Промените в Наказателния кодекс предвиждат и наказание за лицата, които водят счетоводна отчетност с цел укриване на данък или използват счетоводни документи с тази цел. В такива случаи ще се прилага наказателна мярка лишаване от свобода от една до пет години и глоба от един до пет милиона лева.
На 23 ноември изтича още един краен срок, който дава възможност на кредитните милионери да върнат своите задължения към банките и с това да избягнат попадането под ударите на Закона за информация относно необслужваните кредити. По смисъла на закона необслужван кредит е всеки кредит или рефинансиране, предоставено от БНБ на банките, по които към датата на влизане на закона в сила има просрочени плащания със забава над шест месеца. Ако длъжниците върнат задълженията си към банките в предвидения срок, те ще имат възможността да не попаднат в черния списък на главния прокурор. Заемите трябва да бъдат възстановени на кредиторите до 23 ноември и ако те направят това, няма да бъдат засегнати от процедурите, предвидени в закона. В противен случай кредитните милионери ще бъдат включени в специалния бюлетин на Българска народна банка, а той ще бъде базата за образуване на предварителните производства. Според чл.4 от закона главният прокурор е длъжен да представи информация пред Висшия съдебен съвет за образуваните или необразувани предварителни производства, а също така и причините за предприетите или съответно непредприетите стъпки за съдебно преследване.
"По-благоприятният ефект от закона ще е да се върнат част от изчезналите пари и никой няма да съжалява, ако това стане за сметка на "спасяването" на хора от списъка", заяви при приемането на закона председателят на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев.
Остава открит въпросът дали този закон ще действа еднократно, само за заварените случаи на просрочени и неиздължени кредити, или неговото действие ще се разпростира върху всяко ново нарушение на недобросъвестни длъжници. Най-вероятно той ще има въздействие само върху длъжниците, неиздължили се в тридесетдневния предвиден от закона срок, тъй като нови срокове за нова процедура в него не са предвидени.
Накратко
На общо акционерно събрание на ЗАД "България - живот" се взе решение за увеличаване на капитала на един млрд. лв., което ще се извърши чрез публична подписка. Все още не са достигнати изискванията на Закона за застраховането, според който за животозастрахователна дейност са необходими два млрд. лв. Преди увеличението капиталът на дружество беше 120 млн. лв. На събранието се взе решение и за назначаването на втори изпълнителен директор, с което членовете на съвета на директорите стават общо шест.
Акционерите на застрахователна компания "Тур инс" взеха решение за вливане в застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "България". Досега "България холдинг" е бил с 50-процентно дялово участие в компанията. Останалата част от капитала е била разпределена между 22 туристически дружества, които ще запазят своя дял. На събранието се реши за една акция от "Тур инс" всеки акционер да получи по две акции от ЗПАД "България". Досегашният капитал на компанията беше 200 млн. лв. На общо събрание на застрахователно акционерно дружество "Аполо и Болкан - живот" се взе решение за прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация. То беше регистрирано през декември миналата година, но поради дълго продължилата подготовка на нормативната база и настъпилите промени в застрахователния закон до извършване на животозастрахователна дейност не се стигна. Затова с ликвидирането на дружеството няма да има прехвърляне на застрахователни договори, тъй като такива въобще не са били сключвани.
Със заповед на управителя на БНБ е прекратено действието на разрешенията и на правомощията за извършване на сделки с чуждестранни средства за плащане като обменни бюра на общо 31 юридически лица - 12 от тях са в София, 6 от Пловдив, по 2 от Варна и Несебър, по едно от Созопол, Силистра, Пазарджик, Перник, Пещера, Кюстендил, Харманли, Калотина и Любимец.
От тази седмица БНБ обявява основен лихвен процент в размер на 4.95 на сто. Досега той беше 4.87 на сто. Слабото увеличение се дължи на постигнатата доходност на тримесечните държавни ценни книжа, емитирани от финансовото министерство.
Застрахователните дружества ще плащат 7% данък върху премиите
Изненадваща промяна в проектозакона за корпоративното подоходно облагане в частта му за данъка за застрахователните дружества бе направена в последния момент. В процеса за изработване на проектозакона неизменно присъстваше окончателната ставка от 5% върху застрахователните премии. С този начин на облагане и с този размер на данъка очевидно се бяха съгласили (примирили) и застрахователните дружества. Проектозаконът, който Министерският съвет предлага на Народното събрание, обаче предвижда размерът на данъка да бъде 7% при запазване на базата за облагане.
За тази промяна не е сондирано мнението на застрахователните компании, показа допитване на "Капитал" сред застрахователните дружества. Експертите, участвали в разработването на проектозакона, и политическите лица, ангажирани с него, не пожелаха да изяснят в кой момент се е родила идеята за повишение на данъка и кой е нейният автор. Ако се проследи ходът на преговорите на Министерството на финансите с Международния валутен фонд относно данъчните закони, може да се направи предположение, че по-високата ставка за застрахователите е част от цената, поискана от МВФ, за да се откаже фондът от настояването си за еднократен данък върху преоценката на фирмените активи. Отказът от еднократен данък означава по-ниски бюджетни приходи, но увеличената ставка за застрахователите до известна степен би компенсирала това намаление.
Между 22 хил. и 41 хил. лева ще плащат шофьорите за "Гражданска отговорност"
Мира АТАНАСОВА
Миналата седмица по предложение на застрахователните компании, извършващи автомобилни застраховки, Министерският съвет прие увеличението на минималните застрахователни суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците и водачите на моторни превозни средства. Досега за нанесени неимуществени вреди се изплащаха минимум осем млн. лв., а за имуществени - поне пет млн. лв. Сумите нарастват съответно на 25 млн. лв. и 15 млн. лв. До този момент по застраховката "Злополука на пътниците в обществения транспорт" се изплащаше минималното обезщетение от 500 000 лв. за всяко настъпило събитие. Прието е застрахователната сума да се увеличи на един млн. лв. Още преди приемането на промените в Наредбата за задължителното застраховане шест застрахователни дружества подписаха споразумение за минимални размери на застрахователните премии по застраховката "Гражданска отговорност". "Неразумно е предлагането на по-ниски тарифи, тъй като това няма да бъде в интерес както на застрахованите, така и на самите застрахователи. За първи път се достига до положение, при което плащаният данък за МПС е по-висок от застраховката "Гражданска отговорност", каза Лазар Митов, шеф на автомобилно застраховане в ДЗИ. Може да се предположи, че тези дружества - ДЗИ, ЗПАД "България", ЗПАД "Витоша", ЗПАД "София инс", ЗАД "Бул инс" и ЗПК "Български имоти" ще предложат на своите клиенти еднакъв размер на премиите по задължителното ниво. За това вече дадоха потвърждението си ДЗИ, ЗПАД "България", ЗПАД "Витоша" и ЗПК "Български имоти. Към споразумението ще се присъедини и МЗПК "Европа".
Допълнителните нива за застраховане са индивидуални за всеки застраховател. За тази година застрахователните премии на ДЗИ по задължителната "Гражданска отговорност" са в рамките на 12 - 14 щатски долара. С близо 30% ще нараснат вноските по задължителното ниво и около 30 - 35% при до пълнителните нива. ЗПАД "България" въвежда доброволно ниво А, за което премията ще се изчисли, като с 50% се увеличи вноската по задължителното ниво, и доброволно ниво Б, за което премията ще представлява 100-процентно увеличение на вноската по задължителното ниво.
ЗПК "Орел" предлага своя тарифа за годишните застрахователни премии, като въвежда и отстъпки от начислената вноска. Десет процента намаление се прави само на клиентите, които подновяват застраховката си в "Орел" и на които през 1997 г. не са претендирани или изплащани обезщетения. Също така 10% отстъпка се предлага на клиенти, сключили застраховка до 30 ноември тази година, и 5% - за сключилите застраховка до 15 декември. Това намаление важи само за клиенти, които са заплатили изцяло застрахователната премия.
Новият размер на застрахователните суми по "Гражданска отговорност" ще важи от 1 януари 1998 г., т.е. до тази дата всички собственици и водачи трябва да сключат договори при новите условия.
Дирекцията за застрахователен надзор изостава с нормативните документи
Краят на месец октомври беше последният срок за приемането на всички нормативни актове от Министерския съвет във връзка с прилагането на Закона за застраховането. До този момент е изготвен проект само на правилника за дейността на Националния съвет по застраховане, който Министерският съвет ще гледа тази седмица. Предстои приемането на правилник за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор, правилник за устройството и дейността на гаранционния фонд, тарифа за таксите, събирани от дирекцията, устав на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и на още общо шест наредби - за дейността на застрахователния посредник и застрахователния помощник; за начина на установяване на собствените средства, определяне на граница на платежоспособност и начина, по който тя ще бъде изчислявана; за реда и методиката за образуване на застрахователните резерви; за счетоводството на застрахователното предприятие; за задължителното застраховане, реда и срока за извършване на задължителната застраховка; за временния обезпечителен фонд.
Със забавеното си учредяване и окончателно регламентиране на дейността си Дирекцията за застрахователен надзор внесе допълнително напрежение в застрахователните дружества, които не знаят със сигурност какво ще поиска от тях контролната институция и съответно дали те ще бъдат в състояние да изпълнят изискванията. "Срокът до 31 март 1998 г. е крайно недостатъчен за набирането на минималния капитал, изискван от закона", коментираха застрахователи. Този период се съкращава допълнително и от неуредиците покрай дирекцията за надзора. До момента тя трябваше окончателно да бъде готова с всички наредби и вече да приема молбите на застрахователите за издаване на лиценз. Дружествата, които все още се колебаят и не знаят какво да предприемат за набирането на капитала, най-вероятно ще изчакат до началото на 1998 г. за подаване на документите за лиценз, а не е изключено да го направят и през март. В момента застрахователите преценяват кой е най-добрият вариант за тях да изпълнят изискванията на закона и съответно необходимите действия, които трябва да предприемат. В случая не става въпрос за големите и утвърдени компании като ДЗИ, "България", "Булстрад", "Витоша", за които се предполага, че без проблеми ще останат на застрахователния пазар. Проблемът за набирането на задължителния капитал съществува за малките дружества, пред които има няколко възможности. Единият вид консолидация се отнася до вливания или сливания в рамките на големите застрахователни структури с цел оптимизиране броя на дружествата и да се избегне покриването на капитала за всяко едно от тях. Вторият тип консолидация се състои в обединяването на самите малки дружества с цел окрупняване на капитала. Като трети вариант съществува и прехвърлянето на застрахователни договори, което, изглежда, ще се окаже масова практика.
Регистърът за залозите стартира, но компютризацията му се отлага
Всеки, който желае, вече може да проверява в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) дали върху дадено движимо имущество (машини, стоки, материали, ценни книжа) или върху търговско предприятие като цяло е учреден залог. Правото да извършва справки в регистъра имат не само страните по договора за залог, но и трети заинтересовани лица. Тази възможност представлява най-голям интерес за банките, които отпускат кредити срещу залог на подобно имущество. Засега регистърът не е компютризиран, което в значителна степен затруднява неговата работа. "Очакваме компютризацията да е факт до три-четири месеца. До първи октомври общият брой на постъпилите заявления от цялата страна за вписване на залози е 1001. Обработваме много бързо всички документи и успяхме да приключим с отложената работа от летните месеци", каза Елена Петкова, директор на ЦРОЗ.
Законът за особените залози (ЗОЗ) бе приет през ноември миналата година, но влезе в сила от 1 април 1997 г. Интервалът от четири месеца бе даден, за да може да се създаде Централният регистър на особените залози с оглед осигуряване на предвидените условия за вписване на сключените договори за залог. Регистърът е в структурата на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. В действителност от началото на април започна приемане на заявления за вписване на залози, без реално да бъде учреден регистърът. Директор на ЦРОЗ беше назначен в края на месец август. В ЗОЗ е предвидено структурата на регистъра да бъде изградена от централна регистърна служба, която да обслужва цялата страна. Това означава, че всички записвания и справки се правят в София в местното регистрационно бюро, което приема заявленията съгласно изискванията на ЗОЗ и правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ. Предвижда се да се създадат местни регистрационни бюра на ЦРОЗ към всички окръжни съдилища, но това ще стане, след като се компютризира работата на регистъра.
Субектите, които се ползват от този нов вид обезпечение, са преимуществено банките, чиято основна дейност е кредитирането. "И действително банките са приели особените залози за пълноценно и гарантирано обезпечение на техните вземания по отпуснатите кредити", каза Елена Петкова. Практиката сочи, че при договаряне на кредитни сделки заемодателят изисква минимално обезпечение на отпуснатия кредит в размер на минимум 120 процента, като този процент се определя индивидуално от всяка банка. "Това е константна политика на банките в последните месеци, която вероятно е свързана с огромните негативи от несериозното отношение към обезпечаването на кредитите в близкото минало", каза Елена Петкова.
По искане на търговски банки министърът на правосъдието Васил Гоцев предложи, а преди около месец парламентът прие промяна в ЗОЗ, която отстранява едно недоразумение, поставящо в неблагоприятно положение кредитните институции, сключили договор за залог по вече отменения Закон за банките и кредитното дело (ЗБКД). Тези договори (около 200 на брой), подписани по стария ЗБКД, са без нотариална заверка на подписите на страните, в частност на залогодателя, и по ЗОЗ не подлежаха на вписване в централния регистър. Въведеното изменение в ЗОЗ преурежда този въпрос, като т.нар. стари договори запазват своята противопоставимост в десетмесечен срок от влизане на ЗОЗ в сила независимо дали страните по тях имат нотариална заверка на подписите или не. За вписването на тези договори не се изисква съгласието на залогодателя. Това означава, че старите договори в резултат на законовото изменение вече подлежат на вписване в централния регистър.
Договорът за особен залог създава нов правен институт (особеният залог), чрез който залогодателят предоставя възможност на стопански активни субекти да обезпечат свои вземания с учредяване на такъв залог. Основният момент е, че реалното предаване на заложеното имущество не е условие за неговата действителност, т.е. залогодателят има право да запази държането на заложеното имущество. Също така той може да го използва за основната си стопанска дейност съобразно неговото предназначение, както и да извършва сделки на разпореждане.
Според ЗОЗ и съответната издадена тарифа от април тази година за вписване в регистъра, за даване на справки и за издаване на удостоверения се събират държавни такси. Сумата за вписване в ЦРОЗ е 10 000 лв. (по 2000 лв. за всяка следваща страница), за вписване на допълнителни обстоятелства по договори - 5000 лв. (по 2000 лв. за всяка следваща страница), за издаване на удостоверения - 1000 лв. на страница, за извършването на справки - по 700 лв. на страница, когато проверката се прави без удостоверяване, и по 1000 лв. при устна справка. Очаква се тези такси да бъдат актуализирани към началото на 1998 г., уточни Елена Петкова. "Законът е логичен и осъществим. Но тази логика следва да бъде овладяна от тези, които го прилагат. Проигравайки всички възможни хипотези, ще изкристализират решенията на много въпроси, които неизбежно ще възникват и занапред", оптимистично каза директорът на централния регистър.
Банка за земеделски кредит е обявена във фалит
Мира АТАНАСОВА
На 24 октомври Върховният касационен съд обяви Банка за земеделски кредит (БЗК) във фалит. От миналата седмица кредитната институция започна издаването на удостоверения съгласно закона за защита на влоговете. Гражданите, които имат вложени пари в БЗК, ще могат да си ги получат от съответните клонове на банката. "След един месец от датата на издаване на удостоверенията, т.е. към края на ноември, Държавна спестовна каса ще започне изплащането на левовите депозити на вложителите в БЗК. Към края на април 1998 г. гражданите ще могат да получат валутните си депозити от Булбанк срещу съответните издадени удостоверения", каза Таня Стефанова, синдик на фалиралата банка. Съгласно закона за защита на влоговете депозитите на физически лица са 100-процентно гарантирани, а на юридически лица - 50%.
Към края на януари тази година БНБ директно поиска от Софийския градски съд (СГС) обявяването на БЗК в несъстоятелност, без да преминава през тримесечен период на особен надзор, както е регламентирано в Закона за банките. Още към края на миналата година обаче се разбра, че БЗК няма да може да посрещне всичките си задължения. Делото по иска на централната банка беше неколкократно отлагано, като в крайна сметка на 18 юли СГС се произнесе с решение, съгласно което БЗК е обявена за неплатежоспособна и се открива производство по несъстоятелност. От своя страна кредитната институция подаде жалба относно решението на съда, която бе разгледана и отхвърлена преди близо една седмица. Когато се стигне до отнемане на лиценза на фалиралата банка, ще трябва да се приложи вече отмененият Закон за банките и кредитното дело (ЗБКД), тъй като е бил в сила към момента на откриване на производството по несъстоятелност.
На 28 ноември миналата година БНБ рефинансира БЗК на основание на ЗБКД със сумата от 8616 млн. лв. В случая централната банка упражни надзорните си функции на държавен орган и отпусна съответния кредит. Към датата на падежа - 5 декември 1996 г., БЗК не е изпълнила своето парично задължение към БНБ. С решение на управителния съвет на централната банка беше предвидено лихвите по левовия кредит да се начисляват като разходи за бъдещи периоди. Съдът обаче е приел, че Банка за земеделски кредит не е в състояние да посрещне съответните си задължения към БНБ, и бе обявена във фалит.
Макалийз спечели убедително в Ирландия
Професорската по право Мери Макалийз постигна убедителна победа в президентската надпревара в Република Ирландия в петък. Първата й стъпка бе да предложи приятелството си на поддръжниците на британското управление в Северна Ирландия. Католическа националистка, която иска да види двете части на Ирландия отново обединени, Макалийз в същото време заяви дълбокото си уважение към нейните юнионистки приятели. Приятелите й, с които е израснала в този толкова проблематичен регион, са й много скъпи и новата президентка обеща да подхожда внимателно към въпросите за евентуално обединение, за да не възбужда страховете им.
Макалийз, която е първият президент на Ирландия от нейната северна част, ще бъде въведена в длъжност на 11 ноември като осмия президент на Република Ирландия. Четирсет и шест годишната ирландка все още живее със семейството си в Северна Ирландия. На изборите в петък Макалийз спечели с разгромяващите 706 000 гласа срещу 498 000 на съперничката си Мери Баноти от опозиционната партия "Файн Гаел".
Ирландската централна избирателна комисия я обяви за победителка в изборите, след като стана ясно, че е спечелила 59% от гласовете срещу 41 за Баноти. След като бяха сметнати и бюлетините за останалите трима кандидати, Макалийз постигна почти абсолютно мнозинство. "Тъй като Мери Макалийз събра повече от необходимата избирателна квота, аз я обявявам за новия президент на Република Ирландия", заяви шефът на избирателната комисия Питър Грийн пред събралата се празнуваща тълпа пред преброителния център в Дъблин. Политическите анализатори заявяват, че това е най-доброто изборно постижение в историята на Ирландската република.
Баноти от своя страна призна изборните резултати. Макалийз, чиито силни националистични възгледи противоречат на тези на някои протестанти политици, побърза да успокои пробританските кръгове в политиката: "Това, което обещавам на себе си, е да въведа повече чувствителност и грижа в политиката, за да покажа уважението си към тези хора и Севера, и да работя за мирния процес", заяви Макалийз след обявяването на изборните резултати.
На пресконференция новата президентка говори за дългогодишните рани на Северна Ирландия, които още кървят. Според нея ще са необходими много желание и умения, за да бъде запазен нестабилният мир в момента и да се спре партизанската война. "Аз искам да подходя към нещата много деликатно и бавно, за да покажа на хората, че наистина мисля това, което казвам", допълни Макалийз. "Искрено уважавам обществото на юнионистите. Всички ние на острова от дълго време копнеем за съгласие, което да произлезе от нашето приятелство. Това искам да развия тук - приятелството между Севера и Юга."
В изборите участваха петима кандидати, които се бореха за мястото на Мери Робинсън, отговаряща в момента за човешките права към Обединените нации. Президентството, което по принцип има неполитическа роля, при Робинсън бе трансформирано в институция, която се стремеше към даване по-широки права на малцинствата, както и за постигане на по-голямо доверие между десетилетните врагове - протестантските юнионисти и католическите националисти.
Войната на Великобритания с континента
Самуел Бритън, Financial Times
Все още не е назрял моментът Обединеното кралство да се присъедини към Европейския валутен съюз (ЕВС). Не само че няма да бъде осъществено членство в рамките на този парламент, но и референдумът, необходим да узакони евентуалното присъединяване към монетарната структура, се отлага за след изборите през 2002 г. Поведението на управляващите във Великобритания, заявили недвусмислено желание за по-тясно сътрудничество с континентална Европа, по нищо не се различава от досегашното по отношение на всички предишни европейски инициативи за интеграция. На лейбъристкото правителство е необходим известен период от време, за да се убеди дали е здравословно за Великобритания да се присъедини към европейската монетарна институция. И ако отговорът е положителен, засега не се виждат реални пречки интеграцията да не бъде осъществена.
От изключително значение е при какви разменни курсове на британската лира спрямо валутите на европейските страни ще се осъществи присъединяването. Страните членки настояват Великобритания да възобнови участието си в европейския валутен механизъм. В изявлението си от началото на седмицата за намеренията на правителството за участието на Великобритания в Европейския валутен съюз Гордън Браун, британският финансов министър, "пропусна" да спомене позицията на Великобритания по този въпрос. Както подценяването, така и надценяването на разменния курс ще бъде пагубно за икономиката на Великобритания и за развитието на Европейския валутен съюз. Икономическите наблюдатели прогнозират, че присъединяването ще се осъществи при разменен курс на лирата спрямо германската марка 2.63 марки за една британска лира.
За реално членство в ЕВС може да се говори единствено след уравняването на краткосрочните лихвени равнища между Великобритания и страните от другата страна на Ламанша. В настоящия момент в резултат на различията във фазите на бизнесцикъла разминаването е драстично - 4%. Ефектът от краткосрочния лихвен процент е по-силен върху британската икономика. Майкъл Саундърс от Salomon Brothers предвижда, че разликата между британските и немските тримесечни лихвени проценти ще спадне от 3% на 1% до септември 2000 г., а до 2005 г. ще бъдат приблизително уеднаквени. Курсът към привеждане на лихвените равнища в съответствие ще лиши централната банка на Англия от възможността да променя монетарната политика и в частност лихвените равнища, за да влияе на икономическия растеж. Обезкуражителна за скорошното членство на Обединеното кралство е липсата на каквито и да било конкретни мерки за унифициране на фазите от бизнесцикъла на Обединеното кралство и страните от континентална Европа.
Евентуалните икономически сътресения ще се поемат от временни флуктуации в цените. Същественото тук е, че в дългосрочен аспект вероятността цените да се повишават е точно толкова, колкото и да се понижават. Ще съумее ли Европейският валутен съюз да повтори успеха на Златния стандарт, най-успешния монетарен съюз в глобалната икономика, е въпросът, който си задават европейските лидери.
Вашингтон и Пекин - бизнесът определя политиката
Борислав Дерменджиев
Посещението на Цзян Цзъмин, президент на Китай и лидер на Китайската комунистическа партия, във Вашингтон е първата официална визита на китайски лидер в САЩ от 1985 г. Срещата на високо равнище се оценява като повратна точка във взаимоотношенията между двете държави. Въпросът, който вълнува всички, е възможно ли е след толкова години, белязани от напрежение и конфронтация, двете световни сили да поемат по пътя на сътрудничеството. Отговорът е положителен. За първи път двустранните отношения са подчинени на идеята, че бизнесинтересите определят политиката. Явно и двете страни са оценили необходимостта от взаимни компромиси.
Това не е първият опит на администрацията на американския президент да повлияе на процесите в Китай. Пословично е, че САЩ се изживяват като световен месия. Досега намесата във вътрешните дела на Пекин беше осъществявана от позицията на силата, чрез заплахи от икономически санкции и международна изолация. Но очевидно е надделяло разбирането, че с подобно политическо поведение достъп до най-големия и най-бързо развиващ се пазар в глобален аспект не може да бъде осигурен. Клинтън избра да акцентира върху подобряване на икономическите и търговските взаимоотношения между двата гиганта, което в по-далечно бъдеще безусловно ще резултира върху проблема със злоупотребите с човешките и религиозните права в Пекин. Според експерти вярната посока е намерена.
Права и свободи.
В интервю за "Гласът на Америка" Клинтън обяви политика на сътрудничество с Китай. Американският президент бе категоричен, че няма да повдига публично парливия въпрос за потъпкването на човешките права в Китай въпреки острата критика, отправяна в последно време към него за недостатъчно твърдата му позиция спрямо проблема с нарушаването на човешките права в Китай. Официално доминиращи теми на срещата бяха либерализирането на китайския пазар и отварянето на пътя пред американските доставки на ядрени реактори за Китай. Но едва ли някой се е съмнявал, че горещата тема ще остане табу. Така и се случи. В частен разговор Бил Клинтън не спести болезнените въпроси за човешките и религиозните права в Китай. Китайският президент Цзян Цзъмин се съгласи, че не е направено всичко възможно в тази посока, но даде още веднъж ясно да се разбере, че предприетите действия от управляващите през 1989 г. при кървавото потушаване на студентските вълнения на площад "Тянанмън" са били правилни. Това той защити с тезата, че постигането на завидните икономически резултати, изразяващи се в 10% годишен икономически растеж, инфлация под 4%, един от най-големите в световен мащаб валутни резерви - 121 млрд. долара, и голямо положително търговско салдо, не биха били възможни без налагането на строг ред в държавата. Както се и очакваше, не бе постигнат прогрес по отношение проблемите, свързани с Тайван, "Тянанмън" и Тибет, известни като "Трите Т".
Изолация или либерализация.
Изолацията на азиатския гигант крие потенциални опасности. За разлика от Япония Китай не е просто икономическа суперсила. Китай е и военна суперсила, която, ако не бъде интегрирана към световните демократични структури и институции, в най-скоро време може да предяви териториални претенции в Азия. Ето защо един от изключително деликатните въпроси, които бяха на дневен ред на срещата на най-високо равнище, бе създаването на военен алианс между САЩ, Япония и Китай, който да гарантира мирния процес в Азия и да тушира още в зародиш всякакви териториални претенции от страна на Пекин.
Изправен пред търговски дефицит в размер на 44 млрд. долара от търговията с Китай, Вашингтон настоя управляващите в Пекин да предприемат драстични стъпки към отваряне и либерализиране на пазарите си. Това е и основното изискване на САЩ за приемането на Китай за член на Световната търговска организация (СТО).
Залогът за Китай е голям. Финализирайки вече 11-годишните преговори по членството си в СТО, Китай получава гарантиран достъп до световните пазари. Стъпка в тази посока е обявената през миналата седмица покупка на 700 000 тона американска пшеница и 500 000 тона фосфати. Бил Клинтън и Цзян Цзъмин се споразумяха Пекин да закупи от САЩ и 50 самолета "Боинг" на стойност 3 млрд. долара. На фона на търговския дефицит от повече от 40 млрд. долара тази сделка изглежда нищожна. Президентът Клинтън не скри задоволството си от постигнатото на 14 октомври споразумение между Пекин и Европейската комисия по основните въпроси, засягащи членството на Китай в Световната търговска организация. Пекин обяви намаление на високите си импортни мита от първи октомври средно с 26%, което включва 4800 стоки. В същата посока бяха и съгласието на азиатския гигант да преразгледа и да намали импортните мита на други 300 стоки до 2005 г. и ангажирането да либерализира търговията с услуги. Китай обеща да промени и политиката си по отношение на авторските права и интелектуалната собственост.
От изключително значение за двете страни бе въпросът за доставката на ядрени реактори за Китай, по който президентите постигнаха съгласие. През 1985 г. бе оформено споразумение, по силата на което Китай се ангажира да внесе американски ядрени технологии и оборудване за мирни цели. Проблемът обаче е, че до днес не е реализиран подобен внос. Причината е ядрената помощ, която Пекин оказва на Иран и Пакистан, за които се носят слухове, че разработват ядрени бомби. В резултат на това бе наложена забрана за продажба на ядрени технологии на Китай. Според доклад на ЦРУ за втората половина на 1996 г. Китай е най-крупният доставчик на балистични ракети и оборудване за производство на оръжия за масово унищожение, които включват атомни, химични и биологични оръжия. Парадоксът тук е, че Пекин подписа договора за неразпространение на ядрено оръжие. По нищо не личи обаче тази печална слава да е притеснила Китай. Истината е, че протакането нанася огромни загуби на САЩ, а на Вашингтон това безспорно не се харесва. Свалянето на забраната дава ход на осъществяването на износ на ядрени реактори за атомни електроцентрали в Китай от американските компании ABB Combustion Engineering Nuclear Systems, Westinghouse и General Electric на стойност 60 млрд. долара през следващите 20 години. Така Китай си осигури необходимата техника за осъществяването на грандиозни инфраструктурни проекти. И вълкът сит, и агнето цяло.
Равносметката от срещата.
Въпреки съвпадането на срещата между Бил Клинтън и Цзян Цзъмин с глобалната криза на фондовите пазари безспорно това бе най-подходящият момент за установяване на нови взаимоотношения между Вашингтон и Пекин. Китайската икономическа реформа, чието начало бе дадено от 15-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, проведен през миналия месец, болезнено се нуждаеше от подкрепата на Вашингтон. Получавайки благословията на американците за провеждането на реформата, китайският президент затвърди имиджа си на реформатор и закова позициите си на политическата сцена в Китай. Без съмнение това е тежък удар срещу хардлайнерите, които са яростни противници на провежданата реформа. Повече от ясно е, че успехът на мащабната икономическа реформа в Китай до голяма степен ще се определя от постигнатите резултати във Вашингтон.
Конкретните последици от договореното са достъпът на Китай до световните пазари като резултат от членството на Китай в СТО, в което вече никой не се съмнява, значителните чуждестранни инвестиции, технологии, ноу-хау и управленски опит, които Китай ще получи в идните месеци. Всичко това, отнесено към замразяването на проблема с човешките права, очертава срещата като огромен успех за Китай и в частност за Цзян Цзъмин. На свой ред Вашингтон спечели преди всичко достъп на американски компании до огромния китайски пазар и надежда за намаляване на търговския дефицит с Пекин. Пасив за администрацията на Клинтън остава проблемът с човешките и религиозните права в Китай. Омекотяването на позицията на Пекин по разрешаване на проблемите с "Трите Т" явно минава през икономическото стабилизиране. В дългосрочен аспект, изглежда, и Вашингтон, и Пекин са на прав път.
Европa започна да говори с метафори
Ася Бочева
Напоследък Европа се чувства някак неуверена в себе си. Не че й липсва смелост за вземане на радикални решения. Просто изведнъж трябваше да се справи с прекалено много такива. От една страна, наближава датата за валутното й обединение. С по-малко от две години до деня хикс, трескавата подготовка за практическото въвеждане на еврото поглъща хора, средства и усилия. Отделно се работи и по примиряването на различията на държавите участнички, разяснителна кампания сред европейците, убеждаване на САЩ и Япония в добронамереността на новото политикономическо тяло. Проблеми обаче не липсват и те се коренят не само в обективните трудности пред европейската интеграция, а също и в нейния субективен елемент. След всички ентусиазирани събрания, на които политиците проповядваха обединена Европа, западното общество си остава консервативно.
Достатъчно красноречив, макар и парадоксален е фактът, че според социологически проучвания в страната - стожер на проекта, Германия, повече от половината запитани казват не на валутния съюз. Най-верният лакмус за съществуващите противоречия са финансовите пазари. Те се оказаха реплика на общественото мнение: периодичните трусове в курса на марката показаха нееднозначната нагласа на бизнессредите. И ако за Европа е естествено да се колебае за стъпка, която би имала огромен ефект върху бъдещето й, то поне на пръв поглед изглежда, че много по-лесно ще се осъществи друг проект, свързан с нейното обединение - разширяването на Европейския съюз.
Приказка за стълбата.
Горе-долу по този начин започна да се развива Европа през 90-те години - нагоре и нагоре. Падането на комунистическите режими в Източна и Централна Европа през 1989 г. и последвалото две години по-късно разпадане на Съветския съюз я поставиха пред ново предизвикателство - да включи тази значителна част от европейската територия в своя ритъм на живот. Това би означавало налучкване на политическия и най-вече на икономическия пулс. Ако трябва да се перифразира началото на обединителния процес, то подходяща би била библейската фраза "в началото бе ентусиазмът". Паневропейската идея привлече редица политици, общественици и интелектуалци, които се обявиха за ускорената интеграция на бившите соцстрани. Последователно след 1990 г. за членове на Съвета на Европа бяха приети Унгария, България, Чехия и още 9 държави от източния блок. Макар и явен политически жест обаче, приемането на новите демокрации в организацията фактически им донесе малко практически дивиденти. Както е известно, Съветът на Европа има повече представителни функции, свързани със защита на човешките права и плуралистичната демокрация. Въпреки това първата стъпка на бившите комунистически страни по етажите на общия европейски дом бе направена.
Трудностите дойдоха, когато страните обявиха кандидатурите си за членство в Европейския съюз. А там е нужно освен спазване на Хартата за правата на човека на ООН да са изпълнени и редица сериозни икономически условия. Естествено страните в преход към пазарна икономика не можеха да се похвалят, че отговарят на западните стандарти. За да смекчат непосредствения отказ за членство, европейските лидери създадоха статута на асоцииран член към общността, който придобиха почти всички източноевропейски страни (на България е даден от 1 февруари 1995 г.). С това приятната част на историята приключва.
Сто и едно защо.
Колкото повече се приближава мигът, в който клубът на 15-те най-развити европейски държави ще трябва да се разшири, толкова повече причини се намират, за да бъде отложен той. Първо, защото в момента Европа е заета с вътрешно обединение. Но също така и поради това, че ще трябва да преодолее съпротивата на собствените си граждани, защото ще е необходимо за известен период да се пренасочи значителен финансов поток към новоприетите държави (показателен пример е Германия, която вече седем години субсидира източната си част, за да уеднакви стандартите в западните и източните провинции). Практически едно почти двойно увеличаване на броя на страните членки - от 15 в момента до 26 - е невъзможно. Това обаче не прави по-лесен избора на тези, които ще влязат в съюза.
Когато през юни тази година Европейската комисия обяви, че ще покани пет държави за стартиране на преговори по присъединяване, започна голямото наддаване между пропуснатите в списъка за по-предни позиции. Избраниците бяха Полша, Унгария, Чехия, Естония и Словения. В групата бе включен и разделеният остров Кипър, което допълнително повиши градуса на напрежението. Задвижиха се лобита и дипломатически контакти, като Европейският съюз, Източна и Западна Европа заприличаха на огромна електрическа верига, която всеки момент може да даде накъсо.
В ролята на катод и анод от една страна се включват тези, които са за едновременно започване на преговорите с всички страни кандидатки. На другата застават привържениците на диференцирания подход. Доводите на първите, принципно малцинство в съюза - Швеция, Португалия и Гърция, са, че разделянето на групи ще има необратими психологически, политически и икономически последствия за пренебрегнатите. Ядрото на Европейския съюз от своя страна изтъква, че кандидатстващите са на различни етапи от своята политическа и икономическа трансформация и е естествено някои са по-близо до постигане стандартите на ЕС в сравнение с други. Да се твърди обратното е безсмислено. Но вариантът "вие не ставате" също е неприложим.
Казусът следователно се заключава в това как по максимално безболезнен и учтив начин да се съобщи на България, Румъния, Латвия и Литва, че влизането им в европейската организация се отлага. Именно тук започнаха да влизат в действие възможностите на художественото слово.
Езикова въртележка.
Срещата на външните министри на ЕС миналия уикенд премина под знака на риторичните отклонения. Дали причината е в атмосферата в курорта Мондор льо Бен, където се състоя срещата, или в нещо друго, но приспивния тон на разговорите изключи всякаква възможност за конструктивен диалог. А консенсус е необходим преди срещата на върха на съюза през декември, когато окончателно ще бъдат обявени страните, стартиращи преговорите за присъединяване. "Ние не затваряме вратата за тези, които няма да влязат с първата вълна", заяви германският външен министър Клаус Кинкел, "те просто загряват на тъчлинията". "Диференциацията не означава дискриминация", допълни метафоричния му език председателят на Европейската комисия Жак Сантер. Репликата на другия лагер не закъсня. Достойният отговор бе концепцията "регата" - всички кандидати трябва едновременно да стартират преговорите с ЕС, като в състезание с яхти. "Идеята "регата" ще потъне", обяви в същия стил британският външен министър Дъг Хендерсън.
В цялата тази поетика изкристализира общото становище, че държавите от втората вълна трябва да бъдат окуражавани в пътя им към съюза. В тази връзка се роди идеята за създаване на ново политическо тяло, наречено Европейска конференция, която да представлява един вид преддверие към ЕС и да бъде достъпна за всички страни кандидатки. В тази връзка има една известна шега, разказвана от бившия френски президент Жискар д'Естен: "В рая полицаят е англичанин, главният готвач - французин, любовникът - италианец, механикът - германец, а администраторът - швейцарец. В ада полицаят е германец, главният готвач - англичанин, любовникът - швейцарец, механикът - французин, а администраторът - италианец". Но за България дори приемането в "европейския ад" засега звучи като шега.
Русия счупи ледовете на Прибалтика
Ася Бочева
На 24 октомври руският президент Борис Елцин и литовският му колега Алгирдас Бразаускас подписаха историческо споразумение, с което се определят границите между двете държави. Разбираемо, подобно събитие - истински пробив в двустранните отношения, бе обилно полято с шампанско в Кремъл. Шампанско, което за пръв път опитват лидерите на двете държави на обща маса.
През 1991 г., непосредствено преди разпадането на Съветския съюз, връзките между Литва и Русия бяха достигнали точката на замръзване. Причината бе инцидент със съветски части, при който бяха убити 14 литовци, излезли на улиците, за да отвоюват независимостта си. Историческите събития следваха своя ход. Последният руски войник напусна Литва през 1993, а оттеглянето на военните контингенти от другите две балтийски държави стана факт на следващата година. За период, по-малък от 8 години, заедно с разпадането на социалистическата империя се разпадна и митът за съветската хегемония в региона. Което не премахна конфузните положения между бившата съветска република и бившата метрополия - напрежението между тях се задържа на критичната точка. Неловкият мир обаче бе скоро пометен от нови реалности - зараждащи се национални граници, неустановени нови демократични системи, различни военни съюзи и преди всичко нова стратегия в областта на националната сигурност.
Бучката захар на Москва.
Освен определянето на общата граница - нещо, което Русия прави за пръв път със своя бивша "колония", в подписаното споразумение става въпрос и за създаването на свободна икономическа зона и постигането на съгласие за континенталния шелф на Балтийско море, богат на нефт. Всяка крушка обаче си има опашка. Заедно с подписването на демаркационния договор Елцин заяви желанието на голямата руска страна да гарантира сигурността на Литва и нейните балтийски съседи, като връчи на президента Бразаускас специална декларация. В нея се казва, че и преди Русия е предлагала да гарантира сигурността на Прибалтика. Сега според нея е време да се подкрепят думите с дела, като се подпишат протоколи, основани на добросъседските отношения и взаимната сигурност между страните, тоест поотделно или заедно Литва, Латвия и Естония да се поставят под крилото на Русия. Елцин заяви по този повод, че "Русия е живо заинтересована нейните балтийски съседи да се чувстват сигурни и стабилни".
Самият Бразаускас изглеждаше изненадан, че се повдига подобен въпрос, но се опита дипломатично да изглади лошото впечатление от непосредствено постъпилия отзвук от Вилнюс с думите: "Мисля, че нашите политици избързаха с оценките си за предложението на Борис Елцин. То не трябва да се пренебрегва, а да се обмисли внимателно. " Въпреки това тонът на президента стана много по-твърд, когато стана дума за ориентацията на Литва към НАТО и Европейския съюз: "Ще се съобразяваме с мнението на Естония и Латвия, а също така и на западните ни партньори. Особено важно е подобен проект да не противоречи на европейската ни интеграция. " Което по същество обобщава позицията на Вилнюс.
В същото време реакцията на останалите две балтийски държави е повече от хладна. Естонският президент Ленарт Мери се отнася не особено добронамерено към подписаното руско-литовско споразумение, като смята, че установяването на взаимната граница ще засили апетитите и агресивността на Русия към Естония. Латвия запази мълчание по въпроса. В самата Литва отзвукът не е еднозначен и е по-скоро отрицателен. Уважаваният председател на литовския парламент Витаутас Ландсбергис смята, че на практика добрите намерения на Елцин искат "да установят в Литва почти протекторат".
Малко хора могат да кажат, че руският държавен глава и приближените му не са очаквали подобни реакции. Или пък че са вярвали, че така дълго копнелите за свобода балтийски народи ще се втурнат отново в мечешката прегръдка на матушка Россия. Но макар и на пръв поглед наивно, действието на Елцин преследва няколко добре обмислени стратегически цели. На първо място, ясно е, че колкото по-голям шум се вдига около подобен отбранителен проект, толкова повече хора ще засегнат концентричните кръгове на отзвука. А за дадена тема е по-добре да се говори нещо, дори и лошо, да разбужда чувства и емоции, отколкото да потъне в забрава. На второ място, Москва така или иначе разчита на подобна кампания за прокарване на икономическите си интереси (отделен е въпросът дали поведението тип "по-голям брат" е най-удачният вариант за спечелване доверието на балтийските бизнесмени). И на трето, но не и по значение място, стои изключителното място, което заема регионът в отбранителната стратегия на Русия.
Какво загуби държавата-майка.
Наистина много. Достъпът й до Балтийско море е сведен до минимум. А в трите крайбрежни републики са съсредоточени голяма част от националната отбрана на бившия Съветски съюз. Талин, столицата на Естония, е бил домът на северната група от Балтийския Червен флот. Три естонски града са формирали система за въздушна защита, а латвийският пристанищен град Липала е изпълнявал функциите на централен военен порт. Загубата на Литва, Латвия и Естония изолира Калининградска област, като я оставя в неизгодното и зависимо положение да няма сухопътна връзка с Русия.
За да компенсира военните си загуби от трите държави, Москва възприема курс на усилена и повсеместна милитаризация в Калининград. Ексклавът е с 25% над допустимата концентрация на оръжие според Европейското споразумение за конвенционалните оръжия. Друга засилваща се тенденция е продължаващото строителство и поддръжка на Руския балтийски флот. Съветската военна флота е била най-голямата в региона, като е имала и стратегическото предимство да държи под контрол основната част от балтийското крайбрежие. Сега тя разполага само с два излаза на море - на север в Санкт Петербург и на юг в Калининград.
Трудно е да се прецени дали е реална една бъдеща заплаха от страна на Русия към балтийските нации. За да се чувстват те по-сигурни, най-предвидливо би било да се опитват да поддържат балансирано отношение както към Запада, така и към Изтока. Бърза адаптация и гъвкавост на външната политика, политическо ясновидство са необходимите условия, за да оцелеят крехките демокрации на прехода. Повод за размисъл са прозорливите и не без известна ирония думи на един литовски политик: "В Съветския съюз влязохме лесно. В Европа няма да е така. " Още по-трудно става, когато трябва едновременно и отново пак да се влиза в Съветския съюз, но на други начала. Защото Русия винаги ще бъде другарчето отдясно и всички трябва да се съобразяват с това.
Италия няма да създава фаворити в отношенията с Европа
Желанието на България за присъединяване към структурите на Европейския съюз и НАТО ще бъде подкрепено от Италия, заяви италианският президент Луиджи Скалфаро при краткото си посещение в София. По думите на г-н Скалфаро Италия обаче няма да фаворизира отделни страни, с което да предизвика създаването на нови разделителни линии, а ще подкрепя всички страни, които изпълняват необходимите условия.
Българският президент Петър Стоянов и неговият италиански колега са обсъдили двустранните отношения и особено увеличаването на италианските инвестиции в България. Подробно е бил дискутиран проектът за изграждането на Коридор No8, по-известен като Изток - Запад (oт кавказко-каспийския регион, през България, стигащ до Италия). В обсъжданията е участвал и премиерът Иван Костов.
Българското външно министерство връчи на италианския държавен секретар Пиеро Фасино проектите за две двустранни спогодби - за борба с организираната престъпност и наркотрафика и за облекчаване на визовия режим.
Президентът Скалфаро не се извини за създадената по повод атентата срещу папата "българска връзка". Според него произнасянето на съдебното решение е достатъчно за изясняването на случая.
НАКРАТКО
Всички комитети ще бъдат закрити, обяви министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Според него този тип ведомства са рудимент от времето на тоталитаризма. Съществуват два варианта за преобразуването им - някои от тях ще се влеят в ресорните министерства, а други ще бъдат преобразувани в агенции.
Петдесет и четири на сто от столичани поддържат присъединяването на България към Северноатлантическия съюз. Това показва социологическо изследване на Центъра за социологически изследвания към Министерството на отбраната. Осемнайсет на сто от софиянци предпочитат неутралитета, 12 на сто - двустранните споразумения със съседните държави, 10 на сто не виждат никакви гаранции за сигурността на държавата. Застъпниците на стратегическия съюз с Русия са 7 на сто, твърдят военните социолози.
В Народното събрание има депутати, които работят за едно, а дори за няколко чужди разузнавания. Това обяви народният представител Георги Агафонов пред журналисти в Стара Загора. Той беше един от 14-те народни представители, които бяха включени в списъка на Бонев с бивши сътрудници на Държавна сигурност. Според Агафонов Националната служба за сигурност е възстановила контактите си с над 70 екссътрудници на ДС от висшия административен апарат.
Бордът на Световната банка одобри ФЕСАЛ
Късно вечерта в четвъртък бордът на директорите на Световната банка одобри отпускането на 100 млн. долара по заема ФЕСАЛ за България. Парите ще отидат за платежния баланс. Преговорите по заема се водят още от 1993 г., но се проточиха заради големите изисквания на Световната банка за напредък в структурната реформа. Това е първият заем, който България получава след изпълнение на показатели за хода на приватизацията, ликвидацията и изолацията.
Въпреки това обаче интересът на изпълнителните директори към точката от дневния ред бил изключително слаб. Според осведомени присъствал само представителят на Русия. Той подчертал, че заемът е много малък, още повече че е претоварен с условия. ФЕСАЛ 1 не бил съпроводен със социален заем.
Немските и италианските представители изразили учудване, че сме решили да поискаме заема в долари, след като българският лев е фиксиран за германската марка. Кенет Лей, началник на отдел "България и Румъния" в управление "Европа и Централна Азия", заявил, че все още има доста да се прави за постигане на устойчив растеж. "Много още може да се желае в ускоряването на приватизацията и преструктурирането на предприятията и банките", казал той. Проблемът е, че държавата все още играе голяма роля в икономиката. Загубите продължават да притискат бюджета. Кенет Лей обаче подчертал, че това, което е направило правителството, е доста голям прогрес.
Одобряването на ФЕСАЛ 1 беше посрещнато от мнозина като началото на нова епоха в отношенията на България със Световната банка. То обаче може да се превърне в край на розовия период. Какво може да се очаква оттук нататък?
Преговорите по ФЕСАЛ 2 от 70 млн. долара са на кота нула. Условията, които ни поставят и които обещаваме да изпълним, са доста големи. Заемът за социална защита също изостава и през следващата година можем да разчитаме реално на половината от сумата - около 40 млн. долара. Оттук нататък можем да разчитаме само на финансиране на конкретни програми, а не на помощ за структурната реформа. Това беше потвърдено на среща на вицепремиера Александър Божков с Кенет Лей по време на инвестиционния форум в София.
Обединеното кралство срещу обединената европейска валута
Борислав Дерменджиев
Въпросът, който най-силно вълнува дипломацията на Великобритания от края на Втората световна война до днес, е развитието на взаимоотношенията й с континентална Европа. В продължение на десетилетия провежданата неясна и непостоянна политика от либерали и консерватори спрямо Европа доведе до загуба на икономическата инициатива и влиянието на Великобритания в глобален мащаб. През последните години Обединеното кралство не намери вярната посока да се прояви като нещо повече от страничен наблюдател на процеса на създаването на Европейския валутен съюз (ЕВС) в Европа. И естествено подготвителната треска, обхванала европейските страни, за членство в ЕВС в началото на 1999 г. заобиколи острова.
Настоящото правителство на лейбъристите е първото британско правителство, недвусмислено декларирало желание да се раздели с традиционния британски евроскептицизъм. В началото на седмицата проевропейски настроеният финансов министър на Великобритания Гордън Браун обяви позицията на правителството по въпроса за участието на Великобритания в ЕВС. Принципно членството в един успешно конструиран Европейски валутен съюз е повече от сигурно. Не е реалистично обаче присъединяването да се осъществи в рамките на този парламент. Най-вероятно това ще стане след изборите през 2002 г. Причините за това са две. Преди всичко разминаването в стойностите на икономическите макропоказатели, определени с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., за чието реално унифициране ще са необходими няколко години, и несъответствието във фазите на бизнесцикъла между Великобритания и повечето европейски страни.
Икономически оправдания... Великобритания е на върха на бизнесцикъла, което крие реална опасност от прегряване на британската икономика. Следващата стъпка обикновено е рецесия. Това обяснява и повишаването на лихвените равнища от правителството. Краткосрочният лихвен процент във Великобритания е 7.25% срещу 3.2% в страните, които на практика са вече сигурни членове на монетарната европейска структура. Намаляването на инфлацията във Великобритания до нивото от 3.2% с цел присъединяване към ЕВС ще се изрази в рязко повишаване на инфлацията. Лекарството е силно свиване на ликвидността чрез драстично покачване на данъците. Драмата за правителството ще бъде пълна. Предприемането на тази стъпка означава то само да си ритне столчето.
Но нещастието не свършва дотук. Британската инфлация ще се импортира в държавите от Европейския валутен съюз, което би могло да обрече на провал единната европейска валута. Експертите са единодушни, че едно преждевременно членство на Великобритания в ЕВС ще окаже силно негативен ефект както върху британската икономика, така и върху ЕВС. Ето защо позицията на лейбъристкото правителство Великобритания да се въздържи от членство преди 2002 г. в ЕВС бе приета с голямо задоволство и облекчение от Европейската комисия и от шефа на Британската национална банка.
И политически задръжки.
На второ място, позицията на правителството е силно повлияна от негативното обществено мнение сред британците, които са уплашени от бягството от "Нейно величество лирата" за сметка на еврото. Тоест "нереалистичността" на присъединяването към ЕВС не е само икономически обоснована, а е плод на политическа далновидност на лейбъристите. Въпреки категорично отхвърлените обвинения от Гордън Браун, че решението за въздържане от членство в ЕВС на този първи етап е продиктувано от политически съображения, не е тайна, че изборните резултати през 2002 г. до голяма степен ще се определят от общественото настроение относно присъединяването на Великобритания към ЕВС.
Въпрос само на две години е Европейският валутен съвет да стане реалност. Новата монетарна структура на Стария континент несъмнено ще определя европейското развитие в дългосрочен аспект. Никой обаче не е в състояние да гарантира, че ЕВС ще успее. И това е съвсем логично, като се имат предвид трудностите, които страните от Южна Европа имат с постигането на 3-процентен бюджетен дефицит, ниски лихвени равнища, стабилни разменни курсове на националните валути, ниска инфлация и вътрешен дълг, по-малък от 60% от БВП.
Въпреки елемента на несигурност няма да е здравословно за Великобритания да обърне гръб на ЕВС. При успех на Европейския валутен съюз значително ще се увеличат икономическият ръст и притокът на чужди инвестиции във Великобритания. Това ще създаде допълнителни работни места. Другите предимства са ниската инфлация, улесняването на търговията в резултат на единната валута и снижаването на производствените разходи. В крайна сметка бъдещето на Обединеното кралство е обречено на връзката с единната валута на обединена Европа.
Денят, в който пазарите умират
Кирил Кирилов, Борислав Дерменджиев
Нарекоха го Brown Monday ("кафявия понеделник" - в английския език думата brown има и значението "мрачен"), за да го отличават от Black Monday ("черния понеделник") - онзи понеделник на 1987 г., когато крахът на световните фондови пазари постави въпроса къде, и дали, може да спре сриването на финансовите пазари в една глобална и взаимообвързана икономика. На 27 октомври 1997 г. световните фондови пазари отбелязаха най-големия си срив от десет години насам. Американският борсов индекс Dow Jones се срина с повече от 550 пункта, или със 7.2 процента. В абсолютно изражение това е по-голям спад от този, регистриран в "черния понеделник" през октомври 1987 г. В резултат на драстичния спад борсовата търговия беше прекратена. Верижната реакция помете и фондовите борси в Европа. Силен спад отбеляза британският индекс FTSE 100, който в същия ден затвори при ниво от 4 840.7, което бе спад от 129.5 пункта. Борсите във Франкфурт и Париж затвориха при понижение от 2.8 процента. И все пак пораженията в Европа бяха значително по-малки от тези в Хонконг и САЩ.
Черни понеделници.
Преди 27 октомври споменът за "черния понеделник" бе просто спомен - американските теоретици от новата вълна твърдяха, че икономиката на Съединените щати е преминала в качествено нова фаза (трогателно напомняне за количествените натрупвания и качествените изменения на Карл Маркс) - фаза, в която традиционният бизнесцикъл е нищо, а растежът - всичко. Те твърдяха, че крах на икономиката, в частност на фондовия пазар, на практика вече е невъзможен. Крахът на пазара преди десет години бе по-бърз и по-широкообхватен от всеки друг преди това - не толкова заради институционалните инвеститори и недоверието в пазара, колкото поради това, че дребните акционери вече представляваха значителна част от пазара и процеса на задълбочаваща се дерегулация на фондовите и валутните пазари.
Въпреки теоретичните разработки на американските академици сривовете на фондовия пазар преди десет години и сега са здравословно напомняне за това, че пазарите могат да вървят в две посоки - нагоре и надолу. През последните десетилетия милиони дребни инвеститори станаха притежатели на корпоративни акции с посредничеството на взаимни инвестиционни фондове и инвестиционни банки - всички те купуваха акции с единствената мисъл, че пазарът върви нагоре. Глобализацията и диверсификацията на риска доведоха до едно парадоксално положение - пазарът в Централна Европа е по-малко привлекателен от Уолстрийт - парадоксалното е, че не рискът в Централна Европа е определящият фактор, просто Уолстрийт отбелязваше през последните десетина години доста по-висок ръст от развиващите се пазари.
През 1987 г. дългосрочните последици от кризата бяха сравнително малки главно поради това, че американският Федерален резерв реагира бързо и успя да предотврати срив в банковата система и да запази доверието на дребните инвеститори. Ако не бъде овладяна навреме, сегашната криза може да изяде около 2 трилиона долара от благосъстоянието на американските компании и на техните акционери. Ако този процес набере ход, нищо не може да гарантира, че дори намесата на Федералния резерв ще бъде достатъчна - тогава историята ще се повтори. Но за разлика от 1987 г., когато пораженията бяха поносими, сега историята ще се повтори не като фарс, а като трагедия - едва ли има достатъчно смел човек, който да каже какви ще са последиците за глобалната икономика.
Азиатска трагедия.
Един от корените на драмата бе валутната и борсова криза в развиващите се пазари на Югоизточна Азия. След апогея си през 1993 г., когато цените на акциите, търгувани на борсите в региона, отбелязаха ръст от 75 процента, фондовите пазари бяха обхванати от криза. В продължение на повече от три месеца бе отбелязан значителен низходящ тренд. Логичен беше въпросът, който дилъри и управляващи незнайно защо не си зададоха навреме, за да могат да преодолеят задаващата се финансова криза.
Доскоро Хонконг беше считан за спасителен остров за инвеститорите в Югоизточна Азия, обхваната от остра финансова криза. Причините фондовият пазар и хонконгският долар да бъдат поддържани сравнително стабилни бяха две. На първо място, огромният наплив от инвеститори, които искат да влязат на китайския пазар чрез Хонконг. Второ, уверенията на Пекин, че няма да пожали внушителния си валутен резерв от 121 млрд. долара, в допълнение към резерва на Хонконг от 88 млрд. долара, за да подкрепи хонконгския долар, който с въведения през 1984 г. в Хонконг валутен борд се установи в съотношение 12.8 американски цента за един хонконгски долар. През изминалата седмица обаче се породиха опасенията, че Хонконг е изправен пред финансова криза, подобна на тази в Тайланд, Малайзия и Индонезия. Паника обхвана борсовите играчи и управляващите. Породените от това силни продажби от дилъри и инвестиционни банки доведе до рязък спад на хонконгския индекс Hang Seng от 23 процента в периода между 20 и 23 октомври.
Последва незабавно повишаване на лихвените равнища с цел свиване на ликвидността. Лихвеният процент по еднодневните депозити достигна внушителните 200%, а по едномесечните - 15%. Дилърите пък заклеймиха увеличението на лихвените равнища като убийствено. Събитията в Азия незабавно се отразиха и върху световните финансови пазари. Най-силно засегнати на пазара в Хонконг бяха компанията Holdings HSBC, собственик на Hongkong and Shanghai Bank, чието участие в борсовия индекс Hang Seng е значително, телекомуникационната компания Cable and Wireles с дяловете си в Hongkong Telecommunications и банката Standard Chartered, чиито акции са емитирани на лондонската фондова борса, също пострадаха сериозно от срива на пазара. Взети заедно, трите компании съставят 7.5 процента от британския индекс FTSE 100, което пък доведе и до срива в Лондон. Допълнително напрежение на финансовия пазар в Лондон вля евентуалното въздържане на Обединеното кралство от членство в Европейския валутен съюз.
Кръгът на историята.
В ретроспективен план това е третата сериозна глобална финансова криза след кризата през 1929 г., довела до световна депресия, и колапса на фондовите пазари на 19 октомври 1987 г., известен като "черния понеделник". Тогава бе регистриран 22 процента спад на американския индекс Dow Jones, а спадът на британския FTSE 100 беше 10%. Въпреки това пораженията през 1987 г. бяха далеч по-малки от тези през 1929 г. Причината беше в декларираната подкрепа за банките от страна на шефа на американския Федерален резерв Алън Грийнспан и решителните стъпки в посока разхлабване на монетарната политика с цел стимулиране на инвестициите и потреблението. Но не доведе ли това до разхлабване на дисциплината на икономическите агенти, които се убедиха, че финансовите кризи не са непременно опустошителни и най-вероятно са само временни?
През 1987 г. инвеститорите теглиха големи кредити от банките, за да купуват акции. Когато пазарът се срина, банките започнаха да си искат обратно отпуснатите кредити. Последицата от това беше допълнителна продажба на акции, което пък задълбочи кризата. Експертите определят този период като най-добрата възможност за закупуване на акции. Продаващите акции в момента, например в Хонконг, най-вероятно са мотивирани от два фактора: икономиката на Хонконг боледува в резултат от силната национална парична единица, което е следствие от девалвацията на останалите парични единици в региона или липсата на решителност в управляващите да подкрепят националната валута. Успокояването на пазарите в средата на седмицата се крие в повишаването на лихвените равнища в Хонконг. Това обаче ще окаже отрицателно влияние върху емисиите на акции на борсите. Пример за това бе спадът от 10% на акциите на China Telecom през първия ден на търговия с емисията.
Никой в настоящия момент не е в състояние да предвиди какви ще бъдат точните последици от кризата. Но едно е сигурно - в краткосрочен аспект последиците ще бъдат драматични. Въпросът е дали глобалната икономика не е пред прага на рецесия или втора световна икономическа депресия. Според експерти кризата може да доведе до забавяне темповете на растеж, породено от общото обедняване на населението, което на свой ред ще се изрази в намаляване на потреблението.
Теорията и практиката твърдят, че потребителите се стремят да поддържат определено ниво на доходите си от инвестиции. Ако повишените цени на акциите доведат до надвишаване на това ниво, потребителят ще е склонен да потребява част от превишението. Обратното също е в сила. Според проучване на експерти от Оксфордския университет 10-процентно намаление в доходите от финансови инвестиции води до 0.8 процента свиване на потреблението в дългосрочен аспект в Обединеното кралство. Тази зависимост е още по-силно изразена в САЩ.
Крах... или началото на краха.
Ако настоящата криза на фондовите пазари не бъде овладяна, последиците ще са по-тежки от тези през 1987 г. Обяснението се крие в това, че сега повече хора притежават акции. В периода между 1989 г. и 1995 г. процентът на американските домакинства, притежаващи акции, е нараснал от 32 процента на 41 процента. През този период стойността на акциите, притежавани от американците, се удвои и достигна 11.5 долара на глава от населението. Това е причината, поради която е много вероятно да настъпи криза в икономиката в резултат на срив на фондовите пазари. Едно от проявленията на кризата ще бъде 0.5-процентно намаление на икономическия ръст на САЩ в периода 1998-99 г. и спад от 0.3 процента в страните от Британската общност. В краткосрочен план на компаниите ще им бъде по-трудно да набират финансов ресурс от фондовите пазари. Въпреки това експертите твърдят, че няма основание да се мисли, че се задава рецесия.
Най-големите страхове са свързани с ефекта, който колапсът на фондовите пазари ще окаже върху банковата и финансовата система в глобален мащаб. Подобно на твърдата позиция през 1987 г. и сега Алън Грийнспан ще застане зад банковата система като кредитор от последна инстанция. Несъмнено банките ще бъдат рефинансирани, дори това да доведе до покачване на инфлацията. Въпросът е колко далеч може да отидат Грийнспан и Федералният резерв. Другия въпрос - какво може да се случи със световната икономика и дали това, което става в момента, е самият крах или началото на краха - никой не смее да зададе на глас.
По-бедни, по-богати
Бил Гейтс посрещна 42-ия си рожден ден на 28 октомври с 2.6 милиарда долара по-беден. Това едва ли е бил подаръкът, на който президентът и изпълнителен директор на Microsoft се е надявал. За щастие той може да потърси успокоение в остатъка от състоянието си, възлизащо общо на 55.5 милиарда долара. Кризата на международните фондови пазари намали с огромни суми богатствата на водещите компании в света.
Тед Търнър, заместник-председател на съвета на директорите на компанията Time Warner, загуби 270 милиона долара от падането на цените на акциите на 27 октомври, докато империята Nike осъмна с 400 милиона по-малко. Инвестициите във фондовия пазар на най-богатия мъж в Австралия, Кери Пакър, пък намаляха със 100 милиона долара след краха на австралийския фондов пазар.
Един ресторант във финансовия район на Манхатън обаче опита да извлече полза от кризата, като обяви винена промоция, свързана с индекса Dow Jones. Там се предлагаше 50 цента отстъпка при поръчка на вино за всеки пункт понижение на Dow Jones в рамките на един ден. Така че, ако днес пазарът падне със 100 пункта, клиентите получават безплатно вино за 50 долара, което е и максималната сума на кредита. Ако нямаше такова ограничение, падането на Dow Jones от понеделник би осигурило на всеки хитър клиент 277 долара кредит. Италианският ресторант Gemelli, намиращ се в сградата на Световния търговски център, продава вино на цени от 19 до 265 долара бутилката. "Вероятно ще имаме клиенти, мечтаещи за още един лош ден на Уолстрийт, твърди собственикът на Gemelli Тони Мей. Нека просто кажем, че това е нашият начин да успокоим болката и яда. " Иронията е, разбира се, че почти всеки посетител сигурно е инвеститор, като се има предвид местонахождението на ресторанта, загубил и едновременно спечелил, и всичко това в един ден.
"Това е още един панически понеделник - преживейте го", гласи надпис на квартална закусвалня в долната част на Манхатън. Може би авторът на призива е имал по-задълбочена представа за фондовите пазари, отколкото именитите експерти, прогнозиращи небивал траен ръст на фондовите пазари.
Свидетел на събитията на Нюйоркската фондова борса на 27 октомври обаче описва шума и грохота не като панически, а по-скоро като израз на радост: "Звучеше така, сякаш любимият ти бейзболен отбор току-що е спечелил мача. " Вместо да предизвика безкрайно отчаяние, падането на индексите като че ли накара много хора да си отдъхнат. Най-накрая, след месеци изявления, че нещата са твърде добри, за да са верни, балонът на Уолстрийт бе спукан от карфица, азиатско производство. Не бе случаен фактът, че всичко това се случи в първия ден на работната седмица. Търговците, упътили се към борсата в онази сутрин, със сигурност са забелязали следните думи в настолния си вестник Wall Street Journal: разгром, стопяване, надценяване, кръвопускане, нестабилен, жесток, неспокоен, лош, зверски, песимизъм и криза. И всички тези слова само на половин страница в секцията "Пари и инвестиции". Кой се нуждае от благи думи, след като може да чете?
Търговията с акции на борсата бе спирана два пъти през този ден. След първото спиране на електронните табла с невероятна скорост започнаха да се появяват яркозелени заглавия: "DJIA (основният американски борсов индекс) пада с 460 пункта"; "Белият дом: Всеки трябва да поеме дълбоко въздух"; "DJIA пада с 500 пункта". След това дойдоха звънците и гласът по високоговорителите в залата на борсата на Уолстрийт започна с "Молим за вашето внимание", преди да отправи послание, неразбираемо колкото съобщение за смяна на перона на голяма световна гара. Скоро неясното съобщение замига по всички монитори: "Търговията е спряна."
Един младеж, цитиран от световните агенции, който вероятно няма нищо общо с Уолстрийт, се провикна в залата за посетители: "Помни ми думите, братче, ще падне с още пет процента! " Търговец, напускащ сградата, пък заяви пред телевизионните камери: "Продавайте къщите си и купувайте акции! " Почти невъзможно е да се каже кой от двамата има право.
Още по-неясно бе кой кого следва. Дали Уолстрийт пипна азиатски грип, или азиатските пазари са в криза, защото чувстват липсата на подкрепа от страна на Уолстрийт? Според един търговец това е омагьосан кръг. Откъдето и да се погледне, изглежда като удобно извинение.
Няма икономика без спадове
Изявление на президента на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан пред икономическата комисия на американския Конгрес
Срещаме се в момент, когато световните финансови пазари са в завихряне, и това е причината, поради която ще говоря пред вас.
Трябва да разглеждаме този процес в противовес на забележителното възходящо развитие на американската икономика в последните месеци. Ръстът е стабилен, а инфлацията ниска и дори върви надолу. През последните дни обаче спадът на цените на акциите в САЩ и навсякъде по света остави инвеститорите по-бедни отпреди, а компаниите се изправиха пред по-висока цена на акционерния капитал.
Както съм казвал и преди, голяма част от ръста на акциите от 1995 г. насам води до ревизиране на очакванията за бъдещ ръст и съответно до ревизиране на очакванията на инвеститорите за икономически ръст. Въпреки това основанията да очакваме добро икономическо развитие си остават стабилни. Смятам, че бе време цените на акциите в Америка да получат здравословна корекция. Валутната криза в Югоизточна Азия и спадът на цените на акциите в този регион и в световен мащаб имат директно влияние върху приходите на американските компании, но недостатъчно, за да обяснят сегашното поведение на финансовите пазари. Ако кризата не се бе случила в Азия, щеше да се случи някъде другаде, за да даде повод за коригиране на цените в световен мащаб.
Сегашната ситуация на финансовите пазари освети растящата взаимозависимост между националните финансови системи. Технологиите пък ни позволиха да подобрим материално ефективността на движение на капиталовите потоци. Този напредък обаче повиши възможността финансовите системи да пренасят проблем от една национална система в глобалната финансова система.
Вероятно е неизбежно забележителният и бърз растеж на икономиките в Азия да не премине във временен спад. Все пак няма причина да се смята, че ръстът на икономики, които още не са достигнали своя максимум, няма да продължи за продължителен период от време. Напротив, бързоразвиващите се икономики са най-податливи на подобни трусове, просто защото инвестиционните грешки са неизбежни във всяка динамична икономика. В такава ситуация решението е - компаниите фалират, инвеститорите поемат своите загуби, а държавната политика трябва да е насочена към макроикономиката и структурната основа за възстановяване на икономическия растеж.
Как да обичаме фондовите пазари, когато са в криза
Старите вицове отново са на мода в лондонското сити от онези, които започват с небостъргачи, и завършват с ударната фраза "Тази вечер отново валят брокери". Финансовата криза винаги е голяма драма, подчертана от сцени на паника, крясъци и погребален хор от експерти в тъмни костюми, запълващи новините по телевизията. Фактът, че реакцията на кризата от миналата седмица се сведе до обикновени критики на финансовите пазари, не трябва да отрича тяхната все по-решаваща роля. В един все по-несигурен свят трябва да се научим да обичаме пазарите, каквито са - диви, хаотични, развълнувани.
Когато световните пазари са в криза, със сигурност има много работа за големите спекуланти - заменят се една валута за друга, акции за облигации, алчност за страх. Участниците в световната игра на спекулации се учат от Джордж Сорос, най-известния сред тях, и от не по-малко прочутия Джулиън Робъртсън от нюйоркската Tiger Management. Дори забележителният Уорън Бъфет, който в никакъв случай не трябва да бъде бъркан с пазарните спекуланти, е играл тази игра.
Ако трябва де се преценява обективно, кризите на фондовия пазар са нещо лошо. Това обаче не трябва да ни обръща срещу финансовите пазари като цяло - все едно да спреш да обичаш бебето си само защото плаче. Вероятно това е една доста странна позиция във време, след като дори върховният жрец на финансовите спекулации Джордж Сорос изрази тревога за бъдещето на световния капитализъм. Миналия месец в Хонконг той предупреди: "Не мога да повярвам, че сегашният бум няма да бъде последван от спад, докато историята не ме опровергае. " Великият спекулант отново бе прав. Думите му бяха в конфликт с позицията на малайзийския премиер Махатир Мохамад, който призова към забрана на финансовата търговия. Свръхспекулантът обаче се съгласи със своя свръхкритик за едно нещо - нестабилността на финансовите пазари може да предизвика сериозно социално и икономическо разстройство.
Махатир изрази тревога, че не може да види връзката между милиардите, търгувани на пазарите, и реалния свят. "Има само цифри, а не реални пари", каза той. Такава бе и реакцията на големия икономист професор Джон Кенет Голбрайт. Той подчерта, че само психологията движи фондовия пазар - точно толкова, колкото преди три века, когато манията бе за луковици на лалета, а не за акции.
Кризите на финансовите пазари са неизбежни, но са и управляеми. Те не трябва да отклоняват вниманието от факта, че финансовите пазари са особено важни за благоденствието на нациите. Без фондовите пазари ще има малко инвестиции, а пазарите са особено важни за управлението на риска в съвременния несигурен свят. Финансовите пазари предлагат единственото средство за застраховане срещу неясното бъдеще. Колкото по-заплетена и несигурна става реалността, толкова повече расте нуждата от световните финансови пазари. Сцените на истерия в дилърските офиси от миналата седмица са абсолютно нормални, защото тези хора поемат риска вместо останалите.
Божков определи петте вида приватизация
Агенцията за приватизация (АП) подписа през миналата седмица договори с пет от шестте избрани посредници при касовата продажба на държавни дружества. Те трябва да подготвят правен анализ, проект за приватизация, стратегия за преструктуриране и осъществяване на преговори с потенциални купувачи. Международните посредници, които са избрани да продават първите 22 предприятия, са Ronald Berger & Partners (Германия), RES & Co (Великобритания), DFC S.A. (Испания), WS Atkins International Ltd. (Великобритания), "Райфайзен инвестмънт" и Arthur Andersen. Единствената компания, с която все още няма подписан договор, е Arthur Andersen. Според запознати причината е поисканото в порядъци по-високо заплащане от предвидената в програмата сума. Договорът е върнат в Брюксел за доразглеждане, тъй като парите за разходите на консултантите по този проект се отпускат от програма САРА към ФАР. При успешно приключила сделка обаче фирмите ще имат допълнително възнаграждение от Агенцията за приватизация, която е твърда сума независимо от постигнатата цена при продажбата. Странното в тази програма е, че консултантите ще получат комисиона, дори и да не успеят да приватизират дружествата. В този случай консултантът ще трябва да изготви ликвидационен проект, а възнаграждението (liquidation fee) ще бъде два пъти по-малко. Според шефа на АП Александър Съботинов за първи път ФАР прави такъв тип договори за покриване на разходите на консултантите по продажбата на предприятията, като отделно има и договор за комисиона.
За разлика от проблемите с Arthur Andersen "Райфайзен инвестмънт" (които от известно време често успяват да вземат различни консултантски проекти към правителствените органи) бяха първите, които подписаха договор за посредничество. Юридическият подизпълнител в България и този път традиционно остава фирма "Топ лега консулт", в която акционер е Тодор Попов, бивш шеф на отдел "Концесии" в Министерския съвет (по съвместителство) по времето на служебния кабинет. Г-н Попов напусна поста си в отдела, за да се отдаде на частен бизнес в областта на консултирането на приватизационни сделки.
Едновременно с обявяването на края на първия етап от проекта за избор на международни консултанти при продажбата на големи структуроопределящи предприятия (приватизация на приватизацията, както обича да го нарича министърът на промишлеността Александър Божков) правителството обяви и втора група от 66 предприятия. Схемата за раздържавяване при тези предприятия обаче вероятно ще бъде малко по-различна, отколкото при първите 22 дружества. И в този случай за избора на инвестиционни агенти са предвидени средства по програмата САРА. Очакванията на АП са до края на януари да са проведени конкурсите и да са подписани договорите с посредниците.
Дългосрочната стратегия на правителството (описана от вицепремиера Александър Божков в изданието на в. "Демокрация" във връзка с проведения инвестиционен форум) за хода на приватизацията до края на 1999 г. е дотогава да бъдат раздържавени около 73% от държавните активи. Вицепремиерът Божков е разделил типовете приватизация на директна (извършвана от АП), извършвана от международни консултанти (финансирана от ФАР, USАID и Световната банка), пулова приватизация (понятие, което за момента няма ясно определение), приватизация, извършвана от министерствата (чрез търгове и конкурси), и масова приватизация. Промишленият министър е определил като основна касовата приватизация на АП, която трябва да има дял от около 20%. Съществен процент обаче е предвиден и за раздържавяване чрез консултантите и пуловата приватизация - общо около 23%. Интересното в стратегията е, че за първи път се дават толкова много различни (пет) определения за видове приватизация. Освен това посочени са конкретни приватизационни цели за период от над две години, които представляват нещо като дългосрочна програма за приватизация. Тази програма в този си вид обаче не е била разглеждана нито от правителството, нито от парламента, така че засега няма характер на официален документ.
Консултантът по сделката с БТК иска анекс на договора си с АП
Миналата седмица "Дойче Морган Гренфел" отчете първата част от работата си по подготовката на сделката с БТК пред Комитета по пощи, Агенцията за приватизация и Световната банка. На срещата представителите на консултанта са заявили, че предварителната консултантска дейност по правната и регулаторната рамка на БТК е твърде обща и трябва да бъде извършена допълнителна работа. Необходимо е стиковане на сега действащото законодателство с бъдещия Закон за далекосъобщения, без който не може да бъде осъществена продажбата на компанията. Според експертите другият голям проблем около сделката е свързан с регулирането на тарифите на БТК, което според сега действащата нормативна база може да стане само с решение на Министерския съвет. Без промяна на този модел на регулиране цената на БТК може рязко да спадне, тъй като едно от условията на потенциалните инвеститори е относителна независимост при определяне на тарифите.
Според участници в срещата за отчета на "Морган Гренфел" я инвестиционната банка е предложила да извърши допълнителната консултантска работа по правната и регулаторната рамка. Консултантите по сделката обаче са припомнили, че това не е включено в работатата им по договора с Агенцията за приватизация. Според контракта им с АП един месец след подписването му консултантите трябва да информират за това каква допълнителна работа по подготовката на продажбата на БТК трябва да бъде извършена. По време на срещата, представителите на "Морган Гренфел" са заявили, че се надяват Световната банка да финансира извършването на допълнителната работа. От офиса на банката не потвърдиха, но и не отрекоха да има принципно решение за финансирането на новата консултантска работа. Според непотвърдена официално информация Световната банка е готова да финансира допълнителната работа с пари от заема за техническа помощ. Според клаузите на договора по заема обаче банката е задължена да проведе търг или конкурс, а това означава, че освен "Дойче Морган Гренфел" за работата по правната и регулаторната рамка може да се явят и други кандидати.
До две седмици правителствената комисия по продажбата на БТК трябва да даде становището си по предложението на "Морган Гренфел" и да одобри начина на финансиране на консултантските услуги по стиковането на законодателството.
Инвеститорите попаднаха в капана "непродаваеми акции"
През миналата седмица видни експерти и търговци с акции коментираха, че кризата на световните борсови пазари не се е усетила на българския капиталов пазар. Нямаше и как да се усети. Просто засега такъв все още няма. Акциите на 15 от 30-те най-големи български компании са винкулирани, т.е. не могат да се продават свободно. Поради това борсова или въобще търговия с тези акции няма. И това е простото обяснение защо търговията на акции в София не бе повлияна от падането на индекса Дау Джонс.
Винкулирани (непродаваеми) са акциите на Нефтохим, "Соди", "Видахим", "Алумина", "Неохим" и др. Общо над 100 дружества, приватизирани срещу инвестиционни бонове, са в следното абсурдно положение: приватизационните фондове, придобили техни акции, могат да ги прехвърлят само на фондовата борса. А борсата отказва да извършва прехвърляния на тези акции, защото са винкулирани (непрехвърлими). Фондовете, респ. техните милиони акционери, не могат да получат никакви плодове от своята инвестиция, т.е. не могат да продават своите акции.
Проблемът на фондовете обаче е само върхът на пирамидата. Неколкостотин хиляди индивидуални участници също са изправени пред опасността да не могат да продават и дори да даряват на децата си акциите си от въпросните предприятия.
Проблемът "винкулирани акции" беше поставен още през лятото на миналата година. Тези клаузи в уставите на всички промишлени предприятия са включени по времето на твърдолинейния министър в кабинета на Жан Виденов - Климент Вучев. Парадоксалното е, че и до днес правният отдел в Министерството на промишлеността всеки път включва подобни ограничения за прехвърлянето на акции независимо дали държавата е мажоритарен или миноритарен акционер. Най-пресният пример е становището на юристите на Министерството на промишлеността, над което стои и подписът на Александър Божков, което предвижда винкулиран режим на акциите на "Алумина" АД, гр. Шумен (в "Алумина" държавата държи 90% от акциите).
Хората от администрацията са твърде последователни в желанието си да пречат на фондовия пазар. Освен че винаги правят устави с непрехвърлими акции, задължително правят акциите налични (т.е. напечатани). Наличните акции от своя страна не могат да се търгуват на фондовата борса, тъй като нейният правилник изисква трансферите на акции да се регистрират в Централния депозитар. Това от своя страна изключително затруднява приватизацията на акции чрез фондовата борса.
За съжаление чисто административно решение вече е невъзможно, тъй като дори при добрата воля на юристите в Министерството на промишлеността ще бъде необходима поне половин година, за да се подменят всички устави. За същия срок се отлага борсовата (и извънборсовата) търговия с тези акции, тоест точно периода, в който очакваме най-активни портфейлни инвеститори в страната. Този проблем вече може да се реши само по един начин - със спешна промяна на законите (подобни примери има).
Оказва се, че откриването на фондовата борса в София беше само ефектен фон на инвестиционния форум в София. По време на който форум най-коментираното нещо беше цената на акциите на "Соди" АД. Щастлив инвеститор от лондонски фонд дори се похвали, че си е купил за проба 1000 акции от тази компания в първия ден на форума и на следващия ги е продал с 4 долара печалба на акция. Всъщност той никога не е имал тези акции. А контрата остава у последния държател на този виртуален актив. И ако един ден българският фондов пазар бъде сполетян от криза, тя ще бъде криза заради дематериализацията на собствеността. Стотици инвеститори ще разберат, че те всъщност никога не са имали акции. И както обикновено, ще се окаже, че поредната българска криза е предизвикана от глупост.
Промишленото министерство задвижи проекта приватизация през борсата
Лили Здравкова
Министерството на промишлеността определи първите четири предприятия, чийто остатъчен държавен дял ще бъде продаван на Българска фондова борса - София, съобщи през миналата седмица Марин Маринов, зам.-министър на промишлеността. В пилотния проект са включени акции на "Елкабел" - Бургас, "Крепежни изделия" - Пловдив, "Конструкционни изделия" - Ботевград, и "Химмаш" - Хасково. Предстои да бъдат обявени конкурси за избор на инвестиционните посредници, които ще продават тези предприятия на борсата. Марин Маринов каза, че в конкурс няма да участват единствено посредниците при продажбата на "Елкабел", тъй като за такива вече са определени "Елана" и Българо-руската инвестиционна банка. Зам.-министърът обясни, че отсега нататък изборът на посредници ще става според Наредбата за избора на инвестиционни посредници при предлагане на ценни книжа, собственост на българската държава на фондовата борса, която беше създадена в Министерството на промишлеността през миналата седмица. Според последния параграф от нейните преходни и заключителни разпоредби "тази наредба не се отнася за инвестиционните посредници, участвали в изработването на пилотните проекти за публично предлагане на ценни книжа, собственост на българската държава на фондовата борса".
Според кандидати за посредници при борсовата продажба на държавни пакети появата на тази наредба е била предизвикана от съществуващ сериозен интерес и от други инвестиционни посредници. Той е бил заявяван през месеците, след като министерството е изпратило писма на всички лицензирани посредници с покана да представят проекти. Проблемът обаче се появи, защото министерството не обясни достатъчно добре какви са били критериите за направения вече избор.
Със създаването на наредбата, с която да регламентира по-нататъшните си действия, Министерството на промишлеността задълбочи конфликта. Според Закона за нормативните актове "наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен". Наредбата на МП, с която ведомството ще опита да въведе ред при избора на посредници, не е създадена въз основа на необходимост, посочена в законов текст. Според пресцентъра на МП тази наредба дори не трябва да бъде обнародвана в Държавен вестник, тъй като има вътрешноведомствен характер. Тогава обаче, вместо да се казва наредба, по-правилно би било критериите да се систематизират например в заповед на министъра.
Един от подходите за приватизация, залегнал в концепцията на правителството, е акциите, собственост на държавата, да бъдат продавани през фондовата борса. Според Марин Маринов тези акции са предназначени за портфейлните инвеститори, между които ще има доста инвестиционни и пенсионни фондове. По този начин се предвижда да бъдат приватизирани 4-5% от държавните активи. Според зам.-министъра по тази причина много внимателно трябва да бъдат избрани следващите предприятия, които биха могли да привлекат вниманието на инвеститорите.
За разлика от т.нар. блокова търговия, която е единствената извършвана на борсата досега, продажбата на акциите чрез инвестиционни посредници ще се прави на регистрирания пазар, т.е. компаниите трябва да бъдат листвани в съответствие с борсовия правилник. В зависимост от финансовите резултати на всяко дружество неговите акции ще бъдат допуснати за търговия на официалния, паралелния или временния пазар. Според закона за ценните книжа обаче дружествата трябва да имат проспект, одобрен от Комисията по ценните книжа и фондовите борси, който следва да се изготвя от инвестиционните посредници. След съвсем скорошна промяна в закона изискването да има одобрен проспект не важи за дружествата от списъка за масова приватизация. А това значително намалява шансовете към български предприятия да бъде проявен интерес от чуждестранните инвеститори, които държат да имат достъп до достатъчно информация. Марин Маринов заяви обаче, че посредниците, които успеят да реализират целия пакет, ще получат бонус над предварително определената комисиона. Но той не уточни по какъв начин ще се определя размерът на допълнителното възнаграждение.
Още четири предприятия станаха частни
Румен Соколов
С продажбата на държавния дял в четири предприятия продължи през миналата седмица приватизацията, провеждана от Министерството на промишлеността. Приходите от тези продажби са над 800 млн. лв. Продадените предприятия са "Възход" АД - Девин, "Ахинора" АД - Исперих, ИММИ АД - София, и "Полисеп" АД - Попово. Купувачите и при четирите сделки са български фирми.
Купувач на 21.4% от капитала на "Възход" АД - Девин, е "Симеонов" ООД - Смолян, семейна фирма за производство на шивашки изделия (горно облекло). Тя е платила 53 000 долара и е поела задължението да инвестира в производството на купеното от нея предприятие 80.200 млн. лв. Девинското предприятие "Възход" произвежда шивашки изделия и продукти на битовата химия, лакове и печатарско мастило. Финансовият резултат за миналата година е загуба от 1.049 млн. лв. Чрез масовата приватизация са раздържавени 67% от капитала. Най-голям дял притежава Регионален приватизационен фонд "Сила" - 31.65% от капитала, а индивидуалните участници са спечелили 28.63%.
"Ахинора" АД - Исперих, произвежда модни и луксозни шивашки изделия, мъжко и дамско спортно облекло, якета, шлифери, грейки, облекла от ленени тъкани, джинсови комплекти. За миналата година е реализирана минимална печалба от 303 хил. лв. Купувач на 8% от капитала на дружеството е работническо-мениджърският колектив, обединен в "Ахинора инвест" ООД, който е платил 23.046 млн. лв. Още на първата тръжна сесия на масовата приватизация са продадени 90% от капитала на "Ахинора" АД. "Армейски приватизационен фонд" има 34% от капитала, а индивидуални участници (главно работещи в предприятието) са спечелили 46.85%.
"Ванити" АД - София, е новият собственик на 28% от капитала на ИММИ АД (Институт за металорежещи машини и инструменти) срещу сумата от 320 хил. долара. До 2002 г. трябва да бъдат инвестирани още 550 000 долара. Основната дейност на продадената фирма е производство, внедряване и монтаж на металорежещи машини и съоръжения, а също и разработване и проектиране на такива машини. В предприятието се рециклират стари машини, а в последно време производството на нови става само по поръчка (предимно от чужбина). За миналата година дружеството е със загуба от 8.423 млн. лв. ИММИ АД е включено в масовата приватизация с 45% от капитала. Приватизационен фонд "Булгарлизинг" е придобил 0.06%, а индивидуалните участници са спечелили 23.26% от капитала на дружеството.
Продадени са и 26.4% от капитала на "Полисеп" АД - Попово. Купувач на този дял е свищовската фирма "ФИК Компас" ЕООД, платила 62 122 долара. Основната дейност на продаденото предприятие е производство на сепаратори за акумулатори, пластмасови изделия, синтетични смоли и изделия от дърволит. Дялове от предприятието чрез масовата приватизация са придобили фондовете "Мелинвест" - 24.45%, "България" - 23.08%, "Мизия" - 3.59%, и индивидуални участници - 9.18% от капитала.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Сакар" АД - Свиленград.
Основна дейност: производство на перално оборудване и тръбопроводна арматура, вентили за високо налягане, редуцир-вентили и кранове, вътрешно- и външнотърговска дейност.
Капитал 18.232 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 25% от капитала и всички акции са продадени още на първата тръжна сесия. Мениджърско-работнически приватизационен фонд "Труд и капитал" притежава 8.73% от капитала на дружеството, а останалите акции, равняващи се на 13.77%, са спечелени от индивидуалните участници. Притежателите на безплатни акции имат 2.5% от капитала на дружеството. Чрез преговори с потенциални купувачи ще бъдат продадени до 60% от капитала.
"Подемстроймаш" АД - Пазарджик.
Основна дейност: производство на кранове, кранови компоненти, строителни машини, метални конструкции, резервни части за подемно-транспортни машини, нестандартно оборудване.
Капитал 64.893 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала. Интересът към неговите акции на първата вълна на масовата приватизация бе по-слаб и голяма част от тях бяха продадени едва на третата тръжна сесия. Приватизационен фонд "Съединение" притежава 23.35% от капитала на дружеството, останалите акции са спечелени от фондовете "Индустрия" - 15.60%, "Сила" - 10%, "Марица юг" - 4.58%, "Тракия" - 2.72%, и индивидуални участници - 10.75%. По касов път - таен търг, ще бъдат приватизирани 26.4% от капитала.
"ЗММ - Сливен" отчита 149 млн. лв. печалба за миналата година
Румен Соколов
Чистата печалба на сливенското машиностроително предприятие за 1996 г. е 148.973 млн. лв. След заделяне на резервите остатъкът от печалбата е разпределен като дивидент за държавата, която е притежавала целия капитал през миналата година. На общото събрание на акционерите, проведено през миналата седмица, бе избран нов съвет на директорите, който в скоро време ще определи главните насоки в дейността на дружеството за следващата година. Според изпълнителния директор на дружеството Георги Георгиев приоритет ще бъде намирането на нови пазари на продукцията, за да може да се увеличи производството, което ще доведе до още по-добри финансови резултати.
Основната дейност на дружеството включва производство и проектиране на универсални стругови машини, многооперационни дървообработващи машини, високопроизводителни стоки за бита, услуги и търговска дейност в страната и чужбина. В предприятието се произвеждат 20 вида машини в различни модификации в серийно производство и по поръчка. Около 95% от продукцията се изнася зад граница в 42 страни. Главните пазари на "ЗММ - Сливен" са Западна Европа, САЩ и Близкият изток.
"ЗММ - Сливен" ЕАД бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, който е в размер на 282.566 млн. лв. Всички акции бяха продадени на третата тръжна сесия, като най-голям дял спечели приватизационен фонд "България" - 25.52% от капитала. ПФ "Албена инвест" притежава 8.86%, ПФ "Индустриален капитал" - 8.06%, НПФ "Надежда" - 4.32%, и ПФ "Акционер фаворит" - 3.76%. Индивидуалните участници заедно с притежателите на безплатни акции представляват 13.10% от капитала на дружеството. Държавата притежава все още 33% от капитала, но този дял ще бъде продаден касово.
Накратко
Чрез преговори с потенциални купувачи бе определен купувачът на 22% от капитала на "Витекс - Троян" АД. Това е "Витекс - финанс" АД, който според подписания през миналата седмица договор придобива 65 531 акции на текстилната фабрика срещу 402 360 германски марки. Цената трябва да бъде платена на две части - 20% в брой в деня на подписването на договора и 80% чрез държавни дългосрочни облигации в десетдневен срок от подписването.
"Витекс - Троян" произвежда текстилни материали и вълнени щрайхгарни прежди и тъкани, предназначени главно за вътрешния пазар. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала, продадени изцяло след края на втората тръжна сесия. Акции на дружеството притежават приватизационните фондове "Орел - инвест" - 31.84%, "Булстрад" - 22.66%, "Напредък" - 0.54%, и индивидуални участници - 5.26% от капитала.
Едно от най-привлекателните дружества, включени в масовата приватизация - Кораборемотен завод "Одесос", има осигурено пълно натоварване на мощностите до края на тази година и за 1998 г. През миналата седмица са сключени договори за ремонт на плавателни съдове на гръцки и турски фирми. До края на годината има голяма възможност да се поемат поръчки на холандски и италиански фирми. Сега в завода се извършва поправката на шест кораба на Български морски флот.
Всички акции на дружеството, които бяха предложени за продажба чрез масовата приватизация, бяха изкупени още на първата тръжна сесия. Индивидуалните участници успяха да спечелят само 0.51% от капитала, а останалите акции бяха придобити от приватизационните фондове "Варна" - 22.74%, "България" - 18.35%, "Юг" също с 18.35% и "Акционер фаворит" с 0.34%.
Нова процедура за приватизация на 76% от капитала на Винпром - Русе, бе открита през миналата седмица. След неуспешната продажба от началото на годината, когато купувачът бе определен чрез преговори с потенциални купувачи, сега Агенцията за приватизация обявява конкурс. Според условията на конкурса кандидатът, който го спечели, трябва да плати най-малко 30% от цената в деня на подписване на договора, а прехвърлянето на акциите ще бъде направено едва след плащането на цялата цена.
На 10 април тази година бе сключена сделка за продажбата на 78% от капитала на русенския винзавод на софийското дружество "Дунав - вино", в което основен акционер е ирландската фирма ANAFIELD. Цената тогава бе 7.7 млн. долара. Поради неплащане от страна на купувача агенцията прекрати действието на договора.
Датското бюро на агенция Ройтер разпространи новината, че концернът "Карлсберг" се интересува от покупката на пакет от капитала на "Шуменско пиво" АД. Като източник на информацията се цитира агенция "Балкан". От Агенцията за приватизация не дадоха информация по този въпрос. На 26 септември бе открита процедура за приватизацията на 72% от капитала на дружеството чрез преговори с потенциални купувачи. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 10% от дружеството, като всички акции бяха спечелени от граждани.
Световната криза не засегна българския капиталов пазар
Румен Соколов
За пръв път сривът на фондовите борси по света почти не се отрази на фондовия пазар в страната. След като в началото на седмицата котировките на повечето акции вървяха стабилно нагоре, в края на седмицата търсенето на някои акции чувствително намаля в резултат на отдръпване на чуждестранни инвеститори, които очевидно са концентрирали вниманието и парите си на "истинските" пазари. Това рефлектира и върху цените, които местните търговци бяха готови да плащат. Най-чувствително това се усети при акциите на "Полимери" и "Соди".
Падането на цените на "Соди" беше най-чувствително, макар че то се дължи отчасти на непазарни причини. Големият срив при "Соди" се получи, след като от дружеството изпратиха писмо до Централния депозитар, в което бе пояснено, че акциите му са винкулирани и фактически не могат да се извършват сделки с тях. В средата на седмицата инвестиционните посредници предлагаха по 20-22 хил. лв. за акция, като тези цени се запазиха до края на седмицата. След като Варненският окръжен съд вземе решение по казуса за устава на дружеството, има два възможни сценария. Ако новият устав бъде съдебно регистриран, цените на акциите може да се стабилизират, защото няма да има пречки те да бъдат разменяни. Ако обаче съдът върне стария устав, търговията неминуемо ще спре.
На Българска фондова борса - София все още се регистрират само блокови сделки с пакети на приватизационните фондове. Реална търговия с ценни книжа всъщност няма. И докато ситуацията е такава, колебанията на световния фондов пазар няма да се усещат на нашата борса. През миналата седмица имаше два дни, в които не бяха регистрирани сделки - понеделник и четвъртък. Това се дължеше не толкова на липса на пакети за регистриране, колкото на мудността на дружествата при набавянето на необходимата информация за регистрация, както и на винкулираните акции на повечето дружества, които не се допускат за търговия. През останалите три дни на седмицата все пак бяха регистрирани 17 сделки с акциите на 16 дружества. Общият оборот от тези регистрирани сделки възлезе на 1.164 млрд. лв., а броят на акциите във всички пакети е 240 525. Това е леко отстъпление от предходната седмица, когато бяха сделки за над милиард и половина лева.
