Търси се: Човекът с тамяна
Правителството на Виденов се издъни в приватизацията, но пък за сметка на това урочаса всичко, което опита да приватизира. Така стана с БТК, с "Плама"... сега с Експресбанк. Варненската банка уж беше "започната" по времето на Виденов и колкото и добронамерено Банковата консолидационна компания да опитва да довърши сделката сега, все нещо не се получава (виж 24 стр.). Също като зле започната къща - колкото и добър строител да я продължава, основите й са толкова сбъркани, че е по-добре да се разруши построеното и да се започне наново.
Малцина сега си спомнят как точно се появиха "Райфайзенбанк" и "Деу" като кандидат-приватизатори на варненската банка. Но каква е причината те и до днес да са единствените богопомазани, за които е отредена институцията? Когато МВФ настоя държавните банки да се продадат, рефренът, че Експресбанк вече си има кандидати, някак си заглуши здравата логика, че банката трябва да се продава, както всички останали. Ръководството на БКК все пак продължи процедурата с аргумента, че някой някога все пак се насочил към "Райфайзен" и "Деу", че те са правили по няколко одита в банката и не било коректно тя да не им бъде предложена.
Да, но сделката пак започва да се размирисва - офертите били капризни, непълни, "Деу" явно не може да си смени приватизационния манталитет да иска повече, отколкото да дава, а "Райфайзен" сипе обещания, че няма да променя това, което най-много липсва в банките - мениджмънт.
И всичко това в комбинация с конфуза, че Експресбанк е първа в плана за приватизация, по който МВФ също пише плюсчета и минусчета на България. Май накрая ще се окаже, че е било по-добре и по-бързо да се започне начисто и банката направо да бъде предложена за приватизация заедно с Хебросбанк и Пощенска.
Проблемът е, че все още няма кой да размаха тамяна и да изгони духа на Виденов от всичко, до което се е докоснал.
Българският malaise: въпрос на диагноза
Евгений Дайнов
Има една хубава френска дума, навлязла в категориалния апарат както на политическите, така и на икономическите науки: malaise. Тя обозначава състояния, които не са кризи, не са някакви очевидни болести на обществения организъм, а, така, обща отпадналост, липса на цел и желание, отпускане. С една дума - malaise.
Има признаци на нещо подобно в българския обществен организъм от момента, в който се разбра, че кристална яснота на управленските цели плюс масирана обществена подкрепа не гарантират бързи и ясни резултати. Нещата, вместо да вървят бързо и ясно, вървят бавно и някак оплетено, макар и в правилна посока.
Такива състояния са особено атрактивни за анализ и за даването на всевъзможни рецепти за изход. И това е добре - от правилната диагноза, когато се намери, зависи правилното лечение и преодоляването на състоянието. Съответно неправилната диагноза, ако по нея се приложи лечение, може да доведе до смъртен изход. А в политическата действителност, ако зад такава диагноза застане влиятелна политическа сила, може да се направят куп поразии.
На страниците на вестник "Капитал" (15 - 21 септември 1997) бе разгърнат интересен опит за такава диагноза на нещата, която да стане основа за липсващия на демократичните леви алтернативен синтез. Предлаганата диагноза, подписана от г-н Валери Жаблянов, е грешна и притежава висока степен на обществена опасност; тя е илюстрация на това какво се получава, когато сериозните хора не обръщат внимание на важен проблем и други се опитват да влязат в така образувания вакуум.
Според представения от г-н Жаблянов анализ реформата, а не нейната липса, е причина за това, че в последните седем години "българската нация изпадна в дълбока криза". Оттук до характерния за региона ляв изход - да се заобиколи реформата, крачката е малка.
Усилията за интегриране в ЕС, уверяват във въпросната статия, са прекомерни, понеже "предхождат по степен на важност утвърждаването на целите и интересите на българската национална държава". Мимоходното впъхване на определението "национална" за държавата - а тя не е такава нито по конституция, нито по уредба, нито според подписаните задължителни международни документи, просто подготвя терена за цялостното разгръщане на предлаганата идеология. Тя е основана на oпит за директно конфронтиране с целия пакет стратегически направления, следвани от управлението на ОДС и в по-голяма степен от всичко, виждано след 1989 г., подкрепяни от международната общност и от общественото мнение в страната.
Този пакет, читателят разбира от представеното от г-н Жаблянов, не отговаря на националните интереси.
Приватизацията на банките, четем, противоречи на интересите на "националната икономика", понеже "означава пълно оттегляне на българската държава от пряко участие в инвестиционния процес" и пр. Защо това е така само в банките не става ясно; по-логично е тази "опасност" да съществува и в продажбата на заводи, телекомуникации и така нататък. Или, както викна в. "Дума" в каре на първа страница от 15 септември, "Тревога! Разпродават България! ".
Чуждите инвестиции били небалансирани и така създавали "реалната опасност цели райони в страната и сектори на икономиката да бъдат откъснати от бъдещия процес на реиндустриализация". На чужденците не бива да се дава да купуват земя, защото това "ще обезсили допълнително българското земеделие и ще изостри повече отношенията в българското село". А решението на проблемите в селското стопанство било ясно: кооперации. "Кооперативната форма на собственост не се поощрява от държавата по различни причини, а тя заедно с арендата е единствената реална възможност за едро механизирано селскостопанско производство."
Накрая в представените от г-н Жаблянов размишления се твърди, че сегашният "политически модел" щял да изпадне в "дълбока криза", понеже "очевидно е изчерпан като възможности за мобилизация на обществото". Предлага се нещо наистина удивително, един цял nов политически модел.
"Той трябва да се основава на българската политическа традиция и в същото време да бъде достатъчно модерен като организация и идеи" и пр. В резюме диагнозата на българската malaise, която ни се предлага в левонационална палитра, е следната. Реформата е пробвана седем години и доведе до криза - значи, не става, трябва да се прави нещо друго, национално, под непосредственото ръководство на държавния апарат. Политическата система от последните седем години също не става - трябва българска, национална. След като от периода 1989 - 1997 такава система не се е получила, остава да търсим в периода 1944 - 1989. Или в суспендиранията, превратите и звенарщината отпреди войната.
Търси се очевидно такъв модел, в който държавата продължава да дирижира икономиката, но без да й пречи сегашната многопартийност.
"Тази роля могат да изиграят само национални (sic!) партии, които гледат на икономическата реформа не като на средство за изграждане на пазар въобще, а като си поставят за приоритетна цел националния (sic!) пазар. Само националният пазар е в състояние да смекчи очертаващите се неразрешими (sic!) конфликти на прехода: между града и селото, между оформящите се дълбоки класови различия с присъщата им нетърпимост, между различните етноси."
Реформата, сиреч и демокрацията ни докараха криза и неразрешими противоречия. А щом са неразрешими, ако ги оставим, ще се избием помежду си; по-добре да повикаме съответната "национална партия" да оправи нещата.
И така си идваме на приказката. Ясно е коя е Партията. Ясно е също, че в момента eнергично се работи над антиреформаторска и антиевропейска левонационална алтернатива, която по своя финес превъзхожда значително обичайната вацевщина. Ясно накрая е и това, че докато корените и причините на очертаващата се в страната malaise не бъдат сериозно обмислени, подобни диагнози могат не само да станат влиятелни и да демобилизират всички, от чиито усилия зависи успехът, и преди всичко средния човек, но и да си намерят политически носител.
Сериозният анализ на българската malaise изисква погледът да се съсредоточи там, където минава фронтовата линия между завареното и желателното положение: върху малките неща, върху дребните сигнали, идващи от рутинното всекидневие. Макрорамката на реформаторското усилие може да се напълни с действителност само ако достатъчно количество обикновени хора променят начина, по който действат в своето всекидневие.
От тази гледна точка Иван Костов се натъкна на нещо извънредно важно, когато разбра, че извън София хората възприемат местния бандит и местния висш държавен чиновник като едно и също нещо - като власт. Заедно пият, заедно командват. Наблюдението на живота на малкия град подсказва къде е коренът на злото: в конструкцията на реалната власт по места. А тя не съвпада нито с политическата система, нито с разделението на властите, нито с програмата "България 2001".
От тази гледна точка представеният от г-н Жаблянов материал наистина уцелва проблемния терен, но предлага традиционен левонационалистически изход: концентрация на властта, включително в икономиката, в ръцете на държавата; преодоляване на многопартийността и консолидация на политическата система около тази власт при съответната мобилизация на обществена подкрепа на основата на националистически мотиви и апели за преодоляване на класовите противоречия на основата на национален идеал.
Любопитно, макар също толкова несериозно, предложение прави и Николай Слатински във в. "Стандарт" от 15 септември: да се разсредоточи властта максимално, за да се нароят конкуриращи се в съответните области чиновници, та конкуренция помежду им да свали тарифите на комисиони и подкупи и така да облекчи бремето на корупцията върху инициативните хора.
Истината обаче е друга. В нея е и сърцевината на българската malaise.
Татарчев нарочи Трендафилов за "политическия Роко"
Неочаквана активност разви Главна прокуратура броени дни преди провеждането на парламентарния дебат за престъпността и обновяването на състава на Конституционния съд. Преди две седмици във времето за парламентарен контрол министър-председателят Костов заяви, че до момента няма нито един осъден за крупно стопанско престъпление, а прокуратурата и следствието сякаш бягали от подобни дела, предпочитайки да се занимават с престъпления срещу личността.
Във вторник следобед главният прокурор Иван Татарчев депозира в деловодството на Народното събрание искане народните представители да разрешат да бъде възбудено наказателно преследване срещу депутата от левицата Кръстьо Трендафилов. Според Татарчев отнемането на имунитета се налага поради "установената фактическа обстановка". През периода от 17.02.1995 г. до 10.06.1996 г. Трендафилов е бил областен управител на област Монтана. Като "длъжностно лице" той е сезиран от Окръжна прокуратура с предложение от 16.06.1995 г. на основание чл.16 от Закона за собствеността да издаде заповед, с която да изземе имуществото на Веска Меджидиева, закупено през 1993 г. чрез нищожен търг и сделки. По-късно Трендафилов е сезиран със същото искане и от Главна прокуратура и от земеделското министерство. Областният управител обаче отказал да издаде такъв документ. Това бездействие по служба от страна на Трендафилов е нанесло имуществена щета за около 15 млн. лв. Според искането на главния прокурор престъплението на земеделския министър от правителството на Виденов е определено като "тежко". Извършеното деяние е преценено като длъжностно престъпление по чл.282, ал.3 от НК, което предвижда наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода.
Реверансите на Трендафилов към някогашната прима на "Орион" Веска Меджидиева не могат да се нарекат изненадващи (предвид отношенията между "съзвездието" и Жан Виденов, чийто министър е бил Трендафилов). Смущаващото е, че самата Меджидиева засега не е наказана за стопански престъпления, включително и за закупуването на ТКЗС "Лопушанска дружина" в село Георги Дамяново чрез нищожен търг. Периодично в пресата се появяват съобщения за локализирането на първата дама на приятелския кръг в някоя точка на света, като между другото се споменава, че тя е обявена за издирване. Засега безрезултатно. Всъщност нито един от идеолозите на "Орион" (дори от тези, които се намират в България) не е подведен под съдебна отговорност. Така че искането за сваляне на имунитета на Кръстьо Трендафилов дойде изненадващо, особено за съпартийците му, които очакваха подобни действия, но спрямо други дейци на БСП, от по-голям калибър. Анонсите за образувано дело срещу шефовете на БЗПБ (известна като банката на "Орион") дойдоха няколко дни след депозирането на искането на главния прокурор в парламента.
Това е първото искане за отнемане привилегиите на депутат в 38-ото Народно събрание. В правилника на парламента няма специална разпоредба как се действа при сваляне на имунитета. Председателят Йордан Соколов е изпратил мотивите на прокуратурата до Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Нейният председател Светослав Лучников съобщи, че становището ще бъде изработено до една седмица.
Според депутати от БСП колегите им от Обединението за национално спасение заявили, че ще подкрепят "правата" на Трендафилов. В защита на екс земеделския министър се обяви и лидерът на евролевицата Александър Томов. Той заяви: "Сигурен съм, че г-н Трендафилов не е сложил и една стотинка в джоба си, но не изключвам възможността да е бил подведен. " Председателката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова обеща групата да се произнесе, след като се запознае с мотивите на главния прокурор. Соцлидерът Първанов пък определи случая като поредното радикализиране на отношенията между управляващи и опозиция.
Главният прокурор от своя страна лаконично загърби политическите вълнения: "Това е техен проблем, аз не се занимавам с политически въпроси. " Вместо обаче да се задълбочи в случая или поне да изчака решението на парламента, първият обвинител направи и втори "сензационен" намек, че може да поиска и отнемането на имунитета на Георги Агафонов, депутат от разпадналата се група на Българския бизнес блок. Следствието срещу шефа на банка "Славяни" приключвало до няколко дни. Тогава щяло да стане ясно дали ексбанкерът ще е следващият депутат, за когото парламентът ще трябва да гласува сваляне на имунитета. От Националната следствена служба потвърдиха, че обвинението срещу Агафонов ще бъде готово до края на седмицата.
През юни с разрешение на Татарчев бяха направени обиски в банка "Славяни" и в радио-телевизионна компания "7 дни", на която Агафонов е собственик. От МВР тогава уточниха, че става дума за щети в размер на 2 млрд. лв., нанесени на хазната в резултат на неправомерно отпуснати кредити.
Засега главният прокурор отказва официално да съобщи дали ще бъде искан имунитетът на Георги Агафонов, тъй като това било следствена тайна. Но слухове за свалянето на депутатската защита на Агафонов вървят още от конституирането на парламента. Членове на синята парламентарна група обещаха набеденият за банкер да бъде първият разжалван депутат още преди парламентарната ваканция. После обаче Агафонов напусна парламентарната група, с което допринесе за разбиването на БББ. Тогава се заговори за нова сделка, според която Агафонов изтъргувал имунитета си срещу торпилирането на Жорж Ганчев. Косвено потвърждение за това даде самият Агафонов, който веднага след намека на Татарчев, че въпреки всичко може и да поиска сваляне на имунитета, побърза да се върне в парламентарната група на БББ. Каквито и сделки да е правил някогашният любимец на Луканов, изглежда, не е изчислил правилно позициите си.
Въпреки неизяснената съдба на Трендафилов и Агафонов в момента въпросът е защо главният прокурор иска точно сега депутатски имунитети и как подбира потърпевшите. Формално активизирането на Татарчев съвпадна с предстоящите рокади в Конституционния съд. Ако обаче обвинителят е смятал, че ще инкасира политически дивиденти с особената си активност, не е преценил правилно ситуацията. СДС-депутати смятат, че той е имал повече шансове да се озове сред конституционните съдии, ако просто беше си мълчал, каквото е и традиционното му състояние. Единственото, което засега Татарчев постигна, е да всее смут. Според приближени до магистрата той се зарекъл, че няма да се даде без бой. Загадка остава обаче по какви критерии Татарчев определи Трендафилов за най-важния престъпник в държавата, прикачвайки му ореола на "политическия Роко". За безсмислието на Татарчевите вълнения говори и семплата реакция на БСП. На "Позитано" 20 приеха становище по случая и помолиха президента да се застъпи за соцдепутата. И с това активностите на опозицията по казуса "Трендафилов" приключиха. Разбира се, Трендафилов не е нито Лилов, нито Луканов. Но по същото време соцактивът се надигна в пламенна защита на редовия депутат Димитър Велев.
И докато главният прокурор дрънка оръжия, в парламента вече все по-сериозно се чуват гласове за промяна в конституцията и редуциране на правомощията на прокуратурата.
Дипломатически кадрили вълнуват външно министерство
Лилия Филева
В понеделник правителството реши да бъдат сменени посланиците ни в Швейцария, Франция и Румъния. Ресорният министър Надежда Михайлова, по чието предложение са реализирани рокадите, заяви: "Мотивите, с които убедих колегите, са свързани с определени приоритети на външната ни политика. " Кабинетът предложи на президента да издаде указ за освобождаването на Тодор Вълчев от поста посланик в Швейцария, на Симеон Ангелов от поста посланик във Франция и на Минчо Иванов от този пост в Румъния. приемници ще бъдат Леа Коен, Стефан Тафров и Кръстьо Китиков.
Заминаването на заместник-министъра на външните работи Стефан Тафров за Париж беше обяснено от дипломати с някои "недоразумения" във ведомството, свързани с него (като например случая с ракетите СС-23). Напускането на Тафров обаче веднага създава нов кадрови проблем - назначаването на заместник-министър. Засега с най-големи шансове за това място е Евгений Иванов, доскоро посланик в Европейския съюз. Сред потенциалните кандидати за мястото на Тафров е и Иво Петров, постоянен представител на България в ООН във Виена, чийто мандат вече е изтекъл. Самият Тафров е препоръчал негово място като заместник-министър да заеме Константин Димитров, в момента отговарящ за НАТО във външно министерство. Според добре информиран източник обаче нито един от тримата няма да поеме поста.
Освен заместник-министър в момента усилено се търсят и посланици за основни дипломатически мисии. Кадровият дефицит вече няколко месеца възпрепятства активизирането на посолствата във Вашингтон и Лондон. След като Асен Агов отказа да замине за американската столица, за приемник на Снежана Ботушарова беше спряган външнополитическият съветник на президента Валентин Добрев. Последната конфигурация предвиждала за Вашингтон да отпътува сегашният посланик в Бон и министър на външните работи в служебния кабинет Стоян Сталев. С това обаче се оголва мисията в Бон.
За Лондон вероятно ще замине Валентин Добрев.
Предвижда се да бъде създадена и специална мисия към НАТО и ЗЕС, базирана в Брюксел. Идеи за посланик обаче също няма.
Кадровият дефицит в дипломатическите служби предизвиква сериозни затруднения за ръководството на външно министерство. Във ведомството вече се обсъжда възможността за въвеждане на "екипен принцип" в посолствата. Така посланиците ще могат сами да подбират хората, с които да работят. Подобна схема обаче изисква и определяне на ясни параметри, на които трябва да отговарят служителите в дипломатическите мисии.
Конституционният съд взе мандат за новия век
Станка Тошева
С избирането на депутата от СДС Неделчо Беронов за конституционен съдия от квотата на Народното събрание и на Стефанка Стефанова от квотата на съдебната власт въпросителните около поредното попълнение на Конституционния съд остават по-малко. Всъщност тегленето на жребия, което предстои през новата седмица, е стандартна процедура, която не би трябвало да събужда емоции, като изключим чувствата на номинираните и на тези, които си отиват. Но в българския политически живот винаги има "особености на момента", които подсилват интригата. Този път на преден план бяха спекулациите около процедурата свързани с публичността. През 1994 г. подмяната на съдии чрез жребий се състоя при правила, които КС изработи специално за нея, така че и сега трудно може някой да бъде обвинен в нарушението им. Иначе и в тази институция витаят настроения за промяна, които обаче не надделяха поради крайно предпазливото поведение на председателя Асен Манов. Може би е изхождал от нагласата, че по принцип закрити са всички заседания на Конституционния съд и ако този път тегленето на жребия стане публично, това би създало прецедент. За някои пък промяната на процедурата би била негласно признание, че висшите магистрати нямат доверие помежду си. И дори още по-лошо - че и в Конституционния съд има конфликти и едва ли не манипулации на заседанията.
В крайна сметка всички възражения относно сегашната процедура се дължат на баналната българска мнителност, а очевидно и конституционните съдии не са нечувствителни към клюките. Ако беше възприета инициативата на президента, който призова тегленето на жребия този път да бъде предавано по телевизията, щяха да бъдат спестени евентуални спекулации откъм партийни централи, на които дори и при жребий им се привижда съзнателно нарушаване на баланса.
Но тази дилема е буря в чаша вода, защото това е последното попълнение на Конституционния съд чрез жребий. След този избор фактически всички негови членове получават 9-годишен мандат, който изтича през следващия век.
По-интересното е друго. Те заседават обикновено при затворени врати и позицията на членовете на Конституционния съд се изразява по специфичен начин - чрез становищата с по делата и никога пряко пред медиите. Ако трябва да формулираме международно приет кодекс, регулиращ поведението на конституционните съдии, въздържането от коментари по повод на решения или на петиции, отправени към КС, е първият принцип от него. В България за съжаление има много обратни примери.
Съотношение на силите.
До 1994 г. в Конституционния съд имаше т.нар. баланс между представителите на БСП и СДС - по шестима, като по трима от тях условно можеха да бъдат наречени тъмночервени/тъмносини. Така по основните дела по онова време всяка от основните политически сили разполагаше с квота от 6 съдии, с които да ги блокира. Това означаваше, че който обжалва или иска обявяване на противоконституционност, той губи. Класически примери останаха делото за ДПС и делото "анти-Панев". Този баланс беше постигнат, след като президентът Желев отстъпи правото си сам да определя конституционни съдии от своята квота и на 30 септември 1991 след консултации със СДС предпочете Милчо Костов, Николай Павлов, Теодор Чипев и Цанко Хаджистойчев. Тогава Желев изчака решенията на другите два клона на властта, управомощени да избират конституционни съдии, и чак тогава оповести своя избор. Интересно е дали същата "стратегия" ще използва сега и Петър Стоянов, за когото вече се знае, че ще представи своите кандидати непосредствено преди полагането на клетвата на 3 октомври, а не при тегленето на жребия на 23 септември.
Кандидати не липсват.
Освен от академичните среди досега сред най-предпочитаните кандидати са били бивши и настоящи депутати. В първата квота депутатите бяха Любен Корнезов - БСП, Николай Павлов - СДС, починалият Иван Първанов от социалдемократите на д-р Дертлиев. Във втората влезе Георги Марков, досега коментираният избор на тогавашния президент Желю Желев.
Сега представителите на съдебната власт сред кандидатите май са най-много. Но най-предвзето звучат възраженията срещу възрастта на избраниците, които също се чуха, когато бе издигната кандидатурата на Неделчо Беронов. Конституционен съдия може да стане човек в разцвета на кариерата си, например 50-годишен. След 9 години той просто трябва да се пенсионира, тъй като един пълен мандат в КС напълно го изважда от професионалната му дейност. Изключение правят хората от академичните среди и по-специално професорите по право.
Друга широко разпространена заблуда е, че конституционният съдия има позицията на влиятелен политик, председателят е едва ли не третият човек в държавата. Може би илюзията идва от привилегиите и от заплатата, от които се ползва председателят на КС, но иначе позицията на един главен прокурор е по-силна. Има страни, в чиято конституционна практика гласът на председателя има особена тежест, особено при патова ситуация, но в България не е така. Въобще конституционните съдии са обречени на пасивност, тъй като те трябва да бъдат сезирани от някого, за да бъде образувано дело. Навсякъде по света конституционните съдии по-скоро си създават врагове, отколкото приятели. От тази гледна точка позицията на конституционния съдия е венецът на една политическа кариера, а не нейно начало или златна среда.
Идеята на социалистите за консултации по кандидатурите се обезсмисли, след като Петър Стоянов отказа да се запознае със списъка на Георги Първанов. Социалистите всъщност попаднаха в собствената си клопка - от една страна, да се обявяват против партийни кандидатури, от друга - да настояват държавният глава да застане зад номинациите на "Позитано". На всичкото отгоре няма конституционно изискване, според което държавният глава трябва да се консултира с някого, преди да обяви своите избраници.
Без съмнение разочаровани от жребия винаги ще има. Не е тайна, че становищата на Народното събрание, на Министерския съвет, на президента и на другите страни по конституционните дела обикновено се изработват от доста ограничен кръг юристи. Всеки един от тях имаше тайната надежда, че ще бъде номиниран. Но твърде вероятно е експертите да си останат винаги експерти.
На Конституционния съд предстоят важни дела, които ще фокусират общественото внимание към работата му повече от всякога. Първото "горещо" дело е за закона за досиетата и то ще бъде решено един ден преди промяната в състава на 23 септември. Но през 1994 г. едно друго важно решение - за противоконституционността на 11 члена от Закона за съдебната власт бе предрешено от гласовете на вече отиващите си съдии. Мнозина очакват с интерес и делото за избора на директори на националните електронни медии, но може и да не го дочакат, ако бъде прехвърлено толкова назад в дневния ред, че да се обезсмисли от приемането на нов закон.
Но ако КС прекали с отлагането, това може да бъде тълкувано и като поръчка да не се вадят кирливите ризи на парламентарното мнозинство. Още повече че президентът даде сигнали в тази посока.
Едно друго евентуално дело - за промените в НК и в НПК, за които главният прокурор Иван Татарчев каза, че ще ги обжалва пред КС, изглежда, също се отлага. Татарчев по някаква причина изведнъж забрави обещанието си да сезира съда.
През първите шест години от дейността си Конституционният съд възпираше преди всичко опитите на парламентарното мнозинство да прокара противоконституционно законодателство. В близкото бъдеще е твърде вероятно дейността му да бъде ориентирана към сферата на икономиката, при това не само към законодателството, регулиращо ускорената приватизация, но и към реформите в социалната сфера. Опитът на унгарския конституционен съд, който беше обвинен, че блокира социалната и икономическата реформа в страната, е много показателен в това отношение.
Евролевицата се изчерпа като "политическа атракция"
Лилия Филева
В иначе спокойното и дори скучно есенно политическо пространство евролевицата е единствената парламентарна сила, която не пропуска случай да ласкае мнозинството, като обаче същевременно се обявява за "социалдемократическата алтернатива на управлението". Двойствената природа на младата формация се дължи на опозиционния й характер (следствие от състава й, в по-голямата си част представляващ бивши симпатизанти на БСП) и, от друга страна, на нескопосно прикрития стремеж на ръководството да се докопа до властта.
Освен това на новата политическа структура й предстои да приключи собственото си конструиране и в началото на следващата година официално да се регистрира като партия. С това ще изтекат и "100-те дни" на евролевицата в качеството й на самопровъзгласила се трета парламентарна сила.
"Свръхновата" политическа звезда.
В края на февруари ще се проведе националният форум на евролевицата - първият след учредяването й. Там двата основни компонента на формацията - ГОР и екс-БСП депутати, трябва окончателно да загърбят старата си идентичност и да се претопят в нова социалдемократическа партия.
"На 1 октомври формално стартира кампания във всички общини в страната. Нашите организации имат задача да съберат под своите знамена колкото се може повече хора, които вярват в модерната социалдемокрация", заяви лидерът Томов. Освен обединяването на "тази маса" (по думите на председателя) предстои и обсъждане по места на два документа - политическа програма и устав. Според организационните работници на евролевицата до момента са създадени около 300 инициативни комитета с над 4000 активисти, работещи в тях. Проектоуставът предвижда всички, които идват от други социалдемократически структури, да преустановят членството си в тях или поне така ще бъде след регистрацията през февруари.
Преведено на евролява терминология, това означава, че трябва да се реализира "вторият социалдемократически синтез", т.е. да завърши обединяването на левите организации, верни на социалдемокрацията. Тази амбициозна идея обаче вече създава вътрешни проблеми. Въпреки твърденията на Александър Томов, че "конструкцията на евролевицата е измислена така, че не могат да се появят отделни центрове", формацията е обхваната от идеологически противоречия. Кръгът на аналитиците в сянка (Бунджулов, Райчев, подкрепяни от бившите си соцколеги Камов, Поптодорова) вижда евролевицата като част от обединена левица, а не като единствен притегателен социалдемократически център. Обединяването според тях трябва да стане по същия начин, по който беше формирана самата евролевица - от отделни части на равноправен принцип. Подобна схема обаче би поставила под въпрос лидерските позиции на Томов. Самият той и приближените му старателно разясняват, че "евролевицата се отказва от монопола върху социалдемократическото пространство", но за да се откажеш от нещо, трябва да си го притежавал.
Освен това въпреки "плуралистичните" си намерения Александър Томов неведнъж гръмко е заявявал, че евролевицата е "социалдемократическата алтернатива на управлението" (разбирай - единствената). Томов дори обяви, че всъщност вторият социалдемократически "синтез" върви заедно със структурирането на низовите организации.
Може ли да има евролевица без Томов.
Този въпрос все повече си задават някои доскорошни активисти на формацията, анализирайки управленския стил на Александър Томов. Според членове на Обществения съвет ръководителят им определено се дразнел при всяка проява на хиперактивност от страна на негови идейни сподвижници. Медийните изяви без благословията на председателя също срещали неодобрение. Самият Томов обаче засега може да бъде спокоен, защото никой от по-именитите му съратници няма амбициите да го сменя. Изглежда, въпреки вътрешните брожения активистите засега оценяват като удобна фигурата на Томов, който успешно държи евролевицата на повърхността на политическите вълнения, съобразявайки се с теченията отляво и отдясно. Така че недоволството от "авторитарните методи" се изразява само в мърморене.
И приближените, и опонентите на Томов във формацията са единодушни - "евролевицата ще може да има ново ръководство само след като лидерът й влезе в изпълнителната власт".
"Алтернативата" няма да стане трета сила.
Според вътрешните разчети на организацията евролевицата трябва да стартира като партия с 30 000 членове. "Идейният феномен" няма да бъде обаче просто партия, а отворено движение. Със сателитни структури - клубове по интереси, женски и спортни движения (наречени от Александър Томов трансмисионни).
Доскоро обаче за истинския коз на евролевицата се смяташе не членската маса, а възможността да катализира обединението на "нова левица". Дори и най-големите ентусиасти във формацията вече са категорични, че може да се говори само за идея или перспектива, която обаче има още доста да чака, преди да бъде реализирана. Въпреки надеждите на ръководството на евролевицата, което дотолкова се увлече, че събра на кръгла маса социалдемократическите формации, прокламирайки началото на обединението. Засега единственият реален (на книга) партньор на белите лястовици е Обединеният блок на труда, предвождан от Кръстьо Петков. Сътрудничество, което е взаимноизгодно - за бившия синдикален лидер това е подходящ начин да се пробва в политиката, а за евролевицата - трупане на имидж.
Изглежда, и лидерът Томов е разбрал, че не може да разчита на бързи дивиденти от "втори социалдемократически синтез", и затова се захвана здраво за "алтернативата на управлението". Новите леви започнаха усилено да смятат процента на инфлация и да прогнозират икономическото развитие в краткосрочен и дългосрочен план. В евролевицата се хвалят с "абсолютно точните прогнози на лятната инфлация" и се канят да предоставят разчетите си за септемврийската инфлация само (!?) на правителството и на МВФ.
Всъщност в парламентарната група на зелените си дават сметка, че ще стоят по-добре като умерена лява алтернатива, ако се утвърждават и чрез международните си изяви. Така дясното мнозинство ще има интерес от евролевицата, за да се самоласкае, че е подкрепяно дори от лява формация. Още повече че подобна подкрепа от обратната страна на идейния спектър придава авторитет и пред света. Или както казва Александър Томов: "Ако нашите управляващи не разберат, че има един специфичен социалдемократически мост към нашето влизане в Европа, няма да направим вярна преценка на нещата."
Досегашното битие на новите леви (въпреки засилената международна активност) обаче им вещае бъдеще на треторазрядна политическа сила, а не на трета парламентарна.
Държавните и частните гори ще са на еднакъв режим на стопанисване
Антоанета Алексова
Държавните гори, както и тези, които ще се върнат на бившите им собственици - общински и частни горски фондове, ще се ползват по едни и същи правила. Те се регламентират със Закона за горите, който окончателно бе приет през миналата седмица от Министерския съвет. Още преди три седмици законопроектът беше внесен за разглеждане от кабинета, но тогава бе върнат за доработка. Предстои проектозаконът да бъде обсъден в парламента заедно със закона за реституцията на горите.
В окончателния си вариант нормативният документ съдържа нов раздел, който се отнася до концесионирането на гори с национално значение. Концесионирането като изключително право на ползване ще се извършва само за държавни гори с национално значение. Именно тези горски масиви ще останат изключителна държавна собственост, която няма да може да се отчуждава. Вносителят е определил като гори с национално значение горите в защитените територии, както и лесовете в 200-метровата ивица покрай границите на България, а също и островите по граничните реки. С тази формулировка на практика обаче се избягва концесионният режим, са категорични прависти от Министерския съвет. Според тях концесиониране в горите с национално значение е почти невъзможно - за граничните гори от съображения за национална сигурност, а в защитените територии поради това, че те се третират по друг нормативен документ. Това на практика означава, че всички останали държавни гори, които не попадат в описанието на националните, ще се третират като публична държавна собственост. Тя обаче може да се превръща в частна собственост според Закона за държавната собственост, а оттам да бъде и продавана. Тази недомислица можеше да бъде избягната със запис в закона, че горите са изключителна държавна собственост, при което ползването им автоматично ще се подложи на режима на концесиониране, предвиждат бележки на прависти на Министерския съвет, които обаче са били отхвърлени. Така напълно в реда на закона се разкрива възможност и държавните гори да се продават. По-страшното обаче е горите да не бъдат изсечени.
Всички гори независимо от собствеността им се устройват, управляват и ползват по лесоустройствени проекти и планове. Държавните гори се управляват и охраняват от държавните лесничейства по райони. Реститутите на гори също могат да ползват лесничействата за охрана, но при ред, определен с наредба на министъра на земеделието. За да се управляват съвместно, горските масиви, собственост на общини, физически и юридически лица, когато са в размер под 500 декара, трябва да се окрупнят, изисква Законът за горите. За съставянето на лесоустройствените проекти и планове на недържавните гори ще се заплаща от собствениците им. Реститутите няма да заплащат само първата разработка на устройствените планове.
Дърветата в горите частна и държавна собственост не могат да бъдат сечени без разрешение от държавното лесничейство в района. В закона сечите са определени като възобновителни, отгледни и санитарни. Сечта се съобразява и с размера на стъблото на дърветата. Високостеблените гори могат да се секат през цялата година, нискостеблените - от 1 септември до 1 април. Дърводобивът се отдава на концесия (право на ползване) на физически и юридически лица, и то само при предвидена по проект възобновителна сеч. Местното население може да сече дървен материал за собствени нужди само по ред, утвърден с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. За изсичането на всяко дърво ще се плащат такси, които Министерският съвет трябва да определи в тарифа. "Това ще бъде доста трудно, предвид на това, че досега в България не е правена оценка на гори", каза Константин Икономов, зам.-министър по горите.
Събирането на билки, горски плодове, добивът на смола, сено, кори, лико и др., пашата на селскостопански животни трябва да се извършват с позволителни от лесничействата и след заплащане на такси, определени с тарифа, според Закона за горите.
С нормативния документ се регламентира строителството в горските масиви. То може да става само с разрешение на Националното управление на горите (НУГ) при заплащане на такси. НУГ определя терена на строителство. Правата на строеж и други вещни права се учредяват само със заповед на областния управител. Строителството в горите, чието ползване ще се отдава на концесия, когато е на временни постройки до 200 кв.м, не влиза в концесионния договор. Строежът върви с концесията само когато е в по-големи мащаби. Но и при концесиониране на строителството в горите остава изискването то да е разрешено от НУГ.
С преходните и заключителните разпоредби на закона се предвижда от горския фонд да се изключат застроени обекти, собственост на държавни предприятия, както и приватизирани търговски дружества. Това обаче може да стане само след заплащане на такса от собственика.
До 50 милиона лева на месец може да стигне санкцията по Закона за горите. Най-високият размер на глобата ще се налага в случаите, при които юридически лица при извършване на дейността си увреждат горите, и санкцията ще се налага дотогава, докато се преустановят нарушенията. Собствениците на гори, които не изпълнят задълженията си по възобновителните, санитарните сечи, както и собствениците, които при ползването на горския фонд са го нарушили, но не се предприели действия за залесяването му, ще се наказват с глоби от 100 хиляди до 1 милион лева. Сечта на немаркирани дървета ще се наказва със санкция от 50 000 лева до 2 милиона лева. Когато се берат билки, пасат се животни, добива се смола и при други странични ползвания по смисъла на закона без позволително от лесничейството нарушителите ще се наказват с глоба от 50 000 до 500 000 лева.
Световната банка взе политическо решение за договора с "Морган Гренфел"
Асен Асенов
Миналата седмица Световната банка одобри договора между Агенцията за приватизация и избраната за консултант по продажбата на БТК инвестиционна банка "Дойче Морган Гренфел" след козметични промени на конфликтните клаузи в контракта. "Сега спорните текстове са на компромисен правен език, приемлив за банката", каза пред "Капитал" източник от офиса във Вашингтон. Официално договорът между Агенцията за приватизация и "Морган Гренфел" ще бъде подписан до няколко дни, но ще стане валиден, след като правителството преведе авансово част от парите на консултанта. "Възможно е договорът да бъде подписан още в сряда", каза пред "Капитал" Владимир Каролев от "Баренц груп", подизпълнител на "Морган Гренфел" по договора за БТК.
Сдържаните коментари на служителите на Световната банка за одобрения окончателен вариант на договора могат да се обяснят с компромисното решение на финансовата институция да даде ход на договора въпреки непреодолените принципни възражения по някои текстове. Отстъплението на банката беше обяснено неофициално от Вашингтон с предстоящото решение на борда на директорите на Световната банка за отпускането на заема ФЕСАЛ за България. Въпреки че формално беше отложено, решението за отпускането на този заем неофициално очевидно вече е взето, но не може да бъде гласувано преди подписването на договор с консултанта по приватизацията на БТК. Подписването на този договор е едно от условията на Световната банка за отпускането на заема ФЕСАЛ, а зациклянето на преговорите с "Дойче Морган Гренфел" или провеждането на нов търг за консултант би забавило с още няколко месеца официалното решение на банката за този заем. В бързането около договора обаче дори опитните служители на международната финансова институция допуснаха скандални нарушения на процедурите. Според добре информиран източник от Вашингтон последните промени в договора са съгласувани в директни преговори между "Дойче Морган Гренфел" и Световната банка, въпреки че не международната финансова институция, а българското правителство е страна по договора с инвестиционната банка консултант. Световната банка не може да се меси в преговорите между двете страни, нито да иззема функциите на една от тях, въпреки че има право на последно вето върху договора, тъй като финансира процедурата по приватизация на БТК. В случая обаче българската страна негласно е дала съгласието си за изземването на функциите й заради очевидната невъзможност на Агенцията за приватизация да се споразумее с консултанта, без да нарушава условията на Световната банка.
Преди две седмици Световната банка не одобри проектодоговора с "Дойче Морган Гренфел", който Агенцията за приватизация й беше изпратила за съгласуване месец преди това. В писмото си до изпълнителния директор на АП международната финансова институция заяви, че за да приключи благоприятно процесът по подписването на договора за консултант и за да разясни на двете страни изискванията си, би приветствала провеждането на тристранна среща. "Вярваме, че всичко това е в помощ на разбирането какви промени се изискват, за да получите одобрението на банката", пишеше в писмото на Световната банка.
В писмото си до агенцията банката беше поискала изцяло да отпадне допълнително вписаната от "Морган Гренфел" и агенцията клауза за прекратяване на консултантския договор, тъй като тя не отговаряше на изискванията й. Вероятно по отношение на тази клауза банката е направила и най-голям компромис, тъй като очевидно тя не е свалена изцяло, а само пренаписана на "компромисен правен език".
"Дойче Морган Гренфел" беше избрана за финансов консултант по сделката за приватизация на контролния пакет от БТК на 21 март 1997 г. "Морган Гренфел" е собственост на "Дойчебанк", която заедно с телекомуникационната компания "Дойче телеком" има акционерно участие в дружеството "ДеТеКон" (през 1994 г. дружеството кандидатстваше заедно с "Мобилтел" за GSM-оператор).
Решението за приватизацията на БТК беше взето през юни 1996 г. от правителството на Жан Виденов с изричното уточнение, че кабинетът предлага за продажба "до 25% от акциите на компанията". Служебният кабинет обаче отмени това условие и вицепремиерът Божков обяви, че правителството ще продаде контролния пакет от националния ни оператор. Правителството на социалистите наруши драстично всички съгласувани със Световната банка срокове по подготовката на сделката, което забави продажбата на БТК, а предишният шеф на агенцията завеща на Съботинов неизгодни за правителството консултантски оферти. Новото ръководство на агенцията обаче не промени нищо, за да осигури по-изгоден за правителството договор с консултанта, и дори се оттегли от финалния кръг на преговорите.
Развалени са договори на четири туристически комплекса
Комисия, назначена от министъра на търговията Валентин Василев, е установила нарушения в договорите за четири от водещите туристически комплекси. "Св. св. Константин и Елена" АД е станало акционер в четири акционерни дружества - "Бор тур инвестмънт", "Глория турс", "Румил тур" и "Варна класик хотели - хотелски комплекс "Росица". И в четирите случая е приложена една и съща схема на учредяване. С решение на Министерския съвет се дава разрешение на "Св. св. Константин и Елена" да участва в акционерните дружества чрез непарична вноска, представляваща право на ползване за срок от 30 години на хотели с прилежащите към тях терени. По тази схема "Бор тур инвестмънт" получава право на ползване върху хотел "Бор", "Глория турс" - хотелите "Нарцис" и "Глория", "Румил-тур" - хотелите "Рубин", "Русалка" и кафе-сладкарница "Албатрос", "Варна класик хотели" - "Росица и "Емона". Срещу тези непарични вноски "Св. св. Константин и Елена" е придобило 25% от капитала на съответните акционерни дружества. Останалите 75% е трябвало да бъдат парични вноски от останалите акционери и да се направят в срок от една година от създаването на дружествата. Изключение прави "Румил тур", където задължението на другия акционер е с двегодишен срок. Едногодишният срок вече изтича, но парични вноски не са постъпили.
Комисията е установила, че в повечето от тези дружества акционерите не са направили инвестициите, за които са се задължили при получаване правото на ползване на хотелите. Освен това в учредителните договори са предвидени задължения за "Св. св. Константин и Елена" за осигуряване на разрешения за надстрояване или пристрояване, или за допълнителни строежи, например басейни, което липсва в решението на МС. Комисията ще търси правни средства за разваляне на съответните договори и прекратяване на участието на курортния комплекс в акционерните дружества.
"Елените" ЕАД е сключило договор за съвместна дейност и договор за възлагане на строителство на хотелски комплекс с "Айтов" ЕООД. Установено е, че липсва съгласие за подписването на такива договори от принципала на дружеството - тогава председателят на Комитета по туризма. Това дава възможност за предявяване на иск за установяване на недействителност на договора. Има съмнения, че строителството е извършено, без фирма "Айтов" да има учредено право на строеж от "Елените" и без да са спазени изискванията, предвидени в договорите, твърдят от търговското ведомство. Проверката на договорните отношения на комплекса ще продължи.
"Пампорово" ЕАД пък е учредило право на ползване върху вилно селище "Малина" и хотел "Бор". Липсва съгласие на МС, което е било необходимо, тъй като дружеството е било включено в списъка за масова приватизация. Договорите не са подписани в предписаната от закона форма - нотариален акт, и по мнението на експерти биха могли да се обявят за нищожни. Дадени са указания на дружеството да използва тази възможност за развалянето им.
За "Бороспорт" АД са подадени сигнали до прокуратурата и искова молба до Самоковския районен съд за атакуване увеличаването на капитала.
Стоманодобивът ще се продава на части
Стела Ткачова
Около 40 млн. долара годишно са необходими само за оздравяването на "Кремиковци". Това бе съобщено на заседанието на комисията по преструктурирането на стоманодобива в Министерството на промишлеността. На него бе обсъдена националната програма за преструктуриране и приватизация на отрасъла. "Кремиковци" е най-проблематичното от трите големи металургични предприятия. "Стомана" - Перник, и "Промет" са с по-добри финансови показатели. За преструктурирането на отрасъла министерството ще търси финансова помощ от Европейската общност.
Схемата за раздържавяване на заводи от стоманодобивната промишленост с тежка инфраструктура ще се осъществява чрез продажба на обособени части от заводите. Агенцията за приватизация до края на месеца ще трябва да избере инвестиционни посредници, които да определят как да се приватизират предприятията. Независимо че още няма определени посредници, промишленото министерство преструктурира и обособява части с цел изваждането им от активите на дружествата и подготвянето им за евентуална приватизация. Първоначално ще се предлагат структурни звена, които не участват в основната дейност.
По принцип този отрасъл не се оказа особено интересен на фондовете и гражданите. Само 3.7% от предложените акции на "Кремиковци" бяха изкупени.
Разработването и прилагането на програмата се налага не само поради обективни икономически причини, но и заради натиска от страна на Европейския съюз. Българските метали сериозно конкурират тамошните производства и по този повод през пролетта към страната ни бе направено недвусмислено предупреждение за налагането на антидъмпингови мерки.
Проблемите в отрасъла са свързани не само с приватизацията, но и с освобождаването на работници. Според проучване на външни консултанти социалната реформа в отрасъла трябва да стане плавно, като всяка година се освобождават около 5% от заетите кадри.
КЗК наказа Нефтохим за монополно определяне на цените
Да се състави акт на фирма Нефтохим за злоупотреба с монополно положение при ценообразуването, реши Комисията за защита на конкуренцията. Поводът за преписката в КЗК е жалба от фирмите "Петрол", "Шел - България", "Юкос петролеум", "Росбулнефт" и "Литекс комерс" от февруари т.г. срещу нефтохимическия комбинат с твърдение, че той нарушава Закона за защита на конкуренцията.
Според жалбата от 10 декември 1996 г. бургаската рафинерия без съгласието на посочените дистрибутори започнала да удържа в своя полза част от търговската надценка, която е съответно 20 на сто при автомобилните бензини и 30% при дизеловото гориво. До либерализирането на цените от служебното правителство се определяха пределни цени на горивата от Министерския съвет по методиката за образуване на продажни цени на течните горива и природния газ. При това прихващане, по силата на монополното си положение на пазара като единствен производител, Нефтохим увеличил приходите си за сметка на търговците, нарушавайки законовите разпоредби, твърдят засегнатите страни.
От Нефтохим обясняват, че тези действия са предприети след решение на предишния съвет на директорите по този въпрос. Причината, предизвикала това решение, е нереалната ценова политика на правителството в края на 1996 и началото на 1997 г. Това е довело до влошаване на финансовото състояние на рафинерията. Макар и в незначителна степен, разделянето на търговската надценка между производител и дистрибутор компенсира загубите на първия, обясняват от Нефтохим. Според комбината удържаната част от пределната търговска надценка се компенсира от разсрочката в плащането на закупените от дистрибуторите горива, която е между 10 и 13 дни.
Становището на Националната комисия по цените по този въпрос е, че по време на посочения период търговските надценки са пределни и превишаването им се санкционира. През изминалия период Нефтохим реализира големи загуби, но това не е основание да задържа част от надценката за търговска дейност.
Според Комисията за защита на конкуренцията фирма Нефтохим заема монополно положение на националния пазар при производството на автомобилни бензини и дизелово гориво. От 10 декември м.г. в издаваните фактури за продажба на автомобилни бензини, дизелово и котелно гориво рафинерията едностранно е въвела стойността на услуги, които не са посочени в договорите с дистрибутора - например спедиция. Стойността на услугите е оформена като част от установените с нормативните актове на МС и договорени между доставчик и купувач търговски надценки. По този начин рафинерията едностранно, без съгласието на дистрибуторите, преразпределя нормативно установената и договорена търговска надценка. От 1 април т.г. Нефтохим едностранно е отменил въведените от него услуги.
При преговори на ръководството на рафинерията е постигнато компромисно решение да бъдат сторнирани вземанията на Нефтохим от дистрибуторите. Неуреден остава въпросът за едностранно начислените на купувачите суми за периода от средата на декември 1996 г. до 31 март т.г.
Според изпълнителния директор на рафинерията Стоян Иванов с решение на предишния борд на дистрибуторите се е начислявала спедиторска услуга от 10%. Повечето дистрибутори са плащали, само "Шел" и "Петрол" са отказали. Поради това Нефтохим води като свои вземания от "Шел - България" сумата от 300 000 лв., а от "Петрол" - 1.4 млрд. лв. Сега тези вземания на Нефтохим ще бъдат отписани, обясни Стоян Иванов.
Последната справка за финансовото състояние на рафинерията показва, че през август тя е реализирала 184 милиона лева приходи (през юли те са били 177 млн. лв.). Програмата за оздравяване на дружеството предвижда натрупаната в началото на годината загуба от 91 млрд. лв. да бъде стопена до края на 1997 г. и дори се предвижда печалба от 4.4 млрд. лв. В момента обаче рафинерията, използвайки монополното си положение на българския пазар на течни горива, бие рекорд в цените в сравнение със съседните балкански страни.
Нефтохим поддържа оптимално натоварване на мощностите, като преработва средно по 20-21 хил. тона нефт на денонощие. От "Росбулнефт" заявиха, че в момента се водят преговори с рафинерията за увеличаване на доставките чрез смесеното дружество. Очаква се да бъде възстановено предишното ниво от 3-4 танкера на месец. Шефът на българо-руското дружество Валентин Златев съобщи, че се очаква увеличаване на кредитната линия от "Париба", която рафинерията получи с гаранции от "Росбулнефт", от 25 на 50 млн. долара.
Съботинов продължава да мълчи за "Плама"
Възможно най-мъглявото прессъобщение, на което би завидял дори и легендарният цензор Красимир Райдовски, изфабрикува в края на миналата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация. Поводът - преговорите на агенцията с купувача на "Плама" "Евроенерджи" за изпълнение на поетите в договора ангажименти и за обслужване на дълговете на дружеството. Във великата творба буквално се казва:
"Днес, 19.09.1997 г., бе проведена работна среща между Агенцията за приватизация и "Евроенерджи холдинг" ООД, на която бяха разгледани предложенията на Агенцията за приватизация по отношение на задълженията на "Плама" ЕАД, приемане на срокове за тяхното обслужване, осигуряване на оборотен капитал за функционирането на рафинерията и актуализация на инвестиционната програма. От своя страна "Евроенерджи холдинг" постави въпроси, свързани с възможно съдействие от страна на агенцията за решаване на проблемите на "Плама". "Евроенерджи холдинг" прие да разгледа направените от АП предложения и се ангажира в 7-дневен срок да уведоми АП за готовността си за провеждане на следваща работна среща. " Това е по темата. Както се вижда, всичко е максимално конкретно и ясно. Единственото, което се разбира, е, че от кухата Премяново-Луканова структура са благоволили да има още една среща.
Основният проблем е защо агенцията се сеща чак сега да притиска "Евроенерджи" да прави нещо с "Плама", след като от назначаването на Съботинов мина толкова много време. Трябваше финансовият министър Муравей Радев да направи скандал, да се сетят в АП, че има и следприватизационен контрол, че задълженията за инвестиции са в левове след хиперинфлационен период, че предприятието продължава да не работи, че нито цент от 150 млн. долара дълг не е погасен, и т.н. Вероятно и сегашната активност е повече за журналистите, но пък със сигурност осигурява легитимност на кредитните милионери от "Евроенерджи", че държавата не е в състояние по договорен и съдебен път да им стори нищо. Това естествено няма да накара "Плама" да проработи от само себе си, но пък поне осигурява още време. Още пропуснато за финансова дисциплина и структурна реформа време. Изглежда, че е безплатно, но то струва най-много пари.
Ръководство на въздушното движение отново е на прицел
Галя Илиева
След скандала около търга за избор на строител на националния център на Ръководство на въздушното движение (РВД) шефовете на организацията отново са обект на атаки. Този път поводът е приключилата ревизия на столичното управление "Държавен финансов контрол". Ревизията обхваща периода от 1 април 1993 г. до 30 април 1997 г. Сред традиционните констатации за волни или неволни, по-дребни и по-едри нарушения на един или друг шеф правят впечатление два факта.
Под точка 16 в ревизионния акт е записано, че "съгласно изискванията на ГУБ No3/14.03.96 г. РВД е следвало да закрие банковите си сметки в обслужващите банки и да открие нови банкови сметки, избирайки между държавните банки Булбанк, "Биохим", Експресбанк, ОББ, Пощенска банка, "Хеброс", Стопанска банка и Балканбанк". Във връзка с тези изисквания РВД трябвало да представи декларация, че са извършени всички процедури по смяната на обслужващите банки и прехвърлянето на сметките в новите банки. РВД обаче е представило декларация пред Министерството на транспорта, в която се сочат причините, поради които не са спазени изискванията.
Междувременно ПЧБ е поставена под особен надзор и парите на РВД изгарят наполовина, като са спасени 1 028 196 672 лв. според закона за защита на влоговете.
Малко по-късно - на 23 септември 1996 г., под особен надзор е поставена и ТСБ. На РВД е издадено удостоверение за 641 574 428 лв., които са защитени от закона за държавна защита на влоговете, или 50% от наличните средства в банката. Така от двете затворени банки РВД губи 1.669 млрд. лв., констатират ревизорите. Отговорност за допуснатото нарушение трябва да бъде потърсена от главния директор на РВД Валентин Вълков и зам. главния директор по финансовата дейност Георги Ценев, констатират ревизорите.
Втората впечатляваща констатация за нарушение е за направен превод в размер на шест млн. долара по нареждане на Валентин Вълков и Георги Ценев. Сумата е прехвърлена от Булбанк по сметка на РВД в Елитбанк на 14.03.1996 г.
"За допуснатото нарушение следва да бъде потърсена отговорност от главния директор на РВД Валентин Вълков и зам. главния директор по ФД Георги Ценев. Случаят ще бъде предоставен на следствените органи за изясняване", е записано в ревизионния акт.
"Булатка" срещу шефовете.
"Булатка" е наименованието на асоциацията на ръководителите на полети в България. След старта на ревизията асоциацията атакува със сигнали за нарушения на сегашното ръководство на РВД последователно транспортния министър, министър-председателя и финансовия министър. Към споменатите нарушения, констатирани и от ревизията, се прибавят и други. В писмо на "Булатка" до министъра на финансите се твърди, че през 1996 г. РВД е загубило около 20 млн. долара от несвоевременно завишаване на таксите при изменение на съотношението лев - долар. За 1996 г. са фактурирани около 36 млн. долара за около 280 000 проведени полета, а предишната 1995 г. са фактурирани 54 млн. долара при 270 000 полета, се сочи в писмото.
Според активистите на "Булатка" неправомерно е предоставен на авиокомпания "Балкан" безлихвен заем в размер на 600 млн. лв. Срокът за връщане на кредита е 3 години. РВД превежда на авиокомпанията 8 560 000 щ.д., а ще получи 600 млн. лв. Към днешна дата тези 600 млн. лв. струват само около 300 000 долара, което значи, че РВД към настоящия момент е загубило 8.26 млн. долара, пресмятат от "Булатка".
Според представителите на асоциацията в този случай е нарушен Законът за банките и кредитното дело, защото РВД е предоставило безлихвен кредит на авиокомпания "Балкан" за срок от 3 години. Нарушена е според асоциацията и наредбата за набиране и разходване на средства по фонд "Развитие на системата за обслужване на въздушното движение".
Той е създаден със 102 ПМС/92 г. за финансиране на комплексна програма за хармонизиране и интегриране на системата за управление на въздушното движение на България към европейската система за управление на въздушното движение. Средствата от този фонд могат да се изразходват само за точно определена програма за развитие на системата за обслужване на въздушното движение.
Шефът срещу "Булатка"
Директорът на РВД Валентин Вълков съобщи пред "Капитал", че на осми септември е предоставил на ревизорите своите обяснения по констатираните нарушения и очаква окончателния акт с препоръките. За "Булатка" - той отрича това да е организация - "това са 15 човека, които нямат дори официална регистрация".
По двете най-сериозни констатации за нарушения в ревизионния акт той също има обяснение. "Парите на РВД са били разхвърляни в частните банки от предишния ръководител и въпреки предприетите от Министерството на транспорта и от мен действия, за което притежавам доказателствен материал, парите не можаха да бъдат върнати 100%. " Вълков освен това опровергава загубата от закритите банки да е 1.669 милиарда.
Според титуляря предишният директор бил отстранен, защото не осигурил финансовото състояние на предприятието, т.е. пренебрегнал основната дейност по фактурирането и събирането на таксите за полети. За периода 1993-1994 г. според него имало несъбрани такси на стойност 60 млн. долара.
"Този въпрос го ликвидирахме съвместно с Министерството на транспорта с присъединяването ни към европейската организация "Евроконтрол", която вече събира таксите от името на България. Освен това беше направена промяна в наредбата и таксите за прелитане на въздухоплавателни средства вече се събират в долари", твърди Вълков.
Той обясни, че е заварил предприятието в тежко финансово състояние и с разхвърляни пари в 5 различни банки и 3 клона на ПЧБ. Сумите били депозирани от предишното ръководство без необходимите проучвания за финансовото състояние на тези банки, като по-голямата част са били на 3-месечни депозити. Единствено възможните действия според него са били изпращане на писма до съответните банки, уведомяване и търсене на съдействие от отрасловото министерство, Министерството на финансите, БНБ и премиера.
"Изхождайки от тази ситуация, през 1996 г. предприехме действия за създаване на специализиран фонд за парични средства на РВД, приет със закон за гражданско въздухоплаване и с правилник, одобрен от МС", твърди шефът на РВД. Сега всички средства се държат само в БНБ.
Според Вълков предишният ръководител държал средства на РВД в ПЧБ, срещу което банката отпускала нисколихвени кредити на служители за закупуване на лични автомобили. "Колкото до парите за авиокомпания "Балкан", разпоредител на този фонд е министърът на транспорта. Тези пари съм превел по негови указания, когато бяха арестувани български самолети на чуждестранни летища", заяви шефът на РВД.
Истината за сметките и прегрешенията и на предишните, и на сегашните шефове на РВД ще установят компетентните органи. Проблемът сега е дали това звено е в състояние да работи ефективно в обстановката на подозрения, интриги и страх за службата. Залогът са безопасността и животът на пътниците.
"Интраком" пробва новата власт
Асен Асенов
Миналия понеделник президентът на "Интраком" Сократис Кокалис се срещна с финансовия министър Муравей Радев, с шефа на БТК Мариан Драгостинов и официално поднови старите си апетити за големи държавни поръчки. Според добре информирани източници от правителството Кокалис е настоявал и за лична среща с премиера Костов, но такава му е отказана. Откакто е министър-председател, синият лидер за втори път отказва среща на скандалния шеф на гръцката групировка, но в същото време именно с неговото съгласие Кокалис беше приет от финансовия министър. Любопитен е и фактът, че официалните срещи на Кокалис в София не бяха оповестени нито от офиса на "Интраком", нито от правителствения пресцентър.
Според източник от парламентарната група на СДС на срещата си с Муравей Радев Кокалис е заявил, че е готов да предоговаря условията по договора на "Интраком" с Българския спортен тотализатор , да "обсъди" дела от приходите от игрите и да води преговори за уреждането на висящите проблеми по "досегашния договор". Другото предложение на Кокалис към финансовия министър е било "Интраком" да реинвестира обратно в тотализатора печалбите си от игрите през първите пет години. По време на срещата Кокалис предложил на финансовия министър да "уредят висящите проблеми по досегашния договор", знаейки добре, че единствено съдът има правомощия да реши съдбата на контракта. По този начин шефът на гръцката компания на практика е оферирал предоговаряне на финансовите условия в полза на тотализатора срещу политически натиск върху съда за спасяването на договора. По време на срещата Кокалис предлага още една екстра - "подробностите" да бъдат обсъдени с работна група от специалисти от финансовото министерство и тотализатора.
Финансовият министър не беше намерен за коментар, но според зам.-председателя на ПГ на СДС Благой Димитров, другия участник в срещата от българска страна, Радев е припомнил на Кокалис, че докато съдът не се произнесе по договора с "Интраком", финансовото министерство не може да се намесва по никакъв начин.
Последният контракт на гръцката групировка за компютризация на тотото беше подписан тайно на 12 септември миналата година в Гърция с благословията на тогавашния председател на Комитета за физическо възпитание и спорт Христо Христов, сега депутат от БСП. Още в началото на октомври 1996 г. обаче главният прокурор Татарчев заяви, че смята договора с БСТ за нищожен и една от причините за това е, че финансовото министерство не е дало съгласието си за подписването му. И досега обаче съдът не се е произнесъл по законосъобразността на договора с гръцката групировка.
Кокалис очевидно разчита или на това, че всичко е забравено, или на нови приятелства с властта. Според добре информирани източници по време на правителството на Виденов гръцката групировка е превеждала пари на отговорни държавни служители, като за финансов канал е ползвана известна силова групировка. По повод на същата силова структура преди парламентарните избори един от сегашните министри в кабинета на Костов беше обяснил, че тя се е разделила на две структури - синя и червена. "В България има опити да ни свързват с различни политически партии - леви, десни или центристки, но ние сме дошли да правим бизнес", заявил на срещата си с Радев шефът на "Интраком".
Последният договор на Кокалис с БСТ
От влизането в сила на този договор (подписан за срок от 12 години) Българският спортен тотализатор се задължаваше на всеки 15 дни да плаща на "Интраком" 5% от общите приходи на тотализатора. Освен тези 5% първите две години "Интраком" трябваше да получава допълнително 10% всеки месец от увеличението на брутните приходи през текущия месец в сравнение със средния месечен приход на тотото през 1994 г. Следващите осем години според договора базата за тази печалба трябваше да е 1995 г., а за последните две години !> 1996 г. Преди две години и половина средните месечни приходи на БСТ са били 145 милиона и 800 хиляди лева, а прогнозните средни приходи на месец през 1996 г. бяха 316 милиона лева. Това означава, че само по клаузата за "10% от увеличението" тотализаторът е бил задължен да преведе на "Интраком" около 17 милиона лева до 4 октомври миналата година. Договорът задължаваше шефовете на тотализатора да определят цената на фишовете така, че да покрива 60% от инфлацията. А ако БСТ не изпълнява това, "Интраком" отново ще получава 10% от разликата между определената в договора цена на фишовете и цената, на която се продават. БСТ се задължава още да предостави съществуващата мрежа за разпространение на игрите, да строи за своя сметка нови тотопунктове, да осигури за своя сметка помещения за национален център за управление на мрежата на "Интраком" и 25 регионални центъра, да плаща заплатите на касиерите в тотопунктовете и т.н. По този договор БСТ се задължаваше да започне да плаща на "Интраком" веднага, въпреки че според съобщение на гръцката групировка в официалния й бюлетин по Интернет системата трябваше да започне да работи едва през първата половина на 1997 г. Официално съобщеният "мотив" за подписването на контракта от тогавашните шефове на тотализатора и Комитета за физическо възпитание и спорт беше решението на Арбитражния съд в Париж от 18 юли 1995 г., с което БСТ беше осъден да плати щети на "Интраком" в размер на 6 411 223 долара плюс лихвите от 13 септември 1993 г. насам заради това, че едностранно е прекратил предишен договор с гръцката компания за компютризация на тотото.
Договорът е бил прекратен от българска страна, тъй като експертите на тотализатора установяват, че фишовете на "Интраком" могат да се фалшифицират. Въпреки че БСТ изисква, гръцката компания отказва да направи инвестиция за усъвършенстване на системата. Решение на Арбитражния съд обаче може да влезе в сила само ако бъде признато от български съд. На 26 септември миналата година Софийският градски съд (СГС) отказа да признае и да даде ход на изпълнението на решението на парижкия арбитраж. Тогавашните шефове на тотализатора обаче подписаха новия договор с "Интраком", изпреварвайки решението на съда, от което стана ясно, че тотализаторът няма дълг към гръцката групировка.
Новият проект.
Миналия понеделник Кокалис е предложил на финансовия министър Радев и един нов проект - "Интраком" да внедри в България нова данъчна компютърна система. Шефът на гръцката групировка е обяснил, че работи "в много тесни отношения" с тяхното финансово министерство и в Гърция "Интраком" вече е изградила такава мрежа. Скандалната компания е предложила дори да организира среща между представителите на българското и гръцкото финансово министерство по тези въпроси. "В България бихме могли да създадем подобна мрежа, що се отнася до данъчното облагане, търговията с държавни ценни книжа и митниците", заявил Кокалис.
Това е четвъртият голям проект на "Интраком" в България след цифровизацията на телефонната мрежа на София, договора за компютризация на тотото и проекта за втори GSM-оператор. Общото между всички досегашни проекти на групировката в България е, че са свързани със секретност, липса на конкуренция и изключително съдействие от страна на изпълнителната власт. От края на 1994 г. до падането на кабинета Виденов с различни проекти на "Интраком" лично са се ангажирали хора от най!>близкото обкръжение на министър!>председателя, председателите на Комитета по пощи Любомир Коларов и на Комитета за физическо възпитание и спорт Христо Христов, шефовете на БТК и спортния тотализатор. Твърде вероятно е добрите отношения с "Интраком" да са наследство от бившата БКП, което новото поколение в партията просто е доразвило. В голямото разследване в Германия за връзките на "Интраком" с източногерманските тайни служби "Щази" в края на миналата година беше замесена и България. Тогава координаторът на немските тайни служби Бернд Шмидбауер заяви, че "България разполага с възможности за разплитането на тази история".
Вместо да използва възможностите си, подсказани от Шмидбауер, новата изпълнителна власт приема Кокалис на официални срещи.
Зам.-шефът на парламентарната група на СДС лично настоявал за уволненията в КПД
Зам.-председателят на парламентарната група на СДС Благой Димитров лично е издействал съгласието на премиера Иван Костов за уволнението на двамата зам.-председатели на Комитета по пощи и далекосъобщения, каза пред "Капитал" добре информиран източник от "Дондуков" No1. Заради натиска на Димитров на главния секретар на КПД Рачо Петров е било препоръчано да си подаде оставката и на негово място вече е назначен бившият служител на фондация "Отворено общество" Стоил Караджов. За свой нов заместник Антони Славински миналата седмица назначи бившия член на междуведомствената комисия по честотите Симеон Войнов.
Смените в комитета не бяха оповестени официално, а неговият председател категорично отказа да коментира рокадите във ведомството. Няма съмнение, че Славински не е съгласен с промените, които под натиска на Благой Димитров е принуден да прави, но очевидно все още не смята това за достатъчен повод, за да подаде оставка. От кадровите промени в КПД най-фрапиращо е уволнението на Кръстю Мирски, който се смята за безспорен професионалист в тази област и не може да бъде обвинен в некомпетентност. Зам.-председателят на ПГ на СДС Благой Димитров обясни пред "Капитал", че уволненията в КПД са следствие от бездействието на комитета и натрупаните проблеми около отдаването на честотите. "Ако това обаче е вярно, защо правителството не е поискало оставката на самия Славински", коментира шеф на отдел в комитета.
Основното обвинение на Благой Димитров обаче всъщност е следствие на законодателния вакуум, в който се намират телекомуникациите, но този проблем не може да бъде разрешен от зам.-председател на КПД, а с гласуване в парламента.
Благой Димитров поддържа тезата, че честотният спектър трябва да бъде изваден изцяло от Закона за концесиите и за него отново да се дават лицензи от Комитета по пощи и далекосъобщения, което да се регламентира в новия Закон за телекомуникациите. Тази теза се разминава категорично с мнението на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието. Юристите на Министерския съвет смятат, че подобен прецедент би обезсмислил Закона за концесиите, тъй като ще сложи началото за брожения от различните министерства и ведомства и други обекти, изключителна държавна собственост, или дейности, за които е установен монопол, също да излязат от закона.
Дори тезата на Благой Димитров да не бъде поставяна под съмнение, загрижеността на зам.-председателя на парламентарната група на СДС изглежда странна, тъй като само допреди седмица Законът за телекомуникациите отсъстваше от законодателната програма до края на тази година, която групата на СДС обяви в началото на парламентарната сесия. Въпреки че без този закон правителството не би могло да приватизира телекомуникационната компания. Интересът на Благой Димитров в тази област по-скоро се свързва с желанието му да оглави телекомуникациите, но в качеството на министър. Това вече даде повод за коментари, че не е изключено обединяването на Министерството на транспорта и Комитета по пощи и далекосъобщения. Подобна рокада според специалистите в тази област обаче няма да се различава по характер съществено от назначението на Любомир Коларов за шеф на КПД. В същото време основното обвинение срещу правителството на Виденов в тази област, записано и в програмата "2001", беше некомпетентното управление на телекомуникациите.
Производството на мегавати не трябва да е за сметка на безопасността*
Инж. Йордан Йорданов, бивш директор по безопасността в АЕЦ "Козлодуй", експерт в НЕК АД, пред в. "Капитал"
Кое е все пак тясното място в нашата атомна енергетика?
- Според мен това е човешкият фактор. Тук нямам предвид квалификацията на специалистите, а главно културата на безопасност в управлението и експлоатацията на централата. И трабантът, и мерцедесът могат да катастрофират, зависи кой ги шофира. От Европейския съюз искат да видят точно това - качество на човешкия фактор и отношение, което извежда напред приоритета на безопасната експлоатация. През миналата седмица един от въглищарите в репортаж по БНТ за трагичния инцидент в "Бобов дол" разви изключително точно в синтезиран вид основния проблем при безопасната експлоатация на енергийните съоръжения. Миньорът каза, че им взимат по 30 хил. лева, ако не произведат планираното количество, и затова те съзнателно нарушават правилата за безопасност. Това е есенцията на проблема "безопасност" в енергетиката и колкото и да е голяма разликата между въгледобивна мина и атомна централа, този проблем съществува и до днес в АЕЦ. Не можеш да плашиш работника с финансови санкции, ако не произведе нещо в свръхопасни условия. Такива изисквания може да има в едно шивашко предприятие, но не и в енергийния отрасъл. При въвеждането на АЕЦ "Козлодуй" у нас беше въведена и съветската схема на експлоатация, при която на първо място стоят количеството произведени мегавати. Дори се считаше за геройство да се нарушават правилата за безопасност. След авариите в САЩ и в Русия през 80-те години този подход започна да се променя в полза на безопасността. Но все още недостатъчно. Във водещите в ядрения бизнес страни например първият заместник на директора на АЕЦ е заместникът по безопасността съгласно политиката за безопасност. На пръв поглед това може да изглежда формален проблем, но нещата съвсем не стоят така. Защото една такава структура на управление гарантира приоритета на безопасността и показва на световната общественост, че спазваме правилата. По-важната функция обаче е, че тя прави независим ръководителя по безопасността и по този начин се неутрализира натискът на експлоатацията и ремонта, т.е. от гонитбата на мегавати. У нас нещата не стоят така. Безопасността на една атомна централа е интеграл от всичките й дейности, като се започне от тези, които се извършват в кабинетите, и се стигне до работните места по котите на централата. Това инкорпорира безопасността в общия бизнес на централата и представлява важна част от поставените цели за ефективно и икономично производство на електроенергия. С други думи, безопасността в една АЕЦ е също производство, така както и производството на електроенергия. Колкото по-голямо внимание се обръща на безопасността, толкова по-голямо и безопасно ще бъде производството на мегавати. Едно от най-важните неща е създаването на законодателство, което все още липсва в нашата страна. То трябва ясно да разпределя отговорностите. Главната отговорност за безопасността трябва да бъде на експлоатиращата организация (у нас това е НЕК), а на регулиращия орган (у нас КИАЕМЦ) да бъдат предоставени отговорностите за лицензиране и контрол на ядрените дейности в съответствие с нормативните документи. Съществен момент за регулиращия орган е неговата независимост от всички други организации, свързани с ядрените дейности, и особено експлоатиращата организация. Друг съществен проблем е кадровата политика. При по-високите етажи на управление на отрасъла могат да се допускат политически назначения. Но там, където трябват професионален опит и умения, трябва да се назначават само квалифицирани специалисти. А не винаги е така.
JP Morgan и Merrill Lynch ще консултират правителството по външния дълг
Галя Тодорова
Инвестиционните банки JP Morgan и Merrill Lynch ще бъдат поканени за преговори и най-вероятно избрани за консултанти за желаната от правителството еврооблигационна емисия и изготвянето на нов кредитен рейтинг на България. Въпреки че официално не беше уточнено, правителството ще предложи на двете институции едновременно да бъдат консултанти, и то не само за широко прокламираната еврооблигационна емисия, а по принцип по управлението на дълга на България. Двете банки официално ще станат консултанти в близките дни, ако се споразумеят за предлаганите им съвместни ангажименти. JP Morgan и Merrill Lynch бяха избрани от съвета по валутна политика (в който влизат премиерът и шефовете на БНБ, финансовото министерство и Булбанк) след предложение на работната група по дълга, оглавявана от зам. финансовия министър Пламен Орешарски, която прегледа офертите на шест чужди банки. "Избраните две дават най-обосновани оферти и същевременно имат и най-голям опит в емитирането на подобни ценни книжа както в Централна и Източна Европа, така и в много други райони на света", обясни след заседанието на съвета вицепремиерът Александър Божков. Двете банки са преобладавали в предпочитанията на работната група, която ги е класирала на база няколко критерия.
"Изборът съвместно да са консултанти обединява раздвоените мнения, освен това няма да е прецедент, тъй като двете банки и друг път са работили заедно по подобни проекти", заяви представител на висшите финансови кръгове. Той отрече наличието на каквито и да било противоречия в работната група и съвета по валутна политика при определянето на консултант по дълга. Според осведомени премиерът Иван Костов настоял преговорите с поканените първоначално шест инвестиционни банки (освен двете и ING, SBC Warburg, UBS, Goldman Sachs) да се протоколират много стриктно, за да се избягнат евентуално неблагоприлични предпочитания на различните лобита във финансовия елит. От тази гледна точка около избора на консултанти няма толкова въпросителни, колкото около обявяваната скорошна еврооблигационна емисия, в името на която ще се искат съветите им.
Еврооблигациите под въпрос.
Въпреки че емитирането на български облигации на международните пазари многократно се споменава като цел от повечето представители на правителството, реализирането на подобна емисия в самото начало на следващата година, както беше обявено първоначално, се очертава все по-малко вероятно.
Преди всичко изглежда доста нелогично самоцелното евроемитиране да предхожда изготвянето на цялостна стратегия за управление на дълга на България. Въпреки оптимистичните анализи на чужди финансови институции за страната засега фактът е, че потенциалното нарастване на дълга ще е комбинирано с допълнителен спад на икономиката през 1997 г. и доста съмнително задържане на ръста през следващата година. При равни други условия емитирането на нов дълг в подобна ситуация ще намали платежоспособността на страната.
Друг е въпросът, че нарастването на задлъжнялостта се контролира по силата на споразумението с Международния валутен фонд. Евентуалната еврооблигационна емисия ще трябва да бъде одобрена от фонда и най-вероятно ще е свързана с други операции за намаляване на вътрешния дълг. По този начин естествената роля на избраните консултанти по-скоро ще се концентрира в тези проблеми. Те от своя страна допълнително се усложняват заради забавянето на предвиденото финансиране от международните финансови институции. Последният пресен пример за това е поредното, макар и малко, отлагане на заема ФЕСАЛ от Световната банка (виж текста от стр. 1).
В същото време оптимизмът около предстоящото искане на нов кредитен рейтинг на България, изглежда, също е в повече от необходимото. Според оценки на наши специалисти, индиректно потвърдени и от представители на американската агенция Moody's Investors Service, при сегашните макроикономически показатели.
България трудно може да се надява на повече от В2.
Оценката, която същата агенция даде миналата година за надеждността на обслужването на българските Брейди-облигации, беше В3 по скалата на Moody's. Това е дъното на таблицата по сигурност за инвеститорите, а В2, въпреки че е с едно стъпало по-добра оценка, принципно също значи, че финансовата стабилност на страната е ниска. При такъв рейтинг, дори подобрен, евентуалната еврооблигационна емисия ще е свързана с голяма рискова премия за инвеститорите и съответно набраният ресурс ще е скъп. Сравнително слабото подобрение на рейтинга в крайна сметка е обективно, тъй като оценката зависи предимно от дълговите показатели на страната и по-малко от очакванията за правилна икономическа политика, която ще доведе до подобряването им.
Всъщност и около самото появяване на Moody's в България преди две седмици има интересни нюанси. Представители на правителството неколкократно подчертаваха, че сами ще поискаме изготвяне на нов рейтинг, но към края на годината, когато се очаква макроикономическите параметри да са по-благоприятни. Появата на Moody's обаче беше тяхна самоинициатива, и то предприета доста по-рано, отколкото беше планирано. По неофициална информация представителите на рейтинг-агенцията в крайна сметка са оценили подадените им данни като благоприятни, но са се съгласили да отложат обявяването на оценката си до появата на нови данни за икономиката. Твърде възможно е тогава правителството да плати за изготвянето на рейтинга, все едно само го е поискало. Такъв рейтинг ще бъде поискан и от конкурентната на Moody's агенция Standard & Poor's.
Накратко
Акционерите на ТБ "Кредит експрес" взеха решение за увеличаване капитала на банката от 2.2 млрд. до 15 млрд. лева посредством емисия на нови акции. Двайсет процента от новия капитал е записан от швейцарски инвеститор, чието име се очаква да бъде оповестено, след като за сделката се получи разрешение от централната банка. Основният акционер в банката - финансова къща "Лейди ВСМ", запазва участието си от 52 процента. Допълнително се очаква да бъде обявен деветчленният състав на съвета на директорите на "Кредит експрес". В официалното съобщение от банката се казва, че за целта ще се изчака обнародването на наредбата за банкерските сертификати.
Първа инвестиционна банка получи лиценз за операции в Кипър като офшорна банка, което включва сделки с чуждестранни валути и транзакции с други офшорни банки или нерезидентни в Кипър фирми и граждани. Операциите на банката в Кипър ще се контролират от тамошния банков надзор, както и от БНБ.
Финансовото министерство въвежда ограничения в обратното изкупуване на целеви държавни ценни книжа, емитирани след 21 септември тази година. Тримесечните книжа няма да се изкупуват обратно, а 6- и 12-месечните - едва след като изтекат три месеца от датата на емитирането им.
Доскорошната изпълнителна директорка на ТБ "Кредит експрес" Павлина Аначкова оглави дирекция "Взаимоотношения с търговските банки и финансовите пазари" към Банковото управление в БНБ.
В Хонконг започна годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка. В българската делегация, водена от управителя на БНБ Светослав Гаврийски, влизат още и шефът на управление "Емисионно" Мартин Заимов, подуправителят Валентин Цветанов, финансовият министър Муравей Радев и заместниците му Димитър Радев и Пламен Орешарски. В 10-дневната конференция участие ще вземат близо 14 хиляди делегати.
На 6.27 процента се покачва основната лихва от тази седмица. Досега тя беше 6.23 процента. Засега търговските банки няма да променят доходността на депозитите, тъй като промяната е незначителна. В момента повечето банки предлагат 6 процента годишна лихва.
Разрешение от БНБ за плащане по безкасов път получиха още 4 финансови институции - "Найт сити корп", КДА "Хърсев и ко. ", "Елана" и "Логос-ТМ". Досега само "Евро-финанс" притежаваше това право.
Световната банка забави заема ФЕСАЛ заради приватизацията
Димитър Пеев
Световната банка отложи гледането на заема ФЕСАЛ 1 за България с 20 дни. Първоначално тази точка беше включена в дневния ред за 9 октомври, но в началото на миналата седмица беше изпратено официално съобщение, че заседанието ще се проведе на 28 октомври.
Забавянето беше обяснено с чисто технически причини - натрупалите се по-неотложни задачи след паузата по време на годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд в Хонконг. Банката обаче има достатъчно поводи да изчака да види как върви приватизацията. Забавянето е по-скоро сигнал към правителството, че международните финансови институции повече няма да финансират авансово и ще искат действия, а не само намерения или обещания. Задължителни условия за одобряване на заема от 100 млн. долара са сключване на договор с консултант по приватизацията на Българската телекомуникационна компания, продажба на 25% от държавните активи и наличие на достатъчно средства за субсидиране на цените на топлоенергията. Договорът за БТК се очаква да бъде сключен тази седмица. Остават обаче закъснението в приватизацията и неяснотите по финансирането на загубите на топлофикационните дружества.
Забавянето на структурните реформи може да се превърне в един от най-големите проблеми в отношенията на новото българско правителство начело с Иван Костов с международните финансови институции. Още при пристигането си у нас шефката на мисията на Международния валутен фонд за България Ан Макгърк намекна, че ще се интересува не от друго, а от хода на структурната реформа. За финансиране на дефицита през следващата година ще бъдат необходими по-малко средства от тази година. Проблемът е, че от чисто бюджетна гледна точка приходите от приватизация не постъпват равномерно и никога не е сигурно дали ще бъдат постигнати в рамките на фискалната година. През 1997 г. се очертава преизпълнение на приходите от приватизация, но това се дължи и на факта, че бяха продадени няколко големи предприятия - сделки, които се подготвят още от 1996 г. Още обаче не е започнала някаква сериозна подготовка на големи приватизационни сделки за следващата година. Почти сигурно е, че през следващата 1998 г. няма да бъде приватизирана Българската телекомуникационна компания. Това буди известни съмнения за балансираността на бюджета.
Друг сериозен проблем със структурната реформа са прозрачността на процеса на приватизация, скандалите, свързани с приватизационни сделки, и неефективността на Агенцията за приватизация. Премиерът Костов потвърди очевидния факт, че приватизацията е непрозрачна, с аргумента, че сегашният закон стимулира продажбите "под масата". Това обаче не обяснява неадекватното поведението на шефа на агенцията Александър Съботинов и подчинените му. За да се твърди, че инвестиционният климат се променя, освен да се продава, е важно и как се продава, смятат в Световната банка. Всъщност доколко проблемът е обективен или субективен ще се разбере от следващата седмица, когато поправките на закона за приватизация ще влязат в сила.
Забавеното външно финансиране като цяло също става сериозен потенциален проблем за България. Въпреки че в момента не ни трябват пари отвън, те са необходими за поддържане на достатъчно висок по размер валутен резерв. Още повече че през 1998 г. не може да се разчита на положителен търговски и платежен баланс, ако искаме да обновяваме производството и затова внасяме машини и съоръжения. Износът също ще намалее, тъй като вече е изчерпано ускорението от обезценката на лева. В същото време през следващите 6 месеца България има да плаща около 800 млн. долара на външни кредитори.
Дори и да предположим, че многократно отлаганите 100 млн. долара от ФЕСАЛ 1 бъдат получени, все още остава открит въпросът с 250-те млн. ЕКЮ от Европейския съюз. От тях не е преведен нито сантим. Причината са нерешените проблеми с блокираните около 9 млн. ЕКЮ на програмата ФАР във фалирали банки. От Брюксел настояват парите да бъдат отблокирани, преди да получим първия транш от заема. По-сериозно е положението с втория транш. За да го получи, България трябва да признае за държавен дълг и съответно да преговаря в рамките на Парижкия клуб по заеми на Минералбанк към Испания и Италия. Много е възможно към тях да се прибави и отрицателното търговско салдо към бившата ГДР. Колебливата и неясна позиция на България в отношенията й с официалните кредитори се очертава като най-сериозен проблем пред успешното управление на външната задлъжнялост на страната. Нормалното разрешение на въпроса може да се търси в две посоки - допълнително финансиране от Европейския съюз или дългосрочна редукция при условие, че България признае тези задължения за държавен дълг.
Освен че се бави одобрението на ФЕСАЛ 1, не са започнали и преговорите по ФЕСАЛ 2, който по първоначалните сметки трябваше да дойде до края на годината. После се смяташе, че предвидените 70 млн. долара по него ще дойдат най-рано през март, но сега дори и това твърдение се поставя под въпрос. Заради забавянето не идва и кофинансирането от японската JEXIMбанк от 50 млн. долара.
Закъснението във външното финансиране прави още по-необходима емисията eврооблигации, която е резервен вариант за набиране на валута. От нея обаче според чужди експерти не можем да разчитаме на повече от 150-200 млн. долара. Още повече че размерът, условията и датата на пускане на пазара трябва да бъдат съгласувани с МВФ. Не много добрите перспективи за приходи от приватизация, както и закъсняващото външно финансиране и големият размер на дълга доведоха до това, че фондът предложи бюджетният дефицит през следващата година да бъде снижен до минимум. Търсят се начини "излишните" или допълнителните приходи от приватизация да бъдат използвани за намаляване или преструктуриране на дълга. "В момента имаме доста скъп дълг, който може да бъде заменен с нови емисии при сегашната доста по-ниска цена", заяви зам. финансовият министър Пламен Орешарски. Тъй като разходната част не може да бъде намалена особено (нелихвените разходи са свити максимално, а основната лихва не може да пада повече от сегашните нива), ще трябва да се увеличават приходите. А това ще стане с подобряване на данъчната дисциплина.
Отлагането на заема ФЕСАЛ 1 ще придаде по-голяма важност на мисията на Световната банка начело с Кенет Лей, шеф на отдела, който отговаря за България. Той пристига в края на септември за преглед по всички проекти, които банката осъществява в България. От резултатите на мисията зависи и цялостната политика на банката за страната ни през следващите 3 години. При оптимистичен изход банката ще задели за България до 800 млн. долара през трите години. Песимистичният вариант е до 200 млн. долара предимно в инфраструктурни, социални и екологични проекти. Заради забавянето по ФЕСАЛ 1 обаче мисията ще бъде особено стриктна при проверката на обстановката в страната. През първата десетдневка на октомври пристига отново и Ан Макгърк, която трябва да прегледа изпълнението на програмата преди отпускането на третия транш от около 80 млн. долара, предвиден за средата на ноември.
Забавянето на ФЕСАЛ 1 може да окаже влияние и върху мисията на МВФ. Банката и фондът, изглежда, пак са в положение, в което всеки изчаква сигнал от другия, за да отпусне пари. При предишното дебнене през юли миналата година отстъпи МВФ. Световната банка участваше само със суми от по около 30-40 млн. долара за внос на зърно и лекарства и за помощи за безработни. Така тя не се отклони от песимистичната си тригодишна стратегия, одобрена през пролетта на 1996 г. по времето на правителството на Жан Виденов.
Тракиябанк внесе капитал от 2.2 млрд. лева
Мира АТАНАСОВА
Акционерите на Тракиябанк най-после изпълниха настоятелното искане на БНБ да попълнят минимално изискуемия капитал за вътрешен лиценз от 1.4 млрд. лева, като набраният вече и регистриран капитал на банката е достигнал 2.2 млрд. Така финансовата институция дори ще кандидатства за външен лиценз, обясни изпълнителният директор Камен Колев. През тази седмица се очаква БНБ да извърши своята проверка за произхода на средствата. Членовете на надзорния съвет на банката ще предложат на специално акционерно събрание капиталът да бъде увеличен на 10 млрд. лв., с което ще бъде постигнато новото изискване на закона за банките.
Продължават преговорите с основния кандидат-купувач на Тракиябанк в лицето на чешката групировка "Юнион", която беше проявила желание да купи 51 на сто от акциите на банката. През тази седмица ще започне втори одит на пловдивската кредитна институция, който ще се прави от Deloitte&Touche по поръчка на "Юнионбанк". Причината е в рязкото подобряване на основните финансови показатели за месец септември, което променя резултатите от направената преди около месец проверка от Coopers & Lybrand, извършена отново по желание на потенциалните чешки инвеститори. Чешката "Юнионбанк" преди няколко месеца проявяваше явен интерес към друга пловдивска банка - държавната Хебросбанк. Според слуховете до споразумение въобще не се е стигнало, причина за което са били неизгодните условия от страна на чешкия инвеститор. Нищо чудно сделката с Тракиябанк също да не бъде осъществена в крайна сметка. Косвено потвърждение за това са и твърденията на ръководството на банката, че "може да се преговаря и с други инвеститори, които са проявили интерес".
Към средата на август капиталовата адекватност на Тракиябанк е била 24,6 на сто, докато за септември тя възлиза на близо 48 на сто, заяви изпълнителният директор Камен Колев. Той добави още, че в момента банката няма ликвидни проблеми, което се дължи и на намалените административни разходи. Затворени са 3 клона на Тракиябанк - в Стара Загора, Ямбол и Чирпан. Почти 3 пъти е съкратен персоналът, обслужващ централния офис и всички представителства. Пловдивската банка има само един лош кредит, който е отпуснат на държавното предприятие "Видия В" - Видин, но залогът е перфектен, уточни изпълнителният директор.
Дирекцията за застрахователен надзор тръгва до дни
Мира АТАНАСОВА
В следващите няколко дни най-после се очаква Министерският съвет да излезе с окончателно решение кой ще оглави Дирекцията за застрахователен надзор. Това би трябвало да завърти всички процедури, предвидени в закона за застраховането, по които действащите дружества ще бъдат лицензирани и контролирани. Въпреки формалното протакане на назначението бъдещият шеф на надзора почти със 100% сигурност ще е Христо Христов, който от няколко месеца подготвя нормативните документи за дейността на институцията, евентуалния й екип и изискванията, които застрахователите ще трябва да спазват.
Поправките в застрахователния закон експедитивно бяха гласувани в парламента през юли и в тях се предвиждаше до края на октомври Министерският съвет да е готов с всички нормативи за приложението му. Приближаването на посочената дата с всеки изминал ден прави все по-спешно конституирането на Дирекцията за застрахователен надзор към финансовото министерство, от която в крайна сметка се очаква инициативата за подзаконовата нормативна уредба на застрахователната дейност.
