Друг проект, чието договаряне започна още в началото на 1996 г., беше финализиран тази седмица. Кабинетът одобри заема от 60 млн. ЕКЮ, който ни отпуска Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за реконструкцията на летище София. Споразумението беше подписано на 9 септември в Люксембург от министрите Вилхелм Краус и Муравей Радев.
Средствата ще бъдат използвани за строежа на нов пътнически терминал с капацитет 2.5 млн. пътници годишно. Ще бъде удължена и препокрита пистата на летището. Заемът от ЕИБ ще бъде с 5 години гратисен период. Неговото изплащане ще започне през 2003 г. и ще завърши през 2017 г. Осигурените от инвестиционната банка средства няма да са достатъчни за цялостното финансиране на проекта. Кредит от 40 млн. долара ще бъде осигурен от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие. Общата стойност на проекта е $120 млн. Ще уреждаме и дълга си към СИВ-банките
Мария Христова
България ще обяви готовност да започне преговори за уреждане на задълженията си към двете банки на бившия СИВ при уговорката, че в България е въведен валутен борд и възможностите за изплащане на задълженията са лимитирани. Тази позиция ще защитава нашата делегация на редовното полугодишно общо събрание на акционерите на двете банки в Букурещ от вторник до четвъртък.
До края на годината България ще трябва да предложи схема за преструктуриране на дълга си към Международната инвестиционна банка (МИБ). На заседанието си миналата седмица правителството възложи на финансовия министър Муравей Радев да подготви схема за уреждане на задълженията ни към двете банки на бившия СИВ. По официални данни към края на юли задълженията на България към двете банки са 840 млн. долара. От тях 206 млн. долара към Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и 634 млн. долара към МИБ.
През първата половина на 1997 г. МБИС е била на печалба. Кредиторите й са се съгласили на отсрочка за изплащане на основния й дълг и лихвите до 31 януари 1998 г. Банката очаква добро развитие заради факта, че Русия подписа споразумение с Лондонския клуб. На Русия се падат над 40% от вземанията на МБИС. Другите големи длъжници са България и Куба. През септември представители на МБИС бяха в България, но не направиха конкретни предложения за уреждане на задълженията ни.
Всичко вземанията на МБИС достигат 1 млрд. ЕКЮ, от които от България - 187 млн. ЕКЮ. Към тях трябва да се прибавят 30 млн. ЕКЮ лихви. Задълженията на МБИС към кредитори са 608 млн. ЕКЮ, от които 107 млн. ЕКЮ лихви.
Източници от банката неотдавна заявиха, че България пренебрегва МБИС, защото е уредила отношенията си с банките, кредиторки от Лондонския клуб, а с нея не. Още повече че в меморандума за намеренията на българското правителство, представен на борда на директорите на МВФ, нашата страна е поела отговорността да уреди задълженията си към двете банки на бившия СИВ. Двете банки от бившия СИВ от своя страна са заявили на своите кредитори, че ще си уредят задълженията, след като постигнат задоволителна договореност със своите длъжници.
Втората банка на бившия СИВ - МИБ, е в доста по-тежко положение. То се дължи на факта, че тя е отпускала предимно инвестиционни кредити, които трудно може да събере. И при нея най-големите длъжници са Русия, България и Куба. Те все още не са направили предложения как ще погасяват задълженията си. Вземанията на МИБ по последни данни надхвърлят 1.4 млрд. ЕКЮ. От тях 904 млн. ЕКЮ се падат на Русия, 392 млн. ЕКЮ - на България, и 122 млн. ЕКЮ - на Куба. МИБ от своя страна дължи 1 млрд. ЕКЮ главници и лихви.
Шефовете на банката очакват преговори с Русия, след като тя подпише с Лондонския клуб и с България - по условия, не по-различни от договорените с банките кредиторки. При тази банка също ще се търси споразумение с кредиторите при условия, които бъдат договорени между МИБ и длъжниците й.
МИБ е предложила нова схема - да се отпишат задълженията на България и Куба на стойност 335 млн. ЕКЮ, срещу което да се поемат загубите на кредиторите за около 355 млн. ЕКЮ от средства на МИБ. Банката е получила отсрочка от повечето си кредитори до 31 януари 1998 г. и вероятно ще поиска нова шестмесечна отсрочка след изтичането на сегашната, за да има време да завърши правната подготовка по преструктурирането си.
БКК обмисля доспасяване на Биохим
Банковата консолидационна компания и финансовото министерство обсъждат дали планът за рекапитализация на Биохим с пари на Булбанк все пак да не бъде довършен, като министерството изкупи по номинал валутни ЗУНК-ове от банката за 30 млн. долара. Причината, от една страна, е, че в момента Биохим все още е с капиталова адекватност от 5.8% процента, а до края на годината според изискванията на БНБ трябва да достигне 8%. "Това надали ще стане без нова инжекция", заяви осведомен. В банката сега изчисляват точно каква част от неизползваната сума от общо 50-те млн. долара, отделени навремето за изкупуване на ЗУНК-ове, ще е необходима за постигане на показателя. Финансовото министерство взе парите назаем от Булбанк при лихва от LIBOR+3 (което в момента е по-високо от левовите лихви) и също вече не се чувства щастливо да плаща толкова за пари, които не се използват. Алтернативата естествено е 18-месечните облигации, емитирани по този дълг, предсрочно да бъдат падежирани, а парите - върнати на Булбанк. Точното решение ще бъде взето след окончателните изчисления за финансовото състояние на Биохим в момента. Банката обаче задължително трябва да е изрядна според изискванията на БНБ, за да не поставя надзора в деликатна ситуация. По закон БНБ би трябвало да санкционира всяка финансова институция, която не спазва нормативите, но такова решение няма да е много удобно за дълго оздравяваната Биохим.
БКК обмисля леко да смекчи ограниченията за кредитиране, които наложи на държавната банка, защото тя няма какво да прави с ресурса си. Според изпълнителния директор на холдинга Петър Жотев депозитната маса на Биохим нараства с по 20-30 млрд. лева месечно. Банката, която изпълнява стабилизационна програма в очакване на своя купувач (или междувременно сключване на мениджърски договор), вече има и лека оперативна печалба. Засега тя явно не е много привлекателна за чужди инвеститори. БКК обяви, че очаква помощ от международни институции за финансирането на договор за управление на банката.
БНБ смекчи комисионите при търговия с ДЦК
Преди седмица централната банка одобри нова тарифа за таксите и комисионите за обработка на сделките с ДЦК, като основната промяна в нея е, че таксата за обслужването на вторични сделки с книжа между банките е определена като фиксирана сума. За прехвърляне на ДЦК помежду си банките вече плащат по 2000 лева (прехвърлителят и приобретателят). Досега те трябваше да отделят за всяка сделка процент от номиналната стойност на търгуваните книжа, който при краткосрочните репо-операции надхвърляше договорения доход. С това временно беше блокиран вторичният пазар на ДЦК, но след корекцията сделките са възстановени. Обикновено банките търгуват помежду си книжа с достатъчно голяма стойност и сумата от 4000 лева не би повлияла кой знае колко върху доходността на книжата. Това не е точно така с комисионите за обработка на документите на участниците на първичния пазар. Според тарифата първичните дилъри трябва да платят на БНБ 0.04% от номинала на купуваните на аукциона книжа (тарифата освен това предвижда и 20 000 лева такса за всяка неодобрена поръчка). Тази комисиона е с относително по-голяма тежест върху по-краткосрочните книжа, защото "изяжда" по-голяма част от дохода им. Ако например доходността до падежа на тримесечните бонове е около 1.24%, тя трябва да намалее на 1.2%, което е над 3% намаление на номиналния доход. Държателите на ДЦК освен това трябва да заплащат по 0.02% от номинала им, когато те се погасяват на падежа, и също толкова при лихвени плащания. Въпреки че тези комисиони формално са за сметка на банките, логично изглежда те да прехвърлят тежестта им към бюджета, като, да речем, за всяка емисия безлихвени ДЦК заявят с 0.06% по-висока доходност. Така тази част на тарифата на БНБ би трябвало да се отрази като по-голям бюджетен разход. Банкерите коментират, че и централната банка не би трябвало да е недоволна от воденето на депозитара на ДЦК, посочвайки, че само за миналата седмица за обслужването на аукционите (около 40 млрд. лева) и от комисионите върху падежираните книжа и платените лихви (около 61 млрд.) тя е получила над 28 млн. лева.
Таксите, които са свързани с обслужването на сделки между първичните и непървичните дилъри, най-вероятно ефективно се поемат от вторичните купувачи на книжата. При всяка такава сделка прехвърлителят дължи такса от 10 000 лв., а ако първичният дилър прехвърли ценни книжа на физическо лице, ще трябва да заплати 1000 лв. При обратно изкупуване, т.е. прехвърляне на ценни книжа от непървичен на първичен дилър, комисионата ще бъде 0.06 на сто от номинала, но не по-малко от 5000 лв. Тази комисиона, както и съпътстващите я такси, на практика увеличават маржа между котировките купува и продава на книжата.
При продажба на книжа, които ще се използват като платежно средство в приватизацията, комисионата на БНБ е 0.09% върху номиналната им стойност. Първичните дилъри освен това заплащат 1 млн. лева встъпителна такса за участие в депозитара, финансовите институции, за които БНБ води регистър за притежаваните ДЦК - по 500 000 лв. месечно за поддръжка на регистъра.
ДСК - голямата промяна
Касата ще приема валутни депозити засега също при 100% държавна гаранция
Галя Тодорова
Преговорите между Международния валутен фонд и ръководството на Държавна спестовна каса взеха неочакван обрат през последните две седмици. Досега препоръката на фонда и Световната банка беше ДСК да се превърне в "тясна" банка (да извършва по-ограничен кръг безрискови операции). БНБ предлагаше с бъдещия закон за влоговете 100-процентовата гаранция по депозитите в касата да отпадне след година. През миналата седмица представителите на МВФ са се съгласили на доста по-различни условия. Според осведомени източници с развоя на събитията проектозаконът за ДСК ще предвижда тя да може да извършва операции като обикновена търговска банка, а срокът, в който пълната гаранция ще се запази, е удължен за още две години. Най-голямата изненада обаче е, че тази гаранция ще се простира и върху валутните депозити, които касата вече ще може да привлича. След изтичането на двете години средствата на гражданите в спестовната институция ще се гарантират по правилата, които ще бъдат приети за всички останали банки. Твърди се, че правителството безрезервно подкрепя договорените с МВФ промени, като законът, с който ще бъдат въведени, се очаква да бъде приет още преди края на тази година. Детайлите по него ще бъдат уточнени до няколко седмици със специална техническа мисия на МВФ. Категоричността на договореното естествено трябва да се приема с известни резерви, още повече че раздвижването на различните лобита в банковата система при подобни предложения е неизбежно.
Условията.
Фондът естествено ще постави достатъчно условия, които да бъдат отразени в бъдещия закон за ДСК, така че той максимално да ограничава вероятността от фалит на най-голямата спестовна институция, както и възможностите за политическа намеса в политиката й. ДСК ще бъде преобразувана като акционерно дружество с държавно участие, а предметът й на дейност - концентриран върху обслужването на дребни клиенти. Акцентът естествено е, че единствената цел на институцията ще е тя да печели. Това автоматично означава забравяне на някои от доскоро спряганите лозунги - например, че ДСК "подпомага развитието на икономиката", "стабилизирането на банковата система" или "финансирането на бюджетния дефицит".
ДСК и по закон ще премине изцяло под регулациите на "Банков надзор" и ще спазва всичките му изисквания, както с другите търговски банки. В лиценза, който ще й бъде издаден от БНБ, ще има по-силни ограничения за кредитиране. На ДСК напълно ще й бъде забранено да отпуска валутни кредити, като и в закона ще бъде изрично записано, че привлечените средства във валута ще могат да се влагат само в първокласни банки и ценни книжа, и то при пълна липса на валутен риск. "Става въпрос за банки с първокласен рейтинг, какъвто няма нито една от българските финансови институции.
По този начин държавата ще е гарантирана, че няма да се наложи да се прибягва до нейната гаранция по влоговете", заяви запознат. (Много интересен нюанс е, че въпреки прокарваните идеи по време на преговорите валутата на ДСК да се насочва към БНБ или други банки в страната, това поне засега не е възприето от МВФ.)
В лиценза на ДСК освен това ще бъдат записани и специални ограничения за размера на отпусканите левови кредити, който ще бъде уточнен допълнително.
Как стана възможен обратът.
Има два особено любопитни въпроса около новото развитие по проекта за преструктуриране на ДСК.
Първо, как обикновено консервативна институция като МВФ беше убедена на такива радикални промени в позициите си и второ, как правителството ще аргументира (особено пред банковото лоби) тласъка, който дава на ДСК, предоставайки й още две години пълна гаранция не само по левови, но и по валутни депозити.
"МВФ прие тези условия с пълното съзнание, че те са изцяло в интерес на вложителите на ДСК", коментира висш представител на спестовната каса. Това наистина не е мотив за пренебрегване, но, изглежда, пред фонда в пълната й яснота е била представена сегашната картина в ДСК, за да склони той на подобни радикални промени в становището си. Преди всичко настояванията за "тясна банка" (тоест такава, чиито активни операции са строго консервативни, свързани преди всичко с инвестиции в ДЦК) отпаднаха сравнително непринудено след срива на лихвените равнища. Не е трудно да бъде обяснено, че при сегашната организация на ДСК, нивото на фиксираните й разходи и съпоставката на цената на привлечения ресурс и доходността по актива, бъдещето на касата не е много розово, още повече ако тя бъде ограничена да печели само от операции с ДЦК. В резултат на огромните номинални лихвени маржове в началото на тази година оперативната печалба на ДСК към края на август (и то след данъци и провизии) е към 62 млрд. лева. Този "аванс", обаче вече се топи. Или казано с други думи, в момента спестовната каса работи на загуба. По груби изчисления по-голямата част от доходността от активните й операции се поглъща от разходи за издръжка на дейността, което значи, че тя не може още дълго да си позволи лихвите, които плаща по депозитите на граждани. Още повече че, както се очертава, левовите вложения няма да са най-примамливият инструмент за спестяване поне още няколко месеца, което означава, че при сегашния си статут ДСК е обречена на допълнително свиване в пазарните си позиции. С други думи, касата се нуждае от спешна "реформа", тотални съкращения на разходи и персонал, нова стратегия и успехът на този процес трябва да е "защитен" по някакъв начин. Всички тези аргументи обясняват тревогите, с които започнаха преговорите с МВФ, и отстъпчивостта, която той проявява по проблемите на ДСК въпреки опасността разпростирането на държавната гаранция да доведе до отлив на валутни спестявания от други банки. "Този процес няма да е толкова силен, тъй като заради строгите ограничения за инвестиране на привлечената валута лихвите по тези депозити ще са по-ниски от тези на другите банки", коментира участник в разговорите. Изглежда, при тях е имало и нещо като компенсаторен аргумент от типа, че ДСК загуби мощта си, преливайки я в банковата система (балансовото число на касата във валутно изражение се стопи от 2.8 млрд. долара в края на 1995 до 450 млн. долара сега), и сега може да има известни претенции за обратното. Чисто политически самата държава също има известен компенсаторен аргумент. От една страна, ДСК ще е единствената институция в банковата система, която ще остане държавна. Малко преди мисията на фонда да пристигне у нас, се разнесе слух, че МВФ обмисля и вариант да предложи приватизация на ДСК. Това, доколкото е било истинско, поне за момента изглежда забравено. Връщането на мощта в ДСК освен това би могло да създаде по-голяма гъвкавост на държавната политика в банковата система, особено в условията на борд, а и евентуално да преразпредели сферите на влияние в системата. Този втори аргумент обаче би трябвало старателно да бъде избягван, особено ако декларациите за изолиране на политическото влияние от ДСК са истински.
Нови демонстрации срещу ЕТА
Стотици хиляди жители на Баския излязоха по улиците на Билбао в знак на протест срещу подновеното насилие на ЕТА. Според сведения на полицията близо 300 хиляди души са участвали в мълчаливия поход по улиците към кметството на града късно в четвъртък. Демонстрацията бе предизвикана заради убийството във вторник от баските сепаратисти на един полицай след неуспешен опит за атентат срещу новия музей на града. Лидери на баски политически партии, организации, ръководители на полицията и на групи за мир стояха начело на мълчаливото шествие, стоящо зад лозунга "Искаме мир".
Освен от чувство на солидарност обаче хората бяха обзети и от безсилието да въздействат на ЕТА. "Демонстрираме от 20 години и ЕТА не се впечатлява от това. Те ще продължат да правят, каквото си знаят", заяви президентът на баския регион Хосе Антонио Арданца. Жена от демонстриращите обаче беше твърда в намерението си да продължи: "Тук сме, защото мислим, че това, което прави ЕТА, е ужасно. Ние сме отвратени от това непредизвикано насилие и искаме то да спре. Ще продължаваме да излизаме на улицата, защото смятаме, че има някаква полза от това."
Митингът бе най-многобройното протестно шествие след отвличането и убийството на млад баски градски съветник през юли тази година. Тогава Испания бе свидетел на демонстрации, които поставиха рекорд по своята численост. Само часове преди убийството близо половин милион души изпълниха улиците с искания да бъде освободен. В Билбао, индустриалния център на северна Баския, протестите продължиха няколко дни.
Вътрешният министър на Испания Хайме Майор Ореча каза, че се чувства окуражен от решимостта на хората да се изправят и да демонстрират срещу ЕТА по законен и мирен път. "Испанското общество показва голяма степен на зрялост в отношението си спрямо ЕТА. Хората не се подвеждат от насилието, демонстрират мирно."
Полицаят, станал поредна жертва на сепаратистите, почина във вторник - ден след като беше застрелян в гърдите. Инцидентът станал, след като се опитал да разпита двама мъже, които разтоварвали саксии за цветя от микробус, паркиран в близост до новия музей. Впоследствие се оказало, че в саксиите са били поставени експлозиви с дистанционно управление. Според официалната версия ЕТА е замисляла да взриви бомбите по време на откриването на музея в събота. На събитието се предвиждаше да присъства испанският крал Хуан Карлос заедно със съпругата си София.
В успоредна демонстрация в столицата Мадрид хиляди хора се събраха на централния площад за десетминутно мълчаливо присъствие. След това хората скандираха "Те не са баски, те са убийци" и "Стига вече, искаме мир". Протестът съвпадна с деня, на който преди година мадридски прокурор поиска от Върховния съд задържането на бившия социалистически вътрешен министър Хосе Барионуево по обвинения, че през 80-те е организирал "мръсна война" срещу ЕТА. Барионуево, близък съратник на бившия министър-председател Фелипе Гонсалес, е отговорен за серия отвличания, бомбени атентати и убийства на членове на ЕТА от 1983 до 1987 г. В същото време за периода от 30 години, откогато датира кампанията на ЕТА за създаване на отделна баска държава, броят на убитите граждани надвишава 800.
Въпреки вълненията властите в Билбао възнамеряват да не променят графика на събитията по откриването на музея. Официалното му отваряне е предвидено за събота. Политическото крило на ЕТА, партията "Хери Батасуна", заклейми културния обект като символ на американския империализъм. Повечето жители на Баския обаче гледат на музея като на символ на надеждата за региона, който преживя десетилетия на икономически несгоди, висока безработица и насилие. Крал Хуан Карлос, който е обект и на минали опити за покушение от баската сепаратистка организация, е заявил твърдото си намерение да присъства на церемонията по откриването. Очаква се още близо 800 високопоставени лица да пристигнат в Билбао в събота.
Консервативната партия и законът на промяната
Веселин Поповски, Лондон
Ситуацията в британската политика днес много напомня 1945 г., когато Консервативната партия губи с голяма разлика изборите. Много коментатори тогава, както и сега, предвещават, че торите ще бъдат в опозиция дълго време. Основната критика срещу тях тогава, както и сега, е, че те са егоистични и безчувствени политици, дезинтересирани от проблемите на обикновения човек, с остарели схващания за морала. Лейбъристите тогава, както и сега, управляват върху изграденото вече скеле на "държавата на благосъстоянието" от предишното консервативно правителство. Тони Блеър, също както Клемент Атли, превзема реторика и действия от предшественика си на "Даунинг стрийт", без да се притеснява, че е лидер на различна партия. Кражбата на идеи стана наистина една от най-популярните черти на ХХ век.
Големият въпрос е ще направи ли Уилям Хейг това, което направи Уинстън Чърчил през 1945 г. - смела оценка на причините за загубата, точна ориентация в реалностите и внимателна ревизия на традиционните консервативни ценности и рефлекси. Първата конференция на торите в опозиция след 19-те години управление, проведена в Блекпул от 7 до 10 октомври, трябваше да отговори на много от подточките на поставения по-горе голям въпрос. Истинската причина за загубата на изборите все пак бе казана ясно. Тя се крие не в липсата на чувствителност или слабо лобиране на различни групи избиратели, дори не толкова в разделението на партията в отношението към Европа, а в това, че онези, които бяха респектирани някога от Тачър, останаха вкъщи и не гласуваха.
Истинският проблем е как да се транслира това ново морално изображение в съответна политика. Франсис Мод, министър на културата в сянка, също като Хейг хвалеше семейството, което се труди задружно, спестява и иска да е независимо от държавата - думи, харесани и от по-инициативните млади британци, и от по-възрастните морализатори. С това торите открито показаха, че ще се борят не само за мълчаливия вот на тайните си поддръжници, но и за този на реалното и политически активно мнозинство. Проблемът е в това, че подобна модерна социална програма представя и правителството на Блеър. Въпросите, свързани с Европа, останаха на втори план. Цялото напрежение около европейския монетарен съюз някак си бе изнесено нарочно зад сцената. Наистина в началото се появи едно проевропейско лоби, което позаплаши почти формалната процедура на избор на лидер на партията, но след това Уилям Хейг не само не смекчи тона, но дори превърна "10-те години" навлизане в общата валута в цяло "обозримо бъдеще". Може би за пръв път в историята връщането на торите на власт минава не през връщането към традиционни ценности, а през тяхната промяна. Сериозен тест за едно поколение, което е възпитано да не се отказва от своите навици, а камо ли да ги осъжда открито.
Глобалните телекомуникации - трусовете тепърва започват
Борислав Дерменджиев
Първите стъпки към либерализация на телекомуникациите, направени от Финландия, Швеция, САЩ, Обединеното кралство и Япония през 80-те години, бяха резултат от изпълнение на правителствени императиви за постигането на определени национални цели. Но същинското дерегулиране на глобалните телекомуникационни връзки е феномен на 90-те години. Ход бе даден през февруари тази година от Световната търговска организация. Три месеца преди пълното либерализиране на телекомуникационните пазари на 1 януари 1998 г. телекомуникационният сектор се тресе от ожесточена борба за надмощие, характеризирана от мощни вълни на сливания и поглъщания на конкурентни компании, формиране на смесени дружества и мащабни публични емисии на акции от големите държавни монополи.
Уникалната оферта на WorldCom, обявена на 1 октомври, за придобиване срещу 30 милиарда долара на втория по големина оператор на телефонни разговори на дълги разстояния в САЩ, MCI Corporation, предизвика сериозен смут в телекомуникационната индустрия. Причините за това са две. Ако сделката между WorldCom и MCI бъде одобрена от американските регулативни органи и от акционерите на двете компании, се отваря пътят на една телекомуникационна империя, която ще владее 30% от американския пазар на разговори на дълги разстояния и ще бъде световният лидер в доставянето на Интернет-услуги. На второ място, офертата беше отправена в момент, в който никой в бранша не подлагаше на съмнение осъществяването на операцията по поглъщането на MCI от британския телекомуникационен гигант British Telecom, който вече притежава 20% от MCI. Без съмнение тежък удар за ВТ.
Заплаха за останалите играчи.
Малко известната допреди пет години телекомуникационна компания WorldCom със седалище в Джексън, Мисисипи, е пред осъществяване на поредното голямо сливане в света на телекомуникациите. Преди да се превърне в изключително мощен и модерен телекомуникационен конгломерат, WorldCom премина през повече от 40 сливания с други компании. През декември 1992 г. компанията WorldCom под оригиналното си име LDDS (Long-Distance Discount Service) придобива Advanced Telecommunications и се превръща в четвъртия по големина оператор на телефонни разговори на дълги разстояния. Апетитът идва с яденето и през декември миналата година агресивната компания закупи MFS Communications, световния лидер в доставянето на Интернет-услуги за 14 млрд. долара, а през септември тази година започна преговори с H&R Block за придобиването на CompuServe.
Акционерите на MCI ще станат собственици на 45% от капитала на новата по-голяма и по-силна компания срещу 25%, ако се осъществи сливане с ВТ. Те могат да очакват и по-висока възвращаемост на инвестициите си. През 1990 акциите на MCI генерираха средна годишна възвращаемост от 4.3%, а тези на BT и WorldCom съответно 9.4% и 55.8%. Освен това WorldCom планира съкращаване на разходите с 2.5 млрд. долара в първата година след сливането и с 5 млрд. долара след петата година, значително повече от 850-те млн. долара, които предлага ВТ. Натрапчивият извод, който може да се направи, е, че акционерите на MCI нямат основание да не одобрят предложението на WorldCom. Ако се осъществи тази сделка, това ще бъде най-голямото сливане в историята на САЩ.
Експертите са единодушни, че сделката ще промени до неузнаваемост телекомуникациите. Компаниите ще се разделят с имиджа си единствено на оператори на телефонни разговори. Ще осигуряват огромен обем услуги, между които и мултимедийни - като работа с кредитни карти, пазаруване и интерактивно кино. И всичко това в името на потребителя.
Отговорът на BТ.
Сливането с MСI Corp., подготвяно повече от година, е в основата на глобалната стратегия на BT. Всъщност ухажването на британците е от малко по-отдавна, от 1993 г., когато ВТ закупи 20% от MСI. Чрез сделката, която е пред провал, британците целят увеличаване на влиянието си на все още най-големия в световен мащаб американски телекомуникационен пазар. Не е ясно каква ще бъде съдбата на Concert, смесената компания на ВТ и MCI, в която ВТ владее 75%, ако се осъществи сливането на MCI с WorldCom, тоест поставя се под съмнение присъствието на ВТ на американския пазар.
Малко вероятно е ВТ да се включи в наддаването за MCI. Наивно е и да се мисли, че европейският колос ще се отдръпне от американския пазар, още повече че два от основните конкуренти на компанията на европейска сцена, Deutsche Telekom и France Telecom, съвместно владеят 20% от Sprint Corp. - една от най-големите американски телекомуникационни компании. Следователно BT трябва да търси друг стратегически партньор. Потенциалните партньори на британците варират от АТ&Т и регионалните Bell-компании до кабелния оператор TCI (най-големия в САЩ), сателитните оператори Teledesic и Celestri.
Носят се слухове, че партньор на британците ще бъде АТ&Т, след като председателят на американската Федерална комисия по комуникации Рийд Хунд даде ясно да се разбере, че комисията няма да позволи сливане между АТ&Т и SBC, което да затвърди монопола на АТ&Т на американския пазар. Според скептично настроени експерти oбаче съществyва и друг вариант. След двата неуспеха с Cable and Wireless и MCI Corp. ВТ няма да е в състояние да подготви в кратки срокове нов стратегически алианс и ще се ограничи в рамките на единния дерегулиран европейски пазар, където вече присъства на френския телекомуникационен пазар чрез CEGETEL, смесена компания на Compagnie Generale des Eaux, ВТ, германската Mannesmann и американската SBC. Това всъщност не е чак толкова лошо според поддръжници на ВТ.
Разделянето с монополите.
По пътя към либерализирането на телекомуникационните пазари е наложително да се приватизират държавните телекомуникационни монополи. Задава се вълна на огромно по своите размери публично емитиране на акции на телекомуникационни компании. Само в Европа до края на годината се очаква емитиране на акции на стойност 20 млрд. долара, а в глобален мащаб за над 40 млрд. долара. В началото на месеца италианското правителство обяви, че продава изцяло държавното участие в Telecom Italia, петата по големина телекомуникационна компания в света. Продажбата на 32.8% от капитала ще се осъществи чрез публична емисия на акции на стойност 10 млрд. долара. Това е второто по големина емитиране на акции в Европа, след като през ноември миналата година бяха емитирани акции на Deutsche Telekom в размер на 11.2 млрд. долара.
По същото време на инвеститорите ще бъдат предложени други две емисии на акции от телекомуникационни компании. Това са 20% от френския гигант France Telecom и 26% от португалската Portugal Telecom. Социалистическото правителство на Лионел Жоспен отмени решението на предишната администрация за продажба на 49% от France Telecom. Емисионната цена на акциите на France Telecom за институционални инвеститори е 187 френски франка за акция, а за дребни инвеститори - 182 франка за акция. Френското правителство се надява в държавната хазна да постъпят 4 млрд. долара.
Доказателство за силен инвеститорски интерес към акциите на европейските телекомуникационни компании е повишаването на стойността им веднага след обявяването на предстоящите публични емисии. Голямо оживление сред инвеститорите предизвикаха емисиите на акции от хонконгската China Telecom и на 15.2 процента от австралийската национална телекомуникационна компания Telstra, които ще генерират 14 млрд. долара. В настоящия момент това е една от малкото възможности за достъп на чуждестранни компании до китайските телекомуникационни компании и въобще до недоброжелателния към чужди компании азиатско-тихоокеански пазар, в който след либерализацията се очаква да бъдат инвестирани повече от 300 млрд. долара в средносрочен период от пет години.
Последици от дерегулацията на пазара.
Вследствие на либерализацията на телекомуникациите ще се увеличи конкуренцията в този сектор от световната икономика, което ще намери израз в рязкото поевтиняване на тарифите. Поддържаните в момента от телекомуникационните монополи тарифи на международните телефонни разговори, телефонните разговори на дълги разстояния и на бизнесабонатите са драстично по-високи от себестойността им, която непрестанно се понижава в резултат на технологични решения. Така се формира една завидна норма на печалба, голяма част от която обаче се насочва към субсидиране на локалните телефонни разговори. Неизбежното ерозиране на печалбата, породено от снижаването на тарифите, ще има негативен ефект върху заетостта в индустрията. Друга конкретна последица от либерализирането на глобалния телекомуникационен пазар ще са известен брой фалити на компании, които не успеят да отговорят на пазарните тенденции.
Повечето големи телекомуникационни компании са провайдери на Интернет-услуги. Но това не е достатъчно, за да са спокойни за бъдещето си. Според експертите мултимедийните услуги, предлагани чрез Интернет, могат да изместят от този пазар телефонните компании за сметка на операторите на сателитни, кабелни и цифрови телевизионни линии. И това е съвсем логично, след като сателитните и кабелните оператори предлагат значително по-висока скорост на трансфер на информация от конвенционалния начин на доставка на Интернет-услуги чрез използване на телефонна връзка до мрежата. Бъдещето на телекомуникационните компаниите е консолидацията и инвестирането в унифицирани мултимедийни комуникационни мрежи.
Русия между олигархията, криминализацията и либерализма
Владимир Шлапентох, професор в Мичиганския университет
През 1846 г., две години преди Карл Маркс да публикува своя "Комунистически манифест", Бенджамин Дизраели, по това време просто обикновен член на парламента, а по-късно британски министър-председател, публикува новелата "Сибил". Тя разказва историята на двама консерватори, които се опитват да провокират реформи, насочвайки общественото внимание към голямата пропаст между "двете нации" - бедните и богатите. Оттогава насам много автори отрекоха еднопосочния подход към изследването на обществото, обръщайки се към социалните, културните и етническите елементи на своите нации. Когато Западът се сравнява с посткомунистическа Русия, Западът изглежда като сравнително хомогенно общество, с голяма средна класа и демократични ценности. Общото мнение, разпространено сред американците, е, че те живеят в либерално капиталистическо общество.
Усещането на руснаците за държавния строй, в който живеят, най-много се доближава до Аристотеловата класификация за олигархия отпреди две хиляди години - управление на малцина избрани. Когато говорят за "малцината", руснаците споменават предимно собственици на влиятелни финансови и енергийни компании - Борис Березовски ("ЛогоВАЗ"), Владимир Гусински ("Мост-банк"), Владимир Потанин ("ОН&?cy;КСИМбанк"), Александър Смоленски ("Столичн&?cy;й банк сбережений"), Владимир Виноградов ("Инкомбанк"), Михаил Ходорковски (банка "Менатеп"), Рем Вяхирев (РАО "Газпром") и Вагит Алекперов ("ЛУКойл").
Но класифицирайки Русия като олигархия, руснаците правят същата грешка, която прави Западът, обявявайки я за демократична. За да се разбере руското общество, трябва да се разграничават още четири негови лица - олигархичното, криминалното, авторитарното и либералното.
Вечната олигархия.
Сърцето на олигархията е съставено от богати личности, които са способни да си купуват услуги от правителството на всички нива - от президента през местните политици, до криминални услуги. Основна черта на тяхното поведение е търсенето на правителствена защита, опит за извличане на изключителни печалби, превръщайки се в изключителен, подкрепян от правителството монополист. Легалните институции, държавни и частни компании, търсят от държавата привилегии, които ще им помогнат да генерират мощта и контрола на монополни структури. Търсенето на монополно положение и корупцията са универсално явление, но Русия може да се сравнява единствено с корумпираната до краен предел Колумбия.
От всички пластове на руското общество олигархията е тази, която има най-много власт, споделяна с Кремъл и с криминалните структури. Но и олигархията има своето слабо място. Тя е твърде зависима от променящия се политически пейзаж в Русия. Едно некорумпирано правителство би могло да нанесе тежък удар върху олигархията - провалът на Березовски (въпреки поста му на зам.-председател на Съвета за сигурност) и Гусински да се сдобият с отстъпки от правителството показва, че руската държавна машина все още е важен играч в икономиката.
Криминалният покрив.
Плеяда незаконни организации - опозиция на легалните, контролирани от олигархията - съставят криминалното лице на Русия. Организирана престъпност е доминиращият сегмент в криминална Русия. Руската организирана престъпност може да бъде открита във всяка част на страната, с мрежи във всеки град или селище. Криминални организации имат пълен или частичен контрол върху почти целия малък и среден бизнес и имат влияние над едрия бизнес. Икономиката в сянка е другата основна част от криминална Русия - тя генерира 30-40 процента от брутния вътрешен продукт по признание на руското Министерство на вътрешните работи.
Практически всички малки и средни компании, както и някои големи, имат така наречения покрив - криминална организация, която получава между 10 и 20 процента от печалбата, за да пази компанията от други криминални организации. "Покривът" предлага и услуги като събирането на невърнати кредити и неполучени плащания. Олигархията и криминалните структури са основните фактори за деморализацията и корумпираността на руското общество.
Нещо повече - руският икономически и политически елит е този, който осигурява "покрив" за криминалните структури. През май тази година например бившият кандидат за президент и известен руски политик Святослав Фьодоров нарече един от кръстниците на руската мафия - Вячеслав Иванков-Япончик, "съвременен Робин Худ". Междувременно Япончик излежава присъда в американски затвор за изнудване и измами.
Връщане към авторитарността?
Авторитарното лице на Русия се изразява в тенденцията държавните лидери и по-нисши чиновници да управляват страната, без да зачитат демократичните институции. Основната цел на всеки авторитарен руски лидер е възможно най-дълго продължаване на неговата лична власт и създаването на политическа среда, която ще позволи на него и семейството му да заемат водеща роля във властта и след напускането на Кремъл. От 1993 г. насам такова държавническо поведение става вече типично. Президентът Борис Елцин престъпваше закона в цяла плеяда от случаи. Той не изпълни законовите изисквания, когато започна войната в Чечения. Предизборната му кампания през 1996 г. бе финансирана с държавни средства, а останалите бяха събрани от частни институции, използвайки като лост неговата позиция във властта.
Руската посткомунистическа бюрокрация мутира в гигантска мрежа от продавачи на държавни услуги, а самата бюрократична мрежа дистрибутира привилегии към икономическата олигархия. Политическите кланове, които са най-големите продавачи на държавни отстъпки, са създали тесни връзки със "своята" олигархия. Най-известните такива кланове са тези на премиера Виктор Черномирдин, първия вицепремиер Анатолий Чубайс и московския кмет Юрий Лужков. В републиките регионалните политически кланове, чието влияние често се разпростира извън рамките на дадения регион, са особено силни.
Поради редицата проблеми, свързани с преминаването към демократична система на управление, много руснаци по някакъв начин са принудени да приемат като решение авторитарната алтернатива. Не става въпрос за авторитарно управление на Елцин и неговото правителство - изследванията на общественото мнение сочат, че 80 процента от руснаците са готови да се разделят с някои от своите политически свободи в замяна на силно и ефективно правителство. Почти половината руснаци предпочитат социализма пред капитализма, противно на твърденията на официалната пропаганда, а едва една трета приемат модела на западните демокрации.
В момента Западът гледа на задържането на Елцин на власт като на най-добрата алтернатива за развитието на Русия. В някаква степен това може би е вярно, но Западът не трябва да си затваря очите пред авторитарното поведение на Кремъл. Руските политически и криминални кланове със сигурност не са стълбовете на демократичното общество.
Зараждащ се либерализъм.
Най-голямото постижение на посткомунистическата ера е зараждането на либералното лице на Русия, което играе сериозна роля в обществения живот. Различни изследвания показват, че повечето руснаци поддържат либералните ценности и политически свободи, въпреки че биха се отказали от тях заради едно силно и работещо правителство. Мнозинството руснаци са за частната собственост и за закони, които да защитават личния живот на гражданина от държавна намеса, дори комунистите твърдят, че подкрепят тези ценности на демокрацията.
Същевременно либерална Русия е най-слабата част от мозайката на руското общество. Демократичните институции са слаби и нестабилни и в регионите, и в центъра. Икономиката е далеч от пазарната, конкуренцията е задушена от съществуващите национални и регионални монополи. Бартерните сделки достигнаха до 40 процента от всички сделки в страната, а броят на малките компании постоянно спада; и частните, и държавните компании не могат да плащат заплати на около две трети от своите служители.
Либерална Русия систематично е атакувана от останалите три съставки на обществото. Кремъл редовно нарушава съществото на либералната идея, държейки парламента в състояние на постоянна заплаха за разпускане. Президентът и правителството изразходват огромни финансови средства, без за това да има парламентарен консенсус - голяма част от приходите от износ на петрол например се използват за небюджетно финансиране на администрацията на Елцин.
Олигархията, от друга страна, има директен контрол върху медиите. В съзнанието на руснаците в момента медиите не са по-свободни, отколкото по времето на комунизма. Финансовото рамо на олигархията прави невъзможни честните избори, а лидери на криминални групировки влизат в националния и в местните парламенти.
Руснаците са дълбоко убедени, че олигархичната форма на управление ще се задържи още дълги години. Не е изключена обаче и възможността комунистите и националистите да се върнат на власт и да възстановят авторитарната държава, експлоатирайки дълбокия конфликт между армията и Кремъл. Възможна е тоталната криминализация на властта. Все още има шансове "либерална Русия" да надделее над останалите три възможности, но за да стане това, първо трябва да успее икономиката.
Английските консерватори - в търсене на себе си Ася Бочева
Добрата стара Англия е поле на странни събития в последно време. Доскоро т.нар. англосаксонски модел бе известен с принципите и строгата си регламентация. Напоследък обаче политическата система на Острова търпи трансформации, които учудват с революционността си дори и незапознатите с нейните традиции и канони. Разположени в рамките на месец, годишните конференции на двете основни партии - Лейбъристката и Консервативната, се явиха като блестящ пример за това, че в Англия черното вече не е черно, а бялото - бяло. В морския град Брайтън лейбъристите започнаха да говорят за капитализъм с човешко лице, а в другото известно курортно селище - Блекпул, торите се обявиха за партия на младите, цветнокожите и самотните майки. Свикнали да се забавляват предимно с кралското семейство или с традиционните скандали - за подкупи при лейбъристите и за сексуални прегрешения при застаряващите тори, на англичаните им се даде нова причина да си купуват вестници. Логичният въпрос е какво наложи подобна политическа мимикрия в страната с най-ясно разграничени партии. Отговорът е свързан с властта - лейбъристите не искат да я предадат скоро, а консерваторите желаят отново да я имат.
Представяме ви... След поражението си на изборите от 1 май - най-тежкото от 90 години насам, консерваторите решиха да включат в речника си думата промяна. За да се получи нещо на практика обаче, партията на лейди Тачър трябваше да си намери имиджмейкъри, или хора професионалисти, които да се занимаят с публичното й лице. Доколко подобни кадри, така нетипични за английския модел, са били намерени ще покаже времето. Засега се налага впечатлението, че планираната промяна не върви в правилната посока, но и че торите всъщност нямат друга алтернатива.
Реформата се състои от две части - първата е техническа и включва преструктурирането на партийния апарат. Втората е в полето на идеите и затова по-трудна - да се намери нова дефиниция на понятието консерватизъм, което да е подходящо за съвременна Британия. На конференцията в Блекпул от всички неясни изказвания стана ясно едно - най-идеологическият век в английската политика е на път да завърши с липса на идеи. Или по-точно казано, торите не могат да намерят противодействие, около което да обединят някаква своя програма. Което пък ги накара да осъзнаят, че са станали жертва на стар политически трик - кражбата на идеи. Тони Блеър и неговите "нови" лейбъристи за реформирането си използваха голяма част от постановките на Тачър за икономиката и профсъюзите. Те наистина са посмекчени и в различна опаковка, но еднакви по същина. Торите се подведоха по предизвикателството и решиха да отговорят също със заимстване. Опитът за прераждане обаче излезе неуспешен.
Делегатите в Блекпул бяха свидетели на изказвания в защита на гей-сватбите, привличането на повече млади и социално онеправдани хора в структурата на партията и мултикултурно взаимодействие. В речите се настояваше за толерантност, отвореност, изслушване, грижа и състрадание. Подобен развой превърна конференцията от повей на промяната в истински ураган. В чисто английски контекст ефектът от новата политика на торите може да се сравни с този, който би се получил, ако Маргарет Тачър поиска извинение на миньорите заради смазването на стачката им през 80-те. Тони Блеър или Бил Клинтън биха се присъединили към протягането ръка на хората от по-ниските слоеве на обществото. Но именно тези, за които бе предназначено всичко - електоратът и членовете на партията, не разбраха жеста. Електоратът - защото намира оригинала на това поведение в политиката на Блеър и не вижда логика да приеме копието. Торите - защото все още не са толкова променени, колкото би се искало на водача им. А поуката за него е, че трябва да промени собствената си стратегия, ако иска да спечели следващите избори.
Най-старият млад човек.
Уилям Хейг , новият лидер на Консервативната партия, заменил на този пост Джон Мейджър, бе надеждата на избралите го за нейното обновяване. Поне заради възрастта му - 36 години, се предполагаше, че ще представлява достоен противник на 42-годишния Блеър. Но приликите свършват дотук. Хейг влиза в Консервативната партия само на 15 години, а на 16 произнася, и то с голям успех, първата си реч пред партийна конференция. За сравнение, в същото време Блеър свири в рокгрупа в Оксфорд. Така Хейг си заслужава определението най-стария млад човек. Опитите му да се сравнява с инициативния и амбициозен Блеър досега му носят само разочарования. Предложението му да се прекръсти летище "Хийтроу" на "Даяна" в памет на принцеса Даяна бе посрещнато отрицателно от обществото, което не иска да свързва принцесата с нещо толкова предметно. За проява на лош вкус се прие и присъствието му на карибски фестивал, където смучеше плодови коктейли със сламка, както и носенето на бейзболна шапка със собственото му име. В същото време Тони Блеър трупа активи или поне привлича много по-голямо внимание с далеч по-сериозни занимания. Посещението му преди седмица в Москва премина с голям успех. Безспорни акламации получи и заради срещата си с Джери Адамс, лидера на партията "Шин Фейн", политическото крило на ИРА. Историческото ръкостискане между двамата, ако не друго, показва недвусмислената решимост на премиера да разчупва политически табута. На Хейг в тази област ще му е значително по-трудно.
Това показва и статистиката - отстъплението на торите на политическия фронт продължава. В навечерието на конференцията популярността им е спаднала с 25 процента. Докато през 50-те години членският им състав е наброявал 3 милиона души, днес той е под 400 000, а броят на лейбъристите се е удвоил. В добавка - средната възраст на консерваторите е между 62 и 65 години. Въпреки негативните тенденции в Блекпул бяха изразени и някои идеи, които биха могли да възродят партията. Те са свързани най-вече с намерението на Хейг да централизира структурите на партията, да обнови и разшири състава й, като привлече повече млади хора в нея, да създаде единен център за политически стратегии и национална база данни за членския състав.
Смисълът от подобни операции се изразява в запазване идентичността на консерваторите. Бъдещето им не може да бъде в безцелно копиране на лейбъристите, не и ако искат да запазят досегашните си избиратели и да спечелят нови. А и да опровергаят разпространената шега на Острова, че реформиран консерватор е пример за лексикален оксиморон.
Неизбежният избор на Италия
Кирил Кирилов
Италия не се слави като най-стабилната политически страна в Европа - от 1945 г. насам са се сменили 55 правителства, животът на средния италиански кабинет е малко повече от девет месеца. Така че за италианците не бе изненадваща фразата на лидера на Италианската комунистическа партия Фаусто Бертиноти "Само Господ може да спаси това правителство". Но всъщност Бертиноти излъга. Именно неговата партия, която не е член на управляващата левоцентристка коалиция, но стои зад кабинета на Романо Проди, е тази, която предизвика правителствената криза. Неговата партия бе тази, която разреши - временно, политическата криза в Рим.
Правителството на Проди щеше да се оттегли от властта на 17-ия месец от своето управление, което говори добре за политическите способности на премиера, имайки предвид продължителността на живота на средностатистическото италианско правителство. Ябълката на раздора - не за първи път - се оказа проектобюджетът на страната за 1998 г. Основната цел на този бюджет е Италия да бъде сред първите страни - членки на Европейския съюз, които ще влязат в Европейския валутен съюз и ще приемат еврото за своя валута. Големият проблем на комунистите се оказаха плановете на финансовото министерство да осигури 2.9 милиарда долара приходи в бюджета, свивайки разходите за социално и пенсионно осигуряване. Сегашната стойност на бъдещите държавни пенсионни задължения възлиза на 400 процента от БВП - най-тежкото пенсионно бреме в Европа. А този показател сам по себе си говори защо Италианската комунистическа партия, вече реформирана, е най-силната подобна партия в Западна Европа.
Историческият избор.
Италианското общество явно си дава сметка, че историческият избор на Италия лежи някъде извън исканията на комунистите за задържане на системата на ранно пенсиониране, дори в частния сектор. А изборът не е само вътрешнополитически - става въпрос за това дали Италия, една от най-бедните европейски страни в началото на века, ще бъде сред първите, които ще влязат във валутния съюз, т.е. ще получат официалния статут на едни от най-богатите държави на Стария континент. "Това е много важен момент в историята на Италия, защото сме длъжни да влезем във валутния съюз и да оставим зад гърба една дълга криза. Да изгубим това ще бъде много тежко", заяви по този повод вицепремиерът Валтер Велтрони. Влиятелният в. "Република" излезе с огромно заглавие на първа страница - "Денят на страшния съд".
Намалявайки бюджетния дефицит до 2.8 процента от БВП през следващата година, правителството иска да изпълни основния критерий за влизане в Европейски съюз. Италия, страна с традиционно висока инфлация, е една от европейските държави, които ще спечелят най-много от валутния съюз и единната валута. Всъщност проектобюджетът на Проди не бе толкова краен, дори от гледна точка на левицата. Той бе съставен по-скоро с мисълта да задоволи едновременно политическите съюзници на Проди и европейските противници на ранното влизане на Италия във валутния съюз, на първо място Германия.
Само че комунистите решиха, че сега е времето да търгуват с подкрепата си за правителството. Те отказаха да приемат съкращаването на социалните разходи и намаляването на пенсиите и поискаха работната седмица да бъде намалена от 40 на 35 часа. Отидоха още по-далеч - отказвайки да приемат чужди инвеститори за предстоящата приватизация на държавната телекомуникационна компания, те родиха странната и неосъществима идея въпросната холдингова компания да бъде преобразувана в агенция за развитие и подпомагане на по-бедната южна част на страната. Вероятно в Сицилия вече са започнали да си правят сметка колко точно милиарди могат да бъдат източени от държавната хазна, ако такава агенция наистина се създаде.
Взаимни компромиси.
Лошата новина за Проди е, че освен на съюзниците си в лицето на комунистите не може да разчита и на опозиционния десен Съюз за свобода, който го подкрепяше в парламента при гласувания по-рано през годината. Опозицията вече ясно декларира, че няма да подкрепи бюджет, в който се предвижда увеличаване на данъците върху добавената стойност. Това остави на Проди само две посоки за действие - или да заеме твърда позиция и най-вероятно да бъде принуден да подаде оставка, или да се съгласи на известни отстъпки в името на по-голямата цел, влизането във валутния съюз. Проди, вероятно воден от дългосрочни мотиви, избра второто - съгласи се да внесе проект за бюджет, в който да бъде предвидено намаляването на работната седмица до 35 часа седмично, въпреки че това ще оскъпи с около 10 процента разходите за работна ръка в страната.
Всъщност италианският министър-председател имаше ресурс да се държи твърдо и да прокара проектобюджета през парламента. Популярността на управляващата коалиция "Мас-линово дърво" в момента е на най-високото си ниво, откакто е създадена. Опозицията е в отстъпление, а срещу лидера й Силвио Берлускони през миналата седмица бе заведено поредното дело за финансови измами и укрити данъци. Нещо повече - изследванията на общественото мнение показват, че "Маслиново дърво" би могла да спечели едни предсрочни парламентарни избори дори без Демократичната партия на левицата, реформираните комунисти. Именно тези фактори стояха и в основата на компромиса - Бертиноти също е запознат с тях и предпочете да смекчи позицията си и да настоява единствено за намаляване на работната седмица. И освен това да остане в парламента.
Другата основна причина за постигането на компромис е общото нежелание за провеждането на предсрочни избори - не защото политическите партии са се уморили от тях, практиката показва друго. Предсрочните избори със сигурност ще провалят изпълнението на бюджета и влизането на страната във валутния съюз. Намаляването на бюджетния дефицит до около 3 процента от БВП през тази година е изискването, за което Германия твърдо обяви, че ще настоява към бъдещите членове на съюза. В момента и с този проектобюджет Италия може да се доближи до границата от 3 процента дефицит и дори да покаже, че в средносрочен план тенденцията е бюджетният дефицит да върви надолу.
Предсрочните избори щяха да отложат влизането на страната в системата на единната европейска валута. Още в самото начало на политическата криза, в първите дни на октомври, акциите на италианската фондова борса поевтиняха с около 3 процента, а основните лихвени проценти тръгнаха нагоре. Италианците обаче явно разбраха, че това е само предизвестие за това, което би могло да се случи, ако страната закъснее с влизането си във валутния съюз, след което парламентът гласува вот на доверие на кабинета. А следователно правителството на Романо Проди има всички шансове да бъде запомнено не като средностатистическо италианско правителство.
Ван ден Брук ни обеща равен старт за членство в Евросъюза
"Делото на Европейската комисия няма да бъде завършено, преди България и Румъния да станат пълноправни членки на Европейският съюз. " Това заяви еврокомисарят Ханс ван ден Брук след срещата си президента Петър Стоянов в четвъртък. Според чуждестранния гост страната ни може дори да изпревари в някои отношения останалите претенденти за евроинтеграция. Ханс ван ден Брук беше на еднодневна визита у нас в четвъртък, след което замина за конференцията на европейските либерали в Букурещ. Според еврокомисаря ЕС гледа по еднакъв начин на всичките единайсет претенденти. "Не държим вратата на Евросъюза отворена, но до известна степен вие сте вътре", каза Ван ден Брук. Според него най-важните промени, които страната ни трябва да направи, за да удовлетвори изискванията, е реформирането на съдебната система и държавната администрация. През декември експертите на Европейския съюз ще направят оценка на постигнатото от кандидатите, допълни еврокомисарят. Според него редът за приемане не е предварително фиксиран.
Двадесет милиона ЕКЮ спешна социална помощ по програмата "ЕСПА-2" ще получи България, договориха се Ван ден Брук и външният министър Надежда Михайлова. Двамата подписаха специален меморандум за отпускането на тези пари. В момента се работи по програма за макроикономическа помощ, която да нормализира платежния баланс на страната ни. По тази линия можем да получим заем от около 250 милиона ЕКЮ.
НАКРАТКО
Списъкът на държавните служители, които са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, най-вероятно ще бъде огласен в сряда. Това съобщи вътрешният министър Богомил Бонев в кулоарите на парламента. Двадесет и пет души от държавната администрация и парламента са работили за спецслужбите преди 10 ноември 1989 г. и засега броят им остава непроменен, твърди Бонев.
Лидерът на БББ Жорж Ганчев поиска от главния прокурор Иван Татарчев да му съдейства за осигуряване на охрана. "Получавам заплахи, животът ми е в опасност", оплака се шефът на бизнесблока. Жорж е предал в Главна прокуратура документи срещу двама свои съпартийци от конкурентната фракция, съобщи източник от Съдебната палата.
Петдесет депутати от БСП и бизнесблока поискаха от Конституционния съд да се произнесе дали Рамковата конвенция за малцинствата отговаря на основния закон на страната ни. Депутатите питат има ли у нас малцинства, след като в конституцията няма такова понятие.
До Коледа училищата ще учат и в събота, а след това ще минат на четиридневна работна седмица, нареди образователният министър Веселин Методиев. Мярката се предприема, защото няма достатъчно гориво за отопление на образователните заведения.
Чиновник от външно укрива документите за екстрадиране на Веска, Цецка и Акрам
Служител от Министерството на външните работи умишлено не е изпратил в Южноафриканската република исканията за екстрадиране на финансовите аферисти Веска Меджидиева, Цецка Петрова и Ангел Златанов-Акрам, съобщи главният прокурор Иван Татарчев. Според него става дума за саботаж на редови служител от управление "Консулско". Документите са изпратени в Министерството на правосъдието още на 28 август. Наскоро Татарчев провел разговор с главния прокурор на ЮАР и с учудване научил, че случаят е без движение, защото не е получено искането за екстрадиране. "Надявам се виновният служител да бъде уволнен. Мисля, че се казваше Драганов", каза главният прокурор.
Вината за случая наистина е на управление "Консулско", признаха от външно министерство. Бившият шеф на управлението Георги Пейчинов не известил ръководството на МВнР, а референтът за ЮАР Коста Зидаров се погрижил документите да потънат дълбоко в чиновническите чекмеджета.
Екстрадирането няма да се провали заради проточването, смята Татарчев. Според него не сме обвързани със срокове, защото искането се прави на базата на лични договорености, а не на базата на конвенция, както е с европейските страни.
Арафат и Нетаняху - съдружници по неволя
Ася Бочева
Най-накрая изглежда, че близкоизточният мирен процес ще потръгне. Ако не напред, то поне в някаква посока. Последните събития в този разкъсван от конфликти район накараха лидерите на палестинската и израелската общност да се срещнат за пръв път от осем месеца насам. Парадоксално, но причината за подновяването на диалога е като цяло с отрицателен знак за взаимното им доверие. В столицата на Йордания Аман на 25 септември агенти от израелската служба за сигурност "Мосад" направиха неуспешен опит за покушение над един от лидерите на ислямското движение "Хамас". Двамата атентатори с фалшиви канадски паспорти впоследствие бяха задържани от йорданските власти. В поредица от експресни срещи бе договорено предаването на агентите на Израел срещу насрещното освобождаване на палестински политически затворници, сред които и лежащия в израелски затвор лидер на "Хамас" шейх Ясин.
Политическият катализатор.
Дипломатическият гаф направи срещата между Арафат и Нетаняху неизбежна. И двамата бяха подложени на вътрешен натиск - Арафат поради настойчиви обвинения за корупция, а Нетаняху заради провала на "Мосад". Връщането в Газа на основателя и идеен лидер на "Хамас" допълнително усложни ситуацията. До влизането си в затвора Ясин бе известен с твърдата си опозиция срещу мирните споразумения от Осло. Той обвиняваше Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и нейния лидер Ясер Арафат в национално предателство и призоваваше палестинския народ за освободителна война срещу Израел. За всеобща почуда след освобождаването си преди броени дни духовният баща на арабите се обяви за сключване на примирие между израелското правителство и палестинците. Арафат не може да не се чувства застрашен от подобна радикална промяна най-малкото защото това означава отнемане на неговия електорат и подкрепа сред ООП. И макар че Ясин е вече на преклонна възраст, той все още не се е превърнал само в символ на Палестина с представителни функции. Влиянието му сред арабите е безспорно и заплашва крехкото единство на ООП под ръководството на Арафат. А положението му в нея е разклатено заради настоятелните искания за реформа в структурите на организацията.
Нетаняху от своя страна понася остри критики за едноличното си решение да изпрати агенти от секретните служби на подобна мисия въпреки отрицателното мнение на "Мосад" за операцията. В случая е замесена и трета страна - Канада, с чиито фалшиви паспорти са се легитимирали двамата атентатори. По принцип благоразположено към Израел, канадското правителство нямаше друг избор, освен да отзове посланика си в Тел Авив. Действията на "Мосад" бяха на територията на единствента арабска държава, съюзник на Израел - Йордания. При така стеклите се обстоятелства крал Хюсеин би имал пълното право да се оттегли от по-нататъшни посреднически действия в полза на евреите. Не на последно място, дори акцията да бе успяла, тя едва ли щеше да има положителни последици. На мястото на убития водач щяха да се появят нови, изпълнени с желание за мъст, което да доведе до още кървави атентати по еврейските земи. Недалновидният ход на Нетаняху бе последван от разделение в правителството. Външният министър Давид Леви заяви, че щом подобни действия, и то от такъв мащаб, не се съгласуват с него, то той няма място в него.
Отвличане на вниманието.
Обстоятелствата изискваха вземането на някакви мерки. Срещата на 8 октомври между Арафат и Нетаняху в ивицата Газа бе организирана от специалния пратеник на САЩ Денис Рос. Но дали заслугата за нея е изцяло плод на неговите дипломатически усилия е съмнително. Много по-вероятно е двамата лидери съвсем доброволно да са се съгласили на среща, за да отклонят фокуса на общественото внимание от вътрешните си проблеми. Още повече че фактически реални резултати от разговора в малките часове на нощта нямаше. Двамата са постигнали принципно съгласие по това, че мирният процес трябва да се развива и че е желателно да се организират повече инициативи, на които да се обсъди прилагането на споразуменията от Осло. За да притъпи впечатлението от протоколния характер на срещата, Денис Рос я обяви за едно ново начало на двустранните отношения между Израел и Палестина. Надежда за поне частично оправдание на тези думи е решението контактите наистина да продължат на правителствено ниво, като се създадат структури, които да организират нова среща в края на октомври. За съществена отстъпка от страна на Израел се смята и намерението да се разреши на палестинците да изградят свое международно летище в ивицата Газа - проект, досега отхвърлян от еврейската администрация.
Може би единственият ясен за публиката факт в подновените разговори е, че те се провеждат в различна атмосфера. По различен начин вече разглеждат взаимоотношенията си и лидерите на двете общности. Арафат и Нетаняху се обединяват от общата си тревога от завръщането на Ясин в Газа и това как то ще се отрази на общественото мнение. А активността на ислямския лидер в опитите му да наложи нов имидж на своето движение е завидна. В дух на мирно сътрудничество Ясин вече направи две предложения, които според него биха разведрили политическия климат. Първото, отправено към израелските власти, гласи, че ако те престанат да нападат цивилно палестинско население, "Хамас" няма да прави бомбени атентати срещу евреите. За сравнение, допреди излизането си от затвора Ясин бе против всякакви преговори с правителството заради отказа на израелските войски да се изтеглят от ивицата Газа (все още едва два процента от разположените там части са напуснали територията). Във второто послание, насочено към Арафат, ислямският духовен водач призовава да бъдат освободени членове на "Хамас", срещу които не са били предявени обвинения за извършени престъпления. Освен това Ясин, който не се славеше с обичта си към Арафат, сега го нарича "брат, с който имаме една цел".
Въпреки декларираните толерантност и готовност за компромиси, не са малко хората, които се съмняват в искреността на Ясин. Те смятат, че скритата му цел е привличането на привържениците на ООП към "Хамас", след което да бъде подготвен бунт срещу организацията на Арафат и еврейската държава. От друга страна, това би било много по-лесно, ако се създаде чувството за фалшива сигурност у Израел, което да приспи бдителността на прословутите служби "Мосад". Все пак "Хамас" не признава легитимността на израелската държава, така че не може да се чувства обвързан с каквито и да било договорености. Декларацията за спиране на въоръжените действия е продиктувана най-вероятно от желанието през известен период от време ислямистите да стабилизират и превъоръжат военната си сила. Така завръщането на Ясин - най-големият вътрешен опонент на Арафат и водачът на палестинската съпротива срещу израелската държава, се превърна в основателна причина за примирие между ООП и Нетаняху. Сега те трябва да покажат на своите народи, че могат да работят за постигането на мир и без помощта на ислямски националисти, което все пак е крачка в правилната насока.
Новите данъчни закони
Любо Любомиров
Пакетът от нови данъчни закони ще влезе в сила от 1 януари 1998 г. Дотогава парламентът трябва да приеме нови закони за местните данъци и такси, за облагане доходите на физическите лица, за корпоративното подоходно облагане, да промени Закона за данък върху добавената стойност и Закона за счетоводството. Кабинетът трябва да одобри методиката, по която ще се осъществи преоценката на активите и пасивите към 31 декември 1997 г. Данък върху печалбата.
В проектозакона за корпоративното подоходно облагане (за данък печалба) ставката предстои да се уточни, но водещата идея е през следващите три години тя постепенно да намалява. Общинският данък става 10% при сегашен 6.5%. Средният бизнес ще се облага с 10% по-ниска ставка. Малките фирми ще плащат еднократен годишен данък (патентен данък), ако имат оборот за предходната година до 75 млн. лева и извършват някоя от следните дейности - хотелиерство, ресторантьорство, търговия на дребно, занаятчийски, транспортни или таксиметрови услуги.
Проектът предвижда досегашните девет групи, в които бяха разделени активите, за които се начисляваше амортизация, да бъдат редуцирани до четири. В резултат за търговските и административните сгради ще се начислява 4% годишна амортизация вместо досегашните 3%. Машините, оборудването и компютрите ще се амортизират по 20% на година. Амортизационната норма за автомобилите се намалява от 20% на 15%, а за офисоборудване (без компютри) - от 25% на 15%. Новите амортизационни норми ще важат за всички активи независимо дали са придобити преди или след 1 януари 1998 г., когато влиза в сила новият закон. Законът обаче позволява ускорена амортизация за машини, оборудване и компютри, придобити след 1 януари 1998 г. Разходите за лихви на фирмите ще се признават за данъчни цели в размер, равен на приходите от лихви плюс 50% от печалбата, изчислена, без да се отчитат лихвените доходи и разходи. До края на следващата година това правило ще важи за фирмените и вътрешните (когато съдружник отпуска заем на собственото си дружество) заеми, а след това и за банковите кредити.
Законът предвижда премахване на досега съществуващите данъчни облекчения за приватизирани фирми и фирми с поне 50% чуждестранно участие. Фирмите, които досега са ползвали тези облекчения, ще имат право да ги ползват до изтичането на срока, за който са предоставени. Загубите ще могат да се приспадат през следващите пет години, без за това да се изисква разрешение на министъра на финансите. Според сегашното законодателство държавните фирми трябва да искат такова разрешение.
Проектът предвижда опростяване на кореспонденцията между фирмите и данъчните власти и на режима на авансовите вноски. Юридическите лица ще попълват само годишна данъчна декларация, т.е. отпадат сегашните месечни (тримесечни). Авансовите плащания ще са всеки месец, като за първите три месеца на годината ще се правят на база печалбата отпреди две години, актуализирана с коефициент, утвърден в Закона за бюджета. Авансовите вноски за останалите девет месеца ще се определят на база печалбата от предходната година, отново актуализирана с коефициент. Фирмите, които са отчели загуба предходната година, ще правят авансови тримесечни вноски за текущата на база текущи резултати.
Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка, ще се облагат с отделен данък за сметка на фирмата, който е окончателен. Същото важи и за социалните разходи, които по същество представляват допълнителни възнаграждения на персонала и разходи за леки автомобили, "когато с тях не се осъществява дейност по занятие". Този специфичен данък ще се третира като разход за дейността на фирмата, но засега неговият размер не е уточнен. Предполага се, че ще е значително по-нисък от ставката на данък печалба.
Проектозаконът за корпоративното подоходно облагане предвижда нов режим за облагане на застрахователните дружества. Данъкът за тях ще е 5% от брутния размер на премиите и ще се плаща всеки месец. Седемдесет процента от провизиите, които банките са заделили за покриване на лоши кредити, ще се признават като разход за данъчни цели.
Данък върху общия доход.
Законът за облагане доходите на физическите лица предвижда облагане на общия годишен доход (т.е. сумиране на всички парични и непарични доходи - от трудови и граждански договори, от хонорари, дивиденти, наеми и т.н.) и обхваща местните и чуждестранните лица. На облагане ще подлежат и всички чуждестранни лица, които имат доходи, произхождащи от източници в страната. Лицата, които пребивават в България повече от 185 дни през всеки 365-дневен период, се третират като местни и са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и в чужбина.
Няма да се облагат с ДОД продажбата или замяната на апартамент или къща, но само при условие, че са били притежание поне три години, ако са основно жилище на продавача, или поне пет години, ако не са основно жилище. Няма да има данък върху пенсиите, лихвите по влогове в търговски банки, лихвите и отстъпките от държавни ценни книжа, печалбите от хазартни игри. Хората, упражняващи свободна професия или имащи приходи от граждански договори, ще приспадат нормативно определени разходи в размер на 20% за наемодателите, 35% за упражняване на свободна професия, 50% за производство на цветя, създаване на произведения на науката и изкуството, 60% - за горско и водно стопанство и растениевъдство, 70% за отглеждане на животни, птици, непреработена продукция от тях и култивирани гъби. Хората с подобни доходи ще трябва да плащат 15% авансов данък след края на всяко тримесечие. Дивидентите, доходите от дялово участие се облагат с окончателен данък, който вероятно ще е в размер на 15%.
Окончателният годишен данък ще важи за хотелиери, ресторантьори, занаятчии, търговци на дребно, хора, предлагащи транспортни и таксиметрови услуги. За хотел от 3 звезди например ще се плащат годишно между 10 хил. и 80 хил. лева (на легло), за дърводелски услуги - между 160 хил. и 480 хил., за часовникарски услуги - между 100 хил. и 300 хил., за отдаване на видеокасети под наем - между 500 хил. и 1 млн. лв., за козметични услуги - между 200 хил. и 800 хил. лв., за гадатели и екстрасенси данъкът ще е от 400 хил. до 900 хил. лв. Таксиметровите шофьори ще заплащат годишно между 200 хил. и 600 хил. лв. Конкретният размер на този данък ще се определя от общините. Нотариусите и частните лекари и стоматолози ще имат право на избор дали да плащат данък въз основа на счетоводната отчетност, или да платят фиксирана годишна сума (еднократен патентен данък) независимо от финансовия си резултат. Лицата, които плащат патентен данък, ще трябва да водят едностранно счетоводство и да платят данъка на две равни вноски - до 31 май и до 31 октомври.
Предлаганата таблица за облагане с ДОД съдържа само четири ставки, но конкретните етажи предстои да се уточнят. Физическите лица ще подават само една декларация - до 15 април на следващата година. Тези, които подадат декларация до 31 януари и платят дотогава дължимия данък, ще ползват 2% отстъпка. Декларация може да не подават лицата, които имат доходи само от трудови правоотношение и/или пенсии. За доходи, получени през 1997 г., ще се прилага сега действащият Закон за данък върху общия доход.
Данък върху добавената стойност.
Промените в Закона за ДДС предвиждат като освободена сделка по смисъла на закона да се третира внасянето на непарична вноска в капитала на търговско дружество или кооперация. В закона ще се дефинират по-ясно финансовите услуги, за които не се начислява ДДС. Като такива ще се смята и поемането и встъпването в дълг, както и прехвърлянето на право на вземане, в случай че вземането или дългът са парични. Друга промяна повелява, че износителите могат да се регистрират за целите на данъка само ако имат сделки за износ за 12-те предходни месеца за поне 75 млн. лева. За износители с износни сделки повече от половината от оборота данъкът ще се възстановява не в 15-, а в 45-дневен срок от подаване на справката-декларация.
Предвижда се служебно да се прекратява регистрацията по ДДС на лицата, които са извършили всичките от следните нарушения: издали са данъчна фактура, не са подали справки декларации, не са внесли данък за два последователни данъчни периода и не са приели кореспонденция на заявения от тях в данъчната служба адрес. Ще се създаде публичен регистър на тези нарушители и всеки може да проверява дали неговият контрагент не е в черния списък. Дължимият ДДС при временен внос, транзит и реекспорт ще се обезпечава с паричен депозит или гаранция в пълен размер.
Данъчният период за всички фирми става едномесечен. Няма да се прави задължителна проверка при възстановяването на данъчния кредит. Тепърва ще се решава дали да се даде право на новорегистрирани фирми да имат възможност да се регистрират по ДДС при определени условия.
Ако за данъчния период (един месец) данъчният кредит превишава начисления данък, разликата, която трябва да се възстанови на фирмата, се прихваща, приспада или възстановява, като се прилага следната последователност:
1. Данъчните прихващат тази сума от други задължения на фирмата към бюджета.
2. Ако няма други задължения или има остатък по т.1, фирмата приспада данъка, който има да получава от дължимия за внасяне ДДС през следващите шест едномесечни периода съгласно подаваните справки-декларации.
3. Ако след приспадането остане данък за внасяне, той се внася в съответния законов срок.
4. Ако след изтичане на шестмесечния период има остатък от данъка за възстановяване на фирмата, бюджетът трябва да го възстанови в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация.
5. Ако през срока на шестте едномесечни периода фирмата има и друг данък за възстановяване по справка-декларация, същият данък участва в процедурата по приспадане до края на шестте месеца освен в случаите, когато първият посочен данък за възстановяване е приспаднат изцяло. В такъв случай започва да тече нов шестмесечен период.
Имуществени данъци.
Новият закон за местните данъци и такси урежда облагането с данък на недвижимите имоти, на наследствата, даренията и продажбите на имоти, данъка върху превозните средства и други местни данъци и такси. Проектът въвежда нова база за данъчно облагане на недвижимите имоти, близка до пазарните стойности на имота, съпроводена от по-ниски данъчни ставки. Като цяло обаче данъчната тежест леко ще се повиши.
Данъчната оценка на сградите за облагане с данък върху недвижимите имоти ще зависи от разгънатата застроена площ, местоположение, овехтяване, конструкцията и вида на сградата и ще е около 50-60% от пазарната оценка. Оценката за земите за целите на данъка ще зависи от площта и местонахождението. Предвижда се да не се облагат с данък земеделските земи.
Точният размер на данъчна оценка за имоти на граждани ще се определя от данъчните органи. За имоти на фирми като база за изчисление на данъка ще се води отчетната им стойност. Данък сгради ще е в размер на 1.5 на хиляда. За имот, който е основно жилище, дължимият данък ще се намалява с 50%. Например за двустаен панелен апартамент в София, който се ползва за основно жилище, данъкът ще е между 5 и 15 хил. лева.
Когато сборът от данъчните оценки на имотите на едно лице е над 100 млн. лева, се дължи допълнителен данък от 2 на хиляда върху превишението на тази стойност. Данъкът ще се плаща, както и досега, на четири равни части през годината. На предплатилите до 31 март ще се прави 5% отстъпка. До 30 април 1998 г. собствениците на недвижими имоти трябва да декларират имотите си в данъчните служби по местонахождението им.
Данъкът върху наследството ще се изчислява по таблица, като базата ще е данъчната оценка, която ще е около 70-80% от пазарната стойност на недвижимите имоти. Запазва се принципът за облекчено облагане на наследниците по права линия и съпрузите.
Данъкът при дарения, покупко-продажба и безвъзмездно придобито имущество ще се изчислява на база пазарната стойност на имуществата, а в случай че тя е по-ниска от данъчната оценка - на база данъчната оценка. Данъкът ще се прилага и за погасени чрез опрощаване задължения, освен ако не е законово разпореждане. При замяна на имоти ще се дължи данък върху стойността на по-скъпата. Размерът на данък дарение ще е 0.5% при роднини по права линия и съпрузи, 0.7% между братя и сестри и племенници, 5% между други лица. Покупко-продажбата на имоти ще се облага с данък в размер на 2%, което прави около 300 хил. лева за средностатистически двустаен апартамент в София.
Данъкът върху леките автомобили ще се определя по таблица в зависимост от обема и мощността на двигателя. За коли с над 15 години от датата на производство ще се ползва 30% намаление.
Любомир Василев.
Седем години осем български правителства отлагаха данъчната реформа - по политически причини и въпреки натиска на международните финансови институции. От началото на 1998 г. данъчната реформа вече е неизбежна, но този път изглежда недостатъчно обмислена и противоречива. Причините за това са две - политически и натискът на международните финансови институции.
Неизбежното въвеждане на по-високи имуществени данъци, неизбежното облагане на доходите от лихви, неизбежните лични вноски за здравно и пенсионно осигуряване съвсем логично не бяха по вкуса на досегашните управляващи или поне на тази част от тях, които предпочитаха да мислят единствено и само за днес. Не и за утре.
Заради политическите си ангажименти сегашните управляващи избраха да стартират данъчната реформа въпреки липсата на възможност (готовност) реформата да се реализира еднократно. Заради краткосрочните си интереси (концентрирани върху бюджет'97 и бюджет'98) чиновниците от МВФ "избраха" да няма практическо понижение на данъците, да няма реална преоценка на активите, да няма политика, подчинена на дългосрочните интереси на българската икономика и в крайна сметка на българските граждани.
Популизмът на управляващите.
"Данъчната реформа изостана от структурната. " Думи на председателя на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев, по които едва ли може да се спори. Но политическият избор да се стартира реформата и тя да продължава още неопределено време в бъдещето практически принесе в жертва така бленуваната стабилност на данъчното законодателство. Авторите на данъчната реформа посочиха поносимостта на данъчното бреме като основа, на която са се опирали. Подобно твърдение обаче увисва във въздуха на настоящия етап, когато не е ясно колко "ще струва" на данъкоплатеца осигуряването му за пенсия, за здравни услуги и срещу безработица.
Най-вероятно политически са причините, накарали авторите на данъчните закони да предложат да не се облагат лихвите от депозити в търговски банки, пенсиите и земеделските земи. Повече от ясно е, че рано или късно ще се стигне до облагането на лихвите от банкови влогове. Просто няма логика дивидентът от акция в търговска банка Х да се облага с данък, а лихвата от депозит в същата тази банка да не се облага, особено когато със Закона за данък върху печалбата се опитваш да накараш фирмите да генерират повече собствен капитал (продавайки акции) и по-малко заемен капитал.
Очевидно е също така, че рано или късно ще се стигне и до облагане с данък върху недвижимите имоти на земеделските земи. Същото важи и за пенсии (поне тези от доброволното осигуряване). В този смисъл много по-добре би било, ако в законите се запише, че лихвите, доброволните пенсии и земеделските земи ще се облагат примерно от 1 януари 2000 г. Подобен подход определено би създал усещането за предвидима и прозрачна държавна политика.
Че политическите изкушения ще продължат да играят лоша шега на данъчната система, като цяло бе показано дори в последния месец. Само за броени дни парламентът прие два закона, свързани с околната среда, в които има предвидени данъчни облекчения. И това става в момент, когато се градят основите на новата данъчна система и се прави опит за налагане на принципа "данъчните въпроси - само в данъчните закони".
Фискализмът на МВФ.
Ако се направи опит с две думи да се формулира позицията на Международния валутен фонд, те биха могли да бъдат недалновиден фискализъм. Загрижени за приходите в бюджета догодина, експертите на фонда и ръководителката на мисията Ан Макгърк категорично се обявиха против значимо намаляване на данъците и против либерална схема за преоценка на активите, отказвайки да погледнат в по-дългосрочна перспектива.
Конфликтът между Международния валутен фонд и правителството се затегна особено в края на миналата седмица. Проблемът е, че СДС дойде на власт с обещания да намали данъчната тежест, а МВФ смята, че рестрикциите трябва да продължат поне още известно време. Сините смятат, че икономиката се нуждае от облекчения сега, за да може да се разчита на оживление. От фонда обаче твърдят, че нуждите на бюджета са по-важни и не си струва той да бъде поставян на риск в началото на годината, когато има големи плащания по външния дълг, а приходите са традиционно ниски. "Вижте как вървят приходите и ако наистина са добре - тогава намалете данъците", посъветвала Ан Макгърк.
Данъчната реформа обаче е в основата на правителствената икономическа политика. Чрез данъчната реформа управляващите в голяма степен ще отстояват или ще отстъпят от предизборните си обещания за насърчаване на деловата активност. Отказът от данъчна нормализация през следващата година ще бъде приет крайно негативно от избирателите. Парламентарната група, която включва доста хора от бизнеса, също няма да посрещне с удоволствие рестрикциите.
Първата цел, която фондът постави, беше дефицитът да се свие до минимум, докато предложението на българската страна е за 2.5% от брутния продукт. В тези 2.5% влизат около 1.5% резерв за непредвидени разходи по реалния сектор (покриване на квазидефицит). Досега квазидефицитът се покриваше от банковия сектор, а после - от бюджета. При валутен борд обаче предварително трябва да е ясно колко пари ще се харчат за непредвидени нужди.
Реалните възможности за допълнително намаляване на дефицита са в две посоки - намаляване на разходите и увеличаване на приходите. Да се намалят разходите е изключително трудно, защото според представители на правителството по последния проект те и без това са свити с 5% спрямо 1997 г. Резерви биха могли да се търсят в субсидията за отбрана и сигурност и в средствата за пенсии. Субсидията за военните обаче не може да се намали, защото се нарушават поетите от правителството ангажименти за присъединяване към НАТО. По всяка вероятност пенсиите няма да бъдат увеличени в размера, предвиден с последните промени в закона, които трябва да влязат в сила от средата на 1998 г. Към края на преговорите фондът отстъпи на 1.6% дефицит. В това влизаше необлагаем минимум по ДОД 50 000 лева през първата половина на годината. Непроменена би трябвало да остане ставката по данък печалба и 6% еднократен данък върху разликата от преоценката на активите, платим на три равни вноски през следващите три години. Договореност по бюджета би трябвало да се постигне най-късно до вторник, когато Ан Макгърк си заминава. Ако обаче това не стане, рискуваме да се отложи както внасянето на бюджета и всички данъчни закони, така и получаването на четвъртия транш от стенд-бай споразумението на стойност от около 80 млн. долара. Проблемът не е в загубата на валутни постъпления, а по-скоро на благосклонността на МВФ, която ще доведе до замразяване на отношенията с другите донори - Световната банка и Европейския съюз, както и до падане на доверието от страна на инвеститорите. А през първото тримесечие на 1998 г. ни очакват около 400 млн. долара.
В резултат на високия темп на инфлация дълготрайните материални активи на предприятията се обезцениха значително, което доведе до реална декапитализация на фирмите. Инфлацията на потребителските цени от януари 1991 г. до юни 1997 г. е 105 051%, т.е. животът за този период е поскъпнал около 1000 (хиляда) пъти. За същия период преоценка на активите бе правена само веднъж през 1991/1992 г. съгласно ПМС No179 и тя касаеше само държавните фирми. В момента МВФ настоява коефициентите за преоценка да бъдат средно около 30 пъти, да се отнасят само за неамортизираната част на дълготрайните активи и върху преоценъчната разлика фирмите да платят 6 или 8% еднократен данък. Като капак мисията на МВФ настоява схемата, по която активите трябва да бъдат преоценени към 31 декември 1997 г., да бъде обявена на... 31 декември 1997 г., за да не би някой да си направи сметката как да намали негативния ефект от предлаганите мерки.
Ниските коефициенти на ревалоризация и преоценяването само на неамортизираната част на активите почти няма да дадат шанс на фирмите да начисляват реални амортизации върху вече закупени активи. А еднократният данък, въпреки че е прилаган в други страни, без никакво съмнение ще се изтълкува от предприемачите като поредния удар под пояса. Което също без никакво съмнение ще бъде записано в пасивите на кабинета Костов, а не на белокосата дама от МВФ. Но, изглежда, Макгърк е обладана от духа на един френски крал, който обичал да казва "след мен и потоп". Само че краят на този крал съвсем не е бил за завиждане.
Професионализмът на данъчната администрация.
Въпреки че можеше да има и по-широка дискусия, и по-мащабно разгласяване на идеите за данъчна реформа, заслужава похвала подходът на финансовия министър Радев и началника на Главно управление на данъчната администрация Дора Андреева да привлекат данъчни експерти от частния бизнес още на етапа на разработване на проектите и да правят опити да информират обществеността предварително за подготвяните промени.
Подобен подход обаче не бива да създава илюзии, че проблемите в данъчната система ще бъдат решени като с магическа пръчица след приемането на новите закони, колкото и добри да излязат те от Народното събрание. В България като цяло и данъчната система в частност е добре познат принципът "царят дава - пъдарят не дава". Казано с други думи, и най-добрият закон може да бъде опорочен в процеса на неговото прилагане от некомпетентни и/или корумпирани данъчни инспектори.
А през последните години бе направено доста, за да не се създаде в България компетентна и със самочувствие данъчна администрация. По финансови и личностни причини голяма част от добрите данъчни експерти, получили необходимата квалификация, вече са от страната на частния бизнес, в което принципно няма нищо лошо. Лошото идва, когато данъчните инспектори и бизнесът се чувстват от двете страни на барикадата. И когато инспекторите, чувствайки се ниско платени и недостатъчно защитени от своя работодател - държавата, се отпускат в прегръдките на корупцията.
Политиците и експертите, участвали в работните групи по новите закони, уверяват, че оттук насетне данъчната администрация ще е партньор, а не противник на бизнеса. На настоящия етап обаче липсата на достатъчно компетентност, опит, такт и техническо осигуряване са характеристика за голяма част от данъчната администрация. Липсата на опит и трудното администриране например се посочват като една от причините за отказ от идеята за семейно облагане с данък върху общия доход и от различни ставки по ДДС.
Има поне няколко необходими, макар и недостатъчни условия - финансови стимули в подходяща форма, техническо оборудване, закон за държавния служител и, разбира се, промяна в манталитета. Все условия, за които или няма достатъчно пари, или пък изискват време.
Премахването на преференциите трябва да е съпроводено от значително намаляване на ставките
Професор Христина Вучева пред в. "Капитал"
Експертите, разработили новите данъчни закони, твърдят, че те са данъчна революция. Така ли е според вас?
- На мен ми е трудно като специалист да твърдя, че това е революция. Ще бъде пресилено. Дано да е квалификация на журналисти, а не на експерти. Внимателно се запознах с два от законопроектите - за данък върху добавената стойност и за данък върху печалбата. Кога е революция? Революция беше например това, което познаваме от практиката, което направи Рейгън в двете си данъчни реформи. Защо беше революция? Защото се възприе един коренно различен принцип. Не е революция, когато правиш подобрения. Законът за ДДС например почти няма изменения. И той не може и да има според мен. Там практиката е твърде ясна. Подобряват се много взаимоотношенията между данъкоплатците и държавата, което е от изключително значение за подобряване на събираемостта, за намаляване на споровете. Знаете, че колкото по-неясен е един закон, толкова данъкоплатците имат по-голямо основание да не плащат. Така че, ако трябва да употребим един по-художествен израз, може да се каже, че е направена революция, защото е направено значително подобрение на взаимоотношенията между държавата и данъкоплатците. Същото мога да кажа и за данъка върху печалбата. Подобренията са в изясняване на отношенията между данъкоплатец и държава, които са много важни за един закон. Право на правителството е, ако има сериозни икономически основания за промяна, да я направи, но да убеди всички в необходимостта от нея. В случая обаче отсъства другото задължително условие в тази ситуация - широката данъчна основа винаги е придружена със сериозно намаление на данъчната ставка. И тогава става убедително: да, искаме да облагаме повече субекти и с по-голяма част от доходите им като данъчна основа, но за сметка на това намаляваме данъчния процент. Когато се разширява данъчната основа, както в този случай, като се намаляват облекченията и едновременно с това се отлага намаляването на процента за 1999 г. и 2000 г., не звучи убедително като политика.
Може ли да се каже, че новите данъчни закони са система, а не сбор от отделни нормативи?
- Може да се каже, че има значителен успех и напредък в сравнение с действащото досега законодателство. А и при отсъствието досега на разумен, обвързан подход при правенето на законите никой не би могъл да отрече, че това е крачка напред. В малкото време от установяването на кабинета до момента се направи опит да се създадат законите с оглед на това да се спази най-после принципът бюджетът да се внесе преди края на годината, а пък данъчните закони да го предшестват. В този смисъл искам да кажа, че оценката трябва да бъде положителна за това, което се прави, и че действително проектите представляват някаква свързана система. Въпреки че аз лично като специалист смятам, че има още какво да се желае.
Но можем ли да говорим за система при положение, че не са ясни законите за здравното и пенсионното осигуряване, за осигуряването при безработица, промените в закона за счетоводството?
- За това казах, че има какво още да се желае. За съжаление на кабинета и на министерството на финансите не им стигна времето. Да, трябва да се свържат данък общ доход и данък печалба с нормативите и системата на организация на здравното и обществено осигуряване. Това е известно на всички. Тези неща се говорят от специалистите още от 1992 г., откакто има проекти за здравно и пенсионно осигуряване. Но досега не се намери проект, който да бъде съгласуван, дори от гледище на нормативите с данък общ доход. Допускам, че това съгласуване ще бъде отложено за 1998 г., защото вече няма време - изтича месец октомври. Това касае и бюджета, въпреки че разбирам, че в Министерството на финансите има почти готов проектобюджет, макар и на техническо ниво. Предстои неговото съгласуване като политика, защото цялата икономическа политика на едно правителство е концентрирана в бюджета, но предварително съчетан с данъчната такава. Сега е по-лесно, защото паричната политика е по-уредена с валутния борд. Аз лично намирам, че това е улеснение, въпреки че някои твърдят обратното, т.е. остава да се съчетае данъчната политика с бюджетната и те да бъдат свързани с икономическата политика на правителството. Съжалявам, че това досега не е направено.
Ако вие бяхте на мястото на управляващите, какво щяхте да изберете - да започнете реформата сега със забележките, че има още много да се прави в бъдещето, или да забавите данъчната реформа примерно с още половин година, за да имате цялата система?
- Щях да положа максимални усилия, да намеря и всички други, които желаят да помагат за разработването на проектите, но щях да тръгна най-напред с изчистване на нормативите на здравното и пенсионното осигуряване и съчетаването им с данък общ доход евентуално на ниво разходи, съчетано с преоценката на дълготрайните активи, като амортизационна политика, и оттам свързано с инвестиционни намерения за някакъв обозрим период, който трябва да е по-дълъг дори от бюджетната година. И щях да се опитам до края на октомври това да бъде готово в някакъв обвързан вид.
Действително последователността трябваше да бъде - първо промените в Закона за счетоводството, който не изисква много съгласуване, защото това е една много специфична материя, към която много хора не могат да имат отношение. След това да се съгласуват двата закона, осигурителни да ги наречем, по отношение на нормативите. И оттам данъчните закони, които да се вържат с нормативи, облекчения и т.н.
Авторите на данъчната реформа предлагат данъчна система без преференции. Това ли е правилният подход днес в България?
- Право на едно правителство е да прецени, но трябва да поеме този път много рано и да убеди обществото, тъй като очакванията за облекчения са много силни. Те, разбира се, битуват много отдавна, но сега бяха подхранени значително от самата програма на кабинета и дори не толкова на кабинета, колкото на политическата сила по време на изборите. Непоследователната политика на предишния кабинет, на всички предишни кабинети, но най-много на предишния, доведе до една ситуация, от която е много трудно да се излезе. Да не говорим, че икономическата ситуация изисква едни много точни, много премерени действия в тази област. И не е лесно да се реши дали да се премине към разширяване на тази политика, или поне към нейното последователно утвърждаване. Досега в закона например беше предвидено преференциално данъчно третиране на приватизационните фондове, на инвестиционните дружества. Те са си правили някаква сметка за своето развитие на основата на чл. 28 от закона за печалбата, който гласи, че тяхната печалба от сделки и притежание на ценни книжа не се облага с данък печалба, ако подлежи на разпределение между акционерите, тъй като тези дивиденти вече веднъж са били обложени. И представете си изведнъж да се окаже, че през 1998 г. никой няма намерение да разрешава такова нещо. Колкото и това действие да е икономически оправдано, обществеността много по-рано трябва да бъде насочена към правотата на едно такова нещо. Според мен нищо не трябва да се прави до края на годината, защото е много късно за каквито и да е изменения. А колкото до 1998 г., сега е времето целенасочено и ясно да се изрази политиката в тази насока.
Предвижда се ревалоризацията на активите да се базира на два принципа - преоценява се само неамортизираната част и преоценката се облага с 6 или 8% данък. Този подход не е ли, меко казано, нечестен спрямо данъкоплатците?
- Преоценката трябваше да стане отдавна и прави чест на правителството, ако се наеме да го направи, защото това е един проблем, който всички виждаха, че съществува. Разбира се, правенето на едно такова нещо, особено в икономическата сфера, е свързано в даден момент със загуба на данък печалба за бюджета. И оттук разбирам желанието през 1998 г. фактически да не се променят ставките за данък печалба, въпреки че се разширява основата. Обяснимо е, но трябва ясно да се каже, че не се променя ставката именно поради тази причина, защото значително ще се увеличат разходите за амортизации. Колкото до това да се прави преоценка на остатъчната стойност, според мен това е разумно, защото голяма част от активите са с почти изтекъл амортизационен период, а и такъв подход ще смекчи негативния ефект върху бюджета. Колкото до допълнителния данък, лично аз като специалист не го одобрявам. Такова действие няма да бъде разумно, въпреки че разбирам желанието да се компенсира понижението на приходите в бюджета от данък печалба. Още повече че един такъв данък няма да има реален източник на плащане и ще затрудни дори и фирмите в добра финансова кондиция. Да не говорим, че при данъчна реформа, както показва и опитът на другите страни, много са важни чисто психологическите въздействия. Данъкът върху преоценката би имал много лош психологически ефект. Дори се учудвам, че тази препоръка се прави от специалистите на Международния валутен фонд, тъй като те най-добре познават световната практика. Специалистите от МВФ имат възможност да оценяват тези неща и според мен би трябвало да разберат, че ние се намираме в положение на изключително разклатено доверие, което това правителство се опитва да възстанови, към държавността, към държавните институции и в случая - към данъчните органи.
Одобрявате ли забраната да се регистрират по ДДС фирмите с оборот под 75 млн. лв.?
- Да, одобрявам, защото и у нас трябва най-после нещо да се промени, за да се сложи край на надлъгването за данъчния кредит. Мярката може да не е много адекватна от това, което познаваме като практика по ДДС в развитите страни, но е много подходяща. Намерено е съответствието с нашите конкретни условия.
А схемата, ако фирма има данъчен кредит, да не го получава веднага, а да го прихваща през следващите шест месеца?
- Намирам я много по-разумна. Е, разбира се, като при всяко общо третиране ще има доволни и недоволни. Ще бъдат недоволни тези, които имат само платен при доставките си данък. Това са износители главно. Трябва да има някакъв порядък, който горе-долу законово да регулира и да пресича интереса към вземане на пари, които не са техни.
Не би ли следвало да се даде право на новосъздадените фирми да се регистрират по ДДС?
- Да, започването на една дейност обикновено е свързано с инвестиции и се предполага, че е много малка вероятността да имаш и други вземания от бюджета, които да прихващате, и би могло да се помисли. Една такава процедура би била възможна, но тя веднага усложнява данъчния контрол. Затова казвам, че трябва да има съчетаване с икономическите цели. Ако главната цел на правителството е да се стимулира инвестиционното намерение, в организацията на ДДС трябва да се предвиди възможност за регистриране на новосъздадените фирми.
Одобрявате ли въвеждането на патентен данък вместо данък общ доход (ДОД) за дребния бизнес?
- Аз лично го намирам за много добро решение. Това при всички случаи ще намали разходите за данъчната администрация, която трябва да се справи с контрола над толкова много данъчни субекти, които възникнаха и ще възникнат. Но тук е много важно да се прецени кой ще влезе в тази група - като дейност, като размер, защото в световната практика е познат този принцип и ако се прецени, че това облагане е по-изгодно, всеки се опитва да се впише в групата на малкия бизнес.
Предвид високата безработица и ниските доходи на голяма част от населението не е ли добре да се въведе семейно облагане и оправдано ли е облагането на лихви и пенсии?
- Аз никога не съм подкрепяла този подход. Смятам го за едно връщане назад от гледище, ако щете, и на данъчна практика на другите страни, ако щете, дори от гледище на това, че данъците трябва да уважават индивида - това е един класически принцип, формулиран още от Адам Смит.
Разбира се, около ДОД има още много други неща, които заслужават предварително да се обмислят. Например всички чужди експерти натискат да се включи в облагаемия доход доходът от лихви. Това се приема много лошо в България по чисто психологическа причина. Другото, което основно се разисква, когато се обмисля основата за облагане с този данък, са доходите от пенсии. Също една болезнена тема. В повечето страни се правят разграничения - пенсии, които държавата задължително осигурява, и доброволни пенсии. Обикновено се облагат доходите от доброволните пенсии. Ако ще се хармонизираме, ако ще се уеднаквяваме с европейското законодателство, не можем непрекъснато да твърдим, че имаме и чисто български особености, въпреки че досега пледирах за някои от тях. Ако ще използваме тази силна дума революция, то тя е тук, в данък общ доход. Промените в данъчното законодателство, трябва да бъдат много добре пресметнати, за да се знаят последиците, тъй като тук се касае не само за доходи на стопански субекти, а за доходите на всеки отделен гражданин. А ако държавата някъде най-пълно се допира до своите граждани, то това е със Закона за данък върху общия доход.
Интервюто взеха Мадлена Далкалъчева и Любомир Василев.
При втората вълна на масовата приватизация няма да има минимални цени
Стела Ткачова
Моделът на втората вълна на масова приватизация е вече готов и парламентът в най-скоро време трябва да приеме поправки в закона за приватизация (ЗПДОбП), след като те минат през Министерския съвет. Веднага след това правителството трябва да приеме и нова наредба, чрез която ще се провеждат търговете за самите акции на предприятията.
Раздържавяването ще започне с емитирането на инвестиционни бонове. Всеки пълнолетен гражданин срещу 5000 лв. ще получи 250 000 инвестиционни бона. Студентите, пенсионерите и войниците ще плащат такса само от 500 лв. за инвестиционни бонове на същата стойност. До тази сума участниците в процеса ще могат да наддават в централизираните публични търгове, които ще се провеждат от Центъра за масова приватизация (ЦМП). През изминалата седмица на Националният съвет на СДС Александър Божков обяви, че боновете няма да се раздават кампанийно, т.е. гражданите ще си ги купуват през целия процес на раздържавяване (или до 2000 г., както е предвидено в правителствената програма). На търговете ще могат да участват всички граждани и фирми без ограничения за националността им. Предложението на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет е акциите да могат да се купуват срещу инвестиционни бонове и левове, т.е. граждани и фирми да могат да плащат за акциите чрез комбинирани платежни средства. На даден търг е възможно инвестиционните бонове въобще да не се използват като платежно средство, а само левовете. В пълния си вариант тази идея предполага да се заплаща и с различни инструменти по външния и вътрешния дълг, приемани като законно платежно средство в приватизацията.
Участниците на търговете не се ползват от каквито и да е преференции освен работниците, бъдещите доброволни пенсионни фондове и здравни осигурителни фондове. Предвижда се, когато тези фондове купуват акции от дадено предприятие, 1 инвестиционен бон, вместо да се равнява на един лев, да се равнява на два лева. Работниците по същата схема ще могат да купуват акции от дружеството, в което работят. Освен ограниченията, които ще се налагат на приватизационните фондове, когато се регистрират като инвестиционни дружества за покупката само на 5% от акциите на дадено предприятие, те ще трябва и да се конкурират с пенсионните и здравните фондове, които реално ще разполагат с по-големи инвестиционни възможности за разлика от бъдещите инвестиционни дружества.
Техническа организация на търговете ще започне с попълване на заявки. Най-вероятно таксата за подаване на една заявка ще бъде 1000 лв. Бъдещите купувачи ще имат право да подават само по една заявка само за едно предприятие, но могат да участват със заявка и за друго предприятие. Ако участникът подаде повече от една заявка за едно предприятие, те ще се анулират и участието му в търга отпада. Този технически механизъм ще се прилага с оглед предпазване от спекулативни заявки, които могат да се окажат лъжливи. В наредбата се предвижда участникът да внесе 5% гаранция, в случай че пусне заявка за сума, по-голяма от 10 млн. лева.
При новия модел не се предвижда определянето на минимални цени на акциите. Гражданите и дружествата ще подават заявки без ограничение на цената. Ще се изчислява среднопретеглена цена. Среднопретеглената цена реално ще бъде основата за определянето на покупко-продажната цена. Което означава, че тя ще варира от броя на заявките и предложените цени. Преди определянето на среднопретеглената цена ще се отнемат 10% от общия брой заявени акции с най-висока цена и 10% от заявените акции с най-ниска цена. Според шефа на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет Димитър Бъчваров целта е да се елиминира опасността от несериозните заявки от страна на някои участници на пазара. В методиката подробно се разглеждат различните варианти, които могат да се получат на всеки един търг.
При първия вариант, когато броят на заявените акции е по-малък от предложените, покупната цена ще е равна на среднопретеглената и всички участници ще могат да купят акции на тази цена.
Вторият случай е, когато заявките са повече от предложените акции, но броят на заявените акции с цени над среднопретеглената е по-малък от броя на предложените акции. В този случай покупната цена е равна на среднопретеглената. Заявките ще се класират от най-високата цена до най-ниската, докато се изчерпят предложените акции.
Третият случай е, когато броят на заявените акции по цена над среднопретеглената е по-голям от броя на предложените акции. В този случай заявките се класират по низходящ ред до изчерпване броя на предложените акции. Покупната тръжна цена в случая е равна на най-ниско класираната цена, т.е. всички ще купуват по нея.
В наредбата не се предвижда да има санкции за участниците, чиито заявки са се класирали, но не желаят да платят. Единствената санкция ще бъде цената, която ще платят за заявката, т.е. 1000 лв. Новата методика според експертите ще премахне проблемите при определянето на минималните приемливи цени, както бе при предишните три тръжни сесии от масовата приватизация. Ако предложените акции не се продадат на първия търг, те ще се предлагат и на следващите търгове, като към тях ще могат да се прибавят нови емисии акции. Гражданите ще могат да се информират за предприятията от информационен бюлетин, който ще се издава от ЦМП. В тръжния бюлетин ще има информация за предприятията, за цените, които купувачите са давали за акциите на предприятията от предишни търгове, за броя на купените акции и др. Освен публичните търгове ще се провеждат, но много рядко, и конкурси, както и преговори с потенциални купувачи. В програмата на правителството за ускорена приватизация се предвижда предприятията с дългове, екологични проблеми и които имат социално значение за дадени региони, да се продават чрез тези механизми.
В новите начини за раздържавяване на предприятията правителството ще използва всички методи на раздържавяване, които законът ще му позволява. За в. "Капитал" Никола Николов заяви, че вероятно малките предприятия с капитал под 10 млн. лева ще се раздържавяват изцяло чрез работно-мениджърска приватизация.
Друг широко използван метод ще бъде браншовата приватизация. С посредничеството на международни консултанти ще се приватизират 30 предприятия. Финансирането за проекта е по програма САРА на ФАР и Американската агенция за международно развитие. Вече е готов списъкът с 50 предприятия, които ще са следващите за браншово раздържавяване. Всеки момент се очаква правителството да одобри списъка и вероятно те ще се продават също чрез чуждестранни консултанти.
Борсовата търговия все пак ще започне на 21 октомври
Румен Соколов
Точно три месеца след провеждането на така нареченото обединително общо събрание на акционерите на Българска фондова борса (на което тя бе преименувана в Българска фондова борса - София) борсовата търговия, изглежда, наистина ще започне. В седмицата след лицензирането на борсата правителството и парламентът се проявиха като ударници и приеха поправка в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД), според която изискването за наличие на проспект за акциите от масовата приватизация да отпадне до 31 октомври 1998 г. В понеделник, 13 октомври, поправката бе приета на заседание на Министерския съвет, в четвъртък бе гласувана в Народното събрание, а в петък вече бе факт обнародването й в Държавен вестник. Това всъщност бе последната законодателна спънка пред борсовата търговия с тези книжа.
Самата борса също предприе доста бързи действия, за да осигури условия за сключване на сделки. Едно от най-важните бе борсата да има своите членове, просто защото само те биха могли да излъчат свои представители (брокери), които да сключват сделките. До 17 октомври - петък, в борсата бяха постъпили 14 кандидатури за членове. Съветът на директорите одобри всички кандидатури с обяснението, че отговарят на необходимите условия. Първите членове на борсата са пет банки и девет лицензирани инвестиционни посредника. Банките са ОББ, Първа инвестиционна банка, ИНГ банк - клон София, Кредитна банка и МОБ "Свети Никола". Посредниците, които ще започнат първи да търгуват с ценни книжа на борсата, са "Елана", "Евро-финанс", ПФБК, "София инвест брокеридж", "Акцепт - инвест", "Евър", 7М, "Оргфинанс" и "Фикс - плюс".
Същият ден първоначално бе краен срок за посредниците да внесат уставите на дружествата, чиито акции ще разменят. Срокът обаче бе удължен до 10 часа в понеделник, 20 октомври, с оглед на това повече акции да бъдат допуснати до търговия. Изискването за представяне на документи бе необходимо най-вече за да се види дали акциите на съответното дружество не са винкулирани. Винкулираност има, когато в устава на дадено дружество съществува клауза, че ако един от акционерите иска да продаде своите акции, той трябва да ги предложи първо на останалите акционери на дружеството. Едва след като останалите акционери откажат да купят продаваните акции, те могат да бъдат предложени на трети лица. Според ЗЦКФБИД и според правилника на борсата такива акции не могат да бъдат приети за борсова търговия.
Точно заради това изискване е вероятно акциите на "Соди" АД - Девня, да не бъдат допуснати до търговия на първите сесии. Според приетия на последното общо събрание на акционерите устав на дружеството неговите акции са винкулирани. В същото време това решение е атакувано по съдебен ред, но съдът още не се е произнесъл по проблема. Най-вероятно ръководството на борсата ще изчака решението на съда, за да допусне или не допусне тези акции до търговия на пода на борсата. Освен "Соди" има и други дружества, чиито акции са винкулирани, което ще затрудни приватизационните фондове да изпълнят предварително договори.
