Досиетата - нещо като нищо
Никой не е доволен от закона за досиетата, никой не е впечатлен от резултата.
Социалистите отрекоха закона още когато се гласуваше, и сезираха Конституционния съд. Сега пък не ги устройват решенията на Конституционния съд, но искат вече и разследване на дейността на комисията, която разсекретява досиетата.
Министър Бонев демонстрира, че знае много повече за истината и иска повече от нея да излезе на светло, но законът му връзвал ръцете.
Президентът каза: "Ще бъде пресилено, ако кажа, че съм доволен от резултата, който е постигнат дотук с отварянето на досиетата. " Но не се реши да наложи отлагателно вето още преди кошницата да се разплете.
Мнозинството констатира, че очакванията на обществото са останали излъгани и има настроения за поправки на закона. Но за месец време, откакто се произнесе, Конституционният съд не предприе нищо законът да бъде ремонтиран в парламентарната зала, така че да оправдае очакванията на избирателите. И сега от хиляди папки беше изтръсквано съдържанието на дузина.
Агентите, които са в явния списък на Бонев, си посипаха главата с пепел и се писаха защитници на националния интерес, все едно че заслужават медал. Доган хвана юздите на партията и ще я стегне задълго.
Мълчат само тези, които не бяха споменати. Те имат много работа. Употребата на тайна информация и компроматът са тежък и рентабилен бизнес. И преуспяващ.
Доган - пет години по-рано
Асен Асенов
"Използвам случая да ви предупредя - опасността за страната е много голяма. Опасността за преврат от старата Държавна сигурност. " Това заяви през 1992 г. на официална пресконференция тогавашният главен секретар на МВР Богомил Бонев. "Ние сме поставили въпроса за оставката на г-н Филип Димитров още през май", твърди лидерът на ДПС пред "Панорама" на 3 октомври 1992 г. Пак през май същата година Доган прогнозира, че първото синьо правителство ще "издържи най-много до септем-ври" - разминаването между прогнозата му и вота на недоверие към кабинета е... два месеца.
Пет години по-късно като министър на вътрешните работи Бонев обяви, че разполага с информация, според която през 1992 г., когато падна правителството на Филип Димитров, хора от службите са работили активно с досието на Ахмед Доган. Лидерът на ДПС заплаши, че ще съди Бонев за това изявление, а вътрешният министър предупреди, че ако се наложи, може да докаже думите си. Засега обаче, пет години след най-големия медиен скандал (ноември 1992), за връзките на лидера на ДПС с Държавна сигурност има поне един безспорен факт - досието на Доган. И това категорично опровергава твърдението на лидера на ДПС от юни 1991 г. пред в. "Демокрация", че няма "нищо общо с агент Сава".
В речта си при откриването на 36-ото Народно събрание лидерът на ДПС официално поиска забраната на БСП, а по-малко от година след това "подписа" споразумение с партията. Това споразумение роди кабинета Беров, а по негово време укрепнаха "държавата Мулти-груп", борческите групировки, започна най-масовото разграбване на икономиката и парите на вложителите в банките.
Ако се докаже, че действията на бившия агент Сава през 1992 г. са направлявани от служители на бившата Държавна сигурност, това едва ли ще предизвика фурор. Официалното оповестяване на доказателства в подкрепа на тези твърдения обаче без съмнение ще бъде важен факт в най-новата българска история. Защото студентите, които протестираха на 10 януари пред парламента, дадоха своя вот не само срещу правителството на Виденов, те протестираха срещу закъснялата българска реформа и искаха да научат причините за това. Пет години по-късно обаче се оказа, че през 1992 г. в медиите е имало много повече информация за миналото на Доган, отколкото сега беше изнесена пред Народното събрание.
На 1 ноември 1991 г. в."Диалог" пише: "Както уточни Ахмед Доган, лично той е правил проверки в архивите от Първо до Шесто управление, без да открие подробности за агентурното минало и настояще на своите депутати. "Ако депутати, влезли с листата на ДПС, действително са били агенти, тайните служби никога не биха ги пожертвали или издали, защото те носят ценна за някого информация от кухнята на ДПС", заявява тогава Доган.
Съобщените миналата седмица факти доказват, че Доган е излъгал - очевидно или въобще не е влизал в архивите, или не е вярно, че не е открил нищо в тях. А ако е влизал там, с чие разрешение е станало това? Министър на вътрешните работи по това време е ген. Семерджиев. През годините, в които движението играеше ролята на балансьор в парламента обаче, депутатите от движението наистина не са били пожертвани - очевидно е, че по това време те вече са били нечии жертви. И Доган не може да не е знаел това. Защото изявлението на министър Бонев, че през 1992 г. е работено активно с досието на ДПС-лидера, не-двусмислено подсказва, че политиката на Доган е била направлявана от хора на службите. А това означава, че той вероятно е бил рекетиран от тези, които са разполагали с досието му.
Вестниците през 1992 г. 11 февруари, в."Дума":
"Агентурен доклад на Доган става основа на възродителния процес, твърди главният мюфтия. "Как да предотвратим турския национализъм" е заглавието на секретен агентурен доклад, спретнат от Ахмед Доган по искане на Стоян Михайлов в края на 1983 г., смята главният мюфтия д-р хаджи Недим Генджев. Според него този доклад е станал основа на тъй наречения възродителен процес."
23 юни, БТА:
Ахмед Доган: "Ако сега изкараме досиетата, във всички случаи ще има парламентарна криза. Трябва да бъдат отворени само досиетата на работилите за Шесто управление - политическата полиция. Навремето комунистите искаха всичко да сринат и да започнат да строят нова държава. Дайте да не правим тази грешка! Какво е виновен този, който е работил в Първо и Второ управление?"
2 ноември, в."Ранно утро":
"Ахмед Доган е оглавил ДПС по разпореждане на генерал Семерджиев - истинските основатели на Движението за права и свободи още през май 1989 г. са били екстрадирани от страната. По време на предизборната кампания през май 1990 г. в Кърджалийско и Крумовградско Доган е агитирал да се гласува с голямата бяла бюлетина с малка ивица и малката червена. Истинското Движение за права и свободи е основано през април 1989 г. от Мустафа Юмер, Бейхан Мюмюнова, Алдин Рашидов и Орхан Пандур. На 26 май същата година те всички са арестувани заради вълненията, предизвикани от "възродителния процес". Три дни по-късно радетелите за правата на българските турци са екстрадирани от страната с по 30 килограма багаж. Изисканото ведомство Държавна сигурност обаче усеща, че трябва да вземе нещата в свои ръце, и без да се бави, през юни започва да работи за създаването на свое ДПС. Идеята е лично на ген. Атанас Семерджиев, който явно е имал доказателства за блестящите качества на своя кандидат. По време на предизборната кампания за Велико народно събрание Ахмед Доган е посещавал Крумовград и Кърджали. За транспортно средство лидерът си е избрал вертолета на ген. Семерджиев."
4 ноември, "Отечествен вестник":
"Доган наистина е бил агент на Държавна сигурност, това бе потвърдено снощи пред "Отечествен вестник" от бившия зам.-шеф на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. "Знаейки за своето минало и за връзките си с органите на Държавна сигурност, на които беше агент, той няма право да се държи по подобен начин както със съюзниците си от СДС, така и със своя електорат - този на ДПС. Повече от очевидно е, че в сегашното политическо положение Ахмед Доган не изразява интересите на своите избиратели, а изпълнява указанията на оперативните работници, които го ръководеха и продължават да го ръководят - тази декларация направи ексразузнавачът Радослав Райков. " Вестникът пише още, че "Ахмед Доган е бил вербуван като агент Сава през 1974 г. от оперативния работник Стайков от Първо управление на тогавашната Държавна сигурност - Варна. Службите създават специални условия за утвърждаването му като научен работник. Разходите по обучението му се поемат от ДС. Съгласно директива Б-1396 от 1984 г. е внедрен в нелегална група, по-късно прераснала в турско националноосвободително движение. След едногодишна нелегална дейност и утвърждаването на агент Сава за лидер се разиграва активно мероприятие и ръководителите на турското националноосвободително движение в България са осъдени на различни срокове затвор. Между тях е и агент Сава, като присъствието му в затвора го легализира като лидер на турското националистическо движение. Тази легенда е изготвена с цел агент Сава да получи доверието на турските специални служби с цел прехвърлянето му в определен момент там. След 10 ноември тази операция се осуетява и агент Сава бива натоварен със задачата да оглави опозиционно настроените турци в България."
21 ноември, в."Демокрация":
"През октомври 1991 г. Ахмед Доган е подарил на майор Иван Ангелов от варненската РДВР лика си с приятелско посвещение и автограф. Притежателят на портрета е бивш оперативен работник на Шести отдел на ДС. Още по-интересно е, че той е участвал в разработката на големия, но преминал тогава тихомълком съдебен процес във Варна, Шумен и Добрич срещу турската организация, където главен обвиняем е бил... Доган. Тепърва ще узнаваме истината за тази съдебна инсценировка, станала по сценария на Държавна сигурност, в чието изпълнение несъмнено са се отличили варненските юначаги от тайните служби. Изглежда, приятелството между двамата мъже датира тъкмо оттогава. Впрочем самият г-н Ангелов не крие, че с г-н Доган го свързват топли приятелски чувства."
Публикациите през 1992 г. само доказват, че "новината" от миналата седмица всъщност е отдавна известна. Доган очевидно е бил човек, в чиито способности и биография е инвестирано много. Миналото му е трябвало да бъде заличено и моделирано, дори и с цената на минаване през затвора, за да може да бъде пратен на работа в чужбина. "Чрез въплъщаването на Ахмед Доган в политик България загуби своя Рихард Зорге", каза на пресконференция миналата седмица водещият му офицер от ДС о.з. полк. Иван Карамучев. Събитията след 10 ноември променят плана, но очевидно при свалянето на правителството на Филип Димитров агент Сава все пак е свършил добра работа. Пък и все още е в играта.
Формулата ДПС в голяма степен дори беше повторена в миналото Народно събрание, но доработена с едно ново име - бизнесблок. И в двете групи има силна концентрация на агенти, и двете групи имат непредсказуеми действия, и двете групи имат претенциите да са балансьори, тоест влиятелните малцинства. "Ако правителството само не падне, ще му помогнем", заявява през септември 1992 лидерът на ДПС. Още тогава Доган подсказва, че единственият вариант за нов кабинет на СДС е в него да участва движението, но при определени условия. В интервю за в."Дебати" лидерът на ДПС твърди, че приоритетни за партията му като евентуален бъдещ партньор в изпълнителната власт са силовите министерства. Това е и една от причините да бъде сложен край на последвалите малко след това преговори за съставянето на втори несоциалистически кабинет. На тях ДПС открито иска да получи Министерството на вътрешните работи, а с това и достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност.
Позволената истина за досиетата
Защо чухме имената само и точно на тези сътрудници на Държавна сигурност
Йово НИКОЛОВ
В сряда сутринта в парламента председателят на комисията по досиетата Богомил Бонев прочете имената на 23 щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност, които в момента са във властта. Според справката на вътрешния министър от проверените 797 души по номенклатурата на длъжностите от чл.3 от закона за досиетата имената на 93-ма присъстват в архивите на МВР. Седемдесет имена обаче бяха премълчани, защото Конституционният съд отмени точка 3 от параграф 1 на Допълнителните разпоредби на закона. В нея са посочени "картотекираните сътрудници", чиито имена са в архива, но досиетата им са унищожени. Драмата идва оттам, че КС забрани да публикува информация от единственото място, където стоят непокътнати имената на доносниците на Държавна сигурност - картотеката на архива на МВР. В нея има само имена и псевдоними, без реалната дейност.
Общо 7 от всички 93 са предпочели да напуснат държавните си постове, вместо имената им да бъдат очернени пред обществото като доносници, каза в интервю за в. "Труд" Богомил Бонев. Двама от тях са чакали до последно, като в нощта преди огласяването на списъка са си подали оставките. Твърди се, че това е Иван Филипов от търговското министерство. За втория все още се спори. В друго интервю министърът твърди, че сред 93-мата има и шокиращи имена.
"Това не е цялата истина, но доказаната истина! ", каза Богомил Бонев от парламентарната трибуна. МВР-шефът е донякъде прав, но не съвсем - това е позволената от Конституционния съд истина. Според този закон толкова очевидно обаче трябва да бъде намерена зоконовата формула обществото да знае по-голяма част от истината.
Имената на колко доносници чухме в парламента.
Всъщност в сряда в парламента Богомил Бонев обяви само шест доказани сътрудници на ДС. От тях има един единствен-човек, който може да се нарече доносник в истинския смисъл на думата на зловещото Шесто. В досието на Тодор Костадинов от БСП има достатъчно доказателства, че е топил свои приятели за разказани от тях вицове пред политическата полиция, и това си пролича от извадките от неговата "дейност". Хора от левицата споделиха, че Костадинов до последно премълчавал в парламентарната група сътрудничеството си на Шесто. След признанието си пред съпартийците той се притеснявал за отношението на семейството си към него. Костадинов направи грешен ход, като оспори казаното за него от Бонев. Вътрешният министър това и чакаше и прочете извадки от неговата дейност от трибуната.
Другият, който е работил за Шесто и който чу името си, е Любомир Божков от БСП. В досието му обаче има само подписана лично декларация, че ще сътрудничи, но няма данни, че го е правил наистина.
Георги Манов от Народния съюз, Георги Колев от СДС, Юнал Лютфи от ДПС, независимият Христо Иванов и Кадир Кадир от Сметната палата са работили по линия на Второ главно на ДС - контраразузнаването, Евгений Кирилов от БСП и Ахмед Доган от ДПС пък са сътрудничили по линия на разузнаването към Първо главно.
Щатните сътрудници на Държавна сигурност са били о.з. генералите Людмил Маринчевски, Петър Башикаров, следователите Ангел Александров, Деньо Колев, Петър Василев, Румен Андреев, Тодор Цветков, бивш следовател, бившият служител на УБО Владимир Владимиров, Йовчо Русев от Сметната палата. Тяхното присъствие в списъка идва от номенклатурата на закона.
Селекцията или защо сега, през 1997, чухме точно тези имена.
Обвиненията, които БСП отправи към Бонев, че списъкът на доносниците е селекциониран, наистина са основателни. Техният адресат обаче не е сегашният вътрешен министър, а МВР-шефът на първото социалистическо правителство. Защото БСП е заложила бомбата с досиетата още през 1990 г. Широко известната заповед на ген. Атанас Семерджиев I V-68 от 1990 г. всъщност има продължение - указанието на тогавашния шеф на архивите на МВР ген. Надка Серкеджиева. Но и това не е всичко. Бивши ченгета твърдят, че към това указание е вървяло и приложение за "Примерни критерии за оценка на делата". От това приложение става ясно защо обществото чу в сряда точно тези имена, а не всички имена. Според примерните критерии оперативните работници е трябвало да унищожат делата на агенти, съдържатели на явочни и конспиративни квартири - затова може би в списъка на Бонев нямаше нито един от прословутия Втори адвокатски колектив, личните дела на агенти-войници - тук Агафонов трябва да се сърди единствено на оперативния си офицер. Трябва да се унищожат и делата на агентите, ползвани по линия на идеологическата диверсия - и Любомир Божков трябва да вини вербовчика си.
Според приложението на тази заповед е трябвало да се запазят делата на агенти турци - по списъка на комисията по досиетата те са 5 човека. Личните дела на политически лидери - бивши и настоящи (към 1990 г.). В тази графа може би попадат Христо Иванов и Христо Смоленов. Според точка 3-а се запазва част от делото на агенти, работили по чужди граждани, досиетата на сътрудници, работили по икономиката като Георги Манов и Георги Колев, делата на агенти по терора и т.н.
Законът за досиетата не е несъвършен, той е лош закон, особено след решението на Конституционния съд да се спестят имената на голяма част от агентурата на Държавна сигурност. Ако управляващите направят равносметка за ефекта от изпълнения закон за досиетата, ще разберат, че може би по-скоро са донесли разочарование от спестените факти, отколкото облекчение от изнесената истина. Не без помощта на Конституционния съд естествено, който оряза картотекираните сътрудници. С отмяната, която направиха магистратите, те наистина превърнаха закона от несъвършен в лош.
Премиерът Иван Костов заяви, че той има най-малко проблеми, след като чу списъка. Той имаше предвид, че от квотата на Министерски съвет стана известен само един щатен сътрудник на ДС. Заместник-председателят на Комитета по пощи и съобщения Симеон Войнов подаде оставката си още същия ден. Но Костов е и председател на СДС и като такъв тепърва ще почувства негативите на това, че от пиесата за досиетата се изигра само първата част. Защото СДС имаше достатъчно време да коригира отменените от Конституционния съд точки. Имаше и достатъчно време да измисли по-добър механизъм за разкриването на досиетата, да възстанови по косвен път, доколкото може, делата на сътрудниците, да провери дали доносниците в картотеките са били наистина вербувани. Но когато каруцата се обърне наистина, пътищата са много. Неясно защо Комисията по национална сигурност не се е вслушала в предложенията не само на опозиционните групи в парламента, но и в предложенията на МВР за подобряване на закона.
И още нещо. В този си състав, с тези си правомощия само да констатира комисията по досиетата винаги ще получава упреци, че нещо е скрила, че е реактивирала сътрудници, които са във властта, за да не обяви имената им. Когато в една такава комисия участват представители само на изпълнителната власт, обвинения винаги ще има.
Органът, който ще отваря досиета, трябва да бъде съставен от други личности, които не само да констатират, а и да разследват дейността на един доносник. Това естествено не е работа за един месец, а за години. Така, както го прави комисията на пастор Гаук в Германия. Вече седма година.
Другото, което е небходимо да се направи, за да спрат спекулациите с изнесените досиета, е да се криминализира оповестяването на документи, които не излезли от комисията. Така, от една страна, собствениците на частни досиета поне донякъде ще бъдат възпирани да манипулират обществото и политици с компромати. От друга - всеки, изнудван с досие, ще има възможност за възмездие.
Мафията е на път да анексира Варна
Покушението срещу общинския приватизатор вещае разкрития за връзките на силовите групировки с местната власт
Йово НИКОЛОВ
Дясната ръка на кмета на Варна Христо Кирчев лежи в реанимация с три куршума. Причината за стрелбата срещу шефа на управление "Собственост и стопанство" Иван Чолаков са неизпълнени ангажименти по сериозни сделки с недвижими имоти. Това е една от версиите, по които работят спецченгетата, разследващи покушението срещу варненския общински приватизатор. Окончателно е отпаднала версията за лични мотиви при опита за убийство. Криминалистите вече душели около дейността на 38-годишния шеф на управление "Собственост и стопанство", за да разберат мотивите на покушението.
Председателят на общинската агенция за приватизация във Варна и шеф на управление Чолаков беше ранен с три куршума в тялото в сряда сутринта пред дома си във варненския квартал "Трошево". Оттогава той е в центъра за спешна помощ в морския град. Деветмилиметровите куршуми пронизаха шефа на общинската агенция за приватизация в белия дроб, далака и корема. Множеството разкъсвания създават опасност от инфекция, но лекарите са оптимисти за живота на ранения.
Покушението срещу Чолаков отново фокусира общественото мнение и заплашва да разкрие връзките на общината с подземния свят във Варна. В края на август вътрешният министър Бонев обяви на брифинг, че в черноморската столица организираната престъпност е с много големи размери и висока степен на обществена опасност, а мафията се е сраснала с властта и полицията. От варненското РДВР бяха уволнени 86 полицаи за нерегламентирани връзки с престъпния контингент. Управляващите доскоро политически групировки са разпъвали чадър над силови застрахователи и мафиотски структури, каза още Бонев. Искам да припомня с кого граничеше на изток България, каза на 22 август вътрешният министър. Арестите във Варна ще разтърсят изоснови подземните групировки, украинската, грузинската и чеченската мафия, заплаши Бонев.
Засега обаче се случва точно обратното. Мафията продължава да разчиства сметки. Стрелбата по зам.-кмета беше удобен момент да се удари Варна. Веднага след покушението градът беше блокиран и започна масирана акция за проверки на силови групировки, фирми, притежатели на оръжия и мутри.
Ден след покушението бяха арестувани 45 представители на повечето силови групировки в града. За разпит са били повикани Христо Асенов-Бацата, виден варненски борец и кумец на шефа на Мултигруп Илия Павлов, шефовете на най-мощната силова групировка във Варна - "ТИМ - Марин и Тихомир Митеви", хора на СИК, ВИС-2 и др. След 24-часов престой в ареста на полицията и разпит са освободени, учудени от коректното отношение на служителите на ЦСБОП.
Приятелският кръг на Чолаков.
Кой е раненият Иван Йорданов Чолаков? Роденият на 30 юли 1959 г. приватизатор No1 на Варна е бивш авиоинженер. Един от най-доверените лица на варненския кмет Христо Кирчев. Шеф на управление "Собственост и стопанство", с ранг на заместник-кмет. Публична тайна във Варна е, че той е близък до хората на сенчестия бизнес във Варна и може би най-коментираният общинар в града след кмета Кирчев.
Името му беше замесено в приватизацията на ресторантския комплекс "Димят" в началото на годината и още няколко финансово неудачни за общината сделки. Твърди се, че е бил близък на убития преди година наместник на СИК в града Йордан Марков и дори е бил съдружник с него чрез подставени лица в луксозното заведение "Робин Худ" под Двореца на спорта. Собственикът на заведението обаче публично отрече това да е вярно.
Чолаков минава за човек на СИК. След смъртта на Марков, който контролираше подземния свят, обаче пластовете сред силовите групировки във Варна значително се разместили и зам.-кметът се "сближил" с "ТИМ". С пресаташето на варненската община Антон Хуков често са виждани в компанията на доказани варненски мутри.
Бизнесинтересите на зам.-кмета на Варна могат да бъдат проследени в търговския регистър на Варненския окръжен съд. Още през 1991 г. той е регистрирал фирма "Авиатика", нещо не му потръгнало и същата година я закрил. След това е бил собственик на ЕТ "Ивекс" и накрая става съдружник във фирма "Атлант" ООД. С встъпването си в длъжност на 18 януари 1996 г. Чолаков замразил участието си в станалата по-късно кооперация "Атлант". Според справката фирмата се занимава с финансово-кредитни услуги и посредничество. "Атлант" притежава и няколко сарафски бюра във Варна. Съдружниците, които продължават да работят в "Атлант", са Динко Нейков, Димитър Тотляков, Галина Дюлгерова, Владимир Тонев, Адам Адамов и Недко Василев. Недко Василев притежава още три фирми - "Недивекс", "Синерджи" и е съдружник в "НТВ" ООД. "Синерджи" се занимава с външна търговия, а "НТВ" - с продажба на коли. Василев е управител и акционер във фирма "Роял интернешенъл" АД. Другият съдружник на Чолаков от "Атлант" - Владимир Тонев, също има участие в "НТВ" и притежава фирма "Веди-Н".
Зам.-кмет с пистолет.
Варненци често коментират сватбарския навик на зам.-кмета да демонстрира умението си да стреля с пистолет в тавана на някое заведение. Този любим прийом на мутрите приватизаторът използвал по време на запои в любими кръчми. Варненски общинари се оплакват, че шефът на управление "Собственост и стопанство" си играел с пищов дори на бюрото си.
Въпреки лошото реноме на Чолаков кметът Кирчев отрича връзките на заместника си с хора от подземния свят. "Не съм чувал такова нещо за Иван Чолаков, а и това са недоказуеми неща, заяви на брифинг той. Според кмета Кирчев заместникът му бил антимафиот, защото бил начело в борбата срещу хазарта и незаконното строителство. Варненци посрещнаха с усмивка това твърдение.
В петък на нарочна пресконференция обаче кметът на район "Приморски" Алексей Воробьов лично потвърди пред журналисти, че е споделял с Кирчев за лошия имидж на неговия заместник. Останах безкрайно учуден от изявлението на Кирчев, че не знае за връзките на Чолаков с хора от силовите групировки, след като и други хора пред мен са му го казвали, твърди Воробьов.
Кметът на район "Приморски" беше принуден да даде пресконференция, за да отговори на нападките в местен вестник, че той е организатор на покушението. Чолаков казал, преди да го упоят, че вероятно районен кмет, с когото той е в конфликт, е поръчал покушението, твърдят медиите. Вярно е, че сме в конфликт, но едва ли това е причина за покушение, казал Воробьов.
Мотивите трябва да се търсят в общината. "В общината нямаме такъв имот, който да струва един човешки живот", каза на пресконференция Христо Кирчев. Мотивите трябва да се търсят в сделките с общинско имущество и терени и движението на общинските имоти през последната година, категоричен е обаче Александър Воробьов.
Истината е, че в ръцете на Иван Чолаков е съсредоточено най-апетитното парче от варненското кметство. През него минават търгове за общински заведения, незастроени площи и терени.
Чолаков ламтеше за власт, обсебваше все повече дейности на общината, каза на петъчната пресконференция Воробьов. Едва ли не всеки, който кандидатстваше за участие в търг или при раздаването на общински обекти, трябваше първо да мине през кабинета му на четири очи, твърди приморският кмет Воробьов според в. "Труд".
Не съм го поръчал аз, но бих го направил, обадил се измамен бизнесмен във вестник "24 часа". Анонимният глас твърди, че е дал лично на Чолаков 4 милиона лева, за да го уреди да спечели търг, а след това той го забравил. Той е корумпиран до дъно, казал пред вестника неизвестният. С името на Чолаков се свързват и арендаторски договори за Летния театър във Варна и Двореца на спорта. Скоро той се намесил с подставени лица и в строежа на няколко общински терени, твърдят варненци.
Сделки с терени и имоти са причината за покушението. Общинарите във Варна работят в много тясно сътрудничество с фирма за недвижими имоти, разкри местното радио "Алфа". Всеки реститут във Варна знаел името на фирмата и ако иска да си реши проблемите бързо, трябва да мине оттам. Един от собствениците на фирмата бил бивш служител на СИК, споделиха столични спецченгета, които следели изкъсо офиса на фирмата в близост до варненското кметство. Общинските служители обслужвали експресно фирмата и получавали комисиони за бързо свършената работа при вадене на документи. Става въпрос за земи в покрайнините на Варна, застроени със складове и малки работилници, затова била нужна и благословията на Иван Чолаков.
Шефът на "Собственост и стопанство" е измамил бизнесмен, който му поръчал да строи огромен и модерен гъбарник, е най-новата мълва във Варна. Чолаков взел 100 000 долара капаро, но не свършил никаква работа, е другата мълва, която обикаля града.
Разследваме всички възможни версии за мотивите на покушението, споделиха столични антимафиоти, командировани във Варна. Версията за любовна драма е отпаднала и сега полицаите са се концентрирали върху дейността на Чолаков. Вероятно ще излязат интересни неща за дейността на кметската управа във Варна, твърдят те. Иван Чолаков най-вероятно ще живее, казаха лекари. Въпреки че беше на командно дишане, в петък следобед той е бил разпитан от следователката Галя Бакалова. Тя прекарала близо час в болничната стая на Иван Чолаков, който отговарял на въпросите й писмено, защото не можел да бъде изключен от командното дишане. Чолаков е видял лицето на убиеца си, вероятно се досеща и за мотивите на покушението.
По-важно е обаче и варненската общественост да разбере какви са те.
Носим си кръста, помъдряваме бавно
Ексдепутатът от ВНС Румен Данов пред в. "Капитал"
Защо според вас и след този дебат по отварянето на досиетата обществото продължава да живее с усещането, че тази страница в българската история не е окончателно затворена?
- Заради резултата.
Какъв беше той?
- Половинчат, частичен, непълен, издаващ законодателни ограничения, които не удовлетворяват дори членовете на комисията и нейния председател министър Бонев, който публично изрази своето неудовлетворение.
При тия законови дадености можеше ли въобще да се очаква друг резултат?
- Ако някой си въобразява, че седем години след прословутото февруарско затопляне от 1990 г., когато по заповед на ген. Атанас Семерджиев започнаха да горят досиета, пълната истина е възможно да се разкрие пред обществото, той много се заблуждава. И ако преди в някаква степен е било възможно, сега съвсем не е. Вие бяхте зам.-председател на подобна комисия във ВНС, тогава ли го разбрахте?
- Тогава за пръв път се сблъсках с терминологията, със самото понятие досие, с информацията за начина, стила на работа на секретните служби. Естествено, както е всеки пръв път, събитието беше изключително, беше инфарктна нощ. Може би е добре, че този 22 октомври премина далеч по-апатично, което издава умора в обществото, а и сред самите депутати както от темата, така и от изхабения проблем. Ако сега обществото се интересува от същността на проблема - във властта да няма зависими хора, това е само един от неговите интереси. В никакъв случай не е приоритетният. Любопитство, желание за реванш или каквото и да е от оня букет от интереси, който обуславяше събитието и диктуваше събитието през 1991 г. Какво е обяснението ви за изтичането на информация към медиите през 1991?
- За това как изтече информацията свидетелства тогавашният зам. главен редактор на в. "Факт", който публикува списъка. Аз имам моите много сериозни основания да подозирам, че това беше списък, предоставен от самите служби, които са го изготвили, т.е. от тогавашното МВР.
Тогава най-засегната беше ПГ на БЗНС и може да се каже, че земеделският съюз преживя катаклизъм, от който още не е излязъл. Сега с най-голямо присъствие в списъка на Бонев е ПГ на ДПС, какви последствия предвещава този факт?
- Това е един от най-интересните въпроси за мен, наблюдавайки случилото се тази седмица. Не бих казал, че разгромът на БЗНС е причинен от изваждането на досиетата на тогавашните земеделци. Аз не допускам, че цялата акция по гласуването на закона, изваждането на досиетата или на част от тях е своебразен реваншизъм сред управляващите. Не го допускам, но ако някой си е правил такава сметка, би следвало да му се каже, че сметката му e крива, че резултатът ще бъде коренно противоположен. И ако до този момент сред българските граждани, които ние съвсем произволно наричаме български турци, са протичали някакви процеси на политическа дезинтеграция, то със случилото се на 22 октомври тези процеси ще бъдат замразени. Ще започне консолидация, защото няма как да бъде скрито усещането, че тези наши сънародници за пореден път биват употребявани за други сметки. Всеки, който поне донякъде познава практиката на тоталитарния режим, отношението му към малцинствата и особено към българските турци, би трябвало много внимателно да работи с тази материя. Изключително внимателно. Моята прогноза, колкото и парадоксално да звучи, е, че ефектът (повтарям, ако въобще някой е търсил подобен политически ефект) ще е обратен. Не е добре, ако ефектът от тази акция тръгне в посока на консолидиране на една част на българското общество, в началото безгласно, срещу другата част. Но впоследствие може да стане и съвсем гласно. Затова се надявам, че министър-председателят и управляващото мнозинство ще съумеят да намерят мост към тези хора, защото не е добре, когато протягаш ръка, когато имаш нужда, трябва да протегнеш ръка, когато си най-силен, когато си най-убедителен.
Защо хора от вашия списък, които и сега са депутати, са изключени от списъка на Бонев?
- Елементарното обяснение на министър Бонев е, че за тези хора е имало само картони, те попадали в някои от ограничителните клаузи на решението на Конституционния съд.
Политиците се въздържаха да коментират решението на Конституционния съд, но вие нямате политически ангажименти, какво е мнението ви за него?
- Аз веднага се изказах, и то доста несдържано. За мен то е решение, взето с подбуди, които имат съмнителен морален резултат.
Обаче парламентът имаше цял месец след решението на КС да ремонтира закона, защо това не стана?
- Вероятно някои са приемали това решение на КС и са счели, че същинските резултати могат да предизвикат по-негативен ефект, отколкото ако се приложи ограничението на закона в оня му вид, в който беше наложен от решението на КС. Все пак не е все едно дали са 93-ма или 23-ма души.
Това означава ли, че потърпевшите в изпълнителната власт биха били повече от обявените?
- Можем да правим само догадки.
Вашата комисия беше многопартийна, сегашната комисия - административна. Къде е златната среда?
- Модус вивенди няма. Няма модел, който да бъде ефективен и който да бъде изваден от мъдростта и опита на двата случая. Третият случай няма да бъде по-мъдър от досегашните два. Както вторият не беше по-ефективен от първия. В историята нещата се повтарят, но в друг вариант.
Но за пореден път пролича, че човешката памет е много къса.
- Това е нормално и може би точно поради тази причина, мислейки си по тези въпроси след участието ми в комисията на ВНС и наблюдавайки тези процеси сега, съм направил за себе си извод, че много често хора, за които няма да се намерят някакви картончета, бележчици, хвърчащи листчета или цели папки, свършиха изключително вредна работа за тогавашната опозиция. Включително и мартири, които бяха едва ли не обожествявани от масите. Така че се опитвам да съдя за отделните участници в тези събития по действията им. Според мен няма по-голямо постижение на тогавашната комунистическа партия от унищожаването на БСДП - кампания, която се изнесе основно от тогавашни активисти на СДС. Това беше най-големият стратегически подарък за комунистите. Също и разюзданите обиколки на някои хора в страната, които посяха раздора в СДС, след което започна разцеплението, започна преследването на врагове, тая маккартистка епоха през 1992-1993 г. Една от темите сега е, че Доган с досието си е бил използван за свалянето на правителството на Филип Димитров. Това не можеше ли да бъде предотвратено при известните резултати на вашата комисия?
- Трябва да бъдем много внимателни и трябва точно да цитираме фразата на министъра. Той каза: през 1992 г. по досието на Доган е работено активно. За мен тази фраза е обтекаема отвсякъде и не бих се наел да я тълкувам.
След като говорим за историческата памет, да си спомним, че през 1992 г. беше скандалът с "оня списък". Нашите специални служби бяха засекли дейност на Доган и хора от неговото обкръжение в чуждо посолство. Нека първо да бъде изяснен този въпрос - беше ли това провокация на заинтересовани среди сред българските специални служби и сред българските политически кръгове, или беше една ювелирна, чиста акция, за която полковник Чавдар Петков плати с живота си. Какво точно стана?
Законът няма еднократно действие и според чл.3 през комисията Бонев трябва да мине бъдещият управленски елит, означава ли това, че от новите хора във властта ще отпаднат подозренията за връзки с бившите тайни служби?
- От тази гледна точка дейността на такава комисия трябва да бъде продължена. Но защо се подминава моментът, че пресяването на агентите във властта започва от този момент? Защо не се обясни, че няма да има пресяване за всички ония, които са участвали във властта от 1990 г.? Никой не обяснява това и обществото не му обърна внимание. Ако има смисъл цялата акция, той беше след 1990-1991 г. най-късно да започне регулиране на процеса на административното назначаване и за евентуално участие на агенти на Държавна сигурност в управлението. И някъде през 1995-1996 това сито трябваше да бъде хвърлено на бунището. А ние през 1997 го въвеждаме отново.
Това не е единственото, в което страната е закъсняла.
- Не е. След седем години обществото узрява, че трябва да изтърпи лишения и несгоди в името на успешното провеждане на реформите, но това са седем години закъснение. По същия начини стана с досиетата. В обществото има консенсус, че трябва да се прочистят тия неща, но пак след седем години, когато всичко е свършено. Когато архивите ги няма, когато капиталите ги няма.
Но може би българската съдба е такава - да си носим кръста, да вървим напред, помъдрявайки бавно.
Дългото сбогуване с прехода
Румяна Петрова, Димитър Генчев
През 1992 Филип Димитров прибързано се опита да се сбогува с прехода и натрапчиво повтаряше, че действа като министър-председател на нормална държава. Но както знаем от старата поговорка, "Една птичка пролет не прави". И до днес сме свидетели на факта, че българските политици не желаят да се разделят с прехода. Воден от здравите си политически инстинкти, Иван Костов се реши на "авангарден" акт и с тригодишно закъснение обяви, че политическият преход в България е приключил. Но въпреки неговата оценка дебатът за целите и задачите на прехода периодично се подновява.
На какво дължим тази носталгия по нещо, което вече трябва да сме забравили? Защо със закъснение българските политици се сетиха да обявят края на нещо отдавна приключило?
Малко са въпросите, на които политическата наука дава категорични и безспорни отговори, но какво е преход към демокрация и кога той приключва е един от тях. Когато един авторитарен режим се заменя с демократичен, са неизбежни две фази на прехода. Характерно за първата, наречена либерализация, е, че макар да е осигурен политически плурализъм и обикновено се провеждат "свободни и честни избори", управляващите все още имат възможност да контролират резултатите от своите действия ex post, т.е. винаги могат да ги променят съобразно със своите очаквания и интереси. В Чехия либерализацията приключи за няколко месеца, в Югославия тя продължава вече няколко години. Втората фаза, наречена същинска демократизация, а и преходът като цяло приключват, когато не само печелещите, но и губещите приемат като нормални резултатите от проведените избори, от политическия процес като цяло и не се опитват да ги коригират post factum.
В демократичните държави институциите действат като светофар на кръстовище и за никоя партия не е трагедия фактът, че днес управляват едни, а утре - други; правилата на "демократичния трафик" гарантират, че рано или късно всеки получава възможност отговорно да участва в процеса на управление и да понесе последиците от своите действия. Българският преход приключи, когато правителствената криза от есента на 1992 бе решена според правилата на демокрацията. България стана демократична държава, когато Филип Димитров нормално се сбогува с властта.
Също така безспорна за политическата наука е констатацията, че днес в световен мащаб мнозинството от демократизиращите се държави сравнително бързо и лесно приключват периода на преход, но твърде малък е броят на демократичните режими, които успяват да се консолидират. Нещо повече - болестта на източноевропейските демокрации се нарича неконсолидираност. Нейните симптоми са, че приетите демократични правила и процедури се прилагат според ситуацията или според личността на управляващите в момента. В неконсолидираните демокрации политиците могат да си позволят непрекъснато да импровизират, да оборват сами себе си, да сменят своята идентичност, приятели и врагове. Подобно "хамелеонско" поведение е възможно поради съществуващия законодателен вакуум или поради непрекъснатите промени в законодателството, регулиращо ключови сфери. Болезненият ефект от такава нестабилност и импровизация е добре известен на българите - като се започне от банковата сфера и медиите и се завърши с реституцията на земята и външната политика.
Проблемите на неконсолидираните демокрации метафорично се описват със знаменитото първо изречение на "Ана Каренина": "Всички щастливи семейства (консолидирани демокрации) си приличат, всяко нещастно семейство (неконсолидирана демокрация) е нещастно посвоему. " И както при семейните драми, в политиката няма универсални рецепти за "демократично щастие".
Нещастията на прохождащите демократични режими се провокират или от нестабилност на институциите - честа промяна на избирателните закони, рязка смяна на предпочитанията на избирателите и прехвърлянето им от една партия на друга, липса на гаранции за конституционните разпоредби срещу намесата на централната власт, непрекъснато въвличане на части от армията или други силови структури в конспиративни действия срещу избраните управляващи, или от разединеност на елита - всяка партия се страхува от хегемонните претенции на своите опоненти, изпълнителната власт се упражнява в зависимост от личността на управляващия, стабилността на политическите партии зависи от личните взаимоотношения и интереси на водещите политици.
След 1992 г. демократичният режим у нас вървеше стъпка по стъпка към консолидирането на своите институции. Въпреки повтарящите се дебати за промяна на избирателните закони по същество бе запазена и затвърдена избирателната система от 1991 г. Многобройните преструктурирания на парламентарното мнозинство бавно и мъчително рационализираха поведението на политици и избиратели. Партийните предпочитания на българите се оказаха удивително устойчиви, а петгодишната практика на Конституционния съд е безспорен пример за противодействие на опитите на законодателната и изпълнителната власт открито или негласно да нарушат конституционните разпоредби. Видими са и усилията за ограничаване на манипулативната намеса в политиката на свързаните със стария режим силови структури. Ефективното преструктуриране на съдебната система се очаква и обсъжда толкова отдавна, че вече става неизбежно.
Но.
Основният проблем на българската демокрация не е нестабилността на институциите, а разединеността на политическия елит. Първата стъпка към преодоляването й бяха президентските избори през 1996: обединяването на опозицията в предварителните избори и рязката смяна на посланието, излъчвано от новоизбрания държавен глава (политик, който не е обърнат към миналото и няма лични пристрастия към водещите политици). Повратният момент в обединяването на политическия елит около националните приоритети бе преодоляването на февруарската криза, когато БСП и ОДС сключиха пакт по модела на Славната революция. Очевидно новото парламентарно мнозинство прави опити да се придържа към политиката на национален консенсус.
Консолидирането на демократичните режими никога не е заслуга на отделна партия и не се извършва по целесъобразност. Това е урокът, които политиците най-трудно научават. Александър Лилов, Желю Желев, Филип Димитров и Виденов се оказаха слаби ученици. Костов, Стоянов, Софиянски, Първанов и Добрев имат реални шансове да успеят. И вероятно вече се вижда краят на периода на консолидация. Но не всички искат да се разделят със спомените за нейното начало. Има ли нещо, което може да ни забави още или да ни върне назад?
От познатите модели на консолидация има един, който заслужава да бъде наречен феноменален. Това е Испания, където консолидацията е приключила по-бързо и по-безболезнено от прехода. Там силното желание за бърза европейска интеграция неимоверно ускорява стабилизирането на демократичния режим. Испанците решават проблемите си не с поглед към своето настояще, обременено от относителна икономическа изостаналост и сепаратистките настроения на баски и каталунци, а с поглед към настоящето на желаните за тях европейски партньори. Гласуваното преди петнадесет години законодателство на демократична Испания е много повече съобразено с политическите приоритети на обединена Европа, отколкото с тогавашните проблеми и интереси на испанските граждани. Така успешно се решават най-болезнените вътрешнополитически проблеми и се ускорява не толкова интеграцията на Испания към Европа, колкото консолидирането на нейната демократична държавност.
В България след 1992 г. не вървеше не само реформата, но и хармонизацията на действащото законодателство с европейското. Приемаха се закони, съобразени с момента и обременени с балкански манталитет. Затова непосредствен тест за перспективите пред набиращата скорост консолидация е начинът, по който ще се присъединим към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Ратифицирането на конвенцията ще има не толкова международноправно значение и едва ли ще ускори интегрирането ни към Европейския съюз. Съществените въпроси са какво ще бъде решението на Конституционния съд; как ще протече парламентарният дебат; какви ще са окончателните позиции на различните партии по съдържанието на интерпретиращата декларация; дали отново спекулациите с болезнената историческа памет ще доминират в дебата.
Подобни въпроси стоят и при обсъждането на новия закон за националните медии.
От аналогично значение е и решаването на езиковия проблем с Македония. Не е важно какъв точно ще бъде компромисът. Важно е дали ще се затворим в провинциалните си двустранни недоразумения и подобно на Буридановото магаре ще клатим глава между пакета от договори и клаузата за езика, на който те са подписани, или ще преодолеем заблудата, че е възможно да компенсираме всички болки от състоялата се през последните стотина години история на българския национален въпрос.
Дали някой иска отново да ни върне в есента на 1992? Или казано по-общо, защо много политици и експерти не искат да се примирят с факта, че преходът не е непреходно състояние.
Какво е преходът за своите герои? Макиавели го описва като женско време, когато всичко зависи от ситуацията, от личното обаяние или лукавостта на политиците. Когато поведението на хората е неморално и своенравно, няма закони и общи правила и едва половината от политическите събития могат да бъдат разбрани и обяснени. Време на големи печалби и големи загуби, когато врагове на реформатора стават всички - и тези, които са били облагодетелствани от предишния ред, и тези, които печелят от настоящото безредие, и тези, които ще бъдат облагодетелствани утре.
За героя на Радичков това е "суматоха", когато, както казвала баба му Фараонката, "ако ти не вържеш нещо в една суматоха, суматохата тебе ще върже, затуй да гледаш добре кое става за връзване и кое не". Безспорно за България това време е вече минало. През 1992 и 1994 "политиците на прехода" се оттеглиха само защото неконсолидираната демокрация им предлагаше удобни ниши. Но с политическото стабилизиране идва времето, когато в парламента на стола, на който сядаше Андрей Луканов, вече сяда Стефан Гайтанджиев. Малко са онези, които си спомнят, че в голямата суматоха те бяха ожесточени съперници в 52-и Плевенски едномандатен район.
Сега политиците и политолозите на прехода са изпълнени с носталгия по него, по неговия хаос, в който няма отговорност и не е ясно кой какво взима и какво дава.
Сбогуването с носталгията по прехода е от жизнено значение за всички, защото важното е не с какво влизаш в суматохата, а с какво излизаш. И страшно е, когато освен с нови банатски гамаши излезеш и с носталгия по нея.
МВФ набързо ни направи макроикономически отличник
Мария Христова
С взаимни компромиси приключи мисията на Международния валутен фонд. Шефката на мисията Ан Макгърк след дълги преговори благослови бюджета за 1998 г. Тя обаче поиска от нашето правителство да се ангажира, че през 1999 г. бюджетният дефицит ще е нула.
В началото на миналата седмица Макгърк отстъпи за дефицит 2% от БВП. Практически обаче дефицитът е 1.6%, колкото искаше мисията на МВФ плюс, 0.4% от ДФРР. Първоначално Макгърк не беше съгласна на този вариант. В меморандума за намеренията правителството обеща да прави разходи само до размера на постъпилите приходи, като за по-голяма сигурност субсидиите и трансферите ще бъдат правени в размер до 90% от предвиденото поне през първата половина на годината, когато ще е ясно дали в резултат на данъчната реформа ще има увеличение в приходите. Правителството също пое ангажимента при преизпълнение на приходите да намали дефицита с 0.5% от брутния продукт. Няма да се предоставят държавни гаранции на предприятия и банки. Сега съществуващите ще бъдат продължавани след консултация с МВФ. Поне 90% от приходите от приватизация ще отиват в републиканския бюджет. Не би трябвало да има неразплатени разходи нито сега, нито в бъдеще.
През седмицата министрите одобриха меморандума и макрорамката на бюджета за 1998 г. За следващата година се предвиждат 4% ръст на икономиката, 23 трилиона брутен продукт. Средногодишната инфлация ще е 35%, а в края на следващата година - 16.4%. За нуждите на бюджета е предвидена проста лихва 10% и 1800 лева за долар. Приходите в консолидирания бюджет са 28% от БВП, а разходите - 30%. За финансирането на бюджетния дефицит ще бъдат използвани около 650 млрд. лева, или около 340 млн. долара. Не се предвижда нарастване на вътрешния дълг. Разходите за лихви са 4.5% от брутния продукт.
В момента доходността на държавните ценни книжа падна под 300 базисни пункта върху доходността на немските ДЦК. Очакванията са за увеличаване до 500 базисни пункта. Търсенето на пари нарасна по-бързо от програмирането и в бъдеще се очаква умерен растеж в резервите на емисионното управление от сегашните 3.9 млрд. марки до около 4.4 млрд. в края на 1997 г. и 5.2 млрд. марки до края на 1998 г. Приходите от приватизация за бюджета достигнаха предвиденото за година до септември 1997 г. и до края на годината могат да достигнат размера на целия дефицит. В проектобюджета е включен и резерв за непредвидени нужди от 1.3%. Средствата от този резерв ще се използват за покриване на квазидефицити след задължителни консултации с представителите на МВФ. Парите ще отидат за евентуалното преструктуриране и приватизация на авиокомпания "Балкан" и други критични сектори като енергетиката.
Правителството пое ангажимента промени в законодателството, които имат отражение върху приходите, да се приемат само след консултации с представители на МВФ. Социалните помощи са увеличени заради намаляването на пенсиите. Пенсиите ще бъдат увеличени с около 6% през януари 1998 г., но няма да се променят до средата на годината, за да се види изпълнението на приходите и инфлацията.
Представителите на МВФ признаха, че политиката на доходите е постигнала набелязаното замразяване на заплатите в повечето от държавните предприятия. През 1998 г. основното при определянето на заплатите ще са рентабилността и производителността.
Доверието в банковата система се завърна след кризата от 1996 и началото на 1997 г., признават представителите на МВФ. Банките в момента са крайно ликвидни заради притока на депозити. Това доведе до увеличаване в капиталовата адекватност. До момента депозитите бяха влагани предимно в чужда валута и чужди активи вместо в кредити. Това доведе до относително ниски приходи и спад в лихвите и лихвения спред. Очаква се всички банки да достигнат в края на 1997 г. минималното изискване за капиталова адекватност от 8%, те обаче трябва да продължат да подобряват показателите си през 1998 г. При съществуващата свръхликвидност и опасност от нова криза от лоши кредити се увеличава ролята на банковия надзор. Трябва да бъде направена система за ранно оповестяване на проблемите в отделните банки и с големи кредити в системата.
Аукционите на държавни ценни книжа са в съответствие с ликвидността, но нивото на лихвата може да бъде изкуствено ниско. Наредби за ликвидността и за откритите позиции бяха одобрени по принцип от УС на БНБ през юли. Те ще влязат в сила от края на ноември. БНБ ще предостави на ДСК услугата краткосрочен депозит при лихви, близки до тези на немските банки. В края на ноември централната банка ще престане да обявява основната лихва, е записано в меморандума за икономическата политика. В момента БНБ обявява лихвата всяка седмица според дохода от аукциона на 3-месечни съкровищни бонове. Това създава погрешна представа, че БНБ определя лихвата. При новите условия основната лихва ще е равна на доходността от аукциона за периода от издаването на емисията до датата на следващата емисия. Правителството ще предприеме необходимите стъпки да спре постепенно използването на основната лихва.
Възможно е да не бъдат спазени сроковете за приватизация на държавните банки. Предложенията за варненската Експресбанк са прекалено сложни за оценка и това спря продажбата до края на септември. БКК предложи стандартни договори за продажба на Експресбанк до края на 1997 г. Ако обаче това не стане, варненската банка ще бъде продадена на открит търг до средата на 1998 г. При Пощенска и Хебросбанк се разчита на привличане на известни чужди банки и печелившите оферти ще бъдат обявени до края на декември. Стратегията е да се продадат поне три банки до края на 1997 г., докато досега се смяташе, че ще бъдат приватизирани четири. Възможно е обаче този срок да не бъде спазен заради обективни фактори. Въпреки това реалистичен срок за продажбата им е до края на март 1998 г. Приватизацията на Булбанк ще започне в началото на 1998 г., като се използва консултант, който ще привлече група стратегически инвеститори в контролния пакет. Държавата ще запази по-малко от блокиращата квота. "Биохим" подобри капиталовата си адекватност. Напразни са усилията тази банка да бъде приватизирана и БКК ще търси кандидат да поеме мениджмънта на банката, който да я подготви за приватизация през 1998 г., или ще проведе открит търг за продажбата й. Нов закон за Държавна спестовна каса ще бъде гласуван до края на ноември, предвижда меморандумът. Касата ще бъде приравнена с останалите търговски банки. Държавната гаранция върху депозитите на ДСК ще бъде премахната след преходен период от 18 месеца. В този срок ДСК ще намали оперативните си разходи и ще развие печеливши финансови услуги за домакинствата и малкия бизнес. Закон за гарантиране на депозитите в съответствие с директивите на ЕС е подготвен. Приемането на този закон от парламента ще бъде условие за третия преглед.
Текущата сметка на платежния баланс се очаква да приключи 1997 г. с положително салдо от около 2.1% от БВП. Официалното финансиране за 1997 г. ще бъде по-малко с около 150 млн. долара заради забавянето във втория транш от ЕС и първия транш от заема на Световната банка за социална защита. Доброто изпълнение на бюджета и по-високите от предвидените преки чужди инвестиции ще компенсират забавянето в официалното финансиране. През 1998 г. износът се очаква да се облагодетелства от прираста в търсенето зад граница и стабилната обстановка в страната. Вносът се очаква да продължи устойчиво да нараства в отговор на прираста в доходите и икономическата активност. Официалното финансиране през 1998 г. се очаква да достигне 310 млн. долара. Въпреки че преките чужди инвестиции ще са значителни, те няма да достигнат нивото от 1997 г. Недостигът от финансиране от около 70 млн. долара се очаква през първата половина на 1998 г. Очаква се донорите на срещата през ноември да решат въпроса с допълнителните средства.
Нашето правителство обещава да постигне значителен прогрес в опитите си да нормализира отношенията с редица официални кредитори през следващите месеци. Продължават преговорите с Италия и Германия. Започнаха разговори за разсрочване на задълженията на България към двете банки на бившия СИВ. През 1998 г. се очаква България да емитира държавни еврооблигации за до 200 млн. долара с матуритет поне пет години. Постъпленията от тези книжа ще отидат за управление на дълга. В тази насока се очаква създаването на система за мониторинг на външния дълг, която да следи и публичния, и частния дълг. Тази система ще бъде създадена в най-скоро време в БНБ. До края на ноември правителството ще приеме постановление, с което ще регулира процедурата при поемане на задължения или гаранции пред външни кредитори (включително общините, държавните предприятия и държавните банки). В резултат на всичко това финансовият министър ще има допълнителни права единствен той да дава гаранции, разбира се, с подкрепата на парламента.
В областта на селското стопанство конкретна цел е раздробяването и приватизацията на гиганта "Зърнени храни". Процедура за приватизация на силозите на компанията ще започне до края на 1997 г. Постановление за по-нататъшна либерализация на търговията ще бъде условие за третия преглед на програмата. В същото време правителството гарантира, че няма да налага нови мерки, които да увеличат защитата или да поставят бариери пред търговията. Няма да има нови квоти или лицензи за износ или внос. През 1998 г. ще се използват всичките възможни начини за приватизация, за да се продадат около 3.8% от държавните предприятия, измерени в дела им в дълготрайните активи. Това е около два пъти повече от продаденото до момента. Изборът на консултанти за новата група от 66 предприятия за приватизация трябва да приключи в началото на 1998 г. и ще бъде условие за третия преглед.
Енергетиката продължава да трупа загуби и да разчита на субсидии от бюджета, пише в меморандума. Загуби продължават да се трупат във въгледобива и топлофикациите. Въгледобивът ще получи съответната субсидия от фонд "Енергийни ресурси". Цените на парното бяха вдигнати тройно от март до октомври, което е реално увеличение с около 30%. Повишава се ефективността на топлофикационните дружества, предвидена е и субсидия от бюджета. Предвидено е и разсроченото плащане на сметките за парно от началото на 1998 г. Предвиден е и резерв от 70 млрд. лева за непредвидени нужди в енергетиката. Цените на топлоенергията ще продължат да се увеличават през 1998-1999 г., за да се постигне пълно покриване на разходите. В средносрочен план правителството ще поощрява алтернативни форми на енергия. Цените на електроенергията, въпреки че са значително високи и подсигуряват рентабилност на НЕК, все още са субсидирани от промишлеността за домакинствата. През 1998 г. съотношението между цените за населението и за предприятията ще бъде значително намалено. Средната цена ще бъде повишена, за да се набавят средства за инвестиции.
Ан Макгърк заяви, че ще се постарае сегашният преглед на споразумението да бъде разгледан от борда на директорите на МВФ до края на годината. Това означава, че до 31 декември бихме могли да получим четвъртия транш от около 80 млн. долара. По първоначалната програма се предвиждаше траншът да дойде в средата на ноември. Следващият преглед се очаква през първото тримесечие. "Тогава ще можем да проверим изпълнението на показателите за цялата 1997 г.", заяви Макгърк.
Държавата няма да запазва мажоритарен дял във ВПК
Галя Илиева
Двайсет и двете елитни дружества, формиращи ядрото на така наречения военнопромишлен комплекс, да бъдат предложени за приватизация, предвижда становището на промишленото министерство за преструктуриране и приватизация на отрасъла. Раздържавяването на тези предприятия обаче ще става с решение на Министерския съвет. Най-вероятно е правителството да се насочи към преговори с потенциални перспективни купувачи, смята шефът на управление "Отбранителна промишленост" в индустриалното ведомство Божидар Пенчев.
В Министерството на промишлеността са концентрирани търговските дружества със специални производства - боеприпаси, стрелково оръжие, бойна техника, интелигентни бойни прибори - приборостроене, радиотехника и електроника. Някои от предприятията частично или изцяло са ангажирани и в производството на широка гама цивилна техника - селскостопански машини, лагери и др. Съществува и трета група фирми от бившия ВПК, които в процеса на конверсията са преминали към производство само на гражданска продукция, но са включени във формирането на военновременния план на страната.
Първа стартира приватизацията на обособени части или цели предприятия с гражданско производство. Предвижда се всички граждански производства да се изведат и да се продадат като обособени части. Двайсет и двете елитни дружества ще бъдат преобразувани в акционерни дружества, което е предпоставка за по-гъвкавото управление на капитала и за неговата делимост, така че и от тях да бъдат извадени и продадени гражданските производства и ненужните фондове. Средствата от тази приватизация ще се насочат към преструктурирането на предприятията за специална продукция. Вече има над 34 заявки за приватизиране на обособени части, съобщи шефът на отбранителната индустрия. Ще се продават също всички незавършени обекти в областта на специалното производство.
Евентуални външни или български частни инвеститори ще могат да се включат в приватизацията на военните заводи по няколко начина - чрез апорт на нематериални активи с лицензионен характер, с апорт на машини и съоръжения, чрез изкупуване на пакети акции от заводите или на целите предприятия. Възможно е също емитиране на акции с цел привличане на капитали, заяви Божидар Пенчев. За петте дружества от списъка за оздравяване, чийто принципал все още е Министерството на финансите, се предвижда да бъдат продавани чрез инвестиционни посредници.
Основното в становището на министерството по отношение на фирмите със специално производство е, че не се запазва на всяка цена мажоритарното участие на държавата в тези дружества. Това не означава обаче, че държавата няма да защитава интересите си в приватизираните военни заводи. Влиянието на държавата ще се запази на базата на сегашните доста строги режимни документи за запазване на военновременните задачи и тяхната актуализация. Това е неизбежно с оглед актуализацията на военната доктрина, смята Божидар Пенчев. Другият лост е мирновременната държавна поръчка за превъоръжаване на армията. В момента тече програма за модернизация на Българската армия с отделни подпрограми за превъоръжаване, където се залага главно на участието на българската отбранителна промишленост. То ще се реализира на базата на съществуващия Закон за държавните поръчки. Международното двустранно и многостранно научно-техническо сътрудничество е следващата възможност, която ще помогне на държавата да запази своята инициатива в областта на лицензионната политика. Най-важният лост е ограничителната политика за търговията с оръжие, стоки и технологии с възможна двойна употреба. Вероятно е също прелицензирането на бъдещите собственици за производство на специална продукция да остане под контрола на държавата.
В системата на Министерството на отбраната има 12 предприятия за ремонт и поддръжка на въоръжението и техниката в армията. Техните мощности надхвърлят нуждите на нашата армия, поради което около 45% от бизнеспрограмата им е насочена към външни пазари. Предвижда се тези фирми възможно най-скоро да бъдат пререгистрирани по Търговския закон (те още са със статут на държавни фирми). Броят на ремонтните заводи за армията ще бъде редуциран, като извадените от системата на ВПК ще бъдат предложени за продажба на външни и вътрешни инвеститори.
Южнокорейски компании проучват Нефтохим
Южнокорейските компании "Сункйонг" и "Самсунг" проявяват засилен интерес към приватизацията на Нефтохим, съобщиха от рафинерията. Представители на двете компании са посетили нефтохимическия комбинат през миналата седмица. Хората на "Сункйонг" представили дейността на своята групировка, която държи около 60% от нефтения бизнес и 60% от телекомуникациите в Южна Корея. "Сункйонг" притежава една от най-големите рафинерии в света с капацитет 1 млн. барела на ден (137 хил. тона), което е около пет пъти повече от Нефтохим.
"Самсунг" отдавна заяви намерение за участие в приватизацията на бургаската рафинерия. При това посещение представителите на компанията са поискали информация за структурата на Нефтохим, както и обвързаността с доставчици, реализацията собствено производство на електроенергия, собствен водоизточник. Южнокорейците са проявили интерес също към балансовата обвръзка на мощностите в Нефтохим и обвръзката на капацитета от нефтохимикали и полимери с потреблението в страната.
Ръководството на рафинерията е предоставило на южнокорейските компании само най-обща информация, съобщиха от комбината. На гостите е обяснено, че според решението на Министерския съвет приватизацията на Нефтохим ще се извършва чрез инвестиционен посредник, който предстои да бъде избран.
В сряда в столицата се проведе заседание на съвета на директорите на бургаската рафинерия. Обсъдени са постъпилите до момента оферти за доставки на суров петрол за ноември. Окончателно решение не е взето, тъй като все още пристигат оферти, обясниха от рафинерията. Директорският борд е решил да се водят разговори с всички дистрибутори на продукти на Нефтохим за преработване на договорите.
Финансовото състояние на Нефтохим е един от основните проблеми, обсъждани на заседанието на борда. На държавния бюджет са платени 23.7 млрд. лева акцизи и 10 млрд. лева митни сборове. Само за първите дни на октомври са внесени още 6.5 млрд. лева митни сборове. По държавните фондове за опазване на околната среда от Нефтохим са постъпили 3.5 млрд. лева. В националния фонд "Републиканска пътна мрежа" са постъпили 14.7 млрд. лева.
През юли приходите от дейността са 177 млрд. лева, за август - 184 млрд. лева, за септември - 214 млрд. лева. Печалбата от реализацията на готова продукция, стоки и услуги за септември е 42.35 млрд. лева. Финансовият резултат преди данъчно преобразуване е 15.27 млрд. лева спрямо 9.5 млрд. лева за август. Разходите на предприятието през септември преди данъчно преобразуване са 31 млрд. лева, от които 26 милиарда са от отрицателни валутни разлики.
Въпреки че втори месец рафинерията е на печалба, задълженията към бюджета остават много високи - около 212 млрд. лева. Данъчната администрация наложи частичен запор на сметките на Нефтохим, от които директно се прихващат 30% от постъпленията на рафинерията. От Нефтохим са предложили вноските да се увеличат на 50%, за да се издължат по-бързо.
Само 9 млн. долара са инвестирани в селското стопанство
Галя Илиева
До края на годината трябва да бъдат сключени сделки за 71 предприятия в областта на селското стопанство, съобщи министърът на земеделието Венцислав Върбанов. Освен това ще бъдат открити допълнително 11 процедури за приватизация на птицекомбинати, свинеферми, фирми за селскостопанско строителство, мелници и фуражни комбинати. По споразумението с МВФ сме поели ангажимент до края на годината да се приватизират мелничните комбинати. Това ще зависи обаче от решаването на продоволствените проблеми на страната и националните интереси в зърнопреработвателната промишленост, обясни министър Върбанов.
През последните пет години са открити 290 процедури за раздържавяване в селското стопанство. От тях са продадени реално само 144 предприятия. Най-голям брой сделки - 44, са направени през тази година. Най-голям интерес привличат предприятията за механизация с реализирани 40 сделки, следват ги свиневъдните фирми - 18 сделки, и предприятията от селскостопанското строителство с 14 сделки. От Агенцията за приватизация до този момент са реализирани 10 сделки. По линия на масовата приватизация са продадени дялове на 72 земеделски предприятия, съобщи агроминистърът.
Според данни на НСИ от изследване на финансовите баланси на около 30% от селскостопанските предприятия, регистрирани по Търговския закон, размерът на средствата за финансиране през 1994 г. възлиза на 550.2 млн. лева, от които за инвестиции са 484.2 млн. лева. През 1995 г. средствата за финансиране нарастват на 808.6 млн. лева, но инвестициите спадат на скромните 11.7 млн. лева. Причините за ниската инвестиционна активност са все още нерешеният въпрос със собствеността на земята и слабите възможности на новообразуваните производствени структури в земеделието, смятат агроекспертите. В масовия случай това са дребни производители с крайно ограничен стартов капитал и никакви реални възможности за получаване на инвестиционни кредити от действащите търговски банки, които предоставят кредитен ресурс и предпочитат да работят с по-малък брой надеждни кредитополучатели, твърди земеделският министър.
Интересът на чуждите инвеститори към обектите от селското стопанство остава слаб. През юли т.г. са регистрирани само 9.2 млн. долара преки чужди инвестиции в земеделието. Това е едва 0.9% от общата стойност на всички чужди производствени инвестиции, постъпили в страната, сочи статистиката. Най-крупната приватизационна сделка с чуждестранно участие в аграрния сектор беше сключена през май т.г., при която германско-българската фирма "Кремер - София" купи 51% от капитала на "Българска оризарна" - Пловдив.
Основна пречка пред инвестиционния процес е незавършената поземлена реформа. Неясната собственост създава несигурност и непредвидимост на инвестиционната среда, затруднява създаването на трайни производствени структури и отношения, подчерта министър Върбанов. До септември 1997 г. са възстановени реално 66% от подлежащата на връщане земя. Според агроминистъра този процес може да приключи до края на следващата година.
Ниската инвестиционна активност на дребните селскостопански производители се дължи в голяма степен на ограничените им възможности да мобилизират необходимите им кредитни ресурси. Министерството на земеделието се опитва да запълни този вакуум чрез инвестиционната политика на преференциални кредити по линия на фонд "Земеделие", обясни министър Върбанов. Със средствата на този фонд се подпомагат онези земеделски производители, които инвестират в дълготрайни активи - машини, оборудване, продуктивни и племенни животни и птици, трайни насаждения.
През миналата година фонд "Земеделие" е одобрил 82 проекта за преференциални инвестиционни кредити на обща стойност 610 млн. лева. През тази година общата сума на отпуснатите кредити е нараснала на 4.582 млрд. лева. С тях са финансирани 63 проекта за закупуване на земеделска техника с обща стойност 2.821 млрд. лева, 42 проекта в областта на животновъдството за 1.691 млрд. лева и 8 проекта в сферата на растениевъдството за 69.4 млн. лева.
Броят на отпуснатите кредити от търговски банки, които са подкрепени от фонд "Земеделие", е 56 на обща стойност 1.115 млрд. лева.
Развитие на инфраструктурата в две основни направления предвижда аграрното министерство. За създаването на пазарна инфраструктура се реализира проект за изграждане на пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и за цветя. Проектът предвижда изграждане на интегрирана пазарна инфраструктура, която съчетава тържища в големите градски потребителски центрове - София, Пловдив и Варна, и пазари на производителите в ключови производителни райони. Обектите ще включват основни търговски зали, сервизна сграда за краткотрайно съхранение в хладилни складове и съоръжения за сортиране, зали за опаковане с използване на амбалаж за многократна употреба, административни сгради и допълнителна инфраструктура. Партньори по проекта са българското правителство, представлявано от земеделското министерство, ЕБВР, която е основен кредитор на проекта с 35 млн. щ.д., федералното правителство на Германия, главно в осъществяването на консултантска помощ, и българските тържищни компании.
След актуализацията на бизнесплановете за изграждането на първите шест пазара общата им стойност възлиза на 69.3 млн. щ.д. От тях 24.3 млн. долара е стойността на непаричните вноски - земя и сгради, съобщи министър Върбанов. Инвестиционната част е 45.4 млн. щ.д. От тях 24.7 милиона са кредит от ЕБВР и 20.7 млн. долара - местни инвестиции.
Другото направление за развитие на инфраструктурата в аграрния сектор са хидромелиоративните проекти. Инвестициите за хидромелиорации се осигуряват от държавата. Поради недостиг на средства някои от обектите тази година са замразени. Една от възможностите за насочване на инвестиции в изграждането и поддръжката на хидросъоръжения е отдаването на концесии или коинвестиране в малки водноелектрически централи за производство на електрическа енергия.
АП ще пуска акции от телекома на борсата
Търгът за втори GSM-оператор ще е в началото на 1998 г. Агенцията за приватизация обсъжда възможността да пусне акции от телекомуникационната компания на фондовите борси, съобщи на пресконференция миналия петък шефът на АП Александър Съботинов. Новината беше потвърдена и от съветника на вицепремиера Божков и председател на съвета на директорите на Българската фондова борса Георги Прохаски по време на инвестиционния форум в НДК. Според Прохаски на борсата вероятно ще бъдат пуснати около 10% от акциите на БТК.
Пред "Капитал" вицепремиерът Александър Божков заяви, че не е необходимо специално решение на кабинета за продажбата на акции на борсата, но подобно решение трябва да се съгласува с консултанта по продажбата на БТК - инвестиционната банка "Дойче Морган Гренфел". "Не би било добре продажбата на 10 процента от акциите на компанията на борсата да стане преди продажбата на основния пакет", заяви Александър Съботинов. Според него допълнително ще бъде уточнявано и това кога ще бъде конвертиран в акционерно участие и заемът от 40 милиона долара, който БТК очаква да получи от Европейската банка за възстановяване и развитие. Този заем най-вероятно ще бъде отпуснат преди продажбата на основния пакет акции и според предложението на банката може да бъде изплатен с акции от компанията. Според председателя на КПД Антони Славински Европейската банка не е поставяла условие трансформирането на бъдещия дълг в акции да стане преди продажбата на основния пакет. Това според експертите би предопределило предварително цената на БТК и в известен смисъл самия търг за купувач. "Трансформирането на дълга в акции е само опция на банката, но бъдещият купувач на компанията може да се откаже от нея", обясни Славински. Във вторник "Морган Гренфел" ще отчете в Комитета по пощи и далекосъобщения работата си до момента. Вероятно тогава ще бъде обсъдена и идеята за продажбата на малък пакет на фондовата борса.
По време на инвестиционния форум в НДК Славински заяви, че инвестициите в компанията за следващата година ще бъдат около 150 милиона германски марки. В края на тази или най-късно в началото на следващата година трябва да завърши и проектът ДОН за цифровизация на мрежата. Според данните на КПД до края на 1997 г. общо 5.8% от абонатите на компанията ще бъдат цифровизирани. Шефът на Комитета по пощи обясни ниския процент с това, че цифровата мрежа е предназначена основно за бизнесабонатите, и обеща 100% дигитализация на международната свързаност и над 3/4 на междуселищната до края на 1998 г. Телекомуникационният шеф призна, че в момента тарифите на компанията за градски разговори са драстично по-ниски от средноевропейските, а тарифите за междуселищни и международни разговори - значително по-високи от средните за Европа. Той обеща пред инвеститорите, че компанията ще нормализира тарифната си политика, но не се ангажира с конкретни срокове. Преди около месец шефът на БТК Мариан Драгостинов заяви пред журналисти, че компанията няма да увеличава тарифите си за градски разговори. Очевидно обаче това решение на Драгостинов не е било одобрено от председателя на Комитета по пощи, който внася предложенията до МС за промяна на тарифите.
По време на форума в НДК председателят на КПД съобщи, че в началото на следващата година правителството ще открие концесионна процедура за втори GSM-оператор. Според него в момента няма никакви технически проблеми за откриването на такава процедура, тъй като необходимите честоти вече са осигурени. Идеята на правителството по думите на Славински е да открие едновременно процедурите по приватизацията на БТК и за отдаването на концесия за втори мобилен цифров оператор.
Булгаргаз получава държавния дял в газовото находище край Галата
Галина Александрова
До седмица-две ще бъде готово становището на Министерския съвет по комерсиалната реализация на газовото находище край Галата, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Един от основните въпроси е кои ще бъдат партньорите в дружеството за експлоатация, което трябва да се регистрира.
През 1991 г. след международен конкурс е подписан лицензионен договор и работно споразумение към него за проучване и добив на нефт и газ в блок 3-91 в морския шелф край Галата. Страни по договора са правителството ни и "Тексако Експлорейшън България лимитид", "Ентърпрайз ойл" и ОМВ. Участието на българската страна, представлявана от бившия Комитет по геология и минерални ресурси, и на западните компании е съответно 50:50 (по 20% за "Тексако" и "Ентърпрайз" и 10% за ОМВ). През периода на проучване действа принципът на т.нар. пренесен интерес - всички експлоатационни разходи се поемат от чуждестранния партньор, които той си възстановява през периода на добива. Рисковите инвестиции, които трите западни компании са вложили в проучването на този участък, по неофициални данни се оценяват на около 30 млн. долара.
След дълги спорове през тази година лицензионният договор бе признат за съответстващ със Закона за концесиите и доби статут на концесия.
Находището край Галата бе открито през 1994 г. Според експерти реалният му ресурс е от 1.27 до 1.82 млрд. куб. метра. Скромността на ресурса е най-вероятната причина, поради която трите западни компании решиха да се оттеглят, тъй като експлоатацията на такова малко находище не представлява интерес за тях.
На 24 февруари т.г. "Тексако" уведоми всички свои партньори, че продава дела си в проучвания блок край Галата. Останалите партньори имат предимство, но и българската страна, и двете чужди компании не проявяват интерес към възможността да увеличат участието си.
През април м.г. бившият Комитет по геология и минерални ресурси (КГМР) обяви конкурс за избор на българска фирма, която да участва в смесеното дружество за експлоатация на находището от българска страна. Тогава бе съобщено, че конкурсът е спечелен от Черноморска технологична групировка, но до сделка не се стигна. Според ексшеф от КГМР причината е, че "Тексако" не е одобрил за партньор тази фирма поради съмнения във финансовите й възможности да посрещне бъдещите си задължения. Според клауза в съвместното работно споразумение партньорът трябва да бъде одобрен от лицензиантите.
В момента и двете страни в дружеството трябва да посочат и да изберат партньори.
Оттук нататък започва верига от недоразумения и конфликти.
"Тексако" посочва като приемник компанията "Петреко", уведомява КГМР и от края на март тази година чака одобрение на избрания от него купувач. Същата процедура провежда и "Ентърпрайз", която чака от 7 април, уточняват експерти. В документите, подписани от компаниите и МС, е посочено, че прехвърляне на дяловото участие не може да се прилага без писмено одобрение на КГМР, което обаче не може да се отказва без основание. КГМР официално е известил "Петреко" и трите фирми лицензианти, че се очаква Министерският съвет да одобри "Петреко" като купувач на дела на "Тексако" и "Ентърпрайз", а за дела на КГМР МС препоръчва да се проведе конкурс.
Паралелно с това английската компания "Дав енерджи" чрез своята дъщерна компания "Дав България" ЕООД, регистрирана във Варна, многократно декларира пред различни инстанции своя интерес да закупи дела на КГМР в блок 3. В подписаните документи е посочено, че българското държавно участие може да бъде прехвърлено само на българска фирма. "Дав България" е регистрирана тук и според Търговския закон е българска компания, сочат специалисти, които са запознати с хода на преговорите.
От октомври-ноември 1996 г. се водят преговори между КГМР и "Дав България". Според същия източник на два пъти са договаряни условия (през фивруари и през април-май т.г.) и е постигнато съгласие ведомството да посочи "Дав България" като приемник на неговия дял. Нещо повече - предпоследното и последното ръководство на КГМР са издали писмени документи на "Дав България", че я определят за български съдружник в блок 3 Галата.
Същото това последно ръководство в лицето на председателя на КГМР Т. Маринов на 9 юли подписва официално съвместно предложение с Булгаргаз до министър-председателя Иван Костов и до вицепремиера Евгений Бакърджиев, според което 50-процентното участие на държавата трябва да се прехвърли на Булгаргаз при определени финансови условия.
Според някои източници именно хаосът от поети обещания и дублирането им с нови договорености по този и по някои други случаи, като преотстъпването на държавното участие върху либийските нефтени концесии например, е една от причините за закриването на ведомството и разхвърлянето на администрацията и фирмите от неговата структура към различни министерства.
Проблемът с уточняването на българския партньор в дружеството, което ще експлоатира новото газово находище край Галата, сега е от компетенциите на Министерския съвет. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев обясни, че все още се разглеждат различните варианти. Според някои източници обаче вариантът с прехвърлянето на държавното участие на Булгаргаз е с най-големи шансове.
Ако обаче Булгаргаз участва с 50%, той ще трябва да покрие и половината от експлоатационните разходи със съответната инвестиция. Според някои специалисти първоначалните инвестиции се изчисляват общо на 70 млн. долара, или Булгаргаз трябва да осигури 35 млн. долара. Затова се обсъжда и друг вариант, при който Булгаргаз участва в дружеството за добив с 35%, а останалите 15% да бъдат предложени на друг инвеститор, обясни министър Бакърджиев. Засега не е ясно дали за 15-те процента се има предвид офертата на "Дав България", или има и други кандидати.
От "Ентърпрайз" пък обявили, че са готови да финансират изцяло проекта, ако държавата приеме да печели само от роялти, без да притежава акционерно участие, бе съобщено на пресконференция.
Вероятно интересът към находището ще се повиши във връзка с проекта за използването му като газохранилище, за който съобщиха от Булгаргаз. Според някои експерти местоположението на находището, което е в шелфа, ще бъде много скъпо, тъй като съоръженията ще корозират бързо. От Булгаргаз обаче обясниха, че находището е много подходящо за тази цел, може да съхранява около 4 млрд. куб. метра активен газ. То имало предимството, че може да се експлоатира като хранилище и по време на експлоатационния му период, преди да е изчерпан собственият му ресурс.
Москва и София пак ще обсъждат зона за свободна търговия
Галина Александрова
Приключи първият етап от работата на експертните групи по подготовката на двустранно споразумение за либерализация на търговията между България и Русия. Бяха изразени сходни позиции за необходимостта от облекчаване на условията за осъществяване на взаимните доставки в областта на транспорта, сертификацията на продукцията, плащанията и интелектуалната собственост, гласи прессъобщението от Министерството на търговията и туризма. Посочено е също, че двете страни разработват конкретни предложения и решения в областта на транспорта и сертификацията. Подготвен е също проект на спогодба за сътрудничество в областта на интелектуалната собственост.
Значително внимание бе отделено на въпроса за митата, които са основна пречка за разширяването на българския износ за руския пазар, съобщиха от търговското ведомство. Някакъв напредък в разговорите по този най-чувствителен и труден сектор в отношенията между Москва и София засега не се очертава. Лаконичната официална информация по хода на експертните разговори дава повод за извода, че двете страни продължават да стоят на различни позиции по основния въпрос - преодоляването на хроничния търговски дефицит за България и балансирането на влошената структура на стокообмена.
Руската федерация е един от водещите външнотърговски партньори на страната ни. Нейният дял в българския износ е около 11%, а във вноса - около 28%. През миналата година стокообменът е 1.9 млрд. щ.д. - 466 млн. долара износ от България за Русия и 1.434 млрд. внос. Пасивното салдо на България от близо 833 млн. долара през 1995 г. миналата година се увеличи на 986 млн. долара. Причините са в затруднения достъп на българските стоки до руския пазар поради високото митническо облагане, а също така по причини, свързани с транспорта, сертификацията на продукцията и защитата на търговските марки.
В момента между България и Русия действа режим на най-облагодетелствана нация, т.е. в областта на митата двете страни не прилагат някакви специални мерки, които да възпрепятстват търговията. Съществуват обаче някои специфични моменти, които поставят българските стоки в неблагоприятна позиция. В структурата на българския износ за Русия преобладават сравнително ограничен брой позиции от селското стопанство, хранително-вкусовата и леката промишленост - около 60% от общия обем на износа. Тези стоки в същото време са с най-висока митническа защита на руския пазар. В руската митническа тарифа за повечето от тези стоки са предвидени комбинирани мита, които водят до по-високо митническо облагане в проценти към реалната доставна стойност. От Министерството на търговията и туризма обясниха, че се търсят възможности и форми за преодоляване на тези пречки, които същевременно да бъдат съвместими с правилата на Световната търговска организация, митническото законодателство на двете страни и техните интереси.
Очевидна е твърдата позиция на Русия да не предоставя на България преференциално третиране по своята обща схема на преференции, от която се ползват 104 страни, в това число всички наши съседи, както и Китай, Бразилия, Аржентина и други държави. Според експерти при наличие на политическа воля от руска страна не би имало пречки за включването на България в преференциалната схема на Руската федерация. В началото на 90-те години такива преференции бяха предоставени на страната ни от повечето страни - членки на Г-24. Москва обаче даде да се разбере, че има сериозни резерви към нашата аргументация за включването ни в националната преференциална схема на Русия, и застъпи твърдо позицията за създаване на зона за свободна търговия. Това беше подчертано ясно при посещението на служебния премиер Стефан Софиянски в Москва в началото на април. Въпросът за евентуалното създаване на зона за свободна търговия бе формулиран, макар и уклончиво, в подписаната от премиерите Софиянски и Виктор Черномирдин съвместна декларация за мерките по либерализацията на взаимната търговия.
Без да отхвърлят категорично руската идея за зона за свободна търговия между двете страни, българските експерти смятат, че на този етап предложението е неприемливо от гледна точка на международните ангажименти на страната ни във връзка с интегрирането в ЕС и СТО. Създаването на такава зона, която да бъде съобразена с изискванията на СТО, ще бъде труден процес до приемането на Русия в организацията. За България е задължително условието да отчита постановките, залегнали в споразумението за асоцииране към ЕС, и възможните форми на либерализиране на взаимната търговия с Русия трябва да бъдат предмет на предварително съгласуване с ЕС. На трето място, редица руски стоки са с конкурентни цени и не може да се гарантира, че зоната за свободна търговия ще се отрази положително върху баланса на взаимната търговия.
Компромисът бе потърсен във формулата, която предложи българската страна - за постепенно движение към зона за свободна търговия чрез поетапни стъпки на либерализация на търговията. Москва обаче не потвърди категорично, че би приела такъв компромис. В този смисъл прозвуча изненадващо твърдението на министъра на търговията и туризма Валентин Василев, че Русия вече не настоява за създаването на свободна търговска зона. На пресконференция министърът заяви, че въпросът за такава зона вече не стои при преговорите между двете страни по либерализирането на двустранната търговия.
"Какво значи не настоява? Това е от взаимен интерес и за България, и за Русия. Въпросът за зоната за свободна търговия стои и трябва да бъде решен", заяви търговският представител на Руската федерация в България Александър Семерньов.
Разговорите по либерализацията на взаимната търговия между руските и българските експерти ще продължат през ноември в София, съобщиха от търговското ведомство.
Взаимната либерализация на търговията ще облекчи стокообмена между Русия и България
Александър Семерньов, търговски представител на Руската федерация в България, пред в. "Капитал"
Кои са основните проблеми, които все още спъват преговорите между България и Русия за либерализация на двустранната търговия?
- Смятам, че няма непреодолими проблеми. Има нормална работа от едната и от другата страна за подобряването на ситуацията в търговско-икономическите отношения. Колкото до проблемите, като че ли сами си ги създаваме в началото, за да търсим след това пътища за тяхното разрешаване. Ако смятаме за проблеми такива дългосрочни проекти като транзита на природен газ и на нефт, сътрудничеството в атомната и конвенционалната енергетика, това не са проблеми. Това са перспективни проекти, които се намират в стадия на обсъждане, на консултации и които безусловно са изгодни и за двете страни. Главното е да се намерят механизми, които да удовлетворяват интересите на едната и на другата страна. Що се отнася до проблемите, проблемите, защото вие така остро поставихте този въпрос, съществува един, от моя гледна точка, той е признат и от руска, и от българска страна - това е необходимостта от либерализация на търговията. Съвсем скоро работна група от Министерството на търговията и туризма на България се завърна от Москва, където се водиха конкретни преговори по подготовката на спогодба по либерализация на търговията. Аз смятам, че ако експертите от едната и от другата страна поработят активно, през следващата година ние реално можем да пристъпим към подписване на двустранен документ по либерализацията на търговията и поетапно снижаване на митническите ставки. Това обаче е голям труд и дълъг процес на съгласуване с всички ведомства, министерства, комитети за уточняването на тези стоки, на които етапно ще се снижават таксите - доколко ще се защитава интересът на местните производители в Русия и в България. Това е труден процес, но е необходим. Главното е, че и Русия, и България разбират необходимостта от либерализиране на търговията.
Какви компромиси са възможни според вас в процеса на тези преговори?
- В момента все още се работи на експертно ниво. Затова е трудно да се прогнозира каквото и да било. На всички ни се иска да се намери удовлетворително решение.
Преговорите стартираха с искането на българската страна за едностранни митнически преференции върху вноса на български стоки за руския пазар. Окончателно ли отпадна тази възможност?
- Вече не се говори за това, тъй като не съществува база, преди всичко нормативна, за въвеждане на преференции по вноса на български стоки в Русия. Така са се сложили исторически нещата, че сега България не е развиваща се страна и по международното право не може да ползва преференции. От друга страна, според законодателството на Русия не могат да се предоставят преференции за акцизни стоки. А основната част от експорта на България е именно от такива стоки. Затова пътят е един - двустранна либерализация на търговията.
Тоест вие отново поставяте въпроса за създаването на зона за свободна търговия между двете страни?
- Точно това и означава либерализацията на търговията или зона за свободна търговия. Това е едно и също.
Има ли нови моменти в позициите на двете страни?
- Експертите от двете страни работят по въпроса за либерализацията. Това е новото, тъй като такава работа нямаше около една година.
И все пак какви са исканията на българската и на руската страна?
- Самият факт на либерализация на търговията, подписването на съглашение по този въпрос предполага поетапно снижаване на митническите такси върху експорта и импорта на тези групи стоки, за които ще бъде подписано съглашение.
А това може ли според вас да се реализира в период, когато България се интегрира в структурите на ЕС и в СТО, поемайки и съответните ангажименти?
- Едното не пречи на другото.
Съществува мнение, че забавянето на газовите проекти е основната причина за протакането на търговските преговори и за твърдата позиция на Москва по митническите преференции за българските стоки. Доколко важи това към настоящия момент?
- Не, няма такава връзка. Това са различни неща. Едното е за продажба на газ и за изграждане на транзитен газопровод през България. Това е съвършено различен проект и той се регламентира в отделно споразумение. Едното не пречи на другото. Дори напротив, аз смятам, че по-скоро едното би могло да помогне на другото. Защото за доставката на газа България би могла да плаща със свои стоки. При взаимна либерализация на търговията така ще бъде по-леко и по-изгодно за България.
Как оценявате инвестиционния климат в България от гледна точка на руския капитал?
- България се намира в самото начало на формирането на инвестиционен климат или климата за привличане на чуждестранни инвестиции. Това е добро и перспективно начало. Руските финансово-промишлени групи проявяват интерес към възможностите за инвестиране в България. Смятам, че с всяка година този интерес ще нараства.
Все пак вие изразихте съвсем конкретно недоволство от отношението към руския инвеститор у нас и неговото изолиране от процеса на приватизацията. Какви са аргументите ви?
- Да, аз навярно трябва да бъда максимално конкретен. Съществуват редица субективни фактори, които е трудно да бъдат разбрани в представителството на руските бизнесмени. Например при срещата на бившия вицепремиер Олег Лобов с българското държавно ръководство през март т.г. беше постигната договореност, че българската страна ще представи информация за оценката на капитала и други данни за "Балканкар холдинг". До момента не е направено нищо по този въпрос. И ние бяхме принудени да организираме производството на кари в един от нашите заводи. "Оброчище" даже бе продадено на други. Що се касае до МДК "Асарел медет", за проучването на това предприятие нашето обединение "Тяжпромекспорт" АО и друга руска фирма приеха покана да участват в конкурс за изграждане до ключ на циклична поточна технология за разширение на рудниците на "Асарел". Руските организации своевременно разработиха и предадоха технико-икономическата разработка, отчитаща максимално изискванията на "Асарел медет". При конкурса се оказа, че те са подведени от българската страна до идването на руската делегация и след това е отхвърлено тяхното предложение. В резултат на такива действия руските организации понесоха не само морални, но и материални щети. Наличието на такива факти показва, че руските инвеститори са поставени в неравни условия спрямо инвеститорите от други страни. Надявам се, че това са някакви недоразумения и в перспектива няма да съществуват такива неща. Трябва да се търсят взаимноизгодни решения. Руските фирми не искат някакви специфични преференции, те искат равнопоставеност с останалите чуждестранни инвеститори.
"Булгартабак холдинг" ще увеличава капитала
Галя Илиева
Булгартабак да увеличи капитала си, като се прехвърлят на холдинга акциите на държавата в дъщерните дружества. Това ще предложи надзорният съвет на тютюневата компания на общото събрание на акционерите, което е насрочено за 6 декември, съобщи шефът на надзорниците Дако Михайлов. В момента се уточнява броят на акциите на държавата в 22-те дъщерни дружества, които ще бъдат прехвърлени на холдинга. В момента във всяко от тях Булгартабак държи около 30%, около 20% са раздържавени с инвестиционни бонове.
Общият капитал на "Булгартабак холдинг" в момента е 2.464 млрд. лв. От него 1.9 лв. (около 79%) е участие на държавата, представлявана от принципала - Министерството на търговията, около 500 млн. лв. (20.16%) са притежание на приватизационни фондове и граждани от приватизацията чрез инвестиционни бонове. След увеличаването на капитала държавното участие ще нарасне на 92.36%, обясни г-н Михайлов. Участието на дребните акционери в холдинга ще намалее до около 7%. За сметка на това обаче в дъщерните фирми относителният дял на холдинга ще се увеличи.
С увеличаването на капитала ще стартира първият етап от програмата за преструктуриране на Булгартабак, която бе одобрена от Министерския съвет в началото на юли. По този начин "Булгартабак холдинг" ще държи контролния пакет акции в дъщерните дружества. Това ще създаде необходимите предпоставки за формирането и провеждането на координирана, единна и ефективна търговска и инвестиционна политика както в холдинговото пространство, така и по отношение на външните пазари и клиенти, обясни Дако Михайлов. "През 1993 г. Булгартабак бе умишлено разбит на отделни самостоятелни дружества, в които акционери са държавата, холдингът, частни акционери и чуждестранни дружества. При тази ситуация отделните дружества са неспособни да се борят с големите корпорации, а започнаха и да се конкурират помежду си. В целия свят тютюневите предприятия са монополисти", обясни шеф-надзорникът на Булгартабак.
С програмата за преструктуриране на капитала на Булгартабак бяха конкретизирани параметрите на една стратегия, която да гарантира оцеляването и развитието на българското тютюнево стопанство в създалата се през последните години силно конкурентна среда, смятат в търговското министерство. В нея се залага на окрупняването и приватизацията на холдинга като цяло, за да се избегне продажбата на парче.
Вторият етап на преструктурирането на Булгартабак предвижда консолидация на дружествата в рамките на холдинга. Консолидацията ще се осъществи в три направления: изкупуването и преработката на тютюни, производството на тютюневи изделия, спомагателни материали и резервни части и търговия с тютюни и тютюневи изделия и дистрибуция на вътрешния пазар.
Предлаганата концентрация в холдинга, поради експортната му ориентираност, ще доведе до осигуряване на неговата конкурентоспособност на външните пазари, където властват мощните международни компании. Страните, които досега бяха традиционни купувачи на български цигари, започнаха да създават митнически бариери пред нашия износ и се преориентираха към по-модерни западни производства. Това налага нова инвестиционна политика, която да бъде в състояние да развива самостоятелно или в съдружие производство на цигари на територията на съответните страни потребители. По този начин се проправя път не само на българските цигари, но и на българските тютюни, смята шефът на надзора в Булгартабак.
Според него в основата на стратегията за преструктуриране и приватизация е залегнало разбирането, че възстановяването на пазарите ще повиши цената при евентуалната приватизация. А Булгартабак може да възстанови позициите на основния си пазар - руския, само като мощна структура с единна политика, която е в състояние да пробие по пътя на прекия импорт и производство на територията на Русия чрез изнасяне на производствени мощности. "Булгартабак холдинг" е включен в списъка на 60-те големи фирми, които ще се приватизират чрез инвестиционен посредник, стана ясно след заседанието на МС в понеделник.
Накратко
Американската инвестиционна банка "Уосърстин Перела", Ню Йорк (Wasserstein Perella Emerging Markets Finance), получи разрешение от "Банков надзор" в БНБ да придобие 24.7% от капитала на Българо-руската инвестиционна банка. Инвестицията е в новоемитирани акции от капитала на БРИБ до 5 млрд. лева. "Усърстин Перела" е между най-известните инвестиционни банки "бутици" в САЩ. Характерното за този вид институции е специализацията им при осъществяването на големи сделки по сливания и поглъщания на компании, нови емисии на акции и дългови инструменти, търговия с корпоративни книжа и деривати. От БРИБ съобщиха, че до края на годината ще последва ново увеличение на капитала до 10 млрд. лева.
През тази седмица Асоциацията на търговските банки ще внесе в БНБ искането на банкерите за данъчното облагане на провизиите. Предложението им е за разход на кредитните институции да се признават повече от 70% от провизиите. В проектозакона за данък върху печалбата кабинетът предлага за целите на данъчното облагане на банките да се признават като разходи 70% от провизиите, начислени съгласно наредбите на БНБ.
Министерският съвет назначи през миналата седмица деветчленен съвет на директорите на Държавния застрахователен институт след неговото преобразуване в акционерно дружество със стопроцентно държавно участие. Председател на директорския борд е Борислав Михайлов, а изпълнителни директори са Валери Алексиев, Максим Сираков и Красимир Станков. В ръководния орган на ДЗИ влиза и Тодор Цветков, който е бил щатен следовател в Главно следствено управление и миналата седмица попадна под ударите на закона за досиетата.
"AIG Общозастрахователно дружество" проведе общо събрание през миналата седмица, на което се взе решение за увеличаване на капитала от 500 млн. лв. на четири млрд. лв. и за извършване на презастрахователна дейност съгласно новия Закон за застраховането, съобщи за "Капитал" изпълнителният директор Лука Доков. Наименованието на дружеството се променя на "AIG България - застрахователно и презастрахователно акционерно дружество". На акционерите е даден срок до първи декември за внасяне на съответното дялово участие.
