За двата месеца, откакто дойде в телевизията, Петър Курумбашев отвори едновременно битки на няколко фронта, всяка от които му спечели завидни по количество и качество врагове. Още с влизането си в шефския кабинет на "Сан Стефано" бившият продуцент на "Ку-ку" заяви, че в БНТ са необходими големи съкращения, и превърна голяма част от служителите в държавната телевизия в свои противници. Едно-временно с това главният мениджър започна да събира различни дребни "екстри" от работещите в медиата - коли, мобифони. Симптоматична е случката, когато Курумбашев поискал от водещия на "Отзвук" Иван Такев да сдаде мобилния телефон, който той получил, докато оглавявал новините, но продължавал да ползва. "Защо? " попитал учудено тв-служителят. "Защото струва пари", отговорил му Курумбашев. "Пари, ама комуникация", опитал се да запази придобивката си Такев. "Комуникация, ама много пари", настоял главният мениджър и в крайна сметка отнел телефона, шегувайки се, че така никой няма да може да оказва "мобифонен натиск" над "Отзвук".
Заедно с това Курумбашев направи няколко стъпки към това да се развали "далаверата" на рекламните агенции около "Крес". Вече бившият главен мениджър твърдо застъпваше виждането, че БНТ трябва да направи всичко необходимо, за да се прекрати договорът със CNN, който всъщност дава основния ресурс на агенциите около "Крес". По силата на този тристранен договор, сключен до 31 декември 1999 г. между БНТ, компанията на Тед Търнър и фирмата на "Крес" "Триада комюникейшънс", рекламната агенция получава всяка година безплатно рекламно време на стойност около милион и половина долара. Т.е. в БНТ всяка година не влиза тази сума. Самият Стефан Димитров си спомня, че за същите услуги през 1992 г., когато е оглавявал Канал 1, телевизията е плащала 50 хил. долара на година - с един милион 450 хил. долара по-малко. Когато бившият генерален директор на БНТ Иван Гранитски се опита да прекрати договора, моментално започна яростна атака срещу него, която доведе до отстраняването му. Според добре запознати с методите на "влияние" върху рекламната политика на БНТ, тогава Гранитски е получил предложение за подкуп от 100 хил. долара, за да не разваля договора. Акцията по неговата смяна всъщност започва малко след като той отказва да вземе подкупа. В медийната комисия на предишния парламент беше предизвикан дебат за състоянието на рекламата в БНТ. В резултат от него работна група от шестима депутати изработи пълен с улики срещу Хачо Бояджиев доклад, който стана повод да се поиска главата на Гранитски (?!).
Съвпадението обаче не е само по отношение на този договор. Курумбашев предотврати и опита дълговете на БНТ към БТК да бъдат изплатени с рекламно време, което телекомуникационната компания може да препродава. А големият пакет, който БТК щеше да получи, може да бъде "осребрен" само срещу по-голяма отстъпка от тази, която предлага телевизията. Когато Михаил Данов оглавяваше БТК, разговорите за препродажбата, според източници от БНТ, са се водели с Красимир Гергов. Гранитски обаче отказа да преоформи плащането на държавната медиа с опция за препродажба. Според източници от телекомуникационната компания тази схема за преоформянето на дълговете на БНТ, които в момента възлизат на около милиард и половина лева, е била обсъждана от Мариан Драгостинов и продуцентката на "Плюс-минус" Елена Вълчева с посредничеството на Красимир Стойчев. Курумбашев обаче очевидно е отказал да подкрепи подобен контракт, тъй като в крайна сметка се стигна до споразумението БНТ да изплати задълженията си с рекламно време, което обаче БТК не може да препродава, а само да използва за себе си.
Отговорът на въпроса дали Курумбашев е бил уволнен заради нарушаването на интересите на "добре поставени" в БНТ фирми ще се разбере, ако тези интереси бъдат удовлетворени. Първият сигнал за това дали обещаната от Стефан Димитров "реформа" ще се състои ще бъде съдбата на новите правила за продажба на рекламно време.
ВАЦ няма защо да отстъпи пред разпространителите
"Вестдойче - октоподът в медийното блато", пишат в Германия
Деница Грозева
С около 20% е намалял тиражът на изданията на ВАЦ у нас "24 часа" и "Труд", признаха от Българската вестникарска група. Според нея консорциум "Разпространение" и фирмите към него представляват около 35-40% от пазара. Общият тираж на "24 часа" и "Труд" е възлизал през тези дни на около 400 000, което е с около 100 000 по-малко от обичайното.
"Ние ще търсим нови пътища, когато няма вече стари, но ще продължим да разпространяваме вестника си", каза за "Капитал" д-р Петър Щерцинг, управител на Българска вестникарска група, преди да замине за Германия.
Няколко дни след началото на бойкота на първа страница на "24 часа" се появи съобщение, че "всеки, който иска да разпространява вестника, може да се обади на телефоните на разпространителската агенция "Стрела". Според разпространители от страната "24 часа" и "Труд" са били продавани от фирми, неучастващи в протеста, които поради финансови причини са предпочели да продават с по-ниската отстъпка от 26%. ВАЦ е преодолял трудностите, като е превозвал със свои коли вестниците по места. От ситуацията са се възползвали и дребни продавачи, които обичайно продават по 10 броя, а сега се взимали по 80 броя от "часовите" и "Труд"-овите вестници.
Консорциум "Разпространение", който е ядрото на протеста, се опита да преговаря с немските собственици на "24 часа" и "Труд", но разговорите не доведоха до никакъв резултат. Представители на разпространителите обявиха, че консорциумът ще се опита да преговаря за вдигане на отстъпката, защото сегашната (26%) финансово "срива пазара и прави ВАЦ монополист". Обединените продавачи на вестници заявиха още, че немската страна е непреклонна за цената на вестниците от 250 лв. и размера на отстъпката.
"Преговорите не доведоха до резултат. Срещата между нас продължи четири часа и разговорите бяха много трудни. Трябваше да изслушаме лекция за пазарната икономика, която обаче не е приложима у нас. Стигнахме чак до Маркс, но, слава богу, не и до Ленин", каза Олег Чернев, говорител на консорциума. Според него ВАЦ не отчита инфлацията, която е около 13.8%, поскъпването на наемите - около 8-10%, и на горивата - около 10%. С отстъпката от 26% фирмите ни остават без въздух. С д-р Петър Щерцинг не можахме да продължим преговорите, защото той отишъл на изследвания в Германия. Опитахме се да се свържем с него по телефона, но той беше изключен. Сега ще чакаме да се върне", обясни Олег Чернев една от възможните причини за прекъсване на диалога.
Пред "Капитал" управителят на ВАЦ в България д-р Петър Щерцинг заяви, че "фирмата не може да поеме негативите от лошото икономическо управление на страната, поради което не вижда начин тяхната позиция да се промени".
"Един достоен издател като Тошо Тошев се предаде, за да не умре, върлият противник на ВАЦ Валери Найденов също се предаде, след това рекламният пазар ще бъде изяден тотално и накрая българските вестникари ще танцуват на немска музика", образно описа нахлуването на ВАЦ у нас Димитър Иванов, шеф на консорциум "Разпространение" и бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление и вицепрезидент на Мултигруп. "Оттук нататък управителният съвет на консорциума ще предприеме още действия до пълното им изчерпване. Ние ще ги търсим, още веднъж ще им обясняваме, че това положение е лошо", уточни той. Според изчисления на самите бойкотиращи разпространители фирмите около консорциума са четиристотин и въпреки увеличения тираж на останалите вестници - "Стандарт", "Дума", "Демокрация", "Новинар", загубите са големи. "Юлий Москов лети сега като тежък бръмбар, защото прави двоен тираж", каза Димитър Иванов по повод променената ситуация за останалите вестници, които общо събират около 200 000 тираж.
ВАЦ преодолява кризата, като разнася чрез свои коли директно вестниците си. Освен това има фирми, които не се включват в стачката, например в градовете Пловдив, Русе, Бургас.
За немците ситуацията е много по-лесно решима, отколкото за разпространителите, и те няма да се откажат от веднъж взетото решение, твърдят запознати. Въпреки неблагоприятния образ, който съществува за тях, те действат, без да гледат друго освен собствения си интерес.
ВАЦ има много повече време и ако протестът продължи по-дълго, фирмите ще трябва или да обявят фалит, или да се съгласят с условията. Така ВАЦ ще изгради собствена разпространителска мрежа, което в крайна сметка може би е и целта на германците. Потвърждение на твърдението, че немската медийна групировка няма да отстъпи от решението си да свали търговската отстъпка на 26%, дава и изявлението на Ерих Шуман, собственик на ВАЦ, направено пред немския вестник "Тагесцайтунг". "Очаква се, възникналите дупки да бъдат запълнени от други разпространители. На досегашните фирми все пак ще им останат другите вестници. Тъй като тиражът им е далеч под този на "Труд" и "24 часа", ще им е трудно да преживяват". Според немския вестник политическата подкрепа за ВАЦ е осигурена, защото има достатъчно уверения, че правителството не иска да гневи немския инвеститор.
Тази седмица стана повод за поредни коментари около напускащи журналисти от "24 часа". Още 12 души предпочетоха да работят на друго място, защото главният редактор Валери Найденов има лошо отношение, стана ясно от разпространено съобщение на агенция "Балкан". На въпрос към Българска вестникарска група дали има смущаващи неща в тези чести размествания, те отговориха, че главният редактор си сформира екипа.
Докато разпространители и ВАЦ не могат да се споразумеят, на медийния пазар се готви да се намести нов вестник - "Сега", с издатели Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, които преди време претърпяха неуспех с "Малък вестник". Главен редактор на новото издание ще бъде Димитрана Александрова, която доскоро беше зам. главен редактор във вестник "24 часа". Повечето от напусналите "часовия" вестник ще работят в "Сега". Новият вестник ще се печата шест пъти в седмицата на 32 страници в стария формат, но цветен.
Нов спортен вестник опитва да атакува пазара
Андрей ГЕОРГИЕВ
На българския вестникарски пазар има три спортни всекидневника, но въпреки това от 16 октомври ще се появи още едно издание с подобна тематика. Вестник "Спорт експрес" ще атакува читателите в следващите дни като пореден опит да се направи повече по спортната тема или пък да се пробва нова формула за отразяване на темата.
Новото издание ще бъде първоначално в осем страници, черно-бяло, формат А3 и ще излиза 6 пъти седмично (без неделя), като цената му ще бъде 180 лв. Възможно е издателят - Търговско-рeкламна и информационна компания "Анко", да не смогне да спази вече обявената дата, но първият брой със сигурност ще бъде в седмицата, започваща на 16 октомври, обещава Андрей Кожухаров, шеф на фирмата. Той се заел със сложната задача да докаже, че за вестника му има място, въпреки че пазарът е позапълнен. В момента 7 дни в седмицата излизат всекидневникът "7 дни спорт" и футболният вестник "Меридиан мач", които са цветни и струват по 250 лв. Пет пъти се появява пловдивският футболен вестник "Гол", който е черно-бял и е на цена 200 лв. "Аз съм 37 години спортен журналист и това, което е на пазара, не ме удовлетворява. Мисля, че има и други хора, които не ги удовлетворява. Във века на пазарната икономика - макар че тя е пазарна май само във вестникарския бизнес - всеки разчита да намери своя ниша. Аз се опирам на това, че вестникът ми ще е значително по-евтин, а информацията му ще е една от най-добрите. В спортната журналистика трябва да се казва истината, а не да се търси сензацията. От европейския печат е видно, че сензацията е в жълтите вестници, а спортните се интересуват от състезанията. Все пак ние сме страна с добър спорт - класирахме се за световното по футбол, представихме се достойно на олимпиадата", казва Андрей Кожухаров. Той смята да направи вестник за всички спортни събития и резултати.
"Задачата на нашия вестник ще е да служим с истинска, реална спортна информация - всички резултати, всички информации от събитието. Не търсим илюстрационен ефект, а ефекта на вярната и реалистична информация. Ще има и много информация за тези, които се занимават с игрите на щастието", допълва Андрей Кожухаров. Той е издател и на седмичника "Спорт тото", чийто главен редактор Михаил Делев става главен редактор и на "Спорт експрес". "Спорт тото" ще продължи да излиза по същия начин - във вторник, и със същата информация. Новото начинание се финансира от "Анко", пояснява шефът и допълва, че търси спонсори и рекламодатели, понеже вестникарството е скъп бизнес.
Формулата на Андрей Кожухаров очевидно е да се отрече от атрактивната външност и ударните заглавия на "7 дни спорт" и "Меридиан мач". Преди 3-4 години идеята му със сигурност щеше да е обречена на неуспех, сега обаче той смята, че е дошъл момент за промяна.
Рекламодателите се обединяват в асоциация
До края на октомври ще бъде регистрирана Асоциацията на рекламодателите в България, съобщи за "Капитал" нейният бъдещ председател Евгения Стоичкова. Сред учредителите са фирмите "Данон", "Нестле", "Крафт Якобс Сушард", "Шел", "Филип Морис", "Астика" и "Каменица". Това са в общи линии голяма част от фирмите, които участват активно на рекламния пазар.
След официалната регистрация ще се набират активно нови членове, като интерес са проявили около 10 фирми. Повод рекламодателите да се обединят в асоциация е желанието им да защитават общите си интереси. Тъй като телевизията продължава да бъде най-големият рекламодател, към нея ще бъдат насочени първите усилия. "Най-тежкият проблем за нас са непривлекателните и нестабилни рекламни условия, високите тарифи в телевизията и хаосът на пазара. Водихме разговори с г-н Петър Курумбашев, с когото сме на едно мнение, че е добре БНТ да се ориентира към рекламодателите, а не, както досега, да се общува само с рекламните агенции и медиашоповете. Искаме поне за една година напред да има яснота. След като обаче г-н Курумбашев вече не е на този пост, всичко ще трябва да се почне отначало."
Според представители на асоциацията за тарифите и условията за реклама в БНТ много важни фактори са средният рекламен бюджет в страната за годината и покупателната способност. Общото мнение в рекламните среди е, че тарифите на телевизията са неоправдано високи, смятат от организацията. В по-дългосрочен план асоциацията ще работи върху закон за рекламата и издаването на бюлетин за рекламния пазар.
В момента върху закон за рекламата работи и Асоциацията на рекламните агенции - едно от двете обединения на рекламните агенции у нас.
Парламентът направи мъничка крачка към новия медиен закон
Процедурата по приемането на медийния закон, макар и тромаво, започна да се движи по малко напред. Проблемите на законовото регламентиране на медиите ни бяха обсъждани на кръгла маса, организирана от Народното събрание миналата седмица. Комисията по културата и медиите също отдели част от своето редовно заседание за обсъждане на принципните положения на бъдещия закон.
Всъщност целта на двете прояви е по-скоро да легитимират публично вече взетото управленско решение. Напоследък силните на деня все повече клонят към варианта първо да се приеме закон за БНТ и БНР, а чак след това за останалите електронни медии. "Нашето твърдо намерение е първо да се регламентира дейността на Българска национална телевизия и националното радио", заяви председателят на комисията по културата и медиите Стоян Райчевски. Тази идея обаче срещна съпротивата на съавторите в изработването на "Гордостта на Клара" - експертите Георги Саракинов и Светлана Божилова. "Това е все едно да има закон за движение по пътищата отделно за частните, отделно за държавните автомобили", обясни картинно становището си юристът Саракинов.
Иво Драганов, съветник на вицепремиера Веселин Методиев по въпросите на медиите и културната реформа, пък предложи в изработването на новия закон за радио и телевизия да не участват хора, помагали за раждането на "Гордостта на Клара". От следващата седмица вероятно депутатите от комисията по културата и медиите ще заседават извънредно всяка сряда със задачата да приемат възможно най-бързо закона за електронните медии.
До миналия петък проектът на закона за БНТ и БНР, изготвен от експерти на държавната телевизия, все още не беше внесен официално в деловодството на Народното събрание. Депутатът от СДС Сашо Стоянов обаче внесе преработен вариант на проекта, изработен под егидата на форум "Свободно слово", и както пише в него, "с финансовата подкрепа на фондация "Отворено общество".
America Online взе монопола над киберпространството
На 8 септември акциите на на Уолстрийт скочиха с 9 процента до 76 1/16 долара за акция - ниво, два пъти по-високо от цената на акциите в началото на тази година. Причината - AOL преотстъпи комуникационното си поделение на компанията WorldCom Inc., срещу което получи достъп до абонатите на услугите на , които WorldCom Inc. купи от компанията H&R. По този начин AOL успя да прехвърли на друг управлението и грижата за скъпата за поддържане комуникационна мрежа на AOL, да увеличи абонатите си с 30 процента, да разшири задокеанските си операции и въпреки това да остане с 250 милиона долара печалба. Президентът на AOL Стивън Кейс успя да убеди акционерите на компанията, че е способен да съживи позамиращата слава на най-голямата онлайн-компания.
През миналата година AOL преживя цяла серия от тежки удари. През септември 1996 г., след като години наред шефовете на компанията уверяваха, че отчитането на разходите се води по най-добрите стандарти, Кейс шокира Уолстрийт с изявлението, че AOL трябва да се обърне към по-консервативни методи за изчисляване на маркетинговите разходи. Този ход на практика отписа печалбите на компанията от предходните години. През януари тази година пък се оказа, че AOL не разполага с достатъчно модеми и абонатите й в продължение на дни не можеха да влязат в Интернет. Един от най-големите гафове бе през юли тази година, когато от AOL обявиха, че имат намерение да продадат списъците с абонатите си на компании за директен маркетинг, т.е. да задръстят електронната поща на абонатите си с безумни реклами.
Сега подходът е по-различен - от AOL уверяват абонатите на Compuserve, че услугата, която ползват, няма да бъде променена във формата на AOL, който е по-развлекателно ориентиран. В средата на септември Кейс бе в Колъмбъс, Охайо, където е централата на Compuserve, за да обсъжда с шефовете на компанията как да бъдат усвоени новите клиенти, без да се предизвиква гневът им. Ако Кейс успее в това начинание, AOL ще има възможност на практика да докаже виждането си, че Интернет е следващата най-голяма глобална медиа. Вместо да печели от месечните абонаментни такси на растящия брой абонати, компанията ще може да формира печалбите си от реклами и такси за различни търговски транзакции - делът на тези печалби от общата сума бе 5.6 процента през 1996 г. и се очаква да достигне 12.4 процента през тази година.
Според условията на договора между двете компании AOL ще купува от WorldCom (компанията, която притежава най-голямата световна мрежа за достъп до Интернет) мрежови услуги. Според представители на WorldCom цената за тези услуги ще е съвсем малко по-висока, отколкото ако AOL бе запазил за себе си губещата си комуникационна компания. Освен това AOL получава достъп до 2.6 милиона абонати на Compuserve, с което общият брой абонати на AOL става 11.6 милиона - Кейс вече има критичната маса от потребители и може да даде силен тласък на медийната си стратегия. След сделката AOL ще контролира 54 процента от пазара на онлайн-услуги в САЩ, като най-големият конкурент, Microsoft Network, е далеч назад с едва 2.3 милиона абоната.
Проблемът за AOL може да дойде от американското антитръстово законодателство. Американското Министерство на правосъдието вече обяви, че ще разгледа сделката, която може да направи AOL монополист на пазара на онлайн-услуги. Другият голям проблем е, че AOL ще трябва да инвестира значителни суми за създаването на ново програмно осигуряване на сайтовете си - конкуренцията на онлайн-видеото и интерактивните сайтове е жестока. Със сигурност обаче Стивън Кейс има уникалния шанс да стане първият медиен император на киберпространството.
НАКРАТКО
Компанията пусна на пазара нов модел GSM -мобилен телефон, в който за пръв път се използва цветен дисплей. Моделът S10 има и възможност да записва гласово съобщение с продължителност до 20 секунди. Батерията издържа около 10 часа разговор.
Компанията Cylink Corporation обяви, че е изтекъл срокът на патента върху технологията Diffie-Hellman за публични криптографски ключове и че компанията е получила от Станфордския университет изключителните права върху технологията. Технологията Diffie-Hellman в комбинация с Digital Signature Standard (технология за създаване на цифрово разпознаване) може да стане основа на пълна система за сигурност за идентифициране на потребители и електронни транзакции, базирана на публични ключове.
Американският клон на компанията Sega обяви, че е сключила договор с да бъде изключителен търговски представител на Yahoo! за Съединените щати. Sega пуска на пазара компютърни аксесоари, дрехи и други стоки с търговската марка на Yahoo!.
В Камарата на представителите на американския Конгрес бе внесен законопроектът за забрана на хазарта в Интернет. Законът предвижда глоби и затвор за всеки, който съзнателно използва комуникационните възможности на Интернет, за да събира залози за хазарт.
Съвместната компания на Microsoft и телевизионната станция NBC, , обяви, че прекъсва договора си за съвместна дейност с компанията Ziff-Davis. Сайтът на Ziff-Davis, който е ориентиран предимно към новини от компютърната индустрия и Интернет, ще се премести на адреса на - 24-часов канал, който пуска новини от областта на технологиите.
Компанията пусна на пазара новата версия на софтуера си FirstAid 98, който е конкурентният продукт на Norton Utilities на Symantec и на вградената в Windows програма на Microsoft ScanDisc. Новата версия на FirstAid, с цена от около 40 долара, е с вградена база данни за проблемите на програмите, работещи под Windows, и автоматично прави връзка със сайта на компанията, когато излезе нова версия на продукта.
Компанията пусна в сайта си университетска мрежа, в която се предлагат новини за студенти и бъдещи студенти в американски университети. Услугата предлага новини за отстъпките, които студентите могат да ползват, местни справочници, а към сайта на PoinCast са вързани и 120 американски студентски вестници.
Microsoft пусна Internet Explorer 4.0
На 30 септември компанията пусна дългоочакваната и дълго рекламирана нова версия на уеб-браузъра си - Internet Explorer 4.0, която претендира за почти пълно интегриране на браузъра и операционната система Windows. Сиатълската компания се е опитала да създаде програма, която еднакво добре да служи като браузър за Интернет, за вътрешни мрежи и за твърдите дискове на компютъра, използвайки браузър-интерфейс с бутони back и forward, и концепцията drag and drop за организиране на папките върху екрана. Вероятно новите версии на Windows ще предлагат пълна интеграция между операционната система и Internet Explorer, а засега софтуерът предлага възможности за търсене, историческо търсене и използването на канала Active Desktop, чрез който онлайн през определени интервали може да се получава информация от различни Интернет-сървъри.
Новата версия на Internet Explorer се предлага за download в сайта на компанията в три варианта - минимална инсталация, която включва само браузъра, стандартна, в която влиза и програмата за електронна поща Outlook Express, и пълна инсталация, в която са включени и програми за групова работа в мрежа като NetMeeting, както и по-голяма интегрираност на софтуера към операционната система. Подобрена е системата за сигурност на Internet Explorer 4.0, като потребителите и системните администратори могат да създават забранени "зони за сигурност", в които браузърът ще има ограничени права за достъп независимо дали става въпрос за "вътрешни" или "външни" сайтове. Могат да бъдат ограничавани също и някои специфични възможности на браузъра, който поддържа цифровите стандарти на VeriSign и AT&T за онлайн-идентификация.
Най-новата версия на Internet Explorer предлага и възможност за работа с файлове, програми и Интернет-страници само с едно натискане на мишката, но в стандартната конфигурация все още се използва двойното натискане на мишката на компютъра.
Нов продукт за разговори в Интернет
На 1 октомври компанията обяви, че пуска на пазара нов продукт, който ще може да пренася два звукови сигнала през IP gateway - пореден пробив в технологията за предаване на телефонни разговори по линия за пренасяне на данни. Новият продукт разширява възможностите на Vanguard line на Motorola и е алтернатива на подобните системи на компанията .
Устройството се нарича VIPR Vanguard, има големината на външен модем, може да поддържа до четири телефонни линии, а цената му е 1900 щатски долара. Софтуерът, с който работи VIPR Vanguard, също е на Motorola. Според представители на компанията при тази цена на устройството, ако се използва в офис на международна компания, то би трябвало да се изплати за няколко месеца от спестени разходи за международни разговори.
Deutsche Telekom започва да продава компютри
Опитвайки се да увеличи търсенето за своите Интернет-услуги, най-голямата европейска телекомуникационна компания Deutsche Telekom създаде маркетингов алианс с производителите на компютри и. Персоналните компютри на двете компании ще се продават преинсталирани, така че да работят с услугата на Deutsche Telekom T-Online.
От централата на германската компания обявиха, че в средата на октомври тези модели компютри ще започнат да се продават във веригата магазини на Deutsche Telekom в цяла Европа. Новият модел се нарича Communications PC и има вградена ISDN-платка, както и софтуер за използване на T-Online. Според представители на Deutsche Telekom моделът Communications PC е насочен повече към потребители, интересуващи се от цената и леснотата за използване на персоналните компютри, отколкото към специалистите.
Във Франкфурт книгата търси реванш от бизнеса
Организаторите на панаира държат да бъдат представени и онези нации, които тепърва ще доказват литературните и издателските си възможности
Маринела ЛИПЧЕВА, Deutsche Welle*
Жителите на Франкфурт отдавна са установили, че всяка година по време на панаира на книгата се случват със сигурност три неща: първо, общинските каси се радват на огромни парични постъпления от книгоразпространителския бранш, второ, невъзможно е да вземеш такси и трето, в квартала на червените фенери важат специални панаирни цени.
Истината за посетителите на Франкфурт е друга. Всяка година през октомври градът променя облика си и от средище на най-мощните германски финансови институции се превръща, макар и за по-малко от седмица, в световна столица на книжния пазар. И тази година Франкфуртският панаир на книгата, който ще се състои от 15 до 20 октомври, ще подобри собствения си рекорд по брой на участници - 6820 изложители и 2750 издателства от цял свят ще представят най-новото и най-доброто от всички области на литературата. И още едно най- ще постави пред фирмения си знак тазгодишният Франкфуртски панаир - най-голямото изложение за електронна издателска дейност.
Електронното бъдеще на писаното слово.
Странно, но борба за надмощие между книгата и мултимедиите няма или поне почти никой не я усеща; за разлика например от все още продължаващите безсмислени дискусии за телевизията - "убиец" на писаното слово. Книгата и електронните медии бързо намериха допирните си точки и сключиха своеобразен "либерален брак", в който всяка една от страните запазва самостоятелната си територия, но и съществува чрез другата. От пет години насам Франкфуртският панаир демонстрира преимуществата на този брак и доказва, че "електронните медии допълват идеално книгата" по думите на директора на панаира Петер Вайдхас. Палата номер четири е специално предназначена за фирмите, представящи мултимедийни продукции, компютърни компактдискове и софтуери в помощ на учебния процес. Общият брой на изложителите с електронна продукция е 1600, което отбелязва поредния рекорд в мултимедийния бранш и естествено за Франкфуртския панаир.
Как се развиват електронните медии и как съжителстват те с издателската дейност ще проличи най-добре от поредицата срещи на панаира, които ще преминат под мотото "Да учим с мултимедиа". Те ще бъдат далеч от чистата реклама и ще привлекат писатели, учители и родители, уверява Петер Вайдхас. Гаранциите за това са темите, които ще се обсъждат, а те звучат по-скоро критично, отколкото рекламно - "Пътят в обществото на знанието" или пък "Медийна компетенция вместо медийна консумация".
Виртуалният свят, представен на Франкфуртския панаир, и тази година няма да се изчерпи с продукцията на фирмите за електронна издателска дейност. И този път виртуалното, предизвикано от допира с книжната хартия, ще доминира в панаирните палати, а център на внимание ще бъде съвременната португалска литература.
"Пътища в света"
Португалия - страната между Европа и Африка, ще се опита да проправи свой път в света на книжния пазар, а чрез него да спечели нови читатели. "Пътища в света" - под това мото общо 40 португалски писатели, поети и есеисти ще превземат най-англоезичното изложение на книгата в света. Литературните преводи от португалски на немски език рязко се увеличиха. Освен това 40 от 105-те португалски заглавия, които тази година се появиха на немски език в Германия, са дебютни книги. Според критиците авторите, които тази година ще представят Португалия на Франкфурт-ския панаир, имат една обща тема: времето на диктатурата и осмислянето на миналото - достатъчен повод за доброто им възприемане от страна на германския читател, комуто подобни теми никак не са чужди. Заслужава си да се споменат няколко имена, които може би ще представляват интерес и за българския читател. Жозе Сарамаго, старият майстор на португалската литература и най-често превежданият португалски автор на немски език, ще се представи с книгата си "Град на слепите" (преводът на заглавието е от немски - б.а.). Германските читатели свързват името на Сарамаго най-вече с историческия му роман "Мемориалът" - впечатляващо с реализма си описание на живота на португалския селянин по време на диктатурата.
Лидия Жорже, 51-годишна доцентка от Лисабонския университет, ще представи книгата си "Рай без граници", в центъра на която е съвременен Лисабон. Но и Лидия Жорже се превръща в литературно откритие на Португалия с размисли за времето на диктатурата в дебютната си книга "Ден на чудесата".
"Миналото не съществува, защото вече го няма, а бъдещето не съществува, защото все още не е започнало. И само едно настояще в постоянно бавно движение, едно голямо еластично настояще. " Така, цитирайки Августин, един от най-нашумелите португалски автори, психиатърът Антонио Лобо Антунис обяснява философията на живота си. Впрочем Лобо Антунис се отказа от участието си в официалната делегация на португалски писатели, поканени да присъстват на Франкфуртския панаир. Доводът му - суетността, надменността и лобисткото мислене, властващи в сегашния литературен живот в Португалия, и най-вече несъгласието му с начина, по който Португалия е планирала участието си в панаира. Отказът на Антонио Лобо Антунис естествено увеличи двойно интереса на германските читатели към най-новата му книга "Дневникът на инквизиторите", която е и първата част от тетралогията, посветена на властта. За суровия реализъм на Лобо Антунис и за отношението му към политиката говори част от негов отговор в интервю за списание "Шпигел": "Този, който диктува положението в Европа, е Бундесбанк. Не мога да кажа, че това е лошо или пък е хубаво. Ако не беше Бундесбанк, някоя друга силна страна, със сигурност не и Португалия, щеше да има последната дума."
Едно е сигурно, казват критиците на португалската съвременна литература, цитирайки Жозе Сарамаго - "културата на периферията съвсем не означава периферна култура".
"Не" на панаира, който "изяжда книгата"
За първи път тази година на Франкфуртския панаир ще бъде открит международен център, който ще обедини под един покрив провежданите досега срещи "Изток - Запад" и "Север - Юг". Аргументът за създаването на този център според директора на Франкфуртския панаир Петер Вайдхас: "За разлика от останалите панаири на книгата франк-фуртският не гради интернационалността си на базата на страните с тежест в книгоиздателския бранш. " Важно е да бъдат представени и онези нации, които тепърва ще доказват литературните и книгоиздателските си възможности, казват организаторите на панаира.
В новия международен център отношенията Запад - Изток и Север - Юг ще запазят значението си на конфликти между по-силния и по-слабия и на отдалечеността между периферията (Изток, Юг) и центъра (Запад, Север). Но към тези значения се прибавя и още едно - на опит за взаимно опознаване на познатото и непознатото, на утвърдени и на дебютиращи автори.
В международния център изявени германски писатели ще издават своите "литературни тайни" на по-младите, по-младите пък ще могат на воля да редят рими в рапстил или пък да импровизират в "World Poets Cafe".
Радио- и телевизионните екипи ще имат пълна свобода на действие. Засега участие в срещите в международния център са потвърдили Гюнтер Граас, носителят на наградата за мир Яшар Кемал, Ищван Сабо и още поне десетина световноизвестни личности. Идеята е на Франкфуртския панаир все пак да има място, където за литературата ще се говори не само сериозно, но и провокативно, и с чувство за хумор. Така поне отчасти ще бъде намерен отговор на упрека за "панаира, който унищожава книгата, на който се говори повече за бизнес, отколкото за литература, защото истински големите книги липсват".
Удоволствието да съпреживяваш апокалипсиса
Филмовата индустрия печели, като тренира човешкото съзнание в опитите му да избяга от задаващите се катастрофи
Виолета Петрова
Когато през нощта на 14 април 1912 г. "Титаник" се ударил в айсберг в северната част на Атлантическия океан, никой не изпитал безпокойство. Свръхмодерният презокеански съд е непотопяем, гласяла рекламата на грамадния, току-що построен кораб, който се отправял на първото си пътешествие. Само че корабът потънал и отнесъл на дъното 1522 души.
Гигантската катастрофа оставила дълбок отпечатък в колективната памет на света - 17 игрални филма, 18 документални и поне 130 книги оттогава до днес възпроизвеждат отново и отново всеки детайл от трагичната нощ. Гибелта на този кораб заема едно от първите места в класацията на най-често разработваните сюжети в американската култура, твърди историкът Стивън Биъл в своето изследване върху историята на бедствията и катастрофите "Надолу със старото кану".
Само през последните няколко месеца на катастрофата с "Титаник" бяха посветени няколко произведения в различни жанрове: тв-сериал, мюзикъл (!?), изложба на новооткритите останки от кораба, богато илюстрирана детска книжка с документални спомени на деца, пътували на борда. Новият роман на Берил Бейнбридж "Всеки за себе си" също е инспириран от морската катастрофа. Най-мащабното зрелище обаче предлага новата холивудска суперпродукция на Джеймс Камерън "Титаник". Режисьорът на "Терминатор" се е опитал да възстанови събитието с максимална точност и дори заснел част от кадрите на истинското място на катастрофата. С Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет в главните роли суперпродукцията струва $120 млн. Холивуд не хвърля случайно толкова пари: финансовият риск е точно пресметнат. Случаят с "Титаник" е само един пример от безбройните бедствия, намерили място на екрана и в книгите. От 70-те години насам катастрофите и масовата смърт са любима тема на киното. Те са превърнати в грандиозни зрелища, всяващи ужас и удоволствие - ужас от картината на възможната катастрофа и удоволствие от чувството, че всичко е фикция, измислица, която няма нищо общо с реалния живот.
Дали обаче филмите катастрофи действително са чисто фантастични конструкции без връзка с реалността? Или по-скоро са удобен сюжет, в който хората проектират реалните си страхове? В случая с "Титаник" и в останалите подобни филми бедствията често са свързани със свръхмодерни технически съоръжения - самолети, космически или презокеански кораби, небостъргачи. Макар съвременният свят да изглежда безопасен и удобен, между човека и техниката тлее непрестанно подозрение.
Командвана от човешка ръка и ум, техниката може да превърне най-малката грешка на хората в гигантска катастрофа. Страхът от техниката е страх от самия себе си, от несъвършенството на човешката природа, репродуцирани до апокалиптични размери посредством "неразумността" и механичните свойства на машината. Историята на "Титаник" е разказвана и преразказвана стотици пъти, защото представлява най-неблагоприятната възможна комбинация, едно невероятно кълбо от човешки грешки и природни обстоятелства - лош късмет, лошо време, лоша навигация.
Защо обаче хората имат нужда да се връщат отново и отново към подобни болезнени сюжети, да преживяват страховитите мигове на гигантските реални и въображаеми бедствия, масови унищожения, масова смърт, макар и само инсценирани като мащабни филмови зрелища? Големият касов успех на филми от рода на "Титаник" е очевиден знак, че в гледката се крият някакви удоволствия - хората обичат символично да "участват" в рискови ситуации, в апокалиптични сюжети, така както децата обичат да слушат страшни приказки. Ужасът в екранното зрелище е много близък до тревожните страхове и фантазии, които навестяват - поне в сънищата - почти всеки човек. Филмите катастрофи най-често използват модела на страшната приказка. В тях човек за първи път чува и преживява собствените си страхове и тревоги, както и чува "гласа" на предупреждаващата съвест, която се стреми да предотврати опасните действия и да покаже какви наказания следват при грешка или престъпване на забраните.
Филмът катастрофа прави същото - показва растящото напрежение между човека и техниката, превръща във филмови герои и ситуации катастрофичното мислене, особено изострено в края на XX в.
Само че понякога историите във филма не са изцяло плод на въображението, а се основават на документални случаи и това засилва още повече ужаса в тях.
Съдбата на "Титаник" е поучителна "история за вярата в технологията и за провала на очакванията, свързани с нея. Това е съвършен микромодел на света през XX в.", казва режисьорът на филма Джеймс Камерън. Многократно възпроизведени на екрана, големите световни катастрофи са огледало на противоречията и конфликтите, съществуващи или зреещи в определено общество. Нуждата от повторението им е не само невротична привързаност към симптомите на страха, но и нещо като автотерапия на обществата. Всеки филм катастрофа действа като дидактична приказка - показва всички възможни заплахи и бедствия, които могат да сполетят човек, и в същото време пътя за предотвратяването им. Филмите преувеличават опасностите, репродуцират ги многократно, често ги персонифицират в зловещи фантастични същества. Когато успее да ги преодолее обаче, човек става герой в собствените си очи, започва да вярва, че има власт над стихиите и че винаги ще има такава власт.
Страшните приказки са абсолютно необходими за нормалното психично развитие на децата, твърдеше детският психолог Бруно Бетелхайм. Чрез тях те се учат да преодоляват заплашителните ситуации - отначало свързват собственото си поведение с поредицата от погрешни действия, довели до нещастие, а след това - с успешното решение на конфликта. Човекът, който гледа филм катастрофа, преживява нещо подобно. Първо вижда, че причина за повечето катастрофи е собствената му непредвидливост, несъобразителност или зла умисъл; после се идентифицира с героя-спасител, който намира изход от кризата. Докато стои в тъмната зала като ням свидетел на голямото нещастие, зрителят символично овладява ситуацията - защото е извън нея и сякаш може да я контролира чрез традиционната благоприятна развръзка на сюжета.
Мощната индустрия за киноилюзии е готова неспирно да произвежда филми катастрофи, основани на този психологически механизъм. Защото историята на киното - и на цялата култура - се състои от неуморни опити на човека да избяга от клопките на задаващите се природни и цивилизационни катастрофи, като ги овладява чрез сюжети, митове, приказки, религия, философия.
Световната банка отбеляза 5 години в София
Представителят на Световната банка в България Алберто Мусалем по случай 5-годишнината от създаването на мисията й в София събра в залите на Интерпред финансовия елит на коктейл (на който лакомствата и напитките не бяха неизброими). Коктейла уважиха премиерът Иван Костов, вицепремиерът Александър Божков, шефът на парламента Йордан Соколов и столичният кмет Стефан Софиянски. За малко прес-кочи и финансовият министър Муравей Радев. Повечко стоя ексминистър Димитър Костов, който надълго и нашироко си приказваше с бившия си заместник Димитър Радев и медийната съветничка на министерството Олга Раева. По-късно към групата се присъедини и бившият управител на БНБ Любомир Филипов видимо по-спокоен и в по-добра форма.
От сегашните шефове на БНБ бяха дошли главният икономист Лена Русенова и подуправителят Валентин Цветанов. По стар навик управителят Светослав Гаврийски пропусна събитието, присъстваха обаче както сегашният шеф на масовата приватизация Пирин Атанасов, така и бившият Калин Митрев, макар и без спътничката си Ирина Бокова.
Коктейлът съвпадна с посещението на шефа на отдела за България и Румъния Кенет Лей, както и на главния икономист на отдела Едуардо Соменсато. "Не съм сигурен кога си заминавам", обясняваше непрекъснато постоянният представител на МВФ в София Франек Розвадовски. Осведомени говорят, че Розвадовски е правил неколкократни събирания по повод окончателното си отпътуване, но все още остава в България. Третият сектор беше представен от политолога Иван Кръстев, секретаря на ССИГ Владимир Павлов и икономиста Красен Станчев. Появи се и известният български икономист Любомир Митов - бивш служител на Световната банка, който сега работи в Института за международни финанси във Вашингтон.
ДИАЛЕКТИКА
Банковата репортерка на "24 часа" ДОРОТЕЯ ДИМИТРОВА в събота взе за съпруг шефа на "Дистанционен контрол" в БНБ СТОЯН МАНОЛОВ. Младоженката беше в бледорозова рокля, измислена от новоизлюпената тъща. Младоженецът беше с червена папийонка и черен костюм. Сватбата беше почетена от много бивши и настоящи шефове в централната банка.
Известният политолог ИВАН КРЪСТЕВ беше изпратен с цветя и пожелания за успешна работа по време на 9-месечния си престой в Централноевропейския университет в Будапеща. Там любимецът на медиите ще чете лекции по политология. Многобройните гости бяха препълнили офиса на Центъра за либерални стратегии. Приятелите на Иван Кръстев коментираха, че и оттам изследователят на обществените процеси ще може да прави прогнози за тукашните политически нрави.
Арабска щедрост заля българския треньор ДИМИТЪР ПЕНЕВ, който отиде в Саудитска Арабия и за два месеца направи отбора си "Ал Насър" носител на Кралската купа. Тъй като този тим е собственост на принц Фейсал Бин Абдул Рахман Бин Сауд, историческата победа била последвана от нечувани тържества. Престолонаследникът откупил двете свещени джамии в столицата Риад за цяла нощ и в тях до сутринта се пели религиозни песни във възхвала на "Футболния принц на Саудитска Арабия" Пенев. На другия ден по обед целият отбор начело с българския му треньор били извикани на спешно организиран бляскав прием, където Стратега от Мировяне получил една торба с незнайно количество жълтици и му обещали да го впишат в почетната листа на двореца.
Шефът на Пресцентъра на МВР ЧАВДАР КРУМОВ беше награден с личен пистолет за добра служба. Наградата му е дадена от вътрешния министър Богомил Бонев за отличния рейтинг на министерството. Богомил Бонев продължава да бъде на първо място по обществено доверие от министрите в кабината на Иван Костов, за което голям дял имал и пресцентърът на МВР. Полк. Крумов се колебаел дали да избере многозаряден пистолет или револвер за лично оръжие.
Асоциацията на българските застрахователи организира коктейл по случай професионалния празник на гилдията на първи октомври. Събралите се на тържеството шефове на дружествата имаха възможността да се запознаят и с току-що назначения директор на Дирекцията по застрахователен надзор ХРИСТО ХРИСТОВ, от когото ще зависят лицензирането на компаниите и контролът върху дейността им.
Евгения Калканджиева, Томас Лафчис и Вяра Анкова, съпругата на германския посланик Герти Метцгер, Бетина Жотева, Бойко Станкушев бяха сред посетителите на второто изложение на парфюмерия и козметика "Арена на красотата" - Есен 97. Организаторите на събитието - ЕТ "Красимира Краева", събраха в НДК повече от 30 престижни козметични и парфюмерийни фирми.
ДАНЧО ДЖИКОВ бе избран за председател на управителния съвет на новосъздадената Агенция за малки и средни предприятия. Г-н Джиков е председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите и шеф на "Български имоти" АД. Изпълнителният директор на агенцията ще бъде избран чрез конкурс.
Под патронажа на Министерството на културата в галерия "Витоша" беше открита изложба на ЛЮБЕН СТОЕВ. Той представя свои рисунки и гравюри на дърво под мотото "Под земята". Темата на изложбата е посветена на тежкия труд на миньорите. "Всичко което получим от евентуални продажби и от доброволната лепта на посетителите, ще отиде за близките и семействата на пострадалите при многобройните аварии под земята", са казва в послание на галерията.
Появиха се досиетата на Митеран
Френското списание L'Express публикува факсимилета на 44 от 165-те доклада до президента Франсоа Митеран, изпратени му от неговия скандален "кабинет в сянка", съществувал от 1982 до 1988 г. За дейността на тази могъща формация никога не е било съобщавано официално, въпреки че тя е имала практически неограничената власт да използва службите на външното и вътрешното разузнаване, жандармерията и полицията. Под благовидния предлог за "борба с тероризма" Франсоа Митеран е използвал за свои лични цели тайните служби, които са подслушвали негови политически противници, писатели, журналисти, бизнесмени, магистрати и са създавали досиета. Един от най-скандалните документи се отнася до френския памфлетист Жан-Едерн Алие, който е имал намерение да обрисува Ми-теран такъв, какъвто го вижда. Непоносимостта на президента към него достига до такива размери, че през март 1984 г. Елисейският дворец нарежда в последния момент на френската телевизия Antenne 2 да отмени предаване, в което е трябвало да участва Алие.
По-малко от единица
Избраните есета на Йосиф Бродски излизат през 1986 г. и спечелват Националната награда за критика на САЩ. Във Великобритания тя е призната за "най-добрата проза на английски език през последните няколко години". Може би затова в. "Индипендънт" пише, че "слухът на Бродски е толкова чувствителен, че е способен да улови музиката на небесните сфери в движението на песъчинките".
Роденият през 1940 г. Бродски на 15 години напуска училище, а през 1964 г. е заточен за пет години в Сибир. През 1972 г. е екстрадиран в САЩ, а през 1987 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Умира през 1996 г. в Ню Йорк.
Ето каква безпощадна оценка дава през 1984 г. Бродски на съвременната руска проза: "В нашия век мине се, не мине, и тук-там току се чуят гласове, въздигащи този или онзи в ранг на велик руски писател, носител на традицията. Тези гласове идват не само от критическата върхушка и съветското чиновничество, но и от самата интелигенция, като произвеждат средно по двама велики писатели на десетилетие. (...) Четирийсетте години завършиха с Михаил Зошченко, а петдесетте започнаха с преоткриването на Бабел. След това дойде размразяването и короната бе дадена временно на Владимир Дудинцев за книгата му "Само с хляб не се живее". Шейсетте години бяха почти поравно поделени между "Доктор Живаго" на Борис Пастернак и възраждането на Михаил Булгаков. По-голямата част от седемдесетте години очевидно принадлежи на Солженицин, сега е на мода така наречената селска проза, като най-често споменавано е името на Валентин Распутин.
Ако искаме да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че чиновничеството се оказа по-постоянно в предпочитанията си - вече близо петдесет години то не отстъпва от позициите си и лансира Михаил Шолохов. Постоянството беше възнаградено - или по-скоро възнаградена бе грамадната поръчка за строеж на кораби, направена в Швеция - и така през 1965 г. Шолохов получи Нобеловата си награда. Но въпреки разходите, въпреки натиска на държавата, от една страна, и предизвиканото раздвижване сред интелигенцията, от друга, празното пространство, образувано от великата руска проза от миналия век, в нашия, изглежда, остава незаето. С всяка изминала година то нараства, а с наближаването на века расте и съмнението, че Русия ще излезе от двайсети век, без да остави велика руска проза."
"Порше Карера 996":
Революция или еволюция... Александър Хранов
Всяко сбогуване е тъжно. Някои причиняват дори болка. За непосветените, когато разберат, че става дума за сбогуване само с един автомобил, това звучи смешно. Става дума обаче за автолегенда. Дори децата знаят, че името "Порше" носи една от най-расовите спортни коли на нашия отиващ си век.
След 34 години "Порше" сменя модела. Това беше бомбата на тазгодишния есенен автосалон във Франкфурт. Докато през последните години конструкторите предпазливо и малко по малко модернизираха ту купето, ту окачването, а понякога и двигателя, сега и форма, и съдържание са коренно променени. Дори легендарният мотор, тип боксер с въздушно охлаждане, остава в миналото. Запазен е единствено принципът.
Новият шестцилиндров агрегат е вече с водно охлаждане, по четири клапана на цилиндър и автоматично, според оборотите, изменяне на разпределителните валове. Ходовият обем става 3400 кубически сантиметра, мощността - 300 конски сили, а максималната скорост - 280 километра в час. Комбинацията с шестстепенната скоростна кутия предполага неизчерпаем темперамент и добра еластичност в целия диапазон на оборотите. Според първите фабрични данни ускорението от 0 до 100 километра за пет секунди е на нивото на подобните двигатели, но с допълнителен турбокомпресор... Предната част на каросерията на новото "Порше 996" прилича удивително на модела "Вокстер" от същата фамилия. Фаровете са като че ли белегът, който най-силно се набива на очи. Задната част на купето напомня на предшественика, но формите са по-заоблени, по-плътни. Всичко в новия модел сякаш наподобява по-стария, но всъщност е много по-различно.
Според специалистите компромисът е перфектен. Колата е станала не само по-удобна, но и по-сигурна. Зоните за деформация при фаталния челен удар са изнесени с близо 20 сантиметра напред. В комбинация с предните и страничните спасителни въздушни възглавници "Порше 996" заема едно от първите места в класациите по сигурност на автомобила.
Професионалисти заменят автопилота
Румен Соколов
Когато морето е спокойно и екипажът на кораба иска да се включи във веселбата на пътниците, се включва автопилот. Машината е програмирана да управлява кораба по предварително зададен курс без намесата на човека. Когато обаче човек се намеси и промени програмата в своя полза, става много опасно. Тогава трябва да се намесят професионалистите. Те са полицаят Алекс и неговата приятелка Ани, които искат да прекарат една спокойна седмица на борда на луксозен туристически кораб, но почивката се превръща в кошмар. Всичко това се случва във филма "Скорост 2: Професионалисти", който е продължение на "Скорост", но само главната героиня е същата.
Ролята отново се изпълнява от Сандра Бълок, която междувременно стана звезда от световна величина. Нейният партньор вече е Джейсън Патрик, който е заменил Киану Рийвс от първата част. Режисьор пак е Ян де Бонт, вече със славата на майстор на завладяващи филми след успеха на катастрофичния "Туистър".
Противник на добрите тук е Гайгер, в когото се превъплъщава Уилем Дефо. Той още един път показва възможностите си да пресъздава демонични образи като този в "Диво сърце" на Дейвид Линч. В "Скорост 2" обаче действието се развива на Карибите, което е достатъчно и най-напрегнатите сцени да бъдат приети без напрежение от зрителите.
Оригиналното заглавие на този филм всъщност е "Скорост 2: Автопилот", но от "Туенти сенчъри фокс" позволяват на българските представители да го променят. Промяната е във връзка с кампанията за набиране на професионална армия у нас.
Националният отбор пак остана единственото място за изява на звездите
Боян Бойчев
Националният отбор по футбол пак е на път да остане единственото място за изява на някои от най-големите български звезди. Проблеми с титулярното място в клубните им отбори, подобни на тези след САЩ'94, започнаха да мъчат Христо Стоичков, Трифон Иванов, Йордан Лечков, Даниел Боримиров и дори Емил Костадинов.
Най-характерен е случаят със Стоичков, който се скара с треньора си в "Барселона" Луис ван Гаал и бе отстранен от отбора. Преди световната квалификация срещу Израел нападателят заяви, че няма да играе в Москва при положение, че България вече се е класирала за световното. Сега обаче Стоичков искаше да се върне пет дни преди обявения от треньора Христо Бонев лагер на националите само за да е по-далеч от Барселона. При това положение най-добрият български футболист не само трябва да играе, но и да изпъкне над останалите, за да докаже, че още има място в каталунския тим. Той дори поиска от Бонев повече контроли на държавния ни тим, за да поддържа форма за световните финали догодина.
Въпреки че смени отбора си, Йордан Лечков пак не може да се пребори за титулярно място. Уелският треньор на "Бешикташ" Джон Тошак постоянно го пуска за по няколко минути. Лечков неведнъж е доказал, че дори и да не играе постоянно в клубния си тим, е на ниво в националния. Но не е изключено Бонев да размисли и, подобно на Георги Донков, да го остави извън отбора в бъдеще.
Трансферът от "Рапид" (Виена) в "Аустрия" (Виена) не помогна особено и на футболист No1 на България Трифон Иванов. Защитникът, който вкара победния гол срещу Русия и ни класира за световното, все още чака първия си цял мач за новия си клуб.
Освен с тях Бонев измени на принципа си да не вика резерви и с Даниел Боримиров. "Джокерът" на "Мюнхен 1860" въобще не се вписва в схемата на треньора Вернер Лорант този сезон. Заради един слаб мач на българина ексцентричният наставник дори каза, че ако може, никога няма да пусне Боримиров на терена.
За сметка на тях Бонев упорито оставя извън групата двама от героите от САЩ'94 - Цанко Цветанов и Петър Хубчев. Двамата са сред най-добрите футболисти съответно на шотландския "Абърдийн" и на немския "Айнтрахт". Цветанов неизменно бе в състава до последните два мача с Израел и Русия, но няма да бъде и на 11 октомври в Москва. Хубчев пък е смятан за най-добрия либеро във Втора бундеслига, но Бонев пренебрегва дълги години градения отличен синхрон между него и Трифон Иванов.
Макар че събра всички звезди и излезе с идеята, че мачът с Русия не е само за удоволствие, Зума продължи с инициативата си за нови имена. В състава са включени Адалберт Зафиров, Георги Иванов и Георги Бачев. Защитникът на ЦСКА има само едно участие с националната фланелка в контрола, а Гонзо бе голямата грешка на Бонев при победата с 2:1 в Люксембург. Бачев пък има участие и гол с проектонационалния отбор, който ходи на турне под ръководството на Димитър Пенев през зимата на 1996 г. Срещу Русия Бонев може да пусне някого от тримата дори в титулярния състав. Най-вероятно е участието на Зафиров, който да замени Трифон Иванов или Златко Янков. Те са с по един жълт картон в квалификациите досега и евентуален втори ще ги извади от първия мач на Франция '98.
"Манчестър юн. " направи собствена телевизия
Английският шампион "Манчестър Юнайтед" обяви миналата седмица рекордна годишна печалба, като същевременно разкри плановете си да направи собствен телевизионен канал като следващ етап от бързия си търговски растеж. "Юнайтед", смятан вече за най- доходоносния футболен клуб в света, телевизията BSkyB Plc и Granada Media Group притежават по една трета от акциите на една новосъздадена компания - MUTV Ltd, която ще направи телевизионен канал, посветен на клуба.
Каналът, който е първи по рода си, ще започне да излъчва срещу заплащане през есента на 1998 г. по нов британски дигитален кабел и чрез сателитни системи.
Тревогата, че телевизионният канал няма да носи печалба през първите три години, предизвика лек спад в акциите на "Манчестър юнайтед", но въпреки това финансовите показатели на клуба си остават впечатляващи.
Необложената с данъци печалба на "червените дяволи" от месец юли 1996 до юли 1997 г. е нараснала със 79% в сравнение с предишния едногодишен период и е на стойност 27.6 милиона паунда. През това време отборът спечели четвъртата си шампионска титла на Англия от последните пет години и стигна до полуфинал в Шампионската лига на Европа - успехи, които несъмнено увеличиха продажбите на стоките с марката на клуба. Печалбата нарасна въпреки увеличените заплати на футболистите със 70% - общата сума за заплати достигна 22 милиона паунда, а 5.4 милиона бяха платени на новите футболисти в отбора.
Приходите на "Манчестър юнайтед" са нараснали с почти две трети и са вече 87.9 милиона паунда. Приходите от продажбата на билетите се изчисляват на 30 милиона паунда след реконструкцията на стадиона "Олд Трафорд", чийто капацитет нарасна до 55 000 зрителски места. Продажбите на стоки с марката на клуба са донесли 28.7 милиона паунда, а приходът от телевизионните права и спонсори се е удвоил и е вече 12.6 милиона. Клубът смята да увеличи продажбите си в Далечния изток, където отборът има много привърженици, които следят изявите му по телевизията.
От клуба обявиха, че се надяват бившата звезда на отбора Ерик Кантона да оттегли иска си за процент от продажбата на стоки, носещи неговото име или образ. От "Юнайтед" споделиха, че от известно време насам не са се чували с ексцентричния французин, който прекрати професионалната си кариера през месец май.
При затварянето на Лондонската фондова борса в деня на обявяването на финансовите резултати на "Манчестър юнайтед" клубът се оценяваше на около 440 милиона паунда, като засега е с най-голям растеж сред британските клубове, които са емитирали свои акции на пазара. Окончателният дивидент на една акция се е увеличил с 19.4 % до 4.3 пенса, или общо 6.2 пенса за годината - още един нарастнал показател спрямо предходната счетоводна година.
Според анализатори лекото спадане на акциите на клуба след обявяването на финансовите резултати е реакция на предишното им вдигане при новината за новия телевизионен канал, заради която цената им се качи с 40 пенса.
Успехът на "Манчестър юнайтед" е още по-впечатляващ, като се съпоставят финансовите му резултати с тези на лондонския "Челси". Лондончани обявиха загуба от 400 000 паунда, а предишната година тя беше 3 милиона. Една акция на "Челси" се търгува за 111 пенса, като общата стойност на клуба е около 173 милиона паунда.
Изпълнителният директор на "Манчестър юнайтед" Мартин Едуардс обяви, че във фонда за трансфери все още има свободни 8 милиона паунда, въпреки че през август беше закупен норвежкият защитник Хенинг Берг от "Блякбърн роувърс" срещу 5 милиона паунда.
Новият телевизионен канал МUТV ще излъчва шестчасова програма всеки ден, но няма да показва директно срещите на отбора, тъй като правата за тях бяха продадени на BSkyB до 2001 г. В клуба обаче са уверени, че каналът, който ще дава приятелски срещи, мачове от миналото, срещи на резервния състав и интервюта с футболистите, ще има финансов успех. Програмата на канала ще включва новини и развлекателни предавания, изработени специално за него.
"Образуването на новата компания е голямо събитие в развитието на "Манчестър юнайтед", заяви Едуардс, който е собственик на 14% от клуба. "По-голямата част от средствата ще бъдат осигурени от Granada и BSkyB, докато футболният клуб ще предостави името си и своята марка. Ако привлечем само 10% от нашите привърженици, печалбата ще бъде доста привлекателна и усилията ни ще се изплатят."
В наскоро оповестено изследване в Англия се казва, че "Юнайтед" има 3.3 милиона привърженици във Великобритания.
Ракел и Тревор живеят във всеки вход
Ива РУДНИКОВА, Момчил ДИКОВ
Съвсем скоро във Франция беше създадена Асоциация за защита на жертвите от съседските своеволия. Става въпрос за терора, на който са подложени принудените да съжителстват с повече хора. Проблемът със съседите е международен. Ракел и Тревор от "Алф" спокойно могат да пакостят на съседа Мариш от "Семейство Мейзга", а героят от "Топло" Снегов да ги помирява с подписка.
Съседите могат да бъдат грубо разделени на няколко вида - съседи-приятели, безвредни съседи-досадници и съседи-терористи.
Повечето от дружелюбно настроените нормални хора след време попадат поне на едно домакинство със същия адрес, с което не ограничават контактите си до "добър ден". Комшийските отношения между тях обикновено включват периодична раздумка на кафе, размяна на хранителни продукти и други услуги от битов характер. С времето доверието става по-голямо и съседите получават ключове от апартамента ти, за да поливат цветята, докато им избираш сувенири по време на командировка. После всичко изглежда толкова хубаво, че те се окуражават да ти потропат на вратата и да помолят: "Имаш ли да ми дадеш яйца, брашно, мляко и ванилия, че ще правя кекс? " Нерядко се появяват и разочарования, защото готовността на съседите от твоята "кръвна група" да помогнат не е безпределна, особено в криза. Обитател в многоетажен блок разказва, че веднъж му гръмнала елинсталацията и за да отстрани повредата, му трябвал за кратко ток отвън. Отишъл при комшийката отгоре с удължител в ръка и помолил да го включи в техния контакт и да го провеси през балкона. "Реагира така, сякаш съм й поискал белия дроб", спомня си той.
Другият тип съжители са белязани от желанието да се покажат полезни и общителни на всяка цена. Цената понякога е доста висока - интересуват се от проблемите зад входната врата на твоя апартамент, предлагат да сложите зеле в един бидон и натрапчиво те канят на ракия. Въобще са безкрайно изобретателни в търсенето на допирни точки с набелязаната жертва. Посещението на тази категория съседи-софиянци по родните им места завършва с дарение - примерно домати "биволско сърце", които обикновено вървят в комплект със собствената им компания. В безкористното си желание да опазят дома на комшуто от посегателства бездейните съкооператори регистрират всеки шум на стълбищната площадка. Ако и погледът през шпионката потвърди, че става въпрос за неидентифициран посетител, е въпрос на дълг и чест да се действа. Тези съседи могат да бъдат деликатни в своето любопитство - "вие от енергото ли сте", питат те, уж случайно тръгнали да разхождат кучето или да подравнят обувките пред вратата си. И т.н.
Последната порода съседи е в състояние да накара всеки по-млад и иначе уравновесен човек да мечтае за малка къща в прерията. Това са шумовите агресори, "пациентите", нахалниците.
Тупането е разбивач на нерви номер едно. Много вероятно е Агата Кристи да се е вдъхновила за "Азбучни убийства", след като анонимна чистофайница в съседство дълго е налагала персийски килим.
По нашите географски ширини човек може да остане с впечатлението, че това чудо на техническата мисъл - прахосмукачката, още не е открито. На почит е професионалното изтупване на цялата гама мобилни настилки. В самото сърце на столицата например има кооперация, от чиито балкони и прозорци точно в 7.30 часа сутринта се провесват черги, халища, пътеки, китеници, губери, рогозки. Ранобудните женоря отпочват едно блъскане, което буди останалата част от населението, разлайва кучетата, разплаква бебетата. Незнайно защо упражнението се повтаря всеки ден. "Има нареждане на кметството да се тупа от 7 часа", кълне се грохнала на вид баба между две стоварвания на метална тупалка върху просусолена черга. Пенсионерката, с живо тегло не повече от 40 килограма, се оказва по младежки чевръста. В продължение на четвърт час тя замята функционалното парче текстил по парапета, за да може да обезпраши и двата му края с тупалката. За кънтящия ефект допринася и попадането на уреда за разнообразие върху голия перваз. Вманиачената старица се прибира щастлива, след като освен всичко друго е предизвикала завистта на Петкова със своята ловкост. Нищо че тя е постигната за сметка на сенките под очите на съседите.
Понякога се случва нервите на хората да не издържат. Особено когато току-що са проснали пране и по него се налепят фъндъци. Очевидец разказва как един човек, обезумял по време на дългото тупане от горния етаж, причакал на прозореца плющящата черга и я дръпнал силно, отскубвайки я от ръцете на нейния собственик. След това онзи искал да го съди за опит за убийство - гледалият анимационни филми твърдял, че замалко щял да полети с килимчето си. Друг действителен случай е отрязването на парче от оставения на проветрение китеник.
Между другото в Правилник за вътрешния ред в жилищните сгради, утвърден с постановление на Министерския съвет, пише: "Чл. 7. (1) Тупането на килими, дрехи и други предмети да се извършва само на определените за тази цел места в двора на сградата."
Кучетата, заточени по балконите или заключени сами вкъщи, също предизвикват кошмар, когато започнат да напомнят за себе си с лай. Домашният любимец от комшийския апартамент обаче може да бъде полезен. В разпространен по Интернет списък от съвети "Как да отмъстим на съседа" е подхвърлена идеята четирикракото на врага да бъде почерпено с пургатив.
Hi-fi-шумът, джангърът при гости, банските арии, свадите също причиняват стрес. В изключително незавидно положение се намират новодомците в старите кооперации, където обитателите са предимно читатели на "Трета възраст". Там редът и тишината са канонизирани. Още при настаняването, съпътствано с пренасяне на багаж, вратите по стълбите се отварят една след друга и пенсионерите репетират погледа от "Подпалвачката" над веригите. По-смелите посрещат новите съкооператори с канонада от въпроси, равносилни на интервю за кандидатстване за работа. Задължително се намеква за реномето и традициите на кооперацията. Опознаването продължава след няколко по-шумни "Честит дом"-купона. По-добрият вариант е домакинът на джамбурето да бъде навестен от консилиум дами на преклонна възраст по пеньоари и пантофи: "Добър вечер. Ние сме от ръководството на кооперацията. Ако мислите да продължавате така, си вземете къща. Тука има ред. " После будната съвест на образцово поддържания дом пояснява, че вследствие на веселбата по Рихтер в околните жилища полилеите са оправдали масовата грешка, като са станали полюлеи, малко детенце не си е научило по английски, кака му се отказала да чете за изпити, а останалите потърпевши се отървали с нарушен апетит и трайно безсъние. След като разтоварят малко от афекта, цветнокосите госпожи съобщават, че според правилника за вътрешния ред след 22.00 часа може да се чува само тракането на трамваи, а парти-идеите трябва да се съгласуват с всички съседи до един. "И ние разбираме от банкети, но всичко си има мярка", завършва инициативният комитет. Така е по-добре, отколкото да бъде упълномощен съсед-изпълнител, който не познава вежливия диалог като жанр. В неговия арсенал също има класики. Ако млад човек се е погрижил да запознае с класацията на MTV по-улегналите съкооператори, много вероятно е на следващата вечер той да не може да се прибере, защото справедлива ръка е натъпкала ключалката на входната врата със странно вещество. Друг път емоционалното гледане на финалите на NBA в малките часове може да бъде прекъснато от съмнително спиране на тока. По-хитрите отвъртат и бушона на стълбищното осветление, за да си ми-слиш, че повредата е за цялата кооперация. Ако решиш да се забавляваш за сметка на нечии други съседи и се прибереш късно, в новите блокове това може да ти струва изкачване пеша на етажите, тъй като захранването на асансьора е изключено от Русев от 10-ия етаж, за да не му пречи шумът.
Всяка кооперация има една мазна тетрадка, подвързана в захабен найлон. Това е домовата книга. Клюкарският бестселър стои при домоуправителя и всеки нов живущ трябва да се запише там. Ако закъснее с адресната регистрация, някоя тиха утрин новодомецът може да бъде събуден от група блюстители на реда, правещи рутинна проверка на квартала за нелегални обитатели. След справка в близкото районно нередовният гражданин бива глобяван със 150 лева и си тръгва с изричната заповед да се регистрира до 24 часа. "Отписването" може да остави на съседите.
Мултигруп поиска борбата
Андрей Богоев
Шефът на Мултигруп и на футболен клуб ЦСКА Илия Павлов бе предложен за президент на българската федерация по борба от своя стар приятел - шефа на "Зора инс" и бивш затворник Димитър Джамов. Отчетната конференция на БФСКБ в Пловдив се опита да свали от поста настоящия президент Симеон Щерев, но успя само да вдигне пушилка и да разкрие картите на опозицията.
Павлов не се яви на конференцията, но Джамов заяви, че е упълномощен да издигне кандидатурата му. Условието било сегашният шеф на федерацията Симеон Щерев да подаде оставка. Щерев категорично отказа да се оттегли и се стигна до скандал между двамата. Според бившия затворник на връщане от световното първенство по свободна борба в Красноярск Щерев му е обещал да се оттегли, ако се намерят солидни спонсори за борбата. "Наистина казах, че ще се оттегля, но не по този начин - с натиск. Илия Павлов можеше да ми се обади и да ми каже, че е готов да помага, и всичко щеше да е наред. Не разбрах защо Джамов трябваше да издигне кандидатурата му", заяви Щерев.
В крайна сметка 80-те тре-ньори гласуваха почти единодушно свалянето на Симеон Щерев. Решението обаче е напълно нелегитимно, тъй като присъстващите в Пловдив не са имали правата на делегати на отчетно-изборно събрание. Целта на сбирката е била да се осъществи връзка между тре-ньорите на националните отбори и школите от страната. Плюс това в дневния ред на конференцията не фигурираше точка за избор на нов президент. Според устава на федерацията решенията на конференцията нямат юридическа стойност. Желанието на Илия Павлов да стане шеф на борбата в България е публичен факт, макар още да не е избран официално. Въпросът е каква е причината за тази изненадваща атака към БФСКБ.
Пари в борбата има, категорични са хората, които са запознати с отношенията в този спорт. "Всички отиват там, за да взимат, а никой не дава. Освен мен никой не е отделил и пукната пара", твърди президентът на "Литекс" Гриша Ганчев, също бивш шеф на федерацията. Според негови думи от 1991 г. насам той е хвърлил 2 милиона долара за борбата.
Един от основните компромати на Джамов по време на конференцията бе изчезването на мистериозни 100 000 долара. Тези пари са дадени лично от олимпийския шампион Валентин Йорданов за подготовка на отбора за шампионата в Крас-ноярск. Легендарният борец поискал отчет как е изразходвана сумата, но Симеон Щерев отказал. Мнозина смятат, че сумата е много по-голяма от 100 000 долара. Всяка година полуделият милионер Джон Дюпон чрез своя приятел Вальо Йорданов подпомагал федерацията ни, като в различните години сумата е била различна. Не е ясно обаче какво става с даренията. Джамов твърди, че Симеон Щерев ги е изхарчил безотчетно. Според други и самият Джамов е намазал от парите. "Аз нямам информация как е изразходвана сумата. Във федерацията има счетоводител и документи. Който иска да провери, може да дойде. Плюс това трябва да съм паднал много ниско, за да разчитам на 100 000 долара", заяви Симеон Щерев. Другият бивш президент на федерацията, Гриша Ганчев, обаче е готов да предизвика ревизия в БФСКБ и да установи кой как е харчил. Очевидно е, че тези пари са отишли не по предназначение, щом толкова много хора ги търсят.
Президентското място във федерацията гарантира контакти с борцовите босове на всички държави по света, някои от които са много влиятелни хора. Такъв например е шефът на руската борба Иван Яригин, който се слави като господаря на Сибир. Тази година той организира най-помпозното световно първенство в историята на свободната борба в Красноярск, като щедро раздаваше на шампионите диаманти и коли. Джамов бе много близък с Яригин, преди да влезе в затвора, когато бе президент на борцовата федерация. Възможно е напоследък, когато позагуби позиции, да се опитва да ги възвърне чрез повторно влизане в спорта. Може би самият Илия Павлов търси връзка с Яригин за по-успешното развитие на бизнеса си.
Вероятно има и друго. "Влизат много пари при организиране на големи първенства. Не знам колко точно, защото по мое време нямаше голямо първенство, но през 1999 г. сме домакини на европейско, а напираме и за още", казва Щерев. Лудият Дюпон пръскаше много и за шампионати за ветерани.
Павлов и Джамов явно имат сериозна причина да превземат властта в борбата, след като се впуснаха в такава ожесточена битка срещу Симо Щерев при първия удобен момент. Двамата са стари познайници още от времето, когато Джамов бе шофьор на боса на Мултигруп. Затоплянето на отношенията им напоследък обаче е повече от явно. Мултигруп получава удари от много страни и не би било странно, ако президентът на групировката търси спасителни за бизнеса си варианти.
Засега противниковият лагер - този на петролния бос Гриша Ганчев, мълчи. Ганчев и Джамов отдавна не мелят брашно заедно и враждата им е пословична. Шефът на "Литекс" бе един от най-върлите противници на кандидатурата на Джамов за президент на федерацията преди години. И сега двамата не се обичат, твърдят хора от обкръжението им. Ганчев обаче намекна, че ще къса с този спорт и ще се пренесе само във футбола. Той се закани да спре издръжката на "Славия - Литекс" - клуба, който издържа почти всички национали. "Този спорт вече не ме интересува", заяви човекът, който начело на БФСКБ спечели имидж в годините, когато борец беше мръсна дума.
ФИВБ въведе полуфинали и 25-минутни геймове в Световната лига
Златка ЗАМОВА
По нови правила ще се играят мачовете от Световната волейболна лига за мъже през 1998 г., решиха шефовете от международната федерация (ФИВБ). Най-важната промяна е въвеждането на правило за "игра с лимитирано време". Според него всеки гейм ще бъде дълъг максимум 25 минути и ако до изтичането им не е завършен, продължава по правилата на тайбрека - с отбелязване на точка при всеки начален удар.
ФИВБ се реши на промяната под натиска на телевизиите, които искат фиксиране на продължителността на срещите. Ако експериментът със Световната лига е успешен, тенденцията е новото правило да важи и за останалите състезания на ФИВБ след 1998 г. Не е ясно обаче дали самите волейболисти ще успеят да се нагодят към него, тъй като ще имат едва месец за подготовка след клубните си първенства до старта на Световната лига на 15 май. В нашата федерация замислят да въведат новото правило и да пуснат либеро в мачовете от турнира за купата на България от 8 до 12 април.
"Новото правило ни връзва ръцете. Точно в решаващите моменти за гейма - от 20-ата до 25-ата минута, отборите нямат право на смени и почивки. Ако пък някой се контузи след 25-ата минута, ще бъде изнесен набързо от игрището като чувал с картофи", коментира генералният секретар на БФВ Живко Жечев. Испания, Корея и Куба са новите съперници на волейболните ни национали в предварителната група "А" на лигата. С българите се натискали да играят Бразилия, Китай, Куба и Корея, аржентинците твърдо искали да ни избягнат. В група "В" жребият нареди Италия, Холандия, Аржентина и Гърция (има вероятност за смяна с Китай), а в група "С" - Русия, Бразилия, Югославия и Япония. За първи път осем вместо досегашните шест отбора ще се класират за следващата фаза на състезанието. За отпадналите четири нации ФИВБ замисля да им върне таксата за участие от 500 000 долара.
Италия се класира директно като домакин за финалите на Световната лига на 18 и 19 юли в Милано и чака 3 отбора там. Те ще бъдат определени от сега въведените полуфинални групи от 13 до 15 юли в Югославия и Испания. Тези две страни като домакини се класират директно. Три тима в Белград ще се борят за едно място на финалите, понеже Италия изяжда другото, а два от четирите отбора в Испания се класират за крайната фаза. В Милано, Италия играе с втория от турнира в Испания, останалите два отбора от четворката формират другия полуфинал на Световната лига. Победителите излизат за титлата на 19 юли.
Полуфиналните групи са въведени изкуствено, за да има повече добри мачове, които да се предават по телевизиите. Системата е реверанс пред световните шампиони от Италия, на които ФИВБ предоставя възможността да спечелят за седми път Световната лига само с 2 победи на финалите у дома. "Адзурите" могат да направят комбина примерно с Гърция или Аржентина в предварителната група срещу най-силния си съперник - Холандия, и да го изхвърлят от полуфиналите.
"Три места в осмицата са резервирани за Италия, Югославия и Испания. Дай боже, тези отбори да попаднат сред първите два тима в групите и да не се повтори тазгодишното отпадане от финалите на някой класирал се отбор", добави Жечев. Нашите са поискали отборът ни да започне лигата с две гостувания (на 15-16 май в Испания и на 22-24 май в Куба), последвани от домакински мачове срещу предполагаемия най-лек съперник в групата, Корея, в третия уикенд. След това посрещаме Испания, връщаме визита на Корея и в последния уикенд в групата на 19-21 юни чакаме пред наша публика Куба, като идеята е тогава да се борим дори за първо място. Така по регламент отиваме в полуфиналната група в Белград, където ще имаме невъзможната задача да се борим за едно място на финалите в Италия.
Костов започна да наказва за корупция
Два скандала останаха малко встрани от размяната на шумни аргументи в преговорите за газа - провалът на сини активисти в Русе при приватизацията на "Хлебна мая" и уволнението на шефа на туризма Румен Драганов. Общото между двете истории е увреждане или недобра защита на държавните интереси с неизказан намек за корупция.
Присъствието на труп в русенската история определено повиши градуса на напрежение. Схемите на мениджърска приватизация са изключително важни за стратегическите интереси на СДС. Може би затова вицепремиерът Божков внимателно коментира случая, като каза, че няма данни за нарушение на закона, просто търговците нямали място в храма. След като бяха изключени от СДС, изгонените от храма търговци обаче (при завръщането си от САЩ) директно бяха натирени в ареста. По този начин местните структури на управляващата партия получиха два различни сигнала. Кой от тях е правилният вероятно ще стане ясно в близкото бъдеще, когато промененият закон за приватизация започне да се прилага масово.
Уволнението на Румен Драганов от поста зам.-министър на търговията с ресор туризъм крие в себе си по-сериозна интрига по върховете на властта и е доста показателно като ход. И най-вече защо се случва чак сега. Драганов е наследен от екипа на Софиянски, когато схемите като тази с увеличаването на капитала на "Боротурс", подготвени от Виденовото правителство, можеха все още да се довършват. Публична тайна беше, че Мултигруп придоби няколко туристически фирми срещу нищо. Опити имаше и в промишлеността, но там своевременната реакция на общественото мнение, а по-късно и на ресорния министър Божков осуетиха плановете. И все пак, ако за този си грях Румен Драганов изхвърча четири месеца по-късно, значи някой го е крепил през това време. Отговорът на този ребус е доста сложен, но поне сигналът тук е еднозначен. Драганов е първата по-сериозна жертва на съмненията за корупция.
Преговорите за руския газ: BRAVE HEART 2
Ако днес попитате някой столичанин каква картина изниква във въображението му при споменаването на името Русия, много вероятно е да получите отговор: "Сибирска мечка, сграбчила две газопроводни тръби... " И ако през март тази година ликът на мечката изобрази нещо като усмивка при констатацията: "Личи си, че човекът умее да работи - за две седмици направи толкова, колкото предходното правителство не можа за две години... ", то днес арсеналът от зъби и нокти, изглежда, отново е на мода.
Категорична е обаче и промяната в мнението на столичани, когато сравним данните от две социологически проучвания с обща тема - преговорите за газта. Два основни извода се налагат от паралела март - октомври 1997 г. Първият: Чувствително е намалял делът на хората, които определят стила на водене на преговорите като зачитащ равноправието на двете страни. Понастоящем с цели тринайсет пункта спрямо март е нараснал броят на столичани, за които именно Русия се опитва да извива ръце.
И вторият: Колкото повече преговорите се заплитат, толкова по-ясно става кой кой е. В момента всеки втори столичанин е на мнение, че ако някой изобщо защитава българските национални интереси, то това е правителството. Същевременно "Овергруп" консумира спад на доверие.
Усещането, че кабинетът Костов има ясна концепция по въпроса, която възнамерява да отстоява с необходимата твърдост, подхранва у все по-голяма част от интервюираните надеждата, че е възможно да ставаме по-независими икономически от Русия. Затова е и внушителният дял (64 на сто!) от столичани, поддържащи мнението, че ако е необходимо националният суверенитет да се изстудува, той ще бъде изстудуван... Но докато се уточнява какво точно са преговорите за газта (политика, търговия или рекет), бихме посъветвали г-н Бонев (не Богомил, а Хри-сто) да подсигури на 11 октомври прожекция на "Brave Heart" в Москва. Ако това не помогна на шотландските футболисти преди една година срещу Англия, може пък да помогне на нас. И току-виж на 12 октомври се събудим с чувството, че има някаква сфера, в която не могат да ни третират като Задунайская губерния... Данните са от представителни за София изследвания, проведени на 14-16 март и 1-3 октомври от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на в. "Капитал".
Социализмът полека-лека си отива от село
Миналата седмица беше заклана една от свещените крави на социализма и национализма. Става въпрос за отмяната на законовия текст, който забраняваше на чужденци да купуват земя в България. Текстът бе гласуван на второ четене миналата седмица в парламента, като мина през иглените уши на предложения от различни посоки. Веднъж от депутати на управляващата коалиция - покупките да бъдат разрешавани от министерствата на земеделието, отбраната или вътрешните работи, и втори път от опозицията - въобще да няма такава поправка. В крайна сметка всичко свърши добре - няма законова забрана за чуждите инвестиции в земеделието.
Премахването на това ксенофобско ограничение има повече психологически и идеологически смисъл, отколкото икономически. В момента земеделието ни е неефективно и разпокъсано именно защото в него няма чуждестранни инвестиции и ноу-хау и затова oрсовоподобните вилняха без конкуренция, създавайки първобитно-кооперативния строй на село.
Земеделието беше и е бастион на социализма поради своята изостаналост и откъснатост от останалите промени в страната. Такова продължават да го искат социалистите, които гласуваха против пускането на чуждите инвестиции на село. Първият пробив в най-твърдия комунистически електорат е направен.
А първите плодове на чуждите инвестиции на село ще дадат повече капитализъм.
Право на отговор
Тъжно е, когато една илюзия умира
Започнах да пиша тези редове с известно колебание. Мои приятели и колеги смятаха, че не трябва да се занимавам с един толкова долнопробен пасквил, какъвто е материалът (не бих го нарекла статия, защото ще обидя журналистическото братство) на Алексей Лазаров в брой 39 на вестник "Капитал". И все пак го правя, не защото уважавам Алексей Лазаров, а защото уважавам читателите на в. "Капитал", колкото и малко да са те.
Във въпросния пасквил в бр. 39 аз преброих единайсет (!) пасажа, които са чиста лъжа. Всъщност вестникът е изписал правилно кажи-речи само името ми. Още подзаглавието предизвиква смях у безгрижните хора. "Политиците обичат тв- предаването, защото то обича политиците". Ако политиците на власт обичаха "Отзвук", то животът и на предаването, и на екипа му щеше да бъде много по-лек. Нямаше да има спирания, нямаше да има уволнения, нали? Примери за обичани от политиците предавания в БНТ, колкото щеш. Но сред тях не е "Отзвук". И това е безспорен и доказан от практиката факт.
Друга лъжа - "битката" в телевизията била свършила с наместването на "Отзвук" в програмната схема. Бих препоръчала на редакцията на вестника да се запознае с депозираните при генералния директор и широко огласени от медиите мнения, решения и т.н. на общото събрание, да се запознае с броя на срещите с генералния директор и с главния мениджър и да направи кратка справка с датите. "Битката" в телевизията, господа, е принципна и в името на принципите и на реформата. Тя не е за едно или друго предаване.
Що се отнася до "политическия натиск", на който се поддавал Стефан Димитров, вестникът не уточнява кога Стефан Димитров се е поддал на такъв натиск - дали когато сваляше от екран "Отзвук", или когато връщаше на екран "Отзвук". Всъщност Стефан Димитров винаги е отричал присъствието на какъвто и да е политически натиск.
Само ще вметна, че първият "тв-шеф, опарил се от Диляна Грозданова", не е Хачо Бояджиев, както твърди авторът на пасквила, а е г-н Огнян Сапарев. По онова време той също ме свали от ефир, защото бях шеф на СБЖ "Подкрепа" и в телевизията имаше стачка. Що се отнася да опитите на Иван Гранитски и ролята на Красимир Райдовски, истината има толкова общо с написаното във вестника, колкото Гарабет с операта. (Спомняте си стария виц, нали?). Не зная колко пъти и по какви поводи Красимир Райдовски ме бил спасявал от уволнение. Факт е обаче (за мен тъжен), че Иван Гранитски ме уволни и никакъв Красимир Райдовски не ме е спасил тогава от уволнение. Изобщо Гранитски ме гледаше като "класовия враг" в телевизията.
Що се отнася за това защо аз работя в телевизията, ще ви отговоря така. Аз работя в телевизията, защото преди 12 години издържах конкурс за репортер и бях назначена в програма "Хоризонт" на БНР. Аз работя в телевизията, защото 2 години, без да съм на щат в БНТ, правех и се доказвах в "Актуална антена" - едно от малкото критични предавания по онова време, докарало ми много ядове, но и много радости. Аз работя в телевизията, защото съм печелила престижни журналистически награди. Най-сетне, аз работя в телевизията, защото "Отзвук" е предаването с един от най-високите рейтинги в БНТ, "Отзвук" е предаването, което винаги е защитавало правото на мнение, пък било то и различно от мнението на управляващите. Аз работя в телевизията, защото като журналист (ще го кажа въпреки вродената ми скромност) имам висок рейтинг и смея да вярвам, че съм заслужила уважението на зрителите.
Лъжите и обидите в пасквила не спират дотук. Ще изброя някои от останалите накратко. Никога Райдовски не се е обаждал на Иван Такев да спира предаването за банките. Аз, а не Иван Такев, трябваше да водя това предаване и то беше спряно лично от генералния директор Иван Токаджиев. Иван Токаджиев не се е опитвал да ме уволни, а ме възстанови на работа. Екипът на предаването не е получавал сериозно предложение "да се влее в т.нар. "Екип 4", нито "да направи друго предаване по Ефир 2 с друго име", нито пък "пак под друга шапка да се показват на екрана преди "Лека нощ, деца". Затова и екипът на "Отзвук" не е отговарял "не, не, не и не", както пише вестникът. Екипът на "Отзвук" само искаше да чуе аргументите за едно или друго решение. Колкото до срещата с Иван Гарелов и Стефан Димитров, от която се разнасяли крясъци - такава среща никога не се е състояла.
Накрая искам да попитам само едно - когато фактите са неверни, какво ли да кажем за изводите? Знаем поговорката "Доверието се гради трудно и се разрушава лесно". Като чета пасквила в бр.39 на в."Капитал" и срещам в него толкова много лъжи, не мога да не си задам въпроса дали и останалите материали на в. "Капитал" не са пълни с лъжи. А какво да кажем тогава за изводите, които вестникът прави.
С други думи, тъжно е, когато илюзията умира.
Тарикатските сметки не влизат в големите цели
Ако не беше вашият вестник, това писмо със сигурност нямаше да бъде написано, което обаче едва ли е толкова важно. По-важен според мен е двойственият стандарт, който все още някои хотели в България продължават да прилагат към чуждестранните посетители. В периода 28 - 30 август т.г. заедно с едно американско семейство (мои клиенти) посетихме гр. Велико Търново и отседнахме в хотел "Янтра". На рецепцията ми казаха, че цените на единичните и двойните стаи са съответно 10 и 20 хиляди лева. Щом обаче видяха чуждите имена в адресните карти, любезно ме осведомиха, че цената на съвсем същата двойна стая вече е 60 долара (108 000 лв.). И по комунистическо време се бях сблъсквал с тъпотията - различни цени за българи и чужденци, но, честно ви казвам, смятах, че това отдавна е само история. Все пак с цялата си любезност се заех да убеждавам служителката, че мъжът е преподавател в Американския университет в Благоевград и е тук със семейството си, за да обучава нашите студенти и да им помогне с каквото може. Едва ли най-подходящото отношение в подобни случаи е да му съдираме кожата с 60 долара за стая, която реално струва 20 хиляди лева. В крайна сметка служителките се съгласиха с мен (след консултация с генералния директор на хотела) и ме успокоиха, че няма да им вземат по 60 щ.д. Още не се бях нарадвал обаче, когато ми казаха, че няма да минем и само с по 20 хиляди лева, а трябвало американците да платят по 38 долара. На умния ми поглед с въпросителен оттенък от рецепцията обясниха, че клиентите просто минавали от графа "туристи" в графа "временно пребиваващи". Този път останах безмълвен пред изобретателния гений на нашего брата да крънка пари от иностранците. Все пак, утешавайки се с мисълта, че сме минали по тънката тарифа, платихме стаите. Американците, явно свикнали вече с това отношение към тях, приеха всичко много спокойно. Аз обаче веднага се сетих за ентусиазма и патоса, с който всички медии отразиха идеята на президента Стоянов да бъдат премахнати таксите за входни визи за чужденците. И си мисля, че след като новите ни политици казаха А, ще трябва да кажат и Б, и В, и Г, и т.н. Защото същото мародерство продължи и в музеите, и археологическите паметници, където аз влизах срещу 200 лв., а останалите само за това, че не са родени тук, плащаха по 3000 лв. И през цялото време аз трябваше да се срамувам заради идиотските постъпки на моите сънародници.
И няма ли най-сетне да разберат хората, от които зависят тези работи, че с този провинциален манталитет на дребни селски хитреци никога няма да спечелим уважението и доверието на хората от т.нар. нормални страни, за което толкова говорим. Не може ли никой да проумее, че докато ние самите делим хората на богати и българи, никога няма да се замогнем. На никого ли не му хрумва, че така ние сами се делим от останалия свят? И ако на хилядите шефове и шефчета на хотели в страната акълът все още не им стига, за да проумеят такива генерални неща, те би трябвало да са пределно ясни на хората от висшите етажи на властта, които непрестанно говорят за новото лице на България и искат от Европа и света равнопоставеност при асоцииране и взаимно сътрудничество. Ами, тя, равнопоставеността, е взаимна, господа. Щото не може да искаме да ни смятат за еднакво равни на тях, след като ние самите се определяме за отчайващо по-бедни. И не може, след като ще сме равнопоставени, за една и съща стая аз да плащам 20 000 лв., а американецът - 60 долара. Това може да е по братски, но не е поравно. И докато с подобни селски тарикатлъци се мъчим да им измъкваме доларите, все ще се чудим, че вместо в евроатлантически списъци попадаме в черни такива редом с африканските братя.
За правото на информация и моите граждански права
Обръщам се към вас, защото разчитам на вашата помощ и разбиране. Нужна ми е юридическа помощ, защото явно не разбирам какво става в България с моите граждански права.
В момента пиша дипломната си работа и това, от което се нуждая, е информация. В края на ХХ в., когато светът се е превърнал в глобално село, България се превръща в пещера дори без огъня на Прометей.
Ето случая - необходима ми е информация за структурата на банковия сектор в България и направих опит да си я набавя от информационния отдел на БКК. Но за съжаление ми бе обяснено, че е забранено ползването от външни лица на каквато и да е литература или информационен източник. Явно това се отнася и до техните бюлетини.
Не знам как да се чувствам и какво следва да направя. БКК е държавна институция и е създадена да защитава държавните интереси. Какво крие БКК? Разбира се, работните процедури не би трябвало да са общодостъпни, но защо е забранено изнасянето на информация за това какво е направила БКК, как е работила и какво възнамерява да предприеме.
Още ли страдаме от примитивната фобия, че всичко трябва да е покрито с етикета "конфиденциално"? Докога ще крием истината от себе си? На кого служат държавните институции? И защо се чувствам толкова глупаво, когато искам да знам повече?
Радина Иванова, София.
България - между Босфора и "Червения площад"
Лилия Филева
До миналата седмица темата Русия беше монополизирала българската външна политика. В четвъртък вечерта обаче министър-председателят Иван Костов внезапно отпътува за Турция на неофициално посещение, придружен само от вицепремиера Божков. Правителствената пресслужба съобщи, че премиерът е вечерял с турския премиер Месут Йълмаз, с когото поддържали приятелски отношения отдавна. На следващия ден новината за пътуването измести дори станалата предварително скандална среща на военните министри от НАТО и "Партньорство за мир". В оскъдния си коментар за частното си посещение в Турция Костов каза, че по въпроса с газа между двете страни има "интересно съвпадение на интересите".
Тримата президенти и "балканската ябълка"
В деня, в който Иван Костов се завърна от Турция, във Варна пристигна турският президент Сюлейман Демирел. Той взе участие в срещата на държавните глави на България, Румъния и Турция. Балканската триада се събра по инициатива на българския президент Петър Стоянов. Плановете предвиждат и подобна среща между президентите на България, Румъния и Гърция, за да няма сърдити. Анадолската агенция съобщи, че варненската среща е в рамките на посредническата инициатива на София и Букурещ за решаване на проблемите между Анкара и Атина. Дипломатически източници от южната ни съседка заявиха преди началото на срещата, че "очакват съществени резултати". А според предварителната програма "Евксиноград '97" (това е "кодовото" название, което даде на срещата пресслужбата на българския президент) трябваше да се посвети основно на координацията между трите страни в борбата с престъпността.
Оказа се обаче, че президентите си говориха за много по-интересни неща.
Първото официално съобщение, което с приповдигнат тон направи Петър Стоянов, беше, че България и Румъния са получили подкрепата на Турция за членството си в НАТО. В съвместното заявление след срещата е отбелязано: "Тримата президенти подчертаха, че разширяването на НАТО с България и Румъния решително ще повиши важността на съюза в района на Югоизточна Европа и ще допринесе значително за сигурността в Европа."
За да прозвучи обаче това достатъчно убедително, турският президент Демирел предпочете сам да обяви "категоричната си подкрепа" за атлантическото бъдеще на София и Букурещ. Като дори обеща съдействие при наложителното привеждане на армиите на двете страни към натовските стандарти.
"Особеният" момент в тристранната среща засяга "енергийните мрежи".
"Ние засегнахме темата за енергоносителите в контекста на общите инфраструктурни проекти и се разбрахме, че тази тема ще присъства в обсъждането на тези проекти. И ако ме питате какво разбирам под енергоносители, ще ви кажа, че разбирам газ и петрол", обяви президентът Стоянов.
И Демирел, и българският му колега обясниха, че не са говорили "конкретно". Макар че надали обсъждането на проекти може да бъде наречено "общо". Още повече че минути преди въобще да започнат преговорите, от турската делегация разпространиха изявление на Сюлейман Демирел: "Обсъдихме сътрудничеството в черноморския регион, възможностите за инвестиции, перспективите за създаването на смесени предприятия в трети страни, проблеми, засягащи транспорта и енергетиката, и накрая въпроси, засягащи общата ни сигурност. " В предварителното заявление на Демирел не се споменава нито тероризъм, нито наркотрафик, а акцентът е поставен върху икономически теми.
Всичко това може и да не означава нищо. Факт е обаче, че турският държавен глава дойде с подготвено заявление, в което вместо за престъпност се говори за икономически въпроси. След което сякаш забрави за него и не обясни например какво има предвид под "създаване на смесени предприятия в трети страни".
В цялата тази "мъглява" ситуация държавният глава на Румъния Емил Константинеску не говори много. За сметка на това спечели благосклонността на журналистите, като слезе сред тях под дъжда след заключителната пресконференция. И преди да излети, стремително се втурна да целуне българската преводачка. На този етап обаче България и Румъния, изглежда, предпочетоха да не се впускат в разисквания на двустранните си отношения. Проектът за втори мост на Дунава е замразен, а двете страни имат общи цели към ЕС и НАТО.
Може ли Турция да бъде коз.
Анкара привлече вниманието с това, че оцени положително и обстойно коментира (макар и неофициално) факта, че България не е поканила Русия на срещата на военните министри. Турски вестници определиха тази стъпка като първия опит на София да избяга от руската хегемония. Появи се и само по себе си красноречивото заглавие "България препъна Русия".
В самата Турция обаче в момента чувствата към Москва са противоречиви. Държавната газова компания "Боташ" се обяви срещу газовото обвързване на страната с монополиста "Газпром". Същевременно в."Търкиш дейли нюз" цитира местни дипломати: "Сегашната зависимост на Балканите от руския газ е икономически капан."
На теория Турция би могла да бъде добър партньор на тема газ. Най-малкото защото самата тя представлява разрастващ се енергиен пазар. Освен това може да бъде включена и в алтернативен маршрут за транспортиране на нефт и газ от Азия. Поради което и привлече интереса на "Газпром". От централата на компанията побързаха да оповестят, че са подписали споразумение с Турция за газопровод през Черно море. В турската преса веднага "анонимни източници" обясниха, че страната може да подсигурява необходимия газ от Туркменистан или Иран. Между Анкара и Москва прехвърчаха и дипломатически стрели, след като стана ясно, че Русия е продала на Кипър ракети С-300. От друга страна, самата Турция не е в особено добри позиции на Балканите. Всъщност изявите й на полуострова досега са се изразявали предимно в дълги и драматични спорове с Гърция. Според турски дипломатически източници присъединяването на България и Румъния към НАТО би отслабило позициите на Гърция като основен представител на региона в Северноатлантическия пакт.
Разбира се, възможно е турската тема да залезе също толкова бързо, колкото и се появи. И "българската й премиера" да се окаже добре планиран тактически ход преди предстоящите преговори за цената на газта между София и Москва на ниво експерти. Въпреки това, дори и да остане кратък, българо-турският флирт по комшийски е достатъчен, за да привлече вниманието на страни.
