Основната дейност на дружеството е производство и търговия с обувки, като специализацията е неофициални дамски обувки и спортни обувки "Дънлоп". Според представените данни пред акционерите на общото събрание печалбата на дружеството от 8 юли 1996 г. до края на същата година е 2 млн. лв. На тази дата то е било преобразувано от еднолично акционерно в акционерно. До 8 юли 1996 г. финансовият резултат е загуба от 437 хил. лв. Непокритата загуба е в размер на 5.606 млн. лв. На общото събрание е бил избран тричленен съвет на директорите, в който влизат Росен Тодоров - изпълнителен директор, Георги Лазаров и Румен Сербезов.
Основният акционер на "Бисера" в момента - "Мила комерс" ООД, е регистриран във Варна с управител Георги Лазаров. Според регистрите основната дейност на дружеството е извършване на градски пътнически транспорт. Срещу апортната вноска, която е внесена за увеличение на капитала на "Бисера" АД, дружеството получава 60 229 акции с номинална стойност 1000 лв. и емисионна цена 1736 лв. По този начин апортната вноска (машини за производството) е записана в баланса на дружеството със стойност 104.557 млн. лв. Според същия баланс към края на 1996 г. има вземания по записани дялови вноски в размер на 104.557 млн. лв. Това означава, че до края на миналата година апортът не е бил внесен. На общото събрание не е била представена информация дали до този момент вноската вече е направена. Изпълнителният директор на "Бисера" и управителят на "Мила комерс" не бяха открити за коментар на ситуацията.
Фондовата борса вероятно ще получи лиценз до края на месеца
Румен Соколов
Според последните сведения за работата на Комисията по ценните книжа и фондовите борси най-вероятно до края на този месец вече ще има лицензирана фондова борса в България. Новият състав на комисията работи предимно по тази задача и според оптимистичните очаквания лицензът може да бъде даден дори в сряда (24 септември). По-вероятно е обаче това да стане на първи октомври, защото все още има документи, които трябва да се обсъдят в различните отдели на комисията. По същото време промените в закона за приватизация вече може да са обнародвани, а според една от тях шестмесечната забрана за търговия с акции, спечелени на централизираните търгове от масовата приватизация, ще бъде отменена. Това според брокерите ще активизира търговията, защото сделките ще може да се сключват и на организирания пазар - борсата, по всички правила и при необходимата за това прозрачност.
В същото време сделките продължават да се осъществяват на единствения засега съществуващ пазар - трансфериране на акциите през Централния депозитар чрез посредничеството на ОББ и лицензираните инвестиционни посредници. През последната седмица (15 - 19 септември) бяха регистрирани общо 617 трансфера, от които 531 чрез инвестиционните посредници. Общо 22 526 акции са сменили собствениците си за този период. Най-много трансфери са извършени с книжа на "Химко" - 7384 акции. Това дружество е рекордьор и по общите извършени досега трансфери с 33 050 акции. Цените купува на тези акции също продължават да се покачват и някои посредници вече ги търсят по около 20 000 лв. Същите са цените и за акциите на "Соди", но регистрираните трансфери с тези акции са по-малко - досега с19 688 акции. Малко по-ниски са цените при акциите на МДК - Пирдоп, същото важи и за разменените акции - 10 949. През миналата седмица чрез няколко трансфера бе променена собствеността на голям пакет акции от "Елхим - искра" ЕАД. Чрез инвестиционни посредници са регистрирани трансфери с 4392 акции.
Според много от посредниците след разрешаването на търговията с всички акции цените на много от тях може да паднат под сегашните им равнища, защото на пазара ще има повишено предлагане. В същото време ще има възможност за сключване на много повече сделки. Доста от търговците обаче се страхуват да не би работата на Централния депозитар да се затрудни при по-големия обем на трансферите.
БАИФ връчи наградите за най-предприемчив млад бизнесмен
Георги Бандаловски спечели наградата на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) за най-предприемчив млад бизнесмен за 1997 г. Двадесет и седем годишният предприемач от Габрово спечели наградата от 5000 долара за бизнеспроект, свързан с разширяването на фирмата му за производство на дървени мебели. БАИФ взе решение да отпусне кредити в размер на 12 млн. долара на български фирми до края на тази година. За 1998 г. фондът възнамерява да кредитира с 35 млн. долара проeкти на български фирми. От пет години фондът провежда конкурси за най-предприемчив млад бизнесмен. Целта на конкурса е да се насърчават участниците да разработват и развиват проекти в частния бизнес. Втората награда беше отредена за Борислав Андреев с проект за създаване на верига от видеотеки в София, трета награда се присъди на двама участници: Силвия Михалева - за доразвиване на ферма за отглеждане на охлюви, и Антон Русев - за разработване на семейна ферма за производство на мед.
Проектите се оценяват по десетобалната система, като се вземат предвид всички раздели от бизнесплана. За подпомагане на участниците БАИФ организира семинари съвместно с Българската търговско-промишлена палата, Корпуса на мира и общините. Интересните идеи, познаването на пазара и новите пазарни стратегии, предложени от участниците, са основните фактори за определянето на победителя.
Парламентарна група на БББ - тука има, тука нема
На заседанието на парламента в петък се получи нов гаф, пак с адрес БББ. Предишния ден лидерът на бизнесдепутатите Жорж Ганчев пресметнал, че разполага с нужния за ПГ брой депутати, и подал в деловодството на Народното събрание заявление за възстановяване на парламентарната група на БББ. Тя се разпадна неотдавна, когато фалиралият банкер и народен представител Георги Агафонов се присъедини към отцепилите се депутати Христо Иванов и Христо Петров. Така Ганчев остана само с девет души, а според правилника на парламента най-малко десет народни представители могат да сформират своя група.
В пленарната зала председателят на парламента Йордан Соколов анонсира заявката за възкръсване на ПГ на БББ. Малко преди това обаче варненският депутат от БББ Красимир Симов се отказа от парламента по лични причини. Тогава Соколов обяви, че ПГ на БББ не може да бъде формирана, тъй като Красимир Симов е сред десетте имена в списъка на Петрушев. Шефът на парламента поясни, че група на БББ не може да има, поне докато ЦИК не съобщи името на народния представител, който ще заеме мястото на абдикиралия Симов.
Вероятният наследник е Цветелин Кънчев, който досега беше вторият човек в ръководството на бизнесбратствата, настроен анти-Ганчев. На специална пресконференция Георги Агафонов обяви, че се завръща отново в парламентарните редици на БББ.
Артисти от "Сълза и смях" протестират срещу реформите
Актьори от "Сълза и смях" поискаха оставката на ресорния зам.-министър на културата Николай Поляков и екипа му. Трупата на драматичния театър е в списъка на онези културни институции, които няма да продължат да бъдат държавни. Ресорният заместник на министър Емма Москова обаче заяви, че заповедта за трансформирането на "Сълза и смях" в "Открита сцена" и за алтернативни кандидатури за директори на театри е перфектна и не подлежи на обжалване. Сходна пазарна съдба е отредена и за пернишкия драмтеатър, както и за Пътуващия театър.
Някогашните ВИТИЗ-чии плакаха, пяха, играха хоро на протеста и блокираха за кратко движението по "Раковски". Творческият колектив на "Сълза и смях" инициира и подписка за всички техни колеги, която се нарича "Не желаем да играем при режисьора Николай Поляков". Другата открита подписка се казва "Да убиеш артист не е реформа! ".
Протестът ще бъде всекидневен и ще продължи до окончателния успех. Създаден е и координационен център на недоволните театрали.
В дискусията за промяна в театралната структура се включиха артисти, театрали, браншови синдикати и съюзи.
Депутатът Георги Дилков прекрати протестната си диета
Независимият депутат Георги Дилков-Лорда прекрати гладната си стачка в петък с аргумента "не мога да гладувам срещу безпринципни хора".
Диетичният протест на Лорда започна с отнемането на стаята на бившата ПГ на БББ. В началото бившият съратник на Жорж инсталира пред входа на Народното събрание столче и масичка. На площадката пред парламента в импровизирания си "кабинет" той припомняше на любознателните, че в предишните парламенти на независимите депутати е била предоставяна стая.
После Георги Дилков заплаши, че ако не бъде отменено решението на главния секретар на парламента за лишаването на БББ от кабинет и телефон, ще подсили протеста си с гладуване.
Миналата сряда Лорда съобщи, че гладната му стачка започва: "Ще карам само на минерална вода, няма да се бръсна и ще спя в парламента с родопско одеяло от вкъщи. " След две нощи в сградата на законодателната институция Дилков се отказа заради безпринципните си противници, за които не си струвало да слабее. Междувременно патронът на кабинет No8 в парламента бил разбит. За това Дилков обвини администрацията на Народното събрание. Вносителят на МВР-законопроект и автор на проза Дилков набеди главния секретар на парламента за "мръсно чиновническо червейче и отрепка, която си е разпасала пояса". Парламентарният шеф Йордан Соколов контрира с изявление, че "протестът на Дилков е непонятен". Според него това е по-скоро желание за изява.
Отлюспени земеделци отново напомнят за себе си Три парчета от три БЗНС-та се събраха в бившата агрорезиденция в Банкя на учредително събрание. Национален инициативен комитет, в който влизат Яне Янев, Георги Танев, Ангел Димитров, Пелин Пелинов, Иван Крачунов, обяви, че се самоангажира с единението и възраждането на земеделския съюз. В момента в България съдебна регистрация имат 17 БЗНС-та. След скандалите между крилата на Мозер и Пинчев - Илиев в най-влиятелния организационно агросъюз и той се раздели на БЗНС (на Пинчев и Илиев) и БЗНС-Народен съюз на дъщерята на Г. М. Димитров.
Безвредната акция на едноличните агрополитици в Банкя е на път да постигне един страничен ефект - да сближи отново Мозер с бившия организационен секретар на БЗНС от "Врабча" Петко Илиев и с Георги Пинчев - ексговорител на същия адрес.
На малобройната сгледа в поясната част на столицата, политиците в пенсия нарочно не били поканили настоящите 17 лидери на организациите с абревиатура БЗНС. Тяхното присъствие обаче щяло да бъде необходимо на теоретична конференция, която люспите планират за следващия месец във Варна. Екс земеделският министър Георги Танев каза за "Капитал", че пред най-старата политическа организация в България стоят важни въпроси за модернизирането и бъдещето на партията.
"Ние ще стоим на последния ред, нямаме намерение да сме лидери. Тази българска партия трябва да се възроди на основата на принципи, не на личности", декларираха участниците в срещата в Банкя. Въпреки твърденията им, че форумът е бил уважен от представители на 15 от 17-те БЗНС-формации, очевидци твърдяха, че там са били застъпени със свои хора не повече от три земеделски фракции.
Доларът поскъпна рекордно към йената преди срещата на Г-7
Тази седмица в центъра на вниманието на външните пазари ще е марката
Доларът завърши миналата седмица на 1.7730/40 марки и 122.20/30 йени, като през целия период вниманието на търговците бе насочено към срещата на Г-7 през уикенда. Йената отслабна към повечето основни валути в резултат на тревогите около състоянието на японската икономика. Американският финансов министър Робърт Рубин каза, че политиката в подкрепа на долара ще продължи, но и че финансовите пазари са разтревожени от рисковете от едно продължително нарастване на положителното търговско салдо на Япония.
В Азия йената падна до 122.55 за долар, най-ниското й равнище от 9 май. След изравняване на позиции преди срещата на Г-7 обаче тя леко се покачи. Продажби на марки на високите равнища доведоха до поскъпване на йената до 68.35/38 за марка от рекордните 69.04 йени в Ню Йорк в четвъртък.
Очакванията, че Япония ще задържи лихвите си на сегашните рекордно ниски равнища, ще продължават да подкрепят долара, прогнозират търговци. Според дилъри йената ще падне до 125-130 за долар в близко бъдеще.
Германската валута остана на заден план преди срещата на Г-7, но се очаква тази седмица тя отново да стане център на внимание, ако данните за цените на потребител и производител подновят очакванията за повишаване на лихвите в страната. Доларът поскъпна рязко към марката в четвъртък след изявлението на Рубин, че САЩ имат интерес от стабилен икономически ръст в Европа и намаляване на безработицата там. Дилъри приеха думите му като знак, че САЩ не биха подкрепили евентуално повишение на лихвите в Германия или в други европейски страни. Доларът бе подкрепен и от решението на Бундесбанк да остави репо-лихвите си непроменени за миналата седмица. Продажбите на марки за йени също подпомогна долара. Той се търгуваше около 1.7800 марки и 122 йени в четвъртък.
През първите дни на седмицата американската валута поевтиняваше към марката и йената в очакване на покачване на германските лихви и след изявлението на Рубин, че на срещата на Г-7 САЩ ще повдигнат въпроса за търговското салдо на Япония. Доларът падна до 119.97 йени и 1.7720/30 марки след изказването на Рубин.
В началото на седмицата доларът падна до най-ниското си равнище към марката от два месеца насам поради очаквания за повишаване на германските лихвени проценти след данни за ръст на цените на едро в Германия. Президентът на Бундесбанк Ханс Титмайер каза, че е възможна промяна в лихвите преди решението за членство в Европейския валутен съюз (ЕВС). Според него, след като бъдат определени членовете на ЕВС, централните банки ще имат ограничена свобода при определяне на монетарната им политика.
Покриване на къси доларови позиции обаче подкрепи долара до 1.7617/22 марки. Цените на едро в Германия нараснаха с 0.7 процента за август, сравнено с юли, и с 3.3 на сто спрямо същия период на миналата година - най-голямото покачване от май 1995 г. В резултат на тези данни в понеделник марката достигна до най-високото си равнище към йената от три и половина месеца насам - 68.47. Според специалисти вниманието на търговците е насочено към това как европейските централни банки ще провеждат монетарната си политика с оглед на изравняване на краткосрочните лихвени равнища в рамките на ЕВС. Това подсили очакванията, че Германия ще трябва да повиши лихвите си, докато други страни ще трябва да ги понижат.
Доларът се стабилизира около 120 йени във вторник, след като падна на 119.85 в резултат на изказването заместник-председателя на "Форд мотор", че йената е подценена спрямо долара. Според един дилър ниво от 100-110 йени за долар е по-приемливо.
Доларът поскъпна към марката във вторник, следвайки американските облигации, които се покачиха след данни за индекса на потребителските цени на САЩ. Доларът бе подпомогнат и от решението на Бундесбанк да остави репо-лихвите непроменени. Последните данни за германската икономика обаче са оптимистични и вероятно слуховете за повишение на лихвите ще продължат да подкрепят марката, казаха дилъри. Доларът бе 1.7675/80 марки във вторник.
Американската валута бе 1.7685/95 и 121.15/25 йени във вторник в Ню Йорк. Доларът бе първоначално подкрепен от изявление на представител на Бундесбанк, че централната банка се тревожи повече от темпото на обезценка на марката, отколкото от нейното абсолютно равнище. Друг служител на Бундесбанк каза, че покачването на цените в Германия вследствие падането на марката не трябва да се драматизира. Продажби на долари бяха стимулирани от предупреждението на големи американски корпорации, че силният долар изяжда част от приходите им от износ.
Левът поскъпна към марката при превес на предлагането на валута
Българският лев поскъпна до 994-995 за марка в края на миналата седмица от 997-998 в началото при превес на предлагането на валута. Крайни клиенти се появяваха на пазара само продавайки валута, а търсенето не бе особено голямо. Повишеното предлагане на валута бе обяснено със свиването на левовата ликвидност на банките в резултат на ограничения приток на ресурс от падежи или клиенти. Освен това се търсеха левове и за плащания на фирмите към бюджета в средата на месеца. Трябваше да бъдат платени и 19 млрд. лв. ДЦК, закупени от банките на аукциони на 15 септември.
Банки продаваха марки, купени предната седмица в очакване германската валута да продължи да пада към долара на световните пазари. Марката обаче поскъпваше и играчите започнаха да предлагат, за да намалят загубите си.
Банките предпочитаха да продават марки през долара поради по-изгодния курс на международния пазар. Доларът приключи седмицата около 1768-1770 за марка срещу 1768-1772 в началото, следвайки съотношението марка - долар на външните пазари. В петък доларът поскъпна над централния курс за деня, което автоматично предизвика масирани продажби от страна на крайни клиенти.
Предлагането на валута ще продължи да бъде високо тази седмица, тъй като левовата ликвидност на доста банки е влошена. Според търговци левът ще продължи да поскъпва към марката, ако тази седмица на пазара не се появят крайни клиенти, търсещи валута за текущи плащания.
Левовата ликвидност на банките се свива
Десислава ПОПОВА
Търсенето на междубанкови депозити се увеличи през миналата седмица, като в края на периода вече надвишаваше предлагането. Лихвите по левовия ресурс се повишиха до 1.5-2.2 процента годишно за периоди от един до седем дни. В някои дни се сключваха едноседмични сделки и на равнища 4.0-4.5 на сто. Притокът на левове от падежи на ДЦК и от клиенти бе ограничен миналата седмица, което затрудни банките при извършването на редовните им плащания. Една от причините за повишеното търсене на депозити бе регулацията на 15 септември на безлихвените резерви на банките в БНБ. В средата на месеца фирмите имат плащания към бюджета, което доведе до допълнително увеличаване на търсенето на ресурс.
Освен това в сряда банките трябваше да платят закупените в понеделник тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 19 млрд. лв. Дори големи банки, които традиционно разполагат със свободен ресурс, търсеха левове и проявиха готовност да плащат високи лихви, казаха дилъри. Влошената ликвидност принуди много банки да продават валута, за да си набавят левове.
Активизира се и търговията на вторичния репо-пазар, където бяха сключени сделки с общ номинал 59.548 млрд. лв. срещу 11.410 млрд. за седмицата до 12 септември. Направени бяха крайни продажби на левови ДЦК за общо 11.301 млрд. лв. и на валутни ЗУНК-облигации за 1.49 млн. долара.
Приходите на банките намаляха, след като в средата на юли БНБ спря плащането на лихви по минималните им резерви и разплащателните им сметки. С въвеждането на валутен борд, когато централната банка прекрати операциите си на открития пазар, инвестиционните алтернативи за банките намаляха. Слаборазвитият фондов пазар и нежеланието за отпускане на кредити поради все още големия риск ограничиха допълнително възможностите за печалби.
Банките получаваха приходи единствено от покупки или продажби на ДЦК, но доходът на тези книжа рязко намаля от 1 юли насам. Само печалбите от търговия с ДЦК не са достатъчни за покриване на лихвите, които банките плащат по депозити, каза търговец. Доходността на продадените миналата седмица 12-месечни и двегодишни ДЦК намаля в сравнение с предишните аукциони, а на тримесечните нарасна. В резултат на повишената доходност на тримесечните бонове ОЛП бе увеличен на 6.27 на сто годишно от 6.23 процента, в сила от 22 септември. Финансовото министерство намали номинала на предлаганата в понеделник емисия шестмесечни сконтови бонове на 10 млрд. лв. от 14 млрд. седмица преди това.
Българските Брейди-книжа поскъпват рекордно
Българските Брейди-облигации бяха в центъра на вниманието на търговците на дълг през миналата седмица поради слуховете за предстоящо повишение на кредитния рейтинг на страната. Българските книжа поскъпнаха рекордно в резултат на посещението на представители на Moody's, които бяха в България за актуализиране на данните си за страната. От агенцията обявиха, че ще изчакат избирането на инвестиционна банка консултант по кредитния рейтинг на страната и по емитирането на еврооблигации, след което планират нова визита в страната.
От Moody's отчетоха, че има положително развитие на реформите в България, но и отбелязаха, че когато е бил поставен рейтингът В3, ситуацията е била по-благоприятна от настъпилата криза в края на 1996 и началото на 1997 г. Дали България ще поръча по-скоро изготвяне на рейтинг от друга агенция ще бъде въпрос, по който правителството ще се консултира с избраната инвестиционна банка.
Според Георги Прохаски, финансов съветник към правителството, страната ще се нуждае от по-висок кредитен рейтинг догодина, за да издаде еврооблигации с по-голям номинал. Той опроверга слуховете за обратно изкупуване или суап на българските Брейди-облигации. България няма наложителна нужда от емисия еврооблигации и ще я издаде само при благоприятни за страната условия, подчерта той.
Накратко
Расте световното потребление на соя.
Движението на цените на соята през сезона 1997/1998 г. ще зависи преди всичко от китайското потребление. Очаква се през този период Китай да внесе 2.5 млн. тона соя и 3.5 млн. тона соево брашно. През сезона 1996/1997 г. тези количества бяха съответно 2.1 млн. и 3 млн. тона.
Според прогнозите общата продукция на маслодайни култури през този период ще бъде 275 млн. тона в сравнение с 257 млн. тона през 1996/1997 г. Производството на соя ще бъде 147 млн. тона, като общото търсене на вносни соя и соево брашно ще достигне 70 млн. тона. Очаква се нарастване на вноса и в ЕС, който е най-големият в света вносител на соя. През следващата година импортът в съюза ще бъде 15 млн. тона.
Узбекистан продава голяма медна фабрика.
Узбекистан съобщи, че ще продаде 40-процентния си дял в гигантската медна мина и преработвателна фабрика "Алмалик". Сред потенциалните купувачи са южнокорейският гигант Daewoo, американската компания Gerald Metals, швейцарската Glencore International и консорциумът между Thyssen Handelsunion и Siemens. Цената на този дял засега се определя на около 1 млрд. долара.
Най-малко половината от парите, получени от продажбата на "Алмалик", ще отидат за модернизиране на преработвателната фабрика. В резултат на това до 2007 г. производството на мед и благородни метали ще се увеличи със седемдесет процента. През миналата година там е произведена 100 хил. метрични тона мед, като в по-голямата си част това е катодна мед. Това е ръст с шест процента в сравнение с 1995 г. Увеличава се търсенето на метали от групата на платината.
Търсенето на трите главни метала от групата на платината ще нарасне с 25 процента до 2000 г. Само през периода 1990/1995 г. производството на платина, паладий и родий в западния свят се е увеличило с 54 процента и е достигнало 366 тона.
Прогнозата за нарастващото търсене на платина е окуражително за производителите, а някои технологични разработки в автомобилната индустрия може да доведат до търсене на още по-големи количества. Движението на цената в голяма степен ще зависи от производството на Русия. Търсенето на паладий също ще нараства стабилно, след като все повече се увеличава производството на автомобилни катализатори.
"Норилски никел" емитира нови акции.
През ноември комбинатът "Норилски никел" ще емитира 126 млн. нови акции на стойност 1 млрд. долара. Тази операция ще бъде осъществена въпреки несъгласието на акционерите. Новата емисия ще бъде предложена на акционерите с обикновени и привилегировани акции. Привилегированите акции съставляват 37 процента от уставния капитал на компанията.
Комбинатът е най-големият руски производител на никел, мед, кобалт и метали от групата на платината. Очаква се новата емисия да вдигне цените на акциите му, които в момента се котират между 12.3 и 12.5 долара.
Строежът на "Хилтън" ще стартира до края на годината
Тони Алексова
Петзвезден софийски хотел от веригата "Хилтън" ще бъде построен за две години, а самото строителство ще започне до края на годината, съобщи Антоан Николов - новият председател на съвета на директорите на българо-френското дружество "Компания за луксозни хотели" след общото му събрание през миналата седмица. Компанията бе специално създадена преди три години за реализирането на този проект.
Хотелът ще бъде построен в Южния парк - 2 част. Сградата ще има вид на разтворена към Витоша книга със 17 етажа и ще разполага с 275 стаи. В общия проект на хотелския комплекс са включени подземен и надземен паркинг за 180 автомобила. Последните етажи ще бъдат за важни гости с отделна рецепция. Хотелът ще има специален и главен ресторант, както и казино. При срещата си с французите кметът Софиянски е предложил в проекта за хотела да влезе и подлезът под НДК на бул. "Фритьоф Нансен" с идеята да бъде използван за търговски комплекс.
"Схемата за финансиране на строителството вече е готова", каза Ален Риврон, президент на френската компания "Феал ентернасионал" и заместник-кмет на Париж. Френската компания и столичната община до миналата седмица бяха единствени акционери в "Компания за луксозни хотели". "Феал" е дъщерна фирма на френската "Компани женерал дез'о", която преди години беше отхвърлена от кмета Янчулев за участие в смесено дружество за водоснабдяването на София.
Общата стойност на реализирането на хотела е 47.6 милиона долара. От тях 12.18 милиона долара ще осигури "Феал". Главболгарстрой ще влезе в проекта с 3.73 милиона долара, стана ясно след общото събрание. "Хилтън" ще участва в строителството с около 4 милиона долара, което е прецедент в историята на хотелиерската компания. По принцип тя дава името си на хотелите, осигурява мениджмънта им, но никога досега не е давала пари за изграждането им. Според финансовата схема единствено столичната община ще участва в проекта с апорт от 10 декара земя, които ще станат собственост на смесеното българо-френско дружество. "Доста трудно убедихме французите, че нямаме възможност да участваме с пари, а само със земя, която се оценява на 4.38 милиона долара", каза Антоан Николов след общото събрание на компанията. Останалите средства до 47.6 милиона долара са кредитно финансиране от международната финансова корпорация IFC, която е част от Световната банка. Условията по кредита са стандартни с погасителен план, предвиждащ три транша на връщане на кредита. "Гаранцията по заема е ипотеката на "Хилтън", каза Николов.
До две седмици ще има и ново общо събрание на "Компания за луксозни хотели". На него трябва да се вземе решение за поетапно вдигане на капитала. Новите акционери в компанията ще бъдат Главболгарстрой и "Хилтън". Българското строително дружество ще получи част от акциите, които сега са собственост на общината.
В момента капиталът на "Компания за луксозни хотели" е 1.375 милиарда лева, като 60 на сто от акциите са собственост на "Феал", а 40 на сто - на столичната община. "Общината ще отстъпи част от акциите си на Главболгарстрой, но при всички случаи ще запази блокиращата квота от 34 на сто в капитала на дружеството", каза Антоан Николов. В бъдещи увеличения на капитала на дружеството общината ще участва с апорт на още декари земя. На сесия през миналата седмица столичните общински съветници взеха решение, че апортът на общината в капитала на "Компания за луксозни хотели" може да бъде увеличен до 24.5 декара земя, тоест към момента 14.5 декара земя са запасът на общината, с който тя да може да разполага при бъдещи увеличения на капитала.
Предвижда се в строителството на хотела да участват предимно български фирми. "Когато подписваме договори за строителство до ключ, ние се задължаваме да ангажираме всичките си партньори", каза президентът на "Феал" Ален Риврон. Френската компания като главен изпълнител на строежа потвърди, че ще избере за главен подизпълнител на проекта Главболгарстрой.
Фонд "Структурна и технологична политика"
Фонд "Структурна и технологична политика" бе прехвърлен през април 1995 г. от промишленото министерство към Министерството на образованието и науката заедно с договорите, сключени от 1991 до 1994 г. Фондът предоставя средства на предприемачите чрез конкурс за разработване и трансфер на нови технологии, продукти и изделия. До участие в конкурса се допускат частни, държавни и кооперативни фирми. Всеки може да заяви желанието си за иновация в своята област. Фондът не работи с предварително определени квоти по отрасли.
Предприемачите могат да кандидатстват за сума в размер на около 15 млн. лв. Отпуснатите от фонда заеми не могат да се използват за придобиване на дълготрайни материални активи. Това означава, че кандидатите трябва да притежават съответна техника и оборудване. Изключение се прави само за покупка на научна апаратура за разработката. Парите не могат да се харчат и за архитектурно-строителни и монтажни дейности. Фондът финансира проектите само при условие, че част от средствата за реализация на идеята се поемат от изпълнителя.
Основните критерии, по които се оценяват предложенията за финансиране, са:
Предоставеният заем е безлихвен. Кредитът се възстановява частично (от 50 до 100%) през двете години след започване на редовното производство на новите изделия. Процентът се уточнява с договора.
Средствата по фонда се управляват от Национален съвет по технологично развитие. Създадени са и технически експертни съвети в 10 направления - електроника, информационни технологии и съобщителна техника; лека промишленост; машиностроене; металургия и минерални суровини; отбрана и сигурност; химическа промишленост и биотехнологии; строителство, транспорт и енергетика; хранително-вкусова промишленост; земеделие; икономика и управление. Тези съвети участват в оценката и класирането на подадените заявки за финансиране със средства от фонда.
Кредитна линия за малки и средни предприятия.
Кредитната линия е по програмата ФАР на Европейската комисия. Осъществява се със съдействието на Министерството на промишлеността. Обслужващите банки са Българска пощенска банка, Централна кооперативна банка и Експресбанк.
За кредит могат да кандидатстват малки и средни предприятия с не повече от 500 работещи. Дава се предимство на експортноориентирани предприятия. Предпочитани са фирми от хранително-вкусовата промишленост и туризма, но няма строги ограничения за отраслите. Предимство имат проекти, които осигуряват нови работни места. Не се кредитират дейности, свързани със земеделие, търговия и недвижими имоти. За финансиране могат да кандидатстват частни фирми и предприятия в напреднала фаза на приватизация, както и държавни фирми, които са стабилни и могат да осъществяват своята дейност самостоятелно.
Финансират се само инвестиционни проекти. Отпуснатите кредити са в размер до 100 000 ЕКЮ (около $125 000). По изключение са възможни заеми до 150 000 ЕКЮ. Предприемачът трябва да осигури собствено финансиране на не по-малко от 25% от стойността на проекта. Заемът се отпуска за срок от пет години с възможен гратисен период от две години. Лихвата се изчислява въз основа на тримесечния ЕКЮ ЛИБОР плюс надбавка (ЕКЮ ЛИБОР е лихвеният процент по кредитите в ЕКЮ, предлагани на Лондонския междубанков пазар). Банките решават конкретно за всеки проект какво да послужи за обезпечение на кредита. Заемът се отпуска във валута и се погасява във валута.
Ако фирмата отговаря на предварителните условия, предприемачът трябва да се свърже с експерти от отдел "Кредити" в някоя от трите банки. Там има специално обучени хора, които имат пълна информация точно за кредитната линия. След обсъждане с експерта, ако проектът отговаря на условията, кандидатът трябва да попълни специален формуляр. Необходими са също финансово-счетоводни отчети за последните три години (ако фирмата е съществувала в този период), учредителен договор, копие от съдебната регистрация на фирмата, данъчна регистрация, регистрация по ДДС. Попълва се и декларация за свързани лица. Необходима е и икономическа обосновка на кредита.
Решението за отпускане на кредита се взема от кредитния комитет на централата на съответната банка.
ПРЕДСТОЯЩО
Програма ФАР-3 - насърчаване на стопанска дейност сред безработните
Програма ФАР-3 е част от проект - съвместна инициатива на Европейския съюз и българското правителство, за развитие на пазара на труда в България. За средства от програмата може да кандидатства всеки регистриран като безработен в някое бюро по труда и всеки, който вече е предизвестен от работодателя си, че ще бъде съкратен.
Финансират се проекти свързани със занаяти и занаятчийско производство, производство на стоки, малки преработвателни предприятия, производствени или битови услуги. Не се финансират търговска, финансова и лизингова дейност, охрана, административни услуги, съдружия и кооперации, смесени предприятия с държавно и общинско участие, селскостопански дейности. Отхвърлят се и проекти, оценени като рискови и неперспективни.
Кредитите се отпускат в лева и се погасяват ежемесечно на равни вноски. Средствата се предоставят за покупка на машини, съоръжения, инструменти, екипировка, оборудване и специализирани програмни продукти. Заемите са в размер до $4-5 хиляди. Кредитира се пълната нетна стойност на активите (включително транспорт и монтаж на място). Дължимият ДДС обаче се поема изцяло от одобрения кандидат. По изключение е възможно да бъдат кредитирани и проекти с по-висока стойност. Необходимият оборотен капитал е изцяло за сметка на кандидата.
Доставчици на кредитираните активи могат да бъдат производители, оторизирани дистрибутори на производители или вносители, държавни предприятия, продаващи своите активи. Допуска се закупуване на активи и от други предприятия или лица, но затова е нужно кандидатът да представи оценка на вещо лице.
Годишният лихвен процент за кредити, предназначени за производствени дейности, е около 10%, а за останалите дейности - 15%.
Срокът за погасяване се определя индивидуално, като максималният е до 36 месеца за производство и до 18 месеца за други дейности. Индивидуално се определя и гратисен период за изплащане на главницата (максимално възможният е до шест месеца за производствени дейности и до три месеца - за останалите). Срокът за изплащане започва да тече след края на разрешения гратисен период. Гратисен период за изплащане на лихвите обаче не се допуска. За обезпечение на кредитите се изисква залог върху придобитите чрез тях активи.
Кандидатите за кредитиране се избират на състезателен принцип. За целта се правят специални рекламни кампании в различни градове на страната. Предприемачите попълват формуляр за участие. След предварителен подбор се провежда интервю с кандидатите. Одобрените след срещата се обучават интензивно няколко дни как да съставят бизнесплан според изискванията на програмата. Предприемачите могат да разчитат и на текущи консултации при съставянето на своите бизнеспланове. Предложенията се оценяват и одобряват от пилотни комитети на програмата, които включват представители на общината, Националната служба по заетостта, работодателските организации (ССИГ, БТПП, БСК) и синдикатите.
След одобрение на проекта се подписва договор за финансиране. Предприемачът трябва да депозира в обслужващата банка свои налични парични средства, покриващи стойността на ДДС и застраховката на активите. Подписва се договор за кредит с обслужващата банка. Задължително се откриват необходимите акредитиви в полза на доставчиците на оборудването. Разходите по откриването са за сметка на този, който получава кредита. Негово задължение е също да застрахова придобитите активи.
ФАР-3 стартира през 1993 г. в София и Монтана. В момента пристигат постъпления от вноски по обслужване на вече раздадени кредити, но средствата не са достатъчни, за да започне мощна рекламна кампания по набиране на кандидати. Очакват се нови постъпления по линия на програмата ФАР до края на годината и стартиране на програмата в началото на 1998 г. Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
Промени в закона за приватизацията - предстои обсъждане в Народното събрание Закон за отмяна на банковата тайна за кредитните милионери - предстои второ четене в Народното събрание Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции - предстои второ четене в Народното събрание Промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - предстои второ четене в Народното събрание Промени в Търговския закон (в частта му за минималните капитали на търговските дружества) - предстои обсъждане в Народното събрание Закон за горите - предстои обсъждане в Народното събрание Закон за връщането на горите - предстои обсъждане в Народното събрание Закон за митниците - предстои обсъждане в Народното събрание Промени в Търговския закон (в частта му за фалити-те) - предстои обсъждане в Министерския съвет Закон за данъчната амнистия - предстои обсъждане в Министерския съвет.
Срокове
Пощенска банка и Булбанк поемат VISA-картите
Антоанета Алексова
От 15 септември Пощенска банка започна да обслужва финансово VISA-картите на чужденци. От понеделник финансово акцептиране ще започне и Булбанк, която също е пълен член на международната картова система за разплащания VISA.
До четвърти август VISA-картите се обслужваха от Банката за земеделски кредит. Оттогава до средата на този месец използването на картите на практика бе блокирано. "Само за първите дни, откакто работим с притежатели на VISA, оборотите са големи", съобщиха от Пощенска банка.
Засега авторизацията на VISA-картите се извършва през машини за снемане на отпечатък (импринтери). С такива устройства разполагат почти всички обекти на бившата фирма "Балкантурист", големи ресторанти, магазини със стикера на VISA. При тази система търговецът снема от картата отпечатък върху хартиен носител (слип). С телефонно обаждане в банката, която акцептира транзакциите с картите, продавачът иска потвърждание на плащането. Самата банка проверява в авторизационните центрове на VISA за наличностите по сметката на картодържателя и дава разрешение за транзакцията. С потвърждението се дава авторизационен код на клиента и той се записва на документа за покупка. След като плащането е извършено, търговецът изпраща ваучерите в банката, която обслужва VISA-картите. А тя, получавайки парите от банката на картодържателя, заверява сметката на търговеца. Обикновено процедурата отнема до една седмица, обясняват от банките.
Конкуренцията между двете банки, обслужващи VISA, ще дойде от търговците, които финансовите институции ще привлекат да обслужват. "Обикновено търговците, които сключват договори с нас, имат сметки в самата банка, както и са по-доволни от финансовите условия, които им предоставяме", обясняват от Булбанк и Пощенска банка. При транзакциите с импринтери комисионата не е твърда, а се договаря конкретно между търговеца и обслужващата банка и зависи от оборотите.
Идеята на банките, членки на VISA, е в бъдеще потвърждаването на транзакциите с VISA-картите да става не чрез телекс, където има възможности за фалшификации, а чрез обработката на картите по електронен път. До 31 октомври по проект с VISA Булбанк и Пощенска банка трябва да получат така наречения online-достъп до авторизационните центрове на VISA. Това на практика дава възможност картовата транзакция да се авторизира незабавно в машината на банката издател. "След тестване на системата електронното потвърждаване на транзакциите с VISA-картите съвсем спокойно може да започне до края на годината", обявиха от двете банки, акцептиращи картите. От началото на следващата година Пощенска банка възнамерява да започне да обслужва чуждите VISA-карти през собствена мрежа от ПОС-терминали (терминали, които се монтират в търговси обекти). В начален етап е проектът за издаване от Пощенска банка на международни карти VISA (с магнитен носител). "Върви отпечатването на VISA международни кредитни карти, а вече имаме готовност да издадем около 2000 VISA дебитни международни карти", обясниха от Булбанк. Ако такива карти бъдат издадени и на българи, ще се използва създадената от БОРИКА (националния картов оператор) мрежа от банкомати, тоест терминалните устройства ще бъдат отворени и за VISA-картите. В момента банкоматите на банките от БОРИКА са отворени за дебитни карти, както и международните карти на EUROPAY International, която е другата голяма картова система заедно с VISA. В момента картоиздателите в националния оператор БОРИКА са ОББ, ДСК, Първа инвестиционна банка, ТБ "Кредитекспрес", Булбанк, Пощенска банка.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените по-долу емисии държавни ценни книжа са класирани на база котировките на ДСК, ОББ - клон "Доверие", ДЗИ (столичните клонове) и Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от няколко банки и на гише в БНБ.
ОББ, ДЗИ, БПБ и ДСК изчисляват котировките си според условията на финансовия пазар, при което за купувачите е най-изгодно да държат книжата до падежа. Емисиите са подредени според ефективната си доходност при презумпция, че се държат до падежа.
При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа, който ДСК, ДЗИ, ОББ и БПБ обявяват за всяка емисия, и оставащите дни до падежа.
Доходността до падежа е процентната печалба на тези, които купят бонове в понеделник и ги държат до падежа. Тази доходност при всички посочени емисии е плаваща, тъй като зависи от основната лихва. Ефективната доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Задълбочава се кризата с еврейските заселници
Палестинският президент Ясер Арафат и външните министри на страните от Арабската лига се срещнаха в египетската столица Кайро. В дневния ред на тяхната среща е включен и проблемът с израелските студенти, които се заселиха в необитаеми къщи в арабската част на Ерусалим и предизвикаха нови протести и безредици сред арабското население. Акцията на студентите беше одобрена и от израелските власти, като това доведе и до нови сериозни критики за политиката на Нетаняху.
САЩ оказаха подкрепа на Израел, като говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин каза, че присъствието на 10 израелци в този квартал няма да промени равновесието там. Първоначално в тези домове живееха израелски заселници, но след като те ги напуснаха, мястото им беше заето от студентите. "Това е провокация, целяща изграждането на база за настаняването на нови заселници", каза египетският външен министър Амр Муса.
След като засега всички пътища за възобновяване на мирния процес изглеждат отрязани, отново на дневен ред излиза прилагането на принципа "земя за мир", който не се приема от радикалните израелски националисти. Но поне засега Израел също не е склонен на компромиси, след като в атентатите, организирани от ислямистката групировка "Хамас", загинаха повече от 20 израелци.
Корейските мирни преговори са пред провал
За пореден път четиристранните преговори за подписване на мирно споразумение забуксуваха, след като севернокорейската делегация постави неприемливи искания. Американските власти отправиха обвинение срещу комунистическите лидери, че саботират дискусиите, започнали в Женева.
Преговарящите страни не са успели да стигнат до споразумение по дневния ред, защото севернокорейците обвързват четиристранните преговори с доставката на хуманитарна помощ за гладуващата страна. Също така Пхенян настоява за изтегляне на 37-хилядния американски корпус от Южна Корея и за подписване на отделно мирно споразумение със САЩ. Допълнително усложнение за преговорите създаде бягството на двама севернокорейски дипломати в САЩ през август. Вашингтон и Сеул вложиха много дипломатически усилия, за да придвижат преговорите, но непредсказуемостта и капризите на севернокорейските им партньори са на път да ги провалят напълно. Представител на американската делегация смята, че с това поведение те обричат народа си на гладна смърт и ще ускорят падането на режима. "САЩ няма да променят позициите си и севернокорейците трябва да разберат, че не могат да диктуват условията по отпускането на хуманитарна помощ", каза говорителят на Държавния департамент на САЩ Джеймс Рубин.
Голямата заплаха за телефонните компании се нарича Интернет
Според повечето експерти технологията за доставка на мултимедийни услуги като пазаруване, работа с кредитни карти и банкови сметки и интерактивно кино ще бъде реалност в най-скоро време. Мненията на експертите обаче се разделят, когато стане въпрос за технологията, чрез която потребителите ще имат достъп до тези услуги. Единият вариант е услугата да върви на персонален компютър, използвайки за връзка обикновен телефонен кабел. Вторият, той е и по-евтин, е пускането на пазара на ново поколение телевизори, които чрез вграден процесор или чрез външно устройство ще могат да се включват в Интернет. Това може да е ключът към масовия пазар на интерактивни услуги.
Компанията Microsoft например обяви през седмицата, че нейната дъщерна компания WebTV Networks (www.webtv.com) в скоро време пуска на пазара устройство, струващо 300 долара, което прави възможна връзката с Интернет през обикновен телевизор. В специален доклад на конференцията "Telecom Interactive '97" от 17 септември, наречен "Предизвикателствата пред мрежата", пък се твърди, че новите мултимедийни услуги, предлагани чрез Интернет, могат да изместят от този пазар телефонните компании за сметка на операторите на сателитни, кабелни и цифрови телевизионни линии.
Една от тенденциите на този пазар е, че за да се достигне до най-масовия потребител, фокусът трябва да се измести от компютрите и телефонните линии към бизнесмодел, който е по-близък до телевизията, отколкото до компютърния бизнес. Според последните социологически изследвания средният американец прекарва над 1500 часа годишно, гледайки телевизия, и едва 3 часа годишно, използвайки Интернет или други онлайн-услуги.
Другият проблем на телефонните компании е, че кабелните оператори предлагат значително по-висока скорост на връзката към Интернет, отколкото получават потребителите, ползващи телефонна линия за достъп до мрежата. В момента големите световни телефонни оператори разработват една нова технология - асиметрична цифрова абонатна линия (АЦАЛ), която ще позволи бърз трансфер на големи обеми информация, използвайки обикновените медни проводници.
Освен това големи телефонни оператори като British Telecom и Deutsche Telekom вече водят преговори за поглъщането или сливането със сателитни оператори или оператори на кабелни телевизионни мрежи. Това е разбираемо, имайки предвид, че само в Европа онлайн-пазарът обхваща около 3 милиона домакинства, а към 2001 г. се очаква пазарът да нарасне до 14 милиона домакинства, които под една или друга форма ще имат достъп до интерактивни телевизионни услуги.
За телефонната индустрия това означава, че ще трябва да се съсредоточи върху една особеност на структурата на Интернет - конструкцията и управлението на мрежата са ясно разделени от услугите, които се предлагат по нея. Ако съумеят да се възползват от тази особеност, телефонните компании могат да превърнат пренасянето на данни по Интернет в един особен вид превоз като транзитирането на електроенергия или транспортирането на стоки. В крайна сметка няколко големи глобални компании могат да се превърнат в гигантски преносвачи на трафик, купувайки капацитет за трафика си от по-малки специализирани компании, които инвестират в сателити, оптични кабели и други периферни комуникационни устройства.
НАКРАТКО
Компанията Relevant Knowledge представи услуга, с помощта на която ще може да се измерват броят и типът на потребителите, получили достъп до даден уеб-сайт. Новият продукт може да бъде закупен по Интернет от компанията и се инсталира автоматично на компютъра на потребителя. Софтуерът позволява точното отчитане на трафика в уеб-сайта. Регистрира се посещението на всеки отделен потребител, а не само общият брой на посетителите. Тази информация ще бъде изключително полезна за рекламните компании, които ще преценяват по-добре къде да инвестират парите си.
Най-новият електронен бележник, съвместим с персонален компютър, е REX и струва 129.95 долара. Това е органайзер с вградена PCMCIA карта и екран от течни кристали, защитен от блясък. За разлика от Newton или новия хит в областта на електронните бележници - Pilot, REX не позволява директното въвеждане на данни. Данните в него трябва да се прехвърлят от персонален или преносим компютър, а предимството му е малкият размер - големината му е колкото кредитна карта.
Компанията Gateway 2000 се намеси на пазара на работни станции, който досега се владееше от големи компании като и. Пластовете бързо се разместват след появата на пазара на Gateway, Micron и Dell. Стратегията на новите играчи е завладяване на пазарен дял чрез намаляване на цените и продажби на по-големи количества. Gateway например представя новия си модел Е-5000. Това е работна станция с 233 мегахерцов микропроцесор Pentium II. Цената е 3599 долара. Станцията има 64 мегабайта RAM- памет и 4 гигабайтов харддиск. Е-5000 може да използва също 300 мегахерцов процесор Pentium II и да поддържа триизмерна графика.
Компаниите , , и Compaq Computer призоваха да намали контрола си върху правата на езика за компютърно програмиране Java. В отворено писмо до ръководството на Sun те изразиха желанието си част от монополните права върху езика да бъдат прехвърлени към Международна организация по стандартите. Притесненията на четирите компютърни гиганта идват от това, че Java бързо се превръща в ключов за Интернет език. Привлекателността на софтуера, написан на Java, идва оттам, че програмите са приложими към различни типове компютри, без да е необходимо да се модифицира за различните системи.
Конгресът на САЩ блокира разработването на нова Интернет-мрежа
Американският правителствен научен комитет съобщи, че Конгресът няма да одобри финансирането за разработка на нова Интернет-система. Екипът от учени, наел се с разработването на Интернет от ново поколение, е поискал финансиране от 100 милиона долара през 1998 г. Инициативата предвижда изграждане на по-бърза и ефективна мрежа през следващите три години. Ще бъдат създадени нови приложения и мрежови технологии за подобряване на комуникациите между федералните агенции, академичните и изследователските центрове в САЩ.
По новата мрежа информацията ще тече със скорост до хиляда пъти по-висока от сегашната и големи пакети информация ще се предават в реално време. Поне засега, поради липсата на финансиране, разработването на тази програма ще се отложи. Американската администрация отказа подкрепата си за този проект поради факта, че не е уточнено какво точно ще бъде предназначението на новата мрежа, и поради това, че в много отношения тя ще дублира тази, която вече съществува. Привържениците на новата мрежа обещават подкрепата си за финансиране през 1999 г. Екипът, ангажиран в този проект, работи съвместно със създателите на проекта Интернет-2, който се финансира от няколко големи университета. Тази мрежа ще свързва повече от сто университета в САЩ и ще подобри обмена на научна информация. Университетите ще инвестират 50 млн. долара годишно за връзката, която ще работи със скорост сто пъти по-висока от сегашната.
Продуктът Jbuilder улеснява създаването на Java-приложения
Компанията представи търговската версия на система за бързо разработване на приложения, която е предназначена за създаване на Java applets и JavaBean-компоненти.
Системата, наречена Jbuilder, се определя от специалистите на Borland като първото приложение за индустриално развитие на Java-средата и най-важният продукт на компанията през последните три години. "Създаването на Jbuilder е най-голямото постижение на компанията след представянето на Delphi Client/Server Suite", твърди президентът на компанията Дел Йокам. Borland сравнително късно навлезе в областта за разработка на Java-инструменти, но от компанията обясняват това с желанието да се създаде стабилно и пълноценно приложение.
До два месеца Borland планира да предложи на пазара JBuilder Client/Server Suite, предназначен за създаването на бизнесприложения с помощта на Java. Ключова част от Client/Server Suite ще бъде системата Borland DataGateway, позволяваща достъп на клиентите до корпоративните бази данни, с помощта на интерфейс, базиран на индустриалния стандарт JDBC. Цената на Borland DataGateway Enterprise-сървъра ще бъде 1499 долара. Струващият 300 долара Borland DataGatewaу Professional server ще поддържа dBASE, Paradox, Microsoft Access и FoxPro. И двата сървъра ще бъдат достъпни на Windows 95 и Windows NT. Jbuilder ще бъде интегриран в създавания от компанията Oracle софтуер за Java-приложения.
Медийният закон влиза до две седмици в парламента
До трети октомври Парламентарната комисия по културата и медиите ще започне разглеждането на закон за радиото и телевизията, обещаха депутатите миналата седмица.
Повод за поемането на този твърд ангажимент беше срещата на народните представители с ръководството на БНТ. Членовете на управителния съвет на държавната телевизия успяха да убедят депутатите от комисията, че проблемите й не могат да се решат отвътре, а е необходимо генерално решение като приемането на работещ закон за радио и телевизия. Юристите на БНТ вече имат разработен вариант на закон за БНТ и БНР, който, след като бе поискан от народните представители, в петък им беше раздаден.
Весел щрих в заседанието на комисията внесе независимият депутат Жорж Ганчев. Бившият шеф на БББ-депутатите влетя по време на обсъждането, точно когато някой от депутатите попита защо на срещата не е дошъл Иван Гарелов. Чувайки името на водещия от "Панорама", Жорж моментално се изправи и заяви, че трябва да се отворят досиетата на всички журналисти от БНТ "во главе със старши лейтенант Иван Гарелов, познат с агентурния псевдоним Димитър".
"Липсват ни над един милиард лева", оплака се на депутатите главният мениджър на БНТ Петър Курумбашев. Според него държавната телевизия е изправена пред реалната възможност да не може да изпълнява задачите си заради липса на пари. Новите рекламни правила, които БНТ вероятно ще обяви до седмица-две, ще развалят далаверата на много хора, каза на депутатите Курумбашев. Според него именно това била и причината хората, на които "далаверата" евентуално ще бъде развалена, да допринасят за хаоса в БНТ. Курумбашев разказа как когато говорил "тия дни с мастит рекламен бос" и го помолил за коментар по положението в държавната телевизия, босът отвърнал: "Всичко върви по план. " Според главния мениджър на БНТ това доказвало, че има план за дестабилизация на националната медиа.
През тази седмица комисията по културата и медиите вероятно ще се срещне с представители на различните гилдии работещи в БНТ.
Рекламният ни пазар има много недостатъци
Като държавен монополист Българската национална телевизия все още не спазва правилата на пазарната икономика, се казва в Бялата книга за чуждестранните инвестиции в България. Като се има предвид, че западните фирми имат особен интерес техните продукти и услуги да се рекламират в национален мащаб на разумна цена, е особено важно да се знаят проблемите, с които се сблъскват чуждестранните рекламни агенции в страната (над 15 чуждестранни рекламни агенции - медиаагенции и фирми, предлагащи пълен кръг от услуги, заемат над 50% от местния рекламен пазар).
По отношение на държавната телевизия коментарът е следният. "Смесената система на финансиране - от държавния бюджет и чрез продажба на рекламно време, осигурява достатъчно средства за неконкурентно ориентираната й политика. В резултат на това тарифите за реклама в БНТ сa неоправдано високи и не отразяват действителните пазарни тенденции. В сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа България има най-неблагоприятното съотношение между цени за рекламиране по националната телевизия и численост на населението, както и между тези цени и брутния национален продукт. Редица инвеститори са обезпокоени от факта, че БНТ не предлага програми, които са атрактивни за хората за възраст между 15 и 35 години, които представляват най-важния сегмент от пазара."
Като специфичен проблем на рекламния пазар се определя фактът, че непредоставянето на национални лицензи за телевизионни излъчвания, а само на регионални такива, създаде редица местни телевизионни канали, повечето от които са изправени пред сериозни финансови затруднения заради слабия местен рекламен пазар. Крайно необходими според специалистите са нови източници на финансиране, техника и ноу-хау. Чуждестранните инвестиции чрез придобиване на дялове и акции в тази област на национално, както и на регионално ниво несъмнено биха подобрили финансовото състояние на телевизионните канали, както и тяхната програмна и рекламна практика.
Според авторите на Бялата книга е необходим Закон за рекламата, който да осигури нормално функциониране на рекламния и най-вече на медийния пазар. Асоциацията на рекламните агенции подготвя законопроект за рекламата и ще го внесе в парламента през есента, надяват се чуждестранните инвеститори. Той ще осигури защита на рекламите, създавани в страната, както и ще регулира взаимоотношенията между медиите и рекламните агенции, смятат бизнесмените от странство.
Според Бялата книга "често срещана практика в медиите (с изключение на БНТ) е да се установяват директни контакти с фирмите, които биха желали да рекламират продуктите си, дори ако тези фирми са обслужвани от рекламна агенция. Има случаи, когато медиите предлагат на тези фирми особено атрактивни условия за рекламиране, които иначе не се предлагат на рекламните агенции. В резултат на това нелоялно поведение от страна на медиите много фирми не спазват договорите си с рекламните агенции.
"Рекламната политика на БНТ не разрешава на чуждестранните рекламни агенции от типа медиашоп да се включват в националния пазар на телевизионни реклами. Освен това лицензираните от БНТ медиашопове трябва да депозират 120 000 долара като гаранция срещу неизпълнение на задълженията си. Този висок праг според Асоциацията на чуждестранните инвеститори представлява сериозна бариера за по-малките рекламни агенции и може да доведе до установяване на монопол на пазара.
Според Бялата книга много рекламни агенции компрометират качеството на услугите си заради ниското качество на печатните медии в страната. Би следвало да се утвърди практиката рекламните агенции да получават обезщетение, ако публикуваната реклама, поръчана от тях, не отговаря на първоначално договорените цветни образци, твърдят чуждите бизнесмени у нас. Сега печатните издания отказвали да плащат компенсации за несъответствие със стандартите за печат.
"Поради силната конкуренция, както и поради известни чуждестранни инвестиции в областта, частните радиостанции предлагат най-атрактивните рекламни възможности на пазара.
Те препоръчват и редица промени в съществуващия сега данъчен режим, които биха спомогнали за нормализирането на рекламния ни пазар. Според тях за разходите си за абонамент рекламните агенции трябва да ползват данъчен кредит по ДДС, тъй като поради специфичния характер на дейността си повечето рекламни агенции се абонират за голям брой местни и чужди издания.
Границата на "разходите за представителни цели", които могат да се приспадат преди данъчното преобразуване, следва да се повиши, смятат чуждестранните инвеститори, тъй като рекламните агенции осъществяват скъпи програми за връзки с обществеността и собствено рекламиране. Бялата книга за чуждестранните инвестиции е съставена от членовете на Българската международна стопанска асоциация.
Очаква се цените на вестниците отново да се вдигнат
Цените на вестниците може да се вдигнат в началото на абонаментната кампания, твърдят специалисти от вестникарския бранш. В момента "Труд" и "24 часа", собственост на ВАЦ, са лидери на пазара по тираж и постъпления от реклами. Останалите издания се опитват с много усилия да оцелеят на пазара. Според експерти вестници, които са под 30 хил. тираж, трудно могат да се задържат. Сега много от тях се опитват да останат на пазара, като намаляват разходите си. Доказателство за това е честата смяна на обемите на изданията, което затруднява печатницата. Когато вестникът излиза вместо на 12 на 16 страници например, са необходими различни размери хартия. Такава тенденция се забелязва при вестниците "Дума", "Демокрация", "Земя", "Меридиан мач", "7 дни спорт" и "Континент". Това е по-незабележимият начин да се спестяват разходи, отколкото да се вдига цената, но и той не може да се експлоатира дълго. Възможно е вестниците да вдигнат цената си, тъй като и в момента повечето се продават под себестойността си.
"Дума", "Земя" и "Меридиан мач" продължават да са най-големите длъжници към ИПК "Родина". "Дума" има дълг от 850 млн. лв., докато "Земя" има 440 млн. лв. неизплатени задължения. Според източници от печатницата "Дума" по-лесно би се справила с дълговете си, защото зад нея стои Висшият партиен съвет, докато "Земя" е с по-малък дълг, но главният редактор Коста Андреев трудно би намерил пари, твърдят запознати от партийните среди.
В ИПК "Родина" е постъпило писмо от Агенцията за приватизация, от което става ясно, че е започнала подготовката за откриване на процедура за касова приватизация на държавната печатница. ИПК "Родина" ще трябва да представи всички данни за дружеството, които са необходими при представянето му на кандидат-купувачите. В момента печатницата е 95 процента държавна собственост, а останалата част от капитала е раздържавена чрез масовата приватизация. Приватизационен фонд "Екип" има 1.24 процента, ПФ "Акционер фаворит" има 0.62 процента от капитала, а индивидуалните участници притежават 1.44 процента. Раздадени са и преференциални акции на работещите в ИПК, равняващи се на 2.5 процента от капитала на дружеството.
Тази седмица държавната печатница беше посетена от шефовете на немската медийна групировка ВАЦ Ерих Шуман и Гюнтер Гроткамп, които проявяват интерес освен към ИПК "Родина" и към полиграфическия комбинат, където в момента се намират редакциите на часовите вестници. Шефовете от Есен са имали среща с премиера Иван Костов, на която са обсъждали инвестиционните планове на ВАЦ в България.
България продължава да е извън големия рекламен свят
Авторитетното американско издание за реклама Advertising Age публикува миналата седмица международните клиенти на рекламните вериги в страните по света, където те имат представителства.
Според списанието българският офис на DMB & B (в София представител на мултинационалната верига е IMC) обслужва фирмите Fiat, Hyatt International, Procter & Gamble, Texaco и Western Union.
Рекламният бюджет на фирмата Henkel пък се обслужвал от българския клон на рекламната агенция TBWA, смятат от Advertising Age.
От клиентите на J.Walter Thompson тукашният офис на компанията обслужва "Хайнекен", Nestle, Royal Dutch Shell, TNT Express Worldwide и Warner Lambert Co.
Друга от големите рекламни вериги - McCann Ericson, според списанието също развива бурна дейност у нас. В класацията българският клон е представен с осем клиенти - Black & Decker, Boots Healthcare International, Casio, Gillette, Goodyear, L'Oreal и тютюневата компания RJR Tobacco.
IBM, Kraft Foods, Pepsi Cola, Rothmans и фирмата за петролни продукти Shell пък са клиентите на софийския офис на рекламната агенция Ogilvy & Mather.
Тукашният клон на Bates Worldwide - част от бившия холдинг Bates Saatchi & Saatchi, се разпорежда с рекламните бюджети на тютюневата компания British American Tobacco, "Кока-Кола", СРС, спедиторската фирма DHL и Energizer.
Graffiti-BBDO - българското представителство на международната рекламна верига BBDO Worldwide, според списанието обслужва фармацевтичната компания Bayer, фирмата за домакински уреди Electrolux, Wrangler и Wm. Wrigley Jr.
Откритият преди близо две години софийски офис на Grey се разпорежда с парите за реклама на Arexons, Barum, B.A. T Cigaretenfabriken, Block Drug, Hella, Международния олимпийски комитет, Mars, Microsoft, Nokia, Procter & Gamble и Sprint.
Мултинационалната агенция BDDP пък управлява рекламните бюджети на Accor, Bristol Myers Squibb и Сингапурските авиолинии. В бележка под линия Advertising Age уточнява, че дейността по бюджетите на тези фирми се координира от парижкия или лондонския офис на BDDP.
Audi, Clorox, Diesel, Henkel, McDonalds's, Mobil, Molnlycke (производителите на превръзките Libress) и Sony са клиенти на DDB Needham Worldwide според американското рекламно списание. Агенцията присъства у нас чрез смесено дружество с гръцкия си клон.
Българският клон на Euro RSCG няма статут на пълноценно представителство, твърдят в AdAge, като от международните клиенти на агенцията в България са обслужвани самолетната компания Airbus, Intercontinental, KJS, Peugeot, Philips и Procter & Gamble.
Водката Smirnoff и фирмата за домакинска техника Zanussi според списанието са клиенти на българския офис на Lowe Group.
Тукашният клон на Saatchi & Saatchi Advertising Worldwide също няма статут на пълноценно представителство, пише в Advertising Age. Клиенти на международната верига са CPC International, DHL, Procter & Gamble и автомобилната компания Toyota.
Българският клон на FCB Worldwide, чиито най-големи клиенти са АТ & Т, Levis и Nestle, според списанието няма нито един клиент в България.
Софийският офис на Leo Burnett пък обслужва у нас само Procter & Gamble, твърди AdAge. Миналата година международната верига даде представителството за България на рекламната агенция "Войс медиа". Според AdAge тукашният клон също няма статут на пълноценно представителство.
В списъка на рекламните агенции и международните клиенти, които обслужват клоновете им по света, липсват българският офис на Young & Rubicam (рекламна агенция "Шампионите") и тукашният клон на друга голяма рекламна верига - Amirati Puris Lintas (рекламна агенция "Суинг").
Въпреки големия си авторитет в рекламния свят Advertising Age не показва много голяма прецизност към българския пазар. Класацията на рекламните агенции, която се публикува там всяка година, има, общо взето, много малко общо с действителното състояние на рекламния пазар.
По-голямата част от големите международни клиенти, които фигурират и в последния брой на списанието, въпреки че са световноизвестни компании, имат сравнително слабо рекламно присъствие у нас.
Рекламният шеф на БНТ иска равни условия за всички
БНР също търси нов човек за рекламния си отдел
Алексей Лазаров
"Отношенията между участниците в рекламния пазар трябва да се ръководят от строго определени икономически критерии и да се основават на взаимна изгода в процеса на маркетинговата комуникация", пише в концепцията си за бъдещата рекламна политика на БНТ новоназначеният шеф на дирекция "Маркетинг и продажби" Иван Павлов. Той беше избран за този пост след широко разгласен конкурс и официално встъпи в длъжност преди седмица.
Според Павлов БНТ е длъжна да създаде и наложи на рекламния пазар правила, които отговарят на международните норми, тъй като е единственият телевизионен рекламоносител с национално значение. Това не трябва да стане за сметка на собствените й интереси. Отговорността за това е свързана пряко със "здравословното развитие" на рекламния пазар и с това на цялата българска икономика, смята г-н Павлов.
Новият шеф на "Маркетинг и продажби" е изложил своите виждания за рекламната политика на БНТ в 13 точки. Тя трябва да бъде неутрална и независима от външни фактори, като се ръководи единствено от интересите на обществото, категоричен е Иван Павлов. Основната й задача е да допринася за финансовото осигуряване на бъдещото развитие на националната медиа и за издигане на качеството на програмата на БНТ до съвременното европейско равнище.
Според рекламния шеф на медиата главен принцип за поведението на държавната телевизия на рекламния пазар трябва да бъде осигуряването на достъп до рекламно време в националния ефир на всички "стопански и нестопански субекти при равноправни търговски условия". Мнението на Иван Павлов е, че това може да стане чрез поддържане на коректни делови отношения както с рекламните агенции, така и директно с производителите и търговците. По този начин, смята рекламният шеф, се избягва решаването на конкурентни конфликти за сметка на БНТ и се създава здрава пазарна среда.
Съобразяване с икономическата рентабилност при закупуването и производството на нови предавания е третата точка в концепцията на Иван Павлов. Той предлага "последователност в прилагането на принципа на икономическа обосновка за всяко едно предаване, програмна минута и т.н. ". Налагането на ясни пазарни правила за копродукциите според него също е необходима стъпка за измъкването на БНТ от сегашното й затруднено положение.
Политиката на търговските отстъпки за реклама и спонсорство трябва да претърпи принципно изменение, особено в частта си за количествените отстъпки, смята новият шеф на "Маркетинг и продажби".
На шесто място в концепцията си Иван Павлов е поставил изискването цените на рекламното време в БНТ да се образуват на базата на т.нар. цена за хиляда контакта (СРТ - Cost per thousand). Това е рекламен термин, с който се определя колко струва на рекламодателя неговият клип например да бъде видян от хиляда души. "Цената за хиляда контакта" според г-н Павлов трябва да показва реалното съотношение между цената и качеството на услугата, която предлага БНТ - пренасянето на рекламното послание до потенциалните клиенти на производителите и търговците.
Задълбочаване и разширяване на продажната аргументация за спонсорството и рекламното време е друга необходима стъпка към нормализирането на рекламната политика на държавната телевизия, твърди шефът на "Маркетинг и продажби" там. Той предвижда и активно поведение на рекламния пазар, чрез максимално използване на независими източници на медийни данни и участие в изграждането на пийпълметрия - компютризирана система за измерване на зрителската аудитория, при която на определен брой подбрани семейства се монтира апаратура за следене на тяхното тв-поведение. Това е проект, който подхваща всяко тв-ръководство от три години насам и който засега все още е в много предварителна фаза.
Рекламната политика на БНТ има нужда и от точно формулирани дефиниции и правила за спонсорство, смята Иван Павлов. Според него на националната телевизия й трябва и сериозна аргументация за ценообразуването чрез изследване и доказване на рекламния ефект. От регламентация се нуждаели и т.нар. особени форми на реклама, като телешопинг например.
В концепцията си Иван Павлов апелира и за "поставяне на връзките с обществеността на съвременни основи (на принципа на диалогичността) с цел осигуряване на прозрачност в цялостната институционна политика на БНТ". Според него е необходимо и да се засили обратната връзка със зрителската аудитория, както и да се създадат нови "комуникационни инструменти", като зрителски клубове например.
Важно условие за успешното осъществяване на такъв тип рекламна политика, смята Иван Павлов, е създаването на регламент, който да осигурява взаимодействието между програмния и маркетинговия отдел на БНТ. Необходимо било и "блокирането на всякакви опити за външно въздействие върху работата на дирекция "Маркетинг и продажби". Иван Павлов планира и въвеждането на постоянна финансова и маркетингова отчетност за дейността на различните работни звена.
Всички тези стъпки според новия рекламен шеф на БНТ ще доведат до повишаване на приходите от реклама, по-голяма степен на независимост за държавната телевизия, стимулиране на рекламния пазар и осигуряване на конкурентоспособността на БНТ, ако се лицензира частна национална телевизия.
Иван Павлов беше официално назначен начело на дирекция "Маркетинг и реклама" миналата седмица. Той беше избран след конкурс, до последния кръг на който стигнаха още четирима души. Според източници техните документи след това били занесени от главния мениджър на БНТ Петър Курумбашев на Лиляна Попова - генерален директор на БНР. Новото ръководство на националното радио също търсело шеф на рекламния си отдел.
Един от най-често задаваните въпроси между рекламните агенции, след като Иван Павлов беше назначен в БНТ беше - кой е той.
Иван Павлов е учил педагогика и българска филология в Софийския университет, славистика в Мюнхен и е специализирал медиен маркетинг в Баварската академия по реклама и маркетинг, където е получил диплома за "медиен маркетинг експерт", пише в неговата автобиография. В Германия е работил в рекламната агенция Medialog Forum като организатор в продукцията на игрални филми за телевизиите Bayrische Rundfunk, ZDF, Pro 7 и SAT 1. Освен това, както пише самият той, е осъществявал и "различни дейности в областта на ресторантьорството, включително като ръководител смяна, DJ и съорганизатор на промоции". В продължение на две години г-н Павлов е работил във "фирмената група" MTM (Media Transfer Management) в Мюнхен. От 1995 г. той е "медиен консултант на свободна практика".
Още преди назначаването на Иван Павлов ръководството на БНТ на няколко пъти заяви публично намеренията си за рекламната политика на държавната медиа. Либерализация на условията за продажба на рекламно време е едно от обещанията на новия екип в националната медиа. В началото на октомври предстои правилата да бъдат оповестени.
Пловдивските Есенни изложби имат нужда от освежаване
Илина Коралова
Традиционните Есенни изложби в Пловдив всяка година се очакват с интерес. Това е събитие със сравнително дълга - 30-годишна, история, в което са участвали вероятно всички утвърдени (и не чак толкова) български художници.
И досега Старият град е изходната точка в кариерата на някои начеващи автори. Учудваща е при днешната финансова и духовна стагнация устойчивостта, с която всяка година се организират пловдивските Есенни изложби, като участниците никога не са по-малко (дори, струва ми се, малко повече) от необходимото за запълване на всички изложбени пространства. Очевидно подобен наплив се дължи на старата слава. Защото от известно време нивото на показваните работи не е много високо. Разбира се, изключения има и най-малкото заради тях си заслужава човек да обиколи възрожденските къщи на Пловдив.
Основните проблеми, които всяка есен трябва да бъдат решавани в Пловдив, са подборът на художниците, липсата на ясен критерий и пари. Признава го самият "идеолог" на изложбите - Атанас Кръстев (Начо Културата) в предговора към тазгодишния каталог. Самият каталог е едно крещящо доказателство, че са необходими повече средства, за да може това представително издание да добие подобаващия за събитието вид.
Тази година участниците са 16 (при положение че според самия г-н Кръстев не повече от десет са подходящите места за излагане). Почетното представяне е на Любомир Самарджиев - бивш директор на Художествената гимназия в Пловдив, завинаги влюбен в родопските моми, гори и селца, които в платната си пречупва през формалния аспект на кубизма. Компания в Балабановата къща му правят Димитър Чолаков, Димитър Рашков, Минчо Минчев, Силвия Митовска, Надя Генова, Румен Жеков и Кирил Найденов. Не мисля обаче, че събирането под един покрив на последните четирима с останалите е удачно решение на организаторите. Защото амплитудата в качеството е значителна.
Общо е мнението, че най-добрата изложба тази година е на Румен Жеков, озаглавена "Болка". Показан е цикъл композиции, в които се повтаря един-единствен елемент - правоъгълникът, разположен в различни конфигурации и оцветен в различни цветове, но винаги приглушено-пастелно. Правоъгълниците са прорязани от резки - на места те са "закърпени", но на други са болезнено отворени. Общото чувство е за повтаряемост, монотонност и в крайна сметка вглъбеност - чувство, съзнателно търсено и постигнато с лекота и майсторство от художника.
Румен Жеков представя една вариация на тема болка, която обаче е сладка - от онзи вид, който кара удоволствието да е по-силно.
Винаги нова, провокираща и изненадваща е Надя Генова със своите мисловни, приказно-поетични пейзажи, в които се усеща човешкото присъствие. Те са изпълнени в интересна техника, смесваща прийомите на живописта, графиката, колажа - една игра с материал и фактура, която допълнително обогатява въздействието на изложбата. Тя е изискана и ненатрапчива, но запомняща се с високото си професионално и артистично ниво.
Силвия Митовска разчупва (заедно с много от младите ни керамици) остарелите представи за керамиката единствено като приложно изкуство. Формите от печена глина могат да бъдат точно толкова силно изразно средство, колкото са скулптурата или живописта. Такава керамична скулптура и живопис ни показва младата авторка - необичайни форми на паната и пластиките, орнаментика, почерпена от примитивното изкуство, дискретно оцветяване, заглавия като "Любов и светлина", "Блян", "Танцът на водопада". Накратко, една типично женска изложба, но в добрия смисъл - светът, както го възприема нежната половина на човечеството.
