Напоследък се прави опит да бъде изтрит знакът за равенство между неправителствено и антидържавно. Митът, че неправителственият сектор е заплаха за държавата, подсказва незрялост на обществото, което се напъва да е гражданско, твърдят познавачите. В нормалните страни между неправителствените организации и държавните институции съществува партньорство, като държавата дори инвестира в Третия сектор, тъй като той я улеснява и разтоварва част от функциите й. В България има подобна тенденция - за да не е едностранна, държавата трябва най-после да подаде ръка на НПО-тата със закон, регламентиращ нестопанския сектор.
Третият сектор действително оперира с много сериозни средства, които обаче са небългарски. Гражданските организации се издържат благодарение на своите проекти, финансирани от фондове, набирани от чужди правителства и задгранични данъкоплатци, като въпреки това плаща данъци. Чисто технологично всеки проект включва освен т.нар. програмни разходи и перо "административни разходи". В него са калкулирани наем, консумативи, заплати. Това, което остане, се реинвестира за развитие на дейността на фондацията. Всеки проект завършва с подробен отчет пред донора - финансов и съдържателен. Финансовият документира какво е похарчено, а съдържателният обяснява какво е постигнато.
Медийната политика (фондационният арго, спорадичните изяви и избирателната публичност) на НПО очевидно е слаба. "Сега се учим. Още се разчита на метода проба - грешка. Затова не може да се каже, че гражданските организации не искат партньорството на медиите или са непрозрачни", твърдят от ОИЦ.
Спешна проверка на "Капитал" показа, че фондациите не дават отчета си само на онзи, който не го е поискал. Друг е въпросът, че един добър счетоводител би могъл да отчете граждански инициативи с фактура за прахосмукачки. Във фондация "Еврика" например първото нещо, което виждаш застопорено до вратата, е грамадно табло със списъка на основните дарители, сред които Юнионбанк, "Овергаз инк.", "Тракия комерс", "МИК-автомобилно застраховане" и др. Между другото спомоществователството от български частни и юридически лица за гражданския сектор говори за подреждане на обществото по нормален начин. Нестопанските дейности са от взаимен интерес, а интерес не е лоша дума. Характерното за "Еврика" е, че възниква и се налага в Лукановите времена, когато започва трансформацията от планова икономика към пазарна. Тогава фондацията многократно е обвинявана, че се ползва и за пране на пари от бившите фондове на компартията и ДКМС.
Естествени центрове на гравитация в третия сектор обаче са Фондацията за развитие на гражданско общество (ФРГО) и "Отворено общество". Двете организации са най-големите крайни източници на финансиране за различните собствени програми, както и за дейността на много други сателитни на тях неправителствени организации. ФРГО е получила общо 2.7 млн. ЕКЮ (около 3 млн. долара) по програма ФАР на Европейския съюз за 1995 и 1996 г. Само за 1996 г. бюджетът на "Отворено общество" е бил 5.5 млн. долара.
"През последните 4-5 години броят на неправителствените организации се е удвоил, без да се смятат читалищата. Дейността и присъствието на тези организации се чувства все по-осезаемо. Общият икономически и социален фон в страната, неспособността на държавата да се справи с най-острите проблеми на обществото прави по-видими усилията на гражданските организации", заяви изпълнителният директор на ФРГО Валентин Митев. По неговите думи бъдещето на третия сектор може да се търси зад налагащия се в Европа термин "социална икономика". Там е предвидена роля и за гражданските сдружения.
"Необходимо е стиковане в политиката на донорите. Това дава възможност да се покрият всички сфери на дейност на неправителствените организации", каза Донка Проданова, програмен директор на Съюз на българските фондации и сдружения. На обвиненията, че СБФС е бюрократизирала идеята за обединението, тя отговори, че условията са наложили изместването от първоначалния замисъл за съюза като ресурсен център към структура от синдикален тип, която приоритетно обслужва своите членове.
"Все пак държавата ни призна като равностоен партньор", похвалиха се от СБФС, чийто ангажимент е да лобира пред правителството.
Съюзът на българските фондации създава клиентелизъм
Политологът Деян Кюранов пред в. "Капитал"
Г-н Кюранов, защо Центърът за либерални стратегии напуска Съюза на българските фондации?
- Аз винаги съм имал резерви към подобни съюзи. Още през 1992 бях против създаването на такава асоциация. Имайки лошия спомен от централизирани структури от всякакъв тип в България, смятах, че това ще внесе казионщина в работата на неправителствените организации. Освен това ще възпроизведе типичния български клиентелизъм.
През 1992 победи крилото, представлявано от г-н Прохаски, че трябва да се направи такова сдружение. Вероятно логиката им беше, че така "Сорос" придобиваше някакъв допълнителен властови ресурс и щеше да покровителства дребните провинциални фондации, които тогава още не бяха създадени, но се предполагаше, че те ще се създадат. Между другото хората, които настояваха най-много да се създаде такава асоциация, бяха от бившите комунистически фондации - "Св. св. Кирил и Методий" и "Еврика", която наследи ТНТМ.
Защо напускате чак сега?
- Защото в такива случаи има много аргументи и за, и против. Главните аргументи за бяха да се легитимира в общественото съзнание самата представа за понятието гражданско общество. Да се покаже, че това е нещо не хаотично, а организирано и донякъде да се даде граждански отпор на такива безумни формации като фондация "Сапио" и тути кванти. В такива случаи някаква организация, която би могла да сложи филтър на членството си и да каже, че лигитимира определен тип членове, би могла в очите на обществото да бъде някакъв макар и минимален гарант за действителна гражданска полезност на тези нови формации. В България нямаше никакъв опит и заради това всякакви начини на легитимация бяха добре дошли.
Не важат ли същите аргументи и сега?
- Тези ни съображения, които тогава бяха положителни, сега не са валидни, защото обществото вече знае поведението на тези формации - криминални ли са или не са, вършат ли някаква работа или не. Обществото свикна с идеята, че може да има и такава някаква странна, недържавна, но не и частна структура, чиито интереси са да се грижи за по-голяма група от хора. Това е и съществената разлика между една фондация и една бизнесорганизация. Гражданската организация се грижи преди всичко не за интересите на онези, които я съставят, а за интересите на по-голяма група.
При това положение на едната везна няма какво да се сложи като плюсове на една тежка организация на организации, каквато е Съюзът на българските фондации и сдружения, за сметка на това изключително много натежаха минусите на другата везна.
Вие смятате, че структурата на Съюза на българските фондации е паразитна, така ли?
- Неговият модел е предимно клиентелистки. Сега имаме една гигантска структура от около 100 организации, които в огромната си част са доминирани от бивша средна номенклатура или нереализирали се комсомолци. Не искам да кажа, че те не работят това, което заявяват, и не изпълняват проектите, за които са получили пари от Запада. Сигурно го правят. Проблемът е в начина, по който те се организират, по който се свързват едни с други и по който в края на краищата правят някаква политика в нашето общество.
Беше просто невероятно, когато реших лично да представлявам ЦЛС на една от сбирките на СБФС. Досега не съм присъствал на общо събрание на организация, когато общото събрание съзнателно да гласува да се лиши от голяма част от политическата власт в полза на временното ръководство. Такива изменения в устава на СБФС бяха предложени от ръководството и цялата зала с много малки изключения гласува общото събрание да има по-малко власт, отколкото ръководството. Това беше през декември миналата година, ако не ме лъже паметта.
Защо един орган ще се лиши от част от властта?
- Ами, защото отделните му членове гонят егоистични интереси, защото разбират, че по този начин могат да се надяват на повече облажки, които му се отпускат по централен път от ръководството. Защото в ръководството влизат всички т.нар. големи фондации - разпределители на парите. И когато сме добре с тях, получаваме си парите, ставаме клиенти на големите фондации-патрони. Голяма част от малките фондации са креатури на големите. Пълно е с личности, които са обвързани с тази тенденция на централизация. Повечето участници в това организирано фондационно движение са свързани точно с подобни неформални клиентелистки структури.
При това положение ние просто искаме да излезем, за да престанем да легитимираме този вид преобладаващо клиентелистка структура. Не искам да кажа, че всички членове на Съюза на българските фондации и сдружения са такива, но това е мнозинството.
До каква степен това ръководство на СБФС има възможността да разпределя средствата, които идват от запад?
- Вижте, тук проблемът не е точно на повърхността. Самото ръководство разпределя много малко средства. Самият Съюз на фондациите разполага с много малко средства. Формално правомощията му са сравнително малко. Членовете на ръководството обаче, които представляват собствените си фондации - те имат огромна възможност да разпределят такива средства. Тук става определено изпиране на клиентелистката структура.
Всъщност ръководството на СБФС се състои от мощни представители на фондации разпределители, които имат огромна власт. Вътре са "Сорос", ФРГО, "Св. св. Кирил и Методий". Аз ги наричам разпределители, защото те не дават. Те взимат чужди пари и ги дават, разпределят на други хора. Донор е човекът, който си бърка в джоба и дава, или пък фондация, която, изпълнявайки волята на някого, раздава пари. Те не са донори, те са преразпределители. Друг е въпросът, че те се отнасят към тези пари все едно, че са донори. От друга страна, те имат някакво основание, защото отговорността за това как ги разпределят е тяхна.
Къде е реалният конфликт между българските фондации?
- Тук трудно може да се говори за конфликт, по-скоро има разминаване на стратегии на поведение, защото сме в малко различни пространства. Ние се опитваме да се държим като неправителствени организации от, да речем, американски тип, а те се държат като поделения на тази или онази централа.
Имаме различни цели. Нямаме намерение да ставаме патрони някому или клиенти някому, излизаме и толкова.
Западните фондации, донорите, след като веднъж са дали парите на някоя фондация разпределител и не са били излъгани, т.е. парите нe са били откраднати, решават, че могат да дадат пак. Защото поначало очакванията им към българската неправителствена общност не са големи и се задоволяват да дават и оттам нататък не се интересуват за какво точно отиват парите.
Мнозина си мислят, че фондацията е само начин на регистрация.
- Фондацията е най-малко начин на регистрация, т.е. това, че е регистрирана все още по безумния Закон за лицата и семейството, е историческа случайност. Често възникват спорове дали дадена гражданска организация да се регистрира като фондация или като сдружение с идеална цел и обикновено се избира едното или другото по чисто прагматични съображения - данъчни или някакви други. С други думи, у нас законодателството е толкова нееволюирало в това отношение, че не тласка гражданските организации към диференциране според начина на регистрация. Нашият център например е фондация, въпреки че, бих казал, по същината на работата си ние по-скоро се приближаваме до сдружение с идеална цел.
Каква част от парите са отвън и доколко това обуславя автономността на НПО?
- Стигаме до голямата дихотомия между фондации, които получават пари от други частни фондации, и фондации, които получават пари чрез държавни институции. Когато се получават пари от западна държава или държавно обединение от типа на ЕС, тогава държавата разговаря с държава (бюрократът обича да говори с бюрократ), тогава в картината автоматично е привлечена и българската държава. Това е една от причините за кризата във ФРГО например.
Проблемът там е, че фондацията възприе поведение, което в много случаи е далече от волята на дарителя ЕС, а също и от волята на гаранта - българската държава. Това, от една страна, чисто формално е добре за гражданското общество, защото виждаме процес на еманципация. От друга страна, тази еманципация реши да се прояви на не много правилно място, защото тъкмо тук, след като парите не са частни, няма основание някакъв частен или ограничен интерес да се разпорежда с тях. Тук би трябвало да се съобразяваме с волята на държавите, които са вързани в този процес, и, от друга страна, да възпитаваме граждански добродетели в държавата.
До каква степен неправителствените организации сега имат влияние върху държавните структури?
- Доколкото държавните структури позволяват. У нас е според зависи от това как се е поставила конкретната неправителствена организация. Примерно безсмислено и невярно е да се твърди, че ЦЛС, който е неправителствена организация за политически изследвания, няма влияние върху редица държавни структури - точно това е целта на занятието. Нашият смисъл на съществуване е в България да има по-добра политика от това, което е. Следователно смятаме, че си вършим работата, като влияем на държавните структури и се опитваме властта да се администрира по по-добър начин и политиката да се води по по-добър начин според нашите разбирания. Същото важи и за останалите. С други думи, много добре е, когато гражданските структури имат влияние върху държавата, много добре е, когато те имат и пряко влияние върху гражданите. От друга страна, те наистина не трябва да се схващат като конкурент на държавата, защото чрез собствената си работа генерират собствена власт.
Има ли чисто жанрово разграничение между гражданските организации?
- Бих го казал - не по жанр, а по тип извършване на работата, съдържателно. Голямото разделение е благотворителни граждански организации и други, като благотворителните са насочени към пряко подпомагане на хора, които не са членове на организацията. Тук се предполага, че има обществени групи или достатъчно значими отделни индивиди, които се нуждаят от подкрепа в нормалното им съществуване, и тъкмо с това се занимават тези организации. А другите извършват определена работа, като за това получават възнаграждение, но това възнаграждение се смята, че отговаря на вложените средства, т.е. в идеалния случай те завършват на нула. Разликата между организация с идеална цел и бизнесорганизация е, че организацията с идеална цел не работи за печалба и не трябва да има печалба. Онова, което остане, ако остане, в плюс от дейността на такава организация, трябва да се реинвестира в разширяване на работата, а когато такава организация прекрати съществуването си, всички нейни активи стават собственост на държавата - това е по закон.
Как може да се прецени ефектът от дейността на неправителствените организации?
- Простият отговор е, че всичко това е изцяло положително. Защото на този хал, на който сме, всеки долар или франк, който влиза в България, е добре дошъл. Та дори и с това, че дава възможност на разни нашенски бюрократчета да се издържат, защото иначе те щяха да намерят държавна служба и да се окачат на шията на българския производител. От тази гледна точка ефектът е абсолютно положителен. Ако говорим за ефективност, сравнена със световните стандарти, с много малки изключения мисля, че нашите организации са по-неефективни. Но това е нормално на този етап.
Защо повечето бивши политици и държавници си правят собствени фондации?
- Споменах клиенти и патрони. В качеството си на политик и държавник успяват да направят някаква клиентура или пък обратното - успяват да се препоръчат въз основа на миналото си за клиенти на някой богат, даващ пари патрон и нещата вървят. Оттам нататък обаче трябва да ги преценяваме такива фондации по делата им, а не по произхода.
Отличникът "Отворено общество"
Асен Асенов
Финансовият магнат от унгарски произход Джордж Сорос създава първата си фондация в Унгария. С рухването на Берлинската стена той решава да прави фондации в цяла Източна Европа. Първите контакти на Сорос в България прави литераторът Петър Кръстев - българо-унгарец, който по това време работи в Института по литература на унгарската академия на науките. Идеята за създаване на фондация в България е подкрепена и от тогавашния първи секретар в американското посолство в София Джон Мензис. Първото посещение на Сорос в София е през февруари 1990 г. и тогава с посредничеството на Кръстев той се среща със Стефан Тафров, шеф на международния отдел на в."Демокрация", и с представители на асоциация "Европа - 2" - Димитър Луджев, Ивайло Дичев, Владислав Тодоров. Тафров урежда срещи на Сорос и с част от лидерите на СДС. Още по време на първото си посещение Сорос заявява, че спешно трябва да намери хора, на които да се довери и да го представляват в България, и да регистрират фондацията. В крайна сметка финансовият магнат възлага това на Стефан Тафров, Георги Прохаски и Румен Воденичаров. По-късно Прохаски става изпълнителен директор, а Стефан Тафров и Румен Воденичаров - програмни директори.
На 5 април 1990 г. фондацията е регистрирана и председател на нейния управителен съвет става Богдан Богданов, а членове на съвета Блага Димитрова, Антонина Желязкова, Деян Кюранов и поетът Борис Христов. През октомври "Отворено общество" е приета за гост-член на Европейския център на фондациите. До края на 1990 г. фондацията изразходва за подпомагане на образование, държавно управление и медии 200 хиляди долара и 450 хиляди лева. С финансовата подкрепа на "Отворено общество" започва да работи и Нов български университет. През октомври 1991 г. с помощта на фондацията е основано Българо-датско училище по търговия и маркетинг в с. Трудовец. На 3 ноември 1991 г. с активната подкрепа на Сорос е открит Американският университет в Благоевград. Месец по-късно са открити информационно-консултантски центрове във Варна и Пловдив. До края на 1991 г. фондацията подпомага общо 400 българи да заминат на обучение и специализация в чужбина, като за това изразходва 450 хиляди долара и два милиона лева. За образование, държавно управление и средства за масова информация са похарчени един милион и 192 хиляди долара и седем милиона и 662 хиляди лева. През февруари 1992 г. в Пловдив е учреден първият клуб "Отворено общество", а шест месеца по-късно е обявен първият конкурс за стипендии на студенти от Американския университет.
Между 15 и 18 октомври същата година фондацията в София е домакин на срещата на всички фондации, създадени и подпомагани от Джордж Сорос. Същия месец "Отворено общество" обявява първия конкурс за стипендии на студенти от икономическите висши училища. През цялата 1992 г. фондацията подпомага 650 българи да заминат на обучение и специализации в чужбина и за това са изразходвани 550 хил. долара и два и половина милиона лева. Според официалната статистика общо изразходваните средства от фондацията във всички области през 1992 г. са над два милиона долара и 14 милиона лева.
В началото на януари 1993 г. с помощта на фондацията започва излъчването на радио "Галатея" - Варна. "Отворено общество" подкрепя и "Витоша", "FМ +", "Тангра". През юли по инициатива на българската фондация се провежда среща на балканските фондации "Сорос", а през ноември е приета за член на Европейския център на фондациите в Прага. През цялата 1993 г. фондацията подпомага над 500 българи да заминат в чужбина на обучение и за това се изразходват около 500 хил. долара и 550 хил. лева. Общо през тази година фондацията е изразходвала 1.5 милиона долара и 51 милиона лева.
За да обсъди работата на фондацията и бюджета за 1994 г., Сорос пристига за кратко в София на 22 ноември 1994 г. и се среща с президента Желев и премиера Любен Беров. "Не съм имал никакви проблеми с българското правителство, но дълбоко в себе си чувствам разочарование от това, което става днес тук. Разочарован съм от бавните темпове на структурната реформа и на приватизацията", заявява тогава финансовият магнат.
През 1993 г. Сорос подари 100 милиона долара на Русия за научни изследвания. Четири години по-късно един от фондовете на финансовия магнат стана съсобственик в гиганта "Связьинвест", участвайки в неговата приватизация чрез офшорна компания, регистрирана в Кипър.
Приватизационните фондове са в капана на борсовия правилник
Стела Ткачова
В четири поредни броя на Държавен вестник не бяха обнародвани приетите на 25 септември т.г. от парламента промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП). Практически всички наблюдатели оценяват това забавяне като неслучайно и посочват като основна причина гласуваните от депутатите необмислени текстове. Едно от най-съществените "нововъведения" е задължението приватизационните фондове да прехвърлят акциите си "само на фондовата борса". Практически с новия член 51а се ограничава правото на приватизационните фондове да търгуват акциите свободно. Фондовете през изминалата седмица са разговаряли и с инвестиционните посредници и смятат да потърсят решение, без да се променя законът. Това обаче ще се окаже практически невъзможно най-вече заради неясната съдба на фондовата борса и правилата, по които тя ще функционира.
"Държавата ще пази гражданите от бъдещите "своеволия" на фондовете, които вече от няколко години управляват боновете на гражданите. Прехвърлянето на акциите от боновото раздържавяване само на фондовата борса е измислена защита, в действителност няма никаква защита", коментира Андрей Евтимов, изпълнителен директор на ОБПФ "Доверие". Дебатите около новия член изтласкаха на заден план проблема с проспектите на дружествата. Неизбежно ще възникне противоречие и по повод друга предлагана промяна в законодателството - за пререгистрацията на приватизационните фондове в инвестиционни дружества или холдинги, защото новите инвестиционни дружества ще трябва да се съобразяват със съвсем други законови изисквания.
Според експерти от фондовете правомощията, дадени на съвета на директорите на борсата, са доста големи. Борсовият правилник дава свободата на съвета на директорите "периодично да определя ценовите граници за всяка емисия от списъка". Под ценови граници вероятно се разбират най-ниската и най-високата цена за ценните книги. С определянето на най-високи граници цените няма да бъдат реални, защото те се определят от търсенето и предлагането им на борсата. Според Андрей Евтимов комисията за ценните книжа би трябвало да контролира съвета на директорите и критериите, по които ще се определят ценовите равнища. След като се предвижда да се търгуват големи пакети от акции на борсата, съвсем логично е да няма ценови граници. Освен това съветът на директорите периодично ще определя за всяка емисия минималния брой ценни книжа, които ще влизат в пакета за блокова търговия. Според Виктор Папазов този текст най-вероятно ще бъде изменен - за блокова търговия ще са необходими 2000 акции и това правило ще важи за акциите на всички дружества.
Другият парадокс е свързан с първите изречения от правилника, в които се казва, че сделки с големи пакети акции могат да бъдат "двустранно договаряни между членовете извън пода на борсата и извън часовете за борсовата търговия", но четири члена по-надолу се появява една алинея, която е в пълно противоречие с първите му фрази. Тя е свързана със забраната за блокова търговия, когато "определената ценна книга не е котирана и/или не са сключени сделки по време на борсовата сесия". Явно съветът на директорите на борсата ще трябва да преработи малко правилника, за да не бъдат ощетени акционерите от субективните решения на съвета на директорите и да могат свободно да продават акциите в часовете, в които желаят.
Две наредби за инвестиционните посредници са готови за приемане
След неколкомесечно забавяне правителството най-накрая стигна до приемането на наредбите за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници и за изискванията към тяхната дейност. Проектите, които бяха готови още в края на май, трябваше да бъдат обсъдени в няколко министерства, а също от участниците на пазара като фондовата борса и Асоциацията на инвестиционните посредници. Може да се каже, че последните варианти на двете наредби са задоволили изискванията на всички заинтересовани, въпреки че някои текстове от тях все още се оспорват. Тези наредби са необходими за по-нататъшното развитие на капиталовия пазар, като се има предвид, че посредниците са един от основните му компоненти.
Една от най-спорните точки в наредбата за капиталовата адекватност е изискването за минимален капитал. Според чл.2 на наредбата посредниците, които са получили разрешение за извършване на всички видове сделки, трябва да имат начален капитал в размер поне на 250 млн. лв. Ако посредникът не извършва сделки за собствена сметка, необходимият капитал е 90 млн. лв. За сравнение - капиталът на лицензираните търговски банки, които само се регистрират като инвестиционни посредници, трябва да имат минимален капитал от 10 млрд лева, според изискванията на новия банков закон. Представителите на Българска фондова борса - София, обаче са на мнение, че тези изисквания са много високи, и ще елиминират всички по-малки институции от пазара на ценни книжа. От Министерството на промишлеността също споделят мнението, че изискванията за капиталова адекватност са завишени. Всъщност по-важният въпрос е за какво време инвестиционните посредници трябва да посрещнат новите капиталови изисквания. Комисията по ценните книжа и фондовите борси, която всъщност е изработила този проект за наредба, обаче държи тези изисквания да останат непроменени. Тяхното становище е, че по този начин ще се осигури минимално необходимата материална база за извършване на дейност като ИП, а също и осигуряване на финансов ресурс за развитието на ликвиден вторичен пазар. Целта на всички бъдещи участници на борсата е да заработи борсата и да бъде ликвидна.
Останалите формулировки на наредбата са по-слабо атакувани, защото повечето от далите становища смятат, че техните забележки са отразени в окончателния вариант. В нея са засегнати изискванията за наличните собствени средства на посредниците, за позиционния риск, за рисковете, свързани с дейността на посредниците извън сделките с ценни книжа, отчета и контрола на капиталовата адекватност. В наредбата има и допълнителна разпоредба, която разяснява някои от термините, използвани в нея.
Според преходните и заключителни разпоредби инвестиционните посредници, които са получили разрешение преди влизането на наредбата в сила, са длъжни да доведат капитала си до необходимия размер според разрешението в шестмесечен срок от приемането на наредбата.
Проектът на втората наредба - за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, се приема по-благосклонно. Интересното е, че всички забележки са отразени от комисията в окончателния вариант на проекта. Това може би се дължи на факта, че тази наредба засяга най-вече самите посредници и в по-малка степен другите участници на пазара на ценни книжа. Основните пунктове в наредбата са отношенията с клиентите, административната система на посредниците, разкриването на информация и особените изисквания за извършване на сделки извън фондова борса. Предвидено е нарушенията на наредбата да се наказват съгласно чл.32 от Закона за административните нарушения и наказания, според който санкцията е глоба до 40 000 лв. (само ако деянието не представлява престъпление).
"Асарел медет" ще бъде приватизирано с посредничеството на европейски консорциум
Румен Соколов
В началото на миналата седмица правителството взе решение за приватизация на дял от едно от най-големите промишлени предприятия у нас - "Асарел медет". Това решение бе необходимо, защото това дружество е включено в списъка на държавните предприятия, които ще се приватизират само след разрешение от Министерския съвет. В същото време то е включено и в списъка на дружествата, чиито продажби ще се извършват чрез инвестиционни посредници. Това означава, че тепърва трябва да бъде намерен подходящ чужд посредник, който да поеме задължение да намери купувач за предприятието. Като се знае популярността на фирмата и нейните продукти на външния пазар, това въобще няма да е трудно. По-скоро ще бъде трудно да се избере най-добрият посредник между многото кандидати.
Средствата за финансирането на подготовката на предприятието за приватизация ще дойдат от програмата САРА, която е част от програмата PFARE на Европейския съюз. Едно от главните изисквания на финансиращите тази приватизационна сделка е тя да бъде извършена чрез посредничеството на европейска фирма. Според представители на Агенцията за приватизация тези фирми са консорциуми, които включват консултантски, юридически и други фирми. Един посредник ще обслужва по няколко предприятия, обединени в групи по общ признак. "Асарел медет" е в сборна група от предприятия от туризма, хранително-вкусовата и добивната промишленост. В тази група освен него са включени "Горубсо", "Меком", "Витоша 47", "Русалка" и "Дюни". Посредникът за тази група все още не е известен, защото предстои одобрението на кандидатурите в Брюксел.
Все още не определен и процентът от капитала на дружеството, който ще бъде предложен за продажба. Предполага се, че той ще бъде над 50% от капитала, като се има предвид, че дружеството в момента е изцяло държавно. "Асарел медет" не бе включено в масовата приватизация като повечето от другите големи промишлени предприятия. Тъй като в обекта за приватизация - дружеството, присъства концесионен обект (находището на медна руда), концесионната сделка трябва да бъде сключена преди приватизационната. Това означава, че при внасянето на сделката за одобрение в Министерския съвет (когато купувачът вече бъде определен), трябва да има и предложение за сключване на концесионна сделка с всички параметри на концесията.
Предполага се, че интересът към "Асарел медет" ще бъде голям, защото дружеството за разлика от другите големи фирми е печелившо. Чистата печалба за 1996 г. е 406.370 млн. лв., а за 1995 г. - 388.753 млн. лв. Прогнозната печалба за третото тримесечие на тази година е още по-голяма - около 8 млрд. лв. Оборотът на фирмата за миналата година е 12.166 млрд. лв. Основният капитал на дружеството според последния баланс от края на 1996 г. е 3.691 млрд. лв., а собственият капитал е 4.907 млрд. лв. Общите задължения на "Асарел медет" към 31.12.1996 г. са за над 10 млрд. лв., като получените заеми са общо 8.362 млрд. лв. Тези задължения са нараснали 10 пъти в сравнение с края на 1995 г. главно заради обезценката на лева.
Основната дейност на предприятието е добив и преработка (обогатяване) на медно-пиритни руди, производство и търговия с медни и пиритни концентрати, анодна, катодна и конверторна мед. Освен това се извършват услуги и дейности, свързани с проучвателна, проектоконструкторска и инженерно-внедрителска дейност. В предприятието се добиват около 200 хиляди тона меден концентрат годишно. Около половината от продукцията (46%) се изнася в чужбина. Основните пазари са Великобритания, САЩ, Швейцария, Швеция. Тази година се изпълнява договор за износ на 1000 тона медни катоди за Унгария на обща стойност около 26 млн. долара. Технологичното оборудване на дружеството е произведено преди 1988 г. от бившия Съветски съюз.
Потенциалните инвеститори.
Първата фирма, която се е заинтересувала от евентуалната покупка на дял от "Асарел медет", е Prague Capital Partners (Чехия, САЩ) - още през юни 1996 г. След това до края на същата година колективът на фирмата също изявява желание за покупка. От началото на 1997 г. досега в групата на потенциалните инвеститори се включват Trafigura beheer B.V. Amsterdam (Холандия), Noranda Mining (Канада), Telemonde Holdins LTD (Великобритания), American Capital Servises Corporation (САЩ). От всички изброени най-сериозните като че ли са канадците от Noranda Mining. Българското дружество има контакти с тази фирма от пролетта на тази година, когато чрез нейното дъщерно дружество Rudolf Wolff тя бе представена на Лондонската метална борса. Котировките на лондонската борса всъщност се правят от унгарския клон на брокерската къща. Rudolf Wolff & Co. Ltd. е компания, основана в Лондон през 1866 г. от Рудолф Уулф, който става един от учредителите на Лондонската метална борса през 1877 г. В продължение на 105 години Rudolf Wolff & Co. Ltd. е семейна фирма, докато през 1971 г. Noranda Mining Inc. купува 51% от капитала й. След още 11 години Rudolf Wolff става изцяло собственост на канадската фирма.
Noranda Mining е една от компаниите, включени в групата на Noranda Inc. (притежава минни компании, предприятия за дървообработване и добив на нефт и газ). Тя е създадена през 1922 г., когато няколкото мини на Едмунд Хорн са обединени в акционерно дружество. Самият Хорн поставя началото на този бизнес през 1911 г. В момента Noranda Mining притежава пет мини и две медни рафинерии. Тя притежава 60.9% от акциите на Novicourt Inc.
Предполага се, че колективът на предприятието (по последни данни около 2500 души) също ще се включи активно в напредварата за закупуване на дял от дружеството, но едва ли възможностите му ще могат да се противопоставят на офертите на западните фирми. Купувачът най-вероятно ще бъде определен до средата на следващата година, защото подготовката на предприятието за приватизация и изборът на купувачи ще отнемат около седем-осем месеца.
В началото на юли тази година "Асарел медет" се включи в създаването на смесеното дружество "Дино нитро мед", в което притежава 40%. Другите 60% се държат съвместно от Dyno Explosives Group (Норвегия) и Nitro Nobel (Швеция). Дружеството произвежда високоефективни емулсионни водоустойчиви взривни смеси. Чуждите инвестиции в това предприятие са 6.6 млн. долара, а българските - 1.650 млн. долара.
Очаква се бум на касовата приватизация през следващата година
Стела Ткачова
Резултатите от петгодишната си дейност отчете Агенцията за приватизация през миналата седмица. За този период тя е сключила общо 320 сделки. В този брой са включени сделките за цели предприятия и за обособени части от предприятия. Общият брой на раздържавените дълготрайни активи от АП възлиза на 6.57% (2.65 млрд. долара) от държавната собственост. За сравнение - чрез масовата приватизация са продадени около 13% от държавната собственост. През последните две години АП значително увеличи броя на сключените от нея сделки - 204, в сравнение с първите три години от дейността, когато сделките са 116. Сделките, които е сключила АП до 30 септември 1997 г., са по-малко в сравнение с предходната година, но са за много по-големи предприятия. Според изпълнителния директор Александър Съботинов до края на тази година ведомството ще продаде още предприятия и тогава броят на сделките може да стане по-голям от този през миналата година.
Според председателя на надзорния съвет на агенцията Асен Дюлгеров бумът от сделки ще бъде през следващата година, когато ще бъдат осъществени много повече продажби. Предстоящата приватизация на държавните монополисти НЕК, БТК и БДЖ ще увеличи приходите в бюджета и процента на раздържавените дълготрайни активи от агенцията. През следващите пет години основната дейност на Агенцията за приватизация ще бъде да упражнява следприватизационен контрол и да подбира чуждестранни консултанти за предприятията в двумесечен срок. При новата схема за браншово раздържавяване ведомството ще продава мажоритарни пакети акции, така че инвеститорите да имат пълен контрол над обектите. Инвестиционните посредници ще имат ангажименти за продажбата и привличането на браншови консултанти при разработването на проекти за предприятия. От АП съобщиха, че вече са избрани консултанти за продажбата на 26 предприятия.
В новото браншово раздържавяване са включени 51 предприятия. Този брой обаче не е окончателен, защото за някои от тях вече са открити процедури. При затруднения от страна на АП сделките ще се поемат от задграничните консултанти.
Според ръководството за последните месеци ведомството е подобрило ефективността си и е станало по-активно в предоставянето на изпреварваща информация за масмедиите.
Като неуспехи шефовете на агенцията отчетоха забавянето на приватизацията през петте години и политическите влияния на различните партии над управлението на АП. Бюрократичността, политическите игри в АП, непрозрачността отблъснали доста чуждестранни и български инвеститори.
Немска фирма купи дял от "Възход" ЕАД - Трудовец
Румен Соколов
Немската фирма "Грамер" купи през миналата седмица 65% от капитала на "Възход" ЕАД - Трудовец, за 1.6 германски марки. Предмет на сделката са 50 016 поименни акции с единична цена 31.99 марки. Новият собственик е платил цената в брой в деня на подписването на договора. Това бе поредната покупка на мажоритарен дял от чужда фирма. Фирмата "Грамер" е регистрирана в Амберг, Германия, и е най-големият европейски производител на седалки за трактори, кари, строителни машини, камиони, автобуси и влакове. Освен в Германия фирмата има заводи в Азия и Америка.
"Възход" ЕАД - с. Трудовец, Ботевградско, произвежда същите продукти като немската фирма по техен лиценз. В предприятието освен това се произвежда прахово покритие за метални изделия и се извършват тапицерски услуги. Голяма част от продукцията - 63%, се изнася в чужбина. Дружеството представи свои продукти и на есенния технически панаир в Пловдив. Според една от клаузите на договора за продажба купувачът трябва да инвестира в дружеството 2.1 млн. германски марки в следващите четири години. Това ще позволи да се обнови материалната база, а съществуващите 200 работни места да бъдат запазени в първите две години и увеличени с още 150 места в следващите три години.
Дружеството бе включено в масовата приватизация с 15% от капитала, който в момента е 76.948 млн. лв. Приватизационен фонд "Златен лев" притежава 6.73%, останалите 6.77% са спечелени от индивидуални участници в търговете. Раздадени са и безплатни акции, равняващи се на 1.5% от капитала на дружеството. За преференциална продажба на работещите в предприятието са предвидени 17% от капитала, а с други три процента ще бъдат удовлетворени реституционни искове.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Декотекс карпет" АД - Сливен.
Основна дейност: производство и търговия в страната и чужбина с вълнени и тип вълнени прежди и изделия от тях, килими (персийски) и килимени изделия, подови покрития, мебелни тъкани. Капитал 406.530 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала и всички акции са изкупени до края на втората тръжна сесия. Приватизационен фонд "АКБ Форес - социален" притежава 34% от капитала на дружеството, Българо-холандският ПФ има 22.71%, Югоизточен ПФ е само с 0.49%. Индивидуалните участници (заедно с притежателите на безплатни акции) държат останалите 9.8% от капитала. Чрез таен търг ще бъдат продадени 25% от капитала, а останалите 8% са предвидени за преференциална продажба и удовлетворяване на реституционни искове.
"Плам - Български кибрит" АД - Костенец.
Основна дейност: производство на кибрити, увеселителна пиротехника - конфети и др. Капитал 110.335 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 25% от капитала. Всички акции - 24 825 броя, са продадени на първата тръжна сесия при много голям интерес. Приватизационен фонд "Сигурност" притежава 13.44% от капитала на дружеството, Българо-холандският ПФ има 3.74%, ПФ "АКБ Форес - социален" е с 0.54%, а останалите акции се притежават от индивидуални участници - 7.28% от капитала на дружеството. По касов път ще бъдат приватизирани 58% от капитала.
Накратко
Продажбата на редакционен корпус - Блок А, обособена част от полиграфически комбинат "Димитър Благоев - 2" ЕООД в София, се провали след два неуспешно проведени тайни търга. След като в началото на годината Агенцията за приватизация не можа да избере купувач след преговори, на организираните от нея два търга (9 и 30 септември) не се явиха кандидати за покупка на обекта. Началната цена бе седем милиона германски марки и това според запознати е спряло кандидатите. Приватизационната процедура за обособената част вече е закрита, но предстои да бъде открита друга - за целия полиграфически комбинат.
"Димекстрейд" АД - София, купи 43% от капитала на варненското дружество "Димят" ЕАД. Купувачът придобива 50 170 акции срещу левовата равностойност на 3.750 млн. долара при цена на една акция 74.75 долара. Половината от цената трябва да бъде платена в брой, а останалата част до 45 дни чрез държавни дългосрочни облигации. Купувачът трябва да плати и задълженията на дружеството, които към 30 юни са били 892 млн. лв. "Димят" ЕАД произвежда вина, ракии, оцет и шампанско, като около 83% от продукцията му е предназначена за износ. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 25% от дружеството, където основен купувач бе ПФ "Северкооп гъмза" с 22.43%. Реституционните искове ще бъдат удовлетворени със 17% от капитала, а последните 15% ще бъдат продадени преференциално на работещите в дружеството.
"Домостроене" ЕАД - Пловдив, се преориентира към промишлено строителство
Румен Соколов
Пловдивското дружество "Домостроене" е променило част от производството си, за да може да оцелее в условията на стагнация на пазара на жилища. До края на миналата година предметът на дейност на предприятието е бил проектиране, внедряване, маркетинг и строителство на жилищни сгради и сглобяеми жилища, административни, селскостопански и битови сгради. От началото на тази година се работи предимно по едропанелно промишлено строителство, а жилищни сгради се строят само по поръчка. Цикълът на производство е затворен изцяло, защото в предприятието се произвеждат повечето от необходимите суровини и материали. Дружеството е започнало да произвежда сглобяеми заготовки за гаражи и балкони. Според изпълнителния директор Рангел Абрашев стесняването на асортимента на производството им е помогнало да продължат своята дейност. Финансовият резултат от дейността през 1996 г. е около 250 млн. лв. оборот, а печалбата е в размер на 1.124 млн. лв. Дружеството няма кредити и задължения за погасяване. През миналата година то е изнасяло част от своята продукция в Македония, но през тази година износът почти е замрял.
Капиталът на дружеството е 182.903 млн. лв. Чрез масовата приватизация са раздържавени 67% от него. Дял от предприятието притежават приватизационните фондове "Съединение" - 33.80%, "Свети Никола" - 14.87%, "Фарм-старинвест" - 5.14%, и "Доверие" - 2.85%. Индивидуалните участници са спечелили 3.62%, а безплатните акции представляват 6.7% от капитала на дружеството. В Централния депозитар вече има регистрирани трансфери с акциите на дружеството, което показва, че към тях има интерес от страна на други инвеститори. Предстои да бъде открита процедура за касова приватизация на остатъчния дял, като според изпълнителния директор колективът също ще бъде кандидат за закупуването на този дял.
Накратко
"Мебелсистем" ЕАД - Пазарджик, е със загуба от 905 хиляди лева за 1996 г., но от началото на тази година вече работи на печалба. Това е било отчетено пред акционерите на дружеството на проведеното през миналата седмица общо събрание. На събранието е била освободена досегашната изпълнителна директорка Любомира Бирникова и на нейно място е бил избран Георги Ранчев, който се е занимавал с частен бизнес преди това. Предметът на дейност на предприятието включва производство на търговско обзавеждане за магазини, ресторанти, столове, кафе-сладкарници и павилиони. Предприятието е специализирано в изработката на колички, щандови маси, складови стелажи и универсални гондоли за магазини.
Дружеството е включено в масовата приватизация с 90% от капитала, който в момента е 57.811 млн. лв. По време на трите тръжни сесии интересът на инвеститорите към акциите на "Мебелсистем" бе много слаб и те купиха 17.64% от капитала на дружеството. Най-много акции спечели национален приватизационен фонд "Транспорт" - 5.91% от капитала, ПФ "Напредък" има 5.69%, а ПФ "Родина" е с 0.79%. Индивидуалните участници са спечелили 5.25% от капитала, а раздадените безплатни акции са за 9%.
Акционерното дружество "ТБС Хотели" отчете загуба от 487.403 млн. лв. за 1996 г. Този резултат бе изненадващ за мнозина от акционерите на дружеството, след като резултатът от предходната 1995 г. бе около три милиона лева печалба. Според отчета за приходите и разходите на дружеството този отрицателен резултат се е получил главно заради финансови разходи - 431.969 млн. лв. От тях разходите за лихви са 199.505 млн. лв. Това са лихвите, които дружеството е платило на ПЧБ по обслужване на валутния кредит, получен за довършване и обзавеждане на хотел "Амбасадор". Към края на 1996 г. остатъкът за плащане от кредита е 1.585 млн. долара. Ръководството на дружеството каза пред своите акционери, че ще се търсят два начина за връщане на кредита. Единият е продажба на част от акциите на "ТБС хотел Амбасадор" АД, който бе обособен като самостоятелно дружество през май 1996 г. Другият е продажба на имотите, които влизат като апорт в капитала на "ТБС Варна" и "ТБС Благоевград". Тези дружества засега реализират само загуби, тъй като още не извършват реална дейност. От продажбата на дела в "ТБС Варна" вече са получени около 500 000 долара. След общото събрание стана ясно, че акционерите на това дружество няма да получат дивидент, подобно на акционерите в другото подобно дружество - "Хотелска верига Хранков".
Подобряване резултатите от дейността от началото на тази година в сравнение с миналата е отчело ръководството на "Сторгозия" ЕАД на проведеното през миналата седмица общо събрание на акционерите. Изпълнителният директор на дружеството Тодор Пондев каза, че загубата за 1996 г. е минимална - около 400 хил. лв., а печалбата за тази година се измерва в десетки милиони левове, но още не е изчислена за деветмесечието. Основната дейност на предприятието е производство на полимери в изделия за промишлеността, строителството, бита и селското стопанство. В завода се произвеждат и пластмасови сгъваеми врати - тип хармоника, профили за таванни и стенни облицовки, сепаратори за охладителни кули, биофилтри за отпадъчни води. Част от продукцията се изнася за Македония и Албания.
Дружеството е с капитал 39.251 млн. лв., 90% от който вече са продадени чрез масовата приватизация. Приватизационните фондове "Надежда" и "Слънчев бряг - приватинвест" имат по 34% от капитала на дружеството, а индивидуалните участници и притежателите на безплатни акции държат останалите 22%.
За удовлетворяване на вземания на държавата териториалното данъчно управление в Смолян е насрочило търг за продажбата на недвижимо имущество на "Слънце - Смолян" ЕАД. Продават се шивашки цех в с. Лясково, тъкачен цех в с. Буйново, производствена сграда и земя в с. Мугла и сграда и земя в с. Забърдо. Търгът ще се проведе на 20 октомври в общината на гр. Смолян.
През миналата седмица Асоциацията на приватизационните фондове (АПФ) проведе общо събрание. На събранието асоциацията се отчете за дейността си, прие нова програма и избра за нов член на управителния съвет Борислав Манахилов (изпълнителен директор на ПФ "Света София"). Приватизационните фондове ще бъдат основните играчи на капиталовия пазар, тъй като от предложените 69 млн. акции в масовата приватизация те са закупили около 60 млн. акции.
Според новата си програма АПФ ще се стреми да повлияе на правилата на капиталовия пазар, да атакува поправките, които са неизгодни за фондовете (новият член 51а, в който фондовете могат да продават акциите си само на фондовата борса), да лобират пред правителството и парламента.
Една от основните функции на програмата е координацията между фондовете. АПФ предложи десет правила на добрата търговска практика, които предизвикаха бурни дискусии поради "смехотворния си вид" според по-голямата част от представители на фондовете. Досегашният модел на масовата приватизация според АПФ е работещ и създаде предпоставки за стартирането на нормален капиталов пазар в страната.
Централният депозитар прави подобрения за улеснение на клиентите си
Румен Соколов
Подобрена система за регистрация на трансферите с ценни книжа въведе Централният депозитар през последната седмица. Това ще позволи на неговите членове и на всички, които ползват услугите му, да съкратят времето за извършване на сделките. От 22 септември всички заявки за откриване на клиентски сметки се обработват в деня на постъпването им. Това означава, че най-късно на следващия работен ден до 8 часа сутринта акциите на клиентите ще бъдат прехвърлени в подсметките на посредниците за управление. Съкращаването на времето за регистриране на трансфера обаче не променя сетълмент-периода за сключване на реална сделка между посредник и клиент, което е Т+3 (три работни дни), защото такъв е срокът според правилата за търговия на Българска фондова борса - София.
В края на септември е въведено и опростяване на документацията, като приключването на сделките ще се осъществява чрез попълване на нови форми. Заявките на най-малко двадесет клиента ще се попълват на един формуляр, а не както досега отделен формуляр за всеки клиент. От първи октомври в експлоатация е въведена електронна система за модемна комуникация чрез стандартна телефонна линия между депозитара и членовете му. На всеки посредник ще бъде даден уникален код за достъп до системата, но той ще може да следи само собствените си операции и сметките на своите клиенти. С всички тези подобрения на системата за трансфер на ценни книжа депозитарът вече е готов да посрещне по-големия обем заявки, който ще се появи след разрешаването на свободна търговия с всички книжа от масовата приватизация.
През миналата седмица обемът на трансферите, извършени от инвестиционните посредници, спадна почти двойно в сравнение с предходната. Това се дължи на факта, че остават все по-малко свободни безплатни акции, а техните притежатели изчакват по-изгодни цени. Тяхното изчакване обаче в един момент може да се окаже неоправдано, защото според експертите, когато на пазара излязат всички акции на предприятията, цените им ще паднат. Това засега не става, защото цените купува на най-търсените книжа - "Химко", "Соди", МДК и "Полимери", отново се повишиха, макар и по-слабо. В момента първите две дружества се купуват на цени над 21 000 лв., третото малко под 20 000 лв., а последното около 8000 лв. Най-често трансферираните акции от началото на трансферния период вече са тези на "Соди". Досега в депозитара са регистрирани сделки за общо 37 091 акции. Само през последната седмица посредниците са регистрирали сделки с над 6000 акции. Другото девненско дружество - "Полимери", е второ в класацията за седмицата с трансфери за 5374 акции. МДК и "Химко" останаха малко по-назад с по около 2000 акции. Появата на нови дружества продължава, като в последната седмица посредниците са разменили около 3500 акции на "Биовет".
Интересното е, че единственият засега трансферен агент ОББ е увеличил обема на регистрираните книжа в сравнение с предходната седмица. Това показва засилена активност на преките контакти между гражданите за сметка на ползване на услугите на инвестиционен посредник.
Развит капиталов пазар и стабилни закони искат кипърските инвеститори
Успешното стартиране и развитие на капиталовия пазар е едно от най-важните условия за привличането на инвестиции от Кипър, стана ясно на двудневната конференция "Инвестиции в България", проведена през миналата седмица в кипърската столица Никозия. Конференцията бе организирана от Кипърската банка за развитие и българската Агенция за чуждестранни инвестиции (АЧИ). "Целта на форума е да активира местни и регионални фондове, мениджмънт и ноу-хау за финансиране и развитие на инвестиционни проекти в България", заяви Николай Минков, консултант за България на Кипърската банка за развитие.
Основните въпроси на кипърските бизнесмени и представителите на базираните в Кипър компании бяха свързани с възможностите за закупуване на акции на фондова борса и със законодателството, касаещо чуждите инвестиции и данъчното им третиране. Въпреки подчертания интерес към България представителите на АЧИ, Агенцията за приватизация, БНБ, Българска фондова борса - София, и шефовете на приватизационни фондове и предприятия до известна степен бяха затруднени да дават конкретни отговори заради предстоящото тотално реформиране на законодателството. В този смисъл успешното стартиране на капиталовия пазар, скоростното приемане на адекватно и стабилно законодателство за чуждите инвестиции и данъчен режим може да се приеме като необходимо, макар и недостатъчно, условие за привличането на чужди капитали в България. Не само с кипърски произход.
Бакърджиев ще закрива Комитета по геология
През тази седмица зам. министър-председателят Евгений Бакърджиев ще предложи закриване на Комитета по геология и минералните ресурси, като дейностите му да преминат към Министерството на околната среда и водите.
Природните ресурси са особено важни за националната ни сигурност. В случай на военно положение страната изцяло ще разчита на собствените си природни ресурси. Досега комитетът отговаряше и за проучванията и добива на нефт и газ в страната. Тези суровини имат стратегическо значение за икономиките на страните. Поради стратегическото му значение и изключително широкия обхват на научните изследвания в геологията и добивните му дейности ще бъде прехвърлен към екологичното ведомство. Дружествата на комитета няма да бъдат към екологичното ведомство, тъй като то изпълнява контролни функции и е логично те да бъдат прехвърлени към Министерството на промишлеността. Министрите на двете ведомства ще трябва да назначат комисии, които в десетдневен срок ще се занимават с размяната на цялата информация от търговските дружества.
Евгений Бакърджиев предлага за служителите от комитета да отговаря екологичното министерство, като смяната на ведомството няма да прекрати трудовите им ангажименти към държавата (чл.123 от Кодекса на Труда).
На правителственото заседание в понеделник министрите ще обсъдят предложените поправки в наредбата за основните задачи и функции на Министерството на околната среда и водите. Ще бъде назначен още един зам.-министър в екологичното ведомство, ще се промени броят на служителите във ведомството и името на комитета ще се заменя с това на екологичното ведомство.
Втори допинг-скандал във волейбола
Само за 20 дена втори допинг-скандал разтърси българския волейбол. Първия път - в случая с Николай Желязков, тревогата бе фалшива, но на европейското първенство в Чехия нашата Антонина Зетова бе хваната с прекомерно количество кофеин след загубата от Русия с 0:3. Две кафета и една кока-кола, изпити от волейболистката преди срещата, сътвориха скандала. Фактически случаят с положителната проба на Зетова е първият в историята на волейбола ни.
Иначе последиците не бяха особено тежки. България така и така загуби с 0:3 от Русия и служебната загуба не промени класирането. Нашите играха на полуфинал с Хърватско - етап, който не бяха стигали от 10 години. Според правилника на ФИВБ при първо хващане на състезател със забранени субстанции той се наказва само със забележка и се присъжда служебна загуба на отбора му.
Освен че не съобразила какво пие на улицата, Зетова побързала да отиде и да даде пробата веднага след мача. Тя можела да пие много вода и да изчака час-два, за да се разсее кофеинът. При разрешена норма 12 промила в първата проба на Зетова са открити 15 промила. Втората проба също бе положителна.
Кабинетът обеща по-високи заплати
С 10 на сто ще се покачат заплатите на учители, лекари и държавни чиновници, считано от 1 октомври. Това обяви министърът на труда и социалната политика Иван Нейков, след като правителство, работодатели и синдикати подписаха харта за социалния мир и общи действия миналия четвъртък. По висок става и базовият минимален доход, който дава право на социално подпомагане. В момента за беден се смята всеки, който има месечен доход под 23 460 лв. От октомври тази цифра ще се вдигне на 30 000 лв. Преди това обаче числата трябва да се съгласуват с представителите на МВФ. Мисията на фонда ще бъде у нас на 6-7 октомври.
През следващата година правителството предвижда да увеличи заплатите с процент, по-висок от темпа на инфлацията, каза премиерът Иван Костов след подписването на хартата. Министър-председателят, шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев, и.д. шефът на КНСБ Желязко Христов и вицепрезидентът на "Подкрепа" Димитър Манолов се разбраха спешно да се приеме пакет от социални закони - за здравното осигуряване, за заетостта, за социалното подпомагане и доброволното пенсионно осигуряване. Обмисля се и вариант да се премахне регулацията на средствата за работна заплата в производствената сфера.
Зърненият баланс вече е осигурен
Хлябът на страната е осигурен и дори се очаква над 60 хил. тона излишък на зърно, съобщи министърът на земеделието Венцислав Върбанов. За производството на брашна и за изхранване на населението са необходими 1 500 000 тона, увери министърът. В момента страната разполага с 3 920 000 тона зърно. Очакваното потребление е общо 3 806 000 тона, сочи статистиката на земеделското ведомство. Общото количество на изкупената, приета на съхранение и за обработка на ишлеме пшеница е 1 363 888 тона. Средната изкупна цена е около 233 лева за тон. Поради голямата наличност и слабото потребление пазарът на жито през последните месеци беше замрял, подчерта министър Върбанов. Според него интерес за износ на зърно ще има само ако бъдат премахнати напълно експортните такси. Предвижда се таксата, която правителството намали от 15 на 10%, до края на годината да падне изцяло. Така ще изпълним ангажиментите си по споразуменията със Световната банка и МВФ. Дотогава цялото зърно ще бъде прибрано на склад, а новата реколта засята.
До момента са обработени само една четвърт от площите, които трябва да бъдат засети с есенници, съобщи министърът на земеделието. Бавело се и наторяването на площите с есенници. За да се осигури зърненият баланс за следващата година, е необходимо да се засеят най-малко 12 500 000 декара с пшеница.
Доларът загуби възвърнатите позиции спрямо марката
През миналата седмица доларът се опита да се възстанови спрямо марката и тези опити бяха успешни до средата на периода, когато очакванията за корекции на лихвите в Германия и данни, показващи забавящ се ръст на американската икономика, го притиснаха.
Доларът започна седмицата на около 1.7610 спрямо марката. Малко по-рано в понеделник той бе отслабнал до около 1.7515 марки след мнение на анонимен представител на американското Министерство на финансите, че поради различия в лихвените трендове на Германия и САЩ американската валута може да се срине до 1.65-1.70 марки. Пазарът прие доста сериозно този коментар на фона на предстоящия репо-аукцион на Бундесбанк и заседанието на Федералния комитет по парична политика в САЩ. Още повече че предходната седмица от Deutsche Morgan Grenfell препоръчаха на Бундесбанк да премине към променлива лихва.
Решението на Бундесбанк да остави репо-лихвата фиксирана и на 3 процента оскъпи долара до 1.7660 за марка във вторник, а в сряда поскъпването му продължи до 1.7767 след изказване на представител на Бундесбанк в сряда, че текущите равнища на марката спрямо основните валути отговарят на обективните икономически условия. Това накара търговците да смятат, че вероятно германската централна банка скоро няма да прибегне до затягане на паричната политика. Страстите обаче бяха охладени от главния икономист на Буба, че покачването на цените на вносните стоки в Германия (5.4 на сто през август спрямо същия месец на миналата година) е показател за нарастването на инфлацията, което пробуди отново очакванията за скорошно повишаване на лихвите в Германия.
В последния ден от седмицата доларът се покачи до 1.7788 марки след изказване на член на управителния съвет на германската централна банка, че моментът не е подходящ нито за повишаване на репо-лихвата, нито за преминаване към плаваща лихва. По-късно през деня американската валута се срина до 1.7580 марки, след като стана известно, че заетостта в САЩ се е увеличила едва с 215 хиляди души - доста по-малко от очакваните 331 хиляди. Това заедно с решението на Федералния резерв да не повишава лихвите се отрази доста неблагоприятно върху долара.
Спрямо йената обаче доларът леко се възстанови и завърши периода на около 122 йени от 121 в понеделник. В полза на американската валута бяха публикуваните през седмицата данни за спад на промишленото производство през август и обявените очаквания на едни от най-влиятелните японски компании за влошаването на бизнесклимата през следващите три месеца. Йената бе притисната и от прогнозите за спад на брутния вътрешен продукт на Япония с около 0.1 процента през тази финансова година. Покачването на долара обаче бе ограничено от опасения за намеса от страна на Япония или САЩ срещу по-нататъшно отслабване на йената, което би могло да увеличи търговския дефицит на Япония.
Левът леко отслабна спрямо марката
През първите два дни на миналата седмица междубанковата търговия на валута бе относително раздвижена и се характеризираше с баланс между търсенето и предлагането на валута. Левът бе стабилен между 994.80 и 995.30 за марка. Някои банки и крайни клиенти продаваха валута, за да подобрят ликвидността си във връзка с плащанията на данъци и заплати, докато други банки купуваха валута, за да приведат валутните си позиции в съответствие с изискванията на централната банка преди приключването на месеца. Според Наредба 4 на БНБ банките с вътрешен лиценз могат да имат нетна открита валутна позиция не повече от 15 процента от собствения им капитал. За банките с пълен лиценз ограничението е 30 на сто.
В сряда и четвъртък, след като в банковата система влязоха около 40 милиарда лева от падежи и лихвени плащания по ДЦК, търсенето на валута нарасна и левът загуби до около 665.50-995.80 за марка. Банките предпочитаха да влагат непласирания на левовия пазар ресурс във валута и да реализират доход от лихвите по сметките и депозитите им в чуждестранни банки, тъй като от 14 юли БНБ не начислява лихви върху сметките на търговските банки в нея поради ограничените възможности за приходи в системата на валутния борд.
Търговията на депозити леко се оживи
Междубанковата търговия на депозити леко се активизира през миналата седмица. Най-оживена тя беше в първите два дни на седмицата, които бяха и последните от месеца и тримесечието. Банките търсеха ресурс, за да посрещнат плащанията на заплати и данъци от името на клиенти, а от друга страна, проявяваха интерес към инвестиции в ДЦК във връзка с приключването на тримесечието. В сряда в банките от падежи на две емисии съкровищни бонове и от лихвените плащания по левовите ЗУНК-облигации влязоха около 37.7 милиарда лева, които покриха нуждите от левове. Като цяло общата сума на средствата, които банките получиха от инвестициите си в ДЦК, се равняваха на около 40 милиарда лева. През последните дни от седмицата поради добрата ликвидност в банковата система търговията се ограничаваше в размяната на малки обеми краткосрочен ресурс. Лихвите по депозитите останаха относително стабилни в рамките на 1-1.5 процента годишно за депозити със срок от един до три дни и 1.4-1.6 на сто за предоставяне на ресурс от пет дни до седмица.
В понеделник Министерството на финансите продаде две емисии сконтови съкровищни бонове с общ номинал 17 милиарда лева и срокове до падежа съответно три и 12 месеца. Средната годишна доходност на тримесечните бонове падна до 5.78 на сто от 6.03 процента на аукциона на 22 септември. В резултат на това БНБ определи в сила от понеделник (6 октомври) основен лихвен процент от 5.78 процента проста годишна лихва. Според договореностите с Международния валутен фонд БНБ определя ОЛП всяка седмица на основата на доходността на тримесечните сконтови бонове, продавани на редовни аукциони всеки понеделник. През седмицата на междубанковия вторичен пазар на ДЦК бяха сключени 28 репо-сделки със срокове между един и десет дни и общ номинал от 34.885 милиарда лева. Имаше 4 крайни продажби на левови ДЦК за 1.512 милиарда лева и 10 - на валутни ЗУНК-ове с номинал 5.82 милиона долара.
През тази седмица Министерството на финансите предлага две емисии безлихвени бонове с общ номинал 25 милиарда лева и срокове три и шест месеца.
Дилъри смятат, че през тази седмица търговията ще бъде спокойна, а лихвите по депозитите стабилни. Оживление се очаква през седмицата от 13 до 17 октомври, когато са крайните срокове за авансовите вноски по ДОД, ДДС и данък печалба и когато е регулацията на минималните задължителни резерви по привлечените средства на търговските банки.
Българският дълг отново рекордно скъп
И през изминалата седмица българските Брейди-облигации продължиха поскъпването си и в края на периода се търгуваха на нови рекордни равнища от емитирането им преди три години. Покачването на книжата ни в рамките на седмицата бе от 1.5 до 2.5 цента. Освен положителната настройка на инвеститорите след относителната финансова стабилизация през последните месеци и слуховете за емитирането на еврооблигации дълговите ни книжа бяха подкрепени и от възхода на дълговите пазари, следващи покачването на американските дългосрочни облигации.
За поскъпването на американските книжа в началото на седмицата допринесе решението на Федералния комитет по парична политика да не повишава лихвите в САЩ. А по-късно през периода очакванията на търговците за отлагане на евентуалното затягане на паричната политика бяха подкрепени от данни за относително слабо нарастване на заетостта и заплатите в САЩ, които са показател, че американската икономика забавя растежа си. В петък американските 30-годишни книжа достигнаха най-високото си равнище от 15 февруари миналата година. Дилъри смятат, че при липсата на значими новини от България дълговите ни книжа ще продължат да следват движението на облигациите на останалите страни в преход, определяно от това на американските.
Накратко
Запасите от мед в Европа намаляват критично.
Медта на Лондонската метална борса се търгуваше на цени около 2500 долара за тон в петък. Според наблюдателите на пазара цените ще останат на настоящите нива и през следващата седмица и едва ли ще преминат едногодишния максимум от 2530 долара за тон, достигнат в средата на тази седмица. В петък запасите на борсата намаляха с 1325 тона до 137 675 тона. Според търговците нивото на запасите в Европа е критично ниско и това може да доведе до увеличение на цената.
Намаляват световните цени на паладия.
Цената на паладия падна неочаквано рязко на Лондонската метална борса в петък. Причина за това бяха слуховете, че преговорите между агенцията "Алмаз", която е главният руски износител на паладий, и Япония напредват бързо и са пред приключване. Така в сравнение с четвъртък цената падна 6.50 долара за тройунция и достигна 168.5 долара. Цената на платината също намаля с около 2 долара за тройунция и достигна 387 долара. Русия договаря с Япония и доставка на платина, но тъй като делът й в глобален мащаб е по-малък, отколкото за доставките на паладий, този договор няма да окаже силно влияние върху цената на платината.
Чуждите автомобилни компании разширяват присъствието си в Русия.
Финландската компания Valmet Automotive съвместно с General Motors и "Автоваз" планира до две години да построи завод за производството на леки автомобили "Форд", предназначени преди всичко за огромния руски пазар. Базовата цена на модела, който ще се произвежда, ще бъде около 15 хил. долара, докато средната базова цена на руските модели е около 8 хил. долара. Предвижда се заводът да осъществява пълен цикъл на производство. Досега чуждите автомобилопроизводителни компании извършваха само сглобяване на определени модели или блокове. През миналата година General Motors отвори фабрика в Татарстан, в която асемблира "Шевролет Блейзър". GM планира до края на века в този завод да бъдат произведени около 55 хил. автомобила. Южнокорейската компания KIA Motors съвместно с руска компания също започна да асемблира автомобили в Русия, като през тази година ще бъдат произведени 30 хил. броя. Чуждите производители се надяват моделите им да намират добър прием поради недостатъчното местно производство. През миналата година в Русия са произведени 900 хил. автомобила.
Расте износът на зърнени храни от ЕС
Данните за износа на зърнени храни от ЕС сочат значително увеличение на експортираните количества. Между първи юли 1996 г. и 20 май 1997 г. са изнесени 26.715 млн. тона зърнени храни срещу 16.408 млн. тона за същия период през 1995-1996 г. Това е увеличение с 63 процента. Износът на хлебна пшеница е бил 5.769 млн. тона, докато през миналата година - само 3.785 млн.тона. Особено голямо е увеличението при износа на ечемик - от 1.563 млн. тона до 6.159 млн. тона. На последния търг за износ на пшеница ЕС обяви, че слага мито от 15 ЕКЮ на тон за износа на пшеница. Тази стъпка цели да запази стабилни цените на пшеницата в рамките на ЕС.
Възможностите за доходи от селски туризъм вдигат стойността на имотите
Тони Алексова, Мара Георгиева
Планински села и градчета със свой облик в Стара планина и Родопите се определят като перспективни зони за развитие на селски туризъм в България. В развитите европейски страни тази форма на отдих става все по-популярна заради възможностите на туристите за по-тесен контакт с природата, пълноценна почивка, съчетана с различни занимания. Селски туризъм могат да развиват само онези селища, които имат облик и където хората са склонни да посрещат гости, са категорични специалисти.
Тепърва обаче предстои някои от българските селища да създадат базата за посрещане на туристи от чужбина и страната. Конкуренцията е голяма и шансове ще имат само тези селища, които привличат туристите с атрактивни програми по време на престоя. Природата я имаме, но тя не е достатъчна, за да се превърне селският туризъм в доходоносен бизнес. Туристите трябва да се настаняват в удобни къщи, както и да им се предложат развлечения, които правят престоя им приятен - културни мероприятия, ресторанти, кафенета, спорт, излети, езда, занаятчийски занимания и др. Трябват и много пари за реклама, която въпреки добрите идеи все още е много слаба.
"Най-добрата форма за реализиране на селски туризъм е създаване на туристически сдружения във всяко подходящо селище", обясняват специалисти от туристическия бранш. В туристическите сдружения влизат всички стопани на къщи, заведения и собствениците на други увеселителни обекти, които ще организират престоя на туристите. Местните туристически съюзи ще отговарят за популяризиране на селищата и привличане на туристи от чужбина и страната, ще разработват конкурентни оферти за цените на туристическите услуги и др. Туристическо сдружение за развитие на селски туризъм са създали в община Котел по предложение на българо-швейцарската консултантска фирма "Туристиконсулт". Проектът на компанията предвижда зони за селски туризъм да станат селата във възрожденски стил Медвен, Жеравна, Катунище, както и самият Котел. Бъдещата перспектива за туристическото развитие на района ще повиши стойността на имотите в селищата, прогнозират брокери. Те вече отбелязват повишен интерес за покупка на имоти в селищата. "Предлагане на имоти в района почти липсва", обяснява кметът на Котел Станчо Фиков.
Туристическият бизнес обаче се прави с много пари. Повечето стопани на къщи в перспективните за селски туризъм села обаче нямат средства, с които сами да ремонтират домовете си. Това ще принуди много от тях да се сдружат с предприемачи, които при определени условия да инвестират средства в ремонта на къщите, така че те да отговорят на стандартите и да бъдат в състояние да посрещат гости.
Консултантите на община Котел - "Туристиконсулт", са закупили и ремонтирали стара къща в Медвен, за да покажат на бъдещите хотелиери как трябва да изглежда домът, който ще отговори на изискванията на чуждите туристи. Ремонтът е излязъл около 13 000 долара. "От 5 до 8 хил. долара са нужни за ремонт на класическа къща в този регион", обяснява Жасмина Фудулова - управител на туристическата консултантска фирма. По нейни сметки при нормално натоварване на легловата база инвестициите в освежаването на къщите със запазване на архитектурната им стойност могат да се възвърнат най-рано след 5 години.
Къщите в котленските села са не повече от 300-400 и могат да предложат най-много до 50 легла. В селския туризъм обаче не се печели от масово посещение, твърдят специалисти. На Запад тази форма на отдих се практикува от хора с доходи над средните, което означава, че парите ще дойдат в селищата, но само тогава, когато им се предложат конкурентни с други места условия.
В Медвен предприемач се готви да инвестира в изграждане на център на занаятите, строителството на фурна, като смята да предложи на бъдещите туристи и дегустация на домашно сирене. Интерес към инвестиции в туристическата база на селищата са проявили предприемачи от Сливен, Ямбол и Бургас, обясняват от община Котел.
Първи стъпки за развитие на селски туризъм вече са направени и в Трявна, Априлци, Тетевен, Троян, Габрово. Проектът за организиране на селски туризъм в този регион - "Стара планина - пътят на слънцето", е финансиран от швейцарската фондация "Интер-асист". "Регионът няма традиции в международния туризъм и затова ще отнеме доста време, докато хората приемат идеята", обясни Хинкова, председател на асоциация "Стара планина". През това лято общият поток туристи са насочвани и към селските къщи, които отговарят на условията да посрещат чужденци. В селата има създадени туристически сдружения, но все още те не са се превърнали в двигател на туристическата дейност в региона. Те не разработват единни ценови оферти за туристическите услуги, което в проектите за селски туризъм се поставя като основна тяхна задача. "Много от хотелиерите са обявили твърде високи цени, с което отблъскват туристи", обяснява Хинкова.
Има идея селският туризъм в тази селища да се предлага в пакет с почивка на морето. "Много държим на руските туристи и в момента водим преговори с руски туроператори", коментира Хинкова.
Някои селища в Родопите също се опитват да развиват селски туризъм. След посещение на мисия на международната организация за паметниците на културата "Икомос" са ражда идеята за развитие на селския туризъм в района. "В момента около 40 човека могат да поемат частните хотели и няколко обновени възрожденски къщи в града", обяснява кметът на Златоград Николай Деспотов. Перспективността на градчето като туристически център рефлектира върху частната строителна инициатива, допълва кметът. В момента се строят два частни хотела. Самата община ще финансира ремонта на къщите в стария квартал на Златоград. Идеята е той да бъде превърнат в център на занаятите и народните изкуства. Това ще съдейства за създаване на специфичен облик на градчето и ще привлече допълнително туристи.
Пловдивският панаир - лакмус за икономиката
Мара Георгиева
Международният технически панаир "ЕСЕН '97" в Пловдив събра 1681 фирми от 37 страни. Изложението винаги е било своеобразен лакмус за състоянието на икономика. Неведнъж и не една родна фирма в последните години се представяше в Пловдив сякаш "на инат" само за да докаже, че още диша.
Тази есен родните дружества са с 227 повече в сравнение с техническия панаир през 1996 г. Нарушена бе традицията, белязала подобни експозиции в последните години на преход.
За първи път производителите бяха повече от търговците.
По-голям бе и броят на предварителните заявки за златни медали. Сто и три български и 18 чужди фирми кандидатстваха със 160 изделия за престижното отличие, обобщава инж. Васил Пачов, отговорен секретар на Комисията за златен медал и диплом. Най-многобройни са заявките за изделия от машиностроенето, електрониката и електротехниката. Нараснал е и броят на исканията да бъдат отличени родни програмни продукти с особено значение за практиката. Изискванията за присъждане на златен медал включват комплекс от показатели - за безопасност и екологичност, за функционалност и надеждност. Тези качества трябва да се докажат с протокол от акредитирана лаборатория или със сертификат. В критериите за оценка са включени също разход на енергия, дизайн, гаранционен срок и възможности за сервизно обслужване, патентна защита. Характерът на изискванията показва, че медалът не е лъжица за всяка уста. Затова порасналият брой на заявките може да се приеме като доказателство за повишеното самочувствие на българските производители, отчитат експертите. "Чужденците разбират по-добре от родните участници ползата от медал, присъден на изложение, коментира инж. Пачов. Чуждите производители се борят ревностно за такова отличие, защото знаят колко червени точки ще им донесе то. За тях това е допълнителна, при това безплатна, реклама."
На есенната експозиция в Пловдив присъстват повече на брой действащи фирми с амбиции, показват анализите. "Пролетният панаир бе някак по-измислен. Тогава изложителите целяха просто да се покажат и не разчитаха на конкретни сделки", е мнението на инж. Пламен Йосифов от Информационния център за делово сътрудничество във Велико Търново със свой щанд на панаира. Известно раздвижване сред родните предприемачи отчита и Злати Ватев, главен мениджър на проект САОМИ - Плевен, изложител в Пловдив. Проектът представлява система за обмен на информация между предприятията. От данните могат да се ползват и техните крайни клиенти. В последните няколко месеца в този каталог се включили 2500 фирми само от Плевенския регион. "За нас това е показател, че се увеличава броят на дружествата, които са убедени в необходимостта да информират и да бъдат информирани. Това са реално работещи фирми", твърди г-н Ватев.
Засилва се интересът към възможностите за износ на селскостопанска продукция.
Това са наблюденията на Светлана Илиева, експерт в Института по търговия - също със свой щанд на панаира. Участници и посетители на изложението проявили най-голям интерес към международните стандарти за износ на билки, зеленчуци, консерви. Засилва се любопитството и към чисто теоретически проблеми на външната търговия. "Но все пак много от родните фирми все още не могат да се разделят с примитивизма и продължават да смятат, че търговията е просто нещо", обобщава г-жа Илиева.
На изложението в Пловдив редом с печелившите присъстваха и фирми, за чието съществуване родният пазар бе позабравил. "Оптикоелектрон" в Панагюрище например е в списъка за изолация, но дружеството отвори солиден щанд с много нови изделия. Преуспяващият някога комбинат от военнопромишления комплекс днес носи кръста на лошите кредити, взети преди 1989 г. "Разнородната дейност на фирмата и производствената гъвкавост ни дадоха възможност да оцелеем", смята инж. Филка Кривчева, главен специалист "Инженеринг и маркетинг" в "Оптикоелектрон". Производството на пластмасови изделия за износ и поръчките на западни фирми за оптични елементи носят достатъчно валута, за да живее заводът с надеждата за измъкване от списъка.
Трудна година отчитат и служителите на Центъра за ускорено внедряване (ЦУВ) "Прогрес". Фирмата съдейства за внедряването на български иновации и улеснява връзките между изобретатели и бизнесмени.
Липсата на финансиране е основна пречка, коментира Елена Чалъмова, ръководител на направление в регионалния център на ЦУВ "Прогрес" в Пловдив. "Внедрителската дейност на практика е замряла. Никой не се интересува от новости. Всичко е подчинено на единствената цел да се оцелее. За да се финансира ново производство, са необходими 2-3 години. А за това е нужна ясна икономическа среда. Вероятно новите лихвени проценти ще се окажат стимулиращи, защото към фирмата вече се обръщат стари клиенти за възобновяване на връзките и съвместна работа", твърди г-жа Чалъмова.
"За първи път от няколко години и добре известното дружество "Микропроцесорни системи" - Правец, има по-значително присъствие на панаира, отчита инж. Христо Бошняшки, началник на конструктивния отдел. Тук сме, за да покажем, че не само съществуваме, но и че можем. " Технологичните възможности на фирмата позволяват производство на електронни изделия от проектирането до готовия проект, твърдят специалистите. Крайният монтаж на персонални компютри с готови елементи, извършен в правешките заводи, има допълнителни предимства - тестването е на високо равнище, защото предприятието има добри технологични възможности. От миналата година дружеството притежава сертификат за качество ИСО 9001.
"Оцеляваме с нормални цени и с качествена работа", твърди Пенчо Касаджиков, собственик на "Турбо - Р" - Русе. Фирмата е изцяло частна и се занимава с доста специфична дейност - ремонт на турбокомпресори. Най-големият проблем на г-н Касаджиков са скоковете на долара. "А нашият най-голям проблем е, че хората нямат пари. Те търсят евтини и некачествени стоки", твърди Чавдар Боев, служител в частната фирма "Весан". Дружеството се занимава с дистрибуция на резервни части за товарни автомобили и ремаркета.
"Не сме почувствали спад в работата. Интересът към нашите изделия е много голям, въпреки че и конкуренцията е голяма", твърди Румяна Янева, шеф на отдел "Маркетинг и търговия" в акционерно дружество "Чайка" - Варна. Фирмата е приватизирана от работническо-мениджърски екип и е специализирана в производството на опаковки от картон, велпапе и микровелпапе. На изложението в Пловдив "Чайка" демонстрира 51 нови изделия. "За нас показател за раздвижването на пазара е броят на заявките за опаковки. Това означава, че се произвежда", казва г-жа Янева.
На панаир - като на панаир. С тълпите от хора, с миризмата на кебапчета и блъсканицата. Но и с демонстрацията на нови продукти и технологии, с надеждата, че харчовете по участието този път ще бъдат възстановени след успешно сключени сделки.
ПРЕДСТОЯЩО
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Срокове
Очертават се конфликти около попълването на остатъка от агнешката квота
Антоанета Алексова
Всички търговци на агнешко месо ще бъдат допуснати до участие в разпределението на квотите за износ към страните от Европейския съюз. Като новоизносители на месо ще могат да участват всички фирми, които не са в списъка на традиционните експортьори. Изборът на търговци новоизносители вече няма да зависи от това дали те са осъществили износ най-малко на 10 тона кланично тегло месо в страни извън Европейския съюз през предходната година. Тези изисквания отпадат с промените в Наредбата за условията и реда за издаване на документ за произход при износ на дребен рогат добитък и месо за страните от Европейската общност.
"От Министерството на търговията обещаха да ни извикат да обсъдим промените в наредбата, но не го направиха и сами пуснаха поправките", обясниха традиционни износители. Според традиционните експортьори промените, които се правят в нормативния документ, са козметични и по никакъв начин не решават основния проблем, по който вече отдавна текат спорове. А именно разделянето на квотата между традиционни износители и новоизносители. Съотношението в момента е 60 на 40 на сто в полза на традиционните експортьори. Още през юли Главна прокуратура бе сезирана от износители за текстовете на наредбата. Тогава след среща на търговския министър Валентин Василев с главния прокурор Татарчев прокуратурата оттегли искането за преразглеждане на документа.
Проблемите около износа на агнешко месо вероятно и този път няма да бъдат решени въпреки поправките в наредбата. След обнародването на документа в Държавен вестник Министерството на търговията ще обяви за разпределение последните 1800 тона от годишната квота за износ на дребен рогат добитък и месо, която е 5338 тона кланично тегло (износът на живи животни все още е забранен, остава квотата да се усвои като износ на месо). Отсега обаче е ясно, че част от традиционните износители няма да се кандидатират и за последното за годината разпределение на квотата. "Вече няма толкова агнета, че да се попълни квотата", казват износители и упрекват търговското ведомство, че се е забавило с насрочването на конкурсите. Това, както и неизпълнението на вече разпределените квоти, ще ограничи европейски пазари на България за износ на агнешко. В момента изпълнението на квотите е около 90 на сто, обясни зам.-министърът на търговията Александър Тасев. Според износители процентът на реализация при някои от новоизносителите е около 50 на сто. Обемът на реализиран износ през тази година ще се отрази при определяне на квотите за следващата година, тоест отсега е ясно, че догодина ще свием износа на агнешко за страните от Европейския съюз. Европейският пазар обаче е от най-голяма важност за производители и търговци на месо, тъй като цените на него са с около 30-50 на сто по-високи от тези в арабските страни. По-голямата печалба от износа в Европа обаче е свързана и с много по-тежки условия и ветеринарни изисквания към продукцията, особено по отношение на складове за съхранение, депа. Именно поради специфичните изисквания по износа по икономически път се налага естествен монополизъм, смятат търговски експерти. В Италия и Гърция например с износ на агнета са занимават между 5 и 10 фирми. Според специалисти ще е трудно да се постигне равнопоставеност между традиционните износители и новоизносителите, без да се рискува неизпълнение на обеми. "По-добре е да няма деление на фирмите и в списъка на износителите да попадат фирми, които се справят с поръчките", казва Иван Бакърджиев, президент на "Експре-стрейд", една от фирмите, традиционни износители на агнешко. Идея за бъдещо премахване на ограниченията имат и от търговското министерство, но поне до края на годината принципът на разделението на износителите ще продължи да действа.
В момента над 40 са фирмите, които търгуват с агнешко, обясняват износители. Търсенето е разводнено и голямо, а предлагането не е достатъчно, за да задоволи интереса от покупка. Това вдига цената на агнешкото и в момента тя е около 3000-3200 лева за килограм кланично тегло (около 2 долара) и над 4 долара за килограм чисто месо. "Цената на агнешкото месо навън е средно около 3 долара за килограм", обясняват износители. "С поскъпването на месото в страната реализацията му навън става все по-трудна и принуждава някои от фирмите да го продават дори и със загуби, но да останат в бъдещото разпределение на квотите", обяснява зам.-министър Тасев. Фирмите, които продават на международните пазари на цени под вътрешните, са предимно фирми новоизносителки, твърдят специалисти от бранша. "Някои фирми като новоизносители получават по-големи квоти от фирми в списъка на традиционните износители", обясняват дългогодишни експортьори. Така с големи количества и нереално ниски цени подбивали пазара на традиционните износители. Поради липсата на контакти със сериозни контрагенти те не могат да си реализират квотата, но с цените си ни отнемат част от пазара и ни пречат да пласираме изцяло дяловете си от общата квота, се оплакват дългогодишни експортьори.
Едновременно с освобождаването на достъпа на търговците до квотите на новоизносителите се променя и паричният депозит, който се внася от износителя за издаване на документ за произход на стоката. Размерът на паричната вноска скача от 150 на 200 долара за тон кланично тегло жив дребен рогат добитък или месо от него. При реализиране на одобрената квота под 97 на сто депозитът се задържа от Министерството на търговията и се превежда в полза на републиканския бюджет, а износителят губи права за износ през следващата година. Това означава, че при обявен износ на минимално търговско количество месо от 5 тона санкцията за нереализиран експорт излиза около 1000 долара. "Увеличаването на депозита ще е гаранция, че в разпределението на квотите участие ще заявят само сериозни фирми с пазари навън", каза зам.-министърът на търговията Александър Тасев. Според износители депозитът обаче не е достатъчна гаранция за сериозността на фирмата износител.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените емисии държавни ценни книжа по-долу са класирани на база котировките на ДСК, ОББ клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Канадският посланик в Тел Авив бе отзован
В петък избухна международен скандал, след като канадските власти заловиха израелски агенти от тайните служби с подправени канадски паспорти при опит за атентат. Отава намекна за по-дълбоки връзки на задържаните с израелската държава и окачестви използването на нейните паспорти от чужди граждани като неприемливо. Впоследствие Канада извика посланика си в Израел Давид Бергер за консултации и заяви, че обмисля по-нататъшни действия.
Опозицията призова за визови, търговски и интелектуални санкции, които да принудят Израел или поне службите "Мосад" да предприемат съответстващи мерки. "За да разберат какво искаме да им внушим, аз не съм сигурен дали само отзоваването на посланика ни е достатъчно", заяви лидерът на опозиционната Реформистка партия. В същото време външното министерство на Канада изрази мнението, че връщането на Бергер в родината му е "доста сериозна стъпка", но не уточни какви по-нататъшни мерки ще бъдат взети. Засега не са били установени контакти с израелския външен министър Давид Леви.
Притежателите на канадски паспорти бяха задържани в Аман, Йордания, миналата седмица след неуспешен опит за покушение срещу политическия лидер на палестинското ислямско движение "Хамас". Първоначално на двамата атентатори е била предложена помощ от канадското посолство, но впоследствие, след като става ясна фалшификацията на паспортите, те са били задържани за изясняване на случая.
Папата ще бъде опериран
Германски всекидневник излезе в петък с информация, че известен немски хирург е водил разговори с Ватикана да извърши евентуална операция на бедрената става на Йоан-Павел II. Професор Волфрам Томас потвърди съобщението, като каза, че е разговарял с приближени до папата за "болестта, засегнала ставите му". Професорът с международна слава има собствена клиника в Рим и е правил операция на коляното на Лучано Павароти. Според лекаря операцията може да бъде направена от него самия или от екип подбрани специалисти. Болките на 77-годишния папа могат да бъдат облекчени само ако му се имплантира изкуствена става. Без подобна интервенция светият отец няма да може да се придвижва без инвалидна количка.
Йоан-Павел II, чието здраве е обект на постоянно внимание напоследък, в момента е на обиколка в Латинска Америка. Все още коментар от страна на Ватикана няма. Агенциите припомнят, че папата е претърпял няколко операции, откакто е на този пост, включително животоспасяващата интервенция след атентата срещу него през 1981 г., операция по отстраняването на голям вътрешен тумор и смяна на счупена бедрена кост през 1994 г. Контузията се получила, след като отецът се подхлъзнал в банята си в резиденцията във Ватикана. Според специалистите папата така и не можал да се възстанови напълно от тази операция и оттогава започнал да куца. Въпреки процедурите по физиотерапия съществен прогрес по възстановяването не бе постигнат. В последно време особено настойчиви са твърденията в пресата, че папата страда от болестта на Паркинсон - заради треперенето на лявата му ръка. Официално от Ватикана отричат той да има подобно заболяване.
Пострадалите в градския транспорт получават обезщетение до 2 млн. лв. Мира АТАНАСОВА
Пострадалите от пътно-транспортно произшествие пътници в обществения превоз имат право да получат застрахователно обезщетение в случай на смърт и трайна загуба на трудоспособност. От застраховките могат да се възползват пътниците във влакове, автобуси, тролеи, трамваи, таксита независимо дали превозните средства са държавна, общинска или частна собственост.
Обезщетение може да се получи при временна загуба на трудоспособност, при продължително физическо увреждане и за покриване на медицинските разходи до първите 90 дена в размер на 50 хиляди лв. Тези компенсации обаче се получават само ако съответната компания за обществен транспорт е направила такива застраховки на своите пътници. В София например Столична компания за градски транспорт (СКГТ) е застраховала пътниците си в ЗПАД "България", включително и за описаните по-горе незадължителни застраховки - за временна загуба на трудоспособност, за продължително физическо увреждане и за частично покриване на медицински разноски.
Съгласно закона задължителната застраховка за смърт и трайна загуба на трудоспособност трябва да е сключена за минималната сума от 500 хил. лв. Имайки предвид инфлационните процеси, СКГТ и ЗПАД "България" са се споразумели обезщетенията да се определят пропорционално на минималната работна заплата към датата, когато е настъпило събитието. Всеки месец СКГТ внася в ЗПАД "България" премии в размер на 2% от сумата, постъпила от продажбата на билетите и картите за градския транспорт. Счита се, че всеки редовен пътник от средствата за обществен превоз получава застраховка "Злополука" при закупуването на билет или карта и съответно при използването им.
В случай на смърт наследниците на починалото лице получават от застрахователя сумата от 50 минимални работни заплати (МРЗ) - около 2 млн. лева към днешна дата, която се разделя поравно между тях, а ако са до 16 години, автоматически се прехвърлят на детски влогове. Съгласно закона при смърт на непълнолетен застрахователната сума се изплаща на лицата, които са го издържали. За да се получи обезщетението, наследниците на пострадалия трябва да представят писмено искане с препис от смъртния акт, удо-стоверение за наследници, акт за злополука, съдържащ описание на злополуката, билет, карта или друг документ, издаден от превозвача, доказващ, че пострадалият е бил пътник.
Право на обезщетение имат и пострадалите, получили трайна загуба на трудоспособност, включително и инвалидност. Задължението на застрахователното дружество в този случай се изчислява като процент от 50 минимални работни заплати в зависимост от нанесената щета (към тази група например се отнася счупването на ръка, за което се изплащат около 200 хил. лв.). Изплащането се извършва срещу представяне на необходимите документи - писмено искане, акт за злополука, съдържащ описание на злополуката, билет, карта или друг документ, издаден от превозвача, доказващ, че пострадалият е бил пътник, както и медицински документи.
При продължително физическо увреждане застрахователят индивидуално определя предполагаемото обезщетение, 50% от което се изплащат авансово до първите три месеца след удостоверяване на щетата. В случай на временна загуба на трудоспособност "България" издължава застрахователна сума само ако лечението продължава и след 20-ия ден, когато всъщност изтича болничният период. Между 20-ия и 45-ия ден пострадалият получава еднократна сума в размер на 2.5 минимални работни заплати, а над 45 дена - 3.5 МРЗ. По този начин застрахователят компенсира нетрудоспособността на гражданите за близо един месец. При по-продължителни боледувания обезщетенията се изплащат както в случаите на настъпване на трайна загуба на трудоспособност.
При настъпване на застрахователно събитие на место-произшествието се вика полиция, която съставя констативен протокол. В него се вписват имената на пострадалите лица и той служи за официален документ, доказващ нанесените щети. В случаите, когато няма протокол на КАТ от местопроизшествието, е необходимо да има показания поне от двама свидетели. Обикновено това са хора от превозното средство или евентуално медицинските служители от линейката, дошла на помощ. Съгласно закона превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя при настъпване на събитието и да състави акт за злополука на увреденото лице с подробно описание на случая. Препис или фотокопие от този акт се представя на ЗПАД "България" в 10-дневен срок от настъпването на злополуката. Ако до този момент не е направен медицински преглед на пострадалия, застрахователят изпраща свои медицински служители, които да определят размера на нанесената щета, като лекуващият лекар преценява за колко време човекът е нетрудоспособен. Дължимата застрахователна сума се заплаща до 15 дни след представяне на всички документи, поискани от застрахователя.
Всеки пострадал има право на обезщетение, ако в срок от една година след настъпването на събитието удостовери трайно нанесено физическо увреждане. До три години е периодът, в който лицето може да получи полагаемата му се застрахователна сума.
Три пъти нарастват обезщетенията по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
Мира НИКОЛАЕВА
Ръководствата на Държавния застрахователен институт, ЗПАД "България" и Гаранционния фонд предлагат близо трикратно увеличение на минималното обезщетение по застраховката "Гражданска отговорност" (ГО), което получават пострадалите при пътно-транспортно произшествие.
Минималната застрахователната сума за нанесени имуществени вреди ще нарасне до 15 млн. лв., а за неимуществени - до 25 млн. лв. Застрахователната премия съответно ще се увеличи с около 20-30%. Впоследствие ще бъдат въведени и по-високи нива за доброволно застраховане на водачите на моторни превозни средства. Очаква се през тази седмица и останалите автомобилни застрахователи да излязат със свое предложение за минималните застрахователни суми. "Във всички страни реалният размер на обезщетението представлява между 1/3 и 1/10 от стойността на автомобила", каза зам.-председателят на ДЗИ Борислав Михайлов. До края на тази година трябва да се сключат застраховките ГО за 1998 г. съответно за новите застрахователни суми. Това означава, че и премиите, които ще се плащат до края на декември, ще бъдат сравнително по-високи.
"Позовавайки се на статистиката от тази година, между 60 и 65% от водачите на МПС имат сключена застраховка ГО. Останалите близо 40% се движат, без да имат задължителната застраховка. Никъде по света няма подобен случай", заяви Борислав Михайлов.
Предложението за увеличаване на обезщетенията по застраховката ГО ще бъде внесено в Министерския съвет от финансовото министерство. В момента е в сила Наредбата за задължителното застраховане, която беше обнародвана през януари тази година. Съгласно нея собствениците, държателите, ползвателите и водачите на МПС са длъжни да имат застраховка ГО за минималното застрахователно обезщетение от 8 млн. лв. при нанесени неимуществени вреди и 5 млн. лв. при имуществени вреди. Дружествата, занимаващи се с автомобилно застраховане, обаче имат различни лимити на обезщетенията. Например в момента ДЗИ предлага ГО за имуществени вреди на три нива - 8, 10 и 15 млн. лв., като договорите за суми над 8 млн. лв. се сключват по желание на клиента. За неимуществените вреди долната граница на обезщетението е 15 млн. лв. В зависимост от застрахователната сума и кубатурата на автомобила премиите в ДЗИ възлизат на левовата равностойност на 12-14 щатски долара.
Създаденият Гаранционен фонд изплаща обезщетенията по застраховката ГО, когато причинителят на щетата, т.е. водачът на МПС, не е имал задължителната застраховка или не може да бъде точно установен, както и в случаите с неправоспособни водачи. Средствата на фонда се набират от вноските на застрахователите, които извършват автомобилно застраховане. В момента тези вноски са един процент от общата сума на събраните премии по задължителното застраховане. Съгласно закона директорът на Дирекцията за застрахователен надзор определя размера на процента, сроковете и реда за набирането на вноските. Засега предложението от страна на шефа на дирекцията е в Гаранционния фонд да отиват 6% от събраните премии от застрахователите.
Обезщетенията по ГО се изплащат от застрахователя в срок от 15 дни след представяне на всички документи, доказващи нанесените щети.
Кой изгони Курумбашев от "Сан Стефано"
Алексей Лазаров, Асен Асенов
Обвинения в нелоялност към БНТ и разминаване във вижданията за бъдещето на телевизията са официалните мотиви, с които Стефан Димитров поиска оставката на главния мениджър Петър Курумбашев. Истинската причина обаче е, че за краткото време, откакто е в телевизията, бившият продуцент на "Ку-ку" успя да си създаде много врагове, които, заигравайки заедно срещу него, доведоха до освобождаването му от държавната медиа.
"Нямам му доверие" - това е официалният мотив, с който генералният директор на БНТ обясни решението си да поиска оставката на Петър Курумбашев. Всъщност единственият аргумент на г-н Стефан Димитров е, че вече бившият главен мениджър притежава 1% от дяловете на КИД ООД, която съди телевизията заради това, че БНТ е нарушила договора си с нея. Дружеството е било продуцент на предаването "Ку-ку" и води дело срещу БНТ заради платени, но неизлъчени реклами на стойност около 900 хиляди лева плюс лихвите в спряно от Хачо Бояджиев предаване за "Трон" и Мултигруп. Тоест, ако Курумбашев осъди държавната телевизия, ще получи обезщетение около 10 хил. лв. плюс лихвите по тях. Подалият оставка главен мениджър твърди, че е информирал генералния директор за символичното си участие в КИД още преди да постъпи на работа. Самият Стефан Димитров обаче заяви, че е научил за това преди две седмици. В случая обаче няма никакво значение кой от двамата лъже, тъй като очевидно единственото конкретно обвинение срещу Курумбашев е само формалният повод за отстраняването му от БНТ. Ако главният мениджър е уволнен само за това, че защитава интересите си, то парламентът незабавно би трябвало да гласува оставката и на генералния директор на БНР Лили Попова, тъй като тя също съди институцията, която ръководи, заради начина, по който беше уволнена оттам преди две години.
Стефан Димитров категорично отрича каквато и да било политическа намеса при взимането на решението за отстраняването на втория човек в БНТ. А другият му аргумент - за липсата на доверие, също изглежда странен, тъй като заедно с искането да подаде оставката си като главен мениджър Курумбашев получава предложението да стане шеф на външни продукции. Излиза, че генералният директор предлага един от най-податливите на корупция постове в БНТ на човек, на когото не вярва.
