Вместо евровиза Бон ни предлага еврочек
Лилия Филева
Кратките визити на германския външен министър Кинкел и еврокомисаря Ханс ван ден Брук през миналата седмица потвърдиха често премълчавания факт, че присъединяването на България към ЕС е изцяло в ръцете на политиците. В момента нито една от страните кандидатки не отговаря напълно на изискванията за членство, въпреки че европейската администрация непрекъснато повтаря, че преговори за пълноправно членство ще започнат само с тези, които са изпълнили критериите.
Така че решението на Европа за първата вълна на разширяване ще бъде чисто политическо. А при това положение теоретично шансът е на страната на тези, които имат своите европейски покровители. Когато обаче официалният етикет политически покровител е неудобен и не върши работа (както стана с тандема Франция - Румъния), той може да бъде заменен с друг - "основен инвеститор". Още повече че според български депутати комисарят Ханс ван ден Брук поставил като условие за членството ни в ЕС да бъде променена конституцията на страната, за да се разреши на чужденци да закупуват земя.
Защо дойде Кинкел.
Според дипломатически източници от Бон посещението на германския външен министър се налагало, за да покаже, че Германия ще бъде добър "познат", който ще подкрепя позициите на София при вземането на решения в ЕС, без обаче да предприема активни пробългарски действия.
Самият Кинкел се постара да наблегне на това послание. Програмата на 24-часовото посещение на вицеканцлера и министър на външните работи на Германия беше претоварена със срещи, но не и с теми - разширяването на ЕС и НАТО, регионалната стабилност.
Мотото на всички формални и неформални изявления на Кинкел беше: "За България решението на въпроса дали ще бъде приета в ЕС или НАТО вече е взето. Сега става въпрос за това кога и как. " По-важен обаче беше нюансът, на който Кинкел наблегна по време на част от неофициалните си разговори - Германия не одобрява начина, по който Франция еднозначно е застанала зад кандидатурата на Румъния за НАТО, така че Бон няма да се постави в същото положение спрямо София. "Не може да очаквате да провеждаме инициативи, за да лансираме България, при всеки сгоден случай обаче ще ви подкрепяме", каза член на германската делегация. Другият европейски детайл в изявленията на Кинкел беше свързан с равния старт на преговорите за пълноправно членство в ЕС. Без специален повод вицеканцлерът вметна: "Впрочем, който стартира по-късно, може да изпревари другите, това е също, както в спорта. " Също спортна аналогия при първото си посещение в Брюксел използва и българският премиер Иван Костов, за да поиска равен старт. Тогава обаче министър-председателят обясни, че при надбягване всички тръгват заедно, но не е задължително да финишират едновременно. Германският външен министър обаче демонстрира друго разбиране, вероятно за да ни подготви за възможността през декември в Люксембург ЕС да не приеме модела на равния старт.
Русия и Македония останаха под ембарго.
Въпреки предварителните очаквания официално беше оповестено, че по време на срещите на Клаус Кинкел в София не са засягани българо-руските и българо-македонските отношения.
Преди няколко месеца германският външен министър заяви, че Русия не трябва да има право на вето по въпроса за разширяването на НАТО. Тогава обаче Кинкел добави: "Без включването на Русия новата европейска архитектура за сигурност ще бъде изградена все едно върху пясък. "
В София миналата седмица германският дипломат коментира развитието на отношенията между България и Русия: "Не може да е под съмнение, че ние сме силно заинтересовани българо-руските отношения да функционират и да са добри. " По време на една от срещите на Кинкел в София български политик попитал дали германски представители са обсъждали със свои руски колеги въпроса за българо-руските отношения. Вицеканцлерът не е отговорил.
Факт е обаче, че за Германия Русия е не само стратегически партньор и голям пазар. Москва получи подобаващо място в процеса на разширяване на НАТО след подписването на основополагащ акт за взаимните отношения, сигурност и сътрудничество между пакта и Руската федерация. Не без помощта на Германия Русия е на път да придобие подобен статут и по отношение на ЕС. Като начало се заговори за "всемогъщата тройка" - Франция, Германия и Русия. Преди две седмици в Страсбург лидерите на трите страни се договориха да уточняват взаимно позициите си на редовни срещи.
Значително по-словоохотлив беше Кинкел по отношение на темата Македония. Още повече че от София той отлетя за Скопие, където трябваше да остане четири часа. "Няма да предам новина от София в Скопие... Но и тук (бел.авт. - както по темата с Русия) не мога да се намеся във вътрешните работи на двете страни", каза Кинкел в София. Двадесет и четири часа по-късно в Скопие вицеканцлерът беше още по-категоричен: "България и Македония не могат да разчитат да влязат в ЕС, преди да решат проблемите помежду си. " Всъщност една от основните теми на разговорите в София е била сигурността в региона - обсъждане, което не е възможно, без да се спомене Македония. Все пак, за да няма недоразумения, германският външен министър каза: "Съзнателно посещавам последователно България и Македония. Искаме да покажем, че Германия активно участва в политиката в Югоизточна Европа и не ни е все едно какво се случва в региона."
Политическата сигурност се крепи на икономически връзки.
С тези думи Иван Костов се обърна към делегацията от бизнесмени, придружаваща германския вицеканцлер. Българският премиер допълни: "Знаем, че в момента не сме готови да влезем в ЕС, но се надяваме, че с притока на чужди инвестиции и приватизацията това ще бъде постигнато. Вие, инвеститорите, сте нашият истински защитник и адвокат за присъединяването ни към ЕС. " От своя страна Кинкел толкова често споменаваше "германската бизнесмощ", която го придружава, че създаде впечатлението, че е дошъл не за да се среща с български политици, а за да доведе германските бизнесмени. Външният министър непрекъснато подчертаваше, колко важно е да се подобри инвестиционният климат в България.
Така се оформи и потенциалното ново амплоа на българо-германския флирт, което ще подмени "политическото партньорство". След като по време на януарските събития Бон съдейства за отпускането на 20 милиона ЕКЮ от ЕС като помощ за България и след посещението на Иван Костов точно преди да поеме премиерския пост, изглеждаше, че Германия може да се превърне в европейския патрон на София. През последния месец обаче от Бон се погрижиха да обяснят, че не могат да поемат ангажименти. За това пък се появи икономическа алтернатива, еднакво изгодна и за двете страни. Бон определено има интерес да си осигури стабилни икономически позиции в България като бъдеща страна - член на ЕС, при това с ключова позиция на Балканите. Само че, от друга страна, ако прекалено се обвърже политически със София, Германия рискува да предизвика нервни реакции в Москва и Вашингтон.
Така че пътят на България към Европа не минава задължително през Бон, а, както се погрижиха да пояснят някои европейски дипломати - през Балканите, Македония и дори през Русия. Освен това задължително условие е подходящият "инвестиционен климат" (по думите на Кинкел).
Иначе, докато беше в София, вицеканцлерът старателно обясняваше - няма натиск, няма предупреждения, няма и обещания.
ОХДЦ - асцендентът на кабинета Костов
Ива Рудникова
След преструктурирането на СДС в партия 15-те политически формации, които съставляваха коалицията, станаха присъдружени. За идеологическа опаковка сините си избраха народната партия. "Народна в смисъл, че в нея има различни политически идеи, които обаче не враждуват помежду си. Като започнем от социалдемократическите, минем през либералните и радикалните идеи, през платформата на християндемократическите партии и завършим с консервативните и екологичните движения. Всичко това го има в СДС, без да влиза в противоречие помежду си, точно както в една народна партия, примерно в Австрия. Това е еклектична политическа смес", обясни преди време лидерът на СДС Иван Костов.
В края на ноември в София ще се проведе националният форум на една от политическите организации към СДС - Обединения християндемократически център (ОХДЦ). В дневния ред извън отчета на сегашното ръководство, избора на ново и останалите суховати точки влиза и обмислянето на серия от действия, които да придадат християндемократически профил на СДС.
"Искаме да помогнем на СДС в нещо, в което се чувстваме силни - християн-демократизацията на съюза. СДС с приемането на програмата си на националната конференция през февруари тази година практически се дефинира като народна партия. Въпреки че влезе веднага във властта с програма, която по същество е също християндемократическа, неговите структури все още не са осмислили докрай какво означава СДС да е народна партия, кои са принципите", каза за "Капитал" зам.-шефът на ОХДЦ Александър Божков. Центърът ще предложи на СДС за следващата година поредица от тематични конференции, семинари и разработки, които да помогнат на сините да проумеят практиката на християн-демокрацията.
ОХДЦ има всички шансове да зарази СДС с християн-демокрация. Досега немалко вътрешни за центъра решения са предизвестявали поведението на целия СДС - идеята за вот на недоверие на кабинета Виденов, изборът "валутен борд", анонсът "СДС - партия".
Още през януари 1995 г. след заседание на националния си съвет ОХДЦ предложи уедряване на организациите в СДС. Година по-късно, след като се прегърна с ХДС на Асен Агов и ХАП на Иван Глушков, ОХДЦ прикани и останалите партии в СДС със сходни идейни платформи да ги последват. През декември миналата година шапката на ОХДЦ излезе със становище синята коалиция да прерасне в национално движение с единна стратегия и ясни механизми, а партиите и формациите - членове на СДС, да запазят съществуването си. В анализа си за дейността на ОХДЦ под негово ръководство Стефан Софиянски отчете, че партията е един от инициаторите за структурни промени в СДС.
По преценката на Иван Костов СДС включва няколко прагматични формации, които от 1990 г. насам са прокарали пътя в администрацията. ОХДЦ е една от тях. Центърът се оказа люпилня за политици, като дори имаше своя парламентарна група във ВНС. От ОХДЦ твърдят, че са може би единствената партия под син знаменател, която се е отървала с минимални загуби след епидемията от разцепвания и деления. "Дори хората като Венцеслав Димитров и Вержиния Велчева, които напуснаха сами ОХДЦ на един исторически конгрес на Камчия - и с тях си останахме приятели, поддържаме добрите си връзки и това позволи да съхраним добрите взаимоотношения помежду си и това, което сме свикнали, е да работим заедно", каза вицепредседателят на центъра.
ОХДЦ е приемник на Обединен демократичен център, който възниква в организационните скоби СДС. Учредителната конференция на ОДЦ (буквата Х се вмъква впоследствие) е на 21 април 1990 в София. Негов лидер тогава е Стоян Ганев, скандален външен министър. В парламентарното представителство на ОДЦ са Венцеслав Димитров, Илко Ескенази, Николай Павлов, Кирил Дунев, Тодор Колев, Георги Липовански, Мануш Романов. Известни ОДЦ-ейци са Вержиния Велчева, Стефан Софиянски, Любомир Павлов.
От 1991 ОХДЦ е член на Европейския демократически съюз заедно с настоящите половини на Народен съюз - ДП и БЗНС. През май 1993 партията изключва Стоян Ганев, който тогава бе причина за разрива със СДС. След приносителя на жълти пликове начело на ОХДЦ застава Стефан Софиянски.
На 25 октомври 1994 г. той обяви, че ОХДЦ ще предложи Иван Костов, Валентин Василев, Васил Гоцев и Векил Ванов като свои кандидати в листата на синята коалиция. "Включването им в предложенията на ОХДЦ е по моя инициатива", каза тогава Софиянски. Иван Костов е безпартиен, като във Великото народно събрание влезе от квотата на Зелената партия, а в 36-ото НС - с пропорционалната листа на СДС в Пловдив. Валентин Василев се самоизключи от Демократическата партия, Васил Гоцев и Векил Ванов също изоставиха ДП на Стефан Савов.
След избирането на Стефан Софиянски за столичен кмет шестият национален форум на ОХДЦ регистрира промени в ръководството си. През март 1996 за председател на Националния изпълнителен съвет беше избрана Екатерина Михайлова, а за нейни заместници - Александър Божков и Любомир Павлов.
Преди няколко седмици се чу за сбирка на ОХДЦ-членове в "Горски кът" на Витоша. Някои видяха като цел на "заверата" оформянето на паралелен център на властта, който, без да е в явно противоречие с изпълнителната власт, да бъде нещо като коректив на управлението на СДС. На планинската вечеринка целокупното ръководство на ОХДЦ одумвало правителството, твърдеше централен всекидневник.
"Предстои ни национален съвет в Кранево, предстои ни конференция. Събрахме се да се видим, да си поговорим, да обсъдим и чисто организационните проблеми. Не искам да влизам в битови подробности, че седнахме, където се казва, като приятели и да изпием по една чаша вино и да си поговорим съвсем не за неща, които засягат общия политически живот", разясни Стефан Софиянски веднага след "тайната" вечеря. И категорично отрече да е замислян комплот.
Миналата седмица вицепремиерът Божков беше по-подробен: "Ние сме може би единствените, които правим месечни събирания, едно от които се превърна в журналистическо забавление. Просто всички, които са родени през този месец (говоря главно за софийската организация), всеки месец правим зодиакално събиране в някой ресторант и родените под знака на тази зодия черпят останалите. Освен това много голяма част от хората са имали възможност да работят заедно. Нека да не забравяме все пак, че около Стефан Софиянски има твърде много хора в Столична община, има хора, които са свързани и по професии, и за времето от 1990 г. досега се създаде едно чисто приятелство между повечето от нас и се чувстваме много добре заедно. В Кранево прекарахме чудесно за пореден път. Нямаме какво да делим и това спокойствие всъщност ни дава възможност да преодоляваме трудностите, които ни съпътстват едни други, и да даваме един сериозен потенциал на СДС."
Елитът на ОХДЦ, разхвърлян по високите управленски етажи (Екатерина Михайлова - шеф на парламентарния СДС, Александър Божков - вицепремиер, Стефан Софиянски - кмет на София, Любомир Павлов - официално председател на надзорния съвет на Столична общинска банка), и сега има достатъчно силно представителство за разлика от формации с по-дълга история. Задграничният опит показва, че идва ден, когато подобни образувания с концентриран ресурс се решават на еманципация. Но не докато смятат "Ние сме властта".
Доган вдигна ръце от Жорж
През миналата седмица лидерът (със спорна легитимност) на БББ Жорж Ганчев загуби политическото доверие и на последния си потенциален парламентарен съюзник - ОНС.
В сряда Ганчев гръмко оповести, че свиква извънреден конгрес на БББ на 2 ноември във Варна. След дежурните назидателни реплики към вътрешнопартийните си врагове Жорж се зае да обясни как ще бъде създаден парламентарен съюз между бизнесблока и Обединението за национално спасение.
За по-достоверно дори показа проектодоговор за споразумение, изготвен от Ахмед Доган и Димитър Луджев, с дата 10.10.1997 г. Проектът предвижда подписването на политически договор за създаване на съюз с три основни точки. Първо - възможност за реализиране на парламентарен съюз, като всяка от партиите от ОНС може да сключи договор с БББ за обща парламентарна група. Второ - формирането на общ програмен съвет. И трето - съюзи по места. По-късно политическият съюз можел да прерасне в парламентарен съюз "Социално-либерална алтернатива". Бламираният БББ-лидер обясни: "С ОНС имаме общи виждания за центризма. Освен това ни сплотяват гоненията срещу християните и хугенотите, които с днешна дата са равни на гоненията срещу Жорж и Доган."
"Новината" на Жорж обаче беше заклеймена почти незабавно от Димитър Луджев: "Не мога да повярвам, че е казал всичко това. " От ОНС потвърдиха, че на няколко последователни срещи е била обсъдена възможността за създаване на подобен съюз, но всичко останало само на ниво разговори. Според Луджев никой не е изготвял проект за споразумение, а документът, размахван от Жорж, бил своеобразен протокол от срещите. Накрая депутатът от ОНС заяви, че заради проявеното от Ганчев "неетично многословие" е много вероятно по-нататъшни разговори да няма.
Всъщност сигнали за замразяване на отношенията между БББ и ОНС дойдоха още в началото на седмицата. Във вторник Жорж Ганчев "намекна", че скоро може да си има парламентарна група. Член на личния му екип веднага разясни, че Жорж очаква среща с Доган, на която ще убеди Сокола да му даде хора за парламентарна група. Заверата обаче не се състоя, защото никой от ОНС не се яви. Вероятно това е изнервило БББ-лидера и той е решил да постави потенциалните си партньори пред свършен факт, като оповести проектоспоразумението. Доган обаче не се поддаде, най-малкото защото имаше стратегическия ангажимент да подготви срещата си с руския посланик. А и Сокола има достатъчно парламентарен опит, за да надуши потъващ кораб, какъвто е БББ. Освен това с предстоящия извънреден конгрес на БББ идва и избор на ново ръководство.
Иначе с припряното си поведение Жорж само потвърди подозренията на Доган, че БББ (Ганчев) не е печеливш избор. Освен че нервно обикаляше коридорите на парламента, БББ-лидерът не пропускаше случай през миналата седмица да обяснява, че го заплашват - звънят му по телефона, джипове кръстосват под прозорците на къщата му във Владая, заплашват дори охраната му. А Националната служба за охрана го пренебрегвала. Накрая в петък Жорж се оплака дори на главния прокурор, че е "обект" на заплахи.
Никой обаче не му обърна внимание.
Идеята за професионална армия забуксува в бюрокрация
Момчил Милев
Министерството на отбраната (МО), Генералният щаб и незаинтересоваността на някои военни чиновници са на път да убият в зародиш идеята за въвеждане на професионална войска. Държавната и военната администрация не съумяха да убедят българите, че кадровата казарма може да бъде и средство за препитание. Въпреки дву-кратното удължаване на срока за набиране на кадрови войници повечето от бройките все още остават незаети. Дори не особено решителният опит за наемане на 120 души, които да вадят хляба си като редници, е на път да завърши с неуспех. В рамките на първоначалния срок за набиране на професионални войници - 22 септември, само 5 души изразиха желание да влязат в редовете на професионалната армия. След шумния крах той беше удължен с месец, но седмица преди края му само около 60 души склонили да поставят подписа си под първоначалния 3-годишен договор с военните.
Кампанията за набиране на професионална армия започна импровизирано и на автопилот. Наложи се тя спешно да бъде спасявана дни преди края и. Първоначално някои военни служители възприеха разгласяването като "пропагандно-организационно мероприятие", а не като реклама. Парадоксалното в случая е също, че кампанията се организира без бюджет. Всички съобщения за набирането на професионалисти се разпространяват само благодарение на добрата воля на някои от медиите. Националната телевизия и националното радио се оформиха като единствените по-сериозни информационни поддръжници на идеята за кадрови военнослужещи. БНТ склони да излъчи безплатно съобщения в предаването "Телевизионен справочник", а БНР - кратък клип в "Преди всички" по "Хоризонт".
Едва след включването на държавните електронни медии набързо сформираният информационен център по въпросите на професионалната армия започна да действа малко по-ефективно. "Около 300 души проявиха интерес към офертата да станат професионални редници само за два дни", похвалиха се от Министерството на отбраната. Не е ясно обаче колко от тях ще съумеят да минат през ситото, което служителите от Министерството на отбраната и Генералния щаб волно или неволно са им поставили.
Професията кадрови войник се оказва доста трудно продаваем продукт на пазара на работна сила. Основните заплати, които са определени за различните видове въоръжени сили, са съответно по 127 хил. лв. за Сухопътни войски, 131 хил. лв. за Военновъздушните сили и 193 хил. лв. за флота. Освен това професионалните редници би трябвало да получават и по 2% надбавка за всяка година в казармата. При лишенията на войнишкия живот обаче тези суми трудно биха могли да изкушат и най-отчаяните безработни. Следващото ограничение е набирането на бойци по териториален принцип. На този етап военните не могат да осигуряват жилища за наемниците, затова ще се одобряват молбите само на онези, които живеят на територията на съответните гарнизони. В стремежа си да намалят разходите по обучението на професионалните войници МО и Генералният щаб са поставили още бариери пред кандидатите. За да удовлетворят изискванията, потенциалните кадрови редници задължително трябва да са изкарали казармата си на съответната длъжност, за която кандидатстват. Засега се набират само свързочници, шофьори, готвачи и матроси за последната работеща българска подводница.
Проблематичен остава и въпросът с финансирането на професионалната армия. По последните разчети на Генералния щаб разходите за кадровия войник са три пъти по-големи, отколкото за наборния. Инвестицията би трябвало да се изплати от по-малките разходи за издръжка, обучение и стрелби, както и от по-добре стопанисваната бойна техника. По 1 827 438 лв. ще струва на данъкоплатеца всеки наемен редник само до края на годината, показват сметките на военните. За целта са отделени около 240 млн. лв. През 1998 г. обаче сумата ще нарасне многократно, тъй като армията планира да привлече още 1000-1500 професионални бойци. Според програмата за преструктуриране на армията съотношението между наборните и кадровите войници трябва да достигне пропорцията 3 към 1 в края на 2010 г. Трябва да даваме повече аванси на правителството
Депутатът от СДС Светослав Лучников пред в. "Капитал"
Г-н Лучников, вие сте доайен на това Народно събрание, депутат в няколко предишни парламента. Какво се промени с времето в парламентарните редици на СДС?
- СДС изобщо изживя своя юношеско-романтичен период, навлезе в един период по-прагматичен, по-делови. Това е нормално и от своя страна промени облика на неговата група. По-рано имаше хора, които обичаха да се изтъкват, обичаха да говорят патетично. Сега групата е по-равна по състав, преобладават специалисти, преобладават по-практични хора, а това увеличава и хомогенността й, защото всеки знае за какво е дошъл, какво прави и си гледа работата.
По-равна не значи ли по-посредствена?
- Не, в никакъв случай. Има всякакви хора, както преди. Приятно съм изненадан от младите депутати. Петър Рафаилов, Найден Зеленогорски, Велислав Величков са съвсем млади хора, които проявяват данни, че ще се развият като много добри парламентаристи. Така че не може да се говори за снижаване на качеството на групата. Но патетичността, показността някак си се приглушиха, което е естествено за една политическа сила, особено когато тя става сериозна управляваща партия.
Може ли да се говори за политическа метаморфоза във вашия случай - вие бяхте от идеалистите в коалицията СДС и останахте почти единственият от по-старите сини в тази ПГ?
- Искам да се прави разлика между идеалисти и прагматици, от една страна, и хора, идейно ориентирани и чисто прагматично ориентирани, от друга страна. На моята възраст много трудно мога да бъда причислен към идеалистите - аз съм бил винаги много силно идейно ориентиран политик и винаги съм поддържал изключително последователно моите либерални и демократични идеи. Твърд привърженик съм на пазарното стопанство и винаги съм бил категоричен враг на активното държавно участие в икономиката. И досега продължавам да поддържам тази линия дори когато се налага да влизам в противоречие с официалното становище на моята група. Известен е конфликтът ми с Муравей Радев по отношение на някои закони - става въпрос за имущественото облагане, което според мене е антипазарно и антилиберално. Така че аз не съм отстъпвал от моите идейни позиции. А колкото до идеализма... Винаги съм бил прагматично настроен човек, но прагматично настроен на идеологична база.
Вие се числяхте към групата на т.нар. кинжали, какво стана след това?
- Бях от кинжалите, но недейте забравя, че между кинжалите бяха и г-н Костов, г-н Соколов. По времето на Филип Димитров кинжалите бяха той, Иван Костов, Йордан Соколов, аз и Сашо Сталийски. Това бяхме кинжалите в Министерския съвет. След това силен изразител на кинжалската традиция стана и Едвин Сугарев. Тогава тази тенденция се изразяваше по-скоро в непримиримост в борбата срещу социализма и неговите последици. Говоря за социализма като строй в България, не като наименование на партия. Имаше нюанси по отношение на начина на общуване и начина на водене на борбата. Петър Стоянов първи в своята кампания разви тезата за по-голяма толерантност, по-голяма търпимост в отношенията между политическите сили и може би именно тази негова идея надделя на 4 февруари, за да се ликвидира по миролюбив начин много силното гражданско напрежение, което можеше да има доста нежелани последици. Тъй че в това отношение както съм бил кинжал, така съм бил за културно и толерантно отношение към нашите политически противници.
По-различни принципи ли застъпваха кинжалите около Филип Димитров в миналия парламент?
- Да, може би. Но тук има и едно недоразумение, защото кинжализмът се разпростря в посока непримиримост към противници и в опозицията, към различните й групи. Вярно, че в това отношение наистина бяхме непреклонни както в отношението към ДПС, така и към тези групи, които се отделиха от нас и всъщност ни изневериха и ни свалиха. Става въпрос за хората около Мичковски, преди това Николай Василев, след това Луджев, демократите около Савов, радикалите, които се отцепиха от Александър Йорданов и минаха на противната страна. Към тях винаги сме били непримирими и сега също държим на позицията си. Колкото до историческия компромис, който се постигна с Народен съюз - ние го приемаме, но винаги имаме едно наум. В края на краищата партньорството си е партньорство, но трябва да знаем, че все пак нещо остава... Те веднъж предизвикаха разкол. Изборите през 1994 г. може би ги загубихме, защото Народен съюз се яви отделно. Така че кинжализмът си има своя смисъл, но вече всички поддържаме идеята на Петър Стоянов за по-голяма толерантност в обществените отношения.
Сега в СДС има ли кинжали в смисъла на вътрешна опозиция?
- В СДС няма кинжали. Има една тенденция на хората около Дянко Марков, може би и на онези около Георги Панев и някои други, склонни да ги подкрепят, които са за по-голямо изостряне на отношенията с комунистите. Те са против моята идея за национално помирение, която според мен е жест на по-голяма толерантност в политическите отношения. Те не приемат това, смятат, че не може да се търси нещо общо с комунистите - може би са прави. Тези различия не водят до някакво сериозно вътрешно разбъркване. Смятам, че нещата ще вървят, проблемите тактично ще се преодоляват.
Според вас нормално ли върви преструктурирането на СДС в партия? Защо са тези скандали на общинските събрания?
- Това някои отдават на противопоставяне между старите партии и сегашните присъдружени организации към СДС и местните клубове, т.е. преки членове. Не съм съгласен с тази диагноза. Според мен противоречията не идват от структурата, а влияят върху нея. Има личностни противоречия, има амбиции, има желания за заемане на ръководни длъжности. Когато една политическа сила е на власт, тя има възможност да влияе във всяко отношение. Хората, които ръководят структурите й по места, получават по-голям обществен авторитет, те могат примерно да въздействат за назначаване на някоя длъжност, за оглавяване на някое стопанско предприятие, което е свързано дори с известни материални облаги. И това изостря междуличностното съперничество, което се отразява върху отношенията между политическите крила. Ще има такива неща, но смятам, че ще се преживеят, защото ръководството е взело сериозни мерки и застава твърдо против всякакъв местен разкол.
Добра идея ли беше статутът присъдружени организации? Има ли нещо във формулата за партизирането, което да не проработи добре?
- В началото на тази година СДС беше изправен пред дълбока криза. Имаше много сериозно центробежно течение за отделяне на някои от основните организации, което щеше да бъде фатално. Лаская се, че тогава направих извънредно много, като измислих този компромис с присъдружени организации, който им даде възможност за запазване на известна самостоятелност и в същото време засили интеграционните процеси. Това даде резултат. Не структурните промени, които направихме, са причина за конфликтите сега.
Правителството може ли трайно да разчита на парламентарен комфорт?
- Абсолютно. Ние не сме ПГ на социалистите, която имаше член 11, задължаващ непременно за всяко правителствено решение да се гласува безкритично. Позволяваме си по някой път да вземем критична позиция. Аз също го правя, но това не значи, че не съм последователен и предан поддръжник на правителството. Но именно понеже го обичам, се чувствам задължен да му покажа някои грешки. Според мен поне ръководството на кабинета се отнася благосклонно към това желание да се помогне с някои полезни противопоставяния. Например по отношение на данъчната политика на г-н Муравей Радев аз съм против и ще бъда против докрай.
Правителството прави героични усилия. Готви се сериозна реформа в администрацията. Министър Бонев също иска да стегне дисциплината, доколкото полицията е неин фактор в едно общество. Има още много да се направи. Много мъчно се преодолява тази инерция на бездържавност. Много е трудно, но трябва търпеливо да се дават повече аванси на правителството.
Може ли кабинетът да бъде имунизиран срещу корупция?
- Няма човек, имунизиран срещу корупция, но понеже уважавам Костов, понеже ми е личен приятел и знам неговата безкористност и безкомпромисност, смятам, че няма да допусне около него да се разгърнат такива неща.
Чехия обяви, че иска визи за българските граждани
Полицейската акция срещу българските проститутки беше фонът на конференцията по нелегалната емиграция в Прага
Йово НИКОЛОВ, Прага
Чешкият министър на вътрешните работи официално обяви, че настоява да се въведат визи за някои източноевропейски страни.
Ян Румъл каза това още в първия ден на Международната конференция за превенция на нелегалната емиграция, която се състоя на 14 и 15 октомври в Прага. На нея присъстваха представители на 34 страни от Европа, САЩ и Канада на ниво министри на вътрешните работи. Конференцията е в рамките на държавите от Будапещенската група, която е сформирана през 1993 г., по проблемите за нелегалната емиграция.
След двудневни заседания в двореца "Храдчани" МВР-шефовете приеха 55 препоръчителни точки за законодателството на страните, участнички във форума. Те засягат основно мерките срещу нелегалната емиграция и трафикантите на хора, визовия режим и контрола на границите, синхронизирани с изискванията на Европейския съюз. Конференцията поиска и по-големи наказания в отделните страни за хората, които наемат нелегални емигранти за работа, и конфискация на част от имуществото им. Под ударите на закона трябва да попаднат и фалшификаторите на паспорти и визи.
Специално внимание беше отделено на трафика на бяла плът с цел сексуална експлоатация. За сводниците и трафикантите на жени се иска минимум 2 години затвор, а в особени случаи 3.
Тези разисквания преминаха на фона на оживените коментари в чешката преса за операцията на полицията срещу българските проститутки в Усти над Лабем.
"Бях неприятно изненадан от искането на чешкото МВР", каза министър Богомил Бонев, който чете доклад в първия ден на форума. "Не мога да се отърва от чувството, че тази акция, в която участваха и наши полицаи, е направена толкова показно само заради конференцията", казва министър Бонев.
В спецоперация на чешката полиция на 8 октомври бяха арестувани 23-ма българи и 40 наши проститутки на границата с Германия в градовете Усти над Лабем, Дуби и Теплице. Главатарите на бандата Цветомир Белчев и Емил Досев обаче успяха да избягат. В чешката преса се появиха десетки материали за българските престъпници, а определението "бруталните българи", дадено от говорителя на чешкото МВР Ян Шуберт за сводниците, се залепи като етикет. Операция "Удар" беше наречена най-голямата акция на чешката полиция от 1989 г. насам. В нея участвали над 300 полицаи и хора от спецчастите.
"Имам информация, че тази банда се наблюдава поне от 3 месеца", каза българският посланик в Прага Огнян Гърков. "Затова си задавам въпроса защо трябваше точно преди конференцията за емиграцията да се проведе тази операция. Посолството беше уведомено впоследствие за това, въпреки че в нея са участвали и български спецполицаи. Политическият ефект за нашата страна е изключително негативен", смята посланик Гърков.
Български източници твърдят, че чешката полиция нарочно е държала двамата служители на ЦСБОП настрани от българското посолство. Според тях чехите са предупредили нашите спецченгета, че от посолството изтича информация към тартора на бандата Цветомир Белчев. Спешна проверка след акцията в посолството показала, че тези сигнали не отговарят на истината.
В този контекст операцията срещу бандата на Цветомир Белчев прилича повече на активно мероприятие, отколкото на спешна полицейска акция. Още повече че ефектът от нейното провеждане е нулев. В затвора бяха оставени само 6 от бандитите, а останалите са били освободени. Истинските главатари не бяха задържани, а голяма част от българските проститутки са били върнати от престъпниците на работа, но в друга част на Чехия.
"Акцията не е показна и няма връзка с конференцията, такива операции ще има и в бъдеще", отхвърли пред "Капитал" съмненията чешкият вътрешен министър.
Ян Румъл от няколко месеца твърди в медиите, че спешно трябва да се въведат визи за източноевропейските страни.. На въпроса на "Капитал" дали в числото на страните, за които иска визов режим, влиза и България, след края на конференцията за нелегалната емиграция в Прага Ян Румъл отговори: Няма да говоря за конкретни държави.
Колкото и да отрича обаче, шумът около акцията отлично обслужва тезата на Румъл, че бившите източноевропейски страни внасят престъпност в Чехия, а нелегалната емиграция е взела застрашителни размери. Това е едно от обясненията за високия ръст на бандитизма в Чехия. Според статистиката, раздадена на участниците в конференцията, България е на пето място по нелегални емигранти в Чехия. Пред нас са само Румъния, Югославия, Ирак и Македония. Разликата между тези страни обаче е много малка. Нелегалните емигранти от България, които са заловени в чешката република от началото на годината досега, са 1078, македонците са 1094, а иракчаните - 1113.
Броят на българите, които искат да живеят в Чехия, е нараснал повече от 4 пъти за последните две години. През 1995 г. те са били 716, през 1996 - 1184, а само за шестте месеца на 1997 те са вече 1904.
В справките на чешкото МВР българската мафия заема подобаващо място между руската, украинската, чеченската и китайската. Джебчийските кражби, проституцията и кражбите на автомобили са основен приоритет в дейността на българите.
Участници в конференцията за превенция на нелегалната емиграция коментираха, че и чехите са нарочили страната ни за черна овца. България присъства във всички черни статистики на чешкото МВР, а българите заемат основен дял в нелегалната емиграция.
Желанията на Ян Румъл засега срещат отпора на министър-председателя Вацлав Клаус и на външния министър Йозеф Жеранац, които смятат, че подобна мярка ще предизвика ответна реакция от засегнатите страни.
Ако зависи от мен, ще въведа визи възможно най-бързо, каза Ян Румъл за "Капитал". Мнението на последния бивш дисидент в правителството на Клаус се поддържа главно от средите на чешкото Министерство на вътрешните работи. Когато влезем в Европейския съюз, ние така или иначе ще трябва да уеднаквим визовия си режим, смята говорителят на чешкото МВР Ян Шуберт.
В този смисъл единственото успокоение за нас е, че Чехия ще започне преговори за влизане в ЕС най-рано след две години, а МВР-шефът Ян Румъл обяви преди време, че след три месеца ще си подаде оставката.
Последната сделка на "Редки метали" вкара в капан Стопанска банка
Галина Александрова
Стопанска банка си търси стоте тона уранов концентрат, които придобила преди около три години срещу кредит за уранодобива. През 1993 г. е сключен договор между банката и фирма "Редки метали" за отпускане на кредит от 100 млн. лв. Парите са взети и изхарчени почти изцяло за заплати. Неизвестно защо обаче договорът е оформен като покупко-продажба. Срещу парите си банката става собственик на 100 тона уранов концентрат от наличностите в дружеството. Банката бе обявена в несъстоятелност и вземанията й стават изискуеми. Опитите да получи обратно сумата със съответните лихви е париран, тъй като "Редки метали", която от 1992 г. е в процедура за ликвидация, няма собствени средства, с които да се издължи. Освен това според договора тя не дължи пари, още по-малко лихви, а трябва да даде на Стопанска банка закупения уранов концентрат. Оказва се, че урановия концентрат го няма. През миналата година "Редки метали" е продала всички остатъчни количества, получени непосредствено преди и след стартирането на процедурата за ликвидация. Уранът е купен от германската фирма "Урангезелшафт". Според хора от КЕ цената е около 27 долара на кило-грам. Според разпорежданията на 56 ПМС от 1994 г. парите от сделката трябва да отидат директно в извънбюджетна сметка на Министерството на финансите, от която се финансират и дейностите по ликвидацията.
"Редки метали" не е страна по тази сделка. Според 56 ПМС Министерството на финансите има задължението да погасява дълговете на фирмата. Взаимоотношенията вече са между кредитора и финансовото ведомство", смятат в Комитета по енергетика, който от 1994 г. е принципал на дружествата от уранодобива.
Ведомството на Муравей Радев засега не проявява отзивчивост към опитите на Стопанска банка да получи тези свои вземания. Оказа се, че сделката все още не е окончателно приключена и по сметката на финансовото министерство съвсем не са получени толкова средства, колкото показват простите действия умножение и деление. Според източник, близък до министерството, посочените цени се различават и от вписаните в договора, които са по-ниски. Бивш шеф от Министерството на промишлеността твърди, че имало оферти с цена около и над 30 долара на килограм.
Министерството на финансите наистина ще поеме изплащането на задълженията на "Редки метали", но едва след като бъде окончателно приключена техническата ликвидация, заяви служителка от ведомството.
Въпреки това в момента, в който се чу за сделката с урановия концентрат, банките започнаха да ни обсаждат, твърди служител в Министерството на финансите. Оказва се, че Стопанска банка не е сама в авантюрата с урановия концентрат. "Биохим" и Експресбанк също са кредитирали "Редки метали". Разликата е, че при тях има нормални кредитни споразумения, при които урановият концентрат е посочен като залог. В тези случаи е много по-лесно да се изчистят вземанията, докато при Стопанска банка се очакват усложнения поради извършената покупко-продажба, която най-малкото ще затрудни оценката на вземането.
Уранът е стока с чувствителен и труден пазар.
Затова не е ясно какво би правила банката, ако "нейният" концентрат беше запазен. Първо, не всеки може да търгува с продукт, който е в списъка на стоките с възможна двойна употреба. Освен това не е лесно да се изтъргува тази стока. Близо пет години остатъчни количества уранов концентрат, получени непосредствено преди и в процеса на ликвидация на добивните и преработвателните мощности, се плискаха в складовете на "Редки метали" в очакване на купувач. Когато се яви купувач, беше естествено да се продаде целият уран, тъй като малки обеми по-трудно могат да се пласират, твърдят експерти. През 1993 г. количеството на концентрата е около 400 тона, а през 1994-1995 г. достига около 600-650 тона. Българският уранов концентрат съдържа 80-82% уран и има много добри физико-химични показатели, което е предимство при пазарната реализация. Пазарната конюнктура в началото на 90-те години обаче е крайно неблагоприятна за реализация на българския уран.
По това време бившият СССР рязко намали военното си производство. Международните пазари бяха залети с огромни количества уран на дъмпингови цени от ОНД, най-вече от Казахстан. Средната себестойност на българския уран е 60-70 долара. През 1992 г. цената на килограм уран падна до нива около 14 долара. През последните години цената се покачва, но спецификата на урановия пазар отново би ни принудила да продаваме много под реалната себестойност.
Имало е две възможности за реализирането на добивания у нас уран - да се продава на Русия за целите на нейната ядрена индустрия (военна и гражданска) или да се преработва в руските обогатителни фабрики на ишлеме и да се връща у нас под формата на ядрено гориво за реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Неизвестно защо е избран първият вариант, при което се подписват две различни спогодби - за продажба на добивания у нас уранов концентрат в Русия и отделна за доставка на ядрено гориво. Ако нашият уранов концентрат беше включен в ядрено-горивния цикъл, съдбата на отрасъла най-вероятно щеше да бъде друга, твърдят експерти.
Сделката между "Редки метали" и Стопанска банка е само един от многобройните парадокси в бавната агония на урановото производство.
Началото на края на уранодобива е още през 1990 г., когато 3 месеца преди да изтече българо-съветската спогодба за продажба на нашия уранов концентрат, тя е прекратена от правителството на Луканов по инициатива на българската страна. Това решение е трудно обяснимо, твърди Константин Недялков - шеф на управлението в КЕ, което отговаря за процеса на ликвидацията на уранодобива. "На специалистите би трябвало да е ясно, че, отказвайки се от продължаване на дългосрочната спогодба, без да имаме гарантиран купувач, ние излизаме на така наречения спотов пазар, където цените са 2 пъти по-ниски от дългосрочните договори между страните от WOCA. Това означава, че при тогавашните условия на пренаситен пазар не можем да продаваме за повече от около 20 долара за килограм при себестойност на нашата продукция 60-70 долара - дори най-евтината продукция от геотехнологичния добив е около 40 долара на килограм", твърди Константин Недялков. По този начин системата на тогавашната държавна фирма "Редки метали" е оставена без изход - тя прави разходи, трупа дългове, но няма реализация и приходи. Няма и реален критерий за ефективността на своята дейност.
През март 1991 г. е прието 22-о разпореждане на МС за демонополизация на ДФ "Редки метали". Създават се 17 самостоятелни дружества. Тези от тях, които са от сферата на обслужването на урановото производство - транспортни и строителни поделения, ремонтно-механични заводи, социална дейност и др., с променлив успех намериха своята пазарна дейност. Останаха обаче 9 дружества, наречени условно добивни, които на практика продължиха само да трупат дългове, след като няма реализация на продукцията им.
Това е причината през 1992 г., когато принципал на уранодобива е министърът на промишлеността Иван Пушкаров, с ПМС 163 да бъде прекратен уранодобивът в България, което на практика слага точка над и-то на предопределената смърт на отрасъла. "Това беше един провокиран от създадената ситуация акт на икономическа принуда, който е можело да бъде направен по-добре и от икономическа, и от екологична гледна точка", твърдят експерти.
Според много специалисти разумната и печеливша формула за прекратяването на производството на уран включва две основни линии на поведение, които са твърде различни от прилагания сега подход. Тази схема също предвижда цялостно закриване на добиването на уран чрез рудодобив (чрез изкопни работи) заради високата себестойност на продукцията, вредните условия на труд и пораженията върху околната среда. Това обаче да става в разумни срокове, по комплексни цялостни проекти за грамотна ликвидация и пълна рехабилитация на засегнатите райони. При геотехнологичния добив нещата обаче са по-различни. Той е икономически по-изгоден и технологично по-управляем по отношение на замърсяването на околната среда. И при него добивът в нерентабилните участъци трябва постепенно да затихне до пълното изчерпване на технологичните разтвори, което се нарича измиване на недрата. Рентабилните участъци обаче би трябвало да продължат дейността си, макар и при затихващ добив, до пълното им изчерпване, а площадките до полетата с доказани запаси да се консервират. С прибързаната ликвидация на тези участъци в действителност в земята бяха оставени реагенти - киселини или основи, които са впръсквани в земните недра, за да се разтваря с тях уранът. Макар че са затворени надеждно отвърстията, през които тези реагенти биха могли да стигнат до подпочвените води или до повърхността, това едва ли е най-издържаният от екологична гледна точка подход. Икономическият ефект от затварянето е доста нисък, тъй като с добития в процеса на изпомпването на киселината уран можеше да се осигурят допълнителни средства, с които да се финансира останалата част от програмата за ликвидация на пораженията от уранодобива върху околната среда.
Късно идва изводът, че прибързаните действия без предварително разработена концепция за всички етапи, без критерии, които да определят избора на едно или друго технологично решение, и без комплексни проекти за всеки обект струват скъпо.
2.219 млрд. лв. струва досега закриването на уранодобива.
Завършена е техническата ликвидация на всички уранодобивни обекти. Завършени са и първите етапи от техническата ликвидация на двата преработвателни завода.
В момента се изпълняват проекти за техническа и биологична рекултивация на 44 обекта. В някои от обектите рекултивацията вече е към финала и към края на година на собствениците ще бъдат върнати 2170 дка рекултивирани земеделски площи, твърди г-н Недялков. Според него през следващата година ще бъдат възстановени още 1500 дка очистени земеделски земи. Частично са очистени и 4 водни обекта. В процес на изпълнение са 16 проекта за мониторинг на уранови обекти.
20 млн. долара са приходите от сделката с концентрата и от продажбата на други дълготрайни материални активи в "Редки метали". В същото време специалистите отчитат редица недостатъци, свързани отново с организационни слабости и нормативни недомислици. Неоправдано големи управленски разходи. Причината е, че управленските структури на деветте дружества се издържат от държавата чрез проектите за ликвидационна дейност. Провокира се безстопанственост. Управителите стопанисват два баланса - по уранодобивната и по страничните дейности. Това се използва за разкомплектоването на дълготрайни активи, преливане на средства и нечисти сделки, твърди шефът на ликвидационния процес в КЕ.
Много от дейностите за преодоляване на последиците от уранодобива - очистването на районите и водите, замърсени с радионуклеиди и тежки метали, са предстоящи, трудни и скъпоструващи. Повечето от тях не са по силите само на КЕ, а изискват координираните усилия на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и аграрната реформа и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Като едно от условията за ефективността на тези действия специалистите сочат промяната на сегашната организация и на нормативната база. Пет са основните акценти в една такава промяна: Отделяне на дейностите по ликвидацията на последиците от уранодобива от страничните дейности. Създаване на инвеститорска структура, която да формира договорни отношения с най-подходящите изпълнители, избрани на конкурентна и пазарна основа. Създаване на оптимална организация за стопанисване и бърза реализация на дълготрайните материални активи от ликвидационните баланси. Намаляване на управленските разходи до необходимата достатъчност. Формиране на обединяваща структура за експлоатация на пречиствателните съоръжения и мониторинговите мрежи.
За да станат тези условия реалност, е необходим нов нормативен акт, който да регламентира следващите действия по ликвидацията на последиците от уранодобива, смятат в КЕ. От един такъв документ се очаква да осигури действието на променената организация и структура, да регламентира конкретните ангажименти и координация между различните ведомства, както и да определи правомощията и техните носители за избор на оптимални решения и приоритетност на действията.
София (засега) няма да има следствен кмет
Антоанета Алексова, Момчил Милев
Има голяма вероятност Стефан Софиянски да се измъкне чист от сделката с хотелски комплекс "Горна баня". "Софиянски няма вина и е бил подведен", взе отношение по конфликта между Градска прокуратура и Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) и главният прокурор Иван Татарчев. Той стигнал до този извод, след като видял, че в жалбата си до Главна прокуратура чехите не са посочили адрес. Подкрепата на Татарчев идва близо два месеца след като Главна прокуратура отхвърли жалбите на столичния кмет относно постановлението за спиране на приватизационния договор за комплекса на Градска прокуратура.
Софиянски - под обсада.
В понеделник кметът бе разпитан по повод исковата молба, която градският прокурор Нестор Несторов внесе в Софийски градски съд през септември в атака на приватизационния договор. "Следствието продължава разследването и все още не сме решили дали да подведем под отговорност Софиянски. Първият му разпит е бил доста повърхностен", заяви за "Капитал" Несторов. Това означава, че въпреки демонстрираната активност по разследване на сделката прокуратурата все още няма становище по единственото закононарушение около продажбата на хотела. Кметът Софиянски не е спазил задължителното прокурорско постановление за спиране изпълнението на приватизационния договор от 7 юли и въвел във владение на хотелски комплекс "Горна баня" купувача - чешката фирма "Злин сат", на 8 август. "Заповедта за въвод е лично подписана от Софиянски", обясни Несторов.
Изкупителната жертва.
Засега обвинение за престъпление по служба е повдигнато единствено на изпълнителния директор на СОАП Иван Димитров. Той ще бъде изправен да отговаря пред съда по член 282 на Наказателния кодекс за това, че е "нарушил или не е изпълнил служебните си задължения, или е превишил властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго блага или да причини другиму вреда и от това да настъпят вредни последици". "Вредите са, че не е следвал приватизационната процедура и не е включил в договора клаузи по Закона за преобразуване и приватизация на държавна и общинска собственост", каза Несторов. В закона за приватизацията никъде обаче не се посочва как трябва да бъдат сключвани договорите, нито пък се заковават параметрите на приватизационните договори. Ясно е само, че градският прокурор атакува по целесъобразност договора за продажба на хотелския комплекс "Горна баня" с мотиви, че хотелът е продаден на ниска цена и в договора са записани неизгодни за общината клаузи. Подобно обвинение отправи и главният прокурор Иван Татарчев. Според него не може 9-етажна сграда да се продава толкова евтино.
За целите на съдебното разследване по случая през миналата седмица бяха разпитани и членовете на надзорния съвет на СОАП. Отношението на прокуратурата към тях направо е меко, обясняват прависти. Според правилника за дейността на столичната приватизационна агенция, приет от Столичния общински съвет, изпълнителният директор изпълнява решенията на надзорния орган. В правилника е записано, че единствената възможност изпълнителният директор да не подпише договор е, ако документът е с явно престъпен характер. А надзорният съвет на СОАП три пъти е потвърдил параметрите по сделката за продажба на хотелския комплекс "Горна баня".
"Прокуратурата оставя настрана надзорниците, защото сред тях има трима депутати", коментират наблюдатели. Законодателната власт би могла да наруши сегашното статукво на прокуратурата като орган, който има особено силни правомощия. Секретарят на столичната община Асен Дюлгеров дори обяви в разгара на скандала, че ще лобира за промяна на чл. 119 от Закона за съдебната власт, който конкретизира правомощията на прокурорите. Спорният момент е възможността прокурорите да се намесват и да спират изпълнението на гражданско-правни сделки. Именно благодарение на този член Несторов поиска хотел "Горна баня" да се стопанисва от общината, докато спорът с чехите се изясни в съда. Обикновено следствието и съдебните процедури от този вид се проточват поне няколко месеца. "Разследването ще продължи два-три месеца", обясни Несторов.
Ще се режат ли пак прокурорски права.
Изявленията на Асен Дюлгеров предизвикаха изключително гневната реакция на Нестор Несторов, защото реално могат да предизвикат орязване на прокурорските функции. Моментът е изключително деликатен поради факта, че сега временната парламентарна комисия "Антимафия" дискутира именно реформите в правата и задълженията на съдебните органи с оглед на по-доброто им функциониране. Правомощията на прокурорите вече веднъж бяха орязвани под натиска на МВР. С поправка в НПК юристите на Богомил Бонев отнеха възможността прокурорите да разследват дела вместо следователите, да връщат преписки за доразследване, да отменят мерки за неотклонение "задържане под стража" и да раздават разрешителни за подслушване и следене. Вътрешният министър успя почти безпроблемно да убеди синьото мнозинство, че повечето пречки в правораздаването идват от прекалено раздутите права на прокуратурата. За промяна на нормативни актове, свързани с правомощията на прокуратурата, кметът Софиянски се обърна за съдействие към вътрешния министър Бонев на лична среща с него. Министър Бонев се е съгласил със столичния кмет, че промяна в чл.119 от Закона за съдебната власт е наложителна.
Столичният кмет публично поиска подкрепа от Богомил Бонев и за провалилата се още от времето на кмета Янчулев сделка за доставка на автобуси "Мерцедес", по която столична община бе завлечена с над 3 милиона германски марки.
През 1995 г. столичната община договаря с немската фирма "Мерцедес-Бенц" закупуването на лизинг на 30 автобуса при една година гратисен период и 5 години издължаване на сумата по доставката. В хода на преговорите обаче немският концерн включва в сделката и частната фирма "София лизинг". "Мерцедес" става лизингодател на "София лизинг", а столичната община се задължава да приеме като сублизингодател предложената от немците фирма. Според предварителния договор между столичната община и немския производител кметството е трябвало да преведе като аванс 15 на сто от общата стойност на сделката (около 28 милиона марки), както и да застрахова обекта на лизинга и др. Според първоначалните договорености парите е трябвало да се преведат по сметка на първокласна банка, посочена от немците. В хода на преговорите обаче "Мерцедес" изисква от общината предплатата да се преведе по сметка на банка, посочена от "София лизинг", която в случая става Първа източна международна банка (ПИМБ). След подписването на договора общината внася предплата и така изпълнява своята част от задълженията, но "София лизинг" не осигурява гаранция за нетната стойност по сделката (около 18-19 милиона марки) от първокласна банка пред банката на "Мерцедес". "Междувременно получихме сигнали, че парите са изчезнали от ПИМБ", обясни запознат със сделката. Има и информация, че още кметът Янчулев в последния месец от управлението си е завел дело срещу "София лизинг". Софиянски продължава съдебните процедури и въпреки че фирмата губи делото, тя отказва да изплати на общината дължимата сума. "Фирмата е окупирала общинска сграда и не иска да я напусне", обясни Софиянски на Бонев, който обеща да изгони наемателите оттам.
Специалната сметка за полската пшеница се оказа празна
България да не връща в натура, а да заплати 100-те хиляди тона жито, които взехме назаем от Полша през пролетта, предложи министърът на земеделието Венцислав Върбанов. На свое заседание на 16 септември т.г. Министерският съвет на Полша е изразил съгласие с предложението на България да заплати зърнения заем по вътрешни цени на закупуване на зърното, твърди агроминистърът в доклад до премиера Иван Костов. Това обаче налага да се направят изменения в спогодбата за зърнен заем, която правителствата на двете страни подписаха на 27 февруари. Проектът за промените в междуправителствения документ ще бъде изготвен от полската страна.
Независимо от движението на цените на пшеницата на световните пазари прякото заплащане на стойността на зърнения заем е изгодно за нашата страна, твърди Венцислав Върбанов. Според него по този начин ще бъдат спестени транспортните разходи от България или от трета страна до Полша. Договорената предварително цена с министъра на земеделието и хранителния комплекс на Република Полша за заплащане на житото не надвишава равнището на цената, по която е реализирана полската пшеница в България - 160 долара за тон, твърди земеделският министър. Според него вариантът с натуралното издължаване крие риск от просрочване на посочения в спогодбата срок за издължаване на заема - ноември т.г. Едва ли е възможно товаренето и транспортирането на пшеницата от България до Полша да се извърши само за оставащите десетина дни, смятат експерти.
Венцислав Върбанов предлага уговорената сума да бъде изплатена на два транша. Първоначалното предложение е първият транш да бъде изплатен до 15 октомври, а вторият - до 15 ноември. В момента в министерството се правят разчетите, средствата са предвидени в Закона за бюджета за 1997 г., съобщиха от пресцентъра на агроведомството. В същото време посочените от министър Върбанов срокове са нарушени още преди предложението да бъде обсъдено в Министерския съвет.
Междувременно посланикът ни в Полша Александър Димитров съобщи пред "Труд", че в сряда с пълномощията на българското правителство е подписал анекса към договора. От полска страна подпис под анекса е сложил вицепремиерът Ярослав Калиновски. Документът предвижда половината от сумата да се преведе до края на месеца, останалата - до 30 ноември. Според посланик Димитров от тази договореност България ще спести 200 000 долара, тъй като ще платим на Полша житото по 160 долара за тон вместо първичната цена от 162-163 долара. Над три милиона долара ще се икономисат от транспортни разходи, както и близо 1 млн. долара от лихви, смята посланикът.
Напълно противоположно е становището на министъра на финансите Муравей Радев. Според него по-изгодният начин е да се възстанови натуралният заем според първоначалната договореност. Още повече че българската страна може да се възползва от благоприятната конюнктура на пазара в момента и да достави пшеницата при доста по-ниски цени - около 140-145 долара за тон, от близки до Полша държави.
Според Муравей Радев не са напълно конкретизирани финансовите източници, от които ще се реализира ефективното плащане. Според предложената схема ще бъдат необходими около 16 млн. долара, или около 28-28.5 млрд. лева, твърди финансовият министър. Според него тази сума не може да се обезпечи от наличните финансови ресурси за възстановяването на зърнения заем.
В създадената с приетото през тази година ПМС 116 специална сметка, в която се акумулират постъпленията от реализираната полска пшеница, към края на септември има само около 3.7 млрд. лева. Тази сума е с около 10 млрд. лева по-малко от средствата, които се предвиждаше да останат в сметката след реализацията на полското зърно и покриването на разрешените от правителството разходи. Тук се включват разходите за транспортирането на житото от Полша до складовете на "Зърнени храни", товаро-разтоварните и други присъщи разходи по доставката, както и отрицателни ценови разлики между доставната цена и фиксираната от правителството цена за реализация на вносната пшеница в страната по извършен друг внос, съгласуван с правителството.
В специалната сметка предстои да постъпят още около 9 млрд. лева. От тях 3 млрд. лева са изразходвани неправомерно от "Зърнени храни" за заплащането на 10 000 тона царевица, сочи министърът на финансите. Според него тези пари няма да се върнат в специалната сметка през близките месеци.
В бюджета за 1997 г. са предвидени 19 млрд. лева. От тях 17.5 млрд. лева са за покриване на недостига в сметката за възстановяване на полския натурален заем. Около 1.5 млрд. лева са за покриване на ценовите разлики по последния внос от 53 хил. тона пшеница.
При тази ситуация, с незначителните суми, които са в наличност в специалната сметка, се явява недостиг от около 7 млрд. лева, които няма откъде да се осигурят при заплащането на натуралния заем, смята министър Муравей Радев.
Шестстотин млн. долара трябват за преструктуриране на стоманодобива
Галя Илиева
Около 600 млн. долара инвестиции са необходими на стоманодобива до 2010 г. Това става ясно от програмата за преструктуриране на отрасъла, която бе приета на колегиум на промишленото министерство. Програмата е дело на междуведомствената консултативна работна група, която бе създадена с разпореждане на Министерския съвет. Според предварителните разчети министърът на промишлеността трябваше да внесе в правителството проектопрограмата до 1 октомври.
Преструктурирането на стоманодобивната индустрия е обект на няколко разработки с международно участие, между които JICA и Sofres conseil. Това е базата, върху която за около два месеца беше оформена програмата за нова структура на отрасъла. Нейната задача е да се уточнят количеството и качеството на продукцията на българските металургични заводи, както и да се доразвият предложенията за подобряване на имиджа на българския стоманодобив пред Европейския съюз.
Тази пролет над родния стоманодобив надвисна заплахата от налагането на антидъмпингови мерки. По категоричен начин ни бе показано, че ако искаме да запазим и дори да подобрим позицията си на европейския пазар, който е най-изгоден поради високите цени и близостта си, трябва да приведем в кратки срокове металургията в съответствие с евростандартите. На практика това означава производството на металургичните фирми да отговаря на конкретни критерии за качество, екологичност и оптимизирана енергоемкост. Това ще изисква сериозни инвестиции в технологичното обновление на предприятията от отрасъла и заедно с високите цени на енергоресурсите по естествен път ще елиминира проблема с дъмпинговите цени на българската продукция. Затова в програмата за преструктуриране на преден план излиза качеството, което би осигурило конкурентността на нашата стомана на българския пазар. Документът визира трите големи комбината на българската металургия - "Кремиковци", "Стомана" и "Промет".
С 80% да бъде намалено производството на прокат и с 50% производството на изделия от стомана, предвижда програмата. Особено внимание се обръща на технологичното обновление, което да осигури по-добра производителност, по-високо качество и по-ниски енергийни и материални разходи.
До 2000 г. само за модернизация на мощностите трябват по 50-60 млн. долара годишно. За екологично оздравяване ще са необходими още 250-300 млн. долара. В документа се предлагат известни преференции за фирмите от стоманодобива, през първите три до пет години на преструктурирането. Посочено е, че това могат да бъдат митнически облекчения при доставката на суровини и енергоносители, машини и съоръжения, необходими за изпълнението на производствената им програма. Предлагат се също преференции при облагането с данък печалба, доближаващи до преференциите, които имат чуждите инвеститори. Ако дружествата междувременно се приватизират, това ще стане по естествен път. Ако не се намери купувач за някои от тях, те ще могат да произвеждат при равни условия със заводите, в които има чужд инвеститор, обясни шефът на управление "Тежка промишленост" Политими Паунова.
Предлага се също обсъждане на схеми за решаване на задълженията на стоманодобивните предприятия по ЗУНК. За "Кремиковци" те са в размер на 80 млн. долара и 2.8 млрд. лв. Задълженията на "Стомана са 18 млн. долара. За дълговете към други институции ще се търсят схеми за разсрочване на плащанията.
Социалната цена на преструктурирането е съкращаването на 15-20% от пряко заетите в отрасъла. Програмата предвижда осигуряване на помощи при освобождаването от работа както на персонала от основното производство, така и на този от съпътстващите дейности. Около 8 млн. долара ще трябва да се осигурят за подобряването на условията на труд, показват разчетите на работната група.
Частта за приватизацията предвижда продажбата на обособени части и на предприятието като цяло. Приходите от приватизацията се предвиждат като основен източник както за погасяването на дълговете, така и за финансиране на инвестиционните програми за технологично обновление. За екологично обновление и за социалния сектор средства ще се търсят също от вътрешни и външни специализирани фондове.
Програмата може да се реализира само с приемане на специален закон за преструктурирането на стоманодобива, обясни Политими Паунова.
Петролната афера премина в сапунена опера
Галя Илиева
Новата петролна афера, стартирала толкова обещаващо в началото на седмицата, пет дни след това заприлича на евтин водевил. Гръмките разобличения за подготвян саботаж в Нефтохим, чийто източник бяха органите на реда, депутати, министри и видни стопански дейци, постепенно заглъхнаха до по-невинното и много по-вероятно съмнение за икономическа далавера.
Длъжностни лица от Нефтохим са замесени в скандала с доставения в Бургас нестандартен нефт, съобщиха от полицията. Доставката е на регистрираната във Виена фирма "Енерджи трейдинг". Собственици на австрийската фирма са Алфред Мозер, който е и изпълнителен директор, и Хорст Ньобл. Досега тази фирма не беше известна като доставчик на суров петрол за Нефтохим. Оказа се, че тя има договор с рафинерията до края на 1997 г. Танкерът обаче дошъл изненадващо, твърдят всички страни, ангажирани в конфликта. Според спецслужбите всичко било изчислено и обмислено и е избран най-подходящият момент да се пробута отпадъчният продукт, представян за нефт. Преработката в комбината е намалена от 22 000 на 13 000 тона дневно заради плановия ремонт. Инсталацията каталитичен крекинг влезе в действие едва в понеделник. В същото време резервоарите на комбината са почти пълни с качествен петрол. При тази ситуация десетте хиляди тона, докарани от "Шамкор", едва ли биха довели до такива апокалиптични последици, каквито се предсказваха през първите дни на скандала. Възможно е обаче това да е цяла верига от контрабандни доставки, която е засечена едва сега, смятат митничари. Според тях скандалът с плаващия под азербайджански флаг танкер тепърва ще се разплита.
Хронологията.
22 юли - Нефтохим подписва договор с австрийската фирма "Енерджи трейдинг" за доставка на 200 хил. тона суров нефт. Подписите върху документа са на изпълнителния директор на рафинерията Стоян Иванов и на Стамен Стаменов - представител за Източна Европа на виенската фирма.
9 септември - На базата на икономическа обосновка от шефа на направление "Нефт и горива" Светослав Йорданов към договора се добавя анекс за блендиран нефт - фракция ТС1 (нестандартен нефтопродукт) и нефт "Али Байрами". Подписът от страна на Нефтохим е на търговския директор Николай Николов.
7 октомври - Търговският отдел на Нефтохим неочаквано е уведомен с факс, че два дни по-късно моторният танкер "Шамкор" ще пристигне с доставка. Като основание за доставката се сочи договор между рафинерията и австрийската фирма "Енерджи трейдинг". Дни преди това в отдела за внос на суровина бил получен и друг факс, с който австрийската фирма уведомявала, че товари нефта на пристанище Батуми. Шефът на отдела Иван Тонев обаче не запознал с този факс търговския директор Николай Николов, нито останалите шефове на комбината. Танкерът пристига в посочения отрязък от време.
10 октомври - Съветът на директорите на Нефтохим на специално заседание обсъжда проблемите в работата на търговската дирекция на рафинерията. Установен е занижен контрол по правилата при избор на доставчик на нефт. Има доставки, които не са в съответствие с подписаните договори, а други са със съмнително качество на доставения нефт.
Директорският борд препоръчва на изпълнителния директор Стоян Иванов да освободи зам.-директора по търговската дейност Николай Николов.
12 октомври - Скандалът се разраства, след като шефът на бюджетната комисия към парламента Йордан Цонев съобщава, че лично е предупредил специализираните органи за сигнали, че се подготвя саботаж срещу Нефтохим. Става известен и фактът за залавянето на танкера "Шамкор" и транспортирания с него некачествен нефт, предназначен за Нефтохим.
15 октомври - Освен търговския директор от рафинерията са уволнени още десетина служители на ръководни постове. Сред тях е и шефът на отдел Иван Тонев.
Уволненият Николов, който, както се оказа, междувременно е излязъл в отпуск по болест, дава пресконференция в София. Той отрича всички опити да бъде свързано името му с аферата "Шамкор". Не аз съм подписал договора с фирма "Енерджи трейдинг", не съм аз и този, който е подписал платежното нареждане за изплащане на митническите такси, с което на практика се разрешава на кораба да влезе в пристанището, заяви Николов.
Провежда се среща между президента на "Енерджи трейдинг" Алфред Мозер и ръководството на Нефтохим. Шефът на австрийската фирма е уведомен, че доставката няма да бъде приета поради фрапиращи несъответствия в качеството спрямо посоченото в анекса към договора. Президентът на "Енерджи трейдинг" е уведомил шефовете на рафинерията, че ще предприеме действия за извършване на паралелен анализ от друга независима и оторизирана лаборатория.
Ръководството на Нефтохим е уведомило шефа на виенската фирма, че не смята да продължава отношенията си с "Енерджи трейдинг".
16 октомври - В прессъобщение от Нефтохим се проследява хронологията на отношенията между рафинерията и австрийската фирма. Посочено е, че след полученото съобщение за пристигнал моторен танкер митните сборове са платени с подписите на изпълнителния директор Стоян Иванов и на финансовия директор Мойсеев. Аргументът е, че това е направено, за да бъде приет танкерът в пристанището, да се вземат проби и да се установи съответствие на товара с договорираното качество на суровината.
Въпросите.
Какви са пълномощията на шефа на отдел Иван Тонев и защо той не е уведомил началниците си за предстоящата доставка, която не е планирана в графика на одобрените от Съвета на директорите доставчици? Не говори ли това, че този случай не е инцидент, а по-скоро е практика?
Какво е истинското място на търговския директор Николов в одобряването и приемането на доставките? Не е ли измиване на ръцете оправданието със своеволието на Тонев?
Защо изпълнителният директор Стоян Иванов подписва платежното нареждане за плащане на митните сборове и отваря пътя на кораба към пристанището, след като рафинерията няма никаква нужда от допълнителни количества нефт? В този случай Нефтохим няма никакъв ангажимент към "Енерджи трейдинг" и най-простото решение е да се откаже доставката.
Какво е мястото на бюджетния шеф Йордан Цонев в разкритията по аферата?
Кой точно стои зад виенската фирма "Енерджи трейдинг"?
Хипотезите са абсолютно противоречиви и нито една не е в състояние да даде отговор на всички въпроси.
Хипотеза No1: Става въпрос за планиран саботаж, целящ да се извади от строя стратегическата инсталация каталитичен крекинг. Тази хипотеза от ден на ден звучи все по-несъстоятелно. В крайна сметка от нея се отказаха дори тези, които я лансираха, като бюджетара Йордан Цонев.
Хипотеза No2: Петролът е бил предназначен за "Плама", а посредникът е бил уволненият Иван Тонев. Още по времето на Стефан Неделчев Тонев изненадващо бе назначен в директорския борд на приватизираната "Плама". Тогава се заговори, че новият собственик на плевенската рафинерия поискал от Нефтохим да заделя по малко нефт за нея срещу изплащане след реализацията на продукцията. Като потвърждение на тази хипотеза се сочи, че собствениците на "Плама" и "Енерджи трейдинг" се обслужвали от небезизвестната Централ вексел унд кредитбанк, която проявява активен интерес към българската икономика.
Хипотеза No3: Засега тя изглежда най-реалистична. Става въпрос за контрабанда на акцизни стоки, които се внасят смесени с отпадъчен продукт, за да влязат в групата на необлаганите с акциз продукти. Още в началото се появи съмнение, че сместа съдържа керосинова фракция. Когато се внася керосин (или корабно гориво), който не се употребява непосредствено за зареждане на резервоарите на самолети или кораби, върху стойността му се начислява 70% акциз. След съответна преработка се получава съответното гориво и се гарантира сериозна печалба, твърдят хора от рафинерията.
Назрява нов конфликт между топлофикациите и Булгаргаз
Столичната топлофикация не е подписала договори с Булгаргаз за тази година заради несъгласие по начините и сроковете на плащане, съобщи пред Парламентарната комисия по енергетика шефът на дружествата Валентин Димитров. Алтернативата с горене на мазут засега е по-скоро хипотетична, тъй като 80% от ТЕЦ-овете у нас са пригодени да работят с газ и нямат складове за котелното гориво. Около 5000 тона е денонощният разход на мазут за производството на топлоенергия. Необходимите количества мазут за работа до края на отоплителния сезон са 65 700 тона. В момента в резервоарите на ТЕЦ-овете се намират 11 300 тона. Всички топлофикационни дружества са сключили двустранни договори за директна доставка на мазут от Нефтохим. Съгласно договорите горивото се заплаща авансово. По тази причина е предвидена схема за кредитиране на дружествата от държавен фонд "Енергийни ресурси".
През предишни години топлофикациите, изгарящи природен газ, до края на отоплителния сезон заплащаха средно около 20% от изразходваното количество. През този отоплителен сезон от тях се иска да заплащат 100% консумирания газ. Тази схема няма да може да се изпълни поради тежкото финансово състояние на всички топлофикационни предприятия, прогнозират експерти.
Над 227 млрд. лева е планираната загуба на топлофикационните предприятия за тази година. От тях само загубите на ТЕЦ - София, надхвърлят 190 млрд. лева. Формулата за компенсиране на загубата предвижда 164 млрд. лева да бъдат отписани по схемата за вътрешно безналично разчитане на задълженията на Булгаргаз към държавата и задълженията на топлофикационните дружества за консумиран природен газ. Отделно се предвижда 65.1 млрд. лева да бъдат отпуснати като пряка производствена субсидия от държавен фонд "Енергийни ресурси".
Компенсирането на дефицита е разчетено при 100% събиране на вземанията и при нормално плащане на сметките всеки месец. И в момента обаче топлофикационните дружества имат несъбрани вземания в размер на 25.5 млрд. лева. От 1 януари пък влиза в сила схемата за разсрочено плащане на топлинната енергия. Тя дава възможност потребителите да плащат само 50% от сметките си през зимните месеци, като дължимите суми се изчистват през лятото и с авансово плащане през есента.
По този начин дефицитът ще се увеличи един път от непълното събиране на вземанията и втори път - от разсрочването на плащанията. Най-вероятно ще се окаже, че през зимата топлофикациите ще получат около 25% от реално дължимите суми. Идеята най-вероятно е луфтът и този път да се поеме от Булгаргаз. Въпросът е може ли Булгаргаз да не получи средствата, дължими от топлофикационните дружества, а в същото време да плаща газа на руснаците, така че тук непременно ще възникне конфликт, подчерта по време на обсъжданията експерт на енергийната комисия.
Преди година по подобен начин друго българско предприятие - Нефтохим, бе натоварено да решава социалните проблеми на страната, в резултат на което рафинерията и досега бере душа под бремето на огромните загуби.
Неясното състояние на задграничните дружества бави приватизацията
Христо Михайловски, зам.-министър на търговията и туризма, пред в. "Капитал"
Каква е целта на започналата проверка на задграничните дружества на външнотърговските организации?
- Тези действия на министерството са свързани с програмата "2001" на правителството за ускорена приватизация, която ще приложим и спрямо външнотърговските фирми. В тази връзка бяха предприети няколко мерки. Едната от тях е смяната на управленските екипи на някои дружества. Причината за това е, че в тези дружества подготовката за приватизация бе извършена от самите изпълнителни директори или от управителите на фирмите, при което има явен конфликт на интереси. Не може един човек да управлява фирмата и едновременно с това да иска да я купи. Ние като акционери искаме той да увеличи цената на тази фирма, да увеличи нашата печалба, а от друга страна, той цели да намали цената, за да може да я изкупи евтино. На други места имаше явни нарушения. Продължаваме да разкриваме нарушения и да сменяме ръководители. До момента сме сменили ръководителите на 16 дружества. Другата мярка е именно установяването на реалната стойност на външнотърговското дружество и подготовката му за раздържавяване. До момента от всичките 34 външнотърговски дружества, на които Министерството на търговията и туризма е принципал, е открита процедура за приватизация на 17. За тях се изготвя правен анализ. Останалите дружества също се подготвят за откриване на приватизационна процедура. Истината е, че процесът по подготовката и стартирането на приватизационните процедури се забавя именно поради факта, че не е изяснено най-вече състоянието на зад-граничните дружества на външнотърговските фирми.
Потвърди ли се тезата, че задграничните дружества формират най-големия канал за изтичане на държавни пари?
- Конкретни факти бихме могли да обсъждаме в един по-късен период. В момента ми е много трудно да посоча конкретни цифри - колко милиона са изтекли оттук или оттам. Имаме такива факти, но по много съображения не бихме искали да ги разкриваме все още. Искаме да определим реалната стойност и точния брой на дружествата в чужбина. Има задгранични дружества, които дори не са записани, или други, които са изчезнали. Просто ги няма. Една от нашите цели при смяната на управленските екипи на външнотърговските организации беше да сложим хора с опит, които съвестно да си вършат работата. Много от тях знаят за съществуването на тези дружества, а тях ги няма.
Големият бум в създаването на задгранични фирми е през 1990-1992 г. Оправдано ли е съществуването на многобройните задгранични структури?
- Погледнато от корпоративна гледна точка, от бизнесинтереса на самото търговско дружество, разбира се, че е оправдано. Това е представителството на българските стоки и на българските производители по света. Замисълът за създаване на такова дружество, подчертавам от корпоративна гледна точка, е добро. Това е една инвестиция, която трябва има възвращаемост на базата на реализираните продажби. Някои от тези дружества обаче са се обособили единствено като разходни центрове и ние пристъпваме към тяхната ликвидация. Разбира се, истина е и другата теза - че през тези дружества по определени схеми изтичат пари. Една от известните и най-прости схеми е следната: закупува се дълготраен материален актив, склад, сграда със средства на фирмата майка, след което се тегли кредит, ипотекира се дълготрайният материален актив и парите потъват в някоя немного известна банка. Имаме такива случаи при зад-граничните дружества. В момента са в период на проверки и разследване и се опитваме, каквото можем, да спасим.
Реалистично ли е в кратки срокове да се направят проверки и да се оценят стотици дружества, които са регистрирани по чужди законодателства и вече седем години са извън полезрението на българските данъчни и финансови власти?
- Разбира се, има трудности. Най-често тези дружества са регистрирани по начин, по който фирмата майка, т.е. външнотърговското дружество, не е 100% собственик на това зад-гранично дружество, при което трябва да се спазва местният търговски закон, т.е. правата на всички акционери в тези дружества. Затруднени сме по отношение на достъпа до документи. Свързано е и с разходи за заплащането на финансовата ревизия, за изследването и подготвянето на правен анализ. Проблемите са от много страни. Но сме тръгнали в тази посока и лично аз смятам, че тя е правилната.
Дузина и половина ВТО готови за приватизация
Галя Илиева
Поне шест правителства претърпяха фиаско или съзнателно не доведоха докрай опитите за инвентаризиране на дружествата в странство и на техните пари. Темата за задграничните фирми и паричните потоци, които те привличали, преразпределяли и насочвали за захранване на един или друг частен бизнес или политическо влияние, вече седем години битува в общественото съзнание и се превърна в своего рода национална митология. Обичайно всички кабинети започваха дейността си с деклариране на похвалната амбиция да впишат в актива си грижата за народната пара и собственост. Никой не направи нищо реално, за да пресече каналите за изтичането им в чужбина.
Наистина появи се 93-о ПМС (1992 г.), което даде правомощия на министъра на търговията да управлява и да контролира външнотърговските организации (ВТО) и задграничните им дружества и предвиждаше пълната им инвентаризация. Скоро се оказа, че се е родил поредният документ, който противоречи на Търговския закон и е практически неприложим. След това се появи "Консолид комерс", който прибра дяловете на държавните предприятия в най-големите външнотърговски дружества с идеята държавата да си върне решаващия глас при управлението им. Появи се и наредба за регистрация и контрол на задграничните дружества с българско държавно участие. Междувременно задграничните дружества продължаваха да се роят. Според някои данни те са около 295, според други може би надхвърлят 400. Рекордът е на Машиноекспорт - с 12, а може би и повече дружества в различни държави, и Изотимпекс - с около 11 дъщерни фирми по света. След това дойде периодът на предизвиканите фалити.
Новата актуалност на темата за задграничните фирми идва от изискванията на предстоящата приватизация на ВТО. Много от задграничните дружества вече изпълниха своята роля и отписването им в момента е единствено технически въпрос. Други все още имат възможности и място като мост за достъп на българските стоки до чуждите пазари и носител на търговско ноу-хау. Броят и най-вече реалните възможности на външните дружества ще имат голяма тежест при изготвянето на приватизационната оценка на външнотърговските организации. В края на 1996 г. външнотърговските фирми са реализирали чиста печалба в размер на 3.2 млрд. лв. За първото полугодие на тази година печалбата е 14.5 млрд. лв. Най-голяма загуба през първите шест месеца на годината е натрупала Техноимпортекспорт - 181 млн. лв. Досега правителството е разрешило продажбата на половината от 34-те ВТО, които са в структурата на търговското ведомство. За останалите също започват да се подготвят правни анализи. Не е уточнено каква форма ще се използва при продажбата на външнотърговските централи и дъщерните им фирми. Възможно е да се прилагат и трите варианта - търг, конкурс и преговори с потенциален купувач. Акции на "Консолид комерс", който държи участията на държавата в 5 външнотърговски фирми, ще се продават на борсата. "Консолид комерс" най-вероятно ще бъде финансов посредник и за други наши задгранични дружества, които ще могат да търгуват акциите си чрез него, обясни зам.-министърът Христо Михайловски. Той обяви, че са се появили чуждестранни кандидат-купувачи. Като пример бе посочен интересът на "Шкода" към Електроимпекс.
Бившите собственици на земя ще получават компенсационни бонове
Николета Еленкова
Народното събрание прие поправките в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които предвиждат при невъзможност имотът да бъде възстановен, обезщетяването да е с поименни компенсационни бонове. Те не са ценни книжа, не могат да служат за обезпечаване (дори пред фонд "Земеделие") и като платежно средство. Боновете могат да се прехвърлят еднократно между роднини по права линия. Те ще могат да се използват на търгове за земя - единственият начин, по който вече държавата ще продава земя, както и за участие в приватизацията, вероятно за целеви обекти, по още неуточнена схема. Реализирането на схемата с компенсационните бонове предполага инвестиционна активност у бонопритежателите - една от целите, които правителството си постави с редактирането на закона. В същото време този механизъм крие опасността някои бонове да останат просто лист хартия, при положение че притежателите им ще бъдат в голямата си част много възрастни и недостатъчно добре информирани хора. Подобна схема вече е проигравана, когато след разформироването на ТКЗС бившите им членове получиха сходни документи за участие в търговете за имуществото. При търговете обаче много ТКЗС-бонове останаха нереализирани, а и механизмът се оказа отворен за спекулации. Сега Министерството на земеделието обещава подробна разяснителна кампания, с която рисковете да се редуцират.
Друга промяна в закона премахва ограниченията и задължителните процедури при продажба на земя. Действащият досега норматив задължаваше продавача да предложи земята си първо на роднините си (по определен ред), после на съседите си и едва тогава на други купувачи. Съществуваше и изискване, ако в съответния район е обявен недостиг на земя, държавата да няма право да отказва да я закупи. Смяташе се, че така ще се поддържа размерът на Държавния поземлен фонд, от който трябваше да се оземлят близо 200 хил. безимотни семейства. Този механизъм обаче работеше само по посока забавяне на реформата. На предложението за отпадането му опозицията реагира остро. "Така се отива на една пълна либерализация", каза депутатът от ПГДЛ Руси Статков и това, кой знае защо, трябваше да прозвучи като упрек.
Голямата дискусия при обсъждането на законопроекта беше около възстановяването на земите, иззети по отменения Закон за трудовата поземлена собственост (ЗТПС) от 1946 г. Прие се възстановяването да е до размера, определен по ЗТПС (до 300 дка за Добруджа и 200 дка за останалите региони на страната), като обезщетяването над размера да става с компенсационни бонове. Ограничението на размера няма да се отнася за случаите, когато земята е била конфискувана по силата на съдебно решение и присъдата е отменена. Тази постановка се отнася за ограниченията върху собствеността, наложени между 1944 и 1973 г. от цяла поредица репресивни закони начело със Закона за конфискуване на имуществата и Закона за народния съд, на базата на които са издавани присъди за конфискация. Поради невъзможността законодателният орган, Народното събрание, чрез закон да отменя решенията на правораздаващия орган - съда, реституирането на земята ще е само в случаите, когато присъдата вече е отменена.
Последните поправки в Закона за земята си поставиха глобални цели - стабилизация на собствеността, активно включване на собствениците в процеса, ускоряване на реформата и създаване на пазар на земята, като за реализирането им не променяха философията на закона, а оптимизираха механизмите на прилагането му. За целта по-голямата част от правата и задълженията от поземлените комисии се прехвърля към кметовете, като същевременно в правилника за приложение на закона се дават решения за всички възможни казуси, което свежда до минимум възможността да се вземат недостатъчно компетентни или субективни административни решения. Създава се и цяла нова глава административно-наказателни разпоредби, която също е съвсем конкретна относно санкциите.
Към днешна дата за повече от шест години са върнати едва 62.3% от земята, но 1998 г. ще бъде година на големите проценти върната на собствениците й земя, заяви Георги Каркъмов, зам.-министър на земеделието, горите и аграрната реформа. Фиксира се следващата година, тъй като в едномесечен срок от обнародването на закона всички граждани, пропуснали изтеклите вече срокове, ще могат да подадат отново документите. Това се отнася и за молби за преразглеждане.
Продажбата на Експресбанк - пак пред финална развръзка
Тайна клауза в договора за приватизация на ОББ разглезва купувачите на банките
Галя ТОДОРОВА, Мира АТАНАСОВА
Развръзката около продажбата на Експресбанк пак се отлага, този път до края на ноември. След заседанието на съвета на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК) миналата седмица изпълнителният й директор Петър Жотев обяви, че това е крайният срок, в който ще бъде решено дали някой от потенциалните купувачи - "Райфайзен" и "Деу секюритис", ще купи банката. "Ще изпратим проект на договор за покупко-продажба на акциите на БКК в Експресбанк и до двата потенциални купувачи. Ако двата кандидата са удовлетворени от този проект, решаваща ще е предложената от тях цена", каза г-н Жотев. Очевидно с тази последна (според уверенията) стъпка на БКК в преговорите с тези купувачи холдингът се опитва да получи сравними помежду си оферти. В предишните си предложения "Деу" и "Райфайзен" бяха поставили най-различни съпътстващи условия за данъчни облекчения, изключения от общите банкови регулации и т.н., които, от една страна, правеха офертите несъпоставими, а от друга, бяха и неприемливи. "Данъчни преференции, данъчна ваканция, изключения от изискванията на наредбите на БНБ за банков надзор не можем да дадем. Това не е в унисон с въвеждането на валутния борд, с политиката, която правителството провежда за затягане на финансовата сигурност на страната", обясни Жотев и за пореден път допълни, че ако след унифицирането на офертите и двете предложения за продажна цена не задоволяват БКК, преговорите с "Райфайзен" и "Деу" ще бъдат прекратени и Експресбанк ще бъде предложена за продажба на широк кръг инвеститори, както това беше направено за Хебросбанк и Пощенска банка преди месец. Изглежда, ръководството на БКК съвсем не изключва подобен вариант, още повече че вече е започнало да изготвя информационен пакет за Експресбанк, който евентуално да се предоставя на нови кандидат-купувачи. Според осведомени източници още преди заседанието на борда в петък е имало доста сериозни поддръжници за това "Райфайзен" и "Деу" да бъдат "разгонени" още сега, но, изглежда, холдингът се опитва за последен път да спаси сделката, още повече че донякъде е притиснат от настояванията на международните финансови институции за бърза банкова приватизация. "Двамата купувачи като че ли разчитат най-много на това, но доколкото се чува при нас, след като БКК ги е отрязала в допълнителните им условия, вече не държат толкова на банката и сигурно ще предложат неприемливо ниски цени", коментира висш служител на Експресбанк в края на миналата седмица.
Всъщност купувачите на варненската банка не са съвсем лишени от основание в исканията си за данъчни облекчения. "Те не се отнасят само до данък печалба", каза Жотев, което навежда на мисълта, че става въпрос на облекченията, които са постигнали купувачите на Обединена българска банка (ОББ). Този "детайл" от договора за приватизация на ОББ беше засекретен, както всичко останало, свързано със сделката по продажбата й. Преди седмица обаче Петър Жотев не отрече, че има споразумение до 2001 г. банката да не плаща данък върху приходите си от курсови разлики за валутната вноска, която инвеститорите направиха в капитала й. Оказва се също, че на ОББ няма да бъдат обложени и натрупаните до приватизацията приходи от курсови разлики по ЗУНК-овете, които банката получи преди година по схемата "Булбанк". Всички тези блага са договорени от бившето ръководство на БКК, което сключи сделката, и въпреки че дълбоко в себе си са справедливи поставят в неравностойно положение всички останали банки. Това до голяма степен обяснява исканията на купувачите на Експресбанк сега.
Въпреки всичко БКК, която се опитва да продаде 98-процентното си участие във варненската банка, е проявила известна сговорчивост в други области. Жотев обясни, че банковият холдинг е склонен да учреди специален фонд, в който да се отделят по-голямата част от платените за банката средства и от който евентуално да бъде възмезден новият собственик на банката, в случай че заради неправилно водено счетоводство или по други причини се окаже, че той е ощетен. Споразумението за евентуално подобно "обезщетяване" ще се обслужва от посредник между продавача и купувача и ще важи до една година след сделката. Банковият холдинг освен това е измислил компромисно решение, при което приватизацията на банката да не бъде компрометирана със страховете, че това може да доведе до фалит на варненската корабостроителница. Предприятието е длъжник на банката и преди около месец негови представители шумно разгласиха точно тези свои опасения. По този повод БКК ще поиска от купувачите на Експресбанк да получи право да изкупи дълга на корабостроителницата, ако новият собственик на финансовата институция предприеме някакви действия от позицията си на кредитор. Това искане, изглежда, е продиктувано повече от политически причини, за да се избегне напрежението по въпроса, въпреки че не е работа на банковия холдинг да колекционира лоши дългове като банка-болница, освен ако това не е по-дългосрочна стратегия. Опцията за "спасяването" на корабостроителницата обаче не е за подминаване. Ако тя се изпълни, няма гаранция, че купувачи на други банки няма да я "обърнат на обратно" и да поставят от своя страна условия да се изчистят продаваните институции от определени дългове. Разбира се, това винаги може да бъде отказано, но малко по-трудно при наличието на прецедент.
Въпреки все още неясното бъдеще на сделката за Експресбанк Жотев отрече твърденията, че Международният валутен фонд недоволства от забавянето на банковата приватизация. "Аз имах среща с Ан Макгърк и не съм останал с впечатлението, че тя е недоволна от сроковете, в които тече тя. Ангажиментът на правителството е, че до края на следващата година ще бъдат направени пет приватизационни сделки и това ще бъде спазено. Но не смятам за професионално издържано изискването непременно до края на тази да бъде осъществена още една банкова приватизация", заяви изпълнителният директор на банковия холдинг. БКК е изготвила нов график, по който се очаква да се приключват приватизационните сделки и който ще бъде изпратен до Световната банка, МВФ, БНБ и правителството.
Накратко
Шефът на застрахователния надзор Христо Христов официално назначи хората, които ще оглавяват основните управления в надзора. Юри-стът Константин Велев, досегашен асистент в Софийския университет, ще оглави управление "Правно", досегашният експерт към Главно управление на данъчната администрация Георги Пирков ще ръководи управление "Финансов надзор", а както беше обявено малко по-рано, доскорошната шефка на "Витоша - живот" Ася Аксентиева ще ръководи лицензионния отдел в надзора.
Миналата седмица управителният съвет на Асоциацията на търговските банки се срещна с премиера Иван Костов. Представителите на банкерското съсловие са изложили проблемите си около банковите регулации и предстоящите данъчни промени.
Застрахователно акционерно дружество "Булстрад - живот" проведе извънредно общо събрание, на което взе решение капиталът на компанията да се увеличи на 4 млрд. лв., за да може да получи лиценз и за презастрахователна дейност. В съобщението до медиите се казва, че чуждестранният акционер в дружеството Skandia International е запазил дяловото си участие.
Сметната палата започва проверки в Министерството на финансите и БНБ. Обект на проучвания са условията за възникването и обслужването на вътрешния държавен дълг, както и законосъобразността на операциите за финансиране на бюджетния дефицит за първото полугодие на тази година. Проверката се извършва от отделение "Централна банка и държавен дълг" на контролната институция.
Сметната палата провери 18 извънбюджетни сметки в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и прие акт за констатации, според който 192 млн. лв. от сметките са незаконосъобразно разходвани и 126 млн. лв. са разходвани нецелесъобразно. Възражения от министерството не са постъпили.
От 3 ноември Българска пощенска банка ще предложи нова услуга. Кредитната институция е сключила договор с Централния депозитар и ще работи като негов регистрационен агент. Гражданите от различните градове на страната ще могат да прехвърлят собствеността на акциите си на други лица.
Основният лихвен процент спада на 5.12 от тази седмица. Досега той беше 5.53.
Максим Сираков може да остане в борда на ДЗИ
Мира АТАНАСОВА
Миналата седмица кабинетът официално излезе с решение за преобразуването на Държавния застрахователен институт в еднолично акционерно дружество с държавно имущество, правата на собственика в което ще се представляват от Министерския съвет. Преобразуваното дружество ще поеме всички активи и пасиви на ДЗИ и ще има едностепенна система на управление с деветчленен съвет на директорите. Според предложението на финансовото министерство в първия борд на ДЗИ трябва да влязат: Борислав Михайлов, Валери Алексиев (сега зам.-председатели), Максим Сираков (настоящ председател), Румяна Петкова, Красимир Станков, Мария Иванова, Здравко Десимиров, Тодор Цветков и Александър Раков. Този директорски борд, който ще е с мандат три години, все още не е утвърден официално, макар че се очакваше това да стане до края на миналата седмица. Според устава на ДЗИ ЕАД съветът на директорите трябва да излъчи от състава си трима изпълнителни директори, единият от които главен. Отсега може само да се предполага, че вероятната тройка включва Михайлов, Алексиев и Сираков. "Максим Сираков от няколко години оглавява ДЗИ и няма основания да го напуска", заяви преди време представител на държавната институция, контрирайки слуховете, че е възможно по политически причини да бъде поискана оставката на сегашния председател на института.
След преобразуването си държавният застраховател има общ предмет на дейност, включващ застраховане на лица срещу събития, свързани с живота, здра-вето или телесната цялост; на права, които за застрахования са оценими в пари; презастраховане; задължително застраховане съгласно действащото в страната законодателство; управление на набраните от застраховането средства и всяка друга дейност, свързана със застраховането, незабранена от закон. В срок от шест месеца от датата на преобразуването си ДЗИ ЕАД трябва да приведе дейността си в съответствие със Закона за застраховането. Това означава най-малкото, че животозастраховането и имущественото застраховане ще се отделят в различни дружества, като е най-вероятно те да бъдат групирани в холдингова структура.
Капиталът на ДЗИ, както стана известно няколко седмици по-рано, ще е 35 млрд. лева, като той е формиран от разликата между балансовата стойност и пазарната преоценка на дълготрайните активи, направена към 30 септември тази година. След преоценката, направена от "Елта консулт", дълго-трайните активи на застрахователя възлизат на близо 39 млрд. лв., като най-голям дял в тях имат сградите - 32.7 млрд. лева. Интересен детайл е, че фирмената марка на ДЗИ не е "преоценена" и остава да се води на стойност 1.6 млрд. лева.
Този капитал е повече от достатъчен на ДЗИ, дори и при разделянето на института на отделни дружества всяко от тях да посрещне изисквания по закон капиталов минимум. Начинът на формирането му обаче стана повод за известно напрежение между застрахователните дружества. Въпреки че се очаква да бъде разрешена преоценка на дълготрайните активи на всички останали фирми, те ще подлежат на облагане с еднократен данък върху разликата от преоценката. Изключението, което прави ДЗИ в този смисъл, е обект на атаки от страна на частните застрахователни дружества. Те освен това няма да могат да формират изцяло капитала си на база преоценка на активи, тъй като поне половината от него по закон трябва да бъде представен в парични средства. Според източници от финансовото министерство има вероятност частта от капитала на дружествата, надвишаваща половината от минимално изисквания, да може да се попълни с преоценка, като тази част няма да подлежи на еднократен данък. Това обаче все още не е официално прието и естествено може да не стане факт.
Летище София и пристанище Бургас са много близо до парите за реконструкция
Мадлена Далкалъчева
Сто и петдесет млн. долара ще получи пристанище Бургас от Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество. Средствата ще бъдат отпуснати като целеви заем за реконструкция и модернизация на черноморския порт.
Японската страна многократно е изразявала желание за сътрудничество и подпомагане на проекти, които да бъдат реализирани в България. Преговорите с японския фонд датират от май 1996 г., когато стана ясно, че регистрираните през 1995 г. специално за тази цел смесени дружества "Велпорт" (с участие на пристанището и "Велес холдинг") и "Конти" (с акционери пристанище Бургас и Мулти-груп) няма да заработят. Частните групировки не осигуриха необходимите инвестиции за стартиране на реконструкцията и бургаският порт реши да оттегли участието си от смесените дружества.
В края на миналата година започна процедура за съгласуване на решение на Министерския съвет за запознаване на японското посолство с проекта, но такова решение не е взето. Едва тази година МС гласува решение за стартиране на преговорите с японския фонд и документът получи одобрението на комисията по бюджет и финанси.
Сумата, която очакваме от японския фонд, ще осигури приблизително половината необходими средства за реализиране на проекта. Тя ще се използва за изграждане на източния ограден вълнолом, терминал 1 - течни товари, и терминал 2 за насипни товари, машини, съоръжения и метали. Краен получател на кредита ще бъде "Пристанище Бургас" ЕАД. Договорът ще бъде подписан от фонда, Министерския съвет и пристанището. Заемът ще бъде отпуснат в японски йени с период на изплащане 25-30 години, гратисният период ще бъде от 7 до 10 години и при много ниска фиксирана лихва от 2.7% на година. Практика на фонда е при финансиране на проекти да поема не повече от 75 на сто от разходите с цел диверсифициране на риска.
В края на месеца се очаква в България да пристигнат представители на фонда за воденето на по-конкретни преговори по отпускане на заема. Според шефа на "Пристанище Бургас" ЕАД Веселин Краев за останалите средства ще се търси друг инвеститор или ще се приложи отново непроработилият модел за коинвестиране. Норвежката компания "Квернер", която е базирана в Лондон и е сред водещите фирми в изпълнението на инфраструктурни проекти, проявява интерес към възможностите за инвестиции в разширението и реконструкцията на порт Бургас. Нейното внимание е насочено също към нефтопристанището на Нефтохим, а и към самата рафинерия. Интересът на норвежката компания най-вероятно е провокиран от възможността за строеж на петролопровод, минаващ през територията на България, чието начало се предвижда да бъде в Бургас. Тази седмица започна тристранна среща между България, Гърция и Руската федерация, на която се обсъжда проектът за нефтопровода Бургас - Александруполис.
В момента чрез японския фонд у нас се реализират два екологични проекта - в КЦМ и Елисейна. Според шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев това е едно от най-изгодните предложения за кредитирането на проекта, които са обект на обсъждане.
