Международният валутен резерв на БНБ (активите на управление "Емисионно" на централната банка) достигна 3.976 млрд. марки към 17 октомври. Седмица по-рано резервът беше 3.947 млрд. марки.
До една година всички ООД трябва да наберат 5 млн. лева
Парламентът разреши облекчен режим за регистрация на работническо-мениджърските дружества
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
За регистрация на дружество с ограничената отговорност (ООД) ще са необходими пет млн. лева, за акционерни дружества, учредявани без подписка - 50 млн. лв., и за акционерни дружества с подписка - 100 млн. лева. Това предвиждат промените в Търговския закон, приети от парламента през миналата седмица. Досега необходимият капитал за съдебна регистрация на ООД бе 50 000 лв. Минималният дял на всеки съдружник бе 500 лв., а според поправките се повишава на 10 000 лв. Досегашният минимум за АД-учредяване без подписка бе 1 млн. лева, а с подписка - 5 млн. лева.
До една година от влизането на новите разпоредби в сила всички ООД и АД, които са в заварено положение и имат по-нисък капитал, ще трябва да го повишат до изискуемия минимум и да поискат вписването му в търговския регистър. В противен случай по искане на прокуратурата дружествата, невнесли капитала си, ще бъдат прекратени.
Депутатите предвидиха облекчения за ООД и АД, регистрирани с единствена цел участие в работническо-мениджърската приватизация. За ООД с тази цел се изисква капитал от 500 хил. лв.; за АД с подписка са необходими 10 млн. лв., а без подписка - 5 млн. лв. С този ход парламентът цели създаването на по-добри условия и стимулирането на приватизацията, която дава възможност на колектива да стане собственик на част от предприятието, в което работи.
Остава открит въпросът дали преоценката на активите към 31 декември 1998 г. ще може да се отрази като повишение на собствения капитал на дружествата, регистрирани вече по Търговския закон.
Проектобюджет'98 - първата стъпка към неинфлационен растеж на икономиката
Бюджетът е основният елемент на всяка стабилизационна програма. Идеята е, че бюджетният дефицит е основният източник на инфлация в икономиката и намаляването на инфлацията и инфлационните очаквания се свежда до елиминиране на дефицита. По тази причина МВФ е много чувствителен към бюджета и всеки по-голям разход е предмет на дискусия.
След трудни преговори правителството и МВФ се споразумяха за проект за бюджет за 1998 г. (виж таблицата).
Има две съществени разлики между проекта за бюджет за 1998 г. и бюджетите през предишните три години. Първо, разходите за лихви по обслужването на държавния дълг са спаднали до 28% от всички разходи за разлика от 60% през 1996 г. Второ, първичният излишък е спаднал до два процента от БВП от 6-7% преди. Това означава, че бюджетът ще харчи повече пари за здравеопазване, пенсии, заплати и др. подобни и по-малко за лихви.
Намаляването на лихвените плащания и увеличаването на нелихвените разходи са хубави неща, но пораждат въпроси у неизкушения в тайните на фиска читател:
Защо реалната лихва е отрицателна? Кой ще инвестира в държавен дълг при отрицателна реална лихва от 6% годишно?
Кой е източникът на инфлация през 1998 г.? Има поне две съществени възражения срещу инфлацията от 16% в края на годината. Първо, БНБ ще печата пари само срещу увеличаване на валутния резерв, а не срещу вътрешни активи. Второ, реалният растеж е по-висок от бюджетния дефицит и няма фискална необходимост от инфлация.
Необходимо условие за доверие в икономическата политика на правителството са вътрешна съгласуваност на макроикономическата рамка и солидни допускания. В противен случай рамката се превръща в куп числа без особена стойност.
Постигането на реален растеж е необходимо условие за успех на валутния борд. Ако преди дефицитите в икономиката се финансираха с печатане на пари, след въвеждане на валутния съвет източници на финансиране на дефицитите са местните и чуждестранните спестявания и реалният растеж. Ако икономиката не може да привлече външни и вътрешни спестявания или да генерира необходимите ресурси, доверието в политиката на правителството ще спадне и валутният съвет ще бъде поставен на изпитание. Ниската степен на икономическа активност след въвеждането на валутния борд показа, че стабилизирането на икономиката не е достатъчно условие за растеж. Има и други фактори на растежа. Тънкият кредит за неправителствения сектор показва, че банките оценяват риска в икономиката все още като много висок. Това, което увеличава риска сега, е неясната структура на собствеността. В много търговски дружества новите собственици в лицето на приватизационните фондове не могат ефективно да управляват, въпреки че притежават повече от 50% от капитала. Липсата на модерни ликвидационни процедури е вторият съществен източник на риск. Не е толкова страшно, ако търговското дружество фалира. Ефектът върху икономиката ще бъде много по-неблагоприятен, ако дружеството продължава да работи и да трупа дефицити.
Едно от най-интересните прозрения на икономическата теория е съществуването на две равновесни състояния на икономиката при един и същ бюджетен дефицит: високоинфлационно и нискоинфлационно равновесие. Намаляването на бюджетния дефицит не е достатъчно само по себе си да премести икономиката от високоинфлационно в нискоинфлационно равновесие. Валутният борд, който адресира преди всичко монетарната обвивка на икономиката, е само един от елементите на стабилизационната програма. Останалите елементи на стабилизационната програма трябва да създадат условия за траен неинфлационен растеж. Правителството има още много работа по изясняване на структурата на собствеността и по въвеждане на модерни ликвидационни процедури, които да намалят риска в икономиката и да мобилизират местните спестявания в инвестиции.
Застрахователните дружества продължават да се обединяват
Мира АТАНАСОВА
На общо събрание акционерите на застрахователно дружество "Бул инс" взеха решение за вливане на дружеството в Българска презастрахователна компания (БПК). Стъпката беше предприета с единодушното съгласие на акционерите, представляващи 77.48% от дружеството. На 15 август се проведе последното общо събрание на "Бул инс", на което бе решено да се вдигне капиталът на три млрд. лв. Реално обаче той не се внесе от акционерите, а в момента след вливането на двете дружества това задължение отпада. В същия ден, когато се събра директорският борд на "Бул инс", на общо акционерно събрание на БПК се прие предложението за вливането, като наименованието на новото дружество ще бъде "Българска застрахователна и презастрахователна компания - Бул инс" ("БЗПК - Бул инс") с основен капитал в размер на четири млрд. лв. Избран е нов съвет на директорите на обединената компания, в който влизат Румен Янчев (от Булстрад, който става основен акционер в "БЗПК - Бул инс"), Иван Василев (от БПК), Павлин Неделчев, Васил Божков и Димитър Симеонов от "Бул инс". След провеждането на първото заседание на директорския борд ще се реши от кого да се представлява новото дружество и съответното му вписване в търговския регистър.
Преди близо две години БПК беше създадена около застрахователните компании Булстрад и МИК, като с малки пакети участваха и други дружества. След вливането на МИК, което стана в началото на тази година, ЗАД "Булстрад" държеше близо 49% от капитала на БПК. На последвалото общо събрание БПК реши да вдигне капитала си, с което съответно акционерите трябваше да увеличат и дяловото си участие. Някои от тях обаче отказаха да го направят и техният дял се прехвърли на основните акционери. Така Булстрад стигна само до 38-процентно участие в капитала на БПК (съответно и в новата компания) и разликата се пое от "Бул инс", който беше с близо 34%. В момента това дялово участие в "БЗПК - Бул инс" се прехвърля на сегашните 32 акционера на "Бул Инс". В новата компания значителна част от капитала държи и застрахователно дружество "Български имоти" - 22%. Останалата част е разпръсната между застрахователни дружества, като някои от тях са "Ви Веста", "7М", "Тракия инс", "Титан".
Друга важна консолидация на застрахователния пазар ще се осъществи със сливането на застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Енергия" и "Миньорско застрахователно дружество". На проведеното миналата седмица общо събрание на "Енергия" се взе решение за предстоящото сливане, както и за увеличаване на капитала на 420 млн. лв. Двата акционера на дружеството са ЗПАД "България" и Националната електрическа компания, които са с 50 на 50 дялово участие. Представителите на НЕК в ЗПАД "Енергия" бяха заменени след извършената промяна в ръководните органи на електрическата компания. В момента капиталът на "Миньорско застрахователно дружество" е 200 млн. лв., като той ще бъде увеличен на насроченото общо събрание след една седмица. След сливането на двете дружества общият капитал няма да може да достигне изискуемия минимум според закона, което означава, че новата компания ще насрочи поне още едно общо събрание. "Най-вероятно то ще се проведе след Нова година, което от своя страна ще доведе до подаване на документите за лиценз в последния момент", каза представител от "Енергия". На предстоящото акционерно събрание на миньорското дружество се предвижда отделяне на ново търговско дружество от застрахователното. С 50-процентно дялово участие в ЗПАД "Енергия" и "Миньорско застрахователно дружество" е холдингът "България", където доскоро влизаха още и ЗПАД "България", "България живот", ЗАД "Ферострад", ЗК "Тур инс" и ЗАД "Гора" (в последните две холдингът придоби участието на бившата банка "Моллов", когато тя беше поставена под особен надзор). След проведени общи събрания на дружествата в ЗПАД "България" се вляха "Феро-страд", "Тур инс" и "Гора".
България ще поиска 300 млн. долара от европазара
Еврооблигации на стойност до 300 млн. долара ще емитира България на европейските пазари най-вероятно през април следващата година. Миналата седмица финансовият министър Муравей Радев подписа писмо, с което възложи на "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч" да бъдат консултанти на България по осъвременяването на кредитния й рейтинг и по емитирането на облигации на европейските дългови пазари.
Първоначалните намерения на двете инвестиционни банки са били България да емитира облигации за 500 млн. долара. Вероятно това е предизвикано от уговорката, че ще платим по 75 цента на всеки сто долара номинал от продадените книжа. Първоначалните намерения на българското правителство са за продажба на около 150-200 млн. долара. Още повече че Международният валутен фонд е одобрил 200 млн. долара приходи от продажба на облигациите и едва ли ще погледне благосклонно на по-голямо увеличаване на дълга.
Работата по емисията ще върви паралелно с осъвременяването на кредитния рейтинг на България. При всички положения той трябва да е готов преди пускането на емисията. За изготвянето му консултантите ще влязат в контакт с трите най-известни рейтингови агенции - ИБКА, "Мудис" и "Стандарт енд Пуурс". При преговорите консултантите от "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч" заявили, че България може да разчита на Б1 по системата на "Мудис". През есента на 1996 г. "Мудис" дадоха на България рейтинг Б3, което беше намек за сериозен риск от мораториум по обслужването на дълга. Компанията използваше данни, достъпни през юли 1996 г. Книжата ще са в долари, петгодишни. Очаква се да бъдат пласирани така, че доходът по тях да надхвърля дохода по американските съкровищни облигации (със същия срок) с около 300 базисни пункта. Ако до една година след осъвременяването на рейтинга България не емитира облигациите, тя ще плати на консултантите 50 000 долара въпреки техните първоначални настоявания за 200 000 долара. Отделно от тези пари и от предвидените 0.75% от номинала, които ще бъдат платени от постъпленията от реализация на книжата, ще платим разходи на консултантите до 240 000 долара. Тук пазарлъците започнаха от 500 000 долара, после паднаха на 300 000 долара. Тези пари ще се използват за покриване на пътните и командировъчните разходи, предварителните канцеларски и рекламни разходи, разходите по листването на книжата, разходи за двуседмично представяне на емисията с участието на трима представители на българското правителство. Представянето ще стане в Европа, Азия и САЩ. Парите ще отидат и за юридическите консултации в България, за намирането на фискален агент и регистратор.
Облигациите ще бъдат листвани на Люксембургската фондова борса, но ще могат да се търгуват и на американските дългови пазари.
Най-вероятната дата за пускане на емисията е април 1998 г., въпреки че бюджетът ефективно ще има нужда от постъпленията по-рано през годината. По-добре е обаче да се изчакат резултатите от цялата 1997 г., за да може България да получи по-благоприятен рейтинг и оттам по-благоприятни условия за пласмента на емисията.
Курсовите разлики на банките няма да се облагат с данък
Германската марка няма да се взема предвид при отчитането на валутните позиции
Курсовите разлики от текущата дейност на банките за тази година вероятно няма да се облагат с данък върху печалбата. "БНБ подготвя предложение в тази посока, за да не изпаднат в ликвидна криза", заяви Емилия Миланова, подуправител на БНБ и шеф на управление "Банков надзор", на проведения през миналата седмица Български инвестиционен форум. В резултат на значителното повишение на курса на долара спрямо лева в началато на годината банките формираха кухи печалби от валутните си активи и по сега действащото законодателство би трябвало да платят върху тях данък печалба.
Предвижда се да се въведат промени в закона за данък печалба и/или в Закона за счетоводството, което трябва да стане до края на 1997 г. Централната банка излезе със становище, че ще подкрепи искането на банкерите активи и пасиви в германски марки да не се вземат предвид при отчитането на валутни позиции на банките.
Проблемът с данъчното облагане на курсовите разлики все още не е окончателно решен, въпреки че правителството и МВФ като цяло се договориха за данъчната реформа. Въпросът всъщност има две страни - курсовите разлики от текущата дейност на банките през 1997 г. и курсовите разлики, които са възникнали (или биха възникнали) от валутата, с която чуждестранен купувач е платил, за да придобие акции от българска банка. Окончателна дума по тези въпроси ще има Народното събрание при приемането на новите данъчни закони.
Държавна спестовна каса ще приема валутни депозити, за които също ще има държавна гаранция. Подготвя се закон за ДСК, според който касата ще стане обикновена търговска банка на населението и ще приведе дейността си в съответствие с настоящия Закон за банките, каза шефката на "Банков надзор".
От началото на ноември започва подготовката по приватизацията на най-голямата държавна банка Булбанк, каза изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев. Прогнозите са към началото на октомври 1998 г. да бъде продадена и последната държавна кредитна институция. Според изготвената програма за приватизацията на Булбанк малка част от акциите на банката ще се предложи на нейните служители, а друга ще бъде пусната на борсите, като се обсъжда вероятността да се излезе и на Лондонската борса.
Подуправителят на БНБ Валентин Цветанов пък заяви, че централната банка ще предложи да отпадне официалното анонсиране на основен лихвен процент.
Българска пощенска банка се готви за приватизация
Мадлена Далкалъчева
На общо събрание на Българска пощенска банка в началото на миналата седмица беше сменен изпълнителният директор Йордан Тренков. Той е инженер и няма необходимия образователен ценз, изискван от новия Закон за банките, който допуска само икономисти и юристи да управляват финансовите институции. На мястото му като изпълнителен директор беше избрана Рени Петкова.
Според същия този закон в съвета на директорите не могат да влизат юридически лица и затова в управлението на банката влизат представители на сегашните акционери: Петър Жотев - изпълнителен директор на БКК, В. Кръстев - генерален директор на Български пощи, Ц. Илчева - главен директор на управление "Финанси" в БТК, и Христо Друмев - генерален директор на НДК. На общото събрание бе приета и промяна в устава, според която се премахва винкулираността на акциите на банката, т.е. акционерите вече могат да продават своите дялове във финансовата институция не само на досегашни акционери, но и на други лица. Всички тези промени са предприети с идеята с нищо да не се затруднява предстоящата приватизация на Пощенска банка. БКК предложи за приватизация дял от капитала на БПБ в размер на 78.23% - целия пакет акции, притежание на консолидационната компания. Според източник от банката договори за конфиденциалност засега са подписали японската банка "Номура секюритис", Националната банка на Гърция и Европейската банка за възстановяване и развитие, която проявява интерес към част от предложения за приватизация дял в размер на около 35% и би желала да участва в раздържавяването на банката заедно с други чуждестранни инвеститори. "Номура" и Гръцката национална банка вече са приключили своя одит в Пощенска банка. В момента в банката няма друг одитор, представител на заинтересована от приватизацията чуждестранна банка. Общо осемнадесет фирми са проявили интерес към обявения за продажба дял от БПБ. На всички тях е изпратена необходимата предварителна информация. Пред "Капитал" представител на Пощенска заяви, че информацията за подписан договор за конфиденциалност с английската компания "Лига инвестмънт" е невярна и засега е само една от страните, проявили интерес към приватизацията на БПБ. Според отчета на ръководството, направен на общото събрание, банката е в отлично финансово състояние. Обявената за деветмесечието брутна печалба е в размер на 21 млрд. лв. Пощенска банка е изключително атрактивна финансова институция и с много добре развитата си клонова мрежа в страната. Тези данни потвърждават мнението на голяма част от банковите експерти, че Пощенска ще бъде най-лесно и най-скъпо продадената българска банка.
БНБ за втори път отне лиценза на ПЧБ
Централната банка пак отне лиценза на Първа частна банка. Бившата най-голяма частна банка беше с отнет лиценз, но това бе сторено по реда на стария закон за банките. Тъй като вече година и половина делата за обявяване на ПЧБ в несъстоятелност се проточват, БНБ явно е решила да затвори веднъж завинаги частната банка, възползвайки се от процедурите на новия Закон за банките. Според него, ако бъде отнет лицензът на финансова институция, в нея се назначават квестори, отстранява се ръководството и тази процедура не може да бъде обжалвана. Българската народна банка е длъжна да поиска от съда да обяви веднага в несъстоятелност банката и той го прави в десетдневен срок от насрочване на делото. Според осведомени източници БНБ е взела решение за отнемането на лиценза още по миналия петък, а в началото на миналата седмица е внесла искане до СГС за обявяване в несъстоятелност. С решението настоящото ръководство на банката (бившите квестори, назначени пак от БНБ) е отстранено, а квесторите в банката, които в момент нямат много права, са назначени с пълни правомощия в управлението й. Съдът вече веднъж каза, че ПЧБ не е несъстоятелна, но БНБ го обжалва пред Върховния съд, който върна делото за доразглеждане в Софийски градски съд.
Тази поредна стъпка на централната банка може би най-накрая ще успее да излезе от оплетения цикъл със сложните съдебни дела на ПЧБ. Изглежда, в БНБ са се отказали да чакат купувач за затворената институция. Въпреки многобройните срещи с лондонския офис на Banque nationale de Paris до споразумение за продажба не се стигна и чуждите банкери вече нямат интерес.
Пред "Капитал" юрист от Първа частна банка заяви, че актът по отнемане на лиценза на ПЧБ е нищожен. "Не може да бъде извършен един и същи акт два пъти. Все едно да ти вземат шофьорската книжка за един ден два пъти - втория път ти така или иначе вече я нямаш. Какво ще ти вземат?"
Според шефа на управление "Правно" в БНБ Димитър Ананиев не става въпрос за повторно отнемане на лиценза на Първа частна банка, а само за внасяне на допълнителни основания към първото искане за обявяване несъстоятелност на ПЧБ.
Според новия Закон за банките висящите съдебни производства, образувани по искане на БНБ, се довършват по този закон. Пак според този закон централната банка задължително отнема лиценза, ако банката не плаща седем дни или общата стойност на задълженията надвишава стойността на активите.
Бил Клинтън обяви политика на сътрудничество с Китай
В интервю за "Гласът на Америка", изцяло посветено на Китай и политиката на Вашингтон спрямо азиатския гигант, Клинтън деликатно се въздържа от критики на репресивния режим в Пекин по отношение на човешките права. Причината е желанието на американския президент предстоящата среща на най-високо равнище в края на този месец да премине гладко и да завърши с постигане на съгласие по търговски контракти на стойност милиарди долари. Посещението на лидера на Китайската комунистическа партия и президент на Китай Цзян Цзъмин ще бъде първата визита на китайски лидер във Вашингтон от 1979 г. Въпреки острата критика, отправяна в последно време към Клинтън за недостатъчно твърдата му позиция спрямо проблема с човешките права в Китай, в изявлението си президентът на САЩ даде ясно да се разбере, че няма да повдига темата публично. "Изолацията на Китай крие потенциални опасности и с нищо няма да допринесе за развитието на икономическите връзки между двете страни. Затоплянето на двустранните взаимоотношения не означава, че си затваряме очите пред злоупотребата с човешките и религиозните права в Китай. Това противоречи на всички наши принципи. Не трябва обаче да бъдем прекалено строги съдници, защото и ние не сме перфектни в социалната сфера. Нивото на престъпността у нас е все още твърде високо. Децата ни умират от огнестрелни оръжия и наркотици. Можем и трябва да се учим от други нации в това отношение", заяви Клинтън в интервюто. Безусловно подкрепена бе и политиката на Пекин спрямо Тайван. Според Клинтън бъдещето на Тайван трябва да бъде решено от китайския народ чрез референдум.
Изправена пред търговски дефицит от 40 млрд. долара, администрацията на Клинтън настоява Китай да направи драстични стъпки към отваряне на пазарите си, ако иска да получи членство в Световната търговска организация (СТО). С приемането си за член на СТО Китай практически получава гарантиран достъп до световните пазари. Мултимилиардна сделка се очаква да бъде покупката на 30 самолета "Боинг" от Китай.
САЩ и Китай постигнаха значителен прогрес по отношение отпадането на бариерите пред чужди финансово-информационни компании като Reuters Holdings и Dow Jones and Co да оперират на китайския пазар. Миналата седмица от Пекин увериха администрацията на Клинтън, че Китай спира доставките на балистични ракети за Иран. Клинтън потвърди, че проблемът със снабдяването с оръжия остава, въпреки че Китай спазва договореността да не подпомага разработването на ядрени оръжия от други страни. Американците са оптимисти по въпроса за прекратяването на ядрената помощ, която Китай оказва на Техеран, което е условие на Пекин да му бъде позволено да закупува ядрени реактори от САЩ. В момента съществува забрана за продажба на ядрени технологии на Китай от американски компании като Westinghouse, General Electric и ABB Combustion Engineering Nuclear Systems. Ако ограничението отпадне, до 2010 ще бъдат реализирани сделки за 15 млрд. долара.
Трябва да продължим
Жак Делор, президент на Европейската общност от 1985 до 1994 г. Европейският валутен съюз ще стане реалност на обявената дата - 1 януари 1999 г. Разбира се, аз съм наясно с продължаващите спорове около въпроса, както и не подценявам неразрешените още проблеми. Но аз гледам на въвеждането на единна валута като на събитие, което ще постави венец на едно десетилетие усилия, които положихме, за да примирим икономическите и политическите си различия.
Както навсякъде, така и тук политиката е главният двигател на евростроителството. С падането на Берлинската страна и колапса на комунистическото управление Европа трябваше да се подготви за новите реалности и да включи в своите структури страните от Източна и Централна Европа. За тази цел Европа първо трябваше да направи реформи в своите организации, за да повиши ефективността си. Проектът за Европейския икономически и валутен съюз трябва да заздрави Европа, защото така или иначе емитирането на парични знаци е един от главните елементи на сувереността. Стъпка по стъпка, след като държавите започнаха да преодоляват първоначалните си колебания, те достигнаха до етап, когато вече постигнатото трябваше да бъде записано в нов договор.
Което доведе до ново излизане на преден план на политиката. Ако сега се запитаме как бихме могли да работим за обединена икономически Европа, без да сме поставили основата за политически единен континент, отговорът е ясен и има две измерения - икономическата и политическата страна на договора от Маастрихт. Идеалната представа за обединена Европа не трябва да ни кара да забравяме базисната логика на проекта. Съгласуването на макроикономическата политика на държавите следва директно от съществуването на общо икономическо пространство. Затова основната цел на обединението е по-нататъшна либерализация, която да обхване целия континент.
Ще има ли нова ера за американската икономика
Ася Бочева
Напоследък все повече хора, американци и европейци, използват понятието нова ера за периода, в който се намира американската икономика. Продължаващият вече седем години стопански ръст кара някои наблюдатели да вярват, че икономиката на Щатите е избягнала от класическия стопански цикъл на подеми и рецесии. Дали фазата на депресията ще остане само на книга за Америка е спорен въпрос. Реакцията на някои сектори от икономиката показва, че все още е рано да се правят подобни генерални изводи. Пък било то и от американците.
Какво става с икономиката.
Докато пазарният лихвен процент достигна най-ниските си нива от 20 години насам, реалните лихви си остават на достатъчно високо ниво - показателно за скептичното отношение на държавната хазна спрямо икономическото мислене от типа нова ера. Бързият ръст на икономиката, ниската инфлация и безработица, заедно с очакванията за повишаване на цените, се оказаха достатъчни за падането на лихвените проценти. Според идеолозитне на новата ера икономически явления като световната конкуренция, технологичната еволюция и повишеното ниво на международната търговия са увеличили продуктивността до ниво, в което традиционното отношение между инфлацията и безработицата вече не важи. Според тях неинфлационната безработица може да бъде поддържана и под 5.5-6%, което преди се смяташе за минимално ниво. Централната банка в момента е в неизгодно положение, защото поддържа по-високи от необходимото лихвени проценти. Те са наложени от страха на банкерите, че ускореният икономически ръст или ниската безработица ще доведе до инфлационен бум. Според тях нова ера е неподходящо заглавие за феномен, който може да се обясни със средствата на традиционната икономика.
Глобалните комуникации.
Собственик на елегантен италиански ресторант в центъра на Сан Франциско говори ентусиазирано за трите неща, които движат бизнеса му - добре приготвените спагети, хубавото вино и компютрите. "По отношение на продуктивността компютрите не само ускоряват обслужването на клиентите. Фактически те помагат на всяка част от процесите в ресторантския бизнес", заявява собственикът. Според него няма съмнение, че технологиите са допринесли значително за повишаването на ефективността на работата му.
Парадоксално, но официалните данни на Бюрото по трудова статистика противоречат на посоченото от бизнесмена. Според тях продуктивността в промишления сектор е нараснала с 1.3% за 1997 г., а за периода от последните 10 години се е увеличавала средно с 1%. Което показва разлика само от 0.3%. Около официалните данни се разви дебат дали наистина компютрите и другите средства за обработка на информация помагат на икономиката да расте бързо, като едновременно държи инфлацията под контрол?
Шефът на Федералния резерв Алан Грийнспан заяви, че подобни данни за индустриалния сектор са пълна глупост. Защо смята така? На първо място защото е трудно да се съвместят измененията в качеството на продукта и количеството. Колите например в момента струват повече отколкото през 50-те. Но днешните превозни средства предлагат много по-добро качество и, разбира се, много повече възможности. Въпросът е, че е трудно да се прецени доколко нарастването на цената е оправдано от качеството и доколко е инфлационно. Според експерти самата компютърна сила не е толкова важна. Съществува времева разлика между прилагането на новата технология и усвояването на предимствата й от работниците. На постоянно повишаващия се размер на инвестиции в компютърни системи и компютърната грамотност сред американските деца също се гледа като на фактори, допринасящи за увеличаване на ефективността в бизнеса.
Въпреки това мнозина се съмняват, че подобна тенденция ще продължи. "Никой не дава гаранции, че в дългосрочен период продуктивността в промишления сектор ще се повишава заради компютрите и информационните технологии", разсъждава служител на проучвателна агенция. Все пак обаче не може да се отрече влиянието на електронните посредници на информация: "Компютрите промениха много неща в съвременния ни живот и в бъдеще ще го променят още повече", допълва аналитикът.
Мнението на висшите държавни служители.
Шефът на Федералния резерв Алан Грийнспан изглежда резервиран към идеята, че САЩ се радват на плодовете на нова икономическа ера. Колкото и изкушаващо да изглежда за централния банкер да флиртува с подобни постановки, здравият му разум го предпазва от подобни залитания. През юли вечно предпазливият Грийнспан даде изявление, че е възможно американската икономика да е навлязла в период, в който бързият икономически ръст и ниската безработица не предизвикват повишаване на инфлацията: "Ние не сме сигурни дали протичащите в момента процеси не са част от феномен, който се случва един или два пъти в столетието. Той може да изведе продуктивността до нови по-високи нива, без да засегне другите основни икономически категории. " Само месец след това си месианско изявление обаче банкерът започна да избягва темата "нова ера" в изказванията си и се върна към по-прозаични въпроси, като тегнещата опасност от развихряне на инфлацията например. Наблюдатели отбелязват, че в момента Грийнспан е 75% в подкрепа на стария модел и само 25 за теорията "нова ера", докато през лятото е било обратното. Явно е взел предвид икономически фактори, като например силния долар и разширения американски експорт, които обясняват до голяма степен привидно парадоксалните процеси в икономиката.
Дали американците ще излязат още един път прави и ще направят на пух е и прах теориите на Джон Кейнс, управляващи съвременната икономика? Или целият шум около "новата ера" ще излезе въздух под налягане и само след месеци американската икономика ще се плъзне към рецесията? Което и от двете да е предстоящо, в интерес на всички ще е да не се подценяват обективните тенденции на пазарите, за да не станем свидетели на нов "черен четвъртък" - сривът на американската борса преди десет години. А иначе няма нищо лошо да се говори за нова ера - току-виж от много повтаряне станала реалност.
Европейските съединени щати - пусков срок 1999 г. Ася Бочева
Когато през 1992 г. бе подписан Маастрихтският договор за създаване на Европейския валутен съюз, условията "ако", свързани с неговото съществуване, бяха повече от тези в поемата на Ръдиард Киплинг. Какво би станало, ако държавите не успеят да покрият 5-те изисквания от Маастрихт? Дали строгата финансова дисциплина, наложена от договора, няма да доведе до правителствени кризи, ще намали ли бъдещият валутен съюз производствените и търговските разходи на Европа и най-накрая генералното "ако", отнасящо се въобще до просъществуването на обединителния проект. Пет години след това редица въпросителни намериха отговорите си - някои положителни, други отрицателни. Но пък при само две години, оставащи до деня хикс, броят на оставащите неясноти остава заплашително голям.
Догадки и съмнения.
Лошото е, че приближаването на валутното обединение на Европа я намира доста разединена. На първо място, разделена на официално и неофициално ниво. Според висшите държавни служители и ръководителите на Европейския съюз сливането на валутите през 1999 г. и въвеждането на еврото е едва ли не рутинна операция, по която остават за доизглаждане само някои подробности. Обикновените граждани на Европа обаче заедно с болшинството бизнесмени и икономисти се чувстват несигурни в това, което ги очаква. И неслучайно никой не може да гарантира, че Европейският валутен съюз ще успее.
Икономическите наблюдатели отбелязват наистина интересен парадокс в европейската нагласа спрямо проекта. В началото хората са склонни да смятат, че рано или късно договорът от Маастрихт ще бъде отменен, или с други думи - че валутният съюз няма да стане реалност, така че няма особено значение дали идеята за него е била добра или не. Сега европейците са убедени във въвеждането му, така че вече е прекалено късно да се мисли дали е било добра идея. Показателното в случая е, че подобни логически конструкции говорят за малко предварителна подготовка, недостатъчно обмисляне и разясняване на широката общественост на същината на начинанието.
Шансовете за успех.
Те са в значителна степен по-малки в момента, отколкото реално биха могли да бъдат. Причините за това са предимно в изоставането на предварителната подготовка по въвеждането на единната валута. Декларираната ориентираност на правителствата към голямата цел доведе до подценяване на необходимостта от извършване на рутинни, но неизбежни структурни промени в администрацията и икономиката на европейските държави. Това повишава значително риска за валутния съюз.
Немаловажна е подготовката на банките, компаниите и публичната администрация. Нейното пренебрегване би струвало скъпо на евроентусиастите. В този случай е особено важно да не се разсъждава на принципа, "когато дойде - тогава ще му мислим", както постъпват в момента болшинството европейски политици. Изключение прави германската администрация с прокарването наскоро на лихвен процент от 3.2, който бе възприет от още девет европейски страни, стоящи в основата на бъдещия валутен съюз. Подобно действие може само да улесни възприемането на единните финансови стандарти през 1999 г. А за Европа това безспорно няма да е лесно. За разлика от САЩ Старият континент не може да се похвали с много мобилна икономика. Европа не разполага с аварийни бушони, които я застраховат срещу кризи. Печално известна със структурните си проблеми, включително големия процент държавна собственост, високи държавни субсидии за социално и пенсионно осигуряване, тя трябва да се раздели с редица от навиците си, противоречащи на пазарната икономика. Имитацията на промени не е възможна, защото след 1999 г. вече няма да са на разположение класическите средства на монетарната политика - девалвацията на валутите и финансови инжекции.
Тук проблемът от икономически се превръща в политически. Правителствата ще трябва да обяснят на избирателите си защо вече не могат да прилагат добре изпитаните лекарства за икономиката. Рисковете от недоволство могат да се илюстрират най-точно от скоро приключилата правителствена криза в Италия. Естествено не може да се очаква хората да се разделят лесно със социалните си придобивки. Нужна е не само промяна в структурите на държавата, но и в съзнанието на европейците, свикнали прекалено много да разчитат на нея. Италианската криза представлява опасен прецедент, който би могъл да повлияе значително върху бъдещето на обединена Европа. Какво би станало, ако Италия бъде приета, макар и с някои резерви, в съюза, както всъщност и се очаква да стане? Ако Рим не успее да се справи с бюджетния си дефицит и намали социалните разноски, сигурно първо ще му бъдат наложени санкции от Централната европейска банка и ако не се окажат достатъчни, Италия ще бъде изключена от съюза. Крайнодесните сили, свързани с италианската мафия, ще започнат саботажи срещу германски компании и организации. Политическото напрежение и недоверие между съюзниците ще бъде неизбежно. Макар и възможен, подобен сценарий все пак е краен случай. Картината на обединена Европа изглежда по-оптимистично.
Раждането на нова суперсила.
Това би могло да стане в най-добрия случай след образуването на валутния съюз. Тогава Европа ще има 2-милионна армия, която да наследи британските и френските атомни оръжия. В Съвета за сигурност на ООН Европа ще има едно място и ще може да преговаря със Съединените щати като равен с равен. В политически аспект реално би било поделянето на зоните на влияние, като САЩ поемат задължението да наблюдават Китай, а Европа - Русия.
Най-вероятният вариант за събитията след 1999 г. обаче си остава средният път на развитие. Между обективните предимства на единната валута е ниското ниво на инфлация, поддържано от единна европейска банка, която ще е една от най-независимите в политическо отношение. Еврото ще направи по-сигурни трансевропейските търговски контакти. Очаква се единната валута да намали производствените разходи с число, достигащо до 0.5% от брутния национален продукт на Европейския съюз, което представлява една солидна сума. Не на последно място има основание да се очаква, че валутното обединение ще привлече чужди инвестиции и ще увеличи икономическия ръст, от една страна, заради ниската инфлация и от друга, заради стабилизирането на цените в европейския общ пазар.
Засега от 15-те страни - членки на Европейския съюз, сигурни участници в проекта остават 11, между които и Италия. Тази седмица Европейската комисия ще изнесе икономическите си прогнози за 1997 и 1998 г., въз основа на които ще изготви препоръки кои страни да бъдат приети в съюза. Критериите са пет: ценова стабилност, ниски дългосрочни лихвени проценти, стабилни разменни курсове на валутите и най-трудно постижимия, свързан с финансите на държавите - бюджетен дефицит, по-малък от три процента от БВП, и вътрешен дълг, ненадминаващ 60% от брутния вътрешен продукт. На среща през май 1998 г. главите на европейските държави ще обсъдят и гласуват кандидатурите на препоръчаните от Европейската комисия държави и ще съставят окончателния списък на влизащите в съюза. Единствено Гърция няма да успее да покрие критериите и ще остане извън валутното обединение по икономически причини. Великобритания, твърд евроскептик по времето на консерваторското управление на Тачър и Мейджър, сега декларира своята подкрепа за проекта, но ще се включи в него най-вероятно след изборите през 2002 г. Останалите две държави, които няма да участват, са Швеция и Дания, където настроенията са все още твърде противоречиви, за да могат правителствата им да имат категорична проевропейска ориентация.
Каквито и забележки да има по Европейския валутен съюз, ясно е едно - той ще стане реалност след по-малко от две години. Дотогава Европа трябва да е наясно със себе си и да се е подготвила за своето обединение. Защото ходът на събитията от 1945 г. насам налага извода, че колкото и противници да има евроинтеграцията, керванът й върви напред. Затова логично е да се очаква, че след икономическото Европа ще заработи и за своето политическо обединение. То ще се превърне в следващото предизвикателство пред континента, за да могат лидерите на този процес, както Киплинг завършва своето "Ако", да спечелят "земята и всичко, което е в нея".
Русия между регионите и центъра
Кирил Кирилов
В разгара на поредната политическа криза и опитите на комунистите да поискат оставката на правителството на Виктор Черномирдин, в Кремъл отново се обърнаха за подкрепа към регионите, същевременно търсейки как да увеличи влиянието си над регионалните губернатори. Проблемът е от жизненоважно значение за управляващите в Москва, имайки предвид, че средният руски губернатор управлява област с размерите на средна европейска държава, а често тази област разполага и с повече природни ресурси от която и да било средна европейска държава.
За първи път проблемът възникна преди четири години, когато бяха избрани първите седем руски губернатори - преди това те се назначаваха от президента. Постепенно започнаха да се провеждат избори и в останалите руски региони и в крайна сметка към есента на 1996 г. вече над 50 от руските региони имаха демократично избрани губернатори. През последните седем месеца руските региони реално се превърнаха в квазидържавни образования, водещи своя собствена политика. През юни миналата година, в навечерието на президентските избори, губернаторите бяха пряко назначени от президента лица, отговорни директно пред Кремъл. В момента повечето от тях са получили поста си на местни избори и практически не са контролирани от нито една друга институция.
Държави в държавата.
Партията на Зюганов претендира, че повечето от новите губернатори (или тези, които са спечелили втори мандат) са хора на комунистите. Истината е, че голяма част от спечелилите местните избори губернатори имаха подкрепата на комунистите, но всъщност са независими местни управници. Повечето от тях водеха неидеологическа предизборна кампания, представяйки се повече за икономисти и държавници, отколкото за политици. И след като вече не се назначават директно от никого, а освен това имат запазени места в горната камара на парламента, балансът на властовите структури става твърде крехък.
От тази гледна точка най!>трудноуправляемият регион е московският. Освен това именно през управлението на Москва минава и пътят към Кремъл (кариерата на самия Елцин също следваше този ход). Настоящият кмет на Москва Юрий Лужков, който не крие амбициите си за президентския пост, още през миналата година успя да обедини 14!>те най!>богати региона в Централна Русия (в тях влизат Москва и Санкт Петербург, големите индустриални и черноземни селскостопански райони) в една група. Тези райони също имат собствени интереси !> те внасят във федералния бюджет повече, отколкото получават, и освен това могат да послужат за трамплин на Лужков към Кремъл.
Атаката на Кремъл.
В този процес Кремъл загуби административния лост за въздействие над регионалните власти. Естествено трябваше да се търсят нови механизми за контрол, а те бяха три - финансов, правен и политически. По времето, когато Анатолий Чубайс застана начело на администрацията на президента Борис Елцин, той се опита да реши проблема по начин, свързан с финансите. Предложението му бе регионалните губернатори да се отчитат за нецелево изхарчените средства, които са им били отпуснати от федералния бюджет, и същевременно да представят отчети за източниците на приходи в регионалните бюджети. Чубайс искаше от губернаторите стриктно придържане към федералните закони под заплахата да бъдат спрени финансовите трансфери към техните области от страна на правителството в Москва.
Далечната мисъл на Чубайс тогава бе да се стигне до положение, при което всеки един от руските региони би могъл да бъде блокиран чрез чисто финансови механизми. При оскъдицата на държавни средства в Русия спирането на финансовия поток от Москва би поставило всеки губернатор, дори на развита област, пред угрозата губернията му просто да вдигне въстание заради неплатени заплати и пенсии. Но слабото място на този подход бе в субективния фактор - докато начело на президентската администрация бе неотстъпчивият Анатолий Чубайс, той успяваше да сплоти усилията на правителствената администрация и на централната банка за постигането на желаната цел. Когато той отиде като първи вицепремиер в правителството на Черномирдин, развитието на идеята започна да буксува. Трябваше да се търси подход, който по-малко да зависи от усилията и възможностите на една конкретна личност.
Тогава бе даден ход на юридическата операция - експертите в Кремъл започнаха трескаво да търсят вратички във федералното и местното законодателство за смяната, или поне свалянето от длъжност, на избраните губернатори. Опитът да се достигне до положение, когато на основание на закон президентът с указ да може да сваля губернаторите, обаче бе неуспешен. Нищо не може да спре президента Елцин да издаде такъв указ и в момента проблемът е, че той съвсем успешно може да бъде обжалван пред съда.
В Русия вече се появиха сигнали, че вероятно съвсем скоро президентската власт ще получи допълнителни правомощия - в лицето на закон, който да позволява на президента да държи в ръцете си лостовете за пряко влияние над губернаторите. В законопроект на либералната парламентарна фракция "Яблоко" е записано, че президентът може да уволнява висши служители на субекти на федерацията и да назначава на тяхно място временни администратори. Повод за такива действия би могло да бъде "неизпълнението на конституционните правомощия", като например несъответствие на местните законодателни актове с федералното законодателство.
Само че и този подход не може да даде 100-процентов контрол на Кремъл над губернаторите. На първо място, защото на Москва ще й се наложи да събира доказателства за несъответствието между местно и федерално законодателство, след което да може да защити твърденията си в съда - един достатъчно дълъг процес, за да може да работи ефективно. Втората причина е, че дори даден губернатор да бъде свален от поста по този начин, нищо не може да му попречи да се върне на него при следващите губернаторски избори. Такъв бе случаят с губернатора на Приморската област Евгений Наздратенко, който по време на политическата криза между него и Москва, избухнала през лятото на тази година, непрекъснато предлагаше в областта да се проведат предсрочни избори за губернатор - той просто бе сигурен, че ще ги спечели.
В крайна сметка в Кремъл явно ще трябва да се примирят с положение на балансирано лавиране между федералните и регионалните власти. Москва все по-успешно започваа да прилага принципа "Разделяй и владей" спрямо регионите. Същевременно централното правителство пък е зависимо от подкрепата на местните власти. Проблемът е дали в руските реалности има място за истински баланс.
Световната икономика ще зависи от реформата в Китай
Борислав Дерменджиев
В резултат на започналите през 1978 г. икономически реформи Китай осъществи уникална икономическа трансформация, която превърна азиатския гигант от бастион на комунизма, недостъпен за външния свят, в най-бързо развиващата се икономика. За управляващия партиен елит обаче е повече от ясно, че моделът на пазарно ориентиран социализъм, осъществил изключителния икономически растеж, е изчерпан. Ясно е също и откъде трябва да започне промяната. Ключовите думи са приватизация и структурна реформа.
Управляващите са разкъсвани от желанието да запазят контрола върху големите компании и едновременно с това съзнават необходимостта от мащабно раздържавяване. Засега те виждат компромиса в незабавната продажба на малките предприятия и консолидирането на големите, в които правителството ще остане собственик на мажоритарен дял. Първата стъпка е преобразуването на 305 000 държавни предприятия в акционерни дружества. Очакванията са повече от 100 хиляди компании да бъдат приватизирани, а нерентабилните да бъдат обявени в несъстоятелност, което в следващите няколко години ще резултира в съкращаването на 15 милиона работници, или близо 12.5% от общата работна сила в държавните предприятия. Без съмнение болезнен проблем за правителството, което ще бъде изправено пред силно негативна обществена реакция.
В Пекин замислят мощна вълна от сливания за компаниите от стратегическите индустрии, чрез която се цели да се повиши конкурентоспособността на китайските предприятия. Ще бъдат формирани около 1000 промишлени гиганта, близки по структура на конгломератите от Япония и Южна Корея. На тези компании ще се падат две трети от националния доход на страната.
Бедстваща финансова система.
Пекин рязко ограничи достъпа на държавните предприятия до правителствени субсидии, вследствие на което кредитирането от бюджета през миналата година бе само един процент от БВП, или с повече от 50% намаление спрямо 1993 г. Но противно на очакванията, това не доведе до подобряване на финансовата система и до по-голяма финансова дисциплина. Драматичното тук е, че държавните банки продължават да наливат свежи пари в нерентабилни и несъстоятелни предприятия с мълчаливото съгласие на правителството. По-голямата част от тези кредити не се насочват за инвестиции, а за изплащане на заплати на и без това раздутия работен щат. Така 22% от кредитите, отпуснати от банковата система, са практически несъбираеми. Според официални данни на китайската централна банка лошите кредити отбелязват ръст от две на сто годишно. Конкретната последица в дългосрочен аспект ще бъде декапитализирането на банковата система.
Въпросът е как да се избегне колапсът на финансовата система. Преди всичко държавата трябва да се оттегли като собственик от предприятията, а нерентабилните да бъдат обявени в ликвидация. Усилията трябва да се насочат към търсене на пътища за рекапитализацията на банковата система. Отписването на лошите дългове и операцията по рекапитализирането на банките ще се изразят в нарастването на вътрешния дълг до 35% от БВП, чиято изключително висока цена трябва да бъде поета от данъкоплатците, а не от бюджета. Но готово ли е обществото да плати исканата от него цена и няма ли това да се окаже непреодолимо препятствие? Въпрос, който тегне на плещите на китайското правителство.
Чуждестранни инвестиции.
Традиционно силен е интересът на чуждестранните инвеститори към най-големия пазар в глобален мащаб. Преминаването на Хонконг под китайско управление бе посрещнато с огромно задоволство от инвеститорите. Причината е достъпът до китайския пазар. Пример за това e телекомуникационният пазар на Китай. В настоящия момент това е единствената възможност за достъп на чуждестранните инвеститори до китайския телекомуникационен пазар.
Според анализ на Световната банка Китай се нуждае ежегодно от 75 млрд. долара с цел финансиране на инфраструктурни проекти. Властите в Пекин очакват една четвърт от тази сума да дойде от чуждестранни инвеститори. Безспорно желаещи няма да липсват. Решението за трансформирането на държавните предприятия в акционерни дружества отваря пътя на мащабна борсова търговия. Повечето от публичните емисии на акции от китайски компании се осъществяват на фондовата борса в Хонконг, чиято пазарна капитализация от 84 млрд. долара през 1990 г. нарасна до 500 млрд. долара през първата половина на тази година. Според аналитици през следващото десетилетие на хонконгската фондова борса ще бъдат осъществявани годишно над 350 публични емисии на китайски компании. Много играчи се опасяват, че ще настъпи свръх- предлагане на акции.
Доказателство за желанието на Пекин да проведе икономическата реформа е постигнатото на 14 октомври споразумение с Европейската комисия по основните въпроси, засягащи членството на Китай в Световната търговска организация (СТО). Преговорите бяха посрещнати одобрително от западните търговски експерти. Изглежда, че 11-годишната агония на Китай по пътя към СТО е пред своя край. Пекин обяви намаление на високите си импортни мита от първи октомври на 4800 стоки със средно 26%. Стъпка в същата посока е съгласието на азиатския гигант да преразгледа и намали импортните мита на други 300 стоки до 2005 г. и ангажирането да либерализира търговията с услуги.
Обликът на глобалната икономика през ХХI в. до голяма степен ще се определя от динамиката на икономическата реформа в Китай. Амбициозната цел пред властите е постигането на завършена пазарна икономика, която да осигури стабилен икономически ръст от 6.5% годишно в продължение на 25 години. Осъществяването й ще зависи от това доколко Китай ще съумее да осъществи стабилен глобален растеж, който изисква свободна търговия и либерализирани пазари, стабилни инвестиционни потоци и непрестанно технологично обновление. Ако Пекин наистина иска реформата да успее, е необходимо още в зародиш да бъде изтрита формулата "приватизация на активи и социализация на пасиви".
София посрещна хората на "The Economist"
Кръгла маса с правителството на България, организирана от авторитетното английско списание за икономика и политика "Икономист", се проведе oт 20 до 22 октомври в столичния хотел "Шератон". Подобни конференции са традиционни за списанието, като досега са били организирани срещи с правителствата на Румъния, Полша, Унгария, Словения и други. Традицията води началото си от 1956 г., когато "Икономист" за пръв път кани изпълнителни директори и ключови ръководители на международни корпорации като участници в сесиите на правителствена кръгла маса. На нея лектори са обикновено президентът и министър-председателят на страната, както и членовете на кабинета. Целта на подобни форуми е да се подобрят взаимодействието и комуникациите между изпълнителната власт и бизнеса, като се засягат най-важните проблеми, които страната има да решава.
В българския си вариант конференцията включваше участници от ранга на Paribas, Coopers & Lybrand, ING Barings, Ericsson, Bank Austria и други. От българска страна взеха участие министърът на финансите Муравей Радев, управителят на БНБ Светослав Гаврийски и шефът на валутния борд Мартин Заимов, министърът на търговията Валентин Василев и вицепремиерите Александър Божков и Евгений Бакърджиев.
В приветствието си към участниците на откриването президентът Петър Стоянов изрази задоволството си от това, че България е домакин на форум от подобно високо ниво, и подчерта политическата решимост да се подобрят условията за чуждите инвеститори. Президентът гарантира за необратимостта на реформите в икономиката и широката обществена подкрепа за непопулярните икономически мерки. С адрес на форума се включи и премиерът Костов, който обобщи накратко икономическата ситуация и перспективите пред българската икономика. Ускорената приватизация и облекчаването на режима за чуждестранните инвеститори бяха ключови моменти в изявлението на министър-председателя. Както президента, Костов също отговори на въпросите на инвеститорите и в заключение благодари на организаторите за форума, като заяви, че той ще помогне за протичането на реформата в страната.
НАКРАТКО
България да премине на 7-часов работен ден и 35-часова работна седмица ще предложи социалният министър Иван Нейков. Според него 8-часовият работен ден бил отживелица от началото на века. С намаляването на работното време хората ще могат да повишават квалификацията, а оттам - производителността си, смята Нейков. Според него повечето домакинства ще могат да повишат доходите си с 25 на сто при по-облекчения трудов режим.
Съдиите, прокурорите и следователите могат да останат без заплати заради недостиг на средства в бюджета на съдебната власт. Това съобщи говорителят на Висшия съдебен съвет Румен Ненков миналата сряда. Според магистратите съдебната система се нуждае от спешна дотация на бюджета. За правораздаване през 1998 г. ще бъдат отпуснати 58.5 милиарда лева. Осемнайсет милиарда обаче трябва да дойдат от собствени източници. Според Румен Ненков обаче съдебните органи не могат да съберат повече от 14 милиарда, след като нотариалните услуги излязоха от системата.
Нов главен мюфтия избра Обединителната мюсюлманска конференция миналия четвъртък. Поклонниците на исляма у нас провъзгласиха за свой духовен водач 35-годишния Мустафа Алиш Хаджи от Велинград. Главният мюфтия е завършил преди четири месеца висш ислямски институт в Йордания.
Нова банкнота от 10 хил. лева влиза в употреба
Нова банкнота от 10 000 лв., емисия 1997 г., пуска БНБ от понеделник, 27 октомври. Банкнотата е малка, с размерите на тази от 50 000 лв., на лицевата й страна са портретът на д-р Петър Берон и заглавната страница на "Рибния буквар". На обратната страна е изображението на личния телескоп и скици от научните трудове на възрожденеца. Графичният проект е на съавтора на новия герб Кирил Гогов.
Разходите в Германия по отпечатването на новата банкнота са с 20% по-малки от тези по сегашната от 10 хиляди поради по-малкия й размер. От бероновките се очаква да подобрят купюрния строеж на парите в обращение и да поемат основната тежест на предновогодишните плащания.
Оптимизирането на купюрния строеж ще продължи с изтеглянето от обращение на банкнотите от 100, 200 и 500 лв., чието производство вече е спряно и които ще бъдат заменени с монети с новия герб. Образците за тях са вече одобрени от управителния съвет на БНБ, а монетите ще влязат в обращение в началото на следващата година. Проблемът сега е в изтеглянето на старите банкноти, които са с най-голям относителен дял в паричната маса.
През март ще видим и новата банкнота от 20 000 лв. с лика на Стефан Стамболов. С нея засега ще приключи оптимизирането на купюрния строеж. "До края на 1998 г. няма да се емитира банкнота от 100 000 лв. поради сигурността ни, че няма да имаме инфлационен растеж", заяви подуправителят на БНБ Мартин Заимов.
Вълна от сливания заля глобалния пазар на финансови услуги
Борислав Дерменджиев
Само преди месец две от най-големите одиторски компании, Price Waterhouse и Coopers and Lybrand, обявиха откриването на процедура по сливане на двете компании. Новината незабавно предизвика сериозни сътресения на Уолстрийт. Доскоро традиционното схващане беше, че това е един от най-добре развиващите се сектори в глобалната икономика и че в него не е необходимо окрупняване. Сливането между Coopers & Lybrand и Price Waterhouse е едно от най-амбициозните в историята на глобалната икономика. Новата компания ще генерира 11.8 млрд. долара годишни приходи и ще одитира повече от 50% от стоте най-големи британски компании и 30% от компаниите, влизащи в американския индекс Fortune 500 (индекс на 500-те най-големи американски компании). Двете фирми са лидери на различни пазари - Price Waterhouse е компанията с най-значителното присъствие на пазарите в Латинска Америка и Югоизточна Азия, докато Coopers & Lybrand е със силни позиции на европейския пазар. Според експерти сливането ще бъде осъществено трудно поради твърде различните корпоративни култури на двете компании. Ще e необходим известен период от време, за да се пригодят един към друг управленските стилове.
Отговорът на конкурентите.
Това сливане предизвести началото на ожесточена борба за надмощие в глобален мащаб и значителни размествания в голямата шесторка в сектора. И отговорът не закъсня. Счетоводните колоси KPMG и Ernst and Young побързаха да обединят ресурсите си. Ако сделката бъде одобрена от регулативните органи в Брюксел, Вашингтон и Токио и от партньорите на двете компании във всички страни, в които те оперират, ще бъде създадена най-голямата в света компания за счетоводни услуги с годишни приходи от над 16 млрд. долара. Общо 41 компании, включени в британския индекс FTSE 100, ще ползват услугите на счетоводния гигант, създаден от консолидацията на KPMG и Ernst and Young. Според данни от Международния счетоводен бюлетин (IAB) от гледна точка на годишните приходи новата компания на KPMG и Ernst and Yоung ще доминира на американския и европейския пазар. Така в резултат на мащабното окрупняване голямата шесторка се редуцира до четири компании.
С огромен интерес се очакват ответните действия на лидера на този пазар допреди месец, компанията Аrthur Andersen, и на третата по големина - Deloitte and Touche. Парливият въпрос тук е може ли да се появи нова мегакомпания, която би имала годишни приходи от 18 млрд. долара. Много експерти са на мнение, че Аrthur Andersen няма да се консолидира в рамките на голямата шесторка. Но дори и да не се осъществи сделка, консолидацията в сектора ще продължи. За запознатите с този пазар не е тайна, че през последната половин година всяка една от одиторските компании от голямата шесторка флиртуваше в различна степен с останалите с цел сливане.
Причината за консолидационната треска.
През последните години мощни консолидационни вълни разтърсиха световната икономика. На сцената излязоха огромни мултинационални компании, които се нуждаят от глобални услуги. Тези гиганти са готови да платят колосални суми, за да бъдат консултирани от лидерите в сектора. За да отговорят адекватно на тази тенденция, одиторските компании се нуждаят от значителни фондове за инвестиции, които да бъдат насочени към разработването на нови продукти, компютърни и IT системи, които ще им позволят да оперират глобално и да извършат масирана експанзия на пазарите в Източна Европа, Китай и бившия Съветски съюз. Сливанията са най-добрият начин в настоящия момент, за да се генерират необходимите ресурси. За разработването на нов счетоводен продукт са необходими между 100 млн. и 200 млн. долара, а инвестициите в нови технологии възлизат на повече от 10% от годишните приходи.
Регулативните органи.
Експертите са единодушни, че сливанията ще бъдат проучвани под лупа. Опасенията са, че се създава силен дисбаланс в сектора, който в дългосрочен аспект ще доведе до рязко намаляване на конкуренцията. И ако всички мнения са единни, че американските регулативни органи ще одобрят сделките по сливанията, не така стоят нещата в Европа и Япония. Очакванията са, че поне 6 месеца ще бъдат необходими на регулативните органи да се произнесат по сливанията. Въпросът, който вълнува всички, е какви ще са конкретните последици, ако сливанията не бъдат одобрени. Безспорно ще се търсят начини, които да осигурят необходимите инвестиции. Най-вероятно ще бъде отворен пътят на нова консолидационна вълна извън рамките на голямата шесторка. Носят се слухове, че обявеното сливане между KPMG и Ernst and Young не се базира на дългосрочна стратегия за развитието на новата по-голяма и по-силна одиторска компания, а цели да предизвика интереса на регулативните органи, които впоследствие да блокират сливането между Price Waterhouse и Coopers and Lybrand. С това се цели запазване на статуквото. Това твърдение беше категорично отречено от висши представители на двете компании.
Предложенията за сливания не са първите в историята на голямата шестица. Опитът показва, че често тези ухажвания не завършват с меден месец. Преди осем години Arthur Andersen and Price Waterhouse започнаха преговори във връзка с евентуално сливане. По време на преговорите, продължили близо пет месеца, изплуваха трудности, които превърнаха първоначалната идея за сливане в изключително неатрактивна. Големият удар срещу сливането бе нанесен от разразил се конфликт на интереси. В случая препъникамъкът се наричаше IBM. По ирония на съдбата консултант на синия гигант се оказа Arthur Andersen, а одитор Price Waterhouse. При така създалата се ситуация двете страни обявиха, че годежни пръстени няма да има.
Нещата могат да стигнат и по-далеч. През лятото на 1996 г. се зароди драматичен конфликт между сингапурския клон на Coopers and Lybrand, одитор на фалиралата британска банка Barings, и изпълнителя на ликвидационния план Price Waterhouse. Логичен е въпросът дали няма да възникнат подобни проблеми и днес. Потенциална заплаха идва от това, че KPMG е одитор на Pepsico и Citicorp, а Earnst and Young - съответно на Coca-Cola и BankAmerika. Много вероятно е в следващите месеци, през които тече процедурата по сливането, историята да се повтори.
СДС между първоначалното натрупване и средната класа
Лилия ФИЛЕВА, Ива РУДНИКОВА
Има една реклама на автомобилно масло "Шел", която звучи така: "Изборът на "Ферари". Всичко друго е компромис. " При по-волна интерпретация изречението може да се отнесе към "посиняването" на значимите стопански етажи: "Изборът на "Раковски" 134. Всичко друго е компромис."
В първите месеци на управлението си БСП поне привидно изглеждаше хомогенна - идеологията съвпадаше с интересите на членската маса. Много скоро обаче дори партийната дисциплина се оказа недостатъчна, за да прикрие разнобоя на всички нива. При сините е точно обратното - идването на власт на СДС съвпадна с трансформирането му в дясна партия.
Упадъкът на БСП като политическа сила започна в момента, в който в партията завърши окончателното разслоение на червени мобифони и червени бабички - понятия, превърнали се в кодови наименования на замогналия се соцелит и на верните социалистически низини, които в името на партията отделят по сто лева от пенсията си, като наближи предизборна кампания.
А разслоението се състоя, когато БСП дойде на власт.
Въпреки че не за пръв път след 1989 г. СДС поема управлението на страната, този път ситуацията е по-особена - в прагматичен план експерти определят синьото управление като второто начало на прехода (главно поради икономическите фактори). Факт е обаче, че този път СДС пое държавната администрация като партия, а не като коалиция, сбрала множество организации. Така че 1997 г. е първата година на СДС във властта като партия.
С идването си на власт СДС взе на абордаж ръководствата на предприятия, фирми, дружества - това е част от управлението на държавата. Към банките засега няма ясна концепция. Овладяването на реалната икономика и банките е част от влизането във властта. Предизвиква съпротива, ако се прави, но ако не се направи, води до лесна и сигурна загуба на позиции (справка - правителството на Филип Димитров).
Новото политическо амплоа на синята формация води със себе си задължителните организационни проблеми на задвижването на партийния апарат и изграждането на действащи местни структури. БСП нямаше подобен проблем, защото наследи 45-годишните структури на БКП. Всъщност елитът на БСП беше изграден основно от местни БКП-лидери. След като заработи като преименувала се организация в новите условия, централата на "Позитано" 20 така и не позволи от низовите организации да дойде ново силно кадрово попълнение. Оттам се вземаха само необходимите кадри, когато беше крайно наложително.
СДС сега преструктурира местните си организации и в този процес се създават нови местни елити - нещо, което изисква време. Независимо от това обаче колко ще продължи конструирането на провинциалния СДС-апарат съществува потенциалната възможност за конфликт между елита в централата, който извоюва властта за сините, но не може да управлява сам, и новопоявилите се местни водачи. От друга страна, първичните организации (или местните клубове) са основният източник за захранване на партийния апарат - нещо, което напоследък се оказа проблем за СДС-лидерите, които се опитваха да открият едновременно лоялни и подходящи кадри. Това засега е почти невъзможно и сините заложиха на критериите чисто минало и политическа лоялност. И оставиха вратичка за "безпартийните професионалисти и коалиционните партньори".
Освен човешкия фактор особен проблем са отношенията между централата и местните структури. Докато беше на власт, Виденов почти непрекъснато беше обвиняван, че пренебрегва първичните организации. Всъщност в БСП местните организации винаги са били под чехъл. Същевременно човекът, който поддържаше връзките с провинцията (оргсекретарят Николай Добрев), направи шеметна партийна кариера единствено на база на позициите си в местните структури.
Синият лидер Костов сам призна преди време, че все още не е намерен оптималният вариант за отношенията между централата и местните структури. Факт е, че в момента връзките на места между "Раковски" 134 и провинцията са почти фатално демократични. Мрачната слава на БСП като образец за партийна дисциплина обаче не би трябвало да отказва сините от идеята за ред в редиците.
Още повече че силните местни организации по правило възникват в по-големите градове - точно така, както беше и при БСП, и създадоха "червените феодали". Най-вече защото там става въпрос и за големи пари.
Това беше и един от факторите, които катализираха едно от партийните заболявания на БСП - превръщането на местните структури в инструмент за домогване до вътрешнопартийната власт.
На важни пленуми соцфункционерите започнаха да се явяват не с предложения и доклади, а с писма, в които някоя местна организация им е гласувала доверие (Премянов от Варна, Виденов от Пловдив, а Плевен и досега си остава крепостта на Луканов).
Особено важни се оказаха първичните партийни организации, след като БСП падна от власт и бивши и настоящи функционери започнаха да обикалят провинцията в търсене на вътрешнопартийния си реванш.
Така че сега СДС е изправен пред възможностите или сам да си подготви вечния терен за партийна борба, или да създаде сравнително автономни структури, които обаче остават под строгия контрол на центъра, т.е. налага се някой от централата да поеме ролята на арбитър в местните спорове, които преди месец само разнообразяваха синьото партийно битие, но вече са на път да се превърнат в тягостно ежедневие.
Историята на БСП през последните няколко години показа, че местните структури са особено важни и в отношенията с коалиционните партньори. Всъщност социалистите бяха изолирали от живота на ППО БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност". Следствието е, че сега дори на "Позитано" 20 рядко се сещат за двете формации. По същия път върви и СДС по отношение на така наречените присъдружни организации (преди да се превърне в партия, СДС включваше 15 партии и организации). Според глава трета на синия устав всички въпроси за политическото представителство в СДС на присъдружните организации се решават от националния съвет.
Факт е, че СДС няма организационната обремененост на БСП. Това обаче ще се превърне в предимство само ако сините успеят да обуздаят местните си лидери и намерят работещата дистанция централа - структури по места. Най-важното взаимодействие е по линия на децентрализираното вземане на икономически решения. При задаващата се мащабна приватизация сериозен дял в процеса е отреден на изкупуване на предприятия от мениджърите им. Реалната власт на местните структури на всяка партия е да предлагат ръководства на държавните фирми по места. (БСП се задоволяваше само с това да управлява държавната собственост.) Уникалността на периода е, че в много от случаите шефовете на по-малките предприятия ще могат да участват в тяхната приватизация. Поправки в дух да улеснят мениджърската приватизация бяха направени наскоро в законодателството тоест местните структури на управляващата партия сега са своеобразни арбитри кой още да бъде допуснат в съществуващия бизнеселит.
"Раковски" 134 не може да бъде навсякъде и да парафира всяко директорско назначение. Застраховка срещу издънки може да е само принципният подход при разставянето на хора надолу по йерархията.
Преди време синият лидер Иван Костов спомена, че СДС трябва да ликвидира у своите активисти усещането, че са политически еднодневки. При регламентирано с принципи разширяване на политическия хоризонт ще поизбледнеят както вредният комплекс "временност", така и изкушенията от злоупотреби. Ако процесът на приватизация се прави достатъчно прозрачно, СДС е с по-големи шансове да успее, защото няма идеологическа обремененост. Мениджърската приватизация може бързо да напълни със смисъл местните структури на синята партия. Но, от друга страна, може да застраши имиджа на самата партия заради съпътстващите конфликти на интереси и скандали за корупция.
Но най-голямата разлика между СДС и БСП във взаимодействието между центъра и местните структури е в отношението към философията на прехода и достъпа до икономически решения и собственост. Това, от което столетницата основателно се страхуваше, е, че може да загуби подкрепата на част от местните червени елити, които бяха станали собственици чрез различните механизми на приватизация. Голяма част от тях при следващите избори биха подкрепили политическата партия, която обещава по-приемливи данъци и икономическа стабилност, а не тази, която предлага да харчи от техните печалби за социални програми. Това е обективно противоречие. Много от червените бизнесмени ще запазят цвета си само докато приватизацията приключи. Това, разбира се, се отнася и за сините бизнесмени, но теоретично този проблем за десницата е доста по-малък. Просто интересите на БСП и нуждите на прехода обективно не можеха да съвпаднат.
Догато вземат заплата от държавно предприятие заради партийната си принадлежност, всички местни лидери ще са еднодневки, а бизнесът ще трябва да се боядисва, за да оцелява. Защото колкото виновни са бизнесмените, че плащат рушвети, два пъти по-виновни са политиците, че възпроизвеждат модела, за да могат да прибират пликовете. Процесът на преход към модерно общество всъщност е процес по превръщането на бизнеса в безцветен. Червените, които вече имат осъзнат икономически интерес, и качествената част от сините, които, освен че са определени, са и способни, ще хвърлят моста от първоначалното натрупване към създаването на средната класа.
Местните структури на СДС: Последен валс - първи blues
Ива Рудникова
На деветата си национална конференция през февруари СДС взе решение да се преструктурира в партия. Приблизително тогава лидерът на сините Иван Костов заяви, че елитът на СДС няма да влезе в изпълнителната власт, като по-голямата част от него ще остане на партийна работа. Костов каза, че би било късогледо партийното строителство да се занемари, а като важна задача формулира попълването на празнотите в синята организация - в структурата, техническите връзки, комуникацията.
Прераждането на синята коалиция в единна политическа структура е в ход. Превръщането на СДС в партия тече на няколко нива, като организационното хомогенизиране на съюза става от върховете надолу. По общо мнение стягането на редиците е най-трудно по ниските етажи.
В момента по места вървят отчетно-изборните събрания на СДС-представителствата в градовете. На "малките" форуми се излъчват сини ръководства с двегодишен мандат, като вътрешноизборната кампания трябва да приключи до края на годината. Въпреки уверенията на централата от "Раковски" 134, че процесът на определяне на регионалните сини ръководства тече плавно и безпроблемно, доста градове се отчетоха с конфликти. Децибелите на сините скандали по места зависят от политическите мащаби и стопанските амбиции на съответната СДС-структура.
Антинаграда за син гаф получи русенската организация.
На 13 септември СДС - Русе, остави за свой шеф Юлиян Гарелов. На общинското събрание присъствал и Асен Агов, който успокоил активистите, че "всички клюки и слухове по отношение на вашия председател са неверни. Това го е проверил лично Бонев, лично Костов и лично аз го проверих". След това изказване 200 от 490 души начален кворум напуснали залата. Три седмици след това Гарелов е вкаран зад решетките заради аферата "Хлебна мая". Лидерът на сините в града Юлиян Гарелов и координаторът на СДС за Североизточна България Йордан Георгиев бяха арестувани на 1 октомври на аерогара София с обвинение за тайна приватизация на "Хлебна мая". Четири дни преди това полицията намери трупа на директора на предприятието Кръстан Радев в столичния парк-хотел "Москва". Първоначалната информация беше, че Гарелов и Георгиев могат да бъдат привлечени само като свидетели по престъпленията в "Хлебна мая", каза Богомил Бонев. По време на разследването стана ясно, че двамата са обвързани много по-сериозно с тайната приватизация и затова бяха арестувани, казаха и от РДВР - Русе.
Костов е знаел за апетитите на сините лидери в Русе, твърдят информирани от "Раковски" 134. Преди отчетно-изборното събрание в Русе Георгиев и Гарелов са се срещнали с премиера и са си признали, че желанието им е било да приватизират "Хлебна мая" като отплата за добрата им работа по време на парламентарните избори. Председателят на СДС обаче светкавично ги изхвърли от партията, щом историята с тайната приватизация се появи на първите страници на вестниците.
На този фон неразбирателството в самата структура на съюза в Русе изглежда доста битово. Проблеми в организацията има от вътрешните избори, които трябваше да номинират кандидатите за народни представители от СДС. Предварителният вот, твърдят сини, класирал на неизбираемо място настоящите депутати Мира Радкова и Георги Джоджев. Юлиян Гарелов подписал становище на координационния съвет, че двамата трябва да получат място в челото на листите (след Асен Агов и Димитър Иванов). След кабинетно разместване на кандидат-депутатите Радкова и Джоджев се оказват във великолепната петорка.
В края на юни между двамата депутати и председателя Гарелов се появило напрежение, което местните политици обясняват с това, че "втасалият" син лидер пречел на Радкова и Джоджев да изпълнят частните си предизборни ангажименти, като назначат разни хора на обещаните постове. Известно е, че "трудоустрояването" става, като общинският председател предлага човек на областния управител, откъдето номинацията отива за параф в съответното министерство.
Доста директорски бордове в русенския вилает синеели с благословията на същото скандалноизвестно ръководство на СДС в града. Запознати с кадровия заряд предвиждат "бомби" в Оргахим, корабостроителницата, пристанищния комплекс. Контрастно на "домашния" си дискомфорт, местната организация на СДС откровено толерирала избрания с червена подкрепа кмет Димитър Калчев, който е популярен още като шеф на клона на Кредитна банка и "резидент на Мултигруп - Север".
Тази седмица беше прострелян представител на синята общинска власт във Варна. Заместник-кметът Иван Чолаков, член на СДП към СДС, е един от обкръжението на кмета Христо Кирчев, за което варненски общинари още преди повече от година твърдяха, че върши "безогледни хайдутлуци". Шефът на управление "Собственост и стопанство" в община Варна и председател на общинската комисия по приватизация Чолаков отдавна беше заподозрян в злоупотреба с поста си и "уреждане на собствената си фирма".
Синя лампа светна и в Бургас, където местният лидер сам си подаде оставката в края на септември. "Омръзна ми да ме калят, искам да си гледам спокойно бизнеса, а не да ме обвиняват, че използвам СДС за лични нужди, затова се оттеглям от политиката", така мотивира абдикирането си Венцислав Чамурджиев.
Той беше обвинен още от предишното ръководство на СДС - Бургас, в мутризация на организацията. След това, на парламентарните избори, Бургас от соцбастион се превърна в син град. По-късно Чамуржиев беше обвинен, че подменя директорите на големите бургаски предприятия със свои доверени хора. Протежетата на Чамурджиев бяха набедени, че са искали пари срещу оставянето на директори на поста им. Няма да оставим червената върхушка в Бургас да продължи да граби, отговори тогава морскосиният лидер и отхвърли обвиненията.
Истинският скандал избухна в началото на лятото, когато арендаторът на хотел "Кубан" в Слънчев бряг Никола Трифонов-Кошаренеца го обвини, че му е изпратил мутри да го изгонят от хотела. Малко по-късно обаче полицията атакува вилата на арендатора и наяве излязоха връзките на Кошаренеца с бандитите Злати Златев-Златистия от Дупница и Юри Галев от Самоков.
След това се заговори, че близка до Чамурджиев фирма е продавала на мелничния комбинат в Бургас по-скъпо зърно. "Имам поне 200 приятели, които имат фирми, мога ли да отговарям за бизнеса на всеки от тях", контрира водачът на СДС - Бургас, и накрая подаде оставка.
Няма конфликти в бургаската организация на СДС, каза нейният председател Йордан Цонев. Атаките идват от БСП, защото те не очакваха, че с твърда ръка ще посегнем на техните хора в държавните предприятия, където се бяха окопали. Не очакваха, че ще сменим изцяло ръководството на Нефтохим, защото нито едно правителство досега не го е правило, твърди председателят на бюджетната комисия в парламента. Може би атаките идват и от някои бивши ръководители на СДС в Бургас, защото не могат да се примирят, че са политически трупове, заключи той.
В графа "змия в пазвата" беше вкаран случаят с вицешефа на СДС - Пловдив. Шумното отлюспване на зам.-председателя на СДС в Пловдив Гьока Хаджипетров стана с решение на ръководството на СДС и депутати от района - Хаджипетров се прости с политическото доверие на съпартийците си, след като влезе в пререкания с кмета Спас Гърневски. Стоматологът събирал компромати срещу синьото ръководство в града на тепетата, обясни шефът на СДС там и областен управител Андон Андонов. Д-р Хаджипетров пуснал котва в надзорния съвет на общинската агенция за приватизация след други, неуспешни опити да се внедри в бордове на директори.
Освен упреците в интригантстване и подкопаване на авторитета на градоначалника силен коз срещу Гьока Хаджипетров беше обвинението, че е използвал съмнителни източници за финансиране на предизборната кампания на СДС. На извънредното събрание на синия общински съвет на 17 октомври в Пловдив присъствал и Муравей Радев. Финансовият министър съобщил, че трябва да се внимава със спонсорите, тъй като не били малко случаите, когато групировки натискали сините местни структури. Областният управител Андонов пък поискал от актива на СДС бизнесмените да не се бъркат в политиката. Като пример привел факта, че той и кметът Гърневски не фигурирали в нито един борд на директорите. СДС - Пловдив, започнал вътрешно разследване на свои членове, разположени по бордове на фирми.
Между другото чести са сблъсъците между сините кметове и едноцветните им политически организации в града. Пловдивският кмет, предшественик на Гърневски - Гарабед Томасян, имаше проблеми с градския СДС, каращият втори мандат варненски градоначалник Христо Кирчев от доста време насам е оставен на "автопилот", що се отнася до партийна подкрепа. И т.н.
Несподелена "любов" горя и между екскмета на Дупница Панчо Панайотов и "шапката" на СДС в София. Ту отцепник, ту много синя каска, сега Панчо е депутат и сценарист на караниците сред дупнишки демократи.
СДС - Дупница, се изложи в контекста на кметските избори в "независимия град". В началото на кампанията, през юли, местните клубове на управляващата партия предложиха за градоначалник д-р Пламен Соколов. След натиск на бившия кмет на Дупница Панчо Панайотов НИС на СДС отхвърли кандидатурата му. Фаворит на сините за кандидат-кмет стана Валентина Стоименова. Д-р Соколов стана независим състезател за дупнишки шериф. Впоследствие той получи подкрепата на БСДП, евролевицата и синдикатите. Лишеният от синьото политическо доверие Соколов спечели на балотаж, преминал при засилена полицейска охрана. Кандидатката на ОДС падна и с това помогна на централното СДС-ръководство да направи извода: загубихме изборите в Дупница, защото не проведохме предварителни избори; кандидатите не трябва да се налагат административно, а чрез проверената форма на първичен вот (по Евгений Бакърджиев).
На някои места проблемите кристализират около принципната разлика между "смените" сини политици - едните са "брадати седесари", лепили плакати от 1991-1992 г. Голяма част от тях искат да упражнят рипането по митинги като скок в политическата си или професионалната си кариера. Невъзможността това да стане веднага ги превръща във вътрешна опозиция. "Битите карти" в сините ППО, заедно с представителите на присъдружните организации се изолират, и то уставно. Филтрирането на списъчния състав на СДС-членовете по места е започнало още в началото на март, казват провинциални политици.
На театрално събрание (ридаещ за синята идея спонсор с криминална слава, чичо, заплашващ да се самозапали и да прегърне кандидата, който не му харесва, разделена от списъците на делегат и неделегат съпружеска двойка) в Благоевград за местен лидер беше преизбран депутатът Илиян Попов. Основният му опонент - ветеринарят Михаил Бащавелов, издигнат за шеф на СДС - Благоевград, от "старата гвардия" седесари, си направи отвод. Преди това в региона се знаеше, че той като "лице" и "глас" на вътрешната опозиция е поискал няколко поста от стария-нов водач на сините в Благоевград, за да го оставят на мира. Народният представител Илиян Попов огласи, че ветеринарят е станал шеф на районната ветеринарно-санитарна контролна служба благодарение на него. После допълни, че хората около Бащавелов искат властта в СДС, за да си се назначават на добри постове, "а нашата цел е да сложим начело на възловите предприятия и институции наши хора, които да пресекат срастването на управляващите с икономическите групировки".
Проблемът е в различните поколения, коментира броженията за "Капитал" Илиян Попов. Общото мнение на новия караул политици в СДС е, че времето на политическите заслуги като ушиване на синьо знаме, абонамент за "Демокрация" и присъствие на няколко митинга е отминало. Сега изискванията са несравнимо по-големи, затова управляващата партия има нужда от прагматични, стопански грамотни хора. Лагерите в градовете обикновено кристализират около двама лидери, като единият се ползва с подкрепата на първооснователите седесари, а другият е лансиран от столичните апаратчици.
Така във Враца местният СДС си избра председател след сблъсъци на негови фенове и врагове, продължили цял сезон. Наложи се дори намесата на отдел "Национална координация", който тушира напрежението. След утвърждаването му за син шеф във Враца Румен Петков заяви, че предишното ръководство на управляващата партия в града е било прекалено свързано с частни интереси и котерийни борби.
С нерви беше отложено отчетно-изборното събрание на общинската организация на СДС в Сливен. "Документите не бяха в ред и имаше някои разногласия", съобщи активист от града на сините камъни.
За несъстоялата се конференция пристигнали министърът на държавната администрация и сливенски депутат Марио Тагарински и националният координатор Симон Спасов. Петте номинации за началник на сливенския СДС обособили и същия брой враждуващи помежду си сини групи. Следващият форум според устава трябва да се свика от назначено служебно ръководство.
За сметка на това след 21 септември СДС в Нова Загора има две ръководства - едното оглавявано от Желязко Милев, другото (избрано два дни по-късно) - от Кольо Колев. В изложение на "екип 2" до Иван Костов се разказва предисторията на другото, "нелегитимно" събрание и се споменава: "Смятаме, че Божидар Въжаров (сливенски регионален координатор - б.а.) е давал невярна информация на "Национална координация" и това е причината за провеждане на събранието на 19 септември. " Докато синята организация на Нова Загора се оплаква от двувластие, "репресирани" от Шумен са написали подробен доклад "за еднолично синьо управление". Конференцията там мина през юли, като СДС-председател остана Михаил Багрянов. Форумът беше скандален, защото не бяха допуснати за участие лидери на клубове и присъдружни организации, свидетелстват шуменци. Освен това основният конкурент на Багрянов е бил елиминиран с канцеларски трик. От София посъветвали разочарованите сини - "оправяйте се сами", твърдят те. Резултатът е а ла "Запорожци пишат писмо до султана". В детайлното писание до премиера се казвало, че един от заместниците на Багрянов, с настоятелното съдействие на депутат, е назначен в борда на местната "Топлофикация". "Кадровата политика в Шумен се диктува от трима активисти на СДС начело с Багрянов", цитираха текста шуменци и добавиха, че се обмисля вариантът "делегация да посети Иван Костов по наболелите проблеми за несменени червени директори".
Димитровградската рапсодия в синьо също започва от скандално общинско събрание. Преди провеждането му избраният впоследствие за син шеф д-р Максим Господинов изключил от партията основния си опонент. На самия форум освен телохранителите били докарани и роми-делегати. Така лекарят е избран за председател на локалния СДС с 265 от 265 гласа. С подобно единодушие обаче сега се сипят обвиненията (недоказани - б.а.) в корупция срещу Господинов. Местен вестник публикува факсимиле от медицинска бележка с подпис и печат, която д-р Господинов собственоръчно е оформил като просба да бъде назначена на подходящо висок пост съпругата на приносителя. Другото е класика - разставени по бордове на директори "добри момчета". И т.н.
Преди дни бяха приети процедурни правила за регионалните съвети на СДС, предстои и решение, посветено на присъдружните организации. Центрирането на властта в партията (и нейните структури) е процес, който според идеолозите му ще трае няколко години. Мнение на лидера на СДС е, че трябва да намери вярната дистанция с местните организации. Огнищата на напрежение в страната не са изключения, както твърди главният секретар Бисеров, защото са твърде сходни, дори да не става въпрос за крупни гафове. Костов каза, че целият интерес, съсредоточен върху преоформянето на СДС в партия, му напомнял на онази програмка на "Уиндоус", при която чукваш един клавиш и буквите стават безобразно големи.
В "Уиндоус" има и една игра - пасианс. Като го наредиш (хем по правилата), картите в един момент започват да падат една след друга на домино-принцип.
При нас всичко е нормално, работим в спокойна обстановка
Шефът на отдел "Национална координация" в СДС Симон Спасов пред в. "Капитал"
Г-н Спасов, какви са задълженията на отдел "Национална координация"? С какво се занимавате в момента?
- В момента със събранията за избор на общински ръководства. А по принцип?
- По принцип с цялостната структура - местни клубове, общински ръководства, регионални съвети.
Какви са вашите правомощия?
- На отдела: чисто организационна работа - съюзният живот, решенията на Националния изпълнителен съвет, на националния съвет. Това е в общи линии - организационната работа на партията. Структурите по места, общински ръководства, регионални. Това е. Колко общински събрания са минали до момента?
- От 280 230 са проведени. Другите ще бъдат проведени до края на годината, тъй като до края на годината изтича мандатът на сегашните ръководства. Различното е, че досега беше едногодишен мандат, сега, след 9-ата национална конференция, с новия устав, който се прие, са с двегодишен мандат - до 1999 г. фактически.
Как оценявате хода на отчетно-изборната кампания?
- Много пъти съм го казвал, пак ще го повторя. Абсолютно нормално протичат нещата, като там, където в медиите се изнесе за проблеми, те са чисто личностни, на кандидатите, които кандидатстват за ръководния пост - било председател, заместник-председател или секретар. Чисто различия по организация, устав, процедурни правила, решения на национален съвет и на НИС нямаме. Никакви проблеми. Протича съвсем нормално - то е естествено. В 220-230 събрания проведени в по-малко от 10 има някакви проблеми. Според нас като отдел всичко е нормално, просто няма някакви фрапиращи нарушения на устава или на процедурните правила.
По места се очертават два типа конфликти - или между двама основни кандидати за лидери, като често единият е от първооснователите на СДС, или между членове на местните клубове и на присъдружните организации. Има сигнали, че много от редовните членове не се допускат на събранията. Имате ли механизъм да контролирате това, да проверявате изрядността на протоколите?
- Абсолютно, абсолютно. Протоколите, т.е. списъците на участниците в тези общински събрания, са на хората, които са били регистрирани до 9-ата национална конференция, т.е. до 15 февруари. Това са хората, които участват в тези събрания, това са хората, които имат право на глас в тези събрания, така че такива нарушения, които се изнасят в медиите, просто не почиват на истината. Недопуснати хора, които са били членове до 15 февруари (до 9-ата национална конференция), няма, просто няма. Няма нарушения от процедурна гледна точка, говорим чисто технически, по изпълнение на събранията. Това е. Как стъпка по стъпка процедурно се свиква, провежда и обявява за редовно едно събрание?
- Те излязоха решенията на НИС от 10 юни тази година, където ясно и точно беше определен механизмът на свикване и провеждане на едно събрание. Общинското ръководство си подготвя технически събранието и го провежда. Там, където не могат да достигнат до някакъв консенсус относно делегатите, списъците, кандидатурите (които се издигат от координационните съвети след заседания, местните клубове правят предложения), т.7 от тези процедурни правила ни позволява да се насрочи и проведе служебно заседание, което ще рече, че организацията по провеждането на събранието се поема от отдел "Национална координация". Чисто технически провеждане на събранието - отново кандидатурите се подават отдолу, спазва се демократичният принцип на предложенията и конкурентност между кандидатури. Нямаме събрание с една кандидатура.
Да, но имате случаи на няколко събрания в едно населено място.
- В смисъл проведени събрания? Ами не. Аз знам само за два такива случая.
Нова Загора.
- Да - за Нова Загора и Попово. Там не може да се каже, че са проведени две събрания, ами просто двете групи на кандидатите са си провели събрания. Ще бъдат признавани събрания за легитимни, които максимално отговарят на изискванията и процедурните правила за провеждане на събрание, приети от НИС. Няма нищо, което ние да измисляме по тези процедурни правила - те са приети, гласувани от националния съвет, работещи са.
Според вас сполучливо ли е съвпадението лидери на СДС по места да са и депутати?
- Лично мое мнение е, че е сполучливо. По простата причина, че това са хората, които от партийна гледна точка са най-изявени. Това са хората, които са избрани за депутати преди 6 месеца, и според мен е най-нормално те да продължат да съвместяват тези две неща. Няма нарушение нито на процедурни правила, нито на устав, съвсем нормално. Не виждам преплитане на някакви правомощия от гледна точка на чисто политическо изпълняване на техните задължения и депутатски. Това е една жива връзка непрекъснато, те са по цяла седмица с изключение на няколко дни в София. Така че те контактуват непрекъснато между избирателния си район и централата. От гледна точка на политическите им задължения. От гледна точка на депутатството - то не им пречи.
Големи ли са шансовете на локалните лидери на СДС, които не са депутати, да станат кметове?
- Мисля, че още е много рано да се каже дали са бъдещите кметове. Има две години работа. Много е важно как те ще си подхванат нещата, как ще работят. Това не е номинация за тяхното издигане, те не могат да ползват някаква бонификация пред останалите. Чисто и просто те са лидери на политическата структура в даденото населено място.
Какво друго апетитно има в този пост, което да обясни натиска и мераците за заемането му?
- Мисля, че по-скоро не може да се говори за апетитно, а за много работа - мое разбиране. Това преди всичко е много работа и много безсънни дни и нощи.
И затова има толкова много кандидати?
- Аз не бих казал, че има много кандидати, защото в събранията обикновено за лидерското място са между трима и четирима. Има на места с по двама, по трима. Бройката е обикновено около трима кандидати. И това са хора, които са работили преди това.
На вас беше възложено да успокоите духовете в русенската организация. Каква е ситуацията там сега и за кога е насрочено събранието?
- Старая се. Смятам, че ще си свършим работата. Точна дата за събранието не мога да кажа - в рамките на месец и половина, поне така беше гласувано на националния съвет да бъде подготвено и проведено събранието. Вече започнахме срещите, въпрос на време. До месец и половина ще приключим със събранието там, а и ще се включим в графика, тъй като всичките общински събрания трябва да завършат до края на годината с регионалните съвети, тъй като тези, които не са проведени до момента, са от гледна точка, че мандатите на ръководствата изтичат декември месец.
Как си поделяте ангажиментите с главния секретар Христо Бисеров?
- Работим в пълен синхрон, като г-н Бисеров отговаря пряко за работата на отдела. Така че ние работим ежедневно в диалогов режим.
А оказван ли е върху вас някакъв натиск - политически или друг, при взимането на конкретни решения?
- Не, категорично. Работим в спокойна обстановка. Казвам още веднъж - няма нещо сензационно, няма нещо, което да бъде извадено на преден план. Всичко е нормално и си протича според мен в рамките на допустимото.
При преструктурирането на СДС в партия от какво се ръководите, има ли някакъв модел, който следвате?
- За конкретен модел не може да става въпрос - моделът на партийна структура.
Какви тогава са приликите и разликите, от които бягате, с организационното тяло на БСП, да речем, или БКП?
- Хайде този въпрос да не го коментирам. Ние сме демократична организация.
Какъв е смисълът понякога да се правят предварителни вътрешни избори, след като после резултатите се пренебрегват?
- Аз не знам за такива неща.
Какви са сигналите, които постъпват при вас?
- От 230 проведени събрания на по-малко от 10 има някакви проблеми и те са междуличностни. Това са нещата, които постъпват.
Вие как решавате проблема в полза на едната от личностите?
- Срещи, разговори, търсене на компромисния вариант. Но нямаме такова нещо, в което да е постъпила жалба вследствие на някакво нарушаване на процедурни правила и събранието да е било спряно. Нямаме такава жалба подадена. И много по-малко от 5-6 са събранията, проведени служебно.
Как ще избегнете сближаването между водачите на СДС по места, властта, която те съсредоточават, и корупцията?
- Знаете много добре, че приехме решение на националния съвет за безкомпромисна борба с корупцията и спекулата по места. Просто не мога да си представя, че може да има такова нещо някъде по места. Аз поне нямам такива сигнали. Изключвам един проблем, който се раздухва напоследък - Русе.
Какви са поуките от случая "Русе", случая "Дупница"?
- Единствената формула в момента, която е работеща, това е вътрешни избори и разделение на властите - всеки да си гледа работата, за която е избран - чисто политическата, местната, държавната и т.н. Просто в момента действително СДС се стреми към запазване модела за разделение на властите, за недопускане на преливане от една власт, въздействие на друга власт и т.н.
Парламентът започва обсъждането на приватизационната програма за 1998 г. Още 66 големи предприятия ще се продават чрез инвестиционни посредници
Стела Ткачова
Приватизация чрез инвестиционни посредници, публични централизирани търгове, фондова борса и ускорена разпродажба на обособени части предвижда новата философия за раздържавяване на кабинета Костов.
В приватизацията чрез чужди посредници предприятията са групирани в тъй наречените пулове, като всяка група се подготвя за приватизация и се продава от един посредник. В момента тази схема се прилага за 30 предприятия, чиито консултанти са финансирани от USAID и програмата на Европейския съюз САРА. През изминалата седмица правителството одобри списъка с още 66 предприятия, които ще бъдат пуснати за раздържавяване с посредници. Агенцията за приватизация ще провежда за всеки пул (група) от предприятия конкурси за избор на посредници.
Другият метод за раздържавяване ще бъде чрез провеждането на централизирани публични търгове от Центъра за масова пирватизация. На търговете ще могат да участват всички граждани и фирми - български и чужди. Предвижда се чрез инвестиционни бонове гражданите да могат да участват в бъдещите пенсионни и здравно - осигурителни фондове.
Предприятията, които ще бъдат приватизирани чрез централизираните търгове, ще се определят от петте икономически министерства заедно с Агенцията за приватизация. Държавните органи ще преценяват какви миноритарни дялове от акции да предлагат на ЦМП. "Инвеститорският интерес и етапът, на който се намира приватизацията на дадено предприятие, ще бъдат основните критерии, по които ще бъдат подбирани предприятията за търгове", заяви шефът на АП Александър Съботинов. Участниците ще имат възможност да използват левове, инвестиционни бонове и държавни облигации (ЗУНК и Брейди-книжа) при заплащането на закупените акции. По-скоро търговете ще бъдат като първичен пазар за закупуване на пакети акции, а борсата - вторичният.
