Театралният сезон се опитва да изпревари реформата
Николета Еленкова
Театралният сезон 1997/98 започна при непроменена система на финансиране. Разпределението на средствата ще се осъществява по досегашния начин до 1 януари 1998 г., когато ще дебютира "Програмата за развитие на театралната дейност" - така бурно обсъжданата театрална реформа. А във втората седмица на ноември ще се проведе конкурсът за държавни субсидии '98 на драматични театри, каза Димитър Чернев, главен експерт на Националния център за театър (НЦТ) при Министерството на културата.
Сегашната система за финансиране е истински анахронизъм. При нея парите идват изцяло от бюджета по простата сметка средна работна заплата за отрасъла (в момента 90 хил. лв.), умножена по брой на работещите на щат в театъра. Разбира се, тук става въпрос единствено за държавните театри.
Очевидният абсурд е, че сумата, формирана само на база работни заплати, трябва да покрие всички разходи на театъра, включително постановъчни и режийни (разходите, които неизменно се правят за създаването и представянето на една постановка). Преди време представители на Министерството на културата обещаха, че ведомството ще финансира целево поне отоплението на театрите. Сега, в началото на зимата, е ясно, че това не може и няма да стане. Най-болезненият резултат от така несполучливото формиране на субсидията е това, че актьорите на практика получават по-малко от и бездруго нищожните 90 хил. лв. Съществува и втора линия на финансиране, по която обаче могат да се получат около 1% от необходимите за дейността на театъра средства. Става въпрос за субсидиране на конкретни проекти, предложени както от държавни, така и от частни формации. Парите идват от републиканския бюджет и се разпределят от Националната експертна комисия за драматичен (респ. куклен) театър. По тази линия се финансират и спешни, "животоспасяващи" строителни ремонти.
От няколко години в десетина театъра финансирането се осъществява по схемата 50 (държавно субсидиране) : 30 (общинско субсидиране) : 20 (собствени източници). Този механизъм също е лавиране между абсурдни ограничения - всъщност общините нямат право да субсидират театрите, а само конкретни театрални проекти. Затова се възприема вариантът с "натуралното" подпомагане, например с въглища, или се определя общински обект, приходите от който целево се предоставят за театъра.
Някои решителни кметове пък "ходатайстват" за театрите пред местни бизнесмени и шефове на държавни предприятия. (Такива спасителни операции провежда например кметът на Търговище инж. Карагеоргиев.) Собственото финансиране на театрите също е ограничено от закона, класифициращ ги като юридически лица с идеална цел, които не могат да развиват стопанска дейност. Те не могат да отдават под наем помещения от огромните си сгради, нито ателиетата им да произвеждат продукти и за продажба - което би било компромис със самата същност на театралната институция, но така поне биха могли да бъдат кърпени огромните дупки в бюджетите. Още повече че става въпрос за ефективно използване на съществуваща база.
Време разделно.
Най-общо театралната реформа ще протече под знака на едно голямо групиране и прегрупиране. За начало театрите се разделят на две групи. В първата са т.нар. приоритетни театри, които ще продължават да се финансират през Министерството на културата от бюджета. Щастливците са репертоарните театри в Русе, Варна, Бургас, Благоевград, Враца и Кърджали, Младежкият и Сатиричният театър в София. Втората група е иманентна за реформата - т.нар. театрални продуциращи центрове, известни още като открити сцени. Тук попадат 17 театъра: "Сълза и смях", СФУМАТО, Театър "199", Сливенският, Смолянският и др. Те няма да имат щатен творчески състав, а само ограничен административен и технически персонал. Артистите, режисьорът, сценографът и т.н. ще се наемат персонално според нуждите на конкретното представление. Дванайсет от тези театри след конкурс, който ще се проведе в средата на ноември, ще получат 50% държавно субсидиране. В конкурса могат да участват само театри, чиито общини са взели решение да финансират останалите 50%.
С изключение на Велико Търново всички останали общински сесии са взели решение да подкрепят театрите си. (На 28 октомври министър Москова и двигателят на реформата, зам.-министър Поляков, бяха във Велико Търново в последен опит за убеждаване на тамошните общинари.) Петте театъра, които ще отпаднат на конкурса, няма да бъдат закрити, а ще минат на режима "Сцена 6" - в следващите няколко месеца ще им бъдат отпускани заплати за шестчленен персонал. През това време тези театри трябва да се преориентират и да си изградят нова, по-качествена и по-печеливша концепция. Това групиране ще е валидно до края на 1998 г., когато на база резултатите от изтеклия период театрите ще се прегрупират. Гаранции за изпадане не съществуват.
Промени няма да има в статута на Народния театър "Иван Вазов", който като национален културен институт се финансира пряко от бюджета, при Театъра на Българската армия, който се издържа от Министерството на отбраната, и при подопечните на столична община Театър "София", Малък градски театър зад канала, "Възраждане" и Държавен куклен театър. Очакват се промени в Пернишкия и в Държавния пътуващ театър, чието финансиране е спряно до промяна на дейността им. В Перник вероятно ще помага общината.
Най-решими са проблемите на куклените театри с техните олекотени състави, мобилно оборудване и гарантирана публика. Тук също ще важи разделението на приоритетно и смесено (държавно-общинско) финансиране. Застрашени от закриване обаче няма. "Нито един кмет не би си позволил да загуби кукления си театър", изненадващо за непосветените казва Димитър Чернев от НЦТ. Подобен претеглен оптимизъм има и в думите на директора на Държавния куклен театър Александър Ткачов: "Ще оцелеем, защото имаме публика и защото сме избрали принципа да играем много и пътуващи представления, вместо да не играем, за да пестим режийни."
Освен общото субсидиране за държавните театри "Програмата за развитие на театралната дейност" предвижда и два вида специализирано финансиране на конкурсна основа, за което могат да кандидатстват държавни (независимо в коя група са или не са), частни и кооперативни формации. Първият вид е финансиране на индивидуални проекти - конкретни представления, предимно премиерни. Вторият вид финансиране е по целеви програми на НЦТ - те ще определят стратегически посоки на развитие, ще фиксират определено тематично поле или ще акцентират върху специфичността на изразните средства. Всъщност тази система е поливалентна и отворена както от страна на НТЦ, който ще задава приоритетите, така и от гледна точка на театралните формации, които ще могат да кандидатстват с неограничени по вид, форма и обем проекти - например за реализиране на цикъл представления, за постановки, работещи с нов театрален език, и т.н.
Противно на обвиненията в опасен радикализъм, в Националния център за театър смятат, че този модел на театрална реформа също ще е компромисен. Но ако той изиграе ролята си, ще дойде времето и на системата на тоталния конкурс, при който трупите ще се състезават не само за субсидии, а и за театралната сграда. Но това време е още далече. На дневен ред сега е театралният сезон 1997/98, който започна при една система на финансиране, а ще продължи при друга. Театралите мислят най-вече за времето след 1 януари. Още сега се създават постановки, финансово и творчески организирани според замисъла на очакваната реформа. На сцената на театъра на армията Теди Москов постави "Майсторът и Маргарита" - представление, в което участват трупите на военния театър и на частния "Ла Страда". При интерпретацията на култовия текст на Булгаков са използвани много и необичайни средства - изключително скъпа техника, за която е търсено външно финансиране. А иначе двете трупи са единодушни за това, което са вложили в спектакъла - неоспоримото ниво на актьорите, техническите възможности на сградата и персонала на театъра на армията и необичайните и млади актьори на "Ла Страда". Плюс името на Теди Москов, което със сигурност е гаранция за успех, включително и комерсиален. Въпреки че мненията на публиката и критиката за постановката се разминават, "Майсторът и Маргарита" претендира за най-успешно представление на сезона. Противно на още необореното поверие, че всеки се проваля с този текст.
Солженицин създаде своя литературна награда
Руският писател Александър Солженицин оповести, че създава литературна награда, с която ще отличава писатели, които живеят в Русия или пишат на руски език, за техни произведения, "създадени и публикувани в следреволюционния период". Наградата ще бъде от 25 000 долара, като само в изключителни случаи ще се присъжда посмъртно.
Финансово отличието ще бъде осигурявано от Обществения фонд "Александър Солженицин", който писателят основа през 1974 г., веднага след изгонването му от родината. Във фонда постъпват всички хонорари от изданията на "Архипелагът ГУЛаг" по света.
Литературната награда "Солженицин" ще бъде присъждана за роман, повест, разкази, книга или цикъл от стихове, пиеса, статии, изследване. Журито няма да има предпочитания към определен жанр, нито пък ще спазва някаква жанрова последователност в определянето на носителите. В него освен Солженицин са включени парижкият издател и професор по литература Никита Струве, писателят Валентин Непомнящи, литературоведът Людмила Сараскина, литературният критик Павел Басински и председателката на Обществения фонд "Солженицин" Наталия Солженицина.
Първият носител на наградата ще стане известен през първата седмица на идния март. Според Солженицин само в изключителни случаи отличието може да бъде поделяно между двама кандидати.
Преумора, стрес и неврози заплашват децата в училище
Д-р Дарина ДИКОВА
Ако ние, родители, учители, медици и психолози, не вземем в ръцете си проблема за натовареността на децата ни в училище, ако не следим за правилния дневен режим на ученика ни вкъщи, ако не мислим ежедневно за неговото физическо и психическо здраве, осигурени с пълноценно хранене, достатъчно сън, активен отдих и игри на открито, ако не се откажем от свръхамбициите си за високи оценки, постигнати с цената на изтощаващ труд, и не осигурим спокойна, безконфликтна среда в семейството и училището, нямаме основание да се сърдим на преуморените ни, изнервени и невротизирани деца.
Свидетели сме на редица експерименти, нововъведения и промени в областта на образованието, водещи до интензификация на учебния процес и математизация на учебните програми. Неимоверно нарасна значението на училищната успеваемост и полученото образование за придобиването на висок социален статус. Повишените учебни изисквания в много случаи надхвърлят физическите и умствените възможности на учениците и водят до всекидневно умствено напрежение, психическо натоварване, стрес и невротизиране.
Нервната система на децата и юношите поради нейната незрялост, по-слаби съпротивителни възможности и по-лесна ранимост е особено чувствителна на неблагоприятни въздействия в ежедневието.
Нарастването на информационния обем на учебния материал, непрекъснатото повишаване на изискванията за отлична оценка, продължителният учебен ден в училище и у дома, несъобразен с възможностите на учениците от съответната възраст, психотравмиращата роля на изпити, контролни и класни работи, заетостта с извънучилищни дейности (чужд език, музика и др.), липсата на индивидуален подход от страна на учители и родители водят до физическо и умствено свръхнатоварване на ученика, нарушаване на правилния му дневен режим, хронично недоспиване, натрупваща се умора.
Неврозите са най-честите разстройства на нервната система през ученическите години. Те се проявяват в повишена раздразнителност, избухливост, лесна умора, разсеяност, отслабване на възможността за запаметяване, трудна концентрация на вниманието, смущения на съня и апетита, капризно и променливо настроение.
Склонни към неврози са децата със слаб, лесно уморяем тип нервна система и амбициозните, старателни ученици, които полагат системни усилия за овладяване на учебния материал. При част от учениците не се откриват явления на преумора и неврози не защото учебната програма е в съответствие с възможностите им, а защото се включват различни предпазни механизми: самоизключване от учебния процес, особено в последните часове, повърхностно заучаване на учебния материал, задоволяване с по-нисък успех и др. В българското училище не са създадени условия за активен спорт, за смяна на умствения с физически труд. Те, както и продължителният по времетраене сън са абсолютно необходими за поддържане работоспособността на мозъчните клетки. Ако умората продължава всеки ден, без разтоварване, тя води до преумора. При хроническа преумора се засяга общата съпротивляемост на организма, потиска се имунната система и детето лесно става жертва на други заболявания. Какво да правим, как да помогнем на децата си?
Напълно да се избегне умората от учебните занятия не е възможно, а не е и необходимо. Погрешно е схващането, че умствената дейност сама по себе си води до преумора и нервно-психични заболявания. Само интензивната, повече или по-малко напрегната и продължителна дейност е залог за пълноценно функциониране и развитие на растящия организъм. Задачата е да се достигне такова дозиране на тази дейност, че умората напълно да изчезне в периода на отдих. Няма основание да се опасяваме от интензивния интелектуален труд, а от неспазването на условията на правилното му подреждане и използване.
Първото условие за добро физическо и психично здраве на децата и юношите, подложени на интензивен умствен труд, е достатъчната по калоричност, витаминно съдържание и разнообразна храна. Задължителен е краткотрайният отдих след обедното нахранване, който разтоварва умствено и емоционално ученика, тонизира мозъчната кора и създава условия за бързо и продуктивно усвояване на учебния материал.
Важно е редуването на един вид дейност с друг, на умствената работа с физическата. Бездействието, леността, продължителното гледане на телевизия и видеоигрите не са най-добрата почивка. Задължителен е активният отдих с игри на открито, спортни тренировки, аеробика, скейтборд и други.
Основна форма на пасивна почивка е сънят. Той трябва да е подчинен на известна ритмика (лягане и ставане по едно и също време) и достатъчен по времетраене. Най-ползотворен и освежаващ е сънят преди полунощ, затова и лягането не трябва да е след 22 часа, колкото и трудно родителите да осигуряват това.
Жоро Илиев направи суплес на Карамански в ръкопашен бой
Старите врагове Георги Илиев и Иво Карамански се сбили насред ресторант "Тримата мускетари". Босовете на ВИС-2 и "Корона инс" дали воля на омразата си чрез ръкопашен бой в столичното заведение миналата седмица. Двамата силови застрахователи се засекли в заведението и си разменили остри реплики. Размяната на юмруци със сигурност предотвратила стрелбата, защото охраната на двамата моментално наизвадила оръжие. Бодигардовете обаче застанали чинно отстрани в кръг и наблюдавали как се развива боксовият мач между костюмираните застрахователи.
Първоначално гребецът имал превес. Карамански успял да вкара няколко бързи боксови удара на Илиев, разказват очевидци на мелето. Докато Кръстника си свалял сакото обаче, босът на "ВАИ холдинг" го докопал, направил му суплес и го проснал на земята. В крайна сметка Карамански бил по-пострадалият и още лекувал раните си. Шефът на "Корона инс" и бездруго нямал шанс, защото бил дошъл с по-малко охрана, коментираха зрители на зрелището.
Това е вторият случай, когато Карамански влиза в персонален двубой с бившите си съратници от бригадата на борците. Малко след като излезе от затвора през 1995 г. той попадна в същата ситуация при среща със сегашните акционери в СИК Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака в заведение на бул. "Патриарх Евтимий" в столицата.
"Тримата мускетари" минава за кръчма, в която се събират хората на СИК. Преди няколко месеца в него беше убит италиански мафиот, издирван от Интерпол, който развивал тъмен бизнес у нас. По-късно се разбра, че италианецът е член на мощна фамилия, която търгува с контрабандно оръжие от Албания, а негови роднини имали сериозни позиции в съседна Югославия.
ДИАЛЕКТИКА
В края на миналата седмица служителите на "Позитано" 20 получиха дългоочакван подарък. След като червените функционери преживяха дълъг "ледников период", пресметливи социалисти успяха да платят сметките за парното на централата.
ИРЕНА ПЕТРУНОВА е новоназначеният изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия към промишленото министерство. Г-жа Петрунова спечели поста след конкурс между 12 кандидати. Тя е завършила международни икономически отношения. Започнала е кариерата си в "Индустриал импорт". На новия пост идва от "С.Т. П. инвест" ЕООД, където е била изпълнителен директор. Омъжена е, има дете на 13 години.
След дълъг период на видими вътрешни колебания говорителката на бизнесблока БЕТИНА ЖОТЕВА се реши да изостави лидера Жорж Ганчев. За първи път миналата седмица бившата волейболистка води пресконференция на БББ-опозицията начело с Христо Иванов.
Председателят на парламентарната бюджетна комисия ЙОРДАН ЦОНЕВ се появи с ново палто от известната марка "Черути". То е в модерен бежово-кафяв цвят и се радва на особено уважение от страна на депутата, известен с марковите си дрехи. Палтото се съблича и сгъва внимателно. Някой от сътрудниците на Цонев задължително се навърта около ценната дреха, за да не изчезне. Преди време невъзпитани апапи откраднаха две БМВ-та на бургаския депутат.
Манекенката Даниела Серданова, поппевицата Маргарита Хранова, депутатката Елена Поптодорова и други известни личности почетоха благотворителното парти на списание "Жената днес", което стана на 52 години миналата седмица. Тържеството се проведе в салоните на "Ванто трейд ауто" в Горубляне. Предлагали се само дамски напитки. За съжаление на част от участничките на бара липсвала родната нашенска ракия.
На 1 ноември в 6.30 сутринта (с половин час по-късно от предвиденото, защото в хотела пропуснали да събудят екипа) в софийския ефир се появи най-новата частна радиостанция - РАДИО "ВЕСЕЛИНА". Започнало да излъчва за първи път в Пловдив преди пет години, наблягайки предимно на музиката за душата и доброто настроение, радиото вече има значителна аудитория освен в Града на тепетата и в Стара Загора и в Хасково. Появата на радио "Веселина" е интересна с това, че ще разруши фолкмонопола на "Сигнал+" и че за първи път радиостанция от страната излъчва в софийския ефир.
На 3 ноември излиза новият албум "Лабиринт" на дует "Авеню" - най-продаваната млада група за последните 3 години с реализирани 35 хил. дебютни касети. Ден преди това албумът ще бъде представен на грандиозно шоу в зала 1 на НДК. Музикален продуцент на албума е Димитър Паскалев, в записа и концерта участват музикантите от все по-добрата група "Стейн", издатели са "Ара аудио видео" и AveNew Productions. "Този албум ще вдигне летвата на популярната музика - чак след това може да се мисли за елитарната", коментираха Боби и Заки.
На световното първенство по художествена гимнастика в Берлин известната гимнастичка МАРИЯ ПЕТРОВА се срещнала с НАДЯ АУЕРМАН, световен топмодел. Германската манекенка е казала на нашата гимнастичка, че за първи път гледа художествена гимнастика на живо. "Това е много интересен, но и страшно труден спорт", констатирала Ауерман. Организаторите на първенството събрали на специална вечеря всички досегашни шампионки. От България са били Мария Петрова и Мария Гигова. Бианка Панова също е била там, но си е тръгнала по-рано. В момента Бианка живее и работи като треньор на националния отбор в Белгия. Тя има 7-месечен син. Мила Маринова, бронзова медалистка от световното първенство в Атина, дойде с 5-месечния си син Джордан, който е кръстен на Майкъл Джордан.
Три хиляди долара дари "British American Tobacco - България" на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Половината от сумата ще вземе катедрата "Тютюневи изделия". Росен Начев, шеф на офиса на цигарения гигант в България, връчи 1000 долара на РАДОСЛАВ БОНЕВ и 500 на ХРИСТО ВЪЛКОВ заради отличното дипломиране.
Елка Константинова се отказва от мандата си
Бившият министър на културата ще се откаже от мандата си като културен аташе и вероятно в началото на ноември ще напусне Варшава. Четиригодишният мандат на Константинова изтича след година и половина. Причина за преждевременното й завръщане е нейният конфликт с посланика ни там Александър Димитров. "Не мога да си затварям очите пред далаверите на посланика и след като една година никой не отговори на сигналите ми за разграбването на българското имущество във Варшава, смятам да напусна", обясни в разговор с журналисти в полската столица Константинова. Единствено Сметната палата изпратила хора да проверят нашето посолство, но скоро след пристигането на две ревизорки във Варшава една от тях изместила заварената главна счетоводителка и заела поста. Българската недвижима собственост във Варшава не е малко и посолството не би трябвало да се оплаква от финансови проблеми, твърдят бивши наши дипломати. Представителството ни там разполага с жилищен комплекс от два блока, в който само 6 апартамента се заемат от служители на посолството. Останалата жилищна площ се дава под наем.
Цветята в офиса
Илко СЛАВЧЕВ
Интериорът на съвременния офис освен с модерно обзавеждане и техника е декориран и с ефектна декоративна растителност - цветя, палми, вечнозелени храсти и дръвчета. Тези доскоро рядко срещани у нас видове са селекционирани и внесени от всички континенти. В бранша се реагира бързо, фирмите вносителки задоволяват пазара на всички желания с необозрим избор от все по-красиви, с всякакви размери и сортове цветя, които се срещат на световните специализирани изложения. Това са палми (финикова), алоказия, араукария, драсени, корделине, кротон, дифенбахии, фикуси, нолини, рододендрони с чудни цветове, юки, растящите по тропическите дървета бромелии и даже насекомоядни. Цените са от 5 до 500 DM. Видовете се съчетават по няколко в големи съдове, допълнени от водни ефекти, картини, пластика, фирмена реклама. Фитодизайнът е съобразен с подовата настилка, с цвета и фактурата на стените, мебелите, с личния избор и пр. Внушителните размери, многообразието и непривичната екзотика внушават размах и просперитет (разбира се, ако таванът не е прекалено нисък). Тук всеки детайл има своята логика, както и всяка приумица - своето разумно решение.
Въпреки убедителната реклама, каталозите с основните биологични изисквания и зашеметяващата възможност от пряк избор и подбор на всеки вид, размер, форма, сорт след време често възникват проблеми. Нежните творения на живата природа боледуват или се нападат от неприятели, деформират се, вехнат. По листата се появяват петна, те опадат бързо или пък новите разклонения и цветове не са така ярки и изразителни.
Причините са различни. Едни са неизбежно следствие на развитието или непригодността на тропическата растителност към все пак неоранжерийния климат на офиса. Други с повече опит и професионален подход се преодоляват.
Основни фактори за нормално развитие са светлината, топлината (вкл. възможността за зимен покой), влагата (вкл. влажността на въздуха), почвеният субстрат, размерът и дренажът на съдовете и др. В оранжериите внесените видове се отглеждат в контейнери с торф. Продължителното отглеждане само в торф без такова торене е неблагоприятно. Растителността се присажда в керамични кашпи или други съдове от шамот, порцелан, дърво, метал, пластмаса (в краен случай), съответстващи на размера на вида, бързината на растеж и състоянието на кореновата система. Съвременното виждане е за по-прости и първични материали, но у нас се предпочитат по-лъскавите и натруфени изделия. Както малките, тъй и преозмерените съдове влошават състоянието на видовете.
Възможно е съвременният офис да е проектиран със зимна градина или с растителни витрини, без това да е излишен лукс. При традиционното отопление с парно, което силно изсушава въздуха, цветята страдат. Решението е неколкократно пръскане на ден с аерозатор. Почти всички видове обичат това непрекъснато къпане целогодишно. Чрез пръскане се тори, ограничава се развитието на вредители.
Правилото е: по-рядко, но с повече вода. Саксия с пресъхнала почва се потапя в съда с вода. Разрохкването намалява изпарението, също и покриването с мъх. Водата трябва да е със стайна температура, без хлор.
От личен опит бих препоръчал като най-подходящи адаптивни и със силно естетическо въздействие, понасящи пагубното парно отопление: дифенбахиите, драцените, фикус бенжамина, филодендрона, някои бегонии. При слабо осветление: палмата хамеодорея, калатеята, марантата. При добро осветление най-впечатляващи са кротоните с променящи се жълти, червени, пурпурни или пъстри листа, цикасът, нолината. Още една малка подробност - по-старите и развити растения по-трудно се адаптират към условията и на най-прекрасния офис, по-малките са по-екологично пластични и приспособими. Както много други неща в живота.
Моята кола (понякога) е моята крепост
Александър Хранов
Наричат ги движеща се застраховка за живот. Карат ги, или по-точно се возят в тях, държавни глави, политици, индустриалци, попзвезди, артисти, застрашени от мафията магистрати и... престъпници. Целта е ясна - да защитят живота на пътуващите в тях. Произвеждат се от много малко специализирани фирми в света и струват изключително скъпо.
Една от най-добрите в бранша е германската "Траско". Визитната й картичка е животът на испанския министър-председател Аснар и неговите бодигардове, останали дори без драскотина след бомбен атентат срещу лимузината на политика. Двайсет и пет килограмовият взрив разруши неколкоетажна къща... "Траско" се помещава в източногерманския град Цвикау. Във фабриката, произвеждала допреди няколко години небезизвестните трабанти - германското чудо от пластмаса - ирония на съдбата или просто бизнес. Сто и петдесет души работят за бронирането на един автомобил.
Сигурността е според портфейла и нуждите на клиента. Бронираните коли са разпределени в различни категории. В най-ниския клас са лимузините, чиято каросерия издържа на изстрели от пистолет, но е безпомощна срещу голямокалибрена пушка и автоматично оръжие, ако атаката идва отгоре или отдолу. Сигурността, преоборудването на подобен автомобил, е най-слаба и струва "най-евтино" - между 70 и 150 хиляди германски марки. Такива лимузини се препоръчват най-много от Южна Америка, където най-модно е отвличането на пасажерите заедно със самия автомобил. Освен стъклата и каросерията със специална броня е обхванат резервоарът, като след пробив от куршум се самозапечатва. Гумите на такава кола трябва да издържат най-малко 50-километров пробег след пробиване от куршум. Колата притежава уникална система за заключване на купето, а ако все пак притежателят й бъде залостен в багажника, там със специална комуникационна система може да се свърже с органите на реда.
До 250 хиляди марки струват лимузините от следващия клас, които издържат обстрел от всякакви видове оръжие, имат алармена система с подходяща сирена. Истинската бронирана лимузина обаче е най-доброто, което може да се намери в света, и струва над един милион германски марки. Каросерията тежи около два тона. Тя е от деветмилиметрова танкова стомана, с 80-милиметрови многослойни стъкла, обхваната от спасителен чувал от кевлар, издържащ на експлозиви. Тези коли-крепости още с влизането си във фабриката "Траско" се разглобяват основно, за да се преоборудват със свръхмощен двигател, който да издържа на нарасналото тегло. Защото един брониран "Мерцедес 600 S" надминава 4 тона, а рекорда държи представителната руска лимузина ЗИЛ - над 6 тона. Допълнително се усилват шасито, предният и задният мост, лагерите, пружините и амортисьорите.
Във фабриката на "Траско" се бронират автомобили от най-различни модели: "Мерцедес", "Ауди", "Волво", "Ролс-Ройс", "Кадилак", джипове "Рейндж Ровър", "Нисан Патрул", "Тойота Лендкруизер". Новият хит обаче са автомобили от среден клас, които след бронирането по нищо не е отличават от серийните модели. През следващата година фирмата смята да произведе специална серия от 1000 именно такива коли. Явно и по-бедните искат да живеят по-дълго... Хубавата жена между комедията и трилъра
Румен Соколов
Джулия Робъртс отново радва българските си почитатели, и то не в един, а в два филма едновременно. През тази година тя се снима само в два филма и те дойдоха по едно и също време у нас. Това са "Сватбата на най-добрия ми приятел" и "Теория на конспирацията". Първият е комедия, вторият - трилър. Въпреки коренно противоположните жанрове и в двата филма Джулия Робъртс блести по своя неповторим начин. Нейните изпълнения още един път доказват, че тя е една универсална актриса, способна да се справи с всякакви характери. Тя стана известна на публиката след изпълнението си в касовия хит "Хубава жена", но преди това беше удостоена с вниманието на критиката за участието й в "Стоманени магнолии". От тези филми тя има два златни глобуса и две номинации за "Оскар". От позицията на звезда присъствието й в "Да спиш с врага" също й донесе овации. Последваха "Версия "Пеликан", "Прет-а-порте", "Обичам неприятностите", за да се стигне до предложението от 12 милиона долара за "Теория на конспирацията", което естествено е прието. През 1998 г. Джулия Робъртс ще участва в четири филма, единият от които е "Жените", продуциран от нея и Мег Райън (освен тях във филма ще участва и Мариса Томей). В плановете на Робъртс има дори филм, който ще бъде завършен през 1999 г. "Сватбата на най-добрия ми приятел" е може би най-добрата комедия за тази година. За успеха на филма съществена роля имат прекрасният сценарий и майсторската режисура на П. Дж. Хоган, който заедно със съпругата си Джослин Мурхауз ("Американско сватбено одеяло") е признат за специалист на сватбените филми. Освен Джулия Робъртс в този филм взимат участие Дермът Мълруни, Рупърт Еверет и Камерън Диас.
В "Теория на конспирацията" всъщност голямата звезда е Мел Гибсън. По неповторим начин той успява да пресъздаде образа на наемен убиец, който е решил да изкупи вината от своето минало. Той дори е достоен за "Оскар", но едва ли ще бъде номиниран, защото филмът мина по американските кина през лятото на тази година, а награждаването ще стане през пролетта на следващата. Този филм много напомня за произведението на Умберто Еко "Махалото на Фуко" по своята странност и неочакваност на развръзката. Режисьор на "Теория на конспирацията" е Ричард Донър (поредицата "Смъртоносно оръжие"), в него участва и звездата от "Стар трек" Патрик Стюарт.
Реферите са отговорни за безнаказаността на футболистите
Николай Христов, председател на Aпелативната комисия към БФС и член на Върховния касационен съд, пред в. "Капитал"
Г-н Христов, защо се получи скандална ситуация след решението на Aпелативната комисия, с което бяха отменени наказания на играчи от "Нефтохимик" и "Литекс"?
- Наричаха ни по масмедиите едва ли не престъпници. Това е лудост, каза един член на изпълкома. Мисля, че нашето решение се изтълкува погрешно. Ние имаме собствено отношение като хора, които не сме във футбола. Не сме към футболния съюз, а сме независими. Апелативната комисия има седем членове - от Върховния съд, прокурори от Главна прокуратура, един от Европейската апелативна комисия на УЕФА и един адвокат. Лично аз се учудих защо се дават такива прибързани емоционални оценки, без да се чуят съображенията на Aпелативната комисия. Ние не сме хората, които можем да премахнем негативните явления по стадионите. Те се създават от намеса на един или друг фактор, от съдийски грешки. Ние предлагаме само правната охрана на наредбата, обсъждаме онова, което дисциплинарната комисия е имала предвид като доклад, въз основа на който налага наказанията, и в съответствие с жалбите на заинтересованите проверяваме дали квалификацията на нарушението е правилна и дали наказанието съответства на тази квалификация.
Защо се занимахте с второто решение по случая на дисциплинарната комисия от четвъртък, деня за извънредни заседания?
- Ние не оспорваме правото на дисциплинарната комисия да решава случаите освен по доклади и като гледа видеозапис. За допълнителните наказания дисциплинарната комисия се позовава на разпоредбите на чл. 53, който постановява, че следващи наказания могат да се наложат въз основа на запис. Вероятно записът е автентичен, всички го гледахме по телевизията. Ние обаче сме на становище, че видеозаписът като отделно самостоятелно доказателство може да послужи за определени консултации и наказания тогава, когато длъжностните лица не са видели, тоест случаят е станал извън тяхното полезрение, и затова не са го отразили в своите доклади. Вижте чл. 53: "Когато съдията не е видял случай на извършено нарушение от даден състезател и по този начин не е наложил наказание, такова наказание сe налага по доклад на длъжностно лице или видеозапис. " Ние като юристи тълкуваме смисъла на тази разпоредба.
Но на вас контролният съвет на БФС ви препоръча да преразгледате случая.
- Да, и ние, без да сме задължени, извикахме замесените. Разпитахме страничния съдия Писков, главния Атанас Узунов, дежурния делегат и състезателя. Те са видели всичко. Те знаят всичко. И страничният съдия отрече състезателят Трендафилов да го е удрял и ритал. Категорично го заяви. Първо каза: "Трендафилов посегна, но не почувствах удар, иначе щях да коленича, да се обърна и т.н. Ритане в истинския смисъл на думата нямаше. " Състезателят също каза: "Нямаше такова нещо. " Питаме съдиите защо не отразиха всичко, което стана, защото е имало още един състезател. Ние, каза съдията, счетохме, че всичко е нормално и затова не отразихме случая, защото няма нужда да се прави нищо. Но ние видяхме всичко на видеозаписа. Разпитваме делегата Величко Цончев. Той казва: "На полувремето слязох долу и говорих с всички. Страничния съдия го питах има ли блъскане, той каза не. И главният каза не. " Атанас Узунов каза, че направил големи компромиси. Приехме го. Не показал втори жълт на Парушев за разправата със състезателя на "Литекс". Ако това е компромис, ще го оправдаем. А защо направи компромис, че не го отрази в доклада?
Какво излиза?
- Значи, те са видели всичко, знаят всичко, но не го отразяват. И ние питаме Апелативната комисия ли се поставя в услуга на някого или състезатели и съдии мълчат. Видяхте и на мача ЦСКА - "Левски" крясъци и викане. Чухме по "Планета Футбол" псувните на Зафиров от "Локомотив" след мача със "Славия". Псува Веско Богданов, направи го на нищо. Пак имаше изстъпления. Не че не осъждаме тези прояви. Но ние не можем и да ги наказваме. Наказва ги дисциплинарната комисия. Как? Само с видеозапис не може да се наказва. Може да се ползва. Казват ни - в цяла Европа го използвали. Добре, но самите съдии считат, че това нарушение не заслужава това наказание. Щом като сме им гласували такова голямо доверие, те са господари на терена.
Имаше слухове, че изпълкомът ще разформирова апелативната комисия.
- Ние се занимаваме само с правоприложение на наредбата. Ръководим се от буквата на наредбата. И въпреки това ни нарекоха луди. Тук дойде един член на изпълкома и поиска да види мотивите. Прочете ги и каза: "Май ще се приеме това да ви сменим. " Аз му казвам "чакай да ти напиша оставката си". Нито ми плащате, нито искам да ми плащате, нито съм във вашите органи, нито се занимавам с това кой ще свири, кой ще е назначен, кой как свири. Ние не наказваме съдиите и нямаме нищо общо с тези ексцесии, които стават по терените, с онези футболни ръководители, които раздават наляво и надясно баснословни суми. И на мен, като ми обещаят един милион премия, ще крещя и ще викам, и ще правя всичко.
Мислите ли, че дисциплинарната комисия не спазва документите на БФС?
- Всъщност не. Според мен дисциплинарната комисия е най-отговорната в БФС. Върху нея се хвърлят много обвинения, но те са незаслужени. Ние отхвърлихме нейните решения по формални причини, защото не е спазена буквата на наредбата. По-скоро дисциплинарната комисия е допуснала тези наказания, защото е искала да се покаже по-обективна и прецизна. Прибързано са взети тези наказания. Според мен футболистите трябваше да бъдат наказани. Щом се е стигнало дотам да не са, да отговарят за това съдиите. Всеки да си тълкува какви са им съображенията. Защо, ако не са смеели на терена да приложат наредбата с нейните санкции, защо не го отразиха в докладите си и да дадат правомощието на дисциплинарната комисия да наложи тези наказания? Ние не считаме, че футболистите не са извършили нарушенията, но те просто не са констатирани от никого. Главният съдия и страничният си пасуват, а всичко e пред очите им. Ами нали онзи ден блъскаха Веско Богданов, малко ли атакуваха съдията на ЦСКА и "Локо" (Сф)? Дайте да спазваме наредбата. Защо те двамата не показаха нито един жълт картон? Няма и доклади. И аз питам кой върши престъпления срещу футбола. Аз не одобрявам това, което правеха футболистите, но някой взема ли мерки?
Съдиите скараха Бонев и БФС
Съдиите провалиха един кръг от първенството заради стачката си, но и след това останаха едни от главните виновници за нагнетяване на напражението в българския футбол. Още в първия кръг след бойкота реферът Веселин Богданов ядоса националния селекционер и по съвместителство треньор на "Локомотив" (Сф) Христо Бонев. Пловдивската легенда заплаши, че ще пише писмо срещу него до ФИФА и УЕФА. Бонев получил информация, че Богданов бил решавал и в предходни години не само мачове, но и цели първенства у нас. По тази причина той решил да запознае футболните централи с това какъв човек са избрали за техен съдия.
Веднага след това шефовете на Бонев в БФС стопираха писмото му, а после се опитаха и да го откажат от намеренията му. Мотивът е, че по този начин се компрометира българският футбол като цяло в Европа. За да покаже, че е човек с принципи, Бонев обяви публично, че сам ще се заеме с писмото срещу рефера от Велико Търново и ще го изпрати до международните централи по други канали.
Миналата седмица изпълнителният директор на "Литекс" Ангел Бончев заплаши, че ще последва примера на Бонев и ще прати видеозапис от мача на неговия тим с "Левски" до УЕФА. Целта му е да покаже как тъчреферът Детелин Баялцалиев помогна на домакините да изравнят, като пусна явна засада.
Срещу реферите въстана и треньорът на ЦСКА Георги Василев. Той бе наказан за обида на Петър Янински със суровата санкция от 320 000 лева и два мача аут от резервната скамейка. Обвинението на дисциплинарната комисия е, че е отправил обидни думи към съдиите. Това бе отразено в докладите и на тримата представители на Темида. "Не могат да ме уплашат. С тези решения се вижда, че некомпетентни хора управляват футбола ни. Корупцията в него започва не отдолу, а от върховете на властта", отсече най-успелият треньор в България.
Чрез бойкота си реферите се опитаха да отклонят вниманието от себе си, но според всеобщото мнение на масата не могат да се решат проблемите от терена. Още на самата "кръгла маса" президентът на "Металург" Първан Първанов заяви, че не вижда изход от ситуацията. До този извод той стигна, след като чул доводите на страните. "Не очаквам съдиите да се променят кой знае колко. Най-много в първите няколко кръга да се опитат да ни замажат очите. После всичко ще продължи постарому", обяви тогава Първанов. Той беше един от малкото песимисти на срещата и фактически излезе прав.
Скандалите показваха, че съдиите изобщо не са имали намерение да променят отношението си. Явно те чувстват силна закрила от БФС, която на практика им гарантира недосегаемост. Затова първите оплаквания срещу хората в черно не бяха отправени към някои от комисиите на централата, а към европейските футболни структури.
"Бунтът на мравките" - стенен фолк
Ива Рудникова
В едно шоу на Бени Хил има момент, когато на екрана се вижда безлюдна улица и една тухлена стена, на която е написано с тебешир "Пушенето спира растежа". Камерата се смъква доста по-надолу, където се чете "Сега ли ми го казваш".
Стенните надписи са начин на общуване и себеизява, познат от скалните рисунки до пасажа с бай Ганьо в Прага, който преписва една ругатня от някаква фасада, като мисли, че това е името на улицата. Драсканиците са навсякъде, като в България са "тиражирани" главно по ученически чинове, студентски банки, подлези, превозни средства, гари, табелки. Нуждата, която кара един тийнейджър да заскърца с тебешир (пастел, флумастер, маркер) по някаква повърхност, е различна, смятат експерти психолози. Принципно графичните откровения може да са поза, демонстрация на свобода на поведението. Когато се изписват имената на певци и състави, психолозите виждат утвърждаване на кумирите, популяризирането им, което подкрепя идентификацията с тях. Най-общо обаче непозволените надписи трябва да се тълкуват като протест, т.е. преднамерено нарушение на реда, правилата, чистотата, възпитанието. Това важи особено за нецензурните писания.
Бунтарски е коренът на т.нар. графити, появили се в Америка и Западна Европа още през 70-те години. Практиката на уличните надписи се е родила като незаконна по дефиниция - това е гласът на бедните, потиснатите, младите, черните, въобще всички, които са изпитали пренебрежението или потисничеството на обществото и са решили да го пунтират или да му се подиграват чрез фасадната естетика. По-традиционната задача на нашарените зидове е да бъдат посредници - "Легализирайте хашиша".
Според британския Речник на изкуството терминът графити е свързан с оформянето на забранени знаци в нещо свързано, подчинено на една идея. "Марките" се майсторят от един или няколко души, обикновено непрофесионални художници, върху стена или друга повърхност, която обикновено е видима за публиката - влак, микробус, търбухът на метрото. "Работите в метрото трябва да са четливи дори за пътниците в движещ се вагон", разкриват пристрастилите се към уличното изкуство тийнейджъри. Графитите варират от прости форми до сложни многоцветни композиции. Площите, които се използват за нелегално декориране, са стените на баните, гаражите, обществените заведения, затворите. Рисува се със спрей, защото той позволява удобство и скорост на изпълнението, дори то да е king-size. Стандартните размери на задокеански графит са 4.5 на 2.5 метра, като за него отиват няколко часа и около 30 флакона с 15-20 цвята.
Графитите са изкуство на крайните квартали в големите градове. Начинаещите графитисти започват, като имитират другите и същевременно работят върху подписа си. "Личността преодолява хаоса чрез индивидуалното лого", казват маниаците на токсичните багри. (Специализираните издания на graffiti-омагьосаните им препоръчват използването на маска с двоен филтър при изографисването.) Постепенно жестът на изписването на собствения подпис (може да е прякор или псевдоним) се развива и преминава в своего рода калиграфия. Подписът или композицията се нанасят директно или с шаблон, после се появяват ефектите на напластяване, на рисунката се придават обеми. "Всичко това е с единствената цел чистото, лъскавото, подреденото да бъде раздвижвано", припомнят underground-художници. Смята се, че писането по стените е подвариант на рекламното общество, т.е. в графитите личи влиянието от билбордове и витрини.
Днес посланията, кодирани в тъжните лица от спрей, едрите букви, отрупани с елементи, страховитите плетеници, биомеханичните хибриди продължават да са непозволени. Факт е обаче, че на все повече места толерират графитите - в Марсилия повечето кафенета са украсени от бунтарите с благословията на общинските власти, в Австралия на стенните надписи се гледа като на спорт, а една от най-успешните рекламни кампании на "Ливайс" беше изцяло от графити. С професионализирането на графитистите "протестът" им се оказа преработен и комерсиализиран. В родното място на модерните графити - Ню Йорк, виртуозите на улични цапаници правят изложби, получават поръчки за аранжирането на витрини, щамповат тениски. Сега най-добрите екземпляри са върху "законни" стени, където авторите работят необезпокоявани.
На този фон употребата на "графити" за българските словоизлияния на тухла и цимент може да бъде само условна. Единствените публични намеци за калиграфия в София са на една стена около "Феята" и върху сградата на Художествената галерия. Графитите на скейтърите, освежили Паметника на съветската армия в Борисовата градина, бяха заличени за часове от ято пенсионери и червени бабички. Оттам насетне в столицата останаха само надписи, повечето от които изглеждат по-уместни за страниците на лексикони или на "Кама сутра".
Преди демокрацията "графитите" бяха спорадични и строго профилирани - ssssssили политически, или футболни. Самотна класика е надписът "Тодор Берия Живков", който Симон Варсано изписа на бул. "Ленин" точно преди 10 ноември 1989 г. Фоторепортерът, посветил няколко нощи на набези до избраното за изобличение място, беше прострелян от полегнали в засада милиционери. Преддемократичен хит е запечатаният с блажна боя възторг "Да живее международното положение".
Днес стенните драски са на няколко основни теми. Много популярна е фасадната терца "Косьо, Хубен, Тушев". "Тези надписи започнаха да се появяват преди две години, но авторите не сме ние", обясниха носителите на известните имена. Те са Хубен Черкелов, Косьо Минчев и Георги Тушев - завършили при известни живописци в Амстердам, собственици на столичната галерия "XXL". Миналия месец тримата авангардисти "слезли" от стените на страниците на списание "Art in America". "Предпочитаме хората да ни свързват със сериозното изкуство, което правим, а не с някакъв си надпис", каза Тушев за "Капитал".
Призивът "Четете библията" е сред най-разпространените в столицата и на места се допълва от скиците на Христос с трънен венец на главата. И "Бог е любов". Религиозните изблици се конкурират от политическите лозунги. Любопитното е, че макар и малобройни, националистическите организации имат неуморни фенове. Надписите "Долу БС(к)П" и "Само СДС" се губят сред БНРП, ВМРО, ДДД, "Ера-3". Край стадион "Васил Левски" пък трудолюбив графоман е дописал, че "БНРП е от БКП", "Ера-3 са главорези", "ДДД е СМС". Авторите на подобни надписи (които вероятно смятат, че арийци са хората, които перат в езерото "Ариана" с "Ариел") са оформили с почерка си и предложението "От всяко циганче - сапунче".
Външнополитическата осведоменост в наши дни е кристализирала до "Free Ireland" и "Само I.R. A. ". В контекста на проблясъците е и изводът "Sofia is Bulgaria", най-вероятно направен от току-що сдобил се със софийско гражданство българин.
Футболните запалянковци са с по-ограничен стенрегистър - "Forza Левски! ", "Славия - бели порове", "Локо - свине", "Red or dead".
Доста забавни са самоцелните признания, шокиращите хрумвания, дълго обмисляните девизи и пр. "издания" с тебешир, пастел или дори червило: "I don't love anybody", "Вера обича Васко", "I love some boys with long hair", "Трепем с ток", "Бием лошо", "Любен - загубен", "Бира - секира", "Тук съм", "Изядохме си пуканките", "Мразя пънк", "Жоро е тъп, но какво от това" и т.н. Народен творец е изписал трескаво на една колона в центъра на София: "If you wanna fuck the sky you must teach your dig to fly". Малко неочаквано стои и обяснението: I love Seb Bach - може би ключът към разбирането му не е в "Токата и фуга", а в един малко по-съвременен виц.
Положението с драсканиците "на закрито", в училище, също е страшно. Освен евъргрийн-предупреждението като "Внимание! Даскал-цербер! " вече се срещат и оферти като тази: "Продавам дрога - цени по договаряне". Да не говорим за WC-стихосбирките.
Студентската общност се познава по малко по-претенциозния и обременен от съответната специалност подход към цокъл-нонсенса: "Надежда всяка тука оставете", "Знам, че нищо не знам", "Животът е палитра очакване за пълната картина на лещата". Освен че под някои ключове за осветлението в ректората пише "Цък!!! ", а под грозен отвор в стената се чете "Дупка! ", срещат се и нелоши рисунки. Една от тях е на мастилено прасенце - "гуцьI - pluralia tantum", канонизирал е някой множественото число. Най-бледите надписи обаче са най-свестни. "Бла-бла" - "Поне пиши без правописни грешки".
Стигнахме дъното и при грациите
Златка ЗАМОВА
България стигна дъното и в най-успешния си спорт в историята досега - художествената гимнастика. За първи път отборът ни остана без медал от световно първенство. Индивидуални световни титли досега са печелили Мария Гигова (1969, 1971, 1973 г.), Анелия Раленкова (1981), Диляна Георгиева (1983, 1985), Бианка Панова (1987) и Мария Петрова (1993, 1994, 1995). На 21-ото първенство на планетата в "Макс Шмелинг хале" в Берлин обаче се наредихме пети в отборното класиране, Теодора Александрова завърши шеста в многобоя. Шестнадесетгодишната софиянка имаше шанс за медал на обръч на финалите на уредите, но в крайна сметка съдийките й отредиха четвърто място.
Според щаба ни сърцатата игра на неизвестните български гимнастички накарала чуждите треньорки и публиката за пореден път да признаят класата на нашата школа. Медалите обаче обрали познати на съдийките имена. Световната титла заслужи украинката Елена Витриченко. Подгласнички й станаха Наталия Липковская и Янина Батирчина, които спечелиха с Русия и отборната титла в Берлин. Единствената неговореща руски сред отличените се оказа възпитаничката на българската треньорка Костадинка Атанасова - Ева Серано (Фр), с бронз на обръч и лента. След състезанието последната от "златните момичета", Мария Петрова, която гледа наживо турнира, похвали французойката.
"На силното първенство пролича напредъкът на западноевропейските отбори, особено на Франция и Германия. Знаех, че за първо място ще се борят Липковская и Витриченко, но Теодора направи уникални неща. Страхотна е и има бъдеще", допълни Мария Петрова. В действителност дебютантката Александрова и Витриченко единствени играха без видими за обикновения зрител грешки.
Според старши треньорката на отбора Нешка Робева съдийките решили местата ни още в квалификациите, където се играха по 12 съчетания от всеки състав за определяне на отборните полуфиналисти, 30-те гимнастички за многобоя и по 8 финалистки на отделните уреди. "Вървяхме трети в квалификациите през първия ден, но след обедната почивка съдийките ни смачкаха. Не се осъществи замисълът на състезанието за избягване влиянието върху оценките чрез разпределяне на групите в четири зали. По никакви критерии не може немският отбор да е преди нас", заяви най-титулованата треньорка в света. Домакините ни изпревариха с 0.284 точки за четвъртата виза в отборния финал.
"Най-грозното е изваждането на момичетата от финалите на уредите, допуснаха ни само с 3 съчетания", жалва се Робева. Там 17-годишната Виктория Данова изпусна бухалка и остана седма. Тринадесетата в многобоя, Боряна Гинева, заслужи едва 9.800 т. за перфектно изпълнение на композицията си на обръч с най-трудния елемент в турнира - хващане и изхвърляне на уреда от страничен шпагат, и в крайна сметка е шеста. Александрова водеше на обръч преди изпълненията на Липковская, Витриченко и Серано и накрая остана на 9 хилядни след французойката.
Всъщност класирането в Берлин не изненада никого, защото нещата бяха предначертани още преди състезанието със задълбочаването на кризата в отбора след излизането на Мария Петрова. Факт са отслабналите ни позиции в международната федерация, довели до назначаването само на една наша съдийка в Берлин - Красимира Филипова. През август отборът остана без петата на европейското през 1995 г. Стела Салапатийска и бронзовата медалистка от турнира в Киев през март Мария Гатева. Управителният съвет на БФХГ спря правата им за държавния отбор заради неразбирателство на гимнастичките с Робева и след отказа им да подпишат 4-годишни договори за олимпиадата Сидни 2000, въпреки че бяха налагани за основа на тима. Осемнадесетгодишните надежди станаха студентки в НСА и няма изгледи да бъдат върнати в националния, тъй като Робева и началничките от БФХГ просто забравиха за тях. Гатева ще може да се състезава за новия си клуб "Академик" през 1988 г., Стела е без права до 1999 г. На пловдивчанката дори е забранено да стъпва в бившия си клуб "Левски" и всяка гимнастичка на сините, която контактува със Салапатийска, ще бъде изгонена от "Герена". Подобен публичен остракизъм на най-добрите състезателки в отбора неминуемо подейства като само-убийство на националния ни отбор. Въпреки всички приказки, че съдийките са виновни за българския провал в Берлин, повече от ясно е, че всъщност причината е в нашия лагер. Разправата с Гатева и Салапатийска приличаше на създаване на прекрасно алиби за логично очаквания неуспех на световното. Дори съдийките да са се отнасяли с пренебрежение към българките, много по-лошо е очевидното снижаване на нивото на нашата школа. А двете момичета едва ли са единствените виновнички за това. Но атаките към тях и към съдийките в Берлин вероятно са пушечна стрелба, за да се отклони общественото внимание от резонните в подобни ситуации в други спортове искания за оставки - най-често на националния треньор, а понякога и на шефове във федерацията. Още повече че в случая върви мистериозен слух за някакъв наш фал пред международните организации. Което пък би обяснило отношението на съдийките.
След отказването и на Диана Попова в началото на сезона да спасяват положението бяха викнати 25-годишната майка на дъщеря Боряна Гинева и Теодора Александрова, започнала тренировки преди изтичане на 8-месечна лекарска забрана заради контузии. Гинева се отказа от гимнастиката след Берлин и се отдаде на бизнес. Така средната възраст в тима ни пада на 15.5 години. По предложение на Робева БФХГ ще предложи договори на националките с фиксирани суми за изразходваните по тях пари, за да поиска неустойка при евентуално прекратяване на кариерата на някое от момичетата. Дванадесет гимнастички ще бъдат в разширения държавен тим плюс тези от ансамбъла. "Не трябва да допускаме предишните грешки с налагане на лидерка в отбора, каквато в момента е Теодора, защото само с конкуренция от поне 10 момичета може да вървим напред", смята личната треньорка на Тео - Валя Ганева, изградила и дебютантката при жените за новия сезон Илияна Цанева. Повечето специалистки у нас виждат завръщане на България в голямата гимнастика само ако клубовете у нас се обединят и спрат интригите между треньорките. "Ясно е, че Украйна и Русия диктуват гимнастическата мода сега и тях ги копират. Ние ще си върнем позициите с много труд, както и Нешка казва, но трябва да сме пет класи над всички, за да ни признаят отново", смята собственичката на първия частен клуб у нас Илияна Раева.
Започва последният сезон от ерата "Чикаго булс"
Идва ли краят на ерата "Чикаго булс" е основният въпрос, който се задаваше преди началото на първенството в HБА. Отговорите са два и привържениците на всеки от тях имат своите основания да мислят, че са прави.
От едната страна са привържениците на "биковете", които вярват, че отборът е способен да спечели шестата си титла през това десетилетие. Това са хората, за които "Чикаго" стана символ на баскетбола, а Майкъл Джордан - най-великият спортист на всички времена. Привържениците на тази теза имат железни доводи. "Чикаго" запази отбора си от миналата година. Въздушния отново ще води нападението, Скоти Пипън ще му помага, щом се върне на игрището, а Денис Родман ще обира всички топки под двата коша. Треньорът Фил Джаксън пък отново ще бди като гуру над звездите си по пътя им към титлата.
От другата страна са реалистите. Те знаят, че "Чикаго" вече не е същият отбор. Джаксън е неудовлетворен от заплащането си. Майкъл заплашва да се откаже от спорта, ако наставникът си отиде. Скоти Пипън е извън строя до януари след операция на крака и ще влезе във форма някъде към края на сезона. Денис Родман е разочарован от досадните преговори за нов договор. Тони Kукоч е в ужасно слаба форма след продължителна травма на крака. Люк Лонгли и Рон Харпър страдат от хронични проблеми с коленете.
След серия от велики години с паметни победи вече се вижда краят на една династия, сравнима само с тази на "Бостън селтикс" от 60-те години. Основните проблеми са ясни - напреднала възраст и изхабяване, безразличие и липса на мотивация, контузии и несигурност. Всички проблеми накуп и дори всеки един поотделно са напълно достатъчни, за да препречат пътя на "биковете" към титлата.
"Докато продължаваме да бием, няма страшно. Hо щом започнем да падаме или стартираме слабо, вече ще имаме сериозен проблем. Това ще доведе до несигурност, феновете ще започнат да недоволстват, играчите и треньорите няма да са щастливи, смята гардът Стив Kър. "Победите решават всичко. Док Ривърс ги бе сравнил с дезодорант, защото изтриват всички миризми."
Още преди началото на сезона в тима на "биковете" започна да намирисва на вкиснало. Джордан е разочарован от собственика Джери Рейнсдорф и от мениджъра Джери Kраузи, че не проявяват търпение за промени. Шефовете на "Чикаго" се отнесоха със Скоти като с търговска вещ, декларираха категорично, че това е последният сезон на Фил Джаксън и дълго се колебаеха дали да подпишат с Майкъл и Родман.
"Hе е хубаво да приключваме по този начин знаменитите си успехи. Естествено е да искаш да се поклониш на публиката, когато се спуска завесата", заяви Въздушния.
През последните две години "Чикаго" използва една и съща тактика по пътя си към титлата. Започваше силно, почиваше през април и с нови сили се втурваше в плейофите. Hо без контузения Пипън и слабите Родман и Kукоч, изглежда, стартът на новия сезон няма да бъде толкова зашеметяващ.
"Hадявам се само да издържим до втората част на сезона. Тогава имаме предимство с повече домакински мачове и се надявам Скоти да се върне свеж", заяви Фил Джексън.
Kонтузията на Пипън обаче изглежда най-малкото зло. Родман пропусна 20 мача миналата година заради наказания, Kукоч е безобразно слаб. Джордан и Родман са в напреднала възраст, а всичките вкупом с треньора живеят с неизвестността какво ще правят в следващото първенство. Kато резултат звездите започнаха да демонстрират психологическа умора.
"Hе мога да нарека тези проблеми драматични. Това са обикновени случки от живота на "биковете" преди началото на сезона", споделя Тони Kукоч.
В крайна сметка играчи, треньори и ръководство на "Чикаго" са вглъбени в решаването на проблемите помежду си. Докато се изчистват взаимоотношенията, останалите отбори търсиха начин да се развиват и нищо чудно съвсем скоро да се окаже, че "биковете" не са вече терминатор в HБА. Останалите отбори, особено тези на Запад, стегнаха сериозни състави и според мнозина специалисти спокойно могат да се изправят срещу Джордан и компания. Очаква се много силни да бъдат поне три отбора - "Сиатъл", "Юта" и "Лос Анджелис лейкърс". Hаблюдателите на HБА са толкова убедени в силата им, че препоръчват да не се залага за нова титла на "Булс".
"Лейкърс" се оформя като фаворит No1. "Езерняците" отново ще могат да разчитат на звездата си Шакил О'Hийл, който пропусна голяма част от миналия сезон. Шак най-после трябва да поведе отбора, лошото е, че Hик ван Ексъл все още не е наясно със себе си. Привлечен бе единствено Рик Фокс. "Това е отборът с най-голям потенциал", смята гардът на "Финикс" Дени Ейндж.
След напускането на Шон Kемп "свръхзвуковите" станаха по-хармоничен състав. С привличането на Вин Бейкър играта им става по-практична. Загубата в плейофите миналата година пък им даде сериозен урок. Изглежда, Гари Пейтън и "Сиатъл" този път са готови за решителната стъпка.
"Юта" направи голяма крачка към спечелването на титлата миналата година, предполага се, че този път Kарл Малоун и компания ще довършат започнатото. Малоун се скара със собственика Лари Милър по въпроса за физическото състояние на играчите, но за момента противоречията бяха потулени. "Юта" ще страда и от отсъствието на контузения подавач Джон Стоктън в първия месец от шампионата.
Божков да винкулира и акциите на Уолстрийт
България не пострада от финансовата криза, но дали това е само радостно? Българският фондов пазар не се срина просто защото все още не е истински пазар. Вицепремиерът Божков можеше по много прост начин да предпази и световните фондови борси от крах, като затрудни прехвърлянето на акциите, търгувани на тях, както направи у нас. Винкулацията на акциите е характерна за затворените дружества и означава, че те не могат свободно да се търгуват, без преди това да се предложат на останалите акционери. Похвални бяха усилията фондовата борса да заработи по време на инвестиционния форум в София и дори да се сключат първите сделки. Свободен капиталов пазар обаче така и не се създаде, защото се оказа, че акциите на половината компании, към които има най-голям интерес, не могат да се търгуват свободно. И пет борси да бяхме направили, като няма достатъчно акции да се търгуват на тях, резултатът щеше да е същият. По-лошото е, че управляващите подадоха поредния неверен сигнал на бизнеса.
Идеята държавата да държи изкъсо вече приватизираните дружества, като затруднява търговията с акции и изисква по-високи кворуми за вземане на решения от общото събрание, е на титана на държавното регулиране Климент Вучев. На него най му прилягаше, бяха Виденови времена. Въпреки че властта се смени, подходът на Министерството на промишлеността не се промени коренно. Силата на държавния чиновник трае, докато той трябва да казва "да" на колкото може повече неща. Изпусне ли веднъж духа от бутилката, тръгва пазар и няма нужда от толкова разрешения. Затова и сега в уставите на държавните предприятия Вучевите клаузи си стоят, въпреки че подписът под тях вече е на Божков. Иначе е изключително приятно да отбелязваме прогреса на пазарните реформи и оттеглянето на държавата от икономиката. Но когато стане въпрос за нещо конкретно, си е пак както преди. Може, ама не съвсем.
Бюджет '98 - в ролята на Робин Худ?
Още преди да бъде гласуван в парламента, бюджет '98 отбеляза (по преценка на самите му създатели) най-малко четири червени точки: 1) той е първият от осем години насам, който е изготвен и предложен за обсъждане навреме; 2) съгласуван е с МВФ и отговаря на европейските маастрихтски критерии; 3) предвижда най-високите (от 1992 г. до днес) разходи за социални нужди и 4) за издръжка на полицията. Достатъчни поводи за гордост, ако заслугите са оценени по достойнство.
Най-малко съмнения може да има относно първия показател. Изглежда много вероятно кабинетът Костов да докаже, че са отминали времената на трепетните нощни бдения, когато по стахановски се гласуваше бюджетът на преполовената вече бюджетна година.
На второ място - за мнозинството от гражданите е безвъпросно ясно, че не можем да си позволим лукса да се отклоняваме кой знае колко от правилата и изискванията на МВФ. Според обществените оценки фондът обаче ни влияе повече, отколкото на хората би им се искало. Всеки втори допуска, че правителството може да направи "някои" отклонения (в рамките на 2-та процента?).
Изглежда, точно тези два процента пораждат най-големите съмнения. Основните победи на правителството, които бяха лансирани в медиите тези дни - отвоюваният от фонда малко по-висок от нулев бюджетен дефицит и разширяването на разходите за социални дейности - съвсем не се тълкуват като съвместими. Напротив, ниският бюджетен дефицит се вижда по-скоро като заплаха за зависещия от държавата българин, отколкото като светъл стабилизационен лъч.
Това не означава, че предричаната от правителството стабилизация на икономиката в близко бъдеще се разглежда като евтина самореклама - две трети от столичани, също както и кабинетът, очакват 1998 г. да е по-добра за бизнеса. Но същевременно девет от всеки десет интервюирани смятат, че този факт едва ли ще ни отдалечи от казуса "Андрешко". Това би трябвало да поохлади ентусиазма относно връзката просперитет - нарастване на събраните данъци.
И точно тук са въпросителните по четвърта точка. Ясно ни бе казано, че комарите от догодина ще са повече. Остава да видим дали на прага на бюджет '99 корупцията, стопанските и финансовите далавери ще бъдат по-малко, или само сме поизтикали каручката с бирника от блатото.
Защото Андрешко е познавал блатото. Но не и "офшора".
Изследването е представително за гр.София и е проведено в периода 28-30 октомври от агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".
Комисията "Антимафия" като бюро "Жалби"
Временната парламентарна комисия "Антимафия" започна да се превръща в бюро за жалби на граждани. Кой откъде завърне, ходи в Народното събрание и се оплаква било от полиция, било от прокуратура, било от съдии и сочи с пръст къде се губи връзката в борбата с престъпността.
Самата комисия също започна да се държи като орган, който приема жалби на граждани. Дванайсетте парламентаристи-антимафиоти приеха с отворени обятия жалбите на кърджалийския районен прокурор Веска Пулева. Сега се наканиха да се вдигнат до града на Роко, нагледно и на място да се запознаят с проблемите на местното правораздаване.
Посещението вероятно ще бъде полезно за народните представители, защото ще имат възможност да видят и резиденцията, в която Татарчев пие, и корабчето "Емона", с което се разхожда, и автомобилния парк на Ерджан Рашид- Роко, както и други местни забележителности.
С подобни посещения обаче едва ли ще бъде разплетен сложният възел от правни противоречия в забатачената съдебна система. Работата на тези депутати е да предложат адекватни закони, а не да се занимават с корупция сред прокурорите и общинските чиновници. Затова си има друга комисия - тази на г-н Лучников.
Съществува реален риск парламентарната комисията "Антимафия" да се превърне в комисия "Анти-Роко", "АнтиБарон" или "Анти-Татарчев". След това ще се яви някой друг местен бандит, заради когото ще възникне скандал, и т.н. Това едва ли ще бъде от съществена законодателна полза за промяната и оптимизирането на правораздавателната система в България. Защото е глупаво, когато има институционален спор, да се дават махленски примери.
Десет "изстрела" срещу лъжата
Уважаема редакция, потресен съм от вандалския акт, извършен срещу моя приятел и колега Иван Чолаков, и сигурно никога не бих написал тези редове, за да не ровя повече в душите на близките му, ако не бях станал свидетел на едно типично по български грозно и невярно деяние. Навсякъде се тиражира лъжата "Иван Чолаков е мафиот, престъпник и т.н., като подтекстът е повече от ясен - покушението е едва ли не справедливо възмездие.
Своеобразен апотеоз от канонадата неистини, грозни лъжи и внушения се явява статията в брой 43 на вестник "Капитал" - . В тази статия "журналистът" Йово Николов не само творчески обработва писанията, появили се до момента (в."Труд", "24 часа", "Народно дело", "Черноморие" и др.), но и находчиво ги обогатява.
Лъжа първа: Изнесена е под заглавие "Покушението над общинския приватизатор вещае разкрития за връзките на силови групировки с местната власт". Както ще видим впоследствие, тази лъжа е лайтмотив на целия материал и макар че следствието по случая току-що е започнало и за злоупотреби от такъв характер никой от официално разследващите (следствие, прокуратура, ЦСБОП) дори не е споменал, доверчивият читател е вече поведен по "правилния път".
Лъжа втора: Още в началото авторът е категоричен: "Причина за стрелбата на шефа на "Собственост и стопанство" Иван Чолаков са неизпълнени ангажименти по сериозни сделки с недвижими имоти. " Нищо, че разследващите все още търсят причината за покушението. Нищо, че през целия период на управление на г-н Чолаков са проведени точно два търга. Нищо, че от цялата собственост на гр. Варна общината управлява едва 5%. Оттук нататък следват още "по-пикантни и умопомрачаващи" разкрития.
Лъжа трета: "Публична тайна е, че той е близък до хора на сенчестия бизнес във Варна. Твърди се (от кого), че е бил близък на убития преди година наместник на СИК в града Йордан Марков и дори бил съдружник чрез подставени лица в луксозното заведение "Робин Худ" под двореца на спорта. " Какво от това, че "собственикът на заведението публично отрече това да е вярно". Какво от това, че пишещият тези редове лично е подписал въпросния договор, нали читателят вече е по "правилна" следа.
Лъжа четвърта: "Името му беше замесено в приватизацията на ресторантския комплекс "Димят" в началото на годината и в още няколко финансово неудачни за общината сделки. " (Кои?) Защо трябва да затормозяваме вече "обработения" читател с факти, като тези, че:
Преди провеждане на всеки търг офертите се разглеждат от комисии по "Собственост и стопанство" и "Приватизация" към общинския съвет. Че в тези комисии почти винаги заседават поне десет човека (Иван Чолаков е само един от тях). Че след разглеждане от гореспоменатите комисии становището им се гласува на сесия на общинския съвет (за вземане на решения са необходими минимум 26 гласа - "подробности", грижливо съхранени в архива на общинския съвет).
Лъжа пета: След като разчепква подробно фирмените дела на потърпевшия (до назначаването си в община Варна Чолаков е работил в частна фирма - какво престъпление!), вездесъщият автор подробно се спира на кооперация "Атлант". Само че неизвестно защо той пропуска да забележи, че въпросната кооперация изобщо не е заработила (за което има надлежно оформени данъчни декларации в ТУДА). Нещо повече - по-надолу в материала си авторът изброява една поредица от фирми на съдружници и в кооперацията, от която читателят трябва да разбере, че е попаднал в "мафиотски лабиринт" от фирми, макар че потърпевшият никога не е имал нито участие, нито влияние над въпросните фирми.
Лъжа шеста: "Зам.-кметът с пистолет" - още от подзаглавието на въпросната глава авторът вече информира "нещастния" читател, че простреляният Чолаков е не просто "мафиот", а "въоръжен мафиот". След което описва подробно "сватбарските" му навици - "този любим прийом на мутрите приватизаторът използва при запои в любими кръчми", и т.н. Нищо, че Иван Чолаков е върнал пистолета си още в началото на 1997 г. в Трето РПУ (справка при оръжейника) и в нито един полицейски документ не е отбелязан подобен инцидент.
Лъжа седма: "Анонимен глас (боже мой, колко анонимни гласове могат да се появят, за да бъде оклеветен един човек!) твърди, че е дал лично на Чолаков 4 млн. лева, за да го уреди да спечели търг. " Само че в публикацията във в."24 часа" "анонимният глас" твърдеше - въпросните пари са дадени, за да бъде допуснат до търг. Защо авторът си е позволил тази "невинна" корекция. Много просто - всеки, който поне веднъж се е явявал на търг, знае, че за да бъде допуснат, е необходимо само да бъдат попълнени стандартните формуляри и оферти и занесени до деловодството на институцията, провеждаща търга. Явно Николов е прозрял безсмислието на подобно твърдение и "естествено" се е намесил творчески.
Лъжа осма: Авторът твърди: "С името на Чолаков се свързват и арендаторски договори за Летния театър във Варна и двореца на спорта. " Фактите: Дворец на културата и спорта е ЕАД и арендните договори се договарят и подготвят от зам.-директор по търговия и маркетинг Николай Чолаков (между двамата няма родствени връзки). Летен театър е отдаден по предложение на отдел "Култура" към Община Варна за стопанисване и управление на ЕАД "Дворец на културата и спорта". Без коментар!
Лъжа девета: Научаваме, че "общинарите във Варна работят в много тясно сътрудничество с фирма (коя?) за недвижими имоти... един от собствениците бил бивш служител на СИК". Вместо да коментираме "достоверната" информация, по-добре да се вгледаме в ясно очертаната стилистика на целия материал, която се използва винаги, когато авторът желае да представи клюката или слуха за истина. В такива случаи задължително се използва условно наклонение - бил чул, бил казал, говори се, че... и т.н. Всъщност най-яркото доказателство за "информираността" на автора са явните грешки, допуснати в целия материал. Така например пресаташето Антон Луков е прекръстен на Антон Хуков, районният кмет Алексей Соловьов е прекръстен на Алексей Воробьов, т.е. не е изключено тази "фундаментална" статия да е написана от сведения, събрани по телефона от "информирани източници".
Лъжа десета: "Шефът на "Собственост и стопанство" е измамил бизнесмен, който му поръчал да строи огромен и модерен гъбарник, е най-новата мълва във Варна. Чолаков взел сто хиляди долара капаро, но не свършил никаква работа, е другата мълва, която обикаля града. " Без коментар!
И тук стигнахме до причините, заради които се излива цялата тази помия. Стрелбата, "объркани" читателю, не е срещу личността Иван Чолаков, а срещу институцията, и не търсете поръчителите сред събраните 45 "мутри". Истинските поръчители са "мутрите с бели якички". На тях са им необходими услужливи и уплашени чиновници. Защото ти, читателю, не трябва да мислиш за своето тежко ежедневие, не трябва да мислиш за петстотинте милиарда лева, източени от държавата само през тази година, не трябва да се надяваш да разбереш кои са кредитните милионери, ощетили държавата с милиарди долари, ти трябва да знаеш само, че някъде някоя общинска администрация е "корумпирана". Това ти е достатъчно!!! А е и по-удобно за тези, които поръчват убийства.
И дано най-накрая компетентните органи се позаинтересуват кой и защо има интерес от поръчкови статии като тази във в."Капитал".
Може би това е най-краткият път до истината.
Красимир Ангелов.
Пресцентър Община Варна Б.Р. Факсът беше получен в редакцията ден след като е публикуван в местен варненски вестник. Авторът е директор на Двореца на спорта и културата, който не се споменава в материала "Мафията е на път да анексира Варна". Вероятно пресаташето на Община Варна Антон Луков има проблеми с писането, щом е предоставил на друг правото на отговор.
Нещо като гъби, нещо като брадва, нещо като мюфтия на Доган
Не сме ние виновни, че в последните дни толкова често се споменава името на Ахмед Доган
Ден след като се потвърди (22. Х.) неговата едноличност с агента Сава, той се появи отново (макар и зад кулисите) в лицето на вездесъщ водач на мюсюлманите, събрали се да изберат нов главен мюфтия на т.нар. обединителна конференция. Тази конференция се планираше и се очакваше да се осъществи без неговото име и намеса, но... кой да знае, че тук има такъв интерес, който клати не един фес. И от който може да паднат и глави. Ами! Ами, ама е така. Оказа се, че интерес към избора на мюфтията има и Кръстника - Иво Карамански, чиито гъбари и брадвари трябва да си запазят родопската гора само за своя консумация. Е, сигурно не може да мине и без пая на Савата и на мюфтията. Разбрахте ли сега, читатели, смисъла на заглавието, заимствано от един американски разказ от шейсетте години.
Подготвят се зависимите от ДПС имами и членове на джамийските настоятелства - по устав делегати на конференцията, те посочват председателстващ на събранието и отговорник на представянето и приемането на новия устав. Последните четат и тълкуват новия устав така, както е угодно на режисьора и както "дяволът чете библията" (цитат от изказване на делегат от Шуменско). Те избягват предложенията, затрудняващи провеждането на предварително начертания план, например "главният мюфтия да не е по-млад от 40 години", упорито избягват текстове, осъждащи участниците в репресивния апарат, провел възродителния процес, и др. Също те съобщават, че има само един кандидат за главен мюфтия - посоченият от агент Сава и изпратен за духовна подготовка в Йордания българомохамеданин Мустафа Хаджъ, само 37-годишен, изпратен през 1993 г. и завърнал се току-що от духовната академия в Аман. Същият е от контингента на Доган, осигуряващ еничари за защита на действията му по обявяване на помаците в Родопите за турци, забравили родния си език в началните години на нашия век. Този кандидат веднага е подкрепен с овации (въпреки че е абсолютно непознат на вярващите в Аллаха етнически турци от Разградско, Шуменско, Силистренско, Русенско, Варненско, Бургаско, Кърджалийско и др. райони) и следващи без пауза едно след друго, прочетени от листчета приветствия на делегати. Ако бъде предложен някой вярващ за друг кандидат, подготвената група ще го освирка, без да му даде и да се представи, а председателстващият няма да му обърне никакво внимание. Накрая някой подема молитвата, всички запяват, станали на крака, в един религиозен екстаз, от който понастръхваш и... главният мюфтия на България е избран. Остава гласуването, но това е лесна работа. То е единодушно като в онези блажени времена на тайните агенти от ДС. Смее ли някой?!
Сценарият се осъществи в като добре режисиран филм и повечето бяха доволни. Само че се получи досадна изненада. Появи се и друг кандидат, отпечатал си дори и малък кандидатски бюлетин, който всички делегати разгръщаха с интерес. Наложи се агент Сава да се обажда по радиотелефона с нареждане (заплаха) до този кандидат да се оттегли и да си гледа рахатя. Наложи се и служители на Кръстник Карамански да отстранят от залата непредвидени в сценария.
Иначе всичко беше толкова ясно, толкова чисто! Само г-н Маринов и други важни господа нищо не знаеха, за нищо не се сещаха.
А ние, ако бяхме така досетливи, можехме да попитаме: "Докога политически и криминални отрепки ще решават съдбините на България?!"
Бриго призна за Доган, Филип Димитров и югоембаргото
Лилия Филева, Станка Тошева
"Няма бивши ченгета", каза преди време ексразузнавач с висок чин и допълни "архивите може и да са унищожени, но хората остават".
След 1989 г. червената номенклатура намери своето място под демократичното слънце, бизнесвеличията от периода на БКП също се устроиха, а които не успяха, се изтеглиха във Виена или Москва. Дори "спортният елит" на нацията придоби "буржоазни" навици. Тези, които обаче и досега не могат напълно да се аклиматизират, са бившите ченгета, или т.нар. бойци на тихия фронт. В повечето случаи те са просто държатели на досиета (същите, които сега министър Бонев иска да търси) или фирмени консултанти с неизяснен статут. В интерес на истината има и преуспели в бизнеса, за които уменията, придобити в службите, са били и остават особено полезен капитал. Неумелите в приспособяването се задоволиха с участие в асоциации. Най-модерното превъплъщение на ченгето обаче е политиката, особено след като отвориха досиетата и неправомерно съхраняваните агентурни дела не се смятат за доказателства.
Бившият шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) Бриго Аспарухов три пъти през последните шест години става обществена атракция в противовес на консервативния характер на т.нар. тайни служби.
Като коментар на серията идентични интервюта през миналата седмица запознат с поведенческите особености на о.з. генерала сподели: "Бриго иска да се пробва в политиката. " Непосредствено преди предсрочните парламентарни избори Аспарухов замалко да бъде номиниран за водач на депутатска листа на БСП. Той обаче отпадна в последния момент също като ексшефа на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов.
Генералът "провокатор"
Според бившия премиер Филип Димитров през 1992 г. НРС се занимава "със съзнателно търсене на провокации".
С отварянето на досиетата покрай намека на Бонев за участието на агента Сава (Доган) при свалянето на кабинета на Филип Димитров темата 1992 г. стана особено актуална. Преди обаче да се стигне до фаталното гласуване, Доган още не беше задействан, а Беров си беше само професор и съветник на президента Желев.
Само че Желев имаше и съветници генерали и тъкмо те подгряха играта, формално наречена "Македонска афера", а всъщност с етикет "кой да контролира разузнавателните служби".
На 18 септември 1992 г. разузнавач No1 Бриго Аспарухов по време на пресконференция скандално съобщава, че съветник на правителството е замесен "в някакъв оръжеен скандал". На 2 октомври се провежда среща при Желев, в която участват ръководството на Парламентарната комисия за национална сигурност, министър-председателят Филип Димитров и министрите Соколов (на вътрешните работи) и Лучников (на правосъдието). След края на срещата генералът прави ново сензационно изявление - извинява се на премиера: не знаел, че в случая съветникът е действал по нареждане на министър-председателя. Извинява се и за това, че не е информирал своевременно Филип Димитров. На 4 октомври премиерът отказва да приеме извинението и дори го определя като "безпрецедентно нахалство". Освен това той за пореден път оспорва компетенциите на държавния глава като ръководител на НРС, като заявява, че ще поиска парламентът да вземе отношение по въпроса.
Краят на септември и почти целият октомври са много наситени с емоции под знака на пагона. На 3 октомври за първи път "съветникът" Константин Мишев казва: "Тук не става дума за мен, за моето оклеветяване, колкото за преднамерен опит да се дестабилизира и свали правителството на Филип Димитров чрез задкулисни интриги и инсинуации."
Така думата преврат е пусната в оборот и се търкаля по всички страници на медиите. Филип Димитров обвинява президента в лъжа и конфликтът се структурира от двете страни на "Дондуков".
Докато премиер и президент пробват да придърпат към себе си разузнавателните служби, шефовете им се карат публично за тайния архив. Полк. Арлин Антонов, директор на НСС, обвинява ген. Богомил Бонев, тогава главен секретар на МВР, че се опитва да прехвърли архиви от НСС в ЦСБОП. Подполк. Ани Крулева (шеф на Националната следствена служба) също се оплаква, че е направен опит да се изземат архиви от подопечната й служба. Драматичната атмосфера е подправена допълнително от ген. Аспарухов: "Някои искат да съберат разузнаването и контраразузнаването в танков юмрук."
Правителството на Филип Димитров пада, Доган е наречен "саботьор" от "Раковски" 134, но разузнавателните служби остават между капките.
Човекът зад Тилев.
Според служител на разузнаването в момента о.з. ген. Аспарухов не е отдаден само на медийни изяви, а консултира деловите активности на съученика си от ловешката немска гимназия Атанас Тилев (т.е. групировката "Дару" и огромното количество свързани с нея фирми). Или поне така изглежда.
След падането на Филип Димитров на власт идва правителството на Любен Беров. За реализацията на този сценарий, както обикновено, има повече и по-малко заслужили. Повече и по-малко облагодетелствани. Идват времена на източване на банковата система, големи приватизации под масата и клубове по интереси. Макар и да не е член на тогавашното Г-13, един от основните играчи е завърналият се от Виена Атанас Тилев, шеф на "Дару". Тилев източи (от Банка за земеделски кредит) и приватизира (пивоварната "Астика", част от варненската фирма "Вамо").
Тандемът Тилев - Аспарухов като спойка между тайните служби и бизнеса за пръв път е художествено описан през февруари 1996 г. в първия и последен брой на списание "После". Творението на анонимна "група за анализи" детайлно разказва за живота и финансовия апетит на двамата приятели. Тилев е квалифициран като "носна кърпичка" и "новоизлюпен политиканстващ банкер". А "разведчикът" Аспарухов е обвинен в "установяване на странни контакти с "колеги" от западногерманските служби".
Наред с тях на заден фон се появяват и персонажите на Луканов, Дойнов, Желев. Накрая излиза, че интересът към Тилев и Аспарухов е като към човек на Дойнов и човек на Желев: "Истинският Троен съюз не е "Луканов - Желев - Тилев", а "Луканов - Дойнов - Желев".
Интригата около изданието с официално подписан автор "Бригадир Карлович Тилев" е, че и в него се говори за "сваляне на законно правителство" (в случая на Жан Виденов). Поводът е зърнената афера около приятелския кръг "Орион". Това е вторият път, при който името на Бригадир Аспарухов е замесено около планиран преврат. Този сблъсък обаче прилича и на размяна на "любезности" между представители на различни школи в службите.
Доган не е майор Петров от КГБ, каза миналата седмица о.з. ген. Аспарухов в опит да защити агентурната чест на Ахмед Доган. Формалният повод за "спонтанната" медийна активност на ексразузнавача беше изявлението на министър Бонев, че през есента на 1992 г. тъкмо ген. Бриго Аспарухов е работил активно с делото на агент Сава.
Дори Красимир Райдовски реши да свидетелства със задна дата: "През 1992 г. беше проведена една неморална пресконференция, на която о.з. ген. Аспарухов извади някакви данни за някакви сделки, извършвани с Македония в сферата на оръжейната промишленост."
Всъщност бившият шеф на разузнаването сам призна по свой начин, че Доган е бил агент: "Няма да потвърдя и няма да отрека, че той е сътрудничил, но той има определени заслуги към България. Към българската България, не към турската България. " През 1992 г. обаче Доган не беше звезда като Мишев, Аспарухов и Антонов, а беше запазен за тихия политически фронт и пуснат в действие чак накрая, при гласуването на вота на правителството на Филип Димитров.
Бриго призна за югоембаргото.
По начина, по който Аспарухов елегантно признава, че Доган е сътрудничил на службите, признава и един друг скандален факт - нарушаването на югоембаргото. Шефът на българското разузнаване от този период за пръв път официално признава, че ембаргото е било нарушавано по времето на Беровото правителство. За да няма съмнение, в интервюто пред "24 часа" Аспарухов дори съжалява: "Друг е въпросът, че големите пари от ембаргото не се върнаха у нас и не се вложиха в нашата икономика."
Напълно логично възниква въпросът къде са били Бриго и разузнаването през този период, когато фирми на мутрите и на тогавашни величия от Г-13 са нарушавали югоембаргото. Или може би всичко е било част от по-голямо общо дело? За да се осъществи контрабанда с една влакова композиция гориво, са нужни железниците, контраразузнаването, митницата, Гранични войски. И може ли сега някой да си спомни защо точно бяха уволнени остроумният заместник на Беров Нейчо Неев и тогавашният главен секретар на правителството Стоян Денчев? За какви компенсации може да претендира България сега, когато се оказва, че нарушаването е било публична тайна и е било видимо по цялата западна граница? Иначе Бриго намеква, че Филип Димитров е трябвало да падне пак, за да няма скандал с югоембаргото - за да се предотврати заговор на Гърция и Турция да изкарат България най-голям нарушител на санкциите на ООН.
Кой да дирижира службите.
Като се изключат сензационната роля на Доган и краткият оръжеен гастрол на Мишев, от 1992 г. е останал един доста по-сериозен казус - за съдбата, контролирането и естеството на разузнавателните служби.
Това, което всъщност става ясно тогава, е, че службите наистина се нуждаят от контрол, иначе се явяват "неочаквано" по телевизията и правят изявления в стил Оруел. Така, както през 1992 г. направиха Бриго Аспарухов, Богомил Бонев, Арлин Антонов, Ани Крулева, Виктор Михайлов, Стоян Андреев, Любен Петров. По това време няма закон за разузнаването, нито за контраразузнаването и все още действа старият Закон за отбраната и въоръжените сили, приет през 70-те години, т.е. преди новата конституция.
С решение No387 от 24 септември 1992 г. на МС (премиер Филип Димитров) е сезиран Конституционният съд, като предмет на спора е на кого са подчинени специалните служби, полицията, а и армията. КС образува дело като спор за компетентност между МС и президента, като задължава двете страни да се срещнат и да се опитат да уточнят спорните въпроси помежду си, така както изисква и законът за КС - член 17, ал.3. Политическите нрави обаче са такива, че двете страни не се срещат даже да си кажат добър ден, камо ли да обсъждат подобни въпроси. А какво да се обсъди има, и то е от изключителна важност за институционализма и държавността. Например какво да бъде бъдещото законодателство в областта на националната сигурност, как да се укрепят секретните служби. Всичко приключва с това, че с решение No41 от 8 февруари 1993 г. МС (вече на проф. Беров) оттегля искането и делото се прекратява.
По време на правителството на Виденов за службите се бореха "неформално" и с променлив успех Красимир Премянов, Красимир Райдовски и Николай Добрев. В крайна сметка се стигна дотам, че три съседни кабинета на "Позитано" 20 се подслушваха едновременно от три различни служби.
Непосредствено след президентските избори се появиха слухове, че Петър Стоянов готви шапка на службите. Тогава съветник на държавния глава беше сегашният министър на вътрешните работи. Едно от обясненията беше, че Стоянов търси реализация на Богомил Бонев. По-късно обаче и като министър Бонев благосклонно изкоментира такава възможност.
Миналата седмица депутатът от евролевицата Драгомир Драганов вещо доразви в проектозакон идеята за българско ФБР (за чието авторство би трябвало да е претендент и бившият кадровик на Шесто и екс главен секретар на МВР Цвятко Цветков). Според проекта на Драганов шефът на новата служба се назначава от президента и утвърждава от парламента.
Следва нова серия интервюта.
