Пръв учител им е Димитров
Едно време на всички нас Димитров ни беше пръв учител, КГБ беше братска нам служба, а за българските служби да отидеш за допълнителна квалификация в Москва беше равно на повишение. Сега не за всички нас Димитров е пръв учител, въпросът е на колко други той е пример за подражание.
През миналата седмицата един човек, който разбира от тези работи, резюмира проблема: "Не е страшно, че Русия ни притиска за газа с икономически средства. Страшно ще стане, ако активизира цялата си бивша агентура у нас да работи за някаква кауза."
Редом с военната, суровинната и технологичната обвързаност от времената на Варшавския договор и СИВ през същата седмица започна модерният прочит и на дружбата между КГБ и Държавна сигурност. "Ние пак сме тук", гордо се подсмихват инструкторите и учениците "заедно в единен строй". Историята на България е показала, че българските питомци на Георги Димитров стават по-добри от учителя си - и в пиенето, и в "бизнеса". Съвременните колеги на Дзержински гордо носят знамето на българо-съветската дружба, защото знаят, че архивите на КГБ няма да последват съдбата на "Щази".
Затова и инвентаризацията на българите, докладващи на "Лубянка", е абсолютно невъзможна. При положение че не може да се установи защо газът за България е спрял година по-рано, как тогава да се уточни количеството на руските поклонници у нас и каква част от тях може да бъде активирана отново?
Всъщност най-циничното в цялата история е повторението на изпитаната схема, когато няколко десетки души се опитват "да осребрят" този път не само "българския въздух" над газопроводите, но и дълго насажданата "любов към великата руска страна". За избраните това означаваше щедрото благоразположение на КГБ, за масовката - петъчната програма "Время".
Финансирането на армията може да спъне българския спринт към НАТО
Момчил Милев
"Хората обичат мира,
но не обичат да плащат
за него" - Шимон Перес
пред Генералната асамблея на Асоциацията
на Атлантическия договор
Намирането на средства за преструктурирането на Българската армия постепенно се очертава като една от най-сериозните пречки по пътя на страната ни към пълноправно членство в Северноатлантическия съюз. Дебатите на 43-ата Генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) още веднъж доказаха, че влизането на държавите от Централна и Източна Европа в НАТО неминуемо ще бъде свързано със значително увеличаване на разходите за отбрана, които държавите претенденти ще трябва да отделят. Одобряването на кандидатурите за така наречената втора вълна за пакта, включително и България, вероятно ще бъде пряка функция от това как данъкоплатците ще реагират на по-големите военни бюджети.
Двайсет и три млрд. лв., или около 12.8 милиона долара, извън бюджета за Министерството на отбраната заявиха за преструктуриране началникът на Генералния щаб на Българската армия ген.-полк. Михо Михов и военният министър Георги Ананиев само за 1998 г. При срещата си с главнокомандващия на натовските сили за Европа ген. Уесли Кларк генерал Михов дори обеща, че може да преустрои българската войска по натовските стандарти за една година, ако се намерят необходимите средства. Наложи се малко по-късно премиерът Костов да уточнява, че началникът на Генщаба вероятно е имал предвид само стандартизирането на управлението и комуникациите по каноните на пакта. Като вероятна цена за приемането ни в алианса се спряга сумата 90 милиарда лева. Намирането на исканите средства, изглежда, ще се окаже сериозен проблем, след като се наложи лично президентът Петър Стоянов да лобира за отпускането на допълнителните средства за армията. Държавният глава даже беше принуден да обяви, че реформата може да стартира дори и при липса на достатъчно средства или при забавяне на преговорите по военната доктрина в парламента.
Ако сравним българския проектобюджет за интегриране в НАТО с разходите на държавите от първата вълна, исканата сума от 90 милиарда лева (или 50 милиона долара) вероятно може да стигне само за подготвителния период до Вашингтонската среща. Според плана за преструктурирането на войската до 2000 г. трябва да приключи закриването на излишните поделения, предислокацията на останалите сили, осигуряването на оперативна съвместимост на командните структури и на съобщенията.
Разходите за присъединяване могат да се окажат сериозен проблем и за вишеградските страни, въпреки че те постепенно се измъкват от икономическата стагнация. Разпределението на финансовото бреме по разширяването предизвиква дебат и в САЩ. "За никого не е тайна, че разширяването на НАТО има силни противници в САЩ. Трудно можеш да обясниш на американския данъкоплатец защо парите му трябва да се изразходват за отбрана на държави от Централна и Източна Европа", каза директорът на щатската Нова атлантическа инициатива д-р Джефри Гедмин пред атлантическия форум в София. Като представител на неправителствена организация д-р Гедмин беше по-категоричен от дипломатите: "Няма какво да се заблуждаваме. Ако присъединяването на Словения е много вероятно, влизането на Румъния е възможно, то приемането на България е малко вероятно."
Според доклад на Държавния департамент на САЩ от февруари общата цена за поетапното интегриране на трите държави ще е между 2.1 и 2.7 милиарда долара годишно за периода 1997 - 2009 г. По предварителни разчети общите разходи ще достигнат между 27 и 35 милиарда долара в края на този период.
Парите, които ще бъдат дадени за и от потенциалните нови членки на Северноатлантическия пакт, условно ще се разделят на три части. Първото перо са директните разходи за разширяване на НАТО. Те ще бъдат между 9 и 12 милиарда долара, като 50 на сто ще бъдат покрити от бюджета на НАТО, 15 на сто - от САЩ, и 35 на сто от държавата кандидат. Между 10 и 13 милиарда долара са планирани за модернизация на въоръжените сили в трите държави от първата вълна. Тази сума ще бъде покрита изцяло от страните, получили покана за членство. НАТО и Щатите обещават да се нагърбят с всички разходи по развитието на регионалния военен капацитет (инфраструктура) в Полша, Чехия и Унгария - нови военни съоръжения по предварителни разчети би трябвало да струват около 10 милиарда долара. Една десета от тази сума ще дойде от Вашингтон, а останалата част - от общия бюджет на Северноатлантическия пакт.
Предварителните разчети предизвикват тревога и във вишеградските държави, показа още софийският форум на АТА. Представителите на Унгария пресметнаха, че трябва да увеличат с 13 на сто военния си бюджет, за да изпълнят програмата за преструктуриране. По техни изчисления разходите между Полша, Чехия и Унгария ще се разпределят в пропорция 60/20/20 процента. Управляващите във Варшава ще бъдат принудени да търсят допълнително между 7.8 и 10.5 милиарда долара, а техните колеги в Прага и Будапеща - по около 2.6 милиарда, пресметнаха унгарските представители в срещата на АТА. Според тях този факт може да повлияе негативно при референдума за приемане в НАТО, който унгарците ще проведат през втората част на ноември. Според последните им социологически изследвания между 63 и 65 на сто от гласоподавателите в страната биха подкрепили атлантическата интеграция.
Най-близки до българските условия може би са пресмятанията на Чехия за нейното приемане в пакта. Страната има население и въоръжени сили, които по численост се доближават до нашите реалности (60-хилядна армия и 10.4 милиона души население). До приемането си в НАТО през 1999 г. чешките военни са планирали малко повече от 290 милиона долара допълнителни разходи. Те ще бъдат разпределени на три части - 270 милиона за инвестиции, 19 милиона за оперативна съвместимост и 1.3 милиона за представителство в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел. За да преодолеят проблема с финансирането на тази програма, чехите ще теглят 80 милиона долара заем от САЩ. Той ще се погасява при 7% годишна лихва за 12-годишен срок. След приемането си страната ще плаща по 40 милиона долара годишен членски внос, или около 1.5-2% от целия бюджет на НАТО. Толкова плащат страни като Дания и Холандия, но при шест пъти по-голям брутен вътрешен продукт. Горе-долу такова е съотношението и между брутния вътрешен продукт на Чехия и България за миналата година - около 5.6 пъти.
Най-голямата въпросителна при прогнозите за цената на атлантическата интеграция обаче си остава въпросът какво точно се калкулира в нея. В разчетите за преструктурирането и модернизацията на въоръжените сили на новите членове обикновено не се пояснява дали ще има само уеднаквяване на стандартите, частично превъоръжаване с натовска техника или пълно преоборудване с оръжия на пакта. Съществува и въпросът с въвеждането на професионална армия, която изисква по-висока еднократна инвестиция и среща, общо взето, студен прием в консервативните среди на военните, особено българските. "Материалната база няма да е най-важното при реформата на въоръжените сили, най-важното ще е промяната на подготовката и начина на мислене. В досегашната история на НАТО не е имало пълна стандартизация на хардуера и военната техника", опита се да тушира страстите ген. Уесли Кларк, главнокомандващ на силите на НАТО за Европа, по време на софийската среща на АТА.
Русия също има своите финансови съображения, когато стане въпрос за разширяването на НАТО. Според посланика за специални поръчения Владимир Шустов, който беше руският представител на асамблеята на АТА, приемането на България в пакта е неприемливо, защото заплахата за интересите на страната ни не идвали нито от Москва, нито от Вашингтон, а от икономическата криза, в която се намира държавата. "Трудно можеш да обясниш на един собственик на ресторант, че трябва да му удържиш по-висок данък заради членство във военна организация", каза още представителят на Москва. "Всяка страна има суверенното право да се присъединява към военна организация, но Кремъл пък има суверенно право да изразява отношение към този външнополитически ход", допълни дипломатът.
"Газгейт" разкри приятелския кръг на руския посланик
Йово НИКОЛОВ, Асен АСЕНОВ
Странен шпионски скандал се развихри през изминалата седмица в българската държава. Руският посланик беше обвинен от български вестници в "колективно вербуване" на известни личности. Официално МВР "нито потвърждаваше, нито отричаше" шпионажа, но неофициално по-скоро нямаше нищо против развоя на събитията. А набедените за вербувани бавно, странно и гузно излизаха от налегналата ги амнезия за конспиративна среща в Банкя, във вилата на брата на убития Андрей Луканов - Александър Атанасов.
Първо шефът на контраразузнаването полк. Атанасов каза в неделя, 5 октомври, по БНТ, че "Националната служба за сигурност ще предостави на премиера Костов името на важен човек, облечен с доверието на управляващите, който е попаднал в съмнителен кръг".
На следващия ден вестник "Стандарт" написа: "Преди два месеца посланик Керестеджиянц е имал среща с група български политици и бизнесмени, сред които са били Александър Атанасов (брат на Андрей Луканов), ген. Стоян Андреев, Любомир Коларов, Иван Карабатаков (от правната къща на Мултигруп), Пламен Гулев, ген. Пешлеевски и др. Формалният повод за срещата е учредяване на Асоциация на приятелите на Русия. Най-малко странно е присъствието на генерали в организирането на това нещо. Инициативният комитет се оглавява от Александър Атанасов, за секретар е предложен Пламен Гулев. Част от присъстващите побързали да се похвалят, че посланик Керестеджиянц щял да подкрепи личните им икономически интереси в Русия, където имал силно влияние. Той от своя страна очаквал от тях съдействие за публичното поставяне и благоприятното разрешаване на руските икономически интереси."
Същия ден министър Богомил Бонев индиректно потвърди в кулоарите на Министерския съвет, че полк. Атанасов е имал предвид генерал Пешлеевски, когато е говорил за влиятелната фигура, свързана с властта. Министър Бонев не назовал име. Той само посъветвал журналистите от МС да прочетат синия вестник и заявил, че нито ще потвърди, нито ще отрече информацията. Журналистите свързаха тези три съобщения и така се оформиха "Газгейтът" и приятелският кръг на руския посланик.
Конспиративната среща при Карлович.
Пред ИТАР-ТАСС посланик Керестеджиянц още в понеделник нарече публикациите за вербуване за известни българи "скандална измислица с провокационно-политически характер". В материала на руската агенция от София се казва още, че "според руски дипломати най-тревожно е обстоятелството, че правителството на България не се опитва да спре тази вълна от дезинформация, а някои министри и по-специално шефът на полицейското ведомство дават да се разбере, че подобни публикации се опират на резултати от оперативни разработки на спецслужбите. Руското посолство смята, че става дума за планирана акция, чиято цел е да се търсят аргументи, оправдаващи курса на официална София за устремно сближаване с НАТО", съобщи БТА, цитирайки руската информационна агенция.
Във вторник вестник "Новинар" обвини директно шефа на ГУСВ генерал Радослав Пешлеевски, че е раздавал безотчетно валута на брата на Андрей Луканов - Александър, който представлявал ГУСВ в Москва. Вестникът дори публикува факсимиле с подписа на Александър Атанасов, който е получил 1000 долара от генерала. Публикуван беше и друг документ, в който главната счетоводителка на ГУСВ заявява, че Атанасов не е отчел други 4000 долара. В същата публикация вестникът твърди, че "Русия била готова да хвърли 250 милиона долара, за да се създава московско лоби у нас. Парите трябва да се дават на депутати и медии, които да обясняват, че България няма място в НАТО и в евроструктурите и трябва да остане в орбитата на Големия брат".
В изявление пред в. "24 часа" ген. Пешлеевски отрече всичко и каза, че "това е абсолютна клевета" и че "такава среща въобще не е имало. С руския посланик съм се срещал два пъти, веднъж по личен въпрос и втори път на прием - по за няколко минути", твърди строителният генерал.
"Никакво соаре при посланик Керестеджиянц никога не е имало", каза по радиото пак във вторник другият в заверата - Любомир Коларов. "В Пловдив, където за последен път съм се срещал с г-н Керестеджиянц, се състоя среща на бизнесклуба... В случая ние търсим загубения през изминалите години руски пазар и аз с всички сили ще съдействам за възстановяването на тези връзки. Ей богу, без да съм се ангажирал пред никакви посланици за нищо."
И ген. Стоян Андреев също опроверга пред БНР провеждането на такава среща: "Написаното е активно мероприятие срещу политиката на премиера и ще се постарая да го докажа. Аз много пъти съм се срещал с посланик Керестеджиянц, но много пъти съм се срещал и с посланика на САЩ г-жа Боулън. Аз съм силно заинтересован успешно да се реши проблемът с газа."
Пак във вторник пред вестник "Дума" Леонид Кере-стеджиянц заяви, че "всичко което става тези дни в печата, първо в "Стандарт", а след това в "24 часа", е безпрецедентна лъжа, опит да се оклевети посланикът на Русия. Не искам да коментирам отделни неща от материала. Всичко е измислица, отначало докрай."
"Срещата се е състояла на 13 август тази година във вилата на Александър Атанасов в Банкя. Редакцията на "Стандарт" разполага с всички доказателства и е готова да ги предостави в съда при необходимост", написа всекидневникът в броя си от вторник.
След това съобщение по-следваха още отрицания.
"Аз потвърждавам, че никога във вилата си в Банкя не съм приемал хората, за които е писано - нито на 13-и, нито на 15-и, нито на август, нито на септември", заяви в интервю за "Дарик" радио също във вторник братът на Андрей Луканов - Александър Атанасов.
Възвърнати спомени.
"Руският посланик Кересте-джиянц се е срещал с български политици и бизнесмени. Проверка на спецслужбите установи, че срещата се е състояла. За нея ни уведоми човек, който тогава е разговарял с Керестеджиянц", даде залп в сряда вътрешният министър Богомил Бонев. "Изумява ме фактът, че хората, които са участвали в срещата на Керестеджиянц с група български политици и бизнесмени, отричат."
В сряда пред БНТ руският посланик вече не отрече, че е бил във вилата на брата на Андрей Луканов. Той уточни обаче, че е уважил поканата на Атанасов да разгледа колекцията му от творби на африканското изкуство.
Анализът на написаното навява мисълта, че зад публикации от подобен характер стоят съответни структури, чиято цел е да се предизвика дискредитиране на нашите отношения с Русия. Правилно се посочва, че сме се събирали за асоциация на приятелите, но не с Русия, а с Африка. С гордост информираме обществеността, че след съгласуване с Министерството на външните работи полагаме усилия за възраждане дейността на тази асоциация", написа в броя на в."24 часа" в четвъртък Александър Атанасов.
Защо участниците в срещата отричат за нея.
След като цяла седмица отричаха провеждането на срещата в Банкя и обясняваха, че всичко, написано в пресата, е "безпрецедентна лъжа", двама от участниците в нея признаха, че тя все пак се е състояла. Опитът да се скрие информация от срещата обаче изглежда лишен от всякаква логика. Информация за срещата участниците в нея не би трябвало да пазят в тайна дори ако са учредявали Асоциация за приятелство с Русия. Затова е странно, че заради тематична вечер за Африка двама български генерали рискуваха доброто си име, озовавайки се в ситуация, в която дори техният домакин косвено потвърди, че изявленията им не отговарят на истината.
Осведомени източници твърдят, че интересът на спецслужбите е бил възбуден от факта, че срещата е организирана конспиративно, при спазване на всички правила на шпионажа. Според тях без всякакво съмнение на нея са се обсъждали възможностите в подходяща форма да се въздейства на правителството чрез обществото и медиите да подкрепи руските интереси у нас. Специалисти твърдят, че не е ставало въпрос за класическа вербовка, а т.нар. агентура за влияние. След като вече отрекоха за срещата, участниците в нея измислиха "африканската история", за да придадат ироничен вид на разкритията.
Източниците твърдят, че ако МВР не е сигурно 100 процента в действията си и не разполага с необходимите доказателствени материали, едва ли министър Бонев ще си позволява в продължение на цяла седмица иронично да се усмихва, когато го контрират с отрицания на "вербуваните". Въпреки че очевидно не самата среща, а разговорите, водени на нея, са поводът тя да бъде обвита в тайнственост. В петък органът на БСП вестник "Дума" открито обвини МВР, че е подслушвало къщата и телефона на Александър Карлович. Бонев, както се очакваше, абсолютно отрече.
Очевидно именно подробностите от дискусията в Банкя са предизвикали Бонев да потвърди публично нейното провеждане. Иначе намесата му не би имала никакъв смисъл, тъй като единственият видим ефект от нея засега е непрякото публично потвърждение, че службите са се интересували от соаретата на руския посланик. Или пък посланикът е отишъл на неподходящото място в неподходящия момент.
Останалите последствия от това потвърждение знаят участниците в срещата и министър Бонев.
Кой е човекът на контраразузнаването.
Кой е човекът, "близък до висшите кръгове, оказал се на неподходящото място", за когото говори шефът на контраразузнаването миналата неделя?
Медиите веднага нарочиха генерал Радослав Пешлеевски. Строителният генерал е най-удобният за това. Той единствен от изброените по вестниците е облечен във власт, за далаверите му в Строителни войски са изписани десетки статии, но той неотменно стои на поста си.
Да се твърди за него, че е близък до висшите кръгове, е малко смело. Защото той е близък до няколко правителства. Пешлеевски се зарече да съди вестниците и се кълнеше пред репортери в парламента в четвъртък, че на 13 август е бил в посолството на ЮАР. Осведомени източници потвърдиха това пред "Капитал", но допълниха, че оттам Пешлеевски се е присъединил към сбирката в Банкя и последен е отишъл в къщата на Александър Карлович.
Премиерът Костов не се опита да опровергае, че трудовакът е човекът, за когото става дума. На няколко пъти Костов заяви, че се проверява папката, която засяга ген. Пешлеевски, и тогава ще вземе отношение за шефа на ГУСВ. По нея трябвало да се произнесе вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Костов не лъже. Вицепремиерът Бакърджиев наистина има документи срещу ген. Пешлеевски, но те са за злоупотреби в ГУСВ. От друга страна, министър Бонев, за да обясни съвпадението на информациите в МВР и медиите, предположи, че информацията за вестник "Стандарт", където е описана сбирката, е дадена от същия човек, който е информирал и МВР. Значи, на тази сбирка освен изброените горе е имало и други лица.
Или някой от споменатите е двоен агент. Както в истинските шпионски екшъни.
Според новоразпространена версия сред "другите" е бил и някой от шефовете на "Булгартабак холдинг". Един друг, бивш вече, шеф на "БТ" - Спас Гелеменов, сега работи за Мултигруп.
СДС и БСП взеха на абордаж местните си структури
Ива РУДНИКОВА, Лилия ФИЛЕВА
Не бих прибързал да заключавам, че СДС е жертва на местни конфликти, каза Иван Костов по повод зачестилите сигнали за сини разправии в градовете. Лидерът на синята партия нарече "осъдителни" проблемите, които възникнаха на някои общински събрания, а преди премиера кадровикът на СДС Христо Бисеров ги определи като "изключения".
В момента текат отчетно-изборните общински събрания на СДС, на които се избират партийните шефове по места с двегодишен мандат. В рамките на тези 24 месеца попадат местните избори. Според ръководството на сините битката за тях е започнала. Председателят на СДС се удиви от прозорливостта на кадрите си: "Те знаят, че който оглави сега партийната структура, има шансове да стане кмет."
Картата на сблъсъците в по-ниските етажи на СДС-организацията включва Пловдив, Русе, Бургас, София, Благоевград, Дупница, Добрич. "Флагчета" на скандалите могат да бъдат забити и в доста софийски клубове. Плесницата на събранието в столичната община "Илинден" още отшумява.
На пръв поглед безвредните проблеми с регистрацията на участниците в локалните форуми обикновено са в градовете, където сините са разделени на два лагера. Ако неотдавна "върховете" на коалицията се деляха на "кинжали" и "пеликани", сега по места разграничението е между "учредители" и "нови", "ветерани" и "парашутисти", "мъдреци" и "екстремисти". В много общини страна в двубоя е действащ депутат, който към своето местно лоби добавя и подкрепата на централата и по този начин успява да (о)стане водач No1 в населеното място. Конфликтът беше заложен още при реденето на листите за 38-ото НС. Тогава въпреки предварителния вот в сините структури листите бяха доизпипани кабинетно.
Лагерите в градовете обикновено кристализират около двама лидери, като единият се ползва с подкрепата на "брадатите" седесари, а другият е лансиран от столичните апаратчици. Пример. В Благоевград Михаил Бащавелов, излъчен от "старата гвардия" седесари, мери сили за шеф на локалния СДС със синия народен представител Илиян Попов, който по собствените му думи е с мисията "да сложим начело на възловите предприятия и институции наши хора, които са с чисто настояще и ще пресекат срастването на управляващите с икономическите групировки".
На самото събрание повече от 100 представители на "вътрешната опозиция", олицетворена от ветеринаря Бащавелов, били отрязани от участие в избора на председател. Провинциалните политици сигнализираха, че редуцирането на списъчния състав на СДС-членовете е започнало през март. След драматични обрати Попов е преизбран за шеф на СДС - Благоевград.
Протоколите, адресирани до "Раковски", са винаги изрядни. Което дава формално основание писмата до НИС (има и оплаквания до президента) с искане даден избор да бъде обявен за нелегитимен поради куп нарушения да бъдат пренебрегнати.
Общото между регионалните казуси, освен инфарктното им протичане, е и това, че в последния момент се създават допълнителни структури под формата на клубове, като по този начин се набавя необходимото мнозинство за издигнатия от местния клуб кандидат-лидер. Най-често той се оказва човек, посочен от София. В някакъв момент от общинската сбирка се четат декларации на местните клубове в подкрепа на излъчената от "Раковски" 134 номинация. Другите (или другият) кандидати си правят отвод с обяснението, че не искат да участват във фарс. Тогава състезанието става само с един кон.
Въпреки декларираната от Иван Костов централна ненамеса в делата на общинските СДС влиянието на Националния съвет е налице. Шапката на СДС активно накланя везните в полза на лидерите по места чрез депутати или областни координатори. На общинското събрание в Русе, да речем, е гостувал Асен Агов. Той имал експозе, в което посочил: "Всички клюки и слухове по отношение на вашия председател са неверни. " Той допълнил, че казва това, защото "го е проверил лично Бонев, лично Костов и лично аз го проверих". Само три седмици след това Юлиян Гарелов е вкаран зад решетките.
Няма нищо неестествено в стремежа на СДС да изгради партиен апарат, който поне за две години да гарантира комфорт на централното ръководство и да не му противоречи. Не е страшен и изборът по места на такива партийни началници, които да бъдат държани в шах от столицата. Още повече, когато в неписаните им ангажименти влиза разставянето на "наши хора" в бордове, надзорни съвети и директорски кабинети. Притеснителното е, че в много случаи властта е в ръцете на посредствени хора, чиито кадрови предпочитания се изчерпват с кръга на близките родственици и "съученици".
Според Иван Костов НИС на СДС трябва да обсъди тези проблеми и да намери вярната дистанция с местните организации. Това е и шансът на синята партия да избегне синдрома "номенклатура", който се оказа фатален за БСП.
БСП става децентрализирана опозиция.
След като повечето от парламентарните опозиционни инициативи на социалистите отминаха незабелязани от тези, за които са предназначени - симпатизанти и членове, на "Позитано" 20 решиха да пренесат подобна активност по места. Подходящ повод за стартиране на инициативата беше искането на главния прокурор за сваляне на имунитета на соцдепутата Кръстьо Трендафилов. Отложеното решение на парламента обаче угаси "революционния плам" на активистите. Затова пък в централата намериха нова мотивация, за да свирят сбор по места - "политическите уволнения и лустрацията". В допълнение БСП обяви, че ще прави масови подписки и инициативни комитети в защита на местната власт.
Досега структурите в страната са били главно подстъп към някой кабинет на "Позитано" 20. Затова и бившият лидер на партията Жан Виденов започна похода си към собствената си реабилитация с обиколки из страната. Така от провинцията започнаха да пристигат най-важните партийни новини - "Виденов готви БСП-2", "Жан прави фондация". Не може да се подмине и слабостта на сегашния лидер Първанов да прави сензационни коментари от Кърджали.
Междувременно на партията се наложи да обяви свиване на щата по финансови причини. Активът обаче отвърна с лозунга "Местните структури отхвърлят апатията".
Ентусиазмът стигна дотам, че регионалният съвет на БСП, обединяващ представители на деветте общински организации на социалистите от бившия Кюстендилски окръг, покани премиера Иван Костов на разговор по темата за политическите "гонения". Според председателя на съвета и депутат от левицата Иво Атанасов поканата е отправена, защото "социалистите от района имат желание да работят с правителството за успеха на страната". Към мобилизирането на местните структури БСП реши да прибави и осъвременяване на партийната кадрова картотека. Георги Първанов оповести, че в момента на "Позитано" 20 се обработва списък с имената на около 30 младежи, на които ще бъде предложена специализация в страната или в чужбина.
Местните структури ще стават все по-любими на партийните лидери с приближаването на предстоящия конгрес. Решенията на форума ще предопределят кой ще води партията през следващите четири години. А това означава, че ще спечели този, който има най-много симпатизанти в залата. Делегатите по стара партийна традиция се излъчват от местните организации. Досега обаче въпреки настроенията, с които идваха представителите на низовите структури, крайното решение беше предопределяно от авторитетите в партията (Лилов, Луканов). В момента в БСП обаче няма силна фигура, която би могла да стане навигатор на делегатите от провинцията. Така че за пръв път претендентите за соцвластта ще трябва да се преборят с партийното обществено мнение.
С новите инвестиционни бонове ще се купуват акции от предприятия и от пенсионни фондове
Димитър Бъчваров, началник отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет, пред в."Капитал"
Ще има ли втора вълна на масова приватизация?
- Първо, терминът втора вълна е добил гражданственост, а това, което се разгледа като вариант, не може да се разглежда като втора вълна. Вече за вълна на масова приватизация трудно може да се говори, защото масовата приватизация няма да бъде отделен способ за приватизация, а ще се даде възможност с инвестиционните бонове да се участва на всички търгове. С други думи, масово гражданите биха могли да участват в приватизационни сделки, всъщност да купят акции или дялове или какъвто е предметът на продажба. Втора вълна, която да има срокове и процедури, трудно може да бъде оразмерена и не се предвижда. Под втора вълна условно бихме могли да разбираме емитирането на инвестиционни бонове на втора емисия и след това създаването на механизми, чрез които тези бонове да участват в приватизационни сделки. Условно под втора вълна би могло да се търси някаква аналогия в една нова приватизационна техника - тази на централизираните публични търгове за продажба на акции и собственост на държавата. Тази техника не е специфична и не е създадена заради боновете, това е техника за продажба, при която всъщност продажбите са касови. При плащането ще могат да се използват инвестиционни бонове, т.е. техника за масова - касова продажба.
Какъв ще бъде механизмът за провеждане на публични централизирани търгове?
- Централизираните публични търгове ще се провеждат от Центъра за масова приватизация. Неговата роля малко ще се промени, но за мен ще стане по-съществена. Той ще престане да бъде някакъв административен организатор на процеса и ще стане един централен инвестиционен агент. Агенцията за приватизация и министерствата ще му дават заявки за продажба на акции и ведомството ще ги продава чрез търгове. Естествено на търга могат да участват хора с пари, може да се яви дори крупен инвеститор. Това е най-еластичната техника, защото тя обхваща всички възможности на- веднъж. Ако инвеститорът даде най-добрата цена, той може да изкупи всички акции от едно предприятие на няколко търга. Един чисто агресивен пазарен механизъм. При тях се гледа само цената, това е типичен аукцион, без никакви допълнителни условия. Който плаща добре, купува и става собственик на акции. Дава се възможност на всички инвеститори да се състезават при един много открит, публичен и ясен като механизъм процес, който дава възможност да се използват инвестиционни бонове. Най-вероятно собствениците на инвестиционни бонове ще могат да използват тази лесна възможност. Процесът би могъл да започне още сега и аз съм убеден, че всяка акция ще намери мястото си. Особено ако се използват съответната реклама и добър маркетинг.
ЦМП ще организира и контролира емитирането и правилното използване и плащане с инвестиционни бонове. Предвижда се втората му функция да бъде организирането на централизираните публични търгове за продажби на акции, но не само чрез инвестиционни бонове. В този смисъл центърът става един специализиран орган за касовата продажба. Търговете са изключително пазарни механизми и в ЦМП ще се провежда най-пазарният метод на касова продажба. Боновете ще могат да се използват за участие във всички други сделки, т.е., ако някакво лице в качеството си на ЕТ (едноличен търговец) или физическо лице купува цяло предприятие за 10 млн. лв., спокойно може да плати 9 млн. и 750 хил. лв. кеш и към тях да прибави своите инвестиционни бонове. Един фонд може да участва в сделки за милиарди левове, ако в него са концентрирани милиарди бонове от граждани вложители.
Ще се издават ли нови бонови книжки?
- Едва ли ще се издават нови, защото има готови бонови книжки от първата вълна. На тези, които си имат бонови книжки, би трябвало да им се заверят с новите бонове и те да си участват.
Кога гражданите ще могат да си купуват новите бонове?
- Бих желал, ако теоретично е възможно, и от утре да стане. Колкото се може, по-скоро да стане. Това зависи от парламента. Суверенно е правото на законодателя да прецени. Много сериозно се работи от експертите на държавната администрация да имат готовност със съответните наредби. За пръв път се прилага нещо, за което малко се говори, но за мен това принципно е много важен подход. Вече не само държавните чиновници работят. Използват се и неправителствени организации, където се правят срещи, където свободно, без субординацията на държавната администрация се разменят мнения на заинтересованите страни.
Ще има ли промени в механизма на работническо-мениджърската приватизация?
- Смятаме да предложим следното: инвестиционните бонове да могат да се внасят в дружества, образувани по член 25 от ЗППДОбП, т.е. работническо-мениджърските дружества. Смятаме да го предложим за промени в закона, като по този начин ще се даде една сериозна преференция, защото имаме претенции за редовността на всички касови сделки. Не е логично ние да ограничаваме работниците, ако са се организирали да закупят собственото си предприятие.
Какъв процент от държавните активи ще бъде продаден?
- Държавата продава корпоративни ценни книжа, защото това има. Това, което е залегнало в правителствената програма, е продажба на 80% от корпоративната собственост. Но има една особеност, а това е, че Световната банка счита, че едно предприятие е приватизирано, ако 67% от него са продадени. Аз вярвам, че има възможност всички условия да бъдат изпълнени.
Какво ще стане с предприятията, чиито акции няма да се изкупят на публичните търгове?
- Акциите на предприятията ще се предлагат постоянно на търговете. Търговете ще могат да продължават дотогава, докато има акции, собственост на държавата, и това е най-еластичният начин. В случай че някое предприятие, което е включено в другите форми на приватизация, не може да бъде продадено, нищо не пречи да се предложи на централизиран търг. Това не значи, че ще се продават боклуци и предприятия в лошо състояние.
Имате ли други предложения за промени в закона за приватизация?
- Другото предложение е с инвестиционни бонове да могат да се купуват акции в инвестиционни дружества. С тях ще може да се взимат, да кажем, акции или дялове в пенсионни фондове и здравни осигурителни дружества. Тези пенсионни фондове или инвестиционни дружества ще могат да участват във всички приватизационни сделки. По този начин ще се даде възможност точно тези фондове да бъдат основните играчи. Съвсем естествено би било и се обсъждаше като вариант да има някакви преференции или бонификации за тях, особено когато пенсионните фондове купуват акции от дадено предприятие, т.е., когато аз купувам акции от фонда, един бон да се равнява на един лев, но когато фондът купува акции от дадено предприятие, един бон да се равнява на един лев и повече, така че пенсионните фондове да предпочетат инвестиционните бонове като платежно средство.
Ще има ли полезен ефект от новия член 51а от ЗППДОбП, който разпорежда акциите, придобити от приватизационните фондове, да се прехвърлят само на борсата?
- Тази поправка ще породи повече проблеми, отколкото ще разреши. Не мисля, че тя като идея в крайна сметка ще създаде прозрачност. Аз лично смятам, че фондовете са изкуствени креации, без да са аналог на капиталовите агенти от световната практика. Защото законът, от една страна, им дава право да притежават 34 на сто от предприятията, т.е. те се ангажират в управлението им, а от друга страна, той ги ограничава да вземат заеми и да влагат такива средства, т.е. законът ги третира като типичните пасивни инвеститори с всичките рестрикции на дружествата от отворен тип. Това съчетание на компетенции и ограниченията на инвестиционни дружества от отворен тип е просто невъзможно. Те са поставени в условия, в които са принудени да съчетават тези абсурдни ситуации. Те трябва да станат нормални агенти, да станат инвестиционни дружества от отворен тип или холдинги по този начин. Идеята не е лоша (за поправката), но те бяха принудени да правят сделки на тъмно. По някакъв начин това трябваше да бъде прекратено. В крайна сметка законодателят е решил така. Аз се опасявам за проблемите, ако комисията не е обявила така наречените техни договори за предварителна продажба за незаконни, които аз считам, че са в лагрантност, защото са консумирали целия практически състав на една сделка с отложено плащане. Законът е заобиколен, това е моето мнение, но щом комисията не ги е обявила за незаконни, значи не са.
Всеки шести държавник у нас е бил агент на Държавна сигурност
Имената на 25 властници, които са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност, ще бъдат оповестени след две седмици. Завесата за доносниците на ДС беше леко повдигната на специална пресконференция в петък, дадена от Комисията по отваряне на досиетата, чийто шеф е министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.
Шефовете на разузнаването, контраразузнаването, ВКР и НСО обявиха това в добро настроение в петък в 17 часа. "Не очаквам нищо повече от буря в чаша вода след отварянето на досиетата", коментира в парламента темата премиерът Иван Костов.
Общо 93-ма души от над 600 сега управляващи, които попадат сред проверяваните по чл.3 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, са в картотеките, съобщи министър Богомил Бонев. Това означава, че близо всеки шести от управляващите сега у нас е бил агент на Държавна сигурност. В номенклатурата на закона за досиетата влизат 33 длъжности на управляващи, които трябва да бъдат проверени от специалната комисия.
След като Конституционният съд отмени огласяването на доносниците, чиито имена са само в картотеката на Държавна сигурност, а личните им досиета липсват, списъкът на сътрудниците останал само с 25 имена.
Президентът Петър Стоянов, вицепрезидентът Тодор Кавалджиев и кметът Софиянски не са били агенти на Държавна сигурност, в архивите няма данни за тях, каза Богомил Бонев. МВР-шефът направил това изявление след личните молби на тримата. Конституционният съд е колективен орган и затова молбата на шестимата съдии да се проверят техните досиета няма да бъде удовлетворена, каза председателят на комисията.
Списъкът може да намалее още, ако някой подаде оставката си, уточни министър Бонев. Това обаче не означава, че всяка една оставка до обявяването на списъка в парламента на даден държавник ще е продиктувана от страха от разкриване на досие, уточни Богомил Бонев.
Разговаряхме лично с всички, които са попаднали в списъка, казаха членовете на комисията. Това беше най-тежкият момент от проверката, сподели Богомил Бонев. Повечето от тях написаха писмено възражение. Други обяснявали, че обстоятелствата преди години са ги принудили да се решат на такава стъпка. В доклада на комисията техните възражения ще бъдат предадени в резюме, каза министър Бонев.
Възникна един спор дали следователите от Главно следствено управление (ГСУ) са били щатни служители на Държавна сигурност, обясни Бонев. Разминаването идвало оттам, че в ГСУ е имало два типа следователи - едни по ДС и други по милицията. Законът не давал тълкувание на този проблем и техните имена също ще бъдат оповестени.
Гарантирам, че списъкът на агентите на Държавна сигурност няма да се появи никъде в пресата, преди да бъде обявен в Народното събрание, каза още Богомил Бонев. Ако някъде се появи такъв списък, той ще е налучкване и няма да е излязъл от нас, зарече се МВР-шефът. Списъкът ще бъде обявен вероятно след две седмици, тъй като председателят на парламента Йордан Соколов щял да бъде в чужбина през следващата седмица.
Парламентът одобри идеите на МВР за подслушването
МВР за пореден път лансира нормативен акт, с който вероятно ще подхрани подозренията, че спецслужбите търсят пролука в гражданския контрол над дейността си. Законът за специалните разузнавателни средства, който беше приет почти безпроблемно в пленарна зала, съдържа няколко момента, които биха могли да се тълкуват по доста превратен начин. "По реда на този закон специалните разузнавателни средства могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защитата на национална сигурност", гласи член 4 от осъвременения нормативен акт. Член 12 допълнително размива понятието национална сигурност с "уточнението", че службите могат да следят и всички лица и обекти, свързани с нея.
До известна степен законо-творците от МВР повтарят досега действащия закон, според който "в изключителни случаи специални разузнавателни средства могат да се използват и когато това се налага за защита на сигурността на страната". Еволюция в схващанията на оперативните служби все пак има: мъглявото понятие в изключителни случаи се заменя с изискване техническото мероприятие да бъде съобразено с разпоредбите на новия закон. Така отпада възможността спецслужбите да разработват някого без разрешение от съдебен орган. Досега действащият закон позволяваше Министерският съвет да определя кои дейности, лица и обекти засягат националната сигурност, т.е. правителството може да решава кой да се следи и подслушва без санкция на Темида.
По новия закон всяка оперативна служба, която иска да подслушва или следи, трябва да изготви мотивирано искане до органа, който издава разрешенията - председателя на съответния окръжен съд или упълномощен негов заместник. Дискусионният момент е дали по смисъла на чл.4 и чл.12 от закона аргументите в молбата ще се изчерпват само с факта, че техническата разработка е по отношение дейности, лица или обекти, които са секретни или имат отношение към жизнените интереси на държавата. При по-гъвкав прочит на закона двата текста могат да се изтълкуват и като разрешение за технически разработки на спецслужбите и без данни за извършено престъпление.
МВР получава допълнителна привилегия да използва специални разузнавателни средства само с разрешението на министъра в случаите, когато има непосредствена опасност да се извършат тежки умишлени престъпления или при заплаха за националната сигурност. Уточнението е, че шефът на вътрешното ведомство в 24-часов срок трябва да уведоми председателя на окръжния съд, който може да спре разработката и да нареди унищожаване на събраните данни. Едно денонощие обаче е предостатъчен срок събраната информация да стане достояние на доста широк кръг от хора.
Въпреки дискусионните моменти новият Закон за специалните разузнавателни средства бележи значителна еволюция спрямо предшественика си. Използването на данните, събрани по технически път, като доказателства в съда би трябвало значително да повиши коефициента на полезно действие на родните правоохранителни органи. Лишаването на прокуратурата от контролни функции при раздаването на разрешенията за подслушване и следене също е ход в правилна посока, защото до известна степен балансира правомощията във веригата на наказателния процес.
Схемата с увеличаване на капитала обслужи и купувача на "Плама"
Галина Александрова
Капиталът на "Плама" да се увеличи от 7 на 52 милиарда лева реши в началото на миналата седмица общото събрание на акционерите на плевенската рафинерия. Предложението е на "Евроенерджи холдинг", който на 5 септември м.г. стана собственик на 75% от дружеството. Представителят на държавата Кристиан Каршалъков е гласувал против вдигането на капитала, но решението е наложено с гласовете на холдинга. "Гласувах против, защото нямам правомощия да приема такова решение и за да не се получи това, което стана при други приватизационни сделки - изкуствено да се намали държавното участие", обясни Кристиан Каршалъков.
Засега увеличението е извършено едностранно от мажоритарния акционер "Евроенерджи", чиято вноска е 33.75 млрд. лв. По този начин квотата на холдинга в капитала на дружеството вече възлиза на 40 млрд. лв. За да не намали участието си, което при това увеличение ще падне до около 2%, държавата е запазила правото си да внесе по-късно своя дял в допълването на капитала. Той възлиза на 11.25 млрд. лв. Въпросът е има ли интерес държавата да налива десетки милиарди, за да запази миноритарно участие в една практически фалирала фирма. Това тя трябва да реши до края на януари следващата година, докогато е срокът за попълването на нейното участие според решението на общото събрание на акционерите.
Срещу неясен апорт "Евроенерджи" иска опрощаване на дългове.
"Евроенерджи" вдига своето участие с апорт на активи. За държавата се предвижда участие с парична вноска. Какво точно апортира холдингът засега се държи в най-строга секретност. Оказа се, че дори представителят на държавата не е наясно какви точно активи включва "Евроенерджи" в капитала на "Плама". "Те обявиха само, че участват в увеличението с апорт на активи. Разбрах, че не искат да обясняват за същността на апорта, и не съм разпитвал повече", обясни г-н Каршалъков пред "Капитал".
"Няма да коментирам този въпрос. Мога да кажа само, че начинът на увеличение на капитала е напълно законен. Има и наше ноу-хау", заяви президентът на "Евроенерджи" Атанас Коларов. Според него решението е в съответствие с изискванията на международните финансови институции за капиталова адекватност на предприятията, а основната цел - оздравяването на рафинерията.
През есента на миналата година "Евроенерджи" купи "Плама" за 61.7 млн. лв. Срещу тези пари холдингът получи възможността повече от година да събира вземания на рафинерията и да прехвърля на свое име активи, които още имат някаква стойност, както и да включва активите на рафинерията в кухи схеми за обезпечаване на кредитни линии. В много от тях фигурират акции или активи - сгради, стада, научна база и други, на холдинга "Ангора", в който "Евроенерджи" има участие. Според някои източници не е изключено и този път "Ангора" да е вкарана в оборот.
Дори сега президентът на "Евроенерджи" Атанас Коларов, който в същото време е и шеф на "Плама", продължава да говори за бъдещото развитие на плевенската рафинерия. "Един от недостатъците не само на "Плама", но и на "Нефтохим", е недостигът на резервоари. Така няма възможност за хеджиране, принудени сме да купуваме на спот-пазарите на по-високи цени. Смятаме да увеличим резервиращите мощности. Провеждат се консултации за изграждането на продуктопровод, но ние сме се насочили към Дунава за достъп до пазари. В Румъния закриха няколко рафинерии, които ни бяха конкуренти, и при тези условия "Плама" има бъдеще", каза Атанас Коларов пред "Капитал".
В действителност най-вероятно и сега се подготвя поредната куха триъгълна схема, при която кредитор на "Плама" вместо вземанията си ще получи нищо неструващи акции от рафинерията.
"Плама" дължи над 150 млрд. лв. на кредитори и доставчици. Над 5.5 млрд. лв. са задълженията на рафинерията към републиканския бюджет и близо 2.6 млн. щ.д. - към Държавния фонд за реконструкция и развитие. Схемата на "Евроенерджи" за вдигане на капитала обърна нещата - от кредитор с вземане от 9.2 млрд. лв. държавата се превърна в длъжник на холдинга с над 11 млрд. лв. Следващата стъпка е предложението държавата, вместо да внася нужните пари за допълване на капитала, да опрости дълговете на рафинерията към бюджета и ДФРР. Възможността за прилагане на такава схема бе потвърдена от Кристиан Каршалъков. Атанас Коларов също потвърди, че тази възможност е обсъждана като един възможен вариант.
Само преди два месеца министърът на финансите Муравей Радев отхвърли друга куха схема за уреждане на задълженията на "Плама" към бюджета и ДФРР. Вместо да си внесе парите, дължими на хазната, новият собственик на "Плама" предложи на данъчната администрация да уреди вземанията на бюджета, като му прехвърли собствеността върху детска градина и детска ясла в Плевен, магазин в Пазарджик и търговска сграда в плевенското село Ясен. Останалата част от дълга, според обяснителната записка до финансовия министър, трябваше да се уреди с цедиране на вземане на "Плама" от ЕТ "Илия Илиев - импекс", Плевен, от износ на смазочни масла за отбранителното министерство на Украйна. Сделката е реализирана още през 1994 г. с посредничеството на споменатия едноличен търговец. Досега украинската страна е погасила само част от задълженията си. Остатъкът надхвърля 4 млн. долара, при това явно несъбираеми. Украинската страна признава невъзможността си да плати и предлага схема за издължаване със специална продукция. Нито посредникът едноличен търговец, нито "Плама" разполага с лиценз за търговия със спецпродукция. Предложена е сложна схема, при която на наша лицензирана фирма се възлага да заяви и получи спецпродукцията от Министерството на отбраната на Украйна и след това да я продаде на българското отбранително ведомство, което с пределно свития си бюджет трябва да купува ненужни стоки. От реализираната сума да бъде извършено прихващане на задълженията на "Плама" към бюджета. При тази схема пасивът остава за сметка държавата, която налива в единия си джоб, изпразвайки другия. Активът се вписва в сметките на "Евроенерджи", който намалява задълженията си по линия на "Плама".
С реализираната схема за увеличаване на капитала холдингът прави тройно попадение - ликвидира дълговете към бюджета и ДФРР; променя съотношението между оценката на активите на "Плама" и натрупаните дългове; в крайна сметка най-вероятно ще успее да отложи още известно време обявяването на рафинерията в несъстоятелност. Осигурява си и по-нататъшното съучастие на държавата в голямата лъжа, наречена приватизацията на "Плама". При тази ситуация нищо чудно, ако холдингът успее да постигне основната си цел при купуването на плевенската рафинерия - да си прибере вземанията от "Плама" и да си отвори възможност за достъп до кредитни линии.
За нормалната работа на рафинерията всеки месец трябва да се доставят около 3 танкера суров петрол, за които са необходими минимум 12 млн. долара. Изключено е при сегашното си състояние "Плама" да получи кредит, защото няма кой да даде гаранции. В същото време тече делото, което ПЧБ заведе срещу рафинерията. През май м.г. поставената под особен надзор банка заведе дело за обявяването на "Плама" в несъстоятелност заради необслужвани дългове на стойност около 13 млн. долара и близо 1 млрд. лв. Предприятието е получило заемите през 1995 г. След приватизирането на рафинерията ПЧБ започна преговори с новия собственик "Евроенерджи". Тогава холдингът поиска спиране на делото заради временни затруднения и обеща да подпише погасителен план и стриктно да изпълнява вноските, щом тръгне производството. "Временните" затруднения на "Плама" продължават вече две години и няма изгледи рафинерията да възстанови нормалната си производствена дейност нито в близък, нито в по-дългосрочен план. При тази свръхзадлъжнялост, старата технология и неудобно местоположение, което товари производството с неразумно високи транспортни разходи, не е ясно на какво се дължи оптимизмът на държавната администрация, че рафинерията може да заработи. Това не е изключено наистина, но ще бъде за сметка на специални данъчни и митнически преференции или на държавни гаранции по кредитите - нещо, което не би могло да стане в условията на валутен борд.
"Плама" може да спаси обявяването в несъстоятелност по делото с ПЧБ, ако докаже временния характер на финансовите си затруднения. Това може да стане, от една страна, като се покаже, че рафинерията е започнала да погасява борчовете си. Покриването на задълженията към бюджета и ДФРР идеално пасват на тази цел. Другият критерий за определянето на временния характер на финансовата криза ще бъде съотношението между активите и пасивите на рафинерията, постанови Плевенският окръжен съд в началото на юни. Една благоприятна тенденция на стопяване на пасивите и увеличаване на активите най-вероятно ще повлияе върху оценката на вещите лица. Или най-малкото ще наложи да се възложи нова проверка, т.е. да се отложи обявяването в несъстоятелност. Делото, насрочено за 9 октомври, бе пренасрочено за средата на януари, защото не е готова счетоводната експертиза за имуществото на длъжника. Юристката на ПЧБ поискала свръхзадлъжнялостта на "Плама" да се докаже само с оценката на активите й. Според хора от рафинерията такава оценка не е правена дори при приватизацията през 1996 г. Държавата сама наложи схемата с вдигане на капитала, като модел как да бъдат изиграни миноритарните акционери в едно дружество от притежателя на основния пакет от капитала. Случаят със "Соди" положи темелите на този модел, след като малко след подписването на договора за продажбата "Солвей" увеличи капитала под условие и сама изкупи акциите от увеличението, намалявайки в същата пропорция дяловете на останалите акционери. В случая "Плама" с увеличаването на капитала "купувачът" цели друг ефект. Зад паравана на запазването на държавното участие ще се реализира сделка, която ще забави ликвидацията на фактически фалиралото дружество и холдингът ще има възможност още известно време да се възползва от владеенето на активите на рафинерията.
Междувременно започнаха и преговори с Агенцията за приватизация, която реши да постави условия на приватизатора. Те са за анекс към договора за приватизация, в който да се определи конкретен срок за осигуряване на 40 млн. долара оборотен капитал, да се направи преоценка на предвидените инвестиции в съответствие с промяната на валутния курс и да се посочат конкретни срокове за изготвянето на погасителни планове между холдинга и кредиторите на "Плама". "Договорът е консумиран и не могат да се правят промени в него. Няма никаква логика бивш собственик да ни задължава да правим инвестиции. Като собственици ние ще направим оптималните инвестиции, защото е в наш интерес да развиваме производството на "Плама", заяви Атанас Коларов по повод на насрочената за 15 октомври среща с Александър Съботинов. Едва ли шефът на АП се заблуждава, че би могъл да накара с уговаряне "Евроенерджи" да изпълни доброволно задълженията си към "Плама", след като те не са формулирани императивно в приватизационния договор. Тези срещи по-скоро биха могли да се приемат за дискретен намек, че администрацията ще търси възможност за разваляне на договора. Ако изобщо би могло да се реализира, прекратяването на договора със сигурност ще бъде най-голямата услуга за "Евроенерджи". Холдингът ще трябва да върне само около 60 хил. марки, срещу което ще се измъкне съвършено сух от некоректната сделка. А покровителите му от левицата ще могат да подхванат обвинителна кампания срещу правителството за репресивни мерки срещу честния частник.
Изходът от казуса "Плама" всъщност е само един - вместо да мислят по кухите схеми на "Евроенерджи", министърът на промишлеността Александър Божков (като принципал на държавното участие) и министърът на финансите Муравей Радев трябва да задвижат предвидената от закона процедура за принудително събиране на държавните вземания. След което останалите кредитори, ако не могат да удовлетворят вземанията си, поне ще престанат да увеличават загубите си от лихви по дълговете на плевенската рафинерия.
Булгаргаз ограничи доставките за "Кремиковци" заради дълг от 55 млрд. лв. "Кремиковци" едва се разминал с тежка експлозия, когато преди седмица бе спряно подаването на природен газ по тръбопровода на комбината, съобщи зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов, който е председател на надзорния съвет. Булгаргаз затвори кранчето за около 15 минути заради големите задължения на металургичната фирма.
"Кремиковци" не плаща природния газ, а газ без пари няма, заяви шефът на газовата компания Васил Филипов след връщането си от преговорите в Москва. Металургичният комбинат дължи на Булгаргаз около 55 млрд. лв. по вече изконсумирани доставки. Големите задължения и трудности при погасяването им бяха посочени като повод за легализирането на бартерна схема за разплащане по доставките, която стартира още през 1992 г. и достигна апогея си през миналата година. В резултат се заговори за крупни далавери в търговията с метали и злоупотреби и в Булгаргаз, и в металургичната фирма. "Кремиковци" продължи да трупа дългове по газовите доставки.
Между 30 и 40 хиляди кубически метра газ минават по тръбопровода на комбината всеки час. Това количество ще бъде намалено през следващите дни. Според шефа на Булгаргаз подаването за "Кремиковци" ще бъде ограничено, докато не започнат плащания по натрупания борч. Руснаците искат от Булгаргаз да плаща авансово за доставките всеки месец. Газовата компания не може да изпълни това изискване, ако консуматорите не плащат. Около 15 млн. долара текущи плащания има Булгаргаз към "Газекспорт", парите ще бъдат преведени веднага, съобщи Васил Филипов. Според него в "Кремиковци" са правени големи злоупотреби при продажбата на метали.
Конфликтът с Булгаргаз и опасността от авария заради спрените доставки на газ доведоха до уволняването на назначения в началото на годината изпълнителен директор на "Кремиковци" Димитър Милушев. Според шефа на надзорниците той управлявал еднолично и некомпетентно и носи основната вина за опънатите отношения с доставчика на природен газ.
Димитър Милушев отрече обвиненията. Пред БТА той заяви, че се е подчинявал на всички решения на управителния съвет, а надзорниците не са се събирали още от конструирането на съвета. Според Милушев договорите с Булгаргаз били спорни, а задълженията били само по лихвите, които стигали до 30 на сто.
Новият директор на "Кремиковци" е Дилян Димитров, който от март т.г. е член на съвета на директорите на комбината и първи зам. изпълнителен директор. Изглаждането на отношенията с Булгаргаз ще бъде приоритетна задача за новото ръководство, заяви изпълнителният директор.
Обсъждат се нови схеми за приватизиране на фармацията
Подготвя се приватизацията на общинските аптеки и държавните дружества за търговия на едро с лекарствени средства, съобщи източник от Министерството на здравеопазването. Първи в списъка на приватизираните обекти ще бъдат 13 държавни аптечни дружества, които имат подготвени правни анализи и назначени оценители. През тази седмица здравното ведомство ще оповести начина, по който ще се реализират приватизационните сделки за аптечните обекти и складовите им бази. Вариантите са работническо-мениджърска приватизация, преговори с потенциален купувач и наддаване на търг.
Предвижда се да бъдат приватизирани почти всички 28 държавни аптечни дружества и търговските фирми "Медифарма" и "Маимекс". До края на март т.г. двете фирми бяха холдингови структури, в които влизаха държавните аптечни предприятия и складови бази. В края на март холдингите бяха разформирани. Аптечните фирми бяха обособени като самостоятелни търговски предприятия, които едно след друго се приватизират. Централите "Маимекс" и "Медифарма" останаха като самостоятелни фирми за търговия на едро.
"Приватизацията на "Маимекс" и "Медифарма" ще зависи изцяло от позицията, която Министерството наздравеопазването ще заеме по отношение на въздействието на двете търговски централи върху вътрешния пазар на лекарствени средства. Ако смята да ги използва като инструмент за регулиране на вътрешните цени и баланса на доставките, подходящата схема е със запазване на държавното участие, и то държавата да бъде мажоритарен акционер", обясни пред "Капитал" шефът на "Маимекс" Румен Макавеев. Двете търговски фирми са основни вносители на медикаменти за аптечната мрежа и болничните заведения, на консумативи и на адаптирано мляко за бебета. "Маимекс" се състои само от бившето централно управление, в което работят около 110 души. В страната фирмата работи с поддистрибутори. Според Румен Макавеев предстоящата приватизация вече предизвиква интерес сред фирми, работещи в тази област. Служителите в търговската централа също са регистрирали дружество за участие в работническо-мениджърска приватизация. Дружеството приключи деветте месеца на годината с над 1 млрд. лв. печалба, през първото полугодие оборотът е нараснал около шест пъти, обясни шефът на "Маимекс". Според хора от бранша приватизацията на "Медифарма" може би ще бъде по-трудна, тъй като фирмата има структури в страната, главно складова база.
Нови идеи за раздържавяване на фармацевтичните фирми се обсъждат в индустриалното ведомство. До една-две седмици ще има ясна позиция по бъдещето на холдинга и приватизацията на фармацевтичните заводи, заяви министърът на промишлеността Александър Божков. Възможностите са две - да се започне приватизация при сегашната структура с участие на холдинга във фирмите или да се разформира холдингът и тогава да стартира приватизацията на отделните фирми.
Ако бъде запазена холдинговата структура, е възможно да се приватизират отделните фирми, като държавното участие се предложи за продажба заедно с определен процент от холдинговото участие. По този начин, когато се яви крупен инвеститор, той без проблеми може да придобие контролен пакет акции. Друга възможност е холдингът да пуска за продажба акции на фондовия пазар.
Военни заводи ще покриват дългове със собственост
Галина Александрова
Да се преоформят в държавен дълг лизинговите задължения на търговските дружества от отбранителната промишленост предлага в специално писмо до министър-председателя и до вицепремиера Александър Божков шефът на Булгарлизинг Димитър Тадаръков. Идеята в действителност е по този начин да бъде отписано задължението от 38 млн. долара на лизинговата компания към Стопанска банка. След обявяването в несъстоятелност вземането става изискуемо и банката трябва да го събере. Според източник от промишленото министерство шефът на Булгарлизинг предупреждавал, че ако не бъдат предприети действия за преоформяне на дълга, ще продаде вземанията от военните заводи на заинтересовани лица.
Задължението на Булгарлизинг към Стопанска банка е формирано от доставка на машини и оборудване, които до 1990 г. чужда фирма е доставила на лизинг на фирми от промишлеността. Общата стойност на сделката е около 100 млн. щ.д., твърдят финансови експерти. През 1993 г. Булгарлизинг откупува дълга на нашите фирми към доставчика за около 30% от стойността му. За тази цел ползва кредит от Стопанска банка в размер на 23 млн. щ.д. Договорът е сключен, като са заложени вътрешните вземания по изкупените дългове. Срокът за погасяване на кредита е септември 1995 г. Почти през цялата 1995 г. Булгарлизинг не обслужва дълга. Това изостри отношенията между банката и лизинговата фирма. След преговори дълговете на няколко фирми бяха прехвърлени на Стопанска банка и техните задължения са вече погасени. Сред тях е ВМЗ - Сопот.
В средата на миналата година шефът на Булгарлизинг обяви на общо събрание на акционерите, че предстои окончателното финализиране на сделка за прехвърляне на вземанията на Булгарлизинг от промишлените заводи на Стопанска банка. Операцията за цедиране на всички вземания на Булгарлизинг от индустриалните фирми пропадна поради малката отстъпка, която Стопанска банка прецени като неизгодна. Тогава от Стопанска банка обясниха, че при предлаганите от търговската фирма условия не е възможно да се предложат изгодни редукции, които да гарантират събираемост на вземанията.
В средата на 1995 г. Булгарлизинг заведе десетки дела срещу неплатежоспособни държавни фирми и ги атакува с изпълнителни искове. В тази група са повечето големи предприятия от отбранителната промишленост - "Дунарит" - Русе, "Струма-С" ЕООД, "Бета" - Червен бряг, "Арсенал" - Казанлък, "Пирел" ЕООД, "Еко-ел" ЕООД, ЗИО ЕООД, ОМЗ - София, "Оптикоелектрон", "Металхим". Повечето от тях са в списъка на 22-те фирми, за които беше наложен мораториум върху приватизацията. Външнотърговската организация иска от длъжниците си да платят пълната стойност на лизинговите вноски заедно с капитализирана лихва за просрочие. В този момент стана актуална идеята за суапова сделка, при която Булгарлизинг получава срещу вземането си собственост от заводите длъжници, след което с придобитата собственост погасява дълга си към Стопанска банка. Тази схема също не бе реализирана.
Идеята за уреждането на плащането на Булгарлизинг чрез преоформяне на дълга на индустриалните фирми, длъжници на търговската компания, датира също от 1995, когато настъпва падежът на плащанията по кредита от Стопанска банка. Схемата предвижда преоформяне на задължението и включване на държавното вземане в отношенията кредитор - длъжник. В резултат се отписват кредитното задължение и вземането на Булгарлизинг, като отношенията между кредитора и длъжника се уреждат вече между Стопанска банка и държавата. В няколко настойчиви доклада до тогавашните премиери, до шефове на отбранителната промишленост и на индустриалното ведомство Тадаръков сочи, че доставката е извършена в изпълнение на държавни задачи, а оборудването е ангажирано в мощностите за изпълнение на военновременния план на дружествата.
При правителството на Любен Беров вицепремиерът Евгени Матинчев дори подготвя проект за промени в Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. Проектът предвижда допълнение, според което "задълженията на търговските дружества с предмет на дейност производство и търговия с военна и специална продукция към "Булгарлизинг" АД - София, свързани с доставка на машини и оборудване за изпълнение на военновременни запаси, се заменят срещу държавни дългосрочни облигации, деноминирани в щатски долари и изплащани в левове". На проекта изобщо не бе даден ход.
Междувременно Булгарлизинг неусетно приватизира голяма част от държавното участие. За 2-3 години делът на държавата в капитала на фирмата се стопи до 36%. В момента той се управлява от "Консолид комерс", а изясняването на въпроса с участията вече втора година става повод за скандални разкрития около начина на управление и механизмите на скритата приватизация.
Неотдавна Булгарлизинг вдигна капитала си от 50 на 100 млн. лв. и започна процедура на пререгистрация на клоновете си в страната като дружества с ограничена отговорност, в които участва швейцарска компания. Според източник, близък до външнотърговската организация, чуждестранната фирма е с участие на капитали на Булгарлизинг.
"Не може една дълбоко декапитализирана структура да поставя условия на индустриалните фирми. Отричам хипотезата Булгарлизинг да обявява в неплатежоспособност производителите от ВПК. Не може неплатежоспособен длъжник да обявява други в несъстоятелност", заяви зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов по повод натиска на лизинговата фирма за преоформяне на дълговете.
Според Божидар Пенчев, началник на управление в Министерството на промишлеността, съществува възможност проблемът със задълженията на военните заводи към Булгарлизинг да се реши по условията на подготвяната наредба за замяна на дълг срещу собственост. Като пример се сочи "Битова електроника" - Велико Търново. "При тази фирма бе приложена подобна схема във връзка с преоформяне на задължения към бюджета - Министерството на финансите получи право да си събере по-нататък вземанията при евентуалната продажба на предприятието", каза Божидар Пенчев. Той обясни, че специално за 22-те структороопределящи военни фирми има тълкуване от правното управление на МС. Според правистите за тези фирми разрешение за приватизация и за промени в капитала ще се взима от Министерския съвет по предложение на купувача. Което означава, че с официалния си иск до министър-председателя и вицепремиера шефът на Булгарлизинг би могъл да стартира суапови сделки за замяна на вземанията си със собственост от дружествата. Вариантите са Булгарлизинг да получи квота от цената при реализирането в бъдеще на приватизационна сделка или да получи пакети акции от военните фирми, които да преотстъпи на Стопанска банка за погасяване на дълга, смятат в промишленото министерство.
Заплатите - опасностите от популистко решение
Николай Георгиев*
Напоследък се чуват все повече гласове за увеличаване на заплатите в бюджетния сектор. Последната новина е, че социалният и финансовият министър ще преговарят с мисията на МВФ за актуализиране на тези заплати с 10% през октомври и може би отново през декември-януари. Това не е най-добрият начин да се окаже помощ на домакинствата с ниски доходи. Увеличаване на заплатите ще навреди на макроикономическата стабилност и ще накърни доверието в решимостта на правителството да скъса с миналата практика на половинчати реформи. Далеч по-добро решение е да се вложат допълнителни средства в предпазната мрежа за защита на нискодоходните слоеве от населението.
Аргументите в подкрепа на тази теза могат да се разделят на два вида - технически и свързани с доверието в правителствената политика. Най-очевидният от техническите аргументи е, че едно увеличаване на заплатите ще узакони сегашните високи цени и по-нататъшната инфлация. Инфлацията в България напоследък изглежда да е отт. нар. cost-push тип - първоначалният й източник е повишената себестойност на продукцията, идваща от цените на суровини и материали. Впоследствие тези увеличения се акомодират от паричната политика и политиката на доходите. Сега, когато паричната политика изгуби до голяма степен възможността да увеличава паричното предлагане по желание (и така да акомодира инфлацията) и бюджетният дефицит е под известен контрол, политиката на доходите остава най-сериозната пролука, през която цените могат да продължат да пълзят нагоре по-бързо от неизбежното. Такова развитие ще подкопае по-бързо конкурентоспособността на българските стоки навън и ще скъси прозореца на възможността за радикално преструктуриране на икономиката и поставянето й на релсите на устойчивия растеж.
Постигнатата макроикономическа стабилизация е все още крехка и изложена на значителни рискове - вътрешни и външни. Затова наличието на повече котви е много важно. Котвата на доходите е важна, защото фискалната котва не е много стабилна. Аргументът, че бюджетът има достатъчно пари да даде увеличението и пак да се вмести в утвърденото число за дефицита - 6.2% от БВП, не е сериозен, защото това число е твърде високо по принцип. Финансирането на дефицита с приходи от приватизацията и външни средства означава изливане на повече пари върху по-малко стоки (очаква се спад на БВП със 7.4% за 1997), което по дефиниция носи инфлация. Да не говорим, че по-високата инфлация ще нарани най-много хората с ниски доходи, т.е. точно тези, които държавата се стреми да предпази.
Някой може да възрази, че заетите в бюджетната сфера не са толкова много, че да окажат сериозно макроикономическо въздействие. Но трябва да се има предвид, че едно отстъпление от Наредбата за регулиране на работната заплата ще доведе до натиск за отстъпление и по отношение на заплатите в държавния производствен сектор; освен това в области, където работят сходни специалисти, заплатите в частния сектор са неформално свързани с тези в държавния. Така че много е вероятно увеличение на бюджетните заплати да повлече крак и да повдигне цялата скала на заплатите, което неминуемо ще доведе до задържане на спада на инфлацията, както беше обяснено по-горе.
Безспорно утвърждаването на една прилична заплата в областта на държавната администрация е много важно условие за задържане на добри специалисти и повишаване на качеството на извършваната дейност. Решението обаче би трябвало да се търси в повишаване на производителността на заетите в тази сфера чрез подобряване на технологията (най-вече компютризиране на редица рутинни дейности, сега извършвани на ръка) и организацията на труда. В този смисъл предстоящата административна реформа е много важна - съкращаването на 10% от заетите в държавната и общинската администрация би трябвало да се съпроводи от увеличаване на заплатите на останалите, за да им се създаде стимул да останат и да работят по-добре. Едно стандартно увеличение за всички преди реформата не допринася за постигането на тези цели.
Против такова решение съществуват и сериозни аргументи, свързани с доверието в твърдостта и последователността (credibility) на правителствената политика. Една промяна в Наредбата за регулиране на работната заплата по-малко от три месеца след нейното приемане ще сигнализира липса на твърда решимост да се стъпи на врата на инфлацията. Освен това ще се създаде опасното впечатление, че правителството е податливо на натиск. Това би отворило вратичка за други популистки искания на групови интереси - например цялата наредба да се промени; числата в нея за 1998 да са по-малко рестриктивни; да се забави административната реформа; да се забави приватизацията на отделни обекти по бог знае какви, но убедително звучащи съображения и т.н. Друг важен аргумент в тази група е, че тези сигнали ще резонират неблагоприятно при чуждестранните инвеститори в момент, когато правителството полага големи усилия да ги привлече - на годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка, както и на предстоящия инвестиционен форум в София през октомври.
Изложеното дотук не означава, че нискодоходните слоеве от населението и по-специално тези, работещи в бюджетния сектор, трябва да се принесат в жертва на макроикономическата стабилност. Съществуват други механизми, чрез които те могат да получат известни облекчения с цената на минимални вреди. Утвърдената схема за разсрочване на плащанията за топлоенергия е добра стъпка в тази насока. С парите, които биха отишли за увеличение на заплатите, бюджетът би могъл да финансира подобна схема и за електроенергията - като заеме тези средства на НЕК през зимата, срещу лихва (например основния лихвен процент), а НЕК да си събере парите от нискодоходните домакинства потребители в разсрочен период, пак с лихва. Разбира се, то е ефективна субсидия за потребителите, но нейният негативен макроикономически ефект би бил далеч по-слаб в сегашната обстановка.
Ако решението за увеличаване на бюджетните заплати е политическо, тези аргументи няма да спрат правителството. Дано поне те стимулират един професионален дебат за макроикономическите последици от хлабав контрол върху доходите в частност и от популистки решения по принцип.
Четири мини тежат на въгледобива с 8 млрд. лв. загуба
Над 32 млрд. лв. е общата печалба на дружествата от въгледобива за осемте месеца на 1997 г., но тя идва само от мини "Марица изток", съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев след заседание на държавно-обществената комисия по въгледобива. Комисията обсъди финансовото състояние на въгледобива, източниците за финансиране на отрасъла и възможностите за изход от финансовата криза. Докладът на експертите от КЕ показва, че четири основни въгледобивни дружества извън "Марица изток" приключват същия период с близо 8 млрд. лв. загуба. Преди месец Министерският съвет възложи на Комитета по енергетика да предприеме действия за закриването на "Въглища холдинг" и да подготви концепция за преструктуриране, включително ликвидация, на нерентабилни участъци, и за развитие на отрасъла.
Освен за поддържане на техниката и за работни заплати не са осигурявани никакви средства за инвестиране в развитие на производството. Ще се търсят възможности за осигуряване на необходимите средства за подобряване на условията и безопасността на труд в мините от кредити, обясни министър Бакърджиев. Една от възможностите за подобряване на финансовото състояние на дружествата от въгледобива е регулирането на разплащанията с консуматорите, сред които основни са Националната електрическа компания и други фирми от енергийния отрасъл. Общият размер на вземанията на въгледобивните дружества към края на август е 29.6 млрд. лв. От тях 13.5 млрд. лв. са от системата на енергетиката, а 2.5 млрд. от НЕК.
Фирма "Топливо" не е сключила договор с нито една от въгледобивните мини, съобщи Евгений Бакърджиев. Според него незаинтересоваността на "Топливо" може да създаде напрежение при снабдяването на населението и обществените организации с въглища тази есен. Следващата седмица комисията по въгледобива ще обсъди пълен анализ на структурата, функциите и дейността на фирма "Топливо". Ако бъдат установени обективни проблеми, ще бъдат търсени възможности за тяхното преодоляване, но ако дефектът е генетичен и тази фирма се окаже неспособна да изпълнява задачите си, може да се стигне до нейното закриване, заяви вицепремиерът Бакърджиев.
Данъчната реформа - приказка без край
Любомир ВАСИЛЕВ
"Подготвените промени в данъчните закони са истинска революция. " Ако тези думи бяха казани от политик, едва ли би трябвало да им се обърне кой знае колко внимание. Те обаче принадлежат на експерти, участвали в работните групи за промени в данъчните закони. Което дава основание да се мисли, че от 1 януари 1998 г. няма шега? Дали наистина е така?
Данъчната реформа няма да е еднократен акт, а ще се прави на етапи.
Според финансовия министър Муравей Радев натрупаните проблеми не дават възможност системата да се преустрои изведнъж. В това обяснение има някаква логика, но подобен подход подхранва най-лошата и до болка позната характеристика на данъчната среда в България - нестабилното и непрекъснато променящо се законодателство. В този смисъл си заслужава да се помисли нямаше ли все пак време да се поработи по-усилено и реформата да се приложи еднократно от 1 януари 1998 г. Или пък дали отлагането примерно с още половин година не би било по-малкото зло. Ако това наистина е невъзможно, все още не е късно финансовият министър ясно да дефинира какво ще съдържат следващите фази на реформата и как ще бъдат разположени във времето.
За първи път се предлагат не просто отделни закони, а система от данъчни закони.
Това е втората опорна точка на бащите на данъчната реформа. По този параграф обаче може доста да се спори. Дори да допуснем, че отделните данъчни проектозакони са съгласувани един с друг (в интерес на истината на настоящия етап стиковката между проектите съвсем не е перфектна), трудно е да се говори за система, когато не е ясно какви точно ще бъдат промените в Закона за счетоводството, какъв ще е режимът на задължителното здравно и пенсионно осигуряване и осигуряването за безработица. От гледна точка на редовия данъкоплатец, за да се прецени дали данъчната тежест е поносима, трябва да е ясно каква част от дохода ще отива за здравно и пенсионно осигуряване, каква част за осигуряване за безработица и каква за данъци.
Поносимостта на данъчната тежест е другата опорна точка на авторите на новите закони.
Идеята на експерти и управляващи е да се възприеме териториалният принцип на данъчно облагане, т.е. на доходите, реализирани в страната (независимо от националността на физическите и юридическите лица), вместо досегашния национален принцип (облагат се всички български лица или по-точно би трябвало да се облагат) независимо дали са в България или не. Преминаването към всеобхватно облагане на доходите в страната се приема като предпоставка (поне на теория е така) за намаляване на данъчните ставки. Предвиждат се текстове за избягване на юридическото двойно данъчно облагане (в две различни държави) със страни, с които все още нямаме спогодба, и на икономическото двойно данъчно облагане (двукратно облагане на едни и същи доходи в страната).
Предвижда се ограничаване на бюрократичните процедури - например ще се подава само годишна данъчна декларация по данък печалба и данък общ доход, отпадат досегашните тримесечни (едномесечни) декларации. Авансовите вноски ще се правят на база-та на финансовия резултат от предходната година, коригиран с предварително оповестен инфлационен коефициент. На по-късен етап ще се оптимизират процедурните правила в данъчният процес, които в момента са разпръснати в отделните закони и в редица случаи си противоречат.
Приемайки принципа за неутрална данъчна система, авторите на проектозаконите предлагат за данъчни цели да се признава ускорена амортизация на машини, оборудване и компютри.
Като най-консервативна стъпка в предлаганата данъчна реформа може да се приеме предвидената схема за ревалоризация на активите и пасивите на предприятията. В резултат на високия темп на инфлация дълготрайните материални активи на предприятията се обезцениха значително. Същевременно начисляваните амортизации бяха нищожни и не даваха възможност за възпроизводство на капитала и фактически декапитализираха целия реален сектор на икономиката. От обсъждания сега вариант за ревалоризация обаче отново лъха фискализъм, основно под натиска на Международния валутен фонд. Предлага се да се преоцени само неамортизираната част на активите, а върху положителната разлика от преоценката да се плати еднократен данък в размер 8 на сто.
Като известна компенсация е предвидено, че този данък ще се плаща на равни части през следващите три години. Същевременно предлаганите коефициенти за преоценка на активите значително изостават от темповете на инфлация. Доста спорен е и данъчният режим, който ще се приложи за курсовите разлики от промяната на валутния курс през 1997 г. Липсата на опит и трудното администриране са причина авторите на данъчната реформа да се откажат от идеята за семейно облагане с данък върху общия доход. Семейното облагане из-глежда относително по-справедлив режим в настоящата ситуация в България заради наличието на висока безработица и заради демографските проблеми.
Тотално ще бъдат променени и местните данъци и такси - данък сгради, данък при дарение наследство и продажба на имоти и т.н. Оценката на имуществата ще става по нова методика, чрез която данъчната основа се обвързва в голяма степен с пазарната стойност на имотите. Ще се отчитат местонахождението, функционалният тип на населеното място, строителната зона, дали е в курорт, видът на конструкцията на сградата, годината на построяване и т.н. Данъчната основа за данък сгради ще е около 50-60% от пазарната стойност, а данъчната оценка при прехвърляне и наследство - до 70-80% от пазарната оценка. Същевременно се намаляват значително данъчните ставки. Като цяло обаче ще има малко повишение на данъчната тежест за имотите спрямо сегашната, а до 30 април 1998 г. всички собственици на недвижими имоти (граждани и фирми) ще трябва да ги декларират в данъчните служби.
Данъкът върху недвижими имоти ще е в размер на 1.5 на хиляда и ще се изчислява върху данъчната оценка за имоти на граждани и върху отчетната стойност за фирмите. За имот, който е основно жилище, дължимият данък се намалява наполовина. Когато сборът от данъчните оценки на имотите на едно лице е над 100 млн. лева, ще се дължи допълнителен данък от 2 на хиляда върху превишението на тази стойност. Данъкът при дарение ще е 0.5% при роднини по права линия и съпрузи, 0.7% между братя и сестри и племенници, 5% между други лица. Ставката при покупко-продажба на недвижими имоти ще е 2%.
Промените в Закона за ДДС предвиждат създаване на публичен регистър за фирмите, които са принудително дерегистрирани заради данъчни нарушения. Същевременно се предвиждат сурови санкции за фирми, които нарушават ДДС-законодателството. Все още не е ясно дали ще бъде разрешено на фирми (български и чужди), които тепърва започват своята дейност, да се регистрират за целите на данъка. Законът изисква 75 млн. лева оборот, за да могат предприятията да влязат в системата. В същото време началото на дейността по принцип е свързано с повече инвестиционни разходи и точно тогава фирмите имат най-голяма нужда от данъчния кредит.
Комитетът по пощи иска телекомуникации без концесии
Асен Асенов
По-големи правомощия търси за себе си Комитетът по пощи и далекосъобщения (КПД) в проекта за закон за далекосъобщенията. Ведомството се опитва да концентрира при себе си взимането на решенията в областта на телекомуникациите, които според сега действащото законодателство са от компетенциите на правителството. Проектът бе представен на обсъждане на семинар миналата седмица.
Мнението на юристи извън комитета е, че компетенциите между кабинета и КПД трябва да са поделени, като по-големите дейности и обекти чрез концесия (национална частна телевизия, GSM-оператор и др., тъй като честотният ресурс за тях е ограничен), а по-малките да се отдават от комитета чрез лицензионен договор.
От приемането на Закона за концесиите досега КПД негласно го бойкотира - ведомството не е отговорило на нито една от молбите за откриването на концесионна процедура, с което многократно наруши закона и блокира неговото действие. Дори най-силните поддръжници на Закона за концесиите обаче не отричат, че сегашният концесионен режим трябва да е валиден само за точно определени далекосъобщителни обекти и дейности, а не за честотите на радиолюбителите например, както е сега. Според юристи подобно разграничение може да бъде направено именно в закона за далекосъобщенията. Категоричното желание на КПД да получи еднолични права в отдаването на тези обекти и дейности обаче вероятно ще забавят приемането на закона, тъй като текстове от него вече бяха оспорени от Съвета по законодателство и правителството едва ли ще го приеме в сегашния му вариант.
Проектозаконът за съобщенията беше включен сред приоритетите в законодателната програма на парламента, тъй като без него сделката с БТК би била невъзможна. Чрез закона обаче Комитетът по пощи отново прокарва старата си идея да извади изцяло далекосъобщенията от Закона за концесиите и по този начин да върне старото си статукво - правото да издава лицензи както за ефира, така и за всички останали дейности и услуги в тази област.
"Проектозаконът е насочен към създаване на условия за конкуренция", заяви шефът на КПД Антони Славински по време на дебат за законопроекта в началото на миналата седмица. В сегашния си вид обаче този проект предлага отменянето на действащия либерален и относително прозрачен режим на концесиите и замяната му с "работна група", назначена от председателя на КПД, която да издава лицензи.
Според участвалите в дебата по проектозакона независими юристи основната разлика между двата режима е, че Законът за концесиите "предписва и урежда договорен режим за учредяване право на ползване върху обекти, изключителна държавна собственост, а лицензът е индивидуален административен акт", т.е налице е разминаване между заявената позиция, че законът "съответства на европейското законодателство в тази област", и предлаганата замяна на концесионния договор, който урежда равнопоставени отношения между страните с издаването на лиценз.
Аргументите на Комитета по пощи срещу Закона за концесиите най-често се изразяват в твърдението, че "не може да се прави концесионен търг за честота за уоки-токи", но в същото време се иска изваждането на целия честотен спектър от Закона за концесиите, а не на части от него. Това означава, че КПД иска да решава еднолично съдбата не само на уоки-токитата, а и на бъдещата частна национална телевизия и втория GSM-оператор например. В проектозакона за далекосъобщенията не са определени и изброени дейностите, които според КПД не трябва да се концесионират. В него се казва, че КПД с акт на председателя "определя далекосъобщенията, които се осъществяват въз основа на лицензи, регистрации и свободен режим". В този текст отново компетенциите на КПД са с по-широк обхват от правомощията на Министерския съвет, дадени му от действащия Закон за концесиите. А в същото време проектозаконът за далекосъобщенията припомня, че "КПД е само орган на МС". Едно от предложенията на юристите, поканени на дебата по закона миналата седмица, беше свързано точно с това правомощие, което комитетът иска да си извоюва. Според тях "ако със Закона за далекосъобщенията изчерпателно не се определят дейностите, обект на лицензиране, компетенциите по определяне на обектите да се предоставят изрично на МС. Кабинетът да има право периодично да ги променя и актуализира, а КПД на основание на решението на МС и по процедурите, предвидени в проекта за далекосъобщенията, да сключва лицензионни договори."
Фиксирането на цените на цигарите ще има повече контролен, отколкото данъчен ефект
Тони Алексова
Цигарите ще се продават на фиксирани цени за потребител, които Министерският съвет ще определи по групи тютюневи изделия. Това предвиждат изменения в постановлението за определяне цените на тютюневите изделия на вътрешния пазар, които Министерството на търговията ще предложи кабинетът да гласува най-късно до 20 октомври.
В момента Министерският съвет определя минимални цени на производителите и вносителите на цигари, които служат за облагане с акциз и данък добавена стойност, както и минимални продажни цени. Търговците на едро и дребно пък могат да продават тютюна с надценка до 20 на сто над минималните продажни цени или регистрираните продажни цени на производител (вносител), както и са задължени да начисляват данък добавена стойност върху надценката. Тоест всеки един търговец във веригата трябва да се побере в рамките на пределната надценка.
С фиксирането на крайни цени ще се подобри контролът върху цените, които потребителите плащат, дори се очаква те да паднат. Органите по контрола ще могат и по-лесно да налагат драстично по-високите санкции, приети преди няколко месеца в Закона за борба срещу спекулата. "Проверки установиха, че има задържане на големи количества тютюн в складовете, което може би е с цел да се окаже натиск на пазара за покачване на цените", каза Младен Младенов - шеф на Държавно обществената комисия за контрол на цените, която от миналата седмица премина на подчинение от Министерския съвет към търговското ведомство. Според ценовик No1 потреблението на вътрешния пазар е около 150 тона месечно, а само една от деветте тютюневи фабрики в България произвежда 300 тона месечно.
С поправките в постановлението ще се предвиди фиксираните цени по групи цигари да бъдат записани на бандеролите на кутиите, обясниха от търговското министерство. Това обаче едва ли може да стане поне първите месеци от влизането на поправките в сила. Необходими са промени в бандеролния знак за платен акциз, което ще отнеме поне два месеца.
От Булгартабак коментираха, че проверки по складовете на дистрибуторите на цигари не са правени. Това предизвика съмнение, че промените в постановлението се правят и с данъчен ефект. Резултатността ще е най-вече върху осигуряване на по-регулярни постъпления от данък добавена стойност върху търговската отстъпка, твърдят от финансовото министерство. При фиксирани крайни цени механизмът на ценообразуване предвижда върху цената на производителя да се начислят акциз, данък добавена стойност и пределна търговска отстъпка. Търговците ще внасят ДДС върху отстъпката, която ще е фиксирана до определен процент. При режима на фиксиране на цените на цигарите, който съществуваше до месец май, когато се въведоха минимални продажни цени, търговската отстъпка беше до 10 на сто. При минималните продажни цени и пределна надценка проблемът за данъчните е да се следят надценките, които всеки един търговец по веригата си слага и което води до загубата на ДДС за хазната. Базата за смятане на акциза и при фиксирани, и при минимални продажни цени е една и съща, което означава, че ефект върху подобряване събираемостта на акцизите няма да има, обясняват от Министерството на финансите.
В последните две-три години изпълнението по приходите от акцизи изостава от останалите данъчни приходи. За деветмесечието са събрани около 65 на сто от предвидените в бюджета приходи по налога. При акцизните стоки остро стои проблемът нелегален внос. Не е тайна, че над 90 на сто от вноса на акцизни стоки е нелегален и не се легализира въпреки забраната за временен внос на алкохол и цигари от юли тази година. За шестмесечието внесеният акциз за цигари е 99 на сто от местно производство тютюн и едва 1 на сто от внос.
Гражданите ще имат частични гаранции за влоговете си в банките
Стопроцентната защита на депозитите в ДСК пада след година
Валентина ВАЛЕНТИНОВА
Миналата седмица централната банка официално прие проектозакона, по който вложителите ще бъдат гарантирани в случай на банкови фалити. Новите правила ще отменят сега действащия закон за пълна гаранция по влоговете на физически лица и 50% от тези на фирмите. Най-вероятно промяната ще влезе в сила от началото на следващата година, като дотогава проектът трябва да бъде одобрен от МВФ, правителството и парламента.
Това, което е предложила БНБ, е при фалит на банка само физическите лица да ползват частична гаранция по влоговете си, като за суми до 10 млн. лева тя ще е 95 на сто, а горницата над 10 млн. лева ще се покрива до 80 на сто, но общата гаранция като номинална сума няма да надхвърля 40 млн. лева. Това са максимално гарантираните суми на един вложител в една банка независимо колко депозита той има в нея. Размерът на задължението на банката към вложителя ще се определя, като се съберат влоговете му и начислените върху тях лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза. Не по-късно от 75 дни от този ден трябва да започне и изплащането от фонда на влоговете в гарантираните размери. Така, както са заложени обаче, номиналните суми по гаранциите постепенно ще се изяждат от инфлацията, въпреки че се очаква през следващите години тя да е доста по-ниска. В проекта освен това не е уточнено в каква валута се изплащат нелевовите влогове в банките и ако е в левове, по кой курс. Може би този детайл ще трябва да бъде изчистен при предстоящите дискусии на закона.
Системата за гарантиране на влоговете ще обхваща всички търговски банки, които имат разрешение да извършват публично привличане на влогове, след време дори и ДСК. В проекта на БНБ е записано, че една година след влизането на закона в сила ще отпадне действащата в момента стопроцентна гаранция по влоговете в ДСК. След това депозитите в спестовната каса ще са толкова гарантирани, колкото и в останалите търговски банки. Отпадането на пълната гаранция на вложителите в ДСК рано или късно трябваше да стане факт, като точно кога ще стане това е част от дискусията около бъдещето на ДСК. Тъй като все още няма окончателно споразумение между МВФ и нашите държавни институции в какво точно ще се превърне ДСК при предстоящата й реформа, не е изключено едногодишният срок да бъде променен допълнително.
Проектозаконът за гарантиране на влоговете в банките предвижда създаването на специален фонд, който ще се попълва основно с вноски от банките и доходите от инвестиране на набраните средства, които пък могат да се влагат само в ДЦК и депозити в БНБ. Гаранционният фонд ще е освободен от плащането на държавни и местни данъци и такси, а финансовият контрол върху дейността му ще се осъществява от Сметната палата.
Всички новоучредени банки еднократно ще трябва да внесат встъпителна вноска в размер 1 на сто от регистрирания им капитал, като тя не трябва да е по-малка от 100 млн. лева. На сега действащите институции ще се признаят вноските, които са направили в отдавна съществуващия, но неизползван фонд за гарантиране на депозитите, в който банките и в момента са длъжни да поддържат 1% от привлечените си средства. Този фонд се оказа недостатъчен да поеме масираните банкови фалити през миналата година и за да избегне социалното напрежение, правителството на Виденов спешно прие сегашния закон за гаранциите по влоговете.
Освен встъпителната вноска до края на март всяка година банките ще правят и регулярни отчисления за гаранционния фонд в размер на 0.5 на сто от сумите по влоговете на физически лица, определен към 31 декември на предходната година. И двете вноски на банките се отчитат като счетоводни разходи. Финансовите институции ще правят вноски, докато средствата на фонда достигнат 5% от сумата на депозитите на граждани в банковата система и евентуално след това, ако тя спадне под това ниво.
Проектозаконът предвижда вноска още за 1997 г., която освен това ще е 1% от влоговете на физическите лица в банките. Това, изглежда, е предвидено, за да може фондът да започне дейността си с повече средства накуп. Въпреки това, ако началната сума на фонда се изчисли по данните за депозитите към началото на октомври, сумата, която се набира в него, е около 20 млрд. лева, което е капацитет, равняващ се на не повече от една-две неголеми банки (не дай боже). Ако средствата на фонда се окажат недостатъчни за покриването на неговите задължения, на ръководството му ще бъде позволено да компенсира дефицита със заеми, като един от посочените в проекта варианти е кредитор да бъде бюджетът.
Централните банкери като че ли са се поувлекли в администрирането на самия фонд, предлагайки той да е юридическо лице, което да се ръководи от петчленен управителен съвет, формиран на квотен принцип между различни институции, с мандатност на членовете и т.н. Фондът донякъде ще дублира и "Банков надзор", като се предлага той също да прави проверки за финансовото състояние на банките, макар че изглежда по-логично да се регламентира информационният поток между двете звена. Предложено е дори ръководството на фонда да може да "наказва" с увеличена годишна вноска финансови институции, които не спазват изискванията на БНБ. Твърде вероятно е администрирането на фонда да бъде променено при обсъжданията на закона, още повече че когато този законопроект за пръв път беше дискутиран преди няколко месеца, представителите на различни финансови институции отбелязаха, че не е необходима чак толкова тежка управленска структура.
Всъщност основните забележки на финансистите тогава бяха, че законът не предвижда "застрахователен" подход при гарантирането на влоговете, а гаранция, финансирана "на калпак". Принципно би могло да се обсъжда дали вноската на всяка банка във фонда да не е обратно пропорционална на финансовото й здраве и съответно да е свързана с риска от фалит. В крайна сметка поне на този етап надали ще бъде приет такъв принцип, защото, както закачливо коментира представител на финансовото министерство, тогава "рискът на банковата система все още е толкова голям, че може да се окаже необходимо банките да внесат във фонда 80% от привлечените си средства".
Накратко
Ръководството на ДСК се срещна с мисията на Международния валутен фонд миналия петък, като се е наложило да обясни защо още не е уточнен проектозаконът за касата. Принципният проблем, който възниква, е, че и фондът, и Световната банка настояват ДСК да се превърне в "тясна банка", което означава да ограничи активните си операции предимно до инвестиции в държавни ценни книжа и по-малко до кредитиране на граждани. Ръководството на касата обаче, както и написаният проектозакон предвиждат точно обратното - да се разширят възможностите за отпускане на кредити, защото според тях това е единственият начин ДСК да запази пазарните си позиции. При ниските лихвени равнища в момента за касата наистина е доста трудно да посреща разходите си по пасива и ако ситуацията се запази непроменена, това може да доведе до загуби за спестовната институция.
Основният лихвен процент пак спада от тази седмица, като нивото му от понеделник ще е 5.53% при досегашно 5.78%. Тенденцията е доста притеснителна, тъй като има опасност левовите вложения (особено влоговете в банките) да станат по-неизгодни от тези в чужда валута, което да доведе до обратно трансформиране на спестяванията във валутни или да окаже инфлационен натиск заради повишено търсене на потребителски стоки. Ниската лихва се оказа единственото притеснение и на шефа на БНБ Светослав Гаврийски, въпреки че институцията вече няма възможност да провежда парична политика и да коригира неблагоприятните тенденции.
Активите на валутния борд са нараснали с около 50% през първите 100 дни от въвеждането на новата финансова система. Според последния баланс на управление "Емисионно" валутният резерв е достигнал 3.966 млрд. германски марки, като над 40% от него са парични средства в чужда валута, 43% - търгуемите чуждестранни ценни книги. Заради покупките на марки от страна на БНБ и постъпленията в чужда валута от международните финансови институции обаче българските банкноти и монетите в обращение са нараснали почти двойно от въвеждането на борда насам, което се счита и за един от факторите, поддържащи високото инфлационно ниво.
Националният статистически институт прогнозира спад на брутния вътрешен продукт с 6 до 8 процента през 1997 г. Докато това е в рамките на очакванията, не така стои въпросът с инфлацията за годината, която се очаква да достигне 600-610% при предварителни разчети за 566%, правени при въвеждането на валутния борд.
"Балканска банка Скопие" може да фалира
"Балканска банка Скопие", в която акционери са частни македонски фирми и българските Балканбанк и Кредитна банка, има опасност да бъде поставена в нещо като особен надзор, тъй като финансовите й показатели не са добри, заявил шефът на македонската централна банка пред агенция Ройтер миналата седмица. Ако в рамките на 60 дни след такъв надзор "Балканска банка" не подобри състоянието си, ще бъде затворена. Македонските централни банкери са отправили питане до БНБ какви са плановете й по отношение на българските акционери в скопската банка, за да ги имат предвид при вземането на решението. Както е известно, Балканбанк беше обявена в несъстоятелност, а Кредитна банка може да се окаже в деликатна ситуация, ако се наложи да си връща на ДСК прословутите ЗУНК-ове за 14.5 млн. долара, които "управлява доверително" по поръчка на бившата шефка на касата Бистра Димитрова.
Интересен факт е, че по неофициална информация акциите на Кредитна банка в "Балканска банка Скопие" все още са заложени в ДСК като обезпечение по същия договор за ЗУНК-овете. Миналата седмица Кредитна банка официално отговори на ДСК, че не споделя основанията на касата за разваляне на договора. ДСК си поиска книжата преди две седмици, но както изглежда, за да ги получи обратно, ще трябва да се пребори за това в арбитражния съд. Договорът, освен че е неизгоден за касата, е и в разрез с изискванията на закона, тъй като може да се третира като голям кредит, който надхвърля законовите пропорции спрямо собствения капитал на ДСК.
Друг интересен нюанс е, че по времето на служебния кабинет имаше офанзива държавата да стане акционер в скопската банка, което сега може да се тълкува като опит от страна на тогавашния кабинет да подпомогне явно закъсващата институция.
Конвертируемите валути - стандартът на новия век?
Любомир Христов
По време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Хонконг Нобеловият лауреат Милтън Фридман шокира с безапелационната си оценка, че МВФ трябва да бъде закрит. Мнението му привлече внимание и бе широко огласено, в т.ч. и в българския печат. В същото време МВФ, действайки със завидна последователност, направи нови крачки в приспособяването си към променящите се реалности и позиционирането си за ХХI век. Срещите в Хонконг ще се запомнят с две важни за МВФ и световната общност решения - за 45-процентно увеличаване на квотите ("членския внос" на страните в МВФ) и с призива към изпълнителните директори на фонда да предложат в скоро време допълнение на споразумението за МВФ, с което на фонда се дава задачата да стимулира либерализирането на капиталовите потоци в страните членки.
Мандатът на МВФ и променящите се реалности.
МВФ се учредява през 1944 г. като структура на бретънуудската система, за да стимулира либерализацията на търговията със стоки и услуги и трансферите на валута и плащанията, свързани с нея. Известният чл.VIII от споразумението за МВФ предвижда точно това задължение за страните членки да поддържат т.нар. текуща конвертируемост на валутите си, т.е. да не ограничават обмена на национална срещу чуждестранна валута за целите на плащанията, свързани с вноса на стоки и услуги.
Днес, 53 години по-късно, МВФ отчита този мандат за изпълнен в общи линии. Към 1 октомври 1997 г. 140 от общо 181 страни - членки на МВФ, са приели задълженията по чл.VIII от споразумението, т.е. валутите им са конвертируеми за нуждите на текущите плащания. Сред тези 140 страни са и 17 от общо 26 страни в преход - всички централноевропейски страни и 9 от 15-те бивши съветски републики, включително Русия. Румъния е в напреднал стадий на формалната си подготовка за присъединяване към чл.VIII и се очаква да го направи към края на 1997 г. България заедно с Албания, Македония, Беларус и някои средноазиатски републики като Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан ще остане да решава въпроса за текущата конвертируемост на валутата си в бъдеще независимо от погрешно разпространяваното у нас мнение, че българският валутен режим е сред най-либералните сред бившите соцстрани. По-нататък ще аргументираме, че българският валутен режим може да се характеризира по-точно като "пробит", отколкото като либерален.
Международните финансови потоци са силно чувствителни към провежданата макроикономическа политика, здравината на местната финансова система и непредвидени шокове от икономически или политически характер. Поради това международните капиталови пазари оказват дисциплиниращ натиск върху правителствата. Пазарите обаче невинаги са прави. Те често реагират със закъснение, а когато това се случи, реакцията може да се окаже прекалена. Именно с това са свързани рисковете от либерализация на капиталовите потоци - повишава се уязвимостта на страната от промени в настроението на пазарите и бързи обрати в посоката на движение на капитал.
Изводът е не отказ от либерализация, а нов начин на управление на либерализираната икономика. В най-общи линии препоръката е:
Това са основните положения, от които се изхожда при формулиране на принципите за проектодопълнението към споразумението на МВФ.
Къде е и къде искаме да бъде България по координатата на конвертируемостта.
Две са изходните съображения при решаване въпроса за бъдещето на валутния режим у нас: от една страна, въпросът за движението на капитал и ефективния режим на неговото управление в България е съизмерим по важност с въпроса за националната сигурност. От друга страна, интегрирането на страната в световната икономика, а следователно и либерализацията на режима на движение на капитал за нас са без алтернатива. Първо, България вече е поела ангажименти в това отношение с договора си за асоцииране към Европейския съюз. Второ, ние се конкурираме с бившите соцстрани за едни и същи капиталови потоци. Унгария, Чехия и Полша са вече членове на ОИСР. В контекста на присъединяването си към "клуба на богатите" те значително либерализираха режима на капиталовите си транзакции. Полша в частност пое ангажимент напълно да либерализира движението на капитал до края на 1999 г. Естония, първата източноевропейска страна, въвела валутен съвет, вече практикува режим на свободно движение на капитали. И трето, МВФ е на път да наложи пълната конвертируемост като всеобщ стандарт, колкото и дълго време да отнеме това.
Следователно за нас не стои въпросът дали, а как, кога и в каква последователност. Отговорът на тези въпроси изисква разработване и следване на ясна и дългосрочна държавна политика на валутния режим. Тя трябва да се основава на оценка на изходното положение, количествена оценка на минимално необходимите предпоставки за либерализация и ясна идея за етапността в съгласие с вече поетите ангажименти към Европейския съюз.
Тези препоръки може да изглеждат тривиално, но беглият преглед на това, което се случва у нас в областта на валутния режим, сочи движение в обратната посока. Първо, режимът на капиталовите потоци в България, който е в сила, не е либерализиран, а пробит. Второ, и в момента на вниманието на народните представители са проектозакони, които внасят ad hoc промени във валутния режим без оглед на някаква стратегия или посока. И трето, нашата практика на либерализация на режима на текущите плащания досега показа пълна липса на идея и последователност. Важно е да не повторим този печален опит и в областта на режима на движение на капитали.
Да започнем от третия пункт. След като уреди просрочията си към частните банки - кредиторки от Лондонския клуб, България по същество беше готова да обяви конвертируемост на лева по смисъла на член VIII на МВФ. Дори при валутните кризи от 1994 и 1996-1997 г. съответните правителства не прибягнаха до ограничаване на текущата конвертируемост на лева. (Анекдотичните свидетелства за манипулиране на валутния пазар по време на тези епизоди са съвсем друга тема.) Не сме го сторили и досега. Така страната заплати два пъти за фактически либерализирания режим на текущите плащания, без да извлече полза от обявяването на този факт.
Второ, монополното право да изкупува злато и други скъпоценни метали, с което се ползва БНБ, е остатък от логически издържаната система на монопол на държавата върху външната търговия, подкрепен от валутен монопол. Тази система обаче беше отхвърлена през февруари 1991 г. с ПМС 15. "Златният" монопол на БНБ остана. Нещо повече - сега сме на път да коригираме това "недоглеждане" по инициатива на... белгийците ("Юнион Миниер"). Не че има нещо лошо в това, то и затова правим приватизация с участието на стратегически инвеститори. Аспектът, който тук ни вълнува, е, че ad hoc промени на валутния режим не бива да продължават. Втори пример - предлага се на Народното събрание да премахне ограничението, според което чуждестранни вложения в български ценни книжа със срочност под шест месеца не се ползват от режима на чуждестранните инвестиции. Това означава да либерализираме краткосрочните капиталови потоци преди дългосрочните. Това не само че е опасно, не само че никой официално не го очаква от нас, а напротив, върви в посока, обратна на препоръчаната ни с "Бялата книга... " на ЕС.
И накрая, нека тръгнем от оценка на действащия валутен режим. За мен основните му характеристики са неразвитост, недиференцираност, непрозрачност и противоречивост.
Неразвитост - доколкото е в сила правна уредба отпреди 1989 г., тя е концентрирана върху ограниченията и контрола на капиталовите потоци върху формата на физически внос и износ на валутни ценности и игнорира съвременни форми на движение на капитал, което може да се осъществява и без физически износ или внос на инструменти. Налице са "бели петна" - нерегламентирани транзакции, които могат да доведат до износ или приток на капитал: търговия с дериватни инструменти, режим на институционалните инвеститори и пр. Недиференцираност - валутният режим, на който се подчинява движението на капитал през България, не позволява разграничаване между инструменти, търгувани на капиталовия и на паричния пазар, между търговски и финансови кредити и други банкови сделки като гаранции, поръчителства и пр. В резултат правната рамка се прилага чрез тълкуване, което невинаги е безспорно.
Непрозрачност - в нито един от случаите, в които се изисква разрешение за първичната сделка и/или трансфера на паричните суми, законодателят не очертава критерии за издаването или отказа от издаване на разрешение. Това разширява пределно сферата на административно усмотрение на разрешаващите органи и създава несигурност у участниците в икономическия оборот.
