Противоречивост - правната рамка на движението на капитали съчетава елементи, приемани през различни периоди от време, при различни обстоятелства и подчинени на различна философия.
Посочените характерни черти на действащия режим на движение на капитали у нас позволяват да се заключи, че режимът на валутен контрол в България е потенциално неефективен и по-скоро пречка за легален бизнес и интегриране на българската икономика и финансовия сектор в глобалната икономика, отколкото пречка за спекулативни трансгранични движения на капитал. В този си вид валутният режим прави от България рискова дестинация за чуждестранните капитали. Той не ни защитава, а ни прави по-уязвими за външни шокове.
Нека започнем с премахването на "не"-тата и проясняване на режима.
Банкерите активизираха лоби, за да напомнят за проблемите си
Галя ТОДОРОВА, Мира АТАНАСОВА
"Състоянието на банките е рязко подобрено и мисля, че те имат достатъчно резерви и са в състояние да посрещнат всякакви проблеми поне в близките месеци", заяви миналата седмица управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Изявлението обаче съвпадна с активизирането на банковото лоби, което от известно време насам всячески се опитва да напомни на официалните институции, че проблемите в системата далеч не са разрешени. Ръководството на Асоциацията на търговските банки (АТБ) проведе поредица от срещи с оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова, срещна се със "съветника на борда" Норберт Клотен, миналата седмица изреди исканията си и пред водещата мисията на МВФ у нас Ан Макгърк, а през следващите дни се очаква банкерите за втори път да напомнят за проблемите си на премиера Иван Костов. Тази активност може и да се нарече интервениране през обходни канали, доколкото новото ръководство на централната банка (може би с изключение на Емилия Миланова) доскоро беше в поза "над" процесите, които протичат в банковата система, въпреки че инициативата за разрешаването на проблемите би трябвало да дойде именно от него.
Въпреки че официално все още не се признава, шефове на търговски банки вече потвърждават опасенията, че секторът отново започва да трупа загуби. Фундаменталният проблем на системата си остава това, че банките няма от какво да печелят, тъй като кредитирането е все още рисково (а и регулациите на БНБ са много рестриктивни), а инвестициите в ДЦК вече носят много ниска доходност. Все още немалък процент от банковите активи са недоходоносни, защото са блокирани в несъбираеми кредити, в същото време разходите по издръжката на дейността на банките са фиксирани, тоест заемат все по-голям дял от приходите им. Заради общия спад в лихвените равнища освен това спада и номиналната разлика между приходите от лихви и разходите за лихви в банковата система, с което доскоро се компенсираше по-ниската ефективност на банките. Въпреки че решаването на проблема с предстоящите банкови загуби в крайна сметка зависи от темповете на реформата изобщо и от оптимизацията на разходите на банките, ръководството на БНБ за пръв път публично демонстрира желание да помогне. Гаврийски даде да се разбере, че БНБ се е включила в "битката" на финансовото министерство с МВФ за промяна на методиката за определяне на основния лихвен процент и за разнообразяване на емисиите на ДЦК, за да може поне малко да се разширят инвестиционните алтернативи за банките. Друг е въпросът, че фондът надали ще прояви отстъпчивост на тази тема заради ограниченията за нарастването на вътрешния дълг и политиката за ненамеса на паричния пазар. Всъщност дори подобна отстъпка да бъде извоювана, тя само частично ще тушира проблема с инвестирането на банковите ресурси, и то с опасност за тази "помощ" да плати бюджетът.
"Ясно е, че докато рискът в икономиката не спадне, кредитна експанзия ще е немислима и съответно дотогава възможностите за печалби ще са ограничени, но поне могат да ни бъдат спестени куп допълнителни проблеми, които още повече увеличават риска от загуби", заяви банков шеф. Всъщност раздвижването на банкерското съсловие след неколкомесечната тишина и "зашеметение" в сектора започна да дава резултати. Банкери коментираха, че както никога досега, БНБ започва да става прилично отзивчива и активна при срещите си с АТБ. Тихата война по въпроса за лицензирането на банкерите например приключи с примирие. В края на миналата седмица беше обявено, че БНБ има решение и на още един немалък проблем, до голяма степен блокиращ междубанковия пазар на депозити. Очаква се БНБ да излезе със становище, според което законовите ограничения за големите кредити няма да важат за предоставяния на междубанковия пазар ресурс независимо от размера на отделните депозити, ако те са със срочност до пет дни, а ако са със срок до една година, не трябва да надхвърлят половината от собствения капитал на банките, като общата сума на тези депозити трябва да остане до под 50 пъти собствения капитал. Стандартните ограничения за големите кредити (надхвърлящите 10% от собствения капитал общо да не са повече от 50 пъти собствения капитал, освен ако не са свръхобезпечени със залог на злато или с блокирани депозити) ще важат само за междубанковите депозити със срок над една година.
Банките са на път да отвоюват и друга победа - средствата им в германски марки да не се отчитат като открити валутни позиции, в което, изглежда, са спечелили на своя страна и Ан Макгърк. Аргументите им са, че заради фиксирания курс на лева към марката с тези позиции не се поема валутен риск. По закон разликата между активите и пасивите в чужда валута е лимитирана, като се очаква БНБ скоро да обнародва наредба с конкретните ограничения и "наказания" при неспазване. Според източници от БНБ по-голямата част от управителния съвет на банката е склонен да подкрепи искането на банкерите, с изключение главно на управителя Светослав Гаврийски. "Аз лично имам известни резерви. При липсата на възможности за влагане в левовете е възможно банките да преминат изцяло на маркови позиции. Това не е никакъв проблем за валутния резерв на БНБ, но ми се струва, че няма да стимулира банките да преориентират дейността си към кредитиране, а ще останат в пасивна позиция, в която има опасност да загубят", обясни позицията си той.
Засега, изглежда, банкерите няма да се преборят само с данъчните органи, които в опитите да се балансира бюджетът за следващата година и с подкрепата на МВФ подготвиха още една изненада за банкерите. "Нашето искане е да се намери разумният баланс между нуждите на фиска и стабилитета на банковата система", заяви миналата седмица председателят на АТБ Огнян Енчев. Това изказване визира конкретно предстоящите промени в данъчното облагане на банките, според които 30% от заделените провизии няма да се признават за разход за данъчни цели, а приходите от преоценката на активите, както и при нормалните търговски предприятия, ще бъдат обложени с еднократен данък. "Банките не са чак толкова стабилизирани, за да се декапитализират допълнително в името на попълването на бюджетните приходи", коментира търговски банкер.
Лицензирането на банкерите най-после започва
От тази седмица в рамките на месец банкерите могат да подават документи в "Банков надзор", за да получат сертификати за квалификация и професионален опит в банковото дело. Наредбата, която описва необходимите документи и реда за издаване на удостоверенията, най-после излезе в Държавен вестник.
За документа за "пригодност" трябва да кандидатстват всички изпълнителни директори, членове на директорски и управителни съвети в банките. За да получат сертификат, освен че трябва да са дипломирани юристи или икономисти (следдипломна квалификация не се признава), да не са били шефове във фалирали банки и да отговарят на поне едно от следните три изисквания - да са заемали ръководни длъжности най-малко за три години в предприятия или институции от банковия и финансовия сектор; най-малко пет години да са участвали във финансовото управление на предприятия, сравними по обема на дейност с банката, в чиито ръководни органи ще бъдат избрани; да са хабилитирани в областта на икономиката, финансовото или търговското право, т.е. да са преподаватели или научни работници. При така изредените условия не става ясно дали те могат да се комбинират помежду си, примерно дали може да се признава опитът на банкер, който е бил една година в голямо предприятие и две години "на ръководна длъжност" в банка. Тези казуси очевидно ще се решават по усмотрение на шефа на "Банков надзор", като той може да откаже лиценз и това по закон не подлежи на обжалване. Отказ на лиценз се допуска и ако се прецени, че квалификацията и опитът на кандидатстващите за документ банкери са недостатъчни. Не е много ясно освен това как ще се третират категории банкери, които са упълномощени да управляват финансовите институции, без официално да са изпълнителни директори, примерно прокуристите. Представители на БНБ обясниха, че ако банките започнат да хитруват и изменят системата си на управление така, че да избягнат сертифицирането, тълкувателно за всеки отделен случай може да бъде наложено лицензиране.
МВФ поиска затягане на дисциплината
Димитър Пеев
По-нататъшно затягане на финансовата дисциплина поискаха представителите на Международния валутен фонд. Според тях това е необходимо през първата година след въвеждането на валутен борд в България. Недопустими са всякакви облекчения. Проблемът е точно тук, защото в предизборната си кампания и в програмата на правителството на Иван Костов се обещават облекчения и насърчаване на частния бизнес.
Първоначално натискът дойде от мисията на МВФ по данъчните закони. Тя препоръча крайно непопулярни мерки и поиска отмяната на замислените реверанси към бизнеса. "Ние наследихме едно крайно рестриктивно данъчно облагане. Невъзможно е то да стане по-тежко за данъкоплатците. Просто повече не можем да увеличаваме натиска върху тях", каза обаче финансовият министър Муравей Радев.
Шефката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк поиска бюджетният дефицит за следващата година да бъде намален до крайност и по-възможност да стане нула, т.е. Бюджетът за 1998 г. да е балансиран.
Идеята е постъпленията от приватизация да отиват за изкупуване на дълга - външен и вътрешен. Според изчисленията на финансовото министерство дефицитът може да бъде към 3% от брутния продукт. "Можем да докараме и нулев дефицит, но това ще бъде само на хартия. Реално е той да бъде около 2.5-3%", каза служител на Муравей Радев. Идеята на Макгърк е да свали до минимум инфлационния натиск, като своевременно с парите от приватизация намали дълга. Друг е въпросът доколко е дошъл моментът да се изкупува обратно дълг и дали практически официалното обявяване на бай-бек няма да доведе до поскъпване на българските книжа, които и без това са достатъчно високи. Другата идея е да се натиска дефицитът надолу, за да не се раздува от ненужни разходи.
Почти сигурно е, че ще бъде предвиден растеж от 4% за 1998 г., въпреки че първоначалните разчети на фонда бяха за по-висок ръст на икономиката през следващата година. За тази се чака спад от 7.5-8%. В номинално изражение брутният продукт ще е около 23 трилиона лева. Инфлацията в края на следващата година ще бъде около 16.5% при първоначални прогнози за 17-18%. Тук пак влезе в сила правилото "ако инфлацията е по-висока, и приходите ще са по-високи, и ще можете да увеличите разходите. Ако обаче не направите приходите, по-добре да не обещавате по-големи разходи".
Въпреки прогнозите постъпленията в бюджета за следващата година остават доста неясни, защото, няма ясна оценка за ефекта от промените в данъчното законодателство.
През 1998 г. ще бъде направена задължителна преоценка на дълготрайните активи, което ще намали постъпленията от данък печалба в бюджета. Оставяме настрана въпроса каква е тази печалба, която се облага в момента, и дали практически не се облага капиталът на предприятията. Точно на това се дължи фактът, че приходите от данък печалба от нефинансовите институции още от средата на септември надхвърлиха заложеното в закона за цялата 1997 г. Не е ясен обаче ефектът върху цените от ревалоризацията. Официалната оценка е за около 3% скок на цените само от преоценката. Трудно е обаче да се повярва, че цената на електроенергията ще остане същата при условие, че мощностите там са крайно остарели и ще бъдат преоценени с максималния коефициент. Същото важи и за топлоенергията. Както и за горивата.
Ефектът върху бюджета няма да е толкова голям. По различни оценки става въпрос за около 150-200 млрд. лева, което е под 3% от очакваните приходи. Тъй като обаче няма яснота за ефекта от тази мярка, представителите на МВФ предложиха еднократен данък в размер 8% върху увеличението на активите в резултат на преоценката. Подобна мярка обаче ще бъде крайно непопулярна, а фискалният ефект от нея минимален, докато рейтингът на правителството ще бъде сериозно накърнен. "Ефектът ще е повече отрицателен", заявил финансовият министър Муравей Радев на представителите на фонда. "Може да се мине и без едно-кратния данък върху увеличението на капитала в резултат на ревалоризацията, ако се намерят други начини да се компенсира намалението в постъпленията", казал шефът на специалната данъчна мисия Емил Сънли. Освен всичко друго още не е ясна и ставката по данък печалба. Тя трябва да бъде доуточнена с представителите на фонда в началото на седмицата. Сигурно е, че ще бъде увеличен данъкът за общините от 6.5% на 10%. Намеренията на финансовия министър са общата данъчна тежест (данък върху печалбата и данък за общините) да бъде по-ниска от досегашната, докато представителите на МВФ настояват тя да се запази на същото ниво. Това при всички положения означава, че ставката на данък печалба ще е под досегашните 36%. Средногодишна лихва около 10% ще бъде заложена вероятно в бюджета за следващата година. Презастраховка има и при курса на долара - 1850 лева.
Практически проблемите в бюджета могат да възникнат само от наследени от тази година или неразплатени разходи, или възникнали в резултат на тазгодишни решения. В това отношение според представителите на фонда е важно да има прозрачност на субсидиите за предприятията от реалната сфера - топлофикации, железници, социални разходи.
Има голяма вероятност да останем без постоянен представител на МВФ в София още от началото на следващия месец. В края на октомври Франек Розвадовски трябва да замине за новото си назначение в Полша. Досега няма индикации да е намерен човек за София. По този начин фондът си върна на премиера Иван Костов. Първоначално той одобри кандидатурата на кипъреца Майкъл Хаджимайкъл, но в последния момент го отказа по "много сериозни причини". В резултат на което Хаджимайкъл замина за Париж, а България ще остане без постоянен представител. Общата оценка за изпълнението на програмата, договорена с МВФ, е добра. При този преглед няма да се наложат промени в споразумението. Това обаче не означава, че в българската икономика всичко върви по мед и масло. Остават най-вече проблемите в преструктурирането на предприятията и така жадуваното икономическо оживление.
Срещата на Съвета на Европа бе затъмнена от оставката на Проди
Президенти и премиери от цяла Европа се събраха в петък в Страсбург за двудневна среща на високо равнище, която да обсъди широка гама от общоевропейски въпроси. Събитието обаче бе помрачено от италианската политическа криза, която започна непосредствено преди срещата. Оставката на лявото правителство на Романо Проди в четвъртък естествено фокусира вниманието на европейските политици. Самият премиер заяви, че падането на правителството му няма да повлияе на твърдата позиция на Рим да се присъедини към единната европейска валута през 1999 г. Технически въпросите, свързани с еврото не са от компетенцията на Съвета на Европа, представляващ отделен европейски орган, който се занимава предимно с проблемите на демокрацията. Но присъствието на 15 европейски висши представители и на председателя на Европейската комисия Жак Сантер неизбежно предизвика повдигането им. След пристигането си в Страсбург Романо Проди изрази надеждата, че страната му ще бъде готова за първата вълна държави, които да се присъединят към еврото. "Шансовете ни са добри, като се имат предвид задоволителните резултати, които постигнахме през последните месеци. Те не могат да бъдат разрушени от политическата криза", заяви той. Въпреки това европейските лидери имат основания да се тревожат, тъй като правителството на Проди падна именно поради стриктната си финансова политика, която да осигури място на Италия сред страните от бъдещата обединена Европа.
Засега не се предвиждат допълнителни срещи между лидерите на страните от Европейския съюз. Пренатоварената програма на германския канцлер Хелмут Кол и на британския премиер Тони Блеър ще им позволи да останат само няколко часа в Страсбург. Събитието, което се очертава да застане в центъра на вниманието на форума, е речта на руския президент Борис Елцин, от когото се очаква да призове европейските държави да се обединят срещу външното (подразбира се американско) влияние.
Официалната програма на срещата, едва втората след създаването на съвета през 1949 г., предвижда постигането на съгласие по редица въпроси, свързани с разширяването на човешките права в Европа. Създаден като мрежа от западни демокрации, обединени срещу съветската заплаха от времето на студената война, Съветът на Европа проведе първата си среща през 1993 г. във Виена, когато падането на комунистическите режими в Източна Европа отвори пътя за приемането на нови членове в него и разширяването на демокрацията в тази част на континента.
Предложението за заключително комюнике на срещата включва точки, разглеждащи отмяната на смъртното наказание, забраната на мъченията, засилена борба срещу расизма и антисемитизма, както и повишена защита на правата на националните малцинства. В тази посока ще работи реформираният Съд за човешките права, който трябва да започне дейността си от следващата година, както и заемащият новоучредената длъжност Общоевропейски комисар по човешките права. За разлика от НАТО и Европейския съюз Съветът на Европа вече прие за свои членове страни от бившия социалистически блок и в момента се опитва да синхронизира и да смекчи противоречията в политическите им системи. За съжаление, без да има правомощията ефективно да налага стандарти, съветът реално малко може да повлияе на правителствата, които вече са приети в демократичния клуб. По този повод заглавието от петък на парижкия всекидневник "Монд" гласи: "Съветът на Европа - едно безсмислено събрание". В статията му се казва, че няма смисъл от съществуването на съвета, тъй като сега функциите му са иззети от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Единствените държави, които не присъстват на форума, са бивша Югославия и Беларус, чийто президент Александър Лукашенко понася критики заради твърдия си маниер на управление. Украйна е обвинявана за екзекуцията на 13 души през тази година въпреки решенията на съвета за отмяна на смъртното наказание. Тревога от страна на евросъветниците ще бъде изразена и по отношение на ситуацията в Албания и Босна - кандидат-членове на съвета, където също не се зачитат човешките права.
Да не забравяме 1929 г. Мартин Волф, The Financial Times
"Няма основания за тревога. Просперитетът на обществото ще продължи", бяха думите на Андрю Мелън през 1928 г. Един от най-големите икономисти на своето време, той наистина не се е съмнявал в правотата си. Така е мислел и президентът Келвин Кулидж, когато заявява пред Конгреса, че САЩ е държава, "която може да се радва на настоящето и да очаква бъдещето с оптимизъм". Подобни възгледи не са учудили никого предвид икономическата обстановка. Въпреки това, когато фондовата борса се срива, те се оказват напълно погрешни.
Днес, при подем, по-силен и по-дълъг от този през Лудите години на 20-те, въпросът е дали подобно нещо може да се случи отново. Идващата десета годишнина от Черния понеделник на 19 октомври 1987 г. само изостря тревогата на икономистите. Тогава, само между септември и ноември, индексът "Дау Джоунс" загуби 29 процента от стойността си, в по-голямата си част на 19 октомври, когато падна с 23 процента. Покачването на индекса през 1994 г. показва забележителна прилика с хода му през трите години преди колапса през 1987 г. Логично е рязък спад в цените на акциите да е главната заплаха за моментната светла картинка на проспериращата американска икономика. Въпреки това в последния си доклад Световната банка по-скоро спомена, отколкото акцентира върху подобна възможност.
Причина за такова безгрижно отношение може би е последвалият катастрофата на борсата ход на икономиката. "Дау Джоунс" възстанови нивата си отпреди 19 октомври до втората половина на 1989 г. Оттогава е нараснал с повече от 200 процента в номинална стойност. В ретроспекция драматичните събития през 1987 г. представляваха кратка пауза в подема на пазара през последните 15 години, когато реалната възвращаемост от американските акции почти се удвои до 13 процента.
В момента състоянието на пазара е подобно. Започват да се зараждат инфлационни процеси. Стандартните икономически индикатори сочат, че акциите на Уолстрийт са надценени. В същото време стандартното мнение е, че тези индикатори са безсмислени. Като се прибави среден икономически ръст от 3 процента, повишаването на дела на икономическата печалба в брутния вътрешен продукт е близо 10 процента от 1992 г. Това тласна и цените на акциите на фондовия пазар. Но за да продължи подобен ръст, да речем, още 5 години, акциите трябва да достигнат безпрецедентно високи нива.
Опитите да се отхвърлят съмненията относно хода на американската икономика остават незадоволителни. Например нищо не показва, че ръстът й е по-бърз, отколкото през 60-те. Няма индикации също, че е нараснала реалната стойност и на нематериалните активи - след 1990 г. е нараснала само номиналната им цена. Анализатори, които твърдят, че настоящите стойности на акциите са реални, явно вярват, че през последните две десетилетия пазарът не е бил на себе си. Логично е да се зададе въпросът защо в момента състоянието на борсата при рекордно високите стойности се смята за по-нормално, отколкото когато бяха по-ниски.
Отива ли си времето на националната държава
Ася Бочева
Дошло ли е времето за Monarchia Universalis, за която мечтаеше германският кайзер Карл V? Владетелят на Хабсбургите през ХV век е имал амбициозния проект да обедини континента в една могъща световна монархия, осъществяваща икономическа, религиозна и културна експанзия в Новия свят. Мечтата на Карл да съчетае богата Европа по примера на Нидерландия и културна Европа на латинския език не успява да се осъществи - прекалено много неща разделят европейските владетели. Идеята за универсалната монархия е дошла твърде рано - континентът е трябвало да измине първо пътя на възхода на отделните нации. Пет века по-късно, в коренно променена обстановка, е логично съвременникът да се запита дали пък времето на нациите като исторически етап не отминава.
За Европа поне от икономическа гледна точка това е доста изгодно. Намаляването на митата и премахването на нетарифните ограничения от страните, създаването на зони за свободна търговия и безпрепятственият обмен на стоки и услуги представляват добра разменна монета за националните валути и граници. В началото създадени с подобни чисто прагматични цели, сега структури от рода на Съвета на Европа, Европейския съюз и т.н. се радват на широка подкрепа сред европейците. Пропагандата за бъдещето като интеграция, за общия ни европейски дом, за обединението като обществен просперитет от хартиен лозунг започна да се възприема в качеството си на единствена алтернатива за развитието на хомо сапиенс в социума. Не че в това има нещо лошо, разбира се. Напротив, лошият спомен от нацисткия режим и неговия краен национализъм и шовинизъм е все още жив в съзнанието на европееца. А за съжаление изглежда, че дори и 50 години след края на Втората световна война неговите превъплъщения продължават да са актуални.
Политиката и национализмът.
Дали национализмът е политическо явление или не е трудно да се определели. Трудно, защото съществуват примери и от двата вида. Все пак обаче влиянието на политиката в разбуждането на националистическите страсти не може да се отрече. Особено ярък пример е "създаването" в буквалния смисъл през 1934 г. с решение на Коминтерна на македонската нация. Изкуствено родена, тази нация по конюнктурни политически съображения придоби територии и език, за да бъде създадена нова държава. Експериментът от 30-те години донесе малко полза на самите хора - отричана и оспорвана от съседите си, новата балканска държава е повече ябълка на раздора, отколкото обединителен фактор. Водени от идеята за демократично представителство във властта, повечето етнически малцинства, чувстващи национална идентичност, имат своите политически образувания. Те също най-често не се свързват с положителни емоции - Ирландската републиканска армия и легалното й крило, партията "Шин Фейн", и "Хери Батасуна" и ЕТА в Испания са най-популярните примери за това, че не винаги придобиването на политическа гласност води автоматично до демокрация.
Последните тенденции в глобалната политика обаче дават надежда за промяна в тази насока. Британия, смятана за бастион на консерватизма, а в някои по-крайни оценки и на неоимпериализма, даде пример за това как даването на права на потисканите с години народи може да донесе повече хармония и разбиране във взаимното им съжителство. Референдумите, с които през септември шотландци и уелсци решиха да имат собствени парламенти, се оказаха парадоксално не дезинтегриращи, а напротив - обединяващи Обединеното кралство. Добре известната максима "Забраненото е най-сладко" доказа още един път верността си - получили право на глас и самоуправление, дори най-запалените националисти намират своето естествено място в мултинационалното общество. Изключенията в случая наистина потвърждават правилото.
Отделен е въпросът с крайния спектър на политиката - диктатурата и национализма. Те явно вървят ръка за ръка. Въпреки възхода на европейските структури след Втората световна и особено след края на студената война държави с недемократично управление все още съществуват. Когато към този фактор се прибавят голяма територия, историческа обусловеност и етническо разнообразие, се получава идеалната хранителна среда за крайния национализъм. Бруталността в бивша Югославия, бързият колапс на огромната съветска империя идват да покажат, че насила хубост не става. Което не означава, че дори разделени, етническите общности не могат да съжителстват приемливо помежду си. Важното в случая е на каква основа са поставени взаимоотношенията им.
Икономиката и национализмът.
Когато популистките лозунги се заместят от икономически аргументи, национализмът започва да губи почва под краката си. След като мирно се разделиха през 1993 г., чехи и словаци намериха общ език по стопанските въпроси. Съседството на бившите съветски републики започна да се превръща от неприятно задължение в стратегическо предимство, когато всяка започна да експлоатира икономическите си ресурси и да ги продава по пазарни цени. Развитите демокрации, въпреки своите традиции и опит, а може би и точно поради тях, също забравят за абстрактните си идеали, когато стане дума за икономическа изгода. Привързаността на германците към дойче марката е безспорна, но сантиментът ще остане настрана през 1999 г., когато ще бъде приета общоевропейската парична единица.
Отново Германия и Франция са пример за това как исторически обременени с неприязън нации могат да приглушат крайните националистически настроения, ако възприемат стратегията на търпимост. А в Шотландия и Уелс се чувстват доволни, защото са получили възможността да управляват това, което ги занимава във всекидневието - не някаква абстрактна държава, а реално съществуващ бюджет, който се разпределя за училища, болници и учреждения.
И ако дори най-либералното отношение, предоставяне на самоуправление и право на глас не е много вероятно да унищожи национализма като явление, то не е и необходимо. В края на краищата нациите не биха могли да стигнат до края по пътя на обединението си, ако не помнят откъде са тръгнали.
Раждането на най-новата руска династия - Елцин
Властта в Москва обяви, че е достатъчно силна, за да мине без съюзници
Кирил Кирилов
Последните две седмици бяха сред най-забележителните в политическата кариера на президента Борис Елцин. На 15 септември Елцин подробно обясни политическата ситуация в страната на група банкери, същите онези, които през лятото на миналата година платиха предизборната му кампания. "Властта си е власт, а банките обслужват властта" - така бе формулирано съотношението между политическата и икономическата власт.
Три дни по-късно, по време на посещението си в град Орел, президентът публично сложи императорска корона на главата си и уж на шега заяви на руснаците, че могат да го наричат Борис Първи. Единственият коментар, който последва това изказване, бе, че всъщност той би трябвало да се нарича Борис Втори, защото първият е Борис Годунов.
Смяна на приоритетите.
На 24 септември президентът произнесе програмното си слово пред откритото есенно заседание на Съвета на федерацията, горната камара на парламента. Смисълът на речта му се състоеше в това, че в момента тези, които държат властта в ръцете си, я държат здраво, няма да я изпуснат и освен това не се нуждаят от съюзници, за да оцелеят във властовата игра. Или както се изрази самият Елцин: "Непримиримата борба за властта вече остана в миналото. " По този начин бяха разсеяни и илюзиите на финансовия капитал в лицето на най-големите руски банки, че през лятото на миналата година са си купили президент, който ще играе тяхната, а не своята игра.
Тогава, през юни 1996 г., комунистите загубиха не защото Борис Елцин успя да победи Генадий Зюганов, а защото Комунистическата партия на Руската федерация се срещна лице в лице с растящата мощ на руския частен капитал. Но след като непримиримата борба за власт вече е приключила, властта не се нуждае от тази мощ - властта може да уреди отношенията си с опозицията по чисто политически път. Нещо повече - властта според Елцин вече не се нуждае от частния капитал и за покриване на текущите си разходи: "Помислете върху тази цифра, от 1992 г. насам златният резерв на Русия е нараснал над 8 пъти, в момента държавата има златен резерв на стойност 24.9 милиарда долара", заяви президентът пред сенаторите.
Елцин атакува и по още един фронт. Президентът в Кремъл и неговото правителство в Москва не могат да бъдат атакувани за това, че реформата върви бавно или не върви. Президентът открито се похвали с членството на Русия в Парижкия клуб на държавите кредитори. А членството в него означава, че страната отговаря на изключително строги финансови и икономически критерии, т.е., че се нарежда сред най-развитите страни в света. Посланието на всички тези изяви бе ясно, ясно бе и към кого е адресирано - към банкерите, които Елцин събра на среща в Кремъл в средата на септември, и към руския капитал изобщо. С прости думи бе обяснено, че държавата е всичко, капиталът - нищо.
В търсене на врага.
Посланието имаше и друга част - напускайки сградата на Съвета на федерацията, Елцин обяви, че започва кампания по провеждането на "много твърда политика", чиято цел е да предотврати криминализацията на властта в Русия. "Престъпността в момента нагло навлиза в политиката и налага своите закони в нея. Съмнителни личности се домогват до властта, в което им помагат корумпирани държавни чиновници. Трябва да направим всичко, за да ги спрем", така звучеше заканата на Борис Николаевич.
Когато един държавен глава започне на висок глас да говори за проникването във властта на врагове на обществото, нищо добро не очаква нито властовия апарат, нито обществото като цяло. В края на 20-те и през 30-те години Йосиф Сталин провеждаше кампании срещу кулаците, след това срещу троцкистите, а накрая срещу агентите на световния империализъм. В края на 50-те години американският сенатор Маккарти пък водеше кампанията срещу проникналите в държавните структури на Съединените щати агенти на комунистическия лагер. През 60-те години председателят Мао първо провеждаше "културна революция", след което битката бе пренасочена срещу държавния апарат.
По принцип провеждането на подобни кампании по-скоро отслабва силата на властовите структури, отколкото засилва позициите им, особено в случая с Русия, където влиятелните в момента финансови и промишлени групировки, които съответно имат и допир с властта, в голямата си част са родени по чисто криминален път. Финансовата подкрепа, която редица от младите и перспективни руски политици получават, идва именно от този капитал, а обвързаността му с него на практика е неизбежна при процеса на първоначално натрупване на капитал и изграждането на нова структура на властта. Така или иначе на руското общество му предстои да определи отношението си към тези млади политици, банкери и бизнесмени, които си пробиват път към върха на обществената йерархия. Елцин направи първата стъпка в тази посока, въпросът е дали ще ги нарочи за изкупителни жертви в процеса на изграждане на новата руска държавност, или по някакъв начин ще ги интегрира на подходящо място в йерархията.
Императори и президенти.
Най-показателно по отношение на възможното бъдещо политическо поведение на Елцин обаче бе изказването на Елцин, направено в началото на октомври в Нижни Новгород. Тогава на журналистически въпрос дали има шанс Елцин да търси някаква възможност за трети президентски мандат, отговорът бе: "Моите приятели и колеги ми забраниха да говоря на тази тема. Защо ме натискате да отговоря, когато е толкова рано да се даде отговор на този въпрос. " Тълкуването на този отговор не представляваше трудност и за не-специалист в кремълските интриги - президентът лично не отрече подобен сценарий за изборите през 2000 г. Руската конституция, приета през 1993 г., ограничава мандатите на руския президент до два. Наскоро обаче от Кремъл започнаха да излизат слухове, че президентската администрация усилено търси начин Елцин да се кандидатира отново на следващите президентски избори. Една възможна вратичка да се избягнат ограниченията на основния закон е, че Елцин бе избран за първи президентски мандат през 1991 г., когато в сила бе още конституцията на несъществуващия вече Съветски съюз. По този начин на неговия настоящ втори президентски мандат, който започна през юли 1996 г., може да се гледа като на първи по действащата конституция.
Ако един такъв сценарий стане реалност, това няма да е прецедент в руската история. Всяка от силните руски императорски династии е управлявала поне стотина години. Защо династията Елцин трябва да управлява по-малко.
Кой спечели от търговския спаринг между Европа и САЩ
Ася Бочева
Вашингтонската администрация е известна с амбицията си за осъществяване на "глобална свободна търговия". Напоследък обаче все повече хора си задават въпроса какво точно разбира Америка под това определение. От позицията си на една от най-големите световни икономическа сили Съединените щати се чувстват в правото си да бъдат единствен тълкувател на законите на международната търговия - нещо, което често дразни партньорите им от Европа и Азия. Прилагането на двойни стандарти спрямо местните и чуждите компании, както и създаването на американски законодателни актове с извънтериториална юрисдикция се възприема особено болезнено от тръгналата към своето обединение Европа.
Кой кого.
Последният трансатлантически търговски конфликт възникна, след като на 28 септември френската петролна компания "Тотал" подписа договор за инвестиции и разработка на иранските запаси от природен газ. В договора на стойност 2 милиарда долара с 40-процентов дял участва "Тотал", а по 30 процента притежават руската "Газпром" и малайзийската "Петронас". В споразумението не би имало нищо толкова необичайно, ако не нарушаваше закон на трета държава - Съединените щати. Въпросният "Акт Д'Амато", по името на сенатора вносител, бе приет миналата година и предвижда икономически санкции за всяка компания, която инвестира повече от 20 милиона долара (сумата бе намалена от 40 милиона на 20 милиона през август тази година) в енергийната индустрия на Иран или Либия.
Сделката на "Тотал", представляваща най-голямата чуждестранна инвестиция в Иран след ислямската революция през 1979 г., ще бъде пробният камък за закона. Според този закон притокът на капитали е в противоречие с американската стратегия спрямо политическия режим в Техеран, която приема, че чуждите инвестиции "предоставят повече ресурси на Иран в поддръжка на тероризма и разработката на ядрено оръжие". Не на това мнение обаче е френското правителство, което твърдо застана зад "Тотал". Буквално думите на министър-председателя Лионел Жоспен бяха: "Американските закони се отнасят за Америка. Те не важат във Франция. " Това, което е по-различно в настоящия случай, е, че зад Франция застана Европа. Атаките на американското правителство срещу френските партньори срещнаха колективния отпор на обединена Европа, която с многобройните си структури вече представлява много по-сериозен противник в света на световната икономика.
САЩ като диктатор на условия.
Клинтъновата администрация със закъснение осъзна деликатното положение, в което сама се е поставила. Доскоро тя имаше сериозни противоречия с европейските държави относно друг свой едностранно наложен закон - Актът Хелмс-Бъртън, който въвежда подобни санкции срещу Куба. Бойкотът, който тогава обявиха няколко европейски държави, включително и Франция, в Световната търговска организация, струваше доста нерви и усилия на САЩ, преди да бъде постигнато временно примирие. Според оценки на експерти сегашната ситуация е доста по-заплетена и което е по-важно, в нея играят много повече пари. Както се изрази един европейски всекидневник, "политическата коректност в петролния бизнес има своите граници". Явно исканата от САЩ отмяна на договор за 2 милиарда долара е доста над тази граница.
Самият Клинтън се опитва да избегне неудобното положение между чука и наковалнята. От една страна, той е притиснат от Конгреса, който, доминиран от Републиканската партия, иска задължителни санкции срещу "Тотал". "Който е престъпил закона, той трябва да си понесе последствията", е мотото на мнозинството в долната камара. От друга страна обаче, Клинтън се изправя срещу мощната съпротива на Европа в лицето на Европейския съюз. След като със сериозни усилия успя да получи съгласието (доста неохотно) на Европа по сливането на "Боинг" и "Макдонълд Дъглас", което нарушаваше доста от писаните и неписаните правила срещу монополите, Клинтън не би искал да започва нова война с европейския континент.
Принципно спорът опира не толкова до конкретната петролна сделка, а до това дали Щатите имат право да налагат трансгранично собственото си право, дори ако целите са така възвишени, като борбата с тероризма например. На второ място, трябва да стане ясно докъде могат да се разпростират икономическите мерки по уреждането на чисто политически въпроси. И не на последно място, трябва да бъдат изработени конкретни и ясни правила, които да се спазват от всички. Това се отнася най-вече за самите Щати, които доста заобиколно решиха наскоро, че прекарването на тръбопровод през Иран не представлява нарушение на закона на сенатора Д'Амато, защото бил "транзитен" (скритите мотиви на американците бяха, че в проекта със значителни средства участват няколко големи американски петролни компании). Официалните мотиви обаче не бяха убедително защитени, като се има предвид, че подобен проект ще изисква средства, надвишаващи значително 20 милиона долара. А понятието "транзитен" е условно, защото, както се знае и от българския случай, парите за една транзитираща газ страна съвсем не са за пренебрегване.
Печелившият Техеран.
Така, ако не иска да се постави в политически доста уязвимо положение, Клинтън трябва да намери средно положение между двете крайности, като елегантно избегне заемането на твърда позиция. Това му дава три възможности. Първо, той може да наложи най-малко две от шестте възможни санкции, които включват забрана на нарушителите да получават американски държавни поръчки, експортни и импортни лицензи, достъп до заеми, по-големи от 10 милиона долара. Може също да не наложи никакви санкции на основанието "държавни интереси", но тогава ще трябва да убеждава Конгреса, че средствата за иранските ракети, насочени срещу Израел, идват от други места. И на трето място, Клинтъновата администрация може да си запази предвидените в закона 180 дни за консултации на компанията-нарушител с правителството за това как да се прекратят "подлежащите на санкции" действия. Клинтън предприемчиво се ориентира именно към този трети вариант - първо, защото е най-безболезнен, и второ, защото дава възможност за частични отстъпки от страна на Европа. Клинтън вече намекна, че би отменил санкциите, ако Франция "заработи усилено в борбата срещу тероризма". "Нашата цел не е да налагаме санкции, а да накараме държавите в региона, и специално в Европа, да ни сътрудничат в оказването на натиск върху Техеран", заяви по този повод говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин. Малко са обаче тези, които безрезервно се доверяват на твърдението на САЩ, че е основният крепител на демокрацията. Опитите да се представят европейските бизнесмени като алчни циници, които не се интересуват от световния мир, също не хващат вяра.
Всъщност проблемът, както винаги, опира до икономическата изгода. Сделката с Иран представлява само част от цялостната стратегия на "Тотал" да се настани трайно на азиатските пазари. Дори да бъде санкционирана, френската компания рискува малко, тъй като само седмица преди сключване на сделката продаде американския си филиал. С продажби от над 30 милиарда долара годишно "Тотал" вероятно правилно оценява стратегическото значение на неразработените находища от газ на Иран, които са вторите по големина в света след тези на Русия, но за сметка на това нищожна част от тях се обработват. Французите се надяват до 2000 г. обработката и продажбата на газ от евфемистично наречените "политически пренебрегнатите територии" да съставлява една трета от печалбата им. Истината е, че европейците първи стигнаха до иранските "златни полета". Американците в момента старателно се опитват да прикрият нарастващото недоволство на собствените си бизнесмени, лишени административно от възможността по принципа на еднаквия старт да се състезават за дял от световния добив и продажба на газ.
Безспорно най-доволен от целия шум около сделката е Иран. За Техеран няма по-радостен факт от това, че успя да настрои Европа и Щатите един срещу друг. Достатъчно реалисти, за да знаят, че това положение е временно, иранските управляващи правят всичко възможно да се възползват от благоприятните обстоятелства и да продадат най-изгодно това, с което ги е дарила природата. А то наистина не е малко и поне в близко бъдеще Европа и САЩ ще трябва да избират между политически коректното и икономически изгодното.
Годишната конференция на Лейбъристката партия във Великобритания - амбивалентност и предизвикателства
Веселин Поповски, Лондон
Първата конференция на Лейбъристката партия, след като дойде на власт на 1 май т.г., се проведе от 30 септември до З октомври в Брайтън. След глъчката от радостта обаче тя постави повече въпроси, отколкото даде отговори. Най-голямата изборна победа през този век във Великобритания очаквано постави речта на Тони Блеър в тоналността "колко сме велики". Той наистина има защо да се гордее в момента - популярността му е най-висока за британски премиер, откакто съществуват рейтингите. Може дори да се каже, че засега той представлява духа и очакванията на нацията. Срещу него в Камарата на общините седи деморализирана и отдадена на мемоари Консервативна партия, а либералдемократите все по-открито говорят за партньорска вместо за опозиционна роля. Тони Блеър си има и своите вътрешнопартийни критици, които ни най-малко не го заплашват, а само коригират, ако обещанията в областта на здравеопазването и образованието надхвърлят предвиденото в държавния бюджет.
Тони Блеър има и подкрепата на икономиката.
Един от признаците за това е засилената предприемаческа активност, която наложи скока на лихвения процент да се овладее на 7% - ниво около което той вероятно ще се фиксира, докато не се изясни точната реакция на икономиката на високата вътрешна инвестиционна активност. Ако тя не отпадне след Нова година, може да се очаква и ново покачване на лихвата с четвърт или половин процент. Високата потребителска покупателна способност и рекордно ниската за последните 20 години безработица устройват правителството в много отношения - то може да намали по-безболезнено социалните програми, да намали разходите в държавния сектор, не е притиснато да взема срочни антиинфлационни мерки, дори инфлацията да надскача планираната.
Силният фунт стерлинг, допълнително гъвкав от неяснотата около бъдещото място на Великобритания в европейския валутен механизъм, също бута популярността на Блеър нагоре. Изказването на финансовия министър в Брайтън в полза на екюто например свали стерлинга не на т.нар. ниво на влизане в Евромонетарния съюз (EMU Entry Level), което е 2.65 DМ за една британска лира, а го остави с 20 пфенига по-висок - 2.85 DМ, но и с 20 пфенига по-нисък от рекордното му ниво отпреди месец.
Когато говореше в Брайтън "за новото доверие в старите ценности" и за конкурентоспособността на Великобритания в Европа и в света, на Тони Блеър не липсваха нито увереност, нито амбиция, нито решителност да превърне своето правителство в "едно от великите, радикални, реформистки правителства в историята".
Тачъризъм и лейбъризъм.
Иронията е, че тези три солидни кредита (включително първия - парламентарната мощ) Блеър получи благодарение на Консервативната партия. Той на практика трябва да прави реформите, които би правила, ако бе на власт, и Маргарет Тачър. След като тя съживи икономиката, намали издръжката на държавния сектор и разгроми профсъюзите, за Блеър остава да се оправи с робуването на идеята за "държава на благоденствието" и да подобри малко поне прогимназиалното образование. Тачър се справи с миньорите, Блеър ще трябва да се справя с пенсионерите.
Моментът не би могъл да е по-изгоден предвид на ниската безработица, индивидуалната самоинициатива и по-модерната пенсионна култура. Сега е времето да се пребори мисленето, основано на зависимостта на индивида от държавата. То става деструктивно както за обществото, така и за индивида. За всеки е ясно, че ще му трябват повече пари на старини, отколкото е държавната пенсия, и на един етап тя става символична и никой не разчита на нея. Лейбъристите все пак дадоха важен сигнал, че ще накарат онези, които досега разчитаха на помощи, да се преквалифицират и да работят. В Брайтън се чуха смелите думи, че и самотните майки, и дори по-леко засегнатите инвалиди ще бъдат заинтересувани да търсят поне временна заетост в новата ситуация. Държавата ясно заяви, че ще храни по-малко социално слаби и за по-къси периоди от време, като, разбира се, им помогне да се преориентират, преквалифицират и намерят алтернатива на месечните помощи.
Този сложен коктейл от посттачъризъм и полусоциалдемокрация може да създаде чисто идентификационен проблем за Блеър, но същевременно той би бил горчив и за торите - те трудно ще построят опозиционната си стратегия, ако новите управляващи продължават тяхната политика. Лидерът на консерваторите Уилям Хейг като че ли напипва една възможност и тя е да разбива мита, че Блеър всъщност води политиката на торите, като постоянно призовава "По действията, а не по приказките им ще ги познаете". Той следва примера на Чърчил след 1945 г., но тогава ляво и дясно бяха определено по-идентифицируеми понятия.
Самодоволният Блеър.
Когато премина от вътрешната към външната политика в речта си в Брайтън, Тони Блеър навлезе още повече от конкретното в абстрактното, от реалното в утопията. Той насочи посланията си за лидерство не само към островите, Европа или Британската общност, но и към света. Обезпокояващо е (отчитайки все пак допустимата за партийни конгреси повишена реторика), когато външнополитическите пасажи станат небалансирано дълги и заприличат на "историческите" речи на много лидери, които ХХ век вече видя. "Ние вече никога няма да сме най-голямата страна в света, едва ли не с постимперска носталгия заяви Блеър, може би никога няма да станем най-силната, но ние можем да сме най-хубавото място в света, където човек да живее удовлетворено, да отгледа децата си и да остарее щастлив. " Той три пъти в продължение на една реч видя страната си като "маяк на света". Това някак си го пародира в стил "Рейгън", който постоянно виждаше Америка on the top of the hill ("на върха на хълма"), или пък в стил "Я другой такой стран&?cy; не знаю..."
Дългата фраза-съжаление за загубената силова роля в света и решимостта да се заиграе лидерска роля, за да се преобрази бюрократизиралата се и хиперрегулирана Европа, може да се хареса на съпартийците, но и да предизвика смесица от насмешки и загриженост в Бон или на Ке д'Орсе. Въпросът тук е става ли дума за стратегическо външнополитическо послание, какъв потенциал има зад него и дали лидерът на лейбъристите е сериозен в намеренията си, или само се е захласнал във вътрешнопартийна комфортност и иска да чуе нов рев на одобрение от публиката в залата. Изглежда, че това не е ясно още и на самия него - всичкото, което той каза за общата валута, бе ужасното клише, че "политиката ни към Европа ще бъде базирана на националните интереси и независимо дали влезем или не в общата валута ние ще бъдем засегнати от нея и ще трябва да реагираме".
Всъщност пред Блеър има два сценария за провал на теста Европа. Той може да се подпише под договора за монетарния съюз с намерение да засили своята лидерска роля в Европа, но да се окаже в клопка и да не осъществи амбициозния си проект да англо-саксонизира и дебюрократизира оставащата дълбоко корпоративна в сърцето си Европа. Или да остави стерлингите в джоба на британеца, което обаче може да намали конкурентоспособността на вече създадения изгоден британски бизнес на континента. Пътеката между двата провала е тясна и ако Тони Блеър не я намери, ще трябва да отстъпи "Даунинг стрийт" 10 (резиденцията на британските министър-председатели) на Уилям Хейг. Той за разлика от Мейджър даде много точен и конкретен отговор на въпроса за общата валута - "НЕ! " за период от 10 години, а след това референдум.
След досадилите на всички недоизречени неща, недомлъвки и противоречиви изявления на доскоро управлявалата Консервативна партия тази изстреляна като куршум формула се цели в няколко заека - преодоляване на дългото разделение на торите по отношение на политиката спрямо Европа, отлагане на дебата за по-зряло време, когато ще са видими и положителните, и отрицателните страни както извън общата валута, така и вътре в нея, правото на народа да реши един par excellance конституционен въпрос и концентрация към наистина по-важния въпрос за конкурентоспособността на британската икономика в света. Това своевременно и ясно политическо послание на Хейг ограничава значително възможността на Блеър да намери европейска политика, неуязвима поне за критиката, че отново копира консерваторите.
Стоянов и Глигоров размениха "аргументи" без преводач
Тази среща трябва да притъпи истерията в медиите, защото и двете страни нямат желание да нажежават обстановката - с тази обща декларация завърши първата официална среща между българския президент Петър Стоянов и македонския му колега Киро Глигоров. Двамата беседваха по време на срещата на високо равнище на Съвета на Европа в Страсбург. Продължилият близо час разговор се проведе по молба на Скопие, въпреки че официално домакин беше Петър Стоянов.
На въпрос на македонски журналист дали България ще спазва правата на македонското малцинство в страната президентът Стоянов отговори: "Трябват още срещи и повече време, за да се реши въпросът с наличие на македонско малцинство у нас. " Стоянов обаче подчерта, че в Пиринска Македония живеят изключително хора с българско самосъзнание.
Въпреки че двамата държавни глави разговаряха 50 минути без преводач, отказаха да коментират въпроса с езика и се задоволиха с лаконичното "разменихме си аргументи". Македонският президент Киро Глигоров от своя страна благодари за помощта, която България е оказала на Македония по време на югоембаргото. Пред журналисти Глигоров заяви: "Важното е, че по спорните въпроси никой няма желание да има победители или победени."
По време на участието си в срещата на високо равнище на Съвета на Европа в Страсбург българският президент се срещна още с президентите на Словакия, Грузия, Армения и Азербайджан.
Петър Стоянов заяви, че по време на разговорите е станало въпрос за реализирането на проекта за транспортен коридор No8 - изток - запад (Бургас - Пловдив - Македония - Албания - Италия). Коридорът съвпада с едно от възможните трасета за пренос на каспийски нефт към Западна Европа.
Президентът Стоянов допълни: "Всяка държава търси свои алтернативни енергоизточници. Не бих искал да се прави пряка връзка между темата "Газпром" и моите срещи. Не става въпрос само за алтернативни енергоизточници, а за траен пренос на такива източници през територията на България."
Още в първия ден от посещението си в Страсбург Петър Стоянов подписа от името на България рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Конвенцията трябва да бъде ратифицирана и от българския парламент.
НАКРАТКО
Строителният фараон Соломон Анжел замалко не излезе от следствения арест в четвъртък. Софийски градски съд замени мярката му за неотклонение задържане под стража с парична гаранция от 50 млн. лв. по делото за така наречения Град на мечтите. Анжел все пак остана зад решетките заради висящо дело за недостроена ледена пързалка.
Екстрадирането на Веска Меджидиева, Цецка Петрова и Ангел Златанов-Акрам може и да не се състои, твърдят от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. България няма споразумение за правна взаимопомощ с правителството в Йоханесбург и това може да попречи на искането за връщане на тримата аферисти от ЮАР.
Варна е заплашена от епидемии заради повреда във водопроводната мрежа на града, опасяват се от местната ХЕИ. Чешмяната вода трябва да се преварява поне 15 минути, за да се пие, предупреждават специалистите. Свлачище скъса магистрален водопровод от яз. "Камчия" миналия вторник. Варна е поставена на жесток режим - по 10 часа дневно без вода.
По 85 пенсионери се падат на всеки 100 работещи у нас, съобщи председателят на Националния осигурителен институт Николай Николов. Страната ни е на първо място в света по този показател. В САЩ на всеки 100 работещи се падат само по 22-ма пенсионери.
Обвиниха Жорж Ганчев в корупция
"Шефът на БББ Жорж Ганчев е бил заснет от МВР да взима подкуп от 10 хиляди долара", обяви депутатът от ОНС и бивш кандидат-вицепрезидент на бизнесблока Арлин Антонов в четвъртък. Оперативни работници от спецслужбите запечатали на видеокасета момента как бизнеслидерът взима рушвет от бизнесмена Александър Тасев. В кадър попаднал и заместникът на Жорж Даниел Сираков. Набеденият за корупция партиен шеф обяви информацията за поредното активно мероприятие срещу него.
Вътрешният министър Богомил Бонев нито потвърди, нито отрече информацията, че Ганчев е бил засечен с подкуп. Според началника на вътрешното ведомство в полицията има касета със запис как лидерът на БББ взима пари, но нямало данни, че става дума за взимане на рушвет. В полицията е постъпил материал от оперативно-техническите служби, но след обсъждане в съда и прокуратурата станало ясно, че той не може да се използва като доказателство срещу Жорж. Според анти-Ганчевата фракция в БББ хората от МВР направили техническа грешка и записът бил с развален звук.
В петък се провали поредният опит парламентарната група на бизнесблока да бъде възкресена. Това не стана заради отсъствието на депутатите Христо Петров и Иван Колев. Във вторник привържениците и противниците на Ганчев от групата на БББ вероятно отново ще се опитат да седнат на масата на преговорите и да потърсят сближаване на позициите си.
Вук Драшкович - "митичният интелектуалец"
Николай Методиев
Неговото име изпълваше първите страници на медиите през 1990-1991 г., когато събираше многохилядни тълпи по улиците и площадите на Бел-град; през 1993 г., когато отново изведе опозицията на протест срещу политиката на Слободан Милошевич и заедно със съпругата си Даница беше изпратен в затвора; през зимата на 1996 г., когато заедно със Зоран Джинджич и Весна Пешич отново разбуни Белград. Необяснимо за мнозина, след това се скара с Джинджич, разби коалицията "Заедно" и пое по собствен, самостоятелен път. Необяснима бе и инициативата му за свалянето на Джинджич от поста кмет на Белград и катастрофалното разединение на опозицията. Сега доста самонадеяно обяви, че до три месеца може да стане реалният президент на Сърбия.
Една от най-колоритните и най-противоречиви политически фигури в днешна Сърбия, за едни той е мръсен предател, клеветник, великосръбски шовинист или поддръжник на монархията; за други - предстоящ демократичен президент, който ще ликвидира тоталитарната комунистическа система; за трети - мистичен интелектуалец, безстрашен ездач на гребена на националистическата вълна.
Вероятно всяко едно от тези мнения има право. Защото Вук е интелектуален продукт на острото комунистическо-националистическо противопоставяне в бившето кралство Югославия, на жестокото военно време и германската окупация (1941-1944 г.), когато хърватските усташи и сръбските части на генерал Недич сътрудничат с нацистите; комунистическите партизани на Тито воюват на живот и смърт с германците и "техните помагачи"; четниците на Дража Михайлович, подкрепяни от Англия и кралския двор, лавират между тези две поляризирани сили, а босненските мюсюлмани са ядро на формираните от германците специални части, които безразборно избиват сърбите в региона. Едновременно Вук Драшкович е рожба и на дългогодишния Титов тоталитаризъм и демагогия.
Кой е Вук Драшкович.
Роден е в село Меджи, Банатска област, някъде през октомври или ноември 1946 г., по време на колонизацията на Войводина от херцеговските селяни. Може би символично, точната дата на рождението му не е известна, защото баща му, ветеран от Титовата армия, умишлено записва в общинските регистри, че синът му се е родил в Деня на Републиката. Жител на Банат е само през първите шест месеца на своя живот, след което остава свързан с Херцеговина и село Сливле.
Израства в обстановка на преклонение пред Тито: "Тито бе истинско божество, нещо, което моето детско въображение не можеше да обхване - неунищожим и вечен. В първия учебен ден на нас, първолаците, учителят ни каза, че наше задължение е да обичаме другаря Тито повече и от родителите си. Всеки ден часовете започваха с поздрав - застанал мирно и вдигнал юмрук до челото, най-големият ученик извикваше "За Родината! С другаря Тито напред! ", си спомня той.
Бил впечатлен от ужасните разкази за някакви, както се шепнело, много лоши и кръвожадни хървати - усташите. За тях чул за първи път, когато бил на четири години. По-късно, когато работил при чичо си Тодор, селският певец Васо започнал да пее за клането в село Придворица - през 1942 г. рано сутринта на Коледа в селото нахлули усташи и изклали всичко живо. Чувал и страшния разказ - за честването на 50-годишнината на Поглавника Анте Павелич (водача на хърватските усташи) охраната на концентрационния лагер на брега на река Сава му подарила кошница, пълна с 50 000 сръбски очи. По хлапашки любопитен, разпитвал, но никой не искал да му каже какви са тези хора. Най-после през 1956 г., когато бил на 10 години, баба му прошепва: "Усташите - това са едновременно турци и хървати, сине!"
Има ли разлика между усташите и четниците на Дража Михайлович, към които принадлежал и братът на баща му? Баща му твърдял, че усташите и четниците не са едно и също, отново работата изяснила баба му. Тя го слага на скута си и изнася политическата си лекция: "Сине, по време на войната в нашето село имаше две войски - партизанска и четническа. Едните бяха за Сталин, другите за краля, но и едните, и другите бяха за Русия. " Това било нейното обяснение на цялата четиригодишна юго-славска бъркотия. От това време в него остават и преклонението пред Съветския съюз и социализма, и вярата в Титовото самоуправление.
Първите съмнения се появяват в университета - много обича Сократ, Сенека, Достоевски, Бердяев. Студентите не могат да простят на Тито луксозните вили и дворци, многобройните коли, златото и помпозността, императорската охрана. И въпреки всичко все още никой не можел да го разубеди, че идеята на социализма е истинска и велика, но в Югославия била опропастена от мошениците.
Реформаторът на социализма.
През 60-те години се солидаризира с "истинските реформатори на социализма", както той си ги представял - Че Гевара, Херберт Маркузе, Руди Дучке. Тогава става и член на Съюза на югославските комунисти. След завършване на образованието си постъпва на работа в информационната агенция ТАНЮГ, откъдето го изпращат кореспондент в южната част на Африка, но скоро го отзовават. Като се върнал в Белград, в досието си открил доноси от дипломатически и консулски служители, че е "закоравял информбюровец".
След това, в края на 70-те години, започва да пише първите си книги, които взривяват общественото мнение. Хайката срещу него започва още с романа "Съдията", който през 1981 г. става бестселър. В него Драшкович атакува комунистическата номенклатура, която не прощава безпристрастието на младия съдия Ратко Видович, защото не се съобразява с това кой е "партиен другар" и кой "буржоазна отрепка". Още по-бурни вълнения предизвиква романът му "Ножът" (1983 г.), срещу който се организира истинска кампания в печата и електронните медии. В него Вук разрушава негласната забрана да се говори за масовите кланета, извършени от босненските мюсюлмани над босненско-херцеговските сърби. Книгата е оценена като "неприемлива, злонамерена, тенденциозна, пълна с омраза, непочтена и невярна".
Вук не отстъпва от позицията си. И другарите го изгонват от редиците си. Решението за изключването му от СЮК е формулирано така: "Драшкович поддържа великосръбския национализъм, изразява загриженост за съдбата на самоуправлението и за свободата на творчеството в нашата страна, приписва на партията ролята на валяк, който смазва свободните мислители, но предвещава, че скоро ще настъпи време, когато те ще съдят партията. " Всъщност прогнозата е вярна.
Разбира се, темпераментът на Драшкович понякога дава по-силни импулси на протеста, а това пък беше повод за бруталността на властите. Това добре се осъзнава от самия Вук Драшкович, който публично изразява съжаление, че тяхната, сръбска, демократична опозиция не е постъпвала като българската - систематично и безкомпромисно, но въздържано. Трудно го уговарят да започне да се занимава с политика, но и в нея той навлиза с плам. "Моята мечта е да бъде сложен край на комунистическото господство в Сърбия и след това веднага ще се върна в стаята си и ще продължа да пиша книги", отговаря той, когато го питат кой го е забъркал в тази работа.
Политическата кариера.
През 1986 г. посещава САЩ. Разговаря със сънародници, които живеят в Америка от 1945 г., но все още не знаят английски. Разбрал, че тези хора са били изтръгнати от своя роден край, но никога не са успели да се приспособят към чуждата за тях страна. Уверил се, че Сърбия може да се обича много повече от Америка и още повече от Австралия, защото тя е по-далеч. При подобно политическо развитие напълно логично на 21.08.1990 г. основава Сръбското движение за обновление, събира многохилядни митинги, завоюва стабилно място в парламента, укрепва организационно движението си.
През зимата на 1996 г. участва в създаването на обединената опозиция "Заедно", която изведе хиляди хора на улицата, за да протестират срещу фалшифицирането на общинските избори, и активно работи за налагането на Зоран Джинджич като кмет на Белград. Трудно могат да се обяснят последващите стъпки - разколът на обединената опозиция, флиртът с претендента за сръбския престол принц Петър Караджорджевич и накрая действията му за уволнението на Зоран Джинджич от общината в Белград. Джинджич го обвинява, че е влязъл в преговори със Слободан Милошевич, но Вук Драшкович го обвинява в същото. Така или иначе опозицията е разцепена.
Политическите експерти все още са скептични към неговата бляскава политическа кариера: получава удари отвсякъде - едни му приписват греха, че се е родил, израсъл и възпитал в семейство на сурови, непреклонни комунисти, бойци от армията на Тито, а също, че е бил и правоверен партиен член. Английският в. "Гардиън" пише за него: "Понякога се държи, сякаш е в Дисниленд - на ръката си носи гривна с образа на Дража Михайлович и пише с писалка, която има формата на патрон. Не си спомня кога снимката на Дража Михайлович се е оказала в поредицата фотографии, които бележат неговата младост и живот, т.е. кога Дража е изместил Тито в съзнанието му. " А френският в."Поан" заключава: "Със своите тъмни несресани къдрици, допиращи раменете, с рошавата брада, широки плещи, блеснали очи и тайнствен поглед, който се крие под гъсти черни и рунтави вежди, Вук съединява в себе си образа на мистичния интелектуалец, който в много отношения напомня за земно издание на Исуса Христа."
Въпреки оптимизма на Вук Драшкович за неговото близко президентство засега прогнозите на експертите са песимистични. И въпреки това в перспектива Вук Драшкович не трябва да се изключва от близкото политическо развитие на Сърбия. По-вероятният победен ще бъде Слободан Милошевич, който се бори с голям професионализъм, но все пак води ариергардни боеве. А Вук Драшкович е само на 51 години. Той още може да чака.
Външен арбитър в спора България - Русия няма да има
Лилия Филева, Станка Тошева
Развитието на отношенията между България и Русия, определени като "влошаване, "напрежение", "криза", "рекет"... през миналата седмица влезе в стадия на политическия каламбур (каламбур - игра на думи, основана на звуково сходство, но с различно значение, двусмислие).
В конкретния случай не става въпрос за словесна акробатика. Досега Москва, въпреки че никога не го признава официално, използваше икономически лостове в отношенията си със София (и не само с нея), за да компенсира дефицита на политическо влияние. Това стана особено актуално, след като самооопределянето на България като пронатовска и проевропейска й създаде своебразен имунитет срещу политическите примамки на Кремъл.
Българската страна, която никога, дори и сега, не е имала с какво да отвърне на подобни "икономически" аргументи, се облегна на единствения ресурс, с който разполага в момента - консолидация на общественото мнение зад защита на националните интереси. И това беше сторено от правителството по същия маниер, по който изчисти образа НАТО от вражеския шаблон, като го сведе до "пропуснати ползи" за страната.
Въпреки това в края на още една седмица поредният етап от преговорите за доставката на руски газ за България за експертите не е повече от "тъпчене на едно място", макар някои вестникарски заглавия да изкараха желаното ("Топенерджи" няма да е посредник за газта) за постигнато решение.
Когато обяснението е и средство.
В началото на седмицата някой се погрижи да създаде подходящ фон за предстоящите политически и икономически събития. Този път Русия и "Газпром" бяха подменени с фигурата на руския посланик в София - Леонид Керестеджиянц (набеден от пресата за вербовчик на български граждани).
Така темата "българо-руските отношения" се плъзна по няколко писти - газова, дипломатическа, протоколна и чисто политическа.
Още във вторник дойдоха първите сигнали за предстоящ парламентарен натиск върху мнозинството, чрез него и върху правителството. БСП обяви, че готви специална декларация и освен това до края на следващия месец ще изпрати своя делегация в Русия, за да постави българо-руските отношения на "нова основа". На другия ден лидерът на ОНС Ахмед Доган заяви: "Без Русия България трудно ще си намери място както на Балканите, така и в Европа. " Кабинетът изопачавал фактите и не разяснявал на обществото какви са реалните намерения на руската страна спрямо България. Обединението се закани да поиска и закрито заседание по актуалната тема. Предложението за таен дебат обаче беше официално внесено от БСП. Всъщност левицата видя в затрудненията на правителството на Костов възможност да се реабилитира като "конструктивна сила". Това можеше и да мине, ако например Красимир Премянов не беше призовал: "Русия трябва да има в България деветмилионно лоби."
В същия ретростил беше издържана и реакцията на хардлайнерите в БСП. Дори 30-годишният дипломатически стаж на руския посланик Леонид Керестеджиянц не успя да направи от фарса събитие. Така срещата на дипломата с актива на Българския антифашистки съюз завърши с апел: "Няма да предадем братската руска страна. Долу ръцете от българо-съветската дружба!"
По същото време два етажа по-долу пишеха декларация на ПГДЛ с искането "правителството да обясни отношенията с Русия" - жест на соцръководството, вече обезсмислен, както всички последвали парламентарни питания и изявления по темата.
Всъщност проблемът на БСП винаги е бил в това, че търси изграждането на "лобита" и кръгове на влияние, вместо да застъпва националния интерес.
От друга страна, Костов през цялото време залага на публичност на дебата: "Имам усещането, че нашето желание за подкрепа от страна на парламента се сблъсква със страха у някои народни представители и групи народни представители да заемат една ясна и безкомпромисна позиция в защита на нашия интерес. От друга страна, никак не се притеснявам от такава дискусия, защото искрено се надявам, че в този парламент няма да се намери народен представител, който е да е склонен да жертва основния национален приоритет на България - интеграцията в Европа, за сметка на чужди интереси."
Евролевицата не се възползва от момента да прави имидж поради отсъствието на лидера Томов.
Дипломация на открито.
В йерархията на българо-руските отношения стана традиционно несъответствието в ранговете на дипломатическите говорители на двете страни. Докато в София по темата вземаха отношение президентът, премиерът, министри и партийни лидери, най-висшият служител, когото Москва включи в дебата, беше говорителят на външното министерство Генадий Тарасов. В интерес на истината заместник-министър Александър Авдеев също се изказа, но само защото имал "лично отношение".
На дипломатическата писта се говореше за предстоящата работна визита на Надежда Михайлова в Москва и за посещението на президента Стоянов през декември. Като се изключи конфиденциалният обяд между посланик Керестеджиянц и шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, на който двамата "взаимно се вербували".
Имаше и закъснял отглас от военната среща, който Русия използва, за да напомни за своя интерес към Балканите. "Русия няма намерение да се отказва от ролята си в балканските работи и ще продължи да участва в процесите на укрепване на стабилността и сигурността и изграждането на ефективно сътрудничество в Югоизточна Европа. Това е нашата принципна позиция, която би трябвало да имат предвид организаторите на различни форуми, посветени на проблемите на този регион. " Тъкмо това изявление на говорителя на руското външно министерство беше тиражирано от световните информационни агенции. Ройтер дори сложи заглавие "Разгневената Русия заяви на Източна Европа, че няма да се откаже от ролята си в района".
Засега вътрешнополитическият дебат, който се води на висок тон, и деликатните моменти около несъстоялата се в Ню Йорк среща Михайлова - Примаков не предвещават безпроблемна визита за президента Стоянов. Всъщност дали държавният глава ще постигне нещо повече от протоколни разговори зависи най-вече от резултатите, с които ще приключи сесията на българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научнотехническо сътрудничество.
Междувременно в Страсбург президентът Стоянов заяви:" "Всяка държава търси свои алтернативни енергоизточници. Не бих искал да се прави пряка връзка между темата Газпром и моите срещи. Не става въпрос само за алтернативни енергоизточници, а за траен пренос на такива източници през територията на България".
Партньорство за мир - партньорство за газ.
"Ние също допуснахме гафове", заяви в София руският посланик Керестеджиянц и посочи московски примери. Първо на 8 октомври в Москва поканили кореспондентите на основни информационни агенции за съвместен брифинг на външните министри на България и Русия. Говорителят на българското външно министерство Радко Влайков уточни, че първоначално работното посещение в Москва било насрочено за 8 ноември, което предизвикало и недоразумението. Вторият пример на посланика също е свързан с тайнствена, но неосъществила се среща, за която в Москва изтекла информация - между Костов и Черномирдин. (Единственото разменено послание между двамата е писмото на Костов до руския му колега.) Такива дипломатически "разминавания" могат да бъдат обяснени с некомпетентност, фатално недоразумение или просто с незаинтересованост.
Топсъбитието на руската дипломатическа активност трябваше да бъде пресконференцията на посланик Керестеджиянц в петък. Там на пръв поглед не се случи нищо сензационно. Какво ще каже дипломатът чакаха най-вече политиците, защото трябваше да е сигнал за това какво ни готви Кремъл.
"Ние разглеждаме нашите отношения като стабилни, перспективни. Има някои съвсем естествени трудности, които възникват в преходен период, когато се установяват нови отношения в нови исторически условия. Има елементи на подозрителност. Продължават преговорите за газа, за да се стигне до взаимноизгодно търговско и икономическо решение на доставките на руски газ.
Русия остава открита за сътрудничеството си с България, а с каква партия, с какво правителство, това е въпрос на избор на българския народ.
Ориентацията на България към НАТО не е насочена срещу Русия. Придържаме се към разбирането, че това е избор на българското правителство.
По повод "Газпром" искам да кажа, че моят интерес към "Газпром", моите разговори с Пашин имат една-единствена цел - преговорите с "Газпром" да не навредят на нашите политически отношения. " Това бяха основните послания на Керестеджиянц, които дори в един момент преминаха в трогателна загриженост дали България ще има газ за зимата.
По време на цялата пресконференция, продължила повече от час и половина, руският посланик говореше бавно и тихо. На потенциално скандалните въпроси казваше, че питането не е в неговата компетенция, или просто не отговаряше. Все пак обаче в няколко изречения пролича и обратният нюанс:
"Русия наистина много бързо преминава към търговски, пазарни отношения със света. В България този процес изостава, поради което страната остава в периферията на руските търговско-икономически интереси.
Мисля, че мандатът в България е възнаграждение за мандата (ми) в Хърватско. Там аз се подготвих за тук.
Никой, освен БСП и "Дума", не каза добра дума за руското посолство, което ме кара да мисля, че това не е стихийна кампания. А след като не е стихийна, значи има някакви действащи сили, закони."
И на края в потвърждение на факта, че пресконференцията далеч не е началото на развръзката на българо-руските отношения, Леонид Керестеджиянц каза: "Днес във вестниците прочетох, че премиерът Костов не споделя характеристиките, които вестниците дават на руското посолство и посланика в София. Надявам се, че с това кампанията ще приключи."
Кого предпочита НАТО
Според дипломати от кариерата преди седмица от казуса "България - Русия" е имало три изхода. Първият - твърдо отстояване на позициите. Вторият - изчакване и война на нерви. Третият - отстъпление. Сега вече изглежда, че вариантът е един - бавене на топката. Положение, което е изгодно за всички.
Русия няма защо да бърза да изяснява отношенията с България. А и сигналите от Москва показват всичко друго, но не и припряност. София, от друга страна, вече направи каквото можеше - първа каза, че не иска посредници при доставките на газ, и не покани Русия на срещата на министрите на отбраната.
Нещо повече - българската външна политика за първи път в новата ни история взе самостоятелни решения. След подобна активност най-добрият вариант е да се изчака Москва да направи следващата реална стъпка, вместо да праща ноти или да се изказва по отношение на позициите си в региона.
Още повече че и двете страни имат формалния повод да изчакат сесията на междуправителствената комисия.
"Отношенията между България и Русия ще се определят преди всичко от развитието на отношенията между Русия и НАТО", заяви миналия петък премиерът Костов. Засега обаче връзките между пакта и Москва се развиват доста по-динамично от двустранните отношения с България.
На 27 май в Париж Русия и страните - членки на НАТО, подписаха основополагащ акт за взаимните отношения, сигурност и сътрудничество между НАТО и Руската федерация. В акта е регламентирано и създаването на постоянен съвет за консултации, който да се занимава със съгласуване на съвместни позиции, а където е възможно - и действия. Което означава, че при всички важни решения страните - членки на НАТО, ако не друго, поне ще се консултират с Русия. Последната среща на съвета беше в Ню Йорк на ниво външни министри. И според американските участници е била особено успешна. Държавният секретар Мадлин Олбрайт коментира разговорите: "Трябва да приветстваме решението на Русия за близко партньорство с НАТО. Постоянният съвет ни дава неоценим механизъм за изграждането на доверие между НАТО и Русия чрез диалог и прозрачност."
Миналата седмица по време на изслушване в Сената, посветено на разширяването на НАТО, Мадлин Олбрайт разви темата за отношенията между пакта и Москва: "Ние имаме интерес да видим руската демокрация да се утвърди. Имаме основание да сме оптимисти в това отношение. В същото време не трябва да пренебрегваме възможността Русия да се върне към миналото си. С ангажирането на Русия и разширяването на НАТО ние даваме на Русия възможност да се посвети на демокрацията и на мирните отношения със съседите й. Босна доказа, че натовските и руските войски могат да работят заедно."
На този геополитически фон България не може да очаква да се появи външен арбитър в отношенията й с Русия.
"Газпром" и Източна Европа - диалози от позицията на силата
Кирил Кирилов
По ирония на съдбата първата страна в Източна Европа, на която "Газпром" започва да доставя газ, е Чехословакия през 1967 г. Първата източноевропейска страна, която удари публичен шамар на "Газпром", бе Чехия, която 30 години по-късно в отговор на заплахата на Москва, че членството на страната в НАТО ще доведе до спиране на доставките на газ, незабавно сключи договор за такива доставки с Норвегия. През март тази година руският посланик в Прага Николай Рябов огласи позицията на Москва, че газът е спирачката пред Чехия за НАТО; две седмици по-късно Прага подписа договор за доставката на 53 милиарда кубически метра природен газ през следващите 20 години; след още две седмици руският премиер Виктор Черномирдин вече бе на официално посещение в Прага - първата визита на руски министър-председател в Чехия. В крайна сметка Чехия бе поканена за член на НАТО, а страната стана първата в региона, която започна да се измъква от тоталната си зависимост от руски доставки на газ.
Всъщност Централна и Източна Европа са един от най-важните пазари за "Газпром" - географски те са най-близкият външен пазар на компанията, а съществуващата в момента газопроводна структура позволява увеличаването на броя на потребителите и на доставяните обеми да става на изключително ниска за "Газпром" цена. Това е и една от причините руската компания твърдо да преследва политика на придобиване на дялове в местните дистрибутиращи компании и по възможност в газопроводната мрежа. В средата на 90-те години "Газпром" се опитваше да преговаря със страните от Централна Европа от позиция на силата, използвайки на практика пълната зависимост на тези държави от руски газови доставки. Трите най-развити страни в региона обаче също подходиха от силова позиция.
Чехия например от 1990 г. насам винаги твърдо се е противопоставяла на опитите на "Газпром" да получи собственост срещу доставки на газ. Подобна е и позицията на Полша, която вероятно ще бъде втората страна от региона, която ще се включи към западноевропейската газопроводна мрежа. През декември миналата година унгарската държавна петролна и газова компания MOL сключи дългосрочен договор с френската Gaz de France за доставката на 400 милиона кубически метра газ годишно. Преди това Унгария сключи подобна сделка с германската компания Ruhrgas AG и обяви твърдото си намерение да диверсифицира доставките си на газ. Въпреки че в момента неруските доставки на газ в Унгария са около 15 процента от общия внос, в дългосрочен план те трябва да достигнат до около 50 процента.
Политиката на "Газпром" спрямо страните от бившия Съветски съюз е сходна с политиката спрямо бившите съветски европейски сателити, но поради по-различни причини. Значителна част от магистралните газопроводи на "Газпром" преминават през територията на Украйна, а повечето от експортните терминали на компанията са на територията на бившата съветска република. Това до голяма степен предопределяше и отношенията между Москва и Киев след разпадането на Съветския съюз. От една страна, Русия искаше дълговете на Украйна за доставки на природен газ да бъдат погасени, като на "Газпром" се даде право на собственост върху газопроводите, докато Украйна, използвайки факта, че има стратегическа позиция в износа на руска газ, твърдо настояваше за преструктуриране на дълга си.
Отношенията между Украйна и "Газпром" бяха една проточила се повече от шест години история на забавени плащания, спиране на доставките, неизпълнени договори и коригиране на цените и тарифите за транзитиране на газ. През 1994 г. част от украинския дълг към "Газпром" бе преструктуриран в държавни облигации. Освен това бе постигната договореност "Газпром" да доставя природен газ на най-големия украински оператор, "Укргазпром", в замяна на транзитирането на газ за Европа.
Последният газов скандал между Украйна и "Газпром" бе през юли тази година, когато руският монополист намали с една трета обема на доставките за Украйна, опитвайки се да накара Киев да намали транзитните такси. По същото време и по същата причина бяха намалени с около 50 процента и доставките за Беларус. След тежки преговори в Киев и Москва на 18 септември тази година бе обявено, че е постигнато споразумение за подписването на дългосрочен договор за доставки на руска газ за Украйна.
Трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония, имаха сходни проблеми с "Газпром". От началото на 90-те до 1996 г. трите страни периодично се изправяха пред заплахите на "Газпром" за намаляване или спиране на доставките с различни мотиви. Мотивите на "Газпром" в повечето случаи бяха, че са забавени плащанията за доставени количества газ, но често скритият мотив бе оказването на икономически натиск върху трите страни за смекчаване на проевропейската им политика. Проблемът бе почти окончателно решен в средата на 1996 г., когато Литва, Латвия и Естония започнаха да предплащат доставките на газ от "Газпром", а в геополитически план Европа и Съединените щати показаха, че приемат интересите на Русия в Прибалтика, но държат на независимостта на трите републики.
Отношенията между "Газпром" и останалите бивши съветски републики, кавказките и азиатските, са построени изцяло върху правото на силния. Каспийските републики, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан, са пряко зависими от Русия за износа на петрол и газ - без достъп до руската петроло- и газопроводна система техните ресурси си остават просто една перспективна за разработка суровина.
Поради особената си корпоративна специфика - една от най-големите монополни компании в световен мащаб и средство за прокарване на руските геополитически интереси - политиката на "Газпром" в повечето случаи е основана на силов, в някаква степен, подход към отсрещната страна. Практиката на Централна Европа през последните години обаче показва, че при разумно силов и аргументиран отговор, при това без да се забравя за чисто икономическите интереси на двете страни, в повечето случаи се достига до взаимноприемливо решение.
Скъпо, по-скъпо, най-скъпо, руски газ
Иво Прокопиев
В началото всъщност не е Ямбургската спогодба. Първият в света газопровод, направен от дърво, е монтиран в Лондон от фирмата London and Westminster Gas Light and Coke Company през 1812 г. По него не е текъл руски газ.
Сега, почти два века по-късно, за България въпросът с контрола върху газопроводите е национален приоритет, въпрос на икономическо оцеляване и на отстояване на външнополитическа независимост. Една от най-сериозните външнополитически кризи - с Русия - дойде веднага след въвеждането на валутен борд. В период, в който за пръв път в седемте години преход страната започна да налага принципите на финансова дисциплина в ограниченията на механизма на валутния борд и да преструктурира реалната си икономика. Структурната реформа започна и във външната политика. Освен решенията за НАТО и Европейския съюз тя означава към Русия да бъде намерен модерният и работещ подход, така че и двете държави да се отърсят от сантиментите от миналото и да търгуват и да общуват като равноправни европейски държави. По всичко личи, че тази задача хич не е лесна.
Уникалните отношения между НР България и СССР по времето на СИВ и Варшавския договор предполагат уникална формула на посткомунистически отношения днес. Тя не може да бъде нито като при отношенията с бившите републики (защото не сме бивша република), нито толкова радикална, както при централноевропейските държави. Нито можем веднага да преминем на алтернативни доставки, защото няма инфраструктурна възможност или просто защото не сме централноевропейска държава.
И така, може ли България, една държава на Балканите, да има независима външна политика при силна зависимост от руски суровини и енергоносители? Може ли една разбита икономика като българската да си позволи цената на енергийната независимост и диверсификация на доставките на газ и кога?
На входа и изхода на България.
Интересите и скандалите, свързани с доставките и транзита на руски газ, имат достатъчно дълга история. През 1986 в резултат на "задълбочаващото се сътрудничество и топлите връзки между двата народа" е подписана Ямбургската спогодба. Според нея България изпълнява строителство и доставя материали, като за целта задлъжнява в конвертируема валута. Русия плаща с природен газ. Повечето експерти от онова време твърдят, че спогодбата е много изгодна за страната. Всички те обаче са били участници под различна форма в преговорите тогава. Независим анализ на нетния ефект за страната така и не е направен, защото, както всичко важно, темата е табу, а документите се крият. Факт е, че безплатната газ е изчерпана, а плащанията по външния дълг продължават и предстоят през следващите 25 години.
Идват 10 ноември и архитектите на входно-изходната икономика. Време е да се приватизират печалбите, без да се рискува капитал. Първоначалното натрупване протича организирано, към спретнати офшори по най-прочутите райски данъчни кътчета. Подстригани са всички държавни предприятия, източени са банковата система и спестяванията на населението. След като това е възможно, защо да не се приватизира под тезгяха цялата схема на Ямбург и следващите споразумения за транзит и строителство? Подходящото време и подходящото място са Беровото правителство и София. Създава се Националната газова компания, чийто акционерен състав почти дублира списъка на Г-13. Идеята е проста - "националните капиталисти" да печелят от въздух, осигурявайки на Русия вечен контрол над транзитната инфраструктура.
Типично по български, Г-13 се разпада, което е основание Андрей Луканов и Мултигруп да започнат солова игра. Междувременно БСП и официално е взела властта. Луканов обявява, че се оттегля от българския парламент, за да влезе в голямата геополитика. Но вече изцяло в руския отбор. Започват интригите около "Топенерджи". През целия период Жан Виденов се държи, сякаш нито му се иска, нито му стиска. Уставът е написан на коляно, акционерното дружество минава през съда за един ден. (Всеки, който някога е правил съдебна регистрация на фирма, може да оцени какво означава това.) Важното е историческият момент да не се пропусне. В "Топенерджи" са допуснати посредници, когато Жан разбира, че е сгрешил. И че конструирано по този начин, газовото дружество може да съсредоточава повече власт от самия парламент, въпреки че сме парламентарна, а не газова република. Тогава с приемането на Закона за концесиите нещата достигат до патова ситуация. В "последните дни на независимостта си" парламентът приема такъв Закон за концесиите, който обезсмисля основната идея на "Газпром" - контрол и изключителни права върху съществуващите и новопостроените газопроводи.
Бермудският триъгълник.
"Контрол - цена - посредник" - тези три проблема образуват бермудски триъгълник, от който никое наше правителство досега не е успяло да се измъкне. Предлагането на забранителни цени на доставките на газ за България е средството на "Газпром" да постигне стратегическата си задача да сложи ръка на газопроводите в България. С това се нарушава ефективността дори и на здравата част от икономиката. Има сектори, където заместител на газа не е възможен - като в химията. Естественото последствие от такава икономическа принуда би било да се обвържат въпросите с цените и въпросите с експлоатацията и собствеността на газопроводите. Тогава цените рязко ще спаднат, но България би изгубила завинаги енергийната си независимост и би била сериозно ограничена външнополитически. Посредникът играе ключова роля в схемата, защото освен пари той концентрира и власт. Своеобразно прекрояване на българското политическо пространство по руски образец, при това по нерегламентиран начин. Който е икономически мощен, е във властта. Не е важно дали посредникът се нарича "Топ-енерджи", Мултигруп, "Овергаз" или Главболгарстрой. Важно е просто да няма такава структура, защото през нея вечно заедно с газа ще тече руско влияние.
Газовият борд.
Преди да се говори за решаването на проблема с газа, е важен и още един анализ - на енергийната ефективност и на прогнозираната енергийна консумация в близките години. До началото на тази година безплатната газ беше една от скритите субсидии за губещите държавни предприятия. Те формално задлъжняваха към Булгаргаз, но така и никога не докарваха ситуацията дотам, че да бъдат изрядни платци (справка "Кремиковци"). През годините ситуацията беше удобна и за политиците, и за групировките. Първите създаваха пред избирателите си илюзията за рентабилна икономика, а вторите просто крадяха. (Пример - цесиите на вземанията на Булгаргаз от "Химко" и "Кремиковци".) След март тази година за цялата газ трябва да се плащат истински долари - в срок и кеш. Шокът от това обстоятелство за индустрията и енергетиката е не по-малък от въвеждането на валутен борд за финансовата система. Първите последици са налице - някои от потребителите сами преминават на алтернативни енергоносители, други биват изключвани от системата, защото не плащат. И в двата случая потреблението на газ пада. Лишена от субсидията, икономиката се свива само до конкурентоспособното си ядро. Когато параметрите на тази адаптация станат ясни (ако някой пак не реши, че в губещите държавни предприятия могат да потънат още пари), България ще е готова с отговора на първия важен въпрос по преговорите за газа - какви количества са ни нужни и на каква цена можем да си позволим.
Скъпите и евтините неща.
Ситуацията в Чехия от март-април тази година е емблематична за достойна национална позиция и независима външна политика. Когато руският посланик в Прага Рябов заплаши, че газът ще спре, ако страната стане пълноправен член на НАТО, ефектът беше обратен на очаквания. За по-малко от месец правителството на Клаус сключи 20-годишен договор за доставка на газ от Норвегия. Премиерът на Русия Виктор Черномирдин с помирителното си посещение следващия месец показа, че голямата държава се е научила да губи.
В тези отношения парите имат по-друга стойност. Въпреки че България е бедна, ако имаше инфраструктурна възможност, може би вече да сме се договорили с Норвегия примерно. Големият проблем е, че няма такава възможност. В близките пет години никой не очаква нужните съоръжения да се изградят, т.е. щем не щем, обратно, при Русия. Нормализацията на отношенията означава да се съобразяваме с нормалните неща. Нормално е Русия, както десетки пъти досега, да използва гиганта "Газпром" като аргумент и средство за провеждане на външната си политика. Нормално е България да обяви и защитава националния си интерес. Нормално е между две държави да има търговски и политически спорове. Не е нормално различията да се изглаждат на всяка цена. Особено ако тя се плаща само от едната страна.
Как по тръбите, по които е минавал безплатният газ, да тръгне газ на нормална цена? В крайна сметка става въпрос за покупко-продажбата на една стока. Тъй като отсреща стои монополист, търговските аргументи нямат голяма стойност. Плащайки по-скъпо за руския газ сега, намаляваме бъдещата външнополитическа вноска. Защото поне стана ясно, че евтиният или безплатният газ са като наркотик за дрогираната ни икономика, а тръбите се превръщат в окови, закопчаващи две държави. Противно на някои наши български илюзии, ключът от тези окови се оказа не в Брюксел, а на дъното на Черно море. Но, както се казва, има неща, които всеки трябва да намери сам.
"Топенерджи" е с неясна съдба
Галина Александрова
В почти истеричната атмосфера на взаимни обвинения в политически натиск, икономически рекет и вербовка на лобисти за руската кауза у нас поредният трети тур от преговорите между Булгаргаз и "Газекспорт" приключи неочаквано прозаично. Според официалното комюнике резултатът от така драматично стартиралите преговори е проект за съвместен протокол, в който са обобщени всички постигнати до този момент договорености с конкретни ангажименти и срокове. Проектът трябва да бъде съгласуван с най-висшето ръководство на "Газпром", т.е. ще бъде подписан, ако получи одобрението на Вяхирев.
В силно конфликтната зона на газовите доставки и транзити вече има яснота по четири неща.
Уточнено бе, че в близките 6-7 месеца ще стартира строителството на 10-километров участък от газопровода към Турция и на компресорната станция в Кардам.
За реализирането на проекта са необходими 30 млн. долара инвестиции. Изпълнител ще бъде Булгаргаз, който ще бъде и собственик на газопровода. Финансирането най-вероятно ще се осигури от "Газекспорт". Изплащането на инвестициите ще става с таксите от транзита.
Постигнато бе съгласие следващата седмица в Украйна да се проведе тристранна среща за уточняване на схемата за изплащане на украинския дълг към България по Ямбургската спогодба в размер на 120 млн. долара. Схемата предвижда това да стане с руски газ. "Газпром" от своя страна дължи транзитни такси на Украйна и вместо нея ще погаси с газ задължението към България.
Договорено е също подписването на дългосрочна 10-годишна спогодба за доставката на минимално количество от 6 млрд. куб. метра газ годишно, което при нужда може да се увеличи.
Принципна договореност има и по възможността до 50% от доставките на газ да се заплащат с български стоки и строителни услуги. При тази схема разплащането с българските износители ще се извършва от Булгаргаз.
Три са тлеещите конфликти, които могат да стартират нов рунд в газовата битка. По въпроса за преките доставки без посредничеството на частни фирми Булгаргаз и "Газпром" все още говорят на различни езици. Рем Вяхирев е дал да се разбере, че държи на посредничеството на "Овергаз". Доказва го присъствието на Сашо Дончев при срещата на българската делегация с Рем Вяхирев. Лайтмотивът е, че "Газпром" вече имал сключен договор с "Овергаз" и не разполага със свободни количества за България. Истината е, че нищо не пречи на "Овергаз" да продава газа си, където пожелае извън България, а ние да получим необходимите количества пряко от "Газекспорт". Проблемът е, че това ще блокира схемата на Вяхирев за превъртане на парите от газовия експорт и пренасочване на част от печалбите. В същото време Сашо Дончев едва ли би могъл да запази позиции на международния газов пазар при сегашните неконкурентни цени на доставките.
Възможният компромис явно ще се търси в схема, при която Булгаргаз получава по директен договор с "Газекспорт" и на дългосрочно договорени по-ниски цени 3.4 млрд. куб. метра годишно, които ни се полагат по Ямбургската спогодба. Останалите обеми до 6 млрд. куб. метра в този случай биха могли да се договарят на станция Исакча с доставчик на базата на избор на оферти.
Проблемът за цените също остава спорен. Засега няма индикации, че "Газпром" би склонил на ценови отстъпки. Още повече като се знае ролята на ценовия натиск в стратегическите планове на газовия концерн за контрол на транзитните газопроводи през България към Турция и Гърция. Шансът за компромис е в обвързването на цените на доставките с таксите за транзитиране. Високи цени - високи такси и обратно е формулата, която обяви през последните дни премиерът Иван Костов. Засега по въпроса за транзитите е уточнено само, че те ще се начисляват не върху преминаващите кубически метри синьо гориво, а върху капацитета на газопроводната мрежа.
Неясна е и съдбата на смесената газова фирма "Топенерджи". В сегашната формула тази фирма няма бъдеще, заяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев. При възстановяването на съотношението 50 на 50 съответно руско и българско държавно участие фирмата би могла да намери място на българския газов пазар, е мнението на вицепремиера. Според него все още не може да се изключи напълно вариантът с окончателното разформиране на фирмата, ако не се стигне до споразумение по прехвърлянето на акциите.
Акцентите в писмото на Костов до Вяхирев допълнително изостриха напрежението от руска страна. С тях премиерът сочи еднозначно, че заявеното от "Газпром" желание да се ускори строежът на разширението на газопровода към Турция има своята цена.
Изплащането на дълга на Москва към нашата страна. Спогодбата от 28 март 1995 г. предвижда руският дълг към България в размер на 100 млн. долара да се изплати с доставка на оборудване за "Кремиковци" (52%) и резервни части за военната авиация (48%). При посещението на служебния премиер Стефан Софиянски в Москва през април т.г. бяха обсъдени възможности доставките на оборудване за "Кремиковци" да бъдат ограничени до 10 млн. долара за сметка на насочването на 40 млн. долара към изграждането на участък от софийското метро. Като основна причина за неизпълнението на доставките досега се сочи липсата на споразумение за техническо водене на разчетите. Булбанк е изпратила свой проект за споразумение и настоява подписването му да бъде съпроводено с фиксиране на нейните задължения към задграничните банки на бившия СССР, изкупени впоследствие от централната банка на Руската федерация и подлежащи на анулиране. "Внешекономбанк" има технически проблеми с уточняването на тези суми с Централната банка на Русия.
Либерализацията на търговския обмен. Проблемът е свързан основно с хроничния търговски дефицит за България, който през миналата година достигна почти 1 млрд. долара, и влошената структура на стокообмена. Причините са в затруднения достъп на българските стоки до руския пазар поради високото митническо облагане, а също и причини, свързани с транспорта, сертификацията на продукцията, защита на търговските марки и др. Уреждане на финансовите претенции към "Внешекономбанк" във връзка със строителството на Миннообогатителния комбинат в Кривой рог. По междуправителствената спогодба с бившия СССР за сътрудничество в строителството на Миннообогатителния комбинат в Кривой рог (Украйна) Стопанска банка е превела на "Внешекономбанк - Москва" 24.9 млн. германски марки. Сумата, която днес е около 31.6 млн. германски марки, не е стигнала до МОК Кривой рог, с който се договарят условията за приключване на строителството на поетите от нашата страна обекти.
Уреждане на задълженията по съвместния дърводобив в Коми. В началото на 90-те години поради обособяването на Коми като самостоятелен субект на Руската федерация съвместният дърводобив бе приключен. Останаха открити въпросите по ликвидацията на съвместните предприятия и обезщетяването на българската страна за недвижимото имущество на територията на Коми. По разчети на български експерти Русия ни дължи обезщетения в размер на около 79 млн. долара и междуфирмени задължения в размер на около 1 млн. долара.
Приключване на сметките по Ямбург. Има неизяснени въпроси по изплащането на българското участие по Ямбургската спогодба. При окончателното приключване на първия етап от спогодбата според изчисленията на наши експерти най-вероятно ще се окаже, че България има да получава още количества газ.
Постигане на споразумение по доставките на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" и обратното връщане на отработеното ядрено гориво. От 1990 г. Русия отказва да приеме обратно отработеното ядрено гориво, за което имаме спогодба с бившия СССР. Сега радиоактивният отпадък се съхранява в басейни в централата, които до две години ще бъдат запълнени. Москва предложи договор за обратно приемане и преработка на отработеното гориво с цена около 830 долара на кг, след като първоначалната цена беше над 900 долара. Според българските експерти приемливата цена е между 400 и 600 долара на кг.
Фондовата борса получи лиценз, но има още проблеми за решаване
Румен Соколов
След дълго и мъчително очакване на 9 октомври Българска фондова борса - София получи лиценз за работа. През миналата седмица Комисията по ценните книжа и фондовите борси прецени, че дружеството вече е изпълнило всички необходими изисквания, и му даде законовото разрешение за работа като фондова борса. Така първата стъпка към възобновяването на борсовия пазар бе направена, но това не значи, че пазарът ще тръгне още през тази седмица. Пред борсата има още проблеми за решаване, някои от които доста сериозни. Може би затова изпълнителният директор на БФБ - София Виктор Папазов не се ангажира със срок за започване на търговията. Преди около седмица председателят на съвета на директорите на борсата Георги Прохаски, каза че ще бъде направено всичко възможно борсовите сесии да започнат от 20 октомври.
Един от големите проблеми е, че въпреки подробната формулировка в Правилника за работа на борсата системата за клиринг и сетълмент все още не е изградена. В момента клиринг и сетълмент при сделките с ценните книжа осъществява Централният депозитар. Как точно ще се осъществи връзката между депозитара и борсата все още не е ясно. Друг сериозен проблем, който стои пред борсата, е неизградената докрай електронна система за търговия. На първо време явно трябва да се използва методът отпреди две години, когато всяка една заявка за покупка и продажба се съобщаваше на оператор, който я въвеждаше в системата. Това според някои от потенциалните участници в търговията ще забави много сключването на сделките и едва ли всички желаещи да се включат в сесиите на борсата ще могат да го направят, най-вече поради липса на време. Като допълнителен проблем се явява и недостатъчното място, в което трябва да бъде разположена системата за търговия. Изпълнителният директор на БФБ - София е убеден, че едновременно 20-30 брокери могат да участват в сесиите, но голяма част от самите брокери не са сигурни дали това е възможно. Засега борсата разполага със залата в сградата на пл. "Македония" 1, а докато завърши ремонтът на новата сграда (на пл. "Възраждане), ще мине време. Всъщност самият ремонт още не е започнал.
Търговията с ценни книжа не може да започне, докато Комисията по ценните книжа и фондовите борси не излезе със становище по отношение на проспектите за акциите, придобити на тръжните сесии на масовата приватизация. Наличието на потвърден от комисията проспект е едно от изискванията за допускане на ценни книжа до търговия на свободния пазар. Точно на този пазар според изпълнителния директор на борсата ще се извършва и блоковата търговия с акциите, придобити от фондовете на тръжните сесии.
От 13 октомври започва процедурата по приемане на членове на БФБ - София съгласно правилника й за работа. Кандидатите подават заявление за членство, а борсата се произнася с решение в едномесечен срок от подаване на заявлението. Членовете се обсъждат и приемат от съвета на директорите с помощта на комисия (помощен орган към борсата, създаден според ЗЦКФБИД). В тази комисия влизат представители на акционерите на борсата, на членовете, борсовите посредници, емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия, и ръководни служители на борсата. Членове на борсата могат да бъдат само лицензирани инвестиционни посредници и банки, регистрирани като такива. В същото време кандидатите трябва да са членове и на Централния депозитар. Едно от най-важните условия обаче е притежаването на не по-малко от 1000 акции на борсата, което засега е изпълнено от много малко акционери.
Веднага след получаването на лиценза за дейност съветът на директорите на БФБ - София на свое заседание определи минималния брой акции, който може да бъде третиран като пакет за блокова търговия. Този брой е 2000 акции. Това означава, че приватизационните фондове, които искат да регистрират сделки с пакети под определената граница, просто няма да могат да ги регистрират. По този начин е възможно някои предварително подписани договори между фондовете да не бъдат изпълнени, защото чл.51А от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия задължава тези фондове да прехвърлят акции само през борсата. В същото време борсата не поставя ценови ограничения за блоковата търговия относно акциите, придобити чрез инвестиционни бонове.
Шест международни посредника ще приватизират 26 наши предприятия
Стела Ткачова
През изминалата седмица програма ФАР на Европейския съюз представи списък с посредниците за приватизацията на останалите 26 предприятия от изготвения преди около два месеца списък с 30 дружества. Окончателното одобрение от централата на ФАР в Брюксел се очаква тази седмица. Избраните посредници ще подготвят приватизационната документация, ще търсят купувачи и ще сключат евентуалните приватизационни сделки. Заделената сума от програма САРА (към програма ФАР) за реформата в предприятията е 10 млн. ЕКЮ. Консултантите са подписали с ФАР два вида договори за финансиране по програмата. При първия договор им се покриват текущите разходи, за които са заделени шест млн. ЕКЮ, а при втория те ще получават комисиона (success fee) в размер на около 1.2-1.5 процента от постигната продажна цена. Консултантите няма да получат парите си от ФАР, ако не сключат сделката за продажбата на предприятието. Този принцип ще важи и за сумите за покриване на текущите им разходи. Консултантите са поели задължение да продадат предприятията до 18 месеца.
Останалите четири милиона от предвидените средства ще се разпределят за решаването на трите основни проблема, свързани с бързото изчистване на остатъчните дялове, подпомагане на правителството при разработването на втората вълна на ръздържавяване и в начините за касова приватизация. Към Агенцията за приватизация ще бъде създаден екип от няколко души, който ще помага за преодоляване на проблемите при различни сделки.
Преди няколко месеца Агенцията за приватизация обяви първите три предприятия (Агробиохим, "Антибиотик" и "Верила"), които ще се продават чрез избрания от USAID консултант - Barents Group. След това бе определен и посредникът за авиокомпания "Балкан" ЕАД - TOB-Speedwing. Останалите предприятия бяха разпределени по браншове в шест групи, чиито консултанти ще са финансирани от ФАР.
Освен 10-те милиона ЕКЮ, които са за предприятията, от програмата са отпуснати още 9 млн. ЕКЮ за реформата в страната. От тях шест милиона са за банковия сектор, а останалите три милиона са предвидени за управление на програмата. Програмата ще се управлява от изпълнителен съвет на директорите, в който ще участват Александър Божков, Георги Папломатас (изпълнителен директор на САРА), Муравей Радев, шефовете на Агенцията за приватизация, Центъра за масова приватизация, подуправителите на БНБ, БКК, а също и представители на Световната банка и МВФ. Съветът ще заседава на всеки два месеца.
Инвестиционните посредници сами ще създадат организирания извънборсов пазар на ценни книжа
Димитър Димитров, член на Комисията по ценните книжаи фондовите борси, пред в. "Капитал"
Г-н Димитров, какви ще бъдат приоритетите в работата на Комисията по ценните книжа и фондовите борси?
- Работата на комисията ще бъде насочена главно в три или четири направления. Сега тя се занимава с разработването на подзаконови нормативни актове и ги предлага на Министерския съвет за приемане. Това означава, че към момента сме разработили четири наредби, две от които вече бяха приети. Другите две са готови по принцип, но още не са изпратени в Министерския съвет. Подготвя се и проект за наредба, която да регулира дейността на инвестиционните дружества. Комисията подготвя едно значително изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. В него ще бъдат регламентирани дейностите, извършвани от инвестиционните посредници, правомощията на комисията по отношение на тях и на пазара като цяло. Ще се постараем да регламентираме и дейността или част от дейностите на Централния депозитар, като дадем отговор на неприятния в момента проблем - кога се прехвърля собствеността върху безналичната ценна книга. Комисията смята да предложи за обсъждане няколко изменения и допълнения на други закони, които пряко визират дейността й - закона за приватизация, Търговския закон, Закона за данъка върху печалбата и Закона за счетоводството.
Освен това комисията ще се опита да контролира дейността, доколкото е възможно поради ограничените й правомощия по закон, и на всички тези дружества, които пряко не участват на капиталовия пазар, но емитират публично ценни книжа, поради което те се явяват емитенти, от комисията.
