти текат в цялата страна, но сигналите за проверка на неизгодни за НСЗ договори и разхищения дойдоха за конкретните обекти", обясни Йордан Христосков - председател на надзорния съвет на НСЗ. Задължително е обаче да се проверят и останалите бюра по труда, заради което надзорният съвет на НСЗ след обсъждане през миналата седмица на доклада на работната група, проверила на място нарушенията в трите регионални служби, взе решение да предложи на социалния министър Нейков да предизвика незабавна финансова ревизия на НСЗ за периода от 1994 г. досега. Заради скандалното изразходване на парите на безработните министър Нейков отстрани за срока на финансовата ревизия шефа на НСЗ Милчо Димитров и предложи на Олег Чулев от ръководството на КТ "Подкрепа" да поеме поста временно изпълняващ длъжността началник на НСЗ. Засега обаче Милчо Димитров остава зам.-министър на труда без портфейл, тъй като за изпълнение на тези си функции е назначен с постановление на премиера Костов. Така с тези кадрови рокади синдикатите изцяло вземат властта в социалното министерство. Смените във върховете на властта в едно ведомство обаче са твърде незначителни пред общия негативен ефект от разхищенията на парите за безработица. И то във време, когато хората, останали без работа, имат най-голяма нужда от социално подпомагане и точно когато управляващите настоятелно молят международните финансови институции за помощи за социално слабите българи. Луксозните ремонти са направени с парите на работодателите, които всеки месец правят отчисления от 5 на сто във фонд ПКБ, и са част от парите, които трябва да се разпределят към безработните или пък да се насочат към работодатели, които осигуряват заетост на останалите без работа. В момента обезщетенията за безработица в зависимост от трудовия стаж и продължителността на престояване без работа варират от 85 на сто от минималната работна заплата (38 657 лева) до 140 на сто от минималното възнаграждение - 63 700 лева на месец.
"Работната група, проверила сигналите за нарушения в бюрата по труда, няма претенциите да бъде финансов орган", коментираха членовете на комисията. С помощта на вещи лица обаче са направени първите констатации за неправомерно разходени суми, които тепърва трябва да се проверят от цялостната финансова ревизия. Общо 520 млн. лева са стрували на данъкоплатците закупуването на терен и доизграждането на бюрото по труда в Ботевград. Луксозният ремонт на регионалната служба по заетостта в Благоевград се оценява на около 900 млн. лева, или около 400 долара на квадрат, с климатичните инсталации. Около 500 млн. лева са отишли пък за реконструкцията на централното управление на НСЗ. Строителните дейности на последните обекти са били извършени от една и съща благоевградска фирма - "В и Т 80" СД. Фирмата е поканена да извърши частични ремонти в централното управление и впоследствие без конкурс й се възлага да извърши ремонт на сградата на НСЗ от 6-ия етаж надолу с мотивите, че е извършила подобен ремонт на бюрото в Благоевград. "Голяма част от сумите по сключените договори са индексирани абсолютно произволно, без да се търси защита на икономическите интереси на НСЗ", обясни Йордан Христосков. Касае се за договори, в които се индексират цени от дати преди влизане на контрактите в сила. Допуснато е и прекалено щедро авансиране на ремонтните фирми, като по определени договори авансите са възлизали на 95 на сто от стойността на услугата. Това е била формата на скрито кредитиране на строителите, и то в моменти, когато основният лихвен процент се измерваше с трицифрено число.
Сключен е договор и с "Балкан секюрити" ООД за съвместна дейност с хижа "Рай" за провеждане на курсове за професионална квалификация на служителите на НСЗ, след като службата разполага с много добра база, и то в близост до София.
Надзорният съвет на НСЗ излезе и с конкретни препоръки за установяване на действителните щети, нанесени от неизгодни финансово договори. След правна, техническа и счетоводна експертиза надзорниците препоръчаха на управата на НСЗ и социалното министерство да потърсят възможности за прекратяване на отношенията с ремонтните фирми. По-конкретно да се редуцира договорът с фирма "Симекс" ООД само до закупуване на третия етаж за нуждите на бюрото по труда в Ботевград и да се узакони собствеността на имота, да се предприемат правни действия за възстановяване на пари, дадени под формата на индексации, неустойки и др. Надзорниците поискаха да бъде прекратен и неизгодният за НСЗ договор с фирма "Балкан секюрити" ООД за ползване на хижа "Рай".
Летище "София" ще приватизира обслужването на самолети
Основната реконструкция на летище София ще стартира през 1999 г. Първият етап, който ще струва 123 млн. ЕКЮ, ще бъде реализиран до 2002 г., съобщи изпълнителният директор на летището Здравко Величков. Той включва изграждане на пътнически терминал, продължаване на пистата и подсилването й, за да може да приема и най-тежки самолети. Европейската инвестиционна банка отпусна кредит от 60 млн. ЕКЮ, споразумението за който бе ратифицирано от парламента. Останалите пари се очакват от Кувейтския инвестиционен фонд за арабско развитие и от програмата ФАР.
Не е ясно какви са били намеренията при създаването на специално дружество за реконструкция на летище София, но то няма да се ползва с никакви преференции, заяви шефът на летището. Той обясни, че дружеството, в което участват Столичната община, летището и Главболгарстрой, ще може да участва в търга за изпълнител на проекта наравно с всички други кандидати и нищо повече.
С включването на "Сименс" като акционер в дружеството е доразвита идеята за уреждане на кредити. В момента "Сименс" държи 50.87% от акциите на смесеното дружество, летище София притежава блокираща квота от 35%. Останалата част е притежание на Главболгарстрой и столичната община. В договора със "Сименс" е предвидено немската фирма да осигури до една година необходимата сума за изграждането на първия етап от карготерминала. Според проекта той ще приема 30 хил. тона товари годишно. Конкретната сума не бе уточнена. Здравко Величков обаче подчерта, че ако "Сименс" не осигури парите, а с намирането им отново се ангажира правителството, дружеството пак ще бъде отрязано от преференции и ще се явява и на търга за карготерминала наравно с останалите кандидати.
От следващата година летището ще приватизира дейността по обслужването на самолети, съобщи изпълнителният директор. Това включва почистване, зареждане с гориво и други наземни дейности. Фирмите, които ще зареждат самолетите с гориво, ще бъдат две, за да има конкуренция, обясни шефът на летището. Ще се приватизират също заведенията за хранене и безмитната валутна търговия. Първоначално тези дейности ще се отделят на самостоятелна сметка, след което ще се обяви търг за продажбата или наемането им, предвижда програмата за преструктуриране на дейността на летището. Под наем чрез търг ще се отдават четири ресторанта на територията на летището, колите под наем и обменните бюра. Само за деветмесечието на тази година обектите за обществено хранене са натрупали загуба от 150 млн. лева, уточни шефът на аеропорта. Навсякъде по света от търговските обекти летищата печелят неколкократно повече, отколкото от обслужващата дейност. Аерогарата ще запази обаче и в бъдеще предполетното обслужване на пътниците и товарите. Търговските обекти ще се отдават под наем за четиригодишен период.
На летище София действа организирана престъпност, заявиха шефовете на дружеството. В престъпната верига били замесени чистачи, носачи с колички, някои митнически служители и таксиметрови шофьори. Според Здравко Величков ставало въпрос за фирми, свързани с организираната престъпност, които действат с подставени лица. Чужди авиокомпании и пътници вече отказвали да летят през София заради престъпността в страната и на самата аерогара. Близо 1000 самолета по-малко са кацнали на летището в столицата в сравнение с деветмесечието на миналата година, съобщиха от аеропорта.
Ще бъде направена пълна ревизия на договорите, които летището е сключвало с други фирми, каза шефът на аеропорта. Договорите, които са неизгодни, ще бъдат прекратени. Със сигурност според Величков ще бъде прекратен договорът с италианската фирма "Айпа Джес". В момента тя действа като посредник при отдаването на площите на аерогарата за реклама.
През деветмесечието от и до летище София са оперирали 50 авиокомпании, от които 12 български и 38 с чуждестранна регистрация. Редовни международни полети по разписание са изпълнявали 23 авиопревозвача. Обслужени 17 200 самолета. От тях 9074, или 52.7%, са на авиокомпания "Балкан". Обслужените самолети на чужди компании са 5662, с най-голям дял е немската авиокомпания "Луфтханза". За същия период през столичната аерогара са преминали 816 810 пътници и са обработени 7557 тона товари. Общо приходите на дружеството за деветте месеца възлизат 27 843 млн. лв. Чистата печалба е 8647 млн. лв. Газопроводът под Черно море е екобомба
Строежът на газопровод по дъното на Черно море е изключително трудна инженерна задача с голям екологичен риск, гласи становището на нашето екоминистерство по повод решението на Русия да строи тръбопровод до Турция под морето. През миналата седмица президентът на "Газпром" направи презентация на проекта в Москва. По данни на руската страна съоръжението с дължина 1213 км ще минава през Краснодарския и Ставрополския регион и през акваторията на Черно море ще стигне до Анкара.
Рискът от екокатастрофа значително надхвърля очакваните ползи от газопровода, твърдят нашите експерти. Реализирането на проекта според тях ще има изключително вредно въздействие върху морето и крайбрежието на черноморските държави.
Сътрудничеството на шестте черноморски държави е регламентирано от Конвенцията за опазване на Черно море. При подобни проекти със значителен екологичен риск страната, която ще ги реализира, трябва да се консултира с всички засягани от въздействието му държави, гласи чл.15 от конвенцията. За да се реализира проектът, трябва всяка от шестте страни да даде съгласието си, заявиха от МОС. Засега нямало дори декларирано намерение от страна на Русия, че смята да се допита до черноморските страни за газопровода.
Приемам съобщенията на Вяхирев по-скоро като блъф, отколкото като реално намерение, заяви проф. Младен Георгиев от Техническия университет в Пловдив. Той е специалист в областта механика на разрушаването на машиностроителни материали. Според проф. Георгиев изключителният екологичен риск идва от това, че в продължение на 396 км тръбопроводът се намира под вода, като 215 км от тях са на 2000 метра под морското равнище.
На всеки 10 метра налягането расте с една атмосфера, т.е. тръбопроводът ще бъде подложен на натиск от 200 атмосфери. Черно море е специфично с това, че на дълбочина има голяма концентрация на сероводород. В такава среда металът поглъща водорода и от реакцията става все по-крехък. При това възможността да се разруши металната конструкция е много голяма. А започне ли разрушаването, то протича с много голяма скорост - в разстояние на 10 км тръбите се пръскат за по-малко от секунда, твърди професорът.
"Бих искал да видя как ще реагира Руската aкадемия на науките, ако Вяхирев реши да прави газопровод под Байкал", каза проф. Георгиев.
С този проект се залага екологична бомба, твърди професорът от пловдивския университет. Няма нито едно изследване как работи такъв газопровод, как ще се държи металът на 2000 метра дълбочина при налягане от 200 атмосфери в сероводородна среда. Освен това черноморският басейн е земетръсна зона. Преди пет години земетресението прекърши Армения, която е на педя разстояние от Черно море, припомня проф. Георгиев.
"Нептун поне не иска да му плащаме за газа", заяви заместникът на Вяхирев Богдан Бодзуляк при последното си посещение в София.
Фирма на "Мулти" е заподозряна в производство на пиратски дискове
Галина Александрова, Йово Николов
Четиристотин тридесет и четири компактдиска с украинска музика без необходимия сид-код и без удостоверения за авторски права от Министерството на културата са намерени при проверка на полицията в ДЗУ, съобщиха от МВР. В момента на проверката линиите "Унилайн" на фирма "Унисон" и "Синдлайн" на фирма "Интерком" не работели. Установено било обаче, че на линията на "Синдлайн" не е инсталиран сид-код - нещо, за което фирмата е била много-кратно предупреждавана. Сид-кодът се въвежда, за да се идентифицира производителят, а липсата му поражда съмнение за пиратско производство. Още повече че "Интерком" работи в завода почти цяла година, без да инсталира идентификационния код.
"Синдлайн" е собственост на Мултигруп, която стъпи в ДЗУ и на пазара на компактдискове под прикритието на "Интерком". В ДЗУ - Стара Загора, има 3 линии за производство на компактдискове. Първата линия, която е собственост на държавната ДЗУ и на която многократно са залавяни пиратски компактдискове, е от 1989 г. Нейният капацитет е между 120 и 150 хиляди CD-та. Втората линия е в същото помещение и е собственост на "Унисон". Тя е почти близнак на държавната. През 1994 г. обаче "Унисон" я залага срещу кредит на Балканбанк и я губи. На двете линии обаче има монтиран сид-код за разпознаване на производителя.
Третата линия е собственост на фирма "Интерком", регистрирана в Цуг, Швейцария. Линията е била монтирана през 1996 г., а нейният капацитет е над 1 милион CD месечно. Това я прави най-мощната линия за производство на компактдискове в цяла България. Зад "западната" компания в действителност стои нашенската Мултигруп. В България фирмата се представлява от газовия бос на "Мулти" Сашо Дончев. Неговият подпис стои под сделките с "Интерком". Това бе потвърдено и от експредседателя на съвета на директорите на ДЗУ ген. Люцкан Люцканов.
В края на миналата година ДЗУ подписва договор за съвместна дейност с "Интерком". Договорът предвижда да се купи технологична линия за производство на компактдискове, която да се експлоатира съвместно. Още не е ясно по какви причини малко след това ДЗУ решава да продаде участието си. В резултат "Интерком" става единствен собственик на най-модерната технологична линия, чиято производителност е пет пъти по-голяма от тази, с която работи държавната фирма.
В момента "Интерком" ползва помещения и работници на завода, но си прибира печалбите сама. Не е ясно какво печели ДЗУ от "съвместната" дейност. Няма логично обяснение и за строгата секретност, която ръководството на електронния комбинат е наложило върху отношенията си с този партньор. Оправданията с поет ангажимент от "Интерком" за инвестиции в държавната фирма вече доказаха своята безпочвеност. Почти цяла година частната компания работи в ДЗУ, но за инвестиции не се говори. Единственият принос на "швейцарската" фирма е директното забъркване на родния производител в скандала с пиратските дискове.
ДЗУ не произвежда пиратски дискове, заявиха в средата на септември шефовете на комбината. Същата декларация тези хора направиха и през юни, когато външно министерство и културното ведомство организираха колективно посещение на западни дипломати в комбината, за да ги уверят, че държавната фирма няма нелегално производство. Мероприятието за измиване на имиджа на ДЗУ тогава се провали поради слабия интерес на дипломатите. Те недвусмислено подсказаха, че не вярват на показни рейдове. Иди обяснявай сега на американците и на Европа, че пиратства не ДЗУ, а друга фирма. Нелегалните дискове са открити в помещение на държавния електронен комбинат.
През юни шефът на ДЗУ Митьо Трендев зави, че всички дискове на предприятието излизат маркирани със сид-код. На същата среща той обясни, че линията на "Интерком" още произвежда дисковете без идентификационен код, но той бил в процес на въвеждане. Този процес продължава вече половин година. Не е ясно защо за въвеждането на сид-кода, което според специалистите отнема няколко дни, на "Интерком" не й стигнаха шест месеца. И защо не, след като може да работи спокойно и без него под прикритието на държавната фирма.
Иззети са над 242 000 пиратски диска.
От началото на годината досега при полицейски и митнически проверки са били иззети общо 242 000 пиратски CD, сочи статистиката. В момента в страната има 7 инсталации за производство на компактдискове. Откакто полицията се намеси в черния пазар и конфискува големи количества от тях, фирмите "Маркос мюзик" и "Унисон" въведоха сид-кода в поточните си линии. В същото време при проверки отново се откриват големи количества нелегална продукция. Пласирането на контрабандните дискове става основно в Русия и други републики от ОНД и в европейските страни.
Производството на компактдискове започва в България през 1992 г., отначало в Стара Загора, а след това в София, Пловдив, Велико Търново и Ботевград. Внесените отвън и инсталирани линии за дископроизводство са с голям капацитет. Проявеният силен интерес на външните пазари към компактдисковете предизвиква и пиратското производство. В България пиратството има и много силен финансов стимул. Стойността на конфискуваните до септември 200 000 диска на вътрешния пазар е около 500 000 долара. В Англия обаче един добър компактдиск, а българските са с добро качество, струва над 10 лири, твърдят специалисти от бранша. Така печалбата става многократно по-висока.
През последните години България неведнъж беше обявявана за един от най-големите производители на пиратски дискове. Европейската преса периодично цитираше приблизителните изчисления на осведомени източници от Международната федерация за звукозаписна индустрия, които ни поставяха в челната десетка на нарушителите. САЩ ни заплашиха със санкции.
"Този въпрос с фалшификатите е най-големият проблем в момента на Запад. " Нормата на печалба там е много голяма, по-голяма от наркотиците. Фактът, че стамперите идват от Запад, говори, че този бизнес е международен, трансконтинентален. И основните пари, за които се говори, са на фирмите - дистрибуторки на едро, не на българските производители. В България от това се печели сравнително малко", коментира в интервю за в."168 часа" секретарят на МВР Георги Георгиев. В България - да, но зад граница могат да се реализират големи пари, ако фирмата производител има външни контакти или сама е замесена в нелегалния трафик.
Законодателството.
През март т.г. се проведе проверка на всички производители, при която се изясни характерът на нарушенията на реда за удостоверяване на правото за възпроизвеждане и разпространение на звуко- и видеозаписи, регламентирани с действащото 87 ПМС от 1996 г. През март със 120 ПМС бе създаден Съвет за закрила на авторското право.
В средата на април се появи 164 ПМС, което регламентира проблемите с временния внос на компактдискове и производството на CD ROM.
Направени бяха промени в законодателството, правоприлагането и административните мерки, чиято цел е да се намали пиратското производство на компактдискове в страната.
През лятото бяха направени промени и в Наказателния кодекс. Според тях вече се носи наказателна отговорност от всеки, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или по друг начин чуждо произведение на изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право. Санкцията при доказано нарушение на авторските права в този смисъл е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 3 млн. лева. Ако деянието се извърши отново, наказанието е до 5 години лишаване от свобода и глоба до 5 млн. лева, гласи измененият чл.172 А на НК.
Увеличени са също така правата на отдел "Авторско право" в Министерството на културата и бе създадено Управление за закрила на авторското право и сродните му права към същото министерство. В това управление подлежат на задължителна регистрация всички мощности за производство на звуко- и видеоносители.
Проверките от органите на МВР стават по схемата внос на суровина - производство - дистрибутори - търговци на дребно. Основната цел на проверките в производствената част е да се види суровината - поликарбонатна смола, от която се правят самите компактдискове, обяснява г-н Георгиев. По внесената суровина и по отпадъчния материал, който остава, може да се направи сметка какви количества са произведени законно и колко е пиратското производство. С тези проверки са заети икономическата полиция, ЦСБОП и НСлС. При проверка в Ботевград са намерени 22 пиратски стампера и две празни кутии от стампери с пиратски заглавия, в градската мрежа в столицата са намерени 1500 пиратски компактдиска и 200 аудиокасети.
Лицензиране на производството на CD ROM е една от възможностите за намаляване на пиратското производство. Другата мярка ще бъде намаляване на производствените мощности и повишен контрол върху тях, твърдят от МВР. Някои производители ще се възползват от друга възможност - като се пренасочат към производство на празни дискове, чието основно предимство е, че не могат да обвинят производителя в пиратско производство. "Унисон" и "Маркос мюзик" подготвят въвеждането на такива линии. "Овъргаз" също преговаря с ДЗУ да монтира такава линия в неговите помещения. Преди напускането на шефския пост генерал Люцканов заяви, че е против сделката във вида, в който се опитва да я прокара фирмата на Мултигруп. Така или иначе за водещо място на ДЗУ в този бизнес вече не може да става и дума. Напротив, както изглежда, новите партньори от Мултигруп, чиито позиции се бетонираха с придобиването на 31.15% от капитала на ДЗУ от ПФ "Мултигрупелит", са готови окончателно да изхвърлят държавната фирма зад борда. В момента информационните носители заемат само около 10% от производството на електронния комбинат. В същото време той изпуска възможността да съхрани позициите си, ако не във върховите технологии, то поне в едно печелившо производство.
Изгониха мултаците от "Бороспорт"
Галя Илиева
Върховният касационен съд отмени увеличението на капитала на "Бороспорт", извършено по предложение на бившия Комитет по туризъм. Около тази сделка се разшумя преди месец, когато тя бе посочена като основната причина за уволнението на ексшефа на туризма Румен Драганов. Върховният касационен съд отмени по реда на надзора решението на Софийски окръжен съд от 10 март т.г., с което са били вписани в регистъра на търговските дружества промени в регистрацията на "Бороспорт" ЕАД.
Хронологията.
"Бороспорт" ЕАД е регистрирана през 1991 г. с уставен капитал от 11.794 млн. лв. Базирана е в курортния комплекс "Боровец". Предметът на дейност е поддържане и експлоатация на зали, стадиони и други спортни съоръжения. Впоследствие дружеството стопанисва основната част от курортната инфраструктура в "Боровец" - кабинковия лифт, ски-влекове, ски-гардероби, ски-училище, административни сгради, вили, хотелски апартаменти, заведения за обществено хранене и др. През 1995 г. капиталът на дружеството е увеличен на 84.687 млн. лв. Дружеството е включено в списъка за масова приватизация с 25 на сто от капитала. Акциите са изкупени при първата тръжна сесия в края на миналата година. Най-големият частен акционер в "Бороспорт" става ПФ "Мултигрупелит" с 13.99%, 8% от капитала придобива Българо-холандският приватизационен фонд, 3.01% стават притежание на граждани и колектива.
В качеството си на собственик бившият Комитет по туризъм получава предложение от чуждестранен инвеститор, "Мегават инвест" АД, за извършване на портфейлна инвестиция в "Бороспорт" под формата на придобиване на акции чрез увеличаване на капитала.
На 28 февруари т.г. с решение на общото събрание на акционерите, т.е. с общите гласове на принципала, бившия Комитет по туризъм, и на приватизационния фонд на Мултигруп капиталът на "Бороспорт" е увеличен двойно и става 169.374 млн. лв. Увеличението е записано на "Мегават инвест" АД. Фирмата е регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн. Според източници от "Боровец" и от туристическото ведомство зад тази офшорна фирма стои Мултигруп. Това се потвърждава и от факта, че "чуждата" фирма се представлява у нас от адвокат на групировката, коментират хора от туристическото ведомство.
На 11 август министърът на търговията и туризма Валентин Василев сезира Главна прокуратура с искане да се внесе предложение до Върховния касационен съд за преглед по реда на надзора.
Нарушенията.
Според експерти от Министерството на търговията и туризма сделката за "Бороспорт" нарушава Търговския закон и Закона за приватизацията. Няма публично обявен конкурс за извършване на оценката на капитала на "Бороспорт". Няма данни, че изготвената по този начин оценка е приета от Агенцията за приватизация. Самата оценка е представена на АП след датата, на която бившият изпълнителен директор на агенцията дава съгласието си за увеличаването на капитала.
Въпреки това след общото събрание в края на февруари "чуждестранният инвеститор" става собственик на 50% от акциите на дружеството. Държавното участие е намалено до 37.5%.
Повторението е майка на далаверата.
"Бороспорт" е само елемент от веригата сделки, с които Мултигруп опита да приватизира на безценица най-атрактивните фирми в индустрията, строителството и туристическия бизнес.
Схемата за отмъкването на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали бе подготвена и почти реализирана с участието на "Балкан машинъри" - фирма в структурата на Мултигруп. Същият опит бе пробван с "Газстроймонтаж", с "Минстрой холдинг", където сделките бяха пресечени почти в последния момент. Вероятно има и други опити, някои от които успешни, но те още не са огласени.
Схемата, която се прилага при всяка от сделките, е еднотипна, но твърде ефикасна за многократна употреба. Чрез масовата приватизация "Мултигрупелит" придобива значително участие в набелязаното предприятие от списъка за масова приватизация. След това чрез увеличаване на капитала държавното участие се стопява под 49%. Превеждането на парите за увеличението се удостоверява от Кредитна банка. Никой не може да каже внесени ли са реално тези пари или банката на Мулти реализира поредната куха операция.
Едва ли е случайност фактът, че ексшефът на АП Веселин Благоев малко след масираната акция на "Мулти" за приватизация чрез нарастване на капитала легализира връзките си с групировката, поемайки ръководството на Кредитна банка. Министърът на търговията и туризма Валентин Василев заяви по националното радио, че преди съдебното решение "Бороспорт" е заложил оборудване срещу 800 000 заем от банката на Мултигруп. Това вероятно значително ще усложни бъдещата дейност на дружеството и разделянето му със скандалната групировка.
"Интерхотели" също чака прокурор.
Решението на Върховния касационен съд отменя всички промени в регистрацията на "Бороспорт". Анулирано е увеличението на капитала на дружеството. От съвета на директорите отпадат хората на Мултигруп - Иван Петров и Лилия Христова. Лилия Христова е финансов шеф в групировката и изигра ролята на троянския кон при вмъкването на "Мулти" в ДЗУ. Промяната в статута на дружеството от ЕАД в АД също не се признава. По този начин "Бороспорт" остава дружество с преобладаващо държавно участие, тъй като 22% от капитала му вече са продадени срещу инвестиционни бонове. Промяна в АД ще се гласува отново от общото събрание на дружеството.
До този момент обаче никой не отваря и дума за сделката с "Интерхотел Велико Търново Арбанаси палас". Там "Мулти" е приложила същата схема, при това с успех. Дружеството е включено в списъка за масова приватизация с 25%. Записаният тогава капитал е 137.713 млн. лв. Единственият голям частен акционер отново е приватизационният фонд на Мултигруп, който държи 19.87%. Няколко дни след сделката с "Бороспорт" капиталът на "Интерхотели" е увеличен с около 50 на сто под условие. Това значи, че емитираните акции се купуват от определено лице по определена цена. Приватизаторът отново е "Мегават инвест", а превеждането на парите е удостоверено от Кредитна банка. Дали сумата съществува не е известно. Не е ясно обаче дали са допуснати същите формални нарушения, както при "Бороспорт", които ще позволят да се предявят претенции за нищожност на сделката.
Фиксираните цени на цигарите ще се появят на бандеролите в началото на 1998 г. Тони Алексова
До 21 ноември производители и вносители на тютюневи изделия, както и лицензирани търговци, са длъжни да заявят в данъчните служби наличните количества по видове и акцизни бандероли. Върху бандеролите вече ще се изписват цените на тютюневите изделия, на които те ще се продават на потребителите, реши правителството през миналата седмица и промени постановлението за определяне на цени на тютюневите изделия за вътрешния пазар. Цигарите вече ще се продават на фиксирани цени. Те могат да се предлагат и на цени, по-ниски от фиксираните. Производители и вносители, които решат да предложат цигарите на цени, по-ниски от лимитите, ще могат да ги приложат едва след 1 февруари 1998 г. Досега цигарите бяха с минимални цени на производител и вносител, които се облагаха с данък добавена стойност и акциз, и имаха минимални продажни цени. Търговците на едро и дребно пък можеха да продават цигарите с надценка до 20 на сто над минималните продажни цени или регистрираните продажни цени на производител (вносител), както и бяха задължени да начисляват данък добавена стойност върху надценката. С промяната на ценообразуването на цигарите в рамките на фиксираните продажни цени производители и вносители вече ще дават твърда търговска отстъпка от 10 на сто на търговците или пък ще си я ползват, ако сами извършват крайните продажби на тютюневите изделия.
"Технологичният срок за отпечатване на бандероли е около 2 месеца и едва след първи януари догодина ще могат да си купят заявените акцизни лепенки", обясниха от финансовото министерство. Старите количества бандероли без обозначения на цената върху тях ще важат до тяхното изчерпване. Фиксираните цени на цигарите обаче трябва да бъдат обявени в търговския обект на видимо място и да се спазват. Когато производител облепва с неистински или подправени бандероли, санкцията е от 200 хиляди до 1.5 милиона лева, като може да се стигне и до отнемане на продукцията, е предвидено в Закона за тютюна. При продажба на цигари без бандерол или с преправен акцизен знак санкцията за търговците е от 30 до 300 хиляди лева с право за отнемане на стоката от контролните органи. Така глоба е предвидена и при продажба на цигари на цени, различни от фиксираните, приети с постановление на Министерския съвет. При повторно подобно нарушение на търговците се отнема за срок от три години и разрешението за търговия.
С фиксирането на цените на цигарите се търси по-скоро контролният ефект, обясняват ценовици. Резултатът за бюджета може да се търси най-вече чрез осигуряване на по-регулярни постъпления от данък добавена стойност върху търговската отстъпка, твърдят от финансовото министерство. При фиксирани крайни цени механизмът на ценообразуване предвижда върху цената на производителя да се начислят акциз, данък добавена стойност и пределна търговска отстъпка. Търговците ще внасят ДДС върху твърда отстъпка. При минимални продажни цени и пределна надценка проблемът за данъчните беше да следят надценките, които всеки един търговец по веригата начислява, и така губеха приходи от ДДС. Базата за изчисляване на акциза и при фиксирани, и при минимални продажни цени е една и съща, така че ефект върху подобряване събираемостта на акцизите няма да има, обясняват от Министерството на финансите.
Авиокомпания "Балкан" намалява загубата от основна дейност
Последните финансови резултати на "Балкан" показват значително намаление на загубите на превозвача. За първите девет месеца на годината загубите на превозвача от основна дейност са спаднали на 500 хиляди долара в сравнение със същите периоди на предишни години. За сравнение - за деветте месеца на 1995 г. дълговете на компанията са 5 милиона долара и съответно 7 милиона долара през 1996. "По-добрите резултати на авиокомпанията се дължат на повишаване на присъствието й по линии, които имат потенциал, съкратени са и редовни полети по 3 губещи линии", обясни Валери Доганов, изпълнителен директор на "Балкан". За пример на добре управлявана линия бе дадена София - Виена - Амстердам, от която печалбата е около 300 хиляди долара. Все още обаче тежат старите дългове на компанията, а неотдавна тя получи и 5.5 милиарда лева временна финансова помощ от държавния бюджет, отпуснати по линия на фонда за структурна реформа.
Все още няма решение за доставка на нови самолети за дълги и средни разстояния - от американската "Боинг" или от европейския консорциум "Ербъс", от авиокомпания "Балкан". "Необходимостта от закупуване на нови самолети ще бъде отчетена от посредника по продажбата на националния превозвач", каза министърът на транспорта Вилхелм Краус. Това може да стане едва след точен анализ на финансовото състояние на авиокомпанията.
На 8 септември тази година за посредник по продажбата на авиокомпанията беше избран консорциумът "ТОБ - спийдуинг". В него в съдружие влязоха "Тройханд Остойропа Бератунг гезелшафт" и "Спийд Уингс", фирма на "Бритиш еъруейз". Консултантът пое ангажимента да приватизира минимум 25 на сто от "Балкан" в срок от една година. "Вътрешни срокове в рамките на едногодишния период не се поставят, но посредникът има амбицията до началото на следващата година да бъде готов с оценката на авиокомпанията", каза Александър Съботинов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
При раздържавяването държавата няма да определя процент, до който иска да запази участието си в националния превозвач. Като единствено условие след приватизацията на компанията се поставя задължението превозвачът да остане носител на националния флаг, да се отчитат специфичните му задачи, както и да се зачитат интереси, които опират до националната сигурност на страната.
"Посредникът ще получи твърда комисиона от около 593 хиляди долара, но само ако успее да продаде обявения минимален процент от акциите на авиационното дружество", обяви Александър Съботинов.
През миналата седмица работната група по приватизация на авиокомпанията, назначена от правителството, се събра и уточни конкретните си функции. Експертите ще координират цялостната подготовка и сключването на приватизационната сделка, ще насочват писма за намерения за участие в приватизацията на превозвача към Агенцията за приватизация, при необходимост ще правят предложения за изменения в консултантския договор. Работната група периодично ще предоставя на правителството информация по хода на сделката.
Одиторите искат монопол на счетоводния пазар
Любомир ВАСИЛЕВ
Промени в Закона за счетоводството, които (би трябвало да) кореспондират с новата макроикономическа ситуация в страната и с пакета данъчни закони, обсъжда Министерският съвет в понеделник (10 ноември). Поправките в закона променят някои принципни положения, свързани най-вече с оценката и преоценката на активите; въвеждат подобрения в счетоводното отчитане и правят решителен опит да установят монопол на дипломираните експерт-счетоводители на пазара на счетоводни услуги.
Според предлаганите промени от 1 януари 1998 г. едностранно счетоводство ще могат да водят предприятията със средносписъчен брой на персонала за предходната година до 10 души и общ размер на приходите от предходната година до 500 минимални работни заплати (22.75 млн. лева при сегашния размер на МРЗ, който е 45 500 лв.). Същото право ще имат и създадените през годината предприятия.
Документите, които се отнасят до външнотърговски сделки, ще се съставят и в чуждестранна валута. Като разходи на търговските дружества ще се отчитат начисляваните провизии за трудносъбираеми и несъбираеми вземания. При финансовите институции това ще става съгласно Закона за банките, а за останалите предприятия - съгласно националните счетоводни стандарти. По-важното в случая обаче е какво ще бъде предвидено в данъчните закони, т.е. дали провизиите ще се признават за разход и от данъчна гледна точка. Начислените лихви по заеми се отчитат като текущ финансов разход, предвижда проектът, но и тук тежката дума ще е на данъчните закони.
Преоценка на активите.
Проектът предвижда дългосрочните инвестиции - акции, дялове, облигации и държавни ценни книжа с фиксиран падеж повече от 12 месеца, да се преоценяват в края на всяка година по справедливата им стойност. Справедлива стойност по смисъла на закона е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач. Не е много ясно кой ще определя тази цена - дали пазарът и ако да, кой по-точно (примерно може да има различни котировки на акцията на дадено дружество на борсовия и на извънборсовия пазар). Увеличението на балансовата стойност на дългосрочните инвестиции в резултат на преоценката ще се отчита като преоценъчен резерв. Всяко следващо намаление в резултат на следваща преоценка ще е за сметка на този резерв. Ако намалението е по-голямо от създадения резерв за съответната инвестиция, разликата се отчита като текущ финансов разход. Некомпенсираният преоценъчен резерв на отписана дългосрочна инвестиция се отчита като текущ финансов приход, предвижда проектът.
Когато при оценката се намалява отчетната стойност на дългосрочните инвестиции и няма създаден преоценъчен резерв, намалението се отчита като текущи разходи. Следващото увеличение на стойността на дългосрочните инвестиции до размера на така отчетените разходи ще се отчита като текущи приходи. Когато първоначалното намаление е отчетено като разход, който впоследствие е компенсиран с приход по пълния му размер, следващото увеличение се отчита като преоценъчен резерв. Разликите от продажбата и преоценката на дългосрочни инвестиции на инвестиционните дружества ще се отчитат като резерви. И по този въпрос обаче по-важно е какво ще бъде предвидено в данъчните закони.
Облигациите (включително ДЦК) с падеж до 12 месеца ще се оценяват в края на всеки месец по борсова цена или по цена на придобиване, когато тя е по-ниска от борсовата. Разликата ще се записва като финансови разходи или приходи. Дълготрайните материални активи ще се преоценяват на всеки две години, при положение че инфлацията за тези две години е над 66% . Преоценката ще се прави към 31 декември на втората година, като земите, горите и сградите ще се оценяват по справедливата им стойност, а всички останали ДМА - по коефициентен способ, определен от Националния статистически институт. Увеличението на балансовата стойност на ДМА в резултат на такава преоценка ще се отчита като преоценъчен резерв. Преоценъчният резерв се трансформира в текущи приходи при отписването на съответния ДМА. Ако това отписване стане, преди активът да е напълно амортизиран, с неамортизираната му част се намалява стойността на преоценения резерв, след което същият се трансформира в текущи приходи.
Всички нефинансови предприятия ще преоценяват валутните си активи и пасиви в края на всеки месец, а финансовите институции, както досега - всеки ден. Разликите ще се отчитат като текущ финансов приход или разход.
Предстоящата ревалоризация към 31 декември 1998 г. ще се отрази като преоценъчен резерв, който може да се използва до изчерпването му в следната последователност:
За увеличаване на основния капитал до изискуемия от закона минимум.
За покриване на финансови разходи за бъдещи периоди към 31 декември 1996 г., формирани от преоценката на задълженията в чужда валута.
За покриване на непокрити загуби от минали отчетни периоди.
По преценка на предприятието.
От тези текстове е видно, че курсовите разлики, натрупани от промените на валутния курс през 1997 г., няма да се покриват от преоценъчния резерв от увеличената стойност на ДМА в резултат на ревалоризацията. Такова предложение имаше при обсъждането на постановлението за ревалоризация.
Кой може да бъде счетоводител или одитор.
В предлаганите промени се предвижда главен счетоводител да бъде само лице, което има висше икономическо образование или друго висше плюс документ от висше училище за квалификация по счетоводство. Това изискване ще влезе в сила от 1 януари 1999 г.
