Илина Коралова
С откриването на Петото международно биенале за съвременно изкуство на 2 октомври Истанбул допълни и без това наситения за 1997 календар с прояви от подобен род. Десет години е младенческа възраст, в сравнение със столетния форум във Венеция например, но е факт, че истанбулското биенале постепенно набира скорост, очертавайки се като едно от най-престижните. Артистичните кръгове от цял свят са насочили вниманието си към мегаполиса, разположен между два континента, с близо трихилядолетна история, в който съжителстват мъдростта, религията и обичаите на многобройни човешки общности. Поради уникалните си дадености и поради това, че стои извън традиционните западни центрове на съвременното изкуство, Истанбул провокира концептуални изяви.
Четвъртото биенале например беше организирано от легендарния Рене Блок, идеолога на движението флуксус от шейсетте. Избраната от него тема - "Ориент/ации, или визията за изкуство в един парадоксален свят", се окачестви като много по-напредничав ход в сравнение с този на динозавъра Венеция.
Идеята.
Тази година артистичен директор е жена, Роза Мартинес, независима арткритичка и кураторка от Барселона, а концептуалната рамка е много по-женствена - "За живота, красотата, преводите и други трудности". И разбира се, участието е доминирано от жените художнички.
Идеята синтезира желанието да се изследват отношенията между изкуството и живота в търсене на нови значения на красотата, нуждата от нов език за комуникация, доколкото преводите и интерпретациите объркват значенията. В този смисъл се набляга на естетическите стойности, които единствени са в състояние да преведат идеите на езика на различните култури.
Местата за изява.
Едно от безспорните предимства на Истанбул за подобни прояви са историческите му забележителности, които са на всяка крачка. Сегашното биенале е разпръснато на няколко места. Имперският монетен двор се намира в рамките на султанския дворец и представлява комплекс от старинни, почти нереставрирани сгради. В лабиринта от тесни улички и проходи, както и в самите павилиони са разположени по-голямата част от участващите творби - видео-, фотоинсталации и един от пърформансите. Изключително провокативни за артистичното въображение са и внушителните архитектурни съоръжения - Цистерните от времето на Юстиниян и църквата "Света Ирина", датираща от шести век. Художниците, представящи се там, са принудени да съобразят работите си с пространствата, а самите идеи са подложени на трансформация и допълнителна интерпретация/превод. Трима от участниците - Трейси Емин, Рихард Хек и Мария Вирккала, избраха за място на своите пърформанси съответно хотелите "Пера палас" и "Мармара" и "Кулата на девицата" - старинен фар на Босфора.
Представите на хората за Истанбул са свързани и с ролята му на своеобразна порта към Близкия изток. В този смисъл е и идеята на кураторката Мартинес да включи в експозиционната площ две железопътни гари и летището на града.
Парите.
Разбира се, те са много, за което говори и дългият списък на спонсорите, а сред тях 5 местни телевизионни компании, 6 вестника, няколко банки, както и традиционните вече за биеналето IBM, DHL, "Мерцедес-Бенц", "Рено" и др. Зрителят безрезервно е склонен да повярва, че огромните видеоинсталации, понякога с по 4-5 видеостени, или виртуалната реалност на група норвежци са реализирани без никакви компромиси от страна на авторите. И все пак тазгодишните финансови затруднения прозират зад многобройното турско участие, за сметка на големите имена на западното концептуално изкуство и намаления размер на каталога.
Участниците.
На петото биенале в Истанбул те са 86 от 40 държави. Някои от тях приличат на пътуващи артисти, които имат готови номера за всякакви случаи. По друг начин не може да се обясни наличието на инсталации отпреди няколко години, извън контекста на проявата. Други - и това е проблем на видеоарта в момента - се плъзгат в посока видео-филми със значително времетраене, което обезсмисля стойността им на произведения, правени от художници, а не от режисьори. Трети пък залагат на високотехнологичните реализации, което е естествен процес в съвременното изкуство, но често идеята изненадва с елементарното виждане.
Безспорно голямата атракция на биеналето е Орлан - френска феминистка, прочута с пърформансите си, предаващи наживо пластичните й операции. В Истанбул тя се появи с две издутини, имплантирани в слепоочията. Водеща идея на шокиращото й изкуство е непрекъснатата промяна на идентичността - идея, която тя реализира чрез собственото си тяло. Срещата с нея, озаглавена "Това е моето тяло, моят софтуер", предизвика бурни дебати. Друга забележителност е московският акционист Олег Кулик - човекът-куче, скандализирал артсредите по света, докато се разхождал гол, на четири крака с нашийник около врата. В Истанбул руснакът показва само документация от акцията.
Наред с Орлан феминистичното начало на форума утвърждават Пипилоти Рист, Шуркан Морал, Екле Ракаускайте, Ширин Несхат, Еуалия Валдозера, Марико Мори и др. Общото между тях е прекаленото задълбаване (кога оправдано, кога не толкова) в женската им същност, стигащо до крайност в изявата, като разпънатата на гинекологичен стол Шуркан Морал в инсталацията "Истанбул и спекулум".
Явно жените са объркани в търсенето на своята идентичност, както и в усилията да глобализират проблемите си. И за да отдадем дължимото на мъжете, ето някои от тях: Даниеле Буети, Маурицио Кателан, групата Sense:less, Халил Алтъндере и др. Макар и не грандиозен, в Истанбул има и скандал - необяснимите "технически" трудности, довели до липса на българско участие, и по-драстичният - отказът на кураторката дори да разгледа проектите на сръбските художници.
Биеналето в Истанбул е сериозна и интересна проява, чието значение се засилва от факта, че то се провежда на пълния с барутни спомени Балкански полуостров, и е артистично събитие, което събира участниците си в града - граница между две религии и цивилизации. Всичко това обаче не може да попречи на извода, че в известна степен по-ефектно, отколкото задълбочено, този път биеналето затвърди съмненията, обзели познавачите още на "Документа Х" в Касел, че 1997 г. не е твърде успешна за кураторите от женски пол.
Британските архиви разкриват друг образ на Чърчил
Николай Методиев
Недостъпни според английското законодателство в продължение на 50 години и съхранявани в архивите на "Пъблик рекорд офис", сега документите от Втората световна война започват да се предоставят на разположение на историците. Въз основа на тях двама английски изследователи съставиха необикновен разказ за неизвестни досега събития, пред които фантазията на всички автори на шпионски романи бледнее. Книгите "Свръхсекретно" на Франсис Уинтърботъм, а след нея и "Бодигард на лъжи" на Антъни Кейв Браун накараха да се заговори за нестандартните подходи на разузнавателните служби и за тайните на Уайтхол, цитаделата на британското правителство.
Установено е, че британският премиер Уинстън.
Чърчил предпочел да пожертва град Ковънтри живота на хиляди хора и стотици бомбардировачи с екипажите им, за да не даде възможност на Вермахта да разбере, че Англия разполага с тайния военен код на Германия.
Антъни Кейв Браун е първият, който се запознал с информацията, която през изминалите 50 години британското правителство не можело и не трябвало да разкрива според тайно споразумение между премиера Уинстън Чърчил и президента на САЩ Хари Труман, подписано на 7 септември 1946 г. Вече е известно, че съюзниците успели да узнаят тайната на "Енигма" - машината за шифроване на германските секретни съобщения. Кейв Браун намерил документи, свързани с бомбардирането и унищожаването през 1940 г. на индустриалния град Ковънтри, който бе напълно разрушен, с една разтърсваща равносметка - 554 убити, 4865 ранени, 50 749 разрушени или повредени сгради, срещу което бил свален... 1 германски бомбардировач. След тази бомбардировка в германския военен и пропаганден лексикон влезе понятието ковънтрирам, т.е. напълно унищожавам.
Чрез тайната на кода "Ултра", използван единствено от Главния щаб на Вермахта, командването на кралските ВВС знаело точния курс на 509-те немски бомбардировача, тип "Хайнкел", известни тогава като "Щуки". От излитания на изтребители на кралските ВВС в тази нощ само седем пилоти са докладвали, че са влезли във визуален полет с неприятелските бомбардировачи, които на вълни връхлитали върху Ковънтри.
Може би за да не създаде "морални проблеми", а може би защото е работил върху "обработени данни", Уинтърботъм смята, че кодът "Ултра" разкрил плановете на немците само 5 часа преди нападението:
"... Чърчил, твърди той, решил, че няма време да се организира евакуацията на града и че ако бъдела дадена тревога, ще настъпи хаос. Затова се задоволил само да предупреди Гражданската отбрана, пожарникарите, парка от линейки..."
Кейв Браун обаче твърди, че с помощта на кода "Ултра" немския план за нападение над Ковънтри е бил разгадан 48 часа по-рано. Чърчил обаче решил да не предупреждава никого, за да не даде на Вермахта да разбере, че англичаните са запознати с намеренията им, т.е., че знаят техния свръхсекретен код.
Изключително тежки са разкритията и за английската бомбардировка над Нюрнберг на 30.III.1944 г., която се проваля тотално.
Като министър-председател Чърчил лично предложил да се извърши нападението, като се мотивирал, че в лицето на Нюрнберг иска да порази не само военна цел, но и идейния храм на нацизма.
Твърдението на Кейв Браун, че Чърчил предал информацията за английската операция чрез агента Гарбо, било подкрепено от пазена в "Пъблик рекорд офис" папка с планове за полети и метеорологичните сводки. Върху един бюлетин за полети офицер от ВВС написал: "Знаеха, че ще дойдем, и ни очакваха."
Метеорологичните условия за полета също били доста неблагоприятни - ясно и безоблачно небе, но на пилотите било съобщено, че над Германия се очаква плътна облачност, която щяла да ги прикрива. Освен това предвиждало се формацията от бомбардировачи да бъде подредена в походен, а не в боен строй. Маршалът от авиацията Бенет протестирал срещу тази тактика, маршрута и начина на бомбардиране, но като цяло щабът подкрепил идеята на премиер-министъра. Самолетите при-стигнали над целта без прикритие и станали беззащитна плячка на немските скоростни изтребители. Така че в нощта на 30.III.1944 г. Кралските ВВС излетели предварително обречени да претърпят най-тежките загуби в една отделна операция през цялата война - по-големи и от загубите в битката за Англия, т.е. при отбраната на страната от германските въздушни нападения през цялата 1940 г. Като се основава на тези неизвестни досега документи, Кейв Браун категорично твърди, че Чърчил преднамерено е изпратил на гибел английските бомбардировачи - загубени били цели 160 самолета с 450 - 500 души екипаж. Според него чрез косвени разузнавателни канали МИ-6 информирала немците за предстоящото нападение. Замисълът бил "Абвера" да бъде убеден в пълната достоверност на агента Гарбо, сътрудник на "Абвера" в Англия, но заловен и презавербуван срещу запазване на живота му.
Ако немците заподозрели, че "Гарбо" сътрудничи на англичаните, нямало да повярват на по-нататъшните му информации, които Чърчил и разузнавателните служби смятали, че са изключително важни.
"... Германски документи, намерени след войната, заявява Кейв Браун, потвърждават, че немците са били информирани за бомбардировката на Нюрнберг шест часа преди излитането на английските самолети от базите им и с чисто немска педантичност се подготвили, за да ги посрещнат..."
Тезата на Кейв Браун подкрепя и генерал сър Франсис де Гингард, началник-щаб на главнокомандващия английските въоръжени сили маршал Монтгомъри. Той потвърждава, че в редица други случаи на немците били подавани достоверни информации, за да се укрепи доверието им към т.нар. двойни агенти.
За Кейв Браун няма съмнение, че двойният агент Гарбо е бил определен за тази стратегическа цел. Именно чрез него два месеца по-късно Чърчил подава на немците дезинформацията, която подготвял от месеци - невярната дата и неточното място на съюзническия десант в Европа. И наистина на 6 юни 1944 г. съюзническите войски дебаркираха в Нормандия, като напълно изненадаха немците.
Това, което разкриват Кейв Браун и Франсис Уинтърботъм, дава основание за дълбоки размисли. Има ли основания за възхищение от Чърчил за това, че по съображения на военна целесъобразност еднолично е взел решението да заблуждава и дезинформира немците? Правилно ли от морално-етична гледна точка той е решил да пожертва живота на стотици и хиляди хора, за да спаси една тайна, която по друг повод или случайно е можело да бъде разкрита от немците още на следващия ден и да направи напразни тези жертви? Жестоки въпроси за военнополитическата ситуация тогава и морално-етичната оценка сега, след 50 години.
Ако беше жив сега, вероятно и самият Чърчил не би могъл да отговори еднозначно на тези въпроси. През 1952 г. в разговор с близък приятел станало дума за мястото, което историята ще му отреди. Тогава бележитият държавник казал: "...Не съм сигурен, че присъдата ще бъде много добра!"
Друго негово изказване е дало названието на операцията "Бодигард", т.е. технологиите, с помощта на които Чърчил системно заблуждавал немците за своите истински намерения. След края на Втората световна война в Потсдам той казал на Сталин: "Истината е толкова скъпоценна, че трябва да се пази от един бодигард на лъжи."
Щом преговорите зациклят, идва ред на ембаргото
"Нямам какво да кажа. Ще кажа. Няма да кажа. Щях да кажа, ако имаше какво да кажа" - това е общият смисъл на принудителната петнадесетминутна "дискусия", която проведе зам.-председателят на КЕ Кирил Гегов с журналистите след пристигането си от Киев. Г-н Гегов оглави българската делегация, която отлетя в началото на седмицата за столицата на Украйна да преговаря по въпросите на газа и възможностите да си получим още тази зима целия украински борч от 120 млн. долара във вид на руско синьо гориво, необложено с украински такси.
От вторник насам шефът на Кирил Гегов Иван Шиляшки усърдно обясняваше целта на преговорите - тристранна среща с цел подписване на договор, и важната мисия на заместника си. Когато същият се върна, едва успя да смутолеви, че прекарал почти цяла седмица в Украйна по някаква "обикновена работа". Така и не се разбра имало ли е въобще руски представители на проведените срещи или "Газпром" ни е спретнал поредния номер. Не стана ясно също каква е съдбата на споразумението за ускоряване на доставките от Украйна, за което Шиляшки заяви пред енергийната комисия, че ще бъде подписано още в четвъртък.
Стана ясно обаче, че за пореден път е наложено ембарго върху информацията за преговорите по газа. Това се потвърждава от секретността, в която се водят и съпътстващите преговори в Москва по либерализиране на търговията между двете страни. Преди година, уреждайки списъка от стоки, с които ще покриваме газовите доставки, Жан Виденов се опита да изтъргува концесията върху газопроводите срещу намаление на митата за българските стоки, внасяни в Русия, и претърпя фиаско. По пътя на логиката се налага мнението, че и сега се пробваме с подобна схема. Търговският министър Валентин Василев заяви, че руснаците вече не ни притискали да правим зона за свободна търговия. Въпросът е срещу какво.
ДИАЛЕКТИКА
Вестник "Култура" събра много от авторите, читателите и приятелите си в столичния ресторант "Крим" по случай 2000-ия си брой миналата седмица. Интелектуалните разговори, културните спорове и дълго подготвяните закачки преобладаваха. Единствено богатата трапеза придаваше на сбирката земен вид. В известния ресторант можеха да бъдат видени бивши редактори и сътрудници на вестника. Всяко едно от артистичните съсловия се беше усамотило в сепаретата на "Крим". С чаши и хапки в ръка се открояваха Йордан Радичков, Рангел Вълчанов, Стефан Продев, Ирина Бокова, Калин Митрев, Греди Асса, радиошефове, преподаватели от СУ, политици, журналисти. Празникът на вестника неусетно прерасна в рождения ден на главната редактора на "Култура" КОПРИНКА ЧЕРВЕНКОВА, която получи много поздравления и подаръци.
"Ще стисна ръката на първия професионален войник, който постъпи в редовете на Българската армия", зарече се военният министър ГЕОРГИ АНАНИЕВ. За да ускори набирането на наемни бойци, отбранителното ведомство откри информационен център по проблемите на професионалната армия в столичния Военен клуб. Горещи телефонни линии ще свързват мераклиите за рейнджърска кариера и бъдещите им работодатели от Министерството на отбраната.
След като при предишната си среща депутатът от БСП проф. СТЕФАН СТОИЛОВ и шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции ИЛИЯН ВАСИЛЕВ бойко изясняваха чии знания са "по-актуални и релевантни", при последната дискусия в икономическата комисия двамата взаимно се обвиниха, че изнасят лекции на депутатите. Стоилов и Василев, след като пиха шампанско по случай приемането на закона за земята, в добро настроение, удължиха името на АЧИ на Агенция за чуждестранните инвестиции и приоритетните инвестиционни проекти и приеха предложенията на проф.Стоилов за отпадане на голяма част от закона за чуждите инвеститори. Проф.Стоилов пък си уреди двучасов семинар с Ан Макгърк.
Би Би Си отпразнува 75-ия си рожден ден в събота, радвайки се на непоклатим престиж и безконкурентна мощност на предавателите в Европа, която тя смята да засили, като приеме предизвикателствата на цифровизацията. Двайсетте хиляди работещи в Би Би Си и бюджетът от 4 млрд. долара осигуряват професионализма на световната информационна служба и емисиите на 43 езика.
На 13 октомври "Булмюзик" опита да представи на света юбилейния албум на Supermax, но успя да представи (визуално) само солиста КУРТ ХАУЕНЩАЙН и семейството му. Курт не пя, а само раздава автографи в очакване някой нещо да го попита. Допълнителните екстри на промоцията бяха разсилните от фирма "Рефлекс", които в съмнителна трезвеност въдворяваха ред сред гостите и закъснелите.
Първата дама на Република България г-жа Антонина Стоянова ще открие дните на японската култура у нас на 20 октомври в галерията за чуждестранно изкуство "Св. св. Кирил и Методий" с изложбата на г-жа Норико Янагисава. Японката е майстор на гравюри, член на Асоциацията на майсторите. По време на престоя си в България японската художничка иска да организира срещи с българските творци.
Ергените-монарси станаха с един по-малко. Трийсет и две годишният внук на австрийския император Чарлз I Хабсбург - Георг Хабсбург, се ожени за германската дукеса, 24-годишната Елика фон Олденбург, на пищна церемония в Будапеща.
Млада студентка по журналистика изтегли печелившия номер от томболата на Jim Beam за голямата награда "Харлей Дейвидсън", или 15 000 долара. Непризнат ди джей режисираше артистичното напрежение около завъртането на сферата с петнадесетте хиляди талона. Междувременно персоналът на ресторанта, в който руският посланик обядва с български интелектуалци, се нащрака обилно за спомен около скъпия мотор. С лъскавото парти в "Континентал плаца" рекламна агенция "Де Кони М&А" сложи точка на промоцията на световноизвестния бърбън в България.
Зам.-министър съди вестник за 1 лев
Марин Маринов, зам.-министър на промишлеността, е завел дело срещу в. "Новинар", съобщи пресслужбата на ведомството. Причината е публикуваната в началото на октомври информация, че висшият чиновник бил засечен с белязани банкноти при взимането на 40 хиляди долара подкуп. Заведеният от Марин Маринов иск е само за 1 лев. Зам.-министърът обяснил, че ще потърси правата си като гражданин, а не като служебно лице. Желанието му било да реабилитира името си, след като то бе замесено в неверни според Маринов обвинения.
Зам.-министърът свика специална пресконференция и опроверга обвиненията. Дни след това "Новинар" излезе с дописка, в която се отправят директни обвинения към държавния чиновник. Освен познатата от предишните слухове теза за уличаването на зам.-министъра в приемане на подкуп в журналистическия материал се твърди, че Марин Маринов връща "Кремиковци" на групировките. На входа и на изхода на "Кремиковци" не стоят групировки, опроверга и това твърдение Марин Маринов, който е шеф на борда на металургичния комбинат. Шефът му Александър Божков застана твърдо зад заместника си и заяви, че той станал прицел на атаки, защото отговаря за предприятия в ликвидация и несъстоятелност и най-вероятно е попречил на далаверите на групировки.
Есенните капани за шофьора
Александър Хранов
Топлото циганско лято свърши, идват мрачните и дъждовни дни на истинската есен. Този сезон е един от най-опасните за шофьора. Статистиката го доказва. Най-много катастрофи има след първия по-сериозен дъжд, след първата гъста мъгла. Обяснението е просто - шофьорът, след няколко месеца каране по суха настилка, не може бързо да се адаптира към рязко изменилата се ситуация на пътното платно.
Според старите майстори на волана подготовката на автомобила за "тъмния" сезон е едно от най-важните, но и най-подценявани неща. Сменете чистачките на предното, а ако имате, и на задното стъкло.
Следва критичен поглед към гумите. Ако имате зимни, с по-едра шарка на протектора, сега е времето да ги монтирате, нищо че до първия сняг остават още дни. В случай че бюджетът ви е по-скромен, разместете гумите така, че по-добрите да бъдат отпред. Нищо, че автомобилът ви е със задно предаване.
Ред е на акумулаторната батерия: почистете я с топла вода и сапун. За клемите пък са необходими малко технически вазелин или обикновена грес. При нужда долейте дестилирана вода. Ако при стартиране на студен двигател електромоторът върти бавно и трудно, обърнете се към специалист - в най-лошия случай е дошъл моментът за нов акумулатор.
Пушите ли в колата, със сигурност стъклата отвътре са почнали да потъмняват. Малко вода, обикновен почистващ домашен препарат и няколко стари вестника повишават чувствително видимостта.
Основно правило за есенно-зимния сезон е: карайте само когато имате належаща нужда, по възможност по-малко. Ако все пак тръгнете на път, не забравяйте:
Ако спазвате изброеното дотук, може да намалите възможността да претърпите авария, въпреки че много зависи и от другите участници в движението. Не се подлъгвайте, ако сутринта грее слънце - дъждът и мъглата често се появяват внезапно.
Обучение с класика
Новото издателство "Фактор Алиас" публикува на български и английски език "Избрани разкази" на Марк Твен. Това е първата книга от библиотеката "Номад", която е замислена като учебно помагало и е предназначена за средно напредналите в чуждия език. Неадаптираният оригинал и българският текст са съпоставени на съседни страници, което позволява с лекота да се преодоляват непознатите изрази. Думите с проблематично произношение са отпечатани в получерен шрифт и са изведени с фонетичната им транскрипция под черта на същата страница. Същевременно тези, които не са преведени, буквално са подчертани и пълният им превод се намира в малък речник на последните страници. Книгата съдържа също така и кратко описание на фонетичната транскрипция на звуковете в английския език. Предстои да излязат книги и на френски и немски език от библиотека "Номад".
Ново издание на фондация "Българска наука и култура"
Създадената през 1995 г. фондация "Българска наука и култура" продължава да подкрепя проекти в сферата на науката и културата. В областта на историческите, историко-литературните и историко-архивните дейности вече започна работа по издаването на писменото наследство на Симеон Радев - през март 1996 г. бяха публикувани неговите "Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени".
Друга програма на фондацията предвижда издаването на спомени от и за видни български политически и обществени личности от периода 1978 - 1944 г. Започната е работа по събирането на материал за биографията на Стоян Бочев - виден български икономист, предприемач и общественик. "Българска наука и култура" подкрепя проект за създаването на многотомна енциклопедия на българските държавни институции, която трябва да се появи на книжния пазар до края на тази година.
Най-новото издание на фондацията е "Историческата еволюция на политическата демокрация" на проф. Андрей Пантев.
Тайните и лъжите в живота
Румен Соколов
Тайните и лъжите са нещо неразделно от живота на харата. Няма човек, който да няма поне една тайна, който да не е изрекъл поне една лъжа. Това опитва да докаже и английският режисьор Майк Лий (написал и сценария), чийто пореден шедьовър вече може да бъде видян и от българските зрители. Историята е привидно много обикновена - младо момиче започва да търси истинската си майка след смъртта на осиновителите си. Откритието, което прави обаче, я шокира и променя коренно живота й. Това не е филм за масовия зрител. Той е от категорията филми, които биха задоволили вкуса само на по-нестандартните любители на седмото изкуство.
Този филм намери признание на фестивала в Кан през миналата година, когато бе удостоен със "Златна палма". Дори американците признаха качествата му, като го номинираха за "Оскар" в пет от главните категории. Главната женска роля се изпълнява от Бренда Блетин, която получи наградата за най-добра женска роля в Кан, "Златен глобус", и бе сред номинираните за "Оскар". Тя работи предимно за телевизията, като преди този филм участията й в киното са само две - във "Вещиците" на Никълъс Роег и "Река тече там" на Робърт Редфорд. След "Тайни и лъжи" 50-годишната актриса е участвала в три кинофилма.
Майк Лий е един от любимците на критиката. Неговите филми винаги са сред кандидатите за награди на филмовите фестивали и често ги печелят. "Големите надежди" от 1988 г. има награда на критиката от Венеция, а "Гол" е с две награди от Кан през 1993 г. Кръглата маса направи съдиите еднопосочно недосегаеми
Тони Дремсизов
Съдиите станаха недосегаеми с решенията на кръглата маса от миналата събота, предизвикана от тяхната стачка. Само дето не им зачислиха бодигардове, както искаха. Реферската бригада за всеки един отделен мач трябваше да бъде пазена неотлъчно от четирима спецполицаи (по един за всеки съдия), които на всичко отгоре да бъдат от друг град. Така арбитрите се надяваха да се запазят от побои. Оказа се, че полицаи по закон не могат да бъдат командировани ей-така по мачове в други градове. "Ще се вземат извънредни мерки за сигурност на мачовете", най-общо обещаха от СДВР.
По-важното е, че в дисциплинарния раздел на наредбата за първенствата и турнирите ще бъдат въведени сериозни санкции. С това ще се заеме изпълнителният комитет на БФС още във вторник. Вероятно ще бъде вкаран текст, че всеки път, когато се посегне на рефер, отборът ще бъде моментално ваден от групата. Така е по света, твърдят съдиите и затова в "белите" страни ги уважавали и ги оставяли да работят на спокойствие.
В замяна арбитрите обещаха да свирят 50 на 50. Последваха баналните декларации как участниците в кръглата маса вярват, че започва нова ера в българския футбол.
С тези решения реферите фактически постигнаха своето. Какво следва? Сега те са подвластни единствено на съдийската комисия и съответно на висшето ръководство на футболния съюз. Поначало идеята на стачката бе да изолира всякакви пътища за влияние на хората от клубовете върху реферите. Остава си обаче широката възможност за директно влияние от шефовете в БФС.
Човек веднага се сеща как преди по-малко от година същите тези рефери настояваха за пълна автономия спрямо футболния съюз. Тогава те излязоха пред конгреса на БФС с искане съдийската комисия да излезе от структурите на "Кърниградска" и да се отдели в съдийска колегия. Изтъкнаха като причина, че хора от футболната централа и дори от съдийската комисия ги натискат да свирят по нечестен начин мачове и ги принуждават да участват в далавери. Конгресът просто не им обърна внимание.
Десет месеца по-късно реферите правят завой на 180 градуса. Този път те искат защита от БФС срещу клубовете. В замяна не обелват и дума за отцепване от лоното на футболния съюз. А в инициативния комитет за стачката и за кръглата маса има доста от онези, които миналия декември искаха самостоятелност от централата. Сега получават недосегаемост от клубовете.
Истина е, че по отборите в България в момента има прекалено много хора, които разбират футбола като борба свободен стил или си представят, че с участието си в него играят главни героични роли във филм за мафията. Симптоматично е обаче, че футболната общественост не подкрепи категорично стачката на съдиите. Някои бяха принципно срещу нея като начин на протест. Но имаше и други, които намекнаха, че съдиите са едни от големите виновници за тежкото състояние на вътрешния ни футбол и за скандалите, които го раздират. "Много от съдиите трябва да премахнат гузната си съвест и като останат тези, които свирят безпристрастно, няма да ги е страх, че ще ги бият. Това е една измислена стачка, която няма да повлияе на нищо", заяви президентът на професионалната лига Валентин Михов в минутите след обявяването на съдийското решение. Реферите обаче излязоха единни на стачка. Това само по себе си предизвиква доста въпроси и създава впечатление, че те замазаха вътрешните си проблеми и кой знае защо заглушиха противоречията си и се отказаха да търсят сред себе си онези, които наистина са корумпирани и създават лош имидж на съдийството. Все пак в четвъртък се събират наново с обещание, че ще се погледнат по-критично. Дори можело да се стигне до отстраняване на съдии, ако се окаже, че са корумпирани, заявиха някои. "Поемаме много по-големи отговорности. Затова още в четвъртък ще си поговорим сериозно по някои въпроси", обеща международният тъчрефер Иван Леков, който негласно се превърна в говорител на съдиите. "Нека президентите на клубовете да извадят досиетата, за да видим кои между нас са корумпирани. Ако трябва, ще съкратим още бройката на действащите рефери", призова колегата му Стефан Орманджиев по националната телевизия.
Впрочем имаше и намеци, че реферите се превръщат в център на внимание в момент, когато проблемите на футбола трябва да се решават по-кардинално. Президентът на "Левски" (Сф) Томас Лафчис напълно отрече смисъла от кръглата маса. "Няма да участвам на никаква кръгла маса. Най-голямата кръгла маса беше преди 20 дни на извънредния конгрес. Тогава хората трябваше да решат съдбата на футбола. Последиците от тяхното държане на конгреса се виждат сега", заяви той.
Ето защо сега, когато съдиите станаха недосегаеми, нещата едва ли ще се решат като с магическа пръчка. Най-вече затова, че тяхната недосегаемост е еднопосочна, а зависимостта им от БФС практически се засилва. Разбира се, това няма да е лошо, ако във футболната централа всичко е чисто и непорочно. Но само "ако". Защото същите тези клубни президенти, от които се оплакват реферите, поне още една година ще участват или лично, или чрез свои представители и протежета в най-висшия действащ орган на БФС - изпълнителния комитет. И ще имат пълната възможност да влияят на реферите. Особено ако и те искат това.
А съдиите открито заплашиха, че ако нещата не тръгнат така, както искат, пак ще има стачка. "Ще гледаме какво ще стане за една-две седмици и ако нищо не се промени, пак спираме първенството", е техният публично заявен ултиматум. Засега е ясно, че в сряда ще се играят мачове за купата на България. В петък най-вероятно ще е дербито от проваления кръг ЦСКА - "Левски".
Защо всъщност стачкуват реферите
Веднага след като реферите обявиха стачката си, се породиха съмнения дали самите те не са я организирали. Хора с друго мислене обвиниха БФС и съдийската му комисия, че използват въпроса и хората за своя собствена защита. Директните обвинения са, че това е начин съдийската комисия и нейният шеф Борислав Александров да се запазят. Защото някои хора от изпълкома на БФС гарантираха, че този орган ще бъде разтурен на заседанието на 21 октомври.
БФС също използва стачката, за да укрепи положението. Като хвърли реферите срещу президенти, клубове и треньори, екипът от "Кърниградска" 19 ще отвлече вниманието от себе си и от неуредиците, които предизвиква. Първият аргумент в полза на това твърдение е, че съдийската стачка се организира едва сега. Далеч по-подходящ момент беше изминалата пролет, когато играещият спонсор на "Олимпик" (Тетевен) Страхил Димчев повали с кроше съдията Христо Димитров на мача с "Черно море" във Варна. Реферът Димитров лежа няколко минути в несвяст, а Димчев беше глобен символично и изваден от футбола за две години - като играч. Подобен случай беше разигран и в Перник на мача "Металург" - "Спартак" (Пд), когато на четвъртия съдия Димитър Г. Димитров му сложиха нож и пистолет на врата. Отделно от това в трета и четвърта дивизия перманентно има пребити съдии. Тогава също беше подходящ момент за стачка на реферите. Не последва обаче дори протестна декларация като контрареакция от съдиите.
Излиза, че те сега не стачкуват заради собствените си накърнени позиции, защото това е ставало и по-рано и в по-големи мащаби. Макар че протестите официално са заради пребития им шеф Борислав Александров и заради обвиненията за корупция. През пролетта техен колега също беше пребит, обвиненията за корупция са нещо постоянно, но тогава постът на Борислав Александров изобщо не беше застрашен.
Всъщност съдиите трябва да стачкуват срещу своята собствена организация, съдийската комисия, която не ги защитава от изстъпленията по терените. Подобна позиция изказа преди време Костадин Гергинов, който директно обвини шефа си Борислав Александров в корупция и опит за уреждане на мач. Сега Гергинов е в контактната група, която излъчиха българските рефери. А групата е фактически инициативен комитет, който предизвика стачката, вземайки за повод боя над Борислав Александров.
Не е ясно дали Гергинов защитава идеали, или му е предложена сделка от Борислав Александров. Но е очевидно, че безпринципността е една от най-характерните черти на стачката.
Побоят над Борислав Александров катализира недоволството
Боян Бойчев
Действащите съдии в професионалния и аматьорския ни футбол вдигнаха стачка и за първи път в историята на първенството провалиха цял кръг. Единодушно 87 рефери гласуваха декларация за бойкота си заради хулиганското отношение към тях. Съдиите дори отказаха да свирят и контролните мачове, които се организираха вместо проваления кръг. Въпреки че в България "нямало живот за съдията", нито един не се отказа от свирката след събранието. Основният мотив бе, че не можели да се лишат от изключителното удоволствие да свирят мачове в чужбина.
Връхна точка на създаденото напрежение стана побоят над шефа на съдийската комисия Борислав Александров на мача "Левски" (Кн) - ЦСКА. На пресконференцията, на която бе обявен бойкотът, реферите изложиха дузина случаи за хулиганско отношение към тях. В почти всички участваше ексцентричният президент на "Нефтохимик" Христо Порточанов. Работната група, в която влизат най-титулуваните ни съдии начело с Атанас Узунов и Стефан Орманджиев, нападна бургаския бос и неговите колеги, но отказа да потърси вината в себе си. "Няма безгрешни хора, но ние не сме виновни за проблемите във футбола ни", твърдят съдиите.
Въпреки това факт е, че именно съдиите, с волни или неволни грешки, провалят много мачове. Те се опитаха да се изкарат неподкупни, но е публична тайна, че мнозина от тях са получили големи суми или са били плашени, за да свирят по поръчка. С фрапиращи грешки в близкото минало се отличават членовете на стачната комисия Костадин Гергинов и Петър Янински. Реферите обаче намериха сили да се съгласят да получават най-строгите наказания при свои бъдещи гафове.
Голямата цел на съдиите е да не бъдат винаги главните виновници за всяко дерби между отбори на различни групировки. В България действително се наливат много пари в няколко отбора, при което президенти и спонсори настояват за бърза възвращаемост. Единствената възможност за това е участието в евротурнирите, но представянето на ЦСКА, "Левски" и "Нефтохимик" тази година доказа, че само това не е достатъчно. Освен това някои от клубните босове, чиито отбори нямат претенции за челните места, съвсем безпочвено се опитват да хвърлят вината върху съдиите. Такъв бе случаят със Стефан Колев, шеф на "Руен" и представител на "Пума" у нас, който извади своя "Добруджа" от мача срещу "Локомотив" (Сф) без нито една съществена грешка на Светослав Славов.
Допълнителен катализатор на скандалното отношение към съдиите е и футболният съюз. Въпреки обещанията за изключително строга наредба се оказа, че и с наказанията още не сме стигнали Европа, твърдят рефери. За пример бе даден скандалът с Трендафилов и Киселичков от "Нефтохимик" на мача с "Литекс". Първият безцеремонно ритна страничния рефер Костадин Писков, а вторият захвърли топката по резервната скамейка на "Литекс". Наказанията от дисциплинарната комисия накараха Порточанов да обяви, че ги бойкотира. Макар че апелативната комисия ги отмени напълно, съдиите вече бяха оценили тези наказания като... твърде слаби. "За блъскане на съдия Адалберт Зафиров и Чилибонов бяха дисквалифицирани за по две години от УЕФА след мача за КНК "Халмщад" - "Локомотив" (Сф) през 1995 г. Не може човек като Порточанов да прави каквото си иска и да престъпва всякакви правила", каза международният рефер Стефан Орманджиев.
Порточанов действително прекалява с демонстрациите си на недосегаем. Два пъти той мушна пистолет в корема на съдии, а само преди месец удари собственоръчно рефера Веселин Богданов и го обвини, че едва ли не той дал победата на "Славия" в Бургас.
Да "извозваш" на инат
Ива Рудникова
"Обществен превоз, извършван с лек автомобил срещу заплащане по заявен от пътника маршрут. " Това е определението за такси-услуга според Наредба 2 от април т.г. на министъра на транспорта. Такситата са нещо изключително полезно. Особено по време на транспортни стачки (в София те са факт, макар и необявени), проливен дъжд и нощем.
Преди демокрацията таксиметровите коли бяха кът. Белязаните със заветната табелка жигули, които сновяха из столицата, бяха почти като маршрутни таксита, защото качваха по няколко различни пътници, но в една посока. Останал от онези години навик е клиентът да пита шофьора накъде е. Пасажерите са отдавна тренирани да не се качват в колата, преди "бакшишът" да е одобрил отдалечеността на крайната точка на пътуването. Повечето граждани обаче научиха вълшебните думи "Люлин", "Младост" и "Обеля" и започнаха да послъгват, само и само да се настанят в колата. След една пряка и два завоя обаче се сещаха, че трябва да се обадят по ей този телефон или да поздравят един познат, когото са видели през прозореца току-що. И слизаха, преди сумата да е стигнала до книжна банкнота.
След отпушването на бутилката с частния дух се появиха кооптакситата. Из града запърпориха грижливо поддържани лади, раздрънкани шкоди, москвичи с китеници и дори мерцедеси, заработени на гурбет в Либия. (В случаите със западно возило сметката често беше двойна с аргумента: "Ти на какво се вози, ма? ") По-екзотични бяха малкото екземпляри "Волга" и "Варшава". Т.нар. копърки постепенно се умножиха, после дойде ред и на "истинските" частни таксита. Доста често те се управляваха от изпаднали в нужда представители на интелигенцията. Така по такситата се даваха медицински консултации, ценни архитектурни съвети или педагогически напътствия. Артистичната гилдия също седна зад волана, за да пробва ролята на Робърт де Ниро в "Шофьор на такси".
Днес не можем да се оплачем от липсата на таксита. Всевъзможни компании, конкуренция в бързината, цените и комфорта на превоза. Най-популярни, изглежда, остават фирмените таксита 21-21, които освен читавите коли и класическия жълт цвят бяха и с нормални цени. Някогашните държавни таксита като цяло изглеждат плачевно - с изтърбушени седалки, плетки от тел и канап, придържащи облегалките, и липсващи подробности от вътрешната страна на вратите, което прави наложително затварянето им чрез придърпване с нокти или на ъгъл от разпраната тапицерия.
Наредба 2 на транспортния министър задължи от първи юни таксиджиите да слагат на стъклата стикери с тарифите си. След две години ще влезе в сила и изискването всяка таксиметрова кола да бъде боядисана в жълто и "да има отстрани по дължината на вратите двуредна лента с шахматно разположени квадрати" със строго определени размери и цвят. Въпреки многото и подробни нормативни порядки (някои от тях започват да действат от догодина, други са предвидени за самия край на века - б.а.) за таксиметровите шофьори пътуването с такси продължава да е екшън.
Ако не са си поръчали такси от къщи, повечето хора се съобразяват с неписан кодекс, преди да вдигнат ръка, за да спрат някое такси на улицата.
Обикновено се предпочитат фирмените таксита, защото техните тарифи са по-умерени по презумпция. В такъв случай изборът се подпомага от лимонения цвят, каретата и характерните лепенки на общинските таксита. Някои еднолични таксиметраджии се изхитриха и нагласиха колите си да изглеждат като дубликати на автомобилите на различните компании.
Друго съображение, което може да повлияе в решението "да" или "не" на задаващото се такси, е неговият интериор. Не всички са склонни да се качват в обзаведените с губери автомобили с черни пердета на задното стъкло, със застопорена между тях футболна топка и в добавка 4-5 антени, полюшващи се върху капака, овързани с пера или гирлянди. Малко са неприятни и москвичите с лепенки "Ауди" или присадени емблеми от мерцедес. Има и едни коли с искрящи нервно "сърца" от ел.крушки на предното стъкло. Нямат голям шанс и такситата, които са като дискотека на колела - от тях най-често дъни комшийска музика.
Когато човек най-после се е настанил в колата, започват други вълнуващи преживявания. Първо, българинът не е научен, че в такси е редно да се сяда отзад. Сънародниците ни юнашки се разполагат на предната седалка, което нерядко причинява конфуз - оказва се, да речем, че шофьорът на "Тико"-то е с физика на сумист и бицепсът му притиска ключицата на пасажера. Въпреки забраната "водачът да работи със замърсено облекло или в неприличен вид" зад кормилото често могат да бъдат видени (или помирисани) застаряващи хипари.
Другият кошмар са шофьорите пушачи и по-специално онези, които димят с "Арда" или друг задушлив тютюн.
Според възпитанието и манталитета си таксиджиите се делят на няколко групи. Едните са досадни и любопитни, другите са добродушни бъбривци, третите мълчат. За сметка на това радиостанциите им работят и клиентът, дори да не иска, може да се наслуша на колегиални закачки. Всеки е чувал диспечерката, която диктува адрес по следния начин: "Стрелбище", магазин, вход Г(аброво). " Има и такава случка - дежурната пита по радиостанцията знае ли някой къде е улица "Вълчи косъм". След тематичен хумор, извиращ в ефир от всички, чули зова за помощ таксиметрови шофьори, се установява, че поръчката всъщност е за улица "Балчик" 8. За новопоявил се на работа шофьор се сигнализира в ефир с пожеланието на диспечерката:
"Лека и доходна!"
Може да се добави и "безаварийна".
Осведомени твърдят, че било практика (особено в О.К. "Супертранс") някои богопомазани шофьори, вместо като колегите си да излязат да работят, да си стоят вкъщи. Когато се появи провинция като адрес, диспечерките им се обаждат по телефона, вместо, както е редът, да пуснат адреса по станциите. Тези шофьори си личат и по колите, които са доста по-лъскави, с лети джанти, спойлери и т.н. Някои от тези "бакшиши" имат и мобилни телефони, заработени по същия начин.
Другите начини да избиеш също са известни. Да речем, задължителните пътни книжки, които са въведени с идеята един такси-шофьор да не работи повече от 12 часа на денонощие. В тези книжки се нанася часът, в който таксиджията излиза да работи. Понякога те се подправят като 7 с една единица отпред става 17 часа.
Все пак най-големите далавери са си при отчитането на километрите и сметката. Въпреки контрола, на който всички таксиметрови автомобили подлежат (показанията на апаратите се сверяват в Института по метрология, като в удостоверението се вписва дори размерът на гумите), таксиджиите прибягват до промени в константата на апарата. Или умишлено повреждане на датчика. Датчикът е перка с два процепа, на която, като се изрежат още два, към апарата се подават повече импулси - така и сметката става поне двойна. Друго разпространено средство за "цифромания" е т.нар. помпичка - тя се връзва по електронен път към апарата, като бутонът, с който се задейства, се скрива на невидимо за клиента място и се натиска, когато той рее поглед нанякъде. "С тази помпа се дерат кожи главно на чужденци, пияни и хора, които не са бдителни за шмекерии", разказват вещи в занаята.
Въпреки благословията на Наредба 2, че "пътникът може да наема автомобил по свой избор, независимо от мястото му в колоната на чакащите автомобили", това трудно може да мине на практика. Ако даден клиент подмине кола-две в челото на стоянката и се опита да ангажира третата, обикновено самият й шофьор не се съгласява. Защото знае, че ако дори неволно пререди колегите, после ще има проблеми. Нерядко опашките от таксита излъчват тартор, който преценява с опитно око пътника и разпорежда кой да го качи.
Освен че се делят на касти, различните таксиджии са си извоювали и привилегии - особено апетитни са местата пред летището, централна гара и известните нощни заведения. "Лъвовете" в тези зони обикновено имат връзка с местните полицаи и "зарибяват" клиентелата безпроблемно.
Браншовата солидарност на таксиметровите шофьори е завидна. В случай на беда даден таксиджия винаги може да алармира другите по станцията и да разчита, че ще пристигнат светкавично с арсенал от щанги, крикове и други преквалифицирани инструменти. Добре ще бъде тази отзивчивост да се прехвърли и върху отношенията с клиентите (сред които също има катили и опасни типове) - от това всички ще се почувстват по-добре.
Шумахер е лидер преди последния старт
Ален МАЙОЛ
Михаел Шумахер ще стартира с една точка преднина в последното състезание за сезона във Формула 1. То е на пистата "Херес" в Испания на 26 октомври. Германецът изпревари най-големия си конкурент служебно през изминалата седмица. Тогава на Жак Вилньов от отбора на "Уилямс" бяха отнети двете точки, които спечели на пистата "Сузука" в предпоследното състезание за сезона.
Точно там канадецът, който в началото на сезона минаваше за безспорен фаворит, направи грешката за неприятното наказание. Вилньов бе изваден от състезанието на "Сузука", защото не зачете жълт флаг на тренировката за място. Това му бе за трети път този сезон и той вече имаше условно наказание за едно състезание, и на съдиите не оставаше нищо друго, освен да го дисквалифицират. Същия жълт флаг не зачете и Шумахер, но той се размина с условно наказание, понеже му е за първи път.
"Уилямс" обжалва решението и накара своя пилот все пак да стартира. Той завърши пети и няколко дни двете спечелени точки временно му се зачитаха в генералното класиране. Така той беше лидер и изпреварваше пилота на "Ферари" Шумахер с една точка.
В средата на миналата седмица обаче президентът на международната федерация ФИА Макс Мозли заплаши, че изобщо няма да го допусне да стъпи на пистата в "Херес", ако "Уилямс" не оттегли жалбата си. "Вилньов рискува не само да загуби две точки от "Сузука", но и да бъде наказан да не кара в "Херес", каза той кой знае защо пред немската спортна агенция СИД. Сигурно ще е кошмарно за боса на Формула 1 Бърни Екълстън, но апелативната комисия е независима и не се знае какво ще реши. Все пак предполагам, че ако "Уилямс" оттегли апела си, Вилньов ще се размине само с отнемане на онези две точки. Харесвам Вилньов и разбирам, че той иска да кара колкото е възможно по-бързо, но бих искал да бъде жив и след края на кариерата си. Той изложи на опасност не само себе си, но и стюардите на състезанието, които са доброволци и имат семейства."
Ултиматумът свърши работа. Още на другия ден "Уилямс" се отказа от борбата за безценното пето място от "Сузука", оттегли жалбата и Вилньов изостана на точка от Михаел Шумахер в генералното класиране. За сметка на това ще има възможност да се пребори за титлата в последното Гран при на 26 октомври. Ситуацията обаче възроди най-тъмните му страхове, които той изрази още преди състезанието на "Сузука". Тогава канадецът заяви, че се страхува от нечестна игра в последното състезание, ако Шумахер е лидер в генералното класиране. "Той просто може да катастрофира в мен и така ще е шампион", мрачно предрече Вилньов.
Един медал чакаме от олимпиадата
Един медал е целта, с която в момента се води подготовката на проектоолимпийския ни състав за игрите в Нагано, Япония, през февруари. Призовото място се чака от биатлонистката Екатерина Дафовска. Въпреки скромните цели вероятно ще пратим отбор от 20-ина спортисти.
Във всеки случай държавата ще финансира 15 състезатели. Такава е предварителната информация, с която разполагат в Българския олимпийски комитет, съобщи през седмицата изпълнителният директор Белчо Иванов. Това прави обща делегация от 30 души, тъй като броят на спортистите и на техническия персонал обикновено е едно към едно. Разходите ще са в рамките на 50 000 долара, понеже групата ще ползва сериозни отстъпки от авиолинии и други транспортни компании, свързани с олимпийските игри в Япония. Това обаче пак е близо половината от онези 198 милиона лева, които парламентът гласува за спорта от бюджета за годината.
Г-н Иванов обяви, че БОК ще се опита да финансира със странични източници още няколко спортисти, които да отидат на олимпиадата. Разширеният състав, който се готви за игрите в момента, е от 25 души. Някои от тях са включени в отбора, макар че още не са покрили необходимите нормативи и не са си осигурили олимпийски квоти. Като цяло това не са световноизвестни имена, пък и България рядко е имала успехи на зимните олимпиади. Сигурно е, че бройката ще бъде съкратена. Още не е ясно кога ще стане това.
Все пак в БОК имат ориентация на кои спортове ще наблегне България в Нагано. Биатлонът естествено е номер 1 заради Дафовска и останалите от отбора. За тяхната подготовка и в момента се дават сериозни пари, основната част от които идва пак от държавата чрез Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта. През изминалата седмица шефовете на федерацията по биатлон поискаха от БОК 5000 долара, за да купят нова състезателна пушка на Дафовска. Обяснили, че ако тя не я получи точно в този момент, подготовката й пропада. Хората на Иван Славков моментално задвижиха нещата, за да осигурят сумата.
"Не може обаче олимпийският тим да е финансиран изцяло от държавата. Трябва да идват пари и от обществени организации и от фирми спонсори, както е по цял свят", твърди Белчо Иванов. Той обяснява, че КМФВС ще даде пари само за състезатели, за които се смята, че ще се представят достойно. Не е ясно откъде ще се намери останалата сума, макар да не е особено голяма. Но в БОК едва ли са особено разтревожени. Нашият олимпийски комитет сам, без ничия помощ, вече платил таксата за участие на отбора ни, която възлиза на 25 000 долара на човек.
За да няма трусове при подготовката, Иван Славков се е погрижил за още един източник на нейното финансиране. Пари превежда и Международният олимпийски комитет, на който нашият бохем е пожизнен член. От фонд "Олимпийска солидарност" на няколко пъти са подпомагали нашата подготовка за Нагано с по 15 000 - 20 000 долара.
В числото на състезателите, които се очаква "да ни представят достойно", със сигурност влизат четири биатлонистки и един биатлонист. Друг спорт, в който се смята, че можем да достигнем световно ниво, е шорт-трекът. Колкото и да е парадоксално, в БОК смятат, че ако олимпиадата не бе в Азия, сме можели да разчитаме на медал и в него. Шорт-трекът, или бързото пързаляне с кънки, е особен спорт, в който решаващо значение има постигането на добра позиция в самото начало на състезанието, обясняват наши спецове. Според тях в Япония азиатките ще бъдат много амбицирани и солидарно ще избутат встрани състезателките от другите континенти. Това оставяло малки шансове за нашите момичета.
Сигурно е, че ще участваме и в първенствата по фигурно пързаляне, за които ще заминат поне трима души. Все пак БОК няма да праща пълни екскурзианти в Япония. Вече е ясно, че в отбора няма да има място за състезатели по спускане с шейни и бобслей. Това са спортове, за които се смята, че в момента са твърде изостанали, за да излязат на олимпиада.
Нямаме никакви успехи и в ските, алпийски дисциплини, но български скиори ще отидат в Нагано. "Знаем предварително, че в ските ще се представим слабо, но това е социален спорт. Ще изпратим на игрите млади момчета, които да натрупат опит", твърди Белчо Иванов.
Без хепиенд приключи сагата Ахмед Сабри (Серафим Тодоров)
Турция капитулира пред българския бокс, Сарафа няма да участва на световното първенство
"Това е краят на Ахмед Сабри", заяви в четвъртък президентът на турската федерация по бокс Джанер Доганелли. В този ден трикратният световен шампион Серафим Тодоров бе изваден от турския национален отбор за световното първенство в Будапеща.
С тези думи Доганелли подписа капитулацията на комшиите по скандала и сложи край на екскурзията на Сарафа край Босфора. За първи път в най-новата история на родния ни спорт каузата "България" бе защитена от страна на федерацията ни по бокс.
Развръзката на скандала дойде ден преди техническата конференция на световното първенство. В четвъртък в интервю пред радио "Дарик" Доганелли обяви, че Ахмед Сабри (Серафим Тодоров) е изваден от националния състав. Още същия ден Сарафа си е стегнал багажа от лагера в Анкара за Истанбул. Причината - българската и турската федерация не можаха да се разберат по начина за плащане на компенсационната сума от 100 000 долара. Нашите свалиха максимално първоначалното си искане, но комшиите настояваха да се разплатят с чек. Шефовете на нашата федерация обаче искаха парите в кеш. "Ако Доганелли иска Серафим да участва на това първенство, първо ще трябва да мине през София и да остави парите", заяви президентът на ББФ Пламен Петков в началото на седмицата.
Лично той свали три пъти цената на Серафим от първоначално обявените 300 000 долара. Причината бе проста - нашата федерация все пак искаше да прибере някой долар за Сарафа, тъй като той явно бе загубен за България. Турците обаче държаха на трансфер от 30 000 долара. В крайна сметка и двете страни направиха компромиси, за да се стигне до сумата 100 000 долара. Турският спортен министър обеща в сряда парите и нещата отиваха към разрешаване. Искането на българите за кешово плащане провали сделката. Доганелли се оплака, че не може да дойде нито в София, нито да занесе 100 000 долара в брой в Будапеща. В София също не отстъпиха, тъй като номерата на комшиите са известни. Hямаше гаранция дали парите реално същeствуват във времето, в което Серафим вероятно щеше да печели медали за Турция.
"Ръководството на българската федерация се държа отвратително", бе принуден да заяви безпомощно Доганелли. Седмица преди световното той на няколко пъти изпрати в централата на ББФ олимпийската харта, с която се надяваше да всее страх и респект. Турският боксов бос настояваше, че Серафим няма право да участва за новата си страна само на олимпийски игри. За разлика от него обаче в българската федерация се бяха подсигурили със здрав гръб. Още на европейското първенство за младежи в Шефилд юридическата комисия на европейската федерация (ЕАБА) се обяви за спирането на правата на Тодоров. Шефовете на световния аматьорски бокс също подкрепиха българската страна. Лично генералният секретар на АИБА Kарл-Хайнц Вер обяви, че участието на Сарафа в Будапеща зависи само от разбирателството между българи и турци.
В крайна сметка родната ни федерация загуби 30 000 долара, но спечели престиж. Тези пари биха били добре дошли в празната каса на ББФ, която едва събра 20 000 долара за участието на 11 боксьори в Будапеща. Hационалната чест обаче взе връх. Защитена бе и родната спортна школа, която в последните години създава спортисти предимно за износ. "В общи линии цялата работа беше един голям балон, който се спука", заяви Петков. Президентът на алкохолната компания "Синхронинвест" бе един от най-заинтересованите федерацията ни да вземе пари за Серафим Тодоров. Той щеше да си спести много средства, тъй като в голяма степен издържа националите на най-успешния спорт за 1996 г. Петков осигури заплатите на боксьорите два месеца преди световното, част от разходите за незапомнено масовото ни участие в Будапеща и евентуалните премии след завръщането. Възпитаниците на Ангел Ангелов заминаха с ясната идея, че трябва да спечелят поне един златен медал чрез Даниел Петров. При липсата на Серафим Тодоров и избягалия при професионалистите Тончо Тончев спечелването на други медали ще е голям късмет.
Реално е "Чикаго" да стане отново шампион на НБА
Майкъл Джордън, най-добрият баскетболист в света, пред журналисти в Париж
Как се отнасяш към баскетболистите, които ти искат автографи, а след това излизат на игрището като твои противници?
- Старая се да удовлетворя желанията им, ако това е възможно, но след като започне играта, единственият автограф, който могат да получат, са един-два коша.
Лари Бърд вече е треньор. Ти би ли искал да станеш треньор в бъдеще?
- Не. Нямам такива амбиции, но желая успех на Лари. Аз съм твърде взискателен, имам големи очаквания и затова би ми било трудно да съм треньор.
Това ли е последният ти сезон в НБА?
- Не знам, но поне така изглежда, тъй като Фил Джексън едва ли ще остане в отбора.
Сега, след като колежанският ти треньор Дийн Смит напусна Северна Каролина, мислиш ли, че той може да поеме "Чикаго булс"?
- Би било чудесно, но не мисля, че може да се случи подобно нещо.
Имаш ли чувството, че все още подобряваш играта си?
- Мисля, че не се нуждая от физическо подобрение, а психически постоянно се усъвършенствам. На този етап от моята кариера се опознавам повече психически, отколкото физически.
Какво ще ти липсва най-много, когато прекратиш активната си спортна кариера?
- Вероятно духът на състезанията, осемте месеца с отбора, съсредоточаването върху целите ми... чувството да сме шампиони.
Откакто ти се върна в баскетбола, "Чикаго" е спечелил 90 процента от мачовете си. Сега, в началото на сезона, ще имате проблеми с отсъствието на Скоти Пипън, има възможност да загубите 20 или 30 срещи. Как ще се чувстваш тогава?
- Трябва да сме реалисти и да помним какво беше положението, когато в редовния сезон записахме само 10 загуби. Миналия сезон имахме 3 загуби повече - трудно е отборът да печели и да поддържа формата си, ние не сме толкова здрави и толкова добри, колкото преди две години. Едва ли е възможно да спечелим 70 мача, но мисля, че е реално да станем шампиони - нашата сила е в психиката ни, а и все още имаме желание за победи.
Подмладяване тръгна в националния отбор по баскетбол
Атанас Василев
Веднага след оставката на старши треньора на националния отбор Росен Барчовски от федерацията обявиха, че започва кардинално подмладяване на мъжкия национален отбор. По-късно се добави, че преди да подаде оставка, Барчовски имал същите идеи. Причините може би са по-дълбоки. В четвъртък управителният съвет на Българската федерация по баскетбол назначи за старши треньор на мъжкия национален отбор Петко Маринов. Маринов сменя Росен Барчовски, който отиде да работи в Саудитска Арабия. Синът на спортния министър искаше да остане треньор на държавния тим, а в същото време да води и клубния си състав "Ал Насър" в Риад. Шейховете обаче му отказаха.
Легендарният бургазлия Маринов се връща за втори път като национален наставник, но обяви, че продължава да работи с клубния си тим. Той води и "Компакт" (Димитровград). Човекът с девет титли с ЦСКА нямаше конкуренция за внезапно овакантения пост. За същото място документи подаде и мениджърът на "Спартак" (Плевен) Дарин Великов, чиято кандидатура отпадна от само себе си. Тя просто не бе подложена на обсъждане в управителния съвет, тъй като неговите членове предварително бяха решили в полза на Маринов. Новият треньор на националите веднага почна да прави план за подготовката на националния отбор. От държавния тим обаче седмица по-рано беше изваден безспорният номер 1 в този спорт у нас Георги Младенов заедно с другите застаряващи звезди. За това беше обвинен изпълнителният директор на федерацията Коста Илиев. Обвиненията едва ли са основателни, след като се има предвид, че г-н Илиев никога не действа самоволно и има навика стриктно да се придържа към документи и правилници.
Той отговори, че концепцията на подалия оставка треньор Барчовски била да подмлади отбора. Той изготвил и проектосписъка на националите, който стана официален документ, след като изпълнителният директор Илиев каза, че се е консултирал по него с двамата кандидати за поста на Барчовски.
Фактически Петко Маринов обяви, че ще запази от стария състав само петима играчи и ще разчита на младежкия национален тим. От старите остават само Спас Натов, Антон Хараланов, Даниел Димитров, Любомир Минчев и Иван Костурков. Треньорът добави, че в предстоящите квалификации, които започват през ноември, няма да бъде преследвано класиране на eвропейското първенство. Групата, където сме ние, предлага два силни отбора - Гърция и Германия, два на нашето ниво - Словения и Словакия, и един аутсайдер - Белгия. При това положение, ако се събере максимумът на родния баскетбол, може да се гони класиране, защото освен първите два тима се класират и четирите трети отбора с най-добри показатели от шестте групи. Шефовете обаче явно предпочитат да изградят един нов тим и да жертват кампанията за Евро '99.
От друга страна, договорите на играчите от националния отбор с федерацията все още не са готови и не е ясно дали ще има такива. Много вероятно е старите национали да са поставили предварително високи условия и това да се е оказало основен тласък на подмладяването. За Евро '97 българите прибираха от 300 до 500 марки на повикване за квалификация. Накрая така и не стана ясно какви пари са дадени на играчите. Звездите начело с Георги Младенов и Цветан Антов стачкуваха и плашеха с бойкоти за парите си. Сега обаче младите ще играят за себедоказване и за честта на екипа, както каза старши треньорът Петко Маринов.
България - между ЗНМИ* и Интернет
"За няколко години България трябва да постигне онова, което други народи са постигнали за векове" беше една от ключовите фрази в началото на социализма. Петдесет години по-късно, вече в началото на капитализма, страната ни се оказва изправена горе-долу пред същия проблем. И то далеч не в смисъла на физическо натрупване, а на нещо много по-важно - преминаване през цели стадии от развитието на модерното общество. От една страна, България трябва да преодолее ограничеността, изолираността и затвореността, на които я обрече социалистическият лагер, следователно - да стане част от глобализиращия се свят. От друга страна обаче, България тепърва изживява периода на формирането на националното предприемачество (приключил в Западна Европа още в края XIX век). А както добре e известно, неразвитият капитал, търсещ своето утвърждаване, е национално или даже националистически обагрен. Обратно, развитият капитал се интернационализира и както физически, така и ценностно надхвърля националните граници.
Тази реална двойственост определя изключителната противоречивост на общественото мнение относно различните форми на взаимоотношение на България със света. Шейсет и едно на сто от хората смятат, че страната ни все още не отговаря на съвременните норми за отворен пазар, за свободен културен и информационен обмен. В същото време обаче, без да отричат ролята на чуждите инвестиции за излизане на страната от кризата, 68 на сто от хората смятат, че по-важното и адекватно поведение в момента е стимулирането на родните производители. С една дума, по отношение на производството нагласите са като в Стамболовата епоха - "чиновниците да носят шаечни дрехи".
Но най-силно в орбитите на традиционализма остава отношението към земята, която все още не се възприема като стока, подобна на всички останали. Четиридесет и три процента смятат, че ограничения при продажбата й са необходими в случаите, когато използването й би застрашило живота и здравето на хората, а още 40 на сто са далеч по-радикални и гледат на продажбата на земя като на отказ от националния суверенитет.
Очевидно и България като страна, и българинът като икономически субект са все още в началото на пътя, водещ към глобалното село. А на такъв етап е нормално да виждаш в Интернет ту връзка със света, ту заплаха за българския шаяк... * ЗНМИ - Закон за насърчаване на местната индустрия, 1894 г. Изследването е представително за населението на гр.София и е проведено в периода 14-16 октомври от Alpha Research Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".
Войната във футбола бе легализирана
Стачката на съдиите във футбола фактически легализира състоянието на война в този спорт. Няма друго обяснение за това, че нашето първенство не е било спирано насила от времето на Втората световна, а постоянно е раздирано от скандали и обвинения в престъпления.
Прави са съдиите, че във футбола ни вилнее банда самозабравили се клубни началници, които избиват комплекси с фалшиви победи. Впрочем тези така наречени шефове обичат да се обвиняват един друг, че са престъпници, и сигурно наистина е така. Хубаво ще бъде, ако тези хора бъдат озаптени по някакъв начин - не само да не гонят съдиите, ами и да си отидат от футбола. Това реферите не могат да постигнат.
А може би и не искат. Искат да не ги плашат, че ще им отвлекат дъщерите или пък че направо ще оставят тези дъщери без бащи. Хубаво го е рекъл народът: "Сега ти било зле, ама га яде кифтетата, ти беше добре, нали? " Реферите се разбунтуваха, когато футболът стигна пълното си отрицание. Сега вече на тях не им угаждат. Не се опитват да ги "уреждат". Един се изцепи миналата седмица, че нямало президент, който да даде пример как на някой съдия са дадени 5000 долара рушвет. Хубаво, ама продължават да им пълнят багажниците с какво ли не.
За лош късмет на реферите във футбола дойдоха едни хора, дето спряха да им пълнят багажниците, а пожелаха да сложат вътре самите съдии. И те изпищяха на умряло.
Какво искат сега съдиите? Да не ги слагат по багажниците или да им пълнят багажниците както досега. За тази цел спряха първенството и свикаха футболните хора на "кръгла маса". Веднага възникват два въпроса. Къде спаха футболните рефери на последните два конгреса, които се проведоха за по-малко от година? В края на краищата, тъкмо на конгресите могат да се приемат кардиналните решения, за които настояват те.
И второ, какво точно си мислят, че правят съдиите, когато е съвършено ясно, че въпреки напъните им нещата ще продължат постарому?
Обикновен национализъм, со (не)малко кючек
От време на време изпод невинната маска на шоумените от "Каналето" се озъбва някоя неособено симпатична усмивка. Било когато пеят реквиеми за загинали мафиотски босове, било когато решават да разменят популярността си срещу политически дивиденти.
Голям ли е разривът между популярните зевзеци и по-критичната публика е все още трудно да се каже. Със сигурност обаче той бе увеличен, след като пред най-голямата възможна телевизионна аудитория в България "Каналето" си позволи чрез Слави Трифонов да заплаши децата на ректора на Великотърновския университет и да резюмира лингвистичния спор между България и Македония с думите: "Македонците не могат да правят орална любов, тъй като нямат език."
Дори и в примитивния национализъм има нещо симпатично, стига той да е искрен. Ако обаче "Каналето" милееше за българския дух, не би правило търговия от сръбски песни и турски кючеци. Нито пък снажният водещ щеше да се кланя на шефа на "Газпром", а от синия екран нямаше да тече такъв див възторг от големината на кабинета на Рем Иванич.
Ако в цялата тази печална история има нещо положително, то е, че тя предизвика изненадващо смела реакция на млади интелектуалци, които ясно заявиха, че не искат един измислен спор да ги връща в най-тъмните години на Балканите. Когато най-лесно е било да се извие кърваво хоро. Или кючек.
В Европа, но само до Белград
Най-накрая и чешките власти се активизираха в намерението си да сложат визова бариера пред българските граждани. Причината - .
Вярно е, че от няколко години от главен износител на домати за златна Прага се превърнахме в износител на сутеньори и проститутки. Но не държим първи позиции в класацията дотам, че да затворят границата по шенгенски образец.
Чехите са напористи и, това е естествено, те бързат и правят всичко възможно да постелят пътя на страната си до Европейския съюз и НАТО. И дребни детайли като визи за български престъпници е нещото, с което се надяват да натрупат повече точки преди последния изпит. На пръв поглед подобна мярка сякаш придава на действията им принципност и сериозност, както подобава на бъдещи членове на европейското семейство.
Само че се престарават. С един подпис уж ни отварят вратата на ЦЕФТА, с друг спускат бариера, което пък нарушава други, не по-малко важни европейски стандарти. И това си е голата истина, макар че някой продължава да ни пее приспивната песен за равния старт. Особено като прескочи в София на официална визита. После мълчи.
Затова е време българските власти да се стреснат и да погледнат истината в очите. Съответно да се държат по подобаващ начин. Да кажат поне високо, че не щипем келнерките в Прага (по бай Ганьо). Крадци на коли, проститутки, сутеньори и мошеници има сред пътниците, които кръстосват континента не само с български паспорти. Но те минават границите. Другите остават. И гледат Европа по сателита.
Аз много съм любопитен да изуча Европата, изливаше душата си бай Ганьо Балкански пред проф. Иречек. Сърбаше шумно супата, луташе се с една чешка псувня вместо адрес... Но беше в Прага.
Кога стопанският ръководител става пречка за приватизацията
Все повече започнаха да стават симптомите, че държавата става такава, каквато я очаква обществото. Нетърпението, заменено с униние, най-сетне като че ли успокоява своето махало и възприема образа на плаха надежда. Тази надежда е шансът на страната и по някакъв начин борбата за нейното съхранение и развитие трябва да бъде в душата на всеки милеещ за България човек. Управлението трябва да се подпомага от множество идеи от страна на най-различни специалисти, хора от различни браншове. Тези идеи в условията на градивно държавно управление вярвам, че ще бъдат използвани по най-добрия начин за ускоряване стабилизацията на страната. Точно сега е моментът всички здрави сили в българското общество да излязат на повърхността, за да се опитаме да създадем нова представа за страната си.
Съществуват много въпроси, по които в обществото в голяма степен съществува единодушие. Те трябва да са основата, върху която да се осъществява общественият дебат по отделните идеи и предложения. Например по принцип обществото е обединено за пазарната икономика, приватизацията, борбата срещу престъпността и корупцията. По тези въпроси се работи и поотделно, като може би се изпуска една от най-важните пресечни точки между тях. Става дума за статута на стопанския ръководител в процеса на приватизацията. На първо място, следва да се посочи отговорността му по осигуряване на финансова стабилност на отделното предприятие и осигуряване на необходимите данъчни вноски в държавата, а в момента също толкова важна се оказва и подготовката на предприятията за приватизация. За съжаление тези две основни задачи на стопанския ръководител са с два коренно противоположни икономически резултата за самия него.
Първата задача за финансовите резултати на дружеството, което ръководи, в някаква степен му определя индивидуалното възнаграждение и ако са по-добри - и възнаграждението има увеличение с положителен знак.
Втората задача обаче по никакъв начин не влияе на индивидуалното му възнаграждение, а освен това при положителното й решаване е много възможно ръководителят да остане без работа и заплата.
Следователно двете основни задачи на стопанския ръководител са силно противостоящи. Лошото е, че този отрицателен резултат в мотивацията на стопанския ръководител не само парира неговите усилия и той не може да вложи всички свои възможности в управлението, но дава възможност при обяснимата пасивност от негова страна безскрупулни субекти да влязат замаскирано или явно в стопанския живот на дружеството. Колкото и да е странно, един от важните субекти на управлението, призван да работи за интересите на обществото, фактически е поставен да работи против него. Това е така, защото при липсата на финансова мотивация той не работи за качествена приватизация и в редица случаи е против нея и създава волно или неволно условия за бюрократизъм и корупция. В крайна сметка, поставен извън реалните пазарни условия, той се превръща в спирачка на пазарното развитие. Разбира се, има стопански ръководители, които с много висок морал успяват да преодолеят тези проблеми, но в условията на изграждаща се пазарна икономика да се разчита само на морал е все едно да яхнеш кон без задни крака.
Ето защо точно сега е моментът спешно да се предприемат мерки за стабилизирането и създаването на адекватни пазарни условия за стопанските ръководители. Трябва да се изгради нормативна база, която да обединява целите на този стопански обект чрез икономически методи и по този начин да се осигури тяхното постигане в нужните за обществото граници. На първо място, независимо от срока, за който е назначен стопанският ръководител (който обаче не бива да бъде много кратък), да се определят параметри и показатели за оценка на състоянието, които в по-голяма степен да влияят на индивидуалните възнаграждения на стопанския ръководител и неговия екип. В определена степен да бъде гарантирано и продължението на мениджърския контракт на този екип. Освен това трябва предварително точно да е ясно по кои показатели ще бъде оценявана работата на дадено ръководство преди приватизацията и съобразно тяхното запазване и подобряване за по-продължителен период от време да се осигурява допълнително еднократно възнаграждение. Възнаграждението трябва да зависи от постигнатите резултати преди приватизацията и може да варира от една до няколко годишни заплати съобразно заплатата от последния отработен пълен месец. Тези средства ще бъдат многократно осигурени от добрата и добре мотивирана дейност на ръководството. По отношение броя на хората, които имат решаващо значение за подготовката на едно дружество за приватизация, трябва да се обмислят няколко варианта. Но като минимум освен ръководителя, броят трябва да обхваща и ръководителите на технологичните, инвестиционните и финансовите проблеми на дружествата.
Всичко това навярно ще породи дискусии. Едно обаче може би на всички вече ни е ясно - утрешният ден в максимална степен зависи от днешната действителност и колкото по-добре подредим страната си в момента, толкова по-бързо ще настъпи желаният от всички утрешен ден.
Светломир Стойчев, финансов експерт, София.
Законодателни клопки за майчинството
Майка на 10-месечно бебе, при това юрист, се оказах безсилна да разреша на пръв поглед един елементарен, но за мен жизненоважен проблем.
Държавата не ми гарантира "майчинството" - добре известното право на минимална заплата и детски надбавки. Постановление 57 на Министерския съвет от 1989 г. регламентира реда и условията за обезщетяване при безработица. Обезщетенията биват помесечни по чл.1 и еднократни по чл.1а (нов от 1997 г.). Еднократното обезщетение се полага на всички служители от държавни предприятия, чиито трудови договори са прекратени във връзка със структурната реформа на основание чл.328, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда, т.е. при ликвидация и съкращение на щата. За да го получи, правоимащият не е необходимо да бъде безработен, т.е. веднага след уволнението си той може да започне работа; върху това обезщетение не се начисляват осигуровки, то не се брои за трудов стаж.
При помесечните обезщетения се правят осигурителни вноски и времето, за което се изплащат, се брои за трудов стаж. Естествено при тях необходимо условие е и да си безработен. Еднократното обезщетение обаче се изплаща само на основание прекратяването на трудовия договор поради преструктуриране на икономиката. Ако обаче уволненият работник или служител е жена в отпуск по майчинство, се получава парадокс. Тя естествено има право на обезщетението по чл.1а от ПМС 57 - еднократното. Според Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. тя като неработеща също така има право да получава минималната заплата плюс детските надбавки от Социални грижи (не коментирам достатъчно ли е това и колко е актуална законодателната уредба). За да стане това обаче, Социални грижи изискват служебна бележка от Бюрото по труда, че жената не е регистрирана там. Това, разбира се, има смисъл при помесечните обезщетения - за да не получава суми от две места.
Но при еднократното няма никакъв резон. То се полага и на работещи, т.е. получаващи заплата хора. Служебните бележки обаче, които се издават от бюрата по труда, са със стандартен текст, който гласи "Не е регистриран по ПМС 57", без да се прави разлика между двата вида обезщетение. Това е достатъчно, за да бъде отказано изплащането на т.нар. майчинство от Социални грижи.
Проблемът е в това, че в законодателната уредба има пропуск, който се явява клопка за младите майки. Никъде не пише имат ли право едновременно и на еднократно обезщетение, защото им е закрито предприятието, и на социална помощ, защото отглеждат дете. Логиката изисква да имат, защото двете суми не съвпадат нито по основание, нито по период. Никъде не пише и че нямат.
Ако става въпрос за помесечно обезщетение при безработица, те имат право на избор - или него, или "майчинството" от Социални грижи. Но тук не е така.
Срокът за подаване на документи в бюрата по труда за еднократно обезщетение е 1 месец. Младите майки го спазват, подават документи, получават обезщетение. Ако за беля са родили преди повече от 9 месеца, това обезщетение, което се изчислява на база доход, възраст и трудов стаж (все критерии, които не са в полза на млада жена), както и да го смятаме, не излиза повече от 250 000 лв. Но се оказва, че тези 250 000 лв. трябва да стигнат до двегодишна възраст на детето (защото Социални грижи отказват изплащането на минималната заплата и детските надбавки).
Подобна липса на правна регламентация никак не е маловажна. И колкото и малка да е раждаемостта в България, случаите не са толкова малко. А и защо трябва да бъдат ощетявани точно децата?
Ако все пак младата майка си потърси правата, от Министерството на труда и социалната политика отговарят: "Тук никой не може да ви отговори на този въпрос. Все още не е регламентиран. " Какъв е изборът й тогава - да се откаже от обезщетението по ПМС 57, за да може да получава поне така ценното "майчинство". Ако обаче вече е подала документи в Бюрото по труда за обезщетение, какъвто е и моят случай, просто избор няма.
Пиринка Петрова, София.
Докога ще продължава циркът в българската телевизия
От известно време следя, без особен интерес, онова, което става в БНТ. Открито заявявам, че съм политически безпристрастна, не ме интересува дали син или червен стои на директорския стол на "Сан Стефано" 29. От последните публикации в пресата май отново става ясно, че и този пореден шеф не е много удачен за медиата. За поредната "реорганизация" в телевизията разбрах единствено по това, че "Панорама" се излъчва вече в петък вечер. Е, сварих съпруга си по това време да гледа българска телевизия (той гледа само "Панорама" и "Всяка неделя", съжалявам, ако това звучи като безплатна реклама за съответните предавания), през останалото време в нашия дом се гледат само програми от сателита. Е добре, вие знаете чужди езици, можете да си позволите да плащате за сателитни програми, ще каже някой!? Да, наистина, говоря английски, немски и руски. Малко много ми идва и месечната такса от 5 DM (засега, другия месец може и да е повече, но това е отделна тема) за това удоволствие, но най-накрая искам да задам и въпроса докога ще продължава този цирк в БНТ. Откакто дойде тази демокрация, това може би е институцията, която е в непрекъсната "реорганизация". От това естествено страда единствено и само обикновеният български зрител. Опитвам се да убедя дъщеря си, която е само на 6 години, че не е хубаво да гледа само Cartoon network, може поне приказката за "Лека нощ" да изгледа, но тя ме повика, за да й "преведа" кое точно животно е кучето и кое заекът. Накрая ми каза, че глупости не й се гледат. Аз просто нямах аргументи срещу нея. Сега някой ще каже, че телевизията няма пари за "Том и Джери". Добре, ама мен това не ме интересува, още по-малко дъщеря ми. Тази "песен" я слушаме вече осем години. Зрителят тъкмо привикне към някоя "нова програмна схема", която обещава чудеса, хайде ново правителство, т.е. нов шеф, т.е. поредната схема. На какво прилича това? Как не се намери един професионалист, който да е удобен и за едните, и за другите. Лятото човек може да си помисли, че цялата страна се е изнесла някъде. Това предаване спира за два месеца, онова също излиза в лятна отпуска (не казвам, че хората нямат нужда от почивка), но нямам впечатление, че Джей Лено е спрял шоуто си, за да поиграе голф в Palm Springs, или Лари Кинг - за да поплува на Карибите!? Ами по-добре да се обяви, че БНТ излиза в летен отпуск, топновините ще ги прочетем по вестниците (интересно защо вестниците не спират да излизат лятото, когато някой реши да отиде до морето). Филмите пък, които дават по Канал-а и Ефир-а, вече или сме ги гледали на видео, или пък мнозина от нас са чели книгата, така че края го знаем (справка: "Клиентът" по Гришам, неделя, 05.10 вечер). Е, поне едно не можем да отречем: всяко предаване започва и свършва в уречения час. Голям напредък за осем години! По всичко личи, че ще продължавам да гледам програмите от сателита. Просто друг изход няма. Дано някой не ни лиши и от това удоволствие в скоро време!
Евролевицата се пробва да узурпира Москва
Лилия Филева
Във вторник сутринта българският посланик в Москва Василий Такев се срещна в руската столица със заместник-министъра на външните работи на Русия и бивш посланик в България Александър Авдеев. Двамата дипломати обсъдили подготовката на посещението на Надежда Михайлова в Москва. Между другото Авдеев попитал кога ще е дебатът в българския парламент, посветен на двустранните отношения. По същото време в София още никой не знаеше дали въобще ще има такава дискусия в пленарна зала.
Миналата седмица беше първата от доста време насам, в която не се говореше за газ, а руският посланик обядва с интелектуалци, без да бъде наречен "вербовчик". Българо-руската тема стана основният (пореден) политически казус, върху който се упражняваха парламентарно представените сили.
Между Монако и Брюксел Томов топи ледовете с Кремъл.
Истинското развитие по въпроса за провеждане на парламентарен дебат започна с активизирането на Александър Томов. Между две пътувания до Монако и Брюксел лидерът на евролевите успя да излезе с декларация за присъединяването на България към ЕС, да се срещне лично с премиера Костов и с руския посланик Керестеджиянц. Накрая на Томов все пак се наложи да делегира на Бойко Радоев правото да отправи актуално питане по темата Русия към министър-председателя. Между срещите си Александър Томов дори смогна и сензационно да обяви, че очаква до два-три дена да бъде подписано споразумение за газта на близки до европейските цени.
Според дипломатически източник по време на срещата на Томов с руския посланик лидерът на евролевицата е изразил готовността си да посредничи при подобряването на българо-руските отношения. Посланик Керестеджиянц обаче отклонил офертата.
Гвоздеят на евролевия спектакъл с московски декор беше парламентарният контрол в петък. Въпреки че самия лидер го нямаше, депутатът Радоев демонстрира добра предварителна подготовка и зададе четири въпроса на Иван Костов - за преговорите по газта, за това основателни ли са обвиненията, отправени към руския посланик в пресата, и за по-нататъшните планове на правителството по отношение на Русия.
Най-атрактивен обаче беше първият въпрос на Радоев, който под една или друга форма евролевицата задава от началото на седмицата - има ли политически основания за изявленията на членове на кабинета, довели до охлаждане на българо-руските отношения. На този въпрос Костов отговори просто "не". Това обаче не попречи на хората на Томов да продължат да акцентират върху "големи професионални дипломатически неудачи от страна на управляващите". Самият Александър Томов заяви: "Смятам, че министър-председателят трябва да въведе ред в собствения си екип, за да няма странни изказвания на министри."
Осведомени обаче твърдят, че изявленията на Томов се ползват с подкрепата на министър-председателя.
Българският парламент като "Болшой театър"
За пръв път идеята за специално парламентарно заседание, посветено на българо-руските отношения, дойде от ОНС. Доган обаче заяви, че преди да предприеме конкретни стъпки в тази посока, ще се срещне с посланик Леонид Керестеджиянц и с министър Надежда Михайлова. После инициативата поде БСП. Соцлидерът Първанов уточни, че провеждането на дебата зависи от готовността на изпълнителната власт. От централата на "Позитано" 20, както и от ОНС настояха за закрито заседание на парламента.
ОНС и БСП подготвиха две доста семпли декларации по темата, които още в сряда внесоха в деловодството на Народното събрание. В претенциозния си проект (внесен от Георги Първанов) БСП заявява: "Пълноценното и равноправно участие на Русия в многостранни срещи и проекти за стабилност и сътрудничество в Югоизточна Европа и в общоевропейски мащаб отговаря на трайните интереси на България. " Основният акцент в предложението за декларация на социалистите (който всъщност я прави и абсолютно неприемлива за мнозинството) е посветен на поведението на управляващите. Според БСП парламентът трябва да заяви, че "намира за неуместни редица изявления на отговорни представители на изпълнителната власт и мнозинството, както и действия на правителството, създаващи напрежение в двустранните отношения".
Проектът, внесен от ОНС (но подписан и от депутати от БСП), призовава за икономическо сътрудничество и "интеграция между двете страни". Вносителите искат и Народното събрание да се произнесе по "действията на изпълнителната власт, засягащи отношенията между България и Русия".
И двата проекта обаче нямат шанс да бъдат гласувани в пленарна зала, след като СДС, НС и евролевицата внесоха свое общо предложение за декларация. В него се предлага парламентът да определи действията на правителството като "правилни и насърчителни" и да заяви, че "отношенията в търговско-икономическата област следва да се изграждат прозрачно, без политически уговорки".
Руската епопея скоро може да бъде забравена.
През седмицата отвън дойдоха сигнали, които също предполагат постепенно потушаване на българо-руските вълнения. В Страсбург руският външен министър заяви: "Очаквам Надежда Михайлова през ноември в Москва и смятам, че тогава ще изчистим всички въпроси и недоразумения. Разбира се, когато върху Русия започне да се излива толкова мръсотия, това естествено поставя въпроси пред нашата политика. " Това изявление беше последвано и от становището на Сергей Ястржембски, съветник на руския президент Елцин: "Охладняване на Русия към България няма. А дали има такова от София към Москва, трябва да отговорите вие. " Същевременно от руската столица дойдоха сигнали за предстоящи питания в Думата, посветени на българо-руските отношения.
А "Московские новости" написа: "Би било грешка да се разчита, че ще успеем да измъкнем България от веригата на бившите съюзници на Русия, които стремително вървят към съюз със Запада."
Въпреки официалното мълчание на западните политици агенция Франс прес коментира: "България има стратегическо положение в центъра на Балканите. И Русия е принудена да я сложи в сметките си, ако иска да бъде основен доставчик на петрол и газ за страните от региона."
Изявлението на премиера Костов в кулоарите на парламента в петък също предполага успокояване на топката - "не искаме да се делим на русофили и русофоби". Същевременно министър-председателят даде и схемата за окончателното прекратяване на "българо-руската истерия" - разширен дебат и формиране на позиция на Народното събрание по българо-руските отношения. Управляващите пропускат една подробност. В България външната политика се формира и провежда от изпълнителната власт (външно министерство) и президента, не от парламента. Но това изглежда повече процедурен проблем. По всичко личи, че дебатът следващата седмица ще протече безпроблемно и ще завърши с гласуване на предложената от реформаторското мнозинство декларация. Естествено за цвят дискусията ще бъде съпроводена от дежурните вопли на БСП и ОНС.
Така че следващия петък най-вероятно депутатите ще превърнат темата Русия в пореден повод за размяна на междупартийни удари.
