Забелязва се обаче, че представителят на най-мъжкото според преобладаващото мнение изкуство, каквото е скулптурата - Кирил Найденов, също е обърнал поглед към нещо толкова лирично като музиката. В двора на Балабановата къща са разположени изключително естетските му творби, съчетание между камък и метални детайли от духови музикални инструменти. Една от най-хубавите работи е посветена на джаза и гениалния Майлс.
Абсолютната противоположност в скулптурата е представена от изложбата на Димитър Рашков. Това е нагледен пример за безпределната и вярна любов на значителна част от родните ни ваятели към биковете, кравите, магаретата, неимоверно дебелите жени и митологията (най-вече сюжетите за Дионис, виното и оргиите). Но непрекъснатото експлоатиране на един и същ мотив води до амортизация, изхабяване и скука, в случая - под формата на натрапчив уклон към лошия вкус.
Епигонството, случайно или осъзнато, е елемент от Есенните изложби, който съпътства част от показаните творби. В картините и на Димитър Чолаков (Балабанова къща), и на Румен Манолов (къщата на Сдружение "Старинен Пловдив") могат да се открият по малко Светлин Русев и Димитър Киров, а вероятно и по малко от други художници. Всъщност чрез този конкретен пример не бих искала да засегна двамата участници на изложбите, чийто професионализъм не подлагам на съмнение. По-скоро това е повод за обобщаването на една тенденция, сочеща липса на нови търсения и открития в областта на съвременната ни живопис от последните години, тенденция, която не отминава и младите художници.
В двора на къща "Хиндлиян" е подредил произведенията си Валентин Господинов, скулптор, завършил Художествената академия през 1992. Той не се е подвел по митологично-оргаистичната инерция. По-удачни са бронзовите му пластики - абстрактно-геометричните и тези, които изобразяват пеперуди и дървета, отколкото композициите от дърво.
Запомнящо се участие в тазгодишните Есенни изложби в Пловдив бележи и Стефан Божков (къща "Недкович"). Много добро впечатление прави, че авторът е извел концепцията си (не само в изобразителен план) и я е поставил на видно място, т.е. зрителят предварително е подготвен за срещата си с неговите "Кораби". Позволявам си да цитирам част от идеята: "Пътуването, пътешествието, откриването и преоткриването, завладяването на нови светове са в корените на историята на човечеството. История, писана от победителите, но и от победените. Завоювайки нови места, завоевателят донася и налага своята култура и начин на мислене, но никога напълно... Тук именно може да се зададе въпросът кой всъщност е спечелил повече - завоевателят или завоеванието... " Във всеки случай от срещата с изящните графики на Стефан Божков печели публиката.
Имената на Мария Духтева и Цветан Казанджиев са познати на любителите на графиката. Изложбите им в къща "Мексиканска графика" представят по нещо познато и по нещо ново, като и в двата случая то е приятно за окото.
Някак между другото минават експозициите на Сашо Анастасов, Станислав Иванов и Илиян Колев. Дали защото местата, където са показани, са встрани от общия поток, или, както е при Илиян Колев, присъствието на двама утвърдени графици (Ц. Казанджиев и М. Духтева) привлича по-силно интереса към тях, но за мен това са изложбите "малко в повече". Ето защо е необходимо намаляването на участниците. За да може всеки автор да си тежи на мястото и да се избегне несъзнателното сравнение между струпани на сравнително малка площ художници.
По принцип, за да се поразместят пластовете, ще бъде по-добре да се въведе кураторският принцип при подбора, т.е. един човек да оформи някаква определена тема и да покани по свое усмотрение хората, които биха я извели. При положение че всяка година кураторът ще е различен, интрига и предизвикателства ще има. Пък и в историята на Есенните изложби съществува вече един прецедент - през 1995 г. изкуствоведът Борис Данаилов беше натоварен с избора на участниците.
Свободата на движение в пристрастията и взимането на решения естествено е най-видима в политиката на частните галерии. Две от съпътстващите изложби - в галерия "Лукас" на Атанас Хранов и на Милко Божков в "Дяков", са значително по-представителни и интересни от повечето, показани на основната проява. Макар и съвършено различни като стил и насоки в творчеството си, между двамата съществува нещо общо - то е в яркия, жизнерадостен, чист колорит. Пластичните "Приказки" на Хранов са създадени от разнородни материали - хартия, метал и дърво, докато Милко Божков се представи този път само с литографии.
В този смисъл действително въздухът около националните Есенни изложби има нужда от освежаване. Може би е добре организаторите да се вслушат в мнението на Здравко Йончев (управител на галерия "Лукас"), че нещата не бива да се ограничават единствено с изложбите, а покрай тях да вървят и други събития. За да се повдигне градусът на емоцията и съотношението на публиката да не е две части специалисти и познавачи към една част (твърде незначителна) случайно попаднали в търсене на поредното уютно кафене из Стария град.
Когато петък е първият почивен ден... След "края на историята" идва ли и "краят на труда"
Веселин ДРЕМДЖИЕВ
В края на август новината, че правителството ще обсъжда възможността работната седмица в България да бъде намалена под сегашните 40 часа, потъна в безгрижието на последните ваканционни дни.
Дебатът, който би трябвало да съпровожда у нас този изключително важен за всяко общество въпрос, тепърва предстои. На пръв поглед в обсъждането му би трябвало да участват най-вече представители на държавата, профсъюзите и работодателите.
В действителност продължителността на работната седмица влияе върху далеч по-фундаментални за човека и обществото въпроси от съотношението заплащане - работно време - заетост. Социолозите в развитите страни смятат, че намаляването на продължителността на работната седмица през 60-те години, което не е било придружено от нови възможности за поемане на свободните часове (както например "откриването" на масовия морски отдих през 30-те години след въвеждането на платения отпуск), е довело до разширяването на индивидуализма в обществата на тези държави.
България следва макар с твърде голямо закъснение световната тенденция на предизвиканото от технологическия прогрес намаляване на продължителността на работната седмица. Ако в началото на ХIХ век в Европа се е работело по 3200 часа на година, сега това число е намалено наполовина - 1650 часа (около 1920 часа за България).
Еволюцията на работната седмица е отразена и в архивите на църквата. Освен благословения за почивка неделен ден през 1247 г. са съществували 33 религиозни празника, по време на които също е било разрешено да не се работи. По-късно пред набиращия сила капитализъм църквата временно лишава от тази манна небесна паството си - през 1880 г. във Франция е гласуван закон, който отменя почивката през неделния ден.
След историческия 1 май 1886 г., когато в Чикаго полицията разгонва работническата демонстрация, издигнала искане за осемчасов работен ден, и след въвеждането на платения годишен отпуск в продължение на близо два века големите профсъюзни битки се водят най-вече за увеличаване на заплатите, а не за намаляване на работното време. Втората световна война и последвалото на Изток и на Запад възстановяване от нея продължиха тази тенденция до момента, в който взривът от нови технологии, световното развитие на финансовия сектор и появата на нетрадиционни източни конкуренти доведоха до нарастване на производителността на труда, а оттам и до чувствителния проблем с безработицата. Така в края на века преосмислянето на понятието пазар на труда с последици не само за икономиката, но и за обществото, предизвика ожесточените спорове за "края на труда" (по заглавието на едноименната книга на Джеръми Рифкин).
Със сигурност социолозите и икономистите са единодушни в едно - вече не е валидно старото виждане на класиците на политикономията, че единствено "производителен" е трудът, който създава материални блага. Оттам мненията се разделят непримиримо.
Привържениците на "края на труда" твърдят, че защитават "модерната концепция за труда, свързана с еволюцията на обществото, което преминава от обществото на реда към общество, чиято структура се изгражда върху свободната дейност на индивидите". Според тях причините за постоянния проблем с безработицата не са в конюнктурни грешки на управляващите, а се дължат на дълбокия процес на промяна на човешкия труд. Днес в икономическата дейност неудържимо навлиза нематериалното - знанието, комуникациите, грижите за човека, осигуряването на сигурността, поддържането, почистването и ремонтната дейност.
Самите компоненти на промишления труд еволюират до неузнаваемост. Той става много по-независим от традиционните отношения на подчиненост, съвременните комуникации го отдалечават от традиционното разбиране за работно място и работно време.
Социолозите и икономистите, привърженици на тезата за края на традиционно схващаното понятие за труд, си навличат гнева на предимно левите си опоненти с твърдението, че днес действието на пазара на труда се изменя, че новите технологии превръщат труда, за разлика от миналото, в средство за изолиране на човека от себеподобните му. Това става за сметка на способността на индивида да образува колективи и да създава обществени норми. В същото време политическата култура на голяма част не само от лявото пространство в развитите държави продължава да изисква личното развитие да води до засилване хомогенността на обществото.
"Приземени", тези теоретични спорове опират до съвсем конкретни изводи и оценки, които например могат да бъдат направени за американския модел на слединдустриална икономика. Първо, че създаването на нови работни места се улеснява от дерегламентирането на пазара и от приемането на неравенствата и, второ, че еволюцията на икономиката разрушава "социалната система на труда", която е наследена от последните два века. Американската система за гъвкавост в пазара на труда, която в годините между 1975 и 1980 създаде 20 милиона работни места, докато в същото време Европа страдаше от намаляване на производството и растяща безработица, продължава да е обект на яростни критики от противниците на тезата, че той е пазар като всички останали пазари.
Най-често се цитира тезата на Нобеловия лауреат по икономика Робърт Солоу, че "Пазарът на труда е социална институция", защото изявата на работещия зависи от заплатата му. Тъй като равнището на заплащане играе двойната роля на фактор за производителност и на обикновена цена (на работника), не е възможно да се уравновесят търсенето и предлагането по законите, по които действат другите пазари. Така остава само крачка до извода на Бърнард Анжолра от Института за приложни обществени науки в Осло, че "регулирането на пазара на труда може да намали равнището на свобода на индивидите, но допринася за намаляването на несигурността (за работното място) и може да се окаже необходимо за ефикасното действие на пазара".
Тези думи звучат като божествена музика в ушите на профсъюзите, за които е трудно да се каже дали са по-засегнатите в сравнение с работодателите от промяната на характеристиките на съвременния труд и намаляването на седмичната заетост.
В България вероятно целият този теоретичен социално-икономически спор, преведен на езика на работниците и служителите, може да се изрази в две-три прости схеми за бъдещето. Дали, ако се намали работната седмица, това ще увеличи работните места и дали намаляването й трябва да доведе до спадане на заплатите или не? Обществото обаче би имало полза дебатът да бъде с измерения, по-широки от това с колко ще бъде намалена работната седмица.
Кръгът от възможните последици е твърде широк - от евентуалното разширяване на работата "на черно", през необходимите нови инфраструктури за спорт и развлечение, особено в отдалечените, непрестижни квартали, до създаване на възможностите за допълнителна квалификация.
Някои виждат връзка между намаляването на работната седмица и увеличаването на раждаемостта.
Скален кът се прави с мисъл за планината
Илко СЛАВЧЕВ
Алпинеумът е ефектна и деликатна част от градината. В мащабите на България можем по-скоро да говорим за скален кът. С алпинеума се цели пресъздаване в намалени и обобщени форми на дадена планина или характерна част от нея - чрез камъка, чрез колорита на високопланинската флора, чрез бликащата вода (извори, водопади, каскади, езерца), чрез скали, пътеки, пещери и пр. Алпинеумът се е появил в ботаническите градини с научна и опознавателна цел. Скалният кът е с по-скромни претенции, но изисква по-концентрирани умения, вкус и художествено мислене. Първо се изграждат евентуалните подземни съоръжения: водопровод, канализация, елзахранване, после се моделира теренът чрез насипване и уплътняване на земни маси.
Водата от валежите трябва да се оттича лесно, така че основата на скалния кът може да се дренира. Той се разполага в зависимост от раздвижеността на ландшафта, като контраст или преход към други елементи на градината.
Използваните камъни трябва да са типични за региона, без прекалено разнообразие и със светли тонове, за да се открояват на тъмнозелената и пъстра растителност. Най-подходящ е варовикът. Като по-мек камък вследствие на ерозията той придобива раздвижени контури, вдлъбнатини, издатини, дупки, лишеи, мъх и естествената патина на времето. Не бива да се използва кариерен, ломен камък.
Разнообразие в големините на камъните се търси във възможно най-широки граници. Те се подреждат отдолу нагоре, като в основата са най-едрите късове. Те трябва да са устойчиви, поставени върху естествените им легла и поне дополовина заровени в почвата.
Подредбата трябва да е несиметрична, в природен безпорядък. За доминиращия връх може да се използват по-тесни и дълги камъни, които имитират скали. В гнездата помежду камъка или в пукнатини се засаждат характерните диви, миниатюрни и причудливи видове. Това са алпийски цветя, предимно многогодишни луковични и коренищни, почвопокривни, интересни треви.
Пестеливо се използват вечнозелени и листопадни дръвчета и храсти - бавнорастящи, пълзящи и стелещи се.
Пазарът предлага разнообразни декоративни форми на уж познати видове, които ще изненадат и специалиста. Те виреят при сложни условия, вкореняват се между камъните, издържат на много вода и на засушаване, не изискват наторена градинска почва. Не бива да се допуска монотонност, както и претрупаност.
Освен с причудливи форми и гънки скалният кът може да въздейства и с няколко големи заоблени речни камъка. Те възпроизвеждат ледниковите морени и баражи. В началото на лятото пиринският циркус Голямо спано поле с безбрежието от камъни, ледени потоци, туфи от цветя, без храсти и дървета (само малко смрики и боровинки) е впечатляващ естествен пример.
Важна е ролята на стремителната, жива вода. Дори само шумът й създава своеобразна атмосфера. Това може да е изворче, поточе, прастарата вада или някакво просто църкало. Композицията и материалите трябва да са естествени и опростени. Свързването с бетон и циментов разтвор не бива да се забелязва и при непосредствено наблюдение. Възможно е деликатно нощно осветление, място за присядане.
При оформяне на интериора камъкът е подчинен на фантазията, с която се приобщават зеленината на саксийните цветя, керамиката, скулптурата, пластиката, декоративните фонтани и каскади с общото обзавеждане. Специализирани фирми предлагат нови материали и идеи, синтетични камъни и многобройни аксесоари.
Скалният кът е променящо се във времето и пространството изкуство, което иска своите грижи и поддръжка. Хилядолетните скали са в плен на воюващата от своята ниша растителност. Някои видове са твърде буйни, други губят позиции. Всеки сезон градинарят въвежда своята хармония чрез подрязване, прочистване, попълване с цветя, поливане, плевене, дори промяна в доминантите. Камъкът, растителността с алпийски дъх, играта на водата, отчетливата смяна на сезоните - това е първичната красота на скалния кът. Чрез приобщения към стила на живот в градината, недоизказан символ на суровата планина, необятната и внезапна българска природа нашепва мечтите си.
Конституцията и делничната практика
Американският Институт за конституционна и законодателна политика (COLPI) през пролетта на 1996 г. започна съвместно с български експерти по конституционно право разработването на двуетапен проект, чиято цел е представяне и насърчаване на дискусия за конституционното правосъдие в България. Издаването и разпространяването на сборника "Конституционен съд. Юриспруденция 1991-1996" отбелязва края на първия етап от проекта. Вторият етап ще се проведе под формата на семинари в София и вероятно във Варна и в Бургас.
В сборника са включени резюмета на решенията и определенията на Конституционния съд, приети от октомври 1991 г. до края на 1996 г., подбрани цитати от тези решения, както и препратки към пълния текст на решението или определението. Уводните страници към всеки от разделите, включващ резюмета, имат за цел да дадат основна информация, която ще е полезна за разбирането на специфичните проблеми и въпроси, засегнати в резюметата.
Целта на книгата според съставителите е многостранна. Първо, тя възнамерява да направи юриспруденцията на Конституционния съд по-достъпна и по такъв начин да улесни препратката към пълния текст на решенията и определенията за по-ясно разбиране на неясните и общи конституционни разпоредби. Втората цел е да се демонстрира съответността на конституцията към нашето всекидневие, например при сделките, трудовото право, въпросите за собствеността. Трето, книгата, заедно със семинарите, има намерение да демистифицира конституцията, като насърчи юристите да мислят за нея като правна норма, която се прилага в делничната практика.
Макгърк си тръгна с армаган от Божков
"Добре се е потрудил г-н Божков, виждам го отслабнал, с нежност в погледа", каза социалният министър Иван Нейков на заседанието на Министерския съвет. Той отправи благодарности към вицепремиера за това, че е подготвил плътна програма за престоя на шефката на мисията на МВФ Ан Макгърк в България миналия уикенд.
В понеделник, добре отпочинала и с лек загар, тя прие доводите на Министерството на труда за увеличение на доходите в бюджетната сфера още през октомври. След това Макгърк веднага се отправи към финансовото министерство, за да обсъди точния процент на нарастване на заплатите в държавния сектор.
При минали мисии на фонда една от най-чувствителните теми за любителката на карето беше политиката на доходите. Очевидно този път са натежали по-нерационални аргументи.
Неофициалният тур на Ан Макгърк й беше обещан от Божков при нейното предишно посещение, когато тя се оплака, че познава България като триъгълника "Шератън" - Министерски съвет - Министерство на финансите.
Бившият вицепремиер Румен Гечев също ухажваше притежателката на чантичка фантом. Ексминистърът на икономическото развитие във Виденовия кабинет не успя да разчувства белокосата американка въпреки добрия си английски и атлетичната стойка.
Според осведомени вицепремиерът Божков стъкмил за Ан Макгърк армаган - албумче със снимки за спомен от обиколката из страната. В екскурзията с черноморски акцент участваше и представителят на Световната банка в София Алберто Мусалем. Както стана ясно по-късно обаче, на него май воаяжът не му е харесал чак толкова.
Предишните шефове на МВФ-мисиите Ануп Сингх и Ръсел Кинкейд си отидоха, без да опознаят България извън институционалния триъгълник. Причината вероятно е, че не сме имали вицепремиери в поли, които да ги разведат.
Агенция "Спорт сервиз" направи една година
Информационната агенция "Спорт сервиз" отпразнува с изискан купон своята първа годишнина миналата седмица. В бизнесклуб "Меркурий" се бяха събрали висши спортни деятели, журналисти, приятели на агенцията и, разбира се, клиенти.
Най-впечатляващата двойка беше Томас Лафчис, президент на "Левски", и неговата чаровна съпруга, телевизионната звезда Вяра Анкова. След обменените мисли по актуални футболни теми двамата се прибраха по-рано, за да гледат телевизионното предаване "Трето полувреме", чиято основна тема бе предстоящият конгрес на БФС. По същата причина купонът беше рано напуснат и от президента на професионалната футболна лига Валентин Михов. Държавното ръководство на спорта беше представено от най-висшия му чиновник Цвятко Барчовски, председател на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта. Вторият по влияние спорт у нас - волейболът, се отчете чрез Валентин Заяков, шеф на волейболната федерация.
"Спорт сервиз" бе създадена преди година като първата у нас информационна спортна агенция и много бързо разчупи монопола на БТА в областта на спортната информация.
ДИАЛЕКТИКА
Възрастна жена, облечена в носия, поднесе погача на кмета СТЕФАН СОФИЯНСКИ преди официалното тържество за празника на столицата "Вяра, Надежда и Любов". Баба ЯНА връчи омесената от нея пита на Софиянски с думите: "Ти си преизпълнил плановете, дори и с децата."
Столичният кмет сподели по-късно в тесен кръг, че президентът Петър Стоянов му е казал, че такива похвали не се правят случайно. "Сигурно си преоблякъл някоя общинарка", пошегувал се Стоянов. Малка погача получи и най-малката дъщеря на Софиянски, Димана, която през януари ще навърши 4 години. Вечерта на празника на София семейство Софиянски отидоха на концерт.
С бели маратонки се появи шефът на Нова телевизия МИШО МИХАЙЛОВ в четвъртък в парламента. Той беше небръснат и явно не се беше прибирал от предишния ден. Компания му правеше ексдепутатът от левицата СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ, който се прочу с това, че диктуваше по мобифона от едно не дотам благоприлично за споменаване място (в парламента).
След дълго отсъствие от България на коктейла по случай празника на София в НДК се появи ЕЛЕНА КИРЧЕВА, бивш посланик в Швейцария. Нейното място сега ще заеме ЛЕА КОЕН. На тържеството, дадено от Софиянски, дойдоха и премиерът Иван Костов, и повечето министри от кабинета. Министър-председателят получи доста поздравления за управлението си. Общински служителки не пропуснаха лично да стиснат десницата на Костов с думите "поздравяваме ви, г-н Костов". Малко встрани от официалните гости стоеше акад. Благовест Сендов.
Завърнала се след лятната си отпуска, шефката на пресцентъра на БСП ИЛИАНА ЙОТОВА се зае с организирането на теоретичен семинар. Бившата тв звезда ще се погрижи за медийния имидж на партията, като събере журналисти, социолози и аналитици на дискусия по темата "Опозицията и медиите". Мозъчната атака ще трябва да подплати по-нататъшната стратегия на БСП.
Въпреки новото обвинение към УИНИ МАНДЕЛА (за убийството на личния й лекар) бившата съпруга на президента на ЮАР подготвя завръщането си в политическия живот на страната. Тя възнамерява през декември да се кандидатира за поста вицепрезидент на Африканския национален конгрес, което според някои източници може и да обяснява защо се появяват новите разкрития.
САЛМАН РУШДИ - авторът на прословутите "Сатанински строфи", за които получи смъртна присъда от Иран, продължава да играе на криеница с вероятните й мюсюлмански изпълнители. Писателят, изглежда, не е притеснен от липсата на истинска свобода, защото се е оженил за трети път - сега в Съединените щати.
Бизнесдепутатът Георги Дилков-Лорда прекрати гладната си стачка в петък. Лордът гладува пет дни, защото парламентът взе стаята на БББ след разпадането на парламентарната им група. Бизнесдепутатите все пак получиха стая в Народното събрание, но като независими избраници. Някой е разбил ключалката на стаята ни в четвъртък, жалва се бившето ченге Дилков. Прекратявам гладната си стачка, защото не мога да се боря повече срещу чиновническия произвол в парламента, каза той.
В обществен съвет за оправяне проблемите на футбола влязоха двама политици и един актьор - евролевичарят АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ, кметът на Пловдив СПАС ГЪРНЕВСКИ и народният артист СТЕФАН ДАНАИЛОВ. Те бяха избрани от конгреса на БФС, а доскорошният шеф на "Нова телевизия" ЯВОР ЦАКОВ сам се предложи малко по-късно.
"Ситроен Ксара" - "Голф" по френски
Александър Хранов
Точно преди шест години на Франкфуртското автомобилно изложение беше премиерата на новия модел на "Ситроен" с нищо незначещото име ZX. Той трябваше да донесе лаври на французите в най-трудния за европейския автомобилен пазар сегмент - средния клас. Неуспехът обаче бе очевиден. Без авангардните технически решения, иначе коз на "Ситроен", с доста безлична каросерия, ZX можеше да се причисли към аутсайдерите.
Сега нови надежди се възлагат на наследника със странното име "Ксара". Макар да не е шедьовър на автодизайна, каросерията е модерна и аеродинамична. Силуетът напомня на "Опел Астра", но във века на компютърното проектиране всички автомобили, малко или повече, започват да си приличат. Въпреки че е използвано шасито на ZX, междуосието е увеличено с цели десет сантиметра. Те са рационално използвани и правят вътрешността на каросерията удобна и просторна. Багажникът с обем от 408 литра е необичайно голям за този клас автомобили. При преместване на задните седалки мястото се утроява и колата може да побере дори голям хладилник.
Без да е използван хитът на "Ситроен" - хидропневматичното окачване, возенето на "Ксара" задоволява и най-разглезените пътници. То не влияе на сигурността при завой или при хлъзгав път. Спирачният път е на европейско равнище - 41 метра при скорост 100 км/час. Електронната антиблокираща система на спирачките вече е нещо нормално. Добрата новина е, че се монтира серийно, без допълнително заплащане.
Двигателят е добър, стар познайник, монтиран и в моделите на "Пежо". Явно причината за това е чисто икономическа. По-големият брат от концерна PSA винаги помага, когато има нужда. За намаляване на разхода на бензина перките на мотора са посвити - мощността е свалена от 101 на 90 коня. Това, разбира се, е повлияло на динамичните качества на колата. Под 3000 оборота в минута ускорението е като на софийски автобус, а традиционната дисциплина за ускорение 0-100 км в час е като на машина с много по-малка мощност (12.9 сек).
Светлина в тунела е добре подбраната скоростна кутия. За да бъде "Ксара" по-привлекателна от предшественика си, конструкторите на "Ситроен" са извадили малко от торбата с технически хитрости. На първо място трябва да се спомене доразвитият "мислещ" заден мост, който се самонагажда на пътя. Както при скъпите и луксозни лимузини, е монтиран специален сензор, който при дъжд автоматично включва чистачките. Компютър следи състоянието на двигателя и останалите агрегати и дава сигнал при нужда от сервизно обслужване.
Четвъртият филм за Батман е поглед в бъдещето
Румен Соколов
От 1989 г., когато Тим Бъртън направи филма "Батман" (базиран на популярните комикси от 30-те години на нашия век), приключенията на човека-прилеп имат вече четвърто издание. Вторият филм - "Батман се завръща", също бе на Тим Бъртън, а следващите два - "Батман завинаги" и най-новият "Батман и Робин", са дело на Джоел Шумахер. Със смяната на режисьорите се смени и концепцията. Докато първите два филма се основаваха повече на личностните качества на главния герой, последните два са триумф на най-новите технологии в киното. Превозните средства, използвани от героите, техните оръжия и дори дрехите им са поглед в бъдещето, което може да се окаже много близко.
"Батман и Робин" вече има своите почитатели и в България. Всъщност интересът към този филм се подклажда най-вече от новия противник на прилепа - мистър Фрийз. Това е генетично увреденият при опити д-р Виктор Фрайз, който може да живее само на температури под нулата (името на героя е заимствано от д-р Виктор Франкенщайн, създал прочутото чудовище). Ролята е поверена на Арнолд Шварценегер, а това е достатъчен аргумент зрителите да отидат в киносалона. Батман е Джордж Клуни, познат у нас от телевизионния сериал "Спешно отделение". Почитателите на Тарантино са го гледали и в "От заздрачаване до зазоряване", където той е маниакален убиец с терзаеща го съвест. Лошите обикновено са двама и този път вторият злодей е Отровната Айви. Тя е пресъздадена от Ума Търман - актриса, която с голям успех може да изиграе всяка роля. Помощниците на Батман са Робин (отново в изпълнение на Крис О'Донъл) и Батгърл - новата звезда Алиша Силвърстоун.
Промоцията на тази последна (засега) история за човека-прилеп в България бе съпроводена с няколко съпътстваши прояви. Първо френско-българската фирма "Данон Сердика" пусна натурални кисели млека в кофички с образите на главните герои. След това в дискотека "Ялта" се проведе шоу "Нощта на прилепите" с костюми, ушити от Кристина Авангард - една от най-популярните напоследък модни дизайнерки у нас. Същото шоу бе повторено и преди премиерата на филма в НДК. Българският Батман бе младият модел Росен Димов.
ВИС-2 подкрепи Славков и влезе в управата на БФС
Скандални оставки от изпълкома белязаха края на извънредния конгрес
Иван Славков спечели за трети път конгрес на Българския футболен съюз в рамките на две години. В петък зетят на Тодор Живков спечели изборите с повече от 200 гласа разлика срещу единствения си останал конкурент Валентин Михов. Писмени отводи до форума пратиха столичният кмет Стефан Софиянски и генералният представител на "Пума" за България Стефко Колев. Това е трета поредна победа за Славков, след като миналата година пребори Димитър Ларгов, а през 1995 г. изненадващо взе властта от Христо Данов.
Основният конкурент на Славков, представителят на УФА у нас Валентин Михов, влезе обречен на конгреса. Подкрепата за него бе повече от скромна, след като зад гърба му останаха само президентът на ФК "Левски" (Сф) Томас Лафчис и почти символичното доверие на Инициативния комитет за радикални промени в българския футбол, воден от професионалния превратаджия Иван Колев. Самият Михов твърдеше след провала, че разчитал само на 50 гласа и онези 91, които записа, били голяма победа за него. Батето обаче получи 293 и така практически запази грубото съотношение 3 към 1, с което спечели и миналия конгрес през декември 1996 г. ВИС-2 и Славков се прегърнаха.
Тогава обаче обстановката бе коренно различна. Извънредният конгрес бе предизвикан от представителя на ВИС-2 в "Левски" (Кюстендил) Валери Ненов и групировката на Георги Илиев се опита с всички сили да катурне Славков. Сега висаджиите сензационно се обърнаха на 180 градуса и подкрепиха Батето, като за благодарност естествено получиха място в изпълнителния комитет на БФС.
Още напролет тогавашният президент на "Миньор" (Перник) Красимир Михайлов обеща нов конгрес. Той се зарече, че нещата ще са далеч по-сериозни от опита на Валери Ненов. Михайлов гарантира подкрепата на елитните "Левски" (Кн), "Левски" (Сф), "Металург", "Ботев" (Пд), а също така и на всички клубове от Югозападна България - все тимове, които са свързани по един или друг начин с ВИС. После шефът на фирмата гигант "Кентърбъро" избяга в Англия заради фалита на Добруджанска банка, но нещата започнаха да изглеждат сериозни, когато на "Кърниградска" бе внесена подписка за извънреден конгрес. Под номер 1 в нея бе ФК "Левски" (Сф) и лично президентът на клуба Томас Лафчис занесе списъка от недоволни клубове в БФС.
В този момент, според човек от фирма, близка до ВИС-2, опозицията е била единна и уверена в победата независимо от това кой е щял да бъде нейният кандидат. Лафчис издигна Валентин Михов, но по-късно сам каза, че това е била обходна маневра, за да се изведе в последния момент на преден план кандидатурата на столичния кмет Стефан Софиянски. Клубовете, обединени около фирмата на петролния магнат Гриша Ганчев - "Литекс", също били поканени да подкрепят софийския градоначалник и дали индикации, че са склонни да го направят.
Отказът на Софиянски катализира силни центробежни сили в опозицията. ВИС-2 и Славков неочаквано намериха общ език, макар че досега винаги бяха в противоположни лагери. "Просто групировката подкрепя много футболни клубове от страната и е длъжна да защитава интересите им", обясни човек от ВИС.
Гриша Ганчев се отказа дори да ходи на конгрес.
Софиянски се отказа, за да не загуби.
Всъщност защо се отказа Софиянски? Той бе разубеден след няколко разговора с хора от управата на БФС - тези, които трябваше да измести. Те седнаха и нагледно му обясниха, че ще загуби изборите срещу Иван Славков. На Софиянски била представена ясна и проста сметка. На конгреса са поканени 433-ма делегати. От тях 176 са платени служители на БФС. По 5 са от клубове, за които е стопроцентово ясно, че поддържат Батето - "Славия", "Локомотив" (Сф), ЦСКА, "Нефтохимик". Президентът на бургаския клуб Христо Порточанов води със себе си поне 17 гласа от региона, в който има пълно влияние. Приблизително същото е и положението с ЦСКА и с "Локомотив". С още някои клубове от аматьорските групи цифрата със сигурност минава 50 процента.
Разбира се, в отказа на Софиянски имаше политически момент. Имиджът и рейтингът му щеше да пострада, ако бе отишъл на футболния конгрес и го бе загубил. Лично президентът на България Петър Стоянов е убеждавал кмета да се оттегли от борбата. Резултатите от конгреса показаха, че Софиянски е бил прав поне с последната си постъпка. Но по този начин той просто разгроми опозицията на Батето, която трябваше да обедини около себе си.
Заместникът на Георги Илиев влезе в изпълкома.
Висаджиите, които имат рекламен договор с "Левски" (Сф) и наливат стотици хиляди долари в клуба на Томас Лафчис, седнаха на преговори със Славков и се договориха да влязат в управлението на футбола срещу подкрепа за него.
Гриша Ганчев пък се отказа дори да ходи на конгреса. Неговите хора може дори да са гласували по съвест, но и това фактически е било подкрепа за Батето. За благодарност в изпълнителния комитет бе вкаран изпълнителният директор на ФК "Литекс" и на фирма "Литекс" Ангел Бончев.
С ВИС-2 отново игра бившият шеф на БФС Христо Данов. Пловдивчанинът, станал известен като един от главните "брокери" в сгромолясалата се групировка около Агробизнесбанк, бе кандидатът на висаджиите на миналия извънреден конгрес, но тогава го отказаха заради една по-футболна личност, Димитър Ларгов. Сега бе избран по-елегантен подход - Данов бе предложен в състава на изпълкома лично от Батето, който го представи като "президента, който водеше българския национален отбор на световното в Америка". На Данов обаче не му стигнаха гласове, за да влезе в изпълкома, макар че Славков бе предложил точен брой кандидати. В края на краищата, в часовете преди избора босът на ВАИ Холдинг Георги Илиев спомена само своя вице Николай Цветин като представител на групировката в бъдещия изпълком. Така и стана. "Вероятно ще влезем в управата на БФС, защото помагаме на много клубове", мотивира се Георги Илиев в часовете преди избора. "Иван Славков е решил да се обърне към един по-широк кръг хора и затова ни предложи да влезем в управлението на БФС. Приехме, но това си е чисто предизвикателство", каза след избора Цветин.
Скандалите започват.
В изпълкома влезе още един човек, за когото се твърди, че е от орбитата на СИК - Славчо Христов от "Балканстройинжинеринг", вицепрезидент на "Славия". Без никакъв проблем бе избран и изпълнителният директор на бинго-компанията Ай Джи Ем Стойне Манолов, който е съдружник с Васил Божков-Черепа в мениджърската фирма "Танев, Сираков и Ко. ". Тази странна конфигурация издаваше безпринципни сделки в навечерието на конгреса и вбеси президента на "Локомотив" (Сф) Николай Гигов, шеф на фирма "Делта Г", която според една първа страница на "Нощен труд" напоследък търгува с оръжие. Гигов хвърли оставката си, като заяви, че не може да работи с този състав на изпълкома. Очевидно предизборните преговори с него бяха включвали съвсем различно разположение на силите в БФС. Той нападна самия опит Данов да бъде вкаран в изпълкома и намекна, че е срещу Цветин и Манолов. "Това е футболен съюз, а не на някакъв друг вид спорт", каза президентът на "Локо".
Заедно с Гигов си отиде и политикът от ДПС Осман Октай, който е в управителния съвет на "Локомотив" (Сф). Той също се мотивира с неизпълнени предизборни обещания, но от друг характер. "Имахме предварителна уговорка за представителство и на други политици в изпълкома", призна Октай от трибуната.
Оставките на двамата бяха обявени още в конгресната зала минута след оповестяването на изборните резултати за състава на изпълкома. Така управата на БФС се разкъса от конфликти още преди да е започнала да работи. На мястото на Данов, Гигов и Октай бяха избрани нови трима, но тогава дойде новината, че на първото заседание на изпълкома оставка ще подаде и Порточанов. Той също не бил съгласен с екипа на Батето. Порточанов обясни, че отначало смятал да остане, защото бил единственият от провинцията. На втори тур в изпълкома обаче бе избран и Ангел Бончев и това развързало ръцете на бургаския бос, за да се оттегли.
Николай Гигов обединява новата опозиция.
Напълно възможно е само за няколко месеца Николай Гигов да обедини около себе си новата опозиция срещу Иван Славков, макар че той след третата си поредна победа изглежда вечен на "Кърниградска". Гигов има изключително силен партньор в лицето на националния треньор Христо Бонев, който води и неговия отбор във вътрешното първенство. Бонев, подобно на миналия конгрес, стана и направи много силно изказване. Миналата година нападна предшественика си в националния тим Димитър Пенев, сега взе на мушката Лафчис. Ни повече, ни по-малко, Бонев го обвини в престъпления и му каза в очите неща, които едва ли някой друг би имал смелостта да изрече така директно. Националният селекционер атакува Лафчис за това, че нарича "Левски" свой отбор, за това, че е кредитен милионер (разкривайки как пред него шефка на БЗК се е жалвала, че не може да си прибере кредит от 1.6 милиона долара), както и за международен скандал, забъркан с шефа на германския футбол и вицепрезидент на УЕФА Егидиус Браун (който уж дошъл у нас в седмицата на мача с Русия, за да уреди съдиите).
Гигов е в отлични отношения и с Христо Порточанов, който също си отива от изпълкома, ако може да се вярва на думите му. Към тях вероятно няма да има проблеми да се присъедини и Лафчис, който през 1993 г. стоеше зад кандидатурата на Гигов за президент на БФС.
Иван Колев вече се закани, че конгреси ще има, докато падне Батето, но едва ли е сериозно да се мисли, че делегатите ще бъдат събрани отново преди ноември 1998 г., когато по принцип трябва да се проведе редовен конгрес. Иван Славков заяви, че ще е президент на БФС, докато шава, и ако се съди по неговите умели ходове, може да му се вярва.
Една доза илюзии
Мина РУДОЗЕМСКА
По данни на Националния център по наркомании до 30% от учениците на възраст между 12 и 17 години са имали контакт с дрога. Тийнейджърите признават, че се престрашават да пробват "на майтап", "за компания" или "от любопитство". По-голямата част от тях се измъкват, без да станат зависими от наркотичните субстанции, но броят на онези, които продължават и след фазата на експериментиране, се увеличава.
Обикновено се започва с таблетни форми на психоактивни вещества. "Търсят кодеин, реланиум, диазепам, по-рядко паркизан, кодтерпин. Чувам, че правят коктейли от сънотворни, обезболяващи, алкохол", разказва столична аптекарка. По алтернативните заведения е много разпространен синтетичният кокаин - екстази или крак. Другият вариант за наркопремиера са продуктите на канабиса.
Напоследък в България пушенето на трева е толкова популярно, колкото беше пушенето на цигари за поколението на Графинята. Някои отглеждат треволяците по балкони и дворове. В южната част на страната между питателните култури от време на време се мяркат парцели с мак и коноп. Край Камен бряг пък има място, известно като "дрогерията" заради конопените насаждения. Преди дни дори името на агродепутата Георги Пинчев беше свързано с 20 декара канабис, които се намирали до неговите кошери. Канабисът (цената му за изсушен килограм е между 50 и 100 германски марки) беше унищожен от полицаи, а Пинчев уточни, че опиумната нива се падала на 7 км от пчелите му.
"В Амстердам няма никакви проблеми с леката дрога - можеш законно да я купиш, свободно да я ползваш. Незаконно е да я носиш в себе си, което е без значение, защото ченгетата нямат право да те претърсват на улицата", говорят си Джон Траволта и Самюел Л. Джексън в популярния диалог от култовия филм "Криминале". Мек наркотик е тревата, т.е. марихуаната (недобре обработеният й вариант се нарича ганджа) и хашишът. Ефектът е индивидуален, но общото е отразено в една интерпретация на "Червената шапчица": "Бабо, защо са ти толкова големи очите? " - "Защото пуших трева."
"Нямаме официални сигнали или случаи на употреба на наркотици от наши ученици. Това обаче не ни прави спокойни и през тази учебна година в часовете на класния ще се провеждат отново такива беседи за вредата от дрогата", заяви директорът на столичното 29 СОУ "Димитър Хоматиан". "Разбира се, че в нашето училище има наркомани. Директорът не е в час. Пълно е с такива, дето друсат трева", съобщиха "от извора" в школския двор.
"Пушенето на трева за тийнейджърите днес не е нещо необичайно. По дискотеките това е начин за създаване на групов морал - всички пушат една цигара, която се движи в кръг. Ако си по-свит или ти липсва самочувствие, така можеш бързо да бъдеш приобщен", обясняват запознати. В момента цената на една опиум-цигара е горе-долу равна на левовата стойност на кутия нелоши "фасове". Продава се и т.нар. кръстена трева - марихуана, примесена с хероин, която е главно за зарибяване - в самото начало кадиш на цената на марихуаната, после ти обясняват, че става дума за коктейл и, ако искаш силни усещания, е добре да опиташ чист хероин. След марихуаната пътят към хероина е отворен. Експертите са на мнение, че след 1989 г. в България може да се говори за хероинова епидемия. Кокаинът си остава дрогата на богатите.
"Бумът на наркоманиите в България беше през 70-те години. Тогава изборът на дрогата като утеха обикновено се свързваше с разстроено семейство, разведени родители, търсехме душевни проблеми, лабилна психика. Сега употребата й е като грипна епидемия и трудно може да се говори за контингент деца, които са по-податливи", каза д-р Здравка Герджикова. Тийнейджърите без изградена ценностна система, без интереси, отегчени и бездейни са идеалната жертва на опиума.
"Младите сега изобщо не знаят какво е веднъж да започнеш. Освен това те взимат некачествена дрога, което е много опасно", коментира ветеран наркоман. Известните места за снабдяване с дрога са няколко. Според ученици циганската махала ("Факултета") е като ЦУМ за наркоманите - там има всичко, наркотици се предлагат дори в някои будки наред със семките и баничките. Цената на пакетче с половин грам хероин се движи между 3000 и 3500 лева. "Евтино е, което говори за процес на зарибяване", коментираха специалисти. (За сравнение - в Гърция един грам лошокачествен хероин струвал 40 долара, а в Германия - от 60 до 120 марки.) Често в опаковката, напомняща пакет ванилия, има примеси - хумана, стрита тухла, диазепам, луминал. Според нарколозите пушенето им не е чак толкова фатално, но при венозната им апликация може да се случи най-лошото.
Има и подвижни сергии - пред кино "Дружба", да речем, гастролира дилър с дългопола дреха. При интерес от страна на потенциален купувач той разтваря контосчето, което е наблъскано със стока "от - до". Според очевидци на "Попа" се явява човек с пазарска мрежа, който почти цял ден пунтира чакащ трамвая. От време на време обаче вместо 19-ката пристигат желаещи за дрога. Трампата става по околни входове и задни дворове. Ако не са на фиксираните "търговски места" като "Магура" и "Кравай", пласьорите ходят и по училищата. Запознати разказват, че цените в центъра били по-високи от тези в крайните квартали и в циганските вилаети. Чистотата на прахчетата обаче отново е съмнителна.
Снабдили се с "бялата смърт", пристрастените търсят спокойствие по таваните на близките жилищни кооперации или в затънтени дворове и градинки.
"Изсипвам хероина върху фолио и го нагрявам със запалка. После вдишвам парата с тръбичка", описа невръстен наркоман. Другата техника - дрогата се слага в по-дълбока капачка и се нагрява, докато се втечни. После се изтегля със спринцовка през памук.
Нарколозите обясняват, че опасността от възникване на зависимост е много индивидуална. При някои това можело да стане още с първата или втората апликация. Други се пристрастявали след 5-6 взимания на хероин. "Започва се с една половинка или половинка, разделена на две, но бързо се стига до много сериозни дози. В началото обикновено хероинът се пуши, като за ефекта на една половинка венозно трябва да се изпушат четири половинки (20 000 лева - бел. ред.)", твърдят опитни. Мускулните и коремните болки, тръпките, топлите и студените вълни вече подсказват наркотичен глад.
Всеки ден през Националния център по наркомании на софийския бул. "Александър Стамболийски" 147 минават над 100 подложили се доброволно на лечение наркомани. Те получават индивидуално дозирано количество метадон - синтетичен наркотик, който е по-малко вреден от хероина. "Метадонът се приема един път дневно, като постепенно дозите се намаляват. Той премахва наркотичния глад. Понеже се приема през устата, опасността от инфекции не съществува. Отпада и нуждата при повечето да крадат, за да се снабдяват с наркотик", обясниха от центъра. Метадоновата програма в България стартира през октомври 1995 г. Засега резултатите са стабилизиране на състоянието на приемащите го наркомани, което при някои от тях води до решаване на част от социалните и психологическите им проблеми.
"От година и половина съм на метадон. Усещам се нито като наркоман, нито като спрял, някакво междинно положение. В личен план много неща се промениха в положителна насока. Най-важното е да свикнем да живеем без стимула на наркотика. Метадонът няма тези ефекти на хероина за стимул на индивида, които ни пречат. Много от нас си намериха работа, осмислиха си живота", сподели момче, току-що получило шишенце метадон.
"Не всички, които търсят помощ, са пациенти - тук идват близки и родители със съмнения за децата си, пристигат млади хора, които са в начален етап на експериментиране, т.е. няма болестна зависимост", каза д-р Александър Ангелов, шеф на отдел "Превантивни програми" към НЦН.
В късния следобед седнал на пейка край центъра за наркомани иначе млад мъж, останал почти без зъби от дългата употреба на хероин, с прозрачна кожа и треперещи ръце, четеше в "Нощен труд" за поредната жертва на дрогата. Малчуганите, за които е ежедневие да заобикалят с колелата си от страх кошмарните гледки на току-що получилите дневната си дажба наркомани, едва ли ще посегнат към отровите. Може би заради това една от училищните антидрога-програми в САЩ се основава на изповедите на пропилелите живота си заради наркотиците.
Волейболните национали пак паднаха в жертва след поредния провал
Андрей Богоев
За пореден път играчите се оказаха единственият виновник за провала на европейското първенство по волейбол. Тези, от които зависеше да се определи защо се стигна до срамното девето място в Холандия, избягаха от отговорност. Треньорът на националния отбор Стефан Соколов и шефовете на федерацията отложиха с една седмица решаването на проблема, но очевидно цялата отговорност пак ще падне върху състезателите.
Единственото нещо, което реално реши заседанието на управителния съвет на БФВ миналата седмица, е да се удържат по 15 процента от премиите на националите за тази година. Това прави общо 13 706 долара за целия отбор. В същото време нищо не се коментира за отговорността на треньора. Причината вероятно е в самия Соколов. Той се появи на заседанието с извинителна бележка вместо с отчет. Наставникът обясни историите, които повтаря от самото начало на европейското първенство. Според неговата версия основният проблем е бил лесният жребий и лошото стечение на обстоятелствата след първата загуба от Украйна. Шефовете на федерацията логично му поискаха отчет за истинското положение на нещата. До сряда Соколов трябва да направи персонални оценки на всеки от играчите, да опише какво е правил по време на подготовката и как всеки етап от нея е въздействал върху състоянието на състава.
Все още не е ясно как треньорът ще оцени своята работа. Президентът на БФВ Валентин Заяков обаче намекна, че дори Соколов да отчете реално своите грешки, това едва ли ще му коства главата. Истината е, че персоналните оценки на състезателите ще послужат за основа на чистка в отбора. От това какво ще напише селекционерът, ще зависи и кой ще си замине. Той вече намекна, че някои ще си отидат, но се надяваше да раздели отговорността за чистката с членовете на управителния съвет. Те обаче му прехвърлиха топката и Соколов трябва да се оправя сам.
Според хора в кухнята на отбора най-сигурният пътник е бил Любо Ганев. Легендарният гигант обаче предпочете сам да си тръгне и така да запази ореола си на всеобщ любимец.
Предполага се, че метлата ще засегне по-възрастните играчи в състава. Именно Соколов произнесе в Холандия думите: "Куци и сакати не ми трябват. " Другата често употребявана теза е, че отборът се нуждае от подмладяване. Най-спряганото име за изваждане е на капитана Найден Найденов, който в Холандия бе трагично слаб.
Никой все още не казва как Соколов ще реши проблемите си с оставащите в националния отбор играчи. Момчетата се караха помежду си и с треньора заради слабата игра в Холандия. "Не знам как ще се оправят нещата, тъй като едва се гледаме", заяви Николай Желязков в интервю през миналата седмица. Водачът на делегацията на европейското Милчо Яшев изнесе отчет пред волейболната управа, в който нашироко обяснява за лошия микроклимат. Нито един от националите обаче не посмя да разкаже пред волейболните босове какво всъщност е станало. Тяхното мълчание има своето основание предвид очакваната чистка.
Легендата Любо Ганев се оттегли от националния
Златка ЗАМОВА
Когато живата легенда Любо Ганев се отказа от националния отбор по волейбол, се натрапваше мнението, че той просто не е изчакал да го отстранят като поостарял. Играчът де факто потвърди версията. "Правя това изявление, за да отърва треньора от журналистите. Като се прави селекцията за догодина, той няма да ме включи в сметките. Така ще има подръка оправданието, че съм се отказал от националния. За да не се създават конфликти", каза Ганев пред "Капитал".
"Решението не е продиктувано нито от неуспеха на националния отбор на европейското първенство, нито от нещо друго. Просто моето време вече изтече. Искам да дам възможност на някой друг да се оформи като лидер на отбора, да го поведе и по-младите състезатели да израснат", допълва световноизвестният волейболист.
Той твърди, че е обмислял цял сезон отказването си от националния отбор. "Накрая, през последния месец, видях, че вече не съм толкова необходим на отбора и че момчетата успяват да се справят. Могат да играят и без мен, а пък аз съм свикнал да бъда лидер в трудните и в лесните моменти. Освен това съм на възраст - навършвам 32 години, догодина ще съм на 33. Виждам, че има много млади момчета, които също имат право да бъдат в националния отбор. Не искам да спирам развитието на някого, знам колко трудно се влиза в състава."
И все пак Любо Ганев си оставя вратичка - за да не се окаже, че е сбъркал и че треньорът пак ще го покани. "Ако бъда поканен отново, аз не мога да кажа не. Нещата са такива, че макар да не издържам вече на тези тежки натоварвания, аз не бих отказал покана за националния отбор", твърди играчът.
Любо играе на специфичния пост диагонал-разпределител, но го интересува не дали ще се намери добър заместник там, а друго нещо. "Не се притеснявам толкова за това кой ще играе нападател, а кой ще бъде лидер на отбора. Този отбор има нужда от лидер и такъв, засега поне, може да бъде само Николай Желязков. Не е и конфликтен на игрището. Добър състезател може да станеш лесно, но лидер - много трудно. Аз усещам, че повече не мога да бъда такъв", признава Ганев.
Любо не се притеснява да поеме вината за неуспехите. Той твърди, че винаги е бил човек за първите страници на вестниците и затова няма проблем да го обвинят за провала в Холандия. "Споменаха ми, че искат да хвърлят вината върху мен, и веднага им отговорих, че ако искат, ще поема цялата вина и за 10 години напред. Защото съм Любо Ганев и винаги съм бил такъв - човекът, стоял на първите страници на вестниците, когато отборът е побеждавал, и човекът, който не се притеснява да стои на първите страници на вестниците, когато отборът играе слабо и губи. Казах, че поемам отговорността, стига да мислят, че така ще се оправят нещата", казва нападателят. Той наистина не е склонен да прехвърля вината другиму. "Ръководителите на отбора могат да те наказват, глобяват и гонят, но не и да забиват топката вместо теб. Така че вината си остава у състезателите, каквото и да търсим и говорим, на игрището сме ние. Причини може да се изтъкнат хиляди и може би всеки ще има право. Ние, състезателите, сме си виновни за това, което стана в Айндховен, аз самият го осъзнавам. Факт е, че играхме слабо на първенството. Загубихме много важна година като отбор, хората в България са жадни за зрелищен спорт, за малко радост. Изпуснахме златен шанс да популяризираме спорта", признава Любо Ганев.
Той твърди, че позволява само да го потупват по рамото, но не и да го натискат. "Не съм човек, който позволява да го натискат. Да ме потупват по рамото, за добро или лошо - да. Фактът, че решението ми бе изненада за всички, говори красноречиво. Аз нямам какво да губя. Не се влияя от чужди хора. Много акъли слушам, но накрая действам, както аз си знам, това ми е лоша черта", твърди Любо.
Викат го за първи път в националния тим през 1985 г. при треньора Васил Симов. През 1986 г. при Богдан Кючуков за първи път влиза да играе, за кратко се включва в световното първенство в Париж, от което нашите се връщат с трето място. От 1987 г. е в основния състав. "Богдан Кючуков бе човекът, дал ми шанс да започна в отбора, когато нямах моралното право на това - не бях достатъчно добър. Спомням си как ме вкара в един мач с думите: "Влез да видиш как се играе вътре на игрището, всяка твоя грешка ще е на моя отговорност. Играй, без да се притесняваш."
Тръгнал е от "Дунав" (Русе), минал е през ЦСКА, италианските "Агредженто" (1991 г. за 3 месеца), "Сполето", "Алпитур", "Вубер" (Скио), гръцкия "Арис" (Солун), а за новия сезон се връща в Италия - във "Фано". "Много големи премии обявиха във "Фано" и поех отговорност да влезем в първа дивизия. Малко на майтап ме взеха, исках среща очи в очи, преди да говорим за договор. Но вече били писали за трансфера ми във вестниците, обаждали се запалянковци, че ще се абонират за членство в клуба, ако ме привлекат, и те решили да ме вземат, без да знаят моите условия. Подписахме договор за 5 минути", разказва Любо.
Тази година той помогна на Пламен Константинов и на Людмил Найденов да си уредят договори в чужбина и очевидно се кани да се намеси в мениджърския бизнес. "Като за начало 2 договора е добре. Ако имам време, още догодина ще създам мениджърска агенция", разкрива Любо.
Бедни мой Жорж
Не е лесно да си Жорж Ганчев в наши дни. Да те ликвидират, клеветят, да живееш с мисълта, че си разработван и от "Мойсей и Христос". И на всичкото отгоре да не ти дават да си "кажеш думата". Не е лесно.
Жорж обаче не се дава. Те го гонят през вратата, той влиза през прозореца. По подобна схема замалко да си спаси и парламентарната група. Нищо че нещо не беше пресметнал, както трябва, и не разбра, че като се връща Агафонов, а друг депутат се оттегля, група пак няма.
Фехтувачът Ганчев обаче с финт планира да се измъкне и от тази ситуация. На мястото на оттеглилия се БББ-депутат Красимир Симов в парламента влиза Цветелин Кънчев (верен паж на Жорж по време на предизборната кампания, по-късно съюзил се Георги Агафонов). Кънчев беше един от двигателите на бламирането на Жорж по време на последната конференция на бизнесбратствата. Това обаче е минало и греховете ще му бъдат опростени от бизнеслидера, ако сега спаси групата. Вероятно така и ще стане предвид съюза между Агафонов и Кънчев. Всъщност блудните синове на бизнесбратството нито са се покаяли, нито вразумили. Просто, почувствал заплахата да попадне под ударите на Темида, бившият шеф на банка "Славяни" предпочете да си осигури някаква политическа подкрепа (дори и на Жорж) вместо никаква.
Цялата тази схема не предвещава нищо добро за самия Жорж, който пак може да остане излъган.
Така че в най-скоро време "бедният" Жорж пак ще кръстосва нервно коридорите на парламента в търсене на новото си политическо "аз".
Подкрепете местния шериф
Поредният "ден на София" беше отбелязан почти две години след местните избори '95. Две години начело на столицата стои нов градоначалник и по средата на кметския мандат съвсем логичен е въпросът как софиянци оценяват състоянието на своя град под ръководството на новата управа. Според 36 на сто от анкетираните столицата става все по-сигурна и по-приятна за живеене. На обратното мнение е всеки пети столичанин. За мнозинството от анкетираните обаче състоянието на града си остава непроменено. Или, ако в едни области има напредък, в други нещата са в застой или дори вървят на заден ход. Очевидно след силния старт маратонът по нерешените проблеми е забавил своя темп и ако градската управа иска в края на мандата да излезе с ненакърнен имидж, ще трябва (не само да гледа "Нова телевизия" и футбол) отново да се обърне с лице към конкретните житейски проблеми.
Сега засега личността на кмета остава незасегната от роптаещите срещу нередовния транспорт, тъмните улици или дупките янчулевки софиянци. Основното обществено недоволство е насочено срещу районните кметства и общинските администрации. Общо 47 на сто от софиянци смятат, че те носят основната отговорност за нерешените проблеми на столицата. На второ място, но с двойно по-ниски "пасиви", идва отговорността на кмета и на трето, колкото и парадоксално да е това - тази на правителството. Когато става дума за една столица, почти поделените отговорности между кмет и правителство може и да са естествени в някаква степен. Но без съмнение те отразяват и недостатъчното разграничение в общественото съзнание между компетенциите на отделните видове власти. Най-енигматична е фигурата на общинския съветник, когото хората не държат отговорен на практика за нищо. Не на последно място защото не им е ясно и за какво точно отговаря.
Най-честият упрек към дейността на общинските власти е в бюрокрация и мудност. "За да бъде един проблем затлачен, достатъчно е да попадне в общински ръце" - тази максима остава валидна и до днес. Липсата на нормална или даже елементарна информационна обезпеченост на дейността на кметствата е вторият невралгичен проблем. Защото и при наличието на конкретни притеснения или затруднения 38 на сто от столичани не знаят към кого точно да се обърнат. И може би най-важното - на фона на широко разгласяваната борба с корупцията всеки пети столичанин заявява, че за да му бъде разрешен даден проблем, е трябвало да прибегне до подкуп в една или друга форма.
Дори и посредата на мандата кметските управи трябва да помнят, че днешният данъкоплатец е утрешен избирател. А освен от "вяра, надежда и любов" той не е лишен ни от памет, ни от мъдрост.
Данните са от представително за София проучване, проведено в периода 16-18 септември от агенция Alpha Research, по поръчка на вестник "Капитал".
Посредствеността не помага на реформата
Както се видя с отлагането на заема ФЕСАЛ, международните финансови институции са на път да приключат с политическото кредитиране на страната. За пръв път на България е даден формален знак (отлагането на заема с 20 дни), че реформите не вървят с нужното темпо. Притисната от огромните плащания по външния си дълг, страната е все още силно зависима от официалното външно финансиране. То пък след въвеждането на валутния борд зависи главно от поведението и оценките на Световната банка. При Виденов имаше комплекс причини за забавяне на реформите. Най-важните от тях бяха липсата на политическа воля, идеологическата обремененост и страхът у БСП от смяната на собствеността. При управлението на СДС може да се смята, че обществената поръчка за бързи реформи е политически гарантирана. Тогава основният враг на реформите остават корупцията и безбройните по вид и форми икономически интереси срещу приватизацията и преструктурирането на икономиката. От администрацията и по-специално от основния приватизиращ орган - Агенцията за приватизация (АП), се изискваше да създаде новото лице на българската реформа - по-бърза, по-ефективна и по-прозрачна. Професионализмът на ръководството на Агенцията за приватизация трябваше да компенсира лошото законодателство. Точно това не се случи. Посредствеността на шефа на АП Александър Съботинов доведе до това, че начинът на работа на агенцията не се промени почти с нищо. Скандалите около всички по-големи приватизационни сделки и желанието да се скрива позицията на държавата по всички сериозни въпроси доведоха до ново забавяне на процеса. Провалът по подготовката на сделката за БТК, за което отговорността е изцяло на АП, беше в основата на отлагането на заема ФЕСАЛ от Световната банка. По същество това беше повод за първото по-сериозно обтягане на отношенията между правителството и Световната банка, след като тя не одобри предложения от Съботинов договор с консултанта "Морган Гренфел". Не стига че банката веднъж върна договора на АП с консултанта, а и накрая банкерите трябваше да преговарят и уточняват клаузите на договора, за да бранят интереса на държавата вместо тези, на които се плаща за това.
Очевидно за шефа на Агенцията за приватизация отношенията с българските медии не са никакъв приоритет. Това си е негов проблем дотолкова, доколкото, ако някой журналист пита Съботинов какво е ял на закуска, той може да прояви лично отношение и да му каже, че това не е негова работа. Ако става въпрос за спазване на процедури, за позицията на държавата при сделки като "Плама", "Химко" и т.н., и Съботинов твърди, че е негово право да не дава информация на някоя от националните медии заради личното си отношение (виж "опровержението" на стр.8), то очевидно той нещо се е объркал. Когато става въпрос за ключови за икономиката и бюджета сделки, шефът на Агенцията за приватизация не може да си дава важности, отказвайки информация за обществеността. Той е просто чиновникът, отговорен пред данъкоплатците за това, че процесът протича честно и ефективно. С мълчанието си Съботинов дава основателни поводи за съмнения. И това за съжаление не е всичко... ПРАВО НА ОТГОВОР
"Капитал" има лично отношение към мен
Три години по-късно ви пиша отново и отново по подобен повод - публикация във вестник "Капитал" със заглавие - стр.7 от брой 36, 8-14 септември, 1997 г. Посочената статия отново се отличава с произволни и неточни заключения, умотворения и алюзии. Точно посочени, те са:
Освен това, станалата "известна фраза" от публикацията на "Капитал" от 1994 г. е най-голямата измишльотина на закупилия акции от Грандхотел "Варна" АД инвеститор-играч Бисер Боев, сътворена в тесен кръг и специално за случая. Тогава вие не публикувахте моя отговор, поради което се наложи това да бъде направено от вестник "Пари" със заглавие "Капиталните лъжи на вестник "Капитал". Сега, три години по-късно, героите, стилът и "достойнствата" на публикациите ви са почти същите. Що се отнася до избраното този път заглавие - в него се крие особена форма на предупреждение, някаква заплаха или... но и тази ваша алюзия, по съвсем разбираеми и обяснени вече причини, не значи нищо за мен.
Заявявам, че отношението ми към вашия вестник, такъв, какъвто е, е изцяло продиктувано от посочените по-горе морални мотиви и не бива да ви служи за погрешни обобщения за моето отношение към останалите медии и българската журналистика. Вашият вестник - с Вашия стил, с Вашата пазарна ниша и Вашите работодатели и клиенти, но без мен. Това е. Надявам се, че този път ще спазите изискването на закона и ще публикувате това опровержение.
Александър Съботинов.
Национализмът не е излишен
Материалът, озаглавен , публикуван в бр.34 на в. "Капитал", ме подтикна да изразя отношение към крайния характер на разбиранията, изложени в него, които бих определила по-скоро като пропагандиращи национална евтаназия.
Малко след като в България за пръв път се заговори за валутен борд, започна да се възражда характерното за комунистическите времена дирене на зъл враг, който крои подли заговори срещу България. Също толкова традиционно този враг се търсеше преди всичко отвъд океана. Легитимиране на тази параноя на едни или обмислена тактика на други се търсеше в национализма. Същевременно недобросъвестни фигури, все още населяващи политическото пространство, не изоставиха порочната си практика да експлоатират темата за националното самочувствие на българина, интересите на страната и етническата карта с цел да извлекат политически дивиденти, много далечни по същността си от патриотизма, който отново трябваше да послужи за легитимиране на стремежите им. Тези, които вярваха на едните или другите, за щастие не бяха много. Но манипулациите предизвикаха неочакван страничен ефект. Добросъвестни граждани на света, с право възхищаващи се от постигнатото от западните общества, незнайно защо решиха, че всички характеристики на тези общества трябва буквално и незабавно да се присадят в България; национализмът пречи, следователно трябва да се изкорени. Вероятно пресилвам, но то е, за да обърна внимание на няколко неща.
Първо, който съзира национализъм и патриотизъм например в политиката на БСП или пък в стремежите на г-н Ганчев, той или поначало има неточна представа, или е бил подведен от тях. Ако г-н Виденов и министрите му бяха националисти и патриоти, нямаше да изнесат зърното и да изолират България от Европа.
Второ, длъжни сме да се предпазим от това желанието ни да изградим действащи демократични институции и гражданско общество и да станем равноправни членове на европейската общност от народи да се изроди в нещо подобно на братската обич на българския народ към СССР.
Трето, нямам желание да влизам в съмнителна дискусия как така има нации, това хубаво ли е или лошо и какво ще стане след сто години с националната държава. Нации обаче има. И по божието благоволение или законите на еволюцията те се различават. Имат различни езици, различни традиции, различна история, която е формирала различни светогледи. А това е предпоставка не за противопоставяне, а за културен обмен, който развива обществата. Поради това, че нациите, държавите и обществата са извървели различни пътища на историческо развитие, те се намират в различни икономически и политически условия. Ето защо какво казал един немски политик, както и статистиката кои думички колко често се употребяват в Германия са неща, безкрайно интересни за онези, които биха желали да са запознати с политическия и обществения живот в тази страна, но не означават автоматично, че точно така трябва да бъде в България. И то не за друго, а за да не сме правели лошо впечатление - нещо, което съвсем не е чак толкова сигурно, а и не звучи много добре. Младите хора, желаещи да останат в България въпреки тежкото положение, в което се намира страната, със сигурност не го правят от любов към конституционализма. Когато управляващите искат да мобилизират цялата възможна енергия на българите заради реформата, те призовават хората да се обединят в името на просперитета на общността, към която изпитват чувство на принадлежност - нацията. Защото то е единственото, което може да обедини всички българи. В противен случай може би правителството трябва да внесе например гренландци, защото са свикнали на студено и няма да роптаят, че било скъпо парното. Не само че няма да се отровим от национализма, нещо повече - в много отношения ни трябва значително по-голяма доза от него.
Що се отнася до отношението, изразено към националните символи - няма да го коментирам. То е скандално и съм твърдо убедена, че и германците ще се съгласят с това. В заключение искам да изразя учудването си от факта, че едно толкова влиятелно и уважавано издание като в. "Капитал" се съвместява с една доста крайна статия, чиято логика предполага същото издание да започне да излиза на английски език.
Илина Конакчиева, София.
За Европа и българското достойнство
До Министъра на външните работи на Република България
През това лято бях на посещение в Германия. Пътуването ми в посока Федералната Република осъществих чрез българска автобусна фирма ("Евробус"). Пътуването бе безпроблемно, въпреки че всички пътници в автобуса добре виждахме как се постига това. На всички гранични пунктове, с изключение на германския, паспортите ни се придружаваха с разни чантички, за чието съдържание можехме само да предполагаме.
На връщане потеглих от Германия на 27.08.97 със закупения за собствени нужди автомобил, втора употреба, Ford Sierra. Разбира се, багажникът му бе пълен с всякакви вехтории - няколко автомобилни гуми, микровълнова печка, принтер и разни дребни подаръци. И до този час съжалявам, задето ги бях взел.
Влизането ми в Чехия бе без проблеми. На излизане обаче ми се съобщава, че поради това, че не съм заплатил гаранция за това, че няма да продам багажа си в тяхната страна, дължа глоба от 150 DM. Никакви обяснения за това, че никой не ми е искал този залог, не ми помогнаха. Държаха ме на слънцето, докато се съгласих да им дам 50 DM "неофициално".
На влизане в Словакия техният митничар пък ми заяви съвсем ясно, че ще ме накара да заплатя гаранцията според неговата оценка на багажа ми от 1000 DM (!?!). И според тази форма на държавен рекет от тези хиляда марки на излизане от Словакия щях да получа 850 DM (процент комисиона за банката, обслужваща митницата). Другата алтернатива беше 100 марки на митничаря "неофициално". След известно време спорове, молби и увещания се "разминах" със 70 DM. Естествено на излизане от Словакия трябваше да почерпя с още двадесет марки, защото не съм си платил гаранцията... Унгарците ме посрещнаха, без да се пазарят за "сухо". Накараха ме да платя съвсем официално залог от 400 DM, връчиха ми документите и ме пуснаха да си пътувам по пътя. Когато обаче на излизане от Унгария трябваше да си получа обратно парите, вече 350 DM, се оказа, че някакъв документ липсвал и те не можели да ми върнат гаранцията. Трябвало да се върна обратно (почти 600 км) и да търся митничаря, който ми е издал документите. Пълна лудост. Първо се опитах да обясня, че за нещо, което не е моя вина, нямам намерение да правя излишни разходи. След това се ядосах и поисках да ми върнат парите, защото нямам друга вина освен това, че съм българин, имал неблагоразумието да попадне в Унгария. Заявих даже, че ако не престанат да ме тормозят (държаха ме вече шести час), ще се обърна към българското посолство за помощ. Единственият резултат бе, че буквално ме изтикаха обратно в унгарска територия, да се връщам обратно на другата митница. Явно бе, че българското посолство не бе голяма заплаха за тях. Наложи се да им се моля още два часа, да им дам 50 марки и тогава благополучно да си получа моите 350.
Многоуважаема госпожо Михайлова,
Когато стояхме зимата по площадите, ние се надявахме да извоюваме по-достойно място за тази наша държава. В момента нашите надежди са насочени към Вас. Искаме Вие да направите поне първите стъпки към една уважавана от другите България. Защото по същите тези граници, когато минава германски пътник, същите тези "богове" в митничарски униформи се свиват в черупките си. Те много добре знаят какво може да направи немското правителство за своите поданици.
В заключение мога само да Ви пожелая да е по-лек пътят, който трябва да изградите в името на българското достойнство.
Да не пострадат и невинни
Обръщаме се към вас, защото имаме вяра в логиката и човечността ви. У нас стават много неща, без да се огледат сериозно отвсякъде и последиците от това са лоши.
В случая става дума за недообмисления въпрос с досиетата.
Достатъчно известно е какви страхотни последици имаше същото действие в държавите, които преди години пристъпиха към разкриването им. Само гърците, които са достатъчно хитри, ги унищожиха и избягнаха катаклизмите като последствие от подобно действие. Да не говорим за това, че така наречените доносници в много случаи са били насилствено принудени да станат такива, че в много случаи самите служители на ДС са приписвали от своя страна казано уж от доносника нещо, което е служело за представянето им като добри специалисти.
От друга страна, е известно, че другарите партийци бяха длъжни да донасят за всичко, което не им бе по угода, но за това не бяха излагани. Като се има предвид характерът на нашия народ, сигурно е, че реакцията ще бъде много по-буйна и последствията по-тежки. Затова е необходимо да се действа много внимателно.
Обявено е, че наскоро ще бъдат обявени досиетата на депутати и други политически личности, а по-късно и тези на "доносниците". Не е ли редно да се помисли каква разлика има между тях? Докато при първия случай става въпрос за определено известно лице, във втория случай става въпрос за име на някакво си лице, никому неизвестно. Отворете телефонния указател и вижте какви грамадни групи с еднакви имена има. Ами тези, които нямат телефон и са със същите имена, по-малко ли са? Тогава как ще бъдат предпазени хората, които не са имали нищо общо с ДС, но носят име, което фигурира в обявения списък, а като имаме предвид, че във всеки блок, квартал или работно място може да има случай, когато даден човек с име от публикувания списък не е приятен на даден друг, ето че възниква възможността да се подхвърля тук и там: "видите ли какъв е бил нашият човек", без той да има нещо общо с лицето, което всъщност е вписано в публикацията.
Като се има предвид, че сега всеки може да чете досието си, не е ли достатъчно, че там е вписано кой го е клепал и той да може сам да разбере кой от обкръжаващите го е вършил това, без да се създава опасна от въвеждане на невинни хора обстановка? Не е ли редно на 23 т.м. Конституционният съд, който ще казва становището си по въпроса за досиетата, да направи нужното, за да се избягнат страхотните каши, които неминуемо ще се забъркат, ако се публикуват списъците на "доносниците"?
Целта на дебата за престъпността е промяна в конституцията
Йово НИКОЛОВ
Трябва да променят конституцията, иначе няма да стане, каза на излизане от парламента полк. Атанас Атанасов в петък след дебата по престъпността.
Секретарят на МВР, премиерът Костов, главният прокурор Татарчев и висши магистрати говориха близо час в кабинета на шефа на парламента Йордан Соколов за това кое спъва правораздавателната система. От всички тях полк. Атанасов беше откровен докрай, като призна, че единствено промяната на конституцията ще задвижи битката с бандитите. Полковникът е млад, но вече знае къде се къса връзката между съдебната и изпълнителната власт. Защото го е изпитал върху собствения си гръб и като прокурор, и като шеф на регионалната дирекция, и като адвокат.
Иван Костов обаче е преди всичко политик. И по тази причина не би могъл директно да каже отсега, че крайната цел на дебата по престъпността е промяна на конституцията, връщане на следствието в системата на МВР и промяна в принципа за несменяемост на магистратите. Сините депутати упорито отбягват конкретния отговор, когато директно им се зададе въпросът ще променят ли конституцията в тази насока. И панически отричат очевидни неща.
Дебат по престъпността в пленарна зала, в буквалния смисъл, нямаше. Защото беше изкуствено предизвикан. Още през зимата всички политически сили сложиха параф под Декларацията за национално съгласие, че борбата с организираната престъпност е приоритет за нацията.
В петък партиите изрекоха очакваните от тях слова и заклеймиха организираната престъпност, размениха си реплики, които всекидневно се появяват в медийното пространство. Полк. Атанасов поиска морална подкрепа за служителите на МВР, които били демотивирани, прокурорът Татарчев каза, че сме бедни. Арлин Антонов рече, че страхът не е изгонен, и даде примери със случки от своите разходки из центъра на столицата. Опозиционерът Николай Добрев в желанието си да намери по-различен ъгъл направи констатации за социалните причини за престъпност в общовойскови план. Неговото изказване би могло да бъде прочетено във всеки един парламент в света и ще направи същото впечатление, защото е по принцип. Към края на дебата премиерът Костов се ядоса и повиши тон от трибуната.
Тези прения в Народното събрание за престъпността сега на практика биха били излишни, ако не преследваха далечната цел.
Задачата на комисията е да констатира констатирани неща.
Парламентът избра временна анкетна комисия от 12 души, която да открие проблемите, пречещи на правораздаването при борбата с престъпността. По структура тя прилича повече на парламентарен борд на директорите, защото в нея влизат шефовете на повечето комисии в Народното събрание плюс трима от БСП и по един от ОНС, евролевицата и Народен съюз. В нея е съсредоточен елитът на този парламент - Екатерина Михайлова, Христо Бисеров, Николай Добрев, Любен Корнезов, Йордан Цонев, Петя Шопова... Все хора с влияние в своите парламентарни групи.
Задачата на временната анкетна комисия е да констатира вече набелязани мерки и промени в законите. По време на двумесечната си работа тя ще трябва да разбере три основни неща. Първото е, че следствието трябва да бъде върнато в системата на МВР. Така следствие и полиция ще могат да работят единно за събиране на доказателствен материал от самото начало на разкриването на престъплението и ще се избегне повтарянето на едни и същи действия. Второто е, че прокурори, съдии и следователи не могат да останат несменяеми и да се изживяват като недосегаеми. Магистратите сега могат да бъдат освобождавани само когато са извършили престъпление и по него има влязла в сила присъда. И третото е, че министърът на правосъдието трябва да има по-големи правомощия за сезиране на Висшия съдебен съвет за недобросъвестните магистрати.
За първите две неща е необходима промяна на конституцията, за третото само на Закона за съдебната власт. Промяната в Закона за съдебната власт ще стане без проблем, но само с това нищо няма да се промени радикално. Идеята е да се накарат следователи и прокурори да работят по-бързо. Според хората от МВР именно там е тапата на разследванията. Можем да поставим норми, които следователите да спазват, да повишим отговорностите им, да им определим правилата, по които те да работят.
Това е още една стъпка към контрол на съдебната власт, коментират опоненти на Бонев. Освен това ще се влоши качеството на работата на следователите.
Екипът на Бонев с право може да бъде подозиран, че подготвя законодателните промени и връщането на следствието в МВР. И ексминистрите Добрев и Червеняков от правителството на БСП искаха такива промени, но не бяха трасирали правилно пътя си. Сегашният вътрешен министър е подготвил по-старателно своите стъпки и спазва принципа "Бързай бавно". Част от тази стратегия е и дебатът по престъпността в парламента и временната комисия. Бонев дори не отрича, че смята за своя лична победа поставянето на въпроса за престъпността в пленарната зала.
След почти всекидневните си медийни изяви през последния месец Бонев направи крачка назад и остави на Костов битката със съдебната власт и мерките за борбата с престъпността. Макар че премиерът сам признава, че не е много наясно с тази материя. Бонев не присъства на срещата на премиера с магистрати в "Бояна", защото замина за Германия ден преди дискусията в петък. Той вече избягва да се изказва за цялостната стратегия и законодателните инициативи, които да оптимизират борбата с престъпността, и не напада прокуратурата.
Сегашното вътрешно министерство стана пословично с това, че може да изравя от праха какви ли не мъртви закони и да ги вкарва в употреба, за да лови бандитите. Така беше с глава трета от Закона за собствеността на гражданите, по която бяха проведени акциите "Комар". Така беше и с прословутия член 409 от Наказателно-процесуалния кодекс за бързо производство, който беше приет през 1994 г., но влезе в употреба едва по времето на Бонев. Хората на МВР-шефа бяха инициаторите за промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. Точно в НПК те орязаха част от правомощията на прокурорите, като им постановиха точно кога и как могат да пускат бандити под гаранция, прехвърлиха отговорностите на съдиите и т.н. Може да се очаква, че по същия начин те ще действат и при промените в Закона за съдебната власт и конституцията.
Желанията на МВР обаче предизвикаха обвиненията за създаването на полицейска държава.
Подялбата на отговорностите.
В изказванията на управляващите и най-вече на министър-председателя личи, че те искат всички власти и политически сили да поемат своята отговорност за законодателните промени, които предстоят.
Сините поставиха въпроса защо не върви борбата с престъпността в пленарната зала чрез питане на своята парламентарна група. След това сами организираха дебата. И най-накрая получиха най-много време да обясняват къде ги стяга чепикът. Обикновено всички тези действия се вършат от опозицията. Идеята е, че поставянето на борбата с организираната престъпност в парламента ще тушира донякъде общественото внимание от проблемите в битовата и икономическата сфера. От друга страна, подготвя населението за исканите промени. Прякото ангажиране на всички парламентарни сили със законодателните промени ще спести донякъде яростните нападки и обвиненията за създаване на полицейска държава.
И магистратите са съгласни, че трябва да има промяна в принципа за несменяемост, каза Иван Костов веднага след разговора в кабинета на парламентарния шеф. И пак отрече, че мнозинството ще иска ремонт на конституцията. Според парламентарния шеф Йордан Соколов съдиите дали някои интересни идеи. Като например констатациите на Сметната палата и Държавен финансов контрол за дадени престъпления да бъдат вкарвани от прокуратурата веднага в съда с обвинителен акт, без да минават по стандартния път предварително разследване и следствие. Подобна идея е доста странна за един юрист.
Иначе тази комисия застава между изпълнителната и съдебната власт и играе ролята на буфер. Тя пази синьото правителство от нападки. Никой няма да може обвини Бонев и Костов, че създават полицейска държава, когато исканите промени бъдат изречени от парламентарна комисия.
Конституцията като свещената крава.
Промяна в конституцията, която засяга съдебната власт, вероятно ще има едва в началото на следващата година. Дотогава СДС ще вкара новия устройствен закон на МВР, Закона за държавния служител, обмисля се и закон за ограничаване на корупцията. Наред с промяната на Закона за съдебната власт те ще бъдат обявени като част от мерките против организираната престъпност и ще подготвят пътя към ремонт на основния закон.
Може би всички власти в тази държава вече са убедени, че следствието трябва да бъде върнато в МВР. Експериментът се оказа неуспешен. В предното Народно събрание и БСП също е споделяла такива идеи, които бяха наречени еретични от тогавашната опозиция. Сега ролите са сменени. Червените ще се запънат като магаре на баир, ако СДС се опита да направи промяна. Не че голяма част от тях не са убедени в правотата на исканите промени, а защото конституцията е свещена крава, която не се пипа. Затова сега сините създават преса - от парламента, от изпълнителната власт, от медиите и, ако успеят, от обществото.
Преди да поемат управлението на страната, шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова обеща, че е възможно в новото Народно събрание да бъде създадена конституционна комисия, която да подготви необходими промени в основния закон. Нейната роля сега ще бъде изпълнена от временната комисия за престъпността.
