Според Александър Съботинов за следващите две-три години максимум 50 предприятията ще може да пусне АП за продажба на борсата. Той допълни, че предприятията, чиито акции ще се пускат на борсата, трябва да отговарят на европейските стандарти. Вероятно АП първоначално ще пусне няколко предприятия по тази схема, защото борсата едва ли ще има капацитета да поеме всички предприятия за касово раздържавяване.
Агенцията за приватизация ще гледа по-благосклонно към предложенията от страна на шефовете на предприятията за продажба на обособени части, особено когато става въпрос за подобряването на финансовотo състояние. Според Съботинов подходящи за такъв тип раздържавяване са туристическите обекти, особено когато няма стратегически инвеститор, който би желал да закупи мажоритарен пакет от акциите на дружеството.
Според Александър Съботинов се обсъжда възможност за по-добра законодателна защита на миноритарните акционери. Идеята е при увеличаване на капитала да се зачитат правата на дребните акционери, като им се дава възможност да закупят пропорционална част от увеличението.
В новата програма на правителството, която през тази седмица ще се разглежда от парламента, правителството предвижда до края на 1998 г. по-голямата част от държавната собственост да бъде изцяло в частни ръце. Следвайки програмата правителството вече одобри списък на 66 предприятия, които ще се раздържавяват от инвестиционни агенти.
Предприятията са групирани по бранш в осем пула (металургия, машиностроене, НЕК, Блаканкар, химическа промишленост, туризъм, тютюнева промишленост и електроника). В програмата се предвижда Агенцията за приватизация да провежда конкурсите за агенти. Според шефа на АП ведомството има готовност да започне конкурсите за агентите, като до средата на ноември ще се обявят условията за провеждането на тези конкурси. Агентите ще предлагат различни методи за преструктурирането, подготовката на предприятията за приватизация и начинът им на раздържавяване съвместно с АП. АП подробно ще разглежда техническите и финансовите им предложения, опитът им в раздържавяването в източноевропейските страни, ще има значение и процентът на комисионата, която ще взимат. Вероятно през януари ще бъдат избрани консултанти и ще се подпишат договорите. Правителството ще продава 1502 предприятия през следващата година, от които очаква приходи в размер на 665 млн. долара, а от браншовата приватизация 220 млн. долара ще влязат директно в бюджета. Разходите по приватизацията през следващата година са планирани в размер на 5.4 млн. долара. Министерският съвет ще одобрява продажбата на обекти от национално значение, например софийските и бургаските мелници. "Предвижда се АП при раздържавяването основно да наблегне на приходите от сделките, а не толкова на броя им", каза председателят на Агенцията за приватизация.
От натрупания опит през петте години на раздържавяване се оказа, че освен че процесът тече бавно, но и в страната се продават основно малки и средни предприятия. Вероятно през следващите години в АП ще се създаде управление, което ще координира дейностите на всички органи, имащи право да приватизират, както и на чуждестранни консултанти и на фондовата борса.
Първа борсова сесия след една година затишие
Румен Соколов
Първата борсова сесия от една година насам бе проведена на 21 октомври - вторник. За по-голяма тържественост тя бе открита от министър-председателя на България Иван Костов. Освен него в малко тясната борсова зала присъстваше голяма част от бъдещия фондов елит и много държавни и политически личности. Голямо бе желанието на всички да са по-близо до така наречения под на борсата, който се състоеше от три работни места. С честта да закрие сесията бе удостоен вицепремиерът Александър Божков. Сред множеството малко хора си спомняха как преди пет-шест години се зараждаше пазарът на ценни книжа у нас. Сега дори се чуха реплики, че след 50 години отново имаме фондова борса, което си беше чисто игнориране на четири години търговия с ценни книжа, макар тя да не бе законово регламентирана. За справка - през 1914 г. с царски указ е учредена Софийска фондова борса, която съществува до 1947 г. След това между 1991 г. и 1995 г. у нас имаше около 20 борси, за да се достигне до процеса на естественото обединение. В резултат на 21 юли тази година бе проведено общо събрание на акционерите на Българска фондова борса, на което тя бе преименувана в Българска фондова борса - София.
Никой от присъстващите в борсата обаче не си правеше илюзии, че в скоро време ще се търгува на някой друг от борсовите пазарите освен на свободния. Просто изискванията, които са необходими за допускане на ценни книжа до регистрираните борсови пазари (официален, паралелен, временен и облигационен) са много строги, а в момента реално се търгува само с акции от масовата приватизация. Надеждите са, че в началото на другата година вече ще бъдат одобрени проспектите на предприятията, които ще бъдат приватизирани през борсата. Все пак очаквани са 250 милиона долара чужди инвестиции, които трябва да дойдат чрез фондовата борса.
За борсовата сесия на 21 октомври бяха регистрирани акциите на шест дружества. Това бяха "Маяк" - Добрич, "Плевенски цимент", "Слитекс" - Сливен, "Жити" - Русе, "Крумица" - Крумовград, и пивоварна "Ариана". По-късно през седмицата бяха допуснати и акциите на "Ривиера" - Варна, и Машстрой - Троян. На първата сесия можеха да вземат участие 35 брокери на 14 членове на борсата. На 22 октомври за временен член на БФБ - София, бе утвърдена и "Българо-руска инвестиционна банка". Това стана при условията за временно членство. Според тях, когато един кандидат отговаря на условията за постоянен член, но не притежава необходимите 1000 акции на борсата, може да плати 5 000 000 лв. и определена от борсата такса за всяка недостигаща му акция до минимално необходимия брой. Временното членство засега важи само до 31 януари 1998 г. В края на седмицата съветът на директорите одобри за постоянен член на борсата Централна кооперативна банка и за временни членове Юнионбанк, Дилингова финансова компания и "Булброкърс". За търговия на свободния пазар бяха приети книжата на още 14 дружества, с което общият им брой стана 24. Новите дружества са: "Витапрот" - Славяново, "Витапрот" - Костинброд, "Кайнака", "Развитие", "Свиневъдство - Стара Загора", "Великотърновско пиво", "Колхида", "Загора транс", "Хлебопроизводство и търговия", "Скът мизия", "Приморец турист", "Електростарт", "Дунавски драгажен флот", "Вратица", "Стройкерамика" и "Свиневъдство - Преславец".
До края на годината до търговия ще бъдат допуснати много дружества, но заради проблема с винкулираните акции доста от най-търсените книжа няма да могат да се разменят на борсата. Според неофициални данни акциите на около 680 дружества от списъка за масова приватизация са винкулирани. Това означава, че преди да си продаде книжата, акционерът трябва да ги предложи на другите собственици на предприятието. Точният брой на тези дружества обаче може да бъде определен много трудно просто защото изисква проверката на уставите на всички 1050 дружества от масовата приватизация.
През миналата седмица, освен че борсата започна да работи, и Комисията по ценните книжа и фондови борси възобнови лицензирането на инвестиционни посредници. В края на седмицата в регистъра като посредници бяха вписани Корпоративна търговска банка и ТБ "България инвест". Така общият брой на дружествата, които могат да извършват дейност като посредник, стана 49 (от тях 24 банки).
Приватизационните фондове се готвят за преобразуване
В новата схема за приватизация на държавната собственост не се предвижда наличието на приватизационни фондове. По този начин това образувание на корпоративния капитал ще бъде принудено да изчезне от правния мир. Не става дума за изчезване в прекия смисъл, а за преобразуване на приватизационните фондове като друг вид дружества. Според разпоредбите на Закона за приватизационните фондовете могат да станат инвестиционни дружества. Другата възможност, която имат, е преобразуването им като холдинги по Търговския закон. Законът за приватизационните фондове позволява преобразуването да бъде извършено в шестмесечен срок след приключване на последния централизиран търг, ако са упражнили правата си по инвестиционните си бонове. Има и трета възможност - прекратяване на дейността на някои фондове чрез продажба на всички активи и разпределяне на получените средства. Тази възможност обаче едва ли ще задоволи изискванията на всички, доверили се на тези фондове. Засега все още няма фонд, афиширал официално последното. Преобразуването и прекратяването на дейността на приватизационните фондове се извършва само с разрешение на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
С оглед на отварянето на капиталовия пазар доста от фондовете ще станат инвестиционни дружества. Това им предоставя възможност да инвестират средства в ценни книжа. Освен инвестициите в ценни книжа (акции) на дружествата от масовата приватизация те ще могат да купуват акции на други инвестиционни дружества. С преобразуването като инвестиционни дружества фондовете ще могат да изкупуват обратно акциите си, защото по този начин отпада петгодишната забрана за това. Заявлението за преобразуване като инвестиционно дружество се подава в Комисията по ценните книжа, а тя се произнася по искането в тримесечен срок.
Освен явните предимства преобразуването има и недостатъци, като неизяснените подробности около облагането на печалбата на тези дружества. Според представители на приватизационните фондове правителството трябва да предложи данъчни облекчения за инвестиционните дружества, защото в противен случай те може да се регистрират в някоя офшорна зона. В този случай ползата за държавата ще бъде нулева.
Преобразуването в холдинг става според разпоредбите на търговския закон. Холдингът има право да придобива, управлява и продава участия в български и чужди дружества. Холдингът може да участва във финансирането на дружества, в които има участие. Преобразуването в този вид търговско дружество ще даде възможност на няколко приватизационни фонда да се обединят, за да могат да управляват съвместно своите ресурси. Това важи най-вече за по-малките приватизационни фондове. Първият приватизационен фонд, който вече се преобразува в холдинг, е "Ви Веста" АД.
Държавният дял в "Капрони" АД бе продаден
Румен Соколов
Дружество, създадено от работници и служители в "Капрони" АД - Казанлък, купи през миналата седмица 23% от предприятието. Договорът е подписан от Агенцията за приватизация и Любомир Иванов - изпълнителен директор на "Капрони - Х" АД. Според условията на подписания договор купувачите трябва да платят левовата равностойност на 1.720 млн. щатски долара за 73 174 акции. Цената на една акция е левовата равностойност на 23.50 долара. Една десета от общата цена (171 959 долара) е платена в деня на подписването на договора в брой. Останалите 90% трябва да бъдат платени на четири равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Половината от тях се плащат в брой, а другата половина чрез държавни дългосрочни облигации по вътрешния дълг или други законни платежни средства.
"Капрони" АД има предмет на дейност производство на хидравлични системи и изделия, като в предприятието се извършват научни изследвания, а също и търговска дейност в страната и чужбина. За 1996 г. предприятието е реализирало чиста печалба в размер на 154.865 млн. лв. при приходи от дейността 765.347 млн. лв. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 67% от капитала. Най-голям дял от капитала (318.146 млн. лв.) притежава приватизационен фонд "Петролфонд", ПФ "Доверие" има 13.20%, ПФ "Република" е спечелил 12.57%. Индивидуални участници в приватизацията държат 16.8% от капитала. За удовлетворяване на реституционни претенции са предвидени 3.4% от капитала на дружеството, а останалите 6.6% ще бъдат предложени за преференциална продажба на работещите във фирмата.
Агенцията ще продава отново "Интерхотел Черно море" АД
Договорът за продажбата на 58% от капитала на варненското дружество "Интерхотел Черно море" АД не влезе в сила. Причината е в неизпълнението на сроковете за плащане от страна на купувача. На 25 септември между Агенцията за приватизация и "Световен търговски център" АД, Варна, бе подписан договор за продажба на 99 165 акции за 7.5 млн. долара. Цената трябваше да бъде платена в брой на няколко части, първата от които в десетдневен срок от подписването на договора. Купувачът бе определен преди няколко месеца, но сключването на договора се забави, защото Министерството на търговията и туризма трябваше да даде разрешение за продажбата. Сега агенцията е прекратила ангажиментите си към "Световен търговски център" АД.
При тази ситуация предстои обнародване на ново решение за метода на приватизация на "Интерхотел Черно море" АД. През тази година няколко сделки бяха провалени поради неплащане на предвидените средства от страна на купувачите. В тази категория спадат продажбите на дялове от "Винпром Русе" АД на софийското дружество "Дунав вино" и продажбата на "Микроелектроника" АД - Ботевград, на "Секюримарк" АД.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Химик" АД - Разград.
Основна дейност: производство на неорганични химически продукти, амониев и калиев чист хлорид, натриев сулфид, каучукови изделия, търговия в страната и чужбина.
Капитал 26.461 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала и почти всички акции са продадени още на първата тръжна сесия. Приватизационен фонд "Пътища" притежава 21.58% от капитала на дружеството, ПФ "Кооператор" има 16.70%, а ПФ "Лозенец - консулт" е с 16.33%. Индивидуалните участници държат останалите 12.39% от капитала. Чрез таен търг ще бъдат продадени 26.4% от капитала.
"Лавена" АД - Шумен.
Основна дейност: производство и търговия с парфюмерийно-козметични продукти и етерични масла (лавандула и копър) в страната и чужбина, кремове, шампоани, лекарства за стоматологията.
Капитал 55.079 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала. Интересът към неговите акции на първата вълна на масовата приватизация бе много голям и всички бяха продадени на първата тръжна сесия. Приватизационен фонд "Калиман" притежава 34% от капитала на дружеството, останалите акции са спечелени от фондовете "България" - 12.50%, "Българо-холандски" - 9.56%, "Български железници" - 4.05%, и индивидуални участници - 6.89%. По касов път - таен търг, ще бъдат приватизирани 26.4% от капитала.
АКБ купи голям пакет от "Винарска къща - Сакар" АД
През миналата седмица "АКБ - компания за инвестиции и сигурност" купи 51% от "Винарска къща - Сакар" АД, Любимец, за 4.3 млн. долара. Купувачите са договорили и бъдещи инвестиции за 5.21 млн. долара. Купеното дружество бе включено в масовата приватизация с 35% от капитала. Още на първата тръжна сесия приватизационен фонд "АКБ Форес - социален" спечели 31.49%, а индивидуалните участници спечелиха на търговете само една акция. Това бе и дружеството с най-висока цена на акциите на тази тръжна сесия - 17.804 инв. лв. Освен тази сделка Министерството на промишлеността сключи още четири през миналата седмица. Гръцката фирма "Делта - млечна промишленост" купи 73% от "Виталакт" АД, Варна, за 1.6 млн. долара. По този начин тя придобива контролния пакет от варненския млекокомбинат, с който работи вече няколко години. Поето е и задължение за инвестиции в размер на 3.360 млн. долара. Другите продадени фирми са "Изгрев" ЕООД - Димитров-град с купувач работническо-мениджърски колектив, обединен във фирма "Изгрев инвест" АД, които обещават инвестиции от 49.340 млн. лв., "Елдом - микс" ЕАД - Провадия, в която купувачът "Елдеу" ще инвестира 416.737 млн. лв. за три години. Последното приватизирано дружество е "Актуална мода - Търновград" ЕАД - Велико Търново, купено от "Брилянт инвест" АД - София, за 645 000 долара и план за инвестиране на 723 млн. лв . Същият купувач придоби преди две години и контролния пакет на пловдивския завод "Брилянт".
"Каучук" АД с печалба от над 180 млн. лв. за миналата година
Румен Соколов
Пазарджишкото дружество "Каучук" има чиста печалба от 186.426 млн. лв. за 1996 г. Тя е получена в резултат на големите приходи от дейността, които за миналата година са 5.367 млрд. лв. Основната дейност на предприятието е производство на каучукови и пластмасови изделия, гумено-текстилни ленти (антиабразивни, трудногорими и топлоустойчиви), гумено-текстилни маркучи за вода, въздух и газове, минерални масла, хранителни течности и бетонови разтвори. Във фирмата се извършва научноизследователска, проектантска и маркетингова дейност, търговия в страната и чужбина.
Капиталът на "Каучук" АД е 942.091 млн. лв. Десет процента от него бяха предложени за раздържавяване чрез масовата приватизация. Интересът към книжата на дружеството обаче не бе много голям и след края на първата вълна са приватизирани само около 4% от капитала. Акции от дружеството са придобили приватизационните фондове "Сила" - 0.26%, и "Асенова крепост" - 0.21%. Индивидуалните участници притежават 3.51% от капитала на дружеството. Чрез преговори с потенциални купувачи през миналата година са продадени 51% от капитала. Купувач е "Компания за управление на активи" ЕООД, а цената е левовата равностойност на 11 300 560 щатски долара. Тогава са договорени и инвестиции от 1 500 000 щатски долара за 5 години.
Накратко
"Латекс" АД - Бяла, има положителен финансов резултат от 24.284 млн. лв. за 1996 г. Това е подобрение на резултата от дейността на дружеството в сравнение с 1995 г., когато е отчетена загуба от 49.614 млн. лв. От началото на тази година резултатите са още по-добри, като за деветмесечието е реализирана чиста печалба от 242.994 млн. лв. Акции на дружеството притежават фондовете "Българо-холандски", "Централен" и "Отечество". Общото събрание на акционерите на дружеството е протекло доста бурно, защото работниците и служителите не са били съгласни със смяната на изпълнителния директор Никифор Трифонов. Те дори са готови за стачни действия.
Националната рейтингова агенция ще продължи да прави класация на акционерни дружества, чиито акции се търгуват или в бъдеще ще се появят на фондовата борса. В същото време тези рейтинги не могат да се публикуват официално, защото според изпълнителния директор на агенцията Огнян Симеонов Законът за статистиката не позволява това. Друг проблем е липсата на достатъчно публични данни за направата на рейтингите. Рейтингът на една компания е крайният резултат от поредица предварителни анализи и представлява кошница от коефициенти, разположени по определена скала.
Creditanstalt-Investmentbank (CAIB) е приключила финансово-надзорната си дейност по продажбата на 56% от капитала на МДК - Пирдоп, на Union Miniere. Цялата сделка е на стойност 300 милиона долара, от които 80 милиона цена и 220 милиона долара инвестиции, които трябва да бъдат направени до 2002 г. В началото на годината банката е била съветник по сделката за продажба на "Соди" - Девня, на Solvay, общата стойност на която е 217 млн. долара. Досега CAIB е помогнала за привличането на повече от 600 млн. долара директни инвестиции в България. С развитието на капиталовия пазар банката смята да разшири дейността си чрез управлението на фондове.
Предприятието за производство на отоплителна техника "Лъч" - Стражица, в скоро време ще увеличи производството си двойно. Според изпълнителния директор на дружеството Цанко Цанев това ще стане с помощта на приватизационните фондове "Доверие" и "Труд и капитал", които притежават общо 58.49% от дружеството. Те са уверили останалите акционери и работниците в предприятието, че ще развиват производството, като първата им цел е увеличаване на производството на радиатори, за което вече има поръчки. Дружеството има минимална печалба за миналата година - 4.459 млн. лв., но през тази година тя ще бъде по-голяма.
На Българска фондова борса бяха регистрирани сделки за 1.772 млрд. лв. Румен Соколов
Оборотът на Българска фондова борса за четири работни дни е 1.772 млрд. лв. Този резултат бе получен от регистрирането на блокови сделки с акции на дружествата от списъка за масова приватизация на пода на борсата. Акциите на дружества се котираха през първата работна седмица на борсата от една година насам. За първата сесия бяха регистрирани книжата на шест дружества, но се търгуваха четири от тях. Първият работен ден приключи със сделки на стойност от 222.353 млн. лв., което бе повече от целия оборот на борсата за миналата година с разликата, че тогава имаше реални оферти купува и продава (естествено не всички), а сега сделките са договорени предварително и само се регистрират на борсата.
Основния проблем пред борсовата търговия остават винкулираните акции на най-големите компании - "Соди", "Нефтохим", "Неохим" и др. За да бъдат регистрирани тези акции за борсова търговия, съгласно правилника на "Българска фондова борса София", те трябва да бъдат свободно прехвърляеми. Което по настоящем не е така, поради абсурдните клаузи в уставите им, приети още по времето на Климент Вучев. И това отлага старта с търговията на тези най-популярни дружества за неопределено време. Някои търговци на ценни книжа вече открито изказват своите притеснения, че под лустрото на подобряващия се инвестиционен климат подобни абсурдни правни пречки за търговията, могат да отдръпнат сериозните външни портфейлни инвеститори.
Най-често разменяните акции през миналата седмица бяха тези на "Плевенски цимент" АД. С книжата на това дружество бяха регистрирани три сделки за общо 1.453 млрд. лв. Общият брой на акциите при трите сделки бе 77 662. Той отговаря съвсем точно на броя на акциите, спечелени от три приватизационни фонда. Дружеството бе включено в списъка за масова приватизация с 50% от капитала и още на първата тръжна сесия всички акции бяха продадени. Обединен български приватизационен фонд "Доверие" спечели 34% от капитала, равняващи се на 58 974 акции. Точно толкова акции влизаха в пакета, изтъргуван на втория ден на борсова търговия, при цена на една акция 18 500 лв. В следващите два дни бяха регистрирани пакети от по 6188 акции на цена 12 435 лв. за акция и 12 500 акции на цена 22 800 лв. Последните два пакета според експертите вероятно са били притежавани от "Армейски" ПФ и НФПФ "Калиман".
Много от участниците на пазара смятат, че фондовете вече са продали притежаваните от тях акции от "Плевенски цимент". Преди около месец и половина австрийската фирма "Кирхдорфер циментови заводи Хофман" прояви интерес към покупката на държавния дял от плевенския завод, за който е открита процедура за приватизация. Според непотвърдени данни представители на австрийската фирма са водили разговори с приватизационните фондове за покупка на техните пакети. Ако се вземат предвид трансферите с акциите на това дружество, които бяха регистрирани в Централния депозитар, може да се каже, че доста от безплатните акции също вече са изкупени.
Най-големият пакет, който бе регистриран на борсата - 80 509 акции, бе с книжа на "Слитекс" АД - Сливен. Цената, с която бяха обявени тези книжа, обаче бе доста ниска - 587 лв., и оборотът от тази сделка не бе голям. Броят на акциите в този пакет отговаря на броя на акции, които бе спечелил приватизационен фонд "България". С доста висока цена - 14 096 лв., бяха регистрирани при първото им появяване на борсата акциите на "Крумица" АД. Последните акции не са от най-често трансферираните, но появата им на първите сесии на фондовата борса е в резултат на желанието за бързо изпълнение на сключени преди това договори за продажба.
Прави впечатление, че в Централния депозитар през миналата седмица са правени трансфери само на инвестиционни посредници, докато трансферите чрез ОББ са оставени за по-късно. Между най-трансферираните, както в първите седмици от началото на работата на депозитара, е "Плевенски цимент", но това се дължи на регистрираните на борсата акции. "Маяк" - с два трансфера, и "Слитекс" със само един, също благодарение на сделките от борсата, минаха напред в класацията за най-много трансферирани акции. Продължава активното прехвърляне на акции от сметките на фондовете в сметките на инвестиционните посредници. Само с акциите на "Нефтохим" досега в депозитара са направени 210 трансфера с 1.738 милиона акции.
Инвестиционните посредници продължиха да качват цените на акциите, които купуват за своя или за чужда сметка. Според експертите това се дължи на търсенето от страна на чужди фирми, които играят на покачването на индекса. В сравнение с края на предходната седмица най-голям скок в цената се забелязва при акциите на ОЦК - Кърджали, където вече някои посредници предлагат над 40 000 лв. за акция. В повишението не отстъпват и "Биовет", и МДК. За първото цените вече са твърдо над 20 000 лв., докато за медодобивния комбинат се дават между 25 000 и 30 500 лв. В края на миналата седмица най-високата оферта купува за това дружество бе 27 000 лв. Макар и по-слабо цената на акциите на Нефтохим също се повиши и вече основните оферти са между 10 000 и 12 000 лв. за акция. Акциите на дружествата от химическата промишленост са едни от най-търсените, същото важи и за акциите на тютюневите заводи.
Охранители на кметството ще пазят общинските имоти
Бодигардове на общината ще охраняват занапред всички имоти на столичното кметство. Това решиха софийските общински съветници на своя сесия във вторник. Столичният градоначалник Стефан Софиянски ще създаде самостоятелна охранителна фирма към кметството. Според замисъла тя трябва да се нарича "Егида" и да бъде акционерно дружество със 100% участие на местната администрация в София. "В началото ще бъдат наети между 200 и 250 души", твърди председателят на Столичния общински съвет Антоан Николов. Те ще бъдат подбирани след обстойни тестове за физическа и психическа годност. Хора с криминално минало няма да могат да работят като общински бодигардове, уверяват от кметството. За шеф на кметската охранителна фирма се спряга името на бившия началник на СДВР Красимир Петров.
В момента общинските обекти се пазят от служители на ведомствената полиция при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), Службата за охранителна дейност (СОД) към СДВР и 17 частни охранителни фирми, сочи докладът на Постоянната комисия по обществения ред и сигурност към Столичния общински съвет. От 1995 г. до днес кметството е било принудено да заделя за целта внушителната за българските реалности сума от 2.5 милиарда лева годишно, или около 1 400 000 долара.
За сметка на високата цена качеството на охранителните услуги е под всякаква критика, алармират общинските съветници. Най-обезпокоителна е ситуацията в неплатежоспособните обекти - училища, детски домове, социални заведения. Там най-често се използва нискоквалифициран и слабо платен персонал. Най-често това са хора на преклонна възраст, които са ниско мотивирани и физически не могат да изпълняват задълженията си на бодигардове.
"Новосъздадената общинска фирма за сигурност трябва да повиши качеството на охранителната дейност в София и да предотврати прахосването на средства за тази цел", твърди Антоан Николов. Първоначалният й капитал ще бъде 400 милиона лева, или 225 хиляди долара. Той трябва да покрие началните разходи за имущество, набиране, лицензиране и обучение на персонала, снабдяване с униформи и оръжие.
ЕС ще проверява дали не пилеем екютата за бедните
Европейската комисия и Сметната палата на ЕС ще могат да спират субсидиите за България по програмата за спешно социално подпомагане и създаване на работни места, ако страната ни не приеме независим одиторски контрол върху изразходването на средствата. Това предвижда меморандумът за разбирателство, който беше подписан между социалния министър Иван Нейков и ръководителя на делегацията на ЕС в София Антъни Кърк в четвъртък. След подписването на документа страната ни ще получи нови 20 милиона ЕКЮ за социално слабите.
Според меморандума социалното министерство няма да превежда повече пари на онези общински центрове за социални грижи и социално-образователни заведения, които не се отчитат за изразходваните средства или фалшифицират данните.
Пешлеевски: Тайните служби са по петите ми
"Имам чувството, че службите за сигурност следят мен и моето семейство", заяви началникът на Главно управление "Строителни войски" ген.-майор Радослав Пешлеевски в петък. Шефът на дюлгерите с пагони се опита да обори нападките на синдиката "Промяна", че усвоява държавно имущество и го прелива в частна фирма. Според версията на Пешлеевски фирмата "Строителство и възстановяване", към която ГУСВ прелива имущество, е 100% държавна и е подчинена на ресорния министър Евгений Бакърджиев. Ставало дума не за 62 обекта, както твърди "Промяна", а за 34. Генералът отрече прехвърлянето да е станало на нереалистични цени.
Генералът отрече и твърденията, че построеният от ГУСВ мост на река Лимпопо не носи печалба. Приходите през 1996 г. били $285 380, $93002 - за тази. Строителни войски притежават концесия за ползването на съоръжението през следващите 20 години.
Германия препоръча да не въвеждаме триинстанционен съд
"Триинстанционният съд, който България смята да въведе, претоварва системата за правораздаване. " Това заяви германският министър на правосъдието Шмид Йорциг в края на дву-дневното си посещение у нас, което завърши миналия петък. Опитът на федералната република до момента сочи, че действащата система за обжалване на съдебните решения е неефективна и излиза твърде скъпо на държавата. Затова властите в Бон разработват програма за реформирането й.
Създаването на триинстанционен съд у нас е записано още в конституцията през 1991 г., но едва сега се обсъждат законопроекти за въвеждането му. Според основния закон на България трябва бъдат създадени апелативни съдилища, които за втори път да разглеждат съдебните искове по същество. Съществуват два варианта за тяхното функциониране - да връщат делата за ново решаване от районните или окръжните съдилища или да излизат с нова присъда. Според действащото законодателство след решението на първата съдебна инстанция делата отиват директно във Върховния касационен съд, който съблюдава еднакво прилагане на законите от всички съдилища и не се занимава със събирането на нови доказателства. "Въпросът с триинстанционния съд в България е сложен, защото съществуването му е записано в конституцията на страната", каза още министър Йорциг.
Военният министър навести българските рейнджъри в Босна
Български сапьори може би ще се включат в разчистването на минните полета в Босна. Това стана ясно след двудневната визита на военния министър Георги Ананиев и холандския му колега Йорис Воорхуве в зоната, където действа българо-холандският умиротворителен контингент в бившата югославска република. Военните части на двете страни в момента действат в близост до босненския град Трубе.
Над 1200 минни полета в Босна ще трябва да бъдат разчистени в периметъра на холандските сили, под чието командване са и нашите войници. Периметърът, който трябва да бъде обезопасен, може да бъде разминиран за около 20 години, твърди майор Ван ден Брук, командир на многонационалната инженерна рота. Деветстотин и четири противопехотни и 173 противотанкови заряда са били разчистени от началото на годината досега.
Българският инженерен взвод е под холандски флаг от 25 юли т.г. В него участват 30 души, които в момента се занимават с изграждане на военнотехнически съоръжения, наблюдателни постове, бункери, както и с ремонта на пострадали от войната цивилни обекти.
Доларът не успя да запази силни позиции спрямо марката
Търговията долар - марка в първия ден от седмицата бе вяла и в границите на 1.7720-1.7765 марки за долар в очакване на данни за икономиките на САЩ и Германия по-късно през седмицата. Вниманието на пазара бе насочено по-скоро към паунда, който в понеделник достигна най-високите си равнища към долара за последните два месеца и половина от 1.6335/45 долара и най-високото за последния месец спрямо марката от 2.8950. В основата на поскъпването на паунда бяха изказванията на британски политици, че страната вероятно ще се въздържи от присъединяване към европейския икономически и валутен съюз при старта му на 1 януари 1999 г., пречка за което е нестабилността на валутата. Относително ниските равнища на лирата през последния месец бяха резултат от заявяваната склонност на правителството да се присъедини към валутния съюз при първата му вълна.
След като във вторник стана известно, че ръстът на паричния агрегат М3 (широките пари) в Германия е нараснал с 5.2 процента през септември спрямо края на 1996 г. при очаквания за нарастване от 5.8 на сто, доларът поскъпна до 1.7893/03 марки - най-високото равнище на американската валута за последните четири седмици. Управителят на Бундесбанк каза, че нарастването на паричната маса отбелязва задоволително забавяне през последните месеци, което накара търговците да мислят, че дори и да се наложи ново повишаване на лихвите в Германия, то няма да е в близкото бъдеще. Дилърите също така смятаха, че е твърде възможно САЩ да изпревария Германия в затягането на паричната политика, особено след мнението на висши американски финансисти, че икономиката се развива добре и ръстът е под относителен контрол, но периодът на ниска инфлация едва ли ще продължи дълго без реакция на Федералния резерв.
В третия ден от седмицата търговията долар - марка бе отново вяла, а доларът загуби известни позиции до около 1.78 марки поради желанието на някои търговци да продават американската валута на достигнатите през предния ден най-високи равнища от 24 септември насам. Вниманието на пазара бе отвлечено в посока търговията с швейцарски франкове поради това, че в началото на деня на пазара се разпространяваха слухове, че е възможно швейцарската централна банка, следвайки по-строга парична политика, да повиши лихвите. Това притисна долара до около 1.4780 франка. В края на търговията той се възстанови до 1.4825 франка, след като главният икономист на Швейцарската национална банка заяви, че ръстът на икономиката е доста слаб и повишаването на лихвите ще се отрази неблагоприятно върху възстановяването.
В четвъртък доларът поевтиня до 1.7670 марки поради резкия спад на индекса Дау Джонс, последвал срива на индекса Hang Seng при задълбочаване на кризата на азиатските пазари. Дау Джонс падна със 186.88 пункта до 7847.77, а Hang Seng с 10.41 процента - до 10 426.30. В основата на кризата в Азия бе оставката на тайландския финансов министър, последвана от масови демонстрации в искане на оставката и на целия кабинет. Пазарът бе притеснен и от вероятността Хонконг да отхвърли американския долар като резервна валута при валутния борд.
В края на търговията през последния ден от седмицата доларът леко се възстанови до 1.7730/40 марки главно поради известното отшумяване на очакванията на пазара за скорошно повишаване на лихвите в Германия след публикуването на данни за спад на цените на вносните стоки в страната с 0.5 процента през септември и спад на цените на дребно в Западна Германия с около 0.1 процента. По-рано през седмицата германски финансисти бяха заявили, че повишаването на лихвите преди няколко седмици е било насочено по-скоро към обуздаване на инфлацията, отколкото пряко към оскъпяване на марката.
Левът остана стабилен към марката, падна спрямо долара при вяла търговия
Междубанковата валутна търговия се характеризираше с относително слаба активност през миналата седмица. През по-голямата част от времето преобладаваше предлагането на валута от банки и клиенти за подобряване на левовата ликвидност. През периода в банковата система влязоха около 22 милиарда лева, докато общият номинал на продадените в понеделник от Министерството на финансите две емисии сконтови съкровищни бонове бе 35 милиарда лева. Търговията се движеше в границите 994.90-995.10 лева за марка, като БНБ бе основният купувач на марки поради това, че при системата на валутния борд централната банка гарантира неограничени покупки и продажби на марки на курсове съответно 995 лева за марка купува и 1000 - продава.
Спрямо долара левът отслабна до 1773-1775 в петък при 1762-1764 в началото на седмицата. Това бе резултат от загубите, които претърпя марката към долара на световните пазари спрямо началото на периода. Най-ниските равнища на лева бяха в четвъртък сутринта, когато курсът долар -марка достигна 1.7890 - рекордно равнище за последните четири седмици. Дилъри очакват през тази седмица търговията лев - марка да бъде спокойна и около равнището 995 поради вероятен превес на предлагането на валута за повишаване на левовата ликвидност. През седмицата фирми ще имат нужда от левове за плащане на заплати поради това, че седмицата е последната за месеца, докато в банковата система се очаква да влязат около 12.4 милиарда лева от падежи и лихвени плащания по ДЦК. Вероятно банките ще решат да вложат ресурс в предлаганите в понеделник сконтови бонове за 25 милиарда лева, за които също ще имат нужда от левове.
Лихвите по депозитите леко падат при спокойна търговия
Лихвите по междубанковите депозити намаляха при балансирана търговия, като търсенето на ресурс от банки беше главно за подобряване на левовата ликвидност след плащанията на данъци, регулирането на минималните задължителни резерви, крайният срок за което беше 15 октомври.
През миналата седмица преобладаваше търсене на депозити със срок до една седмица, като лихвите достигнаха до 1.7-2.0 на сто годишно в средата на седмицата. Депозитите с по-дълъг срок бяха предпочитани от банките за финансиране на изгодния арбитраж долар / марка на международните валутни пазари. Очакванията на дилъри за още по-голямо повишаване на лихвите във вторник и сряда поради предстоящите плащания на тримесечни и едногодишни ДЦК с общ номинал 35 милиарда лева при приходи от лихви и падежи на ДЦК за 22 милиарда лева не се оправдаха поради предпочитанията на клиентите да освобождават ресурс от валутните си позиции. На основата на намалялата доходност на тримесечните книжа БНБ обяви, че понижава годишния основен лихвен процент на 4.87 от 5.12 на сто в сила от понеделник. През седмицата беше продадена и една емисия двегодишни ДЦК с фиксирана доходност до падежа 6.5 на сто годишно и номинал 3.05 милиарда лева.
В края на периода предлагането на левове надвиши търсенето и лихвите се възстановиха на равнищата си от началото на седмицата на 1.3-1.5 процента за депозити със срок един-три дни и 1.7-1.8 на сто за депозити със срок до една седмица.
На вторичния пазар през изминалата седмица бяха извършени крайни продажби на ДЦК за общо 6.334 милиарда лева. Крайните продажби на валутни ЗУНК-ове бяха за 1.68 милиона долара, а на левови ЗУНК-ове за 56 милиона лева. Репо-сделките на вторичния пазар бяха за 33.041 милиарда лева.
През тази седмица дилъри очакват спокойна и балансирана търговия с лек превес на търсенето на ресурс поради плащания на заплати в края на месеца, на две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал 25 милиарда лева, които министерството предлага на аукциони в понеделник. Предстоящите постъпления от падежи и лихвени плащания на ДЦК през периода са в размер на 12.4 милиарда лева. Дилъри смятат, че свободните левове на банките до голяма степен ще покрият търсенето и промяната на лихвите ще бъде незначителна в сравнение с края на текущата седмица.
Азиатската криза притисна и българския дълг
Българските Брейди-облигации започнаха седмицата малко по-скъпи спрямо края на предходния период, след като стана известно, че правителството се е споразумяло с Международния валутен фонд относно проектобюджета за 1998 г. предвиждащ бюджетен дефицит от 2.7 процента и ръст на брутния вътрешен продукт с около 4 процента. Поскъпването на дълговите ни книжа продължи до средата на седмицата и то се дължеше на покачването на цените на американските дългосрочни облигации. Тези мнения отслабиха очакванията на пазара за скорошно затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв.
След като в четвъртък обаче кризата на азиатските пазари достигна апогея си (за момента), българските Брейди-облигации се сринаха между 1.750 и 2.500 цента спрямо равнищата им предния ден. Падането на индекса Hang Seng с 10.41 процента до 10 426.30 доста притесни търговците за вероятен негативен ефект върху дълговите инструменти на икономиките в преход и те предпочетоха да вложат ресурса си в по-сигурни книжа като американските облигации.
Българският дълг, както и книжата на останалите страни в преход възвърнаха известни позиции в самия край на седмицата, следвайки слабото възстановяване на азиатските пазари.
Трайно поевтиняване на златото, заради падане на златното покритие на шведската крона
Цената на златото падна с близо 3 долара, достигайки 324.30 долара за тройунция, при затварянето на борсите в петък след съобщение, че шведски експерти предлагат да отпадане заложеното в конституцията на Швеция изискване националната парична единица да бъде обезпечена със злато. Ако референдум одобри предложението, Шведската национална банка ще може да продаде 1400 тона от благородния метал през 1999 г. за 14 млрд. долара при текущи пазарни цени. Действителната сума ще бъде по-малка поради очаквания низходящ тренд на златото през следващите 18 месеца. Златният резерв на Швеция ще бъде намален до 1190 тона. Тази продажба ще повлече след себе си продажби на други централни банки. От първи ноември златното покритие на швейцарския франк ще бъде редуцирано от 40% на 25%. Полученият в резултат на това излишък ще бъде предложен за продажба.
Расте цената на пшеницата, след като САЩ излязоха на пазара.
Китай обяви, че ще закупи 700 000 тона пшеница от САЩ. Веднага след новината фючърсните цени достигнаха 3.70 долара за бушел, което е повишение с 4 цента. Покупката е резултат от спогодба между Пекин и Вашингтон за намаляване на голямото положително търговско салдо на Китай във взаимните търговски отношения. Според аналитици цената на пшеницата ще продължи да нараства поради очаквани допълнителни покупки от Китай.
Конфликт в Ирак води до спад в цените на суровия петрол.
Цената на петрола се повиши с 30 цента на барел, след като в четвъртък стана ясно, че има голяма вероятност да бъдат наложени нови търговски санкции срещу Ирак. Причината е затрудняването на специалисти от ООН да инспектират военните съоръжения на Ирак. Преди шест години в резултат на инвазията в Кувейт на Багдад бяха наложени санкции, според които продажбите на суров петрол от Ирак бяха ограничени до 2 млрд. долара на всеки шест месеца. Движението на цените през следващата седмица до голяма степен ще се определя от ответната реакция на Багдад.
Колебания в котировките на кафето.
Силни колебания характеризират борсовата търговия с кафе през изминалата седмицата. Масирани продажби в началото на седмицата доведоха до 8.5% спад в цените на кафето. При затварянето на борсата в петък фючърсните цени на кафето се повишиха, което компенсира понижението през първите три дни от седмицата. В петък сделките за доставка през ноември се сключваха при цена 1495 долара за тон, а за доставките през януари - при 1514 долара за тон.
Евтиното накрая излиза по-скъпо
Бисера Станева
Жилищният фонд в България наброява над 3 400 000 жилища, от които 580 000 са на централно отопление. България е уникален случай на най-висок брой на частна собственост на жилищни площи - над 90%. Като общо състоянието на жилищния фонд, което за никого не е тайна, е плачевно. То се дължи както на лошото строителство, така и на липсата на средства от страна на собствениците за обща поддръжка на сградите. Основните проблеми са свързани с постепенното разрушаване на сградите (намаляването на живота им), с високи разходи за енергия (вследствие на ниската изолация), замърсяване на околната среда, вреда за здравето и редица други.
Първо в София, после и в други градове.
Стихийното преместване на хора от селата към градовете и по-специално към София е основната предпоставка за последвалото чудовищно строителство. През 1958 г. е построена първата едропанелна сграда в София, с което се слага началото на този тип строителство у нас. Може би единственото предимство е, че е евтино. През 60-те години започва интензивно изграждане на едропанелни жилища. До 1990 г. техният брой надхвърля 850 000 за страната, а само в столицата те са приблизително 200 000, като в тях живеят над 600 000 души. Панелните кутийки в София са съсредоточени в 14 района (квартала), като патриархът им е "Толстой". Скоро след това модата, споходила столицата, се прехвърля в Бургас и Пловдив, следва Русе. Строяло се е набързо, спазвали са се по-скоро срокове, отколкото изисквания за качество. Полученият ефект е като в приказката за трите прасенца.
Как продължаваме да си "слагаме шапката"
Проблемът с топлоизолацията на съществуващия жилищен фонд не е свързан само с пестенето на енергия, но и с опазването на околната среда. Липсата на контрол позволява и в момента да се строят енергоразхитителни жилища с ниска топлоизолация, които ще се наложи след 10 години да бъдат оздравявани. Това оказва съответното влияние върху потреблението на енергия и се превръща в проблем не само на потребителите, но и на производителите. Най-лесно и евтино е да се изолират жилищните сгради, които са и един от най-големите потребители на енергия след промишлеността. Мислят се различни варианти за финансирането на така наречените проекти за саниране (оздравяване). Оздравяването на една жилищна сграда включва допълнително изолиране на партерен етаж, тавански и външни стени, включително и уплътняване на прозорци, врати и фуги. Стихийното строителство през последните 20-30 години (става въпрос предимно за панелни блокове) е ярък пример за неефективни жилища. При този тип строителство от 20 до 30% от разхода на енергия излиза през стените, загубата през прозорците e над 50%. Поставянето на балатуми и мокети направо върху плочите, двойно слепените прозорци, плоските покриви, всичко това е предпоставка за високо потребление на енергия и ниска ефективност. За сравнение - преди 60-те години подовете са представлявали дюшеме с дебелина до 5 см, слой сгурия и паркет до 2-2.5 см, прозорците са били двойни с разстояние между тях над 10 см. "Уютът" на обитателите на панелни блокове се подсилва от задушевната обстановка, предпоставка за която са тънките като вестник стени, през които не може да се скрие нищо от съседите.
Голяма част от тези "приятни" преживявания могат да бъдат спестени, но за целта са необходими много средства. По-големият проблем е съгласието на всички собственици на жилища в един блок съгласно Закона за собствеността. Трудно е обаче да убедиш някого, че ако сега вложи няколко милиона лева, след 10-15 години ще започне да печели от това. Според изчисления на германски експерти при вложение от 120 марки за топлоизолация на година се спестяват по 8.8 марки от икономия само на енергия.
Българинът предпочита сам да се спасява.
С всякакви подръчни материали се запушват дупки в прозорците, слагат се парцали под вратите, запълват се пукнатини с вестници. От това обаче няма никакъв ефект, когато става дума за изолация на жилищната площ. Най-добрият вариант остава цялостното обновяване на сградата. Разработват се различни програми за финансиране на едно подобно начинание. Но като че най-примамливо изглежда финансирането на такъв проект да стане с надстрояване на вече съществуващия жилищен блок, като апартаментите от надстройката бъдат продадени и с така набраните средства се направи цялостна изолация на сградата. Предимствата на такъв проект са много, но като че основното е, че съществуващият плосък покрив ще бъде заменен със скатен, което спестява непрекъснатите неприятности по ремонта и отводняването на последните етажи.
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Срокове
Бизнесът с цветя гарантира хляб за мнозина
Мара Георгиева
За някои цветята може и да са скъпо удоволствие, но производството им е още по-скъп бизнес, коментират предприемачи. От страна на розите България се превърна в страна, която внася рози. Голяма част от някогашните оранжерии са запустели, разграбени до основи или се ползват за други нужди. Работещите оранжерии разчитат на примитивни съоръжения и едва кърпят сметките си. Инфлацията и скокът на долара в началото на годината скършиха амбициите на много частници, които ентусиазирано се заловиха да възраждат цветопроизводството.
"За 1200 дка плащам 700 долара месечен наем", пресмята Валентин Петков, собственик на "Плантава" ЕООД. Фирмата произвежда цветя от пет години. "През следващите шест месеца сметките ми само за парно например ще бъдат средно по 3 млн. лв. всеки месец. Това са предварителни изчисления. Разходите за ток, заплати и консумативи са отделно. Имам партньори от Холандия. На практика чужденците ме кредитират, като ми отсрочват плащанията. А у нас никой не отпуска заеми за дребния производител."
Сметките за наем и за отопление са около 60% от общите разходи, показва досегашният опит на хората в бранша. Около 25% се отделят за посадъчен материали, около 15% - за работни заплати и осигуровки. Много от частниците не калкулират собствените си усилия и труда на близките си, заети в производството.
Студените месеци са мъртъв сезон за родните производители на рязан цвят. Зимата е стихията за вносните растения. Търговците купуват директно от борсата в Холандия - световен лидер в това производство. Цените там са около четири пъти по-ниски през лятото и се вдигат до 10 пъти пред празника на "Свети Валентин" например. Цветята се доставят с камиони или със самолет. "Средната цена за превоз е 5300 DМ на един ТИР. Килограм цветя, превозени със самолет, струват 2.10 долара", твърди Борислав Виденов, съсобственик на фирма "Виденова", която притежава шест магазина за цветя. Някои предприемачи наемат общ транспорт. Тогава разходите се делят. Родни превозвачи вече са се специализирали в този род услуги и правят отстъпки за по-голям товар. Холандски фирми също изпълняват подобни поръчки, но техният превоз е по-скъп. Търговци внасят цветя и с микробуси. Предимството не е в цената, а в това, че има по-голяма яснота какво точно се товари, твърдят те.
Обикновено фирмите не си позволяват да ангажират цял камион с рязан цвят, защото няма как да го пласират. У нас пазарът е хаотичен и трудно може да се прогнозира. Но все пак се знае, че 8 март, Цветница и Коледа са златното време за продавачите на цветя. Около три ТИР-а са достатъчни, за да задоволят нуждите на цяла България в пикови дни преди празници, изчисляват вносители. Заради пониженото платежоспособно търсене у нас търговците "избиват" с внос от Израел, Мароко, Зимбабве, ЮАР, където цените са по-ниски от тези на холандската борса. Пратките ползват облекчен режим за бързо освобождаване на товарите от митниците. Но на аерогарите няма специални помещения за съхранение, ако полетът е нощен, да речем. Проблемът със съхранението на цветята остава да виси и след като те напуснат аерогарата. Свежите стръкове се обработват по специален начин, третират се с препарати за по-голяма издръжливост, но въпреки това дните им са преброени. Затова мнозина от вносителите на едро са принудени да държат и магазинчета за дребни продажби, за да сведат до минимум брака си. По правило всички разчитат на постоянни платежоспособни клиенти.
Саксиени цветя се доставят главно от Холандия. Превозват се в камиони и се съхраняват в оранжерии. Един ТИР от Холандия пристига за два дни. Всяко растение се радва на отделни грижи, тъй като потребностите му от вода, слънце и препарати са различни. Мнозина внасят разсад и отглеждат свои собствени малки и големи, екзотични и стандартни растения. След това ги предлагат на търговци на едро или за директни покупки. "Този бизнес има своите малки хитрини - коментира Валентин Петков от "Плантава". - Важно е как се реже цветето, как се размножава и т.н. Много от растенията стават по-хубави от тези, които са расли в Холандия. Защото страната ни е по-слънчева."
Отглеждането и търговията с храсти е друг бизнес. Частните разсадници за декоративна растителност се увеличават. Само в района на София те са около десетина. Вечнозелените храсти се купуват за офиси, бензиностанции, заведения. Постоянни клиенти в последните години са и собствениците на еднофамилни жилища, които си поръчват даже отделен проект за озеленяване на градината. Покрай тези нови потребности се разраства и продажбата на специални системи за поливане. Фирмите, които ги предлагат, осигуряват проектирането, доставката и монтажа им. Съоръженията са автоматизирани, с тях може да се програмира продължителността на поливането според конкретните нужди на растенията. Цената им зависи от размера на площите, от сложността на проекта, от екстрите. Американските поливни системи на фирмата "Аси къмпани" например, предназначени за обикновени градински площи, струват средно 500-600 долара/дка. А поливните системи за игрища и стадиони излизат средно по 1800 долара/дка.
Вносителите на луковици и семена предлагат своите продукти за производители (тогава пакетите са по-големи и се придружават от каталози) и за продажби на дребно (всяка опаковка е снабдена с цветна снимка). "Вносът ни падна с 60% през тази година в сравнение с 1993-94 г.", признава Юри Меламед, президент на "М+М трейдинг". Фирмата вече осем години внася посадъчен материал. "Правим всичко възможно да възродим цветопроизводството, но държавата не ни помага. Държавата пречи с нестабилните цени на отоплението и тока, с това, че бави връщането на земята, с липсата на преференции и на възможности за кредитиране. Стигнахме дотам да се молим не за помощ, а за по-малко пречки. Трудно ми е да обясня на моите холандски партньори например какво означава нашата временна импортна такса."
Отглеждането на роден посадъчен материал може да се превърне в доходна индустрия. Страната ни разполага с достатъчно открити площи. Климатичните особености позволяват произведените у нас луковици да изпреварват с една седмица холандските. Западняците подчиняват този бизнес на правилото "златото е в земята". У нас мераклиите за подобна дейност обаче не са много. А те биха могли да осигурят работа за други. Защото след производството идват пакетирането, изработването на снимковия материал за съдържанието на пакетчетата, търговците.
Вносът на тревни смески за игрища, площадки и стадиони главно от Холандия също осигурява хляб на мнозина. Клиентите са обикновено от фирмите "Паркове и градини". Родни разсадници предлагат и собствени "коктейли", в които са смесени няколко вида треви. Предприемачи намериха свободна ниша и в продажбата на сухи цветя, оформени в букети. Новост за пазара са торфените блокчета, които се ползват за директно разсаждане в почвата и пестят време и труд. Цената им се движи от 100 до 178 лв./брой.
Покрай цветарите живнаха производителите и вносителите на саксии, сандъчета, препарати. "Художниците, които предлагат керамични саксии и кашпи, стават все по-малко - коментира Маргарита Мирчева от фирма "Маноло". - Много керамични ателиета бяха закрити, защото работата е трудоемка, изключително ръчна, а цената на материалите расте непрекъснато."
"Нашата фирма пък се радва на подем през последните три години въпреки стагнацията", твърди Ивайло Кирчев, президент на "Пластекс". Дружеството предлага пластмасови саксии и сандъчета, произведени на ишлеме във "Формо-пласт" - Кърджали. Цената на сандъчетата е от 1000 до 3000 лв. Вносните полски сандъчета за цветя на фирма "Миксфльор" се движат от 2800 до 6800 лв. Цената на чешките пластмасови саксии на пловдивската фирма "Сена" започва от 1000 лв. и достига до 4200 лв. Безлихвени кредити или гратисен период за връщането им ползват производителите на цветя в някои западни страни. У нас това е общ проблем на всички производители. "В Холандия производството на растения в дребни саксийки се дотира от държавата. Защото те са изходен продукт и осигуряват работа за производители на саксии, торове, почвени смески, торф и т.н. Така се създава индустрия. А индустрията означава държавна, фирмена и банкова политика", обобщава Валентин Петков от фирма "Плантава".
ПРЕДСтоящо
Британската общност да стане свободна търговска зона
На поредната среща на 54-членната Британска общност редица икономисти предлагат по-голяма мобилност на капитала и свободна търговия като рецепта за нейния просперитет. Това обаче не се споделя от повечето държави членки, които имат редица резерви спрямо глобализацията на икономиката.
Тони Блеър, който е домакин на срещата, се изказа ентусиазирано в подкрепа на свободната търговия и инвестициите. Но редица държавни лидери, които говориха в петък, първия ден от четиридневната среща, изразиха тревогата си, че прекалената отвореност на икономиките им е неблагоприятна за тях, и поискаха правила, които да регулират търговията.
Отново център на внимание бе малайзийският министър-председател Махатир Мохамад, известен с агресивния си стил на поведение и обвиненията срещу "западни спекуланти", които саботират икономиките на страните от региона: "Ние от Югоизточна Азия сме виждали колко архаичен може да бъде един глобализиран свят. Той е несправедлив - ние се борихме дълго време за своята независимост. Сега искат от нас да премахнем границите си - тогава независимостта ще стане безсмислена. " Той заяви още, че Малайзия няма друг избор, освен да приеме глобализацията на икономиката, но иска да има "легитимен код на поведение", което да защитава слабите от по-силните.
На срещата стана въпрос и за санкциите на Съединените щати срещу Куба по т.нар. Хелмс-Бъртън акт. С едно от последните си решения Световната търговска организация заплашва да отмени преференциалния режим, с който се ползват кубинските износители на банани на пазарите в Европейския съюз. Министър-председателят на Антигуа изрази своето безпокойство от решението и също призова за защита на малките държави. В отговор на оплакванията австралийският премиер Джон Хауърд оповести създаването на фонд от 1.5 милиона долара в подкрепа на по-малките държави от Британската общност и за по-бързото им адаптиране към глобализацията на икономиката. След консултации Великобритания също реши да се включи в проекта.
Щатите изстреляха нов сателит
В петък от Кейп Канаверал бе изстреляна ракетата "Атлас 2А", носеща на борда си сателит на американското министерство на отбраната на стойност 160 милиона долара. Той ще има разузнавателни функции и е от голямо значение за военната система на комуникации на САЩ. В него е вграден мрежови транслатор, който да може да се включи в дефанзивната мрежа на Щатите и да покрие значителен периметър от земната повърхност.
Сателитът бе пуснат във временна траектория 27 минути след изстрелването на ракетата. След това от близо 3-тонния космически кораб трябва да се изстреля ракетен мотор, който да се прикрепи към сателита и да го изведе на постоянна орбита на височина около 7000 км от земната повърхност.
Това е 34-ото успешно изстрелване на ракетата "Атлас", която се използва още от 50-те години, тогава в качеството си на интерконтинентална ракета. Засега от американските военновъздушни сили отказват да огласят крайната позиция на сателита, който ще замени своя стара версия отпреди 15 години. Подобни съоръжения се оказаха много полезни и бяха широко използвани от САЩ по време на войната в Залива. Оттогава броят им се е увеличил трикратно, като Вашингтон ги използва за редица от своите бази, включително и за мисията в Босна. Немаловажна тяхна функция е и постоянната връзка с президента, който се поддържа осведомен за развитието на следените обекти.
Бедните семейства с ученици са с най-големи шансове за помощи
Тони Иванова
Социално слабите семейства ще получат безплатно 400 киловатчаса електроенергия месечно (280 дневни и 120 нощни), ако се отопляват с електроенергия, или 0.7 гигакалории месечно (това е отопляема площ от около 45 кв.м) за времето от 1 ноември до 30 април следващата година. Тези от бедните, които имат възможност да се отопляват с твърдо гориво, ще имат право на два тона брикети за сезона безплатно. На всяко семейство ще се признават лимити за отопление, каквото жилището позволява да се използва. Ако апартаментите са топлофицирани, не се получава право на безплатен лимит за отопление с електроенергия и твърдо гориво. Това е регламентирано в правилника за социално подпомагане, който Министерският съвет прие през миналата седмица.
При едни и същи критерии ще се раздават месечните, целевите и еднократните помощи на социално слабите. Право на социално подпомагане за отопление ще имат лица или семейства, чийто доход от предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход плюс стойността на енергийните нормативи (левовата равностойност на 400 кВтч - 280 дневна и 120 нощна). Когато под един покрив живеят две лица или семейства, които поотделно имат право на социално подпомагане, енергийните лимити, които се поемат за сметка на държавата, могат да се удвоят, но не повече.
Размерът на паричната помощ за бедни отново ще зависи от диференцирания минимален доход и ще е разликата между диференцирания минимален доход и доходите на лицата или семействата от предходния месец на месеца, в който се кандидатства за подпомагане. В декларирания доход влизат заплати, обезщетения и помощи, стипендии, детски надбавки, хонорари и доходи от търговска дейност и други реализирани през предходния месец суми.
Диференцираният минимален доход се изчислява, като базисният минимален доход, който се приема от Министерския съвет, се умножи със съответни коефициенти. От май базисният минимален доход е 23 460 лева, но в понеделник се очаква кабинетът да гласува нов размер от 27 000 лева, който да влезе със задна дата от първи октомври. "При определяне размера на коефициентите за различните групи социално слаби приоритет сме дали на семействата с деца ученици", обясниха от социалното министерство. Най-висок коефициент ще получи всяко дете от бедно семейство, което учи - по 1.5 за отоплителния сезон (при паричните помощи коефициентът му е 1.2). Сам пенсионер над 70 години, дете сирак също получават коефициент от 1.2, както и самотен родител с деца до 16 години или, ако учат, до 18 години. За съвместно живеещи съпрузи, както и за двама пенсионери като база за изчисление на диференцирания доход ще се използва коефициент 1.8. Сметки показват, че в групата на социално подпомаганите ще влязат пенсионери, които имат минимални пенсии (28 900 лева от първи октомври) и малко по-високи от минималните пенсии, но под средните (51 023 лева). За получаване на помощи от съвместно живеещи, но без брак ще се взима предвид коефициент от 0.9. Живеещите сами ще имат коефициент единица.
Месечната помощ ще се отпуска на лицата или семействата само ако обитаваното от тях жилище е единствено. За едно лице се признава едностайно жилище, за дву- и тричленно семейство - двустаен апартамент, и т.н. Кандидатите за помощ не бива да имат регистрирана фирма, вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа на обща стойност над 200 000 лева. Месечна помощ ще се отпуска само когато нуждаещият се не притежава недвижима и движима собственост, която може да бъде източник на доход.
Безработните могат да получат месечна парична помощ само ако са регистрирани в бюрата по труда не по-малко от 6 месеца преди подаване на молбата за подпомагане и ако не са отказвали до този момент предлаганата им от бюрата по труда работа. Срокът от 6 месеца не се отнася за навършилите 16 години, които не продължават да учат, за уволнилите се войници, както и за тези, които са приключили работата си по програми за временна заетост или сезонна работа. Останалите без работа ще получат месечните суми за социално подпомагане само ако положат труд към общините до пет дни в месеца. Това изискване не се отнася за хора с намалена трудоспособност, родител с дете до 6 години, както и за тези, които полагат грижи за тежко болни.
Еднократни помощи могат да бъдат отпускани до три пъти в годината при инцидентно възникнали здравни, образователни, битови и други потребности.
По-високи такси ще се плащат за пазарите в София от 1 ноември
От първи ноември столичани ще плащат по-високи местни такси за административните услуги, които ползват от общината, както и за търговска дейност по пазари, тържища, тротоари и други места. "Новите такси са около шест пъти по-високи от сегашните", обясни зам.-кметът по финансите на столична община Венцислав Николов. Промяната е в съответствие с поправките в Тарифата за местните данъци и такси от август. Столичният общински съвет гласува точния размер на онези такси по тарифата, които са зададени в определени граници, и право на всяка община е да определи конкретните им стойности, които ще се събират от гражданите. "София е най-скъпият град в страната и затова повечето от предлаганите размери са на горната граница", обясни финансист No1 на общината.
За издаване на скици, при улични и регулационни промени, при нанасяне на нивелачни коти и хоризонтали за един парцел столичната община ще събира такса в размер на 3000 лева за градовете и 1500 лева за селата. При узаконяване на постройки за сезонно ползване и инвентар, както и на вилни сгради, изградени до 7 април 1987 г. без строителни книжа или в отклонение от тях, ще се събират такси, които зависят от застроената площ на сградите. От ноември за постройки за сезонно ползване до 35 кв.м застроена площ ще са плащат 15 000 лева, до 60 кв.м - 25 000 лева. Когато сградите са от 35 до 60 кв.м и на един етаж, таксата, която ще събира общината, е 25 000 лева, а при повече етажи - 45 000 лева. Най-скъпо - 120 000 лева, ще се плаща за сгради над 60 квадрата застроена площ и на повече от един етаж.
Столичният общински съвет прие и по-високи такси за физическите и юридическите лица, които продават селскостопанска продукция и диворастящи плодове, гъби и др. по пазарите (виж таблицата). За ползване на места за продажба на стоки по време на панаири, събори, празници ще се плащат такси от 300 лв. за 4-а зона до 1000 лв. за първа зона за всеки квадратен метър. За стрелбища, моторни лодки таксата на квадрат ползвана площ на ден е от 50 до 200 лева. При ползване на тротоари, площади и улични платна за търговска дейност, както и за търговия в будки, павилиони, разположени на подобни места, ще се събира такса от 150 до 600 лева на квадрат на ден. Малко по-скъпо ще се плаща, когато тротоарните и уличните пространства се използват за строителни площадки - от 300 до 600 лева за първа зона. При складиране на стоки, вещи по тротоарите ще се дължи такса от 100 лева за 4-а зона до 500 лева за първа зона.
Средната работна заплата за септември е 171 843 лева
Средната работна заплата за страната през септември е 171 843 лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Сумата е с 19 797 лв. повече в сравнение с августовското средно възнаграждение. По 215 399 лв. средно са получили работещите в държавните производствени фирми. Това е с 18.4 пункта повече от август. Увеличението е резултат от раздадени премии в края на тримесечието, отбелязват статистиците.
В бюджетната сфера няма никакви промени. Средната септемврийска работна заплата на лекари, учители, служители е 105 696 лв. - с 231 лв. повече от август. Депутатската заплата, която е равна на три средни работни заплати за последния месец на предходното тримесечие, става 515 529 лв. без добавките.
Пожелаваме късмет на останалите вестници
Ерих Шуман, съсобственик на ВАЦ, пред в."Капитал"
Г-н Шуман, към ВАЦ има много големи критики за това, че са агресивен инвеститор на българския пазар. Как ще ги коментирате?
- Какво означава агресивен? Това е стара националистична представа, която се възпроизвежда под мотото "България за българите". Ако това се реализира, България никога няма да излезе от дъното и никога няма да отиде в Европа. ВАЦ има вестници в Австрия, но никой до този момент не е казал, че това са германски вестници. В Унгария също имаме издания, които се правят от унгарски журналисти и се четат от унгарски читатели. Това е националистична вълна, която не помага на България в чужбина.
Но факт е, че вие имате монополно положение на пазара на печатни медии.
- Никой от двата вестника - "24 часа" и "Труд", не преминава бариерата от 35 процента.
А двата вестника общо?
- Те събират около 60 процента, но в никакъв случай не 70 процента, както се пише.
А може ли да притежавате такъв дял от печата в Германия например?
- Да, разбира се. В Щутгарт например има два вестника, които заемат 100 процента от пазара за региона. Ако не е била компанията, която е купила един от двата вестника, той щеше да спре да излиза. Издания с такъв процент на присъствие на пазара има в Хановер, Бремен и други градове.
Как ще се развие според вас съдебният спор за "Труд"?
- Няма да останем без вестник "Труд". Съдът вече няколко пъти иска формални неща от Комисията за защита за конкуренцията. Явно тя е много несигурна и не може да установи, че има злоупотреба с монополно положение. Преди време установи, напротив, че не сме имали дъмпингови цени. Когато един вестник е монополист на пазара, е безспорно проблем, но при нас двата вестника "24 часа" и "Труд" са в конкуренция.
Докъде стигна изграждането на проекта за регионални издания?
- Още в началото обявихме намеренията си да направим регионални издания в България. В момента проучваме къде са най-добрите възможности за това. Към двата основни вестника "24 часа" и "Труд" ще има различно регионално издание. То ще се прави от редакционните екипи на "24 часа" и "Труд" в съответния град. Другият начин е чрез коопериране със съществуващо регионално издание.
За кои градове става дума?
- За по-големите - Варна, Бургас. Вече имаме наши издания в Пловдив, Русе. Необходимостта от регионални и локални издания е много голяма, защото хората искат да знаят какво става в техния регион. Този модел, който ние искаме да приложим тук, е валиден както за Германия, така и за много западноевропейски страни - Австрия, Швейцария.
Имате ли достатъчно технически възможности? Как ще печатате тези издания?
- При развитието на тези проекти естествено сме обвързани с техническите условия, които трябва да изградим. Сегашните възможности за печат са ограничени и трудно ще правим и регионални издания. Друг фактор, разбира се, е отдалечеността, например до Бургас и Варна разстоянието е доста голямо. Затова в югоизточната част на България ще построим нова печатница.
Имахте ли вече разговори с регионални издатели?
- Не е задължително да се изградят регионални издания с местните вестници, ако те не искат да се кооперират с нас. Ние сами ще ги направим изданията, ако сътрудничеството не се осъществи.
Ако в повечето от големите градове на страната притежавате регионални издания, има опасност да станете монополист на този пазар... - Регионалните и националните вестници са различен пазар.
Има ли ВАЦ интерес към ИПК "Родина"?
- Да. Вече подадохме в Агенцията за приватизация писмо за намеренията ни да участваме в приватизацията на държавната печатница. Ако станем собственици на печатницата, ще печатаме останалите вестници, наши конкуренти. Но това ще бъде на пазарно приемливи цени и вестниците ще трябва да си плащат редовно тази услуга. Сега много от изданията го правят с голямо закъснение. И в Германия наша печатница печата издания на конкуренцията и в това няма нищо лошо. Новата печатница в Югоизточна България и евентуално ИПК "Родина" ще ни дадат възможност да развием регионалните издания.
Каква е сумата, която ще инвестирате?
- Около 100 млн. германски марки общо за всичко - новата печатница, полиграфическия комбинат, който ще бъде приватизиран целият, и ИПК "Родина". За модернизацията на комплекса ще трябват много пари.
Какви са първите стъпки по отношение на полиграфическия комплекс?
- Изпратихме писмо за намерения за участие в приватизацията. В следващите месеци ще се водят конкретни преговори с Агенцията за приватизация.
Ще станете ли най-големият германски инвеститор?
- Мисля, че ще сме най-големият инвеститор изобщо. Макар че на инвестиционния форум разбрах, че има американска фирма, която ще инвестира 500 млн. долара в България. Тази инвестиция правим не защото искаме да станем най-големите, а защото това е част от развитието на нашия бизнес.
Отчитате ли досегашната си дейност в България като успешна?
- Постигнахме успех, защото "Труд" и "24 часа" имат стабилен тираж - общо около 500 000. Това не е малко. В икономически план все още не е ясно кога ще излезем на печалба. Но това в някаква степен е свързано с общото икономическо състояние на страната.
Как оценявате пазара в момента?
- Ние желаем късмет на всички наши колеги. Опитът в други реформиращи се страни показва, че един вестник може да оцелее, когато има постоянен тираж. Когато той е нисък или недостатъчно висок, вестникът рано или късно спира да излиза. В България национален вестник с тираж под 50 000 има несигурно бъдеще.
Накратко
Председателят на Столичния общински съвет Антоан Николов е изпратил писмо до "Нова телевизия", в което е поставил десет въпроса за финансовото здраве на регионалната медиа. Исканата информация е заради гласуваното от общинските съветници преди три месеца предложение на кмета Софиянски за купуване на дялове от акционерното дружество "Нова телевизия" - юридическо лице, което носи името на софийския канал, но не притежава нищо от неговите активи.
Едно от новите предавания на БНТ - "На прицел", от миналата седмица вече се излъчва по "Ефир 2". Причината за промяната е прекалено многото публицистика по "Канал 1" във вторник.
Варненската община също иска да прави регионална телевизия, съобщи миналата седмица говорителят на кметството в крайморския град. За разлика от столичния кмет Софиянски варненци не искат да купуват някой местен тв-канал, а имат проект за стартиране на изцяло нова телевизия. Общинарите имат готовност да предоставят сграда за студиа и редакция, но се притесняват от липсата на достатъчно обучени журналисти, обясни говорителят на варненското кметство Антон Луков.
Водещият на "Панорама" Иван Гарелов и продуцентът на "Плюс - минус" Елена Вълчева бяха обвинени в монопол върху коментарните политически и икономически предавания по държавната телевизия от свои колеги. Това стана на първото заседание на Съвета за развитие и реформа на БНТ - новосформиран орган в националната медиа. Начело на съвета стои главният мениджър на БНТ Иван Попйорданов. В консултативния орган влизат и представители на синдикатите в националната телевизия.
Всеки проект за медиен закон - предпоследен
Алексей Лазаров
Приемането на нов медиен закон се затлачи окончателно миналата седмица. "Проектът на медиен закон, внесен от Стоян Райчевски, ми харесва, но още повече ми харесва проектът, който ще внесе правителството", обяви миналата седмица Иван Костов. С това вариантите за законово уреждане на медиите стават четири. Проектът на Министерския съвет тепърва ще започне да се подготвя, което отмества евентуалното му приемане надалеч във времето.
Твърдото обещание на управляващите беше, че нов закон за медиите ще има до края на годината. Председателят на комисията по културата и медиите, който внесе, както се оказа, предпоследния проект, дори заяви официално преди две седмици, че има амбицията нов медиен закон да има още преди началото на декември.
Миналата седмица трябваше да започне обсъждането на внесените в деловодството на парламента проекти. Без каквито и да е аргументи обаче Стоян Райчевски отмени заседанието на парламентарната комисия и отиде да открива изложба.
Поредното отлагане на поредния старт на приемането на медиен закон потвърди отдавнашното предположение, че над него виси някакво мистично тежко проклятие. Още депутатите във Великото народно събрание имаха благородното намерение да регламентират със закон дейността на БНТ и БНР. Вместо това те приеха Временен статут, който регулира работата на двете електронни медии и БТА. Тогава се предвиждаше неговото действие да се прекрати след законовото регламентиране на дейността на БНТ и БНР. Близо шест години по-късно беше приет първият закон за радиото и телевизията - "Гордостта на Клара". Началото на неговото обсъждане приличаше доста на това, което се случва в момента - тогава имаше три конкурентни проекта. За да няма разсърдени, и трите предложени бяха внесени в пленарната зала на парламента и бяха приети на първо четене. Задачата на медийната комисия тогава беше под вещото ръководство на Клара Маринова да компилира един вариант от гласуваните три. Резултатът е известен: след намесата на Конституционния съд - полумъртъв закон.
Всъщност основният проблем може би идва оттам, че вече седем години никой от управляващите не казва ясно, аз искам БНТ, БНР и медиите въобще да бъдат такива и такива. След което да възложи на някой юрист да облече в подходяща форма неговото виждане. Вместо да се обсъжда философията (доколкото е имало такава) на отделните законопроекти, седем години се водят безсмислени дебати, които се свеждат в общи линии до това "моят" или "твоят" проект да бъде приет. Седем години депутатите разсъждават предимно върху това какви не трябва да са БНТ, БНР и останалите електронни медии, без някой от тях да каже какви трябва да са те. Дори и този дебат се изчерпваше със заключението, че радиото и телевизията не трябва да са такива, каквито са сега. Наистина влязоха в обращение няколко нови думи, като например обществена телевизия, но под това повечето депутати едва ли разбират нещо по-конкретно от "едно такова независимо и хубаво".
Така че липсата на закон за радиото и телевизията е съвсем логична - не можеш просто да искаш да отидеш някъде, без да знаеш точно къде.
Сегашните управляващи, от които зависи съдбата на медийния закон, а оттам и на българските медии, са на път да повторят грешките на предшествениците си. От действията на повечето от тях и сега не личи те да са подплатени с някакъв здрав смисъл. Те знаят, че трябва да има нов медиен закон (защото старият е лош - правили са го комунистите), и понеже темата е гореща, трябва да се привърши бързо и безконфликтно.
И въртележката се завърта отново - "Свободно слово" прави закон, внася го, той първо се харесва, после не; БНТ прави закон, внася го, първо се харесва, после не.
Сега медиен закон подготвя правителството... Каквато брадата, такъв и бръсначът
Имам един приятел, който задава на бъдещите си партньори следния въпрос: "Колко пари накуп си виждал най-много?"
Ще ми се да го задам на г-н Алексей Лазаров по повод последните му рекламни разсъждения на страниците на в."Капитал": за "триото Хачо Бояджиев, Огнян Димов и Красимир Гергов", дето "източили телевизията, въвели рекламния монопол, не допускали рекламни агенции и с унгарските си примери плашели тв-ръководствата".
Алексей,
1. "Източването на телевизията" съвпадна с периода на най-големите дълготрайни инвестиции, правени в БНТ за последните двадесет години. Техниката (3-о и 4-о студио, креативен център - Silicon Graphics, трикамерни подвижни телевизионни станции, телефонна централа Alkatel, монтажни апаратни, включително и за телевизионните центрове във Варна, Русе и Благоевград), автомобилите и строително-ремонтните работи от онова време останаха в БНТ, колкото и некомпетентни ръководители след това да се пробваха да ги унищожат.
Алексей,
2. Стана банална дискусията за монопола, но нека и тук да Ви задам един-два въпроса.
Кое разпореждане на генералния директор забрани на друга фирма освен "Крес" да внесе 100% авансово няколко милиона долара?
Защо Вие, Алексей, не дойдохте тогава да ги внесете?
By the way, Вие къде бяхте тогава?
"Монополистът" "Крес" нямаше изключителни права върху рекламното време и всяка фирма можеше да дойде директно в телевизията (за справка - БНБ).
Да, "Крес" ползваше най-големи отстъпки, но всеки друг, предплатил такава сума, също можеше да ги получи.
БНТ обяви конкурс за продажба на рекламен пакет.
Конкурсът се състоя, но консорциумът се разпадна.
След като не се яви друг юнак-кандидат, с какво беше виновен "Крес"?
Или от солидарност с безпомощните си събратя трябваше да се откаже, само и само да не го пишат по вестниците.
Е, както виждате, нещата са по-прости, Алексей...
И ако все пак сте го направили, било ли е свързано с усвояването им с институция, известна с конюнктурната си подвластност?
Опитайте се да си представите, че машината БНТ може всеки момент да откаже и Вие веднага трябва да направите нещо.
Или едно по-лесно упражнение: прекарайте една нощ с мисълта, че сте предплатили няколко милиона долара и че утре генералният директор може да се откаже от подписа си.
И да го осъдите. Но да внесете в съда размера на иска. И да спечелите делото... След десетина години.
4. Що се отнася до "плашенето" с чуждите агенции, ще Ви кажа - то си е за страх. Ето пример: В Унгария една чуждестранна агенция държи изключителните рекламни права и диктува програмната политика на телевизията там.
Защото, ако се източват пари от държавата, то едно от кранчетата е именно там.
Колко инвестиции направиха тези агенции за последните пет години в България?
А знаете ли колко пари спечелиха?
И къде отидоха тези пари?
Източиха ги, Алексей, източиха ги, моето момче... Говорите за монопол, а какво бихте казали за монопола на чуждите рекламни агенции върху големите международни клиенти?
Колко български рекламни агенции имат достъп до големите клиенти?
Лишаването от възможността за подобно състезание не е ли вид "дискриминация"?
"Затварянето на границите" пред българските рекламни агенции не е ли вид елитаризъм или по-скоро възпроизводство на "тяхната" система?
Аз наричам това, Алексей, "скрит монополизъм".
Да проследим следната схема:
Аз съм чужда рекламна агенция и "по право" имам двама международни клиенти с по един милион долара бюджет.
Вие сте българска рекламна агенция и сте си "хванали" (с цената на всичките Ви медийни отстъпки) двама български клиенти с по двеста хиляди долара бюджет.
Аз отивам в медиите и искам отстъпка за общ обем два милиона долара.
Вие отивате в медиите и искате отстъпка за общ обем четиристотин хиляди долара.
Познайте от три пъти кой ще получи по-добрите условия.
По-нататък Вие нямате право да атакувате моите клиенти. На тях им е разпоредено да работят с мен.
Аз имам право да атакувам Вашите клиенти. На мен ми е разпоредено точно така да постъпвам.
