Централната банка пуска монета от 20 лева. На лицевата й страна е изобразен Мадарският конник, а на гърба - слънце и риба, символите на славянското и тракийското начало. Очаква се догодина да се пуснат монети от 100, 200 и 500 лева с новия герб на страната.
Валутните сметки на граждани и фирми във фалиралата Балканбанк ще се обслужват от Централна кооперативна банка.
Представители на Асоциацията на търговските банки се срещнаха миналия четвъртък с шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова, за да уточнят противоречията си по проекта на дългоочакваната наредба за лицензиране на банкерите. Г-жа Миланова обясни, че наредбата трябва да се появи най-после в Държавен вестник този вторник. Банкерите и надзорът са се споразумели сертификатите да се издават на конкретната личност независимо дали променя работата си. Предпоследният вариант на наредбата предвиждаше банкерите да получават лиценза само за определената длъжност, която заемат.
Възкръсва поредната банка на ченгета
До средата на тази седмица ще стане известно дали БНБ ще позволи на затворената точно преди година Добруджанска банка да възкръсне, или дълго трупаните афери и грехове в банковата система все пак ще потопят окончателно добричката финансова институция. На 30 септември е делото за обявяването на банката в несъстоятелност, за което не е изключено БНБ да оттегли иска си. Във вторник изтича и едномесечният срок, за който централната банка назначи квестори в Добруджанска и й постави последни условия, преди да оттегли иска си за несъстоятелност. В началото на септември централната банка практически предприе първите стъпки по отварянето на Добруджанска, като не й отне лиценза, въпреки че това се изискваше в Закона за банките. Компромисното решение тогава стана причина за първите по-сериозни противоречия в новия управителен съвет на БНБ, а напрежението около казуса "Добруджанска" ескалира до крайност през последните дни.
Основната промяна, настъпила през последните месеци в Добруджанска банка, е, че тя успя да изчисти задълженията си към повечето си банки кредитори и доказа пред "Банков надзор", че ще направи това и с вложителите си. Моралният проблем пред БНБ обаче е дали да допусне това да стане с пари с неясен произход и "на ръба на закона", като по този начин легитимира спорния собственик на банката.
Акционерното статукво в Добруджанска.
В началото на 1996 г. стана известно, че бившият собственик на Банка за земеделски кредит (БЗК) Атанас Тилев е продал 89-процентния пакет акции, който БЗК държеше в Добруджанска банка. Купувачите тогава бяха двайсетина фирми и физически лица, които формално придобиваха под 5% от капитала на финансовата институция. След сключването на сделката обаче единадесет от фирмите купувачи, собственост на радомирския бос Красимир Михайлов, държаха точно 55% от капитала на банката, заради което той с право може да се нарече неин собственик. В съвременна разработка на следствените органи по случая се твърди, че връзката между Тилев и Михайлов е осигурена лично от покойния Андрей Луканов. Там също така се твърди, че Михайлов е бил сътрудник на Държавна сигурност и работи заедно с бившия министър на външната търговия Христо Христов и с Красимир Премянов по изкупуването и движението на фуража. Връзката на Михайлов с Христов може да се подозира и по косвени белези, примерно "съжителството" им в парк-хотел "Москва". Появата на братя Премянови в аферите около Добруджанска банка и ДСК пък вече е пословична.
Сделката по придобиването на Добруджанска банка от Михайлов освен това е спорна, защото според тогавашния банков закон, за да могат свързани лица, каквито безспорно са ООД-тата "Крами", "Микра", "Аркис", "Камаха", "Хрими", "Сикра", "Красин", "Хайми", "Римис", "Ловми", и "Симир" (имената на всички фирми са срички от името КРА-СИ-МИР МИ-ХАЙ-ЛОВ), да придобият над 5% от капитала в дадена банка, е необходимо разрешение на БНБ. Такова така и не е било поискано. Представители на тогавашното ръководство на централната банка изразиха "съмнения", че фирмите са свързани и на практика банката незаконно попада под контрола на едно физическо лице, но не предприеха никакви мерки спрямо новия собственик по причини и до ден днешен непотърсени от прокуратурата.
Евентуалното възстановяване на Добруджанска банка сега преди всичко би се сблъскало с този нерешен проблем. Алтернативите пред "Банков надзор" са или да настоява за разваляне на сделката, или просто да разреши на Михайлов оставането му като едноличен собственик на многострадалната банка. Според информирани източници настояването на БНБ в този аспект е било в Добруджанска банка да бъдат привлечени и други акционери, което, дори да се изпълни истински, тоест без нови подставени лица и фирми, пак би представлявало компромис с банковия морал. Още повече че акциите в Добруджанска банка са били купени с чужди пари, както може да се види и в архивите на "Банков надзор".
Историята през банка "Моллов"
В края на 1995 г. Държавна спестовна каса предоставя на бившата банка "Моллов" рефинансиране за около 1 млрд. лева (тогава около 14 млн. долара), обезпечено със запис на заповед, авалирана от Добруджанска банка. Пътят на част от отпуснатите от тогавашната шефка на ДСК Бистра Димитрова пари впоследствие води до 11-те фирми на Красимир Михайлов, които вземат кредит от "Моллов" за 606.1 млн. лева. В договора за кредит пише, че парите се дават за закупуване на ценни книжа и че условие за отпускането му е получаване на рефинансиране от ДСК. С тях Красимир Михайлов е купил от Атанас Тилев акциите на Добруджанска банка, които в същото време е заложил в "Моллов" като обезпечение по кредита. Твърди се, че с друга част от получения кредит Михайлов е финансирал приватизацията на фуражния завод "Александър Димитров" в Радомирско, за който около година преди това е подписал договор с Агенцията по приватизация от името на фирмата си "ММ 5". С останалите пари от ДСК, извън кредита на радомиреца, банка "Моллов" кредитира фирми от структурите на СИК, които приватизират хотел "България" в Бургас. По-късно ДСК осигурява и директно рефинансиране от 500 млн. лева за Добруджанска банка, което пък е обезпечено със запис на заповед, авалирана от банка "Моллов".
От цялата тази конфигурация и разстановки на кредити могат да се направят няколко извода. Първо, за покупката на Добруджанска банка са били впрегнати ресурси на ДСК, което би могло да се обясни с присъствието на съпруга на Бистра Димитрова като съдружник в 2 от фирмите на Михайлов. За самия Красимир Михайлов също се твърди, че до 1993 г. е бил служител на спестовната каса. Второ, цялата операция е атакуема, тъй като Законът за банките изрично настоява, че банкови акции не се купуват със заемни средства. И трето, схемата, по която са преточени пари към новите собственици на Добруджанска банка, удивително прилича на тази, с която по-късно ДСК продължи да финансира добричката институция, използвайки Бизнесбанка за пощенска кутия. И двете банки, "посреднички" по пътя на парите, всъщност са получили своята "комисиона", като са отклонили част от парите по своите си кредитни желания. Тъй като отпуснатите суми така и не се върнаха по обратния път до спестовната каса, новите собственици на банка "Моллов" се наложи засега да поемат задължението за своя сметка, а собственикът на Бизнесбанка Иван Китов в момента е в следствения арест. За разлика от фигурите зад Добруджанска банка, които са на път да бъдат реабилитирани, и естествено тези от бившето ръководство на ДСК, което като че ли изпадна в забвение.
Какво толкова има в Добруджанска банка.
Уникалното в добричката банка още когато навремето Тилев я купува, е, че е почти единствената финансова институция, която е осъдила лошите си длъжници държавни предприятия и е придобила активите им - свинекомплекси, птицекомплекси, зърнобази, оранжерии. Твърди се например, че силозите, придобити от бившето държавно предприятие "Зърно" ЕООД, са с вместимост около 600 хиляди тона, което е около 20% от тазгодишната зърнена реколта. По този начин банката се превръща в ключ към контрола върху един от най-богатите селскостопански райони в страната. Още Тилев като собственик започва "експроприирането" на активите на Добруджанска в свои дружества, като ги получава по историческа оценка срещу левов кредит от собствената си банка. Тази златна конструкция впоследствие е наследена от новите собственици на Добруджанска банка.
Така успоредната многократна обезценка на лева през последните две години и особено хиперинфлацията в началото на 1997 г. до голяма степен обясняват нарастването на платежоспособността на фирмите около Красимир Михайлов. Точно тук се крие и отговорът на въпроса откъде след поставянето на банката под особен надзор се появиха достатъчно средства, с които тя да изчисти задълженията към кредиторите си и да претендира за нов живот. Най-вероятно същата форма на кредитно милионерство може да бъде открита и ако се проследят приватизационните договори на групата около Михайлов в други райони на България.
Как се измъкна Добруджанска банка.
Преди около два месеца фирмата "Кембароу ММ5" (естествено собственост на Красимир Михайлов) е попълнила капитала на банката от 0.4 млрд. лева до 1.4 млрд. лева, колкото е минимално изискуемият капитал за вътрешен банков лиценз в момента. Същата фирма по неофициална информация е изкупила задължения на Добруджанска банка към други финансови институции. Сега рекапитулацията показва, че "Кембароу" е покрила задължения за около 6 млрд. лева, макар че "вложените" средства в тези операции твърде вероятно са доста по-малко заради нормалните дисконти, които кредиторите са били склонни да отстъпят по вземанията си. Операциите най-вероятно са осчетоводявани като намаление на дълговете на Добруджанска банка към банките кредиторки за сметка на тези към "Кембароу". Твърде възможно е впоследствие тези експозиции на Михайлов към банката му да бъдат преоформени като увеличение на капитала й и изчистени. Според твърдения на "Банков надзор" "Кембароу" дори внесла нещо като гаранционен депозит от 2 млрд. лева в "Райфайзенбанк", с който да гарантира, че ще се разплати също толкова успешно и с малките вложители в банката след евентуалното й отваряне.
През миналата седмица на запитване от страна на БНБ към банките дали някоя от тях има неудовлетворени претенции към Добруджанска само ДСК и Евробанк (бивша "Моллов") са обявили такива - съответно за около 7 млрд. лева и за около 300 млн. лева. Най-вероятно дългът към Евробанк е остатък от кредита, с който Михайлов купи акциите си в Добруджанска. От Евробанк обаче отказаха да коментират отношенията си с добричката институция. Представители на ръководството на ДСК за сметка на това обясниха, че ще настояват да получат вземанията си от Добруджанска, като според неофициална информация са получили такова уверение от ответната страна. Взаимоотношенията между двете институции са доста сложни, особено в светлината на случая "Ангора".
В периода около поставянето й под особен надзор Добруджанска банка апортира в капитала на дъщерното на "Евроенерджи холдинг" дружество "Ангора" шест свои имота, с които след съответна преоценка беше увеличен капиталът на дружеството. С неговите акции бяха "погасени" дълговете на Добруджанска към Бизнесбанка, като крайната цел беше същите акции да се джиросат на ДСК и по този начин да се изчисти пътят на отпусканото рефинансиране. Преди два месеца обаче БНБ поиска обявяването на тази сделка за нищожна, тъй като за сключването й тя не е издавала разрешение. Не е ясно дали оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова ще продължи да отстоява нищожността на сделката. Ако тя бъде обявена за такава, дълговете на Добруджанска банка ще нараснат с около 5 млрд. лева (без лихвите) и това моментално ще означава, че собственикът й ще трябва да вади още пари, за да я оздрави. В същото време обаче се твърди, че в Добруджанска не биха се отказали да им върнат апортираните имоти, за които намерили купувач, и то заради обезценката на лева за доста по-голяма сума от дълга, който се опитват да замажат с тях.
Моралният проблем.
Окончателното решение на БНБ по отношение на Добруджанска банка трудно би могло да се предскаже. Още повече в светлината на изявлението на Емилия Миланова, че за да бъде отворена банката, ще трябва да се докаже произходът на средствата, с които бяха погасени част от дълговете й. Точно това може би ще се окаже най-трудното в цялата история. Или най-лесното. Въпрос на тълкуване на цената, която обществото плати за подобни сценарии с дългите години неуспешни реформи.
Започна консолидирането на застрахователния бизнес
Мира АТАНАСОВА, Галя ТОДОРОВА
Въпреки продължаващите забавяния около изпълнението на закона за застраховането сроковете, в които действащите дружества трябва да бъдат лицензирани и да наберат капиталите си, заплашително приближават. В същото време консолидирането на застрахователния бизнес започва да става все по-ясно изразен процес. За да останат на пазара, до края на март 1998 г. дружествата, предлагащи имуществено застраховане, трябва да имат капитал поне от 3 млрд. лева, за застраховки живот - 2 млрд. лева, а за презастрахователна дейност - 4 млрд. Поне половината от тези минимални прагове трябва да бъдат набрани в парични средства, при това с доказан произход.
"Все още много дружества се правят на самотни герои, но акционерите им рано или късно ще стигнат до извода, че сами няма да могат да продължат съществуването си на застрахователния пазар. Обединяването на застрахователните договори тепърва предстои", заяви миналата седмица шеф на частно застрахователно дружество със сравнително малък пазарен дял. Първите признаци за този процес вече се появиха в обявите на Държавен вестник за сливания между застрахователни компании.
В момента има около 120 регистрирани застрахователни дружества, като 5-6 от тях държат над 80% от пазара. Останалата част от него е разпиляна между многобройни по-малки компании. Липсата на регулации на застрахователния пазар и корупцията в държавната администрация всъщност изградиха тази картина на разпределение на бизнеса. Блокирането на приватизацията наложи държавните предприятия като основен потребител на застрахователни услуги, а в резултат на това статукво се появиха и компании еднодневки - създадени само за да вземат пари от определени предприятия, чиито шефове по различни причини са безкрайно отзивчиви към новородените структури. Другият сегмент от пазара, представляван от силовите застрахователи, е доста по-коментиран и следен като механизъм на действие. Дори така нареченият истински застрахователен бизнес през последните години (първите пет дружества по големина) не е съвсем изчистен от корупмарските нюанси, но пък е сърцевината, около която и в бъдеще ще се концентрира пазарът.
Съвсем теоретично погледнато, дружествата, които не успеят да наберат минималния изискуем капитал, са изправени пред няколко възможности: да привлекат нови инвеститори, да се слеят или влеят едно в друго или в по-големи дружества или просто да прехвърлят застрахователните си ангажименти и да се откажат от тази дейност. Въпреки че законът позволява след края на март 1998 г. чужди застрахователни компании да работят в България чрез клон или контролирайки местни дружества, външните инвеститори надали ще бъдат спасителният изход за малките компании. Слабите дружества, с незначителен пазарен дял, биха били интересни за чужди инвестиции, ако поне имаха лиценз, който да си струва цената. Тъй като лицензирането тепърва предстои, ценното във вече съществуващите дружества ще са по-големите пазарни позиции. От тази гледна точка шансът за малките компании остава вариантът.
Сливания.
От няколко седмици в Държавен вестник се появяват обяви за предстоящи вливания и сливания на застрахователни дружества. От обявеното засега могат да се отделят два типа консолидации - в рамките на големите застрахователни структури с цел оптимизиране броя на дружествата, за да се избегне покриването на минимален капитал за всяко от тях, и такива между малки дружества с цел окрупняване на капитала, за да се постигнат изискванията. Прекрасен пример от първия тип са обявените промени в застрахователен холдинг "България". В холдинга доскоро влизаха седем специализирани в различни области компании - ЗПАД "България", "България живот", "Ферострад", "Енергия", "Миньорско застрахователно дружество", "Тур инс", "Гора" (в последните две холдингът придоби участието на бившата банка "Моллов", когато тя беше поставена под особен надзор). Някои от тези дружества вече свикват общи събрания, като след приключването им се очаква в ЗПАД "България" да се влеят "Ферострад", "Тур инс" и "Гора", а "Енергия" и "Миньорско" да се слеят в общо дружество.
Подобна оптимизация на структурите (макар че те са доста по-малки от тези на "България") направи още преди година и "Орел - Г - холдинг". Там още при първите слухове за високи прагове за капиталите на застрахователните дружества "Балкан" се вля в ЗАД "Орел", като холдингът запази само изискваното по закон разделение между животозастраховането ("Феникс") и общото застраховане. Напоследък се носят слухове, че друг ветеран в застраховането - "Витоша", ще се лиши от специализираното животозастрахователно дружество "Витоша - живот", макар че информацията засега не е потвърдена официално.
Все още не е известно как започналите процеси ще засегнат държавния застрахователен сектор.
Нещата около ДЗИ вече изглеждат по-ясни, доколкото се знае, че до края на септември институтът трябва да се регистрира по Търговския закон и най-вероятно дейността му ще се разбие в отделни дружества за застраховки "Живот", за имуществено застраховане и евентуално за инвестиционната дейност, трите обединени в холдингова структура. Повечето въпросителни, изглежда, са концентрирани около другия държавен застраховател - Булстрад (преди година третото държавно дружество застраховател, МИК, се вля в Булстрад). Държавните акционери там надали ще са склонни да увеличават капитала на дружеството, което значи, че то ще трябва да потърси нови инвеститори. Това загатва и за възможни преструктурирания в дружествата около Булстрад. Всъщност вече официално са обявени промени в Българска презастрахователна компания, в която след вливането на МИК Булстрад държеше 49%. Според информирани източници в момента участието на държавното дружество е под 40%, което означава, че част от него е била преотстъпена на считания за втори основен акционер там сега "Бул инс" (дружество, гравитиращо около "Нове холдинг" и Васил Божков). Презастрахователната компания беше създадена около Булстрад и МИК преди около две години, като в нея с малки пакети бяха акционери "Атлас", "Европа", "Европейска застрахователна асоциация", "Гранит", "Търговско застраховане", "Ви веста", "Български имоти", 7М, "Хемус инс", "Тракия инс" и "Бул инс". Впоследствие "Бул инс" е участвала при увеличаването на капитала на дружеството, докато другите малки акционери са се отказали от пропорционалното си участие. Преди седмица официално беше обявено, че предстои вливане на "Бул инс" в БПК, след което най-вероятно неговите акционери ще са с най-голям пакет в презастрахователната компания. Предстоящото вливането обаче беше коментирано доста неохотно от шефа на "Бул инс" Павлин Неделчев.
Прехвърляне на застрахователни договори изглежда, също ще се окаже масова практика в преструктурирането на пазара. Това всъщност е вариантът, при който сега действащи дружества могат да се оттеглят от застраховането, прехвърляйки поети вече ангажименти на други компании. Погледнато от другата страна, за по-големите застрахователи това е шанс едновременно да разширят кръга на клиентите си и в същото време да получат свеж ресурс за поетите задължения. Такъв прецедент вече има с прехвърлянето на договорите на "Бояна - живот" на СИК. Дружествата от групата "Бояна" се контролираха от собствениците на фалиралата финансова къща ФТА и разместванията там станаха в резултат именно на този фалит. Плановете на "Бояна - имуществено застраховане" са да се слее със застрахователно дружество "Гарант" (част от същата група). "Ако не успеем да увеличим капитала си дори търсейки нови акционери, ще трябва да обмислим и варианта за ново сливане с други дружества", заяви шефът на "Гарант" Веселин Бончев. "Сливането на дружествата е в интерес на настоящите им акционери, които нямат възможност да увеличават капитала на дружествата си, но същевременно не желаят да губят участията си в тях", допълни той.
Всъщност притеснения, че няма да се справят с набирането на капитала, изяви дори и шефът на СИК Димитър Попов. "Би трябвало да се даде на застрахователите срок от 5 до 10 години за набиране на новия минимален изискуем капитал", каза изпълнителният директор на ЗПАД СИК Димитър Попов. Според него периодът до 31 март следващата година е крайно недостатъчен за попълване на капитала "дори за големите и утвърдени застрахователни компании".
Въпреки че първоначалните преразпределителни процеси на застрахователния пазар вече започнаха, в момента повечето застрахователи изчакват окончателното учредяване на дирекцията за надзора и подзаконовите изисквания към дейността им. През миналата седмица в Асоциацията на българските застрахователи заедно с работната комисия на дирекцията обсъдиха проекта на правилника за устройството и дейността на контролната институция. Съюзът на частните застрахователи от своя страна също проведе заседание на управителния съвет, на което присъстваха повечето от малките застрахователни дружества, членове на съюза. Целта на проведената среща е била да се уточнят за среща с бъдещия шеф на дирекцията, на която да се поиска по-голяма яснота за условията, които ще се поставят пред застрахователите.
Консолидационните процеси до известна степен се възпрепятстват и от законовите неясноти около статута на сега действащите застрахователни дружества. От една от компаниите обясниха, че съдът е отказал на някои дружества вписване на сливане, защото по действащия закон за застраховане то трябва да е одобрено от неработещия още Национален съвет по застраховане.
*Редакцията се извинява предварително на дружествата, които са пропуснати в списъка.
Капиталбанк е "отворена" с гаф, вероятно не задълго
Галя Тодорова
След неколкоседмични слухове, че Капиталбанк може да излезе суха от делото по несъстоятелност и отново да отвори врати, това наистина стана, но не по начина, по който всички си представяха. Миналата седмица Софийският градски съд просто прекрати делото по несъстоятелността на банката, поискана от БНБ. Тъй като Капиталбанк не беше поставяна под особен надзор и в нея има квестор без почти никакви права на контрол върху ръководството й, решението означава, че практически банката е отворена и може да извършва всякакви операции. Основанието на съдиите за решението, довело до абсурдната ситуация, беше, че делото е започнато по процедурите на стария закон за банките и не може да бъде довършено, тъй като поправките в закона предвиждат друга последователност за обявяване в несъстоятелност. "Съдът връща топката в БНБ, и то с доста нелогични мотиви. Как можеше да се обяви несъстоятелност примерно на Стопанска банка, процедурата за която също започна по стария закон, но завърши след приемането на новия, а това да е невъзможно за Капиталбанк", възмущаваше се представител на централната банка. В края на седмицата стана ясно, че БНБ ще обжалва решението на градския съд. "Най-вероятно до няколко дни освен това ще отнемем лиценза на Капиталбанк", заяви източник от "Банков надзор". Според реда, предвиден в Закона за банките, отнемането на лиценза (което е необжалваемо) веднага трябва да бъде последвано от искане до съда банката да се обяви в несъстоятелност, което и става почти автоматично.
Всъщност БНБ сбърка, като не направи това още преди месец. Законът задължаваше централната банка до края на август да отнеме лицензите на всички банки, за които съдебните процедури се проточват, за да може те да бъдат обявени в несъстоятелност незабавно. Точно това стана с Елитбанк, Международна банка за инвестиции и развитие и Бизнесбанка, за които съвсем скоро се очаква съдебното решение за обявяване в несъстоятелност. БНБ направи изключение от закона само за Добруджанска банка и Капиталбанк, тъй като към края на август и за двете имаше изгледи, че ще подобрят финансовото си състояние и ще могат да възстановят дейността си. Изглежда, обаче през последния месец "Банков надзор" е сменил мнението си за Капиталбанк и е счел, че просто може да не си оттегля иска за несъстоятелност от съда, който да постанови леталния изход за банката. За всеобща изненада обаче непредсказуемостта на съда доведе до непростимия гаф банката да бъде в технически фалит, а в същото време да е извън всякакъв контрол и едва ли не във възможност да привлича депозити.
Според информирани източници заблудата в БНБ, че Капиталбанк има шанс да се възстанови, е дошла от това, че банката върна 3.6 млн. долара на БНБ и отделно с кухи операции е успяла да увеличи капитала си до 7 млрд. лева и счетоводно е показала спадане на загубата си, отписвайки неоснователно 3 млрд. лева дълг към ТСБанк. Твърди се, че "чужда" фирма (за която само може да се предполага, че е контролирана от собствениците на Капиталбанк) е изкупувала вземанията на най-големите кредитори на банката, вероятно при голям дисконт, заради минималните шансове те да се получат в пълния им размер. Оказва се, че "увеличението" на капитала е станало именно с част от изкупените вземания. Изглежда, именно тези операции дадоха основание на Ангел Първанов - шефа на дружеството "Фърст файненшъл", което е основен акционер в банката, да твърди, че тя ще възстанови дейността си. Не по-малко интересният въпрос е произходът на средствата, с които Капиталбанк финансира изплуването си. Най-вероятно неизвестният донор в случая е същият, благодарение на който известното с финансовите си затруднения дружество "Мобилтел" напоследък демонстрира завидна виталност. Всъщност в "Банков надзор" има специален отдел, който се занимава с проучване на произхода на парите на банковите акционери.
ДСК подгони Кредитна банка
След двумесечно обмисляне новото ръководство на ДСК в крайна сметка развали договорите, с които бившата председателка на касата Бистра Димитрова беше предоставила за доверително управление на Кредитна банка валутни облигации по ЗУНК за 14.5 млн. долара. Известието за едностранното прекратяване на договора и искането книжата да бъдат върнати е получено в Кредитна миналия понеделник, като банката е получила 14-дневен срок за отговор. Ръководството на ДСК официално мотивира искането си с това, че договорът е неизгоден за нея. То се позова и на препоръката на одиторите си BDO Binder сделката да се обяви за нищожна.
Най-логичната реакция от страна на Кредитна банка обаче ще е да откаже да се подчини и според банкери това ще доведе до тежки дела между двете институции. Дали това предположение ще се окаже вярно ще стане ясно след седмица. Засега изпълнителният директор на подгонената банка Веселин Благоев се ограничи до краткия коментар, че "това са нормални търговски взаимоотношения между две финансови институции, които при всички положения ще бъдат решени във взаимен интерес". Той обаче отрече твърденията, че ако се наложи Кредитна да върне книжата, това ще подкопае значително финансовото й състояние.
Екологична катастрофа заплашва Югоизточна Азия
Горящ торф, прекалено плътен, за да бъде угасен само от противопожарни бригади със съответната екипировка, е главната причина за смога, който покри Югоизточна Азия тези дни. "Торфът причинява голямата част от проблема с пушека, който е в основата на смога", заявиха експерти по горите. Според тях без дъжд противопожарните сили няма да могат да се справят и да овладеят разпространението на пожара. Тлеещият торф, който се намира под тропическата растителност в засегнатите райони, се оказва изключително трудно угасим.
В момента близо 10 000 индонезийски и малайзийски пожарникари се борят срещу стихията, която заплашва да се превърне в екологична катастрофа с изключително неблагоприятни последици за здравето на населението от региона. В столицата на Индонезия Джакарта е обявено бедствено положение, а Малайзия обяви извънредно положение на остров Калимантан. Голяма част от населението на Куала Лумпур, столицата на Малайзия, е напуснало или планира да напусне града, съобщават осведомителните агенции. Членове на Световния фонд за природата (WWF), които наблюдават сателитни картини от бедствието, заявиха в четвъртък, че между 500 000 и 600 000 хектара (1.2 милиона - 1.5 милиона акра) горски масиви са обхванати от пожара, засягайки територии на Малайзия, Сингапур, Бруней и Индонезия.
Според земеделския министър на Индонезия има малки шансове в скоро време да бъде преборена стихията, защото горящият торф означава пожар в земята. Различни екологични организации предупреждават, че горенето на торф и лигнитни въглища в района ще остави трайни последствия, трудно преодолими от природата. Описвайки бедствието като международна катастрофа, повечето експерти обвиняват компаниите и фермерите, които опожаряват големи площи гори, за да правят плантации за палмово масло. Освен екологичните последици пожарът ще има сериозно отражение върху икономиките на страните от района. Според неофициални сведения от огъня са засегнати близо 170 плантации, повечето от които за палмово масло и каучук. Властите заявиха, че официално ще търсят отговорност от собствениците на плантации, които умишлено са запалили гори, за да освободят площи за насажденията си.
Положението се влоши от метеорологичното явление "Ел Ниньо" в Тихия океан, което има силно влияние върху времето в региона ("Ел Ниньо" спира мусонните дъждове, което води до засушаване). Дъждовете в Югоизточна Азия обикновено започват през август и продължават до късния септември, като най-голямо количество мусонни дъждове пада от октомври до април. Тази година обаче дъждовете се заключават предимно в превалявания. Метеоролози предупредиха министрите от региона, че сушата може да продължи и през следващата година. Въздухът в Сингапур се влоши значително в петък сутринта, като през деня стойността на вредните газове остана над нормалното.
Източници от военното министерство на Индонезия съобщиха, че ще поддържат военновъздушните и военноморските си сили в готовност да предизвикат изкуствено дъжд. Засега войскови части помагат за гасенето на пожара в засегнатите райони, но още не е обявена обща мобилизация.
Индонезийският екологичен форум обвини правителството, че отделя недостатъчно внимание на кризата: "Няма признаци от страна на управляващите да проявяват загриженост за хората. Чувства се остър дефицит от кислородни маски. " Цените на маските в Индонезия се повишиха драстично от 16 цента до 1 долар и 30 цента. Според специалисти правителствата в Индонезия и Малайзия трябва да обявят бедствено положение, за да се вземат мерки за защита на хората от селските райони, които са особено тежко засегнати от смога.
Източна Европа на прага на ХХI век
Влоджимеж Чимошевич, министър-председател на Полша, "Московские новости"
На Полша могат да бъдат приписани много заслуги във връзка с демонтажа на тоталитарната система, възстановяване на парламентарната демокрация, създаване на правната държава и трансформацията на икономиката от планова в пазарна. Девет години след началото на тези процеси - знаменитата кръгла маса на управляващите с опозицията, Полша качествено измени облика си. Тя се превърна в държава, която самостоятелно решава въпросите от вътрешната политика, стратегическите цели във външната и формата на икономиката. Стартът бе труден. Икономиката претърпя хиперинфлацията, предизвикана от необходимостта бързо и повсеместно да се освободят цените. Инфлацията дълго време оказваше негативно влияние върху полския експорт в страните от бившия Съветски съюз и СИВ.
С въвеждането в действие на механизмите на пазарната икономика Полша започна да се съвместява със страните от Западна Европа и да излиза на пазарите на Европейския съюз. Полският пазар бе буквално залят от импортни стоки. Това бе първото изпитание за трансформацията. Взетите тогава сурови икономически мерки впоследствие бяха наречени шокова терапия. Някои неща биха могли и да бъдат посмекчени, но трудностите и лишенията не можеше да бъдат избягнати.
Полските правителства бяха последователни в съзнателното стимулиране на преходните процеси към пазарна икономика и нормализирането на търговските и икономическите взаимоотношения с чуждите партньори. Тези процеси бяха задълбочени и след победата на управляващата коалиция на изборите през 1993 г. Нито една от катастрофите в икономиката и международните отношения, които предвиждаше опозицията, не се сбъдна. Днес полската икономика се чувства добре както никога, а прогнозите сочат, че положителните тенденции ще се задържат.
Ние не можем да мислим за сигурността и благосъстоянието на нашите граждани, ако нямаме предвид и тясното и постоянно сътрудничество с източните ни съседи. Едностранната ориентация на Запад без партньорски отношения с Изтока противоречи на държавните ни интереси. Партньорството със страните от Изтока и Запада ние смятаме за взаимнозависимо и равнопоставено. Неотменима характеристика на нашата политика по отношение страните от региона се явява поддръжката ни на техните стремежи за постигане на подобно на нашето положение. В това виждаме гаранция както за нашата, така и за общоевропейската безопасност. Три страни от нашия регион - Полша, Унгария и Чехия, са поканени съгласно с тяхното желание да се присъединят към НАТО. Това в никакъв случай не означава ново разделение на Европа. Присъствието ни в пакта ние разглеждаме като разширяване сферата на демокрацията, благосъстоянието и безопасността на Европа.
Интернет и телекомуникациите - агнето може да изяде вълка
Любомир Евстатиев
Само преди година големите американски телекомуникационни компании бяха сериозно притеснени от иновациите, заплашващи бизнеса им в областта на телефонните разговори на далечни разстояния. След като телефонните разговори по Интернет вече са осъществими, и то на значително по-ниски цени, изникна заплахата големите телефонни оператори постепенно да загубят пазара си. Тогава всички експерти започнаха да предричат края на телекомуникационните гиганти.
Но най-неочаквано през последните месеци тези телефонни компании запазват спокойствие и се чувстват уверени в силите си. Те не отричат, че телефонните технологии имат голямо бъдеще в Интернет, но все още не е дошло времето да играят първостепенна роля на пазара. "Тези технологии имат голямо бъдеще, но все още не е дошло времето за тяхното бурно развитие. Качеството на Интернет-телефоните все още не е достатъчно високо", казва телекомуникационният експерт Дейвид Годтри от бостънската фирма Forrester Research. Има една сериозна причина за забавянето на развитието на телефонните технологии по Интернет. За мнозина тези заплахи приличат на едни други, които преди 20 години предричаха, че клетъчните телефони ще елиминират традиционния телефон. След като е ясно, че опасността все още не е толкова близо, телекомуникационните компании нямат мотивация да правят големи инвестиции в компании, развиващи Интернет телефонни технологии, което не дава възможност за бързото им усъвършенстване. Вниманието в момента е фокусирано върху разпределението на привлекателния американски пазар за местни телефонни разговори. В момента той се оценява на около 70 млрд. долара.
Разбиване на монопола.
Това е шанс за компаниите, развиващи телефонния бизнес по Интернет. Те постоянно увеличават усилията си да подобрят качеството на сигнала, за да бъдат пълноценни конкуренти. Досега телефонните компании бяха монополисти на пазара. Интернет дава възможност те да бъдат заобиколени. Клиентите ще могат да използват за това телефоните си, факсовете или компютрите (оборудвани със саунд-карта). С помощта на Интернет-модем те ще могат да водят телефонни разговори, като връзката ще се осъществява по различен начин. Сега при разговор на дълго разстояние първо се прави връзка с локалната телефонна мрежа, след това се включва мрежата за далечни разстояния и накрая отново локалната мрежа на другия край на линията. Потребителите, осъществяващи връзка чрез Интернет, ще трябва да плащат само такса за локалната мрежа, защото останалата част от трасето ще преминава през гръбнака на Интернет. По този начин, въпреки че ще изминават същото разстояние, телефонните разговори ще бъдат много по-евтини, защото няма да се плащат високите тарифи и данъци.
Тази заплаха накара големите американски телефонни компании да реагират незабавно. AT&T и Pacific Bell алармираха държавните регулативни органи и поискаха да се проведе разследване дали използването на Интернет за тези цели не е в нарушение на някой закон. Други телекомуникационни компании сериозно обмислят възможността да направят инвестиции за развитието на тези технологии. Тази стъпка ще помогне на компаниите да бъдат по-сигурни за бъдещето си и постепенно да предлагат тези услуги на все повече клиенти.
Първите опити.
Преди два месеца германският концерн Deutsche Telekom беше първата голяма телекомуникационна компания, която съобщи, че ще експериментира с по-евтини трансатлантически разговори по Интернет. В проекта са включени 1000 клиенти, чиито разговори ще се таксуват по тарифа, която е с 80 процента по-ниска от нормалната. По същото време американската телекомуникационна групировка Worldcom International обяви, че предлага трансфер на факссигнали по Интернет на цена, с 50 процента по-ниска от стандартната. Първоначално услугата ще бъде достъпна само за клиенти в бизнесцентрове като Ню Йорк и Лондон. В момента цената на факс по обикновена телефонна връзка е 30 цента на страница. Ако услугата навлезе широко в употреба, цената ще се снижи до 5 цента на страница. Достойнството на тази връзка е, че факсовете ще се изпращат не само от персоналните компютри на клиентите, но и от стандартни факс-апарати. Факссигналът от факсапаратите ще бъде конвертиран за предаване по Интернет. Освен Worldcom International и MCI Communications също ще предложи тази услуга.
Бъдещото използване на Интернет като алтернатива на конвенционалните телефонни услуги ще ожесточи конкуренцията между телекомуникационните компании, защото тогава печалбите им ще намалеят чувствително. Така, ако експериментът на Deutsche Telekom е успешен, в обозримо бъдеще цената на телефонното обаждане от Германия до САЩ ще намалее от 1.44 марки до 25 пфенига за минута. Президентът на компанията Рон Зомер призна, че увеличаването на инвестициите за разширяването на разговорите по Интернет е приоритет за него. Deutsche Telekom има предимство пред конкуренцията и като най-голям Интернет-провайдър в Европа.
В момента технологията за телефонни разговори по Интернет е все още в зародиша си и не е ясно каква ще е цената, за да бъде повишено качеството. Сега обикновено синхронизацията между двата края на мрежата не е добра и разговорите много често прекъсват. Това все още е често срещан проблем и при клетъчните телефони. Другият проблем на Интернет-телефоните е оборудването. За да може например да бъде осъществена връзка между два компютъра, те трябва да използват еднакъв софтуер. В момента не съществуват технологични стандарти, които да позволят в индустрията да се създаде съвместимо оборудване. Някои компании като Lucent Technologies например експериментират създаването на телефонни връзки за Интернет без използването на персонални компютри. Според този проект два нормални телефона могат да се свържат, преминавайки през Интернет, без да се избират директно. Възможно е този проект да заработи до една година, като качеството ще бъде подобно на това на първите безжични телефони. И според прогнозите има голям шанс да оцелее, защото много от клиентите са склонни да приемат влошаването на качеството на сигнала за сметка на по-ниската цена.
Иновации и либерализация.
Не са малко тези, които смятат, че телефонните услуги по Интернет няма да се развият като мащабен бизнес, а са само още един начин за използване на персоналния компютър. "Ние смятаме, че Интернет не може да бъде алтернатива на телефонните компании поради някои затруднения при осъществяване на връзката. За да се осъществи телефонна връзка между два компютъра по което и да е време, е необходимо те да са постоянно включени и да са свързани с Интернет", казва говорителят на Intel Сorp. Том Уолдорп.
Постепенното оформяне на Интернет като конкуренция на традиционните телефонни услуги ще намали цените на комуникационните услуги и ще увеличи количеството трансферирана информация. Тези, които не вярват в бъдещето на Интернет като основен канал за трансфер на телефонни услуги, се аргументират с факта, че за сто години съществуване телефонната мрежа се е разширила многократно, но не се е усложнила особено. Едва през последните 20 години са направени три сериозни иновации - факсът, мобилните телефони и Интернет. Но иновациите са само първата стъпка. По-важни са начините, по които те ще се използват.
Освен иновациите другият силен фактор, който ще действа върху трансформацията на телекомуникационния сектор, ще бъде либерализацията на отрасъла в световен мащаб. В много страни телефонните услуги все още са държавен монопол. Според споразуменията между страните от Световната търговска организация либерализацията на пазарите и отварянето за външна конкуренция трябва да бъдат осъществени в началото на следващата година. Но опитът на САЩ, Великобритания, Австралия и скандинавските страни, които вече направиха стъпки към либерализация, показва, че е много трудно да се създаде конкуренция в телефонните мрежи. Така че телекомуникационните компании трудно ще позволят Интернет да надделее. Или пък ще използват развитието на мрежата в своя полза.
Каспийският петрол - вечният проблем на Русия
Азербайджан е сигурен, че международният консорциум за разработка на петролните полета в района на Каспийско море няма да изтегли капиталите си от проекта въпреки опасенията на някои от членовете на консорциума, че няма гаранции за собствеността им върху техниката и петролните кладенци, твърди шефът на държавната петролна компания "Сокар" Натик Алиев. Спорен е и въпросът чия и каква собственост са и находищата от нефт и газ в Каспийско море. Според Алиев Русия едва ли ще застане на пътя на проекта, чиято стойност е 7.4 милиарда долара и в който имат дялово участие някои от най-големите световни петролни компании.
Консорциумът за добив и износ на петрол от Каспийско море се оглавява от British Petroleum и Statoil, а в него влизат още компаниите Amoco Corp., Unocal Corp., McDermott International, Exxon, Ramco Energy, Lukoil, Delta Nimir и Turkish Petroleum Corp. Пред проекта има много пречки, като например начините и пътищата, по които да се транспортира суровината за износ, но един от последните проблеми е свързан с това какъв статус има територията на Каспийско море - дали на вътрешно езеро или на море, където важат международните закони за териториалните води. В момента текат преговори между петте страни, граничещи с Каспийско море, относно статуса на огромното езеро и съответно за това как да бъде определяна собствеността върху петролните и газовите залежи.
Чие е Каспийско море.
Русия и Иран твърдят, че природните залежи в Каспийско море трябва да се считат за частна собственост, защото Каспийско море е вътрешно езеро, а не море, където важат законите за териториалните води. Руското външно министерство в момента разследва законовите основания за договора между Азербайджан и компаниите, влизащи в международния петролен консорциум, а наскоро президентът Елцин заяви, че руската позиция се подкрепя и от Туркменистан. Казахстан и Азербайджан от своя страна твърдят, че Каспийско море е вътрешно море, и съответно претендират за териториални води в него.
Иран, чието участие в проекта бе замразено след налагането на петролното ембарго от Съединените щати, подкрепя позицията на Русия, твърдейки, че двустранните споразумения, подписани с бившия Съветски съюз през 1921 и 1940 г., трябва да бъдат спазвани. Тери Адамс, шеф на Azerbaijan International Operating Company (AIOC) - компанията, която бе създадена за разработването на каспийските петролни залежи, споделя мнението на Натик Алиев, че проектът не е заплашен от преразглеждане на законовите основания за подписването на договора между Азербайджан и световните петролни компании. Според Адамс компаниите от консорциума са защитени от договора, подписан през септември миналата година, който им дава право да разработят петролните полета Азери, Чираг и дълбоководното находище Гунешли, чиито залежи се оценяват на повече от 3 милиарда барела суров петрол.
Президентът на Азербайджан Гейдар Алиев също изрази оптимизъм, казвайки, че "някои сили и държавни кръгове" искат да провалят каспийския петролен проект, но това няма да стане. Той бе подкрепен и от американския държавен секретар по енергийните въпроси, който изрази тезата на петролното лоби в Съединените щати, че Азербайджан "трябва да изгради сигурен и неоспорим законов режим" за каспийските си проекти.
Спорът за собствеността на петролните залежи в Каспийско море излезе наяве, когато всички очакваха, че разработката на петролните полета ще започне всеки момент. Русия, изглежда, държи ключа за разрешаването на споровете, още повече че най-приемливият път за транзитирането на добиваните нефт и газ минава през нейна територия. След като Иран е извън играта - ембаргото практически затвори пътя на каспийския нефт през Иран, двата възможни варианта за износа на петрол от региона са или през територията на Русия, или през Турция. Съединените щати настояват транзитирането да става през турска територия до някое от средиземноморските пристанища, но Русия едва ли ще съгласи на този вариант, защото би изпуснала огромни приходи от таксите за ползването на газопроводи през нейна територия. В крайна сметка, изглежда, каспийският петролен проект ще продължава да бъде практически замразен, докато "още на зелено" не бъдат преразпределени бъдещите печалби и не бъдат поделени зоните на влияние в региона.
Стратегическа игра.
Територията на Азербайджан е затворена от планински масиви от всички страни, а съседи на страната са Иран, Русия, Грузия и Армения. Всички варианти за износ на нефт през територията на съседните страни носят голям политически и икономически риск, особено в дългосрочен аспект. За да бъде намален рискът за каспийския петролен проект, компаниите участнички трябва да поддържат добри отношения с Иран, през чиято територия лежи най-безрисковият път за износ на петрол от Азербайджан. През Иран могат да бъдат експортирани между 80 и 100 хиляди барела петрол дневно, ако съществуващите нефтени платформи бъдат използвани рационално. По-рано миналата година руската петролна компания "ЛУКойл", която също има дял в проекта, предложи петролът да се транзитира през територията на Русия, но президентът Алиев имаше някои възражения.
Друг вариант за транспортирането на азербайджанския петрол е през каспийското пристанище Баку до Русия и оттам за Европа, за да се заобиколи територията на Чечения. Съществува и възможност петролните доставки да минават транзитно през Грузия и оттам до черноморските пристанища. Най-силна поддръжка сред американските политически и икономически среди обаче има идеята за изграждането на нов петролопровод през територията на Грузия и Турция, който да отива до турското пристанище Джейхан. Това ще отнеме много време и средства, но зад проекта стоят силни американски интереси.
Подобни проблеми, свързани с петролното търговско ембарго срещу Иран, има и при проекта за добив и износ на нефт от гигантското находище Тенгиз в Казахстан. След влизането на ембаргото в сила Казахстан не се отказа от преговорите с Иран за изграждането на петролопровод, който да свързва Тенгиз с Каспийско море. Партньор на Казахстан в проекта е компанията Chevron Corp., която ще инвестира в разработката на петролното находище Тенгиз 20 милиарда долара през следващите 40 години. Според говорител на външното министерство на Казахстан има готовност да бъде подписана сделка с Иран за съвместно транспортиране на нефта от Тенгиз през казахското пристанище Актау, чиято реконструкция изисква 49 милиона долара. Нещо повече - президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев заяви, че страната му търси възможности за алтернативно транзитиране на петрол - не през територията на Русия, и че има готови проекти за транспортиране през петролопровод на територията на Иран или през Иран и Турция до Средиземно море.
Борба за влияние.
Все още има много неизвестни за начините, по които ще става износът на петрол, на много петрол, от бившите съветски азиатски републики. Не е за пренебрегване обаче фактът, че адвокатската фирма на Робърт Строс - бивш лидер на американската Демократическа партия, посланик в Москва по времето на президента Буш и все още една от влиятелните личности във Вашингтон, представлява интересите на правителството на Казахстан и на компанията "ЛУКойл".
Интересите на Туркменистан, страна с потенциално голям петролодобив, се представляват от Александър Хейг - помощник на покойния Ричард Никсън, шеф на НАТО по времето на президента Джими Картър и държавен секретар при Роналд Рейгън - който представи пред американския Конгрес през 1993 г. президента на Туркменистан Сапармурад Ниязов. В момента Хейг се опитва да помогне на Туркменистан да изгради петролопровод на стойност 6 милиарда долара, който да минава през територията на Иран. Аргументите на Хейг - Съединените щати не трябва да поставят Иран в пълна изолация, а съответно и клиентите на адвокатската му фирма (в случая Туркменистан).
Голямата игра тепърва започва и основанията за това твърдение са прости - централноазиатските бивши съветски републики са общо пет: Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан. На територията на Узбекистан се намира най-голямата златна мина в света, която произвежда по 50 тона необработено злато на година. Казахстан притежава петролни находища, които се равняват на общите запаси, лежащи в Аляска, а към това се прибавят и една четвърт от известните в момента в света залежи на уранова руда. Туркменистан е четвъртата страна в света по размер на залежите си от природен газ. Единствено Таджикистан и Киргизстан не могат да се похвалят с изобилие на природни ресурси, но през тяхна територия минават важни пътища към Китай, Афганистан и Иран. Борбата за влияние в Централна Азия, водена между Русия, Съединените щати, Турция и Иран, има основания, които са доста по-различни от официално декларираните политически мотиви.
Затворените врати на словашката политическа къща
Ася Бочева
Интересен случай на двойни стандарти съществува в сърцето на Европа. Обърнатото навън лице на Словакия се стреми да убеди света в горещия си ентусиазъм за пълно присъединяване към европейските политически и атлантическите военни структури. Образът, който отразява вътрешната политическа ситуация, обаче далеч не грее с блясъка на звездите от европейското знаме. Фактически нищо в него не е, както би трябвало да бъде. Главна заслуга за това има министър-председателят Владимир Мечиар, който с действията си срещу и с бездействието си в полза на здрав политически климат поставя Словакия в категорията неподходящи за приемане в Европейския съюз и НАТО. За съжаление по редица причини международната общност не може да направи много, за да убеди словашките управляващи в предимствата на демократичната система. Комплекс от етнически и социални проблеми с историческа давност предопределя моментното състояние на словаците - принципно ориентирани към политическо отваряне за Европа, но същевременно вътрешно разединени и в търсене на национална идентичност.
Отровната смес - национализъм плюс автократизъм.
Още след края на Хабсбургската империя границите в Централна Европа губят абсолютното си значение. Преносът на култури в района нерядко се оказва с благотворно въздействие върху различните нации. За съжаление по-чест е случаят, когато мирното сътрудничество се измества от конфронтация на етническа основа. В резултат на Втората световна война чехи и унгарци живеят в Румъния, словаци - в Хърватско и Унгария, а германски общности могат да се намерят от Балканите до Прибалтика. Националистическата карта в тези държави се вади от време на време, най-вече преди избори или с цел външнополитически дивиденти. В случая със Словакия обаче изключението се превръща в съзнателно следван курс на политика, който, освен че изостря междусъседските й отношения, се отразява и крайно неблагоприятно върху имиджа й сред западните държави.
Владимир Мечиар и неговата управляваща коалиция се оказват едно несполучливо, поне в този аспект, съчетание от автократичното комунистическо минало и съвременните силни националистически тенденции. Движението на Мечиар за демократична Словакия представлява на пръв поглед пъстър букет от несъвместими партии. Ключово обаче е участието на Словашката национална партия и група бивши комунисти, които притежават икономическите лостове в държавата. Внедрените в правителството икономически барони успяха, както в повечето бивши страни от социалистическия блок, да "проконтролират" процеса на приватизация. Компрометираните служби за сигурност, които в останалите бивши соцстрани или преминаха в дълбока конспирация, или бяха закрити, изживяват истински разцвет в Словакия, след като неприкрито са поставени под крилото на министър-председателя. С подсигурена икономическа и с неоспорима политическа власт премиерът безпроблемно осъществява амбицията си за силна и - което е по-важно - концентрирана изпълнителна власт. Показателен е примерът с рязкото влошаване на отношенията между Мечиар и президента Ковач през 1995 г., когато синът на Ковач бе отвлечен с явния почерк на тайните служби.
Разединената опозиция не може да намери вярното противодействие срещу кликата на управляващите. Опитите й да атакува шовинистичния уклон на провежданата вътрешна политика неизбежно са окачествявани като "национално предателство". А Мечиар въпреки очевидно авторитарния си стил на управление все още е най-популярният политик в страната. С какво словаците са толкова впечатлени от агресивния стил на Мечиар?
Разколебана национална идентичност.
Може би това е един от отговорите, даващ обяснение на безпрецедентната вътрешна подкрепа, нелогична за чуждите наблюдатели. Последните събития, които предизвикаха истински политически скандал, бяха свързани с унгарското малцинство в страната. Въпреки подписания през 1995 г. договор за приятелство между Унгария и Словакия положението на близо 600-те хиляди етнически унгарци в страната се влошава постоянно. Гледани с подозрение от словашките си сънародници, на тях им се отказват редица граждански и чисто човешки права. През миналата година парламентът прие спорен закон, постановяващ словашкия за официален език в държавата. Обещанието на кабинета да внесе закони, които да легитимират правата на малцинствата и съответно езика им, остана само на думи. Напротив, дискриминационната политика спрямо унгарците продължи със забраната за издаване на дипломи и удостоверения от училищата на унгарски език. Повод за последното разгаряне на двустранната вражда бе срещата на Мечиар с унгарския премиер Дюла Хорн този месец, на която словашкият министър-председател предложи взаимна размяна на малцинствата под етикета "доброволно изселване". Явно Мечиар не е запознат със значението на термина "етническо прочистване", тъй като едно изселване никога не може да бъде доброволно. Унгарският премиер направи безуспешен опит да покрие скандала, като премълча за дипломатическата оферта, но само няколко дни по-късно на митинг в Братислава Мечиар огласи идеята си, като не пропусна с явно задоволство да отбележи пребледняването на Дюла Хорн при получаването на предложението.
Въпреки че проблемът с унгарското малцинство бе гласно изразен, той далеч не е единствената външнополитическа болка за Словакия. Заявената ориентация на страната към Европа не пречи австрийско-словашките отношения да са напрегнати заради сигурността на атомната електроцентрала в словашкия град Моховце. Отделно от конфликта с малцинствата Унгария и Словакия уреждат чрез трибунала в Хага спора си относно двустранен проект за изграждането на язовир на река Дунав, представляващ границата между двете държави. Общото начинание пропадна след оттеглянето на Чехия и едностранното пренасочване на води от Дунав от страна на Словакия. Традиционно добрите отношения на страната с Украйна и Русия претърпяха значителни сътресения след отменянето от страна на Словакия на планираната зона за свободна търговия с Русия. Чехия също не се радва на благоразположението на Братислава. Правителството на Мечиар претендира Чехия да върне 4.5 тона злато като компенсация за имущество, останало в страната след разделението на двете държави през 1993 г. Негативните импулси между бившите сънародници се засилиха, след като стана ясно, че Словакия за разлика от Чехия е оставена извън първата вълна за НАТО.
Изолационната тактика.
Неадекватното поведение на словашките управляващи предизвиква съответната реакция. Както чешкият премиер на-кратко формулира стратегията на чуждите дипломации: "Нека оставим параноята на Мечиар да отшуми. " Или с други думи, изолация на страната до евентуална промяна в управляващата словашка върхушка. Хладният и най-вече твърд отказ на Ханс ван ден Брук, комисарят за Източна Европа на Европейския съюз, да разгледа кандидатурата за членство на страната е лоша новина за привържениците на евроинтеграцията. Принципът на съюза "няма интеграция преди трансформация" оставя Словакия в неизгодното положение на догонващ в процесите на преход към демокрацията. Според известната теория на Хуан Линц за авторитарните режими една страна преминава през три етапа в горепосочения преход - либерализация, демократизация и най-накрая подсигуряване на демократичния строй. Именно тази фаза убягва на политиците. Да спрат движението на махалото в обратната посока - това е непосредствената задача на словашката нация и управляващите в частност. От успешното й изпълнение зависи дали Словакия ще заеме полагащото й се място в европейските структури, или ще се превърне в поредната балканизирана язва в сърцето на Европа.
САЩ и Япония - полицаите са само двама
Ася Бочева
Краят на Втората световна война бележи за САЩ начало на нов курс на външна политика - правителството на Труман разработва програма, с която Америка окончателно се отказва от изолационисткото си отношение към проблемите на Европа и Азия. Началото на студената война извежда на преден план защитата от съветско нашествие и комунистическата подривна дейност. След военното поражение на Япония и Германия подобна задача може да се осъществи само от Съединените щати - най-мощната в икономическо и военно отношение страна. Приемането на политиката на "сдържане" на комунизма и "доктрината Труман", последвани от плана "Маршал" - изцяло щатски инициативи, определят мястото на Вашингтон като главен диригент в световната дипломация.
Формулите на Рузвелт за "общ свят" и "четиритe полицая" - САЩ, СССР, Великобритания и Китай, които да гарантират мирното развитие на човечеството, се оказват утопии, след като светът се разделя на два лагера. След рухването на комунистическите режими през 1989 г. вече по чисто икономически причини разделението в световната сигурност продължава да е факт. Разпадането на Варшавския договор остави НАТО единствената военнозащитна организация, която трябва постепенно да се опитва да заздрави деликатните отношения с бившия социалистически блок и най-вече с Русия. Дотогава САЩ си остават неоспоримият лидер в световната политика, като делегират надзорни функции само на Япония в зоната на Пасифика и Азия.
Защитният пакт.
Далновидната американска външна политика в Далечния изток води до доброволен отказ от репарациите, които дължи Япония на САЩ след Втората световна война, и последвалото сключване през 1951 г. на сепаративен мирен договор с нея. Американската окупация на острова е прекратена, а скоро след това е подписан и двустранен договор за сигурност, с който САЩ поемат изцяло защитата на страната в случай на нападение. Тази седмица договорът бе актуализиран, като постановките предвиждат още по-голямо обвързване на двете страни в областта на отбраната и взаимните военни проекти. Япония ще може да участва при налагането на морски блокади и прочистващи операции в случай на необходимост в района. В същото време ще предостави на американските части по-голям достъп до военни бази и граждански летища и пристанища на своя територия, както и стратегическа подкрепа в кризисни ситуации. Япония обяви, че не предвижда разширяването на военния си бюджет за следващата година.
САЩ и Япония се стремят да не предизвикат опозицията на Китай - ядрена сила и главен съперник за установяване на зоните на влияние в Югоизточна и Централна Азия. Десетилетният конфликт между Щатите и Китай за суверенитета на остров Тайван, смятан от Пекин за неотделима част и "втори Китай", предизвика специално изявление на подписващите страни, че Тайван не влиза в сферата на защитните договорености. Япония се ангажира и със задължението да предостави на всички страни от региона подробности за договора, но поне първоначалните реакции на Манила, Банкок и други столици са благосклонни - логично, като се има предвид, че системата от договори за защита действа предимно в тяхна полза.
Новият курс спрямо Русия.
Въпреки че министър-председателят Риутаро Хашимото определи договора със САЩ за "основополагащ в японската дипломация", той не пренебрегна новите реалности в световната политика: "Ние трябва да развием нова външна политика, която да отговаря на промените в международната общност след края на студената война. От гледна точка на подобряване на дипломацията на Евразия ще направя всичко възможно да отворя нови възможности пред отношенията на Япония и Русия. Първата крачка в тази насока ще направим през ноември, когато на среща с президента Елцин ще се опитаме да поставим двустранните отношения на базата на три принципа - доверие, взаимна изгода и дългосрочна перспектива."
Изявлението представлява сериозен напредък или направо завой на 180 градуса в отношението на Япония към руснаците. В последните години японската дипломация упорито отказваше всякаква икономическа помощ за страната, докато не се постигне прогрес по въпроса на връщането на т.нар. Северни територии - четири острова на север от Япония, които са по-известни като Курилските острови, предадени на СССР след края на Втората световна война. След като не успя да повлияе на Москва с политически средства, Япония възприе доктрината за неделимост на икономически и политически отношения, с което икономически се изолира от контакти с Русия.
Опити за разрешаване на териториалния спор са правени още от 1956 г., когато двете страни се споразумяват върху декларация, която предвижда връщането на два от островите на Япония. През 1973 г. СССР се съгласява да предаде двата острова с изгледи за връщане и на станалите. Заради максималистичната политика на тогавашната японска дипломация проектът пропада. Ерата Брежнев тотално замразява диалога по въпроса. Стопяването на леда започна с посещението на Елцин в Япония през 1993 г. и с постигането на взаимно съгласие, че териториалният спор трябва да се разглежда "на базата на исторически и законови факти". Елцин, за когото така или иначе островите нямат особено стопанско значение, предпочита да преговаря за предаване на островите в замяна на икономически изгоди. В резултат на това бе одобрен взаимен проект на стойност 10 милиарда долара за разработване на петролен участък в Иркутск и изграждане на петролопровод за Япония през Монголия.
Дали сътрудничеството с Русия е стратегически ход на администрацията на Хашимото, за да остане в историческите книги като първата, постигнала приятелски взаимоотношения с Москва, е въпрос на недалечното бъдеще. Тънкото балансиране между САЩ, Китай и Русия ще бъде трудна задача за политиците в Токио, но явно неизбежна. Както започва да разбира Хашимото, светът се променя, а с него и стратегиите на страните, които по силата на обстоятелствата са основните играчи в глобалната игра за влияние.
Трябват 90 милиарда лева за реформа в армията
Близо 90 милиарда лева са необходими за реформата в армията, стана ясно в четвъртък на общоармейското съвещание във Военна академия. На него военни обсъждаха с президента Петър Стоянов военната доктрина на България. На армията спешно й трябват 26 милиарда лева за преструктуриране, каза президентът. Без финансова обезпеченост обсъждането на реформата в армията е безсмислено, заяви главнокомандващият.
България няма непосредствени врагове и противници, е залегнало във военната доктрина, която е обсъждана на общовойсковото събрание. Тази постановка предизвикала повечето от споровете. В доктрината се наблягало повече на потенциалните конфликти в региона и възможността да се разгорят. В понеделник готовата военна доктрина ще бъде подписана от шефа на генщаба ген. Михо Михов. До 30 септември документът трябва да влезе за обсъждане в Министерството на отбраната.
Оптималният вариант на армията ни е около 75 000 души в мирно време, се обсъждало още във Военна академия "Георги С. Раковски". Числеността й обаче можела да падне и до 60 000, изчислили експерти в проекта за актуализираната реформа в армията до 2010 г. Армията щяла да се състои от 2 корпуса в Южна България, 2 дивизии в Северна и 1 корпус за бързо реагиране в Пловдив.
НАКРАТКО
Главният прокурор Иван Татарчев поиска да бъде отменена смъртната присъда на земеделския водач Никола Петков. Татарчев е внесъл предложение за преглед по реда на надзора във Върховния касационен съд, с което настоява за отмяна на присъдата на Софийския областен съд от 1947 г., признал водача за виновен по Наредбата-закон за защита на народната власт и осъдил го на смърт чрез обесване. Обвинител No1 поиска невинност за Никола Петков на 23 септември - деня, когато се навършиха 50 години от неговото убийство.
Халите в София ще се превърнат в покрит базар за Коледа, съобщи столичният кмет Стефан Софиянски. За празничните дни ще бъдат изградени чугунени колони и временно стълбище. След това сериозната реконструкция на сградата ще продължи.
С протестно шествие на православни християни във Варна бяха посрещнати вселенският, грузинският и румънският патриарх. Тримата пристигнаха в морската столица за участие в международния плаващ екофорум "Религия, наука, околна среда". Недоволните обвиниха вселенския патриарх Вартоломей, че предава православието, изповядвайки икуменизма. Идеята на това движение е за обединение на православни, католици и протестанти.
Любомир Филипов продължи кариерата си в Кредитна банка
Близо три месеца след като напусна БНБ, бившият й управител Любомир Филипов започна работа като прокурист в Кредитна банка. Той обаче надали ще намери място във все още неоформения управителен съвет в банката на "Мулти", тъй като по ирония на съдбата няма необходимия образователен ценз.
Обратът в кариерата на централния банкер вероятно ще се възприеме с доста смесени чувства от широката общественост. Все пак Кредитна банка е една от най-скандалните институции в новата българска история, до голяма степен тя е и символ на неудачите в банковата система и мястото на един централен банкер, бил той и бивш, надали е там. Още повече че по времето на Филипов като управител Кредитна банка отърва особения надзор, след като БНБ я рефинансира срещу книжа, които всъщност бяха на ДСК. На всичкото отгоре се носят слухове, че човекът в ДСК, който по волята на Бистра Димитрова правеше сделките с "Мулти" - Володя Войски, също се кани да заработи в Кредитна банка.
Очакваше се Филипов да се присъедини към колегите си от управителния съвет, който ръководеше - Димитър Димитров и Андрей Николов. Бившият подуправител и съответно бившият шеф на "Банков надзор" се прехвърлиха в Обединена българска банка след смяната на властта в БНБ. Първите слухове за бъдещата работа на Филипов всъщност бяха точно за ОББ.
Правната комисия също иска имунитета на Трендафилов
Парламентарната комисия по правните въпроси реши да подкрепи искането на главния прокурор Иван Татарчев за сваляне на депутатския имунитет на депутата от БСП Кръстьо Трендафилов. Решението беше прието с 10 гласа за и 6 против. Единствено се въздържа Георги Дилков-Лорда, депутат от БББ. Против гласуваха представителите на демократичната левица и на евролевицата. Комисията беше сезирана, след като главният прокурор обвини Трендафилов, че като областен прокурор в Монтана не е издал заповед, с която да изземе имуществото на примата на "Орион" Веска Меджидиева, закупено през 1993 г. чрез нищожен търг.
Първоначално заседанието на комисията започна с дебат за това достатъчни ли са данните, предоставени от главния прокурор, за да бъде взето решение. След гласуване народните представители решиха, че разполагат с необходимата информация. Въпреки че депутатът от евролевицата Драгомир Драганов определи искането на Татарчев като "артистично".
Кратката пледоария, с която Трендафилов се опита да се защити, не впечатли мнозинството. Предстои искането на главния прокурор за отнемане на имунитета на бившия земеделски министър да бъде подложено на гласуване в пленарната зала.
Избори узакониха етническото прочистване в Босна
Марина Николова, наблюдател на ОССЕ в Босна
В продължение на два дни в средата на септември близо 2 милиона души - повече от 70 на сто от регистрираните 2.4 милиона избиратели, застанаха пред урните, за да изберат местна власт в следвоенна Босна и Херцеговина. В разделената на две "формации" държава сърби, хървати и бошняци (според новоизкования официален термин за босненските мюсюлмани) се редиха на опашки пред изборните секции още от 5 часа сутринта, охранявани от собствените им страсти, страхове и омрази от 36 хиляди войници на НАТО и полиция на ООН. Изборите бяха проведени под пълното наблюдение на 2458 международни наблюдатели и струваха близо 50 млн. долара.
След пепелищата, бежанските лагери, хиляди смърти, раздели и разрушения хората на Босна имат правото да се явят пред урните с 13 различни вида документи за самоличност - от паспорт до здравна книжка или бежанска карта. Оттук започват и десетките изключения на т.нар. правила, съставени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ ) на мястото на избирателен закон.
Изборният капан.
"Общото правило" е очакването всеки да гласува в общината, където е живял до 1991 г. Това е и основната идея в духа на Дейтън - да се възстанови многоетническият характер на Босна отпреди войната. Друг въпрос е реализмът - политически, географски, психологически и морален, на това пожелание. Сред десетките "изключения от общото правило" се нареждат: правото на вътрешните бежанци да гласуват за новата си (настояща) община, а бежанците извън границите на Босна и Херцеговина - да дадат задочно вота си за "бъдеща" община, където евентуално биха се завърнали да живеят.
На практика още в самите правила се залага капанът - чрез един демократичен акт, какъвто са изборите, да се узаконят установените със сила етнически териториални линии. Големите политически манипулации около изборите са факт далеч преди изборния ден и изсипването на бюлетините, твърдят мнозина от международните наблюдатели, участвали в регистрацията за тези избори. Две години след края на войната хората в Босна и Херцеговина нямат друг избор, освен да гласуват на принципа на етничността. Трите водещи националистически партии - мюсюлманската ПДД (Партия на демократичното действие), хърватската ХДО (Хърватска демократична общност) и сръбската СДП (Сръбска демократическа партия), използват много гъвкаво изборната формула "гласуване за стара (от 1991 г.) или нова (от 1996 г.) община". Като цяло 95 на сто от сърбите "избират" да гласуват за новото си местожителство, а 95 на сто от мюсюлманите - за стария дом и община. В резултат в редица общини в Република Сръбска например, където преди войната мюсюлманите са били мнозинство, сега ще има сръбско мнозинство в общинските съвети.
Избор за или против.
За международната общност, вложила само в организирането и провеждането на тези избори над 50 млн. долара, позицията е избори на всяка цена. Ден преди отварянето на изборните секции международният посредник за Босна Карлос Вестендорп призна, че "условията за провеждането им не отговарят напълно на международните стандарти". За всички е ясно, че, най-меко казано, тези избори протичат на границата на редовността. Въпросът с признаването им за "свободни и честни" обаче изобщо не стои на дневен ред. Всеобхватната ангажираност на ОССЕ в босненските общински избори доведе дори до куриозни ситуации от рода на пуснати бюлетини за самата ОССЕ. "Изборът" обикновено беше маркиран върху водния знак на организацията в долния десен ъгъл на всяка бюлетина. В този смисъл, макар и на шега, заради "гласуваното" доверие мнозина висши представители на международната общност в Босна признават, че проведените избори са тест и за самата ОССЕ. По силата на двойните стандарти като успех в Босна се отчита и самият факт на провеждането на тези избори. Въпреки редица инциденти по места командваните от НАТО мироопазващи сили обявиха, че изборният процес е преминал "без сериозни прояви на насилие".
Голямото изпитание тепърва предстои и то е в прилагането на изборните резултати. Едва броени дни след изборите и много преди да бъдат обявени каквито и да е официални данни, напрежението в редица спорни райони започна да нараства. Прогнозите и опасенията на мнозина от международните представители в Босна предвиждат нарастващо насилие и съпротива по места най-късно след около три месеца, когато в местната власт трябва да влязат победителите от тези избори. Разделеният между хървати и мюсюлмани Мостар е едно от най-взривоопасните места в Босна, но далеч не единственото. Не по-малко проблемна ще бъде и Сребреница - друго позорно име, емблема на босненската драма. Днес в Сребреница вече живеят само сърби, но вероятният победител в местните избори чрез вота за "старата" (от 1991 г.) община са мюсюлманите от партията на Изетбегович. Подобно е положението и в Дървар - вече хърватски град, където печелят сърбите. Оспорваният между сърби и мюсюлмани Бръчко, където шансовете са изравнени, още в навечерието на изборите бе възможен повод за поредното им отлагане.
Гласът на кръвта.
И докато в тези и редица други общини прилагането на изборните резултати отново може да изправи един срещу друг два етноса и две вери, встрани от медийното внимание остава едно градче на име Велика Кладуша, на 50 км северно от Бихач. В този почти изцяло мюсюлмански край в Северозападна Босна, точно до границата с Хърватско, в края на 1993, началото на 1994 г. се разиграват едни от най-кървавите и потресаващи сцени на онзи смок, който само военната лудост може да всели у човеците. Бият се мюсюлмани с мюсюлмани. Едните - "автономисти" начело с Фикрет Абдич, обявил автономия за района, а другите - "лоялисти" от армията на Изетбегович. Убиват се брат брат и баща син, войната е не само през улиците и къщите, но стая за стая и етаж срещу етаж на всеки дом, разказват много тихо и някак засрамено онези, които изобщо искат да говорят. Как и защо се стига до тази братоубийствена война има много отговори, има много причини за нея, но нищо разумно не може да се каже за този най-нисък нагон, водещ до човешкото кръвопролитие.
Две години по-късно в тези местни избори за властта враговете отново се "срещат". Във Велика Кладуша досегашната власт, представяна от партията на Изетбегович ПДД, губи катастрофално от т.нар. ДНЗ (Демократична народна заедница) на Фикрет Абдич. Абдич и хората му все още живеят в емиграция в съседно Хърватско и отново въпросът е как ще се управляват тези хора. За две години потоците омраза, гняв и страх не могат да се изгорят и забравят. Затова след целия този абсурд на войната още по-абсурдно звучи патосът на една 18-годишна американка от състава на ОССЕ, която в предизборната образователна кампания въодушевено обяснява на същите тези хора как вече идва демокрацията, как те трябва да забравят всичко и демократично да приемат новата власт - която и да е тя.
Като че ли нещо подобно, наивно-цинично има и в оптимизма на т.нар. международна общност, че след тези избори Босна ще започне да се изправя на краката си. И в случая съвсем не става дума за милионите долари, изхарчени за налагане на Дейтънските споразумения. Сключени след четири години война, споразуменията от Дейтън сложиха началото на едно примирие, но не и на траен мир, е категоричното заключение на втората Карнегиева анкета за Балканите. Те приеха статуквото на етническите територии, наложени с военна сила.
Предизвикателство пред международната общност след септемврийските избори в Босна ще бъде и охлаждането на страстите сред националистическите партии, готови да изтълкуват изборната си победа като демократично разрешение за отцепване. Въпреки че не са един и двама вече висшите политици, които признават недостатъците на Дейтънските споразумения и невъзможността "сламената къща", наречена Босна, да просъществува като единна държава, тази формула засега остава единствена алтернатива пред разделянето, т.е. пред една нова война.
Истинска реформа в здравеопазването скоро няма да има
Антоанета Алексова
Седемнадесет закрити болници и около 5000 по-малко болнични легла е резултатът от реформата в здравеопазването до момента. Мерките обаче все още са твърде административни и палиативни, за да изправят здравната система на крака. Промените трябва да са насочени към осигуряване на свободен достъп до медицинска помощ на населението, поддържане качеството на услугите и остойностяване на здравните грижи, които болните ще получават. С малко пари обаче не може да се гарантират храната, медикаментите на болните, отоплението на здравните заведения. А бюджетните пари, които се заделят за здравеопазване, наистина са крайно недостатъчни, като към недостига се прибавя и неефективното разпределение на отпуснатите средства, останало в наследство от миналото. "Бюджетното финансиране за здравеопазване е остатъчно и от 5 на сто от брутния вътрешен продукт преди години сега е под 3 на сто", каза зам.-министърът на здравеопазването Илко Семерджиев.
В същото време здравните показатели на населението обезпокоително се влошават. Нараства общата смъртност, която в известна степен се дължи на застаряване на населението. Едновременно с това се повишава и процентът на смъртност сред децата и активната работна сила. Регистрираната заболеваемост в страната се характеризира най-вече с болести на дихателната система (над 41% от всички), на органите на кръвообращението, на нервната система, на сетивните органи, ракови заболявания.
Страната разполага със здравна мрежа, която по количествени измерения (персонал, болнични легла, институции) е съизмерима с напредналите европейски държави. Натовареността на здравните заведения обаче не отговаря на възможностите за финансиране. Именно това налага реформата в здравната система да тръгне най-напред със смяна на модела на финансиране на медицинските дейности. Това означава парите най-после да тръгнат с пациента, а не да се пилеят пари за несъществуващи болни и неизвършен труд. Разбиването на държавния монопол при пълна зависимост на системата от бюджета ще стане доста болезнено. "Някъде към 70-те години този модел се изчерпа и тогава трябваше да бъде сменен, за да имаме сега едно по-нормално здравеопазване", каза Илко Семерджиев.
Държавата няма да абдикира от здравеопазването. Тя ще отговаря за държавния санитарен контрол, здравните власти, метрологичния контрол, националните и регионалните здравни програми, университетските болници, квалификацията на лекарските кадри.
Спешната помощ също остава на бюджетно финансиране като абсолютен приоритет, обявиха от здравното министерство. Това е и сферата, в която вече има реални резултати от реформата. Структурираха се центрове за спешна медицинска помощ в 28-те бивши окръжни градове и филиали към центровете. Окръжните центрове за бърза помощ разполагат и със спешни приемни отделения. Спешната помощ и неотложната медицинска помощ бяха разделени като самостоятелно функциониращи звена. Спешните центрове се създадоха, за да обслужват най-тежките случаи, при които в повечето случаи става въпрос за спасяване на живот. Звената за неотложна помощ пък останаха да отговарят на повиквания по домовете на болните и да оказват първа помощ.
Досега отделенията "Бърза помощ" бяха на издръжка на общинските бюджети. "Почти навсякъде в страната собствеността е прехвърлена, а за София това ще стане до края на годината", обещават от Министерството на здравеопазването. Точно това забавяне на протоколи по прехвърлянето на центровете в София породи напрежение между чиновниците от здравното ведомство и общинарите. На практика столичната община продължава да плаща издръжката на центровете, въпреки че по нормативен документ вече не е техен собственик.
Финансирането на реформата в спешната медицина дойде по линия на ФАР в размер на около 10 милиона ЕКЮ (около 11 милиона долара). С парите бяха доставени 149 линейки, медицинска техника и оборудване за спешните центрове и телекомуникационни системи. Одобрени са и допълнителни средства по заем от Световната банка в размер от 13 милиона долара. "В началото на следващата година ще дойдат следващите около 140 линейки", казва Стефан Стайков, началник направление "Спешна помощ" в здравното министерство.
След спешната помощ проектите за реформи във всички останали сфери на медицинско обслужване или стартираха безрезултатно, или пък са все още на ниво администриране.
Реформите в здравеопазването изискват да се акцентира върху извънболничната медицинска помощ, която е по-евтина от болничното лечение. Необходимо е болестта да се диагностицира навреме и преди болницата, където по принцип лечението струва най-скъпо. Поликлиничната помощ по пътя на реформите трябваше масово да поеме болните, без да се стига до по-горни нива на лекарска намеса. В момента амбулаторната помощ е структурирана под формата на избор на пациентите на лични лекари (терапевт, акушер-гинеколог, педиатър и стоматолог) в районните поликлиники. Личните лекари са тези, които трябва да изпращат пациентите си при необходимост за преглед и диагностициране в специализираните кабинети на съответното здравно заведение. Населението обаче демонстрира липса на всякакъв интерес към подобна инициатива и въпреки че отдавна изтекоха всички срокове за заявяване на личен лекар за годината, около две трети от българите останаха извън списъците на участъковите лекари в поликлиниките, които реално поемаха функциите на личните. Така на практика се провали и системата на заплащане на личните лекари, които трябваше върху основните си заплати да получат коефициенти според броя на пациентите, които са ги избрали.
Причините за забавянето в преструктурирането на първичната помощ според специалисти трябва да се търсят най-вече в подмяна на модела на общопрактикуващите (фамилни) лекари с начина, по който те работят в цял свят, с личните лекари "по смисъла" на Мими Виткова.
През 1992 г. програма ФАР финансира проект за подготовка на фамилни лекари. В момента около 1200 лекари са обучени за обща медицинска практика. Те ще са и в основата на медицинското обслужване в системата на здравно осигуряване. На фамилните лекари ще се плаща според броя на пациентите, които са ги избрали, за които от голямо значение ще бъде и контактът на медиците с лекари и болници. Всеки общопрактикуващ доктор ще трябва да може да осъществява дейността си в отделна лекарска или групова практика, както и в помещения на самата поликлиника, които е наел за целта. "Фамилните лекари няма да могат да започнат практика обаче, преди да е реформирана системата на финансиране на здравеопазването", обяснява Мирослав Попов, зам.-председател на Националния център по обществено здравеопазване. При сегашните недостиг на бюджетни средства и разпределение на парите от републиканския и общинските бюджети без точни сметки за цената на медицинските услуги общопрактуващите лекари няма да имат финансови стимули да се отделят на самостоятелна практика. Ниски ще останат доходите им и в първите години на действие на здравноосигурителната система, са на мнение и финансисти, и лекари. Дори и при набиране на приходи чрез здравни осигуровки парите, които трябва да се разпределят, ще бъдат толкова, колкото доходите на населението позволяват. В близките години обаче съществен ръст на икономиката не се предвижда. С течение на времето добрите общопрактикуващи лекари ще се утвърдят и ще започнат да печелят от дейността си. Тогава е възможно част от тях да закупят диагностична апаратура, да обзаведат малки амбулаторни приемни, да привлекат и други специалисти. Така малко по малко се очаква поликлиничната дейност да намали сегашните си размери и да остане за най-трудоемките изследвания, рентгенологията и други по-специализирани услуги, прогнозират лекари.
Все още няма наченки на реформа и в стоматологиите.
В България има над 100 стоматологии с около 6000 зъболекари и 8000 кабинета. Едновременно с това в страната са разкрити и над 4000 частни приемни. Статистиката ясно показва абсолютно дублиране на зъболечението в частните и в държавните кабинети. Общинските разходи за поддържане на щатен персонал, за снабдяване с консумативи нарастват, а възможността за получаване на стоматологична помощ спада. На места стоматологиите вече се затварят, което пък напълно лишава гражданите от възможността да ползват безплатно зъболечение поне в рамките на някакви лимити, които да се финансират централизирано. "Материалите в поликлиниките стигат за около 5-6 пломби на месец", обясняват стоматолози. Средствата за медикаменти са около 7.66% от общите разходи на стоматологиите, а за заплати отиват над 75 на сто от бюджетните пари. При общия дефицит на средства и малкото пари от общия бюджет за здравеопазване (далеч под 1 на сто от БВП), които отиват за стоматологична помощ, зъболекарите нямат финансови стимули да работят пълноценно в общинските стоматологични поликлиники. Немалка част от стоматолозите остават на работа в клиниките и използват максимално базата им за частен прием. Поддръжката на самите клиники, консумативите, амортизацията на машините обаче остават за сметка на бюджетите. Оттук идват и сметките, според които пломбата в общинските стоматологии струва около 4-5 пъти повече от себестойността й при зъболекарите на частна практика.
В Министерството на здравеопазването е назначена специална комисия за реформа в стоматологичната помощ. В проекта за преструктуриране на системата основно залягат предложенията на стоматолозите за промени в управлението, структурата и финансирането на стоматологичната помощ. Стоматолозите смятат, че най-напред трябва да се тръгне с премахване на разликата между държавни и частни зъболекари. В проекта за реформи се предлага до въвеждането на здравноосигурителната система разходите за стоматологичната помощ да се заделят в самостоятелен общински фонд, който пък да заплаща на зъболекарите за свършена работа. Стоматолозите ще настояват заплащането им да става в момента на извършване на манипулацията, след което пък пациентите им да могат да осребрят сметките си в общините или в осигурителните фондове след въвеждане на здравноосигурителната система. Зъболекарите отказват да кредитират общината или осигурителния фонд и ще държат на самоучастието на всеки пациент в покриването на цената.
На следващ етап и след съответни промени в сега съществуващите нормативни документи стоматолозите предлагат да се даде възможност за приватизиране на съществуващата материална база на общинските стоматологии. "Тези радикални мерки обаче все още неохотно се приемат от екипа на министър Бояджиев", каза Венцислав Стоев, председател на комисията и член на управителния съвет на Националното сдружение на стоматолозите.
В България финансовите тежести падат най-вече върху издръжката на болничната помощ.
Реформата в това звено на националната здравна система на този етап се състои в съкращаване на болнични легла, а оттам и на разкритите за тях щатове. При над 80 000 болнични легла в страната свиването на броя им е крайно наложително. Белгия, която е съпоставима с България по население и територия, издържа само 36 000 легла.
В България повечето болници са собственост на общините, които осигуряват издръжката им. Общините могат да заделят средства за здравеопазване и от субсидиите, които получават от републиканския бюджет. През последните години обаче общинските бюджети оставаха небалансирани и болниците бяха принудени да приемат само най-спешни случаи за оперативна намеса или пък провеждат лечение, но с консумативи, закупени от пациентите. Липсата на финансова самостоятелност на общините много често през годините ги заставяше да изпълняват нормативни актове на Министерството на здравеопазването, без да им се посочват източниците за набавяне на средства. Практиката да бъдат изпълнители на министерски решения все още продължава. Списъците с безплатните и частично платените лекарства, лимитите, до които се покриват разходите за лечение на някои болести, се изготвят на национално ниво без съгласуване с общините, които реално са платците на безплатните рецепти.
Общинските болници могат да се закриват единствено с решение на общинските съвети по места. Министерството на здравеопазването може само да препоръча затварянето или преобразуването на общинските здравни заведения, но не може да наложи волята си. Засега здравното ведомство препоръчва профилакториумите към предприятията и работническите поликлиники да бъдат разкрити в самите предприятия. Има и предложения за закриване на специализирани болници и психиатрии, които са на издръжка на държавния бюджет. "Общините няма да бързат да закриват медицинските дейности, преди да е завършила акредитацията на болниците им, което по график трябва да стане до края на този месец", каза д-р Ченкова, началник управление "Болнична помощ" в здравното министерство. Акредитирането на болниците трябва да определи каква е ориентацията им към пациентите, да отчете регионалните особености, организацията на работа, управлението им. "На база на данните от сертифицирането вече ще могат да се направят и по-обосновани съкращения на легловата база", обясняват специалисти. Еднаквият подход към всички болници е твърде грешен. Пример за това са еднаквите съкращения в работническата болница в Раднево, която е с доста персонал, добро оборудване и твърде празна, за да продължи да съществува в сегашния си вид, и в най-близката обединена районна болница в Стара Загора, която пък е пълна с болни. При бюрократичните нормативи и в едното, и в другото здравно заведение е извършено 10 на сто съкращение на легловата база.
След структурните промени в общинските болници се предвижда да се направи акредитация и на обединените районни болници. Така при сертифицирането на окръжните болници ще се отчетат нуждите от прехвърляне на дейност от съкратени звена в по-малките общински болници към тях, обясняват от здравното ведомство.
На финансиране от държавния бюджет остават националните центрове по здравеопазване, университетските болници и ведомствените болници на министерства. Засега най-вероятно и в условията на здравноосигурителна система ведомствените здравни заведения няма да преминат към режима на обслужване, характерен за останалите болници. От Министерството на здравеопазването е направено предложение за "отварянето" на болниците на МВР, Военно-медицинска академия и Транспортна болница. То обаче е било отхвърлено от полицията и военните, твърдят запознати. Ведомствените болници в условията на здравноосигурителна система щели да продължат да оказват помощ на служителите си, като изцяло поемат осигурителните им вноски. Преференциалното финансово третиране на служителите на МВР и Министерството на отбраната отново ще легне в тежест на републиканския бюджет.
Здравноосигурителната система ще се въведе най-рано през 1999 г. Ясно е обаче, че дотогава системата на разпределение на средства между болниците трябва да се промени, макар и в рамките на остатъчните бюджетни средства, които в момента се заделят за здравеопазване. Управители на болници предлагат още в преходния период до старта на здравноосигурителната система да се тръгне към остойностяване на услугите в болничната помощ. В много страни в болничното лечение се прилага системата на диагностично свързаните групи (ДСГ). При тази система на изчисляване на разходите пациенти, които имат близки диагнози, се обединяват в едни и същи групи. Разходите в болниците по лечението на всяка една от групите, както и стопанските разходи се осредняват годишно и се дава паричен израз на стойността на лечението по конкретната диагноза на национално ниво, тоест това ще е и единната цена, която здравноосигурителните фондове в бъдеще ще заплащат на болниците за лечение на дадена диагноза. ДСГ дават стимули на болниците да лекуват по-бързо пациентите си и така да печелят от цената при намален престой. Правилното разходване на средства за лекарства, консумативи също може да се отрази в плюс на болниците. В момента експериментално по тази система отчитат разходите си болниците в Смолян, Габрово и общинските болници в съседните градчета, пета градска болница в София.
Министерството на здравеопазването смята да приложи ДСГ с въвеждането на здравното осигуряване, но не е склонно да приложи радикалната реформа в системата на заплащане на болничното лечение преди 1999 г. Поне на този етап нагласата на чиновниците от здравното ведомство е в преходния период да се въведе тарифа за платените медицински услуги. Тарифата беше анонсирана преди месеци, но министерството не успя да я въведе поради недобра икономическа обосновка на цените на медицинските услуги. Идеята е за медицинско обслужване да заплащат само тези, които се откажат да се прегледат по установения ред от личния лекар през районните поликлиники до районните болници.
Антикризисното ноу-хау на чирпанската болница: лечение срещу зарзават
Болницата в Чирпан рано сутринта. Първата пациентка - баба с галоши, се запътва към постройка с табела "Ушно-носно-гърлено болнично отделение", която, изглежда, й е връстница. Женицата крета по стълбите, после посяда пред очния кабинет. Наблизо санитарка търка с парцал протрития балатум, друга слаломира с кофа между шкафчета с разкикерчени крака. В празните стаи е чисто, нищо че интериорът изглежда по-подходящ за музей на полева болница. След консултация с офталмолога чирпанлийката с перде на окото си тръгва със списък на някои от консумативите, които ще трябва да си осигури за операцията. (За съжаление катарактата не попада сред здравословните проблеми, които в. "Трета възраст" третира в рубриката "Безлекарствено лечение", т.е. чрез масаж.)
"Няма лекарства, нито бинт, нито спирт, нищо. Пациентите трябва сами да си купуват част от нещата за операцията и лекарствата за после. Някои от тях проглеждат, като разберат колко пари ще им излезе, нищо че самата операция е безплатна", каза лекарят.
"Допреди 4-5 месеца успявахме да се справим. Сега вече стана много трудно", обясни д-р Неделчо Гатев, шеф на "лазарета". Пейзажът в чирпанската болница не се различава значително от хала на останалите държавни здравни заведения. И тази общинска лечебница чака да изчезнат въпросителните около съдбата й.
"Ще чакаме резултатите от акредитацията. Тя започва от общинските болници, догодина ще бъдат подложени и всички районни и институтски болници. Акредитацията всъщност е подробна справка за показателите на болницата, които се съпоставят с един предварително изработен талон. Започва се от географско разположение на болницата, демографска характеристика на района, който обслужва, оборудване, анкета с пациентите и т.н. Акредитацията трябва да определи нивото на дадена болница като добро, задоволително или незадоволително. После ще се реши дали болницата да бъде закрита или не", описа директорът на основното здравно заведение в Чирпан.
Построена след голямото земетресение през 1928 г., болницата е на павилионен принцип, т.е. отделенията са разхвърляни в пет постройки. Освен централния административен корпус има поликлиника и звено за спешна помощ. Болничното заведение, което се намира на 35 км от Стара Загора, осигурява с медицински грижи 43 села от две общини. Хората наоколо са възрастни, което значи статистически повече проблеми със зрението, високо кръвно налягане, инфаркти, ритъмни нарушения, спешни състояния. Най-многолюдно е във вътрешното отделение, което е с 44 легла.
"Тези две момчета са с инфаркт", посочи д-р Якова, завеждащ отделението. Едното "момче", приблизително на 80 години, поздрави нахлулите в интензивния сектор и като фиксира непознатата фототехника, попита: "Какво става сега, ще оперирате ли? " Иначе професионалното оборудване на "спешното отделение" включва 2 дефибрилатора, 3 монитора и 10 апарата. Болничните книги показват, че от началото на годината инфарктите са 28.
"Имаме програма ФАР в Чирпан", похвалиха се положили Хипократовата клетва. Става въпрос за местния филиал на Спешен център - Стара Загора, който разполага с линейки за неотложно транспортиране. Автомобилният парк на болницата включва двигателите главно в случаите, когато се налага консултативна помощ - "от поликлиниката до болницата, скенер - до Пловдив, ако трябва - и до София".
"Ако я няма болницата, ще е много трудно. Може да си плащаме за някои неща, но поне легло не плащаме, както е в другите градове. Ето, братовчедка ми снощи се обади от Елхово и каза, че те там плащат по 1500 лева на нощ за легло, носят си чаршафи и храна. Хотел", разсъждаваше чирпанлийка на опашка за рентгенови снимки. Друга добави: "Предприятието уж ни удържа от заплатите за здравно осигуряване, пък то... Всеки ще е съгласен и някой лев повече да даде, стига да стане по-нормално. " Хората повтаряха, че имат нужда от местната болница. Първо, лекарите ги познавали и второ, заради кошмарния транспорт до Стара Загора. Общинската болница в Чирпан обслужвала и такива села, от които автобус за града на бира "Загорка" потегля веднъж седмично. Превозът до Чирпан бил по-редовен.
"Ако се затвори болницата, за нас ще е ужасно. Лекарите все ще си намерят работа", коментира актуалния слух една пациентка. В стил "рози за д-р Шомов" пък жители на Братя Даскалови, твърдо решени да бранят болничното заведение, предложили референдум.
"Неизвестността плаши нас, плаши и пациентите. Скоро ще знаем какво ще стане с болницата. Уверението на общината е, че ще направят всичко възможно, за да продължим да функционираме. Досега общината с кредит от София финансира болницата. Мислим варианти за оцеляване, ако след акредитацията преминем на издръжка само на общината", каза директорът на общинската болница в Чирпан.
Гласуваният бюджет за тази година е в размер на 873 млн. лева, като всеки месец само за медикаменти (за стационарно и амбулаторно лечение) отиват между 6 и 8 млн. лева. "Домашното" на лекарите от чирпанската болница е при очевидната нужда на местното население от тях да излязат с решения, които да оптимизират работата в тежките условия. Ръководният екип в бели престилки обсъжда ново съкращаване на персонала, свиване на легловата база, окрупняване на сходни отделения. "Ако изключим напълно единия от петте павилиона, който е в най-лошо състояние, ще икономисаме ток, вода, отопление. Като дойдат по-добри времена, има идеи за ремонт и стаи за по-комфортно пребиваване - самостоятелни, със санитарен възел, телефон, телевизор. За заможни пациенти. И това е начин", прецени д-р Гатев. Иначе досега болницата има успешен "бартер" с някои съседни земеделски кооперации - здравна помощ срещу хранителни продукти за болничния стол.
Здравната реформа се оказа костелив орех и за отличниците на прехода
Любомир Евстатиев
Организирането на успешно действаща система на финансиране на здравеопазването се оказа труднорешим проблем за всички източноевропейски страни. Дори и лидерите в прехода Полша, Чехия и Унгария все още не могат да открият верния път за реформа в здравеопазването.
Досега здравеопазването в Полша беше изцяло държавно, като на теория гражданите, плащащи вноски за социално осигуряване, можеха свободно да ползват всички медицински услуги. Но качеството на услугите в държавните болници се влошава постоянно и за всички скъпоструващи операции се чака с месеци. Пенсионните и здравните осигуровки се плащаха от работодателите в размер на 48 процента от работната заплата. Тези средства отиват в централния бюджет и след това се преразпределят. В страната има много частни клиники, в които обслужването е на много добро ниво, но малко от полските граждани със средна заплата от 350 долара могат да си позволят техните услуги. Нископлатените лекари нееднократно организираха протести за увеличаване на заплатите им и повишаване на разходите за здравеопазване.
Едва в началото на февруари тази година полският Сейм одобри поправки в закона за здравеопазването, с които ще бъдат създадени здравноосигурителни фондове, в които всички граждани ще внасят 10 процента от доходите си. Пенсионерите също ще плащат вноски във фондовете. Реформата ще влезе в сила през 1999 г. Фондовете ще покриват разходите за медицински консултации, основните лекарства и стандартни болнични процедури. Пациентите ще могат да избират доктори и болници, в които да се лекуват, и така фондовете ще зависят от количеството услуги в тези болници. Очаква се по този начин да се подобри и качеството на здравните услуги, след като болниците ще трябва да се конкурират за привличане на повече пациенти. Противниците на реформата смятат, че тя е твърде бюрократична и няма да доведе до необходимата децентрализация в здравеопазването. Бюджетът ще продължи да отделя средства за медицинско образование и за изграждането на нови болнични заведения. Също така държавата предвижда помощи за социално слаби и безработни граждани. Сред тях влизат около 1 милион от най-бедните селски семейства. От 1999 г. в страната ще бъдат допуснати и чуждестранни здравноосигурителни компании.
Чехия също се бави с отдавна започнатата реформа в здравеопазването. В началото на юли парламентът върна закона за здравното осигуряване за преработване. Все още спорни са някои моменти като въпроса за финансирането на престоя в болница при по-леки заболявания или заплащането на част от стойността на лекарствата. Новият закон трябва да влезе в сила през юни следващата година. Законът ще ограничи гарантираното от държавата здравно осигуряване до основните медицински услуги и ще доведе до нарастване на търсенето на здравно осигуряване на пазарен принцип.
В страната доста продължителен беше дебатът за модела на финансиране, който трябва да се избере. Дискусията се въртеше около това дали да се приеме идеята за централизирани медицински спестовни сметки. Този модел функционира много успешно в Сингапур и в някои други държави в Югоизточна Азия. Но все пак надделя предложението за конкурентни осигурителни фондове, тъй като този модел е по-широко разпространен в световната практика.
Германският модел.
Когато през 1992 г. Хорст Зеехофер получи поста на федерален министър на здравеопазването в Германия, той вече беше планирал мащабна реформа в здравеопазването. Но дори и досега Зеехофер не може да се похвали с пълен успех. Затрудненията му се дължат преди всичко на некоординираното разпределение на отговорностите между болничните каси (Krankenkassen) и федералното и регионалните правителства, а така също и на съпротивата, която оказват на реформите опозицията и профсъюзите. Неизбежните компромиси забавят преодоляването на затрудненията. Цялото население на ФРГ е здравно осигурено чрез системата на болничните каси, които изпълняват функциите на здравноосигурителни фондове. Задължително са осигурени всички работници и служители, студентите, пенсионерите, безработните и някои групи свободни професии, като е определена горна граница за осигуряване в размер на 54 хил. марки годишен доход. Болничните каси самостоятелно решават каква да бъде вноската, като 50 процента от нея плащат осигурените лица и 50 процента работодателите. Чрез закон е определена величината на вноските в процент към основната заплата. Касите могат да диференцират вноските в зависимост от тежестта на риска, възрастта или броя на осигурените в семейството. Лицата, чиито доходи са по-високи от 54 хил. марки и желаят по-голяма степен на здравна осигуреност, могат да се откажат от членство в болничните каси и да се осигуряват в частни здравноосигурителни фондове (Privat Krankenkassen).
Огромни средства бяха вложени за подобряване на здравната система на бившата ГДР. Така през 1992-1993 г. разходите за здравеопазване се увеличиха с 11 процента. През 1995 г. в здравната система са изразходвани 267 млрд. марки, което е 14.4 процента от германския БВП. В тези разходи е включена и разточителната сума от 72 млрд. марки разходи за лечение във възстановителни центрове и санаториуми. Бъдещето на голяма част от санаториумите е неясно, след като федералното правителство предлага големи съкращения в този сектор на здравеопазването. Големият процент безработни, които не правят вноски в здравноосигурителните фондове, и растящите разходи на системата от болници постоянно увеличават дефицита в системата на здравеопазването. Прогнозите сочат, че през 1997 г. дефицитът ще бъде около 10 млрд. марки.
Важен пункт от плана на правителството за икономии е до 2000 г. да намали сумарните разходи на работодателите за пенсионно и здравно осигуряване, които в момента са 41 процента от работната заплата. С приетия на първи юли закон за реформа в здравеопазването германските граждани вече ще трябва да плащат част от някои медицински услуги, които досега се покриваха от здравната застраховка. Сред тях са предписването на рецепти, болничният престой и някои форми на терапия. Правителството на Кол защити тези непопулярни мерки с аргумента, че те са единствената възможност за намаляване на дефицита в здравноосигурителната система. Друга стъпка за намаляване на разходите за държавно здравеопазване, която предизвика недоволството на профсъюзите, беше намаляването на болничните, които се плащат от работодателя. До 30 септември 1996 г. работодателите плащаха пълна работна заплата за първите шест седмици отсъствие по болест. След тази дата тяхното задължение беше ограничено до 80 процента. На заетите се дава възможност да получат пълната сума при отсъствие по болест, но за сметка на намаляване на годишния отпуск с един ден за всяка загубена работна седмица. Голямо натоварване за системата на здравеопазването представлява издръжката на болниците. Държавните здравни заведения в Германия се финансират комбинирано - чрез държавни субсидии, които се предоставят за инвестиционни цели, и текуща издръжка на базата на болничните легла, като за всяко легло се заплаща за сметка на болничните каси определена дневна такса. От икономическа гледна точка много по-целесъобразно е вместо такса за дневно обслужване на пациента болничните каси да изплащат конкретно определени суми за лекуване на дадено заболяване. Една трета от направените разходи в здравеопазването са за системата от болници. Досега усилията на правителството да намали разходите там не се увенчаха с успех, въпреки че през последните пет години броят на болниците намаля с пет процента до 2300, а болничните легла бяха намалени с 10 процента - до около 600 хиляди. Задачата за контрола на разходите ще бъде възложена на здравноосигурителните организации и болничните асоциации. От 1998 г. те ще наблюдават болничните бюджети, като ръстът им ще бъде ограничен до процент, съответстващ на средногодишния ръст на заплатите. Болниците, които превишават определения лимит, ще бъдат глобявани. Здравно-осигурителните организации ще удържат превишението от сумите, които трябва да превеждат на болниците. Основната част от увеличението на бюджетите идва от честото закупуване на модерна скъпоструваща апаратура.
В Германия има 110 хил. лекари, които работят на частна практика извън болничния сектор, като от 1993 г. правителството се опитва да ограничи техния брой. От 1999 г. ще бъдат приети допълнителни мерки, сред които и възрастово ограничение - до 68 години.
Осигурителната вноска за здравеопазване няма да е по-ниска от 12%
Антоанета Алексова
Около 50 на сто ще стане осигурителната тежест на българите след въвеждане на задължителното здравно осигуряване в страната. След вноските в държавното обществено осигуряване, личната осигурителна вноска за пенсия, фонд "ПКБ" българите ще трябва да правят отчисления и за здравеопазване. Финансовите разчети на Националния център по обществено здравеопазване показват, че за осигуряване на минимум медицинска помощ размерът на здравноосигурителната вноска трябва да бъде 12 на сто, разделена поравно между работодатели и осигурени (6 на 6). При осигуровка от 9 на сто събраните пари нямало да стигнат за покриване на себестойността на оскъдното медицинско обслужване, което се предлага на момента. По-големи размери на осигурителна тежест вече пък ще са непосилни при ниския жизнен стандарт на българите. Добро здравеопазване обаче се прави с много пари, а при липсата на доходи въвеждането на осигурителна система поне в началото няма да подобри съществено качеството на обслужване, нито пък заплащането на лекарите. Разходването на наличните ресурси обаче ще стане по-ефективно и справедливо.
Министерството на здравеопазването вече е готово с проект на закон за здравното осигуряване. Тепърва обаче предстоят най-важните дискусии по избора на модел на осигуряване в България. Във варианта на проектозакон се предвижда да се създаде Национален здравноосигурителен фонд с териториални поделения във всеки бивш окръжен град. Правото на избор на един гражданин ще се разпростира от София до Варна, което ще увеличи достъпа на болните до максимум лечение, са аргументите на здравното ведомство за централизиране на средствата от задължителни здравни осигуровки в един-единствен фонд. При този вариант разплащанията между единствения осигурител и изпълнителите на медицинска помощ ще стават по-лесно. "Рисковано е поне в началото задължителното здравно осигуряване да тръгне с много фондове", коментира зам.-министърът на здравеопазването Илко Семерджиев. Частните осигурителни компании ще могат да се включат в доброволното здравно осигуряване. Първоначалната идея на екипа на здравното ведомство беше частните здравноосигурителни фондове да могат да предлагат само допълнителни медицински услуги извън тези, фиксирани в базовия пакет. При последните обсъждания на законопроекта обаче надделява мисленето, че доброволните частноосигурителни фондове трябва да могат да предлагат и базовия пакет от медицински услуги. По-заможните българи, които искат да се осигуряват доброволно и за базовия пакет услуги, няма да имат възможност да ползват задължителните си вноски. От техните осигуровки, както и от вноските на по-здравите, във фонда ще се преразпределят средства за лечение на болните. Принципът на солидарността е и един от основните постулати, върху които се гради всяка здравноосигурителна система.
Освен задължителните здравни вноски гражданите ще правят и минимално доплащане, се предвижда в законопроекта за здравно осигуряване. Предложението е при всеки преглед в поликлиника пациентът да доплаща 1 на сто от минималната работна заплата (МРЗ) за страната, а при лечение в болница - 2 на сто от МРЗ за всеки ден лечение до двадесетия ден, след който леглодните ще са без доплащане. "Практиката на минимално доплащане е разпространена в повечето страни, въвели здравното осигуряване. С него по икономически път ще ограничим ненужното потребление на медицинска помощ", обясни зам.-министър Семерджиев. Така фондът ще осъществява контрол за действително извършените прегледи, което намалява опасността вноските да бъдат изчерпани с документни злоупотреби. Изпълнителите на медицинска помощ ще си получават парите от осигурителната институция едва след представяне на фактури за плащанията от пациентите.
Базовият пакет медицински и стоматологични услуги, размерът на неотложната медицинска помощ ще се договарят всяка година между професионално съсловните организации на лекари и стоматолози и фонда. "Базисният пакет едва ли ще е много голям предвид трудностите в икономиката", каза Семерджиев. Общият бюджет на фонда ще бъде разделен по отделни видове здравна помощ. На фамилните лекари ще се плаща според броя на записаните при тях пациенти на година в рамките на бюджета за първична помощ. На лекарите в поликлиниките ще се плащат такси за извършени прегледи. За заплащане на лечението в болниците ще се определят единни цени по диагнози на база на системата на диагностично свързаните групи. "Цената дава представа за стойността на стандартно лечение независимо дали операцията се прави в обединена районна болница или в университетска болница", казва Димитър Илиев от експертната група по законопроекта. Категоризацията на болниците ще се отразява върху размера на субсидията, която болниците ще получават от общините или от държавата. Те ще се отпускат само в случаите, когато здравното заведение не може само да задели средства за инвестиции. "Подпомагането се налага заради това, че най-добрите болници няма да могат да поемат цялото население", каза Семерджиев.
Отсега се очертава, че договарянето на фонда със стоматолозите ще бъде трудно. При 12 на сто осигурителна вноска бюджетът на Националния здравноосигурителен фонд ще бъде около 600 милиарда лева, или около 600 милиона германски марки. Стоматолози сметнаха, че ако 10% от общия здравен фонд се заделят за здравеопазване и се разпределят между 1 милион души, се получава, че на пациент се падат около 60 марки на година за стоматологична помощ. "Това е крайно недостатъчно, за да могат зъболекарите да работят нормално, както и да бъдат стимулирани финансово. Има вероятност при тези условия част от тях да откажат да сключат договори с фонда", каза д-р Михайлов, председател на Българския стоматологичен съюз. Още повече че трябва да се намери и механизъм, по който стоматолозите да получават пари за извършените манипулации предварително. Зъболекарите няма да се съгласят да кредитират фонда, който по принцип се разплаща едва след свършена работа. "Ако има единна цена на стоматологичните услуги в рамковото споразумение, то задължително трябва да се регламентира, че за цялата стойност на услугите в кабинетите пациентите ще трябва да си доплащат", коментираха зъболекари. В повечето страни самоучастието на пациента в цената на зъболекарската манипулация е 50 на сто. Доплащането може да се покрие с доброволна здравна осигуровка.
Фондовете ще продават акциите си само през борсата
Стартът на капиталовия пазар е отложен за неопределено време
"Акциите, придобити по реда на тази глава (гл.VIII - б.а.) от приватизационни фондове, могат да се прехвърлят само на фондовата борса. " Това гласи новият текст на чл.51а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, който беше приет на второ четене миналата сряда. С други думи, отсега нататък всички акции, които са били придобити от приватизационни фондове по време на централизираните търгове на масовата приватизация, "могат да се прехвърлят само на фондовата борса". С тази промяна депутатите сметнаха, че поправят безспорната недомислица в предишния текст на този член, според който: "Акциите, придобити по реда на тази глава, могат да се прехвърлят след публикуването на първия баланс на приватизираното акционерно дружество, но не по-рано от шест месеца след приключването на последния централизиран търг. " Което значи, че всички акции, придобити по реда на боновото раздържавяване, не можеха да бъдат продавани по-рано от месец февруари на 1998 г. Съответно дотогава не може да се говори за никакъв капиталов пазар (тъй като акциите от масовата приватизация са единствените обекти на евентуалната търговия с ценни книжа) и за никаква борсова или извънборсова търговия, тоест няма среда за навлизане на инвестиции.
В името на прозрачността.
Новият текст на чл.51а е единствената поправка в закона, която е предложена от депутат от демократичната левица и приета от управляващите, но за сметка на това пък беше гласувана със 166 гласа за, 3 против и 1 въздържал се. С една дума, управляващите показаха, че се вслушват в разумните предложения на опозицията. Този текст не беше подкрепен от депутатите на ОДС на първо четене, както и от Парламентарната комисия по икономическа политика, но по време на второто четене действието се разви в неочаквана посока. Депутатът от левицата Михаил Миков обоснова предложението си по следния начин: "Аз не твърдя, че всички фондове са пирамиди, сигурно по-голямата част от тях изключително добре се грижат за интересите не на своите управителни съвети, а за интересите на техните акционери, поверили им боновете си. Но публичната процедура през борсата е единствената гаранция за техните акционери за постигане на една що-годе пазарна цена на акциите, закупени от фондовете. А всички акционери, които сами са закупили акциите, сами си носят отговорността, да си ги търгуват, където щат - кеф им на борсата, кеф им сами, кеф им да си ги подаряват в кръчмата вечер за бутилка водка. " След това убедително слово на червения депутат председателят на комисията по икономическа политика Никола Николов стана и неочаквано подкрепи предложението на колегата си от опозицията, като призова всички депутати да гласуват за него. Обяснението беше следното: "Предложението на г-н Миков беше отхвърлено от комисията по икономическа политика. За оправдание на комисията ще кажа следното - защото г-н Миков го нямаше да защити своето предложение. " Везните обаче окончателно бяха наклонени от изказването на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков, който каза: "Аз поемам част от вината за лошия закон за приватизационните фондове, защото тогава бях заместник-председател на икономическата комисия в предишното Народно събрание. Но ние имаме даденост, която е публична тайна, че голяма част от приватизационните фондове вече отдавна са сключили тайно, тихо сделки с акциите на други фондове или на крайни акционери на цени, различни от тези, които ще бъдат обявени публично, и ще останат хората с една хубава бонова книжка вкъщи и ще се окаже, че техният приватизационен фонд е разпродал уж на ниска цена акциите, а всъщност си ги е продал добре и управителните тела на фондовете ще изчезнат някъде с големи суми пари. Затова подкрепям предложението на г-н Миков с уговорката, че го подкрепям противно на духа на цялата ни политика на либерализация на пазара."
Една слаба аргументация.
Че фондовете са сключили предварителни договори, не е никаква тайна. Самият Александър Божков е присъствал на редица мероприятия, където шефове на фондове са обяснявали механизма и причините за сключване на предварителни договори открито, а не, както се изразява вицепремиерът, "тихо и тайно". Комисията по ценните книжа и фондовите борси практически е проверила всички приватизационни фондове, цените по договорите са ясни, получените пари и тяхното разходване - също. Проблемът обаче не е във фондовете. Божков има основателни причини да не харесва фондовете по политически причини. Проблемът е в интересите на другите страни по сключените предварителни договори. Ако управлението на някои от предприятията от масовата приватизация се подобри, това е защото там влязоха мажоритарни собственици, които бяха придобили акциите си точно с такива договори от фондовете. На много места има похарчени пари за инвестиции, сключени са дългосрочни договори. Доста абсурдно е сега някой да се опитва да върне лентата назад.
В петък външните портфейлни инвеститори, които са сключили значителни по стойност предварителни договори, все още не желаеха да коментират поредната промяна в закона в изчакване на по-подробна информация. Техни юристи обаче са категорични, че ако се стигне до разваляне на договори, това ще предизвика скандал със сериозни последици както за инвестиционния имидж на страната, така и за зараждащия се капиталов пазар.
И депутатите (поради неразбиране), и вицепремиерът Божков (съвсем съзнателно) манипулираха обществеността, че с прозрачни сделки на борсата акционерите на фондовете няма да бъдат ощетени. Никой не се сети, че ако вече сключени договори се развалят, неустойките, които фондовете ще трябва да плащат, в далеч по-голяма степен ще ощетят техните акционери. Никой не помисли, че фондовете въобще могат и да не стигнат до борсата. Вместо акции те ще продават извънборсово правото на глас на тези акции, ще вдигат капитала на предприятията и ще продават акции от неговото увеличение и т.н. Въобще възможностите са много, тъй като, когато един закон е срещу пазара, той винаги бива заобикалян.
Според замисъла новият текст трябва не само да премахне забраната за търговията с акции, но и да създаде работа на фондовата борса - най-прозрачния и ликвиден механизъм за търговия с акции. Тя обаче все още няма издаден лиценз от Комисията по ценните книжа и фондовите борси заради някои сериозни правни проблеми в подадените документи. Освен това все още не са уредени някои битови проблеми, които най-малко биха дали "равни условия за участие на инвеститорите в търговията", каквото изискване има записано в закона за ценните книжа. С една дума, работеща борса няма и вероятно в скоро време няма да има. Тогава възниква въпросът защо беше премахнато едно ограничение за старта на пазара, след като на негово място беше поставено друго - този път по-объркано, по-неясно и предпоставящо субективно решаване на проблема. В тази посока е и изказването на Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Божков и член на съвета на директорите на "Българска фондова борса - София": "Ако големи пакети се договарят извън борсата, те могат да се регистрират при известни ограничения, които ще бъдат наложени. По всяка вероятност в началото ще се наложи да приемем един по-либерален режим, тъй като акции досега не са търгувани на борсата и по тази причина не могат да бъдат определени минимални цени при блокова търговия и регистрацията може би ще става по договорените цени. " Според определението за блокова търговия, което е дадено в проекта за правилник на борсата, това е договаряне на големи пакети от акции извън пода на борсата, които впоследствие трябва да се регистрират там. Единственото ограничение е цената на сделката да не се различава с определен процент от постигнатата борсова цена, която при липсата на пазар е невъзможно да бъде определена. В такъв смисъл изказването на Прохаски значи, че е възможно борсата да разреши първоначално да бъдат премахнати тези минимални цени. Все пак стои проблемът със самото съдържание на новия текст. Той не само ограничава правата на определени търговски субекти, но освен всичко друго не изяснява напълно реда, по който трябва да става прехвърлянето на акциите, и се налага борсата например да дава тълкувания. А стартът на търговията с акции отново се забавя за неопределено време.
Интерхотел "Черно море" вече е частен
Румен Соколов
В края на миналата седмица бе подписан договорът за продажба на 58% от капитала на Интерхотел "Черно море" ЕАД. Определеният от Агенцията за приватизация купувач е "Световен търговски център" АД. Дружеството е регистрирано във Варна през миналата година с капитал един милион лева, а негов управител е Георги Гацов. Този купувач е предпочетен от агенцията пред другия кандидат за покупка на пакета - работническо-мениджърското дружество "Черно море". То е учредено от 139 работещи в хотела, които представляват около 73% от щата на Интерхотел "Черно море".
Цената, която трябва да плати новият собственик на контролния пакет, е 7 500 047 щатски долара при цена на една акция 75.632 долара. Пакетът представлява 99 165 акции на дружеството. Част от цената - 5 100 047 долара, трябва да бъде платена в брой на няколко части, първата от които в десетдневен срок от подписването на договора. Последната вноска трябва да бъде внесена след 50 дни. Чрез държавни дългосрочни облигации трябва да бъдат платени 2.4 млн. долара. Според клаузите на договора в следващите пет години купувачът трябва да инвестира в хотела 8.200 млн. долара и да осигури включването му в хотелската верига ACCOR/NOVOTEL или друга верига от този ранг.
Възможно е сделката да бъде оспорвана от представителите на работническо-мениджърското дружество, тъй като, за да бъде сключена тя, трябва специално разрешение от Министерския съвет. От Агенцията за приватизация съобщиха, че след като договорът за продажба е подписан, разрешението е дадено. Изпълнителният директор на Интерхотел "Черно море" Кочо Лучев бе изненадан от подписването на договора за продажба и каза, че не е уведомен за даване на разрешение за тази продажба.
Интерхотел "Черно море" ЕАД е с предмет на дейност хотелиерство и ресторантьорство. Хотелът разполага с 410 легла, в него има три ресторанта с общо 600 места. Освен това на територията му има пет бара с 250 места, нощен бар с 200 места и сладкарница с 250 места. През 1996 г. дружеството е реализирало балансова печалба от 61.535 млн. лв. при приходи от дейността около 196 млн. лв. Изпълнителният директор на дружеството съобщи, че към 31 август тази година печалбата е доста по-висока - 337.538 млн. лв. Дружеството бе включено в масовата приватизация с 25% от капитала, който е 170.974 млн. лв. След края на третата тръжна сесия всички предложени акции са изкупени изцяло, като приватизационен фонд "Булгар-чех инвест" е спечелил 6% от капитала на дружеството. За преференциална продажба на работниците и служителите са предвидени 15% от капитала на Интерхотел "Черно море", а с 2% ще бъдат удовлетворени реституционни искове.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Съгласие" ЕАД - Шумен.
Основна дейност - производство на брашна, изкупуване, съхранение и заготовка на зърнени храни, производство на зърнени култури, търговска дейност в страната и в чужбина.
Капитал - 9.1 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация със 70% от капитала на втората тръжна сесия. Всички предложени акции са продадени в първата вълна на масовата приватизация. Раздадени са и 573 безплатни акции на работниците и служителите. Обединен български приватизационен фонд "Доверие" притежава 34% от капитала на дружеството, индивидуалните участници (заедно с притежателите на безплатни акции) държат останалите 36% от капитала. Чрез конкурс ще бъдат продадени 24% от капитала, а останалите 6% са предвидени за преференциална продажба.
"ЗАИ" ЕАД - Берковица.
Основна дейност - производство на карбафлексни абразивни инструменти и сечива за металорежещата промишленост, производство на резервни части.
