Ще успее ли "Газпром" да анексира България
Офертата на шефа на "Овергаз" Сашо Дончев България да купува газ от руско-румънската граница с географката си точност напомня много на прословутата Европа от Ванкувър до Владивосток на Виденов. Руско-румънска граница няма, но не в това е същността на въпроса.
Очевидно в координатната система, в която България трябва да бъде вкарана, има две държави Русия. Едната свършва там, където след разпадането на Съветския съюз са установени междудържавните граници. Другата, по-голямата Русия, стига дотам, докъдето е и контролът върху транзитната инфраструктура на природен газ. Русия на "Газпром". В тази координатна система например я няма държавата Украйна, а руско-румънската граница действително съществува.
От няколко години "Газпром" натиска за газова анексия на България. Пакетирана в различни формули, поднасяна на различни правителства, същността на интересите на "Газпром" винаги е била ексклузивност и контрол върху газопроводите на българска територия. И в крайна сметка добавяне на ново стратегическо парче от картата към територията на газовата Русия. Тази тактика е успяла в страни, които са били с рухнали икономики, слаби правителства и пълни с предатели на националните интереси. Както се видя през седмицата, по предатели на глава от населението сме на челните места в света. Ако Луканов беше жив, той щеше да бъде газовият губернатор на България. След смъртта му активирани за подписки и протести се оказаха безброй знайни, незнайни и прашасали приятели на Русия, Дружбата, "Газпром", КГБ и т.н. Всички те изразяваха "загриженост" и надежда, че българското правителство ще отстъпи.
Ако обаче България отстъпи сега, на следващите преговори с Турция "Газпром" спокойно ще може да предлага цена франко руско-турската граница, колкото и голям да е географският абсурд.
Луканов остана без наследник
Една година след убийството на Андрей Луканов БСП е пред разпадане, а "Позитано" 20 заприлича на комична сцена, на която застаряващи комсомолци се фехтуват с картонени рапири. В същото време в партийната хазна не е останало почти нищо и се наложи дори съкращение на соцапарата. Без Луканов дори и за Лилов все по-рядко се говори.
Споменът за Андрей Луканов събра във вторник соцелита на възпоменателна вечер организирана от Висшия партиен съвет и фондация "Андрей Луканов". Най-широко представената друга политическа сила беше евролевицата.
В самата зала се оформиха няколко пояса. В единия край бяха застанали лидерът на ОСД Чавдар Кюранов и бившият шеф на БНТ Иван Токаджиев. В другия един зад друг стояха Дончо Конакчиев и Георги Пирински, придружен от съпругата си. Малко преди началото заедно пристигнаха бившите премиери Любен Беров и Димитър Попов, последвани от Петър Младенов и Александър Лилов. Следващата група бяха Красимир Премянов, Клара Маринова и Чавдар Добрев. Веднага след влизането си те избраха своето място - Премянов и Маринова застанаха от двете страни на Валентин Моллов. През цялото време тримата останаха прави до вратата.
Малко след началото пристигнаха и последните - Николай Добрев, Димитър Иванов (който остана единственият, макар и бивш, представител на Мулти-груп) и Илияна Йотова. Жан Виденов не дойде, тъй като по същото време бил на посещение в Гърция. Руското посолство беше представено от съветник, който поднесе извиненията на посланик Леонид Керестеджиянц, който не успял да стигне навреме до София. Възпоменателното събрание откри Нора Ананиева: "Луканов ни събра в тази зала не толкова, за да го почетем, а за да помислим заедно."
Това изречение обаче остана като случайно подхвърлена реплика. Никой от присъстващите соцдейци нямаше желание да прави каквото и да било с някого от противниковия партиен лагер. Всъщност оказа се, че митът Луканов е бил именно в способността му да кара съперничещите си страни в партията да сядат на една маса. След смъртта му на "Позитано" 20 не се появи подобна фигура и центробежните сили в партията изглеждат вече непреодолими.
Вечерта - "спомен за Луканов", се превърна в огледало на безпомощното състояние на БСП. Лидерът Първанов се опита да обясни, че всъщност споменът е избор на посока за бъдещето. Това обаче прозвуча като нескопосан опит за оправдание.
Беловлас съратник на Андрей Луканов на излизане промърмори: "Тези момчета нищо не са разбрали."
Татарчев отбеляза точка в полза на БСП
Лилия Филева
Миналата седмица пак се говори за свалянето на имунитета на Кръстьо Трендафилов и пак не се стигна до решение на парламента. След продължителна размяна на емоционални и изпъстрени със сложна юридическа терминология реплики (това трябваше да представлява дебат) депутатите избраха анкетна комисия. В срок от един месец временният орган ще трябва да се произнесе по искането на главния прокурор за свалянето на имунитета на соцдепутата Трендафилов. След края на заседанието председателят на комисията, депутатът от СДС Теодоси Симов, каза кратко: "Надделя разумът."
Подобно развитие на дискусията може би щеше да бъде избегнато, ако главният прокурор беше уважил поканата на парламента и се беше явил в пленарна зала, за да отговори лично на въпросите. Татарчев обаче заяви, че не е в състояние да се срещне с народните избраници.
От активността на Татарчев досега има два резултата. Първият е, че създаде куп главоболия на СДС. Вторият - че помогна на БСП в много труден момент да сплоти редиците си. Ръководството на партията доблестно се хвърли да защитава екс земеделския министър, призовавайки симпатизантите на протести из цялата страна - нещо, което е достатъчно да разчувства и най-коравосърдечната червена бабичка. А Кръстьо Трендафилов е на път да се превърне в соцмъченик.
БСП дори използва момента да обяви, че ще публикува класация на рушветчиите в България.
Политическата пушилка, която се вдигна, принуди дори президента и премиера да се произнесат. "Имунитетът на Трендафилов се иска от главния прокурор, а между него и управляващото мнозинство няма никаква връзка", разясни Иван Костов. В същия тон и държавният глава отбеляза: "Не трябва да се прави драматичен политически проблем от всяко действие на съдебната власт."
Самата дискусия по искането на главния прокурор предизвика неочаквано единомислие между парламентарните групи на ОНС, евролевицата и Народен съюз. Почти всички парламентарни групи бяха изчислили, че според обвинението Трендафилов е причинил щети, възлизащи на около 9000 долара - сума, която според някои депутати била "обидно малка, за да си струва вниманието".
Накрая все пак сините депутати излязоха с чест от ситуацията, като настояха за прекратяване на дебатите и се присъединиха към идеята за анкетна комисия.
През цялата седмица Иван Татарчев наблюдаваше отстрани вълнението, което сам предизвика. Главният прокурор дори великодушно обобщи: "Целият този вой във връзка с отнемането на имунитета на Трендафилов е просто смешен. " И предпочете да се посвети на анализ на изявленията на вътрешния министър Бонев.
Балканският рунд между НАТО и Русия не се състоя
Момчил Милев
"България, която винаги е била важен фактор за сигурността в региона, ще бъде напълно готова за пълноправно членство в НАТО през 1999 г., когато ще се обсъдят кандидатурите на страните от втората вълна", заяви президентът Петър Стоянов на церемонията по откриването на срещата на военните министри от Югоизточна Европа в София.
Самото провеждане на срещата именно в България дълго време се смяташе за начин страната да стане част от натовската хронология в момент, в който Полша, Чехия и Унгария водят съвсем конкретни преговори за цената и параметрите на присъединяването си. По време на софийската среща обаче САЩ с нищо не показаха, че могат да се направят някакви реверанси относно цената за влизането в пакта. "Не може само да се консумира сигурност, трябва и да се генерира", обяви Уилям Коен. Целта на реформата ще е пълна оперативна съвместимост с армиите на НАТО. Шефът на Пентагона похвали напредъка в реформата на въоръжените сили на България, като отбеляза повишената оперативна съвместимост с армиите на НАТО.
По същото време в София помощник държавният секретар на САЩ по европейските въпроси Майкъл Гросман заяви, че НАТО не е благотворителна организация и присъединяването към него не значи влизане в частен клуб. Според Гросман обаче разширяването на пакта е тясно свързано с отношенията на организацията с Русия и Украйна.
Репетицията засенчи представлението. По правило международните срещи на военни министри са смесица от сух протокол и още по-консервативни дискусии. Българската среща на министрите на отбраната от страните - членки на НАТО, и "Партньорство за мир" се превърна в скандална повече от седмица преди да е започнала, тъй като от списъка на поканените отсъстваше Русия. Посланик Леонид Керестeджиянц връчи на зам.-министър Стефан Тафров вербална нота, според която България умишлено изолирала Русия от балканските инициативи. Очевидно сигналите от Москва са били приети точно от Брюксел, защото от Европа и САЩ започнаха да пристигат дипломатични намеци, порицаващи София. Вашингтон дори оповести, че няма нищо против присъствието на Русия на срещата, което си е протоколен шамар за България.
В крайна сметка руският посланик в София получи покана за наблюдател седмица преди откриването на срещата, но пренебрежително обясни, че е прекалено зает, но ще прати някого. Все пак двама представители на руското посолство бяха включени като наблюдатели полулегално в последния момент. Московските дипломати не фигурираха нито в официалните, нито в работните списъци на присъстващите. А според български източници посланиците на Германия и Франция също били неприятно изненадани от "пропуска" на българската страна.
Междувременно наяве излязоха още процедурни пропуски. Френската страна гневно реагира на факта, че не е поканена на срещата, а Италия ще присъства. Дребнавото обяснение за участие в предишни програми обаче не успя да компенсира традиционната конкуренция между двете страни по отношение на Балканите.
Накрая шефът на ЗЕС предпочете да прати свой заместник, вместо да почете срещата. При това не поради някакъв каприз. Просто първоначално "някой" забравил да покани и него, така че Кутилейру получил поканата си със завидно закъснение.
На самата среща липсата на Русия се оказа осезателна, затова представителите на държавите от НАТО системно се опитваха да тушират страстите. "Срещата не е заговор на Югоизточна Европа срещу Русия. Тя цели утвърждаване на демократичните ценности на западните цивилизации в този регион на света", обяви секретарят по отбраната на САЩ Уилям Коен след края на форума. "Нито една страна извън региона не иска да упражнява натиск за хегемония в региона", допълни го италианският му колега Бениамино Андреата. "Югоизточна Европа е част от интересите на НАТО и пактът се чувства отговорен за сигурността в Югоизточна Европа", каза още Коен. Намеците за руска възможна намеса в региона идваха най-често от гръцкия военен министър Апостолос Цохадзопулос. Точно той повдигна въпроса, че проблемът с доставките на природен газ също може да е дестабилизиращ фактор в региона, намеквайки за конфликта между руската фирма "Газпром" и българското правителство. Според представителя на Атина обединена Европа трябва да се научи да реагира и на такъв вид заплахи.
По всичко личи обаче, че Гърция се опитва да поеме функциите на мост между НАТО и Русия в региона. Точно министър Цохадзопулос се оказа най-ревностният защитник на идеята регионалните срещи да бъдат отворени и за други държави от Югоизточна Европа. Повечето от страните, които евентуално могат да се включат в инициативата на по-късен етап, са от близкото обкръжение на Русия - Украйна, Молдова, Югославия. Не бива да се забравя и че Москва и Атина имат сериозно сътрудничество във военната област - наскоро гърците закупиха ескадрила руски изтребители от авиоконцерна "Сухой", а кипърските гърци поръчаха зенитни ракетни комплекси С-300, с което си навлякоха турския гняв и оръжейно ембарго от страна на Анкара. Моментът е изключително удобен за Гърция, за да монополизира контактите с Кремъл за Балканите - Югославия, традиционният любимец на Москва, е във външнополитическа изолация заради укрепената власт на президента Милошевич.
Решенията, които бяха взети на софийския форум на военните министри от Югоизточна Европа, имат по-скоро пожелателен, отколкото практически характер. Повечето набелязани "конкретни" мерки се свеждат до обмяната на военни делегации, по-чести срещи между началник-щабовете от региона и превръщането на форума в ежегодно мероприятие, като домакин през 1998 г. ще е Скопие.
ЕС е против бизнеснационализма
Мишел Патен, държавен секретар на външните работи на Холандия, пред в."Капитал"
Вашето посещение в България съвпадна с интензивните преговори между България и Русия по доставките на газ. Какво е отношението на Европейския съюз към монополното положение на фирма като "Газпром"?
- Европейският съюз няма енергийна политика, а има политика за стимулиране на конкуренцията. ЕС е загрижен не толкова за производството и разпространението, а за пазарната конкуренция. Важно е да се подпомогне създаването на необходимото законодателство за стимулиране на конкуренцията. Ние можем да предоставим експерти и да ви съветваме, но не можем да решаваме вместо вас.
Как се отнася ЕС към промяна в отношенията на София с Москва?
- Трудно е да се каже. Но трябва да се има предвид, че всяка страна - членка на ЕС, има система от собствени връзки с Русия. Така че не мисля, че съществува триъгълник ЕС - България - Русия.
Все пак България е асоцииран член на ЕС, който в момента има проблеми с Русия, засягащи доставките на газ.
- Ако Русия иска да си сътрудничи с България, ние ще поощрим България в тази посока. Защото в бъдеща Европа дългосрочната връзка с Русия е важна. Ние искаме да постигнем пълно интегриране на Русия в западната икономическа система. И една добра връзка на страната с България ще спомогне за това.
Кога виждате България като пълноправен член на ЕС?
- Не мога да се ангажирам с конкретни дати като някои европейски политици, тъй като това е процес, който до голяма степен зависи от икономическата и законодателната готовност на България. Зависи от това дали вашите частни компании могат да се справят с конкуренцията на европейския пазар. Зависи от това дали съдебната система е готова. Аз не мога да предвидя кога ще бъдете готови.
Как ще коментирате изразената готовност от страна на Германия да посредничи в изясняването на отношенията между България и Македония?
- Това, че България е бъдещ пълноправен член на ЕС, а за Македония засега няма подобна перспектива, не трябва да влияе на двустранните отношения. Така че ние бихме приветствали сътрудничеството между България и Македония. И мисля, че би било изключително полезно, ако Германия има желание да подпомогне в тази насока България чрез експерти или финансово.
Има ли ЕС специални изисквания към бъдещите си членки по отношение на борбата с корупцията?
- Ние можем да дадем съвети и да подпомогнем законодателния и парламентарния контрол върху администрацията. Но това, което зависи изцяло от българското правителство и парламент, е качеството на политическата система и администрацията, нещо, свързано с политическата култура. Трябва да се борите с корупцията с всички сили.
При какви условия европейските инвеститори биха се заинтересували от страна като България?
- Добрият бизнесклимат. Пазар, законодателство и липса на дискриминация между местните и чуждестранните компании, т.е. без бизнеснационализъм. И, разбира се, финансова предсказуемост. Ключово правило е: не променяй правилата, след като инвеститорите вече са дошли, защото ще си отидат.
Българските политици прекръстиха малцинствата на малцинствени групи
Лилия Филева
Въпреки че все още думата малцинство звучи скандално, след сравнително краткотрайни консултации между парламентарните сили предстои България да се присъедини към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Или поне такова решение трябва да вземе правителството в понеделник.
Едновременно с това ще бъде огласена и придружаваща декларация, която трябва да бъде ратифицирана от Народното събрание. Едва след това конвенцията ще влезе в сила.
Според проектодекларацията понятието национално малцинство не е дефинирано. "Съществуването на етнически, културни, езикови или религиозни различия в състава на населението не водят непременно до създаването на национални малцинства", пише в документа.
В първоначалния вариант на декларацията, представен от външно министерство, е отбелязано, че България ще спазва изискванията на конвенцията към всеки представител на следните "малцинствени групи, традиционно живеещи на нейната територия: турци, роми и арменци, както и към лицата от по-малочислените групи на власи, каракачани, гърци, евреи и татари". След редакцията обаче шестте групи са изредени последователно без определението "малочислени". Заместник-министърът на външните работи Стефан Тафров, който е и вносител на проекта, уточни, че изброяването се базира на последното преброяване на Националния статистически институт от 1992 г. "Българският" модел.
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е изработена по решение на Виенската среща на най-високо равнище на държавните и правителствени глави на страните - членки на Съвета на Европа, през 1993 г. Конвенцията е открита за подписване от 1 октомври 1995 г. Съществуват няколко модела при подписването на документа. Първият е подписване без допълнителни тълкувания или декларации. Така преди две седмици Гърция се присъедини към конвенцията. Вторият модел, заимстван при изготвянето на българската декларация, е германският. При него страната подписва конвенцията с уговорката, че понятието национално малцинство не е дефинирано, като в специална допълнителна декларация Германия е посочила, че признава за национални малцинства датчаните и сърбите. Изброени са и няколко други групи, към които страната декларира, че ще прилага конвенцията.
Друг възможен модел е този на Люксембург. При подписването е направена уговорка, че страната се присъединява със съзнанието, че реално не я касае такъв проблем.
Българският модел представлява самобитна трактовка на германския. За разлика от Германия българската страна не посочва национални малцинства, а изброява малцинствени групи. При положение обаче, че в конвенцията няма определение за национално малцинство и държавите сами определят параметрите на термина, подобна подмяна на понятията в българския вариант има единствено психологически ефект, макар че според запознати би могла да се окаже важна при понататъшно конкретно тълкуване на документа.
Трябва ли да се изброят "малцинствата"
Първото препятствие пред българското решение беше раздвоението сред политическите сили по въпроса необходима ли е придружаваща декларация или не. ДПС от началото настояваше България да подпише рамковата конвенция на Съвета на Европа без условия. Евролевицата от своя страна обяви, че оспорва съществуването на национални малцинства на българска територия и ще настоява за допълнителна декларация. БСП от своя страна настоя за широка обществена дискусия.
Въпреки че проектът за българската декларация (изготвен от външно министерство) беше приет от политическите сили, участвали в консултациите при президента, някои детайли все още предизвикват коментари. Според народен представител от СДС голяма част от парламентарната група на сините била против изброяването на конкретни малцинствени групи. Депутати предложили да бъде отбелязано само, че България ще прилага конвенцията спрямо традиционни за нейната територия малцинствени групи. Спорен е и подборът на посочените групи. Експерти твърдят, че изброяването на конкретни "малцинствени групи" може да създаде бъдещи проблеми на държавната администрация. След като специално са посочени, техните представители ще имат повече основания да настояват за спазването на различни точки на конвенцията. А евентуален отказ от страна на държавата ще бъде зле изтълкуван от Съвета на Европа.
От друга страна, представители на ДПС са недоволни от това, че турците са изброени наред с още пет други групи.
След като парламентът ратифицира рамковата конвенция за националните малцинства, за българската администрация ще настъпят трудни времена. Първият проблем е, че в самата конвенция има прекалено много условности и формулировки, които търпят разнородно тълкуване (спрямо нуждите на тълкувателя).
Освен това документът предвижда права за малцинствата, които могат да създадат технически затруднения на местната администрация. Особено ако всички малцинствени групи, посочени в проектодекларацията, решат едновременно да настояват за практическо приложение на конвенцията.
Според нея националните малцинства имат право да създават свои частни учебни заведения. В области, населени с национално малцинство (при определени условия), държавата трябва да се стреми да създаде условия за използване на малцинствения език в отношенията между държавната администрация и представителите на малцинството, като те имат право на безплатни услуги на преводач. "Това означава, че полицаите, арестували Роко, би трябвало да говорят на турски", коментира депутат от СДС.
Въпреки възможните вторични проблеми приемането на конвенцията беше нещо, което България не можеше да избегне. Най-малкото защото тя е една от задължителните стъпки към пълноправното членство в ЕС. А и според предварителните разчети президентът Стоянов би трябвало официално да подпише конвенцията по време на предстоящата през октомври среща на върха в Страсбург. Освен това за управляващите подписването би означавало поредното свидетелство за постигнато национално съгласие.
С решението за присъединяване към конвенцията обаче българските проблеми около документа не свършват. Необходимата ратификация в парламента безспорно ще бъде съпроводена с гръмки изявления от страна на парламентарната група на ОНС. Обединението вече декларира, че е против придружаваща декларация. Лидерите на ДПС настояват МВнР да обясни защо е необходима декларацията, както и причината в проекта да се отрича терминът национално малцинство, при положение че това било европейски термин.
Сред сините депутати, от друга страна, има настроения срещу изброяването на малцинствени групи.
Така че следващият (последен) тур по присъединяването към рамковата конвенция предстои на парламентарната арена. Засега изглежда, че основен спаринг-партньор на мнозинството ще бъде ОНС.
Политика се прави на квартално ниво
Шефът на отдел "Национална координация" на СДС, председател на Комисията по национална сигурност Христо Бисеров, пред в. "Капитал"
Приключи ли организационното преструктуриране на СДС в партия?
- Продължава, по-точно продължава вътрешнопартийната кампания за избор на общински ръководства, която би трябвало да приключи в близките две седмици. После следва около едномесечен период на структуриране на ръководството на регионални нива. Това е един етап от вътрешнопартийната изборна кампания - нещо стандартно за политическите партии, особено след избори, когато много хора влязоха пряко в законодателната и изпълнителната власт. Процесът не предизвика интереса на медиите, което може да говори само за това, че той върви спокойно, плавно, без скандали, без трусове. Тоест влизането на СДС във властта не се отразява върху партийните структури - нещо, с което не всяка политическа партия може да се похвали. Вкарването във властта на много хора от една политическа партия често води до натиск отдолу за заемане на техните места и понякога това става с нередни, най-меко казано, средства. За щастие при нас такава тенденция няма. Има отделни изключения, има няколко случая, но е просто да ги решим. Сега организацията е много стабилна и се нуждае от подреждане на най-ниските структури - структурите по квартали. Това са местните клубове и структурите по села. Там се нуждаем от стабилитет - стабилитет на кръга от хора, които членуват там. Там трябва да има атмосфера, откъдето да израстват политици. Когато една партия се захранва с кадри най-отдолу и тези кадри растат нагоре, това е най-ценното за съществуването на структурата. И това е периодът, който ни предстои. Ориентировъчно другата година ще насочим усилията си на това ниво. То е най-ниско по изписване на структурите, но е най-широкото, най-важното. Защото там тръгват хората, които на квартално ниво се занимават с политика. Политика се прави на квартално ниво. И когато един човек е израснал по нивата и е тръгнал от най-долу, това в някаква степен е гаранция, че той не е партизанин.
Твърдите, че процесът на партийно строителство е плавен и безшумен. Има немалко случаи обаче на скандални общински събрания, отделно са злоупотребите по места на ангажирани със СДС хора, грешните кадрови решения. Не се ли притеснявате, че това е бомба със закъснител за една управляваща партия?
- Общата оценка е, че процесът върви плавно, под контрол в добрия смисъл на думата. По-точно Националният съвет пуска процеса на етапи. Това се прави умишлено, за да не сме изправени пред ситуацията, в която една лавина се движи и процесът е неконтролируем - партията няма интерес от това. Вярвам, че има такива случаи. Аз сам казах - нещата не са идеални, но изключенията не променят общата картина.
Да, но я загрозяват. Общественото очакване, което извоювахте, беше по-друго.
- В случая хубавото е, че изключенията не изпълняват ролята на лъжицата катран, която се слага в кацата с мед. Те не са от такъв характер. Вярвам, че са остри на конкретното място, но това не се отразява на цялата организация. Първо, защото не са много, и второ, защото са преодолими. Няма непреодолим проблем.
Доколко е основателно впечатлението, че при разставянето на свои хора СДС набляга на политическата лоялност пред професионализма? Координаторите не превишават ли правата си?
- Тезата, че координатори кадруват СДС, е абсолютно невярна. Просто знам, че не е така и никой не може да докаже, че е обратното. Не бих искал да изпадам в позицията на човек, който оборва нещо, което не може да бъде доказано. Пък и не е въпрос на доказателство - тези неща се усещат. Грешните кадрови решения са изключения.
Как ще се погрижите изключенията да не се превърнат в правило?
- Няма вълшебна пръчица в това отношение. Единствената гаранция би могло да бъде принципното отношение при решаването на всеки един от конкретните случаи. Всичко трябва да се вкара в правила, правила, които да се спазват - имаме ги правилата, спазват се, общо взето, но, казвам, общо взето. Все още механизмът не е заработил автоматично. Но това е трудност, която знаехме, че ще се появи. Тя е свързана с това, че СДС се превърна в партия в момента, когато влизаше във властта. Необходимостта за това беше много голяма и беше дотолкова силна, че ние не можехме да не го направим. В същото време, влизайки във властта, трябва да пренастроим организацията си. За щастие го правим без трусове.
Симптоматичен ли е случаят "Хлебна мая"? Има ли нещо общо между случая в Русе, уволнението на зам.-министъра на търговията Румен Драганов, слуховете за корумпираност на Марин Маринов?
- Че уволнението на зам.-министъра на търговията надали е интересен случай. Не искам да коментирам освобождаването на г-н Драганов от поста, защото, доколкото знам, там няма сигнали за корупция. По въпроса за Марин Маринов - аз мисля, че е смешна цялата история. Случаят в Русе. Няма да съм коментатор на случая, не е удобно аз да го коментирам. Мога да преповторя мотивите на Националния съвет за неговото решение. Той реши да освободи Йордан Гарелов от поста му председател на СДС - Русе, и Йордан Георгиев от длъжността му областен координатор, защото те са участвали в едно акционерно дружество с лица, срещу които беше повдигнато обвинение. Това беше моментът, в който ги освободихме. На следващия ден беше повдигнато обвинение срещу тях. Не сме съд да преценяваме дали обвиненията са основателни, но смятаме, че има уронване престижа на СДС.
Как ще се реагира при доказана корумпираност на сини кадри, при злоупотреба с длъжността им в партийните структури?
- Показателен е случаят с Русе. Това не е демонстрация. Нашата политическа позиция е, че борбата с престъпността и корупцията трябва да се води на всички фронтове и нива независимо от политическия цвят и без политически чадър. Това не е просто част от текста на декларацията за национално съгласие, която гласувахме, а е част от нашата политика. Между другото е много тежко, когато трябва да вземеш такова решение, когато констатираш, че от хора, на които си имал доверие, трябва да снемеш доверието. Аз не казвам примерно, че те са извършили престъпление, нямам правото да го кажа, пък и там проблемът не е дали те са извършили престъпление. Там си има съд да го решава. Борбата с престъпността изисква нещо много важно - почтените хора да нямат нищо общо с престъпниците. Да се постави ясно и точно разграничителната линия, защото силата на престъпността и на организираната престъпност е, когато не се знае кой откъде е и какви позиции защитава. Това е една от силите на организираната престъпност, на корупцията. Когато не знаеш чиновникът, който ти решава въпроса, от коя страна стои - на страната на правото или на страната на престъпника. То и това е силата на мафията, когато тя е сраснала с властта, независимо дали тя е политическа, държавна, да не говорим пък, най-страшното, когато е със съдебната власт.
Разполагате ли с информационна база за СДС-функционерите?
- Изгражда се. Може би това е една от грешките, за които ме питахте, че сме допуснали. Забавихме се с изграждането на банка "Кадри".
Кое прави възможен парадоксa готвач или балерина да стават шефове на голямо промишлено предприятие?
- Да, има такива неудачни случаи. Това е плод на грешно кадруване. Такива грешки на високи нива почти не се допускат. Това са грешки, които се допускат обикновено на общинско ниво. Знам за няколко такива случая, но в края на краищата човекът, който слага подписа си, е съответният министър. Системата трябва да работи така - когато се подаде предложение и то е неудачно, трябва да има някой отгоре, който да каже: това е неудачно предложение. Разбира се, министърът може да бъде и подведен. Другото, което искам да се случи, а още не можем да го наложим пълноценно, е да има повече от едно предложение за едно място. Тогава вече ще кажем, че механизмът работи. И тогава балерината няма да може да стане директор на предприятие за металорежещи машини. Макар че примерът е абстрактен.
Оголи ли се СДС след влизането на неговия елит в изпълнителната власт?
- Не се е оголил, защото ангажиментите на лицата, които влязоха в изпълнителната власт или станаха народни представители, към партийната работа не са намалели. Министрите не си забравят ангажиментите в партията, успяват да ги покриват, макар и много трудно. Така че проблемът не се отразява на организацията. Той се отразява по-скоро на натовареността на отделния човек. Но в края на краищата сме знаели, че ще дойде и този момент, и психически най-малкото сме готови за такова натоварване.
Как ще преодолеете дефицита на лидери в СДС?
- Дефицит на кадри няма. Нормално е една партия, когато влиза във властта, да излъчи политическия си елит в управлението на държавата. Така че в това отношение не мисля, че имаме проблем. Още повече че аз със задоволство констатирам, че в нашата ПГ има много млади хора на възраст, която им позволява да не бързат много. В политиката това е нещо много важно според мене - да не бързаш да правиш бляскава, стремителна политическа кариера. Много политици изгоряха в България през тези години, защото нямаха търпение бавно да трупат опит, за да се развиват. Бавно да наслагват качества, умения, позиции. Сега нашата ПГ има много добър контингент от хора, които могат да се развият по този начин, да гарантират години напред СДС да не страда от липсата на качествени политици на национално ниво.
София - Москва: урок по политика
Станка Тошева
Каквито и евфемизми да употребяват през последните десет дни българската и руската дипломация, е повече от ясно, че криза в българо-руските отношения има. И тя не е от вчера. Въпросът е дали процесът е достигнал критичен параметър и как да се излезе от него, без страните да се почувстват ощетени при положение, че всяка непременно държи на тезата, че защитава националните си интереси.
Може на пръв поглед да изглежда абсурдно, но в тази ситуация България все пак има предимство. Не защото е намерила алтернативната панацея. От нея сме още далеч. Защото за пръв път българското правителство има ясна, публично известна и защитима теза. Стана пределно ясно кой за какво се бори. И какъв по същество е проблемът.
За какво се бори българското правителство.
Министър-председателят Иван Костов формулира отговора в петък в парламента:
1. Информира за предлаганата от "Газпром" цена, която досега беше нещо като за "служебно ползване" и по тази причина с нея доста се спекулираше.
2. Заяви директно - като собственик българската държава си иска своето. "Наш е газопроводът, наша е газопреносната система, транспортирането трябва да се плаща на собственика", каза Костов.
3. Не отстъпи от досегашната си теза за доставчика - "Субектът е Република България и второ, "Газпром"."
4. Предупреди в пряк текст посредниците (икономическите - "няма да допуснем пазарът да бъде разбит държавата да поеме губещия и да остави печелившия в ръцете на частни фирми", и политическите - "изпуснатите тук-там приказки от някои народни представители, които могат при злонамереност да бъдат тълкувани като защита на чужди интереси в едни преговори, при които от едната страна стои България, защитавайки интересите на всеки един от нейните граждани, на нейните фирми и т.н. И от друга страна, съмнителни посредници. Не бива да се застава на страната на "съмнителните посредници". 5. Демитологизира сантимента или по-скоро комплекса Русия - "Няма промяна в позицията на Русия. Позицията е неизменна досега, не бих виждал в нея някакъв черен дракон, нито някаква висша сила... Това е една даденост, това е един могъщ интерес, който стои срещу нас, който сигурно си има своите подразделения, там той сигурно се разпада на определени интереси, но ние, ясно осъзнавайки своя, опитвайки се да разделим... икономическата страна, сделката по доставката, дистрибуцията, строежа от политическата страна, ние се опитваме да отстояваме нашите си интереси. Може би правителството не съумява навсякъде да разграничи сделката от политическия интерес, може би от време на време и от едната, и от другата страна се правят опити за примесване в решаването на икономическия въпрос на стари имоти, на чувства, на нетърговски, идеологически фактори. Ние сме против това, заявяваме го съвършено ясно и категорично. Желаем да имаме политически отношения с Русия, защото сме обявили, че Русия е наш стратегически партньор. Ние сме много загрижени и разтревожени от това смесване на тези два въпроса. Ние желаем, от една страна, политическите отношения да напредват, да се развиват, да остават зад себе си решени въпроси. От друга страна, разбираме, че без решаването на важните икономически въпроси политическите въпроси ще тъпчат на едно място."
В Седмицата на голямото надприказване по темата, в което се включиха представители на правителството, руският посланик в София, политици, коментатори, активисти, най-общо казано, на българо-руската дружба, дори и президентът, тази реч не усложни картината. По-скоро я осветли, с което я направи по-разбираема за широката публика.
Рекапитулацията:
В София вече е ясно. Лошия в политическия шум, който обикновено съпровожда стратегическите търговски преговори, тази седмица игра не друг, а вътрешният министър Богомил Бонев с коментара: "Русия трябва да преодолее своите имперски амбиции към България. Ние сме малка страна, едва ли светът ще погледне с добро око на това, че Русия ни е изправила до стената с такъв икономически рекет, за да постигнат политически цели. Това е грешна политика, надявам се руската страна да балансира политиката си, за да има благоприятно решение. " Впоследствие Бонев каза нещо за неточния превод, но малко са тези, които си помислиха, че генералът обича да импровизира. Може би само Татарчев.
Не точно така обаче стои въпросът с изказването на външния министър Надежда Михайлова за отказаната й среща от колегата й Евгений Примаков в Ню Йорк: "Междудържавните отношения в цивилизованите държави се водят на масата на диалога, на преговорите. Отказът от диалог означава или нежелание, или неумение да се използват цивилизовани методи. Ето защо за мен беше смущаващ фактът, че тази среща не се състоя. " Когато се знае, че въпросната среща все пак не е предварително уредена по надлежния ред (според запознати всъщност срещата е била договорена на равнище посолства), тази иначе вярна констатация увисва във въздуха.
Като умерен, но твърд центрист се изяви Иван Костов, който при всеки случай повтаряше - не поставяме на Русия нови условия, настояваме за равно участие, не бива търговските отношения между България и Русия да се политизират.
В същото време обаче на председателя на Народното събрание Йордан Соколов, който заведе парламентарна делегация в Москва, беше напомнено от първия руски зам. външен министър Александър Авдеев и за посредниците, и за евентуално руско участие в евентуалната АЕЦ "Белене", и за непоканения руски военен министър на военната среща в София, та дори и защо при развод руските граждани си губят апартаментите.
Моментът стана удобен и за преброяване (и сплотяване) на русофилите. "Политическите кръгове у нас работят за дестабилизация на българо-руските отношения. Те не са достатъчно прозорливи да проумеят, че въжделенията за обединена Европа остават химера извън Русия. Налагат се поведение и морал, които реално вредят на интересите на българския народ. " Под тази декларация, в която има и още по-твърди формулировки, са се подписали все доскорошни министър-председатели, депутати, разузнавачи.
Русофобите въобще не ги контрираха, което веднага премести спора по-близо до "Позитано", отколкото до "застрашените стратегически интереси на отечеството". Което говори и за друго - че е страшно демоде в нова Европа да се делим на -фили и -фоби.
Ролята на Човека, който обаче ще реши кризата, си избра президентът Петър Стоянов. При завръщането си от Германия той ни повече, ни по-малко заяви, че до десет дни проблемът с газта ще бъде решен, и то така, че да не повлияе на българо-руските отношения. На фона на разменените остри реплики между руското посолство (посланик и търговски аташе) и българската администрация прозвуча направо елейно. Държавният глава веднага покани представители на неправителствени организации при себе си, за да се разбере още веднъж, че възнамерява и по отношение на Русия да бъде представителят на консенсусната политика. Доста труден проект, ако имаме едно наум - опита на други страни по същия въпрос. Но Стоянов е прав за "духа на Ялта, който трябва да бъде забравен".
В този, предполага се, търговски спор между държавата България и корпорацията "Газпром" витае тъкмо духът на Ялта. Русия не приема българския стремеж към НАТО, но той вече е официална позиция на суверенна държава. Все пак защо, когато е ясно, че след Мадрид вместо в евроалианса и в Европейския съюз ни оставиха в сивата зона на чакащите.
Руската страна, вместо да смекчи, втвърди своята политика.
От усмихнатия Вяхирев, който през август от плажа ни съобщи, че приема условията на българското правителство, сега няма и помен. Вместо това преговорите в София се върнаха в началната мъртва точка. Това също е познато.
Обидените на София се оказаха много повече от единия "Газпром". Руският посланик Керестеджиянц - на Бонев, търговският представител Александър Семерньов - че руските инвеститори били пренебрегнати в българската приватизация, Александър Авдеев - че не искаме да поканим руския военен министър на срещата в София, и т.н. Обикновено хората, които са прекарали няколко години в една страна, се считат за своебразно лоби, на което може да се разчита в деликатни ситуации. В случая с Авдеев обаче не е така. Когато през миналата година се разрази конфликтът между "Газпром" и правителството на Виденов, Авдеев също застана зад твърдата позиция на корпорацията, че ако продължи да упорства, България може да бъде заобиколена чрез газопровод през Турция под... Черно море. Повтори същото и сега при срещата с шефа на парламента Йордан Соколов.
Но това също е фон - на руската геостратегия спрямо България. В нея на София, вече видимо пренебрегната от големите в Европа, е отредено място, което Москва, а не София би избрала. А руският избор на Балканите е ясен: някакъв неясен неутралитет за региона, НАТО - по-далеч от него, България - между Атина и Сърбия на Милошевич. Докато възприемем тази горчива истина, която европартньорите и САЩ ни спестяват, в Кремъл ни напомнят, че твърдият тон възпитава.
Не познавам страна, която би отказала руския газ
Яков Паппе, старши научен сътрудник от Института за прогнозиране на народното стопанство към Руската академия на науките, пред в. "Капитал"
До каква степен руският газ и в частност РАО "Газпром" са тайното оръжие на руската дипломация?
- "Газпром" не се явява тайно оръжие, "Газпром" не е оръжие. По-скоро "Газпром" е инструмент, с помощта на който Русия излиза на европейския пазар като равноправен партньор. "Газпром" е единствената руска фирма, която на европейския пазар е абсолютно равна с другите фирми в отрасъла, затова не може да бъде тайно оръжие.
А аргумент в отношенията между държавите?
- Ако държавата може да плати за газа с истински пари, няма никакви други аргументи. "Газпром" е готов да доставя газ на всяка държава, която е готова да плаща с пари. Ако държавата е неплатежоспособна, като да допуснем Беларус или Украйна, там руската газ се явява един от аргументите в икономическите отношения. Икономиката е сложна комбинация - с какво ще платите нашия газ, ако нямате пари? Способни ли сте вие, да допуснем, да ни предадете собствеността на тези газопроводи, през които минава нашата газ през вашата територия към Европа? Готови ли сте да съдействате на тези руски проекти, които ни интересуват в замяна на безплатна доставка на газ? Ако дадената държава е готова на това, няма проблем.
В такъв случай как ще коментирате последното развитие на газовата криза с България при положение, че нашата страна не закъснява с плащанията си?
- Откъм Русия не виждам криза в българо-руските отношения, по-скоро виждам обикновени разговори, които обикновено предшестват сключването на съглашенията. Когато се сключват нови съглашения, винаги започва т.нар. търговия за условията и част от тази търговия е политическият фон.
Уверен съм, че договорът за доставка на газ за България ще бъде сключен. Що се касае до позицията на дипломатите, руските дипломати за съжаление понякога лошо разбират икономическата ситуация. Нямам предвид специално руския посланик в България, не го познавам. Но вие сигурно помните скандалните думи на руския посланик Брагин в Чехия. След тях какво стана? Премиерът Черномирдин трябваше по спешност да посети Чехия, за да оправи нещата.
Няма ли все противоречия между руската външнополитическа стратегия и интересите на големите руски корпорации?
- Големите руски корпорации са заинтересовани от различни външнополитически стратегии. Няма единство между големите руски корпорации по външнополитическата стратегия на руската държава. Що се отнася до "Газпром", неговите интереси съвпадат със стратегията за максимална интеграция между Русия и Европа. "Газпром" е максимално либерален в проевропейската стратегия на държавата. При другите корпорации съществуват нюанси.
Каква би била реакцията на Русия, ако България, както някои други посткомунистически страни, също се насочи към алтернативно решение за доставката на газ?
- Никаква. Но не познавам нито една страна, която би се отказала от доставката на руски газ. Работата е в това, че всичките големи страни в Европа законодателно предприемат ограничения за обема на доставката на газ. Е, не всички, но много от тях. Мисля, че тази политика ще се разширява и затова различните страни ще получават газ от различни места. Има норвежки газ, руски, алжирски, холандски. Създава се постепенно общоевропейска система от газопроводи и всяка страна ще бъде в известна степен под опеката на своята стратегия. Затова и никаква рязка реакция от страна на "Газпром" към България не би последвала. От страна на икономическия блок на руското правителство - също. За политиката не отговарям.
"Газпром" е достатъчно голяма и успешна компания, за да не позволи на никого да я използва като евтин политически инструмент. Сам "Газпром" като компания е заинтересован преди всичко от стабилността на даден пазар, а не от резки движения в една или друга посока.
"Газпром" поиска и собственост в българската енергетика
Галина Александрова
Няма да допуснем да бъде разбит, да бъде разслоен на части и приватизиран пазарът на природен газ в страната, заяви Иван Костов в Народното събрание. Оказа се, че има конкретна причина за острия декларативен тон в изявлението на премиера. В понеделник той бе посетен от шефа на "Овъргаз" Сашо Дончев. Целта на аудиенцията, както се оказа, е била да се представи лично на министър-председателя новата оферта на "Овъргаз" за доставка на природен газ в България.
Последното съчинение на шефа на "Овъргаз" е наистина впечатляващо. Само преди няколко месеца Дончев искаше 104 долара на 1000 куб. метра газ, твърдейки, че цената не може да се намали с повече от 1-2 долара, и се кълнеше, че "Овъргаз" не печели нищо от посредническата роля в сделката. Сега той предлага за обсъждане един на пръв поглед доста по-умерен ценови вариант.
Шефът на "Овъргаз" прави схема на ценови оферти на базата на разделянето на вътрешния пазар на природен газ на три сегмента. Първият включва консуматорите от енергийния сектор. Нуждата им е оценена на около 1.6 млрд. куб. метра. За този сектор Дончев предлага "преференциални" цени от 87 долара на 1000 куб. м, т.е. близки до цените, по които Европа купува без преференции. Условията са акредитив или банкова гаранция, директни доставки и мерене на входа на потребителя, т.е., игнорирайки напълно Булгаргаз и подписването на годишен договор. По отношение на енергийните предприятия шефът на "Овъргаз" предлага и допълнителни екстри - стоков кредит с газ, който да бъде в размер на 25% от потребяваните количества. Предлаганият кредит е с 12-месечен срок на усвояване, 18 месеца за погасяване и 12% годишна лихва. Най-интересното е, че се иска обезпечението да бъде чрез ипотека на активи и/или залог на акции и дялове от предприятия на енергетиката. За да няма съмнения, че това е случайно, на Пловдивския панаир Мултигруп обяви, че иска да участва в приватизацията на енергетиката. Натоварени с подобна тежест, особено ако им се "помогне" да не плащат в срок, доста енергийни фирми биха се превърнали в лесна плячка за приватизаторските апетити на мултаците. Очевидно обаче става въпрос за цялостна стратегия за влизане и контрол на "Газпром" върху българската енергетика, реализирана с агентството на Мултигруп. Предложението в никакъв случай не може да се определи като свенливо най-малкото защото противоречи на цялото действащо в момента приватизационно законодателство. Подобна политика на замени на дълг срещу собственост "Газпром" е реализирал чрез придобиване на собственост върху газопроводи в слаби финансово и лабилни политически държави. За пръв обаче гигантът иска директно обезпеченията да са активи, дялове и акции от предприятия от енергетиката.
Втората група обхваща азотноторовите заводи. Количеството, определено за тях, е около 1.4 млрд. куб.м. По отношение на тези заводи, особено "Химко" - Враца, за който Мултигруп води война с няколко поредни правителства, се предлага 15-годишен договор пряко с "Овъргаз" при условия на доставка на несъществуващата руско-румънска граница (?!) с цена 92 долара за 1000 куб.м. Третият сегмент от пазара са неинтересните за "Овъргаз" неплатежоспособни фирми и малки консуматори, обединени в графата "други консуматори". За тях се предвижда доставката на около 2.4 млрд. куб.м. Тук "Овъргаз" не се натиска за преки доставки. Напротив, Дончев предлага това да става чрез "Булгаргаз" на базата на 15-годишен договор между държавната газова компания и "Овъргаз". Цената скача на 94 долара за 1000 куб. м отново на географския ребус руско-румънска граница. И в трите случая главното условие е гарантираното участие на "Овъргаз" в реализирането на доставките - веднъж като директен доставчик за енергетиката, като доставчик до граница и като посредник в сделка с Булгаргаз. Обяснима е тревогата на Сашо Дончев по отношение на мястото на неговата фирма на българския газов пазар. Разчитайки на монопол върху доставките за България, той подписа 15-годишен договор с "Газпром". Сега може да се окаже, че няма кой да му купува газта.
По-нататък следва фриволна аритметика, според която на базата на посочените цени и пълно отписване на транзитните такси се получава средна цена от 82.7 долара за 1000 куб.м. В сравнение със сегашната цена, изчислена по същата формула, т.е. без начисляването на транзитни такси, при доставката на 5.4 млрд. куб м газ се получава впечатляващ икономически ефект от 43 млн. долара.
Веднага обаче е посочена и компенсацията, която "Овъргаз" очаква да получи. На първо място е посочена тарифна таблица, по която ще плащат консуматорите. При доставна цена 100%, Булгаргаз ще плаща 108%, ведомствата - 160 - 180%, а за бита тарифата е 240 - 280%, т.е. Булгаргаз ще плаща фактически не обявените 94, а 101.52 долара на 1000 куб. м, а за бита цените са над 263 долара на 1000 куб.м. "Това е български пазар, това са български предприятия, те са наследена структура и няма никакви основания да разделим този пазар на губещ и печеливш - държавата да поеме изцяло губещия и да остави печелившия в ръцете на частни фирми. Ето защо ние по отношение на субекта заявяваме нещо съвършено просто - искаме договор с доставчика. Искаме договор с "Газпром". Искаме договор ако не с "Газпром", с "Газекспорт", обяви премиерът Иван Костов пред депутатите твърдата позиция на правителството да не прави компромисни сделки за сметка на потребителите. За пореден път Мултигруп се опита да бъде страна в преговорите по доставките и съвместните транзитни проекти. "При постигане на договореност между правителството с Мултигруп и "Газпром" няма пречки за реализиране на исканото съотношение 50:50 в капитала на "Топенерджи", гласи една от клаузите на т.нар. оферта. Следващ текст поставя условието за постигането на договореност с Мултигруп правителството да води преговорите с групировката без посредници.
Досега няма признаци кабинетът да е проявил интерес към преговори със самонатрапилите се посредници. Напротив.
"Когато от една страна стои България, от друга - съмнителни посредници, не бива да се застава на страната на съмнителните посредници", заяви Иван Костов в парламентарната зала.
В края на посланието на "Овъргаз" и "Мулти" до премиера са посочени четири условия като предпоставка за преговори с "Газпром".
Гарантиране на концесия върху цялата транзитна система (съществуваща и новострояща се) за срок от минимум 35 години.
Подписване на договор между "Топенерджи" и Булгаргаз за операторски услуги.
Подписване на договор за транзитиране на газ през България между "Топенерджи" и "Газекспорт".
Осигуряване на финансиране за изграждане на новостроящата се транзитна система пропорционално на дяловете на страните.
Ако се подкрепят и от руска страна (което се подразбира от тона на офертата), тези условия може да върнат преговорите по съвместните проекти в областта на газа в началната им фаза.
Булгаргаз няма интереси в "Топенерджи"
Васил Филипов, изпълнителен директор на Булгаргаз, пред в. "Капитал"
В началото на седмицата ви предстои среща с Рем Вяхирев. Какво конкретно ще обсъждате с шефа на "Газпром"?
- Информацията за такава среща ми беше подхвърлена от Богдан Владимирович Бодзуляк. Обаче сега разбирам, че още не е дошла покана, и съм малко озадачен. Имаме за какво да говорим с Вяхирев. Това са принципни неща, които Булгаргаз трябва да изясни за бъдещите си отношения с "Газпром". Един от основните въпроси е взаимодействието за реализиране на нашите вземания от Украйна, а може би и от Русия. Тепърва ще се разбираме кой ще плаща за нашите инвестиции по Ямбург. Смятаме също така да доведем докрай разпореждане No73 на МС и да въведем ред в доставките. Което значи да гарантираме необходимите количества природен газ и да осигурим доставките на справедливи цени, тъй като тук е извършена манипулация от активисти в газовия бизнес, които явно са били заинтересовани и са действали против интересите на държавата. Намерението ни е също да обсъдим възможностите за наше участие в погасяването на данъчните вземания на руския бюджет от "Газпром". Схемата е следната - изнасяме наши стоки за северните райони на Русия, там получаваме съответните ваучери, с които заверяваме постъпления на "Газпром" в Министерството на финансиите на Русия. Има такава практика. Подобна схема е включена в договор, който РАО "Газпром" е сключил с частни украински компании. Защо не и с нас? Така че с Рем Вяхирев ни предстои да разглеждаме принципни неща. Дори да не е този понеделник, тази среща ще се състои в най-близко време. Ние държим и ще направим възможното Булгаргаз да работи с "Газпром" без посредници.
"Газпром" силно втвърди позицията си през последните седмици. Реалистично ли е да се очаква бърз и конкретен резултат в полза на българските искания?
- Между Булгаргаз и "Газпром" няма конфликт. Една шайка безродници са постигнали със съдействието на бившия министър-председател Жан Виденов реализация на схема, която позволява Булгаргаз, а и държавата да бъдат мачкани и да бъде изсмуквана кешова валута. Това облагодетелства определени кръгове от "Газпром", но това са частни взаимоотношения. Няма война с "Газпром" и смятам, че вече сме си изяснили отношенията с тази фирма. Ние сме взаимно зависими. Те много добре знаят това, ние не сме го забравили.
Има ли вече конкретни резултати от преговорите с експертите на "Газекспорт", които пристигнаха в четвъртък?
- В момента уточняваме позициите си, които смятам, че вървят към доближаване. Ние имаме взаимни интереси. Ако Русия не уважи нашия интерес, ние няма да уважим нейния.
От руска страна обаче отново се поставя въпросът за предоставяне на концесия върху транзитните газопроводи. "Газпром" не показва склонност да елиминира посредниците при доставките за България. Това не връща ли преговорите към точката на замразяването?
- Тези въпроси се поставят, когато се излезе на улицата и се изказват становища пред пресата. Нашата преса е гладна, политическият живот е беден и явно се търсят сензации. Концесии нашата държава няма да даде върху газопроводите. Можем да отидем и по-далече - по-нататък да купуваме изцяло транзита през България и да го препродаваме на други страни.
По коя от множеството подписани двустранни спогодби ще работите с "Газпром" отсега нататък?
- За нас приоритетна си остава спогодбата по Ямбург. Това е спогодба, която е ангажирала ресурси - материални и интелектуални, на нашите държави да построят този газопровод до западната граница на Русия да снабдява Европа с газ, да снабдява и нашата страна. Имаме квоти по тази спогодба. На нас не са ни необходими пощенски кутии, които да подкупват един или друг държавен чиновник и да прокарват съмнителни сделки. Тази спогодба е гласувана от нашия парламент, тя е със силата на закон. В този дух има подписани още спогодби през периода 1991-1993 г., които все още са писани от позицията на взаимния интерес на двете държави. Всички други документи са само пожелания. За нас водещ си остава Ямбург. И пак ще повторя - основен в отношенията ни ще бъде взаимният интерес. Има или няма спогодба, има транзит за Русия, има газ за България. Ако нашият газ е скъп, транзитът ще е скъп. Но газ ще има и той трябва да бъде справедливо плащан. Ние плащаме около 15 долара по-скъпо от тези, които получават газа 2000 км след нас, след Исакча - Франция и Германия. И плащат транзит за това разстояние.
Украйна ни дължи около 100 млн. долара по Ямбургската спогодба. Какви схеми се обсъждат, за да си получим тези вземания?
- Разиграваме няколко варианта. Един вариант не е приемлив за "Газпром", друг вариант не е приемлив за украинската страна. Смятам, че ще намерим решение. Нашето намерение е да получим газа по-бързо, тъй като договорът е за четири години. Този срок не ни устройва, затова правим всичко възможно да получим този газ наведнъж, за да можем да изкараме зимата без сътресения и да осигурим разсрочените плащания за населението.
Булгаргаз има ли вече конкретна оферта за цената, на която ще изкупува акциите от частните акционери в "Топ-енерджи"?
- Ще ви отговоря в прав текст, тъй като някои господа побързаха да говорят за валутни плащания, осъвременяване на стойността на тези акции, за отчитане ръст на инфлация, даже и лихви си написали. Ние, имам предвид Булгаргаз, сме наврени в това дружество и след това ни е създаден статут на параван за частни сделки. Не сме имали никаква полза от "Топенерджи". Напротив, това дружество е работило против интересите на Булгаргаз, респективно на държавата. Отчитаме, че през това време са придобити някакви активи от порядъка на около 300 млн. лв. Също така отчитаме и пасивите - загубата за 1996 г. е в размер на 850 млн. лв. Акциите са 1200 и при 300 милиона активи имат актив на акция около 250 хиляди. При 850 милиона загуби това са 700 хиляди лева пасив на акция, т.е. има реализиран пасив на акция от 550 хил. лв. За какво осъвременяване може да става въпрос? Най-много ако решим да изкупим акциите по номинал. Но ние нямаме никакви интереси в "Топенерджи". Така че по-добрият вариант е, вместо да кърпим, да си вървят със здраве и ако решаваме въпроса със смесена компания между Булгаргаз и "Газпром", да го решаваме в нови условия.
Синята мая на Русе влезе в ареста
Костов демонстрира твърда ръка на провинцията чрез "скандала Русе"
Йово НИКОЛОВ
"Да дойде Иван Костов да ме разпитва как съм спечелил изборите за СДС тука", били първите думи на един от арестуваните в сряда сини лидери в Русе към следователя. Тази реплика на шефа на СДС в Русе Юлиян Гарелов в ареста на русенското следствие е логичното обяснение защо аферата около приватизацията на "Хлебна мая" ЕАД - Русе, има такъв голям отзвук.
Един труп, 8 арестувани и два пъти повече разпитани е равносметката от започналия скандал в крайдунавския град. Преди 10 дни в пресата за първи път се появи съобщение, че трима служители от "Хлебна мая" ЕАД са задържани с подозрения за тайна приватизация. Снабдителят Силви Димитров, касиерка и шлосер изтеглили 17 милиона лева служебен аванс от касата на държавната фирма и ги внесли по набирателната сметка на частната фирма "Хлебна мая - инвест" АД. В аферата били замесени и председателят на СДС - Русе, Юлиян Гарелов, координаторът за Североизточна България Йордан Георгиев и местният шеф на КТ "Подкрепа" Валентин Димитров, съобщи на 23 септември окръжният прокурор на Русе Люлин Матев.
Ден по-късно Русенската прокуратура постанови задържането под стража на директора на държавната фирма Кръстан Радев и на икономическия директор Лиляна Михайлова, с чието нареждане е станало изтеглянето на парите от касата. На 25 септември Михайлова наела такси от столицата, където били с Радев, и сама се предала в русенската полиция, придружавана от адвокат. Два дни по-късно, на 27 септември, в столичния парк-хотел "Москва" камериерка откри простреляното тяло на Кръстан Радев. По първоначални данни става въпрос за самоубийство. Четирийсет и девет годишният инженер се застрелял със собствения си пистолет АП - 7.62 мм в дясното слепоочие. Съдебните лекари констатирали, че смъртта е настъпила 48 часа по-рано.
Въпреки категоричните констатации на полицията, че Радев сам е сложил край на живота си, никой в Русе не вярва на това. Веднага след смъртта на Радев бяха тиражирани версии, че срещу него е имало два опита за покушение и множество заплахи. От полицията отрекоха да имат такива данни.
Различните интереси, които се преплитат в предприятието, произвеждащо 85 на сто от хлебната мая в България, го поставиха в центъра на скандал с политически, криминален и икономически оттенък.
Тайните на "Хлебна мая" са заровени в гроба на Радев.
В хотелската стая на самоубиеца не е открито нищо повече от лични вещи. Полицията все още издирва тайнствена чанта с папки, с която инженерът е заминал за София и където държал документи за приватизацията на фирмата. Нищо уличаващо не е намерено и в сейфовете на негови близки.
Прокурорите твърдят, че престъпният механизъм за източване на средства от фирмата е започнал още в началото на 1996 г. С помощта на снабдителя-шофьор Силви Димитров Кръстан Радев задига огромни количества пари. Схемата е проста, но ефективна. Димитров тегли авансово големи количества пари за покупката на резервни части и други консумативи. С фалшиви фактури заприходява в складовете на фирмата несъществуващи части и след това пак само на книга ги изписва за текущи нужди на фабриката. Заради участие в тази схема и заради издаването на фалшиви фактури в русенския арест засега лежи само търговката Пенка Анчева. Поради същите причини полицията издирва и младия бизнесмен Борислав Ганев. В първите месеци на 1997 г. започва тегленето на по-крупни суми.
Как директорите купуват политици.
Според събраните от полицията данни и показания в началото на годината Кръстан Радев е изтеглил по вече познатата схема 50 милиона лева. Пред своите приятели той заявил, че с тях ще трябва да плати на сините лидери в Русе оставането си на директорския пост. Според същите източници голяма част от присвоените средства в този период от Радев са отишли за личните разходи и луксозния живот на Юлиян Гарелов, Йордан Георгиев и подкрепаджията Валентин Димитров.
Приватизацията.
Окръжният прокурор на Русе Люлин Матев пръв обяви, че "Хлебна мая" се подготвя за тайна приватизация. Той обаче вероятно греши. Не може да има тайна приватизация на държавната фирма, след като Агенцията за приватизация е обявила още на 2 юли, че 78% от "Хлебна мая" ЕАД ще бъдат раздържавени. Проведен е търг и е избрана офертата на работническо-мениджърския екип на фирмата, обединен в акционерното дружество "Хлебна мая - инвест" АД.
Седмица след като прокурорът Матев се изказа в пресата, че има опит за тайно раздържавяване, АП защити процедурата си и отхвърли обвиненията за приватизация под тезгяха. Сделката с "Хлебная мая - инвест" била пред финализиране, но АП и купувачът подписали на 25 септември протокол за удължаване до 3 октомври на ексклузивния период за подписване на вече съгласувания договор за продажба на 78% от акциите на "Хлебна мая" ЕАД.
Тайнствеността всъщност не е около приватизацията на държавната фирма, а около преливането на средства от държавното в частното акционерно дружество "Хлебна мая - инвест" АД.
Частната фирма е създадена на 12 февруари с капитал от един милион лева. В него участват 217 работници, а за председател на съвета на директорите е избран шефът на държавната фирма Кръстан Радев. Месец по-късно в съвета на директорите влизат лидерите на СДС Юлиян Гарелов и Йордан Георгиев и шефът на местната "Подкрепа" Валентин Димитров. През юли съветът на директорите взима решение да вдигне капитала на акционерното частно дружество от един на 200 милиона лева, допълвайки предмета на дейност с "приватизацията на държавна фирма "Хлебна мая" ЕАД". Съдът регистрира промяната на капитала на 9 юли. Така делът на работниците става символичен.
Неморално, но не и незаконно.
Цялото това движение с промяната на капитала наистина е неморално, но не е и незаконно. Крупните акционери в частното АД, което вече води преговори с Агенцията за приватизация за покупката на предприятието, стават Кръстан Радев - с 889 000 акции по сто лева, Юлиян Гарелов с 220 000 акции, Йордан Георгиев с 358 000 и Валентин Димитров със 190 000 акции.
Другият крупен акционер в дружеството са Съюзът на българските хлебопекари и "Български хляб" АД, които твърдят, че държат общо 18% от акциите на акционерното дружество.
Каквито и конфигурации да се правят, при това разположение на акциите Кръстан Радев щеше да има близо 40 на сто от "Хлебна мая". Много вероятно е сред хлебопроизводителите да има и подставени лица на Радев. Така в един момент можеше да се окаже, че самоубилият се директор е едноличен собственик на монополното предприятие за производство на мая у нас.
Според решението на русенския съд до 20 август акционерите е трябвало да внесат 80% от капитала, което прави 160 милиона лева. От тях 134.3 милиона е трябвало да внесат изброените по-горе крупни акционери. Засега обаче няма данни, че арестуваните на летище София лично са внесли парите в сметката на частното АД.
Ние сме си внесли нашия дял, казва Илия Влаев, шеф на "Български хляб" АД. Кой от другите какво е внесъл ние не знаем, но поискахме информация от ОББ - Русе, какви пари са постъпили по набирателната сметка, казва той.
Информирани твърдят, че в банковата сметка на "Хлебна мая - инвест" АД са постъпили исканите от съда 200 милиона лева. Въпросът е кой ги е внесъл.
За да стане ясно това, прокуратурата в Русе поиска отварянето на банковата сметка на частното АД. Имало данни, че на два транша в сметката в ОББ - клон Русе, са постъпили 150 милиона лева. Първият превод бил от 90 милиона лева, а вторият от 60. Засега съмненията са, че парите отново са били изтеглени от държавната фирма и през казанлъшки бизнесмен са били внесени в набирателната сметка на частниците.
Според изнесеното в пресата изтеглените 17 милиона лева са внесени по набирателната сметка на частната "Хлебна мая - инвест" за депозит при започването на преговорите с АП по процедурата за раздържавяване. От Съюза на българските хлебопекари - другия голям акционер, твърдят, че депозитът за сделката с Агенцията по приватизация е бил внесен още на 1 септември. Въпросното теглене на 17-те милиона е станало 15 дни по-късно, значи парите са трябвали за нещо друго. Осведомени от Русе твърдят, че на 8 септември в един от офисите на "Хлебна мая" ЕАД крупните акционери на частната фирма са се събрали и са доуточнили кой с колко акции ще участва и кой ще ги плаща. Полицаи открили подписите на въпросните акционери под подобен документ в Агенцията по приватизация.
Въпреки това обвинението за незаконна приватизация срещу тримата сини лидери трудно ще издържи в съда. Новите намерения на прокурорите в Русе били да сменят обвинението за незаконна приватизация срещу арестуваните с присвояването на държавни средства в особено големи размери. Разликата между двете е близо 10 години затвор повече в полза на новото.
На 30 септември НИС на СДС свали политическото си доверие от сините активисти в Русе. Юлиян Гарелов и Йордан Георгиев ще бъдат изключени и от синята партия. Костов побърза да се освободи от компрометираните си наместници в Русенско, преди да ги изслуша. Вместо това те бяха арестувани веднага след връщането им от САЩ. Крутите действия на националното ръководство са показване на мускули и демонстрация пред провинцията. И в Русе, и в столицата знаеха за далаверите на представителите на СДС. Както и това, че МВР проверява луксозните къщи и автомобили на Гарелов и Димитров по "Комар-2". Наблюдателите обаче не могат да се отърват от чувството, че в думите на арестувания Юлиян Гарелов към следователя на първия му разпит има доста логика. Скандалите с използването на политическото положение за конкретни сделки от страна на провинциалните лидери на СДС вероятно тепърва ще започнат. Благоевград отдавна се тресе от подобни сблъсъци. Същото е в Перник, Варна, Бургас... Въпросът е дали "случаят Русе" е достатъчно назидателен или не.
БТК получи предложениеда размени акции с гръцката ОТЕ
Председателят на Българската телекомуникационна компания е водил неофициални разговори, на които е обсъждана възможността за разменянето на пакети акции между БТК и гръцката телекомуникационна компания ОТЕ, каза за "Капитал" добре информиран източник от КПД. Тези разговори се свързват с неотдавнашното посещение на собственика на "Интраком" Сократис Кокалис, който по време на последната си визита в София се срещна с финансовия министър Радев и с шефа на БТК Мариан Драгостинов. Фирмата на Кокалис е известна с това, че нерядко печели държавни поръчки от ОТЕ без търг или конкурс, една от които стана причина за голям политически и съдебен скандал в южната ни съседка.
През пролетта на миналата година гръцкото правителство предложи 6% от акциите на ОТЕ за 414 милиона долара, а според тази цена на акциите капитализацията на цялата компания възлиза на 6.96 милиарда долара. Това означава, че при евентуална размяна на акции, дори при най-оптимистичните прогнози за цената на БТК, нашето участие в ОТЕ би било няколко пъти по-малко от тяхното в нашата компания. По-любопитно е обаче, че подобно предложение се прави от представител на частна компания. Наблюдатели не изключват възможността Кокалис да е получил "пълномощно" за това неофициално предложение от високите етажи на изпълнителната власт в Атина, още повече когато то се обсъжда с председателя на БТК. От българска страна решение за подобна операция може да бъде взето само от правителството след съгласуване с Агенцията за приватизация (АП) и избраната за консултант по продажбата на БТК инвестиционна банка "Дойче Морган Гренфел". Шефът на агенцията Александър Съботинов вече заяви, че подобна сделка няма да е добра за БТК, и отрече да е чувал за провеждането на неофициални разговори на тази тема.
Шефът на АП не одобри и обсъжданата от ръководството на БТК възможност компанията да наеме свой консултант по продажбата на акциите й. В мотивите на поддръжниците на идеята за втори консултант се твърди, че наемането му е необходимо, тъй като "интересите на БТК се разминават с интересите на правителството", чийто консултант е "Дойче Морган Гренфел". Според експерти подобно твърдение не е лишено от логика, тъй като интересът на правителството е максимална цена, а интересът на компанията - повече инвестиции в развитието на мрежата. Те обаче твърдят, че тази идея е много закъсняла и нейното реализиране не би могло да се осъществи в ход, още повече без търг или конкурс, каквото е намерението на председателя на БТК. Изпълнителният директор на АП Съботинов беше още по-категоричен: "Един консултант от страна на държавата е достатъчен, за да координира усилията. Втори консултант не е нужен."
Морските курорти ще се приватизират с инвестиционни посредници
Антоанета Алексова, Стела Ткачова
Морските комплекси "Слънчев ден", "Ривиера" и "Елените" са включени в новия списък от 51 предприятия, за приватизацията на които ще се търсят ускорено през следващите месеци инвестиционни посредници. Работната група към отдела за структурна реформа в Министерския съвет и Агенцията за приватизация (АП) избра десет туристически комплекса, от които да се продават мажоритарни пакети акции (освен посочените морски комплекси от туристическите обекти в списъка влизат и парк-хотел "Москва", хотелите "Тримонциум" и "Санкт-Петербург" в Пловдив, Интерхотел и хотел "Рига" в Русе).
Предприятията от новия списък са подредени браншово, като за всяка група ще се търси инвестиционен посредник, който ще подготвя дружествата за приватизация.
Новата схема на приватизация на АП, в която са включени по-голяма част от туристическите комплекси, вече напълно обезсмисля начина за раздържавяване на курортите, предложен от Министерството на търговията. В началото на август от търговското ведомство съобщиха, че ще продават големите туристически обекти на обособени части и със стойността им ще се намалява капиталът на дружествата. Тази схема скандализира приватизационните фондове и индивидуалните участници, които придобиха акции от масовата приватизация в държавните туристически комплекси. Дружествата засега остават с преобладаващо държавно участие, което е гаранция, че държавата ще може да налага идеите си за приватизация във всеки един момент. По схемата на търговското ведомство се предвиждаше приходите от продажбата на обособени части да се разпределят между акционерите под форма на дивиденти. С изваждането от капитала на дружествата обаче на най-атрактивните хотели миноритарните акционери щяха да останат собственици на непривлекателни обекти, от които в бъдеще трудно би могло да се печели.
"Чуждите инвеститори не искат да влагат пари в големи туристически комплекси, а да купуват отделни хотели", коментира през август търговският министър Валентин Василев. Разсъжденията на министър Василев обаче не се потвърждават от АП. В писмо от осми август до търговския министър изпълнителният директор на АП Александър Съботинов го уведомява, че включва в първия списък на тридесетте предприятия, предвидени за приватизация чрез международни финансови посредници, туристическите комплекси "Дюни" АД и "Русалка" АД. "Работата по приватизацията на тези дружества ще започне в началото на септември", пише в писмото на Съботинов. Въпреки предупреждението на АП преди две седмици на общото събрание на акционерите на "Дюни" АД се взе решение да се продават дълготрайни материални активи на предприятията. В писмото на АП към министър Василев от началото на август се съдържа и уведомление, че има заявен голям интерес от чуждестранни инвеститори към приватизацията на "Ривиера" АД и "Слънчев ден" АД. Шефът на АП изпраща и второ писмо до търговското ведомство на 22 септември със същите указания. Въпреки препоръките да не се изваждат обособени части от капитала на двете дружества със скандал на общото събрание на "Слънчев ден" точката се подлага на гласуване. Едва след разгласа сред акционерите за писмото на Съботинов представителят на държавата на общото събрание като мажоритарен акционер гласува против разпродажбата на активите по списък.
"Не сме получавали писма от Агенцията за приватизация", отхвърли обвиненията в некоординираност между ведомствата зам.-министърът на търговията Александър Тасев. Според него решенията за продажба на дълготрайни материални активи са "принципни" и ако се появи голям стратегически купувач, те ще се обезсилят. Едва ли обаче зам.-министър Тасев не знае, че решенията на общото събрание като висш орган на управлението на акционерните дружества не се взимат по принцип и веднъж взети, не могат да чакат до следващо нареждане.
Шефът на туризма си отиде заради сделки на Мултигруп
Галина Александрова
Заместник-министърът на търговията и туризма Румен Драганов бе уволнен в края на миналата седмица със заповед на министър-председателя Иван Костов. Премиерът обясни решението си с аргумента, че при определени сделки Драганов не защитил в достатъчна степен държавния интерес.
Само две причини могат да обяснят защо така спешно и тайно бе отстранен от властта туристическият бос. Първата хипотеза е, че уволнението има връзка със закона за досиетата. Съвсем наскоро министър Валентин Василев се закани, че ще изгони всички ченгета от министерството. Втората възможност е уличаването му в корупция.
Не мога да отправя обвинения за корупция към Драганов, но по негово време се е стигнало до приватизация с нечестни средства, обясни премиерът Костов. Тази теза бе повторена и от министъра на търговията и туризма Валентин Василев. Според него ексшефът на туризма не защитил държавните интереси и не се справял с работата. Имаме да решаваме важни задачи в ресора и министерството търси най-добрия екип, с който да работи, обяви министър Василев. Заместникът му Александър Тасев допълни тези аргументи с твърдението, че Драганов е назначен от служебното правителство на Софиянски и останал да работи с уговорката, че ще си отиде с приключването на активния туристически сезон.
Самият Драганов твърди, че не вижда никаква драма в уволняването му. "Приемам като коректна формулировката на премиера Иван Костов. От разстоянието на времето сега мога да преценя, че може би съм можел да предприема и по-енергични мерки за защита на държавния интерес при някои сделки. Другите две версии съществуват изключително като въпроси на журналисти, не съм чул към мен да се отправя официално такова изявление. Самият акт на уволнението не ме сочи като любимец на Иван Костов и на Василев, т.е. те нямат причина да ме пазят, премълчавайки уличаването ми в корупция. Самият закон за досиетата пък не предполага уволнение. Това е по-скоро въпрос на морал и на реакция на обществото. Не съм такава крупна фигура, че някой да ме пази от разобличаване. Затова за мен въпросът с тези две версии не стои сериозно", коментира Румен Драганов пред в. "Капитал".
Мултигруп контролира Боровец благодарение на некоректната приватизация на фирма "Бороспорт", смятат хора от туристическия бизнес. "Бороспорт" ЕАД е регистрирана през 1991 г. с уставен капитал 11.794 млн. лв. Базирана е в курортния комплекс "Боровец". Предметът на дейност на фирмата е поддържане и експлоатация на зали, стадиони и други спортни съоръжения.
В действителност дружеството държи основната част от курортната инфраструктура в Боровец. Негови са кабинковият лифт и ски-влековете с изключение на този срещу "Ястребец 2", който е на БСФС. "Бороспорт" държи ски-гардероби, ски-училище, две административни сгради, три вили, няколко апартамента от хотелски тип, заведения и т.н. Това обяснява конфликта на интереси около това дружество и защо заради него се стигна до сваляне на министерски глави.
В началото на 1995 г. капиталът е увеличен на 84.687 млн. лв., разпределен в 84 687 акции по 1000 лв. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 25 на сто от капитала. Обявените за раздържавяване с инвестиционни бонове акции са изкупени още при първата тръжна сесия в края на миналата година.
Акционери в "Бороспорт" стават ПФ "Мултигрупелит" - 13.99%, Българо-холандски приватизационен фонд - 8%, граждани и преференциални акции за колектива - 3.01%.
На 28 февруари т.г. с решение на общото събрание на акционерите капиталът на "Боро-спорт" АД е увеличен двойно и става 169.374 млн. лв. Участията, придобити по пътя на масовото раздържавяване, автоматично се намаляват съответно на 7% за "Мултигрупелит" с 11 849 акции, около 4.5% за Българо-холандския приватизационен фонд с 6774 акции и минимален процент за гражданите и колектива. Странно е, че основният частен акционер "Мултигрупелит", който при нормални условия би се почувствал сериозно ощетен от стопяването на участието си, изобщо не реагира на схемата с увеличаването на капитала. Обяснението на тази пасивност е, че и фондът, и чуждестранният "инвеститор" работят за един и същ интерес.
Увеличението от 84.687 млн. лв. е записано на фирма "Мегават инвест", регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн. Източници от бившия Комитет по туризма и от Боровец са категорични, че зад тази офшорна фирма стои Мултигруп. Формално като представители на тази фирма са записани чуждестранни лица. При сделките дружеството се представлява от адвокат на Мулти-груп, твърдят от Министерството на търговията и туризма.
От началото до края тази сделка напомня до голяма степен схемата за отмъкването на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали, подготвена и почти реализирана с участието на фирма от структурата на Мултигруп. Наличието на приватизационния фонд на Мултигруп сред акционерите на "Бороспорт", както в случая с ОЦК, дава основание да се смята, че туристическият бос и шеф-приватизаторът (от името на принципала разрешението е подписано от бившия шеф на Комитета по туризма Васил Велев, а от Агенцията за приватизация - от експредседателя на институцията Веселин Благоев) са направили сметките така, че новата емисия да бъде изкупена от фирмата, близка до Мултигруп. Заедно с акциите на "Мултигрупелит" по този начин частната групировка си осигурява пълен контрол (57%) върху капитала, решенията, дейността и печалбите на дружеството. Срещу този напълно реален контрол върху ценна собственост "Бороспорт" е получила само едно удостоверение от Кредитна банка. В него банката на "Мулти" съобщава, че фирмата "Мегават инвест" е внесла по сметка на "Бороспорт" АД съответната сума за увеличението на капитала. Има ли ги тези пари наистина, внесени ли са реално никой не може да каже", коментира високопоставен служител от туристическото ведомство. Дружеството може лесно да разбере това, ако реши да изтегли парите от банката. От "Боро-спорт" отказаха да отговарят на журналистически въпроси. Известно е само, че материалите по сделката са предадени в прокуратурата, а в Самоковския районен съд е заведен иск за атакуване на увеличението на капитала.
Схемата на Мултигруп за приватизация чрез увеличаване на капитала явно е изработена за многократна употреба. Чрез масовата приватизация "Мулти-групелит" придобива значителен дял в предприятие от списъка с 25% и става акционер. След това чрез увеличаване на капитала държавното участие спада под 49%. В ОЦК - Кърджали, в "Минстрой холдинг" и в "Газстроймонтаж" тя беше спряна, след като бяха огласени намеренията на групировката и нейните хора във властта. В туристическия бранш (чрез Комитета по туризъм) обаче този подход се оказа печеливш. Освен в "Бороспорт" този модел за евтино приватизиране е приложен при "Интерхотел В. Търново Арбанаси палас" АД. Дружеството е предложено за 25% раздържавяване с инвестиционни бонове. Записаният по това време капитал е 137.713 млн. лв. Единственият голям частен акционер е отново приватизационният фонд на Мултигруп. При масовото раздържавяване той получава 19.87%. Останалите около 5% са притежание на граждани и преференциални книжа на колектива. Няколко дни след като е гласувано увеличението на капитала на "Бороспорт", същата схема е разработена и в "Интерхотел В.Търново". Капиталът е увеличен също с около 50% под условие. Член 195 от Търговския закон дава възможност да се увеличи капиталът на дадено търговско дружество под условие, че акциите се закупят от определено лице и по определена цена.
В схемата за ОЦК също бе използван този механизъм, като тогавашният министър на промишлеността Любомир Дачев е подписал заповед, с която е разрешил на представителя на държавата на общото събрание на ОЦК да гласува в полза на предложението за увеличаване на капитала. Посочена бе и фирмата, която трябва да запише новите акции. При идентичния случай с "Интерхотел В. Търново" под за-поведта стоял отново подписът на експредседателя на Комитета по туризма Васил Велев, разрешението е дадено и от тогавашния шеф на АП, твърди източник от търговското ведомство. Приватизаторът отново е "Мегават инвест". Превеждането на парите е удостоверено от Кредитна банка.
"Същите хора, по същото време, със същата схема и същия процент приватизираха интерхотела във Велико Търново, заяви пред "Капитал" специалист от туристическия бранш. Според него не е изключено да има и други подобни случаи. Приблизително по същото време Веселин Благоев легализира връзката си с Мултигруп и стана шеф на Кредитна банка.
Въпреки че оглавява Комитета по туризма още в края на февруари, Румен Драганов не е направил нищо за предотвратяването на ощетяващите държавата сделки. "Съгласен съм, че може би бих могъл да предприема по-енергични мерки. Но какво бих могъл в действителност да направя? Всички решения са взети предварително от хора преди мен. При мен е извършена само регистрацията на увеличаването на капитала. Може би трябваше да застана пред съда и като Матросов с гърди да спирам съда да не извърши регистрацията", коментира Румен Драганов.
Факт е обаче, че подобните сделки, замислени и придвижени по едно и също време, не се осъществиха в промишлеността след огласяването им и съответната намеса на отговорните държавни чиновници. В туризма, както изглежда, този процес е оставен да се развива спокойно и кой знае още колко подобни сделки ще бъдат открити.
Подготвена е схема за разплащане по злополучния бартер зърно срещу гориво
Схема за разплащане между Нефтохим, държавния резерв и бюджета по бартера зърно срещу горива е подготвило финансовото министерство. След вноса на пшеница, брашна и фуражи от Сърбия, който бе реализиран от бургаската рафинерия през 1996 г., възникнаха неуредени задължения между вносителя и потребителите на внесените продукти в страната. Това са главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси", "Зърнени храни" ЕАД и други лица. Доскоро по тази сделка цареше пълна неяснота. Проверка на данъчната администрация и ДФК е установила, че по сделката не съществува нормативен акт на правителствено ниво, който да определя параметрите на вноса и специфичен ред и условия на реализацията на вътрешния пазар. Общата стойност на доставката е около 14 253 917 000 лв. Внесената пшеница е реализирана по цени, определени със заповедите за разпределение, които са били значително по-ниски от реалната стойност при доставката и не са отговаряли на действащия режим на ценообразуване на брашната и пшеницата през 1996 г. До момента бургаската рафинерия е получила 2 млрд. лв. от ГУ "Държавен резерв".
Министерството на финансите предлага проект на нормативен акт на Министерския съвет, който ще позволи да бъдат приключени финансовите отношения между различните страни по този внос в страната. Проектът предвижда да се освободят от митни сборове внесените от Нефтохим зърно, брашно и фуражи, бюджетът да покрие до 5.5 млрд. лева отрицателната ценова разлика между получените средства от реализация на внесените стоки и тяхната доставна стойност. От тези средства да се извърши прихващане на задължения на Нефтохим към бюджета, които са изискуеми до края на годината. Нефтохим трябва да фактурира доставките на конкретните получатели по ред, определен от министъра на финансите. Предлага се в бюджета за 1997 г. да бъдат предвидени суми за покриването на ценовите разлики по сделката.
По този начин Нефтохим ще фактурира доставката на ГУ "Държавен резерв" по доставната стойност, а на "Зърнени храни" - по фактическите цени на реализацията. При тази операция нефтохимическият комбинат ще получи около 7 млрд. лв. без ДДС. Фактурирането на останалите получатели ще се извърши след окончателното им уточняване. Въз основа на този проект ще бъде подготвено постановление на Министерския съвет, което ще осигури нормативна възможност за реализиране на финансовата схема.
Междувременно стана известно решението на директорския борд на бургаската рафинерия да се премине към авансово плащане от всички дистрибутори, независимо дали някои от тях са и доставчици на Нефтохим.
Шест фирми ще доставят суров петрол за Нефтохим през октомври. По два танкера ще осигурят "Росбулнефт" и "Гленкор". "Мосойл", "Юкос петролеум - България", "Синохем" и "Литекс" ще доставят по един танкер.
Кенет Лей дойде, видя и си тръгна
Мария Христова
Голям брой проекти изсипаха българските министри пред шефа на отдел "България и Румъния" в Световната банка Кенет Лей при посещението му в София миналата седмица. Лей трябваше да преразгледа съществуващите заеми, отпуснати на България, както и да набележи приоритетите, които банката ще финансира през следващите три години. Една аргументирана защита, в рамките на цялостна стратегия, сега можеше да доведе до по-ускорено получаване на заемите, когато бъдат договорени конкретните условия по тях.
Какво обаче се получи.
Въпреки че заданието беше дадено отдавна, повечето министри като че ли го бяха пренебрегнали. В началото на по миналата седмица те получиха напомнителен факс от вицепремиера Александър Божков до петък да си дадат проектите - кандидати за финансиране от Световната банка през следващите три години. Ден по-рано на закрито заседание проектите били обсъдени набързо. И толкова. Без обобщение, без да бъдат подредени по приоритетност, без да се систематизират като елементи на бъдещата средно-срочна политика.
