- Ежедневието и сивотата. Защото какво според мнозина е щастието - осигуреният и равен живот без големи падове и качвания нагоре. И двете отблъскват хората и ги карат да се чувстват несигурно. Безпроблемното всекидневие на шведския модел, това е мечтата на човека - големи осигуровки, почивки на Хаваите и т.н. Но в крайна сметка за това се плаща.
Със загубата на приказката ли?
- Да, на нещо по-истинско. Забравяме, че сме част от този космос, от тази вселена. Вторачваме се в нашите малки, лични, битови проблеми.
Опитвате с вашите пъстри "Приказки" да събудите подсъзнателното у човека?
- Това е целта ми и затова в работите си съвсем умишлено отбягвам геометрията. Мисля, че това е причината много хора да ги харесват. Някак ги чувстват близки.
Защо сте повлиян толкова силно от древногръцките митологични мотиви?
- Те са имали култура, която е достигнала до нас по два начина - чрез преданията и митовете или чрез това, което е запазено от изобразителното изкуство и архитектурата им. Мисля, че те са били по-близо до корена си, до природата, и затова нещата, които са оставили, са по-близки до нас.
Това ли е обяснението за изключително оригиналното излъчване на вашите картини?
- Засега нямам обяснение. Това е предизвикателство. Задавал съм си въпроса много пъти, но съзнателно съм отбягвал да му отговарям. Защото, ако си го обясня, може да изчезне магията - това е другият проблем.
В Гърция ли имат най-голям успех вашите работи?
- Не. В "студените" общества. Като гледат работите ми, ме мислят за латиноамериканец.
Казахте, че хората харесват картините ви. Колко от тях трябва да продадете, за да сте наясно, че ви харесват? Има ли количествено измерение на успеха?
- Харесването не винаги се изразява в купуване. В България хората нямат толкова пари, че да си го позволяват. Ако говорим за материално изражение - имал съм много успешни изложби. В Люксембург първата ми изложба беше почти изцяло откупена, във Френския културен център също. От 12 изложби - 3 почти изцяло откупени, мисля, че е добър успех. А когато казах, че много хора ги харесват, имах предвид, че това са всякакви хора - бедни и богати, интелектуалци, хора от по-средно ниво, всякакви.
Чувате ли отрицателните мнения за вашите картини?
- Чувам ги, разбира се, би било поза да твърдя обратното... Когато много хора харесват вашите картини, това не ви ли притеснява, че може би правите комерсиално изкуство?
- Не ме притеснява, защото съм сигурен, че не правя такова изкуство. Ако беше комерсиално, щях да имам много работи и да участвам във всички изложби където ме канят, а аз отказвам на много и престижни изложби.
На кого отказвате и защо?
- Защото нямам достатъчно работи. Ако изкуството ми беше комерсиално, щях да съм хванал някакъв калъп, да бълвам продукция и да печеля пари. А не се получава точно така.
Какво се промени в гилдията на художниците през изминалите седем години?
- Виждам развитие на изобразителното изкуство след известна стагнация през 1992-1994 г. Учудващо е, че има толкова много художници, които се занимават само с рисуване и се издържат с това.
Пловдивските художници не се ли затварят умишлено в свой кръг?
- Не. Не мисля, че е нужно по-специално място за нас... Но казвате със самочувствие "ние, пловдивските художници..."
- Казваме го, защото има страшно много художници в Пловдив, и то добри. Даже голяма част от тези, които работят в София, всъщност са родени в Пловдив. С други думи, изнасяме художници за София.
От друга страна, това показва, извинявайте, някакъв дълбок комплекс - какво значи Пловдив, София, Варна? Атанас Хранов може да е роден и в Русе и да прави същите пластики.
- Е да, ама е роден в Пловдив. Няма заклинание в нашите думи, не знам защо, но тук наистина се раждат много художници. Чувал съм и разни теории за енергийни полета, тук по това тепе, където сме сега. Без да съм песимист, но и без да съм лековерен към тези неща - ако ги има, нека да съществуват, нека да не ги закачаме... Мистицизмът обладава ли често художниците?
- Някои - да, някои - не. Що се отнася за мен, стремя се към него.
Вашите картини излъчват доброта, това ли е причината за успеха им?
- Аз си мисля, че не съществуват такива чисти понятия добро и зло, и това е посоката, в която искам да работя. Няма такова понятие като добро - измислили сме си го ние според нашите виждания. Сигурно е много добре да направиш от прасе кренвирши, но от гледна точка на прасето едва ли е така.
Не вярвате в абсолютните категории добро и зло?
- Тях май ги няма. Те са по-скоро някакви социални категории.
Не са ли морални?
- В най-общия смисъл - да, не са толкова конкретни.
Какво тогава излъчват картините ви?
- Те добавят нещо различно към сивото и спокойно всеки-дневие. Помагат да намерим това от нас, което сме изгубили от себе си. Това е тенденция, която обхваща все повече хора.
Любо Ганев ще става рекламно лице на световния волейбол
Златка ЗАМОВА
Любо Ганев може да стане рекламно лице на световния волейбол, се разбра тези дни след отказването му от националния отбор на България. Ексцентрикът на терена имал кариера, сякаш написана от холивудски сценарист, и това привлякло важните личности.
"Имам предложение от д-р Рубен Акоста, президент на световната федерация, да стана рекламно лице на волейбола. Хората искат да използват историята ми на човек от малка държава, който благодарение единствено на играта е станал известен в цял свят. Ще пътувам с представители на ФИВБ на големи първенства и за промоции на волейбола в детски училища или клубове", обяснява Ганев.
Това обаче не е всичко. Кариерата на големия волейболист действително може да се превърне в сценарий. "Искат и да напишат книга за мен, а освен това да снимат филм за историята ми", допълва Ганев.
Идеята се ражда на европейското първенство в Холандия преди няколко дни. Там българите се провалиха, но Ганев бе обичайната атракция от класа, макар че на 32 години вече не е същият. "В мача срещу домакините от Холандия, когато влязох във втория гейм, ме аплодираха така, все едно съм пред родна публика. Беше много приятно. Хората от ФИВБ също го видяха и казаха: Това се случва много рядко, затова само ти можеш да бъдеш представителното лице на волейбола и да ги правиш тези неща", разказва Ганев.
Двеста и десет сантиметровият гигант има зад гърба си бляскави 13 години в националния отбор, но далеч не всичко е вървяло по мед и масло. Отначало той бе просто най-високият волейболист на България, който има големи перспективи, но не се развива достатъчно бързо. Имаше моменти, когато ръстът и големите очаквания дори го потискаха, а непримиримото отношение на съотборниците в ЦСКА му създаваше психологически проблеми. Когато заигра в Италия обаче, Любо (или Лупо, както го нарекоха на Апенините) стана мегазвезда и любимец на публиката.
"Надявам се с нещо да съм помогнал и за популяризирането на играта", казва сега Ганев и тази реплика очевидно ще бъде използвана скоро и в бъдеще време.
ДИАЛЕКТИКА
Министърът на екологията Емилия Манева почерпи с шампанско колегите си в Министерския съвет по случай приемането от парламента на закона за отпадъците. Министрите съвсем не бяха изненадани от ранния час за шампанското - 11 сутринта.
Телевизионната репортерка ветеран ДАНИЕЛА КЪНЕВА безуспешно обсажда в четвъртък мисията на Световната банка, която се намира в сградата на Интерпред. Кънева отказа да се примири с факта, че няма да се дават изявления веднага след парафирането на заема ФЕСАЛ, а ще трябва да чака до пресконференцията в петък.
В четвъртък два лъскави черни мерцедеса с тъмни стъкла спряха до сградата на парламента. Под зоркия поглед на две мускулести момчета от едната лимузина излезе новият депутат от бизнесблока ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ. Минути след това Цвети, както галено го наричат приятелите му, обяви, че парламентарна група на БББ ще има, но без ЖОРЖ ГАНЧЕВ.
Помощник-треньорът на националния ни отбор по футбол НАСКО СИРАКОВ плати кръгла сума в зелено, за да запази за пет месеца тенискорт в зала "София" за двете си дъщери. Според някои източници бившият нападател оставил 4000 долара в касата на Националния спортен център, за да могат двете момичета да тренират упорито тенис всеки ден с трикратната републиканска шампионка Галя Ангелова. И звездата на българката спортна стрелба ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА ориентира челядта си към този спорт, като записа 10-годишния си син на тенис в клуба "Левски".
Досегашният изпълнителен директор на Кредитна банка и бивш шеф на Агенцията за приватизация ВЕСЕЛИН БЛАГОЕВ надали ще може да запази поста си, тъй като е инженер по образование. Банковият закон изисква изпълнителните шефове на финансовите институции да са юристи или икономисти. Благоев обаче най-вероятно ще остане в Кредитна банка на длъжност, към която няма специални изисквания за квалификация.
Супергросмайсторът ни ВЕСЕЛИН ТОПАЛОВ доста се поизпоти в опита си да вземе шофьорска книжка миналата седмица. Шахматистът бе скъсан при първото си явяване на листовки. На другия ден обаче гросмайсторски поправи грешката си. След като взе шофьорската книжка, той почерпи за новата придобивка.
Въпреки точно противоположните твърдения на бившата министър-председателка на Пакистан БЕНАЗИР БХУТО и нейния съпруг швейцарските банки оповестиха, че двойката притежава лични сметки в конфедерацията. Така окончателно се потвърдиха отдавнашните подозрения за невероятната корумпираност на семейството на Беназир Бхуто, което е натрупало по време на управлението си незаконно богатство между 50 и 80 млн. долара. В момента красивата пакистанка живее в Дубай.
ХРИСТО СТОИЧКОВ се появи с очила на първата страница на каталунския спортен вестник "Ел мундо депортиво". Това стана два дена след скандалните му изявления, че треньорът Луис ван Гаал не може да го учи на 31 години как се спира топка. Ицо взел очилата на лекаря и си ги сложил при първата обиколка на загрявката. Според редакторите от вестника модерният ляв искал деликатно да намекне какво е нужно на треньора, за да определя правилно състава.
Известното цигулково дуо СТАНКОВ - РОДИОНОВ ще се представи с концерт в дома "Витгенщайн" в рамките на европейските седмици на културата. Поздравления ще поднесат кметът на четвърти виенски район д-р Ленгхаймер и извънредният посланик на България в Австрия д-р Кирил Калев.
"Спайс гърлс" сключиха рекорден рекламен договор за 3 млн. германски марки с английската верига супермаркети АСДА. Девойките ще се появяват в костюми със знака на фирмата, а тя пък ще предлага кексове и пици с образите им върху опаковките.
Бивш министър с двоен рожден ден
Бившият финансов министър Димитър Костов най-сетне навърши 40 години - ден след като редица столични вестници съобщиха за юбилея му. Грешката на вестниците не била случайна. Когато влязъл в кабинета на Жан Виденов, Димитър Костов трябвало да си напише автобиографията. Замислен за нещо друго обаче, министърът объркал рождената си дата и вместо на 22 септември, когато действително е роден, се писал на 21 септември. Неудобството идва оттам, че човекът, който никога не е спирал да кара синия си трабант, се налага да черпи за рождения си ден няколко пъти. Миналата седмица репортерката на "Дарик" радио Ирина Алексиева обяви Димитър Костов за зам.-министър на финансите. В своя кореспонденция от годишната среща на Световната банка и МВФ в Хонконг радиожурналистката съобщи, че зам.-министърът на финансите Димитър Костов е разговарял за параметрите на бюджета. В същото време Димитър Костов кротко си седеше в кабинета в Централната кооперативна банка, на която е изпълнителен директор. Вероятно журналистката е имала предвид Димитър Радев, който бе заместник на Костов.
Есента - сезонът на болести и ваксини
Д-р Дарина ДИКОВА
Разделяме се с лятото. Идват есента и зимата, богати на болести. Как да предпазим децата си от тях?
Най-често срещаните заболявания през този сезон са острите инфекции на горните дихателни пътища, наричани още остри респираторни заболявания, катари на горните дихателни пътища или простудни заболявания. Към групата на тези инфекции спада и грипът. Те са безусловно инфекциозни заболявания, причиняват се от вируси и микроби, като водещата роля се пада на вирусите. Причинителите на грипа са също вируси, различни щамове.
Терминът остри инфекции на горните дихателни пътища е сборно понятие, което включва остро настъпващо катарално възпаление на лигавицата на носа, очите, фаринкса, ларинкгса, трахеята или бронхите (поотделно или заедно). Заболяванията са краткотрайни със или без общи прояви (температура, неразположение, отпадналост, главоболие, безапетитие) и с прояви от съответните засегнати органи (хрема, кашлица, болки в гърлото, конюнктивит). Тези заболявания се предават лесно по въздушно-капков път и предизвикват епидемични взривове в семейството или сред децата, които играят или учат заедно. Значимостта на инфекциите в детската патология се определя от голямата им честота. Често рецидивиращите катари на горните дихателни пътища са основна причина за алергизиране на детския организъм, за последващи астматични пристъпи, нефрит, ревматизъм. Усложненията от възпаление на средното ухо, синузит, бронхит и бронхопневмония са опасни за децата.
Доброто познаване на проявите на болестите и протичането на острите респираторни заболявания, както и успехите на съвременната бактериология и вирусология дават възможност за точната им диагноза и правилно лечение.
А профилактиката? Как да предпазим децата си от тези най-чести заболявания в детска възраст? Успехите на профилактиката се осъществяват по два пътя. Първо, чрез отстраняване на възможностите за заразяване на детето, т.е., като избягва контакти с болни, и второ, чрез мерки за повишаване устойчивостта на детския организъм. Тези мерки включват всички грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето като хигиенни грижи, рационално хранене и закаляване, комплексно и системно прилагани още от раждането. Най-сигурната профилактика обаче е специфичната имунопрофилактика, т.е. ваксините.
За основния невероятно голям брой вируси с множество подщамове - причинители на респираторни заболявания, засега няма създадена ваксина. Те са биологично изменчиви, мутират, променят белтъчинната и антигенната си структура, осигуряват си възможност за оцеляване и възпрепятстват създаването на ваксина. Единствено срещу вируса на грипа има създадена ваксина. Тя представлява комбинация от грипни щамове, актуални за сезона и препоръчани от Световната здравна организация. У нас се прилагат българската противогрипна ваксина литовак и вносните ваксигрип - френска, инфлувак - холандска.
На ваксинация подлежат рискови контингенти възрастни и деца с хронични заболявания, деца от затворени колективи (домове за деца и юноши) и деца над 6-месечна възраст с повишен риск от усложнения при грип по препоръка на наблюдаващия педиатър. Липсата на ефект от ваксинацията се дължи на слаб имунен отговор при някои индивиди или при епидемия от щам, който ваксината не съдържа. Грипната ваксина се инжектира мускулно или дълбоко подкожно.
За специфична имунопрофилактика на острите респираторни заболявания се използват и противобактериални ваксини от рода на българската респивакс, френската лантиген В и швейцарската бронховаксом. Тези ваксини покриват широк спектър от бактериални инфекции и предпазват от усложненията им. Вземат се през устата по схема и указание на лекар. Нямат противопоказания и странични реакции и имат доказан добър профилактичен ефект. Прилагат се при често боледуващи деца над 3-годишна възраст.
Пазете "кожата" на вашия автомобил
Небрежното отношение след летните горещини състарява колата
Александър Хранов
Вероятно не всеки собственик на автомобил знае, че колата се нуждае от грижи след дългото и горещо лято.
Слънцето е коварен враг на автомобилната "кожа" - боята. Няма значение дали тя е обикновена, акрилна, металик или пък най-новото творение на автопроизводителите - водноразтворимата боя. Истинско изпитание за лъскавината и здравината й са високите летни температури и безмилостният смог. Към тях се прибавят далеч не безобидните птичи изпражнения, както и мушиците, които се набиват в предната част на автомобила, особено при нощно управление.
Както навсякъде, най-препоръчителна е превантивната работа. След внимателно измиване на каросерията и подсушаване с гюдерия е необходимо качествено пастиране с подходяща паста. Добре е, че вече и у нас могат да се намерят продукти на реномирани производители за различни видове боя - нова или захабена, подхранващи или силно почистващи. Пастирането не е лесна, нито бърза работа. Зависи от големината на автомобила - понякога отиват няколко часа труд. Нечистотиите от птиците трябва да се отстранят възможно най-бързо, тъй като съдържат киселини и могат да оставят грозни и непоправими следи върху боята. Най-добре е да поставите върху тях мокър парцал, гюдерия или добре напоена гъба за няколко минути. Така ще си спестите и трудноизличими драскотини върху купето.
Само един час по магистралата или пътуване до морето превръщат предното стъкло, капака и маската на вашия автомобил в гробище на различни видове насекоми, както и на някоя малка птица. Не изпробвайте веднага чистачките - ефектът ще бъде само купуването на чифт нови гумени пера. Вълшебната дума е вода, много вода. И мека гъба или стар дамски чорап, с който да почистите всичко. Не пробвайте мързеливия вариант на автоматичната мивка в сервиза - ефектът е равен на нула. Препоръчвам стария шофьорски трик с вчерашния вестник - с мокри вестници се покрива предната част на автомобила и след десетина минути колата светва.
Ако след лятната ваканция автомобилът започне без никаква причина да загрява и трудно да сваля температурата на антифриза, недейте да търсите вината в дефектен термостат на охлаждането. Причината е по- проста - фините ламели на радиатора са задръстени от мушици и комари. Продухването му от задната страна със силна въздушна или водна струя ще свърши работа - колата отново ще заработи нормално.
А за да запазите за по-дълго време гланца на боята такъв, какъвто е бил преди няколко години, съветвам ви отново да вземете пастата и памука. След няколко часа труд автомобилът ви ще бъде като нов.
Решаващият рунд за боксьора Серафим Тодоров е в Будапеща
Андрей БОГОЕВ
Денят преди началото на световното първенство по бокс в Будапеща ще бъде съдбоносен за Серафим Тодоров. На 17 октомври почти сигурно ще се проведат последните преговори между представителите на българската боксова федерация и турските им колеги за правата на трикратния световен шампион. От изхода на срещата зависи дали Сарафа ще се качи на ринга в Будапеща. Ако бъде спрян от участие, това почти сигурно ще означава край на кариерата му в аматьорския бокс.
Спорът между двете федерации е за 300 000 долара и датира от деня, в който Серафим емигрира в южната ни съседка. БФБ настоява да получи сумата като компенсация за вложения в спортиста през годините труд, а турците се опитват да я заобиколят. "Ние сме абсолютно сигурни, че ако не получим парите, Серафим няма да играе", категоричен е генералният секретар на боксовата ни федерация Андрей Дойчев.
Според международните правилници нашите босове са в пълното си право да решат пускат ли един спортист да се състезава в чужда страна или не. Българите са готови да разрешат на Серафим да представя Турция, но срещу известна компенсация (не трансфер, защото става въпрос за аматьорски спорт). В противен случай спортните правилници им позволяват да спрат състезателя от участия на международни прояви за три години. "Писах писма до международната федерация. Президентът на АИБА Карл-Хайнц Вер бе категоричен, че Серафим няма да играе три години, ако не се разберем с турската страна", заяви г-н Дойчев.
Загадка остава какво са намислили турците. Тодоров се готви усилено за световното първенство и дори е включен в състава на комшиите. Очаква се той да пътува за Будапеща, но не се знае на какво се надява. "Поведението на турската страна е странно. Серафим очевидно е много подготвен за това световно първенство и може да стане шампион. Знае се, че искаме да си платят, и въпреки това не предприемат нищо", коментира Андрей Дойчев. За него вариантите за изход от ситуацията са два. По-възможният е турците да поискат среща в деня преди световното първенство. Тогава отново ще стане пазарлък за цената и затова нашата делегация трябва да има готова тактика. "Естествено е, че ще свалим от цената, ако наистина имат намерение да плащат. При варианта да не вземем нито долар и 200 000 са нещо", смята г-н Дойчев. Той обаче е категоричен, че няма да се съгласи да пусне Сарафа на ринга срещу обещания за бъдещи плащания - стил на работа, който е характерен за комшиите.
Хората от нашата федерация не изключват възможността турците да са поработили направо с големите босове от АИБА. България обаче също има стабилен гръб там - проф. Емил Жечев, който е шеф на съдиите и президент на европейската федерация (ЕАБА). "Трудно е за вярване турците да пробият на такова високо ниво, защото проф. Жечев ще ги направи на нищо. Той така ще ги подгони, че няма да могат да си намерят място нито в АИБА, нито в ЕАБА", смята Дойчев. Самият Серафим пък има неблагоразумието да обвини публично професора, че му е попречил да стане олимпийски шампион в Атланта, и с това още повече усложни положението.
Един неблагоприятен край на сагата на 17 октомври или ранния 18-и ще пречупи Серафим, единодушни са специалистите. Той е човек, който освен парите обича и славата. И тъй като няма да има възможност да спечели слава, той ще бъде принуден да отиде там, където са парите. Такова място е професионалният бокс.
Дигиталната телевизия влиза във Формула 1
Формула 1 скоро ще влезе в новата ера на дигиталната телевизия - стъпка, която ще я промени изцяло. Компанията на Бърни Екълстън FOCA, която контролира телевизионните предавания на Формула 1, вече похарчи десетки милиони долари за техниката, от която се нуждае. Сега вече е готова да осъществи плановете си на практика.
В близкото бъдеще зрителите на дигитални репортажи от Формула 1 ще могат да избират мястото, от което да наблюдават състезанието. Те ще могат да концентрират вниманието си върху спиранията в боксовете например или ще гледат състезанието изцяло от камерата, монтирана върху болида на техния любимец. Както е известно, и сега на всеки болид от Формула 1 има камера - тя носи дух на съпричастност, зрителят се чувства така, сякаш сам участва в състезанието. Камерите бяха прикрепени към болидите за първи път преди десетилетия - но само на демонстративни обиколки. Това бяха груби апарати, които постепенно бяха заменени от по-фини, по-лесни за използване. След това беше въпрос на време те да бъдат закрепени стабилно, така че да предават добра картина.
Междувременно се засили чувството на разочарование у зрителите, които, освен че гледаха кадри с лошо качество, видяха и някои плашещи картини - като катастрофата на Айртон Сена с болида на Мартин Брандъл по време на порой в Австралия например. Сега технологията е овладяна и камерите по болидите са вече обичайна гледка във Формула 1. Зрителите вече очакват да видят изпреварващи маневри от гледната точка на пилота. Това, което беше странно доскоро, вече е очаквано.
Камерите са скрити в кутии, които пък са обвити с фибростъкло. С това се постига нужната аеродинамичност, когато камерата се закрепи за болида. Всеки болид на пистата би трябвало да носи една камера, някои са с две, по изключение и с три. Те могат да се намират поне на 20 места, като се започне с очевидното - над главата на пилота, и се стигне до по-изобретателното - отстрани на спойлерите, откъдето камерата гледа встрани от пистата. Някои камери гледат назад, а едно от най-популярните места е това пред пилота, така че камерата да показва движенията на главата и ръцете му по време на състезание.
Картината се предава ди-ректно от камерата на хеликоптер, който кръжи над пистата. Оттам тя се предава на излъчвателния център. Камерите са специално проектирани от FOCA за нуждите на Формула 1. Според техниците те са толкова добри, колкото позволяват технологиите, тоест съвършени. Както всичко свързано със състезанията, телевизионните предавания не са евтини, тъй като само една камера струва 6000 паунда.
В сравнение с предишните камери сегашните са по-компактни. Те съдържат нов цветови чип, който позволява картината да е по-фокусирана, покритието е по-гъвкаво и това намалява проблема с вибрациите. Камерите са покрити и с тънък защитен пласт, който не позволява да се замърсяват като в миналото. Звуковите ефекти също са по-добри. Всяка камера има специален микрофон, който предава звука, когато пилотът натиска спирачките, ускорява или сменя предавката. Покрай новите предавания обаче се появиха и нови проблеми. Все повече се увеличават страховете, че камерите забавят някои болиди, а помагат на други. Проблемът е къде ще бъде поставена камерата, тъй като на някои места тя подобрява аеродинамиката на болида, а на други я влошава. Компромисното решение е камерите задължително да се поставят на едно и също място.
"Няма значение дали те работят или не, всички отбори трябва да започват от една и съща позиция", смята Рос Браун, техническият директор на "Ферари". "Някои пилоти стартират от по-добра позиция. Мисля, че знаем къде са най-добрите места за камерата, но няма да ги кажем", заяви дизайнерът Гари Андерсон от отбора на "Джордън".
"Сълза и смях" в приемната на президента
Мина РУДОЗЕМСКА
"Разградиха ми оградата. Искам си я оградата или да си вземем парите. Петър Стоянов трябва да ми помогне. Нали е над всички. " Тази убеденост на дядо от Монтанско, чакащ реда си за среща на партера в Бялата къща, горе-долу обяснява защо хората избират да търсят решение на проблемите си точно в приемната на президентството.
Приемни има във всички министерства. В някои ведомства, като финансовото, отделите, ангажирани пряко да общуват с гражданите, са дори няколко. Правителството също разполага със служба, която да изслушва избиратели в беда. Приемната на "Дондуков" 2 обаче е по-различна. В Бялата къща най-често отиват хората, изчерпали инстанционната си енергия или, напротив, преценили, че няма защо да описват неволите си на по-ниски държавни етажи, след като могат да пробват "директно при баш шефа".
Отчаянието кара сънародниците ни да товарят държавния глава и неговата администрация с наднормени очаквания. Аргумент като "тук е последната ни надежда" рядко може да бъде разколебан от уверенията, че "това не е в правомощията на президента". Особено при голямата достъпност на "Донду-ков" 2 и перфектния екип приемащи от името на президента.
От началото на ерата Стоянов в отдел "Приемна" на Бялата къща са получени (и вкарани в компютър) повече от 15 хиляди жалби на граждани. "На всички тези 15 000 молби сме получили отговор от съответните ведомства в едномесечен срок. Отговори сериозни, задълбочени, с извършени проверки. От всички получени документи правим копие до молителя", каза за "Капитал" Надежда Дойчинова, шеф на приемната.
Молбите се приемат устно или писмено от деветима юристи, които ги обработват и дозират съдействието си според конституционните права на държавния глава. Всеки, прeстъпил прага на "Дондуков" 2 в часовете за прием, получава срещу паспорт бланка за устни молби, в която да попълни предмета на посещението. На гърба на формуляра има извлечение от основния закон на президентските правомощия - държавният глава дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; предоставя убежище; упражнява право на помилване; опрощава несъбираеми държавни вземания.
Въпреки това грубата класация на най-често поставяните въпроси започва със социални, земеделски и съдебни казуси от компетенциите на изпълнителната власт. "Това е барометър на проблемите в държавата", казва Надежда Дойчинова.
Сънародниците ни започнаха да бъркат функциите на приемната с битов Хайд парк още по времето на Желев. Точно тогава постъпи и симптоматичната просба държавният глава да помогне за връщането на открадната крава.
Приемната на президента днес спокойно може да се нарича "Сълза и смях". Посетителите и житейският им товар варират от клетници до хитри безделници. Общото е, че в преобладаващата част от случаите молбите трябва да бъдат отправени на отсрещния тротоар.
В четвъртък сутрин, малко преди 10 часа, мераклиите за аудиенция в президентството попълваха бланки и кръстословици, четяха хороскопи. Опърпан човечец от с. връх откри работния ден на приемната.
"Отцепиха от имота ни за улица. Немаше отчуждаване. Излизам един ден да садя царевица и виждам техниката с 20-30 души полицаи. Тя вика: идвам да разграждам оградата, че пречи... После заведох дело и го спечелих - 100 000 лева трябваше да ми дадат. Казват сега, че нямат пари. Искам оградата да си вземем", обясни човекът.
"Президентът няма право да се намесва в работата на съдебните органи. Щом като имате адвокат, заведете изпълнително дело на базата на изпълнителния лист", посъветва експертката. Собственикът на разтурената ограда притеснено мачкаше платнената торба с "натурални актове", докато накрая си дойде на думата: "И да ви кажа, че това комънизъма легнало там - не мърда. Какво да правим с тия властници? Бездарници! " Оттам насетне нито един от осторожните граждани не пропусна да обобщи хала в квартала, паланката, държавата. "Хората възприемат нашата институция като гръмоотвод", каза в паузата между двама посетители служителката на приемната.
"Долу по общините правят кой каквото си иска, па ако може да мине метър", алармира следващата посетителка, доведена от жилищен проблем. "Знам, че президентът няма такива правомощия, но въпросът с общинските жилища стои много сериозно, а това подронва цялото правителство - да не говорим за тока и парното", добави жената.
Същевременно пред вратата на приемната един чичо подаряваше ценни идеи на останалите посетители, вероятно с надеждата, че като във вица те ще се откажат да занимават високата инстанция с "глупости". На безработната пред него той препоръча - "Елате да копате на село". "Аз съм учила за предприятие не съм учила за мотика", контрира столичанката. Човек, дошъл да моли за касиране на избора за кмет на някакъв бивш партизанин, разсъждаваше на глас: "Много пъти сме правили здрасти с президента, но сега не знам дали ще го доберем. Важното е да ме приеме колежката юристка - те требва да знаят, че по места всичко си е старото."
После пенсионерка от Плевен подозрително дълго не можа да формулира причината, довела я на "Дондуков" 2. След безпредметни описания на забележителностите на родния й град (без да успее да досъчини имуществена интрига), тя събра решителност, озърна се и зашепна: "Всъщност аз дойдох, за да донеса нещо за Петър Стоянов. Понеже ме дразнят много работи в разрешаването на въпросите, съм написала до президента какво е мнението на хората долу за Костов, Народното събрание и македонския въпрос. " Най-подир будната българка, щастлива, че обходната маневра е успяла, се завтече да предаде фермана в съседна стая.
"Идват и нередовни пациенти, случват се и много тежки дни. Но човек трябва да е много внимателен, много деликатен с посетителите - всеки е с проблемите си", каза млад служител на приемната.
"Пенцията ми е малко, не мога лекарства да купувам да се поддържам, а имам 6-7 болести и втора група инвалидност", натъжи се дядо с надупчено палто, вълнена шапка и очила на ластик. "Като войник, по време на учение, паднах и заболях. Изнесоха ме на носилка. Това щях да кажа на президента, защото искам военни придобивки - карти за курорт и валтери за безплатни лекарства. Пиши да нареди за почивка, искам и аз като другите военни", стана рязък човекът. След като призна, че е почти глух, той полегна на бюрото и сви шепи на фуния пред ухото си. После си тръгна с адреса на фондация, която осигурява безплатни лекарства.
Последна, час след края на работното време, беше приета и последната чакаща. "Казвам се Червенкова. С мъжа ми Славчо бехме първите частници в България - сигурно се сещате, три филма направиха за нас. Заминахме за Америка. Там участвахме в лотарии и спечелихме веднъж 180 млн. долара, и после още 10 милиона долара", заразправя бившата емигрантка. Семейството се прибрало в България с "цял куфар документи", но без парите. "Ходих в нашето посолство там, инвестигейшън правих и щехме да изобличим тази игра на департамента, но се върнахме. А тук дойдох, защото от външно ми правят спънки и Петър Стоянов може да помогне нещо - той е над всички", зарадва се Червенкова. Запитана защо не е пробвала при Бил Клинтън, тя изстреля: "Бех!"
В скоро време "Левски" може да предложи акции на своите запалянковци
Тони Дремсизов
В понеделник, 29 септември, ФК "Левски" (Сф) провежда общо събрание. Единствената точка в дневния ред е създаване на акционерно дружество. В момента "Левски", както и всички останали спортни клубове (с единственото изключение пловдивският ФК "Марица"), е сдружение с идеална цел, регистрирано по Закона за лицата и семействата. Един друг закон - този за спорта, който е приет през юли 1996 г., императивно изисква всички клубове в България, които развиват професионален спорт, да станат АД и да се пререгистрират по Търговския закон. В изпълнение на тази разпоредба се очаква да бъде решението на общото събрание на "Левски" в понеделник.
При всички положения клубът няма да стане акционерно дружество още на 29 септември. По чисто технологични причини ще му бъде необходим сериозен срок, в който да се изгладят всички препъникамъчета по изготвянето на новата регистрация. Фактически преобразуването на сдружение с идеална цел в АД е нещо, което е непознато в нашето законодателство. Тъй като Законът за спорта го нарежда с едно изречение и за повече от година не са съставени никакви подзаконови нормативни актове, превръщането на професионалните клубове в търговски дружества представлява един доста неясен механизъм.
До момента, както стана дума, има прецедент в тази област - пловдивският ФК "Марица" се преобразува в АД преди няколко месеца. Търговското дружество "Професионален футболен клуб Марица" бе регистрирано с основен капитал 10 милиона лева и свободно набиране на акциите. Шестима учредители разделиха помежду си всички дялове. Контролният пакет акции държи д-р Валери Лозанов, който е и президент на футболния клуб. Цялата операция обаче далеч не бе толкова елементарна, колкото изглеждаше на пръв поглед.
"По Търговския закон преминаването от сдружение с идеална цел в акционерно дружество е невъзможно. Ние го осъществихме след дълги и обстойни консултации с Окръжния съд в Пловдив, който в крайна сметка трябваше да регистрира нашето АД. Най-важното бе, че имахме яснота по въпроса за приходоизточниците. Всъщност той е само един - обикновен бизнес. Предварително трябваше да си изясним също така кои са акционерите и кой с какъв месечен принос ще участва в издръжката на клуба. Това фактически разпредели капитала", обяснява пловдивският юрист Запрян Запрянов, един от хората в управата на "Марица".
Очевидно е, че идеята на футболния клуб АД е да осигури неговата издръжка. В момента отборите в България обикновено се издържат от хора, които нямат реално покритие за парите си. В най-добрия случай те са само членове на общото събрание (дори и когато са президенти) и при вземането на решения разполагат с един-единствен глас. Така може да бъдат изхвърлени без никаква компенсация от клуба, който са издържали години наред. При търговските дружества положението е съвсем различно, защото решенията се вземат според процентното участие. "Който дава парите, той командва парада. Парадоксално е, че в един клуб със сто членове един дава парите и има равен глас с другите. Така е в сдружението с идеална цел, но това прилича повече на партийно събрание. С търговските дружества нещата ще се адаптират към реалността", елементарно обяснява г-н Запрянов.
В случая с "Марица" акционерното дружество е било създадено само с шестима акционери, тъй като бързата му регистрация е означавала финансово стабилизиране на клуба. Ако акционерното дружество бе тръгнало да набира капитал чрез продажба на акции или ако например бе включило държавата, чисто техническите проблеми щяха да забавят фатално регистрацията, обяснява г-н Запрянов.
"Сега вече планираме нова емисия, която ще бъде за масово изкупуване. От тези акции ще могат да си купят най-различни хора - членове на клуба, спомоществователи, запалянковци, които и преди искаха да вземат примерно по една-две акции. Ако го бяхме допуснали отначало, това щеше да удължи процедурата. Затова съзнателно оставихме на втори план свободната емисия, която ще пуснем до края на годината", казва той.
ФК "Левски" няма толкова сериозни проблеми с издръжката си, макар че работи с един от най-големите бюджети в страната. Затова в този клуб създаването на АД вероятно ще протече по различни правила и по различен начин. Първо, очаква се уставният му капитал да бъде 100 милиона лева - обем, който вече на практика е приет, макар че още не е обнародван. Напълно възможно е "Професионален клуб "Левски" АД да тръгне да набира капитала си по всички възможни начини, като включи както едри, така и съвсем дребни акционери. Решението ще бъде взето от общото събрание на 29 септември, обяснява президентът Томас Лафчис.
"Имаме достатъчно юристи, членове на общото събрание, които трябва да решат начина, по който ще се преобразуваме в АД. Едно е ясно - дружеството няма да бъде учредено на 29 септември. Това е процес, който ще отнеме месеци. На общото събрание ще определим само параметрите - име, основен капитал, акции, емисии. Аз лично ще предложа уставният капитал да е 100 милиона лева, като смятам, че за пет години можем да го вдигнем до 1-2 милиарда. Предполагам, че ще определим срок за пускане на акциите на пазара. Всички решения обаче ще се вземат от общото събрание. То ще определи с гласуване кои ще бъдат учредители на акционерното дружество, какъв процент собственост ще им бъде предложен и какъв процент от капитала ще бъде набран от свободна продажба на акции. Предполагам, че ще дискутираме и цените на тези акции. По закон акцията не може да струва по-малко от 10 хиляди лева, но за обикновения ни привърженик това не е малка сума", обяснява Лафчис.
В медиите се появиха обвинения срещу него, че със създаването на АД иска да купи и после да продаде "Левски" изгодно. Това се базира на декларирания.
Интерес от британската инвестиционна компания ENIC, клон на мултинационалната "Ричмънд", към българския клуб. ENIC (English National Investment Company) купи миналата седмица 79 процента от гръцкия клуб АЕК срещу 9.6 милиона долара, като пое и дълговете му от още 5 милиона долара. ENIC държи също така 30 процента от италианския "Виченца", носител на националната купа. Един от собствениците на компанията - базираният на Бахамските острови мултимилионер Джо Луис, има лично 25 процента от дяловете на шотландския шампион "Глазгоу рейнджърс". Докато са текли преговорите за АЕК в Атина, в плановете на компанията е било споменато и името на българския "Левски".
"Хората явно следят нещата и са преценили, че "Левски" има потенциал като организация и като футболисти. Всъщност тъкмо организацията е това, което се продава. Дай боже, да дойдат англичаните. Ако не те, да дойдат гърци, американци или каквито и да е. Толкова години нямаше кой да даде пари на "Левски", а сега, когато изглежда, че има кой да инвестира в нашия клуб, се създава целенасочена кампания, за да се настрои общественото мнение, че аз съм искал да изкупя "Левски". Проблемът е, че се създава напрежение от това, че някакви англичани ще купуват "Левски". А всъщност с нас никой още не е говорил. Преди да излезе новината в гръцките вестници, аз не знаех нищо за тази компания", твърди Лафчис.
Другото, което той отрича, е, че вече е решено да притежава контролния пакет акции. "Аз не знам дали изобщо общото събрание ще реши да има контролен пакет акции. Хората ще преценят какъв процент да ми дадат. Ако кажат 10-20-30 процента - добре, ще ги взема. До момента обаче не съм мислил да изкупувам мажоритарна собственост в "Левски". Вярно е, че съм давал собствени пари на клуба 6-7 години, но тях мога да ги взема по всяко едно време. Моята цел е всичко в клуба да е наред. А за това трябва сериозен бюджет. Знае се, че за мен следващата година е последна. Ако ме наследи някой, който е готов да дава по 3-4 милиона долара на година, дори няма да си искам парите обратно. Важното е, че съм направил нещо", твърди той.
Все още обаче не е ясно дали в бъдещото дружество "Професионален клуб "Левски" АД ще има друг крупен учредител освен Лафчис.
Мениджърът Андрей Желязков, на когото Лафчис дължи голяма част от успехите си с "Левски", заяви, че за момента не смята да взема собственост от клуба. "Мисля, че веднага биха тръгнали злобни приказки за това, че използвам поста си на мениджър, за да продавам футболисти и да прибирам пари от своята собственост. Макар че това е глупаво, знам, че хората ще разсъждават така, защото и в момента ме одумват. Така че изобщо не съм се интересувал за начините, по които да придобия собственост от "Левски". Което означава, че нямам намерение да участвам като акционер", твърди г-н Желязков.
Друг крупен собственик би могла да бъде държавата. Спортната база на "Левски" и стадион "Георги Аспарухов" са собственост на МВР и са дадени за безвъзмездно ползване на клуба. Държавата би могла да ги даде за дълготрайни активи в дружеството. "Вероятно ще предложим на МВР и на държавата да влязат в нашето АД. Точно аз съм човекът, който отдавна предлага в Закона за спорта да се включи изричен текст, че държавата влиза с 10 процента във всички такива АД, каквито са професионалните клубове", допълва Лафчис.
Има информации, че акции от "Професионален клуб "Левски" АД може да поиска и ВИС-2. В момента застрахователната компания има рекламен договор с футболния клуб, според който налива стотици хиляди долари в касата му. "Ако ВИС-2 поиска да влезе в бъдещото АД, общото събрание ще реши дали компанията да бъде допусната сред учредителите", лаконично обяснява Лафчис. Рекламният договор между двете страни е перфектен и до момента както "Левски", така и ВИС-2 твърдят, че той се изпълнява без никакви проблеми. Възможно е обаче висаджиите да очакват като нещо подразбиращо се от само себе си да получат собственост от бъдещото АД срещу помощта си.
При всички положения, особено след масираната информационна атака в медиите, мисълта за ENIC ще окаже влияние върху решението на общото събрание на 29 септември. Все пак това е компания, която отчете 321 милиона паунда чиста печалба за изминалата финансова година. В момента тя продава акциите си на Лондонската фондова борса на цена 272 пенса и отчете 77 пенса печалба върху всяка акция за изминалата финансова година. Това прави около 25 процента печалба, или 4 пъти по-висока рентабилност от акциите на ENIC, отколкото ако държите парите си в средностатистическа западноевропейска банка.
Близки до ръководството на ФК "Левски" смятат, че интересът към клуба може би се дължи на един друг клубен президент - Петър Петров-Кучето. Той фактически регистрира в съда ФК "Левски" на свое име и принуди Лафчис да работи с названието "Левски - 1914". Петров вече е регистрирал и "ФК "Левски" АД и е напълно вероятно чрез приятелите си в Италия, които води и у нас, да е предложил да продаде фантомния клуб с известно име на ENIC. В същото време обаче Лафчис вече е запазил в съда името "Професионален клуб "Левски" АД, под каквото фактически Законът за спорта го принуждава да се регистрира като търговско дружество.
Европа трябва да е арбитър в спора "Газпром" срещу България
Скандалите около "Топенерджи" и плановете за транзит и доставки на руска газ вече досадиха на всички. Повече от ясно е, че руснаците искат да направят голяма далавера в България. Все още има интрига в това дали все пак българските власти няма да отстъпят. Не че има накъде повече да отстъпват. Конкуренцията е нещо, което в монополиста "Газпром" очевидно не познават добре. Затова те искат да продават газта скъпо, да получават концесии върху газопроводите без търг, на всичко отгоре и евтино. Високата цена на газта направи цял отрасъл - химическата промишленост, неефективен. Ако това е цената, тя може да се плати, но в името на какво. Идва зима и изчисленията стават повече от сложни.
В икономиката има едно основно понятие - алтернативна цена. Всяка стока или услуга в крайна сметка има заместител. Въпросът е колко струва. И какво се брои в изчисленията. За геополитиката по-важно е друго понятие - енергийна и суровинна независимост. Последните няколко седмици на практика показаха, че това е нещо, което България няма. По тази причина могат да ни изнудват, както направиха "Газпром" и Русия.
Руските интереси на Балканите са сериозни и последователно отстоявани. От друга страна, България трябва внимателно да сметне алтернативната си цена за неизползването на руския газ. И дали броим Европа в сметките. Защото плановете на Европейския съюз да изгради единна европейска мрежа от газопроводи в следващите 5 години целят да направят невъзможни казуси като българския. Ако един доставчик стане груб и нахален, просто започваш да купуваш от друг.
Проблемът е как България да се справи сама с Русия през тези 5-6 години. И кой ще плати субсидия на икономиката на страната, за да не фалира, преминавайки към други енергоносители. Освен за българското правителство ситуацията е сериозен тест и за държавите, членки на Евросъюза. Казусът "Газпром" срещу бедна държава в преход" може да се повтаря многократно, ако Европа не предприеме политически натиск срещу монополното поведение. Случките в София са своеобразна геополитическа агресия, защото за пръв път "Газпром" разиграва такъв сценарий с независима държава, която не е била република в бившия СССР.
Пък и е добре за България да установи къде точно се намира по пътя си на евроинтеграция и може ли да разчита на нещо повече от помпозните и неконкретни декларации на европейските политици.
Реформите в програмната схема на БНТ: "Промени има, промяна няма..."
Чували сте поговорката за Илия, който се преоблякъл. Горе-долу така оценяват столичани и промените в програмната схема на БНТ. Няма нововъведение в структурите на Канал 1 например, което да не среща одобрението поне на половината от зрителите в столицата. И въпреки това точно толкова от интервюираните са на мнение, че и Ефирът, и Каналът са в положение, сходно с онова на въпросния Илия.
Най-горещо се приветства (евентуалното) въвеждане на информационен сутрешен блок по Канал 1. Вероятно с надеждата, че така Каналът поне малко от малко може да заприлича на нещо 24-часово и по-западно. Не по-нисък е и делът на онези, които намират за най-удачно начало на съботната си вечер въпроса "как сте, как се чувствате - добре или да". Оттук и внушителните 67% столичани, споделящи мнението, че "денят на срещата" в крайна сметка може и да претърпи промени. А ако някой изобщо може да се чувства ощетен от реформите, това са "Каналето" и "Отзвук". В случая с "Каналето" кризата "повече реклами при по-кратко програмно време" изглежда разрешима чрез алтернативните реклами скечове. Не така прости са нещата с "Отзвук" обаче.
Ситуацията в БНТ все повече напомня на интервюираните за цялостната ситуация в България през последните няколко години: "Промени има, промяна няма... " Нормално е в такъв случай всеки зрител да търси своя индивидуален (частен) изход. По отношение на Ефира такава "частна" заплаха вече е реалност в лицето на "Нова телевизия". Според столичните зрители последната отстъпва на Ефир 2 единствено в графата "спортни програми". Каналът все още има убедително преимущество откъм "лица" и информационни емисии. Ако са верни обаче слуховете, че мазето на държавната телевизия е пълно с филми, новото ръководство ще трябва да побърза с изваждането им оттам.
В противен случай скоро може да се окаже, че липсата на средства за нови костюми в държавната медиа е бял кахър. В сравнение с опасността, когато се преоблекат, отсреща ние пак да ги познаем. Пък и българинът обича да казва, че "по дрехите посрещат". А по програмата - изпращат... Изследването е представително за град София и е проведено в периода 23-25 септември от ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".
Бившите ДС-ари искат само те да знаят
Всеки път, когато стане въпрос за досиетата на бившата Държавна сигурност, на обществената сцена се явява менажерията на бившите разузнавачи и контраразунавачи. Бившите, които непрекъснато твърдят, че са и настоящи, редовно заклеймяват желанието на обществото да узнае истината за изминалите 50 години. Обикновено мотивите им са свързани с това, че разкриването на доносниците на ДС застрашава националната сигурност и борбата с организираната престъпност.
Петъчната им пресконференция s изглеждаше доста цинична. О.з. генералите, сред които има и много достойни люде, се бяха смесили с хора, които държат за частно ползване стотици досиета и ги обявяват на обществото, когато им е угодно да дискредитират определена личност.
Рефренът, че няма бивши и настоящи, а само ченгета, може да се разглежда и по друг начин. Всеки човек може да се смята като част от една общност, докато владее механизмите за контрол, които е притежавал и преди.
Сред бившите разведки и контраразведки се крият милиционерите, които преследваха, манипулираха, тормозеха и изнудваха хора заради инакомислие или само заради това, че са деца на бащите си. Сред тези хора са се снишили и онези, които изгориха или приватизираха истината за политическата полиция и репресиите на БКП и вградиха призрака на ДС в сегашното общество. Цинизъм е точно те сега да протестират срещу изваждането на частиците от мрачното минало.
Можеш да се противиш на механизмите, по които това става, можеш да се съмняваш в селекция, но не можеш да отричаш правото на всеки да знае своето минало и името на онзи, който е тровил живота му.
Няма демократична държава в света, в която да не е определен срок за разкриване на секретни документи, които са определяли съдбините на страната. Защото всеки един народ иска да познава своята история и кой е движел развитието й.
В атаката срещу въгледобива стоят зле прикрити икономически интереси или внушения за управленски нихилизъм
Повод за този наложителен отговор е статията на на в. "Капитал". Тревога предизвиква използването на една типична производствена авария, една тежка човешка трагедия, за категорични изводи и внушения, като тенденциозно се премълчават или се игнорират факти и обстоятелства, за да се обоснове предварително подготвена теза.
Какво трябва да се знае за въгледобива в България?
Че над 40% от произвежданата електроенергия в България е от български въглища, като електроенергията, произвеждана в "Марица изток", е с близо цент по-евтина от тази на атомната ни електроцентрала; че България разполага със запаси от лигнитни и кафяви каменни въглища за над 100 години; че България единствено в света използва нискокалорични въглища за ефективно производство на електроенергия; че над 80% от населението ползва за отопление твърдо гориво (въглища и брикети, дърва); че въгледобивът, пряко и косвено, осигурява заетост и средства за препитание на над 60 000 семейства или на близо 200 000 души.
И днес, макар и частично либерализирани, българските въглища пак се продават на фиксирани цени, значително по-ниски от вносните въглища (преведени към условен тон гориво). Въпреки това държавата не осигури никакви фискални облекчения, нещо повече - дори облагаше с ДДС крайно оскъдните отпускани субсидии. И най-странното - българският въгледобив принудително непрекъснато безлихвено кредитираше НЕК, който дължеше доскоро на дружествата от въгледобива над 24 милиарда лева!!!
Въгледобивът има своя детайлно разработена концепция за развитие още от 1994 г., в която действително неефективните рудници и участъци се закриват (и вече практически са закрити три дружества - "Бистрица", "Антрацит", "Балканбас") - концепция, в която са заложени правилата на пазарно развитие. За съжаление нито правителството на Беров, нито на Виденов, нито сегашното са я утвърдили и превърнали в закон. Причината е в ожесточената борба между енергийните лобита (ядрени, газови, внос на въглища, внос на електроенергия и т.н.) за надмощие, но всички - обединени срещу българския въгледобив.
Къде са основните проблеми?
В тоталната декапитализация на дружествата поради неадекватната амортизационна политика на всички правителства досега. В ценовата политика на всички правителства досега. Цените на въглищата се определят административно заради социалната им роля, без обаче производителите да се компенсират с необходимите субсидии в разходите за производство, непрекъснато растящи от либерализацията на вътрешните цени на материалите, горивата, инфлацията, породена от курса на долара. При това без всякакви преференции и облекчения (задължителни при такива условия): фискални, данъчни, банкови, митнически.
В тоталната демотивация на персонала. Ниското заплащане на труда, загубата на основни социални привилегии (поради липса на средства), ранното пенсиониране на елитни миньори и ръководители (вследствие синдикалния натиск) и честите смени (политически) на ръководствата на дружествата, обезкървиха въгледобива от качествени кадри, влошиха драстично дисциплината на персонала на всички нива, с преки последици в производството, технологичната и трудовата дисциплина, което е изключително и необходимо условие за нормална и безаварийна работа на всяка мина.
В безпрецедентния натиск на икономическите групировки, пряко свързани с вноса на въглища, урановото гориво, газ, електроенергия, които ползваха всички възможни средства и способи да дискредитират българския въгледобив и да го докарат до колапс.
Какво спешно трябва да се направи?
1. Да се утвърди (със закона за енергетиката) частта на българския въгледобив при производството на електроенергия.
2. Да се утвърдят основните условия и параметри (икономически, социални, управленски), необходими за развитие на въгледобива в България.
З. Да се освободят напълно цените на българските въглища до цените на вносните въглища (за условен тон гориво), определени на база дългосрочни доставки.
4. Да се утвърди оптимална схема за управление на въгледобива в България.
Какво ни очаква, ако това не се направи?
1. Сигурен срив на енергийната ни система и поставянето й в пълна зависимост от вноса на електроенергия и енергийни суровини.
2. Сигурен социален взрив, защото каквито и да са "възможностите" за алтернативна заетост, те са ограничени и най-важното - също искат финансови ресурси.
Да се надяваме, че това няма да стане, защото:
Българските миньори и минни специалисти знаят, че бъдещето на въгледобива е в техни ръце и полагат всички усилия и са готови на всякакви жертви, за да го има въгледобива на България.
И няколко конкретни отговора:
За заплатите на миньорите: Българският миньор получава не повече от 130 долара, а не 600, както произволно е изчислила авторката на статията, позовавайки се на г-жа Диловска.
За производителността на мини "Бобов дол": Комплексът мини "Бобов дол" е построен за производството на 3.6 млн. тона въглища и е съоръжен с най-модерни западни добивни комплекси, но му "разрешават" да добива (съгласно поръчката на НЕК) до 1.8 млн. тона. Същевременно са внесени от НЕК над 500 хил. тона въглища.
За загубите на мини "Бобов дол": Фиксираната от правителството цена на кафявите въглища е 47 щ.д. (за тон условно гориво) при оферирани въглища от внос за 63 щ.д. Като се добави и влиянието на вътрешната инфлация и вътрешните цени на консумативи и материали, не е трудно да се направи сметката защо мини "Бобов дол" са на загуба. И може ли да се покрие тази загуба при тези (независещи от дружеството) условия?
За управлението на въгледобива и "Въглища холдинг": Специфичните условия и характер на минното производство изискват военна дисциплина и централизирано управление. Включително и във финансовите ресурси.
Нарушат ли се тези принципи, последствията са тези, които преживяха в "Бобов дол", грешките винаги са фатални. Ето защо идеята за "въглищна компания" не е просто "запазване на съществуващото статукво", а качествено нова структура, която да възстанови традициите, реда и да осигури бъдещето на отрасъла.
За алтернативната заетост: Алтернативната заетост на освободения персонал от мините е една фикция, доказана нагледно при закриването на уранодобива и рудодобива, където дори утвърдени от правителството програми, но без реално финансово обезпечение, останаха на книга, а над 20 000 души, заети в тези отрасли, попълниха армията на безработните и пенсионерите.
Странен е и размерът от 250 долара "за собствен бизнес", които сега се предлагат на освободените миньори!? Какво ли може да се почне с тях?
За коректността на медиите: Мащабите на трагедията в мини "Бобов дол" недвусмислено показа рисковете на миньорската професия, опасното ежедневие и натрупаните проблеми. За съжаление те се виждат едва когато стане непоправимото.
Инж. Петър Петров, изпълнителен секретар на Българска минна камара.
Защо се омаловажава трудът на авторите на учебници
Статията на Тони Алексова , бр. 25 - 31 август 1997 г. учудва с некомпетентността си.
Твърдението "Миналата учебна година за първи път се даде възможност на учителите да избират по кой от три класирани учебника да преподават... " е невярно. Конкурс се провежда вече осем поредни години и миналата година за 7 клас по математика се класираха четири, а не три проекта.
Твърдението "През тази учебна година процедурата по подреждане на най-добрите три учебника... е спазена" е погрешно. В регламента на конкурса не е включен проведеният и допълнително т.нар. конкурс за цени, който елиминира спечелилия по всички показатели на действителния законен конкурс учебник и класира този, който дава дъмпингова цена - 1250 лева, която буди недоумение при претенциозните изисквания на МОН. За всеки е ясно, че е неестествено един учебник от 256 стр. да струва колкото 1.5 кг домати или три кюфтета.
Твърдението "Частните издателства, лишавайки се от печалба, сега инвестират в бъдещето" е невярно. Издателство "Анубис" не само се лишава от печалба - неговата цена не покрива разходите дори само за хартията и корицата на учебника, но "подарява" учебника на МОН. Може ли едно частно издателство да понесе такива големи загуби (приблизително 150 милиона лева) и защо го прави? Част от тези пари не са ли взети пак от МОН през миналата учебна година, когато цената на един от учебниците на "Анубис" надвишаваше цената на учебника на другите издателства с около 300 лева? (Един учебник на "Летера" беше 520 лв., а на "Анубис" - 800 лв.)
Ще подчертаем, че инвестиция в бъдещето на страната ни е децата да учат по най-добрите учебници. Твърдението "Наистина авторските колективи имат интерес да правят по-големи учебници, които... струват и по-скъпо" и по-нататък "Учените имат икономически стимул да пишат дълги и пространни учебници" е невярно. Не е ясно откъде авторката на статията прави този извод. Ще отбележим, че при разработката на един учебник действията на авторите са строго регламентирани от документацията на МОН, предоставена предварително на издателите - подробна програма на учебното съдържание и броят на страниците на учебника. Така че този "интерес" е строго продиктуван от МОН и се отнася до всички авторски колективи, участващи в конкурса.
Ще отбележим, че не търпи коментар подчертаването в статията на "големия" хонорар, който ще вземат тримата автори на учебника на изд. "Анубис". Достатъчно е да пресметнем, че 15 милиона лева са 8300 долара (цената на половин автомобил или на четвъртинка апартамент). Тази сума, разделена на три, е 2766 долара, от които приблизително 700-800 са данък за държавата. Тогава всеки от авторите ще получи чиста сума от около 2000 долара. Очевидният въпрос е голяма ли е тази сума за едногодишен труд на човек с много висока квалификация, вълненията за участие в труден конкурс и създаване на учебник, по който ще учат всички ученици от 8 клас в България? (Та тази сума е равна на годишната заплата на един квалифициран преподавател! Да не говорим, че хонорарите от миналогодишните учебници все още не са изплатени от МОН.)
Защо, г-жо Алексова, не направихте тези изчисления, а се стремите да настройвате обществеността срещу авторите на учебниците и да омаловажавате техния труд?
И накрая ще изразим нашето учудване и тревога, че в близките години при липса на достатъчно бюджетни средства издателите ще се борят за издателство не със съвременни учебници, а с евтини книги! При традиционния стремеж на българина да знае и може, да му се налага, и то от образователното министерство, такава теза, е, най-меко казано, подигравка с народа ни!
Проф. Георги Паскалев, съавтор на учебника по математика за 8 клас, класиран на първо място по качество.
Далеч от истината
В брой 38 на вестника в статията има написани редица лъжи, които са изречени от В. Вълков.
Бил съм уволнен, защото "не съм осигурил финансовото състояние на предприятието". Нека читателите знаят, че заварих предприятието с 0.2 млн. долара в сметките и го оставих с 64 млн. долара 3.5 години по-късно, а бях уволнен по причини, по които стават честите смени в България през последните години.
По онова време, а именно 1993-1995 г., банките бяха стабилни и нямаше никакви признаци за това, което стана по- късно. От депозитите в банките печелехме по 0.5 млн. долара на месец.
Фондът за развитие на РВД е създаден през 1992 г. с ПМС 102, а средствата започнаха да се натрупват през 1993, 1994, 1995 г. Вълков нищо не е създал в РВД, той само е рушил: разруши мира в предприятието, настрои хората едни срещу други, разби организацията на ръководителите на полети, натрупа загуба за предприятието само за 1996 г. над 40 млн. долара, събуди и разви у хората в РВД най-долните качества - доносничество, угодничество, лъжа, клевета. Ако притежаваш тези качества, си добре дошъл в това предприятие днес.
А. Зумпалов, София.
Директор на РВД в периода юни 1992 - ноември 1995 г. .
Има ли доносници на Държавна сигурност във властта
Йово НИКОЛОВ
Колко доносници на Държавна сигурност има във властта? Това е въпросът, който се задава от доста време у нас. Отговорът му се отлага за неопределен срок, след като Конституционният съд отмени три члена от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
В началото на седмицата магистратите решиха, че e противоконституционно да се отварят досиетата на президента, вицепрезидента и членовете на Конституционния съд. Мнозина нарекоха това решение цинично. Публична тайна е, че в Конституционния съд има доносници на Държавна сигурност, изстреля на следващия ден парламентарният шеф Йордан Соколов. Г-н Соколов вероятно имаше предвид съдията Георги Марков, когото пресата преди време нарече "агент Николай" и публикува неговото досие. Факт е, че заради един, двама или трима конституционни съдии, които са били свързани по някакъв начин с бившата ДС, магистратите поставиха под въпрос авторитета на институцията си. За да не са сами в тази недосегаемост, те въвлякоха и президента, който все пак се измъкна елегантно, като поиска отварянето на досието си като обикновен гражданин.
Истинският дебат в решението на Конституционния съд обаче дойде заради отмяната на чл.3 от Заключителните разпоредби на закона. Той засяга "картотекираните сътрудници, чиито имена и псевдоними фигурират в справочната картотека и в регистрационния дневник на бившата ДС". С неговата отмяна съдът на практика блокира действието на закона, който беше приет на 3 август в Народното събрание.
След всички закани на СДС и Костов, че ще бъдат отворени досиетата на доносниците, за да се пречисти обществото от това тоталитарно наследство, решението на КС си е направо саботаж. Още при дебатите по закона стана ясно, че голяма част от досиетата са унищожени и единствената цялостна информация за сътрудниците на ДС е в картотеките на архива на МВР.
Вече 7 години се спори какво е останало в архивите на МВР. Според изявленията на сегашния шеф на архива на МВР полк. Серафим Стойков там се "съхраняват дела само на изключени или бивши агенти". Действащата агентура и действащи агентурни дела се съхранявали при самите оперативни работници. Тези дела само се регистрират в служба "Архив" пояснява полк. Стойков. Затова картотекирането е толкова важно.
Заличителят- Заповед IV-68. на ген. Атанас Семерджиев.
На 29 януари 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев издава прословутата заповед IV-68. В нея се посочва как, кога и защо трябва да се унищожат досиетата. Заради нея Военна прокуратура води дело срещу ген. Семерджиев и тогавашния началник на "Архив" в МВР ген. Надка Серкеджиева още от 1992 г. В цялата заповед има две важни съобщения и те са, че трябва да се унищожат личните и работните дела на секретните сътрудници. И още - че "особено ценни секретни сътрудници не се регистрират". Със същата заповед се даде право на оперативните работници да преценят кое дело да бъде унищожено от самите тях и кое да бъде предадено на архива.
През 1991 г. от Шести отдел на Шесто управление на ДС получихме 4 чувала с документи, оставени в Националната служба за защита на конституцията, и това е всичко, каза преди месец полк. Стойков. В тях има всичко на всичко 94 оперативни дела, 52 от тях са сигнали, проверявани в управлението, и 42 оперативни разработки. Не е тайна, че голяма част от досиетата не са били унищожени, а са запазени от оперативните работници и сега са в частни групировки. Полк. Стойков открито обвини бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление Димитър Иванов, че е укрил архива на службата си. Самият Иванов отговори, че архивът на Шесто управление е бил прочистен още през януари - май 1989 г. под личното ръководство на Григор Шопов. Фактът, че през седемте години на прехода в печата се появяват непрекъснато компромати и досиета точно за художествено-творческата интелигенция, за която отговаряше Шести отдел, поставя думите му под съмнение.
След тази кратка история на движението на досиетата в родината става ясно, че единственото стойностно и пълно нещо, което е останало в архива на МВР, е точно картотеката, в която са записани всички агенти и нещатни сътрудници на ДС. При унищожаването на досиетата през 1990-1991 г. са били запазени единствено регистрационната бланка, рапортът за вербовка.
Според Богомил Бонев комисията за досиетата, която той оглавява, е констатирала, че част от картотекираните не са били агенти. Как е станало това?
Бронирането - начин за злоупотреба.
"Брониран" сътрудник е термин от речника на служителите на Държавна сигурност. Под него се разбира вкарването в картотеката на доносник на ДС, без той да е дал още съгласието. Всяка една служба имаше план за привличане на сътрудници, обясняват бивши ченгета. Оперативните работници са се надпреварвали да вкарват в картотеките имена на хора, за които имат дори съмнения, че са по-доверчиви от другите или че могат да бъдат принудени да доносничат. До самия акт на доброволно сътрудничество в много случаи не се е стигало. Имената на такива хора обаче присъстват в картотеката на сътрудниците на МВР. Бившите ченгета правят уговорката, че един оперативен не може да извърши "брониране" повече от 10 пъти в кариерата си.
Това е необходимо уточнение, защото именно на него конституционните съдии се уповаваха, като отмениха чл.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за досиетата. След като министър Бонев твърди, че оглавяваната от него комисия е установила, че в картотеките има невинно набедени и тяхната невинност е доказана, това означава, че е възможно да се докаже и принадлежността на останалите картотекирани към ДС въпреки изчезналите им досиета. За да бъде държавата на чисто, както това се иска от мнозинството, парламентът трябва да намери подходящия механизъм, за да извади наяве агентите на ДС във властта. Независимо след колко време ще стане това и как. Близо 800 души от управлението на страната трябваше да бъдат проверени от комисията по закона за досиетата, чийто началник е Богомил Бонев.
Според Закона за досиетата имената на бившите агенти на ДС във властта трябваше да бъдат огласени в парламента най-рано на 9 септември. Комисията Бонев обаче е приключила проверката си още на 30 август и в правителството неофициално е докладвано, че в архива на МВР са открити имената на около 20% от проверените. Това прави грубо около 160 души от проверяваните.
Източници от кабинета твърдят, че с информация за резултатите от дейността на комисията вече са запознати министър-председателят и президентът Стоянов. Неофициално членове на комисията "Бонев" са информирали свои приближени, че в първоначалния вариант на списъка е имало 44 депутати. Още през юли депутатът от евролевицата проф. Драгомир Драганов заяви на пресконференция, че разполага със списък от 24 псевдонима на доносници на ДС, които в момента са народни избраници.
След решението на Конституционния съд Бонев заяви, че 80% от хората в този списък ще бъдат извадени, тъй като попадат в отменения чл.3 от Допълнителните разпореди. Ако се спазват посочените по-горе съотношения, означава, че ще бъдат огласени около 40 души. Според източниците окончателният брой на депутатите от ОДС в списъка на доносниците е спаднал на пет. В него обаче присъствал и един министър.
На пресконференция на бивши разузнавачи в петък ген. Владимир Тодоров отговори утвърдително на журналистически въпрос "имате ли информация, че сред сегашните министри има трима доносници на ДС".
Малко пресилено е да се смята, че премиерът Иван Костов не е проверил миналото на всеки един от министрите си, преди да го покани в правителството си. Още по-наивно е да се мисли, че ако този човек е толкова ценен или пък участва в Голямата политическа игра, не е изчистил по някакъв начин евентуалното си досие. Знайно е, че премиерът Костов изискваше от всеки кандидат за началник, който попада в номенклатурата на 30-те длъжности, посочени в закона, писмена декларация, че не е бил сътрудник на ДС. Сегашното МВР пререгистрира бившите агенти за новите служби.
Комисията действа селективно при обявяване на имената на агентите, заявиха бившите шефове на служби на пресконференцията в петък.
Източници от спецслужбите обаче също твърдят, че активирането на един сътрудник е начин той да изпадне от списъка с агентите. Осведомени твърдят, че става въпрос за около 50 души, на които е било предложено да възстановят сътрудничеството срещу мълчанието на комисията.
От една страна, комисията дава индулгенция на своите хора, че са чисти, от друга, си създава свой агентурен апарат, който в последно време е доста изпосталял. Министър Бонев на няколко пъти сам заяви, че се възражда агентурният апарат на службите и това е сериозният напредък в дейността на МВР.
Той обаче категорично отрича в комисията да се е действало по този начин. Не е възможно бивши агенти на Държавна сигурност да бъдат възстановени на работа и по този начин да се предотврати отварянето на досиетата им. Гарантирам за това, опроверга пред "Капитал" министърът тези слухове. Според него комисията по досиетата проверява всеки конкретен случай и не би допуснала по този начин да се заобиколи законът.
След всички политически седемгодишни спорове около досиетата става ясно, че този списък на комисията едва ли ще успее да извади повече от 20 души във властта, които не са разбрали за какво става въпрос. Като се приеме и фактът, че всеки може да оспори становището на комисията в съда, а той да се произнесе след години, прав се оказва един бивш депутат: "Шоу с досиетата няма да се състои".
