Активите на фирмите ще нараснат до 25 пъти
Между 3 и 7 процента е очакваният скок на инфлацията след преоценката
Любомир ВасилевМария Христова
След поредица отлагания правителството в понеделник ще гледа постановлението за ревалоризация на активите и пасивите. Още през април служебният кабинет имаше намерение да направи преоценка, която не беше правена от 1993 г. При идването на власт на Иван Костов обаче преоценката беше отложена за 1 януари 1998 г., въпреки че финансовото министерство беше готово с методиката. Счетоводните фирми бяха включили методиката в своите продукти. Тогава средният коефициент за 1993 г. беше 25. Преоценката обаче се отложи по настояване на Международния валутен фонд. С цената на забавената ревалоризация, която напълни бюджета с приходи от данък печалба, беше постигната финансовата стабилизация.
Според проекта за методика средният коефициент за активите, придобити до 31.12.1993 г., е 25, за 1994 г. - 15, за 1995 г. - 10, за 1996 г. - 4 , и за 1997 г. - 1. За отделните видове активи ще има предвидени отделни коефициенти. Както и при предишния проект, беше решено да се прилагат коефициенти, а не да се правят оценки за всеки отделен актив. Другите методи биха забавили процеса. Това означава, че при преоценката ще бъде отчетена само инфлацията, а не и промяната в конюнктурата, т.е., ако междувременно един вид машини е остарял или пък е станал дефицитен, това няма да се отрази.
Предложените от финансовия министър Муравей Радев коефициенти покриват наполовина увеличаването на цените на дребно. Логично е, че не могат да се направят сто процента, защото дълготрайните активи не поскъпват с индекса на цените на дребно. В макроикономически план резултатът е увеличаване на инфлацията и по-ниски приходи в бюджета от данък печалба. На микрониво ще се увеличат разходите за амортизация на предприятията, което ще увеличи и загубите им или пък ще намали печалбите им. Въпреки че при нереалния размер на амортизационните отчисления и преди, и след ревалоризацията тези понятия са относителни. През следващата година фирмите ще могат да правят реални амортизационни отчисления. Ниските отчисления досега изкуствено изкарваха много предприятия на печалба и картината в реалната икономика беше илюзорна.
При всички положения в резултат на преоценката ще се повишат и цените на стоките по първоначални предвиждания с около 3-5%. Съществува и по-песимистичен вариант, при който инфлацията ще е 7%. При всички положения цените няма да се вдигнат с пълния размер на преоценката, защото голяма част от произведеното се изнася, пък и вътрешното потребление е свито дотолкова, че не може да понесе допълнителни увеличения. Опасност от поскъпване би могла да дойде от предприятията монополисти, примерно НЕК. При повечето от тях обаче правителството контролира цените. Електрокомпанията в частност в момента излиза на огромна печалба в резултат на отложената ревалоризация. Тя обаче не плаща данък печалба, а го прехвърля във фонд "Енергийни ресурси", откъдето ще се покриват загубите на топлофикациите. По оценки на експертите ревалоризацията няма да повлияе върху цените на монополистите, а просто те ще трябва да се примирят с по-ниска печалба.
За съжаление основният критерий при определянето на коефициентите е бил не справедливото заделяне на достатъчно амортизационни отчисления за възпроизводство и обновяване на мощностите, а постъпленията в бюджета. Този аспект за съжаление не може да се пренебрегва в условията на валутен борд, когато бюджетът трябва да е максимално балансиран, защото финансирането с преки кредити и продажба на държавни ценни книжа е ограничено до минимум.
При тези коефициенти постъпленията в бюджета от данък печалба ще намалеят с около 3% от брутния продукт. В същото време обаче би трябвало да се очакват по-големи постъпления от данък върху добавената стойност.
Има и друга несправедливост. Въпреки че най-големият скок в инфлацията беше през първите два месеца на 1997 г., коефициентът за тях е 1.0. Получава се така, че ако фирмата е купила актив на 31 декември 1996 г., тя го ревалоризира с коефициент 4, а на 1 януари 1997 г. - 1.0. Оказва се, че най-големите губещи от преоценката са малкото фирми, които въпреки рязката обезценка в началото на 1997 г. са се осмелили да си купят дълготрайни активи. Във финансовото министерство предполагат, че тогава цялата икономика е била доларизирана и активите просто не са били осчетоводявани в очакване на бъдещи промени в курса.
Ще бъдат създадени преоценъчни резерви в съответствие с изискванията на директивите на Европейския съюз. Те ще се използват за увеличаване на уставния капитал на предприятията до изискуемия минимум по действащото законодателство, за покриване на загуби.
Този начин е само за преоценка към 31 декември 1997 г. По-нататък ще се използват текстове, които ще бъдат включени в Закона за счетоводството с предстоящи промени. Те ще бъдат гледани от правителството заедно с методиката за ревалоризацията. Предвижда се автоматична преоценка на активите, ако инфлацията в течение на две години надхвърли 66%. Земите и сградите ще се оценяват по пазарна стойност, а всички останали активи - по коефициент, определен от НСИ.
Резултатите от ревалоризацията ще се отчитат според счетоводното законодателство. С готвените промени в Закона за счетоводството увеличението на активите на предприятието в резултат на ревалоризацията ще се записва като преоценъчен резерв. Той се използва за увеличаване на основния капитал по новите изисквания на Търговския закон. Друга възможност да се използва преоценъчният резерв е от него да се покриват финансови разходи за бъдещи периоди към 31 декември 1996 г., възникнали в резултат на преоценката на валутните пасиви. Ако след това още има преоценъчен резерв, той се използва за покриване на загуби от минали години.
Нематериалните дълготрайни активи се преоценяват с коефициент 1, или на практика не се преоценяват. Това означава, че ако предприятието е купило програмен продукт, който е "струвал" 200 000 през 1995, сега, за да го замени с нов, тези 200 000 ще му стигнат само да си купи хартия, върху която шефът да си драска идеите за нов програмен продукт. Материалните запаси се преоценяват според времетраенето на един оборот, при оборот до 90 дни се прилага коефициент - 1, тъй като се предполага, че ниските нива на инфлацията не могат да окажат значително въздействие през този срок. За оборот над 90 дни коефициентът е 1.1. Разходите за бъдещи периоди се преоценяват с коефициент 1. Валутните активи и пасиви се преоценяват по фиксинга на БНБ за 31 декември 1997 г. За това обаче е необходимо потвърждение на контрагентите. В противен случай са възможни измами. Експерти на Международния валутен фонд дори предлагаха постановлението с методиката за преоценката да бъде прието в края на годината, за да се избягнат възможностите за преливане на печалби или загуби до края на годината. Това обаче е невъзможно, защото за преоценката е необходима предварителна инвентаризация, която изисква време.
Макар и занижена наполовина, предложената ревалоризация все пак ще се състои. При преговорите представителите на МВФ дори допуснаха възможността тя пак да бъде отложена заради ефекта върху бюджета. В тази насока беше и предложението да се гласува еднократен данък върху разликата от преоценката, за да се вържат сметките на държавата. Подобна мярка, освен че е крайно непопулярна, има и малък ефект. Над 40% от дълготрайните активи са съсредоточени в около 25 държавни предприятия, които и без това дължат достатъчно на бюджета. Въвеждането на данък върху разликата от преоценката само би увеличило тяхната задлъжнялост, а постъпленията в хазната биха били доста малко.
Приказка
И мало едно време една държава, където всички искали да приемат закон за радиото и телевизията. Всички казвали, че това трябва да бъде хубав закон - европейски. Отбор "Ябълка", който в началото имал числено преимущество, искал да приеме такъв хубав закон, че да може неговите състезатели да управляват радиото и телевизията. И не само това, ами и да преценява кой друг може да си играе на радио и телевизия. На отбор "Черешка" обаче това не му харесало. "Как така само вие ще си играете на радио и на телевизия?! ", обидили се черешковците и се оплакали на главния съдия на състезанието и той отменил няколко текста от закона, който вече бил приет.
Минало време... ... След като заради груби нарушения на правилата на играта отбор "Ябълка" загубил численото си превъзходство, отбор "Черешка" започнал да пише своя закон за радиото и телевизията. "Това ще бъде един хубав закон, европейски закон", обещавали те. "Сега ще видите вие как всъщност се играе на радио и телевизия! " В същото време обаче си мечтаели: "Ние ще го направим хубав само наужким. Той ще "изглежда демократичен" (вж. стр. 51), а всъщност ние си знаем - Николай раздава лицензите, Мишо събира парите, Борис ще дърпа конците в БНТ..."
Историята още не е завършила. Един италиански писател - Джани Родари, има цяла книга приказки с няколко края - всеки си избира този, който му е по вкуса. Тази история също има няколко варианта за финал. Единият е отбор "Черешка" да приеме закона, който уж прави електронните медии свободни, а пък всъщност ги подарява на няколко състезатели, които още от началото на играта мечтаят: "Ех, само ако можех да давам лицензи, само ако можех да управлявам БНТ, щях да имам толкова много пари, че да мога да замина зад девет планини в десета, а там да ям семки и бонбонки до края на дните си!"
Другият край на приказката е ясен - отбор "Черешка" приема наистина нормален закон, след което (о, чудо!) - появяват се нормални медии. Това като че ли е по-хубавият край.
Такива ми ти приказки... Мнозинството се опитва да възкреси мъртви споразумения
Илин Станев
Както стана ясно от последната среща между лидерите на СДС и Народен съюз, предстои да бъде подписано новото коалиционно споразумение между тях. Според експертите на НС то ще институционализира тази формация като нещо трайно в българския обществен живот и би прекъснало конфликтите между местните организации. Въпросът е от какъв характер са проблемите и дали тяхното прекратяване ще доведе до по-висока ефективност в управленската система на България, или това е поредният опит за запазване на мъртви политически играчи.
Народен съюз настоява споразумението да бъде сключено колкото се може по-бързо поради предстоящите частични, а по-късно и местни избори, за да могат да бъдат предварително изяснени предизборните взаимоотношения. Позицията на СДС до момента е неизвестна с изключение на изразеното желание за подновяването и конкретизиране на договореностите.
Предвидливостта на двете формации е разбираема, макар че стратегическото мислене не е било никога на мода в България. Естествено целите са различни. СДС засега е сигурен в стабилността на властовите си позиции и тази увереност се предава на местните активисти. Нито едно назначениe не може да мине без санкция от съответната местна структура. Това провокира ново разместване на кадрите. И ако до момента това не се усеща на централно ниво, където идеологическите пристрастия са по-големи (за разлика от БСП, където е обратното), в извънстоличния политически живот нещата се променят. Затова Народният съюз бърза да се вклини в този процес. От една страна, новото споразумение (в сегашния си вид) би стабилизирало крехките позиции на НС, а от друга, би му позволило да участва в разпределението на политическите печалби на управлението. Досегашните отношения между партньорите не донасят на НС очаквания престиж и тежест в обществото поради простата причина, че присъствието в изпълнителната власт е твърде слабо, а двамата министри в кабинета са длъжни да се съобразяват с общата икономическа политиката на по-големия партньор. А рискът за БЗНС е много голям - при евентуален провал на земеделската политика на правителството земеделската партия рискува да загуби доверието на малкия си твърд електорат.
Все още не е ясно каква стратегия ще предприеме СДС, но е сигурно, че до голяма степен бъдещето на НС зависи от решението на СДС. И отговорът на въпроса не е лесен. Много спорно е доколко коалицията между БЗНС и Демократическата партия представлява реален политически субект. От основаването си до момента тя не е придобила ясен идеологически облик, събира част от наследството на СДС и няма особени желания да се обновява. Малкото млади хора напускат БЗНС, водени не само от кариеристични подбуди. Засега Демократическата партия удържа управленските си позиции, успешно използвайки роднинството си със СДС (ДП е една от основателките на СДС и бе отлюспена през 1994 г.). Обаче не е ясно докога демократите ще наблягат на идеологическите си различия със синята партия и кога ще минат на по-прагматични позиции. Такъв тип политическа организация, без динамика и ясна физиономия, е обречена на бавно затихване.
Има още едно измерение на тази дилема - дали малките партии имат бъдеще и какво е то. Европейският опит показва, че такъв тип организации оцеляват само в коалиции (Холандия, Германия и т.н.). Въпросът е дали е по-добре да има конкуренция за вота на специфични групи избиратели, които да бъдат представени от по-малки партии и интересите им да бъдат съгласувани в парламента, или в рамките на големите партии. В крайна сметка това е въпрос на решение от самите избиратели, а не на споразумения, които консервират политическата система и я лишават от здравословна конкуренция.
България трябва да изпрати позитивно послание към НАТО
Д-р Даниел Нилсен, редактор на списание "Международна политика", пред в. "Капитал"
Как изглежда България на Запад, като изключим популярните случаи със стрелбата срещу папата и българския чадър?
- Сред американците, които се интересуват от външната политика, има разбиране за значението на България, но със сигурност се обръща малко внимание на ежедневните събития и политика в тази страна. Съседни страни също са имали проблеми с някои глупави представи, например Румъния - като за родината на Дракула. Това, което румънците направиха, е превръщането на този проблем в туристическа атракция и въпреки че изглежда глупаво да се фокусираме върху тези неща, от това се правят пари. За България проблемът е не само неизвестността на страната, но и това, че когато хората мислят за нея, я свързват само с болезнени теми. Мисля, че страната в близките 1-2 години трябва да се концентрира с много по-позитивно послание, и мисля, че то наистина съществува.
Как България би трябвало да планира военната си стратегия при неяснотата ще се присъединим ли към НАТО скоро?
- Първото, което трябва да направи България, както и другите източноевропейски страни, е да има по-малка, по-добре екипирана и по-професионална армия вместо по-голяма наборна и с малко, но модерни оръжия. България има стара военна история и трябва да преформулирате тази традиция от голяма армия, която няма особени възможности за действие, към части за бързо реагиране, които да бъдат полезни в системата на европейската сигурност. Разбира се, общото планиране трябва да е с поглед на Запад, което не означава да бъдете настроени неприятелски към Русия, но обучението, тренировката и въоръжението трябва да бъдат интегрирани с НАТО.
Какви са преимуществата и негативите за България от присъединяването й към НАТО?
- Това естествено означава по-големи разходи, но не огромни, ако армията стане по-малка и се концентрира върху подобряването на боеспособността си. От това ще има известно намаление на разходите, дори защото ще се плаща на по-малко хора, по-ниски разходи за инфраструктурата и т.н. В очите на някои българи НАТО е мултинационална организация и ще взема решения понякога и за разполагането на българската армия, които няма да бъдат национални. Съществува и рискът от разполагането на български части и на опасни места, въпреки че НАТО не очаква от българската армия да се бие срещу Саддам например. Плюсовете са не само от добавеното чувство за сигурност, но и от своеобразния знак за стабилност, което може да накара много западни инвеститори да вложат пари в страната ви и особено американските. Така че плюсовете не са само финансови, българите ще получат наистина чувството, че са част от Европа.
Би ли могла България да ограничи своето участие в някои програми и дейности на НАТО?
- В някои от членовете на НАТО има ограничения, но ако бях в българското правителство или в Генералния щаб, не бих се опитвал да направя тези специални уговорки, преди да се присъединя към структурите на НАТО. Чисто стратегически не е препоръчително да се поставят условия, преди страната да е казала "да" на присъединяването и да е намерила най-удобната й форма за участие. Освен това не смятам, че НАТО ще разположи особено големи контингенти на вашата територия. България може би ще желае да има ясна дефиниция за това при какви условия би изпратила войски зад граница или нещо от този род, но съществува Параграф 5 в договора за НАТО, който задължава всяка страна да защитава друга, ако тя бъде нападната. Когато се присъединявате към НАТО, това е 100 процента задължение, страните не могат да се отказват от него.
Кога според вас е реално България да се присъедини към НАТО?
- Практически дори България да бъде поканена през следващата година, тя няма да се присъедини веднага, така че най-ранният възможен срок е в първите години на ХХI век - 2001-2003, и то при условие, че всички работим здраво да подобряваме представата за България.
Кой оплита конците в Министерството на отбраната
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
По какво си приличат телевизионното предаване "Вкус-но" и Министерството на отбраната? Може би по това, че и на двете места твърде често се забъркват каши, и то със завидно умение. Въпреки силната конкуренция зам.-министърът на отбраната по военнополитическите и правните въпроси Румен Кънчев се оформи като един от безспорните претенденти за приза "гросмайстор на черпака" не само в кухнята на българската национална сигурност, но и на цялата държавна администрация.
Покрай многократните напъни да измести своя патрон Георги Ананиев първият военен зам.-министър демонстрира завиден работохолизъм. Енергията му обаче, изглежда, не се канализира в най-правилната посока, защото голяма част от неговите начинания завършват със скандал. Стигна се дотам, че зевзеци от военното министерство шеговито кръстиха Румен Кънчев.
Мистър четири гафа.
През миналата седмица военни чиновници за пореден път неволно усложниха работата на българската дипломация и поставиха на изпитание взаимоотношенията ни със съседните държави. Последният скандал, в който зам.-министърът се оказа действащо лице, е проваленият опит за среща на началниците на военноморските сили от черноморския регион, която трябваше да се проведе от 22 до 25 октомври във Варна. Изкупителна жертва обаче вероятно ще се окаже командващият на бойния флот вицеадмирал Христо Контров.
В Министерството на отбраната циркулират две доста противоположни версии за събитията около отменената среща. Според официалната позиция началникът на Военноморските сили е направил всичко на своя глава, без да се съобрази със становищата на министерството и на Генералния щаб. За да се проведе такава среща, началникът на флота трябва да докладва на шефа на Генералния щаб. Той от своя страна докладва на министъра, който разпорежда на заместника си по военнополитическите въпроси (Румен Кънчев) да подготви документите. Зам.-министърът трябва да съгласува всички документи, цели, участници, програмата и задачите на срещата. През август обаче Генералният щаб дава отрицателно становище за провеждането на форума заради неуточнени параметри.
Оттук версиите се разделят. Контров твърди, че от март насам се допитва по въпроса до Кънчев. Зам.-министърът пък от своя страна отрича да има пръст в работата. "Контров е питал министъра хубаво ли е да направи такава среща. Министърът му е казал - да. Питал е президента, казано му е - разбира се, кани ги. Но това означава да съгласуваш тези процедури и да я проведеш, коментира Румен Кънчев. Проблемът на Контров е, че дава гласност, без да е опечена работата", смята зам.-министърът. "Това не е прост въпрос - да събереш командващите на военноморските сили не е като да събереш продавачите на картофи от Кирковския пазар", каза вторият човек в отбранителното ведомство.
Според източници от Министерството на отбраната Контров действително е бил окуражаван от Кънчев за срещата въпреки отказа на Генщаба. Генералите и първият зам.-министър не са в особено хармонични отношения и провеждането на форума вероятно щеше да се окаже добър повод публично да им натрие носа. Проблемът обаче възникнал, когато командващият на флота приел твърде директно оказаната подкрепа. Вицеадмиралът взел цялата инициативата в свои ръце, разпратил покани до участниците от свое име и, по примера на миналогодишната среща на командващите от черноморския регион, оставил Гърция извън участниците. Това изправило косите на Румен Кънчев, който след съгласуване на позицията с външно министерство отменил срещата и оттеглил подкрепата си.
Как може Гърция да не е поканена затова, че не била черноморска страна? Тя участва в Черноморската икономическа инициатива, в парламентарната асамблея за ЧИС. Същевременно Контров кани Италия, която не е черноморска, но има отношение към региона, коментира Кънчев.
Допълнителното развихряне на скандала с провалената флотска среща би моглo да коства главата на зам.-министър Кънчев, който е и с последно предупреждение за уволнение. Пропускането на Гърция, когато Турция е включена, би могло да се изтълкува превратно в контекста на сегашната регионална политика и да влоши отношенията с югозападната ни съседка. В момента Атина и Анкара се намират в изключително изострени взаимоотношения заради доставката на руски зенитно-ракетни комплекси С-300 за кипърските гърци. Ситуацията е още по-деликатна, след като турското правителство обвини Гърция, че води тясно сътрудничество с Москва. Кремъл от своя страна заяви, че ще приеме като обявяване на война всеки опит на турците да спрат със сила руската оръжейна пратка за Кипър. Участието на Русия в скандала с ракетите придава допълнителен рисков оттенък за страната ни, която в момента не е в най-добрите си отношения с "големия северен брат". Заемането на каквато и да е позиция в спора при всички случаи би донесло на България само вреди.
Въпреки че скандалът с адмиралската среща засега се разминава на косъм, столът на зам.-министър Кънчев отново заплашително се разклати. Човекът, който трябва да ръководи българската военна дипломация, за кратко време натрупа твърде много черни точки и дори леко сътресение би могло да го събори от поста. Най-крупният провал на Румен Кънчев е скандалът с ракетите СС-23.
Скандалът избухна на 25 юли в парламента, когато депутатът от БСП Георги Пирински запита премиера Костов дали САЩ официално са поискали да ликвидираме балистичните си ракетни комплекси. След като се допита до ресорните ведомства, министър-председателят уведоми парламента, че с вербална нота Вашингтон иска да изпратим за старо желязо осемте си ракети СС-23. Впоследствие се оказа, че става дума само за нон пейпър, или уведомителна бележка. Това е документ, който в дипломатическата практика не изисква задължителен отговор, но предполага изработването на позиция. Оказа се, че от външно министерство са изпратили документа до Министерството на отбраната с подписа на заместник-министър Стефан Тафров. Във военното ведомство получател е зам.-министър Кънчев, който първоначално не отделя особено внимание на документа. По-късно "осведомява" правителството, че става въпрос за нота от американска страна. Случаят накрая беше разрешен на парламентарната трибуна - народните избраници приеха с консенсус, че "на този етап унищожаването на ракетите не отговаря на националните интереси на страната ни". А Румен Кънчев получи последно предупреждение за уволнение.
Друг скандал, който тръгна от ресорите на Кънчев, беше пренебрегването на Русия по време на срещата на военните министри от Югоизточна Европа. В стремежа си да демонстрира активност той официално обяви пред медиите, че представител на Москва няма да има - нито като участник, нито като наблюдател. Изказването му не беше координирано с министър Георги Ананиев, който в този момент караше отпуската си. Оказа се, че по това време Министерският съвет още не е имал окончателно становище по въпроса и зам.-министърът на практика го е предрешил. До известна степен този гаф беше неутрализиран от сравнително спокойното протичане на срещата, като се изключат предварително прогнозираните искри от Кремъл.
Румен Кънчев стана популярен и със законотворческата си дейност, която нагорещи отношенията между Министерството на отбраната и Генералния щаб. Правните експерти на зам.-министъра предложиха промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които тотално обезличаваха униформеното ръководство на армията и прехвърляха правомощията му към министъра. В крайна сметка все пак се стигна до междинен вариант на това какво да се ореже и какво да остане, но след серия скандали и взаимни компромиси. Кънчев обаче си спечели омразата на офицерите и раздуха тлеещата вражда между военни и цивилни.
Кой е Румен Кънчев.
Според официалната си биографична справка сегашният първи зам.-министър на отбраната е социолог, доктор по политология, доцент по международни отношения и политически науки. Започва кариерата си през 1992 г., по времето на Филип Димитров, като началник на Центъра за стратегическо планиране и стратегически анализи към Министерството на отбраната. В 36-ото Народно събрание Кънчев работи като главен съветник на председателя на парламента Александър Йорданов по проблемите на националната сигурност и външната политика. Специализира в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон от ноември 1994 г. до края на 1995 г. Военнополитическите възгледи на първия зам.-министър са твърде радикални за буферното разположение на страната ни - между западните цивилизации, екссъветското обкръжение и ислямския свят. Докато министър Ананиев поддържа баланс между проевропейската и трансатлантическата насоченост на регионалната система за сигурност, заместникът му Румен Кънчев заема подчертано проамериканска позиция. Възгледите на зам.-министъра са синтезирани във встъпителната студия на новоотпечатания сборник "Разширяването на НАТО", чийто съставител е самият той. Кънчев застъпва тезата, че Европа не може да поддържа ефективна самостоятелна система за сигурност без сериозната военна помощ на САЩ. В подкрепа на своите твърдения той привежда примера с войната в бивша Югославия, която беше овладяна едва след намесата на Вашингтон. Изтеглянето на американците от Стария континент ще възроди старите вражди между доминиращите сили в региона, смята първият зам.-министър. Единствен гарант за сигурността според него може да има балансиращата роля на САЩ. Заключението на Кънчев обаче е, че "Русия не би могла нито икономически, нито политически, нито дори военно да възпрепятства процеса на разширяването на НАТО".
Покушението срещу Чолаков във Варна е тест за МВР
Шефът на РДВР в морския град може да получи жълт картон, ако стрелецът срещу общинския шеф не бъде заловен
Йово НИКОЛОВ
Неизпълнени ангажименти, т.е. корупция, приватизация и сделки с недвижими имоти, и лични мотиви са версиите, по които продължава да работи полицията по покушението на общинския приватизатор на Варна Иван Чолаков. Това заяви за "Капитал" главният секретар на МВР Божидар Попов. Генералът лично наблюдава разследването по стрелбата срещу шефа на управление "Собственост и стопанство" към община Варна. Спецченгетата са проверявали и фирмата за недвижими имоти, през която са минавали сделки за земи в промишлената зона на Варна, разкриха полицейски източници.
Състоянието на Чолаков, който беше тежко ранен на 22 октомври пред квартирата си в квартал "Трошево", значително се подобрява. Той няколко пъти е бил разпитван от варненските следователи. Какво точно е казал обаче е следствена тайна. Разследването на покушението срещу общинаря е поето изцяло от варненските спецченгета и следствието, което продължава да не вдига информационната завеса. Столичните представили на ЦСБОП са оставили случая в ръцете на колегите си и са се завърнали в София.
Някои, които са писали версии и предположения, ще се почувстат неудобно, след като истината излезе наяве, каза на пресконференция в сряда шефът на РДВР - Варна, полк. Наско Рафайлов. Тези думи на варненския началник вероятно трябва да означават, че полицията вече знае много повече за покушението над Чолаков. Наученото обаче явно не е в посока далавери в кметството на Варна. Раненият заместник-кмет има интерес да сътрудничи на следствието, за да остане жив. Докато не бъдат заловени поръчителите на неговото убийство, за него винаги ще съществува опасност за живота. Не бъде ли хванат обаче физическият убиец, доказателства срещу неговите работодатели няма да има.
На Рафайлов пък му е много важно да разкрие поръчителите на убийството. Ако не успее, той вероятно ще получи жълт картон от министерството, което много разчиташе на неговото назначаване, за да се справи поне отчасти с престъпността в морския град. МВР-шефът Богомил Бонев дори публично огласи надеждите си и обеща разгром на мафията във Варна. Не само на местната, но и на съветската. Факт е, че полковник Рафайлов за няколко месеца направи доста за реда в морския град. Действията на полицията около случая "Чолаков" обаче приличат повече на удари във въздуха. Профилактичният 24-часов арест на варненски босове от сенчестия бизнес само засили това усещане. Широката разгласа на екстрадирането на 9 чужденци, нарушили паспортния режим, и представянето им за транснационални мафиоти също.
В петък РДВР-шефът дори обяви специален телефон, на който граждани могат да сигнализират персонално на него за корупция и престъпления във Варна.
Шумът бавно заглъхва.
Шумът около стрелбата по зам.-кмета Чолаков постепенно започна да заглъхва. След като журналистите изписаха десетки вероятни причини за покушението през седмицата, букетът от версии се обогати с още една. Според нея причината за стрелбата е нереализирана сделка за около 2000 квадратни метра площ на ул. "Петко Каравелов" срещу хотел "Черно море" във Варна, чиято стойност била 50 милиона лева.
Варненските общинари групово защитиха името на Иван Чолаков. Миналия вторник кметът Христо Кирчев даде специална пресконференция, на която публично бяха заклеймени изказванията на кмета на район "Приморски" Алексей Соловьов. Соловьов беше принуден да опровергава публикации в пресата, че той е поръчал покушението срещу Чолаков. В края на по миналата седмица той посочи, че истинската причина трябва да се търси в община Варна, че е предупреждавал кмета Кирчев за лошата репутация на шефа на управление "Собственост и стопанство" и т.н. В сряда обаче районните кметове на Варна също дадоха пресконференция, на която беше демонстрирано доброто отношение на колегите на Соловьов. Виновни бяха изкарани отново журналистите, които не били разбрали правилно обвиненията за корупция на общински чиновници на кмета на "Приморски". Така сякаш беше сложен край на раздора в общинските редици.
Александър Матросов от Двореца на спорта.
В сагата с общинските имоти и делата на Чолаков и кмета Кирчев ненадейно се появи още един свидетел на самоотвержената им битка с незаконното строителство във Варна. Като един истински Матросов той защити името на началника си. Шефът на Двореца на културата и спорта Красимир Ангелов, който е и близък приятел на Чолаков, направи сериозен литературен и синтактичен анализ на публикацията на "Капитал" "Мафията е на път да анексира Варна". В стил "17 мига от пролетта" г-н Ангелов отхвърля всички версии за покушението на приятеля си и разкрива световната конспирация срещу Чолаков.
Ангелов действително знае доста неща, но не за световната конспирация срещу приятеля му, а за договорите с общински имоти и като такъв има право да се чувства засегнат от подминалото го обществено внимание. Под негово управление са най-сладките общински имоти - Дворецът на културата и спорта, превърнат в "световен търговски център", "Търговски дом" АД, по-известно на варненци с партизанското име Дупката, и естествено павилионите около нея, Летният театър, който "е отдаден по предложение на отдел "Култура" към община Варна за стопанисване и управление на "Двореца на културата и спорта". Естествено той е наясно и с договора за бар "Робин Худ", защото както той твърди, го е подписал сам.
"Филологът" Ангелов има защо да бъде верен на Иван Чолаков и кмета Кирчев, които са го назначили на този отговорен пост. А и кметът Кирчев има защо да му бъде благодарен или му се е отплатил с назначаването като шеф на Двореца на културата и спорта.
Варна ще е тестът за възможностите на МВР.
От това дали наистина ще бъде разкрито покушението срещу общинския чиновник на Варна ще стане ясно доколко МВР има възможности и готовност да се справи с престъпността в големите градове. Крайморският град беше посочен като пример за срастване на организираната престъпност с държавната и местната власт от самия министър Бонев. Евентуален провал на опитите на МВР да обуздае сенчестите структури във Варна и нерегламентираните контакти между тях и властта ще е възможно най-лошият резултат за вътрешното ведомство.
На този фон всички обвинения за мутризация и корупция срещу администрацията на кмета Христо Кирчев ще се пукнат като балон. Журналистите пак ще бъдат единствено виновните за международното положение, а далаверата в морския град ще продължи да върви.
От което ще пострада главно Варна, защото мафията ще я анексира наистина.
Неизбежната отбрана също е форма на наказание
Йонко Грозев, ръководител на правна програма в Българския хелзинкски комитет, пред в."Капитал"
Г-н Грозев, през седмицата бизнесменът Еди Минасян застреля автокрадец. Решаването на този случай ще покаже ли доколко са ефективни промените в Наказателния кодекс?
- Случаят с убийството на автокрадеца като във фокус събира всичките проблеми, които бяха свързани с промяната в НК. За мен има няколко плана на разглеждане на промените, свързани с неизбежната отбрана, които този случай олицетворява. Единият е чисто институционалният - как се взаимоотнасят законодателна и изпълнителна власт, от една страна, и съдебната, от друга. А другият е за цялата ни политика по отношение на престъпността. Дали се опитваме да се справим с нея посредством промени в наказанията, или посредством правене по-ефективна системата за разкриване и наказване на престъпниците. И третият, чисто морален план, е дали като общество сме в състояние да кажем - ако някой ти открадне колата, може да му пръснеш главата.
По време на дебатите магистратите защитаваха Наказателния кодекс и тогавашния член за неизбежната отбрана с мотиви, че той достатъчно добре обхваща целия проблем.
- Какво представлява институтът за неизбежната отбрана? Това е простичко правило, което казва: когато сте нападнат и това нападение в момента тече, вие може да се отбранявате и отбранявайки се, можете да нанасяте вреди на този, който ви напада, без да носите за това наказателна отговорност. И третото изискване е - въпросното деяние, в което нанасяте вреди на нападателя, да е в рамките на необходимите предели. Превишаване има, когато защитата не съответства на характера и опасността на нападението. Това са общите законодателни рамки. Но житейските случки са прекалено пъстри и разнообразни, за да могат да бъдат класифицирани.
Но с поправките в НК всъщност бяха фиксирани конкретни ситуации.
- Това, което всъщност законодателната и изпълнителната власт направиха, е, че се намесиха в процеса на съдене. Тази намеса на законодателната власт е доста арогантна, защото се опитва да регулира нещо, което по принцип е нерегулируемо. Парламентът, изправяйки се пред проблема с престъпността, имаше няколко възможности. Да се опитва да прави по-ефективно това, което се търкаля - полицейската и оперативно-дознателна работа, следствието, бързото и ефективно функциониране на съдилища, за да има прочистване на цялото това затлачване. Вместо това законодателната власт си избра крайно неподходяща за нейна намеса работа - влезе директно в периметър, който си е строго запазен за правораздаването.
Не е ли малко странно, че убийството на автокрадеца от г-н Минасян всъщност отговаря на абсолютно всички точки от поправката на неизбежната отбрана?
- Ако бях адвокат на г-н Минасян, със сигурност щях да го посъветвам много внимателно да се вписва в тези клаузи, защото законодателят каза на съдиите: Вие въобще няма да преценявате, когато: и им даде твърд списък от неща - нападението е от две или повече лица, нападателят е въоръжен, нападението е извършено чрез проникване чрез насилие и взлом, нападението е в моторно средство и нападението е извършено нощем. Това са много категорични, конкретни правила, които могат да изпуснат маса фактори и обстоятелства от значение в конкретната ситуация, които да определят дали защитата е съответствала или не е съответствала на заплахата.
Какви са възможностите за съда в тази ситуация?
- При тези твърди критерии магистратите са изправени пред две не особено приятни възможности. Едната да приемат и да кажат: да, в случая е имало нападение, което е в моторно средство, извършено нощем, нападателят е бил въоръжен и да се произнесат, че не се носи наказателна отговорност. Другата е да се опитват да правят някакви сложни и трудни тълкувания на текста, в който да се опитат да обосноват, че те все още имат някаква възможност за преценка дали защитата и нападението в някаква степен са си съответствали, а този, който е стрелял, всъщност е превишил пределите на неизбежната отбрана. Това е упражнение, което няма да е много лесно. От друга страна обаче, е неизбежно, защото все пак на мен ми се ще да вярвам, че голямата част от обществото не е съгласна с това, че можеш просто ей така да застреляш някого, че ти краде колата. Вместо законодателната и изпълнителната власт да вложат пари в ресурси и обучение в полиция, следствие и съд, за да могат те по-ефективно да си вършат работата, се насочиха към процеса на взимане на решения.
Тежестта на преодоляване на престъпността е в ефективна система, а не в увеличаване на наказания и предвиждане на такива възможности, защото в крайна сметка неизбежната отбрана е пак форма на наказание. Ти можеш да го накажеш сам директно за това, което е извършил.
Не се ли връщаме към Стамболовото законодателство, когато всеки е имал право да застреля човек, за когото се твърди, че е престъпник?
- В някаква степен това законодателство изпраща точно този сигнал към обществото - всеки може каквото си иска. Това е проблемът. Чисто психологическият сигнал е за позволяване на една много по-висока степен на насилие в обществото, което е много далеч от ефективна борба с престъпността. Самият сигнал - ако вие отговаряте на такива условия, може да използвате насилие, за да се защитите и не рискувате по никакъв начин да попаднете под санкцията на закона - казва: да, всеки да се въоръжава и да стреля. В някакъв смисъл държавата абдикира от задължението си да защитава обществения ред, което задължение е по конституция. Тази абдикация не е напълно безпроблемна от гледна точка на правото, защото било то по конституция, било то по международни задължения за защита правата на човека, държавата има задължение да пази живота на своите граждани. Освен това си задължение (тук ще се прехвърля към папките на Европейския съюз, защото това е най-обемната и най-подробна съдебна практика, която имаме по такова международно задължение) държавата има и задължението да обявява отнемането на живот за престъпление, т.е., когато се казва държавата е задължена да пази живота на гражданите, тя не само има задължението да не отнема живота на своите граждани посредством своите органи - било то полиция, било то някакви други органи. А освен това тя има задължение да предприеме и конкретни позитивни мерки, с които да създава обстановка, в която се пази животът на нейните граждани. Тя е проблемна от гледна точка на чисто позитивни правни задължения на българската държава. И ако в конкретния случай, който абстрактно го казваме, че е застрелял крадеца на колата си без допълнителни фактологически усложнения, които не можем да ги знаем, докато не е приключило следствието, българските съдилища решат, че новото законодателство изключва наказателна отговорност за извършилия убийство на крадеца на колата му, аз предвиждам сериозен проблем за България по силата на Европейската конвенция за правата на човека.
Кого бихте защитавали пред Европейския съд - убития или убиеца в конкретния случай?
- Не става въпрос дали одобряваме, или не одобряваме кражбата. Всяко цивилизовано общество защитава и собствеността от насилствено отнемане. Става въпрос за това, че има процедури и механизми, по които се наказва кражбата, и застрелването на място категорично не е процедура и механизъм, с който мога да се съглася.
Според изявления на г-н Минасян в пресата той е получил поздравления от различни хора, че е застрелял автокрадеца.
- Това е доста притеснително и не е редно в края на ХХ век. Балансът, който трябва да направим като общество, е какво се опитваме да постигнем - по-ефективна защита на нашите права и интереси или възмездие. И във всички случаи, когато гласуваме повече за възмездие, ефективната защита на правата и интересите ни ще страда. Сигурността, че ще има санкция, ако бъдат извършени нарушения на правила, в България в момента е много ниска. Мисля, че това е проблемът, който трябва да решаваме, а не да увеличаваме санкциите. В някаква степен носи удовлетворение, защото се е получило възмездие, но от гледна точка на управление на обществото е крайно неефективна политика.
Прокурорско време разделно
Асен Асенов, Йово Николов
Настана прокурорско време разделно. Шест месеца след ареста на кърджалийския подземен бос Ерджан Рашид взаимните обвинения между магистратите и вътрешния министър Бонев отново бяха подновени. Този път заради районния прокурор на Кърджали Веска Пулева. Шефът на МВР си позволи публично да предупреди Висшия съдебен съвет, че има опасност да се окаже в услуга на мафията, ако подкрепи обвинения за връзки с Роко окръжен прокурор Лазар Базлянков в желанието му да уволни Пулева.
Станалият емблематичен за отношенията между Иван Татарчев и Богомил Бонев скандал, който сложи началото на обществения дебат за корупцията в прокуратурата, вече няма как да завърши без загуба за един от двамата участници в него. Очевидно е, че вътрешният министър е твърдо решен да доведе битката си докрай, въпреки че Главна прокуратура се подигра със сведенията на МВР за корупция в кърджалийската прокуратура, оневинявайки окръжния прокурор и неговата заместничка Eлисавета Пенчева. Без съмнение важна роля в арбитража на този скандал ще изиграе и създадената в парламента комисия "Антимафия", която обеща да разследва случая след решението на Висшия съдебен съвет. В нея поне няма да участват подчинени на Иван Татарчев, които да обясняват, че той и неговите приятели в Кърджали са невинни.
Всъщност вината на Пулева основно е в това, че се яви пред депутатите в комисията "Антимафия", за да ги информира за оказвания й натиск при решаването на делата на Роко. Така в прокурорския бастион в Кърджали се появи троянски кон.
Дребният бандит Роко стана повод за скандалите.
Неясно защо дребният бандит Роко, както го нарече Татарчев веднага след ареста му, стана причината за огромните скандали в прокуратурата.
При ареста на Ерджан Рашид на 14 април бяха открити 413 000 фалшиви германски марки, 20 хиляди добре подправени американски долара, три пистолета "Макаров" със заличени номера, автомат "Заги", боеприпаси и нападателна граната. Според източници от МВР Роко е част от веригата на добре организиран канал за трансфер на много големи количества фалшиви банкноти от Турция през България за Германия и САЩ. Още през февруари полицията е разполагала с данни, че Роко е имал половин милион фалшиви долара, но изтичане на оперативна информация към хората му е осуетило подготвяна акция на полицията. Арестът на приятел на Роко през септември, у когото беше открита втора пратка фалшива валута, просто потвърди тази информация.
Месец по-късно беше проведено заседание на Висшия съдебен съвет, на което МВР представи данните си по случая. Според участник в това заседание сред тях е имало преки улики срещу лидери на ДПС, които доказват покровителството им над известната в Кърджали фамилия. Същият източник твърди, че според материалите на МВР на 13 март 1995 г. тогавашният градски прокурор на Кърджали Лазар Базлянков говори по телефона с най-големия брат на Роко - Забид Рашид, и му поръчва да отиде в прокуратурата да му занесе 500 германски марки, за да му бъде показан "един документ". Магистратът твърди, че според показаните тогава данни на МВР през октомври 1995 г. Марин Велков - тогавашният шеф на следствието в Кърджали (който сега е юридически съветник на Рашид), и прокурорът Лазар Базлянков са обсъждали възможностите да бъде избягнато образуването на преписки, свързани с проверки в игралните зали на Роко.
Районният прокурор на Кърджали не яде деца.
Миналия вторник Националната следствена служба приключи поредното дело срещу Роко, което беше образувано на 14 април т.г. в Кърджали. Същия ден материалите срещу Ерджан Рашид бяха изпратени на прокуратурата в Кърджали с мнение за съд. Кърджалийският престъпен бос беше преместен от следствения арест в Централния софийски затвор. Една седмица по-рано окръжният прокурор на Кърджали Лазар Базлянков поиска от Висшия съдебен съвет да освободи районния прокурор Веска Пулева, която той назначи преди 4 месеца. "Тя е непригодна да заема тази длъжност", заяви Базлянков. Обвиненията срещу нея са за участие във възродителния процес и злоупотреба със служебно положение. Тя е и човекът, през чиито ръце трябва да минат материалите на следствената служба по случая "Роко".
"Предложението за назначаването на Веска Пулева съм го направил аз чрез главния прокурор Татарчев преди четири месеца", признава окръжният прокурор Базлянков. "Тя обаче е укривала при постъпването на работа много съществено обстоятелство - през 1992 г. тя е била освободена от ВСС по непригодност, за активно участие във възродителния процес. Това обстоятелство тя е укрила от мене и то не е станало известно и при изготвянето на предложението", каза още шефът на кърджалийската окръжна прокуратура. Тази жена само дето не я обвиниха, че яде деца, коментира лаконично Бонев през седмицата и застана плътно зад Веска Пулева.
Три комисии ще разследват дейността на Пулева.
Ден след като следствието изпрати на районния прокурор в Кърджали преписките за Ерджан Рашид, Висшият съдебен съвет се събра, за да гласува предложението на окръжния прокурор Базлянков за освобождаването на Пулева. Съвпадението между приключването на следствието и предложението за освобождаването на Пулева очевидно предизвика вътрешния министър Богомил Бонев, който още във вторник обяви, че "ако ВСС освободи Пулева от длъжността районен прокурор на Кърджали, това ще означава, че организираната престъпност надделява". Висшият съдебен съвет реагира светкавично с декларация, в която обяви, че думите на министъра са "недопустима намеса в безпристрастното решаване на въпроса". Въпреки декларацията си висшите магистрати обаче не взеха решение за освобождаването на Пулева, а създадоха четиричленна комисия, която да разследва случая. Според говорителя на ВСС Румен Ненков това решение е било взето "с не много внушително мнозинство". Изказването на Бонев на практика все пак предотврати уволнението на Пулева. Магистратите от ВСС си извоюваха поне седмица отсрочка, докато комисията работи. През това време представителите на МВР и комисията "Антимафия" ще бъдат лишени от основание да атакуват съдебната власт.
Вчера МВР даде пореден залп чрез шефа на РДВР полк. Иван Коларов. Той обяви в медиите, че има готов списък с корумпираните магистрати в Кърджали и в Главна прокуратура. В доклада на регионалния директор имало и конкретни доказателства за подкупността на магистратите.
Аферата "Роко" стана случаят "Пулева"
През април председателят на окръжния съд на Кърджали Владимир Трифонов обвини главния прокурор и шефовете на окръжната прокуратура в града за връзки с Роко и шест месеца по-късно прибави към обвиненията си и това, че главният прокурор е бил два дни на кораба на Роко "Емона". Когато беше попитан за коментар, Татарчев не опроверга това твърдение, а обвини председателя на окръжния съд, че е баща на масов убиец. Трифонов директно обвини магистратите от Главна прокуратура, че са му искали пари, за да освободи сина си от ареста.
По същото време и Веска Пулева обвини окръжния прокурор на Кърджали Базлянков и неговата заместничка Пенчева за връзки с клана Рашид: "Правеше ми неприятно впечатление, че братът на Роко - Ерсун, беше преимуществен гост на окръжния прокурор. Както казва една наша служителка, той отваря и затваря прокуратурата. Пенчева и Базлянков пътуваха с червено БМВ, което е на Роко, заедно с адвоката му и с уволнения от РДВР - Кърджали, заради връзки с Ерджан Рашид майор Марин Димитров. " Според тези обвинения дори и след скандала през април за връзките на Базлянков с фамилията Рашид шефът на окръжната прокуратура в Кърджали е продължил да поддържа контактите си с фамилията на Роко.
Така аферата "Роко" прерасна в случая "Пулева". Трите комисии, които ще разследват дейността на районния прокурор, през следващата седмица ще трябва да разберат кой е крив в този спор. Сигурното обаче е, че на депутатите от "Антимафия" ще бъде даден нагледен пример как организираната престъпност контролира местните магистрати. Тъй като комисията от ВСС ще подкрепи Базлянков, министър Бонев ще има възможност да проведе още една атака срещу недосегаемите прокурори. Този път чрез комисията "Антимафия". Така разделното време за прокурорите ще бъде обявено.
Енергийните (лупи)нги на Александър Томов
Галина Александрова
Преразпределението на енергийния пазар, чието начало бе поставено през 1992-93 г., сега продължава с нова сила. Но докато конфликтите около "Топ-енерджи" извадиха газовите мераци и сделки на светло, в електроенергетиката те продължават да тънат в секретност. Междувременно почти всички досегашни ръководители на енергетиката, както и няколко добре известни политици, се легитимираха в схемата на провеждането на чужди и корпоративни интереси в енергетиката. Включително лидерът на евролевицата Александър Томов, който в последно време проявява особен афинитет към енергийната тематика.
Две са възможностите за далавери с големите държавни фирми - да се настаниш на входа или на изхода. В НЕК на входа са доставките на въглища и на ядрено гориво, а на изхода - износът на електроенергия. Към тях се добавят, разбира се, само в определени моменти, възможности за внос на електроенергия (при нарушен енергиен баланс заради аварийни ситуации или други затруднения в електропроизводството) или за транзитиране на ток към съседни страни.
Хронология на превземането на енергийния пазар.
За пръв път в този бизнес се вмъкнаха варненски бизнесмени, протежирани от бившия шеф на НЕК Дянко Добрев. Това стана след аварията в АЕЦ "Козлодуй" през 1992 г., когато двата хилядника на централата излязоха от строя за няколко месеца. Около 3 млрд. киловатчаса са внесени през 1992 г., като в повечето случаи електрокомпанията купува електроенергията по аварийни, т.е. значително по-високи тарифи. През 1993 г. в бизнеса с ток се включи "Елкотром" - фирма в структурата на групировката "Трон", която внасяше еленергия от Украйна. През зимата на същата година украинците решиха да дръпнат шалтера и едва спасихме режима на тока. "Елкотром" внесе дефектни касети с ядрено гориво и затова беше отстранена, твърдят служители от електрокомпанията. Според друг източник "Трон" е изхвърлена заради Мултигруп, която по това време прави своя пробив в енергийния бизнес с протекциите на Дянко Добрев и заместника му Трифон Цветков. За една година групировката сложи ръка върху вноса на въглища за ТЕЦ - Варна, и на вноса и трансфера на електроенергия. Години наред Мултигруп беше безспорен монополист при въглищните доставки, които осигурява от Украйна, и на транзита на руски ток през Украйна и България за балканските страни. От няколко години руснаците дават квоти за износ на електроенергия в тази посока само на Мултигруп. За това безспорно имат принос контактите на бившия председател на Комитета по енергетика Димитър Соколов, който сега е шеф на електроенергийната фирма на Мултигруп "Енергия 94". В тази фирма, макар и за малко, отиде и ексшефът на НЕК Трифон Цветков. В близка до "Мулти" фирма отиде и друг от шефовете на НЕК - Дянко Добрев. Той пък работи за "Зевс холдинг", която миналата година си партнираше с "Мулти" в транзита на електроенергия.
Допускането на "Зевс холдинг" в трансфера на електроенергия се свързва с борбата за турския пазар, до който Мулти-груп няма достъп, но бившият шеф на НЕК Дянко Добрев има контакти. Енергийният пазар в Турция е много атрактивен, тъй като той е силно дефицитен по отношение и на газа, и на електроенергията. При 7-8% годишен икономически ръст е имало случаи потреблението в енергетиката да се вдигне 12%, припомнят експерти. Очакванията са, че тази тенденция ще се задържи и дори ще се задълбочи през следващите години. В стремежа си към пряк достъп до енергийната система на Турция руската "Обединени енергийни системи" и Мултигруп форсираха създаването на смесена компания "Балкански електрически системи", която да улесни реализирането на транзитните проекти на руски ток до балканските страни и най-вече до Турция, дори ако се наложи с включването на Националната електрическа компания на България.
Този проект не можа да се развие, защото заедно със соцправителството на Жан Виденов дойдоха и нови шефове на Комитета по енергетика и НЕК, а с тях и нови приоритети при фаворизирането на фирми и сделки. Първият шеф на Комитета по енергетика в кабинета на Виденов.
Константин Русинов си спретна фирма "Триада"
Тя беше създадена по споразумението между България и Русия за сътрудничество в ядрената област. В началото бяха големите проекти - организиране на реконструкцията и модернизацията на енергийни блокове, включително в АЕЦ "Козлодуй", експорт и транзит на електроенергия, организиране на строителството на АЕЦ "Белене", доставка на оборудване на атомните централи и т.н. Акционери в "Триада" от руска страна са "Атоменерго" - 2%, ВПО "Зарубежатоменергострой" - 20%, МХТ "Отжиг-РМ" - 3%, АО "Атоменергоекспорт" - 20%. Българското участие е представено от ЕАД "Енергопроект" - 10%, ЕАД "Енергоремонт холдинг" - 10%, НЕК ЕАД - 25%. Като акционер е включена и "Дженерал файненшъл груп" АД - 10%.
Константин Русинов и до момента е председател на УС на дружеството, вписан не като представител на КЕ, а като физическо лице.
От създаването си през 1995 г. до момента смесената фирма не е реализирала нищо от амбициозните си проекти. За сметка на това обаче успя да се настани трайно и дори да монополизира вноса на въглища, елиминирайки Мултигруп. От миналата година ТЕЦ - Варна, мина на виетнамски въглища, които бяха договорени в рамките на схемата за изплащане на виетнамския дълг към България. Дълго време от енергийното ведомство твърдяха, че НЕК е договорил сделката директно и в нея не са допуснати посредници, докато в началото на тази година не стана ясно, че ексклузивни права върху вноса на виетнамските въглища има смесената фирма "Триада". Едва сега се пристъпва към организирането на търгове за доставка на въглища.
Левицата обединена в енергийните интереси.
В последно време няма сериозен въпрос от областта на енергетиката, по който лидерът на евролевицата Александър Томов да не е взел отношение. Тревожните му вопли по повод на енергийните ни търкания с Русия, както се оказа, са детерминирани от чисто комерсиален интерес.
Произходът на този интерес, както и липсата на различия между БСП и евролевицата може да се търсят в общия бизнес на Александър Томов с шефа на "7М" Красимир Георгиев.
"7М" е новият фаворит на енергийната сцена, лансиран от ексминистъра на енергетиката Румен Овчаров и бившия шеф на НЕК Козма Кузманов. През март т.г. Кузманов анулира перфектен договор за проверка на корпусите и парогенераторите на реакторите на АЕЦ "Козлодуй" с американско-хърватската фирма "Инетек", за да сключи същия договор с фирма "Теконс". Тази фирма е регистрирана на 4 февруари 1997 г. от лица, свързани с компанията "7М". Съратникът на Румен Овчаров от комсомолския му период Красимир Георгиев е шеф както на "7М", така и на "Теконс". Според експерти от КЕ тази фирма няма лиценз за извършване на такава дейност, не разполага и с необходимото оборудване. Този акт ще компрометира проверките на реакторите на АЕЦ "Козлодуй" и ще предизвика загуби от няколко милиона долара за НЕК от пеналите, произтичащи от анулирането на договора с фирма "Инетек".
Още в средата на декември миналата година Овчаров и руският зам.-министър на атомната енергетика Белосохов подписват протокол за сътрудничество между двете енергийни ведомства по обезпечаването на ядрено-горивния цикъл и нарастването на износа на електроенергия от АЕЦ "Козлодуй".
Документът предвижда подписване на споразумения и договори между упълномощени от двете страни организации. Тези контракти трябва да регламентират възможността стойността на подаденото от руската страна ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" да се заплаща от НЕК чрез реализацията на съответното количество електроенергия, произведена от български електростанции от упълномощен руски оператор, който да я експортира в трети страни. В протокола е записано, че с реализацията на произведената у нас електроенергия в трети страни ще се занимават само упълномощени за тази цел организации от двете страни и официално назначен оператор. От българска страна упълномощената организация е НЕК, а от руска - АО "Техснабекспорт" и АО "ТВ&?cy;Л". Реалният износ обаче се осъществява от упълномощен от руската страна агент-оператор. Според отговорен служител от НЕК като такъв се е представял неведнъж Красимир Георгиев, най-вероятно в ролята си на шеф на една от фирмите в структурата на "7М" "Фронтиер 7". Според хора от НЕК през септември т.г. Красимир Георгиев и изпълнителният директор на "Фронтиер 7" Георги Сотиров (чието име също е сред управителите на "Теконс") са посетили Истанбул, където са подписвали анекс към договора за изкупуване на електроенергия във връзка с бартера ядрено гориво срещу електроенергия.
Александър Томов е свързан с Красимир Георгиев по две линии - чрез участието си в управлението на фондация "21 век" и като акционери във фирма "Булинвест груп" АД. Тя е регистрирана през 1995 г. с капитал 1 000 000. Лидерът на евролевицата и шефът на "7М" държат съвместно контролния пакет акции, тъй като и двамата участват с по 27% в капитала на дружеството. Това обяснява собствените източници на Александър Томов, от които той черпи информация за преговорите с Москва по енергийните въпроси. Обяснява и тревогата му, че конфликтите с Москва по въпросите на газовите доставки и транзити могат да провалят и електрическия бизнес.
С бартерите ток срещу ядрено гориво е свършено, няма да продължим тази практика, заяви зам.-шефът на НЕК, отговарящ за ядрените централи, Иван Хиновски. Той каза, че не знае за такова посещение в Турция и за договореностите, които са постигнати там. В края на седмицата информационните агенции съобщиха, че в Турция има сериозен недостиг на електроенергия и режим на тока. Според г-н Хиновски веднага ще бъде направен преглед на нашия енергиен баланс и ако имаме свободни мощности, ще отговорим на желанието на Турция да увеличим износа. Въпросът е ще успее ли българската електроенергетика да защити позициите си на основен износител на ток за Турция, или свързани с руската енергийна система частни лица и групировки постепенно ще приватизират съществуващите контакти и ще проправят път на руския транзит в този регион.
Кабинетът не иска да спираме старите реактори на АЕЦ "Козлодуй"
Министрите предлагат да се преразгледа споразумението с ЕБВР
Галина Александрова
България не може да спре първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" до 1998 г., защото, ако това стане, общото състояние на икономиката и в частност на енергийния отрасъл ще бъде доведено до неразрешими социално-икономически трудности. Това гласи меморандумът за енергийната политика на страната ни, който кабинетът прие през миналата седмица.
Министрите открито заявиха, че искат преразглеждане на условията по финансовото споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, според което трябва да спрем първи и втори блок още тази година, а трети и четвърти - до края на 1998 г. Тази договореност бе подписана през 1993 г. от тогавашното правителство, представлявано от ексшефа на Комитета по енергетика Никита Шервашидзе, Националната електрическа компания и ЕБВР, която управлява Фонда за ядрена безопасност на страните - членки на Г-24. В замяна на готовността си да изключи близо половината от ядрените мощности на страната КЕ получи безвъзмездна помощ от 24 млн. ЕКЮ за подобряване на безопасността на четирите малки реактора. Оборудването вече е монтирано и гарантира, че експлоатацията на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" не носи риск, твърдят експерти от електрокомпанията. Затова се предлага в споразумението да бъде включен допълнителен текст, според който експлоатацията на четирите стари блока ще продължи до изчерпване на икономически оправдания им ресурс за безопасна експлоатация. Българската позиция е първи и втори блок да работят до 2005 г., а трети и четвърти - до 2007 г. ЕБВР е готова да преразгледа искането си за спирането на първи и втори реактор на АЕЦ "Козлодуй", съобщи зам. изпълнителният директор на НЕК Иван Хиновски, който отговаря за атомната електроенергия.
ЕБВР не е склонна да ревизира споразумението.
Писмо от вицепрезидента на ЕБВР Йоаким Янке от 16 октомври 1997 г. до шефовете на неправителствените екологични организации "За земята" и Център за информация за околната среда Ралица Панайотова и Петко Ковачев поставя под съмнение оптимистичните очаквания за изхода от тези преговори.
Вицепрезидентът на ЕБВР припомня някои от клаузите в кредитното споразумение и поетите от двете страни ангажименти. В документа е записано, че производството на електроенергия от блок първи и втори ще бъде преустановено, щом влезе в действие ПАВЕЦ "Чаира" и бъде приключена рехабилитацията на пети или шести блок на АЕЦ "Козлодуй" или ТЕЦ "Варна", "което се очаква да стане не по-късно от 1 април 1997 г.", припомня банката. Погребването на първи и втори блок "може да започне през 1998 г.", е записано още във финансовото споразумение.
"Доколкото ни е известно, има съществено изоставане по реализацията на алтернативните проекти - през 1993 г. правителството смяташе за възможно да се приключи рехабилитацията на пети и шести реактор до края на 1995 г., а сега все още се провеждат преговори как да се финансира проектът. Така че краят на 1998 г. като дата в договора трябва да се разглежда в светлината на тези развития", обяснява г-н Янке. Той потвърждава, че се водят консултации с новото българско правителство по програмите в енергийния сектор. Но категорично подчертава, че банката не преобсъжда споразумението като такова.
Според г-н Янке, ако се поиска от ЕБВР да финансира рехабилитацията на "Марицаизток 3", това би било възможно само ако се даде твърда индикация за най-ранния обозрим момент за постоянно затваряне на определените блокове от АЕЦ "Козлодуй". "По същия начин ЕС в своите преговори по финансирането на рехабилитацията на блоковете 5 и 6 ще отправи същите условия", се твърди в писмото от ЕБВР.
Повечето ангажименти по споразумението не са изпълнени.
Около 12 млрд. кВтч годишно могат да произвеждат четирите стари реактора на козлодуйската АЕЦ. Спирането им означава да лишим страната от една стабилна електропроизводствена мощност от 1760 мегавата, без да има с какво да я заместим. Защото и до момента не е направено нищо за рехабилитацията на ТЕЦ "Варна". Проект за смяна на горивната база на централата, което ще я направи по-маневрена и ще стабилизира производството, се подмята повече от три години между КЕ, НЕК и фирмата - изпълнител на проекта, без да се взема конкретно решение. Занемарена е и работата по изграждането на нова заместваща мощност в ТЕЦ "Марица изток". Рехабилитацията на останалите ТЕЦ-ове съществува единствено като обект на браншови дискусии. Модернизацията на пети и шести блок в АЕЦ "Козлодуй" все още се разглежда само в теоретичен аспект, а според някои енергийни експерти тя дори не е необходима.
Над 900 млн. долара ще са необходими за изграждането на съответните заместващи мощности, се твърди в меморандума. В тази оценка не са включени средствата, които трябват за безопасното извеждане от експлоатация на старите ядрени блокове. По предварителни анализи за тази цел ще бъдат необходими още около 800 млн. долара за цялостното възстановяване на площадката. Тези разходи ще повишат себестойността на произвежданата електроенергия и ще доведат до поскъпването й с около 0.3 цента на киловатчас, смятат енергийни експерти. Според министрите това ще повлияе силно на макроикономическата стабилност на страната и ще постави под въпрос успеха на валутния съвет.
Съществуват няколко причини за техническата неосъществимост на такова решение, се сочи в меморандума. Енергийният баланс на страната не е гарантиран, тъй като не са осигурени необходимите инвестиции за изграждане на заместващи мощности. Дори да се осигурят парите, дейностите по рехабилитацията и реализирането на проекта за смяна на горивната база на ТЕЦ "Варна" ще отнемат около осем години. Нито един от проектите за заместващи мощности не може да бъде завършен в близките 3-5 години, смятат енергетици.
Разработените програми за енергийна ефективност, доколкото изобщо ги има, показват, че съществено влияние на мерките за енергоспестяване ще има не по-рано от 2005 г. За подробни програми и технически проекти за безопасно извеждане на ядрените блокове от експлоатация все още се говори само в бъдеще неопределено време. България не разполага с национално хранилище за високорадиоактивни отпадъци, които ще се получат в резултат на тази дейност.
Срещу смешната сума от 24 млн. ЕКЮ страната ни ще понесе огромни загуби. Тази сума може да се покрие от два работещи блока по 440 мегавата за по-малко от месец, сочат специалисти от НЕК.
Безопасната работа на ядрените реактори е основен приоритет на енергетиката, сочат министрите. В меморандума се подчертава, че нивото на безопасност на блоковете от 1 до 4 сега е коренно подобрено в сравнение с 1992 г. Модернизациите продължават. Разработена е комплексна програма за експлоатация на четирите блока до края на икономически обоснования им ресурс. За нейното реализиране са необходими около 100 млн. долара. Около 250 млн. долара трябват за модернизацията на пети и шести блок. В същото време експлоатацията на блоковете през това време ще позволи да се акумулират средствата, които са необходими за извеждането им от експлоатация и за решаване на въпросите за безопасното управление на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. От следващата година трябва да започне и попълването на фондовете за ядрена безопасност и за извеждане от експлоатация на блоковете на АЕЦ "Козлодуй". Те ще се попълват с вноски от всички централи на НЕК, около 10% от постъпленията ще идват пряко от продажбите на ток.
Търговията с Унгария, Полша и Румъния ще се либерализира най-рано през март 1998
Митата за традиционните български селскостопански стоки се договарят най-трудно
Антоанета Алексова
До края на ноември окончателно ще бъдат уточнени листите за промишлени и селскостопански стоки, чиято търговия ще се либерализира след подписването на многостранното споразумение за присъединяване на България към Централноевропейската асоциация за свободна търговия (ЦЕФТА), съобщиха от търговското министерство. България бе поканена официално да стане член на организацията на срещата на премиерите на страните - членки на ЦЕФТА, на 12 и 13 септември в Порторож, Словения. В асоциацията членуват Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения и Румъния.
Либерализация на търговията.
"На членството в ЦЕФТА трябва да се гледа като на лаборатория за присъединяването ни към Европейския съюз. Присъствието в асоциацията ще ни адаптира към по-либерална търговия, както и ще доближи качеството на нашите стоки до търговските стандарти на Европейския съюз", каза премиерът Иван Костов в Порторож. Членството в асоциацията означава, че в рамките на преходен период до 1 януари 2001 г. митата и нетарифните ограничения за промишлените стоки трябва да се премахнат постепенно, търговията със селскостопански стоки да се либерализира, както и да се осигури право на свободна конкуренция между участниците на пазарите на ЦЕФТА.
България има споразумения за свободна търговия с Чехия, Словакия, които са в сила от първи януари 1996 г., и със Словения, което действа от началото на тази година. С останалите страни от ЦЕФТА тепърва се договарят стоковите листи. С тях няма да се приемат споразумения за либерализиране на търговията, а само ще се одобрят листите от стоки, търговията с които ще се либерализира след официалното ни присъединяване към ЦЕФТА. "Очакванията ми са, че многостранното споразумение ще се подпише най-рано през март следващата година", обясни търговският министър Валентин Василев, тоест от средата на следващата година българските търговци могат да се надяват на по-улеснен достъп до централноевропейските пазари.
След влизане на многостранното споразумение в сила България ще се задължи да приеме общовалидни за страните от ЦЕФТА митнически тарифи. Предвижда се 90 на сто от промишлените стоки от взаимния стокообмен да бъдат с нулеви мита. При първия кръг преговори по стоковите листи със страните от ЦЕФТА, които приключиха през миналата седмица, българската страна настоя за по-голяма митническа защита най-вече за вноса на черни метали, съобщи Минко Герджиков, зам.-министър на търговията. Причината е в предстоящото преструктуриране на стоманодобивния отрасъл и желанието в кратък период от време да продължи защитата от внос, особено от страни като Чехия и Словакия, които са сериозни производители на метали. Това са едни от малкото стоки, които България ще продължи да защитава, коментираха участници в двустранните срещи. При преговорите по стоковите листи с тези две страни се е очертала тенденция към пълно освобождаване от мита. Със страните, с които нямаме споразумения за свободна търговия, се предвижда по-бавна скала на либерализация на митата, като се отчитат спецификите на вноса и износа за всяка страна поотделно. "За промишлените стоки двустранните протоколи са уточнени с Полша и Словения, с Чехия и Словакия - 99 на сто, а с Румъния и с Унгария преговорите продължават", обясни министър Василев. "Румънците например искат да изнасят без мита леки автомобили, от наша страна пък има предложение за износ на резервни части при същите условия", обясниха участници в преговорите. Тези предложения обаче все още не са оформени окончателно.
По-рязко и бързо могат да се премахнат митата за промишлените стоки, докато земеделският сектор остава с по-голяма защита, обясняват експерти. За селскостопанските стоки договорености през миналия месец са постигнати с Чехия, Словакия, Словения и Унгария. С Полша затрудненията идват от това, че новото правителство все още няма мандат да подпише подобно споразумение.
Търговският режим с някои чувствителни селскостопански стоки ще бъде либерализиран постепенно до 2001 г. Това се отнася за продукция, на която България е традиционен производител, и прекомерен внос би се отразил зле на вътрешния пазар на стоките. В тази група влизат колбаси, сирене, яйца, олио, захар, праскови, лук, краставици, домати, грозде, ябълки, бира, алкохолни напитки, цигари, тютюн. "За чувствителните стоки определяме тонажи и се договаряме например колко тона вино искаме да изнасяме с намалени мита. С чехите се договорихме да изнасяме вино, а те за нас бира - такава концесия си разменихме при равни отстъпки в митата", обясни Герджиков. В преговорите с Румъния се обсъжда размяна на износ на тютюн от България срещу внос на свинско месо от Румъния. Точно по тези стоки преговорите се водят най-трудно и се търси равна отстъпка в митата и за двете страни, коментират специалисти.
За нечувствителните селскостопански стоки, които не се произвеждат от договарящи се страни, се предвиждат нулеви мита. Това са семена, цитрусови плодове, цветя, рибни консерви, какао и др. Третата група селскостопански продукти са средночувствителните стоки (свинско месо, консерви, мляко и сметана, пшеница и ръж, брашно, тестени храни, захарни изделия, зеле, моркови, салати). За тях се договарят намалени мита на предлагане, които са еднакви за всички страни - членки на споразумението. "В тази група стоки са договорени мита между 16 и 19 на сто, което е с около 9.4-9.6 процентни пункта по-ниски мита от сега действащите", обясни Минко Герджиков.
Няма опасност.
Пазарите на ЦЕФТА да наводнят България, твърдят от търговското ведомство. "Очаквам, че с присъединяването на България към многостранното споразумение страната ни ще подобри достъпа до някои традиционни наши стоки като тютюн, цигари, вина, консерви, продукция на леката промишленост, облекла, текстил, мотокари. Стокообменът със страните от ЦЕФТА преди години е бил около 20 на сто от общия стокообмен на страната. Включването на България към споразумението трябва да ни възстанови поне минали пазарни позиции, се надяват от търговското ведомство. След подписването на споразуменията за свободна търговия с Чехия, Словакия и Словения българският износ за тези страни е нараснал, а със Словения през тази година вече имаме положително търговско салдо, тоест износът ни изпреварва техния внос (виж таблицата), показват статистическите данни. Със страните, с които нямаме зони за свободна търговия, двустранният стокообмен е паднал чувствително за последните две години и е предимно импортно ориентиран.
Украйна поиска отново да свържем електрическите системи
Галя Илиева
Ние от българска страна гарантираме своята готовност да работим с украинските си колеги по всички открити линии на взаимоотношения между България и Украйна в рамките, които договорихме при това посещение. Надяваме се, че успешно ще приключат и преговорите за издължаване от страна на Украйна на сумите, които тя дължи по строителството на газопровода Ямбург, че ще се подпише споразумение за свободна търговия, че ще се финализират преговорите и ще се внесат украински въглища. Вярваме в бъдещето на отношенията между нашите две страни. Това заяви министър-председателят Иван Костов непосредствено след връщането си от Киев.
До края на ноември в парламента на Украйна ще бъде внесен пакет от законопроекти за облекчаване на митническия режим за българския транзит на стоки през Украйна, е съобщил председателят на Върховния съвет на Украйна Александър Мороз след срещата си с българската делегация в Одеса. Сега българските търговци и превозвачи са принудени да заобикалят Украйна, след като в началото на април т.г. бе наложен специфичен режим за 49 стоки при преминаване през територията на републиката, който включва високи банкови гаранции и транзитни такси. Това е една от причините за намаления стокообмен и отрицателното търговско салдо за България. През тази година нашият износ за Украйна е само 97 млн. долара, а украинският внос у нас е 105 млн. долара.
Посещението на правителствената делегация приключи с подписването на меморандум за либерализиране на взаимната търговия и три протокола в областта на енергетиката.
Изплащането на украинския дълг по Ямбург и енергийните проекти без съмнение са водещи в отношенията между София и Киев в момента. На България й трябва газ и страната ни може да получи необходимите за тази и началото на следващата година количества, ако Украйна изплати 120-те милиона долара дълг по Ямбург с руски природен газ. Проблемът е в искането на българското правителство за ускоряване на доставката и получаване наведнъж на дължимите 1.26 млрд. куб. метра. Според предишната спогодба трябва да получим газа по график до 2000 г. Този въпрос може да се реши само със затварянето на триъгълника при преговорите, което ще стане с включването на "Газпром", обясни вицепремиерът Евгений Бакърджиев. На насрочената преди около две седмици тристранна среща в Киев руската страна обаче не се яви. Очаква се срещата между българската, украинската страна и "Газпром" да се проведе до края на годината. На нея ще бъде обсъден и въпросът за уреждането на още 35 млн. долара предишен дълг на Украйна. Киев е готов да потвърди дълга си. Срещу него ще получим близо 400 млн. куб. метра газ. Необходимо е обаче отново съгласието на "Газпром".
Възможностите за износ на електроенергия от Украйна през България за трети страни е въпросът, към който бившата съветска република проявява засилен интерес. На него е наблегнал във встъпителното си слово украинският премиер Валерий Пустовойтенко. Проблемът е, че от есента на миналата година българската електроенергийна система се отдели от енергийните системи на Украйна и Русия и се включи в паралелен режим на работа с Гърция, Македония, Сърбия и Румъния. Причината е в лошите характеристики на електроенергията, която получаваме от Украйна, и в ориентацията на българската електроенергетика към включването в общоевропейската електроенергийна система (USPTE). Украйна в момента няма излишък на електропроизводството и в действителност става въпрос за транзитиране на руски ток през нейната територия и през България, твърдят наши специалисти. Преди около месец Киев и Москва отново са поставили въпроса пред нашето външно министерство за влизането в режим на синхронна работа на българската и украинската електроенергийна система, което ще позволи транзитирането на ток към трети страни. Отговорът на специалистите от НЕК е, че подобна стъпка ще застраши сигурността на нашата енергийна система и ще попречи на интегрирането ни към USPTE. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев поясни, че това е бил и отговорът на българската страна и в Украйна. "Може да бъде внасяно определено количество, което да захранва определен затворен регион у нас", обясни министър Бакърджиев. Той заяви, че по този въпрос ще се разговаря с украинските партньори. В случая става въпрос за реализирането на транзита по системата на т.нар. остров, при която с идващия от Украйна ток се захранва определен регион от България, а НЕК произвежда и изнася същото количество за страната купувач. Според българските експерти това също крие сериозен риск за системата и създава проблеми в електроснабдяването на региона, който получава електроенергията с украинска честота.
Сигурни са и доставките на 1.5 млн. тона украински въглища с характеристиките, отговарящи на изискванията на ТЕЦ - Варна, съобщи министър Бакърджиев. Продължават разговорите по определянето на най-приемливата цена. Според присъствали при преговорите става въпрос за около 43 долара на тон. Така и не стана ясно ще има ли или няма да има посредници при преговорите между НЕК и украинската компания "Углересурс".
Украинците имат интерес България да участва в дооборудването на военна техника с наши оръжия и устройства, стана ясно след преговорите. Преди една година Киев предложи ВМЗ - Сопот, да участва в съвместно производство на ракетни установки, като носителите се произвеждат у нас, а бойните глави в Украйна. Сега Украйна ни поканила като подизпълнители в големи оръжейни сделки, които тя е сключила. През ноември и декември ще се водят преговори между експерти от двете страни, които трябва да конкретизират параметрите на съвместната дейност в областта на отбранителната промишленост, каза вицепремиерът Бакърджиев.
Булгаргеомин отново ще добива злато в Монголия
Смесеното дружество за добив на злато в Монголия възстановява дейността си, се договориха представители на двете правителства в София през миналата седмица. Учредителното събрание е предвидено за края на ноември или началото на декември. Дружеството ще се нарича Монголболгаргео и ще бъде регистрирано в Улан Батор. То е правоприемник на закритото наскоро Монголболгарметал, което е добивало злато за България допреди пет години, след което е работило без наше участие.
Монголболгарметал е създадено през 1979 г., но през 1990 г. Монголия едностранно прекрати договора. Три години по-късно Улан Батор поиска да възстановим фирмата. Един от сериозните проблеми, по които се разминаваха становищата на двете страни, е оценката на българските активи в дружеството. В момента тече ревизия и оценка на активите на нашата страна в закритото дружество. Според предварителни пресмятания българската част е на стойност 15-16 млн. долара.
Още в началото на миналата година бившият министър на промишлеността Климент Вучев постави въпроса за възстановяването на смесеното българо-монголско дружество под ново име. Появи се и нов кандидат за партньор от българска страна - фирма Геоком, която по това време беше под шапката на Комитета по геология и минерални ресурси. След бурен скандал между двете ведомства индустриалното министерство наложи своята фирма Булгаргеомин, която има дългогодишен опит в добива на злато в Монголия. Тази фирма ще представлява българската страна в смесената златодобивна компания според новото споразумение между двете правителства. В новото дружество българската и монголската страна участват поравно. Има готовност да бъдат изпратени 30 наши миньори, съобщиха от промишленото министерство.
Предвижда се добивът на злато да започне от пролетта. Златното находище е разположено на площ от 8000 кв. километра край монголския град Баян Хонгор. Залежите са определени на около 3 тона. Около 300 кг е предвиденият среден добив на злато за една година, сочат прогнозите на експерти. Според тях страната ни може да печели около 250 млн. долара годишно само от ваденето на благородния метал, пресмятано по курса на Лондонската метална борса.
България вече е вложила милиони долари за техника и проучвателни работи в Монголия. Ако не възстановим съвместния добив, бързо ще бъдем изместени от западни фирми, обясни зам.-министърът на промишлеността Едит Гетова.
България до 2000 г. - между реалността и оптимизма
Значително подобряване на икономиката през 1998 г. и продължаване на възходящата тенденция през 1999 г. стои зад прогнозите на българското правителство, подкрепени отчасти от аналитиците на ING Barings, Merrill Lynch и Goldman Sachs. По отношение на спада в брутния продукт за тази година всички прогнози се колебаят около 7%. За следващата година общо се посочва ръст, като нашето правителство и Merrill Lynch са по-оптимистични с 4%, а другите аналитици са по-въздържани и предричат само 3.5%. За 1999 г. обаче нашето правителство е безспорен оптимист с 6% ръст, докато чуждите аналитици дават умерените 4.5-4.7%. Вероятно те изчакват резултатите за следващата година, за да дадат по-надеждна прогноза. Ръстът през следващата година може да се очаква след големия спад от 1997 г. Дали обаче това ще се превърне в устойчива тенденция е още рано да се каже, което вероятно прозира зад въздържаните прогнози на чуждите аналитици.
Тази сдържаност прозира и зад прогнозите за инфлация през следващите две години. Докато нашите се изхвърлят с 15.3% за следващата година и 8.5% за 1999 г., ING Barings дават 18% за 1998 г. и 12% за 1999 г. Merrill Lynch са по-оптимистични и от правителството и дават 12% за 1998 г., но не се ангажират с прогноза за 1999 г. Това пак доказва несигурността на чуждите аналитици за устойчивия характер на растежа през следващата година - дали той ще е резултат от елементарния цикъл на икономиката, или сигнал за години на прираст в брутния продукт.
При бюджетния дефицит положението е същото. Общо взето, този показател е в пряка зависимост от предишните два. Нашето правителство се надява и се ангажира пред МВФ да постигне нулев дефицит за 1999 г., докато за 1998 г. - да се ограничи в рамките на 2% от брутния продукт. Чужденците обаче не са толкова сигурни, че бюджетният дефицит ще бъде намален така рязко. ING Barings смятат, че дефицитът ще надхвърли предвиденото в проектозакона за 1998 г. и ще стигне 3%, а през 1999 г. няма да успеем да балансираме бюджета и дефицитът ще е 1.7%. За база обаче те взимат предвидения по закон дефицит от 6.2 на сто, докато реалното изпълнение ще е около 3.9%. Merrill Lynch също започват от по-висока база - 5 на сто дефицит за 1997 г., но са по-оптимистични и от нашето правителство за следващата година - 1%. Те обаче не се наемат с прогноза за дефицита през 1999 г. Чуждите агенции се въздържат да дават прогноза за очакваната лихва през следващите две години. Нашето правителство залага съвсем условно 10% за догодина, което означава отрицателна лихва 6.4%. Очаква се тя да бъде отрицателна до 2000 г., когато лихва и инфлация ще бъдат равни - по 8%. ING Barings прогнозират на тримесечна база лихва около 6.5-6.75% за следващите две години. При прогнозата си те по-вероятно са се ръководили от външни фактори - очаквания за лихвата в Германия плюс стандартна надбавка от 300 базисни пункта.
Държавата ще се оттегля от управлението на туризма
Мариана Асенова, зам.-министър на търговията и туризма, пред в. "Капитал"
Кое е основното в новата политика на управление на туризма и откъде ще започнете?
- Основен приоритет в програмата е изграждане на законовата основа на туризма. Вече е стартирала структурната реформа на отрасъла и тя се схваща в две посоки. От една страна, изграждане на новата организационна и териториална структура, и от друга - смяната на формата на собственост. За съжаление самият отдел "Държавна собственост и приватизация" е махнат като отдел в туристическия ресор. Но ние работим във връзка с колегите от този отдел. Основният приоритет е работата върху закона за туризма и наредбите към него, за да се даде регламентация на процеса на изграждане на структурите. Именно в закона ще залегне и концепцията за националната туристическа политика, начините за набиране на средства.
В случая формата на собственост няма голямо значение, тъй като става въпрос за физически и юридически лица и организации, определени връзки между тях и субординацията им. Самият закон се работи в момента, назначена е работна група и до края на годината документът трябва се представи на Министерския съвет. В момента тече и актуализация на наредбата за категоризацията и на наредбата за лицензиране на туристическите обекти. Има вероятност промените в тези две наредби да влязат в сила още преди закона. Това е в интерес на всички - не само за туристическите фирми, но и за самите потребители. Реализацията на замислената реформа в туризма няма да стане толкова бързо и лесно. Още повече че браншовите туристически организации, които по традиция в развитите туристически страни играят голяма роля, при нас на практика обединяват много малко членове. Идеята е те да бъдат превърнати в национално представени организации и така да се осъществява вътрешен контрол между самите членове на организациите.
Какво е мястото на отрасловото ведомство в този процес?
- Добре е, че туризмът попадна в Министерството на търговията и туризма. Тенденция в световен мащаб е държавата да се отдръпва от управлението в отрасъла, като то се извежда на местно, регионално ниво с активното участие на частния сектор. Ако ние успеем да създадем тази структура, която се предвижда и по закона, включително създаване на национален туристически борд - част от функциите, които сега се извършват в министерството, ще бъдат поети от него.
Вие посетихте два форума, които са свързани с пазара на туристически услуги. Какви са шансовете на България при конкуренцията със страните с развит туризъм?
- Единият форум не беше пряко свързан с пазара на туристически услуги. Става въпрос за Генералната асамблея на Световната туристическа организация, която се проведе в Истанбул. Световната туристическа организация е междуправителствена организация, в която членуват 134 страни. Във връзка с тенденцията за децентрализация в туризма все повече нараства броят на членовете, неправителствени организации, в нея. Важно беше, че България се представи на този форум, в който се очертаха световни тенденции в туризма, с които е добре да съобразим нашата политика, а именно децентрализацията в управлението, агресивният маркетинг, вниманието, което се отделя на обучението на персонала. Имах възможност да изнеса доклад за новата туристическа политика на България, както и да проведа важни срещи с ръководители на делегации от страни, които са настоящи туристически партньори на България. Това са страни, с които предстои подписване на договори в областта на туризма - Австрия, Унгария, Полша. От голямо значение за България е да си възстанови позициите на централноевропейския туристически пазар. Другият форум е панаирът на туризма и свободното време във Варна. Там за пръв път реално беше представена основата на регионалната реклама на страната. С финансовата помощ на програма ФАР бяха осигурени безплатно щандове за новоучредените съвети по туризъм, които са вече 24 на брой, както и на регионални туристически организации.
Какво предвиждате в областта на рекламата на туристическите обекти?
- Аз винаги съм казвала, че е излишно да имаме конкуренция вътре и отделните туристически обекти и курортни комплекси да се борят за преразпределение на туристическия поток. Затова и новата концепция за туристическата реклама предвижда да се прави реклама на страната като цяло, в това число популяризиране на отделните региони, а не толкова да се обръща внимание на реклама на отделни обекти.
Кои са източниците за финансиране на дейността по популяризиране на българския туризъм?
- В момента действа постановление на Министерския съвет, в което се посочват перата, по които пристигат средства за националната реклама. Но те не са достатъчни и в момента проучваме чуждото законодателство за идеи за реализиране на други възможности. Освен постъпления директно от бюджета ще се събира и процент от таксите, които се плащат при лицензиране и категоризация на обектите. Възможно е да се предвидят и отчисления от данъците, които плащат фирмите, но това вече е въпрос на съгласуване.
Смятате ли да ползвате консултанти в рекламата?
- По всяка вероятност ще се ползваме от консултанти в областта на рекламата. Концепцията ще бъде разработена от министерството с помощта на консултанти, а техническото изпълнение ще се даде на фирми, избрани с конкурс. Практиката, съществуваща досега, а именно да се предлага една и съща брошура с един и същи текст и на английския, и на руския туристически пазар, очевидно не е подходяща. Пазарите и сегментите на тях са различни. Бихме искали консултантска помощ за това как най-лесно да достигнем до сегментите на всеки един пазар поотделно.
Пети ноември - последна възможност за големите данъчни нарушители
Срокът за кредитните милионери изтича след двадесет дни
Мадлена Далкалъчева
На пети ноември изтича срокът, предвиден в Наказателния кодекс, който дава възможност на лицата, невнесли "данъчни задължения в големи размери" към бюджета заедно с дължимите лихви, да направят това и по този начин да избягнат образуването на предварително следствие по този повод. Ако данъците бъдат преведени към бюджета в предвидения срок, няма да се прилагат тежките наказания, предвидени в последните поправки на кодекса. Клаузата, регламентираща възможността да бъде избягнато наказание за извършените нарушения, е предвидена в параграф 75 от преходните и заключителните разпоредби на Наказателния кодекс. Там е посочено, че разпоредбите по чл.255 и чл.257, които третират наказанията за посочените нарушения, влизат в сила три месеца след обнародването на кодекса в Държавен вестник.
Според чл.255 лицето, което избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде изискваната от закона декларация, подаде невярна информация или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин хиляди лева.
Данъци в големи размери по смисъла на закона са тези, които надхвърлят 50 пъти минималната работна заплата (МРЗ). Не е напълно ясно коя МРЗ би трябвало да се взема предвид - настоящата, тази към момента на възникване на данъчното задължение или някаква друга величина. Също неясно е и дали в размера на "големите данъчни задължения" влизат начислените по задължението лихви. Ако приемем, че ще се взема предвид действащата в момента МРЗ, големи данъчни задължения са тези на сума малко над 2 млн. лева (над 2 064 500 лв.).
Законът дава още една възможност на неизрядните длъжници да се измъкнат по-леко - ако необявеното и неплатено данъчно задължение заедно с начислените лихви бъде внесено в бюджета до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, се предвижда парична глоба до 2 млн. лв., като отпада наказанието лишаване от свобода. Когато деянията по чл.255 са свързани с укриването на задължения в особено големи размери или са извършени с участието на данъчен служител, дипломиран експерт-счетоводител, тогава наказанието е от две до десет години лишаване от свобода. Данъци в особено големи размери по смисъла на закона са тези, които надхвърлят 200 пъти МРЗ, т.е. от горепосочените санкции са застрашени лица, дължащи на бюджета над 8.258 млн. лв. "Целта на срока е не да бъдат освободени лицата, които не са се издължили към бюджета, а да бъдат стимулирани те в предвидения срок да внесат тези данъци заедно с лихвите за просрочване. По този начин може да се постигне резултат, който да води към увеличаване на приходите в държавния бюджет. А след неговото изтичане на общо основание, ако те не се възползват от тази привилегироваща разпоредба, ще носят отговорност", заяви авторът на предложението за гратисен период, депутатът Янаки Стоилов.
