Насила борса не става
Да се опиташ да вкараш фондовия пазар само в руслото на още несъздадената фондова борса е все едно във вана да се опиташ да ограничиш стихийно придошла река. Това, което със сигурност ще ти се случи, е, че реката ще прелее.
Умилителни са напъните на вицепремиера Божков и на никога невиждалите борса депутати да защитят акционерите на фондовете, като накарат техните учредители да прехвърлят акции само на борсата. Депутатите, понеже явно не разбират, като гласуваха собствеността на фондовете да се прехвърля само на фондовата борса, само ги накараха да търсят други форми и начини, за да изпълнят вече отдавна сключени договори.
Вицепремиерът Божков е явно недоволен от факта, че 20% от собствеността в страната преминава в частни ръце, без да може да контролира този процес. То и затова бе направена държавна борса. Освен това повечето фондове са "червени" - така с един куршум два заека. Опасността чуждестранните инвеститори, като загубят от първите си опити да играят на местния фондов пазар, да обърнат завинаги гръб на България вицепремиерът коментира като "техен проблем". Негов подчинен, ангажиран с развитието на капиталовите пазари, пък коментирал в доста широк кръг, че чужденците, които сега купуват собственост в България, са "дребни мошеници". Сякаш след две години София ще стане финансовото сърце на Европа. А каква е гаранцията, че дори и да дойдат големите западни компании, някой чиновник няма да ги прекара, само че като "едри мошеници"?
Какво ще стане обаче, когато след Нова година фондовата борса тръгне? Ще се окаже, че никой не иска да прехвърля акциите си там. И когато групата около вицепремиера усети, че въпросните 20% от собствеността в страната окончателно са им се изплъзнали, тогава единственият изход, за да овладеят положението, ще стане национализацията. Явно и настоящите управляващи не се отклоняват от веруюто на своите предшественици, формулирано най-точно от икономиста Румен Аврамов - "Дайте повече държава, за да я приватизираме". С такава цикличност приватизацията наистина става вечна.
Политически пенсионери спретват нов БЗНС
Ива Рудникова
"На 28 септември в Благоевград хората организират окръжна конференция на БЗНС-тата в района. Те ще се разграничат от всички лидери и ще призоват и останалите окръзи отдолу нагоре да отидат към конгрес", предизвести за "Капитал" Яни Янев - млад земеделец от "Никола Петков", двигател на непризнатия от съда форум, преизбрал Анастасия Мозер, и впоследствие активист на ОНС. Поредният екшън-сценарий за БЗНС (облечен като инициатива за единение) е съгласуван на среща между "стари муцуни" и пресни агрополитици в Банкя. Официалното намерение е "съюзът да е на едно място", като същевременно се модернизира. Осведомени източници обаче твърдят, че за явката в Банкя е бил изготвен проектоустав на нова земеделска организация (18-а поред), от чието огласяване авторите му са се отказали в последния момент.
БЗНС е единствената българска политическа организация, чиято идеология не е внесена отвън. Възникнал като партия на орачи и копачи, деветдесет и осем годишният земеделски съюз продължава да носи всички особености на неградския манталитет. Агрополитици има във всички участъци на политическия спектър, при това те са най-непредсказуемият и изнервящ партньор, който някой може да си пожелае. Липсата на ясни принципи за сметка на отчетливата лидеромания на земеделците доведе до регистрацията на 17 политически формации с абревиатура БЗНС. Сред тях - БЗНС-център, БЗНС-оранжев, БЗНС "Пладне", БЗНС - в СДС - извън СДС. Ако може да се говори за константа в по-новата биографията на БЗНС, това е само наименованието на партийния орган Постоянно присъствие.
Клонингите на БЗНС, експлоатиращи традицията и спецификата на българския политически живот, напоследък съвсем се обезличиха и коалицията стана единственият вариант за парламентарна изява на част от тях. Най-влиятелна организационно като че ли остава земеделската формация от ул. "Врабча". Около последните парламентарни избори тя също се раздвои на БЗНС на Петко Илиев и Георги Пинчев, гравитиращо към СДС, и на БЗНС - Народен съюз на Анастасия Мозер. Иначе и двете земеделски свити са в семейството на Обединените демократични сили. След шумния "развод" на Мозер с Георги Пинчев и Петко Илиев в агроредиците настана още по-голям хаос - има водачи без структури, избиратели, които вече не знаят на кого да плащат членски внос, и "люспи" с идеи.
"БЗНС трябва да стане единен и да се превърне в съвременна аграрна партия", твърдят вдъхновителите на Национален инициативен комитет за единение и възраждане на БЗНС. Преди дни комитетът проведе учредително събрание в Банкя, на което, твърди, присъствали представители на 15 от 17-те БЗНС-та с тирета. Дейната група официално съобщи, че няма намерение да регистрира осемнадесети агросъюз, а само ще реанимира земеделската идея.
Участниците в сбирката край София се оказаха политически пенсионери - бившият министър на земеделието от правителството на Беров Георги Танев, Пелин Пелинов - главен редактор на в. "Земеделско знаме", преди това шеф на отдел "Творчески фонд" на СБП, едноличен земеделец Георги Петров. Домакини на самоангажиралите се с единението станаха Яни Янев - бивш член на Постоянното присъствие (ПП) на БЗНС, и ексшефът на международния отдел в казионния БЗНС Ангел Димитров. По думите им във вилната зона нарочно не е бил поканен нито един действащ лидер на БЗНС. Замисълът - "да присъстват популярни имена, а не вождове".
"На тази среща се разгоря дискусия - хората бяха разтревожени. Една госпожа от Ямбол се разплака заради земеделския съюз", каза Яни Янев. Картината на матинето допълни един от основните оратори - Георги Танев: "Обсъждаше се е ли нужен БЗНС на политическия спектър, на какви слоеве от населението. Имаше меки съмнения, но повечето хора смятат, че БЗНС е нужен като организация. Тогава започна обсъждане на настоящите вождове. Реши се тонът да бъде приличен, да не бъдат обиждани, ругани въпреки всички глупости, които натвориха. " (Малко по-късно дамската "подводница" на Пинчев - Илиев в Банкя докладва: "Не плюха Мозер, а Илиев и около него. Селяни били, некадърни, не знаели езици. В ресторанта долу Атанас Железчев говореше за нова регистрация. Абе, въобще страшна работа. ")
Според Танев членската маса на БЗНС е една, само началниците са много. Общото мнение в Банкя било, че 17-те лидери на земеделски съюзи "не стават". Накрая изкристализирало решението за организационно допитване до хората за бъдещето на партията. "Дали поддържат лидерите, имат ли готовност за организационни промени в съюза, за нов конгрес, който да избере представителни ръководства", поясни Танев, съветник преди в ПЧБ, сега в "Ангора".
Като резултати от срещата бяха съобщени решението за тематичен форум във Варна и перспективата "да се върви от окръжни конференции към конгрес". В морската столица "топинтелигенцията" на земеделския съюз "ще даде формула как БЗНС да излезе от този батак". Покана за участие в обсъждането ще получи и Лили Иванова, бивш член на БЗНС. На конференцията "Земеделското движение в навечерието на ХХI век" ще има по един представител от всички 255 общини. Организаторите уверяват, че добре дошли ще са и настоящите лидери на БЗНС-та.
"Един от техните се опита да ме покани, но аз никога не бих отишла. Това са лица компрометирани, които организират поредната провокация. С болни хора здрава организация не се прави", коментира събитията Анастасия Мозер, главен секретар на БЗНС - Народен съюз.
Нейният "колега" Георги Пинчев обясни, че действащият БЗНС-устав гарантира нещо като вътрешна лустрация, т.е. бившите номенклатурни кадри нямат право да заемат ръководни места в съюза от равнище местна земеделска дружба до ПП.
"На това събрание в Банкя са дърти номенклатури - нямат необходимия морален авторитет сред сдружените земеделци, нито влиянието сред организационните структури на БЗНС в цялата страна. Работата е в това, че БЗНС излиза от състоянието, което беше наложено отвън - мозеристкият разкол е ликвидиран, обстановката в БЗНС се стабилизира в организационно отношение и бившите номенклатури трябва по някакъв начин наново да дискредитират БЗНС. Тези хора не могат никога да обединят БЗНС, защото не са си и поставили такава цел. Те искат да пошумят", каза Пинчев. Той се усъмни в "касичката" на подобна самодейност.
"Съединистите" заявиха, че финансирането им идва отвън. "Подкрепят ни чужденците. Имаме контакти със сродни организации, готови да помогнат с пари, печатни органи, коли", обясни Ангел Димитров.
В списъка на българските спомоществуватели е петробизнесменът от Кюстендил Петър Макенджиев. "Чак спонсор е силна дума, но споделям тяхната идея за обединение на БЗНС. Не бих им отказал финансова помощ, доколкото това ми е възможно", обясни за "Капитал" шефът на фирма "Макена".
Добре информирани земеделци похвалиха за щедростта му и строителния предприемач от Благоевград Иван Тодоров. "Няма такова нещо. В политиката категорично не се бъркам", заяви той.
Дори само коктейлът от "биографии" и мотиви, забъркан в Банкя, не позволява успех на начинанието. Там има достойни хора, които, съветвани от чувството си за политическа вина, биха работили безкористно за единен БЗНС, като завещаят контактите и опита си. Вид индулгенция. Политиците с бели обувки пък са преценили правилно, че моментът е удобен, за да се сдобият с партийна визитна картичка. Третият тип са провалилите се държавници, които продължават да мислят за себе си като за непреходни "ръководители". Не по-малко вреден е амбициозният типаж, описан още в "Златният телец". Там Остап Бендер създава Съюз на меча и ралото. Той се сеща, че един негов приятел е дворянин и го развежда напред-назад с единствената цел да събира рубли за атракцията.
Абревиатурата БЗНС има поне две класически гарнитури - оранжевия цвят и четирилистната детелина. За теоретичната конференция Лили Иванова спокойно може да подбере от репертоара си любимата на целия български народ песен "Детелини". В нея между другото се казва "...многобройни сте, но само с три листа".
БСП: "Зора"-та на разцеплението
Лилия Филева
След като Жан Виденов задейства собствен партиен щаб под формата на фондация "Европейски ценности", а Красимир Премянов се покая в специална книга, и двамата, изглежда, са се насочили към нов властови атрибут, който да ги легитимира пред електората - вестник "Нова Зора".
През последните месеци наред с двата официоза на БСП ("Дума" и "Земя") в партийните структури по места все по-актуален става "независимият национален седмичник" в."Зора". Основното ново преимущество на изданието е, че се разпространява безплатно. Така поне твърди източник от "Позитано" 20, въпреки че самият вестник има сериозни финансови затруднения - през август не излизаше, до юли тази година цената му беше 60 лева, а в момента е 120 лева.
Доскоро в БСП смятаха, че който командва "Дума", дирижира и соцредиците. Единственото основание за подобно твърдение беше фактът, че официалният червен орган се възприемаше и като трибуна на партийния живот. Само че за бившия председател на партията Виденов и сподвижници е ясно, че докато Стефан Продев е главен редактор на изданието и при сегашната конфигурация в ръководството на БСП вестникът ще е от другата страна на вътрешнопартийната бариера.
Обновената "Зора"
Всъщност вестникът се казва "Нова Зора". Определението "нова" се налага поради факта, че е продължител на в. "Зора", излизал от 14 май 1990 г. до 16 юли 1996 г. Това е записано под главата на вестника. Също на първа страница във всеки брой се появява и надписът "България над всичко! ", придружен с фигурката на изправен лъв (некоронован). Главен редактор е Минчо Минчев.
В редакционния съвет участват ст.н.с. Божидар Димитров, акад. Николай Хайтов, ст.н.с. Петър Берон, ст.н.с. Румен Воденичаров. Вестникът се печата в Перник от "Полиграф" ООД. На адреса, на който се помещава вестникът, и на същите телефони през 1993 г. е регистриран Политически кръг "Зора" с председател Минчо Минчев. Кръгът издава и вестника. До юли 1996 г. вестник "Зора" е определян като националистически.
Обновената "Нова Зора" обаче стартира като "алтернативата на "Дума".
Според близки до кръга "Виденов" "вестникът е интересен и в него може да излезе всичко, което не може да излезе в "Дума". От противниковия отбор гледат на изданието като на опит за "вестникарски саботаж на новото ръководство".
Факт е, че септемврийските броеве на "Зора" са посветени почти изцяло на Жан Виденов (вестникът "случайно" попаднал на магнетофонен запис на изказването му на пленума, посветен на "Дума", и го публикува на цяла страница) и на Краcимир Премянов (и най-вече на новата му книга). Основният обект за критиките на "Зора" е официалният партиен орган "Дума". Сред толерираните автори са и д-р Мими Виткова и проф. Чавдар Добрев. Близки до политическия кръг твърдят, че в него е включен и Христо Малеев (редактор на мемоарите на Тодор Живков).
Идейното сближаване между ПК "Зора" и обкръжението на бившия премиер Жан Виденов е странно предвид хладните отношения между националистическото издание и БСП.
Дълго време вестникът дори следва монархически уклон.
Какво сродява "Зора" и "Виденов"
На "Позитано" 20 обясняват политическата симбиоза между Виденов, Премянов и Минчев главно с финансови интереси. Самият Красимир Премянов коментира тези слухове така: "Аз отдавна чета този вестник. Не го финансирам. Сигурно го финансира този, който пуска такива слухове и в момента отговаря за финансите на партията."
Симпатизанти на Политическия кръг "Зора" от своя страна отбелязват, че председателят им винаги се е стремял да осигурява средства от разнородни източници. Всъщност между издателската дейност и браненето на онеправданите социални слоеве политическият кръг се е "занимавал" и с търговия с горива.
През 1994 г. Минчо Минчев от името на ПК "Зора" закупува 25 000 тона дизелово гориво и 15 000 тона бензин А-93. Продавач е турска фирма, представлявана от регистрираната в Казанлък "Вани - ИС". Отбелязано е, че купувачът извършва стопанска дейност съгласно чл.20 от Закона за политическите партии от 1990 г. Според този текст в закона доходите от стопанска дейност на политическите партии се ползват от облекчения в данъчното облагане по ред, определен от Министерския съвет.
Член 20 е отменен в бр.59 на Държавен вестник от 1996 г. Близки до кръга обаче твърдят, че дотогава Минчев е осъществил още няколко подобни сделки.
Така че поне по отношение на бизнесинтересите Минчо Минчев има допирни точки с новите си политически съюзници. Известно е, че Красимир Премянов също имаше интереси в бизнеса с горива.
Освен подобни общи характеристики двата кръга ("Зора" и "Виденов") се сближават най-вече от крайните си идейни убеждения. "Зора" по принцип е крайнонационалистическа, а след като паднаха от власт, Виденов и спътниците му все повече залагат на ултралевите идеи. Така че новото съдружие обединява твърдите социалисти и националисти. А освен това за двата кръга новото ръководство на БСП е еднакво неприятно.
Делението започна.
С макар и неофициалното разделение на партийните органи ("Дума" на сегашното соцръководство и "Зора" на партийната опозиция) БСП направи поредната крачка към собственото си разцепление.
Според хардовете в БСП "социалистическата партия е социалистическа и тя като такава трябва да си изиграе ролята докрай. Ако не я играе, трябва да си смени името, програмата, лидерите. Тя трябва да е друга партия. Тази партия трябва да защити пострадалите от прехода".
В същото време поелият лидерството Първанов все по-трудно обяснява на твърдия електорат що за идея е социалдемократическата и защо не се възпротиви на пакета икономически закони, приети от парламента по време на лятната сесия.
От друга страна, след като се пробваха в ролята на соцмисионери, обикаляйки местните партийни структури, Виденов и Премянов направиха следващия си ход. Осигуриха си постоянен медиен излаз, при това по-достъпен за провинциалния електорат от официоза "Дума". Нещо, което може да се окаже ефективно партийно оръжие при подготовката на предстоящия конгрес.
За БСП връщане назад няма. Партията или ще се разцепи на две - социалдемократическа (Първанов и обкръжението му) и ултралява (Виденов и сие), или може да се размине и без разпадане, ако едното от двете крила успее да претопи или унищожи другото. При това няма да се реализира предреченото разделение между "червените бабички" и "червените мобифони". Факт е обаче, че ерата на "стратезите" на "Позитано" 20 приключи и вече няма кой да поддържа - макар и изкуствено - единство. Така както преди години го правеха Лилов и Луканов.
Конституционният съд посреща новото попълнение раздвоен заради досиетата
Ако някой може да съжалява, че е изтеглил лош жребий в процедурата при поредната подмяна на конституционните съдии, това не са само Николай Павлов, Милчо Костов, Пенчо Пенев и Младен Данаилов - четиримата, които си тръгват след поредната ротация. След като във вторник стана ясно чии имена присъстват в специално приготвената за процедурата кутия, напрежението в тази институция не намаля.
Преди още да са излезли мотивите по делото за досиетата, стана ясно, че и тази институция се тресе от противоречия. "Конституционният съд се разцепи", каза пред "Капитал" с голямо съжаление един от тези, които го напускат по волята на случайността. Макар че политическите партии са доста пестеливи в оценките си за гласуването на конституционните съдии, все пак от председателя на парламента Йордан Соколов не им беше спестено, че и в техните редици има доносници на Държавна сигурност. Този факт оттук нататък ще рефлектира изключително негативно върху авторитета на единствената институция у нас, призвана да утвърждава конституционализма.
Изход все пак има и той не е юридически, защото решенията на Конституционния съд са окончателни. Подсказаха го петимата съдии - Асен Манов, проф. Милчо Костов, Николай Павлов, Иван Григоров и Цанко Хаджистойчев, които веднага след като гласуваха против забраната да се проверяват досиетата на конституционните съдии, поискаха с писмо до министър Богомил Бонев да бъде проверено дали са били сътрудници на Държавна сигурност, като резултатите бъдат огласени пред парламента, както се предвижда за елита на страната.
Бонев отговори, че това не е възможно, тъй като законът не го позволява. Спорът между Бонев и съдиите не е съвсем точен. Възможност за такава процедура има, ако петимата съдии поискат подобна проверка като граждани. Което обаче означава, че истината не може да бъде огласена пред парламента. Но това не е толкова съществено, тъй има достатъчно пътища в информационното пространство, по които обществеността да разбере кои от 12-те магистрати служат не само на конституцията. Тогава проблемът остава само за онези от колегите им, които много удобно се скриха зад тълкувания, които са най-вече в техен личен интерес.
Не е чак толкова страшно, ако и недосегаемите по закон конституционни съдии минат през моралното пречистване, каквото би им осигурила една достойна истина за тяхното минало. Вместо всеки път някои от тях да се обясняват в печата. От това няма да пострада техният професионализъм - напротив, съчетан с авторитет и публичност, той ще тежи повече.
Много е интересно какво е мнението по въпроса за досиетата на новото попълнение конституционни съдии, което ще положи клетва на 3 октомври. Досега изборът падна на професионалисти, неизкушени в политиката, за разлика от преди. Вече е почти окончателно, че изборът на Петър Стоянов ще падне върху уважавания от всички юрист проф. Живко Сталев, което ще избави Конституционния съд от болестта на новите демократични институции в България - раздвоението.
Тандемът Кънчев - Агафонов пак преметна Жорж
Въпреки самоотвержените си усилия Жорж Ганчев пак си няма парламентарна група. В началото на седмицата бизнесвеличието обяви: "Документите ни са готови и имаме събрание на парламентарната група. " Според схемата на Ганчев на мястото на оттеглилия се депутат Красимир Симов влиза Цветелин Кънчев. Заедно с Георги Агафонов двамата се връщат при лидера си и ПГ се възстановява. Простичката и хитра тактика на Жорж беше торпилирана от "стратегическия план" на Кънчев и Агафонов. Симпатизанти на двете нови светила на бизнесхоризонта разказаха "сделката". Всъщност Цветелин Кънчев е обещал на Ганчев, че ако влезе в парламента, ще убеди ексбанкера Агафонов да се присъедини към ПГ. Така Ганчев намерил необходимите "аргументи" за оттеглянето на Красимир Симов. По-късно стана ясно, че на Симов е обещано да стане председател на фирмените братства, които са и основният финансов източник на БББ.
След като обаче се озова в парламента, Кънчев оповести: "Ще има парламента група на бизнесблока и независим депутат Жорж Ганчев. " Така Жорж пак остана зад борда. Първият признак, че нещо не е наред, дойде още в деня, в който Цветелин Кънчев се закле в пленарна зала. Няколко часа по-късно се проведе специална пресконференция на БББ, на която се очакваше новият депутат да бъде официално представен. Той обаче не се появи. На въпроса къде е Цветелин Кънчев Ганчев нервно реагира: "Какво искате от Цвети? Той още не знае къде е мястото му в залата."
Потвърждавайки партньорските си отношения с Кънчев, Агафонов също обърна гръб на стария лидер Ганчев.
Развръзката се очаква на предстоящата поредна конференция на фирмените братства, която ще се проведе на 29 септември в хотел "София". На миналата конференция (състояла се на същото място) преди по-малко от два месеца Жорж беше свален от председателското си място като председател на фирмените братства. Тогава превратът беше реализиран именно от Цветелин Кънчев и Георги Агафонов.
Който се противопоставя на лустрационното законодателство, става приемник на миналото
Вицепремиерът Веселин Методиев пред в. "Капитал"
Вие сте съавтор на два закона - за досиетата и за устройство и структура на държавната администрация, в които присъства елементът лустрация. Каква е философията, която ги обединява?
- Законът за достъп до документите на бившата държавна сигурност трябва да реши една строго профилирана цел, тя е описана в мотивите към него и е популярна в обществото. Той имаше за цел да приключи с проблем, стигнал до легенда в нашето общество и свързан с тоталитарното време. Докато, от друга страна, законът за устройството на администрацията, нейните длъжности, цензовете и изискванията трябва да постави началото на една модерна, демократична държавна машина. И със закона за държавния служител, което е следващата крачка, вече ще може да се намери точното място на човека в българската администрация. Но ако говорим за обща философия - това е разделът за тоталитарното време, може би това е знаменателят, който може да се постави под тези закони.
Някои хора, особено сред сегашната опозиция, си представят националното съгласие без такъв тип закони, свързани с лустрацията, но възможна ли е реформата без тях?
- Закон за лустрацията е подготвен от колегите от парламентарната група на Народен съюз, в частност от Демократическата партия. Аз лично 100 процента заставам зад такива текстове, но не бих казал, че тези закони са лустрацията. Те влизат в една обща философия, която Парламентарната асамблея на Съвета на Европа сподели, че е демократична, незасягаща човешки права. Що се отнася до въпроса за националното съгласие, време е да се припомни, че в Централна Европа формации, които произхождаха от бивши комунистически партии, застанаха зад подобен тип законодателство именно за да демонстрират ясното си намерение, че се разделят с тоталитарното си минало. На практика всеки, който се противопоставя на подобен тип законодателство, се докосва до тоталитарното минало и става приемник на това минало, без да може да го осъзнае.
Все пак многогодишното забавяне не обезсмисли ли прочистването на държавната машина от бивши номенклатурни кадри? Защото какво означава към днешна дата "висш функционер на БКП", каквато забрана за 5 години ще имат подобни хора за заемане на ръководни постове в управлението на страната?
- Обезсмислянето е дотолкова, доколкото през 1990-1991 г. времето беше много подходящо и от емоционална гледна точка за обновяване на администрацията. Тогава може би 70-80 процента от обществото очакваше подобно нещо, но то не се случи. От гледна точка на упражняването на властта не може без такава стъпка и най-голямото доказателство за това е управлението на Виденов. Тогава хора, които бяха номенклатурата на ЦК на БКП, на секретариата, на окръжните комитети на БКП, поеха властта в свои ръце, но не можаха да я упражняват и се стигна до катастрофа. Такъв тип хора наистина би трябвало за известен период от време да не бъдат допускани до ръководните места на българската държавна администрация.
Текстът на закона още не е окончателен, но вече има възражения, че някои от тия партийни функционери сега са едри бизнесмени, тогава за кого говорим? Пак ли за дребните риби?
- Част от тях наистина може би са влезли в едрия бизнес и това тяхно присъствие е доказателство, че един лустрационен закон като внесения от колегите в парламента, който засяга и стопанската сфера, е необходим. Но в администрацията има цели групи от хора, които са били номенклатурни кадри и с нетърпение очакват отново да поемат постовете. Стоят в средния ешелон, там, където са началниците на отдели, на управления, и смятат, че оттам лесно могат да атакуват висшите етажи на властта. Тяхното място може да бъде там, и то при условие на коректно и лоялно поведение - единствено на експертно ниво в близките няколко години. Според мен, разбира се. Така или иначе този въпрос е тема на един предстоящ дебат.
Защо не включихте в забранителните клаузи номенклатурата на сателитните организации - БЗНС, ДКМС?
- Защото, за да се получеше назначение на висок пост в държавната власт при тоталитарното управление, при всички случаи, независимо дали тръгваш от някоя друга обществено-политическа структура, окончателното мнение принадлежеше на органа на БКП. Бил той политбюро, секретариат. Дори за хора, които са били в казионното БЗНС например, за да бъдат назначени, е ставало със съгласието, и то писмено, на политбюро, на секретариата или на окръжния комитет на БКП. Срастването между структурите на държавата и структурите на Централния комитет на БКП е тази машина, която наричаме тоталитарна. Тези две структури се страстват и те изграждат тоталитарната държава.
Разполага ли сегашната администрация с достатъчно добре подготвени кадри, за да компенсира луфта, който ще се получи, когато този закон влезе в сила?
- За това сериозно е мислено. Затова бяха и консултациите ни с европейски колеги, затова се и предвиждат преходни варианти от 3, 6 месеца, година, през което време да се подготвят и курсове за преквалификация. За това има огромно желание и добро намерение от страна на Европейския съюз, на неговите структури, да помогнат и финансово. Курсове между 45 дни и 3 месеца ще дават възможност за една преквалификация и за овладяване на определени умения, които след това спокойно могат да бъдат въведени в българската администрация. Личния опит така или иначе го нямаме. Това, което Европа има, е традиция и опит, ние ги нямаме. Но все пак не трябва да бъдем максималисти, а да се задоволим с това, което е реално да се осъществи.
Едно от основните възражения на вашите опоненти е, че добри администратори не се създават за един ден. Какво ще им противопоставите?
- Да, така е. Добър администратор не се създава за ден, не се създава за шест месеца и за една година. Но ако го кажем, значи да нямаме решение на нашата българска задача. Тогава трябва да вдигнем рамене и да кажем - ще оставим тези кадри, които са доказали некомпетентност, неумение да поемат отговорност, ще ги оставим единствени да управляват българската държавна машина. Сега поемаме известен риск и той е изцяло оправдан Този риск е свързан с разликата между поколенията в България. Когато дадеш път на едно ново поколение, виждаш, че успяваш. В последните седем години има доста доказателства, че когато се разчита младите хора да помогнат на България, те помагат.
Не можеха ли тези проблеми да бъдат решени направо със закона за държавния служител?
- Законът за държавния служител ще реши социални въпроси на българските чиновници, преди да бъде уредена самата администрация. Закрепостяването на чиновник на дадено место, преди да е уредена характеристиката на длъжността за ръководител, т.нар. ценз, не решава проблема. Защото, ако чрез закона за държавния служител уредиш положението на чиновника и след това тръгнеш да преструктурираш институциите, вътрешната структура на администрацията, нищо няма да се направи. Правилният път е друг и по тази тема с г-н Тагарински разговаряхме доста в Брюксел и в Париж. И консултантите на ФАР и на организацията "Сигма" се съгласиха и оцениха по достойнство, че това е правилният път. Обосноваха това и писмено.
Какво обаче ще стане, ако и този закон има съдбата на закона за досиетата, имам предвид решението на Конституционния съд, който отмени някои членове? За какво лично вие ще съжалявате?
- Мисля, че трябва да стигнем до окончателния текст на закона и тогава да отговоря на този въпрос. Мога да отговоря в рамките на две-три седмици, когато написаните текстове ще са изградили вътрешния организъм на закона.
Тогава коментирайте решението на Конституционния съд по закона за досиетата. Отне ли нещо от първоначалния ви замисъл?
- Да, отне и това е свързано с понятието картотекирани сътрудници. Аз още не съм прочел мотивите. В първата част решението не ме притесни, защото първоначалният ни проект беше такъв, когато го обсъждахме в Министерския съвет - именно, че по нашата конституция президентът и вицепрезидентът са поставени над трите власти и техните институти. Но картотекираните сътрудници наистина са проблем, който лишава закона от известна сила, намалява обсега на хората, които законът нарича "принадлежни към бившата Държавна сигурност". Пак ще кажа - не съм чел мотивите, за да ги коментирам. Ако това е направено с оглед на човешки права, защита поради липса на доказателства, ако Конституционният съд е преценил, че справочните масиви на бившата Държавна сигурност не са достатъчно доказателство, за да се твърди едно или друго нещо и с това нарушават граждански и човешки права, единственото, което мога да кажа, е, че го приемам като мнение, но това е тълкувание, което давам на текст, който не съм прочел.
С тези закони вие изпълнихте някои от обещанията, които дадохте на избирателите още преди да спечелите изборите. Какво още ви предстои по тази линия?
- Поетото като ангажимент трябва да се изпълнява, това е белег дали си демократично правителство или недемократично. След този закон за администрацията, нейните длъжности и цензове трябва да направим закон, свързан с държавната тайна, с информационната обвивка на властта. Трябва да решим и съдбата на закона за нормативните актове, за да сложим отговорността там, където й е мястото - тя да не се качва непрекъснато по етажите и да стига върха на изпълнителната власт. Всичко това в едно обозримо бъдеще - шест месеца, ще бъде извършено. Даже закъсненията спрямо нашите вътрешни срокове, които си поставяме, са 20 - 25 дни. Но пак ще повторя - каквото си обещал, за каквото са те избрали, трябва да го изпълняваш.
В кой момент можете да бъдете спокоен, че сегашното управление може да се облегне на стабилна и некорумпирана администрация?
- Реалният срок, който можем да посочим, е законът за държавния служител да влезе в сила от 1 януари 1999 г. и да са завършени основните структури промени. Ще остане вече само частта за квалификация и преквалификация, което е непрестанен процес за цяла Европа.
Това е технологичен срок, но кога може да се очаква промяна в поведението, в манталитета на държавния чиновник?
- Това е много по-сложна тема и е работа за по-дълъг период от време. Надали цял мандат ще ни стигне да се смени категорично манталитет. Интелект се сменя с поколения, не се сменя за четири години.
Започна ли студена война между София и Москва
Лилия Филева
Миналата седмица, за пръв път от доста време насам, "Газпром" беше изместен от мястото си на основен изразител на руските интереси в България. Макар и за кратко, на дипломатическата сцена държавата Русия се размърда. Посланикът на Москва Леонид Керестеджиянц връчи на заместник-министър Стефан Тафров вербална нота, с която изразява огорчението на страната си, че не е поканена да участва в срещата на министрите на отбраната на страните - членки на НАТО, и страните от "Партньорство за мир", която ще се проведе на 3 октомври в София.
В нотата е отбелязано, че Кремъл е обезпокоен от "проявяващата се в София в последно време линия на ограничаване на участието на Русия в международни срещи на различно равнище, провеждани на Балканите".
Основното послание обаче не се съдържа в самото възражение, а в констатацията на руската страна: "Подобна линия противоречи на декларациите, че България възнамерява да поддържа и развива приятелски отношения с Русия. " Посланик Керестеджиянц връчва вербална нота на 25 септември по тема, която е разисквал лично с министър Надежда Михайлова на 5 септември. "Случайно" представянето на протеста съвпада с момент на засилено напрежение между двете страни по газовото споразумение. В новата история на българо-руските отношения единствената протестна нота, разменяна между двете страни, беше свързана с поканата на руския президент Елцин България да се присъедини към СССР-2. Тогава София за пръв път надигна глас срещу Москва, но без последствия.
Сега обаче, изглежда, е дошло време за развръзка или поне промяна в двустранните отношения.
Краят на партийната и финансовата дипломация.
До 1989 г. СССР беше КПСС, а България - БКП, и всичко в междудържавните отношения минаваше под знака на партийната дружба. По-късно БСП се оказа прекалено слаба, за да поеме това бреме, а и ситуацията в двете страни се промени. Новите финансови кръгове в Русия наложиха икономическата терминология в отношенията с България. Това обаче щеше да бъде невъзможно без помощта на "българските приятели". Установилото се в Русия статукво след перестройката допадна на тогавашния кръстник на БСП Андрей Луканов. За по-удобно той набеди за посредник в българо-руските отношения Мултигруп. Ако не беше старият руски възпитаник Луканов, Илия Павлов или който и да било от "корпорацията" надали някога щеше да се приближи до "Газпром" и Вяхирев. Финансовите и политическите коридори на Москва се оказаха прекалено сложен лабиринт дори за опитен апаратчик като Луканов. След Луканов обаче "Топенерджи" остана.
Така междудържавните отношения между Русия и България продължиха да бъдат изкривени. Преди 1989 г. бяха междупартийни, а след това междуфирмени - положение, което се оказа удобно за правителството на Виденов въпреки вътрешнопартийните конфликти между премиера и Андрей Луканов. Пловдивският комсомолец определено не проявяваше желание да се занимава с Кремъл. А от Москва все едно не бяха и чували за него. В това време Илия Павлов се изживяваше като защитник на националните интереси. "Новите руснаци" продължаваха да гледат на България като на губерния. А в София посрещаха Рем Вяхирев като Дядо Мраз.
НАТО и ЕС вместо "Газпром"
След последните парламентарни избори новата българска администрация започна със завой на запад, преди още да е направила първите си вътрешнополитически стъпки. Правителството на СДС обяви желанието на страната да стане пълноправен член на НАТО. От Москва последва моментна нервна реакция. В руската столица обаче решиха, че нямат основания за паника, при положение че газовият монополист "Газпром" продължава да е здраво стъпил в България. А и по същото време в Москва все още разчитаха, че ще успеят да се договорят с Вашингтон и да спрат разширението на Северноатлантическия пакт на изток. Оказа се обаче, че на Запад нямат намерение да направят такъв скъпоструващ и неизгоден в стратегическо отношение реверанс.
София не се задоволи само с пронатовски декларации и започна усилена подготовка за преговори за пълноправно членство с Европейския съюз, което за Москва е почти толкова дразнещо, колкото и НАТО. Междувременно премиерът Костов обяви, че правителството не иска посредници при доставките на газ - ход, който първоначално беше изтълкуван като пряка атака срещу Мултигруп. Българският министър-председател обаче продължи с твърдото отношение към Москва. Заяви, че няма да посети руската столица, преди Черномирдин да дойде в България, и препрати писмото на Вяхирев към Булгаргаз, за да се спази "йерархията", с което демонстрира, че не приема "Газпром" като навигатор на междудържавните отношения.
Москва от своя страна се заинати в нежеланието да се раздели с "Газпром" като посланик. Газовата звезда на Кремъл свърши удобна работа за руската дипломация, налагайки икономически корективи в политическите отношения (ако въобще е имало такива между България и Русия след създаването на "Топенерджи"). Разчитайки на ресурсна зависимост, руската страна наложи икономически рекет (по думите на министър Богомил Бонев) - нещо, което беше възможно само поради монополните позиции на "Газпром". Апогеят на обединението като газов монополист обаче вече е под въпрос. Европейският съюз е подготвил проект за реализирането на единна европейска газопроводна мрежа, която да позволява в двете посоки да се осигурява газ за страните - членки на съюза. Проектът предвижда и финансиране на регионални разработки за свързване на газопроводите на отделни страни. Реализирането на подобен проект естествено слага край на монопола на "Газпром" и дава нови възможности за България.
Каквото и да се случи, факт е, че основните въпроси в българо-руските отношения няма да се решат бързо. Или поне не толкова бързо, колкото иска българското правителство. По време на срещата си с посланик Леонид Керестеджиянц премиерът Костов е изразил надежда, че проблемите между двете страни ще бъдат разрешени до посещението на президента Петър Стоянов в Москва през декември. Нещо, което е почти невъзможно.
Според дипломатически източници предвид тези условия и сложната конфигурация във връзките между двете държави много вероятно е това посещение на българския президент да бъде отложено, въпреки че в момента изглежда най-изгодно в политически план.
България "да заложи" на Елцин.
Макар и с влошено здравословно състояние, руският президент определено се справя добре в балансирането между разнородните политически и най-вече икономически интереси. Дори да изпадне в немилост (което е почти невероятно), България нищо не губи. Във всеки случай страната би загубила повече, ако заиграе с който и да било от останалите политико-икономически субекти в Русия, чието положение е прекалено непредсказуемо. Въпреки изявленията на руския държавен глава, че "държавата ще поеме юздите на икономиката, за да пресече дивите крайности на капитализма" и "ще диктува правилата на играта с обмислена икономическа стратегия".
Удобно и не чак толкова ангажиращо ще е партньорството между Стоянов и Елцин, вместо между "Газпром" и "Булгаргаз". А и кръгът около Елцин и Чубайс засега не е проявил конкретни икономически интереси към България.
За да стане това възможно обаче, Русия ще трябва да се раздели с традицията си да провежда дипломация с помощта на икономически атрибути. И най-вече с "извънредния" режим, на който е подложена България от страна на Москва. След като миналата седмица Русия започна преговори с НАТО на ниво външни министри, за Москва стратегически не е изгодно да притиска София в ъгъла. Още повече че през следващите две години предстоят важни събития, свързани с разширяването на НАТО и ЕС. Положението на Кремъл спрямо двете организации не е изяснено, а на запад надали ще се впечатлят от имперските маниери на руските дипломати.
До решение на казуса "България - Русия" може да се стигне най-бързо, ако европейските и натовски партньори на двете страни престанат да гледат безучастно и поемат ролята на посредници. Иначе предстои нов ледников период между Москва и София.
"Газпром": "Овергаз" или GAS OVER
Галина Александрова
След цикличните затопляния и охлаждания в двустранните отношения през последните години тези дни Москва и София бяха принудени да определят позицията си по категоричен начин. В конфликтната тема за газовите доставки и транзитните проекти България за пръв път се опъна здраво на "Газпром" и обяви, че ще отстоява докрай икономическите си интереси. Газовият концерн не закъсня да предяви претенциите си в познатия високомерен стил. С вербална нота Русия ни уведоми колко е сърдита, че не е поканена на софийската среща на военните министри от НАТО и от страните от Югоизточна Европа, които кандидатстват за влизане в пакта. Български министър обвини Москва в междудържавен рекет. Едва ли е случайно съвпадение струпването на тези събития в рамките само на няколко дни.
Сегашната криза явно е последица от заявените от правителството нови политически приоритети - интегрирането към НАТО и Европейския съюз. Русия също смята да върви по този път, така че този избор не би трябвало да ни противопоставя. Независимата външна политика на България, изглежда, не се вмества в сметките на Москва. Както не се вписва в плановете й разчупването на тоталната ни енергийна зависимост.
"Газпром" отново поиска концесия без търг.
След едногодишното надлъгване между Вяхирев и Виденов въпросът за концесиите отпадна от дневния ред на двустранните преговори. Сега този проблем се поставя отново в актуализиран вариант. В "Газпром" явно следят с напрегнат интерес всички промени в нашето законодателство, касаещи проекта за транзитните газопроводи. Това обяснява факта, че месец и половина след публикуването на поправките към Закона за концесиите в Държавен вестник заместникът на Вяхирев Богдан Бодзуляк пристигна в София с готова схема как "Топенерджи" да получи концесия върху съществуващите и бъдещите транзитни газопроводи без конкуренция. От обясненията на Бодзуляк стана ясно, че именно това е цената, която българското правителство ще трябва да плати за съгласието на "Газпром" да се възстанови първоначалният 50-процентен дял на Булгаргаз в капитала на "Топенерджи".
"Ние разглеждаме преструктурирането на капитала с увеличаването на дела на Булгаргаз до 50 процента в пакет с редица гаранции, които трябва да получим в процеса на подготовка на тези въпроси за общото събрание на 14 ноември в Москва. Първата гаранция трябва да бъде увеличаването на уставния капитал на "Топенерджи". Ако частта на Булгаргаз днес е, да предположим, 25 процента, ще трябва 10 пъти да се увеличи уставният капитал - до 300 млн. лв., т.е. ние искаме да се възползваме от поправката, внесена в Закона за концесиите. За да може "Топенерджи", без да нарушава законодателството и без да се конфронтира с всички органи, да получи концесия - и за действащите газопроводи, и за новите. Има всички предпоставки за това. Макар че работата на дружеството в голяма степен беше блокирана, все пак е извършена значителна подготвителна работа. Само трябва да се издаде разрешение за получаване на концесия", заяви Богдан Бодзуляк.
Един от допълнителните параграфи в преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите гласи, че Министерският съвет може да предоставя без търг или конкурс концесия на дружества, в които държавна фирма има акционерно участие с номинална стойност над 300 млн. лв., съставляващо не по-малко от 25 на сто от капитала на дружеството.
Според другата поправка в преходните и заключителните разпоредби "в случаите на предоставяне на концесии върху обекти - публична държавна собственост, които ще бъдат изградени от страна и със средства на концесионера, за тяхното изграждане не се прилагат разпоредбите на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки".
Явно това са опорните точки, върху които "Газпром" ще продължава да строи стратегията си по отношение на транзитните проекти през България. В основната си линия тази стратегия остава непроменена - на всяка цена да се избегне състезанието, което ще изисква конкурентна оферта.
Това, което зам.-шефът на газовия концерн остави без внимание, е проблемът със собствеността върху газопроводите. Концесия може да се предостави, ако съоръженията са публична държавна собственост. Газопроводната инфраструктура обаче е частна собственост на държавната фирма Булгаргаз. Засега правителството не показва намерение да промени това статукво.
Пазарлъкът с частните акционери благополучно премина първото препятствие. В поредицата срещи на вицепремиера Евгений Бакърджиев с Химимпорт, ПЧБ, "Овергаз" и Мултигруп частните акционери заявиха принципно съгласие да прехвърлят акциите си на Булгаргаз. Предстои да се уточнява схемата, по която ще се оцени стойността на акциите. Най-сериозните проблеми, както може да се предположи, ще бъдат с контролираните от "Мулти" и "Овергаз" пакети. Дори тръгна слух, че мултаците са поискали "Булгартабак холдинг" срещу това да се откажат безвъзмездно от акциите си в "Топенерджи". Според председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки това най-вероятно ще стане на базата на валутната равностойност на акционерното участие, преизчислено по днешния курс.
Междувременно нервността на Москва ставаше все по-очевидна. Вяхирев изпрати писмо на Костов, което обаче беше препратено към Булгаргаз и Комитета по енергетика. Почти по същото време от руската столица кореспондентът на БНР Валери Тодоров предаде, че "Газпром" и външнотърговската му фирма "Газекспорт" държат на посредниците при доставките на газ за България". По-късно това съобщение беше опровергано.
Ден по-късно държавната информационна агенция на Русия ИТАР-ТАСС разпространи коментар, в който се казва, че "правителството на България подготвя обществеността за възможен провал на преговорите за транзита и доставките на руски природен газ". "Правителството на България смята, че географското положение на страната му позволява да диктува условията си на "Газпром" и да изисква рязко намаляване на цените на руския газ, както и да установи транзитни такси, значително превишаващи средноевропейските", коментира руската агенция. "В този случай, ако преговорите окончателно навлязат в задънена улица, София може напълно да се лиши от доставки на руски природен газ" според ТАСС.
Пресслужбата на българското правителство реагира с уточнение, че "Газпром" е търговска организация и българското правителство не води преговори с нея. "Ако някой желае да провали тези преговори, това не е българското правителство", се посочва в съобщението за печата. Стана ясно, че индустриалните фирми и топлофикациите готвят авариен вариант за горене на мазут вместо газ.
Основният проблем остават цената и посредниците по доставките.
"Снижаването на цените просто е изключено", отсече Бодзуляк. "За цената мога да ви кажа, че е с 10-15 процента по-ниска в сравнение с тази, по която доставяме газ на другите страни", твърди той. Интересно къде отиват тогава тези проценти, след като получаваме газа на равни и дори по-високи цени в сравнение с другите европейски държави.
"Газпром" явно не е склонен да се откаже от схемата, включваща верига от посредници с негово акционерно участие, която гарантира допълнителни печалби на газовия концерн. Лайтмотивът е, че "Газпром" е подписал 15-годишен договор с "Овергаз" и на практика количествата газ за България са вече продадени на фирмата на Мултигруп. От Министерския съвет обаче заявиха, че няма да отстъпят от искането за доставки без посредници. "Овергаз" не е посредник, а е продавач", обяви шефът на фирмата Сашо Дончев. Не е задължително двете позиции да се конфронтират. Компромисът е България да получава газ по директно договаряне между "Газекспорт" и Булгаргаз. Това не пречи на продавача "Овергаз" да реализира договорените с "Газпром" количества извън България.
Склонен да отстъпи за преструктурирането на капитала на "Топенерджи", "Газпром" като че ли отново втвърди позицията си по отношение на цената и включването на посредници в сделките с Булгаргаз. Не бяха спестени и традиционните заплахи.
"Още веднъж ще се виждаме с Шиляшки, за да внесем яснота по това писмо, което ни бе връчено и което би трябвало да е отговор на писмото на г-н Вяхирев до министър-председателя. В него ние разкривахме истинското положение на нещата и перспективите за бъдещето - не с цел да отправяме някакви заплахи, а да разкрием как ще се развиват събитията. Понеже до днес са договорени само малко повече от половината количества природен газ за България за тази година. Но аз не мисля, че потребителите, икономиката, държавата биха могли изведнъж да се справят без половината от необходимите енергоресурси", каза пред журналисти Богдан Бодзуляк.
Въпреки че след тази среща тонът бе видимо смекчен, стана ясно, че сближаване на позициите по тези въпроси все още няма.
"До днес не е подписан контракт за транзита на руски природен газ. Искам да кажа направо, че България вече е загубила възможността да се възползва от своето геополитическо положение. За 16 млрд. куб. метра от транзита вече е ясно, че няма да минат през българска територия, защото решението за доставки на газ през Черно море от краснодарския край вече е прието. Неотдавна бе подписана спогодба с Турция за този газ. Ще бъде прокаран газопровод - част от него по суша в краснодарска област, след което около 337 км по дъното на морето до Турция", заяви Бодзуляк. Той даде да се разбере, че Русия няма да позволи на България да реализира транзита на газ от Туркменистан по нейните тръбопроводи.
Всъщност истината е, че и Русия, и България имат интерес от реализирането на съвместните проекти. Москва има изгода от разширяването на транзита към Турция и другите балкански страни. Ако изобщо бъде реализиран, газопроводът през Черно море ще погълне огромни инвестиции, сам Бодзуляк ги определи в рамките на 3.5 млрд. долара, и това ще оскъпи природния газ и ще го направи трудно продаваем. България пък поне още пет години не може да разчита на реална алтернатива за доставки на природен газ. Перспективата за откриване на големи находища на газ у нас почти не съществува. Най-реалистичната възможност е газопроводът от Туркменистан, по който ще се транспортира газ през Турция и България за Западна Европа. Той обаче едва ли ще стане реалност по-рано от две години. Проектът на Европейския съюз за създаване на единна система за пренос на газ и за диверсифициране на енергийните доставки по най-оптимистичните прогнози може да се реализира след около 5-6 години.
НЕК отново атакувана за монополно високи цени
Галина Александрова
Националната електрическа компания си осигурява над 78% рентабилност, като формира цените на тока по въведената през лятото на миналата година методика, съобщи секретарят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Христо Аврамов. Драстичната разлика между разходите на електрокомпанията и определените от нея цени е установена на базата на статистическа информация и отчетни данни от НЕК за периода от началото на 1996 до юли 1997 г. През първото шестмесечие на миналата година, когато методиката не е действала, цените са превишавали разходите с 4 на сто. През второто шестмесечие на миналата година, след като тя вече е въведена, превишаването е средно с 32 на сто. През първото шестмесечие на тази година формираната рентабилност е повече от 78 на сто, показват сметките на КЗК. Тези факти потвърждават становището, че методиката за определяне цените на електроенергията и другите енергоносители създава възможност за злоупотреба с монополното положение, като се налагат цени, значително превишаващи разходите, обясниха от комисията.
В средата на миналата година КЗК сезира Министерския съвет и съда, че с новата методика се създават условия за злоупотреба с монополното положение. На 21 юли т.г. петчленен състав на Върховния административен съд отхвърли жалбата на комисията като недостатъчно аргументирана. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Комисията обяви, че приема решението. Заедно с това стана ясно, че тя отново подготвя атака срещу методиката и в близките дни повторно ще поиска от правителството нейното отменяне. Според обяснението на КЗК за разлика от миналата година, когато комисията аргументирала становището си пред висшите магистрати на базата на предположения и логически конструкции, сега новите факти за необичайно високата рентабилност вече доказвали злоупотребата на монополиста НЕК. Комисията ще отправи ново писмо до правителството, в което ще се позове именно на новите факти за действието на методиката. Заедно с това ръководството на КЗК договаря среща с председателя на Върховния административен съд, на която ще бъдат обсъдени проблемите на ценообразуването в енергетиката. Според експерти, вдигайки цените десетки пъти над себестойността, електрокомпанията нарушавала не само закона за конкуренцията, но и закона за цените.
Широко разпространено е становището, че в момента никой не може да каже какви са действителните разходи за производството на електроенергия, а оттам и реалната цена. Заветните 3.5 цента на киловатчас, които вече пета година гоним и все не можем да достигнем или когато ги достигнем, не можем да ги задържим, както беше през пролетта, се представят едва ли не като някакъв каприз на Световната банка. Това мнение като че ли се затвърждава през последните месеци благодарение на НЕК и кабинета, които застопориха цените на нивата, които завариха преди около три месеца, въпреки промените във валутния курс и някои други елементи от формулата за пресмятане на стойността на тока.
Министърът на търговията Валентин Василев, който е и председател на Държавно-обществената комисия за определяне на цените на енергоизточниците, заяви през миналата седмица, че цените на тока няма да мръднат от сегашните нива чак до следващата пролет. Той се позова на поправка към методиката, според която правителството може да определи и друга цена, различна от изчислената по методиката. Така стана ясно, че методиката, с която умихме очи пред финансовите институции, уж я има, но на практика я няма. У нас цената на електроенергията все още е абстракция, с която по правило се спекулира.
Какво стои зад цената на тока.
През 1992-1993 г., когато бе подготвено и подписано кредитното споразумение със Световната банка "Енергия 1", в него бяха поставени и определени изисквания по отношение на НЕК. Първото от тях е електрокомпанията да не се субсидира. От 1993 г. държавата не отпуска субсидии за електропроизводството. Второто изискване е НЕК да не е губеща. Препоръката е компанията да достигне и да поддържа определени граници за ликвидност. По отношение на цената на електроенергията е посочено, че тя трябва да бъде такава, че да удовлетворява посочените финансови изисквания или да бъде равна на дългосрочните маргинални разходи за развитие на системата. Банката е определила експертно, че при всички случаи цената няма да бъде под 3.5 цента за квтч, и затова е посочена тази цена.
В предлаганите от Световната банка условия за подписването на ФЕСАЛ 1 и 2 е посочено: "Цените на електроенергията да следват формулата за индексиране, съгласувана със Световната банка по енергийния заем. Целта е цената в левова равностойност да остане около 3.5 цента за квтч. " Методиката за ценообразуване на енергоносителите може би не е най-добрата, но единствена дава такава формула, която да поддържа достигнатото доларово ниво.
В цената на тока сега се включват: разходните норми за производство (цени на енергоносителите - мазут, въглища, ядрено гориво), заплати, разходи за основни ремонти (по ремонтните програми на дружествата), текущите и най-неотложните разходи за съхраняване на ядреното гориво, финансови разходи на базата на кредитния план на НЕК, амортизации.
Ниските амортизации надуват рентабилността.
В сегашната цена на тока те не са включени на базата на определените в Закона за счетоводството норми, а на базата на международните стандарти, твърдят енергийни експерти. Целта е да се намали влиянието на инфлацията, която удря НЕК най-вече в амортизационните отчисления.
НЕК разполага с 10 000 мегавата мощност със среден период на експлоатация до 30 години. Ако искаме след 10 години енергийната система да разполага със същия капацитет, трябва всяка година да се резервират пари за възстановяването на изхабените 300 мегавата годишно. В случая става въпрос за реинвестиране в заместващи мощности, а не за инвестиции в нови обекти.
Най-малката сума, с която може да се построи енергийна мощност, е 1000 долара на киловат, твърдят експерти. По тази логика активите на НЕК в момента трябва да бъдат минимум 10 млрд. долара. И всяка година компанията би трябвало да има 300 млн. долара амортизационни отчисления, с които да поддържа капитала си, да си поддържа капацитета и да не се декапитализира.
Оценката на активите на НЕК е от 1992 г. и е на стойност 100 млрд. лв. С валутната равностойност от около 50 млн. долара не може да се построи и една малка ВЕЦ. През 1992-1995 г. амортизационните отчисления се движат около 3 млрд. лв. Миналата година съветът на директорите прие ускорена амортизационна политика и вдигна амортизационните отчисления на 6 млрд. лв. Но и това е недостатъчно. Поради това сега при определянето на цената на тока в разходите се включват 300 млн. долара годишно амортизационни отчисления. Идеята е по този начин да се осигури нормална рентабилност на НЕК, която да позволява поддържането на капацитета и стабилността на енергийната система без държавни субсидии. В името на това за електроенергетиката бе приета и преференция в Закона за данък върху печалбата. Данъкът печалба се преотстъпва на фонд "Енергийни ресурси" за 5 години, като средствата трябва да се използват за инвестиции и развитие на системата.
Упреците към НЕК, доколкото имат основание, не са за монополно определяне на цените, тъй като цените се определят не от НЕК, а от Министерския съвет. Друг е въпросът, че парите на електрокомпанията, преотстъпени от данъка печалба, се използват по възможно най-неподходящия начин - за кръстосано субсидиране. През тази година НЕК трябва да получи по този път около 200 млрд. лв., от тях само 70 милиарда ще отидат наистина в компанията, останалите ще се насочат към топлофикациите, твърдят енергийни експерти. Топлофикациите ще получат 18 млрд. лв. преки субсидии от бюджета и 130 млрд. лв. от НЕК през държавния фонд "Енергийни ресурси". В него се акумулират парите от данъка върху печалбата на компанията и след това се разпределят срещу представена от нея инвестиционна програма.
В сегашната цена на тока не са предвидени средства за инвестиции в разширение на енергийната система, коментират ценовици. В нея не се калкулират и бъдещите разходи на АЕЦ "Козлодуй" за извеждане на ядрените реактори от експлоатация и безопасно съхраняване на отработеното ядрено гориво. Този процес ще струва милиони долари и ще стартира само след четири години.
"Юнион Миниер" поиска отмяна на златния монопол
Галя Илиева
Да се отмени монополът на БНБ върху изкупуването на злато и сребро специално по отношение на купувача на МДК - Пирдоп, "Юнион Миниер" поискал шефът на Агенцията за приватизация Александър Съботинов, съобщиха от Агенцията за приватизация. Вицепремиерът Александър Божков и началникът на емисионното управление в БНБ Мартин Заимов са подготвили проект за поправка в нормативната уредба, позволяваща на "Юнион Миниер" да продава свободно на международните пазари златото, което ще добива в рафинериите на пирдопския металургичен комбинат. Документът ще бъде внесен за одобрение в Министерския съвет.
В момента дейността по изкупуването на произведеното в предприятията злато се регламентира с Наредбата за добиване и преработване на злато, сребро и платина и сделки с тези метали и със скъпоценни камъни. Тя е издадена въз основа на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол и е в сила от 1966 г. Последната промяна е от 1994 г. Според наредбата златото, което е добито по промишлен или ръчен начин от лица, лицензирани съответно от Министерството на финансите или от общините, се преработва в стандартен вид по българските държавни стандарти от металургични предприятия, разполагащи с технологии за рафиниране на благородни метали. Златото в стандартен вид се продава изцяло на Българската народна банка в месечен срок.
В подготвения през октомври миналата година информационен меморандум е посочено, че МДК - Пирдоп, е най-големият производител на злато и сребро в страната. При преработката на меден концентрат като страничен продукт се получава злато, марки 99.99, 99.98 и 99.97, и сребро, марки 99.99 и 99.96. С производството на злато и сребро МДК АД попълва златния резерв на БНБ, сочи документът. Според приложените справки годишното производство на злато е съответно: 1994 г. - 868 кг, 1995 г. - 824 кг, 1996 г. - 654 кг. Производството на сребро през последните три години е: 1994 г. - 28.5 тона, 1995 г. - 19 тона, и 1996 г. - 14.8 тона. Благородните метали се продават на БНБ по цени на Лондонската метална борса. За целта ежегодно се подписва споразумение между производственото предприятие и централната банка. С него МДК се задължава да продава, а БНБ да изкупува продаваните от дружеството злато, сребро и мед. Централната банка заплаща на МДК левовата равностойност на ценните метали.
"Безсмислица е от икономическа гледна точка да добиваме злато и да не можем да го продаваме. Златото, което се произвежда в МДК, се добива. То не идва от въздуха. Затова трябва да имаме възможност да го продаваме свободно на международния пазар. Имаме принципна договореност с Александър Божков и Мартин Заимов да бъде внесена такава точка за обсъждане в Министерския съвет. Надявам се този въпрос да бъде решен, защото не може да се задължи една частна компания да приеме такива ограничения", заяви пред в. "Капитал" изпълнителният директор на приватизираното предприятие Филип Ромбот.
В средата на миналата година синдикалните централи раздухаха скандал около приватизацията на МДК - Пирдоп, именно с аргумента, че белгийският кандидат-купувач "Юнион Миниер" искал да изнесе извън страната производството на електролитна мед и съпътстващото извличане на злато и сребро. Оказа се, че белгийският концерн поне засега няма намерение да прекратява добива на благородни метали у нас, но иска да разполага със свобода при пазарната му реализация.
Монополът на БНБ върху изкупуването на благородните метали от промишлените предприятия е анахронизъм, който така или иначе скоро ще бъде премахнат, коментираха от БНБ. Той засяга не само МДК, но и други фирми от цветната металургия. Част от тях са все още напълно държавни, като Комбината за цветни метали в Пловдив и Оловно-цинковия комплекс в Кърджали. В този бранш обаче навлизат и частни капитали от чужбина. МДК - Пирдоп, е най-пресният случай. Преди това ирландската компания "Наван" реши да инвестира в подземното находище на руда със задържане на злато и мед в Челопеч. Задължението предприятието производител да продава директно златото и среброто на монополен купувач, какъвто е в случая централната банка, противоречи на пазарната логика и трябва да отпадне. Едва ли обаче най-подходящият начин е това да стане, като към текстовете на правилника се посочат изключения само за една или друга компания, за която да не важат ограниченията на наредбата за сделките с благородни метали. Ако ще се либерализира пазарът на цветни метали, ограниченията трябва да отпаднат за всички. Ако ще се дават преференции на една компания, това трябва да е възмездно. Не е ясно обаче как шефът на Агенцията за приватизация Александър Съботинов е изтъргувал премахването на монопола за изкупуването на злато при сделката на МДК. Най-вероятно срещу нищо.
Реконструкцията на "Химко" не отговаря на изискванията
Държавната приемателна комисия, назначена от Държавна инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол - София, е отказала приемането на обекта "Изпарение втора степен" в "Химко" - Враца, съобщиха от комбината. Без протокол за приемане от тази комисия строежът не може да се ползва и да бъде пуснат в експлоатация. Това е един от обектите, включени в първия етап на реконструкцията на карбамидното производство във врачанския комбинат. Проектът погълна десетки милиони долари на фирмата, след което се оказа, че повечето от съоръженията не отговарят на изискванията или не могат да достигнат проектните показатели.
Основната цел на стартирания през 1991 г. проект е да реши главните екологични проблеми на карбамидното производство и да подобри качеството на готовия продукт. Проектът обхваща четири подобекта, за всеки от които бившият директор на химическия комбинат Кирил Петков е подписвал отделни договори. Специално назначена от изпълнителния директор на фирмата 16-членна комисия е направила анализ на доставката, изграждането и пусковите изпитания по проекта. Конкуренция на оферти е имало само при един от подобектите. За останалите три са разглеждани само предложенията на американската компания "Ути", е установила комисията. В реализирането на целия проект са вложени преки инвестиции в размер на 20 973 000 щ.д. Крайните срокове за отделните подобекти са различни, но по правило не са спазвани, сочи протоколът от проверката. Най-голямо е закъснението при изграждането на "Изпарение втора степен". Според комисията условията по решението на ОВОС не са изпълнени. Основните параметри на качеството на карбамида не съответстват на БДС и международните стандарти. Гранулационната кула е изпробвана само при натоварване на 25% от капацитета, при което показва повишен разход на енергия. Преразход на енергия има и при хидролизно-стриперната инсталация. Изводът на експертите е, че като цяло реконструкцията не е постигнала поставените цели и не оправдава инвестираните средства.
Булгартабак иска един дистрибутор за страната
Галя Илиева
Схема за преструктуриране на вътрешния и външния пазар на български цигари подготвя "Булгартабак холдинг". До един месец ще бъдат известни правилата за избор на дистрибутори на наши цигари зад граница. Намерението е броят на дистрибуторите да бъде силно редуциран и чрез тях да се контролират както обемът на продажбите, така и качеството и цените на цигарите, обясни шефът на холдинга Бойко Кишков. Предложенията за износители ще се внасят в холдинга от шефовете на цигарените фабрики. Основният критерий, по който ще става пресяването на кандидатите, ще бъде обемът на предишните продажби. Предимство ще имат големите износители. Основните апетити на фирмите за износ са насочени към експорт за Русия. Според източник от Булгартабак този износ ще бъде монополизиран от местни компании. Три руски фирми са фаворити за сделките, насочени към руския пазар. Едната е "Оптима", която е основен износител на български цигари за този регион вече трета година. През 1995 г. по данни от самата фирма чрез своята дъщерна компания "Император трейдинг" "Оптима" реализира около 70% от руския експорт на Булгартабак. "Оптима" е свързана с Националния фонд по спорта на Русия, който през 1995 г. стана най-големият вносител на цигари в Русия, след като с още три фонда получи преференцията да внася акцизни стоки с отложено плащане на акциза. В края на същата година преференциите на НФС бяха отнети заради злоупотреби. Още през 1995 г. фирмата поставя пред Булгартабак и Министерството на търговията изискване да й бъдат предоставени ексклузивни права върху износа за руския пазар, срещу което гарантира реализацията на определено количество наши цигари. Това предложение се подновява периодично и както стана ясно, продължава да бъде актуално и в момента. Две години това предложение се прехвърля от министерството на холдинга и обратно нито отхвърлено, нито потвърдено. Според източник, близък до Булгартабак, и до момента тази фирма е най-големият износител на наши цигари. Сегашното ръководство на Булгартабак заяви, че няма да бъдат предоставяни монополни права на отделна фирма. Факт е обаче тенденцията да се легитимира монополът на руските фирми върху руския износ. Освен "Оптима" в групата на износителите за Русия влизат още компаниите "Фалкон" и "Продинторг", и двете от Москва. Обяснението е, че нашата цигарена индустрия е загубила позициите си на руския пазар и използването на руските посредници ще помогне за възстановяването им. До 52 хил. тона е изнасяла страната ни в Русия, през последната година експортът в това направление е паднал около 30 - 35 хил. тона. Трите фирми са посочени от директорите на цигарените фабрики като реализирали най-голям обем от продукцията им на руския пазар, обясниха от Булгартабак. Смесените дружества и кооперираните производства са втората възможност за възвръщането на пазарите в страните от ОНД. Подготвят се смесени дружества с участие на фирми от Москва, Астрахан и Полтава. В тези дружества участието ще бъде разпределено 80 на 20 процента съответно за Булгартабак и външния партньор. Управителният съвет на холдинга е взел решение да се започнат преговори с "Аустрия табако", която предлага смесено дружество, което ще произвежда цигари от марките "Опал", "Ту" и "Родопи" изключително за руския пазар. Булгартабак ще поиска контролния пакет, но конкретните участия ще се уточнят при преговорите.
За вътрешния пазар да има само един дистрибутор, предвижда схемата на Булгартабак. Според ръководството на фирмата по този начин държавата по-лесно ще си прибира вземанията. Над 95 млн. долара годишно губи държавният бюджет от неплатен акциз, твърди изпълнителният директор на холдинга. В момента основните фирми дистрибутори, които взимат от фабриките над 1000 тона месечно, са около 12. Идеята е всички те да бъдат елиминирани и Булгартабак сам да поеме изцяло дистрибуцията.
През първото полугодие на тази година фирмите от системата на "Булгартабак холдинг" са произвели 30 хил. тона цигари. Холдингът е приключил полугодието с 34 млрд. лв. чиста печалба.
До един месец ще стартира производството на цигари с марката Булгартабак, съобщи председателят на УС Дако Михайлов. Вече е произведена експериментална серия от новите цигари. Те ще бъдат в два варианта - америкън бленд и вирджиния бленд. Според г-н Михайлов тези цигари ще се продават само на вътрешния пазар. Цената им ще бъде по-висока от тази на "Виктори".
Не е изключено да възникне конфликт и дори да се стигне до съдебни дела между тютюневия холдинг и фирмата на Мулти "БТ Ем Джи" във връзка с марката Булгартабак. От началото на тази година "БТ Ем Джи" със съгласието на бившите шефове на холдинга пусна на пазара цигари със същата марка в три разновидности - "Булгартабак лайтс", "Булгартабак класик" и "Булгартабак лукс". Новото ръководство на холдинга обаче регистрира със същата марка свое ново производство с аргумента, че в патентното ведомство производството на "БТ Ем Джи" е регистрирано с търговска марка "Послание към света 2000", в чието наименование не фигурира думата Булгартабак.
EBRD може да стане акционер в БТК
"Дойче Морган Гренфел" вече е консултант по приватизацията на компанията
Европейската банка за възстановяване и развитие ще отпусне търговски заем на БТК в размер на 40 милиона долара с опция за бъдещото му изплащане в акции от телекомуникационната ни компания. Заемът е поискан с писмо от шефа на Агенцията за приватизация и председателите на КПД и БТК за изграждане на приоритетни обекти, включени в разширението на цифровата телекомуникационна мрежа. БТК вече е представила на банката финансовите си резултати за първото полугодие на 1997 и план за изпълнението на проектите, за които се отпуска заемът.
Миналия петък директорът на сектор "Телекомуникации" в Европейската банка за реконструкции и развитие Кен Лонън и шефът на БТК Мариан Драгостинов договориха общите рамки на търговския заем. Очаква се банката да изпрати окончателен вариант на общите условия, който ще бъде съгласуван между АП, КПД и БТК и правителствената комисия по приватизацията на БТК. Условията по отпускането на заема трябва да бъдат съгласувани и с консултанта по приватизацията на телекомуникационната компания "Дойче Морган Гренфел".
Според предварителните договорки с ЕBRD гратисният период за изплащане на главницата ще изтече след приватизацията на БТК, а самият заем едва ли ще стане ефективен по-рано от февруари 1998 г. Участници в разговорите с Европейската банка твърдят, че кредитът ще бъде трансформиран в акции по пазарната им стойност, но банката ще запази правото си да ги препродаде.
Преди няколко месеца Европейската банка обсъждаше с телекомуникационните шефове вариант за трансформиране на дълг в собственост, при условие че получи акции от компанията на преференциални цени, които след това да препродаде на купувача на основния пакет по пазарни. След предварителните разговори по заема стана ясно, че ЕBRD се е отказала от първоначалните си искания или поне те не са били обявени на срещите миналия петък.
Не е изключен обаче и вариант, при който бъдещият купувач да поиска да върне парите на банката, вместо да я допусне като акционер в дружеството.
Миналата сряда официално беше подписан и договорът с консултанта по приватизацията на БТК. Шефът на АП Александър Съботинов и водещият проекта на "Дойче Морган Гренфел" Тимоти Тейлър сложиха подписите си под споразумение, според което инвестиционната банка ще консултира правителството в консорциум с "Баренц груп", КPMG и "Дентън хал". Според Съботинов сделката по продажбата на пакета акции от БТК ще бъде приключена най-късно до есента на следващата година. След подписването Тимоти Тейлър заяви, че най-подходящият начин за раздържавяване на БТК е чрез продажба на пакета акции на стратегически инвеститор. Той изключи възможността "Дойче телеком" да участва в търга за купувач и призна, че инвестиционната банка и немският телекомуникационен гигант са свързани лица.
Балкан избира измежду "Ербъс" и "Боинг"
"Ербъс" предложи самолети на авиокомпания "Балкан" при разсрочено плащане за 12 години. Окончателната оферта е за девет самолета - 5 от типа А319 и 4 от типа А320 (от този тип бяха лизингованите три eрбъса, които се наложи да върнем). Предишното предложение на европейския консорциум беше за 3 самолета от типа А319 и три от А320. В по-стария вариант имахме и опция за два самолета А330-200, които са за трансконтинентални полети и по параметри се приближават до "Боинг-767", каквито "Балкан" има на лизинг. Всеки самолет щеше да струва около 35 млн. долара, но при много разсрочено във времето плащане. А319 има 132 места, А320 - 162 места, а предлаганите по-рано А321 - 185 места. Максималният пробег на този тип самолети е между 4000 и 6000 км. След сливането на американските компании "Боинг" и "Макдонъл Дъглас" "Ербъс" отчаяно се нуждаят от пазари за своите самолети.
Последното предложение на представителите на "Ербъс" е първите два самолета да бъдат доставени в края на 1998 г., докато първоначалната оферта беше за доставка след 2000 г. Плащането ще е разсрочено за 12 години. Общата стойност на сделката възлиза на около 350 млн. долара. От тях за 85% "Ербъс" ще си намери сам кредит. Първоначално за другите 15%, или около 50 млн. долара, се смяташе, че ще трябва да се платят от държавата или най-малко държавата да даде гаранция за тях. Сега "Ербъс" е отстъпила и иска гаранция от стабилна банка, която от своя страна може да вземе държавна гаранция. Тези 50 млн. долара няма да се изплащат наведнъж на производителя, а на части.
Покупката на нови самолети е необходима, ако изобщо се реши да има българска авиокомпания. Самолетният парк е остарял и още в началото на следващата година ще бъде необходимо да бъдат извадени от експлоатация няколко машини. "Балкан" сега разполага с лизингованите два самолета "Боинг 767", три "Боинг 737" и собствените седем - Ту 154М, седем Ту 154, шест - Ан 24, два - Ил 18, и три - Ан 12. При евентуалната покупка на ербъси ще останат по-малките "Боинг 737". По всяка вероятност обаче ще се наложи да бъдат върнати двете големи машини "Боинг 767" за дългите полети. Тяхното връщане не означава, че ще бъдат закрити трансконтиненталните полети. Много компании летят до Съединените щати с кацане на летище "Шенън" в Ирландия.
Миналата седмица финансовото министерство отчасти приложи схемата за прихващане на задълженията на авиокомпанията към банки, които дължат на бюджета по закона за гарантиране на депозитите на граждани и фирми. Общата стойност на прихващането, одобрено със закона за бюджета за 1997 г., е за около 35 млн. долара.
В края на август за консултант по приватизацията на авиокомпания "Балкан" беше избрано сдружението между "Тройханд Остойропа Бератунг Гезелшафт" и "Спийд Уингс". Смята се, че специално "Тройханд" действа в интересите на "Байерише Ферайсбанк", която има готов купувач.
Авиокомпания "Балкан" отново навлезе в криза за налични пари. Септември и октомври са традиционно слаби откъм приходи месеци. Постъпленията от чартърните полети идват чак през ноември, а авиокомпанията има големи плащания. През октомври трябва да се платят 6 млн. долара на ИАТА и 3 млн. долара на "Евроконтрол". Като цяло "Балкан" трябва да намери около 12 млн. долара. Пет милиона долара вече са намерени от немската "Байерише Ферайсбанк" като кредит срещу постъпленията от летните чартърни полети за 1998 г. Останалите пари трябва да бъдат намерени от кредит. По всяка вероятност кредитът от около 3-3.5 млн. долара ще бъде отпуснат от ОББ. "Балкан" ще върне парите с постъпленията от отпуснатите на "мокър лизинг" 5 самолета (заедно с екипажите) Ту-154 на иранска авиокомпания. Постъпленията от лизинга ще отиват направо по сметка на ОББ. Предполага се, че кредитът ще бъде изплатен за 6 месеца, а самолетите са отстъпени за 1 година.
ФЕСАЛ - взаимният компромис
Мария Христова
Взаимни компромиси направиха България и Световната банка и премахнаха всички пречки пред одобряването на заема ФЕСАЛ 1. В края на миналата седмица вицепремиерът Александър Божков и представителят на банката в България Алберто Мусалем парафираха заемното споразумение и договора по програмата. Сега са необходими поне три седмици, за да се разпространят документите в банката. Очаква се бордът на директорите й да гледа отпускането на 100-те милиона долара от заема на 30 октомври. След това остава заемът да бъде подписан от българския посланик във Вашингтон и ратифициран от Народното събрание. Парите ще отидат направо в бюджета за попълване на нуждите на страната от валута.
Програмата ФЕСАЛ (Finan-cial and Enterprise Sector Adjust-ment Loan) формално е от май 1996 г., но преговори по подобен заем се водят от 1992 г. Практически това е първият получен от България заем, свързан с предварителни структурни изисквания. Много правителства смятаха, че размерът на заема е практически нищожен за големите изисквания по него. Затова и през миналата година ФЕСАЛ беше разбит от първоначалните 150 млн. долара на един транш на ФЕСАЛ 1 от 100 млн. долара и ФЕСАЛ 2 от други 70 млн. долара.
Изискването да се ликвидират губещи предприятия беше първата пречка още при правителството на Любен Беров. То спираше и Жан Виденов през първата му година на управление. Липсата на напредък по ФЕСАЛ доведе до замразяване на отношенията и с Международния валутен фонд. През пролетта на 1996 г. най-сетне правителството на Жан Виденов определи списък с предприятия за ликвидация. Други 71, които също бяха за затваряне, но по някаква причина не можеха да бъдат ликвидирани, бяха изолирани от банковата система и задължени да спазват оздравителни програми. За намаляване на социалното напрежение Световната банка отпусна 30 млн. долара специален заем, от който да се изплащат обезщетенията на съкратените заради ликвидацията работници.
Другата основна пречка беше изискването да бъдат приватизирани 25% от държавните активи при база 31 декември 1995 г. (около 585 млрд. лева). Колкото и да се напъваше, правителството на левицата не успя да продаде повече от около 4% по касов път. Освен че му развали отношенията с международните финансови институции, огромният дял на неефективна губеща държавна собственост му докара и рязката обезценка на лева, инфлацията, банковата криза. Част от инфлацията се дължеше и на настояването за по-пазарни нива на цените на горивата и електроенергията. Как приключи правителството на Виденов е известно.
Кой къде отстъпи сега.
Световната банка отстъпи за приватизацията. Въпреки че стриктно се придържаше към целта 25% по времето на Виденов, банката склони и на постигнатите 17.8% до момента. Това са данните до края на август. Не са включени сключените напоследък големи сделки, примерно като продажбата на МДК - Пирдоп. От тези 17.8% половината се падат на масовата приватизация. Практически държавната собственост е намаляла доста, но Световната банка не признава предприятия, където държавата държи блокиращата квота от над 33%. Не се броят и приватизираните предприятия от списъка за ликвидация. От трите вида раздържавяване - реституция, касова и масова приватизация, най-успешна досега е реституцията, пише в молбата за заема. В края на юни 1997 г. на касовата приватизация се падаха едва 7.9% от държавните активи. В сравнение с другите източноевропейски страни постиженията на България в приватизацията са отчайващи, пише в доклада, подготвен за борда на директорите на Световната банка.
За първата половина на 1998 г. обещанието на нашата страна е да се приватизират поне 40% от активите. Други 23% от активите ще бъдат продадени през първата половина на 1998 г. масово и касово. Това са предприятията, за чиято продажба се разчита на помощта на чужди консултанти. Планира се облекчение на процедурата по приватизация. Ще се предлагат предимно печеливши предприятия. Където приватизацията е невъзможна, ще се отива на ликвидация и продажба на отделни активи. Ще се опрости процедурата за продажба на малки и средни предприятия на търг и конкурс, без минимална цена. Оценката ще е задължителна само, ако приватизацията става с преговори с потенциален купувач. Ще отпадне практиката в приватизационния договор да се включват условия като поддържане на работни места и нови инвестиции. Агенцията за приватизация ще може да продава и по-малки предприятия. Драстични мерки ще бъдат взети срещу шефовете на държавни предприятия, които се противопоставят на приватизацията. Българското правителство планира да проучи възможността да позволи на български граждани, чиито депозити са замразени в банки под особен надзор, да получат акции в приватизиращи се предприятия в замяна на тези депозити. До края на 1997 г. ще бъдат взети мерки, които да позволят продажбата на мини, рафинерии, електроцентрали.
Отстъпление имаше и при ликвидацията. От първоначално определените 64 предприятия бяха затворени 59. Всички те произвеждаха 28% от загубите в икономиката. Вместо останалите 5 незатворени в списъка бяха включени 86 по-малки предприятия, които вече са закрити. Във всичките 145 предприятия са работели 26 000 души. Три предприятия от списъка за изолация бяха ликвидирани. Намеренията на правителството са да затвори допълнително губещи предприятия, за които не могат да се намерят купувачи. При сегашното законодателство обаче процедурата по затварянето е много бавна и предприятието може да продължи да работи и да трупа нови дългове.
В списъка за изолация бяха включени 71 предприятия, на които се дължаха половината от загубите в държавния сектор през 1995 г. В края на юни 1997 г. се прилагат оздравителни програми за всичките 41 предприятия от група Б. Твърдо е решено тези фирми или да се приватизират, или да се ликвидират до края на 1997 г. От тях 8 вече са подготвени за ликвидация, 6 са приватизирани, 27 са предложени за приватизация и ако не бъдат купени, ще бъдат ликвидирани.
При предприятията от група А положението е по-сложно. За тях се прилагат планове за покриване на разходите чрез увеличаване на цените, но при намаляване на субсидиите. България отстъпи за цената на тока. От 1 октомври цената на тока ще се определя автоматично по нова формула, одобрена от Световната банка. Както и преди, тя ще зависи от курса на долара и цената на горивата. Цената на пътническите железопътни превози трябва да покрива 50% от себестойността на услугата, а другите 50% ще се субсидират от бюджета. Цената на топлоенергията за фирмите ще трябва да покрива разходите плюс добавка за инвестиции и оборотен капитал без субсидиите. За населението цената трябва да покрива разходите плюс субсидията.
България отстъпи и на искането за либерализация на търговията. Според неофициална информация очаква се от 1 октомври правителството или да премахне, или да свали до 5% експортната такса за износ на пшеница, смятано от 1 януари 1998 г. Сега таксата е 15%. Заради таксата имаше известни противоречия още при отпускането на предишния заем от банката - 40-те млн. долара за внос на зърно и медикаменти.
Банките ги чака прелицензиране.
Още през следващите шест месеца правителството обещава да приеме нов Закон за гарантиране на депозитите. Ще трябва да се реши дали ще има нов закон за Държавна спестовна каса, или съществуващият ще бъде отменен, а ДСК ще се подчинява на сегашния закон за банките. Необходимо е да се приеме нова наредба за ликвидността на банките. Досегашните наредби на БНБ трябва да се преразгледат и да се приемат нови: за ограничаване на рисковите експозиции, за банковите пазари и разплащателната система, за ограничения за максимален пазарен дял на отделна банка, за междубанкови операции и др. Правителството заедно с управата на БНБ е поело ангажимента да се прелицензират банките според промените в наредбата за лицензиране.
Изискване за следващите 6 месеца е да се подсигури, че всички банки са или в съответствие с обновените банкови наредби, или че към тях се предприемат съответни мерки - дори и отнемане на лиценз и искане на несъстоятелност. До половин година трябва да са отнети лицензите на всички банки под особен надзор. Рекапитализация на банките трябва да има само с оглед смяна в мениджмънта заради приватизация или заради сключен договор за управление.
Правителството вече обяви своите намерения да приватизира шестте държавни банки или да сключи договори с уважавани частни банки, докато интензивно търси стратегически инвеститори. Оздравителен план беше приет за една застрашена банка ("Биохим") за подобряване на управлението, ограничения върху новите кредити, по-строг надзор, рекапитализиране, стартиране на тръжна процедура за приватизация или за сключване на договор за управление. В рамките на следващите 6 месеца трябва да бъдат продадени/дадени на управление две банки (до края на 1997 г.). За другите четири трябва да започне подготвителна процедура за приватизация.
Опасността от провал на ФЕСАЛ
Главният риск са политическите трудности при прилагането на амбициозната програма на правителството. Възстановяването на банковата система ще става бавно и трудно. Крайно рестриктивната политика в банковия сектор противостои на необходимостта от кредити в реалния сектор. Кредитът ще бъде оскъден и ликвидни затруднения могат да изпитват дори печеливши предприятия. Възможно е напрежение заради продължаващата рецесия и високата безработица. Пропукване на макроикономическата стабилизация би могло да застраши изпълнението на програмата. То ще подплаши чуждите инвеститори, които са необходими за поддържане на усилията на правителството в приватизацията и преструктурирането.
Много е важно властите да устоят на политическия натиск, да отслабят изискванията на здравия разум и да отпуснат кредитирането, което би увеличило риска от нова криза на лошите кредити. Също толкова важно е да продължат програмите за приватизация и ликвидация. Противното би увеличило загубите в държавния сектор.
Тези 100 млн. долара не са толкова много и не са нужни на държавата при сегашното състояние на валутния резерв. Те имат повече представителен характер и увеличават имиджа на нашата страна сред международните финансови среди.
Срещата в Хонконг - първи стъпки или пропуснати възможности
Димитър Пеев
Годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд са място повече за запознанства и протоколни срещи. На тях рядко се постигат някакви конкретни договорености. Тазгодишната среща беше доказателство за предпазливата подкрепа на международните финансови институции. Стана ясно, че най-големите проблеми ще дойдат от Европейския съюз и именно те могат да се превърнат в сериозно изпитание за премиера Иван Костов. Макар че в банката и фонда решаващото влияние е на Съединените щати, не трябва да се забравя, че в борда на директорите и на двете институции има достатъчно европейски представители.
На извънредна среща миналата неделя Джоли Диксън, директор на Втори отдел в Европейския съюз, се появи с представител на испанското правителство. Двамата поискаха от финансовия министър Муравей Радев и шефа на централната банка Светослав Гаврийски да дадат ясни доказателства, че България признава за държавен дълг около 3 млрд. песети, отпуснати от "Банко насионал д'Еспаня" на Минералбанк. Парите са дадени на параходство "Български морски флот". С тях то е купило четири кораба. Известно е, че ЕС отдавна настоява да признаем и задължения на Стопанска банка към италиански банки. Напоследък към тези настоявания се прибави и това да изплатим ефективно задълженията си към бившата ГДР по търговското салдо. Става дума за около 570 млн. преводни рубли, които немците не искат да им върнем със стоки, както е практиката с всички останали страни от бившия СИВ. Проблемът за уреждането е в коефициента, по който ще се преизчисляват преводните рубли. По изчисления на българското финансово министерство задълженията ни са около 100 млн. марки. Още преди 2-3 години обаче Германия настоя за курс една преводна рубла да е равна на една марка.
Тези проблеми, както и блокираните около 9 млн. ЕКЮ на програмата ФАР в Стопанска и Балканбанк са условие за отпускането на двата транша от заема от 250 млн. ЕКЮ, който беше одобрен от ЕС още през април 1997 г. Според осведомени източници в договора за отпускането на заема е предвидено той да бъде отпуснат, след като България изпълни една стара уговорка и затвори първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй".
На срещата с Джоли Диксън в Хонконг нашите представители обяснили, че нямат мандат да се ангажират с някакви конкретни мерки по исканията на ЕС. "България ще спазва условията на меморандума за разбирателство с Европейския съюз", заяви Муравей Радев. В документа е предвидено да се водят разговори и да се постигне напредък в уреждането на дълговете към Испания, Италия и Германия.
Проблемите с Европа сигурно няма да натежат в наша полза на предстоящите срещи на донорите. Вицепрезидентът на Световната банка Йоханес Лин обеща подкрепа за България на срещата на 20 октомври в Брюксел. Там основните донори ще уеднаквят подхода си към страните, кандидати за членство в ЕС. Въпреки че акцентът ще е насочен към "отличниците", със сигурност ще стане въпрос и за България и Румъния.
Специалната среща на донорите за България ще е в Брюксел на 20 и 21 ноември. Там нашата делегация ще настоява за обща позиция на заемодателите. В момента има ярко изразена несъгласуваност. От една страна, ЕС ни натиска да признаем още дългове, а от друга, МВФ ни притиска да намаляваме държавния дълг.
МВФ потвърди готовността за тригодишно споразумение.
Най-вероятно през януари ще започнат преговорите за сключване на средносрочно споразумение с МВФ (Extended Fund Facility). Дотогава ще бъде приет бюджетът за 1998 г. с прогнози за макроикономически параметри за следващите 3 години. Ще влязат в сила измененията в данъчните закони. Според министъра на финансите Муравей Радев споразумението може да започне да действа след края на сегашното пето стенд-бай споразумение. То приключва през май 1998 г. При средносрочното споразумение лихвата по отпусканите заеми е като при обикновеното стенд-бай споразумение. Разликата е, че при стенд-бай изплащането на главницата започва от третата и продължава до петата година след отпускането. При средносрочното погашенията започват след петата година и приключват на десетата, т.е. гратисният период и разсрочването са по-дълги. При средносрочното споразумение прегледите по изпълнението се правят два пъти в годината, докато при стенд-бай прегледите са по тримесечия. Ударението при средносрочното споразумение пада върху структурните реформи. Парите пак отиват за платежния баланс, но заложените показатели са за структурни промени и увеличаване дела на частната собственост. При стенд-бай споразумението показатели са изпълнението на бюджета, платежният баланс, банковата статистика.
Средносрочното споразумение получи подкрепата на шефа на холандската група в МВФ Йоханес Вейндхолдс. Управляващият изпълнителен директор Мишел Камдесю на специална среща с наша делегация заяви, че въпреки съществувалите съмнения и колебания средносрочно споразумение трябва да има. Шефът на Първи европейски отдел в МВФ Майкъл Деплер предупреди, че постигнатото досега не трябва да ни води до прекомерен оптимизъм, за да се надяваме и в бъдеще на добри резултати. Според него трябва да се знае какъв точно ще е ефектът от очакваните промени в данъчното законодателство върху приходната част на бюджета. "Бъдещите изменения не бива да поставят в опасност постъпленията в бюджета", заяви Деплер.
Остава нерешен проблемът с постоянния представител на МВФ в София. Желанието на нашата страна е той да остане поне до края на 1997 г. Розвадовски обаче е назначен за постоянен представител в Полша. Неговият предшественик трябва да отпътува оттам. Сигурно е, че Розвадовски ще остане до края на мисията на Ан Макгърк, която пристига на 7 октомври. По всяка вероятност обаче той ще трябва да отпътува на 31 октомври и ако дотогава не бъде одобрен нов представител, България ще остане без мисия на МВФ.
Отношенията със Световната банка след ФЕСАЛ
Световната банка е готова за конструктивни отношения с България в съответствие с хода на разговорите с Международния валутен фонд, каза шефът на холандската група в банката Питър Стек. "Заемите за България до голяма степен са обвързани с добрите отношения и сключените вече споразумения с МВФ", добави той.
При посещението на шефа на отдел "България и Румъния" в управление "Европа и Централна Азия" Кенет Лей, което започва в понеделник (29 септември), ще бъде направен преглед на съществуващите проекти. Кенет Лей вероятно ще подготви доклад за тригодишната стратегия на Световната банка за България. Разговорите по новата стратегия ще вървят успоредно с разговорите по средносрочното споразумение с МВФ. По старата стратегия, одобрена през април 1996 г., за нашата страна беше в сила песимистичният вариант за проекти до 200 млн. долара предимно в социалната, екологичната област и инфраструктурата. Според оптимистичния вариант на стратегията за България през следващите три години могат да бъдат отпуснати заеми на обща стойност 800 млн. долара. Вицепрезидентът на Световната банка Йоханес Лин обеща да направи всичко възможно след одобряването на заема ФЕСАЛ 1 в края на октомври да се задейства процедурата по отпускането на 80 млн. долара заем за социална защита.
Международната финансова корпорация също прояви интерес към България. Тя е организация от групата на Световната банка, която финансира частни проекти или инвестира в ценни книжа. Нашата делегация се срещна с Насим Касум, консултант в Международната финансова корпорация. Тя заявила, че МФК има интерес към циментовата промишленост, софийското ВиК-дружество, отбранителната промишленост, част от електроцентралите, които сега са в рамките на Националната електрическа компания. Корпорацията потвърди желанието си да инвестира в банковия сектор. Досега тя заедно с турската "Демирбанк" искаше да създаде нова банка. Г-жа Касум обаче допуснала възможността МФК да участва в приватизацията на някоя държавна банка.
Накратко
Merrill Lynch и J.P. Morgan са обявили на годишната среща на МВФ и Световната банка в Хонконг, че са съгласни заедно да консултират България по управлението на външния й дълг.
Nomura Bank е поредната финансова институция, която е проявила интерес за приватизацията на Пощенска банка. Японците ще трябва да се конкурират с Международната финансова корпорация (от групата на Световната банка) и Гръцката национална банка, които са другите две институции, официално поискали информационния пакет за Пощенска. Очакванията в банковите среди са, че поне още няколко големи финансови институции ще се включат в надпреварата за контролния пакет в държавната банка. Банковата консолидационна компания държи там 78.23%, като преди две седмици тя обяви, че продава целия пакет.
Спадът на брутния вътрешен продукт през първото шестмесечие на 1997 г. спрямо същия период на 1996 г. е 9.02%, обяви Националният статистически институт. Сривът в производството е бил по-значителен през периода април - юни, когато БВП е намалял с 9.17%. Най-голям дял в брутната добавена стойност през шестте месеца държат услугите - 45.8%, 42.7% - индустрията, а аграрният сектор - 11.5%.
