Веднага след кадровото решение се очаква Министерският съвет да одобри и правилника за устройството и дейността на надзорната институция. Проектът на самия нормативен документ вече е изготвен от специалната работна комисия около Христо Христов.
Надзорът, както е по закон, ще се ръководи от директор, но предложението ще бъде той да взема решенията си заедно с консултативен съвет, в който ще влизат и оглявяващите основните управления, както и независими консултанти. По проект дирекцията трябва да се гради на три самостоятелни управления - за издаваните разрешения и надзора върху застрахователната дейност, за финансовия надзор и правно. По закон действащите застрахователни дружества (които в момента са около 120) трябва да поискат разрешение за дейността си до края на март следващата година. Тогава очевидно основната тежест ще се концентрира върху лицензионния отдел в дирекцията. Както беше декларирано още при приемането на поправките в закона, една от най-стриктните проверки, които дружествата ще трябва да издържат при искането на лиценз, е тази за произхода на капиталите им и структурата на акционерите. Най-вероятно те ще трябва да докажат "данъчна чистота" за последните три години, което заедно с изискванията за минимален капитал между 2 и 4 млрд. лева (поне половината от който в парични средства) доста усложнява задачата да се докаже порядъчен произход на средствата. Най-вероятно в самата надзорна дирекция ще има специален отдел, който ще се занимава с тези проверки. "Освен това изключително важно е дружествата, които ще бъдат лицензирани, да са финансово стабилни. Евентуални фалити след това не само ще компрометират дирекцията, но и допълнително ще подрият доверието в застрахователното дело", заяви потенциален бъдещ член на надзора. Надзорът освен това ще следи и ликвидацията или вливанията на действащи в момента дружества, които няма да кандидатстват за лиценз, за да се гарантира, че те ще изпълнят задълженията си по подписаните вече договори.
По закон самият лиценз, след като кандидатстващото дружество е одобрено от дирекцията, обаче ще се издава от Националния съвет по застраховане, който включва министрите на финансите, правосъдието, вътрешните работи, труда и социалните грижи, шефа на надзора и представители на Асоциацията на застрахователите и на Стопанската академия в Свищов. В правомощията на националния съвет освен това е по предложение на надзора да отнема лицензи, да разрешава сливането, вливането, отделянето и разделянето на застрахователи, както и преотстъпването на застрахователния портфейл; откриването на производство по несъстоятелност. Самият съвет ще носи отговорността примерно за отказ на лиценз, което негласно се считаше, че ще е начинът за отсяване на силови "застрахователи" от пазара. Миналата седмица стана ясно, че Асоциацията на застрахователите е излъчила за член на националния съвет зам.-председателя на ДЗИ Борислав Михайлов, а от Стопанската академия в Свищов най-вероятно ще предложат доцент Боян Илиев.
Съгласно закона Дирекцията за застрахователен надзор към финансовото министерство е юридическо лице на извънбюджетна сметка. Собствените й приходи ще се набират от различните видове такси, събирани от застрахователните дружества. През последния месец сериозен повод за притеснение между дружествата стана и очакваният размер на таксите, които, по всичко личи, ще конкурират по жестокост тези на Комисията по ценни книжа. Окончателната тарифа за таксите ще бъде утвърдена от Министерския съвет. Засега са известни само структурата им и начинът, по който ще се начисляват. Основната такса, която ще се събира от застрахователите, е за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност. При акционерните дружества и клоновете на чуждестранните компании тя ще представлява процент от минималния капитал. Фиксирана сума независимо от капитала ще се изисква от взаимозастрахователните кооперации и посредниците. Допълнително всяка година по същата схема застрахователите ще трябва да плащат такси и за поддържане на издаденото разрешение, както и за всяка внесена промяна в него. Санкции ще бъдат налагани при констатиране на непълноти в представяните застрахователни документи от страна на дружествата, които изцяло ще трябва да поемат отговорността.
Застрахователите ще плащат данък върху премиите
Проектите на новите данъчни закони предвиждат нов начин за облагане на застрахователните дружества. Според предложението на финансовото министерство, което напълно се подкрепя от Международния валутен фонд, застрахователните дружества ще трябва да плащат 5-процентен данък върху брутните си премии вместо данък върху печалбата. Промяната най-вероятно ще влезе в сила от началото на следващата година, докогато всички поправки в данъчните закони би трябвало да са гласувани в парламента.
Аргументите за подобно решение са, че в момента няма точни нормативи, по които застрахователите да заделят резерви срещу рисковете. Тъй като е нормално резервите да се считат за разход на дружествата, данъчните органи нямат механизъм, по който да установят дали не се злоупотребява със свръхрезерви, за да се избегне плащането на данък печалба. Затова и последната мисия на МВФ е посочила като по-удачно данъкът да се начислява върху брутните премии по застрахователни операции, които включват освен "цената" на застраховките и административните разходи на дружествата за обслужването им, както и тези по презастраховането. Този механизъм ще се използва само временно, докато се уточнят правилата, по които застрахователните дружества заделят резерви, и редът, по който те ще намаляват финансовия им резултат за данъчни цели. Предложението на фонда е година след приемането на тези правила практиката за облагане на база премийните приходи да бъде премахната и дружествата отново да се облагат с данък печалба.
Представителите на застрахователните компании бяха сдържани в коментарите си за предвидения нов ред на данъчно облагане. Според шеф на голямо дружество новият данък със сигурност ще се пренесе върху цената на застрахователните услуги и по същество ще се превърне в косвено облагане на застрахованите. Това правило ще е още по-силно в условията на слабо развит застрахователен пазар, в който конкуренцията не е основната движеща сила. Такъв подход обаче ще означава ново свиване на застрахователния пазар, чийто основен контингент и в момента са задължителните застраховки и тези на имущества на държавни предприятия. "Проблемът е, че и при такъв подход на облагане действителните премийни приходи на дружествата трудно могат да се контролират от данъчните органи. Има хиляди начини те изкуствено да бъдат намалявани, както това се правеше досега с облагаемата печалба", заяви застраховател.
Облагането на премийните приходи не е съвсем нова идея. Тя беше лансирана преди около две години по времето на правителството на Виденов, като тогава се предвиждаше дружествата да плащат 8% от събраните премии като данък и отделно да се облагат приходите им от инвестиране на застрахователните резерви. Приходите от инвестиции на дружествата най-вероятно и сега ще се облагат по отделен ред. Препоръката на МВФ е всички "незастрахователни" дейности на компаниите да се третират като такива на отделно предприятие и за тях да се плаща данък печалба. Всъщност единственият тип "незастрахователни" операции, които са позволени по закон, са свързаните с инвестиране на резервите на дружествата.
Продажбата на Експресбанк се протака
Държавната Експресбанк, по всичко личи, ще бъде продадена по-бавно, отколкото изглеждаше преди месец. Миналата седмица Петър Жотев - шеф на Банковата консолидационна компания, която е основен собственик на банката, обяви, че от двата кандидат-купувача ще бъдат поискани уточнения към офертите, но отказа да коментира съдържанието им. "Райфайзенбанк" и южнокорейският концерн "Деу" подадоха оферти за покупка на банката преди няколко седмици, но според неофициална информация и двете предложения са непълни и с много претенциозни искания от страна на купувачите. Според слуховете освен това, въпреки че конкурентите поставят несъпоставими условия, и в двете оферти предложените продажни цени за акциите на банката са под очакванията на собственика й. Ако това се окаже вярно, скорошната продажба на банката най-вероятно ще се провали и ще се наложи тя да бъде предложена до по-широк кръг инвеститори, както това беше направено с Пощенска банка и Хебросбанк.
"БКК просто изпълнява ангажименти, поети от старото ръководство на холдинга към "Райфайзен" и "Деу", макар че беше по-чисто да предложи участието си в Експресбанк на широк кръг потенциални инвеститори и това трябва да бъде направено, ако купувачите отправят неприлични предложения", заяви правителствен представител.
Заплитането на интригата около приватизацията на банката се забеляза още преди седмица, когато въпреки уговорките, че кандидат-купувачите няма да се впускат в коментари около офертите си, шефът на "Райфайзенбанк" в България Дъглас Драйдън внезапно даде поредица от изявления за намеренията на австрийската финансова институция, в случай че офертата й бъде приета. Това като че ли не беше прието много въодушевено в ръководството на БКК. Един от изпълнителните директори на самата Експресбанк също заяви, че предварителните коментари на "Райфайзен" са непонятни. В тях дори се споменаваше, че австрийската банка би запазила мениджмънта на варненската финансова институция, за което от Експресбанк заявиха: "Благодарим за оценката, но едно от най-логичните неща при смяната на собствеността е да се смени мениджмънтът. " Представителите на "Деу" се въздържаха да коментират словесния поток от страна на конкурентите си. Петър Жотев заяви, че оживлението по темата няма да повлияе избора на БКК. След уточненията по офертите директорският борд на холдинга ще реши дали ще покани някой от двата съперника за преговори, или ще включи Експресбанк в обявите за продажба на Пощенска и "Хеброс". Според осведомени единственото притеснение за подобно радикално решение е, че отлагането ще се погледне с лошо око от Международния валутен фонд, за който това ще е знак за забавяне на банковата приватизация.
Данъчните няма да признават всички провизии на банките за разход
Международният валутен фонд препоръчва не всички провизии, които банките заделят за класифицираните си кредити, да се признават за разход при оформяне на облагаемата печалба. Според предложението тя ще се намалява само с 50 или 60 процента от заделените провизии, докато досега всички заделени резерви се признаваха за разход за целите на данъчното облагане. Аргументите за промяна на данъчното облагане са, че прекалено консервативната политика, наложена от БНБ, за да се осигури стабилността на банковата система, не е подходяща за база, на която се провежда данъчната политика спрямо банките. Затова за по-подходящо се счита за данъчни цели да се признава само процент от направените провизии. Със скорошните промени в наредбата за провизиране на рисковите експозиции БНБ действително наложи доста рестриктивна скала, по която банките трябва да се застраховат срещу лоши вземания. Те трябва да заделят между 3 и 5 процента провизии от нетната стойност на редовните си експозиции, 25% за тези под наблюдение, 50% за нередовните, 75% за съмнителните и със 100% да провизират експозициите, отнесени към загубата. В наредбата на БНБ се казва, че специфичните провизии (всички без тези по редовните вземания) са елемент на счетоводните разходи на банките и коректив на отчетната стойност на съответните активи. Само общите провизии (по редовните вземания) според наредбата трябва да се отделят след облагане с данък върху печалбата. Ако Законът за данъка върху печалбата наистина постанови, че за данъчни цели се признават само 50 или 60 процента от специфичните провизии, това ще означава, че счетоводната печалба на банките ще е по-ниска от тази, на чиято база се облагат.
Промяната трябва да бъде гласувана в парламента до края на годината и по всяка вероятност ще влезе в сила от началото на следващата. Представителите на МВФ са допуснали, че в бъдеще процентът от провизиите, който се признава за данъчни цели, би могъл да бъде повишен, ако БНБ облекчи изискванията си към банките.
След Шотландия и Уелс вече има самостоятелен парламент
На 18 септември жителите на Уелс подкрепиха с малко над необходимите гласове предложението на британското правителство за самостоятелен уелски парламент. Той ще е първият за страната от близо 600 години. С излизането на първите резултати рано в петък не беше ясно какъв ще е крайният изход от допитването, тъй като до последно гласовете за и против бяха изравнени. Шест часа след като избирателните бюра бяха затворени късно в четвъртък официално беше оповестена преднината на привържениците на самоуправлението, а гласовете се заковаха на 559 419 за срещу 552 698 против.
"Днес е най-важният ден в историята на нашата страна", каза министърът за Уелс Рон Дейвис пред ликуващите тълпи в столицата Кардиф. "След трудна битка хората на Уелс показаха, че вярват в себе си. " Въпреки това противниците на самостоятелния парламент заявиха, че заплетеността на вота и минималната преднина, с която бе спечелен, показват, че въпросът за самоуправлението далеч не е решен. Някои части от страната гласуваха изцяло против, а голям брой гласоподаватели се въздържаха от участие във вота. Общият брой на подадените гласове показа точно 50% избирателна активност, като 50.3% от гласувалите подкрепят предложението на правителството и 49.7% се обявяват против него.
Уелс няма собствен парламент от началото на 15-и век и се намира под управлението на английската корона от 700 години. След като станаха известни резултатите, британският министър-председател Тони Блеър заяви: "Много съм доволен, че народът на Уелс каза да. Ние бяхме избрани, защото обещахме да модернизираме държавната структура на Обединеното кралство. Сега благодарение на шотландци и уелсци направихме две големи крачки в тази посока."
Новият парламент ще има годишен бюджет от 7 милиарда лири и съответните правомощия да го разпределя. Ще се състои от 60 избираеми членове, които ще имат думата по въпроси от ежедневния живот на Уелс - здравеопазване, образование и т.н. Лондон ще запази контрола си върху данъците, отбраната, полицията, външната политика и макроикономиката. Критиците обаче твърдят, че събранието ще е прекалено слабо, за да има реално влияние. В същото време трябва да се отбележи, че е положитилен самият факт, че Уелс одобрява проекта на лейбъристкото правителство. Това е стимул за по-нататъшни реформи, които да модернизират закостенелите британски институции и да подготвят страната за новото хилядолетие.
За Уелс бе важно също, че един евентуален отрицателен вот би отблъснал чуждестранните инвеститори в района. В момента те са особено важни за икономическото съживяване на региона, силно засегнат от упадъка на въгледобивната промишленост. Засега в Уелс оперират около 380 чужди предприемачи, между които "Сони", "Тойота", "Форд", и "Бош".
Плановете на лейбъристкото правителство на Тони Блеър включват и предаването на по-големи права на различните региони в рамките на Англия. Лондон ще има собствен избираем кмет, ще има промени в Камарата на лордовете, а след смъртта на принцеса Даяна се предвижда да се преразгледа статутът и на кралското семейство.
Въпреки всичко Уелс се оказа голямо изпитание за Тони Блеър заради голямата апатия на избирателите и зараждащия се вътрешен конфликт в средите на лейбъристите. Резултатите от референдума донесоха в равни дози радост и успокоение на привържениците на премиера и политиката му. Те приближиха Британия още повече до континентална Европа, където федералният принцип по примера на Германия е широко разпространен.
Диктатурата на Англия
The Financial Times
Шотландците усетиха вкуса на свободата и се възползваха от нея. Те трябва с право да бъдат поздравени за това, че се освободиха отчасти от властта на Уестминстър. Уелс ги последва. Така след време би трябвало да постъпят и англичаните.
Какво накара шотландците да постъпят така? Като изключим националистите, които искат пълна независимост, много от гласувалите за отделен парламент се обявиха чрез вота си срещу прекалено голямата власт на Лондон. А тя от 21 години прогресивно нараства, откакто лорд Хейлшам стартира кампанията си за "избирателна диктатура". Въпреки периодичните тласъци към по-отворено управление британската система остава една от най-потайните измежду модерните демокрации. Двупартийният модел позволява на министрите да консолидират властта си в парламента, а Камарата на лордовете може да упражни съвсем слаб контрол.
Показателен пример за механизма на вземане на решения е актът на предишното консервативно правителство, което отмени част от Хартата за правата от 1689 г., за да може техен депутат да повдигне обвинение срещу в. Guardian. А тази седмица канцлерът Гордън Браун заяви на пресконференция, че не трябва да се начислява данък добавена стойност върху продажбите на песента на Елтън Джон в памет на принцеса Даяна, тъй като средствата ще отидат за благотворителни цели. В случая не става въпрос за парите или личностите, а за нарушаването на общоприетите правила за даренията, което става прецедент за бъдещи нарушения. Избирателното прилагане на законите беше доста добре разбирано от премиера Блеър, когато бе в опозиция. Когато дойде на власт, реформите му започнаха с референдума в Шотландия. По-нататък обаче обновителните планове все повече заприличват на скици, чернови без детайли за бъдещата реконструкция на държавното устройство. Най-популярната и добре замислена част от плана бе идеята за шотландския парламент със собствен бюджет и ограничени данъчни правомощия. На Уелс ще бъде дадена по-малка степен на самоуправление, което едновременно да задоволи националните претенции на хората, но и да отговаря на реалните нужди на страната.
На различните региони на Англия също ще бъдат предложени подобни събрания, стига жителите да ги искат. Лондон и други големи градове ще имат пряко избираеми кметски и градски съвети. Камарата на лордовете също ще бъде реформирана, а е обещана промяна и в избирателната система за Камарата на общините.
За съжаление правителството на Блеър не дава признаци, че разбира какво на практика означава делегирането на права на местната власт. За да проработи проектът, трябва да се дадат по-широки права за определяне на данъчни ставки. Иначе регионалните власти ще стават все по-зависими от Уестминстър. Така че Тони Блеър би трябвало да насочи ентусиазма си в тази посока. Все пак той е човекът, у когото в момента е съсредоточена диктаторската власт.
МВФ и Световната банка поставят нови акценти в дейността си
Годишните срещи на МВФ и Световната банка винаги са били сред най-важните световни събития в банковата сфера. Но съвместното им провеждане в Хонконг през тази година доведе до небивала активност от страна на световната икономическа общност. Освен 700-те служители на МВФ и Световната банка на този форум ще присъстват 300 финансови министри и управители на централни банки на страните членки и 4000 правителствени служители. Също така са поканени и повече от 5000 ръководители на най-големите световни компании. Картината се допълва от 2000 журналисти и 1000 хонконгски официални лица.
Като основни теми в дневния ред се открояват изграждането на успешно действащ световен механизъм за преодоляването на кризисни ситуации и повишаването на ефективността на борбата с корупцията. След разпадането на комунистическата система източноевропейските страни имаха необходимост от финансиране и икономически съвети за трансформиране на икономиките си на пазарна основа. Някои от тях вече са готови да се откажат от услугите на МВФ и Световната банка, защото се чувстват уверени в своите сили. Лидерите в прехода Полша, Чехия и Унгария вече не се нуждаят от тази помощ, но желание да се измъкне от опеката на двете организации изрази дори и Русия, чиято икономика едва сега показва признаци на съживяване. "Аз смятам, че отношенията ни с източноевропейските държави във все по-голяма степен ще започнат да приличат на тези, които имаме със Запада, но ние винаги ще бъдем готови да реагираме, в случай че някоя от тях изпадне в затруднение", казва първият заместник-директор на МВФ Стенли Фишер.
През тази година и двете институции демонстрираха промяна на отношението си към борбата с корупцията. Те смятат, че това е основният проблем за развитието на много държави. Заради обвинения в корупция на държавната администрация МВФ спря заем за Кения в размер на 220 млн. долара. Фондът поиска уволненията на няколко високопоставени държавни служители в енергийния сектор, които, освен че са корумпирани, са възпрепятствали и реформите в този сектор. Специално в случая с Кения промяната на отношенията идва след дълги години на застой. Чуждестранните инвеститори постоянно се оплакваха от лошото икономическо управление и затрудненията в работата, кенийските власти обещаваха реформи и след получаването на поредния заем не предприемаха никакви действия.
Световната банка, в ранните години на съществуването си беше критикувана, че отпуска милиарди долари по проекти за развитие, без да се консултира с всички заинтересувани страни и често заемите не са постигали желания ефект. Сега банката ще търси по-добра реализация на заемите си чрез по-сериозни предварителни проучвания. "Освен с правителствата ние ще провеждаме сериозни консултации и с фирмите, усвояващи отпуснатите заеми, а също така ще се допитваме и до общественото мнение, за да постигнем максимално добър ефект", казва вицепрезидентът Марк Браун.
Доминираща тема на срещите в Хонконг са икономическите сътресения в Азия, които засягат целия континент от Тайланд до Япония. МВФ и Световната банка настояват за по-добро държавно управление и ясни икономически правила. Като най-сериозна, а може би дори и единствена възможност за разрешаване на икономическите проблеми на региона се приема възстановяването на отслабената японска икономика. Именно състоянието на японската икономика е и акцентът на срещата на финансовите министри на страните от Г-7, провеждаща се в рамките на този форум.
Икономическите проблеми на Тайланд напомнят тези, които през 1995 г. преживя Мексико, като инвеститорите изпаднаха в паника, носеща заплаха за световните финансови пазари. И в двата случая световната общност намери изход, отпускайки кредити за изпадналите в криза държави. И в двата случая основна роля играеха МВФ и Световната банка. МВФ и САЩ отпуснаха 50 млрд. долара за Мексико, а преди месец беше одобрен възстановителен пакет от 17.2 млрд. долара за Тайланд. На всеки три месеца екип на фонда ще прави доклад за промените в състоянието на тайландската икономика и ще дава препоръки за оперативни корекции. Тази помощ за тайландската икономика е неизбежна след тежката валутна криза, която страната преживя през последните месеци. Тайландският бат изгуби 40 процента от стойността си спрямо долара и без предприетите мерки се очертаваха допълнителни неприятности за икономиките в Югоизточна Азия, а оттам и в глобален мащаб. Стенли Фишер смята, че настоящите проблеми на Тайланд с пълна сила поставят на дневен ред въпросите за по-голяма информационна откритост на икономиките. "Тайландската криза отново доказа необходимостта от свободен поток точна и навременна информация за състоянието на икономиката на всяка една държава", каза Фишер. Той припомни, че фондът е отправил предупреждение към Тайланд да приведе в ред финансовата си система още преди година, но тогава тази информация не е достигнала до инвеститорите от съображения за доверителност. А освен това не е нужно фондът да се превръща в рейтингова агенция и по този начин да губи доверието на правителствата. Но той, както и всички служители на МВФ и Световната банка, запази оптимистичния тон, смятайки, че тази криза ще бъде забравена много скоро и регионът ще продължи своя възход. Директорът на МВФ Мишел Камдесю дори изрази оптимистичното мнение, че азиатските държави ще са в основата на възхода на световната икономика.
Не бяха малко и критиките по адрес на двете институции. Много експерти, следящи азиатските пазари, смятат, че тайландската криза можеше да бъде разрешена много по-успешно без намесата на МВФ. Доказателство за това, че съществуването на МВФ и Световната банка има доста противници, беше изказването на Нобеловия лауреат по икономика Милтън Фридман. Според него МВФ е трябвало да бъде закрит още през 1971 г., когато беше девалвиран американският долар. Фридман смята, че фондът е донесъл повече злини, отколкото добрини. В думите му явно звучи огорчение, че либерализмът, който той проповядва, не успя да се наложи в световната икономика. Въпреки че развитите индустриални държави проповядват либерализация на пазарите и по-малка намеса на държавата в икономика, дори и те използват много ограничаващи тази свобода механизми.
Критиките към Азия не подминават и Япония, като специално САЩ оказват силен натиск върху японските власти да работят по-активно, за да подобрят състоянието на икономиката. През месец юли търговският дефицит на САЩ с Япония беше 5.2 млрд. долара, като това е най-високото равнище през последните две години. Вашингтон настоява Япония да стимулира вътрешното потребление, а да не разчита само на износа.
Световната банка представи своята програма за облекчаване на задълженията на силно задлъжнелите бедни страни. Тази инициатива ще бъде компенсация за страни длъжници, които са показали сериозен напредък по пътя на пазарните реформи. За тях се предвиждат разсрочвания на погасителните срокове и предоговаряне на лихвените проценти. Увеличаването на пропастта между бедните и богатите държави също е сред основните теми за дискусии в Хонконг.
Ръководството на МВФ смята, че за да може фондът да отговори успешно на новите икономически реалности, е необходимо увеличение на неговите ресурси. За това управителният съвет гласува предложение за 45-процентно увеличение на квотите на страните членки. Това предложение трябва да бъде одобрено от борда на директорите на 180-те страни членки, като е необходимо мнозинство от 85 процента. Промените в квотите ще дадат по-голямо право на глас на страните, които през последните години претърпяха бързо икономическо развитие. В Хонконг се разрази сериозен спор по въпроса за това къде трябва да бъде главната квартира на организацията. Според устава тя трябва да се намира в страната с най-голяма квота на специални права на тираж, а с приемането на новата европейска валута евро ЕС ще изпревари САЩ. Американците не са съгласни на този вариант, защото смятат, че реализацията му ще им отнеме доминиращата роля във фонда.
Банкерите срещу правителството - втори рунд
Кирил Кирилов
В началото на седмицата в Москва се случи нещо, което вече се превръща в традиционна практика - в Кремъл при президента Борис Елцин бяха поканени шестима влиятелни банкери, финансисти и медийни магнати. Целта бе да се сложи край на това, което в Русия нарекоха втората банкова война. А поканените бяха същите онези, които преди малко повече от година отново бяха поканени, но с друга цел - да разтворят кесиите за финансирането на предизборната кампания на Елцин.
Голямата шесторка.
Шестимата, които се срещнаха с президента, бяха: Владимир Гусински, основател и собственик на "Мост-груп" (в нея влизат "Мост-банк", две телевизионни станции и няколко печатни издания); Махил Фридман, президент на "Алфа-банк" (един от големите играчи в продължаващата приватизация на най-големите руски компании); Александър Смоленски, президент на "СБС-Агро банк" (една от най-големите руски банки, а самият Смоленски държи контролния пакет на медийната група "Коммерсантъ"; Владимир Потанин, основател и собственик на "ОН&?cy;КСИМбанк" (най-голямата руска частна банка, държаща контролните пакети на руската телекомуникационна компания "Связьинвест" и на най-големия световен производител на никел РАО "Норилски никел", както и дялове в няколко руски вестника); Владимир Виноградов, президент на "Инкомбанк", и Михаил Ходорковски, президент на групировката "Менатеп", в която влизат банка "Минатеп" и индустриалният холдинг "Роспром". На срещата липсваше единствено Борис Березовски, зам.-председател на Съвета за сигурност към президента, основател и собственик на концерна "ЛогоВАЗ", както и на осмата по големина руска петролна компания "Сибнефт". Неговите интереси представляваше Владимир Гусински - двамата загубиха търга за телекомуникационната компания "Связьинвест", спечелена от Владимир Потанин.
Това, което обединяваше шестимата, не бе финансовата им подкрепа за Елцин миналото лято, а войната за окончателното разпределение на останалата все още държавна част от руската индустрия, както и парадоксалната на пръв поглед медийна война, която финансистите подеха срещу двамата първи вицепремиери Анатолий Чубайс и Борис Немцов. Парадоксална, защото именно Чубайс през юни 1996 г. роди идеята за създаването на Г-8 - група от президентите на най-големите руски банки, които изляха милиони долари в предизборния щаб на Елцин, начело на който също бе Чубайс. Когато обаче дойде време да се приватизират компании, оценявани за милиарди долари, старото предизборно приятелство започна да хваща ръжда.
"Те спират битката си срещу Чубайс, Немцов и правителството", заяви Елцин след срещата. "Банките имаха някои спорове с правителството. Необходимо бе да се чуе думата на президента, когото те подкрепиха и подкрепят... Има взаимно разбирателство", с тези думи Борис Николаевич обяви края на приватизационната война. Което не означава, че тя наистина е приключила.
Властови гамбит.
В деня преди кремълската среща във в. "Независимая газета" излезе статия, в която се казваше: "Анатолий Чубайс иска пълен контрол над Русия. " Имайки предвид, че вестникът е собственост на Борис Березовски, и това, че той не бе поканен при президента, твърде вероятно е медийната война да навлезе в нова фаза. Березовски, загуби битката за руските телекомуникации, загуби и РАО "Норилски никел", на път е да загуби и битката за приватизацията на единствената останала държавна голяма петролна компания - "Роснефт". Със сигурност обаче не иска да загуби войната.
В този смисъл съобщението, че руската Федерална служба за сигурност е получила сигнал за подготвяно покушение срещу Анатолий Чубайс изглежда на пръв поглед логично. Интересното в случая е, че според източници, близки до първия вицепремиер, неговото убийство се подготвя от шефовете на голяма петролна и газова компания, с големи задължения към федералния бюджет.
С тази формулировка атентатът би могъл да бъде подготвян от достатъчно широк кръг компании - на практика няма голяма руска компания, особено в петролния и газовия сектор, която да няма задължения към хазната под една или друга форма. На практика кръгът се затваря до две компании - "Сибнефт" и РАО "Газпром". "Сибнефт" - защото е собственост на Березовски, а той бе най-яростният критик на Чубайс и Немцов в последните месеци; РАО "Газпром" - защото Чубайс бе инициатор на кампанията срещу газовия монополист да преведе близо 3 милиарда долара, които дължеше на бюджета във вид на неплатени данъци и такси. Вариантът с "Газпром" звучи твърде невероятно, дори и поради това, че премиерът Черномирдин е тясно свързан с компанията, а едва ли точно сега е времето Чубайс да атакува прекия си началник. Така че контраатаката явно е насочена лично към Березовски, а когато в руските реалности се заговори за смъртна заплаха, играта явно е навлязла в последната си фаза. Макар че в случая става въпрос по-скоро за разиграването на властови гамбит.
А играта е свързана не само с икономическите ресурси на Русия, а и със следващия президент на страната, който ще бъде избран през 2000 г. След срещата в Кремъл един от участниците в нея заяви, че Борис Елцин е обещал да осигури приемственост във властта, т.е. да избере свой приемник, който да е толкова приемлив за руския финансов и промишлен елит, колкото е настоящият президент, най-малкото поради факта, че без тяхната финансова и медийна подкрепа никой не може да се добере до креслото в Кремъл.
Сделката.
Смята се, че Елцин и неговият сив кардинал Чубайс са избрали за следващ президент на Русия 37-годишния Борис Немцов, бивш губернатор на Нижни Новгород и настоящ първи вицепремиер, отговарящ за енергийния сектор, реформата и социалната сфера. Ако финансовите и медийните магнати решат да не го подкрепят, техните средства ще бъдат поделени около кандидатурите на Виктор Черномирдин и московския кмет Юрий Лужков. Това пък би могло да отвори пътя към президентския пост на Александър Лебед или дори на лидера на комунистите Генадий Зюганов. В последните дни Лебед предложи сътрудничество на воденото от депутата в Държавната дума Лев Рохлин движение, което също е с антиправителствена насоченост (Рохлин също като Лебед е генерал в оставка). По този повод в Кремъл вече се чуват гласове, че Елцин би могъл да се кандидатира или по друг начин да си осигури трети президентски мандат, въпреки че по конституция няма право на такъв.
Явно като част от стратегическите ходове в средата на седмицата президентът уволни двама от най-близките и най-дълго задържалите се в неговата администрация съветници - Георгий Сатаров и Лев Суханов. Също през тази седмица генералният директор на Обществената руска телевизия Сергей Благоволин заяви в интервю, че смята да се оттегли от поста си. Твърди се, че това изявление е следствие от контраатаката на Чубайс, но, имайки предвид, че мажоритарен собственик в ОРТ е Борис Березовски, а Благоволин преди време заяви, че не той, а неговият заместник управлява телевизията (заместникът му е близък приятел на Березовски и съдружник в неговата компания "ЛогоВАЗ"), евентуалната оставка на Благоволин може да се разглежда и като победа на Березовски.
В крайна сметка някаква сделка трябва да има и може би тя вече е факт. Основните й параметри могат да се очертаят така - Владимир Потанин (той бе и финансов министър в предходното правителство веднага след президентските избори) и неговата "ОН&?cy;КСИМбанк" вече получиха повече от достатъчно под формата на контролни пакети от акции в "Связьинвест" и РАО "Норилски никел". Време е и другите да получат това, което им се полага. Едната страна разполага с финансови средства, а другата със силата на държавната власт - ситуацията изглежда патова. Но за да бъде спечелена една война, е необходима не толкова власт, колкото пари.
Руският инвестиционен пазар разпалва апетита на местни и чужди играчи
Любомир Евстатиев
През последните месеци финансовият сектор в Русия е в подем, който прави руските капиталови пазари привлекателни за чуждестранните инвеститори. Това съответно води и до разцвет на инвестиционното банкерство в страната. Тази тенденция се дължи преди всичко на възвръщащото се международно доверие към страната.
Благодарение на тази положителна тенденция, а също и на признаците на съживяване в руската промишленост през последните 18 месеца борсовият индекс The Moscow Times нарасна шест пъти в доларово изражение и общата стойност на котираните акции на руски компании достигна 100 млрд. долара. Намаляващите съмнения по отношение ефективността на руските ценни книжа активизираха все повече чуждестранни и руски инвеститори. Големи компании като "ЛУКойл" и РАО "Газпром" пуснаха емисии на свои акции в САЩ, Германия и Англия. Дори и липсата на изчерпателна и актуална информация за цените на акциите и състоянието на компаниите не е в състояние да отблъсне инвеститорите.
Руските дългови пазари също се развиват успешно. Стойността на дълга, останал от времето на Съветския съюз, се е утроила на вторичния пазар. Новият държавен и корпоративен руски дълг е лесно продаваем. Само през първите осем месеца на 1997 г. Русия е емитирала еврооблигации на стойност близо 4 млрд. долара. Правителството очаква до края на годината да продаде облигации за още 3.5 млрд. долара, а също така и облигации, конвертируеми в акции, на стойност 3 млрд. долара. Доходността на руските съкровищни бонове падна от екстремалните 250 процента в средата на миналата година до по-малко от 20 процента. Всичко това говори, че малко или много инвеститорите вече приемат Русия за нормална държава. Тези новини са изключително добри за инвестиционните банки, които увеличават печалбите си при нарастването на количествата на търгуваните ценни книжа, а така също и при растящата пазарна стойност. И чуждестранните, и руските инвестиционни банки просперират. Президентът на Руска инвестиционна банка съобщи, че през миналата година възвращаемостта от ценните книжа на банката е 200 процента. През последните шест месеца почти всички чужди инвестиционни банки са увеличили персонала си поне с петдесет процента и заплатите на персонала са се удвоили. След като чуждестранната експанзия в Русия расте, все по-ожесточена ще става борбата за разпределение и на инвестиционния пазар.
Сред тези, които се опитват да се настанят на руския пазар, са банки от ранга на Merill Lynch. Досега тя управляваше дейността си в Москва, без да има там функциониращ клон с пълен лиценз за дейност. Goldman Sachs също планира да възстанови закрития през 1994 г. клон. Малко са чуждестранните банки, които влязоха на руския пазар чрез придобивания. През миналата година само австрийската Creditanstalt образува смесено дружество с брокерската компания "Грант". Но тенденцията за създаване на стратегически съюзи в местния финансов сектор е много силна. И това е приемливата алтернатива, след като възможностите да се купува изгодно в руския финансов и промишлен сектор намаляват бързо.
Много от участниците на руския инвестиционен пазар бяха изненадани, когато на 9 юли агресивната инвестиционна компания "Ренесанс-капитал" съобщи, че се слива с банка "Международная финансовая компания" (МФК). Банката МФК е инвестиционното крило на диверсифицираната финансова и индустриална групировка, в чиято основа стоят "ОН&?cy;КСИМбанк" (най-голямата частна банка в Русия) и скандалният бивш първи вицепремиер Владимир Потанин. Целта на сливането е Русия да има инвестиционна банка, способна да конкурира световните лидери и да бъде най-голяма сред подобните руски институции. Активите на обединената банка, която ще се нарича "МФК - Ренесанс", ще са повече от 2 млрд. долара, а на управляваните средства - 1 млрд. долара. По обем на търговията с ценни книжа "МФК - Ренесанс" ще бъде на първо място в Русия. Само за първата половина на 1997 г. оборотът с акции на "Ренесанс-капитал" възлиза на 2.25 млрд. долара, а на МФК - над 3 млрд. долара. Президент на "МФК - Ренесанс" ще бъде американецът от руски произход Борис Джордан, който през 1995 г. напусна CS First Boston, за да създаде "Ренесанс-капитал". Според него основната причина за сливането е утвърждаването на компанията в Русия. МФК ще допринесе за това с широката си мрежа от клиенти и с опита в работата с тях. Така "Ренесанс" ще има възможност за по-точни преценки на състоянието на промишлените предприятия, които ще се преструктурират. В момента голяма част от инвестиционните банки на руския пазар водят борба на каквато и да е цена да изградят близки връзки с колкото може повече големи руски промишлени предприятия.
Обикновено подобни сливания се осъществяват или за да се намалят разходите, или за постигане на диверсификация на дейността. Очевидно при тази сделка вторият вариант отпада, след като и банката, и компанията са ориентирани към големи корпоративни клиенти и работят на едни и същи инвестиционни пазари. С това сливане се търси не само намаляване на разходите, но и други глобални цели. Така ще се подобри качеството на управлението и ще се формира единна инвестиционна стратегия. На пръв поглед досега "Ренесанс-капитал" и МФК трябваше да имат едни и същи интереси, тъй като банката владееше 20 процента от акциите на инвестиционната компания. Те действаха доста независимо, но понякога интересите им се пресичаха.
Също неотдавна "Брунсвик инвестмънт", най-успешната брокерска къща в Русия, се обвърза с инвестиционната банка SBC Warburg, която е част от Swiss Bank Corporation. Ползата за "Брунсвик" в този случай е, че компанията получава достъп до капиталовите ресурси и опита в пласирането на ценни книжа на SBC Warburg. Брокерската компания има необходимост от това, за да запази конкурентоспособността си, след като търгуваните количества се увеличат. Променящата се същност на руския капиталов пазар кара експертите да смятат, че до края на века няма да остане нито една независима руска брокерска компания. Съществуващите в момента повече от двеста лицензирани брокерски компании, които обслужват дневния оборот на акции на стойност от около сто млн. долара, или ще изчезнат, или ще се съюзят с богати чуждестранни партньори. Краят на добрите времена за брокерите в Русия може да настъпи много скоро, дори и при относително леко сътресение на световните фондови пазари, затова те трябва да работят за по-нататъшно развитие на местния пазар, а не само да разчитат на бързи печалби от спекулативни сделки. Те могат да разчитат да компенсират намаляващите маржове с увеличението на търгуваните обеми.
Компанията "Тройка диалог", която е сред лидерите в търговията с акции, продава 20 процента от акциите си на московската общинска банка "Банк Москв&?cy;". Този съюз е много ценен за "Тройка диалог", защото ще има по-стабилен достъп до множеството инвестиционни проекти, тъй като московското кметство е вторият по възможности потенциален инвеститор след правителството.
Изборът, направен от "Ренесанс-капитал", "Брунсвик" и "Тройка диалог", е доказателство за тенденцията инвестиционното банкерство в Русия да се развива чрез диверсификация на уменията на водещи в своята област компании. След като световната практика е доказала, че при разработването на нов пазар е по-добре да се използва опитът на лидерите в инвестиционното банкерство вместо опити да се създава всичко наново, този път със сигурност е най-добрият начин да се ускори преустройството на амортизираната руска индустрия.
Тони Блеър облече шотландския килт
Ася Бочева
Безспорно датата 11 септември 1997 г. - денят, в който шотландците дадоха съгласието си за създаването на собствен парламент, ще остане в аналите на британската история. Еуфоричните оценки за събитието бяха споделени и от двете страни, с една принципна разлика в определенията. На север от границата референдумът се определя като исторически, а на юг, в Англия, се използва терминът модернистичен.
На пръв поглед разликата е минимална, но тя отразява различното значение, което носи със себе референдумът от четвъртък. За англичаните той се превръща в първата от серия стъпки, които ще очертаят бъдещото развитие на Обединеното кралство. За шотландците представлява уреждане на исторически спор с 300-годишна давност, възстановяване на културни и държавнически традиции. И за двата народа обаче е началото на изграждане на една нова национална идентичност, основана не толкова на конфронтация и национализъм, колкото на помирение и прагматично сътрудничество.
Тони Блеър - "принцът на народа"
Това определение получи британският премиер от медиите на Острова, след като той нарече Даяна "принцеса на народа", заради приноса си в доближаването на държавата и институциите й до обикновените хора. За този му имидж решаващо значение имаше реформаторският план за предоставянето на голяма степен на самоуправление на Шотландия и Уелс. Делегирането на правомощия на местни органи на властта представлява безпрецедентна в английската история стъпка към децентрализация. Рисковата програма на премиерския щаб за радикално осъвременяване на държавната структура даде на Блеър кредит на доверие, който не само че не намалява, но с течение на времето и привеждането й в изпълнение печели все повече симпатии. Несъмнено Блеър е човекът, стоящ зад обновяването на Лейбъристката партия и превръщането й в левоцентристка, умерена политическа формация. Амбицията на хората около "новата" партия е реализирането на обществен проект, който да помири либерализма със социалната защита, отговарящ на интересите не само на работниците, но и на средната класа. Ключовите думи в предизборната програма на Блеър - нов, модерен, обновяване, започнаха на практика да влизат в действие. Под прицел попаднаха монархията и профсъюзите - институции, станали символ на Англия. Модернизацията неизбежно обхвана и държавното устройство, където нуждата от реформи е наистина голяма.
Опитите за даване на самостоятелност на Шотландия не са отскоро. По принцип всяко лейбъристко правителство има подобни проекти и обикновено те завършват с неуспех. Пресен е примерът с последните управляващи лейбъристи - кабинетът на Калахан от 1979 г. организира референдум за шотландците, които в последния момент оттеглиха подкрепата си по предложения от правителството проект за регионален парламент. Разклатеното положение на кабинета доведе малко по-късно до падането му. Мнозина не се стърпяха да направят аналогия с настоящата инициатива на Блеър, като пророкуваха, че Шотландия ще се окаже препъни-камъкът в досегашния възходящ път на премиера.
Шотландия - Уелс - Европа.
Най-младият английски министър-председател от близо два века обаче опроверга известното твърдение, че историята е учителка на народите, от която никой не се учи. Блеър използва американската политическа схема, като събра около себе си предизборен щаб от експерти (двама от които са консултирали Бил Клинтън и Нелсън Мандела). Между основните приоритети на политиката на лейбъристите е и отваряне към Европа и "ясно определена роля на международната арена". Принципното различие между предишните подобни програми и тази на Блеър се състои в това, че в неговата балансирано са почерпени приложимите в британски условия континентални черти. Европеизирането на Острова започна с прозрението, че решаването на регионалните въпроси е много по-ефективно, когато се извършва на регионално ниво. Централизираното вземане на решения ограничава политическите иновации и експериментиране, съобразени с местните особености. В Англия от своя страна биха могли да заемат някои от чертите на шотландската правна система, която действа самостоятелно от дълги години. Като се поучат от опита на регионалната практика в областите на образованието и здравеопазването, на национално ниво англичаните биха могли да избягнат редица грешки.
Основните страхове на критиците на Блеър са свързани с предположението, че частичното самоуправление ще се възприеме от шотландците като първа стъпка към пълна независимост. Въпреки че е рано да се предскаже как ще се стекат събитията, подобен развой е малко вероятен. Поне ако Британия не тръгне по някакъв коренно различен път от останалите европейски държави със сходни проблеми. А засега техният пример е окуражаващ за англичаните. В Испания, където регионалните правителства успешно задоволяват претенциите на всички, без екстремистите, хората не се страхуват, че частичното самоуправление на Каталуния и Баската провинция може да прерасне в отцепване.
"Балканизирането на Британия" все още се отлага за неопределено време. С още един европейски паралел Шотландия се оприличава на Бавария в Германия. С даването на правомощия на новия парламент по въпроси от регионално значение централното правителство в Лондон се освобождава от задълженията да поддържа специални комисии, които така или иначе са подлагани на постоянни атаки от страна на шотландците. От друга страна, правомощията не засягат важните макроикономически проблеми и взетите решения няма да нарушат националния общ пазар или вътрешното разпределение на стоки и услуги. В същото време на шотландците ще се даде право на глас в европейските институции по въпроси, които ги засягат пряко, като например риболова или извличането на нефт от Северно море.
Шотландия също може да се чувства доволна след допитването. Все пак обаче не трябва да оставя първоначалната еуфория да се превърне в управленски хаос. Блеър предвидливо е заел още една черта на континенталните демокрации, която да подсигури стабилността на новото законодателно тяло - избиране по пропорционалната система. Този механизъм гарантира представителство и на малцинствени партии, като торите например, като стимулира многопартийното сътрудничество за сметка на конфронтационния стил на Уестминстър. Тънкият момент, който шотландците не трябва да пропускат, е, че, придобивайки самоуправление, те понасят и голяма отговорност. Отпадат предишните оправдания, че данъците са високи, защото в Лондон така са решили. Фискалната дисциплина ще е от решаващо значение, за да стигнат отпуснатите централно средства за различните ресори. Шотландските депутати няма да са вече имунизирани срещу недоволството на данъкоплатците и техни избиратели.
Тони Блеър продължава победния си марш в английската политика. Дотолкова безупречен, че дори печалноизвестните медии на Острова не могат да намерят пункт, по който да го атакуват. "Принцът на народа" успя да привлече Шотландия за каузата си за реформиране на Обединеното кралство. Уелс е на път. Да се готви Северна Ирландия.
Денят на София - гвардейци, погача и бира
"Нека вярата, надеждата, любовта и мъдростта са с нас, на всички желая лично щастие и успех. " Така кметът на столицата Стефан Софиянски се обърна към съгражданите си по случай Деня на София. За първи път от пет години насам президент, премиер и парламентарен шеф се събраха на едно място за честването на християнския празник Света София, Вяра, Надежда, Любов. Тържествения ритуал до храма "Св. София" уважиха държавният глава Петър Стоянов, министър-председателят Иван Костов, председателят на Народното събрание Йордан Соколов, министри, депутати и дипломати. "Да знаете, че и Пловдив ви поздравява за празника", каза президентът Стоянов на софиянци. Той прие почетния караул точно в 11.30.
Духовници от синода на дядо Пимен начело със софийския митрополит Инокентий отслужиха празничен молебен. Знамената на София, България и Европейския съюз бяха издигнати на фона на националния химн.
Нережисирана реч пред политическия елит и събралото се гражданство дръпна баба Яна от с. Ботунец. Облечена в носия, тя поднесе на градоначалника и останалите политици направена от нея погача.
По-късно Денят на София продължи с банкетни предизвикателства - безплатна бира край езерото Ариана, почерпка в общината и частни наздравици за имениците.
Инвестиционен колектив купи 33% от "Албена" за 10.1 милиона долара
Инвестиционната група на "Банк насионал дьо Пари" в Лондон, работническо-мениджърското дружество "Албена 2000" АД и приватизационен фонд "Албена инвест" АД като колективен купувач подписаха меморандум с Агенцията за приватизация за покупката на 33% от курорта "Албена". Цената на пакета е 10 110 640 долара. Очакванията са до 10 дни да бъде подписан окончателният договор с агенцията.
"Албена" стана първият недържавен курорт, след като чрез масовата приватизация се купиха 25% и след като реститутите получиха обезщетенията си под формата на 25.13% от акциите на дружеството. Приватизационният фонд "Албена инвест" придоби от масовата приватизация 21% от "Албена" и сега заедно с инвестиционния колектив контролира общо около 54% от акциите на дружеството.
Костов влезе в Националната следствена служба за първи път
Премиерът Иван Костов посети за първи път сградата на Националната следствена служба ден преди в парламента да започне дебатът по престъпността. Министър-председателят, вътрешният и правосъдният министър разговаряха 2 часа със следователи в четвъртък за това как може да се задвижи работата по затлачените дела. Стигнахме до скрити резерви, които ни позволяват законите, каза шефът на следствието Бойко Рашков. Има вратичка в НПК, която позволява полицаи да се включат в разследването от самото начало, и ние ще я използваме, каза той. Вероятно ще издадем общи наредби как да си сътрудничат следствие и полиция, за да вървят по-бързо делата, каза г-н Рашков.
На срещата не била обсъждана идеята за връщане на следствието в МВР, каза премиерът Костов. Конкретни дела също не били разглеждани. Министър-председателят мина по всички стаи и видя папките по делата, с които сме затрупани, каза следовател след двучасовата среща. Тръгвам си оттук с ценна находка, заяви Костов на излизане. Следователите му дали експертизите за водната криза в столицата преди 2 години.
Накратко
Домашният арест на дългогодишния държавен глава Тодор Живков беше заменен с подписка миналата седмица. Той беше наложен от прокуратурата след половингодишен престой на Живков в ареста през 1990 г. Седемгодишната присъда на бившия партиен лидер беше отменена в началото на 1996 г. заради статута му на държавен глава.
Вносителят на закона, по който ще отпадне банковата тайна за кредитните милионери - Александър Каракачанов, даде специална пресконференция миналата седмица. На нея присъства и шефът на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев, който даде да се разбере, че СДС подкрепя проекта. Основното послание на двамата беше, че законът няма да е нещо като наказателна акция "Комар", а трябва да само да покаже на обществеността кои са обединяваните досега в категорията "кредитни милионери".
Столичният кмет Стефан Софиянски за втори път публично заяви, че голямата община възнамерява да емитира еврооблигации и с набраните средства да финансира стратегическите си проекти. Финансисти засега обаче категоризират идеята като трудно осъществима.
Премиерът Иван Костов заминава за Хановер в понеделник (22 септември), където ще вземе участие в срещата на Съвета на Европейската народна партия.
И японското слънце залязва
На 8 септември японският премиер Риутаро Хашимото бе преизбран за лидер на своята Либерална демократическа партия, което му осигури нов министърпредседателски мандат. Проблемите, които стоят за разрешаване пред Хашимото, наложиха да направи промени в досегашния кабинет, както и да преориентира политиката си в посока, която да изведе икономиката от настоящото й незавидно състояние.
Според проучване на общественото мнение премиерът се ползва със завиден кредит на доверие, което му дава стабилна опора в провеждането на нелеките реформи. С нови две години пред себе си, Хашимото вече може да се съсредоточи върху планирането на програма, която да очертае новия курс на вътрешна, най-вече икономическа, политика и външното поведение на Япония.
За да пристъпи към привеждане на програмата си на практика, Хашимото първо трябваше да реши кои ще бъдат новите хора в екипа му и кой ще заеме важните постове в партията, за да си подсигури подкрепата на парламента при гласуване на предложените от него законопроекти. Решението на премиера трябва да е наистина добре обмислено, като се имат предвид амбициите му на държавен глава. Според негови приближени Хашимото иска да бъде запомнен като човекa, чиито умения и решимост са променили социалния, политическия и финансовия курс на страната. Обновлението, което премиерът предвижда да залее Япония, ще трябва да я подготви за успешен старт в новото хилядолетие.
При такива грандиозни цели не трябва да учудва мащабът на планираните шест на брой реформи. Те малко или много обхващат целия периметър на държавната политика: административна, фискална, финансова, икономическа, благоустройствена и образователна. Всяка една поотделно представлява един ребус от взаимосвързани проблеми, които могат с години да не намерят решение.
Административни промени.
Да се преработи японският административен апарат, известен с бюрокрацията и големината си, е може би най-трудната задача пред кабинета. Проблемът с неадекватността на държавните институции стана особено актуален в последните години. За да ги направи по-отзивчиви и близки до хората, Хашимото създаде специален Съвет за административната реформа, който сам оглави, за да е в течение на процесите. Мерките по ограничаване на бюрократичния апарат включват съкращаването на правителството - от 22 министерства до около 10. Засегнат ще бъде и самият кабинет на министър-председателя, от който ще бъдат съкратени голям брой секретарки и обслужващ персонал. В същото време съветът ще препоръча разбиването на министерската работа към субправителствени организации, по модела на британските изпълнителни агенции.
Оттук тепърва започват трудностите за реформатора Хашимото. Синдикатите настояват съкратените от правителството хора да бъдат назначени в подправителствените организации, където да получават същите заплати и пенсии като на старите си работни места. Което на практика означава същият брой бюрократичен апарат, но с по-различно разположение - по-малко, но по-големи министерства с множество подчинени организации. Очакваният провал на административната реформа се подсилва и от факта, че опозицията в парламента не е склонна да подкрепи предложенията на съвета.
Икономически неуредици.
Кабинетът може да срещне пречки от страна на опозицията и по отношение на приватизационните си проекти, най-вече раздържавяването на телекомуникациите и пощенските услуги. А мотивите на Хашимото за приватизация на сектора не са лишени от основание - пощите поддържат застрахователни схеми, в които набраните финансови средства надхвърлят над два пъти тези на най-голямата японска застрахователна компания. В момента този капитал се използва за поддържането на работни места, които се дават на съкратени чиновници - точно положението, срещу което се бори екипът на Хашимото.
Може би най-сериозното предизвикателство, срещу което ще се изправи премиерът, е съживяването на икономиката. Засега новият кабинет не е дал ясни индикации как смята да го направи и все още е въпрос на бъдещето дали Хашимото ще отслаби фискалния контрол, или ще настоява да се изпълнят заплануваните икономически реформи. Лошите резултати на японската икономика са явен индикатор, че вземането на крути мерки е наложително. От своя страна основният търговски партньор на Япония - САЩ, настоява за намаляване на експорта и за реформи, които да възобновят вътрешното търсене. За второто тримесечие на 1997 г. Япония показа най-лошите си икономически резултати от 23 години насам - брутният вътрешен продукт е спаднал с близо три процента в сравнение с изминалите три месеца, или годишният спад възлиза на 11.2%. Американските икономически експерти оказаха натиск върху Токио да отслаби ограничителните мерки, които възпрепятстват вноса и задушават дългосрочния икономически ръст. Въпреки това малко са оптимистите, които смятат, че Хашимото ще се вслуша в съветите да изостави политиката си на стегнат финансов контрол, насочен към намаляване на огромния бюджетен дефицит. Финансовият министър Мицузука, който ще запази поста си и в новия кабинет, се опитва да успокои чуждите наблюдатели, като заяви пред медиите, че Япония ще успее въпреки всичко да постигне икономически ръст от 1.9% за тримесечието и няма да раздуе още повече излишъка по търговския си баланс.
При все че строгата фискална политика има голям процент на одобрение сред обществото, много икономисти се страхуват, че тя може да тласне страната към рецесия. Дали Хашимото ще предприеме препоръчаните от специалистите дерегулативни мерки е въпрос, чийто отговор не е по-ясен сега, отколкото по времето преди преизбирането му за премиер. Наблюдателите смятат, че тъй като реформаторските процеси са в ръцете на бюрократичната структура под Хашимото, така или иначе Япония ще се движи по свой собствен път. За самите японци обаче би било добре, ако го прави в правилната посока. Защото и японското слънце също може да залезе.
Войната на нерви с "Газпром" навлиза в нова фаза
Галя Илиева
"Газпром" е готов за преговори с България, съобщава шефът на руския концерн Рем Вяхирев в писмо до министър-председателя Иван Костов. В посланието си Вяхирев обяснява, че е готов да разгледа конструктивно намеренията на българската страна за доставките и транзита на руски природен газ и за увеличаване на дела на Булгаргаз в "Топенерджи". Президентът на "Газпром" настоява също да бъде ускорено подписването на договора за транспортирането на руския газ до Турция и до други балкански страни. В последно време Вяхирев като че ли смекчи тона, използван при сервилни предишни правителства, но не изостави навика си да общува директно с премиера на държавата.
Премиерът препратил писмото на шефа на Булгаргаз Васил Филипов с препоръка да предаде отново на "Газпром" нееднократно декларираната от правителството принципна позиция по отношение на смесеното дружество и транзитирането към трети страни. В понеделник Филипов заминава в Москва, за да продължи преговорите по транзитните такси и доставките. Пазарлъкът щял да бъде голям - ускоряването на проекта за увеличаване на транзита към Турция срещу пускането на доставките от Туркменистан за България на приемлива цена за транзита. Преди около месец стана известно, че Булгаргаз е подписал договор с Туркменистан за 4.6 млрд. куб. метра. Сделката е без ограничение за времето на доставката, обясни вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Проблемът е, че транспортирането на туркменския газ трябва да стане по руските тръбопроводи и Москва може да оскъпи горивото с много високи транзитни такси.
Нищо няма да се случи в Москва при това посещение, заяви вицепрезидентът на Мултигруп Николай Вълканов. Според него шефът на Булгаргаз нямало дори да бъде приет в "Газпром". В началото на седмицата шефовете на групировката, свързани с газовия проект, се събраха да обмислят позицията си по ултиматума на кабинета за излизането им от "Топенерджи". Засега няма симптоми, че те ще приемат доброволно изхвърлянето си от проекта, в който бяха натрапени с усилията на цяла верига управници. Решението на този проблем ще стане ясно още през следващата седмица, тъй като общото събрание на "Топенерджи" е насрочено за 25 май.
Няма опасност от недостиг на природен газ до края на годината, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев. България има да получава 120 млн. долара от Украйна срещу извършено строителство от наши фирми на нейна територия. Уговорено е изплащането на това задължение да стане с доставка на природен газ. Това може да ни подсигури горивото до края на годината, но още от декември ще настъпят проблеми, ако не се пусне газът от Туркменистан.
Поредната криза в отношенията между София и Москва по конфликтния газов въпрос поставя отново, при това с особена острота, въпроса за необходимостта от осигуряване на алтернативни източници на природен газ, които да гарантират нормална работа на икономиката ни. В играта на нерви е твърде вероятно "Газпром" да отстъпи, след като се убеди, че този път българското правителство не симулира, а действително проявява твърдост. Ако обаче това не се случи, евентуалното завъртане на кранчето би означавало парализа за основна част от българската индустрия.
България обаче, изглежда, е завладяна от амбицията да остане последната европейска страна, намираща се в пълна зависимост от доставките на природен газ само от един източник - Русия. Гърция, която по потребление на природен газ е доста след малка България, се осигури с разклонение от газопровода за транспортиране на руски газ, който минава през нашата територия, но в същото време започна да строи терминал за втечнен газ от Алжир. Терминалът е базиран на остров, западно от Атина, и е с капацитет около 650-680 млн. куб. метра газ.
Турция, която също е бедна на енергийни суровини, според последните прогнози се очертава като един от най-големите консуматори на природен газ в региона. Тя има поне шест източника на доставки и проектира нови съоръжения за транспортиране на суровината. Турция се снабдява с руски газ чрез отклонението от газопровода през България. По този път сега тя получава по 6 млрд. куб. метра годишно. След разширението на транзитния газопровод, което планират София и Москва, доставките на южната ни съседка по този път ще нараснат значително и ще надхвърлят 8 млрд. куб. метра. В същото време тя се подсигурява срещу капризите на руския доставчик "Газпром", като сключва договори за доставка на втечнен газ от Алжир, Катар, Оман, Нигерия. От три години е пуснат терминалът за втечнен газ, който се намира на пристанището Мармара Ерегли. Съоръжението е с капацитет около 2 млрд. куб. метра и през него всяка година влизат над 1 млрд. куб. метра алжирски и австралийски газ. Разработват се проекти за още две такива съоръжения - в Искандерум (до средиземноморското пристанище Чейхан) за около 8 млрд. куб. метра и в Измир за около 6 млрд. куб. метра. Предимството на терминалите за втечнен газ е, че чрез такъв терминал може да се доставя гориво практически от всяка точка на планетата, като купувачът има сравнително голяма самостоятелност при транспортирането на горивото.
Шефът на турската компания АЛАРКО Узеир Гарих спомена като особено важен за обезпечаването на енергийните нужди на Турция проектa за доставки на газ от Туркменистан, който е един от най-големите производители на синьото гориво в района на Близкия изток. Този проект е сред приоритетите и на Европейския съюз. Евентуалното му реализиране ще бъде още една възможност за втори голям източник на доставки на природен газ за страните от Европа, в това число и на България. Предвижда се трасето да бъде от Туркменистан през Грузия за Турция, с обиколен вариант през Иран и втора верига през Армения, след това тръбата минава през Анадола и Дарданелите, има разклонение в Измир, а другият лъч отвежда до Лозенец, Бургаско, където има компресорна станция на Булгаргаз.
Според предварителните разчети дължината на трасето ще бъде над 3000 км. Капацитетът на тръбопровода ще бъде около 30 млрд. куб. метра. Общата стойност на съоръжението се предвижда да бъде около 1.6 млрд. долара.
Към този проект са проявили интерес "Шел", италианската газова компания "Ени", "Газ дьо Франс" и др. компании. "Ени" е член на Балканската и черноморска петролна асоциация, чието седалище е в София. Една от задачите на асоциацията е да проучва възможностите за транспортиране на природен газ и нефт през региона и да подпомага реализацията на проектите.
Иранският тръбопровод за пренос на газ от Близкия изток към Европа е другият проект в тази част на света. Иран е един от най-големите производители на природен газ в Близкия и Средния изток, а и в световен мащаб.
Един от големите проблеми пред реализирането на този проект е политическата нестабилност в някои от страните, през които минава трасето. Религиозният фундаментализъм е другият проблем, който прави тези проекти твърде рискови за западните инвеститори.
Дори ако не се реализират тези проекти в близкото бъдеще, България има поне три пътя за алтернативни доставки на природен газ. Единият е доставката на втечнен газ от Аржентина, за което е необходимо изграждане на терминал и инвестиции от порядъка на около 300 млн. долара. Според експерти това би оскъпило доставките 2 пъти в сравнение със сегашните цени.
Друга, при това напълно реална, възможност е да се направи връзка с газопровода за транспортиране на природен газ от Северно море, който вече е стигнал до Чехия. Доставките на газ ще се оскъпят около 1.5 пъти. Това е проектът, чиито възможности за реализация Комитетът по енергетика проучва в момента, обясни председателят на комитета Иван Шиляшки.
ЕС ще насочи 13 млрд. ЕКЮ към проекти за алтернативни доставки на енергоресурси за периода 1996-1999 г., стана ясно на международната конференция, посветена на трансбалканските проекти за транспортиране на природен газ и нефт.
Трите стълба на енергийната политика на ЕС са свързани с конкурентоспособността, опазването на околната среда и надеждността на доставките. В момента отличителната черта на европейския пазар на природен газ обаче е наличието на изолирани и рязко разграничени национални пазари, ниски нива на междусистемни връзки и неадекватност на системите за пренос на природен газ през границите, е оценката на евроексперти. Преносът се осъществява въз основа на дългосрочни договори от субекти, които се познават добре като част от енергийната търговия в Европа. Ако ЕС иска да гарантира добри междусистемни връзки, е необходимо да се създаде интергриран вътрешен газов пазар - това е един от изводите, намерили място в публикуваната през миналата година Бяла книга на ЕКЕ, която третира проблемите на енергийната политика на съюза. Тази идея, разбира се, няма да се осъществи, ако не се създаде необходимата за това инфраструктура.
Развитието на междусистемните връзки ще разнообрази трасетата за пренос на газ и по този начин ще се повиши сигурността на доставките. Освен развитието на междусистемните връзки е важно да се подобри и балансът между потреблението и доставките. Това би могло да стане единствено чрез единна трансевропейска мрежа (ТЕНС). Чрез ТЕНС се предвижда да се създаде възможност да се пренасят нефт и газ от Средиземно море, да се увеличат връзките с Норвегия и с каспийския регион, където потенциалът от нефт и природен газ е много висок. Тези междусистемни връзки ще доведат до много по-ефективно разпределение на енергията в европейската мрежа. Изграждането на връзки с Русия, средиземноморския регион, страните от Северна Африка е само част от това, което ЕС нарича диалог между производителите и потребителите. Този диалог получава подкрепа от финансови институции, от програми за помощ като СИНЕРДЖИ, ФАР и различни проекти за сътрудничество в областта на енергетиката. Основно средство за това е програмата ТЕНС.
Една от насоките на тази програма е да се повиши сигурността на европейската енергийна система чрез междусистемните връзки. В този смисъл тук са важни най-вече програмите за пренос на енергия.
Идеята е да се създаде цялостна и свързана инфраструктура в цяла Европа. Програмата ТЕНС се състои от две групи проекти, класирани в списък А и списък В. В първия списък влизат 43 инфраструктурни проекта, включващи междусистемни връзки в областта на електроенергията, газа и петрола, които са от общ интерес за европейските държави. Някои от тези проекти могат да бъдат извадени от списъка А и да получат приоритет по отношение на финансиране, политически ангажимент и практически дейности, насочени към завършването на проектите. В този списък е включен електроенергийният проект на България и Гърция за интегрирането ни в UCPTE - общата електроенергийна система на Европа. Когато получи приоритетен статут, съответният проект влиза в списъка В. Той се състои от 10 приоритетни проекта, които представляват особен интерес. В този списък например е включен петролопроводът през балканските страни. В него фигурира и проект за газопровод България - Полша и Балтийския пръстен. Една от задачите на тази програма е да насочи частни инвеститори към финансирането на такива проекти от взаимен интерес. За периода от 1996 до 1999 г. се предвижда да бъдат насочени около 13 млрд. ЕКЮ по програмата ТЕНС.
"Някои от проектите за диверсифициране на доставките на природен газ на Балканите, които пряко касаят и България, могат да бъдат включени в списъка В на приоритетните за ЕС проекти", заяви Кевин Маккан от програмата ФАР на ЕС.
Друга регионална инициатива е Съветът за сътрудничество и икономическа стабилност в страните от Югоизточна Европа. В тази инициатива са включени всички страни от Централна и Източна Европа, включително Турция. В инициативата също са включени възможности за финансиране на енергийни проекти, свързани конкретно с разширяването на възможностите за диверсификация на газовите доставки и подобряване на междусистемните връзки.
Странното е, че макар тези проекти да съществуват от години, до този момент не е направено почти нищо за проучването на възможностите им да решим поне частично един от основните проблеми, който се сочи като традиционно извинение за бездействието на всички досегашни правителства - финансирането на проучванията и привличането на инвестиции за реализирането на проектите, ако тези проучвания докажат тяхната икономическа целесъобразност. Представителят на Албания на софийската нефто-газова конференция например обясни, че неговата страна вече има пет одобрени проекта по инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа и част от тях са свързани с енергийната ефективност, диверсифицирането на доставките на природен газ и подобряване на междусистемните връзки. У нас едва сега започва някакво систематизиране на проектите, които биха могли да кандидатстват за одобрение по регионалните инициативи за сътрудничество и стабилизиране в Югоизточна Европа. Резултатът е една от най-високите цени на газа в сравнение с останалите страни в Европа, опити за икономически и политически диктат от страна на монополиста доставчик "Газпром" и последваща от това несигурност на доставките въпреки парадокса на дублиращите се междуправителствени споразумения в областта на газа през последните години.
При това включването ни в проекти за алтернативни доставки на природен газ ни най-малко не е препятствие за изпълнението на поетите ангажименти към Москва. Ако се реализира проектът за транзитиране на природен газ от Близкия изток към Европа и трасето мине през нашата територия, както се предвижда, България само ще спечели допълнително от транзитните такси. Страната ни ще печели също и от разширяването на възможностите за транспортиране на руски природен газ до Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Важното е обаче Русия да не остава повече единственият ни източник на енергоресурси и особено на природен газ. Въпреки доста завишените през последните години цени той все още остава най-евтиният източник на енергия. Това е основанието за ускоряване на проектите за битова газификация, които осигуряват най-икономичното използване на енергийния ресурс - нещо, което е от голяма важност за страната ни, която е на призово място по разхищение на енергия както в производството, така и в бита.
"Няма да допуснем посредници да контролират средиземноморския пазар на нефт"
Виктор Федотов, вицепрезидент на "ЛУКойл", и Валентин Златев, вицепрезидент на "Роснефт", пред в."Капитал"
Как оценявате възможностите за транспортиране на суров нефт по т.нар. трансбалкански трафик - Бургас - Александруполис или АМБО?
В. Ф.: Един проект е жизнеспособен, ако е изгоден от икономическа гледна точка. Което значи, че транспортирането на един тон суров петрол по тези проводи не трябва да излиза по-скъпо, отколкото е сега при транспортирането с танкери през Босфора.
Кой от двата проекта е икономически по-рентабилен? Имате ли някакви разчети?
В.Ф.: Не са ни представили сметки нито за единия, нито за другия проект. Така че не мога да преценя кой от двата проекта ще бъде по-изгоден от икономическа гледна точка. И при обсъждането сега не се чуха числа. Проектите се очертават само в най-общи линии.
В.З.: Има твърде много параметри, които определят икономическата целесъобразност на един такъв проект - обемът на нефта, който ще се транспортира, пазарите, на които ще се продава този нефт, и т.н. Идеята за тръбопровод през Македония и Албания е нов, т.е. на него му предстои да се доработва. Съвършено правилно Виктор Михайлович подчерта, че без изходните данни е практически невъзможно да правим оценки за ефективността. Разбира се, ние също правим свои сметки и разчети.
Възможна ли е въобще реализацията на тези проекти без участието на собственика на каспийския нефт - Каспийския петролен консорциум?
В.Ф.: Първото условие, за да се стартира такъв проект, е да има потвърждение на обема, чието транспортиране се предвижда. Това е отговорът на този въпрос - не. Просто няма резон в такъв подход.
И досега обаче българската страна стои някак изолирана от контакти с консорциума или с водещите фирми - акционери в него. Създава се впечатлението, че в тристранните отношения руските фирми се опитват да изземват функциите на консорциума.
В.З.: Напротив, българската и гръцката страна дори са твърде активни. Имало е неотдавна среща между двете страни с участието на представители на консорциума, на която руската страна не е участвала. Въпреки това споровете са основно между България и Гърция. Нашият подход е малко по-различен. При всички положения ние търсим варианти да транспортираме нефта, да го доближим до пазара. А нашият основен пазар в Европа е Средиземно море. Обяснимо е, че търсим пазарно участие в региона, в който ще продаваме този нефт. Глупаво е обаче, ако някой си мисли, че, бидейки географски близко, ние ще допуснем посредници да контролират пазара, да купуват от нас нефт от Новоросийск. Има такива проблясъци в гръцката позиция. Мисля, че българската страна също се обърква малко в това отношение. Идеята за реверсивен петролопровод е просто смешна от гледна точка на специалистите. Трябвало да има алтернатива на руския нефт. Алтернативата е каспийският нефт. При условие, че търсим как да транспортираме 70 млн. тона нефт от Черно до Средиземно море, да правим обратен тръбопровод от Средиземно към Черно море е смешно.
Един от упреците към руската страна е, че до момента не е дала реални гаранции за осигуряването на оптималния обем нефт, което е главното условие за ефективността на тръбопровода.
В.З.: Никой не е поискал такава гаранция. Пред кого да издадем тази гаранция? Точно по тази причина не се строи в момента нефтопроводът. Ако се запази съществуващият статус, това съоръжение ще бъде излишно. При условие, че се увеличават обемите, че влязат през 2008 г. още 70 млн. тона нефт, естествено алтернатива трябва да се търси. На днешния етап това обяснява и факта защо не се работи активно по тези проекти. Какъв е смисълът при сегашния експорт, който има в Новоросийск, да се прави такъв тръбопровод. За да оскъпим експорта? Да, може би, за да се избегне преминаването през Босфора. Но Босфорът, общо взето, поема този капацитет. Има международна конвенция, която не позволява на Турция безкрайно да вдига таксите. Така че ние говорим в една перспектива за близките пет, шест, седем, дори десет години.
Съществува ли възможност да не се реализира нито един от двата трансбалкански проекта? В последно време се заговори за петролопровод от Бургас през Турция.
В.З.: Има и такива идеи. Има работни групи, които се занимават с това нещо. Не бих искал в този момент да коментирам. Идеи много. Важното е коя е най-ефективната.
Интервюто взе Галина Александрова.
Ще минава ли през България пътят на каспийския нефт
Галина Александрова
Конкуренцията за каспийския нефт става все по-ожесточена, а шансът за транспортирането му през България по някой от двата трансбалкански тръбопровода - все по-хипотетичен. Проектът АМБО, разбира се, придобива нова актуалност след съобщението на президента на корпорацията Тед Фергюсън, че с финансирането му са се ангажирали ЕИБ, ОПЕК и "Ексимбанк". Предварителните проучвания, направени от британската фирма "Браун и Рут", обаче не можаха да докажат убедително икономическата ефективност на проекта. Според Фергюсън общите разходи за построяването на близо 800-километровото трасе ще бъдат около 850 млн. долара. Сметките са правени обаче през 1995 г. Излиза, че далеч по-късото и по-леко за изпълнение от техническа гледна точка трасе до Александруполис ще бъде само със 150 млн. долара по-евтино. Което значи, че проектът АМБО може да излезе значително по-скъп. Другият проблем са високите коти, които трябва да пресича трасето през Албания. Това налага да се построят пет помпени станции, четири от които се предвижда да бъдат в България. Според енергийни специалисти това означава значителни последващи разходи, тъй като ще бъдат необходими големи количества ток. Не е сигурно също дали България ще бъде в състояние да осигури необходимите киловати, без да се наруши енергийният баланс на страната. Не е без значение и негласната съпротива на Гърция по отношение на този проект, която до голяма степен се отразява и на отношението на европейските институции към него.
Проектът Бургас - Александруполис обаче също не отбелязва съществен напредък. Доскоро проблемите при преговорите се приписваха на противоречията между България и Гърция по въпроса за участията в смесеното дружество "Трансбалкан пайплайн". Отдавна обаче е ясно, че реалният проблем е изключително в липсата на реални гаранции, че по този тръбопровод някога ще потече нефт. Русия не е в състояние да осигури подаването дори на 15 млн. тона суров петрол годишно, който да се транспортира по тръбите. Само наличието на такава гаранция за минимална годишна доставка може да оправдае инвестициите, смятат експерти. Основното предположение, върху което се базират проектите, е невъзможността на Босфора да поеме нарастващия експорт на петрол. Това увеличение обаче няма да дойде от Русия, тъй като нейната икономика ще погълне допълнителните количества при едно увеличаване на собственото й производство. Допълнителни количества нефт могат да дойдат само от каспийския регион. В същото време изобщо не е сигурно, че каспийският нефт ще тръгне в нашата посока - през Русия, България и Гърция. Ако пък тръгне, тогава е неоправдано 50-процентното участие на Русия в проекта.
Война на интереси.
Каспийският регион е особено апетитен заради огромните си нефтени и газови залежи. Според проучванията нефтените запаси надхвърлят 100 млрд. барела - с над 90 млрд. барела повече от тези на Кувейт. Запасите на природен газ се изчисляват на 7.9 трилиона куб. метра. Съществуващата структура в каспийския регион е недостатъчна за планираното производство. Според някои данни се прогнозира то да бъде около 150 млн. тона годишно. Този петрол сега не стига до Европа. Стига само до Русия.
След разпадането на бившия СССР Русия вече не може да управлява пряко тези ресурси. Затова сега нейният стремеж е да запази контрола върху транспортирането при износа към световните пазари. На този стремеж се противопоставя тенденцията за окончателното отхвърляне на опеката на Москва от прикаспийските републики Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Намесата на големите и мощни във финансово отношение американски и западноевропейски компании засилва тази тенденция и би могла да доведе до почти пълното изолиране на Русия чрез насочването на каспийския петрол по нови алтернативни трасета.
За доставките към Европа има няколко конкурентни варианта. Двата са свързани с построяване на нефтопровод през Азербайджан с терминал на Черно море - или Новоросийск, Русия, или Супса в Грузия. Третият вариант е да се построи нефтопровод до турското пристанище Джейхан. Ако това стане, може да се очаква, че ще има тръбопровод през балканския регион. Съществува вариант да се построят няколко различни нефтопровода. Така че не е изключено да има тръбопровод до Джейхан в Турция, както и магистрални експорти, пристигащи до Новоросийск и след това минаващи по балканските нефтопроводи. Турция не крие желанието си трасето на тръбопровода да минава до Джейхан.
Други възможни маршрути за експорт на каспийския суров нефт са да се използва европейската система - да се навлезе през Дунав, през Румъния, за преработка в нефтените рафинерии на Румъния и България и оттам да продължи експортът. Има проект да се използва украинската нефтопроводна система, като се свърже с нефтопровода "Дружба" през Румъния. Част от каспийския нефт може да се транспортира по този път.
Три са основните направления на пътя на каспийския нефт към Европа. Това са двата трансбалкански проекта, които минават през руска територия до Новоросийск (преди няколко дни Москва одобри трасе, което заобикаля конфликтната зона на Чечения на север през Дагестан до Новорсийск) и оттам до Бургас. От южния ни порт трасето се разделя на два по същество алтернативни проекта. Единият е от Бургас през територията на България до гръцкото пристанище Александруполис на Средиземно море. Оттам суровината с танкери ще се отправя към европейските пазари. Предвижда се част от суровината да се преработва в нефтените рафинерии в България и Гърция. Вторият проект е така нареченият АМБО - от Бургас до Македония и до албанското пристанище Вльора на Адриатическо море.
Една от алтернативите на трансбалканските проекти е от Баку през Азербайджан, заобикаляйки конфликтната зона на Армения, оттам през Турция до пристанището Джейхан на Средиземно море.
Третата възможност е тръбопроводът да мине през територията на Украйна до Одеса и на северозапад да се включи в нефтопровода "Дружба".
Борбата за приоритета на отделните трасета е част от голямата геополитическа война, която се води в региона. В нея Русия все още има силни аргументи, тъй като най-бързият и евтин път към Европа минава по съществуващите в момента руски газопроводи, извеждащи до пристанищата на Черно море. Западна Европа и САЩ също се опитват яростно да защитават своите интереси в този регион. Западните петролни компании, разработващи проекти в района на Каспийско море, до известна степен са в по-неизгодна позиция, тъй като всички съществуващи тръбопроводи и тези, чието построяване се планира в скоро време, минават през територията на Русия. А тя би могла да налага ограничения на транзита до определени обеми. Това е основната причина за упоритото лансиране на алтернативни проекти, които биха намалили зависимостта от Русия.
В региона на Балканите силите отново се разделят. Западна Европа като че ли е по-склонна да подкрепи трансбалканския проект във вариант Бургас - Александруполис. "Ние ще подкрепим трасето в посока България и Гърция. Това е нов източник на енергия за Европа, като едната от страните, през които минава, е членка на Европейския съюз, а другата е асоцииран член на съюза", заяви Кевин Маккан, съветник на Комитета по енергетика по програмата ФАР на организираната от Балканската черноморска петролна асоциация международна конференция по проблемите на транзитирането на природен газ и нефт през територията на Балканите. В програмите на ЕС за диверсифициране на доставките на енергоресурси се вписва добре новопоявилата се идея за реверсивност на петролопровода, т.е. транспортирането по него да може да се осъществява в двете посоки. Това обаче среща съпротива от страна на Москва, която иначе също подкрепя това направление на транзита. Русия има интерес да запази контрола върху транзита и да не допуска конкуренция. "Идеята за реверсивност на петролопровода е смешна. Ние търсим възможност да изнасяме по 70 млн. тона петрол от каспийския регион и Русия. Няма логика да насочваме суровина в обратната посока", опонира вицепрезидентът на "Роснефт" Владимир Златев на българския докладчик, представил проекта Бургас - Александруполис.
На фона на глобалния конфликт на интереси продължават комшийските интриги на балканските държави. България и Гърция не могат да си поделят участията в бъдещото смесено дружество и спорят за хипотетичните още количества нефт, които да преработват в собствените си рафинерии. Гърция е срещу българо-македоно-албанския проект, тъй като той би я изхвърлил зад борда. Реализирането на трансбалканските газопроводи създава напрежение с Турция относно нейното място в транспортирането на каспийския петрол. Турция активно търси лобисти за своя проект в големите американски и западни компании, които участват в разработването на залежите в прикаспийските републики. Представителят на Турция на конференцията, който е президент на АЛАРКО (турската компания участва в Каспийския петролен консорциум чрез смесеното си дружество с "ЛУКойл" - "Лукарко"), красноречиво обясни неконкурентоспособността на трансбалканските проекти, които според него биха стрували твърде скъпо.
Петролопроводът през България не е най-добрият вариант, смятат и други експерти. При този вариант пак ще има пренос по море с танкери и едва след това суровината ще се транспортира по тръбопровод. Има логика в избора на този вариант, ако преработката на петрола става още на морския бряг и оттам към средиземноморския пазар тръгват петролни продукти, смятат руски експерти.
За да се тушира напрежението от конфронтирането на икономически и политически интереси, обикновено се твърди, че един или друг проект не се разглежда като алтернатива, а като възможност за паралелно изпълнение. Възможност да се реализират всички проекти може би ще има, ако наистина производството на суров петрол в каспийския регион достигне предполагаемата цифра от 150 млн. тона годишно и към тях се прибавят още 100 млн. тона от Русия, коментира шефът на БЧПА Валентин Кънев. По мнението на много от експертите тази прогноза обаче е силно преувеличена.
Интересен момент, който трябва да се има предвид, е, че не само Европа се конкурира за каспийския суров нефт. Казахстан подписа споразумение с Националната петролна компания на Китай за построяване на тръбопровод в тази посока. Така че може да се очаква големи обеми от каспийския нефт да се прехвърлят към Азия, където търсенето нараства много бързо. Китай ще стане вероятно голям вносител на петрол и към 2000 г. се очаква да внася към 1 млн. барела дневно. Особено ако се построи голям тръбопровод към Жълто море. "Шеврон" вече изнася нефт за преработка в рафинерия в Североизточен Китай, съобщиха евроексперти. За други западни компании в Казахстан това също е интересна бизнесвъзможност. Туркменистан също има проекти за построяване на нефтопровод към Пакистан. Това означава, че в никакъв случай не може да се очаква целият поток каспийски нефт да потече в нашата посока, и голяма част от обсъжданите трасета са без бъдеще. Който и друг от проектите да бъде избран извън двата трансбалкански варианта, България ще остане встрани от трасето на каспийския нефт. И вместо сама да печели от транзита, ще трябва да се задоволи с един байпас от турския или румънския тръбопровод за нуждите на собствената си индустрия.
Възраждат се пътищата на коприната и на Ориент експреса
Транспортните министри и посланици на дванадесет държави се подписаха в началото на месеца под меморандум за разбирателство по развитието на трансконтиненталната връзка коридор No8 към Азия по стария път на коприната. Досегашното трасе беше от Дуръс - Тирана - Скопие - Гюешево - София - Пловдив - до Бургас. Предложението на транспортните министри на България и Грузия е то да бъде продължено към Грузия, Азербайджан, Армения и оттам по море към Казахстан, Туркменистан и Таджикистан до Китай. По този начин ще бъде създадена бърза връзка на азиатските страни с европейския континент.
Тази договореност е част от проекта на Европейската комисия за изграждането на единна континентална транспортна мрежа. Тя обхваща също страните от Централна и Източна Европа, европейските страни от бившия Съветски съюз и техните икономически партньори от съседните континенти. Поради специфичното си географско положение България е силно заинтересована от развитието и функционирането на трансконтиненталните транспортни връзки. Нашата страна вече се присъедини към четиристранната спогодба между Грузия, Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан за предоставянето на режим на свободен транзит на стоки през териториите на тези страни.
По регионалните инициативи за развитието на Южните Балкани (на президента на САЩ Бил Клинтън) и за развитие на страните от Югоизточна Европа (плана "Шифтър") за България, Македония и Албания са отпуснати 30 млн. долара безвъзмездна помощ за изграждането на съоръженията на този транспортен коридор. Трасето на транспортните комуникации по този коридор - жп-връзки и магистрали, съвпада с транзитния газопровод към Македония и до голяма степен с трасето на петролопровода АМБО, което е допълнително предимство за този проект, смятат експерти в областта на инфраструктурата. Според тях съчетаването на транспортния коридор с магистрален газопровод и тръба за транспортиране на петрол има не само технически предимства, но е за предпочитане и от гледна точка на финансирането.
Пет от общо десетте европейски коридора - четвърти, седми, осми, девети и десети, преминават през територията на нашата страна. Най-важният от тях за нас е коридорът No8 запад - изток и продължението по стария път на коприната. Той преминава през териториите на България, Македония и Албания. Това направление е икономически рентабилно и поради директните връзки със страните - членки на Европейския съюз, Италия и Гърция, и от друга - с Турция. Този проект не се противопоставя на новия гръцки проект "Виа Егнатия", а допълва перспективите за взаимодействие на транспортните потоци в региона и оптимално преразпределение на транзитите. На територията на България коридор No8 има почти изградена инфраструктура. Почти е изградена нашата част от жп-линията София - Скопие, сега македонската страна изгражда своята част - 55 км нова железопътна линия. Особено важни за коридора и за развитието на идеята за трансконтиненталната връзка са пристанищата Бургас и Варна. Именно чрез тях ще бъдат създадени алтернативните направления за стокообмен с Европа. Подготвени са проекти за разширяване и модернизиране на двете пристанища.
От голямо значение за продължаването на връзката към европейските пазари е изграждането у нас на коридорите 4 и 10 север - юг. Тук съществува въпросът за изграждане на втори мост над река Дунав. Между България и Румъния вече бе постигнато съгласие, че в момента все още не е доказана икономическата целесъобразност от втори мост, но има принципно становище на двете страни възникне ли необходимост да се пристъпи ускорено към построяването му. Четвърти коридор минава през София, т.е. още веднъж обосновава необходимостта от предвидения контейнерен терминал, предвижда се реконструкция и модернизация на летище София. Връзката на коридор No4 е от съществено значение. Работи се по модернизацията на железницата. Приключи търгът за втория мост на Кулата до Махон, с което ще се облекчи пътният трафик. Трябва да се търсят инвеститори за изграждането на автомобилния път. По коридор No10 - традиционния път на Ориент експреса, трябва да се реконструират автомобилният път и железопътната връзка Калотина - София. Работи се и по неговото развитие в направлението Пловдив - Димитровград - Свиленград в отсечката Оризово - границата. Предвижда се изграждане на контейнерен терминал в Димитровград.
Коридор No7 е по течението на р. Дунав. Това е единственият безконфликтен, безграничен път, който, свързан с пристанището на Варна с неговата фериботна инфраструктура, създава възможност за преминаване на товарите директно през канала Рейн - Майн до Атлантическия океан. Като всеки воден път това е и най-евтината транспортна връзка. Предвижда се реконструиране на пристанищата в Лом и Русе и създаване на транспортна връзка за комбинирани превози по направлението Русе - Варна за бързо превозване на товари от и за Централна Европа през река Дунав и канала Рейн - Майн - Дунав.
Коридор No9 е от изключително значение за България. Той е съществуващ, работил е през последните 50 години като коридор за връзка между икономиките на бившия Съветски съюз и България. Той и в момента е с голямо значение за развитието на българската икономика, тъй като осигурява връзката с пазарите на Украйна, Русия и страните от ОНД.
Около 2 млрд. долара е общата сума, която е необходима за реализирането на тези проекти през следващите четири години. Планира се средствата да се осигурят главно чрез предоставяне на концесия на обектите по схемата инвестирай, изграждай, оперирай. Предоставянето на концесии ще става чрез организирането на международен търг, обясни зам.-министърът на транспорта Калчо Хинов.
Битката за последния циментов завод
Лили Здравкова
Предприятието "Плевенски цимент" неочаквано се оказа обект на небивал интерес още преди да бъде открит срокът за подаване на офертите за закупуване по касов път на част от акциите му. Държавата, която в момента притежава малко под 50%, вероятно няма да продава срещу левове повече от 35% от капитала заради преференциалните акции, които работниците могат да закупят, и заради евентуалните реституционни претенции. По тази причина касовият пакет е само в периферията на вниманието от страна на две-три огромни чужди компании, а също и на някои по-малки. Същността на сделката за това предприятие обаче се състои в процента, който беше раздържавен срещу инвестиционни бонове. "Плевенски цимент" беше в списъка за масова приватизация с 50%, въпреки че докато траеха централизираните търгове, държавата намали капитала и продадените от Центъра за масова приватизация акции се оказаха малко под 51%. Най-голям пакет (34%) закупи ПФ "Доверие", около 4% придоби "Армейски приватизационен фонд" и малко над 7% - ПФ "Калиман" (вж. таблицата). За купувача на касовия дял се очертават няколко алтернативи за събиране на контролен пакет, но всяка от тях минава през фонд. Максимумът без покупка от ПФ е 35% (касово)+5% (безплатни)+0.22% (от индивидуални акционери) = 40.22%. Признаци за подобна алтернативна схема са ненормално големият брой трансфери през Централния депозитар на акции на "Плевенски цимент", дори в пъти повече от раздадените безплатни. Това означава прехвърляне на едни и същи акции повече от веднъж, докато стигнат до крайния купувач, най-вероятно варненската фирма "Стройцем" - един от спряганите кандидати за касовия дял.
Интерес към "Плевенски цимент" се появи преди около един-два месеца, когато приватизационните фондове започнаха да получават оферти за покупка, които според запознати впоследствие са достигнали цена от 40 марки за акция, а след това значително са я надвишили. Така че при продадените около 70 хил. броя акции чрез масова приватизация това прави цена за целия пакет в размер на милиони марки. Което значи, че цената на акциите, които ще се продават от Министерството на териториалното развитие и строителството, няма да се различава съществено. Тогава се е оказало, че за всичките ценни книжа има сключени договори за предварителна продажба, подписани още преди началото на първата тръжна сесия. Българската фирма "Стройцем" е платила част от договорената цена срещу задължението фондовете да играят за предприятието, а впоследствие (когато се разреши търговията с акциите от масовата приватизация) да бъдат джиросани и самите акции. След първия търг, когато всички предложени акции са изкупени, "Стройцем" влиза в управлението на циментовия завод, като управлява с пълномощни от трите фонда. Единственият несигурен момент в тази сделка се състои именно в законовата забрана да се търгуват акциите от масовата приватизация и в резултат е забавянето на прехвърлянето на собствеността. Това е причината, поради която конкурентите решават, че могат да закупят от фондовете същите тези акции, стига да предложат по-висока цена.
Според шефовете на трите фонда те категорично са отказали да развалят договорите си със "Стройцем" независимо от предлаганите цени. Всъщност вероятно именно тази твърдост е довела до главоломното покачване на офертите. Въпреки това фондовете продължават да отказват разваляне на договора. Което става основание новопоявилите се купувачи да отправят обвинението, че ръководствата на тези фондове не работят в интерес на акционерите си, като отказват да продадат акциите на значително по-изгодните цени.
Доскоро нямаше кандидат-купувач на акциите на "Плевенски цимент", който да заявява открито намеренията си. През миналата седмица вниманието на медиите все пак привлече австрийската компания "Кирхдорфер", която официално заяви, че възнамерява да кандидатства за закупуването на касовия дял от акциите на циментовия завод. В изявленията си представителите на "Кирхдорфер" твърдят, че пазарният дял на циментовия завод в Австрия възлиза на около 10%. Основното намерение, което австрийците обявиха по отношение на "Плевенски цимент", е, че смятат да произвеждат бял цимент. Според запознати със спецификата на бранша голямо предимство на плевенското предприятие са неговата гъвкавост и възможността дейността му лесно да се преустрои за производство на специални цименти. Вероятно това е и част от обяснението за засиления интерес, който съществува и от страна на останалите кандидати, които обаче засега не са заявили официално намеренията си. Въпреки всичко австрийската компания е доста малка, за да се конкурира с останалите фирми, които са едни от най-големите в този бранш. Затова запознати смятат, че австрийците всъщност не представляват единствено себе си в тази сделка. Все пак който и да успее да закупи касовия дял, той вероятно ще се стреми да го продаде на собственика на останалите акции, тъй като с 35% не може да се управлява предприятието, но може да се блокира дейността му. А това допълнително покачва цената.
Заводите за производство на цимент в България са пет и от тях единствено към "Вулкан" - Димитровград, не е проявен интерес. Специалистите са единодушни, че към приватизацията на този завод няма никакъв интерес, защото оборудването му е изключително остаряло, без да има варианти за оптимизация на производствените методи. От останалите заводи още по времето на правителството на Жан Виденов "Хайделберг цимент" спечели в министерството на строителството "Гранитоид" и "Златна Панега". Окончателното довършване на сделката обаче трябва да стане, след като държавата учреди концесия за кариерите. След това третото предприятие - "Белоизворски цимент", беше спечелено от "Холдербанк", която по-късно активно участва (заедно с още 6 конкурента) в надпреварата за "Девня цимент". Девненският завод обаче беше спечелен от българо-испанското дружество "Марвекс", което в деня на сделката плати огромната сума от 45 млн. долара за 70% от акциите и пое ангажименти за инвестиции в размер на 209 млн. долара. Което според мнението на експерти е доста над стойността на предприятието и тази инвестиция трудно ще се изплати.
Според запознати основните конкуренти за последния атрактивен циментов завод и сега са същите. Освен "Хайделберг цимент" и "Холдербанк" със сигурност интерес проявява и друга голяма компания - френската "Лафарж". Засега не е известно дали "Семан франсе" и "Итал чименте", които кандидатстваха за "Девня цимент", проявяват интерес към плевенското предприятие. Упоритият интерес към закупуването на вече продадени акции обаче буди сериозно учудване у наблюдателите. Вътрешни източници твърдят, че "Стройцем" играе за "Холдербанк". От друга страна, "Холдербанк" заедно с останалите големи компании са разделили пазарите помежду си, което е станало причина фирмите да бъдат глобени с рекордна сума от над 200 млн. долара от европейската антитръстова комисия.
Странният интерес към последния атрактивен циментов завод в България може да се дължи на очаквано покачване на търсенето на цимент в света. Все пак е доста необяснимо защо се появи чак такава конкуренция, след като много по-големи циментови заводи в съседните страни не са рядкост. В резултат на това обаче ще се окаже, че вероятно най-изгодните за българската държава сделки ще са продажбите на циментовите заводи. Стопанската история на редица държави показва, че промишлеността за строителни материали бележи ръст именно през периоди на икономически растеж. Повишеният кредитен рейтинг на България, драстичното сваляне на лихвените равнища, засиленият интерес от страна на големи кредитни институции към страната дават основание да се предвиди ръст на строителството през близките години. Улесненият достъп до т.нар. дълги пари мотивира строителството на кредит не само за жилищни нужди, но и промишленото строителство. Сигурно е, че за в бъдеще няма да се намери промишленост, където предприятията да се купуват на толкова висока цена (понякога дори над реалната) и с такава огромна конкуренция. Това е единственият случай, в който не важат дежурните обвинения към приватизиращите органи за това, че продават на безценица. Иначе са обективни, защото са резултат не само от високия риск в страната, но и от неполагането на усилия в областта на рекламата и маркетинга.
Продължава забраната за търговия с акции от масовата приватизация
През миналата седмица парламентът успя да гласува едва част от законопроекта, внесен от правителството за промяна в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Въпреки стахановските темпове времето стигна на народните представители единствено да обсъдят проекта в икономическата комисия и да гласуват в пленарна зала по-малко от половината предложени текстове.
Пълното приемане на закона се очаква с огромно нетърпение от инвеститорите и собствениците на акции от масовата приватизация. Ценните книжа на дружествата от списъка за боново раздържавяване са единствените обекти на бъдещата фондова търговия. В проекта от закона се предвижда да отпадне член 51а, според който акциите, които бяха продадени на централизираните търгове, могат да се търгуват едва след публикуването на първия баланс на приватизираното дружество, но не по-рано от шест месеца след приключването на последния търг. Което значи, че най-рано през март на 1998 г. приватизационните фондове и гражданите ще могат да прехвърлят собствеността върху акциите си. Забраната за търговия се оценява като основна спирачка пред появата на прозрачен капиталов пазар. На практика приватизационните фондове намериха начин да сключват предварителни договори за продажба на акциите си, срещу които вече има трансферирани огромни суми. Въпреки това джиросване на ценните книжа не се извършва, което създава поводи за напрежение у новите собственици. До гласуване на самия текст за разрешаване на търговията с акциите от масовата приватизация миналата седмица не се стигна.
Народните представители без колебание гласуваха предложената промяна в член първи, според която вече няма да се смята за приватизация прехвърлянето на акции, собственост на държавата, на физически или юридически лица с над 50 на сто държавно и/или общинско участие. Депутатите не се вслушаха в предупрежденията на юристите, занимаващи се с приватизация, че тази поправка обезсмисля целия закон за приватизацията и създава условия за още по-непрозрачна продажба на държавната собственост.
Вече е гласуван и текстът, според който Агенцията за приватизация ще продава само дружествата, чиято балансова стойност на дълготрайните активи не надхвърля 350 млн. лв. Досега границата беше 70 млн. лв. По този начин се увеличава делът на дружествата, които се продават от ресорните министерства, и се облекчава работата на АП. Друг съществен текст увеличава от 7 на 10 процента на приходите, с които ще се покриват разходите за приватизацията. Освен това депутатите решиха оценката на предприятията да бъде задължителна само в случаите, когато избраният начин за извършване на продажба е преговори с потенциални купувачи, както и при работническо-мениджърската приватизация по чл. 35. Което на практика значи, че при търг или конкурс няма да се изисква оценка. С тази промяна обаче едва ли ще се постигне радикално ускоряване процедурата по раздържавяването, тъй като в огромната част от случаите предпочитан е методът за продажба чрез преговори с потенциални купувачи. През тази седмица се очаква да бъде приета и останалата част от законопроекта.
Намаляват се капиталите в туристическите дружества
Стела Ткачова
В началото на aвгуст министърът на търговията Валентин Василев оповести новата схема за раздържавяване на туристическите обекти. Според министерството приватизацията на комплексите трябва да се осъществява, като на общите събрания на дружествата се вземат решения за продажба на обособени части, с които съответно ще бъде намаляван капиталът. През миналата седмица в търговското министерство отново беше обсъдена приватизацията в туризма. Вероятно това има връзка с факта, че вече започнаха да се провеждат общите събрания на всички туристически комплекси в страната. В дневния ред, с който основният акционер на дружествата - държавата, свика събранията, навсякъде присъстват точките "решение за продажба на дълготрайни материални активи съгласно списък" и "решение за намаляване на капитала със стойността на обектите, приватизирани от Агенцията за приватизация". През минала седмица проведоха събранията си "Златни пясъци" АД и "Дюни" АД. От по-големите курорти остава да проведат събранията си "Слънчев ден", "Слънчев бряг", "Елените" и др. Според министър Василев приходите от продажбите по тази схема ще отиват в бюджета, както и останалите приходи от приватизацията. В такъв случай обаче единственият законен начин, по който може да стане намаляването на капитала, е чрез обезсилване на акциите на държавата. Резултатът ще бъде, че в капитала на курортите ще останат единствено непривлекателните хотели и другите туристически обекти, от чието управление не би могло да се печели, а следователно да се плащат данъци и да се раздават дивиденти. Така за пореден път държавата променя някои от началните условия на масовата приватизация и за пореден път участниците в процеса (понастоящем дребни акционери в дружествата) остават излъгани.
Според изпълнителния директор на приватизационен фонд "Лозенец консулт" Георги Георгиев схемата за раздържавяване на туристическите комплекси е добра и ще доведе до бързо раздържавяване. Не всички фондове обаче са толкова оптимистично настроени. Според експерт от ПФ "Акционер - Фаворит", бавната декапитализация на обектите ще бъде неизбежна. Той допълни, че по-удачна и ефективна би била продажбата на целите комплекси.
Независимо от противоположните си мнения фондовете се ориентираха към варианти за защита на интересите си. Най-сериозно дискутирана е възможността приватизационните фондове да получат срещу акциите си конкретен обект. Това обаче не решава проблема на индивидуалните участници в масовата приватизация, които притежават само по няколко акции.
Фондовете, които притежават акции от Златни пясъци, са решили да създадат инициативен комитет за защита на интересите на акционерите. Това трябвало да стане чрез серия от разговори с Министерството на търговията. Вероятно в случая се разчита, че чиновниците от министерството ще се вслушат в аргументите на миноритарните акционери. Според други източници пък има приватизационни фондове, които са склонни веднага след провеждането на общите събрания да намерят начин да атакуват решенията в съда. Както стана и със събранието на "Соди" - Девня.
"Верила" ЕАД ще бъде приватизирано до средата на следващата година
Румен Соколов
Консултантите по приватизацията на три от най-големите предприятия в химическата промишленост - "Баренц груп", обявиха, че "Верила" ЕАД ще бъде приватизирано най-вероятно до средата на следващата година. Според Дейвид Нелсън - ръководител на проекта за трите дружества, подготовката на предприятието за продажба ще завърши в началото на 1998 г. и тогава ще започнат преговорите с потенциалните инвеститори. Той допълни, че приватизация на "Верила" - Равно поле, "Антибиотик" - Разград, и "Агробиохим" - Стара Загора, ще протече по една и съща програма, но ще се придвижи от три различни екипа, съставени от специалисти на Агенция за приватизация и "Баренц груп". Подготвителната работа ще се финансира от Американската агенция за международно развитие.
Ръководителят на екипа за "Верила" Живко Ненов, който е мениджър в "Баренц груп" - България, каза, че програмата има няколко направления. Работата по нея е започнала в началото на август тази година и ще продължи около пет месеца. На първо време според него трябва да бъде направен актуализиран правен анализ на дружеството. Паралелно с това ще бъдат преобразувани финансовите отчети на предприятието във вид, удобен за чуждите инвеститори. Ще бъде направен маркетингов анализ - пазарни позиции на фирмата и възможности за развитие в тази насока. Няма да бъде пропуснат и анализът на екологичната обстановка. За разлика от другите две предприятия за "Верила" досега не е правен екологичен анализ. В пакета от документи ще бъде включена и примерна инвестиционна програма за бъдещо модернизиране на завода. На базата на всички тези анализи ще бъде изготвена приватизационната оценка на дружеството. След това ще се изготви приватизационната стратегия и ще бъде подготвен информационен меморандум за потенциалните инвеститори.
В момента "Верила" ЕАД е 100% държавно дружество. Основната му дейност включва производство на синтетични миещи препарати (гранулирани, прахообразни и течни), консистентни смазки, масла, спирачна течност, антифриз и автокозметика. През 1996 г. 7.13% от продукцията били пласирани на външния пазар главно в Македония и Сърбия. Чрез посреднически фирми се е продавала продукция в Украйна, Молдова, Армения и Русия. В момента по думите на изпълнителния директор на дружеството Боян Маждраков се преговаря за износ в Гърция. Чистата печалба за миналата година е 67.512 млн. лв. Дружеството има и натрупани задължения, които в момента са около 7 млн. долара.
До 20% от капитала на дружеството ще бъдат предложени за преференциална продажба на работещите в предприятието. От останалите 80% след изготвянето на приватизационната оценка ще бъде извадена частта за удовлетворяване на евентуални реституционни претенции и след това ще бъде определен крайният процент за продажба на потенциалните инвеститори. Живко Ненов каза, че още отсега започва проучването на евентуалните купувачи, вече има проявен интерес от страна на австрийските "Хенкел" и "Кредитанщалт инвестмънт банк", турската фирма "Хаят холдинг" и холандската "Юнилевър", но според него това не значи, че точно някой от тях ще бъде крайният купувач.
Справки за предприятия с открити процедури за приватизация
"Корабно машиностроене" ЕАД - Варна.
Основна дейност: производство на корабно оборудване, железобетонни корпуси, плаващи съоръжения, люкови закрития, нестандартни метални конструкции, навигационни пултове, електроника.
Капитал - 102.330 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала. Всички предложени акции са продадени в първата вълна на масовата приватизация. Раздадени са и 6645 безплатни акции на работниците и служителите. Приватизационен фонд "Варна" притежава 21.28% от капитала на дружеството, ПФ "Отечество" има една акция, а индивидуалните участници (заедно с притежателите на безплатни акции) имат общо 45.72% от капитала.
"Витекс - Троян" ЕАД - Търговище.
Основна дейност: производство и търговия в страната и в чужбина на вълнени и вълнен тип прежди за горно и връхно дамско, мъжко и детско облекло, нетъкан текстил по технология "Маливат", използван за изолационен материал.
Капитал - 297.868 млн. лв. Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала. Всички акции - 199 571, са продадени на първата и втората тръжна сесия. Приватизационен фонд "Орел инвест" има 31.84% от капитала, ПФ "Булстрад" е с 22.66%, а ПФ "Напредък" има 0.54%. Останалите акции се притежават от индивидуални участници - 11.96% от капитала на дружеството. По касов път ще бъдат приватизирани до 22% от капитала.
Акционери на "Бисера" АД напускат общото събрание
Румен Соколов
Дребните акционери на едно от предприятията, включени в масовата приватизация - "Бисера" АД - Хасково, са напуснали проведено през миналата седмица общо събрание преди неговия край. Причината е несъгласието им с гласуваните от по-големите акционери на дружеството решения. Големите акционери са "Мила комерс" ООД с 67% от капитала и държавата - с около 20%. Скандалите около това дружество започнаха още през май тази година, когато се разбра, че капиталът му е бил увеличен, без това да бъде доведено до знанието на участниците в масовата приватизация. Представителите на Центъра за масова приватизация тогава се оправдаха, че не са знаели за това увеличение и затова не са го отразили.
Дружеството е включено в списъка с 90% от капитала, който в началото на миналата година е 29.655 млн. лв. На първата тръжна сесия от предложените 24 020 акции са продадени само 2933. Между първа и втора тръжна сесия (през юли 1996 г.) капиталът на дружеството е увеличен на 89.844 млн. лв. Увеличението е било поето от варненската фирма "Мила комерс" ООД, която внася апортна вноска, срещу която получава 67% от новия капитал на дружеството. Това увеличение обаче не е отразено в списъка за втора тръжна сесия. На нея са продадени 3708 акции, от които 1212 е купил приватизационен фонд "Родина". В момента той притежава 1.35% от капитала на дружеството.
В списъка за третата тръжна сесия дружеството е посочено като смесено вече с новия си капитал. На третата тръжна сесия са продадени още 2259 акции, но заявките са подадени само от граждани (единственото изключение е купената една акция от ПФ "Слънчев бряг приватинвест"). Други приватизационни фондове не са подавали заявка за покупка на акции, след като делът от капитала, предвиден за масова приватизация, вече не е 90, а е 29.69%. След края на тази сесия индивидуалните участници (заедно с безплатните акции) притежават общо 11.5% от капитала на дружеството.
