"Ресурсите са ограничени, затова трябва да бъдат избрани най-важните неща", заявил Лей на срещата. Според присъстващи представителите на Световната банка многократно заявявали, че България вече е натрупала достатъчно голям дълг и не е редно той да се увеличава с нови заеми, освен ако не е крайно необходимо. При всички положения трябва да се разчита и на другите донори и ако те не дадат пари, банката ще види какво може да направи, заявили представителите на Световната банка. При всички положения трябвало да се използват възможностите за привличане на частния бизнес за набавяне на нужните средства. До момента използването на отпуснатите средства е много слабо и доскоро се колебаеше около 50%. При всички положения това доста ще затрудни отпускането на нови средства за България.
Какво поискаха министрите.
Укрепването на държавността и оттеглянето на държавата от икономиката ще са двата паралелни процеса в развитието на България през следващите 2-3 години, е била основната българска теза на срещата, изразена от вицепремиера Александър Божков. Нашите представители наблегнали повече на неикономическите проекти, които създават условия за икономически растеж. Като приоритетни те изредили социалната сфера, културното наследство на България, образованието, транспорта.
Най-важен според нашата страна е проектът за модернизиране на съдебната система за около 60 млн. долара. Парите ще бъдат изразходвани за създаването на триинстанционно производство със съответните касационни и апелативни съдилища, както и съпътстващите го помещения, работни места, компютри. Освен това ще бъде изградена информационна система, която да свързва следствието с прокуратурата и съдилищата. Проектът има доста големи шансове да бъде финансиран от Световната банка, но в съдружие с други донори.
Проектите в земеделието преследват две цели - да се привлекат повече хора в този сектор и да се създадат нормални условия за работа - техника, племенни животни, посадъчен материал. Земеделският министър Венцислав Върбанов поиска 30 млн. долара за довършване на поземлената реформа и 15 млн. долара за връщане на горите. Тези проекти има голяма вероятност да бъдат приети, защото освен всичко друго имат одобрението на специална мисия на Световната банка. Най-големият проект в областта на земеделието обаче е за откриване на нови работни места, за финансиране на програми за стимулиране на младите фермери, за закупуване на селскостопанска техника, племенни животни, за създаване на трайни насаждения, за строителство на силози и зърнобази до черноморски пристанища. Проектът е на обща стойност 235 млн. долара. Върбанов обяви и още един проект за довършване на вече започналото изграждане на стокови борси и тържища. България вече получи от ЕБВР 35 млн. ЕКЮ за това. Те обаче не стигнаха и от първоначално определените 9 тържища бяха направени само 6. Необходими са още 20 млн. долара за довършване на проекта, смята Върбанов.
Министерството на строежите иска пари за ремонт на второкласната пътна мрежа и за столичния транспорт. Комитетът по енергетика пък поискал 100 млн. долара за инсталация в ТЕЦ - Варна, която така или иначе ще се приватизира. Други 30 млн. долара ще са необходими за телекомуникационно обслужване на въгледобива. За подмяната на 4000 абонатни станции с изтекъл срок на експлоатация са нужни 20 млн. долара. За подмяна на 350 км тръби за топла вода са нужни 60 млн. долара. Според представителите на банката обаче частният сектор вече може да поеме част от инвестициите в енергетиката. Това доста би подобрило имиджа на България. Като продължение на дискусията дойде обявата, че в най-скоро време 15% от НЕК ще бъдат обявени за приватизация с помощта на предварително избран чужд консултант.
Голям проблем за страната ще стане увеличаването на безработицата в резултат на структурната реформа. Средство за преодоляването му е създаването на специален фонд за спешна социална помощ. Парите от фонда ще отиват за създаване на алтернативни работни места. Социалният министър Иван Нейков е заявил, че е необходимо да се създадат над 200 000 работни места през следващите 5 години. За целта са необходими около 300 млн. долара. Работните места ще са в нематериалните сфери. В допълнение към идеята за създаване на работни места дойде и проектът на Министерството на културата за опазване на културното наследство на България, в който ще бъдат заети хора от творческите среди. Парите ще отиват в две направления - за опазване на застрашени паметници на културата, за социализиране и популяризиране на обектите чрез културния туризъм. За период от около 5 години са необходими 80 млн. долара.
Според присъстващи на срещата представителите на Световната банка заявили, че опазването на културното наследство не може да мине без неправителствените организации, които да определят действително нуждаещите се паметници, както и да привлекат допълнителни средства от трети източници. Много резерви се криели и в даването под наем на архитектурни паметници. Държавата също трябвало да инвестира в определени от нея приоритетни културни паметници, което ще се възвърне от приходите от туризма, заявили представителите на банката.
През седмицата стана ясно, че просветният министър има планове да поиска пари от Световната банка за кредитиране на студентите. "В образованието, особено във висшето, трябва да се направи нещо, за да останат младите хора в страната", заяви той на специална пресконференция. "Това не са подаръци за хората, които направиха прелома през зимата на тази година, това са кредити, които ще бъдат върнати", каза министърът на образованието. Подобни кредити се отпускат вече от ДСК. Те покриват всички разходи за платено обучение плюс някои битови разходи на студентите. Шансовете на Веселин Методиев да получи пари от Световната банка сега обаче не са големи. Основната причина е, че през 1995 г. беше закрит проект на Световната банка за образованието за около 70 млн. долара. Тогавашният просветен министър Илчо Димитров сметна, че парите му трябват за висшето образование, а банката беше определила парите за първите класове.
Освен парите за алтернативни работни места Нейков поиска 35 млн. долара за социална защита на най-бедните слоеве - за директно подпомагане и за строителство на домове за социално слаби, както и 10 млн. долара за изграждане на информационна система заедно с финансовото и земеделското министерство. Социалният министър обаче трудно ще пробие за тези цели при условие, че има достатъчно проекти в социалната област, за които пари са или отпуснати, но не изцяло използвани, или предстои да бъдат отпуснати за сходни цели.
Министърката на околната среда Евдокия Манева поискала 230 млн. долара за очистване на стари замърсявания от 23 големи предприятия за приватизация. Схемата вече е изпробвана при приватизацията на МДК - Пирдоп. Целта е да се отстранят пречките пред стратегически инвеститори. Други 20 млн. долара поискала Манева за очистване на околната среда в регионите на уранодобива. Третият екологичен проект е за управление на отпадъци - за строителство на инсталация за битови отпадъци. В момента в страната няма съоръжения за преработка на опасни отпадъци - пестициди и съдържащи живак, а в страната се събират по 1 млн. тона годишно. При повечето екологични проекти обаче с много голям успех могат да бъдат привлечени частни компании, заявили представителите на Световната банка.
Здравният министър Петър Бояджиев не остана по-назад от социалния и поиска около 80 млн. долара за създаването на здравноосигурителния фонд. Голяма част от средствата били необходими още през следващата година, въпреки че здравното осигуряване ще се отдели от бюджета от началото на 1999 г. До няколко месеца българското правителство ще трябва да уточни приоритетите си, после да започнат преговорите със Световната банка по конкретните проекти. Най-голям шанс за финансиране отсега имат реституционният проект и подпомагането на съдебната система. Ако обаче България се забави с приоритетите, Световната банка сама ще ги определи. Засега везните клонят към земеделието и туризма (за който не беше предложен нито един проект). Рано или късно Кенет Лей ще направи доклада си за стратегията на Световната банка за България за следващите три години. Важното е какво участие ще вземе българското правителство в изготвянето на доклада.
Японци искат да строят ТЕЦ в "Марица изток"
Галина Александрова
До 2010 г. трябва да бъдат построени около 1000-1200 мегавата нови мощности в "Марица изток", които ще заместят извадените от експлоатация блокове. Това решение бе взето на технически съвет в Комитета по енергетика, който разгледа възможностите за развитие на маришкия енергиен комплекс. До 2002 г. трябва да разполагаме най-малко с един блок от 300 мегавата, смятат експертите. Той ще замести четирите спрени блока на "Марица изток 1".
"Марица изток" е възелът, в който се пресичат интересите на няколко енергийни лобита. От едната страна са привържениците на ядрената енергетика, на изграждането на газови електроцентрали, радетелите за укрепване на васалните ни връзки с Русия в областта на енергетиката и вносителите на въглища, чийто бизнес би пострадал от развитието на един мощен производител на електроенергия от местен ресурс. В резултат от този сблъсък на политически и корпоративни интереси през последните години рудниците от Маришкия басейн работят с капацитет от 25-26 млн. тона при проектен капацитет 35 млн. тона. Така изкуствено се повишава себестойността на въглищата и на произвежданата от тях електроенергия за сметка на фаворизирането на АЕЦ "Козлодуй".
От другата страна са привържениците на идеята за въглищна компания на мястото на разформирания "Въглища холдинг". Създаването на такава структура ще продължи практиката за преразпределяне на средствата от печелившите към губещите дружества. По този начин неефективните минни предприятия ще се скрият зад мощния гръб на "Марица изток", изсмуквайки нейната рентабилност.
Третата страна в споровете около "Марица изток" се представлява от привържениците на тезата за по-нататъшно развитие на комплекса и увеличаването на дела му в производството на електроенергия. България разполага със запаси от около 2 млрд. тона лигнити. Въпреки че са нискокачествени, тези въглища според експертите са база за производството на най-евтината електроенергия. Те се намират на повърхността и се добиват лесно. При пълна мощност на рудниците себестойността им достига до 10 долара на тон условно гориво.
Едно от заключенията на експертния съвет е, че комплексът "Марица изток" трябва да се развива, тъй като той е гаранция за производството на сравнително евтина електроенергия от български енергоресурси и за увеличаване на енергийната независимост на страната. Този въпрос придоби нова актуалност на фона на трудните преговори с "Газпром", които за пореден път доказват необходимостта от прекратяването на тоталната ни енергийна зависимост от Москва, коментираха експерти след заседанието на техническия съвет. Новите мощности трябва да покриват нарастващото потребление на електроенергия в страната и да осигуряват възможности за износ. Според прогнозите на КЕ дефицитът на енергия в съседните балкански държави няма да бъде преодолян през следващите 15 години.
За изграждането на нова енергийна мощност са необходими не по-малко от 5 години. Което значи, че Комитетът по енергетика вече е закъснял с решението за строеж на нов блок в комплекса "Марица изток" и трябва бързо да намери възможности за осигуряване на необходимите средства.
Над 600 млн. долара ще струва реализирането на програмата минимум за изграждане на заместващи мощности в "Марица изток". Комитетът по енергетика и НЕК не са в състояние да осигурят подобна инвестиция в близките 1-2 години.
Възможностите за финансиране на проекта са две - отпускане на външен кредит или пряко инвестиране от чужда фирма. КЕ е водил преговори с Япония за отпускане на 600 млн. долара заем от фонда за задгранично икономическо сътрудничество за изграждане на заместваща мощност в ТЕЦ "Марица изток 1". Тази възможност вече е неосъществима в условията на валутен борд, тъй като условието за отпускането на кредита е наличието на държавна гаранция.
Друга възможност според шефове на КЕ е кофинансиране с участието на НЕК и частни капитали (местни и чужди), като управлението на заместващата мощност би могло да се възложи на чужда фирма. Съществува и трети вариант - т.нар. IPP (Independent Power Producer - независим производител на енергия), при който инвеститорът построява централата и я експлоатира като независим производител. От юли т.г. се водят преговори с японската компания "Ничимен корп."
В края на юли компанията е посетила ТЕЦ "Марица изток 1" и Агенцията за чуждестранни инвестиции. След като се запознали с подготовката за изграждане на заместващи мощности, представителите на японската фирма са подчертали, че техният интерес е насочен единствено към реализирането на IPP-проект. Впоследствие японците посочват три основни проблема пред реализирането на такъв проект. Според тях еднократната инвестиция от около 600 млн. долара е твърде голяма за частен инвеститор. В случая с "Марица изток" икономическата целесъобразност според тях диктува добивът на въглища да се предаде на електроцентралата, което би направило конкурентна цената на добиваната електроенергия. Което означава, че независимият производител трябва да бъде собственик на предприятието за добив на въглища. Идеята за обединяване на мините и ТЕЦ-а в едно предприятие се лансира отдавна и от наши специалисти, но не се приема от НЕК. Представителите на "Ничимен" са споделили също, че ги смущава неопределеността на статута на НЕК - държавно учреждение ли е тя или търговска фирма.
Според японците при преговорите българската страна е проявила интерес не толкова към обсъждането на същността на договор за IPP, а по-скоро към вариант за създаване на джойнт венчър между държавата и чужд инвеститор за производство и износ на електроенергия.
В КЕ определено не харесват идеята за независимия електропроизводител, който в същото време е и собственик на въглищното находище. Три възможни варианта за привличане на преки инвестиции отвън сочи в своето становище по този въпрос председателят на КЕ Иван Шиляшки. Единият е на по-късен етап да се намерят средства за кофинансиране и да се продължат преговорите с японския Фонд за задгранично икономическо сътрудничество. Втората възможност е предоставянето на концесия за изграждане на ТЕЦ в "Марица изток 1" и за купуване на въглища от маришките мини. В този случай чуждият инвеститор трябва да сключи договори с НЕК за изкупуването на електроенергията и с мини "Марица изток" за доставка на въглища. Третият вариант предвижда създаване на джойнт венчър с участието на държавата и чуждата фирма за добив на въглища и производство на електроенергия.
Комитетът по енергетика ще обяви търг за строеж на 300 мегавата мощност в ТЕЦ "Марица изток 1", съобщи в сряда шефът на мини "Марица изток" Живко Гърдев. Най-вероятно това ще бъде търг за възлагане на проект за изграждане на заместващата мощност. В този случай ще се реши от само себе си и един от основните конфликтни проблеми - на каква технология за изгаряне да се базира проектът. Това ще бъде решено от изпълнителя на проекта и инвеститора, е решението на експертите.
В сегашното правно пространство, касаещо енергийния отрасъл понятието "независим електропроизводител" не съществува.
Частна собственост могат да бъдат само мощности до 50 мегавата. Към това се прибавя и механизмът за определяне на цените на тока и липсата на регламент за изкупуването на произведената електроенергия от НЕК. Няма чужда компания, която би поела риска да инвестира при тези условия в българската енергетика, коментират специалисти от КЕ. Според тях трябва спешно да бъде приет новият закон за енергетиката, чиито варианти се обсъждат вече от няколко комисии на Народното събрание, и да се пристъпи към реално преструктуриране и децентрализация на монополиста НЕК.
От Агенцията за приватизация обявиха, че НЕК е включена в пул за раздържавяване чрез инвестиционен посредник. Обявено бе, че ще се приватизират 15% от електрокомпанията. На какъв принцип ще става това и какво ще обхващат тези 15% все още не е ясно. Не е ясна докрай и стратегията за преструктуриране на НЕК. Като база за структурна реформа в отрасъла бе посочен предложеният от London Economics модел на единствения купувач. Той предвижда производството, преносът и разпределението на електроенергията да се разделят, като се създадат нови независими стопански единици-компании. Проблемът е да не се повтори познатата тактика, когато с оправданието, че се твори нова "стратегия", се прикрива стремежът за запазването на съществуващо статукво, удобно за едно или друго енергийно лоби, коментират енергийни експерти.
БНБ задържа случая "Добруджанска банка" на полусъединител
БНБ за пореден път отложи решаването на съдбата на Добруджанска банка, като миналия петък повторно обяви, че удължава квестурата във финансовата институция. "С цел допълнително изясняване на осъществените операции по оздравяването на банката... и изтичане правомощията на квесторите, както и поради избирането на последните в управителното тяло на Добруджанска банка са назначени нови квестори. Същите имат всички правомощия за управление и представителство на банката", се казва в официалното съобщение на централната банка. В началото на септември по закон БНБ трябваше да отнеме лиценза на всички финансови институции, за които е започната и незавършила процедурата по обявяване в несъстоятелност. Тогава централната банка направи компромис за Добруджанска, като се очакваше до края на септември банката да възстанови операциите си и да се разплати с кредиторите си. Впоследствие обаче се появиха съмнения за произхода на средствата и за начина, по който са изчиствани задълженията на добричката банка.
БНБ е в неловката ситуация да направи разследване и да се произнесе дали си струва с нечисти средства да се отвори банка. Тези съмнения логично възникват, като се има предвид историята на Добруджанска, която в началото на 1995 г. със заемни средства де факто стана почти еднолична собственост на Красимир Михайлов. Информацията, която той е подал в "Банков надзор" за произхода на средствата, с които неговата фирма "Кембароу ММ5" погасява дългове на банката, е, че те са резултат от печалбата й за шестмесечието ("Кембароу" всъщност е най-големият свинекомплекс в България, който Михайлов успя да приватизира преди няколко години). В същото време обаче се разнесоха слухове, че бившият агент на Държавна сигурност е използвал монополното положение на свинекомплекса в района и е събрал авансово средства за доставки на месо от свои клиенти. Миналата седмица вестник "Струма" цитира източник от икономическата полиция, който потвърждава тези слухове. Регионалният всекидневник обяснява, че в четвъртък икономическата полиция е започнала разследване в свинекомплекса, като допълва, че следват проверки и на "Банков надзор" и данъчните органи. В средата на седмицата пък "Пари" писа, че прокуратурата и следствието влизат в БНБ, за да проверят случая Добруджанска банка. Тази информация неофициално беше опровергана от представители на централната банка, но тя така и не разпространи официално съобщение по случая. Всъщност работата на БНБ и (евентуално) следствието по изясняване на произхода на средствата на Михайлов може да се окаже още по-комплицирана, ако се потвърди информацията, че групата от Радомир (Михайлов, съдружникът му - съпруг на бившата шефка на ДСК, и др.) в момента се ползва с финансовата подкрепа на структури на ВИС. Източници от полицията твърдят, че това е точно така, като посочват връзките на един от съдружниците на Михайлов - Гочо Желев, с групировката.
Освен всичко това миналата седмица съдът в Добрич замрази делото за обявяване в несъстоятелност на Добруджанска банка за неопределен срок, като беше обявено, че всяка от страните (БНБ или банката) може да го поднови по свое желание. По този начин случаят с Добруджанска остава в безтегловност. "Това, което прави централната банка, е незаконно, тя трябва да отнеме лиценза на Добруджанска и веднъж завинаги да се приключи с това дело", заяви бивш централен банкер. Аргументите на БНБ, давайки отсрочката, бяха, че е по-добре вложителите в банката да получат парите си, вместо да се натоварва хазната с изплащането на влоговете. Всъщност съдът отложи делото до решаване на проблема "Ангора". Той възникна, след като ДСК настоя да се обяви за недействителна сделката, с която Добруджанска прехвърля акции на агродружеството "Ангора" и по този начин заличава дълга си към Бизнесбанка, която пък го е предоставила, след като за целта е взела пари от ДСК. Обезсилването на тази сделка би означавало, че задълженията на Добруджанска банка ще нараснат и това ще промени ситуацията по излизането й от делото за несъстоятелност. "Задържането на делото явно е резултат от желанието на съда да остави разрешаването на случая в наши ръце", обясни източник от БНБ. Той допълни, че окончателното решение дали да се отнеме лицензът на банката, или да й бъде разрешено да поднови дейността си ще последва до няколко дни.
Накратко
Софийският градски съд обяви в несъстоятелност Елитбанк, Бизнесбанк и Международна банка за инвестиции и развитие, на които БНБ отне лицензите на 1 септември тази година. Кредитните институции имат на разположение 7-дневен срок за обжалване решението на съда.
Във вторник (7 октомври) пристига мисия на Международния валутен фонд, водена от Ан Макгърк. Специалистите на фонда ще направят втори преглед за отпускане на четвъртия транш от около 80 млн. долара по подписаното тази година стенд-бай споразумение. Мисията, която трябва да приключи на 21 октомври, ще обсъжда с представителите на нашата администрация макрорамката и бюджета за 1998 г., изпълнението им за тази година, състоянието на банковата система и "Банков надзор", социалната политика и доходите, приватизацията и др. Министерството на финансите официално обяви, че е постигнало споразумение с инвестиционните банки J.P. Morgan и Merrill Lynch съвместно да консултират кредитния рейтинг и дебютната емисия на български еврооблигации, които според министерството се очаква да излязат на пазара през първата половина на 1998 г. Евробанк получи разрешение от БНБ да извършва операции в чужбина. Досега банката имаше само вътрешен лиценз, въпреки че след като беше купена от словашкия инвестиционен фонд "Истрокапитал", разполагаше с необходимия капитал за външни операции.
На общо събрание в края на месеца акционерите на застрахователно дружество "Аполо и Болкан Живот" ще решават дали да прекратят застрахователната дейност на дружеството и да обявят дружеството в ликвидация. Това предложение на съвета на директорите е предизвикано от високите изисквания на Закона за застраховането за набиране на минимален капитал.
Общото събрание на застрахователна и презастрахователна компания "Ви-Веста" АД взе решение за увеличаване на капитала от 300 млн. лв. на три млрд. лв. Новото име на компанията е ЗК "Ви-Веста" АД. От гласувания размер на капитала (по-нисък от изискуемия за презастраховане четири млрд. лв.) и новото име (застрахователна компания) може да се предположи, че дружеството няма да извършва презастраховане. На проведеното общо събрание се взе решение за преминаване от двустепенна към едностепенна система на управление.
Основният лихвен процент спада на 5.78% от тази седмица. Досега той беше 6.03%. Това е третото поредно понижение.
Подготвя се приватизация и на Булбанк
През ноември ще започне подготовката за приватизация на Булбанк, заяви шефът на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев през миналата седмица. Това означава, че екипът на БКК ще обмисля дали банката ще бъде предложена за продажба чрез инвестиционен посредник, дали ще се търси стратегически инвеститор и какъв да е той и дали държавата да предложи целия си пакет в най-голямата българска банка. Жотев не изключи вариант, при който част от акциите ще бъдат предложени на мениджърския екип на Булбанк, като спомена, че подобна практика има в банковата приватизация в другите бивши соцстрани. Вариантът, към който ще се насочи БКК в крайна сметка, ще бъде обсъден от съвета на директорите на банковия холдинг.
От другите банки, за които БКК обяви, че ще продава, най-голям интерес засега е проявен към Българска пощенска банка. Японската Nomura International и Гръцката национална банка са подписали споразумение за конфиденциалност и са започнали предприватизационни проучвания за Пощенска банка. Това естествено не означава, че те ще са купувачи на банката, още повече че се очаква и други големи компании да проявят интерес към приватизацията й. Международната финансова корпорация (от структурата на Световната банка) също декларира желание да участва в банковата приватизация у нас, но без да конкретизира финансовата институция, от която се интересува. Корпорацията освен това очаква предложенията на БКК с кой от стратегическите инвеститори да участва в приватизацията. Източници от ръководството на Пощенска банка заявиха почти със 100 процента сигурност, че банката ще бъде продадена до края на годината. Ако това стане, БКК ще се вмести в изискванията на Световната банка по заема ФЕСАЛ до края на годината да бъдат продадени поне две държавни банки, като се брои и Обединена българска банка.
Засега няма подписани споразумения за конфиденциалност с нито една компания за Хебросбанк. Пловдивската банка, както и "Биохим" е затормозена с по-голям портфейл от нередовни кредити в сравнение с Експресбанк, Булбанк и Пощенска. Представители на финансовите среди даже изказват известни съмнения доколко изгодно може да бъде продадена тя, като предричат че тя ще е най-нежеланата държавна банка от страна на купувачите след "Биохим".
Потенциалните купувачи на Експресбанк пък - "Райфайзенбанк" и "Деу", внесоха в петък уточнения към офертите си, като се очаква следващата седмица бордът на БКК окончателно да реши дали някоя от тях е приемлива. "Не изключвам сценария, при който нито една от офертите няма да е задоволителна и Експресбанк ще бъде предложена за продажба, както "Хеброс" и Пощенска, но се надявам да не се стигне дотам", заяви шефът на БКК.
Ще бъдем непримирими към всички, които нарушават закона
Христо Христов, директор на Дирекция за застрахователен надзор, пред в. "Капитал"
Вие бяхте назначен за директор на застрахователния надзор през миналата седмица. Конституирана ли е с това дирекцията и кога ще започне работа тя?
- До няколко седмици Министерският съвет трябва да приеме правилник за устройството и дейността на дирекцията, който вече е подготвен, и реално оттогава ще можем да започнем дейността си. Засега ще трябва да разрешим битовите си проблеми с офиси, оборудване и т.н., но реално екипът в дирекцията е почти готов и ние от няколко месеца работим по подзаконовите нормативни актове, които трябва да уредят дейността на застрахователния пазар.
Как ще бъде организирана надзорната дирекция?
- В надзора ще има три основни управления - "Разрешения и надзор върху застрахователната дейност", което ще извършва лицензирането и превантивния контрол, "Финансов надзор", което ще упражнява текущия контрол върху застрахователите, и "Правно". Между мен и трите управления ще има консултативен съвет, в който ще влязат преподаватели от академията в Свищов и Университета за национално и световно стопанство, както и юристи и консултанти от други държави. При изготвянето на тази структура сме проучили дейността на надзорните органи в Германия, Франция и Англия. В България всъщност е имало надзор преди 1944 г., който е бил създаден през 1926 г. с приемането на Закона за държавния контрол върху частните застрахователни предприятия. Тази практика естествено е била преустановена по-късно със Закона за ДЗИ през 1946 г. Ясно ли е вече кой ще оглави основните управления в дирекцията?
- Да, вече имам идеи за това. За лицензионното управление ще бъде назначена г-жа Ася Аксентиева, която е много добър професионалист с дълъг опит в застрахователното дело (досега г-жа Аксентиева оглавяваше застрахователно дружество "Витоша живот" бел. ред.). За другите две управления все още обсъждаме потенциалните кандидатури и назначенията там скоро ще бъдат обявени. В началото обаче основната тежест и работа ще паднат върху управлението на Ася Аксентиева. По принцип в екипа, който се създава, съм наблегнал както на опитни застрахователи, така и на млади специалисти. Те ще имат възможности за специализации, например по програмата ФАР дирекцията ще получи техническа помощ от 300 хиляди ЕКЮ, с която ще се финансират обучението на кадрите и подготовката на подзаконовите нормативни актове. В тази връзка поддържаме контакти и с немския надзор и асоциацията на немските застрахователи.
Могат ли вече застрахователните дружества да подават молби за лицензиране?
- Могат, но мисля, че ще изчакат обнародването на всички наредби за дейността им, което трябва да стане до 31 октомври. Тези документи се подготвят в момента в дирекцията и те ще бъдат предложени на вниманието на застрахователите. Освен това крайният срок за подаване на молби е 31 март 1998 г. При приемането на поправките в застрахователния закон недвусмислено беше казано, че така наречените силови застрахователи няма да получат лиценз. Поддържате ли това?
- Ние ще бъдем непримирими към всички, които нарушават закона. Ние ще разглеждаме много внимателно документите, с които се кандидатства за лиценз, и ако има пропуски, ще ги връщаме за преразглеждане. Дружествата ще трябва да представят пред нас декларации и документи за произхода на капитала си, за платени данъци, а засичането на информацията ще се извършва от данъчните органи. Ако ние имаме съмнения в произхода на средствата, ще правим и наши проверки.
Преди време премиерът обяви, че очаква сигнали от граждани за оказван натиск за силово застраховане. Имате ли информация дали такива са постъпили?
- Доколкото знам, папката с оплаквания на граждани доста е набъбнала, дори при мен пристигнаха няколко сигнала за застрахователи, които примерно не са изплатили щети, не спазват изискванията за стикерите и прочие.
Кои са тези дружества и ще има ли това значение при лицензирането им?
- Имена няма да спомена, но премиерът Иван Костов ясно каза преди време - когато някой не спазва законите, трябва да бъде елиминиран. Искам да обявя, че вече всички граждани, които имат оплаквания от застрахователите, независимо от какво естество, могат да подават сигнали при нас, дори и анонимни. В дирекцията ще има специален отдел към лицензионното управление за сигнали и жалби.
Можете ли вече да прогнозирате как ще изглежда застрахователният пазар след първата вълна за лицензиране, какъв ще е порядъкът на дружествата, които ще останат?
- Това е доста труден въпрос, но предполагам, че ще се получи същото, както през периода 1928-30 г., когато от много на брой застрахователи са останали трийсетина. Основният фактор за намаляването на броя им ще бъдат изискванията за минимален капитал. Може би някои дружества ще опитат да привлекат и чужди инвеститори, но смятам, че първоначално лицензираните застрахователи ще бъдат около 30 на брой.
Как ще организирате контрола върху дружествата, които няма да кандидатстват за лиценз, или той ще им бъде отказан, но все пак имат ангажименти по застраховки?
- До 31 март ще изготвим списък на всички дружества, които имат като предмет на дейност застраховане. Тези от тях, които дотогава не са подали молби за лиценз, ще трябва да ни представят всичките си сключени договори и да прехвърлят ангажиментите си към лицензирани застрахователи, след което да започнат процедура по ликвидация. Законът предвижда доста сурови санкции за застрахователите, които не спазят тези изисквания.
Флирбовете ще се приемат в приватизацията с 80% от номинала си
Финансовото министерство е предложило да се промени режимът, по който облигациите по външния дълг могат да се използват в касовата приватизация. Основната промяна ще е свързана с облигациите с начално намалени лихвени плащания (FLIRBs), които в момента се признават като платежно средство в приватизацията с 50% от номиналната си стойност. Това беше прието още през 1994 г., когато тези книжа се търгуваха на цени около 26 цента за долар и купувачите на държавни предприятия можеха да печелят от разликата между цената на облигациите и стойността, с която участваха в приватизацията. От доста време насам обаче цените на тези книжа са над 50 цента за долар, като през последните седмици те се търгуват за около 65.2-65.8 цента за долар, което на практика ги изключваше от възможните платежни инструменти в раздържавяването. Предложението, което трябва да бъде утвърдено и от БНБ, а след това гласувано в кабинета, е FLIRBs да бъдат допускани в приватизацията с 80% от номиналната стойност. Ако то бъде прието, тези книжа ще се окажат малко по-изгодни за участие в приватизацията от DISCs (облигации с отстъпка), които се приемат като платежно средство със 100% от номинала си, но цената им е около 82-83 цента за долар. "За флирбовете може да се обсъжда и по-голям процент за участие, примерно 90% от номинала", заяви представител на висшата финансова администрация. При това положение те ще бъдат по-изгодните книжа за приватизация от двата вида наши брейдита, които се допускат. Въпреки предвижданите промени обаче валутните облигации по ЗУНК дават най-голямата "премия" за участниците в приватизацията, тъй като те се приемат с процента от номиналната им стойност, а цените им са около 75-76 цента за долар. Най-вероятно освен това след промените левовата равностойност на Брейди-книжата ще се изчислява не по средния курс за последните шест месеца, както беше досега, а по курса, валиден за деня на плащането, както това е уредено за валутните ЗУНК-ове.
Европейската инвестиционна банка може да емитира облигации в лева
Любомир ВАСИЛЕВ
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) обсъжда възможността да емитира облигации в български левове, за да набере ресурс за отпускане на кредити в левове. Това заяви Макс Меснер, шеф на пресслужбата на банката на Централна и Източна Европа, на конференцията "Инвестиции в България", проведена през миналата седмица в кипърската столица Никозия. Конференцията бе организирана от Кипърската банка за развитие и българската Агенция за чуждестранни инвестиции.
Според Меснер облигациите ще са още една алтернатива на инвеститорите и в крайна сметка ще подпомогнат по-нататъшното развитие на капиталовия пазар в страната ни. Европейската инвестиционна банка е създадена като финансова институция на Европейския съюз за дългосрочно финансиране на инвестиционни проекти предимно в по-изостаналите страни от съюза. През 90-те години ЕИБ започва да финансира инфра-структурни проекти в страните от Централна и Източна Европа, които се очертаха като потенциални членове на Европейския съюз. Според Макс Меснер освен осигуряването на кредити за финансиране на инфраструктурни проекти банката е помогнала значително за развитието и интернационализирането на капиталовите пазари в Испания, Португалия и Гърция - страни, които на по-късен етап се присъединиха към Европейския съюз и имаха по-слабо развити финансови пазари.
Сега Европейската инвестиционна банка възнамерява да изиграе подобна роля и в страните от Централна и Източна Европа. ЕИБ вече направи първите опити в тази област - за периода юли 1996 - септември 1997 банката пусна четири емисии облигации, деноминирани в чешки крони на обща стойност 4.5 млрд. крони (137 млн. долара). Поради преценката за недостатъчно развития капиталов пазар в Чехия облигациите бяха емитирани на европейските пазари. Две от емисиите са тригодишни с лихвени купони съответно 10.75% и 12.75%, една е четиригодишна с купон от 11.50% и една петгодишна с купон 11%.
През юни тази година ЕИБ пусна на европейските пазари и двегодишна емисия облигации, деноминирани в полски злоти с купон от 19.75%. Облигациите бяха на стойност 100 млн. злоти (53 млн. германски марки), като лихвите и главницата ще бъдат изплатени в марки. Основни инвеститори в емисиите, деноминирани в крони и злоти, бяха от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург), Германия, Австрия, Швейцария и Италия. В момента ЕИБ подготвя документи за евентуална емисия на облигации в унгарски форинти, която да бъде предложена на унгарския капиталов пазар.
Целта на подобни емисии е набирането на средства за отпускане на заеми в местна валута, подпомагане за по-нататъшното развитие на капиталовите пазари и осигуряване на инвестиционна алтернатива за инвеститорите от съответните страни. Ако за набраните в местна валута средства не могат да се намерят достатъчно благонадеждни кредитополучатели, банката може да конвертира набраните средства в твърда валута и да ги използва за финансирането на други проекти.
Според Макс Меснер емитирането на облигации на ЕИБ, деноминирани в български левове, ще зависи от нуждата от ресурси в лева за финансиране на проекти в България и от развитието на капиталовия пазар в страната. От 1991 г. досега Европейската инвестиционна банка е финансирала проекти в България на обща сума около 350 млн. ЕКЮ в областта на енергетиката, транспорта, телекомуникациите и малките и средните предприятия. Според Меснер, ако ЕИБ реши да емитира облигации в левове, това едва ли ще стане по-рано от есента на следващата година. Меснер не уточни повече подробности, но евентуалната емисия на ЕИБ-облигации неизбежно ще зависи от макроикономическата стабилност на българската икономика, от умението да покажем възможности за ефективното използване на средства за инфраструктурни проекти, от евентуалната промяна на кредитния рейтинг на страната и от успешното стартиране на капиталовия пазар в България.
ДЗИ се преобразува в еднолично търговско дружество
Мира АТАНАСОВА
До две седмици ще излезе решение на Министерския съвет за преобразуването на Държавния застрахователен институт в еднолично акционерно дружество, веднага след което то ще бъде регистрирано в търговския регистър. Досега ДЗИ работеше по специален закон, приет по социалистическо време и отменен със закона за застраховането. Съгласно устава новото дружество ДЗИ ЕАД е с общ предмет на дейност, която включва "застраховането на лица срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост; на права, които за застрахования са оценими в пари; презастраховане; задължително застраховане според действащото в страната законодателство; управление на набраните от застраховането средства (т.е. инвестиции) и всяка друга дейност, свързана със застраховането, незабранена от закона".
Първоначалният собствен капитал на ЕАД ДЗИ е 35 млрд. лв. с номинална стойност на една акция 10 хиляди лв. Така институтът многократно надхвърля изискванията за минимален капитал, който за неговия предмет на дейност е 4 млрд. лева. Към 31 юли тази година дълготрайните материални активи на ДЗИ са възлизали на 3.5 млрд. лв. След направената преоценка, която официално бе внесена във финансовото министерство на 30 септември, пазарната стойност на дълготрайните материални активи е 38 млрд. лв. Във връзка с преобразуването на държавния застраховател в акционерно дружество Министерският съвет издаде решение, според което основният капитал на дружеството от 35 млрд. лв. да се сформира в рамките на разликата между старата и новата стойност на дълготрайните материални активи. В момента всички активи на института възлизат на близо 110 млрд. лв., като от тях инвестиционният портфейл и застрахователните резерви са около 70 млрд. лв. Проектоуставът на преобразуваното дружество предвижда едностепенна система на управление с 9-членен съвет на директорите. В него няма да имат право да членуват лица от конкурентни застрахователни дружества или такива, които са били в ръководните им органи. Бордът на директорите на ДЗИ вероятно ще бъде обявен официално, след като Министерският съвет одобри преобразуването. Според предварителната информация председателското място в съвета може би ще бъде предложено на досегашния заместник-председател на ДЗИ Борислав Михайлов. В състава на ръководния орган най-вероятно ще останат другият зам.-председател Валери Алексиев и главният икономист Румяна Петкова. Все още не е известно дали Министерският съвет ще остави в директорския борд Максим Сираков, който оглавява ДЗИ от 1993 г., за смяната на когото се говори, че има политически съображения.
След като бъде преобразувано, ДЗИ ще се приравни с останалите застрахователи и ще трябва да приведе дейността си според изискванията на Закона за застраховането до 31 март 1998 г. Това означава, че ще се разделят животозастраховането и общото застраховане в отделни дружества, които ще се управляват в холдингова структура. Към тях съответно ще се прехвърлят пропорционално активите и пасивите на ЕАД ДЗИ. От сегашните действащи повече от 100 клона на ДЗИ в страната ще останат само 28 в окръжните градове. Останалите ще се регистрират като агенции и представителства към районните клонове.
Схемата дълг - собственост може да не трьгне заради наредби на БНБ
Мадлена Далкалъчева
До няколко седмици Министерството на промишлеността ще предложи на кабината да уреди възможността на банките да заменят лошите си дългове с участие в държавните предприятия. По този начин едновременно банките ще могат да съберат вземанията си, а предприятията ще намалят задлъжнялостта си, обясни зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов. Основното предимство на схемата дълг срещу собственост, ако тя тръгне успешно, всъщност ще е, че държавата елегантно ще може да се освободи от задлъжнелите си предприятия, а банките може би ще се окажат доста по-заинтригувани продавачи от Агенцията за приватизация. Най-вероятно идеята ще бъде възприета добре и от банкерите, които са принудени да преодоляват дългогодишните процедури по несъстоятелност, за да успеят да съберат вземанията си. По-големият проблем доскоро беше, че правителствата дори не позволяваха на банките да оказват натиск върху държавните си длъжници, за да избягнат политическия риск от фалиращи предприятия и нарастваща безработица. "За да работи механизмът обаче, този път много точно трябва да се регламентира кой ще оценява активите на държавните предприятия и по какъв ред кредитите ще се конвертират в собственост", обясни банков юрист. Той припомни, че суаповете дълг - собственост са разрешени с постановление още от 1992 г., но то до ден днешен остава мъртво именно заради липсата на точна регламентация на процедурата.
Редът.
Замяната на дълг срещу собственост представлява замяна на банковите вземания от предприятията за акции или дялове на тези предприятия. Както обясни г-н Маринов, проектопостановлението предвижда към Министерството на промишлеността да бъде създадена специална комисия за суаповите операции. Тя ще разглежда предложенията от банките кредитори за замяна да дълга срещу собственост, като ще трябва да провери размера на вземането, да назначи оценка на активите на длъжника и да излезе с решение какво трябва да бъде дяловото участие на кредитора в предприятието. При оценката на вземанията ще се включват и начислените лихви по нередовните кредити. "При тези операции ще се избегне процедурата по несъстоятелността, като се сключва нещо като извънсъдебно споразумение", обясни г-н Маринов. Той допълни, че предимство в тези схеми ще се дава на мажоритарните кредитори.
Крайният резултат от суаповете ще бъде приватизация на задлъжнелите предприятия - "приватизация на приватизацията", както я нарече вицепремиерът Александър Божков. След като банките кредитори станат собственици на дял в предприятието длъжник, те ще трябва да продадат придобития дял в определения от Закона за банките тригодишен срок. Ако това бъде направено успешно, схемите за замяна на дълг срещу собственост ще се окажат и един от удачните начини за рекапитализация на банките. Данните на БНБ показват, че и в момента 24% от кредитните портфейли на държавните банки (и ОББ) са съмнителните кредити група Б и безнадеждните, като значителна част от тях най-вероятно са концентрирани в държавните предприятия. Въпреки това очакваната схема дълг - собственост може да остане блокирана, ако "Банков надзор" не ревизира изискванията си към банковите показатели.
Проблемът при банките.
"Ако допуснем замяна на провизиран кредит с акции в дадено предприятие, това ще влоши едновременно показателите ни собствен капитал и капиталова адекватност, а ако те не са в рамките, БНБ може да ни отнеме лиценза", заяви банков шеф. Проблемът е, че ако банките придобият над 10% в търговски дружества, със сумата на участието трябва да се намали собственият им капитал за целите на изчисление на капиталовата адекватност. В момента банките с външен лиценз трябва да имат собствен капитал от 2.2 млрд. , а тези с вътрешен - 1.4 млрд. Това, означава, че ако те са на ръба, трансформирането на кредит примерно от 1 млрд. лева в собственост директно ще ги вкара в нарушение на разпоредбите на БНБ. Придобитите акции или дялове освен това участват със 100% от стойността си във формирането на рисковите експозиции на банките, а това заедно с показателя собствен капитал действа мултиплицирано към влошаване на капиталовата адекватност на банките, която от сделки дълг - собственост може да се окаже дори отрицателна. Всички тези фактори, разбира се, действат до момента, в който придобитите учас-тия в предприятията бъдат продадени, и банките може би ще бъдат много предпазливи в избора си за кои длъжници да предприемат подобни операции. В този смисъл няма да е чудно, ако въпреки всички красоти на предлаганите схеми банките предпочетат да задържат несъбираемите кредити и заделените по тях провизии, вместо да рискуват да намалят капиталовата си адекватност и да бъдат застрашени с отнемане на лиценз. "Всичко това може да бъде уредено, ако Министерският съвет съгласува реда за замяната на дълговете с централната банка и се посочи, че специално за тези случаи разпоредбите на БНБ не важат", заяви представител на голяма държавна банка.
Русия e пред историческа сделка
Руската страна ще направи решителна крачка по пътя към финансова стабилност и международно уважение в понеделник, когато ще подпише споразумение по разсрочване на 3.5 милиарда долара дълг към банковите си кредитори. Историческата сделка, която ще допринесе значително за подобряване на кредитния рейтинг на Русия, вдигна значително цените на емитираните руски ценни книжа по дълга и другите й дългови инструменти.
В същото време банкерите предупреждават, че ако сделката, вече неколкократно отлагана, не бъде финализирана до края на годината, ще има значителни негативни последствия върху цените. "Фактът, че сделката се подписва тази година, вече е отразен в цените на дълговите книжа", каза представителят на "Дойче Морган Гренфел" за Русия. "Ако стане провал, финансовият пазар в Русия ще претърпи значителни сътресения."
Русия понесе бремето на милиарди долари дългове, наследство от бившия Съветски съюз. След неговото разпадане Русия взе най-големия дял от дължимите суми към чужди банки. От целия й външен дълг за тази година - 127.4 милиарда долара, сметките на бившия СССР са 102.3 милиарда заедно с лихвите. За чуждите кредитори е ясно, че страна с размерите и ресурсния потенциал на Русия ще изплати дълга си, но в хаоса през първите години на реформите страната изостана с плащанията. Ако на 6 октомври руската "Внешекономбанк" и Лондонският клуб на кредиторите подпишат сделката, Русия ще започне отново да плаща лихвите по дълга си. Страната вече е започнала да заделя пари за целта в Bank of England.
В същото време руският президент Борис Елцин заобиколи в четвъртък въпроса на журналисти дали ще се кандидатира за трети президентски мандат. По този начин той отново събуди спекулациите на наблюдателите, че ще се опита да задържи властта и след 2000 г. Шейсет и шест годишният държавен глава, който се завърна триумфално след претърпяната през ноември миналата година сърдечна операция, заяви преди месец, че ще отстъпи мястото си на по-млад кандидат, след като вторият му мандат изтече през 2000 г. Но по време на посещението си в Нижни Новгород на въпроса дали ще се кандидатира отново за президент Елцин отговори: "Приятелите и колегите ми са ми забранили да говоря по тази тема. Защо искате точен отговор толкова рано?"
Елцин избягна да потвърди обаче предишния си твърд отказ от надпреварата за президентския пост през 2000 г. Последният му коментар пред журналисти на промишления панаир говори, че настоящият президент си оставя вратата отворена за евентуално участие. Поведението му веднага запали старите спорове за предстоящите избори, тъй като кандидатите да го наследят не са един и двама.
Конституцията, приета през 1993 г., ограничава президентските мандати до два, но Кремъл може би търси пролуки, които да позволят на Елцин да запази поста си сега, след като успя да заздрави властта след 8-месечното си отсъствие. Елцин бе избран за първи път през 1991 г. при конституцията на Съветския съюз. Когато новата бе приета през 1993 г., той бе изслужил само един мандат като глава на независимата руска република. "Официално Елцин изпълнява първия си мандат при новата конституция", заяви Александър Шокин от проправителствената фракция в парламента. "Докато Конституционният съд не постанови друго, ние не може да изключим участието на Елцин в следващите избори. " Опозицията в лицето на комунистите даде да се разбере, че ще бъде твърдо против допускането на Елцин до президентския вот през 2000 г. Засега двама души са заявили твърдото си участие в тях - либералът Григорий Явлински и генерал Александър Лебед. И двамата не се ползват с подкрепата и благоволението на Кремъл. Елцин все още не е назовал политическия си наследник въпреки явното си предпочитание към бившия губернатор на Нижни Новгород Борис Немцов. В момента 37-годишният Немцов е първи заместник министър-председател. Влиятелните бизнесгрупировки, които помогнаха за преизбирането на Елцин, са все още разделени помежду си кого да подкрепят, като имат съмнения относно качествата на Немцов. Елцин изглежда досущ като кандидат за президент през последните седмици, правейки редица визити в провинциални градове и дори наричайки сам себе си цар Борис I, коментират наблюдатели.
Лудите парични пазари
Бил Пауъл, Newsweek
Малайзийският премиер Махатир Мохамад, един изнервен и ядосан човек, реши миналата седмица отново да духа срещу вятъра. Разбираемо, вятърът му отвърна - по-силно и на по-висок глас. Мохамад смята себе си за жертва, и то не само на капризните валутни пазари. В реч за откриването на срещата на Световната банка и МВФ в Хонконг миналия уикенд той представи една картинна, па макар и абсурдна конспиративна теория, изработена от западните банкери и правителства, за да отстранят Малайзия "като конкурент". Въпреки това емоционалното изявление не постигна целта си - когато отвори в понеделник, валутният пазар в Куала Лумпур не показа някакво подобрение в сравнение с лятната криза на рингита срещу американския долар.
Другите страни от Югоизточна Азия и малайзийски съседи побързаха да се разграничат от параноята на Махатир. В същото време речта му имаше някакъв резонанс в региона, най-вече заради бушуващата финансова криза, която разклати положението на повечето валути на "азиатските тигри". Тревогата на Югоизточна Азия бе особено видима миналата седмица, когато страните от района заедно с Япония се опитаха да съставят план, с който да създадат подобен на МВФ фонд за регионална помощ. Целта бе да се допълнят средствата, вече дадени от МВФ на Тайланд и Филипините за преодоляване на кризата. Логично Вашингтон и Международният валутен фонд се страхуваха, че подобно начинание цели избягването на прилагане на мерки по затягане на финансовата дисциплина, които МВФ препоръча в замяна на помощта. Токио заложи репутацията си на строг финансов лечител, че ще накара засегнатите правителства да изпият "горчивото лекарство".
Въпреки това емоционални импулси да се укротят безкръвно финансовите спекуланти бяха все още налице. Желанието да се даде нов живот на икономическото чудо на Югоизточна Азия е силно сред всички държави от региона. При това убеждението на Махатир, че са жертви на спекулация, не е съвсем лишено от основания. Но, свързвайки валутите си с американския долар, правителствата на Малайзия и Тайланд навлязоха в една игра с много по-големи залози. Мисълта, че връзването с долара ще донесе финансова стабилност, бе първата грешка, която повлече пазарите им.
Въпреки това не е толкова късно за тези страни да се справят с кризата и спекулантите. Как? Много просто - първо, като не им се дава възможност за действие. Това е възможно, независимо какво мисли Махатир по въпроса. Пример е и Сингапур, останал почти невредим от финансовата буря. Причината е в доста по-стабилната макроикономическа политика, която провежда правителството на града-държава, в сравнение с тази на Тайланд и Малайзия. Освен това Сингапур разбира, че не е достатъчно да се размахват пръсти и да се заплашват спекулантите, за да бъдат отстранени.
Клаус Кинкел - новият почеркв германската дипломация
Маринела Липчева, Deutsche Welle
"Той трябва да има шанса да развие свой собствен стил, собствен профил и свой собствен почерк в германската външна политика."
Това пише в мемоарите си Ханс-Дитрих Геншер за своя наследник, представяйки мотивите за решението си да напусне поста външен министър на Германия. Как се създава собствен почерк, след като сядаш в креслото на Геншер - един от архитектите на обединена Германия, човека, който 18 години подред до такава степен се беше сраснал с германската външна политика, че се превърна в един от символите й.
Самият Клаус Кинкел, "наследникът" и днешен външен министър на Германия, едва ли може да даде точен отговор на този въпрос. "Геншер беше моят учител по политика", признава Кинкел с гордост, но избягва да говори за проблема "наследство", за това как първите му посещения в САЩ и в Русия са свързани най-често с въпроса "как е г-н Геншер". Това име застава в началото на кариерата му, закриля я, а по-късно, макар и несъзнателно, я засенчва.
Една шеметна кариера.
Роденият през 1936 г. в Метцинген, Швабско, Клаус Кинкел завършва право и веднага след като написва доктората си, започва работа във федералното вътрешно министерство. През 1970 г. 34-годишният Кинкел е вече личен съветник на Ханс-Дитрих Геншер, тогавашен министър на вътрешните работи. Това е само началото. Кариерата на Кинкел е като по конец, без проблеми, без изчаквания встрани от управлението на страната, без сблъсъци. През 1974 г. Кинкел следва Геншер във външното министерство и става дясната му ръка. За Кинкел сякаш няма нещо, с което не би могъл да се справи. От лоното на дипломацията той "отскача" за кратко в тайните служби. Обявяването му за шеф на германското разузнаване през 1979 г. стряска мнозина. Той е първият цивилен шеф на разузнавателната служба, никога не е работил с хората там, не познава апарата. Въпреки това по време на неговото управление тайните служби на федералната република провеждат успешно операция "Щилер", в резултат на която се получава ценна информация за дейността на Щази в ГДР.
Изтичането на четиригодишния му мандат като шеф на разузнаването съвпада с началото на управлението на християнлибералната коалиция. Оказва се, че Кинкел е нужен в министерството на правосъдието, и скоро след назначаването му там го оглавява. Безпартийният Кинкел най-после решава да стане член на либералната партия, там, където естествено е и Геншер. Но за разлика от Геншер Кинкел е сякаш политик не по призвание, а по задължение. Доказва го краткият му престой на поста председател на либералната партия. Прехвърлянето му от министерството на правосъдието в министерството на външните работи през 1992 г. е може би най-естественият момент в кариерата му от всички досегашни скокове в нея.
Началото изглежда мъчително
"Да не би да сбърках нещо", пита притеснено Кинкел, прекъсвайки изявлението си пред журналисти по време на първото си посещение във Вашингтон. Причината - новият германски министър вижда как един от преводачите се опитва да шушне в ухото на дипломат от германската делегация. Притесненията на Кинкел се оказват напразни, не в него, а в журналистите е грешката - те говорят твърде бързо и затрудняват превода на въпросите. Само че усещането за несигурност, което той оставя, трудно може да бъде заличено.
Пресата обаче реагира добронамерено. Журналисти с много по-голям опит в международната политика от този на Кинкел откриват у него новото в дипломацията след ерата на Геншер - откровеността. "Свежият език на Кинкел се приема добре в Париж", "Новакът в дипломацията говори в прав текст", сипе хвалби германската преса по повод първите посещения на новия германски външен министър в чужбина. "Няма да се прикривам зад витиевати фрази", казва Кинкел в Париж, а притеснената преводачка се чуди как да изрече произнесените от него думи, като офейквам или побъркан например.
Пресата е приятно изненадана, защото "новакът" съвсем не е ново лице - нито във властта, нито в дипломацията, и въпреки това не говори с техния език. Подобно добронамерено отношение на пресата към Кинкел обаче си остава прецедент.
Всъщност още първите посещения на Кинкел в чужбина открояват заедно с новия "свеж" език и желанието за нов почерк в германската дипломация. Кинкел не се притеснява да заяви директно в Турция, че в страната не се зачитат човешките права, т.е. очакванията й спрямо ЕС ще останат напразни.
Впрочем Ханс-Дитрих Геншер дълго отлага това запланувано още от него посещение в Анкара. Турските журналисти дори се шегуват, че старият дипломат Геншер се отказал от поста външен министър, за да не му се наложи да осъществи "проблематичното" посещение в Турция. Кинкел не се притеснява от това да назовава нещата със собствените им имена. Новият външен министър пренебрегва дори и известната германска "отстъпчивост" пред Израел. По време на международна конференция, предизвикан от оскърбителното според него отношение на израелците към Европа, Кинкел заявява в прав текст: "Тук обиждан съм не аз лично и не Германия, а цяла Европа. В същото време израелците непрекъснато ни молят да вадим вместо тях горещите кестени от огъня."
Собствен почерк.
Във всеки случай Кинкел успява да очертае профила на собственото си поведение като външен министър, да открои различията си с Геншер, друг е въпросът в чий плюс са те. Впрочем тези различия са резултат не само на два противоположни характера, но и на променените обстоятелства в международната политика след падането на Берлинската стена. Русия е вече не само равностоен партньор, но и предявява претенции, противопоставя се на разширяването на НАТО на изток. Ето защо външният министър на държавата, поела новите отговорности спрямо Източна Европа, е длъжен да заяви директно: "Русия няма право на вето по въпроса за разширяването на НАТО. " Но точно воден от реализма си, Кинкел не забравя да подчертае и ролята на Русия в Европа:
Без включването на Русия новата европейска архитектура за сигурност ще бъде изградена като че ли върху пясък. Защото сигурността в Европа може да бъде гарантирана само със, а не без Русия и съвсем не срещу тази голяма и важна държава.
Времето на надеждите и обещанията спрямо Източна Европа е вече минало, на тяхно място идва реалният въпрос как ще стане разширяването на ЕС. Кинкел знае, че мнението му ще огорчи мнозина, но предпочита да е честен спрямо новите партньори на Германия. "Аз подкрепям решението на Европейската комисия да бъдат започнати преговори за членство в ЕС само с най-добре подготвените за това източноевропейски държави", каза Кинкел през юли тази година. "Ще срещнем невероятни трудности, дори и само в техническо отношение, ако започнем преговори с всички 11 държави, кандидатки за ЕС", добави той.
Клаус Кинкел е и първият германски външен министър, който заяви открито в ООН желанието на страната си за пълноправно членство в Съвета за сигурност. Това естествено му навлече гнева на някои от германските политолози и на опозицията, които го обвиниха в това, че се опитва "да върне Германия като европейска велика сила в световната политика". Същото обвинение следва и предложението на Кинкел за участие на Бундесвера в международните умиротворителни сили в бивша Югославия. Въпреки това след дълги дебати решението се подкрепя дори и от социалдемократите и от зелените в Бундестага.
Импулс и политика.
Откровеността на Кинкел често му носи симпатии, но не винаги успех. Импулсивността му няма нищо общо с дипломацията и често дори му вреди. "Сърбия трябва да бъде поставена на колене", изрича емоционално Кинкел още през 1992 г. и това му донася доста главоболия с международните посредници, следват дълги обяснения какво всъщност е искал да каже. За разлика от предшественика си Геншер, известен с изблиците си на ярост вътре в министерството, Кинкел се прочува с емоционалните си изяви и откровения извън Германия. "Никой външен министър няма точна концепция за непрекъснато променящата се Европа", пише вестник "Ди цайт". "Но докато французинът и англичанинът прикриват незнанието си зад държавнически маниери - тихо и елегантно, Кинкел, точно обратното, крещи с пълно гърло, та да чуе целият свят, че, видите ли, германският външен министър е в безизходно положение", заключава "Ди цайт".
Кинкел успява да си навлече гнева не толкова на пресата, колкото на правозащитните организации. В желанието си да очертае свой собствен профил на международната сцена германският външен министър открива политиката на протегнатата ръка спрямо държави като Китай и Иран, чиито режими неведнъж са осъждани от международната общност. Оказва се обаче, че тази политика на протегната ръка често се разминава с реалностите, и минусите пред реномето на Кинкел стават все повече. Похвалите, които той емоционално изсипва по адрес на Китай по време на първото си посещение там през 1992 г., предизвикват остри протести, най-вече защото са необосновани и защото само биха насърчили нарушаването на човешките права в тази страна.
Отговорът, или китайската "благодарност", идва четири години по-късно. Пекин отменя поканата си за посещение, отправена към германския външен министър, защото Бундестагът е гласувал резолюция, с която осъжда нарушаването на човешките права в Тибет. От кого е предаден Кинкел - от германските депутати или от собствената си политика, не става ясно. Във всеки случай Кинкел ще остане в историята и като външния министър, отказал да приеме белия воал - символ на мира, от тибетския духовен водач далай лама. Политиката на протегната ръка преживя обаче пълния си провал с края на така наречения критичен диалог с Иран. Междувпрочем преди две години този диалог замалко не прекатури германския външен министър от поста му след бурни дискусии в Бундестага.
Кинкел е обвиняван в какво ли не: от подчинените си - в това, че не се вслушва в съветите им, от съпартийците си - в това, че вместо да води външна политика в либерален дух, следва указанията на канцлера християн-демократ. Пресата го преследва и превръща в черната овца на правителството. Прям и импулсивен, Кинкел успява все пак да придаде осезаеми, човешки измерения на външната си политика.
И до днес пресата мери всяка стъпка на Кинкел с аршина на предшественика му Геншер. Грешка, защото "учителят" Геншер се оказа прав и Кинкел последва и този път съвета му - използва дадения му шанс, за да създаде свой собствен стил и почерк в германската външна политика.
Особеният свят на Русия
"Русия е особен свят... особен тип цивилизация. " Тя е "по душа негостоприемна към Запада" поради неговия "изключителен индивидуализъм, войнствено бездушие, религиозно безразличие и привързаност към масовата култура". Тези цитати говорят доста за автора си Генадий Зюганов, лидер на Руската комунистическа партия. А казват ли те нещо полезно за самата Русия? Вярно ли е, че това е "особен вид цивилизация"? И означава ли това, както мнозина твърят, че там не може да има демокрация или свободен пазар?
Популярността на Борис Елцин предполага, че руснаците искат да го следват в прехода на страната към Запада. Песимистично настроените обаче твърдят друго. За тях популярността на Елцин е резултат от манипулация на нивата на властта, от неговото желание да възприеме националистичните настроения на своите опоненти и дори от традиционното уважение на руснаците към човека в Кремъл.
Някои може да отидат и по!>далеч: упоритата популярност на комунистите, казват те, отразява нещо дълбоко заложено в руския характер. Томас Масарик, първият президент на Чехословакия (и руски възпитаник), казва: "Руснаците са много революционни. Те не са много демократични. " В крайна сметка това може да ги накара на отхвърлят политическите и икономическите споразумения със Запада, дори и Елцин да победи. И така, кое определение за Русия е вярно?
Доказателство, че Зюганов е прав в думите си, е, че толкова много !> ако не и всички, руснаци са съгласни с него. И ако те наистина са убедени, че Русия е различна, то тя наистина е различна. "Ние не принадлежим на нито едно от големите семейства на човечеството, нито на Запада, нито на Изтока", написа Пьотр Чаадаев, един от декабристите (една от техните идеи е отваряне към Запада). Николай Михайловский, който превежда Джон Стюарт Мил и Карл Маркс на руски, също мисли, че "Русия може да поеме по нова историческа пътека, различна от тази на Европа".
Колко ли по!>националистично настроени са били славянофилите, които, както Зюганов, мислят, че Русия може да научи полезни уроци само от собствената си история. Славянофилът Алексей Хомяков нарича Русия "инструмент на бог". Достоевски мисли, че "нашата велика Русия ще каже новата си дума, дума, нечувана преди това от света".
През 1992 г. председателят на парламента Руслан Хасбулатов пише, че "докато Петър Велики внася елементи от европейската култура в Русия... духовната и културната нишка на хората остана недокосната. В резултат на това имаме една Русия, която не е нито Европа, нито Азия, а една много специална, много особена част от света".
Особеното се съдържа не само в мнението на руснаците, но и в (както обичат да казват комунистите) "обективните факти на историята". "При нас не е имало Ренесанс", твърди философът от началото на века Николай Бердяев. "Ние не сме имали феодализъм и толкова по!>жалко", казва Пушкин. И Русия не е била част от Римската империя.
Фактът обаче, че руснаците се приемат като нещо различно и че имат някакви исторически доказателства за това, не ни води далеч. Всяка страна смята, че е различна. И всяка история го доказва. Въпросът е какъв е изводът от това. Дали пък заключението не е (така смята Зюганов), че западните правила на икономическото развитие и либерална демокрация ще бъдат отхвърлени в Русия? Или, както казва Хенри Форд, историята е "празни приказки", или по думите на Дмитрий Лихачов "няма такова нещо руска душа, ние ще си създадем такова бъдеще, каквото искаме"?
Тези, които мислят, че Русия е толкова различна, че не може да се промени, имат три довода. Първо, Русия е по природа колективистична, така че пазарната икономика няма да проработи там. Второ, тя е вродено автократична, така че демокрацията ще пропадне. И трето, тя е вродено антизападно настроена, което означава, че тя не само ще отрече идеята на западните пазари и демокрация, но и ще води антизападна външна политика или вероятно ще изпадне в изолацията на собствените си културни странности.
Всички за един.
Вярно е, че колективизмът има доста силна позиция в руската история. След премахването на крепостничеството през 1867 крепостниците не са притежавали земята, тя е била обща. Вярно е и че комунизмът затвърди колективистичната традиция. Интересно е, че Русия се трансформира от аграрна в индустриална икономика по време на комунистическото управление. И, сравнено с други източноевропейски страни, едно поколение повече е живяло в комунизъм !> нито един руснак не помни царската държава. Това, което буди съмнение, е дали колективистично!>комунистическата традиция означава, че руснаците не могат да изградят частен сектор.
Твърдението, че пазарът ще пропадне, защото е "западен", навсякъде се приема скептично. Той не само проработи в Япония (която е доста по на изток), но и практиката в много страни доказа, че културният фактор няма приложение като показател за икономическо поведение. Причината е, че този фактор е толкова променлив и сложен, че съдържа черти, които биха могли да подпомогнат или да спрат растежа. Така стана в Източна Азия, където конфуцианството някога спираше развитието на бизнеса.
Така е и в Русия. Колективизмът препятстваше частното предприемачество. По време на царското управление животът в града обаче винаги е бил по!>индивидуалистичен, отколкото в селото. Фабриките са били частна собственост и за периода 1880 !> 1917 Русия се радва на икономически бум, сравним с този в Америка през 1870 !> 1880 и с Китай днес. Дори по време на комунистическото управление има условия за подкопаване на колективистичния дух. През 1939 две трети от населението живеят в селата (съотношение, сравнимо с това в Мароко). Днес три четвърти от руснаците живеят в градове (по!>голяма част, отколкото в Италия) и 98 на сто от населението може да чете и пише (по!>висок процент, отколкото във Великобритания). Градският живот и образование не във всички случаи разрушават колективизма, но те го омаловажават, защото в Русия колективистичната традиция се корени в неграмотните селски райони.
Руснаците не са негостоприемни към частното предприемачество. Едно проучване, проведено преди реформите, показва, че отношението на руснаците към икономическите стимули и "свободните цени" е горе!>долу същото, каквото и на американците. Оттогава свободният пазар се разви и реалността доказа, че руснаците гонят печалбата не по!>малко от всеки друг. Наистина съществува всеобща обвързаност на бизнеса с престъпността, както и в останалите посткомунистически страни.
Очевидно е, че растежът и макроикономическата стабилност далеч не са гарантирани в Русия. Изглежда обаче, че културните фактори, особено колективизмът, не могат да обяснят икономическите неуспехи на Русия.
Или един над всички.
Когато става дума за политика, аргументите за уникалността на Русия коренно се променят. Вместо да подчертават колективистичната традиция, която в случая би подпомогнала демокрацията, тези, които твърдят, че Русия е различна, подчертават автократичната традиция в страната. Това явно подкрепя тяхната теза, че Русия не може да бъде демокрация, поне не засега. Всъщност допреди 1991 г. страната нямаше избрано от гласоподавателите правителство, нито демократична опозиция (опонентите на царизма са били предимно революционери). Това само по себе си не е доказателство, че Русия е предопределена за автократизъм. През този век Германия, Испания, Австрия и Италия отхвърлиха авторитарните форми на управление, някои от които крайни като руската.
Управлението на Русия също се промени !> президентът и парламентът вече се избират, има свобода на словото и печата. Страната бе трансформирана от най!>централизираната държава в Европа в децентрализирана федерация, като почти половината от публичните разходи минават през регионалните управи. Разбира се, ако Русия се промени сега, тя ще се върне назад. И това ще стане, защото руснаците, изглежда, не подкрепят демокрацията: 23 на сто от гласоподавателите гласуваха за Владимир Жириновски през 1993 г., сега само половината от хората смятат, че има нужда от демократична система, а едва 19 процента мислят, че такава съществува. Дори обаче да предположим, че тези настроения продължат да съществуват, а те може да са резултат от умора и объркване при прехода, остават съмненията дали те означават толкова много, колкото изглежда. Изненадващо е, но е истина, че демокрацията може да бъде затруднена от огромен товар объркване и апатия. Практиката показва, че подкрепата за демокрацията е едно, а разбирането за демократично поведение !> друго. Заключението е, че за демокрацията се изисква цялостна подкрепа от всички хора по всяко време. Всъщност е необходима неголяма обществена подкрепа, а Русия я има: милиони демонстрираха в подкрепа на свободните избори в края на 80!>те години, броят на политическите партии нарасна (43 поискаха регистрация за парламентарните избори през декември).
Ясно е, че руската демокрация не е стабилна. Ясно е, че тя няма да прилича на другите, тя може да не е организирана около две големи партии, тя може да е корумпирана, вероятно ще бъде силно персонализирана. Но тя ще бъде демокрация, след като други страни доказаха, че тя е толкова проста, че руснаците могат да я направят.
Третият аргумент !> че руснаците са вродено антизападно настроени, има два аспекта. Първият е географски. Америка, Канада и Австралия са огромни страни, населени с хора от европейски произход. Русия обаче е по!>голяма от всяка от тях, което означава, че може да поддържа огромна армия, която да защитава незаселените места в страната. Това също значи, че тя има и много външнополитически проблеми, които не са свързани със Запада, понеже граничи с Китай, Северна Корея и др. Един разширяващ се Китай може да разтревожи Германия или Франция, но той ще представлява истинска опасност за Русия. Географското положение дава на тази страна уникално множество от интереси, които могат да предизвикат конфликти и със Запада, и с Изтока.
Вторият аспект е руската душа. Стана ясно, че руснаците не са чак толкова враждебни към демокрацията и свободния пазар. Има вероятност обаче те да са нестабилни в своите виждания, готови да подкрепят един или друг популист и склонни да бъдат непоследователни във вътрешната и външната си политика. Това е особено тревожно във времето, когато демокрацията е млада и много външнополитически интереси са все още непознати за Русия. Ирационалното, незападно влияние винаги е било силно в Русия, но само сред литературно!>философския елит, а не сред населението като цяло. И дали културните предпоставки и норми правят Русия антизападна остава под съмнение - религиозните традиции там са християнски, а артистичните !> европейски.
Рано или късно руснаците ще преосмислят своето чувство за националност. Те обаче няма да направят това, отричайки чертите на стара Русия, а утвърждавайки новите ценности.
Продажбата на Salomon Brothers - новото предизвикателство пред инвестиционните банки
Кирил Кирилов
През последните години Уолстрийт се променя толкова бързо, че инвестиционни банки, които са изглеждали финансови гиганти преди година, в момента се превръщат в периферни играчи. Сливането на стойност 9 милиарда долара, между инвестиционната банка Salomon Brothers и Smith Barney, дъщерна компания на Travelers Group, за пореден път вдигна мизата в този бизнес. Появата на новата банка Salomon Smith Barney може да породи нова вълна на банкова консолидация в Съединените щати и да накара световните инвестиционни банки сериозно да преразгледат стратегическите си планове.
Нов глобален играч.
Новата финансова институция е заплаха на първо място за голямата тройка на Уолстрийт - Merrill Lynch, Morgan Stanley и Goldman Sachs, които са върхът на пирамидата на инвестиционните компании в САЩ. Тя се състои от десетина инвестиционни банки, но в последните години Merrill Lynch, Morgan Stanley и Goldman Sachs се отдалечиха малко от инвестиционната дейност и в момента доминират пазара на емисии на акции и облигации, както и разцъфналия пазар на сливания и поглъщания. Трите банки са сред най-големите играчи и в световен мащаб, където интересите им са насочени предимно към приватизационни сделки и глобални капиталови транзакции. Сега Salomon Smith Barney ще може да използва силната брокерска мрежа на Smith Barney в Съединените щати и силното глобално присъствие на Salomon, за да измести или поне да се вклини сред Merrill Lynch, Morgan Stanley и Goldman Sachs.
Европейските банки също ще трябва да променят дългосрочните си стратегии. Вярно е, че в Европа също имаше вълна на банкова консолидация, но в много по-малък мащаб от този в САЩ - SBC Warburg например, Dillon Read, която е специализирана инвестиционна банка, но SBC Warburg все още не може да бъде конкурент на американците. Другите претенденти да се мерят с американците са швейцарската Union Bank of Switzerland, холандската ING и британските банки BZW и NatWest Market. Ако тези банки искат да се намесят на пазара на инвестиционното банкерство, консолидирането им е неизбежно.
Потенциална заплаха за големите американски инвестиционни банки идва от страна на търговските банки, чиято пазарна капитализация, а следователно и потенциал да купуват други компании са значително по-големи от потенциала на която и да е инвестиционна банка. Отдавна се носят слухове, че Chase Manhattan ще купува Merrill Lynch, и без да се коментира вероятността от подобна сделка, последствията от купуването на някоя голяма инвестиционна банка от голяма търговска банка коренно ще променят ситуацията на пазара, при това в световен мащаб. Дори и без такива големи сделки обаче консолидацията ще продължи - нещо като повторение на британския Big Bang, когато големите банки изкупиха почти всички компании от Лондонското сити.
Конкретната последица от сделката за 9 милиарда долара обаче е, че най-големият и най-успешен американски конгломерат, Travelers Group, излиза на глобалната сцена. Това вероятно означава, че моделът на "супермаркет за финансови услуги", който бе изоставен след няколко неуспешни опита в началото на 90-те години, отново ще влезе в употреба, в малко променен вариант. Бизнесът на Travelers Group бе базиран предимно в Щатите и не му достигаше опитът на Salomon на световния пазар на акции и облигации. Новата компания вече ще бъде на второ място на американския дългов пазар, като при това към брокерската мрежа на Smith Barney ще се прибави и глобалната мрежа на Salomon.
Историята на успеха.
Първата реакция на анализаторите на Уолстрийт бе положителна - повечето от тях твърдят, че комбинацията между Travelers Group и Salomon Brothers има всички шансове реално да заработи. Или както се изрази един американски консултант по повод на Санфорд Уейл, основател и президент на Travelers Group: "Погледнато в исторически план, не би трябвало да залагате срещу Санди Уейл."
Уейл развиваше агресивно и динамично компанията си през последните тридесет години. През 1960 г. Уейл заедно с трима приятели основава брокерската къща Carter, Berlind, Pootma & Weill. По-късно, през 70-те години, развива компанията, купувайки престижни, но финансово закъсали фирми като Hayden Stone, Shearson Hamill и Loeb Rhoades. През 1981 г. продава Loeb Rhoades на American Express за 930 милиона долара, платени в акции, и през 1983 г. става президент на American Express. През 1985 г. напуска American Express, след като става ясно, че няма да наследи начело на компанията Джеймс Робинсън. През същата година пропада опитът му да купи BankAmerica Corp. През 1988 г. Уейл купува за 1.5 милиарда долара холдинга Primerica, в който влизат брокерската къща Smith Barney и застрахователната компания A.L. Williams, а по-късно продава някои от по-малките компании в холдинга.
Големите удари на Уейл са в началото и средата на 90-те години. През 1992 г. купува 27-процентен пакет от акциите на застрахователната компания Travelers Group за 722 милиона долара. През следващата година придобива и останалите акции на Travelers Group за 4 милиарда долара и купува от American Express за 1.2 милиарда долара брокерската компания Shearson. През 1994 г. Уейл придобива и застрахователната компания Aetna Life& Casualty за 4 милиарда долара. В началото на тази година Travelers Group е включена в борсовия индекс Dow Jones Industrial Average, в който влизат 30-те най-големи американски компании от всички икономически сфери. Звездният му миг е през 1997 г., когато Salomon Brothers се съгласява да влезе в империята му - срещу 9 милиарда долара.
Предизвикателството на Уейл.
Неочакваният удар срещу новата компания може да дойде от избухналото недоволство сред служителите на двете компании. Сливането означава, че около 1500 души ще загубят работните си места, а другите големи инвестиционни банки и брокерски къщи на Уолстрийт вече започнаха наддаването за привличане на недоволни служители. Това ще вдигне сериозно разходите на Salomon Smith Barney за заплати просто защото компанията ще трябва да запази най-добрите от общо 34 800 служители на двете компании преди сливането. През миналата година броят на работещите на Уолстрийт достигна рекордното число от над 260 хиляди души, но търсенето все още надхвърля предлагането.
По традиция сливанията и поглъщанията на Уолстрийт протичат изключително трудно. Сливането на Salomon Brothers и Smith Barney ще бъде най-трудното досега и в това мненията на Уолстрийт са единни. Другото, за което всички мнения са единни, е, че ако има някой на Уолстрийт, който да доведе сделката до добър край, това е единствено Санди Уейл. Остава да се види дали общото мнение е правилно.
Сръбската драма достига кулминацията си
Ася Бочева
Прогнозите за сръбските избори - парламентарни и президентски, се сбъднаха. Въпреки това мнозина не искат да повярват, че историята се повтаря отново. Сложните връзки между Сърбия, Черна гора, Босна и Република Сръбска предопределят затварянето на един политически кръг, в който от федерално към местно ниво и обратно се въртят едни и същи хора, кадри на старата номенклатура. Окопаването на бившите комунисти в политическата власт и контролирането на икономическите ресори - типична черта за всички държави от бившия социалистически блок, в Сърбия се чувства най-силно. Именно затова драмата за сърбите започва да придобива трагични тонове.
Играта за парламентарния вот.
Правилата бяха изготвени предварително, така че да задоволят изискванията на управляващите. Избирателният закон бе целенасочено преправен, а контролираните от държавата медии изобилстваха от репортажи тип "щастливо бъдеще", в които усмихнатият Милошевич отваря благоустроени болници и нови пътища. В изборите от 21 септември за законодателно събрание комунистите отново и логично спечелиха най-много гласове, с което си гарантираха оставането в политиката и през следващото столетие. Резултатите за опозицията бяха катастрофални - бойкотът на 15-те партии, отцепили се от коалицията "Заедно", не успя да постигне целта си процентът на гласувалите да е под 50. В същото време негласувалите, които са главно от потенциалния електорат на опозицията, работеха само срещу единствената сила от бившата коалиция "Заедно" - Сръбското движение за обновление на Вук Драшкович, което успя да събере едва 45 депутатски места. И тук отново се намесват трагико-комедийни елементи. С толкова народни представители щабът на Драшкович може да се надява в най-добрия случай да сключи утешителна сделка с комунистите, което предвижда и да направи - предишните идеологически различия остават решително на заден план.
В същото време твърдите привърженици на лявата коалиция на Милошевич и на националистите на Шешел им дадоха съответно 110 и 82 мандата в 250-местния парламент. Така, въпреки че загубиха абсолютното си мнозинство в долната камара, социалистите за пореден път доказаха, че там, където е текло, пак ще тече. Козовете отново са в ръцете на вездесъщия Милошевич, който от позицията на победител може да избира с кого да се коалира и при какви условия. Радикалната партия на Шешел няма за какво да съжалява - тя така или иначе спечели повече гласове от когато и да било. Това не се отнася за класическата опозиция (без Драшкович), която остава в добре познатото й положение "партер". За съжаление формалното й присъствие (фактическото й отсъствие) от политическата сцена показа, че 50 години не са достатъчно дълъг срок, за да се налучка правилната линия на поведение.
Край на популистките рефрени.
С приключването на изборния уикенд свърши и периодът на безметежните илюзии на сърбите. Властта показа старото си лице през тази седмица, когато в няколко последователни дни приложи непредизвикано насилие срещу мирни демонстранти. Протестите бяха предизвикани от свалянето на Зоран Джинджич, първия некомунистически кмет на Белград от половин век, от поста му, както и поставянето под централизиран контрол на независимата телевизия "Студио Б". Полицията се нахвърли с гумени палки срещу близо 20-хилядната демонстрация в Белград, а десетки бяха ранени и арестувани. На протестиращите студенти в доминираната от албанци провинция Косово също бе отговорено със сълзотворен газ и гумени куршуми. Явно за властващите е дошло време за затягане на редиците.
В тази връзка с пълна сила продължава синдромът на шуробаджанащината в сръбската политика. Вече се говори за т.нар. червен триумвират - Милошевич, Шешел и Драшкович, който държи ключовите постове в държавата. Интригата около свалянето на Джинджич е тяхно дело. Конкуренти в надпреварата за президентския пост, тримата имат много повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед. Това, че Драшкович е за възстановяване на монархията, а Милошевич и бившите комунисти логично са твърда опозиция на подобна идея, за момента е забравено. Амбицията на Шешел за Велика Сърбия също явно не е в противоречие със стремежа на Драшкович за евроинтеграция. Интересен факт е че въпреки взаимните нападки от сорта на "фашист" към Шешел и "национален предател" към Драшкович двамата всъщност са кумове и до недалечното минало близки приятели. Така че с известна доза съмнение трябва да се гледа и на настоящите изявления на Драшкович, който, останал трети в президентските избори, призовава за бойкот на втория тур, за да не бъде допуснат националистът до поста. Фигурата на Милошевич за президент - Зоран Лилич, запазва шансовете си за успех на втория тур, с което суаповата операция на комунистическия лидер по размяната на президентските постове (югославския федерален със сръбския държавен) ще бъде перфектно изпълнена.
Драматичното в сръбската политика остава не толкова методичното окопаване на управляващата клика във властта, колкото загубата на всякакви илюзии у населението. Политическите анализатори могат да се окажат лоши пророци, предсказвайки, че многохилядните демонстрации от тази седмица са само началото на нещо много по-голямо. Закономерно излиза въпросът дали балканските държави са обречени да решават проблемите си с кръвопролития, или е по възможностите им цивилизован начин на действие. За съжаление практиката е единственият начин това да бъде проверено.
Новите конституционни съдии се заклеха
Новото попълнение от членове на Конституционния съд положи клетва пред основния закон на страната ни миналия петък. Тържественият обет на четиримата магистрати се проведе в присъствието на президента Петър Стоянов, парламентарния шеф Йордан Соколов, председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд Владислав Славов и Румен Янков. За първи път процедурата по встъпването в длъжност е публична.
Новите попълнения от квотата на президента са проф. Живко Сталев и Маргарита Златева, избраниците на парламента и съдебната власт са съответно Неделчо Беронов и Стефанка Стоянова. Те влизат на местата на Младен Данаилов, Пенчо Пенев, Милчо Костов и Николай Павлов, които бяха извадени от състава на съда чрез жребий, преди да изтече полагащият им се деветгодишен мандат. Това се прави, защото българският Конституционен съд все още няма толкова дълга история, а съставът му трябва да се обновява на всеки три години. Тазгодишният избор обаче е последен и оттук нататък всички магистрати ще изкарват пълния си мандат.
Избор за нов председател на Конституционния съд ще се проведе на 14 октомври, стана ясно в петък. Магистратите ще го изберат с таен вот за срок от 3 години.
НАКРАТКО
Депутатите от разформированата група на бизнесблока отново замислят схема за съживяването й. Отлюспеният от Жорж Ганчев народен представител Христо Иванов ще настоява бившият патрон на бизнесдепутатите да не бъде повече лидер на групата. Георги Дилков-Лорда пък настоява да се въведе ротационен принцип за поста.
Година и половина затвор условно с 4-годишен изпитателен срок получи кърджалийският подземен бос Ерджан Рашид - Роко. Кърджалийският районен съд го призна за виновен само по обвинение за едро хулиганство. Прокурорът по делото Мария Михайлова оттегли обвинението срещу Роко за незаконно притежаване на оръжие. Делото срещу Ерджан Рашид беше заведено за престрелка на Роко и хората му с охранители на фирма "Стил 69" в нощта, когато Расим Муса беше избран за кмет на Кърджали.
Зам.-директорът на Националната служба за сигурност Янис Груйчев беше изхвърлен от системата на МВР от министър Богомил Бонев. Аргументът за уволнението на висшия контраразузнавач е, че не се е справял със задълженията си. Янис Груйчев твърди, че аргументите за свалянето му са абсолютно необясними. Въпреки това той сдал поста си още в деня на заповедта.
Военните признаха, че армията колабира
Момчил Милев
"Нямаме боеспособно съединение днес в Българската армия, нямаме нито едно боеспособно съединение, което може да прегради тактическо или оперативно направление и да изпълнява функциите си по защита на териториалната цялост на страната", ненадейно обяви началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов от трибуната на парламента при първото четене на обновения Закон за отбраната и въоръжените сили. Така той стана първият висш военен за последните седем години, който посмя публично да оповести този факт.
Доскоро никой не се наемаше да признае обществената тайна, че войската плавно се превръща в куха структура, която съществува главно във ведомостите на администрацията с пагони. Вече дори се чуват гласове, че армията се нуждае не от преструктуриране, а от реанимиране. Ролята на катализатор при "съживяването" на българската отбранителна система би трябвало да изиграе ремонтираният Закон за отбраната и въоръжените сили според замисъла на управляващото мнозинство. Нормативният акт обаче среща отпор в средите на опозицията въпреки първоначалните заявления на политическите сили, че той трябва да бъде приет с консенсус. Най-острата критика от лявата страна на пленарната зала претърпя предложението военното контраразузнаване и военната полиция да преминат на подчинение на министъра на отбраната. Най-яростните противници на тази схема бяха депутатите от левицата Стефан Гайтанджиев и Николай Добрев. "Гражданският контрол се изпълнява от граждански институции като Народното събрание и парламентарната Комисия по национална сигурност. Министърът на отбраната, който ще ръководи военното контраразузнаване и военната полиция, обаче освен цивилно е и политическо лице", каза шефът на ПК "Екогласност". "Увеличаването на политическите правомощия във въоръжените сили създава потенциална опасност военният министър да може да извършва военен преврат. При едно бъдещо коалиционно правителство това е реална заплаха", смята лидерът на червените природозащитници.
Представителите на военното министерство аргументираха изземването на репресивните служби в армията от ръцете на военните по доста схематичен начин. "За да се дават отговори за състоянието на армията, министърът трябва да знае какво всъщност става в поделенията. Затова и военната полиция, и контраразузнаването трябва да са към министерството, за да има граждански контрол", каза шефът на военното ведомство Георги Ананиев. Стигна се до парадокса, че министърът трябваше да получи подкрепа от началника на Генералния щаб, който първоначално не беше голям поклонник на предложения вариант за реформа във военното законодателство.
Везните дясно - ляво в Полша се уравновесяват в либерализма
Противно на всички очаквания, социалистите не успяха да спечелят парламентарните избори
Ася Бочева
Последните парламентарни избори в Полша бяха изненадващи за наблюдателите като краен резултат. Очакванията за минимална разлика между победителя и победените не се оправдаха. Нещо повече - десноцентристката Избирателна кампания "Солидарност" (ИКС) достигна оптималните за полските условия една трета от гласовете - 33.8%. Главният й конкурент в лицето на Съюза на демократичната левица, обединяващ бивши (повечето реформирани) комунисти, остана на второ място с 27.1 на сто от гласовете. В ролята на балансиращия трети в парламента се оказа либералният Съюз на свободата на Лешек Балцерович. Безспорно най-големият губещ в изборите е вече бившият коалиционен партньор на досегашното ляво управление - Селската партия. В сравнение с предишните избори подкрепата за нея е спаднала двойно и е едва 7.3%. И левицата, и Селската партия признават, че няма да намерят място в изпълнителната власт. Въпросът е дали промяната в политическия курс ще е същински мах надясно, или въртене около недефинирана центристка окръжност.
Кой спечели изборите.
Идентификацията на Избирателна кампания "Солидарност" се оказва доста сложно задание за политическите анализатори. Сбор от близо 40 партии, събрани около профсъюза "Солидарност", в нея няма единствено комунисти. Както всяко обединение, основната опасност, която го заплашва, е разцеплението. А такава опасност е доста реална предвид букета цветове и оттенъци, които представлява ИКС - фактически всички тенденции в полския политически живот присъстват в нея - профсъюзни дейци, либерали, католици, националисти, земеделци и еколози.
Обединяването им около единна стратегия е жизненоважно не само за непосредственото им оставане в политиката, но и в дългосрочен план за формирането на работещ кабинет, който да е поне на нивото на този на Чимошевич. Амбицията на Мариан Кшаклевски, водач както на Избирателна кампания "Солидарност", така и на едноименния профсъюз, е да ориентира ИКС към западен тип партия с християндемократическа насоченост. Похвално като намерение, тъй като подобна партия би представлявала златната среда между комунистическата левица и ултранационалистическата десница. Като изпълнение обаче Кшаклевски ще трябва да мобилизира целия си организаторски талант, за да примири разногласията в "Солидарност".
За добро или лошо самият Мариан Кшаклевски представлява противоречива фигура. Горещо вярващ в Господ, той продължава да счита, че католическата религия и вътрешните работи са по-важни за поляците, отколкото вносните коли и чуждите телевизионни програми. Въпреки това Кшаклевски не оспорва принципите на пазарната икономика и смята за неизбежно присъединяването на Полша в близко бъдеще към светските и национално размити за полските стандарти структури на Европейския съюз. Заради тези си възгледи лидерът на "Солидарност" нарича сам себе си еврореалист - определение, което качествено се различава от евроентусиаст. Така за Кшаклевски благоразположението на Рим е от по-голяма важност в сравнение с двустранните отношения с Брюксел. В подкрепа на тази теза водачът на победилата коалиция настоява първият законодателен акт на новия парламент да бъде ратифицирането на конкордат с Ватикана - според мнозина спорно двустранно споразумение, което регулира отношенията на Полша с католическата църква.
Кой е бъдещият партньор в управлението.
Фактът, че Избирателна кампания "Солидарност" не успя да постигне пълно мнозинство в парламента, я поставя в положението да търси коалиционен партньор. Най-близо до нейната платформа е третата представила се сила - Съюзът на свободата на Лешек Балцерович. Също ярка политическа фигура, но за разлика от Кшаклевски без изявено антикомунистическо минало, на Лешек Балцерович принадлежи главната заслуга за преструктурирането на полската икономика към пазарните механизми. Човекът, който стои зад възраждането на Съюза на свободата, няма илюзиите на Кшаклевски. За него икономиката значи много повече от идеологията. На членството в Европейския съюз се гледа с ентусиазъм, а не като на компромис с националната идентичност. С неоспорим светски светоглед, Балцерович е категоричен, че държавата и църквата трябва да съществуват отделно.
Като се имат предвид различията между лидерите, не е трудно да се предположи, че коалиционните преговори между Избирателната кампания "Солидарност" и Съюза на свободата няма да бъдат съвсем безпроблемни. Въпреки това малко са онези, които се съмняват в успешния им завършек. Президентът Александър Квашневски, който въпреки комунистическото си минало е модерен технократ, заяви, че Лешек Балцерович е идеален кандидат за министърпредседателския пост. При условие, че лидерът на ИКС Кшаклевски вече заяви, че не претендира за премиерското място, това оставя Балцерович най-вероятния кандидат за поста. Лицето - символ на профсъюза "Солидарност", Лех Валенса, също застана зад тандема ИКС - Съюз на свободата, заявявайки: "Няма да оставя тези момчета да провалят всичко, постигнато досега."
Компромиси ще трябва да се правят и от двете страни. Битката за висшите държавни постове и особено за икономическите ресори се очаква да бъде жестока. Балцерович настоява те да се дадат на Съюза на свободата, като логично изтъква по-добрата подготвеност на собствените си кадри по тези проблеми. Кшаклевски обаче иска да държи подобни ключови постове под свой контрол, тъй като в перспектива се готви за президентската надпревара през 2000 г. По отношение на икономическата политика програмите на двете партии на пръв поглед не се разли чават особено. И двете са за по-бърза приватизация, реформа в пенсионното осигуряване, по-големи права за местните власти и членство в Европейския съюз. Пътищата за постигане на целите обаче се разглеждат различно. Именно подробностите могат да се окажат фатални за взаимното съгласие.
Въпреки потенциалните препятствия в общия им управленски път, изглежда, че Избирателната кампания "Солидарност" и Съюзът на свободата ще се окажат достатъчно зрели, за да оценят и запазят постигнатите резултати. Ако антикомунистическите им позиции се окажат достатъчно силен стимул за поддържане на либерална политическа и икономическа система, било то и под християндемократически етикет, място за притеснения за бъдещето на Полша няма. Тя така или иначе си остава по-европейска от останалите бивши соцстрани, и то не поради географското си положение.
ФРГО - централната банка на гражданското общество
Йово НИКОЛОВ
Скандалите във фондация ФРГО разбуниха духовете в неправителствения сектор у нас. В него се намесиха видни личности, съпруги на държавници, кметове и прочие. ФРГО е фондация "Развитие на гражданско общество". Тя е учредена с дарение на програма ФАР на Европейския съюз през 1995 г. с начален програмен фонд от 1.2 млн. ЕКЮ. През следващата година програмата е продължена с дарение от още 1.5 млн. ЕКЮ.
Обсъжданията за реализирането на програмата за подкрепа на гражданското общество у нас започват още през 1993 г. През април 1995 г. се сключва договор между Европейския съюз и правителството на България. Създаването на ФРГО също е през пролетта на 1995 г. и неин шеф става Валентин Митев. Представителят на Европейския съюз в България Кристиан Сьоренсон дава свои лични 20 000 ЕКЮ, за да стартира идеята. Впоследствие идват и парите от ЕС, които са 1.2 млн. ЕКЮ. Проблемът всъщност е точно в тези пари, които трябва да бъдат разпределени на други малки неправителствени организации в България.
С тези пари ФРГО започва да финансира по-малките неправителствени организации. Така фондацията на ЕС се превръща в основен донор за различни проекти. Според осведомени източници управителите на ФРГО са се прегърнали с правителството на Жан Виденов веднага след създаването на фондацията. Общото между идеите на изпълнителния директор Митев и тогавашния премиер Виденов е било, че те искали да изградят структури на ФРГО в провинцията и да дублират мрежата на "Отворено общество", като по този начин неутрализират влиянието на фондацията на Сорос в провинцията.
Веднага след учредяването на ФРГО по предложение на изпълнителния директор Валентин Митев е избран и управителен съвет на фондацията. Идеята на ЕС обаче е да има още един контролен орган - настоятелството. Странно защо избирането на това настоятелство става едва година и половина по-късно. Хората от третия сектор подозират Митев, че умишлено е бавел избирането на настоятелство, за да не се отчита пред никого.
Скандалите във ФРГО започва през декември, точно когато е избрано настоятелство и когато предстои да бъде обновен управителният съвет на фондацията. Твърди се, че Митев е имал желание да покани в настоятелството и тогавашния премиер Жан Виденов, за да има подкрепата на властта. Една група от настоятелите обаче искат досегашният управителен съвет и изпълнителният директор Валентин Митев да направят отчет за дейността и изразходваните средства от ФРГО през изминалата година. Мотивите на настоятелите са, че трябва да се знае къде са отишли парите от ЕС и как е станало така, че ФРГО е реализирала печалба за година и половина съществуване от над 60 милиона лева, след като идеята на всяка фондация е да изразходва докрай всеки отпуснат й лев. Печалбата или икономиите означават, че в неправителствената организация не е свършена работата.
Според отчета на фондацията, заверен от одиторите "Купърс и Лайбрънд", за шестте месеца на 1995 г. ФРГО има приходи от 10 милиона лева, а разходи - към 7 милиона лева. През 1996 г. приходите са 135 милиона, а разходите са 78 милиона. Общата наличност плюс остатъка от миналата година е 60 милиона.
Подозренията са, че изпълнителният директор Валентин Митев е отпускал финансиране на одобрените от ФРГО проекти в левове, докато самият фонд е в ЕКЮ. Така при нестабилната българска валута ФРГО е приела ролята на финансово-брокерска къща, откъдето е реализирала и печалба. В същото време отпуснатите в левове средства не са стигали за пълноценното реализиране на одобрените проекти.
Пълната безотчетност на ФРГО предизвика скандалите през декември. Желанието на групата около изпълнителния директор е да бъде избран нов УС, който да освободи от отговорност досегашния. Част от настоятелите обаче се опълчват срещу това и изборът е отложен за след 6 месеца, като през това време бъде направен подробен отчет за харчените средства.
Шестте месеца обаче минават, а ново събрание на УС и настоятелството не се свиква. След няколко подканяния такова събрание все пак се учредява. Тогава ненадейно изпълнителният директор Валентин Митев си подава оставката по лични причини. Междувременно във ФРГО започва да се получават писма от различни провинциални организации, които са получавали финансиране от фондацията, в които се настоява Митев да остане на поста си.
Когато на 6 август УС и настоятелството се събират да дебатират оставката на Митев, изпълнителният директор изведнъж си оттегля молбата. Зад гърба на Валентин Митев застава и шефът на Атлантическия клуб Соломон Паси, който е член на настоятелството. Междувременно в събранието се получава поздравително писмо до Митев и от съпругата на премиера Иван Костов - Елена.
На същото събрание започва и обсъждането на нов управителен съвет. Повечето от предложенията за него идват от хората на Валентин Митев и Соломон Паси. В желанието си да подкрепят техните хора събранието дори пренебрегва квота от представители на правителството от трима души, която е записана в тогавашния устав на ФРГО. Само членовете на настоятелството Деян Кюранов и Стефан Софиянски гласуват против предложените от Валентин Митев хора.
За да се поправи грешката, че в новия управителен съвет липсват хората на правителството, в средата на септември се прави нов устав на ФРГО, в който отпада искането в управителния съвет да има подобна квота. Другата важна поправка в устава, която гласува настоятелството, е, че отсега нататък контролните органи на ФРГО ще получават и заплащане за своята дейност. Така със задкулисни ходове и интриги гражданската организация ФРГО дава нагледен пример как може да се опорочи добрата идея за развитие на гражданското общество чрез средствата на Европейския съюз.
Два кита делят пространството на третия сектор
Ива Рудникова
По последни данни на Съюза на българските фондации в България има около 4800 регистрирани неправителствени организации (НПО), като повече от 1200 са работещи. Над 85% от средствата, с които те оперират, са от небългарски източници. Липсата на модерен закон за нестопанския сектор доказва неизчистената и нелогична политика на държавата в тази сфера. Фондация се регистрира по Закона за лицата и семейството от 1933 г. В момента един и същ нормативен текст благославя съществуването на различни юридически лица с нестопанска цел - организации, работещи в обществена полза, и от друга страна, сдружения за частен интерес. Хоспис "Милосърдие" на Донка Паприкова, да речем, е със статут почти на тенис-клуб. Текстът от ЗЛС дава живот на фондация, асоциация, сдружение, без да се ангажира с функционалното им разграничение.
Съвременен закон за неправителствените организации има готов от 31 май 1996 г. Тогава Съюзът на българските фондации и сдружения (СБФС) предложи доброволните сдружения да се облагат с данъци, разделени на три групи, т.е. формированията като бридж- и авто-мотоклубове да не получават данъчни преференции. Според проекта организациите от обществен интерес имат редуцирана данъчна ставка, а благо-творителните организации не се облагат. През юни миналата година към нормативните идеи за НПО се прибави и мнението, че, ако учредят свое търговско дружество, сдруженията и фондациите могат да извършват и стопанска дейност. Някои се опряха на британския модел, по силата на който фондациите могат да създават свои стопански организации, които са освободени изцяло от данъчно облагане, но при едно условие - че цялата им печалба се връща отново в онази организация, която ги е направила и която има идеална цел.
Търговските уклони на фондациите бяха узаконени за кратко на 14 декември 1990 г. С постановление 133 (с вносител Белчо Белчев) за осигуряване на условия за развитието и функционирането на фондациите Министерският съвет с председател Андрей Луканов постановява, че "фондациите се освобождават от държавни и местни данъци, такси и мита". Последваха скандалите около вноса на цигари и алкохол от страна на неправителствени организации. За най-шумната злоупотреба в радиоинтервю съобщи през февруари 1992 г. Стоян Александров, по онова време началник отдел "Данъци" във финансовото министерство: "Сигналът дойде от митниците. Само една фондация, наречена "Сапио", само за два месеца само от една митница е внесла стоки за 18 млн. лева и с това бюджетът е загубил 25 млн. лева. " Малко по-късно, на 18 септември 1992, правителството на Филип Димитров отмени частично данъчните и митническите привилегии, дадени на фондации с актове на МС преди приемането на постановление 133 от 1990 г. Единствено дарения и завещания на фондациите, предоставени им от юридически и физически лица, се освобождават от държавни данъци и такси. Чуждестранните дарения не се освобождават от мита.
Междувременно нуждите на демокрацията акушираха бума на фондациите. Те никнеха като гъби, а наименованията им класираха проблемите и изкараха наяве неподозирани до момента граждански идеи. До декември 1995 г. само на територията на столичния квартал "Лозенец" са регистрирани фондация "Национално и глобално развитие", фондация "Водене на преговори и решаване на конфликти", фонд "Подкрепа и грижа за българските занаятчии", фондация "Начала", фондация "Непреходни ценности", фондация "Не СПИН", фондация "За всички търсещи по всички пътища", фондация "Криобиология", "Сапио фондация", "Балкани", "Американски колеж на утрешния ден" и др. Очертаха се и сериозните "наематели" на третия сектор. Джордж Сорос стъпи в България, фондация "Еврика" наследи ТНТМ, "Св. св. Кирил и Методий" стана правоприемник на "Людмила Живкова". Появиха се изследователските центрове, които да зареждат обществените батерии с нов вид политическа енергия. Неправителствените организации постепенно започнаха да разтоварват държавата от някои социални ангажименти - за пенсионери, инвалиди, малцинства.
Най-сериозната концентрация на "имена" през периода 1990-1991 г. е в шапката на "Отворено общество": проф. Богдан Богданов, Блага Димитрова, Антонина Желязкова, Деян Кюранов, Димитър Луджев, Румен Воденичаров, проф. Александър Чирков, Стефан Тафров. И, разбира, се Георги Прохаски, изпълнителен директор на фондацията на финансовия гуру от унгарски произход Сорос.
На 21 февруари 1992 г. НДК домакинства обединението в асоциация на 50 български non-profit организации. Там са премиерът в сянка и шеф на фондация "Център за стратегически изследвания 21 век" Александър Томов, доц. Захари Захариев с фондация "Славяни", Валентин Моллов - директор на фондация "Паисий Хилендарски", Гена Димитрова и "След пладне".
През април същата година 42 български НПО учредяват Съюз на българските фондации, който е сдружение с идеалната цел да подпомага дейността на нестопанските формации. За своята премиера СБФ получава дарения от британската фондация "Чаритис ейд" в размер на 3200 британски паунда, от фондациите "Еврика" и "Отворено общество", международната фондация "Св. св. Кирил и Методий", задокеанската фондация "Чарлз Стюарт Мот" и други.
Горе-долу тогава започва атаката срещу филантропа-милиардер (с кредо "Печеля на запад, харча на изток"). "Сорос раздаде у нас повече акъл, отколкото пари", "Сорос си прави мафия от "Отворено общество", "Кучета на Сорос разкъсват сърца на български майки" са някои от вестникарските заглавия по темата. Пропагандиращият ценностите на "отвореното общество", както го е дефинирал сър Карл Попър, Джордж Сорос става д-р хонорис кауза на Софийския университет. Едновременно с това се множат обвиненията към "Отворено общество" - че е дубльор на държавата, проводник на чуждо влияние, духовна пирамида, затворено общество.
Идването на власт на кабинета Виденов преструктурира неправителствения сектор. Започна изолация на "Отворено общество". Лидерът на опозиционния СДС Иван Костов пък заложи на активните контакти с политолозите и нестопанските организации за вграждането на синята коалиция в гражданското общество. В ерата на Жан Виденов дефицитът на посредници трябваше да бъде компенсиран от гражданските организации и медиите.
Намек за български мозъчни атаки станаха предварителните избори през юни 1996 г. Идеята за първичен вот дойде от Център за либерални стратегии в момент, когато опозицията беше в безизходица, разнебитена от вътрешни конфликти, в невъзможност да се споразумее за единна президентска кандидатура. Схемата, осъществена стъпка по стъпка, създаде впечатление за рационално политическо поведение. Совалките на неправителствени експерти и чуждестранни консултанти внесоха за първи път в българската практика модела на преодоляване на патова ситуация.
Нормализирането на политическия живот завари Третия сектор със селекция the best of: фондация "Отворено общество", програма "Демократична мрежа", фондация "Еврика", фондация "Развитие на гражданско общество" (ФРГО), Център за изследване на демокрацията (където шеф на икономическата програма е съпругата на Георги Прохаски), Център за социални практики, Център за либерални стратегии, фондация С.Е.Г.А. - Старт за ефективни граждански алтернативи.
Що е то НПО
Трибуквената мъгла идва от английски език NGO (Non government organization) и буквално се превежда неправителствена организация. Нещо като синоними се явяват две други названия - ОИЦ (Организация с идеална цел) и НСО (Нестопанска организация). Липсата на дефиниция се компенсира от "определяне чрез отрицание": Третият сектор е не-първият, не-вторият. Той е не-правителствен, не-стопански. Какъв му остава да бъде? Граждански. По думите на един от теоретиците й гражданската организация не е просто нестопанска и неправителствена. За да е гражданска, тя прави нещо, което е полезно не само за доброволно сдружилите се в нея, а за по-широк кръг от хора.
Това обяснява ветрилото от граждански организации, посветени на всевъзможни проблеми. Защото различните граждани и общности имат много и различни потребности. Неотдавна например се чу за Фондация на притежателите на ценни книжа. В Русе пък се появи фондация във връзка с предстоящото изграждане на помпена станция.
Подозрително е сечението между чистата политика и това, което се декларира като неполитическо. Немалко отшумяващи политици си избраха фондационното поприще. Така възникнаха фондация "Демокрация" на Филип Димитров, фондация "Д-р Желю Желев", Виденовата фондация "Европейски социални ценности", фондация "София" на Александър Маринов. Това не е лошо, тъй като политиката е временно занимание, а на гражданското поле има място за всички.
Бъдещето.
